Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
СТО ОСЕМДЕСЕТ И ТРЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 9 октомври 1998 г.
Открито в 9,05 ч.
09/10/1998
    Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
    Секретари: Калчо Чукаров и Ивалин Йосифов


    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
    Днес рожден ден има колегата Георги Манов. Да му е честит! (Ръкопляскания.) Желаем му всичко най-хубаво!
    На основание чл. 39, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам точка първа в днешния дневен ред да бъде:
    ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРОМЯНА В СЪСТАВА НА КОМИСИЯТА ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА, ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА И ПО ЖАЛБИТЕ И ПЕТИЦИИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ.
    Предлага се от квотата на Парламентарната група на СДС народният представител Людмил Бешков да бъде освободен като член на комисията и на негово място да бъде избран народният представител Асен Асенов Христов.
    Срещу това предложение има ли някой? Няма.
    Моля, гласувайте!
    Гласували 139 народни представители: за 132, против 5, въздържали се 2.
    Предложението е прието.
    Ще ви прочета проекта:

    "Р Е Ш Е Н И Е
    за промени в състава на Комисията по правата на
    човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите
    на гражданите

    Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

    Р Е Ш И:

    1. Освобождава Людмил Любенов Бешков като член на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите.
    2. Избира Асен Асенов Христов за член на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите."
    Някой желае ли да се изкаже по проекта за решение? Няма желаещи.
    Моля, гласувайте проекта за решение.
    Гласували 156 народни представители: за 146, против няма, въздържали се 10.
    Решението е прието.

    Продължаваме с:
    ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ.
    Има думата председателят на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията господин Светослав Лучников.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: С § 25 вносителят предлага следното:
    "В чл. 58 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Алинея 1 се изменя така:
    "(1) Право на строеж върху имот частна държавна собственост се учредява безсрочно или за определен срок със заповед на областния управител."
    2. В ал. 2 след думата "търг" да се добави "или конкурс".
    3. Създава се ал. 5:
    "(5) Когато учреденото право на строеж е с определен срок, след изтичането на срока, за който е учредeно, построеният обект преминава безвъзмездно в собственост на държавата."
    Има предложение на Светослав Лучников, което е оттеглено.
    Комисията подкрепя текста на вносителя по § 25, който става § 32.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 25, който става § 32, някой желае ли да се изкаже?
    Господин Миков има думата.
    МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, предлаганите изменения в този параграф най-напред предлагам да се гласуват поотделно, защото, ако ал. 1 не буди някакви особени възражения, аз лично смятам, че конкурсът не бива да бъде въвеждан като процедура. Търгът е достатъчно състезателна процедура, а при конкурса би могло с определени въздействия върху процедурите да се правят разпореждания с държавната собственост, които да пораждат сериозни съмнения. Създава се една предпоставка за корупция при конкурсните процедури. Затова нека да остане търгът като една чиста, ясна и прозрачна процедура.
    Формалното ми предложение е т. 2 да отпадне, а по отношение на т. 3 да гласуваме също за нейното приемане. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Друг? Няма.
    Моля, гласувайте предложението на народния представител Михаил Миков за отпадане на т. 2 от § 25 по текста на вносителя, а именно в ал. 2 след думата "търг" се добавя "или конкурс".
    Гласували 157 народни представители: за 63, против 87, въздържали се 7.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте § 25, който става § 32 така, както е предложен от вносителя.
    Гласували 152 народни представители: за 114, против 4, въздържали се 34.
    Параграф 32 е приет.


    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Текст на вносителя:
    "§ 26. Член 60 се отменя."
    Предложение на Светослав Лучников:
    "§ 26 да отпадне."
    Комисията не приема предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя по § 26, който става § 33.
    Длъжен съм тук да дам известни обяснения, защото явно се касае за някакво недоразумение. Член 60 гласи: "Договорите за учредяване на ограничени вещни права върху недвижими имоти - частна държавна собственост, се вписват в службата по вписванията по местонахождението им."
    На всички е известно какво е значението на вписването - то е да обяви публично учредяване на вещното право и да предпази в бъдеще други преобретатели от това да купят нещо, което не съществува или е обременено с известни тежести.
    При това положение аз не мога да намеря никакво основание този текст да отпадне и поддържам моето предложение, тоест да не се приема текстът на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 26 има думата господин Миков.
    МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Моето изказване е именно в подкрепа на направеното от уважаемия господин Лучников предложение. Става въпрос за отношения, свързани с държавно имущество. Едно вписване гарантира все пак и някаква стабилност на тези отношения, едно вписване гарантира и публичност на тези отношения.
    Така че аз не виждам ама никаква причина да отменяме вписването на тези договори. Както в нотариалната дейност е предвидено за договорите по отношение на частен имот, когато иска да се постигне стабилност, да бъдат вписвани в нотариата, така и в случая и за стабилност, и за публичност трябва да остане задължението за вписване там, където е местонахождението на имота.
    Така че аз предлагам да подкрепим предложението на господин Лучников.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
    Друг желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
    Моля, гласувайте предложението на народния представител Светослав Лучников за отпадане на § 26.
    Гласували 159 народни представители: за 133, против 6, въздържали се 20.
    Предложението е прието - § 26 отпада.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Текст на вносителя:
    "§ 27. В чл. 68 се правят следните изменения:
    1. В ал. 7 думите "мините, кариерите" се заменят с "находищата на подземни природни богатства" и след думата "езерата" се добавя "минералните извори".
    2. В ал. 8, т. 1 думата "водоемите" се заличава."
    Комисията подкрепя текста на вносителя по § 27, който става § 33, защото досегашният § 33 отпада.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 27 на вносителя някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
    Моля, гласувайте § 27, който става § 33, така както е предложен от вносителя.
    Гласували 136 народни представители: за 134, против няма, въздържали се 2.
    Параграф 33 е приет.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Текст на вносителя:
    "§ 28. В чл. 83 думите "от 20 000" и "до 200 000" да се заменят съответно с "от 100 000" и "до 500 000"."
    Комисията подкрепя текста на вносителя по § 28, който става § 34.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 28 на вносителя някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
    Моля, гласувайте § 28, който става § 34, така както е предложен от вносителя.
    Гласували 135 народни представители: за 133, против 1, въздържал се 1.
    Параграф 34 е приет.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Текст на вносителя:
    "§ 29. В чл. 84 думите "от 50 000" и "до 200 000" се заменят съответно с "от 500 000" и "до 2 000 000"."
    Комисията подкрепя текста на вносителя по § 29, който става § 35.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Желае ли някой думата по § 29 на вносителя? Няма желаещи.
    Моля, гласувайте § 29, който става § 35, така както е предложен от вносителя.
    Гласували 137 народни представители: за 120, против 7, въздържали се 10.
    Параграф 35 е приет.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Текст на вносителя:
    "§ 30. В чл. 85 думите "от 50 000" и "до 150 000" се заменят съответно с "от 500 000" и "до 1 500 000"."
    Комисията подкрепя текста на вносителя по § 30, който става § 36.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 30 на вносителя някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
    Моля гласувайте § 30, който става § 36 така, както е предложен от вносителя.
    Гласували 132 народни представители: за 122, против 3, въздържали се 7.
    Параграф 36 е приет.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: С § 31 вносителят предлага:
    "§ 31. В § 4 от Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения:
    1. Алинея 1 се изменя така:
    "(1) Наемните договори, сключени преди 1 юни 1996 г., не могат да се прекратяват на основание чл. 24, ал. 1, т. 6, с изключение на случаите:"
    2. Алинея 2 се изменя така:
    "(2) Опразването на ведомствени жилища, обитавани от лица, които са работили в съответното ведомство и договорът им за наем е прекратен поради прекратяване на трудовия им договор преди 1 юни 1996 г., се извършва по досегашния ред."
    3. В ал. 3 думата "наемната" се заменя с "пазарна наемна"."
    Комисията подкрепя текста на вносителя по § 31, който става § 37.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 31 на вносителя господин Михаил Миков има думата.
    МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Няма да подкрепим това изменение, доколкото ще прочета на уважаемите народни представители досега действащия текст и нека те сами да преценят.
    "Опразването на ведомствени жилища въз основа на влезли в сила решения и заповеди за прекратяване на договора за наем на основание чл. 24, ал. 1, т. 6, се осъществява - става въпрос преди влизането на закона в сила - след като на наемателя се предостави друго жилище за настаняване." И са изключени случаите, когато трудовият договор е прекратен поради някакво недобросъвестно отношение и поведение на работника или служителя.
    При предлаганото изменение отпада задължението за предоставяне на друго жилище за настаняване.
    Има много хора, които живеят във ведомствен жилищен фонд, на които не им е разрешено да закупят или по някакъв друг начин да се реши жилищната им нужда. Едно такова изменение, без решаване на въпроса с настаняването на тези хора, може да доведе до сериозни проблеми за тях, пък и до социално напрежение. Затова няма да подкрепим този текст.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Миков, прощавайте, само да уточним нещо сега. С изменението наемните договори изобщо занапред не могат да бъдат прекратявани на основание чл. 24, а пък втората алинея решава това, за което Вие казахте.
    "(2) Опразването на ведомствени жилища, обитавани от лица, които са работили в съответното ведомство и договорът им за наем е прекратен поради прекратяване на трудовия им договор преди 1 юни 1996 г., се извършва по досегашния ред." Тоест, с посочването. А занапред...
    МИХАИЛ МИКОВ: Главният текст да бъде в ал. 1.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ама идва сега ал. 2 - за заварените случаи, един вид. А пък занапред изобщо не могат да бъдат прекратявани, което е по-голяма гаранция за наемателите, а не да бъдат прекратявани при посочване.
    МИХАИЛ МИКОВ: Добре, да приемем ли, че действа сегашният ред от § 4, ал. 1?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, да, досегашният ред.
    МИХАИЛ МИКОВ: Защото ние фактически отменяме...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, но по досегашния ред, който е бил до този закон - просто с посочване.
    МИХАИЛ МИКОВ: При тълкуването, направено от господин председателя, ние сме склонни да подкрепим този текст, доколкото едно такова тълкуване прави режима по-благоприятен.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Друг някой желае ли да се изкаже?
    Моля, гласувайте § 31, който става § 37, така както е предложен от вносителя.
    Гласували 133 народни представители: за 133, против и въздържали се няма.
    Параграф 37 е приет.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Вносителят предлага Допълнителна разпоредба:
    "§ 1. Навсякъде в закона думите "стопанисвани от" се заменят с "предоставени на" и думите "стопанисването", "стопанисвани и" и "стопанисват и" се заличават, с изключение на чл. 29, ал. 1, където думата "стопанисват" се заменя с "ползват"."
    Комисията подкрепя текста на вносителя по § 1, който става § 38.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 1 на Допълнителната разпоредба на вносителя?
    Моля, гласувайте § 1 от Допълнителната разпоредба на вносителя, който става § 38, така както е предложен от вносителя.
    Гласували 141 народни представители: за 137, против няма, въздържали се 4.
    Параграф 38 е приет.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Преходни и заключителни разпоредби".
    Предлага се § 2:
    "§ 2. (1) Обектите - изключителна държавна собственост, не могат да бъдат част от капитала на еднолични търговски дружества с държавно имущество.
    (2) Ръководителите на ведомства, упражняващи правата на собственост на държавата в еднолични търговски дружества с държавно имущество, предприемат необходимите действия за намаляване на капитала им със стойността на включените обекти по ал. 1 по реда на Търговския закон.
    (3) Едноличните търговски дружества с държавно имущество по ал. 2 получават концесия за обектите по ал. 1 по реда, предвиден в Закона за концесиите."
    Предложение на Светослав Лучников:
    В § 2, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби думата "капитала" да се замени с "имуществото".
    Комисията приема предложението.
    Комисията подкрепя текста на вносителя по § 2, който става § 39, като предлага в ал. 1 думата "капитала" да се замени с "имуществото".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 2 от Преходните и заключителните разпоредби има думата господин Михаил Миков.

    МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Изправени сме пред типичен случай, когато се дава някакво тълкуване за чиновниците в министерствата. Ясно е, за всички е ясно, че изключителната държавна собственост не може да бъде включвана нито в капитала, нито в имуществото на частни или държавни търговски дружества. Поне за юристите е ясно.
    Тук е направен опит да се направи един по-дуракоустойчив запис, че не може. Но ако това се приеме, излиза, че досега е могло.
    И второ, категорично настоявам да отпадне вторият текст, защото ексконституцио изключителната държавна собственост е държавна и от това дали ръководителят на ведомството по ал. 2 ще предприеме действия или няма да предприеме, тя няма да стане част от имуществото на едно търговско дружество. Типичен случай е един черноморски курорт, където те си имат акт за държавен имот отпреди действието на новата Конституцията. Автоматически с влизането на Конституцията в сила тази част, която е плажна ивица, би трябвало да бъде изключена от земята, която преди това е апортирана в търговското дружество. И никакво действие на ръководител на ведомство, в случая става въпрос за тези министри, които упражняват правата на собственика по отношение на акциите или дяловете държавна собственост...
    Тоест, ако ние приемем такъв запис, ще излезе, че досега е могло да бъдат част, а сега ние променяме режима и задължаваме министрите да направят съответно действие и да изключат - нещо, което никак не кореспондира с Конституцията, специално разпоредбите за изключителната държавна собственост. Именно заради това беше създаден Законът за концесиите, за да може тази собственост да влезе в оборота, но тя не може нито да бъде апортирана, нито да бъде продадена. Тя може единствено да бъде концесионирана. Така че, ако така приемаме текста, той вместо да реши проблема, по-скоро ще създаде нови проблеми. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
    Господин Лучников, имате думата.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Безспорно, че тези текстове не променят статута на изключителната държавна собственост. Тя си остава, разбира се, такава, каквато е. Но тъй като на практика в много случаи такива обекти публична държавна собственост са включени в активите на държавни предприятия или на търговски дружества, така или иначе са включени, тази преходна разпоредба, именно като преходна разпоредба задължава администрацията да намали капитала на тези дружества с това имущество и да го заяви по търговския ред.
    Вижте, на тези обекти сега предстои приватизация. В тази приватизация хората гледат, че в активите има вписани и тези неща. Те не знаят дали са публична собственост или не са, затова може да стане недоразумение и те да купят нещо, което всъщност не е притежание на дружеството. Така че според мен съвсем не е излишно като техническа разпоредба в Преходните и заключителни разпоредби да се приеме това задължение на администрацията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
    Господин Миков, имате думата.
    МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин Лучников, нека поне да го запишем "да се отпише", защото самото включване в имуществото е нищожно. Аз знам, че те със свои заповеди са включили, след това са преоценявали при различни процедури това имущество, което всъщност никога по никой начин не е било на това търговско дружество. Нека да направим текста "да се отпишат", а те като отпишат, ще видят, че това увеличаване на капитала е било без правно действие. Собствеността си е държавна. Нека поне да заменим - не "за намаляване на капитала", а "за отписване". Защото така излиза, като кажем, че капиталът е бил увеличен. Той е бил увеличен съвсем фиктивно, без да имат основание за това. Нека да се отпишат, а като се отпишат, ясно е, че в качеството на изпълняващи функцията на общо събрание те ще предприемат действия съответно да се намали капиталът. А може и да не се намали, ако има някакви други средства. Не непременно намаляването е ефектът. Те да се отпишат от тези търговски дружества. Дали това ще доведе до намаляване на капитала, това вече е тяхно друго задължение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Понеже предложението на господин Миков не е направено, както изисква правилникът, не мога да го подложа на гласуване. Господин Лучников смята, че с намаляване на капитала се постига ефектът, още повече че в много случаи може наистина тези обекти изобщо да не са били вписани, за да бъдат отписвани.
    МИХАИЛ МИКОВ: Как е увеличен капиталът?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Може да не е увеличен. Той може да си е регистриран с определен капитал, който сега трябва да се намали със стойността на тези обекти.
    Вашето предложение аз го разбирам за отпадане на ал. 2, така ли да го разбирам?
    Господин Миков, формулирайте предложението си, за да можем да го гласуваме.
    МИХАИЛ МИКОВ: Ако вкараме тълкувателния текст и на основание Конституцията, смятам, че не е необходимо да записваме алинеи 2 и 3. Задълженията на ръководителите на ведомства произтичат от Конституцията и това тълкуване на ал. 1, а по ал. 3 си има изрична разпоредба. Ние преповтаряме само един текст от Закона за концесиите. Няма смисъл във всеки закон ние да записваме и да препращаме, че се прилага онзи. Просто я ясно, че ал. 3 е съвсем ненужна. "Едноличните търговци с държавно имущество получават концесия за обектите". Не само тези еднолични търговци, а и онези, на които имуществото е точно, т. е. при тях не е включен обект на изключителна държавна собственост, те пак са си по концесиите. Това е просто ненужен запис.
    Така че предлагам алинеи 2 и 3 да отпаднат. Може да ги поставите на гласуване и поотделно, доколкото господин Лучников има друго мнение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям поотделно на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков.
    Първо, гласувайте предложението за отпадане на ал. 2.
    Гласували 128 народни представители: за 39, против 86, въздържали се 3.
    Предложението не се приема.

    Моля, гласувайте предложението на народния представител Михаил Миков за отпадане на ал. 3.
    Гласували 129 народни представители: за 42, против 81, въздържали се 6.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте § 2 от Преходните и заключителни разпоредби, който става § 39, както е предложен от вносителя, като в ал. 1 думата "капитала" се заменя с думата "имуществото".
    Гласували 127 народни представители: за 108, против няма, въздържали 19.
    Параграф 39 е приет.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 3. В Закона за физическото възпитание и спорта (Обн., ДВ, бр. 58 от 1996 г.; бр. 53 от 1997 г. - Решение N 8 на Конституционния съд от 1997 г.) се правят следните изменения и допълнения:
    1. В чл. 12, ал. 2 се изменя така:
    "(2) Спортни обекти и съоръжения - публична държавна, или публична общинска собственост, не могат да се включват в капитала на търговски дружества."
    2. В чл. 50 се правят следните изменения и допълнения:
    а) Алинея 3 се изменя така:
    "(3) Комитетът за физическо възпитание и спорт и другите ведомства могат да предоставят за ползване възмездно или безвъзмездно спортни обекти и съоръжения - публична или частна държавна собственост, на други физически и юридически лица за тренировъчната им или състезателна дейност, когато не се препятства осъществяването на дейностите, за които са предоставени или предназначени, при условия и по ред, определени от Министерския съвет."
    б) Алинея 5 се изменя така:
    "(5) Спортните обекти и съоръжения, публична държавна и публична общинска собственост, се използват за нуждите на училищния, студентския и армейския спорт, както за тренировъчна и състезателна дейност."
    в) Алинея 6 се изменя така:
    "(6) Обектите и съоръженията по ал. 5 могат да се предоставят за ползване освен по реда на ал. 3 и чрез учредяване на концесия по реда на Закона за концесиите."
    3. В чл. 51, ал. 1 се изменя така:
    "(1) Предоставените държавни и общински спортни обекти и съоръжения на спортни организации и на други юридически лица се ползват от тях по предназначението им, съобразно нуждите, за които са предоставени."
    Предложение на Светослав Лучников - в § 3, ал. 2 на Заключителните разпоредби думата "капитала" се заменя с "имуществото".
    Комисията приема предложението.
    Комисията приема текста на вносителя по § 3, който става § 40, като предлага в ал. 2 думата "капитала" да се замени с "имуществото".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 3 има думата господин Михаил Миков.
    МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря, уважаеми господин председател.
    Не мога да се въздържа от отношение към човека, който е създал този текст. Не зная кой е - от Министерство на строителството ли е, откъде ли е? Тук има една тотална обърканост в представите за публична, частна държавна собственост, ползване, режими и концесия. И какво е искал да направи с цялото това изменение и допълнение?
    Аз искам да ви обърна внимание, че в чл. 16 е казано: "Имотите - публична държавна собственост, не могат да се отдават под наем, да се преотстъпват за ползване, да се ползват съвместно по договор с трети лица, както и да се ползват за производствена и стопанска дейност. За имоти или части от тях забраната не се отнася, когато имат пряко производствено или стопанско предназначение". Тук се приема, че стадионите - така ще наричам спортните съоръжения и обекти за краткост - са публична държавна собственост. Щом са публична държавна собственост, влизат в режима на чл. 16 и там е казано какво се случва с тази публична държавна собственост. Тук обаче се завърта една друга такава хипотеза, като те могат възмездно или безвъзмездно да се предоставят за ползване. Значи в противоречие с чл. 16.
    Съжалявам, това е малко лошо отношение от страна на вносителя. Нека да дойде и да каже тук, в парламента, какво иска от парламента - публична собственост ли да станат спортните съоръжения или да не са публична собственост? Защото така излиза, че: "Абе да са публична, ама ако може и да са извън режима на публичната собственост". А, както е известно, не може една жена да е по-малко или повече бременна. Така и една собственост не може да бъде повече или по-малко публична. Тя или е такава и влиза в режима на публичната собственост, или не е такава.
    И затова аз предлагам да отпадне този текст и с другия аргумент - как досега има зали, съоръжения и стадиони, които са в търговски дружества? Този въпрос каква е собствеността ние тука ли ще го решаваме? След това кой ще реши кой стадион, кое спортно съоръжение е публична собственост и кое е частна държавна собственост и то може да бъде апортирано? Да не говорим, че в спорта постоянно се говори и идеята е за преминаване в някакви такива икономически и стопански принципи на функциониране. И сега изведнъж с цялата тази объркана история не е ясно какво се цели и какво ще стане след това. Затова аз предлагам т. 1 от § 3 с ал. 2, ал. 3, ал. 5 и ал. 6... И ето тук: "Обектите могат да се предоставят и чрез учредяване на концесия по реда на концесиите". Те като са прочели, че има такъв закон, сега във всеки текст ще пишат, че може и там. Абе може, да не се притесняват, няма само да гласуваме 100 текста, че може и там.
    Така че нека тези вносители да изяснят в главите си какво са искали да направят с тази каша и ако трябва този текст да го включим в общинската собственост - става за Преходните разпоредби, защото според мен има нужда от изясняване. Има Закон за общинската собственост, нека отиде там, ще го обсъждаме другата седмица, но да разберат за какво става реч тук. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
    Има думата господин Лучников.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Господин Миков, много ме учудва това, че Вие се правите, че не разбирате за какво става дума. Става въпрос за едно изключение в режима на публичната правна собственост, който се отнася до спортните съоръжения. И понеже там има някои неясноти по това кои са публична собственост и кои не са публична собственост, прави се едно изключение за тези, които са публична собственост, за да се направи тяхното ползване съответно с тяхното предназначение. Това е въпросът. Няма никаква нужда от драматизиране. Член 16 съдържа общото правило, а в преходните правила се съдържат някои изключения от ползването на спортните съоръжения. Това е цялата философия, няма защо да усложняваме нещата.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Миков.
    МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми господин Лучников, аз съм съвсем искрен и не драматизирам. Най-ми е лесно да си гласувам "против" този текст. Но като се правят някои уточнения да се изясни нещо, хайде обяснете ми на мен и на народните представители кои са тези спортни съоръжения, които ще бъдат публична държавна собственост и кои са тия, които няма да бъдат публична, щом е толкова ясно и аз драматизирам. Ако изясним този въпрос, съгласен съм. И ако той произтича от този текст. Но аз мисля, че нищо не се изяснява тук, а още повече се забърква. И моята позиция е лесна. Имам си копче там, ще си натисна съответното по съвест, пък вие приемете този текст. Нямам нищо против. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Друг желае ли да се изкаже?
    Поставям на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков за отпадане на т. 1. Но, господин Миков, и т. 2 трябва да отпадне, защото ал. 3, 5 и 6 са всъщност в т. 2 на § 3.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 142 народни представители: за 43, против 87, въздържали се 12.
    Предложението за отпадане не се приема.
    Моля, гласувайте § 3 от Преходните и заключителни разпоредби, който става § 40, както е предложен от вносителя, с корекцията в ал. 2, където думата "капитала" се заменя с думата "имуществото".
    Гласували 117 народни представители: за 98, против 8, въздържали се 12.
    Параграф 40 е приет.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 4. В Закона за териториално и селищно устройство се правят следните изменения и допълнения:
    1. Раздел I и III от глава пета и глава шеста от Закона за териториално и селищно устройство се отменят.
    2. В Преходните и заключителни разпоредби се създава § 50а:
    "§ 50а. (1) Разрешенията за строеж и одобрени проекти за постройки, изградени върху държавни и общински терени, без да са предвидени по действащите подробни градоустройствени планове, но са били допустими като временно строителство по реда на чл. 120, ал. 4 от Правилника за приложение на Закона за териториално и селищно устройство (отменен с Постановление N 500 на Министерския съвет от 1997 г. (ДВ, бр. 6 от 1998 г.) към момента на разрешаването им, губят действие по право след изтичането на срока, за който са разрешени, но не по-късно от 3 години от влизането в сила на този закон.
               (2) Строежите по ал. 1 се премахват по реда на чл. 160.
               (3) По изключение за постройките по ал. 1 може да бъде създаван постоянен градоустройствен статут, като се допуска изменение на подробните градоустройствени планове по реда на чл. 32, ал. 1, т. 1 по молба на собственика на постройката, подадена в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон до областния управител, съответно до кмета на общината.
               (4) Преценката за целесъоразност на изменението се прави от областния управител - за терените държавна собственост, и от кмета на общината - за терените общинска собственост. Органът по чл. 4, ал. 2 дава предварително становище за допустимост на предлаганото изменение на плана.
               (5) Решението за започване на процедурата по изменение на градоустройствения план се взема от общинския съвет - за имотите общинска собственост, и от министъра на регионалното развитие и благоустройството - за имотите държавна собственост, по мотивирано предложение на кмета на общината, съответно на областния управител.
               (6) На основание на решението по ал. 5 се предприемат действия по изменения на плана по предвидения за това ред, като всички разходи, свързани с изменението, са за сметка на молителя по ал. 3.
               (7) След влизането в сила на измененията на плана областният управител, съответно кметът на общината, издава заповед и сключва договор за прехвърляне правото на строеж или за продажба на отредeния терен със собственика на постройката. Правото на строеж, съответно цената на земята, се заплаща по пазарни цени.
               (8) Изградилите временни постройки по ал. 1 върху държавни и общински терени в отклонение от действащите правила и норми, неузаконени до влизането в сила на този закон, както и собственици на временни постройки, чиито разрешения за строеж или договори са с изтекъл срок или са налице условия за отменянето или за прекратяването им към момента на влизането в сила на този закон, не могат да се ползват с правата по ал. 3 и 7."
    Комисията приема предложението на вносителя и предлага т. 1 и 2 от § 4 да се обособят съответно в § 41 и § 42 със следното съдържание:
    "§ 41. В Закона за териториално и селищно устройство (обн., ДВ, бр. 29 от 10.04.1973г., в сила от 1.06.1973 г., попр., бр. 32 от 20.04.1973 г., изм. и доп., бр. 87 от 8.11.1974 г., в сила от 1.12.1974 г., изм., бр. 3 от 11.01.1977 г., изм. и доп., бр. 102 от 30.12.1977 г., в сила от 1.01.1978 г., изм., бр. 36 от 8.05.1979 г., бр. 3 от 11.01.1980 г., изм. и доп., бр. 45 от 8.06.1984 г., бр. 19 от 8.03.1985 г., изм., бр. 36 от 9.05.1986 г., изм. и доп., бр. 14 от 19.02.1988 г., бр. 31 от 17.04.1990 г., попр., бр. 32 от 20.04.1990 г., изм., бр. 15 от 22.02.1991 г., изм. и доп., бр. 63 от 14.07.1995 г., изм., бр. 104 от 6.12.1996 г., в сила от 6.01.1997 г., изм. и доп., бр. 41 от 10.04.1998 г.), раздел I и III от глава пета и цялата глава шеста се отменят.
    § 42. В Закона за изменение и допълнение на Закона за териториално и селищно устройство (обн., ДВ, бр. 31 от 1990 г., попр., бр. 32 от 1990 г.) в Преходните и заключителните разпоредби се създава § 50а:
    "§ 50а. (1) Разрешенията за строеж и одобрени проекти за постройки, изградени върху държавни и общински терени, без да са предвидени по действащите подробни градоустройствени планове, но са били допустими като временно строителство по реда на чл. 120, ал. 4 от Правилника за приложение на Закона за териториално и селищно устройство (отменен с Постановление N 500 на Министерския съвет от 1977 г. (ДВ, бр. 6 от 1998 г.) към момента на разрешаването им, губят действие по право след изтичането на срока, за който са разрешени, но не по-късно от 3 години от влизането в сила на изменението и допълнението на Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство (обн., ДВ, бр. 6 от 1998 г.).
               (2) Строежите по ал. 1 се премахват по реда на чл. 160.
    (3) По изключение за постройките по ал. 1 може да бъде създаван постоянен градоустройствен статут, като се допуска изменение на подробните градоустройствени планове по реда на чл. 32, ал. 1, т. 1 по молба на собственика на постройката, подадена в шестмесечен срок от влизането в сила на изменението и допълнението на Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство (обн., ДВ, бр. 6 от 1998 г.) до областния управител, съответно до кмета на общината.
    (4) Преценката за целесъобразност на изменението се прави от областния управител за терените - държавна собственост, и от кмета на общината за терените - общинска собственост. Органът по чл. 4, ал. 2 дава предварително становище за допустимост на предлаганото изменение на плана.
    (5) Решението за започване на процедурата по изменение на градоустройствения план се взема от общинския съвет - за имотите - общинска собственост, и от министъра на регионалното развитие и благоустройството - за имотите - държавна собственост, по мотивирано предложение на кмета на общината, съответно на областния управител.
    (6) На основание на решението по ал. 5 се предприемат действия по изменения на плана по предвидения за това ред, като всички разходи, свързани с изменението, са за сметка на молителя по ал. 3.
    (7) След влизането в сила на измененията на плана областният управител, съответно кметът на общината, издава заповед и сключва договор за прехвърляне правото на строеж или за продажба на отредения терен със собственика на постройката. Правото на строеж, съответно цената на земята, се заплаща по пазарни цени.
    (8) Изградилите временни постройки по ал. 1 върху държавни и общински терени в отклонение от действащите правила и норми, неузаконени до влизането в сила на изменението на Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство (обн., ДВ, бр. 6 от 1998 г.), както и собственици на временни постройки, чиито разрешения за строеж или договори са с изтекъл срок или са налице условия за отменянето или за прекратяването им към момента на влизането в сила на изменението и допълнението на Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство (обн., ДВ, бр. 6 от 1998 г.), не могат да се ползват с правата по ал. 3 и 7."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Понеже се налага да се направи една справка по отношение на един шестмесечен срок, който се дава с ал. 3, който тече от влизане в сила на изменението и допълнението на Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство, а той е обнародван в началото на тази година, давам почивка и продължаваме в 11 ч. с парламентарен контрол. (Звъни.)

    (След почивката.)


    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
    От името на парламентарна група думата има господин Иван Генов.
    ИВАН ГЕНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Разрешете ми да ви запозная с текста на декларацията на Парламентарната група на Демократичната левица за предотвратяване опасността България да бъде въвлечена във въоръжен конфликт на Балканите.
    "Нестихващата криза в Косово, готовността на НАТО да вземе решение за военни удари срещу Съюзна република Югославия и колебливата позиция на българското правителство за необходимостта от мирно уреждане на конфликта изправят страната пред нарастваща заплаха за нейната национална сигурност. Крайно време е Република България да заяви, че косовската криза няма и не може да има военно решение. Военната интервенция срещу Съюзна република Югославия ще ескалира и разшири конфликта, ще постави под въпрос мира на Балканите и сигурността на балканските народи. Въздушните бомбардировки само ще увеличат броя на жертвите и ще задълбочат човешката драма.
    В своята противоречива история България нееднократно е била употребявана в интерес на чужди и геополитически схеми. Днес българските официални власти са длъжни да кажат категорично не на всякакъв опит страната да бъде въвлечена във въоръжен конфликт в Косово. Няма нито един разумен мотив за участие във военни операции в съседна държава. Общественото мнение е против такова участие.
    Парламентарната група на Демократичната левица не приема двусмислените изявления на членове на кабинета у нас и в чужбина, които подценяват опасността "Косово" и издават намерение да се ревизира приетата с консенсус през 1993 г. позиция на България за ненамеса и неучастие във военни действия в бивша Югославия под каквато и да била форма - нито пряко, нито косвено.
    Парламентарната група на Демократичната левица смята, че Народното събрание на Република България следва да отправи ясно послание към парламентите на страните от Югоизточна Европа и към доминиращите международни фактори за цялостно и справедливо мирно решаване на косовския конфликт и да изрази безусловна подкрепа на многостранните мирни усилия.
    Парламентарната група на Демократичната левица настоява нейният проект за декларация на Народното събрание от 16 юни тази година за мирното уреждане на кризата в Косово да не се игнорира повече от управляващото мнозинство. Призоваваме всички парламентарни групи заедно да упражним върховните правомощия на парламента във военната и международната сфера и да защитим националните интереси на България като страна, съседна на конфликта."
    Благодаря, господин председател. (Ръкопляскания от Демократичната левица.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Генов.

    Преминаваме към:
    ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
    Новопостъпили питания в периода от 2 до 8 октомври 1998 г.:
    Питане от народния представител Румен Овчаров към Александър Божков, заместник министър-председател и министър на промишлеността, относно ликвидация на "Металокерамика" ЕООД - град София.
    Питане от народната представителка Елена Поптодорова към Евгений Бакърджиев, заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството, относно водния режим в Добруджа.
    Питане от народния представител Лъчезар Тошев към Венцислав Върбанов, министър на земеделието, горите и аграрната реформа, относно реституцията на собствеността на мелница "Ориент" - град Левски.
    Питане от народния представител Яшо Минков към Евгений Бакърджиев, заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството, относно политиката на Министерството на регионалното развитие и благоустройството по отношение на производството на азбестоциментови изделия.
    Има за връчване: писмен отговор от министър-председателя на Република България Иван Костов на актуален въпрос от народния представител Атанас Богданов. Заповядайте, господин Богданов.
    Писмен отговор от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Иван Бойков. И още един писмен отговор от същия министър на същия народен представител.
    Писмен отговор от министъра на транспорта Вилхелм Краус на актуален въпрос от народния представител Бойко Великов.
    За процедура думата има госпожа Дончева.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър-председателю! Преди две седмици отправих към Вас питане за политиката на правителството към Българската православна църква и нейното ръководство за това дали служители на Министерския съвет са ангажирани в подготовката и провеждането на църковни форуми и за това какво е отношението Ви към свикването, провеждането и решението на Всеправославния събор.
    Днес изтичат двете седмици, в които трябваше да отговорите на питането. Вчера не чух това да е оповестено. Междувременно председателят на парламента се опита да върне питането, че не било във Вашия ресор. Понеже не знам министър-председателят да има ресори, и то не само Вие, а нито един министър-председател, предполагам, че става дума за някакво недоразумение, за това, че господин председателят на парламента се опитва да Ви изземва права. И за да не оскъпяваме с пощенски разходи парламента и Министерския съвет, използвам случая да Ви връча копие от питането, като се надявам все пак, че следващата седмица поне, независимо че вече сте в просрочие, ще мога да чуя и отговора Ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожа Дончева, пак не знаете правилника - как се задават актуални въпроси и как са връчват. (Шум и смях в залата.)
    Започваме с отговори на министър-председателя на Република България Иван Костов.
    Има актуален въпрос от народните представители Кирил Ерменков и Евгени Димитров относно приватизационната процедура на Авиокомпания "Балкан".
    Има думата господин Кирил Ерменков да развие актуалния въпрос.
    КИРИЛ ЕРМЕНКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми колеги народни представители!
    Нашият актуален въпрос относно провеждането на приватизационната процедура на националния ни авиопревозвач Авиокомпания "Балкан" е предизвикан от обявената преди повече от година приватизация, която се консултира като приватизационен посредник от германската фирма "ТОВ Спидуинг", от участието на посредника в проучванията и преговорите с потенциални купувачи, от предварително обявения избран купувач и отлагането на резултатите от проучването и избора на купувач.
    Имайки предвид и зачестилите напоследък в медиите информации за действия и нарушения по наше мнение в приватизационната процедура на Авиокомпания "Балкан", от една страна, както и учудващото мълчание по поставените въпроси на провеждащите и контролиращи процеси, в съответствие със Закона за преструктуриране и приватизация - Агенцията за приватизация и министерствата на финансите и на транспорта, бихме искали да бъде даден от Вас ясен и категоричен отговор по следните въпроси:
    Съгласно сключения, както казах, в средата на миналата година договор между Агенцията за приватизация и избрания инвестиционен посредник за продажбата на "Балкан" - германската фирма ТОВ, приватизацията на авиокомпанията трябваше да приключи в едногодишен срок, тоест до 8 септември 1998 г. Според оповестените тогава в пресата информации, в договора съществува и клауза, според която посредникът ще получи договорената комисионна само в случай, че до посочения срок бъдат продадени поне 25% от капитала на "Балкан".
    Кое наложи, уважаеми г-н Костов, удължаването на приватизационния срок с един месец и отговаря ли то на посочения договор? Днес е крайният срок и на получената отсрочка на посредника, вероятно изготвил и представил своето решение, и Вие сте запознат с него.
    В много материали, публикувани в пресата през последните два месеца, се твърди, че определената като купувач на "Балкан" фирма "Балкан ер" не е спазила едно от условията за участие във втория етап на търга, а именно до 13 юли, цитирам: "да внесе депозит или предостави банкова гаранция от първокласна банка за участие в преговорите в размер на 1 милион щатски долара". След като издадената в последния ден от срока от Българо-руската инвестиционна банка гаранция е била оттеглена, според думите на административния директор, как е било допуснато участието на "Балкан ер" на този етап? И ако е вярно изказването на управляващия съдружник на ТОВ г-н Еберхард фон дем Буше, че "Балкан ер" има изрядна гаранция, издадена от друга банка, кога е била внесена тя в агенцията?
    Миналата седмица научих по телевизията от представителя на посредника, че в определения в договора срок е подадена условна гаранция, а по-късно - безусловна гаранция - съществува ли такова условие в договора? С чие разпореждане и на какво правно основание "Балкан еър" и "КPMG" бяха допуснати в административната сграда на 24 септември тази година, тоест преди Агенцията за приватизация да приеме решението на ТОВ и да обяви фирмата - кандидат за купуват на "Балкан" и как трябва да се тълкуват, уважаеми господин министър-председател, думите на министъра на транспорта, че политическата воля е сделката да се реализира - произнесени в Агенцията за приватизация? Нима това трябва да стане на всяка цена? Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ерменков.
    Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Ерменков и господин Димитров! Въпреки че не разбирам защо отправяте въпроса към мен - аз нямам правомощия да следя действията на Агенцията за приватизация, което вероятно ви е известно, аз все пак съм помолил да ми бъде дадена информация, която ще споделя с вас.
    Първо - по отношение на срока. Удължаването е на основа на точка "4.1. Организация и срокове" от техническите условия и представлява неразделна част от договора. Там е казано: "Ако проектът е в напреднала фаза, двете страни могат да се договорят за удължаване срока на проекта за приватизация до сключване на сделката". Агенцията е решила, че фазата наистина е напреднала, тъй като приватизационният посредник е анализирал трите подадени от потенциалните купувачи оферти и е направил предложение за избор.
    Второ - за възнаграждението. Според сключения договор на приватизационния посредник се дължи възнаграждение за успех само при сключена сделка за поне 25 на сто от капитала на авиокомпания "Балкан" ЕАД.
    По отношение на банковата гаранция. В окончателния срок за подаване на оферти - 13 юли, "Балкан еър" АД е представило надлежно подписана и подпечатана банкова гаранция в полза на Агенцията за приватизация, издадена от Българо-руската инвестиционна банка, не в Министерския съвет. Банковата гаранция е условна, но това не противоречи на изискванията на документацията за водене на преговори с потенциални купувачи, предоставени им от посредника. Съгласно горното и нормативните изисквания договорът за учредяване на банкова гаранция между Българо-руската инвестиционна банка АД и "Балкан еър" не е задължително да бъде представен на консултанта. След избирането на дружеството за потенциален купувач на 23 юли, консултантът е поставил ново изискване - за предоставяне на безусловна банкова гаранция, каквато е предоставена на 4 септември, преди да бъде официално обявен за предпочетен купувач.
    Вие знаете какъв е смисълът за исканата от Агенцията за приватизация банкова гаранция - ако се откаже фирмата, да бъде задържана гаранцията като компенсация.
    Тъй като офертите и приложените към тях банкови гаранции са анализирани от посредника и в Агенцията за приватизация са предоставени само копия от тях, в момента, в който се получат оригиналните документи, Агенцията за приватизация ще е готова да изрази официално становище.
    Четвърто. В Закона за преобразуване и приватизация на държавните и общински предприятия и подзаконовите нормативни актове не е изрично уредена процедурата за извършване на собствен анализ на правното, финансово и техническо състояние на дружеството от един или повече потенциални купувачи. Предоставянето на такава възможност е в компетенциите на съответния орган по чл. 3 и се прилага често в тяхната практика.
    В писмо N 92-0020-446 от 18 септември на Агенцията за приватизация, по повод искане от страна на посредника авиокомпания "Балкан" ЕАД е уведомена, че "Балкан еър" АД е избраният от приватизационния посредник купувач на компанията. За успешното приключване на преговорите по продажбата е необходимо да му бъде осигурен достъп до актуалната информация за извършване на дио дилиджънс от експертите на KPMG и "Балкан еър". Агенцията за приватизация след съгласуване с представители на Министерството на финансите и Министерството на транспорта на среща на 17 септември не възрази на това, тъй като такава възможност, забележете, е била предоставена и на тримата подали оферти потенциални купувачи в периода 29 май - 13 юли 1998 г., съгласно документацията за водене на преговори с потенциални купувачи, изготвени от посредника. При срещата на 17 септември в Агенцията за приватизация точността на цитираните в актуалния въпрос думи на министър Краус не може да бъде потвърдена от служителите на агенцията, тъй като няма изискване на работните срещи да се води стенографски запис. Самото решение за приватизация на авиокомпания "Балкан" ЕАД и усилията, които се полагат за финализирането на сделката, са доказателство за наличието на тази политическа воля, за която вие питате - приватизацията на това дружество да бъде осъществена, но естествено при максимална защита на държавните интереси. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
    Има думата за реплика господин Ерменков.
    КИРИЛ ЕРМЕНКОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин министър-председател, за отговора. Аз все пак не мога да бъда доволен от това, което Вие прочетохте и Ви е подготвено от Вашите сътрудници. Не съм доволен и от това, че Вие обяснявате, че нямате правомощия да се интересувате и да имате информация как върви процедурата за приватизация на националния превозвач.
    И в контекста на това Вие знаете, че има и Междуведомствен съвет за приватизация, който се ръководи от министъра на транспорта - не зная дали работи той - което опровергава това, че правителството има интерес, национален интерес да следи крайния резултат и преговорите за авиокомпания "Балкан".
    Аз съм убеден, че приватизационната сделка трябва да се ускори. Убеден съм, че грижата и на правителството, и на посредниците в този процес, трябва да се удвои, но във всеки случай, както и Вие споделихте, естествено, защищавайки националните интереси и на националния ни авиопревозвач интереси на основата на защитена технически, технологично и финансово бизнеспрограма, която вероятно агенцията ще оцени или е оценила.
    На нас ни е необходим стратегически инвеститор с доказани финансови възможности. Не купувач, а инвеститор и стопанин на авиокомпанията, господин Костов. Авиокомпания "Балкан" беше национално богатство за икономиката, търговията, туризма. И което следва да се отчете, че последната година бележи минимално финансово оздравяване - има положителни резултати за осемте месеца, което е добре и за посредника, и за агенцията, и за купувача.
    Така че още веднъж много ви моля и като министър-председател да се поеме докрай отговорността на правителството за завършване ускорено и качествено на приватизацията и за отговорност при поемане от този купувач на всички задължения за развитие на авиокомпания "Балкан". А престиж, дестинации и резултати авиокомпания "Балкан" е имала и трябва да се защитят. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря Ви, господин Ерменков.
    За дуплика има думата министър-председателят господин Костов.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председателю! Уважаеми господин Ерменков, тъй като реакцията на моя отговор не беше професионална, а политическа, аз искам да обърна внимание на два аспекта.
    Първо, на опита, който Евролевицата непрекъснато се опитва да осъществява - да изкара министър-председателя като личност авторитарна, която се занимава с всичко, включително се намесва в работата на всички независими държавни структури, отнема им тези правомощия или им прави предписания да действат не съобразно закона. Тъй като този опит е много упорит, много досаден вече, аз нарочно описвам правомощията си такива, каквито са по Конституция и по законите. Действам точно в рамките на правомощията си.
    И второ, ако вие знаете, че министърът на транспорта е този, който отговаря за приватизацията на авиокомпания "Балкан", защо не го попитахте него? Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
    Има думата народният представител Кънчо Марангозов да развие своя актуален въпрос относно внасяне в Народното събрание от правителството на закони за създаване на съсловни организации.
    КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господин заместник-председател на Министерския съвет, госпожи и господа народни представители! Съгласно Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите - чл. 2, ал. 1, всички лекари и стоматолози, които упражняват професията си, членуват в Българския лекарски съюз, съответно в Съюза на стоматолозите в България.
    Основна теза за задължително членство в приетия от мнозинството на ОДС закон е договаряне оказването на медицинска помощ с националната и районните здравноосигурителни каси.
    Според възприетите от управляващите принципи голяма част от социалната и духовна сфера ще премине на фондово осигуряване и важни функции ще се възлагат на съсловните организации като структури на гражданското общество.
    Министър Бояджиев за Закона за съсловните организации казва, цитирам:
    "Първо, за задължителното членство и за обвиненията, че законът е тоталитарен, фашистки или някакъв друг. Всички разбраха вече, и то тези, които искаха да разберат, че това е един много демократичен закон, един закон, който дава такива права и задължения на лекарското съсловие, каквито няма нито едно съсловие. Защо казвам, че е демократичен? Защото този закон прави една голяма крачка към гражданското общество".
    Публикувано изказване във вестник "Монитор" от 1 октомври 1998 г.
    По време на вашето аутодафе от януари-февруари 1997 г., когато щурмоваците на СДС палеха и разбиваха българския парламент (шум и изразено неодобрение от блока на СДС), с решение на Управителния съвет на Българския лекарски съюз, неговият председател д-р Игнатов обяви, че съюзът става колективен член на синдикат "Промяна".
    В моя актуален въпрос от 25 септември развих в изложението си този проблем. Вие не взехте отношение. Това значи, че сте приели колективното членство за нормално явление и всички български лекари вече по закон са членове на синдикат "Промяна".
    Имайки предвид изказването на министър Бояджиев, който е член на Вашия екип, както и колективното членство по закон в синдикат "Промяна", такива функции би следвало да имат почти всички съсловни организации по професии - лекари и стоматолози, вече със съсловна организация, създадена със закон, актьори, учители, юристи, художници, музиканти, писатели, журналисти, социолози и др.
    Моят актуален въпрос, господин министър-председател, е: има ли намерение правителството да внася закони за съсловни организации за други сфери на обществения живот със задължително членство за упражняване на професията? Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марангозов.
    Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря, господин председателю.
    Уважаеми господин Марангозов, не, няма! (Смях и весело оживление в блока на СДС, ръкопляскания.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За реплика, ако желае, има думата господин Марангозов.
    КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Да, аз очаквах от господин министър-председателя този отговор.
    И така, чрез закон вие вкарахте лекарите в един крепостен съюз. Крепостното право е отменено, доколкото ми е известно, още през 1862 г. (Шум и реплики в блока на СДС.)
    През 1933 г. Мусолини призовава: за всяка професия - един синдикат. И правилно по този повод вестник "Монитор" възкликва, че в България има само един лекар и той е председателят на Лекарския съюз д-р Игнатов.
    Лекарите, обхванати в един съюз, са лесно манипулируеми за управляващата политическа сила, и сега Ви отговарям, няма значение коя е тя. (Шум и реплики в блока на СДС.)
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Не подценявайте лекарите.
    КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Не ги подценявам. Господин министър-председател, нашата професия, лекарската професия е вечна и неповторима. Тя е изкуство. Тя не е утилитарен инструмент, за какъвто я приемате вие, а е постоянна битка за идеал.
    Не може чрез крепостно право в един съюз да се води битка за идеал. Медицината е борба, в нея има много тайни, което значи, че тя е безкрайна. Тя не се създава от многолюдие, а от личности. Истинските личности не могат да бъдат крепостни или внедрявани, пък било и в съюз, чийто председател казва едно и също за ролята на съюза - "на пазар, като на пазар". Медицинската професия, господин министър-председател, не е сергия за домати. Благодаря. (Ръкопляскания в блока на ДЛ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марангозов.
    Има думата народният представител господин Жорж Ганчев да развие своя актуален въпрос относно позицията на правителството по предстоящата намеса на НАТО в Косово и негови евентуални бомбардировки над Югославия.
    ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Жорж Ганчев - "Патриотичен център", БББ.
    Господин министър-председател, надявам се, че няма да бъда апострофиран нито от председателя на Народното събрание, нито от колегите от СДС, тъй като винаги крадете по една минута за отвличане на вниманието.
    Тъй като господин президентът Стоянов от СДС не ме кани на Консултативен съвет по национална сигурност (смях и оживление в блока на СДС), по закон 270 000 българи са ме пратили тук, за да представлявам тяхната кауза. Непоканата е незаконна! Точка.
    Оттук искам да Ви питам, господин министър-председател, в Скопие, когато господин Ананиев - Вашият министър на отбраната, подписа документ, наясно ли е той, че синдромът "Домино" на Балканите нееднократно е бил използван от някои "велики сили" през този век?
    През 1993 г. има решение на нашия парламент за ненамеса в каквито и да било военни действия в Югославия. И в последно време ми прави впечатление, че в Комисията по външна и интеграционна политика нашият председател господин Агов е поставен в много трудна ситуация, тъй като вие винаги ни поставяте пред свършен факт - вашият министър на външните работи или на отбраната отива някъде, решават си, говорят си, подготвят специфични действия и ние постфактум в комисията научаваме какво вие сте решили. А в парламентарна република ние, народните представители, еманацията на народния вот, ви избираме вас - изпълнителната власт, и вие сте длъжни да се явите в тази комисия, да докладвате и с консенсус да се стигне до едно решение в полза на Република България.
    Страшно ми е неприятно, че нашите медии, които държа да заявя, че вие управлявате, постоянно изтъкват факта, че съседна Югославия и Сърбия трябва да бъдат бомбардирани, че ние непременно трябва да се включим и да помагаме с нещо на едно такова вероломно решение за наши братя, за наши съседи, а само Бог опредeля съседите ни. Деца, внуци и правнуци ще живеят с тях.
    И аз заявявам, и Ви питам: съгласни ли сте с такава медийна атака от българска страна, която създава в нашия народ впечатление, че Вашето правителство наистина желае бомбардирането на Югославия? И не смятате ли, че това е вътрешен въпрос на Сърбия и на Република Югославия на собствената си територия - неделима част от тяхната държава, да вземат съответното решение и дадат евентуална автономия на Косово? И не смятате ли, че господата - трите армии на албански терористи, които не могат да се разберат и не дават даже и правомощия на господин Ругова, не смятате ли, че ние поддържаме косвено терористи, а не легитимните хора, които югославският народ е избрал да ръководят страната си? Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев.
    Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря, господин председателю.
    Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Ганчев! Досега към българското правителство не е постъпвала молба от органи на НАТО за участие в евентуална военна операция в Косово. Ако бъде отправена такава молба, правителството ще процедира по установения от Конституцията ред, както сме правили винаги досега.
    Отговаряйки по този начин, аз не мога да се съглася с Вас, че някой представител на правителството някъде е превишил правомощията, които има по Конституция и закон. Ще Ви бъда много благодарен, ако Вие ми посочите конкретно и ми цитирате случаите, за да взема конкретно отношение.
    Вниманието, което отделяме на този проблем, а ние наистина отделяме много голямо внимание и досега сме участвали или сме инициирали много общи действия на съседните страни произтича от факта, че сме държава съседна на Съюзна република Югославия, която желае да изгражда отношения на добросъседство на дългосрочна основа с всички държави от региона, а също и от наличието на българско малцинство в Съюзна република Югославия, живеещо в близост с конфликтната зона. Останалото, за което говорите, са хипотези, а правителството работи с факти. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
    За реплика има думата господин Жорж Ганчев.
    ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин министър-председател, за Вашия отговор.
    Чух ръкопляскания от синята част на залата. Аз не знам дали колегите разбират за какво ръкопляскат в момента, тъй като аз недвусмислено ви напомних, че вашият министър Ананиев е подписал документ в Скопие.
    Аз също ви напомням, че цялата ваша медийна машина в България работи за внушението, че ние заклеймяваме нашите братя и съседи, които се борят срещу явно изразени терористи, които желаят нищо друго, освен самостоятелна територия Косово. И нищо повече. А никой международен закон няма да им позволи това, тъй като ако това стане синдромът "домино" на Балканите ще го превърне в традиционния барутен погреб, какъвто Балканският полуостров е познат през целия век.
    Искам да ви напомня също, когато тази медийна кампания тече, вие, вашето правителство, а вие обядвате и с главните редактори на най-важните вестници в България и вие ръководите лично и радио, и телевизия!... Това е абсолютно гарантирано! И господин Благой Димитров, не ми демагогствай и не ми се мръщи! Това е абсолютен факт! (Оживление в залата.)
    Двадесет месеца един човек с 24 на сто от българския вот не е бил една секунда на радио и на телевизия, господин Благой Димитров! Да се знае какво правите вие!
    Вашето мекере Христо Иванов - крадец на партии, вчера вие му направихте реклама...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Пак започвате!... (Силен шум в залата, реплики, провиквания.)
    ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Вие му правите реклама! (Смее се.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Правя Ви бележка - не обиждайте народни представители!
    ЖОРЖ ГАНЧЕВ: И господин министър-председателят трябва да знае, че Бизнесблокът от четири години се бори за смъртно наказание. И моят приятел Лучников ме нарече - спомняте ли си, господин Лучников - "екзекуторът на републиката". Четири години ние се борим за смъртно наказание и вашето момченце по всички медии се явява, за да открадне партията БББ! Е, няма да стане.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, господин Ганчев! (Шум и реплики в залата.)
    ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Лаврентий Берия! Още един път!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не още един път, а всеки път, когато не може да си вкарате въпроса във времето! (Силен шум в залата.)
    Има думата народната представителка госпожа Елена Поптодорова да развие своето питане относно препоръките, съдържащи се в Информационния доклад за България на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. (Силен шум в залата.)
    ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
    По силата на съответна резолюция, приета от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, всички страни в преход преминават през наблюдение. (Силен шум в залата.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата!
    ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА: Може би ще трябва да предложим наблюдението да включва и отношенията между народните представители по време на заседание. Сегашната случка ми дава тази идея.
    По силата на тази резолюция, пак казвам, която означава наблюдение върху страните в преход на съответни периоди от тяхното членство относно това как те спазват задълженията си към организацията, България също така е в процес на наблюдение. Това наблюдение продължава въпреки категоричните твърдения на мнозинството, че то ще приключи или щеше да приключи още през юни. То не приключи и през септември, което беше следващо твърдение на мнозинството. Сега новото твърдение е, че ще приключи през януари, но ние нямаме сигурност за това, ако не бъдат изпълнени съответни условия.
    Причини за продължаващото наблюдение върху България са редица критични бележки и препоръки, които се съдържат в информационния доклад на комисията по наблюдение. Само за илюстрация искам да кажа, че такова наблюдение вече приключи за няколко държави като Чехия, Естония, Латвия, без да има междинен период, в който е България с така наречения информационен доклад, а с еднократна дискусия и резолюция в Парламентарната асамблея.
    Смущаващ е фактът, че фактически за България времето за приключване на наблюдението е неопределено. В сходна ситуация са страни като Русия, Турция, Хърватска и аз мисля, че само този факт е достатъчен за тревожни заключения относно развитието на демократичния процес и гражданското общество у нас.
    Повтарям, че за да може да приключи това наблюдение през януари е необходимо да бъдат изпълнени конкретните критични бележки и препоръки, съдържащи се в доклада.
    Искам да подчертая, че смисълът на това наблюдение от страна на Съвета на Европа е да се гарантира гражданското общество и демократичното управление в новите демокрации. Очевидно е преценено и това е подкрепено с факти от всички страни в преход, че демократичният процес в нашите страни е все още нестабилен, все още не е преминал през своя Рубикон, поради което се налага и тази процедура.
    Основните въпроси, които са предмет на наблюдение, са независимостта на медиите, на съдебната власт, автономията и демократичното развитие на местното самоуправление, стабилна, политически неутрална и професионална администрация. Точно по тези въпроси са и най-сериозните критики към България в информационния доклад на комисията по наблюдение.
    Искам веднага да кажа, че докладът отчита положителните стъпки, положителните факти след април 1997 г., но също така твърдя, че признак на политическо самодоволство би било да се подчертава единствено тази част от него и да се демонстрира отказ от вглеждане, обсъждане и решаване на критичната му част и на критичните препоръки, съдържащи се там.
    Нещо повече, аз считам, че е вреден за България подходът, възприет от някои представители на мнозинството, да противопоставят двамата докладчици или да ги обвиняват в некомпетентност. Надявам се, че не такъв ще бъде подходът на министър-председателят. Политическата и държавническата отговорност налагат да насочим вниманието си именно към критичната част на доклада и да се предприемат съответните стъпки.
    Аз твърдя, че този информационен доклад поначало изходът от наблюдението на България, резолюцията, с която ще приключи това наблюдение някога, дано това да е по-скоро, са част от преценката за годността на страната ни за начало на преговори с Европейския съюз. Тези основни пунктове, които изредих, са по същество и основните критерии, по които се преценява демократичният ред в страните-членки.
    Не е случаен фактът, че страните, които преминаха наблюдението си в Съвета на Европа, са по същество и онези страни, които са в списъка на отличниците и които вече получиха дата март за начало на преговорите с Европейския съюз.
    Това предизвика и питането ми към министър-председателя. То се състои в следното:
    Как правителството ще изпълни препоръките на Комисията по наблюдение на спазване на задълженията на страните-членки на Съвета на Европа, съдържащи се в информационния доклад, който бе обсъден в Парламентарната асамблея на 21 септември т. г.?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Поптодорова.
    Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Поптодорова! За да не влизаме отново в схемата на питането на господин Ерменков, искам отново да изложа какви са правомощията на правителството и как е структуриран диалогът с Европейския съюз, тъй като в противен случай поради гласовитостта ви в обществото може да се остане с впечатление, че едва ли не този доклад и вашата дейност около него са основният канал, по който България води диалога с Европейския съюз. Такава представа ще бъде абсолютно несъстоятелна.


    Всъщност, както ви е известно, правителството води своя диалог на основата на националната стратегия за присъединяване към Европейския съюз. Всяка година ние получаваме доклад след дискусия с Европейската комисия, в който точно се определя напредъкът на България и се посочват сферите, в които трябва да работи правителството, за да постигне един или друг напредък както в сферата на икономическата политика, така и в социалната, политическата и всички останали сфери. Тази дейност е основна за правителството. Точно това е основата на диалога. На основата на напредъка по тази линия ще се определи кога България има готовност, аналитичният преглед ще покаже, че има такава готовност и България ще бъде поканена да започне преговори.
    Няма нужда да заблуждаваме българското общество по характера на този диалог. И Вие, ако претендирате да сте специалист по международни отношения, просто трябва да държите много ясна сметка за това нещо. На 1 октомври във връзка точно с този аналитичен преглед имаше голяма българска делегация, водена от заместник-министъра госпожа Приматарова, която представи правителствения доклад за напредъка от предишния преглед с Европейския съюз. Този доклад мен лично ме кара да се гордея с постигнатото. Аз го чух като оценка и от господин Сантер, и от господин Ханс ван ден Брук.
    Чух, че всички оценяват като изключителен - това е терминът - напредъка, който нашата страна е извършила по всички направления, по които се води този структуриран диалог. Това се отнася за изключителния напредък, отново подчертавам забележителен напредък в областта на икономическата политика, в политиката на финансовата стабилизация, в политиката на възприемане на европейското законодателство и т.н. - да не навлизам в подробности. Скоро ще имаме възможност да видим този доклад. Той ще бъде приет във Виена, когато Австрия поеме председателството в Европейския съюз и в този смисъл искам да кажа, че вниманието на правителството е акцентирано върху този диалог. Ние там слагаме основното ударение на своята управленска и политическа работа.
    Що се отнася до докладчиците, Вие самата казахте, че докладът им е информационен. В него не се съдържат конкретни препоръки към българското правителство и това ви е много добре известно. Има препоръки по отношение на самия мониторинг. Казано е, че еди кои си дейности трябва да бъдат следени в бъдеще внимателно. Това, разбира се, не ни е оставило равнодушни. Българското правителство в своята дейност се стреми да пресрещне направените по този начин косвено препоръки към неговата работа. Но казвам пак косвено, пак чрез констатации, чрез информационен доклад.
    Какво направихме? Най-важното е, че ние предоставихме рамковата концепция за малцинствата в Народното събрание. Освен това, както знаете, реагирахме напълно спокойно - подкрепихме президента тогава, когато той се включи в процеса на изработването на Закона за българското радио и телевизия. Разбира се, ще направим и всичко друго, което е по нашите сили, за да удовлетворяваме тези изисквания, така че когато докладчиците счетат, че напредъкът в България е достатъчно голям, да бъде преустановено наблюдението върху нашата страна.
    Още един път обаче обръщам вниманието на Народното събрание и към това, че докладът на ПАСЕ е и доклад, отправен към Народното събрание. Народното събрание също трябва да вземе своите мерки, също трябва да прецени доклада така, че да направи своята работа съответстваща на тези препоръки. Все пак това са препоръки или информация от депутати към депутати. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
    Госпожа Поптодорова има думата за два уточняващи въпроса.
    ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
    По отношение на гласовитостта тежко и горко на едно мнозинство, което може да бъде заглушено от един глас. И може би тук е мястото да благодаря на министър-председателя за признанието, което той ми направи в печата: за това, че този един глас, видите ли, може да определи мнението в Европа. Да се замисли мнозинството върху това. Аз за себе си мога да имам само лично удовлетворение.
    Оттук нататък по отношение на Европейския съюз и началото на преговорите фактите говорят по-добре от интерпретациите. И фактите са, че пет държави вече имат начало на преговорите, имат дата. Когато България получи дата за начало на преговорите, нека министър-председателят да използва речника на "Работническо дело" и да говори за забележителните успехи, невъобразимите постижения и бляскавото развитие на страната. Но не преди насрочването на тази дата. Оттук нататък съм изненадана от това, че правителството косвено ще се отнесе към доклада на докладчиците на Съвета на Европа. Това ще бъде доклад на цялата Парламентарна асамблея. Нека не забравяме, че правителството е член чрез Комитета на министрите на тази организация, така че това ще предизвика несъмнено недоумение и там.
    По отношение на моите два допълнителни въпроса: не коментирам медиите и начина, по който се върна законът, начина, по който министър-председателят съзерцава четири месеца мелодрамата, която се разиграваше тук. Това е предмет на друг разговор - може би на следващия дебат. Двата ми допълнителни въпроса са:
    Какви дейстивя ще предприеме министър-председателят, за да сложи край на (цитирам) "неприемливата политика на лов на вещици", както се казва в доклада и която всеки българин усеща в своята служба, своето предприятие и своя квартал? Не мисли ли министър-председателят, че по този начин той легитимира всички следващи управници за подобни чистки? Това е същността на въпроса ми.
    По отношение на административната реформа той заяви, че тя ще се изрази най-вече в създаването на политически кабинети, които да упражняват (цитирам) "гражданско-политически контрол". Самата мисъл, че политическата власт упражнява граждански контрол, показва пълно непознаване на механизмите на гражданското общество. Как ще се отрази тази теза и тази практика върху шансовете на гражданското общество у нас и съответно равняването ни към европейската практика в това отношение?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Поптодорова.
    Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря, господин председателю!
    Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Поптодорова! За това, че тези пет страни получиха покана, а България не получи покана да започне преговори, Вие трябва да се попитате и за Вашата лична отговорност.
    ОБАЖДАТ СЕ ОТ СДС: Точно така, точно така!
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Къде стояхте през есента и зимата на 1996 г. в парламента? Кого подкрепяхте със своя глас? (Бурни и продължителни ръкопляскания от СДС.)
    Вие носите отговорност заедно с цялото управляващо мнозинство за катастрофата, която преживя България. Една страна, която през 1996 г. в края и началото на 1997 г. е тежко политически и финансово-икономически катастрофирала, включително с Вашата лична подкрепа, не може да претендира да получи покана за членство в Европейския съюз в следващата и по-следващата година и това трябва да Ви е абсолютно ясно. (Реплики от ДЛ.)
    Аз не знам обаче колко е ясно това обстоятелство на докладчиците от ПАСЕ. Аз не знам дали те знаят тази страна на Вашата биография. (Оживление.)
    Що се отнася до тези 35 хиляди, правителството ще поиска - и това вероятно ще бъдат нашите действия - точно основанията, на базата на които е направена тази преценка, защото тя ми звучи страшно познато. Аз съм я чувал от представители на Парламентарната група на Евролевицата, така че ще поискаме първо доказателства за тези 35 хиляди освободени, които на мен ми звучат твърде фантасмагорично и тогава правителството ще реагира адекватно. Правителството не може да реагира на слухове и на непроверена информация, независимо откъде идва тя. Благодаря. (Ръкопляскания от СДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата госпожа Поптодорова да изрази отношение по отговора.
    ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Стигнахме отново до последния аргумент, издаващ управленска импотентност - сравняване с провала на предишните. Ако господин министър-председателят иска да сравнява себе си с Жан Виденов, той може да го направи.
    Отново трябва да му благодаря, че ме издига до ранга на министър-председател, вменявайки ми лична отговорност. Все още не съм, дай Боже да бъда!, и ще бъда сигурно по-добра. (Възгласи в мнозинството: "Е-е-е!") Но, така или иначе (шум в мнозинството), но, така или иначе, изненадата на министър-председателя за това какво съдържа този доклад или не, очевидно се дължи на факта, че той му е представен в синтез и в превод. Винаги съм се опасявала, когато крайни съждения се изказват от хора, които не са прочели дори и един чужд вестник на един оригинален език.
    Аз сега ще връча на министър-председателя този доклад, за да види какво съдържа той, и за да не се окаже, че е подведен от своите сътрудници.
    Накрая искам да кажа и още нещо. Аз разбирам амбицията на министър-председателя на бъде силен ръководител на партия. И той е такъв. И аз много сериозно, въпреки размяната на репликите, изказвам уважението си към начина, по който той ръководи своята партия. Но аз мисля, че един министър-председател има по-висока длъжност от тази - да бъде силен ръководител на своята държава.
    Затова аз му предлагам да обърне приоритетите си - не първо силен партиен лидер, а след това по възможност и европейски лидер на държавата си, а обратно - силен европейски лидер на България, заради България, а оттам ще дойде и силата му в собствената му партия.
    Правя това с най-добри чувства и, както казах, връчвам оригинала, дано да може лично да се ползва от него и да не разчита на интерпретации на незаинтересовани лица.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Поптодорова.
    Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Разбира се, оценката за един политик дали е политик на своята партия или е политик на своята държава, или е европейски политик, дали е световен политик, я дава историята, дават я медиите, дава я общественото мнение. Разбира се, това обществено мнение се формира и от мнението на всеки отделен човек, какъвто сте и Вие, госпожо Поптодорова.
    Моята претенция е да не бъда политик на своята партия, моята претенция е да бъда политик на България. Защото нашата страна, за съжаление, за тези девет години не е намерила политици, които да защитават нейните национални интереси настъпателно, непрекъснато, ожесточено, ако трябва, но в името на интересите на цялата страна. Аз декларирам това свое желание.
    Считам, че може би в момента не отговарям на тези най-високи критерии - да бъда български политик, да бъда политик на държавата България, но във всички случаи това, което правя, и това, което отчетох сега в Брюксел, не ме кара да свеждам поглед надолу, а ме кара да си го вдигам нагоре. (Оживление в залата.) Защото аз отчетох 1 на сто инфлация от началото на тази година до 30 септември при 670 на сто за 1997 г. Един срещу 670. Отчетох растеж на брутния вътрешен продукт за първото пологодие на 1998 г., сравнено с първото полугодие на 1997 г. във физически обем - 11,9 на сто. Отчетох спад на безработицата от 16 на 11 на сто. Отчетох вместо 2 на сто бюджетен дефицит - 442 млрд. лева превишение на приходите над разходите. (Оживление в залата.) Това са неща, които ме карат да вдигам погледа си, а не да се срамувам. Благодаря. (Продължителни ръкопляскания в мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
    За процедура имате думата. Само че наистина да бъде процедура, а не отговор, госпожо Поптодорова.
    ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Аз поисках думата за процедура, както повелява Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание. На основание и във връзка с проведени питания в пленарната зала, народни представители могат да поискат съответно дебат по темата, по която се е развило едно питане. И аз ще Ви връча тук искане за дебат на парламента по Иформационния доклад на ПАСЕ за България. И това искане е придружено с проект за решение, с мотиви, подписани всичките от 53-ма народни представители.
    Настоящото питане ме кара да мисля, че този дебат е наистина необходим. Защото, за съжаление, министър-председателят избяга от въпроса именно за властта, който е предмет на проверката на Съвета на Европа - как се упражнява властта в България.
    Не получих отговор на тази странна теза, като дървено желязо за гражданско-политически контрол върху държавата. И се надявам това да стане по време на парламентарния дебат.
    Връчвам Ви папката със съответните документи в нея. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Поптодорова.
    Насрочвам дебат върху препоръките, съдържащи се в Информационния доклад за България на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, идущия петък, 11,00 ч., по време на парламентарния контрол.
    За последно питане към министър-председателя има думата народният представител Руси Статков, относно изпълнението на чл. 96 от Закона за висшето образование, за кредитиране на студенти и докторанти.
    РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, уважаеми колеги! Улеснен съм от последното изявление на господин министър-председателя за това, което той постави като критерий - да бъде политик на своята държава. И същевременно считам, че именно защото ние сме изключително разтревожени, всички, които наистина сме избрани да бъдем политици на своята държава, трябва да отправя днешното питане, свързано с една изключително важна част от нашата държава.
    Господин министър-председател (неразбираема реплика от министър-председателя Иван Костов), не е само за господин Методиев, това е за Вас и за целия Министерски съвет тест - доколко сте политици на своята държава.
    Мога да започна с това, господин министър-председател, че критериите, европейските критерии за технологично присъединяване и за производителност на труда, които Вие не споменахте на госпожа Поптодорова, ни нареждат на последно място. На последно място в Европа!
    Следователно, аз ще развия по-нататък моето питане. Ние нямаме основание днес, по-конкретно Вие да заявите, че сте политик на своята държава. Много тежко като квалификация, зная правилника, но си позволявам да го кажа, защото, уважаеми колеги, считам, че трябва да бъде използвано днес, когато за пореден път ние, от Демократичната левица, поставяме въпроса за гарантиране на конституционното право и правото, което произтича от Закона за висшето образование, студенти и докторанти да бъдат финансирани и да получават кредити във връзка със своето образование.
    За пореден път го поставяме, защото през последната година и половина от управлението на Съюза на демократичните сили сме имали възможност многократно, не само аз, не само колегите от Левицата, разбира се, от тях особено госпожа доц. Станка Величкова, която отсъства днес, да Ви запитаме, да Ви подсетим за това, че след като Вие не променихте Закона за висшето образование, трябва да го изпълнявате. След като Вие в отделни свои изявления, в това число и в "Програма 2001" загатвате за някакви промени, които ще свият, ще разрушат висшето образование, ние се опитахме да водим с Вас диалог, като отговорни български политици, за да предприемем необходимите мерки, нужни на страната, за да има своето настояще и бъдеще.

    За съжаление, това, което фактите сочат, е твърде печално. Няколко пъти по различни поводи Вие не изпълнихте своите задължения съгласно Закона за висшето образование във връзка със субсидиите за висшето образование. Вие не въведохте - въпреки Вашите задължения като председател на Министерския съвет - и Министерският съвет диференцирани такси, а въведохте мними такси за платеното обучение. Вие не осигурихте необходимите субсидии и стипендии, независимо от Вашето задължение. Напротив, най-високата стипендия е достатъчно плачевна, за да гарантира минималното съществуване на един студент, който ползва общежитие и трябва само да се храни. Максималният й размер е 31 000, а това, което е минимум необходимо, по мои изчисления е 70 000 само за храна и спане, без другите необходимости, които са свързани с израстването на един млад мъж или жена като достоен, бих казал, висококултурен европейски човек.
    На следващо място - най-същественото е, че Вие не направихте нищо в тази година и половина, за да изпълните законовите си отговорности за създаване на система, която да гарантира законово правото за получаване на кредити от студенти и докторанти. Напротив, година и половина Вие протакахте, отхвърляхте нашите предложения, които бяха свързани с промяна на статута на спестовна каса - сега ДСК-банк, с един Закон за кредитиране на студенти и докторанти. Не прави чест на господин Панев, който е от Вашата партия, за тези лъжи и за тези прехвърляния, процедурни отхвърляния на нашите предложения и на други колеги, за да стигнем до това отново да бъдем уверявани, че Банка-ДСК е решението на проблема като становище на Министерството на образованието.
    Аз не бих искал тук в подробности да разказвам за това становище и за срамното, бих казал, незнание на експертите, защото все пак то е дадено навреме, но бих искал да подчертая, че ДСК, независимо от Вашите претенции, като търговска банка не може да осигури онези кредити на студенти и докторанти, които би трябвало да им създадат условия да учат. Напротив! И последното проучване, което беше преди две вечери по телевизията, показа, че нито един студент не е подал молба в Софийския университет за получаване на такъв кредит.
    Следователно тази система, която се опитвате извън закона да направите чрез търговска банка, не е решение на проблема. Нещо повече, тя създава за пореден път вакуум, тя говори за отстъпление от държавните функции във висшето образование и за това, че Вие сте решили твърдо то да се разрушава постепенно, да изтича националният потенциал към чужди страни.
    Не цъкайте, уважаеми дами и господа, защото технологичното ни присъединяване към Европа не може да се гарантира с хора, които са в Европа, а не са в България.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков. Времето Ви изтече.
    Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
    Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Статков! Развитата от Вас теза за невъзможността на мнозинството студенти и докторанти да се обучават във висшите училища и научни звена на Република България не отговаря на фактите, което Ви е добре известно. През последните пет години само броят на студентите е увеличен два пъти, което не говори за невъзможност.
    Един от приоритетите в структурната реформа на висшето образование е създаването на ред и условия за кредитиране на студентите и докторантите. Отчитайки огромното значение на този въпрос, Министерството на образованието и науката още през средата на 1997 г. изготви проект за създаване на система за кредитиране. В процеса на разработката на проекта бе извършено следното:
    1. Дефиниран бе кръгът от проблеми, които да бъдат решени с въвеждането на системата за директно кредитиране на студентите.
    2. Направен бе списък на ограничителните условия, при които трябва да се обсъди изборът на модел за кредитиране на студентите и докторантите.
    3. Направен бе обзор на чуждите модели и се ориентирахме към подходящ за българските условия вариант.
    4. Предварително бе тестиран моделът въз основа на реални статистически данни от сектора на висшето образование.
    И накрая, обсъден бе този модел с широк кръг организации, имащи отношение към кредитирането - Министерството на финансите, Съвета на ректорите, студентските организации, Министерството на труда и социалната политика, Държавна спестовна каса и други.
    В хода на работата бе изяснено, че при действащия Закон за висшето образование целесъобразно би било този въпрос да намери решение чрез закон за изменение и допълнение. Преждевременното приемане на такъв закон би довело до обезсмислянето му след промените в Закона за висшето образование.
    Ето защо, с оглед решаването на проблема, Министерството на образованието и науката прие, че оптималният вариант на този етап е отпускане на кредити от ДСК чрез сключване на договори за кредитиране на всеки студент. В процес на уточняване и договаряне условията за отпускане на кредит - възраст, среден семестриален успех, курс на обучение и други - е било констатирано, че се налага извършване на промени с оглед облекчаването на условията за отпускане на кредити и увеличаване на възможността по-голям брой студенти да се възползват от това.
    В резултат Управителният съвет на ДСК през март 1998 г. прие Указание N 10, с което регламентира всички подробности за разрешаване на кредити за текущо потребление на студенти. С писмо от април Министерството на образованието и науката информира всички висши училища за тази възможност.
    Отчитайки трудностите по преодоляване на психологическата бариера в голяма част от студентите и техните родители по условията на ДСК за ипотекиране на имущество, Министерството на образованието и науката предприе стъпки пред ДСК за облекчаване на тези условия и с Протокол N 12 от 14 август 1998 г. ДСК утвърди изменение и допълнение към Указание N 10, а именно:
    - увеличи пределната възраст на студентите, които могат да получават кредит, от 25 на 28 години;
    - освен кредитите за текущо потребление на студентите в размер на 7 млн., обезпечени с ипотека от 10 септември 1998 г., се разрешава кредит в размер до 3 млн. лева с максимален срок за издължаване до 5 години, като същият се обезпечава само с поръчителство;
    - първоначално договореният размер на кредита може да се променя в рамките на максималния размер въз основа на съгласуване на промените в месечните средства за издръжка и таксите за обучение с Министерството на образованието и науката и частните висши училища.
    Тези изменения и допълнения бяха изпратени на всички клонове на ДСК в страната като Указание N 18 от 21 август 1998 г.
    С писмо от 7 септември Министерството на образованието и науката информира всички висши училища за настъпилите изменения и препоръча бързото обслужване на студентите при издаване на исканото от ДСК удостоверение.
    За да бъде ефективен закон, регламентиращ кредитирането на студенти и докторанти, е необходимо:
    1. сериозно обоснована правна рамка за студентските заеми, която гарантира, че връщането на заема е законно уредено;
    2. ефективен механизъм за правилно насочване на финансовата подкрепа и подбор на заемополучателите въз основа на финансовите им потребности или приоритетите на страната - например потребности от специалисти в даден отрасъл;
    3. ефективен механизъм за покриване на заема, с който се минимизират невърнатите разходи.
    И накрая, обществена кампания, гарантираща разбирането и приемането на принципите на студентските заеми и необходимостта от задължението да се върне заемът.
    Най-сериозният риск, който се крие при въвеждането на такива схеми, е ниският процент на събираемост на плащанията от вече дипломирани специалисти. При обсъжданията за създаване на закон за кредитиране на студентите и докторантите следва да се има предвид, че това е само един елемент от системата за разширяване на достъпа до висше образование. В голяма част от европейските страни, които имат подобна законодателна уредба, са много малка част студентите, ползващи кредити - не повече от 10 на сто.
    Съществуващата в момента система за изплащане на студентски и докторантски стипендии не е изчерпала своите възможности. Има реални предпоставки с бюджета за 1999 г. да се предвиди усъвършенстване на тази система и повишаване размера на стипендиите и другите социални придобивки, субсидирани от държавата в полза на студентите и докторантите.
    Отчитайки всичко това, аз считам, че е необходимо дългосрочно и стабилно решаване на въпроса. И това е в пряка зависимост от измененията в Закона за висшето образование. При разглеждането на този законопроект уважаемите народни представители трябва да имат възможността да заложат една много стабилна основа за решаване на проблема. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
    Има думата господин Руси Статков за два уточняващи въпроса.
    РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, колеги! Много дълго беше обяснението на господин министър-председателя и аз бих искал да резюмирам няколко неща.
    Първо, господин министър-председател, тази система, която Вие хвалехте и преди Вас я хвалеха, не решава нищо. Няма нито един, който да е получил кредит по системата на ДСК. А нашият закон, който Вие отхвърлихте, се посреща с огромно одобрение във всички университетски центрове, където ние разговаряхме по него.

    И по-нататък, господин министър-председател! Аз мисля, че истината трябва да бъде видяна мъжествено в очите. Вие говорите за студенти само - увеличили се били. Ами, вижте цифрите какви са, господин министър-председател: за онези, за които 95 на сто от българския народ всъщност не може да гарантира, способни, желаещи да учат... Вижте истината в очите, разговаряйте с хората!
    За докторантите - ами, намалели са. Огромно количество излизат навън, защото не може в България при тези условия, които му предлагате, да осъществи докторантура.
    И най-сетне - технологичното присъединяване не може да се осигури, защото намалява броят на хората, които са приети в технологичните вузове.
    Така че, господин министър-председател, действително да видим фактите в очите!
    И още нещо свързано с това, което Вие говорите - за това, че трябва да се изпълняват законите. Има Закон за висшето образование. Вие сте задължени по него да гарантирате определени права и да внесете законопроект. Вече година и половина вие не го внасяте и отхвърляте законопроекта, който ние внасяме.
    Затова моите два уточняващи въпроса са, господин Панев, следните: след като вашата комисия единодушно ни подкрепи, че е нужен закон...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Въпросите са към министър-председателя!...
    РУСИ СТАТКОВ: Господин Панев, нужен е закон.
    Господин министър-председател, кога ще внесете Вие Закон за кредитиране на докторантите и студентите? Това - първо.
    И второ, господин министър-председател, Вие постарахте ли се лично да обясните на Международния валутен фонд за политиките, които отстоявате, защото сега липсва такава политика, че имаме нужда да се присъединим към Европейския съюз технологично и всякак, а за това са нужни средства и кредитиране преференциално на студенти и докторанти.
    Очаквам Вашия отговор.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
    Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Отговарям кратко на двете питания:
    Първо, предвидено е да внесем такова изменение и допълнение с проектозакон за изменение на Закона за висшето образование до края на октомври. Надявам се, че ще успеем да спазим срока.
    Второ, как сме защитавали позицията на България пред Международния валутен фонд личи от обстоятелството, че тук поискахме 1 млрд. 550 млн. щатски долара подкрепа за платежния баланс и получихме 1 млрд. и 600 млн., което означава, че добре сме защитавали интересите на страната и сме получили дори повече от това, на което разчитахме по време на дебата със самата мисия.
    Що се отнася до призива да гледаме фактите в очите - и аз Ви призовавам, господин Статков, да погледнете един факт. А фактът беше, че вие до такава степен добре защитавахме интересите на студентите докато бяхте управляващи, че ги изкарахте на улицата с искания да ви свалят. (Ръкопляскания от мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
    Има думата в рамките на 2 минути господин Статков да изрази отношението си към отговора.
    РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, колеги!
    Започвам отзад напред: да, господин Соколов, Вие казахте в университета сега, при откриването на учебната година: студентите, които спечелиха вашата власт!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не съм казвал такова нещо!
    РУСИ СТАТКОВ: Разбира се, вие ги изкарахте, вие им обещахте, вие казахте, че можете да им дадете всичко това, което е записано в Конституцията и в законите. Днес говорите друго. Днес казахте: ще, ще, ще... Отново: ще, ще - година и половина след всичко!
    ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС, от място): Къде го чукаш, къде се пука?!
    РУСИ СТАТКОВ: И освен всичко друго, уважаеми дами и господа, отворете собствената си Програма 2001. Какво обещавате на младите за образованието? Там вие обещавате съкращаване още повече на финансирането за кадърните, за можещите. Там вие обещавате след като закриете предприятията да пратите голяма част от хората на село, за да се възпроизвежда българската нация. Прочетете си програмата!
    Следователно, господин министър-председател, ние още един път се обръщаме към Вас - не сме имали претенции за авторство нито в закона ДСК да стане такава, че да кредитира с преференции студентите, нито на Закона за кредитиране на студенти и докторанти. Ние искахме макар и с по-несъвършени закони да ви обърнем внимание, да проведем диалог отговорен, национален, като национални политици, за решаване на тези проблеми.
    Какво направихте вие? Вие ги отхвърлихте тези закони. Вие се опитахте, господин Панев и уважаеми дами и господа, да се поиграете с предложенията на левицата говорейки, оправдавайки се с Международния валутен фонд.
    Тук господин министър-председателят знае много добре и аз неслучайно го питах - Международният валутен фонд има в своите документи изричното изискване каквото предложи съответната страна - членка на този фонд, да го приеме. Следователно, вашите приказки, че сте обещали, поели ангажимент за 1 млрд. и 500 млн. долара за платежния баланс са нищо в сравнение с ангажиментите за разрушаване на онези структури и политики, които водят до разрушение не само на висшето образование, не само на технологиите на страната, не само на производството, а на България! Крайно време е, господин министър-председател, да спрете в името на България! Ние сме за това и предлагаме - дайте да приемем закони други, да работим, защото утре е късно. Днес вече даже е късно!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
    Има думата министър-председателят Иван Костов.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Първо за това, че мнозинството се съобразява и ние като управляващи се съобразяваме с този диалог. Доказателство за това е отговорът ми на първия Ви въпрос, а именно, че ние ще внесем такъв Закон за изменение и допълнение на Закона за висшето образование. Няма нужда повече да вдигаме шум по този въпрос. Ясно е, че е имало диалог, отчели сме, че има такава нужда, внасяме законопроект. Затова повече да не шумим.
    Но обърнете внимание на нещо, господин Статков - Вие, ревностният радетел на тезата, колкото си може повече да се получи от Международния валутен фонд: къде бяхте в залата, когато трябваше да подкрепите тригодишното споразумение? Вие лично как гласувахте за това споразумение? Значи, ако погледнем как сте гласували, ще се види, че Вие се разминавате с думите си, тъй като делата Ви са точно противните. На Вас последно трябва да обяснявам какво означава тази подкрепа от 1 млрд. и 600 млн. долара за платежния баланс, която вие отказахте българското правителство да получи, тъй като не подкрепихте тригодишното разширено споразумение с Международния валутен фонд. Това е истината за Вашето поведение! Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър-председателя.
    Пристъпваме към отговори на заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството господин Евгений Бакърджиев.
    Има думата народният представител Жорж Ганчев относно резултатите от срещите на министър Евгений Бакърджиев по време на визитата му в Москва. Заповядайте.
    ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми господин Бакърджиев, тъй като Ви посрещнаха с фанфари на летище "София", ние винаги се радваме на успехите на наши колеги в полза на България и винаги ще се радваме, но много ще ми е интересно - цитирам Ви - постигнахме каквото искаме...
    Аз проверих какво сте постигнали и Ви питам защо бяха директно намалени предвидените транзити през България от 28 на 16 млрд. куб. м газ през Вашето ръководство на това ведомство?
    Защо през 1997 г. транзитът закъсня с 2 млрд. куб. м газ, което донесе загуба на България от 6 млн. долара?
    След 4 февруари 1997 г. като Ви предаде щафетата Георги Седефчов Първанов питам защо "Топенерджи" беше превърната в руска компания и как, и защо България се отказа от своите основни трансгранични проекти на Балканския полуостров? Бургас-Александруполис е един от тях.
    Също питам: защо се отказа България от 30-процентовия бартер включен в меморандума на премиера Стефан Софиянски? Заради факта, че Иван Костов нарече бартера форма на търговия останала от ретроградната социкономика ли, която между другото Иван Костов преподаваше цял живот?
    Не е ли вярно, че вашето споразумение с Москва и тяхната ценова политика съсипаха българската химическа индустрия и кой ще отговаря за това?
    Каква е реалната цена на газта, която се продава в България в момента? В Европа цената спада, а в България - не. Защо?
    Отразява се в крайната цена на стоките, знаете това. Цената на газта се отразява на крайната цена на много, много стоки, които стават непродаваеми и химическата индустрия просто загива. Когато отидохте в Москва Рем Вяхирев Ви хвърли един документ от 16 стр. предварително подписан и Ви каза: до утре, ако сметнете, че трябва да го подпишете - подпишете го, иначе ще се видим в бъдещо време с друга дата. Обяснете ми за този случай. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев.
    Има думата заместник министър-председателят господин Евгений Бакърджиев.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Ганчев, виждам, че Вие искрено забавлявате състава на българския парламент, но ми се струва, че темата "Русия", темата "Мястото на България на Балканите" и това, което трябва да направим, за да бъдем действително основна държава в този регион, въобще не е забавление. От всичко това, което чух сега в конкретния Ви въпрос, може би има една или две верни думи. Всичко останало или не са Ви поднесли както трябва, или са Ви подвели в цифри, или Вие импровизирате по най-неудачния начин.
    Разбира се, всички, които бяха в Москва по време на посещението на българския президент и делегацията на българското правителство, знаят резултатите, които ние постигнахме. Много широко бяха отразени всички разговори, всички срещи и конкретните резултати от тях в българските средства за масова информация. Така или иначе, Вие задавате въпроса и аз ще върна отново всичко, което питате, за да няма никакво разминаване с реалността.
    Първо, ако отворите прегледа на печата от дните преди посещението ни в Москва, ще видите, че бяха обрисувани абсолютно апокалиптични картини, липса на очакване на всякакъв резултат от това посещение, споделяне на мнение, че президентът и ние, правителствената делегация, не бива да отиваме в Москва точно в този период, в който там се разразяваше много сериозна икономическа и политическа криза. И въпреки това ние отидохме. И въпреки това постигнахме максимума, който в тази ситуация, при това състояние в Москва можеше да се постигне.
    Аз ще говоря за моите срещи, тъй като Вашите въпроси са насочени конкретно към това, което съм свършил.
    Първо, срещите с ръководството на "Газпром" и господин Рем Вяхирев. Оформен беше списък от строителни обекти, с който 20 на сто от доставките на природен газ за консумация в България ще бъдат разплатени със строителство на български фирми на руския строителен пазар. За трите години програмата, която ние уточнихме, общият валутен обем е от порядъка на 160 млн. долара. Казвам, че са разписани конкретните обекти, като в участието при изпълнението на тези обекти се ангажират около 2300 - 2500 български строители там, на място. Но това е едната страна на въпроса.
    Втората страна е, че от България ще бъдат заготвени, транспортирани, монтирани и използвани строителни материали. Ще бъдат използвани производства на нашите строителни предприятия. Ще бъде използвана механизация, транспорт, работната ръка, за която говорих. Всичко това е вече въпрос на конкретен договор. По този начин България ще облекчи начина си на разплащане.
    Ако ще говорим за меморандуми, да, с Рем Вяхирев ние също подписахме меморандум и той касае пак този дълъг период от време до 2010 г. В него количествата, които сме заложили при възможност да бъдат транзитирани през територията на България, са в рамките на 30 млрд. кубически метра природен газ, господин Ганчев.
    Съвсем естествено е да се зададе въпросът какво правим в изпълнение на това, което договорихме. Само от миналата до следващата година количествата, които минават през България за Турция, ще бъдат повече от удвоени. От близо 6 млрд. през 1997 г. те ще стигнат 14 млрд. през 2000 - 2001 г., тоест тук има едно повече от удвояване на количествата. Всичко това преминава през България, получават се съответните транзитни такси за нашата страна. Това дава възможност на "Булгаргаз" да инвестира обратно в нови далекопроводи. Общата строителна програма е 85 млрд. лева, която е предвидена в "Булгаргаз", като голяма част от постъпленията са именно от тези транзитни такси. В момента се водят разговори за увеличаване на тези 20 процента, които България ще разплаща по този начин. Знаете, че по време на посещението беше договорено да се реализира и едно заседание на Смесената междуправителствена комисия - българо-руската. В момента руското правителство вече е сформирано. От двете страни - от руска и от българска, ние подписахме необходимите документи за подготовка на такава сесия и в момента работните групи вече завъртат колелото и набират обороти. До края на месец ноември и началото на декември ние ще имаме такова заседание на Смесената междуправителствена комисия. В тази комисия ще поставим въпроса евентуално за увеличаване на 20-те процента. Ще поставим и още един въпрос - държавното желание и ангажимент за това дали има някой представител на руската държава, който да се ангажира с осигуряване на реализацията на проекта "Бургас - Александруполис", петролопровода. За да е съвсем ясна и чиста българската позиция, аз съм за това този петролопровод да бъде изпълнен. И като казвам аз, имам предвид представителят на българското правителство, който отговаря за този ресор.
    Но за да има петролопровод, господин Ганчев, трябва да има петрол. Много е просто. Само че петрол няма, господин Ганчев, защото до края на тази година се очаква големите петролни компании да определят желанията си за възможно изграждане на отделните трасета. В България има два проекта, по които се работи. Преди десет дни аз имах среща тук, в София, с Тед Фергюсън, президент на корпорацията "Амбо". Той сподели, че при разговорите в Баку две големи, световноизвестни американски фирми, са започнали съвместна работа с корпорация "Амбо" по предварително проучване на трасето Бургас - София - Скопие - Вльора. Това е един проект, който е с дължина над 913 километра, ще струва близо 1 млрд. долара и за него са необходими 34 - 35 млн. тона суров петрол годишно.
    Оставям настрана ангажимента, който има "Ти ди ей", Агенцията за търговия и развитие на САЩ. Миналата седмица подписахме протокол заедно с представителите на "Ти ди ей" и с господин Родни Азама, който е представител за Европа, като в този протокол ние се ангажираме заедно със страните Македония и Албания да подсигурим проучвателните работи, които ще ни бъдат финансирани изцяло - 588 хил. долара ще осигури "Ти ди ей" за проучване на това трасе.
    Какво става с другото трасе - Бургас - Александруполис? По абсолютно същата логика, че всичко, което е добро за България, е добро и за българското правителство, ние продължаваме участието си в подготовката на този проект. Определен е вече международният консултант, който ще разработи проекта. Определени са и тези 3 млн. долара, които ще нараснат на 10 млн. долара с приключването на проекта. Има политическата воля на българското правителство и политическата воля на гръцкото правителство. И пак опираме до това, господин Ганчев, кой какъв петрол ще транзитира по това евентуално трасе. Разбира се, че петролните компании! Ето защо само преди пет - шест дни в България бяха представители на правителството на Азербайджан и представители на нефтените компании в Азербайджан. Те ми подариха това (показва една стъкленица). Това са първите капки нефт, изкарани в началото на ноември миналата година, тоест преди по-малко от година, от новите находища, които разработва Азербайджан и големите петролни компании. За тази, 1998 г., добивът ще е в размер на 3 млн. тона, догодина - 6 млн. тона, през 2005 - 2006 г. колегите дават един разчет за около 30 - 35 млн. тона петрол, а през 2010 г. - 60 - 65 млн. тона. Така че, ако интересът на тези големи компании, на самите държави от Каспийския регион се спре и върху трасе на България, вярвайте ми, аз ще обърна земята наопаки и всичко, което е възможно ще стане, за да премине евентуално трасе през България.
    Но те са общо взето няколко основни направления: едното е северно - към Централна Европа, нефтопровода "Дружба"; второто е от Констанца към Централна Европа и Триест; третото е проектът "Алго", който минава през България; четвъртото е Бургас - Александруполис, който също минава през България; и петото е Баку - Джейхан. В крайна сметка, пак казвам, това ще решат големите петролни компании, за нас ще бъде безспорно от национално значение интерес да премине трасе оттук. Но решението няма да е наше. Политическата воля на българското правителство, убеден съм, и на българските народни представители съществува и ние действително ще работим в тази посока.
    Какво успяхме да свършим още в Москва? В разговорите с господин Михаил Фратков, бившия министър на търговията и председател на руската част от смесената комисия, ние се уточнихме да работим заедно по застраховането на стоките, които пътуват от Русия към България и от България в обратната посока. Става дума за един обем от над 1 млрд. 300 млн. долара годишно. "Ингосстрах" е най-голямата застрахователна руска компания. Очаквам през ноември месец господин Фратков да дойде в София по моя покана и ние да продължим тези разговори.
    Така че като включим основната работа която беше свършена от българския президент в разговорите му с президента Елцин и с тогавашния изпълняващ длъжността премиер господин Черномирдин, срещите на представителите на правителството - и с Евгени Примаков, и с тогавашния вицепремиер, който изпълняваше функциите господин Фьодоров, и с всички останали колеги, на разговорите бяха и министър Върбанов, и заместник-министърът Михайловски на търговията - всичко това, което е необходимо да бъде свършено, беше подготвено. Сега чакаме стабилизация в Русия, сесия на смесената комисия, за да минем вече в следващия етап на работа с конкретни разписи на протокола от тази комисия. Благодаря ви. (Ръкопляскания в мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бакърджиев.
    Има думата за реплика господин Жорж Ганчев.
    ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин Бакърджиев. Желаем Ви успех в бъдещите Ваши начинания и се моля Богу съдбата да бъде благосклонна към България! Нужна е много активна намеса не само на вашето правителство, а на всички знаещи и можещи хора в политиката.
    Напълно съм наясно. Това, че Вие твърдите, че аз забавлявам парламента, мога да Ви кажа, че когато Вие говорите на един два пъти световен шампион за професионалисти, когато говорите на човек режисьор, продуцент, сценарист в Холивуд, Калифорния, когато говорите за един успешен човек, който наистина си е надраснал масрафа да дойде тук и да служи на България, Вашата липса на уважение ми напомня факта, че Вие откраднахте нашата централа на "Дондуков" 9 с 15 000 долара моя инвестиция и още не сте я върнали. Как да Ви вярвам на това, което говорите тук в тази зала?
    Аз Ви питам и чакам конкретен отговор защо разчитате на средствата за масова информация, които са ваши? Те са на вашето правителството. Така че моля Ви, умолявам Ви, като млад човек, не вярвайте на тези средства. Вярвайте на фактите и на постиженията. Аз ще Ви приветствам първи, ще ви стисна ръката първи, ако Вие допринесете за България това, което е нужно.
    Не ми дадохте отговори на всичките ми цифри и факти. Мъчно ми е, че на мен, народния трибун, не отговаряте директно и специфично, а само с общи приказки. И най-вече, защо сделката за транзита на руски газ не облагодетелства България, а Русия? Цената облагодетелства Русия. Къде са разпределителните станции, които трябваше да бъдат построени от България? Отговорете ми с ясни отговори. Строителни фирми, "Главболгарстрой" губи 150 млн. марки и не може да си ги прибере! И Вие ми говорите, че наши строителни фирми, и разчитате на това, щели да раздвижат нашия алъш-вериш с Русия. Какви са тези общи приказки? Моля Ви, отговорете ми!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Жорж Ганчев.
    Има думата заместник министър-председател господин Евгений Бакърджиев.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Господин Ганчев, българският парламент не е Холивуд и тук посредствени актьори няма да играят главните роли. (Ръкопляскания в мнозинството.)
    А колкото до цените на природния газ, разбира се че ще Ви отговоря и ще Ви отговаря с цифри. След като направихме проектодоговорите с "Газпром" и с Рем Вяхирев, всички знаете, че ние намалихме с близо 13% цената на природния газ за крайните потребители. От 1 октомври, само преди десетина дни има ново намаление с 15% отново на природния газ и на цените. Цените, които извадихме, господин Ганчев, и публикувахме чрез пресцентъра на Министерския съвет, във всички европейски държави и за България са много лесни за сравняване. И там много трудно ще намерите много по-ниска цена от тази, която в момента България предлага на крайните консуматори. Само че, за да говори човек за нещо, той първо трябва да го разбира. Второ, ако не го разбира, трябва да се поинтересува. И, трето, като се поинтересува, да попита тези, които знаят, как точно и какво да каже. Вие дотук наговорихте толкова, ама толкова много излишни неща, които, предполагам, са накарали експертите в "Булгаргаз" да се червят вместо Вас. Не го допускайте, господин Ганчев, срамота е! (Ръкопляскания в мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бакърджиев.
    Има думата народният представител Кирил Йорданов да развие свое актуален въпрос относно гражданското неподчинение на 5 октомври 1998 г. в с. Старо Оряхово във връзка с разделянето на община Долен чифлик.
    КИРИЛ ЙОРДАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател! Ще започна с кратка предистория на проблема, свързан с моето питане, за незапознатите с него.
    На 25 януари 1997 г. 60 на сто, а по закон са необходими 25 на сто, от гласоподавателите в кметствата Старо Оряхово, Ново Оряхово, Шкорпиловци, Детелина, Рудник и Юнец се взеха решение за отделяне на община Долни чифлик и образуване на нова община с общински център село Старо Оряхово.
    Общинският съвет в община Долни чифлик след преценка на целесъобразността и законосъобразността на искането съгласно чл. 8 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България се произнесе с решение за обособяване на нова община. Материалите с подписката бяха изпратени на областния управител на 15 април 1997 г., който в двуседмичен срок трябваше да предложи на общинския съвет да вземе решение за провеждането на референдум. Забавянето на процедурата с повече от осем месеца ме накара да Ви задам актуален въпрос, на който Вие отговорихте на 19 декември 1997 г., като ни уверихте, че процедурата е в ход и няма пречки за приключването й. Към днешна дата, или 19 месеца след началото на процедурата и 10 месеца след Вашия отговор, резултат все още няма.
    Безпричинната забава, в която изпаднахте, и изчерпаното търпение на хората ги изведе на пътя Варна - Бургас, по който те, макар и самоуправно, преустановяват движението до днес за по един час.
    Така изнесената фактология ме кара да Ви питам какви са пречките този въпрос да не бъде решен от Министерския съвет, след като е проведен референдум с положителен вот и преписката е в Министерския съвет. От Ваши служители разбрах, че тя е перфектна от гледна точка на закона. Бихте ли ми казали причините за това и има ли виновно неизпълнение от страна на Ваши служители? В крайна сметка Ви моля да уверите тези хора, които и днес са на пътя, че техният проблем ще бъде решен положително, за което ще намерите време и място в дневния ред на Министерския съвет. Допълнително основание да настоявам за това ми дават бъдещите закони, които ще приемем до края на тази година, а именно Законът за държавния бюджет и Законът за изменение и допълнение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България, които ще трябва да отчетат наличието на нова община, така че да не се налага в кратки срокове след приемането им да ги изменяме. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Йорданов.
    Има думата заместник министър-председателят господин Бакърджиев.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин Йордан, предмет на Вашия актуален въпрос е създаването на нова община във Варненска област. Въпрос, на който действително в края на миналата година, на 19 декември, аз имах възможност да отговоря. Според мен е излишно сега да се връщаме на цялостната процедура и фактология по конкретния случай, макар че колегите са ми предложили тук повече от пет страници материали. Ще кажа само докъде са стигнали в момента нещата.
    След като отговарях на Вашия въпрос, в началото на тази година е извървяна по-голямата част от процедурата, която е необходима, за да се вземе окончателно решение след предложение в заседание на Министерския съвет. На 3 юли, 10 юли има изпратени становища на Министерството на регионалното развитие, връщане, чл. 9, ал. 1, т. 6 - това няма да каже нищо конкретно на хората, които очакват нашия правилен сигнал.
    Ще кажа само, че, освен че процедурата е тромава, тя за мен е и излишно обременена. Че законът, по който работим, всъщност е калпав. И този калпав закон не е продукт на това мнозинство. Ние го заварихме. За съжаление, той е в сила. Аз разбрах, че вчера в Народното събрание в комисията е разглеждан вариант за промени в Закона за административно-териториалното устройство на Република България и се надявам с ваша помощ, на всички народни представители от тази комисия и останалите колеги, да въведем един по-добър ред в процедурите.
    В крайна сметка последното, което е било необходимо и изискано, е предварителното съгласуване с администрацията на президента на Република България. На 10 септември с писмо N 04-11-6 от тази година, тоест преди по-малко от месец, относно законосъобразността на процедурата, се заявява, че представянето само на протокола от общинската избирателна комисия за проведения референдум не е достатъчно и са изискани да бъдат приложени и отделните протоколи от секциите, в които е направено гласуването.
    Аз мисля, че ако цялата тази документация беше предоставена в края на миналата година, ние щяхме да сме забравили този случай. Но както виждате днес, в средата на октомври, продължаваме да искаме документи от съответните представители, които са организирали референдума, и очакваме те да бъдат предоставени. Пак казвам, за мен процедурата е много излишно усложнена, тегава и пречи да се вземе доброто решение.
    Ще кажа и още нещо. Разговарях неколкократно и с областния управител на Варненска област господин Добрин Митев. Той е имал срещи с кметовете на отделните населени места. Само за информация ще кажа, че повече от две трети от кметовете на населени места са представители на Обединените демократични сили и се радвам, че тук никой не се опитва да търси някакви политически дивиденти. Би било странно, ако някой ни обвини, че се опитваме да решим проблем на кметове от ОДС и бихме ги забавили толкова дълго, ако имахме възможност да решим проблема досега.
    Всъщност на 17 е имал среща, на 18 е изготвен протокол. Хората са запознати. Но доколкото разбрах, представители на Парламентарната група на БСП са били там и явно са поускорили това, което хората като нетърпение вече са натрупали.
    Какво мога да ви кажа окончателно по този въпрос и да се ангажирам пряко? След като цялостната административна, тромава, ненужна процедура вече е пред финал и ако са предоставени или се предоставят в близките дни протоколите от секционните комисии и те са наред, след като имаме съгласуване и с Президентството, аз лично се ангажирам предложението за обособяване на община Старо Оряхово с останалите населени места да бъде внесено с мое становище да се образува такава нова община. Ще направя това по възможно най-бързия начин, когато ми бъдат предоставени и последните необходими документи.
    Винаги съм бил за това да се увеличава възможността на местното самоуправление, защото съм патил от това местно самоуправление. Най-доброто, което можем да направим всички заедно, е да не създаваме хаос сред гражданите и населението там, а моите думи да бъдат достатъчно ясно чути - община ще има и аз поемам личните гаранции за това да стане в най-къс срок. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бакърджиев.
    Има думата за реплика господин Кирил Йорданов.
    КИРИЛ ЙОРДАНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Винаги съм се питал защо в страна като нашата, разбира се, констатацията не е насочена лично към Вас, разумното поведение е незаконосъобразно и обратното - защо законоустановеното невинаги е целесъобразно? Защо, след като невъзможното е възможно, възможното става трудно или невъзможно? Трябва да ви уверя, че в момента ни гледат и слушат всички, които са заинтересовани от решаването на проблема и попиват всяка наша дума.
    Имам удоволствието да ви цитирам стенограмата от 19 декември 1997 г. с вашия отговор:
    "При последния ми разговор с господин Митев разбрах, че при тях вече е постъпило поисканото от кмета на общината писмо и се обработват така представените данни по преписката." - Продължавам - "След като преписката е вече при господин Митев, а той ще я предостави на мен, аз ще имам грижата да я препратя по-нататък. Но можехме да спестим и Вашия въпрос и отговора." Тук слагам край на цитата.
    Уви, времето показа, че задаването на въпроса е било оправдано. Дори се наложи за втори път с Вас да заставаме тук, на същото място, по същия повод. Мога да приема разумно отклонение от сроковете, но не и безпрецедентно закъснение от близо две години. Съгласен съм, че самоуправното поведение е нарушение на обществения ред, но е трудно от гражданите да се иска спазване на законите, когато те се нарушават от държавната администрация. Още повече, че Ваше задължение е не да разрешите, а да оформите волята на суверена, който Ви е делегирал властта. Образно казано, по конкретен повод народът си е възвърнал върховенството на властта и от свое име го е решил в своя полза. Аз се радвам на Вашето намерение, че Вие сте готов да го уважите.
    Искам да приключа с друг цитат от стенограмата от 19 декември миналата година. Тогава Ви заявих: "Длъжен бях да задам този въпрос, за да изпълня своя ангажимент към хората, които са ме посочили за свой представител в Народното събрание. Те от своя страна имаха право да чуят един автентичен и компетентен отговор по проблем, който ги вълнува. Убеден съм в ефективността на парламентарния контрол доколкото той поставя в законови рамки държавната администрация."
    Наред с убеждението си в ефективността на парламентарния контрол, за първи път изпитвам и удовлетворение от него. Очаквам вашите действия за успешното приключване на въпроса. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Йорданов.
    Има право на дуплика господин Бакърджиев.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Господин Йорданов, аз дори не казах, че това, което правят нашите сънародници там, е самоуправство или нарушение на закона. Вие си бяхте подготвили писмена реплика, без да знаете какво ще кажа. Не, не съм упрекнал никого за това, защото освен че държа на закона, държа и на желанията на хората в нашата страна, и на това проблемите им да бъдат решавани.
    Но пак ще кажа - това, че от миналата година, а преписката и самият референдум са започнали много преди ние да дойдем на власт, и вие го знаете, цялата тази система поредица в закона е невероятно тромава. Искат се съгласуване, писма, протоколи, предварително от Президентство, от отделни министерства, от областния управител. Всичко това трябва да бъде проверено, да бъде върнато, да бъде доокомплектовано. Ужасно е тромава машината. Аз съм против това да се бюрократизира по този начин волята на жителите на едно или друго населено място.
    Ето защо ви казах - на 10 септември, едва сега, сме получили искане от президентската администрация допълнително да бъдат предоставени протоколите от секционните комисии. Защо не са били представени тези секционни протоколи? Нима е Ваша или моя вината, че някой не ги е предоставил и трябва на час по лъжичка да си искаме, да си даваме, за да се комплектова една такава бала от документи? Казвам, при положение, че всичко това го има, смятайте случая за приключил. Разбира се, не защото Вие зададохте този актуален въпрос, а защото наистина имаме желание да удовлетворим желанието на живущите в Старо Оряхово. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на заместник министър-председателя Евгений Бакърджиев.
    Има думата народният представител Михаил Миков да развие своя актуален въпрос относно единни конспекти за държавен изпит към господин Методиев - заместник министър-председател и министър на образованието и науката.
    МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми господин министър, въпросът ми на пръв поглед е твърде технологичен и касае процедурата, ангажиментите и на висшите учебни заведения, и на съответните органи на администрацията по унифициране на образованието по право. Нещо особено важно сега, когато обсъждаме и съдебната реформа, и кадрите на тази съдебна реформа, когато има брожение и сред студенти, и сред родители - "Легитимен ли е този факултет, не е ли легитимен онзи факултет?". Така че в този смисъл аз мисля, че въпросът има своето значение и го задавам, и е съвсем кратък, и много бих се радвал, ако Вие ми отговорите утвърдително, защото разбирам, че не е само Ваше задължение. То е Ваше съвместно задължение с министъра на правосъдието.
    Въпросът ми е - утвърдени ли са единни конспекти за държавни изпити по специалността право и, ако не са, кога ще бъдат утвърдени? Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
    Има думата заместник министър-председателят господин Веселин Методиев.

    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин Миков! В началото искам веднага да репликирам това, което казахте. Много Ви благодаря, че така влязохте в темата, защото наистина обяснихте, че тук не става дума само за технология и само за процедура, а става дума за един съществен въпрос, свързан и с автономията на висшето училище, гарантирана му от закона, а и с един обществен проблем във връзка с нашето висше образование по право. И тъй като сигурно за част от колегите нещата не са известни, аз съм задължен в самото начало да посоча каква е предисторията.
    Единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "право" и професионалната квалификация юрист са уредени в наредба, приета с Постановление N 75 от 5 април 1996 г. на Министерския съвет. В чл. 11 на наредбата е предвидено министърът на образованието и науката и министърът на правосъдието и правната евроинтеграция, това са впоследствие вече имената на министрите, да утвърдят единен конспект за единни държавни изпити по тази специалност.
    Становището на Министерството на образованието и науката е било и в момента е, че разработването на единен конспект не би следвало да се извърши единствено и само по административен ред от служителите на съответните две министерства. Необходимо е то да бъде предложено, съгласувано и да получи подкрепа от самата академична общност.
    Ето защо в увода на Вашия въпрос, господин Миков, трябва да добавим, че освен задълженията - не само моето, а и не само на колегата министър на правосъдието и правната евроинтеграция, на практика това е едно косвено задължение и на хората, които ръководят съответните институции в съответните висши училища.
    За съжаление в цитираната наредба не е предвиден механизъм за изработване на този единен конспект, който да включи именно представителите на автономната академична общност. Въпреки това, по инициатива на Министерството на образованието и науката се проведоха няколко консултации в Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция по проблема и бе констатирано, че ние имаме възможност и съгласие помежду си да изработим такъв единен конспект. Но също така бе констатирано, че специалистите от юридическата колегия както в юридическите факултети в съответните висши училища, така и в съответните професионални организации до момента не могат да предложат общо становище, не бих казал, дори единно, защото дълбоко се съмнявам, че може да се постигне единно становище по този въпрос, но поне да има над 50 на сто съгласие.
    Ние сме убедени, че разпоредбите на чл. 11, като казвам "ние", имам предвид Министерството на образованието и науката, предполагат администриране в тази дейност на автономните висши училища и дори смятаме, че то донякъде противоречи с духа на Закона за висшето образование, включително и с тези идеи за негово изменение, които се дебатират в продължение на половин година и които ще бъдат обект на внимание съвсем скоро в парламента.
    Трябва да отбележа, че въпросният текст е единственото изключение от приетите досега наредби за единни държавни изисквания за придобиване на висше образование по над двеста специалности от единния държавен регистър. Това е единственият случай, в който се възлага на администрацията да разработи такъв единен конспект. Няма в друга наредба за държавно образователно изискване в областта на висшето образование такъв текст. Ето защо ние сме изправени в момента пред две възможности: едната е да коригираме текста на наредбата, като премахнем тази административна дейност, а другата е, по която продължаваме да работим, и след приемането на изменението на закона ви гарантирам, че ще бъдем с окончателно становище, да постигнем, макар и минимално, съгласие с основните юридически институции, които могат и следва да бъдат компетентни, за да разрешат този въпрос.
    Бих искал да се надявам, че след измененията на закона много от тези проблеми, които в момента съпътстват нашата работа, ще бъдат пренебрегнати и заобиколени, и даже премахнати и този конкретен случай също може да бъде уреден.
    Аз поемам, господин Миков, пред Вас и пред колегите тук в парламента ангажимента, че до края на годината ще се постарая да работя с всички тези колеги. А ако се възприеме подхода за институционална акредитация, който беше подкрепен и от Съвета на ректорите и по време на тези дебати, в крайна сметка ще вземем мнението само на тези висши училища, които получат институционална акредитация. Тогава проблемът ще бъде решен много бързо. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Методиев.
    За реплика думата има господин Миков.
    МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател!
    Аз благодаря на господин министъра, че наистина така е взел присърце решаването на този проблем. Искам само нещо да отбележа, че сигурно не е случайно, господин министре, че именно тук, при тези единни държавни изисквания е вкаран този административен засилен елемент. Защото правото още от времето на Каушката и Московската правда и функционирането и на държавната администрация, и на правосъдието, трябва да има някаква степен на унификация. И в този смисъл по-скоро като призив към Вас: не бягайте от тази отговорност и не го приемайте, че се нарушава академичната автономия. По-скоро този актуален въпрос може би трябва да бъде повод за някои висши учебни заведения малко по-напористо да се опитат да намерят общ език при уточняване на тези твърде важни изисквания за придобиване на квалификацията юрист.
    Така че работата явно е тръгнала в тази посока. Хубаво е да има такива единни конспекти, за да се снеме и това напрежение, постепенно да се снема, и тези въпроси и в родители, и в студенти: ние по какъв конспект, по каква програма и пр., и пр.
    В този смисъл искам само още нещо да отбележа, че би било добре, пак съгласувано с Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция, списъкът от преподаватели, които провеждат държавните изпити, своевременно да се актуализира с оглед новите хабилитации, доколкото има такава една тенденция на остаряване на списъците. Тоест една дейност в тази насока ще бъде добре за цялото ни правосъдие и за цялата съдебна реформа, за която прекалено много се говори, трябва да правим и конкретни неща. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
    За дуплика думата има господин Методиев.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз истински Ви благодаря за този Ваш призив, господин Миков. Но искам само да уточня нещо, което Вие споменахте, за този списък. Той пък съвсем не е дело само на администрацията, а той се прави по предложение на ректора на съответното висше училище, за да не остане впечатлението у някои, че това е работа на двете министерства. Това се утвърждава, но инициативата по смисъла на наредбата принадлежи на ректора на висшето училище. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Методиев.
    Думата има народният представител Румен Такоров да развие своето питане към Валентин Василев, министър на търговията и туризма, относно прекратяване на трудовия договор на управителя на "Кръгозор" ЕООД - град Търговище. Заповядайте, господин Такоров.
    РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми господа министри, дами и господа народни представители!
    Господин председател, днес е първият ден от четвъртия месец от завеждането в деловодството на Народното събрание на питането ми към министър Василев. През това време какво ли не се случи: продължаване на срока с една седмица, отсъствие от страната, отпуски, ангажименти извън столицата, режисирани сценарии с питане на депутати от СДС със знаещи се отговори, хвалебствени дебати за управлението на СДС, но не се случи само едно в тази зала - министър Василев да спазва Конституцията на Република България и Правилника за дейността и организацията на Народното събрание. Дори се стигна до парадокса парламентарният ви секретар, господин Василев, да ме убеждава отговорът от устен да бъде трансформиран в писмен.
    Преди около десетина дни и тази процедура при някои от колегите вече е успяла, доколкото разбрах, при господин Башикаров. Ако това е парламентарен контрол, здраве му кажи.
    Както и в момента, господин председател, в залата няма повече от 25 човека, с квесторите заедно.
    Много от моите колеги...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Предлагате да прекратим заседанието?
    РУМЕН ТАКОРОВ: Не, аз само Ви напомням. По сегашния правилник нямам право да искам това нещо.
    Много от моите колеги протестираха за начина за провеждане на парламентарния контрол, за връщането и цензурирането на въпросите, които те бяха представили, но нито бяха чути, нито - разбрани. Това питане е категорично доказателство, че нищо не се е случило или че нищо не се е променило в тази посока.
    Но да мина конкретно на питането.
    Уважаеми господин министър! С Ваша заповед N РД-18-197 от 2 април 1998 г. е прекратен трудовият договор с Даниела Цанкова Пенева като управител на "Кръгозор" ЕОД. За колегите в залата само ще поясня, че това са бившите фирми "Книгоразпространение", които ги имаше във всеки един от бившите окръзи на България.
    Освобождаването е на основание чл. 26 от Договора за възлагане на управлението във връзка с Допълнително споразумение N 1, подписано на 6 февруари 1997 г.
    Аз не оспорвам Вашето право да извършвате промени на управители на търговски дружества, в които Вие се явявате принципал, но смятам, че трябва те да бъдат сериозно мотивирани и в съответствие със закона. Във Вашата заповед просто няма никакви мотиви и това навежда на други мисли. Защото основният аргумент за прекратяването на трудовия договор е Допълнително споразумение, както казах, N 1, което изменя единствено чл. 26, ал. 4, която гласи така:
    "Договорът може да бъде прекратен по искане на принципала с предизвестие от един месец."
    Това е. Друго няма. Дружествата не са получавали от принципала никакви забележки по изпълнение Договора за възлагане управлението на дружеството и изведнъж един месец преди изтичането на неговото действие Вашата заповед прекратява договора за управление, която не кореспондира със сегашната законодателна уредба. Госпожа Цанкова е освободена от датата на издаването на заповедта, дори не от датата, в която е разбрала, че е освободена или е получила по пощата своята заповед. Да не говорим, че предстои процедура по вписването в регистрите на окръжния съд, а дотогава новият управител няма никакви права над дружеството.
    Защо толкова много бързате, господин Василев? Или просто тогава дойде предложението на областния управител за смяната на управителите? Или това е практика на работа в повереното Ви министерство, защото от пресата разбрахме, че са оставали още два месеца до изтичането на договора и на управителя на "Кинтекс".
    Най-вероятно Вие като професионалист изпълнявате стриктно "Програма 2001" на правителството. В нея раздел първи "Бъдеще за България" - не, за оная фондация не става дума - в т. 2 пише:
    "Да приватизираме държавните предприятия, за да има всяко отговорен стопанин."
    И за да стане най-добре изпълнението на тази точка, Вие намирате най-напред стопанина, назначавате го за управител, той от своя страна съсипва дружеството и го купува може би за 1 лев, както е най-новият ви хит в областта на приватизацията.
    От изложеното дотук възникват няколко въпроса, които интересуват обществеността на община Търговище. Моля да отговорите какви и на кого са мотивите, довели до назначението на господин Стойко Джурков за управител на "Кръгозор" ЕОД, гр. Търговище?
    Каква е схемата за вземане на кадрови решения, която предлагате? Вземат ли в тази схема участие регионалните координационни съвети на СДС и областните управители и ако да - на основание на кой член от Кодекса на труда? Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Такоров.
    Има думата министър Василев.
    МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Такоров! Това, което бях намислил да Ви отговоря, няма да Ви отговоря. Ще започна най-напред с Вашия въпрос, който Вие тук в продължение на 5 минути развихте - въпроса защо министър Василев не е отговорил на Вашия въпрос от четири месеца, какво се е случило в тази държава.
    Случиха се, господин Такоров, много важни неща в тази държава. И ако си мислите, че аз за един ваш провален стопански ръководител ще отложа подписването на Споразумението с ЦЕФТА или ще отложа преговорите и подписването с Европейския съюз...
    (Шум и неодобрителни възгласи от блока на Демократичната левица.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, спокойно.
    МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: ... значи Вие не можете да прецените кое е важно в тази държава и кое не. Останалите пъти Народното събрание просто се занимаваше с други въпроси.
    Спокойно, спокойно, госпожо! (Обръща се към госпожица Татяна Дончева, която протестира.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Спокойно. Спокойно.
    МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Случиха се много неща, които са много по-важни от вашите стопански ръководители. Ако исках да я уволня по политически причини, щях да го направя още миналата година май месец. Аз дадох на всички стопански ръководители еднакъв шанс и още първия месец им поставих задача, като им казах: господа ръководители, не искам в търговията и в туризма да има дружества на загуба, не искам да се краде, искам да се управлява добре и да се подготвят дружествата за приватизация. И този стопански ръководител, който не изпълнява тези неща, си отива. Отидоха си и такива, назначени от мен, и ще продължават да си отиват, господин Такоров. Това е отговорът на Вашия въпрос. Щом един стопански ръководител вкара дружеството в загуба, той си отива. И така ще бъде и занапред. Съжалявам. (Ръкопляскания от блока на мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Василев.
    Има думата господин Такоров за два уточняващи въпроса в рамките на две минути.
    РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Господин председател, може би господин Василев трябва да прочете Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Аз имам точно пет минути, за да си изложа въпроса.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да.
    РУМЕН ТАКОРОВ: Господин Василев, както и Вие казахте, най-вероятно Вие много рядко сте в България. Но аз не чух и Вие да ми отговорите конкретно на въпросите, които Ви поставих. Защото смешно е един министър да твърди, че заради загуба - и то единствено дружеството е имало загуба през първото тримесечие - да бъде освободен ръководителят или управителят на дружеството. Защото в системата на книгоразпространението в първото тримесечие няма дружество, което да е на печалба, освен тези, които работят с фондация "Бъдеще за България". Всички дружества работят първото тримесечие на загуба и единствено печалбата им идва в третото тримесечие, когато децата си купуват учебниците и тетрадките. Но вие ни докарахте до това положение да не можем през зимните периоди да си купим по две или три книги. (Реплика от блока на СДС, която не се разбира.) Лично аз мога, но Вие сигурно не можете, защото не четете.
    Не искам да пропусна шанса, господин Василев, да кажа как е връчена Вашата заповед за освобождаване.
    Понеделник, 6 април 1998 г. В кабинета на управителя на "Кръгозор" ЕОД госпожа Цанкова влиза синът на главната счетоводителка на същото дружество с един нарцис в ръка, който поднася, както се подобава на много добре познати помежду си хора и на въпроса какъв е поводът за това мило посещение, последва следният отговор: "Много неудобно се чувствам, но в последно време така стават нещата. И да не се налага да постъпвам по принудителен начин, както се постъпва на други места" - и подава заповедта. Повече комантар не е нужен.
    Този начин за връчване на заповед, ако не сте го патентовали, господин Василев, побързайте, но в сценария включете и двама-трима хора от министерството на господин Бонев, защото не всякога силите ще бъдат изравнени.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече.
    РУМЕН ТАКОРОВ: Само допълнителните въпроси, господин председател.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не мога да Ви дам. Трябваше да започнете с тях. Сега ще Ви прекъсна, защото вече 17 секунди просрочихте времето с несъществени неща.
    РУМЕН ТАКОРОВ: Добре, ще Ви кажа следното. Откакто сте на този пост, господин Василев, колко управители на бившите фирми "Книгоразпространение" сте освободили и можете ли да ми кажете поне имената на 6 - 7 човека от новите управители? Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър Василев.
    МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Тъй като Вие явно не искате да разберете за какво съм я уволнил, аз сега ще Ви прочета.
    Въпросната госпожа е назначена още 1993 г. През 1996 г., уважаеми господин Такоров, дотам е стигнало дружеството, че данъчните са продали един магазин, за да си платят плащанията към държавата.
    РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): За 200 хил. лева става въпрос.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Такоров, много Ви моля.
    МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Продали са. Социално осигуряване, данък печалба, отчисления - нищо не е плащано. Хората са били на минимални заплати. Данъчните правят запор и продават един магазин за 15 млн. лева. След покриване на средствата към бюджета, в дружеството остават пари към края на годината...
    РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): Четиринадесет милиона и осемстотин хиляди лева.
    МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: ...които въпросната госпожа започва да стопява и докрая на първото тримесечие влиза отново в загуби. Аз не знам какво повече трябва да Ви кажа.
    Когато Вие дойдете на власт, управлявайте точно така, по този начин. При нас това нещо няма да стане. (Ръкопляскания от блока на мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
    Господин Такоров, имате думата, за да изразите отношението си към отговора на министъра.

    РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Нашата работа, уважаеми господин председател, уважаеми колеги, стана: баба си знае това, и си бае, което си знае.
    Господин Василев, Вие не ми отговорихте на нито един от допълнителните въпроси и не получихте забележка от председателя, от водещия в момента. На нито един.
    Казах Ви: кажете ми пет - шест имена на ръководители.
    МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Защо ще Ви казвам?
    РУМЕН ТАКОРОВ: Защото не ги знаете. И аз се чудя, как Вие, като не знаете имената на тези ръководители, как ще знаете какво те управляват. На практика Вие по тази Ваша логика как управлявате нещо, което не го знаете?
    МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Точно така, знам какво прави...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, не влизайте в диалог.
    РУМЕН ТАКОРОВ: По тази логика Вие най-спокойно можете да бъдете министър и на Млечния път.
    Тревогите на президента Петър Стоянов по отношение на реформата са основателни, но явно и той вече разбра, че на Вас, каквито и аргументи, факти и данни да Ви се предоставят, Вие не поемате от нищо. И на откриването на тази сесия ви разказа приказката за дядото и стомната, дано от нея да поемете нещо. Днес аз ще последвам неговия пример и ще Ви разкажа един анекдот:
    "Заекът бягал силно през гората. Насреща му излязла мечката и го спряла. (Шум и реплики в блока на СДС.)
    - Защо бягаш така силно - го попитала мечката.
    - Бягам, защото царят на гората хваща зайците и на всеки един заек, който има три уши, му ги реже.
    - Но ти защо бягаш, ти имаш две? - го попитала мечката.
    - Защото той най-напред ги реже, а след това ги брои."
    Господин Василев, бройте най-напред ушите и след това ги режете, защото идва ред вашите уши да се броят.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ще ги режете ли?
    РУМЕН ТАКОРОВ: Или може би се занимавайте повече с управлението на тази отговорна собственост, която Ви е поверена, а по-малко се отдавайте на занимания като игра на тенис и лов... (Председателят изключва микрофоните.)
    Искам само две секунди.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Кажете.
    РУМЕН ТАКОРОВ: Така. ... или да отстрелвате животни и хора по ловните полета на страната. Благодаря ви. (Шум и реплики в блока на СДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви и аз, господин Такоров.
    Актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов... А, Вие искате думата ли?
    Имате думата, господин министър.
    МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Господин Такоров, аз на тези Ваши неща няма да отговоря, ще Ви кажа какво прави министърът всяко тримесечие. Всяко тримесечие във всичките тези дружества, които стопанисваме, всеки стопански ръководител е длъжен да донесе отчет за приходи, разходи, сключени договори, вземания, задължения, коли, мобифони и така нататък.
    Така че елате във всяко едно дружество, посочете кое искате и ще видите в какво състояние е това дружество. И когато е в лошо състояние, ще си отидат хората. Това е. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
    ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
    Актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов относно приватизацията на "Земстрой-90" ЕООД - Кюстендил, към министъра на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов.
    ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
    Уважаеми колеги, Иво Атанасов - "Овча купел". (Смях и оживление в блока на ДЛ.)
    Уважаеми господин министре, след преврата миналата година бяха назначени нов управител на "Земстрой-90" - Кюстендил - Румен Велинов, и нов контрольор - Асен Динчев.
    Ще ви кажа, че това е бившето предприятие "Селскостопански мелиорации и борба с ерозиите". Познайте от коя партия са двамата новоназначени.
    МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Няма значение.
    ИВО АТАНАСОВ: Да, може би няма значение. Но тъй като предприятието е на печалба, двамата герои започват още в началото да му търсят колая как да го приватизират и решават да го направят чрез работническо-мениджърска приватизация.
    Изготвя се един списък и управителят Румен Велинов минава от човек на човек да иска подпис с думите: "Или си с мен, или си против мен".
    Прави се протоколът, предоставя Ви се на Вас, Вие издавате заповед и решението излиза в "Държавен вестник".
    Прави се първото събрание, на което според закона трябва да се избере нов управител, с оглед регистрацията на дружеството. На него се обяснява, че трябва да бъдат събрани 500 хил. лв. минимален капитал и 150 хил. лв. разходи по самата регистрация. Решава се всички да внесат равен дял пари - по 26 хил. лв. Тогава обаче става ясно, че управителят Румен Велинов иска да внесе 320 хил. лв., а контрольорът Асен Динчев - 2 млн. лв. Това внася сериозно недоволство в събранието и в края на краищата се гласува всички да бъдат с равен дял от по 26 хил. лв.
    Според закона в едноседмичен срок трябва да се предостави протоколът, тъй като дружеството, освен че е събрало вноските, определило минималния капитал, избрало си е име "Мелиорации" ЕАД, е избрало за управители Гюлка Димитрова и Антон Методиев. Протоколът и до ден-днешен не е даден и се прави всичко възможно, за да се спре регистрацията на "Мелиорации" ЕАД.
    Провеждат се персонални разговори с работниците от това предприятие, а някои са уволнени. Например уволнени са Катя Хаджийска и Славянка Стоева и то с промяна в щатното разписание. С преработване на щатното разписание, което е нарушение, защото според чл. 19, ал. 1 от отрасловия колективен трудов договор на работещи в земеделието през 1998 г. щатното разписание трябва да бъде съгласувано с КНСБ. Това не е направено. Създава се ново дружество, алтернативно на това, и се оказва натиск върху хората да си изтеглят вноските от "Мелиорации" ЕАД и да ги прехвърлят в новото. В края на краищата се стига дотам, че работниците изтеглят вноските и казват: никакво дружество оттук нататък повече няма да правим.
    Моят въпрос е: приемате ли Вие тази практика за нормална или ще кажете както министър-председателя преди час, че приватизацията не е Ваша отговорност и каква формула за приватизация ще бъде наложена в крайна сметка в това дружество? Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
    Господин министър, имате думата.
    МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! Аз смятам, че тук, в тази зала, трябва да се поставят много по-сериозни въпроси, които има за решаване в нашата страна, а не да се занимаваме с взаимоотношенията в един трудов колектив. И все пак ще Ви отговоря.
    С писмо с входящ N 70-27-34 по описа на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа от 15.VII.1998 г. работниците и служителите в "Земстрой-90" ЕООД - град Кюстендил, на основание чл. 4, ал. 1, т. 2 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, са внесли предложение за откриване на процедура за приватизацията на дружеството. Към това предложение е приложен протокол от проведеното на 25.06.1998 г. общо събрание на личния състав. На събранието са присъствали 33 от общо 37 работещи в дружеството. Взето е решение да се направи предложение до органа по чл. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, за откриване процедурата за приватизация.
    По какъв начин и как е станало събранието и кой кого е манипулирал, това не е работа на министъра.
    След набиране на предварителната информация относно правното състояние на дружеството, на основание чл. 3, ал. 1, т. 1 и чл. 21 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, със Заповед N РД 42-642 от 29.07.1998 г. е открита процедура за приватизация на "Земстрой-90" - град Кюстендил. Същата е обнародвана в "Държавен вестник" бр. 96 от 18.08.1998 г.
    Това, че откриването на приватизационната процедура е инициирано от работниците и служителите в дружеството, не значи, че приватизацията се извършва заради тях. Държа да подчертая, че понятието "работническо-мениджърска приватизаиця" не съществува. В тази връзка следва да имате предвид, че формулата, както Вие я наричате, за приватизация на "Земстрой" ЕООД - град Кюстендил, всъщност се отнася до метода на продажба, който се определя от органа по чл. 3 едва след като лицензирани оценители изготвят приватизационната оценка и след като тази оценка бъде приета от комисия.
    Методите за продажба изчерпателно са посочени в закона - публичен търг, публично оповестен конкурс, преговори с потенциални купувачи. Както разбирате, метод "работническо-мениджърско раздържавяване" не съществува и още по-малко може да залегне като основание в заповедта за откриване на приватизацонната порцедура.
    Едва при разглеждане на постъпилите в определения срок предложения, в случаите, когато офертите на работническо-мениджърското дружество в най-пълна степен удовлетворяват органа по чл. 3, последният преценява спазени ли са изискванията, които Вие цитирате, по чл. 25, ал. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предпиятия при учредяване на дружеството, ползващо преференците за разсрочено плащане на цената. Тоест дали съдружниците, респективно акционерите в дружеството, са лица, визирани в тази разпоредба.
    Към същия момент се преценява и налице ли са условията по чл. 25, ал. 3, т. 5 и ал. 4, които гласят, че никой не може сам или чрез свързани лица да притежава повече от една трета от капитала на юридическото лице и разсроченото плащане се прилага при условие, че в юридическото лице по чл. 3, към момента на учредяването му, участват най-малко 20 процента, а тук участват над 95 на сто от работниците.
    МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Защо ни четеш това?
    МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Чета го, защото не знаете този закон, макар че вие сте го гласували и всяка седмица ме занимавате с проблеми, които не зависят от мен.
    Всички останали въпроси, свързани с учредяване на дружеството...
    РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): Защо ни се караш тук?
    МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Карам ви се, защото вие в момента проявявате невъзпитание. Аз ви отговарям на въпрос, вие ме репликирате постоянно.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, без диалози.
    МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Дръжте се възпитано. Смятам, че не сме пасли гъските заедно на поляната, за да ми говорите на "ти", уважаеми господин народен представител. (Реплики от ДЛ.)
    ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Някои са ги пасли.
    МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Някой са ги пасли...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Върбанов, моля Ви, не влизайте в диалог.
    МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Искам само да завърша.
    Ако Вие по някакъв начин смятате, че са накърнени интересите и че са нарушени законните правила при учредяване на новото дружество, можете да уведомите съдебните власти, които могат да се произнесат дали е спазен Търговският закон или не. При нас не са пристигнали документи и ние нямаме право да обсъждаме тези документи. Още повече, че все още не е пристигнала оценката на предприятието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
    ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ, от място): Процедурен въпрос.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Какъв процедурен въпрос, когато не сме приключили с отговора?
    Има думата господин Иво Атанасов за реплика.
    ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
    Уважаеми господин министре, аз, разбира се, нямам правото да говоря от името на колектива на това предприятие, тъй като не зная те чии избиратели са, но си позволявам от Ваше име да им се извиня за това, че Вие оценявате проблема им като несериозен. Напротив, това е един много сериозен проблем, защото целта, която вие преследвате, идвайки на власт чрез преврата, е да смените собствеността. Така че това е най-сериозният проблем на всяка революция или въстание, както го нарича Евгений Бакърджиев.
    Но искам да Ви кажа, че този случай е типичен за начина, по който вие превръщате работническо-мениджърската приватизация в разбойническо-ментарджийска. Това е един от типичните примери. И според мен това е един от многото случаи на грабителско първоначално натрупване на капитала, когато двама души искат да се вземат повече от 50 на сто от дяловете в съответното дружество. Това е един метод на пиратско формиране на капиталистическата класа. И при това положение аз Ви питам - и този въпрос Ви оставям за домашно - още ли се учудвате и още ли се възмущавате, че някога е имало и национализация, и народен съд. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
    Има думата за дуплика господин министърът.
    МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин Атанасов, искам да ме чуете, защото ми задавате въпрос и излизате от залата.
    ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Напротив, сядам си на мястото.
    МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Аз не виждам тук къде са отговорностите на министъра и какво е неговото отношение за самите взаимоотношения в един трудов колектив. Има си органи, които могат да участват и да казват кой е крив и кой е прав в тези спорове. Не намесвайте органа по чл. 3 и министерството и министърът да се занимават с такива неща кой колко процента ще има в едно дружество, защото тези неща ние не ги режисираме. Опитват се да ги режисират хора като Вас.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин министъра.
    Искате ли още процедура? Вземете си правилника, за да ми се позовете на кой член от правилника ще бъде процедурата, защото се страхувам, че няма да бъде по правилника.
    ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, искам да обявя, че може и да не бъде по правилника.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, няма процедура извън правилника.
    ИВАН ЗЪНЗОВ: Процедура по чл. 41. (Весело оживление.) Аз моля да прекъснем заседанието на Народното събрание. Обидно е да се нанасят непрекъснато обиди и ако някои от висшите държавни чиновници идват тук в лоша душевна кондиция, си е техен проблем. Но тук квалификации и обиди - пасли и т.н. ... Пасли са, много са пасли и от другата страна. Какво обидно има в това? И кажете ми с какво Ви порасна на Вас авторитетът тук или в България с тези приказки?
    Аз трябва да Ви кажа, че някои хора от тази трибуна трябва да спрат да се големеят и да претендират за нещо, което не притежават.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Зънзов. Искам да му благодаря, защото наистина знае правилника и чл. 41 третира точно предложение за прекратяване на заседанието.
    Искате да го гласуваме ли, господин Зънзов? И да прекратим заседанието?
    ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ, от място): Не! (Весело оживление.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, не искате. Само показахте познания на правилника. Благодаря ви.
    Следващият актуален въпрос е на народния представител госпожица Татяна Дончева, относно приватизацията на Мелницата в гр. Плевен към министъра на земеделието, горите и аграрната реформа господин Венцислав Върбанов.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин министре, парламентарният контрол днес върви много нервно. Министър-председателят повлече крак и се опасявам, че ако продължим така предимно емоционално да подхвърляме стари плочи във въздуха, ще обезсмислим контрола и в крайна сметка не можем да го свеждаме до лични нападки. Затова Ви моля, преди да Ви задам въпроса, да приемете, че аз Ви го задавам с добри намерения, че имам желание да говорим по съществото на въпроса и че ако получа убедителен отговор, аз ще съм първият човек, който ще Ви благодари. И че не задавам въпроса, за да Ви подхвърля нещо, което би Ви уязвило, обидило, принизило или нещо друго.
    Стана ми известно от публикации във вестник "Сега" в първите два дни на тази седмица, че има някакви спорове във връзка с приватизацията на Мелницата в гр. Плевен. Известно ми е, че министър-председателят миналия месец е изказал недоволство от работата на една от Вашите заместнички. Известно ми е, че вероятно имате някакви проблеми в министерството с ръководния екип и че там са вероятно източниците на информация за тези сделки. Дали Ви е кум еди-кой си или не Ви е, дали някой Ви е братовчед не ме интересува. Министър-председателят казва, че всички сме братовчеди. Този човек може да е братовчед и на мен, макар че не го познавам.
    Това обаче, което прочетох в двата броя на вестника, за мен събуди следния въпрос. Че Мелницата в гр. Плевен е приватизирана - да, че това е станало на този работническо-мениджърски колектив - също да, но се спори със зърното ли е продадена мелницата или без. Затова Ви моля, когато изясняваме реда и условията на сделката, да отговорите и дали е продадена със зърното или не, ако е продадена със зърното - на какво основание, ако е продадена без зърното - къде се намира то?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
    Господин министър, имате думата.
    МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Дончева! Аз не се съмнявам във Вашите добри намерения при задаването си на въпроса и даже съм Ви много благодарен, че наистина с Вашия въпрос Вие ми давате една възможност пред всички народни представители и пред цялата българска общественост да запозная какъв е случая с приватизацията на Мелницата в гр. Плевен. В последно време бяха тиражирани по различни причини - не искам да ги коментирам - тенденциозни, спекулативни, неотговарящи на истината твърдения за подаръци. Едва ли не бях обвинен в закононарушение. Надявам се от отговора ми Вие да се убедите, че това не е така.
    Процедурата за приватизацията на Мелницата в Плевен е обявена с решение N 544 от 3 юли 1997 г. на Агенцията за приватизация. Със същото решение се упълномощава министърът на земеделието, горите и аграрната реформа да подготви и сключи приватизационната сделка. Във връзка с това е обявен конкурс за изготвяне на правен анализ, приватизационна оценка и информационен меморандум. Изготвянето е възложено на "Агробизнесинформ" ООД. На 7 октомври 1997 г. са разгледани и приети правен анализ, приватизационна оценка и информационен меморандум. Поради липса на нотариални актове за собственост, обектът не е обявен веднага за продажба.

    След предоставянето на актовете за собственост със Заповед N РД 42-11-48 от 23 декември 1997 г., публикувана в "Държавен вестник" бр. 10 от 27 януари 1998 г., обектът е обявен за приватизация. Методът на приватизацията е преговори с потенциални купувачи при първоначална оферта 2,2 млрд. лева, от които не по-малко от 50 на сто по сметката на министерството до седем дни от подписване на договора, 50 на сто с всички възможни платежни инструменти до 30 дни от подписването на договора с изключение на случаите по чл. 25, ал. 3 от Закона за приватизацията, запазване предмета на дейност за срок от пет години, бизнеспрограма и инвестиции за срок от пет години, програма за трудова заетост и забрана за прехвърляне на собствеността за срок от пет години и поемане за изплащане на задълженията на обособената част, съгласно вътрешния баланс и прехвърлянето на собствеността върху обекта след окончателното плащане на покупната цена с изключение на случаите по чл. 25, ал. 3 от закона.
    На обявената дата 27 февруари 1998 г. са подадени три оферти: "Класик фуд индъстри" АД - гр. София, Мелници "Свети Георги" - комерсиал" - Никозия и "Зърнени храни '97" - гр. Плевен. До участие в преговорите не е допуснат оферентът Мелници "Свети Георги" - комерсиал" - Никозия поради невнесен депозит. Другите двама оференти са поканени на преговори.
    Първият оферент "Класик фуд индъстри" АД оферира два варианта на цената. В първия вариант - 3 млрд. лева, като не поема задълженията на обособената част. Във втория вариант - 2,5 млрд. лева и предлага опция за постигане на споразумение с Държавна световна каса, чрез което да се постигне и съгласие за удовлетворяване на вземането.
    Вторият оферент, допуснат за участие в преговорите, е "Зърнени храни'97" АД - гр. Плевен. Това е дружеството, създадено от работници и служители в обекта. Същият оферира цена 3,1 млрд. лева.
    На 13 март са проведени преговори с потенциалните купувачи, на които е дадена възможност за подобряване на направените офертни предложения. Дадена е възможност на двамата оференти да достигнат до споразумение с Държавна спестовна каса за поемане изплащането на целевия кредит, а също така да депозират предложенията си в писмен вид в министерството. До определената дата в писмен вид е депозирано едно единствено предложение - на "Зърнени храни'97" АД.
    На 1 април 1998 г. са разгледани направените предложения и със Заповед РД 42-268 от 3 април 1998 г. за купувач е определено дружеството "Зърнени храни'97" АД - гр. Плевен, с което е сключен приватизационен договор N РД 50-182 от 15 април 1998 г. Цената за закупуване на обекта, определена по този ред, възлиза на 2 971 020 148 лв.
    Съгласно т. 9 от сключения договор за продажба купувачът се задължава да поеме изпълнението на всички задължения към трети лица, възникнали от името и за сметка на обекта до датата на подписване на настоящия договор.
    Задълженията на Мелница - Плевен към момента на сключване на сделката са описани подробно в приложение, което е неразделна част от договора и те са, както следва:
    по кредит за изкупуване на пшеница, отпуснат от Държавна спестовна каса - 4 484 810 607 лв.;
    по задължения към Централно управление на "Зърнени храни" ЕАД - София във връзка с разпределени разходи за пшеница, внесена от чужбина - 1 517 030 125 лв.
    Общата стойност на задълженията е била в размер на 6 501 840 732 лв.
    Наличното количество зърно към момента на 1 април 1998 г. е било 18 764 тона, а вносната пшеница - 5311 тона. Именно това количество зърно е заложено срещу отпуснатия от Държавна спестовна каса кредит. Излиза, че купувачът е придобил зърното при цена 265 658 лв. за тон. Това е цена през април.
    И така, като обобщение ще повторя още веднъж финансовите условия при продажбата на Мелница - Плевен:
    при начална цена 2,2 млрд. лева, продажната цена е 2 971 012 148 лева плюс поемане на задължения в размер на 6 501  840 372 лв.
    От всичко казано дотук надявам се, че всички са разбрали, че не става въпрос нито за подарък, нито за нарушаване на законите. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Върбанов.
    За реплика имате думата, госпожо Дончева.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Господин министре, благодаря Ви за отговора. Има нещо обаче, което остава.
    Зърното, което е било налично, е било заложено в полза на банката, в случая на ДСК. Ако Вие го прехвърлите на приобретателя, това трябва някъде да бъде отразено. Във Вашия договор обаче такова нещо няма.
    Вярно е, че накрая в приложенията е написано, че Приложение N 6 е справка за задълженията на обекта, но справката не прехвърля собственост върху каквото и да било. Виждам т. 7 - договор за банков кредит, но при всички случаи Вашият договор за банков кредит, сложен като приложение, не може да прехвърли собствеността на зърното върху купувача.
    Тук някъде трябва да напишете в предмета на договора, че прехвърляте и зърно, разбира се, със съгласие на банката, в случая на Държавната спестовна каса. Но това го няма! Защото остава открит въпросът, ако утре договорът бъде прекратен, защото те спрат да Ви плащат вноските, но междувременно са взели зърното (аз от Вашия отговор разбирам, че Вие сте им дали зърното) и те междувременно са го продали, Вие няма да можете да го вземете обратно. Договорът ще остане да виси. Колкото са ползвали мелницата - ползвали, а договорът за кредит ще си остане договор за кредит. Не виждам тук някъде да сте направили цесии, встъпвания в дългове или някакви други неща.
    Следователно не е само въпрос на непрецизност на вашия пресаташе, който казва, че не е вярно, че в договора не фигурира количеството зърно в мелницата към датата на продажбата и че няма как да не бъде включено в оценката. Това че Вие може да включите в оценката дълговете на мелницата и да ги имате предвид - разбира се, но Вие просто не сте упоменали зърно в договора си. Има нещо гнило в това. То може да бъде в офертата, може да бъде и в един лошо написан договор.
    Приемам, че сте действали с добри намерения. Приемам, че не е облагодетелстван някой. Но има някакво недоразумение - просто зърното Ви в договора го няма.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожица Дончева.
    Имате думата, господин министър, за дуплика.
    МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Госпожо Дончева, аз не знаех, че тук трябва да обсъждаме договора за продажба, иначе щях да го взема и да го обсъждаме - ако трябва и в пленарната зала...
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Ето го договора, ако искате си послужете.
    МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Аз искам само да подчертая, че като неразделна част от договора има приложения, в които всички задължения, както вече ги изчетох, са заложени.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): То е справка, господин министър.
    МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Моля да ме слушате.
    От датата на въвод, тъй като тук се ползва преференцията, която дава Законът за работническо-мениджърските колективи, предприятието е ипотекирано в полза на министерството. Собствеността остава на министерството. Те са въведени във владение, но дълготрайните материални активи са в полза на министерството.
    И още нещо искам да Ви кажа. Всичкото това прехвърляне - както виждате, това са над 6 млрд. лева задължения - не може да стане, ако не са перфектно изработени документите и не са съгласувани с Държавната спестовна каса. Те в момента са оставени да се издължават.
    Вие казвате: ако те похарчат това зърно, какво ще стане, Вие трябва да им плащате кредита...
    Не е така, госпожо. От над 6 млрд. лева кредити в момента са оставени за дообслужване 650 млн. и до края на месеца е договорено разсрочване на този кредит. Фактически това дружество в момента обслужва кредита. Самият кредит е прехвърлен на дружеството, а не тежи на министерството.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): За зърното кажете нещо. Друго не ме интересува.
    МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Зърното е заложено като гарант по кредита, който се поема от дружеството за погасяване към Държавна спестовна каса. Аз Ви казах, че това зърно през м. април, когато цените са много по-ниски, е на цена над 260 хиляди...
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Как прехвърляте зърното? Няма го в предмета на договора.
    МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Това, че Вие не искате да разберете как стоят нещата... Ако се съмнявате, че има някакво нарушение, Вие като депутат предизвикайте една проверка, която да бъде изпратена и да разгледа добре договора. Смятам, че е излишно повече да разговаряме. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
    Актуален въпрос от народния представител Велко Вълканов относно изявленията на господин Васил Гоцев по повод на евентуалното възобновяване на следствието по случая "Сапио" към министъра на правосъдието и правната евроинтеграция господин Васил Гоцев.

    ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, господин министър! Моят въпрос значително остаря. Аз съм го поставил още на 25 август. Месец и половина аз не получавам отговор на моя актуален въпрос. Но смятам, че макар и с голямо закъснение да получи своя отговор, въпросът ми не губи своята актуалност.
    Става дума за следното. В изявление по радио "Експрес" през м. юли т. г., това е точно на 12 юли, господин министърът на правосъдието е заявил, че ако евентуално някой възобнови следствието по случая "Сапио", той ще осъществи състава на престъплението "превратно упражняване на власт и злоупотреба с власт".
    Питам Ви, господин министър, не смятате ли, че с това свое изявление Вие недопустимо грубо се намесвате във функциите на съдебната власт и по същество възпрепятствате упражняването на тези функции?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълканов.
    Има думата министър Гоцев.
    МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители и господин Вълканов, относно забавянето на отговора, не съм виновен нито аз, нито господин Вълканов, тъй като имаше тук дискусия, която първия път не позволи да стигне времето, а втория път отсъстваше господин Вълканов, третия път аз не бях в София. И това е причината, поради която, слава Богу!, има още 10 минути, ще може да отговоря.
    Господин Вълканов, бих искал да кажа, че Вашият въпрос е и неточен, с оглед на това, което съм казал, и взет от контекста на едно по-дълго изявление по радиото. Неточен е затова, защото аз никъде не съм казал онова, което Вие имате във въпроса - за главния прокурор, за господин Татарчев, а съм казал само за институцията - следствието, и съответно прокурорските органи.
    Мисля, че никой не може да възрази, че съгласно нашата Конституция, чл. 39, ал. 1, всеки гражданин, включително и министърът, има право на мнение. И това мнение е ограничено само от ал. 2 на този член, който казва, че "никой не може да изразява мнение, което ще наруши обществения ред, ще създаде..." - какво беше казано точно в Конституцията - "ще призове към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпление, към разпалване на вражда или към насилие над личността". Очевидно е това, което съм казал, макар не точно такова, каквото се цитира във въпроса, не може да доведе до нито една от тези последици.
    Колкото до съществото на това, което съм казал - че няма извършено престъпление, до "Сапио"- мисля, че съм съвсем прав. А всъщност това е становище и на Националната следствена служба, която преди известно време изпрати на Главна прокуратура повторната преписка с мнение, че няма извършено престъпление.
    Защо? Всеки, който отвори Закона за митниците, който е действал в 1992 г., там има един чл. 50, ал. 2, който казва: "Министърът на финансите - такъв е бил тогава господин Иван Костов - може да освобождава от митни сборове в отделни случаи, напълно или частично, внесените от държавни учреждения, кооперативни и обществени организации стоки." Следователно, именно на основата на тази разпоредба аз съм посочил и сега цитирам точно: "Прокурорите и следователите са юристи, това са хора, които знаят как да прилагат закона". И съм продължил: "Прокуратурата и следствието няма да извършат закононарушение". Очевидно, изхождал съм от вярното разбиране, и пак цитирам, цитирам себе си, какво съм казал: "Същите организации, същите лица, които през 1992 г. са казали, че няма извършено престъпление, не може да се очаква, че сега ще кажат друго". Не може да има никаква намеса във функциите на съдебната власт с това, че аз, дори и като министър на правосъдието съм казал, че те "добросъвестно и в съответствие със закона ще изпълнят своите задължения". И съм допълнил: "ако това не би станало, това означава да има злоупотреба с право". А казаното от мен всъщност, пак повтарям, се потвърди и от становището, което те са изпратили до Главна прокуратура.
    Мисля, че никой не може да се усъмни в тази зала, че поне сега, когато се дискутира и Законът за съдебната власт, аз се ползвам с някакви особени симпатии, нали, сред тези среди, тази институция, която разглежда случая.
    Изразената от мен увереност в съблюдаване на закона от страна на следствените и прокурорски органи е повече от очевидно, че не е намеса. И аз и сега казвам, че имам изключително доверие в органите на съдебната власт - съд, прокуратура, следствие.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
    Господин Вълканов, имате думата за реплика.
    ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, това, което каза министър Гоцев, е съвършено неприемливо. Той се позовава на своето право на гражданин да има мнение. Да, всеки гражданин има право на мнение. Но министърът има и по-особен, различен статус. Министърът е представител на властта, той е орган на държавната власт и със своите изявления ангажира държавата, държавната власт. Вече не той, гражданинът Гоцев говори, а говори самата държавата чрез него. И по този начин неговите изявления придобиват съвършено друг смисъл.
    Аз няма да обсъждам по същество въпроса дали Иван Костов е извършил престъплението, което там е предмет на следствието по "Сапио". (Оживление в мнозинството.) Няма да обсъждам този въпрос, той е въпрос, който ще бъде обсъждан от прокуратурата и тя окончателно ще се произнесе по въпроса. (Обаждания от мнозинството.) Аз само казвам...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля за тишина.
    ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Аз само казвам, че когато има висящо производство, е съвършено недопустимо един министър на правосъдието да се намесва в развитието на този въпрос. Защото, макар че той не е споменал имена, нито името на главния прокурор, нито някакво друго име, той очевидно адресира своите изявления до онзи, който би решавал този въпрос. Това е едно съвършено недопустимо внушение, отправено към надлежните органи на правосъдието.
    И аз ще ви кажа, че това, което е направил министър Гоцев, самото то, според мен, е престъпление, само по себе си. Защото осъществява състава на чл. 289. Там е казано: "Който склонява длъжностно лице от органите на предварителното следствие или прокуратурата, той върши съответното престъпление".
    И аз смятам, че министър Гоцев, като си позволява такива внушения към органите на прокуратурата и следствието, той вече е осъществил състава на престъплението по чл. 289.
    И ще ви кажа още нещо допълнително, че аз изпратих на прокуратурата предложение в този смисъл - да се види дали господин министърът не е извършил престъпление, като е изрекъл тези думи.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Велко Вълканов, свърши времето.
    ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Да, времето ми свърши.
    ГРИГОР ШИШКОВ (СДС, от място): То отдавна ти е свършило.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, не се обаждайте, господин Шишков, правя Ви забележка.
    ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Аз ви...
    ГЛАС ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Изгони го от залата.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, не влизайте в диалог, аз реагирах.
    ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Да, неприятно е, наистина, когато при толкова сериозен проблем, който засяга взаимоотношенията между изпълнителната власт и прокуратурата, съдебната власт, Вие си позволявате такова едно несериозно отношение. Аз смятам, че на Вас, не е много далече времето, когато ще Ви свърши всичко - и времето, и мястото, и всичко.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Хайде сега, и Вие по същия начин, и Вие искате и на Вас да Ви правя забележка.
    Има думата за дуплика господин министър Гоцев.
    Днес са много нервни всичките.

    МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Аз никаква дуплика няма да взема, защото това, което току-що чухме, е повече от несериозно. Но искам да благодаря на господин Вълканов, че ми даде възможност от трибуната на Народното събрание като правник да кажа извършено ли е било престъпление със "Сапио" или не. Никой досега не споменава, че има чл. 50, ал. 2 от Закона за митниците и всички, които слушат, ще трябва да разберат, че и дума не може да става, че има извършено престъпление от господин Иван Костов, когато е бил министър на финансите. Нямах друга възможност да го кажа. Вие ми създадохте възможността и аз затова Ви благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
    Стигнахме до въпроса на господин Зънзов, но очевидно няма да можем да го чуем. Аз се извинявам на министър Нейков, който е тук...
    Господин Такоров, процедура ли искате? Ако ще искате да гласуваме удължаване на времето, предварително Ви казвам, че с 40 души няма да стане. (Шум в блока на ДЛ.) За съжаление, правилникът е категоричен и не можем след 14,00 ч. да продължим.
    Приключваме парламентарния контрол за днес.
    Съобщение на Комисията по национална сигурност:
    На 14 октомври, сряда, от 15,00 ч. ще се проведе съвместно заседание на Комисията по национална сигурност и Комисията по външна и интеграционна политика. За участие в заседанието са поканени министър-председателят, министърът на външните работи и министърът на отбраната.
    Следващото заседание на Народното събрание е на 14 октомври от 9,00 ч.
    Закривам заседанието. (Звъни.)


    (Закрито в 13,58 ч.)


    Председател:
                Йордан Соколов


    Заместник-председател:
     Иван Куртев


    Секретари:
             Калчо Чукаров

            Ивалин Йосифов
    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И ОСМО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

    Видео излъчване от Народното събрание

    Проект BGFOP001-2.013-0001

    Избор на заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията

    Избор на председател и членове на Комисията за енергийно и водно регулиране

    Избор на управител на НЗОК





      Последни заседания