Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ШЕСТНАДЕСЕТО ИЗВЪНРЕДНО ЗАСЕДАНИЕ
София, вторник, 9 декември 1997 г.
Открито в 14,02 ч.
09/12/1997
    Председателствали: заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров
    Секретари: Илия Петров и Иван Бойков


    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам извънредното заседание.
    Дневният ред беше гласуван на заседанието в петък. Той включва:
    1. Закон за Министерството на вътрешните работи.
    2. Закон за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България.
    3. Решение за избор на Национален съвет за радио и телевизия.
    4. Закон за Върховния административен съд.
    5. Закон за нотариусите.
    За процедура госпожа Дончева.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Взимам думата по процедурен въпрос във връзка със случилото се крайно неприятно стенографиране в петък. В официалната стенограма на парламента е вписана точка от решение, която не е гласувана.
    Ако Парламентарната група на СДС се нуждае от справки, нямаме нищо против тя да си ги направи.
    Точка 7, която е отразена в официалната стенограма за приета, в решението във връзка с комисия "Антимафия" не е нито подлагана на гласуване, нито е приета.
    Смятаме това за крайно неприятен прецедент.
    Парламентарната група на Демократичната левица държи на поетите ангажименти в петък. Ние не оспорваме, че сме постигнали споразумение и по тази точка. Но редът изисква тя да бъде прогласувана. Ако искате това да стане днес, ако искате да стане утре, проблеми няма. Но мислим, че последният начин, по който може да се изправи една грешка, е поправка на парламентарни стенограми.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева. Утре на Председателски съвет ще се запозная и аз с този случай. Сега само от вестника съм видял, не съм проверил стенограмата и в същото време искам да ви уверя, че е разпространено невярно съобщение за броя на гласувалите. Не са 206, а са точно 207, както е в стенограмата, защото след гласуването господин Михаил Миков дойде да съобщи, че също гласува.
    Господин Бисеров, моля да докладвате.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин председател, уважаеми дами и господа! Продължавам доклада на законопроекта за Министерството на вътрешните работи.
    "Част трета
    Държавна служба в Министерството на
    вътрешните работи

    Глава двадесет и първа
    ЛИЧЕН СЪСТАВ

    Раздел I
    Кадрови изисквания"

    Няма предложения за промени.
    Комисията приема текста на заглавията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По заглавието на частта на глава двадесет и първа и раздел I има ли бележки? Няма.
    Моля да гласувате наименованията на част трета, глава двадесет и първа и раздел I.
    Гласували 145 народни представители: за 144,против няма, въздържал се 1.
    Наименованията на част трета, на главата и на раздела са приети.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 193 (1) Личният състав на МВР си състои от служители: офицери, сержанти и гражданска администрация.
    (2) Военнослужещите на наборна военна служба изпълняват службата в съответствие със Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България и уставите на Въоръжените сили. Техните правомощия като органи по смисъла на този закон се определят от министъра на вътрешните работи."
    Комисията приема текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По този член няма направени писмени предложения.
    Моля да гласувате чл. 193.
    Гласували 155 народни представители: за 154, против няма, въздържал се 1.
    Член 193 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 194. (1) За служители в МВР се приемат мъже и жени само с българско гражданство, които отговарят на общите и специфичните изисквания за възраст, образование, психо-физическа годност и професионална подготовка, определени от Министерския съвет.
    (2) Не се приемат за офицери и сержанти лица:
    1. които не са отбили наборната военна служба - за мъжете;
    2. осъждани на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер независимо от последвала реабилитация;
    3. срещу които има повдигнато обвинение за извършено умишлено престъпление от общ характер.
    (3) Не се приемат за служители от гражданската администрация лица съгласно изискванията на т. 2 и 3 от предходната алинея."
    Комисията приема текста на вносителя по ал. 1 и 2 и предлага ал. 3 да добие следната редакция:
    "(3) Не се приемат за служители от гражданската администрация лица от указаните в ал. 2, точки 2 и 3."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров. По този текст няма направени писмени предложения.
    Моля да гласувате чл. 194 така, както е предложен от вносителя с променената редакция на ал. 3 от комисията.
    Гласували 146 народни представители, за 141, против няма, въздържали се 5.
    Член 194 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 195. (1) Структурата и щатовете на службите в министерството се утвърждават от министъра на вътрешните работи в рамките на утвърдения числен състав и бюджет.
    (2) В щатовете се определят длъжностите, необходимото образование и численият състав на службите в министерството."
    По този член има предложение на господин Нансен Бехар.
    Комисията не го приема.
    Комисията приема текста на вносителя по ал. 1 и 2 и предлага да се създаде нова ал. 3 със следната редакция:
    "(3) Численият състав на лицата по чл. 193, ал. 2 се определя от Министерския съвет и не може да надвишава 10 хил. военнослужещи на наборна военна служба".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Бехар, искате ли думата?
    НАНСЕН БЕХАР: (независим, от място): Отказвам се.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Бехар се отказва да го обосновава.
    Поставям на гласуване предложението на господин Нансен Бехар за заместващ текст на ал. 2, което не е подкрепено от комисията.
    Гласували 136 народни представители: за 33, против 75, въздържали се 28.
    Предложението не се приема.
    Моля да гласувате за текста на чл. 195 с предложените от вносителя ал. 1 и ал. 2 и предложената от комисията ал. 3.
    Гласували 132 народни представители: за 119, против 2, въздържали се 11.
    Член 195 е приет.

    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 196. Съобразно заеманите длъжности личният състав на министерството се състои от:
    1. висши ръководни служители - главен секретар, секретарите и директорите по чл. 30;
    2. ръководни служители - от началник на сектор и нагоре;
    3. изпълнителски състав."
    Комисията приема текста на вносителя.
    "Чл. 197. (1) Служителите на МВР са длъжни да бъдат лоялни към институциите и политическата система в Република България.
           (2) Офицерите и сержантите не могат да участват в организирана политическа дейност, да извършват пропаганда и да предпиремат действия по служба, с които се нарушава политическият им неутралитет.
           (3) Служителите от гражданската администрация не могат да осъществяват политическа дейност или да изразяват политически възгледи по месторабота."
    Комисията приема текста на вносителя, като в ал. 1 изразът "институциите и политическата система" се замени с израза "институциите на политическата система".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По тези два текста не са направени предложения. Не виждам и желание за изказване.
    Моля, гласувайте за чл. 196 и чл. 197, както ни бяха докладвани от председателя на комисията.
    Гласували 148 народни представители: за 141, против няма, въздържали се 7.
    Членове 196 и 197 са приети.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Раздел втори - Назначаване".
    Комисията приема заглавието.
    "Чл. 198. Главният секретар, секретарите и директорите на националните служби се назначават от президента на републиката по предложение на Министерския съвет."
    Комисията приема текста на вносителя.
    "Чл. 199. Секретарите могат да се назначават и за директори на национални служби от президента на републиката по предложение на Министерския съвет."
    Комисията приема и този текст на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По наименованието на раздел втори и по текста на членове 198 и 199 няма направени предложения.
    Моля да гласувате за наименованието на раздела и тези два члена.
    Гласували 148 народни представители: за 131, против 2, въздържали се 15.
    Наименованието на раздел втори и текстовете на членове 198 и 199 са приети.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 200. (1) Министърът на вътрешните работи назначава:
    1. директорите на Столичната дирекция на вътрешните работи и на регионалните дирекции на вътрешните работи и техните заместници, ректора на Академията на МВР и командира на СОБТ;
    2. началниците на оперативно-техническите и административните служби и техните заместници;
    3. директорите (началниците) на учебните заведения, научноизследователските и научно-приложните институти;
    4. служители на длъжности, за които се изисква офицерско звание - при първоначално назначаване.
    (2) Предложенията за назначаване на служителите по точки 1-3 се изготвят от главния секретар, а за служителите по т. 4 - от директорите и началниците на служби чрез служба "Личен състав"."
    Комисията приема текста на вносителя, като в ал. 1, т. 1 след израза "ректора на Академията на МВР" се поставя запетая и се добавя изразът "заместник-директорите на национални служби", а в ал. 2 изразът "служителите по точка 1-3" се замени с израза "служителите по ал. 1, т. 1-3" и изразът "служителите по т. 4" се замени с израза "служителите по ал. 1, т. 4".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма предложения, няма и изказвания.
    Моля да гласувате за текста на чл. 200 така, както е предложен от вносителя с направените от комисията корекции.
    Гласували 151 народни представители: за 138, против няма, въздържали се 13.
    Член 200 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 201. (1) Директорите на националните и териториалните служби, командирът на СОБТ, началниците на оперативно-техническите и административните служби, ректорът на Академията на МВР, директорите на научноизследователските и научно-приложните институти назначават и преназначават сержантския състав.
    (2) Лицата по предходната алинея сключват трудовите договори със служителите от гражданската администрация при условията и по реда, определени в Кодекса на труда."
    Комисията приема текста на вносителя, като в ал. 2 изразът "по предходната алинея" се замени с израза "по ал. 1" и думата "трудовите" се замени с думата "трудови".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте за текста на чл. 201, както е предложен от вносителя, с направените от комисията две корекции в ал. 2.
    Гласували 146 народни представители: за 130, против 1, въздържали се 15.
    Член 201 е приет.


    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 202. (1) При постъпване на служба в МВР, офицерите и сержантите полагат клетва и подписват декларация за политически неутралитет и декларация за имуществото и доходите си.
    (2) Отказът да се положи клетва или да се подпишат декларации по предходната алинея е пречка за встъпване в длъжност.
    (3) Декларацията за имуществото и доходите се подава ежегодно. Неподаването й е основание за освобождаване от служба по чл. 253, ал. 1, т. 5."
    Комисията приема текста на вносителя.
    "Чл. 203. Службата започва от деня на подписването на акт за встъпване в длъжност."
    Комисията приема текста на вносителя.
    "Чл. 204. (1) На сержантите и офицерите се присвояват следните звания:
    1. сержанти - сержант, старши сержант и главен сержант от МВР;
    2. младши офицери - младши лейтенант, лейтенант, старши лейтенант и капитан от МВР;
    3. старши офицери - майор, подполковник и полковник от МВР;
    4. висши офицери - генерал-майор, генерал-лейтенант и генерал-полковник от МВР.
    (2) Присвояването на сержантски и офицерски звания и повишаването в по-горно звание се извършва:
    1. на сержантите - от ръководните длъжностни лица, които са ги назначили;
    2. на младшите и старшите офицери - от министъра на вътрешните работи;
    3. на висшите офицери - от Президента на републиката по предложение на Министерския съвет.
    (3) Пределните звания за длъжностите и срокът за прослужване във всяко звание се определят от министъра на вътрешните работи."
    Комисията подкрепя текста на вносителя.
    "Чл. 205. (1) За постигнати високи резултати в служебната работа, на сержантите може да се присвоява първо офицерско звание.
    (2) Офицери, загинали при или по повод изпълнение на служебните си задължения, могат да бъдат повишавани в звание посмъртно с една степен, а на сержантите може да се присвоява първо офицерско звание."
    Комисията приема текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По текстовете на членове от 202 до 205 включително няма направени писмени предложения.
    Моля да гласувате чл. 202, 203, 204 и 205.
    Гласували 141 народни представители: за 133, против няма, въздържали се 8.
    Членове 202 - 205 включително са приети.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 206. (1) Преназначаването на офицери на ръководни длъжности се извършва от министъра на вътрешните работи, а на останалите длъжности - от лицата по чл. 201, ал. 1.
    (2) При преназначаване на офицери на ръководни длъжности те могат да бъдат повишавани в звание предсрочно.
    (3) Предложенията за преназначаване се изготвят:
    1. от Министерския съвет - за висшите ръководни служители;
    2. от лицата по чл. 201, ал. 1 - за ръководните служители по чл. 196, ал. 1, т. 2;
    3. от ръководните служители - за изпълнителския състав по чл. 196, ал. 1, т. 3.
    (4) Преназначаването на офицери на по-ниски длъжности се извършва по реда на този член."
    Има предложение на колегите Татяна Дончева, Ангел Найденов, Любомир Божков, Николай Добрев и Любен Корнезов за добавка в съдържанието на чл. 206, ал. 2.
    Комисията не приема предложението.
    Комисията приема текста на вносителя, като в ал. 3, т. 2 изразът "по чл. 196, ал. 1, т. 2" се заменя с израза "по чл. 196, т. 2", а в ал. 3, т. 3 изразът "по чл. 196, ал. 1, т. 3", се замени с израза "по чл. 196, т. 3".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
    Госпожа Дончева, господин Найденов или някой от останалите вносители на предложението искат ли думата? Не.
    Поставям на гласуване предложението на народните представители Дончева, Найденов, Божков, Добрев и Корнезов в чл. 206, ал. 2 да се допълни с израза "но при условие, че са минали три години от присвоеното им предишно звание". Предложението не е подкрепено от комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 148 народни представители: за 55, против 87, въздържали се 6.
    Предложението не се приема.
    Поставям на гласуване чл. 206 така, както е предложен от вносителя, с направените корекции от комисията в ал. 3. Моля, гласувайте.
    Гласували 152 народни представители: за 120, против 17, въздържали се 15.
    Член 206 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 207. (1) Офицерите и сержантите са неприкосновени при изпълнение на своите функции.
    (2) Офицерите и сержантите не могат да бъдат разследвани и задържани без разрешение на министъра на вътрешните работи.
    (3) За задържане под стража при заварено тежко престъпление незабавно се съобщава на министъра на вътрешните работи."
    Комисията приема текста на вносителя.
    "Чл. 208. (1) Разпорежданията, издавани от органите на МВР при или по повод изпълнение на службата им, имат задължителен характер.
    (2) Ръководителите на държавните органи и организации, на местната администрация и гражданите са длъжни да оказват съдействие на служителите от министерството при изпълнение на функционалните им задължения."
    Комисията приема текста на вносителя.
    "Чл. 209. (1) При осъществяване на правомощията си офицерите и сержантите удостоверяват качеството си на служители със служебна карта с или личен знак. Видът на служебната карта и на личния знак се определя от министъра на вътрешните работи.
    (2) Офицерите и сержантите имат право да носят оръжие."
    Комисията приема текста на вносителя, като в ал. 1 изразът "с или" се замени с израза "или с".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Техническа корекция.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 210. (1) Когато изпълняват служебните си задължения извън работното си място, офицерите и сержантите са длъжни да поддържат връзка с началника си.
    (2) Офицерите и сержантите са длъжни да изпълняват извън службата и извън установеното работно време задълженията, произтичащи от функциите на министерството. Те са длъжни да се намесят за оказване помощ на лица, намиращи се в опасност, и за предотвратяване или пресичане на противоправни действия."
    Комисията приема текста на вносителя.
    "Чл. 211. Правата и задълженията на военнослужещите на наборна военна служба при преминаването на службата им се определят със Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България и с уставите на Въоръжените сили."
    Комисията приема текста на вносителите.
    "Чл. 212. Правата и задълженията на гражданската администрация се определят от Кодекса на труда и от този закон."
    Комисията приема текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По текстовете на членове 207 - 212 включително има само една техническа поправка в чл. 209. Няма други предложения.
    Поставям на гласуване членове 207, 208, 209, 210, 211 и 212 с техническата поправка в чл. 209.
    Гласували 141 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 10.
    Членове 207 - 212 включително са приети.

    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Раздел трети - Преминаване на службата".
    Комисията приема заглавието.
    "Чл. 213. (1) Работното време на офицерите и сержантите е 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
                   (2) За опредeлени звена и специфични дейности министърът на вътрешните работи може да установява удължено работно време.
                   (3) При превишаване на продължителността на работното време над определеното в ал. 1, офицерите и сержантите се обезщетяват по ред, определен от министъра на вътрешните работи."
    Комисията приема текста на вносителя.
    "Чл. 214. (1) Офицерите и сержантите не могат да изпълняват друга държавна служба, освен в случаите, определени в този или в друг закон.
                   (2) Офицерите и сержантите не могат да извършват дейност, несъвместима със службата им.
                   (3) Дейности, несъвместими със службата в МВР, са:
    1. извършване на търговска дейност;
    2. участие в управителни и контролни органи на търговски дружества, освен когато това им е възложено служебно;
    3. работа по трудово правоотношение или по граждански договор, с изключение на преподавателска, научноизследователска или друга творческа дейност, при условия и по ред, определени от министъра на вътрешните работи.
                  (4) Не се счита за търговска дейност по смисъла на ал. 3, т. 1 участието в приватизацията с приватизационни бонове и в кооперации - със земеделски земи с възстановено право на собственост."
    Комисията приема текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По наименованието на раздел трети и по чл. 213 и 214 няма направени писмени предложения.
    Моля да гласувате.
    Гласували 146 народни представители: за 144, против 1, въздържал се 1.
    Наименованието на раздел трети и членове 213 и 214 са приети.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 215. (1) На офицерите и сержантите е забранено да участват в униформа в събрания, митинги и манифестации на политически партии и организации, включително и в извънслужебно време, освен ако се отнася за упражняване на сидикални права по този закон.
    (2) Офицерите и сержантите, които са регистрирани за кандидати за изборни органи, се освобождават от служба."
    Има предложение на колегите Дилков и Кънчев за промяна на ал. 2. Комисията не го приема.
    Комисията приема текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин  Дилков или господин Кънчев? Не ги виждам.
    Поставям на гласуване предложението на народните представители Георги Дилков и Цветелин Кънчев от чл. 215 да отпадне ал. 2 - те поставят алтернатива - или да придобие следната редакция.
    Най-напред поставям на гласуване предложението им за отпадане, което не е подкрепено от комисията.
    Гласували 137 народни представители: за 20, против 94, въздържали се 23.
    Предложението на народните представители Георги Дилков и Цветелин Кънчев за отпадане на ал. 2 не се приема.
    Поставям на гласуване второто тяхно предложение за друга редакция на ал. 2, а именно: "Офицерите и сержантите, които са регистрирани за кандидати за изборни органи, с изключение на тези по Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове, се освобождават от служба", предложение, което комисията не е подкрепила.
    Гласували 137 народни представители: за 13, против 93, въздържали се 31.
    И това предложение не е прието.
    Моля да гласувате чл. 215 така, както е предложен от вносителя.
    Гласували 130 народни представители: за 111, против 4, въздържали ес 15.
    Член 215 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Раздел четвърти . "Обучение, квалификация и професионална подготовка".
    Комисията приема заглавието.
    "Чл. 216. (1) Обучението, квалификацията и професионалната подготовка на офицерите и сержантите се извършват в учебните заведения на министерството, във военни академии и училища, в граждански висши учебни заведения и в центрове за специализация.
                   (2) Срокът за първоначалната професионална подготовка на новоназначените офицери и на кандидатите за сержанти е до 12 месеца.
                   (3) Офицерите и сержантите могат да се обучават в сродни академии и в учебни заведения на други държави."
    Комисията приема текста на вносителя, като в ал. 2 изразът "на кандидатите за" отпада.
    "Чл. 217. Министърът на вътрешните работи утвърждава списък на офицерските длъжности, за които курсът за първоначална подготовка не е задължителен."
    Комисията приема текста на вносителя, като след думата "офецерските" се добави изразът "и сержантските".
    "Чл. 218. (1) Към академията на МВР, към сержантските училища, към националните и други специализирани служби на министерството могат да се създават центрове за специализация за повишаване на квалификацията и специалната подготовка на офицерите и сержантите.
                    (2) Организацията и дейността на центровете за специализация се определят от министъра на вътрешните работи."
    Комисията приема текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По раздел четвърти няма направени предложения.
    Поставям на гласуване наименованието на раздел четвърти и чл. 216, 217 и 218 така, както са предложени от вносителя, с двете редакционни поправки, предложени от комисията - едната в чл. 216 и другата в чл. 217.
    Гласували 136 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 4.
    Наименованието на раздел четвърти и членове 216, 217 и 218 са приети.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Раздел пети - Материално и социално осигуряване на личния състав".
    Комисията приема заглавието.
    "Чл. 219. (1) Офицерите и сержантите получават основно месечно възнаграждение, което се образува от заплатата за длъжност и от заплатата за звание.
                   (2) Размерите на заплатите за длъжност и звание се определят от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи, като размерът на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност се формира на базата на средномесечната заплата на заетите лица в бюджетната сфера, съгласно данните на Националния статистически институт, както следва:
    1. за офицер - не по-малко от две средномесечни заплати;
    2. за сержант - не по-малко от 1,3 средномесечни заплати."
    Комисията приема текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма направени предложения по заглавието на раздел пети и по чл. 219.
    Моля да гласувате.
    Гласували 136 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 4.
    Заглавието на раздел пети и чл. 219 са приети.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: По чл. 220 има предложения за промени от колегите Арлин Антонов, Валентин Симов, Георги Дилков, Цветелин Кънчев, Людмил Маринчевски и Руси Статков.
    Господин Дилков оттегли предложението си за нова редакция на ал. 3.
    Комисията приема предложенията на народните представители и предлага чл. 220 да добие следната редакция:
    "Чл. 220. (1) Служителите от гражданската администрация получават основно месечно възнаграждение, което се образува от заплатата за длъжност и добавка за работа в МВР.
                   (2) Размерът на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност се формира на база средномесечната заплата на заетите лица в бюджетната сфера, съгласно данните на Националния статистически институт, както следва:
    1. за висше образование - не по-малко от 1,35 средномесечни заплати;
    2. за средно образование - не по-малко от една средномесечна заплата.
                   (3) Размерът на добавките за работа в МВР се определя от министъра на вътрешните работи."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Вносителите на предложения удовлетворени ли са? Господин Маринчевски иска думата.
    ЛЮДМИЛ МАРИНЧЕВСКИ (ЕЛ): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Какви бяха моите мотиви, когато внасях това предложение? На първо място, това е, че съотношението на заплатите на военизираните служители към тези на гражданската администрация досега, става дума за брутните възнаграждения, през периода 1996-1997 година се измени драстично. Мога да посоча и някои цифри. През август 1996 г. съотношението на офицерската длъжност, най-ниската длъжност, заплащането към това на гражданската администрация с висше образование беше 1,51. През август 1997 г. това беше вече 2,50. А според предлагания сега закон, който днес обсъждаме, ще бъде 1,93. Съотношението също за август 1996 г. на сержантската заплата към възнаграждението на гражданската администрация с висше образование беше 1,07, през август 1997 г. вече е 1,84, а според предлагания сега закон е 1,41. И на сержантската заплата на гражданската администрация, става дума за август 1996 г., към служителите от гражданската администрация със средно образование - 1,47, а през август 1997 г. - 2,61. Според закона става 1,56. Като се има предвид, че служители от гражданската администрация работят в сектори, където се борави с важна и особено конфиденциална информация. Става дума за систем-програмисти, обслужващи автоматизирани информационни системи, инспектори в Научноизследователския институт по криминалистика и криминология, техническите сътрудници в информационно-аналитичните звена и др. Голямата разлика ги демотивира в работата. Някои от тях се поддават на съблазни и ги прави вече нелоялни към службата, а други - опитни и доказали положителни качества служители - напускат. Тази аномалия се създаде с годините, защото в определени случаи и периоди се търсиха места за хората, а не компетентни служители за съответните длъжности.
    На второ място, сега съществува дублиране на длъжности, изпълнявани от военизирания и волнонаемен състав. Например, това са инспекторите в КОС, лекарите в Централната клинична болница и в някои от поделенията, технически сътрудници, главен счетоводител, експерти, организатор по вещеви удоволствия, систем-програмисти, работещи в производствено-ремонтните звена. Става дума за механици в АРД, и оръжейници и др.
    Тоест, несправедливо е еднакви отговорни при различно заплащане. Това може да бъде ликвидирано при разработката на нови длъжностни характеристики с приемането на този закон. За това имаме уверението на господин министъра по време на заседанието на комисията.
    И освен това, несправедливо е служители от гражданската администрация в Министерството на вътрешните работи, където условията за труд и изискванията са еднакви за всички, т.е. лоялност, деполитизираност, частично ограничаване на гражданските права, екстремални условия на труд, административна и съдебна отговорност за опазване на служебната и държавна тайна да се приравняват с тези, например в Министерството на културата, просветата, здравеопазването, не че омаловажавам тяхната дейност и отговорността на техния труд.
    Преди повече от месец в тази зала приехме Закон за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили, включително и чл. 275. Неговата ал. 1 гласи:
    "Чл. 275. (1) Военните служители и работници получават основно възнаграждение, което се образува от:
    1. заплата за длъжност, равна на съответните заплати за длъжност на кадровите военнослужещи" и т.н.
    Тоест, би се получило едно сериозно разминаване между Закона за Въоръжените сили и Закона за Министерството на вътрешните работи. Приемането на методика за формиране на брутната работна заплата за служителите от МВР, обвързана с нивото на средната работна заплата за бюджетната сфера, ще ликвидира един изкуствено създаден с времето източник на напрежение в министерството. Това ще бъде и допълнителна предпоставка за повишаване боеспособността на министерството в основните му задачи по опазване на обществения ред, борбата с престъпността и обезпечаване вътрешната сигурност на страната. Поради това призовавам всички вас, уважаеми колеги, да подкрепите предложението на народните представители и становището на комисията за новата редакця на чл. 220. Благодаря за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Маринчевски.
    Други изказвания?
    Поставям на гласуване чл.220 с текста, който предлага комисията и който е съобразен с предложенията от народните представители.
    Гласували 138 народни представители: за 138, против и въздържали се няма.
    Член 220 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 221. (1) На офицерите и сержантите се изплаща допълнително възнаграждение за продължителна служба върху основното месечно възнаграждение в размер 2 на сто за всяка година трудов стаж, но не повече от 40 на сто.
    (2) При определяне на размера на допълнителното възнаграждение по предходната алинея се взема предвид целият трудов стаж, приравнен към стажа като офицер или сержант."
    Комисията приема текста на вносителя.
    "Чл. 222. На офицерите и сержантите се изплащат допълнителни възнаграждения за:
    1. специфични условия на труд - в размери и при условия, определени от министъра на вътрешните работи;
    2. работа при вредни за здравето условия - в размери и при условия, определени от Министерския съвет."
    Комисията приема текста на вносителя.
    "Чл. 223. Брутното месечно възнаграждение на офицерите и сержантите включва основното месечно възнаграждение и другите допълнителни възнаграждения и е основа за изплащане на обезщетенията, предвидени в този закон."
    Комисията приема текста на вносителя.
    "Чл. 224. (1) На служителите се изплащат порционни пари, които не се облагат с данък върху общия доход.
                   (2) На офицерите и сержантите се дава ежегодно униформено облекло или се изплаща паричната му равностойност, която не се облага с данък върху общия доход. При същите условия на служителите от гражданската администрация се изплаща сума за облекло.
                   (3) За извършване на дейности, свързани с вредни за здравето последици, на офицерите и сержантите се осигуряват безплатна храна и противоотрови.
                   (4) При преместване на работа в други населени места на офицерите и сержантите и на всеки член от семейството им се изплаща еднократно парично обезщетение. Транспортните разходи при преместването са за сметка на МВР.
    (5) Размерът на сумите по алинеи 1, 2 и 4 се определя ежегодно от министъра на вътрешните работи."
    Комисията приема текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По текстовете на членове от 221 до 224, включително, няма направени предложения. Но аз не си спомням "данък общ доход" така ли остана по новия закон или беше променено наименованието на данъка? (Гласове от залата.) Ако не е така, ще трябва тук да бъде записан законът с новото наименование.
    Сега ще го гласуваме така. Но ще моля при редактирането да бъде направена съответната корекция.
    Поставям на гласуване текстовете на членове от 221 до 224 включително.
    Гласували 128 народни представители: за 121, против 3, въздържали се 4.
    Членове 221, 222, 223 и 224 са приети.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 225. (1) Здравното осигуряване на служителите и на пенсионерите от МВР е за сметка на Републиканския бюджет.
    (2) Здравното осигуряване на членовете на семействата на офицерите и сержантите е за сметка на Републиканския бюджет, ако не са осигурени по друг ред.
    (3) Служителите на МВР имат право на безплатна медицинска помощ в медицинските заведения на министерството и в държавните и общински здравни заведения. Редът за ползване на медицинските и санаториалните заведения на министерството се определя от министъра на вътрешните работи."
    По този член има предложение на господин Людмил Маринчевски, на господин Арлин Антонов, на господин Валентин Симов и на господин Руси Статков.
    Комисията не ги приема.
    Комисията приема текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Авторите на предложения желаят ли думата?
    Ще поставя на гласуване предложението на господин Людмил Маринчевски, което е: в ал. 3 вместо думите "офицерите и сержантите" да бъде записано "служителите на МВР".
    Желаете ли думата, господин Маринчевски?
    ЛЮДМИЛ МАРИНЧЕВСКИ (ЕЛ, от място): Направена е печатна грешка, става дума за ал. 2.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: В ал. 2 да бъде направена замяна на думите "офицерите и сержантите" със "служителите на МВР".
    Моля да гласувате предложението на господин Людмил Маринчевски, което не е подкрепено от комисията.
    Гласували 134 народни представители: за 36, против 90, въздържали се 8.
    Предложението не се приема.
    Предложението на народните представители Арлин Антонов, Валентин Симов и Руси Статков е идентично. И тримата предлагат след думите "служителите на МВР" в ал. 3, да се добави "и членовете на семействата им".
    Комисията не е подкрепила това предложение.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 129 народни представители: за 35, против 85, въздържали се 9.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте за текста на чл. 225 така, както е предложен от вносителя.
    Гласували 125 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 10.
    Член 225 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Комисията по национална сигурност предлага да се създаде нов чл. 225а, със следното съдържание:
    "Чл. 225а. За офицерите и сержантите, които ползват жилище при условията на свободно договаряне, министерството изплаща компенсационни суми при условия и по ред, определени от Министерския съвет."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли желаещи за изказване по предложението на комисията за нов чл. 225а? Няма.
    Моля да гласувате за предложения от комисията чл. 225а.
    Гласували 125 народни представители: за 124, против няма, въздържал се 1.
    Член 225а е приет.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 226. (1) Трудът на офицерите и сержантите при пенсиониране се зачита от първа категория.
    (2) Пенсионирането на офицерите и сержантите и отпускането на пенсии се уреждат със закон.
    (3) Средствата за пенсионното осигуряване на офицерите и сержантите са за сметка на Републиканския бюджет."
    Комисията приема текста на вносителя.
    "Чл. 227. (1) Служителите на МВР задължително се застраховат срещу злополука за сметка на Републиканския бюджет.
    (2) Задължителното застраховане не е пречка за сключване на други застрахователни договори от заинтересованите."
    Комисията приема текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По тези два члена няма направени предложения.
    Моля да гласувате за чл. 226 и чл. 227 така, както са предложени от вносителя.
    Гласували 139 народни представители: за 138, против 1, въздържали се няма.
    Членове 226 и 227 са приети.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 228. Офицерите и сержантите пътуват безплатно в обществения градски транспорт, като средствата се осигуряват от държавния бюджет."
    По този текст има направени пет еднакви предложения от различни колеги.
    Комисията не ги приема.
    Комисията приема текста на вносителя.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Предложението, което са направили господата Арлин Антонов, Валентин Симов, Георги Дилков, Цветелин Кънчев, Людмил Маринчевски и Руси Статков, е "офицерите и сержантите" да се замени със "служителите на МВР". Някой от тях иска ли да го обоснове? Не.
    Поставям на гласуване предложението на посочените народни представители за замяна на думите "офицерите и сержантите" с думите "служителите на МВР". Комисията не е подкрепила това тяхно предложение.
    Гласували 132 народни представители: за 42, против 89, въздържал се 1.
    Предложението не се приема.
    Моля да гласувате за чл. 228 така, както е предложен от вносителя.
    Гласували 137 народни представители: за 129, против 5, въздържали се 3.
    Член 228 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Раздел VI - "Отпуски".
    Комисията приема заглавието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По предложението за наименованието на раздел VI няма писмени предложения.
    Поставям на гласуване наименованието на раздел VI - "Отпуски".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Гласували 133 народни представители: за 133, против и въздържали се няма.
    Заглавието на раздел VI е прието.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 229. (1) Офицерите и сержантите имат право на следните видове отпуски:
    1. платен годишен отпуск - в размер на 30 календарни дни;
    2. допълнителен платен годишен отпуск - по 1 ден за всяка прослужена година, включително и за приравнения трудов стаж, но не повече от 20 календарни дни;
    3. допълнителен платен отпуск - до 10 календарни дни годишно извън отпуска по т. 2, за освидетелстваните като хронично болни;
    4. платен отпуск по болест - до 1 година, който може да бъде продължен от министъра на вътрешните работи до 2 години по предложение на Централната експертна лекарска комисия; размерът на отпуска се определя от комисията;
    5. неплатен отпуск - до 6 месеца, веднъж през цялата служба;
    6. неплатен отпуск - за времето на участие в международни мисии.
    (2) Отпуските по предходната алинея се зачитат за трудов стаж.
    (3) За времето на ползване на платен отпуск по ал. 1 офицерите и сержантите получават:
    1. брутното си месечно възнаграждение - за отпуски по т. 1 - 3;
    2. основното си месечно възнаграждение и допълнително възнаграждение за продължителна служба - за отпуск по т. 4.
    (4) Забранява се компенсирането на отпуските по ал. 1, т. 1 и 2 с парично обезщетение освен при освобождаване от служба."
    По този текст има предложения на колегите Дилков, Кънчев, на господин Антонов, на господин Статков и на господин Маринчевски. Това са предложения по ал. 1.
    Освен това има предложение на колегата Йордан Цонев за създаване на нова ал. 5.
    Комисията не приема предложенията на народните представители по ал. 1.
    Комисията приема текста на вносителя по ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 и предложението на господин Цонев да се създаде нова ал. 5 със следното съдържание:
    "(5) Пътуването на офицерите и сержантите и техните семейства при отиване и връщане от платен годишен отпуск на територията на страната веднъж в годината е за сметка на министерството."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Бисеров.
    Господин Дилков, имате думата по Вашето предложение и на господин Цветелин Кънчев за друга редакция на т. 6.
    ГЕОРГИ ДИЛКОВ (независим): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми министър Бонев! Аз разбирам, че след като е приет противоконституционният, според мен, текст на чл. 215, вече е безмислено да се иска времето, когато един служител на Министерството на вътрешните работи е избран, да бъде в неплатен отпуск. Но ще използвам точно случая, тъй като отсъствах и сега идвам от чужбина, току-що пристигам.
    Жалко е, наистина, колеги, тъй като съгласно текста на чл. 215 на практика се дискриминират всички служители на Министерството на вътрешните работи, които само в качеството си на безработни могат да се кандидатират за изборни длъжности (имам предвид народни представители и кметове).
    Аз се обръщам към колегите юристи в тази зала и към всички, разбира се, народни представители с молба да ме подкрепят при едно искане от Конституционния съд да се обяви тази норма за противоконституционна. Защото наистина очевидно някои се страхуват от явлението "Дилков" в двата парламента. (Оживление в блока на мнозинството.) Един полицай, да, един полицай в двата парламента, истински полицай, който благодарение на господин министър Бонев е в неплатен отпуск, както сте вие всички народни представители, през времето, когато съм народен представител.
    За в бъдеще, обаче, моите колеги, аз не мисля за себе си, искам това да се подчертае дебело, моите колеги трябва да кандидатстват като безработни за народни представители, за кметове и времето, през което са в българския парламент, няма да се зачита за трудов стаж по специалността им на старата месторабота. Ето това е наистина трагичното и аз съм длъжен да споделя, че в тези поправки на закона, аз по принцип ги подкрепих на първо четене, бяха приети два много интересни текста. Единият е про Атанас Атанасов, тоест сегашният секретар на Министерството на вътрешните работи, който е ръководител на работната група, и ние свалихме изискуемия професионален опит на пет години точно заради него и в същото време сте приели, преди десетина-петнадесет минути, поправката анти-Дилков. Тоест, служители на МВР не могат да ползват неплатен служебен отпуск през времето, когато те са народни представители. Поне биха могли онези, които сега разбират за какво става въпрос и какво е станало, аз не мога да предложа, естествено, прегласуване на този текст. Мисля, че ще събера тези необходими гласове да се подпише до Конституционния съд и съм убеден, че Конституционният съд ще отмени чл. 215. Ето защо независимо от всичко ви моля поне този текст да подкрепите, а после ще се мисли за тази колизия, която ще съществува между двата текста. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Дилков.
    Други желаещи да се изкажат по този въпрос, по неговото предложение няма.
    Поставям на гласуване предложението на господата Георги Дилков и Цветелин Кънчев, което не е прието от комисията.
    Гласували 151 народни представители: за 46, против 89, въздържали се 16.
    Предложението на господата Дилков и Кънчев не е прието.

    Следват еднаквите предложения на господата Арлин Антонов и Руси Статков.
    Желаещи да вземат думата няма.
    Поставям на гласуване предложението, което не е прието от комисията.
    Гласували 136 народни представители: за 23, против 103, въздържали се 10.
    Предложението не е прието.
    Думата има министър Бонев.
    МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Става въпрос за предложението на господин Маринчевски за тези, които са избрани на ръководни длъжности в синдикалните организации на МВР. Аз съм за това да излязат в неплатен отпуск. Става въпрос за това дали няма да влезем в колизия с друг текст.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Аз ще помоля председателя на комисията да вземе думата по този въпрос.
    Господин министър Бонев има думата.
    МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Значи, в чл. 267 го има, няма да е в колизия, а е в точно съответствие. В чл. 267 е предвидено да могат да излязат в неплатен отпуск, предлагам тази точка 7, която предлага господин Маринчевски: "при избирането на ръководна длъжност в най-представителните в национален мащаб организации по чл. 265", да се приеме. Иначе ще има колизия. Иначе нямате такъв вид неплатен отпуск...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Бисеров, моля за Вашето становище като председател на комисията.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Идеята, заложена в предложението на господин Маринчевски, е реализирана в следващия по-нататък чл. 267, където е казано, че офицерите и сержантите, които заемат ръководната изборна длъжност във всяка от най-представителните в национален мащаб организации по чл. 265, излизат в неплатен отпуск.
    Другото е въпрос на това къде да бъде текстът - дали тук или там. Ние счетохме, че в чл. 267 му е мястото, където се уреждат специфичните правила, които са създадени за ръководителите на този вид организации.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Чухте, колеги, становището на министър Бонев и на председателя на комисията. Моля да съобразите и проекта за чл. 267.
    Господин Бисеров, имате думата.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Тогава, ако искаме да го заложим като вид отпуск, което е добре, трябва да кажем: при избиране на ръководната длъжност, защото става въпрос за една длъжност. Нали така, господин Маринчевски?
    Тогава можем да приемем т. 7, но тя трябва да звучи така: неплатен отпуск - при избиране на ръководната длъжност..., и то изборна...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Ако искате, да отложим разглеждането на текста. Ако се налага...
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Значи, става така:
    "7. Неплатен отпуск - при заемане на ръководната изборна длъжност във всяка от най-представителните в национален мащаб организации по чл. 265".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Това е Вашето предложение?
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Да. Нека да приемем нова т. 7, както предлага господин Маринчевски, с редакцията, която ви изчетох.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване предложението на господин Маринчевски така, както то беше уточнено от председателя на комисията господин Бисеров.
    Моля да гласуваме.
    Гласували 141 народни представители: за 133, против 1, въздържали се 7.
    Предложението на господин Маринчевски, уточнено от господин Бисеров, е прието.
    При това положение други неприети предложения няма.
    Поставям на гласуване...
    Искате ли думата, господин Бисеров? Добре, заповядайте.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Искам да ви предложа нова редакция на т. 7 и да я прегласуваме.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Добре, предложете.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Значи, т. 7 да звучи така:
    "7. Неплатен отпуск по реда на чл. 267".
    В чл. 267 е уреден и трудовият стаж, въобще всичко, а по този начин текстът става перфектен и решава въпроса, който искаме да решим.
    "7. Неплатен отпуск по реда на чл. 267".
    Предлагам ви да прегласуваме т. 7 на ал. 1 на чл. 229.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на прегласуване т. 7 от чл. 229, ал. 1 така, както тя беше предложена в момента от председателя на комисията.
    Гласували 132 народни представители: за 106, против 12, въздържали се 14.
    Предложението за нова т. 7 с прочетеното съдържание е прието.
    Гласувано е заглавието на раздел шести.
    Гласуваме чл. 229, ал. 1 със седемте точки, алинеи 2, 3 и 4, както бяха докладвани от председателя на комисията и новата ал. 5.
    Моля да гласуваме за чл. 229.
    Гласували 129 народни представители: за 116, против 2, въздържали се 11.
    Член 229 с алинея 1 от седем точки, ал. 2, ал. 3, ал. 4 и ал. 5, както беше докладван от председателя на комисията, е приет.
    Господин Бисеров, моля продължете.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 230. (1) Освен отпуските по чл. 229 офицерите и сержантите имат право на отпуск за работа при вредни за здравето условия, за изпълнение на обществени и граждански задължения, за кандидатстване в учебно заведение и за обучение и на неплатен отпуск в размерите и при условията, предвидени в Кодекса на труда.
    (2) Офицерите и сержантите - жени, имат право на отпуск поради бременност, раждане и осиновяване, за отглеждане на малко дете, за две или повече живи деца и за гледане на болен член от семейството в размерите и при условията, предвидени в Кодекса на труда.
    (3) Офицерите и сержантите - мъже, имат право на отпуск до 10 дни годишно за гледане на болен член от семейството и на отпуск по чл. 167 от Кодекса на труда."
    Комисията приема текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Бисеров.
    Желаещи за вземат думата няма.
    Поставям на гласуване чл. 230 с неговите три алинеи, подкрепен от комисията.
    Гласували 130 народни представители: за 123, против 4, въздържали се 3.
    Член 230 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Раздел VII - "Награди".
    Комисията приема заглавието, предложено от вносителя.
    "Чл. 231. Служителите на МВР могат да бъдат награждавани за постигнати високи резултати и за конкретен съществен принос при изпълнение на служебните си задължения или за продължителна служба в министерството."
    Комисията приема текста на вносителя.
    "Чл. 232. (1) На служителите се дават следните награди:
    1. писмена похвала;
    2. обявяване на благодарност;
    3. парична или предметна награда;
    4. огнестрелно оръжие;
    5. почетен знак.
    (2) Наградите по точки 4 и 5 от предходната алинея се дават от министъра на вътрешните работи, а другите - от ръководни служители, определени от него."
    Комисията приема текста на вносителя.
    "Чл. 233. За оказване на съдействие и конкретна помощ на МВР при изпълнение на неговите функции могат да бъдат награждавани длъжностни лица от други ведомства и граждани с наградите по чл. 232, ал. 1, точки 1-4."
    Комисията приема текста на вносителя, като отпадне изразът "при изпълнение на неговите функции".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Желаещи да вземат думата? Няма.
    Поставям на гласуване раздел VII със заглавие "Награди", чл. 231, чл. 232 и чл. 233 с предложеното от комисията отпадане на думите "при изпълнение на неговите функции".
    Гласували 121 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 11.
    Раздел VII със заглавието и членове 231 до 233 включително са приети с отпадане на думите в чл. 233 "при изпълнение на неговите функции".
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Глава двадесет и втора - "Дисциплинарна отговорност".
    Комисията приема заглавието.
    "Чл. 234. Виновното неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на ръководството на МВР и на началниците на служби, както и извършването на действия, с които се нарушава установения обществен ред, съставлява нарушение на служебната дисциплина."
    Комисията приема текста на вносителя.
    "Чл. 235. (1) Офицерите и сержантите, нарушили служебната дисциплина, се наказват с предвидените с този закон дисциплинарни наказания независимо от имуществената, административно-наказателната или наказателната отговорност, ако такава се предвижда.
    (2) За едно и също нарушение на служебната дисциплина може да се наложи само едно дисциплинарно наказание."
    Комисията приема текста на вносителя.
    "Чл. 236. Дисциплинарните наказания се налагат до два месеца от откриването на дисциплинарното нарушение и не по-късно от една година от извършването му."
    Комисията приема текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Бисеров.
    Желаещи да вземат думата? Няма.
    Поставям на гласуване глава двадесет и втора със заглавие "Дисциплинарна отговорност" и членове 234, 235 и 236.
    Гласували 125 народни представители: за 116, против 6, въздържали се 3.
    Глава двадесет и втора със заглавието и членове 234, 235 и 236 включително са приети.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Комисията предлага чл. 237 да добие следната редакция:
    "Чл. 237. Видовете нарушения на служебната дисциплина, органите, които имат право да налагат съответните дисциплинарни наказания, действието им по време и служебните последици от налагането им се определят с правилника за прилагането на закона."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Желаещи да вземат думата? Няма.
    Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 237.
    Гласували 131 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 10.
    Член 237 в редакцията му, предложена от комисията, е приет.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 238. За нарушения на служебната дисциплина на офицерите и сержантите се налагат следните дисциплинарни наказания:
    1. мъмрене;
    2. писмено предупреждение;
    3. порицание;
    4. понижаване в звание;
    5. уволнение."
    Комисията приема текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: По чл. 238 желаещи да вземат думата? Няма.
    Поставям на гласуване чл. 238 предложен от вносителя и приет от комисията.
    Гласували 123 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 12.
    Текстът е приет.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 239. (1) Дисциплинарното наказание "уволнение" се налага задължително в следните случаи:
    1. при осъждане за извършено умишлено престъпление от общ характер или лишаване от право да се заема държавна служба;
    2. при нарушаване на политическия неутралитет;
    3. при неявяване на работа без уважителни причини в два последователни дни;
    4. при демонстративно неподчинение или подбуждане към такова, заплаха или насилствени действия спрямо началник или подчинен;
    5. за поведение, несъвместимо с морала, който изисква службата.
    (2) Дисциплинарното наказание "уволнение" се налага и за други тежки нарушения на служебната дисциплина, които са несъвместими с оставането на служба.
    (3) В случаите на временно отстраняване от длъжност по реда на Наказателно-процесуалния кодекс за извършени умишлени престъпления по дела, приключили с влязла в сила присъда, дисциплинарното наказание "уволнение" се налага от датата на отстраняването."
    По този член има предложения за промени в точки 2 и 5 на ал. 1. Те са оттеглени.
    Комисията приема текста на вносителя, като в ал. 1, точки 2 и 5 добиват следната редакция:
    "2. при нарушаване на чл. 197, ал. 2;
    5. за поведение, несъвместимо с морала, и действия, уронващи престижа на службата.".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
    Поставям на гласуване предложението на комисията с промените в ал. 1 на точки 2 и 5.
    Гласували 127 народни представители: за 112, против 1, въздържали се 14.
    Член 239 в предложената от комисията редакция е приет.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Има предложение от колегите Дончева, Найденов, Божков, Добрев и Корнезов за създаване на нов чл. 239а.
    Комисията не приема това предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
    Желаещи да вземат думата? Не виждам.
    Поставям на гласуване предложението за нов чл. 239а, което не е възприето от комисията.
    Гласували 131 народни представители: за 30, против 97, въздържали се 4.
    Предложението на Татяна Дончева, Ангел Найденов, Любомир Божков, Николай Добрев и Любен Корнезов за нов чл. 239а не е прието.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 240. (1) Дисциплинарните нарушения се установяват от преките началници на извършителите, които задължително ги изслушват или приемат писмените им обяснения.
         (2) Наказанията се налагат със заповеди, както следва:
    1. от министъра на вътрешните работи - за всички наказания, без уволнението и понижаването в звание, ако длъжността е дадена или званието е присвоено с указ;
    2. от висшите ръководни служители - за наказанията по чл. 238, т. 1-3, а за сержанти - и по чл. 238, т. 4 и 5;
    3. наказанията по предходната точка се налагат и от ръководните служители.
        (3) Когато на офицерите и сержантите се налага дисциплинарно наказание "уволнение", началникът е длъжен да извърши служебна проверка, като събере необходимите факти и доказателства, при които е извършено нарушението, да изслуша нарушителя и да приеме писмените му обяснения. Материалите от служебната проверка се изпращат на наказващия орган.
        (4) Служебната проверка по предходната алинея не се извършва в случай, че извършеното служебно нарушение е констатирано от ревизия или от друга вътрешноведомствена проверка.
       (5) При определяне на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на офицера или сержанта по време на службата му."
    Комисията приема текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Желаещи да вземат думата по чл. 240? Няма.
    Поставям на гласуване чл. 240, докладван от председателя на комисията.
    Гласували 122 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 6.
    Текстът на чл. 240 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Има предложение на колегите Дончева, Найденов, Божков, Добрев и Любен Корнезов за нов чл. 240а.
    Комисията не приема предложението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Желаещи да вземат думата? Няма.
    Поставям на гласуване предложения чл. 240а от народните представители Татяна Дончева, Любомир Божков, Ангел Найденов, Николай Добрев и Любен Корнезов.
    Гласували 127 народни представители: за 35, против 86, въздържали се 6.
    Предложеният чл. 240а не е приет.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 241. Заповедите за налагане на дисциплинарни наказания могат да се обжалват по административен ред пред вишестоящия началник в 7-дневен срок от връчването им."
    Има предложение за нова редакция на чл. 241.
    Комисията не го приема.
    Комисията приема текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
    Желаещи да вземат думата? Няма.
    Поставям на гласуване предложението на Татяна Дончева, Ангел Найденов, Любомир Божков, Николай Добрев и Любен Корнезов за ново съдържание на чл. 241, неприето от комисията.
    Гласували 131 народни представители: за 52, против 74, въздържали се 5.
    Предложението на народните представители Татяна Дончева, Ангел Найденов, Любомир Божков, Николай Добрев и Любен Корнезов не е прието.
    Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 241.
    Гласували 128 народни представители: за 97, против 1, въздържали се 30.
    Член 241 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 242. Лишаването от звание се извършва само по съдебен ред."
    Комисията приема текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
    Желаещи да вземат думата? Няма.
    Моля да гласувате чл. 242, подкрепен от комисията.
    Гласували 134 народни представители: за 130, против 2, въздържали се 2.
    Член 242 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Глава двадесет и трета - Имуществена отговорност".
    Комисията приема заглавието, предложено от вносителя.
    "Чл. 243. (1) Офицерите и сержантите отговарят имуществено за вредите, които са причинили по непредпазливост на държавата при или по повод изпълнение на служебните си задължения.
                    (2) За вреди, причинени на граждани при условията на предходната алинея, офицерите и сержантите не носят имуществена отговорност към увредения. В тези случаи държавата е длъжна да обезщети увредения за всички имуществени и неимуществени вреди, съобразно общите правила на гражданското право.
            (3) Когато вредите са причинени умишлено на държавата или на граждани или са в резултат на престъпление, или когато не са причинени при или по повод изпълнение на служебни задължения, отговорността на офицерите и сержантите се определя от гражданските закони.
           (4) Имуществената отговорност на офицерите и сержантите се прилага независимо от дисциплинарната, административно-наказателната или наказателната отговорност за същото деяние."
    Комисията приема текста на вносителя, като в ал. 4, след думата "деяние" се постави запетая и се добави изразът "ако такава се предвижда".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Бисеров.
    Желаещи да вземат думата? Няма.
    Поставям на гласуване глава двадесет и трета със заглавието и чл. 243 с неговите четири алинеи, с добавката, предложена от комисията - накрая, след "деяние" да се добави изразът "ако такава се предвижда".
    Моля, гласувайте.
    Гласували 144 народни представители: за 143, против няма, въздържал се 1.
    Глава 23 със заглавието и член 243, с корекцията накрая, са приети.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 244. (1) Офицерите и сержантите не отговарят имуществено за вредите, които са възникнали в резултат на военна или друга, свързана с изпълнение на служебни задължения, рискова дейност.
    (2) Държавата, офицерите и сержантите не отговарят за вреди на трети лица, когато са причинени при осъществяване на действия, свързани със защита на националната сигурност на страната и обществения ред в условията на извънредни обстоятелства."
    Комисията приема текста на вносителя по ал. 1 и предлага ал. 2 да добие следната редакция:
    "(2) Държавата, офицерите и сержантите не отговарят за вреди на трети лица, когато са причинени при осъществяване на действия, свързани със защита на националната сигурност на страната, обществения ред и при извършване на пожарогасителна и аварийно-спасителна дейност, в условията на извънредни обстоятелства."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. Не виждам желаещи да вземат думата.
    Подлагам на гласуване чл. 244 с ал. 1. по текста на вносителя и ал. 2 с текста на комисията.
    Моля да гласуваме.
    Гласували 136 народни представители: за 135, против няма, въздържал се 1.
    Член 244 с ал. 1 на вносителя и ал. 2 на комисията е приет.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 245. (1) За изплатените обезщетения за вреди, причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на органи и длъжностни лица, министерството има право на иск срещу служителите, които са ги причинили виновно при условията на чл. 243, ал. 1.
    (2) Държавата има право на иск срещу служителите, виновно причинили вреди при условията на чл. 243, ал. 2 за обезщетението, изплатено на увредения.
    (3) Когато служителят е изпълнявал служебните си задължения точно, държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, причинени от него на граждани, без да има право да търси от причинителя на вредата възстановяване на платеното от нея."
    Комисията приема текста на вносителя.
    "Чл. 246. (1) Офицерите и сержантите отговарят за претърпените вреди, но не и за пропуснатите ползи.
    (2) Размерът на вредите се определя към деня на настъпването им, а ако това не може да се установи - към деня на откриването им."
    Комисията приема текста на вносителя, като в ал. 1 думата "претърпените" се замени с думата "причинените".
    "Чл. 247. (1) За вреди, причинени при условията на чл. 243, ал. 1, служителят отговаря в размера на вредата, но не повече от една месечна брутна заплата.
    (2) За вреди, причинени при условията на предходната алинея от висши ръководни служители, отговорността е в размер на вредата, но не повече от три брутни месечни заплати."
    Комисията приема текста на вносителя.
    "Чл. 248. (1) Офицерите и сержантите, чието служебно задължение е да събират, съхраняват, разходват или отчитат парични или материални ценности, отговарят:
    1. в размера на вредата, но не повече от три брутни месечни заплати;
    2. за липса - в пълен размер, заедно със законната лихва от деня на причиняване на вредата, а когато това не може да се установи - от деня на откриване на липсата.
    (2) Лицата, които са получили нещо без основание от причинителя на вредите, или са се възползвали от увреждането по ал. 1, т. 1, дължат солидарно с причинителя на вредата връщане на полученото до размера на обогатяването. Лицата дължат връщане и на полученото по дарение от причинителя на вредите, когато дарението е със средства, извлечени от причинените вреди.
    (3) Исковете по ал. 1, т. 2 се погасяват с изтичане на 10-годишна давност от деня на причиняването на вредите."
    Комисията приема текста на вносителя.
    "Чл. 249. Когато вредите са причинени от няколко лица, те отговарят:
    1. в случаите на ограничена имуществена отговорност - съобразно участието на всеки от тях в причиняването на вредите, а когато това не може да бъде установено - пропорционално на заплатата за длъжност; сборът на дължимите от тях обезщетения не може да надвишава размера на вредите;
    2. в случаите на пълна имуществена отговорност - солидарно."
    Комисията приема текста на вносителя.
    "Чл. 250. (1) Длъжностните лица по чл. 240, ал. 2 издават заповеди за основанието и размера на отговорността на служителя.
    (2) Заповедта се издава в едномесечен срок от откриването на вредите, но не по-късно от една година, а когато са причинени от ръководен служител - не по-късно от пет години от причиняването на вредите.
    (3) Ако служителят в едномесечен срок от връчването на заповедта оспори писмено основанието или размера на отговорността, министерството може да предяви срещу него иск пред съда."
    Комисията приема текста на вносителя.
    "Чл. 251. (1) Пълната имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред, като лицето може да внесе доброволно сумата преди съдебното производство.
    (2) Исковете за пълна имуществена отговорност по предходната алинея се погасяват с 10-годишен давностен срок, който започва да тече от деня на причиняването на вредите. В тези случаи давността се прекъсва и с акт, съставен от контролен орган от деня на връчването му на служителя."
    Комисията приема текста на вносителя.
    "Чл. 252. За неуредените в този раздел въпроси по имуществената отговорност на служителите се прилагат разпоредбите на Гражданския закон."
    Комисията приема текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По текстовете на членове от 245 до 252, включително, няма направени предложения.
    Моля да гласувате за тяхното приемане с корекцията, която е направена от комисията в чл. 246.
    Гласували 143 народни представители: за 142, против няма, въздържал се 1.
    Членове от 245 до 252, включително, са приети.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Глава двадесет и четвърта - Освобождаване от служба"
    Комисията приема заглавието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По заглавието на глава двадесет и четвърта няма предложения.
    Моля да гласувате за заглавието на главата.
    Гласували 142 народни представители: за 140, против 1, въздържал се 1.
    Наименованието на главата е прието.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 253. (1) Офицерите и сержантите се освобождават от служба:
    1. при навършване на пределна възраст - 55 години за жените и 60 години за мъжете;
    2. поради пенсиониране;
    3. по здравословни причини;
    4. по собствено желание;
    5. по причини, които правят лицето негодно да изпълнява служебните си задължения;
    6. при съкращаване на щата или при преминаване на изборна длъжност;
    7. при отказ на служителя да заеме длъжността, на която е възстановен при отмяна на незаконно уволнение;
    8. при налагане на дисциплинарно наказание "уволнение".
    (2) Обстоятелствата по ал. 1, т. 3 се установяват от Централната експертна лекарска комисия, а по ал. 1, т. 5 - от този закон и от правилник."
    По този член има направено предложение от колегите Дилков и Кънчев. Комисията не го приема, комисията приема текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Понеже ги няма в залата, аз ще съобщя предложението на господата Дилков и Кънчев. То е в ал. 1 от т. 6 да отпаднат думите "или при преминаване на изборна длъжност".
    Поставям на гласуване предложението на Георги Дилков и Цветелин Кънчев, което не е подкрепено от комисията.
    Гласували 156 народни представители: за 48, против 89, въздържали се 19.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте за текста на чл. 253 така, както е предложен от вносителя.
    Гласували 148 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 22.
    Член 253 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 254. (1) Заповедта за освобождаване от служба на офицерите се издава от министъра на вътрешните работи, а за сержантите - от органа, който ги е назначил.
    (2) Заповедите по ал. 1 за лицата, назначени с указ, се издават въз основа на указ, а за останалите - въз основа на мотивирано предложение.
    (3) Мотивирано предложение не се изисква при освобождаване от служба по чл. 253, ал. 1, т. 1, а когато това е поискано от служителя - по т. 2 и по т. 4."
    Комисията приема текста на вносителя.
    "Чл. 255. (1) При освобождаване от служба на офицери и сержанти по чл. 253, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 6 се отправя писмено предизвестие за срок от 30 дни. При освобождаване от служба без отправено предизвестие в посочените случаи на служителите се изплаща обезщетение за срока на неспазеното предизвестие.
    (2) При освобождаване от служба по собствено желание и поради пенсиониране по искане на офицера или сержанта заповедта се издава в срока по предходната алинея.
    (3) При освобождаване от служба по чл. 253, ал. 1, т. 1 предизвестие не се отправя."
    Комисията приема текста на вносителя.
    "Чл. 256. (1) Офицерите и сержантите не могат да бъдат освобождавани от служба през време на отпуск, освен в случаите по чл. 253, ал. 1, т. 1 и когато са осъдени на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер.
    (2) Отпускът по болест се счита за редовен, ако болничният лист е издаден от здравните служби на МВР или от други медицински заведения в страната. Болничните листове, издадени от други медицински заведения, се заверяват в ЦЕЛК или от здравните служби на министерството."
    Комисията приема текста на вносителя.
    "Чл. 257. Заповедта за освобождаване от служба влиза в сила от датата на издаването й, ако не е посочено друго."
    Комисията приема текста на вносителя.
    "Чл. 258. Заповедта за освобождаването от служба може да се обжалва по съдебен ред чрез органа, който я е издал, в сроковете по Закона за административното производство."
    Комисията приема текста на вносителя.
    "Чл. 259. Офицерите и сержантите могат да бъдат временно отстранявани от длъжност по реда на чл. 392 от НПК."
    Комисията приема текста на вносителя.
    "Чл. 260. При отмяна на незаконно уволнение офицерите и сержантите се възстановяват на предишната или на друга равностойна длъжност в министерството и могат да я заемат, ако в двуседмичен срок от влизането в сила на съдебното решение се явят в съответната служба."
    Комисията приема текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По текстовете от чл. 254 до 260 включително няма направени предложения.
    АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ, от място): Редакционна поправка.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате някаква забележка ли?
    АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ): Да, чисто редакционна - в чл. 254, ал. 3 - "Мотивирано предложение не се изисква при освобождаване от служба по чл. 253, ал. 1, т. 1..." според мен текстът нататък би следвало да звучи така: "както и когато това е поискано от служителя - по т. 2 и по т. 4".
    Затова предлагам чисто редакционно да отпадне съюзът "а" и да стане "както и когато това е поискано..."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не е необходимо да го гласуваме отделно. Просто технически се поправя - "както и когато това е поискано", вместо "а когато".
    Моля, гласувайте за текстовете на членове от 254 до 260 включително с тази редакционна поправка, която ви предложи господин Найденов.
    Гласували 141 народни представители: за 137, против няма, въздържали се 4.
    Членове от 254 до 260 включително са приети.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Глава двадесет и пета - Обезщетения".
    Комисията приема текста на заглавието.
    "Чл. 261. (1) При освобождаване от служба на офицерите и сержантите се изплаща еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20.
    (2) При повторно освобождаване от служба от дължимото обезщетение по предходната алинея се приспада обезщетението, получено при предишното уволнение.
    (3) Когато офицерите и сержантите са прослужили десет и повече години и са освободени от служба по здравословни причини, размерът на еднократното парично обезщетение не може да бъде по-малък от петнадесет брутни месечни възнаграждения.
    (4) При освобождаване от служба при условията на предходната алинея, когато прослуженото време е по-малко от десет години, еднократното парично обезщетение е в размер на десет брутни месечни възнаграждения.
    (5) При освобождаване от служба на офицерите и сержантите след прослужени 10 и повече години те имат право на еднократно допълнително вещево имущество или на неговата равностойност.
    (6) Обезщетенията по този член не се облагат с данък върху общия доход.
    (7) Разпоредбите по ал. 1 и 5 не се прилагат при налагане на дисциплинарно наказание "уволнение".
    Чл. 262. (1) При определяне размера на обезщетенията по предходния член се вземат предвид прослужените години на офицерска или сержантска длъжност, както и на кадрова военна служба без приравнения трудов стаж.
    (2) Извън случаите по предходната алинея приравненият трудов стаж се зачита за определяне на еднократното парично обезщетение при освобождаване от служба на офицерите и сержантите поради пенсиониране, когато са прослужили последните тринадесет години и четири месеца на длъжности по ал. 1.
    (3) Размерът на еднократното парично обезщетение се изчислява от основното месечно възнаграждение, получено преди датата на освобождаването от служба, и допълнителните възнаграждения от предходния месец.

    Чл. 263. (1) При незаконно освобождаване от служба офицерите и сержантите имат право на обезщетение в размер на брутното им възнаграждение, получено преди освобождаването, за времето, през което са останали без работа, но за не повече от 6 месеца. Когато през това време са работили на по-ниско платена работа, те имат право на разликата във възнагражденията.
                 (2) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и в случаите на отстраняване от длъжност по реда на НПК, когато наказателното преследване спрямо отстранените служители бъде прекратено или те бъдат оправдани, или при отпадане на основанието за отстраняването им.
    Чл. 264. (1) На офицерите и сержантите, претърпели телесна повреда при или по повод изпълнение на служебните си задължения, се изплаща еднократно парично обезщетение в размер на 10 брутни месечни възнаграждения, при тежка телесна повреда и 6 брутни месечни възнаграждения при средна телесна повреда.
                  (2) На съпруга (съпругата), децата и родителите на загинали при или по повод изпълнение на служебните си задължения офицери и сержанти се изплаща еднократно парично обезщетение на всеки от тях в размер на 12 брутни месечни възнаграждения.
                  (3) Видът на причинената телесна повреда се определя от Централната експертна лекарска комисия, а обстоятелствата, при които е причинена или офицерът или сержантът е загинал, се удостоверяват от прекия началник.
                  (4) В случаите на смърт - на наследниците се изплаща и обезщетението при освобождаване от служба.
                  (5) Обезщетенията по предходните алинеи се разрешават от началниците на служби и не се облагат с данък върху общия доход."
    Комисията приема текстовете на чл. 261, 262, 263, 264 с уговорката за извършване на допълнителна редакционна поправка в ал. 6 на чл. 261 и в последната ал. 5 на чл. 264 във връзка с израза "данък върху общия доход".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
    Няма писмени предложения. Напомням само за стенограмата да се изчистят наистина наименованията на данъчните закони и да бъдат съобразени със сегашните при окончателното редактиране.
    Поставям на гласуване заглавието на глава двадесет и пета и текстовете на членове от 261 до 264 включително.
    Гласували 140 народни представители: за 134, против няма, въздържали се 6.
    Наименованието на глава двадесет и пета и текстовете на членове от 261 до 264 включително, са приети.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Има три предложения на трима колеги, които са еднакви - за създаване на чл. 264а. Комисията не приема тези предложения.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Първото предложение е от господата Арлин Антонов и от Валентин Симов, което е идентично. То е:
    "Чл. 264а. (1) На служителите от гражданската администрация, работили над 15 години в МВР, при прекратяване на трудовите им договори поради придобиване право на пенсия (чл. 328, ал.1, т. 10 от Кодекса на труда), се изплаща и еднократно парично обезщетение в размер на 2 брутни месечни възнаграждения за всеки 5 години.
                     (2) Размерът на обезщетението по ал. 1 не може да надвишава 12 брутни месечни възнаграждения."
    Моля да гласувате за предложенията на господата Арлин Антонов и Валентин Симов, които не са подкрепени от комисията.
    Гласували 134 народни представители: за 42, против 90, въздържали се 2.
    Това предложение не е прието.
    Следващото предложение е на народния представител Руси Статков, което текстуално е също с току-що гласуваното, само че в ал. 2 вместо "12 брутни месечни възнаграждения", той предлага: "не може да надвишава 9 брутни месечни възнаграждения". Комисията не е подкрепила и това предложение.
    Моля да гласувате за предложението на господин Руси Статков.
    Гласували 140 народни представители: за 37, против 102, въздържал се 1.
    Предложението на господин Статков не е прието.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Глава двадесет и шеста - Синдикална дейност".
    Комисията приема заглавието.
    "Чл. 265. (1) Служителите от МВР могат да се организират за подпомагане и защита на своите професионални и социално-икономически права.
                   (2) Офицерите и сержантите не могат да членуват в други синдикални организации, както и да приемат в своите организации представители на работници и служители извън министерството. Организациите на офицерите и сержантите нямат право да се присъединяват или да се включват в синдикални организации извън министерството.
                   (3) Организациите на служителите от министерството защитават техните интереси, без да се намесват в ръководството на службите."
    Комисията приема текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По наименованието на главата и по текста на чл. 265 няма направени предложения.
    Моля да гласувате за наименованието на глава двадесет и шеста и за чл. 265.
    Гласували 135 народни представители: за 135, против и въздържали се няма.
    Заглавието на глава двадесет и шеста и текстът на чл. 265 са приети.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 266. (1) Офицерите и сержантите могат да провеждат събрания в извънработно време, включително и в униформа:
    1. в помещения или места, принадлежащи на министерството, предоставени им от съответните началници, които определят условията за използване;
    2. в помещения, закрити за външни лица.
       (2) През работно време офицерите и сержантите могат да провеждат събрания в границите на 10 часа годишно, като началниците им имат право да определят времето и мястото на провеждането им."
    Има предложение по ал. 1 на господин Маринчевски.
    Има предложение на колегите Дилков и Кънчев за нова ал. 3.
    Има предложение на господин Антонов за нова ал. 3. Има и предложение на господин Статков за нова ал. 3.
    Комисията не приема предложенията. Комисията приема текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Предложението на господин Маринчевски се отличава от останалите, които са идентични, само с това, че поставя своето предложение към друга алинея, а останалите народни представители предлагат създаването на нова ал. 3. Те са абсолютно еднакви по текст. Ще ги прочета и ще гласуваме наведнъж.
    Искате ли думата, господин Маринчевски?
    ЛЮДМИЛ МАРИНЧЕВСКИ (ЕЛ, от място): В моето предложение липсва думата "безплатно".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да, извинявайте. Във Вашето предложение e: "на организациите по чл. 265 се предоставят за ползване помещения и места за съобщения и печатни материали, отнасящи се до дейността на организациите". И господин Маринчевски предлага това да бъде т. 3 към ал. 1. Комисията не го е подкрепила.
    Поставям на гласуване неговото предложение.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 138 народни представители: за 36, против 94, въздържали се 8.
    Предложението не се приема.
    Предложението на народните представители Георги Дилков и Цветелин Кънчев, на Арлин Антонов и на Руси Статков е за създаването на нова ал. 3 със следното съдържание:
    "(3) На организациите по чл. 265 се предоставят за безплатно ползване помещения и специални места за съобщения и други печатни материали".
    Комисията не е подкрепила това предложение.
    Поставям го на гласуване.
    Гласували 142 народни представители: за 43, против 94, въздържали се 5.
    Предложението не е прието.
    Моля, гласувайте текста на чл. 266 така, както е предложен от вносителя.
    Гласували 138 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 12.
    Член 266 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 267. (1) Офицерите и сержантите, които заемат изборна ръководна длъжност в най-представителните в национален мащаб организации по чл. 265, излизат в неплатен отпуск.
    (2) Времето по ал. 1 не се зачита за трудов стаж по този закон."
    Има предложения на колегите Дилков и Кънчев, на колегата Антонов, на колегата Маринчевски, на Руси Статков. Освен това има предложения и по ал. 2 на колегите Антонов, Маринчевски и Статков.
    Господин Маринчевски оттегли предложенията си.
    Комисията приема идеите, заложени в предложенията на народните представители и предлага чл. 267 да добие следната редакция:
    "Чл. 267. (1) Офицерите и сержантите, което заемат ръководната изборна длъжност във всяка от най-представителните в национален мащаб организации по чл. 265, излизат в неплатен отпуск.
    (2) Времето по ал. 1 се зачита за трудов стаж по този закон".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не виждам вносителите, които предлагат отпадане на ал. 2, но с променения текст мисля, че е удовлетворено и тяхното искане. Не виждам господата Статков и Антонов. Затова няма да поставя на гласуване техните предложения.
    Има ли претенции от авторите на предложения? Няма.
    Поставям на гласуване текста на чл. 267 в редакцията, която беше предложена от комисията.
    Гласували 143 народни представители: за 143, против и въздържали се няма.
    Член 267 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 268. (1) В Министерството на вътрешните работи се създава Съвет за социално партньорство, който обсъжда и сключва споразумения за гарантиране правата на служителите на министерството.
    (2) Съветът за социално партньорство се ръководи от министъра на вътрешните работи или от упълномощено от него лице. В него участват делегати от организациите по чл. 265.
    (3) Споразуменията с гражданската администрация се сключват на основанията на Кодекса на труда."
    Комисията приема текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма направени предложения по чл. 268.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 143 народни представители: за 143, против и въздържали се няма.
    Член 268 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Глава двадесет и седма. Финансово-ресурсно осигуряване".
    Комисията приема заглавието, предложено от вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По заглавието на глава двадесет и седма има ли бележки? Няма
    Моля, гласувайте заглавието на глава двадесет и седма.
    Гласували 141 народни представители: за 141, против и въздържали се няма.
    Заглавието на глава двадесет и седма е прието.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: По чл. 269 има предложения на господин Йордан Цонев.
    Комисията ги приема и предлага чл. 269 да добие следната редакция:
    "Чл. 269. (1) Министерството на вътрешните работи като държавен орган е на издръжка от Републиканския бюджет.
    (2) За финансиране на дейността си то съставя бюджет с приходна и разходна части.
    (3) В приходната част на бюджета постъпват суми от:
    1. собствени приходи от такси, услуги, наеми, глоби, от продажба на негодни или излишни движими дълготрайни материални активи, от дарения, помощи, спонсорство и други, определени със закон;
    2. субсидия от Републиканския бюджет;
    (4) Разходната част на бюджета се разработва и утвърждава в следните направления:
    1. текущи разходи;
    2. капиталови разходи.
    (5) Дейностите на МВР могат да се финансират и от други източници по ред, определен в закон или в акт на Министерския съвет".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли изказвания по предложената редакция на този член от комисията? Няма.
    Моля, гласувайте текста на чл. 269 така, както е предложен от Комисията по националната сигурност.
    Гласували 136 народни представители: за 136, против и въздържали се няма.
    Член 269 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 270. Материално-техническото осигуряване на министерството включва:
    1. текуща финансова издръжка;
    2. доставка, производство и ремонт на техника и въоръжение, оборудване и друго имущество;
    3. проектиране и извършване на капитално и отбранително строителство и изграждане на жилищен, сграден, почивен и болничен фонд;
    4. стопанисване на земи, сгради, съоръжения и други обекти на сигурността и обществения ред;
    5. социални и обслужващи дейности;
    6. други дейности, свързани със сигурността и обществения ред.
    Чл. 271. Дейностите в областта на материално-техническото осигуряване, възложени с държавна поръчка, се изпълняват с предимство от търговските дружества, организациите, фирмите и гражданите."
    Комисията приема текста на чл. 270 и чл. 271.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма направени писмени предложения по тези два текста.
    Моля, гласувайте чл. 270 и чл. 271 така, както са предложени от вносителя.
    Гласували 139 народни представители: за 137, против няма, въздържали се 2.
    Членове 270 и 271 са приети.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: По чл. 272 има предложение на господин Йордан Цонев за отпадане на част от текста. Комисията го приема и при това положение ви предлага чл. 272 да има следната редакция:

    "Чл. 272. Разходната част на бюджета на МВР се разработва по пълна бюджетна класификация."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли изказвания по предложения от комисията текст? Няма.
    Моля, гласувайте предложения от комисията чл. 272.
    Гласували 137 народни представители: за 111, против 26, въздържали се няма.
    Член 272 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 273. За нуждите на сигурността и обществения ред Министерският съвет предоставя земи, сгради, съоръжения и други обекти - държавна собственост, за управление и стопанисване.
    Чл. 274. С имоти и имущество - частна държавна собственост, предоставени на министерството за осъществяване на обслужващи и социални дейности, могат да се оказват услуги на външни органи и организации по ред, определен от министъра на вътрешните работи.
    Чл. 275. (1) За подготовката и работата на министерството във военно време Министерският съвет приема военновременен проектобюджет.
    (2) За осигуряване изпълнението на военновременни задачи МВР изгражда и поддържа необходимите за целта обекти."
    Комисията приема текстовете на трите члена.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване текстовете на членове 273, 274 и 275, предложени от вносителя.
    Гласували 132 народни представители: за 132, против и въздържали се няма.
    Членове 273, 274 и 275 са приети.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 276. (1) За издръжка на специализираните полицейски звена, специализираните звена за пожарна и аварийна безопасност и специализираните полицейски звена за сигнално-охранителна дейност в съответствие с единната бюджетна класификация се създават:
    1. извънбюджетна сметка за специализираните полицейски звена;
    2.  извънбюджетна сметка за специализираните звена за пожарна и аварийна безопасност;
    3. извънбюджетна сметка за специализираните звена за сигнално-охранителна дейност.
    (2) Средствата по извънбюджетните сметки се набират от:
    1. постъпления по сключени договори за издръжка на съответния състав;
    2. лихви;
    3. дарения и помощи;
    4. други приходи.
    (3) Средствата по извънбюджетните сметки се разходват за цялостната издръжка на съответните специализирани звена.
    (4) Приходите по ал. 2 се освобождават от данъчно облагане.
    (5) Превишаването на приходите над разходите в края на годината е преходен остатък и се използва през следващата година по предназначението на сметките."
    По ал. 5 има предложение от господин Цонев.
    Комисията приема текста на вносителя по алинеи 1, 2, 3 и 4 и предложението на господин Цонев, при което ал. 5 добива следната редакция:
    "(5) Превишаването на приходите над разходите в края на годината е преходен остатък и се използва през следващата година."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Предложението на господин Цонев е прието. Други предложения по този текст няма.
    Поставям на гласуване чл. 276 с предложените от вносителя алинеи 1, 2, 3 и 4 и предложената ал. 5 от комисията по предложение на господин Йордан Цонев.
    Гласували 125 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 12.
    Член 276 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Член 277. По този текст има предложение за изменение в алинеи 1 и 2 от колегите Дончева, Найденов, Божков, Добрев и Корнезов. Комисията не ги приема.
    По чл. 277 има няколко предложения от колегата Йордан Цонев. Комисията ги приема по принцип и предлага чл. 277 да добие следната редакция:
    "Чл. 277. (1) Към Министерството на вътрешните работи се създава фонд "Ред и сигурност".
    (2) Финансирането и отчитането на дейността по фонда се осъществява по реда на извънбюджетните средства чрез извънбюджетна сметка.
    (3) Средствата по извънбюджетната сметка се набират от:
    1. отчисления в размер до 1 на сто от частта на средствата за социално, битово и културно обслужване по бюджета на МВР;
    2. отчисления в размер 1 на сто от остатъка в края на годината от извънбюджетната сметка за сигнално-охранителната дейност;
    3. 10 на сто от конфискуваните от митницата стоки след реализацията им;
    4. приходи от лихви по депозити на свободни средства на фонда;
    5. дарения от физически и юридически лица;
    6. завещания;
    7. други приходи.
    (4) Средствата на фонда се разходват за подпомагане финансирането на строителството на сграден фонд на министерството, за оборудване и поддържане на съществуващите сгради, за техническо оборудване в тях, за снабдяване с транспортни и технически средства, за материално стимулиране и подпомагане на личния състав и членовете на семействата на загиналите служители при изпълнение на служебните си задължения.
    (5) Превишаването на приходите над разходите в края на годината е преходен остатък и се използва през следващата година.
    (6) Набирането и разходването на средствата по фонд "Ред и сигурност" се урежда с наредба на министъра на вътрешните работи и на министъра на финансите, издадена в двумесечен срок от влизането в сила на закона."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Госпожица Дончева и господата Найденов, Божков, Добрев и Корнезов настояват ли да бъде гласувано тяхното предложение? Да.
    Поставям на гласуване предложението им, което по същество се свежда до създаването на два фонда, затова ще го прочета:
    "Ал. 1. Към Министерството на вътрешните работи се създават фонд "Борба с престъпността" и фонд "Пожарна и аварийна безопасност", които са юридически лица.
    Ал. 2. Фондовете "Борба с престъпността" и "Пожарна и аварийна безопасност" се създават за построяването, оборудването и поддържането на сградите на министерството и на противопожарната и аварийна безопасност, на техническите съоръжения в тях, за снабдяване с транспортни и технически средства и за материално стимулиране и подпомагане на личния състав."
    Поставям на гласуване предложението на народните представители Татяна Дончева, Ангел Найденов, Любомир Божков, Николай Добрев и Любен Корнезов.
    Гласували 142 народни представители: за 28, против 99, въздържали се 15.
    Предложението не се приема.
    Поставям на гласуване чл. 277 в редакцията, предложена от Комисията по национална сигурност.
    Гласували 138 народни представители: за 135, против няма, въздържали се 3.
    Член 277 е приет.
    Обикновено по това време ползваме редовната почивка, но аз ще си позволя да забавя малко почивката, защото само за 10-15 минути по моя преценка ще можем да приемем целия закон и след това вече да се отзовем на поканата на господин министъра да отбележим приемането на закона в Клуба на народния представител. Затова ще помоля господин Бисеров да продължи с доклада.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Част четвърта - Мерки за административна принуда".
    Комисията приема заглавието.
    "Глава двадесет и осма - Принудителни административни мерки".
    Комисията приема заглавието.
    "Чл. 278. За предотвратяване и преустановяване на нарушенията, свързани с изпълнението на задълженията по този закон, както и за отстраняване на вредните последици от тях министърът на вътрешните работи или упълномощени от него лица могат да спират строителството, въвеждането в експлоатация и използването на обекти, инсталации, уреди и съоръжения, както и други дейности, които създават опасност за националната сигурност, поддържането на обществения ред, възникването на пожари и производствени аварии.
    Чл. 279. (1) Принудителните административни мерки могат да се обжалват по реда на Закона за административното производство.
    (2) Жалбата не спира прилагането на мерките, освен ако органът, който я е приложил, не разпореди друго."
    Комисията приема текста на чл. 278 и на чл. 279. Комисията предлага в ал. 2 на чл. 279 изразът "който я е приложил" да се замени с израза "който ги е приложил".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма писмени предложения по част четвърта, глава двадесет и осма.
    Поставям на гласуване заглавието на част четвърта, заглавието на глава двадесет и осма и членове 278 и 279, с редакционната поправка, предложена от комисията в ал. 2 на чл. 279.
    Моля, гласувайте!
    Гласували 129 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 12.
    Заглавията на част четвърта, глава двадесет и осма, както и членове 278 и 279 са приети.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Глава двадесет и девета - Административно-наказателни разпоредби."
    Комисията приема заглавието.
    "Чл. 280. (1) Който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, се наказва с глоба от 50 хил. до 200 хил. лв.
    (2) За маловажни нарушения органите на МВР налагат глоба до 10 хил. лв., която събират по квитанция."
    Комисията приема текста на вносителя.
    "Чл. 281. (1) Който без уважителни причини не се яви в местата по чл. 68, ал. 1, след като е редовно призован, се наказва с глоба от 50 хил. до 100 хил. лв.
    (2) При повторно неявяване без уважителни причини глобата е в размер от 100 хил. до 200 хил. лв."
    Комисията приема текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма направени писмени предложения.
    Моля да гласувате за заглавието на глава двадесет и девет и за членове 280 и 281.
    Гласували 130 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 5.
    Заглавието на тази глава и чл. 280 и 281 са приети.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Следва чл. 282.
    Комисията предлага този член да отпадне изцяло.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противно становище? Не виждам.
    Поставям на гласуване предложението на комисията чл. 282 да отпадне.
    Гласували 136 народни представители: за 129, против няма, въздържали се 7.
    Член 282 отпада.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 283. Който при условията на глава седма, раздел II без уважителни причини не предостави на орган на МВР превозно или съобщително средство, се наказва с глоба от 200 хил. до 500 хил. лв."
    Комисията приема текста на вносителя, като изразът "с глоба от 200 хил. до 500 хил. лв." се замени с израза "с глоба от 100 хил. до 200 хил. лв.".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението за чл. 283 с предложената от комисията промяна на числата.
    Моля, гласувайте!
    Гласували 137 народни представители: за 131, против 2, въздържали се 4.
    Член 283 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Комисията предлага следната редакция на чл. 284:
    "Чл. 284. Който не изпълни предписанията по чл. 52, ал. 2, чл. 118, т. 3 и чл. 278, се наказва с глоба от 200 хил. до 500 хил. лв."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли някакви предложения по този текст, който комисията предлага?
    Моля, гласувайте за предложения от Комисията по националната сигурност чл. 284.
    Гласували 140 народни представители: за 138, против - няма, въздържали се 2.
    Член 284 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Комисията предлага чл. 285 да има следното съдържание:
    "Чл. 285. Физически лица, които извършват дейност в нарушение на чл. 82, ал. 2 и чл. 118, т. 9 и 11, се наказват с глоба от 500 хил. до 1 млн. лв., а на юридически лица се налага имуществена санкция в същия размер."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля да гласувате за предложения от комисията текст на чл. 285.
    Гласували 140 народни представители: за 139, против 1, въздържали се няма.
    Член 285 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 286. Който противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, се наказва с глоба от 500 хил. до 1 млн. лв., ако извършеното не представлява престъпление."
    Комисията приема текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма направени предложения. Моля да гласувате за предложения от вносителя чл. 286.
    Гласували 132 народни представители: за 118, против 2, въздържали се 12.
    Член 286 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Следва чл. 287. Комисията предлага той да има следната редакция: "Чл. 287. Ръководителите на държавните органи, организациите, местната администрация, юридическите лица и гражданите, които виновно не са изпълнили задълженията,предвидени в този закон или в нормативните актове по прилагането му, се наказват с глоба в размер от 200 хил. до 500 хил. лв.".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте за предложения от Комисията по национална сигурност чл. 287.
    Гласували 157 народни представители: за 145, против 7, въздържали се 5.
    Член 287 е приет.


    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 288. Ръководител на търговско дружество, ръководител на организация, търговци или граждани, които не изпълняват с предимство държавна поръчка за доставка или услуга за нуждите на МВР, се наказват с глоба от 500 000 до 1 000 000 лв., независимо от отговорността по гражданското законодателство.
    Чл. 289. Длъжностно лице, което не изпълни задължение, възложено му с този закон, се наказва с глоба от 200 000 до 500 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание."
    Комисията приема текста на двата члена.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По тях няма направени предложения.
    Поставям на гласуване предложените от вносителя членове 288 и 289.
    Гласували 145 народни представители: за 144, против 1, въздържали се няма.
    Членове 288 и 289 са приети.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Допълнителна разпоредба".
    Комисията приема тази редакция.
    "§ 1. По смисъла на този закон:
    1. "Ведомство" са Народното събрание, Президентството, Конституционният съд, Сметната палата, Министерският съвет, министерствата, комитетите и другите държавни учреждения на бюджетна издръжка.
    2. "Органи" по смисъла на глава двадесет и осма са посочените в чл. 22, 31, 34, 49, 62, 92, 97, 107, 116, 126, 141, 155, 158 и 168.
    3. "Обща опасност" е налице, когато се застрашават неопределен брой лица или широк кръг обекти според начина на възникване, обекта на засягане, обхвата на поражение и времето на протичане.
    4. "При изпълнение на служебни задължения" се имат предвид такива действия или бездействия, които съставляват изпълнението на задължения, произтичащи непосредствено от заеманата длъжност.
    5. "По повод изпълнение на служебни задължения" се имат предвид такива действия или бездействия, които не съставляват изпълнението на задължения, произтичащи непосредствено от заеманата длъжност, но ги предхождат или следват по време и са в пряка причинна връзка с тях.
    6. "Загинал при или по повод изпълнение на служебни задължения" - когато смъртта е настъпила поради действието на неблагоприятни обстоятелства или под влиянието на външен фактор.
    7. "Тежка телесна повреда", "средна телесна повреда", "неизбежна отбрана" и "крайна необходимост" са посочените съответно в чл. 128, 129, 12 и 13 от Наказателния кодекс."
    Комисията приема текста на вносителя по т. 3, 4, 5, 6 и 7 и предлага т. 1 и 2 да отпаднат, а другите да се преномерират.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли възражения по това предложение на комисията? Няма.
    Поставям на гласуване "Допълнителна разпоредба", § 1, както е предложен от вносителя, с предложеното и от комисията отпадане на т. 1 и 2, а приемане на останалите точки и тяхното преномериране.
    Гласували 148 народни представители: за 143, против 1, въздържали се 4.
    Параграф 1 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Преходни и заключителни разпоредби
    § 2. Този закон отменя:
    1. Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 57 от 1991 г.; изм., бр. 77 от 1991 г., бр. 109 от 1993 г., бр. 49 от 1994 г., бр. 65 и 68 от 1995 г., бр.22 и 100 от 1996 г. и бр. 16 от 1997 г.).
    2. Закона за Националната полиция (обн., ДВ, бр. 109 от 1993 г.).
    3. Закона за Националната служба за сигурност (обн., ДВ, бр. 49 от 1994 г.).
    4. Закона за Централната служба за борба с организираната престъпност (обн., ДВ, бр. 68 от 1995 г.).
    5. Закона за противопожарната охрана (обн., ДВ, бр. 89 от 1979 г.; изм., бр. 26 от 1988 г. и бр. 57 от 1991 г.)."
    Комисията приема текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма направени предложения по заглавието на раздела и по § 2.
    Поставям на гласуване заглавието "Преходни и заключителни разпоредби" и § 2 така, както е предложен от вносителя.
    Гласували 144 народни представители: за 141, против няма, въздържали се 3.
    Параграф 2 е приет, както и заглавието "Преходни и заключителни разпоредби".
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: § 3. Комисията предлага следната редакция:
    "§ 3. В чл. 46, ал. 1, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (обн., ДВ, бр. 77 от 1991 г.; изм., бр. 24, 49 и 65 от 1995 г. и бр. 90 от 1996 г.) се създава второ изречение:
    "Има правомощията по чл. 69, 71, 74, 75, 77, 79 и 81 от Закона за Министерството на вътрешните работи на съответната територия до пристигане на полицейския орган".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване текста на § 3 в редакцията, която е предложена от комисията.
    Гласували 154 народни представители: за 153, против няма, въздържал се 1.
    Параграф 3 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 3а със следното съдържание:
    "§ 3а. Висшият институт за подготовка на офицери и за научноизследователска дейност продължава дейността си и запазва статута си по досегашните разпоредби до обнародване на решението на Народното събрание за създаване на Академия на МВР."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли някакви изказвания по това предложение на комисията? Няма.
    Поставям на гласуване предложението на комисията за създаването на нов § 3а.
    Гласували 157 народни представители: за 155, против няма, въздържали се 2.
    Параграф 3а е приет.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Комисията предлага § 4 да има следното съдържание:
    "§ 4. Разпоредбите относно личния състав на Министерството на вътрешните работи се прилагат и за служителите от Главното управление "Места за лишаване от свобода" при Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция, от Специалната куриерска служба при Комитета по пощи и далекосъобщения и офицерите и сержантите от Националната следствена служба."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Гайтанджиев иска думата.
    СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Поставих проблема в комисията, когато обсъждахме този § 4, относно, тук вече има прецизация, Специалната куриерска служба към Комитета по пощи и далекосъобщения. Тя е част от Въоръжените сили на Република България така, както е и по Закона за отбраната и Въоръжените сили. Тук се прави разлика сега между служителите в Специалната куриерска служба (Фелдейгерската служба) и офицерите и сержантите. От текста разбирам, че офицерите и сержантите са част от Въоръжените сили на Република България, докато разпоредбите относно личния състав се прилагат вече единствено и само от служителите. Така трябва да разбирам този текст.
    Но пак повтарям, не виждам никакъв смисъл и никаква разлика, и нищо особено няма да стане, ако за няколко човека режимът бъде такъв, какъвто е за останалите служители към подразделенията на Министерството на отбраната, или пък на Въоръжените сили на Република България. Така както не се прави разлика между служители в Транспортни войски, да кажем, и офицери и сержанти от Транспортни войски, по същия начин не би трябвало да се прави и разлика между офицери и сержанти от Специалната куриерска служба, и съответно от служителите на тази служба.
    Затова просто предложението ми е да отпадне или пък да се дадат достатъчно убедителни разяснения.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Бисеров, ще вземете ли отношение?
    Заповядайте, имате думата, господин Бисеров.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: По § 4, както виждате, няма предложения за промяна. Такова не е направено от господин Гайтанджиев. Той предложи да обсъдим една идея и в крайна сметка в резултат на това комисията и с негово участие стигна до редакцията, която ви предлагаме за § 4, така че няма годно предложение за гласуване освен редакцията, която ви предлага комисията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
    Поставям на гласуване редакцията на § 4, предложена от комисията.
    Гласували 158 народни представители: за 125, против 26, въздържали се 7.
    Параграф 4 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "§ 5. За служителите от гражданската администрация се прилагат разпоредбите на гражданските закони, доколкото не е предвидено друго в този закон.
    § 6. Министерският съвет издава правилник за прилагането на закона.
    § 7. Изпълнението на закона се възлага на министъра на вътрешните работи".
    Комисията приема текстовете на трите параграфа.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване текстовете на параграфи 5, 6 и 7 така както са предложени от вносителя.
    Гласували 152 народни представители: за 151, против няма, въздържал се 1.
    Параграфи 5, 6 и 7 са приети.
    Предложението за отпадане на § 8 няма да го поставя изобщо на гласуване, защото не може да бъде и приет така, както е, нито пък да отпадне, без да е посочено от кога влиза в сила.
    Това, което пише е: "Законът влиза в сила от ... ", така че няма какво да се гласува тук.
    Можем да смятаме, че законът с това последно гласуване е приет. (Ръкопляскания.)
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Законът е приет, но с оглед направените промени - отпадане на текстове и записване на нови текстове - текстовете се преномерират в целия закон.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Преди да дам думата на господин министъра, ще предложа да си досвършим работата и тогава да вземе и той думата, защото във връзка с този закон, който приехме, са и предложенията за изменения по втора точка от нашия дневен ред:
    ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (второ четене).
    За да си свършим докрай работата, ще продължим с този кратък текст и тогава вече ще дам почивка.
    Моля, докладвайте по този законопроект.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: По Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили ви докладвам последните текстове.
    Комисията предлага да се създаде нов § 40а със следното съдържание:
    "§ 40а. Чл. 132 се изменя така:
    "Чл. 132. Актовете по освобождаването на кадровите военнослужещи подлежат на съдебен контрол. Споровете се разглеждат при условията и по реда на Закона за административното производство, като производството по тези дела е безплатно".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли някакви изказвания по това предложение? Няма.
    Моля да гласувате за създаването на нов § 40а.
    Гласували 163 народни представители: за 162, против няма, въздържал се 1.
    Параграф 40а е приет.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Преходни и заключителни разпоредби".
    Комисията смята, че систематичното място на приетия на заседанието на Народното събрание на 12 ноември 1997 г. § 56 е в Преходните и заключителни разпоредби и предлага Народното събрание да гласува това предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Значи, § 56 да отиде в Преходните и заключителни разпоредби, така ли?
    Добре, предложението е заглавието да мине фактически преди § 56. Поставям на гласуване това предложение на комисията.
    Гласували 159 народни представители: за 155, против 1, въздържали се 3.
    Предложението на комисията е прието.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "§ 57. Разпоредбите на параграфи 5, 31 и 36 влизат в сила от 1 януари 1998 г.".
    Комисията приема текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля да гласувате за § 57.
    Гласували 169 народни представители: за 168, против няма, въздържал се 1.
    Параграф 57 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Следва § 58. Комисията предлага той да отпадне.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Комисията предлага да отпадне § 58: "Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет".
    Моля да гласувате за предложението на комисията този параграф да отпадне.
    Гласували 170 народни представители: за 160, против 6, въздържали се 4.
    Параграф 58 отпада.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Следва предложение на господин Статков за създаване на нов параграф. Комисията не го приема.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков не го виждам.
    Предложението на господин Статков е нов параграф със следния текст: "Лицата, положили курсантски и школнически стаж до влизането на този закон в сила се ползват от разпоредбите на чл. 120 от този закон".
    Комисията не е подкрепила предложението.
    Поставям на гласуване предложението на господин Руси Статков.
    Гласували 174 народни представители: за 76, против 95, въздържали се 3.
    Предложението на господин Статков не е прието.
    С това приключихме и по втора точка от дневния ред работата си и приехме целия Закон за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. (Ръкопляскания.)
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Параграфите в законопроекта се преномерират с оглед направените промени.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: А сега господин министър Бонев иска думата, заповядайте.
    МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Искам да благодаря на всички народни представители за упорития труд по приемането на закона.
    Старият закон, виждате, че беше променян всяка година. Надявам се новият да не го споходи същата участ. Тук вече има една закана от господин Дилков, че ще внася текстове в Конституционния съд, но той все още е мой служител, ще се разберем. (Весело оживление в залата.)
    Мисля, че с правилника ще уредим тази материя.
    Още веднъж ви благодаря и ви каня в Клуба на народния представител. (Ръкопляскания.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин министъра.
    Половин час почивка до 17,30 ч. (Звъни.)
    (След почивката.)



    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието с трета точка от дневния ред:
    ПРИЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБОР НА НАЦИОНАЛЕН СЪВЕТ ЗА РАДИО И ТЕЛЕВИЗИЯ.
    Най-напред ще помоля председателя на комисията господин Стоян Райчевски да прочете становището на Комисията по културата и медиите.
    ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще представя становището на Комисията по културата и медиите във връзка с предложението за избор на членове на Националния съвет за радио и телевизия от квотата на парламента.

    "С Т А Н О В И Щ Е
    относно избора на членове на Националния съвет
    за радио и телевизия от квотата на
    Народното събрание

    На свое заседание от 8 декември 1997 г. Комисията по културата и медиите обсъди постъпилите в комисията предложения за членове на Националния съвет за радио и телевизия от квотата на Народното събрание. Народните представители взеха отношение по кандидатури, предложени от парламентарни групи и обществени организации и творчески съюзи.
    След проведеното гласуване комисията взе следното становище:
    Комисията по културата и медиите предлага за членове на Националния съвет за радио и телевизия от квотата на Народното събрание да бъдат избрани (по азбучен ред): Александър Томов, Иво Драганов, Йосиф Сърчаджиев и Стефан Данаилов."
    Искам да добавя към становището, че комисията разгледа всички предложения независимо откъде са постъпили те. Някои от тези предложения бяха регистрирани в Деловодството на Народното събрание и разпределени до нас с председателя, други пристигнаха направо в комисията и бяха предоставени от творчески съюзи - Съюза на журналистите, Съюза на артистите и други творчески организации. При вземането на своето решение ние не се съобразявахме с това кой кандидат от коя политическа сила се подкрепя, а най-вече с това кои творчески съюзи и кои обществени организации и творци застават зад него. Съобразихме се и с неговите прояви в областта на хуманитаристиката, културата, изкуствата и медиите. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
    Ще информирам народните представители, че в Деловодството на Народното събрание са постъпили предложения: от председателя на Парламентарната група на Обединението за национално спасение господин Ахмед Доган, с което той предлага кандидатурата на господин Вежди Рашидов; от председателя на Парламентарната група на Демократичната левица господин Георги Първанов, с което предлага господин Стефан Данаилов; от името на Парламентарната група на Евролевицата, подписано от проф. Димо Димов, е направено предложение за проф. Петър-Емил Митев; от съпредседателите на Парламентарната група "Народен съюз - БЗНС, ДП", госпожа Анастасия Мозер и господин Стефан Савов е направено предложение за господин Иво Драганов. Това са предложения, които са постъпили в Деловодството.
    Разбира се, съгласно Конституцията и нашия правилник това съвсем не означава, че и в залата не могат да бъдат правени предложения.
    Преди да започнем изказванията, ще ми позволите, за да имате предвид и начина, по който ще процедираме, да ви прочета процедурни правила, които са на базата на досегашната ни практика в случаите, когато сме правили избор на личности.
    1. Гласуването е явно. Разбира се, всички тези процедурни правила могат да бъдат променени от залата.
    2. Кандидатури издигат парламентарни групи или народни представители.
    3. Кандидатурите се гласуват поотделно по азбучен ред на собствените имена.
    4. Избрани са четиримата кандидати, получили най-много гласове, но не по-малко от половината от гласовете на присъстващите народни представители.
    5. Когато двама и повече кандидати са събрали равен брой гласове, представляващи повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители, а незаетите места са по-малко от кандидатите с равен брой гласове, се провежда избор само между тези кандидати по реда на т. 3 и 4.
    6. Когато броят на избраните членове е по-малък от 4, се допуска издигането на нови кандидатури за незаетите места. В този случай изборът се провежда по реда на т. 3 и 4.
    Ако няма други процедурни въпроси, можем да преминем към изказванията.
    Думата има господин Иво Атанасов.
    ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю! Уважаеми дами и господа, колеги народни представители, докато придворният журналист е нещо зловещо, защото той започва да кади тамян на управляващите и им създава илюзорно впечатление за състоянието на държавата, вестниците са по-обективни. Но това, което слушам по радиото и телевизията ме удивлява. Такива хубави работи се говорят, които дори по времето на Тодор Живков не съм чувал. (Реплики на несъгласие от СДС.) Този начин да се харесаш на правителството на Иван Костов си е чист кариеризъм. (Силен шум и реплики отдясно.) Колеги отдясно, не разбирам защо негодувате и защо свиркате. Не сте ли съгласни с тези мисли?
    РЕПЛИКИ ОТ СДС: Не!
    ИВО АТАНАСОВ: Не сте съгласни. Аз пак ще ги повторя: придворният журналист е нещо зловещо, защото той започва да кади тамян на управляващите и им създава илюзорно впечатление за състоянието на държавата. Вестниците са по-обективни, но това, което слушам по радиото и телевизията, ме удивлява. Такива хубави работи се говорят, които дори по времето на Тодор Живков не съм чувал. Този начин да се харесаш на правителството на Иван Костов си е чист кариеризъм. Не сте ли съгласни с това мнение? Не сте съгласни.
    Уважаеми колеги отдясно, това са думите на нашия интелектуалец Стефан Цанев в интервюто му във вестник "Дневен труд" от вчера. Не сте ли съгласни със Стефан Цанев?
    РЕПЛИКИ ОТ СДС: Не!
    ИВО АТАНАСОВ: Не сте съгласни с него. (Шум и реплики отдясно.) Между другото това си личи и по начина, по който се формира Националният съвет за радио и телевизия, за съжаление. Как се формира този Национален съвет? Вие приехте един закон, който противоречи на Конституцията и ние имаме всички основания да сезираме Конституционния съд.
    Но дотук имаме трима души, назначени в Националния съвет за радио и телевизия. Спазва ли се принципът за политически неутралитет при формирането на независимия орган?
    РЕПЛИКИ ОТ СДС: Да!
    ИВО АТАНАСОВ: Да? Кои са тримата, предложени от президента - господин Георги Лозанов, културно син, господин Димитър Коруджиев, нервно син и проф. Милчо Лозанов, най-десният в Конституционния съд. Има ли някой от опозицията дотук? Няма.

    Предлагате от квотата на парламента от 4 души, двама да бъдат по ваше предложение. Йосиф Сърчаджиев - да припомням ли нощта на 10 юни 1990 г., нахлуването му в студиото на Българската телевизия с оня гражданин от Пазарджик, с фланелката "Бос"? Да припомням ли този случай? Значи стават четирима дотук. И Александър Томов, евентуално - петима.
    Спазва ли се принципът за политически неутралитет? Не се спазва. Вие сте пред прага да постигнете съотношение 6 към 1 в Националния съвет за радио и телевизия - такова, каквото дори и по "Закона на Клара" не можеше да се постигне, тъй като там максималното, което можеше да получи управляващата коалиция беше 6 на 5.
    Уважаеми колеги, дами и господа отдясно, предложени са много и достойни имена на нашето внимание за избиране от квотата на Народното събрание в Националния съвет за радио и телевизия, но ние нямаме никакви гаранции, че при избора ще бъде спазен принципа на политическия неутралитет, който е най-важното нещо за конституционосъобразността на този орган. Нямаме такива гаранции.
    ХРИСТО ТАРАКЧИЕВ (СДС, от място): Няма и да получите.
    ИВО АТАНАСОВ: Няма и да получим.
    Благодаря ви. Това оголва вашата цел. Вие искате да получите не политически неутралитет, а медиен уют, медиен контрол, пълен контрол върху медийното пространство. Това ли имате предвид, колега пред Панчо Панайотов? Това имате предвид.
    Добре. Как ние тогава ще правим Национален съвет за радио и телевизия? Как този Национален съвет за радио и телевизия ще избира генерални директори на Българското национално радио и Българската национална телевизия, които по Конституция са независими, след като тук, от групата отдясно, недвусмислено се заявява, че нямате никакво желание да спазите принципа на политическия неутралитет?
    РЕПЛИКИ ОТ СДС: Нямаме желание.
    ИВО АТАНАСОВ: Нямате желание. Чувате ли, госпожице Михайлова? Нямате желание. Нямате желание да спазите принципа на политически неутралитет.
    ПЕТКО ИЛИЕВ: (СДС, от място): Ти какво предлагаш? Кажи ти какво предлагаш!
    ИВО АТАНАСОВ: Какво предлагам, ли? Сега ще ви кажа какво предлагам.
    Тъй като дотук има трима представители на управляващите, вече назначени от квотата на президента, който между другото обеща да има поне един журналист от неговата квота. И такъв журналист няма. И се стигна дотам един вестник да пише вчера - "Тази власт дойде с помощта на журналистите и те не заслужават да ги подбутват по кьошетата". Отделен е въпроса, че е цинично да се каже, че вашата власт е дошла с помощта на четвъртата сила. Но съществен е въпроса, че наистина няма нито един журналист в Националния съвет за радиото и телевизията.
    И господин президентът трябваше да изчака и да види решението на парламента, и тогава със своята квота да се опита да постигне баланс в Националния съвет за радио и телевизия. Вместо това той избърза и назначи трима, в чиито цвят никой не се съмнява.
    Така че това, което аз ви предлагам е парламентарната група на Съюза на демократичните сили да гарантира, че по нейно предложение тук, в пленарната зала, няма да бъде избран нито един член на Националния съвет за радио и телевизия. Един член да бъде избран, вие получавате доминация в Националния съвет и по този начин принципа за политически неутралитет се погазва, което автоматично праща избора в Конституционния съд.
    ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС, от място): Да не гласуваме ли ни предлагаш?
    ИВО АТАНАСОВ: Да не предлагате.
    ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС, от място): Ние не предлагаме.
    ИВО АТАНАСОВ: Предлагате! Вие казвате, че предлагате личности, дадени ви от творчески съюзи, но интересно защо, тези творчески съюзи дават предложенията не на Народното събрание, а на "Раковски" 134. Защо не ги дават на "Позитано" 20 например или на Евролевицата, или на Народния съюз, а ги дават на "Раковски" 134? Така че вие се опитвате по този начин да представите тези фигури като надпартийни. Йосиф Сърчаджиев ли е надпартиен? (Неразбираема реплика от Екатерина Михайлова.)
    Колеги, нека говорим сериозно! Аз разбирам вашите реплики, разбирам вашата нервност по този проблем. Вие така дълго мечтаете да узаконите своя монопол, своя политически контрол върху националните медии. Но вие сте нервни и затова, защото начина, по който го правите ви отвежда в Конституционния съд. И вие знаете какво ще бъде неговото решение. Така че, нека постъпим като разумни хора. Нека не подлагаме тези достойни личности на недостойни коментари в тази зала.
    Нека отложим дебатите по тази точка и нека направим консултации между парламентарните групи, които да бъдат насочени към това, което изисква Конституцията и четирите решения на Конституционния съд, а именно - спазване на принципа на политически неутралитет при формирането на независим орган.
    Моля ви за това решение. Предлагам го процедурно. Всичко друго ще бъде нарушение на Конституцията и за това ще има съответните последствия.
    Благой Димитров се усмихва. Той така се усмихваше и през юни месец, но така ще посърне, когато чуе решението на Конституционния съд. Не Ви го пожелавам, господин Димитров. Имате възможност да влезете в демократичната практика. Благодаря. (Ръкопляскания от ДЛ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иво Атанасов.
    Беше направено едно процедурно предложение от господин Иво Атанасов за отлагане на дебатите.
    Има ли противно становище? Няма желание да бъде изразено, но аз съм длъжен да поставя на гласуване предложението на господин Иво Атанасов за отлагане на дебатите по тази точка.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 211 народни представители: за 72, против 127, въздържали се 12.
    Предложението не се приема.
    Има думата господин Панчо Панайотов за реплика.
    ПАНЧО ПАНАЙОТОВ (СДС): Господин председател, уважаеми дами и господа! Аз съм много щастлив. Днес ние ще изберем едни светли личности - демократи, хуманисти и днес тази много изстрадала Българска национална телевизия ще се освободи от екземпляри като Иво Атанасов. (Ръкопляскания, възгласи от мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панайотов и му правя забележка, защото народните представители не са екземпляри.
    Има думата за дуплика господин Иво Атанасов.
    ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Уважаеми дами и господа! Моята дуплика се състои в това, че някои народни представители са екземпляри. (Смях и оживление в залата.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Трябва и на Вас да Ви направя същата забележка, защото е недопустимо да се обиждат народните представители.
    За процедура - господин Местан.
    ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа! Правя процедурно предложение това заседание на народното събрание да се излъчва пряко по Националната телевизия и Националното радио.
    ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС, от място): В момента върви пряко зарята в Плевен.
    ЛЮТВИ МЕСТАН: Оттеглям предложението си.
    ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС, от място): Значи Руско-турската война няма да се предава, а трябва циркът в парламента да се предава.
    ЛЮТВИ МЕСТАН: Госпожо Михайлова, не знаех, че тече подобно пряко предаване. Поради това, не разбирайки съвсем емоцията Ви, защото, аз ако знаех, не бих направил подобно предложение, необяснимо е емоционалното Ви отношение, аз оттеглям предложението си. А има защо да го направя, защото ние занимавахме широката общественост с часове за по-несъществени въпроси - от колко души да се състои този Национален съвет, а сега, когато става въпрос по същество, кои личности да влязат, да лишим обществеността от информация за това как се избира не какъв да е, а именно обществен орган, не е честно.
    Но това е много важно. Аз оттеглям предложението си.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Само за информация наистина от 17,30 часа върви зарята в Плевен.
    За изказване господин Димо Димов.
    ДИМО ДИМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа депутати! Току-що чух, че има един щастлив човек в тази зала. Това ме радва. Аз не мога да кажа, че съм нещастен, но съм много тъжен, огорчен. Това е една реакция след моя опит като депутат. Това е една реакция на един изминат път, това е пътят на медийната сага в това Народно събрание. Бих казал, че това е пътят към Итака - толкова дълъг, толкова отлаган, за да стигнем щастливия бряг. За съжаление този бряг, който днес достигнахме, няма да бъде осеян с труповете, с които Одисей ще им даде възмездие, но той убива вярата в общественото доверие.
    Неведнъж се убеждавам, че в Народното събрание политическата памет или е къса, или се използва само за лични или партийни интереси. Ще ми разрешите да ви кажа, че този път, който ние изминахме, все повече и повече ни отдалечава от това, което ние наричаме съгласие, от това, което ние търсим, като понятие да въплътим в националното помирение, от това, което е на път да даде страшно оръжие в ръцете на една политическа сила.
    Нашите деца станаха убийци. Сее се смърт от екрана, сее се смърт в цялата страна.
    РЕПЛИКИ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Кой го направи?
    ДИМО ДИМОВ: Аз не зная кой го направи, но нашите усилия да дадем възможност, равнопоставеност на всички в това общество, да го изградим и направим по-добро, виждам да се отдалечават.
    Тези борби 7-годишни, които продължават и днес, за да овладеят най-силното оръжие в едно демократично общество, продължават.
    И вчера, и онзи ден аз говоря с хората от телевизията - тези, които са били на постове или биха се кандидатирали, тези, които са слезли от постове, тяхното отвращение от това, което става, да не кажа само огорчение, е повсеместно. Това, което те имат в ръцете си, показва, че като професионалисти може и без ръководители да става. Нашата телевизия и нашето Национално радио, макар и без генерални директори, работят.
    Какво искаме ние? Искаме да им сложим хора, които да играят по гагата на някой. Извинявайте за израза. Не е така. Аз ще ви припомня как тръгна всичко.
    На 10 юли избрахме противозаконно директорите на националните медии. Обещанието, че ще имаме медиен закон беше забравено. Ето пак - късата памет. И това на какво ви прилича? Има една опера на Моцарт "Кози фантуте" - се казва - "Така правят всички". По този начин постъпи и мнозинството и много бързо забрави своите обещания.
    Какво стана есента? Даже този шамар, който Конституционният съд нанесе върху неправомерния акт, не успя да убеди мнозинството, че трябва да се намери бързо и радикално решение на тези въпроси. Ние пак ви подкрепихме.
    Тази опера, този водевил, който се разигра на едни политически партии, които приемат един закон и само след няколко месеца те го отричат, а пък се вижда, че другите вече го приемат този закон. И всичко това за какво, ние се съгласихме да поправяме един закон - в името на това да работят националните медии, в името на това да намерим някакво съгласие.
    Аз съм горд, че участвах в преговорите за националния герб. Това е единственият път за съгласие. Но ще кажете: е, националният герб, той си стои там, и нито пие, нито яде, нито носи някакви дивиденти. Но телевизията е съвсем друго нещо. Но, пак повтарям, това беше пътят и ние още от първия момент подчертавахме. Мен ми става вече неудобно, миналата седмица обикалях по всички партийни лидери по канцелариите да казвам: искаме преговори. Защо?
    Оттук, от тази трибуна, аз искам да се извиня на всички тези достойни хора, които дадоха своите имена - 18 души са съгласни да служат на това общество с всичко, което те са постигнали в този живот. И какво става? Ние след малко ще кажем: ти - ставаш, ти - не ставаш.
    РЕПЛИКИ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Всички ли да ги направим?
    ДИМО ДИМОВ: Не е така. Няма да направим всичките. Пътят на преговорите беше, за да изберем тези четири имена, които са най-подходящите, тези четири имена, зад които всички да застанем, така както онзи ден гласувахме Европейската конвенция за трансгранична телевизия. Ама ще кажете: това не ни засяга.
    Ето това е пътят, защото обществото иска да знае, че тези, които ще контролират националните медии, няма да ги управляват. Обществото иска да знае, че всички тези, които ние представляваме тук в тази зала, ще защитят техните интереси. (Реплики и викове от мнозинството.) За първи път ми се случва да ми крещят от залата. Вие забравихте, че аз бях този, който ви подкрепя.
    Мен ме е срам, уважаеми колеги от телевизията, мен ме срам от всички други, които ме питаха: защо подкрепяте? Ние ви заявихме, че сме реформаторско мнозинство. Това реформаторско мнозинство вие днес го проваляте. Крещете, колкото си искате, обаче аз ви казвам, че така не се постига съгласие.
    И за да ви кажа, че повече ние, Евролевицата, не искаме да участваме в политически машинации, от името на д-р Петър-Емил Митев, от името на Евролевицата, аз оттеглям неговата кандидатура от списъка, който беше представен. И ви казвам, че това е решение на моята политическа сила и ние няма да гласуваме в залата нито "за", нито "против", нито "въздържали се". Ние не участваме повече в тези машинации. (Ръкопляскания от левицата.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димов.
    За реплика - господин Панайот Ляков.
    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Професор Димов каза много тежки думи. Не зная дали те са толкова основателни, но аз бих го помолил все пак да запази спокойствие и да не приема толкова трагично това, което става.
    Уважаеми господин професоре, няма нищо лошо в това, че ние ще направим избор от осемнадесет или двадесет човека и ще изберем четирима от тях. Винаги в едно демократично общество се правят избори. Знаете, и по време на парламентарните избори участват много хора, пресяват се на едно равнище, след това народът избира най-достойните от тях, те присъстват в залата. По същия начин ще стане и с членовете на Националния съвет. В това няма нищо трагично и аз не смятам, че хората, които ще бъдат утвърдени като членове, както и хората, които няма да бъдат утвърдени, по някакъв начин едните ще се чувстват победители, а другите - победени. Такава постановка, според мен, е абсолютно неправилна. Просто ние избираме по своята съвест хората, които смятаме, че най-достойно ще защитават интересите на обществото в този национален съвет.
    И защо смятате, че кандидатурите са толкова партийно оцветени, че те са неподходящи, че те ще защитават определена политика, след като това са признати и утвърдени имена на интелектуалци. И нима името на господин Стефан Данаилов е носено на "Раковска" 134?
    РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: Все зад него се криете.
    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Никой не се крие зад него. Аз ви казвам, че тези кандидатури са кандидатури, представени от творческите институти. Те стоят зад тях, затова сме ги подкрепили. Затова, моля ви, не употребявайте такива тежки думи, нека да направим един достоен избор на достойни хора. Благодаря ви. (Ръкопляскания в блока на СДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ляков.
    Има думата за дуплика господин Димов.
    ДИМО ДИМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин Ляков, аз преди малко казах, че политическата памет тук, в залата, е къса. Защо смятате, че вчера напуснахме комисията? Не Ви ли беше ясно? Защото председателят на Комисията за култура и медии господин Стоян Райчевски направи предложение да гласуваме само вашите четирима кандидати. Не си ли спомняте?
    СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС, от място): Не е вярно.
    ДИМО ДИМОВ: Не си ли спомняте? (Шум и реплики в блока на СДС.) Добре! Ние го оспорихме и след това приехме да гласуваме поотделно имената. И тръгнахме да гласуваме имената.
    Това, че видяхте кандидатурата на Вежди Рашидов да минава, накара господин Райчевски да прекъсне заседанието. Ами, вижте, това са детинщини! Ние не сме чак толкова глупави! Ние не сме от днес тук, в тази зала. Ние сме възрастни хора, които са отговорни за своите действия. Само че, днес пак държа да го кажа, на първото заседание на Комисията за култура и медии аз казах, че моята оценка за работата на тази комисия в предишните народни събрания е много ниска, че тази комисия не върши работа. Сега ви го казвам пак като заместник-председател. Тази комисия до ден-днешен нищо не е свършила. Тази комисия само чака решението, което ще й бъде снето отгоре, за да се гласува. И сегашното гласуване от тези осемнадесет души ще докаже точно същото. И затова ние няма да гласуваме. (Ръкопляскания в блока на ДЛ и ЕЛ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димов.
    Сега има думата господин Жорж Ганчев.
    ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Господин председател, колеги! Достолепният бивш министър на културата Димо Димов каза много верни неща, няма да ги повтарям.
    Обръщам се към всички вас с чувство за отговорност, без никаква злоба и без никакви политически амбиции, само по една причина: вашият Асен Агов преди години каза, че телевизията върви след победителите. И това е вярно. Аз ще допълня, че медиите в България вървят след победителите.
    В Съединените щати, за да си вземете едно пространство във вестник от осем или десет реда, трябва да платите цяло състояние. Да не говорим за радиостанциите, да не говорим за водещите телевизионни канали. Затова искам хората, които ни гледат в цяла България, да знаят колко скъпо народът плаща за някои удоволствия, които наистина се експлоатират за политически цели. Това е дълбочината на моята бележка към вас, и ако я разберете, вие ще знаете, че на вас ви е нужна опозиция, на вас ви е нужен контрапункт, на вас като управляващи ви е нужен коректив в този обществен съвет. Ако сте умни и ако сте отговорни.
    Аз ви предложих от позицията на патил човек деветчленен съвет - шест от парламента и трима от Президентството, неслучайно. Защото сме парламентарна република и защото наистина шест души би трябвало да представляват българския парламент. Но не, не би!
    Една жена няма в тази листа, една Илиана Беновска, водеща, на върха, която не е нито синя, нито червена, нито центристка. Никой не желаеше даже и да я постави в списъка. Един Найден Андреев - композитор, който наистина разбира от телевизия, нито един не се сети да го постави в списъка. За мен това е обидно. Нито ми е приятел, нито ми е съпартиец. Но за мен това е обидно. (Шум и реплики в блока на СДС.)
    Оттук мога да продължа с ерудити като Вили Цанков. Нито един не се сети да каже: "Хей, Вили беше ваш представител, на СДС, във Великото Народно събрание." Но той се отказа от политиката, защото се почувства омерзен като творец да служи само на партия-мартия. Един такъв човек бихте предложили и ние бихме го приели.
    Искам да разберете дълбочината на моята забележка към вас. (Шум и оживление в блока на СДС.)
    Оттук следва логиката: вие експлоатирате националната телевизия като една ефективна играчка, която ви носи евтини политически дивиденти. Например в понеделник използвахте една случайна личност като председател на БББ с Йордан Цонев и вашата председателка на Парламентарната ви група Екатерина Михайлова да излъжете, че Българският бизнесблок подкрепял ваш кандидат и четири милиона и половина българи го чуха и някои го повярваха. А това е подла лъжа и машинация! Ето ви един пример как се използва това силно оръжие за ваши политически цели.
    Само един пример ви давам.
    РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Той е от Бизнесблока.
    ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Не казвай: "Той е от Бизнесблока", мъж! Той е изключен като парцал и от Бизнесблока, и от Парламентарната група. (Шум и реплики в залата.)
    Значи за какво иде реч тук? Иде реч, че вие желаете цялата власт. Вие желаете "Вся власт советом". Вие по болшевишки желаете тази държава да бъде една неоколониална, малка република, работеща да плаща външния дълг на хората, които ви поставиха на власт. Това желаете вие. (Силен шум и реплики в блока на СДС.) Това желаете вие!
    И аз ви казвам: опозиция има и ще има, но тя трябва да бъде добронамерена, тя не трябва да бъде опозиция до дупка, тя не трябва да бъде злостна опозиция, тя наистина трябва да бъде ваш коректив тогава, когато българският народ има полза от такъв коректив. И затуй ние - центристите (смях и реплики от мнозинството), ние - центристите, уравновесените политически хора, без омраза ви казваме следното: господа, нагазвате лука до такава степен, че всички ваши туристи, които похарчиха милиарди левове да обикалят света и да убеждават изтормозения български народ колко успешни сме били в очите на Европа, колко сме се приближили до НАТО и Европейската общност. Аз ви казвам, ние сме толкоз далеч след всички тези похарчени пари - и от Европейската общност, и от НАТО, колкото бяхме преди да ги похарчим. (Смях от ДЛ.) Мога да ви гарантирам това.
    Затуй медийната политика ви е толкова близко до сърцето и е нужна - по простата причина, че вие трябва да убедите нашия народ, че сте една успешна администрация. И аз ви разбирам. Разбирам ви! Само че Библията казва: "По делата ще ги познаете", тъй че направете всичко възможно чрез дела да убедите хората, а не чрез медийни машинации. (Смях и реплики от мнозинството.) Не ми досаждай, мъж, и чуй какво ти говоря! Следи ми устните внимателно. (Смях и реплики от мнозинството, неразбираема реплика от господин Христо Петков.)
    Едно момче, което съм вкарал от улицата, иска да ми каже нещо. (Неразбираема реплика от господин Христо Петков.)
    Знаете ли, господа, нито едно добро дело не е останало ненаказано. Това е лошотията на нашия национален характер. Ние трябва да живеем с нея. Трябва да бъдем щедри и благородни към нея. Трябва да си обичаме народа такъв, какъвто е, тъй като това не е супермаркет да избираш народа си на рафта. Имаш един народ и аз казвам - или го обичай, или му прощавай, или се махай от политиката. (Реплики от мнозинството.)
    И затуй се обръщам към подобни личности и подобни изказвания със снизхождение и продължавам по темата. Зная, че времето е винаги късо за Жорж. Зная, че времето, което народът ми е дал, ви тормози. В предишния парламент вие ме изгонихте, за да ми вземете това време съвсем незаконно. Аз ви простих от едно чувство за благородство, че всеки може да сгреши. И вашата партия сгреши. Но в този парламент вие правите огромна грешка, лансирайки шест към един във ваша полза в този обществен съвет. Никой в България няма да ви повярва, че това е редно, че това е приемливо. И когато ви казва вашият коалиционен партньор, човекът, който подкрепя... Александър Томов, човекът, който представлява Евролевицата, току-що ви каза отговорни слова. Вие лека-полека ще изпуснете приятелите си.
    Защо третирате Жорж и Бизнесблока като враг? Ами, защото някои слуги лесно могат да ви служат и да направите паралелен Бизнесблок, както паралелен Гюнер Тахир, както паралелни безенесета. Само че народът вече знае кой е кум и кой сват. И онзи ден Цонев питаше кой е Кумчо Вълчо? Отговорът е, господин Цонев, съжалявам, че Ви няма, както вие желаете цялата власт, "Вся власт советом" да я турите в джоба, както вие прокарвате закони, които ви дават всички права да си правите каквото желаете в тази държава, по същия начин един ден народът ще даде властта в ръцете на една центристка коалиция, която тогава ще покани вас да участвате и да отговаряте, заедно с нас и заедно с други политици за съдбините на България. И Кумчо Вълчо се нарича законът. Няма нищо по-свято и по-голямо от закона. Това, което правите срещу господин Татарчев...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Ганчев, хайде на темата, обещахте.
    ЖОРЖ ГАНЧЕВ: ...е пряко свързано с темата, господин председател. Вие плюете чрез всички радиа, вестници, телевизия един човек, който по закон трябва да уважавате. И само когато има действия, които нарушават закона, само тогава имате право да тръгнете срещу него, както и срещу президента.
    Господин Татарчев например Ви казва, че той не е длъжен да знае никакви детайли в Турция. Той е главен прокурор на Република България тук, на място. А вие правите политическа вендета срещу него. Сега правите политическа вендета срещу всички нас с тези ваши хора - шест срещу един. За което аз ви казвам: искрено съжалявам българската демокрация. Благодаря. (Ръкопляскания от ДЛ, ЕЛ, ОНС и независими депутати.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
    За тези, които са закъснели, да напомня, че няма директно предаване по телевизията. (Смях и ръкопляскания от мнозинството.)
    Има думата за изказване господин Иван Сунгарски.
    ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря Ви, господин председател!
    Уважаеми колеги, много естествено е след изказванията на Жорж в залата да има шум. Това просто е станало практика.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Ганчев, а не Жорж.
    ИВАН СУНГАРСКИ: Аз казвам Жорж, защото имам честта да се познавам с господин Ганчев от малък. Това вече е лично между нас.
    Какво искам да кажа? Първо, искам да направя една лека корекция в трактовката, която господин Димов даде на понятието силно или най-силно оръжие. Най-силното оръжие, уважаеми дами и господа, в една страна е моралът. Най-силното оръжие са ценностите, които една страна е приела като водещи за себе си. Всичко останало в една страна е функции на тези основни неща. И от тази гледна точка, когато излиза човек на трибуната, той не може да лепи етикети безадресно и да ги прави цветни в една или в друга тоналност, а просто единственото, което трябва да говори, е за качествата на хората, които са предложени за обществен контрол или обществен съвет, който да се занимава с радиото и телевизията. И аз бих призовал всеки, който излезе на трибуната, да прави точно това и да се занимава с конкретните имена, които той предлага, или които са предложени, и да ги обсъдим тук заедно, а не да започваме едно безадресно хокане, каране, викане и т. н.
    Много често, когато слушам подобни изказвания, като това на господин Иво Атанасов, си спомням онова известно за моето поколение съветско стихотворение: "Коммунист, коммунист, благородный ответ".
    Ето това нещо и този "благороден ответ" ни докара до това състояние, господин Димов, а не боричканията и не борбата. Защото ако децата ни, както Вие казахте, стават убийци и престъпници, вината е на всички нас - техните родители, защото приехме, че в името на партията комунистът има право дори да убива. (Шум и реплики от ДЛ.) И това искам да припомня на тези, които ги е обхванала непонятна за мен амнезия и са забравили на какво дължим сегашната деградация на обществото, на кого дължим това, че в момента няма национална ценностна система. (Депутатите от ДЛ тропат по банките.) Чукайте, чукайте!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля за тишина в залата!
    ИВАН СУНГАРСКИ: Хич не се притеснявам от чукания. Такива като вас са чукали на главата ми петдесет години. Както виждате, още съм жив и здрав.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Сунгарски, спрете само за минутка.
    Моля за тишина в залата. А моля и ораторите, вече сме на петдесетата минута и по темата, включително и господин Сунгарски, почти никой не е говорил. Имаме да изберем четирима души. Аз още нищо конкретно не съм чул. Затова моля всички оратори да бъдат по-близко до темата.

    ИВАН СУНГАРСКИ: Аз Ви благодаря за напомнянето, господин председателю, и наистина съм съгласен с това, че на някои хора трябва да бъде напомняно.
    Това, което направих като встъпление беше, защото казах и повтарям: мнозина забравят първо защо са тук, и второ, забравят защо сме на това дередже.
    Господин Атанасов, кого наричате нервносин? Димитър Коруджиев ли?
    ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Да. Четете есетата му от 1990 г.
    ИВАН СУНГАРСКИ: Ако си направите труда да четете точно есетата на Коруджиев от 1990 г., ще установите, че Коруджиев прави всичко възможно като автор на тези есета и като български писател да възвърне традиционния за българите морал до 1944 г.
    ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Реставратор... (Оживление.)
    ИВАН СУНГАРСКИ: Това е била целта на господин Коруджиев и аз дълбоко се покланям на всеки един, който посегне към перото точно с тази цел.
    Аз имам щастието да познавам някои от посочените имена. Освен господин Коруджиев, познавам и Йосиф Сърчаджиев - един блестящ актьор, независимо от това какъв цвят му поставяте вие. И до него още един блестящ български актьор - говоря за Стефан Данаилов - познавам и него. И независимо, че Стефан Данаилов е бил и остава част от нашите политически опоненти, аз смятам, че Стефан Данаилов е също едно достойно предложение, че Стефан Данаилов може да бъде принципен в поведението си, когато участва на национално ниво в такъв орган.
    А това, че Йосиф Сърчаджиев през 1990 г. излезе пред камерите на Българската телевизия и се разплака, беше от обида затова, защото изборите бяха подправени и в това няма нищо срамно. (Силно недоволство от Демократичната левица.) Тук стои член на комисията, който проверяваше документите и може да го докаже - това не е моя задача.
    Аз искам обаче да призова още един път, когато някой отхвърля някого, нека да се мотивира не с етикета, с конкретен фактор в биографията му. Аз нямам основания да се притеснявам от това, че политическата сила, на която принадлежа, е предложила такива фигури като Александър Томов, като Йосиф Сърчаджиев. Нямам основание да се притеснявам.
    Нямам основание да се притеснявам даже и за Стефан Данаилов, защото съм убеден, че предложението е правилно и същевременно, че то съвпада с виждането на нашите колеги от левицата. И не виждам защо се опитваме да принизяваме дебата. Може би вие до известна степен се чувствате подведени или измамени за това, че предложението дойде може би от нашата парламентарна група или от комисията. Но в края на краищата истината е една: това беше една личност, която вие лансирахте многократно в медиите и не виждам защо сега трябва да се притеснявате от нея. Никак няма място за притеснение...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Сунгарски, пак Ви прекъсвам, няма какво да се притесняват. Има предложение от Парламентарната група на Демократичната левица за господин Стефан Данаилов. Просто губим време в приказки, които не отговарят на истината.
    ИВАН СУНГАРСКИ: Още по-добре. Слава Богу, това е нюанс, който аз разбирам от Вас. Защото, когато прочетохте предложението одеве, аз лично не чух името на Стефан Данаилов. Може да не съм бил в залата, но не го чух. (Оживление.)
    Мисълта ми е, че има четири имена, предложени от комисията. Каза се съвсем ясно от председателя, че който иска, може да направи предложение и никой не му пречи. Защо започвате предварително да плюете тези, които вече са упоменати като имена? Защо? Какво искате да допринесете в дебата с подобно поведение? Какво точно търсите в тоя дебат?
    ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Нима не го знаете?
    ИВАН СУНГАРСКИ: Не, не го знам, господин Атанасов. Аз искам да ви кажа, господин Атанасов, че Вие имате някои забежки от елементарното поведение. Извинявайте за израза.
    ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Каква е тази руска дума?
    ИВАН СУНГАРСКИ: Но това, че Вие го имате, съвсем не бива да се превръща в навик на цялата зала. Не бива заради Илия, господин Атанасов, да намразвате и Свети Илия. Затова, че не симпатизирате на някого, не може да плюете по целия Национален съвет един по един и един след друг, защото това е недостойно. И Вие, ако сте честен човек, ще се извини за думите, които казахте на хората, които упоменахте.
    Колеги, в заключение искам да се обърна към цялата зала. Нека, когато човек излиза на трибуната, наистина да мисли, че това оръжие или тази власт, наречена медии, трябва да служи за едно - за превъзпитанието на нацията, наречена българска. За това да се върнем към корените си и към традициите - такива, каквито са ни съхранили през 13-вековното ни съществуване. Това е задачата на този Национален съвет и аз го призовавам, когато си влезе във функциите, точно това да гледа и да спазва Българската телевизия и Българското радио. Благодаря. (Единични ръкопляскания от мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сунгарски.
    ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Искам реплика.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ще Ви дам думата, но преди това искам да кажа следното:
    Господин Сунгарски, нито един от предложените кандидати не беше обиден в тази зала. Уверявам Ви, че аз няма да допусна такова нещо. Не бяхте точен, като набедихте някои депутати.
    Господин Иво Атанасов иска думата за реплика.
    ИВАН СУНГАРСКИ (СДС, от място): Тъмносин и нервносин какво означава?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ако смятате, че тъмносин е обида? (Смях в залата.)
    ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Аз не знаех, че думата син вече е обида. Извинявайте! Но щом господин Сунгарски казва, може би да си син, вече наистина е обидно.
    Колеги, аз не зная стихотворението, което господин Сунгарски спомена тук: коммунист - коммунист ... Очевидно той е залягал сериозно върху съветската литература и може би това е било за добро.
    Но това, което аз направих в своето изказване, не беше нищо друго, освен да ви прочета няколко пъти един цитат от интервю на Стефан Цанев - нашият прекрасен поет, драматург и писател. Ако вие смятате, че господин Стефан Цанев е комунист, то това е една новинка за мене и аз ви благодаря за новинарското съобщение.
    Това, за което става дума, е толкова разбираемо, че съм сигурен, че и вие го схващате. Да се спази принципът на политическия неутралитет при формирането на независим орган, какъвто е Националният съвет за радио и телевизия. Казвал съм го сто пъти и съм сигурен, че вие сте го разбрали поне 99 пъти. Един път вероятно не сте били в залата. Така че политическия неутралитет не можете да го спазите с Йосиф Сърчаджиев така или иначе.
    Що се отнася до това, че имам забежки от елементарното поведение, да, аз имам забежки тъкмо от елементарното поведение и не смятам, че това е недостатък, господин Сунгарски. (Единични ръкопляскания от Демократичната левица.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
    За втора реплика думата има господин Димо Димов.
    ДИМО ДИМОВ (ЕЛ): Обикновено, когато човек говори и защитава морални категории, би трябвало да се огледа назад. Морално ли е, когато се дават обещания в тази зала, те да не се изпълняват? Не е морално.
    Морално ли е тогава, когато се изправяш пред целия народ и обещаеш медиен закон през септември месец, а не го изпълниш и след това започнеш ти да говориш за морал? Аз не мога да си обясня тези неща. Това има само една квалификация според мене и ще я кажа след малко.
    Господин Сунгарски казва, че аз съм говорел тежки думи. Тежки думи казвам, защото ме боли. Аз съм артист човек и ви го казвам в лицето. Тежки са думите, защото са истински, затова.
    А по начина, по който вие се опитвате в този момент да защитите една позиция, обявена от вас миналата седмица ... Морално е, когато една партия предлага един свой кандидат. Тя имала много, но е избрала един, защото има етика в тези отношения.
    Ние внесохме писмено нашите предложения. Къде са, господа от ОДС, вашите писмени предложения? Вие направо казвате четири души - тези. Това не е морално.
    Вие с вашето мнозинство предрешихте всичко. Това е, което ни обижда нас от Евролевицата, които застанахме зад вас в тези решения. Не е морално. Аз ходих при госпожа Екатерина Михайлова толкова пъти и й казвах: дайте да преговаряме. Ето нашият кандидат. Ние знаехме, че има и Вежди Рашидов, ние знаехме, че кандидатите са много повече. Това е морално. А не сега в залата да се прави нещо, което аз квалифицирам само с две думи - политическа йезуитщина. (Ръкопляскания от блока на ДЛ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За дуплика има думата господин Сунгарски.
    ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Не искам да отнемам много време. Просто ще кажа, че това, което направи господин Димов, не е реплика спрямо мен, защото аз не съм обещавал на българския народ медиен закон. Това, първо. А това, което господин Атанасов каза и направи от трибуната, не беше нищо друго, освен точно елементарно поведение, господин Атанасов.
    Позволете ми да кажа две думи за Стефан Цанев. Стефан Цанев е един от хората, които аз също познавам добре. Бих казал, че сме приятели. Но не е гарантирано едно приятелство от различия в мненията. И това, че вие използвате едно интервю на Стефан Цанев в един вестник, недейте да го смятате за толкова солиден аргумент. Просто е несериозно. Извадете нещо свое.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сунгарски.
    Има думата господин Лютви Местан.
    ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Струва ми се, че проблемът, пред който сме изправени, е достатъчно сериозен, за да продължаваме да играем на словесно красноречие. В тази връзка аз взех думата, за да кажа няколко простички истини относно това становище на комисията, в която имам и удоволствието, и неудоволствието да членувам.
    Започвам с това, че това становище е документ на несъстоялия се дебат по проблема, който дискутираме днес. Един най-общ поглед върху текста подсказва, че тук има няколко дефекта. Може би това е първото и единствено становище на комисията, което не съдържа информация за това колко души са участвали в това заседание, с колко гласа "за" са номинирани тези четири имена за членове на медийния съвет, с колко гласа "против". И отговорът на въпроса защо е спестена тази истина ни насочва към други няколко истини, които в това становище са спестени.
    Първата от тях, най-важната, е: стана ясно, че управляващото мнозинство си е поставяло като непремена цел да елиминира предложения от ОНС кандидат за член на медийния съвет, достойния гражданин на Република България господин Вежди Рашидов. Доказателства в тази насока.
    РЕПЛИКА ОТ СДС: Жорж го не ще!
    ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз виждам, че емоциите в залата вече са достатъчно големи, но ви моля да не ме репликирате от място, още повече, че преди малко бях обект на същото отношение.
    Комисията прие процедурни правила, по които да излъчи четирима души, които да предложи на Народното събрание за утвърждаване. Тези процедурни правила бяха приети единодушно, включително и от председателя на комисията господин Стоян Райчевски. Бяхме постигнали споразумение предложените кандидатури да бъдат гласувани поименно и тези, които са получили най-много гласове, да бъдат предложени на Народното събрание. Бе решено също така редът на гласуване да отговаря на реда на внасяне на предложенията и затова първо се гласува предложението за господин Вежди Рашидов. Той получи 6 гласа "за", само 1 глас "против" и 5 души се въздържаха. Аз не знам защо този резултат не е отразен в становището. Всъщност отговорът е ясен - еднолично, в нарушение на установените норми, господин председателят на комисията отмени това гласуване, промени процедурните правила и каза, че ще се гласува ан блок за четирите имена. (Възгласи от блока на ДЛ: "Позор!".)
    СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС, от място): Това не е вярно. От място го казвам и ще го докажа. Вие лъжете! Вие лъжете! Има подробен протокол.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Райчевски, след това можете да вземете думата за реплика. Моля да не се обаждате от място.
    ЛЮТВИ МЕСТАН: Да, протокол, господин Райчевски.
    СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС, от място): Вие напуснахте. Как знаете?
    ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз напуснах в знак на протест срещу този Ваш акт да отмените едно реално проведено гласуване. Защото 6 гласа от 12 присъстващи практически блокираше една от квотите. Това не влизаше в предварителния ви сценарий. Това е истината. Всичко останало е опит да се замаже тази истина и да се реализира този предварителен сценарий за силово налагане на имената в медийния съвет.
    Аз знам, че вие така или иначе ще успеете да сторите това. Но актът на силово налагане на имената в медийния съвет вече дискредитира самата идея за обществения характер на медийния съвет. Това, първо. И второ, този начин на избиране на четиримата от квотата на Народното събрание според мен е гавра с авторитета на тези имена-знаци.
    Искам още веднъж да повторя позицията на Обединението за национално спасение, че именно и най-вече по този въпрос трябваше ние да потърсим политическото съгласие чрез активен диалог и чрез компромиси. Може би и ние щяхме да направим своя компромис. Но вие затворихте вратите на диалога. Ако днес тук бяха предложени четири имена в резултат на политическото съгласие, ние нямаше да накажем останалите четиринадесет имена с един наказателен вот, защото това са имена-знаци за българската култура и за България въобще.
    В този смисъл именно защото не са налице достатъчно основания Вие да предлагате като становище на комисията само тези четири имена, ние си запазваме правото, когато дойде нашият ред, да преповторим кандидатурата на господин Вежди Рашидов.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Местан.
    Има думата господин Христо Иванов.
    ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Няма съмнение, че днес българският парламент е поставен пред решаването на един много сериозен и отговорен проблем, тъй като не сме ние, народните избраници, единствените зрители на българската телевизия. Тя има много сериозната задача да информира обществото какво става в страната и света. Освен това тя има и задачата да осигури едно спокойно и по възможност ведро ежедневие на българина в условията на този социален стрес.
    Аз съм доволен от това, че между тези осемнадесет имена, които известно време се спрягат и в медиите и които са обект на дискусия между нас, виждаме хора, които имат своето достойно място като представители на българската култура, на българските медии, които са доказали своя авторитет като общественици и независимо от своите партийни предубеждения преди всичко са се наложили пред нас с това, което представляват като професионали и българи.
    Смущава ме обаче едно обстоятелство, че ние, от една страна, пледираме за известен политически неутралитет на този орган, от друга страна, всяка парламентарна група води упорита борба да отвоюва своята политическа ниша в този медиен съвет, което само по себе си противоречи на тезата, че ние търсим тук едно професионално и надпартийно решение.
    Затова аз ви моля в днешния дебат да се концентрираме върху предложените както отляво, така и отдясно кандидатури. Нека да дискутираме техните качества, а да не се мъчим да ги защитаваме като кандидати на една или друга политическа сила, на една или друга парламентарна група.
    Аз мисля, че всички имена, които бяха споменати, заслужават нашето уважение и доверие. Ние сме изправени обаче пред едно решение, което ограничава тези осемнадесет човека до избора на само четири от тях.
    Аз искам да потвърдя пред проф. Димов, че с удовлетворение узнах, че комисията е гласувала доверие при едно вътрешно гласуване, например, на един такъв връх на българската култура, на българската скулптура и изкуство, като Вежди Рашидов. (Частични ръкопляскания.) Нищо, че този човек обвини господин Жорж Ганчев за лъжец, за мошеник, за недостоен човек, обвини го в това, че е откраднал неговите скулптури. Това няма никакво значение. (Оживление в залата.) Вежди Рашидов е достоен български гражданин. Всичко, което казва господин Рашидов, е истината. Той е честен и почтен. Аз не се съмнявам в нито една негова дума. Затова той има място в един такъв медиен съвет и аз бих гласувал за него. (Ръкопляскания в залата.)
    И затова ви моля, нека сега да не подхождаме партийно и квотно, защото ние в моменти изпадаме в положението, когато интерпретираме погрешно принципа на парламентарната демокрация.
    Извинете, но ако изхождаме по този квотен принцип и търсим присъствието на всяка парламентарна група във всеки орган, със същите претенции бихме могли да искаме своето квотно представителство и в българското правителство, и във всички други органи. Значи не може, не може на базата на партийно представителство и партийни квоти да формираме онези органи, които по един или друг начин са отговорни за провеждането на една национална политика. Но аз не отричам това, че трябва да се води диалог, напротив. Диалог трябва да се води. По тези кандидатури трябва да постигнем съгласие. В крайна сметка то ще се изрази чрез нашия вот и нашето гласуване.
    Ето защо ви моля, ако ние наистина не искаме да обиждаме никого от тези осемнадесет кандидати, нека да дискутираме техните качества.
    Извинете, но един Стефан Данаилов, актьор, когото аз винаги съм уважавал и чиито спектакли винаги съм посещавал и когото лично познавам, аз зная, че той има определени пристрастия към Българската социалистическа партия. Съвсем ясно поляризирани пристрастия. И това не е лошо. Това не е никак лошо.
    Затова аз не разбирам защо обвиняваме господин Сърчаджиев, че има пристрастия в другата посока, затова че беше от онези хора на изкуството, които, аз си го спомням в първите дни на демокрацията, беше на улицата, беше по трибуните, беше по митингите. И затова е уважаван и е обичан в България.
    ГЛАС ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: От някои.
    ХРИСТО ИВАНОВ: Затова ви моля... Не само от някои, защото вие, извинете, вие всички приемате, че ние всички уважаваме Стефан Данаилов, но не искате да приемете, че всички уважаваме актьор като Сърчаджиев. Ето, това е.
    ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Той не е бил на улицата, Стефан.
    ХРИСТО ИВАНОВ: Но той, господин Данаилов, е бил на вашите партийни митинги.
    ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Да, но той не е бил на улицата.
    ХРИСТО ИВАНОВ: Аз го познавам достатъчно добре и зная какво изповядва. И в това няма нищо лошо. Той също е честен човек.
    Затова ви моля, дайте персонално да дискутираме кандидатурите. Има предложения от различните парламентарни групи. Нека да ги оценим по достойнство. И в един парламент няма никаква друга алтернатива и друг избор, всеки един от нас по съвест да гласува. И тогава ще видим кои ще бъдат четирите най-достойни от тези осемнадесет достойни българи, които ще имат отношение към националната медийна политика в радиото и телевизията. Благодаря. (Ръкопляскания в мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Христо Иванов.
    Имате думата за процедура, заповядайте.
    ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги! На основание чл. 34, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам удължаване на работното време на днешното пленарно заседание с два часа. (Одобрителни ръкопляскания.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
    Има ли противно становище? (Оживление в залата.) Много моля за внимание, за да може да работим.
    Направено е предложение за удължаване на работното време. Има ли противно становище? Няма.
    Поставям на гласуване направеното току-що предложение за удължаване на работното време в днешния работен ден с още два часа.
    Моля да гласуваме.
    След гласуването ще преминем към репликите.
    Гласували 198 народни представители: за 126, против 69, въздържали се 3.
    Прието е решението за удължаване на работното време с още два часа.
    Продължаваме с нашата работа. Ще има три реплики.
    Имате думата за реплика, господин Атанасов.
    ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
    Аз мисля, че господин Христо Иванов направи едно некоректно сравнение между Националния съвет за радио и телевизия и правителството, като каза, че ние можем да стигнем до абсурда да избираме и правителството по квотен принцип.
    Господин Иванов, мисля, че едва ли на Вас трябва да обяснявам, че правителството е политически орган на властта, който се избира от парламентарното мнозинство и поначало те са политически идентични. Докато Националният съвет за радио и телевизия по закон е независим орган. А Българското национално радио и Българската национална телевизия по закон са независими институции. Така че не може да искате да се спазва един и същи принцип при избора на правителство и при избора на Национален съвет за радио и телевизия.
    И мен не ме притеснява фактът, че този или онзи предложен е симпатизант на една или друга политическа сила, но ме притеснява съотношението между симпатиите. Тъй като шест към едно е вече драстично нарушение на принципа на политическия неутралитет при формирането на независим орган.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Атанасов.
    Заповядайте, господин Ганчев.
    ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): (Оживление в залата.) Господин председател! Колеги! Благодаря за думата.
    Трудно се служи на силни господари. Трябва да им клякаш и да им лягаш при всяко изказване. (Смях и оживление в залата.) Много съжалявам такива хора, няма да ги коментирам. Аз съм за кандидатурата на Вежди Рашидов, чиято изложба имах щастието и честта да продуцирам със Ставри Калинов в 1987 г. в Лондон. (Смях и оживление в залата.) Повтарям, да продуцирам в 1987 г. в Лондон.
    Никога не съм отвръщал на неговите нападки и обвинения, тъй като на артистите, те са бам-башка хора, трябва да им се прощава.
    И второ. На Ставри Калинов аз изкупих цялата колекция от "Хемус" в долари и в момента я показвам в Торонто, Канада. Тя е моя собственост.
    На господин Рашидов, понеже нямаше добър шанс в Лондон, ние му препоръчахме и той подари някои от неговите творби на хора, като Петър Увалиев, например, което той направи, като Българското посолство, което той направи, като Болкан Холидей с Вили Събев, директор, което той направи и други.
    Така че, аз нямам абсолютно нищо против кандидатурата на интелектуалеца Вежди Рашидов. Това, че той е плюл Жорж, няма нищо общо с този дебат. Благодаря. (Оживление в залата и гласове: "Браво, Жорж!")
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Ганчев.
    Заповядайте за третата реплика, господин Пантелеев.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, изглежда в тази зала само господин Иванов не е разбрал, че ние не подлагаме на съмнение правото на всеки от кандидатите за Националния съвет за радио и телевизия да има право на собствени политически пристрастия. Проблемът се състои единствено в това, че шестима от така предложените кандидати имат политически пристрастия в посока на Обединените демократични сили, което създава една сериозна диспропорция, която фактически е много по-драстична и от тяхното парламентарно мнозинство.

    Ето защо аз подновявам нашия апел Съюзът на демократичните сили да декларира още веднъж желанието си да се постигне един приемлив, ако не паритет, то поне минимално превъзходство в този съвет. Това би ни помогнало да излезем от тази заплетена ситуация и да отговорим на принципа, за който тук Иво Атанасов дълго говори. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Пантелеев.
    Има думата господин Христо Иванов за дуплика.
    ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз, разбира се, хиперболизирах с примера за съставяне на правителството, тъй като искам с това да илюстрирам увлеченията, в които изпадат определени колеги от залата.
    Аз съм убеден, че всички хора, които днес обсъждаме, или по-точно не обсъждаме, и чиито кандидатури са издигнати, са хора, които в битието си на членове на медийната комисия напълно ще се абстрахират от своите пристрастия.
    Господин Атанасов, Вие днес давате примера с господин Цанев - един човек, който определено има сини пристрастия, но който никога, никога не е служил безкритично, никога не е бил слуга и винаги казва истината такава, каквато я вижда. Такъв човек е и господин Коруджиев, междупрочем, който много добре познавам и който е изключително правдив човек. Сигурен съм, че и господин Сърчаджиев ще има такова поведение и всички останали.
    Смятам, че кандидатите, които днес сме издигнали всички тук, са точно такива хора и вие затова сте ги издигнали, защото като членове на този медиен съвет те са хора, които гарантирано ще се издигнат над партийните си пристрастия и те по никакъв начин няма да оцветяват тяхното компетентно мнение в рамките на този орган.
    А що се отнася до репликата на господин Ганчев, аз не съм човекът, който ще бъде арбитър между мнението на един Вежди Рашидов - един колос в българското изкуство, и един Жорж Ганчев. Кой от двамата лъже народът сам ще прецени. (Ръкопляскания от мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Иванов.
    Има думата за изказване господин Стоян Райчевски.
    СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще започна своето изказване с няколко бележки към преждеговорившите не за да правя реплика, а за да направя пояснения, които, вярвам, ще помогнат на народните представители, когато искат да вземат обективно своето решение.
    Проблемът не е, че не се одобрява един или друг кандидат. Проблемът е в това, че всички искат да видят своите кандидати в състава на националния съвет, който обаче е твърде ограничен според нашата квота - само на четирима души.
    Ако ние представехме по-широка квота, щяхме да нарушим принципа, на който са изградени обществените медии. Именно щяхме да нарушим тяхната независимост. Ако всяка политическа сила, ако всяка парламентарна група можеше да има свой представител в този съвет, ние щяхме отново да попаднем под ударите на Конституционния съд. Нали това беше тяхното съображение - че ние възпроизвеждаме парламента? Именно желанието ни да не възпроизведем парламента, съотношението на политическите сили в него, приехме такива поправки в закона и сведохме квотата именно до четири, за да не можем да осигурим приоритет на политическите сили над независимите кандидати. И всички кандидати, които бяха издигнати тук, са посочени преди всичко от творчески съюзи и творчески организации.
    По отношение на начина, по който комисията се произнесе. Уважаеми дами и господа, ние започнахме действително по азбучен ред и така завършихме. Може би колегата Местан, понеже напусна заседанието, няма обективна информация за това как е протекло и той си позволява подобни твърдения.
    Ние гласувахме кандидатурата на Вежди Рашидов и той получи от 12-те възможни 6 гласа. Но 6 гласа са 50%, а за да има избор, ни трябват 50 плюс 1. Така че това гласуване не е отменено, аз не съм го отменял. То е записано стриктно в протокола с бележката, че ако се получи подобен резултат и с други кандидати, ще трябва да се прави балотаж.
    След това част от народните представители напуснаха заседанието и ние продължихме гласуването, като за всеки един от всички изброени 18 се проведе гласуване. Резултатите са известни и аз ще ви ги прочета. Но за яснота аз ще спомена имената на всички кандидати, защото между тях има, не има, а всички са достойни хора и всички могат да заемат достойно място в един или друг съвет.
    По азбучен ред бяха обсъдени и гласувани: Александър Ангелов, Александър Томов, Васил Марков, Вежди Рашидов, Веселина Седларска, Георги Дюлгеров, Георги Саракинов, Доньо Донев, Дочо Боджаков, Драган Тенев, Иво Драганов, Йосиф Сърчаджиев, проф. Емил Митев, Румен Димитров, Светослав Мичев, Стефан Данаилов, Тома Томов, Ясен Антов. Бяха номинирани четирима души.
    Така че процедурата по избора е перфектна и аз ще помоля колегите, които се съмняват в нея, да дойдат да се запознаят с протокола и пълната стенограма.
    Искам да възразя и срещу някои упреци, които бяха отправени към нас като представители на мнозинството, че не сме си изпълнили програмата, че правителството и политическата сила, която е обещала медийно законодателство до края на годината, не е удържала на обещанието си. Това не е така. Ние изпълнихме голяма част от тази програма, дори по-голямата. Само преди седмица ратифицирахме Международната конвенция за трансгранична телевизия, с което правителството всъщност фактически приложи един от основните европейски закони, да стане той вътрешна норма в нашето медийно законодателство. Ние приехме поправката към досега действащия закон с много текстове. Ние приехме и в момента приемаме този национален съвет, с което правим голяма крачка напред в цялостното решаване на медийното законодателство.
    И сега ще бъда конкретен. Използвайки правото си на народен представител, аз правя също своето предложение за членове на Националния съвет за радио и телевизия. Предлагам: Александър Томов, Иво Драганов, Йосиф Сърчаджиев и Стефан Данаилов.
    Ако желаете, господин председател, мога да прочета и техните биографии.
    РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Ние ги знаем.
    СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
    Има думата за реплика господин Димов.
    ДИМО ДИМОВ (ЕЛ): Господин председател, аз действително ще направя реплика.
    Проблемът, господин Райчевски, не е, че ние искаме да видим наши представители. Проблемът е, че Вие искате да имате всички ваши представители вътре. (Ръкопляскания от опозицията. Възгласи: "Браво!") Това е проблемът.
    Говорите, че сте попаднали под ударите на Конституционния съд или по-точно казахте, че вече не искате. Но аз ще ви кажа, че вашето поведение сега ми напомня много едно заглавие на един роман, който се казва "Хроника на предизвестената смърт". Вие вървите натам. (Реакция в блока на СДС: "Тц-тц-тц!")
    И за изпълнението на медийната програма. Аз щях да бъда много радостен, ако вие бяхте защитили вашия закон, ако господин Стоянов беше защитил закона, който той внесе. Това беше пътят, за да решим медийната програма. А всичко друго са само празни приказки.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димов.
    Втора реплика - господин Жорж Ганчев.

    ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Приятелю Райчевски, като бивш председател на същата комисия в миналия парламент аз съм стъписан от твоето отгеляне от отговорност. Ти си длъжен да говориш тук като председател на тази комисия и да поемаш отговорност, не да говориш като депутат. Това е първото. (Шум и реплики на неодобрение в залата)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Ганчев, моля, говорете на "Вие"!
    ЖОРЖ ГАНЧЕВ: ... Тъй като ти е гласувано доверие. Гласувано ти е доверие!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля Ви, говорете на "Ви"!
    ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Моля за извинение, господин председател. Грешката е моя. Моля за извинение.
    Вторият момент. Когато миналия парламент ние подготвихме някои хора за съд, когато бяха подготвени прокурорите, когато отказаха от телевизията да дадат документацията за всички кражби, когато цели редици пред вратата ми имаше от момченца, които се молеха, подкупваха... Седем милиона долара бяха откраднали господата миналия път.
    Никой, включително и Джеки Вагенщайн от БСП си е оттегли вота, само и само прокурорите да не вземат документацията на същата тази комисия.
    И този път Вие като председател, като излезете тук, трябва да отговаряте за тези четири предложения.
    Някакъв друг мой колега спомена големите титли на някои от тези, които предлагате.
    По комунистическо време, 70-а година, в "Работническо дело" си спомням имаше едно заглавие с големи букви: "Днес героят на социалистическият труд, лауреатът на Димитровска награда, народният артист проф. д-р Дечко Узунов се срещна с Пикасо"!
    Пикасо - една малка думичка значеше повече от всичките титли, които един режим беше прикачил към един велик българин и той не се нуждаеше от тези титли! Тъй че много от тези хора, за които говорим тук, са достойни, но тук говорим за проблема паритет, не за проблема талант. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
    Искате ли думата за дуплика, господин Райчевски? Заповядайте.
    СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, моята дуплика ще бъде от няколко уточнения.
    Приятелю Ганчев, аз не бягам от своята отговорност като председател. Като председател на комисията докладвах в началото много подробно и изказах нейното становище. Сега накрая направих предложение лично като народен представител.
    На господин Димов искам да отговоря най-искрено, че имаме не само желанието и волята, но и времето да приемем действително едно добро медийно законодателство. И това, което сега правим тук, това, което стана и през тези месеци, е част от дебата. Това, което сега става, е част от дебата. Доброто се ражда мъчно! Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
    Госпожа Елена Поптодорова има думата.
    ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря ви, господин председател.
    Вярно беше казаното от проф. Димов за медийна сага. Тя наистина е сага и доколкото виждам лицата в залата, мисля си, че съм единствената от онези, които бяха членове на първата медийна комисия във Великото Народно събрание. Уверявам ви, трябваше да се плаща...
    Прощавайте, това е и проф. Драганов. Моля за извинение.
    Но поне има кой да потвърди, че трябваше да ни плащат за вреден труд, но не ни раздаваха кофички с кисело мляко тогава. Напротив.
    Защо споменавам тази комисия? Тогава за първи път се яви предложението за създаване на обществен съвет. Правих го и аз, и проф. Драганов - хора, които горе-долу знаехме как работят телевизиите в по-уталожените общества, без да сме откриватели на каквото и да било.
    Истината е, че мнозинството - нека го обобщя по този начин - в комисията не приемаше този подход. В резултат се роди прословутият - казвам: прословутият, за да не кажа: позорният временен статут за радиото и телевизията, който както беше временен, така - нека сметнем - 7 години управляваше националните електронни медии, при това по откровен и в много случаи бих казала цинично политически и партиен начин.
    Какво стана по-натам? По-натам мнозинството в миналото Народно събрание се зае да правим един закон. Похвално! Похвално, но едностранчиво, защото част от най-съществените препоръки на експертите от Съвета на Европа не бяха взети предвид. И тогава няколко от нас, членове на предишното мнозинство, не подкрепихме тези отделни текстове.
    Ще кажа и още нещо - имаше членове на тогавашната медийна комисия от тогавашното мнозинство, които в частен разговор казваха: а, бе, добре, че има Конституционен съд, той ще внесе порядък! Както и стана.
    Все в миналото Народно събрание започна и опитът за насилствена промяна в ръководствата на електронните медии също по откровени политически причини.
    Пак тогава няколко души гласувахме против решението на собственото си мнозинство. Затова аз мисля, че някои от днешните оратори - вече не в мнозинство - нямаха основание, нямаха право да застъпват сега диаметрално противоположни позиции от онези, които застъпваха преди година и половина. Но може би личният интегритет не е първостепенна ценност за някои.
    Във всеки случай аз считам, че пропорционалната система не ни отнема не само правото, а и задължението да бъдем мажоритарни в своето политическо действие. По тази причина се отклоних от решението на моята сегашна парламентарна група - Евролевицата, и не участвах в гласуването за избор на сегашните, вече недействащи ръководители на Националното радио и Националната телевизия. Точно както бяха постъпила преди година и половина.
    Защо разказвам всичко това? Защото мисля, че по този въпрос пропорционално политическият подход не е добрият, въпреки че е основно действащ.
    Какво имаме днес? Имаме едно становище, едно предложение на някаква част от комисия и по тази причина аз не се изненадвам, че господин Райчевски сам се дезавоира от своето председателство и не можа да направи предложение от името на своята комисия. Естествено това не са предложения на цялата медийна комисия.
    Но тук аз даже няма да се обърна към него толкова. Съжалявам, че госпожа Екатерина Михайлова не е в залата. Признавам, че тя събра много, много уважение с начина, по който оцени избора на ръководство на Националното радио и Националната телевизия в края на миналата сесия на Народното събрание. И бих искала да запитам как приема тя, която имаше желанието да възприеме обективен подход към един политически гаф на собствената си парламентарна група, днешното действие на същата тази парламентарна група. Защото проблемът не е в имената. И аз съм съгласна с онези, които не говорят за личности. Аз лично не бих имала претенции към нито едно от предложените имена.
    Големият проблем е и той не е наш проблем, той е обществен проблем, е доколко обществен ще е този обществен съвет и правим ли ние реално движение напред от една блатна ситуцаия, която траеше в продължение на 7 години.
    Аз мисля, че наистина не става дума всеки да види своя представител, въпреки че мисля - един представител, какъвто имахме ние в лицето на проф. д-р Петър-Емил Митев - известен специалист в областта на социологията, етиката, естетиката, щеше само да даде нов, допълнителен ракурс към един ограничен в някои отношения състав, който ни се предлага. Проблемът е, че тези четири имена бяха оповестени като решение на една парламентарна група. Ето това е пречката, която не позволява, мисля, на мнозинството от останалите народни представители и другите парламентарни групи по принцип да участват в това гласуване. И аз също така няма да участвам, както, повтарям, не съм го правила в последните 3 години по сходни поводи.
    Оттук нататък - имаме ли някакъв изход, който все пак да ни помогне да стигнем до резултат, какъвто успяхме да постигнем по отношение на националния герб, по отношение на декларацията "България - Русия", по отношение, ако щете, и на петъчната дискусия, когато се гласува едно добро решение по доклада на Комисията за борба с корупцията и престъпността? Аз мисля, че има такава възможност и се надявам да стигнем до нейното материализиране.
    Действително, че бихме могли да гласуваме и да обсъждаме тук в залата всички предложени имена, но това няма да е продуктивно. Истината е, че в публичен състав такива решения се вземат по-трудно.
    Затова аз бих предложила, господин председател, на Вас и на председателя на комисията господин Райчевски, както и на всички останали членове, да изчерпим дискусията сама по себе си сега, след което комисията да направи едно следващо свое заседание, на което тя да има действителен състав, действителна дискусия, действително гласуване по всички предложени имена и тогава вече Народното събрание да има чувството, че действително гласува обществен съвет, а не състав на парламентарна комисия или ръководство на БНБ, или както предстои да гласуваме, ръководство на Комисията по конкуренцията.
    Там не би имало никакви укори. Правата на мнозинството са си права и никой не ги оспорва. Но повтарям отново: за първи път правим опит да гласуваме обществено тяло, обществен орган. И откровено казано съм се питала нямат ли чувството колегите от мнозинството за очакването, което има - чудя се даже какво глаголно време да употребя, дали има или имаше, иска ми се да е в сегашно време - най-сетне основно с тяхната намеса, с тяхното поведение, вслушвайки се в коректив, който се опитват да бъдат останалите парламентарни групи, да се създадат определени общи правила, които нямат нищо общо с управлението, с властта сама по себе си, а са свързани с функционирането на едно общество, което трябва да продължи да функционира по същите тези правила и тогава, когато вече мнозинството ще бъде различно. На тяхно място аз бих се замислила, защото това е голям политически шанс. Аз не бих го пропиляла. Остава да видим тяхното мнение какво е. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Поптодорова. Вашето предложение е процедурно и фактически беше направено в началото на заседанието от господин Иво Атанасов. Но въпреки това ще го поставя на гласуване.
    Госпожа Поптодорова предлага преустановяване...
    ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ, от място): Не, предлагам първо да се изчерпи дискусията...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Тогава ще Ви оставя да направите предложението си тогава, когато е времето, защото в правилника няма подобна формулировка. Има прекратяване на дебатите, а това означава и негласуване. Така че, ако искате, после го направете отново.
    А що се отнася до изчерпването, ако няма реплики, те се изчерпиха, защото няма други записали се.
    Думата за реплика има господин Мерджанов.
    АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ): Уважаема госпожо Поптодорова, според българските медии Вие сте една от уважаваните дами в българската политика. За Европа може и да е модерно двусмислието в политическите речи, но мисля, че в настоящия политически момент такова двусмислие е по-скоро вредно. Не мога да разбера, след като Вие определяте сегашната ситуация в Българското национално радио, изобщо в българското медийно пространство като блатна ситуация, къде е Вашата политическа отговорност, Вашата политическа роля, Вашият политически ангажимент тъкмо през изминалите седем години, в които Вие, поне доколкото си спомням, на два пъти бяхте от парламентарното мнозинство?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Мерджанов.
    Думата за дуплика има госпожа Поптодорова.
    ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Както казах по пътя към трибуната, този въпрос го обичам най-много. Давам правото на господин Мерджанов да се е поразсеял, дълъг е дебатът, денят е уморителен. Точно това се опитах да обясня, че съм от малцината, които имат право да направят изказването, което направих. Регистрирана е позицията ми и по герба, и особено по медиите тогава, когато едно минало мнозинство, от което бях част, се опита по същия силов начин да натиска електронните медии. А парламентарната група на онова минало мнозинство помни дискусиите, които се провеждаха в закрит вид. Ще Ви посъветвам само да вземете протоколите, които се намират във вашата партийна централа, освен ако по добър табиет не сте ги изгорили. (Ръкопляскания от мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Поптодорова.
    Други изказвания няма. Фактически бяха направени шест предложения, едно от които беше оттеглено, това за господин Петър-Емил Митев. Така че остават пет. Ще ви ги съобщя както са по азбучен ред: гилдията на журналистите в Българската национална телевизия е предложила на комисията, а предложение в залата прави народният представител Стоян Райчевски, защото съюзи нямат право да правят предложения тук, за господин Александър Томов; Парламентарната група на Обединението за национално спасение предлага господин Вежди Рашидов; Парламентарната група на Народен съюз - БЗНС, ДП и народният представител Стоян Райчевски предлагат господин Иво Драганов; Съюзът на артистите в България е предложил на комисията, а това предложение беше направено от господин Стоян Райчевски в залата, господин Йосиф Сърчаджиев; гилдията на журналистите в Българската национална телевизия е предложила на комисията, а тук предложението беше направено от господин Стоян Райчевски, преди това е депозирано и предложение от Парламентарната група на Демократичната левица, за господин Стефан Данаилов. Това са петте кандидатури, които са предложени.
    Сега вече, госпожо Поптодорова, можете да направите процедурното си предложение.
    ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Повтарям процедурното си предложение: да има следващо заседание на комисията наистина в нейния пълен състав с дискусия по всички имена и гласуване в пълен състав, а не само в една партийна квота, на предложените имена. Това ни е шансът действително да излезем с предложение за обществен съвет, както казах и в изказването си, а не за, каквото щете го наречете - партийна квота, партиен съвет, в рамките на ръководствата на националните радио и телевизия.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ето че ме поставяте в много неудобното положение Вие, една много опитна депутатка, мисля, че сте четвърти мандат в парламента, да предлагате нещо, което не мога да поставя на гласуване - да задължим комисията и т.н.
    Започваме гласуването. Току-що прочетох петимата кандидати по азбучен ред, както ще ги гласуваме.
    Първият, за когото ще гласуваме, е господин Александър Томов.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 176 народни представители: за 129, против 14, въздържали се 33.
    Втората кандидатура е на господин Вежди Рашидов.
    Господин Местан, имате думата за процедура.
    ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Вземам думата от името на парламентарна група, ако ми позволите, защото съм нямал право на процедура по време на гласуване.
    Аз мисля, че днес загубихме достатъчно дълго време по спорове от друго естество и така и не можахме да направим едно надлежно представяне на кандидатурите. Няма да ви досаждам с многото титли, международни награди на господин Вежди Рашидов - аз мисля, че те са достижение на българската култура, за да се подразните от факта, че бих ги повторил. Но няма да го сторя.
    Ще кажа само това, че ние издигаме кандидатурата на носителя на почетен златен медал на Френската академия на изкуствата за заслуги към човешката общност. Днес, не водени само от идеята - аз ви моля да чуете това, - не водени само от идеята за интегрирането и представителството на малцинствата във важни държавни органи и институции, макар че и това нещо само по себе си е основен европейски критерий за демократичността на обществото, а защото предлагаме една кандидатура, един феномен, едно име-знак, който представлява еманация на най-доброто на българския народ.
    Уважаеми госпожи и господа! Господин Вежди Рашидов е кандидат на Обединението за национално спасение, само като процедура по издигане на кандидатурите. Иначе той не може да бъде политически обвързан, защото неговата субстанция е свободата. В този смисъл, той би трябвало да бъде кандидатура на всички.
    В заключение искам да кажа, че както избирането на господин Вежди Рашидов и особено тенденциозното му отхвърляне, според нас, би било индикация за определени процеси в страната, имащи пряка връзка с рецидиви от близкото минало. Благодаря за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Местан.
    Поставям на гласуване кандидатурата на господин Вежди Рашидов.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 192 народни представители: за 66, против 36, въздържали се 90. (Депутатите от ОНС напускат залата.)
    Следващата кандидатура - вървим по азбучен ред - е на господин Иво Драганов.
    Моля, гласувайте за кандидатурата на господин Иво Драганов.
    Гласували 157 народни представители: за 108, против 20, въздържали се 29.
    Следващата кандидатура е на господин Йосиф Сърчаджиев.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 176 народни представители: за 130, против 42, въздържали се 4.
    Петата кандидатура е на господин Стефан Данаилов.
    Моля, гласувайте за господин Стефан Данаилов.
    Гласували 174 народни представители: за 140, против 3, въздържали се 31.
    Ще ви прочета решението, което фактически приехме.
    "На основание чл. 86 от Конституцията на Република България и чл. 9 от Закона за радиото и телевизията Народното събрание


    Р Е Ш И :
    Избира за членове на Националния съвет за радио и телевизия - подреждам ги по броя на получените гласове:
    Стефан Данаилов
    Йосиф Сърчаджиев
    Александър Томов
    Иво Драганов." (Ръкопляскания от мнозинството.)
    Има думата господин Божинов. Предполагам, че от името на парламентарна група.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги народни представители! Принуден съм да призная, че предварително подготвения текст за декларация, вече не върши работа след това, което се случи в залата.
    Мнозинството в българския парламент показа, че не желае, а изглежда, че вече не е способно да се вслуша нито в аргументите и становищата на Конституционния съд, нито в гласа на разума, а още по-малко в позициите на политическите сили, представени в българския парламент. С избора на Националния съвет за радио и телевизия днес фактически бе узаконен пълния политически монопол на управляващото мнозинство върху независимите по Конституция Българско национално радио и Българска национална телевизия. Получената конфигурация в Националния съвет е безпрецедентна. Превъзходството на управляващите е драстично, а възможностите за контрол над медиите - пълни.
    С това вие, уважаеми колеги от мнозинството, показахте, че медиите са ви нужни като придатък или по-точно като патерица на властта и управлението. С това вие недвусмислено признахте, че вашето управление куца и то се нуждае от медиите. Медиите, които да бъдат използвани в услуга на една политическа сила.
    Още през месец юли, с противоконституционната смяна на генералните директори на Българската национална телевизия и Българското национално радио, Съюзът на демократичните сили избра пътя на конфронтацията и грубия диктат. Още тогава, със силовото налагане на волята си, управляващите показаха категорично, че искат да упражняват натиск върху националното радио и националната телевизия и да ги използват в свой интерес. Плесницата на Конституционния съд, отменил скандалния избор на новите генерални директори, прозвуча гръмко, но не беше чута от управляващите.
    И в поправките на закона, вие уважаеми колеги от мнозинството, приехте текстове, които са в грубо противоречие на Конституцията на Република България.
    В тази изключително сложна ситуация президентът на републиката се отклони от ролята си на обединител на нацията. Вместо да изчака решението на парламента и тогава да потърси политическия баланс в Националния съвет, чрез своята квота, той демонстрира пред цялото българско общество своите политически пристрастия, като назначи в Националния съвет трима изявени привърженици на Съюза на демократичните сили.
    Парламентът можеше да поправи последиците от президентското решение единствено, ако лиши Съюза на демократичните сили от представителство в квотата на Народното събрание. Но това не стана при днешното гласуване. Проигран беше последният шанс да бъде спазен принципът на политическия неутралитет при формирането на независимия обществен орган.
    Съюзът на демократичните сили се възползва по недопустим от Конституцията начин за надмощие в парламента и го пренесе в Националния съвет за радио и телевизия.

    Всичко това дава основание на Парламентарната група на Демократичната левица, а надяваме се и на другите парламентарно представени политически сили, да сезират отново Конституционния съд.
    Изходът от създалото се положение е само един - час по-скоро с участието и съгласието на всички политически сили да бъде избран, изработен и приет общ закон за електронните медии, който да гарантира тяхната независимост, и веднъж завинаги да отхвърли политическия диктат над тях. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от Демократичната левица.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божинов.
    От името на парламентарна група господин Драгомир Драганов.
    ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Резултатите от гласуването за състава на медийния съвет само още веднъж потвърдиха правотата на позицията на Евролевицата да не участва в това гласуване, защото тук се избираше не Национален съвет, а Координационен съвет на Българското национално радио и Българската национална телевизия.
    Аз мога да ви кажа какво ще стане оттук насетне. Сега вие ще си турите изгодните вам генерални директори. След това много сръчно ще се влюбите в "Гордостта на Клара", която две години се мота и прави за смях целия парламент, ще възстановите правомощията на Националния медиен съвет и шест години вие ще раздавате и лицензии, и ще управлявате политиката.
    Господин Сунгарски преди малко, съжалявам, че го няма, говореше за липсата на морал сред хората от БСП, които 50 години не знам си какво правили.
    Да, през 1945 - 1947 г. те наистина заграбиха властта абсолютно неморално и абсолютно неморално 45 години или 50 години я упражняваха само за себе си. И аз съм съгласен, че това не е морално. Морално ли е обаче това, което вие сега правите? Вие искате да повторите същото, тяхното от 40-те години и говорите за морал. (Реакция от Демократичната левица.)
    Учудваме, между другото, колеги, вашата декларация. Вие за пореден път показахте, че през тези седем години не сте забравили едно нещо. (Реплики и възгласи от Демократичната левица.) Можете да викате, можете да ревете, щом ей толкова далаверка видите, авантичка, веднага се включвате и се прегръщате със синьото мнозинство в момента, независимо дали е било мнозинство или е било в опозиция. Но какво да се прави, явно е, че трудно можете да си смените нрава.
    Да ви е честит този Национален съвет, пардон, Координационен съвет! Много е хубаво, че съучастнически работихте. Нямате моралното право да сезирате Конституционния съд, защото сте съучастници в комбината. Благодаря ви. (Ръкопляскания от Евролевицата. Бурни възгласи на неодобрение от Демократичната левица.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Драганов.

    Преминаваме към четвърта точка:
    ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД.
    Моля господин Лучников да докладва законопроекта на второ четене.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Към чл. 20 има предложение от народния представител Любен Корнезов, който предлага следната редакция на неговата ал. 2:
    "(2) Председателят на Върховния административен съд и негов член в закрито заседание се произнасят по допустимостта на жалбата или протеста."
    Комисията не приема предложението и предлага да се гласува текстът на вносителя.
    По ал. 3 също има предложение на народния представител Любен Корнезов, който предлага думата "петчленен" да се замени с "тричленен".
    Комисията не приема предложението и предлага да се гласува предложеният от нея текст.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Лучников.
    Има едно първо предложение на господин Любен Корнезов за ново съдържание на ал. 2 към чл. 20. Желаете ли думата? Господин Корнезов има думата.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Става дума за следното.
    Когато жалбата постъпи във Върховния административен съд, възможно е тя да бъде недопустима, да страда от известни пороци и се поставя въпросът: кой трябва да реши това? И ако този, който решава дали една жалба е допустима или не, следва ли да подлежи на обжалване неговото разпореждане.
    Предложението, което ни се предлага, то е всъщност от законопроекта на Министерския съвет, това да прави председателят на Върховния административен съд, респективно заместник-председателя или, обърнете внимание, троен състав на Върховния административен съд.
    С това се поставя на неравноправна основа председателят, заместник-председателят и другите съдии, а председателят на Върховния съд е просто един съдия и пръв между равни.
    И, второ, процесуалната икономия изисква разпореждането, с което жалбата се оставя без движение, или се връща, да се обжалва пред състав от трима съдии, които окончателно ще решат това.
    Мисля, че това е по-простото, но и по-съвършено решение, вместо да търсим тричленен, а след това и петчленен състав на Върховния административен съд, който трябва да решава някога и съвсем технически въпроси.
    Така че предлагам, разбира се, ако народното представителство реши, направеното от мен предложение да се гласува. То е в интерес на Върховния административен съд. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Постъпило е предложение от народния представител Любен Корнезов за ново съдържание на ал. 2 на чл. 20.
    Поставям на гласуване неговото предложение, което не е прието от комисията.
    Гласували 138 народни представители: за 37, против 99, въздържали се 2.
    Предложението на господин Любен Корнезов за нова ал. 2 на чл. 20 не е прието.

    Поставям на гласуване второто предложение на господин Корнезов - думата "петчленен" да бъде заменена с "тричленен" в ал. 3.
    Моля да гласувате за това предложение.
    От общо гласували 125 народни представители: за 27, против 87, въздържали се 11.
    И второ предложение на господин Корнезов не е прието.
    При това положение поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 20.
    Гласували 133 народни представители: за 129, против 4, въздържали се няма.
    Член 20 е приет.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По чл. 21 няма предложения. Моля да се гласува, както е предложен.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Чл. 21 с неговите две алинеи:
    "Чл. 21. (1) Когато от изхода на делото са заинтересовани и други органи и лица, непосочени в жалбата или протеста, съдът им изпраща съобщения за образуването на делото.
      (2) Органите и лицата по предходната алинея могат да встъпят в производството в 14-дневен срок от получаване на съобщението."
    Моля да гласувате за предложението на комисията.
    От общо гласували 130 народни представители: за 124, против 4, въздържали се 2.
    Член 21 е приет.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По чл. 22 има едно предложение на народния представител Любен Корнезов, който го оттегля.
    Комисията предлага да се гласува чл. 22 с едно редакционно уточнение:
    "Чл. 22. Жалбите и протестите срещу незаконосъобразността на ненормативни административни актове на министри, ръководители на други ведомства, непосредствено подчинени на Министерския съвет, на областните управители, както и срещу други актове, посочени в закон, като подлежащи на обжалване само пред Върховния административен съд, се разглеждат от тричленен състав. От същия състав се разглеждат и образуваните дела по касационни жалби."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Лучников. Желаещи да вземат думата? Няма.
    Поставям на гласуване чл. 22 така, както той беше предложен от председателя на комисията.
    Гласували 123 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 5.
    Член 22 в редакцията, прочетена от председателя на комисията, е приет.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По чл. 23 няма предложения. Комисията предлага да се гласува както е предложен, пак с някои редакционни уточнения, а именно:
    "Чл. 23. Жалбите и протестите срещу незаконосъобразността на нормативни актове на Министерския съвет, на министри и на ръководители на ведомства, непосредствено подчинени на Министерския съвет, се разглеждат от петчленен състав. Петчленен състав разглежда и касационните жалби срещу решенията на тричленния състав на Върховния административен съд. Решенията на петчленния състав не подлежат на обжалване."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Желаещи да вземат думата? Няма.
    Поставям на гласуване предложените текстове.
    Гласували 127 народни представители: за 116, против 2, въздържали се 9.
    Член 23 в редакцията, прочетена от председателя на комисията, е приет.
    Заповядайте, проф. Драганов. За процедурно предложение ли? Имате думата.
    ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители, от името на парламентарната група моля за половин час почивка. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, проф. Драганов. Давам 15 минути почивка, до 20 часа. (Звъни.)

    (След почивката)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 24. Съдът може да постанови събирането на доказателствата, които смята за необходими и когато няма направено искане от лицата, участващи в производството. Той може да събира допълнителни данни и обяснения, имащи значение за правилното решаване на делото.
    Чл. 25. Страните по делото могат да посочват нови доказателства, както и доказателства за новонастъпили факти и обстоятелства от съществено значение за делото.
    Чл. 26. Съдът се произнася с решение в едномесечен срок от разглеждането на делото.
    Чл. 27. (1) Когато съдът отмени нормативен акт, той не се прилага.
    (2) Възникналите правни последици от отменения нормативен акт се уреждат от органа, който го е издал.
    Чл. 28. По отношение на общите и индивидуалните административни актове Върховният административен съд има правомощията по чл. 42 от Закона за административното производство.
    Чл. 29. Когато съдът установи, че актът е нищожен, той обявява неговата нищожност.
    Чл. 30. Решенията на Върховния административен съд са задължителни за участващите по делото органи и лица. Ако обжалваният акт бъде отменен, решението е задължително за всички."
    По тези текстове няма направени предложения.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
    Комисията поддържа предложението.
    Уважаеми колеги, желаещи да вземат думата? Няма.
    Поставям на гласуване докладваните членове 24, 25, 26, 27, 28, 29 и 30 включително. Моля да гласувате.
    Гласували 157 народни представители: за 157, против и въздържали се няма.
    Членове от 24 до 30 включително са приети.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По чл. 31 бяха разгледани два варианта, които комисията не прие и предлага следния текст на чл. 31:
    "Чл. 31. Диспозитивът на решението на Върховния административен съд, с който се отменя нормативен акт, или определението, с което се спира неговото действие, се обнародват в официалния раздел на "Държавен вестник" и влизат в сила от деня на обнародването им.
    Чл. 32. Решенията на Върховния административен съд подлежат на незабавно изпълнение от органите, издали или прилагащи отменения акт."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви.
    Желаещи да вземат думата? Господин Корнезов.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председател, ще се спра на чл. 31, предпоследния текст, който прочете господин Лучников. Става въпрос за следното - кога ще влизат в сила решенията на Върховния административен съд? Досега те влизаха в сила от деня на вземане на решението и мотивите, които се излагат към това решение. Предлаганият вариант на комисията обаче е друг - решенията да влизат в сила не в деня, когато те се постановяват, а когато се обнародват в "Държавен вестник".
    Струва ми се, че това ще създаде една правна несигурност, защото от момента на вземане на решението, на постановяване на решението до обнародването му в "Държавен вестник" естествено минават седмица, две, три или малко повече. Постави се въпросът за правните последици, които ще възникват през този период от време, когато има решение на Върховния административен съд, с което се отменя един нормативен акт като обявен за незаконосъобразен и момента на публикуването му.
    Тъй като досега практиката на Върховния административен съд не е създавала проблеми и правната стабилност, според мен, изисква да се приеме вариант втори така, както е предложен на уважаемите народни представители. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Корнезов.
    Има думата господин Лучников.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Съображенията на комисията са следните. Когато се отменя един нормативен акт, който създава права и задължения на граждани, те не могат да знаят, че той е отменен, преди да бъде публикуван в "Държавен вестник". И затова ние не можем да ги накараме да се съобразяват с него, преди да са го узнали. Затова ние предлагаме той да влезе в сила след обявяването му в "Държавен вестник".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
    След като имаме противопоставяне, ще поставя на гласуване първо двете предложения по чл. 31.
    Господин Корнезов в различие на решението на комисията предлага втория вариант. Моля да гласуваме за предложението на господин Корнезов, което не е прието от комисията.
    Гласували 172 народни представители: за 51, против 118, въздържали се 3.
    Вариант втори не е приет.
    Поставям на гласуване чл. 31 в съдържанието, предложено от комисията.
    Гласували 147 народни представители: за 133, против 5, въздържали се 9.
    Член 31 в съдържанието, предложено от комисията, е приет.
    Член 32, както беше докладван от председателя на комисията, а именно:
    "Чл. 32. Решенията на Върховния административен съд подлежат на незабавно изпълнение от органите, издали или прилагащи отменения акт."
    Поставям на гласуване това предложение на комисията.
    Гласували 161 народни представители: за 161, против и въздържали се няма.
    Член 32 е приет.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
    "Раздел III
    Касационно производство
    Чл. 33. (1) Касационната жалба се подава чрез съда, чието решение се обжалва в 14-дневен срок от датата на съобщението, че решението с мотивите е изготвено.
    (2) Главният прокурор на Република България или заместник-главният прокурор при Върховния административен съд могат да подават касационни протести в 6-месечен срок."
    По чл. 33 имаше постъпило предложение от Иван Димов, което е включено в текста, който комисията предлага.
    "Чл. 34. Делото се разглежда в открито заседание от 3-членен състав на Върховния административен съд, ако решението е постановено от окръжен съд, и от 5-членен състав, ако решението е постановено от Върховния административен съд. Делата се разглеждат с участието на прокурор."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
    По чл. 33 и чл. 34? Няма желаещи да вземат думата.
    Поставям на гласуване раздел III със заглавие "Касационно производство", чл. 33 в неговите две алинеи и чл. 34 така, както бяха докладвани от председателя на комисията.
    Гласували 149 народни представители: за 149, против и въздържали се няма.
    Раздел III със заглавието, чл. 33 и чл. 34 са приети.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: По чл. 35 има предложение на народния представител Любен Корнезов, което комисията възприема с една малка добавка. Член 35 има следното съдържание:
    "Чл. 35. Касационната жалба трябва да бъде написана на български език и да съдържа:
    1. името, единния граждански номер, точния адрес, както и номера на телефона, факса и телекса, ако има такива;
    2. посочване на решението, против което се подава;
    3. изложение на искането;
    4. кратко формулиране и обосноваване на касационните основания;
    5. подпис на подателя.
    Чл. 36. Към касационната жалба се прилагат:
    1. пълномощно, когато се подава от пълномощник;
    2. преписи от жалбата за участвалите в производството лица;
    3. документи за платени държавни такси, когато се дължат такива.
    Чл. 37. Касационната жалба се оставя без разглеждане:
    1. когато е подадена против решение, което не подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд;
    2. когато е подадена след срока по чл. 33, ал. 1;
    3. когато се оттегли от подателя с писмено заявление.
    Чл. 38. В касационното производство се допускат само писмени доказателства.
    Чл. 39. Върховният административен съд се произнася по посочените в жалбата касационни основания."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Желаещи да вземат думата? Не виждам.
    Поставям на гласуване членове 35, 36, 37, 38 и 39 включително в съдържанието, докладвано от председателя на комисията.
    Гласували 167 народни представители: за 167, против и въздържали се няма.
    Членове 35, 36, 37, 38 и 39 са приети с пълен консенсус.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 40. (1) Върховният административен съд оставя в сила, отменя (изцяло или частично), или изменя обжалваното решение."
    По ал. 1 няма бележки.
    По ал. 2 има две предложения, едното на вносителя:
    "(2) Когато Върховният административен съд отмени решението поради съществени нарушения на процесуални правила, той връща делото за ново разглеждане от друг състав на съответния съд. В останалите случаи той решава делото по същество."
    Вариант втори на господин Корнезов: "Върховният съд решава винаги делото по същество".
    Комисията не приема предложения вариант втори.
    Комисията приема вариант 1-ви и предлага следния текст на ал. 2 на чл. 40.
    "(2) Когато Върховният административен съд отмени решението поради съществени нарушения на процесуални правила, той връща делото за ново разглеждане от друг състав на съответния съд. В останалите случаи делото се решава по същество.
    (3) Върховният административен съд решава делото по същество и когато отмени повторно обжалвано решение."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
    Има думата господин Корнезов, за да защити предложението си.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Зная, че няма идеална система. Въпросът е кое е по-рационалното и целесъобразното. След като едно решение е обжалвано пред Върховния административен съд, поставя се въпросът Върховният административен съд, когато установи, че има някакъв порок в това решение и в конкретния случай съществено решение на съдопроизводствените правила, трябва ли да отмени решението и да го върне на първоинстанционния съд, който още веднъж ще трябва да го разгледа, още веднъж с жалба може да отиде до Върховния административен съд... Тоест, удължава се твърде много пътят, а с това и времето, и начинът на защита на реални права. Затова предпочитам тук да се спази принципът на процесуалната икономия и бързина и винаги Върховният административен съд, независимо от порока на решението, включително и когато има съществено нарушение на съдопроизводствените правила, да решава делото по същество, а не да го връща на по-долния съд отново за разглеждане.
    Аз зная, че ще ми се възрази. Възможно е по този начин една от страните всъщност да изгуби една от инстанциите, но затова, повтарям, няма идеална система, а бързината и икономията на процеса тук, според мен е от първостепенно значение. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Корнезов.
    Поставям на гласуване предложението на господин Корнезов в неговия вариант втори.
    Гласували 169 народни представители: за 51, против 110, въздържали се 8.
    Предложението не е прието.
    Поставям на гласуване чл. 40 с неговата ал. 1, на която автор е вносителят, ал. 2, предложена от комисията, и ал. 3, предложена от вносителя. Моля да гласувате.
    Гласували 158 народни представители: за 158, против и въздържали се няма.
    Член 40 е приет.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
    "Раздел IV
    Производство за отмяна на влезли в сила решения

    Чл. 41. (1) На основанията и в сроковете по чл. 231 и чл. 232 от Гражданския процесуален кодекс лицата, участвали в производството по административни дела, могат да искат отмяна на влезлите в сила съдебни решения.
    (2) Председателят на Върховния административен съд, главният прокурор на Република България или заместник-главния прокурор при Върховния административен съд могат да искат отмяна на влязло в сила решение до една година от възникване на основанието за отмяна.
    (3) Отмяна на влезли в сила решения на Върховния административен съд, постановени по повод жалба или протест срещу нормативен акт не се допуска.
    Чл. 42. (1) Молбата за отмяна се подава чрез съда, постановил решението.
    (2) Тя се разглежда в открито съдебно заседание само на посочените в нея основания от 3-членен състав на Върховния административен съд, ако решението е постановено от окръжен съд, и от 5-членен състав, ако е постановено от Върховния административен съд.
    Чл. 43. Ако отмени решението, Върховният административен съд връща делото за ново разглеждане на надлежния съд."
    Бележки по този раздел няма.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Лучников.
    Господин Лучников, ако чл. 42, ал. 2 започне с думата "Молбата", защото сега ал. 2 започва с "Тя", мисля, че не е най-точното. Според мен ще бъде по-добре. Да се запише: "Молбата се разглежда", вместо "Тя се разглежда".
    СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Не възразявам.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Лучников.
    Желаещи да вземат думата? Няма.
    Поставям на гласуване раздел IV със заглавието, Чл. 41, 42 и 43, като в чл. 42, ал. 2 първата дума е "Молбата", вместо "Тя".
    Моля да гласувате.
    Гласували 151 народни представители: за 151, против и въздържали се няма.
    Раздел четвърти със заглавието, чл. 41, чл. 42 с корекцията, и чл. 43 са приети.

    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Раздел пети - Тълкувателни решения".
    По този раздел имаше две предложения от народния представител Любен Корнезов, който ги оттегли.
    При това положение комисията предлага да се приемат членове 44 и 45, както са предложени, а именно:
    "Чл. 44. Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд с участието на заместник-главния прокурор при Върховния административен съд и на председателя или на член на Висшия адвокатски съвет се произнася с тълкувателни решения по противоречива или неправилна съдебна практика по предложение на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция, на главния прокурор на Република България, на заместник-главния прокурор при Върховния административен съд и на председателя на Върховния административен съд.
    Чл. 45. Тълкувателните решения на Върховния административен съд са задължителни за органите на съдебната и на изпълнителната власт, както и за органите на местното самоуправление."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Желаещи да вземат думата няма.
    Поставям на гласуване раздел пети със заглавие "Тълкувателни решения", чл. 44 и чл. 45 със съдържанието, което беше докладвано от председателя на комисията.
    Гласували 146 народни представители: за 143, против няма, въздържали се 3.
    Раздел пети със заглавието, член 44 и член 45 са приети.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Раздел шести - Глоби и разноски".
    Комисията приема предложението на вносителя, като прави редакционни поправки на членове 48, 49 и 50. Или всички текстове на раздела получават следната редакция:
    "Чл. 46. В производството по делата Върховният административен съд може да налага глоби на основанията и по реда на Гражданския процесуален кодекс.
    Чл. 47. Определението за налагане на глоба може да бъде отменено от съда, ако лицето в 7-дневен срок от съобщението представи уважителни причини за неизпълнението на съответното задължение.
    Чл. 48. За воденето на делата по този закон се събират държавни такси по тарифа, приета от Министерския съвет, по предложение на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция.
    Чл. 49. Разноските по производството се определят по реда на Гражданския процесуален кодекс.
    Чл. 50. Когато обжалваният административен акт бъде отменен, държавните такси и разноските по производството, заплатени от подателя на жалбата, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Желаещи да вземат думата по този раздел няма.
    Поставям на гласуване раздел шести със заглавие "Глоби и разноски", чл. 46 и чл. 47 със съдържанието на вносителя и членове 48, 49 и 50 със съдържанието, предложено от комисията.
    Гласували 157 народни представители: за 157, против и въздържали се няма.
    Раздел шести със заглавие "Глоби и разноски" , членове 46, 47, 48, 49 и 50 са приети.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
    "Глава четвърта
    АДМИНИСТРАТИВНО-НАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

    Чл. 51. Длъжностно лице, което не изпълни задължение, произтичащо от решение на Върховния административен съд, се наказва с глоба в размер от 100 000 до 500 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
    Чл. 52. Длъжностно лице, което не изпълни задължение, произтичащо от определение на състав на Върховния административен съд или писмено разпореждане на председателя, на заместник-председателя, на председателя на отделение или на  председателя на състав на Върховния административен съд, се наказва с глоба в размер до 250 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
    Чл. 53. Който не изпълни друго задължение, произтичащо от този закон, се наказва с глоба в размер до 200 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
    Чл. 54. (1) В случаите на нарушение по тази глава актове за установяване на извършването им не се съставят.
        (2) Наказанията се налагат с определение или с разпореждане в зависимост от съдебния акт, който не е изпълнен.
        (3) Преди налагане на наказание на нарушителя се дава възможност да даде писмени обяснения в 14-дневен срок от съобщаването.
        (4)  Наказващият орган може да събира и други доказателства, ако прецени, че това е необходимо.
    Чл. 55. Определението, с което се налага наказанието, не подлежи на обжалване, но може да бъде изменено или отменено от органа, който го е издал."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Желаещи да вземат думата няма.
    Поставям на гласуване глава четвърта със заглавие "Административно-наказателни разпоредби" и членове 51, 52, 53, 54 и 55.
    Гласували 156 народни представители: за 156, против и въздържали се няма.
    Глава четвърта със заглавие "Административно-наказателни разпоредби" и членове 51, 52, 53, 54 и 55 в съдържанието, представено от господин Лучников, са приети.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
    "ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
    § 1. Висящите дела при влизането на този закон в сила се разглеждат по реда, предвиден в него.
    § 2. Срещу съдебните решения, постановени преди влизането на този закон в сила, за които не са изтекли сроковете за подаване на молби за преглед по реда на надзора по чл. 226 от Гражданския процесуален кодекс, могат да се подават касационни жалби пред Върховния административен съд на основанията и по реда на този закон.
     § 3. В Закона за административното производство (обн., ДВ, бр. 90, от 1979 г., изм., бр. 9 от 1983 г., бр. 26 от 1988 г., бр. 94 от 1990 г., бр. 25 и бр. 61 от 1991 г., бр. 19 от 1992 г., бр. 65 и бр. 70 от 1995 г.) се правят следните изменения и допълнения:
    1. В чл. 2, ал. 1 думите "населените места" се заменят с "кметства и на райони".
    2. В чл. 5 накрая точката се заменя със запетая и се добавя изразът "както и в случаите на обжалване по съдебен ред по този закон."
    3. В чл. 6, ал. 4 думите "населеното място" се заменят с израза "кмета на кметството или на района, съобразно определените им правомощия от общинския съвет".
    4. В чл. 17, ал. 2 думите "народния съвет" се заменят с "общината, района".
    5. В чл. 27 се правят следните изменения:
    а) в ал. 2 изразът "населените места и кметовете на общини - пред околийския управител" се заменя с "кметства и на райони - пред кмета на общината";
    б) ал. 3 се изменя така:
    (3) Административните актове на кметовете на общини се обжалват пред областния управител.
    6. В чл. 34, т. 2 думите "по Закона за териториално и селищно устройство" се заличават.
    7. В чл. 37, ал. 1 думата "седемдневен" се заменя с "четиринадесетдневен".
    8. Чл. 44 се изменя така:
    "Чл. 44. Решението на съда подлежи на касационно обжалване и на отмяна на влязло в сила решение по Закона за Върховния административен съд."
    9. Чл. 45 се изменя така:
    "Чл. 45. По въпросите, които не са уредени в този раздел, окръжният съд прилага разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс."
    10. В чл. 53 думите "от 300 до 1000 лв." се заменят с "до 80 хил. лева".
    11. В чл. 54 думите "от 200 до 500 лв." се заменят с "до 40 хил. лева".
    12. В чл. 55 думите "до 100 лева" се заменят с "до 20 хил. лева".
    13. Навсякъде в закона думите "Върховния съд" се заменят с "Върховния административен съд".
    (4) В Закона за съдебната власт (обн. ДВ, бр. 59 от 1994 г., изм., бр. 64, 104 и 110 от 1996 г.) се правят следните изменения:
    1. В чл. 93 се правят следните изменения:
    а) ал. 1 се изменя така:
    "(1) Върховният административен съд се състои от две колегии, в които има отделения."
    б) ал. 2 се изменя така:
    "(2) Върховният административен съд има двама заместник-председатели, които заедно с председателя ръководят колегиите."
    2. Чл. 95 се изменя така:
    "Чл. 95. Върховният административен съд заседава в състав от: (тук има малки редакционни поправки)
    1. трима съдии - когато разглежда:
    а) спорове по жалби срещу ненормативни административни актове на министри и на други административни актове, посочени в закон, като подлежащи на обжалване пред Върховния административен съд;
    б) когато разглежда спорове като касационна инстанция срещу решения на окръжните съдилища.
    2. петима съдии:
    а) когато разглежда спорове за законосъобразността на нормативни актове;
    б) спорове като касационна инстанция срещу решения, постановени от тричленен състав на Върховния административен съд.
    3. общо събрание на съдиите, когато произнася тълкувателни решения по приложението на закона при неправилна или противоречива съдебна практика и при вземане на решение за сезиране на Конституционния съд при констатиране, че законът противоречи на Конституцията."
    3. В чл. 100 се правят следните изменения:
    а) в ал. 1, т. 4 се изменя така:
    "4. предлага на пленума съвместно със заместник-председателите, разпределението на съдиите по колегии и отделения."
    б) ал. 2 се изменя така:
    "(2) Заместник-председателят на Върховния административен съд по реда на старшинството изпълнява функциите на председателя, когато той не е в състояние да ги изпълнява или му възложи изпълнението им."
    § 5. Изпълнението на закона се възлага на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Лучников.
    Благодаря ви. Няма предложения за изменения.
    Има ли желаещи да вземат думата по Преходните и заключителни разпоредби? Няма.
    Поставям на гласуване: Преходни и заключителни разпоредби, § 1 до § 5, включително.
    Гласували 168 народни представители: за 164, против няма, въздържали се 4.
    Приети са Преходните и заключителни разпоредби от § 1 до § 5 включително, в редакцията, докладвана от председателя на комисията.
    Благодаря Ви, господин Лучников.
    Завършихме и тази точка, която е, мисля, твърде значима и твърде съществена, защото по този начин ние действително провеждаме реформата в съдебната власт.
    Продължаваме с дневния ред така, както той е приет.

    Следващата точка от дневния ред:
    ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НОТАРИУСИТЕ.
    Има думата господин Лучников.
    Преди това има думата господин Корнезов за процедурно предложение.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председател, Законът за изменение и допълнение на Закона за нотариусите ни беше раздаден днес в 17,30 ч., а е внесен в Народното събрание днес в 15,40 ч.
    Съгласно чл. 65 не са изминали 24 часа откакто е раздаден законопроектът на народните представители, така че не можем да преминем към неговото разискване. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. Господин Корнезов, ние сме на второ четене. И при второто четене...
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): На още по-силно основание 24-те часа важат и за второто четене.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Важи само за първо четене.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Как така?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Продължаваме работата по последната точка.
    Има думата господин Лучников.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Закон за изменение и допълнение на Закона за нотариусите."
    Първото предложение е на народните представители Петър Рафаилов и Емануил Йорданов, които предлагат: заглавието на закона да се измени така:
    "Закон за нотариусите и нотариалната дейност".
    Комисията приема предложението и предлага заглавието да стане: "Закон за нотариусите и нотариалната дейност".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има ли предложение по този въпрос?
    Имате думата, господин Корнезов.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Въпросът е принципен. Може ли с едно изменение и допълнение на един закон, който е внесен и е използван в законодателната инициатива от колегите и то на второ четене, да се прави изменение на наименованието на закона? Струва ми се, че това е недопустимо. Плюс това "Закон за нотариусите" много ясно определя и предмета. Защо трябва да бъде повече описателно?
    Така че предлагам да отпадне това, което ни предлага комисията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Корнезов прави предложение за отпадане на предложението на комисията, което означава, че той предлага да се запази заглавието на закона.
    Подлагам на гласуване предложението на господин Корнезов.
    Моля да гласуваме.
    Гласували 168 народни представители: за 65, против 76, въздържали се 27.
    Предложението на господин Корнезов не е прието.
    При това положение поставям на гласуване предложението на комисията:
    "§ 1. Заглавието на закона се изменя така: "Закон за нотариусите и нотариалната дейност".
    Моля да гласуваме предложението на комисията.
    Гласували 161 народни представители: за 102, против 52, въздържали се 7.
    Заглавието е прието.
    Господин Лучников.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Пак от народните представители Рафаилов и Йорданов има предложение да се създаде нов § 1а:
    В чл. 10 се правят следните изменения:
    1. Заглавието се изменя така: "Насрочване на изпит".
    2. В чл. 10, ал. 1 се отменя.
    3. Ал. 2 става ал. 1 и се изменя така:
    "(1) Всяка година в срок до 1 март министърът на правосъдието и правната евроинтеграция насрочва със заповед изпит за нотариуси."
    4. Досегашната ал. 3 става ал. 2, като думите "ал. 2" се заменят с "ал. 1".
    5. Алинея 4 се отменя.
    Комисията не приема предложението и предлага да се създаде нов § 1а със следната редакция:
    "§ 1а. В чл. 10, ал. 1 се изменя така:
    "(1) Местата за нотариуси в определен район не могат да бъдат по-малко от две. На 25 хил. жители в определен район се открива едно място за нотариус."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Лучников.
    Господин Рафаилов, имате думата.
    ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми дами и господа, аз искам съвсем ясно да кажа какво е съдържанието на това предложение. И моля да ме изслушате, тъй като според мен това е един от фундаменталните въпроси, които Народното събрание трябва да реши тази вечер.
    С моето предложение и на колегата Йорданов в т. 2 в чл. 10 ал. 1 да се отмени, ние предлагаме по същество да отпадне лимитът за бройката нотариуси. Всички останали предложения, които са в този текст, са свързани с отпадането на този лимит.
    Бих искал само да кажа, че алтернативата е посочена в предложението на комисията, тоест да има лимит, като бройките са не по-малко от две и на 25 хил. жители да се открива едно място.
    В подкрепа на нашето предложение аз бих искал да заявя единствено основния принцип, който ние с колегата споделяме, а именно, че това представлява по същество една частна дейност и с оглед необходимостта тази частна дейност да не монополизира досегашния монопол на държавата, ние предлагаме да няма лимит и всеки, който има съответната придобита правоспособност, положи изпит и отговаря на условията по закона, да може да стане нотариус и да работи при отговорностите, които поема.
    В тоя смисъл аз подкрепям това предложение, което сме направили, и ви призовавам да гласувате за отпадането на лимита. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Лучников има думата.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Комисията имаше предвид първо практиката на всички европейски страни, където има частен нотариат. Навсякъде бройките на нотариусите се лимитират, защото нотариусите изпълняват една обществена функция, която им е възложена от държавата, и тя не е безразлична към това колко нотариуси ще се занимават с тази дейност. Ако се отворят вратите и се пуснат неограничен брой нотариуси, има опасност да се изпадне в нелоялна конкуренция, от което само ще страдат гражданите.
    Освен това бройките на нотариусите се определят от министъра на правосъдието, който, изрично е казано в закона, има право при необходимост да увеличава тези бройки. Следователно няма никаква опасност да се получи някъде монополно положение или нещо подобно. Министърът на правосъдието като регулатор ще се намеси. Затова комисията поддържа своето предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
    Има думата господин Любен Корнезов.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Аз щях да изтъкна същите аргументи, които господин Лучников тук сподели с вас. Действително в Европа навсякъде има лимит, разбира се, на различни критерии, но винаги лимит за бройката на нотариусите. Това, първо.
    Второ, обаче, по-фундаменталният въпрос. Според мен въобще предложението на господин Рафаилов и господин Йорданов по чл. 10 не може и не трябва да бъде гласувано, защото то е извън предмета на приетия на първо четене законопроект, който третира материя от чл. 12 и следващите, а не материята относно лимита на нотариусите.
    Така че този въпрос не е обсъждан, не е гласуван по принцип от Народното събрание на първо четене и няма право Народното събрание, според мен, да го поставя на гласуване, освен че и самата комисия счита, че не следва да се приема това предложение на господата Рафаилов и Йорданов.
    Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Корнезов.
    Господин Лучников, заповядайте.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Ако ние сега приемем предложението на господата Рафаилов и Йорданов, това значи да променим цялата стратегия, цялата структура на закона и ние изобщо не сме в състояние да продължим неговото разглеждане. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
    Заповядайте, имате думата, господин Йорданов.
    ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Не мога да се съглася със становището на колегата Корнезов, че този въпрос не би могъл да бъде обсъждан. Още на първо четене ние говорехме, че основната идея на предложеното от нас изменение на закона е да се създаде една пълна равнопоставеност между нотариусите. Считаме, че с отпадането на лимита това нещо ще бъде постигнато в най-пълния му обем.
    Не мисля, че съществуват каквито и да е проблеми във връзка с това, че едва ли не можело много хора да станат нотариуси и по този начин да се затрудни дейността на нотариата. Всичко ще бъде регулирано по един съвсем естествен път. Много хора с юридическо образование вече са намерили своето място в съдебната система. В същото време считам, че с въвеждането на частния нотариат пред много новозавършили юристи ще стои въпросът каква професия да изберат. И те, ако искат да бъдат частници, биха избирали между адвокатската професия и професията на нотариус.
    Затова отново повтарям, не мисля че има някакъв проблем с приемането на текста от гледна точка на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, още повече, че с колегата Рафаилов сме направили още няколко предложения след това, за да може, ако то бъде прието, законът да бъде съобразен с това изменение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Йорданов.
    Господин Миков има думата.
    МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Наистина въпросът е доста спорен и в комисията ние също дълго спорихме. Но може би трябва да се търси някакъв компромис към разширяване възможността на по-малък брой граждани да се пада един нотариус. Още повече, само искам да ви кажа, че в една Франция броят на нотариусите не е лимитиран. С извинение и към колегата Лучников, и към колегата Корнезов, в тази страна броят на нотариусите не е лимитиран. (Ръкопляскания от СДС.) Нека да намерим някакво междинно положение, което да примири тия крайни становища. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Миков.
    Поставям на гласуване предложението, направено от народните представители господин Рафаилов и господин Йорданов, което не е прието от комисията.
    Гласували 163 народни представители: за 98, против 37, въздържали се 28.
    Предложението на господин Рафаилов е прието.
    Заповядайте, имате думата, господин Корнезов.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председател, моля да подложите на прегласуване текста. Една част поне от народните представители, включително и аз, не можах да се ориентирам точно за кое предложение гласуваме. Моля за прегласуване! (Шум и реплики в залата)
    Ще направим груба, груба, груба, непростима грешка. Разберете го! (Шум и реплики в залата)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Корнезов, не е до аргументите...
    Добре, поставям на прегласуване текста, защото по време на гласуването беше поставен въпрос отново.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Още един път обръщам внимание, че ако приемем това предложение, ние минираме цялата структура на законопроекта и не можем да продължаваме неговото разглеждане.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
    Поставям на прегласуване предложението на господин Рафаилов. Гласуваме предложението на господин Рафаилов - мисля, че съм пределно ясен. То не е прието от комисията.
    Гласували 171 народни представители: за 97, против 53, въздържали се 21.
    Предложението на господин Рафаилов е прието.
    Господин Лучников, моля, продължете с доклада си. (Шум и реплики в залата)
    Прощавайте много! С оглед на часа ние ще спрем тук с разглеждания законопроект и преди да закрия заседанието, ще направя три съобщения:
    Първото съобщение е на Комисията по икономическата политика. На 10 декември, сряда, 14,30 ч. заседание в зала "Запад".
    Комисията по труда и социалната политика ще има заседание на 10 декември, сряда, от 16,30 ч. в зала 456 в другата сграда.
    И третото съобщение е на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта - заседание утре, 10 декември, от 15,00 ч. в зала 356.
    Следващото заседание е утре в 9,00 ч., като програмата ще бъде обявена и приета сутринта.
    Закривам заседанието. (Звъни)


    (Закрито в 21,00 ч.)



    Заместник-председатели:

        Иван Куртев

                  Александър Джеров


    Секретари:
    Илия Петров

                       Иван Бойков
    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И ОСМО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

    Видео излъчване от Народното събрание

    Проект BGFOP001-2.013-0001

    Избор на заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията

    Избор на омбудсман





      Последни заседания