Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
СЕДЕМДЕСЕТ И ДЕВЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, сряда, 10 декември 1997 г.
Открито в 9,12 ч.
10/12/1997
    Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров
    Секретари: Христо Димитров и Свилен Димитров

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
    Постъпили законопроекти и проекторешения от 3 до 9 декември 1997 г.:
    - Законопроект за здравното осигуряване - вносители народният представител Иван Зънзов и група народни представители;
    - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи - вносители народният представител Ангел Балтаджиев и група народни представители;
    - Проект за решение относно освобождаване и избиране на председател, заместник-председатели и членове на Комисията за защита на конкуренцията - вносители народният представител Никола Николов и група народни представители;
    - Законопроект за защита на животните - вносител народният представител Петър Георгиев;
    - Законопроект за електроенергетиката - вносител народният представител Веселин Бончев;
    - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите - вносител Министерският съвет;
    - Законопроект за допълнение на Закона за чуждестранните инвестиции - вносител народният представител Христо Бисеров;
    - Законопроект за ратифициране на Кредитното споразумение между Европейската общност и Република България - вносител Министерският съвет;
    - Законопроект за земеделската техника - вносители народните представители Георги Агафонов и Веселин Бончев;
    - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за счетоводството - вносител Министерският съвет;
    - Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Хърватска за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото - вносител Министерски съвет.
    Проект за програма за работата на Народното събрание от 10 до 12 декември 1997 г.:
    1. Освобождаване и избиране на председател, заместник-председатели и членове на Комисията за защита на конкуренцията.
    2. Отчет за изпълнението на Плана за статистическите изследвания през 1996 г. и План за статистическите изследвания през 1997 г.
    3. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за нотариусите - продължение.
    4. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс.
    5. Законопроект за ратифициране на Кредитното споразумение между Европейската общност и Република България.
    6. Второ четене на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 1998 г.
    7. Второ четене на Законопроекта за бюджета на фонд "Обществено осигуряване" за 1998 г.
    8. Парламентарен контрол.
    По предложената седмична програма има ли желаещи да се изкажат? Няма желаещи.
    Моля да я гласувате.
    Гласували 186 народни представители: за 172, против няма, въздържали се 14.
    Седмичната програма е приета.

    Преминаваме към първа точка от днешния древния ред:
    ОСВОБОЖДАВАНЕ И ИЗБИРАНЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛ, ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛИ И ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА.
    Има думата председателят на Комисията по икономическата политика господин Николов.
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
    "Становище
    на Комисията по икономическата политика към
    Тридесет и осмото Народно събрание
    На основание чл. 2, ал. 2 от Закона за защита на конкуренцията, Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме следните решения:
    "РЕШЕНИЕ
    За освобождаване на председателя на Комисията за защита на конкуренцията
    Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1, във връзка с чл. 68, ал. 1 и чл. 8 от Конституцията на Република България и чл. 2, ал. 2 от Закона за защита на конкуренцията
    РЕШИ:
    Освобождава Стефан Станчев Нешев като председател на Комисията за защита на конкуренцията."
    Следващото решение е за освобождаване на заместник-председателите и членовете на Комисията за защита на конкуренцията.
    "Тридесет и осмото Народно събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 2, ал. 2 от Закона за защита на конкуренцията
    РЕШИ:
    1. Освобождава Васил Иванов Милков и Кръстьо Атанасов Станилов като заместник-председатели на Комисията за защита на конкуренцията.
    2. Освобождава като членове на Комисията за защита на конкуренцията:
    - проф. Виталий Езра Таджер;
    - доц. Емил Николов Георгиев;
    - Трифон Георгиев Станев;
    - Мира Стефанова Величкова;
    - Михаил Михайлов Коджабашев;
    - Димитър Иванов Станоев;
    - Дончо Кънчев Каракачанов".
    И едно допълнително становище на Комисията по икономическа политика относно освобождаване и избиране на председател, заместник-председатели и членове на Комисията за защита на конкуренцията.
    Комисията по икономическа политика предлага следното решение на Народното събрание:
    "РЕШЕНИЕ
    за избиране на председател, заместник-председатели
    и членове на Комисията за защита на конкуренцията
    Тридесет и осмото Народно събрание на основание чл. 86, ал. 1 и чл. 84, т. 8 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 2, ал. 2 от Закона за защита на конкуренцията
    РЕШИ:
    1. Избира Николай Генчев Павлов - юрист, за председател на Комисията за защита на конкуренцията;
    2. Избира Васил Иванов Милков - икономист, и Петър Димитров Славов - юрист, за заместник-председатели на Комисията за защита на конкуренцията.
    3. Избира за членове на Комисията за защита на конкуренцията:
    - Димитър Иванов Кюмюрджиев - юрист;
    - Лиляна Иванова Пиперкова - юрист;
    - Мария Михайлова Попова - юрист;
    - Мими Вълева Вишева - юрист;
    - Драгия Желязков Драгиев - юрист;
    - Цачо Лютов Милчев - икономист;
    - Катерин Стефанов Катеринов - икономист;
    - Реджеб Исмаил Мустафа - икономист."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Драганов.
    ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, очевидно е станало техническо недоразумение. Така че от името на Евролевицата предлагам на мястото на Петър Димитров Славов за заместник-председател на Комисията за защита на конкуренцията да бъде избран Кръстьо Атанасов Станилов.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Никола Койчев.
    НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Нашият парламент в момента е включен в поредното действие на драмата на България - "синята метла". Посяга се на поредната независима по закон институция, каквато е Комисията за защита на конкуренцията. Карат ни да приемем едни решения без абсолютно никакви мотиви, без каквато и да е оценка на досегашната дейност - повече от 6 години - на комисията, без едно елементарно налагащо се сравнение за действащи правомощия - законови и уредени с правилника на комисията, и в съответствие на тези отговорности поведение на комисията в един бурен и неблагоприятен за развитието на българската икномика период, период, в който държавата се учеше, образно казано, да минава от централизирано командно управление на икономиката си към демократични, конкурентни отношения. При това, без каквато и да е логика се прави тотална промяна на персоналния състав на комисията, без елементарното управленско изискване за някаква приемственост.
    Какво налага от комисията да бъдат освободени всички нейни досегашни членове, пак повтарям, без оценка, без упреци? Споделям някои становища, че законът ни е несъвършен. Законът беше израз едва ли не на учебен урок във Великото Народно събрание, когато страната ни трябваше да създава антимонополно законодателство. Може би трябваше - и не може би, а трябваше - първо да приемем закон и според съдържанието на този закон, според неговите изисквания ние да търсим хора за осъществяване на тези негови изисквания.
    И още нещо. В чл. 2 на закона е записано, че членовете на комисията трябва да имат съответно 10 години за ръководството и 5 години стаж по специалността. Кой в България има стаж по специалността Антимонополно право и защита на конкуренцията? И аз предлагам на господин Никола Николов, вносител на решението, да ни запознае с трудовите биографии на предложените членове - каква е тяхната специалност и какво е тяхното развитие. След като в България няма практика, със защита на конкуренцията са се занимавали единствено тези 11 души и щатният апарат на комисията през изтеклите 6 години.
    И още нещо. Защо трябва да сменяме хора, за които обществото ни с немалко чуждестранно финансово участие бяха обучавани и те са национален капитал? Един-единствен човек остава и то от квотата на БСП. Благодарим за разбирането.
    Нима може България в този момент да се раздели и да не използва уважавания от всички юрист Таджер, който, доколкото има стопанско-правна теория и практика в България, е уважаван от всички юристи; на перфектна юристка, натрупала доста професионален опит по проблемите на защита на конкуренцията, каквато е Мира Величкова; един ценовик, може би единствен в България, а защитата на конкуренцията е преди всичко икономически отношения и трябва да има професионалисти по ценови отношения и други? И какво ни се предлага - изборност по някакви тотализаторни правила!
    За такива решения, за такива промени аз няма да гласувам. И приканвам като парламент по-отговорно да обсъдим мотивите и причините за промените в Комисията за защита на конкуренцията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата заместник-председателят Александър Джеров.
    АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Койчев! Много пъти пледираме тук за спазване на правилника. И аз смятам, че когато правим съответно искане, трябва да го свързваме с правилника. Вече имаме достатъчно години опит в тази област и когато правим едно искане или възражение, нека то да бъде базирано на правилника. В случая господин Койчев прави възражение срещу подмяната, да кажем, на състава на ръководството. Но има ли постъпили други предложения? Когато атакуваме нещо, трябва да го базираме.
    Затова моето възражение или по-точно реплика е - къде са другите предложения, които са направени, за да може и те паралелно с направените веднъж предложения да бъдат разглеждани?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За втора реплика има думата заместник-председателят господин Иван Куртев.
    ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаем господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Моето няма да е толкова реплика, колкото един въпрос към господин Койчев. Той говори - няма да споменавам имена - за това, че добри специалисти, свършили добре своята работа, сега не са предложени, а вместо това се подменят с други предложения за членове на комисията.
    Защо не е предложен господин Таджер? Миналия път беше предложен от Демократичната левица или както тогава се наричаше в парламента. (Шум и реплики в блока на Демократичната левица.) Защо не е предложен? Въпросът ми е към господин Койчев. И ако наистина има и други предложения, защо не бъдат направени сега? Няма никаква пречка да се каже: да, ние предлагаме още еди-кои си - и както винаги се е решавало в парламента, с гласуване да се изберат онези, които се смятат за най-подходящи.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Куртев.
    Има думата господин Койчев за дуплика.
    НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ): Господин Джеров, обсъждаме решение. В правилника за решенията процедурите не са разписани както трябва. И за да реагирам така, аз изхождам от излъганата ми надежда, че вносителят щеше да съобщи някакъв анализ и мотиви. На комисията това не се направи, не се прави и в пленарна зала. Затова поставям въпроса: на основание на какво, какви са мотивите да правим тази промяна? Аз очаквам и втора точка. Там по закон трябва да приемем и оценка. Вероятно пак ще има аналогични предложения.
    Настоявам, предполагам че има биографии, гласувани са, предложени са от доминиращата парламентарна група, професионалните характеристики на новите членове.
    И защо, след като комисията е преди всичко икономически орган - логиката - внася се от председател на Комисията по икономическата политика, ще бъде доминирана от юристи?
    И минавам по втория въпрос, на господин Куртев. Господин Таджер отказа да бъде член на комисията под ръководството на съмнителния юрист Николай Павлов. (Смях в залата.) Това е неговият мотив.
    Същият мотив изложи и госпожа Мира Величкова.
    Какъв професионалист по антимонополно право е Николай Павлов? Какво е неговото служебно развитие? Ако го питам какво значи чл. 3 от закона, едва ли ще ми каже. (Възгласи в мнозинството: "Е! Е! Стига сега!". Обаждания и от средата на залата.)
    И казвам, повтарям, позицията ми е: Комисията по конкуренцията е икономически орган. Неслучайно законодателят е решил да има синтез от специалности, включително и технически, инженерни. Само за председателя, да не преразказвам какъв цирк беше в Тридесет и шестото Народно събрание, текстът само не трябваше да се запише, да не се казва "Стефан Нешев председател на комисията", когато се взе решение да е юрист...
    Значи може един адвокат по бракоразводни дела да управлява, не казвам Николай Павлов, не е такъв, да управлява такова отговорно дело, което да налага пазарни принципни отношения в страната, а не може примерно да бъде Кръстю Станилов, който е един от най-добре познаващите българската промишленост специалист. (Обаждания от залата.)
    НИКОЛА КОЙЧЕВ: Защо не сме предложили? Имахме квота двама, двама предлагаме.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Благой Димитров.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
    Уважаеми госпожи и господа! Аз съм изненадан от, бих казал, некоректната пледоария на господин Койчев. Затова защото има няколко факта, които предопределят акта, с който се занимаваме в момента.
    Първо, изтекъл е мандатът на комисията. И би било добре народните представители, които взимат отношение по този въпрос, да се справят с материята, със Закона за конкуренцията.
    Второ. Господин Стефан Нешев не изпълнява две основни изисквания към заеманата от него длъжност. Съгласно Конституцията господин Нешев, като депутат, не може да заема и друга държавна служба, тоест той не може да осъвместява своите задължения като народен представител и като председател на Комисията по конкуренцията. И това много добре се знае от всички, най-вероятно. Ако не е така, аз ще бъда особено изненадан.
    Господин Стефан Нешев, за съжаление, не изпълнява и едно друго условие, той не е икономист или юрист. Това са изискванията по отношение на председателя на комисията.
    Не може да се схваща освобождаването на господин Стефан Нешев като "синя метла", господин Койчев, затова защото господин Стефан Нешев беше избран за председател на тази комисия точно като депутат от Съюза на демократичните сили по време на Великото Народно събрание. Тоест Вие преиначавате в момента нещата.
    ГЛАС ОТ МАЛЦИНСТВОТО: Вие го избрахте.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Тоест, в момента няма никакви забележки по отношение на освобождаването на председателя.
    Оттук нататък. Спазен е и бих казал най-коректно, принципът на квотите и екипният принцип. Ние в Комисията по икономическа политика обсъждахме този въпрос. Аз искам да кажа какво съм имал предвид.
    Господин Николай Павлов е юрист и спазва изискванията за председател на комисията. И аз съм изненадан (оживление в залата). И господин Николай Павлов не само че е юрист, господин Николай Павлов е бил конституционен съдия. Изненадан съм от, така, обидните слова на господин Койчев по адрес на господин Павлов, тъй като господин Койчев непрекъснато претендира, за, така, технократски подход, професионален подход. И не е коректно един човек, който е бил конституционен съдия, от тази висока трибуна да бъде обиждан по един, така, непристоен начин от народен представител. Нещо повече, уважаеми госпожи и господа народни представители, господин Николай Павлов е имал разговори с хора - специалисти, които всъщност фигурират в този проектосписък, който ние трябва да изберем.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): В какво си качество? В какво си качество?
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: И на базата на тези разговори бих казал, че е изпълнен принципът на квотите. При което, абсолютно, според мен, е недостойно, и най-малкото, аз бих казал, така, от страна на Демократичната левица да се твърди, нали, че има една тотална смяна. Аз разбирам, сега тук става дума за господин Таджер. За съжаление един достоен човек, един прекрасен специалист. Господин Таджер, стана ясно на комисията, че е в, така, лошо здравословно състояние. Няма възможност да изпълнява длъжността...
    ГЛАСОВЕ ОТ ДЛ: Не е вярно.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: ... и, съответно е в, така, напреднала възраст. Тоест, можем, наистина, да обсъждаме различни кандидатури. И, наистина, на базата на професионалните качества да подберем една комисия по конкуренцията.
    Тези неща просто трябва да се знаят и да се кажат. И да не се спекулира с факти и да се изопачават факти. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
    Имате думата за реплика - трета реплика.
    ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Колеги! Всяко нещо не възниква от нищото. Всяко нещо си има история. Искам да ви цитирам промяната на закона в 1992 г. И ще цитирам не друг, а господин Джеров, заместник-председател на парламента.
    Господин Джеров казва: "Председателят, заместник-председателят, членовете на комисията трябва да бъдат избирани по досегашния закон за срок от 5 години." Всъщност комисията не е на такова място, на такава висота, че да бъде налице изискването да бъдат избирани ръководството и цялата комисия за срок от 5 години. Те са много близки до обикновените служители. И затова за тях такъв срок не трябва да има. В 1992 г. мнозинството отменя мандата. Това е истината. Такъв срок няма.
    Значи това, което се каза за господин Таджер, един много болен талантлив човек, дори когато е болен, е талантлив. Но този талантлив човек не отказва да стане член на комисията затова, че е болен. Това е фактологията, действителното състояние. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
    Втора реплика - господин Мерджанов.
    АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин Димитров! Ние вече сме свикнали на вашите убедителни аргументи в подобна посока. Обикновено се опитвате да засягате нас, по-младите, които сме в този парламент, с малката ни възраст. По-трагично е обаче да бъдете млад в политиката. А Вие, господин Димитров, това го доказвате вече неколкократно, като се спомнят Вашите убедителни аргументи за кандидатите за шефове на радиото, на телевизията и току-що свободно избраната формулировка заради това, че, за съжаление, уважаемият професор Витали Таджер е много тежко болен.
    Истината е съвършено друга. Професор Витали Таджер просто отказва да работи в компанията с шеф на комисията Николай Павлов. Ето това са истинските аргументи. (Оживление и обаждания от мнозинството.)
    ГЛАС ОТДЯСНО: Е какво да направим!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За реплика има думата господин Драгомир Драганов.

    ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз взимам повод от думите на колегата Димитров, за да ви кажа, че ние пак тръгваме да парцелираме по квоти и по имена една комисия, която не е политическа, която е комисия от професионалисти.
    Дайте да изходим принципно! Още първия ден Евролевицата внесе един нов законопроект за защита на конкуренцията, съобразен с всичките изисквания на Европейския съюз. Минаха законните три месеца, минаха още три месеца, никой не си направи труда, никоя комисия не си направи труда да даде становище по този закон. И сега изведнъж наистина ни се стоварва като гръм от ясно небе тази промяна.
    Почти не е спазен принципът на приемственост в закона. Никъде няма изискване за мандат. Дайте принципно да решим този въпрос! Дайте, ако трябва, преди това да разгледаме поне тази малка поправка в закона, която господин Нешев предложи, която да изясни как точно става промяната! Защото наистина 3,5 млрд.лв. са вложени в тези хора за образование, за тяхната квалификация и сега изведнъж задраскваме просто тези пари. Дайте принципно наистина да гледаме на въпроса, не да ги парцелираме пак: тоя е мой, оня е твой!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Драганов.
    Други желаещи да се изкажат?
    Има думата господин Праматарски.
    АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Мисля, че наистина изпадаме в една комична ситуация, когато едни говорят за тези, които остават в комисията, че са професионалисти, понеже са предложени от тях, а тези, които са предложени от други парламентарни групи, не са професионалисти. Мисля, че наистина е доста наивно, особено в тази зала, особено след като няма предаване по телевизията, да развиваме такива евтини популистки ходове. (Смях в блока на ДЛ.)
    Второ. Тези, които от лявата страна и сега се смеят и които говорят за професионализъм, много бързо забравиха, че професионално беше правителството и на Жан Виденов и само вие сте професионалисти в тая държава. Когато се избираше старата Комисия за защита на конкуренцията, същите тези хора, много голяма част от които аз уважавам наистина, да не би да имаха този опит, за който господин Койчев говори? Нямяха го, нямаха го! (Шум в залата.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
    АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Така че предварително да говорим, че примерно предлаганият за председател сега не е професионалист, след като е решавал много по-сложни дела в Конституционния съд... Не бил професионалист! Защо? Защото не е предложен от БСП.
    Аз не приемам и изказвания от рода на това, че на някой му идват като гръм от ясно небе, когато в комисията се водеха едни продължителни консултации, бих казал, много добронамерено. Защо сега в пленарната зала се отива към един такъв подход - едни не били знаели, пък другите викат: "Само нашите са професионалисти"?
    Аз искам да кажа, че това, което е важно в случая и то ще проличи може би от кадровите справки, които ще прочете и председателят на Комисията по икономическата политика, е, че това са наистина хора професионалисти - юристи и икономисти.
    Второ, спазени са абсолютно всички изисквания на закона такъв, какъвто е той.
    И може би нещо, което е много важно. Аз съм съгласен, че трябва да има промени в този закон, но не следва ли да се даде шанс на това ново ръководство, което има един определен мандат, с оглед на свършената работа до този момент да види наистина кои са онези необходими изменения, които трябва да бъдат направени в този специално закон, след което парламентът да ги приеме? Мисля, че това е нормалната логика на нещата и аз ви моля, нека наистина да не изпадаме в ситуация, в която заради това, че някой не е бил избран в комисията или че не искал да бъде избран в комисията, да е виновна Комисията по икономическата политика. Това просто няма как да стане. Независимо какви причини са довели до това господин Виталий Таджер, който е бил мой преподавател, който уважавам изключително като юрист, но самият той е отказал! Е какво да направим? Благодаря за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Праматарски.
    Има думата за изказване господин Нешев.
    СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Естествено, заставайки на тази трибуна, аз си давам сметка, че заставам като досегашния член и председател на Комисията за защита на конкуренцията. Преди всичко искам да се обърна към двамата си заместници господин Кръстьо Станилов и господин Васил Милков, към членовете на комисията: проф. Виталий Таджер, проф. Емил Георгиев, госпожа Мира Величкова, господин Дончо Каракачанов, господин Трифон Станев, господин Димитър Станоев, господин Михаил Коджабашев и искам да им благодаря, че за 6 години те не допуснаха да бъде уронен престижът на тази институция, че е подвластна на който и да е личен, групов или партиен интерес. Те стояха на висотата на независимата комисия, която решаваше само в името на закона и в името на обществения интерес.
    Има министри, които са недоволни от техните решения. Има и правителство, недоволно от нашите решения - правителството на господин Виденов, което беше съдено от комисията за това, че си позволи да се въведе една методика за ценообразуването на електрическата енергия, с която се нарушаваха два закона и интересите на потребителите.
    Но тук искам да поставя един важен въпрос. В този политически институт, какъвто е Народното събрание, могат ли да се вземат други решения освен политически и защо политическата сила, която го взема, няма достойнството да го изрази, а Комисията по икономическата политика да бъде само тази, която да покаже икономически ефективна ли е за развитието на пазарната икономика тази тотална смяна на комисията?
    Аз искам да се обърна директно, защото имам един девиз, "Никога на колене пред когото и да е!", към госпожа Екатерина Михайлова. Госпожа Михайлова, говори се, че Вие активно стоите зад тази смяна поради това, че сте председател на ОХДЦ и господин Николай Павлов е член на ОХДЦ. Тоест, Вие искате да направите една политическа награда за един човек, който изпадна от Конституционния съд и трябва някъде да бъде внедрен в държавните институции. (Реплики от мнозинството.) "Внедрен" казах и си държа на думите и отговарям за думите си.
    Второ. Господин Куртев, искам да Ви кажа, че съставът на комисията, и тук е господин Джеров, който ще потвърди, беше предложен лично от мен, подбран по професионални качества, а не по партийни квоти.
    И трето. Госпожа Михайлова, още един неудобен въпрос ще Ви задам: защо в миналия парламент, след като съдихме правителството на Жан Виденов, политическата сила, която имаше преобладаващо мнозинство, не потърси да приложи промяната, въведена от агента "Николай", т.е. от Конституционния съд Георги Марков, да ме махне като председател и да освободи Комисията за защита на конкуренцията, а имаше достойното поведение да приеме решението на комисията такова, каквото е, защото оценяваше, че това е направено не по политически подбуди, а в името на обществения интерес? Благодаря ви за вниманието. Може и да не ми отговаряте на въпросите.
    А-а-а, пардон, за да ви кажа, че не е случайно това, че Комисията за защита на конкуренцията е получила признание и заради нея бяха похарчени 2 млн.щат.долара от бюджетите на Франция, Германия, Европейския съюз и Съединените американски щати, искам да ви прочета един документ, с който трябваше да бъдете запознати и който е в господин Николов:
    "Внесената от българска страна информация за по-нататъшно усъвършенстване на разпоредбите по защита на свободната конкуренция чрез проект на нов закон беше приветствана от страна на Европейската комия по време на третото заседание на Комитета по асоцииране на 27 и 28 октомври в град София.
    В допълнение следва да се посочи и становището на Европейската комисия по молба на България за членство в Европейския съюз, където е отбелязано, че българската страна е постигнала напредък по отношение на законодателните и институционалните изисквания в областта на конкуренцията и се препоръчва предприемането на действия за укрепване на тази институция.
    Подписал: министър Надежда Михайлова (министър от правителството на СДС)."
    Освен това, господин Николов, когато искате да направите предложение, ще спестя името по обясними съображения - да не му създам неприятности от политическата сила, която е тръгнала да прави тези кадрови промени в комисията, и ще Ви кажа тази комисия как се готвеше да подготви кадри, които да поемат достойно пътя и да следват интересите на обществото и интересите на закона.
    Има следната специализация в областта на конкурентното право: 1996 г. - 4-седмична специализация по проблемите на конкурентната политика и практика, организирана от четвърта Генерална дирекция по конкуренцията на Европейската комисия - 2 седмици в Брюксел и 2 седмици в националния орган по конкуренцията на Испания; 1995 г. - 4-седмична специализация по антимонополно законодателство и политика в Осака, Япония, организирана и финансирана от японската Агенция за международно сътрудничество; 1996 г. - 2-седмична специализация на тема: "Конкурентно право и правна уредба на държавните помощи в Европейския съюз" в Гърция, организирана от Центъра по европейско публично право, Атина.
    Това са кадрите, които заедно с основните задължения, комисията се постара да подготви в името на просперитета на демократична България. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
    За реплика има думата госпожица Екатерина Михайлова.
    ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Доста дребнаво заяждане имаше от трибуната, но понеже от вчера представители на Евролевицата започват непрекъснато лично към мен да се обръщат, макар че може би забравят, че всичко, което се предлага в залата, когато е от името на Парламентарната група на СДС, се решава от цялата парламентарна група, но конкретно за това, което господин Нешев каза - дали господин Николай Павлов е член на ОХДЦ и дали аз седя зад него.
    Господин Нешев, господин Николай Павлов не е член на ОХДЦ. Той е учредител на ОДЦ. Тук има хора, които знаят това, понеже са били на това учредяване, като Венци Димитров, например, какъвто учредител, господин Нешев, е и господин Благовест Сендов. (Весело оживление в залата, шум и реплики.)
    Да, учредители са на ОДЦ! Да, така е! След което господин Николай Павлов... Беше на една сбирка господин Венци Димитров... Беше господин Сендов... (Шум в залата.)
    Но нека да не се връщаме толкова назад, а и да се върнем, няма нищо лошо в историята на създаването на политическите партии. След това господин Николай Павлов не беше вече член на ОДЦ, камо ли на ОХДЦ, тъй че просто абсолютно са безпочвени Вашите приказки и мисля, че това не е същността на нещата. Доста дребно е заяждането по този начин.
    Аз мога да ви кажа нещо друго - да, от началото на работата на Тридесет и осмото Народно събрание аз държах да се смени председателят на Комисията по конкуренция. Това е истина. Точно така, както поставих въпроса за госпожа Емилия Масларова, затова защото смятам, че е несъвместимо един народен представител да бъде и на друго място, да изпълнява тези задължения, както беше и в Агенцията за чуждестранна помощ.
    Промяната в Комисията по конкуренция се забави и никакъв гръм от ясно небе няма, защото вече втора сесия се бави промяната. Точно оттам започна, затова че, господин Нешев, не беше редно толкова време да бъдете и депутат, и председател на Комисията по конкуренцията, и това много добре знаете и Вие, знаят го и колегите ви от парламентарната група, че въпросът много отдавна беше поставен. Зад това нещо заставам. Да, това е истина.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожица Михайлова.
    За втора реплика думата има господин Венцеслав Димитров.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, колеги, господин Нешев, имам съвсем кратка реплика и то не толкова по същество, колкото по някои нюанси във Вашето изказване.
    Казвате за господин Николай Павлов, че бил член на ОХДЦ. Сега не знам, не съм от ОХДЦ, обаче знам, че той беше един от учредителите на ОДЦ. Но после, когато нашата група на 39-те, господин Нешев, напусна парламента, той остана и доколкото знам, премина във вашата партия - в партията на доктор Дертлиев. Именно по настояване на доктор Дертлиев президентът Желев го назначи за член на Конституционния съд. И това, че Вие не си знаете членския състав, това е Ваш проблем. (Весело оживление в залата, шум и реплики.)
    Отделен е въпросът за качествата на господин Павлов, но най-добре вие - сега не знам какви са ви отношенията във вашата партия - но се разберете кой какъв е. Ако вие не си одобрявате вашите собствени колеги, това е отделен въпрос.
    Още един нюанс, господин Нешев. (Шум и реплики в залата.)
    Уважаеми колеги, това не е само към него, но преди всичко към него, защото той изрази такова становище.
    Господин Нешев, уважавайте парламента. Когато парламентът вземе едно решение, независимо по чие предложение е, то става решение на парламента, не става решение за еди-кой си. Аз оставям квалификациите настрана. Знаете те от чий прерогатив са. Вземе ли парламентът решение, то е решение на парламента и ако се отнасяте към едно решение - уж някой си бил го предложил и то е боклук, или нещо такова, Вие казвате, че самият парламент е боклук. Защо тогава не си продължихте да работите в Комисията по конкуренцията, а дойдохте в този парламент да работите за България? Искам да се уважава парламентът, когато се говори от тази трибуна и особено когато това го прави член на парламента! Решението е решение, независимо от какво мнозинство е взето! Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
    За трета реплика думата има господин Шишков.
    ГРИГОР ШИШКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Господин Димитров, хайде да си говорим истините, каквито са и не си ги измисляйте. Никога Николай Павлов не е бил член на Българската социалдемократическа партия. (Смях, реплики в залата.)
    И вашият смях ми е много добре известен още от 1990 г.   Искам да кажа няколко истински думи и да припомня на някои хора времето на 1991 г., когато беше гласуван Законът за защита на конкуренцията и избрано ръководното тяло на тази комисия.
    Ще ми позволите, господин председател, да се обърна към моя приятел Стефан Нешев с малкото му име:
    Стефане, помниш ли, че тогава кандърдисвахме комунистите месец и половина да те направят председател на тази комисия и с много голяма мъка ги кандърдисахме? (Ръкопляскания от мнозинството.)
    Помниш ли, Стефане, че те бронираха с две червени брони - Кръстьо Станилов и Милков, за да не мърдаш от техния поглед и да не се отклоняваш от техните правила? (Ръкопляскания.)
    Помниш ли, Стефане, че членовете на комисията, които те ги издиктуваха, защото тогава имаха мнозинство, и благодарение на това мнозинство тогава, България и до ден днешен носи много нещастия, а искам да те върна към тази истина, за да кажа тук на господата, че днес ни обвиняват в някакво политическо пристрастие.
    Слушайте, господа! Престанете да лъжете най-после и на дребно, и на едро! Николай Павлов е един от авторите на българската Конституция. Николай Павлов беше заместник-министър на правосъдието в правителството на Попов. Николай Павлов беше избран за конституционен съдия в продължение на шест години. Николай Павлов, ако смятате, че не е професионалист, тогава кой е професионалист в тази държава?
    И освен това - шест години малък ли е мандатът на тази комисия, та искате още мандатност?
    И ще кажа: Стефане, когато човек се оттегля, трябва да се оттегли достойно. Ти направи в началото един такъв опит, но финалът ти беше малко под съмнение. Човек трябва да знае, че отсега нататък в тази държава тези, които ги избират, идва времето и да си отиват. Може би и тези, които ги назначават, нас ще ни надживяват. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Шишков.
    За дуплика има думата господин Нешев.
    СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ, встрани от микрофоните, към председателя): Господин председател, аз никога не съм казвал, че парламентът е боклук!... Никога не съм го казвал!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Сега Вие ще кажете, че не сте, затова Ви давам думата.
    СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Госпожо Михайлова, искам да ви попитам защо не казахте - да приемем, че съм бил пристрастен -кога сте повече за борбата с корупцията - като четохте доклада или когато разтуряте една комисия, не председателят, а комисията, когато е била пример как няма корупция в тази институция?
    ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС, от място): Господин Нешев, не Ви ли е неудобно?!
    СТЕФАН НЕШЕВ: Не, никак! Живота си живях честно, достойно и никога не опетних името на баща си, който ми даде завета да бъда честен и достоен човек, но не и на колене, пред никого.
    Искам да отговоря на Венцеслав Димитров. Винаги е говорел глупости от тази трибуна. И този път каза една глупост.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Недейте така, сега вече отправяте лични обиди.
    ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС, от място): Озлоблението е лош съветник!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Правя Ви забележка.
    СТЕФАН НЕШЕВ: Когато, господин председателю, той ме упрекна, че съм казал, че парламентът е боклук, Вие защо не му направихте забележка? Защото аз не казах такова нещо.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Едно е той да каже нещо, което не сте казал, друго е да квалифицирате изказване на народен представител като глупости и че винаги говори глупости. Аз се убеждавам, че упрекът, който Ви отправи господин Димитров, е верен.
    СТЕФАН НЕШЕВ: Господин... Григоре, защо ли да ти казвам господин Шишков, не, тук ме избраха 360 човека и аз останах такъв, какъвто бях - неподвластен на никого. Николай Павлов не го избраха в парламента. Назначи го Желев, защото беше в оная група и интереси, които назначаваше Желев от страна на двете парламентарни групи. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
    Господин Корнезов има думата за изказване.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, ще бъда съвсем кратък. Ще се спра само на правата страна на въпроса, защото и тя беше поставена пред Вас, включително и в проекта за решение.
    Преди шест години бях в тази зала, когато се избираше Комисията за защита на конкуренцията. Тук прозвуча, но трябва да е ясно, че тази Комисия за защита на конкуренцията не е политически и не трябва да бъде в никакъв случай политически орган. Но явно за съжаление политиката не я остава да бъде безпристрастна. За мен, а и за голямата част от българското общество всички членове на Комисията за защита на конкуренцията достойно изпълниха своя дълг, включително и нейният председател Стефан Нешев. Достойно шест години те бранеха Закона за защита на конкуренцията и, още веднъж повтарям, изпълняваха своите задължения.
    Но за правата страна. В мотивите на проекта за решение четем, че тази комисия има петгодишен мандат, че този мандат е изтекъл и се позовават на Правилника за устройството и дейността на Комисията за защита на конкуренцията. Това прозвуча тук и от господин Димитров, и от господин Праматарски. Това обаче юридически не е вярно. Защото Законът за защита на конкуренцията от 1992 г. е изменен. Изменен е и чл. 2, ал. 2 от закона. И сега членовете на комисията нямат нито мандат, нито се избират за определен срок.
    А що се отнася до правилника, за който Вие говорите, този правилник е приет, първо, при първата редакция още на закона, който е приет от Великото Народно събрание, където имаше петгодишен срок. А сега няма такъв срок. Второ, правилникът въобще не е нормативен акт, а е вътрешно устройство. Така че няма срок, няма мандат. Това трябва да е съвсем ясно.
    И оттук, защо тогава трябва да се освобождават поне двама от сегашните заместник-председатели и отново да се избират, след като никой не ги избира за някакъв срок? Това юридически е не само неточно, но за мен е и необяснимо.
    И още нещо. Тук се спомена името на уважавания не само в тази зала, убеден съм и в цяла България, професор Виталий Таджер. Той не само е учител на поколение български юристи, но при всички случаи е най-добрият специалист в тази област. Защо трябва да освобождаваме професор Витали Таджер от комисията? Не е причина здравословното му състояние и вие много добре знаете това. Други са причините.
    И затова аз няма да говоря тук за качествата на хората, които се предлагат, голяма част от тях не познавам. Но това, което се предлага тук, е практически: дайте да рекетираме Комисията за защита на конкуренцията. Това е преведено в прав текст. Ще го допусне ли парламентът?! Мисля, че трябва да бъдем достойни и да не правим това. Първо да приемем закона и измененията на Закона за защита на конкуренцията и тогава да решаваме кадровите въпроси. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
    Има думата господин Петър Димитров.
    ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да започна своето изказване с една молба към мнозинството действително да се върнем към проблемите на България. Държавата ни е в тежка икономическа криза. Държавата ни е в състояние на преход. Дайте да правим законите, които са необходими. Вие виждате, че сега се занимаваме с такива работи, като дайте сега да прекараме нотариусите през един конкурс, за да останат нашите хора. Направихме си медиен съвет от наши хора. Сега правим комисия от наши хора. Превръщаме парламента в придатък на една политическа централа. Дайте да се върнем към реалните проблеми на нацията и да не губим времето за реформа, тъй като тази загуба е прекалено скъпа.
    Комисията образно казано е второто правителство на България. В условията на една тоталитарна държава управлението се реализира само от правителството. В условията на пазарна икономика най-добрият регулатор се казва пазар. И за да функционира този регулатор, трябва да има конкуренция. Конкуренцията в условията на свободна пазарна икономика е по-важна от правителството, по-важна от парламента. И ако ние не сложим един независим страж, който да пази тази конкуренция, да я оживи, да я развива, аз мисля, че ние сме загубени. Ако слагаме един политически страж, който ще пази да няма конкуренция срещу съответната политическа сила, който ще пази монопола на тази политическа сила, аз мисля, че сме загубени. Затова изключително важно е тази комисия да бъде независима, да бъде от българи и да отстоява конкуренцията. Това е главното, което трябва да направим.
    Приемайки тези промени, нарушаваме най-малкото четири прости принципа.
    Първият принцип е принципът на независимост. Комисията трябва да е независима. Вярва ли някой от вас, че тази комисия е независима? Има ли го това нещо, че мнозинството от тази комисия е независимо? Тя е зависима от партийна централа. Тя е зависима от изпълнителна власт. Какво ще бъде нейното действие в тези условия? Аз мисля, че този подход: знаем, че определени хора са ангажирани с реално членство в политически сили и ги вкарваме в тази комисия, за да отстояват интересите на тези политически сили. Смятам, че това е в разрез с изискванията на закона, където изрично е казано, че комисията трябва да бъде независима.
    Вторият основен принцип е принципът на приемственост. Не може всеки път да стартираме от нулата. Първоначалният вариант беше всички да бъдат махнати. Сега заради две квоти - на БСП и на Евролевицата, ще има някаква приемственост. Аз призовавам към разум. 2 млн. долара са похарчили чужди правителства, за да ни обучат хората. 30 хил. долара е похарчило и българското правителство. Тези пари не са харчени за бадява. Хората разбират, че ние не създадем ли стопанска конкуренция, ние няма да станем пазарна държава, няма да станем нормална държава. Можем ли да ги изхвърлим? Аз искам да благодаря на господин Николов, който даде неформални гаранции, че квалификацията на тези хора ще бъде използвана. Но една немалка част от тези хора не искат да бъде използвана квалификацията им точно поради личностни съображения. Това не е добре за България. Това е тревожно. Недейте, мисля, че Витали Таджер не е човек, с чиито личностни съображения България не би трябвало да се съобразява.

    Другият важен принцип, който е нарушен - той е елементарен - това е принципът за оценката. Има един велик френски специалист по управление Жан Дивирез, който казва, че най-каторжният труд е неоцененият труд. Днес ние на практика превръщаме шест години на господин Нешев в каторга. Аз не чух никаква оценка. Можеше да бъде негативна, но трябваше да бъде реална, тя трябваше да се даде. Сменихме ръководство на банка - нищо не казахме; на ДСК - нищо не казахме; на Агенцията за чуждестранна помощ - нищо не казахме; сега сменяме ръководството и състава на Комисията за защита на конкуренцията. За какво са живели тези хора? Няма дори, повтарям, негативна оценка за тяхната дейност.
    Искам да кажа две думи по отношение на председателя, тъй като историческата памет е много важно нещо. В миналия парламент имаше един депутат, който говореше за протоколите. Разбирам, че протоколите са важно нещо. През 1992 г. законът се променя по предложение на Георги Марков с една проста цел, за да бъде сменен, да бъде наказан Нешев. Това е истината. Той го каза в директен текст. Не е вярно, че сте молили БСП, обратното, тезата е, че БСП го е наградила за това, че не е излязъл в градинката отвън с 39-те. Това е тезата. Затова Нешев е трябвало да бъде наказан. Венци Димитров в открит текст в пленарна зала казва: аз го уговарях, откажи се доброволно, той не се отказва. Ще го махнем със закон. Този закон е приет, за да бъде махнат Нешев, а не обратното. И мен ме удивлява не друго, сега сме краят на 1997 г., че това е предумишлено уволнение, което е чакано пет години! Докога ще постъпваме така с хората? Толкова много ли сме и толкова много ли са специалистите, за да постъпваме с тях така? Каква е тази отмъстителност с 5-годишна давност!
    В същия дух искам да кажа няколко думи за членовете на комисията. Категорично няма никаква мандатност. Дайте да отидем към един разумен вариант. Добре, искате да променим закона. Председателят в общи линии достойно казва, че иска да си отиде. Но защо сменяме комисията? Дайте да сменим закона, да подготвим новата база и на тази основа вече да отиваме към едни по-добри решения.
    В много отношения управляващото мнозинство сега напомня влиянието на руския император след Освобождението на България от турско робство. За него тогава мисля, че Дядо Славейков казва, че ако беше посочил един калпак върху тояга и беше казал: изберете го за цар на България, парламентът би го избрал. Силно е влиянието на мнозинството, това са реалностите. Руският цар не посочи калпак. Не тръгвайте в опасна посока. Това, което каза господин Димитров - юрист - ами, господин Димитров, юристите са различни. Докторите са различни. Ако ви трябва хирург, не ходите при гинеколог. Това не са еднакви квалификации, това е тясна специализация. Ние избираме шеф на Комисия за защита на конкуренцията. Той трябва да разбира от пазар, от пазарни сили и от развитие на елементарните механизми за саморегулиране на тази пазарна система. Благодаря ви. (Частични ръкопляскания в Демократичната левица.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
    Има думата господин Богданов.
    АТАНАС БОГДАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Бих искал от тази трибуна да предложа на депутатите в решението, което днес трябва да приеме Народното събрание, да бъде допълнен текст, с който да бъде изказана благодарност на председателя на Комисията за защита на конкуренцията господин Стефан Нешев и на досегашните членове на комисията за извършеното през този 6-годишен период, в който те работиха. Казвам това не като обикновен народен представител, казвам го като човек, който е имал възможност и лично с председателя на комисията, и с членовете на комисията да почувства, че действително в България беше създаден един орган, който помагаше много ефективно на българските индустриалци в тяхната работа в защита на конкуренцията и не само в частта на България, но и в много международни аспекти. Лично съм участвал в срещи, в които господин Стефан Нешев е защитавал интересите на Република България.
    Ако това не се приеме, аз бих искал тук от тази трибуна да му изкажа благодарност за добрите чувства и за добрата работа, която сме имали през този период. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Богданов.
    Господин Николов има думата.
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми колеги, аз съм доволен, че в последните няколко изказвания ние се върнахме към стила, типичен за работата на Икономическата комисия, където за тези решения, за които казах, гласуваха депутати от всички парламентарни сили.
    Разбира се, има няколко спорни момента и аз съм длъжен да ги кажа, които бяха обсъждани в Икономическата комисия, а именно, за приемствеността, ние тогава се договорихме, че няма проблем всяка една от политическите сили, която желае да включи като представител на Комисията за защита на конкуренцията, но тук не става дума за квоти, а става дума за воля да предложи някои от членовете на комисията, които счита, че трябва да останат, да го направи. Разбирам, че две от политическите сили са направили това.
    Другият спорен момент, който беше обсъждан, е моментът с новия Закон за защита на конкуренцията. Аз защитавам тезата, че новият състав на Комисията за защита на конкуренцията е нормално да бъде този, който ще обсъжда и ще ни предложи да приемем нов Закон за конкуренцията. Намирам това за съвсем нормална теза в противовес на изказаната теза, че е по-правилно да приемем новия закон, а след това да правим кадрови промени. Защото тогава би изглеждало, че наистина тези кадрови промени са политически. Специално отбелязвам, че е изтекъл мандатът на Комисията за защита на конкуренцията и това е безспорно.
    Искам да се върна върху спорния момент за председателя на Комисията за защита на конкуренцията, като аз специално казвам и от тази трибуна, че наистина трябва на господин Нешев да се изкаже благодарност, като не може да се отрече личната му заслуга при административното изграждане на комисията и неговите усилия за правилното й структуриране в началото на работата на този нов орган, който беше избран в 1991 г.
    Не могат да се отрекат и усилията на цялата комисия за приетите решения, които са 115 за 1992 г., около 150 през 1993 г., 198 през 1994 г., 160 през 1995 г. За 1996 г. и 1997 г. за съжаление не са публикувани данни за решенията на комисията, но вероятно са от този порядък.
    Разбира се, трябва да се отчетат и трудностите за работата на комисията, когато собствеността е държавна и съществува държавен монопол в сферата на производството и на предлагането. Ето в тези условия действително заслужават добра оценка членовете на комисията и функционирането на цялата комисия.
    Не може обаче да се спекулира сега с това, че господин Нешев си е избрал да бъде депутат, а не председател на Комисията за защита на конкуренцията. Вероятно е имало момент във времето, когато той е направил този избор. Но очевидно той го е направил, решавайки да стане депутат и да бъде в тази зала. Така че спекулацията специално за това аз не я приемем и моля и господин Нешев да си каже, ако той е имал възможност да остане в Комисията за защита на конкуренцията, защо не го е направил, а е избрал да стане депутат.
    Има нещо, което тук беше казано, твърде смущаващо. Беше казано, че около 2 млн. долара са инвестирани в обучение на Комисията за защита на конкуренцията. Понеже този въпрос беше обсъждан в Икономическата комисия, аз наистина поех ангажимент неформално, сега съм готов да го поема и формално, като настоявам пред господин Николай Павлов, след като той бъде избран за председател на комисията, да се запознае с кадровите досиета на всички работещи в Комисията за защита на конкуренцията. Защото истината е, че една много малка част от тези средства са отишли за обучение на членове на Комисията за защита на конкуренцията. Голяма част от служителите в Комисията за защита на конкуренцията са били обучавани, което е и правилният подход. Именно тези хора, разбира се, ще бъдат ползвани в работата на комисията. Безспорно ще бъдат ползвани и членове на Комисията за защита на конкуренцията, които са получили необходимата квалификация и биха могли да бъдат полезни за работата на тази комисия.
    Разбира се, аз искам обаче да споделя наистина огромното си учудване от изказването на господин Койчев. Аз не знам дали е възпитано, включително това, споделено в личен разговор, доколкото аз разбирам, от професор Таджер, да става достояние на цялата зала. Това, разбира се, си е работа на господин Койчев да го направи. (Неразбираема реплика от Иван Иванов.)
    Аз не знам за какво здраве и кой е упълномощаван, за да се подхвърля от залата.
    Колкото до квалификацията на господин Николай Павлов, искам да кажа, че той е конституционен съдия и всички го знаем. Не е съмнителен юрист, както беше казано. Това всъщност е негов проблем да го твърди. Нашето желание безспорно беше, когато предлагаме един конституционен съдия за председател на Комисията за защита на конкуренцията, е точно да търсим не политическа фигура за председател на тази комисия. Това е била идеята. Междупрочем, беше поет някакъв ангажимент или най-малко беше сондирано мнение и за друг конституционен съдия да стане заместник-председател или член на тази комисия. За съжаление, обаче това не срещна разбиране от всички, включително и в Икономическата комисия. Става дума за Младен Данаилов. Така че нека тук да не обсъждаме личностните качества, когато искаме да защитаваме някаква политическа теза и да обвиняваме членове или пък членове на ръководството на комисията, че те са политически личности и ще действат политически в тая комисия.
    Аз мисля, че такова притеснение тук няма.
    Затова предлагам да гласуваме председателя, заместник-председателите и членовете на комисията. Разбира се, тук се появи една алтернатива на едно от предложенията. Вероятно трябва да се гласува алтернативно специално за това предложение. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата за реплика господин Кирил Йорданов.
    КИРИЛ ЙОРДАНОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, позволявам си кратка реплика.
    На два пъти се спомена, че са несъвместими двете качества - на народен представител и на длъжностно лице, избрано в Народното събрание. Искам да припомня за решения на Конституционния съд - решение N 5 от 1993 г. по дело N 6, в което не се оспорва, че съгласно чл. 68, ал. 1 от Конституцията не могат да се съчетават двете длъжности. Но в същото решение N 5 от 1993 г. става ясно, че след избора за народен представител обаче, конкретната хипотеза се урежда от чл. 49, ал. 3 от ЗИНПОСК. А също така, и чл. 97, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, че запазват заеманата длъжност в рамките на мандата - безспорно е, не могат да ги съвместяват - но за времето, в което те са народни представители, ползват неплатен отпуск до края на пълномощията на Народното събрание. От тази година има ново решение на Конституционния съд, който раздели този въпрос на две и се произнесе по първата част от въпроса - "за времето, в което въпросното длъжностно лице е кандидат за народен представител". Не отговори на втората част на въпроса - какво става след избора му за народен представител.
    Затова аз приемам, че решение N 5 от 1993 г. дава отговор на този въпрос. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Йорданов.
    Има думата за изказване господин Александър Томов.
    АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди всичко съжалявам, че поради отсъствие и присъствие на мероприятие извън София закъснях за това заседание.
    Искам да кажа, че то е важно и е важно от гледна точка не само на персоналните смени, които се предлагат в залата. Най-големият въпрос, който не беше решен и който витае тук, в тази зала, в момента присъства, без да се говори за него, е, че ние и до момента - седем години след началото на промяната, и шест години след началото на тази комисия и на закона - ние не дадохме възможност да има действителен орган, който да решава въпросите на конкуренцията достатъчно ефективно и бързо.
    Внесеният закон, който беше внесен още през май от Евролевицата, е закон, който даваше възможност тези въпроси да се решат. Добре, иска се нов състав на комисията да приеме този закон. Но централният въпрос, който трябва да се дискутира тук, е може ли в момента, имаме ли ние достатъчно ясни структури, които да пресичат монополизма в обществото, да дават възможност за реална пазарна конкуренция и за реален пазар? И отговорът е, че ние нямаме.
    Искрено съжалявам, че най-голямата заслуга на досегашната комисия на господин Нешев този закон, изготвен с помощта на европейски специалисти, в който е вложено много, много труд, не беше разгледан в залата досега. Надявам се, че новият състав на комисията ще вземе този закон не само предвид, но като основа на бъдещата работа на комисията. Защото ние имаме в момента и в медиите, и в някои отрасли по 60-70 процента контрол върху пазара и нямаме нищо, което да сме направили срещу това. Не може да има демокрация и пазар, когато има монополизъм. Монополизмът е другият израз на тоталитаризма. Това е първият въпрос, който трябва да се каже, когато подхождаме към тази комисия.
    Второ, Евролевицата няма никакви претенции по отношение на въпроса за председателя на комисията. Личната достойна позиция на господин Нешев още в самото начало беше следната - аз съм депутат и в качеството си на депутат не мога да съвместявам тези две функции. Аз се боря да има нов Закон за конкуренцията. Това беше неговата позиция от начало до край. Аз моля тя да бъде отчетена. Тя се знае. И когато един човек е търсил промяна в законодателството в посока на принципна промяна, това трябва да бъде уважено. И трябва да бъде разбрана неговата емоционалност, когато днес той с болка говори за това, че най-голямото лично негово отроче - този закон, дори не стигна до комисията. Шест месеца той стои тук, в парламента.
    На следващо място, искам да изкажа от името на нашата парламентарна група пред всички вас и аз своето задоволство и благодарност от досегашната дейност на комисията на господин Нешев. Шестотин четиридесет и осем решения и 123 акта за имуществена отговорност. А колко са тези, които са в съда и които се мотаят в съдилищата? Включително и случая с медийните групировки. Може ли да има в една страна, кажете ми, свобода, когато 85 процента от печата се контролира от една фирма? (Неразбираема реплика от Благой Димитров.) Не, той много добре е дал становище на два пъти. Но аз мисля, че при сегашните права на комисията - може и двадесет нови становища, но не са толкова - комисията няма права. И това го съзнават всички в тази зала.
    Изказвайки тази благодарност към тези хора, искам да кажа, че с достойнство те търсят приемственост и признание за това, което са направили, и това е естествено. И аз мисля, че ние им дължим това.
    Затова, от името на нашата парламентарна група, искам да благодаря на господин Нешев, на всички в тази комисия, и да кажа, че ние търсим принципно решение на въпроса. И заедно с това принципно решение и още нещо - ние търсим, и аз се обръщам към вас, уважаеми колеги народни представители, възможност за максимално бързо приемане на истински нов съвременен европейски Закон за конкуренцията. Благодаря за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Томов.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата председателят на Народното събрание господин Йордан Соколов.
    ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз се стремя рядко да взимам думата, но сега смятам, че мой дълг е да направя това.
    Първо, аз наистина също смятам, че ние трябва да изкажем благодарност на Комисията за защита на конкуренцията за досегашната й работа. Тя работи 6 години и резултатите не са лоши. Позволявам си от ваше име и от мое име да изкажа благодарност за тази нейна дейност.
    Взимам думата не толкова по правните въпроси - дали има или не мандат. Няма мандат. Дали там, където няма мандат, веднъж избрани хора трябва да са на тези постове докато са живи. Очевидно и това е трудно за поддържане. Но взимам думата затова, защото ме боли тогава, когато констатирам в Тридесет и осмото Народно събрание, че моралът не е на висота, че отново си позволяваме демамогия и отново има разлика в поведението на парламентарните групи извън пленарна зала и в пленарна зала. Като се изказвам, аз ще дам и отговор на някои от уважаемите народни представители, които засегнаха въпроси и се изказаха преди мен.
    Първо, аз не мога да приема тезата, че когато народни събрания в миналото със своето мнозинство избираха органи, които по Конституция подлежат на избиране от Народното събрание и определяха изцяло техния състав, тези органи са независими, а сега, когато мнозинството предлага на всички парламентарни групи да посочат предпочитани от тях хора, те били политически зависими.
    Тридесет и седмото Народно събрание избра Сметна палата, в чийто състав нямаше нито един посочен член от тогавашната опозиция. Просто тогавашното мнозинство на Демократичната левица избра изцяло състава. Този състав зависим или независим е? Аз ще съм доволен, ако ми бъде отговорено.
    Второ, спомена се, че Тридесет и осмото Народно събрание сменило управителното тяло на Българска народна банка и на Държавна спестовна каса. Управителното тяло на Българска народна банка беше избрано също от Тридесет и седмото Народно събрание само от мнозинството, само с предпочетени от него хора, като в състава му влязоха дори изпълнителен директор на фалирала банка и на банка, свързана с определена силова икономическа групировка. Това независимо управително тяло на Българска народна банка ли беше или зависимо?
    Беше избран председател на Държавна спестовна каса, свързан с определена икономическа групировка. Това независим председател на Държавна спестовна каса ли беше или зависим председател?
    И не бяха ли това хората, които източиха повече от 150 млрд.лв. държавни пари към частни банки - точно тези 14 частни банки, които или фалираха, или са в производство на несъстоятелност.
    Когато мнозинството се насочва към квоти, аз не смятам, че с това избраният орган става зависим политически. Ние смятаме, че всяка политическа сила, когато посочва своята квота, трябва да посочи човек, добър професионалист, след като органът е независим, наистина независим.
    Аз не познавам всичките хора в сега предлаганата комисия. Познавам няколко имена.
    Николай Павлов - за него се каза и всички знаем, че е 6 години конституционен съдия. В България няма по-висока правна длъжност и по-високо призвание от това да си конституционен съдия.
    Познавам Лиляна Пиперкова. Може би, да не кажа единственият, но един от малкото хора с трудове в областта на защита на конкуренцията и преподавател по тази материя.
    Познавам, макар и бегло, Мими Вишева. Това е юристка от Правния отдел на сегашното Народно събрание, назначена преди него, т.е. не от мен и няма връзка със сегашното мнозинство.
    Аз съжалявам, че в новия състав наистина не е проф. Виталий Таджер - един човек, когото дълбоко уважавам, който не само е бил мой преподавател, аз смея да кажа, защото това е чест за мен, че той е мой приятел и аз се гордея с това приятелство. Това, че той не желае да бъде член на новата комисия, за мен е едно огорчение.
    Но тук не бих искал отново да се намесва демагогията. Не може парламентарна група, политическа сила, представена в Тридесет и осмото Народно събрание, която е била консултирана да посочи свои специалисти, професионалисти, посочва хора не от състава на предишната Комисия за защита на конкуренцията, а други, нови хора и сега тук да се изправя от тази висока трибуна и да пледира за приемственост. Ами ако вие искахте приемственост, защо двамата души, които вие сте посочили, не бяха от състава на старата комисия, която вие дълбоко уважавате? (Реплики от левицата.) Добре, защо не посочихте други? Ето, и сега имате дори тази възможност, тъй като след няколко минути ще пристъпим към избор. Като искате приемственост, кажете: на мястото на един, който сте посочили, който не е от старата комисия, ние сочим от старата комисия - ето ви приемственост.
    РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ, от място): Така сме направили.
    ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не сте направили, защото като сравнявам имената няма такова нещо.
    РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ, от място): Господин Милков е.
    ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, това е един, но защо не посочихте и втори? (Реплики от Демократичната левица.) Добре, тогава значи има приемственост. Тогава защо говорим, че няма приемственост? Оказва се, че има приемственост. Щом сте посочили, макар не за цялата бройка, от която сте се възползвали, стар член на комисията, ето ви приемствеността. Защо са тогава тези приказки, че няма приемственост, че са похарчени 2 млн.долара и сега, видите ли, като са похарчени 2 млн.долара, преди време имаше пак популистки изказвания, че били похарчени парите на западните данъкоплатци, и на някои колеги от Парламентарната група на Демократичната левица им е тъжно за парите на западните данъкоплатци.
    Аз смятам, че това, което се прави, е редно да се направи. Съставът, предложен от Комисията по икономическата политика, е добър. Редно е наистина новият състав да се насочи към такива промени в Закона за защита на конкуренцията, каквито са необходими. Лично аз смятам, че такива промени са необходими.
    И аз бих си позволил да кажа, и с това да завърша: за мен е тромава процедурата Комисията за защита на конкуренцията като вземе решение, то да трябва да минава в съда и да се следва от съдебно решение. Ние или ще признаем, че това е комисията, която защитава конкуренцията и трябва да й дадем съответните правомощия с изменение в закона, или ако тя ще прави само едно предложение, незадължително за съда, на мен ми се струва, че много принизяваме нейните функции и нейните правомощия. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Соколов.
    За реплика има думата господин Койчев.
    НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ): Рядка възможност е обикновен депутат да репликира председателя на Народното събрание.
    Господин Соколов, ставам по повод някои намеци за дефицит на морал в нашите изказвания.
    Аз декларирам най-отговорно с опита си, който имам при оценка на хората, че Вие дълбоко грешите с избирането на Николай Павлов за председател. Само характеристиката, че е бил конституционен съдия, е изкуствен и недостатъчно защитим мотив. Защото аз нямам спомен Конституционният съд да се е занимавал с дело в областта на търговското и стопанското право. И тъй като съм упрекнат, че си позволявам оценки - аз съжалявам, че не е очи в очи, ще обвиня господин Павлов също за недостатъчен морал. Той си е послужил с моето име на заседание на Комисията по икономическа политика, че с мен е съгласувал нашите кандидатури. Вярно, разговори имаше. На първия разговор господин Павлов дойде с някаква листа, 100 процента юристи, при което се наложи аз да му обяснявам елементарни истини, че това е икономически орган, че там се борави с дъмпинг, с цени, с търговски марки, с нелоялна реклама и така нататък, което е в областта, дори бих казал, на икономиката, морал и след това право. Дойде с коригиран състав и в мое отсъствие в комисията заблуждава, че това е съгласувано с мен.
    А по отношение на приемствеността, да, единственият човек е нашият и ви убеждаваме, че един от малкото макроикономисти, които познават икономиката на България и в числа, и в технологии, и в продукти, това е Васил Милков. Бих подкрепил и промененото решение на Евролевицата. Кръстьо Станилов е председател на Съюза на индустриалците, бивш министър на индустрията. Абстрахирам се от партийно членство. Но жалко ще бъде и за другите хора, чийто професионален потенциал не използваме.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Койчев.
    Искате ли думата за дуплика, господин Соколов? Не.
    Други изказвания има ли?
    Имаме три проекта за решения и към един от тези проекти имаме и конкретно предложение за промяна.
    Предложението на господин Богданов за изказване на благодарност - нямаме такава практика, но хубаво е, че от няколко парламентарни групи прозвуча тази благодарност. Така че Вашето искане беше осъществено.
    Първият проект за решение е за освобождаване на председателя на Комисията за защита на конкуренцията.
    "Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1, във връзка с чл. 68, ал. 1 и чл. 8 от Конституцията на Република България и чл. 2, ал. 2 от Закона за защита на конкуренцията
    РЕШИ:
    Освобождава Стефан Станчев Нешев като председател на Комисията за защита на конкуренцията."
    Поставям на гласуване този проект за решение.
    Гласували 197 народни представители: за 143, против 25, въздържали се 29.
    Решението е прието.
    Вторият проект за решение е за освобождаване на заместник-председателите и членовете на Комисията за защита на конкуренцията.
    "Тридесет и осмото Народно събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 2, ал. 2 от Закона за защита на конкуренцията
    РЕШИ:
    1. Освобождава Васил Иванов Милков и Кръстьо Атанасов Станилов като заместник-председатели на Комисията за защита на конкуренцията.
    2. Освобождава като членове на Комисията за защита на конкуренцията проф. Виталий Езра Таджер, доц. Емил Николов Георгиев, Трифон Георгиев Станев, Мира Стефанова Величкова, Михаил Михайлов Коджабашев, Димитър Иванов Станоев и Дончо Кънчев Каракачанов."
    Моля, гласувайте за втория проект за решение.
    Гласували 196 народни представители: за 129, против 45, въздържали се 22.
    Решението е прието.
    По третия проект за решение за избиране на нов състав на комисията има предложение от Парламентарната група на Евролевицата на мястото на Петър Димитров Славов за заместник-председател на Комисията за защита на конкуренцията да бъде избран Кръстьо Атанасов Станилов.
    Най-напред ще поставя на гласуване това предложение за заместване.
    Поставям на гласуване предложението Петър Димитров Славов да бъде заменен в проектолистата от Кръстьо Атанасов Станилов като кандидат за заместник-председател на комисията.
    Гласували 197 народни представители: за 61, против 81, въздържали се 55.
    Предложението не се приема.
    Има думата за процедура господин Гайтанджиев.
    СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Имам две процедурни предложения, господин председател.
    Най-напред, струва ми се, че народното представителсво не се ориентира и не разбра за какво се гласува и предлагам да се прегласува току-що осъщественият акт на гласуване за смяната на кандидатурата.
    Второто ми предложение - предлагам промяна в решението. Най-напред да се избере целият състав на комисията ан блок, след което измежду състава отделно да се гласува за председател. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
    Въпреки че не съм убеден в това, че народните представители не са разбрали, аз ще удовлетворя Вашето искане.
    Поставям на прегласуване по искане на господин Гайтанджиев на мястото на Петър Димитров Славов да бъде включен в проектолистата Кръстьо Атанасов Станилов.
    Гласували 199 народни представители: за 65, против 101, въздържали се 33.
    Предложението не се приема.
    Следващото процедурно предложение на господин Гайтанджиев е да бъде избран целият състав на комисията, без да се посочват председател и заместник-председатели и след това да се проведе отделен избор от избраните вече за съответните постове.
    Поставям на гласуване това предложение на господин Гайтанджиев.
    Гласували 194 народни представители: за 32, против 148, въздържали се 14.
    Предложението не се приема.
    "Проект!

    Р Е Ш Е Н И Е
    за избиране на председател, заместник-            председатели и членове на Комисията за защита на
    конкуренцията

    Тридесет и осмото Народно събрание на основание чл. 86, ал. 1 и чл. 84, т. 8 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 2, ал. 2 от Закона за защита на конкуренцията

    Р Е Ш И:

    1. Избира Николай Генчев Павлов - юрист, за председател на Комисията за защита на конкуренцията.
    2. Избира Васил Иванов Милков - икономист, и Петър Димитров Славов - юрист, за заместник-председатели на Комисията за защита на конкуренцията.
    3. Избира за членове на Комисията за защита на конкуренцията:
    Димитър Иванов Кюмюрджиев - юрист;
    Лиляна Иванова Пиперкова - юрист;
    Мария Михайлова Попова - юрист;
    Мими Вълева Вишева - юрист;
    Драгия Желязков Драгиев - юрист;
    Цачо Лютов Милчев - икономист;
    Катерин Стефанов Катеринов - икономист;
    Реджеб Исмаил Мустафа - икономист."
    МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Процедура!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата за процедура господин Миков.
    МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателстващ. Имам един такъв въпрос, който си задавам: преди известно време ние избрахме уважаемата колежка Пиперкова в Надзорния съвет от нашата квота. Дали няма някакъв проблем едновременно...
    ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС, от място): Говорили сме с нея. Тя ще подаде оставка веднага от Надзорния съвет.
    МИХАИЛ МИКОВ: А, тук ми казват, че ще подаде оставка. Добре, благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
    Оказва се, че няма и проблем.
    Моля да гласувайте за проекта за решение.
    Гласували 199 народни представители: за 147, против 20, въздържали се 32.
    Председателят, заместник-председателите и членовете на Комисията за защита на конкуренцията са избрани. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
    Господин Койчев, какво искате?
    НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ, от място): Отрицателен вот.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Вие нямате право на обяснение на отрицателен вот, защото се изказвахте.

    Преминаваме към втора точка от дневния ред:
    ОТЧЕТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПЛАНА ЗА СТАТИСТИЧЕСКИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ ПРЕЗ 1996 Г. И ПЛАНА ЗА СТАТИСТИЧЕСКИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ ПРЕЗ 1997 Г., вносител - Националният статистически институт.
    Има думата господин Благой Димитров.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаем господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Във връзка с отчета на Националния статистически институт моля да бъдат поканени господин Захари Карамфилов - председател на института, и, за съжаление в момента не мога да кажа, може би още трима или четирима човека има от състава на института.
    Дайте, моля ви, имената - проф. Гатев - заместник-председател, и господин Милчо Младенов. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противно становище? Няма.
    Моля да гласувате за процедурното предложение в залата да бъдат допуснати господин Захари Карамфилов, проф. Гатев и господин Милчо Младенов.
    Гласували 136 народни представители: за 136, против и въздържали се няма.
    Процедурното предложение е прието.
    Моля квесторите да поканят тримата господа в залата.
    Давам думата на председателя на Комисията по икономическата политика господин Никола Николов да прочете становището на комисията.
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:

    "С Т А Н О В И Щ Е
    на Комисията по икономическата политика
    към Тридесет и осмото Народно събрание по
    Отчет N 10-00-14 от 15 август 1997 г. за изпълнението
    на плана за статистическите изследвания през
    1996 г. и план за статистическите изследвания
    през 1997 г., внесени от Националния статистически
    институт

    На своите редовни заседания на 3 и 10 септември 1997 г., с участието на председателя и заместник-председателите на Националния статистически институт, Комисията по икономическата политика обсъди отчета за изпълнението на статистическите изследвания за 1996 г. и плана за статистическите изследвания за 1997 г.
    Председателят на Националния статистически инстутит проф. Захари Карамфилов представи пред Комисията по икономическата политика основните приоритети пред института, изразяващи се в изграждане на система на националните сметки в съответствие с европейската методология; разработване на класификатори, номенклатури и регистри, съобразени с европейските критерии и изграждане на нови бази данни.
    В дискусията по отчета народните представители поставиха редица въпроси и критични бележки, отнасящи се до предлаганите от Националния статистически институт информационни продукти и тяхната достоверност; дяловете на неформалната и "черна" икономика в брутния вътрешен продукт и методологията, по която се изчисляват тези дялове; липсата на достатъчно анализи и прогнози за развитието на обществено-икономическите процеси в страната; статистическите изследвания на престъпността; готовността на Националния статистически институт за набиране на информация относно чуждестранните инвестиции в страната; методологията за изследване на инфлацията; статистическите изследвания на частния сектор и кадровото обезпечаване на института.
    В дискусията по плана за статистическите изследвания народните представители поставиха въпроси за липсата на по-голяма конкретика на тези изследвания, както и начина, по който се определят икономическите явления и процеси, обект на статистически изследвания.
    След направените разисквания, Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме следното

    Р Е Ш Е Н И Е

    Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 5, ал. 1 от Закона за статистиката

    Р Е Ш И:

    1. Приема за сведение Отчета за статистическите изследвания за 1996 г., внесен от Националния статистически институт, със следните забележки:
    а) наличие на пределно общи формулировки в предложения отчет, от които не става ясно какво конкретно е извършено в Националния статистически институт в областта на методологията и инструментариума на статистическите изследвания, както и недостатъчна информация относно неговата прогностична дейност;
    б) липса на финансов отчет за направените през 1996 г. статистически изследвания.
    2. Приема плана за статистическите изследвания през 1997 г., внесен от Националния статистически институт, с препоръката да бъде представен актуализиран план за приоритетните статистически изследвания до края на 1997 г."
    Искам само да направя уточнение, че отбелязаните в решението забележки бяха отстранени от Националния статистически институт, като бяха представени исканите от комисията данни и актуализиран план за приоритетите за 1997 г.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов. Господин Карамфилов, редно е след председателя на комисията и Вие да вземете думата.
    ЗАХАРИ КАРАМФИЛОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! В продължение на две доста продължителни заседания Икономическата комисия обстойно се занима с отчета и плана на института през тази година. Аз от тази трибуна искам да благодаря за професионалното отношение на Икономическата комисия към проблемите на Националния статистически институт. По същество ние приемаме направените забележки и сега, работейки по плана за 1998 г., ние ще се съобразим с принципните бележки, които бяха направени.
    Искам също така да отбележа, че Икономическата комисия е възприела, с основание може би, един нов подход към разработването на отчетите и на плана, с който ние сме съгласни, и ще го съобразим в плана за 1998 г.
    След това обстойно обсъждане тук бих искал да кажа, че планът за 1997 г. е изпълнен. Основният акцент, който беше поставен в нашата дейност - ние го наричаме втория етап на реформата, - това е разработването на номенклатури и класификатори, които да отговарят на европейските стандарти. Те са вече факт, ще влязат в сила от 1 януари 1998 г. и ние вече ще бъдем страната, която напълно се е съобразила с европейските стандарти и като асоциирана страна, а институтът също така като асоцииран орган на Евростат отговаря напълно и в областта на най-тежката и най-сложната дейност, и в областта на класификаторите, и на номенклатурите. Ние вече имаме нова отраслова класификация, имаме нова продуктова класификация, имаме нова класификация на услугите. Така че основните проблеми, които вече пет години занимаваха института, в общи линии са решени.
    На обсъждането в Икономическата комисия бяха поставени от депутати изисквания за допълнителни изследвания през четвъртото тримесечие, които ние направихме, с изключение на едно - това беше изследването за вътрешната миграция. За това изследване се изискваха много финансови средства, изучаване на пътникопотоците във всички КПП-та на страната. Финансовите ни възможности не бяха достатъчни и затова това изследване ще бъде предвидено в плана за 1998 г.
    Казвайки, че планът е изпълнен, това съвсем не означава, че проблеми в Националния статистически институт няма. Проблеми има. Вече изключвам финансовите, които са валидни за всички институции, но имаме проблеми с изучаването на черната икономика. Тези проблеми не са методологически, а са проблеми на самите трудности при изучаването и изследването на неформалната икономика. Имаме проблеми също така във връзка с изследването на чуждестранните инвестиции. Но с последния закон някои законови пречки вече са преодолени и ние по закон заставаме, така да се каже, начело на изграждащата се информационна система за чуждестранните инвестиции.
    Имаме също така проблеми във връзка с изучаването на престъпността. Проблемите също не са методологически, но са от гледна точка на съгласуване, от гледна точка на статистическите изисквания, на дейността на отделните институции - на Министерството на правосъдието и европейската евроинтеграция, на Главна прокуратура, на националното следствие. И аз мисля, че в скоро време ние с тези ведомства ще намерим общата методология и Статистиката като институция на изхода на тази информационна система ще може да дава по-достоверна и най-вече по-обхватна информация в тази област.
    Не искам да навлизам в детайли. Нашият план не е само това, което се представя на вниманието на депутатите. В него се съдържат общите критерии, принципни постановки. Ние имаме оперативен план, разпределен във времето, разпределен по изпълнители, и компютърното следене на изпълнението на този план е една практика, която сме внедрили и която ще внедрим.
    Благодаря за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Захари Карамфилов.
    Има думата за изказване господин Койчев.
    НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателстващ. Уважаеми дами и господа народни представители. Изпълняваме един формален акт. По силата на Закона за статистиката трябва ежегодно Народното събрание да приема отчет за дейността на Националния статистически институт за предходната година и да утвърждава план за статистически изследвания в започващата календарна година. Днес е 10 декември. Предлагат ни се решения, в които за оставащите двадесет календарни дни, от които десетина почивни, да се правят актуализации в програми и т.н. ... Предлагам този текст от проекта за решение да отпадне. Той просто няма съдържание, въпреки че професор Карамфилов ни увери, че от миналите вече два месеца от обсъждането на дейността, на отчета и на програмата в комисията Националният статистически институт е изпълнил някои от препоръките. А всичко това, което се препоръчва, да бъде взето под внимание с програмата за изследванията през 1998 г. и с препоръка то да бъде внесено в началото на зимната сесия на парламента.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Благой Димитров.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
    Уважаеми госпожи и господа народни представители! За разлика от господин Койчев, аз считам, че актът, който в момента осъществяваме, не е чисто формален. Затова защото Националният статистически институт в частност и подобните нему инстанции в Европа, пък и в развития цивилизован свят представляват един барометър, отчитанията на който са едно мерило за управленски решения в бъдеще. За съжаление в България това не става точно така.
    Аз много внимателно съм се запознал с отчета и плана на Националния статистически институт за 1997 г. и, разбира се, отразих своите забележки, които вероятно са отчетени по-нататък в дейността. Става ясно, наистина, че за 1997 г. този процес не е завършен. И най-вероятно за отчета и плана за 1998 г. тези наши забележки ще бъдат отчетени, това, което разбрах от господин Карамфилов.
    Има обаче нещо по-важно. Аз считам, че моделите на Националния статистически институт не са адекватни на условията, икономическите, бих казал, и финансовите в България.
    Ето, например, аз зададох на господин Карамфилов в Комисията по икономическата политика един простичък въпрос: защо Националният статистически институт не даде сигнал на правителството на господин Виденов, че предстои един финансов и икономически колапс през месеците ноември, декември, януари и февруари? Такъв сигнал не беше даден. И вероятно затова правителството на господин Виденов беше подведено. Вероятно, казвам, нали? Това не е основна причина. Но един такъв сигнал би бил доста необходим и вероятно би предотвратил, така, сериозното задълбочаване на кризата, което се забелязва през месец февруари. В същото време Националният статистически институт отчиташе едни, според мен, така, доста позитивни резултати, в предходния период преди този финансов колапс.
    Втори простичък въпрос, който не съм имал възможност да задам на ръководството на института: с какво, например, господин Карамфилов, и по какъв начин Вие адаптирахте Вашите модели в условията на валутен борд? Нали? Имаме нови финансови условия, които ще бъдат проектирани в икономически план. Вашите математически модели трябва да бъдат съобразени, например, с това, че имаме твърд фиксиран курс.
    Ето, задавам Ви простия въпрос: по какъв начин във вашите математически модели, нали, защото така или иначе вече входните величини са други, вие се занимавате със стохастични модели, в момента е отчетено условието, че България е с твърд привързан курс на лева към марката. Има съответно корелационни фактори, съотношение марка - долар, и прочие, и други валути. Много важни неща. Затова защото вие, ако не отчитате тези фактори, вашите продукти биха били на изхода грешни. А аз все пак не искам да скрия, че правителството е основен консуматор на вашите информационни продукти. Вие сте една бюджетна институция и затова ви се отпускат от бюджета средства, да захранвате с информация основно правителството и останалите държавни структури. Тоест, аз бих бил доволен, ако чуя мнението на експертите от Националния статистически институт точно по този въпрос: какви са вашите виждания, разбира се, за 1998 г.?
    Имам забележка по отношение на това, че за публикации вие получавате хонорари. Вие сте, още един път подчертавам, бюджетна структура и използвате на практика бюджетни средства за събиране на информацията си. Тоест няма логика на базата на публикации някой от вас да получава допълнителни хонорари, освен своите заплати.
    Вие твърдите, че нямате методологични трудности и проблеми по отношение на идентификацията на сенчестия пазар. Аз, така, смея да твърдя, че това не е точно така. Вие може например да посочите в момента колко стотин или милиона българи гледат, например, телевизия от кабелни пирати. Вие това нещо трябва да може да го направите, ако от правителството получите една такава задача, тъй като има криминогенен фактор в този елемент. Колко от тези пирати не са регистрирани по Търговския закон? Колко от тях не си плащат данъците? Има няколко критерия, които са особено важни. И на практика това е решаване на една задача за идентификация, което всъщност е ваш проблем. И още повече, че Националният статистически институт е асоцииран член на ЕВРОСТАТ.
    Разбира се, държавите от Европейския съюз вероятно нямат точно такива проблеми, каквито имаме ние. Но вие, като асоцииран член на ЕВРОСТАТ може да използвате и вероятно използвате статистически пакети, програмни продукти, които бихте могли да адаптирате по подходящ начин за българските условия.
    И още нещо. Аз не получих, струва ми се от миналата година, отговор на един простичък въпрос, който ви бях задал, основно в икономическата област. Кой точно модел използвате? И мисля, че господин Карамфилов беше споменал за холандски модел, ако се не лъжа, в Комисията по икономическата политика. И по какъв начин този модел е адаптиран в нашите условия? Затова защото грешките, които се появяват на изхода, биха могли да бъдат от грешки във входните данни, или от грешки в конструирането на самия модел. Или пък една комбинация от двата фактора.
    Тоест аз бих бил доволен, уважаеми господин Карамфилов, ако получа отговор на този въпрос: какъв е моделът и по какъв начин е адаптиран? Слава Богу, че в момента се намираме в една по-детерминирана среда - имаме фиксиран курс, общо взето финансова стабилизация, слава Богу и икономическа стабилизация. Но това далече не беше така, примерно в месец ноември 1996 г. Този модел там плуваше в една абсолютно стохастична среда. И това го връзвам с преди малко зададения въпрос: как Вие пък адаптирахте вече при тази по-детерминирана среда, при фиксиран курс вашите условия на работа?
    Общо взето това са нещата. Аз не искам да се съглася с господин Койчев, че този текст трябва да отпадне от нашето решение за едно усъвършенстване на отчета и на плана на Националния статистически институт. Защото в края на краищата това е едно доработване на базата на препоръки, дадени от Комисията по икономическата политика. И, разбира се, тези неща ще бъдат съобразени за отчета и плана за 1998 г. И, струва ми се, че този процес не трябва да бъде формализиран.
    Разбира се, вие като институция от бюджетната сфера сте на вниманието на Сметната палата и прочие, там на други институции. Но така или иначе, когато аз гласувам като народен представител в тази зала "за" или "против" отчета и плана, аз искам моята съвест да бъде спокойна. Тоест, да бъда спокоен, че парите на данъкоплатците са отишли наистина в работата на Националния статистически институт по предназначение.
    В противен случай, уважаеми госпожи и господа, просто ние формализираме гласуването и съгласете се, че не изпълняваме една от основните си функции - отчет основно пред избирателите, данъкоплатците. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Благой Димитров.
    Има думата господин Александър Хаджийски.
    АЛЕКСАНДЪР ХАДЖИЙСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Наистина сме изправени пред една парадоксална ситуация - да приемем отчета за 1996 г. и плана за 1997 г. двадесет дни преди изтичането на годината. Но ще напомня, че отчетът беше внесен през м. август в Икономическата комисия. Ние го връщахме многократно заради многобройните недостатъци в него. Не искам да ви занимавам с всички тях. Аз съм си направил някъде около 16 страници бележки по плана и около 7 по отчета. Няма да ги чета и да ви занимавам с тях, но ще настоявам при изготвянето на плана, който ще влезе отново в Икономическата комисия, тези неща да бъдат отразени, тъй като, както каза и господин Димитров, миналата година за издръжка на Статистическия институт са отделени 3,5 млрд. лева на данъкоплатците.
    Тази година в новия бюджет се предвиждат 5 млрд. За какво се дават тези пари? Тези пари се дават, за да може обществото, управляващите, всички ние да получим ясна представа за всички икономически, демографски и социални процеси, които протичат в нашето общество.
    Информацията е нещо толкова съществено, че никой не може да управлява и дори да има вярна представа без нея. Още по-лошо е, когато информацията е изкривена. Това води до взимане на всякакви грешни решения.
    Сега аз няма да давам отчет на цялостната работа на института. Ако институтът си направи труда да проведе едно извадково изследване за достоверността на своите резултати между хората, неговите потребители, ще разбере защо собствените му приходи са 1% от субсидията. Тоест неговите резултати не се ползват с доверие.
    И нещо много важно, според мен, което не може да бъде пренебрегнато - и в отчета, и в плана няма акценти, т.е. какво е най-важно в момента, къде ще се хвърлят средствата да бъдат изразходвани, за да се получат най-необходимите в момента на обществото резултати. Могат да се понамалят и да изчезнат изследванията за това как се поддържа чистотата в населените места или уличната мрежа, което е работа на общините, но би трябвало да се включи производителността на труда в стойностно изражение, ДДС. Сега знаете къде е проблемът - безработните. Този въпрос трябва да е изследван статистически от всички гледни точки. Знаете процесите, които текат сега в селското стопанство, в частния сектор. Ами държавният сектор все повече намалява и като обем, и като значение и резултатите за него вече не са толкова адекватни, а частният сектор увеличава своето значение и там трябва да бъдат насочени усилията. В този смисъл казвам, че отчетът не отговаря на тези изисквания и планът - също.
    Казах също така, че няма да се спирам подробно на всички недостатъци, но не мога да пренебрегна, че отчетът е пълен, не мога да намеря по-мека дума, с безсмислици. Това са едни щампи. Тук са използвани много такива изрази. Примерно не може да се твърди нещо, което не може да се напише даже в какъвто и да е учебник - че репрезентативността на една извадка зависи от представителността на нейните методи. Ама това просто е нещо такова... Не знам. Тоест към този отчет е подходено според мен много формално. Това е основното. Същото е и към плана. Затова не искам повече да ви губя времето.
    Принудени сме да направим един формален акт, това го признавам - да приемем отчета и плана, колкото и да е парадоксално, за 20 дена, но за следващата година... А да не ви напомням, че нямаше и финансов отчет, което пък е съвсем трагично, изискахме го отделно и т.н. Тоест това, което тук се подчерта - парите, които дават данъкоплатците, 5 млрд. - трябва да знаем за какво отиват, да бъдат в полза на обществото. И затова всичките забележки, които съм си направил, ще ги направя в Икономическата комисия, когато започнем да разглеждаме плана за 1998 г.
    Тук наистина се присъединявам към господин Койчев, че планът трябва да бъде представен някъде в началото на нашата зимна сесия. Иначе пак ще изпаднем в това състояние - да приемаме формални отчети. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Хаджийски.
    Господин Йордан Нихризов има думата.
    ЙОРДАН НИХРИЗОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вярно е, че ние в момента сме изправени пред една абсурдна ситуация - да приемаме план за година, която почти е изтекла. Вярно е също това, че приемаме отчет за една година, която отдавна е отминала. Но аз не мога да се съглася с господин Койчев, че ние не трябва да приемем никакво решение най-вече заради факта, че в това решение има достатъчно препоръки, които и самият господин Карамфилов каза, че възприема. Тези препоръки са насочени именно към факта, че когато ние приемаме плана за следващата 1998 г. и отчета за 1997г., ние не трябва да се сблъскваме със същите трудности в Комисията по икономическа политика, с които се сблъскахме сега.
    Тъй като господин Хаджийски вече спомена, че няколко месеца разглеждахме отчета на Статистическия институт, няколко пъти връщахме този отчет, искахме допълнителни данни, все пак ние не получихме нито цифра за изразходваните средства, за финансовите резултати, ако не се сметне една допълнителна таблица, в която единствено, що се отнася до пари, бяха постъпили средства за информационната дейност с четири цифри от 1996 г. и от първото шестмесечие на 1997 г.
    Но защо вземам думата? Тук стана въпрос, в комисията твърде много се разглежда една важна съставка на статистическите изследвания. Много важна е тяхната достоверност. И като препоръка на Статистическия институт бих искал да обърна внимание на тази страна, защото в тези допълнителни данни, които ни дадоха в комисията, се оказаха много неприятни неща. Например по отношение на достоверността на информацията през 1996 г. са извършени проверки по данни на Статистическия институт 2748 и са констатирани 428 нарушения. Тоест почти 20% от проверките са били нарушения.
    Тук обаче имахме и колонка за първото шестмесечие на 1997 г., където за 291 проверки, т.е. 1/10 от проверките предната година, са открити 211 нарушения. Почти всяка проверка се е оказала нарушение. Разбира се, цифрите не бяха сменени, макар че Статистическият институт каза, че ще направи проверка за достоверността на тези данни. И ако те действително са верни, това говори за едно рязко снижаване достоверността на информацията най-вече от източниците, по които те се събират. Това води до мисълта, че Статистическият институт през следващата година трябва да вземе необходимите мерки, за да може информацията, която подава, да бъде действително информация, която отговаря на достоверността, отговаря на истината.
    С тези забележки аз предлагам решението, което е предложено от Икономическата комисия, да бъде гласувано. Радвам се, че господин Захари Карамфилов и специалистите от института приемат бележките в това решение и се надявам, искрено се надявам, че ние ще имаме друг по съдържание отчет за 1997 г. и друг по съдържание план за 1998 г., такъв, какъвто беше изискан от представителите на Комисията по икономическа политика. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нихризов.
    Има думата за реплика господин Койчев.
    НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ): Уважаеми колеги! Аз не съм отрекъл целия проект за решение, господин Нихризов, само предлагам да отпадне второто изречение от втора точка, тъй като на 10 декември малко е наивно да препоръчваме радикални промени в плана за статистическите изследвания.
    И едно уточнение. Не бива да бъде укорявано ръководството на Националния статистически институт, тъй като, това го казвам като председател на Икономическата комисия на предното Народно събрание, те коректно внесоха отчета си още в Тридесет и седмото Народно събрание (мисля, че беше края на януари или началото на февруари) и политическите събития отложиха разглеждането му.

    Но ако искахме да бъдем коректни към закона като законодатели, от май до сега можеше много по-рано да направим това обсъждане и тогава да правим препоръки за изменение в съдържанието и работата на статистиката за оставащ по-дълъг период.
    Иначе всичко друго - мисля, че добросъвестни препоръки и намерения бяха направени. Нека с това да продължим при обсъждането на плана за 1998 г.
    Имаме вече твърде голям частен сектор. Имаме изтървана сенчеста икономика. Това са проблеми, които професионално ще обсъждаме и в комисията и добросъвестно ще запознаваме цялата пленарна зала.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Койчев.
    Има ли други изказвания?
    Господин Карамфилов, ще Ви помоля кратък отговор да дадете на някои поставени въпроси преди да гласуваме проекта за решение.
    ЗАХАРИ КАРАМФИЛОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Благодаря за направените бележки и препоръки. Една голяма част от тях бяха поставени и при обсъждането в Икономическата комисия. На някои от тях ние отговорихме писмено, при някои вероятно не сме били достатъчно точни, но бележките са основателни. Ние ще ги дискутираме много в нашите среди и ще се постараем да ги отразим в следващия план.
    На господин Благой Димитров бих искал да му кажа по отношение на моделите. Моделите, които ние прилагаме, са цяла система, господин Димитров, и се намират в една книжка, която ще Ви подаря. Тя се казва: "Национални сметки". Цялата фундаментална методология, по която се извършват статистическите изследвания у нас и в цяла Европа, се съдържат в тази съвкупност от взаимно и адресно обвързани модели. Тези модели ние не ги мислим. Те са пробирани десетки години в другите страни. Даже, ако говорим за някаква адаптация, тя не е от методологически характер, а е адаптация от гледна точка на събирането на първичната информация по отношение на информационната система.
    Съвсем основателни са Вашите бележки за скритата икономика. Аз казах, че там проблемът не е методологически. Ние сме се консултирали многократно със специалисти в тази област от Италия и пр. Проблемът е за набирането на първичната информация. Все пак статистиката си е статистика, не е полиция, за да може да фиксира за един производител кое е легитимната му дейност и кое е неформалната му дейност.
    Въпреки всичко в брутния вътрешен продукт ние отразяваме коефициент на неформалната икономика, но признавам, че нямаме достатъчно богата първична информация. И това трябва да кажа, че съм го споделял с колеги от други страни. И там е така. Трудно е да се регистрира неформалната дейност, която даже не е и точно дефинирана от гледна точка на семантика и на показатели.
    По отношение на хонорарите, господин Димитров, минимални, нищожни хонорари получават авторите на статиите във в. "Статистически барометър", който вие, депутатите, получавате. Това все пак е един допълнителен труд. Тези хонорари не се изплащат от бюджета. Те се изплащат от "Статистически барометър". Той е под някаква форма на самоиздръжка и от приходите, които се получават, се плащат едни минимални, бих казал, скромни хонорари.
    Аз съм съгласен с бележките на господин Хаджийски. Мисля, че в нашия отговор се постарахме да дадем нещата точно. Искам да призная, че досега в парламента не се е изисквало да се разглеждат финансовите аспекти на плана. Сега тази Комисия по икономическата политика го изисква и ние в следващия отчет ще дадем данни, но и сега дадохме изпълнението на бюджета за 9-месечието, както и подробна финансова справка, от която се виждат финансовите акценти на изследванията, които ние сме извършвали.
    Съгласен съм и с твърдението на господин Нехризов. Вижте, достоверността на информацията е много широко понятие. Първият фактор за достоверност на информацията е методиката. Както и да се събира информацията, с каквато и точност да се събира тя, при една погрешна методика резултатите биха били противоречиви. Ние имаме проверени методики и една част от достоверността се гарантира от самата методика.
    После с извинение искам да подчертая, че статистиката не е счетоводство. Статистиката има понятие "стохастична грешка", има понятие "фактическа грешка". Там достоверността не се изисква до стотинки, а се изисква да покаже изследването основните тенденции, на които то е подчинено.
    Съгласен съм и с това, че ние по финансови причини главно... преди е имало цяло управление "Контрол за достоверност на информацията", а сега имаме един инспекторат, който се състои от 6 - 7 души, които контролират достоверността на попълнените образци, но пак по финансови причини, нямаме пари да ги пращаме редовно в командировка.
    Сега има едно обстоятелство, което ни облекчава. Досега глобите, които ние налагахме, бяха нищожни. Сега в Закона за чуждестранните инвестиции, в Преходните и заключителни разпоредби тези глоби се увеличават. Не че те ще решат проблема, но все пак ще има една мотивация. Щото един статистик отиваше в някоя частна фирма. Оня не се занимава с него. Извади му 500 лв. и му ги дава, за да се махне само от главата му. Сега вече нещата не стоят така. Проблем за достоверност на информацията има не толкова от гледна точка на точността на данните, отколкото от гледна точка на обхвата.
    Знае се, че социалистическата статистика беше статистика на изчерпателните изследвания. Европейската статистика и нашата вече в много голяма степен е статистика на репрезентативите, на извадковите изследвания. И там понятието "достоверност" е съвсем различно, отколкото в едно изчерпателно изследване.
    Преброяването е изчерпателно изследване и там изискванията за точност са абсолютно големи, докато при едно репрезентативно изследване за домакинските бюджети, например, изискванията за достоверност са по-голям процент.
    Благодаря за вниманието и се извинявам, ако на някои от въпросите не съм успял да отговоря.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Захари Карамфилов.
    Господин Койчев в залата ли е, защото ще прочета един по-променен проект за решение, който мисля, че ще удовлетвори всички?

    "РЕШЕНИЕ
    по отчета за изпълнението на плана за
    статистическите изследвания през 1996 г. и
    по плана за статистическите изследвания през 1997 г.
    на Националния статистически институт

    Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 5, ал. 1 от Закона за статистика реши:
    1. Приема отчета за изпълнението на плана за статистическите изследвания през 1996 г. на Националния статистически институт.
    2. Утвърждава плана за статистическите изследвания през 1997 г. на Националния статистически институт.
    3. Утвърждава списъците на статистическите изследвания, по които ще се събира информация от предприятията, организациите и населението, и на обектите и процесите, за които ще се предоставя от Националния статистически институт информация за ползване. Списъците да се обнародват в "Държавен вестник" като официално издание на Националния статистически институт."
    Мисля, че този проект за решение удовлетворява всички.
    Има ли някакви изказвания по проекта за решение? Няма.
    Моля, гласувайте за проекта за решение.
    Гласували 157 народни представители: за 154, против 1, въздържали се 2.
    Отчетите са приети.
    Преди да обявя почивката искам да информирам народните представители, че за втора поредна година в Клуба на народния представител 17 от най-изтъкнатите български художници от Клуб "Художници за демокрация" откриват днес Коледна изложба, което ще стане сега веднага, след като дам почивката. А ако са я открили, поне да я зачетем. Добре дошли в Клуба на народния представител!
    Половин час почивка. (Звъни.)
    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава с трета точка от седмичната програма:
    ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НОТАРИУСИТЕ.
    Моля господин Лучников да докладва.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Снощи, когато започнахме да разглеждаме този законопроект, и пленарната зала прие предложението на народните представители Рафаилов и Йорданов за изменение на един от основните принципи на закона, а именно премахване ограничения брой на нотариусите и заместване с пълна откритост на нотариалната дейност за всяко лице, което желае да я упражнява, аз казах, че това променя философията на закона и поставя в неизяснено положение масово следващи текстове, които бяха изградени върху тая философия на закона за ограничен брой нотариуси, каквато беше заложена в неговата първоначална редакция, и която беше потвърдена от работата на комисията при приготвянето на закона за второ гласуване.
    При това положение аз смятам, че законът не може да се гласува по-нататък, преди да бъде основно преработен в духа на новата си философия и въз основа на нея да бъдат решени редица конкретни проблеми, които той поставя.
    При това положение аз предлагам да се спре разглеждането на законопроекта и да се помоли не комисията, а според мен Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция, което носи основно отговорност за работата на Нотариата, да предложи един окончателен текст с разработване върху новата философия - за неограничен брой нотариуси, и да ни го представи по официален път, като поеме цялата отговорност за него.
    Ако вие приемете, че въпреки това предложеният законопроект трябва да продължи да бъде разглеждан, аз заявявам, че не мога да продължа да го докладвам, тъй като житейският ми опит на човек, убежденията ми на юрист и съвестта ми на политик и народен представител не позволяват да поема отговорност за един такъв импровизиран ход на закона. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДЛ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
    Направено е процедурно предложение за отлагане гледането на закона. Има ли противно становище?
    Има думата господин Петър Рафаилов.
    ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, тъй като с колегата Йорданов сме вносители на предложенията за второ четене, аз бих искал просто да отбележа, че направените от нас предложения в представения пред вас законопроект са напълно съобразени с предложението за отпадане на лимита.
    Аз подробно се запознах с представения доклад и ще си позволя да изразя противното становище - че ако тези наши предложения, които са обсъдени в комисията и които в голямата си част са приети - отхвърлени са само тези от тях, които са свързани с лимита поради тази единствена причина, - ако тези наши предложения бъдат приети, с нищо законопроектът в тоя вид няма да бъде променен. Тъй като самата му философия е свързана в предложенията и с отпадане на лимита.
    Поради тази причина, въпреки изявлението на председателя на комисията, когото аз дълбоко уважавам, си позволявам да кажа, че моето мнение е, че не считам, че така направените от нас предложения влизат в колизия с философията на закона. Напротив, те са съобразени именно с отпадането на конкурса, който става изпит, и всички те са свързани с отпадането на лимита.
    СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Кой ще ги изпитва?
    ПЕТЪР РАФАИЛОВ: В тези предложения, ако сте ги прочели внимателно, тези въпроси са уредени изцяло и окончателно. Не искам да влизам в подробности. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Рафаилов.
    Ще поставя на гласуване предложението на господин Лучников за отлагане на тази точка от дневния ред.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 168 народни представители: за 83, против 44, въздържали се 41.
    Предложението не се приема.
    Има думата за процедура господин Любен Корнезов.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Моля за извинение, господин председателю, но явно в бързината не можахме да разберем точно за какво се гласува.
    Моля за прегласуване.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ще прегласуваме.
    Гласува се за отлагане на тази точка - Закона за нотариусите - от дневния ред. Отлагане на разглеждането, което означава отпадане от днешния дневен ред. Ние друго не можем да гласуваме. Предложението е на господин Лучников.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 182 народни представители: за 96, против 40, въздържали се 46.
    Предложението е прието.

    Четвърта точка от програмата е:
    ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
    ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС, от място): Искам думата за обяснение на отрицателен вот.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Отрицателен вот при процедури няма. При гласувания по процедурни въпроси няма отрицателен вот.
    Заповядайте, господин Лучников.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
    "Доклад
    на Комисията по правни въпроси и законодателство
    срещу корупцията

    ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс.
    Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията на заседание, проведено на 6 ноември 1997 г., взе решение по приетите на първо четене законопроекти за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс да бъде изготвен един общ проектозакон на основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
    Комисията възложи на работна група в състав: Любен Корнезов, народен представител, Александра Цекова от Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция, Благовест Пунев и Тодор Стоилов, представители на Върховния касационен съд, Петрана Бандова, представител на Главна прокуратура, Александър Караминков, представител на Висшия адвокатски съвет, да изготви общия законопроект.
    На заседание, проведено на 20 ноември 1997 г. Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди и прие предложения от работната група общ законопроект.
    На заседание на 4 декември 1997 г. след постъпването на писмени предложения по общия законопроект Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията ги разгледа и предлага на народните представители следния законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс за второ четене.
    Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс.
    Предложение на народния представител Любен Корнезов - да се измени наименованието на закона от "Граждански процесуален кодекс" в "Закон за гражданското съдопроизводство".
    Комисията не приема предложението и предлага заглавието да се гласува, както е предложено от Министерския съвет.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Предложението на господин Корнезов не е за промяна на наименованието на този закон, а за оригиналния закон, който сега изменяме. Ние гласуваме сега заглавието на този закон, така че вашето предложение не може да бъде в сила за това заглавие.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Оттеглям предложението си.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Корнезов оттегля предложението си.
    Поставям на гласуване заглавието на закона - "Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс".
    Гласували 127 народни представители: за 122, против 3, въздържали се 2.
    Заглавието е прието.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 1. В чл. 1 думите "районните съдилища" се заменят с "съдилищата".
    § 2. В чл. 2, ал. 2 на края се добавя "в определените от закона случаи".
    § 3. В чл. 3 думите "правилата на социалистическото общежитие" се заменят с "добрите нрави".
    По тези три параграфа няма предложения.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Тъй като няма предложения по тези три параграфа, поставям на гласуване параграфи 1, 2 и 3 така, както са предложени от вносителя.
    Гласували 135 народни представители: за 134, против няма, въздържал се 1.
    Параграфи 1, 2 и 3 са приети.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 4. Член 4 се изменя така:
    "Чл. 4. Съдът е длъжен да решава делата според точния смисъл на действащите закони, а когато те са непълни, неясни или противоречиви, според общия им разум. При липса на закон съдът основава решенията си върху обичая и основните начала на правото и справедливостта.
    Съдът осигурява на страните равна възможност да упражняват предоставените им права. Той е длъжен да прилага законът точно и еднакво спрямо всички".
    Има предложение на народния представител Любен Корнезов в чл. 4 да се направят следните изменения:
    1. В ал. 2 думите "е длъжен" се заличават.
    2. Алинея 3 се отменя.
    Комисията не приема предложението и предлага § 4 да се гласува както е предложен.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Корнезов, имате думата.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, господа народни представители! Проблемът, който поставя чл. 4 е основен, принципен, бих казал, фундаментален, въпрос на възгледи. Той е свързан с принципа за обективната истина, респективно, формалната истина. И това, което всъщност ни се предлага както в чл. 4, а този принцип е развит в следващи текстове, е всъщност изцяло премахване на така нареченото служебно начало в гражданския процес, което за мен е нецелесъобразно и няма да бъде полезно за самото правораздаване.
    Това, което ви предлагам в чл. 4, е едно от проявленията на служебното начало, то да не бъде премахнато изцяло, а само чувствително ограничено - съдът да има възможност да подпомага страните при изпълнението на техните права и задължения, включително да има възможност с развитието на текстовете по-нататък, когато е необходимо, да събира и доказателства. Но премахването на служебното начало, още веднъж повтарям, няма да бъде в полза на гражданското правораздаване.
    Затова пледирам към вас, разбира се, водени от вашите разбирания, да подкрепите направеното от мен предложение да не се премахва изцяло, а само да се ограничи служебното начало - един от основните принципи на гражданския процес. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов. Ще поставя неговото предложение на гласуване, но мисля, че то не е съвсем пълно - не само думите "е длъжен", но трябва да се добави и следващата дума "да", защото иначе няма смисъл. Господин Корнезов предлага отпадане на думите "е длъжен да", което комисията не е подкрепила.
    Моля да гласувате.
    Гласували 135 народни представители: за 37, против 87, въздържали се 10.
    Това предложение не се приема.
    Второто предложение на господин Любен Корнезов е ал. 3 да се отмени. Комисията също не е подкрепила това предложение.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 130 народни представители, за 41, против 77, въздържали се 12.
    Предложението не се приема.
    Поставям на гласуване § 4 така, както е предложен от комисията.
    Гласували 121 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 16.
    Параграф 4 е приет.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 5. В чл. 6, ал. 1, думите "районните съдилища" се заменят с думата "съдилищата", а думите "специални закони придават към ведомството на други органи" се заменят с "по силата на специални закони са предоставени за разрешаване от други органи".
    § 6. В чл. 7, ал. 2 след думата "местожителството" се добавя "или седалището".
    § 7. В чл. 8 думата "районните" се заменя с "българските".
    § 8. В чл. 10, ал. 1 се изменя така:
    "10. Въпросът дали заведеното дело подлежи на разглеждане от съдилищата или от органи извън съдебната система може да бъде повдигнат при всяко положение на делото и служебно от съда".
    § 9. В чл. 11, ал. 1 изречение първо думата "подсъдно" се заменя с "подведомствено".
    По тези параграфи няма направени предложения.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване параграфите от 5 до 9 включително така, както са предложени от комисията.
    Гласували 131 народни представители: за 128, против няма, въздържали се 3.
    Параграфи 5, 6, 7, 8 и 9 са приети.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 10. В чл. 18 се правят следните изменения:
    1. Ал. 1 се изменя така:
    "18. Юридическите лица се представляват пред съдилищата от лицата, които ги представляват по закон."
    2. В ал. 2, изречение второ думите "Българската народна" се заличават."
    Има предложение на народния представител Любен Корнезов § 10, т. 1 да има следното съдържание:
    1. Ал. 1 се изменя така:
    "18. Юридическите лица се представляват пред съдилищата по реда, указан в законите, техните устави или други учредителни актове."
    Комисията не приема предложението и предлага § 10 да се гласува, както е предложен от Министерския съвет.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Корнезов, имате думата.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Текстът всъщност, който ви предлагам, е въпрос на една правна прецизност, на една правна точност. Защо? Защото невинаги в законите е посочвано кой може да представлява дадено юридическо лице. Даже по-често, не в закона, а в устави или учредителни актове се посочва начинът на представителството на юридическите лица.
    Така е например в областта на вероизповеданията. Именно в техните устави е казано в съответното вероизповедание кой може да го представлява.
    Така е по Закона за лицата и семейството. Точно така е и по Закона за политическите партии - уставите казват кой орган и в какви рамки може да представлява дадена политическа партия.
    И затова според мен текстът трябва да звучи: "Юридическите лица се представляват пред съдилищата по реда, указан в законите, техните устави или други учредителни актове".
    Въпрос на прецизност и мисля, че този текст е по-прецизен, който ви предлагам. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на господин Любен Корнезов, което не е подкрепено от комисията.
    Гласували 142 народни представители: за 45, против 95, въздържали се 2.
    Предложението не се приема.
    Моля да гласувате § 10 така, както е предложен от Министерския съвет и от комисията.
    Гласували 126 народни представители: за 104, против 1, въздържали се 21.
    Параграф 10 е приет.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 11. В чл. 19 се правят следните изменения.
    1. Ал. 1 се отменя.
    2. Досегашната ал. 2 става ал. 1 и се изменя така:
    "Държавните учреждения са длъжни да уведомяват министъра на финансите за заведените от тях и срещу тях дела, а по дела, които се отнасят до недвижими имоти - държавна собственост - министъра на регионалното развитие и благоустройството. Министерството на финансите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството могат да вземат участие в тези дела."
    § 12. В чл. 20 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 1:
    а) създава се нова буква "д":
    "д) областните управители, упълномощени от министъра на финансите или от министъра на регионалното развитие и благоустройството, в случаите по чл. 18, ал. 3 и ал. 4;"
    б) досегашната буква "д" става буква "е".
    2. В ал. 2 думите "професионалните съюзи" се заменят със "синдикалните организации", а думите "съгласно чл. 45 от Кодекса на труда" се заличават.
    § 13. В чл. 21, ал. 1 накрая се добавя ново изречение:
    "В пълномощното задължително се посочват трите имена, точният адрес и телефонът на пълномощника."
    По тези текстове няма бележки.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля да гласувате за параграфите от 11 до 13 включително.
    Гласували 137 народни представители: за 134, против 1, въздържали се 2.
    Параграфи 11, 12 и 13 са приети.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 14. В чл. 27 се правят следните изменения:
    1. В ал. 1 думата "закона" се заменя със "закон", а думите "както и когато намери, че това се налага за защита на държавен или обществен интерес" се заличават.
    2. В ал. 2 думата "закона" се заменя със "закон" и думите "и когато той намери това за необходимо" се заличават."
    Има предложение от народния представител Любен Корнезов § 14 да отпадне.
    Комисията не приема предложението и предлага § 14 да се гласува, както е предложен от Министерския съвет.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Корнезов, имате думата.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, госпожи и господа народни представители! Параграф 14 е свързан със следващите параграфи 15 и 16. Всъщност тези текстове регламентират участието на прокурора в гражданския процес. Прокурорът досега в сега действуващия Гражданско-процесуален кодекс имаше редица правомощия в областта на гражданското правораздаване, включително и като процесуален субституент. Сега с предлаганите от Министерския съвет изменения практически се ограничава до минимум, до крайния минимум, възможността за участието на прокурора в гражданския процес.
    Мисля, че това няма да бъде полезно както за процеса, така и за разкриване на обективната истина, когато съдът решава тези дела. Необходимо е да се запази възможността, когато прокуратурата, респективно, конкретен прокурор прецени да има право да участва в гражданското правораздаване. Отпадането на тези текстове означава практически връзване ръцете на прокуратурата до едни минимални участия и то само предвидени в закон.
    Аз няма да се изказвам по следващите текстове, защото те са все в тази връзка, но помислете дали трябва веднъж, когато ограничихме ролята на прокуратурата в наказателния процес, сега трябва да я смачкаме окончателно и в областта на гражданския процес. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
    Поставям на гласуване предложението на господин Любен Корнезов § 14 да отпадне.
    Гласували 138 народни представители: за 33, против 85, въздържали се 20.
    Предложението не се приема.
    Моля да гласувате § 14 така, както е предложен от Министерския съвет и подкрепен от комисията.
    Гласували 135 народни представители: за 124, против 6, въздържали се 5.
    Параграф 14 е приет.

    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 15. Член 28 се отменя.
    § 16. Член 30 се отменя."
    По двата параграфа има предложение на народния представител Любен Корнезов да отпаднат.
    Става въпрос пак за разширяване правата на прокуратурата да участва в гражданския процес.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Корнезов аргументира преди малко предложението си.
    Така че поставям направо на гласуване предложението на господин Корнезов § 15 да отпадне.
    Гласували 139 народни представители: за 40, против 96, въздържали се 3.
    Предложението не се приема въпреки подкрепата на седем души от СДС.
    Поставям на гласуване § 15 така, както е предложен от вносителя.
    Гласували 127 народни представители: за 118, против 3, въздържали се 6.
    Параграф 15 е приет.
    Господин Корнезов предлага отпадането и на § 16.
    Поставям на гласуване това негово предложение.
    Гласували 129 народни представители: за 23, против 99, въздържали се 7.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте § 16 така, както е предложен от Министерския съвет.
    Гласували 123 народни представители: за 115, против 5, въздържали се 3.
    Параграф 16 е приет.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 17. Член 31 се изменя така:
    "Чл. 31. В случаите по чл. 27 съдът служебно конституира като страна лицето, в защита на правата и интересите на което прокурорът е започнал делото.
    § 18. В чл. 41 се правят следните изменения:
    1. В ал. 2 думите "общинския (районния) народен съвет" се заменят с "общината".
    2. Алинея 4 се изменя така:
    "В бързи случаи призоваването може да става по телефона, телекса, факса или с телеграма. Призоваването по телефона и по факса се удостоверява писмено от длъжното лице, което го е извършило, призоваването с телеграма - с известия за доставянето й, а по телекса - с писмено потвърждаване за изпратено съобщение."
    § 19. В чл. 43 съкращението "НРБ" се заменя с "Република България" и накрая се добавя "освен ако не е предвидено друго в договор за правна помощ".
    § 20. В чл. 44, ал. 1 думите "Народна република" се заменят с "Република България".
    § 21. В чл. 45 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Досегашният текст става ал. 1.
    2. Създава се ал. 2 със следното съдържание:
    "В призовката може да се посочват датите на първото и второто заседание по делото."
    § 22. В чл. 46, ал. 3 се отменя."
    Дотук по тези текстове няма направени бележки и предложения.
    Моля, гласувайте за параграфите от 17 до 22 включително така, както бяха предложени от комисията и от нейния председател.
    Гласували 128 народни представители: за 127, против няма, въздържал се 1.
    Параграфи 17, 18, 19, 20, 21 и 22 са приети.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: § 23. По този параграф има предложение на народния представител Емануил Йорданов:
    В чл. 47 се създава нова ал. 2:
    "Когато пълномощник по делото е адвокат, той не може да отказва връчването на призовката на своя клиент, освен след оттегляне на пълномощното по реда на чл. 23 от този кодекс."
    Комисията приема предложението и предлага § 23 със следното съдържание:
    "§ 23. В чл. 47 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Досегашният текст става ал. 1 и в изречение първо след думите "лице или" се добавя "неговия пълномощник по делото, както и" и в изречение второ, след думата "свидетел" се добавя "като връчителят отбелязва трите имена и адресите им".
    2. Създава се нова ал. 2:
    "Когато пълномощник по делото е адвокат, той не може да отказва получаването на призовките на своя доверител, освен след оттегляне на пълномощното по реда на чл. 23."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте текста на § 23 в окончателната редакция, която ни предложи председателят на комисията.
    Гласували 122 народни представители: за 121, против няма, въздържал се 1.
    Параграф 23 е приет.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 24. Член 48 се изменя така:
    "Чл. 48. Връчването на призовки на юридическите лица се извършва в канцелариите им, като се посочват името и длъжността на получателя. Отказът от призоваване се удостоверява по предходния член."
    § 25. Член 49 се изменя така:
    "Чл. 49. Призоваването може да стане по местоработата на лицето чрез длъжно лице от администрацията. Призоваването е редовно, ако са посочени трите им имена и длъжността на получателя."
    § 26. В чл. 50, ал. 1 изречение първо думите "притурката към "Известия на Президиума на Народното събрание" се заменят с "Неофициалния раздел на "Държавен вестник", а в изречение второ думата "служебно" се заличава.
    § 27. В чл. 51 се правят следните изменения:
    1. В ал. 2 думите "и ако връчителят не може да узнае новия адрес или адреса, на който лицето временно пребивава" се заличават.
    2. Създава се ал. 3:
    "Търговец или юридическо лице, които са вписани в съответния регистър, се призовават на последния посочен в регистъра адрес. Ако лицето е променило адреса си, без да е изпълнило задължението си за вписване на това обстоятелство, всички призовки и книжа се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени."
    По тези параграфи няма направени бележки и предложения.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля да гласувате за параграфите от 24 до 27 включително.
    Гласували 132 народни представители: за 131, против няма, въздържал се 1.
    Параграфите 24, 25, 26 и 27 са приети.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Има предложение от народния представител Емануил Йорданов - да се създаде нов § 27а:
    "§ 27а. В чл. 55 се създава нова ал. 4:
    "Когато по искове за парични вземания се претендират лихви за периода преди предявяване на иска, съдът определя държавната такса за тях, като по неоценяем иск. В тези случаи при уважаване на иска съдът присъжда законната лихва от датата на възникване на задължението."
    Комисията не приема предложението за създаване на нов § 27а.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Йорданов не го виждам в залата.
    Поставям на гласуване предложението на народния представител Емануил Йорданов за създаване на нов § 27а, което не е подкрепено от комисията.
    Гласували 128 народни представители: за 18, против 72, въздържали се 38.
    Предложението не се приема.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 28. Чл. 61 се изменя така:
    "Чл. 61. Възнаграждението на свидетелите се определя от съда."
    § 29. В чл.63, ал. 1, буква "б" думата "удостоверение" се заменя с "декларация", а думите "издадено от общинския (районния) народен съвет или кметството" се заличават.
    § 30. В чл. 65, ал. 1 думите "но не по-малко от 20 лв." се заличават.
    § 31. В чл. 70а цифрата "3" се заменя с "1".
    § 32. В чл. 71 думите "до 400" се заменят с "в размер 3000" и думите "според имотното му състояние и обстоятелствата" се заличават.
    § 33. В чл. 72 числото "1000" се заменя с "20 000".
    § 34. В чл. 73 думите "до 1000" се заменят с "от 20 000 до 50 000 в зависимост от обстоятелствата".
    § 35. В чл. 74 числото "400" се заменя с "50 000".
    § 36. В чл. 75 числото "400" се заменя с "50 000".
    § 37. В чл. 76 думите "когато глобата е над 20 лв." се заличават.
    § 38. В чл. 77, ал. 2 думите "до 1000" се заменят с "в размер 30 000".
    § 39. В чл. 80, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В буква "б" след числото "5 000 000" се поставя запетая и се добавя "с изключение на исковете за издръжка".
    2. Създава се буква "г":
    "г) искове за установяване недопустимост или нищожност на вписаните в регистъра на окръжния съд обстоятелства, както и за несъществуване на вписано обстоятелство".
    § 40. Чл. 83 се изменя така:
    "Чл. 83. Исковете за вещни права върху недвижим имот, за делба на съсобствен недвижим имот, за граници и за защита на нарушено владение върху недвижим имот се предявяват по мястото, където се намира имотът. По местонахождението на имота се предявяват и исковете за сключване на окончателен договор за учредяване и прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, както и за разваляне, унищожаване и обявяване нищност на договори за вещни права върху недвижим имот".
    § 41. В чл. 84, ал. 2 думите "Народната република" се заменят с "Републиката".
    § 42. В чл. 88, ал. 2 думите "Народната република" се заменят с "Република България".
    § 43. В чл. 93 ал. 2 се изменя така:
    "Препирни за подсъдност между съдилищата се разрешават от общия им по-горен по степен съд. Ако те принадлежат към районите на различни по-горни съдилища, препирнята се разрешава от онзи по-горен съд, в чийто район се намира съдът, който последен е приел или отказал да разгледа делото. Препирни за подсъдност, в които участва Апелативен съд, се разрешават от Върховния касационен съд. По препирнята за подсъдност съдът се произнася в закрито заседание. Заинтересованата страна може да обжалва определението във връзка с подсъдността."
    § 44. В чл. 98, ал. 1, буква "б" накрая се добавят думите "и номера на факса и телекса, ако има такива".
    § 45. В чл. 105 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Създава се нова ал. 2:
    "Първоинстанционните дела на районните и окръжните съдилища се разглеждат в състав от един съдия."
    2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.
    § 46. В чл. 108 ал. 2 се отменя.
    § 47. В чл. 109 ал. 3 се отменя.
    § 48. В чл. 110 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Ал. 1 се изменя така:
    "В първото заседание ответникът е длъжен да представи всичките си писмени доказателства по спорните фактически обстоятелства и да посочи другите доказателства и обстоятелствата, които ще установява с тях".
    2. Създава се нова ал. 2:
    "Във връзка с възраженията на ответника ищецът в определен от съда срок може да представи и да посочи нови доказателства".
    3. Досегашната ал. 2 става ал. 3.
    4. Ал. 3 се отменя.
    § 49. Чл. 114 се изменя така:
    "Чл. 114. При всяко положение на делото съдът може да по искане на една от страните да задължи другата да се яви лично, за да отговори на конкретно поставени въпроси от съществено значение за решаване на делото.
     На страната, задължена да се яви лично, съдът съобщава въпросите, на които следва да отговори, като я предупреждава за последиците от неизпълнението на това задължение.
     Съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняване на които страната не се е явила или е отказала да отговори."
    § 50. В чл. 117 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 3 изречение второ се заличава.
    2. Създават се алинеи 4 и 5:
    "Във всяко положение на делото в първата инстанция ищецът може да привлече наред с първоначалния и друг ответник и без тяхното съгласие.
     В случаите по ал. 3 и 4 искът срещу новия ответник се смята предявен от деня, в който е постъпила в съда исковата молба срещу него."
    § 51. В чл. 119, ал. 2 думите "второинстанционния съд" се заменят с "въззивната или касационната инстанция", а думите "решението на първата инстанция" - с "обжалваното решение".
    § 52. Чл. 122 се отменя.
    § 53. В чл. 125, ал. 1 думите "правилата на социалистическото общежитие" се заменят с "добрите нрави".
    § 54. В чл. 126, ал. 2, изречение второ думата "страните" се заменя с думите "участващи в процеса лица", а в изречение трето след думата "страните" се добавят думите "и молителя".

    § 55. В чл. 128, ал. 2 накрая думите "или по които е отказала да отговори, дала е уклончиви или неясни отговори или не се е явила в съда, за да отговори" се заличават.
    § 56. В чл. 129 ал. 1 се отменя.
    § 57. В чл. 133, ал. 1, буква "в" числото "5000" се заменя с "500 000".
    § 58. В чл. 138, ал. 1 думите "и народа" се заличават.
    § 59. В чл. 157, ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавя "като всяка от страните посочва по едно лице, а третото се определя от съда".
    По изброените дотук параграфи бележки и предложения няма.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Тъй като няма направени предложения, поставям на гласуване параграфите от 28 до 59 включително.
    Гласували 135 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 3.
    Параграфите от 28 до 59 включително са приети.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Направено е предложение от народния представител Любен Корнезов за нов § 59а със следното съдържание:
    "1. Чл. 195, ал. 1 се изменя така: "Съдът се произнася с определение по процесуални въпроси"."
    Комисията не приема предложението за създаване на нов § 59а.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Корнезов, имате думата.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Сегашната редакция на чл. 195, ал. 1, която всички юристи познаваме добре, юридически е неиздържана, тя е юридически неточна, включително и научно неиздържа. Защото се дава правно понятие с отрицанието на друго, неизвестно правно понятие по съществото на делото. Става дума за следното - кога съдът ще се произнася с решение и кога - с определение. И безспорно е и в науката, и в практиката, че с решение съдът се произнася по спорното материално право, което е предмет на делото, а с определение съдът се произнася по процесуални въпроси. И точно това ви предлагам - чл. 195, ал. 1 да има тази редакция: "Съдът се произнася с определение по процесуални въпроси". Точно и ясно.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
    Поставям на гласуване неговото предложение за създаване на нов § 59а.
    Гласували 151 народни представители: за 52, против 73, въздържали се 26.
    Предложението не се приема.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 60. Чл. 157а се отменя.
    § 61. В чл. 160, ал. 1 думите "и народа" се заличават.
    § 62. В чл. 182, ал. 1 се създава буква "ж":
    "ж) в случаите на чл. 13 от Закона за съдебната власт".
    § 63. Член 190 се изменя така:
    "Чл. 190. Съдът обявява решението с мотивите най-късно в 30-дневен срок след заседанието, в което е приключило разглеждането на делото."
    § 64. В чл. 192, ал. 4 думите "в срока за преглед по реда на надзора" се заменят с "в срок от 2 месеца след влизането в сила на решението".
    § 65. В чл. 193, ал. 1 думите "ал.2" се заличават.
    По тези параграфи предложения и бележки няма.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Желаещи да вземат думата? Няма.
    Поставям на гласуване докладваните параграфи 60, 61, 62, 63, 64 и 65.
    Гласували 142 народни представители: за 141, против няма, въздържал се 1.
    Параграфи 60, 61, 62, 63, 64 и 65 са приети.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 66. Заглавието на дял втори се изменя така: "Въззивно и касационно обжалване и отмяна на влезли в сила решения".
    Има предложения на народния представител Любен Корнезов § 66 да отпадне. Комисията не приема предложението и предлага § 66 да се гласува, както е предложен от Министерския съвет.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Имате думата, господин Корнезов.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Сегашната редакция на дял втори гласи: "Производство пред втората инстанция". Предлага ни се това заглавие да бъде заменено с "Въззивно и касационно обжалване, отмяна..." и т.н.
    Първо, какво означава "въззивно обжалване"? Това е един теоретичен въпрос и вероятно всеки от нас може да поддържа една или друга теза. Включително и в науката точно какво представлява "въззивното обжалване" не е посочено, защото има много варианти в самото въззивно обжалване. Освен това някои го казват не "въззивно обжалване", а "апелативно производство".
    И още нещо. Имаме първа, имаме и втора инстанция. Ние се занимаваме сега в тази част на гражданския процес с второинстанционното производство. Ама това второинстанционно производство, втора инстанция е веднъж в окръжен съд, друг път - по правилата на родовата подсъдност и функционалната подсъдност е апелативният съд. Следователно много по-точно и много по-ясно е да се каже "второинстанционно производство", така, както е сега, а не да даваме някакви предварителни характеристики на нашето производство, което още не ни е ясно - въззивно, касационно и т.н.
    Междупрочем, има редица предложения по-нататък, зависи дали ще се приеме да боравим с термина "втора инстанция" или "въззивна инстанция". Така че от това гласуване зависи не само следващият § 67, но и редица други текстове, свързани с това наименование. Но въпросът е не само до наименованието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване предложението на господин Корнезов за отпадане на § 66.
    Гласували 136 народни представители: за 41, против 78, въздържали се 17.
    Предложението на господин Корнезов не е прието.
    Поставям на гласуване предложения от Министерския съвет § 66, подкрепен от комисията.
    Гласували 131 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 17.
    Параграф 66 е приет.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 67. Заглавието на глава осемнадесета се изменя така:
    "Глава осемнадесета - Въззивно обжалване".
    Предложението на господин Любен Корнезов е параграф 67 да отпадне.
    Комисията не приема предложението и предлага параграф 67 да се гласува, както е предложен от Министерския съвет.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Лучников.
    Има думата господин Корнезов.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Оттеглям предложението си. След като се гласува предишния параграф, ясно е. Аз оттеглям предложението си не само по параграф 67, но моля, господин председател, и по-нататък, където има "въззивно", оттеглям всички тези предложения, след гласуването, което беше преди малко.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Корнезов.
    Поставям на гласуване предложения от комисията параграф 67.
    Гласували 135 народни представители: за 117, против 1, въздържали се 17.
    Параграф 67 е приет.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 68. В чл. 196 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея след думите "подлежат на" се добавя "въззивно", а думите "Върховният съд на НРБ", доколкото и за двата случая не е постановено друго" се заменят със "съответния апелативен съд".
    2.Създава се ал. 2:
    "Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части".
    "§ 69. В чл. 197 думите "ал. 2" се заличават.
    § 70. В чл. 198 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Буква "в" се изменя така:
    "в) указание в какво се състои порочността на решението;"
    2. Създава се нова буква "д":
    "д) новите доказателства, които жалбоподателят иска да се съберат при разглеждане на делото във въззивната инстанция;"."
    Тук господин Корнезов има предложение думата "въззивна" да се замени с "втората". Той оттегли предложението си. Ето защо можем да минем по-нататък.
    "3. Досегашната буква "д" става буква "е".
    "§ 71. В чл. 199 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Създава се нова ал. 2:
    "Жалбоподателят е длъжен да представи новите писмени доказателства, на които се основава жалбата".
    2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея след думата "алинея" се добавя "и на предходния член"."
    § 72. В чл. 201 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Досегашният текст става ал. 1 и се изменя така:
    "След като приеме жалбата, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в 7-дневен срок от получаването им, може да направи писмени възражения и да посочи доказателства за тях, като представи писмените."
    2. Създава се ал. 2:
    "След изтичането на срока по ал. 1 делото заедно със жалбата и възраженията се изпращат на по-горния съд."
    "§ 73. В чл. 202 думите "от окръжния съд - по реда, предвиден от първата инстанция, а от Върховния съд - чрез призовки" се заменят с "от въззивния съд - по реда на чл. 41 - 52"."
    Дотук няма направени бележки и предложения.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Лучников.
    Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
    Поставям на гласуване докладваните от господин Лучников параграфи от параграф 67 до параграф 73 включително.
    Гласували 140 народни представители: за 129, против няма, въздържали се 11.
    Параграфите, докладвани от господин Лучников, включително и параграф 73, са приети.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 74. В чл. 205 се правят следните изменения:
    1. Ал. 1 се изменя така:
    "Пред въззивната инстанция се допускат само нови доказателства. Въззивният съд се произнася в закрито заседание по допускане на посочените от страните нови доказателства. Разрешаването на този въпрос може да стане и в първото заседание по делото, ако съдът намери, че е необходимо да се изслушат и устните обяснения на страните по посочените от тях доказателства. Той може да разпита отново свидетелите и вещите лица, само ако намери за необходимо да ги изслуша непосредствено".
    2. Ал. 2 се отменя."
    Има предложение на народния представител Любен Корнезов параграф 74 да има следното съдържание:
    "§ 74. Чл. 205 се изменя така:
    "Чл. 205. Пред втората инстанция се допускат само нови доказателства за факти и обстоятелства, които не са могли да бъдат известни на страните, или са постъпили (или са настъпили, очевидно) след приключване на устните състезания пред първата инстанция".
    Второинстанционният съд в закрито заседание се произнася по допустимостта на доказателствата."
    Комисията не приема предложението и предлага параграф 74 да се гласува така, както е предложен от вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Лучников.
    Има думата господин Корнезов да защити и аргументира предложението си за ново съдържание на чл. 205.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател. Тук не става въпрос за ново съдържание, защото сегашният текст на чл. 205, който така е типичен за контролноотменителната система, позволяваше само представянето на писмени доказателства и самопризнания. Въпросът е, когато ние отиваме да изграждаме триинстанционната система, как трябва да направим така, че оптимално да функционира второинстанционният съд.
    Така че въпросът, който тук се поставя в чл. 205, е един от основните, главните, кардиналните въпроси. Това, което аз ви предлагам, пред втората инстанция да бъдат допустими всички познати доказателствени средства, познати в ГПК, няма да ги изброявам, но само за нови доказателства относно нови факти и обстоятелства, които не са били известни на страните при първоначалното разглеждане пред първата инстанция. Защо? Защото противното означава да се обезмисли работата на първоинстанционния съд. Това, което той е събирал, независимо какви факти и обстоятелства, още веднъж могат пред втората инстанция да се повторят.
    Второ. Това означава, с моето предложение, страните да не могат да се позовават на собствената си небрежност, на собственото си, бих казал, виновно поведение. Този, който е разполагал с доказателствата си, с доказателствените средства, е бил длъжен да ги представи пред първата инстанция. След като не е направил това, не може да ги представя и пред втората инстанция. Това означава една много по-силна процесуална дисциплина, така необходима за гражданския ни процес. Означава и една процесуална икономия.
    Всъщност вариантът, който предлагам на вашето внимание, е една от хипотезите на сега съществуващия чл. 207, буква "в", той е във връзка с чл. 231, буква "а". Поне юристите тук разбират за какво става реч.
    Ако се приеме това, което ни се предлага от Министерския съвет, практически разменете първоинстанционния съд, като съд, като първа инстанция се обезмисля. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Корнезов.
    Има ли други желаещи да вземат думата? Няма.
    Поставям на гласуване предложението на господин Любен Корнезов, което не е прието от комисията.
    Гласували 130 народни представители: за 36, против 84, въздържали се 10.
    Предложението на народния представител господин Любен Корнезов не е прието.
    Поставям на гласуване § 74 в редакцията, предложена от комисията.
    Гласували 131 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 23.
    Параграф 74 е приет.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 75. В чл. 206 се правят следните изменения:
    1. Алинея 1 се отменя.
    2. Алинея 2 се изменя така:
    "Съдът отменя решението и по отношение на необжалвалите другари на жалбоподателя. При отмяна на решението по главния иск се възстановява висящността и по евентуално съединените с него искове, по които първоинстанционният съд не се е произнесъл."
    Има предложение на народния представител Любен Корнезов - § 75 да придобие следната редакция:
    "§ 75. Член 206 се изменя така:
    "Чл. 206. Второинстанционният съд обсъжда само основанията за обжалване на решенията, посочени от страните.
     Положението на жалбоподателя не може да се влошава, когато решението е неправилно."
    Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията не приема предложението и предлага § 75 да се гласува, както е предложен от нея.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Лучников.
    Господин Корнезов има думата по своето предложение.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Не искам да дотягам на народните представители, но се приемат текстове, които са изключително важни за гражданското правораздаване, и затова се мъча да бъда максимално кратък.
    Член 206 - също един основен текст. Той е може би най-силното проявление в сегашната му редакция на така нареченото служебно начало "екс официо". Аз казах, че това служебно начало трябва да бъде ограничено, а следователно и редакцията на чл. 206, както е сега, трябва да претърпи промяна. Но не можем изцяло да се лишим от служебното начало, както виждам, и в предложения текст от Министерския съвет. Той не е на Министерския съвет, а на комисията, която в края на краищата стигна до тъй наречените "необходими другари".
    Какво е предложението? Първо, второинстанционният съд, или нека вече да го кажем въззивният съд, да обсъжда само основанията, посочени в жалбата от страните. Следователно това, което ви предлагам, е: когато жалбоподателят примерно се позове, че има нарушения на материалния закон, следователно второинстанционният съд ще проверява само това негово оплакване в рамките, разбира се, на това основание, а не както беше досега - изцяло атакувания съдебен акт.
    И второ, тъй нареченият принцип "реформацио ин пеюс", че не може да се влошава положението на жалбоподателя. Разбира се, този принцип важи не само в наказателния процес, където изрично е прогласен, но сега следва да бъде прогласен и в гражданския процес. Но той трябва да се отнася само до неправилните решения, а не до другите видове порочни решения, каквито са нищожните и недопустимите.
    Мисля, че така, както съм ви предложил текста, е по-прецизен, бих казал, може би и в практиката ще бъде по-работещ. Затова ви призовавам да гласувате, макар и да знам крайния резултат. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Корнезов.
    Желаещи да вземат думата няма.
    Поставям на гласуване предложението на господин Любен Корнезов по § 75, което не е възприето от комисията.
    Гласували 133 народни представители: за 47, против 74, въздържали се 12.
    Предложението на господин Корнезов не е прието.
    Поставям на гласуване § 75 в редакцията, предложена от комисията.
    Гласували 136 народни представители: за 108, против 7, въздържали се 21.
    Параграф 75 е приет.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 76. Член 207 се отменя."
    Предложение на народния представител Любен Корнезов - § 76 да отпадне.
    Комисията не приема предложението и предлага § 76 да се гласува, както е предложен от Министерския съвет.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има думата господин Корнезов във връзка с неговото предложение.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Член 207 от ГПК - за мен това е центърът на гражданския процес. Всички проблеми на гражданския процес както в областта на инстанционното му разглеждане, така и в хоризонтала са съсредоточени в основанията, посочени в чл. 207. А това са четирите основания: нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, непълнотата на доказателствата и буква "г" на чл. 207 - "необоснованост". Това са всъщност неправилните решения. Това е изходното положение, за да видим дали едно решение е порочно или не. И затова казвам: чл. 207 е центърът, около който се върти целият граждански процес. Отменим ли чл. 207, колеги, децентрализираме, дебалансираме целия граждански процес. Ако можете, чуйте ме!
    Междупрочем, надали е удачно тук, но ще го спомена, аз го казах и в комисията, имам и написан текст, може би най-добрият, не може би, а най-добрият ни професионалист в областта на гражданското съдопроизводство, всепризнатият авторитет в тази област проф. Живко Сталев е също на становището, че чл. 207 не трябва да се отменя. Ако искате, не чувайте моя глас, но чуйте гласа на проф. Живко Сталев, който е безспорен авторитет.
    И ще приключа. Не приемайте нито едно от моите предложения, но моля ви, не отменяйте чл. 207! Ще бъде груба, груба грешка.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
    Поставям на гласуване предложението на господин Корнезов, което не е прието от комисията.
    Гласували 150 народни представители: за 49, против 57, въздържали се 44.
    Предложението на господин Корнезов не е прието.
    Поставям на гласуване § 76 - "Член 207 се отменя". Това е предложението на комисията.
    Гласували 144 народни представители: за 103, против 41, въздържали се няма.
    Параграф 76 е приет.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 77. Член 208 се изменя така:
    "Чл. 208. Въззивният съд в състав от трима съдии разглежда жалбата в открито заседание, събира доказателства, изслушва страните и оставя в сила или отменя изцяло или частично постановеното решение. Ако отмени решението, съдът решава делото по същество.
    Положението на жалбоподателя не може да се влошава, когато решението е неправилно."
    § 78. В чл. 209 се правят следните изменения:
    1. Алинея 1 се изменя така:
    "Ако решението е недопустимо, въззивният съд го обезсилва като прекратява делото. Когато основанието за прекратяване е неподсъдност или неподведомственост на спора, делото се препраща на компетентния съд или на друг орган. Ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск."
    Предложението на господин Корнезов за замяна на думата "въззивният" с "второинстанционният" е оттеглено.
    "2. Алинея 3 се изменя така:
    "Нищожността на решението може да бъде предявена и чрез възражение или по исков ред."
    Комисията предлага да се приемат тези текстове така, както са предложени.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Лучников, и по-нататък бихме могли да продължим.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Да, можем да продължим.
    "§ 79. Член 210 се отменя.
    § 80. В чл. 211 думата "втората" се заменя с "въззивната".
    § 81. Член 212 се отменя."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
    Желаещи да вземат думата няма.
    Поставям на гласуване предложените параграфи 77, 78, 79, 80 и 81.
    Моля да гласуваме!
    Гласували 138 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 6.
    Параграфи 77, 78, 79, 80 и 81 са приети.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 82. Създава се глава ХIХа:
    "ХIХа. Касационно обжалване.
    Чл. 218а. На обжалване пред Върховния касационен съд подлежат:
    а) въззивните решения на окръжните съдилища по всички искове, освен по дела за парични вземания с цена на иска до 1 000 000 лв.;"
    Тука имаше едно предложение на господин Емануил Йорданов, което е оттеглено.
    "б) решенията на апелативните съдилища;
    в) определенията на въззивните съдилища, когато се прегражда по-нататъшното развитие на делото".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Дотук. След това има предложение на господин Корнезов.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: То е оттеглено също.
    Оттегляте ли го, господин Корнезов?
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Не! В никакъв случай!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Добре, в такъв случай поставям на гласуване § 82: "Създава се глава ХIХа" със заглавието и с чл. 218а така, както беше предложен от председателя на комисията.
    Гласували 134 народни представители: за 134, против и въздържали се няма.
    Глава ХIХа със заглавието и чл. 218а са приети.
    Господин Лучников, моля, продължете.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 218б. Касационната жалба се подава:
    а) когато решението е нищожно;
    б) когато решението е недопустимо;
    в) когато решението е неправилно поради нарушение на материалния закон или поради нарушаване на съществени процесуални правила".
    Предложение на народния представител Любен Корнезов в чл. 218б, буква "в" се добавят думите "или е необосновано".
    Комисията не приема предложението, тъй като смята, че необосноваността е всъщност нарушение на съществени процесуални правила.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Лучников.
    Има думата господин Корнезов.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Ще започна от това, което уважавания от мен колега и председател на комисията каза, че необосноваността това означава съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Това, първо, не е вярно и не е точно. Има десетки и десетки решения на Върховния съд, стотици бих ги нарекъл, а в правната литература - статии, включително и монографии, какво е необоснованост.
    Когато имаме едно решение, което страда от този порок, то е по чл. 207, буква "г" - необоснованост, това означава, че съдът не е допуснал нарушение на правна норма, а има грешка в логиката, в логическите правила, което води и до грешки във вътрешното убеждение. Досега хиляди дела с хиляди решения са отменени поради именно този порок. Така че необосноваността е различен порок от съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
    Преди малко вие отменихте чл. 207, но практически сега с това, което ни предлагате в чл. 218б, буква "в" всъщност възпроизвеждате чл. 207, само че в едната му хипотеза - на буква "а": "Нарушения на материалния закон" в сегашната му редакция и пак възпроизвеждате чл. 207, само че в буква "в", където има съществени нарушения на съдопроизводствените правила, така че практически почти нищо не направихме.
    Но аз ви задавам въпрос: когато един съдебен акт, когато едно решение не е обосновано, страда от този порок, когато неправилно е присъдена сумата не на този, който се дължи, и решението е необосновано, какво ще направи касационният съд? Следователно, той в това, което ни се предлага, няма никакви правомощия и ще трябва да потвърди едно неправилно решение, едно порочно решение, въпреки че вижда, че то е порочно. Или да извърти закона, за да го квалифицира поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
    Убеден съм, категорично убеден съм, че достиженията в тази област относно необосноваността на решенията на гражданско-процесуалната наука и съдебната практика, натрупана вече с годините, не трябва така леко законодателят да изтрива. Отново ще допуснем грешка. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
    Поставям на гласуване предложението на господин Любен Корнезов, което не е прието от комисията.
    Гласували 139 народни представители: за 56, против 69, въздържали се 14.
    Предложението не се приема.
    Моля да гласувате за текста на чл. 218б така, както е предложен от комисията.
    Гласували 142 народни представители: за 99, против 24, въздържали се 19.
    Член 218б е приет.

    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 218в. Жалбата се подава чрез съда, който е постановил решението в 14-дневен срок, при условията на чл. 197.
    Жалбата трябва да отговаря на изискванията на чл. 198, букви "а", "б", "в", "г" и "е" и на чл. 199 и да съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания. Ако жалбата не отговаря на изискванията, се изпраща съобщение за отстраняване на нередовностите в 7-дневен срок.
    Жалбата се връща:
    а) когато е подадена след срока на обжалване;
    б)  когато не са отстранени нередовностите по предходната алинея.
    В случая се прилагат съответно чл. 100, ал. 3, 4 и 5.
    Чл. 218г. След като приеме жалбата, съдът изпраща препис от нея с приложенията на другата страна, която в 14-дневен срок от получаването й може да даде писмен отговор, след което делото заедно с жалбата и отговора се изпраща на Върховния касационен съд.
    Чл. 218д. До всяко първо число на месеца Върховният касационен съд обнародва в "Държавен вестник" дните, в които ще заседава през следващия месец, и подлежащите на разглеждане дела. Когато обстоятелствата налагат отклонение от този ред, страните се уведомяват чрез съобщение.
    Чл. 218е. Делото се разгледа от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито съдебно заседание, в което страните могат да дадат обяснения до приключване на заседанието по делото.
    Участието на прокурора е задължително, когато това е предвидено в закон."
    По тези три текста предложения и бележки няма.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля да гласувате за членове 218в, 218г, 218д и 218е така, както са предложени от комисията.
    Гласували 138 народни представители: за 121, против 8, въздържали се 9.
    Членове 218в, 218г, 218д и 218е са приети.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 218ж. Върховният касационен съд се произнася само по заявените в жалбата основания. Той оставя в сила или отменя частично или изцяло обжалваното решение, като при отмяна връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, в който случай намира приложение чл. 206 и 208, ал. 2."
    Предложение на народния представител Любен Корнезов: в чл. 218ж, ал. 1 думите "като при отмяна връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, в който случай намира приложение чл. 206 и 208, ал. 2" да отпаднат.
    Комисията не приема предложението.
    "Когато обжалваното решение е нищожно или недопустимо, се прилагат правилата на чл. 209."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Корнезов, имате думата.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, господа народни представители!
    За какво става реч? Проблемът е в това, когато Върховният касационен съд, а това означава третата инстанция - делото веднъж се е разглеждало в първа инстанция, след това се е обжалвало във втора инстанция и е отишло в третата инстанция на Върховния касационен съд. И Върховният касационен съд установи, че решението страда от някакъв порок, то е неправилно и следва да бъде отменено. И го отменя. Поставя се въпросът какво трябва да направи Върховният касационен съд, след като го отмени. Това, което ни се предлага, е винаги, когато решението бъде отменено, делото да се връща отново на съда, който е допуснал грешката. Следователно от третата инстанция на Върховния касационен съд делото може да се върне отново в районния съд, отново първа, втора, трета инстанция, което практически означава, че ако сега, докато влезе едно решение в сила, минават средно пет години, с това, което ни се предлага, ще трябва да минат десет години. Следователно много по-тромаво, много по-неефективно правораздаване се предлага с този текст.
    Затова моето предложение, което беше и в проекта, е Върховният касационен съд винаги да решава делото по същество. И ако сметне, че то има някакъв порок и го отмени, нека да го реши по същество. Защо ще го връща отново на първата инстанция? Това означава принципът на процесуалната икономия. Това означава принципът на бързината. В противен случай, колеги, ние правим вместо по-добър граждански процес за хората, много по-тромав, много по-скъп и много по-неефективен. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на господин Любен Корнезов.
    Гласували 138 народни представители: за 54, против 62, въздържали се 22.
    Предложението не се приема.
    Моля да гласувате за чл. 218ж така, както е предложен от комисията.
    Гласували 152 народни представители: за 102, против 31, въздържали се 19.
    Член 218ж е приет.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 218з. Съдът, на който е изпратено делото, го разглежда по общия ред. Ако решението е отменено поради нарушение на съществени процесуални правила, производството по делото започва от онова незаконосъобразно действие, което е послужило като основание за касиране на решението.
    Когато решението е отменено поради нарушение на материалния закон, нови доказателства не се допускат.
    При повторното разглеждане на делото съдът се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд."
    Предложение на народния представител Любен Корнезов: чл. 218з да отпадне.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате думата, господин Корнезов.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, след като се прие предният текст, който дава възможност на Върховния съд, когато отмени едно съдебно решение, да го връща на първоинстанционния съд, явно е, че моето предложение тук няма място. Оттеглям го. Включително оттеглям и следващото предложение, тъй като те са свързани с предния текст. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
    Моля да гласувате за чл. 218з.
    Гласували 131 народни представители: за 87, против 9, въздържали се 35.
    Член 218з е приет.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 218и. Жалбата срещу повторно постановеното решение се разгледа от друг тричленен състав на Върховния касационен съд."
    Господин Корнезов оттегля предложението си.
    "Чл. 218к. В производството по частните жалби срещу определенията на въззивния съд се прилагат правилата на глава ХIХ."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля да гласувате за чл. 218и и 218к.
    Гласували 135 народни представители: за 108, против 2, въздържали се 25.
    Членове 218и и 218к са приети, а с това и целият § 82.

    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "§ 83. Член 219 се изменя така:
    "Чл. 219. В сила влизат решенията:
    а) които не подлежат на обжалване;
    б) срещу които не е подадена въззивна или касационна жалба в определения от закона срок или подадената жалба е оттеглена. В последния случай решението влиза в сила от деня на определението, с което се прекратява делото;
    в) по които подадената касационна жалба не е уважена."
    По текста няма бележки.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля да гласувате § 83 така, както беше докладван от председателя на комисията.
    Гласували 137 народни представители: за 129, против 3, въздържали се 5.
    Параграф 83 е приет.
    Очевидно в оставащите 2 минути няма да можем да приемем § 84, още повече, че както виждам, започва и друг раздел.
    Нови съобщения за заседания на комисии няма, освен тези, които вчера ви съобщих.
    Следващото заседание на Народното събрание е утре, 11 декември 1997 г., от 9,00 ч.
    Закривам заседанието. (Звъни.)


    (Закрито в 14,00 ч.)


    Председател:
                          Йордан Соколов

    Заместник-председатели:
                                               Иван Куртев

                                               Александър Джеров

    Секретари:
                      Христо Димитров

                      Свилен Димитров
    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И ОСМО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

    Видео излъчване от Народното събрание

    Проект BGFOP001-2.013-0001

    Избор на председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество





      Последни заседания