Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ОСЕМДЕСЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, четвъртък, 11 декември 1997 г.
Открито в 9,07 ч.
11/12/1997
    Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров
    Секретари: Камен Костадинов и Калчо Чукаров


    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
    Най-напред искам да информирам уважаемите госпожи и господа народни представители, че съгласно програмата за посещението на президента Квашневски в 11,15 ч. ще го приема аз, а в 11,45 ч. той ще произнесе реч пред Народното събрание. Почивката ще бъде дадена по-рано и моля всички колеги в 11,45 ч. да бъдат тук.
    На основание чл. 39, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предлагам първа точка да бъде продължение на второто четене на Закона за нотариусите. Разбрах вчера, че е постигнато някакво съгласие във връзка със спорния въпрос да има или да няма квоти.
    Има ли някой срещу това предложение?
    Моля, гласувайте.
    Гласували 160 народни представители: за 126, против 9, въздържали се 25.
    Предложението е прието.
    Има думата господин Рафаилов.
    ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Във връзка с предложения за разглеждане законопроект и с оглед постигане на едно общо разбиране по разглежданата проблематика, бяха водени разговори както в нашата парламентарна група, така и неофициални разговори с колеги от другите парламентарни групи. С оглед на тези разговори и предвид осъществяването на целта, която ние с колегата Йорданов, като вносители, не отричаме, а именно да позволим да има възможност за алтернатива на гражданите, като се обсъжда евентуално компромисен вариант за наличие на лимит, който да бъде достатъчно малък, за да бъде осъществена тази алтернатива. Аз искам да направя едно предложение, което вероятно ще удовлетвори голяма част от колегите народни представители и това ще ни позволи да продължим и да приемем измененията в закона, а именно - предложението на комисията в чл. 10, ал. 1: "Местата за нотариуси в определен район не могат да бъдат по-малко от две. На 25 000 жители в определен район се открива едно място за нотариус". Предлагам този текст да бъде приет, като вместо цифрата "25 000", бъде гласувана цифрата "10 000".
    Ако това бъде прието, аз ще помоля уважаемия председател на Народното събрание да подложи на прегласуване текста за отпадане на лимита. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожа Дончева.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Поставям два процедурни въпроса. Първият, който повдигнахме онзи ден - за негласуваната т. 7 от решението по "Антимафия". Декларирам отново, ПГДЛ държи на ангажиментите. Нищо против нямаме да се вкарва в дневен ред, да се прогласува на секундата. Но сме категорично против да се подправят парламентарни стенограми.
    Вторият въпрос - по Закона за нотариусите. Има точка в дневния ред, минала вчера. На какво основание, по какъв правилник днес отново се вкарва в дневен ред?
    Второ, правят се тук от трибуната преди малко заявления, че имало консултации и съгласие. Това предложение, за което колегата говори преди малко, нито е постъпвало писмено, нито е гледано на комисия, нито нещо друго. Ние стигаме до нещо, което е извън всякакъв правилник, извън всякакво законотворчество - преди второ четене да се импровизират текстове от парламентарна трибуна и да се приемат.
    Нищо против. Ако се разберем за лимитиран нотариус, да се прави закона като за лимитиран, ако е за нелимитиран - като за нелимитиран. Но този закон трябва да прилича на нормативен акт, а не да бъде срам за парламента.
    Така че, ако имате вече яснота, говоря за парламентарното мнозинство, как ще изглежда този закон, дайте веднага да се съберем в комисията. Комисията ли ще прави тези предложения, след като те не са постъпвали до момента в писмен вид, и аз не знам. Нямаме нищо против да се направи един смислен нормативен акт. Но да ни въвличате в такава импровизация, категорично възразяваме. Точката е минала вчера. Няма правилник, по който пет пъти да се вкарва една и съща точка в един и същи дневен ред, след като е минала. И да се гледат предложения, които не са нито постъпили, нито в рамките на философията на предложените изменения, нито нещо друго.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева. Хубаво е и тя да се води по правилника, защото и трите предложения всъщност нямат връзка с правилника.
    Никакво фалшифициране на стенограма няма. Аз разписах разпореждането за обнародването на решението в този вид, в който беше прочетено и гласувано.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Има записи в радиото и телевизията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има, но ще видите, че т. 7 я няма в този акт, който аз съм подписал.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Добре.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Трябва да научите, че има експресна стенограма и има окончателна официална стенограма. Може би не знаете това.
    Беше гласувано да продължим със закона. Няма никакво нарушение на правилника по простата причина, че се предлага да преминем към § 1, измененията в чл. 10. Ако това се приеме, тогава ще се постави въпросът дали нещо подлежи на прегласуване или не.
    Не смятам, че по един въпрос, по който комисията достатъчно е разисквала и всеки един от нас е наясно, след като всички тук манифестираме желанието този закон да влезе по-бързо в сила, за да може наистина по-бързо да се проведе тази реформа, сега отново да отлагаме и да трябва комисията да се занимава дали цифрата "25 000" да бъде заменена с "10 000" или не.
    Доколкото разбирам, това е едно компромисно положение да се запази квотата, но тя да бъде увеличена така, че да може да има конкуренция между нотариусите и гражданите да бъдат по-добре обслужвани. При по-голям брой нотариуси, очевидно тези опашки, от които всички хора, които отиват за изповядване на нотариална сделка страдат, ще изчезнат.
    По това предложение в § 1, ал. 1 думите "25 000 жители"...
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Кой прави предложението?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Лучников ще докладва.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Когато търсихме компромис между безлимитния брой на нотариуси и тяхното лимитиране, ние се спряхме на една формула, която, според мен, решаваше много добре въпроса, а тя гласи така: "Местата на нотариуса в определени райони не могат да бъдат по-малко от 2, но едно място се открива на не повече от 10 000 жители".
    Каква е разликата между този текст, който се предлага да замени "25 000" с "10 000" и този текст, за който аз ви говоря?
    Ако ние кажем, че на 10 хил. души се открива едно място, то министърът на правосъдието във всички случаи е длъжен да открие по едно място на 10 хил. жители, което е нецелесъобразно, защото някъде просто няма да има нужда от тая работа.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): А някъде няма да има нито един.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Когато кажем едно място на не повече от 10 хил. жители, ние му даваме възможност да прецени. Но той има два лимита: във всеки един район трябва да разкрие най-малко две места, но не може да разкрие повече от едно място на 10 хил. души.
    Аз смятам, че това беше именно обтекаемата формула, която, ако приемем, ще решим въпроса целесъобразно, а по-нататък ще приемаме другите текстове, тъй като те са свързани с един или друг вид лимитиран брой на нотариусите.
    Това имах да кажа по този въпрос и той трябва да се реши най-напред, защото, ако го приемем, тогава ще трябва въз основа на чл. 70 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да помолим вносителя да оттегли предложението, което вчера приехме. Иначе друг изход нямаме. Това предложение за оттегляне на предложението трябва да се гласува, да се приеме и оттам нататък да продължим работата си. Това са законодателните, нормативните ограничения на нашата работа.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Думата има господин Корнезов.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, господа народни представители! Явно, че с гласуването вчера на § 1, тоест чл. 10, ал. 1 да отпадне, извинявайте за думата, но направихме груба грешка, бих казал и юридическа каша.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Не сме я направили ние.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Говоря в множествено число. Нека сега да не гледаме кой е гласувал и кой не е гласувал за този текст.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Тези импровизации не може да продължават.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Кое е важното обаче? Това, което и днес ни се предлага, пак няма да постигне целта. Вижте сега действащия чл. 10, ал. 4. Той дава възможност на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция, когато иска и колкото иска, във всеки един район на нотариусите да определи техния брой. Вярно е, че сега това е на 25 хил. души население за един нотариус, но министърът може да реши да бъдат 3, 4, 5 или 6. Това е негово правомощие и съобразно конкретния случай, съобразно конкретните нужди, а разбира се и кандидатите, ако има такива, министърът оперативно, без никой да контролира неговата дейност - това е негово законно правомощие, може да постигне целта ни.
    Защо сега е необходимо да променяме нещо, което първо, е извън приетия закон на първо четене - още веднъж повтарям това, а на второ място е гласуван чл. 10, ал. 1 и няма процедура, включително и чл. 70 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, която да даде възможност за някакво друго решение.
    Следователно предлагам, за да излезем от положението, Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията да се събере и да потърси действително изход, реален изход от създалото се положение. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Корнезов! Въпросът е друг, а не така, както го поставяте Вие. С новата редакция на чл. 10, ал. 1 ние задължаваме министъра на правосъдието във всички случаи в един район да открива две места. И това се прави, за да се осигури конкуренцията и да се защитят по-добре правата на гражданите. Но един път давайки му възможност, задължавайки го всъщност да открива най-малко две места в един район, ние му даваме едно друго ограничение: на не по-малко от 10 хил. души да открива едно място, защото в противен случай той може да открива безкрайно много места, което всъщност ще обезсмисли лимитирането на броя на нотариусите. Това е смисълът.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Корнезов, имате право на дуплика.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Разбирам желанието на господин Лучников, а и моето желание също е да излезем от положението. Но вижте, никой не е направил такова предложение. Това, което вие сега казвате, в комисията въобще не е обсъждано. На второ четене ни се предлага нещо, което нямаме даже и в писмен текст, за да го гласуваме!?
    Като по-разумно ви предлагам, а виждам и други колеги, да се съберем и да обмислим и следващите текстове в комисията. Днес имаме насрочено заседание на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Изказването на господин Корнезов аз схващам като предложение за отлагане. Има предложение днес Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията да разгледа този въпрос. Тя се събира и без това. Аз така формулирам предложението на господин Корнезов - за отлагане.
    Срещу това предложение има ли някой? Няма никой.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 180 народни представители: за 157, против няма, въздържали се 23.
    Предложението за отлагане е прието.

    Преминаваме към следващата точка от днешната програма:
    ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КРЕДИТНО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
    Има думата председателят на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, уважаеми колеги!
    "Доклад
    по Законопроект N 02-02-24 за ратифициране на
    Кредитното споразумение между Европейската общност
    и Република България, внесен от Министерския съвет на
    8 декември 1997 г.
    На заседание, проведено на 9 декември 1997 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа Законопроекта за ратифициране на Кредитното споразумение между Европейската общност и Република България за заем в размер на 250 млн. екю за подпомагане платежния баланс на Република България, подписано на 3 декември 1997 г. в Брюксел. Кредитното споразумение е подписано между Европейската общност като заемодател, представлявана от Комисията на Европейските общности, Република България като заемополучател, представлявана от министъра на финансите и Българската народна банка, действаща като агент на заемополучателя, представлявана от управителя на Българската народна банка.
    Заемът се предоставя въз основа на искане от правителството на Република България и представлява допълнителна финансова помощ за страната, отпусната в съответствие с подписания Меморандум за разбирателство между Европейската общност и Република България. Заемът ще бъде отпуснат на два транша, за всеки от който следва да бъдат изпълнени условията за успешно прилагане на стендбай споразумението с Международния валутен фонд.
    Усвояването на средствата по заема ще бъде от съществено значение за стабилизирането на платежния ни баланс, като ще се даде възможност за пренасочване на средства от бюджета за осъществяване на други цели, с оглед финансовата стабилност на държавата и създаване на предпоставки за устойчиво икономическо развитие.
    След обсъждането членовете на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол единодушно подкрепиха законопроекта, въз основа на което комисията предлага на Народното събрание:
    На основание чл. 85, ал. 1, точки 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Кредитното споразумение между Европейската общност като заемодател и Република България като заемополучател и Българската народна банка като агент на заемополучателя за заем в размер 250 млн. екю, подписано на 3 декември 1997 г. в Брюксел.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
    Имате думата по законопроекта. Няма желаещи да се изкажат.
    Поставям на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Кредитното споразумение между Европейската общност и Република България.
    Гласували 137 народни представители: за 132, против 1, въздържали се 4.
    Законопроектът е приет на първо гласуване.
    За процедурно предложение има думата господин Йордан Цонев.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги! Правя процедурно предложение да преминем към второ четене на Законопроекта за ратифициране на Кредитното споразумение между Европейската общност и Република България.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
    Има ли противно становище? Господин Иван Генов.
    ИВАН ГЕНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги! Пред мен е дневният ред на заседанието на Комисията по външна и интеграционна политика. Днес от 15,00 ч. точка втора е: Становище на нашата комисия по ратифицирането на това кредитно споразумение.
    Бих искал да попитам, господин председател, ние как ще обсъждаме в комисията, в рамките на евентуално трето четене на този законопроект? Дезавоалира ли се нашата комисия? И въобще ще има ли някои по-фундаментални виждания по този въпрос от страна на нашата комисия по въпроса за кредитното споразумение?
    Ето защо считам, че ако уважаваме поне нашите собствени органи, би трябвало този въпрос да се разгледа от Комисията по външна и интеграционна политика.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Генов, чл. 65 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание изрично изисква становище на водещата комисия. Алинея 3 от същия член на правилника гласи, че липсата на становище по предходната алинея не спира обсъждането на законопроекта.
    Това, че вашата комисия е закъсняла с разглеждането на този законопроект, не може да бъде спънка за обсъждането му в залата. Очевидно след като го приемем, комисията ви ще си пренареди дневния ред за днешното заседание.
    Поставям на гласуване процедурното предложение за приемане на второ четене в днешното заседание.
    Гласували 143 народни представители: за 116, против 3, въздържали се 24.
    Предложението е прието.
    Моля господин Цонев да докладва закона на второ четене.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Закон за ратифициране на Кредитното споразумение между Европейската общност и Република България".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По заглавието на закона има ли бележки? Няма.
    Моля да гласувате заглавието на закона.
    Гласували 138 народни представители: за 135, против 2, въздържал се 1.
    Заглавието на закона е прието.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Член единствен. Ратифицира Кредитното споразумение между Европейската общност (като заемодател) и Република България (като заемополучател), и Българската народна банка (като агент на заемополучателя), за заем в размер на 250 млн. екю, подписано на 3 декември 1997 г. в Брюксел."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване член единствен.
    Гласували 139 народни представители: за 133, против 3, въздържали се 3.
    Законът е приет.

    Следващата точка от седмичната програма е:
    ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 1998 Г.
    Господин Цонев, имате думата.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Закон за държавния бюджет на Република България за 1998 г."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По наименованието на закона има ли бележки? Няма.
    Моля да гласувате заглавието на закона.
    Гласували 140 народни представители: за 139, против няма, въздържал се 1.
    Заглавието на закона е прието.
    Господин Цонев, преди да започнете с докладването, ако се налага и залата да вземе отношение, да уточним начина, по който ще работим. При приемането на бюджета за 1997 г. председателят на комисията съобщаваше за предложенията, авторите на предложенията си ги обосноваваха и веднага ставаше гласуването, приемането или отхвърлянето на предложението. По този начин спестихме доста време. Ако народните представители не възразяват, да работим по същия начин.
    Има ли някакви възражения? Не виждам.
    В такъв случай, господин Цонев, ще работим по този начин.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, ако разрешите да направя едно процедурно предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да, заповядайте.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Във връзка с второто четене на Закона за държавния бюджет на Република България за 1998 г. да поканим в залата заместник-министъра на финансите Димитър Радев.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противно становище? Няма.
    Моля, гласувайте за процедурното предложение на господин Йордан Цонев в залата да бъде поканен заместник-министъра на финансите Димитър Радев.
    Гласували 135 народни представители: за 128, против 4, въздържали се 3.
    Предложението е прието.
    Моля квесторите да поканят господин Радев в залата.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение по чл. 1.
    Предложение на народните представители Асен Гагаузов и Евгени Кирилов.
    Предложението касае чл. 1, ал. 1 и ал. 2, има две изменения.
    Комисията не подкрепя предложението на народните представители Асен Гагаузов и Евгени Кирилов.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Тука ли са народните представители Асен Гагаузов и Евгени Кирилов? Ако ги няма, аз ще прочитам предложението, за да знаете за какво става дума.
    Господин Гагаузов и господин Кирилов ги няма.
    Предложението е в ал. 1 числото "356 102.2" да се замени с "3 564 702.2".
    Съответно в т. 1.1.1. "Данък върху добавената стойност" числото "1 622 200.0" да се замени с "1 624 800".
    Второто предложение е в ал. 2 числото "4 172 928.1" да се замени с "4 175 528.1".
    Съответно в т. 4.3. в реда за общините числото "434 727.2" да се замени с "437 327.2" и в реда за субсидии за общините числото "477 851.8" да се замени с "480 451.8".

    Това увеличение се иска за увеличаване субсидиите на общините по чл. 10.
    Моля да гласувате за предложението на народните представители Асен Гагаузов и Евгени Кирилов.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Само една корекция, господин председател. Първата цифра, която прочетохте, не е 356 млрд. в чл.1, ал. 1, а е 3 трилиона 562 млрд. 102 млн. и 200 хил. Грешката е в текста.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Гласували 151 народни представители: за 57, против 92, въздържали се 2.
    Предложението не се приема.
    И преди да продължим със следващото предложение, нали пред всеки народен представител го има бюджета? (Гласове от залата: "Има го.".) За да не бъркаме и в числата, когато дойде тук народният представител, ще се обоснове. Това, което предлага, за да не губя и аз време да го чета, го виждате. Нека да оставим само народните представители тук да си обосновават предложенията, а аз да не трябва да ги чета.
    Следващото предложение.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Следващото предложение е на народния представител Венцеслав Димитров. То касае чл. 1, ал. 1: думите "републикански бюджет" се заменят с "бюджет на централната власт". И другото предложение - за увеличаване на т. 1.1.1. - "Акцизи".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Димитров е тук. Искате ли да го обосновете, господин Димитров?
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми колеги, направил съм две предложения. Мисля, че те въобще нямат връзка едно с друго и би трябвало да има две гласувания.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Така ще бъде.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Защото първото - виждате какво е. Второто е вече по същество, с числа.
    Аз обосновах моето предложение да се замени "републикански бюджет" с "бюджет на централната власт", разбира се, някой може да има и друго предложение, тъй като парламентът в последно време предприема стъпки, за да ликвидира онзи комунистически ентусиазъм, който е бил обхванал България след 9 септември и когато масово, трябва или не трябва, са съкращавали неща само и само да се накарат хората да помислят, че наистина се прави нещо много велико. Господин Янаки Стоилов, така е. (Реплики от ДЛ.) Едно от тях е използването на думичката "републикански" там, където трябва, и там, където не трябва. "Републикански"! "Републикански бюджет", "републиканска пътна мрежа", "републиканско първенство по футбол"...
    РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Е, какво от това?
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Е как "какво от това"? Ето това е. Затова искаме да го променим.
    РЕПЛИКА ОТ ДЛ: "Царски" ли да бъде?
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Вижте какво, господине, Вие, щом сте толкова... Не знам какъв сте по образование, дори и как се казвате, вече втори парламент Ви виждам, излезте на тая трибуна и говорете, обосновавайте.
    "Царско"! "Държавно" ще бъде, "национално" ще бъде, както е във всички държави. Ходили ли сте по чужбина някъде, където има и царства, и монархии, и републики, и дали така се нарича?
    "Кралски бюджет", казва ми господин Муравей Радев. Няма такова нещо! Дайте да си наречем нещата с истинските им имена! Ето, например, вземете статистиката на Европейския съюз, на западните страни, на Международния валутен фонд. Там няма да видите никъде "републикански бюджет". Има "федерален бюджет", има "бундесхаусхалт" и т.н.
    Терминът "републикански" не е елемент на административното устройство. Може да е на държавно устройство, но не е елемент на административното устройство. Не показва, че страната е федерална или не. Затова то няма място в републиканския бюджет. Още повече, че наскоро се върнахме от Брюксел, там искат всичките закони, хайде да не се хармонизират, да се апроксимират към техните. И поне по терминологията трябва да вървим.
    Вчера приемахме отчета на Националния статистически институт. Попитайте господин Карамфилов къде в тия страни, към които ние се стремим, бюджетът се нарича "републикански". Никъде. Не искам да се нарича "кралски", "монархически", "царски" и т.н. Искам да се нарича така, както е възприето в международната статистика. В международната терминология е или "бюджет на централното правителство", или "бюджет на централната власт". Повдигам вече няколко пъти този въпрос, отхвърля се. Предполагам, че колегите от Съюза на демократичните сили и от другите парламентарни групи... Разбира се, не смятам, че ще ме подкрепят от БСП. Но моля ви, колеги, лека-полека да изчистваме законите от тази терминология. Не налагаме нито монархическа, нито друга. Чисто и просто глупостта, която комунистите са направили, да я ликвидираме. Докога да живеем с тяхната глупост, ми кажете? Защото хората четат и свикват с тази глупост.
    Господин Цонев ми подсказа, че наистина проблемът е в това, че такава е терминологията и в Устройствения закон за бюджета. Но тъй като тя не е от най-съществените неща, предполагам, че сега ако приемем "републикански бюджет", в преходните разпоредби, въпреки че съм бил против, има такава практика, ще направим една преходна разпоредба, че в еди-кои си закони думите "републикански бюджет" се заменят с "бюджет на централната власт". И в устройствения закон, може и в някои други да има.
    Така че, колеги, моля ви да подкрепите това предложение. Другото е, че продължаваме да живеем с комунистическата терминология. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Димитров, няколко думи и по второто Ви предложение.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ако обичате, подложете това на гласуване и тогава, защото минаваме по същество.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Добре.
    Има думата господин Панчо Панайотов.
    ПАНЧО ПАНАЙОТОВ (СДС): Тъй като в залата може да остане погрешно впечатление, господин Димитров, че си напълно прав, аз все пак не приемам тази теза, защото в края на краищата бюджетите и на Щатите, и в Европа са устроени по съвсем друг начин. Оттам правомощията на общините се знаят, социалните обществени фондове са ясни и се знае този бюджет на федералното правителство или на държавата какво плаща. Този бюджет не може да се кръсти на централната власт, просто защото от същия бюджет се плащат социални разходи и на образование, и социални помощи, и т.н.
    Вие сте прав, вероятно догодина, по догодина, когато направим предхождащата крачка от устройство, тогава да го кръстим. Сега ще бъде изкуствено кръщаване.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панайотов.
    Господин Йордан Цонев има думата.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми колеги, аз съм абсолютно съгласен с колегата Димитров, че навсякъде по света няма такова понятие "републикански бюджет" и мислех, че е по-добре да сменим тази терминология в устройствения бюджет. Но ако го направим с преходна разпоредба, би могло да стане и тук.
    А сега на колегата Панайотов ще кажа, че не е така, защото държавен е бюджетът, който включва и на централната власт, и местните бюджети. Така че не може да има тук бъркане на понятията. Ако го кръстим на централната власт, къде отива местната власт? Те са си точно и ясно определени в отделните части.
    Тук става въпрос за републиканския бюджет, за думата "републикански".
    Аз лично бих го подкрепил това предложение дори и в този вид - с преходна разпоредба.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
    Поставям на гласуване предложението на господин Венцеслав Димитров.
    Гласували 165 народни представители: за 30, против 84, въздържали се 51.
    Предложението не се приема.
    По второто предложение на господин Димитров за т. 1.1.1.
    Господин Димитров, имате думата.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Преминавам към моето предложение, макар че ще си позволя и едно изречение по току-що отминалото гласуване.
    Обръщам се към господин Цонев и към господин Радев - аз ви предлагам, когато подготвяте бюджета за следващата година да имате предвид това нещо. Аз ще бъда най-активният, който ще ви подкрепи. Да се надяваме, че следващият път ще оправим тази несъобразност.
    Колеги, преминавам към моето предложение, а то предвижда повишаване на приходите от акцизи с 50 млрд. лв. Разбира се, може и да направя много подробни предложения, но мисля, че работа на правителството е да прави бюджет, а ние да се произнасяме по него.
    Струва ми се, че може да се повиши тази сума. Аз съм направил и конкретни предложения къде да отиде, но те не са свързани тук. Нищо, няма значение, по-нататък ще преминем към тях, но мисля, че резервът идва до голяма степен от липсата на предвидени приходи от акциз върху вносните цигари.
    Аз, право да си кажа, не можах да разбера становището на Министерството на финансите, когато попитахме заместник-министърката колко приходи са реализирали през тази година от акциз върху вносни цигари. Имайте предвид, че това не е само акциз. Това е и акциз, и ДДС, импортна такса. Мисля, че сумите, ако се предвидят наистина такива, каквито би трябвало да са, като се имат предвид продажбите на вносни цигари вътре в страната, спокойно се покриват с моето предложение.
    Разбира се, проблемът е сериозен. Аз съм задавал този въпрос и в предишни парламенти, и на предишни министри: какво смята Министерство на финансите да направи, за да прибира ..., за да направи вноса на цигари легален. Пушат се. Някои казват, че не пушат вносни цигари, но все пак има и доста хора, които пушат вносни цигари, защо все още не плащат акциз? Защо не плащат ДДС, въпреки че имат бандероли, господин Радев? Виждам, че вносни цигари се пушат. Тръгнете по София. Те едно време се продаваха без бандероли. Сега масово ги продават с бандероли, но се оказва, че тези бандероли не са купени от Министерство на финансите. Аз не знам откъде са купени, не знам къде се печатат, не знам кой печели от тази работа, но истина е, че държавата губи.
    И оттук моето предложение - да се обърне внимание на Министерството на финансите, че съществува такъв проблем. След като се обърне внимание, те да започнат да събират пари и тези пари наистина да се впишат като приход в държавния бюджет.
    Това е моето предложение.
    Запазвам си правото да се изкажа по ал. 1. Предполагам, че такава процедура приехме - след като бъдат прегледани всички предложения, тоест по предложението на Министерския съвет, по цялата алинея. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване второто предложение на господин Венцеслав Димитров.
    Гласували общо 155 народни представители: за 55, против 85, въздържали се 15.
    Предложението не се приема.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народния представител Владислав Костов за чл. 1, ал. 2, т. 3 на нов ред да бъде включена сумата 14 млрд. за подкрепа на фуражния баланс.
    Комисията не подкрепя предложението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Костов, имате думата.
    ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Предложението, което е пред вас е в размер на 9 млрд. 830 млн. лв. за фонд "Мелиорации". По-късно, при разчетите с господин заместник-министъра... (Шум и реплики в залата.)
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ (от място): Но тук става дума за предложението Ви за зърнения баланс.
    ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: А, за фуражния баланс - 14 млрд. лв. Тези 14 млрд. лв. са включени в общия размер на разчета за 300 млрд. лв., затова аз оттеглям предложението си.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Следващото предложение е на народните представители Георги Божинов и Ангел Такев. То касае чл. 1, ал. 1 и ал. 2.
    Комисията не подкрепя предложението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Желае ли някой от вносителите да вземе думата? Не виждам.
    Поставям на гласуване предложението на народните представители Георги Божинов и Ангел Такев, което не е подкрепено от комисията.
    Вие имате пред вас материала и виждате за какво става дума!
    Гласували 150 народни представители: за 48, против 95, въздържали се 7.
    Предложението не е прието.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Следващото предложение е на народните представители Георги Михайлов и Стефан Нинов също за чл. 1, алинеи 1 и 2.
    Комисията не подкрепя предложението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Желаят ли да обосноват своето предложение господата Михайлов и Нинов? Няма такова желание.
    Поставям на гласуване предложението на народните представители Георги Михайлов и Стефан Нинов за съответните промени в ал. 1 и ал. 2.
    Гласували 138 народни представители: за 39, против 95, въздържали се 4.
    Предложението не е прието.
    За процедура думата има господин Венцеслав Димитров.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председател, процедурни в правилника са проблемите, които касаят воденето на заседанието, фактически провеждането на заседанието.
    Вече сме един час тук и се оказа, че температурата в залата е много ниска. Тъй като ни предстои днес сигурно цял ден да работим, аз мисля, че трябва да се вземат някакви мерки и да се повиши тази температура. Ако обичате, да викнете техническите отговорници за това нещо, защото хората, които няма да работят си излязоха, а ние, които ще работим, ще измръзнем.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров. Аз се надявам, че вече са го чули тези, които трябва да вземат мерки по въпроса. (Шум и реплики в залата.)
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Следващото предложение е на народните представители Георги Първанов, Кънчо Марангозов и Любомир Пантелеев относно чл. 1, ал. 1.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Марангозов има думата, за да обоснове предложението.
    КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, господа! Настоящото предложение за увеличаване на текущите приходи и доходи от собственост се прави във връзка с увеличение на субсидиите на три общини от Бургаски регион, които са в много тежко финансово състояние. Бяха през 1997 г., ще бъдат и през 1998 г. в същото състояние и едва ли ще издържат финансово, особено в социалната сфера. И тъй като непрекъснато се казва и от всички се обоснова, че приходната част е слаба - господин Цонев е също от този регион и той прекрасно знае какво е състоянието на тези три общини, - аз ви приканвам да подкрепите това наше предложение. Няма да го чета. Предложението е пред вас.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Кънчо Марангозов.
    Поставям на гласуване предложението на народните представители Георги Първанов, Кънчо Марангозов и Любомир Пантелеев.
    Гласували 155 народни представители: за 55, против 97, въздържали се 3.
    Предложението не се приема.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народната представителка Емилия Масларова относно чл. 1, ал. 1.
    Комисията не подкрепя предложението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Госпожо Масларова, искате ли думата? Заповядайте.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето предложение е свързано със средства, които се отнасят до приходите от помощи. Мисля, че няколко пъти, дори и в нашата комисия, ние дебатирахме, а и при друг повод, и аз много съм учудена как през 1997 г. в консолидираната фискална програма в реда "Помощи" ние имаме над 76 млрд. приходи от чуждестранни помощи и как изведнъж за 1998 г. тези помощи намаляват с 31 пъти. Тоест те изчезват в държавния бюджет. Лично аз никак не съм убедена, че помощи няма да идват в Република България, но дълбоко се съмнявам, че тези помощи ще се контролират по начин, който може действително да гарантира изпълнението на държавния бюджет.
    От тази гледна точка аз мисля, че трябва да се замислим в крайна сметка къде ще отидат тези помощи, как ще се разпределят, как ще се използват. И затова моето предложение е свързано с тяхното реално отразяване в приходната част на бюджета на Република България.
    А също така, тъй като виждам, че тук са написани и парите за фонд "Рехабилитация и социална интеграция", определено смятам, без да звучи ни най-малко популистки, ни най-малко - пак подчертавам, - че ние имаме ангажименти към фонд "Рехабилитация и социална интеграция", че имаме закон, в който аз видях, че в Преходните и заключителни разпоредби е написано това наше задължение към Закона за инвалидите да се изпълнява от 1999 г., но категорично не съм съгласна, че точно този контингент от българското население трябва да остане с бюджет от 1 млрд. 200 млн., при положение, да не цитирам, колко икономии сме направили само ние, които спокойно бихме могли по някакъв начин да ги разпределим за инвалидите. Аз знам, че няма да се дадат 23 млрд. за инвалидите. Това ми е пределно ясно. Но много добре знам, че този фонд е абсолютно необходим, тъй като ние само преди няколко дни с вас приехме и Закон за защита при безработица и насърчаване на заетостта и там имаме предвидени различни алтернативни форми на заетост точно в тази насока. Не виждам логиката да режем от пари, които ще дадат шанс на инвалидите да могат да се интегрират социално в един такъв изключително тежък и труден период за страната. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Масларова.
    Поставям на гласуване нейното предложение.
    Гласували 159 народни представители: за 57, против 92, въздържали се 10.
    Предложението не се приема.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Следващото предложение е на народния представител Иван Костадинов Иванов относно чл. 1, алинеи 1 и 2.
    Комисията не подкрепя това предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Иванов, имате думата.
    ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Първо, процедурно, господин председател, аз мисля, че предложението по ал. 2 не би трябвало да се обсъжда сега, тъй като се намираме в обсъждане на предложения по ал. 1, тоест приходите. И ви моля да ми запазите правото да защитя предложението си по отношение на разходите, когато дойде ред за това. Просто сега обсъждаме само предложенията по приходите.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Иванов, извинявайте, но аз виждам, че са дадени заедно от комисията затова, защото те са взаимно обвързани.
    ИВАН ИВАНОВ: Според мен, господин председател, извинявайте, но въпреки че те са обвързани, приходите и разходите в един републикански бюджет са съвсем отделни части.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Добре, когато дойдем до ал. 2, ще поискате думата и ще Ви я дам. Няма проблем.
    ИВАН ИВАНОВ: Фактическото ми предложение е за увеличаване на приходите с 10 млрд. 742,5 млн. и именно в частта от приходи от данък добавена стойност. Основание да направя това предложение ми дава фактът, че бяха направени промени в Закона за данък добавена стойност и получих поне досега уверения и обещание от управляващите, че ще направят всичко възможно да спре източването на данък добавена стойност, което беше многократно доказан факт и от следствените органи за тази година. И мисля, че има достатъчно основание да се увеличи дори и с по-голяма сума. Но аз съм направил предложение за 10 млрд. предвид предложението ми в разходната част.
    По мое мнение, и се обръщам към управляващото мнозинство, колеги, според мен вече трябва да разберете каква е тактиката на Министерството на финансите и на Министерския съвет. А тя е за поставяне на една ниска летва в приходната част на републиканския бюджет, която много лесно после се прескача. Доказателство е фактът с утвърждаването на бюджета за 1997 г. Сега правителството го преизпълнява. Е, не може да не го преизпълни, след като този бюджет беше лек. Много лесно е да се постигнат приходи, когато ти поставяш една ниска бариера за тяхното постигане. А след това какво се прави? Започва провеждане на политика. Казваме: ето, ние осигурихме пари за тринадесета заплата, или на пенсионерите даваме още по 10 хил. и т.н Тоест аз мисля, че се заобикаля българския парламент при приемането на републиканския бюджет. Остават поне 15-20 на сто средства, които ще си осигури правителството и то ще реши как да бъдат изразходвани. Според мен това дори е нарушение на процесуалния закон за републиканския бюджет.
    И от тази гледна точка ви моля, колеги от управляващото мнозинство, вдигнете летвата пред правителството. Поставете им по-сериозни задачи. От това може да спечели само държавата ни. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
    Поставям на гласуване неговото предложение.
    Гласували 150 народни представители: за 49, против 97, въздържали се 4.
    Предложението на господин Иванов не се приема.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, преди да прочета следващото предложение, бих искал да обясня относно предложената от господин Иванов процедура да се четат предложенията първо по ал. 1, а след това по ал. 2. Ако приемем ал. 1 така, както е дадена от вносителя, какво ще защитавате като разходи, след като приходната част ще бъде приета? Затова ги внасяме едновременно, както сте ги и дали, за да защитавате едновременно и двете алинеи. Има предложения, които са дадени само по ал. 2, затова са отделени по-нататък, където пише ал. 2. Но това там са само предложения по ал. 2.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И това е практика, господин Цонев, ще допълня, която се прилага в българския парламент през последните седем години.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз не възразявам да бъдат отделно, но просто няма смисъл. При положение, че приемем ал. 1, какво ще предлагате по-нататък по ал. 2?

    Следващото предложение е на народните представители Любен Корнезов и Атанас Мерджанов. То е относно ал. 1 на чл. 1.
    Комисията не е подкрепила това предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Мерджанов има думата.
    АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги народни представители, настоящото предложение от моя страна и от страна на колегата Любен Корнезов е във връзка с увеличаване субсидиите на общините по чл. 10. Искам да обърна внимание на уважаемите колеги от управляващото мнозинство, че и 5-те общини са в изключително затруднено финансово състояние през последните две години. Причините, разбира се, са в огромния брой неработещи предприятия, високия ръст на безработицата - това важи с особена острота за общините Болярово и Елхово.
    Надявам се колегите да се отнесат с разбиране към тези обективни реалности и да подкрепят предложението. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Мерджанов.
    Моля, гласувайте предложението на народните представители Любен Корнезов и Атанас Мерджанов.
    Гласували 131 народни представители: за 36, против 90, въздържали се 5.
    Предложението не се приема.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Следващото предложение е на народния представител Михаил Миков относно чл. 1, ал. 1.
    Комисията не подкрепя това предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Михаил Миков има думата.
    МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми колеги, и вчера ние в Икономическата комисия обсъждахме поредни изменения на Закона за концесиите. И преди няколко месеца ние изменихме закона така, че Министерският съвет да може сам да решава и да отдава определени обекти на концесия, за да се ускори този процес. Това вие записахте и в програмата на правителството. И какво виждам аз в бюджета? Че концесиите за тази година, парите, които трябва да се получат, господин Радев, са 12,2 млн. лв. Това означава, че българските плажове, пътища, амбициозните концесионни обещания ще струват 12,2 млн. лв. Ако е така и ако ми възложите, да намеря пари от приятели, да дам 20 млн. до Коледа и да получа аз правата за отдаване на концесии. Смешна сума!
    Така че аз съвсем скромничко съм предложил поне 600 млн. лв. И тази сума е твърде дребна за всичкото това огромно имущество. Тук става въпрос за мини, за кариери, за всички онези обекти, които трябва да бъдат отдавани на концесии. В този смисъл бюджетът като рамка едва ли не оценява тези концесионни права, които ще бъдат отдадени. Е, 12 милиона ли струват?
    Аз ви моля да подкрепите моето, макар и твърде скромно, предложение за увеличение на тази сума с 600 млн. Твърде скромна. Аз смятам, че богатствата на България струват много повече и ангажиментите, надявам се сериозни, на правителството да ускори този процес на концесиониране, пък и няма как да не го ускори, защото приватизацията притиска от другата страна, са предпоставка една такава скромна сума да бъде също многократно преизпълнена. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Михаил Миков.
    Поставям на гласуване неговото предложение.
    Гласували 164 народни представители: за 59, против 90, въздържали се 15.
    Предложението не се приема.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Следващото предложение е на народните представители Найден Зеленогорски и Никола Николов относно чл. 1, ал. 1, т. 1.1.1. Комисията не подкрепя това предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Зеленогорски, искате ли думата? Не.
    Поставям на гласуване предложението на народните представители Найден Зеленогорски и Никола Николов.
    Гласували 164 народни представители: за 61, против 29, въздържали се 74.
    Предложението не се приема.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народния представител Румен Такоров относно чл. 1, ал. 1 и относно ал. 7.
    Комисията не подкрепя предложенията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Такоров, имате думата.
    РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, аз най-напред ще се спра на ал. 2, за да ви кажа числото 5 млрд. 453 млн. за какво ще стигне за четвъртокласната пътна мрежа. Както на всички ни е известно, четвъртокласната пътна мрежа в Република България е 23 275 км, от които 20 512 км са с настилка, 2763 км са без настилка. Значи парите, които са отпуснати в държавния бюджет, ще стигнат средно за по 336 м среден ремонт във всяка една община. Или това означава като процент 0,39 на сто като реконструкция на републиканската пътна мрежа от 4 клас.
    Аз не знам какво ще стане с нея, защото дори завишението, което предлагам с 3 млрд., процентът, с който тя ще бъде реконструирана, ще се получи 0,6 на сто. Всички знаем, че за да може да функционира един път нормално, е необходимо през период от 7 до 10 години да се прави среден или основен ремонт на пътната настилка. В момента ние ще лишим едно конституционно право на хората да се придвижват свободно, тъй като вече много автомобилни предприятия отказват да ходят в населени места, тъй като пътната настилка не позволява дори свободното придвижване на транспортните средства до тях.
    През последните седем години също не са отделяни пари достатъчно по този показател, но това, което е отделено в момента е съвсем минимално.
    Затова ви предлагам да подкрепите и процедурно, господин председател, бих желал да се гласува отделно именно предложението по ал. 2 от моето предложение.
    Другите предложения, които съм направил, са свързани със завишение на субсидиите за общини в Търговищкия регион.
    И ще ви кажа защо. Защото с методиката за формиране на взаимоотношенията с държавния бюджет до голяма степен се решава субективизмът при формиране на бюджета на общините.
    Вярно е също това, че е обогатена преподготовката на проектобюджета за 1998 г. Но няколко години вече общините от бившия Търговищки окръг са поставени при едно неблагоприятно положение. Именно големият брой на населените места се отразява много негативно на системата на образованието, здравеопазването и на системата от здравни и учебни заведения. Само ще ви съобщя, че в община Антоново има 60 населени места с 29 кметства; в община Търговище - 42 населени места; в община Омуртаг - 43 населени места и кметства и в Попово - 35.
    Също така негативно се отразява и не е хванат този момент в методиката, че не се отчита един важен показател. Може би Търговище и Монтана са двата бивши окръжни центъра, в които няма централна топлофикация. На практика в момента една гигакалория се разплаща средно над 90 000 лв., докато всичките топлофикационни системи, които са в системата на НЕК, хващат една гигакалория в рамките на 29 586 лв.
    Аз нямам нищо против, не мога да кажа и това, и бих се радвал, ако е така - изявлението, което направи господин Муравей Радев - че 80 на сто от общините ще могат да дадат 13-та заплата. Но бюджетите на тези общини за 1997 г. са формирани и не е начислена заплата не 13-а, а 12-а за месец декември. Това е от няколко години.
    Затова аз предлагам тези предложения да бъдат гласувани и подкрепени. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Такоров.
    Тъй като той пожела да бъдат гласувани отделно неговите предложения, най-напред поставям на гласуване предложенията му по ал. 1 и ал.7.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 147 народни представители: за 60, против 84, въздържали се 3.
    Предложенията му не се приемат.
    Второто предложение на господин Такоров е по ал. 2.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 145 народни представители: за 60, против 68, въздържали се 17.
    Предложението на господин Такоров по ал. 2 не се приема.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Следващото предложение е на народния представител Руси Статков, относно чл. 1, ал. 1 и ал. 2.
    Комисията подкрепя предложението по ал. 2, т. 4.5. - за създаване на нов ред - Фонд "Мелиорации" със сумата 6240 млн.лв.
    Предложението относно дялова вноска за уставен капитал на Банката за инвестиции и развитие, което е предвидено в чл. 1, ал. 2, т. 1.5.9. - "Други разходи" със сумата 500 млн.лв. и предложението в т. 1.5.9. - "Други разходи" - да се добави изразът "в т. ч. - за малки водоснабдителни обекти 2400 млн.лв.". Останалите предложения не се подкрепят.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
    Има думата господин Руси Статков.
    РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги, господин министър! Тези, които разполагат с текста на законопроекта, ще им направи впечатление, че почти по две трети от приходната част съм направил предложения за увеличение.
    Мисля, ще се убедите сами, че е достатъчно аргументирано, но бих искал да започна с това, което всеки един от вас, ако се запознае с трите бюджетни прогнози, с които ни въоръжи Министерството на финансите от юни тази година, октомври също тази година и ноември тази година, ще се убеди колко противоречиви са те от една страна. И от друга, говорейки за това, че няма резерви, същевременно колко допълнителни приходи се показват като данъчни и неданъчни. Това от една страна. И от друга страна, все пак тенденцията тези приходи, тази част от брутния вътрешен продукт, да не участва в разпределението чрез държавния бюджет.
    Говорейки днес за това, което трябва да се реализира чрез държавния бюджет, а именно чрез услугите, които се представят на хората, ние не можем още веднъж и не само левицата, и не само другите колеги от опозицията, а всички да не се замислим за това, че в близките 2-3 години основно държавата ще осъществява тези публични услуги, които досега са реализирани главно чрез държавния бюджет. И снощи в обсъждането на здравното осигуряване беше прочетен меморандумът от посещението на хора от Световната банка, които казват, че още 3 години най-малко ние ще имаме проблеми в това отношение.
    Следователно, вместо да занижаваме това, което се разпределя чрез държавния бюджет, ние трябва действително да насочим своите усилия, ако искаме като отговорни политици да застанем достойно пред своя народ.
    Конкретно по това, което мен ме смущава от прогнозата. Значи, показва се в прогнозата от месец юни общо в данъчните приходи една цифра, която през месец ноември отива с 500 млрд. по-високо. Което, разбира се, е добре. Показва, че е направена преоценка на възможностите. На следващо място неданъчните се увеличават със 100 млрд.
    Същевременно, господин Радев, това, което мен много ме смущава, е, че общата сума на приходите изведнъж се оказва само със 100 млрд. и малко повече увеличена. Къде се губят другите 550 млрд.? Казвам го това, защото съм убеден, че действително се прави сериозен опит да се задели резерв - тук един от колегите говори - от Министерството на финансите, който да бъде използван за други цели. Защото, ако наистина прогнозата сега, към месец ноември, за увеличение с 600 млрд. е вярна, то би трябвало не 94 млрд. да се разпределят за основни жизнени дейности, които са икономисани цяла година - защото и тази сутрин беше съобщено, че общо сумата, която е разпределена за социалните помощи, за горива на социални заведения и за осигуряването на енергийната помощ, е такава - 94 млрд. Къде са другите 400 млрд.? Значи една огромна сума от тези приходи ще отиде неизвестно къде, извън полезрението на народните представители.
    Конкретно по тези приходи, за които съм направил предложение да бъдат увеличени.
    Данък добавена стойност. Ние разполагаме всъщност с прогноза на Министерството на финансите, в която са ни дадени съответно при 100 на сто ефективност приходи от ДДС, при 75 на сто и 65 на сто. Дори и при 75 или 65 цифрата, която е заложена тук, се различава в проекта за държавния бюджет. Ето затова съм предложил едно увеличение, което според мен не е най-високото, от това, което се предлага - увеличение с 200 млрд. Може би на някой 200 млрд. да му изглеждат много, но те не са много.
    Господин министър, мисля, че трябва много внимателно да се гледа това, което ни се подава, защото в края на краищата ние можем и сами да си правим сметка.
    На следващо място, предложил съм "Приходи от наеми на имущество" да бъдат увеличени. Да, в обсъждането на бюджета през предишната сесия, аз поставих проблема за "Софис" и частично от гледна точка на държавата се тръгна да се решава този въпрос. Знаете какво огромно имущество има там. Но, по моя информация, като казвам частично, то е почти нищо, защото само е излязло постановление, че фирмата минава към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, но нищо повече. От нея не се залагат реално никакви приходи. Това е едно огромно перо. Аз отново днес питам защо остават тези неща извън полезрението? Защо да не се включват в рамките, първо, на реално инвентаризиране? Защо там продължава приватизацията, а сигурно и разграбването? Защо тези приходи не идват в бюджета, за да бъдат разпределени за това, за което е нужно сега, а не отлагателно?
    По-нататък, става дума вече за Закона за концесиите. Уважаеми дами и господа, особено колегите от управляващото мнозинство, вие декларирате, че ние с Русия ще имаме добри взаимоотношения в газовата спогодба, а оттам става дума за милиони долари, които ще дойдат по концесиите. Къде са тези милиони долари в проекта за бюджет? Значи вие не ги планирате за следващата година. Значи вие говорите едно веднъж и на следващо място си противоречите, когато става дума за реалните цифри като изражение на тази спогодба или на тези спогодби.

    По-нататък - глоби и административни наказания. Ами, Сметната палата от юни месец още ми даде, че в над двадесет закона тези глоби и административни наказания, които съществуват, са символични - от 5 до 60 лв. или 100 лв. Ами, извинявайте, аз тук не говоря само за ефекта за фиска, който би трябвало да го има, а става дума за нещо друго, става дума за това, че ние, говорейки за корупцията, говорейки за престъпленията, допускаме именно в тези закони да останат административните наказания в една символична сума. Оттук също биха могли да дойдат огромни средства и не представлява никакъв проблем за Народното събрание на първо и второ четене да направи корекции за една седмица на тези двадесет и кусур закона.
    След това по отношение на приходи от продажби на държавно имущество.
    Също така ми се струва, че сумата е много занижена, да не говорим за помощите. Помощите се показват сега съвсем, съвсем символично.
    Аз, разбира се, получих по тези свои предложения и аргументи от господин заместник-министър Радев, част от които приех, но една голяма част от тях въобще не бяха коментирани и някои пък от тези, които се дадоха, не са въобще приемливи. Защо? Защото става дума действително за един вече афиширан в комисията подход на Министерството на финансите, а именно, ние да си осигурим един огромен резерв, защото условията във валутния борд са несигурни. Да, обаче за какво става дума? Става дума не за 5 на сто, а става дума например за 20 на сто, защото в последните изявления на министър-председателя ставаше дума за 120 на сто изпълнение на тазгодишния бюджет.
    Цитирам, господин Радев, официално вестниците, които според мен вече имат спрямо министър-председателя поне пряк контакт и пряко го цитират. В този смисъл ми се струва, че ние цяла година да не плащаме социалните помощи, цяла година да не решаваме определени проблеми и накрая да ги изсипем и да кажем: ето, решихме тези въпроси, това просто е жестоко, не е човешко. Цяла година ти да държиш, да държиш и накрая, който е оцелял, да му дадеш и да му кажеш: ето, ние дадохме. Не става така. И най-малкото ние, народните представители, трябва да подкрепим един такъв подход. И тук няма място за популизъм, тук става дума за отговорност.
    Бих могъл, разбира се, и по другите приходи, по които не съм предложил, да намеря онези минимални резерви, които са извън рисковия, така да се каже, елемент, който действително бордът го предполага. И ми се струва, че действително ние трябва да намерим, имам предвид мнозинството, сили в себе си да погледнем фактите в очите и реално да намерим действително днес едно по-добро решение. Защото в комисията един от колегите от СДС каза: ами, каква Бюджетна комисия сме ние, след като не можем да погледнем с малко по-критичен поглед това, което ни се внася от Министерството на финансите, и нима тогава е нужна процедура да се одобрява от Народното събрание, след като ние ще приемем ан блок всичко това, което ни се дава от Министерството на финансите?
    Сега какво да коментирам за разходите, които предлагам да бъдат осъществени, след като се възприема един подход, че това няма да стане или 99 на сто няма да стане.
    Разходите, разбира се, една част от тях, са свързани с изпълнение на законите, които действат. Тук вече се говори за Закона за инвалидите какъв процент средства трябва да бъдат разпределени, за Закона за защита на селскостопанските производители, тоест за фонд "Земеделие" - какви средства трябва да бъдат разпределени не беше казано, но аз ще напомня на господин министър Радев - 0,5 на сто от брутния вътрешен продукт от предходната година. Казват: ама, идвали средства с приватизацията. Те са си средства по съвсем друг закон, те не са по Закона за земеделието, уважаеми колеги.
    На следващо място, по отношение на това, което е свързано с инвалидите отново. Казва ни се: ние ще променим закона и ще сложим определена сума до, но тази определена сума до дори не е малко над тази, която беше в правителството, при което инфлацията беше в едни размери - тя е 1 млрд., а тогава беше 950 млн.
    Казват: инвалидите не ги харчат. Аз разговарях с представители на Съюза на инвалидите. Напротив, даже отправиха предложение до Народното събрание, до всички парламентарни групи, в това число и до господин Куртев, който сигурно го е получил, в което аргументирано доказват, че имат необходимост от огромни средства.
    Разбира се, би могло да се говори много повече, не искам да злоупотребявам с времето, но ми се струва, че, уважаеми дами и господа, ние сме използвани всички, за да узаконяваме безотговорни пред своя народ действия на хора от кабинета.
    Аз приканвам всички, преди да натиснат копчето за гласуване, да съпоставят тези аргументи и факти, които им предлагаме, с това, което са внесли от Министерския съвет, и след този размисъл да гласуват. Надявам се, че ще надделее действително отговорността у хората. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков. Виждате ли какво значи приятелски отношения - няма ограничение във времето за господин Статков.
    Поставям на гласуване предложенията на господин Статков, които не са приети от комисията. Защото има и други, които са приети, но тях отделно.
    Гласували 148 народни представители: за 60, против 80, въздържали се 8.
    Предложенията на господин Статков не са приети.
    От неговите предложения обаче комисията е подкрепила предложението по ал. 2, точки 4 и 5 за създаване на нов ред. (Георги Пирински иска думата за процедура.)
    Имате думата за процедура, господин Пирински.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Предложението ми е към Вас, господин председателю! Когато по отделните предложения, направени от народните представители, се задават и пряко въпроси към министъра на финансите, към заместник-министъра, за това какви са съображенията да не се приемат едни или други предложения, предлагам Ви, господин председателю, да приканвате представителите на правителството да дават отговори пред пленарната зала.
    Съвършено непонятно е, след като се аргументират, и то достатъчно убедително, и ние току-що чухме господин Статков, който много активно работи и в Бюджетната комисия, и който най-добронамерен диалог води с Министерството на финансите, но все пак и той остава неудовлетворен и неубеден, че предложенията му се разглеждат сериозно, напълно редно е тук, в пленарната зала, да звучат такива отговори. Дори и в момента министърът на финансите води разговор с отделен народен представител и не обръща внимание за какво става дума от трибуната. Намирам това поведение за напълно непонятно, бих казал, безотговорно, след като става дума за държавния бюджет за следващата година.
    Господин председателю, да прекъсна ли, за да привлечете вниманието на министъра? Все пак държа и той да ме чуе.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Радев, господин Пирински държи да го чуете.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: При това държа да ме чуете, господин Радев, не за друго, а защото обикновено към опозицията, когато тя гласува против бюджета, се отправят обвинения в популизъм. Заявява се, че това е един сериозен балансиран бюджет, но, видите ли, опозицията, без да иска да слуша аргументи, го срива.
    Ние от началото на заседанието по тази точка чухме редица изказвания, в които се правят сериозни твърдения, че ни се предлага една твърде занижена приходна част. След това ще бъдем обвинявани, че популистки желаем едни или други разходи да бъдат завишени. Ами, на какво основание се отправят тези обвинения, след като вие никого не може да убедите, че приходите от концесиите ще бъдат 12 млн.лв. Това е повече от смешно. Това е направо несериозно. Или пък поредицата от аргументи на господин Статков за разчетите по различните приходи от данъци.
    Ето защо, господин председателю, настоятелно Ви приканвам, първо, сега да поканите господин министъра или господин Радев да отговорят на досега поставените въпроси и оттук нататък при всяко гласуване за неприето предложение да чуваме аргументите на Министерството на финансите. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пирински. Това не беше процедура, господин Пирински, защото господин Пирински е може би четвърти път депутат, кой мандат не знам, такова задължение или такова право председателят на Народното събрание няма.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ, от място): Да, това е повече от процедура. Това е елементарна коректност.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Оставих Ви да си кажете мнението, но не очаквайте от мен нито да поставя нещо на гласуване, нито да се обръщам към когото и да е с някакви призиви. По всяко време, когато поиска, господин министърът и който и да е министър, може да вземе думата.
    Сега сме в процедура на гласуване, ако иска думата, ще му я дам, след като приключи гласуването на предложенията на господин Статков.
    Господин Статков е направил предложения по ал. 2, т. 4 и 5 за създаване на нов ред "Фонд "Мелиорации" със сумата 6240 млн.лв., предложението относно дялова вноска за уставен капитал на Банка за инвестиции и развитие, което е предвидено в чл. 1, ал. 2, т. 1.5.9. "Други разходи" със сумата 500.0 млн.лв. и предложението в т. 1.5.9. - "Други разходи" - да се добави изразът "в това число - за малки водоснабдителни обекти - 2 400.0 млн.лв."
    Нали така, господин Цонев? Това са приетите предложения.
    Моля, гласувайте за предложенията на господин Статков, които са приети от комисията.
    Гласували 151 народни представители: за 151, против и въздържали се няма.
    Моите поздравления.
    Предложенията са приети.
    Господин министърът иска думата.
    МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
    Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Пирински, аз не зная, но Вие сте достатъчно дълго време в това Народно събрание - и в предишното, и в по-предишното, за да знаете, че има две четения на всеки един законопроект. Първото четене е онова, което Вие ме приканихте да направя и аз тогава го направих, ако не се лъжа, достатъчно аргументирано и убедително. Абсолютно нищо не ми пречи на мен специално на всички тези въпроси, които сега задавате, отново да започна да отговарям и да се върнем отново на първо четене на държавния бюджет. Едва ли обаче това е процедурата, която мнозинството, хората и народните представители биха си позволили да направят днес и по този начин да върнат събитията с 15-20 дни назад.
    В момента, ако забелязвате, се намираме на второ четене, т.е., всички тези предложения, които досега народните представители мотивират, са ги направили в писмeн вид след първо четене, когато философията и смисълът на този закон достатъчно ясно е била изяснена.
    Така че, аз пак казвам, не бих възразил на подобна дискусия нито с Вас, нито с когото и да било друг от народните представители, ако щете - и с мидиите, но това излиза от рамката на това, което днес трябва да се направи тук, може би и утре, и т.н.
    Затова аз просто не бих си позволил да се подведа на този Ваш опит да превърнете второ четене в нещо друго.
    МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): За концесията може ли да отговорите?
    МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Затова, извинете, но няма да Ви отговарям тук на тези въпроси. След това ще говорим колкото искате и където искате, но не и на второ четене. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
    Господин Пирински, ако не искате думата за процедура, ще трябва да Ви накажа.
    Имате думата.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): С този риск взимам думата, господин председател.
    Рискът, както казва господин Цонев, е сериозен риск, но го поемам с отворени очи.
    Процедурното ми предложение е да освободим господин Радев, да не го ангажираме с второто четене - да му губим времето. Навярно има по-сериозни задължения, да отиде и да си върши работата. Това ми е предложението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Пирински, и това Ви процедурно предложение не е процедура. Правя Ви забележка за нарушаване на правилника.
    Господин Цонев, моля да продължите.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Следващото предложение е на народната представителка Станка Величкова относно чл. 1, ал. 1, т. 1.1.2. и т. 2.
    Комисията не подкрепя предложението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Госпожа Величкова, имате думата.
    СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги, господин министър! Същността на моето предложение е в чл. 1, ал. 1, т. 1.1.2. "Глоби и административни наказания - конфискувани средства и приходи от продажби на конфискувани вещи", предвидените приходи от 80 млн.лв. да се увеличат с още 870 млн., което означава числото "80" да се замени с числото "950".
    В доклада за бюджета се твърди, че през 1998 г. правителството ще следва строга финансова дисциплина. Ако това е така, необходимо е да се засили събираемостта от глоби и административни наказания, от глоби на конфискувани средства и да се увеличат приходите от продажби на конфискувани вещи. В бюджета за 1997 г. именно това перо беше със скромната стойност от 1 млн. и 600 000 и аз тогава възразих. Но въпреки всичко тази стойност остана. Според мен тя беше безкрайно ниска и нереалистична като претенция към оторизираните за целта служби.
    За съжаление обаче, същият подход е приложен и за бюджет 1998 г. Ако ние не увеличим плануваните приходи от 80 млн. на 950 млн., то ще легализираме един безкрайно нисък коефициент за полезно действие на тези органи, които, мисля, че всички ще се съгласите с мен, трябва да работят ефективно, пълноценно и постоянно да събират приходи чрез глоби, конфискувани средства и от продажби на конфискувани вещи.
    Едва ли в залата има народен представител с такъв наивитет, че да смята посочената сума от 80 млн. за действително възможната. Въпросът е обаче не само да проявим реализъм, но и необходимата политическа воля и отговорност. Ако те са налице, вие ще подкрепите моето предложение.
    Другият ми аргумент да искам тези приходи, това е, за да могат те да се дадат за субсидия на фонд "Научни изследвания", тъй като предложените 870 млн., ще подпомогнат дейността на фонд "Научни изследвания". Припомням ви, колеги, това е национален фонд и досега предвидените 863 млн. 900 хил. за националния фонд, са крайно недостатъчни. Защо? Защото този фонд осигурява реални научни изследвания на конкурсна основа за цялата научна общност в страната и с предвидената субсидия е в невъзможност да изпълни националните си функции. Само за международните му задължения по Програмата "ФОС" - това е програма за научно-техническо сътрудничество, и за Антарктическата програма са необходими над 200 млн.лв. Без увеличаване на субсидията фондът не може да изпълни задълженията си за трите текущи в момента конкурса, за редовния конкурс за 1998 г. и по четирите специализирани конкурса, които води.
    Уважаеми колеги, мисля, че ако ние сме последователни в политиката за преструктуриране на икономиката не само в пазарен, но и в технологичен аспект, то трябва да дадем условия на фонда да работи пълноценно.
    Затова ви моля да подкрепите направеното от мен предложение.
    И понеже съм направила и второ предложение в приходната част, всъщност, господин Цонев, да Ви попитам Вие второто мое предложение докладвахте ли, за да изчакам?
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Докладвах го.
    СТАНКА ВЕЛИЧКОВА: Добре, в такъв случай продължавам.
    Второто ми предложение е пак по чл. 1, ал. 1, т. 2, за да може предвидените приходи от помощи да се увеличат с 3 млрд. Защо? Защото исканото увеличение от 3 млрд. е за Българската академия на науките и то е необходимо, за да може БАН да изпълни общодържавните си функции по задължителни международни валутни плащания, като - припомням, за 1997 г. говорих същото - осигуряване на международните комуникационни връзки за Националната метеорологична, хидрологична и сеизмологична мрежа, членски внос за международни организации, в които Българската академия на науките представлява България, такса за сателитните комуникации, в това число Интернет, охрана на Националното хранилище за радиоактивни отпадъци, Националната астрологична обсерватория и други обекти.
    Субсидията на БАН чувствително изостава в сравнение с другите организации. Тя има освен това и други задължителни плащания, а същевременно с този проектобюджет не се осигурява издръжката на над 3000 научни проекта, по които БАН работи допълнително годишно.
    Искам да ви кажа, уважаеми колеги, че предвидените помощи наистина в тази приходна част са безкрайно малки. Аз вярвам в правителството, че ще може да увеличи тези помощи. Въпросът е да бъдат фиксирани тук и сега, за да има прозрачност и да може действително да се изпълнява бюджетът и да се контролира както трябва от Сметната палата.
    Ето защо, много ви моля да дадем необходимите пари на Българската академия на науките, защото като международна организация тя отдавна е в Обединена Европа. Въпросът е сега ние да не прекъснем нейния път. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Величкова.
    Моля да гласувате предложението на народната представителка госпожа Станка Величкова.
    Гласували 153 народни представители: за 56, против 55, въздържали се 42.
    Предложението на госпожа Величкова не е прието.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Следващото предложение е на народния представител Стефан Стоилов относно чл. 1, ал. 1 и относно чл. 1, ал. 2.
    Комисията не подкрепя това предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Стоилов, имате думата.
    СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От всички парламентарни групи извън мнозинството при приемането на бюджета за 1997 г. в изказванията освен всичко друго имаше и един такъв лайтмотив: приходната част е лениво разработена. Това се споделяше от повечето експерти, които оценяваха бюджета за 1997 г.
    Нещо подобно, в някои отношение даже по-силно изразено, има и при разработването на бюджета за 1998 г. В скобка или без скобка може да се приведе и фактът, че преизпълнението на бюджета за 1997 г. е много голямо. Не просто преизпълнение - както по линията на данъчни приходи, така и по линията на една много прилична икономия във връзка с реално сложилите се лихвени равнища в сравнение с прогнозираните. От тая икономия се формират някъде без малко около 200 млрд. лв.
    Няколко думи за данъка върху добавената стойност. Откъдето и да тръгнете към проектираните приходи по тази линия, вие ще се сблъскате с редица основания, които правят необходимо залагането на по-високо число.
    Първо, заложена е по-ниска потенциална база за облагане. Защо? В 1998 г. след цялата тази дандания за усъвършенстване на данъчното законодателство - нямам предвид онова, което заяга ставки, режим и прочие на плащания, но и усъвършенстването на цялата система на събирането на данъците.
    Второ, влизаме в една - така се очертава и всички го желаем, далеч по-нормална година, отколкото тази и миналата. Ето ви и втора една опорна точка за оценка на това, което казвам. Две години път извървяваме, за да стигнем данъкът върху добавената стойност да бъде спрямо брутния вътрешен продукт толкова, колкото е бил в 1996 г. - 7.0.
    Няма даже и малка крачка направена по линията на изкарване на светло на допълнителни масиви от стопанския оборот, които да бъдат обложени. При това в 1996 г. - припомням ви, уважаеми колеги, които сте били в старото събрание - половин година действаше по-ниската ставка от 18 на сто и едва на юли, когато беше подготвено четвъртото стендбай споразумение, се отиде към високата ставка.
    Е, добре, господин министър, две години поне минимална крачка по линията, за която беше обявено, че ще следва правителството и получи пълна подкрепа в един от редовете на Декларацията за национално съгласие, че ще правим всичко възможно и необходимо да постигнем по-справедливо разпределяне на тежестите във връзка с прехода, с реформата и така нататък. Аз не виждам реални стъпки - реални стъпки с две десети, с три десети по този показател. Повтарям, уважаеми колеги, аз в случая боравя с показателя постъпления от ДДС към брутния вътрешен продукт - никакви други числа, които са ненадеждни.
    Едно такова увеличение поне в рамките на това, което депутати от различни парламентарни групи предлагат, позволява на парламента да погледне на редица разходи за основните социални системи, които не е тайна, че се намират под критичната граница от гледна точка на ресурса, който им е даван и който се предвижда да им бъде даден през 1998 г.
    Ако правителството отново иска да натрупа излишък в бюджета и да го раздава като Дядо Мраз в края на годината, това от няколко гледни точки е непозволимо, но между тях има една, която е основна: парламентът е този, който трябва да разпределя парите. Не е нормално да се приключва с такива големи излишъци. Това е основно наше задължение - не право. Задължение е ние да разпределяме парите затова, за което преценяваме, че е най-необходимо.
    Ако погледнем откъм страната на правителството, първо, те ще заработят значително повече политически капитал, ако наистина продемонстрират в приходната част на 1998 г. някаква стъпка по тази линия, за която преди малко говорих: захапване на части от сенчестата икономика, изкарването им на светло и облагането им. Малко! Тук не се чувства нищо ..
    Никакви възражения не могат да бъдат основателни, след като две години развитие ни задържат на точката, на която сме били в 1996 г. при характеристиката, която аз дадох.
    Господин председател, по темата данъчни приходи аз приключвам. Ако смятате, че във връзка с лихвените равнища, което се отнася към ал. 2, ще имам право да говоря, тогава аз спирам. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И сега можете да говорите, господин Стоилов.
    СТЕФАН СТОИЛОВ: Добре.
    Един втори ресурс, който се очертава за една голяма част от депутатите, но не като увеличение на приходите, и затова се отнася до ал. 2, а като залагане на разходи, които и в 1998 г. всички анализи показват, че ще бъдат по-малки, отколкото онези, които се прогнозират и се залагат в разходната част на бюджета.
    Уважаеми дами и господа народни представители, всички оценки на базата на едно умерено екстраполиране на сегашните лихвени равнища и темпа, с който се очертава по всяка вероятност те да се развият през 1998 г., показва, че отново се залагат по-високи лихвени равнища - вземете ги в годишно или в месечно изражение - отколкото те реално ще се сложат на практика. И отново пак не е случайно, че редица народни представители, поглеждайки на анализите, които ни представи самото Министерство на финансите, се убеждават в заложен голям резерв, който след това Министерството на финансите ще може да разпределя. Или, както ни казват, ще бъде използван за намаляване на бюджетния дефицит. Е, какъв е смисълът тогава на цялата тази пропаганда, която беше направена, че Министерство на финансите е отстояло пред Международния валутен фонд някакъв дефицит, ако сега ще заложим един такъв резерв, в края на годината ще намалим дефицита от две и нещо на нула и няколко десети? За какво беше това биене в гърдите?
    Аз не съм този, който ще пледира за увеличаване на дефицита в 1998 г., но споделям философията на Министерство на финансите, когато то водеше битка с фонда, че е непростимо в 1998 г. България да мине без един, макар и малък, ограничен дефицит. Това споделям. Но на практика със залагането на тези по-големи от очертаващите се в резултат на всички оценки и анализи лихвени равнища, практически тази битка се оказва битка в кавички.
    Не е позволено във връзка с всички тези въпроси да се скриваме и зад формулата "не трябва да се залагат рискове". Годините, в които живеем, са достатъчно рискови и не трябва да се увеличават опасенията и страховете, и да се въздържаме от решения, които са рационални.
    Съвършено ясно е и още едно обстоятелство, което днес колегата Венцеслав Димитров, когато гледаше представените ни анализи от Министерство на финансите, аз снощи ги гледах в къщи, каза, че структурата на вътрешния дълг е такава, че в него една голяма компонента е валутната част. С други думи, лихвените равнища, които се залагат, се отнасят до една сравнително по-малка част. Не съм аз този, който в България ще пледира още дълго време лихвените равнища да бъдат реални отрицателни лихви. Но аз съм дълбоко убеден, че правителството няма да отиде към превръщане на тези отрицателни реални лихвени равнища в положителни. И понеже това е така, не е простимо да се повтаря същата пиеска от 1997 г. Почти е известно, че сега се очертава едно натрупване на резерв от около 200 млрд.лв. само по тази линия.
    Ето това са съображенията ми, господин председател, и във връзка с ал. 2, т. 1.10. В резултат на всичко това се очертава една прилична сума, която позволява Народното събрание, при решаване на въпросите за разходната част на бюджета, да си позволи да засили някои от системите, които наистина са на критична граница - по линия на общините, по сметката на Министерство на здравеопазването, да увеличим ресурса за сметка на медикаменти и т.н. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Стоилов. Отделно ли желаете да бъдат гласуванията по двете алинеи?
    СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Да.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За реплика има думата господин Венцеслав Димитров.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председател, колеги! Искам да направя една кратка реплика не на всичко онова, което каза професор Стоилов, защото по-нататък и аз имам сходно предложение. Но мисля, че тъй като в комисията не стана един добър дебат за лихвените равнища, то по-добре тук да стане, отколкото въобще да не стане.
    Във вътрешния дълг мисля, че валутната компонента е около три четвърти. И тази валутна компонента е в долари. И на доларите, господин професоре, лихвата е реална. Тоест, лихвата е положителна и тя е реална. Ако става дума за левовете, аз мисля, че няма какво ние да се обръщаме към правителството, макар че господин министърът си позволи при поставянето на въпроси да отговаря, че лека-полека ще увеличават равнищата. Нека да оставим лихвените равнища на пазара. Лихвените равнища са такива, каквито диктува пазарът. Отделен е въпросът, че пазарът не е добър, че пазарът не е съвършен, че банките са стреснати от закона и от това, което става, не искат да дават лихви и т.н. Това е отделен въпрос.
    Искам да ви кажа друго, че при доларовата лихва рискът е несъмнено много по-малък, отколкото върху левовата лихва. И тъй като тя е основен компонент, мисля, че съвършено спокойно Министерство на финансите може да даде разрешение ние да гласуваме намаляване на лихвените плащания по вътрешния дълг. И аз ще обоснова моето предложение по-нататък.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
    За дуплика има думата професор Стоилов.
    СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Съвършено ясно е, че когато се говори за лихвените равнища, се има предвид левовото лихвено равнище. Ясно е и това, че формално не правителството решава въпроса за лихвените равнища, но не по-малко ясно е, че през тази година, поне през втората част на годината, имаше един натиск в това отношение. Политиката на правителството във връзка с емисиите на държавни ценни книжа беше фактор, който безспорно подтискаше тези лихвени равнища. За това става дума. Така, както е очевидно, че по отношение на лихвените равнища при валутните влогове този фактор не действа.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на професор Стоилов.
    Поставям на гласуване предложението на народния представител Стефан Стоилов по ал. 1.
    Гласували 157 народни представители: за 70, против 82, въздържали се 5.
    Предложението не се приема.
    Второто предложение на професор Стоилов е по ал. 2.
    Моля да гласувате.
    Гласували 162 народни представители: за 78, против 82, въздържали се 2.
    Предложението не се приема.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народната представителка Татяна Дончева относно чл. 1, ал. 1, т. 2 "Помощи".
    Комисията не подкрепя това предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате думата, госпожо Дончева.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Предложението, което съм направила за промени в бюджета, касае приходната част - частта, в която господин Цонев току-що ви прочете, и разходната част, касаеща финансирането на няколко общини от моя избирателен район.
    В миналия бюджет за 1997 г., в който общо приходите на бюджета са били в милиони 2 647 650.7, а сега са 3 562 102.2, тоест 50 процента по-високи, има отбелязани приходи от помощи, както следва: в милиони 2 385.7, сега тези общи приходи са 205.8. Няма с какво да обясните повече от десет пъти по-малкото перо на приходите, освен по един-единствен начин, който е доста нелицеприятен за управляващото мнозинство и е свързано с гравитиращи към него фондации, чрез които то осъществява част от своята политическа дейност.
    Нямам нищо против фондациите, нито против това някой, който може, да прави политика, използвайки фондации и събирайки помощи и от държавни фирми, макар че разпореждането с държавни средства в частен интерес е регламентирано в Наказателния кодекс. Мисля обаче, че е разумно помощите да минават през определени държавни органи, да бъдат вкарани в държавния бюджет и държавата да каже за какво да се използват те.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Е, не може! Това е тъпо.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Съжалявам много. Не виждам защо обаче десет пъти ще намалим приходите от помощи в бюджета, а в същото време общините ще се чудят как да свържат двата края, защото това предложение е свързано и по-нататък с чл. 10, и парите, които получават четирите общини на седми Габровски многомандатен избирателен район.
    Аз признавам, че съм относителен дилетант по въпросите на бюджета. Но методиката, която ми обяснявате, че приходите били свързани с броя на населението, не ми дава да разбера как Трявна, която е с по-голяма численост от Дряново, получава 901 285, като държавна субсидия, а Дряново получава 1 094 467.
    Също така не ми е ясно защо като умножавате по коефициент, има някои общини с коефициент 2, а от моя район с 1,30? Може би има някаква несправедливост, която не мисля, че трябва да понасят моите избиратели.
    Има известни нужди, например, за синята Габровска община, една от гордостите на Съюза на демократичните сили. Има няколко свлачища в самия град, които застрашават жилищни блокове и се налага извънредна нужда от пари, които бюджетът изобщо не отчита.
    Другите две общини - Трявна и Дряново са оставени с приходи за обичайна издръжка, които са под тия на другите общини.
    Затова мисля, че ще бъде по-справедливо да отбележим в приходите на държавния бюджет онова, което наистина постъпва в държавата и да ги разпределим "на ползу роду", както казва Жорж Ганчев.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
    За реплика има думата господин Венцеслав Димитров.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председател, една кратка реплика по част от изказването на госпожа Дончева. Преди всичко това, което касае нейната теза, че видите ли, всичките помощи трябва да се централизират от държавата и то от държавния бюджет. Ами че кой ще дава тези помощи? То си има организации, които подпомагат държавния бюджет, които подпомагат платежния баланс и т.н.
    Но вие да очаквате, че преди всичко частните дарители ще хукнат да даряват българската държава? Че вие това ли искахте? Аз разбирам Жан Виденов като е на власт да искате това. Дори и други да са на власт. Как може да кажете някой частник да дарява българската държава и тя да го разпределя? Ами нали се борим всички за гражданско общество?
    Вярно е, че има трески за дялане и това, което направи и това правителство по отношение на орязването на възможностите за частни дарения.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ (от място): Как ще ги орязва, разширихме ги, недей така да говориш. От 3 на 5 дадохме. Недей така, дадохме от 3 на 5.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Двадесет на сто, господин Цонев, от Данък общ доход и станаха на пет. А другото от 3 на 5. Да, берекет версим, казах ви тогава. Обаче от 20 на 5... Дайте да дадем възможност да се изгражда това гражданско общество - фондации, сдружения и т.н. Ако някоя фондация рекетира държавни предприятия или директори на държавни предприятия? Защото аз зная, че и не само такива, вярно, че това си е за Наказателния кодекс, но там има други органи. За съжаление ние не сме тези, които трябва да реагират.
    Но аз не смятам, че такива тези могат да бъдат развивани в българския парламент днес. Едно време всичко централизираха. Как ще кажете на един западен дарител той да дари държавния бюджет? Ами чисто и просто той ще каже: "Ами аз ще си намеря тогава една друга държава, примерно Албания, където дарението отива по частна линия и се разпределя от хора, които аз добре познавам."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
    За дуплика има думата госпожа Дончева.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Господин Димитров, и в двата случая се получава централизация на даренията. Само че в единия случай те минават през Агенцията за чуждестранна помощ, която ги освобождава от данъци и мита по силата на Закона за агенцията, в другия случай постъпват във Фондация "Бъдеще за България", например.
    Що се отнася до моята идея тези пари да бъдат предвидени в държавния бюджет. Тя има следния смисъл. И когато чуждестранните дарители ги даряват на Фондация "Бъдеще за България", и когато ги даряват на Агенцията за чуждестранна помощ, те по някакъв начин дават възможност да се разпределя крайният получател на дарението.
    Има малка част от даренията, които са директно адресирани до крайния получател. Примерно, до дома "Ран Босилек", малка част. Голямата част са до един орган, който българската държава ще прецени, държавен, обществен. Нямам нищо против.
    Но по този начин да се прави политика? На гърба на някого, без да се отчитат реалните нужди в страната, ми се струва несериозно. А иначе и аз съм за гражданско общество и мисля, че говорим за едно и също нещо.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ (от място): Искам думата за изказване, господин председател.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По предложението ли желаете думата за изказване? Нямаме такава практика. Трябваше като реплика. Освен като председател на комисията ако желаете да вземете отношение.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ (от място): Искам да се изкажа.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Заповядайте като председател на комисията.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
    Аз мисля, че има неразбиране за това, което е предвидено в чл. 1, ал. 1, т. 2 - "Помощи".
    Смятам, че тук точно са заложени нашите очаквания за постъпване на помощи, които да бъдат преразпределяни от бюджета. И мисля, че целият този дебат беше излишен. Ако той целеше да се визира някое юридическо лице, което е част от гражданското общество, ако на някого пречи дейността на някои фондации, ако дейността на Фондация "Бъдеще за България" е трън в очите на някои, аз мисля, че не е тук мястото това да бъде казано. В крайна сметка вие пък като искате, направете си фондация, която можете да кръстите, да речем Фондация "Минало за България".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
    Поставям на гласуване предложението на народната представителка Татяна Дончева по ал. 1.
    Гласували 156 народни представители: за 47, против 107, въздържали се 2.
    Предложението не се приема.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на комисията относно ал. 1:
    "В чл. 1, ал. 1, т. 1 "Приходи" - да се увеличи с 309,5 млн. лева, разпределени както следва:
    т. 1.1.2.1. Текущи приходи и доходи от собственост:
    - приходи от наеми на имущество с 0,9 млн. лв;
    - нетни приходи от продажби на услуги, стоки и продукция с 300,0 млн. лв.
    т. 1.1.2.4. Други неданъчни приходи с 0,6 млн. лв.
    т. 1.2. Приходи от продажби на имущество:
    - приходи от продажба на нематериални активи и концесии с 8,9 млн. лв.
    Мотиви за това предложение на комисията: С протокол N 76 от заседанието на Министерския съвет от 6.Х.1997 г. не е прието предложението за преуреждане статута на Информационно-изчислителния център на Министерството на финансите и занапред дейността му да се осъществява на извънбюджетна сметка. Във връзка с горното и на основание ПМС N 300 от 25.07.1997 г. за изпълнение на държавния бюджет за 1997 г., подготвената извънбюджетна сметка на Информационно-изчислителния център за 1998 г. следва да се включи в бюджета на Министерството на финансите.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на комисията по чл. 1, ал. 1.
    Гласували 162 народни представители: за 115, против 44, въздържали се 3.
    Предложението на комисията е прието.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата за отрицателен вот господин Янаки Стоилов.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър! Да, това е част от първа алинея, но тя показва цялата идея, заложена в този текст. Гласувах против него, защото отказът на мнозинството да увеличи приходите означава, че допълнителните приходи, които е вероятно да бъдат събрани така, както беше и през 1997 г., ще отидат не за увеличаване на реалните разходи, а за погасяване на вътрешния дълг.
    Така се получава, че договореният с Международния валутен фонд бюджетен дефицит от 2% фактически може да се окаже по-малък, така както той е почти двойно по-малък и през тази година.
    Следователно оказва се, че дори тези условия, които България е успяла да договори и които да отчитат тежката социално-икономическа ситуация, в която тя се намира, сега ще бъдат допълнително плащане с утежненията на тези ограничени приходи, а оттам и разходи, в държавния бюджет.
    Аз смятам, че не може едно национално правителство да допуска такива условия и по този начин голямата цена да бъде плащана изцяло от длъжника. Естествено е, че ние трябва да се съобразяваме с интересите и на кредиторите, но парламентът трябва да стои преди всичко на страната на българския длъжник и поне да използва тези условия, които вече е договорил, а не с утежненията, които знаем, че са достатъчно големи и които имат значителни причини, те не са само заложени в бюджета. Тази философия смятам, че трябва да бъде отхвърлена изцяло. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Стоилов.
    Процедура на господин Венцеслав Димитров.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председателстващ, аз даже от място обърнах внимание на господин Янаки Стоилов, че не е сега времето за отрицателния вот, защото отрицателният вот са тези два нови реда, които предложи комисията. Той не се изказа по същество и аз ще помоля председателстващият и в бъдеще да обръща внимание, защото тук трябва да се говори по същество.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Но това може да бъде казано по всяка следваща точка.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Е добре, ама това не значи, че трябва да бъде казано тук!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Димитров.
    Има думата министърът на финансите.
    МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Стоилов, абсолютно погрешна конструкция развихте преди малко. Аз бих желал да остана верен на тезата, която развих в началото, че ще се опитвам да се въздържам от намеси, защото рискуваме да превърнем в първо четене второто. Но тази конструкция, вашата, е абсолютно погрешна и аз се надявам това да е от незнание, а не от зла умисъл.
    Вижте за какво става дума. Електронноизчислителният център на Министерството на финансите сам по себе си има приходи. Има извънбюджетна сметка, в която тези приходи се формират и оттам се правят разходите. Всичко това е извън бюджета, до този момент беше, в тези години, откакто той съществува. Само тази година, сега, есента, Министерският съвет не взе решение да продължава тази техника на извънбюджетната сметка на това звено. Тези приходи то пак си ги има, той си ги създава от своята дейност, но вече трябва да бъдат включени в бюджета на Министерството на финансите. Тоест онази субстанция, която я има, сега изкуствено влиза в бюджета и това е причината за този запис, а не някакъв нов, друг, чрезвичаен разход, който ще бъде за сметка на държавния бюджет.
    Аз не знам дали добре обяснявам, дали добре разбирате за какво става дума. Една даденост, която от единия джоб отива в другия, но не се променя с абсолютно нищо това, което като салдо има отношение към дефицита на бюджета. Това, първо.
    И второ, тази философия, това е един пример на това какво трябва следващата година да стане. Ограничаване, силно ограничаване броя на извънбюджетните сметки в страната. Щяло и нещяло в момента отделя ресурси и ги отклонява точно от народните представители, точно от гледането тук по пътя на извънбюджетните средства. Затова нашата тенденция е да ликвидираме този огромен ненужен брой на извънбюджетни сметки, да ги вкараме в бюджетите и да останат само може би две пера следващата година, които да бъдат решавани по пътя на извънбюджетни сметки. Това са социалното дело, почивното дело и издателската дейност. Всичко друго да си влезе в бюджета и да бъде разглеждано тук, а не както досега - поотделно и на друго място.
    Това е смисълът. Надявам се, че не сте го разбрали, защото изказването Ви кореспондира точно с обратното. (Шум и реплики.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Радев.
    Много моля от места да няма реплики! На всекиго ще дам думата, когато я поиска.
    Господин Миков има думата за отрицателен вот.
    МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
    Вслушвайки се в уважавания от мен и с голям опит парламентарист господин Димитров, аз ще бъда съвсем конкретен и ще кажа, господин министър, че направих отрицателния си вот във връзка с концесиите пак и приходите от тях. Защото не може да е предвидено 12 млн., вие ги завишавате с 9 млн., с 9 хил. марки (смешно!), когато приходите от концесии трябва да бъдат милиарди и според това, което сте обещали.
    Аз моля още веднъж, ако бъдете и към мен така отзивчив, както към колегата Стоилов, да обясните за тия концесии, за да не се объркваме повече. Може и аз да не съм разбрал. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Миков.
    Продължаваме и преминаваме към ал. 2.
    Следва предложението на господин Атанас Папаризов, което не е подкрепено от комисията.
    Господин Папаризов, имате думата.
    АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Направил съм предложение, което по същество означава да бъде спазен един основен принцип, който би трябвало да е залегнал в бюджета, да не се допуска през 1998 г. целевите субсидии за общините да бъдат под равнището им за 1997 г. Още повече че когато се погледнат средните цифри, се вижда, че увеличението на целевите субсидии средно за 1998 г. е 11,48%.
    В същото време прави впечатление, че в 12 общини тези целеви субсидии са намалени, а пък за общините Каварна, Шабла, Шумен, Трявна, Костинброд и Перник това намаление на целевите субсидии е в рамките на обща субсидия, която се увеличава по-малко от средния процент за страната 34,84%.
    Вие разбирате, може би за Перник това е оправдано, защото Министерството на финансите изходи от това предложение, с което тръгна към бюджета 1997 г., но оттогава очевидно по предложение на бюджетната комисия и нейното ръководство бюджетите на общините Бургас, Перник, Пазарджик бяха завишени. И сега, разбира се, за Бургас бяха, господин Цонев. (Реплика на Йордан Цонев.) Аз говоря именно за целевата субсидия, господин Цонев. Целевите субсидии на тези три общини бяха завишени. Но ако за Бургас сега не се изхожда от предишното равнище на Министерството на финансите, за Перник това се прави.
    За тези общини, Шумен специално, буди недоумение фактът, че това намаление на субсидията спрямо 1997 г. с 200 млн. се прави тогава, когато в списъка на специално наблюдаваните обекти се включва и нов обект - освен разширението на пречиствателната станция за отпадъчни води и разширение на депо за твърди битови отпадъци. В други общини в страната, където има подобни обекти, увеличението на целевата субсидия е над два пъти, а за четири общини то е от три до четири пъти.
    Такъв неравнопоставен подход прави много сериозно впечатление и аз съжалявам, че вече не председателства господин Куртев. Той, когато спечели изборите в община Шумен, заяви, че основният приоритет на неговата политическа сила ще бъде да се ликвидира "дупката", както той я нарича, меко казано, в центъра на града. Как ще продължи поне да се слага една плочка в тази дупка, ако при два целеви обекта, по-големият от 1997 г., останалата целева субсидия сега става по-малка на практика с 225 млн.?
    Съжалявам, че това предложение поне по принцип да не се допуска намаление на целевите субсидии за общините не е било прието от Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, защото на практика означава заедно с другите текстове в закона, дори такива общини да имат и допълнителни собствени приходи, да не могат да извършват инвестици, защото тогава фактически ще им се правят удръжки от общата субсидия.
    В този смисъл, господин председател, приканвам всички да подкрепят това предложение и не само в този случай, а във всички случаи, където за която и да е община има намаление на целевата субсидия спрямо текущата година. Проблемът с възстановяването на градовете и селата в общините мисля, че един основен проблем, както и поддържането на инфраструктурата в тях. Благодаря Ви, господин председател.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Папаризов.
    Професор Стоилов има думата за реплика.
    СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважавам мотивите и съображенията, с които господин Папаризов защитава предложението си, но той допуска една грешка - по отношение на Перник числата съвсем не говорят за някакво увеличение. Ако сега е 300 млн. целевата субсидия, миналата година е 447 и в рамките на тези 300 млн. ще трябва да се финансира вторият етап от реализация на проекта на училище "ТЕВА", така че Перник е един от градовете с окръжен мащаб, на които целевата субсидия е чувствително намалена - някъде с около 35 на сто.
    Но понеже аз видях нагласата в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, а над Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол е Министерството на финансите, затова разбрах, че не си струва да се чупят копия и да се искат увеличения. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Стоилов.
    Господин Папаризов има думата за дуплика.
    АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, очевидно проф. Стоилов не ме е слушал внимателно - аз споменах, че Перник е една от 12-те общини, в която целевата субсидия е намалена, но докато за Перник и Пазарджик на практика има ръст спрямо предложението на Министерството на финансите за 1997 г., което беше увеличено тук, в парламента, това не е така за другите общини. Мога да напомня какво ние решихме тогава - ако си спомняте в Софийска област първоначалното предложение на Министерството на финансите беше фактически малко по-ниско от това, което сега се предлага. То беше 300 млн. и то беше увеличено след това... Извинявайте, беше 297 млн. и беше увеличено на 447 млн. тук, в пленарната зала. Сегашното предложение на финансите е 300 млн., т.е. при тази община има някаква логика да се направи подобно предложение като са се считали като еднократни тези увеличения, то за Шумен просто намалението е драстично.
    Прави ми впечатление обаче, че за Бургас увеличението, което тогава направихмe в пленарната зала, сега е взето за база за по-нататъшните увеличения и се чудя действително какъв е принципът при целевите субсидии? Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Папаризов.
    Поставям на гласуване предложението на господин Папаризов, което не е подкрепено от комисията.
    Моля да гласуваме.
    Гласували 168 народни представители: за 59, против 106, въздържали се 3.
    Предложението на господин Атанас Папаризов не е прието.
    С оглед на часа, ще дам почивка от половин час до 12,00 ч., като моля в 12,00 ч. всички народни представители да бъдат в залата с оглед на посещението... (Шум и реплики в залата.)
    Господин Цонев има думата.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин Папаризов, това е приносът на председателя на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол към осъществяване на дело на принципа на националното съгласие - община Бургас е червена община... (Весело оживление в залата.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Давам половин час почивка и в 12,00 ч. продължаваме работата със същия проектозакон. (Звъни.)
    (След почивката.)


    (В залата влизат председателят на Народното събрание господин Йордан Соколов и президентът на Република Полша господин Александър Квашневски. Народните представители стават прави и ги посрещат с ръкопляскания.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
    Уважаеми господин президент на Републиката, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа!
    За мен е висока чест и удоволствие да приветствам с "Добре дошъл!" в Народното събрание президента на Република Полша господин Александър Квашневски. (Ръкопляскания.)
    Уважаеми господин президент на Република Полша, Вие вече вероятно сте се убедил, че топлите чувства, с които Ви посрещаме в България, са отправени както към приятелския полски народ, така и лично към Вас.
    Връзките на приятелство и взаимно уважение между нашите два народа имат твърде далечно минало. Ние винаги сме ценили високото чувство за национално достойнство, привързаността към свободата и демокрацията, проявявани от полския народ и в най-тежки за него дни. Приемането на новата полска конституция и неотдавна проведените парламентарни избори са убедителни доказателства за успешния ход и необратимостта на демократичния процес в Полша. Възхищавали сме се и от делото на многобройните големи имена, които полският народ дари на световната култура, наука и изкуства.
    Във Ваше лице, уважаеми господин президент, ние приветстваме и мъдрия държавник, който прояви дълбоко разбиране за демократичните тежнения на българския народ в дните, когато в края на миналата и началото на тази година той трябваше да се произнесе върху по-нататъшния си път. Ние помним и Вашето съдействие за бързото доставяне на 100 хил. тона полско зърно за България в началото на тази пролет, с което и Вие, и Полша потвърдихте, че сте истински приятели на България и на българския народ. Това са неща, които ние не сме забравили и няма да забравим.
    В наши дни приятелството между българския и полски народ се споява още по-здраво от общия ни път към демокрация и пазарна икономика, от общата ни цел за членство в Европейския съюз и НАТО. Ние се радваме, че Полша, благодарение на усилията на своя народ и на неговите ръководители, сред които Вие заемате челно място, е на предно място в процеса на разширяване на европейските и евроатлантическите структури. Благодарим и за подкрепата, която получаваме от Вас в тази насока.
    Наша обща задача е да разширим и засилим българо-полското сътрудничество във всички области, да го приведем в съответствие с нашите възможности и интереси. Ние съзнаваме мястото и отговорностите, които парламентите на двете страни имат за постигането на тази благородна цел.
    Бихме желали, уважаеми господин президент, да предадете на нашите полски колеги готовността на българските парламентаристи за още по-активна съвместна дейност на двата парламента за укрепване на българо-полското сътрудничество.
    Пожелаваме Ви, уважаеми господин президент, пълен успех на Вашата мисия в приятелска България. Нека тя даде нов тласък на приятелството и сътрудничеството между нашите две страни и народи.
    А сега ми позволете да дам думата на нашия бележит гост президента на Република Полша, Негово Превъзходителство господин Александър Квашневски.


    ПРЕЗИДЕНТ АЛЕКСАНДЪР КВАШНЕВСКИ (посрещнат с ръкопляскания): Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми госпожи и господа народни представители! Благодаря за хубавите и приятелски приветствени слова. Особено съм радостен, че днес мога да се обърна към присъстващите тук народни представители, а по такъв начин и към целия близък нам български народ.
    Бих искал да изразя и благодарността си към господин президента Петър Стоянов за поканата да посетя вашата красива страна. Атмосферата на гостоприемство и доброжелателност, която ме съпътства от самото пристигане, ми доставя голяма радост и удовлетворение.
    Привилегията и високата чест да говоря пред уважаемите представители на българския народ се допълва от едно особено чувство, защото се намирам на българска земя, така добре позната на нас и така приятелски настроена към всички поляци. С българите ни свързват многобройни здрави приятелски, често пъти и просто роднински връзки. Това е едно необикновено чувство - да бъдещ толкова километра далеч от дома си, а да си сред свои.
    Поляците и българите са близки славянски народи, с близка в много случаи историческа съдба. Още преди повече от 1000 години великите български светци, днес патрони на Европа, Кирил и Методий са доближили полските земи, извършвайки своята християнска и цивилизационна мисия. Общата ни любов към свободата е довела в ХV век край Варна младия полски крал Владислав III, който загива там. Преживяното от нашите народи робство е формирало в поляци и българи чувство на взаимно дълбоко разбиране, чийто израз са многобройните прояви на сърдечни чувства и взаимна помощ.
    През ХIХ век полските изгнаници са намирали сигурно убежище в България, а през Втората световна война български граждани са се били заедно с войниците от полската съпротива.
    Тези факти на братско сътрудничество ние пазим в паметта си.
    Близко по своя характер е и развитието на нашите страни през последните години. След полувековната епоха на тоталитарно управление от 1989 г. насам Полша и България живеят нов живот. Нашите независими държави извършват подобни основни промени в обществения строй и икономиката, които осъществяваме в един и същи дух, отдавайки най-голямо значение на демократизирането на политическия, стопанския и обществения живот, на създаването и укрепването на институциите на демократичната държава, на принципите на тяхното функциониране и сътрудничество.
    Смелият път на реформите не се оказа много лесен, но както в Полша, така и в България ние имаме несъкрушима воля да продължим по него. Въпреки различията между политиците ние работим в името на върховните интереси - за благото на народа и на държавата.
    Смело провежданата в нашите страни икономическа реформа се оказа трудно изпитание за тях. Но аз съм убеден, че взаимната обмяна на опит би могла да ни бъде в помощ за преодоляването на съществуващите и у нас, и у вас трудности. В този смисъл Полша заявява своята пълна готовност за тясно сътрудничество.
    Господин председател на Народното събрание, уважаеми госпожи и господа! Със задоволство наблюдаваме процесите на стабилизация на Балканите. България представлява един от важните стабилизиращи ситуацията фактори в тази част на континента. За тази нейна дейност ние изказваме нашата дълбока признателност.
    Със задоволство отбелязваме и сходството в целите на външната политика на Полша и България. Те са насочени към изграждането на трайни основи на мира в нашата част на континента. Нашите две страни отдават приоритетно значение на пълната ни интеграция с военните и стопански институции на Обединена Европа. Решителната воля на полските власти за членство в Северноатлантическия съюз се базира на пълното одобрение на този стремеж от страна на всички значителни политически сили в нашата страна и на полското общество.
    Полша последователно се стреми към членство в Европейския съюз. Разширяването на европейските и на евроатлантическите структури на Изток има характер на един естествен процес на свързване на разделяния в продължение на десетилетия континент. Отново настъпва процес на сближение между държави, които са свързани с общо историческо, цивилизационно и културно наследство. В европейската интеграция е източникът за сигурността, че нашият стар континент ще отговори достойно на предизвикателствата на ХХI век.
    Убеден съм, че разширяването на НАТО и на Европейския съюз е един необратим процес. Сигурен съм, че той ще обхване всички държави в нашия регион, които вървят по пътя на демокрацията и пазарните реформи, в това число естествено и България и Полша.
    Господин председател, госпожи и господа народни представители! Взаимоотношенията между двете държави толкова по-добре изпълняват очакваната от тях роля, колкото по-грижливо те се поддържат и съхраняват. Политическите контакти между нашите страни, мога със сигурност да кажа, са динамични и чести. Моето настоящо посещение по покана на господин президента Петър Стоянов, което е отговор на неговото посещение в Полша преди десет месеца, говори за общото ни желание за по-чести срещи, които вече и не толкова официални ние имаме доста. Това несъмнено е израз на голямото значение, което двамата президенти отдават на полско-българския диалог, така важен в перспективата на големите европейски събития, които очакват нашите две страни.
    Но нашият политически диалог не означава всичко. Не по-малко съществено е икономическото сътрудничество, което в най-скоро време със сигурност ще стане важно поле за възстановяване и развитие на динамичните до неотдавна и полезни контакти. Ускоряването на икономическата реформа във вашата страна вече постигна и първите резултати. Това вещае добро бъдеще за българската икономика, а за полско-българското сътрудничество е една многообещаваща перспектива. Надяваме се, че полската готовност за оживление в икономическите контакти ще срещне положителния отговор на нашите български приятели.
    В нашите взаимоотношения много важни са непосредствените лични контакти между поляци и българи. Тези контакти години наред бяха разнообразни и сърдечни. Това се отнася за няколко поколения българи, които в Полша са придобивали знания. Тук се вместват и прекрасната инициатива на двамата влюбени в нашите култури големи учени проф. Боян Пенев и проф. Тадеуш Станислав Грабовски, основатели на Дружеството за българо-полско приятелство, създаденият по-късно Софийски клуб на абсолвентите на Лодзската филмова школа, в който членуват редица изтъкнати признати извън пределите на България филмови режисьори, катедрите по полска филология в българските университети.
    Поляците наистина са горди, че известната българска поетеса Блага Димитрова в богатата палитра на своето творчество е отделила значително място на полската литература, запознавайки българския читател с поезията на нашия велик поет Адам Мицкевич и с нашата национална епопея Пан Тадеуш.
    Не без значение и за повишаване на топлинния градус на нашите отношения са и многобройните смесени бракове.
    Благодарение на тези разнородни контакти и усилия между хората, сътрудничеството между учени, творци на културата и общественици, имаме още от миналото развитие на връзките в едни значителни мащаби. Затова днес си заслужава да възстановим неговата динамика. Като се гордеем от обстоятелството, че толкова много хора в България популяризират и се запознават с културните постижения на нашата страна, ние се чувстваме задължени да показваме колкото се може по-широко постиженията на науката и културата в България и в нашата страна.
    Трябва в много по-голяма степен, отколкото досега, да се вземат предвид и възможностите, които дават туризмът, спортът, контактите между новото поколение на двете страни. Сътрудничеството в тези области благоприятства за нашето взаимно опознаване. Бих искал моето посещение да стане импулс и за умножаването на тези контакти.
    Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа! С голямо внимание и с добронамереност наблюдаваме процесите на демократичните преобразувания в приятелска България. Подобна добронамереност от страна на българското обществено мнение по отношение на промените, които се извършват у нас, ни помага да вярваме, че вървим по правилен път. От четири години контактите между нашите държави, работещи вече в нови политически и стопански условия, се основават на междудържавния договор за приятелски отношения и сътрудничество. Това е много солидна и вдъхновяваща основа, която ни позволява да развиваме нашето сътрудничество във всички области, които представляват интерес за двете страни и с взаимна помощ да осъществяваме нашите амбиции.
    Можем да осъществяваме всички тези връзки в тези области, които представляват интерес за нашите две страни, и с взаимна помощ да осъществим нашите аспирации и амбиции.
    Полша би искала колкото се може по-широко да развива взаимните и задоволяващи нашите държави контакти, да направим още по-интензивно полско-българското сътрудничество за нас, за Европа и за европейците.
    Дълбоко съм убеден, че благодарение на нашето приятелство и взаимната подкрепа, която си оказваме, по-лесно ще постигнем и тези общи цели. Заедно поляци и българи успешно ще построим едно добро бъдеще за нашите страни. Заедно ще съградим Европа на благоденствието, братството и мира.
    Желая на България успеваемост! Желая на България всичко най-хубаво и казвам - довиждане, отново във Варшава! (Всички стават прави и с продължителни ръкопляскания изпращат господин Квашневски.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Продължаваме с приемането на бюджета на Република България за 1998 г.
    Моля господин Цонев да продължи с докладването.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народния представител Венцеслав Димитров относно чл. 1.
    Аз ще прочета предложението, защото то в едната му част е подкрепено.
    В т. 1.1. - Заплати, се увеличава от 314 240.2 на 364 240.2.
    В т. 1.5.2. - Медикаменти, се увеличава от 80 704.5 на 120 704.5.
    В т. 1.10. - Лихви по вътрешни заеми, се намалява от 351 096.7 на 260 096.7.
    В т. 3. - Структурна реформа, програми за оздравяване и други, се намалява от 310 200.0 на 200 200.0.
    Освободените суми да се разпределят по целесъобразност и останалите предложения най-вече към субсидиите за общините, клиниките, фонд "Тютюн" и фонд "Земеделие" и 2 млрд. лв. за Народното събрание.
    Комисията подкрепя предложението в частта за увеличаване на разходите и субсидията по бюджета на Народното събрание с 1 млрд. лв.
    По предложението за увеличаване на сумите по двата фонда - "Земеделие" и "Тютюн" в Програмата за приватизация на държавни предприятия през 1998 г. (Обн., ДВ, бр. 116 от 1997 г.) се предвижда Държавен фонд "Земеделие" и фонд "Тютюн" да получат съответно 51 268 млн. лв. и 7 887 млн. лв.
    Останалите предложения не се подкрепят.
    Това е по предложението на господин Димитров.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
    Има думата господин Венцеслав Димитров.

    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, колеги! Тук моите предложения са четири, но аз бих желал да се спра основно на третото и четвъртото, доколкото те намаляват разходите, а другите разпределят тези намалени разходи и заедно с онова, което беше отхвърлено преди малко по ал. 1 за увеличаване на приходите от акцизи.
    Предложил съм намаляване на лихвите по вътрешни заеми. Мисля, че всички чухте, че преди малко и професор Стоилов беше предложил същото, но аз наистина мисля, че тук има резерви и Министерството на финансите се е презастраховало с тази голяма сума. Даже аз си мисля, че самият господин Радев прекрасно осъзнава, че сумата е по-висока, отколкото реално ще бъде похарчена за лихви.
    Лихвите по вътрешни заеми знаете, че, когато юни месец гласувахме бюджета за тази година, тоест втората корекция на бюджета за тази година, аз ви казах, че те са твърде много предвидени и това наистина се оказа така. Икономията, която се реализира, е голяма, но ако тази икономия беше представена тогава за гласуване за разпределение в пленарната зала, аз мисля, че можеше да направим бюджетът за 1997 г. по-добър, в смисъл, че можеха да бъдат предвидени по-големи разходи още оттогава и заплатите, доходите да не падат толкова и общият спад, реализиран тази година, 7,5 или 8 на сто на брутния продукт да не е чак толкова голям.
    Мисля, че ако се приеме един такъв подход и към сумите за лихви през следващата година, ние бихме могли растежът, макар че не е растеж, това е само възстановяване, възстановяването от 4 на сто да бъде по-голямо, а защо не 6 или 7 на сто. Въпрос на сметки.
    Но лихвите по вътрешни заеми, колеги, три четвърти са вече в доларово изражение. Щом са в доларово изражение, там много, много няма да има големи колебания. Дори да не вярваме на нашите лихви, знаете, че те не се определят в България, а те се определят на друго място и на това друго място, където ги определят, тенденцията е поради силния долар може би ще има известно намаляване на лихвените проценти. Както и да е, дори да изходим, че са 6 на сто или тази надбавка, която се дава върху тях, показва, че през годината няма начин да бъдат над 7 на сто. За останалата една четвърт те не могат да компенсират изражението на лихвените проценти в долари и да се презастраховаме 12-13 на сто, мисля, че няма никакъв смисъл. Естествено е, че ще бъдат под 10 на сто.
    Поради това и моето предложение е да намалим лихвите с една определена сума - предложил съм точно 90 млрд.
    Няма да нарушим с нищо баланса, а напротив, ще дадем по-добра възможност още от самото начало на годината да се тръгне, предложил съм ги за работни заплати в бюджетната сфера, знаете колко изостават от средните работни заплати.
    И другото предложение е да отидат за медикаменти. Тук има доста доктори и никой от лекарите сигурно не е съгласен с този размер на разходите за медикаменти. И миналата година бяха малки, от малка база се тръгна, и по-миналата година бяха малки, и това, което е заложено сега, показва, че даже не сме увеличили и със средния размер разходите за медикаменти, колкото за други текущи разходи, изключая лихвите.
    В края на краищата смисълът от борда беше такъв - да се освободят разходи, бюджетни разходи, поради по-ниските плащания за лихви и да могат наистина другите пера в бюджета да бъдат захранени с допълнителен ресурс.
    Следващото ми предложение е по т. 3 - да бъдат намалени тези грамадни разходи. Това е едно от двете пера, които са нараснали страшно непропорционално много, в сравнение със средното нарастване на разходите. Ако махнем разходите за лихви, ще се окаже, че средното нарастване на текущите разходи би трябвало да е 55,7 на сто средно, а тук имаме нарастване със 120 на сто, даже над 120 на сто.
    Разбира се, има и при т. 1.5.9. нарастване със 130 на сто, но там има неразпределени в системата на Министерството на външните работи, разходи за заплати, защото не се знае точно къде, как и защо, но с онази цифра не се занимавам, а се занимавам с т. 3.
    Там пише: "Структурна реформа, програми за оздравяване и други". Тоест, поне аз както го разбирам, както е разшифровано, засега това е наливане на пари в губещите сфери на така нареченото народно стопанство. Аз не виждам защо трябва да продължаваме да наливаме пари? Структурната реформа затова е реформа, защото спира наливането на пари. А се оказва, че точно структурната реформа я захранваме с наливане на пари. Поради това съм предложил намаляване и на тези разходи.
    Колеги, ако се гласуват тези две предложения - трето и четвърто, наистина бих се съгласил, че благодарение на други предложения вече са взети предвид за допълнително кредитиране на Държавен фонд "Земеделие" и фонд "Тютюн", но биха могли да отидат, толкова много предложения има, че просто е естествено, че няма да стигнат, но биха могли да отидат примерно за работни заплати или най-малкото за медикаменти.
    Затова ви моля да подкрепите моите предложения.
    Господин председател, позволявам си да Ви препоръчам да подложите на гласуване най-напред третото предложение, след това четвъртото и ако се приемат, тогава да бъдат гласувани другите, защото е безмислено да бъдат гласувани, ако не са осигурени с ресурс. Винаги съм се грижил най-напред за намиране на ресурс в своите предложения. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров. Днес се съобразяваме с исканията на народните представители.
    Затова поставям най-напред на гласуване третото предложение на господин Венцеслав Димитров по т. 1.10.
    Гласували 175 народни представители: за 75, против 87, въздържали се 13.
    Това предложение не се приема.
    Следващото предложение по искане на господин Димитров, което ще гласуваме, е неговото четвърто за промените в т. 3.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 156 народни представители: за 60, против 83, въздържали се 13.
    Предложението не се приема.
    Поставям на гласуване другите две предложения на господин Венцеслав Димитров: едното е по т. 1.1. и второто по т. 1.5.2.
    Гласували 163 народни представители: за 64, против 92, въздържали се 7.
    Тези предложения не се приемат.
    Предложенията, които комисията е подкрепила и приела, фактически тук няма да бъдат гласувани, нали така, господин Цонев?
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ще бъдат гласувани.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Кажете тогава, защото така, както сте го направили, не е ясно.

    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това, което приемаме от предложението на народния представител Венцеслав Димитров - увеличаване на субсидията по бюджета на Народно събрание с 1 млрд. лв., трябва да бъде за сметка на т. 3 "Структурна реформа, програми за оздравяване и други", където се намалява числото 310 хил. и 200 млн. на 309 хил. и 200 млн.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване това предложение, което комисията е подкрепила.
    Гласували 161 народни представители: за 145, против 7, въздържали се 9.
    Предложението се приема.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народния представител Владислав Костов.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Костов, искате ли да аргументирате предложението си? Имате думата.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията не подкрепя това предложение.
    ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Аз смятам, че записът не е съвсем точен, защото комисията фактически подкрепя по принцип предложението да се създаде този фонд "Мелиорации", който отсъстваше в разходната част на бюджета. А сега това е прието, само че ние се различаваме в предложените суми. Аз предложих 9 млрд. 830 млн. лв., а комисията предлага 6 млрд. 240 млн. лв. Беше аргументирано това и господин заместник-министърът Радев обясни, че разликата остава във възможностите на план-сметката, която е дадена. Така че аз смятам, че в този смисъл, ако всичко това, което ми беше обяснено, стане така, мисля, че в този смисъл фонд "Мелиорации" ще има средствата, които ще му позволят да осъществи своята дейност през 1998 г.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И оттегляте своето предложение?
    ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Фактически по принцип то се приема.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма нужда да го гласуваме?
    ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Да, при това положение не е необходимо да бъде гласувано.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви.
    Господин Цонев, следващото предложение?
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народния представител Иван Георгиев относно чл. 1, ал. 2, т. 3. Това пак е средствата за структурна реформа да се намалят.
    Комисията не подкрепя предложението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Иван Георгиев в залата ли е? Няма го.
    Поставям на гласуване предложението на народния представител Иван Георгиев, което комисията не е подкрепила.
    Гласували 141 народни представители: за 8, против 96, въздържали се 37.
    Предложението не се приема.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Следващото предложение е на народните представители Калчо Чукаров и Моньо Христов пак относно същата т. 3 на ал. 2 на чл. 1.
    Комисията не подкрепя това предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
    Господин Чукаров има думата.
    КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! През 1995 г. в предишното Народно събрание беше приет един Закон за защита на земеделския производител, в който закон е фиксирано, забележете, 0,5 на сто от брутния вътрешен продукт на страната от бюджета за предходната година да се заделят за фонд "Земеделие". Не до 0,5 на сто, а 0,5 на сто! Това означава, че тази цифра, която сега в момента е отделена за фонд "Земеделие", не би трябвало да бъде 30 млрд., а трябва да бъде 84 млрд.
    Вярно, аргументацията на комисията, че към този фонд "Земеделие" ще постъпват и други средства от приватизацията на общински и държавни предприятия в размер на 51 млрд. лв. е вярна, но в закона точно е фиксирано - 0,5 на сто.
    Аз разбирам трудностите, които изпитва нашата държава от многото пробойни, които съществуват и които трябва да се запушват, но нима не се разбира и докога нашите парламенти и правителства няма да разбират и нима ще се отнасят към земеделието като мащеха към заварени деца? Нима ако земеделието не тръгне напред, ще тръгне всичко останало в нашата страна?
    Затова и моето предложение е наистина от т. 3 към чл. 1, ал. 2 "Структурна реформа, програма за оздравяване" - това е вид програма за оздравяване... След като във фонд "Земеделие" налеем повече пари, естествено, оздравяването на нашето земеделие ще стане по-бързо. Тридесет милиарда - това са средствата, необходими за наторяването само на 5 млн. декара земя. Пет милиона декара земя ли се сее в България? Вярно е, че не всичко трябва да се ползва от фонд "Земеделие", но при тези високи цени, които има на всички консумативи в земеделието, да се заделят само 30 млрд. - и то в нарушение на закона, който аз вече цитирах, за мен е необяснимо.
    Затова аз апелирам към съвестта на всеки от вас да гласуваме немного, само 10 млрд. да се преразпределят от точката, която е записана в "Структурна реформа - програми за оздравяването" и да се предадат към фонд "Земеделие". Тоест вместо 30 млрд., това да стане 40 млрд. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
    Има думата председателят на комисията господин Цонев.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Искам думата за реплика.
    Благодаря Ви, господин председател! Колега Чукаров, абсолютно неточно и некоректно е това, което казахте, по простата причина, че и в предишния, и в този бюджет единствената сфера, в която са уважени сто на сто исканията на министъра, е земеделието. Единадесет милиарда за структурната реформа бяха дадени в гласувания от нас през юни бюджет за 1997 г. Сто на сто са изпълнени тези ангажименти. Сега се дават 30 млрд. Нищо на земеделието не е отказано, откакто това правителство управлява. Смея да го твърдя, защото знам какви са били исканията и са записани стопроцентово. И да употребим думата "мащеха" към земеделието, значи тогава към другите сектори ние не сме мащеха, а какво? Много некоректно и много неточно е това, което казахте. Тридесет милиарда са страшно много пари за хала, в който се намира държавата, а за равнището на бюджета 30 млрд. е огромна сума. И ако бъде оползотворена, както трябва, структурната реформа в земеделието няма да има проблеми да бъде проведена.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. Има думата господин Костов.
    ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми колеги, уважаеми господин Чукаров! Този въпрос ние го разгледахме и в комисията и все пак аз искам да обърна внимание, че тогава се разгледа тази сума за фонд "Земеделие" и също така е записано и в доклада на комисията, че 51 млрд. и 300 млн. лв. са предвидени да дойдат и по линията на Програмата за приватизация на държавните предприятия и отчисленията, които са предвидени в Закона за защита на земеделските производители, както и от другите източници, предвидени в приходната част на фонд "Земеделие". Така че общо се очаква тази сума значително да надвиши средствата, с които фондът разполагаше през 1997 г.
    Друг е въпросът, обаче, господин Чукаров, и според мен той е дори още по-важен - по какъв начин, каква организация се създава в този фонд "Земеделие", как се разходват, кому се разходват и как се възстановяват средствата, които са предоставени по линията на фонд "Земеделие". А там се крие една изключителна дейност, която се нуждае от много голямо подобряване. Слабостта, неефективността на фонда и на неправилното и недостатъчно нормално изразходване на средствата по фонд "Земеделие" според мен - а не само според мен и според много други хора, които наблюдават дейността - са определени слабости в организацията и работата на фонд "Земеделие". Иначе в този си размер този фонд "Земеделие", който сега се предвижда за 1998 г., да разполага с един обем от средства, в значителна степен ще може да удовлетвори нуждите, и то разнопосочни нужди, и не само да стане една институция, която до известна степен субсидира кредитите, но да стане и гаранционен фонд за получаването на тези кредити. Защото банките именно заради ниската ликвидност и слабата гарантируемост не дават кредитите, които биха искали да получават земеделските производители.
    Затова репликата ми към Вас е по-скоро за това, че не бива да отправяме такива силни квалификации, като "мащеха", защото все пак това е един бюджет, който в значителна степен вече дори е по-добър от бюджета за 1997 г. И по-добре се вмества в числата, които ще осигурят едно по-добро развитие на задачите на министерството през 1998 г. Още повече, че то е защитавало тези цифри. Благодаря за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Костов.
    Има думата за дуплика господин Чукаров.
    КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаеми господин Цонев, аз не казах нищо за това, че са осигурени средствата през 1987 г. за земеделието и че това е така. Аз говорих тук, че има приет закон, в който е записано "0,5 на сто от брутния вътрешен продукт", а не "до 0,5". Засега той съществува.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Променяме го в Преходните разпоредби и няма да има нарушение.
    КАЛЧО ЧУКАРОВ: Добре, променяме го.
    Вторият въпрос. Господин Костов, аз съм съгласен, че Държавен фонд "Земеделие" може би има някои пропуски. И особено големи са пропуските по отношение събираемостта на това, което се отпуска. Но това е друг разговор, друга тема, която ние трябва да коментираме и да обсъдим. И това трябва да направим с промени в Закона за защита на земеделските производители, където е третиран въпросът за земеделието. Но сега действащият закон дава право и не само дава право, а той задължава да бъдат заделени тези средства. Затова е и моят апел и моето желание е да отпуснем колкото се може повече от така оскъдните пари от приходите в бюджета.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Чукаров.
    Има думата господин Нешев.
    СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаем господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз искам да подкрепя предложението на господин Чукаров не защото имам отношение към цифрите или към това дали са удовлетворени изискванията на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа. Искам да ви кажа, че селскостопанското производство е една стратегическа позиция във всяка държава. Искам да ви обърна внимание, че всички страни в Европейския съюз получават дотации от правителствата си за това селскостопанско производство. Искам да ви кажа, че една Гърция, член на Европейския съюз, също получава дотации. И ние не сме в състояние сами да поддържаме едно нормално селскостопанско производство, което да бъде конкурентоспособно не на външния пазар, а на собствения ни пазар. Чуждите производители идват тук и притесняват нашите производители.
    Искам да се обърна към министъра на финансите с най-добри чувства, аз зная притесненията на държавата, но ако ние не определим необходимите средства, за да стимулираме селскостопанското производство, има опасност да бъдем във фазата на национално незащитена страна, а това вече е опасно за държавната ни сигурност. Този отрасъл не бива да се подценява. Една държава не може да остане да не се самоизхранва, да разчита на такъв голям внос на селскостопанска продукция. Затова Ви моля, господин министър, намерете начин - или от приватизационните постъпления, или отнякъде, но трябва да дадем възможност на селското стопанство да получи един стабилитет и един по-добър шанс отколкото досега през тези 8 години. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Нешев.
    Други желаещи за изказване? Няма.
    Поставям на гласуване предложението на господата Калчо Чукаров и Моньо Христов, което не е подкрепено от комисията.
    Гласували 160 народни представители: за 64, против 42, въздържали се 54.
    Предложението на господата Калчо Чукаров и Моньо Христов не е прието.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Двадесет и първото предложение е на народните представители Касим Дал, Айруш Хаджи, Хасан Адемов, Кемал Еюп, Мюмюн Емин, Лютви Местан и Ахмед Юсеин: в чл. 1, ал. 2, става въпрос за фонд "Земеделие", сумата да се увеличи с "10 млрд.", а за фонд "Тютюн" с 3 млрд.лв.
    Комисията не подкрепя предложението, тъй като в Програмата за приватизация на държавни предприятия през 1998 г. (обн., ДВ, бр. 116 от 1997 г.) се предвижда Държавен фонд "Земеделие" и фонд "Тютюн" да получат само от там съответно 51 млрд. 268 млн.лв. и 7 млрд. 887 млн.лв.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Имате думата.
    ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа, уважаеми господин министър! Тютюнопроизводството е стратегически отрасъл на икономиката, който засяга интереса на около 100 000 семейства, за които няма други алтернативни възможности за трудова заетост. Една от реалните стъпки за подпомагане на този отрасъл е изграждането на фонд "Тютюн", като този акт е дело, доколкото на мен ми е известно, на всички политически сили в предишните народни събрания.
    Ние смятаме, че мястото на този фонд е именно в Закона за държавния бюджет и то на отделен ред. Действително, предлага се алтернативно решение на проблема чрез Програмата за приватизация, но това решение се отлага за неопределено време в бъдещето и от друга страна изважда проблема от контрола на Народното събрание.
    Освен това ще има реална необходимост от намесата на фонд "Тютюн" може би още през месец април 1998 г. поради очакваните затруднения на търговските дружества по изкупуване на тютюните в резултат на сериозното количество тютюни, които се очакват от реколта 1997 г.
    Поради всичко това ние настояваме нашето предложение да се гласува и се надяваме то да получи подкрепата на уважаемите госпожи и господа народни представители.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Местан.
    Други желаещи да вземат думата? Няма.
    Поставям на гласуване предложението на седемте народни представители, което не е подкрепено от комисията.
    Гласували 141 народни представители: за 50, против 62, въздържали се 29.
    Предложението на господата Дал, Хаджи, Адемов, Еюп, Емин, Местан и Юсеин не е прието.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Двадесет и второто предложение е на народния представител Кирил Ерменков и е относно чл. 1, ал. 2, т. 2:
    "В чл. 1, ал. 2, т. 2 се добавя нов ред:
    - отчуждаване на земеделски земи за нуждите на комплекс "Марица-изток" - 11 200".
    В т. 4.5. преди абзац "Други бюджетни сметки - 6 147.0 да се добави: "фонд "Безопасност и съхраняване на радиоактивни отпадъци" - 200.0; фонд "Извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация" - 300.0".
    Комисията подкрепя предложението относно т. 4.5 и то е отразено в § 26, ал. 2.
    Предложението относно отчуждаването на земеделски земи за нуждите на комплекс "Марица-изток" не е подкрепено от комисията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Златев, заповядайте!
    ЗЛАТКО ЗЛАТЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз, както и д-р Димитър Иванов, господин Ангел Малинов и господин Петко Илиев сме подписали това предложение, което прави господин Ерменков. Четейки текста на доклада, останах с впечатление, че то е било задълбочено обсъдено именно в частта му, свързана с енергийния комплекс "Марица-изток", който осигурява трайно около една трета от електроенергията на страната.
    Искам да привлека вашето внимание върху проблема с отчуждаването на земеделските земи, тъй като именно там се създава пазарът на земята, и предстои няколко десетки хиляди декара да бъдат отчуждени още през следващата и по-следващата година за нуждите на въгледобива и в крайна сметка на електропроизводството. Неосигуряването на тези средства ще предизвика срив в енергетиката със сигурност, а проблеми, свързани с конституционното право за неприкосновеността на частната собственост вече не са прецедент. Аз искам съвсем задълбочено да погледнете на този проблем и да подкрепите това предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Златев.
    Други желаещи да вземат думата? Няма.
    Господин Цонев, трябва да поставим на гласуване само отчуждаването, тъй като това предложение не е прието от комисията.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване предложението в чл. 1, ал. 2, т. 2 да се добави нов ред.
    Гласували 160 народни представители: за 63, против 72, въздържали се 25.
    Предложението на господин Ерменков за промени в чл. 1, ал. 2, т. 2 не е прието.
    Заповядайте, имате думата за процедура.
    ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам работното време на днешното заседание да бъде удължено с два часа с оглед важността на точката, която разглеждаме. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Величков.
    Противно становище има ли? Няма.
    Поставям на гласуване предложението на господин Величков за удължаване на работното време днес с два часа, което означава до 16 ч. Моля да гласуваме.
    Гласували 151 народни представители: за 97, против 47, въздържали се 7.
    Народното събрание реши днешният работен ден да продължи до 16 часа.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Двадесет и третото по ред предложение е на народния представител Кръстьо Трендафилов и е относно чл. 1, ал. 2.
    Комисията не подкрепя това предложение. Предложението относно фонд "Мелиорации" вече казахме къде е подкрепено и къде е отразено.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Трендафилов, имате думата.
    КРЪСТЮ ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги народни представители! Вече няколко пъти от трибуната се защитава увеличаването на субсидията на фонд "Земеделие", фонд "Тютюн", фонд "Мелиорации" от почти всички парламентарни групи и аз се учудвам на упоритостта на правителството да не се съобрази с тези предложения.
    Какво имам предвид?
    Уважаеми колеги, когато говорим за структурна реформа и за ефективна помощ на държавата, за най-бърза възвръщаемост на средствата, които ще се вложат, аз мисля, че 1997 г. показа, че това е земеделието. Това е отрасълът, който, първо - тук Нешев каза, че е въпрос и на национален суверенитет, а второ, това е отрасълът, който наистина в момента е в състояние бързо да излезе от кризата, в която се намираме, и да подпомогне решаването на кризисните ситуации в останалите отрасли на страната. Това е единият проблем.
    Вторият проблем. Аз не искам земеделието да се разглежда само като отрасъл, който осигурява продоволствието на страната. Отрасълът дава доходи на 23 на сто от населението, което живее в селата и разчита единствено на доходи от земята. Отрасълът или самата земя като средство за производство осигуряват доходи на 55 на сто от земеделието, което има малко или повече земя и разчита на доходи от тази земя, т. е. решава се директно социалната функция на държавата.
    И трето, тези субсидии са жизнено необходими на земеделието, защото, уважаеми господин министър, ако ние догодина не внесем поне 500 комбайна - прибираща техника, смятайте, че ще жънем до септември месец. Техниката вече категорично е морално и физически остаряла, вносът е много малък и помощта на фонда или в случая на държавата предимно за инвестиции, инвестиции, които наистина ще се възстановят... И тук бележката на господин Костов, че събираемостта на средствата от фонда не е особено голяма, не оправдава фонда. Сигурно има достатъчно кусури и може да се критикува, но за 1996 г. не са събрани 250 млн. лв. от раздадени заедно с кредитите на банките милиарди левове. Имам предвид отчета за 1996 г., тъй като 1997 г. още не е приключила и не мога да кажа.
    Така че отново се обръщам към вас. Не знам за кой път вече всички колеги се обръщаме към парламентарната зала. Мисля, че ние като законодателен орган и като орган, на който е възложено за определи политиката за 1998 г. на Народното събрание, структурната реформа, би трябвало да доведем до това да се насочват достатъчно средства за земеделието, за подкрепа на този отрасъл, а той ще ни се отплати - в това съм убеден.

    И тъй като имам още едно предложение, за да не взимам думата втори път, става дума за завишаване на субсидията на община Враца. Положението там наистина е много неприятно. Въпреки че, надявам се, господин Цонев ще ми каже, че увеличението е 267 на сто и какво се оплакват врачани. Това е така. Но тази община почти беше на самоиздръжка. И вследствие на факта, че "Химко", Враца е в процедура на приватизация и работи на загуба в момента, общината наистина е в изключително тежко положение. И няма никаква опасност в следващата година това положение да се подобри.
    Още повече има един момент, който аз ще подхвърля на вниманието на господин министъра. Има един неприятен факт. Лично аз в момента не мога да предложа как да се реши. "Химко", Враца е внесъл "данък върху печалбата" на общината 2 400 000 000 лв. И тъй като от месец май работи на загуба, сега започва да си тегли вноските, които е направил в общината.
    Това се отнася и за други общини, не само за Враца.
    Аз мисля, че би трябвало да се намери някакво законово решение, с което един път внесени средствата, които са изразходвани... Просто, която и да е община, не би била в състояние да ги върне в рамките на бюджетната година. И това е едно непосилно бреме, което поставя наистина пред невъзможност да функционират общините в тази ситуация. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Трендафилов.
    Господин Цонев има думата.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин Трендафилов, съвсем кратка реплика. Аз мисля, че Вие чукате на отворена врата. По отношение на това, което казахте и Вие, и останалите колеги, които се изказаха, за средствата за фонд "Земеделие", чукате на отворена врата. Всякъде другаде можем да обвиним правителството, всякъде другаде то би имало някакви поводи да мълчи, но по отношение на земеделието няма никакви поводи да се срамува от своите действия или да смята, че не е дало достатъчно. Исканите от вас 84 млрд. всъщност са 81 млрд., осигурени по два пътя - единият път е чрез директната субсидия, другият път е чрез отчисленията от средствата, които ще се получат от реализация на програмата за приватизация, за която вече хора от вашата парламентарна група казаха, че е силно занижена. Значи при едно преизпълнение там и средствата в този фонд, и във фонд "Тютюн" ще се увеличат.
    И всички аргументи, които ни изтъквате тук, колко е важно земеделието, ние ги споделяме не по-малко от Вас. Именно затова през тази година предприехме и по други линии подпомагане на земеделието. По много други, които сега не искам да изброявам.
    И фактът, че държавата пое гаранции по кредитиране единствено на изкупуване на селскостопанска продукция, за нищо друго не пое такива гаранции, през тези 7-8 месеца от тази година, пак е в подкрепа на това, че и правителството, и управляващото мнозинство, и опозицията гледаме в една посока. И тази посока е стимулиране на земеделието.
    Колкото до общините, може би тук е мястото да кажа, че преди да обсъждаме всички предложения, аз си зададох въпроса. Ясно е, че ще трябва да разглеждаме много предложения за общините. Ясно е, че повечето от тях са около минимума, около критичния праг, под него или малко над него. Ясно е и друго, че няма справедливо разпределение на средствата на субсидиите за общините.
    Затова аз си зададох въпроса: дали трябва да тръгваме по линия на предложенията да увеличаваме и да намаляваме, след като няма начин да бъде доказано кое точно е обективното в случая. Естествено, че всички имат нужда.
    Тогава отправихме въпрос към Министерството на финансите и получихме отговор. И аз обещах на представителите на Министерството на финансите, които се занимават с тази материя, че ще помоля народните представители, всеки за своята община, да провери дали субсидията е определена съгласно действащата методика и съгласно зададените от общините параметри по тази методика. Ако няма никакви отклонения от зададените параметри изчисляването по формулата, това би означавало само едно нещо - че не е направен диференциран подход, тоест не са облагодетелствани едни общини за сметка на други.
    А че методиката е несъвършена, аз не мога да се сетя и не мога да си помисля дори, че някой от нас може да измисли методика, която ще бъде съвършена и ще удовлетвори всички общини.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
    За дуплика има думата господин Трендафилов.
    КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Започвам от втория проблем. Аз не оспорвам методиката. Смятам, че методиката от 1993 г. е усъвършенствана достатъчно. Тя обаче не отчита крайните екстремни ситуации.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ (от място): Дайте параметри тогава, да я променим.
    КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Тук няма параметър, тук има политическо решение. Няма параметър. Не може да предвидим утре дали Димитровградският завод ще работи или, примерно, "Нефтохим" или някои други. Говоря за крупните обекти, които имат решаващо значение. Така че въпросът наистина е на преценка.
    Аз не оспорвам методиката. Методиката работи според мен добре. Разбира се, ако трябва, да се усъвършенства и да се изчистят крайните случаи. Защото те винаги са крайни и заради това са крайни, всъщност и не могат да удовлетворят всички.
    Що се отнася до земеделието. Аз не оспорвам това, че много неща се направиха за земеделието. Но вижте, въпрос, отново казвам, на политическо решение е сега именно да помогнем. Защото този отрасъл наистина може сега, тази и следващата година да покаже, че ще излезе от кризата. Ако ние не направим това следващата година и не помогнем да се внесе техника в следващата година, в следващите години ще ни се налага да отделяме твърде много средства, а едва ли тогава ще ги намерим.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Трендафилов.
    Поставям на гласуване неприетото предложение, направено от народния представител Кръстьо Трендафилов.
    Гласували 172 народни представители: за 68, против 86, въздържали се 18.
    Предложението на господин Кръстьо Трендафилов не е прието.
    Господин Цонев, имате думата.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народния представител Светослав Лучников, относно чл. 1, ал. 2, т. 3 и т. 4.2 на същата алинея, на същия член.
    Комисията не подкрепя предложението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има думата господин Лучников.
    СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър! Уважаеми дами и господа! Аз винаги съм бил против прекомерното субсидиране на губещи предприятия, на тези "воденични камъни" на нашето народно стопанство. Тази година, по тазгодишния бюджет, се предвиждат 433 млрд. лв. за подпомагане на губещи предприятия. Обяснява се, че това е крайно необходимо. Обяснява се, че и без това ще настъпи страшен срив.
    Аз винаги обаче съм поддържал, че тази загуба трябва да се анализира и да се субсидира наистина само дотолкова, доколкото е непредотвратима.
    За да покажа, че не се правят достатъчно анализи, аз поставих и на министъра на транспорта Краус актуален въпрос от тази трибуна: правени ли са неоправдани отстъпки преференциално на някои фирми, на бивши министри и генерални директори на Българските държавни железници от тарифите, които намаляват техните приходи.
    Министър Краус има доблестта от тази трибуна да признае, че в резултат на такива необосновани преференции приходите на Български държавни железници за 9-месечието са намалени с 15 млрд.лв., от което бюджетът е загубил плюс това 1,5 млрд. данък върху добавената стойност.
    Нека да екстраполираме тези 15 млрд. към една година - те ще станат 20 млрд.
    Тази субсидия обаче отново е предвидена за Българските държавни железници.
    Аз питам: по този начин ли ние ще насърчаваме оздравяването на нашето стопанство, като даваме с лека ръка субсидии на тези, които не се погрижват сами да не губят?
    А министър Краус обеща, че тези неправодадени преференции догодина няма да се дадат. Следователно тези пари ще постъпят в Български държавни железници. Защо тогава ще предвиждаме увеличена субсидия?

    Затова аз предлагам, тъй като не ми е проблем и не ми е работа да решавам проблемите на целия бюджет, но само тук аз предлагам субсидията по т. 3.1. да бъде намалена със 7 млрд. лева, които да се дадат за увеличаване субсидията на съдебната власт.
    Сега съдебната власт ние я нарочихме и я изкарахме главния виновник за престъпността в България, но ако ние продължаваме да й кастрим ресурсите, още повече ще намалим нейните възможности за противодействие на престъпността. Самият премиер Костов в няколко свои изявления каза, че на тая власт трябва да се дадат пари, за да може да се иска от нея ефективност.
    Сметките показват, че за да получи тя 144% увеличение на своята субсидия, каквато имат другите ведомства, които получават такава от бюджета, и за да може да се разкрият предвидените апелативни съдилища, които ще влязат в действие от 1 януари, е необходимо най-малко да се увеличи нейната субсидия със 7 млрд. лева.
    Именно това е моето предложение: да се намали субсидията по т. 3.1 и да се увеличи субсидията на съдебната власт със 7 млрд. лева.
    Аз много моля да ме разберете добре, господин министър, и вие, колеги. Моите предложения нямат намерение да се противопоставят на бюджета; моите предложения нямат намерение да слагат прът в политиката на правителството, защото едва ли има човек, който така последователно да поддържа това правителство, както го поддържам аз. Но разберете, недейте смята, че някои бюрократи са безпогрешни; че някои хора, които си позволяват да лобират за някои ведомства, са безпогрешни и безукоризнени. Нека да помислим, защото след това признание на министър Краус какво искате повече, какви доказателства искате повече?
    Аз ви моля да приемете моето предложение, за да възстановим наистина една необходимост. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Лучников.
    Има думата за изказване господин Миков.
    МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Аз бих искал също да се абстрахираме от политическите си чувства, когато обсъждаме бюджета на съдебната власт. В тоя смисъл и от собствено име, и от името на колегите от групата желая да подкрепим направеното предложение от господин Лучников, защото ние често тук и в медиите, и навсякъде коментираме бързината на делата. Ами разберете, колеги, когато няма пари за експертизите и не могат да се свършат, и делата се забавят.
    Коментираме кадрите на съдебната система. Ами когато заплатите на един младши съдия, на един районен съдия са такива, че са по-ниски от аналогични категории служители с по-ниска степен на образование в други ведомства, там има плодна почва и за корупция, макар че не заплатите решават всичко.
    Съвсем малко е това от нуждите, но без него ще обречем отново на забавяне въвеждането на новата триинстанционна система. Затова нека погледнем към тая власт, нека й подскажем и ние, че отново изискваме тя да бъде на висотата на своите отговорности! Благодаря ви и смятам, че ще подкрепим предложението на господин Лучников.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Миков.
    Проф. Стоилов има думата за реплика.
    СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Всъщност към двамата оратори, които, нямам нищо против, нека пледират за увеличаване на средствата, предоставени на съдебната система, но не и да посягат на парите, които се дават на Български държавни железници. Това са услуги, до които опират милиони хора. Те не разполагат с фордове и понтиаци.
    Тарифите на БДЖ, максимално изстисквани, представляват нарастващ проблем за обикновените хора, когато се придвижват и когато трябва да ползват услугите на БДЖ. Вие не можете да искате от тези системи за една година да направят невъзможното, т.е. да отидат към такова рязко свиване на разходите. Системи като БДЖ предлагат услуги, които имат подчертана, силна социална страна. Това влизане, така да се каже, в кожата на едни по-ниски разходи ще става постепенно. И тук не трябва да си играем на такава демагогия. Хвърляме пари за системи, които са губещи. Това не е като едно производствено предприятие, където поради лошо управление и редица други фактори, свързани с неговото положение, се превръща в дупка, където ако субсидираме, наистина наливаме пари.
    Системи като БДЖ са нещо съвършено различно, господин Лучников и господин Миков. Така че намерете ресурс, предложете го на съдебната система. И вие трябваше да подкрепите, когато ви насочваме вниманието към възможни увеличения на приходната част. Имаше един момент, когато залата с 4,5, 6 гласа гласува в полза на това да бъде запазено лихвеното равнище. Това е много показателно. Тоест в цялата зала имаше колебание, което беше почти на границата.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Нямаше ги просто, бяха отвън.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
    Господин Лучников за дуплика.
    СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър, уважаеми господин Стоилов! Явно, че Вие нещо не сте разбрали от това, което аз говорих.
    СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Всичко разбрах.
    СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Ние показахме точно ресурса. В 1997 г. са направени преференциални отбиви в тарифите и за товарни превози на фирмите на бившия министър на железниците господин Веселин Павлов, на бившите главни директори на Български държавни железници и на свързани и близки до тях лица, от което Българските държавни железници са били лишени от приход за 9-те месеца от 15 млрд. лева, което господин министърът Краус имаше доблестта тук да признае, за което аз му изказвам моите уважения. Тези пари са предвидени като субсидия на железниците за 1998 г. Защо ще им даваме тая субсидия, когато те ще си я получат, ако наистина изпълни обещанието си министърът и не дава повече такива неоправдани преференции в размер на 50 до 60 на сто от утвърдената тарифа? Ето за това става въпрос.
    А за пътническите превози изобщо не става въпрос, те не се засягат. Става въпрос за това, че приходите на железниците ще бъдат увеличени, само ако те бъдат наистина в състояние да изпълнят обещанието на министъра и да не дават повече такива нецелесъобразни и то не съвсем безкористни преференции. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
    Има думата министърът на финансите господин Муравей Радев.
    МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители! Добре е да се опитвате да бъдете праволинейни. Например преди малко господин Трендафилов от тази трибуна съобщи, че за община Враца, ако не се лъжа, понеже "Химко" бил в приватизация, много сериозно се намаляват печалбите, даже са на загуба, и общината оттам има финансови неудачи.
    Аз ще помоля него и неговите колеги от опозицията да си представят, че общината е една държава, защото в държавата има такива много по-мащабни приватизационни процеси, и когато говорят за ленива приходна част и когато говорят за това, че тя е предварително обречена при изпълнение, да се съобразяват и с тези елементи, които ви е удобно да казвате за едно отделно място, но за държавата като цяло не ви интересува какво там става като комплексно отражение на тези процеси, за които твърдите, че в общината се наблюдават. Тоест не бива аршинът да бъде различен за общината и за държавата.
    По отношение на съдебната власт. Съдебната власт тази година получава субсидия 250%. Ако искате, гласувайте още 7 млрд., да стане 500%, но не бива да се твърди от трибуната, оттук, че тези разходи, които са предвидени в това перо, от което искате да ги вземете, са, видите ли, едва ли не нещо, което може да бъде намалявано и се хвърля в бездънната паст на промишлеността.
    Не е точно така и съвсем не е така, защото ако говорим за БДЖ и вадим един случай, един порочен случай на една много порочна практика, съществувала дълги години, то не бива да правим заключение за цялото, за всички средства, предвидени там, защото там са заложени онези финансови възможности на държавата, които дават на хората възможност да не плащат тока толкова, колкото струва, да не плащат парното толкова, колкото струва.

    Вие знаете за "Топлофикация", ако обърнете доклада, който придружава този бюджет, който бе внесен на първо четене, там има няколко изречения за това колко точно поема бюджета за отраслите на "Топлофикация", колко се плаща от населението. Ако искате да направим цените такива, каквито пазара е определил като тяхна стойност или себестойност дори, да не говорим за печалба, то тогава съвсем други измерения биха имали социалните позиции на парламента, на мнозинството, което управлява държавата в момента и на правителството. Но това е една много голяма тема.
    Аз смятам, че достатъчно балансирано правителството и управляващото мнозинство са отделили от оскъдния ресурс, който в момента вие одобрявате или преразпределяте и са определили онази част, която би могла да бъде заделена за подпомагане на онези стойности, които са все още недостъпни за изплащане от масовия българин. Обратното означава - цената на тези услуги, на тези продукти да отиде на пазарните си стойности, бюджетът да няма ангажимент към тях и населението да ги поеме на гърба си. Аз смятам, че това не бива да правим тази година. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин министъра.
    Има думата господин Пирински за изказване.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Имам да кажа само няколко думи.
    Имаме пример на объркване на различни теми и оттам - да не решим нито една. Безспорно е, че съдебната система ще осъществява една много дълбока реформа в съответствие с новото законодателство, което приема в момента парламента. Така че простото сравнение между субсидии досега и за следващата година, не работи.
    И аз подкрепям колегата ми, господин Миков и господин Лучников, в тяхното предложение да се завиши субсидията за съдебната власт със 7 млрд. лв.
    Предложението обаче на господин Лучников този ресурс да се вземе оттам, откъдето той предлага, очевидно е необосновано. И аз няма да повтарям аргументите на господин министър Радев, защото действително да се бърка там, където всеки лев е разчетен, за да се осигури възможния минимум на стабилност в отделни системи, да не се допусне по-нататъшното разрушаване на структури, е напълно обоснован аргумент. И аз тук изцяло споделям позицията на господин Радев.
    Трето - два пъти в тази зала тази сутрин се прави предложение за откриване на ресурс от 100 млрд. лв., напълно реални, които да могат да бъдат насочени към такива нужди именно, по които не се спори в залата. Веднъж го направи господин Стоилов, веднъж го направи Венцеслав Димитров, който всички признаваме, че когато говори - говори със зная на въпросите, със знание на детайлите. Този източник е предвиденият разход за лихви по държавния бюджет. И всички разчети, които могат да са достатъчно надеждно обосновани от гледна точка на очакваните равнища на лихвите показват, че такава икономия е напълно възможна.
    Както каза и господин Стоилов, гласуването в залата на два пъти показа, че с няколко гласа е разликата между онези, които считат, че може да се направи такава икономия и онези, които не считат така.
    Според мен тук, при тези резултати от гласуването се получава превес на гласуващите "против" не толкова по убеждение, колкото по, така да се каже, принадлежност към мнозинството.
    Ето защо аз бих предложил и на Вас, господин председател, и на председателя на Бюджетната комисия, на министъра на финансите, да прецените в хода на работата по второто четене, не е ли възможно да се направи още веднъж преглед на този разчет - за разходите за обслужване на дълга, лихви, да се види не е ли възможно там да се направи икономия със сериозен разчет за сумата, която се докаже, че е възможно да бъде икономисана и тази сума да бъде насочена за тези предложения, по които пленарната зала очевидно по принцип е съгласна, независимо от парламентарните групи. Това са предложенията на господин Венцеслав Димитров, това е и предложението, което току-що направи и по което дискутираме - на господин Лучников.
    Така че господин председател, това ми е конкретното предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Лучников има думата за реплика.
    СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа. Изглежда, че аз днес се изразявам много погрешно или не мога да бъда разбран. Аз ви казвам конкретно: министър Краус призна, че 15 млрд. приходи са постъпили по-малко в железниците поради неправилно дадени преференции. Той обеща, че тези преференции през 1998 г. няма да бъдат направени, следователно приходите в държавните железници ще постъпят такива, каквито са по тарифите. Това значи, че 20 млрд. лв. ще постъпят повече приходи в железниците, отколкото са постъпили през 1997 г. И тогава, питам аз, защо ще им даваме допълнително на железниците субсидии?
    Тук не става, господин министър, дума за "Топлофикация", не става въпрос за НЕК, не става въпрос за тези неща, където ако надникнете, ще видите, че и там сте били твърде щедри в субсидиите, но аз не искам да поставям този въпрос. Аз поставям конкретно въпроса да се намали субсидията на Български държавни железници за сметка на спестяване на средства за даване на правосъдната система. И в това няма абсолютно нищо лошо. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
    Имате думата, господин Пирински.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин Лучников, заблуждавате се!
    Бяхте разбран за това, което казвате и от предишните изказали се, и от мен.
    Въпросът е че Вие не сте точен - тези допълнителни суми, за които говорите, са разчетени, дадени са за ценови разлики в транспорта и те не са никакъв резерв.
    Освен това, господин Лучников, Вие знаете, че извън разчетените средства и за БДЖ, и за други системи има огромни непокрити, крещящи нужди в тези системи. Вие сам знаете какво е състоянието, да речем, на влаковете, така че ако има някаква икономия, тя очевидно би трябвало да отиде там, където е нуждата от нея. Така че разбран сте, бъдете спокоен, но не сте точен.
    И пак апелирам да реализираме Вашето предложение, но от източници, които са напълно реални.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пирински.
    Ще поставя на гласуване предложението на господин Лучников ...
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ, встрани от микрофоните): Но аз направих едно процедурно предложение, господин председател.
    Господин Джеров очевидно не е могъл да Ви го предаде.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Думата има господин Цонев.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Разбрах много добре предложението Ви, господин Пирински. Вие го правите за трети път днес.
    Ако не съм взел думата да отговоря това е, защото го направихме десетина пъти поне в комисията. Разбира се, че е редно да го направим и в залата.
    Мислех да направя това свое обобщение при финала на бюджета, защото то е много характерно, но явно ще се наложи да го направя тук.
    Вижте, ключовата дума при всеки бюджет, най-много и най-вече при този, е думичката "баланс". Трябва при съставянето на всеки бюджет, а аз твърдя, че при този бюджет това е направено, да бъде намерен баланса - балансът между реалните приходи и тези, които, ако бъдат предвидени, ще донесат риск за бюджета, риск за системата. Балансът на нуждите, на крещящите нужди на всяка бюджетна сфера! Балансът на всички онези приоритети, които ние искаме да заложим! Балансът на разходите! Балансът на всичко това, за което днес ние тук говорим и което е отразено в този бюджет.
    И аз намирам, и съм го изказал това свое становище вече и при първото четене на бюджета, че най-голямото достойнство на този бюджет е, че е намерил баланса между всички тези неща.
    И затова не подкрепям предложения за търсене и разкриване на приходи, както примерно биха се търсели полезни изкопаеми, защото става въпрос за риск в системата. Ние сме в условията на валутен борд. Аз разбирам професор Стоилов, когато казва: не се крийте зад риска. Не се крием зад риска, а го отчитаме, професоре. Той е съществуващ риск и е риск не за парламентарното мнозинство, не за правителството, а е риск за страната, риск за системата на борда, която, ако се провали, нямаме никакъв шанс, нямаме ход. Без ход сме и ние, и вие. Затова търсим разумния риск, разумния риск при отразяване на приходите, търсим разумния баланс в крещящите нужди на всички бюджетни сфери. И аз мисля, че този бюджет го е намерил. Затова и аз, и министърът, и заместник-министърът не отговаряме на тези предложения. Не защото не ги разбираме. Защото смятаме, че това е равнището на приходите, които няма да донесат риск, които ще можем да изпълним без да има риск за системата. Много по-важно е да поемем риска от това, че преизпълнението на приходната част на бюджета може да бъде по-голямо и да отидем в риска да ги преразпредели Министерският съвет, отколкото да поемем другия риск. Аз другия риск не мога да поема, уважаеми колеги народни представители от опозицията. Ако някой може да го поеме, да дойде тук и да го поеме. Това е риск за системата.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Първа реплика от господин Пирински.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин Цонев, репликата ми е следната: аз не Ви приканвам да поемете неоправдан риск. Това бяха думите и на господин Стоилов.
    ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС, от място): За мен той е неоправдан.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Но Вие на второ четене трябва да убедите и пленарната зала, и обществото, че не се презастраховате. Защото иначе не можете да отговорите на критиките, че не сте обхванали необхванати приходи, че сивата икономика си остава необложена и т.н.
    Предложението, което направих, господин председателю, е не да се вземе решение за допълнителен разход и за орязване на приход, а за проверка още веднъж именно на този разчет за лихвите - разходите за лихви, които са заложени в бюджета сега, за да се убедим, че наистина тук е преценено реално колко трябва да се разходи.
    Възражението срещу това да се вглеждаме по-подробно в тези числа на второ четене, защото това е станало на първо, е неиздържано, господин Цонев. Защото именно по конкретните въпроси, по които на първо четене не е станал такъв дебат, ако искате нашето сътрудничество, трябва достатъчно детайлно и конкретно да ни убедите, че рискът е разумен и да го поемаме заедно, като никой не ви тласка към неразумни рискове. И вие да ни убедите, че това, което е заложено, е възможно разумното. А именно в тези случаи, както показва и гласуването в пленарната зала, не само ние, но и много народни представители от други парламентарни групи не са убедени в това. И основната критика, че това е един презастрахован, изкуствено занижен бюджет ще звучи, докато не се опитате да ни убедите в обратното.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пирински.
    Думата за втора реплика има господин Стоилов.
    СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Изказването на колегата Цонев звучеше като упрек към всички, които през изминалите четири-пет часа правеха по моему премислени и аргументирани предложения за въвличане на допълнителен ресурс в приходната част на бюджета. Ако вземем темата за лихвите, аз съм напълно наясно, че в България към лихвеното равнище, за да бъде привлекателно, и особено за външни инвеститори, трябва да има и някаква премия. Но да не навлизаме в тази специална материя. Или когато разисквахме темата за ДДС и ви връщахме към 1996 г. неслучайно - година на две различни ставки на ДДС, с това търсехме конкретни аргументи, числово измерени повече или по-малко, с които да покажем. Прави сте, в условията на действащ механизъм на валутния борд трябва да се харчи само толкова, колкото се събира. Тук нямаме различия. Но не трябва именно в условията на валутен борд като край някакъв мангал спокойно да си живеем в търсене на ресурс за приходната част. И ние ви обръщаме внимание към такива допълнителни ресурси, поне част от които трябва да вкараме в приходната част.
    Ние сме също като вас за това да няма такива рискове, които да заплашват бюджет със сриване.
    И, приключвам, господин председател. Един много силен аргумент за маниера, по който се прави бюджетът за 1998 г., че е същият, по който се направи през 1997 г., е фактът за прекалено голямото преизпълнение на приходната част, или на прекалено големия излишък. Няма да искаме от министър Радев да споменава числа. През 1996 г., когато от тази трибуна се пледираше за силно увеличение на приходната част, ДДС към брутния вътрешен продукт е 7 на сто. През 1998 г. се залага 7 на сто.
    Господин министър, няма ли да направим една малка крачка, да стане 7,2-7,3 на сто?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на професор Стоилов.
    Господин Миков има думата за трета реплика.
    МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин Цонев! Що се касае до риска от дебалансиране в някои части на бюджета, трябва именно при това положение ние да отчетем, че става въпрос за бюджета на една отделна власт, на която ние възлагаме твърде големи отговорности. Това първо. И тук става въпрос за риска от нещо друго: за риска от продължаващото състояние такова, каквото е. Не че тази дребна субсидия от 7 млрд. ще оправи съдебната власт. Тя ще покаже едно отношение. И аз се извинявам на господин министъра, но мисля, че е некоректно да казвате, че 250 на сто е увеличен бюджетът на съдебната власт. Числата като че ли показват нещо друго.
    МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): Повече, 252 на сто!
    МИХАИЛ МИКОВ: Не знам как ги правите тези сметки, възможно е и така да е, аз не съм вещ в математиката. Но разберете, сложете от едната страна риска на бюджета сам за себе си и, от другата страна, риска от продължаващото състояние на съдебната система, отношението й с изпълнителната, законодателна власт, с големите й отговорности в борбата с престъпността и бързото правосъдие, което искаме от нея в условията на триинстанционна система без пари. Няма да стане. Така че, когато има рискове, те трябва да се пресмятат и сравняват един с друг.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
    Думата за дуплика има господин Цонев.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, ще уважа вашето искане в залата да защитаваме всяко предложение и всеки отказ от прието предложение. Щом така искате и щом оставате с убеждението, че нямаме аргументи, оттук нататък ще ставам и ще защитавам всяко предложение. Имаме достатъчно аргументи. Имаме и достатъчно време - седмицата е пред нас. Щом така искате, с удоволствие, чувствам се достатъчно подготвен да отговоря за всички неща, на които сме отказали и тези, които сме приели.
    И за да изпълня първата част от ангажимента си, ще ви отговоря защо не искаме да намалим лихвените плащания и защо смятаме, че те са преценени добре и ние не очакваме от тях сериозен резерв. Защото, първо, една голяма част от лихвените плащания са по външния дълг, където има много сериозни рискове, където има сериозно раздвижване на пластовете по отношение на лихвите, което се отразява. И в прогнозите е предвидено такова завишение, което ще се отрази.
    СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Нашата теза е само за вътрешните лихви.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Второ, една голяма част от вътрешния дълг през тази година... Ето, професоре, говоря за вътрешния дълг. Една голяма част от вътрешния дълг през тази година беше интернационализиран и Вие го знаете това нещо. Коментирахме го. По него се плащат доларови лихви. Как отчитате движението на долара спрямо марката и оттам спрямо лева? Там не трябва ли да оставим резерв? Не трябва, нали? Трябва да вървим така през просото. Не можем да вървим така.
    Трети момент. Всички специалисти в тази област казват, че ние трябва да прогнозираме лихвеното равнище в България съобразно лихвеното равнище на страната на валутната котва плюс 500 лихвени пункта, които са рискови, които са нормални за действието на валутния борд, които са нормални за страната.





    Прогнозните лихвени равнища в Германия за следващата година са 4,5-5 на сто. Плюс тези 500 пункта правят 9,5-10 на сто. Ние сме заложили точно 10. Какво повече от това искате да направим? Защо не се смятат нещата такива, каквито са, с всички фактори.
    Ето затова ние смятаме, че в лихвите не можем да търсим резерв. Не можем да търсим разумен резерв.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
    Ще го разочаровам, че няма да има възможността, която заяви като намерение, защото единствените, които могат по всяко време да говорят в Народното събрание, са министрите. Народните представители и когато са председатели на комисии, се ползват с правата, дадени им от правилника. А там никъде не е казано, че на всяко изказване председателят на комисията трябва да дава обяснения. В рамките на 2 минути под формата на реплика можете всичко.
    Преминаваме към гласуване на предложението на господин Светослав Лучников.
    Гласували 155 народни представители: за 32, против 53, въздържали се 70.
    Предложението не се приема.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Следващото предложение, двадесет и пето по ред е на народния представител Христо Стоянов относно чл. 1, ал. 2 т. 4.
    Предложението не се подкрепя от комисията.
    Отново е за фонд "Земеделие". Мисля, че вече обяснихме всичко.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата проф. Христо Стоянов.
    ХРИСТО СТОЯНОВ (независим): Благодаря, господин председател. Уважаеми господин министър Радев, уважаеми дами и господа народни представители! Съзнавам много добре след всички коментари по въпроса, че аз съм последният Дон Кихот във връзка с ал. 2, свързана с фонд "Земеделие", и с някаква надежда, че може да се направи нещо във връзка с това предложение.
    Аз излизам да обоснова, защото допускам, макар и 2 на сто, обръщам се към вас, колеги от мнозинството, че може би с тези 2 на сто не сте разбрали нещо, което искам да обясня.
    Първо, моето предложение е абсолютно добронамерено. Второ, то е в резултат на сериозно професионално гледане на проблема. И, трето, е законово предложение. Съгласно закона ние сме задължени да заделим от брутния вътрешен продукт 0,5 на сто, което представлява 84 млрд. Вие го знаете. Това, което се казва от уважаемия от мен господин Цонев, навярно, ако съм в неговото положение, понякога може и повече да не издържам, отколкото той запазва толерантност, да ме убеждава, че на базата на приватизацията се заделят 51 млрд. е вярно. Но и това е в закона.
    Така че това, което вие сте предложили - 51 млрд. - аз го подкрепям и то е законово предложение. Но не е изпълнен законът по отношение на 0,5 на сто от този парламент, който днес прави закони и трябва закон да приеме. Ето това не е добре. Ние даваме един лош пример.
    Освен това, в което ме убеждава господин Цонев, че тези средства ще стигнат, искам да кажа, че към частта, която ще се получи от приватизацията, дано се получи, но тя ще се получи не когато ни трябва. И ние не знаем кога ще се получи, може да се получи чак в края на декември. А когато се гледаше този проблем и този закон, затова беше предложено 0,5 на сто да се получи, за да може да има една ритмичност за съществуването на фонд "Земеделие".
    Нещо много се страхуваме от тази цифра - че била много голяма. Аз ще ви съобщя една цифра отпреди 4 години: 156 млрд.долара се дават дотации на земеделието в страните-членки на Европейската общност. Сто петдесет и шест млрд.долара годишно!
    Вторият факт, на който искам да обърна внимание на вас, които управлявате, защото го казвах на бившите, които управляваха, от 1990 г. досега, уважаеми колеги, земята, която не обработваме, от 1,8 на сто по официалните данни е 27,5 на сто. И има поне 5 на сто скрити. Значи над 30 на сто. Което означава, че 14 млн.дка в България не се обработват. Ние коментираме въпроси тук, така, в кръга на шегата, за компаньонките, компаньоните и т.н., но нито един път не си разрешихме да кажем пред себе си, не да търсим публичност, че 14 млн.дка обработваема земя стои пуста. И ежегодно това води до нови застрашавания, защото земите заплевеляват. С балури някога, когато пледирах за това, бяха 3 млн.дка, сега са над 5 млн.дка - нещо страшно за държавата ни. И има една друга, "синята китка", която в продължение на 30 години не се е явявала в България, но има вегетационен период 50 години, и тя се е явила благодарение на това изоставяне на тази земя.
    Уважаеми колеги, заблуждаваме се, че като дадем земята, ще тръгне земеделието. Заблуждаваме се! И затова аз искам да пледирам: направете всичко възможно, казвам, че съм последният Дон Кихот, направете всичко възможно да обезпечим средства, защото тези 14 млн.дка са необработени, а те представляват онова число, което цяла година коментираме, че не са били засети с есенници. А толкова вече четвърта година не се обработват.
    Обръщаме се към всички вас, много ви моля, оставете цветовете си, гласувайте по съвест и аз мисля, че това е в подкрепа преди всичко на управляващите, но най-вече на България. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоянов.
    Реплика на господин Йордан Цонев.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Съвсем кратка реплика, господин председател. Става въпрос за това колко са 0,5 на сто и че не изпълняваме закона. Аз 3-4 пъти казах, но изглежда не се изразявам добре, в Преходните разпоредби променяме този процент до 0,5. Не 0,5, а до 0,5. И така ще останем в рамките на закона. Понеже това го изтъквате непрекъснато като аргумент. Без да коментирам втората част от изказването Ви - дали стигат тези 84 млрд., казвам само, ще бъдат в рамките на тези, които са определени със закона. Дали стигат или не стигат, си помислете само от друга гледна точка. В рамките на голямото нямане аз мисля, че те са направо имане за земеделието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
    Втора реплика - господин Петко Илиев.
    ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин проф. Стоянов! Моята реплика е малко необичайна. Аз смятам, че това, което Вие искате и пледирате, е малко. Ние говорим за развитие на земеделието. Ние говорим за фонд "Земеделие". Друг е въпросът дали тази институция използва всичките пари там, където трябва да ги използва, и дали ги използва досега. Но ние приемаме, че ако досега има някакви нарушения и отклонения, занапред няма да има.
    В подкрепа на това, което казвам. Ние не трябва да забравяме, след като сега, през тази година и особено през следващата, очакваме да се извърши голямата част от тази реформа, наречена приватизация, средствата, които ще постъпят в държавната хазна от предприятия при приватизацията, ние не трябва да забравяме, че те са строени в години, когато повечето средства са вземани именно от земеделието. Строяха се фабрики и заводи, долу в ТКЗС-та хората работеха за стотинки. Имаше сега, които ги наричаха Стотинково даже. Всичко се изсмукваше от селото, за да бъдат построени тези предприятия.
    И ако ние говорим, че във всеки един закон трябва да има и морална страна, ако той наистина трябва да бъде демократичен закон, тези средства ние трябва да намерим начин сега при приватизацията да се върнат там, откъдето бяха взети. И ако ние не използваме сега това нещо, аз не знам как ще възродим българското земеделие, а оттам и родното българско производство, за да стабилизираме икономиката. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Петко Илиев.
    Господин Христо Стоянов има думата за дуплика.



    ХРИСТО СТОЯНОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател. Благодаря ви за репликите.
    Уважаеми колеги, господин Цонев, аз ви казах, че моето предложение е съвсем добронамерено и добавих второто, че е и професионално. Не ми се сърдете. Аз от вашия занаят съм далеко и затова ще ви спомена - когато вие казвате, че са много парите - цифрите, с които разполагам официално от фирма - на проф. Чавдар Петков, които казват, че за да можем да дойдем до онова, с което все пак да се доближим, за да ни приемат в Европа - никой няма да ни приеме в Европа, когато искаме пари за хляб. Такава държава в Европа няма да бъде приета. Тези суми представляват между 300 и 400 млн. долара годишно необходими средства за възстановяване на земеделската техника. Само това. Аз ви казвам за 85 млрд. лева.
    Друг е въпросът, че ги няма. Аз го приемам това, но ви казвам, че нямаме друг изход откъде да тръгнем. Нямаме друг изход! Това е мястото, откъдето можем да тръгнем.
    Аз искам да добавя една цифра, която господин Петко Илиев каза, тъй като разполага - че с онова, което ни дължаха страни, примерно Русия и които 100 млн. долара се оформят и се дават на "Кремиковци" и други, са земеделски стоки, купени за стотинки, и нито един комбайн за тях не купихме, за разлика от унгарците, които взеха 1000 комбайна, във връзка с тези договори за неизравнени плащания. А ние за земеделието нищо. Голямата част от онова, с което се разплащахме с бившия Съветски съюз, беше селскостопанска продукция. Големите задължения, които имаха, бяха в резултат на тях, освен че ги даваме без пари и сега отново нищо не дойде.
    Когато приватизирахме един от заводите на промишлеността ще ви кажа, че е изплатен 80 на сто само със селскостопанска продукция, от който се взеха достатъчно долари.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на проф. Стоянов.
    Поставям на гласуване неговото предложение, отнасящо се към ал. 2, т. 4.
    Гласували 155 народни представители: за 68, против 64, въздържали се 23.
    Предложението не се приема.
    ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ, от място): Господин председател, по ал. 2 имам две негласувани предложения.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Заповядайте, господин Иванов.
    ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Първото ми предложение е свързано с т. 1.5.7. - дяловото участие на общините в съвместното строителство и поддръжката на четвъртокласните пътища. Няма да ползвам аргументи, които имам. Искам да обърна внимание само, че тук е допусната машинописна грешка. Моето предложение не е да се намали тази сума от 5 млн. 453 на 1 млрд. и 500 млн., а става въпрос за увеличение. Изпусната е една нула. Предполагам, че затова и комисията е отхвърлила това предложение. Пояснявам, че става въпрос за увеличение. Надявам се, че колегите ще ме подкрепят.
    Второто предложение е свързано с т. 4.5. фонд "Енергийна ефективност" - 40 млн. лева.
    Всеки може да прецени какво означава това като сума, която да решава някакъв проблем. Това означава няколко назначени чиновници в Агенцията за енергийна ефективност, една-две командировки в чужбина и толкова. Това са средствата. С това ние показваме, че имаме някакво отношение към решаване на проблемите за енергийната ефективност.
    Искам да напомня и на колегите, които не знаят, да кажа, че има международни финансови институции, които са готови да подпомогнат работата по този проблем - който мисля, че всички енергетици определят като много важен - само че поставят условието и българската държавата да участва. Съвсем скромно съм предложил увеличаване на тези средства на 120 млн. лв., което пак няма да реши въпроса, но ще привлече външни средства в този проблем.
    По повод на тезата на господин Цонев за баланса и риска. Баланс и риск ли е, господин Цонев, да се скрият в приходната част на бюджета приходите от Спогодбата по Ямбург за доставка на природен газ и приходите от транзита на газа? Знам, че не сте подписали още договорите с руснаците, но пък да не запишете нито лев като приход в държавния бюджет, след като всяка година това е правено, просто не мога да разбера. Освен скриване, по друг начин не мога да определя това действие. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
    Вносител не е господин Цонев, а Министерският съвет. (Неразбираема реплика от Румен Такоров.)
    Няма изказване. Има писмено предложение, направено е изказването. Моля ви, нека се справим с правилника, какво предвижда при второ четене. (Неразбираема реплика от Румен Такоров.)
    Господин Такоров, разбирам, но ако по времето, по което не съм бил тук да водя заседание, са били извършвани нарушения на правилника?! Когато аз водя, знаете, че стриктно се придържам към това изискване. Не ме карайте да ви чета отново конкретния текст. При второ четене се дава по 5 минути на авторите на предложения. Имат право на три реплики и с това се свършва.
    РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): Искам думата за реплика.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За реплика имате думата.
    РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, репликата ми се отнася към господин Иванов, защото искам отново да ви помоля да помислим в правилна посока. Предложението, което той направи, е абсолютно добронамерено, защото пътищата са като човека - ако не се открие и отстрани болестта в началния стадий, последиците ще бъдат трагични. Или ако не заделим необходимите средства за ремонт и реконструкция на четвъртокласната пътна мрежа сега, колкото са необходими, то след 2 - 3 години ще бъдат необходими милиарди, но не левове, а долари, за да достигне нивото на пътищата в момента, каквито са. Въпреки че някои от тях вече приличат на лунни пейзажи.
    Гласувайки за тези числа, които са ни предоставени в проектобюджета, ние ще въведем принципите на Шенген, само че за българското население, тъй като 30 - 40 на сто от българското население няма да може да стигне до общинския център, да не говорим за окръжните градове.
    Помислете, ако искате и малко популистично, защото с тези средства, които се отделят, ние догодина няма да можем да стигнем дори до населените места, където са гласували за нас. Какво ще им кажем? Какво ще им обясним? (Неразбираеми реплики.)
    Колеги, и аз имах предложение по т. 1.5.7. по ал. 2, което вие не гласувахте, защото исках увеличение само с 3 млрд. лв., докато колегата Иванов иска завишение с 5 млрд. лв. Затова аз ви приканвам още веднъж да подкрепим това предложение, което направи господин Иванов, с което също не се достига 1 на сто от пътната мрежа, а е необходимо...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Вече с молбата за подкрепа излязохте от репликата и времето Ви свърши, господин Такоров. Моля да приключите.
    РУМЕН ТАКОРОВ: Господин председател, може би съм първият, на когото отнемате днес думата по този начин.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не съм Ви отнел думата, помолих Ви да приключите.
    РУМЕН ТАКОРОВ: Вижте, само 19 секунди съм нарушил.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли други реплики?
    Поставям на гласуване предложенията на народния представител Иван Иванов по ал. 2, т. 1.5.7., т. 4.3. и т. 4.5.
    Гласували 148 народни представители: за 40, против 100, въздържали се 8.
    Предложението не се приема.
    Господин Цонев, моля да докладвате предложението на комисията.

    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на комисията:
    1. В чл. 1, ал. 2 след т. 1.6 "Отбрана и сигурност" - да се допълни:
    "от тях:
    за осигуряване плана по организационното изграждане и преструктуриране на Българската армия - 25 557.0 млн. лв."
    2. В чл. 1, ал. 2: Намаляват с т. 1 - Текущи разходи, т. 1.5. - Издръжка и т. 1.5.9. Други разходи с 315.5 млн. лв.
    Увеличава се т. 4 Трансфери, съответно т. 4.4. - Субсидии за държавните висши училища с 315.5 млн. лв.
    Мотив: във връзка с необходимостта от включване на издръжката на Медицинския колеж - Пловдив в рамките на бюджета на висшия медицински институт - Пловдив.
    3. Във връзка с включването на извънбюджетната сметка на Информационно-изчислителния център в бюджета на Министерството на финансите в чл. 1, ал. 2, т. 1 - Текущи разходи да се увеличат с 410.0 млн. лв., разпределени както следва:
    т. 1.1. Заплати с 253.2 млн. лв.
    т. 1.2. Други възнаграждения и плащания със 7.5 млн. лв.
    т. 1.3. Социални осигуровки с 96.0 млн. лв.
    т. 1.5. Издръжка с 53.3 млн. лв.
    т. 1.5.3. Постелен инвентар и облекло с 0.2 млн. лв.
    т. 1.5.4. Командировки с 1.0 млн. лв.
    т. 1.5.5. Материали, горива и енергия с 65.0 млн. лв.
    т. 1.5.6. Външни услуги с 58.0 млн. лв.
    т. 1.5.7. Текущ ремонт да се намали със 79.6 млн. лв.
    т. 1.5.8. Учебни и научноизследователски разходи и книги за библиотеки с 0.5 млн. лв.
    т. 1.5.9. Други разходи с 8.2 млн. лв.
    т. 2. Капиталови разходи и прираст на държавните резерви да се намали с 46.5 млн. лв,
    в т.ч.: придобиване на дълготрайни активи да се намали с 46.5 млн. лв.
    т. 4. Трансфери да се намали с 54.0 млн. лв.,
    в т.ч.: т. 4.5. За попълване на извънбюджетни фондове и сметки (Други извънбюджетни сметки) да се намали с 54.0 млн.лв.
    4. Във връзка с уточняване на натуралните показатели на четири общини, включени в Методиката за определяне взаимоотношенията им с Централния републикански бюджет се изменят взаимоотношенията, както следва:
    1. Увеличение на субсидията за:
    Белоградчик - с 49 488 хил. лв
    Айтос - с 49 319 хил. лв.
    Гоце Делчев - с 51 670 хил. лв.
    2. Намаляване вноската от община Козлодуй с 35 057 хил. лв.
    Тези изменения следва да се отразят в чл. 1, ал. 2 и чл. 10.
    5. Във връзка с предложението за увеличаване внесения проект на бюджет на Сметната палата, следва да се извърши изменение в чл. 1, ал. 2, както следва:


    Показатели
    Промяна
    (млн. лв.)

    Разход
    0.0
    1.
    Текущи разходи
    - 221.8
    1.1.
    Заплати и възнаграждения на персонала, нает по трудови право-
    отношения
    47.4
    1.2.
    Други възнаграждения и плащания на персонала
    3.2
    1.3.
    Социални осигуровки
    17.5
    1.5.
    Издръжка
    -289.9
    1.5.3.
    Постелен инвентар и облекло
    10.9
    1.5.4.
    Командировки
    33.1
    1.5.5.
    Материали, горива и енергия
    80.0
    1.5.6.
    Външни услуги
    80.0
    1.5.7.
    Текущ ремонт
    27.6
    1.5.8.
    Учебни, научноизследователски разходи и книги за библиотеки
    8.1
    1.5.9.
    Други разходи
    -529.6
    2.
    Капиталови разходи и прираст на държавни резерви
    221.8

    - основен ремонт
    -65.9

    - придобиване на дълготрайни активи
    287.7

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев. По този текст можете да се изказвате, тъй като е нещо ново, което се предлага. Има ли изказвания? Не виждам.
    Поставям на гласуване предложението на комисията, което беше докладвано от господин Цонев.
    Гласували 137 народни представители: за 127, против 1, въздържали се 9.
    Предложението на комисията е прието.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По ал. 6 има предложение на народния представител Руси Статков: ал. 6 да се включи като отделен параграф в Преходните и заключителни разпоредби.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Казвате, че комисията подкрепя предложението по принцип.
    ДОКАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Искам да изясним какво беше това по принцип. Само за секунда, ще ви кажа становището.
    Една от алинеите я преместихме отзад, затова уточняваме, но става въпрос за ал. 7.
    Ал. 6 остава като ал. 6, а по-нататък има предложение ал. 7 да мине в Преходните и заключителни разпоредби.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков, държите ли на Вашето предложение да се гласува ал. 6 да отиде в Преходните и заключителни разпоредби?
    РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Не, оттеглям го.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Оттегляте го, добре.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 1, ал. 7.
    Предложение на народния представител Иван Костадинов Иванов: в чл. 1, ал. 7 има завишаване на цифрата от "2.4" на "5".
    Комисията не подкрепя предложението.
    Проф. Стоилов има предложение по тази алинея също.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Заповядайте, господин Стоилов.

    СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уверявам ви, всяка година, дами и господа народни представители, сме постигали - независимо какво е било правителството, увеличаване на сумата, предвидена за малки водоснабдителни мероприятия. Всеки от вас в районите си всяка година опира на този проблем, тъй като десетки, стотици са селищата, в които с някаква сума може да бъде завършено започнато мероприятие, както се изразяват чиновниците в областта на водоснабдяването. Става дума за вода. Вярно е, че в бюджета в поименните списъци са предвидени пари, по-значителна сума от тази, но за по-крупни проекти. Увеличаването на сумата от 500-600 млн. през 1996-1997 г. на 2,5 млрд. е неотговарящо даже на инфлационния индекс. Потребностите са огромни. При това с министерството винаги сме постигали съгласие, че тези пари ще се дават за завършване на такива мероприятия, т.е., за да потече вода.
    В Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол доста обсъждахме този въпрос. Аз улових на моменти известна склонност да бъде увеличена сумата. Всяка година, уверявам ви - тук има депутати от предишните състави на парламента, те са свидетели, че сме постигали увеличаване на тази сума.
    Аз ви моля да подкрепите сега - нека да не бъде от 2,5 на 20, нека да бъде поне на 10 млрд. Толкова много днес се говори за резерва, който се залага в бюджета. Аз съм убеден, че Министерството на финансите може да направи тази стъпка.
    Моля ви да подкрепите искането за увеличаване на сумата за малки водоснабдителни мероприятия. Става дума за вода!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на проф. Стоилов.
    Ето го, и господин Иванов е в залата. Има думата и той, защото по една и съща алинея са предложенията им.
    ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето предложение е по-скромно от това на проф. Стоилов, но лично аз бих подкрепил неговото предложение. Всички знаем, че бюджетите на общините са толкова свити, че едва ли някоя община от собствени средства, от собствения си бюджет, може да задели средства за решаване на проблеми с водоснабдяване на малки населени места. Всеки в своя избирателен район има такива проблеми. И ако вие не подкрепите предложението на проф. Стоилов за 20 или за 10 млрд., поне моето скромно предложение моля да подкрепите с ясното чувство, че това ще направи още 50 или 60 български населени места нормално водоснабдени. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
    Най-напред ще поставя на гласуване предложението на проф. Стоилов, защото е по-отдалеченото.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 139 народни представители: за 56, против 65, въздържали се 18.
    Предложението не се приема.
    Поставям на гласуване второто предложение по ал. 7 - това на народния представител Иван Костадинов Иванов.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 150 народни представители: за 57, против 70, въздържали се 23.
    Предложението на господин Иван Иванов не се приема.
    Следващото предложение, господин Цонев!
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: То е на народния представител Руси Статков и е подкрепено от комисията по принцип, отразено е в Преходните и заключителни разпоредби. Няма да го чета. Мисля, че не трябва да го гласуваме.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Следва да докладвате чл. 1.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз Ви предлагам, господин председател, чл. 1 да го гласуваме в края на приемането на бюджета, преди Преходните и заключителни разпоредби, тъй като има и други предложения.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има процедурно предложение от господин Цонев да отложим гласуването на чл. 1 и това да стане след приемането на целия бюджет.
    Има ли противно становище? Няма.
    Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Йордан Цонев за отлагане гласуването на чл. 1.
    Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
    Процедурното предложение за отлагане гласуването на чл. 1 е прието.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 2, уважаеми господин председател, няма направени предложения.
    Комисията подкрепя текста на вносителя. Член 2 го прилагаме от материала към протокола и предлагам да го гласуваме, тъй като по него няма предложения.
    Правя такова процедурно предложение, господин председател, уважаеми колеги. Където няма направени предложения по отделните членове, прилагаме материала към протокола на стенографките и го гласуваме, тъй като е раздаден материалът на всички ви, и ние го имаме.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противно становище? Няма.
    Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Йордан Цонев текстовете, по които няма направени писмени предложения и остават непроменени от първоначалния вид на вносителя - както ги е предложил, да не се четат, тъй като народните представители разполагат с тях, а да се прилагат към стенограмата.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 125 народни представители: за 111, против 8, въздържали се 6.
    Предложението е прието.
    Следва да гласуваме чл. 2 така, както е предложен от вносителя.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 145 народни представители: за 131, против 1, въздържали се 13.
    Член 2 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 3 има направени две предложения.
    Първото предложение е на народния представител Любен Корнезов. Комисията не подкрепя това предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Корнезов го няма в залата.
    Предложението на господин Корнезов е по ал. 1 - бюджетът на съдебната власт от 57 млрд. да се увеличи на 100 млрд. лв.
    Поставям на гласуване предложението на господин Любен Корнезов.
    Гласували 138 народни представители: за 20, против 113, въздържали се 5.
    Предложението не се приема.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Следващото предложение е на народния представител Руси Статков. Предложението се приема от комисията. Той предлага ал. 6 на чл. 3 да отпадне.
    Комисията подкрепя текста на Министерския съвет с направеното предложение ал. 6 да отпадне, като ал. 7 става ал. 6.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване чл. 3, с единствената корекция - приетото предложение на народния представител за отпадане на ал. 6. Алинея 7 става ал. 6. Останалото е текстът на вносителя - Министерски съвет.
    Гласували 124 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 8.
    Член 3 е приет, както е предложен от Министерския съвет, с предложението за изменение от господин Руси Статков.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 4, предложение на комисията: с писмо N 04-01-099 от 12 ноември 1997 г. Сметната палата е изпратила нов проект за бюджета си за 1998 г., който е увеличен с 539 900 хил. лв. и е съгласуван с Министерството на финансите. Работната група предлага комисията да приеме предложението за нов проект на бюджета на Сметната палата за 1998 г., както следва:
    "Чл. 4. Приема бюджета на Сметната палата за 1998 г., както следва:


    П О К А З А Т Е Л И
    Сума
    (в хил.лв.)
    I.
    ПРИХОДИ
    3 915 000
    1.
    Субсидия от републиканския бюджет
    3 915 000
    II.
    РАЗХОДИ
    3 915 000
    1.
    Текущи разходи
    3 167 600
    1.1.
    Заплати и възнаграждения за персонала, нает по трудови правоотношения
    1 780 000
    1.2.
    Други възнаграждения и плащания
    за персонала
    10 800
    1.3.
    Социални осигуровки
    658 600
    1.4.
    Издръжка
    718 200
    1.4.1.
    Постелен инвентар и облекло
    17 500
    1.4.2.
    Командировки
    149 200
    1.4.3.
    Материали, горива и енергия
    162 300
    1.4.4.
    Външни услуги
    194 600
    1.4.5.
    Текущ ремонт
    111 500
    1.4.6.
    Учебни, научноизследователски
    разходи и книги за библиотеки
    13 600
    1.4.7.
    Други разходи
    69 500
    2.
    Капиталови разходи и прираст на
    държавните резерви
    747 400

    - основен ремонт
    247 400

    - придобиване на дълготрайни активи
    500 000

    Това е по чл. 4. Пак повтарям, числата, които съобщих, с в хиляди лева.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
    Има ли изказвания по бюджета на Сметната палата? Няма.
    Моля да гласувате чл. 4 така, както е предложен от комисията.
    Гласували 138 народни представители: за 138, против и въздържали се няма.
    Член 4 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 5, ал. 1 първото предложение е на народните представители Благовест Сендов и Дора Янкова. Комисията не подкрепя това предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Желаещи да вземат думата? Госпожа Янкова, заповядайте.
    ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Правим това предложение с господин Сендов по повод Националната астрономическа обсерватория - Рожен. Конкретното ни предложение е за 30 млн. целева субсидия, тъй като в момента това е една сложна инфратехническа структура, която е замразена. Скъпата фина техника в зимните условия, където се намира Националната астрономическа обсерватория, има вероятност на пролет да не се възстанови.
    Разговаряйки със специалистите, ние между другото имаме договорени нови съоръжения от контракта с Германия, предстои също така да бъдат монтирани тези съоръжения, предстои да се луминизира огледалото на обсерваторията и в този смисъл в името на българската наука и по конкретния повод предлагаме едно увеличение за Българска академия на науките с 30 млн. по този конкретен повод.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, госпожа Янкова.
    Поставям на гласуване предложението на двамата народни представители Благовест Сендов и Дора Янкова, което не е подкрепено от комисията.
    Моля да гласувате.
    Гласували 149 народни представители: за 47, против 84, въздържали се 18.
    Предложението не е прието.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Следващото предложение е на народните представители Борислав Китов, Димитър Игнатов, Тодор Янев, Христо Таракчиев, Тодор Павлов и Орфей Дуевски - относно чл. 5, ал. 1.
    Комисията не подкрепя предложението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Желаещи да подкрепят предложението? Заповядайте д-р Павлов.
    ТОДОР ПАВЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Смисълът на предложението е следният: тази Дирекция за обслужващи дейности към Висшия медицински институт - София, по същество е едно звено, което се финансира централно от републиканския бюджет. По същество то извършва дейност, която може да бъде осъществявана самостоятелно от всяка една от 11-те институтски болници на територията на Висшия медицински институт. Подобен въпрос е бил разглеждан неколкократно на ректорски съвет и се е разглеждало оставането или не на тази дирекция.
    Между другото трябва да ви кажа, че в Комисията по здравеопазването, младежта и спорта предложението беше подкрепено единодушно от всички членове на комисията и се прие тази дирекция наистина да бъде премахната, като средствата, предвидени за нея, се прехвърлят към Ректората на Висшия медицински институт - София, който да ги разпредели между отделните институтски болници, които могат да извършват тези дейности самостоятелно, а и предвид на тяхната юридическа самостоятелност в бъдеще те са длъжни да извършват самостоятелно тези услуги. Става дума за облекло, храна, транспорт, чаршафи, пране и така нататък.
    Защо предлагаме половината от средствата да отидат към Университетската болница "Майчин дом"? Защото това е една клинична база от национално значение. Тази база е най-голямата на Балканския полуостров, а в момента се намира в трагично състояние при положение, че трябва да обслужва специфична акушеро-гинекологична патология от цялата страна. Смятаме, че тази субсидия е една малка глътка въздух за тази клинична база, която ние всички познаваме. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на д-р Павлов.
    Господин Цонев, ще вземете ли отношение?
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ние дискутирахме въпроса, дори възложихме на един от сътрудниците да направи проверка. Смятаме, че ако бъде направено, както се предлага, няма да могат да се изпълняват тези дейности, за които става въпрос. Още повече, това е вътрешноструктурен въпрос и нека да го решат те. Мисля, че не е удачно с бюджета ние да правим това.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Д-р Игнатов има думата по същия въпрос.
    ДИМИТЪР ИГНАТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Знам, че формата не е спазена точно, тъй като ние не можахме като вносители по технически и личностни проблеми да защитим нашата теза на заседанието на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
    Въпросът обаче е принципен. Ако ние през 1992 г. сме решили да се ликвидира Медицинската академия и да се създаде самостоятелен автономен Медицински университет в София, той е длъжен да се занимава с цялостната дейност, която се изисква за неговото функциониране, тоест и прането на бельото, и кремирането, и автомобилите и така нататък.
    В момента съществува парадокс. Имаме една служба, която е на директно подчинение на Министерството на финансите - неконтролирано от ректората. Нейните разходи и начина на разходването на тези пари и следствието доказва, тъй като фирмата е дадена на следствието. Следствието е доказало, че там се правят опити за открити далавери.
    Нашето предложение цели две неща: първо, да се прекрати тази злоупотреба с безконтролното харчене парите на бюджета, давайки тази дейност на отговорност на ректората, респективно да се дадат пари за закъсалата АГ-болница.
    И второто нещо: щом като университетите, не само медицинският, а всичките имат претенции за автономност, нека те да се грижат за абсолютно цялата си дейност, а не бюджетът чрез такива агенции като тази дирекция да отговаря за обслужването на университета. Така се получават преференции. Така ректорът няма отговорността да поеме цялостното управление на своя университет.
    Затова нашето предложение не нарушава общите рамки на бюджета, а прави едно вътрешно преразпределение с определени цели. Затова мислим, че няма да нарушим рамката. Разбира се, аз бих се подчинил на мнението на хора като Муравей Радев и господин Йордан Цонев, които много по-добре от мене разбират от финанси. Аз признавам своята некомпетентност в тази област, но мисля, че по логичен път мога да ги убедя. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на д-р Игнатов.
    Д-р Борислав Китов има думата с молба всички лекари да не искат думата, защото до довечера няма да можем да свършим с този въпрос. (Оживление.)
    БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Господин Цонев преди малко ми подсказа, че дирекцията трябва да я има, но тя при всички положения е към института. Тя би следвало наистина да бъде на подчинение на ректора. Тя обслужва именно института и просто не виждам логика да е с отделно финансиране.
    Но по-големият проблем, господин Цонев, е Майчин дом. Това е едно заведение - аз съм абсолютно сигурен, че почти всички болници в София и в института имат същата нужда от повече средства и не идва реч обаче за всичко, а идва за Майчин дом, който е едно уникално лечебно заведение, едно заведение, бих казал символ не само на София, а и на България. И може би заради това то носи това име - Майчин дом.
    Господин Цонев може би знае, както и в Министерството на финансите, че на тях не им достигат 2 милиарда и половина лева, но виждате, че ние не сме били максималисти. Може би наистина не сме намерили с д-р Димитър Игнатов и останалите колеги най-правилното място откъде да вземем, но тук според мене ние трябва да покажем нашето отношение именно към Майчин дом, именно към проблемите на децата и майките, именно към проблемите на раждаемостта.
    Аз бих бил наистина склонен, ако това не е най-удачното място, господин Цонев, вие да кажете къде е, но все пак малко да повишим бюджета на Майчин дом, за да можем спокойно да гледаме в очите майките и техните деца.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на доц. Китов.
    Господин Цонев, нали няма различия в становището?
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Колеги, ако проблемът, както го разбирам, е в това на чие подчинение ще бъде дирекцията, това не е проблем на бюджета. Това е организационен проблем, който трябва да се реши със съответните правилници, нормативни документи и така нататък. Ако този проблем се реши и дирекцията мине към ректора, тези пари минават към общия кюп на института. Вие искате сега чрез бюджета да инициираме структурна промяна. Но така ние хващаме проблема от опашката ...
    Парите се дават за тази дейност. Има някаква дирекция. Ако тая дирекция премине към ректората, към ректора, и парите минават там ...
    ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: Тя не е подчинена на ректора. Тя е отделно юридическо лице.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да си решат този проблем. Това не става чрез бюджета.
    Колега Китов, но тези пари да вземем и да ги разделим, ще оставим института без финансиране на обслужващи дейности. Не върви. Отделна е темата за Майчин дом, а не тук, отделна е темата, че на Майчин дом не му стигат парите.
    Аз мисля, че както комисията е решила, е най-правилно.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване предложението на шестимата народни представители така, както тук беше докладвано и аргументирано.
    Моля да гласуваме.
    Гласували 169 народни представители: за 123, против 6, въздържали се 40.
    Предложението на шестимата колеги е прието.

    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не възразявам. Глас народен - глас Божи! (Оживление.)
    Третото предложение е на народните представители Дора Янкова и Пламен Славов. Комисията подкрепя това предложение за Военноисторическия музей.
    Следващото предложение е подкрепено и е отразено в § 26, ал. 2, т. 3.
    Има предложение на господин Корнезов относно централния регистър на особените залози. Комисията подкрепя предложението по принцип, като предлага промяната да се отрази в бюджета на Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция и да се увеличат приходите с 96 млн. лв., разходите с 207 млн. 487 хил. лв. и субсидията със 111 млн. 487 хил. лв. Същите промени следва да се отразят в чл. 1, алинеи 1 и 2. Това предложение също е прието.
    Следващото предложение е на народния представител Маргарита Петрова. Предложението е оттеглено.
    Следващото предложение е на народния представител Светослав Лучников. Комисията не подкрепя това предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има думата господин Лучников, за да подкрепи и изясни предложението си.
    СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Вече при обсъждането на няколко бюджета обръщам внимание върху обстоятелството, че средствата за Българската академия на науките - основното огнище на българската наука, непрекъснато се отпускат в недостатъчен размер. Не трябва да се забравя, че тази Академия на науките поддържа редица авторитетни международни връзки, които издигат международното ниво и международния престиж на българската наука, а оттам и на България изобщо. Прави впечатление винаги едно голямо несъответствие между средствата, отпускани за тази основна академия, която развива основно фундаменталната наука в страната, и средствата, отпускани за Селскостопанската академия, която според нейните твърде нескромни твърдения запълва едва една трета от научното пространство на страната. Освен това Селскостопанската академия има силно развито собствено стопанство и силно развити собствени приходи, които могат до голяма степен да улеснят нейната издръжка.
    В моето първоначално предложение аз предлагах да се намали субсидията на Селскостопанската академия на 4 млрд. и да се увеличи субсидията на Българската академия на науките също с 4 млрд. След това разбрах, че са водени известни преговори, упражняван е известен натиск върху председателя на Българската академия на науките академик Юхновски и в края на краищата той дойде днес и ме помоли поне да настоявам с 2 млрд. лв. да се увеличи неговата субсидия за сметка на намаляване на субсидията на Селскостопанската академия. Имайте чувство за пропорция, за съотношение между основния център на българската фундаментална наука и селскостопанската наука. Приятелите от селскостопанската наука трябва да имат малко скромност и да се задоволят тяхната субсидия да бъде намалена за сметка на фундаменталния център на българската наука, който - пак ви казвам - има извънредно много задължения както по Интернет, така и по Международната метереологична служба, така и по международни изследвания в много и много области, където нашето научно присъствие е престижно.
    Моля ви да подкрепите моето предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има думата господин Марангозов.
    КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Искам да направя една реплика на господин Лучников. Аз не мога да възприема, че трябва да се намали субсидията на Селскостопанската академия. Моите дълбоки уважения към Българската академия на науките. Да, там се прави фундаменталната наука. Но ние предложихме и госпожа Станка Величкова предложи от приходите да се увеличат постъпленията в бюджета на Българската академия на науките.
    Госпожи и господа, на тази страна е необходима селскостопанска наука сега. И според мен това предложение на господин Лучников не бива да се подкрепи.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има думата господин Лучников за дуплика.
    СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Моето предложение е именно в рамките на балансирането, за което апелира господин Цонев. Ние намаляваме едни разходи и увеличаваме други разходи, без да разваляме баланса, както между другото беше и другото ми предложение.
    СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Не е така. Порочен принцип.
    СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Точно така е - намаляваме разходите на едната академия за сметка на разходите за другата академия.
    Колкото до отношението ми към Селскостопанската академия, моите уважения към нея. Но нека тя да бъде по-скромна в съпоставяне на своя научен принос към приноса на Българската академия на науките. (Шум в блока на Демократичната левица.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване предложението на господин Лучников, което не е прието от комисията.
    Гласували 152 народни представители: за 15, против 75, въздържали се 62.
    Предложението на господин Лучников не е прието.
    Предложението на господин Руси Статков е прието. В такъв случай преминаваме към ал. 2.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Алинея 2. Предложението на народния представител Руси Статков е прието. Комисията го подкрепя, само че не "определения дефицит", а "дефицита". Това е думата, която се употребява.
    По ал. 3 има предложение на народния представител Венцеслав Димитров. Комисията не подкрепя това предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма желаещи да вземат думата.
    Поставям на гласуване предложението на народния представител Венцеслав Димитров в чл. 5, ал. 3 да се добавят думите "и Народно събрание". Както чухте, предложението не е прието от комисията.
    Гласували 139 народни представители: за 19, против 81, въздържали се 39.
    Предложението на господин Венцеслав Димитров не е прието.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложението на народните представители Иван Георгиев, Йордан Бакалов и Васил Клявков относно чл. 5, ал. 3 е прието.
    Дванадесетото предложение е на народните представители Петър Мутафчиев и Пламен Славов относно чл. 5. Комисията не подкрепя това предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Желаещи да вземат думата? Заповядайте, господин Мутафчиев, имате думата.


    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Мотивите ни, за да направим това предложение, са честванията на 150-годишнината от рождението на големия български поет и революционер Христо Ботев. За информация на Народното събрание искам да кажа, че и тази дата е включена в официалния календар на ЮНЕСКО за 1998 г. Къщата-музей "Христо Ботев" в момента е в трагично състояние. Нуждае се от един сериозен основен ремонт, а същевременно и от подновяване на експозицията. Така че смятам, че вие всички ще подкрепите българщината, най-вече. И това, че ние като държава, като Народно събрание също трябва да дадем своя дан за тези чествания.
    Разбрах същевременно, че има и някакъв проблем при самата формулировка. Затова ако наистина комисията настоява да се промени текстът, аз мога да предложа по-точен текст, който да не е в противоречие.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Добре. В такъв случай, евентуално ако се приеме текстът, трябва да бъде направена редакционна промяна.
    Поставям на гласуване предложението на народните представители Петър Мутафчиев и Пламен Славов в чл. 5 - нова алинея, която беше аргументирана.
    Комисията не приема предложението.
    Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
    Гласували 155 народни представители: за 52, против 20, въздържали се 83.
    Предложението на господата Петър Мутафчиев и Пламен Славов не е прието.
    Господин Цонев, имате думата.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: За отрицателен вот, господин председател. Само за да поясня, тъй като имаше дискусия в комисията. Не сме против тези средства да се намерят, но има други начини, а не да ги вадим тук наред в бюджета. Ще тръгнат оттам нататък още чествания. Има програма, която Министерството на културата изготвя по повод на това честване. И в тази програма могат да бъдат предвидени пари, ако бъдат заявени от общината, на чието подчинение е тази къща. Да се размърдат малко, да го направят. Аз от тази трибуна, за протокола го казвам, апелирам към министъра на културата да ги осигури по реда на тази програма. (Одобрителни ръкопляскания в Демократичната левица.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Цонев.
    Продължаваме. Следва предложението на госпожа Станка Величкова.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията подкрепя това предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: И сега комисията какво предлага?
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложението на комисията за чл. 5, ал. 1 е:
    "1. В т. 20 - Министерство на отбраната - разходите за текуща издръжка се намаляват на 445 666 100 хил. лв. и се добавя ново тире "за осигуряване плана по организационното изграждане и преструктуриране на Българската армия - 25 557 000 хил. лв."
    2. В т. 25 - Министерство на финансите, колона приходи и колона разходи да се увеличат с по 309 450 хил. лв."
    Предложение на комисията за окончателен текст на чл. 5:
    Ако желаете, ще прочета целия текст.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има ли възражение да се приложи към стенограмата текстът от следващите листове с цифрите.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ние приехме вече такова предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Добре, добре, господин Цонев.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ще прочета текста на чл. 5:
    "Чл. 5. (1) Определя приходите на сума 141 800 675 хил. лв. и разходите на сума 1 594 892 523 хил. лв., вкл. трансферите за извънбюджетни сметки и фондове на държавните органи и бюджетните организации и субсидиите им от централния републикански бюджет на сума 1 453 091 848 хил. лв. за 1998 г. , както следва:" (Следва списъкът на вносителя със сумите на вносителя, както са дадени. Ще прочета само променените суми.)
    "1. Народно събрание - в графата "Разходи" - 17 115 400 хил. лв.; "Субсидия" - 17 115 400 хил. лв."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Имате думата за процедурно предложение.

    НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ (СДС): Уважаеми колеги, предлагам от 16,00 ч. извънредно заседание с точка единствена - "Гласуване на второ четене Закона за държавния бюджет на Република България за 1998 г.".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Направено е процедурно предложение за извънредно заседание от 16,00 ч. с дневен ред: Второ четене на Закона за държавния бюджет на Република България за 1998 г.
    Има ли противно становище? Не виждам противно становище.
    Поставям на гласуване направеното предложение за извънредно заседание днес, четвъртък, от 16,00 ч. с единствена точка: "Второ четене на Закона за държавния бюджет на Република България за 1998 г.".
    Гласували 155 народни представители: за 105, против 45, въздържали се 5.
    Предложението е прието. От 16,00 ч. ще има извънредно заседание.
    Господин Цонев, искате още нещо?
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Искам и аз да направя процедурно предложение: да не гласуваме чл. 5, а да продължим четенето по чл. 6. През това време работната група ще направи промените.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване предложението на председателя на комисията господин Йордан Цонев за отлагане гласуването на чл. 5 от законопроекта.
    Моля да гласуваме.
    Гласували 133 народни представители: за 124, против 2, въздържали се 7.
    Взето е решение за отлагане гласуването на чл. 5.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Има направено предложение на комисията за чл. 5а:
    "Чл. 5а. (1) Определя субсидията от Централния републикански бюджет на Българската академия на науките за 1998 г. на сума 24 млрд. 718 млн. 978 хил.лв.
                 (2) Утвърждава субсидията на Българската академия на науките в размер 90 на сто от определената сума по ал. 1, като останалите 10 на сто се предоставят в случай, че не се превиши утвърдения бюджетен дефицит по чл. 1, ал. 3."
    С размера на приходите и разходите по бюджета на Българската академия на науките, в чл. 5, ал. 1, т. 65 са намалени приходите и разходите по чл. 1."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Цонев.
    Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 5а.
    Гласували 148 народни представители: за 148, против и въздържали се няма.
    Член 5а в редакцията и съдържанието, предложени от комисията, е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По член 6.
    Първото предложение е на народния представител Руси Статков. Комисията е подкрепила и това негово предложение.
    Второто предложение е на народните представители Георги Божинов и Иван Борисов. Комисията не подкрепя това предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има ли желаещи да защитят това предложение? Няма.
    Поставям на гласуване предложението на народните представители Георги Божинов и Иван Борисов в чл. 6, ал. 1, т. 7 да бъдат нанесени направените от тях предложения.
    Гласували 137 народни представители: за 34, против 87, въздържали се 16.
    Не се приема предложението на господата Георги Божинов и Иван Борисов.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Следващото предложение е на народния представител Атанас Папаризов. То също не е подкрепено от комисията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Папаризов или някой друг? Няма желаещи да вземат думата.
    Поставям на гласуване предложението на народния представител господин Атанас Папаризов за промени в чл. 6, ал. 1, т. 12, които не са подкрепени от комисията.
    Гласували 135 народни представители: за 37, против 78, въздържали се 20.
    Предложението на господин Атанас Папаризов не е прието.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на комисията за чл. 6. По-точно това е предложение на комисията само, а окончателният текст е след това.
    "1. В ал. 1, т. 25. Висш Медицински институт - Пловдив - да се увеличи със сумата 315 млн. и 500 хил.лв.
    2. Алинея 2 се изменя така:
    "(2) Утвърждава субсидиите на държавните висши училища в размер на 90 на сто от определените им суми по ал. 1, като останалите 10 на сто ще се предоставят само в случай, че не се превиши дефицитът по чл. 1, ал. 3."
    Ако го гласуваме заедно с основния текст, ще ви направя предложение да отложим и основния текст на ал. 6, защото има две изменения, които ще ни донесат с измененията на ал. 5 и ще ги гласуваме тогава. Трябва да ги съобщя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Постъпило е предложение от председателя на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол да се отложи гласуването на докладвания от него текст по ал. 1, по ал. 2 и чл. 6.
    Моля да гласуваме.
    Гласували 130 народни представители: за 120, против 6, въздържали се 4.
    Предложението за отлагане на гласуването е прието.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 7, господин председател, няма направени предложения.
    Комисията подкрепя текста на вносителя.
    Прилагам към стенограмата текста на чл. 7, както е направен от вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване чл. 7 в раздаденото съдържание. Предложения не са постъпили. Комисията подкрепя текста.
    Моля да гласуваме.
    Гласували 128 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 15.
    Член 7 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Член 8. Също няма направени предложения.
    Комисията подкрепя текста на вносителя.
    Прилагам към стенограмата текста на вносителя за чл. 8 и ви предлагам да го гласувате.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма желаещи за изказване.
    Поставям на гласуване чл. 8 така, както той е даден от вносителя и подкрепен от комисията.
    Гласували 137 народни представители: за 118, против 4, въздържали се 15.
    Член 8 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 9 първото предложение е на народните представители Иван Георгиев, Йордан Бакалов и Васил Клявков. То е оттеглено.
    Второто предложение е на народния представител Иван Иванов, което предложение комисията не подкрепя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: По предложението на господин Иван Иванов има ли желаещи за изказване?
    Имате думата, господин Иванов.
    ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители. Става въпрос за разпределение на приходите от данък общ доход. Отново, за кой ли път, се предлага разпределението да бъде поравно между общините и държавата.
    Спомням си, че при обсъждането на бюджета за 1997 г., че господин Цонев много хареса предложението разпределението да е 70 на сто за общините и 30 - за държавата. Каза, че ще бъде реализирано сигурно в близко време. Но близкото време е бюджета за 1998 г. и това все още не е факт. Не мога да разбера постоянния стремеж да се централизират средства в нашата страна и да се разпределят. Сигурно по-приятно и по-изгодно е общините да се молят на правителството да им бъдат отпускани средства, отколкото тези средства да бъдат набрани и да бъдат стимулирани кметовете на общините, общинските съвети да имат повече средства от данък общ доход.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ (от място): Много неприятно! Много по-неприятно е това!
    ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ: Този подход според мен е неправилен и бихме могли да го коригираме, като приемете моето предложение.
    Виждам, че има още едно подобно предложение. Ако ви се струва, че 70 на сто за общините е много, нека поне да се приеме предложението на народния представител Румен Такоров, който предлага 60 на сто за общините и 40 - за държавния бюджет. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Иван Иванов.
    Има думата господин Цонев.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин Иванов, това е най-неприятното нещо, не само че не е приятно, ами е най-неприятното нещо: да идват, да ти се молят и ти да преразпределяш! Най-добре е да бъдат решени нещата така, че да са си по места, но обикновеното, простичкото лобиране за регионални интереси, което всички ние правим в интерес на избирателите си, трябва да бъде съчетано с разбиране на проблема.
    Какво би станало ако се отиде по тази линия? По-богатите общини, господин Иванов, попитайте всеки финансист, включително и може би или най-вече професор Стоилов, който стои един ред преди Вас, това ще направи по-богатите общини още по-богати и по-бедните общини още по-бедни!
    Законодателят е прибягнал до това не добро за него и за изпълнителната власт преразпределение именно, за да може да заличи тази разлика между богатите и бедните общини. Сега, дали го прави справедливо, дали може да бъде направено още по-справедливо, е друга тема, но ако се приеме това Ваше предложение, дори предложението за 100% оставане, ще има общини, които ще бъдат страшно бедни и такива, които ще бъдат страшно богати. И няма да има никаква възможност за преразпределение. Това е една от възможностите да се преразпределя този продукт, този данък.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Цонев.
    Господин Такоров тук ли е, защото и неговото предложение е сходно? Няма го.
    За дуплика имате думата, господин Иванов.
    ИВАН ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин Цонев, Вие сте прав по отношение на това, че такова преразпределение ще направи богатите общини по-богати и бедните - по-бедни, но искам да Ви обърна внимание, че на пръстите на двете ръце се броят общините в България, които имат вноски в републиканския бюджет, така че няма никакво значение. Напротив, ще се намалят средствата, които се дават като републиканска субсидия за бюджетите на богатите общини и ще се увеличат тези, които се дават за бюджетите на бедните общини.
    Единственият проблем тук е, както в началото казах, стремежът да имаш средствата и ти да ги преразпределяш, а не да ги оставяш на самостоятелните органи, каквито са общинските съвети. (Шум и реплики в залата.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Венцеслав Димитров има думата. Само ще Ви помоля малко по-кратко, защото Вие нямате предложение.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господа, ако направите усилие да ме изслушате и ако сте възприемчиви, ще разберете за какво става дума. (Иван Иванов и Йордан Цонев спорят по текста встрани от микрофоните.)
    Моля ви за внимание!
    Вижте, нали отиваме към Европа? Нали ще използваме европейския опит? Подписали сме Хартата за общинско самоуправление, за местното самоуправление, значи щом има местно самоуправление, трябва да има и местно самофинансиране. Аз съм категорично против това местното самофинансиране да е за сметка само или преобладаващо на един източник. Напротив, ние трябва да се обърнем към опита в Европа и от основните данъци - местните данъци и такси нека да ги оставим, те са си на общината - но основните данъци да се разпределят между държавата и между общините.
    Кои са основните данъци? Това са данък общ доход или подоходното облагане, данък печалба и данък добавена стойност. Много е важно! И от СДС непрекъснато са изхождали такива предложения - и част от ДДС да отиде в общините. Естествено, тогава ще намалим данък общ доход. Сега им дадохме и печалба, но нека да има ДДС и тогава общините наистина ще се нуждаят от по-малка субсидия.
    Но аз съм и категорично против това за сметка на държавния бюджет да се подпомагат само най-слабите общини. Трябва да има нещо друго - богатите общини да участват във финансирането на по-слабите общини чрез един изравнителен фонд, каквато е системата, да кажем, в Германия. Но много е важно и това е задача за нас всичките в този парламент, дано в този парламент това да бъде решено, три парламента вече не се решава този въпрос, така че от основните три данъка в общината да влиза по нещо, за да може тя да води своя собствена политика. Щом създава добра инфраструктура, добра община за живот, хората ще плащат данък общ доход; щом създава добри инвестиционни възможности - хората ще плащат данък печалба; щом създава добри условия за търговия - ще плащат ДДС. И по този начин всяка община ще си използва възможностите. И ако пък има някоя община, която нищо няма като приход от тези данъци, е, тогава естествено държавата чрез този изравнителен фонд и с помощта на другите общини ще подпомага. Но тя пък сигурно решава други - екологически проблеми или пък проблеми на отдиха и т.н., или на лова, за изчистването на въздуха и тогава и тези общини ще вземат нещо. Но това не трябва да става за сметка само на един данък. Нека да стане чрез трите основни данъка плюс местните данъци и такси.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ (от място): Това - да. Това е друг подход!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Димитров.
    Поставям на гласуване последователно - първо предложението на господин Иван Иванов, а след това предложението на господин Румен Такоров. Става дума за разпределянето между бюджетите на общините и републиканския бюджет. Предложението е 50 на 50 на сто. Господин Иван Иванов предлага 70 на сто за общините и 30 на сто за републиканския бюджет. Поставям това предложение на гласуване. То не е прието от комисията.
    Гласували 147 народни представители: за 49, против 82, въздържали се 16.
    Предложението на господин Иван Иванов не е прието.
    Следва предложението на господин Румен Такоров съотношението да бъде 60 на сто за общините и 40 на сто за републиканския бюджет.
    Предложението не е прието от комисията.
    Моля да гласуваме!
    Гласували 138 народни представители: за 38, против 88, въздържали се 12.
    Предложението на господин Румен Такоров не е прието.
    Господин председател на комисията, имате думата.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Следващото предложение е на господин Руси Статков, което комисия не подкрепя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Руси Статков има думата.
    РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Държа да уточня, че първото от предложенията ми явно при техническата обработка е отнесено тук, но то е по чл. 10 и ще моля там да се обсъжда, тъй като е свързано с общините и процента, който от субсидията им се дава или не им се дава в зависимост от изпълнението на бюджета и дефицита ...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Значи, първото предложение не е за този текст?
    РУСИ СТАТКОВ: Да, то е за чл. 10, ал. 2 и там ще Ви моля да взема думата, за да се аргументирам.
    Що се касае до второто предложение, то е тук и искам да използвам случая, за да обясня.
    Става дума за следното нещо - говорихме преди малко за данък общ доход. Ако аргументът на господин Цонев беше този същият, който аз използвах миналата година като управляващ и този път колегите от СДС гласуваха, както БСП в предишния парламент като управляващи, то що се касае до патентния данък, ние имахме друга позиция. И тази позиция беше още от предишния парламент, а и от миналата сесия, доколкото си спомням - патентният данък изцяло да остава в общините. И това е моето предложение - за патентния данък, който е по Закона за облагане на доходите на физическите лица, уважаеми колеги, да постъпва изцяло в бюджета на съответните общини.


    Аргументите ми са, че именно този данък в най-пряка връзка е свързан с дейността на общините и те най-добре знаят това, което господин Венцеслав Димитров говори - развитието на един или друг занаят, необходимостта от него, поощряването му с границите, в които се намира, и съответно приходите. Не става дума за такива приходи, господин Цонев, които да объркат бюджета на страната, ако, да кажем, говорим за данък общ доход, както се аргументирахте.
    Затова, колеги, мисля, че би могло именно изхождайки от тези аргументи, да бъде подкрепено едно такова предложение и разчитам на вашето разбиране. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Статков.
    Желаещи да вземат думата няма.
    Поставям на гласуване предложението на господин Руси Статков в чл. 9 за създаване на нова ал. 3. Предложението не е подкрепено от комисията.
    Гласували 158 народни представители: за 53, против 95, въздържали се 10.
    Предложението не е прието.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 9.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Койчев има думата.
    НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Става дума за редакционна поправка и привеждане в съответствие на Закона за държавния бюджет с вече приетия Закон за облагане на доходите на физическите лица. Става дума за терминологично изравняване и текстът "приходите от данъка върху общия доход" да бъдат заменени с текст "приходите от облагане на доходите на физически лица". Този закон беше приет между двете четения.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря на господин Койчев за поправката. Тя е основателна.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване чл. 9 с неговите алинеи 1 и 2, докладвани от председателя на комисията, с корекцията, която предложи господин Койчев.
    Гласували 155 народни представители: за 128, против 27, въздържали се няма.
    Член 9 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, предлагам да гласуваме отложените членове 5 и 6.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Колеги, преди малко отложихме гласуването на чл. 5 и на чл. 6. Господин Цонев предлага да докладва чл. 5 и да гласуваме.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 5. (1) Определя приходите на сума 141 800 675 000 лв. и разходите на сума 1 594 303 401 000 лв., включително трансферите за извънбюджетни сметки и фондове на държавните органи и бюджетните организации и субсидиите им от централния републикански бюджет на сума 1 452 502 726 000 лв. за 1998 г., както следва (ще прочета само коригираните текстове):
    1. Народно събрание - 17 115 400 000 лв. Това е в графата "Разходи".
    В графата "Субсидия" сумата е същата - 17 115 400 000 лв.
    25. Министерство на финансите. Сумата в графата "Приходи" е 316 170 000, в графата "Разходи" - 3 910 481 000 и в графата "Субсидия" - 3 594 311 000.
    39. Дирекция за обслужващи дейности при Висшия медицински институт се заличава.
    Следващите точки се преномерират с една по-назад.
    Променя с т. 46:
    46. Институтска болница "Майчин дом" в графата "Разходи" - 3 167 881 000 лв. и в графата "Субсидия" - същата сума - 3 167 881 000 лв.
    58. Министерство на правосъдието и правната евроинтеграция в графата "Приходи" - 196 000 000.
    В графата "Разходи" - 1 634 180 000 лв.
    В графата "Субсидия" - 1 438 180 000 лв.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Остава същото.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да, но е променено спрямо текста на вносителя.
    Други промени няма. В сборната графа на този член сумите са същите, които прочетох в ал. 1. Те са три: сума на приходите, сума на разходите и сума на субсидия от републиканския бюджет.
    В чл. 1, ал. 1 прочетох тези три цифри. Те остават да важат за последния ред на таблицата на вносителя.
    Това е текстът на целия чл. 5, както е даден от вносителя, с направените и прочетени от мен корекции. Текстът на вносителя е приложен към стенограмата.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване чл. 5 съгласно предложението на комисията и уточненията, направени току-що от председателя на комисията господин Цонев.
    Гласували 140 народни представители: за 122, против 9, въздържали се 9.
    Член 5 с корекциите е приет.
    Едно съобщение: господин Лучников моли членовете на Правната комисия да се съберат в 16,00 ч. в кабинета на министър-председателя.
    Господин Цонев, моля да докладвате чл. 6.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 6.(1)  Определя субсидиите от Централния републикански бюджет на държавните висши училища за 1998 г. на обща сума 127 911 636 000 лв.
    По-нататък са променени само точки 25 и 29:
    25. Висш медицински институт - Пловдив. Сумата е 14 468 061 000 лв.
    29. Медицински университет - София. Сумата става 4 928 488 000 лв.
    Общата сума на таблицата в графата, в която са дадени субсидиите, е същата, каквато прочетох в ал. 1 - 127 911 636 000 лв. 
    Останалото е, както е даден текстът на вносителя с предложението на комисията, което е отразено в чл. 6.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване чл. 6 с неговите две алинеи, таблицата и направените промени току-що в устния доклад на господин Цонев.
    Моля, гласувайте!
    Гласували 138 народни представители: за 116, против 11, въздържали се 11.
    Член 6 е приет.
    Членове 7, 8 и 9 гласувахме преди малко.
    Продължаваме с чл. 10.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: За чл. 10 ще започна с предложението на народния представител Руси Статков за ал. 2, което погрешно беше отнесено към чл. 9. Едно предложение, което касае увеличаване на числото от 90 на 95 и числото 10 да стане 5.
    Това предложение не е подкрепено от комисията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване предложението на господин Руси Статков по чл. 10, което той преди малко аргументира пред нас. Комисията не го подкрепя.
    Моля да гласуваме.
    Гласували 153 народни представители: за 46, против 81, въздържали се 26.
    Предложението на господин Руси Статков не е прието.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Следващото предложение е на народните представител Асен Гагаузов и Евгени Кирилов - също не е подкрепено от комисията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Желаещи да вземат думата по предложението? Няма.
    Поставям на гласуване предложението на господата Асен Гагаузов и Евгени Кирилов, което не е прието от комисията.
    Гласували 162 народни представители: за 50, против 99, въздържали се 13.
    Предложението на господата Асен Гагаузов и Евгени Кирилов не е прието.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Следващото предложение е на народните представители Васил Клявков и Йордан Бакалов - също за чл. 10, ал. 1. То не е подкрепено от комисията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Бакалов, имате думата.
    ЙОРДАН БАКАЛОВ (СДС): Господин председател, уважаеми колеги! Нашето предложение кореспондира с чл. 1, ал. 2, т. 3, а тя беше отхвърлена, така че ние ще оттеглим нашето предложение.
    Използвам случая, че съм на трибуната, за да оттегля също и предложението по чл. 10, ал. 1, тъй като то беше сходно с това на колегата Статков, а то също не беше прието. Мисля, че не е необходимо да губим време. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бакалов.
    Вече сме в края на редовното днешно заседание. Преди да го закрия и да започнем извънредното заседание ще ви направя съобщението за парламентарен контрол на 12 декември 1997 г., петък:
    - министър-председателят на Република България Иван Костов ще отговори на питане от народния представител Иван Зънзов;
    - заместник министър-председателят и министър на промишлеността Александър Божков ще отговори на актуален въпрос от народния представител Иван Костадинов Иванов; на актуален въпрос от народните представители Йордан Соколов, Теодосий Симеонов, Дянко Марков и Найден Зеленогорски;
    - заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Елена Поптодорова и на актуален въпрос от народния представител Жорж Ганчев;
    - министърът на външните работи Надежда Михайлова ще отговори на питане от народния представител Иван Тодоров;
    - министърът на здравеопазването Петър Бояджиев ще отговори на питане от народния представител Кънчо Марангозов;
    - министърът на правосъдието и правната евроинтеграция Васил Гоцев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Александър Каракачанов.
    На основание чл. 76, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
    - заместник министър-председателят и министър на образованието и науката Веселин Методиев на актуални въпроси от народните представители Петър Димитров и Иво Атанасов;
    - заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев на актуални въпроси от народните представители Златко Златев и Кирил Йорданов;
    - министърът на културата Емма Москова на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов;
    - министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Асен Гагаузов.
    Поради отсъствие от страната министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов не може да участва в заседанието за парламентарен контрол. Народните представители Руси Статков и Иво Атанасов ще получат отговор в следващото заседание.
    Няколко съобщения за заседания на комисии:
    - Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе извънредно заседание в петък, 12 декември от 9,30 часа в зала "Изток".
    Обръщам внимание на председателя на комисията, че не могат да провеждат такова заседание, или най-малкото не могат да ми подават на мен такова съобщение, защото то е в нарушение на правилника.
    Съвместното заседание на Комисията по енергетика и енергийните ресурси и Комисията по външната и интеграционна политика, предвидено за днес, се отлага за 17 декември, сряда.
    Закривам заседанието. (Звъни.)

    (Закрито в 16,02 ч.)

    Председател:
       Йордан Соколов

    Заместник-председатели:
          Иван Куртев

          Александър Джеров

    Секретари:
    Камен Костадинов

    Калчо Чукаров
    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И ОСМО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

    Видео излъчване от Народното събрание

    Проект BGFOP001-2.013-0001

    Избор на заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията

    Избор на омбудсман





      Последни заседания