Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ТРИСТА ОСЕМДЕСЕТ И ШЕСТО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 12 май 2000 г.
Открито в 9,02 ч.
12/05/2000
    Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Благовест Сендов
    Секретари: Христо Димитров и Ивалин Йосифов


    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
    На основание чл. 39, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предлагам т. 1 от днешния дневен ред да бъде проект за решение за разрешаване преминаването през територията на Република България на унгарски военен контингент за участие в международното военно учение "DINAMIC MIX - 2000" от 20 май до 10 юни 2000 г. в Република Гърция.
    И т. 2 - първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта.
    Има ли някой срещу тези предложения?
    Има думата господин Любен Корнезов.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, Вие ни изненадвате в 9,00 ч. Ако в предложения от Вас дневен ред т. 1 във връзка с унгарските войски е толкова спешен - добре. Но Законът за спорта е много важен закон. Никой от нас не се е подготвил, не е в седмичната програма. А Вие искате след минути да започнем да дебатираме.
    Аз се обзалагам, че никой народен представител в тази зала няма даже самия законопроект. Никой не знае, че ще има такава точка, предложена от Вас. И затова се противопоставям поне за Закона за спорта. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
    Ще гласуваме поотделно двете предложения.
    Моля, гласувайте т. 1 от днешния дневен ред да бъде проект за решение за разрешаване преминаването през територията на Република България на унгарски военен контингент.
    Гласували 162 народни представители: за 153, против 6, въздържали се 3.
    Предложението е прието.
    От името на парламентарна група има думата господин Борислав Китов.
    БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми колеги, аз настоявам ние днес да гледаме законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта. Ще ви кажа с какъв мотив. След 3 месеца е Олимпиадата в Сидни, а агенцията още няма устройствен правилник, с който да се дадат пари на нашите спортисти. Става въпрос за първо четене и аз мисля, че не пречи сега да се гледа този закон. (Реплики от ДЛ.)
    Това е моето лично мнение и аз настоявам този въпрос да се гледа, включително от името на спортната общественост. (Реплики от ДЛ.)
    СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Искам думата!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: От името на парламентарната група ли?
    СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Искам да му опонирам.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не може да му опонирате. (Шум и реплики от ДЛ.) По дневния ред няма разисквания. Ако иска някой думата от името на парламентарна група - може. Ако искате от името на парламентарна група, ще Ви дам думата.
    РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: А по дневния ред?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Пак не сте чели правилника. По дневния ред няма разисквания - пише изрично в нашия правилник.
    Противно мнение беше изказано. И това сте забравили, или не внимавате. В правилника е казано: по дневния ред няма разисквания, дава се думата само на едно противно мнение. Дадох думата за противно мнение. Ако искате думата от името на парламентарна група - заповядайте.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ, от място): По процедурен въпрос също ли ще откажете?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не. Но не по тази точка процедура. Или ако искате нещо друго. Но не като противно мнение. Дайте да се разберем да не хитруваме на дребно. Не ни отива.
    СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ, от място): Нали разбирате, че всичко става безсмислено. Не носим законопроекта.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За процедура има думата господин Георги Пирински.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председателю, съвършено очевидно е, че въпросът за включване на предложението на господин Китов в дневния ред за днес е спорно от процедурна гледна точка. Ето защо аз предлагам то да не бъде прието.
    И второ, предлагам Ви да спазвате правилника и да давате думата на депутатите, когато искат да вземат отношение по процедурата, по която Вие водите заседанието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Пирински, Вие бяхте ли преди малко в залата?
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ, от място): Не ми задавайте въпроси.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ще Ви задавам въпроси, защото говорите неща, без да познавате правилника. Или искате да повярвам, че наистина не познавате правилника? (Реплики от ДЛ.)
    Поставям на гласуване предложението т. 2 от днешния дневен ред да бъдат законопроекти за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта - първо четене.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 198 народни представители: за 117, против 77, въздържали се 4.
    Предложението е прието.

    Преминаваме към точка първа от дневния ред:
    ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ ПРЕМИНАВАНИЯТА ПРЕЗ ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НА УНГАРСКИ ВОЕНЕН КОНТИНГЕНТ ЗА УЧАСТИЕ В МЕЖДУНАРОДНОТО ВОЕННО УЧЕНИЕ "DINAMIC MIX - 2000" ОТ 20 МАЙ ДО 10 ЮНИ 2000 Г. В РЕПУБЛИКА ГЪРЦИЯ.
    Има думата заместник-председателят на Комисията по национална сигурност господин Ангел Найденов да изнесе становището на комисията.
    ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ:
    "СТАНОВИЩЕ
    относно проект за решение за разрешаване преминаванията през територията на Република България на унгарски военен контингент за участие в международното военно учение "Dinamic mix - 2000" от 20 май до 10 юни 2000 г. в Република Гърция
    № 002-03-14, внесен от Министерския съвет на 1 май 2000 г.

    Комисията по национална сигурност приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 3 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България да разреши транзитните преминавания през територията на Република България на унгарски военен контингент от 196 военнослужещи, бойна техника и военно имущество за участие в международното военно учение "Dinamic mix - 2000" от 20 май до 10 юни 2000 г. в Република Гърция при следните условия:
    Първо преминаване:
    А. Железопътен транспорт, състоящ се от 70 военнослужещи, 10 камиона, 11 бронетранспортьора, 3 микробуса, 6 джипа, 2 ремонтни превозни средства, 2 бронирани превозни средства, 2 линейки, 2 възстановителни автомобила, 3 полеви кухни, 1 цистерна за вода, 1 кран и 1 прицеп - влизане през ГКПП - Русе, на 16 май 2000 г. в 23,50 ч.; напускане през КГПП - Кулата, на 18 май 2000 г. в 0,40 ч.;
    Б. Транспорт по шосе:
    - предварителен отряд, състоящ се от 6 военнослужещи, 1 автомобил и 3 микробуса - влизане през ГКПП - Видин, на 16 май 2000 г. в 19,00 ч.; напускане през ГКПП - Кулата - на 17 май 2000 г. в 6,00 ч.;
    - група на Военновъздушните сили, състояща се от 9 военнослужещи и 2 микробуса - влизане през ГКПП - Видин, на 17 май 2000 г. в 8,30 ч.; напускане през ГКПП - Кулата, на 17 май 2000 г. в 17,00 ч.;
    - основен контингент, състоящ се от 111 военнослужещи, 1 микробус и 2 автобуса - влизане през ГКПП - Видин, на 20 май 2000 г. в 6,00 ч.; напускане през ГКПП - Кулата - на 20 май 2000 г. в 17,00 ч.
    Второ преминаване:
    А.  Железопътен транспорт - влизане през ГКПП - Кулата, на 8 юни 2000 г.; напускане през ГКПП - Русе, на 10 юни 2000 г.;
    Б. Транспорт по шосе:
    - първа група от предварителния отряд, състояща се от 3 военнослужещи - влизане през ГКПП - Кулата, на 10 юни 2000 г.; напускане през ГКПП - Видин, на 10 юни 2000 г.;
    - втора група от предварителния отряд, състояща се от 3 военнослужещи - влизане през КГПП - Кулата, на 16 юни 2000 г.; напускане през ГКПП - Видин, на 17 юни 2000 г.;
    - групата на Военновъздушните сили - влизане през ГКПП - Кулата, на 6 юни 2000 г. в 10,30 ч.; напускане през ГКПП - Видин, на 6 юни 2000 г. в 20,30 ч.;
    - основен контингент - влизане през ГКПП - Кулата, на 8 юни 2000 г.; напускане през ГКПП - Видин, на 9 юни 2000 г.
    Друго военно имущество и бойна техника: 46 пистолета, 76 полуавтоматични пушки, 24 автомата, 2 пушки с оптичен мерник, 4 оптични устройства за нощно виждане, 8 компаса, 1280 броя 9-мм патрони за пистолети, 23 268 бр. 7,62-мм патрони, 810 бр. 30-мм и 240 бр. 81-мм патрони."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Найденов.
    Някой желае ли да се изкаже по проекторешението? Не виждам.
    Чета проекта за решение:
    "РЕШЕНИЕ
    за разрешаване преминаванията през територията на Република България на унгарски военен контингент за участие в международното военно учение "Dinamic mix - 2000" от 20 май до 10 юни 2000 г. в Република Гърция

    Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 3 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България

    Р Е Ш И:
    Разрешава транзитните преминавания през територията на Република България на унгарски военен контингент от 196 военнослужещи, бойна техника и военно имущество за участие в международното военно учение "Dinamic mix - 2000" от 20 май до 10 юни 2000 г. в Република Гърция при следните условия:
    Първо преминаване:
    а) железопътен транспорт, състоящ се от 70 военнослужещи, 10 камиона, 11 бронетранспортьора, 3 микробуса, 6 джипа, 2 ремонтни превозни средства, 2 бронирани превозни средства, 2 линейки, 2 възстановителни автомобила, 3 полеви кухни, 1 цистерна за вода, 1 кран и 1 прицеп - влизане през ГКПП - Русе, на 16 май 2000 г. в 23,50 ч.; напускане през ГКПП - Кулата, на 18 май 2000 г. в 00,40 ч.;
    б) транспорт по шосе:
    - предварителен отряд, състоящ се от 6 военнослужещи, 1 автомобил и 3 микробуса - влизане през ГКПП - Видин, на 16 май 2000 г. в 19,00 ч.; напускане през ГКПП - Кулата на 17 май 2000 г. в 6,00 ч.;
    - група на Военновъздушните сили, състояща се от 9 военнослужещи и 2 микробуса - влизане през ГКПП - Видин, на 17 май 2000 г. в 8,30 ч.; напускане през ГКПП - Кулата, на 17 май 2000 г. в 19,00 ч.;
    - основен контингент, състоящ се от 111 военнослужещи, 1 микробус и 2 автобуса - влизане през ГКПП - Видин, на 20 май 2000 г. в 6,00 ч.; напускане през ГКПП - Кулата, на 20 май 2000 г. в 17,00 ч.
    Второ преминаване:
    а) железопътен транспорт - влизане през ГКПП - Кулата, на 8 юни 2000 г.; напускане през ГКПП - Русе, на 10 юни 2000 г.;
    б) транспорт по шосе:
    - първа група от предварителния отряд, състояща се от 3 военнослужещи - влизане през ГКПП - Кулата, на 10 юни 2000 г.; напускане през ГКПП - Видин, на 10 юни 2000 г.;
    - втора група от предварителния отряд, състояща се от 3 военнослужещи - влизане през ГКПП - Кулата, на 16 юни 2000 г.; напускане през ГКПП - Видин, на 17 юни 2000 г.;
    - групата на Военновъздушните сили - влизане през ГКПП - Кулата, на 6 юни 2000 г. в 10,30 ч.; напускане през ГКПП - Видин, на 6 юни 2000 г. в 20,30 ч.;
    - основен контингент - влизане през ГКПП - Кулата, на 8 юни 2000 г.; напускане през ГКПП - Видин, на 9 юни 2000 г.
    Друго военно имущество и бойна техника: 46 пистолета, 76 полуавтоматични пушки, 24 автомата, 2 пушки с оптичен мерник, 4 оптични устройства за нощно виждане, 8 компаса, 1280 бр. 9-мм патрони за пистолети, 23 268 бр. 7,62-мм патрони, 810 бр. 30-мм и 240 бр. 81-мм патрони."
    Моля, гласувайте решението.
    Гласували 126 народни представители: за 125, против няма, въздържал се 1.
    Решението е прието.

    Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
    ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТА.
    Има думата председателят на водещата комисия - Комисията по здравеопазването, младежта и спорта, господин Борислав Китов да изнесе становището на комисията.
    ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

    "С Т А Н О В И Щ Е
    по законопроект за изменение и допълнение на
    Закона за физическото възпитание и спорта № 002-01-15,
    внесен от Министерския съвет на 21 април 2000 г.

    На заседание, проведено на 26 април 2000 г., Комисията по здравеопазването, младежта и спорта разгледа законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, внесен от Министерския съвет на 21 април 2000 г.
    На заседанието присъстваха министър Александър Праматарски, господин Цвятко Барчовски - председател на Комитета за младежта, физическото възпитание и спорта, представители на Българския олимпийски комитет, на Българския спортен тотализатор, на Министерството на финансите, Министерството на образованието и науката, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на здравеопазването, представители на спортни институции и организации.
    Проектът бе представен от министър Александър Праматарски, който изтъкна, че съществува необходимост от осъвременяване на Закона за физическото възпитание и спорта съгласно приетите Закон за администрацията, Закон за хазарта и Закон за държавната собственост. Настоящият законопроект има за цел да отстрани някои несъответствия в сегашната законова база, които не дават възможност за нормално развитие на българския спорт. Съобразно новата структура на държавната администрация с този законопроект се регламентира преструктурирането на Комитета за младежта, физическото възпитание и спорта в Държавна агенция за младежта и спорта като правителствен орган за провеждане на държавната политика в областта на младежта, физическото възпитание и спорта.
    В дискусията беше призната необходимостта от нов статут на Българския спортен тотализатор, който от държавно предприятие към Министерството на финансите преминава като структура към Държавната агенция за младежта и спорта. По този начин се гарантира предоставянето и контролът на средствата на Българския спортен тотализатор за развитието на българския спорт.
    В повечето изказвания бе подчертана необходимостта от създаването на публичен регистър на спортните имоти, за да се гарантира яснота по управлението и стопанисването на имотите, както и за използването им по предназначение.
    Чрез предложените текстове в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта се регламентира дейността на ново звено - Инспекторат, чрез който Държавната агенция за младежта и спорта да упражнява надзор върху дейността на спортните организации и на лицата, които са получили лицензия да предлагат публично спортни услуги. Целта е да не бъдат предоставяни средства на спортни организации, които не развиват дейност, както и осъществяването на по-ефективен контрол по изразходването на предоставените държавни средства, определени за подпомагане на спортните дейности. Вносителят посочи, че по настояване на самите спортни организации в настоящия законопроект са създадени текстове, които засилват режима по лицензирането на спортните клубове.
    Въз основа на проведената дискусия и проведеното гласуване с 12 гласа "за", 1 "против" и 2 "въздържали се", Комисията по здравеопазването, младежта и спорта взе следното решение:
    Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта № 002-01-15, внесен от Министерския съвет на 21 април 2000 г."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожа Юлия Берберян, която е вносител на втория законопроект, оттегля своя законопроект.
    ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, успоредно с този законопроект имаше три законопроекта - единият беше изтеглен от госпожа Юлия Берберян, има един законопроект, внесен от народните представители Йордан Цонев, Иван Димов и Димитър Абаджиев, оттеглен.
    Има становище по третия законопроект, внесен от народните представители Евгени Димитров и Иван Бойков.
    На две заседания Комисията по здравеопазването, младежта и спорта - на 3 и 8 декември 1998 г., разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта № 854-01-120, внесен от народните представители Евгени Стоянов Димитров и Иван Бойков.
    На заседанието присъства и председателят на Комитета за младежта, физическото възпитание и спорта господин Цвятко Барчовски.
    Предложенията и измененията са предимно относно прецизиране на статута на спортните организации. Конкретизират се условията за получаване и отнемане на спортни лицензии. Уреждат се правата на спортните организации върху рекламата, радио- и телевизионното разпространение.
    В посочения законопроект се посочва трансформирането на Комитета за младежта, физическото възпитание и спорта в Държавна агенция. Изтъква се становището за създаване на такава Държавна агенция за младежта, физическото възпитание и спорта и е необходимо Министерският съвет да реши какъв ще е статутът на комитета. Ако е министерство, това ще е решение на Министерския съвет, а ако е Държавна агенция - по предложение на Министерския съвет ще трябва да се утвърди от Народното събрание.
    Поради липса на нормативна уредба за използването и стопанисването на спортните обекти се предвиждат текстове, които да уредят условията и реда за разпореждане на спортните обекти, които са държавна, публична и частна собственост.
    В действащия Закон за физическото възпитание и спорта се предвиждат санкции само на физическите лица, а в проектозакона се предвиждат имуществени санкции за спортните организации, нарушили закона.
    В хода на дискусиите се изтъкна становището, че спортните дружества трябва да отпаднат от категорията на спортните организации, тъй като се занимават предимно със стопанска дейност и не следва да се регистрират с определен спортен лиценз, както е предложено в посочения законопроект.
    Народните представители изказаха мнението, че предложените промени касаят цялостно философията на Закона за физическото възпитание и спорта и не могат частично да бъдат променяни отделни членове.
    Имайки предвид, че сред приоритетите на правителството е заложено изготвянето на цялостен нов законопроект за физическото възпитание и спорта, в който ще бъдат заложени и съвременните тенденции в световната практика в тази област, както и въз основа на проведената дискусия, Комисията по здравеопазването, младежта и спорта с проведеното гласуване и с 3 гласа "за", "против" 3 и "въздържали се" 8 взе следното решение:
    Предлага на Народното събрание да не приема на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта № 854-01-120, внесен от Народните представители Евгени Димитров и Иван Бойков.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
    За процедура има думата господин Атанас Мерджанов. Заповядайте.
    АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение, освен че в залата присъства уважаемият господин Праматарски, да бъдат поканени ректорът на Националната спортна академия, председателят на Комитета за физическото възпитание, младежта и спорта господин Цвятко Барчовски и председателят на Българския олимпийски комитет господин Иван Славков. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
    Има ли някой срещу това предложение? Няма.
    Моля, гласувайте предложението.
    Гласували 126 народни представители: за 116, против 5, въздържали се 5.
    Предложението е прието.
    Моля квесторите да поканят в залата ректора на спортната академия, председателт на Комитета за младежта и спорта и председателя на Българския олимпийски комитет.
    Определям по 30 минути на парламентарна група.
    От името на вносителите някой желае ли да се изкаже?
    Има думата министър Александър Праматарски.
    МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам да благодаря най-напред за разбирането, което прояви българският парламент и включи в днешното заседание за разглеждане този изключително важен законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание, младежта и спорта.
    Искам съвсем накратко да изложа някои мотиви, които наложиха именно тези промени, които предлага Министерският съвет. Действащият досега закон показа във времето, че има доста недостатъци и в същото време създаде една много неясна обстановка преди всичко за подпомагане развитието на българския спорт и младежта от гледна точка на държавната подкрепа, на държавното финансиране, средствата, които се инвестират.
    Мисля, че всички много добре в тази зала съзнаваме, че спортът наистина е един социален феномен, който се нуждае от грижите на държавата. И именно в тази посока са повечето от измененията, които ние предлагаме. Разбира се, формалният повод за тези изменения е необходимостта от вече приетия Закон за администрацията, който налага преобразуването на комитетите в държавни агенции.
    Това е предложението, което се съдържа и в изменението. То е чисто формално от гледна точка на съобразяване със Закона за администрацията. В него се предвижда Комитетът за физическото възпитание, младежта и спорта да се превърне в Държавна агенция за младежта и спорта, който ще бъде държавният орган, който ще провежда политиката в този сектор.
    Искам да кажа няколко думи за технологията, по която бяха възприети тези изменения. Мисля, че това е важно за народното представителство като технология, но и като един, бих казал, много верен подход на правителството за възприемането на становища преди всичко по проекта от хора, които са професионалисти, хора, които са ангажирани пряко с тази проблематика.
    Работна група в продължение на два месеца обсъди всички тези необходими промени, които трябва да бъдат направени, след което се проведе една много широка дискусия. В нея участваха големи имена от българския спорт, хора, които са прославили България, хора, които в момента пряко или косвено са ангажирани с проблематиката в Българския спорт, и хора, които безспорно са емблематични за българския спорт.
    Беше една много интересна дискусия, една дискусия, която роди много добри идеи. Голяма част от тези неща са отразени в този проект.
    Затова ми се струва, че и българският парламент ще прояви наистина една добра воля, ако с консенсус възприеме тези изменения. Защото наистина...
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Няма да ги възприеме.
    МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Господин Корнезов, това е въпрос, който не бива да се политизира.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Вие го пробутвате, този закон.
    МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: И не бива да бъдат търсени в него неща, които там ги няма. Държа да кажа това, защото наистина много пъти се приемат законопроекти, които по един или друг начин не са в достатъчна степен съгласувани с хората, които така или иначе пряко отговарят и работят в тази сфера.
    И затова казвам, че именно тази процедура на съгласуване, една широка дискусия, която беше направена, включително и с присъствието на хората, които и днес гласувахте да бъдат поканени в тази зала, затова се надявам наистина, че този законопроект ще обедини волята на по-голямата част от народните представители в българския парламент.
    Искам да използвам случая за да кажа, че беше разрешен, преди приемането на този законопроект, един много важен проблем в българския спорт и младежта. А това е преминаването на комитета като финансиране директно на подчинение на Министерския съвет, изваждането му от второстепенното разпоредителство в бюджета на Министерството на образованието и науката. Това ще облекчи процедурите и ще даде възможност наистина средствата, които са предвидени за развитието на българския спорт, пряко да постъпват там.
    На второ място в законопроекта искам да подчертая, че промените, които са правени в Преходните и заключителни разпоредби, решават един наболял въпрос, по който българските спортни хора нееднократно са поставяли. Това е за статута на Българския спортен тотализатор като държавно предприятие, което има в най-голяма степен принос за финансирането на българския спорт. Досега по Закона за хазарта се предвиждаше неговият статут да бъде държавно предприятие към Министерството на финансите, което създаваше съмнение, или бих казал недостатъчна яснота у хората в спорта, че всичките средства, които са от Българския спортен тотализатор, не постъпват за българския спорт.
    Нашето предложение, което има подкрепата, разбира се, и на Министерството на финансите, и на хората от спорта, е то да се превърне в държавно предприятие към бъдещата Държавна агенция за младежта и спорта. Тоест да се направи една непосредствена връзка и управление, за да има ясна гаранция, че средствата по схемата на разпределение ще постъпват само и единствено за развитието на българския спорт и, разбира се, програми, свързани с развитието, подпомагането на младежта в България.
    Следващият важен проблем, който искам да поставя на вашето внимание и който се решава с този проект, е въпросът със спортните имоти - един въпрос, който вълнува широко българската общественост и който за съжаление в момента се намира в много тежко състояние.
    За да може да бъде нормално финансиран българският спорт, за да има една сериозна подкрепа, въпросът с решаването на спортните обекти, изясняването на техния статут, на тяхната собственост, на тяхното използване и оттук за подпомагане отново на хората, които са в спорта, и за самия спорт, се налага, и ние го предлагаме в този проект, да бъде създаден единен регистър на всички спортни обекти в страната, да бъде изяснен техният статут, - кое е държавна собственост, кое е общинска собственост, кое е публична собственост, кое е частна собственост - за да може наистина да се въведе един порядък в използването на тези обекти.
    Само тези два важни въпроса, уважаеми дами и господа народни представители, за които споменах, ако бъдат разрешени с настоящия закон, който предлагаме, мисля, че в голяма степен проблемите, които има в развитието на българския спорт, ще бъдат решени. Разбира се, има и редица други изменения, които се предлагат, - тук бяха споменати една част от тях, аз не искам да ги повтарям - но въпросът за въвеждането на порядък в лицензирането е нещо, което получи широка подкрепа от българските федерации в съответните видове спорт. Проблемите там са наистина сериозни, българското общество неведнъж и два пъти е ставало свидетел на различни нелицеприятни неща, които по принцип не би трябвало да имат нищо общо с българския спорт. Така че и тук режимът наистина е малко засилен, но той е в посока наистина на тези обществени организации по своя характер и статут, каквито са федерациите, да могат да засилят повече контрола върху дейността на клубовете, които развиват съответните видове спорт.
    На последно място искам да спомена и следващата промяна, която е много важна - създаването на един инспекторат, за да бъде проконтролирано дали средствата, които държавата заделя за развитието на българския спорт, за подпомагането на младежките организации в България по различните програми, наистина се използват само за това, а не за някакви други странични цели.
    Това са основните мотиви, които наложиха едно бързо изменение на сега действащия Закон за физическото възпитание и спорта, още повече, че, знаете всички, предстои явяване на българските спортисти, които спечелиха визи за олимпиадата, и ние се надяваме, че бързото възприемане на тези промени ще създаде възможност правителството да подпомогне по-ефективно участието на българските спортисти на предстоящата олимпиада. Благодаря за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
    От вносителите има ли други желаещи да вземат отношение?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата заместник-председателят Иван Куртев.
    ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз само ще взема отношение по един пункт от предложения от Министерския съвет законопроект - по § 21, с който се създава чл. 59а. В досега действащия закон имаше един пункт, който в предишния чл. 60 предвиждаше социално подпомагане на спортисти и спортисти-инвалиди. Тази точка остава и в новите изменения.
    Обаче аз искам да подскажа на комисията - и вярвам, че ще срещна при второ четене подкрепа от всички народни представители - да разширим малко отношението към спорта на инвалидите и в т. 5, там, където се предвижда стимулиране и награждаване на медалисти, призьори от европейски, световни първенства и олимпийски игри. Провеждат се подобни световни състезания и за хората с различни нарушения. Има световни тихи игри за хората със слухови увреждания, има олимпийски игри на инвалидите, които са паралелни в някакъв смисъл с обикновените олимпийски игри. Смятам, че ще изпълним една социална функция на спорта, ако към тази точка прибавим, вече за второ четене, разбира се, възможността призьорите от аналогични на тези игри за хората с увреждания също да бъдат стимулирани, с което ще проявим едно внимание към тази категория български граждани и спортисти сред тях - имаме и добри спортисти. Не по-малко усилия са необходими, за да се спечели един медал от световни тихи игри например, отколкото за онзи български спортист, който участва и в олимпийските игри, и съм убеден, че ще срещна разбиране и подкрепа от всички депутати за тази моя идея. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Има ли други желаещи да вземат отношение по законопроекта?
    Да, заповядайте, госпожо Берберян.
    ЮЛИЯ БЕРБЕРЯН (СДС): Уважаеми колеги! За мен днес е един особено радостен ден, защото смятам, че с така предложените изменения и допълнения към Закона за спорта за момента ще постигнем цели, които ще задоволят и ще запълнят празнини, които сега съществуват в спортната дейност у нас. Безспорно, че ще дойде време и на един цялостен нов закон за спорта, но за момента ще трябва да се задоволим с така представените изменения и допълнения, които, пак ще повторя, за момента удовлетворяват целите на спорта.
    Ще повторя това, което каза господин Праматарски, че средствата от Спортния тотализатор, на които се разчита много по клубовете из цялата страна, независимо големи или малки, ще бъдат предоставени изцяло за нуждите на българския спорт.
    На второ място, чрез държавния регистър, който би трябвало да се въведе чрез тези изменения и допълнения, ще се внесе яснота в собствеността на спортните имоти. Предвиждат се и санкции тогава, когато спортните имоти са дадени за стопанисване, но не се използват по предназначение. Знаем, че в момента много спортни имоти са превърнати в дискотеки, в пазари, в барчета и ресторанти. Това явление ще бъде спряно.
    Особено съм радостна и считам за едно голямо постижение на така представените изменения и допълнения това, че ще се регламентира професионалният спортист като легитимен гражданин на републиката, тъй като съвсем доскоро професионалният спортист не съществуваше, дори беше забранено, беше срамно да се наричаме професионални спортисти. Ние всички бяхме аматьори, въпреки че изкарахме пенсии като професионални спортисти...
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Как стана?
    ЮЛИЯ БЕРБЕРЯН: Ами, просто така, с лъжа! Това беше една голяма лъжа - ние се водехме аматьори, а всъщност бяхме професионалисти. Аматьори бяха и полковниците от МВР, големи спортисти на България. Те също бяха аматьори.
    Така че се внася яснота и аматьорите са аматьори, професионалистите са професионалисти. И тези големи български спортисти, които като професионалисти печелят, защото са се представили добре в спортове, които носят наградни фондове, те ще се прибират в България като законни граждани, а не като диверсанти.
    АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ, от място): Цялата държава стоеше зад вас.
    ЮЛИЯ БЕРБЕРЯН: Така че, подкрепям измененията и допълненията и се надявам, че това също ще бъде един законопроект, който няма да бъде политизиран, а ще бъде подкрепен от повечето от моите колеги. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Валентин Симов.
    ВАЛЕНТИН СИМОВ (независим): Благодаря Ви, господин председателю.
    Искам първо да кажа, че гласувах против влизането на този законопроект в дневния ред не поради това, че този закон е маловажен, а поради това, че в тази прекрасна зала ние нямаме техническата възможност да работим, тъй като документацията ни е на 1 км оттук, нашите кабинети са достатъчно далеч. Но веднага искам да кажа, че разбирам загрижеността, която д-р Китов изрази от тази трибуна. Наистина ние трябва да поставим нашите спортисти в достойно положение, изпращайки ги на Олимпиадата.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Каква е връзката?
    ВАЛЕНТИН СИМОВ: Във връзка с това искам да кажа, че в предстоящото изменение на закона според мен и според дейците на Българския туристически съюз липсва една част от този важен законопроект, наречена социален туризъм. И аз се надявам между първо и второ четене предложенията, които аз и други колеги ще направим, да уредят нормативната база на социалния туризъм. Това не спорт, в никакъв случай не бива да смесваме социалния туризъм със спорта, но тук е единственото място, където можем да регламентираме тези отношения за използването на нормативната база, за използването и възможността на хиляди български туристи да се движат по балкана и да ползват тази база. И се надявам това да стане между първите две четения. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Има думата народният представител Тодор Янев.
    ТОДОР ЯНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, господин министър! Повод за моето изказване е изказването на господин Куртев. Да, искам горещо да подкрепя една идея, която трябва да се регламентира - спортът сред инвалидите. Тази година аз попаднах в световния маратон в Ню Йорк, в който имаше и паралелна група инвалиди. В тази паралелна група участваха и български инвалиди. Дължа да ви кажа, че това за мен бяха просто невероятни хора! Представяте ли си 42 км с количка или 42 км с увреждане на двигателния апарат, на краката и с един невероятен ентусиазъм! При това всичко е спонсорирано на добра воля от най-различни организации и хора, без никакво държавно участие. По някакъв начин това трябва да се запише и тук, защото това е световна идея, тя не е възникнала тук при нас. Не знаете каква трудност е да натовариш един инвалид на количка в самолет. Това е много трудно, но трябва да се запише. Защото те носеха и носят емблемата "България" и получаваха овации. Сега ще има Олимпиада и в тази Олимпиада ще има паралелна Олимпиада за инвалиди. Но нека те пак да не се чудят коя фирма да молят или коя организация да им даде пари, за да могат да заминат там. Моето изказване просто е един апел това да бъде регламентирано и да бъде едно внимание към тази категория български граждани. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Има думата за изказване господин Борислав Китов.
    БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Едва ли някой се съмнява, че най-добрите посланици на нашата страна по света са българските спортисти. Безспорно е, че икономическата криза, в която се намира страната, дава отражение върху българския спорт. И аз мисля, че имаше няколко въпроса, които вълнуваха и притесняваха българските спортисти.
    Единият от тях беше въпросът за финансирането на българския спорт в достатъчни размери. Не е тайна, че благодарение на тотото се финансира българският спорт. Проблемът беше, че наистина по стария закон се финансират и клубове, които нямат нужната дейност. С една дума, беше занижен контролът на изразходваните средства. Средствата не се обвързваха със съответните резултати, със съответната структура, със съответната дейност и това ощетяваше част от българските спортисти, които наистина развиваха подобна дейност.
    Вторият голям проблем, уважаеми колеги, който стоеше на дневен ред, беше проблемът с имотите - без значение дали те са публична, частна, общинска или държавна собственост. Както правилно отбеляза госпожа Берберян, на места спортните имоти се използваха не по предназначение, не само защото липсва желание, искам да отбележа това, а защото наистина доста скъпо е днес да се поддържа един басейн или един по-малък или по-голям стадион. Но се забелязва една тенденция според стария закон, който даваше възможност да се прехвърлят обекти на общините, те да бъдат предоставяни за стопанисване на лица и организации, които изобщо нямат намерение да развиват спортна дейност. Оттам започна един процес дори и тези, които желаят да развиват масов или професионален спорт, да няма къде да го правят. Стигна се дотам, че Комитетът за младежта и спорта нямаше регистър какви са обектите - държавни ли са, частни ли са, къде са. Комитетът нямаше никаква възможност да контролира този процес. Искането на българската спортна общественост беше наистина да се създаде един регистър, в който да станат ясни правилата на отдаването на спортните имоти. След това да се види за какво се използват те и ако има някъде недобронамерени хора, имотите да бъдат отнети и да бъдат давани на тези, които наистина имат намерение да развиват спорта.
    Може ли някой да дава пари, уважаеми колеги, и да не следи как те се изразходват? Това не е възможно, защото иначе наистина ще се наливат средства в каца без дъно. И създаването на този инспекторат не е нито централизация, нито някаква обхващаща структура, а просто един опит да се следи как се изразходват средствата, за да отиват наистина там, закъдето са предназначени, и да се използват за това, за което са предназначени.
    Може би се спекулира или ще се спекулира с въпроса за затягане на лицензионния режим по отношение на спорта. Но самите федерации, колеги, искат да има един ясен, точно спазван лицензионен режим, за да може наистина във федерациите да се включат клубове, които отговарят на условията за съответния спорт.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Нали уж ще премахваме лицензиите?
    БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Корнезов, не става въпрос за лицензии от вида, за който Вие говорите.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): А за какво става въпрос?
    БОРИСЛАВ КИТОВ: Става въпрос за факта, че, получавайки лиценз, започва именно това, за което преди малко казах, само че Вие като че ли не щете да слушате.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): След малко ще чуеш!
    БОРИСЛАВ КИТОВ: Добре, аз няма да Ви репликирам. Но когато се дават средства, трябва да бъде ясно за какво се дават. Защото има много клубове, които се създават, но те не развиват дейност, а искат средства. И в крайна сметка желанието на самите спортисти, на самите федерации е такова. И беше много добре, че проектът беше широко обсъждан публично.

    Може би ще има и забележки и няма нищо лошо в това. Аз лично мисля, че и предложението на господин Иван Куртев и д-р Янев трябва да бъде прието, защото ние сме длъжници на инвалидите по отношение на тези, които развиват спорт. Трябва да стимулираме това. Също така трябва да има по-ясна регламентация. Може би ще има и други забележки. Но на този етап мисля, че четирите постижения на този закон са не само значими, а бих казал, доста трудно извоювани в сегашното ни политическо пространство. Защото щеше да бъде груба грешка, ако наистина тотализаторът беше отишъл при Министерството на финансите. Мисля, че щеше да бъде груба грешка, ако първостепенен разпоредител беше Министерството на образованието. И само тези достойнства, искам да ви кажа, че са добре приети от спортната общественост на България. Надявам се, че в следващите години може би ще се поправи и този закон. Може би наистина ще стане още по-съвременен закон, но ще бъде грешка, уважаеми колеги, ако тези предимства, в тази обстановка, не бъдат отчетени. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Господин Нешев има думата.
    СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, господин Праматарски, господин Барчовски! Излизам на тази трибуна, първо, да ви се извиня, че не съм подготвен да направя това изказване като народен представител, което заслужава спортът, поради факта...
    АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ, от място): Господин Барчовски няма заслуга.
    СТЕФАН НЕШЕВ: Аз уважавам господин Барчовски, Атанасе, и туй е мое право да изразя уважението или неуважението си. Моля те, не ме мотивирай! Аз имам достатъчно акъл и морални сили, за да знам какво трябва да правя.
    Не съм достатъчно подготвен, защото за мен беше изненада, че разглеждаме днес този закон. Дори и във вида на един афоризъм ще ви кажа: господин председател, аз съм затруднен да изпълня клетвата, че всичко, което ще върша, ще върша в името на интересите на народа, защото, като неподготвен, трудно мога да съм сигурен, че ще направя това в интересите на народа. Но въпреки всичко, ще взема отношение, защото смятам, че имам достатъчно допирни точки със спорта, за да мога да говоря от тази трибуна за спорта. И аз искам да говоря за една сфера, за която смятам, че трябва да бъде решена със Закона за спорта - задължителните отношения на ръководството на спорта към детско-юношеските школи. Това трябва да бъде уредено със закон.
    И аз си спомням във Великото Народно събрание, когато се поставяше въпросът за закон за спорта, ние четохме Закон за спорта от 1930 г., където кметове и директори на големи училища се задължават да създават база, в която начинаещите български граждани да упражняват спортна култура. Днес ние трябва да виждаме сериозната беда, че нашата младеж заобикаля стадионите, а влиза в дискотеките, че нашата младеж не отива да търси рекорди в спорта, а търси рекорди в наркотиците. И затова, господин Китов, този въпрос е не по-малко важен от това дали ще дадем шанс на инвалидите да спортуват. Аз не съм срещу това инвалидите да могат да спортуват, да бъдат без комплекса, че не са равностойна или равноправна част от българското общество. Но ние трябва да дадем всички възможности младежта да спортува. И аз мога с чест да заявя, че благодарение на спорта формирах характер, качества и морал, които ми дадоха възможност да бъда в това Народно събрание и в политиката. Затова трябва да дадем средства, задължително, господин Барчовски, и задължение към ония федерации да развиват детско-юношеския спорт. И ако това не направим, ние ще бъдем длъжници към народа си и към националните си интереси. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Нешев.
    Давам думата на народния представител Веселин Бончев.
    ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, господин министър! Въпреки че тази точка влезе изненадващо в дневния ред - материалите ги няма, но аз искам да взема отношение по един въпрос, който касае Закона за спорта и дори толкова е очевиден, че няма нужда материалите да бъдат пред нас.
    Първо, вие знаете, че в света спортът стана неразделна част от целия интелектуален потенциал на една нация, на една държава. Той не е само едно тясно понятие "спорт". Но в последните години, уважаеми колеги, смятам, че всички ще бъдете съгласни, че особено финансирането на спорта, се изроди в България. Вие знаете, че се стигна до унизителното положение последните няколко години държавата просто е безсилна. За да има спорт, трябва да има групировка да финансира, да спонсорира, да купи облекла, да купи съоръжения и тогава тези спортисти стават икономически зависими от интересите на тази групировка. Това е лошото, това е жестокото за спорта в България. Стигна се дотам, публична тайна е, но правителството мълчи, че тези групировки - икономическите интереси, купуват цели състезания, цели спортни прояви, цели мачове - покупко-продажба. Това не може да бъде спорт на една държава, това не може да бъде една държавна спортна политика.
    Второто, което се наблюдава. Стават приватизации, продават се предприятия за милиони, а за спорта не се отделя нищо. И се стигна до абсурда, че целият свят строи спортни съоръжения - поне имате възможност да ги видите и по телевизията, а в България се стигна до закриване на спортни съоръжения. Знаете преди няколко дни скандала, когато искаха да закрият на децата учебни басейни, спортни площадки, защото нямало пари. Нямало пари в бюджета, нямало пари в общината. Как може да няма пари?! Не искам да навлизам в подробности, да се излагаме тук, от трибуната на българския парламент, за какви други неща се намират пари, които са ненужни и вредни за нашата нация. Защото спортът, за да има една спорта нация, той не се прави на хора от 40-50 г. Той се прави от детска връзка, ученическа възраст. Тогава се откриват талантите, тогава се откриват наклонностите и за тези млади хора ние ще закриваме басейни, който е направен преди 30 г. и е поддържан 30 г. И ако държавата не се намеси, и то много стриктно, да пресече тази вредна практика с това купуване и продаване на спорта, закриване на спортни съоръжения, България не може да има спорт. Защото спортният интелект на една нация е своего рода една международна организация. Както България се представи в ООН, в ЮНЕСКО, в СЗО, така се представя и на спортните състезания. И затова, за да уважаваме нашата нация, да имаме авторитет, да не сме дискриминирани, трябва да се намерят съвсем строги начини за финансирането и контролирането на финансирането на спорта и на спортните съоръжения. В противен случай ние ще бъдем дискриминирани и отхвърлени както по много други показатели като второстепенна нация на международното спортно поле. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря на господин Бончев.
    Има думата господин Атанас Мерджанов.

    АТАНАС МЕРДЖАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Вярно е, че е абсолютно необходимо разглеждането на спортната проблематика в Народното събрание, но е също така вярно, че вносителите тук се опитват да подменят малко характера и състава на това, което се случи по отношение обсъждането и то по-скоро на обществената дискусия по тези проблеми. Вярно е, че имаше достатъчно работни групи в Министерския съвет, които разработваха тази проблематика, но нито веднъж народните представители - членове на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта не бяха поканени на тези обсъждания. Самият факт, че в последния момент се внесе този законопроект за обсъждане също говори за някои съмнения в мотивите, а и фактът, че тук в залата в момента не присъства нито един спортен изявен журналист, който да отрази малко или много характера на дискусията, ме задължават да направя едно по-обстойно изказване, което по същество е становище и на нашата парламентарна група.
    В съвременното информационно общество ролята на физическото възпитание и спорта нарастват. Подобряването на здравето, физическото развитие, дееспособността, дълголетието и престижа на нацията - това са несъмнено ценности за всеки здравомислещ българин.
    Водени от тези разбирания, правителството на БСП утвърди през месец април 1996 г. Национална концепция за физическото възпитание и спорта в Република България, а Тридесет и седмото Народно събрание през юни 1996 г. - Закона за физическото възпитание и спорта. Тези документи са в пълна хармония с основните постановки на ООН за правата на човека и на ЮНЕСКО, за ролята на спорта в съвременното общество. Създаден бе и специализиран държавен орган - Комитет за физическо възпитание и спорт, съобразно практиката в редица европейски страни.
    Позволете ми накратко да припомня как бе подготвен Законът за физическото възпитание и спорта.
    1. Законът за физическото възпитание и спорта, който в момента действа, е приет на 26 юни 1996 г. с консенсус от всички парламентарно представени политически сили. Той е разработен и внесен от Комисията за младежта, спорта и туризма с председател тогава Румен Русев от Български бизнесблок, заместник-председател господин Петър Стоянов от СДС, понастоящем президент на републиката, и Иван Атанасов - заместник-председател, от страна на Българската социалистическа партия, с участието, подчертавам, на всички заинтересувани министерства, ведомства и организации.
    Особена активност при подготовката тогава проявиха СДС и Бизнесблокът законът да се приеме преди Олимпийските игри в Атланта 1996 г., което довежда даже до известна и ненужна прибързаност при подготовката му. БСП имаше и тогава известни възражения, но в крайна сметка законът се внесе в пленарна зала и се прие с консенсус. Само един-единствен народен представител гласува "въздържал се". Законът няма никакви белези на диктат от страна на БСП и всякакви намеци от този род са неоснователни и тенденциозни.
    2. За методологическа база на закона са приети документи със световно и европейско значение: Хартата на ООН за правата на човека, Хартата на ЮНЕСКО за физическото възпитание и спорта, Европейската харта за спорта (официален документ на Съвета на Европа), Олимпийската харта, конвенции и други общоприети документи. Някои от тях влизат като задължително изискване за членството ни в Европейския съюз.
    При подготовката на закона са проучвани законите на Франция, Испания, Португалия, Турция и някои други държави. По този начин българският закон като цяло влиза в крак с европейските изисквания.
    3. Тази констатация не е наша измислица. След приемането на Закона за физическото възпитание и спорта в комитета е получено поздравително писмо от директора на отдел "Спорт" към Съвета на Европа господин Джордж Уокър, в което той дава висока оценка на българския закон. Може да се прочете и самото писмо, ако е необходимо.
    4. Предварително законопроектът е обсъждан и с група евродепутати, които са поканени от парламента за консултации. Тяхното категорично мнение бе, че проектът е добър, защото в закона се отразяват основните положения, изяснява се философията на националната ни система за физическото възпитание и спорт, без да се влиза в подробности. Такава е практиката почти в цяла Европа.
    Всичко това показва, че като цяло сегашният Закон за физическото възпитание и спорта е съобразен с българските социално-икономически и политически промени, както и с пазарната икономика в страната. Той създава, от една страна, юридическата основа и необходимите правни предпоставки за преустройство на националната система за физическо възпитание и спорт, съобразно новите изисквания у нас, а от друга страна, съобразяване с европейските и световните критерии и изисквания.
    Заедно с това обаче, нашата парламентарна група счита, че е необходимо да се извършат и някои изменения и допълнения към сега действащия закон, поради следните причини.
    Изминалите вече 4 години от приложението на закона у нас не доведоха до съществени положителни изменения в националната система за физическо възпитание и спорт. България е единствената страна от източноевропейските държави, която не успя да съхрани и оптимизира при новите условия изключително богатия опит, професионалните традиции, специфичната организация, кадровия потенциал, постигнатите резултати.
    Превратното тълкуване на закона, деформацията му чрез подзаконови документи, бюрократизирането на спортната система и особено грубото, безпардонно администриране от страна на комитета задълбочиха кризата в българския спорт.
    В резултат на това броят от висококвалифицирани спортисти и треньорски кадри постоянно намалява. Повече от 50 на сто от спортните специалисти напуснаха спорта. Разрушава се или се използва главно за търговски цели материалната спортна база, ограничено е финансирането на спортно-състезателната дейност. Тревожен е упадъкът в детско-юношеския спорт, занемарена е научноизследователската и приложната дейност в спорта. Постановките, разработени в концепцията и закона, не се реализират планомерно и активно в практиката.
    Утвърдената от правителството на Иван Костов през 1997 г. Национална програма за развитието на спорта до 2000 г. не отговори на тези изисквания. Тя просто дублира, даже буквално, посочените документи, без да дава практически алтернативи за тяхната реализация - конкретни цели и задачи, етапи на реализация, капитални вложения и т.н.
    Отделните върхови изяви на наши спортисти заслужават всеобщо уважение и почит, но те не могат да скрият катастрофата в детско-юношеския спорт, спорта във висшите учебни заведения, армията, трагичното състояние на спорта във водещи наши организации като ЦСКА, "Левски", "Славия", "Академик" от София, "Ботев" - Пловдив, "Черно море" - Варна, "Черноморец" - Бургас и др. Всеобщо е мнението на спортната общественост и спортните специалисти, че не Законът за физическото възпитание и спорта е лош, а начините на неговото прилагане са една от основните причини и за кризата в българския спорт. За съжаление главен нарушител на закона е самият държавен орган, начело с неговия председател господин Цвятко Барчовски.
    Заедно с това Парламентарната група на Демократичната левица счита, че след приемането на закона през 1996 г. настъпиха и настъпват сериозни промени в общото законодателство в Република България. Приеха се нови закони или се измениха такива, което дава пряко отражение за териториалното устройство на страната - Законът за териториалното устройство в страната, Законът за хазарта, Законът за митниците, Законът за държавния бюджет, Законът за държавната и общинска собственост.
    Напълно естествено и нормално е и в закона да настъпят изменения и допълнения. Успоредно с това е необходимо с по-големи и по-добре координирани усилия проблемите на българския спорт да намерят отражение и в другите закони на страната, така както е в Германия, в Белгия, в Дания, в Холандия, във Финландия.
    Някои бележки по философията на предлагания проект.
    1. Редно е и трябва да настъпи промяна в държавните органи за ръководство и управление на физическото възпитание и спорта. Комитетът да се превърне в Държавна агенция за младежта и спорта с нови функции, задачи и отговорности.
    Сега в закона е нарушен балансът между държавните органи и обществените структури за сметка на одържавяването на спорта. Това противоречи както на вековните спортни традиции в България, когато винаги (при всички режими) водещо е било общественото начало в спорта, така също и на европейската и световна практика - държавните органи и обществените структури да бъдат равнопоставени при взаимно уважение и зачитане на взетите от тях решения.
    2. Промяна е необходима в глава трета "Спортни организации". Следва да се засили тяхното участие в цялата национална система за физическото възпитание и спорт - и по вертикална, и, разбира се, най-вече по хоризонтална схема.
    Това изисква да се изведе на преден план, а така е в почти всички развити страни, ролята, мястото и правомощията на спортните федерации, спортните дружества и клубове, спортните асоциации и обединения в съответствие с последното решение на Съвета на Европа за спорта до 1998 г.
    Да се обсъди въпросът и запише в закона за обществената структура - конфедерация, асоциация или национален олимпийски комитет, която да координира дейността на обществените структури и да партнира на държавния орган. Такава е световната и европейската практика. Сега БСФС е тази организация, която е и член на световната неправителствена спортна организация и изпълнява координиращата роля.
    Това налага промени в закона относно дейността и статута на обществените спортни структури, формата на координация, въпроса с лицензирането и някои други проблеми.
    3. Промяна изисква и правото на държавния орган да лицензира спортните клубове, дружествата и федерациите в предвидените от закона случаи. Такъв текст съществува в законите на редица европейски държави.
    Практиката в нашата страна обаче показва, че с това изискване на закона се спекулира. При положение, че клубовете, федерациите и съюзите вече имат юридическа (съдебна) регистрация и са самостоятелни юридически лица, това второ държавно признаване дава възможност - така, както е записано в закона - за субективна оценка и желание да се даде или да не се даде лиценз - примери има вече немалко. Лицензирането се използва за груби политически и личностни намерения, с което се показва законността в българския спорт.
    Предлагаме законът да се допълни с нови, предварително уточнени, ясни и точни изисквания за лицензирането, в смисъл регистрирането на спортните клубове, дружества, федерации и организации, които да не дават възможност на отделните ръководители да ги тълкуват по своему. Лицензирането, в смисъл регистрацията, следва да се проведе в съответствие с европейското законодателство.
    4. Промяна се налага и по проблемите, свързани със собствеността, стопанисването и експлоатацията на спортните бази и съоръжения. Този въпрос не е решен добре със закона. В Европа доминиращо е базата и съоръженията да са собственост и да се поддържат от общинските съвети - местните органи на властта - и да се стопанисват и експлоатират от местните обществени клубове или дружества, които организират и провеждат дейност: услуги на граждани, здравни групи, тренировки, състезания и т. н. Базите се издържат от общите данъци на населението. Това е възлов проблем с голямо значение за по-нататъшното развитие на спортното движение в страната. Той трябва да се постави в съответствие с Конституцията в България, където е записано, че има три вида собственост: частна, общинска и държавна.
    5. Промяна изисква и финансирането на физическото възпитание и спорта. В закона този проблем не е решен съвсем добре. С отпадането на фонда неговата реализация стана още по-трудна. Със Закона за хазарта се измениха статутът и функциите на Българския спортен тотализатор. Сега се предлага друго решение, което ние подкрепяме, тъй като то е в интерес на българския спорт.
    Всичко това следва да намери отражение в закона като цяло. Другите източници за финансиране следва да се степенуват и да бъдат включени в общото законодателство, както е във всички развити държави.
    Парламентарната група на Демократичната левица приема и подкрепя редица нови положения, включени в проекта на Закона за изменение и допълнение сега. Те са в полза на българския спорт. Но те не са толкова значителни, колкото основните, същностни предложения, свързани с инспектирането, с инспектората, с надзора и с лицензията.
    Заедно с това ние категорично не можем да се съгласим с такива нови постановки, които са в разрез с историческата традиция на спортното движение в България, както и теорията и практиката в Европа и света.
    За какво става дума?
    1. Ликвидирането на спортните дружества по законодателен път е абсолютно необосновано. Спортните дружества са доброволни обединения на клубовете по различни видове спорт на териториален или ведомствен принцип. Разбиването на тези спортни обединения на територията на града (общината) с многогодишни спортни традиции и широк обществен актив ще доведе до непредвидими последици за спортното движение в страната като цяло. На практика се ликвидира връзката и взаимодействието между общинските ръководства и отделните, често пъти многобройни, спортни клубове на територията на дадена община. Огромната част от спортната база в страната е комплексна и многофункционална, построена е и със средствата на спортните дружества. Да остане една цяла селищна система без спортно дружество, което да планира, организира и провежда спортната дейност, да се грижи за финансирането на клубовете, да стопанисва и експлоатира материалната спортна база - е нелогично и неприемливо. Предлаганата промяна е в противоречие с чл. 3 и чл. 4 от закона.
    2. Лицензирането на спортните организации и клубове, федерации и организации от комитета не издържа проверката на времето. Както вече бе посочено, лицензирането излишно бюрократизира системата за физическо възпитание и спорт, използва се за груба намеса от страна на комитета - тоест, на държавния орган - в организационната структура на легитимни спортни организации. Изискването на чл. 10, ал. 4 от Закона за регистрация на спортните организации в държавната агенция е достатъчно. Всички спортни организации в България са регистрирани в съда по Закона за лицата и семейството. Спортните организации и техните обединения и сдружения задължително са включили в своите устави изискванията на международните спортни организации, в които членуват. Техният организационен строеж и практическа дейност отразяват най-актуалните изисквания на световния спорт. Това е главното условие те да бъдат редовни членове на международните спортни федерации и съюзи. Регистрацията на спортните организации в държавната агенция е достатъчно условие те да притежават правата, предвидени в чл. 17, ал. 4 от закона.
    Премахването на лицензирането ще представлява мощен стимул за разгръщане на общественото начало в спорта, каквато е практиката в развитите в спортно отношение държави. Спортната дейност е общественополезна дейност и не е насочена срещу интересите на държавата и обществото. Няма логика държавната агенция да санкционира спортни организации, които провеждат самостоятелно спортни прояви и работят в интерес на развитието на физическото възпитание и спорта.
    3. Категорично не приемаме в този вид и новата глава дванадесета "Надзор над дейността на спортните организации". Обществените спортни организации са независими доброволни спортни сдружения, регистрирани са от съда по Закона за лицата и семейството. Те имат собствени (изборни) контролни органи, изискващи се от закона. Намесата на държавната агенция в дейността им е в противоречие с техните устави, Закона за лицата за семейството и Конституцията на Република България. Държавната агенция следва да извършва необходимия надзор само върху тази част от дейността им, която се финансира по държавна линия - чрез държавния бюджет. Контролът върху дейността на спортните организации, на клубовете, федерациите и съюзите е регламентиран достатъчно ясно в сега действащия Закон за физическо възпитание и спорт, това е в чл. 66. А в новата Европейска харта на спорта е записано, че "доброволните спортни организации имат право да изграждат независими механизми за самостоятелни решения в рамките на закона. Както правителствата, така и спортните организации трябва да признават нуждата от взаимно зачитане на техните решения" - чл. 4, т. 3 от хартата.
    Предлагаме и настояваме при подготовката на законопроекта за второ четене тези принципни въпроси, свързани най-тясно с настоящето и бъдещето на българския спорт, да бъдат предмет на сериозно обсъждане с участието на специалисти, и то на широк кръг специалисти, и експерти от обществените спортни организации, структурни спортни клубове, спортни дружества и федерации, разбира се, и спортни съюзи.
    Благодаря за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Има ли други желаещи за изказване? Няма.
    За процедура има думата госпожа Росица Тоткова. Заповядайте.
    РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На основание чл. 34, ал. 3 и във връзка с чл. 90, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение да се проведе извънредно заседание на Народното събрание на 16 май 2000 г. от 10,00 ч. с дневен ред точка единствена: Разисквания по внесения проект за решение за гласуване на недоверие на Министерския съвет на Република България.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли против това процедурно предложение? Няма възражения.
    Моля, гласувайте!
    Гласували 173 народни представители: за 171, против 1, въздържал се 1.
    Предложението се приема.
    Ще има извънредно заседание на парламента във вторник, 16 май 2000 г., от 10,00 ч. сутринта.
    Има ли желаещи за изказване по законопроекта? Няма.
    Давам почивка до 11,00 часа. (Звъни.)

    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
    Новопостъпили питания в периода от 2 май до 11 май 2000 г.:
    - питане от народния представител Велко Вълканов към Иван Костов - министър-председател и министър на държавната администрация, относно участието в правителството на представители на партии - приемници на фашистки партии;
    - питане от народния представител Иван Николаев Иванов към Димитър Димитров - министър на образованието и науката, относно политиката на Министерството на образованието и науката по отношение на приема на студенти във висшите училища;
    - и питане от народния представител Руси Статков към Петър Жотев - заместник министър-председател и министър на икономиката относно мерките на министерството за изпълнение на Конвенция № 95 от 1949 г. за закрилата на работната заплата в предприятията с държавно участие от област Монтана.
    На всички питания следва да се отговори в пленарно заседание на 19 май.
    Има за връчване много писмени отговори:
    - от заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев на актуален въпрос от народния представител Кръстьо Трендафилов;
    - от министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов на три актуални въпроса от народния представител Кръстьо Трендафилов;
    - от същия министър на актуален въпрос от народните представители Георги Божинов и Иван Борисов;
    - от министъра на културата Емма Москова на актуален въпрос от народния представител Златко Златев.
    Има 9 писмени отговора от министъра на здравеопазването на актуални въпроси от народните представители Татяна Дончева, Свилен Димитров, Бойко Великов, Иво Атанасов, Георги Пирински, Любомир Божков, Румен Такоров, Любен Корнезов и Георги Михайлов.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): А останалите?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Останалите са във връзка със Здравноосигурителната каса и ще бъдат допълнително представени.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Много дълго отговаря вече.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Обяснението е, че той не е получил данните от районните здравноосигурителни каси, за да бъдат изготвени отговорите.
    - писмен отговор от министър-председателя на Република България Иван Костов на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов;
    - и още един писмен отговор от министъра на здравеопазването на актуален въпрос на народния представител Иван Зънзов;
    - писмен отговор от министъра на труда и социалната политика Иван Нейков на актуален въпрос от народния представител Арлин Антонов;
    - писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев на актуален въпрос от народния представител Илия Петров;
    - писмен отговор от министъра на финансите Муравей Радев на актуален въпрос от народния представител Георги Шишков;
    - писмен отговор от министъра на вътрешните работи Емануил Йорданов на актуален въпрос от същия народен представител;
    - писмен отговор от министъра на финансите Муравей Радев на питане от народните представители Калчо Чукаров, Стефан Личев, Борислав Китов и Моньо Христов;
    - писмен отговор от министъра на труда и социалната политика Иван Нейков на актуален въпрос от народния представител Иван Борисов;
    - писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев на актуален въпрос от същия народен представител;
    - и три отговора от министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов на актуални въпроси от същия народен представител;
    - писмен отговор от министъра на вътрешните работи Емануил Йордан на актуален въпрос от народния представител Георги Дилков;
    - писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев на актуален въпрос от народния представител Методи Андреев;
    - писмен отговор от министъра на образованието и науката Димитър Димитров на актуален въпрос от народния представител Стефан Нешев;
    - писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев на актуален въпрос от народния представител Иван Борисов;
    - и писмен отговор от министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Михаил Миков.
    Преминаваме към отговори.
    КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Процедура!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За процедура има думата господин Марангозов.
    КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Министърът на здравеопазването използва правото си да отложи веднъж отговори на наши писмени въпроси. Днес ни се предоставят 9 от 29-те искани писмени отговори с мотива, който изложи господин председателят, че нямало готова документация. Това затвърждава нашето мнение и становище, че изглежда в касите, в които са извършени най-големите далавери, не могат да представят необходимата документация.
    Може ли без документация да съществуват и да се вършат ремонти, да се закупува апаратура, да се създава информационна система, при липсваща такава документация?
    Аз не приемам оправданията на господин министъра и считам, че това е грубо нарушение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
    И Ви моля, господин председател, да предприемете необходимите мерки във връзка с това министрите да отговарят своевременно, съгласно правилника и съгласно Конституцията на Република България, на актуалните въпроси, поставени от народните представители. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
    Не че липсва документация, а той не е получил от някои от районните здравноосигурителни каси.
    КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Това е негов проблем! При наличието на факсове! Има факсове...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Е ми! Това е отговорил, това ви предавам аз. Наистина, в нарушение на правилника е това забавяне. Ще обърна внимание на министър Илко Семерджиев, че е недопустимо, след като веднъж си е упражнил правото да иска отлагане, сега да прави ново отлагане.
    Започваме с отговори на заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев.
    Има думата народният представител Стефан Нешев да развие своя актуален въпрос.
    СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател, дами и господа народни представители! Господин Жотев, през м. септември 1997 г. МДК - АД "Пирдоп" беше продаден на Юнион Миниер за 55 млн. щатски долара в кеш, а някои източници, като в. "КЕШ" твърдят, че сумата е била 30 милиона и 25 милиона, които се превръщат с решение на Народното събрание като дълг на държавата.
    Медодобивният комбинат е изграден по руска стратегическа схема за производство на катодна мед за кабелната и оръжейната промишленост. През 1987 г. мощностите са обновени с финландска безотпадна технология "Олто Кумпо", за което държавата е инвестирала 400 млн. щатски долара. Специалисти твърдят, че в света не е създадена по-добра технология в цветната металургия.
    Японският консултативен институт "ЯКИ" предлага кредитна стойност 180 млн. щатски долара, 160 от "Ексимбанк" и 20 от кредитор, избран от Медодобивния комбинат, като проектът ще бъде завършен за 3-4 години, като през този период комбинатът ще носи печалба и ще си плаща данъците.
    По време на продажбата, видно от ревизионния акт, изпратен от инж. Александров, изпълнителен директор на комбината, до Александър Съботинов - шеф на Агенцията за приватизация, в комбината е имало в наличност 7 хил. 573 т мед, 509 кг злато, 4 хил. и 500 кг сребро, резервни части и дълготрайни активи за 5 млн. и половина деноминирани лева, или общата сума на всички налични активи по времето на продажбата на комбината възлиза на 25 млн. щатски долара.
    Сегашните собственици "Сосиети Дженерал Белжикс" и "Жан Лионел Дезо" продават 10 на сто от общите активи, представляващи цех "Кислородно производство" за 30 млн. щатски долара. Има информация, че е продаден и втори обособен обект за производство на сярна киселина за същата сума от 30 млн. щатски долара. Международните експерти по цветна металургия твърдят, че цената на подобен завод, произвеждащ 100 хил. тона черна мед, тук все още остава открит въпросът защо черна мед, като се имат предвид количествата добивано злато - 509 кг по 4 хил. и 500 щатски долара, това е 2,3 милиона щатски долара, 4 хил. и 500 кг сребро по 150 щатски долара, това са 675 хил. щатски долара или общо около 3 млн. щатски долара, а спадът на златния резерв, видно от 111-а страница на отчета на Българска народна банка, е около 800 млн. щатски долара.
    Първичните разговори, които са започнати от ексминистъра...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, господин Нешев. Задайте си въпроса.
    СТЕФАН НЕШЕВ: Господин председател, говорим за интересите на България. Ако смятате, че това е маловажно?!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не смятам. Имате три минути. Четете и се вмествайте в тези три минути.
    СТЕФАН НЕШЕВ: Така. Въпросът ми е: кой е виновен за ощетяване на интересите на държавата и обществото? Това некадърност и корупция ли е? И какви санкции ще понесат виновните? Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
    Има думата заместник министър-председателят и министър на икономиката господин Петър Жотев.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, господин Нешев! Бих искал, преди да отговоря на конкретните Ви въпроси, да Ви върна малко към предисторията от продажбата на 56 на сто от акциите на МДК "Пирдоп".
    "Юнион Миниер", "Глен Кор", и "ДЕУ" са били тримата кандидат-купувачи, които са подавали оферти, за да участват в наддаването за Медодобивния комбинат. "Юнион Миниер" е предложил цена от 70 млн. щатски долара, а "Глен Кор" - цена от 68 млн. щатски долара.
    Агенцията за приватизация е изискала от кандидат купувачите да направят подобрения на своите оферти. В резултат на това "Юнион Миниер" е повишил предложената цена от 70 на 80 млн. щатски долара, а "Глен Кор" е запазил първоначалната си оферта.
    Така "Юнион Миниер" е бил определен ексклузивен купувач на 56 на сто от акциите на МДК "Пирдоп", а след това е бил подписан и приватизационният договор. Сделката е сключена на 10 септември 1997 г. Определената цена от 80 млн. щатски долара е платена на два транша. Петдесет и пет милиона долара са внесени в деня на подписване на договора. Останалите 25 млн. долара са депозирани по доверителна сметка на името на Агенцията за приватизация и купувача "Юнион Миниер". Такава сметка е била депозирана, за да може да се управлява едновременно и от купувача, и от продавача.
    Именно тази сума - по доверителната сметка, е предназначена за финансиране на две програми. Първата програма е за възстановяване на околната среда. Втората програма е за обезщетяване на професионални заболявания или трудови злополуки в полза на бивши или настоящи работници и служители на комбината.
    Депозирането на тези 25 млн. долара от цената е изискано поради липсата на държавни фондове, които да покрият екологичните щети, нанесени от МДК "Пирдоп" към момента на сключване на приватизационната сделка.
    По-късно България сключва договор със Световната банка за финансиране на програмата на "Юнион Миниер" за възстановяване на околната среда. Схемата предвижда парите да идват на няколко транша, като след получаването на всеки транш се освобождава съответната сума от доверителната сметка, която постъпва в бюджета.
    Контролът по изразходването на тези суми се осъществява от Националният доверителен екофонд и от Световната банка.
    Относно въпроса Ви за продажбата на активи от дружеството бих могъл да кажа следното: в приватизационния договор не е предвидена такава забрана и последваща санкция при разпореждане от страна на нейния собственик с активи на дружеството. Агенцията за приватизация няма практика да въвежда такива забрани при приватизационни сделки, при които е достигната определената начална цена, съгласно условията на решението за метода на продажба.
    Не е допустимо такова администриране на правоотношенията между собственика на едно приватизирано дружество и трети лица.
    Агенцията за приватизация въвежда такива забрани при приватизационни сделки по реда на чл. 25, ал. 3 от Закона за приватизацията в случаите на разсрочено плащане на цената и при приватизационни сделки на дружества, при които цена по сделката е погасяване на задълженията на дружеството. Следователно, това не се отнася за сделката за Медодобивния комбинат.
    Независимо че към настоящия момент в Агенцията за приватизация не е представен отчет, в Министерството на икономиката разполагаме с информация от дружеството, че посочените във Вашия въпрос активи - става въпрос за кислородно производство и производство на сярна киселина, не са били предмет на продажба.
    След сключването на сделката за продажба на 56 на сто от капитала на МДК, Агенцията за приватизация е съдействала на всички заинтересовани институции да получат информация и да направят необходимите проверки. Към настоящия момент не са констатирани нарушения на приватизационната процедура. Благодаря ви за вниманието.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Жотев.
    За реплика, ако желае, има думата господин Стефан Нешев.
    СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Жотев! Аз зная, че този въпрос е извън Вашите управленчески функции и е направено от Александър Божков. Не мога да се съглася, че всичко е изрядно, след като 25 млн. щ.д. подаряваме на белгийската фирма, наличност в предприятието и те плащат 55 млн. щ.д. Не мога да се съглася, че доверителната сметка не е превърната в държавен заем, след като тук взехме това решение. И не мога да се съглася, че Вие не коментирахте в този договор дали има уговорено не катодна, а да се изнася анодна мед, за да остава златото и среброто в България. Това си е чиста корупция, трябва да Ви кажа, извършена от определени хора.
    Господин Жотев, обаче аз ще си позволя едно лично обръщение. Имам един любим стих на Рождественски:
    "Мгновения создают кому позор,
    кому безчестье, а кому безсмертье!"
    Ваше право е да изберете в този миг какво искате от живота - безчестие или държавно и политическо безсмъртие? Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДЛ и ЕЛ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев. (Реплики от ДЛ.)
    Господин Атанасов, Вие какво избрахте? (Оживление ДЛ.)
    РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Направете му забележка.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ако държи, веднага ще му направя. Няма да го разочаровам.
    Има думата народният представител Кемал Еюп да развие своя актуален въпрос. Не го виждам в залата.
    Има думата народният представител Панайот Ляков да развие своя актуален въпрос. И него не го виждам.
    Има думата народният представител Димитър Иванов да развие своя актуален въпрос.
    ДИМИТЪР ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер! Въпросът за цената на природния газ в България е важен икономически и социален проблем. В последната година, година и половина, тази цена много нарасна и един от нейните компоненти е транзитната такса, която българското газово дружество плаща на Румъния за транзитирането на руски газ през нейна територия.
    Преди няколко месеца, в последно време имаше публикации, че се водят преговори за коригиране на тази такса, която е била изменена по неизвестен за мен, а и за обществото механизъм така, че размерът й е нараснал няколко пъти. В периода, в който зададох въпроса и отговорихте преди празниците, също има публикации, че този въпрос е получил разрешение. От преговорите, проведени с румънската страна, българската газова компания е получила облекчени условия. Това, разбира се, го приветствам, но бих искал да чуя тук нещо, което е важно във връзка с това - как именно се е стигнало до това, че преди години е извършена корекция в споразуменията между българската и румънската страна за транзитните такси, която е довела до значително ощетяване на нашата газова компания? Положителният ефект от редукцията на таксите, разбира се, не отклонява въпроса за това как се взимат стопански решения, каква е компетентността на съответните ръководители на газовото дружество или на държавните институции, и какъв в крайна сметка е размерът на тези щети, какво точно е постигнато, това ли е максималният ефект в тези разговори и новите договорености?
    Разбира се, този въпрос не цели изостряне на междудържавни отношения и търсене на отговорност на наши партньори, защото Румъния е наша партньорска страна и до голяма степен, доколкото познавам проблема, той е свързан именно с безотговорни действия от ръководители на български търговски дружества и държавни институции преди време.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
    Има думата за отговор заместник министър-председателят и министър на икономиката господин Петър Жотев.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, господин Иванов! Поставеният от Вас актуален въпрос е съществен и Ви благодаря за възможността, която ми предоставяте, да изложа политиката на правителството по този въпрос предвид влиянието на размера на транзитните такси върху цените на природния газ за българските потребители, а изобщо и предвид критичното влияние на цената на газта, която внасяме, за дейността на потребителите на газ, за торовите заводи, за предприятията на черната металургия, за "Кремиковци", за цветната металургия, за керамичните заводи и т.н.
    Дейностите по транзитния пренос на природен газ през територията на Румъния за България, включително определянето на транзитните такси, се определят от междуправителствена спогодба за строителство на газопровод на територията на Социалистическа република Румъния за транспорт на природен газ от Съветския съюз в Народна република България, който е подписан на 29 ноември 1970 г. Тези взаимоотношения се регламентират също от търговски договор за неговата експлоатация и поддържане между държавните предприятия на двете страни -"Ромпетрол" и Държавното стопанско предприятие "Нефт и газ". Договорът е подписан през 1974 г.
    Съгласно споразумението и съгласно клаузите на търговския договор, първо, всички разходи за изграждане на газопровода са били за сметка на българската страна. Второ, газопроводът става собственост на Румъния. Трето, експлоатацията на газопровода се осъществява от румънска страна, като експлоатационните разходи са за нейна сметка. Четвърто, българската страна заплаща транзитни такси за преноса на природен газ през територията на Румъния, както и разходите за оборудване и съоръжения за поддържане на газопровода. И, пето, споразумението и договорът са със срок на действие до края на 2003 г.
    В съответствие с междуправителствената спогодба от ноември 1970 г. транзитните такси за пренос на природен газ през територията на Румъния са определени по години, както следва: за 1974 г. - 1,2 млн. преводни рубли; за 1975 г. - 1,3 млн. преводни рубли; за 1976 г. - 1,5 млн. преводни рубли; за 1977 г. и следващите години до края на действието на споразумението и договора - по 1,7 млн. преводни рубли всяка година. След изтичане на период от десет години от датата на подписване на спогодбата, тоест от 1981 г., на всеки пет години съответните търговски организации на двете страни трябва да преразглеждат размера на транзитната такса и да отразяват в нея само настъпилите изменения на цените на разходите, свързани с експлоатацията на газопровода, без да се изменят принципите, въз основа на които е била определена транзитната такса в първоначалния период за първата 1974 г. Тоест, концесионна такса плюс експлоатационни разходи. В съответствие с това транзитната такса за периода 1981-1985 г. е определена на 4 млн. преводни рубли годишно, а за периода 1986-1990 г. - на 5 млн. преводни рубли годишно.
    Във връзка с настъпили политически промени - разформироването на СИВ и новите икономически отношения между България и Румъния, транзитната такса след 1990 г. се определя в щатски долари. При регулирането на тези отношения таксата за 1991 и 1992 г. е определена съответно на 7,67 и 8,33 млн. щ.д. За 1993 и 1994 г. таксата значително нараства и тя достига съответно 10 млн. долара и 12,7 млн. долара, което увеличение не е обосновано по никакъв начин с икономически разчети. В нарушение на принципите от междуправителственото споразумение търговският договор и в ущърб на българските потребители е определена и транзитната такса за периода 1995-1999 г. Това е било по времето на правителството на господин Жан Виденов.
    С протокол към договора от 5 юли 1974 г., подписан на 5 май 1995 г., между ръководството на "Булгаргаз", "Промгаз" и "Ромпетрол", което вече се представя от частно дружество - от 1994 г., транзитната такса за пренос на природен газ през Румъния за България се определя на 14,2 млн. долара за първата - 1995 г., с нарастване от 11,2 на сто за всяка следваща година. И това също е било без каквито и да било технико-икономически разчети и обосновки от българска страна. Вследствие на това, в края на договорения период транзитната такса за 1999 г. достигна 22 млн. и 400 хил. щ.д.
    В резултат на това не особено отговорно нарушаване на принципите при определяне на транзитната такса за пренос на природен газ през Румъния за България, което е довело до увеличаване на цената на българо-румънската граница и "Булгаргаз" и, респективно, българските потребители са надплатили допълнително значителни суми в милиони щатски долари. Вина за това носи основно ръководството на "Булгаргаз" през 1995 г., както и ръководството на Комитета по енергетика.
    В личен план най-голяма вина носи изпълнителният директор на "Булгаргаз" през 1995 г. господин Ангел Попов. Той е подписал протокола от 5 май 1995 г. Персонална вина носят и членовете на Съвета на директорите на дружеството през този период. Те не са контролирали действията на изпълнителния директор Попов, не са го санкционирали и не са предприели никакви опити за преразглеждане на транзитните такси, определени с протокол от 1995 г.
    Отчитайки негативните последствия за българските потребители от действията на ръководството на "Булгаргаз" от 1995 г. и с оглед защитата на интересите им, правителството чрез ръководството на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси и ръководството на "Булгаргаз" предприе на възможно най-ранен етап необходимите стъпки за договаряне на нов размер на транзитните такси при спазване на принципите, които са заложени в междуправителствената спогодба и в договора и при взаимно зачитане на икономическите интереси на България и Румъния.
    Поради обективните дадености и правните възможности това бе възможно да бъде постигнато едва с изтичането на действието на протокола, подписан през 1995 г. В резултат на поредицата от преговори, в които екипите на двете страни са доказали икономически обосновано и в съответствие с международната практика реален, справедлив размер на транзитната такса, председателят на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси и държавният секретар на Министерството на промишлеността и търговията на Румъния, отговарящ за енергетиката, са постигнали договореност за намаляване на размера на транзитната такса за периода 200-2003 г. Тя е определена на 16 млн. долара годишно, което е с около 28-29 на сто по-ниско в сравнение с 1999 г. Това може да се каже, че вече създава една по-добра основа за българската страна. Това означава по-ниски разходи с около 6,4 млн. щ.д. на година за пренос на природен газ за България. Това дава благоприятно отражение върху цените на природния газ за българските потребители при тази неблагоприятна конюнктура на значително нарастване на цените на нефта и на нефтените продукти, включително и на природния газ на международните пазари.
    В заключение бих искал да кажа, че цената на газта - един критичен въпрос, който, надявам се, ще имам възможност да го поставя по време на предстоящите разговори в рамките на Смесената българо-руска комисия, която е предвидена да се осъществи през юни т.г. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Жотев.
    За реплика има думата господин Димитър Иванов.
    ДИМИТЪР ИВАНОВ (СДС): Господин Жотев, благодаря Ви за изчерпателния отговор. Тези цифри внесоха конкретна и ясна представа за това как са станали нещата с транзитирането на природен газ през периода 1990-2000 г., тъй като предходният период действително е не особено икономически адекватен към пазарните отношения, които се налагат в последното десетилетие. Просто транзитната такса в Румъния се е увеличила три пъти от 1990 до 1999 г.
    Тук трябва на основата на междудържавен протокол... Тук не би могло да се говори за някакво специално лично облагодетелстване или отношение. Това е пример за една абсолютна безотговорност, не - намалена отговорност, а за безхаберие и за отсъствие на каквото и да е виждане как би следвало да се провежда една партньорска политика, тъй като газовият проблем, разбира се, е свързан както с източника, така и с транзита.
    Пак повтарям, че румънската страна е калкулирала своя интерес чудесно. Те не са ни виновни, защото това е един типичен пример за старата народна мъдрост за баницата. Това, че се правят опити, че е постигната една договореност, аз смятам, че това е действително пътят нещата да стигнат до своето логично разрешение. Вече се налагат и европейски стандарти на транзитирането на газ, уеднаквяват се критериите, така че всички тези взаимоотношения в газовия бизнес вървят към едно нормализиране и аз смятам, че и нашите отношения ще се нормализират.
    Разбира се, тези около 40-50 млн. излишни долари, които ние сме загубили, просто сме ги загубили и трябва да е ясно и аз тук настоявам от парламентарната трибуна Вие, като вицепремиер, сегашното правителство трябва да потърси някаква форма на отговорност на тези хора, които с много лека ръка за пропилели в значително материално изражение национален интерес. Ние трябва да сме наясно, че безотговорните чиновници - тук не е въпрос за вендети, но тези хора, които се стремят към отговорни постове, трябва заедно с хубавата си амбиция да разбират дълбоко в себе си, че носят и голяма отговорност, тъй като всички плащаме безотговорността на ръководството на компанията тогава и ръководството на държавната институция. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
    Има думата заместник министър-председателят и министър на икономиката господин Жотев.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Проблемите на енергетиката през тази и през следващата година вероятно ще бъдат най-важните за развитието на нашата икономика. От тази гледна точка ще се постарая в предстоящите преговори, за които казах, с Русия и в по-нататъшните ни взаимоотношения с Румъния, да повишим ефективността на доставяната газ. България е с отворена икономика и е много вероятно основните потребители на природен газ да бъдат поставени на колене, ако продължи увеличението на цената на нефта, нефтените продукти, а по формулата, която е договорена през миналите години за доставка на газ от Русия, това се отнася и за потребителите на природен газ.
    Още отсега Министерството на икономиката се готви за едни трудни преговори. Аз най-вероятно ще помоля парламентарната комисия по енергетика да ни помогне при подготовката на позицията на България за тези преговори, които ще се проведат през м. юни, на което сътрудничество още отсега разчитам. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Жотев.
    Има думата народният представител Кемал Еюп, за да развие своя въпрос.
    КЕМАЛ ЕЮП (ОНС): Благодаря, уважаеми господин председател.
    Уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми колеги! През 1997 г. Министерството на промишлеността възлага изпълнението на оздравителния план на силистренското предприятие "Лесилхарт" на швейцарската фирма "Цвета" АД. Това е една неизвестна фирма, в чиято основна дейност на практика има малко общо с производството на хартия за печат.
    В изпълнение на подписания договор фирма "Цвета" се ангажира да приведе в сметките на министерството сумата от 500 хил. д.м., като срещу това получава 71 на сто от акциите на "Лесилхарт". Пак в изпълнение на същия договор фирмата се задължава да инвестира 2,5 млн. д.м. за основен ремонт на мощностите, да осигури 120 работни места за ремонтни работи до края на 1998 г., а пък от същата дата да въведе в експлоатация всички мощности и осигури работа на 250 човека.
    Уважаеми господин министър, предприятието "Лесилхарт" е от особено значение за нашата икономика. Това е единственото модерно предприятие, което може да произвежда вестникарска хартия, като за времето си - 1987 г., е било с най-модерното оборудване на Балканския полуостров.
    Поредица от неудачни управленски решения го доведоха до плачевно състояние, до момента, в който Министерството на промишлеността предава фактически собствеността на въпросната фирма "Цвета" АД.
    Какво е положението сега? Меко казано, отчайващо. От обещаните 250 работни места не функционира нито едно, производство няма. Според експертни становища въпросната фирма "Цвета" не е в състояние да направи и лев инвестиции -освен преведената в началото сума от 500 хил. марки, досега не е инвестиран нито лев. Има само ремонт на покрива, извършен от тези 500 хил. марки.
    Междувременно, на базата на експертни оценки се установява, че фирма "Цвета" няма нито финансов, нито друг ресурс, способен да извърши посоченото в сделката. В Министерството на промишлеността постъпва оферта на известната фирма "Агримекс" от Виена, която е известна с производството на целулозно-хартиени изделия. Тя изразява готовност да поеме управлението и възстанови производството. Независимо от това, министерството не предприема никакви действия.
    Господин министър, в община Силистра, която не е много голяма в рамките на страната, 250 работни места са от важно значение за общината. Знаете много добре колко висока е безработицата в този регион.
    Господин министър, въпросът ми е: какви мерки ще предприемете по възстановяване работата на това предприятие, което е от значение за нашата икономика и което ще осигури хляб на 250 семейства? Бихте ли разтурили сделката с фирма "Цвета" АД и прехвърлили правата и задълженията, оздравителния план на друга подходяща фирма?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Еюп.
    Има думата за отговор заместник министър-председателят и министър на икономиката господин Жотев.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Господин Еюп, преди да отговоря на конкретните въпроси във Вашето питане, накратко ще изложа историята на дружеството. "Лесилхарт" - град Силистра, е регистрирано като еднолично акционерно дружество с решение от 17 май 1996 г. на Силистренския окръжен съд. Предметът на дейност на дружеството е производство на целулозно и дървесносъдържащи хартии, инсталации за производство на избелена дървена маса, търговия.
    Със съдебно решение на Силистренския окръжен съд от 1997 г. през м. март "Лесилхарт" е обявено в несъстоятелност. Тук са в същност и проблемите, и ограничените възможности на Министерството на икономиката да въздейства в този момент.
    Прекратени са правомощията на органите за управление на дружеството и е назначен синдик на основание чл. 700 и в срока по чл. 698, ал. 1 от Търговския закон "Лесилхарт" - в качеството си на длъжник, синдикът на дружеството и Министерството на промишлеността в качеството му на акционер съвместно са предложили план за оздравяване на дружеството.
    Със съдебно решение от 15 декември 1997 г. Силистренският окръжен съд е утвърдил оздравителния план и е прекратил производството по несъстоятелност на "Лесилхарт" - Силистра. В същността оздравителният план предвижда удовлетворяване на всички кредитори с приети от синдика вземания и прехвърляне на пакет от акции, представляващи 71 на сто от акциите от съдебно регистрирания капитал на дружеството.
    Основен изпълнител по оздравителния план е акционерната фирма "Цвета" със седалище и адрес - Швейцария. Договорът за прехвърляне на акции от "Лесилхарт" е сключен на 30 декември 1997 г. между министъра на промишлеността и фирма "Цвета", съгласно приетия оздравителен план. Фирма "Цвета" е предала по сметка на синдика сумите, които са били необходими за удовлетворяване на кредиторите.
    И в изпълнение на договора, и след представяне на документите, безспорно доказващи превеждането на сумите, министърът на промишлеността е прехвърлил 71 на сто от акциите на предприятието. Не са останали неудовлетворени кредитори.
    Сега конкретно на Вашите въпроси.
    По първия въпрос: какви мерки ще предприемем по възобновяване работата на това предприятие? Ще Ви отговоря, че към настоящия момент "Лесилхарт" е акционерно дружество, в което държавата има миноритарно участие. То е около 29 на сто. Държавата в лицето на Министерството на икономиката е миноритарен акционер и това предполага ограничени възможности относно каквито и да било действия за възстановяване работата на дружеството.
    Всички въпроси, свързани с дейността на дружеството са от компетентността на Общото събрание на акционерите и Съвета на директорите на дружеството. И в ръководните органи - на Общото събрание на акционерите и на Съвета на директорите Министерството на икономиката малко може да въздейства.
    По втория Ви въпрос - относно развалянето на сделката с фирмата "Цвета" и прехвърлянето на правата и задълженията по оздравителния план евентуално на друга подходяща фирма, ще трябва да направя няколко уточнения.
    Силистренският окръжен съд е утвърдил оздравителния план и е прекратил производството по несъстоятелност на "Лесилхарт". Именно в изпълнение на този оздравителен план е подписан договорът за прехвърляне на 509 хил. броя акции.
    Фирма "Цвета" е превела сумата, необходима и за погасяване на задълженията към кредиторите на дружеството, каквото е изискването по договора. Задълженията за инвестиции, за откриване на нови работни места, за извършване на ремонтни работи и т.н. са задължения, поети с оздравителния план, а не задължения, поети по силата на договора за прехвърляне на акции от "Лесилхарт". Предвид на това в случая не се касае за неизпълнение на договора. Затова и не би могло да се предприемат действия по развалянето на този договор.
    Неизпълнението на оздравителния план поражда възможност за възобновяване на производство по несъстоятелност, но не и за разваляне на договора за прехвърляне на акции, по който са изпълнени вече всички поети от страните задължения.
    Ако длъжникът не изпълни задълженията си по оздравителния план, производството по несъстоятелност може да бъде възобновено съгласно разпоредбите на чл. 709 от Търговския закон. Те гласят, че възобновяване на производство по несъстоятелност може да се поиска от кредиторите с приети вземания. И в случая тези две правни фигури не съществуват. Всички кредитори са удовлетворени, както казах. Функциите на синдика са прекратени, което по същество прави невъзможно възобновяването на производство по несъстоятелност.
    Министърът на икономиката няма правомощия да иска разваляне на сделката, нито възобновяване на производство по несъстоятелност. Ние в този случай не сме кредитори.
    Заместване на фирма "Цвета" - Швейцария и прехвърляне на правата и задълженията по оздравителния план евентуално на друга фирма предполага наличието на производство по несъстоятелност, което в случая е прекратено и поради това такова заместване не е възможно да бъде осъществено. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Жотев.
    За реплика има думата господин Кемал Еюп.
    КЕМАЛ ЕЮП (ОНС): Уважаеми господин Жотев! Навремето комунистите умуваха 25 години дали да направят лесопромишлен комбинат в Силистра. После започнаха, не им стигна времето. Но се унищожиха хиляди декари най-плодородна крайдунавска земя от екстра качество.
    Сега вие си правите приватизация, оздравителни програми. В крайна сметка от отговора Ви стана ясно по какъв начин се става собственик на едно предприятие с обещания за инвестиции и откриване на работни места. И в крайна сметка излиза, че никой нищо не може да направи и "Цвета" АД стават собственици със 71 на сто дял, а останалият дял, не зная колко от тях, предполагам всичките проценти са на министерството. А те като са собственик имат интерес да не работи предприятието. Или: това ли Ви е схемата за приватизация на българските предприятия? Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Еюп.
    Има думата заместник министър-председателят господин Жотев.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми народни представители, господин Еюп! Понякога в рамките на тези 3-4-5 месеца, които работя, наистина ми се иска да предприема действия, които да са защита на определено предприятие. Ние обаче сме правова държава. Не е възможно като министър на икономиката да направя нарушение на законите. Вие ще сте първите, които ще протестирате срещу това. Ако има нещо, което може да промени процедурите по несъстоятелността, аз разбирам, това зависи от вас. В случая обаче Търговският закон просто не ми дава никаква възможност да реагирам в случая на това предприятие, за което съжалявам. (Неразбираема реплика от Стефан Нешев.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
    Моля тишина!
    Има думата народният представител Панайот Ляков да развие своя актуален въпрос.
    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател! Аз съжалявам, че трябва да губим парламентарно време, този въпрос можехме да го изясним в една среща с Вас. Но за съжаление от два месеца, въпреки заявката ми, такава среща е невъзможна. И аз използвах парламентарния контрол, за да се срещна и да изясня състоянието на това предприятие.
    Бих добавил също, че осъзнавам Вашата изключителна заетост. Вие като универсален войник участвате на много фронтове и доколкото зная успешно. Но моят съвет е да се срещнете с народните представители, защото от тях ще получите информация, която няма да Ви дадат Вашите подчинени.

    Уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми господин министър! В писмо до Министерството на икономиката от 23 март 2000 г. 44 работници от предприятието - става дума за "Монтажни линии" ЕООД, Пазарджик - описват неговото катастрофално състояние: неплатени заплати от една година; залежала продукция; умишлено забавени плащания от външни клиенти и от наеми; продажби без договори; нарушения на Кодекса на труда, на финансовата дисциплина и т.н.
    От областния управител на Пазарджик има предложение за смяна на изпълнителния директор. Входящият номер на предложението е 0600171 от 21 март 2000 г. И тук ще добавя, че това е второ предложение, защото предишното предложение е направено месец преди това, а се загуби някъде в коридорите на министерството.
    Въпреки двете писма, не знам дали и писмото на работниците е стигнало до Вас, няма реакция и на двата сигнала.
    Моят въпрос е съвсем кратък: какви мерки ще предприемете за измъкване на "Монтажни линии" от тежкото финансово-икономическо състояние?
    Между другото, трябва да Ви кажа, че част от предприятието беше приватизирано - две площадки, а към останалата част има сериозен интерес и ако не се вземат мерки, може би хората, които чакат повече от година, ще се откажат да купят и да го оздравят. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ляков.
    Има думата заместник министър-председателят и министър на икономиката господин Петър Жотев.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Господин Ляков, вероятно има стотина срещи, които съм провел с депутати от сегашното Народно събрание, без да правя каквото и да е разграничение от коя страна и къде точно седят в залата. Ако не съм се срещнал с Вас, то е било, защото в момента не съм могъл да се срещна с Вас. По принцип не съм отказвал досега да проведа среща с когото и да било от народните представители. И тази практика ще я водя винаги, докато съм министър. Не мога обаче да приема някои народни представители, които, показвайки си депутатската карта, просто желаят да нахълтат по време на някои от моите срещи.
    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС, от място): Аз не съм от тях.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Не става въпрос за Вас, определено.
    В Министерството на икономиката постъпи този сигнал, за който Вие споменавате, от 24 март 2000 г. Не се губи кореспонденцията в Министерството на икономиката, тя не потъва в коридорите. Този сигнал беше относно състоянието на "Монтажни линии", Пазарджик. Затова и издадох заповед да се извърши незабавна проверка в предприятието. Резултатите от проверката са следните:
    "Монтажни линии", Пазарджик е в тежко финансово състояние, което е факт от представения баланс, от представения отчет за приходите и разходите. Въпреки че изисквахме производствените програми на дружеството за 1998, 1999 и 2000 г., такива не ни бяха представени.
    Установена е загуба от основна дейност за 1998 г. в размер на 28 000 лв.
    За 1999 г. загубата е около 66 000 лв. С други думи, на всеки 100 лв. разходи от приходи от основната дейност за 1998 г. е начислена загуба от 7,31 лв. Загуба от 39 лв. приблизително за 1999 г.
    Счетоводната загуба е в размер на 29 000 лв. към края на 1998 г. и 67 000 лв. - към края на 1999 г.
    Краткосрочните задължения към края на миналата година са в размер на 171 000 лв., в това число към доставчици - 11 000 лв., към персонала - 87 000 лв.
    Има задължение към бюджета около 20 000 лв. и други задължения - около 14 000 лв.
    Дружеството е увеличило задълженията си спрямо 1998 г. Това увеличаване е около 76 000 лв. "Монтажни линии" дължи на бюджета приблизително 26 000 лв. по отношение на данък "Обществено осигуряване", фонд "Преквалификация и безработица", данък общ доход и др.
    Дружеството не е в състояние да се разплаща своевременно със своите кредитори.
    Относно заплатите, които не са изплащани на работниците и служителите, бих могъл да Ви кажа, че закъснението на изплащането на трудовите възнаграждения е от месец февруари 1999 г. За периода от февруари 1999 г. до март 2000 г. включително дължимите трудови възнаграждения към персонала са в размер на около 90 000 лв. През този период авансово са изплатени 36 000 лв. Макар и авансово, сумите не са плащани редовно.
    От месец юли 1999 г. до месец март 2000 г. са начислени и внесени здравни осигуровки на стойност общо 1273 лв. Здравните осигуровки на работниците и служителите в дружеството са начислени и внесени само върху авансово получените суми.
    За 2 години персоналът намалява значително, като много висококвалифицирани специалисти напускат предприятието. Към момента на проверката на склад в дружеството са констатирани големи количества от залежала продукция. В същото време вземанията от продажби по фактури и сметки към 1 април 2000 г. са общо в размер на 8000 лв.
    С договор от началото на 1998 г. "Монтажни линии" отдава под наем производствено хале - цех, на "Николай Илиев - Макси" ООД, град София, с месечен наем в размер на 286 лв. За периода от октомври 1999 г. до март 2000 г. фирмата-наемател дължи на търговското дружество наеми в размер на 5500 лв., което, въпреки две писма, които са изпращани за напомняне за уреждане на задълженията, тези задължения не са изплатени.
    При продажбата на готова продукция проверката установи също така, че са извършвани продажби, без да са сключвани договори за отделни поръчки за детайли, с което се е занимавал лично изпълнителният директор.
    Констатирани са и нарушения на Кодекса на труда. От 21 март 2000 г., поради задължения към Националната електрическа компания от около 8000 лв., електричеството в дружеството е спряно и до момента не са направени постъпки за включване в електрическата мрежа. Със своя заповед от 21 март 2000 г. изпълнителният директор разпуска персонала на търговското дружество до второ нареждане поради липса на работа, поради липса на електричество. С подобна заповед, издадена по-рано, поради ниските температури същият директор нарежда на началниците на цехове и на отдели да осигуряват всеки ден по един човек на работа. За периода от февруари 1999 г. до март 2000 г. включително по дължимите трудови възнаграждения към персонала и авансовото им изплащане са констатирани нарушения по чл. 241, ал. 1 от Кодекса на труда, съгласно който всеки месец задължително трябва да се изплаща минималната работна заплата за страната.
    Всички тези груби нарушения говорят за лошо 3-годишно управление на изпълнителния директор на "Монтажни линии" господин Дуков. На основание констатациите от проверката на работната група от Министерството на икономиката, както и с цел да се подобри трудовата дисциплина и мениджмънтът на дружеството, със заповед от 28 април 2000 г. освободих Ангел Василев Дуков като член на Съвета на директорите и изпълнителен директор на "Монтажни линии", град Пазарджик. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Жотев.
    Има думата народният представител Ивалин Йосифов да развие своето питане към заместник министър-председателя и министър на икономиката. Това е последното питане към господин Жотев. Заповядайте.
    ИВАЛИН ЙОСИФОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми вицепремиер, колеги! Моето питане е относно финансово-икономическото състояние на холдинг "Балканкар" и в частност на "Балканкар" - Плевен.
    "Балканкар холдинг" е едно от структуроопределящите дружества в България. През последните години бяха проявени различни икономически и политически интереси към него, които доведоха до незавидното му икономическо състояние.
    В момента холдингът се намира в процедура на приватизация - една процедура, която по лично моя преценка и по преценка на експертите ще продължи доста дълго и с неясен край.
    Моето питане конкретно към вицепремиера е: каква е политиката на правителството относно заздравяването и състоянието на дружествата в холдинга като цяло и в конкретните дружества? В частност съм заинтересован като представител от Плевенски многомандатен район за дружеството "Балканкар" - Плевен.
    През последните 3 години производството в съответното дружество намаля 10 пъти. Съкратени са над 70 на сто от работниците. Натрупани са задължения в размер на 705 000 лв. към бюджета, в това число 298 000 лв. към работниците. Седемнадесет месеца работниците не получават заплати в пълния си размер. Получават някакви авансови плащания, които са далеч от максималния размер на работната заплата.
    През този период, за който говоря - в последните 3 години, бяха извършени съответно и 3 кадрови промени на изпълнителния директор.
    Красноречив пример за финансово-икономическото състояние на дружеството за 1999 г. говори, че постъпленията за 1999 г. са в размер на 550 000 лв. от продажби на дълготрайни материални активи и непроизводствена дейност, а само 900 000 лв. са от преки производствени дейности.
    И като финал на всичко това през последната седмица работниците от дружеството бяха пуснати в принудителен отпуск поради липса на ангажименти.
    И отново моето конкретно питане към Вас, господин вицепремиер, е има ли правителството ясна политика относно бъдещето на холдинга и в частност на отделните негови дружества? Политика, която да гарантира нормално икономическо развитие и спиране на съществуващата разруха в дружеството.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Йосифов.
    Имате думата, господин заместник министър-председател.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, господин Йосифов! "Балканкар холдинг" включва в състава си 14 дъщерни дружества в страната, от които 4 са за производство на крайни изделия. Проектната мощност общо на четирите монтажни завода е за около 60 хил. кари, предназначени да задоволяват нуждите на страните от бившия СИВ. След разпадането на Съвета за икономическа взаимопомощ производството на кари всяка година е намалявало. През 1999 г. то е достигнало своето най-ниско равнище - общо 871 кари. През периода 1997-1999 г. продължава спадът в производството и реализацията на крайна продукция. Над 83 на сто от произведената техника е реализирана чрез външнотърговските дружества и представителства на "Балканкар холдинг", а останалата част - чрез дружествата в страната.
    Конкретно за "Балканкар" - Плевен, мога да кажа следното. Това предприятие приключва 1999 г. със загуба от около 900 хил. лева и задължения към персонала около 300 хил. лева, в това число има и просрочени задължения. Към 31 март т.г. задълженията към персонала са 332 хил. лева.
    Основните причини за намаляване на продажбите на продукцията на дружеството и недоброто финансово състояние, за което всъщност питате, са следните: икономическата обстановка в Русия и останалите страни от бившия Съветски съюз, където беше основният пазар на "Балканкар"; второ, нелоялната конкуренция в страната и в чужбина, където масово се предлагат рециклирани и ремонтирани кари с марката "Балканкар" и претендират, че се продават като нови; на следващо място, липсата на оборотни средства за производство; на следващо място, дългият производствен цикъл и невъзможността да се изнесат кари близо до клиентите.
    Друг проблем е силната конкуренция в гамата мотокари в диапазона от 1 до 2,5 тона, които се произвеждат от "Балканкар" - Плевен, и от други дружества на холдинга, както и от много други фирми в страната. Създадоха се множество частни фирми, които успешно се конкурират с продукцията на "Балканкар" - Плевен. Проблем е и силната външна конкуренция, основно от японски и корейски производители, които предлагат кари от склад веднага, с разсрочено плащане, предлагат и възможността да се експлоатират карите на лизинг. Проблем е липсата на средства за развойна дейност и за обновяване на продукта, произвеждан от дружеството. Проблем е и липсата на средства за рекламна дейност. Има и множество други проблеми.
    През 1999 г. е разработена и приета програма за преструктуриране и финансово оздравяване на "Балканкар" - Плевен. Предприетите мерки тогава не са дали очаквания ефект, поради това че не е била осигурена реализацията на планирания брой кари, залегнали в програмата. Причината за това е пренасочването на клиентите към други производители и липсата на обвързаност с програмите за реализация на външнотърговските дружества на холдинга. Някои от тези външнотърговски дружества в момента, като това в Италия например, са в много тежко финансово състояние.
    Оздравителната програма за 2000 г. на "Балканкар" - Плевен, предвижда реализацията на 120 бр. кари, от които 100 бр. - чрез външнотърговските дружества на холдинга, което ще осигури изплащане на трудовите възнаграждения на работниците в момента и постепенно изплащане на старите задължения. Условия за успешно изпълнение на оздравителните програми е наличието на оборотни средства, за да може "Балканкар холдинг" да финансира поръчките към дъщерните си дружества.
    Важно за нормалното съществуване на дружеството в системата на "Балканкар" е деблокирането на остатък от банкови контрагаранции на обща стойност 1 млн. и 400 хил. щатски долара, издадени срещу аванс и за изпълнение на договор между алжирската организация СНММ и "Балканкар холдинг" за построяване на завод за кари в Алжир. Във връзка с неизпълнението на търговския договор от тази алжирска организация дружеството завежда дело срещу нея в Международния арбитражен съд при Международната търговска камара в Париж. По този повод съдът се произнася с две решения, съгласно които алжирската организация е осъдена да освободи и възстанови всички контрагаранции и да заплати на "Балканкар холдинг" общо сумата от около 9 млн. и 500 хил. щатски долара.
    На 17 юли миналата година по молба на "Балканкар" Булбанк деблокира част от общото обезпечение по контрагаранциите на стойност 1 млн. щатски долара. Това стана възможно след подписването от страна на дружеството на запис на заповед за същата стойност.
    След поставяне на проблема за деблокиране на остатъчната част от банковата гаранция на 17 март тази година в Министерството на икономиката се проведе среща на служители от Дирекция "Държавно участие и финансов контрол" и Управителния и Надзорния съвет на "Балканкар холдинг". На тази среща се отчете значението за деблокирането на банковите гаранции за нормалната работа на дружествата от системата на холдинга, които изпитват остра нужда от оборотни средства за финансиране на поръчки по договори. Във връзка с това в края на м. март тази година се проведе среща с участието и на представител на ръководството на Булбанк. Две са възможните решения. Първо, да се изчака сложната и бавна процедура или да се подпише споразумение между Булбанк и "Балканкар холдинг" за деблокиране на остатъка от контрагаранциите при залог или ипотека на активи на холдинга.
    Седмица по-късно Министерството на икономиката беше уведомено за отказ на Булбанк да предприеме действия в тази посока.
    Освен това в министерството се вземат мерки взаимоотношенията между алжирската страна и "Балканкар холдинг" да се поставят на междуправителствено равнище.
    Заедно с тези краткосрочни мерки за осигуряване на нормалното финансово и икономическо обезпечаване на работата на дружествата на холдинга дългосрочната стратегия за развитието му включва успешно приключване на приватизационната сделка. Вероятно знаете, че "Балканкар холдинг" и дъщерните му дружества, към които спада и "Балканкар " - Плевен, са в процедура по приватизация още от 1997 г. През септември 1998 г. Агенцията за приватизация упълномощава "Прайс Уотърхаус Купърс" да подготви приватизационните сделки до етап сключване на договори за продажба. Една година по-късно Агенцията за приватизация обявява метода за продажба на дружеството от така наречения пул "Балканкар" чрез преговори с потенциални купувачи. Срокът за подаване на оферти изтече през февруари тази година. Подадени са две оферти за същия пул, като тези оферти засягат всички дружества в пула. Подадени са и пет оферти за отделни дружества. След анализ на представените предложения в края на март тази година Агенцията за приватизация е предоставила ексклузивни права на двамата кандидати, които са дали оферти за целия пул. Преговорите с тях приключиха на 19 април тази година. Подписани са два проектодоговора - с "WCG холдинг" - САЩ, и с "Балканкар ИН" ООД, гр. София, които са кандидати за целия холдинг. Очаква се одобрение на проектодоговорите от Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и финализиране на приватизационната процедура по продажбата на целия холдинг. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
    За два уточняващи въпроса има думата господин Йосифов.
    ИВАЛИН ЙОСИФОВ (ЕЛ): И аз благодаря за изчерпателния отговор. И за мое най-голямо съжаление бих казал, че информацията, която имам, се оказа още по-утежнена от тази, която вицепремиерът Жотев изнесе пред вас и отговори конкретно на моя въпрос.
    Ситуацията наистина е много тежка и в отговора не проличаха конкретните мероприятия, които би предприело правителството за подобряване финансовото състояние на целия холдинг и в частност на конкретните дружества.
    Аз искам да кажа, че наистина проблемът на "Балканкар холдинг" е натрупан с години. Той не е от вчера, не е от днес. Но в крайна сметка той трябва да бъде решен.
    Лично мое мнение е, независимо от процедурата за приватизация, пак казвам, не са най-добрите дружествата, които участват в процедурата за приватизация, че проблемът няма да бъде окончателно решен. Едно от предприятията е с незавидна слава, че купува и препродава сектори от дружествата, другото дружество прекупува и закрива съответните дружества. Не се знае съдбата на конкретно дружество от системата на "Балканкар" каква ще бъде. А пък дори и да приключи приватизацията, вече имаме примери, особено от последните няколко дена, че приватизацията не е панацея за решаването на проблемите.
    Моите уточняващи въпроси са свързани с конкретните мерки, независимо от това че министър Жотев отговори, че е съставена оздравителна програма. Всички много добре знаем как се съставя една оздравителна програма и решава ли тя въпроса.
    И другият конкретен въпрос е може ли да се създадат и да се гарантират конкретни рамки, Търговският закон позволява такава гаранция, за съответните дружества изпълнителните директори да провеждат една по-самостоятелна търговско-финансова политика. Защото имаме информация, че тази политика не е достатъчно самостоятелна, от една страна, и, от друга страна - представят се различни ценови листи на съответните клиенти.
    Това са моите два уточняващи въпроса.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Йосифов.
    Имате думата, господин заместник министър-председател.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Това, което конкретно Министерството на икономиката прави, за да подкрепи дейността на "Балканкар холдинг" е: опитваме се да съдействаме за решаването на спора с Алжирската фирма. След няколко дни ще замине група, която ще води преговори. Възможно е да се постигне споразумение, за което ще се опитаме да помогнем, вместо да се изчакват процедурите по арбитража, за да може "Балканкар холдинг" да вземе всъщност по-голямата част от присъдените вземания по линията на арбитража от Международната търговска камара. В това отношение Министерството на икономиката си изпълнява ангжиментите. Ако останат нерешени проблеми, наистина, ще ги вдигнем на правителствено равнище.
    Преди няколко дни подписах заповед, с която разреших такава командировка, за да се направи опит за взаимно решаване на претенциите, тъй като междувременно алжирската страна също е отправила претенции за около 60 млн. долара, които, естествено, са неоснователни, но просто са един контрааргумент в спора между двете страни.
    По отношение на предложението Ви да се види дали има достатъчно търговска самостоятелност в рамките на дъщерните дружества, аз ще направя проверка и ще Ви уведомя. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
    Следват актуални въпроси и питания към министъра на здравеопазването Илко Семерджиев.
    Първият актуален въпрос е от народните представители Атанас Лозанов и Илия Баташки относно цялостната лечебно-диагностична и финансова дейност на Стоматологичен център Vll - гр. София (Окръжна болница).
    Господин Атанас Лозанов има думата.
    АТАНАС ЛОЗАНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
    Господин министър, госпожи и господа народни представители! Актуалният въпрос относно цялостната лечебно-диагностична и финансова дейност на Стоматологичен център Vll - гр. София (Окръжна болница) е зададен от 25 февруари. Явно е, че актуалните въпроси в здравеопазването нямат давност.
    Уважаеми господин министър, задаваме въпроса си във връзка с постъпила жалба до нас като народни представители, от която е изпратено и копие до Министерството на здравеопазването. В жалбата стоматолозите от Стоматологичен център Vll - София визират няколко слабости в цялостната му работа. Във връзка със здравната реформа всички лечебни заведения в България трябва да се регистрират и преобразуват за дейност по Търговския закон, с изключение на индивидуалните кабинети, които могат да бъдат регистрирани и не по Търговския закон, а работещите в тях да се регистрират като свободна професия.
    На зададени въпроси от колектива управителят д-р Сашко Драганов е отговорил, че не е направена регистрация по Търговския закон или по съдебно решение. Тук определена вина има и директорът на регионалния център за здравеопазване - София-област, д-р Пеев, който от две години заплашва колектива от закриване на поликлиниката. Лично той е предложил на бившия министър закриване на поликлиниката. В момента той се дистанцира от създалото се положение и дори не се среща с колектива на Стоматологичния център.
    Господин министър, Вашите колеги твърдят, че от 1 януари 2000 г. цитирам: "Извършват платено стоматологично лечение и фактурите, които се издават на пациентите, както и печатът, с който се подпечатват, са нелегитимни".
    Стоматолозите са подписали договори за получаване на заплата равна на 23% от стойността на това, което е заработил всеки, и твърдят, че управителят д-р Драганов не е превеждал осигуровките на всеки член на колектива. Това господин Драганов обяснява с липсата на разкрита банкова сметка на дружеството. В крайна сметка работещите в това дружество се интересуват дали то няма предвиден държавен бюджет до 1 юли 2000 г. след като Вие в предаване по Националното радио сте отговорили, че има, а техният ръководител не може да даде такъв отговор.
    В тази връзка, господин министър, Ви питаме: дали правомерно се извършват платените стоматологични услуги и какви вредни последствия може да донесе дейността на д-р Драганов, ако е истина, че той не е направил постъпки за регистрация по Търговския закон на дружеството и не е разкрил банкова сметка? С действията си д-р Пеев и д-р Драганов са допуснали Софийска област да остане без квалифицирана стоматологична помощ. Моля Ви за отговор!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лозанов.
    Имате думата, господин министър.
    МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Лозанов, уважаеми господин Баташки! Ние вече дискутирахме този въпрос с господин Баташки в Комисията по здравеопазването, младежта и спорта и той е напълно наясно.
    Предисторията на Окръжна стоматологична поликлиника е доста дълга. При разпределението на контингентите за обслужване в рамките на Столична голяма община - Вие знаете, това е Окръжна стоматологична поликлиника, за нея няма пациенти в София. От друга страна стоматологичното обслужване на всички онези съставни населени места, които влизат в София-област, е осигурено по места. Ето защо се оказва, че Окръжна стоматологична поликлиника дублира стоматологични дейности на територията на гр. София за други стоматологични поликлиники, където хората са разпределени и получават своето стоматологично обслужване. Когато тези дискусии са били проведени през 1998 г., се взема едно решение, съгласно което се дава възможността и шанса вместо Окръжна стоматологична поликлиника да бъде закривана, поради липса на контингент за медицинско обслужване, да бъде преобразувана по Търговския закон като търговско дружество, то да се предостави за стопанисване и управление на персонала, разбира се, представляван от управител, и да разгърне там своята частна практика, дочаквайки момента, в който ще сключат договори с районната здравноосигурителна каса в гр. София. По този начин ще преразпределят и дадат възможност за избор на софийските граждани в един малко по-голям мащаб.
    Когато на 22 декември аз видях статуквото, тъй като не съм бил в хода на тези предварителни преговори, отидох веднага в Районна стоматологична поликлиника - София-област, за да се срещна с колегите там и да разбера за какво точно става дума, защото видях, че за тях не е предвиден бюджет. Те са предвидени и е издадена заповед за преобразуване като търговско дружество. В резултат на няколкочасов разговор, проведен с управителя господин Драганов, с шефа на зъботехническата лаборатория и с други хора, представители на персонала на Окръжната стоматологична поликлиника, получих уверение, че те ще регистрират такова търговско дружество, ще развият върху него частна медицинска практика и по този начин ще преживеят периода януари - юли, когато би трябвало да сключат договори с Районната здравноосигурителна каса в София. В резултат на това те написаха и едно писмено становище до мен, въз основа на което давам и следният отговор на Вашия въпрос сега. Междувременно само да Ви уведомя, че търговското дружество е регистрирано в съда. Най-вероятно, за това търговско дружество, сметките също са разкрити.
    Искам да ви зачета и становището на стоматолозите, работещи в районната стоматологична поликлиника. Казва се така: "На 22.12. в районна стоматологична поликлиника - София, бе получена заповед № РД 09-1026 от 20.12. на министър доц. Петър Бояджиев. На основание на тази заповед и чл. 102 и 104 от Закона за лечебните заведения поликлиниката бе преобразувана в еднолично търговско дружество със сто на сто общинско имущество с наименование "Стоматологичен център Vll". В изпълнение на задълженията си определеният в заповедта за управител д-р Сашко Иванов Драганов вече е предприел необходимите действия за регистрация на новосъздаденото лечебно заведение по надлежния ред. Известни проблеми създава фактът, че за 2000 г. не са предвидени средства за издръжка на дейността.
    Във връзка с горното ви уведомяваме, че работещите към настоящия момент в Стоматологична поликлиника - София-област, се надяват, че новият собственик на капитала на дружеството - общинският съвет - гр. София, ще намери необходимите средства за издръжка на центъра. В случай, че затрудненията в тази насока се окажат непреодолими, заявяваме, че сме готови да преминем към пълна самоиздръжка на своята дейност." Следват подписите на 21 човека персонал на този Стоматологичен център.
    Смятам, че всичко, което е направено дотук, включително и регистрацията на търговското дружество и практиката, която те упражняват, им позволява да дочакат успешния момент за сключване на договори с Районната здравноосигурителна каса - София. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
    За реплика има думата господин Илия Баташки.
    ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ): Благодаря ви, господин председател! Уважаеми господин министър, уважаеми колежки и колеги! Аз смятам, че всички тук останахме доволни от отговора, който даде министърът, но смятам, че трябва да се кажат някои неща, които не бива да се премълчават, защото Вие сте най-малкото човекът, който е виновен за тази каша, която е забъркана, малко преди Вие да станете министър. Но смятам, че и колегите малко са Ви подвели в бившата Стоматологична поликлиника, която сте посетил, защото те са работили от 5 януари, като са инкасирали средства по думите на д-р Драганов. Смятам, че е напълно неправомерно, защото съдебната регистрация във фирменото дело 16520 от 1999 г. е излязла чак на 7.3. 2000 г. Смятам, че нито една фирма в България не може да си позволи да работи, без да има съдебна регистрация, без да има БУЛСТАТ и без да има данъчно осигурителен номер. Но това го е направил колегата и смятам, че той си е превишил достатъчно много правата. След това той, без да уведоми новия собственик - Софийска община, е извършил всички тези свои действия. Смятам, че Софийска община има сериозно основание да се страхува от това, че тя не е проявила функциите си на добър стопанин и не е погледнала изобщо какво става в това търговско дружество. И сега, в момента дори, смятам, че там се работи неправомерно до 1 юли т.г.
    Смятам, че д-р Драганов е превишил не само правата си, но той е извършил едно уволнение на 6 души колеги по чл. 328 и смятам, че е достоен да се опише в един роман "Отмъщението на хайдутина", а не като един колега, който си върши работата.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Баташки.
    Актуален въпрос към министъра на здравеопазването Илко Семерджиев от народния представител Михаил Миков относно отказ на управител на Стоматологичен център № 1 в град Видин да сключи договор за наем с работещите там стоматолози.
    МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Задал съм актуалния си въпрос на 15 март и наистина много съжалявам за регулярността, в която министрите присъстват тук, за да отговарят на нашите актуални въпроси. Но още повече трябва да съжаляваме, че и до момента въпросът ми е актуален. За какво иде реч?
    В град Видин при провеждането на здравната реформа, тоест по-специално при изпълнение на задължението за сключване на наемни договори с работещи стоматолози се въвеждат едни странни несъществуващи критерии в закона. Те се въвеждат от д-р Каменарска, която е управител. С въвеждането на такива несъществуващи в закона критерии се елиминират 22 души стоматолози под един или друг предлог, под едно или друго условие. Имам тук няколко условия, които дописват закона - нещо, което напълно противоречи на императивни норми на закона, които предвиждат, че щом са постъпили заявления от работещи стоматолози, да се сключат с тях наемни договори.
    Слава Богу, че все пак ще отговорите преди изтичането на срока, който в скоро време, а именно 1 юли, ще остави зад борда половината от стоматолозите в Стоматологичния център във Видин, ако продължи това противозаконно бездействие от страна на управителя. На срещата с тях е присъствал и Вашият заместник-министър Кондорджиев. На 29 март е бил на място и се е запознал със случая. Въпреки това, все още никакъв резултат по изпълнение на императивни законови норми.
    Аз искам да чуя Вашата позиция по този въпрос и затова съм си позволил да задам въпроса: поради каква причина се отказва сключването на договори за наем с част от стоматолозите, работещи в Стоматологичния център № 1 в град Видин? Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
    Но, господин Миков, не бяхте много прав в упрека към министрите, че не се явявали. Напротив, явяват се, но ние имаме толкова много въпроси. Ето и господин Семерджиев няколко пъти е бил тук, но не се стига до него. Така че вината не е на министрите, а може би на организацията на нашата работа.
    МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Извинете, но тогава вземете Вие повод от това.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Решението зависи от пленарна зала и тя решава какви заседания и колко могат да се проведат за пленарен контрол. За днес имаме 66 въпроса, а знаете, че повече от 13-14 не могат да минат.
    Имате думата, господин министър.
    МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Миков! И аз съжалявам, че Ви давам отговора със закъснение, но наистина причините са обективни. Бих искал съвсем накратко да дам отговор.
    С решение на Видинския окръжен съд № 376 от 3.12.1999 г. по ф.д. № 116 от 1999 г. е вписано в търговския регистър лечебно заведение Стоматологичен център № 1 ЕООД с управител д-р Валерия Каменарска. Собственик на капитала на дружеството е Общинският съвет в град Видин. Дружеството е регистрирано по реда на чл. 40 от Закона за лечебните заведения в Районния център по здравеопазване като Стоматологичен център.
    Съгласно чл. 102, ал. 4 от Закона за лечебните заведения управителните органи на лечебните заведения, до които е направено предложение за сключване на наемен договор, са длъжни в срок от 15 дни след поискване да сключат договора по цени в размер на 10 на сто от наемната цена, определена от съответната община по реда на Закона за общинската собственост, тоест в случая имаме един неправомерен отказ за сключване на договори.
    Какво се прави в такъв случай? Ако този управител на лечебното заведение отказва да сключи договор за наем, лекарите или стоматолозите следва на първо място да се обърнат с въпроса към принципала на лечебното заведение, а това е Общинският съвет в град Видин. Общинският съвет е компетентният орган, който трябва да следи за изпълнението на задължението за сключване на наемни договори и да отговори поради какви причини управителните органи на общинските лечебни заведения отказват да изпълнят задълженията си по чл. 102, ал. 4 от Закона за лечебните заведения. В случай на немотивиран отказ за сключване на договори за наем Общинският съвет, респективно комитет, може да предприема съответните действия за санкциониране на управителите на лечебните заведения, включително и да ги освободи от длъжност, тъй като те са техните принципали и сключват управленски договори с тях.
    При отказ на управителя на лечебното заведение да сключи договор за наем при условията на чл. 102, ал. 4 от Закона за лечебните заведения втора възможност на лекарите и стоматолозите евентуално е да се обърнат към съда, тъй като явно имаме закононарушение. Третата възможност използвате Вие и ми задавате този въпрос.
    В резултат на това аз изпратих комисия от Министерството на здравеопазването, за да идентифицира случая. Тя обаче може да препоръча, а не екзекутивно да вземе и наложи определени решения.
    Много съжалявам, че до момента това, което Вие ми казвате, че тази несправедливост не е отстранена, аз още веднъж ще изпратя комисия, за да видя защо и до момента не се изпълняват препоръките на Министерството на здравеопазването и законовите разпоредби. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
    За реплика има думата господин Михаил Миков.

    МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин министър, за отношението, което Вие имате към този случай и което е съвсем в унисон със закона.
    Но аз искам да Ви кажа, че тук нещата се развиват и по-нататък и се завъртат в един порочен кръг. Общината трябва да вземе решение. Същата госпожа е общински съветник, даже, ако не ме лъже паметта, е председател на Комисията по здравеопазването. Тук се получава един абсолютно затворен кръг. От една страна, тя действа против императивни норми на закона - аз Ви моля при Вашата кореспонденция и при проверката, която ще упражните, да имате и това предвид - от друга страна, тя участва в органа - общинския съвет. Тя е съветник от листата на Обединените демократични сили и в това си качество е с достатъчно влияние в общинския орган и някак си й се разминава изпълнението на закона.
    Благодаря Ви, пак казвам, още веднъж за разбирането към проблема на тези хора, на които законът е дал права и които права са свързани именно с едно нормално провеждане на здравната реформа. Сроковете вече наближават - юли месец.
    Аз мисля, че те са достатъчно грамотни люде и са намерили адвокат да ги защитава. Доколкото чух, не съм съвсем сигурен, вече печелят и по съдебен ред.
    Въпросът е още веднъж - горещо Ви моля - да обясните на тази госпожа да спазва просто закона. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
    Актуален въпрос към министъра на здравеопазването Илко Семерджиев от народния представител Михаил Миков относно създаване на еднолично търговско дружество - Специализирана болница за рехабилитация - Банкя ЕАД.
    МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Този въпрос е по-пресен. Той е от 29 март и в този смисъл може би наистина ръководството на Народното събрание трябва да помисли какво да направим със залежалите въпроси за парламентарен контрол.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Депутатите ще мислят.
    МИХАИЛ МИКОВ: Уважаеми господин министър! На 22 март 2000 г. със заповед РД 18-01 Вие сте наредили преобразуването на съществуващи публични санаторно-курортни здравни заведения в Баня, Пазарджишко, Санаторно-курортен комплекс - Банкя и с. Ясен в еднолично търговско дружество с наименование "Специализирана болница за рехабилитация" - Банкя ЕАД.
    Не знам дали сте знаели или сте бил подведен, но с акта за преобразуването Вие сте включили в имуществото на това дружество един имот, който не е държавна собственост, един имот, който е кооперативна собственост.
    Всичко това е твърде смутително, обезпокоително, когато държавата си позволява един частен имот да го включва в активите на едно търговско дружество със сто на сто държавно участие.
    Аз бих искал да чуя Вашия отговор защо е станало това: дали Вие сте бил подведен или сте знаел, че включвате в новообразуваното дружество едно частно имущество, собственост на кооперативните съюзи. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
    Имате думата, господин министър.
    МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Миков! Във връзка с разпоредбите на чл. 103 от Закона за лечебните заведения следва съществуващите публични и санаторно-курортни и лечебно-оздравителни здравни заведения да се преобразуват в еднолични търговски дружества с държавно имущество със заповед на министъра на здравеопазването в срок до 1 септември 2000 г.
    Очевидно в този процес се е случило и това, за което Вие питате. В течение на процедурата за преобразуване обаче аз разбрах, че на практика съществуват предявени реституционни претенции към имуществото на санаторно-курортен комплекс Банкя. В резултат на това издадох нова заповед, с която изключих съответното здравно заведение от състава на дружеството. Прецени се, че след окончателното изясняване на тези реституционни претенции ще се вземе решение за бъдещия статут на съответното здравно заведение.
    Така че това, за което питате и което е станало предмет най-вероятно на някакво недоглеждане или грешка, вече е отстранено. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
    Господин Миков има думата за реплика.
    МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин министър! Моето мнение е, че съвсем злонамерено, бих казал, някои лица сигурно са Ви подвели, защото тук не става въпрос за реституционни претенции. Те са изяснени в една съдебна процедура, която се търкаля 7-8 години. Има влезли в сила съдебни стабилни актове.
    Но тук е направен един опит с един документ, също от 13.05.2000 г., от областния управител Маринчев, който изведнъж е актувал този частен имот като публична държавна собственост с един констативен акт № 00238. Ето това е всъщност големият проблем. Това може да се случи едва ли не на всеки български гражданин - с един такъв акт негов имот да бъде актуван. Това е най-притеснителното за мен. Оттам насетне вие сте приели този акт, без явно да разполагате със съдебните решения, с мотивите по тях и въобще с цялата преписка и се е получило това.
    Искам да ви обърна внимание на още нещо. Хората, които сте включили в борда на това новосъздадено дружество, едва ли могат да бъдат хора, които да не знаят тези неща. Става въпрос за бившия областен управител на Благоевград господин Маскръчки, става въпрос на бившия шеф на "Експомет" - хора, които много добре знаят кое е държавна собственост, кое не е. И тук у мен се налага едно неприятно чувство, че ако не бях ангажирал Вашето внимание по въпроса, ако не беше се вдигнал шум в пресата - защото има публикации и там - това нещо щеше едва ли не да мине ей така и да се регистрира едно търговско дружество, с което по същество ще се национализира частно имущество на Централния кооперативен съюз, което е недопустимо в условията на нашата правова държава.
    Именно поради тази причина Ви моля да обърнете внимание още веднъж на своите експерти, на хората, които готвят вашите документи, да има едно пълно съответствие на закона, така че да не губим ценното парламентарно време тук и да могат да минат повече въпроси. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
    Актуален въпрос към министъра на здравеопазването Илко Семерджиев от народния представител Хасан Адемов относно възможностите за професионална реализация в системата на доболничната помощ на медицинските фелдшери след 1 юли 2000 г.
    ХАСАН АДЕМОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! По информация от 1998 г. в системата на здравеопазването в Република България работят 5663 медицински фелдшери с полувисше и средно специално образование. Значителна част от тях изпълняват своите професионални задължения самостоятелно в така наречените отдалечени и неатрактивни населени места във фелдшерски здравни пунктове. В процеса на своята ежедневна дейност освен с профилактика и промоция на здравето те извършват диагностика и лечение на своите пациенти. В някои региони отпускат и лекарствени средства съгласно клаузи от Закона за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина.
    Има и една немалка група, които са включени в екипи за оказване на спешна медицинска помощ. Друга група медицински фелдшери работят в системата на училищното здравеопазване.
    След 1 юли 2000 г., когато влизат в сила разпоредбите на Закона за здравното осигуряване в частта за договарянето на медицинските услуги в доболничната помощ, възникват няколко въпроса, които пряко касаят възможностите за професионална реализация на тези специалисти при новите условия.
    В тази връзка моят актуален въпрос към Вас е: по какъв начин и при какви условия общопрактикуващите лекари и другите субекти в доболничната помощ могат да сключват договори с медицинските фелдшери.
    И на второ място, има ли предвидени мерки, които да изяснят принципите на това договаряне, и по какъв начин ще бъдат защитени интересите на двете договарящи страни.
    Надявам се, господин министър, че това са важни въпроси, от отговора на които зависи степента на готовност за участие на тези специалисти в условията на здравното осигуряване и тяхната социална сигурност. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Адемов.
    Имате думата, господин министър.
    МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Адемов! С влизането в сила на Закона за лечебните заведения съвсем естествено възникнаха множество въпроси и този е един от многократно задаваните - как ще се реализират медицинските специалисти със средно специално и полувисше образование - медицински сестри, медицински фелдшери, акушерки, лаборанти, рехабилитатори.
    В тази връзка искам съвсем конкретно да посоча някои от тези възможности.
    Съгласно чл. 13, ал. 3 и чл. 14, ал. 3 от Закона за лечебните заведения амбулаториите за първична медицинска помощ, които са индивидуални или групови практики за първична медицинска помощ, могат да наемат персонал, съобразно нуждите и обема на извършваната от тях лечебна дейност.
    Има се предвид освен лекарите и стоматолозите, така и другите медицински специалисти като медицинските фелдшери, сестрите, акушерките, включително немедицински помощен персонал. Тези лица могат да работят по трудово или по гражданско правоотношение със съответното лечебно заведение за първична медицинска помощ.
    Що се касае специално за медицинските фелдшери, законодателят е предвидил възможност те да сключват трудов или граждански договор за изпълнение на медицинска дейност.
    В Националния рамков договор, който на практика е конститутивният документ да изпълняването на медицинската дейност в страната и който вече е сключен, това се реализира на 27 април т.г., в раздел "Условия и ред за оказване на първична медицинска помощ" са заложени няколко изисквания към лечебните заведения за първична медицинска помощ, които желаят да сключат договор с районната здравноосигурителна каса, и които на практика гарантират наемането на парамедицински персонал в тези медицински практики.
    Например всички онези общопрактикуващи лекари, които не са успели да съберат изискуемия дотогава минимум от 800 записани пациенти, са задължени да се групират, като същевременно наемат на пълен или непълен работен ден среден медицински персонал. В диапазона 800-1500 записани пациенти те задължително наемат такъв персонал. А когато броят на пациентите нарасне над 3000 човека, тогава те задължително наемат и лекар.
    Още по-интересно стои въпросът, когато говорим за отдалечени села и така наречените, не знам доколко е правилно, неатрактивни лекарски практики.
    Там имаме териториална разпокъсаност на една лекарска практика и препоръките, които се дават и в Националния рамков договор, и в инструктивните материали на Националната здравноосигурителна каса, са по тези отдалечени места задължително да се наемат медицински фелдшери за осъществяване на първична медицинска помощ.
    Мисля, че в България излишен медицински персонал няма. Напротив, само трябва да се намерят онези организационни форми той да бъде нает, ангажиран в медицинската работа, което на практика ще донесе трудова заетост както на тях, така и полза на лекарите, които упражняват първична медицинска практика в страната.
    Изрични законодателни разпоредби, уреждащи принципите за договаряне между лечебните заведения за първична медицинска помощ и фелдшерите няма, това е Кодексът на труда или гражданското законодателство. Тоест подходът най-вероятно ще бъде различен, в зависимост от спецификата на съответния регион, където се наемат. Мястото обаче на тези наши колеги там е доказано. Те са необходими и ще заемат своите места в практиката. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
    Моля за тишина в залата. Малко хора, доста шум.
    Имате думата, господин Адемов, за реплика.
    ХАСАН АДЕМОВ (ОНС): Благодаря Ви, господин председател!
    Уважаеми господин министър, аз Ви благодаря за този подробен и изчерпателен отговор. Искрено се надявам, че в този отговор заинтересованият медицински персонал, в това число и среден медицински персонал, е намерил необходимите познания, които не са така добре изяснени в Закона за здравното осигуряване, не са подробно описани като текстове в Закона за здравното осигуряване и в Закона за лечебните заведения.
    Аз искам обаче да Ви запозная с един такъв момент, който понастоящем върви в страната.
    На първо място, в някои лечебни заведения от доболничната помощ средният персонал, в това число и медицинските фелдшери, се принуждават да си вземат платения годишен отпуск до края на тази година и това създава известни притеснения, а има и случаи, в които медицински фелдшери и среден медицински персонал получават предизвестия за прекратяване на трудовия договор. И това е една информация, която води до известно притеснение и до смущение в дейността на този вид персонал.
    На второ място, по региони медицинските фелдшери добре се ориентират в обстановката и набират пациенти, самите те, които ги представят за записване пред съответния общопрактикуващ лекар и тяхното притеснение е, че няма никакви гаранции. Оказа се, че тези гаранции съществуват в Националния рамков договор и техните притеснения по принцип трябва да отпаднат.
    И още нещо друго, което е важно според медицинските фелдшери - дали те оттук нататък ще продължат да преглеждат своите пациенти и да изписват лекарства - това, което са правили досега, или ще се занимават само с профилактика и промоция на здравето и ще препращат пациентите при общопрактикуващия лекар.
    Това е един въпрос, който сериозно вълнува това съсловие, и аз си позволявам да Ви го задам, за да може заинтересованият контингент да чуе отговора лично от Вас.
    Искрено се надявам, че Вие и министерството, което ръководите, сте убедени, че това съсловие, Вие добре се изразихте, като казахте, че няма излишен медицински персонал, ще продължат и за в бъдеще да изпълняват своите професионални задължения, така както са го правили и досега. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Адемов.
    Има думата за дуплика министър Семерджиев.
    МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Понеже беше зададен и въпрос, ще се постарая съвсем кратко да отговоря.
    Не бих искал да коментирам това, което казахте за платения годишен отпуск, но що се касае до прекратяването на трудовите правоотношения, това е абсолютно неправомерно и искам да го заявя оттук. Аз също чух за един такъв процес и съм пуснал през рецезетата до всички ръководители на здравни заведения писмо, че това не следва да се осъществява. Причините са, че за второто полугодие на тази година са събрани от Националната здравноосигурителна каса близо 80 на сто повече средства, отколкото за съответното полугодие на миналата година, и не следва да се мисли, че ще има финансови затруднения при осигуряването на здравеопазването през второто полугодие. Напротив, то е значително подобрено.
    От друга страна, законодателят изрично е казал, че сега работещият медицински персонал преминава в новите търговски дружества и преобразувани лечебни заведения по силата на чл. 123 от Кодекса на труда, което правно гарантира тяхната работа.
    Така че още веднъж ще се постарая да направя каквото е необходимо, за да няма такива прекратявания на трудови договори и предизвестия.
    А по отношение на това, че фелдшерите набират пациенти, няма по-хубаво от това, те ще отидат един вид със зестра при своите работодатели. Благодаря ви.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
    Актуален въпрос към министъра на здравеопазването Илко Семерджиев от народния представител Ангел Малинов относно качеството на бутилираната минерална вода.
    АНГЕЛ МАЛИНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Преди известно време в медиите се появиха съобщения и от вашето здравно министерство, от Държавен санитарен контрол, че много от минералната и трапезна вода, която се продава в търговската мрежа, не отговаря на стандарта. Направени бяха редица проверки, съвместно с МВР и с Министерство на околната среда и водите и действително бяха намерени в мрежата нестандартни бутилки, бутилки, произведени без лиценз, бутилки с бактериологични замърсявания, с утайки, непрозрачни и цветни бутилки. Даже се стигна дотам, че в някои медии се писа, че се бутилира вода с радиоактивни съставки.
    Моят въпрос е: моля да изясните какво е установено при проверката на Държавен санитарен контрол и какъв е контролът върху продаваната в търговската мрежа бутилирана минерална вода? Какво трябва да се направи, за да не се допусне продажбата на нестандартна вода? И извън това, ако бихте казали нещо законодателно какво трябва да се направи допълнително, за да сме сигурни, че хората ще пият качествена вода, която в противен случай може да бъде опасна за здравето. Благодаря Ви.
    Същият въпрос съм задал и на госпожа Манева. Днес може би няма да стигне времето, но другата седмица. Но Министерство на околната среда и водите отговаря до бутилирането и за самото бутилиране. Към нея въпросът ще бъде как се контролира бутилирането на минералната вода, а към Вас - само за качеството. Благодаря Ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Малинов.
    Имате думата, господин министър.
    МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Малинов!
    Тъй като във Вашия въпрос нямаше визирани конкретни казуси, моят отговор ще бъде малко по-общ, по-глобален. Надявам се, че ще съумея да отговоря на всичко.
    Вярно е, че една от основните задачи на Министерството на здравеопазването в областта на профилактиката е провеждането на държавен санитарен контрол върху стоките, имащи значение за здравето на населението, в това число и на бутилираните води, произвеждани или внасяни в страната и разпространявани на пазара.
    Как правим това? На първо място чрез своите регионални структури - хигиенно-епидемиологичните инспекции. Те провеждат мониторинг по микробиологични показатели и извършват контрол върху състоянието на минералните водоизточници и техните съоръжения, включително и на тези, използвани за бутилиране. В друг аспект дейността на ХЕИ контролира санитарно-хигиенното състояние и производствения процес в предприятията за бутилиране на води, както и контрола на готовия продукт, когато той се разпространи вече на пазара.
    Регулярно извършваният държавно-санитарен контрол по минералните води е предварителен и текущ. При текущия контрол се проверява състоянието на водоизточниците, съоръженията и охранителните им зони два пъти годишно. Проверяват се също така микробиологичните качества на водата при минералните водоизточници, използвани за питейно приложение, включително и използваните за бутилиране, а това става веднъж на два месеца. За всички останали води се прави веднъж на четири месеца.
    На микробиологичен контрол подлежи и продуктът бутилирана вода във водоналивните предприятия в търговската мрежа. На едно обследване и на една до три проверки годишно подлежат и предприятията за бутилиране на води, като се контролира спазването на санитарно-хигиенните изисквания към водоизточника, към съоръженията му, към помещенията и технологичния процес, към използваните производствени линии, опаковките, етикетите, капачките, условията и сроковете за съхранение, както и наличието на необходимата сертификационна документация.
    Продуктът бутилирана вода пък подлежи на аналогичен контрол в търговската мрежа за търговия на едро и на дребно.
    Истина е обаче, че законодателството за минералните води от 1995 г. досега претърпя много динамични промени, на места дори и нееднопосочни, които дадоха може би възможност да се появят недостатъчно коректни практики и да се наблюдават негативни явления в момента.
    Процесите по предоставяне на концесии на минерални води от 1998 г. вече са предмет на дейността на Министерството на околната среда и водите. И в този смисъл ние сме установили към момента едни, бих казал, много добри контакти и съгласуваност при провеждане на съответните процедури, свързани с различните аспекти на бутилирането на минерални води.
    За съжаление обаче през този период наистина се появиха продукти, които се предоставят на консуматора като за трапезни цели, обаче не притежават такива характеристики. Най-честият случай за такива нарушения на нормативните изисквания по нашите проверки се изясни, че е стремежът на производителите да представят своя продукт като натурална минерална вода, на първо място, без да е установена една твърда връзка между водоизточника и поточната линия за бутилирането. Друга група по-сериозни нарушения са свързани с използването на неотговарящи на изискванията опаковки етикети, неспазване на някои от санитарно-хигиенните и технологични изисквания. За щастие обаче в търговската мрежа сравнително рядко сме намирали бутилирани води с отклонение по микробиологичните показатели или с неподходящ химичен състав, което означава, че дори и да са работили неправомерно, не е имало увреждане на здравето, което в случая е изключително важно.
    В тези случаи обаче там, където ги констатираме, предприемаме незабавни административни мерки във връзка с изправянето на нередностите.
    Считаме, че от страна на Министерството на здравеопазването се полагат много сериозни усилия, примерно по отношение на това, не знам дали знаете, че ние имаме малко специалисти в министерството, работещи в тази сфера. Въпреки това в едногодишен срок досега са издадени над 30 броя сертификати за натурална минерална вода, над 20 броя технически спецификации и други документи по Наредба № 6.
    Какво правим за подобряване на практиката в това отношение? На първо място, а и Вие попитахте по отношение на законодателството, се опитваме да хармонизираме българското законодателство с Директива № 80-777 на Европейския съюз за минералните и трапезните води с цел постигане на пълно съответствие с европейските изисквания в тази област.
    На второ място, и в момента променяме текстовете на Наредба № 6 с цел да облекчаваме и премахваме някои от досадните административни процедури и да актуализираме изискванията към минералните води съобразно с днешните реалности.
    Надявам се с това да съм Ви отговорил. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Нямате възражения? (Обръща се към Ангел Малинов.)
    АНГЕЛ МАЛИНОВ (СДС, от място): Да.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Борислав Китов да зададе своя актуален въпрос към министъра на здравеопазването.
    БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! В брой № 466 от 10 март 2000 г. на вестник "24 часа", Пловдив, е публикувана статията "Фалшиви болнични източват 60 млн. лева" с автор Елица Кандева. В статията авторката твърди, че тогавашният управител на НОИ Николай Николов е заявил в Пловдив, че НОИ е изплатил 60 млн. нови лева за фалшиви болнични. Като най-впечатляващ е посочен случаят с предприятието "Асенова крепост", Асеновград, където фиктивните болнични листове за домашно лечение надхвърлят 100 и не са подписани от членове на Лекарска контролна комисия.
    Във връзка с изложеното във вестник "24 часа" Ви моля да ми отговорите на следния актуален въпрос: какви са механизмите за доказване достоверността на болничните листове? По какъв начин Министерството на здравеопазването извършва това, като съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за народното здраве организира и ръководи експертизата по трудоспособността на гражданите? Извършена ли е проверка по случая с фиктивните болнични листове в "Асенова крепост", Асеновград? Какви мерки са взети по отношение на виновните лица, ако има такива издадени фалшиви болнични листове? Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря на господин Китов.
    Има думата министърът на здравеопазването.

    МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми д-р Китов! В Министерството на здравеопазването не е постъпвала каквато и да било информация относно посочените в статията на Елица Кандева във вестник "24 часа" - Пловдив, подозрения за неправомерно издадени болнични листове. Попитахме в Районния център по здравеопазване - Пловдив дали са получавани жалби и сигнали по този въпрос. Оказа се, че и там не са получавани такива. Въпреки това обаче по повод цитираната статия направихме проучване във връзка също и с актуалния въпрос. Оказа се, че гражданин от Асеновград е изпратил писмо до управителя на Националния осигурителен институт, в което се изказва мнение, че в поликлиниката на град Асеновград се издават неправомерно болнични листове, като дават пример с конкретен лекар. По този повод Националният осигурителен институт с писмо № 94-5-26 от 21 март 2000 г. разпорежда на териториалното си поделение в Пловдив да започне проверка по случая, за съжаление, без да поиска участието на експерт от Районния център по здравеопазване.
    Проследихме какво са констатирали. В хода на проверката те са установили нарушение при експертизата на временната нетрудоспособност на 13 броя болнични листове, които са обжалвани пред ТЕЛК - Пловдив. Единадесет от тях са отменени. Проверката обаче продължава да тече.
    По повод отправения ми актуален въпрос сигнализирахме директора на РЦЗ - Пловдив, който веднага разпореди да започне цялостна проверка по експертизата на временната нетрудоспособност в поликлиниката в град Асеновград.
    По поставените процедурни въпроси относно това какви са ангажиментите на министерството по чл. 7, ал. 2 на ЗНЗ, искам да ги изброя в три точки.
    Първо, механизмите, които се прилагат, за доказване на достоверността на болничните листове, са преди всичко проверки - регулярни, по сигнали, извършвани от ръководителите на лечебните заведения, експертите на РЦЗ, ТЕЛК, НЕЛК и контролните органи на НОИ. Решение за правомерността на болничен лист се взема след установена проверка на данните, отразени в медицинската документация и извършения медицински преглед на лицето, когато временната нетрудоспособност продължава. Контролните органи обаче срещат затруднение, когато трябва да вземат решение за правомерността на болничен лист за минало време, тъй като в тези случаи се проверява само наличната медицинска документация, каквито са и случаите, цитирани в сигнала на гражданина по повод на статията.
    Второ, когато при проверката се констатират нарушения на нормативната уредба при издаване на болничните листове, се процедира по реда на чл. 16, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване, който предвижда: при еднолично издаден болничен лист, обжалване се прави пред ЛКК; болничен лист, издаден от ЛКК се прави пред ТЕЛК; решението на ТЕЛК по отношение на правомерността на издаден болничен лист се обжалва пред Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК). При констатиране на нарушение ръководителите на лечебните заведения могат да налагат дисциплинарни наказания, а контролните органи на НОИ и административни наказания.
    Искам да Ви уверя, че след приключване на разпоредената от нас проверка, ще Ви дам допълнителна информация за това какъв е статусът и какви мерки ще вземем окончателно при решаването на този проблем. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГООВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Господин Китов, желаете ли реплика? Заповядайте да изразите отношението си.
    БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Аз Ви благодаря, уважаеми господин министър. Бях сигурен, че наистина не са запознати, но изложеното в пресата хвърля наистина лоша светлина върху този въпрос.
    Аз се безпокоя от следното. Просто искам да припомня да се изградят механизми и утре, когато доболничната помощ стартира в здравното осигуряване - как ще става, кои ще бъдат ЛКК, дали няма да има евентуални злоупотреби? Защото има реална опасност наистина в тази икономическа криза да бъдат източени неправомерно пари. И Ви благодаря. Завършете проверката, може би трябва да се сезира и Лекарския съюз, защото за колеги, които по неистински начин, да не кажа фалшифицират болнични листове, може би етичните комисии трябва да започнат своите наказания и да се стигне дотам, че на хора, които издават фалшиви болнични листове, да им се отнемат правата.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Господин министър, желаете ли реплика? Не.
    Преминаваме към питания към министъра на здравеопазването.
    Давам думата на народната представителка Ева Жечева относно националната политика в областта на наркотичните вещества и прекурсорите, и образуването на извънболничен център за профилактика и лечение на зависимостите в град Сливен.
    ЕВА ЖЕЧЕВА (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми господин министър, моето питане е за националната политика в областта на наркотичните вещества и прекурсорите. И второто ми питане е относно преобразуването на извънболничен център за профилактика и лечение на зависимостите в град Сливен.
    Уважаеми господин Семерджиев, обръщам се към Вас в качеството Ви на министър на здравеопазването и председател на Националния съвет по наркотичните вещества. До настоящия момент има ли изградена национална стратегия за борба срещу злоупотребата с наркотични вещества? Ако има, кои са националните програми за превенция на злоупотребата с наркотични вещества, както и за лечение и рехабилитация на лица, употребяващи или зависими? Как на практика, уважаеми господин министър, ще се реализира правото на всеки български гражданин на профилактика, лечение и рехабилитация при зависимост или злоупотреба с наркотични вещества? Тук се обосновавам с чл. 85, ал. 1, глава седма от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
    До настоящия момент това донякъде се реализираше чрез психиатричните служби и създадените извънболнични заведения за профилактика и лечение на зависимостите в град София, Варна и град Сливен. Съгласно Закона за лечебните заведения тези центрове трябва да се регистрират по Търговския закон като търговски дружества.
    Как ще се реши проблемът с преобразуването им и в частност за Центъра за профилактика и лечение на наркомании в град Сливен, като се има предвид, че прякото прилагане на Закона за лечебните заведения ще наруши мултидисциплинарния подход и екипа от лекар, психолог и социален работник, който отговаря на съвременната концепция на зависимостите? Имаме сериозни опасения, че това ще доведе до закриването на тези центрове, на които може да се гледа като първа стъпка в изграждането на специализирана мрежа за профилактика и лечение на зависимостите.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря на госпожа Жечева.
    Има думата министърът на здравеопазването.
    МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожа Жечева! Законът за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите е в сила от 3 октомври 1999 г. Според чл. 10 на този закон се създава Национален съвет за наркотични вещества към Министерския съвет като орган за провеждане на националната политика срещу злоупотреба с наркотични вещества, както и за борба с наркотрафика.
    Националният съвет е колективен орган с председател министъра на здравеопазването и заместник-председатели главният секретар на Министерството на вътрешните работи, заместник-министъра на правосъдието и членове - представители на президента на Република България, на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд, на Върховната касационна прокуратура, на Специализираната следствена служба и на заинтересовани министерства и ведомства, определени от Министерския съвет.
    Член 11 от закона изисква Националният съвет да определи и координира националната политика в областта на наркотичните вещества и прекурсорите, като приеме и Национална стратегия за борба срещу злоупотребата с наркотични вещества, срещу незаконния трафик на наркотични вещества и прекурсори за срок от 3 години.
    В изпълнение на закона на 11 февруари 2000 г. на съответното заседание на Националния съвет беше приета такава стратегия, включително беше изработен и предоставен в Комисията на Европейския съюз в Брюксел проектен фиш за одобряване на такава Национална стратегия и всичко свързано с нея и с борбата срещу злоупотребата с наркотичните вещества и незаконния трафик. Очакваме решение в Брюксел. Най-вероятно то ще бъде положително. Приблизителният размер на средствата, които сме предвидили в него, са над 1 млн. и 200 хил. долара.
    По отношение на правата на българските граждани за профилактика, лечение и рехабилитация при зависимост или злоупотреба с наркотични вещества, чл. 85, ал. 1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите се гарантират с Наредба за достъпа на здравноосигурените лица до лечебни заведения за извънболнична и болнична помощ. Наредба № 28 от 20 ноември 1999 г. за определяне на минималния пакет медицинска помощ по чл. 45, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване гарантира лечението в извънболнични условия на общопрактикуващи лекари и специалистите-психиатри включително, тъй като в международната класификация на болестите наркоманиите са в рамката на психичните заболявания.
    В съществуващите извънболнични заведения за профилактика и лечение на зависимости работят обикновени лекари със специалност "психиатри" или без специалност, а също така психолози, социални работници, медицински сестри и др. В конкретния случай, за който Вие питате, в Центъра за профилактика и лечение на наркомании в гр. Сливен лекарите-психиатри могат да регистрират или индивидуална, или групова практика за психиатрична помощ, тоест за специализирана медицинска помощ по смисъла на чл. 13, ал. 2, регистрират се пък по смисъла на чл. 40 от Закона за лечебните заведения. Наемането на други лица се осъществява по реда на чл. 13, ал. 3 от Закона за лечебните заведения. При условие, че работят повече от един лекар специалист по психиатрия, те при всички случаи могат да регистрират групова психиатрична практика. Тоест, и към момента, тъй като там няма да се работи в режима на диагностично-консултативен център или медицински център, колегите имат всички възможности да решат и да се регистрират или за индивидуална, или за групова медицинска практика и по този начин да осъществяват дейността така, както досега. По този начин ще могат обаче да бъдат и обект на изпълнение на определени функции, които пък е предвидила Националната програма за борба срещу наркоманиите, когато тя стане факт вече и в България. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
    За два уточняващи въпроса имате думата, госпожо Жечева.
    ЕВА ЖЕЧЕВА (СДС): Благодаря Ви, господин министър!
    Аз се радвам, че работя над тази национална стратегия, защото проблемът, свързан с употребата на наркотици в България тепърва ще се окаже може би изключително важен и изключително сложен. Аз съм си направила труда от медиите да извадя доста статии, между другото свързани с проблема "наркомании". Цифрите, които се изнасят в пресата, са - над 40 хиляди се "друсат" с хероин, други 70 хиляди - с транквиланти. Освен това възрастовата граница за случаите, които са изнесени за деца-наркомани - регистриран е случай в Сливен на 9 години, в Благоевград е изнесен следният: "Деца стават жертви на наркоепидемия в Пиринско - 12-годишни са зависими от хероина", сигнализират експерти. И освен това искам да Ви предоставя това, което се разпространява в Сливен като листовка от неправителствена организация: "Десет начина да се грижиш за себе си, ако си наркоман". Това е, според мен, наръчник как да употребяваш наркотици. И отдолу е написано: "Най-доброто за теб е да се откажеш от наркотиците". Това да десет правила за това как да станеш наркоман и как да използваш спринцовки.
    Уважаеми господин Семерджиев, съгласно писмо от Дирекция "Лечебно-профилактична помощ" на Министерството на здравеопазването от 2 март 2000 г. е посочено, че медицинската помощ на пациенти със зависимости се оказва първоначално от общопрактикуващ лекар. Това е въз основа на т. 11.8.1. и т. 11.8.2. На минималния пакет първична извънболнична помощ, снемане на общ психичен статус и обща оценка на психични отклонения, работа с въпросници и скали, в това число откриване на алкохолен проблем и откриване на зависимости.
    Към 1 юли тази година ще ли е възможно общопрактикуващите лекари да бъдат обучени за снемане на психичен статус и работа с въпросници и скали?
    В същото писмо е посочено, че пациенти с диагноза "зависимости" се обслужват от специалисти-психиатри и отново е посочена Наредба № 28 от 12 ноември 1999 г., където съгласно минималния пакет медицинска помощ е включена сесия за детоксикация, за детоксикираща терапия при зависимости, а след "дедокса" следват редица проблеми на зависимата личност и неговото семейство, което е приоритет на психолози и социални работници.
    От посоченото писмо не става ясно дали средствата, осигурени от здравноосигурителната каса...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Чакам въпросите!
    ЕВА ЖЕЧЕВА: Да! ...за лечение и рехабилитация на зависимите ще бъдат достатъчни, за да може психиатърът да сключи договор с психолози и социални работници? Кой ще провежда първичната профилактика по училищата? В Сливен няколко пъти вече се разбра какви са последиците, когато тази профилактика се провежда от неподготвени лица.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Достатъчно!
    ЕВА ЖЕЧЕВА: Това са въпросите ми, господин министър.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Жечева.
    Имате думата, господин министър.
    МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Ще бъда съвсем кратък - общопрактикуващият не изключва специалист, нито пък обратното, тоест двамата - този, който оказва първичната медицинска помощ, и този, който оказва специализираната, в случая психиатрична медицинска помощ, ще работят като екип. Това е регламентирано, това е включено дори и в Методичните правила, които Националната здравноосигурителна каса в момента издава за това как се правят екипи между първична и специализирана медицинска помощ в полза на пациента.
    В крайна сметка конкуренцията на здравния пазар няма да бъде между първичното и специализираното ниво, а само на едно ниво - или лекар, който практикува обща практика, с такъв друг, който практикува обща практика или специалист със специалист, но между първия и втория етаж, тоест първична и специализирана извънболнична помощ се упражнява точно обратното - сътрудничество, тоест ще се изграждат екипи, за да се грижат за проблемите на хората.
    По отношение на това кой ще извършва профилактиката - предполагам, че вече сте видели, че миналата седмица излезе в "Държавен вестник" Наредба за училищното здравеопазване, където се регламентира това по какъв начин децата ще бъдат перманентно наблюдавани в училище, а от друга страна пък общопрактикуващият лекар, който заедно със своите колеги е на 24-часов режим на разположение на своите пациенти, ще осъществява такива грижи. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
    Госпожо Жечева, ако искате, можете да изразите отношение. Отказвате се.
    Питане към министъра на здравеопазването Илко Семерджиев от народния представител Иван Костадинов Иванов относно осигуряването на помещения за Районна здравноосигурителна каса - Русе.
    ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър! За мен днес е особен ден, тъй като дочаках трите месеца, които минаха, за да получа отговор на моето питане от господин министъра.
    Законът за здравното осигуряване - § 9 - определя като отговорни за предоставяне на сгради и друга материална база за структурите на здравноосигурителните каси Министерския съвет, областните управители и общините. В изпълнение на тези изисквания Районният център по здравеопазване - Русе, по указание на Министерството на здравеопазването се обръща към община Русе за съдействие за осигуряване на административни помещения за 150 човека, както пише в писмото.
    Проявявайки пълно разбиране, общината извършва проучване на наличната база и предлага касата да бъде настанена в сградата на ул. "Котовск" № 1 - една сравнително нова сграда, строена специално за административни нужди. Предложението е прието и по Ваше указание, господин министър, се поставят срокове за предоставяне на помещенията.
    С писмо от 4 март 1999 г. ексминистрите Бакърджиев и Бояджиев настояват да се ускори предаването на сградата, което е още едно потвърждение, че помещенията са подходящи за здравноосигурителна каса. Въпреки че в сградата има наематели, чието изваждане носи сериозни затруднения и загуби за общината, се предприемат всички действия за ускорено изваждане на тези наематели и предоставяне на сградата.
    На 28 май миналата година Общински съвет - Русе, взема решение за спиране на процедурата за приватизация, защото такава вече е обявена, и към сградата е проявен сериозен приватизационен интерес. Със същото решение общинският съвет учредява безвъзмездно право за ползване за срок от 10 години на районната здравноосигурителна каса - на пет етажа, 70 стаи и тавански помещения. По-просто казано, касата получава тази сграда без да плати нито лев и без да плаща и за в бъдеще. И това е правилно и отговорно отношение на общината към проблемите на здравното осигуряване, на здравната каса, тъй като това е една нова структура, която формира бюджета си като набира пари от всички нас. И това го прави вече близо една година. И аз предполагам, че ще се съгласите с мен - имам разбирането, че тези пари не трябва да се дават за наеми на сгради, още по-малко за тяхното закупуване, а да се насочват към лекарите за осигуряване на реално здравно обслужване на населението, защото Вие по-добре от мен знаете, господин министър, че днес много от българите не могат да си направят операция, не могат да си лекуват зъбите, нямат достатъчно пари дори за лекарства. Затова и община Русе завършва всички процедури. Кметът издава заповед за безвъзмездно предоставяне на сградата.
    Касата започва ремонт и настанява първите си служители. Договорът обаче, въпреки настояването на общината, не се сключва. Близо година тези помещения не носят приходи от наем на немощния общински бюджет, който както добре знаете, беше орязан от правителството с 30 на сто с аргумента, че здравноосигурителната каса щяла да поеме доболничната помощ. По груби изчисления общинският бюджет загуби от това над 200 хил. нови лева - пари, които биха дали възможност да се изплащат навреме заплатите на лекарите в Русе. А Вие, господин министър, знаете, че в момента заплатите на лекарите се изплащат със закъснение.
    На многократните запитвания на общината до здравната каса и Министерството на здравеопазването се отговаря уклончиво. Едва през м. декември се получава едно писмо, подписано от Вас, господин министър, като директор на Националната здравноосигурителна каса. Ще го прочета цялото, защото е кратко: "Поради това, че предложената ви част от сградата на Районната здравноосигурителна каса - Русе, на ул. "Котовск" е функционално непригодна, ние уведомяваме, че отпада необходимостта от сключване на договор от наша страна за ползването й".
    Ще припомня само цитата от предишно Ваше писмо до общината: "Сградата на ул. "Котовск" е подходяща и напълно ще удовлетвори потребностите на районната здравноосигурителна каса".

    Кога се установи тази функционална непригодност, господин министър? Нали повече от година самият Вие твърдите, че сградата е подходяща?
    За мен меко казано това е странно решение. Кой се отказва от нещо хубаво и подходящо, когато това нещо му се подарява? Може да се прави от хора единствено които не си знаят парите и искат да задоволяват своите капризи или пък имат някакъв друг интерес. Аз нямам впечатление, че касата е толкова богата, че може да си позволи това.
    Затова, господин министър, искам да отговорите на моето питане: какво е направено и как е разрешен проблемът с осигуряване на подходящи помещения за работата на Районна здравноосигурителна каса, Русе. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
    Имате думата, господин министър.
    МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Иванов, много е лесно да говорите така, надявам се обаче, че сте виждали сградата, която цитирате. Както и да е, на въпроса.
    Съгласно Решение № 765 на сесията на Общинския съвет, Русе, Протокол № 46 от 28 май 1999 г. и Заповед № 1832 от 4.10.1999 г. изпълняващият длъжността кмет на община Русе учредява безвъзмездно право за ползване за срок от 10 години върху част от имот, частна общинска собственост, находящ се на ул. "Котовск" № 1, град Русе в полза на Районна здравноосигурителна каса, Русе.
    Сградата е без отопление и според направените предварително технико-икономически разработки нецелесъобразно се оказа свързването й към централното токозахранване. За да може да се обитава, щеше да бъде необходимо извършването на основен ремонт, включващ ремонт на покрив, закупуване на нов асансьор, санитарни възли, цялостна подмяна на подови настилки, дограма и т.н., както и специфични работи по адаптация на сградата, например архитектурни промени, структурно окабеляване, пожароизвестяване, охранителни инсталации и други. Предоставените етажи - 1, 2, 5, 6 и 7 и тавански не дават възможност за функционално обособяване на сградата, а на 3 и 4 етаж функционира Държавна автомобилна инспекция.
    Самата сграда се намира на около 4 до 5 км от центъра на града, като прилежащият й терен е частна собственост.
    Приемането на тази сграда води до сериозни затруднения по отношение на устройството и дейността на персонала на Районната здравноосигурителна каса.
    От направения анализ се видя, че функционалните разходи за капитален ремонт, който задължително трябваше да бъде изпълнен, са над 1 млн. лева, при това за време повече от 10 месеца, което означаваше да не можем да си изпълним задължението по Закона за здравното осигуряване.
    След направен обстоен преглед на други свободни сгради - държавна или общинска собственост на територията на града, като постройката на стопанската сграда на Обединена българска банка, Русе, сградата на Стопанска банка, сградата на ДЗИ, ръководството на Националната здравноосигурителна каса се спря на предложението да закупи сградата на Държавния застрахователен институт, която в най-голяма степен отговаря на изискванията, произтичащи от функциите и задачите на районната здравноосигурителна каса. Сградата е монолитна, четириетажна, завършена е преди две години, в центъра на града е, в непосредствена близост до лечебните заведения и гражданите и с удобно местоположение, специално за осигурените лица. Разполага с 45 стаи, има изградено локално отопление, инсталации и удобно помещение за информационната система и други.
    С Нотариален акт № 026, том 5, регистриран под № 17941, дело 0806 от 6.12.1999 г. от Държавния застрахователен институт ЕАД бе закупен сутерен - 1, 3 и 4 етаж, с разгърната площ 1810 кв.м за 1 млн. и 4 хил. лева. С Нотариален акт № 028, том 5, регистрирационен № 17943, дело 0808 от 6.12.1999 г. от Държавния застрахователен институт - общо застраховане, бе закупен и втория етаж с разгърната площ 604 кв.м.
    В момента в сградата се изпълнява ремонт единствено по отношение на адаптацията й към технологичните изисквания на информационната система на Националната здравноосигурителна каса, които се извършват успоредно с основната дейност на районната здравноосигурителна каса по изпълнението на задълженията на Закона за здравното осигуряване. Тоест виждате, че можехме да инвестираме същите пари в една сграда, която не е наша собственост, която е построена на частен терен и която никога нямаше да задоволи нашите изисквания.
    По отношение на това, че в началото на 1999 г. се е искала тази сграда, да, действително беше така, тъй като ние нямахме никакви други възможности, а трябваше по някакъв начин да стартираме дейността си. Впоследствие обаче, в резултат на направените анализи и това, което ви съобщих току-що, виждате че сме взели законосъобразно и целесъобразно решение, още повече че Държавният застрахователен институт не е някаква частна организация, а държавно дружество. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
    За два уточняващи въпроса има думата господин Иванов.
    ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин министър, наистина сте взели едно интересно решение - да закупите от брата на уважаемата госпожица Михайлова, от ДЗИ, една сграда - палат в центъра на Русе.
    Сега Вие показахте тук някои стойности по отношение на покупките, които са направени.
    Основният аргумент, който чух - да се насочите към това решение е, че трябвало да направите ремонт за около 1 млн. лева на сградата на общината. Това ще ми бъде първият уточняващ въпрос.
    Вие говорите тук, че са започнали ремонт на новата сграда, само че сякаш не сте ходили там и не знаете какво става. Цялата нова сграда, построена преди две години, е издънена - нови кабинети, нови коридори, нови изисквания - големи, нови мрамори като облицовки и т.н.
    И аз Ви питам: колко е стойността на ремонта, който правите на новата сграда, закупена от ДЗИ?
    Втори уточняващ въпрос. От преписката разбрах, че в Здравноосигурителната каса, Русе ще работят около 150 човека - в крайния вариант.
    Проверих нормативите за общите практики в Русенска област. Оказа се, че са 158.
    Това за мен е голямо учудване, тъй като джипитата, както Вие ги наричате, ще бъдат толкова, колкото са чиновниците - на всеки общопрактикуващ лекар ще има един чиновник да го обслужва.
    И аз искам да чуя и Вашето мнение, господин министър. Според Вас нормално ли е толкова много чиновници да работят в Здравноосигурителната каса? Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
    Имате думата, господин министър.
    МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Аз Ви благодаря, господин Иванов, за тези уточняващи въпроси. Те наистина ще ми дадат възможност да кажа каква е практиката.
    На първо място искам да Ви кажа, че действително когато говорим за информационната система на Националната здравноосигурителна каса, технологичните изисквания са специални. Ето защо се налага в каквато и сграда да се постъпи, все пак да има адаптация на тази сграда спрямо тези технологични изисквания. Това е и основната причина. Фактът, че са издънени няколко стаи, да, вярно е, но за да се направи компютърната зала. Към нея има изключително специални изисквания. Тя трябва да бъде с двоен под, със специален климатичен режим, с антистатични покрития и т.н.
    По отношение на ремонт, който обаче Вие цитирате, искам да Ви кажа, че глобална сума няма. Това, което ние сме направили, е да обявим минимални разценки по държавния стандарт за строителство в България. И фирмата, която печели подобен вид реконструкция, отчита свършена дейност, подписва се протокол и едва тогава се заплаща само за извършена дейност.
    По отношение на това колко човека ще работят в Районната здравноосигурителна каса, Русе, изглежда има някакъв момент на заблуждение с тези 150 човека, ако не се лъжа цитирахте.
    ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ, от място): Това е по Ваше писмо.
    МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Нека да Ви кажа каква е истината, тя е проверима. До края на миналата година в Районната здравноосигурителна каса, Русе работеха всичко на всичко 25 човека щатен персонал. Към момента са някъде около 35 човека. Когато напълно се разгърне системата на Националната здравноосигурителна каса, ще стигнат максимум 50 човека. Това е истината, господин Иванов. Благодаря ви за вниманието.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): 2000 кв.м площ за 25 човека!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
    Има думата народният представител Иван Иванов да изрази отношение към отговора.
    ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин министър, цифрата 150 я има във Ваше писмо, когато сте поискали сградата от общината. Така че това е документ, предполагам, а не е някакво заблуждение.
    По отношение на цената на сградата. Вие знаете каква е площта на сградата. И самият Вие казахте, че сте дали 3 млн. нови лева за тази сграда. Разделете на площта, за да получите цената на квадратен метър - 600 долара.

    Новото строителство в центъра на Русе сега върви между 180 и 200 долара, а вие от парите за здраве давате по 600 долара на квадратен метър, за да има луксозни условия, в които да работят чиновниците на касите. И това не е подход само в Русе. По същия начин е постъпено в Разград, в Перник, в Кюстендил, в цялата страна, вместо да се насочват парите към реално здравеопазване, защото много добре знаете какво е състоянието на болниците сега. Знаете, че се отделят по 60 - 70 ст. на ден за храна на болните; знаете, че лекарите не си получават лекарствата; знаете, че си плащат всички консумативи и лекарства, които болните изразходват. За това пари няма, обаче за скъпото обзавеждане, за големите ремонти... И ремонтът Ви струва там досега, господин министър, Вие го прикривате, повече от 1 млн. нови лева - на тази нова сграда.
    И аз ще Ви кажа защо всичкото това става. Защото вече и в здравеопазването въвеждате този корупционен подход на СДС във всички други сфери. Защото сега за всяка сделка за покупка се взема комисионна; за всяка доставка на компютри и обзавеждане - също; от всяка поръчка за ремонт се вземат между 5 и 10 процента и Вие много добре го знаете, господин министър.
    Реформата в здравеопазването се прави с доверие. Аз Ви слушам как убеждавате хората, че няма безплатен обяд, че и за здраве трябва да се плаща. И те са склони да Ви повярват. Но кажете как да го направят, когато виждат, че на масата с платения от тях обяд се е примъкнал някой друг с голямата лъжица?
    Аз знам, че вие ще провалите здравната реформа и не ме е грижа за вашето политическо бъдеще, за мен то е ясно, но ме е грижа за българите, които се превърнаха в най-болната нация в Европа. (Ръкопляскания в ДЛ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
    Имате думата, господин министър.
    МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Господин Иванов, както и да третирате този въпрос, аз ще бъда коректен и ще бъда точен, защото ние се нуждаем от точност, а не от опашати твърдения, които са общо взето лъжа. Аз Ви цитирах в моя отговор - моля, вземете си елката и направете реално сметката - цитирах Ви, че сутерен, първи, трети и четвърти етаж разгърната площ 1810 кв. м са закупени за 1 млн. и 4 хил. лв. Ако ги разделите, господин Иванов, ще получите около 280 долара на кв. м. Престанете с тия надувки, защото от надувките просто няма полза. Нека да се придържаме към точността и към истината. Благодаря ви за вниманието.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Ако е вярно, че са 20 човека, за какво са 2000 квадрата площ?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
    Питане към министъра на здравеопазването Илко Семерджиев от народния представител Илия Баташки относно приватизацията и управлението на "Аптечно - Пловдив" ЕАД.
    ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми господин министър, уважаеми колежки и колеги! Въпросът, който задавам, дълго време, не по вина сигурно и на министъра, не по вина на някого от нас тук, вече три месеца се мотае в контрола, а хората, които работят в "Аптечно", смятам, че изобщо не се вълнуват от това, че ние сме питали тук. Но все пак аз искам да го прочета, цялата държава да се запознае точно с този хубав проблем, който тук ще визираме.
    "Уважаеми господин министър! Повод за въпросното питане ми дават две публикации от вестник "Марица" от 13 и 14 март 2000 г. със заглавия: "Аптечно управление в дълбока упойка" и "Аптечно управление" АД е купено за цената на пет магазинчета".
    Това не бива да учудва никого - за дълбоката упойка, защото голяма част от България и голяма част от областите в България се управляват от лекари и някои доста добри лекари - анестиолози. Проблемът, който третират тези две статии, е изключително сложен и болезнен за пловдивската общественост. Смятам, че ще представлява и сериозен интерес и за Вас като защитник на правата на държавата в 30-те процента, останали в смесеното търговско дружество.
    Апетитното държавно "Аптечно - Пловдив" ЕАД притежава в края на 1997 г. 8-етажна сграда с постройки и дворно място - мисля, че около 10 дка - и над 20 атрактивни сгради в Пловдив и областта. Според експерти, ако държавата е искала да спечели от фирмата си, би могла да приватизира на обособени части и да получи трикратно по-високи приходи. Между другото, оценката е наистина трикратно занижена, но за това не сте виновни Вие, а най-вероятно предишният министър и неговият екип.
    Приватизацията е извършена от РМД, създадено в пълна мистериозност и непрозрачност, като правоимащите са канени да подават молби в кратки срокове и общото събрание, ако е имало такова изобщо, е проведено в галопен ритъм. И така, от работещите 200 души, в края на 1997 г. броят на учредителите акционери се е свил до 41.
    Използвайки преференциалните условия на чл. 25, ал. 3 от Закона за приватизацията, ръководството на РМД е подписало приватизационен договор с условия за 35-процентно първоначално плащане, 3-годишен срок за финализиране на сделката, с едногодишен гратисен период.
    Първоначалната оценка на предприятието, както ви споменах, е 3 млн. и 300 хил. д.м., която е намалена трикратно по времето на уважаемия министър Бояджиев.
    Искам да ви отбележа и факта, че в касите на "Аптечно" ЕАД са пребивавали около 250 хил. марки или около една четвърт от стойността на приватизационната сделка. Така че РМД с големи преференции е успяло да компенсира голяма част от парите, които е трябвало да даде.
    В директорския борд е избран и шефът на Районния център по здравеопазване доц. Панайот Николов. Не е тайна за никой, че той е прекият шеф на всички директори на лечебни заведения в Пловдивска област. В ролята си на председател на борда на директорите на частната фирма с държавно участие доц. Николов изпълнява странните задачи на защитник на частни и на държавни интереси едновременно. Нито почтената му пенсионерска възраст 65 г., нито според мен моралните и етични норми за обществен живот не му пречат да изпълнява тези тежки задължения, с които е натоварен. Хвала на такъв ръководител!
    Уважаеми господин министър, държавата е останала с 30 процента дял в това търговско дружество и без пряк представител в борда на директорите. Може би Вие като министър се доверявате на доц. Николов, в професионализма на когото не се съмнявам, и му гласувате доверие да представлява и държавни, и частни интереси. В тази връзка, господин министър, е и моето питане към Вас: смятате ли, че държавата в лицето на Министерството на здравеопазването достатъчно добре е защитила своите интереси и какви мерки бихте предприели в тази насока?" Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Баташки.
    Имате думата, господин министър.
    МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Баташки! Искам да дам максимално изчерпателен отговор. Дано да не ви досади.
    Искам да ви информирам, че на първо място приватизацията на "Аптечно - Пловдив" е извършена съгласно Закона за преобразуване и приватизация на държавни общински предприятия и се осъществява съгласно съпътстващите го нормативни актове, уреждащи тази материя, а управлението на дружеството се осъществява съгласно разпоредбите на Търговския закон.
    Процедурата за приватизацията на "Аптечно - Пловдив" е открита със заповед РД 155448 от 16 декември 1997 г. от министъра на здравеопазването. Същата е обнародвана в бр. № 1 на "Държавен вестник" от 1998 г. и в два други централни ежедневника. Във връзка с откритата процедура е обявен конкурс за избор на оценители, които да извършат приватизационна оценка на дружеството, като обявата за конкурса е публикувана в същите броеве на двата централни ежедневника. С оглед на по-голямата обективност и точност при определянето на началната продажна цена на дружеството, представените от избрания оценителски екип разработки на приватизационната оценка и информационния меморандум са лицензирани от друг независим оценителски екип.

    Заключението на рецензентите е, че приватизационната оценка на "Аптечно - Пловдив" е изготвена компетентно и акуратно, като всички данни в оценката са интерпретирани коректно и обосновано. Предложената от оценителите пазарна цена за 100 на сто от капитала на "Аптечно - Пловдив" ЕАД е 1 млрд. 394 млн. стари лева. Въз основа на това е определена началната цена за предлагания 70-процентов пакет акции от капитала на дружеството, който възлиза на 975 млн. 820 хил. стари лева. Това е единствената приватизационна оценка на "Аптечно - Пловдив" ЕАД, възлагана от Министерството на здравеопазването, въз основа на която е извършена и продажбата на дружеството.
    След така определената начална цена със Заповед № РД 16-128 от 13 май 1998 г. на министъра на здравеопазването е наредено продажбата на акции в размер до 80 на сто от капитала на "Аптечно - Пловдив" ЕАД да се извърши чрез преговори с потенциални купувачи. Заповедта е обнародвана в "Държавен вестник", бр. 65 от 1998 г. и е публикувана в два централни ежедневника.
    С горната заповед са определени условията за участие в преговорите, както и сроковете за закупуване на информационна документация и подаване на предложения за участие в преговорите за продажба на дружеството.
    В определените срокове за закупуване на информационна документация и подаване на предложения са закупени 3 броя информационни документации и са постъпили 2 предложения за участие в преговорите. С двамата потенциални купувачи са проведени 2 тура преговори съобразно правилата на Министерството на здравеопазването за водене на преговори с потенциални купувачи, утвърдени от министъра на здравеопазването, и условия, определени със заповедта за метод за продажба на предлагания пакет акции.
    Класираният на първо място участник е предложил следните параметри: офертна цена - 1 млрд. 100 млн. стари лева, платими 10 на сто в брой в деня на подписване на договора за продажба, и 90 на сто при условията на чл. 25, ал. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, за 3 години с едногодишен гратисен период, като 35 на сто от цената се изплаща в брой, а 65 на сто с всички законово допустими платежни средства. Допълнително оферирани инвестиции - в размер на 625 млн. стари лева, трудова заетост - запазване на съществуващите 54 места и разкриване на нови 21 работни места.
    Въз основа на тези параметри е сключен договор за продажба на 70 на сто от капитала на "Аптечно - Пловдив" с участника "Аптечно - Пловдив'98" АД, чието предложение е с по-добри финансови параметри и по-пълно удовлетворява поставените изисквания на продавача.
    Съгласно представената съдебна регистрация "Аптечно - Пловдив'98" АД е търговско дружество, регистрирано по реда на чл. 25, ал. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия с предмет на дейност придобиване на акции от касовата приватизация на "Аптечно - Пловдив" - АД. Броят на учредителите на регистрираното дружество по реда на чл. 25, ал. 3 към датата на учредяването му надвишава определените със закона 20 на сто от работниците и служителите на приватизиращото се предприятие, което е условие за придобиване на предложените за приватизация акции при условията на разсрочено плащане. Останалата част от капитала на "Аптечно - Пловдив" в размер на 20 на сто е заделена за лицата по чл. 5, ал. 2 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия за придобиване на акции при преференциални условия. Към момента заявилите преференциални акции лица извършват плащания, въз основа на което ще им бъдат издадени съответните временни удостоверения. Останалите 10 на сто от капитала са предвидени за удовлетворяване на заявени реституционни претенции. Остатъкът от капитала на дружеството след закупуване на заявените от лицата по чл. 5, ал. 2 акции, както и остатъкът след удовлетворяване на заявени реституционни претенции, подлежи също на продажба.
    След сключването на приватизационния договор на първото общо събрание на акционерите на "Аптечно - Пловдив" АД е избран 5-членен състав на Съвета на директорите на търговското дружество, като 2-ма от членовете му са представители на държавата, от които единият, Светлана Канцова, е представител на Министерството на здравеопазването. Останалите членове са предложени от основния акционер, който притежава 70 на сто от капитала на дружеството.
    На последвалото общо събрание, свикано от "Аптечно - Пловдив'98" АД, притежаващо мажоритарния пакет акции в дружеството, с единствена точка от дневния ред "Промени в броя на членовете на Съвета на директорите на "Аптечно - Пловдив" с обикновено мнозинство е намален броят на членовете на Съвета на директорите от 5 на 3 члена, като е освободен и представителят на Министерството на здравеопазването. Членовете на новоизбрания Съвет на директорите на "Аптечно - Пловдив" са и акционери на "Аптечно - Пловдив'98" АД, което, както вече казах, е собственик на мажоритарния дял от капитала на дружеството и може да взема самостоятелно решение въз основа на своето мнозинство. Въпреки че цитираният от Вас доц. Николов законосъобразно може да присъства в Борда на директорите на "Аптечно - Пловдив'98" АД, аз счетох, че има някакъв конфликт в чисто морален аспект. Затова помолих и доц. Николов подаде своята оставка от Борда на директорите. Съответно разпоредих да се издаде заповед за неотстъпление от изискването базата от 30 на сто от акциите, притежавани от Министерството на здравеопазването, да се представляват от представител на Министерството на здравеопазването. Това ще се реализира при първия Съвет на директорите на "Аптечно - Пловдив'98". Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
    Господин Баташки, имате думата за 2 уточняващи въпроса.
    ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми колежки и колеги! Благодаря, господин министър, наистина това, с което завършихте, отчасти ме удовлетворява като човек, който е бил във високите етажи на администрацията на здравеопазването, да се съглася с Вас, че правилно сте помолили доц. Николов и смятам, че той е изпълнил Вашата молба да поиска освобождаване от Борда на директорите. Решението, което сте взели, е правилното решение. Въпреки това, което вече е факт - че доц. Николов си е подал оставката в този борд, аз смятам, че по-редно беше той да си подаде оставката като директор на районния център по здравеопазване, защото Вие сте принципалът и Вие сте този, който го е назначавал. Точно там е цялото орехче на раздора - един човек, който е назначен от принципал министър, управлява частна фирма. И я управлява вече хубавко около 2 години и половина. Той взема заплата оттам като частник и процесът на управление на държавната и на частната фирма пряко е свързан. Доцент Николов управлява около 4 големи болници и още 30 по-малки лечебни заведения, в които предлага хубави цени, по неговите думи, за лекарствата, които се купуват от тези здравни заведения. А те са в размера, той не го знае това, на въпроси на журналистите не е могъл да отговори, 30 на сто от лекарствата, които се предлагат в Пловдивска област. Тридесет на сто от лекарствата, които се предлагат в Пловдивска област, се предлагат именно от това Аптечно управление, което той ръководи.
    Смятам, че това е принципен въпрос, който Вие сте решили добре.
    Бих искал да задам двата си уточняващи въпроса, но не знам дали ще имате готовност да ми отговорите: имате ли информация чисти ли са парите, с които е закупено предприятието "Аптечно" АД? Кой е помогнал, със заем ли е станало или някаква личност е помогнала на РМД или РМД със собствени капитали е закупило това добро предприятие?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Баташки.
    Имате думата, господин министър, да отговорите.
    МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Много бих искал да Ви отговоря, господин Баташки, но за съжаление не мога. Това са два въпроса, които не са от моята компетентност. Извинете ме!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
    Господин Баташки, имате думата, за да изразите отношението си към отговора.
    ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ): Благодаря, господин председателю.
    Аз и преди това казах, че съм доволен отчасти от отговора, който ми дава министърът, и смятам, че той ще продължи така принципно да ръководи и да се интересува от това какво става в районните центрове по здравеопазване, които според мен, а и според много хора оттук присъстващите в залата, вече стават едно излишно звено в управлението на здравеопазването. Както и Вие сам сте казвали, ние трябва да минем от администриране към управление с договаряне със Здравноосигурителната каса, на която бяхте изпълнителен директор.
    Затова смятам, че този въпрос имаше място тук да бъде разгледан. И нека цяла България разбере, че все още се продават предприятия със силно занижени цени, все още се предлагат предприятия с малко предпочитания към тези, които ги купуват. Не искам да кажа, че Вие сте виновен за това, но това се прави още откакто СДС дойде на власт в 1997 г.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Баташки.
    За процедура има думата господин Божинов.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Народното събрание има разностранна, единна дейност. Ние с вас приемаме закони, декларации, решения и извършваме парламентарен контрол върху изпълнителната власт. Вече месеци наред парламентарната опозиция аргументирано настоява за създаването на две анкетни комисии - едната, която да провери целесъобразно ли се изразходват средствата за здравно осигуряване на българския народ и втората комисия, която предлагаме да се проведе контрол на определени приватизационни сделки.
    Днешният парламентарен контрол, може би по стечение на обстоятелството, уважаеми господин председател, даде нагледна възможност да се види, че по тези два злободневни въпроса държавата като краен принципал провежда два различни стандарта - когато продава сгради, когато провежда приватизация и раздържавява стандарта на така наречените независими експерти един и цената на сградите, като част от активите на така наречените аптечни управления, се занижава в пъти, а когато същата държавата купува сгради е готова да харчи в пъти по-скъпо от това, което продава.
    Днешният парламентарен контрол, уважаеми колеги народни представители, показа нагледно, че да се отклоняват...
    РОСИЦА ТОТКОВА (СДС, от място): Каква е процедурата?
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Сега ще Ви кажа процедурата.
    ... да се отклоняват предложенията на опозицията е не само процедурна хватка, но неморално, нечестно и безотговорно.
    Процедурата ми е въз основа на фактите, които станаха очевидно от тази трибуна, въпреки трудностите, които изпитваше при отговорите господин министърът, вече е не възможно да отклоните тези две предложения на опозицията, уважаеми колеги народни представители от мнозинството, ако искате да запазите достойнство и да гледате хората в очите. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от ДЛ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божинов.
    Не беше процедура. Приемам го като декларация от името на парламентарната група, за да не сме в нарушение на правилника.
    Питане към министъра на здравеопазването Илко Семерджиев от народния представител Велислав Величков относно статута и организация на дейността на клиниката по изгаряния - гр. Пловдив.
    ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Моето питане е относно статута и организацията на дейността на Клиниката по изгаряния - гр. Пловдив. Предварително трябва да направя уточнението, че то е заведено в деловодството на 24 март т.г. и поради натоварения дневен ред на парламентарния контрол чак днес дойде времето за задаване на този въпрос. Така че аз знам, че той е малко неактуален, тъй като съответно има и частично решение на проблема. Може би това ще го чуем във Вашия отговор. Затова ще съкратя и самото време за задаване на питането. То беше във връзка със създалата се тревожна обстановка относно неизяснения юридически статут и организация на дейността на Клиниката по изгаряния, което породи социално напрежение и застрашаваше живота и здравето на хората, ползващи спешна помощ в цяла Южна България.
    Отделението разполага с 35 легла, от които през 1987 г. 8 се обособиха в реанимационен център - флуидни легла, тип "Клинитрон" - 6 и 2 конвенционални, като персоналът се състои от 10 лекари, 7 хирурзи и 3 анестезиолози, полувисш и среден медицински персонал - 20,5 щатни бройки и помощен - 12 щатни бройки. Четирима от хирурзите са с придобити и защитени по две специалности и са признати за републикански консултанти по изгаряния и пластична хирургия за Пловдивска, Хасковска и Бургаска област.
    Отделението извършва непрекъснато лечебна и консултативна помощ на пациенти с изгаряния и техните последствия, травматични дефекти, измръзвания и други, изискващи активно реанимационно лечение в стадия на шока и пластични реконструктивни операции. След дългогодишно разделно финансиране, администриране, лекарствоснабдяване, доставка на кръвни продукти, консумативи и транспорт, което се оказва практически неудачно, с решение на Общинския съвет - Пловдив от 19.06.1998 г. се предлага отделението да премине като Клиника по изгаряния на финансово и административно подчинение в структурите на ВМИ - Пловдив.
    Със свое писмо от 15.09.1998 г. Министерството на здравеопазването уведомява РЦЗ - Пловдив, че не възразява отделението да премине на подчинение към ВМИ. Въз основа на това се подготвя споразумителен и разделителен протокол за прехвърляне на отделението от Първа общинска болница във ВМИ с 35 легла и 42,5 щатни бройки, като протоколите се подписват от ректора на ВМИ - проф. д-р Атанас Джурджев, господин Спас Гърневски - кмет на община Пловдив и д-р Арнаудов - директор на Първа общинска болница. В протокола двете страни предлагат на Министерството на финансите и Министерството на здравеопазването да извършат корекция по бюджета и натуралните показатели на община Пловдив и ВМИ по функция 4 - "Здравеопазване". Във връзка с проведената акредитация през май 1999 г. по предложение на ВМИ, но без да участва представител на отделението е взето решение от Министерството на здравеопазването от отделението по термични травми и пластична хирургия на Първа общинска болница да премине на финансиране и административно подчинение в структурата на ВМИ като Клиника по изгаряне с 15 легла, а не с 35, както е по споразумителния протокол. Ясно е, че тези 15 легла са абсолютно недостатъчни за извършването на квалифициран и реален лечебен процес, с което е съгласно и самото министерство, съобразявайки се със становището на националния консултант.
    Във връзка с всички тези факти, от 1.01.2000 г. отделението е отписано от бюджета на община Пловдив и е спряно неговото финансиране и изплащане на трудови възнаграждения на персонала, като служителите получават трудовите си книжки по пощата с печат и подпис за промяна на работодателя по чл. 123 от Кодекса на труда. ВМИ - Пловдив обаче, не приема отделението и така хората в него остават без трудови договори и възнаграждения, с неяснота относно собствения си статут. Това абсурдно положение продължи три месеца.
    Затова моето питане към Вас е - тук вече в първа точка е ясно кой в момента е административният ръководител и финансиращият орган и в чия структура се води Клиниката. Добре е, че има развитие по проблема и доколкото имам информация отделението е към ВМИ - Пловдив. Но и, второ, кой носи отговорност през тези месеци за създалата се нелепа и опасна ситуация, в която реално се рискуваха живота и здравето на хората от Южна България и има ли вече сигурност, господин министър, за работата на това отделение и за неговия персонал оттук нататък. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
    Имате думата, господин министър.
    МИНИСТЪР ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Величков! Вярно е, че въпросът за статута и финансовото обезпечаване на Клиниката по изгаряне към ВМИ - Пловдив, има близо тригодишна история. Още на 19.06.1998 г. Общинският съвет - Пловдив с Решение № 172 предлага отделянето на термични травми и пластична хирургия от Първа общинска болница да премине на финансово и административно подчинение на ВМИ - Пловдив. В Министерството на здравеопазването са получени положителни становища от РЦЗ, ВМИ, община Пловдив след което Министерството на здравеопазването изпраща становището си, че не възразява отделението по термични травми и пластична хирургия на Първа общинска болница - Пловдив, да премине на финансово и административно подчинение в структурата на ВМИ - Пловдив. След като нещата остават до следващия период без някакво положително развитие общинският съвет отново взема решение № 364 от 22.12.1999 г., с което възлага на кмета на община Пловдив да приведе в изпълнение Решение № 172, взето с протокол № 16 от 19.06.1998 г. на Общински съвет - Пловдив за преминаване на отделението по термична травма от Общинска болница - район централен, на финансово административно разпореждане на ВМИ - Пловдив. Преминаването да се извърши съобразно акредитационните протоколи на централната акредитационна комисия към Министерството на здравеопазването за Първа общинска болница.
    И така, писмо от Министерството на здравеопазването уведомява съответно кмета на община Пловдив и ректора на ВМИ - Пловдив проф. Джурджев, също така и директора на Районния център по здравеопазване - доц. Николов, че при акредитацията на ВМИ - Пловдив, е решено отделението по термични травми и пластична хирургия на Първа общинска болница да премине на финансиране и подчинение на ВМИ - Пловдив, но в Клиника по изгаряне с 15 легла. Спорът за това дали определените 15 легла са достатъчни или не беше разрешен след като Министерството на здравеопазването изрази своето съгласие леглата да се увеличат при потребност с още 10 детски легла, разбира се, в рамките на съществуващия леглови фонд на ВМИ. Функциониращите и сега 10 реанимационни легла също са бъдат включени в общата структура на леглата на ВМИ, което реално е една стъпка напред в тая процедура, която се точи доста време. Въпреки че отделението по термични травми и пластична хирургия поначало е било ситуирано в здравната база на ВМИ най-напред в структурата на Първа хирургия, а след построяването на хирургичния блок на четвъртия му етаж издръжката и планирането дотогава е ставало от Общинската болница. От януари 2000 г. като частично изпълнение на решенията на Общинския съвет отделението вече е преименувано в Клиника по изгаряне и към Университетска болница ВМИ и всички графици и плануването на цялостната му дейност се утвърждават от директора на Университетската болница ВМИ - Пловдив.
    Остават неизпълнени другите два изключително важни ангажимента на ръководството на ВМИ - уреждане на трудовоправните взаимоотношения с персонала и осигуряване на ритмичното им финансиране.
    На многократно отправените писма, че не е уредено финансирането на тази структура след предислокацията й във ВМИ, искам още веднъж да кажа, че финансиращият орган на ВМИ всъщност е Министерството на финансите. Министерството на здравеопазването дори не се явява посредник при определяне на второстепенните разпоредители по бюджета.
    Мисля, че за да се реши окончателно проблемът, максимално бързо трябва да се довършат процедурите от страна на Висшия медицински институт в Пловдив и общината в Пловдив по прехвърлянето на заключителните протоколи. Доколкото знам, въпреки че тези процедури все още не са завършили, финансирането обаче вече е осигурено и то се изпълнява ритмично. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За два уточняващи въпроса има думата господин Велислав Величков.
    ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Аз ще съкратя процедурата и няма да се възползвам от уточняващите въпроси, тъй като според мен отговорът на министъра беше изчерпателен.
    ДОНКА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Тогава защо си го задал?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Госпожо Дончева, моля Ви!
    ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: Аз с Вас май не говоря в момента.
    Господин министър, радвам се, че въпросът има съответното разрешение, но тези заключителни протоколи, които трябва да се оформят, тъй като става въпрос за гарантиране живота и здравето на хората от цяла Южна България, явно процесът трябва да бъде ускорен.
    Ясно е, че в продължение на три месеца ВМИ - Пловдив, не е искал да припознае Клиниката по изгаряния като част от своята структура, което създаде действително едно огромно напрежение. Аз лично мисля, че задължение и на Министерство на здравеопазването е да следи този процес до неговото окончателно финализиране, за да има гаранция както за специалистите, работещи в това отделение, така и за хората, които разчитат на спешна помощ от Пловдив, областта и от цяла Южна България. Действително имаше един огромен юридически и за мен абсурден проблем - когато трудови договори с персонала на отделенията не бяха сключени от ВМИ, а същевременно работните графици на лекарите се подписваха от ВМИ. В случая аз лично мисля, че има една малка спекулация с въпросната академична автономия на Висшия медицински институт. Академична автономия във висшето образование - да, но академична автономия, когато се касае за здравеопазването и живота на хората - не. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
    Съобщение за заседание на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта, което ще се проведе на 17 май, сряда, от 15,00 ч. в зала 130.
    Следващото извънредно заседание на Народното събрание е на 16 май 2000 г. от 10,00 часа.
    Закривам заседанието. (Звъни.)

    (Закрито в 14,04 ч.)


    Председател:
    Йордан Соколов

    Заместник-председатели:
    Иван Куртев

    Благовест Сендов

    Секретари:
    Христо Димитров

    Ивалин Йосифов
    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И ОСМО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

    Видео излъчване от Народното събрание

    Проект BGFOP001-2.013-0001

    Избор на заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията

    Избор на омбудсман





      Последни заседания