Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ОСЕМДЕСЕТ И ПЪРВО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 12 декември 1997 г.
Открито в 9,08 ч.
12/12/1997
    Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров

    Секретари: Васил Клявков и Атанас Мерджанов


    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
    Продължаваме с второто четене на:
    ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 1998 Г.
    Има думата председателят на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол господин Йордан Цонев.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председателю, уважаеми колеги! Вчера стигнахме до § 15.
    "§ 15. Министерският съвет може да емитира спестовни облигации с целево предназначение за дребни инвеститори при доходност до два пункта над доходността, формирана на редовните аукциони на държавни ценни книжа и в обеми до 20 на сто от общия размер на емисиите на държавни ценни книжа за финансовата година."
    Предложение на народния представител Руси Статков - § 15 да отпадне.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложение на комисията за § 15:
    Подкрепя текста на вносителя, като предлага следната редакция:
    "§ 15. Министерският съвет може да емитира спестовни облигации с целево предназначение за инвеститори - физически лица, при доходност до два пункта над доходността, формирана на редовните аукциони на държавни ценни книжа и в обеми до 20 на сто от общия размер на емисиите на държавни ценни книжа за бюджетната година".
    Аз мисля, че тази редакция удовлетворява колегата Статков.
    РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Да.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: И аз мисля така.
    Моля, гласувайте § 15 така, както е предложен от комисията.
    Гласували 138 народни представители: за 133, против няма, въздържали се 5.
    Параграф 15 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Искам да направя едно процедурно предложение.
    Във връзка с второто четене на Закона за държавния бюджет моля да бъде поканен в залата председателят на Сметната палата господин Георги Николов.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма против.
    Моля, гласувайте направеното предложение да поканим председателя на Сметната палата.
    Гласували 141 народни представители: за 136, против 1, въздържали се 4.
    Предложението е прието.
    Моля квесторите да поканят господин Георги Николов в залата.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 16. Министерският съвет може да емитира облигации на външните капиталови пазари в размер до 200 млн. щатски долара, като получените средства се използват за преструктуриране на държавния дълг с оглед облекчаване на неговото обслужване."
    Предложение на народния представител Венцеслав Димитров: § 16 да отпадне.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Същото предложение е направил и народният представител Руси Статков, както и народният представител Стефан Стоилов.
    Предложение на комисията за § 16:
    Подкрепя текста на вносителя, като предлага следната редакция:
    "§ 16. Министерският съвет може да емитира облигации на външните капиталови пазари в размер до 200 млн. щатски долара, като получените средства се използват за преструктуриране на държавния дълг с оглед облекчаване на обслужването му без да се увеличава неговият размер".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз смятам, че това предложение ще удовлетвори народните представители, които искаха отпадането на този параграф.
    РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Да.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 16, както е предложен от комисията.
    Гласували 141 народни представители: за 133, против 1, въздържали се 7.
    Параграф 16 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 17. Упълномощава Министерския съвет да води преговори и сключва договори за външни заеми с държави от Г-24 за подкрепа на платежния баланс на страната."
    Има предложение на народните представители Венцеслав Димитров и Руси Статков за отпадане на този параграф.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложение на комисията за § 17:
    "§ 17. Упълномощава Министерския съвет да води преговори и сключва договори за външни заеми до 50 млн. щатски долара или тяхната равностойност в друга конвертируема валута с държави от Г-24 за подкрепа на платежния баланс на страната".
    Това предложение на комисията е също в посока удовлетворяване желанието на Венцеслав Димитров и Руси Статков.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Лошото е, че господин Венцеслав Димитров го няма и аз съм принуден да подложа на гласуване предложението за отпадане на § 17, а след това да гласуваме предложения от комисията текст.
    Моля, гласувайте предложението на народния представител Венцеслав Димитров, а също и на народния представител Руси Статков за отпадане на § 17.
    Гласували 155 народни представители: за 64, против 83, въздържали се 8.
    Предложението за отпадане не се приема.
    Моля, гласувайте § 17, както е предложен от комисията.
    Гласували 157 народни представители: за 118, против 23, въздържали се 13.
    Параграф 17 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 18. Министерският съвет секюритизира неиздължения остатък по дългосрочния кредит към Държавна спестовна каса.
    § 19. Приходите от приватизация на държавни предприятия по реда на чл. 2, ал. 10 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия се използват за изплащане на излизащи в падеж главници и лихвени плащания по държавния дълг, за обратно изкупуване на държавни ценни книжа и за попълване на специалния фонд за държавна защита на влогове и сметки на физически и юридически лица в банки по чл. 7 и 8 от Закона за държавна защита на влогове и сметки в търговски банки, за които Българската народна банка е поискала откриване на производство по несъстоятелност.
    § 20. (1) Наличните средства по набирателните сметки на Министерството на финансите, както и приходите през 1998 г. от приватизация на държавните предприятия "Винпром" - Русе; "Стинд" ЕАД; "Гипсофазер" ЕАД; "Възход" ЕАД - Трудовец; "Тракия папир" ЕАД и "Мраз" ЕАД - София се разходват по решение на Министерския съвет за покриване на задължения за медикаменти, медицинска апаратура, консумативи, горива, материали и електроенергия на бюджетните организации, определени с § 6 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г. (Обн., ДВ, бр. 108 от 1996 г., попр., бр. 109 от 1996 г.) и на Клинична болница "Лозенец" и Военномедицинска академия.
    (2) Средствата по ал. 1 се предоставят, разходват и отчитат от бюджетните организации по реда на извънбюджетните средства."
    Предложение на комисията за този параграф: подкрепя текста на вносителя, като предлага да се създаде нова ал. 3:
    "(3) Опредeлените средства за § 6 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г. (обн., ДВ, бр. 108 от 1996 г., попр., бр. 109 от 1996 г.) за 1997 г. могат да се разходват и за медицинска апаратура."
    "§ 21. В едномесечен срок от приемането на постановлението за изпълнението на държавния бюджет по реда на чл. 23, ал. 1 и 2 от Закона за устройството на държавния бюджет, държавните висши училища представят в Министерството на финансите приетите от академичните си съвети бюджети."
    Има предложение на народния представител Руси Статков, което е подкрепено от комисията, и комисията предлага следната редакция за § 21.
    Подкрепя текста на вносителя, като предлага следната редакция:
    "§ 21. В едномесечен срок от приемането на постановлението за изпълнението на държавния бюджет по реда на чл. 23, ал. 1 и 2 от Закона за устройството на държавния бюджет, държавните висши училища и Българската академия на науките представят в Министерството на финансите и в Сметната палата приетите им бюджети от академичните съвети и от Общото събрание на Българската академия на науките.
    § 22. Министърът на финансите извършва промени в субсидиите на съответните общини, произтичащи от частични промени в административно-териториалното устройство на страната.
    § 23. Средствата, необходими за издръжката на новосъздадените общини, общински съвети и общински администрации по Закона за административно-териториалното устройство на Република България, предвидeни в разходната част на Републиканския бюджет за 1998 г., се уточняват и предоставят по ред, определен от министъра на финансите.
    § 24. (1) Наличните средства по фонд "Жилищно строителство" на общините, които не са ангажирани за извършването на присъщи на фонда разходи съгласно действащата нормативна уредба, могат да се ползват по решение на общинските съвети за изграждането на инфраструктурни обекти.
                 (2) Разпоредбата на предходната алинея не се отнася за случаите, когато общините имат задължения по обезщетяването на собственици на отчуждени недвижими имоти и на младежи, работили в строителството по реда на отмененото Постановление N 70 на Министерския съвет от 1980 г. за подобряване условията за подготовка и реализация на младежта."
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, за § 20 с допълнението на комисията за ал. 3, за § 21 с предложението от господин Руси Статков, което е прието от комисията и е редактирано в предложението на комисията за § 21, текста на вносителя за § 22, 23 и 24.
    "§ 25. (1) В едномесечен срок от приемането на постановлението за изпълнението на държавния бюджет по реда на чл. 21, ал. 1 и 2 от Закона за устройството на държавния бюджет, общинските съвети приемат и представят в Министерството на финансите бюджетите на общините за 1998 г., включително разчетите за финансиране и поименните списъци на обектите за строителство и на другите разходи с инвестиционен характер при спазване на процедурата и ограниченията по чл. 11.
                  (2) При неизпълнение на разпоредбата на предходната алинея или при неспазване на разпоредбите на чл. 11 Министерството на финансите преустановява трансфера на определените субсидии за общините по чл. 10, ал. 1, както и определените средства с целево предназначение от Републиканския бюджет."
    Има предложение на народния представител Руси Статков, което е подкрепено от комисията. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21 с направеното от господин Руси Статков предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По параграфи от 18 до 25 някой ще вземе ли отношение? Няма.
    Моля, гласувайте параграфи от 18 до 25 включително, като в § 25 навсякъде след думите "Министерството на финансите" се добавят думите "и в Сметната палата".
    Гласували 174 народни представители: за 151, против 8, въздържали се 15.
    Параграфи от 18 до 25 включително са приети.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 26. (1) Държавните вземания, представляващи приходи от продажби на природен газ, доставен срещу дяловото участие по Ямбургската спогодба, и приходи от транзитиране на природен газ през територията на страната, намалени с признатите от Министерския съвет разходи за тези доставки до територията на страната, се внасят от овластения представител "Булгаргаз" ЕАД в Централния републикански бюджет."
    Предложение на народните представители Кирил Ерменков, Димитър Иванов, Ангел Малинов, Петко Илиев и Златко Златев, което се подкрепя от комисията по принцип. С това предложение комисията дава следната редакция на § 26:
    "§ 26. (1) Държавните вземания, представляващи приходи от продажби на природен газ, доставен срещу дяловото участие по Ямбургската спогодба, и приходи от транзитиране на природен газ през територията на страната, намалени с признатите от Министерския съвет разходи за тези доставки до територията на страната, се внасят от овластения представител "Булгаргаз" ЕАД в Централния републикански бюджет.
               (2) При постъпване на средства по предходната алинея се заделят до 2 млрд. 400 млн.лв. за:
    1. фонд "Безопасност и съхраняване на радиоактивните отпадъци" - до 400 млн.лв.;
    2. фонд "За извеждане на ядрените съоръжения от експлоатация" - до 300 млн.лв.;
    3. членски внос в международни организации на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели - до 1 млрд. 700 млн.лв.
               (3) За неплатените в срок задължения от предприятия по смисъла на Закона за счетоводството към "Булгаргаз" ЕАД, произтичащи от доставката на природен газ, кредиторът се снабдява с изпълнителен лист по чл. 237, буква "ж" от Граджанския процесуален кодекс въз основа на документите и извлеченията от сметките, с които се установяват вземанията му, ако задължението не е изплатено след писмена покана в 7-дневен срок.
               (4) В едномесечен срок от възникване на задължението кредиторът - "Булгаргаз" ЕАД подава молба до съда за издаване на изпълнителен лист заедно с необходимите документи. В производството пред съда кредиторът и длъжникът се освобождават от държавни такси.
                (5) В 7-дневен срок от издаването на изпълнителния лист съдът го изпраща служебно на съответното териториално управление на данъчната администрация за принудително събиране по реда на Закона за събиране на държавните вземания. Обжалването на действията на данъчната администрация по събиране на вземанията не спира изпълнението.
                (6) Със сумите в издадените изпълнителни листове, изпратени за събиране от органите на данъчната администрация, се намаляват задълженията на "Булгаргаз" ЕАД към бюджета от данъчната администрация към датата на издаване на изпълнителния лист.
                 (7) По ред, определен от Министерския съвет, може да се извършва вътрешно безналично разчитане на задължения на "Булгаргаз" ЕАД към държавата, формирани след 31 март 1997 г., и неуредените задължения на топлофикационните дружества със 100 на сто държавно или общинско участие към "Булгаргаз" ЕАД за консумиран природен газ. 
            (8) За неизпълнение на задълженията по ал. 2 на виновните лица се налага глоба в размер 500 000 лв., а при повторно нарушение - 1 000 000 лв.
            (9) Актовете за нарушения по предходната алинея се съставят от органите на Данъчната администрация, а глобите се налагат от министъра на финансите или от оправомощени от него лица по реда на Закона за административните нарушения и наказания."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря, господин Цонев.
    Вносителите удовлетворени ли са? Да.
    Моля, гласувайте § 26, както е предложен от комисията.
    Гласували 161 народни представители: за 153, против 3, въздържали се 5.
    Параграф 26 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, искам процедурно прегласуване на § 26.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Прегласуване винаги мога да постановя, въпросът е преди да прегласуваме...
    Имате думата.
    ДИМИТЪР ИВАНОВ (СДС): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми колеги, § 26 така, както е предложен от комисията и така, както е предложен от група народни представители, съвпада по смисъл, но има и някои съществени различия. Едно от тях е, че предложението на ал. 1 на § 26, продължено с т. 2, която е предложение на комисията, че при постъпване на средства от продажбите на природен газ по Ямбургската спогодба и от транзитирането през страната, ако превишават, а те задължително ще превишават, разбира се, разходите по инвестиции, по международни спогодби и разходите за самото транзитиране на тези количества газ, ще постъпват в два новообразувани фонда. Това са фонд "Безопасност и за съхраняване на радиоактивни отпадъци" и Фонд за извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация. Всъщност, направо да се каже "новообразувани", но те са новопопълващи се фондове, защото те съществуват вече 2,5 години, по смисъла на Закона за използване на ядрената енергия за мирни цели. Но до този момент в тях няма постъпване на никакви средства.
    И има още една т. 3, това е членският внос на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели за плащане на неговия международен внос в организациите МАЯ, във Виена (Международната агенция по атомна енергия) и в Дубна. Това е различието в двата текста.
    А другото различие е, че в нашето предложение, направено от група народни представители, се състои от 4 алинеи.
    В ал. 2 се предвижда печалбата на Националната електрическа компания, както беше по смисъла на § 8 от Закона за печалбата - печалбата на Националната електрическа компания, печалбата на "Булгаргаз", въгледобивните и всички останали дружества, които работят в областта на енергетиката, да се преотстъпва във фонд "Енергийни ресурси" и да се използва вторично според регламента и решенията на фонда.
    Това беше направено като предложение във връзка с новия Закон за корпоративното подоходно облагане, което отмени Закона за печалбата и в който не бе изрично цитиран текстът на § 8, който предвиждаше това разпределение на средства.
    Но тъй като по презумпцията, че неизписаният изрично текст в един закон, който отменя друг, е по-добре да бъде изписан другаде, а именно в бюджета. И това беше наистина възможно в Закона за бюджета.
    Но тъй като § 3 на новия закон препраща към § 8, това е удовлетворяващо. И смятам, че тази точка би могла действително да отпадне.
    Но т. 3 и т. 4 от нашето предложение са много важни. Ние ги съгласувахме с министерството. Те предвиждат различия в процедурата по издаване на изпълнителните листове.
    Ето защо аз апелирам към народните представители да гласуваме именно така, както е направено предложението. Сега го формулирам точно: Параграф 26, ал. 1 и ал. 2 или така, както е предложено от комисията. А § 26, ал. 3 и ал. 4 са така, както са предложени от група народни представители.
    В момента ги изчитам. Алинея 3 е: "(3) За неплатените в срок задължения от юридически лица и еднолични търговци към НЕК - ЕАД, "Булгаргаз" - ЕАД и топлофикационните търговски дружества, произтичащи от доставката на природен газ, електрическа и топлинна енергия, кредиторът може да се снабди с изпълнителен лист по чл. 237, буква "ж" от Гражданския процесуален кодекс, въз основа на документите и извлеченията от сметките, с които се установяват вземанията му, ако задължението не е изплатено след писмена покана в 7-дневен срок. В производството пред съда кредиторът и длъжникът се освобождават от държавни такси.
    (4) Министерският съвет да извърши вътрешно безналично разчитане на дължимите задължения на "Булгаргаз" - ЕАД към държавата и задълженията на топлофикационните дружества със 100 на сто държавно и общинско участие към "Булгаргаз" - ЕАД, за консумиран природен газ - главница за периода от 1 януари 1998 г. до 31 март 1998 г. и лихва, изчислена към датата на подписване на протоколите между "Булгаргаз" - ЕАД и топлофикационните дружества." Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
    Някой желае ли да се изкаже?
    Подлагам на прегласуване § 26, като вместо предложените от комисията ал. 3 и ал. 4, влизат предложените от народните представители Кирил Ерменков, Димитър Иванов, Ангел Малинов, Петко Илиев и Златко Златев ал. 3 и ал. 4.
    Има думата господин Цонев.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин Иванов, не разбрах във Вашето предложение къде ще отразим предложената от Вас ал. 2. Защото Вие казахте, че вземаме предложението Ви само за ал. 3 и 4. Е, да, но в ал. 2 Вие казвате за фондовете, а не го изчетохте после. И ал. 2 ли вземаме? И ако вземаме, какво става с ал. 2 на предложението?
    ДИМИТЪР ИВАНОВ (СДС): Тъй като Вие миналия път я бяхте прочели, но сега действително ще уточня, за да е ясно.
    Параграф 26, ал. 1 и ал. 2 сега ги изчитам. Това е, както е предложението на комисията.
    "§26 (1) Държавните вземания, представляващи приходи..."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Те са четени.
    ДИМИТЪР ИВАНОВ: Да, те са четени. Значи това е предложението на комисията.
    Оттам ал. 2 от нашето предложение отпада, оттегляме го и остават алинеи 3 и 4...
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: За фондовете отпада, така ли?
    ДИМИТЪР ИВАНОВ: Не, отпада ал. 2, предложена от група народни представители - "Ал. 2. Начисленият от НЕК - ЕАД, "Булгаргаз" - ЕАД..."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Именно в това предложение се говори за фонд "Енергийни ресурси".
    ДИМИТЪР ИВАНОВ: Да, в това предложение се говори за фонд "Енергийни ресурси", а в другото предложение се говори за фонд "Извеждане на ядрени съоръжения"...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Тоест вие замествате фондовете.
    ДИМИТЪР ИВАНОВ: Не, те са просто други фондове и по друг принцип се запълват.
    Проблемът с печалбата е регулиран и удовлетворително е това.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Никъде в нашето предложение няма над размера за приходите от Ямбург.
    ДИМИТЪР ИВАНОВ: Има.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ние казваме: "До 2 млрд. и 400 млн.".
    ДИМИТЪР ИВАНОВ: Точно така.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Над 2 млрд. и 400 млн. какво става? Никъде не казваме.
    ДИМИТЪР ИВАНОВ: Над 2 млрд. и 400 млн. - взимания на държавния бюджет. Постъпват в държавния бюджет. Презумпцията е, че те ще бъдат повече, но те постъпват в държавния бюджет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това удовлетворява. Това искаме.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте параграф 26, като вместо предложените от комисията алинеи 3 и 4, влизат предложените от народните представители Кирил Ерменков, Димитър Иванов, Ангел Малинов, Петко Илиев и Златко Златев алинеи 3 и 4.
    Отменете гласуването!
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Моля, колегите от Комисията по енергетика и енергийните ресурси, уточнете текста на § 26 и ни го дайте да го гласуваме!
    Параграф 26а също предлагам да го отложим, да не го гласуваме, защото е свързан с § 26.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има предложение за отлагане прегласуването на § 26 и гласуването по § 26а.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 148 народни представители: за 141, против 7, въздържали се няма.
    Предложението е прието.
    Преминаваме към § 27.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Има предложение на комисията за § 27.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Направо прочетете предложението на комисията.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Подкрепя текста на вносителя със следната редакция:
    "§ 27. В случаите, когато предприятие по смисъла на Закона за счетоводството има вземане от републиканския бюджет или за него е предвидена субсидия, а едновременно с това "Национална електрическа компания" ЕАД, Национална компания "Български държавни железници", "Българска телекомуникационна компания" ЕАД, "Булгаргаз" ЕАД, "Нефтохим" АД, топлофикационните дружества със 100 на сто държавно или общинско участие и държавните и общинските дружества "Водоснабдяване и канализация" имат ликвидно и изискуемо вземане от такова предприятие и задължение, представляващо държавно вземане или вземане, събирано по реда на Закона за събиране на държавните вземания, вземанията могат да се погасяват чрез прихващане до размера на:
    1. недължимо внесени или събрани суми или суми, подлежащи на възстановяване на друго основание;
    2. субсидията от републиканския бюджет или от извънбюджетни фондове и сметки."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложения от комисията текст на § 27  някой желае ли да вземе отношение? Не.
    Моля, гласувайте §  27, както е предложен от комисията.
    Гласували 156 народни представители: за 139, против 7, въздържали се 10.
    Параграф 27 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 28. Средствата по чл. 1, ал. 2, т. 3 се разходват по ред, определен от Министерския съвет, при реализиране на структурната реформа и програмите за финансово оздравяване в реалния и банковия сектор."
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28. 
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма направени предложения.
    Моля, гласувайте § 28, както е предложен.
    Гласували 148 народни представители: за 135, против 7, въздържали се 6.
    Параграф 28 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 29. При временен недостиг на бюджетни средства разпоредителите с бюджетни кредити могат да ползват заемообразно свободни средства от извънбюджетните си сметки и фондове, които се възстановяват не по-късно от 25 декември 1998 г.".
    Предложение на народния представител Петър Мутафчиев - в § 29 думите "25 декември 1998 г." се заменят с "31 март 1999 г.".
    Комисията не подкрепя предложението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението на народния представител Петър Мутафчиев има ли изказване? Няма.
    Това предложение не се подкрепя от комисията.
    Моля, гласувайте за това предложение.
    Гласували 158 народни представители: за 37, против 111, въздържали се 10.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте за § 29, както е предложен от вносителя и от комисията.
    Гласували 151 народни представители: за 140, против 3, въздържали се 8.
    Параграф 29 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 30. Предвидените субсидии по чл. 7 могат да бъдат преразпределяни между отделните организации с идеална цел при представяне на взаимно подписани протоколи в Министерството на финансите".
    Предложение на народния представител Руси Статков § 30 да отпадне.
    Комисията не подкрепя предложението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Стоилов има думата, но вносителят не го виждам в залата.
    СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, колеги! Господин Цонев, в комисията аз мисля, че договорихме след дискусията по този текст, че е нецелесъобразно да остане нормата в този й вид, тъй като създава възможност за решения, които няма да бъдат целесъобразни.
    Затова аз предлагам, въпреки че беше прочетен текстът, господин председател, или да бъде видоизменен, а най-добре е да отпадне. Мисля, че дискусията беше в подкрепа на това становище. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
    Господин Цонев има думата.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Прав сте, господин Стоилов. Действително решихме да подкрепим предложението за отпадане. Просто тук сме допуснали грешка при изписването.
    Комисията реши да покрепи предложението за отпадане на този текст.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Руси Статков за отпадане на § 30, което се подкрепя от комисията.
    Гласували 180 народни представители: за 175, против 2, въздържали се 3.
    Параграф 30 отпада.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 31. В случаите, когато бюджетни учреждения, финансирани от държавния бюджет или от бюджетите на общините, са настанени в сгради, собственост на общините или държавата, те не заплащат наеми".
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте § 31, както е предложен от вносителя и от комисията.
    Гласували 168 народни представители: за 164, против 3, въздържал се 1.
    Параграф 31 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 32. Одобрените със закона средства за дялово участие на общините в съвместното строителство, реконструкция, ремонт и поддържане на четвъртокласните републикански пътища, за основен ремонт на общински учебно-възпитателни и здравни заведения се разпределят по общини по ред, определен от Министерския съвет".
    Предложение на народния представител Руси Статков - в § 32 след думите "Министерския съвет" да се добави "в срок до 31 март 1998 г.".
    Комисията подкрепя предложението, като предлага още по-дълъг срок - до 30 април 1998 г.
    Предложението на комисията за § 32 е, че подкрепя текста на вносителя с направеното допълнение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Статков го няма в залата, но неговото предложение е прието и даже разширено.
    Моля, гласувайте § 32, както е предложен от вносителя с допълнението на комисията.
    Гласували 170 народни представители: за 166, против няма, въздържали се 4.
    Параграф 32 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: За § 33 има предложение за отпадане, което комисията подкрепя по принцип.
    Има предложение на народния представител Йордан Цонев за § 33:
    § 33 се изменя така:
    "§ 33. В чл. 50, т. 1 от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите (обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г.; изм. и доп., бр. 110 от 1996 г.) думите "в размер 0,1 на сто" се заменят с "в размер до 0,1 на сто".
    Комисията не подкрепя предложението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Иван Костадинов Иванов има думата.
    ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Две са ми съображенията във връзка с предложението за отпадане на § 33.
    Първото съображение е формално. Според мен не бива и е лоша практика, ако със Закона за държавния бюджет променяме други закони, защото това е фактическо изменение в Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите. Ако правителството искаше да направим такава промяна, можеше, както предложенията за данъчните закони бяха внесени още преди приемане на Закона за държавния бюджет, да внесе такова предложение.
    Второ, аз не бих подкрепил и предложението на господин Йордан Цонев, защото то изцяло обезмисля текста от този закон. Запис в размер до 0,1 на сто означава, че няма нищо, което ангажира правителството и парламента за заделяне средства за социалната рехабилитация на инвалидите.
    И трето, съображението ми по отношение същината на проблема. Мисля, че волята на Народното събрание, макар и предното, Тридесет и седмото Народно събрание, беше да се гарантират средства от републиканския бюджет за инвалидите. Аз съжалявам, че го няма господин Куртев. Мислех, че той ще ме подкрепи, защото той беше един от авторите на това предложение държавата да се отнася всяка година без оглед на фактическото политическо положение в страната, а сериозно и отговорно към проблемите на инвалидите. Не разбрах какво означава "подкрепа по принцип". Предполагам, че се подкрепя моето предложение. Така поне го разбирам.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
    Има думата господин Венцеслав Димитров.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председателю, колеги! Аз наистина съм безкрайно изненадан, че правителството прави такова предложение. Също съм изненадан, че и господин Цонев прави такова предложение. И правителството, и господин Цонев - и двете предложения са от един сорт, да отпадне онова малко нещо, което се дава за инвалидите. Аз също съжалявам, че го няма господин Куртев.
    Този закон беше приет, когато БСП имаше мнозинство, по предложение на господин Куртев. Тези хора се провалиха в икономическата си политика, но поне нещо малко беше предложено от опозицията, което беше прието от всички. И из един път вие идвате и демонстрирате сила - за 0,1 на сто от брутния вътрешен продукт. Вярно е, че вие не знаете колко инвалиди има в България.
    Господин Радев, моля Ви се, оттеглете си предложението. Много Ви моля! Това говори зле за политическата сила, която управлява в момента. Вие не го ли разбирате? И аз съм гласувал за това предложение тогава. Куртев беше инициаторът. Защо искате да се отмени? Кажете ми, защо? Мислите, че инвалидите са цъфнали ли? Просто нямам думи.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
    Има думата господин министър Радев.
    МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Аз смятам, че на първо четене, господин председателю и уважаеми господа народни представители, по този въпрос говорихме. Не става въпрос да бъдат ощетени инвалидите. Най-малко те трябва да бъдат ощетени. Не трябва да бъдат ощетявани и другите социални групи и прослойки. Но тук става въпрос за един принцип. Тук става въпрос за онзи принцип, който казва, че не може някакво относително тегло от един хипотетичен брутен вътрешен продукт да бъде заделян за някаква цел. Защото нуждите, необходимостта на средствата, на разходите за тази цел по никакъв начин не са вързани с относителния дял на брутния вътрешен продукт. Просто такъв паралел не може да бъде направен. Защото той има две измерения. Един път този процент от брутния вътрешен продукт може да бъде много голяма величина, която не може да бъде изразходвана за тази цел. И тогава тя ще остане и ще ощети други, много по-важни сфери в момента, които биха могли да бъдат с намалени разходи.
    Но има и втора страна медалът. Възможно е този процент да бъде толкова малък към брутния вътрешен продукт в един момент, щото да даде една сума под екзистенц минимума за тази дейност.
    И затова аз подчертавам, че този метод е неиздържан. Той е икономически неиздържан. И социално е неиздържан, ако щете, ако погледнете комплексно на въпроса.
    Друг е подходът, когато за годината, тъй като бюджетът се прави година за година, нуждите на тази дейност бъдат ясно формулирани, доказани и мотивирани. Тогава бюджетът може да прецени може или не може в този размер да одобри тези разходи, както правим сега. Но да кажем 1 на сто или 0,5 на сто от брутния вътрешен продукт отива там, независимо от състоянието на страната, независимо от състоянието на другите сфери, това е неиздържано. Поради тази причина, господин Димитров, а не затова, че някой от нас иска да ощети точно онази група, която най-много се нуждае от подкрепа. И аз смятам, че в този бюджет залагаме сума, която значително превишава досегашните възможности на правителствата и на бюджетите през миналите години.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Радев.
    Господин Статков има думата.
    РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги, господин министър! Този път не бях направил предложение за отпадане на параграфа, тъй като се надявах в комисията, където го предложих, се надявах, че ще бъде разбрано. Благодаря на тези, които днес в залата застанаха принципно, ясно и точно зад един проблем, който според мен трябва действително да бъде решен в този парламент, както беше решен в другия. Господин министър Радев казва, че подходът за заделяне на средства по този начин не е правилен. Добре, господин Радев, Вие говорите по принцип, без да отчитате това, че става дума за най-онеправданата категория от българското общество, за най-тежката социална група. След като говорим, че такава група има и признаваме, че става дума за много хора, значи ние трябва да намерим едно решение, макар и в трудните условия, решение, което да бъде принципно и не за един ден. И в предишния парламент го намерихме. Тогава беше по предложение на господин Куртев. Тогава аз като ръководител на работната група заедно с колеги от СДС и други колеги от всички парламентарни групи направихме закона. И какво се получава? Получава се, че вече втори път, на втора сесия предложението за действие на този закон се отхвърля. Това, от една страна.
    И второто, което изрекохте, господин Радев: мен ме е срам с тези милиард и малко повече да кажете, че ние сме решили проблемите на инвалидите за тази година и за следващата. Аз споменах вчера: 950 млн.лв. бяха тези средства, които се отделиха при правителството на Жан Виденов. Сега са 1 млрд. и 100 млн. Инфлацията беше десет пъти повече, уважаеми колеги. Най-малкото трябваше да бъдат 10 милиарда.
    Също така споменах, че има предложение от съюзите на инвалидите до всички, в това число и до господин Радев, като министър на финансите, до министър-председателя, до господин Соколов, до всички парламентарни групи, в което аргументирано се настоява за повече средства и то значително повече, повтарям.
    Ето защо, уважаеми колеги, тук не става дума за празни приказки, не става дума за популизъм. Става дума за една социална група, която - повтарям - е в най-тежко положение в нашето общество. И независимо от това, че сме във валутен борд, независимо от тежките условия, ние трябва да бъдем преди всичко хора, които мислят за тези хора. И тази мисъл не трябва да бъде с една такава унизително ниска сума, каквато е сумата от 1 млрд.и 100 млн.лв. Ето защо аз настоявам, независимо от това, че ние минахме бюджета за фонд "Рехабилитация", който е основният фонд, да направим две неща. Първото, да гласуваме отпадането на това изискване, което е предложил господин Иванов. Ако то не се възприеме, да се върнем отново и да заделим поне 10 млрд. за инвалидите. Това е най-доброто решение в момента.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ (от място): Вие предлагате да дадем 23 млрд. на инвалидите при бюджет на съдебната система 45 млрд.!
    РУСИ СТАТКОВ: Господин Цонев, става дума поне за 10 млрд. А другото, ние с Вас достатъчно разговаряхме в комисията, а и с колегите и не искам да повтаряме този разговор, защото ще стигнем до това, че имам чувството, че не живеем в една и съща страна, че вие живеете някъде извън, а аз вътре и че по различен начин наистина оценяваме нещата.
    Така че, колеги, още веднъж, много ви моля, вчера аз също ви молих за един проблем, на който министърът се опита да отговори, бих казал формално, за една община, в която има изключително трудни проблеми.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Недейте сега да се връщаме назад.
    РУСИ СТАТКОВ: Не, просто сравнявам проблемите и повтарям: нека да откроим това, което е важно за нас днес, и да не се влияем от политическите си пристрастия. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
    Има думата заместник-председателят господин Иван Куртев.
    ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател и господин министър! Господин Статков казва, че не било популизъм. Чист популизъм е, господин Статков. Аз всеки ден съм с инвалидите заедно и знам точно какви са техните искания и за какво са техните искания. И не е коректно да говорите тук какво било при правителството на Жан Виденов. Че да не би да беше 0,1% и тогава? Пак се нарушаваше законът. Значи или трябва да продължим да нарушаваме закона, или трябва да поставим нещата на такива релси, че да бъдат задоволени потребностите на инвалидите и на тези организации и в същото време, без да се нарушава законът, да става това нещо.
    Няма да станат нещата по този начин, по който Вие смятате, защото говорите тук трябвало 10 млрд., 20 млрд. и т. н. За какво? За фонд "Рехабилитация". Знаете ли за какво са предназначени средствата на фонд "Рехабилитация"? Те не са нито за ядене, нито за обзавеждане, нито за някакви други цели или ей така даване помощи и субсидии на инвалидите. Това си е конкретно фонд "Рехабилитация" за съвсем определени конкретни нужди. И тези нужди на инвалидите, аз Ви уверявам, че ще бъдат задоволени. И за първи път само преди по-малко от две седмици с инвалидите беше проведен един разговор, на който присъства и министър-председателят. Бяха им предложени възможности наистина да престанат да бъдат в тези гета, които са наследени от 45 годишното комунистическо управление, да им се даде възможност всеки един от тях да си намери мястото, да си намери бизнеса и т. н., а не само с общи приказки и само когато е бюджетът тук, да се говорят тези неща. Къде бяхте, когато приемахме бюджета за 1996 г.? Къде бяхте тогава да поискате този 0,1 на сто да бъде приет. Мълчахте. Припомнете си, че се отлагаше по същия начин и в предишни бюджети и в самия Закон за инвалидите се предвиждаха начини за отлагане действието на този член.
    Затова нека да го направим така, че да бъде наистина работещо. До 0,1 много ясно означава, че може да бъде и толкова. Но, първо, тогава, когато държавата ги има тези пари, и, второ, тогава, когато един разчет покаже, че тези пари ще отидат за конкретна цел, за която е фондът. А по този начин само сега тук да се каже: Ето ние защитаваме интересите на инвалидите - това е несериозно.
    На тази среща, която имахме преди две седмици, нито един от съюзите на инвалидите не изказа недоволство от нито едно от действията и на парламентарното мнозинство, и на правителството за тези 6 - 7 месеца. Напротив, бяхме доволни от това, което е направено. И аз Ви уверявам, че това нещо ще продължи да бъде правено, защото този ангажимент е поет от цялото правителство. (Шум и реплики в Демократичната левица.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата за първа реплика господин Димитров.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председателю, уважаеми господин Куртев, аз знам, че правите немалко, Вие сте автор в края на краищата на този закон, но думата ми беше друга. Не може да повдигаме този въпрос тук, сега, в момента и то по посока да си помислят хората, че ще им намаляваме парите. Ако има пари, сигурно ще имат, аз мисля, че ще имат повече, нека да им отпуснат. Но нека този въпрос да не го дебатираме тук. Защото сумите, както и да ги смятате, винаги са смешни, които сме отпуснали даже и по закона 0,1 на сто. Стотици хиляди инвалиди има в България. И без това се правят маса нарушения по най-различни точки, хайде да не се спираме. Можеше спокойно този въпрос да не го обсъждаме.
    В такъв смисъл беше моето изказване и по предложението на правителството, и по предложението на господин Цонев. Колкото пари има, знаем, някъде се додават, някъде се дават по-малко...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
    За втора реплика има думата господин Стоилов.
    СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Веднага можете да си направите една простичка сметка, за да не се приказват тези големи приказки. Пада се на човек по 100 - 120 хил. лв. Това са спиците на едно колело, ако се отнесем към онази категория, на които са нужни колички. Вземам това за пример.
    Всички си даваме сметка, че парите не стигат, но след като е гласуван един закон, в течение на годината могат някои неща да се направят. Защо трябва да се пипа законът и да се говори, че всичко е задоволено? Не е правилно да си играем на популизъм, но и това, което Вие си позволихте с тези елейни приказки да представите нещата като идеални, и това не върви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
    Трета реплика - господин Статков.
    РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги, господин министър-председател, господин Радев! С безкрайно съжаление трябва да констатирам, че днес, господин Куртев, Вие казахте няколко неистини.
    На първо място, Вие бяхте човекът, когото аз подкрепих за 0,1 на сто. Ако Вие сте внасяли популизъм, тогава защо сте го направили, господин Куртев?
    Второ, не е вярно, че правителството на Жан Виденов не е изпълнявало този закон. Той трябваше да започне да действа от тази година, от 1 януари 1997 г. Вие го отменихте. Що се касае до това, което направи правителството на Жан Виденов за инвалидите и онова Народно събрание, два законопроекта бяха внесени и бяха приети. За кооперациите на инвалидите бяха опростени по онези цени 40 млн. марки по ЗУНК-овете отидоха. И по Закона за печалбата, който променихме, ставаше дума за 600 млн. лв. по онези цени. Умножете ги и ще видите колко много средства са били взети предвид именно и в тежките условия, когато се плащаше външният дълг тогава!
    И най-сетне, господин Куртев, Вие разполагате с това, с което разполагам и аз днес, и господин министър-председателят разполага с него - писмото, в което те молят, а не казват че са доволни, молят за допълнителни средства. И говорят за това, че по данък добавена стойност са пренебрегнати, говорят за това, че по други проблеми имат нужда от помощ и подкрепа.
    Господин Куртев, просто съжалявам, че днес се принудихте, може би в името на политически цели да кажете тези неща!
    Уважаеми дами и господа, надявам се, че ще разберете за какво става дума и ще подкрепите предложението на господин Иванов или ще гласувате поне 10 млрд., което би било някакво, безкрайно малко оправдание пред тези хора.
    Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
    За дуплика - господин заместник-председателят Иван Куртев.
    ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Моята дуплика ще бъде кратка, защото очевидно се забравят нещата, че при приемането на бюджета за 1996 г. тук трябваше едва ли не да се моля за някакви си 250 хил., за да може да излезе бюлетинът на Съюза на инвалидите. Спомняте ли си, господин Статков? Спомняте ли си колко пари бяха предвидени в тогавашния бюджет? И сега изведнъж се оказва, че били задоволени инвалидите при правителството на Жан Виденов и тогава мнозинството гласувало всичко, каквото поискало.
    РЕПЛИКИ ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Не е казано такова нещо!
    ИВАН КУРТЕВ: Нека да не говорим наистина неистини. И няма никакви елейни приказки. Как ще са добре инвалидите? Разбира се, че не са добре. Но в състоянието, в което се намира в момента държавата, се прави наистина всичко възможно и те много добре го съзнават. И нека да бъдем реалисти. Когато говорите за една спица на колело и не знам си какво, знаете ли какво изобщо означава фонд "Рехабилитация" и за какво са предвидени тези средства?
    РЕПЛИКИ ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Знаем.
    ИВАН КУРТЕВ: Нека първо да се знае как стоят нещата и тогава да се говори. Най-после наистина тази година този фонд си има ръководството и работи, разглеждат нещата, нещо, което го нямаше само допреди няколко месеца. Защото две седмици преди да падне правителството на господин Виденов с една година закъснение беше приет правилникът за приложение на закона. Ами той, законът, изобщо не действаше по ваше време, бе, господа! Забравяте някои неща и тук сега само защото е такава темата, дайте да вдигнем големия шум, че сега пренебрегвали инвалидите. Не са пренебрегнати. Бяха пренебрегвани. И оттук нататък ще бъдат дадени възможности на всеки един инвалид да си намери мястото в живота и да се устрои. Във всеки един закон се предвиждат тези неща. Дава им се възможност сега за малкия бизнес, това, което е идея на правителството, което беше предложено на инвалидите, създаване на онази възможност за малък бизнес, каквато имаха преди да дойдат комунистите на власт в България - будките, магазинчетата, акцизните стоки и т. н. (Възражения в Демократичната левица.) Точно това са пътищата за подобряване на положението, а не гетата, които направихте - да съберете в Дряново 5 хил. души слепи, откъснати от света, да им направите общежитията и предприятието и да нямат никакъв контакт с хората. Не това е грижата за инвалидите. Грижата за инвалидите е нещо съвсем различно. (Частични ръкопляскания в СДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Куртев.
    Има думата господин Стефан Нешев.

    СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин министър! Заставам на тази трибуна, защото малко се смутих от изказването на заместник-председателя на Народното събрание господин Куртев.
    Социалният хуманизъм е най-висшата форма на хуманизма, господин Куртев. Социалният хуманизъм е онова, което определя обществото за неговото отношение към слабите. А инвалидите са най-слабата група от човешкото общество. И тук става дума да им дадем подкрепа не от 1999-а, а от 1998 г. - толкова, колкото може държавата, но да им даде подкрепа. За това става дума.
    А ако искате да сте коректни и да няма популизъм, прочетете писмото, което е адресирано до председателя на Народното събрание господин Соколов и до всички парламентарни групи от Кооперацията на инвалидите в България. Те даже Ви молят да им махнете данъка добавена стойност, именно за тия операции по рехабилитацията, за да могат да ги извършват реално. И ако ние не се отнесем с уважение към слабите хора в обществото, ние просто не сме хора. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
    Има думата за реплика господин Йордан Цонев.
    ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Господин Нешев, отношението ни към инвалидите не е изразено само в бюджета и само в сумата по този фонд "Рехабилитация". Както каза и заместник-председателят на Народното събрание господин Куртев, този фонд има специално предназначение и е смешно да твърдим, че по него трябва да отделим 0,1% над 23 млрд. лв. Те, първо, не могат да бъдат усвоени. И в разговори с тях това се е установило.
    Аз обаче смятам, че ние имаме отношение към инвалидите и го показахме и във всички данъчни закони с облекченията, които постановихме там.
    Но искам да се върна на изказването на господин Статков и да му повторя това, което му казах и в комисията. Господин Статков, правенето на политика със страданието на хората е цинизъм. Чиста проба цинизъм! И тук, в тази зала, Вие отново направихте това. Да правиш политика със страданието на тези хора е цинизъм и аз не се учудвам, че вашата парламентарна група и вашата партия отново употребява цинизма за правенето на политика. Изглежда вие нищо не научихте от наказателния вот на българския народ на 19 април. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
    Преминаваме към гласуване.
    Моля, гласувайте предложението на народния представител Иван Костадинов Иванов § 33 да отпадне.
    Гласували 196 народни представители: за 79, против 76, въздържали се 41.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте предложението на народния представител Йордан Цонев за изменение на § 33.
    Гласували 181 народни представители: за 118, против 50, въздържали се 13.
    Параграф 33 е приет така, както е предложен от народния представител Йордан Цонев.
    Комисията готова ли е с уточнения текст на § 26 и § 26а?
    Заповядайте, господин Иванов.
    ДИМИТЪР ИВАНОВ (СДС): Господин председател, сега прочитам текста на § 26.
    Ще прочета целия текст, тъй като той е една компилация от отпадащи и събираеми текстове и точно това уточнихме. Първият път стана неразбираемо.
    "§ 26. (1) Държавните вземания, представляващи приходи от продажби на природен газ, доставен срещу дялово участие по Ямбургската спогодба и приходи от транзитиране на природен газ през територията на страната, намалени с признатите от Министерския съвет разходи за тези доставки до територията на страната, се внасят от овластения представител "Булгаргаз" ЕАД в централния републикански бюджет.
    (2) При постъпване на средствата по предходната алинея се заделят до 2 млрд. 400 млн. лв. за:
    1. фонд "Безопасност и съхраняване на радиоактивни отпадъци" - до 400 млн.;
    2. фонд "За извеждане ядрени съоръжения от експлоатация" - до 300 млн.лв.;
    3. членски внос в международни организации на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели - до 1 млрд. 700 млн. лв.
    (3) За неплатените в срок задължения от юридически лица и еднолични търговци към НЕК - ЕАД, "Булгаргаз" и топлофикационните търговски дружества, произтичащи от доставка на природен газ, електрическа и топлинна енергия, кредиторът може да се снабди с изпълнителен лист по чл. 237, буква "ж" от Гражданския процесуален кодекс въз основа на документите и извлеченията от сметките, с които се установяват вземанията му, ако задължението не е изплатено след писмена покана в 7-дневен срок. В производството пред съда кредиторът и длъжникът се освобождават от държавни такси.
    (4) Министерският съвет да извърши вътрешно безналично разчитане на дължимите задължения на "Булгаргаз" - ЕАД към държавата и задълженията на топлофикационните дружества със 100% държавно и общинско участие към "Булгаргаз" ЕАД, за консумиран природен газ - главница за периода от 1 януари 1998 г. до 31 март 1998 г. и лихва, изчислена към датата на подписване на протоколите между "Булгаргаз" ЕАД и топлофикационните дружества."
    С тази алинея § 26 приключва. Останалите алинеи отпадат.
    Има предложение § 26а да отпадне целият.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Венцеслав Димитров по това предложение.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председателю, колеги! Имам един въпрос към господин министъра. Все пак това е предложение, което е направено в парламента, и виждам, че се засягат приходите. Тези приходи са разчетени някъде, а предвиждат пари за някакви фондове тук, но доколкото разбрах в тези фондове не са правени вноски. Как се връзва това с приходите? Елате го обяснете, защото виждам, че има разлика между текста, който е внесен от Министерския съвет, и текстът, който е внесен от комисията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Овчаров има думата.
    РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин председател! Аз не съм подкрепил предложението на комисията по една елементарна причина. Тази причина е, че отново не са разчетени приходите, както казва и господин Димитров, по които ще стане покриването на тези разходи.
    За пръв път през тази година в бюджета ние не записваме никакви приходи от "Булгаргаз". Миналата година те бяха 60 млрд., по-миналата, господин Радев помни, бяха 7 млрд., 5 млрд. и т.н. Сега записваме "до", без да казваме колко ще бъдат тези "до", или поне някаква приблизителна оценка. А от тях разчитаме да бъдат покрити разходи, които държавата непременно трябва да направи. Това са вноските в Международната агенция по атомна енергия, които ние няма как да не платим, тъй като от тях получаваме повече, отколкото даваме. Това са вноските в бюджета за радиоактивни отпадъци и за ликвидация на атомни централи, които ние също сме длъжни по закон да направим.
    По тези причини не подкрепих предложението на комисията, тъй като не е е ясно откъде ще дойдат приходите. Без какъвто и да е елементарен разчет на тези приходи, аз не твърдя колко са, но те са според мен в рамките на поне стотина милиарда, ние не можем така просто да гласуваме разходите.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Овчаров.
    Господин Димитър Иванов има думата.
    ДИМИТЪР ИВАНОВ (СДС): Господин Димитров, искам да Ви кажа, че при първото взимане на думата, когато защитих вписването на фондовете, стана ясно какъв е смисълът - откъде ще дойдат парите. Значи формална сума в чл. 1 в приходната част на бюджета няма записано от "Булгаргаз" ЕАД по дялово участие от Ямбург. Няма, защото руската част на издължаването на Ямбург свърши май месец, когато беше сигурна и когато се получаваше, и постъпваше. Имаме издължаване от Украйна по Ямбург, което все още не е реализирано. А това, че дали ще бъде реализирано 1998 г. или ще бъде както 1997 г., имаме протокол, но нищо не е реализирано, един господ знае. Много е трудно да се дефинира това. Ако то се реализира, ще постъпят 300 млн. кубически метра, а като се приспаднат признатите разходи на Министерския съвет, ще се получи сума. От транзита сумата е също подвижна, тя е в зависимост от количествата, които Турция взема.
    Така че формално такова число не е записано. Но когато е записан текста, който прочитаме в § 26, ал. 1, че каквото се получи от Ямбург и каквото се получи от транзита, и като се извадят разходите, които Министерският съвет признава на дружеството, се получава някаква сума. Тази сума, разбира се, влиза в държавния бюджет - разликата от разходи и приходи. За мен лично тези приходи ще бъдат много повече от 2млрд. лв. Когато те се появят, 2 млрд. 400 млн. ще отидат по тези фондове, които комисията е подкрепила и които отдавна трябваше да действат, и сега сме ги включили.
    Ето това е смисълът на различията в текстовете. Това, което предложи Министерският съвет, не беше така формулирано, но Министерството на финансите прие включването на фондовете и прие членския внос на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели, като разумни разходи и са включени подусловия.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Защо минават през бюджета?
    ДИМИТЪР ИВАНОВ: Защото няма друг начин тези активи, които се получават от Ямбург, ако се реализира от транзита, да отидат някъде другаде. Те са в крайна сметка държавни активи. Но преди бяха ясни количествата и бяха конкретни и твърди цените и можеше да се даде някаква сума, която се записваше в бюджета като приходи, но сега това нещо не може да стане и се знае, че ще има сума. Но ако тя бъде записана като едно число, то ще бъде абсолютно произволно число - плюс-минус много проценти. Това е.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
    Господин Овчаров има думата.
    РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Господин Иванов! Аз бих приел тези аргументи, ако те бяха напълно вярни. Само че има два нюанса, които ние също трябва да имаме предвид.
    Първият е, че средствата, които България ще получи по транзитните такси, са, така или иначе, приблизително известни. Те са в рамките на около 60 млрд. лв. и тази сума е напълно известна.
    Другото неизвестно е инвестиционната програма на "Булгаргаз". Тя е предвидена в споразуменията с Русия, които до момента са подписани, и тя е също известна.
    Можеше поне от тези двете неща да извадим едното, да прибавим другото и да видим какво остава, ако приемем наистина, че споразумението с Украйна е все още под въпрос, въпреки информацията, която непрекъснато ни се дава, че там нямаме проблеми. Ако и там въпросът е решен, значи спокойно можем да сметнем: 300 млн. куб. м газ, доставени по това споразумение, колко пари струват, и от приходите да извадим разходите и да видим колко остават в този фонд. Тази сметка е на палци. Ако правителството и Министерството на финансите няма как да я направи, добре, можем и така да го гласуваме, защото разходите непременно трябва да бъдат направени.
    Но ми се струва, че когато приемаме бюджет, трябва да сме наясно с тези според мен елементарни неща, поне приблизително.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Овчаров.
    Други желаещи няма.
    Моля, гласувайте § 26 така, както беше докладван от председателя на комисията.
    Гласували 154 народни представители: за 152, против няма, въздържали се 2.
    Параграф 26 е приет, както беше предложен от комисията в днешното заседание.
    Параграф 26а се оттегля.
    Половин час почивка. (Звъни.)
    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.

    Преминаваме към следващата точка:
    ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
    Новопостъпили питания в периода 5-11 декември 1997 година:
    - питане от народния представител Димитър Луджев към Евгений Бакърджиев, заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството, относно доставки на природен газ;
    - питане от народните представители Георги Агафонов и Арлин Антонов към Венцислав Върбанов, министър на земеделието, горите и аграрната реформа, относно масовото нападение на есенните посеви от полски мишки.
    Постъпил е писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на промишлеността Александър Божков на актуален въпрос от народния представител Руси Статков и писмен отговор от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Ангел Такев.
    Пристъпваме към отговори на актуални въпроси и питания.
    Има думата народният представител Иван Зънзов да зададе и развие своето питане относно принципите на политиката на изпълнителната власт в областта на здравеопазването към господин Иван Костов, министър-председател на Република България.
    ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Моето питане е относно принципите на политиката на изпълнителната власт в областта на здравеопазването.
    Господин председател на Министерския съвет, едно от основните конституционни права на гражданите е правото им на здравеопазване. В чл. 52, ал. 1 от Конституцията е прогласено, че гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинското обслужване. За съжаление реалностите са други. Ежедневно сме свидетели на трагедии на стотици тежко болни, които не могат да заплатят непосилните такси за лечение, не могат да заплатят необходимите им лекарства. Те са изоставени от държавата, въпреки нейното конституционно задължение - да им осигури квалифицирана медицинска помощ.
    Уважаеми господин министър-председател, бих искал да получа отговор ръководеното от Вас правителство ще спази ли чл. 52 от Конституцията и какви конкретни мерки ще предприемете, за да гарантирате здравеопазването на населението в Република България?
    Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Иван Костов.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Зънзов! Здравеопазването в България, като част от цялостната социална политика на правителството, се ползва с приоритет, отчитайки катастрофалното състояние на здравната система и интересите на обществото. В реализацията на този приоритет се разчита на програмите на общините, на подкрепата на професионално-съсловните организации на лекарите, стоматолозите и фармацевтите и другите формации на обществото. Правителството се стреми да запази качеството и достъпността на медицинските грижи и успоредно с това да осъществи поетапно структурните реформи, които ще имат дълготрайно отражение върху развитието на здравеопазването.
    Тежките икономически условия, в които се намира здравеопазването, поставиха пред публичните здравни заведения алтернативата да търсят допълнителни източници на финансиране, без да се нарушава конституционното право на гражданите за безплатно медицинско обслужване. Тези източници в голямата си част са доброволни дарения от граждани, благотворителен жест от различни наши и чужди филантропични общества.
    Министерството на здравеопазването подготви наредба за условията и реда за заплащане на медицинската помощ по избор на пациента, която предстои да бъде обнародвана. В тази наредба е предвидено заплащането на различните такси за медицинска дейност само, подчертавам само, когато се извършват по желание на пациентите. Всички граждани, насочени за лечение от своя личен лекар или потърсили спешна помощ, получават напълно безплатни медицински грижи, без да се накърнява конституционното им право по чл. 52, ал. 1 от Конституцията на Република България.
    Ние сме убедени, че с влизането в действие на Закона за здравното осигуряване ще се създадат необходимите нормални условия за финансиране на дейности с делим ефект, засягащи отделния потребител на здравни услуги при медицинските грижи в първичната и специализираната доболнична помощ - стоматологична помощ, болничното лечение и индивидуалната здравна профилактика.
    Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър-председателя.
    За два уточняващи въпроса, ако има такива, има думата господин Зънзов.
    ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин министър-председател! Аз смятам, че няма да се намери човек в Република България, който да не подкрепи това, което смятате да правите в бъдеще. То ще бъде само в полза на здравеопазването.
    Вие като министър-председател имате богата информация, но смея да твърдя, че Вие не можете да имате пълна информация по всички въпроси. Аз искам да кажа някои неща, които може би Вие знаете, а може би и не сте напълно информиран.
    Здравеопазването в България в момента е в трагично състояние. Ситуацията е тъжна. Хората трябва да заплащат суми, които не могат да покрият с пенсиите си за цяла година еднократно.
    ПАНЧО ПАНАЙОТОВ (СДС, от място): Ех, тези комунисти, ех, тези комунисти!
    ИВАН ЗЪНЗОВ: Вие знаете ли, че имате голямо право, но ние си отидохме от власт заради тези неща. Искате и вие ли да си отидете? Вече управлявате много време. Остава и ние да започнем да скачаме, ако трябва така да си отговаряме.
    Това, за допълнителните здравни услуги, е добре - че трябва да се заплащат услугите по желание, но, господин министър-председател, получава се така, че покрай тази наредба, която ще излезе, или негласно вече тя се изпълнява в здравните заведения, се плаща абсолютно за всичко.
    Не може в една сърдечна хирургия, когато бюджетът е даден, бюджетът е разчетен за брой операции, да се започва от първия ден да се искат дарения. Аз разбирам да даряват хора, които имат. При мене има цяла чанта с писма. Аз съм занимавал господин министъра на здравеопазването с хора, които се жалят, че нямат пари да платят, за да си направят изследвания. И аз смятам, че това вече е едно грубо нарушение на законността, грубо нарушение на човешкия морал. Искат се пари за всички консумативи - за клапни протезирания, за ставни протезирания, протези, които се слагат в очната хирургия...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Зънзов, времето Ви изтече. Имахте право на уточняващи въпроси, а вие правите изказване, а не уточняващ въпрос.
    ИВАН ЗЪНЗОВ: Господин Соколов, знам Вашето желание да ме прекъсвате и аз ще прекъсна изказването си с един ... (Председателят изключва микрофоните.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: И Ви прекъсвам.
    Изтече Ви времето. Не сте задали уточняващи въпроси, приключихме с Вашето питане.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин Зънзов, аз симпатизирам на Вашата загриженост и уважавам искрените Ви чувства, защото това са чувства, които изпитвате не само Вие. Състоянието на здравноопазващата система в България наистина е много тежко. И аз искам съвсем простичко и откровено да кажа пред обществото, използвайки Вашия въпрос, какво успяхме да направим ние за тези няколко месеца.
    Ние, използвайки превишението на приходите, което се реализира в края на годината, успяхме да решим два въпроса и хвърлихме средствата преди всичко за тях. Спомняте си, че миналата година основният проблем беше липсата на отопление в здравните заведения и липсата на храна. Липса на храна и отопление тази година няма да има! Ние насочихме допълнителните средства от държавния бюджет и решихме въпроса на здравните заведения за отопление и за храна, за тези месеци и при това повишение толкоз можем да направим.
    Целият кабинет искрено се надява, че с тази наредба част от проблемите, които Вие казвате, ще бъдат решени, а с по-скорошното приемане на Закона за здравноосигурителната система ще бъде въведен ред и в това оказване на услуги, включително ще бъдат сложени непреодолими препятствия за насилване на хората да извършват така наречените "дарения" или да бъдат принуждавани неявно, неформално да заплащат услуги.
    Но вие сам разбирате като медицински работник и като човек, познаващ тази сфера, че това не може да стане само със силите на изпълнителната власт, без съответните закони. Затова аз призовавам всички още сега, ако е възможно до Коледната ваканция, да гласувате на първо четене Законопроекта за здравноосигурителната система и Законопроекта за съсловните организации на медиците, като дадете възможност в дните до началото на зимната сесия на 1998 г. да бъдат направени предложенията. Нека в началото на годината да се очертае бъдещата здравноосигурителна система и уредбата на цялото съсловие. Това ще бъде в състояние да преодолее кризата, в която се намира българското здравеопазване, на една здрава и стабилна основа. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър-председателя.
    Има думата господин Зънзов да вземе отношение дали е доволен от отговора.
    ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Господин Соколов, обещавам Ви да говоря кратко, за да компенсирам това, което съм изял в миналото...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Имате право.
    ИВАН ЗЪНЗОВ: Господин министър-председател, касае се за сегашния статус на здравеопазването. До приемането на здравноосигурителната система ще има корупция и изтичане на средства от бюджета за здравеопазването не по направление. Аз смятам, че министерството трябва да се заеме с това нещо, а също така и органите за сигурността и контрола. В противен случай бюджетът ще отиде много бързо. В тази насока моля да се намеси министерството.
    Второ, поголовно се сменят кадри под рубриката, че трябва да се слагат кадърни хора. Това е много добре, но на практика не е така. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Зънзов. Сега малко променяме реда по молба на народния представител Жорж Ганчев, който ще пътува.
    Има думата господин Жорж Ганчев да развие актуален въпрос към господин Евгений Бакърджиев, заместник-министър председател и министър на регионалното развитие и благоустройството. Заповядайте, господин Ганчев.
    ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря Ви за жеста, господин председател.
    Господин вицепремиер, ще бъда много кратък и специфичен. Въпросът е добронамерен. Предварително знам, че може да кажете, че никой в България, а най-малко Вие имате юрисдикция върху този проблем. Но Вие отговаряте за държавните имоти и затова адресирам моя въпрос към Вас.
    Знаете ли, че група народни представители - бивши членове на БББ, използват 4 стаи на площад "Батенберг", включително зала 126 онзи ден за някакви техни конференции? Знаете ли, че те провеждат предизборна, предконгресна, следконгресна и партийна дейност, включително и комерсиална дейност? Ако сте информиран за това, че те ползват безплатен наем, телефони, факсове, петолъчки, отопление, осветление, охрана на пропуските защо не спряхте това беззаконие и не наказахте виновните? Там работи цял щаб от външни хора като обслужващ персонал. Как влизат, с какви пропуски, кой позволява цялата тази сволоч да продължава от месец септември досега?(Оживление.) Използвам руската дума сволоч, тъй като това е най-ниската, за която мога да се сетя. (Оживление.)
    Сигналите, отправени до ръководството на Народното събрание, не дадоха резултат и очаквам от Вас компетентен отговор. Референция за сигналите: писмо до главния секретар от 26 септември 1997 г. и второ напомняне на 1 декември 1997 г. Писах до главния секретар през септември, че аз, човекът с 24 на сто от мажоритарния вот на българите, все още нямам стая на "Батенберг". Все още нямам стая на "Батенберг", а някои господа използват народното имущество за лични, партийни и бизнесцели.
    Моля да бъдете специфичен. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата заместник министър-председателят с молба да бъде специфичен. (Оживление.)
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Обещавам, че ще бъда твърде специфичен.
    Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ганчев! Благодаря Ви за поставения въпрос. Наистина трябва да се хвърли светлина върху ситуацията и аз и като министър на регионалното развитие и благоустройството поех функциите да отговарям за държавните имоти в новата структура на Министерския съвет.
    С Решение N 14 от 12 септември 1995 г. Конституционният съд е тълкувал разпоредбите на чл. 106 от Конституцията на Република България относно правомощието на Министерския съвет да организира стопанисването на държавното имущество. Според това решение Министерският съвет не може да се разпорежда с държавни имоти, в които се помещават държавни институции, като Президентство, Народно събрание, съдебни органи и Конституционният съд. Тези държавни институции се ползват с конституционно правен статус. Той не може да бъде накърняван не само чрез вмесване и подчинение, защото това е непосредствено нарушение на чл. 8 от Конституцията - принципът на разделение на властите, но би засегнал престижа и достойнството им.
    Сградата на пл. "Александър Батенберг" N 1 е публична държавна собственост. Това е така по силата на чл. 2, ал. 2 от Закона за държавната собственост. За тази сграда е съставен акт за държавна собственост, номера няма да ви чета, от областния управител на област София. С решение на Министерския съвет от септември 1993 г. сградата е предоставена на Народното събрание на Република България за безвъзмездно стопанисване и управление. След като сградата е предоставена по този ред, режимът й за ползване се определя съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, обнародван в "Държавен вестник" бр. 44 от 3 юни тази година. Съгласно чл. 8, алинеи 2 и 3 от този правилник, председателят на Народното събрание осигурява необходимите условия за дейността на всички народни представители и определя правилата за вътрешния ред в сградите на Народното събрание, както и за организацията и използването на цялата материална база. Същият режим на ползване има и сградата на площад "Народно събрание" N 2, в която ние в момента се намираме.
    За ползването на помещенията, които Вие цитирате, не може да се събира наем поради изричната забрана на Закона за държавната собственост - чл. 16, ал. 1.
    И така, уважаеми господин Ганчев, като се позовавам на чл. 8 от Конституцията, провъзгласяващ принципа за разделение на властите, аз като представител на изпълнителната власт не мога да упражнявам контрол върху действията на народните представители или да нарушавам реда и правилата, които вие всички сте приели тук, в тази зала. Вашият актуален въпрос третира проблем, който е извън функциите ми на заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството. Аз дълбоко ценя Вашата загриженост, когато става дума за харчене на народна пара и бих подкрепил всяко действие, което би довело до пресичане на беззаконие и подобно харчене. Но никой не бива да иска от мен да се обявя срещу вота на избирателите, които са избрали всички вас, и това, което вие гласувате тук, в Народното събрание на Република България.
    Тъй че, господин Ганчев, въпросът оттук насетне може би ще трябва да преадресирате. Проблемите, които възникват с помещенията на Българския бизнесблок, са ясни за всички и аз се надявам, че те скоро ще получат своето решение. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бакърджиев.
    Има думата за реплика господин Жорж Ганчев.
    ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Господин вицепремиер, благодаря за добронамерения Ви отговор. Знаех, че нямате юрисдикция, но нямаше на кого да се оплачем, освен на арменския поп, тъй като в парламента ние изчерпихме всички комуникации. Аз не желаех директно да занимая председателя на Народното събрание, който има достатъчно други обязаности и е достатъчно зает, за да се занимава и с подобни нелепици. Затова занимах главния секретар с две писма. От септември досега брутално народна собственост е експлоатирана, повтарям, за партийни, за комерсиални и предконгресни цели. И продължава да бъде експлоатирана. И залите - също. Това за нас е недопустимо и затова умолявам сега председателят на Народното събрание да се занимае и да накаже виновниците. А нашите помещения - бъдете така добър, Вие отговаряте директно, върнахме ви трите стаи на "Дондуков" 9 с добро чувство, както знаете, в полза на репресираните. Министър-председателят ми отговори: Дайте ни една декларация за финансово състояние и вашата регистрация. Предадохме му ги преди три седмици. Моля, понеже е във Вашия ресор, бъдете така добър, занимайте се с проблема и до завръщането ми от Съединените щати ние да имаме дом, където да водим нормална политическа дейност. Благодаря Ви предварително.
    Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев. Господин Ганчев, всеки народен представител има кабинет в бившия Партиен дом на "Ал. Батенберг" N 1. На Вас Ви е предложен кабинет, който разбирам, че Вие не одобрявате, искали сте да останете в кабинета, който сте ползвали като председател на парламентарна група. Знаете, че това право вече не го притежавате. Така че бъдете добър...
    ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Това не е вярно. Това е лъжа и клевета. Това е извинение на вашия невръстен секретар.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Бъдете добър да си заемете там кабинет. А що се отнася до това, всеки народен представител в качеството си на такъв има право да развива и да работи именно в отредения му кабинет, както и да ползва помощта на сътрудници.
    Господин Бакърджиев има право на дуплика.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Господин Ганчев, уважаемият председател на Народното събрание обясни това, което е от неговата компетентност. На мене ми се налага да говоря от името на арменския поп.
    Искам да ви призная, че въпросът с вашите помещения, който касае стаите, в които се помещаваше Български бизнесблок извън сградите, определени с особен статут, ще си намери решението. Аз ще проверя какви документи са представени в Министерския съвет и ще се занимая с тях. Но се налага оттук нататък да контактуваме пряко, а не през някаква църква, най-малко през арменския поп, господин Ганчев.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бакърджиев.
    Има думата народната представителка госпожа Елена Поптодорова да развие своя актуален въпрос относно въвеждане на нови такси за разпространение на вестниците.
    ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Господин заместник министър-председател, появиха се съобщения, че от 1 януари 1998 г. Комитетът по пощите и далекосъобщенията въвежда нови такси за разпространение на вестниците, които се изчисляват на грамаж като писмо. Признавам, че задавам своя актуален въпрос към Вас не само на основа на вестникарските съобщения, а и в резултат на разговор с разтревожени собственици и издатели на малки местни издания.
    На практика това решение ще означава, че за регионалните вестници цената ще се увеличи с около 50 на сто както за абонаментите, така и за ръчната продажба, въобще за разпространение на консигнация. Тази мярка вероятно е оправдана от икономическа гледна точка, но тя пряко удря местния печат. В най-тежко положение ще се окажат малките градове и селата. Всички селски райони, а аз представлявам един такъв район - Добрички избирателен район, включително примерно и един по-малък район вътре в него - Тервелски район например, се абонират само чрез пощата. Логично е да се очаква рязък спад на абонаментите, а и на ръчната продажба, което - може да се очаква - ще доведе до закриване на местни частни вестници. Опасността е да се достигне до едно - ще го нарека - информационно затъмнение по отношение на местни новини и проблеми, които се отразяват единствено от местните средства за масова информация, често пъти малки издания с неособено голям тираж. Допълнителна последица може да бъде и закриването на малките пощенски станции по селата.
    Възможно ли е, господин заместник министър-председател, да се ревизира тази мярка по отношение на местния печат, който и днес предоставя 25-30 на сто от стойността на абонамента за разпространение?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Поптодорова.
    Има думата господин Евгений Бакърджиев.

    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател! Уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Поптодорова! Повдигнатият от Вас въпрос е актуален дори и сега, малко преди края на абонаментната кампания. Той е особено актуален действително за местните средства за масова информация и основно за хората от малките градове и села, там където за разлика от столицата и големите градове единствената връзка със света са радиото, телевизията и най-вече вестниците. Вестниците, които всеки ден местният пощальон донася.
    За да мога да отговоря изчерпателно на Вашия въпрос, бих искал да се спра на цялостния процес на разпространение на печатните издания.
    От няколко години пазарът на тези услуги у нас е либерализиран. Абонаменти и ръчна продажба на вестници и списания се предлагат в цялата страна и то не само от държавната РЕП, но и от множество частни фирми. При всички тях, забележете, услугата се извършва от името и за сметка на съответната редакция. Тоест таксите за разпространение на практика се плащат от издателя и само индиректно от абоната на съответното издание.
    Не бих искал тук да коментирам каква е била практиката при частните разпространители в абонамента за 1997 г., който основно е приключил още в края на 1996 г. Но категорично мога да Ви заявя, че в държавната фирма РЕП той е бил в нарушение на нормативната уредба в областта на ценообразуването на пощенските услуги.
    При драстичната обезценка на българския лев, особено в началото на тази година, това нарушение донесе огромни загуби на РЕП и "Български пощи" ЕАД. По предварителни сметки тези огромни загуби ще надхвърлят 2,5 млрд. лв. и това при условие, че субсидиите за дружеството през тази година са 2 млрд. и 100 млн. лв.
    Загубите, които цитирам, са резултат на това, че след сключване на договор за разпространение със съответния издател в края на 1996 г., РЕП на практика замрази тарифите си за разпространение.
    През същото време, базирайки се на главоломната инфлация, издателите чувствително увеличиха цените на печатните издания. И така се стига до парадоксалния факт с разпространението да се заплаща с по 2 или 3 лева.
    Така и до днес РЕП доставя в. "Етрополски преглед" само срещу 1,60 лв., в. "Регион" срещу 1,90 лв., "Еленска трибуна" и "Тревненска седмица" се разпространяват срещу 2,20 лв., а "Дунав", "Отечествен вестник" и в. "Днес" - срещу 2,70 лв.
    Аз действително бих се учудил, ако има някой в тази зала, който да ми каже къде могат да се намерят тези стотинки. Такива монети в България просто няма и такива суми просто не вървят.
    Не бих искал, уважаема госпожо Поптодорова, да коментирам причините за тази страхотна девалвация. Става дума за девалвацията на българския лев. И основното, и допълнителното - девалвация на труда на пощальона, който и сега продължава всеки ден да разнася вестници за по 2 лева.
    Или, ако пресметнем, уважаеми народни представители, за да може през м. декември 1997 г. да заработи заплата от 85 хил. лева, колкото е средното възнаграждение в "Български пощи", всеки пощальон ежедневно трябва да разнася 1250 вестника - 30 дни в месеца.
    За да не придавам, обаче, така, несериозна нотка в своя отговор, ще продължа конкретно с абонамента, който понастоящем се извършва от РЕП и респективно от "Български пощи".
    За разпространението на печатните издания през 1998 г. РЕП е фиксирал средна цена от 72 лв. на брой или малко повече от 1/3 от стойността на един трамваен билет.
    За изданията с голяма периодичност и повече страници, респективно тежина, тази услуга достига до 120 лв. на брой.
    Тук още един път ще повторя, че стойността на услугата не се заплаща от абоната, а от редакцията или от съответния издател.
    Тази цена е определена въз основа на Постановление на Министерския съвет N 80 от м. март 1997 г., в чието приложение N 2 са фиксирани тарифите за доставка на писма и пощенски пратки. Сред тях са и печатните издания, където в тарифата за доставка на един екземпляр с тегло до 20 грама е фиксирана цена в диапазона между 110 и 134 лв.
    Определените в тези тарифи стойности се базират на тежестта и периодичността на всяко издание. В по-ниските стойности, цитирани от мен, са отчетени и съответните преференции за изданията с по-малък тираж, т.е. за местния печат. Тези преференции ние компенсираме със субсидии от държавния бюджет.
    На свой ред единната тарифа поставя всички издатели в равноправни условия и то равноправни и пазарни условия. И всяко едно нарушаване на тези равноправни и пазарни условия би накърнило основните принципи, на които е изградена теорията на нашето управление.
    В бюджет 1998 г. ние сме предвидили субсидия за изцяло държавната фирма "Български пощи" и тяхното измерение, на субсидията, е 3 млрд. 831 млн. 464 хил. лева. Това са близо 4 млрд. лева, които ще осигурят доставката на вестници и списания действително във всяко селище на страната, дори и в най-малките. Защото, аз искам да ви уверя, госпожо Поптодорова, че през 1998 г. правителството няма да лиши от пощальон което и да е от нашите села.
    Освен това не мога да не ви припомня, уважаеми колеги, че съгласно предложените от нас и наскоро гласувани от вас промени в Закона за ДДС пощенските услуги са освободени от Данък добавена стойност. Това на свой ред облекчава финансово самите редакции и им дава възможност да предложат по-ниски цени на своите издания и да са наистина равноправни участници в свободния пазар на българските печатни издания. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бакърджиев.
    За реплика има думата госпожа Елена Поптодорова.
    ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря за подробния отговор, господин заместник министър-председател. Той предполагам беше интересен и за издателите, а и за абонатите, за потребителите на средства за масова информация, на печатни издания.
    Сега Вие, надявам се, разбирате смисъла на това питане, на този актуален въпрос, защо съм го задала. Първият мотив е да достигат тези средства за масово осведомяване до малките селища, отдалечените в страната, повтарям, има няколко такива района в България. И вторият е - да не се закриват малките пощенски станции. Те остават единственият център на някакъв обществен живот в малките селища.
    Моята надежда е, че тази субсидия, за която говорихте и която очевидно ще бъде гласувана в Народното събрание за Комитета по пощи и далекосъобщения, вече може да бъде вътрешно преразпределена по начин, който зависи изцяло от ръководството на комитета и от Вас, включително, за да може да се запушат дупки там, където може би ще се появят тесни места, в зависимост от неспособност, невъзможност да се издържат самостоятелно някои от тези малки местни издания.
    И във всички случаи, аз отново ще настоя да се запазят тези пощенски станции в малките селища. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Поптодорова.
    Приключихме с отговорите на господин Евгений Бакърджиев.
    Има думата народният представител Иван Тодоров Кирилов, да развие своето питане към госпожа Надежда Михайлова, министър на външните работи, относно освобождаване на служители от Министерството на външните работи. Заповядайте.
    ИВАН ТОДОРОВ КИРИЛОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Михайлова! Добре дошла!
    Когато преди два месеца отправих това питане до Вас си мислех, че ще съм само доволен да чуя отговора Ви. Сега съм вече направо щастлив, че все пак мога да Ви попитам.
    Уважаема госпожо министър! Както е известно, един от най-важните въпроси, по който между политическите сили у нас, представени в парламента съществува съгласие, е пълната европейска интеграция и пълноправно членство на България в Европейския съюз.
    Широката обществена и политическа подкрепа, с които се ползва този основен външнополитически приоритет и важен ориентир за цивилизованите реформи у нас, са гаранция за тяхното успешно реализиране.
    Много добре е известно, че един от критериите за пълноценно интегриране и за пълноправно членство в Европейския съюз, е наличието на добре функционираща държавна администрация, съвместима с нормите в страните-членки на Европейския съюз, най-важните от които са професионализъм, лоялност към институцията и държавата, приемственост, неподвластност на политическа конюнктура и т.н.
    Това, последното, е изключително важно за страна като нашата, в която мъчително бавно се опитват да си пробиват път нови, по-цивилизовани политически, а ако щете даже и човешки взаимоотношения.
    Министерството на външните работи и дипломатите и служителите в него, въпреки че са деполитизирани със закон още от лятото на 1990 г., в продължение на 5-6 години са подложени на непрекъснат политически натиск и силно оспорими от гледна точка на критериите за цивилизованост и европейска политическа култура удари.

    Излишно е да напомням на Вас и на всички колеги действията на един предишен наш външен министър от Съюза на демократичните сили, който беше по-висок, отколкото компетентен. Искаме да го забравим, но очевидно не е толкова лесно.
    Уважаема госпожо Михайлова, известно е, че от Министерството на външните работи бяха освободени служители в съответствие с решение на Министерския съвет на Република България за съкращения в централните държавни ведомства. Начинът на извършването обаче на тези съкращения предизвика някои въпроси, породени очевидно от недостатъчна яснота и информация. Ето защо питането ми към Вас е:
    Колко служители са освободени от Министерството на външните работи и какви са критериите, от които се е ръководело министерството при определяне кой точно да бъде съкратен? Такива съкращения предполагат да няма и да не бъдат предхождани или съпътствани от нови назначения. Има ли такива нови назначения, ако има - кога са извършени, по какви критерии и колко са те?
    Убедена ли сте, че няма да се наложи изплащането на значителни парични обезщетения на освободени служители, което, естествено, ще бъде извършено за сметка на българския данъкоплатец? Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Тодоров.
    Има думата госпожа Надежда Михайлова, министър на външните работи.
    МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Тодоров, уважаеми дами и господа! Питането на народния представител Иван Тодоров е по проблематика, която няколко пъти вече бе обсъждана в рамките на парламентарния контрол. По нея преди около месец разговаряхме продължително, включително и с участието на господин Тодоров, и в Комисията по външна и интеграционна политика. Темата бе обект на внимание преди време и в средствата за масова информация. Всички тези обсъждания дадоха възможност аргументирано да се отговори на традиционно високия интерес към структурните и кадрови промени в министерството. Друг е въпросът защо винаги подобно внимание се фокусира именно към Министерството на външните работи.
    Макар че повечето от поставените от Вас въпроси вече са изяснени, днес бих желала да отговоря на Вашето питане, господин Тодоров, от уважение към Вас като народен представител и като дългогодишен служител в Министерството на външните работи.
    Вярвам, че никой вече не оспорва необходимостта държавната администрация да се приведе в съответствие с изискванията на валутния борд, с подготовката на страната за пълноценно участие в европейската интеграция, с европейските стандарти. Това се отнася както за числеността на държавната администрация, така и за нейната ефективност.
    Искам да Ви уверя отново, господин Тодоров, че в Министерството на външните работи бе подходено много сериозно към решаването на този въпрос. Потърсена бе необходимата управленска логика, при това не само за да бъде изпълнено съответното постановление на Министерския съвет, което цитирахте, което ни задължаваше да предприемем определени действия. Стремежът бе също така да се постави началото на формирането на онзи кадрови потенциал на Министерството на външните работи, който да позволи да се решават ефективно дългосрочните външнополитически задачи, по които, както е добре известно, между политическите сили съществува консенсус.
    Определянето на конкретните щатове за съкращение целеше министерството да реализира пълноценно своите функции в условията на намалена численост. Същевременно промените не могат да се разглеждат извън контекста на необходимостта от изменения в структурата на министерството, която не отговаряше на променените външнополитически условия. В този смисъл с моя Заповед N З-196 от 19 септември 1997 г. бе утвърдена нова структура, която влезе в сила от 1 октомври 1997 г. Нашето разбиране е, че по този начин бе поставено началото на процеса на оптимизирането на структурата на министерството.
    Основната цел на този процес е да се осигури реализацията на трайните външнополитически приоритети на България, съдържащи се както в правителствената Програма-2000, така и ползващи се с консенсуса на политическия елит у нас.
    Конкретно по Вашето питане, господин Тодоров. От началото на месец октомври от Министерството на външните работи бяха съкратени 67 щатни бройки, от които 6 незаети, и бяха освободени 61 служители. Прекратяването на трудовите правоотношения на служителите бе извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, в изпълнение на Постановление N 335 на Министерския съвет от 20 август 1997 г. В 43 случая бе упражнено задължението на работодателя да извърши подбор. Тоест, съкращаването е засягало повече от една длъжност с еднородни трудови функции. И това е станало при спазване на изискванията на чл. 329 от Кодекса на труда.
    Обърнато бе особено внимание на квалификацията и нивото на изпълнение на възложената работа. Изхождаше се от спецификата на работата в Министерството на външните работи и способност за анализ за разработване на многовариантни решения на външнополитически ситуации и предлаганите управленски решения, оценка за перспективността на развитие на кадрите, тяхната квалификация и др.
    При извършените съкращения бяха спазени изискванията на чл. 333 от Кодекса на труда, установяващ специална закрила от уволнение. Прилагането на този текст от Кодекса на труда доведе до известно забавяне в изпълнението на заповедта за съкращение, което може би е създало впечатление за по-голям брой съкращения, отколкото са те в действителност.
    Служителите в Министерството на външните работи попълниха и декларации по смисъла на чл. 333, за да може работодателят да е известен за наличието на обстоятелства, при които законът предвижда специалната закрила, и да се съобрази с тях при прекратяване на трудовите правоотношения.
    Във връзка с бележката Ви, че извършените съкращения предполагат да няма и да не се предхождат от нови назначения, бих желала да обърна внимание на следния факт. Структурните промени се определят в немалка степен от новите външнополитически приоритети. Създадено бе едно ново управление, обогатиха се функциите на съществуващите. Това предполага и наличието на нови кадри с подготвеност по специфични въпроси.
    Съгласете се, но не е нелогично утвърдени и познати в международните среди специалисти по бившия Варшавски договор да работят днес по присъединяването ни към НАТО, а техни колеги, специалисти по бившия СИВ, да ни подготвят за членство в Европейския съюз.
    Изправени бяхме и пред необходимостта да се преодолее съществуващият дисбаланс между старши и младши служители, между старши и младши дипломати. Дори и в пресата се появиха данни, че на трима дипломати с ранг посланик в Министерството на външните работи се пада един дипломат с ранг аташе.
    Именно поради това проведохме конкурсите. Назначени бяха 10 млади дипломати в началото на месец август. Подобни конкурси възнамеряваме да превърнем в практика и принцип за назначаване в Министерството на външните работи. През месец септември по такъв начин бяха назначени и 5 специалисти-финансисти в управление "Финансово-счетоводно" и един юрист в управление "Правно". И в двете управления не са извършени съкращения.
    Що се отнася до изказаната от Вас, господин Тодоров, хипотеза, че можело да се наложи да се изплащат парични обезщетения на освободени служители, то тя е изцяло от компетенциите на правораздаването. Уверявам Ви за пореден път, че нашият стремеж е бил съкращенията да са изцяло съобразени с изискванията на закона. Ако в отделни изолирани случаи са допуснати несъответствия, то виновните за това длъжностни лица ще понесат и съответната отговорност.
    Уважаеми господин Тодоров, естествено е всеки отделен човек, правителство, организация да има различен подход при решаването на един и същи въпрос. Ние с Вас вече сме дискутирали темата на питането и сме единни в оценката, че промени трябва да има. Надявам се, че моят отговор Ви убеждава, че промените в Министерството на външните работи се извършват отговорно, в съзвучие със закона, че в тях няма каквито и да е предубеждения или безпринципност. В крайна сметка едва ли има по-заинтересован от мен човек за това Министерството на външните работи да бъде ефективно действащ механизъм и в него да работят действително най-качествените експерти и специалисти по различни външнополитически въпроси, без значение откога са в Министерството на външните работи. Защото именно опирайки се на техните компетентни оценки, министърът може да отговори пълноценно на задачите, които има да решава. И както с Вас сме единни по основните външнополитически приоритети на страната, така нека веднъж завинаги да бъдем единни и в това, че министърът може може би най-добре да прецени как и с кои кадри министерството да функционира оптимално. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Михайлова.
    Господин Тодоров, имате думата за два уточняващи въпроса.
    ИВАН ТОДОРОВ КИРИЛОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, госпожо Михайлова. Ще се възползвам от правото си на два бързи, кратки уточняващи, допълнителни въпроса.
    Първият е: склонна ли сте да приемете, че при освобождаванията има случаи на безпринципни и нерезонни решения и ако сте склонна, какво бихте направили за изправянето им?
    И вторият: предстоят ли нови освобождавания и назначения в Министерството на външните работи и ако предстоят, какви ще са принципите за извършването им?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Тодоров.
    МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин Тодоров, струва ми се, че доста ясно казах и в основното си изложение, че сме се съобразявали със закона напълно и там, където е имало някакви пропуски, междупрочем са разгледани няколко случая, в които е имало очевидно някакво недоразумение, и хората бяха възстановени на работа. Изхождаме изцяло от принципни съображения, а не от предварителна презумпция.
    Колкото до това дали се готвят нови съкращения, тези съкращения са регламентирани с постановлението, което беше прието, включително и по бройка, така че съкращения в този смисъл във Външно министерство не предстоят. Само това, което е предвидено в закона, ще бъде извършено.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Михайлова.
    Има думата господин Тодоров.
    ИВАН ТОДОРОВ КИРИЛОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
    Благодаря Ви, госпожо министър. Въпреки желанието ми не мога да бъда напълно удовлетворен от отговора Ви, тъй като някои неща в него ме притесниха.
    Ще дам само един пример - на трима посланици се пада един аташе. Това означава, че двама посланици трябва да ги няма. Не приемам и не разбирам такъв подход. Той страшно ме плаши и ми навява такива едни стари спомени, на които дори аз не съм бил съвременник.
    Твърдя, че моите бивши колеги от Министерство на външните работи сигурно без изключение през всичките тези дълги, нещастливи за тях години, през които се смениха много правителства и много министри на външните работи, с надежда очакваха нещата във ведомствата да станат така, че да не зависят нито от СДС, нито от БСП, нито от Евролевицата даже, а от принципно неоцветено законово решение - от Закон за държавния служител и Закон за дипломатическата служба. И там най-сетне да се въдвори атмосферата на приемственост, защитеност на знаещия и можещия, сигурност и принципност.
    Госпожо Михайлова, Вие се чувствате силна, нали? А имате и основания за това - вашата политическа сила спечели абсолютното мнозинство. България действително в никакъв случай не е в тази международна изолация, в която се намираше до неотдавна. Но аз си мисля, че когато един човек се чувства силен, когато като политическа сила имаш абсолютното мнозинство, тогава са налице несъизмеримо по-големи възможности да консолидираш, да интегрираш, да убеждаваш със силата и умението на управлението си, а не чрез силно оспорими административни санкции.
    И накрая, лично аз след като бях уволнен от Стоян Ганев и преживях насилие, упражнено срещу мен, и възможността да упражнявам професията си с полза за обществото и за самия себе си, дадох дума пред собствената си съвест при всички обстоятелства, с пълна мобилизация на човешките си и политически убеждения, според възможностите си да допринеса това повече да не се повтаря спрямо когото и да било.
    Затова, уважаема госпожо Михайлова, като министър на външните работи, имате в мое лице сърцата подкрепа, ако се стремите към яснота и прозрачност на критериите за упражняване на тази сложна, умна, ръководеща се от строги правила, представителна и тъй примамлива за лаици професия. За обратното се сетете сама.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Тодоров.
    Думата има министър Михайлова.
    МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
    Господин Тодоров, наистина тези думи, които казахте накрая, може би биха звучали много оптимистично, ако нямаше няколко факта, които все пак на фона на този дебат не мога да премълча.
    В началото, когато ми зададохте въпроса, Вие говорехте за лоялност и неподвластност на политическата конюнктура. Мога да ви уверя, че това е основното нещо, от което изхождам, защото много се коментира за професионализъм и можете да бъдете убеден, че аз съм човекът, който ще бъде изцяло в защита на професионализма, но искам да ми обясните простия факт - как си обяснявате професионализма на един човек, който шест месеца скри преписката за екстрадицията на Веска и Цецка Меджидиева от "Орион"? Този човек е работил 25 години във Външно министерство. Говорим за лоялност, за неподвластност на политическа конюнктура! Недейте да мерите нещата с различен аршин, защото Вие сте абсолютно прав, че не трябва да има политически чистки. И много добре знаете, че те не се провеждат във Външно министерство. И не бива политическата принадлежност, в случая и Вашата политическа принадлежност, да не Ви прави обективен към фактите, които Вие много добре знаете, защото хората, които ни представляват в чужбина, са хора, които ще работят и за вас, депутатите. Ние имаме интерес от силни посолства, защото тези хора ще улеснят и вашата работа, не само моята. Вие трябва да бъдете изцяло в подкрепата на това тези хора да работят за България, а не срещу България! И в това отношение, аз пак повтарям, Вие много добре знаете фактите и знаете, че за всеки един от хората, които са съкратени, аз винаги съм казвала, че мога да дам пълно обяснение какви са били мотивите. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Току-що обясних на господин Овчаров, че правилникът на Народното събрание не може да промени Конституцията и се надявам, че той го разбра.
    Преминаваме вече към отговори на заместник министър-председателя и министър на промишлеността господин Александър Божков.
    Има думата да развие своя актуален въпрос господин Иван Костадинов Иванов. Заповядайте.
    ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин заместник министър-председател! В отговор на моя актуален въпрос относно приватизацията на "Оргахим" АД, Русе, поставен на 14 октомври, Вие обяснихте, че наистина в тази сделка са нарушени много правила, направени са големи компромиси.
    Напомням, че подписването на сделката беше бавено шест месеца след решението на Министерския съвет, с което се определя за купувач "Химколор холдинг", Пловдив, като междувременно вие вкарахте приватизаторите в управлението на фирмата като представители на държавата, с което им дадохте възможност да защитят своите приватизационни интереси.
    От сключването на сделката изминаха вече повече от три месеца без да е осъществено никакво плащане. Многократно ви сигнализирах, господин заместник министър-председател, за нарушенията на закона и на принципите в приватизацията, извършени от Вас самия и от Ваше име при тази сделка.
    Първоначално Вие не се впечатлихте особено. Цитирам от стенограмата на Народното събрание от м. май:
    "Купувачът не е платил по една очевидна причина - докато под местно влияние се пречи на нормалното функциониране на предприятието, сделката не е нормално да бъде сключена. Сега ще има събрание, ще бъде избрано нормално, стабилно ръководство и сделката ще бъде приключена. И, дай Боже, да има повече такива сделки. (Ръкопляскания от мнозинството.)"
    Аз бих казал: дай Боже, повече да няма такива сделки, но знам, че Бог няма пръст в тази работа! Това зависи само от вас, от вашите желания и интереси.
    Развитието на сделката след това доказа пълната несъстоятелност на Вашите думи.
    Междувременно Вие като принципал не се заинтересувахте кои фирми се накачиха на входа и изхода, защо се влошиха икономическите резултати, защо фирмата плати десетки хиляди долара за международен одит на "Кей Пи Ем Джи" вместо това да направи клиентът. Защо с пари на фирмата се командироват хора в Съединените щати, за да уреждат финансирането на сделката?
    За тези действия няма аз да ви питам. Ще Ви питат стотиците работници и служители, които са акционери, в случая губещи, хилядите русенци, станали собственици чрез масовата приватизация.
    Направихте и още едно изключение от практиката, като не изискахте плащане 10 на сто в деня на подписване на сделката. Бяхте готов и неограничено време да бавите тази сделка, но стана някак си вече неудобно.
    С последния си отговор създадохте впечатление, че вече сте оценил грешките, няма да допуснете повече компромиси и ще застанете на страната на държавата, а не на страната на некоректния купувач. Определихте краен срок на плащане 28 ноември, като категорично заявихте, че няма да позволите нито ден закъснение.
    Във връзка с изложеното дотук Ви моля да отговорите на следния актуален въпрос: извършено ли беше плащането по сделката за приватизация на "Оргахим" АД, Русе, в определения от Вас допълнителен срок? Преведен ли е вече в държавния бюджет като неустойка за провалената сделка депозитът от 140 хил. щатски долара? Поканихте ли втория в класирането кандидат - работническо-мениджърския колектив, както постъпихте в сделката с "Димят", Варна, например и изобщо какви са Вашите решения за бъдещето на тази приватизационна сделка? Благодаря Ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
    Има думата господин Божков.

    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми господин Иванов, господа народни представители! Отговарям на въпроса на господин Иванов така, както ми е зададен. Той беше зададен в писмен вид така: извършено ли бе плащането по сделката за приватизация на "Оргахим" АД, Русе, в определения от Вас срок - 28.11.1997 г., ако не, защо сделката все още не е прекратена.
    Отговорът е: в определения краен срок за плащане по сделката за приватизация на "Оргахим" АД, 28.11.1997 г., договорената сума не е постъпила. В резултат на това договорът е прекратен, считано от 29 ноември 1997 г. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божков.
    Господин Иванов, имате думата за реплика.
    ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин Божков, от отговора Ви почти нищо не разбрах, тъй като не разбрах каква ще бъде процедурата по-нататък. Но доколкото на мен ми е известно, Вие вместо да се обърнете към втория в класирането и да вкарате в държавния бюджет тези милиони долари, решавате да откриете нова процедура, с което ще забавите сделката поне пет месеца и най-важното, ще дадете възможност отново на този купувач, който провали сделката досега, да участва.
    Аз не знам какво толкова силно Ви свързва с този купувач. Заинтересувах се от дейността на една софийска фирма, казва се "Асет-консултинг" ООД, регистрирана в Софийския градски съд с основна дейност консултации в областта на приватизацията. Прави впечатление, че който от кандидатите за купувач се е обърнал към тази фирма, след това е успявал в приватизацията. Вие ли сте лицето Александър Димов Божков, ЕГН 5108096260, прокурист-управител на тази фирма? И да не би случайно лицето Аделина Николова Божкова, съдружник на фирмата, да е Ваша съпруга? Аз се учудвам, че вие още сте в частна фирма, след като министър-председателят обяви, че всички министри вече са излезли, а още повече, че там е и Вашата съпруга. Не знам как се справяте с двете си роли - на заместник министър-председател, който управлява приватизацията и взема решения и на управител на частна фирма, който пък консултира купувачите. Чии интереси защитавате в тези търговски взаимоотношения? Аз мисля, че вече и децата на чуждестранните инвеститори знаят, че в България има някой си mr. Ten procent, или на български господин Десет процента. Аз не знам кой е той, но зная, че това е много опасно за България и знам, че отблъсква сериозните чуждестранни инвеститори. Мисля, уважаеми колеги, че този въпрос трябва да обсъдим тук, в българския парламент. Това е ваш проблем, господа управляващи. Иначе можете както и досега да стоите, да аплодирате изказванията на господин Божков за хубавата приватизация, която се прави в България, и да позволявате някой да продава построеното от всички за своя сметка. Благодаря ви. (Ръкопляскания от БСП.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
    Господин Божков има думата за дуплика.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители! Не бих искал да казвам уважаеми господин Иванов, защото това е най-малкото, което бих могъл да кажа за Вас след това, което казахте в момента. Ако правите проверка, правете я както трябва. Ако се опитвате да правите инсинуации в тази зала, внимавайте. Защото това, че сте народен представител, не Ви освобождава от моралното задължение да не изричате лъжи в тази зала.
    Няма никакво отношение и никога не е имало отношение - и Вие го знаете отлично - между "Оргахим", купувачите на "Оргахим" и фирмата "Асет". И това просто не може да бъде вярно.
    ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ, от място): Аз не съм го и казал.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Не го казахте, но чудесно го инсинуирахте.
    Второто, което би трябвало да проверите, е че с встъпването си в правата на народен представител от Тридесет и седмото Народно събрание съм напуснал тази фирма и съм предал управлението на друг човек, за което между другото има и съответни документи в банката, където се обслужва спесиментът, в съда и така нататък.
    Вторият въпрос, който вероятно не ви е било необходимо да проверявате, но е хубаво да проверите, е, че от 1995 г. фирмата "Асет" не е осъществявала никаква дейност, изобщо не осъществява дейност, през нея не са минавали никакви средства, което може да проверите и в данъчното, тя практически не съществува. В тази фирма дейност не се извършва, тъй като работещите в нея практически вече не работят там. Тя е останала регистрирана в съда по естествения път на регистрацията и толкоз. Ако някой ден напусна държавното поприще, ако се върна отново в частния бизнес, може би ще възстановя отново дейността на фирма "Асет" и ще бъда щастлив отново да работя в частния бизнес, където съм работил смятам достатъчно добре в продължение на повече от година. Няма нищо лошо в това някой да работи във фирма. Аз мисля, че Вие също, ако Ви стигат силите, някой ден ще работите в частна фирма, а няма да лежите на държавната ясла. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божков.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Следващият актуален въпрос е от народните представители Йордан Соколов, Теодосий Симеонов, Дянко Георгиев Марков и Найден Зеленогорски относно положението в "Плама" ЕАД, Плевен, към господин Александър Божков, заместник министър-председател и министър на промишлеността.
    Господин Симеонов ще зададе въпроса. Имате думата.
    ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ (СДС): Уважаеми господин министър! На 5 септември 1996 г. в Агенцията за приватизация беше подписан договор за продажба на "Плама" ЕАД, град Плевен на "Евроенерджи холдинг" ООД. В продължение на повече от една година купувачът не успя да осигури: споразумение с кредиторите за уреждане на задълженията на дружеството, оборотни средства за работа на рафинерията, възможност рафинерията да работи в съответствие с изготвената от купувача бизнеспрограма.
    Неотдавна се стигна до напрежение в колектива на "Плама" ЕАД, блокиране на предприятието от работниците и обявяване на гражданско неподчинение.
    Господин министър, нашият актуален въпрос към Вас е: как се е стигнало до подписването на договор за продажба, какви са условията по него и какви мерки предприема правителството за решаване на този проблем?
    На 8 декември народните представители, които сме задали този актуален въпрос, направихме среща с част от протестиращите в "Плама". Нещата са изключително тревожни. Някой инспирира напрежение. Някой заблуждава обществеността, че правителството има вина за всичко това. Моля за Вашия отговор в този аспект.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Симеонов.
    Господин вицепремиер, имате думата.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Въпросът на народните представители от Плевен съдържа на практика три отделни въпроса, на които ще се опитам да отговоря последователно. За съжаление често ми се налага да отговарям за много тежки икономически и социални проблеми, създадени от предишното правителство. Такъв е проблемът "Плама".
    Миналата година тук, в Народното събрание, много мои колеги, а и аз също като депутат от опозицията предупреждавахме за опасността "Плама" да бъде окончателно съсипана. Днес, 14 месеца по-късно, възможностите Плевенската рафинерия да бъде спасена и да заработи нормално са съвсем ограничени.
    Как се стигна дотук? Нека първо да отправим поглед към историята на приватизационната процедура.
    "Плама" ЕАД е включена в списъка на предприятията, определени за ликвидация, съгласно решение на Министерския съвет от 15 май 1996 г. Нали помните онзи прочут списък на Гечев с 64 предприятия, които непрекъснато се променяха и които така и не бяха ликвидирани от правителството на БСП. Първата птичка, която отлетя от списъка беше "Плама". Предложението за приватизация на "Плама" ЕАД идва веднага след съставянето на списъка от страна на Агенцията за приватизация, тъй като имало заявен инвеститорски интерес.
    Отдел "Правен" на Агенцията за приватизация дава на 14 юни 1997 г. становище по правния анализ на дружеството, в което се посочва, че няма пречки за откриване на процедура за приватизацията му и че може да бъде възложена оценка, паралелно с която следва да се изяснят съществуващите правни проблеми. Някой много бърза, за да не допусне ликвидацията на "Плама". Тоест, отварянето на чекмеджето с тайните около ограбването и съсипването на рафинерията. Кой е този някой, ще стане ясно след малко.
    Препускането в надпревара с времето започва с решение от 15 август - аз ще ви моля да следите внимателно датите, тъй като те са изключително интересни - с което Министерският съвет одобрява предложението на агенцията за приватизиране на "Плама" ЕАД - Плевен. А пък Агенцията за приватизация открива процедура за приватизация със свое решение от следващия ден - 16 август, което е обнародвано на 30 авагуст. С решение на Агенцията за приватизация от същия този ден - 16 август, обнародвано обаче 7 дни преди другото, т.е. на 23 август, е определен метод - преговори с потенциален купувач. От бързане първо се определя методът, а после се открива процедурата.
    Три дни по-късно, на 19 август, е публикувана във вестник "24 часа" обявата за конкурс за възлагане оценката на дружеството с краен срок за депозиране на офертата ни повече, ни по-малко от 3 дни. Тоест, до 21 август в 12,00 ч. "Денев консулт" ООД печели конкурса и оценителският екип представя на Агенцията за приватизация - кога мислите? - след 6 дни, на 27 август, предварителен доклад за оценката на дружеството, приет с протокол от комисия на Агенцията за приватизация и с условия пълният доклад да бъде внесен в агенцията до 15 септември.
    Поради краткия срок, в който е подготвен допълнителният доклад, и липсата на актуална информация за точния размер на задълженията на "Плама" към кредитори, оценителският екип не е отразил всички задължения на дружеството. Агенцията е изискала справки за точния размер на задълженията на "Плама" и е продължавала безсмислено да ги получава месеци наред след подписването на приватизационния дговор.
    Сега да видим какъв е инвеститорският интерес и ходът на преговорите.
    По данни на Агенцията за приватизация интерес към "Плама" ЕАД са заявили следните потенциални купувачи: "Евроенерджи холдинг" ООД - град София; "Global Oil Ltd" - Съединени щати, "Elfinko" - Франция. Потенциалните купувачи са поканени - тук пак ще ви моля да внимавате вече не само за дататие, но и за часовете - в Агенцията за приватизация по телефона на 15 август, забележете, един ден преди 16 август - деня на взимането на решение за приватизация от правителството и агенцията. Те са поканени съответно в 10,00 ч., 14,00 ч. и 16,00 ч. за разговори. Тогава ги уведомяват, че крайният срок за подаване на оферти е следващият ден - 16 август, 15,00 ч. Двама от потенциалните купувачи "Global Oil Ltd" - Съединени щати, и "Elfinko" - Франция, са заявили естествено, че времето за подготовка на офертите е крайно недостатъчно. Единствено "Евроенерджи холдинг" е потвърдил готовността си за участие. Трите двустранни протокола от разговорите са утвърдени от изпълнителния директор на Агенцията за приватизация Веселин Благоев.
    Сега искам да ви прочета един интересен текст от заседанието на Министерския съвет от 2 септември, когато в Министерския съвет се разглежда сделката за "Плама". Какво казва на това заседание министърът на промишлеността Любомир Дачев:
    "Аз предлагам да приемем това предложение, тъй като друг вариант просто нямаме. Това е една огромна мощност, скъпоструваща и ако трябва да я затворим, да я ликвидираме, е много по-неизгодно, отколкото да опитаме тя да произвежда и да може да се съживи."
    Офертата на "Евроенерджи" я имаме вече 3 месеца - това е на 2 септември. Процедурата е обявена на 16 август. Офертата на "Евроенерджи" и правителството я има вече 3 месеца. Тя е много подробна. Първоначално се предвиждаше изплащане в продължение на 10 години. Сега, след разговорите с агенцията, този срок е намален двойно - на 5 години.
    Имаме известни опасения, че няма откъде да намерят средства, за да започнат работа. Това, което каза и Благоев, е:   "Днес представиха писма от три банки - швейцарска, руска и холандска, които гарантират по 20 млн.долара кредитна линия. При това положение считаме, че има голяма надежда, за да можем да излезем от изключително тежкото положение.
    Жан Виденов: Не знам.
    Любомир Дачев: Друг вариант засега просто няма.
    Жан Виденов: Другият вариант е да го затворим.
    Любомир Дачев: Това може да го направим по-късно, като видим, че не тръгне."
    Продължавам с историята на приватизацията.
    На 30 август двете страни парафират проектодоговора. Той е внесен за одобрение в Министерския съвет на 2 септември 1996 г., след като същият ден е бил одобрен от Надзорния съвет на агенцията. На специално закрито заседание, от което ви четох и извадка - между другото стенограмите са разсекретени по съответния ред и затова мога да ви ги чета днес - Министерският съвет прави забележки и връща проектодоговора в Агенцията за приватизация за корекции. След малко ще видим какви са забележките.
    На 3 септември екипът на агенцията и представители на "Евроенерджи" за един ден обсъждат, отразяват и парафират направените забележки. Новият проектодоговор е внесен веднага за одобрение от Министерския съвет и на 5 септември е гледан пак на закрито заседание. След одобрението на Министерския съвет договорът е подписан същия ден - 5 септември - от двете страни.
    Какви промени са направени през периода от 2 до 5 септември по същността на договора, по препоръка на кабинета на Жан Виденов?
    Проектът на договор, предложен на Министерския съвет от Веселин Благоев на 2 септември и съгласуван между купувача и продавача, все пак спазва известно приличие и съдържа няколко условия за прехвърляне на правото на собственост върху 75 на сто от акциите на "Плама".
    Първо. Заплащане на покупната цена, обърнете внимание, от 61 млн. 756 хил. 200 лв. или по 12,41 лв. на акция. Само за сведение, в същото време "Плама" води дело срещу кандидат-собственика си за 155 млн. 775 хил.лв. Не искам да коментирам.
    Второ. Предоставяне от "Евроенерджи" на Агенцията за приватизация в 3-месечен срок - това изискване, което "Евроенерджи" е потвърдила с подписа си - в 3-месечен срок от влизане на договора в сила, подписани неотменяеми споразумения с кредиторите за уреждане на задълженията на дружеството, посочени в приложен списък или предоставяне от "Евроенерджи" на Агенцията за приватизация в 3-месечен срок от влизане на договора в сила подписано споразумение с одобрена от Агенцията за приватизация българска държавна финансова институция, която да поеме неотменяемо задължение за уреждане дълговете на дружеството, посочени в приложен списък, по пътя на консолидирането им чрез изкупуване. "Евроенерджи" се съгласява в 3-месечен срок да уреди дълговете. Агенцията също се съгласява и го внася в Министерския съвет.
    Освен това, агенцията и "Евроенерджи" се съгласяват, в случай че купувачът не подпише и представи в Агенцията за приватизация гореподписаните споразумения с кредиторите в посочените срокове, действието на договора да се прекрати. Всички останали доказани задължения, извън изрично посочените, остават в дружеството. Купувачът е съгласен с това и се задължава да осигури изплащането им.
    Четвърто. Купувачът приема отново в този договор, който е подписал, да закупи 75 на сто от дружеството ведно с всички негови изискуеми и ликвидни задължения, известни към датата на подписване на договора, както и с всички останали задължения, доказани по съответния ред. Купувачът поема задължение за осигуряване на оборотно 40 млн.долара и инвестиционно до 12 млн.долара финансиране на приложената към договора 5-годишна комплексна програма за дейността на дружеството, чрез които "Плама" ще бъде в състояние да извършва производствена и търговска дейност. Окончателният вариант на подписания от двете страни договор, след отразяване забележките на Министерския съвет, придобива следния вид: единствено условие за прехвърляне на собствеността върху акциите на дружеството е заплащането на договорената цена от около 60 млн.лв. Условията и сроковете за постигане на споразумение с кредиторите, при които договорът се прекратява, отпадат. Клаузите за осигуряване на оборотно и инвестиционно финансиране и тези за погасяване на кредитите са запазени, но не са условия за прекратяване на договора при неизпълнение и не са ограничени със срокове. Ето така е сключена сделката.

    Логичен обаче е въпросът - защо за 3 дни от проектодоговора са извадени клаузите, в които купувачът на "Плама" "Евроенерджи-холдинг" се задължава да се договори с банките-кредиторки в определен срок? Защо е зачеркната и клаузата, че ако купувачът не уреди дълговете на рафинерията, сделката се разваля? И защо ангажиментът за осигуряване на 40 млн. долара оборотни средства не е свързан с никакви срокове и санкции?
    Отговор ни дават отново двете стенограми. Там става ясно кой и как променя договора. Чета ви едно изключително интересно изказване, направено не от друг, а от министъра на финансите в правителството на Жан Виденов, Димитър Костов.
    "Димитър Костов: Искам да поставя сега един въпрос, за да може да се огледа за четвъртък. Интересува ме следното. Вътре пише, че акциите се предоставят, т.е. реално се встъпва в правата на собственост при две условия. Първото е да платиш 60-те милиона. Второ обаче е да се постигне споразумение с кредиторите в рамките на 3 месеца. Значи ли това, че ако не постигнем товаспоразумение в рамките на 3 месеца, ще върне предприятието да го закриваме? На всичкото отгоре пише, че задълженията, произтекли за този период си се натрупват там и си остават към предприятието. Това е чл. 19. Не е ли по-добре при това положение да не поставяме такива условия? Алтернативата е закриване на предприятието, да си му дадем акциите и да се оправя и да поеме целия ангажимент.
    Жан Виденов: Разбира се.
    Веселин Благоев: Разбира се, ние разглеждахме единия и другия вариант. За нас е безспорно, че трябва да намерим начин преди джиросването на временното удостоверение преди прехвърлянето на собствеността да накараме купувача да изпълни поредица от задължения, които ще го направят активна страна в този процес. Той трябва да вкара тези 40 млн. долара оборотен капитал, трябва да изпълни поетите си задължения, важни за нас от гледна точка на кредиторите. Иначе всеки един може да се яви като потенциален купувач и да поеме собствеността с какви ли не обещания още в първия ден след подписването на договора и след това да не изпълнява тези ангажименти. В този смисъл ние имаме двустранно споразумение. Купувачът го приема и ние го приемаме, че в рамките на тези 3 месеца ще предоговори с кредиторите задълженията по начин, удовлетворяващ кредиторите, и разбира се, и него. Ако това не стане и се види, че предприятието просто няма начин да бъде спасено, естествено че ще се отиде до ликвидация като един единствен вариант.
    Жан Виденов: Тая работа няма да стане така.
    Веселин Благоев: Ако той обаче намери начин да предоговори, което ние вярваме, защото има предварителни достатъчно сериозни сондажи, вярваме, че кредитирането на операцията в значителна степен е осигурено, то съществува възможност под пресата на прехвърлянето за временното удостоверение той да поеме финансови и други ангажименти, които са достатъчно съществени, за да може да се откаже по-нататък от тях.
    Жан Виденов: Не, абсурд е, ако ще ни връщат предприятието обратно. Ние моментално ще го затворим и ще продаваме имущество. Разберете се ясно с него по този въпрос! Това е недвусмислено.
    Веселин Благоев: Той трябва да предоговори с кредиторите. Как да се разберем?
    Жан Виденов: Това си е негова работа. Второ свиневъдство в Пловдив на нас не ни е нужно. Няма да я бъде. Вие се оправяйте! Да ни го връщат за ликвидация, това няма да го бъде. Даваме рафинерия, а не свинекомплекс.
    Веселин Благоев: Но чакайте, моля! Има предоговаряне на условията с маса кредитори.
    Жан Виденов: Тогава ще фалира той, като не ги е предоговорил. Какво значи това?
    Веселин Благоев: Не може да направи допълнителни задължения. Почти всичко е ипотекирано в тази "Плама". Попитайте и Владимир Жиглов, който може да ви каже, че те са ипотекирали половината имущество в банка "Биохим". Допълнително да затлачат предприятието? Те не могат да направят това. Могат те да умрат, защото са длъжни да осигурят оборотния капитал и други условия, за да раздвижат рафинерията. Тя не може да работи.
    Жан Виденов: Още сега обявете, че това не може да стане и няма да си говорим за ликвидация. Ние не сме професионалните ликвидатори на България. Ще си го вземат и ще фалират с него. Като не става - не става. Това е положението, друго няма."
    Това е стенограмата от втори. Когато на пети се разглежда отново договорът - няма да ви чета доста пиперлии изказвания от стенограмата, но ще ви прочета само няколко интересни момента - води се спор отново за някои от задълженията на купувача, които Веселин Благоев е успял да запази в договора.
    "Веселин Благоев: Например в новия договор, чл. 23 пише: "Купувачът се задължава в срок от 5 години след влизане в сила на договора да не позволява извършването на разпоредителни сделки с недвижими имоти, представляващи повече от 25% от балансовата им стойност към 31 юли 1996 г.
    Жан Виденов: Би ли ни казал какъв е смисълът на това изискване? Как ще се справи като не продава?
    Веселин Благоев: Приемаме, че тази претенция отпада. Договорихме се с купувача, той се е съгласил.
    Жан Виденов: Имам чувството, че вие търсите поводи да развалите договора в един бъдещ период. Вие - Агенцията за приватизация! За какво са ви тези изисквания? Той трябва да продаде половината земя, за да си оправи скапаното предприятие.
    Веселин Благоев: Инсталацията е скъпа.
    Жан Виденов: Какво като е скъпа, предприятието е пропаднало. Някакви мърляви 60 млн. лева. Ако не ви ги предадат, ще развалите договора.
    Веселин Благоев: Няма да го развалим. Като Ви казвам, че няма - няма. (Смях и приятно оживление в залата.) Направили сме договор. Разбира се, перфектно нещо няма, освен Клаудия Шифър. (Смях и приятно оживление в залата)
    Жан Виденов: 60 млн. лева? А стойността на сделката е 30 млрд. лева дългове. Стига сме говорили празнодумие."
    Веднага след това Веселин Благоев отново се опитва да вмени в задължения на "Евроенерджи" някакви задължения.
    "Моля да видите и чл. 16! Двете страни се споразумяват купувачът да закупи в едно всички негови ликвидни изискуеми задължения, установени към момента на подписването на договора, както и всички други задължения, доказани по съответния ред, които ще бъдат изплатени с производствени и търговски - прехвърляме го с всички задължения."
    Атанас Папаризов се опитва най-нормално да зададе един въпрос: "Отпаднали ли са сроковете? За това в чл. 17 пише...", при което Веселин Благоев го прекъсва: "Димитър Костов поиска да отпаднат. Махнахме ги."
    Атанас Папаризов: "Ако са технически, значи затова са отпаднали."
    Вие виждате един несъмнен факт, който изобщо не подлежи на коментар - че "Евроенерджи", заедно с агенцията, са постигнали двукратното споразумение за ангажименти на "Евроенерджи" по сделката, след което едностранно, без намесата на "Евроенерджи" и със съпротивата на Агенцията за приватизация тези задължения на "Евроенерджи" са били отхвърлени от членовете на правителството начело с Жан Виденов. Това са фактите.
    Последиците от този неизгоден за държавата и за работниците от предприятието приватизационен договор са, че и досега "Евроенерджи-холдинг" не е осигурил оборотни средства за доставка на нефт и неговата преработка. Рафинерията не работи, от което губи бюджетът, губят кредиторите, губят работниците във фирмата. Никой вече не може отговорно да заяви, че рафинерията ще може технологично да бъде пусната да работи отново.
    Отношенията между "Евроенерджи-холдинг" и "Плама" са още от 1992 г. Холдингът доставя суровина на рафинерията. За периода ноември 1993 - септември 1994 г. той доставя 9 танкера суров петрол, който се е плащал в левове или в нефтопродукти. За нефтопродуктите "Евроенерджи" дължи акциз, който не плаща. В резултат "Плама" се задължава към бюджета с невнесен акциз и невнесено ДДС.
    Ревизия на Плевенското териториално управление "Държавен и финансов контрол" през 1994 г. установява, че към 31 март 1994 г. "Евроенерджи-холдинг" дължи 83 млн. 816 хил. 645 лева на "Плама". Това е 1994 г. Вие знаете тогава колко струваха левовете.
    На 2 октомври 1995 г. "Плама" подава иск за 155 млн. 775 хил. и 107 лева. Софийският градски съд завежда дело срещу холдинга. Съдът уважава исковата молба и дава ход на делото през октомври 1996 г. "Евроенерджи" не обжалва. Естествено, по това време вече "Евроенерджи-холдинг" е собственик на 75% от "Плама". В приватизационния договор пише, че няма искове, дела, съдебни решения срещу купувача, въпреки че делото "Плама" срещу "Евроенерджи" по това време не е било приключило. Виденовата приватизация дава своя принос към световните куриози - длъжникът купува кредитора си.
    Със спешната псевдоприватизация на "Плама" се търси още един ефект, който може поне да бъде използван за аргумент пред собствената политическа сила. По това време социалистическото правителство току-що е гушнало първия транш по споразумението с Международния валутен фонд, който му е осигурил още няколко месеца живот. Поел ангажимент за приватизация и ликвидация и със скоротечната сделка с "Плама" се надява да изпроси още една порция живителни долари.
    Има още много съмнителни обстоятелства около сделката. Не ви говорих нищо за кредиторите на "Плама". За най-големия кредитор банка "Биохим", начело на която седи тогава виденовият съветник Жиглов, за кредитора Първа частна банка, ръководена от безславния социалистически кандидат-кмет Йосифов, за кредитора ТС "Банк" и нейните шефове, сега клиенти на прокуратурата, за кредитора "Минералбанк" - отдавна фалирала, за най-загадъчния кредитор "Евроенерджи". За потъването на всички тези кредити, незнайно къде. Но ще спра с историята дотук. По-важно е какво е положението на "Плама" днес и какво може да се направи утре за спасяването й.

    Днес се сбъдва това, което Виденов пророчески е заявил на 2 септември миналата година, чухте го преди малко - той не иска да бъде професионален ликвидатор и предпочита някой друг, например "Евроенерджи", да вземе "Плама" и да си фалира с нея.
    Сега финансовото състояние на дружеството е изключително тежко. Към 30 април 1997 г. натрупаните задължения са около 150 млрд.лв. За миналата година финансовата загуба на "Плама" е 8,5 млрд.лв., като 5 млрд.лв. от тях са натрупани след като е сключена приватизационната сделка. От 1996 г. "Плама" не погасява и задълженията си към ДФРР в размер на 11 млн.долара, които дотогава поне е обслужвала редовно. Междувременно, някои от най-големите банки-кредиторки на рафинерията фалираха една след друга.
    Останала само с 25 на сто собственост - "Плама", държавата не може да влияе върху управлението на дружеството и това е очевидно.
    Например на общо събрание на акционерите на 6 октомври т.г., въпреки че държавният представител гласува против, бе взето решение да се увеличи капиталът на дружеството под условие. Как се увеличава, според Вас, капиталът на дружеството чрез апорт на вземане на "Евроенерджи" от "Плама" в размер на 45 млрд.лв.? Интересно е какво би спечелила "Плама" от такъв апорт на вземане?
    Какво може да се направи оттук нататък? Първият вариант е да се развали приватизационната сделка. Това означава, че сегашният собственик "Евроенерджи" - холдинг ще се измъкне от отговорността да плаща дълговете на рафинерията, които са натрупани и с неговата помощ. Цялата тежест на дълговете ще се поеме отново обратно от държавата, с други думи, от българските данъкоплатци. На всичко отгоре сегашният собственик изведнъж ще се появи в ролята на кредитор на "Плама" и ще предяви претенции заедно с останалите кредитори, да не говорим, че развалянето на приватизационни сделки, особено в такъв мащаб, по никакъв начин не подобрява инвестиционния климат в страната.
    Втората възможност са кредиторите, които в мнозинството са държавни банки, те да потърсят правата си в съда, като поискат несъстоятелност на дружеството. Сега "Плама" е неплатежоспособен длъжник. Банките-кредиторки могат да се обединят в комитет на кредиторите, да изготвят оздравителна програма за дружеството и да търсят възможности за финансиране и за изплащане поне на част от дълговете на "Плама", включително и чрез продажба на рафинерията на стратегически инвеститор.
    Доколкото основни кредитори на "Плама" са бюджетът, Държавният фонд за реконструкция и развитие и държавни банки, правителството не може да гледа безучастно доунищожаването на втората по големина българска рафинерия и безнаказаното изпаряване на милиони долари.
    Агенцията за приватизация вече започна действия, с които се търси възможност да бъде принудена "Евроенерджи" да изпълнява договорните си задължения. Започна търсенето на съвсеместни решения между Министерството на промишлеността, Министерството на финансите и държавните банки-кредиторки.
    Министерството на промишлеността на Република България не е министерство само на държавните предприятия. Затова, независимо кой е собственик на "Плама", ние сме длъжни да се ангажираме с намирането на удовлетворително решение както на технологичния финансов проблем, така и на големия социален проблем на град Плевен.
    Мога да ви уверя, че всички наши действия, за разлика от изпълненията на нашите предшественици, ще бъдат прозрачни, законосъобразни и в интерес на българските граждани. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божков.
    Имате думата за реплика, господин Симеонов.
    ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ (СДС): Аз няма да отправя реплика към господин Божков. Този отговор ме удовлетворява напълно и дай Боже да е бил чут от тези, които са заинтересовани за съдбата на "Плама".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Симеонов.
    Следващият въпрос е от народния представител Александър Каракачанов към господин Васил Гоцев, министър на правосъдието и правната евроинтеграция.
    АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Уважаеми господин министър! Известно ли Ви е, че, първо, даденото от Вас разпореждане за назначаването на осем допълнителни нотариуса в Софийската нотариална служба, които да изповядват сделки, не е спазено практически?
    Второ, че е спряло даването на часове за извършване на сделки във вторник, 2 декември 1997 г., в 11,00 ч., след като граждани и адвокати са се редили в продължение на повече от десет дни и са се записвали и чакали ежечасно пред Нотариата, установявайки денонощен ред, за да получат часове, за да бъдат обслужени гражданите, с оглед на Вашата заповед всички сделки на граждани до края на годината да бъдат изповядани.
    Трето, че не всички от сегашните нотариуси - двадесет на брой, в Софийска нотариална служба извършват сделки, а се подготвят най-вече за частната си практика.
    Четвърто, че не са назначени и допълнителните осем нотариуса за страната, включително и в нотариалните служби в Перник и Радомир, които да изповядват сделки, а не да правят заверки и че гражданите биват връщани след прочитане на обявленията по вратите, че часовете за сделките до края на годината са изчерпани.
    Пето, че изложеното в предаването "Открито" по канал 1 от БНТ от 2 декември 1997 г. относно положението в Софийския нотариат не разкрива действителната обстановка.
    Какви мерки ще приеме министерството и Вие лично? Като министър каква заповед ще издадете, за да се нормализира създаденото обществено напрежение, да не се пречи на стопанския оборот с оглед постъпления към бюджета на държавните и местните такси по сделките?
    Господин министър, една добавка, този въпрос е зададен преди десет дни, не можахме да реагираме за съжаление по-рано да бъде отговорено на него, но искам само да добавя, че напрежението в крайна сметка, макар и надявам се оттогава някои неща да са се променили с Ваша помощ, остава. Даже онзи ден, по моя информация, е имало сбиване пред Нотариата.
    Така че аз искам да приемете моя въпрос не като въпрос на представител на опозицията, а просто на човек, който е загрижен за едно обществено напрежение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Каракачанов.
    Господин министър Гоцев, имате думата.
    МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Каракачанов, уважаеми дами и господа народни представители! Преди да дам един изчерпателен отговор на всеки един от въпросите, бих искал да ви кажа, че боравите с данни, които не са верни. Това е съвсем нормално, не че Вие искате да кажете нещо, което не е така, но не е лесно човек да се добере до точни цифри и данни, когато не е вътре в системата.
    Второ, поради това, че Вие не сте работили никога като съдия или адвокат, вероятно не знаете, че за извършването на една сделка е необходимо време. Аз, като адвокат от четиридесет и толкова години, мога да Ви кажа, че един нотариален акт, за да бъде прегледан от един нотариус, гледам, че колегата Гиньо Ганев клати потвърдително глава, някога са необходими час и повече от час, защото трябва да се проверят всички документи добросъвестно, да се легитимира собствеността, да се разговаря с тези, които представят документите, а някога на нотариуса нещо не е ясно. Ако се продава или дарява един апартамент в панелен имот, където нещата са съвсем прости и ясни, както и да бъде, не може да стане по-малко от десетина до петнадесет минути. И понеже сделки има и такива, и такива, повече от очевидно е, че не може да се сложи някаква норма, както например на един, който работи на конвейер, и казва, че за толкова време може с матрицата да направи толкова неща.
    Това не е вярно, че съм издал заповед, с която съм задължил нотариусите до края на годината да свършат всички сделки, защото това е технологично невъзможно във времето, като се има предвид броят на хората, които идват.
    И още едно нещо искам да ви кажа. През тези четиридесет и толкова години, които съм адвокат, а и всеки, който е имал работа със съда, знае, че месец декември е месец на страшно напрежение пред нотариусите. Навремето, заради това, че така наречените "бирнически удостоверения" бяха заплатени данъци предшестващата година, хората си платили данъците към март и не биха желали да отидат януари, за да трябва да платят данъците и за следващата година, за да извършат сделката.
    И тогава беше приета една практика, която аз проверих в закона онзи ден - дали може да я използваме, тъй като получих в този смисъл едно запитване от ръководителката на нотариуса в София: дали може да се сметне, че съобразно таксите подаването на молбата вече да прави, че си извършил процедурата. Направих пълна проверка и видях, че това не може да стане. Ние можем да приемаме молбите, можем да им даваме номера - и в това отношение е моята заповед, за да се свършат. Да се приемат молби и за догодина, за януари и февруари - дотогава, докогато хората ги подават. Но всяка молба ще бъде разгледана внимателно от нотариуса тогава, когато технологично има време.
    Като говоря всичко това, недейте мисли, че защитавам опашките пред нотариуса или резигнацията на някои нотариуси да извършват своите задължения. Това не го правя. И в това отношение спечелих и несимпатиите на много нотариуси.
    Колкото се касае до опашките, направих това, че вече, струва ми се, че от днес, работи сградата на "Позитано" 22, където ние дадохме - не са много, но са пари - около 1 млн. лв., за да направим охранителни инсталации, което стана с доброто съдействие на председателя на Върховния касационен съд, който предложи да помогне на гражданите с тази сграда и сега вече нотариални действия се извършват на две места. Мисля, че вече днес се извършват. Едното е там, където е Нотариатът - на "Граф Игнатиев", другото е на "Позитано" 22, където е страдата на бившия Държавен арбитраж и третото отделение на Върховния касационен съд. Ще видим дали и нея да не я вземем предвид, когато се прави Апелативният съд.
    И още едно нещо, преди да започна подробно да Ви отговарям. Ето, тук има много колеги юристи, но примерно - понеже срещу мен стои господин Ганев, който има и практика, ако той стане нотариус, убеден съм, че няма да може да върши добре нотариална работа, защото никога не е вършил нотариална работа, макар да е отличен юрист, да познава добре работата. Той няма да ми се разсърди, защото смятам, че ще потвърди това. Той познава работата между държавните предприятия, тъй като дълго време е работил като специалист в тази област, познава облигационното право, но типичното нотариално право го познава онзи, който дълго време е имал работа с вещно право и е вършил нотариална работа.
    Така че тези съдебни кандидати, които аз ги командировах, на тях не можем да поверим да прехвърлят собственост на недвижими имоти, защото просто и при най-доброто старание, не могат да го правят. С много резерви и с много риск от моя страна командировах съдии-изпълнители да вършат тази работа, като подбирах хора, които дълго време в своята практика са имали досег до нотариална работа. Това, което ние облекчихме с допълнително дадените места, то е да се отнеме от нотариусите заверката на подписи. Аз ще ви дам цифрите, те са много и това много облекчава опашките. И също заверката на договори, за които се иска нотариална заверка за прехвърляне, каквито са моторните превозни средства. Така стоят нещата, с едно малко обяснение към всички вас и към господин Каракачанов, без да кажа, че той е, така да кажа, недобросъвестен. Напротив, той е загрижен за гражданите така, както всички са загрижени. А че няма политически цвят в тази работа, се вижда и от това, че и от левицата, уважавани от мен колеги, гласуваха за измененията в Закона за нотариуса, така, както между нашите колеги имаше резерви по някои неща. Всички ние се стремим към едно - да се прехвърля собствеността законно и гражданите да не бъдат ощетени.
    А сега по Вашите въпроси - конкретно.
    По първия Ви въпрос. Всички мои разпореждания във връзка с подобряване организацията на нотариалната дейност до този момент са изпълнени. Няма нито едно, което да не е изпълнено. В Софийска нотариална служба са командировани четирима съдия-изпълнители от 28 ноември 1997 г. до 12 декември 1997 г., докогато е изготвен отговорът. Двама от тях извършват нотариални заверки и договори за продажба на моторни превозни средства, а двама изповядват сделки. Тези, които съм преценил - все пак като адвокат имам поглед върху хората, това поне мога да го правя от мястото, на което съм, и съм дал на тези, за които знам, че могат да го правят. Не чакам някой да ми го каже, а поради дългата си практика го знам и го правя сам.
    По този начин вместо 16 нотариуса, колкото са с оглед, че има болни, има някои, които не са на работа, сделки изповядват 20 нотариуси-титуляри и 2 съдии-изпълнители, а нотариални заверки извършват 2 съдии-изпълнители, тоест за подписи. В нотариалното деловодство оказват помощ още 6 съдебни кандидати. От 15 декември 1997 г. са командировани в Софийската нотариална служба още 5 съдии-изпълнители и 2 деловодителки. Искам да ви кажа, че там, на "Позитано" 22, не може да се извършват прехвърляния на имоти, защото регистрите не можем да ги изнесем от едното място на другото. Трябва да бъдат на едно място. Част от нотариалната дейност - тук сме казали, че ще бъде прехвърлена, тя вече се прехвърля на ул. "Позитано" 22. Сделки се извършват по часови график, съставен от 24 ноември 1997 г. до 2 декември 1997 г. за 16 нотариуса. От 2 декември до 5 декември е съставен допълнителен график на още 4 нотариуси-титуляри и на двамата командировани съдии-изпълнители. Графиците на общо 22 нотариуси са попълнени до края на 1997 г. Аз ще ви го покажа и по време как е.
    С писмо от 9 декември е разпоредено на ръководителя на Софийската нотариална служба да се образуват нотариални дела и състави график за извършване на сделки и за месец януари. Но това не значи, че сделката ще се антидатира. Значи, че просто отсега човек ще си знае, че на тази дата през януари може да отиде, като си плати таксите, да си извърши сделката. По така съставените списъци за изповядването на една сделка се предвиждат тези 15 минути. Често сделките са с правна и фактическа сложност, изискващи повече време за проучване на казуса и за проверка на приложените документи към нотариалното дело. И сега ще ви кажа: за три дни - 8, 9 и 10 декември са дадени номера на 1200 души. Изповеданите сделки с недвижими имоти за това време са 1600. Значи разчетът, който е направен, е бил още повече скъсен поради работата на нотариусите. Извършени са обстоятелствени проверки, разпитват се свидетели, за да се каже - това значи обстоятелствена проверка, дали един човек повече от определени години е владял имот - 45 и са заверени 6000 подписа. Представете си 6000 души за три дни. 2000 души чакат пред тази врата. Сега тези 6000 души ние ги насочваме към "Позитано". В броя на изповяданите сделки се включват около 30 на сто върнати преди това нередовни проекти за нотариален акт. Много често колегите адвокати, а и неадвокати, които правят актове, грешат. Тоест, налице е завишен контрол и това също отнема време. И сега ще ви кажа, че 1600 сключени сделки за тези три дни, по осем работни часа прави 24 часа. Това прави за цялото време 66 сделки, за около 14,40 мин. на сделка. Според мен това е дори невероятно бързо и съмнението, което изпитвам е дали пък са изпипани толкова добре тези сделки, които толкова бързо са направени.
    Въпреки сгъстения график всеки един нотариус физически може да извърши - аз ви го казах вече, за един работен ден от 30 до 35 сделки. Констатациите на Инспектората към министерството след ежедневни проверки - те там стоят непрекъснато, показват, че в Софийската нотариална служба, както и в останалите големи нотариати в страната, един нотариус извършва... Не повече от 22 до 22 нотариуси имат физическата възможност да обслужват стотиците граждани, желаещи нотариална услуга.
    Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция предприе всички необходими мерки за преодоляването на тежката обстановка в Софийската нотариална служба и в страната. Чрез ежедневните проверки на инспекторите се оказва съдействие на нотариусите и се упражнява нужният контрол.
    Искам да ви кажа, че промените между първо и второ четене, които се предлагат от комисията - това, което вие ще приемете, са резултат и на тази справка, която правим. Ако частните нотариуси са само 49, тоест с около 27 повече, отколкото работят сега - даже с по-малко повече, ако вземем и другите, питам ви ще спрат ли опашките догодина около декември? И затова предложението на Законодателната комисия, за което сега ме информира нейният председател, е, че на 10 хил. души ще има един нотариус, което вече, ако се попълни, ще даде възможност хората спокойно да работят.

    Информацията, която съобщих в "Отзвук" отговаря на фактическата обстановка. Не зная какво имате предвид като казвате, че не е вярна. В София сделки извършват допълнително, както казах, 6 нотариуса, а 2 извършват проверки. Издадени са заповеди за възлагане на нотариална функция на съдия изпълнители във всички съдебни райони на страната, където това е необходимо: 2 за град Пловдив, 1 за Дупница, 1 за Стара Загора, 2 за град Радомир, 1 за Омуртаг и 1 за Монтана. Днес преди да дойда подписах още 2 заповеди, но откровено казано не помня за къде бяха. В Районния съд в град Радомир е командирован да извършва нотариални сделки и съдия изпълнител от град Перник. Изпълнението на тези заповеди е възложено на председателите на окръжните съдилища.
    Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция прави всичко възможно и необходимо за нормализирането на нотариалната дейност в страната и най-вече в софийската нотариална служба, в която напрежението е най-голямо. Знам какво се говори за това - че се дават пари при чакането. Чувам го, но никой не дойде да ми каже: на този човек дадох толкова, за да мога да направя заверка... Аз от своя страна сигнализирах Министерството на вътрешните работи и обявих по една медия, че съм направил този сигнал, защото моята цел не е да хванем кой взима пари, а да предотвратим никой да не взима. Това е и по-човешко, и по-ефикасно.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви господин министър.
    Имате думата за реплика, господин Каракачанов.
    АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Господин председател, уважаеми господин министър! Аз Ви благодаря за отговора. Целта на моя въпрос беше не да навлизам в материя, която не претендирам, че познавам по-добре от Вас, а да заостря вниманието върху този много неприятен за хората въпрос, защото в крайна сметка те, както и повечето народни представители, не са специалисти по въпросите на нотариата. Но те са специалисти в това, че трябва да чакат и да носят бремето на гърба си. В крайна сметка оценката на нашата дейност и в Народното събрание, и в министерството ще бъде дадена не от специалистите, а именно от тях. Надявам се, че с това съм помогнал на вас, а също и на самите хора.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Каракачанов.
    Господин министър, имате право на дуплика.
    МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Аз благодаря на господин Каракачанов и на всички онези, които чрез медиите и в насока на онова, което правим, и срещу онова, което правим, в еднаква степен съдействат да направим нещо по-добро.
    Ако си позволих наистина да поискам известни промени в закона, то беше не за да се увеличават правомощията на министерството, каквито то и сега има, тъй като ние сега ги назначаваме и уволняваме, а в бъдеще няма да бъде така. Ние искаме гражданите да бъдат сигурни, че с немного средства ще могат да имат вярна регистрация при прехвърлянето. Мисля, че с ваше съдействие и на моите колеги юристи, които участват в работата на комисията, сме постигнали това. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
    Последното питане за днес е от народния представител Кънчо Марангозов и е към министъра на здравеопазването господин Петър Бояджиев.
    Имате думата, господин Марангозов.
    КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! Министерството на здравеопазването започна реализацията на първия етап на структурната реформа. Това е навременен акт от страна на ръководството на Министерството на здравеопазването, отговарящ на съвременните изисквания.
    Изискванията за преструктуриране на здравната мрежа и изпълнението на тази програма според мен носят определен субективизъм, породен от липсата на ясна концепция за реализацията. Недостатъчна е и обобщената информация, предоставена на здравните специалисти и обществеността, относно хода на изпълнението на Постановление N 124 на Министерския съвет. Във връзка с това, господин министър, имам следното питане:
    Изпълнени ли са изискванията на ПМС N 124 и в кои структури на здравната система?
    Какъв брой по категории медицински персонал е съкратен, как е осъществен този процес в националните центрове, в самото Министерство на здравеопазването, какъв е броят на съкратените, какъв е броят на освободените лица, навършили пенсионна възраст в системата на здравеопазването? Работят ли все още служители в пенсионна възраст в Министерството на здравеопазването и ако има такива, кое налага това?
    Има ли стратегия на Министерството на здравеопазването по въпроса за освобождаване и пренасочване на здравните специалисти и включва ли тази стратегия алтернативна програма за заетост на освободените? Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
    Господин министър, имате думата.
    МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Марангозов! Първо искам да направя една забележка на моя уважаван колега по отношение на това, че твърдейки, че министерството няма стратегия, той бърка основни понятия. Въпросите, които се съдържат в неговото питане относно изпълнението на министерско Постановление N 124, нямат нищо общо със структурната реформа в здравеопазването. Мисля, че оттук могат да се изгладят някои недоразумения.
    Що се отнася до конкретния въпрос, на няколко пресконференции още в края на август т.г., включително и пресконференции съвместно с КНСБ и КТ "Подкрепа", Министерството на здравеопазването информира обществеността за хода и конкретните резултати от изпълнението на Постановление на Министерския съвет N 124 от 1997 г. Публикуването на тези резултати в медиите би трябвало да даде отговор на Вашите въпроси още тогава. Още повече, че Вие сте един добре информиран човек и би трябвало да сте запознат със съответните публикации в печата. Но независимо от това искам да Ви кажа, че изискванията на новия чл. 10 от Постановление на Министерския съвет N 36 от февруари 1997 г., регламентирано с Постановление N 124 от същата 1997 г., са изпълнени съгласно компетенциите на всеки работодател, при спазване разпоредбите на Кодекса на труда.
    Искам да ви припомня, че министърът на здравеопазването е работодател само на служителите в министерството и ръководителите на онези здравни заведения, които са посочени в приложение на Постановление N 250 на Министерския съвет за определяне на основните функции и задачи на Министерството на здравеопазването.
    И все пак дължа да ви съобщя, че общо в цялата система на здравеопазването са съкратени 16 320 щатни бройки, от които 1806 - висш медицински персонал, 6387 - среден и полувисш медицински персонал и 8127 друг персонал.
    В националните центрове са съкратени 318 щатни бройки, от които 62 висш медицински персонал, 103 среден и полувисш медицински персонал и 153 друг персонал.
    В самото Министерство на здравеопазването са намалени 14 щатни бройки.
    Броят на освободените лица в здравеопазването, навършили пенсионна възраст, е 731. В Министерство на здравеопазването на щатна длъжност в момента работи само една колежка - дългогодишна служителка, която ще бъде освободена по нейно желание в края на тази година, т.е. след няколко дни.

    В Министерството на здравеопазването по време на изпълнение на това постановление се получиха единични сигнали за нарушения на Кодекса на труда и то предимно от страна на синдикатите. Бяха взети конкретни мерки и общо взето това приключи спокойно и безболезнено. Министерството на здравеопазването има конкретни разработки и обща стратегия за медицинския персонал в страната. Благодарение на това освободеният висш медицински персонал бе пренасочен на подходящи за квалификацията длъжности. Ако има някакви изключения, то те според мен са единични.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър. Господин Марангозов, имате възможност да зададете два допълнителни въпроса.
    КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Господин министър, тези цифри, които Вие съобщихте тук, да, те бяха публикувани. Аз не съм съгласен, че 124 постановление на Министерския съвет няма нищо общо със структурната реформа. Мога да го определя като една генерална репетиция, защото Вие в свои изказвания и в интервюта, които давате, казвате, че предстоят сериозни съкращения. Но в този период, когато се извършваха тези съкращения, териториалните органи на Министерството на здравеопазването, тогава наричани районни центрове по здравеопазването, нямаха никаква програма как да се извършват тези съкращения. Не е едно и също да се извършват съкращения 10 на сто в здравни заведения, които имат отношение към оказването на спешната помощ, които имат отношение към националната сигурност, и други здравни заведения, в които Вие сам казвате, че в момента не се работи.
    Ето защо моят уточняващ въпрос е: отговарят ли тези съкращения на Постановление N 201 на Министерския съвет от 1994 г.? Знам, че Вие не одобрявате това постановление, поне така съм разбрал. Но ако не го одобрявате, то трябва да бъде отменено много по-лесно, отколкото закона. И там, където има повече от 10 на сто съкращения, а предполагам, че има, съгласно постановлението трябва да има реално увеличение на брутната работна заплата. Има ли такова нещо някъде в страната, включително и в националните центрове? Дайте примери, ако можете.
    И накрая, втори въпрос - предстоят ли нови съкращения през 1998 т. в системата на здравеопазването?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господи Марангозов. Господин министър, имате думата.
    МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Благодаря Ви, господин председателстващ. Уточняващите въпроси бяха по същество нови въпроси, но това за мене е без значение.
    Не е нужно районните центрове по здравеопазване да имат някакви директиви те да ръководят изпълнението на това постановление на Министерския съвет. То е вменено в дълг на работодателите на всяко едно учреждение в бюджетната сфера, включително и в здравеопазването. Много добре знаете следователно министерството и неговите органи на кои са работодатели и на кои не са.
    Второ, относно стандартите от 1994 г. В резултат на изпълнението на Постановление N 124 на Министерския съвет пак не влязохме в тези стандарти. Защото тогава се създадоха стандарти, които на практика узакониха едно положение, което съществува и досега, а именно около 10 хил. болнични легла в повече и около 6 хил. лекарски бройки в повече.
    Трето, не е вярно - и аз се учудвам на Вашата неосведоменост, - че някои здравни заведения не са минали по общия показател и особено такива, които са свързани по някакъв начин с националната сигурност. Има. И за пример ще ви посоча института "Пирогов" - най-мощното звено в системата на държавната сигурност, където не беше съкратена по мое разпореждане нито една щатна бройка.
    Четвърто, навсякъде - и то с допълнително постановление на Министерския съвет - там, където бяха извършени 10-процентовите съкращения, се даде съответното увеличение, ако не се лъжа, от 1 октомври. За датата се страхувам да не сгреша, но се даде увеличение на заплатите на служещите в бюджетната сфера.
    Благодаря за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
    Имате думата, господин Марангозов, да изразите отношението си към отговора на Вашето питане.
    КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Не съм удовлетворен, защото съгласно постановлението министърът има преки отговорности по неговото изпълнение. А колкото до това, че Постановление N 201 на Министерския съвет не се харесва на министерството, след като не се харесва и то не отговаря на структурната реформа, която предстои, ами отменете го, на власт сте и внесете друго постановление, което да отговаря.
    По отношение на анализа. Не мога да бъда удовлетворен само от тези цифри. В крайна сметка трябва да се каже какви специалисти излизат от сферата на здравеопазването - терапевти, хирурзи, от коя сфера най-много, от доболничната, от болничната. Това изисква обществеността. Защото аз имам данни, че се съкращаваха предимно или хора на пенсионна възраст, или вакантните длъжности, които се отстраняваха и нямаше пренасочени. Това говорят хората и аз не напразно поставям тези въпроси.
    Ето защо този анализ със споменаване само на цифрите мене не може да ме удовлетвори. Тези цифри мога да ги намеря в пресата, мога да дойда в министерството да ги поискам и те ще ми бъдат дадени. Тук трябваше да прозвучи, след като ние говорим, че ще развиваме първична медицинска помощ основно, доболничната помощ става приоритет, дали оттам не бяха съкратени повече хора или бяха съкратени от болничната помощ. Ами че това е много важно. И това беше една репетиция, според мен, която трябваше да бъде използвана от министерството да проиграе чрез Постановление N 124 онова, което предстои. Ами сега предстои акредитация на болничните здравни заведения, на ОРБ в бившите окръжни градове. Как ще се подходи отново?
    Така че това са много важни въпроси, на които обществото чака отговор и обществеността, особено медицинската общественост се вълнува извънредно много. Ето, това вълнува хората, с които съм се срещал, и колеги, и общественост, и така нататък. Не ми отговорихте предстоят ли съкращения в сферата на здравеопазването през следващата година.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов. За успокоение на господин Овчаров, на министъра давам думата на основание чл. 83 от Конституцията на Република България.
    МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми д-р Марангозов, още веднъж се учудвам от Вашата неосведоменост. (Шум в блока на Демократичната левица.) Тези Ваши думи, които изрекохте, още веднъж подчертават, че няма нищо общо между структурната реформа и това съкращение. Точно така е. В цялата бюджетна сфера с това постановление се обраха луфтове, с него се съкратиха длъжности, които бяха на пенсионирани лица, на хора в пенсионна възраст, на вакантни длъжности. Точно така е. И ще ви кажа веднага още една цифра - че физически лица в трудоспособна възраст по силата на това постановление за висш персонал - аз ги имам и за другите - са само 391 души.
    Още нещо. Вие не сте поискали от мен във Вашия въпрос да Ви отговоря за тези 391 души точно какви специалисти са.
    КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Един анализ е необходим.
    МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Вие не искате от мен анализ. Вие ми задавате осем конкретни въпроса, включително колко пенсионери има в министерството. Така че ние имаме тези анализи. Сам се убеждавате, че това е фактически едно минимално съкращение и естествено то няма нищо общо със структурната реформа.
    Що се отнася до това постановление, което Вие много си го харесвате, ами то е отменено. В тази акредитация ние поставяме съвсем други показатели, когато акредитираме болниците, както общинските, така и окръжните болници.
    Не мога да Ви отговоря на въпроса ще има ли съкращения. Надявам се, че те ще са също така минимални. И защо се надявам така? Защото когато направихме структурна реформа на първи етап в общинските болници, не останаха хора без работа. Следователно и в окръжните болници ще мине процесът така или малко по-тежко, но то в никакъв случай няма да е катастрофа за българското здравеопазване. Има достатъчно места, които могат да бъдат предложени на евентуално съкратени колеги.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на министър Бояджиев.
    Парламентарният контрол приключи.
    За процедура има думата господин Велислав Величков.
    ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, взимам думата за две процедурни предложения. Първото от тях е за удължаване на работното време на днешното пленарно заседание с два часа, с оглед приемането окончателно на бюджета на Република България на второ четене и бюджета на фонд "Обществено осигуряване".
    Второто процедурно предложение е на основание чл. 34, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за извънредно заседание на Народното събрание в понеделник, 15 декември 1997 г., от 9,00 ч. при следния дневен ред:
    1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за нотариусите - второ четене. Вносители са народните представители Димитър Абаджиев и Емануил Йорданов.
    2. Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс - второ четене.
    3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите - първо четене. Вносител е Министерският съвет.
    4. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи - първо четене. Вносители са народните представители Светослав Лучников и Владислав Костов.
    И извън процедурата искам да ви уведомя, че в понеделник ще бъде направено процедурно предложение за извънредно заседание на Народното събрание и във вторник. Тогава ще бъде предложен окончателният дневен ред. Но проектът, който го има засега, е:
    1. Законопроект за допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия - второ четене.
    2.Законопроект за изменение и допълнение на Закона за счетоводството - първо четене.
    3. Законопроекти за здравното осигуряване - първо четене.
    Вносители: на единия е Министерският съвет, а на другия - Александър Томов и група народни представители.
    Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
    Има ли противни становища по двете процедурни предложения?
    Моля да гласувате най-напред процедурното предложение за удължаване на работното време на днешното заседание с два часа или до приключване на двете точки от дневния ред, а те са:
    1. Закон за държавния бюджет на Република България за 1998 г.
    2. Закон за бюджета на фонд "Обществено осигуряване" за 1998 г.
    Гласували 159 народни представители: за 123, против 27, въздържали се 9.
    Първото процедурно предложение е прието.
    Второто процедурно предложение е за провеждане на извънредно заседание на Народното събрание в понеделник, 15 декември, от 9,00 ч. с четирите точки, които господин Величков съобщи за дневен ред.
    Моля да гласувате за това процедурно предложение.
    Гласували 126 народни представители: за 111, против 8, въздържали се 7.
    Предложението е прието.
    Следващото заседание на Народното събрание ще бъде извънредно, в понеделник, 15 декември, от 9,00 ч.
    Моля господин Цонев да продължи с докладването на второ четене на Закона за държавния бюджет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Бяхме стигнали до § 34.
    "§ 34. В едномесечен срок от приемането на постановлението за изпълнението на държавния бюджет по реда на чл. 23, алинеи 1 и 2 от Закона за устройството на държавния бюджет, Висшият съдебен съвет представя в Министерския съвет утвърдените бюджетни сметки на органите на съдебната власт, включително и поименните списъци на обектите за строителство, и на другите разходи с инвестиционен характер."
    Предложение на народния представител Руси Статков, което е прието от комисията.
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, с направеното от господин Статков допълнение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Само че не го казахте, а то е: "В § 34, след думите "Министерския съвет" да се добави "и в Сметната палата".
    Поставям на гласуване § 34, както е предложен от комисията, с направената и приета от комисията добавка от господин Руси Статков.
    Гласували 108 народни представители: за 102, против 2, въздържали се 4.
    Параграф 34 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение за нови параграфи.
    Първото предложение е на народния представител Венцеслав Димитров.
    Аз ще го прескоча. Той ме помоли, докато се върне в залата. После ще се върна на него. Той желае да защити предложението си.
    Следващото предложение е на народния представител Георги Панев, което не е подкрепено от комисията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ще ви прочета предложението:
    "§... При преизпълнение на приходната част от бюджета да се заделят не по-малко от 11 на сто от фактическите допълнителни приходи за образованието и науката."
    Комисията не е подкрепила това предложение.
    Поставям го на гласуване.
    Гласували 133 народни представители: за 38, против 48, въздържали се 47.
    Предложението на народния представител Георги Панев не се приема.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Следващото предложение е на народните представители Георги Първанов, Кънчо Марангозов, Любомир Пантелеев, Кирил Ерменков и Осман Октай, а именно:
    "§ ... Задълженията на "Чавдар" ЕАД, Ботевград към Държавния фонд за реконструкция и развитие, свързани с производството на автобуси за градския транспорт - град Бургас, се разсрочват до 31 декември 1999 г."
    Комисията не подкрепя това предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Марангозов, имате думата.
    КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Господин председател! Госпожи и господа народни представители! Господин министър! Аз зная, че формалната логика изисква някой, който е взел нещо, след това да го плати. И то както трябва, в срок. Но искам да кажа нещо, което предполагам, е известно на всички.
    Град Бургас има водещо място в икономиката и е на тринадесето място по субсидии. Ние не поставяме този въпрос.
    Овен това град Бургас е един от екологично застрашените градове. И само ще направя едно лирично отклонение, ако искате го приемете. Всяка сутрин, понеже живея на такова място в града, в края, когато се събудя, аз най-напред виждам факлите на нефтозавода.
    Но искам този екологично застрашен град, с тези рейсове, които се закупиха, нови, се опитахме поне вътре в града въздухът малко, малко да се подобри.
    И затова ние поставяме този въпрос. Искам да направя една редакционна поправка - за увеличаване на гратисния период до 31 декември 1999 г. Аз много ви моля, господа народни представители, подкрепете това предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Цонев иска реплика.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Аз искам да взема отношение по проблема. Запознат съм много добре с проблема, но за съжаление няма как да бъде решен тук, защото Държавният фонд за реконструкция и развитие е самостоятелно юридическо лице, има си ръководство. Освен това ангажиментът на община Бургас не е към ДФРР, а е към завода "Чавдар". А заводът "Чавдар" има ангажимент към Държавния фонд за реконструкция и развитие. И освен това още няколко общини имат същото задължение.
    Така че те трябва да седнат заедно с ръководството на завода, с ръководството на ДФРР и да стигнат до някакво споразумение. Това не е никак изключено и е възможно да стане. Но не може да стане със Закона за държавния бюджет. Затова не го подкрепихме.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
    Държите ли да се гласува, господин Марангозов?
    КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Да.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на народните представители Георги Първанов, Кънчо Марангозов, Любомир Пантелеев, Кирил Ерменков и Осман Октай.
    Гласували 147 народни представители: за 39, против 77, въздържали се 31.
    Предложението не се приема.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Следващото предложение е на народния представител Димо Петров:
    "§ ... Предоставените и неизразходвани средства по решенията на Постоянната комисия за защита на населението при бедствия и аварии към Министерския съвет остават по набирателните сметки на бюджетните организации за ползване през 1998 г. и се изразходват в сроковете, посочени в съответните решения."
    Комисията подкрепя предложението и предлага нов текст за удължаване срока за усвояване на предоставените средства за снегопочистването на четвъртокласната републиканска пътна мрежа:
    "§ ... Остатъкът от предоставените за 1997 г. средства на общините за зимно поддържане на четвъртокласните републикански пътища се разходват за посочената цел до 31 март 1998 г."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Авторът на предложението господин Петров приема ли тази редакция? Приемате я.
    Едно уточнение. Поставям на гласуване двата текста - първия, предложен от господин Димо Петров, и втория - добавката от комисията.
    Само остава, господин Цонев, да ни кажете един параграф ли ще бъде с два текста или...?
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ако може редакционно да стане един параграф, е по-добре.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Добре.
    Моля да гласувате. Ако бъде прието, това ще бъде § 35.
    Гласували 139 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 17.
    Параграф 35 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народния представител Драгомир Драганов за три нови параграфа:
    Първият от тях - "§ ... Когато организация или ведомство, ползващи бюджетна субсидия, закупят вносни изделия на цени, по-високи от цената на аналогични по функционални и технологически качества на български изделия, разликата в цената е за сметка на размера на бюджетната субсидия."
    Вторият - "§ ... За вносни суровини, материали, възли и компоненти за изделия, които се произвеждат или асемблират в България, както и за готови вносни изделия, в които са вложени български суровини, материали, възли и компоненти, митническите такси са в размер на 50 на сто от тарифните митнически ставки."
    И третият - "§ ... Разходите на фирми и учреждения за придобиване на леки, лекотоварни и товарни автомобили и пътнически автобуси, произведени или асемблирани в България, се признават за присъщи и не се облагат с данък."
    Комисията не подкрепя тези предложения.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Драгомир Драганов да обоснове своите предложения.
    ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги депутати, уважаеми господин министър на финансите! Аз ви моля още веднъж внимателно да се вгледате в първото предложение. Нито се иска увеличаване на разходите, а обратно - правят се икономии на средства, и в същото време се въвежда Стамболовият принцип да се защити българското.
    Ако едно ведомство трябва да си купи 100 писалки, нека да не си купува 100 "Сенатор"-а или 100 "Монблан"-а, или не знам си какво, нека да си купи 100 български писалки. Ако плати по-скъпо за нещо, което е същото като това, което се произвежда в България, нека то да бъде за сметка на бюджетната му субсидия.
    Аз мисля, господин Радев, че Вие бихте подкрепили едно такова нещо. И просто се учудвам защо комисията не го подкрепя. Хайде поне този параграф да погледнем! Нищо страшно няма. Пари не се искат, обратно - предлагат се икономии, съчетано със защита на българското производство. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Драганов.
    Понеже предложенията му са различни, поотделно ще ги поставям на гласуване.
    Имате думата, господин Цонев.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Само с две думи. Ние харесваме и трите, не само първото, но просто не могат да бъдат администрирани, господин Драганов. Точно първото най не може. Точно то най не може. Ще настане един страхотен хаос и чиновнически произвол. Може би ако имаше време да обмислим някаква методика, някакъв начин, но... Мислихме много в комисията, просто няма как да стане.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте за предложението на народния представител Драгомир Драганов за нов параграф, който, ако бъде приет, ще бъде § 36.
    Гласували 126 народни представители: за 34, против 33, въздържали се 59.
    Предложението не се приема.
    Второто предложение. Желаете ли да го обосновавате, господин Драганов?
    ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Аз ще се опитам да обоснова поне първата част от предложението - когато става дума за суровини и материали, възли и компоненти за изделия, които се произвеждат или асемблират в България. Защото сега се сблъскваме с един страхотен парадокс. Ще ви дам един прост пример. Когато се внася един цял автобус от чужбина, хайде да кажем, общината сега трябва да внесе 120 автобуса, митото е 10 на сто, а когато внасяш двигател за автобусите "Чавдар", които се произвеждат в Ботевград, митото е 25 на сто. И тъй като не можем да го оправим това в законите, нека поне да влезе в Преходните и заключителните разпоредби. Няма нищо страшно. Разберете, че без да защитим националното производство, не борд, а Бог няма да ни помогне! Затова го предлагаме. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Драганов.
    Има думата господин Венцеслав Димитров.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин председателстващ, колеги! Уважаеми господин Драганов, знаете, че аз толкова години съм предлагал такива неща, за съжаление са ги отхвърляли. Но трябва да Ви кажа, че на такъв текст мястото му не е в Закона за държавния бюджет. Не му е мястото в закона, защото той е едногодишен закон. Представете си, че трябва да дадете облекчения и догодина не ги дадете! Още по-лошо. Мястото му е в данъчните закони. Там трябва да ги направим.
    Митническият закон ще идва сега, ще го обсъждаме. Не знам кога, господин Цонев, може би другия месец или по-другия ще го обсъдим
    Но вижте сега, тия леки коли и т. н. ... Ами кой ще организира производството следващата година? Знаете, че като произвеждаха "Ровър", имаше смисъл. Сега дори да вземе облекчението, то ще остане неизползвано.

    Аз не знам, но нека да обърна внимание на представителя на правителството господин Муравей Радев, на председателя на комисията, че такъв проблем съществува и нека те да имат вътрешна настройка, че нещо трябва да се направи. Нека да използваме обсъждането на бюджета, за да кажем, че този въпрос още не е решен и да търсим заедно решение. Господин Радев, във Вас е топката. Това е.
    А сега аз наистина не виждам смисъл третото предложение да го приемем.
    Първото предложение, аз не знам как ще стане ...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Първото предложение вече го гласувахме, господин Димитров.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Мисля, че второто предложение чисто и просто не можем да го приемем в този закон, пък ако искате, го гласувайте. Много по-важно е да мине това в данъчните и митническите закони, отколкото тук, защото тук догодина ще изтече срокът на действието на този закон. Той е едногодишен закон.
    Ето, с господин Николов ние сме разсъждавали за такива неща и знаем, че даже може да има известен позитивен ефект в течение на годината, но после, ако не се приеме, ще се каже: имаше го, пък го няма... Много по-важно е цялостна политика да бъде изградена в основните закони.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
    Искате ли думата? Имате я, господин Драганов.
    ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Значи, господин Димитров, това са предложения, които от три години лежат в парламента, от една страна.
    От друга страна, те са предлагани и в данъчните закони, обаче за съжаление, не влизат. Сега разбирам, примерно, господин Радев казва: не може да става и дума за преференции в който и да било данъчен закон, но ето тук, в Закона за бюджета, към една преходна и заключителна разпоредба може да ги сложим. Догодина, ако сме живи и здрави, ако видим, че те действат, пак ще ги продължим.
    Съгласете се, не може така. Миналата седмица господин Валентин Василев от Германия съобщава: BMW се връща в България. Прекрасно! Знае се, че BMW, ако всичко върви нормално, то ще отвори отново завода на "Роувър". Ами, дайте да подплатим това, че ние поздравяваме BMW или приветстваме връщането на BMW в България и дайте да го подкрепим с нещо конкретно поне за първата година. А така просто ние го приемаме за сведение и то си остава един чисто и просто пропаганден лозунг.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Драганов.
    Поставям на гласуване второто предложение на народния представител Драгомир Драганов за нов § 36.
    Гласували 140 народни представители: за 34, против 63, въздържали се 43. Предложението не се приема.
    И третото предложение сега ще поставя на гласуване на господин Драгомир Драганов за нов § 36 ...
    Преди това господин министърът иска думата.
    МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители! Предложението на господин Драгомир Драганов - и трите му предложения - може да бъдат от най-добър замисъл водени, но първо не им е мястото в този закон. Аз твърдя така, както преди малко каза и господин Венцеслав Димитров, че Законът за държавния бюджет освен дето има едногодишно действие, той е най-важният закон, който урежда финансовите взаимоотношения в държавата и бюджета на държавата. И да го използваме него, за да вмъкваме неща, които някъде другаде някой трябва да реши, просто не е издържано, първо. Второ - не е нормално и на трето място бих казал - този закон, според мен, е по-важен от останалите и най-малко на него приляга да решава отделни и частни елементи като тези, за които е предложението.
    На второ място бих посочил, че отново се прави предложение за данъчни преференции. Не е този пътят. Ние казахме, че нашата философия е да намаляваме до възможния минимум всякакви такива преференции, защото отварянето на една преференция, даването й на някого означава вземане на същото от някой друг. Пътят на такива облекчения е по пътя на кредитирането. Това трябва да направим.
    И на трето място бих казал, че България е подписала достатъчно много на брой международни спогодби и споразумения, най-вече по отношение на митнически спогодби и вносно-износния режим и трябва да се съобразяваме с тези спогодби, трябва да се съобразяваме с тези поети ангажименти и ако нещо е възможно в тази посока, мястото му е в Закона за митниците и в Митническите тарифи, които третират тези въпроси, така че аз поемам ангажимента да обсъдим от тази гледна точка нещата в Митническия закон и в прилежащите към него нормативни актове, ако това не противоречи - пак подчертавам - на международно приетите спогодби от България.
    Действително, пак казвам, замисълът може да е чудесен, може да е добър, но не забравяйте, че всяко едно добро нещо и всяко едно решение на Народното събрание трябва да бъде в такъв вид направено, щото неговото приложение да бъде възможно, тоест административната страна на въпроса, администрирането на това решение, ако не е възможно да се получи, тогава наистина ще остане само едно голо обещание, от което полза няма никой.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
    Господин Драганов не си е оттеглил предложението, затова поставям на гласуване третото предложение на господин Драганов за нов § 36.
    Моля, гласувайте!
    Гласували 144 народни представители: за 36, против 72, въздържали се 36.
    Предложението не се приема.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Тъй като колегата Димитров е вече тук, ще се върна на неговото предложение за нов параграф: "Командированите в чужбина от бюджетни учреждения и от общините лица да ползват български превозвач, когато такъв има и по възможно най-ниската тарифа. При неизпълнение сумата на превишението да е за тяхна сметка или за лицето, което им е подписало командировката".
    Комисията не подкрепя това предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Венцеслав Димитров има думата.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председател, колеги! Аз и миналия път направих такова предложение, което кой знае защо беше отхвърлено, но то е именно с цел да се повиши финансовата дисциплина в бюджетната сфера, за която ние пряко сме отговорни тук и за която на практика приемаме и Закона за държавния бюджет.
    За да не става така, че държавни и общински служители да разходват повече пари, отколкото биха могли да разходят, все пак не става дума кой, къде ще заминава за командировка, а става дума как ще пътува. Между другото, подобна постановка съществува в редица от пазарно ориентираните страни - страните, чиято икономика се базира на принципите на пазарното стопанство. Ще ви спомена няколко: Съединените щати, Франция, някои други страни. Още повече, че това не е чуждо и на българската практика. Допреди години, аз не знам допреди колко, имаше такова нещо. След това обаче на българската хазна, господин министър, започна да се гледа като на разграден двор и тези, които Министерският съвет трябва да контролира, защото той ще изпълнява бюджета, не знам защо не го слушат, най-просто казано, и харчат повече пари, отколкото могат да похарчат.
    Аз знам, че преди това не е било решено със закон, а това може да се реши с някакъв подзаконов нормативен акт, обаче самият факт, че вече толкова години - няколко години аз имам наблюдения като пътувам по самолетите и виждам, че държавни служители отиват и се наместват на първа класа. Бях дал тук един пример, само за да им е кеф на тях и да ги обслужват по-добре, се харчат маса пари, с които може, примерно в две-три села пенсионерите да се издържат в продължение на една година. И което е още по-лошо, не използват умишлено български превозвач, защото там обслужването е на по-ниско равнище, използват чужд превозвач - нещо, което даже и в Съединените щати го няма. Държавни пари, ако харчиш, бъди така добър - не става дума държавен или частен превозвач. Може да има и повече български превозвачи, но нека да използват първо български превозвач. Защо? Защото парите остават в България.
    И второ, най-простото нещо, не знам защо не искате поне с втората част да се съгласите, че така трябва да е, че трябва да използват най-ниската тарифа. Ако седнат в "икономическа класа" няма да умрат, даже и с презокеански полет.
    Защо трябва да седнат в първа класа? Аз знам някой къде го стиска обувката, затова можем да направим изключение, например за министри, председател на Народното събрание, президент и така нататък. Но народните представители са също на бюджетна издръжка, те се возят в икономическа класа. Защо и другите държавни служители да не се возят? Или те да кажат: ние сме бюджетно учреждение, ние това сме го гласували и можем да харчим повече пари, отколкото трябва. Мисля, че законите на логиката изискват ние, ако сме загрижени затова тази страна да се оправи, да въведем такава финансова дисциплина, щом самият Министерски съвет не може да я въведе. А господин Драганов преди малко ми каза, че служителите на Министерския съвет ползват услугите на някаква частна фирма, свързана с един бивш заместник министър-председател, която да им купува билетите и да им урежда пътуванията. И това не мога да го разбера. Не, че не трябва да има частни фирми, но знаете, че тук има комисионни и тия комсионни някой ги взима. Не че е лошо да вземат комисионни, но защо да бъркат в джоба на данъкоплатците, за да вземат тези комисионни.
    Затова, колеги, за да задължим министъра на финансите да се спазва тази постановка, аз ви предлагам един такъв текст. Вярно е, че дори да няма текст, министърът на финансите може да издаде разпореждане. Но самият факт, че досега не е издадена такава разпоредба, значи, че има някакъв много сериозен натиск от такива хора да разходват излишни пари. Знаете колко трудно ги намираме и как се пазарим едва ли не за всеки един милион.
    Благодаря ви и ви моля, колеги, няма нищо лошо в това, което съм предложил. Това е била норма, която е действала, това е норма, която действа и в други страни, никой няма да погледне с лошо око на нея. Напротив, ще се засили финансовата дисциплина.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
    Думата има господин Драгомир Драганов.
    ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз идвам тук, за да подкрепя с две ръце и с всичко друго, което мога, предложението на Венцеслав Димитров. Добре, вие за моето първо предложение - за бюджетните организации, казахте, че щяло да се контролира доста трудно, щяло да създаде хаос сред чиновническия апарат. В неговото предложение всичко е много ясно и просто. Ако нямаш билет от БГА "Балкан", или от "Хемус", или от която и да е българска компания, чисто и просто, ако има разлика в цената, казваме: съжаляваме, но тази разлика ще си я покриеш от джоба. Много е просто. Нито е някаква специална преференция.
    Извинявайте, но едно време Стефан Стамболов е заставял своите държавни чиновници да ходят само с дрехи от български шаяк затова, че получават пари от държавата. Какво пречи сега да подкрепим предложението на Венцеслав Димитров? Наистина се учудвам защо комисията поне това елементарно предложение не подкрепи.
    И за да ви умилостивя, ще ви кажа, че упрекът не е към вицепремиер от този кабинет, а от предишния. Той си е направил фирма, през която прекарваше всичко и продължава май да прекарва. Не се отнася за вас.
    Но дайте да подкрепим това предложение, защото то е много смислено, много лесно за реализация и носи икономии в държавната хазна. Нали сме в борд? Нали ни трябват икономии? Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Драганов.
    Поставям на гласуване предложението на господин Венцеслав Димитров за нов § 36.
    Гласували 170 народни представители: за 80, против 53, въздържали се 37.
    Предложението не се приема.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Следващото предложение е на народния представител Иван Иванов за два нови параграфа.
    Първият от тях: "Министерството на финансите и Националната електрическа компания - ЕАД, да извършват безналично погасяване на задълженията за електрическа енергия на организациите на бюджетна издръжка за сметка на данъчните задължения на Националната електрическа компания - ЕАД".
    Комисията подкрепя предложението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Искате да обосновете предложението си ли? Докато дойдете дотук, щяхме да сме го гласували и приели.
    Заповядайте, господин Иванов.
    ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Уважаеми колеги, имаше и друго мое предложение, което комисията подкрепи предварително, а в пленарната зала падна. Така че ви моля да изслушате само няколко думи, с които да се аргументирам. Става дума за осигуряване на нормално електрозахранване на бюджетната сфера. Защото досега знаем колко случаи има, когато са изключвани цели общини от електроенергията, затова, че те дължат на Националната електрическа компания. И няма механизъм, по който Националната електрическа компания да си вземе от субсидиите, които трябва да получат общините. Мисля, че е съвсем нормално това да се подкрепи. И ви моля да не правите както с предишното предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
    Поставям на гласуване предложението на народния представител Иван Иванов за нов § 37, който е подкрепен от комисията.
    Гласували 160 народни представители: за 159, против 1, въздържали се няма.
    Параграф 37 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Следващото предложение е: "Всички организации и учреждения на издръжка от републиканския бюджет и бюджетите на общините заплащат консумираната електрическа енергия по цени за населението".
    Този параграф не е подкрепен от комисията с мотива, че бюджетът не може да прави ценообразуване.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате думата, господин Иванов.
    ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Тук не става въпрос бюджетът да прави ценообразуване. Става въпрос на какви цени да плащат бюджетните организации. На мен не ми е известно да има европейска страна, особено член на Европейския съюз, към който ние упорито сме се запътили, където бюджетната сфера да заплаща по различни цени електроенергията от цените, които заплаща населението. Аз не знам такъв случай. Ако господин Цонев знае, може да ми даде някой пример. И каква е икономическата логика? Какво е бюджетната сфера - училища, здравни заведения, детски домове. Формират ли някаква печалба? Единствената разлика, която се прави в България, е тези, които формират печалба, да плащат електроенергията по-скъпо. И няма никаква логика, нито призната международна практика тази разлика да съществува.
    И аз ви призовавам, колеги, ако наистина се стремим към Европейския съюз, да подкрепите моето предложение. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Иван Иванов за нов § 38, което не е подкрепено от комисията.
    Гласували 156 народни представители: за 52, против 94, въздържали се 10.
    Това предложение, господин Иванов, не е прието.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народния представител Йордан Цонев за нови параграфи:
    "§ .... В закона за "Държавен вестник" (обн. ДВ, бр. 89 от 1995 г., попр. бр. 92 от 1995 г.), чл. 13, ал. 2 след думите "Държавен вестник" се добавя "както и за други научни, изследователски и издателски дейности."
    Следващо предложение за нов параграф:
    "§ ... В чл. 6, ал. 1, т. 4 от Закона за уреждане въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове (обн. ДВ, бр. 82 от 1991 г., изм. и доп. бр. 62 и 94 от 1992 г., бр. 9 и бр. 90 от 1993 г. и бр. 16 от 1996 г.) думите "не по-малък от 1 на сто" се заменят с "до 1 на сто".
    Следващият параграф:
    "§ ... В чл. 11, ал. 1, т. 1 от Закона за защита на земеделските производители (обн., ДВ, бр. 57 от 1995 г.; изм. и доп., бр. 67 от 1995 г. и бр. 110 от 1996 г.) думите "не по-малък от 0,5 на сто" се заменят с "до 0,5 на сто"."
    Следващият параграф:
    "§ ... Кадровите военнослужещи, офицери и сержанти правят лична осигурителна вноска в размер 2 на сто от начисленото им брутно трудово възнаграждение. Със сумата на тези вноски се намалява трансферът от републиканския бюджет към фонд "Обществено осигуряване"."
    Последното предложение за нов параграф:
    "§ ... Неизплатените задължения на топлофикационните търговски дружества с държавно и общинско имущество, включени в Приложение N 4 - тук ще направя една редакционна поправка - трансформирани като временна финансова помощ в изпълнение на Постановление на Министерския съвет N 198 от 1992 г., за уреждане на финансовия им дефицит се отписват, като с отписаните суми се увеличава техният капитал."
    Комисията подкрепя предложенията за нови параграфи.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли желаещи да вземат отношение по предложенията, подкрепени от комисията?
    Има думата господин Венцеслав Димитров.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председателстващ, колеги! Ще се изкажа по последните две предложения.
    Аз мисля, че предпоследното - за кадровите военнослужещи, не можем да го сложим по същата причина, за която говорихме и с господин Драганов в Закона за държавния бюджет. Тоест, това значи, че това ще действа само една година. Много по-важно е в този нормативен акт, където е определено кои плащат тези 2% върху брутното трудово възнаграждение - към фонд "Обществено осигуряване", там да влезат и кадровите военнослужещи. Там му е мястото. Попитайте го и той ще ви каже. Иначе догодина пак трябва да включим същия идентичен текст в следващия бюджет и т.н. Или пък в тях ще се създаде илюзията, че ще плащат само в продължение на една година. Ако трябва да се направи такава промяна, тя трябва да се направи в съответния закон.
    Аз ви предлагам да се подготви тази промяна и няма проблем и тази година, и догодина да се приеме и да си плащат. В Закона за държавния бюджет не му е мястото.
    По последния параграф - Вашият, аз имам сериозно възражение по начина, по който се прави това. На практика ние поемаме едни задължения без да знаем в какъв размер са. Все пак ние затова сме парламент, за да ни се каже тук с какво натоварваме държавата допълнително. Докато предишният заем, той е бил временен заем, значи държавата може да го даде с надеждата, че ще си го върне. Сега на практика ние караме държавата да поеме едно финансово задължение. Съгласно Конституцията, смисълът на това финансово задължение е такъв, че трябва да се знае точно в какъв размер е.
    Аз не бих се съгласил въобще да се създава практика в този парламент определено финансово задължение да се опрощава без да се знае какъв е неговият размер. Не знам в Приложение N 4 има ли ги конкретните размери, г-н Цонев?
    Ако трябва да има нещо тук, аз ви предлагам така - да преминем към следващото предложение. Тук да ги сумираме и да кажем - министърът на финансите щом е тук, сигурно е съгласен - да каже какъв е размерът на парите. Ето, общо 1 млрд. 143 млн. лв. За да сме коректни, аз ви предлагам следното:
    "§ ... Неизплатените задължения на топлофикационните търговски дружества с държавно и общинско участие, включени в Приложение N 4, общо в размер на 1 млрд. 143 млн." Ето така да го направим.
    Обаче за предпоследното, мисля, че мястото му не е тук, господин Цонев. Нека да се подготви законопроект, той ще бъде от два реда и да се гласува.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Трендафилов.
    КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги народни представители! Взимам думата по повод промяната, която се предлага в третия пункт от предложението на господин Цонев. Това, че държавата тази година и следващата е притеснена и няма възможност да задели 0,5% от брутния вътрешен продукт от предходната година за фонд "Земеделие", не смятам, че е достатъчно основание въобще да се направи промяна в закона и да се даде право в следващите години до 0,5%, което означава, че може да бъде и 0,1%.
    Аз мисля, че земеделието - може би омръзнах вече на колегите в Народното събрание - все още не е на етапа, на който сме показали, че го защитаваме достатъчно добре. Аз приех обяснението, което дадохте вчера, въпреки че не съм съгласен с него, че със средствата, които се отпускат от приватизацията, вие ще догоните цифрата 84 млрд. Въпреки че във времето тези средства са разположени така, че едва ли ще помогнат за 1998 г. на земеделието. Но мисля, че не бива да пристъпваме към това измерение. Нека да приемем, че тази година въпросът е решен по този начин, но да не отменяме тая единствена придобивка. Направено е нещо добро за земеделието и ние сега да се опитаме да го лишим от тази придобивка.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Трендафилов.
    Има думата господин министър Радев.
    МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Налага се няколко пъти да отговарям от тази трибуна на една недомислица, която е допусната в няколко закона, в които с едни разпоредби се фиксира един процент към брутния вътрешен продукт. Аз смятам, че не е необходимо отново да мотивирам защо това не е правилно. Достатъчен е фактът, че от момента на избирането на такъв механизъм за финансиране до този момент твърде много неща са се променили. Дори и само това, че има и други източници на средства в тези фондове, които до голяма степен обезмислят онзи замисъл, ако въобще някога той е бил правилен. Аз твърдя, че поначало той не е правилен. Не е издържан един начин да определиш субсидиране или разходи за някаква дейност като процент към някакви приходи, без този процент да бъде свързан пряко с действителната нужда на тази сфера. Казвам, дебело подчертавам за втори път днес, защото тази сума може да бъде не само много по-голяма от нуждите, но тя би могла да бъде и много по-малка. Тя би могла да бъде и много по-малка за определено време и за определена дейност. Бих казал, че това е един неправилен начин на промени. Тази година правителството ще предложи в самите закони, които третират този въпрос, промяна в тоя смисъл, който сега ви предлагаме да гласувате днес с бюджета. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин министъра.
    Други желаещи да вземат думата няма.
    Господин Цонев, поставям на гласуване Вашите предложения на гласуване за нови параграфи.
    Поставям на гласуване предложението на господин Йордан Цонев за създаване на нови параграфи, които ако бъдат гласувани, ще получат съответната номерация. Последният параграф е с добавката на господин Венцеслав Димитров.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 152 народни представители: за 119, против 27, въздържали се 6.
    Допълнителните параграфи, предложени от господин Цонев, са приети.

    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народните представители Кирил Ерменков, Димитър Иванов, Ангел Малинов, Петко Илиев и Златко Златев за два нови параграфа.
    "§ .... Задължението на топлофикационните дружества със 100 на сто държавно и общинско участие към държавния бюджет, произтичащо от отпусната временна финансова помощ по Постановление N 198 на Министерския съвет от 1992 г. със срок за връщане до 31 декември 1997 г., се отписва.
    § ..... Вносът и сделките с природен газ се облагат с нулев данъчен процент по ДДС."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Цонев.
    Желаещи да вземат думата, за да подкрепят параграфите?
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Искам да прочета становището на комисията.
    Първото предложение се подкрепя, а второто не се подкрепя. Първото предложение се приема, защото то се съдържа в приетото вече мое предложение. То е инкорпорирано и няма нужда да се гласува. Трябва да се гласува второто предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Гласуваме втория предложен параграф от господата Кирил Ерменков, Димитър Иванов, Ангел Малинов, Петко Илиев и Златко Златев, неподкрепен от комисията.
    Гласували 154 народни представители: за 50, против 84, въздържали се 20.
    Параграфът не е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Следващото предложение на народния представител Петър Мутафчиев е оттеглено.
    Следващото предложение е на народния представител Руси Статков за два нови параграфа:
    Да се създаде нов
    "§ ..., регламентиращ коефициента, коригиращ месечните авансови вноски за данъка върху печалбата и за данъка за общините съгласно изискванията на чл. 58 от Закона за корпоративното подоходно облагане.
    И второто предложение за създаване на нов параграф - "§...
    Определените средства за целево изграждане на малки водоснабдителни обекти по чл. 1, ал. 2, т. 1.5.9. се разпределят по ред, определен от Министерския съвет".
    Комисията подкрепя предложението и предлага следната редакция на първия параграф:
    "§....... В съответствие с изискванията на чл. 56 от Закона за корпоративното подоходно облагане данъчно задължените лица правят месечни авансови вноски на основата на една дванадесета част от годишната облагаема печалба за 1997 г., коригирана с коефициент 0,9".
    Вторият параграф се подкрепя така, както е предложен.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Първият параграф е подкрепен от комисията с малко по-различна редакция, вторият параграф е приет така, както е предложен.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: На практика и двата параграфа са приети.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване двата нови параграфа, подкрепени от комисията, така както бяха докладвани от председателя.
    Гласували 151 народни представители: за 151, против и въздържали се няма.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Следващото предложение е на народния представител Станка Величкова. Тя го оттегля.
    Следват предложенията на комисията за нови параграфи:
    "§ ......... В чл. 11 от Закона за Българската академия на науките (обн., ДВ, бр. 85 от 1991 г.) се създава нова ал. 3:
    "(3) Бюджетът на Българската акедемия на науките и отчетът за неговото изпълнение се приемат от Общото събрание по ред, установен в устава й".
    "§ ............. (1) При всяко теглене на налични пари за изплащане на заплати и други възнаграждения или части от тях, с изключение на суми по аванс по чл. 270, ал. 2 от Кодекса на труда, задължително се депозират в банката съответните платежни документи за внасяне в приход на осигурителните фондове на дължимите суми за осигурителни вноски, за фонд "Професионална квалификация и безработица" и за данъка по чл. 38 от Закона за облагане доходите на физическите лица.
                       (2) При нарушение на разпоредбите на ал. 1 на виновните лица се налага глоба в размер до 500 000 лв.
                       (3) Независимо от отговорността по ал. 2 на съответната банка или на Държавна спестовна каса се налага имуществена санкция в размер на предмета на нарушението.
                       (4) Глобите и имуществените санкции се налагат от министъра на финансите или от оправомощени от него лица по реда на Закона за административните нарушения и наказания и постъпват в приход на Централния републикански бюджет."
    Следващото предложение за параграф произтича от предложението на народния представител Руси Статков, което преди това приехме:
    "§ ..... (1) Нови нормативни актове, които задължават общините да извършват допълнителни разходи, се прилагат през течение на бюджетната година при спазване на условията по чл. 34 и чл. 35 от Закона за устройството на държавния бюджет.
              (2) Ако условията по предходната алинея не са изпълнени, нормативните актове влизат в сила от началото на следващата бюджетна година.
    § ...... По решение на общинския съвет и в съответствие със сключените договори с Министерството на културата от общинския бюджет за 1998 г. могат да се осигуряват средства за издръжка, включително за заплати и социални осигуровки на държавните драматични и куклени театри, филхармонии, опери и други културни организации.
    § ....... Размерът на бюджетните взаимоотношения на бюджетните организации с Републиканския бюджет се счита за изменен от датата, посочена в писменото уведомление на министъра на финансите.
    § ................ Разпоредбите на чл. 19 и чл. 20 от Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта се прилагат от организациите в бюджетната сфера от 1 януари 1999 г.
    §......... (1) Държавните и общинските предприятия, фирми и еднолични търговски дружества с държавно, съответно общинско участие, отдали под наем предоставените им застроени или незастроени недвижими имоти, внасят 50 на сто от получения наем в Републиканския бюджет, а общинските предприятия и фирми - в общинския бюджет.
                (2) За имоти, отдадени под наем от смесени дружества с държавно или общинско участие, в съответния бюджет се внася 50 на сто от наема, съответстващ на държавното или общинското участие.
                (3) Недвижимите имоти по ал. 1 и 2 се отдават под наем по цени не по-ниски от опредeлените от Министерския съвет или от общинските съвети.
                (4) Алинеи 1, 2 и 3 не се прилагат за юридически лица с предмет на дейност отдаване под наем на предоставеното им държавно или общинско имущество.
    § ........ Просрочените задължения към държавата по Закона за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31 декември 1990 г., се събират въз основа на констативен акт по чл. 13 от същия закон по реда на Закона за събиране на държавните вземания."
    Това са предложения на комисията за нови параграфи.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Руси Статков има думата. 
    РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги, господин министър! И в комисията поставих въпроса, ще го поставя и днес в залата, и той е свързан с едно от предложенията за § - Разпоредбите по чл. 19 и чл. 20 от Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта се прилагат от организациите в бюджетната сфера от 1 януари 1999 г.
    Аргументите ми бяха, че ние току-що приехме този закон в комисията, за да възразя против такъв параграф. И още повече, приемайки този закон, на нас ни бяха представени разчети за фонда, който се създава, като автономен вече. И в този смисъл аз поставих въпроси към вносителите, респективно към Министерството на финансите, има ли координация в рамките на Министерския съвет - между Министерството на труда и Министерството на финансите. И по-важното, което е, наистина при това предложение сега за промяна на един закон след една седмица не се ли накърняват интересите на фонда, като се има предвид ситуацията следващата година и прогнозите, които са за нея.
    Помолих и председателката на комисията госпожа Дянкова, съжалявам, че до този момент нямам информация, поставям го отново и днес, за да не се получава така, че след това да се окаже, че вследствие на тези недоглеждания фондът е поставен в критична ситуация. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Вашето искане, господин Статков?
    РУСИ СТАТКОВ: Нека да отговорят от финансите, преди да гласуват колегите.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да отпадне ли?
    РУСИ СТАТКОВ: Да, да отпадне.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Точно затова попитах. Добре, това е всъщност шестият параграф, господин Цонев, от докладваните от Вас в момента.
    РУСИ СТАТКОВ: Много се извинявам, но тъй като тук ме репликира колега от мнозинството, става дума за проблем ваш по същество, защото променяте закон, който преди една седмица сме гласували.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
    Господин Руси Статков предлага всъщност този параграф, който той прочете и който е шести от докладваните от господин Цонев, да отпадне.
    Моля, гласувайте предложението на господин Статков параграфът със съдържание "Разпоредбите на чл. 19 и чл. 20 от Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта се прилагат от организациите в бюджетната сфера от 1 януари 1999 г." да отпадне.
    Гласували 143 народни представители: за 56, против 81, въздържали се 6.
    Предложението на господин Руси Статков не се приема.
    При това положение поставям на гласуване всички параграфи, които преди малко бяха предложени от комисията.
    Моля, гласувайте. Това са осем параграфа подред.
    Гласували 139 народни представители: за 124, против 5, въздържали се 10.
    Всички параграфи, докладвани от господин Цонев, са приети.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Сега трябва да гласуваме пълния текст на чл. 1 с всички изменения, които направихме, приемайки или отхвърляйки съответни предложения.
    Предложение на комисията за чл. 1:
    Предлага чл. 1 да има следното съдържание:
    "Чл. 1. (1) Приема републиканския бюджет за 1998 г. по приходите и помощите на обща сума 3 558 945,3 млн. лв., както следва:


    Показатели
    Сума
    (млн. лв.)
    I.
    ПРИХОДИ И ПОМОЩИ
    3 558 945,3
    1.
    ПРИХОДИ
    3 558 739,5
    1.1.
    Текущи приходи
    3 558 382,8
    1.1.1.
    Данъчни приходи
    3 338 051,5
    1.1.1.1.
    Данъци върху печалбата
    310 994,9
    1.1.1.1.1.
    Данък върху печалбата
    304 879,9

    - от нефинансови предприятия
    201 469,6

    - от финансови институции
    103 410,3
    1.1.1.1.2.
    Данък върху дивидентите и доходите
    6 115,0
    1.1.1.2.
    Данък върху общия доход
    500 015,6
    1.1.1.3.
    Данък върху добавената стойност
    1 622 200, 0
    1.1.1.4.
    Акцизи
    500 680,0
    1.1.1.5.
    Мита и митнически такси
    401 500,0
    1.1.1.6.
    Други данъци
    2 661,0
    1.1.2.
    Неданъчни приходи
    220 331,3
    1.1.2.1.
    Текущи приходи и доходи от собственост
    78 008,0

    - приходи от наеми на имущество
    8 231,5

    - приходи от наеми на земя
    2 013,4

    - вноски от предприятия по преоформен   държавен дълг

    2 000,0

    - нетни приходи от продажби на услуги,   стоки и продукция

    60 282,4

    - приходи от лихви
    5 480,7

      от тях:


      по текущи банкови сметки
    2 760,7

      по предоставени заеми в страната и
      чужбина

    2 720,0
    1.1.2.2.
    Държавни и съдебни такси
    71 147,1

    Съдебни такси


    Държавни такси
    71 147,1
    1.1.2.3.
    Глоби и административни наказания
    20 204,7

    - конфискувани средства и приходи от
      продажби на конфискувани вещи

    80,0

    - глоби, санкции, неустойки, наказателни
      лихви, обезщетения и начети

    20 124,7
    1.1.2.4.
    Други неданъчни приходи
    50 971,5
    1.2.
    Приходи от продажби на държавно
     имущество

    356,7

    - приходи от продажба на дълготрайни
      материални активи

    336,5

    - приходи от продажба на нематериални
      активи и концесии

    20,2
    2.
    ПОМОЩИ
    205,8

    - дарения, помощи и други безвъзмездно
      получени суми от страната

    198,9

    - дарения, помощи и други безвъзмездно
      получени суми от чужбина

    6,9

    (2) Приема републиканския бюджет за 1998 г. по разходите на обща сума 4 169 771,2 млн. лв., както следва:

    II.
    РАЗХОДИ
    4 169 771,1
    1.
    Текущи приходи
    2 870 015,3
    1.1.
    Заплати и възнаграждения за персонала, нает по трудови правоотношения

    298 688,4
    1.2.
    Други възнаграждения и плащания за персонала

    10 440,7
    1.3.
    Социални осигуровки
    96 708,7
    1.4.
    Стипендии
    5 972,7
    1.5.
    Издръжка
    506 048,9
    1.5.1.
    Храна
    28 739,0
    1.5.2.
    Медикаменти
    80 894,2
    1.5.3.
    Постелен инвентар и облекло
    5 451,9
    1.5.4.
    Командировки
    12 347,0
    1.5.5.
    Материали, горива и енергия
    70 547,3
    1.5.6.
    Външни услуги
    23 811,7
    1.5.7.
    Текущ ремонт
    13 376,8

    в това число:


    - за дялово участие на общините в съвместното строителсво, реконструкция, ремонт и поддържане на четвъртокласните републикански пътища




    5 453,7

    - за основен ремонт на Аспаруховия мост - гр. Варна

    600,0
    1.5.8.
    Учебни и научноизследователски разходи и книги за библиотеки

    3781,5
    1.5.9.
    Други разходи
    267 099,5

    в това число:


    - за малки водоснабдителни обекти
    2 400,0
    1.6.
    Отбрана и сигурност
    794 213,9

    в това число:


    - за осигуряване плана по организационното изграждане и преструктуриране на Българската армия


    25 557,0
    1.7. 
    Субсидии за нефинансови предприятия
    123 197,8

    - за текуща дейност
    103 679,8

    - други субсидии и плащания
    19 518,0
    1.8.
    Субсидии за текуща дейност на организации с идеална цел

    1 830,8
    1.9.
    Вноски за членски внос и участия в нетърговски организации и дейности

    18 934,3
    1.10.
    Лихви - общо
    1 001 746,7
    1.10.1.
    Лихви по външни заеми
    650 650,0

    - Лондонският клуб
    491 040,0

    - Облигационни заеми
    25 200,0

    - Парижкият клуб
    108 720,0

    - Международни финансови институции
    25 690,0
    1.10.2.
    Лихви по вътрешни заеми
    351 096,7

    От тях:


    - по облигационни заеми
    45 166,6

    - по съкровищни бонове
    111 856,8

    - по дълг към БНБ
    87 386,2

    - по секюритизиран дълг (БНБ)
    2,3

    - по заеми от ДСК
    78,7

    - по дълг на фирмите по ПМС N 244 от 1991 г.

    365,2

    - по дълг на фирмите по ПМС N 234 от 1992 г.

    203,0

    - по дълг на фирмите по ПМС N 3 от 1994 г.

    186,3

    - облигации по ЗУНК
    95 199,5

    - по облигационен заем (ПМС N 89 от 1995 г., изм. и доп. ПМС N 106 от 1995 г.)

    2 223,5

    - по § 16 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет за 1995 г.


    238,7

    - по дълг по ПМС N 145 от 1997 г.
    7 863,9

    - по предоставени държавни кредити
    326,0
    1.11.
    Целеви социални помощи
    12 232,4
    2.
    Капиталови разходи и прираст на държавни резерви

    123 398,2

    - основен ремонт
    27 660,7

    - придобиване на дълготрайни активи
    81 075,2

    - прираст на държавните резерви
    3 000,0

    - капиталови трансфери
    11 662,3
    3.
    Структурна реформа, програми за оздравяване и други

    310 200,0

    в това число:


    - за поземлената реформа
    34 800,8

    - за ликвидиране на последиците от стихийни бедствия и крупни производствени аварии


    13 000,0
    4.
    Трансфери
    866 157,7
    4.1.
    Субсидия за СВОЧ на ТПК
    5 132,0
    4.2.
    Субсидия за бюджета на съдебната власт
    40 500,0
    4.3.
    За общините
    434 913,2

    от тях:


    - субсидии за общините
    478 002,8

    - вноски от общините
    - 43 089,5
    4.4.
    Субсидии за държавните висши училища
    127 911,6
    4.5.
    Субсидия за Българската академия на науките

    24 719,0
    4.6.
    За попълване на извънбюджетни фондове и сметки

    232 981,8

    от тях:


    Фонд "Обществено осигуряване"
    120 129,8

    Национален компенсационен жилищен фонд

    9 697,0

    Фонд "Рехабилитация и социална интеграция"

    1 207,8

    Държавен фонд "Земеделие"
    30 000,0

    Фонд за гарантиране на влогове и сметки
    57 937,5

    Фонд "Структурна и технологична политика"

    865,9

    Фонд "Наука и научни изследвания"
    863,9

    Национален фонд "Енергийна ефективност"

    40,3

    Фонд "Мелиорации"
    6 240,0

    Други извънбюджетни сметки
    5 999,6

    в това число:


    Комисия по ценните книжа и фондовите борси

    817,4

    (3) Утвърждава дефицита по републиканския бюджет за 1998 г. в размер на 610 825,9 млн. лв.

    III.
    ДЕФИЦИТ
    - 610 825,9



    (4) Утвърждава финансирането на дефицита по републиканския бюджет както следва:

    Показатели
    Сума
    (млн.лв.)
    Външно и вътрешно финансиране (нето)
    в т.ч.:
    610 825,9
    Парижкия клуб
    - 201 600,0
    Външни облигационни заеми
    - 106 740,0
    Международни финансови институции
    - 4 900,0
    Възстановени суми от "Булбанк" АД - левова равностойност по облигационни заеми

    40,7
    Приходи от приватизация (минимум)
    540 000,0

    (5) Източниците за финансиране са външни и вътрешни заеми, операции с държавни ценни книжа и приходи от приватизация.
    (6) Погашенията се извършват съгласно погасителните планове на вътрешните и външни заеми."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Цонев.
    Желаещи да вземат думата? Няма.
    Поставям на гласуване чл. 1 от закона така, както беше докладван от председателя на комисията господин Цонев.
    Гласували 186 народни представители: за 120, против 52, въздържали се 14.
    Член 1 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Има още два параграфа, които трябва да приемем:
    § ... : "Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет".
    § ... : "Законът влиза в сила от 1 януари 1998 г."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Желаещи да вземат думата? Не виждам.
    Поставям на гласуване последните два параграфа, които бяха докладвани от господин Цонев.
    Гласували 144 народни представители: за 136, против 5, въздържали се 3.
    Двата параграфа са приети.
    Господин Цонев, доколкото разбирам, с това целият Закон за бюджета за 1998 г. е приет. Благодаря много. (Ръкопляскания от мнозинството.) Приятно ми е по този повод да дам думата на министъра на финансите господин Муравей Радев.
    МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! От името на българското правителство искам да благодаря на българския парламент за това, че най-после един бюджет е приет навреме и преди да приключи календарната година. (Ръкопляскания от мнозинството.)
    Искам да благодаря на всеки един от вас за проявеното разбиране. Искам да благодаря на всеки един от вас за това, че този път вие се постарахте далеч по-добре от предишните години и бих казал с много повече отговорност и чувство за национална отговорност бе проявено при приемането на този бюджет, за разлика от много други.
    Аз бих искал да поздравя членовете на Бюджетната комисия и на всички останали комисии, и лично на председателя на Бюджетната комисия, които успяха за един много къс срок от време да обработят огромен по обем масив от предложения от всички вас, да отсеят онези, които могат да бъдат приложими, разумни са и трябва да влязат в закона, и да ги предложат на вашето внимание днес с положително становище. В този бюджет, по мои груби сметки, над 50 предложения на народни представители са взети под внимание.
    Искам да ви благодаря, че елементът популизъм тази година беше значително под обичайното равнище. Това отговаря на порасналото съзнание на българския парламент, защото вие, уважаеми дами и господа народни представители, не може да сте забравили, че само преди една година пак българският парламент с друго едно мнозинство прие един-единствен бюджет. Но този един-единствен бюджет биде актуализиран на няколко пъти и доведен до неузнаваемост от първоначалния му вид. Това тази година има точно обратна посока, обратно измерение. Тази година новият български парламент прие два бюджета в една календарна година. Но разликата е, че единият бюджет беше за настоящата година, а другият бюджет е за следващата календарна година.
    И аз бих пожелал на този български парламент и на всеки друг по-нататък, всяка една следваща година да приема само един-единствен бюджет - не за същата, а за следващата година и никакви други променящи актуализации в неговото съдържание. Дай Боже на България такива бюджети? Дай Боже на България успех, замислен от този бюджет, който вие днес приехте! Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.) И ви моля, ако председателят даде 20 минути почивка, каня всички народни представители в Клуба на народния представител да изпием по чаша вино. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря много на господин министър Радев.
    Има думата проф. Стоилов.
    СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Не е изключено като единствен плюс на бюджет 1998 г. да остане това, че наистина във време е приет и това не е малко. (Реплики от мнозинството.) И второ, че беше приложена една изключително рационална и прагматична процедура на приемането му.
    Приетият бюджет обаче не е това, което очакваше страната. Трябва да признаем, че голяма част и от депутатите на мнозинството не очакваха този бюджет.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Не говорете от наше име.
    СТЕФАН СТОИЛОВ: Това не е бюджет, който решава няколко основни проблема, натрупали се през последните години и които наистина в 1998 г. имаше шанс да бъде направена една реална, сериозна стъпка за тяхното решаване. Попречи онова, за което вие не се вслушахте. И аз бих бил много притеснен ако предложенията по отношение на приходната част звучаха само от една парламентарна група в опозиция. Но те звучаха от всички парламентарни групи, извън мнозинството, господин министър. Самият този факт, нищо друго не приемайте, заслужава внимание. И това, че вие пропуснахте възможностите, скривайки се и в Бюджетната комисия, и тук, в залата, че не трябва да се поемат рискове, намали твърде много шансовете на бюджета да бъде онова, което той трябваше да бъде за 1998 г.
    Работи се по един модел, който е чужд на бюджетната практика в другите страни - на леко, лениво разработване на приходната част, което, разбира се, връзва и вашите ръце, а и ръцете на парламента по отношение на разходите, особено за основни социални системи, за които самите министри в специализираните комисии и през юли 1997 г., и сега, не могат да избягат от оценките, че са пред срив.
    Това е бюджет в значителна степен на замразяване на реалните доходи. И числата, господин министър, са подадени от министерството. Има две измерения. И във връзка с едното - за средните доходи на 1998 г. спрямо 1997 г. има ръст. Но всеки гражданин на страната след 1 януари ще си поглежда приходите и ще прави сметка как може да покрие разходите.

    По изчисленията на Министерството на финансите в рамките на календарната 1998 г. реалните доходи на хората на заплата в извънбюджетната сфера и в бюджетната сфера се увеличават с 0,5 на сто или с 0,75 на сто. Господин министър, реалната пенсия по вашите оценки в рамките на календарната година се намалява с 1,3 на сто! Това са числа, подадени от Министерството на финансите. Ако ние предлагахме увеличаване на приходите, господин министър, то един от мотивите беше вие да имате възможност да направите нещо повече по линията и на политиката на доходите.
    Второ, ние ви предлагаме едно решение, за което една колежка от централната част на залата направо в прав текст заяви, че то ще бъде прието в следващия бюджет, а именно да бъде освободен фонд "Социално осигуряване" от плащания, които се полага бюджетът да направи, и за сметка на този допълнителен ресурс, както и онова, което ви предлагахме, да бъде използван част от резерва на този фонд и да бъдат вдигнати пенсиите. И вместо минус 1,3 на реалната пенсия през 1998 г. и да предотвратите евентуално социално напрежение, от което губи изпълнителната власт. И всички ние сме заинтересовани да няма такова напрежение.
    РОСИЦА ТОТКОВА (СДС, от място): Стига! Губите време!
    СТЕФАН СТОИЛОВ: "Стига!" ще приказвате в избирателния си район, госпожо, а сега ще слушате!...
    И накрая, достатъчно е да се направи една елементарна подборка на пресата, за да се види, че този бюджет отразява определено увеличаване на данъчната тежест и това звучеше и при приемането на законите. Не по отношение на бизнеса, а по отношение на физическите лица. И колкото и високомерно и пренебрежително да се отнасяте към тези оценки, а те бяха преобладаващи, те се защитават от самите числа. (През цялото време на изказването на професор Стоилов министър Муравей Радев стои прав, встрани от банката на Министерския съвет.)
    Ако обичате, седнете! Недейте да нервничите! (Министър Муравей Радев отива към блока на СДС.)
    Затова, защото шест години ние сме успявали в Бюджетната комисия и с ваше участие да постигнем облагане на средните доходи при една значително по-ниска ефективна ставка. И това звучеше пак от трите парламентарни групи, които са в опозиция. Там където числата говорят, никакво високомерие не помага. Но вие губите от тая работа!
    Много просто е да си направи човек извода, че ако тези неща ги нямаше, от което печелят хората, а не някъде на друга планета, вие печелите допълнително подкрепа. Вие и по тази линия предпочетохте да отидете в част от данъчното законодателство към един оголен фискализъм. И вместо по-широка и по-стабилна подкрепа, в това трудно време да получите точно обратното.
    На тези неща ви беше обръщано внимание в тези два месеца съвсем добронамерено и в комисията, и тук, в залата. Не ги вземате под внимание - ваш проблем.
    И накрая макрорамката, уважаеми дами и господа, не защитава обявения растеж. Прескачам многото, което може да се каже, и ако икономистите в България упрекват тази политика по отношение на основни нейни параметри, че в условията сега на страната е възможен растеж и подем само, ако се отиде към една политика, активно подкрепяща, стимулираща, придаваща й даже агресивен характер на експорт, вие залагате точно обратното.
    Получи се така, че без да е участвал в нашите дискусии, за два дни пристигна съветникът на президента и в пространните интервюта, които даде пред българските вестници, закова пирона точно на този момент като един голям дефект на една политика, която, ако разчита на растеж, трябва да бъде точно обратна по отношение на износа. С други думи, икономистите и тук в страната без особени претенции, и тези, които са ангажирани като съветници на българското правителство, са единодушни.
    За съжаление, истината е такава. Ние наистина съжаляваме, че е такава истината, тъй като България след седем години търкаляне надолу, наистина трябваше да влезе солидно, категорично в тая траектория, която всички ние желаем, на положителен икономически растеж. Вие в много голяма степен проиграхте тази възможност. Благодаря. (Ръкопляскания от малцинството, реплики от СДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
    Има думата министър Муравей Радев.
    МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да взема част от думите си обратно.
    Аз казах, че българският парламент се е издигнал над онова нелепо чувство за популизъм. Току-що уважаваният от мен професор Стоилов с това свое изказване даде ударението точно на популизма. Точно популизмът в момента прескочи търпимата граница и трябва да му кажа няколко жестоки истини в очите - на него и на хората, които той представлява от така наречената група на левицата. (Недоволство от ДЛ.)
    Уважаеми господин Стоилов, Вие не можете да се отървете от родилните петна на вашата парламентарна група, която е свикнала да актуализира. Вие желаете, душа давате и следващият бюджет на България да бъде актуализиран. Но това няма да се случи и аз ви го обещавам от тази трибуна в този час! Актуализация няма да има, защото актуализацията значи срив и провал на една политика, а нашата политика е правилна и това се доказва от бюджета за тази година, ще се докаже от бюджета и за следващата година, независимо от вашето добро и лошо отношение към тези процеси в страната и към бюджета, който е концентриран израз точно на тези процеси.
    Господин Стоилов, много скоро българският парламент - в началото на януари, ще разгледа отчета на бюджета за 1996 г. Там, в този отчет, господин Стоилов, вашето мнозинство на миналия парламент ще види точно онези грешки, които провалиха България и които изобщо не може да ги видите нито в тазгодишния, нито в бюджета за следващата година.
    Това е нещо, което не е приятно. Истината, господин Стоилов, боде в очите и заради това днес Вие си позволихте от тази трибуна да развалите празника на българския парламент от приемането на този бюджет. ("Е-е-е!" от ДЛ.) Но това, господин Стоилов, е Ваш проблем и това се оценява от хората, от медиите, от журналистите, които непредубедено могат да сравняват едното и другото. Едното и другото през месец януари ще бъде факт с разглеждането на бюджета за 1996 г., който вашето мнозинство поддържаше и гласува за правителството на Жан Виденов, поради което аз искам сега да помоля за извинение от целия парламент за думите, които се наложи да кажа, но те бяха предизвикано откровение от една абсолютно непридизвикана проява на груб популизъм в края на днешния парламентарен ден. Благодаря ви. (Бурни ръкопляскания от мнозинството.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
    Не мога да откажа любезната покана на министър Радев и давам почивка до 15,15 ч. Много ви моля в 15,15 ч. да бъдем в залата, за да продължим нашата работа. (Звъни.)

    (След почивката.)



    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Продължаваме заседанието.
    Продължаваме към следващата точка от дневния ред:
    ЗАКОН ЗА БЮДЖЕТА НА ФОНД "ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ" ЗА 1998 Г., второ четене.
    Има думата господин Цонев, председател на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Преди това едно процедурно предложение, ако разрешите, господин председател. Във връзка с второто четене на Закона за бюджета на фонд "Обществено осигуряване" за 1998 г., предлагам да поканим в залата управителя на Националния осигурителен институт Николай Николов.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Противно становище има ли? Няма.
    Поставям на гласуване предложението на господин Цонев да бъде поканен да присъства в залата господин Николов.
    Гласували 141 народни представители: за 139, против 1, въздържал се 1.
    Предложението е прието.
    Моля квесторите да поканят господин Николов да влезе в залата.
    Господин Цонев, имате думата.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Закон за бюджета на фонд "Обществено осигуряване" за 1998 г."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Други предложения? Няма. Желаещи да вземат думата? Няма.
    Поставям на гласуване заглавието на закона - "Закон за бюджета на фонд "Обществено осигуряване" за 1998 г."
    Гласували 124 народни представители: за 121, против 2, въздържал се 1.
    Заглавието е прието.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, прилагам чл. 1 към стенограмата и започвам да чета предложенията.
    Предложение на народния представител Руси Статков относно чл. 1, ал. 1, т. 1.1. и т. 1.3. Ще ги изчета, защото едното предложение е подкрепено, а другото не е.
    В чл. 1, ал. 1 собствените приходи да се увеличат със 79 млрд.лв. и текстът да придобие следния вид:
    "Чл. 1. (1) Приема бюджета на фонд "Обществено осигуряване" за 1998 г. по приходите на обща сума 2522117,0 млн.лв., в това число: собствени приходи - 2165716,1 млн.лв., трансфери - 314791,9 млн.лв. и резервен фонд в края на 1997 г. - 41609 млн.лв."
    Съответно се увеличават в приходи и помощи:
    - т. 1.1. - със 78 млрд.лв., в това число: т. 1.1.1.1. със 78 млрд.лв., от тях: осигурителни вноски за работници и служители - със 70 млрд.лв.; осигурителни вноски от работници и служители (лична вноска) - 5 млрд.лв.; осигурителни вноски от самонаети лица - 3 млрд.лв.
    В приходите се записва нова т. 1.3. със следното съдържание: "Неустойките по договорените, но неосигурени работни места по чл. 6а, т. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, като се предвижда сума по нея в размер на 1 млрд.лв.".
    Комисията не подкрепя предложението по чл. 1, ал. 1 и т. 1.1., а подкрепя предложението по т. 1.3.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има думата господин Статков.
    РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателстващ, колеги, господин Николов! Предложението, което съм направил, беше обосновано по-обстойно на първо четене. Само ще припомня основните мотиви за него.
    В така предложените ни приходи от вносителя и неговата аргументация, че базата за тези приходи, свързани с държавното обществено осигуряване, е справката или по-скоро разчетите на Министерството на финансите. Ние, след като се запознахме внимателно с тези разчети, а те са - вчера говорих по този въпрос - три анализа в различно време, се убедихме, че в разчетите има неверни данни. Именно затова, с оглед последната прогноза, която е направена от Министерството на финансите, е свързано и конкретно моето предложение, а именно за една преоценка на приходите. Съответно сумата, която съм предложил, е минимална. Аз съм отишъл на най-минималната сума от 70 млрд.лв. Ако се направи тази преоценка на базата на последния анализ и на прогнозите, ще видите, че става дума за много по-голяма сума. В случая вината не е на Националния осигурителен институт, а по-скоро затова, че последната прогноза, на която вече трябва да се опрем, е тази, която не е взета предвид.
    Затова аз настоятелно се обръщам към всички колеги. Ясно е, че увеличението на пенсиите през следващата година няма да е онова, което действително ще задоволи и минимални потребности. С моето предложение се дава възможност поне допълнително още с определени суми, макар и минимални, да бъдат увеличени тези размери на пенсиите. Няма с нищо да попречи това нито на валутния борд, нито на резервите на фонда.
    Много ви моля, колеги - аз благодаря на колегите от комисията, които ме подкрепиха за другото предложение, - да приемете, че става дума за съвсем минимална сума, която е напълно реална, която обаче е изключително важна за дереджето, в което се намираме, и се обръщам към вас да ме подкрепите.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Статков.
    Подлагам на гласуване предложението му по ал. 1 на чл. 1, т. 1.1., което не е подкрепено от комисията.
    Гласували 170 народни представители: за 60, против 95, въздържали се 15.
    Предложението на господин Руси Статков не е прието.
    За процедура има думата господин Димитров.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Правя процедурно предложение за приемане на решение за извънредно заседание с точка единствена, господин председател, - Закон за бюджета на фонд "Обществено осигуряване" за 1998 г., до приключване разглеждането на закона.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Противно становище има ли? Няма.
    Поставям на гласуване направеното предложение днес, петък, от 16,00 ч. да има извънредно заседание на Народното събрание с точка единствена - Закон за бюджета на фонд "Обществено осигуряване" за 1998 г., второ четене.
    Гласували 143 народни представители: за 107, против 28, въздържали се 8.
    Прието е решение, съгласно което днес от 16,00 ч. Народното събрание ще проведе извънредно заседание с точка единствена - Второ четене на Закона за бюджета на фонд "Обществено осигуряване" за 1998 г.
    Имате думата, господин Цонев.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предлагам да гласуваме предложението по т. 1.3., което е подкрепено от комисията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване предложението на господин Руси Статков по т. 1.3., което е подкрепено от комисията.
    Гласували 142 народни представители: за 135, против 7, въздържали се няма.
    Прието е предложението на комисията по т. 1.3.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: И тъй като това предложение по т. 1.3. променя почти всички параметри на чл. 1, комисията, съобразявайки се с това прието вече предложение, предлага следния текст на чл. 1:
    "Чл. 1. (1) Приема бюджета на фонд "Обществено осигуряване" за 1998 г. по приходите на обща сума 2 289 52.9 млн. лв., както следва:

    Показатели
    Сума
    (млн.лв.)

    I. Приходи
    2 289 052.9
    1.1.
    Всичко собствени приходи
    2 083 808.5
    1.1.1.6.
    Приходи на Държавното обществено осигуряване

    2 051 483.5

    - осигурителни вноски от работодатели за работници и служители

    1 896 490.5

    - осигурителни вноски от работници и
    служители (лични вноски)

    95 823.7

    - осигурителни вноски от самонаети и
    ненаети лица

    57 369.3

    - възстановени суми от трудови злополуки

    1 800.0
    1.1.2.
    Неданъчни приходи
    32 325.0
    1.1.2.1.
    Текущи приходи и доходи от собственост
    4 325.0

    - приходи от имущество
    15.0

    - приходи от лихви
    4 310.0
    1.1.2.2.3.
    Глоби и административни наказания
    21 000.0

    - глоби, санкции, наказателни лихви,
    обезщетения и начети

    21 000.0
    1.1.2.2.4.
    Други неданъчни приходи
    6 000.0

    - приходи от международни спогодби
    6 000.0
    1.1.2.2.5.
    Неустойки по чл. 6а, т. 3, от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия


    1 000.0
    1.2.
    Трансфер от Републиканския бюджет
    за изплащане на:

    120 129.8


    - пенсии по чл. 6 и 7 от Закона за пенсиите
    персонални пенсии, военноинвалидни и
    гражданско-инвалидни пенсии, социални пенсии, пенсии за особени заслуги към държавата и нацията и народни пенсии и индексациите, компенсациите и добавките към тях, включително за пощенска такса и ДДС







    106 659.3

    - добавки към пенсиите на участниците и пострадалите във войните, както и наследниците, получаващи наследствена пенсия за загиналите във Отечествената война




    6 792.9

    - месечни добавки за деца-инвалиди на осигурени родители, по чл. 40 от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите



    6 677.6
    1.3.
    Трансфер от бюджета на СВОЧ (Съвета за взаимно осигуряване на членовете) на ТПК за изплащане на пенсиите, индексациите, компенсациите и добавките към тях на лицата, осигурени по Указа за взаимно осигуряване на членовете на ТПК, включително за пощенска такса и ДДС







    11 794.9
    1.4.
    Трансфер от фонд "Професионална квалификация и безработица", осигурителни вноски за времето, зачетено за трудов стаж на лица, които получават парично обезщетение за безработица





    33 882.7
    1.5
    Трансфер от Министерство на финансите по чл. 6 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия



    39 437.0
    1.6.
    Ликвидационни дялове от търговски дружества-длъжници, обявени в ликвидация.


    -

    Това е по т. 1, ал. 1.
    Предлагам да приемем ал. 1, тъй като по ал. 2 има предложения, после ще ги четем.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря ви.
    Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
    Поставям на гласуване докладваната от председателя на комисията ал. 1 на чл. 1.
    Гласували 151 народни представители: за 129, против 1, въздържали се 21.
    Алинея 1 на чл. 1 е приета.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По ал. 2 прилагам текста на вносителя към стенограмата и чета направо предложението.
    Предложение на народния представител Руси Статков за чл. 1, ал. 2.
    Предложението не е подкрепено от комисията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
    Има думата господин Статков.
    РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Колеги! И в Комисията по труда и социалната политика, на която към член, и в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, в двата мандата, декларирам го, съм се стремял възможно максимално средствата, които се заделят за пенсии, да бъдат разкрити или преразпределени така, че в по-голяма степен да се доближим до тези потребности на хората от третата възраст, които за съжаление в момента не решаваме.
    Как да ви кажа, така че да бъде разбрано това, което не само аз, а и проф. Стоилов сме потърсили като решение в тази конкретна разпоредба? Става дума за онзи резерв, за който и в предишното събрание разговаряхме, че трябва да го има, от едно месечно плащане минимум до три месечни плащания на фонд "Обществено осигуряване".
    В случая е планирано близо 400 млрд. или три месечни плащания да бъдат гарантирани като резерв във фонда. Това е добре. И би било чудесно, ако не ставаше за сметка на средства, които, разбира се, биха били насочени за увеличение на пенсиите.
    Ето защо аз съм предложил 200 млрд. от тези 400 млрд. да бъдат пренасочени и да се разпределят в рамките на пенсиите, които се изплащат през цялата година. С това няма да бъде застрашен фонда, защото ще остане 200 млрд. резерв. А освен това в закона изрично е записана и възможност, че при случай на недостиг на средства в резерва може да се гласува заем. И този заем, естествено, тъй като не става дума за някакви произволни пари, а за живота на българските пенсионери, аз съм убеден, българският парламент, ако се наложи, ще го гласува единодушно.
    Ето защо, повтарям, без да има такава опасност, по принцип от тези 400 млрд., 200 млрд. е достатъчен резерв, това е повече от месечно плащане, съм направил предложение да стане едно преразпределение. И за сметка на това преразпределение по-съществено да увеличим пенсиите.
    Мисля, че е достатъчно ясно, няма смисъл да се говори повече. Настоявам още веднъж, не заради себе си, а заради авторитета на българския парламент, да направим тази крачка, която макар и минимална, ще се отрази към по-добро за тези пенсии, които в следващата година ще бъдат изплащани на нашите близки, на нашите родители. Надявам се, че ще ме подкрепите.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Статков.
    Има думата господин Николай Николов от Националния осигурителен институт.
    НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Искам да обърна внимание, че изразходването на тези средства е предвидено в нашия законопроект, като обаче на този етап, тоест преди изтичането на бюджетната година тази сума от около 200 млрд. лв. е включена в резервния фонд на Националния осигурителен институт.
    Едновременно с това в текстовата част на законопроекта е предвидено тази сума да се изразходва (ако, разбира се, тя постъпи, в което ние сме убедени) по решение на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт за индексиране, компенсиране и увеличаване на пенсиите.
    Така че законопроектът предвижда това, което се предлага от народния представител Руси Статков, само че в един по-късен етап, когато ние сме сигурни, че фондът ще има финансова стабилност.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Николов.
    Професор Стоилов има думата.
    СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Първо, това имплицитно не следва, което току-що беше казано. И второ, моля ви да имате предвид, че и когато в Бюджетната комисия съм предлагал, и при гледане на този бюджет на първо четене съм предлагал, не изхождам от позициите на БСП, СДС и т.н. Който си направи труда да вникне в съображенията ми, ще разбере, че това е абсолютна истина. Вие сте мнозинството, заинтересовани отсега да бъде обявено не в тази формула, в която има нещо вярно, но с друга формула, много по-убедителна, че през 1998 г. няма да има онова намаление, за което аз говорих, с числата на Министерството на финансите, в рамките на годината намаление на реалната пенсия, макар и с процент, с процент и нещо, а още сега ще бъде обявено, в навечерието на Новата година, че се отива с решение на парламента към използване на част от този резерв.
    На мен и на вас ни се иска даже този резерв да се увеличи. И не е изключено да се увеличи, ако икономиката наистина дръпне и влезе в един стабилен икономически растеж. Аз заявих, че се съмнявам, но нека моите съмнения се окажат несъстоятелни.
    Ако ние вкараме сега в разходната част половината от този резерв и обявим това нещо, средномесечно се получава по около 8 хил.лв. увеличение на пенсията. Това 2 млн. и 400 хил. човека ще знаят отсега. Това е нещо. Месечно!
    Така че вие може да избирате между двете формули - или тази, която ви предлага Националният осигурителен институт, или това, което сега парламентът може да реши и което от всякаква гледна точка спечелва една допълнителна подкрепа, от която главно вие сте заинтересовани, но и страната, реформите и преходът са заинтересовани. За това става дума.
    И ако наистина половината от този резерв бъде въведен още сега в разходната част за увеличаване на пенсиите, това ще бъде към всичко останало един допълнителен стимул за настървено събиране на всички вноски, които се полагат на института, и увеличаване на този резерв в края на годината. Нищо не се губи, печелят пенсионерите, че ще имат гарантирано увеличение още от първите месеци на трудната зима на 1998 г. и онова, което преди малко казах, политическия, ако искате, го наречете пропаганден ефект, който вие ще консумирате, макар че бягате от него по непонятни за мен причини. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на професор Стоилов.
    Поставям на гласуване предложението на господин Руси Статков, което не е прието от комисията.
    Гласували 163 народни представители: за 49, против 86, въздържали се 28.
    Не е прието предложението на господин Руси Статков.
    Преминаваме към гласуване предложението на народния представител Стефан Стоилов, което също така не е подкрепено от комисията.
    Гласували 135 народни представители: за 48, против 67, въздържали се 20.
    Предложението на професор Стефан Стоилов не е прието.
    Господин Цонев, заповядайте.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на комисията:
    1. В чл.1, ал. 2 се изменя така:
    "(2)  Приема бюджета на фонд "Обществено осигуряване" за 1998 г. по разходите на обща сума 2 062 291,0 млн.лв., както следва:




    II.
    РАЗХОДИ
    2 062 291,0
    1.
    Текущи разходи
    2 028 458,0
    1.1.
    Заплати и възнаграждения
    за персонала, нает по трудови правоотношения
    7.578,7
    1.2.
    Други възнаграждения и плашания
    за персонала
    300,0
    1.3.
    Социални осигуровки
    2 804,1
    1.5.
    Издръжка
    18 724,2
    1.5.3.
    Постелен инвентар и облекло
    1 200,0
    1.5.4.
    Командировки
    1 000,0
    1.5.5.
    Материали, горива и енергия
    4 000,0
    1.5.6.
    Външни услуги
    7 042,0
    1.5.7.
    Текущ ремонт
    2 000,0
    1.5.8.
    Учебни и научноизследователски
    разходи и книги за библиотеките
    25,0
    1.5.9.
    Други разходи
    3 457,2
    1.9.
    Вноски за членски внос и участие
    в нетърговски организации и
    дейности
    60,0
    1.11.
    Социално осигуряване
    1 998 991,0
    1.11.1.
    Пенсии
    1 693 615,0
    1.11.2.
    Помощи и обезщетения
    305 376,0
    1.11.2.1.
    Изплащания от ДОО
    298 583,1
    1.11.2.1.1
    По Дял III от Кодекса на труда
    173 921,0

    - Обезщетения по болест
    87 472,3

    - Обезщетения за битови злопо-
      луки
    7 043,7

    - Обезщетения за гледане болен
       и карантина
    9 119,0

    - Обезщетения за трудови и
       приравнени трудови злополуки
       и професионални заболявания
    2 682,7

    - Доплащане разлика на трудо-
      устроени болни от ТБК и на
      други трудоустроени лица
    228,3

    - Обезщетения при бременност
      и раждане
    12 830,0

    - Изплащане разлика при трудо-
      устрояване на бременни жени
    55,9

    - Обезщетения за отглеждане на
      малко дете
    25 859,7

    - Помощи при смърт
    128,0

    - Лечебно хранене:
      в т.ч.:

    16 501,4

    а) диетично хранене
    1 067,4

       б) за финансиране дейността
           по профилактиката и рехаби-
           литацията в обектите на
           Националния осигурителен
           институт
    15 434,0

    - Снабдяване с ортопедични
       средства и съоръжения
    12 000,0
    1.11.2.1.2.

    По Указа за насърчаване на
    раждаемостта
    117 984,5

    - Еднократни помощи при раждане
    2 834,0

    -  Месечни добавки за деца
    115 150,5
    1.11.2.1.3.
    По чл. 40 от Закона за защита,
    рехабилитация и социална интег-
    рация на инвалидите
    6 677,6
    1.11.3.
    Помощи по други нормативни
    актове
    6 792,9

    2.
    Капиталови разходи и прираст на държавни резерви

    25 841,0

    - Основен ремонт
    3 145,8

    - Придобиване на дълготрайни активи
    22 695,2
    3.
    Лихви и такса ангажимент по заем N 4081 от Международната банка за възстановяване и развитие


    450,0
    4.
    Мита, митнически такси и данъци върху придобити материални активи и получени услуги със средства по заем N 4081 от Международната банка за възстановяване и развитие




    6 642,0
    5.
    За намаляване на осигурителните рискове "Трудова злополука" и "Професионални заболявания"


    900,0

    _______________________________________________________


    ДЕФИЦИТ (-) / ИЗЛИШЪК (+)
    166 920,7

    ФИНАНСИРАНЕ
    -166 920,7

    Външно финансиране - заем N 4081
    18 232,2

    Остатък по сметки от предходната година

    41 609,0

    Резерв за гарантиране на осигурителните плащания

    -226 761,9

    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Цонев.
    Желаещи да вземат думата няма.
    Поставям на гласуване докладвания от комисията чл. 1, ал. 2.
    Моля да гласувате.
    Гласували 151 народни представители: за 124, против 15, въздържали се 12.
    Член 1, ал. 2 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 2. (1) Размерът на осигурителните вноски за всички осигурителни случаи за сметка на осигурителите (работодателите) се определя, както следва:
    1. тридесет и седем на сто върху брутните трудови възнаграждения или осигурителния доход за лицата, които придобиват право на пълна пенсия при условието на трета категория труд;
    2. четиридесет и седем на сто върху брутните трудови възнаграждения или осигурителния доход за лицата, които придобиват право на пълна пенсия за изслужено време и старост три и повече години по-рано от възрастта, която се изисква за пенсиониране при трета категория труд;
    3. петдесет и две на сто върху брутните трудови възнаграждения или осигурителния доход за лицата, които придобиват право на пълна пенсия за изслужено време и старост осем и повече години по-рано от възрастта, която се изисква за пенсиониране при трета категория труд;
    4. четиридесет на сто върху брутните трудови възнаграждения за учителите.
    (2) Разликата между осигурителната вноска за учителите и вноската за трета категория труд се внася в Учителския пенсионен фонд към Националния осигурителен институт.
    (3) Осигурителната вноска, която е за сметка на осигурените лица за всички осигурителни случаи е в размер две на сто върху брутното трудово възнаграждение или осигурителния им доход.
    (4) За лицата, които се осигуряват за пенсия за изслужено време и старост, инвалидност поради общо заболяване и наследствена пенсия, осигурителната вноска е в размер двадесет и две на сто върху осигурителния доход.
    (5) За лицата, които се осигуряват за всички осигурителни случаи без трудова злополука и професионално заболяване, осигурителната вноска е в размер тридесет и две на сто върху осигурителния доход.
    (6) Осигурителната вноска за работниците и служителите - чужди граждани, които се осигуряват задължително за временна и трайна нетрудоспособност за сметка на работодателя, е в размер двадесет и две на сто върху брутното месечно възнаграждение.
    (7) За лицата, осигурени само за трудова злополука и професионално заболяване, осигурителната вноска за сметка на осигурителите (работодателите) е в размер десет на сто върху брутните трудови възнаграждения или осигурителния доход.
    (8) Осигурителната вноска за сметка на фонд "Професионална квалификация и безработица" е в размер двадесет и две на сто върху начислените обезщетения на безработни лица за времето, което се зачита за трудов стаж."
    Предложение на комисията: в чл. 2 алинеи 4 и 5 думите "за лицата, които се осигуряват" се заменят с "за лицата, които сами се осигуряват".
    Комисията подкрепя текста на вносителя.
    Няма направени предложения по чл. 2.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Цонев.
    Желаещи да вземат думата по чл. 2 няма.
    Поставям на гласуване чл. 2 с предложението на комисията за корекция в чл. 2, алинеи 4 и 5.
    Гласували 161 народни представители: за 142, против 11, въздържали се 8.
    Член 2 с неговите 8 алинеи и с корекцията в ал. 4 и 5 е приет.
    Преди да закрия сутрешното заседание, позволете ми да прочета няколко съобщения:
    Комисията по образованието и науката ще проведе заседание на 17 декември, сряда, 15 ч. в зала 142.
    Комисията по национална сигурност на 17 декември, сряда, от 15 ч. ще има заседание в зала 232.
    Комисията по национална сигурност ще има заседание и в четвъртък, 18 декември, от 15 ч. в зала 238.
    Закривам сутрешното заседание. (Звъни.)

    (Закрито в 15,58 ч.)

    Председател:
    Йордан Соколов


    Заместник-председатели:
    Иван Куртев

    Александър Джеров


    Секретари:
    Васил Клявков

    Атанас Мерджанов
    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И ОСМО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

    Видео излъчване от Народното събрание

    Проект BGFOP001-2.013-0001

    Избор на председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество





      Последни заседания