Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ЧЕТИРИСТОТИН ДВАДЕСЕТ И ПЪРВО ЗАСЕДАНИЕ
София, сряда, 13 септември 2000 г.
Открито в 9,00 ч.
13/09/2000
    Председателствали: заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров
    Секретари: Анелия Тошкова и Ивалин Йосифов

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам заседанието.
    Постъпили законопроекти и проекти за решения от 7 до 12 септември 2000 г.:
    Проект за решение за разрешаване изпращането на български военен кораб извън територията на Република България за участие в учението на Военноморските сили на Република Турция в духа на Партньорство за мир "Черноморско сътрудничество 2000". Вносител - Министерски съвет. Проектът е разпределен на Комисията по национална сигурност.
    Проект за решение за разрешаване изпращането на български военен контингент на територията на Румъния и пребиваването на румънски военен контингент на територията на Република България за участие в българо-румънското учение "Съвместни усилия - Синия Дунав 2000". Вносител - Министерски съвет. Проектът за решение е разпределен на Комисията по национална сигурност.
    Предложения по дневния ред са направени от:
    народния представител Георги Михайлов, който предлага точка в дневния ред да бъде Проект за решение за избиране на временна комисия за хода на приватизацията, приватизационните сделки, мерките по структурната реформа и резултатите от тях;
    народния представител Георги Карабашев, който предлага точка от седмичната програма да бъде Законопроект за развитие на промишленото и земеделско производство;
    председателката на Парламентарната група на СДС госпожа Екатерина Михайлова, по чието предложение е направен и проектът за седмична програма за работата на Народното събрание от 13 до 15 септември.
    1. Първо четене на законопроекта за изменение на Закона за опазване на земеделските земи. Вносител - Министерски съвет.
    2. Първо четене на законопроекта за изменение на Закона за опазване на околната среда. Вносител - Министерски съвет.
    3. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата. Вносител - Министерски съвет.
    4. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания. Вносител - Министерски съвет.
    5. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.
    6. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите.
    7. Второ четене на законопроекта за изменение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите.
    8. Проект за решение за разрешаване изпращането на български военен кораб извън територията на Република България за участие в учението на Военноморските сили на Република Турция в духа на Партньорство за мир "Черноморско сътрудничество 2000". Вносител - Министерски съвет.
    9. Проект за решение за разрешаване изпращането на български военен контингент на територията на Румъния и пребиваването на румънски военен контингент на територията на Република България за участие в българо-румънското учение "Съвместни усилия - Синия Дунав 2000". Вносител - Министерски съвет.
    10. Второ четене на законопроекта за посевния и посадъчния материал.
    11. Второ четене на законопроекта за юридическите лица с нестопанска цел.
    12. Парламентарен контрол.
    На Председателския съвет се стигна до съгласие т. 11 - второ четене на законопроекта за юридическите лица с нестопанска цел - да стане т. 6, а от т. 6 нататък съответно точките се изтеглят с една по-назад.
    Това е предложението за седмичната програма.
    Имате думата по дневния ред.
    Господин Михайлов има думата.
    ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, колеги народни представители! На основание чл. 39, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя отново предложение за точка в седмичната програма - разглеждане на проект за решение за създаване на комисия за обследване хода на приватизацията.
    Колеги, за последните десетина години в България бяха продадени над 100 млрд. дълготрайни материални активи. За тях реално в хазната се получиха няколко милиарда долара. Както и по каквато схема да изчисляваме амортизациите, остаряването на тези дълготрайни материални активи, реално в българската хазна са влезли около 10-20 пъти по-малко средства, отколкото се очакваше от приватизацията. От друга страна, свръхтежката безработица е плод на провежданата приватизация. Липсата на инвестиции в страната, което е една от точките на приватизационните договори, показа, че тези приватизационни договори не се изпълняват. Да оставим, че от България излязоха над 700 хил. български граждани. Да оставим това, че приватизираните предприятия реално не се стопанисват. И макар че тук в тази зала, от тази трибуна нееднократно, особено управляващите изтъкваха, че държавата не е добър стопанин, то благодарение на приватизацията се спука и този голям син балон - че държавата не е добър собственик, показвайки, че тези, които приватизираха предприятията, реално ги ликвидираха.
    Колеги, затова ние от Демократичната левица ви предлагаме да направим една такава комисия, която да обследва хода на приватизацията. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Михайлов.
    Заповядайте, господин Карабашев.
    ГЕОРГИ КАРАБАШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Предлаганият от нас законопроект за развитие на промишленото и земеделското производство е внесен в Народното събрание преди девет месеца. И въпреки многократните ни предложения досега не е включен в седмичната програма на Народното събрание.
    Един от основните приоритети на държавните институции и парламентарно представените политически партии е присъединяването на България към Европейския съюз. На всички в тази зала, а не само на вас е известно, че това може да стане единствено като създадем условия за развитие на пазарна и конкурентоспособна икономика. Време е, макар и в края на мандата на Тридесет и осмото Народно събрание, чрез закон да подкрепим българския производител.
    С настоящия законопроект предлагаме създаване на условия за решаване на основните проблеми на икономиката, като държавните органи предприемат реални действия за стимулиране на инвестиционния процес чрез освобождаване от данъци и такси за определени стоки на смесени предприятия и чуждестранния капитал, поощряване на производителите на експортни стоки с висока добавена стойност и произведени такива с местни суровини чрез създаване на Държавен фонд "Поощряване на износа", ограничаване на износа на суровини и полуфабрикати, промяна в митническата политика с цел увеличаване вноса на нискокачествени стоки от страни извън Европейския съюз, ежегодно определяне на минимални защитни изкупни цени на основните селскостопански продукти. По време на дебатите не се съмнявам, че ще възникнат и много други ценни предложения.
    Подкрепяйки нашето предложение, вие ще подкрепите българския бизнес. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Карабашев.
    Няма други изказвания по дневния ред.
    Поставям на гласуване предложението на господин Георги Михайлов в седмичната програма да се включи точка за проект за решение за избиране на временна комисия за хода на приватизацията.
    Гласували 176 народни представители: за 80, против 93, въздържали се 3.
    Предложението не се приема.
    Поставям на гласуване предложението на господин Георги Карабашев в седмичната програма да се включи точка - законопроект за развитие на промишленото и земеделското производство.
    Гласували 172 народни представители: за 73, против 85, въздържали се 14.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте седмичната програма на Народното събрание за периода от 13 до 15 септември 2000 г. така, както ни беше докладвана.
    Гласували 163 народни представители: за 114, против 14, въздържали се 35.
    Седмичната програма на Народното събрание е приета.

    Първа точка е:
    ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ.
    Има думата господин Владислав Костов да докладва становището на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!

    "С Т А Н О В И Щ Е
    на Комисията по земеделието, горите и поземлената
    реформа относно законопроект за изменение и допълнение
    на Закона за опазването на земеделските земи
    № 002-01-28, внесен от Министерския съвет на
    12 юни 2000 г.

    Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа проведе заседание на 28 юни 2000 г., на което обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, внесен от Министерския съвет. В работата на комисията взеха участие заместник-министърът на земеделието и горите господин Георги Каркъмов и експерти.
    Целта на законопроекта е облекчаване на режима, предвиден със Закона за опазване на земеделските земи, с оглед осигуряване на равнопоставеност на юридическите и физическите лица, стимулиране и облекчаване на инвестиционните процеси. Някои народни представители, взели участие в дискусията, поставиха въпроси относно размера на земеделските земи, чието предназначение се променя с решението на областните дирекции "Земеделие и гори", проектиране и изграждане на обекти върху поливни площи и земи от първа до четвърта категория, отнемане и оползотворяване на хумусния слой преди издаване на разрешение за строеж.
    След станалите разисквания и на основание чл. 64, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа прие следното становище:
    Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи № 002-01-28, внесен от Министерския съвет на 12 юни 2000 г.
    Това становище е гласувано с 11 гласа "за", "против" няма и 1 "въздържал се"." Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
    Имате думата по законопроекта.
    Господин Калчо Чукаров има думата.
    КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Днес на нашето внимание е предложен един законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи и аз мисля, че той е много навременен, особено като се има предвид това, което се предлага с този законопроект. В него с тези промени, които ние днес тук ще гласуваме, се цели облекчаването и премахването на многото лицензионни и разрешителни режими, с които за жалост всички се сблъскваме, а и нашата страна страда от това.
    Със законопроекта се предлага създаването на комисии към областните служби "Земеделие", които на място да разрешават въпроса за промяната на предназначението на земята, което е нещо много важно. Именно затова бяха създадени тези областни служби по земеделие, които може да се каже са миниминистерствата на място. Отново казвам, само тези от собствениците на земеделски земи или тези, които искат да променят предназначението на земеделската земя, които не са се сблъсквали с бюрокрацията и с огромните трудности, които изпитват хората при едно такова желание, само те не знаят какво означава ходенето по мъките за промяна на предназначението й.
    Затова тези промени, които сега са представени от Министерския съвет, отново повтарям, са много навременни и аз апелирам към всички вас, които сте тук, наистина да ги подкрепим и да ги приемем, с което ще допринесем както за инвестиции в нашата страна, защото промяната на предназначението на земеделската земя, а и опазването на хумусния слой е един проблем, който трябва час по-скоро да бъде разрешен.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Чукаров.
    За процедура думата има господин Владислав Костов.
    ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моля да бъде допуснат в залата при разглеждането на този законопроект заместник-министърът на земеделието и горите господин Георги Кирилов.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Противно становище има ли? Няма.
    Моля, гласувайте процедурното предложение в залата да бъде допуснат заместник-министърът господин Кирилов.
    Гласували 133 народни представители: за 130, против няма, въздържали се 3.
    Предложението е прието.
    Моля квесторите да поканят заместник-министър Кирилов в залата.
    Думата има господин Христо Стоянов.
    ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги! Аз няма да влизам в противоречие с онова, което преди малко изрази господин Калчо Чукаров, че ние трябва да се стремим до максимум да търсим облекчения и намаляване на бюрокрацията в разрешаването на проблемите и в това число и със земеделските земи и тяхното предназначение. Многократно съм пледирал към един принцип в областта на земеделието - това е, че тези проблеми в земеделието могат да бъдат решавани до максимум, тоест, могат да бъдат решавани добре колкото повече нещата бъдат доведени до самите хора, за които се отнасят и от хората, които управляват тези региони. Интересна ситуация и интересна постановка се дава в този законопроект. Хора, които реагираха срещу централизираната, тоталитарна власт, непрекъснато в представянето на законопроектите в областта на земеделието внасят елементи, абсолютно тоталитарни. До максимум всички неща да се решават от администрацията на държавата, в това число и когато тази земя не е тяхна. Или от министъра, сега отидохме на едно по-ниско ниво, което е добре, че и областното.
    Уважаеми колеги, всички ние пледираме да се приобшим към формите на Европейския съюз, а те имат една декларация, в която се казва категорично, че властта непрекъснато трябва да отива към по-нисшите нива и нивото е общината. И погледнете основния член - чл. 17. Промяната на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди се разрешава в зависимост от продуктивните качества на земята и целите на промяната от областните дирекции и след туй - чрез министъра на земеделието. Какво общо има областната дирекция с моята земя? Какво общо? Тя има нещо общо с кмета ми. И аз неслучайно многократно пледирах, че комисиите, поземлените комисии отдавна трябваше да преминат към общините, към общините. Когато избираме кмет и общински съветници, всеки, който избира кмет или общински съветник, го пита: "Какво ще направиш? Ще измислиш ли поне 3-4 работни места? Ще хигиенизираш ли селото? Ще запазиш ли екологията в района?" И нито един не си дава отговор, че тези хора живеят там, в селата, защото са собственици на земя. Ако те не са собственици на земя, отдавна нямаше да бъдат там. А земята е предпоставката тези хора да бъдат по-добре. И когато ще трябва нещата да се решават по-добре, ние не питаме онези избраници, които тези хора са си избрали, а областното ръководство ще решава. Но областното ръководство тези хора не са го избирали. Не са избирали и министъра. Те всичките са назначаеми.
    И в тази връзка считам, че в закона е сложено нещо, което много противоречи на принципите на демокрацията. Значи, борим се срещу тотално централизирания подход на дейност, а в същото време със законодателната си дейност в случая, дори на собствената ни земя вие поставяте областният управител и министърът да го решава, а не общината в общите интереси на селището.
    Друг въпрос е, че и селището, и кметството ще трябва по някакъв начин да синхронизира и съгласува с областното ръководство, с оглед на областната политика в селищата. Това е друг въпрос. Но нещата трябва да отидат в основата си при кметствата и при общинския съвет. Те са хората, които имат от всичкото това и по-ярко, и по-ясно, и по-принципно, и по-вярно отношение.
    Защо го казвам това? Защото, ако ние си представим, че бяхме внесли и бяхме приели навремето това, което предлагах - тези комисии да бъдат към общините и бяхме ангажирали кметствата, съветите, общинските съвети, ние може би много по-добре щяхме да върнем земята, защото тези хора щяха да се интересуват. Защото те се интересуват от своите съселяни, техните съграждани да бъдат по-добре. Но ние не го направихме и продължаваме по същия принцип. Защо? Ами, представете си, че от тези 260 души кметове и общински съвети на общините 160 щяха да бъдат инициативни, 100 нямаше да бъдат инициативни. Но по това щяхме да разберем кой си разбира и кой си изпълнява предназначението. А когато поставим един глупав министър, тогава цялата държава глупее. Тогава щяха да изглупеят само 100. Ето, съвсем вулгарно го казвам. И затова смятам, че в принципната, във философската част на този законопроект е вложено нещо гнило, несериозно. И се учудвам на тези, които протестират срещу тоталитарната централизирана власт, че вкарват в закони непрекъснато тоталитарно и по-тоталитарно.
    Учудващо е, че когато отидем на следващия член - чл. 20а, когато става въпрос за земите в общинските райони, в общината, значи, тогава веднага кметът. И идваме до извода, че кметът има своето място, когато става въпрос само за селището. Той няма нищо общо със земята около селището. Значи, селищните въпроси той може да ги решава, а за онова, което живеят хората там, няма да има право да ги реши. Ами, те могат да се построят неща, които да ми замърсят екологията. Това селище трябва да има отношение тази земя, като няма да бъде земеделска земя, дали тези имоти няма да донесат до някакви други проблеми на самото селище. Откъде накъде областният ще се грижи за моето селище? Той не е и в състояние. Той не познава така проблемите, както ежедневно идват те при кмета и при общинските съветници.
    И в този смисъл аз ви казвам, че ще се въздържа да подкрепя този законопроект. Не защото той не е необходим. Обратното. Тази промяна принципно е необходима. Но тази философия, която е заложена, не ме удовлетворява и считам, че е принципно погрешна, която непрекъснато се повтаря и в другите законопроекти, свързани със земеделието.
    Не искам да бъда груб, даже по-скоро мнителен, за да кажа, че може би това е предназначено за нещо друго, пак за някаква друга идейка - по някакъв начин всички тези разрешения да минават през някакъв чиновник и този чиновник евентуално срещу това да взема. Не съм мнителен човек. Аз приемам, че не е така. Но ви казвам, философията на закона, така поставена, е погрешна. И ако представителството на министерството още днес заяви, че те споделят една такава идея или че ще приемат едни такива решения и предложения, аз съм готов да подкрепя законопроекта. Но в обратния случай няма, защото вече съм свидетел, когато всичкото това става и след туй вие, с вашите може би политически решения, гласувате с гласа на председателя на Народното събрание, с това, като каже: "Предложението не е прието от комисията". И тогава вече е ясно гласуването, каквито бяха и много неща от разглеждания вчерашен закон.
    И затова аз още един път казвам: уважаеми колеги, такъв закон е необходим. Така заложените неща, особено в първата му част по отношение на отсъствието на решение, на мнение, на становище на онези, които живеят там и се отнася за техния регион, за тяхната земя няма да дават отношение, аз го смятам за много несериозно необмислено предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоянов.
    За реплика има думата господин Панчо Панайотов.
    ПАНЧО ПАНАЙОТОВ (СДС): Господин председател, уважаеми дами и господа! Професор Стоянов, аз не приемам упрека Ви за тоталитарно управление в контекста на факта, че се предоставят правомощия не на кмета. Професор Стоянов, очаквам от Вас по-дълбока интелектуална усърдност. Защо?
    Професор Стоянов, аз съм радетел на свободата и независимостта, включително и на местната власт. Но Вие от тази катедра да твърдите, че ние сме тоталитарни народни представители е абсурдно. Ще Ви кажа следното нещо. Има компетенции. Кметът, така, както не бива да носи отговорност за организацията в здравеопазването, за програмите в здравеопазването, той не може да носи отговорност. Той може да носи отговорност да оправи покрива на болницата, да оправи водоснабдяването. Това е неговата компетентност. Подобно е и в образованието.
    Ние приказваме за земеделие, за това, че една земя, за да приеме статут на друга, има нужда от научна работа, от изследвания, от аргументация. Тоест това е въпрос на компетентност. Следователно, не приемам Вашия популизъм, че виждате ли в тоталитарно отношение се дават правомощия на администрация, на регионален съвет. Там компетентно може да се реши проблемът. Освен това мисля, че кметът не е лишен от инициатива.
    Така че не е въпрос на власт, не е на амбиции, въпросът е на компетенции. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панайотов.
    За втора реплика има думата господин Калчо Чукаров.
    КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Господин Стоянов, Вие в изказването си казахте, че приветствате наистина едни такива промени, които трябва да се направят в този закон и в същия момент заявихте, че няма да го подкрепите. Аз апелирам наистина да го подкрепите, защото това е първо четене на законопроекта и между първо и второ четене всички тук знаем, че има възможност да си направим предложенията и тогава, убеден съм, че в комисията ще се вземе най-разумното решение.
    Не мога обаче да се съглася с Вас, че отново с това, което се прави, което се предлага, се целяло да се минава през чиновник, за да може той да държи хората в ръцете си. Наистина е така. Но това, което Вие предлагате - кметът да разрешава, представяте ли си какъв хаос ще стане? Вие и сега знаете, кметовете решават на територията на населените места. И сега приехме закони, сега започнаха да се отстраняват тези незаконни обекти, които са построени в населените места и знаете какви огромни са трудностите, които се изпитват именно с премахването на тези незаконни обекти. Сега искате да направим по същия начин и земеделските земи - да дадем право на всеки сам в населеното място да си решава въпроса.
    Със създаването на тези комисии в областните земеделски служби, нали с това се цели снемане на нивото, приближаване по-близо до тях. Не мога обаче да се съглася с това, което Вие предлагате - поземлените комисии да бъдат на подчинение на общината. Ние вече десет години тъпчем и прокарваме всичко централизирано, канализирано се стремим да направим тази реформа в земеделието. И въпреки това трудно, изключително трудно се провежда. А представяте ли си какво ще стане, след като обществото ни все още е поляризирано и едните са за частната собственост, особено върху земята, а други са за колективната собственост върху земята. Ако тези комисии бяха по места към общините какво щеше да се получи? На едно место възстановена земята, а друго место, както 1995 г. гласувахме в промените в закона, че може собствеността да бъде и в идеална част. Не е един аршинът, с който ще се мери за всички.
    Затова и тези Ваши апели мисля, че са несъстоятелни.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Чукаров.
    За дуплика има думата господин Христо Стоянов.
    ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми колеги, аз мисля, че репликите бяха добре представени, защото за мен, ако имаме нещо, което е сериозно за коментар, това е същността на законопроекта.
    Господин Панчо Панайотов, Вие сте ме разбрали погрешно. Аз казах, че се учудвам, когато дойде някой на власт срещу тоталитаризма, срещу централизма и се учудвам, че той вкарва същите елементи. И като че ли заобичва властта повече от този, който е автор на тази схема. Ето това забелязвам.
    В законопроектите, които се предлагат в областта на земеделието, има от власт към по-голяма власт на властващия. Ето това е, което аз визирам. И никога не съм си разрешавал и няма да си разреша да смятам Ваша парламентарна група за хора на тоталитарен режим. Това не бих си разрешил. Затова казах, че се учудвам, че онова, което вкарвате тук има тези елементи. И не мога да си го обясня.
    Що се отнася до онова, което Вие казахте, че е въпрос за компетенция, вижте, ако Вие сте кмет на един селски район и Вие нямате компетентността на онова, за което тези твои съграждани са те избрали и от това живеят, нямаш работа там! Нямаш работа там! Отивай си на друго място. Който иска да управлява в село, който иска да управлява община със селско стопанство, трябва да има тази компетентност. Тази дейност трябва да му е същност, защото от това живее неговият регион.
    И в този смисъл аз непрекъснато повтарям - за погрешно ме разбира Калчо Чукаров, и тук вече съвсем в противоречие - аз продължавам да казвам, че ние сгрешихме общо за това, че направихме възстановяването на земята по начин, по който абсолютно централната власт, министерството все едно познава проблемите на всяко село. Е, не става така. И министърът, и тази комисия в министерството не познава регионите, не познава проблемите. И ако ние бяхме дали повече власт на местните органи, отдавна да сме забравили. И второ, нека хората да обвиняват местните си управленци, че не са намерили подходящи хора за управлението и за решаването на въпроса за възстановяването на земята, не да критикуват нас или министъра.
    Така че, господин Калчо Чукаров, това е принципен въпрос. Вие смятате така, вие приемате, че чрез централизъм може да се управлява демократично, аз смятам, че демократично може да се управлява чрез децентрализация на властта. Ето това е нашата разлика. Вие се пишете за демократ, но демокрацията искате да я провеждате чрез министъра на земеделието и чрез областния управител. И нито един не е избиран от народа. И не беше случайно това, което вие подкрепихте - идеята да не си избират хората до 500 души кметове. Оттук разбирам, че вие отдавна сте се отказали от вашата философия като идея на нашата политика.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоянов.
    КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС, от място): Напротив, цялата Парламентарна група на Народен съюз беше против и гласува "против".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Чукаров, после се обяснете с господин Стоянов навън.
    Има думата заместник-председателят на Народното събрание господин Александър Джеров.

    АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От станалите дебати и от направените изказвания дотук бях провокиран да взема думата по разглеждания законопроект. Първо, трябва да имаме предвид, че с внесения законопроект се правят изменения в досега действащите правни норми. Откъде започват нещата? Член 21, ал. 2 от Конституцията разпорежда, че земеделският фонд, обработваемата земя е национално богатство. И този фонд - земеделските земи трябва да служат единствено, за да дават продукция. Този момент е малко по-добре разработен в някои други закони.
    И оттук стигаме до проблема: Конституцията постановява, че този земеделски фонд, тази земеделска земя има изключителна ценност и определена насока, поставена именно в Конституцията в ал. 2 на чл. 21, където се казва, че тогава, когато се променя предназначението, това става по определен ред и условия, създадени със закон. Именно Законът за опазване на земеделските земи е този, който и досега регламентираше този ред. След като изключваме една земя от нейното предназначение, тоест сменяме нейното предназначение, това трябва да стане по определен ред, тоест трябва да се проведе една административна процедура, за да може да се констатира, първо, необходимостта от тази промяна, наложителността на тази промяна, а на второ място - целта, която оправдава тази промяна.
    Досега процедурата, действащите правни норми бяха твърде сложни - твърде сложно, твърде бавно, твърде костващо. С предложения законопроект се прави промяна, която е в една насока: да се улесни тази процедура. Тази промяна на предназначението става по-леко. Разбира се, мисля, че това е правилно с оглед на провежданата политика.
    Говорим и за частна собственост. Нека да не забравяме едно. Категорично сме за частната собственост, разбира се, но частната собственост е ограничена и ограничаема. Това е принцип на правото и нека да не говорим сега по въпроса колко много ограничения има във всяка една от най-демократичните държави. Това е също тема на ограничаване правото на собственост. И когато го ограничаваме, това трябва да стане при спазването на определена процедура. И след като улесняваме процедурата, но запазваме разрешителния режим, разбира се, ние трябва да бъдем за и да не преместваме основната точка на обсъждане на друго място - нито тоталитаризъм, нито борба с частната собственост. Просто в една държава трябва да има ред. В демократичната държава няма ли ред, това не е държава.
    И още две допълнения, поради което мисля, че трябва да подкрепим това изменение, което се предлага от Министерския съвет. През март и април ние гласувахме Закона за кадастъра и имотния регистър. Там се поставиха няколко основни момента, свързани със субектите на кадастъра и имотния регистър и с идентификатора, тоест онзи момент, който характеризира всеки един поземлен имот. И точно в тези промени се прави връзката между влезлия в сила Закон за кадастъра и имотния регистър с онова, което трябва да стане и в земеделските земи.
    На последно място има определена терминология в предложените изменения, която е свързана с предстоящия за разглеждане от нас Закон за устройство на територията. Струва ми се, че разглеждането на Закона за устройство на територията или обсъждането му на второ четене ще съвпадне с тези промени и поради това е правилно не след това да правим изменения, а този законопроект да бъде в редакцията, която ще съответства на устройствените планове, тоест терминологията, която ще възприемем.
    И последния момент, на който искам да се спра също с положително виждане по внесения законопроект: прави се връзка между този закон или тези правни норми и възможното принудително отчуждаване, което се извършва съгласно Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост. Полезно и необходимо е, само че в този закон не трябва да говорим за отчуждаване, защото отчуждаването е термин в правото, който означава прехвърляне на правото на собственост, а трябва да говорим за принудително отчуждаване.
    Съобразно това, което изтъкнах пред вас, аз смятам, че това е един полезен законопроект, едно полезно изменение, едно улесняване в живота, а също така и запазване на правата на държавата или общините да не допускат много леко промяна на собствеността, тоест този законопроект е в пълно съответствие с изискванията на чл. 21, ал. 2 от Конституцията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джеров.
    Има думата господин Христо Стоянов за реплика.
    ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Джеров! Вие казвате, че в демократичната държава трябва да има ред. Казвам три пъти "да, ред". И вие ми подсказвате, че не сте съгласен с онова, което аз казвам. Изключете тоталитаризма. Това е добавка. Оставете го. Но вие не искате да приемете, че аз, който съм гласувал доверие на този, който да ме управлява в общината - на кмета и съветниците, той да не може да внесе реда. Вие това ли искате да ми кажете? Аз предлагам: че това е задължително, примерно чл. 17 да бъде съгласуван и да бъде с участието на кмета и съответния съвет. Добре, те не са ли власт? Те не са ли висша власт? Нали са моята власт, която аз съм избрал? И вие искате днеска да ми кажете, че видите ли, трябва да имаме ред, ама този ред не могат да го провеждат тези, които аз съм избрал. За какво съм ги избирал?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христо Стоянов.
    Аз все пак съм длъжен да напомня какъв закон приемаме. Закон, в който се говори за промяна в предназначението на земеделските земи, защото, признавам си, че чак след изказването на господин Джеров разбрах за какво говорим. Преди това за всичко друго ставаше дума, но не и по проблематиката. И моля тези, които се изказват, наистина да се придържат към закона, който разглеждаме.
    ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ, от място): Че аз за друго ли говорих?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: С такова впечатление останах, господин Стоянов. Така и не разбрах за какво говорим, защото, ако кметът ще определя промяната на предназначението на земята, тежко и горко... (Неразбираеми реплики на господин Христо Стоянов.)
    Господин Стефан Нешев има думата.
    СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз досега слушах внимателно дискусията, но преди това ще се опитам да се представя и го правя съзнателно, за да изясним някои нови ситуации в моя политически мир: Стефан Нешев, Парламентарна група на Демократичната левица, Българска социалдемократическа партия. Бих го казал още един-два пъти, за да усвоите новата ми функция на политик и участник в парламентарния живот на България. (Оживление, неразбираема реплика от СДС.) Дори и да не съм съгласен с изказването ти, съм задължен да ти дам правото да го кажеш, но оттук, от трибуната, защото съм демократ за разлика от тези, които подвикват от място.
    Айнщайн е казал, че когато всички професионалисти са убедени, че едно нещо не може да стане, намира се един, който не знае това и прави изобретение. По този повод искам да споделя от политическа гледна точка някои мои виждания върху този законопроект.

    Факт е, че винаги ще има движение на ползването на земята. Тя в един случай ще бъде средство на труда, и то на селскостопанското производство, в друг случай ще бъде може би елемент на инфраструктура или на друг тип производство. Защото вие знаете, че част от нашата селскостопанска земя беше взета, за да се създаде една голяма част от нашите производствени мощности. Въпросът е как трябва да става това.
    Аз не мога да оспоря това, че такова движение по ползването на земята трябва да има. И проф. Джеров неслучайно започна изказването си с член от нашата Конституция, че тя е национално богатство. И колкото повече даваме възможност този въпрос да се решава субективно от една или две личности, толкова вероятността да се направят грешки и да не се вземе правилно решение е много по-голяма.
    И факт е, че ние вървим понякога в нашето законодателство, като създаваме предпоставки да се взимат решения, които не са националноотговорни и не са национално потребни, включително и със Закона за преобразуване и ползване на земеделската земя. Защото, ако сега с някого от вас се разходим с автомобили из България, ще видим колко стърнища не са още разорани. И ако прескочим границите си, независимо накъде, ще видим, че уедреното селскостопанско производство е в съоръжения, като организация на труда, включително и в Чехословакия. Тази страна, която ни изпреварва по отношение на приоритетите да влезе в Европейския съюз. Защото там явно са мислили как да си правят и законодателството, и нещата.
    Казвам всичко това, защото не може да се дава възможност един администратор или един субект да взема решение. И вие отново показвате несъгласуваност във вашата управленска дейност. Ние приехме Закон за регионалното развитие. В този закон има създадени институции, които формират регионалните планове за развитие, интересите на регионите, включително по най-висше ниво в Националния съвет за регионално развитие.
    Кой ще преценява дали тази земя да извадим от фонда на обработваемата селскостопанска земя - кметът, областният управител, министърът или един съвет? Къде е по-стойностно да стане това нещо - със субективното решение или с решението на група специалисти. Аз съм за втория начин на решение.
    И вие отново не потърсихте и законите, които правите, да ги вкарате в корелация. Отново работите на парче. Как може да делегирате права на един специалист да взема решение по такъв важен въпрос? Ами, днес изгодното за едно село не е изгодно за региона или не е изгодно за страната.
    И аз прозирам, че напънът, с който прокарвате този въпрос бързо да се реши, идва от това, че искате да превърнете земята в някаква социална възможност някой да я продаде, да вземе повече пари и да живее още 5 години. А след това поколенията да си трошат главата, защото този продукт или това оръдие на труда, каквото е земята, е възможно вече да не може да бъде ползвано от следващите поколения.
    И затова аз първо задавам въпрос: защо решенията по това не са заложени, че ще бъде обект на една независима власт, като окончателно решение по спора - съдебната система. И не е заложен такъв елемент. Нали затова в Конституцията заложихме, проф. Джеров, че съдебната власт е независима и тя стои извън изпълнителната власт? За да има арбитраж.
    Другото, което искам да ви кажа - защо слагате чл. 20а? Кметът до 30 дни еднолично да взима решение и да предлага да се направи проект? Ами, ще правите вили, кметът отделя парчета земя, ще има малко поминък, докато се построи там за строителите. Но може би няма да има земя, на която да си насадим тютюна и след години да губим от това, че сме ограничили тази възможност. Казвам го така, свободно.
    Ето защо не съм срещу това да става движение на земята - от оръдие за селскостопанско производство в друго ползване. Но това трябва да се направи със закон, който да гарантира, че няма да бъде накърнен общественият интерес, а не личностният интерес. Отново слагате на върха личността, а не обществото.
    Това конфронтира с моите дълбоки убеждения, ето защо аз също като проф. Стоянов ще се въздържа да го подкрепя. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
    Има думата господин Владислав Костов.
    ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! И аз като проф. Джеров мислех, че този законопроект, който цели изменение на определени текстове във вече приетия закон още от Тридесет и седмото Народно събрание - Законът за опазване на земеделските земи, по своя характер ще мине много бързо. Защото той цели не да променя смисъла на приетия от миналото Народно събрание закон, а да създаде определени възможности този закон да бъде прилаган по-бързо, по възможност с по-малко процедури, без лицензионни режими, с цел да може да се създаде една връзка орган - решение, а не тази връзка да се опосредствява с много органи и много решения, което затруднява изобщо и обезсмисля това, което беше заложено в Закона за опазване на земеделските земи, приет, повтарям, по време на Тридесет и седмото Народно събрание.
    И аз съм сигурен, ако погледнем гласуванията, че господин проф. Стоянов и тогава е гласувал за приемане на закона. Но може би защото тогава законопроектът беше внесен от друго правителство и друга политическа сила. И ако си направи труда господин Стоянов да направи една такава справка, не съм абсолютно убеден, но мисля, че имам голямо основание да вярвам, че той тогава е гласувал за този закон. А сега обявява, че когато на този закон се запазва същият му смисъл, а отиваме към известно, бих казал дори и демократизиране и отиване на процедурата и на по-ниско равнище, той ще гласува "въздържал се" или "против". Това ме озадачава, до известна степен обаче.
    Продължавам по-нататък. Аз много благодаря на проф. Джеров, че той изясни, че тук става въпрос за една конституционна разпоредба, която прогласява, че земята има особен статут и в случая земеделската земя - че тя трябва да се опазва и представлява национално богатство. И този особен статут се урежда по-нататък и със специални закони.
    В това отношение този специален закон именно отговаря на Конституцията и никога не е бил атакуван пред Конституционния съд за неговата неконституционност. С този специален закон правомощията за опазване, за съхранение, за контрол върху процеса на това национално богатство са възложени на министъра на земеделието и респективно на този орган - Министерството на земеделието.
    Оттук нататък ние не можем да се учудваме, че това национално богатство не може да се счита като богатство на определена община, а то трябва да бъде много внимателно преценявано, неговото ползване, с оглед запазване на характера и същността на тази земя като продуктивна земя. И само в определени изключителни случаи да бъде решавано, че тя може да променя предназначението си.
    В това отношение се изгражда централна комисия и областни комисии. И областните комисии, и централната комисия имат един широк състав не от чиновник, а от специалисти, компетентни хора, които решават по същество въпроса.
    В това отношение искам да кажа също, че областните комисии имат само ограничен периметър на действие в рамките на 50 дка, докато за по-големи размери... Друг е въпросът, дали трябва да бъдат 50, 40 или 60 и т.н., това ще дискутираме в комисията. Но създаването на тази комисия вече дава възможност за по-голяма флексибилност и по-голяма връзка.
    От друга страна, не може никой да подаде заявлението или искането за промяна на предназначението на земеделската земя освен собственикът. Собственикът е този, който ще аргументира и пред Министерството на земеделието ще представи своето искане за промяна на предназначението на земеделската земя. Тук не става въпрос за някакво посегателство върху собствеността, била тя в различните си форми на физически или юридически лица, на общинска или държавна собственост. Собственикът е този, който прави това волеизлияние. И доколкото то не променя политиката и философията на Закона за опазването на земеделската земя и поръката, която ни дава Конституцията, оттам той ще има и правото, и възможността да взима своите решения.
    Искам да кажа и това, че в случая ние ще имаме възможност да погледнем и някои други текстове на законопроекта, което беше прочетено и в становището, което в комисията беше изразено. Това е за размера на земята от поливните площи и начина на процедирането с нея, което е също много важно, за земята от I до IV категория. Всичко това трябва да се разгледа много внимателно в комисията за второ четене.
    Може би това са нещата, които аз очаквах да намеря от изказващите се някои предложения още тук по принцип. Но тук очевидно се плъзна просто по един несъществуващ за мен дебат. За мен дебатът досега беше несъществуващ, просто, да ви кажа, малко и наложен на народните представители за някои неща, които трябва да бъдем убедени, че се касае за едно национално богатство и че този режим е абсолютно добре защитен в закона.
    Затова аз бих помолил всички народни представители да гласуваме единодушно "за" на първо четене, защото този закон безспорно е необходим за нашето земеделие и, бих казал, за опазването на земеделските земи.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
    За реплика има думата господин Христо Стоянов.
    ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми колеги! Господин Костов, аз никога не гледам кой как е гласувал и не броя. Съжалявам, че Вие започнахте оттам поведението си към мен - че сигурно съм го бил гласувал, а пък сега сигурно заради това не гласувам. Но ние можем да потърсим, ако толкова се интересувате, Вашите предложения и моите и сигурно ще останем с впечатлението, че Вие тогава не сте дали предложения, защото сте имали предвид - това е в отговор на Вашата провокация - да ги съхраните тези съществени неща, когато дойдете на власт.
    Господин Костов, уважаеми колеги! Аз съм консервативен по отношение на даването на земята, на добрата, хубавата земя, която господин Костов спомена - от I до IV категория. И това съм го защитавал. И винаги съм поставял въпроса: тази земя ние сме длъжни да я съхраним. Защото България е една от най-бедните страни на земя в Европа. Ние сме съвсем накрая по отношение на земя на глава от населението. Ние не сме Америка. Ние имаме 5 дка - 1 ар, на глава от населението, а Америка има 48. Това е голяма разлика. Или, винаги съм казвал, че трябва да търсим в тези случаи, когато ще се ползва земя за неземеделско производство, някъде, където наистина не става за земеделие.
    Затова аз мисля, че не бяхте прав и не е коректно друг път, поне засега ние с Вас сме запазили една добра коректност както тук, в парламента, така и в комисията, да започвате едва ли не да ме провокирате и да ме задължавате: видите ли, ако Вие сте за промяната, Вие, понеже не сте гласували тогава, заради това не искате да гласувате за това. Не е коректно. Не е имало такава философия в моето поведение.
    Още един път повтарям, аз непрекъснато ви моля: дайте до максимум да свалим нещата да се решават от онези хора, за които най-много важи този проблем. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоянов.
    Има ли други изказвания? Не.
    Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за изменение на Закона за опазване на земеделските земи № 002-01-28, внесен от Министерския съвет.
    Гласували 144 народни представители: за 101, против 1, въздържали се 42.
    Законопроектът е приет на първо гласуване.

    Втора точка от седмичната програма е:
    ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА.
    Вносител е Министерският съвет.
    Моля господин Лъчезар Тошев да докладва становището на Комисията по опазване на околната среда и водите.
    ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми колеги, на своето редовно заседание, проведено на 5 юли 2000 г., Комисията по опазване на околната среда и водите разгледа внесения от Министерския съвет законопроект за изменение на Закона за опазване на околната среда.
    Законопроектът беше представен от министъра на околната среда и водите госпожа Евдокия Манева.
    Целта на вносителя е облекчаване на предвидения със Закона за опазване на околната среда режим за оценка на въздействието върху околната среда, на планове и проекти и издаването на решения по ОВОС от органите на Министерство на околната среда и водите. Аргументът е, че така се забавя инвестиционният процес, като продължителността на процедурата е от 4 до 8 пъти по-голяма в сравнение с другите разрешителни и съгласувателни процедури при проектирането.
    Що се отнася до облекчаването на процедурата и съкращаването на сроковете, комисията подкрепя предложението на вносителя.
    Същевременно, що се отнася до позициите в приложението към чл. 20, ал. 1, т. 1, комисията има редица резерви по предложенията за отпадане на позиции за дейности, подлежащи на ОВОС. Комисията приема, че приложенията № 1 и № 2 към Директива 9711 на Европейския съвет за ОВОС посочва дейностите, за които ОВОС е задължителна, но това не означава, че страните не могат да въведат процедура за оценка и за дейностите, за които намират, че това е необходимо.
    След проведените дебати министър Манева от името на вносителя изрази съгласие отпадането на позиции от таблицата да бъде преоценено още веднъж по време на второто четене на законопроекта.
    Като взема тези аргументи предвид, комисията предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта, а направените предложения да бъдат дебатирани по време на второто четене.
    Становището е прието единодушно - с 10 гласа "за".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин Тошев.
    Откриваме дебатите. Желаещите да вземат думата по законопроекта имат думата.
    Има думата господин Румен Такоров.
    РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Манева, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да започна своето изказване с благодарност към госпожа Манева, тъй като може би тя е единственият министър, който е присъствал и на първо, и на второ четене в работата на Комисията по опазване на околната среда и водите. Но това нейно присъствие понякога беше изразено с това, че този Закон за опазване на околната среда, въпреки че има своите европейски черти, до края на годината ще бъде основно преработен. И именно тук беше едно от учудванията ми, че може би в последната година това е четвъртата или петата поправка на този законопроект. Не би ли било по-редно, ако наистина не се занимаваме с такива дребни поправки, госпожо Манева, а направо да отидем към преработка на този закон, както Вие сама сте твърдели?
    Като потвърждение на тези мои думи ще кажа, че в това предложение, което е направено за изменение на Закона за опазване на околната среда, има доста положителни черти, които водят към подобряване на законопроекта, например включването на дейности, свързани с ядрените централи, които са може би пропуск в приложението към чл. 20. На нас ни предстои затварянето от 1 до 4 блок на централата в Козлодуй. Липсват и дейности, свързани с обработването на ядреното гориво, свързани с дейности, като например обезвреждането на болничните отпадъци, които сега отново се вкарват към приложението.
    Но не мога да не изтъкна, че има и предложения, които намаляват силата на закона. Моето виждане, което нееднократно съм изказвал, е, че този закон трябва да бъде консервативен и строг. Защото няма живо същество, което да не зависи от него.
    Тук е мястото да отбележа, както беше и в становището на комисията, а което каза и господин Тошев, че директивите на Европейския съюз дават само минималните задължителни изисквания, а отделните страни могат да въвеждат и по-строги мерки и правила при определени условия. На повечето от нас е известно, че на много места в България на практика природата е загубила способността си да се възпроизвежда. И в един по-късен период, дори и да приемем по-крути законодателни мерки, ние няма да можем да възстановим това, което сме загубили във времето.
    Като потвърждение на това, което казвам, ще дам един пример. Не мога да си обясня отпадането на т. 12.9. от приложението към чл. 20, ал. 1, т. 1, а именно производството на асфалтови бази. Аз съм пътен инженер и много добре знам какво значи производството на асфалтови смеси, с какви компоненти се работи, с какви токсични материали се работи в тези асфалтови бази. И останах изумен, когато видях, че то липсва от предложението. Аз имам обяснение за това. Именно навлизането на българския строителен пазар на пътностроителни фирми от Италия и Македония, които направо внасят подвижни асфалтосмесители, слагат ги на едно определено място, започват производство на асфалтова смес, а след тях потоп.
    Госпожо Манева, не мога да се съглася с едно такова предложение и на второ гласуване ще направя предложение това отново да си остане към приложението на закона.
    Друго, което ми прави впечатление, е предложеното в закона изместване от малкия пазар на специалисти в областта на околната среда и водите и даването право на чуждестранни физически лица да изготвят доклади за ОВОС. Аз категорично не съм против чуждестранните специалисти, искам това да стане ясно. Но аз мисля, че те би трябвало да работят в български колективи с български специалисти, защото се касае за нашата околна среда, за нашата природа. А мисля, че на всички е ясно колко поръчкови ОВОС-а бяха направени в България в последно време. Мога да дам като пример ОВОС-а за "Копитото" и "Златните мостове", които на практика узакониха беззаконието, което се направи във Витоша, а оттам София и България останаха без своя национален парк "Витоша". Виждате ли, веригата се нанизва. И аз искам да ви кажа, че чуждестранните инвеститори не са по-глупави от българските. Те имат зад себе си консултантски фирми. И какво ще стане на практика? На практика независимите се явяват най-зависими. Не мога да се съглася с този подход. А и предложенията, които се правят в законопроекта в т. 7, правят тези експерти още по-зависими. Ще ви цитирам текстове от законопроекта: "От регистъра автоматично се изключват експерти, за които е доказано, че в практиката си по оценка на въздействие върху околната среда, първо, са дали най-малко едно заключение в противоречие с издадена от компетентен орган оценка за въздействието върху околната среда". И са автори на раздели по доклади по оценка за въздействието върху околната среда, заради които раздели докладите са връщани два пъти за преработка. Е, каква по-голяма зависимост на тези експерти от хората, които участват в тези експертни съвети за приемането на тяхната работа? Значи той трябва да отиде да се консултира с всеки един дали ще му приемат ОВОС-а и тогава да знае какво да напише. Нали това е независимостта на експерта?
    Аз Ви питам знаете ли от какви хора се състои този експертен съвет, примерно на по-ниско ниво, не говоря, госпожо Манева, за експертния съвет в Министерството на околната среда и водите? Има по един представител на всяка една община и 3-4 или 10 специалисти, които са от регионалната дирекция по опазване на околната среда и водите. Понякога едно политическо решение ще унищожи правото на труд на този, който е написал съвсем добросъвестно своя доклад за въздействие върху околната среда. С това не мога да се съглася.
    Не мога да се съглася също с един текст - това го казах и в комисията, - не може да направите регистъра и как ще го направите за тези чуждестранни специалисти, че трябва да притежават образователна квалификационна степен по специалност, придобита във висши училища по номенклатура, определена със Заповед № 8 на министъра. Че той всички учебни заведения от целия свят ли ще изпише тук, или който дойде, министърът ще допълва тази заповед? Това е един абсурд, колеги.
    Аз мисля, че има доста положителни неща, но има и доста отрицателни моменти в този законопроект. Надявам се, че на второ четене, ако работим така, както винаги сме работили в комисията и сме оставяли в по-голямата си част политическите си пристрастия, можем да го преработим. Но аз категорично ви заявявам, че ако не достигнем до някои споразумения до второ четене, на второ четене няма да приемем болшинството от предложенията в този закон. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Такоров.
    Други желаещи да вземат думата по разглеждания законопроект?
    Заповядайте, има думата госпожа Плугчиева.
    МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаема министър Манева, уважаеми колеги! Искам да изкажа едно кратко становище по така предложения ни законопроект за изменение на Закона за опазване на околната среда. По принцип основният мотив, с който се внася законът - за облекчаване на процедурите, е основателен и смятам, че това е напълно в унисон с практиката, която върви в нашето законодателство, а също така цели адаптиране на нашето законодателство към европейското.
    В същото време, за съжаление, правят впечатление малки моменти, за които ми се струва, че е необходима дискусия или има възможност да се прецизират. Ще ми се да вярвам, че не са умишлено внесени.
    Единият от моментите, който вече беше засегнат от господин Такоров, се свързва с т. 7 на чл. 21, ал. 2, която се изменя, където от регистъра автоматично се изключват експерти, за които е доказано, че в практиката си по оценка за въздействие върху околната среда са дали най-малко едно заключение в противоречие с издаденото решение от компетентния орган.

    Разбирате, че този ултимативен текст крие в себе си една опасност всички свободно практикуващи експерти, професионалисти да изпаднат в пълна зависимост и да се чувстват задължени непременно тяхното становище и оценката, която дават или предлагат, да бъдат задължително съгласувана с мнението на компетентния орган. Иначе съществува опасността те да загубят своята практика и по този начин да се включат в групата на безработните. Този подробно дешифриран текст с ултимативен изказ за забрана и изключване от практиката и то не само на тези, на които един път е бил отхвърлен докладът, а и раздели от докладите, ми се струва, че изисква една дискусия и аз бих искала да чуя становището на авторите на закона кое налага този наистина недемократичен и ултимативен текст.
    Вторият момент, на който искам да спра вашето внимание и за който бих искала да потърся отговор, е на каква база и по какви причини в приложение към чл. 20, ал. 1, където е даден списъкът на проекти, подлежащи на оценка за въздействието върху околната среда по глава четвърта в дейностите селско и горско стопанство тази промяна - в досегашното приложение текстът беше обезлесяване на 5 дка, а сега се въвежда по т. 1.2 трайно обезлесяване на 10 дка. Това означава, че тук се въвежда един много по-либерален режим, който допуска обезлесяване на една по-голяма площ, 10 дка, за която няма да се изисква ОВОС, и второ, вече се говори за трайно обезлесяване, а не само за обезлесяване. Опасността тук да бъдат засегнати ценни дървесни видове или изобщо горско-дървесна растителност и като се отчита фактът от последните няколко месеца - невероятните, катастрофални пожари, които обезлесиха над 35 хил. хектара гори, нещо, което 100-годишната история на нашето горско стопанство не помни, това влиза в пълно противоречие с опасността, която наистина по различни причини става реалност. Затова аз бих искала да попитам кое налага тази промяна, с какво се обосновава? И си позволявам да кажа, че ще направя съответното предложение за второ четене на закона, така че този режим да остане наистина достатъчно строг. Защото специално горските екосистеми на България са в момента под една заплаха и ние всички сме отговорни и задължени, независимо кой в каква позиция е, и на първо място държавата да води една националноотговорна политика по опазване и устойчиво стопанисване и ползване на горите. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Плугчиева.
    За реплика има думата господин Лъчезар Тошев.
    ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Благодаря, господин председател.
    Госпожо Плугчиева, по отношение на експертите, които извършат оценките за въздействие върху околната среда, съществува опасност, ако няма санкция, те винаги да дават положителни становища. Собственикът или предприемачът, който иска да реализира един проект, просто ще им поръчва да правят положителни становища. Те трябва да знаят, че ако не дават обективни становища, може да бъдат лишени от правото да правят ОВОС. Те трябва да изготвят такава експертиза, която да може да издържи в експертния съвет. Ето защо не смятам, че не трябва да има санкция срещу тези експерти, които извършват ОВОС. В противен случай ще се окаже, че всички оценки ще бъдат положителни. Защото те се поръчват от тези, които са предприемачите и които реализират проектите.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
    Други реплики? - Няма.
    Госпожа Плугчиева, имате думата за дуплика.
    МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (ДЛ): Господин Тошев, ние нямаме принципни различия. Целта е да се осигури една обективна и професионална оценка от тези експерти. Но с този текст ми се струва, че едната опасност, която Вие визирате, на практика не изключва другата опасност за абсолютната зависимост от държавната институция или това, което Вие наричате компетентен орган. Струва ми се, че текстът трябва да бъде прецизиран, за да няма възможност нито от страна на поръчителя, нито от страна на институция да се диктува едно или друго становище, което може да бъде в ущърб на околната ни среда. Затова ми се струва, че трябва да го дискутираме и да намерим по-подходяща редакция на текста. Иначе нямаме различие в принципа. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Плугчиева.
    Има думата господин Симов.
    ВАЛЕНТИН СИМОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Аз съм малко притеснен от тези промени, които се предлагат в Закона за опазване на околната среда. Защо? Първото, което ми се струва, че трябва да кажа, това е, че този закон е първият демократичен закон, който ние приехме в България след промените. И този закон наистина действа дотук много добре. Това, което чувам обаче тук от колегите за техните притеснения, може би звучи малко философски. Дава се възможност предприемачите и въобще бизнесът да бъде облекчен. За мен това е нож с две остриета. Първо, аз не съм сигурен, че масово ще дойдат бизнесмени и ще започнат да строят и за тях процедурата трябва да бъде по-облекчена. И второ, страхувам се, че ако отворим малко по-широко вратата с една либерализация, без да сме абсолютно точни в записа на текста в преценката си кое може, кое не може, докъде е позволено, колко е позволено и колко не е, можем да отворим една доста широка вратичка за едни строителни лобита и да се развихри едно чудо, с което нито министерството ще може да се оправи, нито който и да било друг. И в момента виждаме колко проблеми има с незаконните строежи и как не се спазват и сега оценките за въздействие върху околната среда.
    Аз ще подкрепя на първо четене законопроекта, но искам между първо и второ четене Вие да ни убедите, че наистина това ще бъде в полза на българското общество. В противен случай ми се струва, че ползата ще бъде в отрицателен смисъл. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Симов.
    Има ли други желаещи да вземат думата по разглеждания законопроект?
    Давам думата на министъра на околната среда госпожа Еводкия Манева.
    МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам да подчертая отново най-важните мотиви, които ни ръководеха, за да ви предложим това изменение.
    На първо място, замяната на лицензионния режим с разрешителен. Изказаните съображения по отношение на регистрацията, отнемане и изваждане от регистъра имат и своите контрааргументи. Нашата основна цел е да създадем механизми за висока отговорност на експертите, които правят докладите по ОВОС. Не е тайна, че доста често се случва да не се поставят в докладите по ОВОС съществуващите екологични рискове и отговорността за позицията по тези въпроси е изцяло на експертните съвети. Ние искаме да засилим отговорността на тези експерти. Дали след едно нарушение или след две ще се изваждат от регистъра, мисля, че редакцията може да се уточни при второ четене. Но такъв механизъм трябва да съществува, принципно този момент трябва да съществува в закона.
    На второ място, ние предвиждаме съкращение на сроковете в процедурата, като искам да подчертая, че интересите на обществеността не се засягат. Ние не намаляваме сроковете, които и в момента действат в закона, за реакция на обществеността и на неправителствените организации. Там не променяме нищо. Ние искаме една по-бърза, по-експедитивна работа от експертите в министерствата и районните инспекции, които дават становища по докладите. Така че това е напълно възможно при една по-добра организация навреме да се подготвят решенията на експертните съвети, разбира се, базирани и на становищата на обществеността, които се изказват при общественото обсъждане.

    Що се отнася до списъка, който сме предложили, в списъка фигурират обекти, които подлежат на задължителна оценка на въздействие върху околната среда. Този списък, който ние предлагаме, е напълно хармонизиран с Директивата на Европейския съюз по оценка на въздействието върху околната среда, но няма никакви пречки той да бъде разширен, ако законодателят преценява, че обектите, които подлежат на задължителна оценка на въздействие върху околната среда в нашата страна, ще бъдат значително повече, отколкото това е практика в Европейския съюз.
    Искам да подчертая една друга особеност на нашия закон. Знаете, че съгласно Закона за опазване на околната среда, независимо дали обектът фигурира в списъка за задължителна оценка на въздействие върху околната среда или не, ако има предложение от заинтересовани лица с решение, с предписание на министъра или директора на районната инспекция, се назначава такава оценка. Така че ние имаме и друга процедура освен тези списъци.
    Аз мисля, че е много важно законът да бъде приет възможно най-бързо, за да направим една по-гъвкава и по-динамична процедура за оценка на въздействие върху околната среда. Що се отнася до подготовката на нов Закон за опазване на околната среда, в който основният мотив е да отразим проблемите на така наречената "IPPC Директива" - това са комплексните разрешителни, ние пристъпихме към работа, но това е един по-дълъг период на работа и то ще стане след Закона за биологичното разнообразие. Така че, освен новите директиви на Европейския съюз, ние да отразим и всички нови моменти, които фигурират в секторните закони по опазване на околната среда.
    Така че аз ви моля да проявите разбиране и да подкрепите закона на първо четене. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Манева.
    Има ли желаещи да вземат думата? Няма такива.
    Поставям на първо четене законопроекта за изменение на Закона за опазване на околната среда с вносител Министерският съвет.
    Моля да гласуваме.
    Гласували 133 народни представители: за 104, против 2, въздържали се 27.
    Законопроектът за изменение на Закона за опазване на околната среда е приет на първо четене.
    За процедура думата има господин Такоров.
    РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин Джеров!
    Колеги, предлагам да увеличим срока с още една седмица, защото наистина има доста предложения да се правят, въпреки че на пръв поглед законопроектът изглежда много малък. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
    Има ли противно становище?
    Постъпило е предложение от народния представител господин Такоров за увеличаване на срока за даване предложения по законопроекта с още една седмица.
    Заповядайте, господин Малинов.
    АНГЕЛ МАЛИНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Изказвам противно мнение. Не бива да удължаваме срока за този законопроект.
    Господин Такоров, той ни се търкаля в ръцете вече два месеца. Ние пропуснахме и ваканцията. Всичко знаем по него. (Реплики от Румен Такоров.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля Ви, не от залата.
    АНГЕЛ МАЛИНОВ: Разглеждали сме го, говорили сме, няма смисъл. Дайте да не затрудняваме. Този законопроект облекчава хората. Няма смисъл да го удължаваме с една седмица. Аз съм абсолютно сигурен, че Вие сте готов с предложенията за второ четене, както и аз.
    РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): Не съм готов.
    АНГЕЛ МАЛИНОВ: Готов сте, знаете го много добре, дискутирали сме. Така че това е мое мнение. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Малинов.
    Има предложение за удължаване на срока за даване на предложения с една седмица.
    Поставям на гласуване предложението на господин Такоров.
    Гласували 123 народни представители: за 69, против 33, въздържали се 21.
    Предложението се приема. Срокът е удължен.

    Преминаваме към точка трета от програмата за нашата работа:
    ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПЪТИЩАТА.
    За процедура думата има господин Малинов.
    АНГЕЛ МАЛИНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На основание Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам в залата да бъдат допуснати господин Борис Милчев - заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, и господин Петър Костов - заместник-началник на Главно управление на пътищата. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Малинов.
    Има ли противно становище? Няма.
    Моля да гласуваме предложението, направено от господин Малинов, в залата да присъстват господин Милчев и господин Петър Костов.
    Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
    Моля квесторите да поканят господин Борис Милчев и господин Петър Костов в залата, за да присъстват на нашето обсъждане.
    Председателят на Народното събрание е разпределил законопроекта на Комисията по икономическата политика.
    Има думата господин Никола Николов да докладва становището на комисията.
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми колеги!
    "СТАНОВИЩЕ
    по законопроект № 022-01-30 от 12 юни 2000 г. за изменение и допълнение на Закона за пътищата, внесен от Министерския съвет

    На редовното си заседание, проведено на 28 юни 2000 г. с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата.
    Предложеният законопроект е изготвен в изпълнение на Решение № 685 на Министерския съвет от 1999 г. за облекчаване на лицензионните и регистрационните режими в Република България. С предложените изменения се конкретизират обектите, чиито проекти подлежат на съгласуване, и предметът на разрешителния режим, включително и за инвестиционните инициативи. Премахва се дублиращото съгласуване на обектите, които подлежат на разрешителен режим, и се заменя забранителният режим за извършване на всякакъв вид строителство в ограничителната строителна линия на пътя с разрешителен режим за обекти, предназначени за обслужване на пътуващите. В законопроекта за пръв път се въвежда принципът на мълчаливото съгласие и принципът "Един адрес" в работата на държавната администрация.
    В хода на дискусията народните представители поставиха въпроса за причините, поради които се налагат представените в законопроекта промени, предвид обстоятелството, че законът влезе в сила в началото на годината. Обсъден беше и проблемът за необходимостта от изграждане на алеи за велосипедисти и бавно движещи се превозни средства, което би повишило безопасността по пътищата и би намалило замърсяването на околната среда.
    В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата." Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Николов.
    Преминаваме към обсъждане на внесения от Министерския съвет законопроект. Имате думата.
    Господин Такоров има думата.
    РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Аз бих се спрял съвсем накратко по два момента от предложения ни законопроект. И не бих се съгласил с въвеждането на принципа на мълчаливото съгласие при съгласуването на проектите, така нареченото "едно гише" при определен срок за представяне на съгласувателното становище.
    Аз мисля, че господин Костов, който е в залата, е пътен инженер. И не знам, ако му се представи пълният комплект от документи, работни проекти за едно трасе, примерно от 5 или 10 км, не знам колко специалисти трябва да го гледат в този 14-дневен срок, за да дадат съгласувателните писма в Главно управление на пътищата. И дали това ще бъде единственият проект, който в този момент ще бъде в Изпълнителна агенция "Пътища". Така че тук става въпрос за милиони левове. И не можем ние да оставим на недобросъвестността на един чиновник, който може да е заинтересован да скрие бумагите, проектите, да не напише съгласувателното писмо и оттам всеки един изпълнител, или, по-точно казано, инвеститор да изпълни проекта, и чак, когато тръгне да се подписва приемателният протокол, да се разбере, че там има крупни нарушения по отношение на проекта. Не мога да се съглася с този начин на мислене, особено в областта на пътното строителство.
    Съгласен съм да запишем, че в 14-дневен срок задължително трябва да се съгласува проектът. Но това е коренно различно от това, което ни се предлага в този законопроект за мълчаливото съгласие.
    Също така, защо в момента думата "пресичат", а именно, в § 1, т. 1, ал. 3 се заменя с "налага изместване на пътя или експлоатация и изиска допълнителни мерки за безопасност на движението"? Нима тогава не го видяхте? Че вие по този начин не можете да контролирате нито един, който е встрани от пътя, защото той не го пресича? Това става за бензиностанции, това става за всички крайпътни обекти. А сега го вкарвате, за да може да се вземе така наречения пътен рекет, който се взема в момента. Аз знам, че той е много необходим за изграждането на пътищата, но той не води до икономически просперитет в страната.
    И основното, което бих искал да кажа е, нали, когато разглеждахме този законопроект и дори тогава господин Николов, доколкото си спомням, който, доколкото си спомням, беше голям специалист в областта на пътищата, казахме, не ние няма да подадем никакво (неразбираема реплика от място на господин Николов), вижте стенограмите, господин Николов, никакво строителство. Нима сега се появиха нови братовчеди, които искат да строят покрай пътищата, че се заменя забранителния режим за строителство в обхвата на пътя? ( Неразбираема реплика от място на господин Николов.) Ами, ето, така е написано: "Заменяне на забранителния режим за извършване на всякакъв вид строителство с ограничителен в строителната линия". Нима се появиха хора, които тепърва трябва да строят в обхвата на пътя? И именно този закон им пречеше? И именно тогава Вие казвахте, че това е един закон, който е достигнал до европейското ниво. Но явно на вас са ви по-скъпи братовчедите. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Такоров.
    Има ли други желаещи да вземат думата?
    Има думата господин Матев.
    ИВАН МАТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Бих желал да попитам вносителите на проектозакона дали ще се подобри маркировката на пътищата?
    РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): Това е друг законопроект.
    ИВАН МАТЕВ: И точно отстоянието... Те все пак имат отношение към тази работа и могат да повлияят. И отстоянието на различните населени места. И дали най-сетне разстоянието София - Варна ще бъде равно на обратното разстояние Варна - София, тъй като сега има значителни разлики в двете посоки? Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на проф. Матев.
    Господин Симов има думата.
    ВАЛЕНТИН СИМОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, уважаеми господин заместник-министър! Аз искам да поставя два проблема, като единият от тях мисля, че е свързан с безопасността по пътищата. И очаквах, че ще има реакция, но и в този законопроект за изменение на Закона за пътищата не виждам такава.
    Първият пример, погледнете в София - "Орлов мост", кръстовище, пресича се по посока Народно събрание, маршрутката спира на един метър след кръстовището. На един метър! Ако за секунда си невнимателен, си отзад в нея и си виновен ти. Тези маршрутки си спират където си искат, въпреки че има знаци "Спирането абсолютно забранено". Не зная какво върши Пътната полиция и защо допуска това? Това е първият ми въпрос.
    Вторият ми въпрос е, значи, че оттук нататък трябва да се увеличи безопасността на движението и да се вземат всякакви мерки подобен род неща да не се случват.
    Второто нещо, което ми прави впечатление в законопроекта е, че някак си тихичко, мисля, че в чл. 91 се премахва думата "Народно събрание". Става дума за специалния режим за движение по пътищата. Не го казвам от някакво желание да се возя в автомобил на Народното събрание, който да си е включил сирената или сините лампи, а го казвам от това, че България е парламентарна република. И парламентът е най-висшата институция в страната. И не мога да си позволя един началник на КАТ, примерно, образно го казвам, или някакъв началник в министерство, като го вика министърът, да се движи със синята лампа, да хвърчи по улиците на София, а автомобилите на Народното събрание, които са първостепенните в държавата, да нямат никакво предимство в този случай. И не мога да разбера защо пак тихомълком това се поставя. Имаше коментар при приемането на закона. Реши се този въпрос. Там има, в чл. 91 се премахват думите "Народно събрание". (Неразбираема реплика от място на господин Румен Такоров.) Прочетете го, господин Такоров. И Вие не сте го забелязали. Аз го забелязах. Така че мисля, че между първо и второ четене тези неща трябва да се коригират. И да се наблегне най-вече на безопасността на движението. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Симов.
    Някой да желае да вземе думата?
    За процедура има думата господин Такоров.
    РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Вземам думата за процедура по следния въпрос, защото виждам, че колегите в залата се объркват по кой законопроект да говорят. Има два внесени законопроекта за изменение на Закона за пътищата. Единият е от Министерския съвет, а вторият е от господин Тошев и от още един народен представител.
    РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Защо и двата не се гледат едновременно?
    РУМЕН ТАКОРОВ: Аз точно това искам да попитам.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля ви!
    РУМЕН ТАКОРОВ: Защо и двата не са вкарани да се гледат едновременно? Ако ги приемем и двата, да се направи един общ закон и тогава да влязат в залата. А сега в момента, наистина, както е записано в дневния ред, ние гледаме само законопроекта на Министерския съвет. И такива работи в него, както казва господин Симов, липсват. Аз искам да попитам Вас като председател в момента защо не са вкарани двата законопроекта, или следващата седмица ще вкараме другия законопроект и пак наново ще вървим?
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Нямаме право. Иначе чак като приемем този, ще гледаме другия!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля, не от място!
    Господин Такоров, в програмата, която приехме преди два часа, е включена т. 3: "Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата. Вносител - Министерски съвет". Това ми е дадено, това е дневният ред. Друго нямам.
    РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място): Има още един. Да Ви го дам?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Не можете да ми давате на мен. Има официален ред за внасяне. Няма включен в дневния ред на Народното събрание втори законопроект.
    РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Господин председател, разбирам. Значи станала е грешка. Процедурното ми предложение е преустановим дебата по този закон и утре да разглеждаме двата законопроекта едновременно. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Имате право да направите процедурно предложение. Моето задължение е да го поставя на гласуване.
    Има ли противоположно становище?
    Има думата господин Никола Николов.
    НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Обяснението на този казус е много просто. Когато беше гледан в Комисията по икономическата политика законопроектът на Министерския съвет, не беше постъпил законопроектът на нашите колеги. И по този законопроект няма становище на водещата комисия. Без становище на водещата комисия по нашия правилник законопроектът не може да бъде гледан.
    Моята молба към колегите е, ако те желаят, след първо четене да направят предложения за второ четене, като включат техните текстове. Ще се разгледат в комисията и ще можем бързо да направим законопроекта. Затова аз съм против това отлагане. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
    Поставям на гласуване направеното предложение от господин Такоров за отлагане разглеждането на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата. Моля да гласувате.
    Гласували 133 народни представители: за 55, против 77, въздържал се 1.
    Предложението не е прието.
    Господин Димитров, имате думата за процедура.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин председателстващ, колеги! Понеже виждам, че ръководството може да ни вкара в нарушение, тъй като според правилника два закона по една и съща тема трябва да се разглеждат едновременно, аз предлагам на другия вносител господин Тошев, не виждам дали е тук, да го намерят да дойде тук и да го оттегли. Ако го оттегли, може да направи своите предложения на второ четене. Но иначе виждам едно сериозно нарушение на цялата процедура на обсъждане. Това, че не е постъпил в Комисията по икономическата политика, не е основание да не се предлага на пленарната зала. Иначе представете си, че този закон бъде приет, сигурно ще бъде приет така, значи предложението на господин Тошев трябва да бъде направено чак след като бъде приет на второ четене и след това трябва да направи предложение за промяна на този закон. Той е направил нещо друго.
    Затова предлагам, ако е тук, господин Николов, той е от Вашата парламентарна група, нека си оттегли неговия законопроект и да продължим с този закон.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Димитров.
    Има ли други желаещи да вземат думата по разглеждания законопроект?
    Има думата господин Никола Николов.
    НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Както беше казано в становището на Комисията по икономическата политика, този законопроект е вследствие Решение № 685 на Министерския съвет от 1999 г., което постановление целеше да облекчи разрешителните и лицензионните режими в Република България. Като част от тези усилия ние разглеждаме днешния законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата. Какво е направено в него?
    Първо, конкретизират се обектите, чиито проекти подлежат на съгласуване. По този начин разбирайте, че със значителна част от онези проекти, които са за промени и които касаят Закона за пътищата, се облекчава процедурата при даване на разрешение.
    След това се премахва дублиращото съгласуване на обекти, които подлежат на разрешителен режим. Тук се реализира онзи принцип, за който ние говорихме, че ще облекчи административното обслужване на бизнеса чрез адресиране на администрацията на едно място. Сиреч един адрес на администрацията, а грижа на администрацията е да се занимава и да разглежда в различните свои структури този законопроект.
    Въвеждането на принципа на мълчаливото съгласие е нещо, по което ние имаме безспорно съгласие и в Комисията по икономическата политика между всички членове на комисията, а ми се струва и всички колеги народни представители, че принципът на мълчаливо съгласие коренно променя отношенията между предприемачите и администрацията. Този принцип, за разлика от принципа на мълчаливия отказ, означава съгласие за това, което си поискал в рамките на определен срок и си свободен да реализираш своя проект, след като не си получил отказ. Това е една много добра възможност, защото означава краен срок на даване на отговор от страна на администрацията и то само ако отговорът е отрицателен. Сиреч обосновава се отказът, когато той бъде направен, а не е както при мълчаливия отказ не се обосновава този отказ, когато си поискал съгласуване на съответен проект, чрез който реализираш инвестиционно намерение.
    Също така сме създали още една форма на облекчаване на предприемачите, които имат такива проекти, а именно забранителния режим за извършване на всякакъв вид строителство в ограничителната строителна линия на пътя с разрешителен режим за обекти, предназначени за обслужване на пътуващи. Струва ми се, че гласовете в пленарна зала и когато приемахме законопроекта, за който стана дума, господин Такоров, бяха в полза на това ние да облекчим този режим и в Комисията по икономическата политика също имаше такива гласове. (Неразбираема реплика от господин Румен Такоров.) Тогава ние не приехме тази теза. Сега вносителят Министерски съвет предлага, от нашите гласове зависи дали ще я приемем. И не става дума за нови братовчеди, тук става дума за създаване на възможност за предприемачите, когато те желаят да построят обекти, които да касаят обслужването на пътуващите. Нещо, което сега беше факт. Въпросът е дали в обхвата на пътя, когато това не касае безопасността на движение по този път, да бъде разрешено такова строителство. И според мен това е също стъпка в тази посока - облекчаване на забранителните и замяна на забранителния, какъвто е в сегашния закон режим.
    Така че на мен ми се струва, че ние трябва да приветстваме този законопроект и да гласуваме за него, защото това е волята, която ние всички изразяваме, именно волята на облекчаване на обслужването на бизнеса от администрацията. И според мен би следвало да очакваме, че всички колеги ще подкрепят една такава теза в този законопроект. Наистина той е първият, който въвежда принципа на мълчаливото съгласие, но това го прави още по-достоен за вашето гласуване. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
    За реплика има думата господин Такоров.
    РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
    Господин Николов, искам да Ви припомня, че Вие си противоречите с това, което говорихте. Спомнете си като приемахме закона. Дори бяхте категорични и не дадохте възможност със закона дори на съществуващите крайпътни заведения да се прави дори и реконструкция или някакви подобрения. Спомняте ли си този момент? А сега в момента потвърждавате точно обратната теза, че трябва да има.
    Покажете ми един път в България, в който на 50 км отстояние няма крайпътни заведения. Не говоря за качеството, а че няма изградени. Петдесет километра за колко време се преодоляват? Така че това не е мотивът. Мотивът е друг и Вие много добре го знаете. Аз го казах. Вие може би повече се обиждате от думата "братовчеди", съжалявам, че я казах. Но пак искам да Ви кажа - не мога да приема принципа на мълчаливото съгласие за такива обекти от пътното строителство. Защото там влиза не само пътното съоръжение, там влиза безопасността на движението и евентуално след това при първия смъртен случай тогава ще се сетим кой е бил виновен, за да не си свърши в този срок задълженията и проектът да бъде съгласуван без грешка.

    Аз досега в 15-годишната практика, която съм имал като пътен инженер и като човек, който е съгласувал такива проекти, не знам нито един проект, който да е бил съгласуван и одобрен без забележки. Няма такъв! А вие сега искате да въведете, че щом в този срок не се отговори, значи проектът се съгласува без забележки. Не мога да приема този начин на мислене, особено когато се касае за живота и здравето на пътуващите по тези пътища и за милиони инвестиции. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Такоров.
    За дуплика думата има господин Никола Николов.
    НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Господин Такоров, аз никак не се притеснявам да променя личното си мнение, стига това да е в полза, както казах и в изказването си, на по-доброто взаимодействие между администрацията и предприемачите. Това никак не ме притеснява.
    От друга страна, все пак искам да отговорим наистина на този въпрос, който поставяте и който е съществен. Аз го приемам като много важен и това е въпросът дали 14-дневният срок, който се дава, е достатъчен, за да бъдат отправени забележки по предложението за проект на пътя - за строителство или за каквото се иска това разрешение. Според мен този принцип е много важен в работата на администрацията. В 14-дневния срок винаги можете да напишете едно писмо от три реда, че не съгласувате проекта и да искате по-дълъг срок за това. Това би следвало да бъде направено от администрацията, ако тя наистина има нужда по-обстойно да прегледа проектите и да отправи своите забележки. Но тя трябва да обоснове своя отказ. Когато няма основание за това, аз не виждам причина да се бави инициативата на предприемачите, когато те желаят да реализират такива проекти. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
    Преминаваме към гласуване.
    Моля, гласувайте законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата № 002-01-30, внесен от Министерския съвет.
    Гласували 115 народни представители: за 74, против 38, въздържали се 3.
    Законопроектът е приет на първо гласуване.

    Точка четвърта от седмичната програма е
    ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ.
    Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
    Господин Юнишев, заповядайте.
    ЮРИЙ ЮНИШЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Във връзка с предстоящото разглеждане на първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания правя процедурното предложение да допуснем в залата заместник-министъра на правосъдието господин Димитър Тончев.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Противно становище има ли? Няма.
    Моля, гласувайте процедурното предложение за допускане в залата на заместник-министъра господин Тончев.
    Гласували 84 народни представители: за 71, против 3, въздържали се 10.
    Предложението е прието.
    Моля господин Юнишев да докладва становището на комисията.
    ДОКЛАДЧИК ЮРИЙ ЮНИШЕВ:
    "С Т А Н О В И Щ Е
    на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията относно законопроект за изменение и
    допълнение на Закона за административните
    нарушения и наказания № 002-01-17, внесен от
    Министерския съвет

    На редовно заседание, проведено на 13 юли 2000 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроект за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания № 002-01-17, внесен от Министерския съвет.
    Комисията взе под внимание, че предложеният законопроект има за цел изменение и допълнение на един закон, който е в сила над 30 години. Съвременният етап на развитие на страната изисква, от една страна, подобряване и ускоряване на производството по обжалване на наказателните постановления, а от друга страна, ратифицирането и присъединяването на Република България към немалко международни спогодби - конвенции, налага съобразяването на вътрешното право, независимо от разпоредбата на чл. 5 от Конституцията, с тези правни норми.
    Комисията счита, че предложените изменения и допълнения в Закона за административните нарушения и наказания са необходими, полезни и се налага да бъдат приети.
    Съобразно горното комисията предлага на народните представители да гласуват на първо четене внесения законопроект, като въз основа на направените изказвания и предложения ще бъде направено необходимото за подготовката на законопроекта за второ четене."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юнишев.
    Имате думата.
    Има ли изказвания?
    Господин Венцеслав Димитров има думата.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, колеги! Използвам присъствието на господин заместник-министъра тук. Чух какво каза преждеговорившият. Искам да го попитам не е ли време да направят нов закон. Аз не съм юрист, но знам, че при данъчните закони имаше закони от четиридесет и повече години. И какво се направи? Направиха се нови закони. Не е ли време и тук да се направи нов закон? Тази политическа сила управлява вече повече от три години. Догодина й изтича мандатът и нов закон няма. Кой ще прави новите закони? За какво ще си играем само да поправяме старите закони? Знаете още какви закони има. Хайде да не отварям дума.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
    Господин заместник-министър Тончев има думата.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ТОНЧЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители, ще взема отношение по конкретно поставения въпрос. Искам да кажа, че тук не става дума за промяна на Закона за административните нарушения и наказания, касаещи неговата политика поначало. Дори може да се каже, че този закон е един от малкото добри закони, които не налагат съществени промени.
    По-скоро ние допълваме този закон с една нова материя, с една нова глава, доколкото там и единствено в този закон досега са намерили място имуществените санкции спрямо юридическите лица, познати в нашето правораздаване. Затова ние счетохме, че тук трябва да се уреди тази материя - материя, която сме задължени да уредим съгласно подписаните от нас конвенции и главно Наказателната конвенция срещу корупцията. Така че съществени промени не се правят, а по-скоро законът се допълва.


    От друга страна ние правим и някои малки и дребни промени, които са свързани с въведеното у нас триинстанционно производство и го довеждаме докрай и в процеса относно налагането на административните нарушения и наказания.
    Правени са преди това някои неуспешни промени и наистина те не са съвършени. Затова смятаме, че по този начин ще се подпомогне и работата на съдилищата по разглеждането на този вид дела.
    Затова казвам, поне в Министерството на правосъдието ние не виждаме необходимост от създаване на нов Закон за административните нарушения и наказания или за някаква кодификация на тази материя като цяло. Това е много по-наложително относно наказателните санкции спрямо физическите лица относно Наказателния кодекс, по което се работи и в момента в Министерството на правосъдието.
    В този момент за административните нарушения и наказания не е необходима никаква промяна, защото нещата със съществуващия закон, според мен, и като юрист са достатъчно ясни и не будят съмнение у правоприлагащите органи. Благодаря ви.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Не е ли комунистически този закон?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ТОНЧЕВ: Ако става въпрос за Закона за задълженията и договорите, който се прилага, е приет едно време, когато може да се каже, че... би следвало да се приеме, че е комунистически, но...
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Него са го правили добри юристи, а не комунисти, знам...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Димитров, моля сега без диалог от място.
    Благодаря Ви, господин заместник-министър.
    Има думата господин Любен Корнезов.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Кажи кои са го правили.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
    Ще започна с тази реплика, която чухме от залата, за Закона за задълженията и договорите, който е от 1951 г. Върху него е работил и е творение на покойния, един голям, голям български юрист - проф. Кожухаров. Това са класически норми. Ще остане Закон за задълженията и договорите.
    Но да се прехвърля върху материята на Закона за административните нарушения и наказания - също един закон, като цяло юридически много добре стои, материята, макар и да е от 1969 г., основно е текстове. И сега функционира, ще функционира и за в бъдеще.
    Кое е новото? Тук заместник-министърът каза - новото е за глава 24 - имуществени санкции срещу юридически лица.
    Въпросът около наказателната, респективно административната отговорност на юридическите лица е доста спорен. Защото досега може да се налага административно наказание, респективно в наказателната област за извършено престъпление само на физически лица, т.е. на граждани.
    Тук се въвежда около гражданите административната отговорност, с този законопроект - една по-долна граница. Сега административно отговорните лица са над 16 години. Предложението е административно отговорните лица да бъдат от 14 години или т.нар. непълнолетни и пълнолетните над 18 години.
    Дали е най-целесъобразно да снемаме тази граница, утвърдена, от 16 на 14 години, лично аз се съмнявам. Надали това ще спомогне в борбата срещу административните нарушения. Защото, представете си, 14 - 15-годишно момче или момиче извърши някакво административно нарушение. Каква санкция можеш да му наложиш? То нито работи, нито може да го глобите. Пък и да го глобите, няма откъде да вземе тези средства.
    Но големият проблем е за имуществената отговорност на юридически лица. Може ли едно юридическо лице да носи практически административна отговорност?
    Така или иначе, тази нова материя сега се урежда. И санкциите са, ако това юридическо лице се е облагодетелствало по силата на вече определени текстове от Наказателния кодекс, то равностойността на облагата, обърнете внимание, не по-малко от 5 хил. лева, се отнема в полза на държавата. Следователно облагата може да бъде и под 5 хил. лева. Но така или иначе, като санкция то ще трябва да заплати минимум 5 хил. лева. Нека да видим как ще действа тази нова уредба и дано тя да спомогне при неспазването на законността в дейността на тези юридически лица.
    Но за мен стои и следващият въпрос - юридическото лице не е нито нещо, което можеш да го пипнеш, нито нещо, което можеш да го видиш. Административното нарушение, значи някакво нарушение на един закон, се извършва винаги от физическо лице - дали ще бъде от ръководителя, изпълнителния директор, главния счетоводител ли ще бъде, винаги нарушението, деянието се извършва от определено физическо лице, а не от юридическо лице.
    Така че, от една страна, това физическо лице, което е от структурата на юридическото лице, трябва да носи лична имуществена наказателна, респективно административна отговорност, и от друга страна, носи отговорност не само той за своето действие, респективно бездействие, но и самото юридическо лице.
    Тук поставям на вашето внимание само следния въпрос: тези дела за имуществените санкции върху юридически лица във всички случаи са подсъдни на окръжния съд, като първа инстанция, а не на районните съдилища, които са основата на нашата съдебна система.
    Дали това е най-разумното? Защото когато първа инстанция е окръжният съд, втора инстанция веднага идва апелативният съд и трета инстанция - Върховният административен съд.
    Както видяхте, облагата може да бъде даже и под 5 хил. лева. Така наречената родова подсъдност в гражданското правораздаване, което ние приехме тук в чл. 80 казва, че споровете, когато са под 10 хил. нови лева, трябва да бъдат разглеждани от районните съдилища, а само когато са над 10 хил. лева, това е принципът, тогава първа инстанция е окръжният съд.
    Защо да правим някакъв двоен стандарт? Не би ли следвало да възприемем, че и утвърдената практика за т.нар. родова подсъдност в чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс и да дадем възможност и на районните съдилища, които всъщност са първоинстанционни съдилища по Закона за административните нарушения и наказания, те разглеждат постановленията, с които се налагат съответните санкции, също да правораздават в областта на имуществените санкции спрямо юридически лица, като втората инстанция ще бъде окръжният съд и респективно Върховният административен съд - като касационна инстанция.
    Това може, според мен, между първо и второ четене да го огледаме, а не да правим окръжните съдилища и с този закон де факто първоинстанционни и да ги натоварваме с една не толкова свойствена за тях дейност. Тъй като окръжният съд, както виждам тук, заседава даже и в състав от трима съдии, докато районният съд е в едноличен състав и т.н.
    По принцип аз ще подкрепя този законопроект с надеждата, разбира се, че той ще намери приложение в практиката. Защото много често, колеги, ние тук приемаме може би и нелоши закони, но мъртвородени закони, които нямат практическо приложение. Да опитаме с имуществените санкции върху юридически лица. Това е въпрос, разбира се, и на правораздавателните органи. Но ние като законодатели трябва да оглеждаме така нещата, че да творим закони, които ще се прилагат, а няма да оставят мъртви букви. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
    Има думата господин Юрий Юнишев.

    ЮРИЙ ЮНИШЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! В случая господин Тончев защити принципно необходимостта от този законопроект, както подобава на първо четене, от името на вносителя. Господин Корнезов изрази своите несъгласия принципно, както това обикновено се прави на второ четене. Но господин Димитров постави един въпрос, който многократно е звучал тук по повод на един или друг законопроект за изменение и допълнение на вече съществуващ закон.
    Ето защо аз искам да обърна чисто теоретично вниманието на своите колеги върху това при какви обстоятелства ние трябва да възприемем необходимостта от едни изменения и допълнения на вече съществуващ текст. Защото обективната необходимост от нов закон при вече морално амортизиран стар възниква тогава, когато: първо, се налага да се изменят много повече от 50% от съществуващите текстове - казвам да се изменят, а не допълнят; второ, когато е необходимо да се изменят и да се направят нови съществени дефиниции в основно съществуващата материя; третия случай - тогава, когато се налага промяна на принципната основа или така наречената философия на закона; и в четвъртия случай - при явни противоречия с европейското законодателство.
    Ето защо на мен ми се струва, че дори само наличието на една от тези предпоставки, които бяха изтъкнати тук от вносителя, е необходимо ние да приемем изменението и допълнението на този закон, още повече че уважавайки становището на господин Корнезов, който не е против принципното приемане на първо четене на този законопроект, ние трябва да го приемем на първо четене. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юнишев.
    Има ли други изказвания? Няма.
    Моля, гласувайте законопроекта за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания, № 002-01-17, внесен от Министерския съвет.
    Гласували 107 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 6.
    Законопроектът е приет на първо гласуване.

    Пета точка от седмичната програма е:
    ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА.
    За процедура има думата господин Иво Атанасов.
    ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря, уважаеми господин председателю.
    Уважаеми дами и господа! Ако ще започваме пета точка от дневния ред, аз предлагам да поканим в залата господин Александър Томов - председател на Националния съвет за радио и телевизия. Защо? Знаете, че през април Националният съвет за радио и телевизия оповести редица свои предложения за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. През месец юни на среща между ръководството на Парламентарната група на Демократичната левица и Националния съвет за радио и телевизия попитах господин Томов: смята ли, че ако предложенията, които НСРТ е оповестил публично, бъдат приети и станат закон, ситуацията в медийната сфера ще се подобри решително. Господин Томов каза: "Да, с тези предложения, които ние сме направили, положението в тази сфера ще се подобри".
    Веднага след срещата аз внесох всички, не всички, а 90 на сто от предложенията на Националния съвет за радио и телевизия съм ги внесъл като законопроект, а след това като предложения за второ четене. Така че много важно е да бъде поканен в този случай господин Александър Томов. Още повече, че гласуването на този законопроект на второ четене ще се превърне в своеобразен вот на доверие на парламентарното мнозинство към избрания от него и от президента Национален съвет за радио и телевизия. Защото ако мнозинството в пленарната зала бламира моите предложения, то фактически бламира Националния съвет за радио и телевизия. Ето още един аргумент господин Томов да бъде поканен в пленарната зала. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
    Има ли противно становище? Няма.
    Поставям на гласуване предложението на господин Иво Атанасов в залата да бъде поканен председателят на Националния съвет за радио и телевизия господин Александър Томов.
    Гласували 118 народни представители: за 70, против 22, въздържали се 26.
    Предложението е прието.
    И понеже наближи времето за почивка, за да може да дойде и господин Томов, преди да обявя почивката, едно съобщение:
    Комисията по културата и медиите ще проведе извънредно заседание сега, през почивката, в зала "Изток".
    Почивка до 12,00 ч. (Звъни.)
    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
    Има думата господин Стоян Райчевски да докладва законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.
    ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: По заглавието има предложение на народния представител Стоян Райчевски.
    Комисията подкрепя предложението.
    Предложение на комисията:
    Заглавието на законопроекта да се измени така: "Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията (ДВ, бр. 138/98 г., Решение № 10 на Конституционния съд от 1999 г., бр. 60/1999 г., изм. бр. 81/99 г.)".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
    Има думата господин Пантелеев.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Господин председател, уважаеми колеги! Предлагам да отпадне текстът в скобите, тъй като той няма никаква правна стойност и е съвършено излишно да изписваме тези неща в заглавието на закон.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пантелеев.
    Поставям на гласуване предложението на господин Пантелеев за отпадане от заглавието на текста, който е в скоби, с други думи на текста, който цитира броеве на "Държавен вестник" и решение на Конституционния съд.
    Гласували 89 народни представители: за 24, против 47, въздържали се 18.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте заглавието на закона, както е предложено от комисията.
    Гласували 96 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 2.
    Заглавието на закона е прието.
    ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: По § 1 има предложение от народния представител Стоян Райчевски, което е оттеглено.
    Има предложение от народния представител Младен Влашки, което е подкрепено от комисията.
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, като предлага следната редакция:
    "§ 1. В чл. 3, ал. 2 след думата "физически" се добавят думите "лица - еднолични търговци".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
    Господин Иво Атанасов има думата.
    ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаема госпожо министър, дами и господа! Така, както се поднасят текстовете на второ четене, не помагат на депутатите да се ориентират за какво става дума. Затова искам да го кажа малко по-подробно. Става дума за това, че мнозинството предлага вече радио- и телевизионната дейност освен от юридически лица да може да се осъществява и от физически лица - еднолични търговци. Това е едно предложение, което преди две години, когато се приемаше действащият Закон за радио и телевизия, ние с колегите Любомир Пантелеев и Атанас Мерджанов бяхме внесли. Тогава парламентарното мнозинство го отхвърли. Дори Конституционният съд, който в много отношения е послушен, въпреки че беше сезиран, излезе с тълкувание, че по този начин, след като в закона не е предвидено и физическите лица - еднолични търговци да упражняват радио- и телевизионна дейност, с това не се накърнявали техните права. Интересно защо сега мнозинството предлага добавянето на физическите лица - еднолични търговци? Ако те след 2-годишно закъснение са разбрали, че Демократичната левица е била права преди две години, аз ги поздравявам. По-добре да закъснеят две години, отколкото никога да не знаят за какво става дума. Ако те смятат, че решението на Конституционния съд не е правилно и предлагат тази промяна, аз не ги поздравявам, защото решенията на Конституционния съд независимо от това дали ни харесват или не трябва да се изпълняват.
    Подкрепям включването на физическите лица - еднолични търговци като субекти, които имат право да осъществяват радио- и телевизионна дейност в България, но ми се ще някой да обясни как така мнозинството успя да вземе този завой. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов, но се намираме на второ четене, а обясненията се правят на първо. Очевидно са разбрали Вашата правота.
    ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Нека да го кажат тогава!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: На второ четене сме, господин Атанасов!
    Господин Пантелеев има думата.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Господин председател, уважаеми колеги! Приемам разсъжденията на господин Иво Атанасов, но вярвам, че Конституционният съд ще прояви характерната за него гъвкавост в такива случаи и ще се отрече от първоначалното си становище. Така че вероятно няма да имаме проблем.
    Аз бих искал да помоля обаче господин Райчевски там, където е възможно, да чете пълния текст след поправката на съответния член, тъй като конкретно в случая аз мисля, че крайният текст на ал. 2 в чл. 3 няма да звучи достатъчно добре и ясно, тъй като според мен той става такъв: "Радио- и телевизионните оператори са физически, (запетая, която, в предложението не е упоменато, че трябва да я има) лица - еднолични търговци и юридически лица ...."
    Според мен след "физически" трябва да изпишем думата "лица", да сложим запетая, да прибавим така направеното предложение "лица - еднолични търговци и юридически лица", за да звучи свястно този текст. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пантелеев. Но това, което предлагате, означава разграничаване между физически лица и еднолични търговци. Както е предложено в текста означава физически лица - еднолични търговци, без разграничаване. Така че става дума за две различни неща.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Тогава да запишем само "лица - еднолични търговци".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ако държите да гласуваме със запетая, това означава разграничаване.
    Поставям на гласуване § 1 така, както е предложен от комисията.
    Гласували 110 народни представители: за 105, против 1, въздържали се 4.
    Параграф 1 е приет.
    ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "§ 2. В чл. 5 след думите "търговските радио- и телевизионни оператори са" се добавя "еднолични търговци".
    Предложение от народния представител Стоян Райчевски, оттеглено.
    Предложение от народния представител Младен Влашки, което комисията подкрепя.
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, като предлага след думата "търговци" да се добави "и".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
    Господин Атанасов има думата.
    ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря.
    Уважаеми дами и господа! Аз искам да обърна внимание на мнозинството и да го предпазя от грешка. Не знам дали разбират депутатите от ОДС, че приемат една наша позиция отпреди 2 години. Да, вие подлежите на развитие, така че няма нищо чудно, но тъй като не чух мотиви...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Атанасов, ако продължавате не по същество, а да напомняте заслугите си, ще Ви отнемам думата.
    ИВО АТАНАСОВ: Ако това не е по същество, аз не зная какво е същество.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: На второ гласуване сме, много Ви моля!
    ИВО АТАНАСОВ: Вие можете да ми отнемете думата, но никой не каза дали това не е грешна позиция на мнозинството в момента или действително се проявява някакъв разум. Какво е съображението, за да признаете правото на физическите лица - еднолични търговци, да бъдат търговски оператори? Нищо не казвате! Да не се окаже утре, че сте сгрешили и да сезирате Конституционния съд.
    Аз подкрепям това предложение, разбира се, още повече, то е наше предложение отпреди 2 години. Но вие защо го подкрепяте?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
    Господин Сашо Стоянов има думата.
    Но, ако ще влизате, господин Стоянов, в дебат по поставения въпрос, ще Ви отнема думата. Отсега Ви казвам!
    САШО СТОЯНОВ (СДС): Благодаря, господин председател. Аз наистина не искам да влизам в дебат, просто искам да уточня, че и в съществуващия сега закон фигурират физическите лица. И тук не става въпрос въобще дали да има физически или нефизически лица, а кои физически лица се визират - едноличните търговци. Така че нека да не се спекулира кой какво е направил. Физическите лица в предишния закон са включени в Закона за радио и телевизия. И нека да не говорят глупости от трибуната на Народното събрание!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сашо Стоянов.
    За реплика има думата господин Иво Атанасов.
    За пореден път някои членове на парламента демонстрират несериозно отношение към работата, която имаме да вършим. Това е моя квалификация, извинявайте!
    ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Господин Стоянов е прав частично. Действително физическите лица са включени в действащия закон, но не във всички членове, а в някои. Но физически лица - еднолични търговци, господин Стоянов, не са включени. Вие гласувахте "против" преди 2 години. Аз съм прав в това, което казвам, но не можах да разбера и от Вашето изявление какви са Вашите мотиви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
    Моля, гласувайте § 2 така, както е предложен от комисията.
    Гласували 121 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 4.
    Параграф 2 е приет.
    ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Параграф 3. По този параграф има предложение от народния представител Стоян Райчевски, което той оттегля.
    Има предложение от народния представител Младен Влашки - в § 3 да се добави следният текст:
    "Създава се нова ал. 4:
    "(4) Чрез лицензионната си политика в сектора на далекосъобщенията държавата гарантира разпространението на техните програми в предвидения обхват."
    Комисията не подкрепя предложението.
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, като предлага следната редакция:
    "§ 3. В чл. 6, ал. 1, след думата "физически" се добавя "лица - еднолични търговци"."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
    Господин Влашки не е в залата.
    Поставям на гласуване предложението на народния представител Младен Влашки за създаване на нова алинея.
    Гласували 114 народни представители: за 30, против 13, въздържали се 71.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте § 3 така, както е предложен от комисията.
    Гласували 112 народни представители: за 109, против няма въздържали се 3.
    Параграф 3 е приет.
    ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Има предложение от народния представител Иво Атанасов за нови § 3а, 3б, 3в, 3г.
    Нов § 3а. "Текстът на чл. 7, т. 2, се изменя така: "съдействат със собствено производство за развитието и популяризирането на българската култура и българския език, както и на културата и езика на гражданите в съответствие с етническата им принадлежност".
    Нов § 3б: "Текстът на чл. 7, т. 6, се изменя така: "отразяват различните идеи и убеждения в обществото чрез плурализъм на гледните точки в рамките на едно предаване или програма".
    Нов § 3в: "Текстът на чл. 7, т. 8, се променя така: "предоставят на гражданите възможност да се запознаят с официалната позиция на държавата и на парламентарните групи по важни въпроси на обществения живот".
    Нов § 3г: "Текстът на чл. 8, ал. 2 се променя така: "Националният съвет за радио и телевизия като специализиран независим орган осъществява надзор по прилагането на настоящия закон".
    Комисията не подкрепя предложението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
    Господин Иво Атанасов има думата.
    ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви.
    Уважаеми дами и господа, няма да използвам цялото време, което правилникът ми позволява, за мотивиране на предложенията, които за пореден път, както преди 2 години, са отхвърлени - сега в комисията, а тогава от мнозинството в пленарната зала. Не виждам какво лошо има в това Националното радио и Националната телевизия да съдействат за развитието на културата със собствено производство. Какво ви смущава, че не искате да включим това в закона? Не виждате ли тук една опасност, която се реализира през последните години? Националната телевизия се превръща в една кабеларка, която върти чужди програми, а не собствени. Щом е национална една телевизия, щом е национално едно радио, главното е да има собствени програми! Но това нещо не ви харесва.
    Българската национална телевизия и Българското национално радио да отразяват различните идеи и убеждения в обществото чрез плурализъм на гледните точки в рамките на едно предаване или програма. Подчертавам, че това е предложение на Националния съвет за радио и телевизия, което аз напълно споделям. Защото балансът на симпатиите, на убежденията и в Националното радио, а особено в Националната телевизия, е жестоко нарушен. Националният съвет за радио и телевизия признава своето безсилие в това отношение, защото проповедници като онзи господин, чийто син ще се казва Яворов, твърдят, че балансът се постига в рамките на цялата година, а не на едно предаване. По този начин може да се покани един събеседник в "Гласове" и да се критикува друг събеседник през цялото време, без на тази друга фигура, на това друго лице да му бъде дадена каквато и да е възможност да каже каквото и да е по това, което се коментира.
    Това е съображението на НСРТ да предложи в рамките на една програма или предаване да се гарантира този баланс. В противен случай такива "гласовити" явления ще продължават, но от това никой, смятам, ще признаете всички, макар и някои от вас вътрешно в себе си, никой не печели.
    Третото ми предложение - "БНТ и БНР да предоставят възможност на гражданите да се запознаят не само с официалната позиция на държавата, но и с позицията на парламентарните групи по важни въпроси".
    Този въпрос претърпя най-различни перипетии, когато се гласуваше законът преди две години, и се каза, че се има предвид когато има аварии, бедствия, пожари и т.н., за съжаление се случиха и пожарите, да можело да се чуе официалната позиция на държавата. Но за такива аварийни случаи има отделен текст. Явно тук се дава възможност на управляващите да запознават обществото със своята позиция. Но къде са правата на опозицията за същото? И неслучайно много от забележките от Съвета на Европа са точно в тази липса на гаранции на каквито и да е шансове на опозицията да запознае чрез Националното радио и Националната телевизия българското общество със своите виждания.
    Ако вие за пореден път отхвърлите това предложение, което идва от евроинституциите, това вече много добре ще покаже какви са вашите намерения, особено като се има предвид, че следващата година има и парламентарни, и президентски избори, макар че това няма да помогне, тъй като има обективни процеси.
    Четвъртото предложение е: "НСРТ да осъществява надзор по прилагането на настоящия закон."
    Вие го отхвърляте. Добре, по какво ще прилага надзор НСРТ? Какво ще надзирава НСРТ тогава, ако не прилагането на настоящия закон? Да не би да смятате, че ще надзирава прилагането на Закона за посадъчния и посевния материал? Или за яребиците, пъдпъдъците и други пернати и хвърчащи?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Те не са по-маловажни.
    ИВО АТАНАСОВ: Не са маловажни, но не може НСРТ да надзирава този процес. Съгласен съм, че не са маловажни.
    Не залагате ли точно тук формалния характер на тази институция? Назначена е институция, която да издига и сваля генералните директори на БНТ и БНР и да няма абсолютно никакви други права. В самия закон вие осъждате НСРТ на невъзможност да действа - да вижда каква е ситуацията, но да не може да направи нищо. И да се стига дотам, както заяви покойният член-кореспондент Тончо Жечев на една наша среща с НСРТ миналата година, че НСРТ не само изглежда безпомощен, но той наистина е безпомощен. Ето точно от такива законодателни текстове Националният съвет за радио и телевизия се превръща в една ненужна институция.
    По този начин, отхвърляйки такива предложения, вие доказвате, че НСРТ ви е необходим само като една изборна урна, в която се пускат гласовете за поредните генерални директори на БНТ и БНР.
    Поддържам предложението си. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
    Господин Стоян Райчевски има думата.
    ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Искам да направя няколко уточнения по предложенията на колегата Атанасов и да обясня защо те не бяха приети от комисията.
    В тези предложения има много смисъл и те са третирани в други текстове на закона - по въпроса за закрила на българската култура, по въпроса за майчиния език или езика на отделните етноси, по въпроса за функциите, които има Националният съвет за радио и телевизия. Но измененията и допълненията, които ние правим на закона, тоест, внесеният законопроект от Министерския съвет и нашите предложения към него, имат една цел - да синхронизират Закона за радиото и телевизията с европейското законодателство във връзка с нашата евроинтеграция. Затова други текстове не се изменят.
    Това е нашето съображение да не приемем тези текстове. Тези принципи са гарантирани на други места в закона.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
    Госпожо министър, имате думата.
    МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов!
    На първо четене още аз се обърнах към всички вас, рамкирайки онази посока, в която правим измененията и допълненията към Закона за радиото и телевизията, и тя беше единствено в посока на синхронизацията. В това отношение текстовете, които господин Атанасов предлага, не са текстове, които се отнасят до синхронизацията. По своето същество аз приемам смисъла и основанията подобни въпроси да бъдат поставени, но, първо, те излизат от тази рамка, която аз обявих, защото законът е правен точно за това. Обясних защо тази синхронизация ни е необходима, не само заради акта да бъде затворена темата "Култура и аудиовизия", а за да можем да достигнем, затова и Министерството на културата се ангажира с това, до големите европейски програми или относително големи "Култура 2000", "Медиа плюс" и т.н., които не могат да се случат, ако не е синхронизирано законодателството в областта на радиото и телевизията.
    Затова ще прибавя още нещо, тъй като вие неколкократно повторихте, че това са предложения на НСРТ. Да, така е. Те обявиха тези предложения и аз се обърнах към тях с позицията, която гоним в този момент за промяна на Закона за радиото и телевизията и те го приеха. Но не е важно моето обръщение, а важна е реакцията, която имаше в различни обществени слоеве, онова, което НСРТ поиска - тя поиска увеличаване на правомощия. Не всички са съгласни с това. Тук е необходим широк обществен дебат, за който време няма, защото е необходимо да извървим пътя за синхронизацията колкото може по-добре, за да достигнем по-бързо до тези културни програми, които са ни крайно и жизнено необходими.
    Затова още веднъж апелирам, не защото към този закон не могат да бъдат прибавени още неща, а защото смисълът на тези изменения и допълнения, които правим сега, са съвършено целенасочени. Това не означава, че законът не подлежи на промяна в бъдеще. Това са най-динамичните закони в цяла Европа. Ежегодно германският закон например се допълва, променя, отменят се неща.
    Така че всичко това е във вашите ръце и в бъдеще. Аз моля обаче да останем в рамките, които посочих и се опитах да аргументирам.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на министър Москова.
    Господин Стефан Нешев има думата.
    СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожа министър, уважаеми колеги! Излизам на трибуната, за да подкрепя само първото предложение на господин Иво Атанасов с известна корекция.
    Госпожо министър, обръщам се и лично към Вас: преди малко с Вашето изказване малко ме притеснихте. Има от проф. Васил Проданов една книга "Глобализацията и отражението й върху България". Аз Ви препоръчвам да я прегледате, за да видите, че глобализацията е икономически и пазарен процес, но не е културен процес. И за да няма обезличаване, след като отваряме пазарите си, големите учени на света препоръчват да изтъкваме националното си самосъзнание и да определяме дори и на регионални нива нашата етническа същност. За това става дума.
    Притеснено ми е, ако НСРТ е един политически орган, а той е такъв, и той не ме смущава, но Вие сте български министър, госпожо министър. И това, че Вие не разбирате, че днес е особено важно чрез информационната политика, която е основен елемент за комуникации, и то за трансгранични комуникации, ние трябва да извеждаме на преден план самобитността на нашата си култура, да възпитаваме подрастващите поколения в любов към нас си, към нашата култура, да определяме нейните приоритети. Именно за това трябва да се заложи такъв елемент, че в предаванията трябва да има, наред с европейската ценностна система, определен задължителен елемент на квота за популяризиране на нашата култура, на нашите ценности, на нашата самобитност. Учудвам се, че Вие не застанахте на тази позиция.
    Затова се обръщам и към вносителя. Във Вашето предложение, господин Атанасов, където говорите за чл. 7 и т. 2 се изменя така: "Съдейства със собствено производство" и тук отварям скобата - това дава шанс на нашите културни дейци да имат и издръжка. Защото тези медии ще им дадат възможност да творят, но и да се крепят на нивото на социалното си положение. Нали ще получават някакъв доход от творбата си.
    Бих добавил, господин Атанасов: собствено производство и Националния архивен фонд, защото и там има достатъчно стойностни неща, които трябва да се показват на поколенията, които сега израстват и които не са ги видели. И не мога да приема онзи отстъпник, който е казал, че трябва да пишем на латиница. Гордея се, че имаме Кирил и Методий, които са създали славянска азбука. Не ме карайте да ставам блюдолизец там на някаква западна култура. Нашата култура е достатъчно добра. Благодаря Ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Нешев.
    Имате думата, госпожо министър.
    МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин Нешев! Учудвам се, че моите думи предизвикаха тази буря от негодувание у Вас. Едва ли мога да ги приема като точно посочени и насочени, защото в Закона за развитие на културата в един от главните принципи е изнесена защитата на националната културна идентичност. И това е гласувано от всички вас. Във всичките си действия министерството прави това. Нямам време да го разчленявам на действията, които са направени, разбира се.
    Прав сте и напълно споделям това, че глобализацията не означава загубата на културната идентичност. Това е абсолютната истина. И от това се ръководим вече като законово задължение, защото отворете Закона за закрила на културата и ще видите, че това е основен принцип.
    Що се отнася до § 3а, внесен от господин Иво Атанасов или предложен от него, вижте, няма текст, който да забранява на телевизията или на радиото да правят свои продукции. И те го правят. В момента Министерството на културата подписа договор с Българската телевизия по силата на задължения по същия този закон, който сте гласували за културата. Точно там има клаузи в договора, в които се говори за българската култура с целия приоритет, който това има. Следователно, когато има текстове в закона, законът не е пред мен в момента, няма защо те да бъдат повтаряни. Но във всички случаи няма текст, който да забранява това. И телевизията, и радиото, правят своите продукции и вие ги следите добре. Така че, позволявам си да не приема Вашия упрек, защото това дълбоко не е мое убеждение. Просто ако не разполагате с всичко онова, което би подкрепило моите думи, аз съм на разположение да Ви го предоставя допълнително. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
    Господин Пантелеев има думата.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Вие сама разбирате, че един такъв текст, който би имал характер на задължителност, предлаган от господин Иво Атанасов, е по-доброто решение в този случай, още повече че тук всички се солидаризираха, заявявайки, включително и мнозинството, така и Вие, че предложенията, които прави господин Атанасов, са смислени и разумни. Аз, разбира се, не съм учуден, че Вие ги отхвърляте, тъй като в поведението на мнозинството отказите от здравомислие в последно време зачестиха и будят у нас определени опасения.
    Но не за това съм станал, а само за да посоча още един - два примера. Този закон, макар и дълго дялкан и шлифован и след тази поредна ревизия и прекрояване ще продължи да съдържа текстове, които, ако не водят до някакви сериозни колизии, са доста безсмислени. Имам предвид например т. 1, която задължава националните оператори да осигуряват програма за всички граждани на България. Нали разбирате, че това е един доста голям абсурд! По най-различни причини. Първо, не всички граждани имат телевизори и не навсякъде в страната има необходимия обхват. И ако трябва да бъде изпълнена буквално тази точка, ще произтекат огромни трудности за националните оператори. Ето защо аз ви предлагам тази точка да отпадне, тъй като тя сама по себе си е неизпълнима. Бихме могли, разбира се, макар че това, за съжаление, не е станало, да предложим един по-гъвкав текст от типа на това, че "осигуряват програми за гражданите на Република България" или нещо от сорта, но не и това.
    И в сегашния текст на закона, и в това, което предлага господин Иво Атанасов по повод на т. 8, се съдържа един термин от три думи, който също не съществува в политически мир. Става дума за "официалната позиция на държавата". Аз не знам. Значи, има позиция на президент, има позиция на Народното събрание, има позиция на правителството, ако щете! Но такъв обобщаващ термин, вписан в един закон, макар и да се подразбира за какво иде реч, не внася нито някаква яснота, но напротив, ни тласка към нещо, което освен объркване, не би могло да донесе нищо друго. Ето защо, тъй като възможностите на различните видове власти сега да правят обръщения и изявления по телевизията са разписани и на други места, бих ви предложил т. 8 да отпадне.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не можете да го предложите. Можете да направите предложение по проекта за изменение и допълнение, а не по основния закон. За разлика от другите случаи, в които приемаме закон не за изменение и допълнение.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Вероятно аз зле тълкувам нашия правилник, но ми се струва, че още сега можем да се отървем от едни излишни текстове, които само обременяват, без да дават никакви допълнителни възможности да се води някаква смислена политика от групата от национален обществен радиооператор и групата национален обществен телевизионен оператор. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пантелеев. Напълно споделям казаното от Вас и ако трябва да ... Ето, току-що с господин Джеров разменихме мнения за баластрата, която има тук, защото "съдейства" какво означава и в действащия закон, и в предложението на господин Атанасов, след като в един закон това не е задължение? Значи, само пожелание! Но, така или иначе, не мога да го поставя на гласуване, господин Пантелеев, защото би било редно да бъде направено писмено.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Ние утре тогава ще искаме Българската национална телевизия да купи...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Съгласен съм с Вас и аз ако мога, бих го поставил на гласуване и щях да Ви подкрепя, уверявам Ви. Но не мога да го поставя.
    Господин Нешев има думата за реплика.
    СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, госпожо министър, колеги, колега Пантелеев! Аз очаквах, че Вие ще кажете, че едно добро намерение, заложено в един закон, може да се реализира с определен инструментариум. И медиите са инструментариумът, с който се реализира заложеното в Закона за културата добро намерение да популяризираме българската култура. А тя трябва да бъде задължителна норма за медиите, защото човек, който разбира търговските взаимоотношения, може да си даде добра сметка, че ако я няма тази задължителна норма, един едноличен търговец, както сега се залага в закона, може да няма добронамереността да популяризира българската култура. Затова задължителната норма е инструментариум за реализиране на добрите намерения. А иначе става: "добрите намерения посяват пътя до Ада". Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
    За реплика има думата господин Иво Атанасов.
    ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви.
    Уважаеми дами и господа, моята реплика към господин Пантелеев е в същата посока, в която беше и тази на господин Стефан Нешев. Прав сте, уважаеми господин председателю Куртев, че изразът "да съдействат" не означава абсолютно нищо и не поражда никакви задължения, ако това не е свързано със собствено производство. И не съм съгласен с министър Москова, която едва ли не се гордее с това, че няма изрична забрана БНТ и БНР да произвеждат собствена продукция. Напротив, ролята на един министър не е да се радва на това, че в нашето законодателство няма забрана, да направи всичко възможно собственото производство по някакъв начин да се регламентира и да може чрез собствено производство да се пропагандира нашата култура.
    И в такъв смисъл, господин Пантелеев, аз поддържам твоето предложение, още повече, че, госпожо министър...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, сега репликата Ви е към господин Пантелеев.
    ИВО АТАНАСОВ: Но тъй като и тя се изказа по този въпрос, нека да гледаме реалната синхронизация с еврозаконодателството, а не формалната. И европейските законодателства имат текстове, които предвиждат разцвет или развитие на родната култура. Това е реалната синхронизация. А това, което вие ни предлагате, е формално няколко текста да ги уеднаквим с тези в страните от Европейския съюз, а иначе отново да се получава същото с НСРТ - от деветима души нейни членове нито един да не е по предложение на опозицията.
    Ако ние имаме реално законодателство, две и две ще бъде четири и в Европейския съюз, и тук.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Атанасов реплика правите на господин Пантелеев.
    ИВО АТАНАСОВ: Не може две и две да бъде четири в Европейския съюз, господин Пантелеев, а в България да бъде три. (Весело оживление.) Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря.
    Искате ли дуплика?
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Не, ще се въздържа.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Сашо Стоянов.
    САШО СТОЯНОВ (СДС): Благодаря, господин председател.
    Искам да напомня на народното представителство, че ние се намираме на второ четене на закона, при което ние приемаме вече принципите, схемите и философията на приетия на първо четене закон за изменение и допълнение. И когато някой се изказва от тази трибуна, господин Нешев и господин Пантелеев, аз мисля, че най-добре преди да вземе думата...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Стоянов, това е мое задължение, ако се отклоняват от темата, да им направя забележка и аз го правя. Не е Ваше право.
    САШО СТОЯНОВ: Благодаря, господин председател, но мисля, че човек все пак трябва да е прочел Закона за радио и телевизия, когато се изказва за него. Защото тук не става въпрос за еднолични търговци или за не знам какви търговци, тук става въпрос за изменение на чл. 7, който визира Българското национално радио и Българската национална телевизия. Само това. Досегашният текст на чл. 7 визира задълженията на Българското национално радио и Българската национална телевизия. И в тези задължения в досегашния закон фигурира задължението да съдействат за развитието и популяризирането на българската култура. Съществува това задължение.
    Така че нека не правим излишни спорове от ненужни неща. Ако някой текст е отхвърлен, не е приет от комисията, той е отхвърлен, защото се посочват изменения, които не са приети като философия и структура на първо четене. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И аз Ви благодаря.
    СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ, от място): Реплика!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ще Ви дам думата за реплика. Искам обаче да обърна внимание на господин Стоянов, че няма никакво противоречие на практиката на парламента да се направят предложения в един закон за изменение и допълнение на текстове, които не са гледани на първо четене. Това го правим от десет години - едно Велико Народно събрание и три обикновени парламента. Това беше и Вашата реплика, предполагам?
    СТЕФАН НЕШЕВ (ДЛ, от място): Да, отказвам се.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Други изказвания няма.
    Ще поставя поотделно предложенията на господин Атанасов, тъй като са за отделни нови параграфи.
    Поставям на гласуване предложението на господин Иво Атанасов за нов § 3а.
    Гласували 110 народни представители: за 37, против 72, въздържал се 1.
    Предложението не се приема.
    Поставям на гласуване предложението на господин Иво Атанасов за нов § 3б.
    Гласували 103 народни представители: за 33, против 70, въздържали се няма.
    Предложението не се приема.
    Поставям на гласуване предложението на господин Иво Атанасов за нов § 3в.
    Гласували 98 народни представители: за 29, против 69, въздържали се няма.
    Предложението не се приема.
    И последното предложение на господин Иво Атанасов за нов § 3г.
    Гласували 89 народни представители: за 35, против 54, въздържали се няма.
    Предложението не се приема.
    ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: По § 4 има предложение от народния представител Стоян Райчевски, което комисията подкрепя по принцип.
    Има предложение от народния представител Младен Влашки, оттеглено от вносителя.
    Предложение на комисията:
    "§ 4. В чл. 9, ал. 4 се изменя така:
    "(4) Алинея 3 не се прилага временно при случаи на грубо нарушение на разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и чл. 17, алинеи 2 и 3 в съответствие с поетите от Република България задължения по влезли в сила международни договори."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Райчевски.
    Има думата господин Иво Атанасов.
    ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря ви.
    Уважаеми дами и господа, тъй като никой не дешифрира текстовете, аз съм убеден, че ако сега попитам една част от депутатите от мнозинството какво всъщност се променя с този параграф, никой няма да може да каже. Става дума за следното. Ако не съм прав, нека министър Москова да ме опровергае.
    Този текст засяга свободата на приемане и на препредаване на радиотелевизионни програми на територията на Република България. Какво гласеше текстът досега? Ако се установи, че са нарушени принципите за радио- и телевизионна дейност, България можеше да спре препредаването, примерно, на един чуждестранен телевизионен канал. Сега това става невъзможно, тъй като се добавя, че това ще се прави в съответствие с влезлите в сила международни договори - договори, според които България е поела определени ангажименти. И тъй като следващият текст е за забраната на порнографията, която вие предлагате и сигурно ще гласувате, ще ви дам пример тъкмо в тази сфера.
    ТV 1000 излъчва порнографски филми. Кабелните телевизии ги препредават. Министърът на културата госпожа Москова установява този факт. С поправките, които вие внасяте, госпожа Москова няма да може да спре ТV 1000. Какво ще може тя да направи? Тя ще трябва да се обърне до Европейската комисия да каже: "Уважаеми дами и господа, има един канал ТV 1000, който излъчва порнография и се препредава в България. Моля ви да направим необходимото, за да спрем разпространяването на порнография в България." Европейската комисия ще каже, че само едно сезиране не е достатъчно, ще й препоръча в рамките на месец или три месеца госпожа Москова или нейни хора, нейни служители да следят този порнографски канал и ако нарушението се повтаря, и ако това нарушение се случва и в други страни, и то много грубо нарушава добрите нрави, тогава Европейската комисия или нейният Генерален директорат 10 може да се събере, може да умува една година и през това време този порнографски канал ще се предава по всички кабеларки в България.


    И ето тук идва това, което ме затруднява да разбера какви са вашите законодателни идеи - какво в края на краищата искате. Със следващия параграф вие забранявате българската порнография, а с този разрешавате чуждестранната порнография. С единия забранявате, с другия разрешавате. Аз ви уверявам, че това не се отразява положително върху достойнствата на този тип филми, на този тип програми. Напротив, влошава се. И аз бих искал министър Москова да каже какво е нейното отношение по този проблем, защото не може с едната ръка да се забранява нещо, а с другата да се разрешава. Не може такава двойнствена позиция в рамките на два съседни текста. Това е, което ме смущава и което искам да разбера. В края на краищата ще има ли такива предавания или ще има само чуждестранни такива? Ще имаме ли гаранция ние, че когато се появи нещо, което нарушава добрите нрави, България ще бъде в състояние да го спре или чуждото ще се пуска и ще спираме само нашето? Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Атанасов.
    Има думата министърът на културата госпожа Емма Москова.
    МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! Искам да напомня, че Министерството на културата не е Министерство на културата и медиите, както това е в много други страни. И още веднъж искам да повторя, че ако аз или министерството се зае, за да премине този процес на синхронизация, то е - отново повтарям, само преди мигове го казах тук, за да можем да стигнем до толкова необходимите на българската култура големи европейски програми за култура. Следователно аз поначало или този, който е на този пост няма правомощия да сезира, да спира и т.н. Това не е министерство и на медиите - по друг начин е формирано. НСРТ е по същество, парламентът и т.н. Така сте приели закона, господин Атанасов, в глобални измерения. Затова казвам, че това поначало не е правомощие на министъра на културата, който и да е той.
    Но бидейки част и стремейки се да станем част от една общност, разбира се, в такива случаи независимо кой - субектът, оправомощен от закона, трябва да измине сложния път, който Вие описахте, тъй като се стремим и искаме да бъдем част от тази общност. Следователно този път трябва да го изминаваме, колкото и той да не е светкавичен. Такъв е редът за всички европейски страни.
    И за да продължа само минутка по-нататък по отношение на порнографията, защото съм сигурна, че ще го кажете, Вие бяхте един от тези, който поискаха в Допълнителните разпоредби да има точна дефиниция на порнографията. Аз мисля като Вас - че това е необходимо да стане, но си направих труда чрез съответните експерти, включително университетски специалисти и експерти, да се доберем до една възможна дефиниция. Оказва се, че както около 300 и над 300 са дефинициите за култура въобще, така и тук те са огромно множество. Аз ги събрах и ще Ви ги предоставя. Ако Вие решите, че поне една от тези дефиниции - а е започнато в дълбочина, от "Ларус", "Енциклопедия Британика" и т.н. до наши дни, ако Вие намерите една единствена формулировка или дефиниция, която бихме могли да приемем, то аз ще застана зад Вас. Казвам го предварително, защото зная, че Вие ще обърнете внимание на това. Иначе по същество сте прав, но хората не са могли да го дефинират и затова се опират на практиката - някъде съдът, някъде правомощия, които вървят по определен ред в цялата Европейска общност.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, госпожа министър.
    Има думата председателят на комисията господин Райчевски.
    СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, аз съм солидарен с направените възражения, че текстът не е съвсем ясен, но когато в Комисията по културата и медиите се обсъждаше този параграф, беше изтъкнато, че Националният съвет за радио и телевизия работи с термина "грубо".
    Аз си позволявам тук да направя едно чисто редакционно предложение, което, ако народното представителство ме подкрепи, може да бъде прието и вярвам, че то ще отговори на изказаните пожелания - "грубо" да бъде заменено с "явно, сериозно и тежко нарушаване", както са терминологичните определения в международните договори и по-конкретно в Директивата. В Директивата е казано "явно, сериозно и тежко нарушаване". В комисията бяхме направили това предложение, но се наложи волята на някои колеги, които се позоваха на практиката в НСРТ да боравят с този термин и аз сега правя официално предложение, чисто редакционно, тъй като нямам друга възможност и друго право според нашия правилник, "грубо" да бъде заменено с "явно, сериозно и тежко нарушаване". Моля Ви да дадете думата на народните представители, ако имат възражения или подкрепят това, да се изкажат.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
    Господин Иво Атанасов има думата за реплика на господин Райчевски.
    ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Уважаеми господин Райчевски, уважавам Вашето предложение, но това не променя нещата. Даже може би ще ги усложни, защото сега е записано, че при грубо нарушаване ще се иска спиране на препредаването на един или друг телевизионен или радиоканал. Вие предлагате в Допълнителните разпоредби на законопроекта да се уточни какво се има предвид под "грубо нарушение", т.е. това донякъде прави нещата малко по-ясни.
    Текстът, който Вие предлагате, не е дефиниран - "явно, сериозно и тежко нарушаване" и можете да си представите какви спорове ще започнат дали в НСРТ, дали в Министерство на културата. Аз уважавам становището на проф. Москова, че това не е нейна работа, но така или иначе тя внася и тя докладва този законопроект. Затова се обръщам към нея.
    Но процедурата остава същата. Дали ще е НСРТ, дали ще е Министерство на културата, то няма да има право след поправката, която вие ще приемете, да спре този порнографски канал, тъй като в случая говорим за това. Няма да има право да го спре. Ще извърви оня дълъг път, за който говори проф. Москова и даже с предложението, което прави господин Райчевски, този път ще стане още по-дълъг, защото ще трябва да се доказват три нарушения, а не едно. Иначе вероятно би било забавно министърът на културата да даде на заместник-председателя на комисията 300 дефиниции за порнография, но в края на краищата вие управлявате и вие трябва да подберете такава дефиниция, която да прави закона работещ и да може да се реагира. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Атанасов.
    Господин Пантелеев има думата за втора реплика.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз приемам закъснялата инициатива на господин Райчевски да отстраним това определение "грубо", тъй като то действително е неподходящо използвано в случая. Но предложенията, които той прави, позовавайки се на европейски документи, на мен лично не ми допадат и подозирам, че става дума, както често се е случвало и с този закон, за един лош или буквален превод. В българското право, доколкото зная, в такива случаи се използват други термини като "тежко или системно нарушение", което би било един доста по-ясен еквивалент и би дало възможности на контролиращия орган, който, доколкото разбирам, няма да има кой знае какви възможности да упражнява тази функция, все пак да отсъди по-прецизно в една подобна ситуация.
    Ето защо предлагам, ако стигнем дотам да правим такъв тип редакционни промени, думата "грубо" да бъде заместена с "тежко или системно нарушение". Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
    Друга реплика има ли към господин Райчевски? Няма.
    Има думата господин Райчевски за дуплика.
    СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Искам да поясня, че възразявах много в комисията срещу термина "грубо" и излагах своите съображения, защото нямаме леко или нежно. Но аз искам тук като дуплика да прочета точно текста на Директивата. Съгласно чл. 2 от Директивата, а ние сега всъщност какво друго правим, освен да синхронизираме нашето законодателство, се казва: "Никоя държава - членка на Европейския съюз, не може да ограничава приемането и препредаването на своя територия на телевизионни програми, идващи от друга държава - членка, но може временно да не се съобрази с това изискване при условие, че телевизионното предаване, идващо от другата държава, явно, сериозно и тежко нарушава" и т.н.

    Значи тук терминът е - явно, тежко и сериозно. И аз моля да подложите на гласуване това предложение. Както виждаме, то е подкрепено и от колегата Пантелеев.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Райчевски.
    Заповядайте, госпожо Жечева.
    ЕВА ЖЕЧЕВА (СДС): Благодаря, господин председател.
    Господин Райчевски, Вие сте прав, наистина в комисията имаше доста дълъг дебат за този чл. 9, за измененията в него. Но така или иначе, ние стигнахме заедно до този член. И всъщност всички се съгласихме, че едва ли "тежко" и "грубо" би променило механизмите, които се изискват от консолидирания текст на директивата и които всъщност ние спазваме. Така или иначе, българската юрисдикция няма да бъде тази, която ще бъде водеща при тези нарушения, а ще бъде Брюксел.
    Затова аз предлагам да се запази предложението, каквото е прието от комисията и да го гласуваме. Защото беше направено и уточнение и от експерта на комисията, и от госпожа Огнянова - беше направено уточнение какъв е всъщност механизмът, в който ние влизаме, приемайки международните договори.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Госпожо Жечева, Вие поддържате предложението на комисията, нали? Благодаря Ви.
    Има думата господин Сашо Стоянов.
    САШО СТОЯНОВ (СДС): Благодаря, господин председател. Ще предложа на народното представителство да гласува така предложения текст. И искам да отбележа, че неслучайно беше включен изразът "в съответствие с приетите от Република България задължения, влезли в сила международни договори". Защото, да, господин Атанасов, точно такава е процедурата.
    И да се върна на любимата за вас тема - порнографията. Точно подобен спор между Великобритания и Швеция беше предмет на разглеждане в Европейската комисия 2 години. Защото в тези две страни има различно схващане, различно възприемане на понятието "порнография". И тъй като двете страни са страни по влезли в сила международни договори, както и България, тези международни спорове ще се гледат именно от Европейската комисия, защото България е поела тези ангажименти.
    Така че аз не виждам нищо смущаващо, напротив, за мен текстът е много точен и много ясен. И аз предлагам народното представителство да гласува текста такъв, какъвто е предложен от комисията. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Стоянов.
    Има ли други желаещи да вземат думата? (Реплика от Любомир Пантелеев.)
    Господин Пантелеев, моля Ви за по-спокойно държание в залата! (Господин Пантелеев продължава да говори.)
    Господин Пантелеев, моля Ви, не ме карайте да приложа санкции! (Реплика от Сашо Стоянов.)
    Господин Стоянов, моля Ви, и към Вас важи същото! Ако имате спорове, излезте вън от сградата, моля Ви!
    Има всъщност три предложения - комисията е дала своето предложение, като поддържа "при случаи на грубо нарушение". Беше направено предложение от господин Райчевски - думата "грубо" да бъде заменена с "явно", "сериозно" и "тежко". Господин Пантелеев предлага думата "грубо" да бъде заменена с "тежко и системно".
    Ще поставя на гласуване първо предложението на господин Райчевски, след това предложението на господин Пантелеев и ако те не бъдат приети, естествено, ще минем към текста на комисията.
    Моля, гласувайте предложението на господин Райчевски - понятието "грубо нарушение" да бъде заменено с "явно, сериозно и тежко нарушение".
    Гласували 109 народни представители: за 35, против 51, въздържали се 23.
    Предложението на господин Райчевски се отхвърля.
    Моля, гласувайте предложението на господин Пантелеев - вместо "грубо нарушение", да бъде "тежко или системно нарушение".
    Гласували 136 народни представители: за 47, против 79, въздържали се 10.
    И това предложение не е прието.
    Моля, гласувайте предложението на комисията така, както беше докладвано от нейния председател и както е отразено в писмена форма в раздадения материал.
    Гласували 103 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 10.
    Приема се § 4 в редакцията, предложена от комисията.
    ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Параграф 5.
    Предложение от народния представител Иво Атанасов:
    В § 5 да отпадне изразът "включително съдържат порнография".
    Комисията не подкрепя предложението.
    Има предложение на народния представител Младен Влашки - по т. 1 и т. 2.
    Комисията не подкрепя предложението по т. 1, а предложението по т. 2 е оттеглено от вносителя.
    Ще прочета текста, който комисията не подкрепя:
    "В § 5 да се направят следните изменения:
    1. В т. 1 да отпаднат думите "противоречат на добрите нрави, включително", а след "расова" да се добави "полова, религиозна или национална"."
    Предложение на народния представител Стоян Райчевски:
    В § 5 т. 2 да отпадне.
    Предложението е оттеглено.
    Предложение на народния представител Драгомир Шопов:
    В § 5, чл. 10, ал. 3 да отпадне.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложение на народния представител Иво Атанасов:
    В § 5, чл. 10, ал. 2 отпада изразът "когато това е практически възможно".
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложение на комисията за § 5:
    "§ 5. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 1 т. 6 се изменя така:
    "6. недопускане на предавания, които противоречат на добрите нрави, особено ако съдържат порнография, възхваляват или оневиняват жестокост или насилие или подбуждат към ненавист въз основа на расов, полов, религиозен или национален признак;".
    2. Алинея 2 се изменя така:
    "(2) Най-малко 50 на сто от общото годишно програмно време, като се изключат новините и спортните предавания, радио- и телевизионните игри, рекламите, телетекстът и радио- и телевизионният пазар, трябва да бъде предназначено за европейски произведения, когато това практически е възможно."
    3. Алинея 3 се изменя така:
    "(3) Най-малко 10 на сто от общото годишно програмно време, като се изключат новините и спортните предавания, радио- и телевизионните игри, рекламите, телетекстът и радио- и телевизионният пазар, трябва да бъде предназначено за европейски произведения, създадени от външни продуценти. Това съотношение трябва да бъде постигнато постепенно чрез отделяне на достатъчно средства за нови произведения, тоест произведения, които се разпространяват не по-късно от 5 години след тяхното създаване."
    4. Създава се ал. 4:
    "(4) Изискванията по ал. 2 и 3 не се прилагат за програми, които са предназначени за местна аудитория и се разпространяват от един оператор, който не е част от националната мрежа."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Райчевски.
    По § 5 - господин Иво Атанасов. Имате две неприети предложения.
    ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
    Уважаеми дами и господа! Аз признавам, че господин Сашо Стоянов е много по-подготвен от мен в сферата на порнографията, особено след неговото признание, че е имал желанието дори да проследи един двугодишен международен порнографски спор. Не съм имал такова желание, не съм фен на порнографията, на мен тя не ми трябва.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Атанасов, пряко на текста, моля Ви!
    ИВО АТАНАСОВ: Да, точно за порнография говоря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Кой какво мисли, какво разсъждава оставете настрани.
    ИВО АТАНАСОВ: Но това, че на мен не ми трябва порнография, не означава, че в България няма хора, които имат нужда от това нещо. И ние не можем като законодатели да съдим по себе си и след като нещо на нас не ни е необходимо, да го забраняваме на всички. Смятам, че такъв принцип в законодателството просто не може да има.
    Обръщайки се към страните от Европейския съюз, трябва да сме наясно, вече виждам, че господин Стоянов е тръгнал да изяснява нещата и това е една практика...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Не говорете за господин Стоянов, говорете за текста.
    ИВО АТАНАСОВ: Именно.
    Твърдата порнография е забранена навсякъде. Това са сцени с насилие над деца и животни. Вярно е, че във всички законодателства на страните от Европейския съюз е забранена изобщо порнографията. Но тогава ще попитате: как е възможно да се излъчва от такива канали, които се приемат в България? Това е възможно благодарение на това, че във всяка страна или в почти всяка страна си има национална дефиниция за порнографията. И колкото и да е трудно, госпожо министър, да се направи такава дефиниция, аз Ви влизам в положението, все пак тя трябва да бъде направена. Тоест, забранявайки порнографията, ние трябва да кажем какво забраняваме и затова е необходима една дефиниция в заключителните разпоредби на този закон. В противен случай какво забраняваме? В Европа какво се преследва? Да се предпази зрителят от случаен контакт с подобни програми и да се предпазят малолетните и непълнолетните дори от желан контакт с подобни програми. Тоест, когато има такива програми, те се излъчват в нощните часове, когато се предполага, че непълнолетните не гледат, и са означени със съответните звукови сигнали и със съответната картина. Такова нещо не виждам да е уредено в нашия закон. Има забрана на нещо, което даже не се казва какво е. И можем да си представим каква ще бъде практиката. Един районен прокурор може да съсипе от проверки един кабелен оператор в даден град и същевременно да поощрява друг кабелен оператор в същия град. Защото мнозинството оставя този закон без дефиниция на онова, което забранява.
    Да, ще кажете: такъв текст има в Наказателния кодекс. И даже са предвидени и санкции, мисля, че и затвор, за разпространяване на порнография. Но забележете от кога е този текст! Ако вие искате след десет години демокрация в България да прилагате нормите на социалистическото общежитие, кажете го. Смятам, че на този етап не може българската държава да се опира на едни текстове от времето на социализма и по тях да преценява как да се изпълнява закон в днешно време.
    Затова според мен трябва да се направят две неща: или да се забрани порнографията, като изрично се спомене какво се забранява, и вие ако не сте в състояние да направите дефиниция, вие не знаете какво забранявате и затова няма защо да го забранявате. В такъв смисъл подкрепям своето предложение. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Атанасов.
    Има ли друг желаещ да вземе думата?
    Заповядайте, госпожо Жечева, имате думата.
    ЕВА ЖЕЧЕВА (СДС): Благодаря, господин председател. Няма да влизам в спор с господин Иво Атанасов, за да оборвам морала на социалистическото общежитие, както той се изрази и по време на комисия. Само ще направя редакционна поправка.
    В ал. 1, т. 6 са изпуснати в доклада запетаите и текстът е много тежък. Затова: "ако съдържат порнография, възхваляват или оневиняват жестокост или насилие, или подбуждат към ненавист," и следва останалият текст.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Вие поставяте две запетайки - едната е след "насилие" на третия ред...
    ЕВА ЖЕЧЕВА: След "насилие" и след "ненавист", като вметнато.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
    Чухте предложението на госпожа Жечева. То е граматическо.
    По § 5 не виждам други желаещи да вземат думата.
    Първо ще поставя на гласуване неприетите от комисията предложения.
    Първото предложение, което не е прието от комисията, е предложението на господин Иво Атанасов да отпадне изразът "включително съдържат порнография".
    Моля да гласуваме предложението на господин Иво Атанасов.
    Гласували 121 народни представители: за 51, против 63, въздържали се 7.
    Предложението на господин Иво Атанасов не се приема.
    Следва второто неприето предложение - на господин Младен Влашки, за отпадане на думи и за добавяне на думи в т. 1.
    Моля да гласуваме неприетото предложение на господин Влашки.
    Гласували 84 народни представители: за 26, против 10, въздържали се 48.
    Предложението на господин Младен Влашки не се приема.
    Господин Райчевски оттегля предложението си.
    Следва предложението на господин Драгомир Шопов за отпадане на ал. 3.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Моля да гласуваме предложението на господин Драгомир Шопов.
    Гласували 92 народни представители: за 13, против 77, въздържали се 2.
    Предложението на господин Драгомир Шопов не се приема.
    И последното неприето предложение е на господин Иво Атанасов - за отпадане на израз в ал. 2.
    Моля да гласуваме предложението му.
    Гласували 94 народни представители: за 42, против 52, въздържали се няма.
    Предложението на господин Иво Атанасов не се приема.
    Давам думата на господин Райчевски във връзка с предложението на госпожа Жечева.
    ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Уважаеми господин председател, аз приемам предложението на колегата Жечева, но само отчасти. Запетая след думата "насилие" е логична, но ако поставим запетая след думата "ненавист", това променя изречението. И затова аз моля колегата Жечева да погледне още веднъж текста и да подкрепи това ми предложение да поставим запетая само след думата "насилие" - "оневиняват жестокост или насилие, или подбуждат към ненавист въз основа на ..."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Райчевски.
    Мисля, че запетаите ще бъдат поставени след това, при окончателната подготовка на текста за обнародване.
    Заповядайте, господин Пантелеев.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Все ще се намери стилист, който да свърши тази работа.
    Аз пропуснах, за което моля да бъда извинен, господин председателю, но мен ми се ще, въпреки че възможностите за контрол и ограничения са малки, да радикализираме текста на ал. 2, тъй като последната част на изречението е една излишна самарянщина. Разбира се, ние всички сме наясно, че финансите са малко, че не достигат ресурси за производство на достатъчно европейска и българска продукция, но на мен ми се ще все пак да го вменим като по-ясно задължение на операторите това изискване за 50 на сто от общото годишно програмно време да бъде предназначено за европейски произведения, тъй като сега се каним да гласуваме някакво пожелание, което в последната част на изречението е отрязано. Очевидно се слага, за да рекламира някаква тенденция, която е в нашите души и глави, но няма никакво сериозно правно значение.
    Предлагам в ал. 2 да сложим точка след думите "европейски произведения", а останалият текст, който гласи "когато това е практически възможно", да отпадне. По-добре е законът да не се изпълнява, отколкото да гарантираме неизпълнението му със самия текст.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Добре, господин Пантелеев, Вие правите предложение в ал. 2 след думата "произведения" да се сложи точка, а думите "когато това е практически възможно" да отпаднат. Благодаря.
    Ще поставя на гласуване предложението на господин Пантелеев за отпадане в т. 2 на ал. 2 на думите "когато това е практически възможно".
    Извинявайте, отменете гласуването, защото ние сме гласували по този въпрос при второто предложение на господин Иво Атанасов.
    Поставям на гласуване § 5, предложен от комисията.
    Гласували 92 народни представители: за 71, против 17, въздържали се 4.
    Параграф 5 в редакцията, предложена от комисията, е приет.
    ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Предложение на народния представител Иво Атанасов за нов § 5а:
    "§ 5а. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 5 текстът след последната запетая се заменя с думите "се договарят редакционни правилници за работа в медията".
    2. В ал. 6 текстът "Редакционният статут трябва да съдържа" се заменя с думите "Редакционните правилници съдържат".
    Комисията не подкрепя предложението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Райчевски.
    Господин Атанасов, имате думата да обосновете Вашето предложение.
    ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Повтарям, че това са предложения на НСРТ. С тях се цели една по-голяма стабилност на журналистите в електронните медии. И тъй като опираме до поредно предложение на НСРТ, аз искам да попитам ръководството на парламента дали беше поканен господин Александър Томов, председателят на Националния съвет за радио и телевизия да дойде в залата и ако има желание да вземе отношение по собствените си законодателни идеи? Благодаря.
    Поддържам предложението си.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Атанасов.
    Други желаещи да вземат думата няма.
    Моля да гласуваме предложението на господин Иво Атанасов за създаване на нов § 5а, което предложение не е подкрепено от комисията.
    Гласували 100 народни представители: за 55, против 44, въздържал се 1.
    Предложението на господин Иво Атанасов е прието.
    За процедура има думата господин Пламен Марков.
    ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение да бъде прегласувано последното предложение на колегата Иво Атанасов, тъй като се съмнявам, че колегите разбраха точно смисъла на това, което се гласува.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Марков.
    Господин Стоянов, и Вие ли щяхте да предложите същото? Добре.
    Допускам прегласуване. Моля отново да гласуваме направеното от народния представител Иво Атанасов предложение за създаване на нов § 5а.
    Гласували 159 народни представители: за 66, против 93, въздържали се няма.
    Предложението на господин Иво Атанасов не се приема.
    ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "§ 6. В чл. 12 ал. 2 се изменя така:
    "(2) Програмите или отделни предавания на радио- и телевизионните оператори могат да бъдат и на друг език, когато:
    1. се разпространяват с образователна цел;
    2. са предназначени за български граждани, за които българският език не е майчин;
    3. са предназначени за слушатели или зрители от чужбина;
    4. се препредават по кабел или чрез спътник чуждестранни радио- и телевизионни програми."
    Предложение от народния представител Драгомир Шопов: в § 6, чл. 12, ал. 2 т. 2 да отпадне.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, като предлага в т. 4 думите "по кабел или чрез спътник" да се заличат.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Райчевски.
    По § 6 някой желае ли да се изкаже? Не.
    Има едно-единствено предложение, което не е прието, това е предложението на господин Драгомир Шопов. Моля да го гласуваме.
    Гласували 84 народни представители: за 15, против 60, въздържали се 9.
    Предложението на господин Шопов не се приема.
    Поставям на гласуване предложението на комисията за § 6.
    Гласували 105 народни представители: за 100, против 2, въздържали се 3.
    Параграф 6 е приет.
    ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "§ 7. В чл. 13, ал. 4, след думата "отразяване" се добавя "в съответствие с поетите от Република България задължения по влезли в сила международноправни актове".
    Предложение от народния представител Стоян Райчевски, което комисията подкрепя.
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, като предлага думите "международноправни актове" да се заменят с "международни договори".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
    Желае ли някой да вземе думата по предложения § 7? Няма желаещи.
    Моля да гласуваме предложението на комисията за § 7, тоест текста на вносителя с корекцията на комисията.
    Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
    Параграф 7 е приет.
    ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Предложение на народния представител Иво Атанасов за нов § 7а:
    "§ 7а. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 4 след "право на достъп" думата "до" се заменя с израза "и право да изискват".
    2. Създава се нова ал. 5:
    "(5) Националният съвет за радио и телевизия може да изисква от радио- и телевизионните оператори материали, както и да прави на място проверки, свързани с осъществяването на надзора по спазването на този закон."
    Комисията не подкрепя това предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин Райчевски.
    Господин Иво Атанасов има думата.
    ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
    Уважаеми дами и господа! Това предложение отново е на Националния съвет за радио и телевизия. То засяга правомощията на Националния съвет за радио и телевизия.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Може ли да помоля за тишина в залата!
    ИВО АТАНАСОВ: В момента спазването на този закон се надзирава от какви ли не органи. Мога да ви кажа кабелни телевизии, в които влиза дори НСБОП. По силата на кой закон влиза - моля вас като законодателно мнозинство и като управляващи да кажете. Но тези права не може да няма Националният съвет за радио и телевизия. Как иначе ще осъществява надзора по спазването на този закон, ако други имат право да влязат в една телевизия, да изземат касетите, да изземат компютъра, да разстройват работата, а Националният съвет за радио и телевизия, който носи отговорност по надзора върху спазването на този закон, да няма това право. Струва ми се, че ако искате този Национален медиен съвет действително да не бъде формален, а да има някаква възможност да действа, за да регулира ситуацията в тази сфера, трябва да подкрепите този текст. В противен случай още веднъж доказвате, че НСРТ за вас не е нищо повече от една изборна урна, в която веднъж на три години слагате своите бюлетини, за да сменяте генералните директори на националното радио и на националната телевизия.
    Поддържам предложението си. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Атанасов.
    Някой да желае да вземе думата? Няма желаещи.
    Моля да гласуваме предложението на господин Иво Атанасов за създаване на нов § 7а.
    Гласували 108 народни представители: за 42, против 64, въздържали се 2.
    Предложението на господин Атанасов за създаване на нов § 7а не се приема.
    Заповядайте, господин Пирински.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председателю, предлагам да подложите на прегласуване този текст. Както Вие сам отбелязахте, докато говореше господин Атанасов, имаше доста шум в залата и, както се изрази господин Марков при своята аргументация, и аз мисля, че болшинството от народните представители не разбраха за какво става дума. Става дума да се дадат реални права на Националния съвет за радио и телевизия да може отговорно да упражнява контрола, който му е вменен по този закон, за неговото спазване.
    Господин председателю, Вие не уважихте с отговор въпроса на господин Атанасов дали господин Томов беше поканен да вземе участие в заседанието. Вие знаете, че конституционно изискване и право на Народното събрание е да покани и да задължи да се явят в Народното събрание, ако щете, длъжностни лица и представители на органи на различните власти тогава, когато то реши. С гласуване преди почивката парламентът реши да покани господин Томов да участва в това заседание.
    Не разбирам защо така малко леко водите това заседание. Моля ви да подложите на прегласуване този текст и да отговорите на господин Атанасов дали господин Томов е поканен. Защо той не е в залата?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Пирински, много леко давате квалификации, че се води леко заседанието.
    По въпроса за господин Томов нямам данни, ще проверим дали той е поканен.
    По въпроса за Вашето предложение за прегласуване, разбира се, допускам прегласуване.
    Моля уважаемите колеги отново да гласуваме предложението на господин Иво Атанасов за нов § 7а.
    Гласували 148 народни представители: за 51, против 94, въздържали се 3.
    И при повторното гласуване предложението на господин Иво Атанасов за създаване на нов § 7а не е прието.
    ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "§ 8. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 3 се създава изречение второ:
    "Тази разпоредба не изключва отговорността на оператора за спазването на принципите на чл. 10 през цялото времетраене на програмата."
    2. Алинея 7 се изменя така:
    "(7)  Когато в част от предаване е използвано предаване на друг радио- или телевизионен оператор, това трябва да бъде посочено изрично и да е в съответствие с правната уредба на авторското право и сродните му права."

    Предложение на народния представител Драгомир Шопов:
    "В § 8, чл. 17 ал. 7 да отпадне."
    Комисията не подкрепя предложението.
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Райчевски.
    Желаещи да вземат думата има ли? Няма.
    Моля, гласувайте предложението на господин Драгомир Шопов за отпадане на ал. 7, което не е подкрепено от комисията.
    Гласували 101 народни представители: за 22, против 79, въздържали се няма.
    Предложението на господин Драгомир Шопов не се приема.
    Преминаваме към гласуване на текста на вносителя.
    Бих си позволил една дребна редакционна юридическа корекция. На финала след думите "с правната уредба" да се добави "в закона" и текстът продължава "на авторското право и сродните му права".
    Моля, гласувайте предложението на вносителя, подкрепено от комисията, с редакционната корекция, която предложих.
    Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
    Параграф 8 с корекцията е приет.
    ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Предложение на народния представител Иво Атанасов за нов § 8а:
    В чл. 24 ал. 1 се променя така:
    "(1) Националният съвет за радио и телевизия се състои от 12 членове, от които 9 се избират от Народното събрание, и 3-ма се назначават от президента на републиката."
    Комисията не подкрепя предложението.
    Нов § 8б:
    "В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Първото изречение на ал. 1 се променя така: "По време на своя мандат по т. 4 - и 3 години след изтичането му, а по т. 5 - и една година след изтичането му, членовете на Националния съвет за радио и телевизия не могат".
    2. Точка 5 се променя така: "да работят в управителните, контролните или надзорните органи на радио- и телевизионните оператори"."
    Комисията не подкрепя предложението.
    Нов § 8в:
    "В чл. 29 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Във второто изречение на ал. 1 думите "от всяка квота" се заменят с думите "с трима представители от квотата на Народното събрание и един от квотата на президента".
    2. Нова ал. 2 със следния текст: "Три месеца преди изтичането на мандата на съответните членове компетентният орган открива процедура за избора или назначаването на нови."
    3. Нова ал. 3 със следния текст: "Членовете на Националния съвет за радио и телевизия изпълняват задълженията си до встъпването в длъжност на новите членове."
    4. Сегашната ал. 2 става ал. 4."
    Комисията не подкрепя предложението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Райчевски.
    Има думата господин Иво Атанасов.
    ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Уважаеми дами и господа, стигаме до един много ключов текст, а именно за това дали е спазен политически неутралитет при формирането на НСРТ.
    Според решението на Конституционния съд, което господин Стоянов така и не е прочел, най-важното при формирането на независим орган е гарантирането на неговия политически неутралитет. Ако господин Стоянов вземе думата, вероятно ще каже, че според него под "независимост" се разбира това членовете на НСРТ да са независими от институциите, които са ги избрали и назначили. Разбира се, СДС едно говори, друго върши. Ако беше възприета философията на господин Стоянов, то тогава защо и 9-те членове на НСРТ са предложени и съответно избрани от управляващите? Безспорен факт е, че в НСРТ няма нито една фигура, която да е избрана или назначена по предложение на опозицията. Тоест, вие много добре разбирате какво означава независимост на Националния съвет за радио и телевизия. Това означава политически неутралитет - точно така, както го е писал Конституционният съд в своето решение.
    Сегашната формула очевидно може да направи такъв орган, който да няма зависимост от една партия, но при положение че е налице едно мнозинство, което е демократично не само по име. Такова мнозинство в българския парламент в момента няма. Има различни други възможности да се гарантира политически неутралитет на НСРТ, но там се сблъскваме с други затруднения. Например, според Конституцията не е възможно да се иска квалифицирано мнозинство при избора на НСРТ, защото в Конституцията, а и това е тълкуванието на Конституционния съд, изрично са указани случаите, в които е необходимо квалифицирано мнозинство.
    Имаше идея повече от половината от членовете на НСРТ да се предлагат от структури на гражданското общество, от професионални и творчески сдружения, но тази идея засега не е достатъчно популярна. И ако търсим някакви шансове при сегашния състав на парламента да се стремим към една степен, защото сега няма никаква, на политически неутралитет на Националния съвет за радио и телевизия, това може да стане, ако се приеме моето предложение.
    Предлагам квотата на президента да бъде намалена за сметка на квотата на парламента. НСРТ да има не 9-ма членове, както е сега - 5 от парламента и 4 от президента, а 12, от които 9 да се избират от парламента, а 3-ма - от президента. Защо? Защото, ако предположим, че има една лоша политическа сила, която при първоначалното формиране на НСРТ ще си осигури наглото предимство било от 9:0, било от 12:0, както е при моето предложение, още при първата ротация останалите политически сили биха могли да направят съотношението 9:3, а при втората ротация това вече да бъде 6:6. Сегашната формула, при положение че една лоша политическа сила си е осигурила абсолютно мнозинство, пълно мнозинство от 9:0, дава възможност тя да бъде озаптена съвсем слабо на първата ротация - най-много съотношението да стане 7:2, на втората ротация да стане 6:3. Тоест, с други думи, вие сте си осигурили господството върху НСРТ до 2006-2007 г.
    Това нещо трябва да се преодолее, ако претендираме да синхронизираме реално нашето законодателство с това на Европейския съюз. Защото, дори и там, както би посочил господин Стоянов, в Италия Националният медиен съвет да се назначава от един от министрите, никога в Италия не си позволяват абсолютно всички членове на този техен медиен съвет да бъде съставен от привържениците на една и съща политическа сила.
    Така че при нас трябва малко по-строги гаранции, за да имаме реална синхронизация на нашето законодателство с европейското.
    Защо предлагам да се намали квотата на президента? Защото парламентарното мнозинство е нещо много по-динамично, много по-бързо се сменя. Факт е, че през последните 10 години президентът е представител все на една и съща политическа сила, докато в парламента се смениха какви ли не мнозинства. И при тази смяна на мнозинствата в парламента, когато той има 9 от 12, когато има много голяма квота, се създават гаранции или поне застраховки до някаква степен, че тази лоша политическа сила, която и да е тя, аз не искам и БСП да има такива предимства, няма да може да наложи своя хегемония в НСРТ по начин, по който това е направено сега.
    Две думи по следващото ми предложение. Това е параграфът на доц. Нели Огнянова. Тя беше в две комисии, които дадоха националната честота на телевизията на Мърдок, свърши си работата по своему и след това за благодарност беше назначена в Борда на директорите в телевизията на Мърдок. Това нещо е недопустимо засега само от морална гледна точка. Защото, когато преди 2 години предложих този текст, който и сега предлагам, знаейки много добре вашата практика, знаейки много добре вашия манталитет, когато предложих тези, които участват във вземането на решения за лицензии, да нямат право до 3 години след това да работят в органите на управление на лицензираните от тях организации, вие го отхвърлихте. Очевидно е имало за какво.
    Но след като стана скандала с доц. Нели Огнянова, аз не мога да разбера защо и сега отхвърляте този текст. И утре ще кажете, че срещу вас се води компроматна война. Вие сами създавате законови условия за такива неморални постъпки. И недейте да се сърдите на медиите, че са извадили налице онова, което вие още със закона сте предвидили, за да можете да осигурите един или друг ваш активист, един или друг член на Националния съвет за радио и телевизия, който много добре е изпълнил политическата поръчка на "Раковски" 134.
    Поддържам и трите си предложения. Третото няма да го коментирам, защото то произхожда от това, което е заложено в първото ми предложение, а именно, за нов § 8а.
    Ако се приеме НСРТ да се състои от 12 члена, деветима от които, избрани от парламента, и трима, назначени от президента, то принципът на ротацията, спазвайки го, предвижда вече това да става по начина, по който съм предложил в третото предложение за нов § 8в. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иво Атанасов.
    Поставям на гласуване предложението на народния представител Иво Атанасов за нов §8а.
    Гласували 127 народни представители: за 37, против 88, въздържали се 2.
    Предложението не се приема.
    Поставям на гласуване предложението на народния представител Иво Атанасов за нов § 8б.
    Гласували 116 народни представители: за 36, против 78, въздържали се 2.
    Предложението не се приема.
    Господин Атанасов, Вашето трето предложение при това положение е безпредметно да се гласува?
    ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Нека да го гласуваме.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да го гласуваме.
    Поставям на гласуваме предложението на господин Атанасов за нов § 8в.
    Гласували 119 народни представители: за 38, против 81, въздържали се няма.
    Предложението не се приема.
    ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "§ 9. В чл. 31 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 2 се създава т. 5:
    "5. Издава наказателни постановления за нарушения на разпоредбите на този закон".
    2. В ал. 4 думите "става с писмено заявление" се заменят с "се извършва с решение на Националния съвет за радио и телевизия въз основа на писмено заявление от тях".
    Комисията подкрепя текста на вносителя по § 9.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
    Моля, гласувайте § 9 така, както е предложен от вносителя.
    Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
    Параграф 9 е приет.
    Виждам, че по следващия параграф има направени предложения, които не са подкрепени от комисията, а това предполага, че ще има по-дълъг дебат от времето, което ни остава, така че спираме дотук с приемането на закона.
    Няколко съобщения:
    Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите ще проведе заседание днес от 15,00 ч. в зала 356.
    Комисията по икономическата политика ще проведе заседание днес от 14,30 ч. в зала "Запад".
    Комисията по културата и медиите ще заседава на 14 септември, четвъртък, от 14,15 ч. в зала 134.
    Комисията за противодействие на престъпността и корупцията ще проведе заседание на 14 септември, четвъртък, от 17,00 ч. в кабинет 226.
    Следващото заседание на Народното събрание е утре, 14 септември от 9,00 ч.
    Закривам заседанието. (Звъни.)

    (Закрито в 13,56 ч.)

    Заместник-председатели:
    Иван Куртев
    Александър Джеров

    Секретари:
    Анелия Тошкова
    Ивалин Йосифов
    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И ОСМО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

    Видео излъчване от Народното събрание

    Проект BGFOP001-2.013-0001

    Избор на председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество

    Избор на заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията





      Последни заседания