Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ДВАДЕСЕТО ИЗВЪНРЕДНО ЗАСЕДАНИЕ
София, вторник, 16 декември 1997 г.
Открито в 9,08 ч.
16/12/1997
    Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров
    Секретари: Виктория Василева и Свилен Димитров

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам второто извънредно заседание на Народното събрание за тази седмица.
    Има думата господин министър-председателят Иван Костов.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
    Уважаеми дами и господа народни представители! Тук съм, за да ви поканя всички за едно тържество по случай края на политическия сезон на 19 декември, петък, в 20 ч. в Министерския съвет. Ще бъдете всички добре дошли! Облекло - вечерно, официално, кой както може. Ще ви посрещнем на драго сърце. Ще поканим и журналистите, които отразяват работата на Народното събрание и на Министерския съвет.
    И така, до 19 декември, 20 часа! (Ръкопляскания.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Костов.
    Вчера народните представители и служителите от Народното събрание, които не дойдоха на тържествения коледен концерт, загубиха много, защото наистина беше един прекрасен концерт на Софийски солисти и на хор "Гусла". Съжалявам само, че залата, пред която те изпълниха своята програма, беше полупразна.

    Преминаваме към първа точка от приетия дневен ред:
    ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ.
    Вносители Светослав Лучников, Владислав Костов и Ангел Балтаджиев.
    Има думата председателят на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията да изложи становището на комисията.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! На заседание, проведено на 11 декември 1997 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроектите за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи N 54-01-110, внесен от Владислав Костов и Светослав Лучников, и N 54-01-111, внесен от Ангел Балтаджиев и група народни представители.
    На заседанието присъстваха господин Петър Янков и господин Михаил Илиев, представители на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа.
    След станалите разисквания Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията със 7 гласа "за", 1 "против" и 2 "въздържали се" реши да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроектите за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи N 54-01-110, внесен от Владислав Костов и Светослав Лучников, и N 54-01-111, внесен от Ангел Балтаджиев и група народни представители.
    Тъй като законите са елементарни, с по един ред, комисията веднага изработи един общ законопроект от тях, като се съобрази и с едно искане, отправено от Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа. Става въпрос за чисто технически уточнения, позволявам си да кажа в допълнение на становището, следното. По едно криворазбрано тълкуване на чл. 34а от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи на много места са започнали да събират държавни такси за издадени нотариални актове за признаване на собствеността на земеделски земи. За да бъде пресечено това произволно тълкуване, правим едно тълкувателно разпореждане към същия чл. 34а, с което потвърждаваме, че не се дължат държавни такси за издаването на такива констативни актове.
    Освен това Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа обърна внимание, че на много места нотариусите, за да издадат въпросните констативни нотариални актове, изискват от поземлените комисии да определят квотите на всеки един от сънаследниците, когато се възстановява наследствен имот. Това поземлените комисии очевидно не могат да направят, защото те нямат компетентност да определят размера на квотите на всеки един сънаследник. Затова се уточнява, че в такъв случай актът се издава на името на наследниците на еди-кого си, при положение че по-нататък те ще се определят с дялба или по друг начин ще си уредят отношенията.
    Третото уточнение, което е направено при приемането на редакцията на законопроекта, там, където се касае за земи, дадени за ползване, собствеността върху които не се придобива, в закона е казано, че не се придобива собствеността върху земи, които се намират на 30 км от големите градове. Обаче там е добавено да бъде в рамките на същата община. А много често в рамките на 30-километровия пояс се вмества и друга община, при което положение текстът не намира приложение.
    За да се уточни този въпрос правим съответна прецизна редакция на текста.
    При това положение аз предлагам да се приеме на първо гласуване така предложения законопроект с общата редакция, която ви представям. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
    Определям по 30 минути на всяка парламентарна група. Всъщност има поставени три въпроса. Желае ли някой да вземе отношение по тях?
    Има думата господин Янаки Стоилов.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Бих искал да обърна вашето внимание само на един въпрос не толкова свързан със земеделската проблематика в този закон, а с правната. Сега се предвижда поземлените комисии да създават проекти за нотариални актове и те наистина срещат много трудности, тъй като в някои случаи става дума за голям брой наследници. И за да се избегне това положение, сега се предлага тези нотариални актове да се издават, без да се посочват идеалните части, т.е. без да се конкретизира делът в собствеността, който предстои да получи всеки един от сънаследниците. Това решение изглежда примамливо, но то само донякъде и привидно решава проблема. Защото съществува презумпцията, че след като в нотариалния акт не са посочени дяловете на съсобствениците, смята се, че те са равни. Вярно е, че когато между тях не възникват спорове или последствие те са готови по доброволен начин да уредят своите отношения, това може да се окаже реално улеснение. Но многобройни ще бъдат случаите, когато впоследствие всеки един от сънаследниците ще претендира за своя реален дял. И това, което се прави сега като облекчение за да бъде изваден процесът от поземлените комисии, ще се окаже до голяма степен подвеждащо за много от хората, тъй като на тази фаза действията наистина са освободени от държавни и местни такси, но впоследствие много от тях ще трябва да водят многократно по-скъпи съдебни дела, които да оспорват констатацията в един издаден акт. Защото друг ред няма, за да установят действителния размер на своята собственост.
    Затова и в комисията ние направихме възражение, че един реален проблем трябва да бъде решаван и с реални средства, а не само да бъде отместван от едно място към друга институция и да се създава впечатление, че наследниците окончателно решават своя въпрос с това изменение.
    Именно затова възразявам и смятам, че трябва да се търси наистина рационално решение при една много усложнена ситуация, но решение, което гарантира собствеността и не задълбочава възможните конфликти в една по-късна фаза, свързана и със значително напрежение и противоречие, и със значителни разходи на сънаследниците. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
    Има думата за реплика господин Лучников.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Целта на това предложение е да може бързо да се снабдят възстановените собственици с нотариални актове, за да могат да упражняват своите права. Както каза и уважаваният господин Янаки Стоилов, в огромния брой случаи между собствениците няма да възникнат конфликти. Но когато възникнат спорове за техните квоти, те ще се решат в делбеното производство, което във всички случаи по необходимост ще следва ликвидирането на собствеността по един общ нотариален акт. Това делбено производство съгласно Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е също така освободено от държавни такси, така че няма да има никакво затруднение за евентуалните собственици, които ще търсят своите конкретни дялове.
    Пак ви казвам, целта е да се снабдят бързо собствениците с нотариални актове, без да бъдат спирани от необходимостта да се уточняват конкретните квоти, което Поземлената комисия очевидно не е компетентна да направи, тъй като, макар и в неголям брой случаи се получават сложни отношения, които трябва да се изясняват от компетентни лица. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
    Втора реплика - господин Димитър Абаджиев.

    ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС): Уважаеми колеги, господин Лучников е напълно прав. Повдигнатият въпрос от господин Стоилов не беше поставен съвсем коректно. Случаите са няколко в тази ситуация. Ако между собствениците има спор за техните дялове, те във всички случаи ще трябва да разрешат този спор по съдебен ред. Ако те нямат спор, те извършват доброволна делба. В случаите, когато бъде издаден нотариален акт на всички собственици, ако те имат спорове, те пак ще отидат на съдебен процес. Целта тук действително е те да бъдат снабдени бързо с общ нотариален акт. Ако те искат да се снабдят с документ, удостоверяващ собствеността им поотделно, ако нямат спорове, те също могат да направят това. Ако имат спорове, при всички случаи спорът се решава по съдебен ред. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Абаджиев.
    Господин Стоилов има думата за дуплика.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Трябва да се има предвид, че нотариалният акт в българското право не е само доказателство за собственост, но то е и самото основание за собственост. Следователно този стабилен юридически акт може да бъде променян само със специално решение. Ако това се постига по пътя на доброволна делба, то вече ще е извън пределите на освободените от такси производства, защото то излиза извън пределите на Закона за възстановяване на собствеността върху земеделските земи. Ако това е едно спорно производство, то ще бъде исково и в този случай трудно ще бъде заобиколено, защото няма как по друг начин да бъдат отменени вече тези констатации, които са направени в нотариалния акт. За това става дума. И мисля, че тази консултация можете да я направите и с нотариуси - един друг проблем, който обсъждахме, за да се види, че наистина има проблем. И аз исках да ви обърна внимание върху него. Това, че ние искаме да го заобиколим, не премахва проблема. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
    Господин Кръстьо Трендафилов, заповядайте.
    КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз подкрепям по принцип предложенията, които се правят за изменение и допълнение на вече приетия преди един месец закон. Има само едно смущение, на което искам от тази трибуна да дадем точен отговор. Става дума за изменението, което казва "ползвателят не може да придобива право на собственост, ако земята е на по-малко от 30 км от градове с население над 300 хил. независимо от общината, в която се намира, или е на по-малко от 10 км от крайбрежната морска ивица".
    Знаете, че този нещастен закон беше променян многократно и в периода 1991 - 1997 г. много хора, използвайки различните текстове на закона в различни периоди, са уредили тези въпроси. И аз бих искал ясно тук да стане дума: за ползвателя, да, а за онези, които са уредили въпроса си досега, те вече не са ползватели и вероятно трябва да се тълкуват като собственици, за да няма смущения, защото има много хора, особено от Варненския край, които са разтревожени от тази промяна, която настъпи сега със закона от м. октомври.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Трендафилов.
    Преминаваме към гласуване на първо четене.
    Моля, гласувайте на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи N 54-01-110, внесен от народните представители Владислав Костов и Светослав Лучников.
    Гласували 190 народни представители: за 141, против 3, въздържали се 46.
    Законопроектът е приет на първо четене.
    Моля, гласувайте на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи N 54-01-111, внесен от господин Ангел Балтаджиев и група народни представители.
    Гласували 179 народни представители, за 127, против 30, въздържали се 22.
    Законопроектът е приет на първо четене.
    Думата за процедура има господин Лучников.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Тъй като двата законопроекта са приети, съгласно чл. 68 от правилника трябва да се изготви един общ законопроект. Такъв законопроект беше изготвен и приет от комисията на първо гласуване. Поради това че техническите въпроси, които се поставиха, всъщност с приемането на двата законопроекта се решиха, те са два законопроекта само с един-единствен текст, аз ви моля да пристъпим към приемане на така изработения общ законопроект на второ гласуване. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
    Моля, гласувайте предложението за преминаване към второ четене.
    Гласували 190 народни представители: за 142, против 40, въздържали се 8.
    Предложението е прието.
    Има думата председателят на комисията.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Закон за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (спестявам си изброяването на броевете на "Държавен вестник", в които са публикувани досега законът и неговите изменения).
    § 1. В чл. 34а се правят следните допълнения:
    1. В ал. 1 се добавя изречение второ:
    "За издаването на констативни нотариални актове за възстановяване на собственост върху земеделски земи не се дължат държавни такси".
    2.В ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавят думите "без да се посочват идеалните части (квоти) на всеки от сънаследниците".
    § 2.В Преходните и заключителните разпоредби § 4б, ал. 1, изречение трето се изменя така:
    "Ползвателят не може да придобие право на собственост, ако земята е на по-малко от 30 км от градовете с население над 300 хил. жители, независимо от общината, в която се намира, или е на по-малко от 10 км от крайбрежната морска ивица."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието "Закон за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи".
    Гласували 186 народни представители: за 165, против 13, въздържали се 8.
    Заглавието е прието.
    По § 1 някой желае ли да се изкаже? Не.
    Моля, гласувайте § 1, както е предложен от комисията.
    Гласували 182 народни представители: за 160, против 19, въздържали се 3.
    Параграф 1 е приет.

    По § 2 на мен ми се струва, че трябва да отпадне членуването на думата "заключителните" и да стане "в Преходните и заключителни разпоредби".
    При прочитането на § 2 беше изпусната думата "право": "ползвателят не може да придобие право на собственост" и следва текста.
    РЕПЛИКИ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Нямате писмено предложение. Нямате основание да правите промени.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не е необходимо да има писмени предложения. Аз чета дословно така, както е предложението на комисията, докладчикът просто пропусна една дума при прочитането на този текст.
    Има думата народният представител господин Христо Стоянов.
    ХРИСТО СТОЯНОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми дами и господа, господин Лучников, понеже преди малко господин Трендафилов постави един въпрос и на това пак не се получи отговор. Този въпрос аз го поставям още от времето на коментарите в комисията. И останах пак с неяснота, защото още тогава поставих въпроса по първата част, с която се урежда въпросът да няма държавни такси. Тогава бях убеждаван, че тълкуването на текста отрича, тоест няма да се събират държавни такси. Сега се оказва, че сме създали възможност да се събират държавни такси.
    И в тази връзка искам да разбера - при това положение онези хора, които досега по един или друг начин, но законово по досегашните изменения са си направили документи с нотариален акт, те остават ли собственици?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата да отговори на актуалния въпрос господин Лучников. (Весело оживление в залата.)
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Текстът е изричен: "Ползвателят", значи тук не става въпрос за собственик. Ако има вече собственик, легитимен собственик, явно, че за него тази работа няма да важи.
    ХРИСТО СТОЯНОВ (независим, от място): И аз го поставям този въпрос, за да се чуе и от трибуната, защото хората искат това нещо да бъде изяснено.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Текстът не засяга, както разбирам, лицата, които вече са станали собственици.
    По § 2 някой желае ли да вземе думата? Не виждам.
    Моля, гласувайте § 2, както е предложен, с корекцията, която е граматическа.
    Гласували 177 народни представители: за 138, против 29, въздържали се 10.
    Параграф 2 е приет, а с това е приет и на второ четене Законът за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

    Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
    ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ И ПРИВАТИЗАЦИЯ НА ДЪРЖАВНИ И ОБЩИНСКИ ПРЕДПРИЯТИЯ.
    Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия е с вносител народният представител Калчо Чукаров, а законопроектът за допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия е с вносител Министерски съвет, второ четене.
    Има думата председателят на Комисията по икономическа политика господин Никола Николов.
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
    "С Т А Н О В И Щ Е
    по законопроект N 02-01-48 от 5 ноември 1997 г. за допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, внесен от Министерския съвет,
    и по законопроект N 54-01-99 от 7 ноември 1997 г. за изменение и за допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, внесен от народния представител Калчо Чукаров
    за второ четене.
    На своето редовно заседание на 10 декември 1997 г. Комисията по икономическа политика разгледа приетите на първо гласуване законопроект за допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, внесен от Министерския съвет, и законопроект за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, внесен от народния представител Калчо Чукаров, постъпилото писмено предложение на народен представител, както и направените по време на дискусията предложения.
    Народните представители се обединиха около виждането законопроектът, предложен от народния представител Калчо Чукаров, да не бъде включен в общия законопроект, а да бъде разгледан при последващото изменение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, което ще урежда приватизацията чрез инвестиционни бонове.
    На основание чл. 67, ал. 2 и чл. 68 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да обсъди и приеме на второ гласуване следния законопроект за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия:
    "Закон за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия"."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По заглавието има ли желаещи да вземат думата? Няма.
    Моля, гласувайте заглавието на законопроекта.
    Гласували 159 народни представители: за 145, против няма, въздържали се 14.
    Заглавието е прието.
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Параграф единствен: в чл. 34, ал. 1 след думите "държавните и общинските предприятия" се добавя "и обособени техни части".
    Предложение на народния представител Никола Николов:
    В чл. 34 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Създава се нова ал. 2 със следното съдържание:
    "(2) Решение за приватизиране на обособени части от държавни и общински предприятия, в които държавата или общината не е едноличен собственик на капитала, се приема само след предложение от органите за управление на съответното предприятие".
    2. Алинеи 2 и 3 стават съответно алинеи 3 и 4.
    Предложение на Комисията по икономическата политика:
    Създава се § 1 със следното съдържание:
    "§ 1. В чл. 34 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В чл. 34, ал. 1 след текста "държавните и общински предприятия" се добавя текстът "и обособени техни части".
    2. Създава се нова ал. 2 със следното съдържание:
    "(2) Решение за приватизиране на обособени части от държавни и общински предприятия, в които държавата или общината не е едноличен собственик на капитала, се приема само след предложение от органите за управление на съответното предприятие".
    3. Алинеи 2 и 3 стават съответно алинеи 3 и 4."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: "Параграф единствен", но понеже виждам, че има предложение за още един параграф, ще бъде § 1.
    Някой желае ли да вземе отношение?
    Има думата господин Петър Димитров.
    ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На първо четене на законопроекта беше поет ангажимент от председателя на Икономическата комисия да се намери решение на реалния проблем. Сега ни се предлага едно решение, което смятам, че във всички случаи противоречи на пазарната логика.
    Първата теза е, че целта е туристическите комплекси да престанат да съществуват като едно цяло. Ако това е целта, то тогава възниква простият въпрос, защо като продаваме обособени части ще оставяме парите в оставащата? Защо? Значи, ако с тези пари ще правим модернизация на следващия хотел, за да го продадем и него, и т.н., то тогава е непонятно в какви срокове се готвим да направим приватизацията.
    Знаем, че туристическите комплекси са единен организъм, който не може да диша без отделни свои части. По тази схема ще продаваме най-важните части на този организъм и в един момент ще остане едно дружество с губещи части, които никой не ги иска. Кои ще останат измамените? Преди всичко ще останат измамените малките акционери, които по линия на масовата приватизация са получили някакви акции и сега ще се окаже, че имат нещо, но това нещо е едно голямо нищо.
    Има и втора схема - че ще започнем да продаваме онова, което е апетитно. Знае се, че и нашите туристически комплекси, а и много други гиганти, да кажем, както е "Лазур" във Варна, имат много сериозни дългове. Започваме да продаваме на части. Купувачът ще си получи една здрава част без дългове, ще бъде доволен, ще я експлоатира и ще печели от тази част. На кого остават дълговете? Значи, продаваме, продаваме, в един момент така наречените дребни акционери и приватизационни фондове ще останат с някаква собственост, която не носи печалба и която обаче носи със себе си задължения. Защо го правим това нещо? Това е открит опит да докажем, че приватизационните фондове, които са инвестирали в туризма, са пирамиди. Но това ще бъде направено не от самите фондове, а ще бъде направено днес от нас, ако ние приемем тази поправка.
    Затова аз смятам, че това, което в момента приемаме, няма нищо общо с пазарната логика. Смятам, че просто е дълг на тези, които имат съвест, да го атакуваме пред Конституционния съд. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Петър Димитров.
    Има думата господин Миков.
    МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Както пое ангажимент господин Николов на първо четене, тук е предвиден един текст, който регламентира разходването на паричните постъпления.
    Вярно е, че ние сега гласуваме първия текст, но аз просто исках да се изясни този въпрос от него, за да можем принципно да изразим отношение и по чл. 1, защото двата текста са свързани.
    Аз си задавам простия въпрос. Значи, става въпрос за приватизация. Тоест, изваждаме тия обособени части от режима на обикновената продажба. Но ние знаем, че при приватизацията има различни начини на плащане. Там могат да се използват според проекта, който предстои да гледаме вече, като идеи и инвестиционни бонове, и зункове, и брейди облигации, и включително операциите дълг срещу собственост.
    Тук ние сме регулирали в § 9б, новата ал. 2, че само паричните постъпления отиват на разпореждане, даже аз бих казал за по-голяма прецизност, са собственост на дружеството. Тоест, те не са чужди и дадени му да се разпорежда с тях, а те са си негови. Това е.
    Продължавайки казаното от колегата Димитров, аз питам, след като в режим на приватизация ще се продават тези обособени части, дали ако те се продадат за брейди облигации или за зункове, или за инвестиционни бонове, след евентуално бъдещо изменение на закона, те също ще бъдат собственост на дружеството? Или пък се има предвид само паричните постъпления, което при една схема 50 на 50 - 50 пари - 50 инструменти и други за плащане, реално пак 50 процента от стойността на тази обособена част ще излезе от дружеството? Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
    Заповядайте, господин Нешев.
    СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Аз, първо, искам да попитам председателя на Икономическата комисия § 2 ще има ли днес или няма да има, защото Вие не го прочетохте.
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Ще има.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Гласуваме и разглеждаме параграф по параграф.
    СТЕФАН НЕШЕВ: Имам предвид § 2 за Преходните и заключителни разпоредби във връзка с постъпленията, които остават.
    Ако има § 2, искам да заявя, че ще подкрепя законопроекта, тъй като отговаря на моите виждания за преминаване на собствеността от държавна в частна. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
    Има думата председателят на комисията господин Николов.
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Аз искам да отговоря на повдигнатите въпроси от колегите Димитров и Миков, на които в Икономическата комисия се опитахме да намерим решение.
    Искам да припомня, че основният въпрос при първо четене на законопроекта беше кой ще може да има инициативата за приватизиране на тези обособени части. Отговорът го даваме в този § 1. Даваме го така, както считаме, че би било подкрепено от всички парламентарни групи, защото това е логиката. Когато инициативата за приватизацията е в органите за управление на дружеството, то те ще определят и метода на приватизация и автоматично отпадат притесненията на господин Миков, че ще бъде платено, да речем, с брейди или с новите инвестиционни бонове. Безспорно, ще става дума за касова приватизация. Така считам аз, че биха решили тези органи на управление, защото те са заинтересовани от това парите да постъпят в дружеството.
    Аз не виждам по какъв начин приватизационните фондове, участвали в масовата приватизация и закупили пакети акции от туристическите комплекси, ще се превърнат в пирамиди с приемането на този закон. Защото в § 2 - сега говорим по § 1 - в § 2 е ясно казано, променен е текстът на § 9б от Преходните и заключителни разпоредби, където в Закона за приватизация е предвидено къде остават средствата, получени от приватизацията на тези обособени части.
    Мисля, че това е точният отговор. Прочетете просто следващия параграф. Аз ще го прочета след малко. Ще го чуете и ще разберете, че става дума за това, тези средства да остават в самото акционерно дружество.
    Колкото до това как ще бъдат удовлетворени кредиторите на тези дружества, аз не виждам друг път и това е една от причините да бъде предложена тази промяна в закона. Например как да бъдат удовлетворени кредиторите на "Лазур" - Варна. Аз вече няколко пъти се срещам с управителния съвет на "Лазур" - Варна и например знам, че големият проблем там е как да се удовлетворят тези кредитори, така че наистина да се запази дружеството. Безспорно, това би могло да стане като се приватизират, като се продадат обособени части, изплатят се задълженията към кредиторите, а останалата част е без тежестите на задълженията и тя продължава да съществува. Това е пазарната логика и не виждам нищо непазарно в една такава логика.
    Разбира се, трябва да си признаем, че тази промяна в закона, която искаме да направим и която смятам, че ще бъде подкрепена с гласовете на повечето от народните представители от повечето от парламентарните групи, идеята е да може да се освободи приватизацията на големите туристически комплекси, които имат продадени акции в масовата приватизация. Действително решаваме един конкретен проблем и аз мисля, че той е толкова важен, че си струва с промяна в закона той да бъде решен. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
    Моля, гласувайте § 1 така, както е предложен от комисията.
    Гласували 166 народни представители: за 126, против 35, въздържали се 5.
    Параграф 1 е приет.
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Предложение на народния представител Никола Николов:
    В § 9б се правят следните изменения:
    1. Текстът на § 9б става ал. 1.
    2. Създава се ал. 2 със следното съдържание:
    "(2) Паричните постъпления от приватизация на обособени части от държавни и общински предприятия, в които държавата или общината не са едноличен собственик на капитала, остават на разпореждане на предприятието."
    Комисията по икономическа политика приема предложението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Комисията приема и преповтаря направеното предложение.
    По § 2 така, както е предложен, има ли изказвания? Всъщност той решава въпроса и за пирамидите, за които господин Петър Димитров се опасяваше, че ще бъдат създадени.
    Думата има господин Стефан Нешев.
    СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Николов! Искам да ви предложа една редакционна поправка с оглед на това да се избегнат всички съмнения и всички да се обединим към приемането на § 2.
    Предлагам ви ал. 2 да звучи така:
    "(2) Постъпленията от приватизацията на обособени части от държавни и общински предприятия, в които държавата или общината не са еднолични..." и така нататък.
    Там се обхваща всичко, което може да бъде като постъпление. Аз ви предлагам така да редактираме ал. 2. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Тоест да отпадне думата "паричните".
    СТЕФАН НЕШЕВ: Да, да бъде само "постъпленията".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Други постъпления освен парични, може ли да има при приватизация?
    РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Да, ЗУНК-ове и всякакви други.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, добре.
    Има думата господин Миков.
    МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Споделяйки абсолютно, че едно приемане на отпадане на думата "паричните" ще разсее относително мои предубеждения към текста, бих предложил и за по-голяма прецизност: "остават в собственост" може би, защото "на разпореждане" може да излезе, че са чужди и че са оставени на разпореждане, или са на дружеството.
    Това е чисто редакционно предложение: "остават собственост на предприятието".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре.
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Съгласявам се с тези поправки. Те наистина изчистват някои съмнения и по-добре е наистина да бъдат приети.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов. Тогава аз ще прочета пълния текст с поправките:
    Създава се § 2 със следното съдържание:
    "§ 2. В § 9б от Преходните и заключителни разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
    1. Текстът на § 9б става ал. 1 на същия параграф.
    2. Създава се нова ал. 2 със следното съдържание:
    "(2) Постъпленията от приватизация на обособени части от държавни и общински предприятия, в които държавата или общината не е едноличен собственик на капитала, остават собственост на предприятието"."
    Моля, гласувайте така предложения § 2.
    Гласували 171 народни представители: за 147, против 2, въздържали се 22.
    Параграф 2 е приет, а с това и целият Закон за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
    Господин Калчо Чукаров иска и получава думата. Заповядайте.
    КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди известно време в тази зала приехме два законопроекта на първо четене. Днес в доклада, който бе изнесен, господин Николов съобщи решението на комисията законопроектът, който аз внесох, за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на общински и държавни предприятия и по-точно в частта, с която исках да бъде по-точно правно фиксирано и гарантирано правото на получилите компенсационни поименни бонове да вземат участие в масовата приватизация, за днес се отлага и както всички сме свидетели не се водиха разисквания по него и не се гласува.
    В личен разговор с господин Николов аз разбрах каква е причината, но въпреки това искам от тази трибуна да се поеме ангажимента и гаранцията, че наистина това ще стане в най-скоро време. Защото по същия начин бе отложено в Тридесет и седмото Народно събрание приемането на един подобен текст, с който тогава предложението бе наистина да се компенсират обезщетенията с бонове, за да могат да вземат участие в масовата приватизация, което навремето и не стана.
    Опасявам се да не би и сега да стане същото, затова искам от господин Николов да поясни на залата, а и на обществеността, която ни слуша, коя е причината, за да бъде отложено и в най-скоро време прието това мое предложение. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Чукаров.
    Думата има господин Георги Божинов.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз приемам предложението на Комисията по икономическата политика да отложим този въпрос. Той на пръв поглед е решен. С измененията в Закона за земята са създадени всички предпоставки за неговото решаване. Но той практически не може да стартира и това е смисълът на предложението на господин Калчо Чукаров.
    Аз се опасявам обаче от друго. Дори господин Николов да даде най-твърдите гаранции тук, ние можем да се окажем в момента, в който той предложи да разглеждаме този въпрос, да не бъдем готови. За какво става дума? Около 40 на сто от влезлите в сила планове за земеразделяне и приблизително такъв процент от плановете, които предстоят да бъдат приети и да влязат в сила, са планове с така наречения редукционен коефициент. Става дума за около 500 000 собственици, които заедно със своите наследници са близо 1,5 милиона български граждани. Ако се изпълни процедурата, предвидена от досега приетите норми по Закона за земята, трябва да бъдат издадени близо 3,5 млн. нови решения и уведомления и само, забележете, за пощенските разходи за уведомление трябва да отидат 1,5 млрд.лв. Един милиард и 500 за техниката по информационното осигуряване и уведомяване. Само за това!
    Затова аз предлагам не само да се поемат ангажименти, но непременно да се изпълни условието на чл. 15, ал. 3 от Закона за земята, което вменява в дълг на Министерския съвет да приеме условие, ред и процедура за оценка по пазарни цени на тези земи, които трябва да бъдат компенсирани с двата вида инструмента - инвестиционни бонове и компенсационни бонове. Защото без да имаме тези данни, без да имаме представа за средства от какъв порядък става дума, господин Николов, и тогава няма да можем да решим въпроса.
    Затова аз предлагам тук да си дадем дума, че до следващото гледане на промените в Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия ще бъдат направени всички разчети, за да можем много компетентно да решим този въпрос. Смятам, че това ще бъде сума, съизмерима със сумата, на която ще бъде цялото мероприятие по втората вълна на масовата приватизация. И тук няма място за никакви импровизации, а за много сериозни разчети.
    Аз благодаря още един път на господин Калчо Чукаров за неговата инициатива. Подкрепих я на първо четене и смятам, че това ще бъде един наш дълг. Щом ще се възстановяват имоти, които не съществуват, да бъдат възстановени и имотите на тези милиони българи, които не по тяхна причина не могат да си ги получат.
    Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божинов.
    Навлизаме в някаква нова процедура на поемане на джентълменски обещания. (Смее се.) Много хубаво. Както виждате, аз не възразявам.
    Има думата председателят на комисията господин Николов.
    НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Аз искам да разсея притесненията, че това отлагане цели забавяне на решаването. Напротив. То цели решаването в пълнота.
    Само с няколко думи ще поясня, за да не губя времето на цялото Народно събрание. Искам да ви кажа защо. Вчера бях в Министерския съвет. Приеха се в Министерския съвет новите промени в Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Там има специален текст, който и на Министерския съвет не беше доизяснен точно.
    За какво става дума? Ние трябва да уеднаквим терминологията във всички закони, които целят обезщетения, с терминологията в Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, защото идеята е да бъдат обезщетени бившите собственици, които не могат да бъдат обезщетени по друг начин, както е предвидено в различните закони, с новите инвестиционни бонове.
    В същото време поет е ангажимент от Министерския съвет за обезщетяване на работниците, които не са получили своите заплати, което е в рамките на 140 млрд.лв. Горе-долу такава е оценката, не са направени окончателни разчети. Те също ще бъдат обезщетени по този начин. Ще бъдат обезщетени вероятно при промени в Закона за земята обаче, господин Божинов. Ще бъдат обезщетени и онези собственици, на които се редуцира земята. Но това е чак след промени в Закона за земята. Така че ще трябва да има някаква такава инициатива и тогава може да се случи това обезщетяване. Самият закон, новият закон за промяна в Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, който касае точно емитирането на инвестиционните бонове, ще влезе в Народното събрание до края на годината или най-късно в началото на следващата година. Но във всеки случай ще бъде един от първите закони, които ще влязат в новата сесия на Народното събрание. Така че дотогава и Министерският съвет - аз съм ги помолил точно за това и това беше прието от Министерския съвет - да бъдат точно оценени на каква сума възлизат по различните закони обезщетенията, така че ние горе-долу да сме наясно за какво става дума.
    Мисля си, - свързвам го веднага, разбира се, с Програмата за приватизация, че там има достатъчно голям ресурс за приватизация, която може да се случи чрез новите инвестиционни бонове. Само - това вече го казвам за обществото, трябва да сме наясно, че ние приехме новата вълна на масова приватизация да не бъде по списък и да не бъде с някакви срокове, а обратното. Да има възможност - до някакъв срок, разбира се, да речем 31 декември 2000 г., всеки, който има възникнали права по този закон или по правото на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, да си получи инвестиционните бонове от пощенските клонове, като те бъдат записани директно в боновата му книжка от първата вълна или ако няма такава - ще му бъде издадена нова.
    Така че нямате притеснения и не би следвало да имате притеснения, нито обществото, че този проблем ще бъде забавен с цел да бъде забравен. Обратното е. Той ще бъде забавен сравнително малко - до следващите промени, а както казах, те ще бъдат в началото на сесията, с цел да бъде решен прецизно, така че наистина да се реши този значим обществен проблем и да се реши значимият обществен интерес.
    РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: А ангажимента?
    НИКОЛА НИКОЛОВ: Аз мисля, че той е поет. Няма нужда да ви уверявам в това, че ще изпълним това, което ние сме обещали и на своите гласоподаватели.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
    Заповядайте! Има думата господин Стефан Нешев за процедура.
    СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение законопроектът за допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, внесен от Министерския съвет, да бъде приет и на второ четене. Благодаря ви.
    НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС, от място): Ние сме на второ четене.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Той е на второ четене. Да.
    СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ, от място): Извинявайте.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Нищо.
    Приключихме със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.

    Преминаваме към следващата, предпоследна точка от днешното извънредно заседание:
    ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ
    Вносител е Министерският съвет.
    Има и аналогичен законопроект с вносител народният представител Александър Томов.
    Има внесен трети законопроект от народния представител Иван Зънзов, по който няма становище на водещата комисия.
    Съгласно чл. 67 от нашия правилник днес не може да бъде разглеждан, затова защото чл. 67 казва:
    "Постоянните комисии обсъждат едновременно всички законопроекти, уреждащи една и съща материя, внесени в Народното събрание до деня, в който водещата комисия започва обсъждането."
    Становището на водещата комисия е от 3 декември, а законопроектът на народния представител Иван Зънзов с N 50-01-240 е внесен на 4 декември.

    БОРИСЛАВ КИТОВ (НС, от място): Обсъждането в комисията започна на 26 ноември.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, започнало е на 26 ноември.
    Определям по 30 минути на всяка парламентарна група.
    Има думата председателят на водещата комисия - Комисията по здравеопазването, младежта и спорта, господин Борислав Китов.
    ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър!

    "СТАНОВИЩЕ
    по законопроект за здравно осигуряване
    N 02-01-49, внесен от Министерския съвет
    на 18 ноември 1997 г.

    На 26 ноември и 3 декември 1997 г. на две поредни заседания на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта се разгледа законопроекта за здравно осигуряване със съответния номер, внесен от Министерския съвет. На заседанието присъстваха министърът на здравеопазването доц. Петър Бояджиев, заместник-министърът по реформата в здравеопазването д-р Илко Семерджиев, министърът на труда и социалната политика господин Иван Нейков, експерти от Министерство на здравеопазването, Министерство на труда и социалната политика, Министерство на финансите, представители на здравните синдикати и представители на организации на лекарите, стоматолозите и зъботехниците.
    Необходимостта от този законопроект се налага от прехода от централизирания икономически обществен строй към плуралистично и пазарно ориентирано общество в нашата страна. Новите пазарни механизми изискват аналогична структура в здравеопазването, която да може ефективно да обезпечава здравните услуги на нацията.
    Настоящият здравен бюджет не може адекватно да финансира медицинската помощ, за да са налице достъпност, добра медицинска практика, осигуряване с безплатни лекарства и други. Липсата на необходимите средства и конкурентни взаимоотношения, равнопоставеност на публичната и частната инициатива, както и ефективен контрол върху изразходваните бюджетни средства създадоха необходимостта от нова структура, която да е независима, самостоятелна от централизираното управление.
    В настоящия законопроект са залегнали основните принципи на здравно осигуряване от развитите европейски държави като солидарност, равнопоставеност, публичност и др. Настоящият законопроект включва задължителното и доброволното осигуряване. В задължителното осигуряване се третират нов тип взаимоотношения, като се регламентира организирането на паричните потоци в системата на здравеопазването. Разработена е и структурата на Националната здравноосигурителна каса и местните органи - районни здравноосигурителни каси, както и въпросът за управлението, изградени на базата на единна информационна система.
    Предвижда се вноската на осигурените лица да бъде въз основа на брутното трудово възнаграждение и да не подлежи на данъчно облагане. За пенсионерите и други категории вноската ще се покрива от Републиканския бюджет, а за социално слабите - от общинските бюджети. Обхватът на медицинската помощ ще се регламентира в Националния рамков договор. Изработването и подписването му ще се извършват от представители на Националната здравноосигурителна каса и представители на съсловните организации на лекарите и стоматолозите. Последните ще бъдат учредени с отделен закон. Осигурените ще имат право сами да избират изпълнителя на медицинска помощ, който предварително ще е сключил договор с районната здравноосигурителна каса. Контролът по изпълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса ще се извършва от Сметната палата, включително и парламента.
    Предмет на дискусии бяха представените финансови разчети с предложения за различни вноски за различни социални групи. Отбелязани бяха редица страни, като самостоятелността на Националната здравноосигурителна каса и се обсъди създаването на Специализиран здравноосигурителен надзор от министъра на здравеопазването. Дискутирани бяха редица проблеми по законопроекта, като условията за временна нетрудоспособност, размер на вноската от осигурените лица, лекарите - контрольори, които ще контролират осъществяването на медицинската помощ, взаимоотношенията с аптеките, които ще осигуряват безплатните лекарствени средства и други.
    Обсъдена бе системата за изграждането на единна информационна система, чийто процес ще изисква необходимото време и съответните квалифицирани човешки ресурси. Разгледано бе и допълнителното здравно осигуряване, чийто пакет услуги ще е извън задължителното осигуряване на базата на договори с дружествата за доброволно осигуряване. Изразено бе становището на трите здравни синдикати за участие на техни представители в управлението на здравното осигуряване с цел защита интересите на осигурените.
    Въз основа на проведената дискусия на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта и проведеното гласуване с 14 гласа "за", без "против" и 4 "въздържали се" комисията взе следното
    Р Е Ш Е Н И Е:

    Предлага на Народното събрание на основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България да приеме на първо четене законопроекта за здравно осигуряване N 02-01-49, внесен от Министерския съвет на 18 ноември 1997 г."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
    КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ, от място): Процедура!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има още едно становище на комисията. След това ще Ви дам думата.
    ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ:

    "СТАНОВИЩЕ
    по законопроект за здравно осигуряване
    в Република България N 54-01-89, внесен от
    господин Александър Трифонов Томов и група
    народни представители

    На 26 ноември и 3 декември 1997 г., на две поредни заседания на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта се разгледа законопроекта за здравно осигуряване, внесен от господин Томов и група народни представители. На заседанието присъстваха министърът на здравеопазването, доц. Петър Бояджиев, заместник-министър д-р Илко Семерджиев, министърът на труда и социалната политика господин Иван Нейков и съответните експерти, които бяха прочетени преди малко.
    Законопроектът на Евролевицата бе представен от д-р Ценка Василева - експерт по социалните въпроси.
    Като философия този законопроект не се отличава от този на Министерския съвет и цели извършване на реформа в системата на здравеопазването, съобразена с принципите на пазарната икономика и на гражданското общество. Като цяло законопроектът представя една по-демократична и по-ефективна система на здравеопазване и гарантиране на достъп до по-качествено обслужване на българските граждани от настоящата система в здравеопазването. В законопроекта са разгледани задължителното и доброволното осигуряване.
    При задължителното осигуряване законопроектът предлага отделяне на Националния здравноосигурителен фонд от бюджета. В него е отбелязано смесването на вноските на здравното осигуряване със средствата за временна нетрудоспособност. В настоящия момент системата на заплащане на временната нетрудоспособност е уредена от Националния осигурителен институт. Преминаването на тази дейност към една нова структура, която предстои да бъде изградена, ще създаде затруднения тези задължения да бъдат изпълнявани в периода на формиране на новата структура. Независимо че е разгледан обхватът на здравните услуги не е ясно какъв ще е регламентът за тяхното заплащане от страна на здравноосигурителния фонд.
    Засегната бе и системата на доброволно осигуряване, която гарантира здравни условия и обезщетения извън тези на задължителното осигуряване. Обсъди се предложението наред с Националния осигурителен фонд да функционират и други равнопоставени здравноосигурителни фондове, които да могат пряко да договарят и взаимодействат с изпълнителите на медицинска помощ. Категорично бе изказано становището за предимство на функционирането на един единствен задължителен здравноосигурителен фонд, базиращ се на основните принципи като солидарност, равнопоставеност, автономност и за да може да бъде отчетена цялостната ефективност на тази система.
    На дискусията по този законопроект бе отбелязано, че не би следвало фондове, които извършват задължително здравно осигуряване, да осигуряват и доброволно. Съществуват редица текстове от законопроекта, които взаимно се изключват, като лицата, необхванати от задължителното осигуряване могат да се осигуряват доброволно, а от друга страна доброволното осигуряване извършва услуги извън тези, посочени в задължителното.
    Равнопоставеността и автономността на предлаганите фондове за задължително и доброволно осигуряване се разминава съществено с предложението в управлението на националния фонд да има силно държавно присъствие, като членовете на Управителния съвет се назначават от Министерски съвет. Към законопроекта не са приложени финансови разчети, като аргумент на каква база почива предлаганото съотношение на вноските работодател и работещ.
    На второто заседание на 3 декември вносителите не защитиха позициите си относно многото възникнали въпроси в хода на дискусията на предното заседание. Комисията гласува както следва: "за" 0, "въздържали се" 19, без "против", и взе следното
    Р Е Ш Е Н И Е:

    Предлага на Народното събрание да не приема на първо четене Закона за здравното осигуряване в Република България N 54-01-89, внесен от господин Александър Трифонов Томов и група народни представители на 15 октомври 1997 г."
    Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Китов.
    Има думата за процедура господин Марангозов.
    КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Предвид важността на закона предлагам да бъдат поканени представители на Министерството на финансите. Това, че законодателството по здравното осигуряване се очаква от целия български народ и предвид неговата важност, предлагам да бъде предаван по Националното радио и Националната телевизия.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марангозов.
    Срещу това предложение? Няма.
    Моля, гласувайте предложението за директно предаване на разискванията по законопроекта за здравно осигуряване.
    Гласували 192 народни представители: за 83, против 78, въздържали се 31.
    Предложението не се приема.
    Има становище и на Комисията по труда и социалната политика.
    Има думата председателката на тази комисия госпожа Светлана Дянкова.

    ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Преди да предложа на вниманието ви становището на Комисията по труда и социалната политика, правя процедурно предложение в залата да бъде поканен заместник-министър Илко Семерджиев предвид важността на този законопроект и активното му участие в работата на комисиите, които подготвиха становищата за пленарната зала.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
    Срещу това предложение има ли? Няма.
    Моля, гласувайте направеното предложение.
    Гласували 147 народни представители: за 128, против 9, въздържали 10.
    Предложението се приема.
    Моля квесторите да поканят господин Илко Семерджиев в залата.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА:
    "СТАНОВИЩЕ
    по законопроект за здравно осигуряване N 02-01-49
    от 18.11.1997 г., внесен от Министерския съвет

    На свое заседание на 10 декември 1997 г. Комисията по труда и социалната политика разгледа законопроект за здравно осигуряване, внесен от Министерския съвет.
    На заседанието присъстваха министърът на труда и социалната политика господин Иван Нейков, заместник-министърът на здравеопазването господин Илко Семерджиев, вносителите на други законопроекти, отнасящи се до здравното осигуряване и финансиране господин Янаки Стоилов, господин Иван Зънзов, господин Кънчо Марангозов и господин Илия Баташки.
    Законопроектът за здравно осигуряване на Министерския съвет бе представен от министъра на труда и социалната политика господин Иван Нейков и от заместник-министъра на здравеопазването господин Илко Семерджиев. Необходимостта от този законопроект е част от основата на пазарното развитие и на реформата в нашата страна. Новите пазарни механизми изискват промяна на системата на здравеопазването и то по посока на фондово финансиране в здравеопазването. От вносителите и членовете на комисията бе прието становището, че по този въпрос няма различия и от тази гледна точка би трябвало да бъде преценяван всеки един от законопроектите дали изпълнява тази цел - реформа в здравното осигуряване и в каква степен.
    В законопроекта на Министерския съвет са залегнали основните принципи на здравното осигуряване - солидарност, равнопоставеност и публичност. Този законопроект създава тип взаимоотношения в здравното осигуряване, като регламентира организирането и разходването на средствата в системата на здравеопазването.
    Настоящият законопроект включва задължителното и доброволното осигуряване.
    Разработена е структурата на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и местните органи - районните здравноосигурителни каси (РЗОК), за управление, изградени на базата на единна информационна система.
    Предвижда се вноската на осигурените лица да бъде на основа на брутното трудово възнаграждение и да не подлежи на данъчно облагане. За пенсионерите вноската ще се покрива от републиканския бюджет, а за социално слабите - от общинските бюджети.
    Обхватът на медицинската помощ ще се регламентира в Националния рамков договор. Изработването и подписването му ще се извършва от представители на Националната здравноосигурителна каса и представители на съсловните организации на лекарите и стоматолозите. Последните ще бъдат учредени с отделен закон.
    Осигурените ще имат право сами да избират изпълнителя на медицинска помощ. Контрол върху националната здравноосигурителна каса ще се извършва от Сметната палата.
    Подчертано бе голямото значение на самостоятелността на Националната здравноосигурителна каса, както и създаването на специализиран здравноосигурителен надзор по предложение на Министерството на здравеопазването, който да е орган за контрол. Определени са органите, които ще контролират осъществяването на медицинска помощ, взаимоотношенията с аптеките за осигуряване на безплатните лекарствени средства.
    Законопроектът дава възможност за допълнително здравно осигуряване, където многообразието на доброволни форми на здравно осигуряване ще е на базата на договори с дружествата за доброволно осигуряване.
    На членовете на комисията бяха предложени подробни разчети към законопроекта.
    След задълбочени разисквания с 11 за, против няма и въздържали се 2, Комисията по труда и социалната политика взе следното решение:
    Предлага на Народното събрание законопроект за здравно осигуряване N 02-01-49 от 18.11.1997 г., внесен от Министерския съвет, за гласуване на първо четене."
    "СТАНОВИЩЕ
    по законопроект за здравно осигуряване в
    Република България N 54-01-89 от 15. 10.1997 г.,
    внесен от Александър Томов и група народни представители

    На свое заседание на 10 декември 1997 г. Комисията по труда и социалната политика разгледа законопроект за здравно осигуряване в Република България, внесен от Александър Томов и група народни представители.
    На заседанието присъстваха министърът на труда и социалната политика господин Иван Нейков, заместник-министърът на здравеопазването господин Илко Семерджиев, вносителите на други проекти за здравно осигуряване.
    Законопроектът има за цел да спомогне за реформата в здравеопазването. По този законопроект е предвидена и формата на доброволното здравно осигуряване, което е гаранция за здравни услуги и обезщетения освен тези, на основата на задължителното здравно осигуряване.
    От председателя на комисията бе изтъкнато, че между проектите за здравно осигуряване на народния представител Александър Томов и групата народни представители и проекта на Министерския съвет има доста допирни точки. Това бе прието и от останалите членове на комисията. Това се отнася до текстовете на чл. 48 "Въвеждане на встъпителната вноска за всеки осигурен при създаването на фонд за задължително осигуряване", чл. 49 - за диференциация на осигурителните по осигурителни случаи, чл. 50 - за фиксирани осигурителни вноски и тяхното разпределение между работодателите и осигурените, чл. 87 - за диференциация на финансовия контрол от специализиран здравен контрол, чл. 90 - за здравноосигурителен надзор и др. Това са философските постановки, които са достойнство на законопроекта и не бива да бъдат отхвърляни или пренебрегвани.
    Налице са и текстове, които са несъвместими с проекта на Министерския съвет. Това са чл. 7, чл. 13, с които се предвижда да се изплащат обезщетения за временна нетрудоспособност при различни осигурителни случаи и др. В чл. 14, ал. 3 се предвижда за всички случаи на временна нетрудоспособност обезщетяването да е за сметка на работодателя, след като той е направил осигурителни вноски, с което се нарушава обаче осигурителният принцип. Бе изтъкнато и прието, че има и други текстове, които значително различават двата проекта.
    Прието бе, че отсъствието на вносителите при представянето на законопроекта не трябва да влияе на комисията да вземе своето решение. От комисията бе прието, че всички части от законопроекта, с които се цели ефективна реформа в здравното осигуряване, е възможно да бъдат предложени за второ четене от вносителите.


    След проведените разисквания Комисията по труда и социалната политика с 4 гласа "за" и 9 гласа "въздържали се" взе следното решение:
    Отхвърля Законопроекта за здравно осигуряване N 54-01-89 от 15 октомври 1997 г., внесен от Александър Томов и група народни представители.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
    Има думата за изказване госпожа Петя Шопова.
    ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. От името на вносителите на втория законопроект искам да изкажа моята благодарност на Комисията по труда и социалната политика, която много коректно в своето становище отразява отношението към законопроекта. Изразявам сериозното учудване към позицията на Комисията по здравеопазване, тъй като много от нейните членове в кулоарите на парламента лично на мен ми казваха, че достойнствата на този законопроект им правят силно впечатление.
    Така че като представител на вносителите сега само ще изложа нашите основни тези, а след това ще взема участие в дискусията. Страхувам се обаче, че един такъв подход може да внесе съмнение защо един проект е подкрепен, а друг не е и няма ли тук политически нюанси. Надявам се проблемите на здравеопазването да не довеждат до политически нюанси.
    Освен това искам да съобщя на уважаемите народни представители, че нашият законопроект е плод на 4-годишна дейност на големи групи специалисти, практици и хора, които се занимават с проблемите на здравното осигуряване. Защото във философията на парламентарната група, която ние представляваме, винаги в основата е било това, че специалните въпроси трябва да се решават чрез фондове, а не чрез държавния бюджет. И винаги сме твърдели, че като начало трябва да бъде възприет Здравно-осигурителният фонд.
    През 1994 г. ние предложихме на парламента приемането на такъв закон заедно с други закони. Защото аз се учудвам, че министерство не внася Закона за лечебните заведения в пакет с този закон или не се разглежда Законът за съсловните организации в пакет. Смятам, че това е част от философията и всички хора - и специалисти, и практици, които са се занимавали с него, неудобно е за мен, юристът, да пледирам точно за това, твърдят, че те трябва да се разглеждат комплексно. Така че като изразявам своето смущение и съмнение от подхода, искам веднага да кажа кое е онова, което е характерно за нашия законопроект.
    Освен общата философия за това, че трябва да има Национален здравно-осигурителен фонд, ние изброяваме осигурителните случаи. Това са: общо заболяване, професионално заболяване, трудова злополука и битова злополука, бременност и раждане, карантина и гледане на болен човек от семейството или на дете. След това изброяваме категориите лица, които подлежат на задължително здравно осигуряване, като най-общо казано, това са хората, които работят, това са пенсионерите, това са безработните и освен това децата до 18-годишна възраст и учащите се и студентите, които се обучават в полувисши или висши учебни заведения до 27-годишната им възраст, неработещите родители с дете до 6-годишна възраст или отглеждащи дете с тежък телесен или душевен недъг в определените от закона случаи. След това обясняваме обхвата на здравните услуги в 12 пункта, така, както е в проекта и на Министерския съвет, като казваме обаче, че Министерският съвет по предложение на Министерството на здравеопазването утвърждава рамките и условията при прилагането на здравните услуги за задължителното здравно осигуряване.
    Тук искам да подчертая, че ние не си представяме, че ако фондът леко се изпразни, ще се намали кръгът на услугите. Ние смятаме, че тези услуги в тези пунктове, на тези категории лица трябва винаги да бъдат гарантирани, което, мисля, ни различава в известна степен от вносителите от Министерския съвет.
    Освен това ние изброяваме случаите на парично обезщетение в определени граници. Първо, при общо заболяване смятаме, че това може да бъде за времето на нетрудоспособността в размер на 80 на сто от осигурителния доход за не повече от 6 месеца, след това, за професионално заболяване и трудова злополука за периода на временна нетрудоспособност - 90 на сто, забележете, при бременност, раждане и осиновяване - 100 на сто при условията на Кодекса на труда, за гледане на болен човек от семейството - 80 на сто в случаи, изброени, като например искам непременно да отбележа гледането на болно дете до 3-годишна възраст, настанено в стационарно здравно заведение, заедно с осигурения, за времето, през което осигуреният е бил в заведение. Смятаме, че това е особено важно да бъде гарантирано от задължителното здравно осигуряване.
    На второ място, ние даваме възможност, както е естествено във философията на такъв закон, за доброволно здравно осигуряване. Разбира се, в становищата на комисиите се обсъжда въпросът дали подразделенията на Националния здравно-осигурителен фонд, които осигуряват задължителното осигуряване, могат да поемат и доброволното осигуряване, значи ли това, че пакетът от услуги ще се разшири. Това е един въпрос, който може да бъде разглеждан и между двете четения. Но ние смятаме, че доброволното здравно осигуряване може да се осъществява от юридически лица, регистрирани по Търговския закон или по Закона за лицата и семейството, както и от териториалните поделения на Националния здравно-осигурителен фонд.
    След това изброяваме фондовете - единият е Националният здравно-осигурителен фонд и второ, здравно-осигурителни фондове образувани от физически и/или юридически лица или техните сдружения. А всички здравни услуги с неделим ефект се финансират допълнително от държавния бюджет чрез Министерството на здравеопазването. Структурите на Националния здравно-осигурителен фонд според нас обхващат територията на цялата страна. За създаването им се използват съществуващите управления за социално осигуряване, разширени и допълнени с необходимите специалисти. Националният здравно-осигурителен фонд се ръководи от Управителен съвет, който е изграден от представители първо, на държавата, второ, на представителни синдикални организации на работниците и служителите, признати на национално ниво, съгласно Кодекса на труда и трето, от представителните организации на работодателите, също така признати съгласно Кодекса на труда.
    Освен това разглеждаме въпроса за това кога може да се създаде един здравно-осигурителен фонд за доброволното осигуряване в чл. 46, фиксираме различни критерии, като най-важният критерий е да има набрани кандидати за осигуряване, които не могат да бъдат по-малко от 5000 души.
    Няма да се спирам на подробностите на набирането на средства за тези фондове. Само ще спомена, че размерът на осигурителната вноска, имам предвид на основната осигурителна вноска, се определя с този закон на 10 на сто от осигурителния доход, като 8 на сто са за сметка на работодателя и 2 на сто - за сметка на осигурения.
    Що се отнася до сключването на споразумението, взаимоотношенията между осигурени, осигурители и изпълнители на здравни услуги, ние смятаме, че това трябва да се урежда чрез договори. Споровете, възникнали във връзка с договорите, трябва да се решават съобразно този закон. Представители на здравно-осигурителния фонд, на представителните съсловни организации в здравеопазването, на Министерство на финансите и Министерство на здравеопазването ежегодно сключват рамково споразумение, с което се определят лимитните цени на здравните услуги, леглоден според категорията на здравното заведение, медикаментите и помощните средства, изцяло или частично заплащани от Здравно-осигурителния фонд, както и другите въпроси с медикосоциална значимост. Представителите на Здравно-осигурителния фонд се избират от техните управителни органи. Техният брой е равен на броя на представителите на съсловните организации в здравеопазването. Представителни съсловни организации в здравеопазването, казваме ние, които участват при сключване на рамковото споразумение, са само организациите, признати от Министерския съвет.
    Освен това ние отделяме внимание на така нареченото самоучастие на осигурените лица при получаване на здравни услуги и фиксираме това самоучастие, разбира се, в един минимален процент - десети от процента, в чл. 70 от законопроекта.
    Държавата осъществява инвестициите в здравеопазването със средства, предвидени в държавния бюджет, посочени като отделно перо в бюджета на Министерство на здравеопазването, казваме ние.
    Националният съвет за здравно осигуряване е орган за съгласуване на интересите на участниците в здравното осигуряване. Според нас той трябва да се състои от 12 представители на фонда и 12 представители на представителните организации на висшите медицински изпълнители.
    Освен това в контрола и санкциите ние се различаваме от Министерския съвет, особено в контрола. Според нас цялостен контрол върху дейността по здравното осигуряване се осъществява от Министерството на здравеопазването, а на финансовия контрол - от Министерството на финансите. За изпълнение на специализираната контролна дейност за изпълнение на този закон и свързаните с него подзаконови актове според нас трябва да се създаде дирекция за здравно-осигурителен надзор. Дирекцията за здравно-осигурителен надзор упражнява надзор върху дейността на всички здравно-осигурителни фондове. Тя е юридическо лице със седалище в София. Ръководството на дирекцията се възлага на директор, който се назначава от председателя на Министерския съвет. Бюджетът и числеността на персонала се утвърждават от председателя на Министерския съвет.
    Всички други въпроси, по които бихме искали да изложим нашата философия, ще я изложим по-нататък в дебатите.
    Призовавам народните представители внимателно да следят дебатите и тезите на двата законопроекта и да подкрепят нашия проект на първо четене. Това ще облекчи сливането на двата проекта за второ четене.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Шопова.
    Има думата за изказване д-р Мария Брайнова.
    МАРИЯ БРАЙНОВА (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Това, което всички медицински работници чакат седем години, е вече факт: Законът за здравно осигуряване днес влезе в пленарна зала за първо четене.
    След седем години дебати ние наистина трябва да направим един добър закон, за да могат не само колегите, но и пациентите да почувстват, че в здравеопазването наистина тръгва, започва една реформа.
    Аз ще разгледам представения проект за здравно осигуряване от една друга светлина - ще се помъча, макар че не съм икономист, да разгледам проблемите, които третира здравното осигуряване от макроикономическа гледна точка.
    За да разглеждаме икономическите проблеми на здравеопазването трябва предварително да приемем, че то е икономическа дейност. Това означава, че се изразходват ресурси на обществото за постигане на някакъв полезен ефект, който се потребява не от осъществяващите тази дейност. Това е много важно всички от нас да го разберат. Крайният продукт в здравеопазването е различен от всички стоки и услуги - първо, той не е стока, и второ - не може да се дефинира с обичайните мерки и най-вече с парите при пазарна икономика.
    На всеки един от нас е ясно, че здравето е безценно. Определението на Световната здравна организация: състоянието на пълно физическо, психическо и социално благополучие, не само липса на болест или недъг показва, че здравето не може да се разглежда и като резултат само на лечение на заболяване. Нещо повече, здравето е даденост, която зависи от начина на живот, от отношенията в обществото. Всичко това създава ред условности при потреблението на здравни услуги - профилактиката, контрола на здравните норми, грижите за хронично болни, инвалиди, научните изследвания в областта на медицината, санитарния контрол не са просто прерогатив на държавата, но и задължение, за което тя трябва да извърши финансиране и организация на съответните дейности.
    Отново ще си позволя да цитирам Световната здравна организация: правителствата носят отговорност за здравното състояние на своите народи и тази отговорност изисква да се вземат подходящи мерки от здравен и социален характер.
    За да се осигури това обществено здравно потребление очевидно е необходимо да съществува национална политика в здравеопазването, която неминуемо включва и обособените икономически от държавата здравеопазни субекти, на които да се въздейства с икономически лостове.
    Организацията на здравеопазването в рамките на цялото общество не може да не вземе предвид като макроикономически проблем състоянието на здравето на населението и влиянието на обществените отношения върху него. То определя нивото на търсене на здравни услуги. За разлика от всички останали икономически дейности тук не може да съществува подход за стимулиране на търсенето чрез увеличаване на потребностите, т. е. на заболеваемостта. Обратното, обществото трябва да изразходва средства, за да намали необходимостта от ползване на здравни услуги.
    Разходите за здравеопазване целят не печалба, а по-добро здраве. Потреблението на здравни услуги е епизодично. Плащането в брой при обективно високите цени е невъзможно, затова е необходима система за опосредствено заплащане. Това може да е национална здравна система като за определени групи от населението потреблението трябва да се посрещне от държавата. В законопроекта, който ни представя Министерският съвет много точно са фиксирани държавата вноските на кои групи от социално слабото население в страната поема. Също в членовете, в които се третира заплащането или така нареченият копием, също отпада една голяма група от населението като децата, социално слабите, лицата, лишени от свобода. Това в никакъв случай, колеги, не трябва да го изпускаме.
    Между пациента и лекуващия лекар застава трето лице - това е Националният здравноосигурителен фонд. Тази трипартитна структура определя съвсем различно състояние на здравеопазването.
    Ще ме извинят колегите от БСП, но при "безплатното" здравеопазване организацията, всички знаем, че е от типа "Семашко", или така нареченото централно планиране. Не е възможно използването на подобна система, когато цялото общество ще се развива в пазарни условия. Съвсем нормално е да се отделят парите за здраве в отделен фонд. Това е предпоставка за осмисляне начина на набиране на средства, а изразходването на средствата ще определи и организацията на лечебната дейност в резултат на икономическите отношения между участниците в здравните дейности. Това естествено ще доведе и до необходимостта от остойностяване на услугите, създаване на стимули, включително за развитие и на формите на собственост. Такова развитие ще принуди и държавата да си усъвършенства своите функции в отрасъла.
    Националната здравна система с отделен фонд се обособява като здравна осигурителна система без пряко ръководство на фонда от държавата. Това е залегнало в проекта на Министерския съвет - един напълно самостоятелен фонд; фонд, който има свое управление; фонд, който може да бъде контролиран от парламента, но там пряко държавата в лицето на Министерство на здравеопазването не може да се намесва.
    Това изисква и конкретизиране на приоритетите на държавата. Тези приоритети са точно определени в параграфите на представения законопроект от Министерски съвет. Там точно е цитирано кои задължения остават на държавата, кое ще поеме бюджетът, а то няма да бъде поето от касата.
    Противопоставянето на естествения ход на обществените процеси води не само до забавяне и загуби за обществото, но и в голяма степен деформира и компрометира съществуващата здравна система.
    Недоверието към лекуващия лекар, изградено в течение на доста години, поради демагогия има отрицателни последствия не само в човешки и медицински аспект, а и за икономическата реализация на здравеопазването. Затова, колеги, аз ви предлагам всички да подкрепим предложения законопроект на Министерския съвет на първо четене, защото това искат от нас хората с бели престилки, хората в операционните зали, в лабораториите, в медицинските кабинети. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на д-р Брайнова.
    Има думата за реплика господин Петър Мутафчиев.

    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Брайнова, може би по-добре щеше да прозвучи от Вашата уста като лекар да обясните предлаганата здравно-осигурителна система как ще спомогне за подобряване на здравеопазването в България. Струва ми се, че опитът, който вие направихте, за икономически анализ и то макроикономически, беше доста противоречив в такъв смисъл, че в първата си част вие отричахте, че трудът и здравеопазването е стока. И аз тогава искам да попитам защо трябва да плащаме след като насреща няма стока.
    От друга страна, във втората част на изказването си Вие говорехте, че здравеопазване в България при старата система е нямало точно затова, че не се е смятало като стока. Бихте ли ми обяснили защо е това противоречие във Вашето виждане.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Мутафчиев.
    Други реплики няма.
    Думата е на доктор Брайнова за дуплика.
    МАРИЯ БРАЙНОВА (СДС): Уважаеми колеги, всички изпитваме на гърба си централното планиране и разходване на средства в здравеопазването. Всички много добре знаем какво е състоянието на здравните заведения в момента. Аз това искам да кажа, че при навлизането на пазарните условия трябва да има и пазарни условия в здравеопазването.
    И по-конкретно да се знаят тези пари, които се дават за здраве как ще се разходват, къде точно ще отидат тези средства, тези средства да бъдат съвсем отделно обособени и да се контролира тяхното изразходване, да не се заплаща за работно време на определен лекар, а да се заплаща за свършена от него работа. Това смятам, че коренно ще промени начинът на финансиране в здравеопазването.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на доктор Брайнова.
    Доктор Марангозов, имате думата.
    КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, госпожи и господа народни представители! Член 52, ал. 1 от Конституцията на Република България е категоричен: гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон.
    Алинея 2: Здравеопазването на гражданите се финансира от държавния бюджет, от работодателите, от лични и колективни осигурителни вноски и други източници при условия и ред, определени със закон - Конституцията тук и в още много текстове постави изискването, че свободата и социалната сигурност са неразделни.
    Основен елемент, гарантиращ социалната сигурност на хората е здравеопазването. В търсенето на това след 1990 г. български специалисти, а и широката общественост, се ориентираха към фондово здравеопазване. Евроцентристкият модел на здравно-осигурителната система, известен като модел "Бисмарк" спечели всеобщо внимание.
    Всеки опит за търсене на друга алтернатива се свързваше и продължава да се свързва със здравеопазването до 1989 г. Оценката за него дава народът, а по-нататък, вероятно, и историята.
    Стотици експерти, а и не само такива, посетиха десетки страни, похарчиха се милиони, създаваха се работни групи, институции, програми, разработиха се над 15 закона.
    Демократичната левица е внесла два закона за здравното осигуряване - единият от които беше приет на първо четене преди вандалското унищожаване на Тридесет и седмото Народно събрание. (Шумно неодобрение от мнозинството.)
    Да, колеги, под ваше ръководство!
    Постепенно здравно-осигурителната система за България като решаване на проблемите в здравеопазването в условията на пазарно стопанство се превърна в митология. Всеки неуспех на управляващите в провежданата здравна политика, особено в последните десет месеца, се свързва и продължава да се свързва с липсата на здравно-осигурителна система.
    И така, митологизираната здравно-осигурителна система се очаква да ликвидира едва ли не всички възможни недостатъци. Използват се радио, телевизия, преса, пресконференции, конгреси, симпозиуми, откъдето поомръзнали вече гласове и лица говорят до втръсване едно и също. Днес обаче дебата по този толкова важен законопроект беше отхвърлено да се предава по Националното радио и телевизия.
    В същото време не се предупреждава, че българските граждани ще трябва да преживеят още 7-8 години продължаващо влошаване на своя здравен статус, защото днес управляващите не могат да разберат, че около здравето на българския народ съществуват две кризи - криза в здравеопазната система и криза в здравното състояние на народа.
    Ето защо, започвайки обсъждането на здравно-осигурителния закон, ние сме длъжни да предупредим, че началото на действие на закона, ако го приемем все пак в този вид, ще бъде не от утре, а след години. Причината за това е във философията на закона, внесен от правителството, неприемането на други алтернативни здравно-осигурителни закони, дори преходни закони за финансиране на здравеопазването от други парламентарни групи, отхвърлянето им от мнозинството в Комисията по здравеопазването, младежта и спорта и социалната комисия.
    В йезуитско-византийския закон на мнозинството се налагат най-малко два мита - първият е - здраво-осигурителният закон ще повиши съществуващите средства за здравна помощ.
    Господа, това може да стане и днес с увеличаване на данъците, но и при двата случая намаляват доходите на хората, увеличават се цените на стоките и услугите.
    Вторият - повишаване заплатите на медицинския персонал. Едва ли заплащането ще се увеличи независимо, че ще става, и това е добре, според закона, по качеството и количеството на извършената дейност.
    Разработените финансови разчети по закона не показват според мен това. Или, ако се постигне малко повишение е нужно минимум 30 на сто от медицинския персонал да излезе от системата и то в близко време.
    Недоумявам как министърът на здравеопазването гарантира от трибуната на Народното събрание, че няма да има съкращения през 1998 г., когато започва усилена подготовка за действие на закона от 1999 г. Нима този персонал изведнъж ще остане без работа?
    Ако законът бъде приет в този вид, няма да изпълни предназначението си. Защо, според мен?
    Законът съдържа икономически, правни и управленски несъответствия. Той е самостоятелен и в това няма нищо лошо, но е представен като държавна институция, зависим финансово от държавата. Тогава защо да не е в системата на Националния осигурителен институт? Защо трябва осигурените да внасят осигуровки за нова администрация? Казват, че тя няма да е по-малко от 6-7 хил. служители.
    Световната практика показва, че разходите за издръжка на осигурителната система не са под 7-8 на сто. Вие предвиждате по-малко.
    Министърът на здравеопазването чака заем за това, доколкото разбрах от пресата, за около 120 млн. долара, но тези пари ще се връщат. Е, но не по времето на това правителство, предполагам.
    Структуриран по този начин, в тясна връзка с държавата, законът позволява политическа зависимост и въздействие. Вие ходите, господа, по Европа. Разбира се, за сметка на държавата, фирми, Лекарския съюз, Програма ФАР. Това има ли го някъде? При такъв самостоятелен фонд парламентът ще определя вноските. Вноската е задължителна, а цената фиксирана. Значи парламентът ще носи отговорност за резултатите от действието на фонда. Други са взаимоотношенията чрез Националния осигурителен институт и вие ги знаете.
    Казвате, че живеем в гражданско общество. А аз като лекар задължително ще членувам в съсловен съюз с огромни, включително и икономически правомощия. Законът отново е бариера за българските граждани, но не и срещу корупцията, а за бедния, защото на всичкото отгоре ще се плаща 1 на сто от минималната работна заплата за амбулаторен прием и 2 на сто за стационарно лечение. Вашите доводи за този копием са добри за богата Европа, но не и за 80-те на сто бедно българско население. Съществува възможност хората да укриват доходи. Много ще минат на договори с минимални заплати, особено в частните фирми. Ще се увеличат другите видове трудови договаряния, като намаляват вноските. Законът не реагира на този процес.
    И още, как държавата ще гарантира защитата от "насилствената" позиция на работодателя за прехвърляне на своите задължения към осигуреното лице? Задължението част от здравното осигуряване на децата да се поеме от родителите, както и на неработещи членове на семейството от работещите в семейството, ще се превърне в своеобразен законотворчески принос на създателите на закона в задълбочаващата се демографска катастрофа в България, а именно още по-голямо намаляване на раждаемостта, намаляване на брачността и още по-голямо увеличение на разводите - ясно защо.
    В закона няма ясно опредeление на понятието "национален рамков договор" с цел изясняване на неговия правен статут, защото това е нова правна фигура, нов правен обект, който ще насочва към определени правни последици. Няма и хипотеза за действие на здравното осигуряване в случая, че първичен, повтарям, първичен национален рамков договор не бъде сключен и няма постигнато съгласие по него. Не е изяснена терминологията в закона, защото има смесване на понятия - "услуги", "грижи", "помощ", "транспорт", "здравни заведения" и т.н., което прави неясен пакетът от здравни услуги, който е основен за пазарния механизъм.
    Разбира се, неясен е и въпросът кой компетентен орган ще контролира и санкционира неправилното договаряне. Според чл. 98 от закона специализираният надзор върху задължителното и доброволно здравно осигуряване се осъществява от министъра на здравеопазването. Аз добре разбирам какво значи специализиран надзор. Но, господа, едно е да провеждаш здравна политика чрез здравно осигуряване и друго сам да надзираваш собствената си здравна политика. Отново държавата и то политическа фигура - министърът.
    Друго недомислие е в чл. 101, където министърът препоръчва мерки на Националната здравна осигурителна каса и районните здравноосигурителни каси и на доброволното здравно осигуряване за отстраняване на нарушения по закона. Е, и? Какво от това? Тук, господа, не става въпрос за мерки за подобряване на дейността примерно на някой координационен съвет на СДС. Но изглежда, че вие не правите разлика между двете институции - министерство и партийна организация. Закон не препоръчва, той задължава. Останалото е демагогия.
    Доброволното здравно осигуряване, визирано в закона, ще коментирам съвсем кратко. Според мен то обижда онези, които го извършват. Изглежда разработката е от лаици. Защо доброволните осигурители да не могат да разкриват собствени здравни заведения? Това противоречи на вашата политика, господа, за инвестиране, включително и в здравеопазването.
    Върхът на недомислие е, че лицензирането ще се извършва от министъра на здравеопазването. И въобще моят въпрос е: защо Министерството на здравеопазването е основният двигател на законодателството по здравното осигуряване? Може би затова 8 години нямаме закон. Това е задължение, според мен, на Министерството на финансите. И аз ненапразно предложих тук да присъстват техни представители. Министерството на здравеопазването е заинтересована страна в отговорната дейност по здравноосигурителната система.
    Госпожи и господа, мисията на Световната банка за надзор по проекта за преструктуриране на сектор "Здравеопазване" на 17-19 септември 1997 г. е записала, цитирам: "И стратегията за национална здравна политика, и законопроектът за здравно осигуряване са много ограничени откъм подробности и не изглеждат ясно поставени в контекста на по-общите реформи в икономиката, които се извършват в България, нито съобразени с икономическите условия в страната". При такава оценка, госпожи и господа, министърът на здравеопазването и неговият екип имат един изход и вие по-добре от мен го знаете - оставка. Благодаря. (Смях в залата.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
    Има думата д-р Хасан Адемов.
    ХАСАН АДЕМОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! На нашето внимание са законопроект за здравното осигуряване N 02-01-49, внесен от Министерския съвет, и законопроект за здравното осигуряване в Република България N 54-01-89 от 15 октомври 1997 г., внесен от група народни представители от Евролевицата. Предлаганият проект на Закон за здравно осигуряване засяга основни обществени отношения в Република България. Здравното осигуряване може да бъде въведено успешно, само ако за това има съгласие по отношение на преобладаващи обективни потребности на обществото в прехода и при изграждането на социална пазарна система, където се налагат основни промени в действащи механизми на финансиране на здравеопазването.
    Моето дълбоко убеждение е, че съществува политически консенсус за необходимостта от коренна промяна в начина на финансиране на системата, която да осигури балансирано набиране и разходване на финансови средства. Мисля, че е необходима и я има политическата воля за реализиране на този тип структурна реформа, както и задължителният обществено-политически кредит на доверие, тъй като въвеждането на осигурителния тип финансиране е свързано в известна степен и с провеждането на непопулярни мерки, като част от структурната реформа.
    Възниква резонният въпрос защо през последните години няма реална реформа в системата на здравеопазването. Не е възможно реформата да не се проведе. Възможно е по редица причини тя да се забави. Има обаче обективни фактори, които се явяват движещи в посока към реформата, а именно острият дефицит на финансови средства, както и пониженият здравен статус на населението, също така и демографският срив. Финансирането на здравни структури, а не на дейности, постави нашата здравна система в невъзможност да функционира адекватно на нарасналите здравни потребности на населението при новите икономически реалности.
    Такъв един законопроект, какъвто е предлаганият от Министерския съвет, трябва да бъде обсъден подробно и обстойно както на ниво политици, така и в обществото с оглед на постигане на един добър вариант, който да бъде приет с консенсус. Такъв политически консенсус по този въпрос смятам, че е налице, въпреки емоционалното изказване на д-р Марангозов. От доста време законопроектът се обсъжда и в обществото с участие на широк кръг от специалисти, в това число и на международни, така че определено смятам за възможно разглеждането на законопроекта в пленарна зала.
    Въпросът за това дали на нашата здравеопазна система са необходими много финансови средства или структурна реформа е решен в полза на реформата, която да изразходва предоставените й средства адекватно на потребностите с оглед на това да се получи качествен продукт. Във връзка с това смятам, че здравното осигуряване трябва да се разглежда като част от цялостната стратегия за национална здравна политика, която включва реорганизацията на първичната здравна помощ и създаване на система от общо практикуващи лекари, както и изграждане на лечебно-диагностични центрове, приватизация в областта на първичната здравна помощ след съответни промени в законодателството, както и преструктуриране на неефективни и дублиращи звена в системата на болничната помощ е нещо, което е в ход в момента.
    Законопроектът разглежда въпроси, залегнали в стратегията за национална здравна политика, а именно, на първо място, осигуряване на стабилен източник за финансиране, основан на осигурителни вноски, на второ място, разделяне на финансирането и заплащането на здравните услуги от предоставянето на тези услуги посредством Автономен фонд за здравно осигуряване, или с други думи разделя се купувачът от продавача на медицински услуги.
    Съществено е да се отбележи, че лекарят от административен чиновник на заплата за работно време, би трябвало да се превърне в практикуващ свободна професия, който чрез процеса на договаряне формира своето заплащане, само ако извършва качествени услуги.
    В настоящия законопроект са залегнали основните принципи от законодателството на развитите европейски държави, като солидарност, равнопоставеност, публичност, самоуправление, договаряне и други. Солидарността и равнопоставеността дават възможност зад един болен да стоят вноските на 8 и половина милиона осигурени, както и ползването на медицинските услуги да става според нуждите, а не според парите. Тази глобална обществена система, която борави със средствата на осигурените и е подложена задължително на публичен, открит и явен обществен контрол и надзор.
    Законопроектът включва задължителното доброволно осигуряване. Задължителното осигуряване, като система за социална защита на населението, осигурява базисен пакет услуги, утвърдени с национален рамков договор. Възниква въпросът дали не е по-добре да има конкуренция в набирането на средства? Отговорът е, че свободата на избор е за лекар и конкуренцията е между здравните заведения и лекарите, тъй като парите следват пациента.
    Разработената структура на Националната здравноосигурителна каса и местните й подразделения пораждат въпроса за възможно участие и на други частни фондове в конкуренцията в рамките на задължителното осигуряване. В предложения законопроект такова смесване на доброволно и задължително осигуряване не се допуска. При много фондове, конкуриращи се за задължителните осигурителни вноски, се намаляват възможностите за осигуряване на здравна политика на базисно ниво. Разходва се и значителен национален продукт за инфраструктурни проекти. Има вероятност от селектиране на риска от частни осигурители, както и кръстосване на дейности и преливане на капитали с последващ фалит на един или всички фондове.
    Друг въпрос от съществено значение е доколко функционира самостоятелно Националният здравноосигурителен фонд и кой го контролира и управлява. Здравноосигурителната каса е национална, което не означава, че е държавна, с независимо самостоятелно управление. Публичните средства, които постъпват във фонда, задължително подлежат на публичен контрол. Държавното участие в управлението на фонда произтича от обстоятелството, че тя по никакъв начин не абдикира от своите задължения при осигуряването на граждани и дейности, като тук са включени спешната медицинска помощ, стационарната психиатрична помощ, хемотрансфузиологията, задължителните имунизации, държавният и санитарен контрол, медицинската наука и образование и други.
    Здравеопазването като социален феномен е дейност, подходяща за извличане на политически дивиденти и натиск и затова трябва да бъде саморегулираща се и самоуправляваща се система на осигурените за осигурените. Общественият контрол непременно трябва да бъде регламентиран и прецизиран. Министерството на здравеопазването трябва да се освободи от някои несвойствени административни функции и да делегира своите правомощия на Националния здравноосигурителен фонд. Договорите като пазарни елементи и механизми трябва да се превърнат в основен инструмент в отношенията между финансиращия орган и изпълнителя.
    В чл. 26, ал. 1 е записано, че разходите не трябва да надвишават приходите. Този принцип предпазва Националния здравноосигурителен фонд от фалит или превръщането му в пирамидална структура. Възниква обаче въпроса дали намалените финансови възможности или ограничените възможности на фонда няма да доведат до реципрочно снижаване на дейности от базовия пакет услуги.
    Няколко думи и по въпроса, касаещ уреждането на проблемите, свързани с мястото на временната нетрудоспособност. В проекта на Министерския съвет е записано, че Националният здравноосигурителен фонд финансира предимно и само здравни дейности. В този смисъл временната нетрудоспособност, като краткотрайно осигуряване, имаща характер на обезщетение, може да влезе в схемата на здравното осигуряване по-късно във времето, тъй като в раздел III от Кодекса на труда е определено, че Националният осигурителен институт решава тези проблеми и той на настоящия етап се справя много добре с този въпрос. Остава открит само един въпрос и това е въпросът за това доколко са заинтересовани от контрол тези, които преценяват нетрудоспособността и тези, които издават болничните листове.
    В чл. 36, ал. 1, т. 1 и 2 е записано - "задължителното заплащане при амбулаторни прегледи и стационарно лечение до 20 дни". Т.нар. копиемент цели да покаже, че не е възможен терминът безплатно здравеопазване въобще и че здравеопазването струва пари и някой трябва да плаща. От друга страна, изпълнителите не могат да препращат пациенти от лекар на лекар, а трябва и са заинтересовани да затворят лечебния цикъл. Ограничава се и ненужното ползване на медицинска помощ. Прави се и двойна засечка на преминалите болни. И не на последно място, за някои категории осигурени, това е единствената вноска, с която те участват в общата солидарност при набирането на средства.
    При въвеждането на осигурителния модел, основните контрагенти, които действат в практиката на лечебната медицина, са здравноосигурителният фонд и съсловните организации, в ролите на купувач и продавач на медицинска помощ. Безспорно е, че приемането на Закона за съсловните организации трябва да бъде в неразривна връзка с този законопроект.
    Искам да кажа и няколко думи за доброволното осигуряване, което е разработено в глава трета на законопроекта, предложен от Министерския съвет.
    Тук се определя обхватът на доброволното здравно осигуряване, видът и съдържанието на договорите, както и общите условия за осъществяване на дейността и въпросите, свързани с процедурите по издаване и отнемане на лиценз. Основната роля на доброволното здравно осигуряване е да се предоставят на осигурените лица пакети от медицинска помощ, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване.
    Частните фондове имат предимство, че стартират по-рано, като същественото тук е, че те са лицензирани акционерни дружества с предмет на дейност само доброволно здравно осигуряване и обстоятелството, че не могат да притежават медицински кабинети, здравни заведения и аптеки, както междупрочем и Националния здравноосигурителен фонд.
    Преди да завърша, без да имам претенции, че съм изчерпал цялостно предлаганата материя, искам непременно да отбележа, че този законопроект не бива да се разглежда като панацея за решаването на всички проблеми в здравеопазването. Той е една алтернатива на досегашния начин за набиране и разходване на средствата.
    Аз и нашата парламентарна група ще подкрепим този законопроект на първо четене, като се надяваме същото да сторят и всички, за да може най-после да имаме един добър фундаментален и действащ закон, който да промени макар и бавно здравния демографски статус на нашия народ. Благодаря. (Единични ръкопляскания от СДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на д-р Адемов.
    Има думата д-р Борислав Китов.
    БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Истина е, че 7-8 години ние закъсняхме. И това е така, защото 7-8 години непрекъснато политизирахме по един въпрос, по който нямаме право повече да политизираме.
    До какво доведе това политизиране? Какви са изходните ни възможности в момента? В момента вече нашето здравеопазване е под критичната точка, което значи, че пациентите си носят консумативи и лекарства. Редът на чакащите е огромен. Средствата, които бюджетът на България като държава може да отдели за здравеопазване са абсолютно недостатъчни за нейното нормално функциониране.
    Колеги, възниква въпросът при това положение какво може да се направи? И никой тук, в тази зала, не може да отрече, че ние трябва да преминем към един по-нов начин на финансиране. Но забележете! Това, че правим последни от всичките посткомунистически страни закон за промяна на финансиране на здравеопазването, има само една единствена полза, а именно че ние все пак успяхме да се поучим от техните грешки и да адаптираме нашата система като предложение за нещо, което може наистина да е по-приложимо в България.
    От тази трибуна аз бих искал най-отговорно да подчертая, че ние не правим фондово здравеопазване. Ние правим смесено здравеопазване, защото една голяма част от тези неделими медицински и чисто държавни неща, за които държавата трябва да отговаря за здравеопазването - аз ще ги изброя по-нататък - си остават финансирани от държавния бюджет. Де факто ние преминаваме към третия тип финансиране на здравеопазването, което не е нито само бюджетно, нито само фондово, а е смесено. И това е също една гаранция, която все пак дава възможност този преход оттук насетне да стане значително по-плавен.
    Нима в тази зала някой може да отрече, че и в двата законопроекта - и на Евролевицата, и на Министерския съвет, са спазени основните принципи на едно здравно осигуряване? Те са спазени. Никой тук не може да ги отрече като философия.
    И аз си мисля, че по тези неща, след като ние твърдо си отговаряме, че не можем да караме с тези средства повече, че трябва да намерим начин на допълнително финансиране на българското здравеопазване, за да запазим българските граждани, ясно е, че трябва да се върви към подобно нещо. Защото дали да прибавим 3 на сто към бюджета допълнително, тези 3 процента към бюджета, дори и 5, няма да могат да го решат, защото българският народ най-сетне трябва да знае, че средствата за здравеопазване са на едно място и са само за здравеопазване. И това е едно от големите предимства, бих казал, и на двата законопроекта. За пръв път се предлага средствата за лечение на българските граждани да бъдат отделно от бюджета и да бъдат изразходвани само и единствено за лечение на българските граждани.
    Вярно е, че в модерното здравно осигуряване и временната нетрудоспособност би следвало да бъде към здравноосигурителните фондове. Можем ли да го направим в този момент? В момента Националният осигурителен институт действа и обезпечава много добре временната нетрудоспособност.
    Аз мисля лично, за това ще стане малко по-късно дума, че сроковете са много амбициозни и може би ние няма да можем да се справим в тези срокове. И даже година и половина или две кой ще извършва временна нетрудоспособност? Естествено е, че докато не изградим структурите, докато не започне да действа фондовото, частта на фондовото здравеопазване, временната нетрудоспособност трябва да си бъде там, където е сега, защото тя е добре регламентирана и много добре обезщетява българските граждани. И тук е едно от различията, с което мисля беше достигнат известен консенсус с Евролевицата.
    Второто нещо, което бих искал да кажа. Какъв е този фонд? Този фонд трябва да остане обществен. Разбира се, че държавата не може да няма контрол. Тук мисля, че всички нямаме различия. Разбира се, че може би има малко по-добри или по-лоши начини, които да позволят на държавата, респективно нейните представители, да контролират това - дали ще е парламентът, дали ще е изпълнителната власт, това може да се умува, колеги. И може всяко едно добро предложение утре да бъде дискутирано и ако е по-добро, ще бъде прието. Но фондът трябва да бъде обществен, защото тук е основният принцип: който плаща, той да контролира фонда, да го управлява. Кой плаща в момента? Кой ще плаща според фонда? Ще плащат българските граждани и работодателите, в това число и държавата.
    Аз мисля, че тук абсолютно не може да има никакъв спор. Естествено е, че тези, които дават парите, те ще контролират дейността на фонда. С кой ще трябва да договарят? Контрагентът кой е? - Преките изпълнители.
    Тук трябва ясно да кажем, че преките изпълнители са само лекари и стоматолози. Други преки изпълнителни няма и не може да има, защото те са опосредствени, те са косвени при тази дейност.
    Синдикатите. Редно е синдикатите да участват. Тук също няма спор. Но дали синдикатите представляват всички осигурени? Не. Има ли спор по този въпрос? А точното тяхно съотношение не е ли редно да го видим, след като те се преброят, за да знаем колко души представляват? И въпреки всичко една трета най-малко, това е предложението - 30 на сто, от страна на осигурените, да се представляват от синдикатите. Ами ако утре те се окаже, че представляват повече и от осигурените, нека да им се увеличи частта. Но на този етап, когато те не са се преброили, когато не е ясно каква част представляват, не може повече, защото трябва да има един ясен анализ колко души са синдикати и колко не. Ето, може ли да има спор и по това?
    Продължавам по-нататък. Тук възникна въпросът: социален ли е този закон или не? Аз бих искал да кажа, че това е един от най-социалните закони и ще ви кажа защо. Защото тук има няколко основни принципа.
    За пръв път българските граждани са призовани да платят за своето здраве. Но тук е голямата солидарност, защото младите и здравите плащат за болните и възрастните. И тези, които са по-богати, ще плащат за по-бедните. Ами какво по-социално от това държавата да поеме около 40 на сто от вноските в частта на пенсионери и социално слаби плюс това, че цялата държава поема онези дейности. Аз тук не бих искал от тази трибуна някой изобщо да говори за медицински услуги, защото медицински услуги няма. Това са медицински дейности: спешна помощ - едно уникално перо, кръвоснабдяване и кръводаряване - уникално перо, преподаване и наука и всичките останали медицински дейности, за които и сегашният бюджет на държавата не може да ги обезпечи.
    Какво по-социално от това 40 на сто от фондовете и вноските да ги поеме държавата плюс по това, което поемат тези 14 дейности, които са основа на гръбнака и са задължения за една държава.
    Възниква още един въпрос: един или много фондове? Много спорен въпрос, въпрос, по който аз лично претърпях за себе си едно развитие, защото има два въпроса.
    Първият въпрос е дали да бъде един, единствен, както се предлага, или да бъде режимът по-либерален. Но всичките анализи на условията в момента ме убедиха, че на този етап е много по-добре да бъде един единствен национален фонд и аз ще се опитам да обоснова пред вас защо.
    Защото, ако са хикс фондове, без значение два, три, пет или повече, не е възможно тези хикс фондове да обхванат цялата страна. По този начин те не могат да сключат договори с всички практикуващи лекари и лечебни заведения, което няма да даде еднаква възможност на всички български граждани да получат помощ по свой избор, без значение дали живеят на майната си или в София. Еднаквата възможност им дава само един единствен национален фонд. Така е.
    Второто голямо предимство е, че с паричната сума като солидарност на 8 милиона, е много по-голяма от паричната сума на 5, 10 или 100 хиляди души. И при един фонд, с който има по-малък брой, по-малко число осигурени, дори и при едно добро управление, не казвам пирамида, добро управление, може да фалира, от което всички ние тук се притесняваме. Защото има голяма разлика между здравно осигуряване и застраховане. Рискът при едно здравно осигуряване е много по-сложен и много по-трудноизчислим, отколкото застрахователният риск. И тук не могат да се смесват нещата.
    Третото, което е изключително важно - не може да функционира една здравна осигурителна система без структурите на фонда. Но структурите не са само сграден фонд, те не са само физически лица - добре обучени, за което стана въпрос, но това е една единна информационна система, което е изключително много, много скъпо.
    Е, ако трябва да правим хикс фонда, трябва да изразходваме хикс национален продукт. Много по-лесно и по-икономично и ефективно за страната на този етап е да се изгради само една единна структура.
    Четвърто, критиката е, че ще липсва конкуренция между фондовете. Много трудно може да се говори за конкуренция на фондовете, когато се запази единната и задължителна вноска за всички. В такъв случай конкуренцията, така както подчерта и колегата Адемов, ще бъде между болничните заведения и самите лекари, които безспорно на база тази вноска ще търсят подобряване на възможностите си и по-ефективно лечение, за да им останат повече приходи.
    Пето, аз ви питам, уважаеми народни представители, може ли да има частен фонд, който да бъде нон профит? Не може всеки един частен фонд да не търси печалба. Всеки един частен фонд - затова е частен - и това е реално, и това е естествено - да търси печалба. В една единствена Национално-осигурителна каса печалба няма, защото тя ще се натрупва.
    Още една гаранция - 5. И аз съм съгласен, който от вас да излезе, с удоволствие ще изслушам още предимства и недостатъци на този модел.
    Копиемата. След като държавата поема голяма част от това, което остава, след като поема 40 на сто от вноските, не може да има абсолютно безплатно, защото ще стават и злоупотреби. И копиемата, колеги, в нейната стойност от 1 % от минималната работна заплата и 2 % за стационар има по-скоро механизъм на регулиране. И ето, веднага ще ви поясня защо. Безспорен факт е, че има недобросъвестни граждани, които за цяло и не щяло посещаваха досега лекарските кабинети. Те не могат да изчезнат изведнъж, ще ги има пак. Но кой ще плаща вече? Ще плаща фондът. И трябва ясно да се каже, че при всяко нещо той ще трябва да прави една минимална вноска, забележете, от един хляб, за да бъде прегледан, срещу което ще му бъде издаден един документ, чрез който документ той ще осребрява вече в касата целия паричен поток за извършване на този преглед. Ами че нима нямаше недобросъвестни колеги, с цялото ми уважение към тях, които връщаха и разкарваха болните по няколко пъти? Сега вече болните няма да го правят, защото всеки пък ще трябва да плащат. Ами вие знаете ли - и всички лекари тук, в този парламент знаят, че в българските болници и до ден днешен продължава да се върши диагностика в стационар, което е най-скъпото нещо. Сега самите пациенти, когато в първите 20 дни трябва да плащат дори по 900 лева, ще се замислят, и ще настояват пред своите лекари престоят им в болницата да бъде по-малък плюс регулирането, защото всички тези касови документи попадат във фонда и фондът от своя страна вече упражнява третия контрол. Ето това е смисълът на копиемата. И ако направим едно изчисление, ние ще видим, че като финансови средства той едва ли може да подобри общите финанси на здравно-осигурителния фонд. Това е. И това, д-р Марангозов, е във всички страни и аз смятам, че включително и за обслужването на аптеките, когато се обслужва една рецепта, определен процент пациентите трябва да плащат за обслужването от аптеката.
    Вие сами виждате, че ако тръгнем без да политизираме, ако тръгнем без да си търсим грешките и без да се мъчим да се изкарваме, че ние сме повече или по-малко, ние наистина имаме възможност да направим един такъв закон.
    Чест прави и на Евролевицата, защото със своя законопроект тя направи една голяма крачка напред в мисленето на българското ляво пространство. Защото друг начин няма, няма.
    Разбира се, може да се спори за вноските, защото аз мисля, че Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и Комисията по икономическата политика утре на второто четене трябва да се произнесат по отношение на това тази вноска - преди всичко на работодателите, как ще се отрази на българската икономика. Но 8 % да дадеш на работодателя, той вече при всички положения още повече ще дебалансира българската икономика, защото това ще се отрази зле на българското икономическо развитие.
    И другият въпрос е да се отговори какви пари са необходими, за да може българското здравеопазване да функционира така, че ако не сме в средата на Европа, поне да се доближим до нея. Няма здравеопазване в момента и не може да има с тези 2,96 от брутния вътрешен продукт. Няма друг начин! Няма!
    И затова аз апелирам към всички: нека спрем да политизираме, нека да си видим грешките, нека всички да се съберем и да направим един такъв закон, какъвто е нужен на България и на българските граждани. (Ръкопляскания в залата.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на д-р Китов.
    Половин час почивка - до 12,05 ч. (Звъни.)
    (След почивката.)



    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
    В резултат на проведения разговор на Председателския съвет и взети решения от отделните парламентарни групи, представям на вниманието на Народното събрание проект за решение:

    "Проект!

    Р Е Ш Е Н И Е

    Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България

    Р Е Ш И:

    1. Народните представители от Тридесет и осмото Народно събрание се отказват от полагащата им се тринадесета заплата за 1997 г.
    2. Разходите по т. 1 за работна заплата и социално осигуряване в размер на 233 млн.лв. да бъдат предоставени за нуждите на детски и старчески домове, като задължава Министерството на труда и социалната политика да разпредели тези средства."
    Желае ли някой да вземе думата преди да гласуваме?
    Имате думата.
    КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Твърдо заставам зад едно такова решение да се предоставят средствата от заплатите за социални потребности. Но според мен всяка парламентарна група в този вид, както е предложено, трябва сама да реши на кой социален дом, на кои детски заведения да предостави тези средства. Така бих предложил да се оформи решението, а не да се предоставят на Министерството на труда и социалната политика. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това не може да стане, господин Марангозов, защото ако стане така, това означава да се плащат всички данъци. Трябва да се получат заплатите и след това да се дадат.
    Господин Димитров.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, колеги! Искам да обърна внимание на някои подробности в решението. Аз, разбира се, не съм против това парламентът да се занимава с благотворителност в рамките на спестените от него пари. Но ми се струва, че решението така, както е предложено, противоречи на правилника на Народното събрание и специално частта му за бюджета на Народното събрание.
    Уважаеми колеги, за Народното събрание, по-специално за народните представители не важат постановленията на Министерския съвет. Ние сме единствените държавни служители, които сами си определяме работната заплата. И върху тази заплата даже другите висши държавни служители, като президент, министър-председател, министри, заместник-министри си нагаждат и техните заплати. Не може постановление на Министерския съвет да третира заплатите на народните представители най-малко поради това, че парламентът е по-висша власт от изпълнителната. Законодателната власт е по-висша от изпълнителната. Освен това имаме и правилник. Който иска по този начин да оформи решението на парламента, би трябвало да поиска съответна промяна в правилника, че народните представители при реализирани икономии в течение на годината имат право на тринадесета заплата. Тъй като това е една изключително трудна процедура, аз предлагам това решение, което е предложено, да бъде изпълнено по този начин, но да бъде модифицирано по друг начин: "Народните представители се съгласяват от бюджета на Народното събрание", определената сума в пари, нека господин Соколов, да се каже точно е, "да се предаде на Министерския съвет с дарителски цели в полза на еди-кои си организации". Но не нашата тринадесета заплата. Ние нямаме право на такава. Нямаме право и да дарим такава. Но ние сме реализирали икономии, знаем в какъв размер са. Нека господин председателят предложи точно определената сума и ние да се съгласим.
    Народните представители решиха еди-каква си сума, реализирана от икономии в бюджета на Народното събрание, да бъде предадена на Министерския съвет с дарителски цели. Мисля, че това е правилното решение. Защото ние нямаме право на тринадесета заплата, която да дарим. Но все пак ние сме тези, които определяме бюджета на Народното събрание. Той е утвърден веднъж от парламента, след това е даден за изпълнение на Министерския съвет. Парите са ни отпуснати, но са реализирани икономии. Мисля, че с тези икономии можем да направим това дарителско действие, този акт, но по друг начин, а не чрез тринадесета заплата, а ясно определена сума.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
    Ако е вярно, че Народното събрание решава, това означава, че можем да решим да имаме тринадесета заплата, от която се отказваме. Така че проектът за решение е съвсем прецизен.
    Предлагам вече да спрем разискванията и да преминем към гласуване.
    Господин Статков, заповядайте. За малко днес да минем без Ваше изказване. (Весело оживление.)
    РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Аз не ставам заради това просто да се изкажа, а заради факта, че ние обсъждаме един въпрос, едно решение, без да отчитаме последиците му. Става дума за прословутата тринадесета заплата. Искам да кажа следното. Не че не сме работили активно, не че не ни се полага възнаграждение, но вземете сами по себе си факта около прословутите коли, как тенденциозно бяха раздухани в медиите, как в "Каналето" ни осмиват. И аз поставям въпроса не само от гледна точка на правилника ни, а от гледна точка на това редно ли е ние да си гласуваме тринадесета заплата. И моят отговор, уважаеми колеги, е: "Не!". И аз приканвам всички колеги да не отиваме на такова решение, защото с това допълнително ще нажежим общественото мнение и настроението срещу себе си като парламент, независимо от това, че сме работили активно.
    И второ, ако действително говорим за икономиите, както господин Венцеслав Димитров посочи тук, нека от тях да гласуваме, от тези икономии, които сме направили, но не от заплата, а от икономии въобще някакви суми за дарение, които обаче, правилно беше посочено от колегите, да се дадат на парламентарните групи и те да ги реализират по преценка. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Статков, Вие изглежда не чухте обяснението, че това не може да стане процедурно. И аз не виждам какви притеснения можем да имаме, че се отказваме от тринадесета заплата.
    Господин Каракачанов.
    КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че крайно време е да спрем да губим парламентарно време за елементарни неща. Ясно е какъв е замисълът и предлагам да спрем да приказваме по този въпрос, а да гласуваме предложението на председателя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Савов.
    СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вярно е, може би господин Каракачанов е прав, че губим време. Обаче колко хора са ме срещали за тези коли и за тези заплати, за не знам какво си... Предполагам, че всеки един от вас изпитва същото. Затова нека да го направим така, както мисля, че е най-правилно.
    Ние няма да вземем тринадесета заплата. Ние имаме икономии и тези икономии ще дадем за деца, за нуждаещи се и така нататък. Аз не знам защо ще даваме на министерството. Ние сме Народно събрание и ние ще ги дадем - нашият председател.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ние не можем да ги дадем, господин Савов.
    СТЕФАН САВОВ: Защо да не може?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Защото в България има 400 дома и ако тръгнем ние да ги даваме, нищо няма да направим. Ние след два дни излизаме във ваканция. (Оживление.)
    СТЕФАН САВОВ: Не е казано, че това трябва да стане преди ваканцията. Може и след ваканцията...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не може след ваканцията.
    СТЕФАН САВОВ: Аз предлагам нещо, господин председател.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не може. Аз Ви обяснявам. До 31 декември трябва да се дадат тези средства.
    СТЕФАН САВОВ: Ние ще намерим два или пет дома, които са най-нуждаещи се. Моля Ви, не правете такива въпроси.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: 233 милиона е трудно да се дадат на два или три дома.
    СТЕФАН САВОВ: Аз не съм съгласен по този начин да се дават, тъй като тука е госпожа Михайлова, на която аз предложих заедно да направим това. Няма защо едната група да излиза напред с едни гърди и да казва: ето на, ние направихме...
    ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: Правилно (Ръкопляскания.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Редно беше всички групи да са в пакет.
    Думата има господин Стефан Нешев.
    СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Смятам, че проектът за решение, който се внася, е целесъобразен с оглед финансовата ситуация в България. Искам да направя само една техническа корекция.
    Съгласно Закона за държавния бюджет, икономиите, които се направят или неизразходваните средства в бюджета, се връщат в държавния бюджет. И ние можем да направим само препоръка по ал. 1, т. 4 да бъдат прехвърлени като социална субсидия по определен ред. Мисля, че това е най-коректното, за да не се изложим като законодатели. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма да се изложим. Някой може би ще атакува нашето решение в Конституционния съд... (Оживление.)
    Господин Гиньо Ганев има думата.
    ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Две неща струва ми се трябва да се имат предвид. Първо, Тридесет и осмото Народно събрание не е работило цяла година и не може да се говори за никаква тринадесета заплата.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Може, може.
    ГИНЬО ГАНЕВ: Второ, бюджетът е определен по един ясен начин в част от правилника, публикуван е и там за такава воля не може да става дума.
    На трето място обаче смятам, че всички сме проникнати от голямата идея непременно не да дарим като милост, а като дълг на всеки народен представител за такова социално подпомагане. И това трябва да стане, господин председател, според мен на базата на едно решение. Съберете се в Председателския съвет, предложете го тук и то като бъде гласувано, просто ще стане факт.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Нали точно това направихме?
    ГИНЬО ГАНЕВ: Нека да не се говори за тринадесета заплата и да не става дума за техниката на това нещо. Народното събрание може да внуши, включително и това, за което говори господин Нешев. Вместо парите да бъдат отложени в бюджетната част на държавата, те да бъдат насочени по предназначение, така както тук ще решим.
    СТЕФАН САВОВ (НС, от място): По принцип не трябва да говорим, че народните представители са на заплата.
    ГИНЬО ГАНЕВ: Да, аз съм съгласен. Затова за тринадесета заплата още по-малко може да става дума. Благодаря много.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Савов, на какво са народните представители?
    СТЕФАН САВОВ (НС, от място): На възнаграждение за заседания.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не. Не са на възнаграждения за заседания, а са на заплати, от които се удържа, когато не присъстват на заседания. Никъде в правилника не е казано колко на брой заплати получават народните представители.
    Думата има господин Цонев.
    ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Господин председател, уважаеми колеги! Силно се надявах, че ще успеем съвсем тихо и скромно да направим един мъничък жест - без да дебатираме в залата и без да обръщаме внимание върху себе си с процедурни хватки, хватки от правилника или бюджетни хватки.
    Не можем и изглежда не сме разбрали основното - че дарителството е дарителство тогава, когато е анонимно и когато около него не се вдига шум.
    Позволявам си да кажа личното си мнение, че всички изказвания до този момент целят едно-единствено нещо: да се вдига шум. Можехме да го направим тихо и кротко и никакъв правилник не може да ни спре. И щеше да има ефект тогава, ако го бяхме направили тихо и кротко и без много вдигане на шум. (Шум и реплики.) Защото, господин Димитров, след като Народното събрание може да реши всичко, може да реши и това за себе си. (Ръкопляскания от СДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
    СТЕФАН САВОВ (НС, от място): Аз протестирам против такива думи като на Данчо Цонев - тихо и кротко. Как тихо и кротко? (Шум и реплики.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Подлагам на гласуване проекта за решение така, както беше прочетен.
    Моля, гласувайте!
    Гласували 152 народни представители: за 144, против 1, въздържали се 7.
    Решението е прието. ("Браво" и ръкопляскания от СДС.)
    Благодаря на народните представители.
    Продължаваме с дневния ред:
    ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ.
    Има думата народният представител Тодор Янев.
    ТОДОР ЯНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Здравеопазването въпреки всичко е политика и с тази политика се съобразяват всички правителства във всички държави.
    На нас ни е известно, че действащата досега и все още продължаваща да действа здравна система беше изградена върху сливането на партийните и държавни функции в здравеопазването, наложени с известните ни командно-административни методи. Пълен контрол върху тази дейност се осъществяваше чрез държавния бюджет на здравните заведения и заплатите на здравните служители. И това в името, разбира се, на "безплатното здравеопазване" довеждаше до унизителното ниско ниво на социалния статус на работещите в тази сфера, твърдейки непрекъснато, че видите ли тя е високохуманна. Стигаше се дотам, и всички знаете, че когато лекарят взимаше 120 лв. заплата, старшината в милицията получаваше 300 лв.

    Не за първи път в пленарна зала влиза законопроект за здравното осигуряване. Неговата задължителна част трябва да осигури необходимата социална здравна защита на населението, основана на споделената отговорност между държавата, пациента и лекаря. Крайно време беше това да стане, защото България остана една от последните страни в Европа без здравно осигуряване. Краен резултат на дългогодишното централизирано управление на здравеопазването е това, на което сме свидетели в последните години - все повече намаляващо финансово обезпечаване и липса на икономически стимули за ефективност на медицинския труд и в частност на лекарския. Чрез предлагания нов Закон за задължително и доброволно здравно осигуряване се ангажира личното участие на осигурените лица и на техните работодатели. Предлаганият законопроект променя основно системата за оказване на здравна помощ. Ще се създадат нови отношения между финансиращата страна и изпълнителната. При пълна прозрачност ще се набират и изразходват личните и обществени средства, определени за здравеопазването.
    Ние просто нямаме право повече да отлагаме приемането на Закона за здравното осигуряване. Предстои ни преструктуриране на цялата здравна система, чрез което ще бъде създадена такава от нов тип, с нови взаимоотношения вътре в нея и между нея и населението. Така здравната помощ в страната ще получи своето ново развитие в новоразвиващата се пазарна икономика.
    Може би най-дискутираната част ще бъде процентите на здравно-осигурителните вноски. Смятам за най-справедливо да бъде така, както е предложено в законопроекта - поравно от работодателя и осигурения. Това ще създаде убеждението у хората за лично участие и взискателност към опазване на тяхното здраве.
    Затова апелирам колегите народни представители да подкрепят предложения от Министерския съвет законопроект.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на доктор Янев. Има думата господин Янаки Стоилов.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председателстващ, господин министър, уважаеми депутати! Националната реформа в здравеопазването неминуемо ще засегне по определен начин всеки българин - и тези, които имат деца, и техните родители, и като цяло днешните и бъдещите поколения.
    Всеки член на обществото е имал и ще продължава да има срещи със света на медицината до края на жизнения си път. Хората се сблъскват все по-често с произтичащите от тези срещи икономически затруднения. Проблемът за здравеопазването е толкова важен и толкова всеобхватен, че той заслужаваше широка обществена и професионална дискусия, поне толкова, като за други проблеми, като този за отношението на България към НАТО, за приемането на герба и други подобни. Още повече хората очакват да разберат какво ги очаква, дали ще се подобри здравеопазването след промяна в начина на неговата организация или то ще изживее още по-тежки дни. По този въпрос, разбира се, с основание се интересуват до голяма степен и самите здравни кадри.
    Какво обаче достигна до този момент до повечето от българските граждани - откъслечни сведения за развитието на идеите на експертите, занимаващи се с материята, и съобщението, че стартът на осигурителната система ще започне от 1999 г., без достатъчно ясна концепция, без всички параметри, които трябва да я определят, и още по-малко с ясно посочване на принципите на нейната организация.
    Един автор, който е роден и живее доста по- на запад от България, казва в своята книга: "Медицината е твърде важна, твърде лична, за да бъде оставена на икономистите и политиците". Тук бих добавил и една своя мисъл - и само на лекарите. Защото в края на краищата дебатът за здравната система е наистина дебат за живота и смъртта. Погребани във всички технически разговори са два прости въпроса: как индивидът ще бъде подпомаган и кой ще плаща сметката.
    Вярно е, че тези въпроси неизбежно са поставени и е предложено тяхно решение в законопроекта. Но въпросът не е само в технологията на решението, а в крайните социални резултати и техните икономически основания.
    Затова аз смятам, че вниманието към този законопроект в много по-голяма степен, отколкото други законопроекти, с които се занимава Тридесет и осмото Народно събрание, трябваше освен присъствието и грижата по компетентност на представителите на Министерството на здравеопазването да включи със същата активност Министерството на финансите, на социалните грижи и бих казал целият кабинет и лично министър-председателят. Защото това са едни от няколкото малко въпроса, които не само засягат всеки един български гражданин, но по които ще бъде оценявана политиката и на правителството, и на парламента.
    Екстензивното развитие на българското здравеопазване навлезе в криза през 80-те години, а според някои още в края на 70-те. По този факт мисля, че никой не спори. Но заедно с това не трябва да отричаме нивото в здравното обслужване, което достигна България в продължение на десетилетия, обстоятелството, че има две ценности, които българските граждани по никакъв начин не желаят и имат право да не загубят - правото за безплатен достъп до медицински услуги и общодостъпното образование. Ето, тези два ключови социални проблема трябва да бъдат по някакъв начин пренесени във времето, разбира се, съобразени с новите икономически реалности, но наистина да покажат, че това, което у нас се нарича реформа, не е просто система от действия, които влошават състоянието и на икономиката, и живота на гражданите.
    Трябва да се признае и факта, който често се пренебрегва и се измества, за това каква е била структурата на здравеопазването в България, а именно, че медицинското обслужване е преди всичко функция на икономическия климат в страната и затова влошените параметри като цяло се отразиха и в тази сфера на живота, дори в някои случаи за съжаление повече, отколкото в други обществени области.
    От друга страна обаче съществуват и специфични особености, "помогнали" на здравеопазването да се окаже там, където то е сега. Това е демографската ситуация в страната, която далеч надхвърля параметрите на днешната криза и на управленията през последните години. Поради застаряването на нацията се оказва, че най-възрастните - и това е статистически установено, - хората над 80 години употребяват почти два пъти повече средства за здравно обслужване в сравнение с тези между 65 и 80 години и несравнимо повече от тези, които са в младежка възраст.
    Затова аз оспорвам тук дадената квалификация на закона, че той е много социален. Как отговаря този социален - наричан - закон на изискването да се плащат определени вноски дори и за децата и за неработещите членове на семейството при тази демографска ситуация, в която се намира България?
    Друг фактор, който бележи днешната действителност, е увеличаващата се цена на технологиите и консумативите. По-нататък, трябва да си даваме сметка, че ръководителите на здравеопазването през последните години не акцентираха върху предимствата на превантивната медицина пред терапевтичната, както в чисто медицински план, така и от икономическа гледна точка. И още едно обстоятелство, което характеризира днешната ситуация - поведението на българина е много далеч от здравословните норми на живот.

    Едната причина е влошаването на доходите на населението, нерационалното хранене и другите влошаващи жизнената среда и живота на отделната личност обстоятелства. Но заедно с това българинът не е възпитан да пази сам своето здраве, така както изисква Отавската харта за промоция на здравето, приета през 1986 г., и в която ударението се поставя върху здравословния начин на живот, върху тези му два аспекта.
    И аз затова казвам: нека вноските да бъдат пропорционални, но защо работодателите, които организират и осъществяват труд при вредни за здравето условия, да не плащат по-висока ставка и по този начин те предварително да поемат един много вероятностен риск за хората, които след това ще имат в много случаи съответните професионални заболявания, както и за създаването на по-големи стимули по отношение на отделните лица да водят здравословен начин на живот и да не потребяват, когато това се дължи на тяхно поведение, в пълния пакет или при същите условия медицински услуги.
    Но тази очертана картина не е само отражение на нерадостната съдба на днешното българско здравеопазване. България не е сама в проблемите си. Вярно е, че при нас те са много по-тежки, отколкото в някои развити страни, но като цяло ние сме само елемент от днешната глобална криза в световното здравеопазване и затова мисля, че трябва тук гласовете, които с прекален апломб говорят за една или за друга здравна система, да проявяват малко по-голяма сдържаност не затова, че тези системи не осигуряват по-големи и по-качествени услуги от това, което днес е в състояние да направи българското здравеопазване, но че много от специалистите и политиците там търсят да се отговори на тези натрупали се кризисни процеси.
    Какви са те? Разходите за здравни услуги в последните едно, две десетилетия станаха трудно поносими дори за развитите страни. Така например във Великобритания, където между 7 и 8 на сто от брутния вътрешен продукт отиват за здравеопазване, недоволството на нейните поданици към системата расте, защото се увеличава времето, в което се чака, за да се осъществят някои здравни процедури, защото британските лекари днес работят по-малко часове, а преглеждат 25 на сто повече пациенти, което означава, че прекарвайки средно по-малко време край леглото на болните, те биха могли да не забележат важни ранни симптоми на евентуалното заболяване, което да се отрази върху изхода на терапията.
    От тази гледна точка аз смятам, че България няма прекален излишък от квалифицирани медицински кадри. Ние имаме недостиг на високи технологии в здравеопазването и тъй като не достигат средства, частично това може да бъде компенсирано от запазване на тези хора и работата им върху здравето на хората чрез диагностика, която понякога може да бъде установена и с класическите методи, и с допълнителни грижи, които се полагат.
    Германия, в която 14,5 на сто от брутния вътрешен продукт отива за здравни разходи, също обмисля как да бъде създадена по-добра организация във фондовото осигуряване на тази система. Суперсилата САЩ също се нуждае от фундаментална промяна в здравеопазването. Президентът Клинтън беше избран през 1992 г., прокламирайки образование и здравеопазване за всеки американец. И може би неслучайно той възложи именно на съпругата си като най-близък до него човек да ръководи екипа от експерти, разработващи базисните пунктове на евентуалната промяна. Въпреки огромните разходи за 1997 г., 17 на сто от брутния национален продукт, 37 милиона американци нямат застраховка, още 25 милиона са с неадекватно покритие. Следователно съчетаване на най-качествените здравни услуги с най-несигурната здравна мрежа, извън чийто обхват остават десетки милиони граждани.
    В своето писмо до нацията от 27 октомври 1993 г. Клинтън казва, че застраховането стана състезание за откриване само на най-здравите хора, за да бъдат застраховани. За хронично болните застраховането стана трудно постижимо, тъй като компаниите поставят множество предварителни условия, неимоверно увеличават премиите или намаляват обема на покритите рискове и застрахователните суми, ако разберат, че клиентът им страда от сериозно заболяване. За бедните осигуровката е непостижима мечта, за средния американец - повод за постоянна тревога и несигурност.
    Ето и към това състояние отива България. Затова наред с добрите страни в реформирането по отношение на икономическата среда и финансирането, трябва да бъдат отчитани и всички тези особено остри социални фактори, които в българските условия могат да имат и разрушително действие върху сега съществуващата система. След като това в някаква степен съществува в най-богатата страна в света, която употребява над 1 трилион долара годишно за здравето на гражданите си... Тъй като вие подвиквате от залата, аз ще ви отговоря на този въпрос: защото главното е колко средства постъпват в системата на здравеопазването, какво е качеството на здравните услуги и достъпа до тях и колко рационално е тяхното използване. И доказателство за това е, че страни, които имат коренно противоположни системи на финансиране и организация на здравеопазването, по някои социални показатели постигат близки резултати. Ето пак ще ви дам примери в съседство на такива раздалечени в политическо отношение страни - Куба и Съединените щати. Поне допреди няколко години средната продължителност на живота в тези страни беше почти една и съща, което какво показва? Че след като обществото изведе като една приоритетна област, след като вложи много средства, след като квалифицира специалисти, резултатите настъпват. Друг е въпросът при каква цялостна ефективност. Така че тук вашите аргументи до голяма степен биват разбивани, когато се въртят в рамките на институциите, а не отчитат социалните резултати от действието на законодателството. (Реплики в СДС.) За там нямам данни. И вие можете да дадете някакъв принос в обсъждането на този закон. Но ако искате да станете представители на някои слабо развити страни, в това никой не може да ви попречи. Въпросът е да не поставите България в това положение, към което тя се придвижва вече в последните години. (Реплики и подвиквания в СДС.)
    И защо тази дискусия не е по-широка? За мен беше смущаващо, че тук разпределението на 200-300 млн. от бюджета на парламента като че ли предизвика много по-оживени дискусии и различни мнения в залата, този въпрос, при който става дума за стотици милиарди и за много по-значими социални последици, трябва да бъде решаван в хода на някаква инерция и без обществото да бъде в нужната степен приобщено към обсъждания проблем. Защото в развитите страни всяко едно правителство публикува подробно не само свои идеи, но и цялата програма, по която се осъществява здравното осигуряване с нейните детайли, която включва степента на сигурност, простота, контрол върху разходите, качество, отговорност. И, разбира се, нейната практическа страна - дават се конкретни достъпни приложения, за да разберат хората какви осигуровки ще плащат при един или друг доход, какъв ще бъде пакетът на услугите, за да се ориентират те какво ще бъде отражението върху закона и върху практиката, върху тяхното здраве.
    За съжаление нашите проблеми са доста по-тежки от тези на богатите нации. Ние имаме много по-сложен проблем - с изключително ограничените средства, с които ще разполага здравната система през близките няколко години, да се осигури достъпно и с приемливо качество медицинско обслужване. За това обаче трябва да бъдат поставени четири проблема, които се превръщат в четири неизвестни на едно сложно уравнение: каква ще бъде ролята на държавата, какво ще бъде мястото на пациента, какви ще са планираните и осигурявани финансови средства и как ще изглежда медицинският аспект на проблема с неговите три подразделения - персонал, здравни заведения и лекарства.
    Крайно необходимо е държавата преди всички тези други фактори да даде своя отговор и да поеме своя основен дял на този етап, казвам, не само дял, а основен дял във финансиране на здравеопазването. Защото при сегашната данъчна и социалноосигурителна тежест тези вноски, които се правят, още по-рязко ще стеснят и без това мизерния бюджет на повечето български граждани. Наред с всичко друго тези вноски ще продължават да бъдат недостатъчни, тъй като те не могат и безпределно да бъдат увеличавани поради посочената причина. И какво става? Предвижда се, и то без да се отчитат инфлационните показатели, че ще бъдат набирани от вноски, включително тези, които осигурява бюджетът, 556 млрд.лв. Към тях трябва да добавим тези средства, които директно ще постъпват от бюджета за спешна помощ и някои други пера, като капитално строителство, които и сега се финансират централизирано, но така или иначе общата маса на тези средства в следващите години едва ли ще надхвърли това, което предвижда бюджетът за следващата година.
    А България в момента се нуждае от средства поне в размера на 1 трилион лв. по груби сметки и даже неколкостотин милиарда над тях, за да може да се стабилизира финансово здравната мрежа, така тя да бъде оптимално реформирана и да се осигури този пакет от здравни услуги, който е предвиден в законопроекта и което следва вече от цитираната конституционна разпоредба за безплатния достъп на гражданите до медицинско обслужване.
    Заедно с това трябва да се отговори на въпроса кой ще определя пакета на здравните услуги. Отговор на този въпрос има. Но според мен съществува реална опасност съсловните организации да прокарат своите специфични интереси в една такава деликатна област, за която правилно беше изтъквано, че не е въпрос само на остойностяване и превръщането й в стока като всички останали. Законодателят трябва да отговори на въпроса как ще бъде преодоляна опасността от некоректно лобиране, без икономическа основа, в съсловните организации, ако на тях бъде поверено определянето на базисния пакет здравни рискове. Защото те са тези, които предоставят услугата, а други са тези, които я получават. И техните интереси не само трябва да бъдат отчитани, но те да имат водещо отношение в определянето на тази система.
    Поставя се и въпросът - той вече е повече медицински и не толкова пряко на законопроекта - как ще бъде преодоляно недоверието в общо практикуващите лекари, тъй като начинът, по който се формираше системата в последните години, едва ли ще даде възможност толкова лесно и бързо всички или повечето участъкови лекари по сценария на здравното министерство да се превърнат в частно практикуващи лекари, след като това изисква, добре разбирате, една много по-широка универсална квалификация и поемане на много повече отговорности от това звено.
    Другият въпрос, който аз вече засегнах, но искам да подчертая: трябва ли при реалностите за финансовото състояние на повечето семейства, за събираемостта на данъците фискът в голяма степен, както това става, да се оттегля от финансирането на здравната система. Ние затова предлагахме един временен период, в който да се запази доминирането на бюджетното финансиране, то да се допълни с други източници и по този начин България постепенно да създаде един не само междинен модел, но може би един модел, който съдържа повече предимства и заимства предимства както от досегашната система, така и от тези западни модели, които в някои случаи механично са приложени към нашите твърде различни условия. И това щеше да гарантира наистина на българските граждани нещо, което, опасявам се, след приемането на законопроекта, но не само заради това, се превръща във все по-проблематично и все по-тревожно.
    Трябва да се изясни по-добре и въпросът как ще взаимодействат различните частни фондове, които ще правят вложения в сферата на здравеопазването. Забележете, че част от тези идеи, разбира се, може би по-деликатно, по разбираеми причини, са отразени и в становището, с което разполагаме, проекта за преструктуриране на здравния сектор по препоръките на Световната банка. След като се споделя необходимостта от извършването на реформа в системата, казва се, че новото законодателство трябва да бъде въведено на базата на подробен анализ на изискванията за приложение на закона и създаването на самия фонд. По-реалистичен график би могъл да бъде в рамките на три години. Ето това ние главно предлагахме - да се извърши един преход, през който да започнат да се въвеждат някои от административните структури в здравно-осигурителната система, но да не се получи рязко преминаване от едната към другата система.
    Освен това банката изразява съмнение по отношение на независимия статут на Фонда за здравно осигуряване и конкретно от очевидната липса на нормативен надзор. И затова трябва да бъде създадена такава система, включително за да може и правителството да упражнява такъв контрол.
    Банката е изключително загрижена от използването на националното рамково споразумение като средство за определяне на пакета здравни услуги, покрити от здравното осигуряване, и други провизии, включващи цени, както това е посочено. Тази уредба подчинява основния пакет и финансовата жизнеспособност на фонда на преговорите с двата монополни медицински синдиката. Казвам тези неща, за да се види, че тук всеки критичен и непредубеден преглед на закона трябва да ни изправи пред реалните и трудноразрешими проблеми, с които днес се сблъскваме.
    В заключение, мисля, че днес очакванията, които има голяма част от медицинското съсловие, дори и да бъдат удовлетворени с приемането на закона, само след година-две ще бъдат в повечето случаи значително разочаровани. (Реплики на недоволство от мнозинството.) Още по-бързо това става с интуитивното съзнание и практиката, с която се сблъсква мнозинството от българските граждани - тази нарастваща тревога и несигурност, която е преди всичко в здравеопазването, но като цяло за социалната осигуреност.
    Освен това вие предлагате и някои постановки, които са противоконституционни в частта, че освен вноските за здравеопазване се предвиждат - ще кажете макар и неголеми и гарантиращи такси, но така или иначе такси, пряко заплащане за всяко посещение при лекар и за всеки ден престой в болница. При наличието на този конституционен текст, който има в Българската конституция, смятам, че с такова положение законът не може да продължи своето движение.
    Аз ви препоръчвам още веднъж да премислите не толкова текстовете на закона, а неговата цялостна философия. Защото технологията на законодателството трябва да бъде предшествана от решаване на други въпроси, които са проблем на здравната политика. Едно е да не се спекулира политически с въпросите, а друго е да се прави политика. И за съжаление голяма част от законите, които се приемат в България в годините на прехода, не са израз на една обоснована, аргументирана и достатъчно реалистична политика. И за съжаление тази тенденция не е пречупена. А обстоятелството, че се следва инерцията на този път, може да доведе до още по-тежки последици. Мисля, че примерът с българското селско стопанство е достатъчно показателен. Продължаваме да се занимаваме с него, а състоянието му не е по-задоволително, отколкото преди да бъдат извършени организационните действия, на които до голяма степен се дължат и днешните кризисни процеси.
    Ето поради тези причини, поради вашето нежелание наистина непредубедено да допуснете тук за разглеждане всички въпроси, които бяха предмет на наша собствена законодателна инициатива преди няколко седмици или месец, показва, че трудно ще се излезе от една рамка, която не дава необходимите гаранции, че ние правим промяна, която ни води към по-добро. И това е единствената причина, за да не подкрепим законопроекта. Защото нашето желание за здравето на нацията, мисля, че е общо, но нашите усилия в това отношение не показват, че са такива. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
    Думата за първа реплика има д-р Борислав Китов.
    БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Стоилов, много от нещата, които Вие говорихте, наистина са въпроси, над които човек трябва да се замисли и да даде отговор. Но аз бих искал да ви направя само няколко реплики, започвайки отзад напред.
    Самите вносители в лицето на господин Кънчо Марангозов настояваха в комисията, че Вашият законопроект не визира здравното осигуряване и държаха той да бъде гледан отделно. Така че именно технологично той сега не е тук. Но вината мисля, че не е наша.
    Второ, Вие обаче се въртите в един порочен кръг, защото и Вие ясно твърдите, че тези средства са недостатъчни. Безспорно е, че средства трябва да се набавят. И аз Ви питам: не е ли това един начин, не говорим за преходния период, а говорим за по-трайно бъдеще, не е ли този законопроект един начин тези средства да се набавят, за да се достигне що-годе до нужния оптимум за едно задоволително здравеопазване?

    Вие сте абсолютно прав, че в света има проблеми по отношение на здравеопазването. Основната цел на промяна в цял свят е с по-малко средства да се постигне по-високо качество, но ние сме изправени пред друг казус. Нашите средства са толкова малко, че с тях не може да става здравеопазване.
    Второ, в сегашната система, в бюджетната система, няма начин как да се повиши качеството. Просто няма, защото се заплаща на работно време, без да се отчита пряко самата дейност на отделния лекар. По този начин безспорно е, че трябва да бъде променена..., да стане една структурна реформа, която по чисто административен път не може да стане. И аз се чудя - ние сега говорим за бъдещето. Дори и да има известна нужда от преходния период да повишим тези неща, но ние не можем да не говорим за бъдещето, защото сегашните средства са абсолютно недостатъчни.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на д-р Китов.
    Д-р Димитър Игнатов има думата за втора реплика.
    ДИМИТЪР ИГНАТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Стоилов! Аз искам да Ви задам първия въпрос - учудва ме фактът, че Вие няма да гласувате за този законопроект, макар че дебатите в комисията бяха доста благосклонни като начало на преструктурирането. Съгласни ли сте, че ние трябва да сменим финансирането в здравеопазването или не? Нека на това да отговори вашата група или Вие конкретно. Ще сменяме ли или няма да сменяме...
    Второ, ако няма да сменяме финансирането на здравеопазването, съгласни ли сте болните да са изправени пред вратите на болниците и да се упражнява така наречения държавен рекет, който съществува в момента и беше въведен по времето, когато бяхте вие на власт? (Шумно неодобрение от опозицията.)
    Точно така беше! Точно така беше! И нямаше почтен човек, който да излезе и да каже, че това е държавен рекет, защото системата се е саморазпаднала.
    Искам да Ви каже нещо друго - Вие сте млад човек, но даже да нямаше 10 ноември, в даден момент системата на здравеопазването, създадена от Семашко, щеше да си отиде именно поради високите изисквания за качество и поради липсата на нови технологии в бившите социалистически страни.
    Що се касае до такава елитарна медицина, каквато се опита да направи Фидел Кастро, искам да Ви кажа, че и България не е далеч от този период. Тодор Живков също направи такава медицина, извиквайки Чирков и един екип тук, заради един член на Политбюро. Да, в тези страни така се прави: елитарна медицина за пред света, но фактически реалните неща в България и в Куба са на едно и също ниво.
    И третото, за което искам да Ви питам - в момента имаме 1800 свободни места. Селското население за Вас какво е - второ качество ли е, трето качество ли е, четвърто...? Тази система как може да работи и кой е този човек, който в момента ще накара някой лекар да отиде на село за 100 хил. лв. заплата? Имате ли някаква идея в това отношение по-различна от тази, която аз и която ние тук изобщо пропагандираме, че това е само икономически механизъм, т. е. друг начин на разплащане, който сега се предполага чрез този бюджет.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на д.р Игнатов.
    За трета реплика думата има господин Благой Димитров.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Стоилов! От Вашето изказване поне на мен ми направиха впечатление две основни неща. Аз разбирам, че Вие сте за бюджетно финансиране или поне за някакъв плавен модел и разбира се по един добър начин прозвуча Вашата загриженост за здравето на българската нация.
    Съществуват обаче проблеми, които Вие не засегнахте. Например, съгласен ли е всеки български гражданин чрез бюджета да плаща да бъдат лекувани, да кажем, алкохолици? Или друг проблем - тютюнопушенето. Или друг проблем - ето, отляво ми подсказват - наркоманията, която особено засяга младата част на българското население. Ерго, трябва да се търсят някакви механизми и то аз не виждам какви други освен пазарни механизми, за борба срещу тези пороци. А развръзката от бюджетното финансиране и здравно-осигурителните системи такива, каквито ги има в Европа и в другите развити страни, по пазарен начин дават възможност, да речем, алкохоликът или тютюнопушачът да си плащат по съответния ред за тези пороци. По пазарен начин се регулира една такава борба с тези, бих казал, остри социални проблеми, които даже ако искате можем да прибавим и СПИН-а, който е такъв проблем, които според мен - без да разбирам, аз съм лаик, нищо не разбирам от медицина, но те ще бъдат евентуално проблеми на ХХI век.
    И нещо друго, би било добре Вашата загриженост на вашата парламентарна група - аз си давам сметка, че Вие в миналото Народно събрание не бяхте в Парламентарната група на Демократичната левица, но тогава, по времето на госпожа Виткова, например, беше подписан един стоков кредит за 100 млн. марки абсолютно неизгоден - аз от тази трибуна тогава споменах за този стоков кредит, който в момента тежи на българския народ. "Бетатрон"-и, ГДР-ски, тепърва трябва да се внасят на базата на този неизгоден стоков кредит и може би левицата трябва в това отношение също да помисли на базата на загрижеността за българската нация.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Благой Димитров.
    За дуплика думата има господин Янаки Стоилов.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин Димитров, ако такъв проблем съществува, можете да го поставите в рамките на парламентарния контрол като въпрос към министър Бояджиев, за да не се отправят упреци, а това да бъде превърнато в предмет на специално разискване. Аз не мога да Ви отговоря на този въпрос така, както Вие имате отговора за тази техника, която смятате, че не е ефективна. Отправете един въпрос или питане. Разисквайте тази тема и тогава ще можем да приемем или да отхвърлим упреците.
    Що се отнася до законопроекта, който предлагахме, да, наистина, той не се покрива изцяло със здравно-осигурителните закони, но аз говорех, че бяха използвани процедурни средства тази тема да не бъде разисквана, защото тя стои пред скоби и предшества проблемите на здравното осигуряване.
    Що се отнася до средствата - именно този законопроект, финансовите разчети, които сме направили за неговото приложение, показват, че той е в състояние да осигури повече средства по пътя на смесено финансиране - бюджетно чрез вноски, чрез значителни постъпления от приватизацията и други източници, да не ги изброявам всички, така че - да, ние отговаряхме на този въпрос и затова мисля, че претенцията ни е основателна да искаме от вас толкова, колкото сме сметнали, че ние самите можем да осигурим. Говоря като идеи и като организация, а не като непосредствено участие. Добре разбирате, че това е нещо, което се плаща от цялото общество в една или друга степен.
    Но, забележете, вие запазвате ролята на парламента, когато се гласува бюджетът, ще трябва да бъдат определени вноските, така че Вие по необходимост пак се връщате към някои неща, от които си мислите, че бързо сте избягали.
    За качеството на услугите - при задължителното осигуряване така, както при бюджетното финансиране на здравеопазването няма автоматизъм между увеличаване на средствата и подобряване на услугата. Това, което Вие говорите, е абсолютно валидно при доброволното осигуряване. При другото - задължителното, ефектът ще настъпи доста по-бавно. И смятам, че не трябва да създавате прекомерни очаквания, че още на първата-втората година от действието на фонда ще се почувства и някакво осезаемо подобрение в качеството. Такъв потенциален ефект в средносрочна и дългосрочна перспектива трябва да се очаква, но смятам, че той няма да бъде почувстван при въвеждането на системата.
    Що се отнася до това, което каза д-р Игнатов - аз Ви отговорих чрез другия въпрос. Ние предлагаме смесено финансиране по описания модел.
    А що се отнася до така наречения държавен рекет, смятам, че ние самите трябва да се отнасяме с голямо уважение към медицинското съсловие и сигурно вие в своите среди знаете кои са безкористните и загрижени лекари и кои са тези, които искат преди всичко да спечелят от пациента. Вярно е, че самата среда и недостигът на средства създават условия, но кой въведе наредбите, за да се даде възможност на определени здравни заведения да искат в скоби дарения, т. е. да изнудват гражданите. По нормативен път кога беше направено това за първи път? Имаше ли такъв нормативен акт преди сегашното правителство? Не! (Шум и реплики в залата.) И накрая, господин Благой Димитров, в моето изказване имаше такъв фрагмент. Тук няма различие, че самият човек трябва да полага грижи за своето здраве и когато...
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Не грижи! Плаща! Плаща!
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не, казвам грижи, затова го и споменах горе.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не влизайте в спор помежду си!
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: Когато той уврежда своето здраве, тогава вече трябва да заплаща допълнително.
    И ще ви кажа едно финално изречение: пазарът е наистина някакъв критерий, на много хора не само от левицата в света днес вече казват - нека да ограничим империализма на пазара. Това е представата за социална Европа и нека България бъде социална, а не само грубо пазарна страна, която не държи сметка за здравето на хората! Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
    Следващото изказване е на народния представител господин Венко Вълчев.

    ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Уважаеми колеги, днес ние имахме един много добър пример за това, как един добронамерен подход, как едно вслушване в аргументите и изказванията на народни представители от различни парламентарни групи, в крайна сметка водят до приемането на едни добри текстове, на едни добри закони. Имам предвид начина, по който протече решаването на текстовете по Закона за приватизация на държавните предприятия. След едни бурни дебати, след едно много сериозно критикуване и отрицание, в крайна сметка ние постигнахме един консенсус.
    Аз мисля, че ние имаме всички основания този добронамерен и конструктивен маниер на дискутиране да продължи и сега, разглеждайки двата законопроекта по здравното осигуряване. Още в началото ще се опитам да ви кажа и да ви убедя в крайна сметка да приемем едно решение, с което да пуснем на първо четене и двата законопроекта.
    Аз разбирам, че с това ние може би ще отидем към един прецедент, една ситуация, при която да изпаднем в противоречие със становищата, които изложиха пред нас комисиите - и основната, и спомагателната комисия. Но ми се струва, че темата здравеопазване е една тема, за която си заслужава да направим този прецедент. Още повече, имам чувството, че начинът, по който бяха изработени становищата в комисиите, това решение в крайна сметка да не се подкрепи проектозаконът на Евролевицата, голяма роля е изиграла една изключително досадна грешка или подробност, не знам как да я нарека. Тя се спомена един-два пъти. Отдаването на това съществено значение е, че на второто заседание на комисията е станало така, че е нямало представител на Евролевицата при разглеждането на законопроекта, в резултат на което водещата комисия взема негативно решение. Оттам нататък това негативно решение, така или иначе, повлия и на становището на Социалната комисия. Въпреки че там, където стана една много сериозна дискусия, искам да ви обърна внимание на това, в крайна сметка този законопроект получи 4 гласа "за". А вие знаете, че там е само един представителят от Евролевицата. Практически законопроектът беше подкрепен и от представителите на Парламентарната група на Демократичната левица, и от представителите на мнозинството.
    В самите изказвания на председателите на комисиите вие бяхте свидетели, че те категорично подчертаха, че двата законопроекта са с много близка философия като подход, като философия, като решения, които се предлагат за решаване на този проблем. Разбира се, показаха се и различията.
    Но мисля, че на първото четене, когато ние разглеждаме именно общите въпроси, философията, нашите решения трябва да се базират именно на това, доколко философията, целостността имат значение.
    Получава се една такава ситуация - по един въпрос, който никой не оспорва, че е от изключително значение, въпросът със здравното осигуряване, което по същество означава законовата основа за изграждането на реформата на здравното осигуряване. По този въпрос бяха предложени пет законопроекта. От тях в крайна сметка, по един или друг начин, на едно или друго ниво, стана така, че отпадат един по един различните законопроекти и в крайна сметка се лансира да се отиде само към един законопроект и тоя законопроект е на правителството, на мнозинството. Аз ви призовавам да погледнете от тази страна на нещата.
    Не стои добре. Нито мнозинството, нито правителството ще спечелят авторитет с един такъв маниер и подход. Струва ми се, че много повече авторитет ще спечели, ако се лансират поне тези два законопроекта, за които се приема, че като философия са на една основа и вече на второто четене да се защитят с аргументи, с цифри, ако трябва разчети, всички тези експертни позиции и технически разлики, които безспорно ще трябва да се отстояват.
    Няма да се впускам в подробности, да критикувам или да говоря в положителен план за единия или другия законопроект. Добър е законопроектът на правителството. Аз с чиста съвест ще го подкрепя. Подкрепих го и в комисията. Може би е по-добър и от проекта на Евролевицата. Но този добър законопроект в никакъв случай не е основание да се гласува само той и да се спре един съвсем близък до него по дух законопроект, който е предложен в същото време.
    Аз много внимателно слушах. Две неща се изтъкват като различия с претенцията, че те са принципни различия, като различия във философията. За мен в никакъв случай те не са принципиални и философски различия. Ставаше въпрос най-напред за тези осигурителни вноски - кой да поеме тежестта върху тях - дали работодателят или този, който е осигурен. В нашия законопроект тежестта се прехвърля върху работодателя. Той поема основната тежест.
    Струва ми се, че във всички мои изказвания досега, независимо когато е ставало въпрос, аз винаги съм защитавал позицията да се облекчава работодателят. В този случай обаче ми се струва, че нещата са малко по-различни. Няма да се хвана сега пред вас да аргументирам, че точно ние сме правите, но мисля, че това в никакъв случай не е основен проблем. Това е нещо, което с аргументи може да се защити и да се отстои на второто четене.
    Същото е според мен и по въпроса за това - дали да бъде един фондът или да бъдат няколко фондовете? Безспорно е много важен този въпрос. Но по-важното е другото, че ние отиваме точно към фондовете. Аз слушах много внимателно аргументите каква е голяма разликата между единия и другия, дали да бъдат частни или не. Знам, тези аргументи се казаха оттук, но въпреки това пак смея да потвърдя, че това не е причина, поради която двата законопроекта да се разглеждат като взаимнопротиворечиви.
    В заключение още веднъж ще ви предложа да подкрепим и двата законопроекта на първо четене.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълчев.
    Има думата за реплика господин Китов.
    БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Вълчев! Аз винаги съм считал, че наистина законопроектът на Евролевицата има много ценни неща. Това беше обсъждано и предварително, и при самото започване на дебатите.
    Аз пак ви повтарям. Вие сам твърдите, че това е един много важен закон. Така беше и договорено. Бяха поставени и някои неща, за да може да бъдат изяснени в комисията. Може би и това изигра не така за отрицателното да се въздържат, но не може по един важен закон да има недоразумения, когато всички знаят кога ще е заседанието на комисията и какво ще се гледа, и са поели ангажименти да представят и финансови разчети, и някои обосновки на своите твърдения.
    Аз не бих искал да прозвучи като оправдание, но при всички положения това беше разтълкувано от колегите в комисията като отказ от някои свои твърдения.
    Второ, аз мисля, че именно ние тук ще покажем че наистина искаме да се обсъди този въпрос. Аз лично ще настоявам да бъде удължен поне две седмици срокът от започване на новата сесия за предложения за обсъждане на второ четене. Така че всяко едно добро предложение ще има възможност да се дискутира и всички неща, и наистина да стане един нов закон. Какъв е проблемът? Тук няма проблем.
    Ставаше въпрос за другите два законопроекта. Те са четири, а не пет. Поначало аз казах на вносителите на единия, че това не е за данъчно осигуряване и той не можеше да бъде гледан заедно. А вторият закон беше постъпил девет дни, след като комисията започна да гледа този въпрос и правилникът вече не разрешаваше. Тук просто има известни процедурни нарушения, които не са от страна нито на комисията, нито на мнозинството.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на доктор Китов.
    Има думата за дуплика господин Вълчев.
    ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Аз приемам всички тези упреци.
    БОРИСЛАВ КИТОВ (НС, от място): Това не са упреци, а факти.
    ВЕНКО ВЪЛЧЕВ: Аз ги приемам като упреци и ги разбирам като позиция. Но хайде да разгледаме така: кое е по-доброто - заради един формален пропуск, ние да отидем към едно решение по същество. Аз в комисията го казах: един в древния мир казал: "Една грешка не се поправя с друга грешка". Станала е една грешка, но сега да направим още една грешка, че сме се обидили и така.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Ще я оправите на второ четене.
    ВЕНКО ВЪЛЧЕВ: Аз разбирам, господин Димитров, но съвсем друго са нещата на второ четене, съвсем друго е приемането по принцип на един законопроект, внесен от една парламентарна група, това бие и по авторитета, и по престижа на тази група. Мисля, че са ясни нещата.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря.
    За процедура думата има господин Благой Димитров.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю!
    Госпожи и господа народни представители, днес е извънредно заседание и няма комисии следобед, и в тази връзка това ми дава основание да направя процедурно предложение за удължаване на работното време, господин председателю, с два часа, с оглед на това да можем да привършим приетия дневен ред. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
    Противно становище има ли? Няма.
    Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Благой Димитров за удължаване на заседанието с два часа.
    Гласували 149 народни представители: за 120, против 24, въздържали се 5.
    Предложението е прието и заседанието на парламента ще бъде удължено с два часа.
    Думата има д-р Михаил Михайлов.
    МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми колеги! Първо, искам да се спра на законопроекта, който е внесен от Евролевицата, защото по законопроекта, който е внесен от Министерския съвет, основните неща в неговата позитивна част бяха защитени от доц. Китов и смятам, че това е законопроектът, който трябва наистина да бъде подкрепен от цялата зала.
    Лично аз ще гласувам против законопроекта, който се внася от господин Томов и от Евролевицата. Това е, защото тук вече се дискутира второто четене на закона в комисията, където нямаше нито един от представителите с икономически разчети за какво точно и по какъв начин ще функционира самото здравно осигуряване, времето, сроковете, в които трябва да бъде въведено. Самият закон сам по себе си дори е малко по-либерален от закона, който се предлага от Министерския съвет, защото той разглежда по-свободен пазар на фондовете, разрешава се доброволните фондове да излязат на пазара заедно с Националния здравно-осигурителен фонд. Но освен неговият либерализъм, има и много слаби страни, някои от които се споменаха: това е съотношението 8:2, защото в една държава, в която от 7 - 8 години държавните предприятия са доведени в 70 - 80 на сто в икономически крах, и в момента, като 1998 г. дай Боже да има някакъв икономически прираст, ако работодателите трябва да отделят по 8 на сто, аз не знам наистина тогава как ще бъде реализиран този икономически прираст.
    От друга страна, това, което госпожа Шопова каза във връзка с временната нетрудоспособност, прехвърлянето й към фонда, според мен е също много голяма слабост, защото в момента функционира чрез Националния осигурителен институт и според мен наистина добре функционира. В следващата година, година и половина до стартирането на здравното осигуряване аз виждам мястото на временната нетрудоспособност именно там, а не както е посочено в Националната здравно-осигурителна каса.
    Това, което каза господин Китов преди малко, е предложение на Съюза на демократичните сили, а именно, във връзка с голямата обществена значимост на този закон и че неговото разглеждане съвпада с ваканцията на Народното събрание, а вие знаете, че по правилник се брои 7-дневен срок във връзка с чл. 67, ние ще предложим, съгласно чл. 68 удължаване на срока и първият ден да се смята фактически първият работен ден на Народното събрание, след ваканцията, а именно 14 януари. И ще предложим минимален 20-дневен срок, в който наистина да бъде разгледан въпросът и дотогава да бъдат внесени всички забележки. Защото аз дори самият съм си записал, че тука има ред неща, които могат наистина да се поправят между първо и второ четене, но те са в детайлите.
    Сам по себе си, законът, който предлага Министерският съвет, отразява именно социалната значимост на задължителното здравно осигуряване и фактически на останалата част, която ще се поема от доброволните фондове, защото в момента това, което е - бюджетът да поема здравето на българската нация, всички видяхме докъде е, независимо от тези 680 млрд., които са гласувани за 1998 г.
    Аз смятам, че те са крайно малко средства.
    И това, което господин Янаки Стоилов каза, аз не го виждам, но той си противоречи в две неща, защото проектът, който предлага Министерския съвет, е именно съчетан.
    От една страна, ще има финансиране на бюджета, посочени са около 14 здрави дейности и те се поемат изцяло от бюджета, а отделно по груби изчисления те са около 500 - 530 млрд., а останалите при въвеждане, евентуално при гласуване на Народното събрание, на 12-процентна вноска и ще са около 560 млрд.
    Или общо това, което господин Стоилов каза, че 1 трилион, точно толкова при съвместното от бюджета и от Националната здравно-осигурителна каса през 1999 г., точно толкова се очертават като постъпления поне на този етап при първоначалните изчисления.
    Наистина има много въпроси, които са свързани с основния медицински пакет - как ще става заплащането на лекарствените средства, изготвяне на есенциалните листи, въобще ще има ли няколко вида заплащане на рецепти - това са неща, които наистина може законът от една страна да ги реши чрез въвеждане на основния пакет медицински дейности, а от друга страна, вече с поднормативни актове да бъде решено, както е в почти всички бивши източни държави, където от 1992 до 1995 г. във всички, без изключение, беше въведено здравно осигуряване. Ние сме последните, които този значим обществен проблем разглеждаме.
    Ето защо аз ви приканвам, наистина цялата зала, като имам предвид, че тук не трябва да има политически пристрастия, госпожа Шопова, която първа започна и каза да не плащаме дан за тези политически пристрастия, аз именно казвам, че всеки един от нас трябва да гласува не само като гледа каква е значимостта на проблема, а защото всеки един от нас е потенциален пациент, всеки със своето семейство. И наистина решаването на този проблем е проблем на 8 милиона. Това не са закони, които са по-специализирани и затова трябва между първо и второ четене да бъде удължен срокът, да има и сред лекарите, и сред нонпрофите организации, въобще значителен обществен резонанс, за да се видят детайлите и да бъде прието най-оптималното решение за функциониране на Националната здравна осигурителна каса, на доброволното осигуряване и всичките проблеми, които са третирани в предложения законопроект.
    Ето защо още веднъж ви призовавам да подкрепите законопроекта, който е внесен от Министерския съвет.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на доктор Михайлов.
    За реплика думата има господин Нешев.

    СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Д-р Михайлов! Лично д-р Китов е заявявал пред мен, че нашият закон - казвам така и се гордея с това, че е внесен от нашата парламентарна група, има редица достойнства дори и пред този на Министерския съвет.
    Искам да ви кажа, че когато четете една хубава книга, не викате автора да я защити пред вас, а сам я оценявате хубава ли е или не е хубава. И още нещо искам да ви кажа. Един от големите авторитарни ръководители - Червенков, се посвени и не посмя да отрече "Тютюн" и каза на Зарев: "Хайде, заради бълхата да не горим юргана".
    Не ставайте и вие авторитарни, защото това няма да ви изведе на добър край.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев. Искате ли думата за дуплика?
    Има думата госпожа Петя Шопова.
    ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Преди всичко искам да поздравя доц. Петър Бояджиев, министъра на здравеопазването, за това, че той е първият министър, който от самото начало на своя мандат внушаваше и на правителството, и на парламента идеята за приемането на Закона за здравното осигуряване. Смятам, че досегашните народни събрания и правителства са в дълг на българското общество.
    Още през 1993 г. започна голяма обществена дискусия, на която се обсъждаха първите проекти за здравното осигуряване. Господин Семерджиев беше свързан с единия от проектите, ние с д-р Колчаков бяхме свързани с други варианти на проектите, но обществото чакаше от парламента решение през 1993 г. Тогава икономистите, които изчислиха, че във фонда освен това, което плащат работниците и работодателите, трябва да има финансиране от държавата, бяха изчислили, че към 1993 г., което важеше и за 1994 г., за да се "напълни" фондът, са достатъчни 5 млрд. лева, които тогава бяха по силите на българската държава да ги отдели. И само липсата на възглед сред мнозинствата, които тогава съществуваха в Народното събрание и сред правителствата, които уж искаха, а всъщност не можеха да направят нищо, попречиха да се приеме законът през 1993 или 1994 г. Ако тогава го бяхме приели и фондът беше започнал да функционира, днес всеки български гражданин, включително и ние с вас, щяхме да имаме здравноосигурителни книжки. Националният здравноосигурителен фонд щеше да функционира, щяха да функционират и фондовете за доброволно здравно осигуряване. Защото и обществото, и лекарите, и обществените организации, и синдикалните организации, и съсловните организации отдавна са готови за това.
    Така че този закъснял разговор в Народното събрание само показва, че едва в Тридесет и осмото Народно събрание се оформя един сравнително общ възглед за това как трябва да изглежда здравното осигуряване.
    Може би в началото като вносител на законопроекта аз бях малко остра, но това е, защото от 1993 г. повтаряме едно и също: че здравното осигуряване е жизнено необходимо за България. И второ, че то трябва да бъде свързано с нова философия, философия за това, че здравноосигурителният фонд трябва да съществува отделно от бюджета и същевременно, че трябва да бъде свързан и с Народното събрание, и с действащите правителства, и с това, че държавата не може напълно да се откъсне от проблемите на здравното осигуряване.
    Така че първото, към което искам да призова моите колеги, народните представители, е да приемем, разбира се, след второто четене един закон, който да изразява не само политическия консенсус в залата, но и един пълен обществен консенсус. Смятам, че има условия за това и разговорът с обществото тепърва предстои.
    Второто, към което искам да призова, когато обсъждаме - и особено на второ четене, когато готвим отделните текстове, това е да се съобразим с факта, че в момента в България гражданите имат ниски реални доходи. Това, че данъчните закони са такива, че в края на краищата работната заплата понася данъчното облагане. И затова да не бъдем утописти и да не разчитаме само на осигурителните вноски.
    Затова много сериозно трябва да помислим какъв е делът на държавата в здравноосигурителния пакет.
    Ние смятаме, че държавата трябва да финансира дейностите с неделим ефект, така, както е и в двата проекта - спешната помощ, хемодиализата и т.н., но освен това, забележете, ние смятаме, че изобщо държавата не може да се неглижира, а трябва да се ангажира с финансирането на стопанската издръжка на здравните заведения. Това е един въпрос, който като че ли е вън от обсега на този закон, но трябва непременно да бъде третиран във връзка с него.
    Освен това ние смятаме, че допълнителните осигурителни фондове трябва да бъдат много добре уредени, за да се даде една възможност за конкуренция, която, естествено, ще бъде контролирана и да се даде възможност на избор на тези, които, от една страна, желаят да направят фонда, второ - на лекарите, които биха искали да работят за това, и трето, на пациентите, които биха искали да се осигурят по този начин.
    На следващо място, ние смятаме, че тъй като в България имаме изключително добри медицински специалисти - и никой не спори за това - трябва да им дадем свобода да реализират дейността си при свободни и демократични условия в обществото, т.е. техните съсловни организации да изразяват техния интерес и да имат думата тогава, когато се сключва националното споразумение.
    На следващо място, смятам, че има един въпрос, който е деликатен, но трябва да решим непременно - кой ще гарантира пакета на здравното осигуряване? По проекта на Министерския съвет това става в рамките на самия фонд. На нас ни се струва, че това е доста рисковано и затова смятаме, че трябва да има гаранция - може би парламентарна, както се предлага в някои обществени и професионални дискусии.
    Ние смятаме, че когато става дума за фонда, има три контрагента: държавата, работодателя и работника. Освен това, когато става дума за управление на фонда, трябва да има възможност тези, които дават средствата, а именно държавата, работодателят и работниците, да бъдат представени пропорционално. Държавата - чрез изпълнителната власт, работодателите - чрез своите специални организации на работодателите, и за работниците ние предлагаме чрез синдикатите. Аз с интерес изслушах мнението на д-р Китов, но засега по Кодекса на труда няма измислен по-добър начин за изразяване на интересите на работниците. Ако чрез този специален закон измислим по-добър начин, можем да го приложим. Но ако не измислим, това означава да се съобразяваме с другото законодателство.
    И на последно място, което всъщност е първото място, сключването на договора между фонда и изпълнителите трябва много добре да бъде уредено, за да могат и самите здравни заведения, и съсловните организации, когато изразяват интересите на лекарите, които работят, да договорят най-добрите условия.
    Всички тези въпроси са много сериозни. Засягат както всички български граждани като пациенти, така и лекарите, които са едно от най-сериозните съсловия в нашата страна. Аз като юрист искам да кажа - и недостатъчно оценените. Защото ако за юристите досега - и като че ли винаги - е имало свободен пазар, за лекарите тази възможност беше отнета. Със закриването на частната лекарска практика всъщност нещата в България се дебалансираха и затова сега трябва да бъдем много, много внимателни.
    Затова от името на нашата парламентарна група и на всички експерти, които са работили с нас, аз ви каня на публична обществена дискусия по законопроекта на Евролевицата, която ще се състои вероятно на 16 януари и за която ще получите допълнителни покани.
    Надявам се, че разумът ще вземе връх.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Шопова.
    Давам думата за реплика на господин Китов.

    БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаема госпожа Шопова, аз не съм юрист, но много добре зная, че по света за лекари работно време няма. При тях Кодекс на труда, който да фиксира работното им време няма. По света нещата са решени и мисля, че ние също ще намерим начин как да бъдат решени.
    Разбира се, има лекари на постоянни трудови договори, има лекар, които са асоциирани. Въпросът е, че трябва ясно да се разбере, че по отношение на ефективност на дейност не може да има работно време от 8 до 13 часа, а всички лекари по света работят горе-долу в рамките от 8 до 18 часа, та дори и повече.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Китов.
    Искате ли дуплика? Имате думата, госпожо Шопова.
    ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Аз изобщо не възразявам, д-р Китов. Само исках да аргументирам чл. 35, т. 2 от нашия проект, в който се казва, че в Националния здравноосигурителен фонд има управителен съвет, който е от представители на държавата. Второ, от представители на синдикални организации на работниците и служителите, признати на национално ниво, съгласно Кодекса на труда, т.е. използването на този критерий. И на трето място, работодателите.
    Аз казах и съм съгласна с Вас: ако намерим други критерии, аз ще бъда първата, която ще ги подкрепи.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Шопова.
    Има думата д-р Григор Шишков.
    ГРИГОР ШИШКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз съм много огорчен, защото при един такъв социален и важен закон би трябвало залата да бъде препълнена, включително и трибуните, защото той засяга дълготрайни интереси на българския народ. Също така съм много огорчен, че един български лекар в своето изказване се опита да върне времето на Гочоолу, Дочоолу и Данко Хаирсъзина в края ХХ век тук, в българския парламент.
    Аз съм също така много огорчен, че националното съгласие, което днес трябва да бъде в българския парламент... Става нещо, което не е хубаво. Но аз имам обяснение. Национално съгласие се прави с трапери, т.е. с мъжаги. С шмекери национално съгласие не може да се направи. (Единични ръкопляскания от СДС.)
    Искам да се обърна към колегите от ляво. Ние днес гласуваме един социалдемократически закон. Ние днес гласуваме един закон, който решава съдбата на българския народ в един особено важен отрасъл. Вие, които непрекъснато твърдите, че ставате социалдемократи, го оспорвате и дори искате да гласувате против него. Миналата година в Тридесет и седмото Народно събрание вие наистина гласувахте един закон - хубав или лош, все пак беше закон. Но вие нямахте волята да довършите този закон, въпреки че имахте тази власт. А защо не го довършихте? На този въпрос ще си отговорите сами.
    Колкото и да реагирате, каквото и да правите, аз ще ви кажа едно - с популизъм и с шмекерия политическата сила не може да има напредък. Това ще разберете в следващите няколко години. Жалко, че това, което съм слушал 1990-1991 г. продължавам да го слушам и сега в един и същи тон и в един и същи смисъл. Но човек си прави едни прости изводи. Нали разбирате - ефектът не е от това, какво ще кажеш, ефектът е от това, какво ще направиш. И аз ще кажа най-отговорно: ние, които сега носим отговорност за управлението на страната, твърдо обещаваме, че ще въведем здравното осигуряване и здравната реформа в тази страна за интересите на българския народ.
    Какво цели този закон? Искам да припомня на колегите от ляво: помнят ли 1991 г., когато стана невероятен шум и кавга за ал. 2 на чл. 52 тук, в тази зала? Ние днес с този закон изпълняваме едно конституционно положение. Този закон напълно покрива ал. 2 на чл. 52. Жалко, че го няма господин Гиньо Ганев да припомни историята от онези времена.
    И какво не ви харесва в този закон? Първо, че има едно национално здравно осигуряване? Второ, че има и едно частно здравно осигуряване, което обаче е гарантирано, ако правилно четете този закон, с минимум 2 млрд. гаранция, за да не се получат пирамиди? Ако правилно четете, ще видите, че най-важните нозологични единици, тези, които са от жизнено значение за нашия народ, са задължителни в кошницата, която е написана в този закон. Ако го прочетете правилно, ще видите, че в него е написана и кошницата с онези лекарства, които са най-необходими за здравеопазването и които са гарантирани от здравното осигуряване, а досега бяха купувани от българските граждани от аптеките вие знаете на какви цени.
    И най-накрая този закон слага край на разпределителния принцип, който беше Ахилесовата пета на ортодоксалния социализъм. Разпределителния принцип, който унищожи ортодоксалния социализъм. С този закон и с останалите три, които има да гласуваме за здравната реформа, се въвежда възпроизводственият принцип. Онзи възпроизводствен принцип, който прави средствата ефективни.
    Има ли някой български лекар, който да стане и да каже, че в досегашното социалистическо здравеопазване 30 до 40 на сто от средствата не се изхвърляха през прозореца или се използваха за Бог знае колко щуротии и глупости, но не в полза на народа и на неговото здраве? Това е разпределителният принцип. И вие, философите и икономистите на социалистическата партия, много добре знаете, че той унищожи тази система - системата на разпределянето.
    Този закон създава и друго важно нещо - мотивация между българския лекар и пациента или българския гражданин. Мотивация! Всеки един знае, че тук, на базата на този закон, той ще работи достойно. А защо говорите за сроковете? Ние толкова много години загубихме благодарение и единствено на вашето възпротивяване, че не ни остана никакво време. Ние трябва максимално бързо да сменим здравеопазването в България, защото то иначе умира.
    И аз от тази трибуна ще се обърна към народа. И днес вие, българи, се лекувате по старото социалистическо здравеопазване и за това си плащате. Защото бюджетът, който държавата отпуска, пак потъва някъде си без да бъде използван рационално. И догодина вие пак ще бъдете лекувани по старото социалистическо здравеопазване. Ако има някой да стане и да каже, че това не е така, да дойде на трибуната и да го потвърди.
    Ние обаче от 1999 г. ще сложим точка веднъж и завинаги на тази система. И защо ще сложим точка? (Реплики от ДЛ.) Вижте, това ми е до болка познато. Зная, че вие по някакъв начин ще реагирате, но аз искам другарски, приятелски, колегиално да ви помогна. Аз искам да ви помогна със следното нещо - дали вие искате или не искате, нова България ще стане. Тя просто ще стане, защото времето, историческото време е на демокрацията, историческото време е на пазарната икономика, историческото време е на социалната пазарна икономика. Историческото време обаче не е на БСП или по-точно на БКП. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на д-р Шишков.
    Има думата д-р Иван Колчаков.

    ИВАН КОЛЧАКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Доста принципни неща бяха казани по отношение на системата на здравеопазване и Закона за здравно осигуряване. Затова аз ще се огранича само в някои важни според мен общи принципи и няма да разглеждам в детайли законопроекта, тъй като сме на първо четене.
    Бих искал да започна с това, че на всички е ясно, че човешкият живот и здраве са основна ценност в цивилизованото общество. Това се потвърждава от показателите в развитите страни, където продължителността на живота, детската смъртност и редица други важни показатели са коренно свързани със степента на икономическо развитие.
    Системата на здравеопазването осигурява на първо място опазване, възстановяване и подобряване на здравето на хората. Системата на здравеопазване не може да функционира нормално, ако цялото общество, икономиката не функционират нормално.
    Системата на здравеопазването се състои от две основни части. Едната е строго профилираната медицинска част, с която ние няма да се занимаваме и която не е предмет на този закон в основните си принципи. Втората част на системата на здравеопазване е социално-икономическа. Това е предметът на този законопроект и тук са основните проблеми, които се решават чрез него.
    Според мен условията, които създава едно добро общество, дават възможност за създаване на колкото се може повече материални и духовни стойности и свободната им размяна между неговите граждани. Законът за здравно осигуряване регламентира основно социално-икономическата част на системата на здравеопазването, тоест Законът за здравното осигуряване е повече икономически закон, отколкото строго профилиран медицински закон.
    Основният въпрос в този аспект е какво количество и качество продукт на системата на здравеопазване се получава при ангажиране на определени обществени ресурси и това е възлов проблем на всяка здравна система, тоест каква е ефективността на системата. Днес ние можем да кажем, че имаме една неефективно работеща система на здравеопазване. Държавата и българските политици според всички нас са длъжници на хората по отношение на здравето. Аз не бих искал да коментирам здравеопазването до 1989 г., но така нареченото безплатно здравеопазване става все по-неадекватно на пазарните реалности.
    В последните седем - осем години наблюдаваме две тенденции, които са изключително сериозни и показателни. Едната е намаляване на брутния вътрешен продукт на страната, а втората е намаляване на процента за здравеопазване от брутния вътрешен продукт. Съчетаването на тези две тенденции води до катастрофални резултати. Бих искал да посоча само едно изключение, за което научих, когато поисках информация от финансиста на Министерството на здравеопазването, за когото разбрах, че работи там от двадесет години: най-високият процент от брутния вътрешен продукт за здравеопазване в последните седем години е заделен през 1992 г. и той е бил около 6 на сто.
    В резултат на недостатъчните ресурси, плюс неефективната система на здравеопазване днес ние можем да отчетем, че имаме трагични резултати при действието на системата за здравеопазване. Но можем да кажем, че в настоящата политическа ситуация ние сме в една благоприятна позиция, тъй като в развитите демократични страни има добре функциониращи системи на здравеопазване и аз тук искам да опонирам на господин Янаки Стоилов, който каза, че те не били съвършени. Разбира се, и последният модел на "Мерцедес" не е съвършен, но бихме искали да го притежаваме... (Единични ръкопляскания от СДС.) Така е и в системите на здравеопазване. Затова нещото, което ние вече знаем абсолютно категорично като политици и като лекари и това, което ни препоръчват всички международни експерти, с които сме провели стотици международни срещи е, че ние трябва да стартираме в България системата на здравно осигуряване и в движение да я усъвършенстваме.
    Ние имахме удоволствието в комисията достатъчно детайлно да дебатираме върху проблемите и мисля, че стигнахме до общи кардинални изводи. В края на моето изказване бих искал да кажа какво ни дава Законът за здравното осигуряване в този си вид - имам предвид предложения от Министерския съвет. На първо място, той дава свобода за производителите на здраве и за потребителите - една достатъчност на етапа на възможностите на държавата и икономиката ни. Той дава и една достъпност. Дава възможност за справедливо разпределение на тежестите в тези действително тежки икономически условия. Дава възможност за солидарност със социално слабите и болните. И едно много важно нещо според мен, което дава хармония на системата и нейната балансираност: дава възможност да имаме еднопосочност на интересите на пациента, на лекаря и на обществото. Такава еднопосочност, каквато в момента нямаме. Ние в момента наблюдаваме една реалност, при която пациентите, лекарите и обществото имат антагонистични интереси при функционирането на тази система.
    Завършвайки, още един път бих искал да опонирам на господин Стоилов за твърдението му, че българските лекари след приемането на Закона за здравното осигуряване в по-голямата си част щели да бъдат недоволни от функциониращата система. Бих искал да го уверя като лекар, че една от мечтите на българския лекар беше да отиде да поработи в пясъците на Либия. От 80 и няколко държави, които членуват в Организацията на обединените нации, не съм видял лекарите на нито една да изявят желание да дойдат да работят в България в днешните условия. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на доктор Колчаков.
    Последният записан за изказване е доктор Димитър Игнатов и разполага само с три минути.
    ДИМИТЪР ИГНАТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колежки и колеги! Три минути за мен са предостатъчно време, защото аз седем години говоря по този законопроект. Но аз искам да кажа нещо друго:
    Този законопроект не е самоцелен. Той е начало на реформата в здравеопазването в България. Защото, ако този законопроект бъде гледан самоцелно, дали ще го управляват част от синдикатите, дали съсловните организации са монополни или не са монополни, това са въпроси, които така или иначе ще бъдат разрешени и в пленарната зала, а ще бъдат решени и в обществен дебат. По-важното е да се приеме, че този законопроект е началото на цялата структурна реформа, която трябва да настъпи в българското здравеопазване. Защото, ако предположим, че не започне структурната реформа в здравеопазването, тези събрани пари - не един трилион, а четири трилиона лева да бъдат, пуснати в тази система, пак ще бъдат изхабени и пак няма да се получи желаният и социален, и медицински ефект. И това се доказва само от последните шест месеца, в които тази система, за която ние гласувахме 42 млн. долара заем, за да платим дълговете й за предишната година, сега отново за шест месеца има дългове, изчислени в милиарди. И то най-работещите, най-качествените български заведения, каквито са българските университетски болници.
    Какво показва това? Това показва грешка в системата. Затова аз казвах още по времето, когато направих реплика на изказването на господин Стоилов. Тази система е обречена на провал. Както целият социализъм и комунизъм са обречени на провал - това го разбраха някъде от 1985-1986 г. (ръкопляскания), разбраха го навсякъде, така и здравеопазването като тип Семашко, което е част от комунистическата система, просто е обречено на провал. И то по две причини. Едната е чисто политическа в световен аспект - поради неприемането на принципите на комунизма и особено на тяхното реализиране; а втората - поради чисто икономически причини, защото в система, в която няма доволни, няма отговорни, каквато е системата Семашко, а има лекари потиснати, има лекари, които работят, само защото ги е страх да правят нещо друго и не да творят, има и пациенти, които мълчат и приемат да бъдат лекувани както и да е, само защото ги е страх - такава система е обречена и се доказа, че тя се разпада.
    От друга страна, една бедна икономика - такава икономика, каквато е социалистическата, която затъна в последните години, не може да осигури тези 6-8 на сто от брутния вътрешен продукт. Как да ги осигури, като не може? Системата е слаба, щом като ще отиваме на бюджет. Започна всичко това да пада надолу и когато падне под 6 на сто, каквато и да е системата, тя се саморазпада.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Сега колко процента е?
    ДИМИТЪР ИГНАТОВ: Да, и сега по този бюджет тя е 3,2. Но с този закон ние правим стъпка напред, а не правим стъпка назад, както направихме през последните седем години.
    Що се отнася до въпроса за смесеното финансиране, убеден съм, че това е пътят. Фондът няма да може да плати всички услуги. Затова е допуснато и доброволното осигуряване. Затова има и други начини, за които също ще дебатираме и ще спорим.
    И завършвам със следното. Винаги съм казвал, че този закон не бива да се политизира. Този закон трябва да бъде една ярка проява на това национално съгласие, за което се плаче тук от седем години. Затова мисля, че в хубавите коледни празници моите колеги и приятели от ляво ще си помислят много добре, ще се настроят на друга вълна и в дългото време, което ни остава през месец януари за съвместна работа, в тази зала ще бъде гласуван този закон с едно подобаващо добро мнозинство. Това е законът, който е необходим в момента на България, за да тръгне реформата. Благодаря. (Ръкопляскания от СДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на доктор Игнатов.
    Последен е господин Никола Койчев, който разполага с две минути.
    НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Няма да се обръщам за икономия на време.
    Няма да гласум за този закон по финансово-икономически и социално-демографски причини, тъй като е скок в неизвестното. Господин Игнатов, има държави, които никога не са управлявани от комунисти, дори и от социалисти, и са на бюджетно финансиране - Дания, Испания, английската система ви е известна, и отделят от 8 до 14 на сто от брутния си вътрешен продукт. С тази система, с мизерните си заплати българинът никога няма да превиши 6 на сто от брутния вътрешен продукт.
    ПАНЧО ПАНАЙОТОВ (СДС, от място): Много важно!
    НИКОЛА КОЙЧЕВ: Прави се реформата откъснато, фрагментарно, откъснато от финансово-икономическите действителности, тенденции в страната. Откъсва се. Приема се най-жестоката схема - фифти-фифти, осигурител-работник. Само в Германия и Австрия, където получават 45 пъти повече от българите! Една Естония, на която завиждаме, че е поканена, изцяло оставя на работодателя.
    И трета грешка, господа, - автономията на фонда. Отиваме на една деградирала, бюрократизирана система. Можеше, след като е създаден Национален осигурителен институт, с оглед дори намаляване на административните разходи, които обикновено са от порядъка на 3 на сто, когато всичко е изградено, а тук трябва да се инвестира... Само компютрите вероятно ще ни дадат някакъв заем от 65 млн.лв. Мисля, че това е договорено. За старта на тази реформа са необходими по разчети на професионалисти около половин милиард долара, само за старта. И при това равнище на заплащането ще се получи един излъгващ лекарското съсловие ефект. При финансов недостиг.
    А защо е така финансовата система на България? Господа, няма да правя сравнение с 1988 г., но тазгодишният бюджет, който приехме, е една трета по покупателната си сила от бюджета за 1988 г., две трети от покупателната сила на Иван Костов като министър на финансите през 1992 г. и правителството на Филип Димитров. Очевидно това поражда и деградационните процеси. (Председателят Иван Куртев звъни поради изтичане на времето.)
    Съжалявам, имаше много интересни и професионални неща, за да разберете, че се прави скок в неизвестното и се подготвят лоши медицинско-здравословни условия за българския народ. Това не е социална политика. (Ръкопляскания в блока на Демократичната левица.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За реплика има думата госпожа Шопова.
    ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Много неща бих казала на господин Койчев, но ще му кажа само едно - тогава подкрепете нашия закон, нали такава уж е вашата философия.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има право на дуплика, господин Койчев.
    НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ): Госпожа Шопова, професионално и най-добросъвестно съм прочел вашия закон. Недостатъчно изкристализирани са точно финансово-осигурителните отношения. Като принцип - да, като постройка, като отношение между фондове и изпълнители на медицинските услуги - да, но самата финансова схема - говоря като професионалист - има празноти. Аз ще използвам поканата и ще дойда на вашата дискусия.
    Колеги, само още едно допълнение. В разстояние на две седмици ние обеднихме средноплатения български наемен работник с 9 на сто - 2 на сто от данък общ доход, 0,9 на сто от безработица и сега 6 на сто, ако се приеме - 9 на сто при една средна работна заплата, която е под екзистенц-минимума. Това е финансово-социален волунтаризъм. Аз не участвам в такива решения. (Ръкопляскания от блока на Демократичната левица.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин министър, имате думата.
    МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз съм много обнадежден от това, което днес много внимателно в продължение на много часове слушах. Действително за първи път българският парламент отделя много сериозно внимание на един много сериозен въпрос. (Реплики в блока на Демократичната левица.) За първи път е, за първи път. Аз много добре следя поне тази област на парламентарния живот в България.
    Този законопроект, който ние представихме днес на вашето внимание, е първата стъпка след 1989 г. нормативно да се уреди базата за реформа в българското здравеопазване. Аз мисля, че в българското общество най-накрая има консенсус по това, че не може така да продължава повече.
    Защо и как се стигна до това положение е съвършено ясно на българския народ. Но въпросът е, че ние трябва да излезем от тази ситуация. Вие не бива да разглеждате отдeлно този закон от контекста на цялата реформа, за която ние имаме - твърдя, защото това го има черно на бяло - една ясна и точна стратегия, а не така, както каза господин Стоилов.
    Искам да ви обърна внимание също така, че този законопроект чрез въвеждането на здравноосигурителната система осигурява децентрализиране на публичното здравеопазване и както вече се подчерта тук, създава възможност на здравеопазването, въобще на цялата система на лечебната медицина да се самоуправлява и да се саморазвива и то на базата на едни строги правила, критерии и нормативи, които се създават именно от държавата, респективно от Министерството на здравеопазването. Това е една от гаранциите за повишаване на качеството на медицинските услуги.
    Освен това, схващайте го, моля ви, като един закон, който е една част от реформата и то в частта за смяна на финансирането на здравеопазването. Мисля, че не трябва и няма у никого съмнение, че при сегашната система на финансиране е невъзможно нито да се прави реформа, нито да съществува - което е по-страшното - здравеопазване. Няма никакво значение дали ще е фонд или ще е бюджет, господа. Важното е да има правила за финансиране на здравеопазването и то правила, които да почиват на съвременни стопански принципи, на принципите на социалното пазарно стопанство. И не е въпросът колко ще е бюджетът. Тук вече някой от народните представители говори и се каза, че и десетократно да е по-голям бюджетът, ефектът ще е еднакъв, потъва в пясъците.
    Затова този законопроект няма за цел да увеличи средствата. При тази бедна държава тези средства не могат отново да паднат от небето. Но този законопроект цели да се направи ефективно тяхното използване, така че да дадат желания здравен ефект за населението. Това е простата истина. С този законопроект се създават възможности за конкурентни взаимоотношения между здравните заведения и изпълнителите на здравната помощ. Това не е ли също един стимул и една гаранция за повишаване на качеството?
    С този законопроект - не беше изтъкнато досега - се създава една равнопоставеност между частната и публичната инициатива в областта на здравеопазването. Това е също стимул за нашето здравеопазване. По този начин ние ще бъдем принудени и ще направим една реформа и в управлението на системата, която е толкова стара, толкова архаична, че каквато и реформа да направим, ако управляваме здравеопазването по старите начини, ще бъдат усилия на халос. Ние създаваме съвсем нови обществени взаимоотношения, свързани със здравеопазването, т.е. с една сфера, която засяга абсолютно всички в тази страна - от новороденото до умирающия старец. И тези взаимоотношения са поставени на ясни и определени принципи и това са взаимоотношенията между изпълнителите и възложителите, и финансиращите, и плащащите тази дейност.

    В този смисъл, а и поради принципите, които са залегнали в този законопроект, е абсолютно ясно, че особено задължителното здравно осигуряване е една система за социална здравна защита на населението. Защото сега, макар и измислено от социалистите или от не знам си кой, такава система в България по различни причини от близо 50 години не съществува - социална система за защита.
    Тук се подхвърляха реплики: "Ама ние умирахме ли?" Не, ние не умирахме, ние направихме много в здравеопазването, но то беше погрешно и философски, и като реализация. И затова сме на последно място в света по редица здравни и демографски показатели и то не от 10 ноември 1989 г., както много добре знаете.
    Така че този законопроект не бива да се разглежда изолирано от реформата, но той е един двигател на реформата, защото ако не сменим начина на финансиране, ние нищо друго не може да променим и защото ние не целим някаква друга структурна реформа. Тоест адаптиране на системата към здравните нужди на населението и на финансовите възможности на държавата - това за нас е реформата, това за нас е структурната реформа. Или не може да става едното по другото, а още по-малко по някакъв административен или команден път.
    Така че разглеждайте така този законопроект - в контекста на цялостната реформа и като едно абсолютно необходимо основополагащо начало.
    Искам да ви кажа също така, че ви препоръчвам да разглеждате този законопроект като един рамков закон. Естествено, може някои от вас недобре разбрали това нещо, да имат някакво вътрешно неудовлетворение от факта, че там не абсолютно всичко е упоменато и че там не са дадени параметрите на рамковия договор. Всяко общество, всеки народ получава такова здравеопазване, каквото е в състояние да финансира.
    Няколко думи за законопроекта на Евролевицата. Аз се отнасям с много голямо уважение към този законопроект не само заради някои негови качества, а заради това, че Евролевицата по този начин демонстрира отношение по въпроса и си е направило труда, и то не лош труд, да създаде нещо. Аз обаче по този законопроект имам някои принципни несъгласия, но всички доста положителни неща аз напълно приемам да ги обсъждаме и да ги приемем на второ четене. И именно пък аз ще кажа на господин Добрев, че точно това, което той не харесва, аз точно това харесвам - точно частта, която е свързана с някои финансови взаимоотношения и то във връзка с доброволните здравни фондове. Там много добре са изпипани нещата и ние бихме заимствали доста неща от този раздел, например.
    Така че аз мисля, както вече се изтъкна волята от страна на парламентарното мнозинство, между първо и второ четене да бъдат обсъдени още много предложения, включително и от страна на Демократичната левица. Вероятно има добри предложения, още повече като имам предвид макар и не конкретното, но едно много съдържателно изказване на господин Стоилов. И аз в края на краищата, говорейки тук за консенсус, искам да ви кажа, че стана ясно, че в залата има консенсус. Ако вие слушахте, и вероятно сте слушали господин Стоилов, той направи едни много добре обосновани не заключения, но по-скоро констатации. Той постави някои въпроси, които го съмняват. Той постави някои проблеми. Да, това е една много трудна материя. Това е една материя, в която ние нямаме особен опит. Ние не преправяме закони, а правим една нова система. И когато го слушах и му давах напълно заслуженото за компетентното му мнение, аз оставах също така задоволен, защото почти на всички тези въпроси, съмнения и проблеми, които той постави, в нашия законопроект се дава един много ясен и категоричен отговор.
    Искам да ви обърна внимание, дами и господа народни представители, че няма съвършена система на здравеопазване. Самият факт, както казва и господин Стоилов, че във всички развити страни и в Западна Европа, и на други места почти перманентно се прави реформа в здравеопазването, сега няма западна страна, която да не прави реформа в здравеопазването, у нас също ще се наложи да променяме може би този и следващи закони. Защото здравеопазването, освен че е много скъпа, освен че е много деликатна, освен че е прекалено социална система, тя е една развиваща се, много сложна система и естествено, че и нормативната база ще се развива.
    Ние направихме усилия да се поучим от опита на тези страни, да избегнем техните недостатъци. Дано сме успели.
    Аз ви благодаря още веднъж за компетентността, за добронамереността. А тези, които не са компетентни и не са добронамерени, то си е за тяхна сметка, парламентът не се поддаде на тази линия. Аз съм оптимист.
    Благодаря ви, дами и господа народни представители. Използвам случая да ви пожелая весела Коледа и една успешна Нова година. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
    Ще поставя на гласуване двата законопроекта по реда на тяхното постъпване в Народното събрание.
    Най-напред е постъпил законопроектът за здравно осигуряване в Република България, внесен от Александър Томов и група народни представители.
    Поставям на първо гласуване законопроекта, внесен от господин Александър Томов.
    Гласували 197 народни представители: за 82, против 4, въздържали се 111.
    Законопроектът не е приет на първо четене.
    Поставям на гласуване на първо четене законопроекта за здравното осигуряване, внесен от Министерския съвет.
    Моля, гласувайте за законопроекта на Министерския съвет.
    Гласували 206 народни представители: за 147, против 35, въздържали се 24. (Ръкопляскания.)
    Законопроектът е приет на първо четене.
    По време на дебатите се споменаваше за удължаване на срока. Но ако ще правите подобно предложение, сега е моментът, защото досега нямахме приет закон. Така че правете процедурните предложения.
    МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): От името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили правя процедурно предложение по чл. 68 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за удължаване на срока между първо и второ четене на 20 дни, като срокът да тече от 14 януари - първия работен ден след ваканцията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Постъпило е предложение за удължаване на срока за правене на предложения.
    Поставям на гласуване направеното предложение.
    Гласували 181 народни представители: за 180, против няма, въздържал се 1.
    Предложението е прието.

    Преминаваме към последната точка от дневния ред за днешното извънредно заседание:
    ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ПРОЕКТА ЗА ЗАКОН ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА ЗДРАВОСЛОВНИ И БЕЗОПАСНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД.
    Има думата госпожа Светлана Дянкова, председател на Комисията по труда и социалната политика, като моля да докладва законопроекта.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Закон за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд".
    По заглавието на закона има постъпили предложения от народните представители Емилия Масларова, Атанас Богданов и Руси Статков в заглавието на закона да отпаднат думите "осигуряване на".
    Комисията е възприела и подкрепя това предложение.
    Заглавието се изменя, както следва: "Закон за здравословни и безопасни условия на труд".

    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля, гласувайте предложеното от комисията заглавие на закона - Закон за здравословни и безопасни условия на труд.
    Гласували 133 народни представители: за 132, против няма, въздържал се 1.
    Заглавието е прието.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА:
    "Глава първа
    Общи положения

    Чл. 1. Този закон урежда правата и задълженията на:
    1. държавата;
    2. работодателите;
    3. работниците и служителите;
    4. лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие;
    5. други организации и лица,
    за осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд."
    Предложение от народния представител Мира Радкова - в чл. 1 да отпадне т. 5.
    Комисията не е подкрепила предложението.
    Предложение от народния представител Светлана Дянкова - в чл. 1 т. 5 да се измени както следва:
    "5. други организации и юридически лица,"
    Комисията е подкрепила това предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
    Има едно предложение на госпожа Мира Радкова за отпадане на т. 5, което не е прието от комисията.
    МИРА РАДКОВА (СДС, от място): Оттеглям го.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
    При това положение поставям на гласуване глава първа със заглавието и чл. 1 в предложената от комисията редакция.
    Гласували 129 народни представители: за 128, против няма, въздържал се 1.
    Глава първа със заглавие "Общи положение" и чл. 1 със съдържанието, предложено от председателя на комисията, са приети.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Чл. 2. (1) Този закон се прилага във всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност или се провежда обучение, независимо от формата на организация, вида на собственост и основанието, на което се извършва работата или обучението, доколкото в друг закон или в международен договор, по който страна е Република България, не е предвидено друго.
    (2) Този закон се прилага за осъществяване на специфичните дейности на военнослужещите в системата на Министерството на отбраната, на служителите на Министерството на вътрешните работи и от Гражданската защита, свързани с отбраната и националната сигурност, доколкото в специални закони не е предвидено друго.
    (3) Този закон се прилага и за българските предприятия в чужбина, доколкото не е предвидено друго в законите на съответната държава или в международен договор, по който Република България е страна."
    Предложение от народния представител Мира Радкова - в чл. 2, ал. 1 изразът "във всички предприятия и места" да бъде заменен с израза "навсякъде".
    Комисията не е подкрепила предложението.
    Предложение от народния представител Светлана Дянкова - в чл. 2, ал. 2 след "отбраната" да се добави "и въоръжените сили".
    Комисията е подкрепила това предложение.
    Предложението на Комисията по труда и социалната политика за ал. 2 на чл. 2 е следното:
    "Чл. 2. (2) Този закон се прилага за осъществяване на специфичните дейности на военнослужещите в системата на Министерството на отбраната и въоръжените сили, на служителите от Министерството на вътрешните работи и от Гражданската защита, свързани с отбраната и националната сигурност, доколкото в специални закони не е предвидено друго".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
    Поставям на гласуване предложението на госпожа Радкова, което не е подкрепено от комисията.
    Гласували 114 народни представители: за 49, против 11, въздържали се 54.
    Предложението на госпожа Радкова не е прието.
    Поставям на гласуване чл. 2 с алинеи 1 и 3, предложени от вносителя, и ал. 2, предложена от комисията.
    Гласували 125 народни представители: за 124, против няма, въздържал се 1.
    Член 2 е приет.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА:
    "Глава втора
    Общи изисквания за осигуряване на
    здравословни и безопасни условия на труд

    Чл. 3. (1) Осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд се извършва съобразно спецификата на провежданата дейност и изискванията на техническото и социалното развитие с цел защитата на живота, здравето и работоспособността на работещите лица.
    (2) Здравословните и безопасни условия на труд в обекти, производства, процеси, дейности, работни места и при работното оборудване се осигуряват с проектирането, изграждането, реконструкцията, модернизацията, въвеждането им и процеса на тяхната експлоатация, както тяхното поддържане, ремонт и извеждане от действие."
    Предложение от народния представител Мира Радкова - в чл. 3, ал. 1 след думата "техническо" да бъде добавена думата "технологично".
    Комисията е възприела предложението. Съответно чл. 3, ал. 1 се изменя както следва"
    "Чл. 3. (1) Осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд се извършва съобразно спецификата на провежданата дейност и изискванията на техническото, технологичното и социалното развитие с цел защитата на живота, здравето и работоспособността на работещите лица".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
    Поставям на гласуване глава втора със заглавие и чл. 3, като неговата първа алинея се променя съобразно предложението на комисията, а ал. 2 остава така, както е дадена от вносителя.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 128 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 4.
    Член 3 е приет.


    ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Чл. 4. Осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд изисква вземане на мерки за:
    1. предотвратяване на риска за живота и здравето;
    2. оценка на риска, който не може да бъде предотвратен;
    3. борба с риска при източника на възникването му;
    4. приспособяване на работата към индивида по отношение на работното място, избора на работното оборудване, методите и технологиите на работа за премахване и намаляване на влиянието им върху здравето;
    5. въвеждане на техническия прогрес в технологичните процеси, машини и съоръжения;
    6. замяна на опасните производства, работното оборудване, инструменти, суровини и материали с безопасни или с по-малко опасни;
    7. прилагане на единна обща политика за превантивност, обхващаща технологията, работните места и организацията на работа, условията на труд и социалните взаимоотношения;
    8. използване на колективните средства за защита с предимство пред личните предпазни средства;
    9. предоставяне на работещите лица на необходимата информация във връзка с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд;
    10. обозначаване на съществуващите опасности и източниците на вредни за здравето и безопасността фактори."
    Предложение от народния представител Мира Радкова:
    В т. 4 на чл. 4 да настъпят следните изменения:
    "4. приспособяване на условията на труд към индивида с цел намаляване и премахване на вредното им влияние върху неговото здраве;"
    Комисията е приела предложението.
    Чл. 4, т. 4 се изменя както следва:
    "4. приспособяване на условията на труд към индивида с цел намаляване и премахване на вредното им влияние върху неговото здраве;"
    Предложение от народния представител Ваньо Цонов:
    Чл. 4, т. 6 след думата "инструменти" да се прибави "вещества".
    Комисията е прела предложението.
    Комисията предлага т. 6 на чл. 4 да се измени както следва:
    "6. замяна на опасните производства, работно оборудване, инструменти, вещества, суровини и материали с безопасни или с по-малко опасни;"
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Желаещи да вземат думата по чл. 4? Няма.
    Предложенията са приети.
    Поставям на гласуване чл. 4 с промените в точки 4 и 6 така, както бяха докладвани от госпожа Дянкова.
    Гласували 122 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 3.
    Член 4 е приет.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Чл. 5. (1) Всеки, който извършва проектиране на строежи, работно оборудване, конструкции и технологии в производствени и други обекти или строителни дейности, е длъжен да съобрази проекта с всички правила и норми за здравословни и безопасни условия на труд.
    (2) В процеса на проектирането, строителството и въвеждането в експлоатация на обектите инвеститорът изисква, а съответните контролни органи контролират спазването на правилата и нормите за здравословни и безопасни условия на труд от проектанта и от изпълнителя."
    Предложение от народния представител Мира Радкова:
    Чл. 5, ал. 1 да се измени както следва:
    "Чл. 5. (1) Всеки, който проектира производствени, технологични или строителни обекти и дейности, както и работно оборудване, е длъжен да съобрази проекта с всички правила и норми за здравословни и безопасни условия на труд."
    Комисията не е приела предложението.
    Предложение от народния представител Ангел Балтаджиев:
    Чл. 5, ал. 1 да се измени както следва:
    "Чл. 5. (1) Всеки, който проектира строителни обекти и дейности, производства, конструкции, технологии и работно оборудване, е длъжен да съобрази проекта с всички правила и норми за здравословни и безопасни условия на труд."
    Комисията е приела предложението.
    С тези предложения чл. 5, ал. 1 се изменя както следва:
    "Чл. 5. (1) Всеки, който проектира строителни обекти и дейности, производства, конструкции, технологии и работно оборудване, е длъжен да съобрази проекта с всички правила и норми за здравословни и безопасни условия на труд."
    Предложение от народния представител Росица Тоткова:
    Чл. 5, ал. 2, след думата "инвеститорът" да се добави "е отговорен и".
    Комисията е приела предложението, съответно чл. 5, ал. 2 се изменя както следва:
    "(2) В процеса на проектирането, строителството и въвеждането в експлоатация на обектите инвеститорът е отговорен и изисква, а съответните контролни органи контролират спазването на правилата и нормите за здравословни и безопасни условия на труд от проектанта и от изпълнителя."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има едно неприето предложение - на госпожа Мира Радкова.
    МИРА РАДКОВА (СДС, от място): Оттеглям предложението си.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Оттегляте го, благодаря, госпожо Радкова.
    Поставям на гласуване чл. 5 с неговите две алинеи така, както са предложени от комисията.
    Гласували 126 народни представители: за 125, против няма, въздържал се 1.
    Член 5 е приет.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Чл. 6. Въвеждането в експлоатация на нови, реконструирани и модернизирани обекти се извършва на основание на издаденото решение за ползване и при доказано съответствие с изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд."
    Предложение на народния представител Росица Тоткова:
    Чл. 6 да се измени както следва:
    "Чл. 6. Въвеждането в експлоатация на нови, реконструирани или модернизирани обекти се допуска при доказано съответствие с изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд."
    Комисията е приела това предложение и чл. 6 се изменя, както следва:
    "Чл. 6. Въвеждането в експлоатация на нови, реконструирани или модернизирани обекти се допуска при доказано съответствие с изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. Желаещи да вземат думата? Няма.
    Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 6.
    Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
    Член 6 е приет.

    ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА:   "Чл. 7. (1) Работните места трябва да отговарят на минимални изисквания за осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд.
                (2) Минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването.
                (3) На работните места се създават условия за опазване на здравето на работещите лица и осигуряване на безопасност като:
                1. работното място и работното оборудване се поддържат в техническа изправност, а всички неизправности, които могат да засегнат безопасността и здравето на работещите се отстраняват във възможния най-кратък срок;
                2. работното място и работното оборудване и пътищата към тях се почистват редовно;
                3. защитното оборудване и средствата за колективна и лична защита се проверяват и се поддържат в изправност;
                4. пътищата към аварийните изходи и самите изходи се поддържат свободни по всяко време."
    По този член няма предложения.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: И комисията го подкрепя? Добре.
    Поставям на гласуване чл. 7 с неговите три алинеи.
    Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
    Член 7 е приет.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА:   "Чл. 8. (1) Работното оборудване трябва да е подходящо за извършваната работа, така че да не застрашава здравето и безопасността на работещите.
                (2) Изборът на работното оборудване се извършва съобразно със специфичните условия и характеристики на работата, за намаляване на съществуващите в предприятието рискове за здравето и опасностите, произтичащи от използването му.
                (3) Работно оборудване се произвежда или се внася за използване в страната, само ако отговаря на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд, установени с нормативните актове. Редът за установяване на съответствието с тези изисквания се определя с наредба на Министерския съвет.
                (4) Работното оборудване се поддържа и своевременно се ремонтира през целия период на използването му и след извеждането му от експлоатация, така че да не застрашава здравето и безопасността на работещите.
                (5) В случай, че работното оборудване създава специфични рискове за здравето и безопасността на работещите, се ограничава броят на лицата, които го използват. Монтажът, демонтажът, подмяната, поддръжката и ремонтът на това оборудване се извършват само от правоспособни лица."
    Предложение от народния представител Ваньо Цонов: чл. 8, ал. 3 след думата "установяване" да се добави "и оценяване".
    Комисията не е подкрепила предложението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Цонов оттегля предложението си. Благодаря.
    Поставям на гласуване чл. 8, предложен от комисията.
    Гласували 131 народни представители: за 130, против няма, въздържал се 1.
    Член 8 е приет.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА:   "Чл. 9. (1) Работното оборудване, което създава повишена опасност за живота и здравето на хората, подлежи на специализиран технически надзор при проектирането, производството, вноса, монтажа, поддържането, ремонтирането и използването му.
                (2) Номенклатурата на съоръженията с повишена опасност, правилата за проектирането и използването им, както и редът и начинът за извършване на специализирания технически надзор, се определят с наредба от Министерския съвет".
    Предложение от народния представител Ваньо Цонов: в чл. 9, ал. 2 след "определят" да се заличи "с наредба".
    Комисията не е подкрепила предложението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Цонов оттегля предложението си.
    Поставям на гласуване чл. 9.
    Гласували 137 народни представители: за 137, против и въздържали се няма.
    Член 9 е приет.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА:
    "Чл. 10. (1) При работа с риск за здравето и безопасността, който не може да се отстрани по друг начин, се използват лични предпазни средства, които осигуряват защита срещу опасностите, не са вредни за здравето и не пречат на извършването на работата.
                 (2) Личните предпазни средства се произвеждат и се внасят при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването и на министъра на труда и социалната политика".
    Предложение от народния представител Росица Тоткова: чл. 10 да се измени, както следва:
    "Чл. 10. (1) При работа с риск за здравето и безопасността, който не може да се отстрани по друг начин, се използват лични предпазни средства.
                 (2) Личните предпазни средства трябва да осигуряват защита срещу опасностите, да не са вредни за здравето и да не пречат на извършването на работата.
                 (3) Личните предпазни средства се произвеждат и се внасят при условия и по ред, опредeлени с наредба на министъра на здравеопазването и на министъра на труда и социалната политика."
    Комисията е подкрепила предложението за ново разписване на чл. 10, съответно с това чл. 10 се изменя, както следва:
    "Чл. 10. (1) При работа с риск за здравето и безопасността, който не може да се отстрани по друг начин, се използват лични предпазни средства.
                 (2) Личните предпазни средства трябва да осигуряват защита срещу опасностите, да не са вредни за здравето и да не пречат на извършването на работата.
                 (3) Личните предпазни средства се произвеждат и се внасят при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването и на министъра на труда и социалната политика".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
    Желаещи да вземат думата? Няма.
    Поставям на гласуване чл. 10 в редакцията му, предложена от комисията.
    Гласували 138 народни представители: за 138, против и въздържали се няма.
    Член 10 е приет.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Чл. 11. (1) За избягване на ръчното повдигане, поддържане и пренасяне на тежести при организиране на работата се използват подходящи средства и оборудване.
    (2) В случаите, когато ръчното повдигане, поддържане и пренасяне на тежести не може да се избегне, се предприемат организационни мерки и се използват подходящи средства за намаляване на увреждането на здравето и риска от злополуки на работещите лица.
    (3) Физиологичните норми и правилата за ръчно повдигане и пренасяне на тежести се определят с наредба от министъра на здравеопазването и министъра на труда и социалната политика.
    Чл. 12. (1) При работа с високо нервно психическо натоварване, наложен ритъм, монотонност и принудителна работна поза и при сменна работа се въвеждат физиологични режими на труд и почивка, които спомагат за запазването на здравето и работоспособността на работещите лица.
                (2) Условията, редът и изискванията за разработване на физиологичните режими на труд и почивка се определят с наредба от министъра на здравеопазването и министъра на труда и социалната политика.
    Чл. 13. (1) Вещества, суровини и материали, които притежават свойства, създаващи риск за здравето, се използват само по технологии, които ефективно предпазват работещите от заболяване и злополуки.
                (2) Безопасното използване на химични вещества и препарати се урежда с отделен закон".
    По тези членове няма направени предложения.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
    Желаещи да вземат думата? Няма.
    Поставям на гласуване членове 11, 12 и 13 така, както те бяха предложени от председателката на комисията.
    Гласували 123 народни представители: за 123, против и въздържали се няма.
    Членове 11, 12 и 13 са приети.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Глава трета - "Задължения за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд".
    Предложение от народния представител Мира Радкова: след заглавието на глава трета да има подзаглавие "Задължения на работодателите".
    Вносителят е оттеглил предложението си.
    Остава: "Глава трета - Задължения за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Понеже няма предложения по членове 14 и 15, бихме могли да продължим с тях.

    ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Чл. 14. (1) Юридическите и физическите лица, които самостоятелно наемат работници или служители по трудово правоотношение, както и лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие с други, са длъжни да осигурят здравословни и безопасни условия на труд както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират в или в близост до работните помещения, площадки или места.
    (2) Лицата по ал. 1 носят отговорност за изпълнението на задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, независимо от това дали тази дейност се осъществява от техни органи, или е възложена на други компетентни служби или лица.
    (3) Задълженията по ал. 1 важат и при организирането и провеждането на обучение във всички видове учебни заведения, организации и звена за повишаване на професионалната квалификация.
    Чл. 15. Лицата по чл. 14, ал. 1 при откриване на предприятия, както и при промяна на дейността и технологиите, декларират в съответната районна инспекция по труда местонахождението, вида и характера на производствената дейност, броя на работниците, условията на труд, рисковите фактори и взетите мерки, които гарантират недопускането на аварии и злополуки."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Тези текстове са безспорни.
    Поставям на гласуване глава трета със заглавието и членове 14 и 15 в съдържанието, докладвани от госпожа Дянкова.
    Гласували 143 народни представители: за 143, против няма, въздържали се няма.
    Заглавието на глава трета и членове 14 и 15 са приети.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Чл. 16. (1) При осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен:
    1. да направи оценка на риска за здравето и безопасността, която да обхване работните процеси и работното оборудване, помещенията, работните места, организацията на труда, използването на суровини и материали и други странични фактори;
    2. да планира подходящи мерки за предотвратяване на риска в съответствие с направената оценка, а когато това не е възможно, да осигури защитата на работещите и на другите лица;
    3. да създаде необходимата организация за осъществяване на наблюдението и контрола по изпълнението на планираните мерки;
    4. да осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин;
    5. да не допуска до местата, където съществува сериозна или специфична опасност за здравето и живота лица, които не са подходящо обучени, инструктирани и екипирани;
    6. да предприеме необходимите мерки за координация на действията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, когато на един обект или работна площадка се извършват работи или дейности от работници и служители и на други работодатели.
    (2) Лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие с други, са длъжни да правят оценка на риска за здравето и безопасността на работещите и да предприемат необходимите мерки за предотвратяване или намаляване на риска.
    (3) Всички разходи, свързани с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд на работниците и на служителите, са изцяло за сметка на работодателя."
    Предложение от народния представител Светлана Дянкова:
    Член 16, ал. 1, след т. 2 да се добавят нови две точки, както следва:
    "3. да отчита специфичните опасности за работниците и служителите, които се нуждаят от специална закрила, включително и тези с ограничена трудоспособност;
    4. да предвиди съответните улеснения за лицата по т. 3, на работните им места при изпълнение на трудовите им функции;".
    Следващите точки на ал. 1 от чл. 16 да се преномерират.
    Комисията по труда и социалната политика приема предложението.
    Член 16, ал. 1 се изменя както следва:
    "Чл. 16. (1) При осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен:
    1. да направи оценка на риска за здравето и безопасността, която да обхване работните процеси и работното оборудване, помещенията, работните места, организацията на труда, използването на суровини и материали и други странични фактори;
    2. да планира подходящи мерки за предотвратяване на риска в съответствие с направената оценка, а когато това не е възможно, да осигури защитата на работещите и на другите лица;
    3. да отчита специфичните опасности за работниците и служителите, които се нуждаят от специална закрила, включително и тези с ограничена трудоспособност;
    4. да предвиди съответните улеснения за лицата по т. 3, на работните им места при изпълнение на трудовите им функции;
    5. да създаде необходимата организация за осъществяване на наблюдението и контрола по изпълнението на планираните мерки;
    6. да осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин;
    7. да не допуска до местата, където съществува сериозна или специфична опасност за здравето и живота лица, които не са подходящо обучени, инструктирани и екипирани;
    8. да предприеме необходимите мерки за координация на действията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, когато на един обект или работна площадка се извършват работи или дейности от работниците и служители и на други работодатели".
    Алинеи 2 и 3 се запазват и са:
    "(2) Лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие с други, са длъжни да правят оценка на риска за здравето и безопасността на работещите и да предприемат необходимите мерки за предотвратяване или намаляване на риска.
    (3) Всички разходи, свързани с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд на работниците и на служителите, са изцяло за сметка на работодателя".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
    Желаещи да вземат думата? Няма.
    Поставям на гласуване предложената редакция от комисията за чл. 16 с неговите три алинеи.
    Гласували 150 народни представители: за 148, против няма, въздържали се 2.
    Член 16 е приет.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Чл. 17. Редът, начинът и периодичността на извършване на оценката на риска, се определят с наредба от министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването.
    Чл. 18. Когато един обект, работно помещение или оборудване, работна площадка или работно място се използват от няколко предприятия или организации, работодателите съвместно по писмена договореност осигуряват здравословни и безопасни условия на труд, информират се взаимно за рисковете при работа и координират дейностите си за предпазване на работниците и на служителите от тези рискове.
    Чл. 19. (1) Работодателят предоставя на работниците и на служителите или на техните представители необходимата информация за рисковете за здравето и безопасността им, както и за мерките, които се предприемат за отстраняването, намаляването или контролирането на тези рискове.
    (2) Информацията по ал. 1 се предоставя на работниците и на служителите от други предприятия, които извършват работа на територията на съответното предприятие.
    Чл. 20. (1) За предотвратяване на вредните последици в случаи на извънредни обстоятелства и съобразно спецификата на дейността и големината на предприятието работодателят:
    1. осигурява организация за действия по ликвидиране на опасността, оказване на първа помощ, противопожарна охрана и условия за евакуация на работниците и служителите, както и контактите със службите за гражданска защита, противопожарна охрана и спешна медицинска помощ;
    2. определя работниците и служителите, които ще изпълняват мерките за ликвидиране на опасността, първа помощ, борба с пожарите и евакуация на работещите, като броят и обучението им съответстват на специфичните рискове и на големината на предприятието.
    (2) Мерките и правилата за осигуряване на първа помощ, противопожарна охрана и спешна медицинска помощ в случай на аварии в предприятията и организациите и обучението на работниците и служителите по ал. 1, т. 2, се определят с наредба от министъра на вътрешните работи, министъра на здравеопазването и началника на Управление "Гражданска защита" при Министерството на отбраната.

    Чл. 21. В случай или при вероятност от възникване на сериозна и непосредствена опасност за здравето и живота, работодателят информира във възможно най-кратък срок застрашените работници и служители за действията, които се предприемат във връзка със защитата им, осигурява преустановяването на работата и евакуацията им и недопуска възобновяване на работата, докато не се отстрани опасността.
    Чл. 22. (1) Когато работникът или служителят откаже изпълнението или преустанови изпълнението на извършваната работа поради възникнала сериозна и непосредствена опасност за здравето или живота, работодателят или прекият ръководител е длъжен незабавно да установи основателността на отказа и да предприеме необходимите мерки за отстраняване на опасността.
      (2)  Работодателят трябва да осигури възможности на работещите, в случай на сериозна и непосредствена опасност за здравето или живота им и когато не могат да се свържат с прекия си ръководител, да предприемат действия в съответствие със своите познания и с наличните технически средства, за да предотвратят последствията от тази опасност.
    (3) Работниците и служителите не могат да бъдат поставени в неблагоприятно положение вследствие на действията им по ал. 1 и ал. 2.
    Чл. 23. (1) Работодателят задължително установява, разследва и регистрира всяка станала трудова злополука и известните му случаи на професионални заболявания по ред и начин, определени с отделен закон.
    (2) При разследването на трудовите злополуки и на професионалните заболявания задължително се поканват представители на работниците и на служителите от комитетите и групите по условия на труд и на синдикалните организации.
    Чл. 24. (1) За организиране на изпълнението на дейности, свързани със защитата и профилактиката на професионалните рискове, работодателят в зависимост от обема на дейността, естеството на работата и характера на професионалния риск назначава или определя едно или повече длъжностни лица с подходящо образование и квалификация, или създава специализирана служба.
      (2) Функциите и задачите на длъжностните лица и на специализираните служби по ал. 1 се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика. На нейна основа работодателят регламентира функциите и задачите им съобразно конкретните условия.
    (3) По преценка на работодателя извършването на дейностите по ал. 1 могат да се възлагат с договор на други юридически и физически лица, лицензирани при условия и по ред, определени с наредба на министъра на труда и социалната политика."
    По тези членове няма постъпили предложения.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
    Отново ще помоля уважаемите народни представители да заемат местата си и да пазят тишина.
    По чл. 17 и следващите до 24 включително, няма направени предложения.
    Желаещи да вземат думата? Няма.
    Поставям на гласуване членове 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23 и 24, докладвани от госпожа Дянкова.
    Гласували 152 народни представители: за 152, против и въздържали се няма.
    Текстовете са приети.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Постъпило е предложение от народния представител Мира Радкова чл. 25, ал. 2 да се измени.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Комисията го приема.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Да, комисията е приела цялото предложение на госпожа Радкова.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Включително и на господин Христо Иванов.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Следващото предложение на господин Христо Иванов също е прието.
    И текстът на чл. 25 се изменя, както следва:
    "Чл. 25. (1) Работодателите осигуряват обслужване на своите работници и служители от служби по трудова медицина.
        (2) Службите по трудова медицина са звена с предимно превантивни функции. Те консултират и подпомагат работодателите, комитетите и групите по условия на труд в планирането, организирането и изпълнението на задълженията им по:
    1. осигуряване и поддържане на здравословни и безопасни условия на труд;
    2. укрепване на здравето и трудоспособността на работещите във връзка с извършваната от тях работа.
      (3) Службите по трудова медицина се създават от работодателите самостоятелно или в съдружие, или от други юридически лица.
      (4) Когато за работодателя е практически невъзможно сам или в съдружие да създаде служба по трудова медицина, той сключва договор със здравно заведение, което изпълнява функциите по смисъла на чл. 25. 
      (5) Условията и редът за обслужване от службите по трудова медицина, техните функции и задачи, начинът за откриването и осигуряването на дейността им, както и изискванията за квалификацията на работещите в тях, за добрата практика и за качеството на дейността на тези служби, се определят с наредба на министъра на здравеопазването, съгласувано с министъра на труда и социалната политика."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Това е предложението на комисията.
    Желаещи да вземат думата има ли? Няма.
    Поставям на гласуване чл. 25, докладван от председателката на комисията госпожа Дянкова.
    Гласували 149 народни представители: за 149, против и въздържали се няма.
    Член 25 е приет.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Към чл. 26 е постъпило предложение от народния представител Мира Радкова, което впоследствие е било оттеглено.
    "Чл. 26. (1) Работодателят е длъжен да се консултира с работниците и служителите или с техни представители и организации, като създава възможност те да участват при:
    1. обсъждането и приемането на всички мерки, които се отнасят до здравето и безопасността на работниците и служителите;
    2. определянето на работници и служители, които ще извършват дейности по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, първа помощ, борбата с пожарите и евакуацията на работниците;
    3. планирането и организацията на обучението на работниците и служителите по здравословни и безопасни условия на труд.
      (2) Работодателят е длъжен да осигури:
    1. на всеки работещ подходящо обучение по здравословни и безопасни условия на труд в съответствие със спецификата на всяко работно място и професия;
    2. всички разходи за провеждане на обучението, което се осъществява в работно време."
    Това е чл. 26.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Желаещи да вземат думата няма.
    Поставям на гласуване чл. 26.
    Гласували 155 народни представители: за 155, против и въздържали се няма.
    Член 26 е приет.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Чл. 27. (1) В търговските дружества и в другите предприятия и организации с повече от 50 работници и служители се учредяват комитети по условия на труд. В състава на комитета се включват равен брой представители на работниците и на служителите и представители на работодателя, но общо не повече от 10 души.
    (2) Представителите на работниците и на служителите се избират по реда на чл. 6 от Кодекса на труда.
    (3) Кандидатурите за представители на работниците и на служителите се издигат от синдикалните организации в предприятието и от нечленуващите в тях работници и служители.
    (4) Мандатът на представителите на работниците и на служителите е четиригодишен, като предсрочното му прекратяване може да се поиска най-малко от една трета от общия брой на работниците и на служителите в предприятието и се приема с мнозинство повече от две трети от присъстващите на общото събрание.
    (5) Председател на комитета по условия на труд е работодателят или негов представител, а заместник-председателят е представител на работниците и служителите.
    (6) В състава на комитета по условия на труд като представители на работодателя се включват лекарят от службата по трудова медицина и длъжностните лица по безопасността на труда.
    (7) В работата на комитета могат да бъдат привличани и външни експерти и представители на контролните органи."
    Предложение от народния представител Мира Радкова за промяна на ал. 2:
    "(2) Кандидатите за представители на работниците и служителите се издигат и избират по реда на чл. 6 от Кодекса на труда."
    И второ предложение:
    В чл. 27 да отпадне ал. 3.
    Комисията не е подкрепила предложението.
    Има още едно предложение - от народния представител Светлана Дянкова:
    В чл. 27 от текста на ал. 5 след думите "комитета по" да отпадне "осигуряване на здравословни и безопасни".
    Комисията е подкрепила предложението и ал. 5 на чл. 27 се изменя, както следва:
    "(5) Председател на комитета по условия на труд е работодателят или негов представител, а заместник-председателят е представител на работниците и служителите."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Госпожа Радкова, поддържате ли предложението си? Госпожа Радкова го поддържа.
    Поставям на гласуване направеното предложение от госпожа Радкова, което не е прието от комисията.
    Гласували 151 народни представители: за 94, против 9, въздържали се 48.
    Предложението на госпожа Радкова е прието.
    Нейното предложение обхваща ал. 2 и отпадане на ал. 3.
    Поставям на гласуване чл. 27, като имаме предвид току-що приетото предложение на госпожа Мира Радкова и предложеното ново съдържание на ал. 5 в чл. 27 от председателката на комисията.
    Гласували 145 народни представители: за 140, против няма, въздържали се 5.
    Член 27, включващ предложението на госпожа Радкова и предложената нова ал. 5 е приет.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Чл. 28. (1) В търговските дружества и в другите предприятия и организации с по-малко от 50 работници и служители, както и в отделните структурни звена на дружествата, предприятията и организациите по чл. 27, ал. 1, се изграждат групи по условия на труд.
    (2) Групата по условия на труд се състои от работодателя или ръководителя на съответното структурно звено и от един представител на работниците.
    (3) Представителят на работниците се избира по реда, определен в чл.27, ал. 2 и 3, като мандатът му се определя от общото събрание.
    (4) В дружествата, предприятията и организациите с голям числен състав, сложна структура и териториална разпокъсаност могат да бъдат изграждани освен комитети на равнище предприятие и комитети към съответните структурни звена."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: По този текст няма желаещи да вземат думата.
    Поставям на гласуване чл. 28 с неговите четири алинеи.
    Гласували 154 народни представители: за 154, против няма, въздържали се няма.
    Член 28 е приет.
    По чл. 29 вие приемате всички предложения, госпожа Дянкова, нали?
    ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Точно така.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: В такъв случай какво е предложението на комисията?
    ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Народните представители Ваньо Цонев и Мира Радкова са направили предложения по съответния член, които са приети наистина от комисията и предложението на комисията е следното:
    Член 29 се изменя, както следва:
    "Чл. 29. Комитетите и групите по условия на труд:
    1. обсъждат всяко тримесечие цялостната дейност по опазване на здравето и осигуряване на безопасността и на работещите и предлагат мерки за подобряването й;
    2. обсъждат резултатите от оценката на професионалния риск и анализите на здравното състояние на работещите, докладите на специализираните служби по трудова медицина и други въпроси по осигуряване и опазване на здравето и безопасността на работниците и служителите;
    3. обсъждат планираните промени в технологията, организацията на труда и работните места и предлагат решения за опазване на здравето и осигуряване на безопасността на работниците и на служителите;
    4. извършват проверка по спазване на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд;
    5. следят състоянието на трудовия травматизъм и професионалната заболяемост;
    6. участват в разработването на програми за информиране и обучение на работещите по проблемите на здравословните и безопасни условия на труд."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
    Желаещи да вземат думата няма.
    Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 29 с неговите шест точки.
    Гласували 146 народни представители: за 146, против няма, въздържали се няма.
    Член 29 е приет.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Чл. 30. (1) Представителите на работниците и служителите в комитетите и групите по условия на труд имат право:
    1. на обучение по правилата и изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; обучението се провежда в едномесечен срок след избирането им с продължителност не по-малка от 30 часа по програми, по ред и изисквания, определени с наредба на министъра на труда и социалната политика и на министъра на здравеопазването;
    2. на достъп до наличната информация относно условията на труд, анализите на трудовия травматизъм и професионалната заболяемост, констатациите и предписанията на контролните органи;
    3. да изискват от работодателя да предприема необходимите мерки и да правят предложения за отстраняване на опасностите или за временно ограничаване на риска за здравето и безопасността;
    4. да се обръщат към контролните органи, ако преценят, че взетите от работодателя мерки не са достатъчни да гарантират здравето и безопасността на работещите;
    5. да участват в проверките, извършвани от контролните органи.
    (2) Работодателят осигурява на представителите на работниците и на служителите необходимите условия и средства за изпълнение на техните права и функции, както и съответното обучение и квалификация, което се провежда в рамките на работното време, без това да се отразява на размера на трудовото им възнаграждение;
    (3) Представителите на работниците и служителите в комитетите и групите по здравословни и безопасни условия на труд не могат да бъдат поставяни в неблагоприятно положение за действията им за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд."

    Постъпило е предложение от госпожа Мира Радкова за отпадане на т. 1 от ал. 1 на чл. 30.
    Комисията е приела предложението.
    Постъпило е и предложение от народния представител Ваньо Цонов, който е предложил в чл. 30, ал. 3 след думите "групите по" да се заличи изразът "здравословни и безопасни".
    Комисията е приела и това предложение.
    Предложение на Комисията по труда и социалната политика:
    В чл. 30 се обособява нова ал. 1 с редактиране на приетия по принцип текст за т. 7 към чл. 29. Това е прието по предишния текст. Следващите алинеи се преномерират и текстът на чл. 30 се изменя, както следва - това е и предложението на комисията:
    "Чл. 30. (1) Представителите в комитетите и групите по условия на труд се обучават задължително по програми, ред и изисквания, определени с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването.
    (2)Представителите на работниците и служителите в комитетите и групите по условие на труд имат право:
    1. на достъп до наличната информация относно условията на труд, анализите на трудовия травматизъм и професионалната заболяемост, констатациите и предписанията на контролните органи;
    2. да изискват от работодателя да предприема необходимите мерки и да правят предложения за отстраняване на опасностите или за временно ограничаване на риска за здравето и безопасността;
    3. да се обръщат към контролните органи, ако преценят, че взетите от работодателя мерки не са достатъчни да гарантират здравето и безопасността на работещите;
    4. да участват в проверките, извършвани от контролните органи.
    (3) Работодателят осигурява на представителите на работниците и на служителите необходимите условия и средства за изпълнение на техните права и функции, както и съответното обучение и квалификация, което се провежда в рамките на работното време, без това да се отразява на размера на трудовото им възнаграждение.
    (4) Представителите на работниците и служителите в комитетите и групите по условия на труд не могат да бъдат поставени в неблагоприятно положение за действията им за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Госпожа Масларова има думата.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Имам редакционна бележка, господин председател. В чл. 30, ал. 2, т. 1 вместо "заболяемост" да се каже "заболеваемост". Съгласувах това и с филолози.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Съгласувано с филолози и с лекари, правя предложение навсякъде, където тази дума се среща в текста - това е и за стенограмата, за да може да се изготви окончателният вид на закона, думата "заболяемост" да бъде заменена със "заболеваемост".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставям на гласуване чл. 30 с неговите четири алинеи и с предложението на госпожа Масларова вместо "заболяемост" в т. 1 да бъде "заболеваемост".
    Моля, гласувайте.
    Гласували 151 народни представители: за 148, против няма, въздържали се 3.
    Член 30 с промяната в ал. 2, т. 1 е приет.
    Следователно навсякъде оттук нататък, където имаме думата "заболяемост" тя да бъде коригирана със "заболеваемост".
    Госпожа Дянкова, до чл. 34 включително няма предложения.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Чл. 31. (1) Комитетите и групите по условия на труд работят в тясна връзка със специализираните служби и отдели на предприятието, които имат отношение към създаването и осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд.
    (2) Когато на един обект, работна площадка или работно място се извършват работи и дейности от няколко предприятия или организации, се изгражда общ комитет (група) по здравословни и безопасни условия на труд.
    Чл. 32. В кооперациите с членски състав по-голям от 50 души, а в кооперации със състав по-малък от 50 души, функциите на комитет или група по условия на труд по отношение на член-кооператорите се изпълняват от съответната комисия по социална дейност, избрана от общото събрание на основание чл. 12, ал. 2 от Закона за кооперациите, при участието на председателя на кооперацията и на лекаря от службата по трудова медицина.
    Чл. 33. Всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции.
    Чл. 34. (1) Работниците и служителите в съответствие със своята квалификация и дадените им инструкции, са длъжни:
    1. да използват правилно машините, апаратите, инструментите, опасните вещества и материали, транспортните средства и другото работно оборудване;
    2. да използват правилно дадените им лични предпазни средства и специално работно облекло;
    3. да използват правилно средствата за колективна защита, да не ги отстраняват и не ги изменят самоволно;
    4. да информират незабавно работодателя или съответните длъжностни лица за всяка възникнала обстановка при работа, която може да представлява непосредствена опасност за тяхното здраве и за всички неизправности в средствата за колективна защита;
    5. да съдействат на работодателя и на съответните длъжностни лица при изпълнението на мероприятията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и на предписанията, дадени от контролните органи.
    (2) Всеки работник или служител, който временно отстрани средство за защита или сигнализация при извършване на ремонт, монтаж, профилактика и други, е длъжен да го възстанови незабавно или да предприеме други защитни мерки със същата ефективност."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Желаещи да вземат думата? Няма.
    Поставям на гласуване чл. 31, 32, 33 и 34 съгласно доклада на госпожа Дянкова.
    Гласували 144 народни представители, всички 144 са за.
    Член 31-34 са приети.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: И сега
    "Глава четвърта
    ОРГАНИЗАЦИЯ И УПРАВЛЕНИЕ НА ДЕЙНОСТТА"
    Госпожа Мира Радкова е направила предложения, които впоследствие са оттеглени.
    "Чл. 35. Министерският съвет определя и провежда политиката за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
    Чл. 36. Министерството на труда и социалната политика разработва, координира и провежда държавната политика в областта на осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, като:
    1. ежегодно съвместно с Министерството на здравеопазването изготвя анализи за състоянието, тенденциите и проблемите на дейността по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и предлага мерки за подобряването й;
    2. утвърждава правила и изисквания за осигуряване на безопасни условия на труд и координира разработването на нормативни актове в тази област, които са от компетентността на отделни министерства и ведомства;
    3. осъществява интегриран контрол чрез Главна инспекция по труда по спазване на законодателството и по изпълнение на задълженията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд във всички отрасли и дейности, независимо от формата на собственост;
    4. определя условията, реда и изискванията за извършване на обучение, измервания и консултации в областта на безопасността на труда;
    5. самостоятелно или съвместно с други министерства и ведомства оценява съответствието между здравните норми и изискванията по безопасността на труда".

    Чл. 37. Министерството на здравеопазването ръководи и контролира дейността по опазване и укрепване на здравето при работа, като:
    1. анализира състоянието на работната среда и на трудовия процес и влиянието им върху здравето и разработва задължителни мерки и за намаляване на професионалните и свързаните с труда заболявания;
    2. разработва национални програми за опазване и укрепване на здравето и на трудоспособността и подпомага методически изпълнението им;
    3. утвърждава норми, правила, изисквания и методи за опазване здравето на работещите и за оценка на здравния риск;
    4. оценява здравословното състояние на работещите лица;
    5. методически ръководи дейността и определя условията, реда и изискванията за извършването на обучение, измерване и консултации в областта на професионалното здраве и трудовата медицина.
    Чл. 38. Политиката за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд се определя и осъществява след съгласуване в рамките на постоянни или временни структури на тристранното сътрудничество на национално, отраслово и регионално равнище.
    Чл. 39. (1) Постоянен орган за осъществяване на координация, консултации и сътрудничество при разработването и осъществяването на политиката за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на национално равнище е Националният съвет по условия на труд.
    (2) Националният съвет по условия на труд работи на обществени начала и се състои от представители на:
    1. Министерския съвет;
    2. Националния осигурителен институт;
    3. национално представителните организации на работодателите;
    4. национално представителните организации на работниците и служителите;
    5. Съвета за взаимно осигуряване на членовете на трудово-производителните кооперации.
    (3) Председател на Националния съвет по условия на труд е министърът на труда и социалната политика.
    (4) Представителните организации на работниците и служителите и на работодателите, участващи в Националния съвет по условия на труд, определят от своя състав двама заместник-председатели на съвета.
    (5) Членовете на Националния съвет по условия на труд приемат правилник за работата на съвета.
    (6) Организацията на дейността, техническото и административното обслужване на Националния съвет по условия на труд се осъществяват от Министерството на труда и социалната политика.
    Чл. 40. Националният съвет по условия на труд:
    1. обсъжда състоянието на условията на труд и предлага мерки за подобряването им;
    2. обсъжда и изразява становища по проекти на нормативни актове по въпросите на условията на труд и прави предложения за изменението и допълнението им;
    3. взема решения за създаване на отраслови и браншови структури за тристранно сътрудничество по условията на труд;
    4. създава помощни органи към съвета за решаване на специфични въпроси;
    5. координира дейността на органите, на които е възложено упражняването на контрол в областта на условията на труд;
    6. проучва и популяризира наш и чужд опит, организира национални конкурси, семинари, акции и други форми за стимулиране на дейността;
    7. приема програми за проучване и разработване на проекти за решаване на проблемите по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, финансирани от фонд "Условия на труд".
    Чл. 41. (1) Отрасловите и браншовите съвети по условия на труд се състоят от представители на националните отраслови или браншови федерации, съюзи и синдикати на представителните организации на работниците и служителите, на отрасловите или браншовите структури на представителните организации на работодателите и от равен на тях брой представители на съответното министерство или ведомство.
    (2) Отрасловите и браншовите съвети по условия на труд избират от своя състав председател и приемат правила за работата на съвета.
    Чл. 42. (1) Отрасловите и браншовите съвети по условия на труд:
    1. анализират състоянието на дейността по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в съответния отрасъл;
    2. организират разработването и обсъждат проекти на правила и изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, специфични за съответния отрасъл;
    3. проучват и популяризират опита, организират конкурси, семинари, акции и други;
    4. организират и провеждат обучение по правила, норми и методи, осигуряващи здравословни и безопасни условия на труд на работодателя, на длъжностни лица и на представителите на работниците и на служителите.
    (2) По решение на отрасловите или браншовите съвети по условия на труд към тях могат да се създават временни структури за разработване на специфични въпроси."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Желаещи да вземат думата? Няма. Не са постъпили предложения.
    Поставям на гласуване глава четвърта със заглавие "Организация и управление на дейността" и членове 35, 36, 37, 38, 39, 40, 41 и 42.
    Гласували 139 народни представители: за 139, против и въздържали се няма.
    Текстовете са приети.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Чл. 43. (1) Регионалните (областните и общинските) съвети по условия на труд се състоят от представители на съществуващите регионални съюзи или организации на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите и от равен на тях брой представители на областната администрация или на местните органи за самоуправление.
    (2) Регионалните съвети по условия на труд:
    1. обсъждат състоянието на дейността по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд в региона или в отделни предприятия;
    2. оказват съдействие на комитетите и групите по здравословни и безопасни условия на труд за решаване на конкретни проблеми."
    Има предложение от госпожа Мира Радкова, което е прието от комисията, да се добави нова т. 3 в ал. 2 на чл. 43, със следното съдържание: "3. координират дейността на териториалните органи по контрола на условията на труд;"
    Второ, в чл. 43 да се добави нова т. 4 със следното съдържание, което също е прието от комисията:
    "4. приемат регионални програми за проучване и разработване на проекти за оптимизиране на условията на труд и ги предлагат за финансиране от фонд "Условия на труд"."
    С двете приети предложения на госпожа Радкова текстът на чл. 43 се изменя, както следва: ал. 1 се запазва, а ал. 2 гласи:
    "(2) Регионалните съвети по условия на труд:
    1. приемат регионални програми за проучване и разработване на проекти за оптимизиране на условията на труд и ги представят на фонд "Условия на труд" за финансиране;
    2. обсъждат състоянието на дейността по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд в региона или в отделни предприятия;
    3. координират дейността на териториалните органи по контрола на условията на труд;
    4. оказват съдействие на комитетите и групите по условия на труд за решаване на конкретни проблеми."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Желаещи да вземат думата няма.
    Поставям на гласуване чл. 43 с две алинеи: ал. 1 е в първоначалната редакция, а ал. 2 е така, както сега беше предложена от госпожа Дянкова.
    Гласували 141 народни представители: за 141, против и въздържали се няма.
    Член 43 е приет.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Глава пета - Фонд "Условия на труд".
    Постъпило е предложение да се изведе и подзаглавие под главата "Фонд "Условия на труд" от госпожа Мира Радкова, което впоследствие е било оттеглено.
    "Чл. 44. За финансиране на дейности и мероприятия за подобряване на условията на труд се създава фонд "Условия на труд" към Министерството на труда и социалната политика."
    Постъпило е предложение от народните представители Емилия Масларова, Атанас Богданов и Руси Статков в чл. 44 думите "към Министерството на труда и социалната политика" да се заменят с думите "като самостоятелно юридическо лице със седалище град София".
    Комисията не е приела предложението и е поискала фондът да е към министерството.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Богданов иска думата.
    АТАНАС БОГДАНОВ (ДЛ): Уважаеми дами и господа! Още при разглеждането на първо гласуване на двата законопроекта ние предложихме този фонд да бъде като самостоятелно юридическо лице. При обсъждането от народните представители това предложение в някои от изказванията също беше подкрепено. Нашата мотивировка е в този смисъл, че в една променяща се индустриална политика, в която структурата на собствеността значително се изменя, би следвало този фонд да бъде като самостоятелно юридическо лице, тъй като основните задължения по осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд са на работодателите, те би следвало да имат по-голяма самостоятелност и да може осигурените средства в този фонд да не бъдат в този смисъл под контрола на Министерството на труда и социалната политика, а да бъдат в определена степен юридически самостоятелно, за да могат да бъдат насочвани от тези, които са най-много ангажирани с осигуряването на условията на труд.
    Смятам, че в политиката на правителството, че задълженията на държавата към индустриалната политика трябва да бъдат в определена степен оттеглени, има едно преплитане, тъй като точно във фонда, където се регулират средствата, се приема те да бъдат пак под формата на държавно регулиране.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Атанас Богданов.
    Има думата министър Иван Нейков.
    МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Богданов! Аз бих апелирал да бъде прието предложението така, както е направено от страна на комисията, не защото с влиянието си, което Министерство на труда и социалната политика ще има върху фонда, ще се засили държавната принуда или държавното участие в този процес, а обратно, защото смятам, че по този начин Министерството на труда и социалната политика, респективно изпълнителната власт ще изпълни своя ангажимент да създаде необходимите условия за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд. В случая постигането на пълна автономия, такава, каквато се предлага от вас, не трябва да се търси по аналогия с осигурителните фондове. Там става дума за процеса на осигуряване срещу някакъв осигурителен риск, докато с фонд "Условия на труд" се цели да се създадат условия и възможности за подобряването на условията на труд вътре в предприятията, нещо, което винаги е било и ще бъде един от основните ангажименти на Министерството на труда и социалната политика, както и на самото правителство.
    Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Нейков.
    Поставям на гласуване предложението на народните представители госпожа Емилия Масларова и господата Атанас Богданов и Руси Статков, което не е прието от комисията.
    Гласували 165 народни представители: за 57, против 97, въздържали се 11.
    Предложението не е прието.
    Поставям на гласуване предложения от комисията чл. 44.
    Гласували 161 народни представители: за 118, против 42, въздържал се 1.
    Член 44 и заглавието "Фонд "Условия на труд" към глава пета са приети.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Чл. 45. (1) Средствата по фонд "Условия на труд" се набират и се разходват като извънбюджетни средства.
    (2) Източници за набиране на средствата по фонд "Условия на труд" са:
    1. целева ежегодна субсидия от държавния бюджет в размер, определян ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България;
    2. суми от фонд "Обществено осигуряване", предвидени по бюджета на фонда за финансиране на дейности за намаляване на осигурителните рискове "трудова злополука" и "професионално заболяване";
    3. доброволни вноски, дарения и завещания от български и чуждестранни граждани и от юридически лица;
    4. лихви по сметката на фонда;
    5. приходи от прояви с благотворителна цел;
    6. рекламна дейност;
    7. други източници, определени със закон или с акт на Министерския съвет."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма постъпили предложения. Поставям на гласуване чл. 45.
    Гласували 151 народни представители: за 151, против и въздържали се няма.
    Член 45 е приет.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: По чл. 46 са постъпили предложения от народния представител Светлана Дянкова, което е било подкрепено от комисията, и от народния представител Мира Радкова, която впоследствие е оттеглила предложението си. С корекцията на ал. 1, т. 2 комисията предлага чл. 46 да се измени, както следва:
    "Чл. 46. (1) Средствата по фонд "Условия на труд" се разходват за:
    1. финансиране на проекти и програми за подобряване на условията на труд с браншова значимост и приложимост на резултатите;
    2. разработване на нормативни актове, правила, норми и изисквания;
    3. организиране и провеждане на специализации в областта на здравословните и безопасните условия на труд;
    4. разработване и издаване на учебни и информационни материали;
    5. издръжка на дейността на фонда.
    (2) Остатъкът по сметка на фонд "Условия на труд" преминава като наличност за следващата бюджетна година и се използва по предназначение."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Това е предложението на комисията. Желаещи да вземат думата няма.
    Поставям на гласуване чл. 46 с неговите две алинеи така, както е предложен от комисията.
    Гласували 150 народни представители: за 149, против няма, въздържал се 1.
    Текстът е приет.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Чл. 47. (1) Орган за управление на фонд "Условия на труд" е управителният съвет, който се състои от управител, подуправител и 5-ма членове.
    (2) Управителят на фонд "Условия на труд" се назначава от министъра на труда и социалната политика, който определя и трима от членовете на фонда.
    (3) Националният съвет по здравословни и безопасни условия на труд избира от своя състав подуправителя и двама от членовете на управителния съвет."
    Постъпило е предложение от госпожа Емилия Масларова, господин Атанас Богданов и господин Руси Статков, които са предложили чл. 47 да отпадне и на негово място да се запише следният текст:
    "Чл. 47. Управлението на фонда се извършва от управителен съвет, който се състои от председател, определен от министъра на труда и социалната политика, и трима членове, представляващи съответно работодателите, работниците и държавните служители".
    Комисията не е приела предложението за ново съдържание на чл. 47.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Желаещи да вземат думата?
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Оттегляме го.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Оттегляте. Добре.
    Предложителите оттеглят направеното предложение.
    Поставям на гласуване чл. 47 в неговите три алинеи така, както беше докладван от госпожа Дянкова.
    Гласували 148 народни представители: за 99, против 39, въздържали се 10.
    Член 47 е приет.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: "Чл. 48. Управителният съвет на фонд "Условия на труд":
    1. разработва правилник за своята дейност;
    2. разработва и съгласува с Националния съвет по условия на труд годишната план-сметка на фонда;
    3. план-сметката на фонда се утвърждава от Министерския съвет след съгласуване с министъра на финансите;
    4. съставя годишния счетоводен отчет съгласно изискванията на Закона за счетоводството;
    5. изготвя годишен доклад за дейността на фонда;
    6. определя условията и реда за предоставяне на преференциални кредити по чл. 46, т. 1."
    Има предложение от народните представители Емилия Масларова, Атанас Богданов и Руси Статков цялата точка 3 да отпадне, като следващите надолу точки се преномерират.
    Комисията не е приела това предложение.
    Има предложение от народния представител Никола Койчев - точка 3 да се измени, както следва:
    "3. предлага план-сметката на фонда за утвърждаване от министъра на труда и социалната политика след съгласуване с министъра на финансите;"
    Комисията е приела това предложение.
    И предложение от народния представител Светлана Дянкова - за ново съдържание на точка 6, което да гласи:
    "6. определя условията и реда за финансиране със средства от фонда на проекти и програми, приети съгласно чл. 40, т. 7 и отговарящи на изискванията на чл. 46, ал. 1, т. 1, и сключва съответните договори с получилите финансиране работодатели, организации и други изпълнители."
    Комисията е приела това предложение и предлага чл. 48 да се измени, както следва:
    "Чл. 48. Управителният съвет на фонд "Условия на труд":
    1. разработва правилник за своята дейност;
    2. разработва и съгласува с Националния съвет по условия на труд годишната план-сметка на фонда;
    3. предлага план-сметката на фонда за утвърждаване от министъра на труда и социалната политика след съгласуване с министъра на финансите;
    4. съставя годишния счетоводен отчет съгласно изискванията на Закона за счетоводството;
    5. изготвя годишен доклад за дейността на фонда;
    6. определя условията и реда за финансиране със средства от фонда на проекти и програми, приети съгласно чл. 40, т. 7 и отговарящи на изискванията на чл. 46, ал. 1, т. 1, и сключва съответните договори с получилите финансиране работодатели, организации и други изпълнители."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
    Поддържате ли предложението, госпожа Масларова, господин Богданов и господин Руси Статков?
    Тримата народни представители оттеглят направеното предложение, при което положение поставям на гласуване чл. 48, докладван от госпожа Дянкова, тоест предложението на комисията.
    Гласували 142 народни представители: за 135, против 3, въздържали се 4.
    Член 48 е приет.
    Госпожа Дянкова, имате думата.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, правя предложение за извънредно заседание... (Шум и реплики в ДЛ.)
    Колеги, има само десет члена, които трябва да се приемат. (Шум и реплики в ДЛ.) Те са достатъчно изчистени.
    Правя предложение, залата ще реши, за довършване на Закона за безопасни и здравословни условия на труд.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
    Постъпило е предложение за провеждане на извънредно заседание от 16,00 ч. с точка единствена: продължаване работата по второ четене на разглеждания законопроект.
    Някой желае ли да изрази противно становище? Няма.
    Поставям на гласуване направеното предложение за провеждане на извънредно заседание на парламента днес от 16,00 ч . с единствена точка: "Второ четене на Закона за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд".
    Моля, гласувайте.
    Гласували 139 народни представители: за 118, против 17, въздържали се 4.
    Парламентът взе решение да има извънредно заседание от 16,00 ч. с определения дневен ред.
    Преди да закрия първото извънредно заседание за днес, няколко съобщения.
    Комисията по външна и интеграционна политика ще проведе заседание на 17 декември, сряда, от 16,00 ч. в зала "Запад".
    Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание в сряда, 17 декември, от 15,00 ч. в зала N 238 в сградата на пл. "Ал. Батенберг" N 1.
    Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията ще проведе заседание на 17 декември, сряда, от 16,00 ч. в зала N 456.

    И едно съобщение на Комисията по външна и интеграционна политика: заседанието, обявено за 18 декември, четвъртък, от 15,00 ч. в зала N 238, се отлага.
    Закривам заседанието. (Звъни.)

    (Закрито в 16,00 ч.)

    Председател:
    Йордан Соколов

    Заместник-председатели:
    Иван Куртев
    Александър Джеров

    Секретари:
    Виктория Василева
    Свилен Димитров
    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И ОСМО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

    Видео излъчване от Народното събрание

    Проект BGFOP001-2.013-0001

    Избор на заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията

    Избор на омбудсман





      Последни заседания