Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
СЕДЕМДЕСЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, сряда, 19 ноември 1997 г.
Открито в 9,05 ч.
19/11/1997
    Председателствал: председателят Йордан Соколов
    Секретари: Калчо Чукаров и Камен Костадинов

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
    Постъпили законопроекти и проекторешения:
    - Програма за приватизация на държавни предприятия през 1998 г. Вносител е Министерският съвет.
    - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за нотариусите. Вносител е народният представител Петър Рафаилов. Законопроектът е оттеглен.
    - Законопроект за местните финанси. Вносител - народният представител Стефан Нинов и група народни представители.
    - Законопроект за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. Вносител - Александър Томов и група народни представители.
    - Законопроект за ратифициране на Европейската конвенция за трансгранична телевизия. Вносител е Министерският съвет.
    - Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Финландия за насърчаване и защита на инвестициите. Вносител е Министерският съвет.
    - Законопроект за Национален пантеон на Република България. Вносител е народният представител Александър Томов.
    - Законопроект за съсловните организации на лекари и стоматолози. Вносител е Министерският съвет.
    - Законопроект за здравното осигуряване. Вносител е Министерският съвет.
    Има направени предложения за дневния ред и за седмичната програма от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили и от народния представител Любен Корнезов - от Парламентарната група на Демократичната левица. Въз основа на тези предложения се предлага проект за

    ПРОГРАМА
    за работата на Народното събрание за периода
    19-21 ноември 1997 г.

    1. Първо четене на Законопроекта за облагане доходите на физическите лица - продължение.
    2. Първо четене на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 1998 г.
    3. Проект за решение за промяна в състава на Комисията по труда и социалната политика.
    4. Проект за решение за промяна в състава на Комисията по енергетика и енергийните ресурси.
    5. Второ четене на Законопроекта за корпоративното подоходно облагане.
    6. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за нотариусите.
    7. Законопроект за ратифициране на Изменение N 1 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и "Национална електрическа компания" ЕАД по проекта "Марица-изток 2 - Осми блок".
    8. Второ четене на Законопроекта за Върховния административен съд.
    9. Парламентарен контрол.
    Има ли предложения за разместване или за отпадане по проекта за програма? Няма.
    Моля, гласувайте проекта за програмата, както беше предложен.
    Гласували 174 народни представители: за 168, против 3, въздържали се 3.
    Седмичната програма е приета.
    От името на парламентарна група има думата господин Георги Божинов.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Натоварен съм от името на Парламентарната група на Демократичната левица да прочета следната декларация на Парламентарната група на Демократичната левица.
    Уважаеми колеги, свидетели сме на политически и съдебен произвол, насочен срещу политическа партия, която има своите представители в Народното събрание. На 18 ноември тази година по най-брутален начин и със заплахи за саморазправа бяха изхвърлени от помещенията, които заемат, представителите на Политическия клуб "Демократичен съюз на жените". Със Заповед N 04-003 от 1 ноември 1996 г. на областния управител на град София тази политическа партия е настанена на третия етаж в сградата на бул. "Патриарх Евтимий" 82 , състояща се от 78 кв.м. Този трети етаж е държавна собственост. Сключени са наемни договори, платена е наемната цена до края на тази година.
    Разправата е с една политическа организация, която има своите представители в българския парламент. Тази политическа вендета се извършва срещу представители на българските демократични жени, които имат структури по всички населени места. Ясно е, че някой се страхува и от българските жени. И това се прави днес, уважаеми дами и господа, когато управляващите ще дораздават държавни и общински сгради и средства на фамилните си фондации и сдружения, на дамските си и интимни половинки. Лесно се раздава, което другите са строили, и се отнема правото на съществуване и нормално функциониране на политически партии.
    С тези си действия управляващите грубо погазват Конституцията, която в чл. 11, ал. 1 прогласява правото за политически плурализъм на Закона за политическите партии и законността.
    Парламентарната група на Демократичната левица най-остро протестира пред правителството и назначения от него областен управител - господин Стойков, за беззаконието, извършено спрямо столичния координационен съвет на политическия клуб и настоява те да бъдат върнати в наетите от тях държавни помещения. Благодаря ви. (Ръкопляскания от Демократичната левица.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божинов.

    Преминаваме към първа точка от дневния ред:
    ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОБЛАГАНЕ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА - продължение.
    Има думата заместник-председателят на Народното събрание господин Благовест Сендов.
    БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам да направя един коментар върху начина, по който се определя данъкът върху дохода на българските граждани - годишният и месечен доход, който се съдържа в част трета - "Изчисляване и удържане на данъка".
    Смисълът на прогресивния данък е данъчната тежест - тоест, частта, която представлява - данъка от дохода да расте монотонно и за много високи доходи да клони към някакъв процент, който в тази таблица е определен на 40 на сто.
    Господин министър-председател, много искам да чуете това - имам това нахалство, за да Ви помоля - тъй като ще говоря малко математически неща.
    Много е важно законодателят да има ясна представа за параметрите, които определят данъчната тежест. Според мен, за всеки е ясна максималната тежест, която определя данъка - това е 40 на сто. Тя никога не се достига. Колкото растат доходите, толкова по-близо се приближава към 40 на сто. Съвсем ясно е за законодателя стойността на максималния необлагаем доход, който в таблицата е 60 на сто. Това, което обаче дават таблиците е, че данъчната тежест започва да расте бързо, веднага след максималния необлагаем доход, и след това расте много по-бавно. Следващият етаж пак започва една такава криза. Така че данъчната тежест не расте гладко и да върви към максималната си стойност, а подскача. Това нещо за мен е съвсем необосновано.
    Защо се прави това нещо? Прави се, за да се обере максимално данък от ниските заплати, които са много на брой, и след това за големите заплати, разбира се, данъчната тежест е по-голяма, но пропорционално това е съвсем по-малко, отколкото при малките заплати.
    Предлагам данъчната тежест да се изчислява по съвсем проста формула, която аз ще представя на комисията между първо и второ четене, в която данъчната тежест расте от 0 до максималната тежест. Това е най-естествената формула за пресмятане на данъчната тежест.
    Аз гледах някои формули в немското законодателство и на други мeста, където се стремят към такова изглаждане.
    Какво ще даде това нещо? Забележете, че този принцип може да бъде приложен и за събиране на колкото си искате високи данъци. За Министерството на финансите е важно да събере определено количество данъци. Ако то иска да събере определено количество данъци, трябва да вземе максималното разпределение на заплатите, да определи за това максимално разпределение какъв данък трябва да се вземе и от формулата ще се получи същото това гладко разпределение. Във формулата се дава коя е тази заплата, за която или кой е този данък, за който данъчната тежест е половината от максималната тежест.
    Сега при тази таблица, която е дадена от Министерството на финансите, ще говоря само за месечната, защото годишната просто се умножава по 12, максималният необлагаем доход е 60 000 лв. При 100 000 лв. тежестта е 9,2 на сто. При 400 000 лв. е 23 на сто. При 300 000 лв. е 20 на сто.
    Ако ние приемем, че заплатата, която трябва да има 20 на сто облагаем доход, бъде 280 000 лв., тогава една заплата от 100 000 лв. ще има данъчна тежест 3,86 на сто. Една заплата от 500 000 лв. ще има данъчна тежест 27 на сто. И една заплата от 5 000 000 лв. ще има 38,54 на сто тежест, а при таблицата на Министерството на финансите тя е по-малка. Ако вие вземете 200 000 лв. да бъде доходът, който има половината данъчна тежест от максималната, тогава ще се увеличи данъчната тежест на по-ниските етажи, както казват, но за 100 000 лв. тя ще бъде 5 на сто, а за 5 000 000 лв. - ще бъде 39 на сто.
    Така че този начин на изчисление дава възможност на Министерството на финансите да си сметне данъците колко трябва да излязат, но формулата, по която се смятат, ще даде едно гладко увеличение, което смятам, че е напълно справедливо.
    Аз съм на разположение, аз разговарях и с някои от специалистите в Министерството на финансите, ако те ми дадат разпределението на това в какви интервали колко е броят на хората с даден доход, да се намери тази средна заплата, която ще има облагане половината от максималния доход, така че същото събиране на данъци да се получи. Но смятам, че не е справедливо съвсем ниските заплати да имат такава тежест. Тежестта на данъка трябва да започва от 0. Щом има един интервал, в който данъкът е 0, трябва оттук нагоре да почва гладко да расте. Никой не може да тръгне с автомобила си изведнъж с 20 км скорост, както е писано в тази таблица, че изведнъж от 60 000 лв. тръгвате с 20 на сто данък над облагаемата стойност.
    Така че смятам едно изменение на принципа, по който се смята данъкът, ще облекчи и ще направи този данък много по-справедлив. В никакъв случай този принцип не лишава правителството да събере определено количество данъци. Въпросът е, че законодателят трябва да определи Закона за събиране на данъците по ясни параметри. Таблицата крие много скрити камъни. Защо най-напред ще й бъдат 5 етажа? Защо не 6? Защо не 4? Защо първият етаж ще бъде от 720 000 лв. до 960 000 лв. за годишния данък? Аз знам защо. Защото в този интервал за месечни заплати са най-много хора и ако 20 на сто от това се вземе, пълни хазната и се оправят работите. Но това са сметки, които за законодателя съвсем не са прозрачни и съвсем не се обясняват.
    А когато ние кажем, че определена е максималната необлагаема сума, определя се максималната тежест и се определя коя е тази заплата, която се облага с половината от максималната - тази заплата е горе-долу средната заплата. И ако средната заплата е 180 000 лв., по тази формула 180 000 лв. ще се облагат с 20 на сто данък.
    Аз не съм в състояние тук да прожектирам и да пиша на черна дъска формули, но формулата е съвършено проста. За тези, които знаят, тя е: х2/х + d. Тук има физици и математици, които знаят, че това е съвсем простичко. Но правят се таблици, за да се натъманят неща, които са съвсем несправедливи за данъкоплатеца. Благодаря. (Ръкопляскания от левицата.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Сендов.
    Думата има министър-председателят господин Иван Костов.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Сендов, колеги! Това, което се предлага, на практика е снижаване на средната ставка за облагане на данъка чрез намаляване на ставките за облагане на доходите, където се взимат най-много заплати - 80-100 - до 200 000 лв. Ако това се направи, общите постъпления по данъка ще паднат, тъй като самото честотно разпределение е такова.
    Аз искам да попитам господин Сендов защо не се сети това нещо да го направи преди 2 години? (Смях и реплики от левицата.)
    Татяна, съветвам Ви, така както се усмихвате сега, да направите справка за средната тежест на тази таблица за облагане със средната от 1995 и 1996 г. и ще разберете какво ви говоря.
    Така че просто става въпрос за обикновен популизъм. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Костов.
    Има думата народният представител Йордан Бакалов.
                         
    ЙОРДАН БАКАЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господин министър! Данъкът върху доходите на физическите лица като елемент на фискалната система има съществено значение за формирането на бюджетните приходи. Със закона се цели да се обхванат доходите на всички физически лица, независимо от техния източник. Целта на този етап не е постигната напълно, което е обяснимо с конкретните икономически условия в страната. Независимо от това трябва да се отбележи, че е направена първата крачка.
    В тази връзка и за по-голяма яснота, както и за статистическо отчитане на доходите на физически лица, всички те трябва да бъдат обхванати и регистрирани в единна данъчна декларация, която да е неразделна част от закона. Подобни примери има в законодателствата и на други развити страни. Така ще е налице необходимата за данъчни цели информация кои доходи и през следващи години могат да останат като необлагаеми. Необходимо е да се отчете също и семейното положение на данъкоплатците при един следващ етап от развитието на закона. На настоящия етап данъкът по същество е личен и не отчита броя на лицата. Следователно, вместо държавата да дава преки парични помощи на едни или други лица, тя ще намали относително облагането на тези данъкоплатци, които издържат отделен брой лица в нетрудоспособна възраст за съответния данъчен период.
    Необходимо е изчистването на отделни текстове, тъй като данъкоплатците в Република България все още нямат необходимата данъчна култура и практика, което ще затрудни и тях, и данъчната администрация. При равни други условия това би могло да доведе до по-ниска събираемост на данъците през първите години. Данъчната скала се прилага върху сумата на данъчните основи, като от годишното задължение се приспада авансово внесеният данък, като в същото време за доходите, придобити от трудови правоотношения, се запазва редът на облагането им. За доходите, получени от извънтрудови правоотношения в зависимост от източника на доходите, данъчната основа се формира по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане тогава, когато дейността подлежи на регистрация по Търговския закон. Запазват се данъчните облекчения за дарения, инвалиди и здравно осигуряване.
    Основен положителен момент е въвеждането на патентния данък. Тази част от закона е една от най-съществените и цели обхващането на широк кръг лица, които са трудни за облагане и не биха се реализирали при други условия като данъкоплатци.
    При обсъждането размера на ставките за патентния данък общото мнение на комисията е, че те са минимални, но в същото време стимулиращи и това е една възможност за развитието на дребния бизнес. Личното ми мнение е, че таблицата подлежи на допълване, тъй като в нея липсват някои занаяти. Патентният данък има смисъл, ако се предплаща преди да започне дейността. Така е сега - заплаща се патентен данък до 15-то число на първия месец от тримесечието. Сега по чл. 53 се предвиждат две равни вноски. Първата се внася до 31 май, т. е. 5 месеца лицето ще работи, без да е платило данъците, втората вноска ще се плаща до 31 октомври. Това е опасно според мен за изпълнението на бюджета и затова би трябвало да се промени в закона между първо и второ четене.
    И накрая, искам да ви призова да подкрепите на първо четене законопроекта за доходите на физическите лица. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бакалов.
    Няма записани други желаещи да се изкажат. Има желаещи, които не са записани. Заповядайте, господин Стоилов.
    СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господа министри! Ще спра вниманието ви на един-единствен въпрос, тъй като времето, с което разполагам, е малко.
    Преди малко акад. Сендов разискваше темата за ставката - за ефективната данъчна ставка по данъка върху общия доход. Това наистина е един от централните въпроси и всяка година, когато или се кърпи този закон, или както е в случая, ни се предлага един нов проект.
    Твърде силни са гласовете в последно време, че общата данъчна тежест се увеличава за физическите лица и като се вземе предвид очертаващата се ефективна данъчна ставка по този данък, и двата процента, които вече се плащат, и онова, което се задава на хоризонта като 5 или 6, или евентуално повече, което ще трябва гражданите да плащат за здравноосигурителните фондове, но тези 5, 6 или 7 на сто са напред. Каква е истината по отношение на ефективната данъчна ставка? Ако се опрем на числата, които ни дава Министерство на финансите за средната работна заплата - казвам, ако се опрем, тъй като числата, които те дават, вече са почти надскочени от равнището на средната работна заплата за 1997 г. Но това е отделна тема. Получава се ефективна данъчна ставка около шестнадесет и половина, изчислена от мен, изчислена от други колеги от различни парламентарни групи, работещи в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Голяма или малка е тази данъчна ставка? Възможни са два подхода. Този, който е по-точен, е да подходим сравнително. Вярно е, че това е ставка, по-ниска от ставките в предишните години. Като се разрових в архива си, намерих отново пак материали, които са ни представени от Министерство на финансите, и материали, които показват, че наистина в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол всяка година - от 1992 г., при дискусиите сме се стараели при различни министри на финансите и различни експерти да гоним едно средно равнище около 14,2, 14,3, 14,5, максимум до 15. И така се е и получавало. Сега изведнъж експертите изкараха за 1997 г. едно число 17,03.
    В скобка или без скобка, искам да обърна вниманието ви, че 1997 г. е различна от другите години. Това е година след голяма финансова дестабилизация, година на голяма политическа дестабилизация, първа година, когато страната и хората й минаха през няколко спирали на хиперинфлацията - всичко онова, което до болка ви е познато. Тази година - 1997, не може да бъде критерий, когато ще се оценява ниска или висока е сега получаващата се ефективна ставка.
    В Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол бих казал, че преобладаващи са настроенията в полза на това, че това е ставка, силно завишена спрямо средното равнище за изминалите 5 години. А тези, които не се изказват, допускам, че вътре в себе си са съгласни, но някак си е повече или по-малко неудобно да вземат ясно и открито отношение.
    Неоправдано е за 1998 г., когато и бюджетът, за разлика от бюджетите до 1997 г., включително и 1996 г., бяха в острата, тежка преса на обслужване на външния дълг, без използване на такива източници на ресурси като външно финансиране, приходи от приватизацията. И много добре е, че тези два източника работят и поради това обслужването на държавния дълг и в частност на външния дълг е поносимо, не е смазващо, не води до финансово запушване на страната. Всичко това е много добре. Но тъкмо защото е така, не е оправдано за 1998 г. да се отива към такова равнище на ефективната ставка по този данък.
    Струва ми се, че това е един от централните въпроси на предложения проект и си струва отново в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол така, както във всички минали години по-голяма част от дискусията се е въртяла около този въпрос, да се върнем и да видим какво може да бъде направено.
    Вторият въпрос, на който ще спра вниманието ви, е от позициите на интересите на хазната. Въведе се патентният данък за значително по-широк кръг данъкоплатци. Това е добре. Мотивите са ясни. Заслужават поддръжка. Ако досега нищо или почти нищо не е вземано от тази категория данъкоплатци, сега да вземем нещо. Но с оглед именно на условията в страната, средното равнище на данъчна тежест мисля, че рамките, в които ни е зададен този патентен данък за много категории, хайде, нека да ги наричаме работно, занаятчии, са твърде ниски. В случая използвам един критерий - за колко време съответните данъкоплатци биха заработили дължимия данък, средния, между минимума и максимума. Оказва се за много от тези категории, при една нетрудна за всеки един от вас справка за това какви са ставките, по които се заплащат тези услуги, какъв е доходът за големи градове, за по-малки, оказва се, че за голяма част от тези групи данъкът ще бъде заработван за по-малко от месец. За по-малко от месец.


    Много от тези категории работят по ставки, които са европейски при доходите на българина, при нашия стандарт. Затова се получава, че за сравнително кратко, много кратко време те могат да заработят този данък. Направете си една сметка за колко време вие заработвате данъка, който плащате на държавата. Ще видите една огромна разлика.
    Следователно, ако става дума да се търсят източници на допълнителни постъпления за фиска, това е един от източниците. И като правя тези внушения, давам си сметка, че тази данъчна тежест в никакъв случай не трябва да достигне равнище, което да бъде пресиращо, да бъде мачкащо тези категории, нека ги наречем предприемачи. Тоест, в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол между двете четения трябва да се помисли и конкретно особено за онези категории занаяти, където е очевидно ниско равнището на предвидения данък, да бъде той чувствително дръпнат нагоре. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
    Господин Руси Статков.
    РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги, господин министър-председател, господин министър! Пред нас е предоставен един проект на нов данък, който обаче стъпва на основата на досега съществуващия данък за облагане - данък общ доход. И претенциите, разбира се, са затова, че това е едно по-добро издание на досегашния закон. Аз определено смятам и не само от двата дни обсъждания по този законопроект, а от преценките, които имат и експертите, с които се консултирах, че това издание на законопроекта не е добро, че то влошава досега съществуващия данък общ доход. Какви са най-общо бележките ми, наред с изразените досега от колегите?
    На първо място, предлага се да се отиде с разделение, от една страна, на облагането на данъка, който се взима от трудови правоотношения и след това едно общо облагане на всички декларирани доходи. По същество това е нещо, което в сегашния му вид е ненужно. То фактически утежнява системата. А нещо повече, дава основание да се мисли, че може да има и злоупотреби. Защо? Защото данъкът общ доход ще се взима от лицата по трудово правоотношение и след това от тях ще се вземат бележки. И тези бележки ще се дават, за да може да стане общото облагане, или приспадане, ако наред с тези доходи има и доходи от хонорари и други такива.
    МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): Всякакви доходи.
    РУСИ СТАТКОВ: Всякакви, да. Има ли смисъл, при положение че ние не сме въвели и не въвеждаме семейното доходно облагане, да правим това нещо сега? Кому е нужно? Фактически, повтарям, това усложнява системата на администриране, позволява да се вършат нарушения и не води до подобрение.
    На следващо място, влошават се условията за производителите. Например, ние в сега действащия закон имаме признати разходи, които се приспадат от облагаемата основа за тези хора, които отглеждат животни, птици. Сега се отива към намаляване на тези разходи, които се признават с този законопроект, който имаме в момента.
    По-нататък, това, което се говори за патентния данък, господин министър-председател и господин министър. Това не е нещо ново. То се правеше, сега се разширява. Да, обаче разширението е непрецизирано. Не е прецизирано и от гледна точка на критериите за различните, например търговски и други зони в страната, непрецизирано е и от гледна точка на размера. А освен това се включват и дейности, които не са узаконени, каквато например е проституцията. По същество компаньонките са вид на проституция. Господин министър-председател, аз използвам присъствието Ви тук, в залата, за да се обърна към Вас с това - в края на краищата Министерският съвет носи отговорност и той би трябвало да има изпреварваща законодателна инициатива, а не да предлага узаконяване на нещо, което не е решено със закон. Аз виждам, че Вие говорите, а същевременно сте в залата. Би трябвало да слушате това, което се говори в рамките на обсъжданията. Моля ви, колеги. Не става дума за формално присъствие тук и за отбиване на номера.
    На следващо място, едноличните търговци. И тук бих искал да кажа, че независимо от амбицията да има обща система на всички данъчни закони, които са внесени, се влиза в противоречие. Например така направеното предложение за облагане доходите на едноличните търговци, ги поставя в много по-неравностойно положение от тези лица, които ползват данъчна ставка от 20 на сто в рамките на корпоративното подоходно облагане. По същество доходи над 3 млн. 800 хил.лв., които декларират например едноличните търговци, се облагат със скала от 32 на сто. Тоест, едно противоречие, едно, според мен, доказателство, че се отива действително на унищожаване на най-дребните под благовидната форма, че се правят подобрения в името на фиска и т.н.
    Следващите ми бележки, които са свързани с това, че този закон е по-лош, разбира се, без да повтарям казаното, са, че се утежнява данъчната тежест, и то значително за обикновения данъкоплатец и средния данъкоплатец. Господин министър-председател, несериозно беше това, че схемата, методиката, която се предлага днес, не е приложена вчера. Ако действително проблемът е такъв, за какъвто се говори, ние трябва да търсим решение, а аргументите, че не е приложен вчера са несериозни. И най-малкото на Вас Ви отива да вървите с такива аргументи.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ (от място): Ти не си ме разбрал.
    РУСИ СТАТКОВ: Може би не съм Ви разбрал, но става дума, че поне така прозвуча и не е сериозен аргумент. Мисля, че тежестта, особено за облагане на доходите на физическите лица, говорим за минимума, които са 60 000 лв., преди месец и половина в рамките на вашата коалиция съвещание по социалната политика и признати 85 - 90 хил.лв. за физическия минимум на хората, е бих казал, геноцид спрямо хората. Не може да облагаш сума, която е далеч под този размер, каквато е 60 000 лв. и се предлага за такова облагане. И ако ние говорим за това, че трябва да правим консолидиран бюджет, за това, че трябва да правим нещо, в името на кого го правим, ако хората мрат, ако хората се лишават или се унижават с отиване на опашки, господин Радев, за екюта, защото им облагаме 60-те хиляди лева. (Шум и реплики от СДС.) И ние трябва да преценим, уважаеми колеги, трябва да преценим какво правим и в името на кого го правим.
    И на следващо място, в този законопроект се предлагат разпоредби, които по същество дават на министъра на финансите права, които са в нарушение на Конституцията. Например в чл. 48 е записано: "Министърът на финансите в особени случаи може да променя сроковете за подаване на декларации". Какво значи това? И отделно от това една нова глава "Данъчно производство". Аз и в комисията попитах, но не получих отговор - това означава ли, че се отменя Законът за данъчното производство и кой закон ще бъде спазван - този ли с тези разпоредби, или оня закон?
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ (от място): Това са специфични разпоредби.
    РУСИ СТАТКОВ: Те хем са специфични, хем е нова глава, господин министър-председател.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ (от място): Във всеки закон ги има.
    РУСИ СТАТКОВ: Напротив, в другите закони няма такава глава. И тук се говори за неща, които по същество поставят в позиция да се постави наистина този въпрос - кой от двата закона ще важи, след като имаме специален Закон за данъчното производство.
    И в заключение мисля, че всичко това, което се правеше и в другите закони в името на улеснение на данъчната администрация е грешен подход. Защото се изолира дребният бизнес, унищожава се, натоварва се дребният и средният данъкоплатец, а същевременно не се насочват усилията към реформата в данъчната администрация, за да може и увеличаване на числеността и компетентността й да я има, и съоръжението и въоръжаването й с компютри, с нови техники и програми. Защото няма да има нужда от елементарни такива намаления на ставките, ако има една програма. Ето в тази посока ние очакваме Вашата инициатива и предложения, а не с другите действия фактически да нанасяме удар там, където не трябва. Благодаря ви. Аз лично гласувах против и призовавам всички да гласуват против този законопроект. (Реплики от СДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
    За реплика господин Клявков.
    ВАСИЛ КЛЯВКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател и господин министър на финансите, уважаеми колеги! Искам да направя реплика на своя колега Руси Статков. Мненията му в комисията не са толкова неконструктивни, колкото днес направи при това изказване с призива да се гласува против данъка и особено в частта му, обвиненията му като основания за това, че се удря върху дребния бизнес, което, според мен, абсолютно не отговаря на истината, особено в данъка за облагане на доходите на физически лица.
    Най-голямата промяна в този данък е именно въвеждането на патентен данък за дребните собственици, за едноличните търговци с оборот до 75 млн.лв. Ставките съм ги разгледал една по една, говорил съм с хора от различните водове бизнес и никой не ми е казал, че този данък е висок, дори и най-високата му възможна стойност. Напротив, хората казват, че това нещо е абсолютно лесно платимо за тях и много бързо могат да изкарат данъка, който дължат и да работят нататък. За първи път, с по този начин въведен данък, като патент, те ще имат възможността на два периода в годината да си платят данъка, независимо от това каква е реалната им печалба, защото до този оборот това е данъкът. Те ще имат възможност да си платят данъка, да си декларират всички доходи, спокойно да работят в България и да могат да докажат, че вилата и колата са си купили със законни пари.
    До този момент дребните еднолични търговци не отчитаха сто на сто своите доходи. Това е мое пряко наблюдение от много разговори и срещи с тях. Именно патентният данък ще даде възможност да направят това. От тях аз виждам една много голяма подкрепа в тази насока.
    От господин Статков тук също се каза, че би им било по-изгодно да плащат 20 на сто по другия данък - на юридическите лица. Не е вярно, защото 20 на сто, ако те действително осчетоводят своя оборот, е много по-голяма сума, тъй като ставките за патентния данък са между 100 и 400 - 500 - 600 хил. лева. Много по-голям данък ще трябва да се плати, ако плащат 20 на сто на реалния им оборот. Затова аз смятам, че именно този данък за облагане на доходите на физическите лица дава зелена улица на дребния бизнес, което никога досега не е било.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
    Господин Статков, заповядайте!
    РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, господин министър, колеги! Смятам, че това, което изтъкна колегата Клявков, има основание само в известна степен. Повтарям моите аргументи:
    Аз дадох пример с едноличните търговци неслучайно, господин Клявков. Продължавам да твърдя, че те са поставени в крайно неравностойно и утежнено положение и има опасност да изчезнат... (реплики от СДС), защото, ако вие видите таблицата за облагането на такива лица, ще се убедите, че те действително са поставени в положение неравностойно с лица, които имат друга ставка, която е далеч по-ниска по Закона за корпоративното облагане.
    Отделно от това, господин Клявков, дори и тези, които са посочени в рамките на тези професии, господин министър на финансите, и те се оценяват по различни критерии. Аз неслучайно споменах, че се дават зони. Да, но има зони по селата, които трябва да се разглеждат по друг начин. Дори в София има различни зони. Тази диференциация не е най-добрата. Тя утежнява тези хора с патентния данък, защото не всички са във възторг. Тенекеджиите може да са във възторг, но има групи, които не са във възторг от това нещо.
    Мисля, че действително тези неща много по-прецизно трябва да се погледнат - да не говоря за това, което става със скалата: скъсяване на етажите за облагане на доходите като цяло. Защото това скъсяване увеличава действително тежестта за ниските и средни слоеве. По това вече говори акад. Сендов, говори и проф. Стоилов. Така че това също е удар и аз мисля, уважаеми колеги, че тези неща ние не говорим просто така, а трябва да търсим решение. Още от първия данъчен закон призовах към тези решения да насочим своите усилия и мисля, че всички трябва да се отнесем много по-отговорно. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
    За изказване думата има господин Йордан Цонев.
    ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Данъкът за облагане на доходите на физическите лица е крачка напред в данъчната реформа. В своето изказване ще се опитам да не слизам на нивото на риториката и на нивото на тона, който вие налагате в тази зала при обсъждане на данъчните закони. Защото мисля, че има един по-добър поглед към тях. Това е един реалистичен поглед и аз, както и при данъка върху добавената стойност, така и тук, ще се опитам да бъда на равнището на реализма.
    Законопроектът за облагане доходите на физическите лица във всички случаи е крачка напред. Аргументите в полза на това:
    Скалата, за която толкова много дебатирате и за която говорите, че утежнява данъкоплатците - абсолютно не е така, защото по всички етажи на скалата има намаление. Абсолютно по всички етажи! Вземете и направете сметката. Между другото, вие сте я правили и в комисията го признахте.
    Ако трябва да бъдем реалисти, има увеличение с около половин процент спрямо средната работна заплата за тази година и предвидената средна работна заплата за следващата година. Но това увеличение не се дължи на друго, а на факта, че темпът на нарастване на средната работна заплата изпреварва процента, с който се намалява данъкът в този етаж на скалата. И ако ние приложим формулите, които предложи акад. Сендов и за които сме говорили с данъчната администрация, че е възможно да бъдат вкарани в закона преди второто четене, и това ще бъде избегнато, тъй като там вече ще става плавно облагането на нарастването на работната заплата.
    Има противоречие в изказванията дори на отделни представители от Демократичната левица. Нещо, което не е много характерно за вас. Професор Стоилов казва, че прекалени облекчения има за дребния бизнес с патентния данък. Руси Статков казва, че ние там ще ги убиваме...
    Истината е в това, което казва проф. Стоилов. Действително има прекалено големи облекчения. Действително патентният данък от някои ще бъде изплащан с около месечна печалба. Но това се прави, защото пакетът данъчни закони, които ние предлагаме, е направен в система. Това са част от компенсациите, които даваме на малкия бизнес за изваждането му от системата на ДДС. И тук вие това трябваше да признаете, ако държахте да бъдете откровени.
    По отношение на патентния данък искам да кажа още някои неща - за неговото разпределение по райони и по групи. Действително това може би не е перфектно, но аз мисля, че има второ четене на законопроекта и там би трябвало вие да предложите перфектното. Ако всички неща, които се внасят като законопроекти, са перфектни, ние какво ще правим тук? Дайте предложение как да го перфекционизираме. Не само да говорим от тази трибуна, че се увеличава данъчната тежест. Така говорехте и за ДДС, така говорите и за корпоративното подоходно облагане, така говорите сега и за този данък.
    Аз ви моля да запазим професионалния тон, който държим в комисиите, и да казваме истината такава, каквато е. С тези аргументи аз ви призовавам да гласувате на първо четене законопроекта за облагане доходите на физическите лица.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
    За реплика - заместник-председателят господин Благовест Сендов.
    БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Във връзка с това, че господин Цонев спомена за таблиците, искам да обърна внимание, че това, което аз предлагам, в никакъв случай не е популизъм. Това, което аз предлагам, е друг принцип да се смятат данъците. Ако господин Цонев или господин Муравей Радев ми каже колко данък трябва да събере, аз ще му дам този параметър за облагане и коя е средната заплата, за да получи този данък.
    Затова тук не става въпрос за никакъв популизъм. Напротив, става въпрос тези, които получават много, да плащат повече, но не повече от 40 на сто.
    ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС, от място): Това не пълни хазната.
    БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Какво пълни хазната знам много по-добре от Вас. Пълни хазната това, което се взема от хората. Но от хората, които имат съвсем ниски заплати, трябва да се взема пропорционално много по-малко от това, което се взема при големите заплати. Смятам, че това е принципът на прогресивния данък. И ако вие се отнасяте към тези неща сериозно, трябва да погледнете сериозно на това предложение. Аз ще го направя съвсем подробно, с варианти, и ще съберете даже и повече данък, но трябва да се погледне сериозно и без емоции. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Сендов.
    За втора реплика за минута и половина - господин Стефан Стоилов.

    СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Цонев, трябва да се слушаме внимателно. Първо, съвсем естествено е при нас да има различия, в т.ч. и по патентния данък. Ще Ви върна една година назад в Комисията по бюджет и финанси, запитайте колегите си, които са работили тогава в парламента, половината от нашия състав в Комисията по бюджет и финанси по въпроси за данък печалбата и по-специално за това да се приспадат или не разходи за инвестиции, бяха на мнение, различно от това на вносителя - правителството.
    По втория въпрос обаче - дайте да говорим за едни същи неща. Вие говорите за двата реда на ставките за 1997 и 1998 г. Аз съм изричен и бях изричен, когато Ви обръщам внимание. Става дума за ефективните ставки до 1996 г. включително. И не се позовавайте на 1997 г., която е неподходяща за сравнение. И аз си позволих, макар и за половин минута, да дам една стегната характеристика защо тя не може да бъде приета за сравнение. С други думи, ставката е чувствително по-висока спрямо всички останали години след 1990 г.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
    Трета реплика от Демократичната левица няма да има, защото тя направи 40 минути. Репликите съгласно правилника влизат във времето на парламентарните групи.
    Има думата за реплика господин Венцеслав Димитров.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председател, колеги! Понеже чух, че става дума за ставката, аз си направих труд да я изчисля. Вижте каква е средната ставка - само ще ги изчета: за 1994 г. 13,6 на сто, за 1995 г. 14,5 на сто, за 1996 г. горе-долу е толкова, защото там не се знае накрая каква беше точно средната заплата, за 1997 г. между 14 и 15 на сто, горе-долу там знаете каква беше средната заплата. За следващата година, господа, средната ставка е 16,5 на сто, ако се приеме, че средната заплата за цялата година ще бъде толкова, колкото е в момента, т.е. около 175 хил. лева.
    Аз му казах на господин Радев, когато обсъждахме бюджета: успокойте се, господин Радев, средната заплата за 1997 г. - това му го казах през юли месец - няма да е 130 хил. лева. Виждаме, че не е 130 хил., ще стане по-голяма. Догодина средната заплата ще бъде 200 хил. лева. Това отива някъде към 17,6 на сто. Но не забравяйте за последните две години да добавите и още 2 на сто - това са личните вноски в държавното обществено осигуряване. И тези ставки стават по-високи с още 2 на сто. И това го въведе, господин Стоилов, Димитър Костов. Аз затова се изненадвам, че Съюзът на демократичните сили с широки обятия приема за чиста истина всичко, което им казваха комунистите преди 2 години. Ами дайте да ги намалим тия данъци! За какво протестирахме тогава!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За дуплика има думата господин Йордан Цонев.
    ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Първо, към проф. Стоилов. Уважаеми господин професор, когато говорите за скалата през различните години, защо не отчитате факта, че през тази година ние не облагаме социалните разходи, както са били облагани през другите години? Защо това не го отчитате? А това прави средно по около 30 хил. лева на човек.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Това не е по общия доход.
    ЙОРДАН ЦОНЕВ: Точно и оттам се приспадат. Всичко трябва да се отчита. И когато казвате, че трябва да се слушаме внимателно, аз искам да Ви кажа, че понякога е добре умишлено да не се слушаме внимателно. Защото ако трябваше да слушам внимателно, трябваше да стана и да запитам господин Статков като как и от каква позиция той говори за геноцид.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Те го въведоха.
    ЙОРДАН ЦОНЕВ: Как? С какви очи ставаш и говориш тук от трибуната за геноцид! След като две години си стоял там и си гласувал знаеш за какво! Ето, затова е хубаво да не се слушаме. (Ръкопляскания от мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
    За изказване има думата господин Жорж Ганчев. ((Шум в залата.)
    ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Господин министър-председател, господин председател, колеги! Моят симпатизант - критикарят почна преди да съм казал нещо за микрофоните. Успокой се. Успокой се.
    Тъй като аз не съм икономист, ще говоря на земен, разбираем език и може би ще бъда малко в помощ на управляващите. Ние поддържаме пространното изказване на Венцеслав Димитров миналата седмица и знаем много добре, че дребният, средният и семейният бизнес е поставен в ужасна позиция в момента. Получаваме страхотно много писма, страхотно много обаждания. Трудно ми е да ви обясня как дребният инвеститор, който е ипотекирал всичко това, което има, и който разбира, че само оборотът може да го спаси, се изправя пред една бариера, която за него е вероятно непреодолима.
    По цял свят има патентен данък и затова управляващите не трябва да се срамуват, че си го въвеждат, както е и по цял свят. В Гърция този патентен данък прави възможно държавата да събере нещо, тъй като всичко останало крие данъци - ако сте били там повече от един, два или три пъти. Тъй че в този аспект поддържаме управляващите. Патентният данък е нещо нормално и трябва да го има. Но повтарям - дребният, средният и семейният бизнес и националният капитал може да просъществува само с ниско облагане и огромен оборот, стимулиране на оборота. Оборотът пълни хазната 4-5 пъти по-бързо от високи облагания. Погледнете Съединените щати и погледнете разликата, която Роналд Рейгън, който не е икономист, направи, когато дойде на власт. Той наистина инжектира оборота, наистина инжектира износа, инжектира отношението на много техни търговски партньори към американските стоки и оттам нататък постави на японците едни условия, тъй като те бяха завоювали голяма част от американския пазар. И така чрез производството Съединените щати се измъкнаха от този ужасен дефицит, който беше най-високият в света и все още е най-високият в света.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Но са най-голямата държава.
    ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Правилно е, защото са най-голямата държава.
    Оттук вече с най-позитивно чувство, към моя съселянин от Резово също със симпатия му казвам: внимателно с дребния, средния и семейния бизнес и с националния капитал, тъй като ние от центъра и вие от дясно трябва да си отстояваме обещанията пред тези хора. Господин министър-председателят може да ми се прозява в момента в лицето (шум в залата), но той е временно явление, както и аз, както и всички други. А тези хора, които произвеждат, тези хора, които изнасят, тези хора, на които наистина трябва да им бъде помогнато, чакат тези обещания. Тези обещания дойдоха от вас от дясно, и идват и от хора като нас в центъра.
    Затова ви призовавам, моля ви, стимулирайте колкото се може по-ниски данъци и колкото се може по-голям оборот за дребния, средния и семейния бизнес, за частния сектор И моля ви, подкрепете националния капитал.
    Аз съм съгласен с министър-председателя, че бандитите трябва да бъдат спрени, трябва да бъдат санкционирани, трябва да бъдат проверявани, трябва да се пита, както той каза, откъде са тези два Мерцедеса - 600, байо, а ти си в политиката от онзи ден! Прав сте, господин министър-председател. (Одобрителен шум и ръкопляскания в залата.) Прав сте. И оттук вече следва, че ние сме готови да подкрепяме това, което е в полза на Негово величество закона. От него по-голямо нещо в България няма. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Жорж Ганчев.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ (от място): Ще питаме и за вили.
    ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Аз бих построил още 4 вили, ако ти трябват. Мога да ти кажа откъде са парите. Но другите трябва да кажат.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата.
    Пристъпваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за облагане доходите на физическите лица.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 202 народни представители: за 148, против 21, въздържали се 33.
    Законопроектът е приет на първо четене.

    Преминаваме към точка втора от дневния ред:
    ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 1998 Г.
    За процедура има думата господин Благой Димитров.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър-председател! Уважаеми господин министър! Уважаеми госпожи и господа народни представители! Започва дискусията по може би най-важният закон за тази сесия - Законът за държавния бюджет.
    Обществото има много сериозен интерес към Закона за бюджета. Това е разбираемо и това ни дава основание, господин председател, да поискаме пряко предаване по Българската национална телевизия на дискусията по Закона за държавния бюджет. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение някой желае ли думата?
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Искам да направя допълнение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не може допълнение.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място) Различно мнение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не може, само ако сте против, заповядайте. Ако не, след това ще направите друго процедурно предложение.
    Моля, гласувайте направеното предложение за директно предаване по Българската национална телевизия и Българското национално радио разискванията по Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 1998 г.
    Гласували 170 народни представители: за 164, против 3, въздържали се 3.
    Предложението е прието.
    За процедура има думата господин Венцеслав Димитров.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председател! Колеги! Предложението ми е продиктувано от лошия опит, миналата година мисля, че беше, когато сегашният финансов министър господин Радев мисля, че го пуснаха след 1,00 ч. през нощта.
    Моето предложение е да бъдe предавана цялата дискусия. И ако имат някакви други предавания, нека да ги правят... Имайте предвид, че сега, нали знаете какво става с ръководството на телевизията, нека да пускат новините през нашите почивки. Защото се предполага, че ще работим до вечерта.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, благодаря.
    Аз смятам, че като вземе решение Народното събрание за предаване на цялото заседание, телевизията трябва да изпълнява.
    Имате думата за процедура.
    ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение във връзка с първото четене на Законопроекта за държавния бюджет в залата да бъдат поканени: заместник-министрите на финансите госпожа Дора Андреева, господин Димитър Радев и господин Николай Николов от Националния осигурителен институт.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: А аз добавям и господин Георги Николов, който е председател на Сметната палата. Той ще изнесе становището и на Сметната палата.
    Има ли против това предложение? Няма.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 159 народни представители: за 156, против 1, въздържали се 2.
    Предложението е прието.
    Моля квесторите да поканят в залата заместник-министрите.
    Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
    Докато той дойде на трибуната, определям време на парламентарните групи: 60 минути за Парламентарната група на СДС, 45 минути за Парламентарната група на Демократичната левица и по 30 минути на останалите парламентарни групи.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Много са малко.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Малко, но от сърце. (Ръкопляскания и смях в залата.)
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! На министъра на финансите се полага правото да представи законопроекта на правителството за бюджет на страната и той ще го направи за 1998 г.
    От името на правителството искам да информирам Народното събрание, че ние сме внесли, така както се полага, според Устройствения закон за бюджета, пакет от данъчни закони, който да може да бъде обсъждан заедно със законопроекта за бюджета за 1998 г. И да стане напълно ясно каква икономическа и финансова политика има намерение да следва правителството на Обединените демократични сили. Това дава възможност в един сравнително дълъг срок да се обсъдят детайлно всички възможности държавата да настрои своята финансова политика така, че да постигне определени цели.
    Освен това, както се полага според законите на страната, в Народното събрание е внесена и програмата за приватизация. Вие за пръв път имате възможност да разисквате законопроекта за бюджета, като пред вас са напълно открити намеренията на правителството в областта на приватизацията.
    В едно-единствено направление е налице малко изоставане. Но аз искам да заявя пред Народното събрание, че и законопроектът за бюджет на Националния осигурителен институт мина през правителството преди повече от 10 дни. Не е внесен още, защото се изчистват последни детайли по него от страна на самия Национален осигурителен институт. От нас няма пречка той да бъде внесен в Народното събрание. Така че скоро вие ще имате на разположение и този законопроект.
    Това, което казах, ми дава основание да считам, че правителството изпълни изцяло своя дълг и внесе всички необходими материали в Народното събрание, всички необходими законопроекти, за да може Народното събрание да се произнесе като воля на народа по тях. Благодаря. (Ръкопляскания.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър-председателя Иван Костов.
    Има думата господин Муравей Радев - министър на финансите, да изнесе доклада на правителството по държавния бюджет на Република България за 1998 г.
    МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители! Представям на вашето внимание проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 1998 г. Проектът отразява намеренията на правителството за укрепване на икономическата стабилизация, ускоряване на прехода и създаване на условия за икономически растеж.
    Развитието на положителните тенденции от 1977 г. изисква критичен анализ на постигнатото, както и набелязването на конкретни мерки за решаване на проблемите. Осъществяването на бюджетните прогнози за 1998 г. ще е възможно само при реализиране на програма за структурни реформи, акцентираща върху приватизацията.
    Реформите имат за цел премахването на породените от високата инфлация в началото на 1997 г. дисбаланси и висока инфлация.
    От юли 1997 г. в България започна нова фаза в процеса на трансформираме и преструктуриране на икономиката. Сърцевината на новата икономическа програма са ускорената приватизация, фиксирането на валутния курс и последователното следване на принципите на валутен съвет в паричната политика. Приемането и изпълнението на бюджета трябва да се разглежда в контекста на тези приоритетни за икономическата политика на правителството задачи.
    И през 1998 г. правителството ще следва строга фискална политика, за да се укрепи системата на валутния борд и да се осигури финансова стабилност в средносрочен аспект.
    Постигането на съществено намаление на общия бюджетен дефицит беше една от водещите цели при подготовката на проектобюджета за 1998 г. Предпоставки за осъществяването на такава цел са: подготвянето и извършването на широка данъчна реформа; предприемането на стъпки за привеждането на социалните разходи, в това число заплати и пенсии, към социално приемливи равнища и по-нататъшното ограничаване на някои видове разходи по пътя на рационализиране и повишаване ефективността на бюджетните системи и оптимизиране структурата на разходната част на бюджета.
    Изминалите години показаха, че дългосрочен икономически растеж в България не може да се постигне само с по-добро натоварване на съществуващите производствени мощности и с разширяване на пазарите. Липсата на инвестиционна активност, предизвикана от макроикономическата нестабилност и общата несигурност в икономиката, както и от честите промени и неясноти в законодателството, като цяло се отразиха върху възможностите за преструктуриране и по-ефективно разпределение и използване на ресурсите, а следователно и върху конкурентоспособността на българското производство на международните пазари.
    Механизмът на реализиране на икономически растеж през 1998 г. ще се основава на движещата сила на инвестиционното търсене, което може да се активизира на основата на ниския лихвен процент и последователните мерки за либерализиране на вътрешния пазар и външната търговия.
    Общият дефицит по консолидирания бюджет за 1998 г. се предвижда да бъде 2 на сто от брутния вътрешен продукт, при първичен излишък от 2,5 от брутния вътрешен продукт, а по Републиканския бюджет при дефицит 2,7 на сто, първичен излишък от 4,8 на сто за Републиканския бюджет.
    Приходите от приватизация ще бъдат използвани за финансиране на бюджетния дефицит и попълване на социалните фондове.
    Правителството е решено да осъществи кардинална реформа в данъчната система, която значително ще повиши нейната ефективност при поносима данъчна тежест.
    Реформата е насочена към укрепване на данъчната администрация и подобряване събираемостта на данъците в областта на данъка върху добавената стойност, митата и в областта на частния бизнес. Предложени са не просто отделни законопроекти, а система от съгласувани помежду си данъчни закони.
    Реформите в данъчната система целят нейното усъвършенстване и прилагането на основните данъчни принципи на пазарната икономика.
    Прогнозата за приходите общо по консолидираната фискална програма е в размер на 6 трилиона 842,6 млрд. лв. или 29,5 на сто от брутния вътрешен продукт.
    Спадът на относителното тегло на приходите за 1998 г. спрямо очакваното изпълнение за настоящата 1997 г. с около 1% се дължи преди всичко на ефекта от предстоящата ревалоризация върху постъпленията от данъците върху печалбата, където този спад само при данъците е 2,6 на сто.
    Същевременно се увеличава делът на приходите от данъка върху добавената стойност и акцизите. Определеният размер на приходите от ДДС е около 7 на сто от прогнозния вътрешен брутен продукт за следващата година.
    Промените в данъчните закони целят най-вече:
    - предотвратяване изтичането на средства от бюджета под формата на данъчен кредит чрез заобикаляне на законовите разпоредби или използване на пропуските, съществуващи в момента в този закон;
    - хармонизиране на данъчното законодателство с това на страните от Европейския съюз и замяна на остарели закони от 50-те и 60-те години с нови;
    - отчитане на съществуващите реални имуществени отношения в страната чрез нова методика за оценка на имуществата, чрез която данъчната основа се обвързва в голяма степен с пазарната стойност на имотите;
    - осигуряване на бюджетни приходи чрез създаване на условия за финансова дисциплина и ефективен данъчен контрол;
    - създаване на по-благоприятни условия за работа на дребния и средния бизнес.
    Разходите по консолидираната фискална програма са предвидени в размер на 7 трилиона 290,4 млрд. лв., което прави 31,4 на сто от брутния вътрешен продукт.
    Постигането на целите на макроикономическата стабилизация предполага ограничаване на държавните разходи. През тази година те са били 35,3 на сто от брутния вътрешен продукт. Поради намалените лихвени равнища разходите за обслужването на вътрешния и външен дълг ще бъдат с около 5,3 на сто от брутния вътрешен продукт по-малко в сравнение с 1997 г. За сметка на това реалното равнище на нелихвените разходи за 1998 г. се увеличава с 1,5 на сто от брутния вътрешен продукт.
    След въвеждането на валутен съвет от юли 1997 г. инфлацията остана на сравнително високо равнище поради редица причини. Някои от тях:
    - недостиг в предлагането на основни хранителни стоки, предизвикан от силен спад в производството им вследствие на кризата през 1996 г. и първите два месеца на 1997 г.;
    - промяна в методиката за определяне на цените на основните хранителни стоки от 1 юли 1997 г. и повишаване цените на горивата от края на август тази година;
    - ремонетаризация в икономиката, при което се увеличава масата на парите в обращение и се дава възможност за общо увеличение на цените.
    И накрая - обезценка на германската марка спрямо американския долар.
    През 1998 г. източници на инфлация могат да бъдат:
    1. несъответствие между паричното предлагане и паричното търсене;
    2. колебания в съотношението между германската марка и щатския долар в периода до май 1998 г. Точно до май казвам, защото тогава се очаква да се вземе решение за равнищата на фиксиране на националните валути към общата европейска валута, наречена "евро".
    С оглед преодоляване значителния спад на реалните размери на доходите на населението от края на 1996 г., през първото полугодие на тази година защитените плащания с източник държавният бюджет бяха увеличавани четири последователни месеца.

    От 1 октомври т.г. се извърши и 10-процентно увеличение на работната заплата в бюджетната сфера. В резултат на тези правителствени действия средната работна заплата в този сектор в голяма степен се доближава до договорените равнища с Международния валутен фонд в доларово изражение.
    Правителството прие съответни механизми в областта на политиката на доходите през 1997 г. като в резултат на тяхното прилагане в края на годината се очаква отделните видове социални плащания да бъдат изцяло защитени от инфлацията.
    Като анализира състоянието на икономиката и доходите през последните години и отчитайки факта, че страната ни се намира в условията на валутен борд, през 1998 г. правителството разработи политика на доходите на населението, която да осигури защита на техния реален размер и покупателна способност.
    Предвижда се работната заплата на заетите в бюджетната сфера да се постави в зависимост от инфлацията. Същият подход ще се приложи и при защита на реалния размер на минималната работна заплата и свързаните с нея социални плащания и на базовия минимален доход.
    Всички плащания с източник държавния бюджет ще се увеличават с приетия прогнозен индекс на потребителските цени, и заложен в макроикономическата рамка. В края на годината средната работна заплата в бюджетната сфера се очаква да нарасне със 17 на сто в сравнение с края на 1997 г.
    Докато за министерствата, ведомствата и другите организации от бюджетната сфера изменението на работната заплата и другите защитени плащания зависи изцяло от възможностите на бюджета, то за търговските дружества от държавния сектор на материалната сфера условията за формиране и нарастване на средствата за работна заплата и определянето на размера на средната работна заплата са значително по-либерализирани. Изменението на работната заплата в тези сфери няма да се поставя в зависимост от инфлацията. Тя ще се обвързва пряко с постигнатите икономически резултати, производителността на труда, измервана чрез продажбите на едно лице от персонала, финансовите възможности на предприятията и тяхната конкурентоспособност.
    Печелившите дружества, които нямат задължения към държавния бюджет, банките, Националния осигурителен институт и доставчиците сами ще определят размера на работната заплата в зависимост от финансовите си възможности при условие, че са постигнали добър финансов резултат. Печелившите предприятия, които имат едно или повече от изброените задължения ще могат да формират средствата си за работна заплата чрез коефициент, съответстващ на ръста на производителността на труда.
    Губещи фирми, които подобряват финансовите си резултати и същевременно с това обслужват редовно всичките си задължения ще определят размера на работната заплата и обема на средствата за заплати в зависимост от финансовите си възможности и в съответствие с ръста на продажбите на едно лице, но в тези случаи коефициентът на нарастване ще бъде по-нисък.
    Губещи предприятия, които не подобряват финансовото си състояние и имат някои от посочените задължения няма да имат основание да увеличават работната си заплата.
    Като се отчитат условията на този подход средногодишната работна заплата в материалната сфера се очаква да достигне 202 хил. лева или с близо 56 хил. лева повече от средногодишните очаквани стойности за настоящата 1997 г. Покупателната способност на средната заплата в този сектор се очаква да нарасне с 2,8 на сто.
    И през 1998 г. пенсиите ще продължават да се актуализират съгласно приетия със закон механизъм на индивидуалния коефициент. Средногодишният размер на една пенсия се предвижда да достигне 57 383 лв. срещу 36 020 лв. през 1997 г. или номинално тя ще бъде по-висока от предшестващата година с 59,3 на сто. Средногодишният реален размер на една пенсия ще нарасне с 18,4 на сто. Средствата, които ще бъдат необходими за реализиране на тези равнища на пенсиите възлизат на 1 трилион 694 милиарда лева.
    Тенденциите в развитието на макроикономическите параметри и реалната икономика за 1998 г. предопределят и държавната политика за финансовото подпомагане на преструктурирането и стабилизирането на националната икономика.
    И през 1998 г. независимо от развитието на пазарните механизми и свободното ценообразуване все още продължава действието на някои фиксирани цени за стоки и услуги, например на електроенергията, въглищата, брикетите, топлоенергията за населението, тарифите за пощенското обслужване.
    Разходите от държавния бюджет за стопанската дейност през следващата година ще бъдат в две основни направления - първо, финансово подпомагане на процесите на преструктуриране на националната икономика и поземлената реформа в страната; второ - компенсиране на производствените разходи за стоки и услуги с голяма социална значимост, цените за които са под нивото на разходите за тяхното производство с оглед поддържането им в поносими за населението граници.
    Държавната финансова подкрепа за реалния сектор ще се осъществява и чрез пряко субсидиране със средства от държавния фонд "Енергийни ресурси", държавен фонд "Земеделие", фонд "Тютюн", фонд "Малки и средни предприятия", чието основно предназначение е да помогнат на процесите за структурната реформа и поземлената реформа в страната.
    Ефективното и целево използване на предоставените държавни субсидии ще съдейства за финансовото стабилизиране на субсидираните дейности като успоредно ще се създават и прилагат комплексни условия и мерки, водещи до обща макроикономическа стабилизация.
    В проектозакона за държавния бюджет за 1998 г. са включени и адресните бюджети на министерствата, ведомствата и другите бюджетни организации. Водещ мотив при разработването им е преструктурирането на отделните бюджетни системи и оптимизирането на дейностите им с оглед ограничаване на бюджетните разходи.
    С проекта на консолидирания държавен бюджет за 1998 г. в частта за общинските бюджети се предвижда да постъпват 834 млрд. лева под формата на собствени приходи и да бъдат извършени разходи общо за 1 трилион 270 млрд. лева.
    В размера на компенсирания трансфер от Републиканския бюджет са предвидени 434 млрд. лева, от които общо субсидии 426 млрд. лева, вноски в Републиканския бюджет - 43 млрд. и 52 млрд. лева целеви субсидии за придобиване на дълготрайни материални активи.
    В съответствие с реално развилите се демократични процеси в страната беше положено началото на договаряне на национално равнище на макроикономическите параметри на държавния бюджет в частта за общините и разпределението на субсидиите по общини между Министерството на финансите и Националното сдружение на общините в Република България.
    Чрез методика, изградена на таксономичния метод са определени и допълнително подпомогнати от държавния бюджет 63 броя общини с общо около 4 млрд. лева.
    При подготовката на законопроекта общи целеви субсидии от Републиканския бюджет бяха предвидени и за новосъздадените общини Долна Баня, Приморско и Гурково, с което броят на общините в България става 258.
    Държавният дълг е един от най-значимите макроикономически индикатори, който свидетелства за протеклите в миналото преразпределителни процеси в цялата икономическа система. Неговите инструменти - държавните ценни книжа - са допирателната точка между основните стопански сектори - реалния, финансовия и сектора на публичните финанси. Оттук произтича изключителната значимост на начина и подходите към управление на държавния дълг. Всяка промяна в емисионната политика на Министерството на финансите дава отражение на финансовите пазари, а техните сигнали достигат до реалния сектор и дори до отделните домакинства като мотивират един или друг тип инвестиционно поведение.
    По предварителни данни очакваният размер на вътрешния държавен дълг в края на 1997 г. ще бъде около 4 трилиона и 500 млрд. лева или нарастването спрямо 1996 г. е над 3 пъти. Ето защо спирането на темповете на нарастване на държавния дълг ще бъде сред приоритетните задачи през следващата година.

    Основните насоки са свързани с изрядното обслужване на дълга с цел възстановяване доверието на външните и вътрешни кредитори, както и с по-ефективното му управление. Разчитаме, че с подобни действия ще съдействаме и за повишаване на доверието на всички потенциални инвеститори в българската икономика. При управлението на дълга ще отчитаме неговата взаимна обвързаност с динамиката на останалите макроикономически и финансови параметри.
    През предстоящата финансова година се предвижда бюджетният дефицит да се финансира и с приходи от приватизацията, като по този начин се ограничават възможностите за нарастване на държавния дълг. Обслужването на държавния дълг ще се финансира изцяло с емисия от държавни ценни книжа при допускане на нулево вътрешно финансиране, като по този начин ще допринесем за поддържане на равновесието на финансовите пазари. От друга страна, това води до спиране практиката за изтегляне на ресурси от банковата система, което от своя страна е условие за активизиране на кредитната дейност на търговските банки. Вниманието ще бъде насочено към възстановяване на редовния календар при емитирането на държавни ценни книжа, ще се акцентира върху оптималното управление на падежите и създаването на условия за развитие на вторична търговия с ценни книжа.
    Друга насока е стремежът към разширяване кръга от инвеститори чрез привличане на дребните спестители. Предвиждаме емитирането на спестовни облигации с достатъчно атрактивни за населението условия.
    През следващата финансова година се предвижда също така ограничен обем емисии на гаранционни държавни ценни книжа за окончателното разрешаване на проблемите с търговските банки, обявени в неплатежоспособност през предходните години. Не се предвиждат средства за гарантиране на влогове в нови банки предвид предстоящите промени на законодателството в тази сфера.
    Правителството възнамерява да обслужва изрядно и външния дълг на страната. Предложеният бюджет не предвижда увеличение на външния дълг, т. е. очакваното външно финансиране няма да надхвърли подлежащите на изплащане през финансовата година задължения на страната. Управлението на външния дълг ще се характеризира с няколко основни елемента. Правителството възнамерява да положи усилия за интегриране на страната на международните капиталови пазари. За целта ще бъдат предприети стъпки за повишаване на кредитния ни рейтинг и при благоприятни условия ще се емитират облигации на външните капиталови пазари. Предвиждат се конкретни инициативи за разрешаване на висящи дългови проблеми, заварени от предшестващите периоди. С 3, 4 до 5 страни това нещо през следващата година вероятно ще има много сериозно развитие. Целта е да се отстранят бариерите пред цялостното уреждане на двустранните отношения на България с държави - потенциални партньори в търговския стокообмен, и присъединяването ни към различни международни инициативи и групи, от което сме икономически заинтересовани. Ще активизираме действията си в посока на събиране на наши вземания от страни-длъжници с цел увеличаване на платежния баланс като търсим най-благоприятните условия във всеки конкретен случай.
    Уважаеми дами и господа народни представители, държавният бюджет за 1998 г. ще бъде фискалната основа за ускорено преструктуриране на икономиката и реализиране социалната политика на правителството. Неговите параметри произтичат и са съгласувани с основните цели на макроикономическата стратегия в средносрочен план. Бюджетът е съобразен с реалните финансови ресурси на страната и е важен инструмент за постигане на икономически растеж. Ключовите параметри на предложения проект на държавен бюджет се посрещат с разбиране от международните ни партньори.
    Моля, уважаеми дами и господа народни представители, да обсъдите и приемете предложения от правителството проект на Закон за държавния бюджет за 1998 г. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър Радев.
    Пристъпваме към изслушване на становищата на комисиите, след което ще чуем становището на Сметната палата и ще продължим с разискванията.
    Има думата председателят на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, която е водеща.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господин министър, уважаеми колеги!

    "СТАНОВИЩЕ
    на Комисията по бюджет, финанси и финансов
    контрол по законопроект N 02-01-46 за държавния бюджет
    на Република България за 1998 г., внесен на
    29.10.1997 г. от Министерския съвет

    На заседания, проведени на 12 и 13 ноември 1997 г. Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа и обсъди законопроекта за държавния бюджет на Република България за 1998 г., внесен от Министерския съвет.
    Законопроектът беше представен от министъра на финансите господин Муравей Радев. По него взеха отношение и заместник-министрите господин Димитър Радев, госпожа Дора Андреева и господин Пламен Минев, както и началници на управления в Министерството на финансите, работещи по приходите и разходите на бюджета.
    Министърът на финансите очерта основните параметри на бюджета за 1998 г., както и на бюджетната прогноза за периода до 2000 г., като изтъкна:
    1. Проектът на държавния бюджет за 1998 г. отразява намеренията на правителството за укрепване на икономическата стабилизация, ускоряване на прехода и установяване на условия за икономически растеж. С тази цел и през 1998 г. то ще следва строга фискална политика, за да укрепи системата на валутния борд и да ускори финансовата стабилност в средносрочен план.
    2. Икономиката на България през 1997 г. се очаква да създаде брутен вътрешен продукт на равнище 62 на сто от продукта през 1989 г. Най-силните сътресения в реалния сектор се почувстваха през първото тримесечие на 1997 г., когато икономиката загуби 11,7 на сто от брутния вътрешен продукт в сравнение с първото тримесечие на предходната година. През второто тримесечие на текущата година в резултат на започналата финансова стабилизация се почувства началото на съживяване на икономическата активност, която ще се ускорява до края на годината. Очакваният спад в брутния вътрешен продукт за цялата 1997 г. ще бъде около 8 на сто, което е резултат от положителния икономическия растеж през втората половина на годината и особено през четвъртото тримесечие. Прогнозата за 1998 г. предвижда икономически растеж от 4 на сто.
    3. Механизмът на реализиране на икономическия растеж през 1998 г. се основава на активизирането на инвестиционното търсене, което може да се постигне на основата на ниския лихвен процент и последователните мерки за либерализиране на вътрешния пазар и външната търговия. Националното производство ще се развива на основата на разширяване на износа и увеличаването му в реално изражение с 4,1 на сто. Съществуващите диспропорции между търсене и предлагане ще се преодоляват чрез внос, който ще се увеличи с 11,2 на сто. Условията за по-висок растеж на вноса се създават от нарастването на реалните доходи във валутно изражение и увеличението на потреблението. По тази причина търговското салдо на страната и през 1998 г. ще остане отрицателно - с около 98 млн. долара.
    4. Текущата сметка на платежния баланс ще се определя не само от търговското салдо, но и от развитието на външната търговия с услуги. Постъпленията от лихви също ще растат с увеличаването на валутния резерв и ще формират все по-голям дял от кредитната позиция на текущата сметка.
    5. Предвиждат се по капиталовата сметка постъпления по средносрочни и дългосрочни заеми в размер на 552 млн. щатски долара и плащания на главници за 482 млн. щатски долара.
    Ускоряването на приватизационния процес заедно с подобряването на законодателството ще създаде условия за нарастване на преките инвестиции в страната, които се очаква да достигнат 450 млн. щатски долара.

    6. Ограничението на инфлацията, което започна през второто полугодие на настоящата година, създава предпоставки да се очаква, че през следващата година средно за периода тя ще възлезе на 35 на сто, а в края на периода - на 16,4 на сто.
    7. Политиката на доходите се характеризира с осигуряване на защита на реалния размер и покупателната способност на доходите на населението. За работещите в бюджетната сфера работната заплата се поставя в зависимост от инфлацията. Същият подход се прилага и при защита на реалния размер на минималната работна заплата и свързаните с нея социални плащания, както и на базовия минимален доход.
    Изменението на работната заплата в търговските дружества от държавния сектор на материалната сфера са значително либерализирани. Те няма да се поставят в зависимост от инфлацията, а от постигнатите икономически резултати. Печелившите дружества, които нямат задължения към държавния бюджет, банките, Националния осигурителен институт и доставчиците и са постигнали добър финансов резултат, сами ще определят размера на работната си заплата. Печелившите предприятия, които имат задължения към някои от изброените институции, ще могат да формират средствата за работна заплата чрез коефициент, съответстващ на ръста на производителността на труда. Губещите фирми, които подобряват финансовите си резултати и едновременно с това обслужват редовно всичките си задължения, ще имат възможност да определят размера на работната заплата в зависимост от финансовите си възможности. Респективно губещите фирми, които не подобряват финансовото си състояние и имат някое от посочените задължения, няма да имат основание да увеличават работната си заплата.
    Пенсиите ще продължат да се актуализират, като средногодишният размер на една пенсия се предвижда да достигне 57 383 лв. срещу 36 020 лв. през 1997 г. или ръст от 59,3 на сто. Реалният размер на една пенсия в средногодишен аспект бележи ръст от 18,4 на сто.
    8. Данъчната политика на правителството е съобразена с решаващата роля на данъчните постъпления в приходната част на бюджета. Затова реформата е насочена към укрепване на данъчната администрация и подобряване събираемостта на данъците като предпоставка за последващо снижаване на данъчните размери. Тя се реализира в приетите и приемани данъчни закони, като Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, Закон за корпоративното подоходно облагане, Закон за местните данъци и такси, Закон за облагане доходите на физическите лица и Закон за митниците.
    Общо по консолидираната фискална програма приходите са в размер на 6 трилиона 842 млрд. 589 млн. 500 хил.лв. или 29,5 на сто от брутния вътрешен продукт.
    Спадът на относителното тегло на приходите за 1998 г. спрямо очакваното им изпълнение за 1997 г. с 1 на сто се дължи преди всичко на ефекта от предстоящата ревалоризация върху постъпленията от данъците върху печалбата, където този спад е 2,6 на сто. Същевременно се увеличава делът на приходите от данъка върху добавената стойност и акцизите.
    9. Общият дефицит по консолидирания бюджет за 1998 г. се предвижда да бъде 2 на сто от брутния вътрешен продукт, при първичен излишък от 2,5 на сто от брутния вътрешен продукт, а по Републиканския бюджет - при дефицит 2,6 на сто, а първичният излишък е 4,8 на сто.
    Прогнозата на приходите по Републиканския бюджет е в размер на 3 трилиона 562 млрд. 102 млн. 200 хил.лв., като спрямо приходите по Закона за държавния бюджет за 1997 г. има нарастване от 912 млрд. 065 млн. 800 хил.лв., което представлява ръст от 34,4 на сто. Разходите се увеличават с 4 трилиона 172 млрд. 928 млн. 100 хил.лв., като в абсолютна сума нарастват с 586 млрд. 306 млн. 700 хил.лв., или с 16,3 на сто.
    Бюджетният дефицит по Републиканския бюджет се предлага в размер на 610 млрд. 825 млн. 800 хил.лв., или намаление спрямо дефицита по бюджета за 1997 г. от 325 млрд. 759 млн. 200 хил.лв.
    Приходите от приватизация, в размер на 540 млрд.лв. ще бъдат използвани за финансиране на дефицита. С това се ограничават възможностите за нарастване на държавния дълг. Обслужването на държавния дълг ще се финансира изцяло с емисия на държавни ценни книжа при допускане на нулево вътрешно финансиране. С това ще се поддържа равновесие на финансовите пазари и ще се преустанови практиката за изтегляне на ресурси от банковата система.
    Правителството възнамерява да обслужва изрядно и външния дълг на страната. Предложеният бюджет не предвижда увеличение на външния дълг, т.е. очакваното външно финансиране няма да надхвърли подлежащите на изплащане задължения на страната.
    Предвиждат се трансфери от Републиканския бюджет общо в размер на 834 млрд. 255 млн. 400 хил.лв., което представлява ръст спрямо сегашния бюджет от 251 млрд. 655 млн. 100 хил.лв. От тях най-голям дял заема субсидията за общините - 477 млрд. 851 млн. 800 хил.лв., или 57,3 на сто от общата сума на трансфера от Републиканския бюджет. Вноските от общините в Републиканския бюджет нарастват на 43 млрд. 124 млн. 600 хил.лв., 8 млрд. 783 млн. 400 хил.лв. през 1997 г.
    За бюджета на съдебната власт се предвижда 40 млрд. 500 млн.лв., срещу 15 млрд. 971 млн. 200 хил.лв. за 1997 г. или с едно увеличение от 2,5 пъти спрямо трансфера по настоящия бюджет. Увеличени са трансферите и за държавните висши училища, за попълване на извънбюджетните фондове и сметки и за Съвета за взаимно осигуряване членовете на ТПК.
    10. Икономическата ситуация в страната, довела до обезценяване на доходите и намаляване покупателната способност на населението, налага да се задържа увеличаването на фиксираните цени в рамките на разумни и социално поносими граници. Затова и пред следващата година ще продължи административното определяне на цените на някои стоки и услуги, като електроенергия, въглища, брикети, топлоенергия за населението, пощенски услуги и др. За тази цел в бюджета се предвиждат средства за субсидиране на Държавния фонд за енергийни ресурси, на Българските държавни железници, на столичния градски транспорт и вътрешноградския пътнически транспорт на големите градове, за студентските общежития и др. Тези разходи са за компенсиране на производствените разходи за стоки и услуги с голяма социална значимост, цените на които са под нивото на разходите за тяхното производство, и за финансово подпомагане процесите на преструктуриране на националната икономика и на поземлената реформа в страната.
    Висшият съдебен съвет предлага бюджета на съдебната власт по приходите и разходите да възлезе на 111 млрд. 879 млн. 500 хил.лв., в това число трансфер от Републиканския бюджет 104 млрд. 963 млн. 500 хил.лв.
    Становището на Министерския съвет по проекта на Висшия съдебен съвет е той да възлезе на обща сума 57 млрд. 600 млн.лв., в това число субсидия от Републиканския бюджет 40 млрд. 500 млн.лв. Тези суми са включени в общите параметри на държавния бюджет за 1998 г.
    Бюджетът на Сметната палата е предложен в размер на 3 млрд. 375 млн. 100 хил.лв. Тази сума е включена в параметрите на държавния бюджет за 1998 г. Независимо от това, по време на дискусията председателят на Сметната палата предложи набелязаните разходи да се прегледат още веднъж и при възможност да се внесе корекция в тях.
    С проекта на консолидирания държавен бюджет за 1998 г. в частта за общинските бюджети се предвижда да постъпят 835 млрд. 363 млн. 200 хил.лв. под формата на собствени приходи, субсидии от Републиканския бюджет в размер на 434 млрд. 727 млн. 200 хил.лв. и да бъдат извършени разходи общо за 1 трилион 270 млрд. 090 млн. 400 хил.лв. В разходната част на бюджета за изплащане на социални помощи по Правилника за социално подпомагане са разчетени 30 млрд. 489 млн. 700 хил.лв., а по Указа за насърчаване на раждаемостта - 60 млрд. 328 млн. 900 хил.лв. Предвидени са средства и за новосъздадените общини Долна баня, Приморско и Гурково, с които броят на общините става 258.
    В бюджетите на общините са предвидени средства и за финансиране на социалната и техническата инфраструктура, за заплати, осигурителни разходи на работещите в бюджетните организации на общините и разходите за тяхната експлоатация.
    В съответствие с реално развиващите се демократични процеси в страната беше положено началото на договаряне на национално равнище на макроикономическите параметри на държавния бюджет в частта за общините и разпределението на субсидиите по общини между Министерството на финансите и Националното сдружение на общините в Република България.
    11. Приетата от Министерския съвет Тригодишна бюджетна прогноза до 2000-та г. развитие на сценария за укрепване на икономическото състояние на страната и постигане на дълготраен икономически ръст. Очаква се през 1999 г. брутният вътрешен продукт да нарасне с 6 на сто, а през 2000 г. - с 4,2 до 4,5 на сто.
    Частта от инвестициите в брутния вътрешен продукт ще продължи и през следващите години да бъде по-бързо нарастващата част и ще има дял от 14-15 на сто. Това е свързано с увеличаване частта на вътрешното търсене и на реализирането на отрицателен външнотърговски баланс.
    Текущата сметка ще продължи да бъде с отрицателно салдо поради големите лихвени плащания по външния дълг.
    Динамиката на капиталовата сметка ще се определя от темпа на приватизацията и от инвестиционния климат в страната. Очаква се през 1999 г. балансът на капиталовата сметка да надхвърли 350 млн.щат.долара. Това ще позволи валутните резерви на страната да се поддържат на постигнатото равнище в края на 1998 г.
    Прогнозира се средногодишна инфлация от около 10 на сто през 1999 г. и под 8 на сто през 2000-та г.
    Лихвеният процент за 1999 г. се очаква да бъде около 8-8,5 на сто, а за 2000-та г. - около 7-8 на сто. То отразява очакваното дългосрочно повишаване на лихвените проценти в Европа, както и хода на реформите в реалния сектор на икономиката у нас.
    По представения законопроект се проведе обширна дискусия, в която се изразиха становища и се поставиха редица въпроси, по-съществени от които са следните:
    1. Занижени са постъпленията от данъци и не е ясно в каква степен новите данъчни закони са намерили отражение в проекта на бюджета. Техният дял в брутния вътрешен продукт остава все още нисък.
    2. Да се представи справка за размера на събраните приходи от акциза на вносните цигари, както и от други данъци.
    3. Да се конкретизира очакваното изпълнение на бюджета за 1997 г. по основни видове приходи.
    4. Не е направено предложение за резерв на Министерския съвет.
    5. Тъй като отрицателният търговски баланс ще продължи да тежи върху икономиката на страната и през следващата година, необходимо е да се стимулира допълнително износа на страната.
    6. Вътрешното потребление е ограничено и то задържа развитието и разширяването на производството и на износа.
    7. Не се стимулират спестяванията в национална валута, поради което се забелязва бягство към чуждестранната валута.
    8. Преизпълнението на приходите по Републиканския бюджет да се разпределя за нови разходи, утвърждавани от Народното събрание.
    9. Предвидените в бюджета 2400 млн. лв. за целево изграждане на малки водоснабдителни обекти да се завишат и да се предоставят преди всичко за завършване на започнатите обекти.
    10. Да се увеличат субсидиите за малките общини, на чиято територия няма достатъчно доходоносни стопански обекти.
    11. Предлага се 100% от приходите от патентния данък да се получават от съответните общини за сметка на намаляване размера на общите субсидии от Републиканския бюджет.
    12. Изразено бе съмнение по прилагането на методиката за определяне общите субсидии за общините от Републиканския бюджет.
    13. Изтъкнато бе, че предлаганият държавен бюджет за 1998 г. е реален бюджет, съобразен със сегашните икономически възможности на страната.
    Представителите на Министерството на финансите взеха отношение по всички зададени въпроси и дадоха допълнителни разяснения.
    След приключване на дискусията се проведе гласуване и се получиха следните резултати:
    "За" - 7, "против" - няма и "въздържали се" - 2 народни представители.
    Въз основа на резултатите от гласуването, Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да обсъди и приеме на първо четене Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 1998 г., внесен от Министерския съвет."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
    Има думата председателят на Комисията по икономическата политика господин Никола Николов.
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, господин министър-председател, господин министър, колеги! Ще изложа становището на Комисията по икономическата политика по Законопроект N 02-01-46 от 29 октомври 1997 г. за държавния бюджет на Република България за 1998 г., внесен от Министерския съвет.
    На две свои заседания на 5 и 13 ноември 1997 г., с участието на министъра и заместник-министри на финансите, Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 1998 г.
    В законопроекта са отразени намеренията на правителството за укрепване на икономическата стабилност в страната, създаване на условия за икономически растеж и интегрирането на България към международните капиталови пазари, с цел подобряване на нейния кредитен рейтинг. Продължава се политиката на строга фискална взискателност и осигуряването на финансова стабилност в средносрочен аспект. Заложената в параметрите на законопроекта данъчна реформа следва да се разглежда като органична част от държавния бюджет. Законопроектът рационализира и повишава ефективността на бюджетните сметки и оптимизира разходната структура на бюджета. Предвидените социални разходи са ориентирани към социално приемливи равнища. Параметрите на държавния бюджет представляват фискалната основа за реалното преструктуриране на икономиката. Предложеният за приемане от Народното събрание държавен бюджет по същество е първият бюджет за цяла година, който предвижда икономически растеж след въвеждането на валутния съвет.
    В хода на дискусията отделни народни представители изразиха безпокойство от изпреварващия ръст на вноса и отрицателното търговско салдо, което би могло да породи евентуална нова дългова криза, както и от ниските лихвени равнища.
    Комисията по икономическата политика подкрепя по принцип Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 1998 г. и предлага на Народното събрание да го приеме на първо четене. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
    Има думата господин Светослав Лучников, председател на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър-председателю, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! На заседание, проведено на 12 ноември 1997 г. Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 1998 г., внесен от Министерския съвет.
    На заседанието присъстваха господин Янко Янчев и господин Николай Младенов от Министерството на финансите; представителят на Висшия съдебен съвет - господин Владислав Славов; председателят на Върховния административен съд и госпожа Диана Иванова - представител на Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция.
    Представителят на Висшия съдебен съвет изложи съображенията на съвета по проектобюджета на съдебната власт, представен от Министерския съвет. Той изрази основно несъгласие с размера на собствените приходи в размер на 18 млрд. лв., който смята за съвсем нереален.
    Също така той изрази несъгласие с предложената разходна част на бюджета, която прецени като съвсем недостатъчна. Липсват средства за нормална издръжка на съдебните места и осигуряването им с отопление, разходи за съобщения и канцеларски материали. Също така необезпечено е следствието, което не разполага с необходимите средства за изхранване на задържаните подследствени, което ги принуждава да се въздържат от прилагане на задържането като мярка за неотклонение, дори когато това е абсолютно необходимо.
    Представителите на Министерството на финансите защитиха проекта на Министерския съвет, но също изказаха колебание по възможността да се ревизират предвидените собствени приходи.
    Всички членове на комисията подкрепиха искането на Висшия съдебен съвет за възможно увеличение на разходите, за да се обезпечи съдебната власт със средства в отговорната борба срещу престъпността.
    Комисията реши да подкрепи предложението на Министерския съвет "бюджет за съдебната власт" при условие, че разходите по него ще се увеличат най-малко на 66,7 млрд. лв., което представлява 140 на сто увеличение на съдебните разходи, плюс 6,5 млрд., необходими за разкриването и функционирането на апелативните съдилища, които са предвидени да влязат в действие от 1 януари 1998 г.
    Това решение бе взето със 7 гласа "за" и 2 "въздържали се". Благодаря за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
    Има думата господин Цоньо Ботев, председател на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството.


    ДОКЛАДЧИК ЦОНЬО БОТЕВ:

    "СТАНОВИЩЕ
    по законопроект N 02-01-46 за държавния бюджет
    на Република България за 1998 г., внесен от
    Министерския съвет

    Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството на две свои поредни редовни заседания обсъди внесения от Министерския съвет проект за Закон за държавния бюджет за 1998 г.
    Комисията счита, че внесеният законопроект е съобразен с икономическите процеси в страната и ще съдейства за по-нататъшната икономическа стабилизация. Той ще способства и за формирането на необходимите предпоставки за икономически растеж. Видно от предоставения проект правителството ще продължава да осъществява строга фискална политика в условията на валутен борд и гарантиране финансовата стабилност в средносрочен план.
    Проектът на консолидирания държавен бюджет за 1998 г. предвижда да постъпят в общинските бюджети 835 млрд. 363 млн. и 200 хил. лв. собствени приходи, 434 млрд. 727 млн. и 200 хил. лв. субсидии от Републиканския бюджет, като бъдат извършени разходи за 1 трилион 270 млрд. и 90 млн. лв.
    Положителен момент в размера на компенсирания размер от Републиканския бюджет е, че са предвидени 434 млрд. 727 млн. и 200 хил. лв., като тази сума се разпределя, както следва: общи субсидии - 425 млрд. 818 млн. и 800 хил. лв.; целеви субсидии за придобиване на дълготрайни активи - 52 млрд. и 33 млн. лв., както и вноски в Републиканския бюджет - 43 млрд. 124 млн. и 600 хил. лв.
    В законопроекта е отразен новият подход при формирането на размерите на взаимоотношенията между Централния републикански бюджет и бюджетите на общините за идущата година. Уточнените числа са свързани с договаряне на национално равнище на макроикономическите параметри на държавния бюджет в частта за общините и разпределението на субсидиите по общини между Министерството на финансите и Националното сдружение на общините в Република България, като представител на общините, съгласно чл. 9, ал. 3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация.
    Основателно чрез възприетата методика, изградена на таксономичния метод, са определени и допълнителни субсидии от държавния бюджет на 63 общини на обща стойност 3 млрд. 769 млн. лв.
    С проекта за държавен бюджет се предлага ново решение за общините на вноска в Републиканския бюджет. Предлага се при превишаването по отчет на прогнозната доходност с превишаването да се правят допълнителни вноски в Републиканския бюджет. Предвижда се в случаите, в които по отчет не се достигне прогнозната доходност, на основата на която са изчислени вноските, за разликата да се отсрочват държавните вземания, а през следващата година невнесената вноска в резултат на недостигната доходност да се опрощават.
    В съзвучие с демократичните процеси в страната е съставянето и изпълнението на бюджета в частта за целевите субсидии за общините, като те се определят чрез диалог с общините и съгласуване с Министерството на финансите. Целта е да се постигне разпределение на средствата, което да осигури приоритетното изграждане и завършване на обектите с най-висока степен на строителна завършеност и с особено значение за общините.
    Заедно с това в комисията бяха изказани и редица други съображения.
    Комисията счита, че следва да се потърсят възможности за увеличаване на разходите за публичното образование и здравеопазването в общините.
    Необходимо е още веднъж да се прецени обосноваността на разпределението на приходите от данъка върху общия доход, посочено в чл. 9, ал. 1 от законопроекта, с оглед увеличаване размера на средствата, които ще постъпват в бюджетите на общините.
    Комисията смята, че следва да се потърсят възможности за увеличаване на средствата за малки водоснабдителни обекти, за увеличаване на дяловото участие на общините в изграждането, ремонта и поддържането на четвъртокласната пътна мрежа, както и за основния ремонт на общинските учебно-възпитателни заведения и общинските здравни заведения.
    Необходимо е по-комплексно да се анализират взаимоотношенията между Централния републикански бюджет и бюджетите на общините в случаите, когато вече са осъществени или предстоят да се реализират бъдещи приватизационни сделки с участието на чуждестранни лица на държавни и общински предприятия на територията на съответните общини.
    Следва да се прецизира методиката за определяне на бюджетните взаимоотношения на общините с Републиканския бюджет за 1998 г. с оглед по-точно определяне на обективните критерии и тяхното относително тегло. По този начин ще може по-вярно и обективно да се определят средствата, които ще се предоставят от Републиканския бюджет на основните административно-териториални единици в страната.
    С оглед на спецификата на разходите за ремонт и текуща издръжка на общинските учебни, здравни и културни заведения ще бъде целесъобразно разходите да се планират и по тримесечия.
    Комисията счита, че преди приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 1998 г. е необходимо да се приеме Законът за местните финанси и Законът за местните данъци и такси. Предлаганите разпоредби в проектите на посочените два законови акта са свързани с редица текстове на разглеждания законопроект - членове 9, 10, 12, 13 и др., както и с параграфи 2, 3, 22, 23, 25 и др. от Преходните и заключителни разпоредби.
    На проведените заседания бяха изказани и редица предложения по конкретни текстове на законопроекта, които ще бъдат предоставени на водещата комисия след първото гласуване.
    След направените обсъждания, Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството единодушно с 12 за реши да предложи на Народното събрание да бъде приет на първо гласуване внесеният проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 1998 г."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цоньо Ботев.
    Има думата господин Асен Агов да изложи становището на Комисията по външна и интеграционна политика.
    ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Уважаеми господин председателю, господин министре, уважаеми колеги народни представители! Ето и становището на Комисията по външна и интеграционна политика по законопроект N 02-01-46 за държавния бюджет на Република България за 1998 г., внесен от Министерския съвет на 29 октомври 1997 г.
    На 18 ноември 1997 г. Комисията по външна и интеграционна политика обсъди проект за Закон N 02-01-46 за държавния бюджет на Република България за 1998 г., в частта му за Министерството на външните работи и прие следното становище:
    "Проектобюджетът на Министерството на външните работи за 1998 г. е разработен на основание Постановление N 300 от 25 юли 1997 г. на Министерския съвет и указанията, дадени с Писмо N ДР-03 от 28 юли 1997 г. на Министерството на финансите.
    При бюджет на Министерство на външните работи за 1997 г. от 52 млрд. 450 млн. 752 хил. лв. за 1998 г. е предложен бюджет в размер на сумата 66 млрд. 957 млн. 857 хил. лв., което е с 27,66 на сто в повече спрямо текущата година, или в абсолютна сума - 14 млрд. 507 млн. 105 хил. лв.
    I. По приходната част на бюджета:
    Заложената сума на собствените приходи е 8 млрд. 411 млн. 864 хил. лв., равностойна на 4 млн. 621 хил. 910 щатски долара, което предвижда ръст 30,14 на сто спрямо утвърдения бюджет на министерството за 1997 г.
    С облекчаване на визовия режим за гражданите на Европейския съюз съществено се намалиха приходите от издаването на визи. Единствените приходи идват по линията на консулски услуги от заверки, легализации на документи и др., както и визови услуги за другите страни, извън Европейския съюз. Това би довело до евентуални затруднения по изпълнение на приходната част на бюджета.
    II. По разходната част на бюджета.
    1. Работна заплата и численост на персонала.
    Разходите са определени на основание Постановление N 95 от 1997 г. на Министерския съвет и Постановление N 335 от 1997 г.. на Министерския съвет, регламентиращи - съответно числеността на дипломатическите представителства в чужбина и централното управление на министерството. Направените съкращения през 1997 г. в дипломатическите представителства е 688 служители, а в централно управление - 67 служители. Средногодишните щатни бройки за министерството през 1998 г. са определени на 1631 бройки (2386 бройки през 1997 г.), от които за централно управление 596 служители, а за дипломатическите представителства в чужбина 1035 служители.

    Предоставеният фонд за заплати и допълнителни възнаграждения във валута и лева е 24 млрд. 783 млн. 428 хил. лв. за 1998 г. Средните брутни работни заплати са договорени с представителите на МВФ.
    Постигната е съгласуваност във връзка с облагането на валутните заплати, което се налага с предложения Закон за облагане на доходите на физически лица (чл. 6, ал. 2). Необходимата сума ще бъде осигурена от общодържавните разходи по бюджета за 1998 г. от Министерство на финансите, без това да се отрази на получаваните валутни заплати в момента.
    2. Издръжка
    Общата сума за издръжка, заложена в бюджета за 1998 г. за Централно управление и дипломатическите представителства, е 27 млрд. 795 млн. 256 хил. лв. и е с 25,74 на сто по-висока от утвърдения бюджет за 1997 г. Така определените средства осигуряват около 60 на сто от заявените потребности на дипломатическите представителства в чужбина и около 85 на сто за Централно управление на министерството.
    3. Членски внос към международни организации.
    Предложените суми от Министерство на външните работи за членски внос към международни организации са приети от Министерство на финансите. Заложената сума от 12 млрд. 688 млн. лв. е включена в бюджета на министерството.
    4. Капиталови разходи
    Заявените реални потребности за основен ремонт и закупуване на дълготрайни активи са значително по-големи от утвърдените за 1998 г. Ограниченията за сумите по тези разходи са наложени от представителите на Международния валутен фонд.
    Проблемите могат да се разрешат след приемане на Закона за извънбюджетните сметки към Министерството на външните работи и към дипломатическите представителства на Република България в чужбина, третиращ въпросите за ефективното използване на имотите, собственост на българската държава в чужбина. Същият е разработен от Министерството на външните работи и предложен за предварително съгласуване с оглед приемането му от Народното събрание до края на 1997 г.
    Комисията счита, че така предложеният проект за бюджет на Министерство на външните работи за 1998 г. е нормален за условията на валутен борд. Изпълнението на заложените в него бюджетни показатели предполага максимално мобилизиране на усилията на всички служители от Централното управление и дипломатическите представителства в чужбина за изпълнение на предстоящите задачи в реализиране на дългосрочната програма на радикални промени и ограничаване на бюджетните разходи.
    Становището беше прието с консенсус от присъстващите 17 народни представители.
    18 ноември 1997 г."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Асен Агов.
    Има думата господин Христо Бисеров, председател на Комисията по национална сигурност.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа! Докладвам становището на Комисията по национална сигурност относно законопроект за държавния бюджет на Република България за 1998 г., внесен от Министерския съвет на 29.10.1997 г.
    "Комисията по национална сигурност обсъди внесения законопроект за държавния бюджет на Република България за 1998 г. на свое заседание на 13.11.1997 г. В дискусията участваха представители на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите, Националната разузнавателна служба и националната служба за охрана.
    Комисията отчита, че държавният бюджет за 1998 г. се формира при сложни икономически условия, в процес на трансформиране и преструктуриране на икономиката и при условията на валутен борд в страната. В същото време е налице положителна тенденция за увеличаване предвидимостта и сигурността в икономическите оценки. Очевидно е, че държавата не би могла в пълна степен да осигури необходимите средства за ведомствата, гарантиращи националната сигурност. Същевременно е намерен приемлив баланс между потребностите и реалните финансови възможности на страната.
    Комисията подкрепя философията на бюджета и неговите макроикономически параметри. За отбрана и сигурност в проекта за държавен бюджет за 1998 г. са предвидени общо разходи в размер на 813 млрд. 203 млн. 700 хил. лв. Комисията отчита обстоятелството, че е налице положителна тенденция в сравнение с 1997 г. в съотношението между разходите за сигурност и отбрана и брутния вътрешен продукт.
    Комисията по национална сигурност приема по принцип законопроекта за държавния бюджет на Република България за 1998 г., като препоръчва на Министерството на отбраната, на Министерството на вътрешните работи и на Националната служба за охрана да използват пълноценно всички законови възможности за увеличаване на собствените си приходи.
    Комисията предлага на вносителя при евентуално превишаване на приходната част на бюджета да предвиди възможност за приоритетно осигуряване на суми за техническо снабдяване на Министерството на вътрешните работи.
    Комисията по национална сигурност предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за държавния бюджет на Република България за 1998 г.
    Становището на комисията е прието на 13.11.1997 г. с консенсус."
    Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бисеров.
    Преди почивката ще чуем и становището на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа.
    Има думата господин Владислав Костов, председател на комисията.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър на финансите.

    "С Т А Н О В И Щ Е
    на Комисията по земеделието, горите и
    поземлената реформа
    ОТНОСНО: Законопроект за държавния бюджет на Република България за 1998 г. N 02-01-46, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 1997 г.
    Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа на свое заседание, проведено на 6 ноември 1997 г. обсъди Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 1998 г., внесен от Министерския съвет на 29.10.1997 г., в частта му относно бюджетното финансиране на земеделието, горите и аграрната реформа и свързаните с тях дейности.
    При обсъждането взеха участие министърът на земеделието, горите и аграрната реформа и екип от експерти в министерството, както и представители на министерството на финансите.
    Народните представители, взели участие в дискусията, изразиха мнение, че законопроектът за държавния бюджет на Република България за 1998 г. отразява във възможната степен намеренията на правителството в условията на валутен съвет да продължи провеждането на комплексната програма в областта на земеделието и горското стопанство, както и осъществяването на свързаните с това окончателно връщане на земята, преструктурирането на икономиката на земеделието, реализация на приватизационната програма и стабилизиране на производствените структури в селското стопанство. Заложените в чл. 1, ал. 2, т. 3 от проекта на Закона за държавния бюджет на България за 1998 г. близо 35 млрд. лв. по данни на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа ще могат да покрият необходимите средства за провеждане на поземлената реформа в страната.
    С разбиране е подходено към ролята на противоградната защита. В разчетения бюджет е намерило отражение поддържането на тази система.
    При обсъждането на законопроекта от членовете на комисията бяха засегнати въпросите за осигуряване на необходимите средства като вноски от бюджета във фонд "Земеделие" на основание чл. 11, ал. 1, т. 1 от Закона за защита на земеделските производители. По чл. 1, ал. 2, т. 4.5 се предвижда да бъдат предоставени 30 млрд. лв., което не е в съответствие с полагащия се размер.
    С разчетените средства в проектобюджета не се осигуряват необходимите средства за изплащане на вноските за членство в международни организации, като разлика в размер на 943 млн.лв.
    Не са достатъчни средствата по т. 1.5.7 и т. 2 по текущия ремонт и капиталните разходи, където разликата е близо 3 млрд. 800 млн.лв.
    В рамките на предложения бюджет с някои възможни корекции комисията счита, че могат да бъдат финансово обезпечени основните задачи, стоящи пред селското стопанство на Република България през 1998 г., но обръща внимание на съставителите на бюджета специално за това, че е пропуснато и бюджетното финансиране на фонд "Мелиорации", което би трябвало да намери съответстващата сума, която ще бъде уточнена при второто четене.
    След станалите разисквания и на основание чл. 64, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа прие следното

    С Т А Н О В И Щ Е:

    Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за държавния бюджет на Република България за 1998 г. N 02-01-46, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 1997 г. в частта му, отнасяща се до раздела "Селско стопанство, горско стопанство, лов и риболов".
    Настоящото становище бе прието с 10 гласа "за", "против" няма и 4 "въздържали се"."
    Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Костов.
    Половин час почивка. (Звъни.)

    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
    Има думата госпожа Светлана Дянкова да изнесе становището на Комисията по труда и социалната политика.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще ви представя становището на Комисията по труда и социалната политика по законопроект N 02-01-46 от 29 октомври 1997 г. за държавния бюджет на Република България за 1998 г., внесен от Министерския съвет.
    "На свои заседания на 5 и 12 ноември 1997 г. Комисията по труда и социалната политика разгледа законопроект N 02-01-46 от 29 октомври 1997 г. за държавния бюджет на Република България за 1998 г., внесен от Министерския съвет."
    Извън писменото становище искам да добавя, че на двете заседания на комисията участваха министърът на труда и социалната политика Иван Нейков, заместник-министри от социалното министерство, както и представители на Министерството на финансите.
    Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 1998 г. е представен с изчерпателен доклад на Министерството на финансите.
    В него са изразени намеренията на правителството за ускоряване на процесите на стабилизация, набелязани са конкретни мерки за ускорено създаване на условия за икономически растеж. Изтъкнато е, че осъществяването на бюджетните прогнози ще е възможно при реализирането на програмата за структурна реформа, която акцентира върху приватизацията. Макроикономическата рамка е базирана както на прецизен анализ на динамиката й през 1997 г., така и на определянето на сложния комплекс от фактори, допринесли за това.
    Направена е обективизация както на приходната, така и на разходната част на бюджета.
    Прогнозата за 1998 г. предвижда икономически растеж от 4 на сто, което ще даде положителен ефект върху политиката на доходите и пряко свързаното с това отношение между инфлационните процеси и защитата на реалния размер и покупателната способност на доходите на населението.
    В сравнение със секторите на бюджетна издръжка и другите защитени плащания, възможностите за нарастване на средствата за работна заплата в търговските дружества от държавния сектор на материалната сфера са по-големи.
    В реалния сектор, независимо от налагането на пазарните принципи и ценообразуване, ще продължава действието на някои административно определени фиксирани цени за стоки и услуги и задържането на техните нива. Това се прави за запазване и увеличаване на покупателната способност на населението до социално приемливи граници. Това се отнася до цените на електроенергията, въглищата, топлоенергията, транспорта, услугите от комуналната и социалната сфера.
    И през 1998 г. е планирано превишаването на общите приходи над общите разходи по сборния проектобюджет на социалното осигуряване.
    За изплащането на пенсии и помощи са предвидени 98,3 на сто от предвидените общи разходи по сборния проектобюджет на социалното осигуряване, като 84,9 на сто от общите разходи са предвидени за изплащане и индексация на пенсиите, а за помощи и обезщетения 13,4 на сто от общите разходи.
    Макар че броят на пенсионерите през 1998 г. ще надхвърли 2 млн. 380 хил. души, с предлагания бюджет се слага край на наблюдаваната през последните години негативна тенденция в динамиката на реалните размери и равнища на пенсиите и се поставя началото на процеса на повишаването им.
    В приходната част са набелязани и целевите социални помощи, които са от дарения и други безвъзмездно получени суми от страната и от чужбина.
    Разходите за обезщетения и помощи по Дял III от Кодекса на труда, по Указа за насърчаване на раждаемостта и по чл. 40 от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите нарастват с 48,5 на сто. Разбира се, че причините за това са много, но и очакваното намаление на броя на заетите и осигурени лица в държавния сектор, снижаването на раждаемостта и други обективни фактори.
    Комисията обръща внимание върху необходимостта от строг контрол върху целесъобразното разходване на средствата в социалната сфера, за да се изпълнят намеренията на бюджета.
    С влизането в сила на новите финансови и социални закони ще се създаде допълнителна възможност за намаляването на тежестта върху държавния бюджет.
    Комисията предлага да се усъвършенства нормативната база за издръжка в социалните заведения, с цел увеличаването на ефективността на социалното подпомагане и насочване на средствата към реално нуждаещите се.
    На основание на мотивите, казани по-горе, с гласували 7 души "за", 1 "против" и 2 "въздържали се", Постоянната комисия по труда и социалната политика на своето заседание на 12 ноември 1997 г. взе следното

    "Р Е Ш Е Н И Е:

    Предлага на Народното събрание Законопроектът за държавния бюджет да бъде приет на първо четене".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
    Има думата господин Георги Панев да изложи становището на Комисията по образованието и науката.
    ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще ви запозная със становището на Комисията по образованието и науката по законопроекта за държавния бюджет за 1998 г.

    "С Т А Н О В И Щ Е
    по законопроекта за държавния бюджет на
    Република България за 1998 г. N 02-01-46, внесен
    от Министерския съвет на 29 октомври 1997 г.

    На свое заседание от 12 ноември 1997 г. Комисията по образованието и науката разгледа законопроекта за държавния бюджет на Република България за 1998 г. в частта му за образование и наука. В работата на комисията взеха участие министърът на образованието и науката и представители на Министерството на образованието и науката и Министерството на финансите.
    Комисията по образованието и науката отчита, че предлаганият бюджет в частта му за образование и наука за първи път от няколко години насам е бюджет на стабилизация.
    Комисията предлага в законопроекта да се включи текст, който да предвижда преизпълнението от постъпленията на собствените приходи на общините приоритетно да се насочват към образованието. Необходимо е да се увеличат средствата на Министерството на образованието и науката за командировки в страната с 25 на сто за упражняване на контрол по места и методическа помощ. Комисията препоръчва на Министерството на образованието и науката съвместно с Министерството на финансите да изготвят диференцирани нормативи за издръжката на един ученик и на един студент в зависимост от вида училище и образователно-квалификационната степен съгласно Закона за народната просвета и Закона за висшето образование. Комисията препоръчва да се потърсят възможности за допълнително увеличение на средствата за националния фонд "Научни изследвания" и фонд "Структурна и технологична политика". При съставянето на бюджета за по-следващата - 1999 г., комисията предлага да се създаде фонд "Образование".
    С така направените препоръки Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание разглеждането и приемането на законопроекта за държавния бюджет на Република България за 1998 г. на първо четене."
    Становището на комисията е прието с 12 гласа "за" и 1 глас "въздържал се". Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Панев.
    Има думата господин Михаил Михайлов - заместник-председател на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта да изложи становището на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта, поради отсъствие на председателя.

    ДОКЛАДЧИК МИХАИЛ МИХАЙЛОВ:

    "СТАНОВИЩЕ
    по законопроекта за държавния бюджет
    на Република България за 1998 г., N 02-01-46, внесен от
    Министерския съвет на 29.10.1997 г.

    На две поредни свои заседания, проведени на 5 и 12 ноември 1997 г., Комисията по здравеопазването, младежта и спорта разгледа законопроекта за държавния бюджет на Република България за 1998 г.
    В обсъжданията взеха участие министърът на здравеопазването, председателят на Комитета за младежта, физическото възпитание и спорта, експерти от Министерството на здравеопазването, Министерството на финансите, Министерството на отбраната, Министерството на транспорта, представители на Българския здравен демократичен синдикат към АДС и на Федерацията на здравните синдикати в здравеопазването към КНСБ.
    По отношение на проектобюджета за Комитета за младежта, физическото възпитание и спорта бе изразено мнението, че средствата, предвидени за 1998 г., са по-малко от реалните потребности, независимо от увеличението им с около 68 на сто спрямо настоящата година.
    За изпълнението на функциите си относно физическото възпитание и спорта, комитетът ще използва допълнително средства от сформирания държавен фонд за тяхното подпомагане. В този фонд единственият реален приходоизточник понастоящем е Българският спортен тотализатор. Комитетът за младежта, физическото възпитание и спорта ще се постарае във фонда да постъпят средства и от други източници.
    За изпълнението на функциите си относно младежката и детската проблематика Комитетът ще разчита на допълнителни средства по програмата "Младежта за Европа".
    По отношение на проектобюджета за здравеопазването бе констатирано общото нарастване на бюджетните средства с около 46 на сто спрямо настоящата година, като най-голямото увеличение е за общинските бюджети. Това увеличение обаче няма да обезпечи нормалното функциониране на системата, ако не бъде въведен строг контрол в разходната част на средствата.
    Изразено бе мнението, че с предприетите конкретни стъпки от Министерството на здравеопазването - структурната реформа и приемането на Закона за здравното осигуряване, ще се стигне до известно ограничаване на разходите. Заедно със своевременното приемане на бюджета за 1998 г. и с изпълнението на макрорамката му биха могли да бъдат направени успешно и останалите разчети в системата на здравеопазването.
    Задълбочено бяха дискутирани съотношението между Републиканския бюджет и субсидиите за общините, както и субсидиите за висшите медицински училища. Отчетено бе, че бюджетите на общините не са ощетени, като се има предвид какво е тяхното изпълнение в приходната им част през тази година и централизираните функции по спешната помощ, трансфузионната хематология и централизираните доставки на лекарства.
    Препоръчано бе системите на здравеопазване в Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и Министерството на транспорта да бъдат адекватно преструктурирани в съответствие на извършените реформи, с оглед намаляване на разходите за здравеопазване.
    Министърът на здравеопазването доцент Петър Бояджиев предложи да бъдат заделени средства от бюджетите на общините и на висшите медицински училища за закупуване на апарати за хемодиализа и обратна осмоза. Едновременното закупуване на повече апарати ще позволи: да се осъществят икономии; значително да се подобри здравословното състояние на хронично бъбречно болните в страната ни, които в момента са около 2500 души; да се подобри тяхната социална и професионална интеграция; да се спаси животът на много от тях, като се осигури подготовката им за бъбречна трансплантация.
    Въз основа на проведеното задълбочено обсъждане и анализ на средствата от проектобюджета за 1998 г. в частта му за младежта, физическото възпитание и спорта и за здравеопазването, Комисията по здравеопазването, младежта и спорта с 16 гласа "за" и 1 "въздържал се" се взе следното
    Р Е Ш Е Н И Е:

    1. Предлага на Народното събрание на основание чл. 84, ал. 2 от Конституцията на Република България да приеме на първо четене рамката на законопроекта за държавния бюджет на Република България за 1998 г. в частта му за младежта, физическото възпитание, спорта и здравеопазването.
    2. Предлага да бъдат задължени общините и висшите медицински училища да запишат закупуването на определен брой апарати за хемодиализа и обратна осмоза от средствата, отпуснати им като целева субсидия за дълготрайни активи."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Михайлов.
    Има думата господин Лъчезар Тошев, председател на Комисията по опазване на околната среда и водите.
    ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Становището на Комисията по опазване на околната среда и водите по законопроекта за държавния бюджет за 1998 г., внесен от Министерския съвет, е следното:
    "На своето заседание от 4 ноември 1997 г. Комисията по опазване на околната среда и водите разгледа законопроекта за държавния бюджет за 1998 г., внесен от Министерския съвет. Законопроектът беше представен от госпожа Евдокия Манева, министър на околната среда и водите, и господин Нено Димов, заместник-министър на околната среда и водите, които взеха участие в разискванията и отговориха на поставените въпроси.
    Като приема мотивите на вносителя, комисията предлага на Народното събрание да приеме законопроекта за държавния бюджет за 1998 г."
    Становището е прието единодушно с 11 гласа "за".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лъчезар Тошев.
    Има думата господин Кирил Ерменков, председател на Комисията по енергетика и енергийните ресурси.
    ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЕРМЕНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители. Ще представя становището на Комисията по енергетика и енергийните ресурси по проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 1998 г. N 02-01-46, внесен от Министерския съвет на 18 ноември 1997 г.
    "Комисията по енергетика и енергийните ресурси обсъди задълбочено проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 1998 г. съвместно с ръководители и експерти на Комитета по енергетика, Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели, Националната агенция по енергийна ефективност към Министерския съвет и "Топлофикация София" на две редовни и едно извънредно заседание на комисията.
    На заседанията бяха поканени и участваха представители на Министерството на финансите, горепосочените институции и "Булгаргаз". Въз основа на получената информация и проведените дебати Комисията по енергетика и енергийните ресурси констатира следното:
    През 1998 г. ще се запази досегашната практика за субсидиране на производителите чрез Национален фонд "Енергийни ресурси" към Комитета по енергетика. Основната цел на изпълняваните двегодишни оздравителни програми - премахване на субсидирането и постигане на нулев бюджет през 1998 г. - се отлага за следващите години за топлофикационните, някои въгледобивни дружества и Брикетната фабрика.
    Съгласно представената план-сметка на Националния фонд "Енергийни ресурси", в която е отчетена предстоящата ревалоризация, необходимите средства за субсидиране през 1998 г. са осигурени.
    В приходната част на представения проект не са отразени очакваните приходи от "Булгаргаз" ЕАД, произтичащи от украинския дълг, транзитните такси и данък върху печалбата, част от които би трябвало да бъдат преотстъпени на Националния фонд "Енергийни ресурси" или да бъдат използвани за безналични прихващания с топлофикационните дружества за консумиран природен газ. Тези приходи трябва да се уточнят, за да се изясни цялостната схема за субсидиране на търговските дружества в енергетиката през 1998 г.
    В проекта за държавния бюджет не са предвидени средства за отчуждаване на земи в района на мини "Марица-изток" ЕАД. С оглед осигуряване на нормалната работа на търговското дружество в бъдеще, комисията предлага да бъде преразгледана възможността за осигуряване на необходимите средства.
    Отчитайки приоритетното място на енергийната ефективност в правителствената програма "България 2001", считаме, че предвидените средства за Национален фонд "Енергийна ефективност" са недостатъчни и следва да бъдат увеличени, така че да се осигури и съфинансиране по програмата ФАР.
    Въпреки поетите ангажименти в правителствената програма "България 2001" за осигуряване на средства за фондовете "Безопасност и съхраняване на радиоактивни отпадъци" и Фонд "Извеждане на ядрените съоръжения от експлоатация", създадени в съответствие със Закона за използване на атомната енергия за мирни цели, в проекта за държавен бюджет за 1998 г. не са предвидени средства за тази цел. Все още не е приета необходимата нормативна уредба за управление на фондовете.


    Комисията предлага да се увеличат бюджетните субсидии за Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели основно за осигуряване на необходимите средства за плащане на дължими от комитета членски внос към международните организации.
    Комисията по енергетика и енергийни ресурси приема по принцип предложения проект на Закон за държавен бюджет за 1998 г. и предлага на Народното събрание да го приеме на първо четене.
    Становището е прието на заседание на комисията с консенсус от 11 гласа от присъстващите членове.
    18 ноември 1997 г." Благодаря.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Кирил Ерменков.
    Има думата господин Стоян Райчевски, председател на Комисията по културата и медиите.
    ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Господа министри! Ще представя становището на Комисията по културата и медиите относно внесения законопроект за държавен бюджет на Република България N 2-01-46, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 1997 г.:
    "На свое заседание на 13 ноември 1997 г. Комисията по културата и медиите обсъди законопроекта за държавния бюджет на Република България, внесен от Министерския съвет.
    На заседанието взеха участие министърът на културата госпожа Москова и представители на Министерството на финансите.
    В доклада на Министерството на културата бе изразено становище размерът на доходите да се увеличи с 5 млрд.лв., като съответно със същата сума се завиши субсидията от бюджета.
    По време на изказванията и дебатите народните представители направиха редица предложения, които ще бъдат изпратени на вниманието на водещата комисия. Други от тях ще бъдат направени писмено тук, по време на дебатите.
    След проведеното гласуване с 11 гласа "за" и само 1 "въздържал се", се прие следното

    "С Т А Н О В И Щ Е

    Комисията  по  културата  и медиите подкрепя законопроекта за държавния бюджет на Република България за 1998 г., внесен от Министерския съвет, и предлага на Народното събрание да го приеме на първо четене."
    Уважаеми дами и господа, искам да обърна внимание на голямото единодушие, с което той бе приет - само 1 "въздържал се", нещо, което от предните години не е било практика на нашата комисия.
    Искам да добавя, че на заседанието на нашата комисия не бяха направени никакви предложения от националните медии - Българската национална телевизия, Българското национално радио, Българската телеграфна агенция. Ако такива постъпят до второ четене, ние ще ги разгледаме най-внимателно. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоян Райчевски.
    Има думата да изнесе становището на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите нейният председател господин Иван Сунгарски.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Благодаря Ви.
    Уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър! Уважаеми дами и господа народни представители! "На 12 ноември 1997 г. Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите проведе редовно заседание, на което обсъди законопроекта за държавния бюджет на Република България N 02-01-46, внесен от Министерския съвет. (Тук има един технически пропуск в частта за вероизповеданията.)
    На заседанието присъстваха 10 членове на комисията. Присъства и господин Младенов, директор на Дирекцията по вероизповеданията, и госпожа Юлия Цанкова като представител на Министерството на финансите.
    При направените обсъждания всички изказали се народни представители изразиха мнение, че средствата, отделени за религиозното дело, надали биха задоволили потребностите на вероизповеданията у нас.
    Народните представители подчертаха, че единението на Българската православна църква би предизвикало много по-сериозно отношение на обществото към верската проблематика и по-голяма загриженост на държавата под формата на бюджетна субсидия.
    Наложи се мнението, че макар и оскъден, бюджетът, отделен за вероизповеданията, трябва да бъде подкрепен.
    При проведеното гласуване 10 народни представители от 10 присъстващи гласуваха "за", "въздържали се" и "против" няма.
    Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите препоръчва на народното представителство да подкрепи законопроекта за държавен бюджет на Република България за 1998 г." Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иван Сунгарски.
    Давам думата на господин Георги Николов, председател на Сметната палата, да изнесе нейното становище по законопроекта за държавен бюджет на Република България за 1998 г.
    ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател! Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин министър на финансите! Сметната палата представя становище по законопроекта за държавния бюджет на Република България за 1998 г. на основание чл. 3 от Закона за Сметната палата.
    Държавният бюджет е израз на политиката, която ще следва правителството през съответната година. Като орган, осъществяващ контрол за изпълнението на държавния бюджет, Сметната палата не оценява детайлно неговите приходи и разходи, тяхното разпределение по групи и предвидените трансфери от републиканския бюджет.
    Сметната палата дава оценка за това дали представеният законопроект съответства на Закона за устройство на държавния бюджет, както и за съдържанието на самия законопроект, с оглед на по-доброто му структуриране и осъществяване на контрола за неговото изпълнение. От тази гледна точка е изготвено и настоящото становище на Сметната палата.
    Законопроектът за държавния бюджет за 1998 г. е внесен от Министерския съвет в Народното събрание в предвидения срок по чл. 20, ал. 5 от Закона за устройството на държавния бюджет. Той е разработен на основата на бюджетната прогноза за следващите три години, съставен от Министерството на финансите, в съответствие с изискванията на чл. 14 от Закона за устройството на държавния бюджет.
    Държавният бюджет за 1998 г. е разработен на базата на макроикономически параметри, обосновани от икономическа стабилизация при спазване принципите на паричния съвет, последователност в осъществяването на структурната реформа и ускорена приватизация за постигане на реален ръст от 4 на сто на брутния вътрешен продукт при заложена 16,4 на сто инфлация в края на 1998 г.
    По приходите по републиканския бюджет.
    1. Приходите по републиканския бюджет са групирани съгласно изискванията на чл. 2, ал. 2 и ал. 7 от Закона за устройство на държавния бюджет. Приходите от данъци са определени на базата на новите закони и промените в съществуващите закони, които ще влязат в сила от началото на бюджетната година едновременно със Закона за държавния бюджет на Република България за 1998 г. Това е в съответствие с чл. 2, ал. 3 и ал. 4 от Закона за устройството на държавния бюджет.
    2. Предвижда се приходите по републиканския бюджет да се увеличат с 34,5 на сто спрямо бюджета за 1997 г.
    Заложено е намаление на неданъчните приходи с около 158 млрд.лв. в сравнение с 1997 г. Техният относителен дял в текущите приходи намалява от 14,4 на сто за 1997 г. на 6,3 на сто за 1998 г. при постигнати 6,5 на сто към края на месец октомври 1997 г. Намалението на неданъчните приходи се дължи главно на отпадане през 1998 г. на приходите от внесен природен газ срещу делово участие и от транзитни такси поради изтичане срока на Ямбургската спогодба, както и на отпадане на постъпленията от превишението на приходите над разходите на БНБ след приемането на новия Закон за Българската народна банка.
    3. Малък е размерът на предвидените приходи от глоби, санкции, неустойки, наказателни лихви, обезщетения и начети. За 1998 г. те съставляват 9 на сто от неданъчните приходи, при постигнат относителен дял към края на месец октомври 49,1 на сто. За увеличаване на тези приходи е необходимо да се актуализират санкциите в редица от съществуващите закони и подзаконови актове, чиито размери не съответстват на инфлационните процеси през последните години.
    Сметната палата е предоставила част от тези закони на министър-председателя и на членовете на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
    4. Съдържанието на § "Други неданъчни приходи", това е чл. 1, ал. 1, т. 1.1.2, следва да се конкретизира. По него се очаква да постъпят 23 на сто от неданъчните приходи по Републиканския бюджет и те следва да се контролират по-детайлно както от органите на данъчната администрация, така и от Сметната палата.
    Второ, по разходите по Републиканския бюджет.
    1. Разходите по Републиканския бюджет са групирани съгласно изискванията на Единната бюджетна класификация. Към тях в отделна точка следва да се включат предвидените средства за изграждане на малки водоснабдителни обекти по чл. 1, ал. 7, а обяснителният текст към същата алинея да се включи към Преходните и заключителни разпоредби на закона.
    2. Законопроектът предвижда увеличаване на разходите по Републиканския бюджет с 16,3 на сто спрямо размера им за 1997 г., което е изключително за сметка на нелихвените плащания. Размерът на лихвените плащания от Републиканския бюджет намалява с 35,3 на сто.
    Сметната палата оценява предвиденото нарастване на нелихвените разходи с 55,5 на сто, при 35 на сто прогнозна средногодишна инфлация, като сериозно намерение на вносителя за постепенно увеличаване на разходите по бюджета за отделните бюджетни сфери и звена в рамките на съществуващите икономически условия.
    3. В разходната част на Републиканския бюджет не е предвиден резерв за неотложни непредвидени разходи, което се изисква от разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет. Такъв резерв е предвиден само в бюджета на съдебната власт съобразно изискванията на същия член и алинея на Закона за устройството на държавния бюджет.
    4. Предвидено е увеличение на трансферите за общините с 34,8 на сто в сравнение с размера им през 1997 г., което е над 2 пъти по-голямо от общото увеличение на разходите по Републиканския бюджет. Конкретният размер на субсидията за всяка община е определен по усъвършенствана методика за определяне на бюджетните взаимоотношения между Републиканския бюджет с местните бюджети, каквато методика се прилага от няколко години.
    Трето, по финансирането на дефицита.
    Източниците за финансиране на бюджетния дефицит са съобразени с принципите и изискванията на паричния съвет.
    Сметната палата предлага ал. 5 на чл. 1 да се обедини с ал. 4 на същия член, а ал. 6 да се включи към Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта.
    Ще се спра и на някои други бележки, които има Сметната палата по обсъждания законопроект за държавния бюджет с оглед подобряване на неговата структура. А тези бележки са следните:
    На първо място, разпоредбата на чл. 3, ал. 6 от проекта на Министерския съвет на бюджета за съдебната власт дублира текста на § 34 от Преходните и заключителни разпоредби.
    Второ, собствените приходи на някои министерства и ведомства, като например Министерството на културата, Министерството на образованието и науката, Българската академия на науките и други, са занижени, като е предвидена по-голяма субсидия от бюджета. Фактическото изпълнение на собствените приходи на тези бюджетни звена към 30 септември 1997 г. е близко до разчетите, които са направени за тях за цялата 1998 г.
    На трето място, Сметната палата предлага към чл. 9 да се добави нова алинея, която да регламентира приходите от окончателния или годишен патентен данък по чл. 30 от Закона за облагане на доходите на физическите лица да постъпват изцяло в бюджетите на общините.
    На четвърто място, в чл. 12, ал. 3 са включени приоритети с различен характер, които са относими само за част от министерствата, ведомствата и бюджетните им организации. Те трябва да се конкретизират за отделните разпоредители с бюджетни кредити, за да може да се осъществява и по-ефективен контрол за тяхното спазване.
    На пето място, в законопроекта са включени текстове, чието съдържание произтича от други закони. Това са например чл. 15 и чл. 16, които преценяваме, че следва да отпаднат или да получат редакция, която трябва да съответства на вече такива текстове от други закони.
    На шесто място, структурата на законопроекта следва да се приведе в съответствие със Закона за нормативните актове и Указа за неговото прилагане. Някои членове от законопроекта с уточняващ характер следва да се включат в Преходните и заключителни разпоредби така, както изисква самият Закон за нормативните актове и Указа за прилагането му, а параграфи от тези разпоредби, които имат същностно значение за бюджета, следва да се включат като отделни членове към законопроекта.
    На седмо място, в Преходните и заключителни разпоредби е необходимо да се включи параграф, регламентиращ коефициента, който да отразява промените в икономическите условия за текущата година и с който да се коригират месечните авансови вноски за данъка върху печалбата и данъка за общините в съответствие с изискванията на приетия вече Закон за корпоративното подоходно облагане.
    На осмо място, Сметната палата препоръчва в Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта да се включи параграф, по силата на който стопанските субекти с държавно или общинско участие, реализиращи приходи от наеми от отдадено имущество, да внасят 50 на сто от тях в съответния бюджет, каквато разпоредба съществуваше в Преходните и заключителни разпоредби на законите за държавния бюджет за предходните години.
    На девето място, текстът на § 1 от Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта е общ и повтаря разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Закона за устройство на държавния бюджет. Той следва да получи по-конкретно съдържание или да отпадне от законопроекта при подготовката му за второ четене.
    На десето място, текстът на § 2, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта, отнасящ се за банковото обслужване на държавния бюджет, не е прецизен. Включени са някои от критериите за определяне на банките-кореспонденти. Достатъчно е да се посочи като основание за определянето на банките-кореспонденти съществуването на утвърдената система от критерии.
    На единадесето място, в Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта има параграфи, а това са 15, 16 и 17, с които се дава право на Министерския съвет да емитира облигации с целево предназначение, облигации на външни капиталови пазари, водене на преговори и сключване на договори за външни заеми.
    Сметната палата счита, че тези параграфи не следва да се включват в Закона за държавния бюджет на Република България за 1998 г. поради едногодишното му действие, а трябва да се приемат с отделен акт на Народното събрание.
    На дванадесето място, Сметната палата препоръчва в законопроекта да се създадат административно-наказателни разпоредби за налагане на санкции при неспазване или нарушаване на разпоредбите, свързани с (ще ги откроя): първо, закриването на извънбюджетните сметки с отпаднало нормативно основание. Задължението за закриване на извънбюджетни сметки с отпаднало нормативно основание беше предвидено в нормативните актове за бюджета и за предходните години.

    Проверките на Сметната палата показаха, че поради липсата на санкциониращи норми това задължение не се изпълнява от много бюджетни организации и общини. Предлагаме също така в законопроекта да се включи текст, който да задължава бюджетните организации и общините да уведомяват Сметната палата и Министерството на финансите за закритите извънбюджетни сметки с отпаднало нормативно основание и за внесените средства от тях по съответните бюджети. Мисля, че с тези корекции и допълнения би се направила тази разпоредба действително работеща, а не както досега ние сме констатирали.
    На следващо място е необходимо да се предвидят такива санкциониращи механизми за законосъобразното изразходване на бюджетни и извънбюджетни средства по ред и в размер, предвидени в нормативните актове. Сметната палата е констатирала често отклоняване на такива средства и нецелесъобразно разходване.
    Своевременното внасяне на данъка върху доходите от трудови правоотношения и авансовият данък за лицата, упражняващи свободна професия и други дейности и услуги по извънтрудови правоотношения: в новия Закон за облагане на доходите на физическите лица е предвидено само плащането на лихви за закъснения при неспазване на едновременността на тегленето на средства за заплати от работодателите и внасянето на дължимия данък. Такава разпоредба съществуваше и в досегашните закони за държавния бюджет на страната ни.
    На тринадесето място Сметната палата препоръчва към § 10 и § 11 от Преходните и заключителните разпоредби да се включат като субекти и общините.
    На следващо, четиринадесето място, предлагаме в Преходните и заключителните разпоредби да се регламентира в представянето на бюджетите на поименните списъци на обектите за строителство и на другите разходи с инвестиционен характер от всички първостепенни, разполагащи с бюджетни кредити и в Сметната палата. Това ще позволи да се упражнява ефективен контрол за законосъобразното изпълнение на съответните бюджети и извършването на инвестиционните разходи.
    На петнадесето място, считаме, че текстът на § 30, който е включен в законопроекта, следва да отпадне. Миналата година той беше включен по изключение, поради непостигнато предварително съгласие между организациите по чл. 7, които имат право на съответни бюджетни кредити. И смятаме, че в бюджета трябва да се запише адресно всяка една от тези организации със съответния размер, а не да се дава възможност след това по взаимно договаряне да се извършва преразпределение на средствата. Това е важно и за контрола, който следва да се осъществява върху тези организации.
    На предпоследно място - Сметната палата посочва, че до този момент не са приети редица нормативни документи, пряко свързани с изпълнението на държавния бюджет. Затова настояваме да се ускори приемането на: на първо място - правилник за прилагането на Закона за устройството на държавния бюджет, който е изискване на § 7 от Преходните и заключителните разпоредби на този закон; наредба за касовото изпълнение на държавния бюджет, бюджетите на общините и фондовете по извънбюджетните сметки, която следва да се издаде от министъра на финансите и управителя на Българска народна банка съгласно чл. 24, ал. 4 от Закона за устройството на държавния бюджет. Необходимо е да се приеме също така закон за устройството на бюджетите на общините съгласно изискванията на § 6 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за устройството на държавния бюджет, както и национални счетоводни стандарти за бюджетните организации.
    Приемането на тези документи е основа за изпълнението на държавния бюджет, както и за подобряването на бюджетната и финансовата дисциплина.
    На последно място Сметната палата настоява Министерският съвет да изпълни задължението си по чл. 6, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет като определи всички първостепенни и второстепенни разпоредители с бюджетни кредити. С това ще се делегират правомощия и отговорности в изпълнението на съответните бюджети и бюджетни сметки, което е основна предпоставка за законосъобразното изпълнение на държавния бюджет.
    Конкретните предложения на Сметната палата по законопроекта ще бъдат предоставени на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол при подготовката на законопроекта за второ четене.
    Сметната палата преценява, че изпълнението на държавния бюджет в конкретните му параметри изисква строга финансова дисциплина. Това се налага от изискванията на паричния съвет и ограничеността на ресурсите, с които ще разполага страната и през следващите години. Благодаря за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на председателя на Сметната палата господин Георги Николов.
    Преминаваме към разискванията.
    Припомням определеното време за отделните парламентарни групи - 60 минути за Парламентарната група на СДС, 45 минути за Парламентарната група на Демократичната левица и по 30 минути за останалите парламентарни групи.
    Досега списъци за изказващите се са дали само Парламентарната група на СДС, Обединението за национално спасение и Евролевицата.
    Има думата народният представител Никола Николов от Парламентарната група на СДС.
    НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Днес разглеждаме Бюджет '98, а Бюджет'98 е основата и гаранцията за новата средносрочна политика на българското правителство, почиваща на категоричната политическа воля за реализиране на структурната реформа, ускорена приватизация, трансформация на собствеността и съществуващата икономическа стабилност и стимулирането на икономическата активност. Тази програма ние разчитаме да изведе България в ХХI век.
    Бюджет '98 ще реализира фискална политика, която ще издържа бюджетния дефицит като първичният дефицит без приходите от приватизация е 2,5 на сто; дефицит на консолидираната сметка е 2,8 на сто при структурен резерв - 1,3 на сто. При тази фискална политика ще се осигури финансова стабилност в средносрочен план.
    С Бюджет '98 започва нов етап на икономическото развитие на България - етап на нова икономическа политика, която се характеризира с ниска инфлация: в бюджета е предвидена 16,4 на сто за периода; нисък основен лихвен процент до 10 на сто, които ще стимулират икономическата активност и оживление.
    Растежът на брутния вътрешен продукт, предвиден в бюджета е 4 на сто и се основава на по-голямо потребление, което обаче потребление обуславя и липса на брутния вътрешен продукт.
    Най-голямото предизвикателство, разбира се, на Бюджет '98 е точно това - този растеж на брутния вътрешен продукт. Икономическият растеж след катастрофалния спад на брутния вътрешен продукт с 11,07 на сто през първото тримесечие на 1997 г., сравнен с първото тримесечие на 1996 г. и изцяло за цялата година - 8 на сто, е наистина сериозно предизвикателство за българската икономика.
    Този ръст ще почива на макроикономическата стабилизация, която увеличава предвидимостта и сигурността в икономическите оценки и стимулира икономическата активност. Този ръст ние разчитаме да бъде реализиран от насърчаване на инициативността, което изисква излъчване на положителни сигнали към реалния бизнес, насърчаване на българските предприемачи и чуждестранните инвеститори в България, отстраняване на ограниченията в законите, които не съответстват на сегашната икономическа ситуация и икономически реалности.
    Този ръст трябва да бъде осигурен, разбира се, и от инвестиции. Ние разчитаме ръста на инвестициите за следващата година да бъде около 50 на сто в сравнение с тази година в относително изражение или да бъде 12,5 на сто от брутния вътрешен продукт.

    Разбира се, механизмът на икономическия растеж се реализира на основата на инвестиционното търсене, което е активизирано от ниския основен лихвен процент и последователните мерки, които правителството ще вземе за либерализиране на външната и вътрешната търговия. Ние разчитаме износът да се увеличи с 4,1 на сто, вносът с 11,2 на сто. Около 70 на сто от брутния вътрешен продукт се реализира от външнотърговския ни оборот.
    Особено важна черта на бюджета според мен, с което и ще приключа, е увеличеното потребление, което се реализира в неинфлационна среда. Това, мисля аз, е основната и най-важна характеристика на този бюджет и именно този факт очертава началото на новата икономическа политика на българското правителство.
    Цифрите са следните: 18 млрд. и 500 млн. - за 1998 г., 21 млрд. и 200 млн. - за 1999 г. и 23 млрд. и 800 млн. - за 2000 г. Това е потреблението в домакинствата без обществените услуги. Именно тези цифри показват, че България влиза в нов етап на своето развитие. Именно този нов етап и именно тази черта на бюджета отговарят и на сегашните световни икономически тенденции. Това е етапът на икономическия растеж, свързан с увеличение на потреблението и реализиран в среда на стабилна и благоприятна политическа ситуация, на бюджет с насърчителни макроикономически параметри, финансова стабилизация, ускорена трансформация на собствеността и реформите в България.
    Затова аз смятам, че ние, водени от тази мисъл, трябва да гласуваме за бюджета за 1998 г., като разчитаме, че този бюджет поставя основата на новото развитие на България. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
    Има думата господин Петър Димитров.
    ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми господа депутати! Когато преди няколко месеца приемахме бюджета за 1997 г., министър-председателят използва един изключително силен образ, който се запечата в паметта ми и който искам да припомня в нашата дискусия. Той оприличи България с един човек, който е качен върху столчето, на врата му е преметната примката и ако бюджетът за 1997 г. не бъде изпълнен, това ще бъде равносилно на ритване на столчето и практически икономическа и социална смърт за държавата. Припомням този нагледен образ, тъй като сега, когато приемаме бюджета за 1998 г., възниква естественият въпрос дали България е в същата ситуация, дали сме на столчето, дали примката е на шията ни или сме слезли от столчето, примката е охлабена и вече се чувстваме спокойни.
    РЕПЛИКИ ОТ СДС: Примката се затегна през м. януари и февруари.
    ПЕТЪР ДИМИТРОВ: През януари месец, да, действително беше на шията ни, особено когато някои кметове си изкараха бюрата на улицата.
    Искам да кажа няколко думи най-напред за столчето. Случиха се няколко неща, които, от една страна, като че ли го повдигнаха, от друга страна, като че ли го направиха по-ниско и позатегнаха примката.
    Първото нещо това са новите дългове. Знаете, че през 1997 г. непрекъснато правим нови дългове. Аз се надявам, че господин министърът на финансите ще ни информира за размера на тези дългове, тъй като в отчета, който е вкаран на една страница за тази година, няма никаква конкретна информация за това какъв е размерът на дълговете, колко главница сме платили и как се е променила картинката. За сметка на това пък има информация за 1998 г., от която се вижда, че ще продължим да вземаме дългове. Предвиждаме да вземем 552 млн. долара. Главницата ще намалее с 482 млн. долара. Или най-малкото със 70 млн. долара ще се повиши дълговото бреме на държавата. Разбира се, това е повдигане на столчето, разхлабване на примката за утрешния ден, за 1998 г., но то прехвърля тежестите върху нашите деца, върху нашите внуци.
    Вторият важен параметър в тази насока е външната търговия. Ние сме малка страна и за нас външната търговия е жизненоважен ресурс. Извънредно характерен е бюджетът за 1998 г. За пръв път от три години търговското салдо става отрицателно - минус 98 млн. при плюс 222 млн. за тази година и плюс 144 млн. долара за 1996 г. Аз се надявам, че посочената причина в бюджета е точно тази, че това ще бъде инвестиционният внос и на тази основа ще заложим в развитието на държавата. Но не е спомената още една много важна причина. Причината се казва 1:1000, фиксирането на курса на едно прекалено високо равнище, което сега започва да дава своите резултати. Виждате, че поскъпването на лева е реално и това автоматично се отразява върху вноса.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Не високо, а ниско и затова вносът е по-голям.
    ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Точно така си мисля и аз. В това отношение съм съгласен с всичко, което Венци Димитров ще каже след мен. Той го каза и миналата година. Съжалявам, че управляващото мнозинство не го чу.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Нали миналата година управлявахте вие!
    ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Там има един съвсем прагматичен въпрос: кои бяха експертите, които препоръчаха това равнище, как се казват. Аз разбирам, че 1:1000 се смята лесно, но се изнася трудно при такова съотношение и резултатите са налице.
    И третият параметър това е платежният баланс. Отново при положителна текуща сметка от 252 млн. за текущата година, за следващата година то става отрицателно - 165 млн. долара.
    Така че всички тези фактори взети заедно на практика снишават столчето и затягат примката около врата на България.
    Естествен е и въпросът какво става с примката, самата примка. Примката образно казано е валутният борд, който ни беше наложен.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): А защо?
    ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Бих могъл да отговоря и на този въпрос. В техниката има едно такова понятие "защита от глупаци". Валутният борд до голяма степен е защита срещу вземане на глупави решения от управляващите. Аз мисля, че действително България имаше нужда от такава дисциплинираща мярка и се радвам, че управляващите я подкрепиха. Ясно е, че валутният борд безспорно даде положителни резултати. Имаме валутна и финансова стабилизация. Това е видно от всички, това е радостно. Това е една от причината да са заложени преки външни инвестиции за следващата година в размер на 450 млн. долара, дай Боже, действително да ги има, аз съм радетел. Обслужваме си външния дълг, което също е хубаво. Но това са плюсовете, това е отпускането на примката.
    Затягането на примката се изразява по най-различни начини и то също се усеща прекалено силно. Дефицитът е на равнището на 2 на сто. Виждате, че външният натиск е да бъде 0. Докато във всички страни на Европейския съюз е поне 3 на сто, то при нас натискът е да няма никакъв дефицит.
    АСЕН АГОВ (СДС, от място): В Испания е 2,7 на сто!
    ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Лихвите, които трябваше да станат положителни и най-после българинът да се насочи към спестяване, да се ориентира към лева, продължават да са отрицателни. Това значи, че вложителят продължава да не е заинтересован да има левове, отново има ориентация към валута, а това заплашва да торпилира валутния борд.
    Инфлацията се надявахме да стане колкото е в Германия, което е нормално в условията на борд. Видяхме, че не стана така. И основната причина не е само инерцията на инфлационните процеси. Една от основните причини е липсата на производство, тъй като в пазарната икономика цената се определя от търсенето и предлагането. Няма ли предлагане, какъвто и борд да въведеш, цените ще вървят нагоре - нещото, което се случва с България.
    Има редица други негативи, които ние не очаквахме. Очаквахме, че ще се отворят кредитните линии - вътрешни и външни. Това не стана. Очаквахме, че ще ни харесат много и Шенгенските ограничения ще отпаднат. И това не стана. На практика не се движим икономически и социално към Европейския съюз. Доходите бяха замразени и т.н.
    Ето това са двете крайности - столчето и примката, между които се движи бюджетът на държавата през 1998 г.

    По отношение на самия бюджет. На въпроса реален ли е аз категорично отговарям, че това е реален, това е изпълним бюджет. В много отношения това дори е прекалено изпълним бюджет. Миналата година проф. Стоилов нарече бюджета ленив, аз мисля, че сега отиваме още по-далеч и приемаме един до голяма степен ориенталски бюджет, който ще ни позволи съзерцавайки го, без интензивна работа на правителството, бюджетът да бъде изпълнен. И по наш балкански обичай, като го преизпълним, ще пораздадем малко доходи, за да може народът да обича управниците си.
    Другият характерен параметър за бюджета, за голямо съжаление тук пак съм съгласен с това, което ще каже господин Венцеслав Димитров, той е инерционен, той е традиционен, той прилича на всички бюджети от 1990 г. досега - жестока рестриктивна политика! Виждате, че министрите на финансите се сменят, а тази политика си остава вечна. Дай Боже, един ден да се измъкнем от този затворен кръг и действително да отидем към една друга бюджетна политика.
    Две думи за приходите. Тук много силно беше откроена цифрата от 34,6 на сто ръст на приходите. Аз си признавам, че не разбирам какво се крие зад тези проценти. При 600 на сто инфлация за 1997 г. какво означават тези проценти? Ако те са реални, значи ръстът не само е никакъв, той е отчайващ и в общи линии не би трябвало да го цитираме.
    По-важен е делът на приходите и разходите по отношение на брутния вътрешен продукт. Тук дясното мнозинство в общи линии без маска и без грим управлява като дясно мнозинство, като слага ударението върху труда. ДДС расте с 0,7 на сто, акцизите с 0,7, данък общ доход с 0,4, а данък печалба се очаква да падне с 2,6 на сто. Тоест тежестта се поема от труда, а не от капитала.
    Каква е картинката с разходите? Там също има впечатляваща цифра - ръстът е от 16,3 на сто. При тази инфлация за 1997 г., при проектираната инфлация за 1998 г. това е също отчайващо. То означава да няма практически никакво нарастване, обратно, тези разходи, които се предвиждат, са с огромен отрицателен знак.
    Ние разбираме, че в условията на борда е необходимо преструктуриране на бюджетните системи. Срещу какво възразяваме? Възразяваме срещу подхода: пари няма, съкращаваме парите, съкращавайки бюджетните системи. Аз мисля, че е крайно време правителството да излезе с ясни цели, с ясни критерии и проекти, да каже как ще се реализират тези бюджетни дейности така, че качеството на услугата не само да не страда, а да се подобри. Досегашният подход на "Пари няма" в общи линии не е ефективен, той създава безработица, но не повишава качеството в нито една от бюджетните сфери.
    И главното възражение, което аз имам срещу този бюджет: на мен действително ми се ще това да е началото, това да е бюджет, който ще ни отблъсне от дъното и най-после ще тръгнем нагоре. За съжаление аз не съм убеден, че това действително е такъв бюджет. Има ръст от 4 на сто. Да, но в началото на годината имахме минус 11,7 - 12. От 12 като извадите 4 означава 8. Тоест на практика този ръст от 4 на сто вече го има. Това отново е един бюджет, който е ориентиран към съзерцаване, а не към интензивна работа на изпълнителната власт така, че да активизира икономиката и да осигури просперитет на държавата.
    Напомням на господин министъра, че когато ни представяше бюджета за 1997 г., той заяви: цел N 3 на бюджета за 1997 г. е разработване на модерна индустриална, търговска, инвестиционна и инфраструктура политика. Това е цел на бюджет'97. Ще ми се господин министърът да отговори къде е тази политика. В началото на лятото зададох същия въпрос на премиера. Премиерът каза, че е още рано, сега жънем. Като ожънем, есента ще ни се поднесе тази политика. Ожънахме, политиката я няма! Значи не можем да разчитаме само на автоматизъм. Държавата не е само бирник, държавата е регулатор, държавата трябва да управлява процесите, които протичат в тази посока. И мен ме тревожи, че оставяйки нещата на автопилот, действително ще реализираме модела "зеленчукова градина, хотел и между тях магистрала". Това ли е бъдещето на България?
    Завършвайки, аз искам да припомня думите на господин Костов. Аз действително мисля, че бюджет'98 пак е бюджет с примка на шията. И дано 1998 г. да помогне тази примка да се разхлаби. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
    Реплика - господин Никола Николов.
    НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Правя реплика, само защото беше казано, че това е бюджет на безработицата и бюджет на ограниченията. И ще припомня нещо, което казах и в изказването си, но това трябва да се разбере и аз няма да се уморя да го повтарям, че това бюджет на увеличеното потребление и то 18 млрд. 500 млн. потребление на домакинствата за 1998 г., 21 млрд. 200 млн. за 1999 г. и 23 млрд. 800 млн. за 2000 г.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
    Има думата за дуплика господин Димитров.
    ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Моите надежди са точно такива - че това трябва да бъде такъв бюджет. Но за да бъде такъв бюджет, трябваше да концентрираме в него не 29 на сто от брутния вътрешен продукт, а поне 35 на сто. Още повече, че той се е свил от 1989 г. досега с 40 на сто. Така че моят упрек не е за това, че българският народ ще потребява по-малко, упрекът ми е за това, че ние залагаме една некадърност, една ленивост на данъчната администрация. И после, ако тази данъчна администрация преизпълни, ще й ръкопляскаме. За да работи администраторът, трябва да му дадем една напрегната програма. В противен случай ясно е, че той няма да има мотивация да работи. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
    Има думата господин Венцеслав Димитров.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председателю, колеги! Интересно изказване направи господин Петър Димитров. Спомням си едно такова изказване в германския Бундестаг, беше наскоро, след като бяха присъединени така наречените източни провинции и един от тяхната бивша Комунистическа партия, специалист по бюджета беше, каза: Господин Вайгел, как не Ви е срам да съсипете една цветуща държава? Долу-горе разсъжденията на господин Димитров са от този род.
    Знаете, че аз винаги се отнасям с голямо внимание към Законопроекта за държавен бюджет. Такова внимание съм отделил и на тазгодишния. Още повече, че този бюджет е очакван с голяма надежда от целия български народ. Защото знаете, че политическата промяна стана не за друго - че някой не може да търпи комунисти или червено, а чисто и просто по икономически причини народът не можеше да живее повече по предишния начин. Икономическите трудности наистина бяха големи. Сега не искам да правя оценка на политиката на БСП в предишните години, но искам да кажа, че този бюджет все още носи част от наследството, което му беше оставено. Най-малкото, че ние попаднахме в края на миналата и началото на настоящата година в една извънредно дълбока криза, която се измерва с около 18 - 19 на сто падане на брутния вътрешен продукт. А имайте предвид, че това е един от най-консервативните икономически показатели и много трудно можете да намерите страна, в която брутният вътрешен продукт да е спаднал толкова много в течение на такъв кратък период. Естествен е характерът на кризата - това не беше типична производствена криза с всички свои елементи, това беше една типична финансова криза, която можеше да бъде преодоляна с адекватни действия. След малко ще се спра на този въпрос, на въпроса за макрорамката.
    Сега за процедурата. Хубаво е, че имаме бюджет, който гледаме предишната година. И това трябва да стане практика. Даже аз преди имах предложение бюджетът да се внася винаги на 1 септември и с внасянето на Закона за държавния бюджет да се започва есенната сесия на парламента. Не го одобриха, както и да е.
    Процедурата обаче в случая е нарушена. Нарушен е един Закон за устройството на държавния бюджет. Не знам дали господин Николов говори за това. Там има постановки, които диктуват всеки закон да почива на реално действащи закони, на закони, които действат. Нарушението е в това, че бюджетът се внася заедно с данъчните закони.
    Естествено, това е нарушение, но като имаме предвид какво беше преди... Преди господин Димитър Костов внасяше най-напред бюджета, а после внасяше данъчните закони. Естествено, по-добре е да се внасят заедно. Но още по-добре е те да се внасят предварително, господин Радев. Ха дано догодина да бъде така! И не се оправдавайте вече с Фонда, че той ви тормози. Ние сме не фондова република, а парламентарна република. И ние тук, в парламента трябва да обсъждаме законите така, че да може после на спокойствие да обсъдим бюджета. А сега става така, че заедно с бюджета трябва да обсъждаме и законите и се отклоняваме в друга посока. Но както и да е.
    Господин Петър Димитров беше прав. Аз поисках справка за дълга. Дано да ни я дадат. Всяка година сме я искали и всяка година са ни я давали. И сега няма причина да не ни я дадат. Нека, господин Цонев, да направим едно от събиранията ни с господин Орешарски, за да видим какво се прави по дълга. Защото без България да се справи с проблема за дълга - естествено, не за една, две или три години - тя не може да изплува. Камо ли пък да се присъедини към Европа.
    Защото сега има известна еуфория, известно опиянение. Имаме много външни заеми, но те са заеми. Те в един момент ще секнат. Това не са инвестиции, които идват тук и остават. Това са пари, които ни ги дават, но са пари, които после си ги искат. Междувременно трябва да им плащаме лихва. В един лош ден за България - може да е добър ден за друг - заемите ще секнат и ще се обърнем лице в лице с реалността. Ще дойде отрезвяването, когато ще трябва само да плащаме тези заеми, без да има откъде да взимаме вече. За сметка на какво ще ги плащаме?
    Иначе се превръщаме в пирамида. Знаете, че пирамида е, когато взимате пари от един, за да връщате на друг. В момента правим точно това. Следователно трябва да се направи всичко възможно икономиката на България колкото се може по-скоро да тръгне по пътя на растежа.
    Сега правя една уговорка и се прехвърлям към тригодишната прогноза, която ни е предадена също според Устройствения закон за бюджета. Хубаво е, че са се постарали Министерският съвет и Министерството на финансите да я направят.
    Реалистична ли е? Мисля, че е по-реалистична, отколкото би трябвало, или е по-ленива, ако си служа с думите на господин Петър Димитров. Тя би трябвало да е по-смела.
    Вижте какво става. За шест месеца паднахме с 18 на сто, а се оказва, че следващата година ще се вдигнем с 4 на сто, следващата - с 6 на сто, следващата - с 4 на сто. Това показва, че спрямо 1995 г. ние ще излезем едва в края на 2001 г. И то при условие, че не сме имали истинска, дълбока производствена криза, с намаление на производството. Това беше само финансова криза. Защо?
    За мен голямата грешка на българското правителство и то на това правителство е, че не продължи политиката на служебното правителство да излезе с бързи крачки от тази дълбока финансова криза посредством стимулирането на доходите. Защото цените се увеличиха, стигнаха международните цени, а доходите за съжаление не. Ако бяхме направили другото, щяха и доходите да се увеличат. Е, не толкова, колкото в Унгария, Полша и Чехия, където имат 350-400-450 долара средна заплата, но все пак щеше да бъде доста повече. Защото имаше даже тогава отговорни - да не казвам кои, тъй като вие си спомняте: някой казал 100 долара заплата искам... Как 100 долара? Не те ли е срам? Вижте къде сме. А заплатата 100 долара сама дойде. И имайте предвид, че след като имаме частен сектор, заплатата се движи без да спазва това, което й предначертава Министерският съвет, както и Международният валутен фонд.
    Затова, когато през юни обсъждахме тук Закона за държавния бюджет тази година - поправката естествено за цялото тежко наследство отпреди, аз казах на господин Радев: Муравей, не се притеснявай! Приходите от данък общ доход ще бъдат много повече, отколкото са предвидени. Средната работна заплата няма да бъде 130 хил. лв... И наистина е така. Средната работна заплата към септември е 172 хил.лв. или нещо такова. Аз съм сигурен, че средната работна заплата в края на годината - говорихме и с Йордан Цонев - ще бъде поне 190 хил.лв. или хайде 185 хил.лв. Но нататък ще бъде.
    И дано да бъде това, което каза господин Радев. Дано то да бъде преизпълнено - догодина към декември средната заплата да порасне още с 15-20 на сто.
    С увеличаването на частния сектор и свободната инициатива правителството вече не може да предначертава каква ще е средната заплата в България. Затова тук трябва да има по-добра прогноза. Обръщам се към Министерство на финансите и гледам и госпожа Андреева. Защото те ми казаха, че са обвързани с някакви бюрократични ограничения: взимат средната заплата от социалното министерство и правят своите разчети. Но аз и тогава им казах: вие работите с два-три месеца закъснение!...
    И сега пак Законът за държавния бюджет и таблицата за общия доход са направени на базата на една нереалистична прогноза занапред. Но ми се струва, че заложеният растеж в тригодишната прогноза на правителството е малък. Той трябва да е по-голям, защото това не е истински растеж. Това е пълзене, леко излизане от дълбочината на кризата и се казва оживление в теорията на цикъла. Растеж ще имаме едва тогава, когато постигнем предишната точка - преди да се започне, следователно 1995 г.
    Но аз не искам чак 2001 г. или в следващия парламент - дал Господ живот и здраве на всички: и на парламента, и на правителството да изкарат тоя мандат. Не искам чак тогава да стигнем 1995 г., защото и преди това имаше спад. Искам по-скоро да стане това нещо.
    И тук има два вида макроикономически подхода, два вида политика, за които мисля, че ние пропуснахме историческия шанс - казах ви кога - да стимулираме потреблението. Сега дори да стимулираме потреблението, е малко късно, защото вече и производство няма. Чисто и просто това трябваше да се направи на място. В един вестник аз казах: грешка е, че не се увеличиха тогава доходите заедно с цените. Тази грешка е равна на грешката на Груши, който се заблуди в мъглата и не можа да помогне на Наполеон при Ватерло... Мисля, че сега можехме да бъдем много по-добре и растежът догодина да не бъде само 4 на сто, а спадът тази година да не е 8 на сто. Значи стимулиране на потреблението...
    Другата част е по-дългосрочна: не да се стимулира потреблението, а да се стимулира предлагането. Да се стимулира предлагането на труд, да се стимулира предлагането най-вече на капитал. За мен това е грешката, която продължава да се прави сега. Чисто и просто нищо не се прави тук. Даже напротив, съвсем обратното се прави. Конфискува се капиталът на хората. Миналата година Митко Костов направи това нещо, въпреки че знаеше, че има инфлация. Направи го с подкрепата естествено на тогавашното парламентарно мнозинство, като не призна амортизациите такива, каквито са, тоест да ги коригира с инфлацията.
    Тази година - не знам, но все пак е отговорност на сегашното парламентарно мнозинство това нещо да не продължи. За съжаление, то продължава и аз се изненадвам, че имаше хора в Бюджетната комисия, които казаха: това е наследство от миналото...
    Не, напротив! Наследство от миналото - да, само че дайте да го прекратим. И аз съм предложил в Закона за корпоративното облагане тази година - 1997 - амортизациите да се коригират с инфлацията. Ако нямат достатъчно печалба, да консумират тия амортизации, те да се пренесат за пет години напред.
    Извинявам се, че се връщам към данъчните закони, но те за мен са част от бюджета. И от тази гледна точка аз ще подкрепя този бюджет или не. Или нашата група. Но би трябвало това да стане. Иначе има конфискуване.
    Някой ми отрязал дървото - сега ще получа компенсация. Някой ми взел преди 50 години нещо, аз ще получа компенсации. А че държавата миналата година и тази година конфискува капитал, няма кой да реституира това нещо. И то, забележете, на тези, на които ние разчитаме, че ще ни изведат от кризата. На тези, които си рискуват инвестициите вътре в страната. Защо не им ги признаваме?
    Данчо Цонев каза: признаваме чрез амортизациите... Точно чрез амортизациите им ги конфискуваме. Не ги признаваме. Ето, ако искате да ги признаем, можем да ги признаем. Въпрос на воля. И оттук, без да има инвестиции, ние не можем да се измъкнем от кризата, колкото и да стимулираме потреблението.
    Световната практика: вижте стабилизационните програми на Международия валутен фонд. Дават десетки примери и в цялата Латинска Америка, и в Африка, и в разни други държави, където финансовата стабилизация, която не е последвала от незабавен икономически растеж, рано или късно - по-скоро рано се е проваляла. Ние не искаме тази реформа, тъй като толкова много сме заложили, да бъде провалена. Затова трябва да направим всичко възможно веднага да стимулираме растежа.
    А как ще стимулираме растежа, има начини: чрез по-ниски данъци и чрез облекчения за инвестициите. По-ниски данъци включително и за трудовите доходи. Да не си помисли господин Петър Димитров, че си играем само да стимулираме капитала. Напротив, капиталът е заврян в ъгъла в момента. Лошото е, че и трудовите доходи не позволяват такова стимулиране на потреблението.
    Междупрочем, господин Николов тук преди малко даде много любопитни цифри. Съжалявам, че такава хубава дискусия, господин Цонев, не се направи в Бюджетната комисия. Бюджетната комисия винаги е била място за дискусия, питайте господин Николов, и за квалификация, бих казал, на хората.
    Ето господин Николов правилно каза: потребление на домакинствата - 18 млрд. марки следващата година. Така го казвам, защото не знам кое е другото число трилиона или друго. Обаче, вижте, декомпозирането на брутния вътрешен продукт какво сочи. Значи всички домакинства се предполага, че получават заплата и печалба и разни лихви. Значи заплатите са 4,7 млрд. марки - 20 на сто, пенсиите са 1,7, печалбата е 1,11, а амортизациите са 1,14 - всичкото това нещо довежда до 8,63 млрд. марки. А къде са 18? Вие ми кажете къде са другите?
    ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС, от място): Собствена продукция.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Собствена продукция, както казва господин Цонев, в бурканите, ако смятате, че това е двойно повече, отколкото е истинското, тоест, парите, които искат или потреблението на собствените жилища - това също е една голяма глупост, не знам кой го е измислил.
    Думата ми е, че все още в страната се увеличава делът на сенчестата икономика. Вярно е, че за една година не може да се направи кой знае какво, но трябва да има програма за борба със сенчестата икономика и то не само с полицията, и не само с данъчната полиция, не само с тоягата, а най-просто как? Знаете как - с по-ниски данъци. По-ниски данъци, за да излязат на светло и да ги обложим. Ние на практика не облагаме.
    Казва се голямо потребление. Може би има това потребление, но то в преобладаващата си част се дължи на необложени данъци, а ние това не искаме да го правим.
    Основната грешка в макрорамката, освен липсата на стимулиране на растеж, според мен е залагането на инфлация и лихва при фиксиран валутен курс. Отделен е проблемът, че лихвата в прогнозата е доста голяма - 10 - 12 на сто. Тя няма да е толкова. Тоест пак ще икономисате разходи от лихвите по вътрешния дълг, но за това малко по-късно.
    Инфлация не търпи фиксиран валутен курс. Инфлация и то не 2-3 на сто, да кажем, каквато е инфлацията в Германия, а инфлация, която е чувствително по-висока. Тази година сигурно след приемането на бюджета, може би 20 на сто, може и повече да е, а догодина се очаква пак 16-17 на сто инфлация, някъде нататък, а следващата 1999 г. пък очакват около 10 на сто. Не може ние да очакваме, че в един период от година - две ние ще натрупаме инфлация от около 35 - 40 на сто, а курсът ще остане непроменен. Не, че не може да остане непроменен, тук има лошо разбиране, той може да остане непроменен, обаче ще влоши силно условията вътре в страната. Този, който изнася, той не може да си получи разходите, които са му поскъпнали в България, вносът, който е поскъпнал в България, не може да ги получи от външната цена. Външната цена му е една и съща. (Реплика от Асен Агов.)
    Господин Агов, моля Ви се излезте, аз знам, че сте много добър специалист по икономика, но за мен проблемът е този, че има дефицит на макроикономическо мислене по всички етажи на властта, включително и в законодателната. Така е. Аз мога да ви обясня нещата. Помните един път, не бяхте още в СДС, в самолета как Ви обяснявах какво е това инфлация. Мога пак да Ви обясня. (Смях от левицата.) Не се смейте и вие, защото и вие сте същите. (Шум в залата.) Извинявам се.
    Вижте, това наистина е сериозен проблем и ние трябва да търсим общо решение. Не може да предвиждаме 40 на сто инфлация и фиксиран валутен курс. Това може да стане само с масирани заеми от чужбина, които ни позволяват да продаваме непрекъснато. Може, но рано или късно тези заеми секват. Дали ще бъдат заместени с масирани вливания на преки инвестиции, не знам, дано да е така. Много хубаво ще бъде. Господин Цонев каза, че това ще бъде преодоляно с растеж. Да, ама растеж, в истинския смисъл на думата, от гледна точка на теория на икономическия цикъл ние можем да очакваме в България да има едва след 2001 г. А дотогава какво да правим? Ето това е нещо, което не е вързано в макрорамката, на което трябва да се търси решение.
    И нека нито министър-председателят, нито министърът на финансите, нито никой, който иска да носи отговорност за съдбините на България, да казва: това е курсът, с него ще влезем в Европа. Защото самият той поставя за себе си временен хоризонт.
    По-нататък - работната заплата.
    Казах вече, че работна заплата - 100 долара не са нищо в момента, в сравнение със 100 долара, които бяха преди три - четири години, даже и преди две години, да кажем 1995 г., защото цените рязко се увеличиха. Цените се увеличиха, даже български производители се ядосват, когато пускаме пилешко месо от Америка или от други страни на доста по-ниски цени. Ама това са световните цени, това е конкуренцията за съжаление.
    И ако продължава тази тенденция на вътрешно помпане на инфлацията и на цените, чисто и просто няма да можем какво да произвеждаме. А без да произвеждаме, ние не можем да изнасяме. Тежко ли е бремето на дълга? Сигурно е много тежко. Но ако имаме един стабилен икономически растеж, бремето непрекъснато ще олеква. За съжаление по тази схема растежът ще пада, не случайно износът ще спада, а вносът ще се увеличава. Откъде ще имаме актив да плащаме по 1 млрд. долара всяка година, или близо 2 млрд. марки всяка година на външните кредитори? Защото това чука на вратата и ще чука на вратата още 10 години. Това е един много сериозен проблем.
    Така че би трябвало да се вземат мерки за работната заплата, става дума само за бюджетните учреждения, не за всички. Наистина не бива работната заплата в бюджетните учреждения да изостава от средната заплата, господин Радев. Знаете, че имате проблеми, обаче кои са тези, които са в бюджетните учреждения? Ами това са хора, които управляват България на практика. Хайде лекари, учители, администратори, ами това са военните, това са полицията, защо тези хора ще бъдат подтиснати от другия сектор било държавен, било частен? Нека и на тях да им дадем възможност да получават поне средна заплата. На друго място получават заплата значително над средната.
    Така че, ако трябва да характеризирам от гледна точка на макрорамката подходът на правителството, ние сме приели подхода на Международния валутен фонд. Между другото, разлика в подхода преди при Митко Костов нямаше, доколкото при него обаче липсваше външно финансиране и се стигна до грамадната финансова криза. Но подходът е такъв и те ни го натрапват.
    Приоритет N 1 на България - Макгърк ни го каза съвсем открито на срещата с нашата група, да бъде изплащането на външния дълг.
    В един вестник писаха, че аз не съм искал да живея в България. Не, аз писах, че аз не искам да живея в страна, в която има такъв приоритет. Аз искам приоритет N 1 на България да бъде икономическият растеж и присъединяването към европейските икономически и културни ценности. Ето това искам. Но именно от тази гледна точка в самия подход към бюджета има определен дефицит.
    Колеги, искам да се спра накратко конкретно на бюджета, въпреки че знам, че между първо и второ четене ще може да се обсъжда поотделно всяко едно перо.
    Не искам този бюджет да е републикански. Не искам в България да има републиканска пътна мрежа, не искам в България да има републиканско първенство по футбол, баскетбол, волейбол или каквото и да е. Ние си имаме нация, разбирате ли? Значи републиката не е административно понятие. Идете някъде да видите казва ли се бюджетът републикански. Едно време вашите предшественици са го кръстили републикански и ние по инерция вървим натам.
    Аз предлагам, господин Лучников, след като правим Закон за реституцията, нека да върнем и понятията в България. В България никога не е имало, да кажем, царска пътна мрежа или нещо такова. Дайте да кажем: национална пътна мрежа, дайте републиканският бюджет от гледна точка на нашето устройство да кажем - бюджет на централната власт. И при вас съм го казвал, когато имахте мнозинство, въпреки че знаех, че ще го отхвърлите. Но поне сега мисля, че нещата могат да се наместят и нека да не демонстрираме непрекъснато колко големи републиканци сме и за щяло и не щяло да пишем навсякъде.
    Колеги, приходите. Приходите са по-реалистични, отколкото бяха записани приходите юни месец. Казах ви тогава и ето, сега се получава така, че приходите от данък общ доход са поне двойно по-високи от тези, които бяха записани. Обаче тук има нещо друго - има покачване на данъците. Колкото и на някои да им се иска да смятат нещо друго, има покачване на данъците, най-вече данък общ доход. Аз ви казах преди малко пак, че ставките за 1993-1995 г. бяха 13-14 на сто. Когато станаха 15 на сто, ние започнахме да надаваме вой. В края на 1997 г. ставката е някъде 16 на сто. Не знам каква е средната заплата, защото средната заплата, дадена ни от Министерството на финансите, е безнадеждно изостанала. За 1998 г., примерно, ако изхождаме от средна заплата 200 000 лв., а аз съм сигурен, че ще е по-голяма, господин Радев, за 200 000 лв. ставката е 17,6 на сто. Ако пък стане повече, отива към 18 на сто. Примерно, с господин Цонев преди малко говорихме, реалистично може да се погледне - дано действителността да ни опровергае и да е по-голяма, една средна заплата от около 220 000 лв. - може, няма да е кой знае каква. Недейте да мислите. Тогава обаче ставката става над 18 на сто и към тях трябва да се прибавят и 2-те на сто, въведени от тях. Не че лошо са въведени, обаче бремето расте и става 22 на сто. Е, това го няма никъде. А от следващата година имайте предвид, че трябва да се готвим и за вноските за здравно осигуряване - индивидуалните 6 на сто. Много стават. Това е точно обратно на постулата на икономиката на предлагането: ако искаме да стимулираме предлагането на труд, трябва да намалим данъците върху общия доход - най-просто. Да не говорим за увеличаване на данъците на тези, които работят на свободна практика, които на практика се налагат върху тях.
    Вие знаете, че в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол винаги съм съдействал за намиране на приходи, на нови приходоизточници. Ето, вчера например направих едно предложение в корпоративното подоходно облагане, което ще донесе - за съжаление те не знаят колко пари, но немалко пари на хазната. Ще го направим и тук. Да затворим тези, които получават сенчести доходи. Дайте тези, които получават макар и намаляваща част от работната заплата - ето, изчислих я сега на 20 на сто, но в нормалните страни делът на работната заплата в брутния продукт е някъде 50-55-60 на сто. Хайде, някои "тигри" могат да имат 40 на сто. Но 20 на сто няма никъде. Естествено, едно е да облагаш 50 на сто с общ доход, друго е да облагаш 20 на сто. И при 20 на сто не може да имаш 5 на сто приходи от брутния продукт, както иска Международният валутен фонд. Чисто и просто не може. Трябва да сложим ставка 25 на сто. То горе-долу натам отива. Мисля, че са високи данъците.
    За ДДС се произнесох вече. ДДС е висок. Двадесет и две на сто е много високо. Хайде, гласували сте го, но за догодина мислете как да го намалите.
    Данък върху печалбата. Има и други неща. Утре ли ще го гледаме в пленарна зала на второ четене? Ще търсим и други възможности, но все пак дайте да се обърнем към хората, които инвестират амортизациите. Наистина не пледирам за пълно освобождаване на инвестициите, защото знам, че няма да го приемете, макар че съм го предложил. Прогласувайте го. Но поне амортизациите, това, което държавата им дължи - защото, ако не се признаят амортизациите, това е кражба и България се превръща в страната с най-лош инвестиционен климат - не става дума в света, а става дума между тези страни, с които се конкурираме за западните капитали. Моля Министерството на финансите да обмисли въпроса. Ето тази схема ви предлагам - за 5 години напред ги освободете. Работете.
    По-нататък. Акцизите. Този път някак си останаха настрана, обаче мисля, че при акцизите има неразкрити приходи. Аз неслучайно попитах, когато бяха господин Минев и госпожа Андреева какви са приходите от акцизи върху вносни цигари в България. И на Димитър Костов съм задавал въпроса, и на предишния министър. Госпожа Андреева каза: те ги събират на митницата. Не митницата. Бандеролите ги лепят в чужбина. Е, да, но кой ги продава? Министерството на финансите. Кажете, госпожо Андреева, направихте ли справка колко бандерола за вносни цигари сте продали? Защото ние имаме сведение, че се фалшифицират масово и се лепят в България, а не в чужбина. Внасят контрабанда цигари - ами направете нещо. Казвали сме, давали сме съвети, работете с генерален дистрибутор на вносните цигари, който да знае всяка пратка къде минава. А това са десетки милиарди левове.
    Искам да се спра накратко и върху разходната част. Естествено, най-големият плюс на този бюджет са намалелите разходи за плащане на лихви. То се и очакваше. То затова се въведе и борд. Това е последица от въвеждане на борда. И те щяха да го въведат. Между другото, законопроектите бяха готови и тогава. И тогава щеше да има такъв ефект. Въпросът е оттук нататък какво да правим. Още ми се струва, че разходите за лихви - те са 34-35 на сто от текущите разходи, мисля, че са малко надути. Хайде, за външните лихви - там се прави сметка, там не може много, много да играем, но вътрешните лихви са разчетени при около 12 на сто лихвен процент. Сега лихвеният процент е колко? Пет и половина ли е? Хайде, да кажем, че ще се увеличи с 2-3 на сто. Но тук има доста пари, които биха могли да се освободят. Аз бих казал, че поне 100 млрд.лв. могат да се икономисат и да се дадат за заплати.
    Колеги, аз направих следното изчисление. Махнах разходите за лихви и видях с какъв коефициент са се увеличили другите текущи разходи - без разходи за лихви. Хайде, за тях да не разсъждаваме повече. Средно са се увеличили с 55,7 на сто. Господин Димитров не го виждам. Той вика: какви са тези проценти? Такива проценти са. Значи те се увеличават с повече, отколкото е дефлаторът на брутния продукт.
    Господин Цонев, искам тази цифра 1,321 да я използваме навсякъде, и когато преоценяваме активите. Това е дефлаторът. Дефлаторът на брутния продукт е 1,321. Това е увеличението на цените спрямо брутния продукт. Значи оттук нататък, ако имаме някаква сума, която е над 32 на сто, това е плюс. А ако имаме някаква сума, която е под 32 на сто, това е минус от гледна точка на инфлацията. Естествено, текущите разходи се увеличават доста повече от инфлацията, което не е лошо. Средно се увеличават с 55,7 на сто.
    Господин Радев, аз си направих труда да видя кои са под тези 55 и кои са над тези 55 на сто. Оказа се, че за съжаление работните заплати са под 55 на сто. Тоест, работната заплата на бюджетните учреждения пак се потиска по-надолу, отколкото се увеличава общият обем на разходите.
    Медикаментите се увеличават с 41 и то на основа на миналогодишната база, която е много ниска. Трябваше повече да се увеличат.
    За мен е неясно - ще го разглеждаме между първо и второ четене, но не ми е ясно защо "Други разходи" се увеличават 130 на сто или 2,3 пъти? Доста се увеличават и субсидиите за нефинансови предприятия, горе-долу на средното ниво. Целевите социални субсидии се увеличават доста под средното.
    РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Тридесет минути говорите.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Да, аз съм заместник-председател и искаме 10 минути увеличение на база на правилника.
    Господин председател, мога ли да направя междувременно едно процедурно предложение, защото наближаваме 14,00 ч.?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Правя процедурно предложение, колеги, да работим до изчерпване на точката от дневния ред - 2 часа. Не повече от 2 часа.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре.
    Срещу това предложение има ли някой?
    Моля, гласувайте процедурното предложение.
    Гласували 172 народни представители: за 145, против 13, въздържали се 14.
    Предложението за удължаване на работното време с 2 часа е прието.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ако ми позволите, господин председателю, още няколко минути, за да приключа с разходната част.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Заповядайте.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Колеги, друго нещо, което е увеличено доста над средното - 120 на сто или 2,2 пъти, това са парите за структурна реформа, програми за оздравяване и др. Аз съветвам правителството много внимателно да се отнася към хвърлянето на пари в губещи предприятия, ако е това. Мисля, че не би трябвало толкова много пари да се дават там. Дайте им средното за увеличение на бюджета с 55 на сто, без лихвите, естествено, и другото да се разпредели под по-друга форма.
    При трансферите. Мисля, че трансферите за общините пак са подценени. Увеличени са само с 33 на сто, вместо, както казах, с 55 на сто. Имайте предвид, че е вярно, че дадохме 10 на сто от данък от печалбата за общините, обаче на практика тези 10 на сто ще са много по-малки от миналогодишните 6 на сто, защото базата на печалбата ще бъде намалена горе-долу два пъти.
    Аз специално се притесних, споделих и с моите колеги, ние сме притеснени, че за първи път от няколко бюджета насам фонд "Тютюн" не е изрично записан в извънбюджетните фондови сметки. Бихме желали при второто четене да бъде записан и да обсъдим колко пари трябва да се дадат на фонд "Тютюн". Знаете, че една значителна част от българското население разчита, макар и не само на този фонд, но включително и на него.
    Уважаеми колеги, господин Николов се произнесе по законосъобразността на част от Преходните и заключителни разпоредби. Аз също така не бих желал да фигурират текстове като чл. 15 или чл. 16 преди Преходните и заключителни разпоредби. Това са съществените текстове. Струва ми се, че в чл. 14 липсва симетричност. Говори се само за вноски. А какво ще говорим за субсидиите? Хубаво, общини имат вноски, богати са. Има общини обаче, които получават субсидии. Какво ще стане, ако те обеднеят междувременно, каквито има?
    Не бих се съгласил да приемем § 17, с който упълномощаваме бланково Министерски съвет да води преговори и сключва договори за външни заеми. Защото чисто и просто това е против Конституцията. Ние, колеги, затова сме парламент, да обсъждаме внимателно необходимостта и условията на всеки един от заемите. Вярно, че го ратифицираме, но неслучайно Конституцията предвижда два вида санкции от страна на парламента. Първо, даване на съгласие за конкретен заем и после ратификация на заема. Мисля, че това не е необходимо и на правителството, защото има опасност, именно затова е подходено така в Конституцията, заемите да станат много повече, или понякога да се вземат непотребни заеми.
    Колеги, направих доста бележки по закона. Ще зависи естествено от това какви поправки ще приемем и в данъчните закони, но искам в заключение пак да подчертая - много важно е да се засили елементът на стимулиране на растежа на икономическата активност на частния сектор в този бюджет. Има още възможности и нека всички да положим усилия. Ние ще направим каквото можем, за да допринесем за разкриване на допълнителни източници, но и същевременно за стимулиране на растежа. Мисля, че аз специално осма година поред говоря все едни и същи работи. Преди малко говорихме тук с господин Ганев, между другото аз съм един от авторите на схемата за заплащане на труда на народните представители преди осем години. Никой не е намерил за необходимо сега коренно да я променя. Аз призовавам всички вас да приемем също такива данъчни закони, които да не ги пипаме в близките години, хайде да не са осем. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
    Има думата господин Иван Бойков.
    ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! За първи път тази година бюджетът се внася в срок и с предложения пакет данъчни закони се спазва Законът за устройство на държавния бюджет. За съжаление обаче с форсирането на внасянето му и с малкото време за разглеждане, както и с това, че не сме гледали програмата за приватизация за 1998 г. малко се наруши редът.
    Някои коментари по правителствените предложения, заложени в макрорамката не бюджета. Очакван ръст - 4 на сто от брутния вътрешен продукт, или 23 трилиона 180 млрд.лв. Като ориентация това е една правилна политика за икономически растеж. Само че искам да споделя с вас огромното си съмнение, че тя може да бъде постигната при наличието на силно стагниран вътрешен пазар на потребление, липса на сериозни чуждестранни инвеститори, отрицателно търговско външноикономическо салдо, чувствително забавяне на приватизацията, като че ли няма навалица от сериозни чуждестранни купувачи в момента, липса на напредък в структурната реформа, а да не говорим за отрасловата стратегия за реалната икономика. Този прогнозиран растеж не е подкрепен с реални действия. Голяма преграда пред чуждите инвеститори е в момента и ширещата се корупция сред държавната администрация, за която междупрочем все още чакаме стратегия на правителството за нейната реорганизация и приближаването й до европейския стандарт. Пределно ясно е, че този растеж ще зависи изключително от политическата стабилност в страната, ефективната работа на изпълнителната власт и подкрепата й от другите власти. А оттам и доверието към правителството. И тук в моето изказване има една тревога и критика към управляващите по отношение забавяне темповете на реформата. Не са приети важни социални закони, не се работи по социалната реформа едновременно с финансовата и структурната такава. С данъчните закони се пренася тежестта върху наемните работници и малките и средни фирми, без да се създава възможност за развитие. Това пофазово изоставане на реформите ще предизвика все по-голямо социално напрежение, за преодоляване на което засега в момента няма и създадена реална алтернатива.
    Инфлацията е заложена като средногодишен размер от 35 на сто, а декември 1997 към декември 1998 г. е 16,4 на сто. Тази прогнозна инфлация според мен е изпълнима в условията на валутен борд. Към основните причини за нея, като липса на производство на определени видове стоки, а оттам и деформация на пазара, регулираното повишаване на цените на горивата, голямата маса пари в обръщение и очакваната обезценка на германската марка аз бих прибавил и револаризацията на активите на фирмите. Този процес крие сериозен риск в това отношение. При основен лихвен процент 10, по-малък от заложената инфлация, може да се очаква отлив на спестители от банките и процес на превръщане на спестяванията във валута. Аз съм напълно съгласен с това, което каза господин Димитров.
    Няколко думи по приходната част на бюджета. За съжаление и аз трябва да се върна на данъчните закони, тъй като тези данъчни закони са в процес между първо и второ четене, а от тях до голяма степен зависи приходната част на бюджета. Данъчните закони, които приемаме в момента, би следвало да бъдат към един строг ред, по-широк обхват на субектите, които плащат данъци, и максимално притваряне на шлюзовете, по които изтичат бюджетни средства от недобросъвестни данъкоплатци. Това, което виждаме в бюджета, за съжаление не говори в полза на горепосоченото и аз ще се опитам да се мотивирам.
    На първо място, бюджетът предвижда малка част от брутния вътрешен продукт да се преразпределят през него. По данни, които прочетох и които и аз проверих, това е около 29,5 на сто. И тук аз съм напълно съгласен с мнението на професор Стоилов и на господин Димитров, че данъчната основа е силно стеснена.
    На второ място, намаляването на данък печалба с 2,7 на сто спрямо 1997 г., което е напълно обяснимо с преоценката на основните фондове, а оттам и на амортизациите, се компенсира с увеличение на приходите от ДДС с 0,7 на сто, акцизи - 0,8 на сто, както и данък общ доход с 0,4 на сто. Приходите от местни данъци и такси се увеличават два пъти от 42 млрд. на 83 млрд., или близо два пъти. Това показва, че тази данъчна тежест ще легне върху обикновените граждани, дребните и средни производители. Разбира се, заслужава уважение аргументът, че всички данъкоплатци следва да свикнем да сме редовни и коректни платци на бюджета. Но какво срещаме сега срещу тази наша коректност? Слаба и корумпирана данъчна администрация, която тепърва следва да се реорганизира, липса на политика на стимулиране на българския бизнес. При наличието на освободен режим на внос за следващата година, силно стагниран вътрешен пазар поради ниска покупателна способност на гражданите, заплатите през 1998 г., искам да кажа това в скоби, се предвижда да останат на ниво 1997 г., коригирани с инфлацията. Липса на активна държавна политика по отношение на откриване на външни пазари и стимулиране на износа, както и на кредитна политика. Тези търговци ще бъдат подложени на тежки изпитания и няма добра перспектива. Аз категорично не съм съгласен с отлагането на решаването на тези проблеми за 1999 г. Това означава една година без реформа в този много важен сектор на икономиката и висока социална цена. За да се постигне висок ръст на износа, който е изключително важно условие за реализацията на икономическия растеж, само по себе си не са достатъчни постигнатата финансова стабилизация и очакваната данъчна такава. Такъв икономически растеж би могъл да се реализира при наличие на дългосрочна стратегия на правителството за насърчаването му. Тя следва да отговори кои сегменти от реалната икономика могат да бъдат конкурентоспособни. Мерките за насърчаването му според мен би следвало да бъдат не пряко субсидирани чрез данъчни ваканции, облекчен внос на суровини и полуфабрикати и нулеви мита за износ. В тази посока са и внесените от Евролевицата някои предложения по промените в данъчните закони.
    За съжаление такава политика в бюджета за 1998 г. липсва. При отрицателно търговско салдо за 1998 г. цялото очакване за икономически растеж се пренася върху чуждите инвестиции главно от приватизацията. В програмата за приватизация за 1998 г. за съжаление отново не е ясно как чрез този процес ще се преструктурира реалният сектор, каква е цитираната национална стратегия за преструктурирането на икономиката, как ще се развиват експортноориентираните отрасли за сметка на все по-обогатяващите се методи за приватизация, не се виждат стратегическите интереси на държавата, на националния бизнес. Това, заедно с недобре действащата администрация в този процес, голямата престъпност и корупцията в страната, ограниченият кредитен ресурс и запушената банкова система на кредитиране, поставят големи въпроси пред сериозни и чуждестранни инвеститори.
    Уважаеми колеги, бих искал тази критика, която звучи в моето изказване, да възприемете като позитивна, като критика и от позицията на загриженост за реформите, в името на които работим в Тридесет и осмото Народно събрание. От тази позиция аз не приемам философията, заложена в бюджета за една година на стабилизация на постигнатото през 1997 г., на забавяне и в някои отношения отлагане решаването на проблемите, които стоят пред нашето общество. В критичното състояние, в което се намираме, това е недопустимо.
    Ето защо аз ще се въздържа от поддържане на бюджета на първо четене.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бойков.
    Има думата господин Цоньо Ботев.
    ЦОНЬО БОТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Когато говорим в пленарната зала за държавния бюджет, една от основните задачи преди всичко трябва да бъде да покажем онези негови страни, които не са най-добри или които би трябвало в бъдеще да се поправят, ако не могат веднага. Затова аз ще започна оттам, ще започна от прословутата методика за определяне на субсидиите на общините. Аз съм убеден, че за тази година може би няма да има възможност да бъде направено нещо друго, но определено съм притеснен от това, че вече говорихме и преди няколко месеца, че тази методика трябва да бъде подобрена и то решително, а не козметично, както е в момента. Защото сравнявайки методиката от предишния бюджет и от сегашния, се виждат някои тенденции на подобряване, но те не са достатъчни. Въпреки че има всички елементи, включително изравнителен коректив, включително и нови параметри, които имат съответното относително тегло, тези подобрения в методиката не я правят такава, каквато на нас ни се иска да бъде. Тази методика например не дава възможност една община, която има много големи собствени приходи и няма нужда от субсидия, да не я получи. Защото, ако сте забелязали, тя представлява сбор. А след като представлява сбор, няма начин това число да не е различно от нула. Според мен методиката трябва да има и такъв елемент, който да я прави нула, когато е с вноска една община в държавния бюджет. Да не говорим за относителното тегло на отделните параметри, което от години наред въобще не се променя и се променя само относителното тегло на брой население. Да не говорим и за това, че във всичките показатели, които са дадени, става дума за брой живи хора. Никъде не става дума за онези сгради, които фактически поемат много средства за поддръжка. Защото никъде няма квадратни метри, никъде няма кубически метри и никъде няма някакви относителни параметри, примерно брой на квадратен метър или обратното, квадратен метър на човек.
    Така че в това отношение аз искам да насоча вниманието на съставителите на бюджета да започнат сериозна работа, ако искаме наистина в следващите години да имаме истински, обективни критерии и тази методика да отпадне като предмет на обсъждане в Народното събрание. Защото аз не мога да се съглася и с това, което са приели от Националното сдружение на общините в Република България - в коефициента Ц1 75 на сто от размера на уточнения план на общата субсидия за общините от бюджета да бъде заложена. Това прави така, че всички общини, които навремето са били добре, да продължават да бъдат добре, а всички общини, които са били зле, да продължават да бъдат зле, т.е. тяхната субсидия да бъде винаги в едно съотношение, което не може да се промени съществено.
    Има и някои други критични бележки, които могат да се направят. Например това, което много от общините искат - да бъде ясно записана точно сумата, която се използва за четвъртокласната пътна мрежа и разпределението й да става по един по-прозрачен начин. Защото сега, както е записано и както се работи, е много трудно да се разбере какви са в края на краищата онези аргументи, които дават възможност да се даде на една община една сума, а на друга - друга сума. Трудно е да се направи оценка от една община дали тя е ощетена за сметка на друга или напротив, тя е облагодетелствана.
    В същото време обаче трябва да се каже, че държавният бюджет за 1998 г. има много положителни тенденции. Например радостно е това, че 65,77 на сто от приходите на общините са фактически собствени приходи, което прави бюджетът за 1998 г. такъв, какъвто биха желали всички европейски държави да го видят, такъв, какъвто е и при тях. Обикновено в тези параметри се движат добрите бюджети - някъде около две трети от приходите да бъдат собствени и една трета да бъдат от субсидии със съответното изравняване.
    Трябва да припомним, че заложените 2 млрд. 400 млн.лв. за малки водоснабдителни обекти и тази година ще бъдат недостатъчни. И е правилно решението тези средства да бъдат пренасочени там, където е възможно обектите да бъдат завършени и да влязат в експлоатация. Защото на всички ни е известно, че когато инвестирани средства дълго време стоят, без да влязат в експлоатация, те носят много по-големи загуби, отколкото ако бъдат въведени в експлоатация колкото се може по-бързо. Така че в това отношение ако не могат да бъдат завишени тези средства, те наистина трябва да бъдат насочени там, където още през същата година обектите могат да бъдат завършени.
    Прави впечатление може би най-важното, което е заслуга на съставителите на бюджета - че през тази година те проведоха един сериозен диалог с Националното сдружение на общините в Република България, нещо, което се оценява много високо в европейските кръгове. Защото това беше един от големите недостатъци - че я няма тази обратна връзка между общините и съставителите на бюджета. През тази година бяха проведени и такива разговори и те завършиха по достоен начин с подписването на едно споразумение, като много от предложенията на Националното сдружение на общините в Република България бяха приети. Такъв е случаят например с постигнатите договорености за тази методика, за която говорих, както за коефициента Ц1, така и за новите параметри, които бяха заложени в методиката.
    Другото важно нещо е въвеждането на този изравнителен коректив. Чрез него 43 общини ще получат допълнително 4 млрд. 535 млн.лв. На Националното сдружение на общините в Република България бяха предоставени натуралните показатели, използвани в методиката за съгласуване в общините. Беше възприето случаите, в които се докаже, че несъвпадението на използваните показатели в натурално изражение с реално съществуващите е над 15 на сто, през течение на годината да се извършат и съответните корекции в бюджетните взаимоотношения.

    Трябва да се отбележи и това, че продължава тази практика, която е положителна, по таксометричния метод да се раздават допълнително средства за така наречените критични общини. Направено е всичко възможно да се предвидят средства - субсидии за новосъздадените общини, но може да се каже, че има една слабост на бюджета и аз ще се радвам, ако някой ме опровергае, че не е така: там, където бяха приватизирани големи предприятия от чужди инвеститори, не е отчетена законодателната промяна, че те няма да отчисляват данък върху печалбата. При това положение тези бюджети на общините ще бъдат ощетени, а още повече не може да се предвиди какво ще стане с онези предприятия, които през годината ще бъдат приватизирани от чуждестранни инвеститори.
    Затова аз искам да обърна внимание, че между първото и второто гласуване трябва да се направи проверка на всички тези неща и да се вземат необходимите мерки или да се намери изход от това положение.
    В края на краищата искам да кажа, че в предложения на първо гласуване законопроект за държавния бюджет ние сме свидетели на положителни тенденции в неговото развитие, които само могат да ни обнадеждават за това, че в бъдеще всичко онова, което сме забелязали като недостатъци, ще бъде изправено, а в скоро време можем да говорим, че държавният бюджет на Република България отговаря на всички изисквания за един такъв закон.
    Затова си позволявам да предложа на моите колеги народни представители да приемем на първо гласуване законопроекта за държавния бюджет на Република България и да уверя общините, че техните интереси са защитени по един начин, който досега поне не е бил правен, т. е. защитени са интересите на всички общини чрез тяхното национално сдружение. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цоньо Ботев.
    Има думата господин Никола Койчев.
    НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър на финансите! Най-напред искам да изразя удовлетворението си на български политик и на човек, който се занимава с икономическа политика, от навременното внасяне на държавния бюджет и данъчните закони, които са финансовите правила за неговото ресурсно изпълнение. Отдавна Народното събрание не беше освобождавано от ролята си на закононарушител, приемайки законите с чувствително закъснение - дори и във второто полугодие. Това като подход трябва да бъде приветствано и нека се утвърждава и като практика в бъдещите взаимодействия между изпълнителната и законодателната власт.
    Като процедура - да, но не и като съдържание, защото с така внесения законопроект за държавния бюджет и с неговото съдържание пак поставяте българското Народно събрание в ролята му на закононарушител. Става дума за разминаване със законови постановки в Закона за бюджета на фонд "Обществено осигуряване" не само като ненавременно и синхронизирано внасяне на двата законопроекта, но и в съдържателно отношение - става дума за онези пари, които трябва да бъдат осигурени от бюджета за изплащане на семейните добавки по Указа за насърчаване на раждаемостта; става дума за неизпълнение на клаузи от Закона за защита на българското земеделие за определен процент трансфери към фонд "Земеделие"; става дума и за такъв социален и деликатен закон, какъвто е Законът за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите. В комисиите се изрази становище, че тези закони не са изпълними. Ако смятате, че не са изпълними, логично беше да се внесат предложения за изменение и допълнение и за отпадане на тези клаузи, с които сега законопроектът влиза в противоречие.
    Малко съм разочарован от днешната наша дискусия - първо, като количествено присъствие при обсъждането на един такъв съдбовен за цялата страна и за всеки неин гражданин законопроект, но още повече от съдържанието на становищата на специализираните комисии. Пренесох се - искрено ви казвам - в Народното събрание отпреди 10 ноември. Сякаш становищата на комисиите бяха писани под зоркото око на завеждащи отдели и структури на ЦК на БКП: безпроблемни, безкритични при един смятам всеобщопризнат тежък период за съставяне на един желан и полезен за развитието на България финансов годишен план.
    Не може да бъде приет за правилен от гледна точка на интересите на националното стопанство подходът за създаване на държавния бюджет. Мисля, че следвате бюджетно-финансовата философия на нашето правителство. Венцеслав Димитров правилно каза, че след 10 ноември като че ли няма промяна в тази философия, а това продължава да дава отрицателен ефект върху развитието на националната икономика, върху социалния статус на населението на страната.
    Не съм съгласен с твърдението на господин Никола Николов, че проектът стимулира българското производство. Законопроектът е отново рестриктивен. Дори само от гледна точка на продължаващото свиване на вътрешното потребление, което логично води и до свиване на производството и търговията. И финансово-данъчната политика - вече се говори достатъчно - също може да бъде еднозначно определена като рестриктивна.
    Съгласен съм с два от трите макроикономически показателя, върху които е построен проектобюджетът. Валутният курс е определен с въвеждането на паричния съвет. Той може да бъде изменен от - не дай си Боже - някаква световна паника на борсите от типа на това, което стана миналия месец в Хонконг, както и от други трусове в световната финансова система.
    Мисля, че реалистично брутният вътрешен продукт може да нарасне с впечатляващите 4 на сто, защото базата, от която ще стартира новата финансово-икономическа година, е отчайващо ниска, а все пак националната икономика има ресурси да мобилизира този остатъчен производствен потенциал - естествено, с една коренна промяна на външнотърговската ни стратегия, за да се постигне този желан ръст на производството.
    Оспорвам обаче третият показател - инфлацията: както в средногодишен план, така и в съотношение декември към декември. Кои са основанията ми?
    Ревалоризацията. Мисля, че малко фрагментарно анализирате последствията от ревалоризацията на активите. Можем да спорим дали средният процент е 27, 55 или 75, защото от 1 януари инфлацията по цени на дребно е 12 хил. на сто. Срещу тях поставяме 2 хил. и 700.
    Но мисля, господин Радев, че Вие не вземате под внимание странични ефекти от ревалоризацията: увеличени застраховки, увеличени цени на електроенергията опосредствано, защото разходите за амортизация в енергетиката варират между 10 и 15 на сто. Това вторично ще даде отражение върху цените. Отложените повишения на цените на енергията и горивата, които ще станат належащи в течение на 1998 г. Всичко това са инфлационно образуващи фактори. Дано вие да сте прави, но промени ли се този показател, очаквам и прогнозирам пак година с актуализация на държавния бюджет, ако искаме да бъдем коректни към изпълнението му по неговата класификация.

    И по отношение на базови разчетни показатели. И в доклада Ви мисля, че нереалистично стъпвате на такъв разчетен показател, като работната заплата. Говорите за работна заплата от порядъка на 208 хил. лв. в декември 1998 г. Тя през септември 1997 г. беше такава в материалното производство, в публичния сектор. Говорите за средна работна заплата от порядъка на 57 хил.лв. Тя и сега е такава. За какво повишение на реалните доходи говорим сега, след като ги връщаме, от четвъртото тримесечие на 1998 г. ги връщаме на равнището 1997 г.
    Намирам и несъответствие между политическа стратегия на СДС и на управляващото мнозинство и бюджетни разчети. Става дума за такъв базов показател, като заетите и приходите от облагането им в данък общ доход, в осигуровки и в приходи във фонд "Професионална квалификация и безработица". И за четирите тримесечия се борави с числото 1 милион заети в публичния сектор на материалното производство. Те и сега са по-малко.
    Вашата стратегия, ако слушаме Александър Божков - хич да няма догодина по това време. Влязат ли тези 1 милион или колкото са в преференциалния режим на данъчно облагане и като печалба, и като коефициент на събираемост, бюджетът ви е провален и по тази линия. А данък общ доход виждате, че двукратно нараства по отношение на ръста си, по отношение на брутния вътрешен продукт.
    И нещо тревожно, което се анализира на база на сравнение. С този бюджет българската държава ще разполага с около три пъти по-ниска покупателна сила на бюджетните средства в сравнение с това, с което разполагаше в 1990 г. Откъде идва това? Два пъти намаление на приходите като процент от брутния вътрешен продукт и 30 на сто намаление на брутния вътрешен продукт, без да имаме реално преструктуриране на бюджетни дейности в страната - армия, полиция, публично здравеопазване, публично образование и тъй нататък, трикратно намаление. Оттам идват и бедите на съществуването на основни бюджетни системи и напрежението в населението и принудителното закриване на дейности без да има алтернативи за тяхното осъществяване.
    Изказаха се вече мисли, че бюджетът е лесно изпълним. Аз съм правил професионални сравнения. При съпоставими равнища на данъчните ставки за различните данъци и в комплекс, в Европейския съюз средните приходи са около 16 - 17 на сто и повече, отколкото приходите в нашия бюджет, господин Радев. Това не е добър атестат за намерения и за амбиция на данъчната администрация, на данъчната полиция да служи лоялно на обществото и да формира цивилизована пазарна финансова данъчна култура в стопанските агенти.
    За разходната част. Тя е пряко свързана с приходната. Предполагам, че като политици повече вниманието и предложенията между двете четения ще бъдат с нея.
    Аз изразявам един укор към Вас, като министър на финансите и активен участник в разговорите с представителите на Международния валутен фонд. Официалният критерий за членство в Европейския съюз е бюджетен дефицит не повече от 3 на сто. И въпреки това две трети от страните нарушават този критерий. Гърция, никой не я гони, с 8 на сто бюджетен дефицит, към брутен вътрешен продукт. Италия - 5,5 на сто. Белгия повече от 10 години беше с двуцифрен дефицит.
    На срещите ни с Ан Макгърк директно на въпроса: "Нейна политика или политика на Фонда е бюджетният дефицит?", тя не се ангажира. Тогава защо вие приехте 2 на сто бюджетен дефицит? И реалистично ли е бюджетният дефицит да е 2 на сто при тази структура на разходите? И при ненормалното, въпреки намалено наполовина натоварване за обслужване на лихвите?
    Освобождават се разходи от плащанията по лихви по външния и вътрешния дълг, от порядъка наполовина, близо 5 на сто към брутния вътрешен продукт, близо 14 на сто по отношение на разходите. В различни отношения.
    Господин Костов твърди, че полицията е получила най-голямо повишение - 0,7 на сто, армията - 0,6 на сто. Но са твърде далече разходите ни за армията от разходите по отношение на брутния вътрешен продукт за страни-членки на НАТО. И не зная как претендираме да се впишем в тази отбранителна структура с тези разходи, които може държавната хазна да отдели за националната си отбрана.
    Сумирано повишението на разходите по функции дава горе-долу това, което вие спестявате от намалението на субсидиите. Другите 5 на сто или 14 на сто някак си се губят и не може да проличат къде са, малко по малко са разпределени.
    И накрая, имам поръка от моите колеги от Парламентарната група да дам отговор: социален ли е държавният бюджет. Добросъвестно съм го анализирал с няколко критерия. Оценено структурата на разходите, по една методика на Световната банка, включвайки не социалното осигуряване, социалното подпомагане, безработицата и чисто социалните, по наше разбиране, дейности, но и разходите за образование, здравеопазване, жилищно строителство и благоустройство, ако щете съм добавил и субсидиите за транспортни цени, за енергийни услуги и тъй нататък, излиза, че е около 55 на сто от разходите. За сравнение ще ви кажа, че една Холандия, една Австрия дават около 70 на сто от разходите си. Не говоря в абсолютни числа - шилинги, гулдени и тъй нататък, говоря за проценти. И повечето от държавите са някъде около 55 - 70 на сто. При нас - 55 на сто. Така че, по този показател, сравнително, не бих го оценил като социален.
    Още по-малко социален е с друго международно сравнение - чисто социални разходи в държави, в които има и здравно осигуряване. Значи там разходите са от порядъка на 25 - 31 на сто - пак Холандия. При нас тези разходи са 13 на сто, с разходите по функция здравеопазване отново малко.
    Ако ги оценим от преките разходи за работни заплати, и предполагам вие това ще го тръбите в общественото пространство, излиза, че бюджетът ни е социален. Работните заплати и осигуровките в образованието заемат 75 на сто от разходите. Но не остават пари за материали, за горива. А пък това, което предвиждате за текущи ремонти, е убийствено - около 1 - 1,5 на сто от разходите. При това състояние на материалната база на болници, на училища и тъй нататък.
    Мога да съобщя любопитни данни и в абсолютни числа, в долари - отчайващи са. Затова говоря с проценти. Най-добронамерен анализ на нашия бюджет.
    И преки слабости, господин Радев. За работните заплати реално разчетите Ви са към намаляване и в номинално отношение. За пенсиите - въпреки че законопроектът не е внесен, от консолидираната фискална програма, който умее да смята, може да прави разчетите.
    Впечатляващо е, че дневно българските пенсионери ще получават - ще си разпределят 4 млрд. 640 млн. лв. Отчайващо е, че на ден на пенсионер се полагат по 1900 лв. Толкова, колкото и днес. При един очакван екзистенц-минимум в декември 1998 г. ако инфлацията е вярна от порядъка на 15 - 18 хил. лв. Значи някъде около шест пъти под рационалните норми на потребление. Мисля, че един такъв бюджет не може да бъде атестиран като социален.
    Субсидиите се намаляват 2,5 пъти за горивата, при едно силно разминаване между платежоспособно търсене на основни услуги в обществото.
    Така че, като лична позиция, такъв бюджет, който се разминава с финансово-икономическите реалности, не може да бъде подкрепен. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Койчев.
    За реплика има думата господин Найден Зеленогорски.
    НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Разбира се, числата не подлежат на съответни въздействия, вредни и точно в този смисъл като говорехме за пенсии и за заплати, нека да си припомним как завърши вашето управление - с пенсии от 3 - 4 долара (шумни протести в Демократичната левица), а сега са 30, и със заплати от 15 долара, а сега са 100. Нима мислите, че българският народ е толкова късопаметен, за да се подлага на вашите ежедневни манипулации? Благодаря ви.
    ГЛАС ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Дайте нещо по-умно.
    НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: По-умно от хората няма. (Шум в залата.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Зеленогорски.
    Не се вълнувайте излишно, имаме още доста работа.
    Има думата господин Стефан Нешев.
    СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Трябва да ви кажа, че заставам с известно притеснение на тази трибуна да говоря по бюджета на Република България. Мога да ви кажа откъде идват и притесненията ми. Защото си спомням оня виц от "златната решетка" - "Когато един ятак на господин Живков отишъл и казал: Абе, дай ми една държавна служба, той попитал: Каква искаш - министър, какво? Отговорил му: Не бе, не, кусур да намирам на другите."
    Сега заставайки тук и да намирам кусур, когато не отговарям за управлението и не нося отговорност за хала на българския народ, чувствам го малко притеснително. Но въпреки всичко аз ще се опитам да взема отношение към бюджета, който се предлага от Министерския съвет.
    Искам да започна с това, че прави чест на Министерския съвет, че го внесе на 20 ноември тази година, защото това е един прецедент от 1990 г. Досега не е внасян в предходната година бюджет за разглеждане в пленарна зала на Народното събрание.
    Няма да говоря и за разходната част, макар че е удобен повод да изразя една политическа позиция, защото си давам сметката, че като пристрастен и принадлежащ на една социалдемократическа формация, ние може да покажем критерии, които биха дали по-добра позиция на разходната част на бюджета, ангажирайки държавата с определени функции при разпределителните процеси.
    Не искам да го направя. Защо? Ами защото има една много мъдра българска поговорка: "Човек се простира според чергата си". Такава ни е чергата. Такава черга сме изтъкали, на такава трябва да се простираме. И тази черга не е правена само тази година или предната, а вече седем-осем години я тъчем и все мъничка я имаме.
    Искам обаче да взема отношение към приходната част. Преди всичко искам да говоря за брутния вътрешен продукт и за заложения му ръст от 4,1 на сто, в който аз имам известни резерви в неговото реално проявление.
    Брутният вътрешен продукт, и ми простете за тази фриволност, се образува като сумарност от стоковата продукция и от основните ремонти, които се извършват в нашата реална икономика. Основните ремонти явно ще имат съществен дял в 1998 г., защото правителството на Съюза на демократичните сили се ангажира с нещо, което му прави чест...
    РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Прави му чест?
    СТЕФАН НЕШЕВ: Да, и го казвам откровено. Реши да направи това, което другите не направиха - да ревалоризира основните фондове. А това означава, че амортизационните отчисления веднага ще се повишат, в резултат на което ще се намали реализираната печалба. То е отнесено в бюджета и те не разчитат на голяма ставка в раздела "Данък печалба". Нормално е.
    Искам да ви кажа, че ако разчитаме само, обаче, да повишим брутния вътрешен продукт от основните ремонти, имам известни съмнения, че това не е добра икономическа позиция, още повече че ние нямаме структурата, по която ще се консумират амортизационните отчисления. Имаше една стара методика, която говореше, че 60 на сто от амортизационните отчисления трябва да отидат за ремонтни дейности, 40 на сто - за реинвестиции, тоест за закупуване на ново оборудване, което може да бъде стимул за развитието на стоковата част в нашата индустрия.
    Казвам това, защото за да имаме реален подем в икономиката, зависи от платежоспособното търсене както на външния, така и на вътрешния пазар, платежоспособно търсене, казвам, което стимулира производството, формирането на реални стопански ценности.
    Какво обаче ме кара да се съмнявам дали ще може да постигнем това нещо? Гледам данъчните ставки и правя една съпоставка. Говорих вече за данък печалба, който е чувствително по-малък от предходната година. Относителният дял на данък "Общ доход" през 1997 г. е 3,7 на сто, през 1998 г. е 4,1 на сто. Данък добавена стойност през 1997 г. е 6,1 на сто, през 1998 г. е 7 на сто. Акцизите през 1997 г. са 1,4 на сто, през 1998 г. - 2,2 на сто. Приходите от държавни такси са 0,3 на сто предишната година, 0,4 на сто - през следващата, 1998 г.
    Какво означава според мен всичко това? Това означава, че завишените ставки, както това се вижда и от законите, които ще приемем, аз не бих упрекнал и администрацията, тя е принудена да го направи, за да формира своите нормални разходи за издръжка на бюджети, такива важни отрасли, като отбраната и полицията, ще намалят реалното платежоспособно търсене на българския народ. То отива към снижаване на неговите реални доходи, чрез които може да стимулира развитието на индустрията и да създава една трайна индустриална политика.
    Ето това е съмнението, което искам да споделя с вас, още повече че е отрицателно търговското ни салдо. Какво означава това? Господин министър, обръщам се най-добронамерено. Имам една информация, която може да не е реална, но така ми я поднесоха. С Руската федерация, поради това че внасяме основната част от енергоносителите си, както газ, петрол и атомно гориво, ние имаме внос от 1 млрд. 800 млн. долара, а износ само от 500 млн. долара. Това означава, че ние ще занесем скъпата за нас валута там, защото не сме успели да създадем такива предпоставки, да създадем износ, който да балансира тези очевадни разлики. А това още повече ще стагнира нашето вътрешно потребителско търсене. Това е моята позиция.
    Разгледах и заложения фонд "Работна заплата", разгледах и пенсиите. Бих могъл да ви кажа, че ръстът на пенсиите е 18,4 на сто, обаче средностатистично годишната заложена инфлация е 35 на сто. Ето, отново голяма част от потребителите на България няма да могат да бъдат фактор в увеличение на това потребителско търсене, за което говори господин Николов и с което аз съм напълно съгласен, че то ако не съществува, реална икономика трудно се създава.
    Бих ви говорил и за заложената във фонда работна заплата, която е елемент на това платежоспособно търсене. Вижда се, че има ръст от 45 на сто, но като поставим инфлация 35 на сто, очакваща повишение на данъчните ставки, дали няма да го изконсумира това повишение на фонд "Работна заплата"?
    И в крайна сметка ще ме попитате защо говоря. Ами, господин министър, аз съм напълно съгласен, че така построен, бюджетът е добре конструиран. Но липсва какво? Липсва гаранцията от вашите колеги, от колегите Ви от отрасловите министерства, които могат с индикативните си програми да направят реална приходната част на бюджета. Именно в това аз изказвам моите съмнения. Те трябваше да се ангажират, и промишленото министерство, и Министерството на търговията и туризма, и Министерството на транспорта, в известна степен и Министерството на строежите да създадат както във всички нормални западноевропейски страни индикативни програми, които да гарантират развитието на брутния вътрешен продукт, развитието на платежоспособното търсене и оттам нормалното развитие и подем на българската икономика.
    Аз ще подкрепя бюджета на първо четене. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
    Господин Апостолов се отказва.
    Има думата госпожа Светлана Дянкова от Парламентарната група на СДС.
    СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Днес се разглежда най-важният закон за държавата за тази година. И аз вярвам, че това е твърдение, което никой тук, в залата, няма да оспори.
    Искам да взема отношение по така наречената социална политика, защото безспорно е това, че днес в България всички говорят за социална политика, за социална цена, за социална поносимост, за социална измеримост и за какво ли не друго социално.
    Социалната политика обаче не е нещо абастрактно. Социалната политика е само една част от икономическата политика. Нещо повече, социалната политика е функция от икономиката на една държава. Естествено е при мощна икономика да имаме и мощна социална политика и тя да бъде по-всеобхватна. И вярвам, че това тук никой няма да го оспори.
    Какво друго е безспорно? Безспорно е, че бюджетът на държавата влиза в нашата парламентарна зала почти два месеца преди да изтече календарната година. Вече тук се отбеляза и от много други колеги и нека наистина това да стане една парламентарна практика оттук нататък. Но факт е, че това правителство го направи възможен този факт.
    Безспорно е и, че макрорамката е реалистична и възможна. Няма пожелания в този бюджет, има числа съобразявани с икономическите възможности на държавата.
    Безспорно е, че се залага на структурната реформа в реалния и финансовия сектор.
    Безспорно е, че в този бюджет не могат да не влияят макроикономически показатели, които са наследени от друг тип управление на други правителства.
    Най-сетне, безспорно е, че сме във валутен борд с всички последици от този факт.
    И безспорно се вижда, че това правителство ще прави, междупрочем то и прави, всички усилия да измъкне държавата и народа ни от катастрофата, в която бяхме.
    Какво обаче още не може да не се каже тук, когато се говори за това дали бюджетът е социален или не?
    Не може да не се каже, че политиката на доходите на населението ще осигури защита на реалния размер на доходите. Реалният! Не казваме, че това е най-доброто, но казваме, че това е реално. И покупателната им способност - за работещите в реалния сектор работната заплата ще бъде в зависимост от инфлацията, разбира се. Тази инфлация според мен обаче е добре прогнозирана.
    Всички плащания, които ще се правят от бюджета ще се увеличават с приетия прогнозен индекс на потребителските цени, заложени в макроикономическата рамка. В края на 1998 г. всички плащания с изключение на защитени плащания, с изключение на средния размер на пенсията, ще увеличават своята покупателна способност. Вярно е. Това е 0,72 на сто. Но това са възможностите на нашата икономика.
    Важно е да се каже, че изменението на работната заплата в материалната сфера няма да зависи от инфлацията. Тя ще се обвързва пряко с икономическото състояние на фирмите. (Шум и реплики от опозицията.)
    Не виждам защо се усмихвате за това, което е факт. Така ще стане!
    Естествено, че печелившите дружества, които нямат задължения и имат добри финансови резултати, ще могат сами да определят размера на работната заплата.
    Друго, което не може да не се каже е това, което ще се случи с пенсиите и другите защитени плащания. Колкото и да е малко, и през 1998 г. ще продължават да нарастват тези защитени плащания. В годишен план реалната пенсия ще нарасне с 18,4 на сто. Покупателната способност на пенсиите ще нарасне от 2,9 на сто в края на 1997 г. до 6,2 на сто в края на 1998 г.
    За първи път се залага на възможността за заделяне на допълнителни средства за нова свръхпланова индексация на пенсиите при изпълнение на планираните приходи.
    Основната част от предвидените общи разходи по сборния проектобюджет на социалното осигуряване е предназначена за изплащане на пенсии и помощи. В цифри това е много. В проценти - 98,3 на сто. Въпреки това няма нищо страшно да кажем, че равнището на номиналните и реалните пенсии ще остане ниско и през 1998 г. Не е това, от което пенсионерите ни ще се нуждаят, но това са възможностите на държавата.
    Проектът на държавния бюджет за 1998 г. е разработен на основата на очаквания за икономически растеж и стабилизация на инфлацията, преустановяване на спада на реалните размери и защитените доходи на населението. Не мога да не кажа, че това очакване, че брутният вътрешен продукт ще бъде увеличен с 4 на сто е все пак успех и искам да припомня 1996 г. с намалението - спомняте ли си? - От 10,9 на сто.
    Инфлацията в края на годината се очаква да бъде в рамките на около 16,4 на сто. И пак ще припомня 1996 г., когато тя беше 310,8 на сто!
    Започналата финансова стабилизация през втората половина на 1997 г. ще продължи и ще се затвърди през 1998 г. В резултат на значителното намаляване на разходите за лихви, повишаване на събираемостта на приходите на бюджета се очаква бюджетният дефицит да спадне на 2,02 на сто при 10,9 на сто през 1996 г. и около 6,2 на сто за 1997 г.
    Чувствително е увеличаването на разходите за социално осигуряване и социални грижи - от 9,40 на сто в брутния вътрешен продукт на 10,08 на сто, като се прибавят и разходите за целеви помощи, делът им ще надхвърли 11 на сто.
    След значителен спад на реалното равнище на защитените доходи на населението с около и над 50 пункта за различните плащания през 1996 г., в края на периода и с над 20 до 33 на сто средногодишно, през 1998 г. се очаква не само запазване на реалните им равнища, но и известно нарастване с около 1-1,5 на сто в края на годината и с около 8 до 12 на сто средно за годината.
    Не мога да се съглася с твърдението на господин Койчев, който между другото направи според мен една реалистична оценка на бюджета, че този парламент е закононарушител, че със закона за бюджета на държавата нарушаваме ред други закони, защото за това има предпоставки и те са онаследени.


    И аз ще си позволя да набележа някои от нещата, които в края на краищата ни карат да правим това.
    Неблагоприятните тенденции в развитието на икономиката на страната и влошените макроикономически показатели силно ограничиха възможностите за последователна и надеждна социална политика през 1996 г. Вярно е, някои от вас ще кажат, че ние непрекъснато говорим за 1996 г., но вярно е, че хората не са късопаметни и те няма да сравняват с 1990 или 1991 г., които са твърде далече вече, а ще сравняват с миналата година.
    Забавянето на структурната реформа в реалния и банков сектор и натрупаните през последните години огромни загуби в тях предизвикаха дълбоката финансова криза, която неминуемо рефлектира върху реалното изражение на социалните разходи през 1996 г. Освен това прилаганите механизми за овладяването на финансовата криза доведоха до съществено увеличаване на разходната част на бюджета и неминуемо през 1996 г. се прибягна до ползването на дългосрочни кредити от Българската народна банка в размер на 115 млрд. лв. - нека да не го забравяме, - което предизвика това лавинообразно нарастване на нашия вътрешен дълг и сериозен инфлационен натиск при първоначална либерализация на цените през 1991 г. Фактическото равнище на инфлацията в края на м. декември 1996 г. бе 310, 8 - аз вече го казах - или близо 10 пъти повече от предходната година. Не знам кое правителство би се справило по-добре, когато наследява такива показатели.
    Кризисната ситуация в реалния и банков сектор през 1996 г. се отрази и пряко върху изпълнението на основните приходи, от които се финансират социалните разходи. Това са данък обществено осигуряване, нормативна вноска за фонд "Професионална квалификация и безработица" и др.
    Допълнителни трудности при осъществяване на нормалната социална политика през 1996 г. предизвика блокирането на бюджетни средства за социални разходи в банки, поставени под особено надзор - защо да забравяме това! - и в тези, за които БНБ бе поискала откриване на производство по несъстоятелност. Макрорамката, при която беше разработен миналогодишният държавен бюджет, не отговаряше на реалното развитие на икономиката. Това направи възприетата фискална политика неизпълнима и дезориентирана. Всъщност поетите социални ангажименти тогава загубиха реално изражение. И това наследство нека да се има предвид сега, когато правим бюджета за 1998 г., защото така или иначе икономиката е в цикъл, колкото и да не съм добър икономист като господин Койчев.
    Съществените отклонения на отчетените през годината макроикономически показатели от първоначално разчетените в макрорамката, въз основа на които бе разработен Законът за държавния бюджет, наложи той да бъде актуализиран два пъти. И това не се каза тук. И двете актуализации се извършиха обаче хаотично, без да стъпват на задълбочени анализи и разчети.
    Искам да кажа за противоречията между съответните социални закони и ежегодния Закон за държавния бюджет, като специално се обръщам към господин Койчев. През 1997 г. за първи път трябваше да се изпълни Законът за фонд "Обществено осигуряване". Още в разработения първи проект на Закон за държавен бюджет през 1997 г., всъщност това беше през м. декември 1996 г., не бе предвиден трансфер от държавния бюджет за фонда по изплащането на детски добавки по Указа за насърчаване на раждаемостта. Този трансфер се оказа тежък, господин Койчев, който не можеше да се поеме както през 1997 г., така и през 1998 г. Отново ще бъде тежък. И вероятно през следващите 2-3 години пак ще бъде така. Независимо от факта, че по Закона за фонд "Обществено осигуряване" от Републиканския бюджет следва да се предвиждат средства за този вид разходи, както и в проекта за Закон за държавния бюджет за 1997 г. на предходното правителство, така и за в бъдеще тези разпоредби на закона не могат да бъдат изпълнявани.
    Второ, същото важи и за Закона - за което ви благодаря, деликатно се изказахте - за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите, където е регламентирано субсидията за фонд "Рехабилитация и социална интеграция" в размер на 0,1 на сто от брутния вътрешен проект, с което вие казвате, че с този бюджет ние нарушаваме другия закон - един закон, друг закон.
    Трето, поради факта на явни противоречия в отделните закони, повечето от които са разработвани в различна макроикономическа среда, смятам, че всички закони, в които са фиксирани точно определени размери на взаимоотношенията между Централния републикански бюджет и други бюджети, следва да се прецизират. Предлагам тези размери да бъдат регламентирани, като в съответните закони се предприемат допълнения и изменения в частта, определяща размерите на субсидиите от държавния бюджет. Например за фонд "Рехабилитация" да се запише до 0,1 на сто от брутния вътрешен продукт. И аз мисля, че това не е невъзможно да го направим.
    Имаше една заслуга на служебното правителство и това бе фактът, че то успя да прекрати несъбирането на полагащите се по закон приходи на фонд "Рехабилитация и социална интеграция" като назначи управителен съвет, който да създаде необходимата организация за набиране на собствените му средства. Припомням само, че през 1996 г. фондът поради липса на координация загуби средствата от собствените си приходоизточници и изцяло разходите се поеха от субсидията на Републиканския бюджет, която се разпределяше по административен път съгласно чл. 4 от Постановление на Министерския съвет N 67.
    Във връзка с това, което излагам, се вижда, че Законът за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите не е спазван още преди две години. И едва в началото на 1997 г. служебното правителство се опитва да въведе необходимия ред за спазването, всъщност за организацията в тази област.
    Независимо от кризата във финансовия и банков сектор, която бе наследена от новото правителство, същото с максимални усилия и минимални средства, така е предвид наложените ограничения с въвеждането на валутния борд, се опитва да провежда една поносима и приемлива социална политика. Това е истината за този бюджет и за това дали той е социален или не.
    И ви призовавам да подкрепите този бюджет, защото той е реалистичен и единственият възможен бюджет за държавата. Благодаря. (Ръкопляскания от СДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
    Думата за процедура има господин Димитров.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! От името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили предлагам 30 минути почивка. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Тридесет минути почивка.

    (След почивката.)


    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
    Има думата за процедура господин Сунгарски.
    ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): На основание чл. 34, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам от 16,00 ч. да проведем извънредно заседание с точка единствена - Законопроекта за бюджета за 1998 г. Времетраенето - до приключване на точката.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение?
    Моля, гласувайте.
    От общо гласували 167 народни представители: за 132, против 18, въздържали се 17.
    Предложението е прието.
    Продължаваме.
    Има думата народният представител господин Асен Гагаузов.
    АСЕН ГАГАУЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Днес безспорно ние разглеждаме най-важния законопроект, който Народното събрание ще приеме до края на настоящата година. От това какви параметри ще заложим в този бюджет, сега и между първо и второ четене, ще зависи в голяма степен съдбата на определящата част от нашето общество.
    Аз няма да говоря за несъответствията между предлагания законопроект и останалите вече приети закони, тъй като госпожа Дянкова призна, че те се нарушават и обеща още една или две години да бъдат нарушавани. Но това е въпрос, който ще реши мнозинството.
    Аз искам да насоча вашето внимание към една много важна част от държавния бюджет, тази, която предвижда необходимите трансфери и субсидии за бюджетите на общинските съвети. Както всички знаем, голяма част от ежедневните нужди на всички хора се решават с възможностите на общинските бюджети. Общата субсидия, която държавният бюджет предвижда да получат общините, е в размер на 435 млрд.лв. Заедно с прогнозата, която е направена за приходите, които ще получат самите общини, се определят разходи за тях в размер на 1 трилион 270 млрд.лв. или увеличението средно на субсидиите за общините е някъде от порядъка на 35 на сто. Но, както аз си мисля, много трудно може да се каже още отсега каква ще бъде частта на собствените приходи, тъй като всички добре знаете, че за да се определи точната сума, трябва да бъдат приети бюджетите на общините от съответните общински съвети и след това вече наистина Министерството на финансите, като представят екземпляр при тях, може да каже, че наистина разходите за общините са 1 трилион 270 млрд.лв. Тези субсидии са определени по методика, която е имала благородна задача да постави при равни условия или сравнително при равни условия всички общини в страната. Добре разбирам, че такава методика не може да бъде измислена, която да постави при абсолютно равни, еднакви условия общините и мисля, че и тази методика за съжаление не е успяла.
    Според мен необосновано е всички общини, без тези, които са били бивши окръжни центрове, да бъдат поставени в една група и да имат еднаква медиана за изчисляване на процента, с който се увеличава тяхната субсидия, а именно около 134 на сто. Тя не може да отчете редица специфични моменти, що се отнася най-вече до образованието и здравеопазването, тъй като във всяка една от общините има многобройни и различни по състав и големина обекти от тези две сфери, в различна отдалеченост от центъра на общината, с различни разходи. Така че и тук се получава една несъпоставима единица в тази методика, която определя и размера на субсидията за тези отрасли. Затова и увеличението в някои от общините е не само под средното общо равнище за общините, но и под средното за страната като категория общини, в която са поставени те като цяло. Такъв е примерът с община Кърджали, община Силистра и някои други.
    Аз, разбира се, поддържам становището на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството, че методиката следва да бъде прецизирана и да бъде усъвършенствана, така че тя да отчита тези несъответствия. Мисля, че това между първо и второ четене има възможност да бъдe направено, ако не за всички общини, то да бъдат поне премахнати тези несъответствия, които са в най-фрапиращите случаи.
    Друго, което прави впечатление по отношение бюджетите на общините, това е тенденцията да се залага все повече и повече тежестта върху бюджетите и най-вече върху собствените приходи на общините. Ако сравним увеличението на собствените приходи на общините с брутния вътрешен продукт, ще видим, че той е едва с 0,02 на сто за 1998 г. И върху това нищожно увеличение трябва да се наложи тежестта да финансира почти 60 на сто от здравеопазването в страната.
    Що се отнася до целевата субсидия, от 0,28 на сто към брутния вътрешен продукт, тя спада на 0,22 на сто. И същевременно трябва да бъде подобрена инфраструктурата и обликът на населените места. Аз си спомням, тук един от колегите каза, че нашите населени места приличат като след бомбардировка. Но с тази нищожна част от средства не виждам как техният облик ще бъде променен.
    Собствените приходи, както казах, на общините ще трябва да покриват 66 на сто от разходите, като тук се подчерта, че, виждате ли, ние променяме процента на данъка върху печалбата, който се отчислява в общините, и той ще увеличи приходите на общините. Трябва да ви кажа, че по едни изчисления той не само че няма да увеличи значително бюджета на общините, но този ръст, който той ще даде, е по-малко и от 1 на сто.

    Безспорно решаващият данък за общините, това е данъкът върху общия доход. И ако искаме да помогнем на общините - тук се чуваха гласове и от страна на управляващото мнозинство, и от страна на други колеги - ние трябва да пристъпим към промяна на процента, който се отчислява от данъка върху общия доход, за общините.
    Аз мисля да предложа този процент да бъде увеличен от 50 на 70 на сто. Защото, ако погледнем приходната част на бюджета на общините, ще видим, че той формира малко повече от 60 на сто от постъпленията, които отиват в общините.
    По разходната част. Безспорно най-онеправдани в това отношение ще останат общинските разходи, отнасящи се до образованието и здравеопазването. Съответно делът на тези разходи за образованието е 33,2 на сто, а за здравеопазването е 29,8 на сто. Виждате, че тези разходи не са в състояние да покрият нарастващите нужди на общинските бюджети.
    Що се отнася до разходите по елементи, тук вече сами можем да си направим и ясна съпоставка. Работната заплата и общественото осигуряване в бюджетите на общините покриват 56, 21 на сто от всички разходи. Излиза, че общините ще плащат заплати и ако остане нещо за други неща. Издръжката е едва 38 на сто, а капиталовите разходи или целевата субсидия - тя е само 5,36 на сто. Ако от това извадим екологичните обекти, които се финансират с целева субсидия, ще видите, че за текущи нужди, не че не трябва да има такива обекти, разбира се, никой не може да каже, но за останалите обекти не остава почти нищо.
    И другото, което искам да кажа и с това да завърша. Разходите на бюджета не са предвидени по тримесечия. Като се казва, че те ще бъдат предоставени и съответно, и субсидията ще бъде предоставена според изпълнението на държавния бюджет.
    Вижте, дали ще бъде изпълняван или не държавният бюджет - да се надяваме, че той, разбира се, ще бъде изпълняван - но животът си върви, разходите също си вървят и общините трябва да имат някаква сигурност, че тези субсидии ще постъпват относително постоянно и равномерно. Иначе ще изпаднем в ролята, както тази година - правителството да играе благовидната роля на дядо Коледа и в края на годината, м. декември, да раздават тринадесета заплата, други придобивки - което според мен съвсем не е правилно.
    В заключение, искам да ви призова да се преразгледа размерът на предоставените средства за изграждането на малките водоснабдителни обекти, на четвъртокласната пътна мрежа и някои други целеви субсидии за общините, защото в този размер те са крайно недостатъчни.
    Мисля, че между първо и второ четене могат да бъдат направени тези промени. Благодаря за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Гагаузов.
    Има думата господин Венко Вълчев.
    ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Уважаеми колеги, аз ще започна с това, което считам за най-важно в моето изказване и след това с аргументацията, за този, които се интересува от нея, разбира се.
    Аз не приемам философията, с която е изграден бюджетът, и затова този бюджет, както и дискусията дотук по него, не ми дават основание да го подкрепя. Разбира се, от гледната точка, от която е подходено при съставянето на бюджета, ние имаме един добре изглеждащ бюджет, добра макрорамка, добре подредени цифри, показатели, логически обвързани с аргументи за това, защо така са поставени нещата.
    Има, разбира се, и няколко безспорни добри неща в аванс, плюсове в аванс - психологически. Тук се казаха и аз ще ги кажа - това, че се внася навреме този бюджет; това, че се обвързва с данъчните закони. Ще кажа и един нов плюс. Според мен, това е този хубав ръст от 4 на сто, който е заложен в бюджета. Много добре стои този процент - 4 на сто в бюджета, и го прави много добре изглеждащ. Но аз го слагам в психологическите плюсове, защото когато започнем да разглеждаме по същество как ще се реализира този ръст от 4 на сто, този плюс започва да трупа минуси и не е много сигурно докъде могат да стигнат тези минуси. Но по ред.
    Предлаганият бюджет по същество, заедно с данъчните закони, е една добра илюстрация за цялостната политика на правителството и на мнозинството в един среден план напред. Тази философия се опира на два основни стълба, на две основни тези. И точно тези две тези, изведени априори, някак си преди това, някак си непоклатимо са причината, поради която аз не приемам тази философия.
    Едната теза е не толкова въпросът за голямото внимание, което се отделя на икономическата стабилизация по принцип като нещо, което от само себе си ще реши нещата, но в абсолютизацията на това понятие и то в един аспект, тази икономическа стабилизация да се разглежда като един фактор главно за подобряване на външния имидж, международния рейтинг на страната, чрез който ние ще стоим по-добре във взаимоотношенията - икономически, политически и т. н.
    Вторият фактор, вторият стълб, това е тази непрекъснато засилваща се фискална взискателност в реалната икономика. Една преса, която се превръща в една специфична такава, фискална основа, за преструктуриране на икономиката.
    Тази философия, според мен, е насочена с лице някак си навън от страната, с лице към външни фактори и с гръб към реалните стопански субекти в страната. Тази философия извежда на преден план стремежа да изглеждаме добре в международен план. Аз не я отричам, но не приемам нейното абсолютизиране, защото тя прехвърля цялата тежест на прехода на реформата към реалните стопански субекти и добросъвестните данъкоплатци. Точно тази философия за мен е неприемлива и аз не мога да я подкрепя, защото тази философия съвсем не е безалтернативна. Ние на няколко пъти повдигаме този въпрос, но при нас нещата се поставят непрекъснато все в един и същи план - това са възможностите, няма друг начин. Не е вярно, че няма друг подход.
    Тук не е мястото, разбира се, да правя цялостна аргументация за алтернативна философия, но мисля, че съвсем простичко мога да го кажа - ние просто трябва да се обърнем кръгом! Да съберем цялото си мъжество и да се обърнем кръгом. Аз не казвам, че това обръщане е съвсем безопасно. Не казвам, че то може да стане с някакво войнишко темпо, но ние трябва да се обърнем с лице към нашите реални стопански субекти, да покажем лице.
    Практическите изменения на тази философия - не искам да подемам отново тук стария спор за това - преференции "да" или "не". Тази теза беше много широко развита. Тук господин Димитров хвърли много сили, за да покаже, че преференцията не е мръсна дума, че тя се реализира и в най-различни условия.
    Странно е другото, че на база на правилните твърдения, които обикновено се изнасят в този случай от мнозинството - независимо кой ги изказва - че преференции "да", но когато погледнем нещата в дълбочина, излиза, че цялата ни икономика, всички отрасли, а може би и всички стопански субекти, се нуждаят от преференции.
    Оттам изводът обаче - след като всички се нуждаят от преференции, значи няма да дадем преференции на никого. Аз не разбирам защо веднага стигаме до този извод? Мисля, че много по-логичен, много по-български изглежда другият извод - че след като всички се нуждаят от преференции, ние трябва да помислим и как да реализираме тези преференции. Разбира се, не като нещо конкретно, което някой трябва да получи, но като една цялостна държавна българска протекционистична политика към българския бизнес. Аз точно така го формулирам за себе си и това е добрата философия, на която, според мен, ние можем да стъпим, по-скоро ние трябва да стъпим, за да реализираме един бюджет, който ще се приеме без всякакви условия от българския данъкоплатец и българските субекти.
    Разбира се, за това никой в международен план няма да ни потупва по рамото. Разбира се, че това е много сложна позиция. Но, разбира се, че може би някой ще каже, че това е много старомодно, че никой сега не говори за протекционизъм. Терминът не е задължителен да се ползва. Но, ако сме откровени, в стремежа си да реализираме пазарната икономика и пазарните принципи, ние трябва да признаем, че всъщност цялата стопанска история на пазарната икономика е в един непрекъснат двубой, в една непрекъсната борба между протекционизма и свободните пазарни отношения. И логиката е много проста - този, който е силен, натиска за свободни пазарни отношения. Този, който е слаб, се хваща за протекционизма. Ние можем сами да решим в каква позиция сме.
    Аз много бих искал да илюстрирам как тези две позиции биха изглеждали в някои конкретни аспекти на бюджета. Много ми се искаше примерно да развия през тези два подхода въпроса за този ръст, този чудесен ръст, за да се убедим как практически биха изглеждали двете неща - от двете позиции този ръст - но се опасявам, че започвам да изяждам от времето на господин Александър Томов. Затова ще спра тук пак с това, с което започнах.
    Не мога, уважаеми колеги и приятели, да подкрепя този бюджет. Аз държа на реформаторското мнозинство, но този бюджет не е реформаторски.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Вълчев.
    Закривам удълженото време на редовното заседание. (Звъни.)

    (Закрито в 16,00 ч.)

    Председател:
      Йордан Соколов

    Секретари:
             Калчо Чукаров
            Камен Костадинов
    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И ОСМО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

    Видео излъчване от Народното събрание

    Проект BGFOP001-2.013-0001

    Избор на заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията

    Избор на председател и членове на Комисията за енергийно и водно регулиране

    Избор на управител на НЗОК





      Последни заседания