Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ТРИСТА ОСЕМДЕСЕТ И ПЪРВО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 21 април 2000 г.
Открито в 9,03 ч.
21/04/2000
    Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Петя Шопова
    Секретари: Анелия Тошкова и Камен Костадинов

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
    Съгласно нашия правилник трябва да информирам Народното събрание.
    Има заявление от народните представители Александър Каракачанов и Валентин Симов от Парламентарната група на ОНС.
    "Уважаеми господин председател, уведомяваме Ви, че на основание чл. 15, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание напускаме Парламентарната група на Обединението за национално спасение, считано от 20 април 2000 г." (Ръкопляскания, " Браво! Браво!"от ОНС. Шум и реплики.)

    Стигнали сме до точката от седмичната програма:
    ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПУБЛИЧНОСТ НА ИМУЩЕСТВОТО НА ЛИЦА, ЗАЕМАЩИ ВИСШИ ДЪРЖАВНИ ДЛЪЖНОСТИ.
    Заместник-председателят на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията господин Александър Джеров го няма.
    Има думата господин Янаки Стоилов да докладва.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, предлагам Ви или господин Джеров да докладва проекта, или да минем към някоя от другите точки, тъй като аз имам най-много предложения по този законопроект и смятам, че не е целесъобразно да се смесват двете качества и да чета доклада на комисията, независимо, че някъде има съвпадения, и да обосновавам своите предложения. По принцип съм привърженик на едно по-ясно разделение на позициите и на функциите. Затова Ви предлагам да изберете един от двата начина, по който да действаме. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
    Има ли някой против да преминем към следващата, десета точка - "Отчет за изпълнението на бюджета на фонд "Обществено осигуряване" за 1997 г." и след това точка 11 - за 1998 г.?
    Моля, гласувайте това предложение.
    Гласували 179 народни представители: за 156, против 7, въздържали се 16.
    Предложението е прието.

    Преминаваме към:
    ОТЧЕТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА НА ФОНД "ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ" ЗА 1997 ГОДИНА.
    Има думата председателят на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол господин Йордан Цонев да изнесе доклада на комисията.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги!

    "ДОКЛАД
    по отчета за изпълнението на бюджета на
    фонд "Обществено осигуряване" за 1997 година
    № 810-00-36, внесен от Националния осигурителен
    институт на 3 юли 1998 година

    Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол на свое заседание на 13 април 2000 г. разгледа и обсъди годишния отчет за изпълнението на бюджета на фонд "Обществено осигуряване" за 1997 г., изготвен от Националния осигурителен институт и внесен от неговия управител Николай Николов в Народното събрание.
    От името на вносителя отчетът бе представен от госпожа Христина Митрева, главен директор и главен актюер в Националния осигурителен институт.
    В доклада и експозето бе подчертано, че отчетът се внася в изпълнение на чл. 13 от Закона за фонд "Обществено осигуряване". Акцентирано бе върху следните основни моменти на отчета за 1997 г.:
    1. По приходите:
    При одобрени със Закона за бюджета на фонд "Обществено осигуряване" общо приходи в размер на 1 млн. 351 хил. 548,2 млн. лева са постъпили за годината 1 млн. 403 хил. 403,5 млн. лева, или е постигнато преизпълнение от 4%, равняващо се на 51,8 млрд. лева.
    От общата сума на реализираните приходи на фонда, собствените приходи са 93%. Изпълнението на плана за собствените приходи е 105%. Най-голям относителен дял в приходите от собствени източници - 92%, заемат осигурителните вноски върху изплатените трудови възнаграждения от работодателите за работниците и служителите.
    На второ място по размер - 4% са личните осигурителни вноски на работниците и служителите.
    Приходите от външни източници са 7% от общите приходи на фонд "Обществено осигуряване", при предвидени 8%. Неизпълнението идва от почти всички външни източници в различна степен.
    2. По разходите:
    При одобрени със Закона за бюджета разходи в размер на 1 млн. 351 хил. 548,2 млн. лева са изразходвани 1 млн. 285 хил. 184,5 млн. лева, или са разходвани в по-малко 66,4 млрд. лева. От тях 56,4 млрд. лева е неусвоеният резерв, предвиден със Закона за гарантиране на осигурителните плащания.
    3. Превишение на приходите над разходите.
    Със Закона за бюджета на фонд "Обществено осигуряване" не е предвидено превишение на приходите над разходите, защото в разходната част е предвиден резерв за гарантиране на осигурителните плащания в размер на 56,4 млрд. лева. В хода на изпълнението на бюджета е постигнато преизпълнение на приходите с 51,8 млрд. лева, разходите не са усвоени общо в размер на 66,4 млрд. лева, в т.ч. 56,4 млрд. лева, тоест цялата предвидена сума на резерва.
    В резултат на това, в края на 1997 г. се формира превишение на приходите над разходите в размер на 118,2 млрд. лева.
    По представения отчет се проведе дискусия, като се поставиха някои въпроси, на които докладчикът даде изчерпателни отговори.
    След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което всички присъстващи членове на комисията гласуваха "за" приемането на отчета.
    В резултат на това Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да приеме отчета за изпълнение на фонд "Обществено осигуряване" за 1997 г. със следното проекторешение, приложено към доклада."
    Проекторешението е приложено към доклада и е раздадено на народните представители и затова предлагам да не го чета, господин председател.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по отчета?
    Има думата господин Руси Статков.

    РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Обсъждаме два доклада за отчет на изпълнение на бюджета на фонд "Обществено осигуряване" за 1997 и 1998 г. Както и в комисията, така и тук, в пленарна зала, ще подчертая, колкото и да изглеждат вече минало тези отчети за изпълнение на бюджета, че дават основание и днес във връзка с някои от проблемите, които бяха свързани с тяхното изпълнение, да се коментира в пленарна зала и то не толкова от позицията да се констатират тези слабости, а парламентът да прецени какви още законодателни мерки са необходими, а и във формата на парламентарен контрол да предприеме, за да може тези проблеми да се решават.
    Съжалявам, господин председател, че не присъства новото ръководство на Националния осигурителен институт. Смятам, че беше редно тези въпроси да се обсъждат в негово присъствие. Очаквах от мнозинството да направи предложение, за да може възникналите въпроси и това, което тук ще говорим, да бъдат отнесени и съответно да се получи отговор за моментното състояние. Защото, колкото и да изглаждат тези два бюджета откъснати от днешния ден, повтарям, по отношение на проблемите те са свързани. Има проблеми, които от тогава до сега не се решават успешно.
    Така че, господин председател, независимо от това, че съм взел думата за отношение, бих искал все пак да предложа да поканим управителя на Националния осигурителен институт. Не е редно, повтарям, да провеждаме такова обсъждане в негово отсъствие.
    Правя процедурно предложение да отложим тези разисквания до поканването на управителя на Националния осигурителен институт, за да може да стане обсъждането и се надявам, че колегите от мнозинството ще подкрепят това предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Предложението Ви какво е?
    РУСИ СТАТКОВ: Предложението ми е за отлагане до осигуряване на новото ръководство на Националния осигурителен институт тук, за да може да стане обсъждане в тяхно присъствие и да се получи отговор на въпроси и проблеми, които са свързани не само и толкова с 1997 и 1998 г., а и с днешното изпълнение на този бюджет.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Приключихте ли с изказването си?
    РУСИ СТАТКОВ: Не, аз прецених в процеса на встъплението...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Преценихте, ама след това няма да Ви дам думата.
    РУСИ СТАТКОВ: ...че е редно да се направи такова процедурно предложение, за да може действително обсъждането да бъде неформално, а работно и в съответствие с онова, което парламентът в края на краищата като процедура има. Защото тук не е въпросът толкова и само да отчетем, че сме гласували приемането на тези бюджети. Повтарям, да видим къде са проблемите и какво законодателно трябва да се предприеме, разбира се, и като парламентарен контрол.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз съм готов да поставя веднага на гласуване Вашето предложение.
    РУСИ СТАТКОВ: Ако не се приеме, тогава ще направя изложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ако не се приеме, няма да Ви дам повече думата, защото не може два пъти да се изказвате.
    РУСИ СТАТКОВ: Аз исках да улесня мнозинството, господин председател.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не знам какво искате.
    ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Продължете си изказването и накрая направете процедурното си предложение.
    РУСИ СТАТКОВ: Добре, в такъв случай продължавам изказването си, а процедурното предложение ще направя накрая.
    Основният проблем, който беше обсъден и в комисията, се свежда все още до липсата на действаща законодателна основа в осигуряването на приходната част на фонд "Обществено осигуряване". Прекрасната идея реформата да бъде стартирана през 1995-1996 г. с отделянето на фонд "Обществено осигуряване", за да има независимост и съответно възможности за натрупване на резерв и оттам по-високи плащания на пенсии и другите, свързани с този фонд, разходи, за съжаление тези отчети показват, че е била опорочена.
    Първата година е реализирано превишение на приходите над разходите, като тези средства са били заделени за резерв, но този резерв в следващата година, уважаеми колеги, е ползван по същество, без да се зачита самостоятелността на фонда от правителството, бих казал, популистки, без да се преценят възможностите по-нататък на фонда не с допълнителна пенсия, а едно символично дарение или не е дарение, а бих казал през главата на фонда използване на средствата в края на 1998 г. Това още в този момент обезсмисля идеята за самостоятелност на фонда.
    Второ, което е особено важно, а продължава и до днес като проблем. Много от не само държавните предприятия, а и от всички предприятия като практика през тези две години, а и сега, не издължаваха своите задължения по отношение на осигуряването на работещите в тях. Приетият миналата година от нас Данъчнопроцесуален кодекс регламентира създаването на агенция. Но тази агенция, както стана и в разискванията в комисията, не действа и до днес. Вместо да се видят реалните проблеми в края на миналата година, министър-председателят си позволи да атакува непочтено, некоректно ръководството на Националния осигурителен институт по отношение на приходната част, като вмени във вина на ръководството, на управителя тогава господин Николов, че той не е гарантирал приходната част. Беше ясно, че това не може да стане, защото законовите механизми на тогавашното ръководство и на управителя на Националния осигурителен институт стигаха до това да се констатира да се направят някои начети. Но вече по отношение на принудителното производство и онова, което се нарича гарантиране събиранията на държавните вземания, преди Данъчнопроцесуалният кодекс, имаше приложение в лицето на данъчните и по Закона за събиране на държавните вземания като възможности, тоест, възможности извън рамките на Националния осигурителен институт. Ние приехме Данъчнопроцесуалния кодекс, но и до днес, казвам го за трети път, тази агенция, която трябва да осигурява тези взимания, не действа. И реално този проблем трябва да бъде решен от нас още веднъж законодателно и втори път в рамките на контрола - да поканим и министъра на финансите, а вероятно и министър-председателя и да кажат защо не изпълняват законите. Защо не гарантират приходната част с онези мерки, които произтичат от тези закони.
    Затова и настоявах, тъй като поставям тези проблеми тук, да дойде новото ръководство на Националния осигурителен институт, което да изложи, разбира се, и своята гледна точка. Но това, което беше изложено от неговия представител на заседанието на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, аз не намирам никаква разлика между казаното от мен сега и информацията за последното състояние на проблемите, които даде представителят на Националния осигурителен институт.
    Така че, уважаеми колеги, преценете по-нататък как да процедираме. Разбира се мнозинството е в правото си да не приеме това, което правя като процедурно предложение - да отложим разискванията до осигуряването на новия управител на Националния осигурителен институт или на цялото ръководство на Националния осигурителен институт.
    Завърших, господин председател, и Ви моля да подложите на гласуване това процедурно предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
    Процедура да спрем няма. Господин Статков предлага да бъде поканен управителят на Националния осигурителен институт.
    Противно становище има ли? Няма.
    Моля, гласувайте предложението на господин Статков да бъде поканен управителят на Националния осигурителен институт.
    Гласували 144 народни представители: за 91, против 34, въздържали се 19.
    Предложението е прието.
    Моля да бъде уведомен управителят на Националния осигурителен институт да заповяда в залата.
    Има ли други изказвания?
    Ако няма, чета проекта за решение.

    "Р Е Ш Е Н И Е
    Народното събрание на основание чл. 31 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване приема годишния отчет за изпълнението на бюджета на фонд "Обществено осигуряване" за 1997 г., както следва:"
    Ще помоля към стенограмата да приложите по-нататъшния конкретен текст и числа на отчета.
    Моля, гласувайте проекта за решение.
    Гласували 108 народни представители: за 107, против няма, въздържал се 1.
    Решението е прието.

    Следващата точка е:
    ОТЧЕТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА НА ФОНД "ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ" ЗА 1998 Г.
    Моля господин Цонев да докладва становището на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги!

    "Д О К Л А Д
    по отчета за изпълнението на бюджета на
    фонд "Обществено осигуряване" за 1998 г. № 910-00-19,
    внесен от Националния осигурителен институт на
    8 юли 1999 г.

    Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол на свое заседание на 13 април 2000 г. разгледа и обсъди годишния отчет за изпълнението на бюджета на фонд "Обществено осигуряване" за 1998 г., изготвен от Националния осигурителен институт и внесен от неговия управител Николай Николов в Народното събрание.
    От името на вносителя отчетът бе представен от госпожа Христина Митрева, главен директор и главен актюер в Националния осигурителен институт.
    В доклада и експозето бе отбелязано, че отчетът се внася в изпълнение на чл. 13 от Закона за фонд "Обществено осигуряване". Акцентирано бе върху следните основни моменти на отчета за 1998 г.:
    1. По приходите:
    При одобрени със Закона за бюджета на фонд "Обществено осигуряване" общо приходи в размер на 2 млн. 289 хил. 52,9 млн. лв. са постъпили за годината 2 млн. и 69 хил. 972,млн. лв. или неизпълнение от 9,6 на сто, равняващо се на 219 млрд. лв.
    Неизпълнението се формира основно от неизпълнение на собствените приходи в размер на 190 млрд. лв., в това число - от неизпълнение на приходите от осигурителни вноски от работодатели за работници и служители - 172 млрд. лв.
    Постъпилите приходи от външни източници, които са 8,5 на сто от общите приходи на фонд "Обществено осигуряване" за 1998 г., са с 28,8 млрд. лв. по-малко от предвидените. Основно неизпълнението се дължи на по-малко постъпили вноски от фонд "ПКБ".
    2. По разходите:
    При одобрени със Закона за бюджета разходи в размер на 2 млн. 62 хил. 291 млн. лв. са изразходвани 2 млн. 114 хил. 777,3 млн. лв. или е реализиран преразход от 52,5 млрд. лв., представляващ 2,5 на сто.
    Преразходът се формира основно от преразхода за пенсии, поради изплатената еднократна компенсация от 55 хил. лв. на всеки пенсионер в края на 1998 г.
    3. Превишение на разходите над приходите:
    В резултат на изпълнението на приходите и разходите се реализира дефицит в размер на 44,8 млрд. лв.
    Отчетеният дефицит се покрива от преходния остатък от 1997 г. в размер на 118,2 млрд. лв., от външно финансиране по линията на Световната банка - в размер на 0,7 млрд. лв., и от резерва за гарантиране на осигурителните плащания. След покриването на дефицита в резерва остават 74,1 млрд. лв.
    По представения отчет се проведе дискусия. Поставиха се въпроси и се направиха препоръки за подобряване работата на фонда.
    След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което всички присъстващи членове на комисията гласуваха "за" приемане на отчета.
    В резултат на това Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да приеме отчета за изпълнението на фонд "Обществено осигуряване" за 1998 г., като гласува следното проекторешение, приложено към доклада."
    Към този доклад е приложено проекторешение, което е раздадено на народните представители и предлагам да не го четем, господин председателю.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
    Имате думата.
    Господин Руси Статков има думата.
    Извинявайте, господин Статков. Преди това господин Цонев иска думата за процедура.
    ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение в залата да бъде поканена госпожа Христина Митрева, главен директор и главен актюер на Националния осигурителен институт във връзка с отчета.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
    Противно становище има ли? Няма.
    Моля, гласувайте процедурното предложение в залата да бъде поканена госпожа Христина Митрева.
    Гласували 121 народни представители: за 120, против няма, въздържал се 1.
    Предложението е прието.
    Имате думата за изказвания.
    Господин Статков, Вие искахте думата. Заповядайте.
    РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Вече имаме представител на Националния осигурителен институт и в тази връзка аз не бих искал да отнемам допълнително време. Просто отново ще повторя двата проблема, които според мен съществуват в отчетите, които обсъждаме днес, и за 1997 г., и за 1998 г.
    Първият е свързан с ненамеса в работата на фонд "Обществено осигуряване" и в работата на тези, които го ръководят. Ще припомня онова, което казах преди малко. През 1997 г. беше натрупан резерв, който, както преди малко господин Цонев прочете, през 1998 г. е даден, казвам уж, защото още не мога да определя това, което беше дадено на пенсионерите. Казва се 13-а пенсия, но то не беше 13-а пенсия, а беше някакво допълнение, което, общо взето, беше и мизерно.
    Ще припомня още веднъж фактите. Без съгласието на тогавашното ръководство на Националния осигурителен институт правителството реши и упражни необходимия натиск, а вие, колеги от мнозинството, тук приехте, че може по този начин да се реализират парите на независим фонд, какъвто е фонд "Обществено осигуряване".


    С това беше създаден не само прецедент, а, бих казал, нарушен един закон, който действително беше част от реформата в общественото осигуряване и е, и който целеше и цели определена самостоятелност и възможности на базата на фонда да се повишават пенсиите.
    На следващо място, по отношение на приходите. Онова, което трябваше да се гарантира от законите, приети от нас и от изпълнителната власт, не беше направено. Нещо повече, повтарям, министър-председателят си позволи в края на миналата година да хвърли неоснователно упреци към тогавашния управител на НОИ господин Николай Николов за това, че не е гарантирал приходите, не ги е осигурил - нещо, което не беше в състояние да го направи както институцията, която господин Николов ръководеше, така и той самият. Защото до начетите свършваше възможността на Националния осигурителен институт, на управителя му. Оттам нататък трябваше да бъде данъчната администрация и вече новата Агенция за събиране на държавните вземания.
    По мои данни миналата година онова, което се дължеше, беше някъде между 65 и 70 млн. деноминирани лева. В тази връзка в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, когато обсъждахме тези проблеми, стана дума за това, че е необходимо да се направи още веднъж преглед на действащото законодателство в рамките на един ускорен парламентарен контрол - не в петък, а в друго време, към министъра на финансите, министър-председателя и другите, които имат отношение по тези въпроси.
    И на следващо място, да се предприемат и допълнителни законодателни мерки с оглед тези проблеми да не се възпроизвеждат и тази година и да създават оттам нататък, разбира се, проблем по отношение на приходната част и на всичко, свързано с нея.
    Бих помолил представителя на Националния осигурителен институт, ако има несъгласие с изказаното от мен, или на следващо място, да даде допълнителна информация по отношение на входа, на приходната част, да вземе отношение. Разбира се, това е него право, но считам определено, че от дискусията в комисията се налага не толкова и само формално приемане на тези отчети днес в залата, а наистина ние да видим реалните проблеми и да потърсим начин за решаването им като народни представители. Благодаря Ви, господин председател.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
    Други изказвания? Няма.

    "Проект!

    РЕШЕНИЕ

    Народното събрание на основание чл. 31 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване приема годишния отчет за изпълнението на бюджета на фонд "Обществено осигуряване"."
    Към този текст да се прибави при изготвянето на стенограмата вече и конкретно позициите по приходите, по разходите и съответните суми.
    Моля, гласувайте проекта за решение.
    Гласували 146 народни представители: за 144, против няма, въздържали се 2.
    Решението е прието.
    Господин Джеров не е тук, за да ни докладва отложената точка.
    Почивка до 11 ч., когато продължаваме с парламентарния контрол. (Звъни.)

    (След почивката.)


    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
    Новопостъпили питания в периода от 14 до 20 април 2000 г.:
    Питане от народния представител Лъчезар Тошев към Иван Костов - министър-председател и министър на държавната администрация, относно възрастови изисквания при назначаване в държавната сфера. Следва да се отговори писмено до 2 май.
    Питане от народния представител Лъчезар Тошев към Венцислав Върбанов - министър на земеделието и горите, относно стимулиране на цвеклопроизводството в България. Следва да се отговори в пленарно заседание на 12 май.
    Питане от народната представителка Елена Поптодорова към Венцислав Върбанов - министър на земеделието и горите, относно състоянието на млекопреработването и мандрите в България. Следва да се отговори на 12 май.
    Питане от народните представители Калчо Петров Чукаров, Стефан Личев, Борислав Китов и Моньо Христов към Муравей Радев - министър на финансите, относно неизпълнение на съдебни решения на Върховния административен съд от Министерството на финансите. Следва да се отговори писмено до 4 май 2000 г.
    Има за връчване:
    Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев на питане от народния представител Александър Каракачанов.
    Писмен отговор от министъра на транспорта и съобщенията Антони Славински на актуален въпрос от народния представител Кирил Ерменков.
    Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев на актуален въпрос от народния представител Венцеслав Димитров.
    Писмен отговор от министъра на транспорта и съобщенията Антони Славински на актуален въпрос от народния представител Петя Шопова.
    Писмен отговор от министъра на образованието и науката Димитър Димитров на актуален въпрос от народния представител Петя Шопова.
    Писмен отговор от министъра на образованието и науката Димитър Димитров на актуален въпрос от народния представител Кънчо Марангозов.
    Писмен отговор от министъра на културата Емма Москова на актуален въпрос от народния представител Кънчо Марангозов.
    Писмен отговор от министъра на труда и социалната политика Иван Нейков на актуален въпрос от народния представител Арлин Антонов.
    Писмен отговор от министъра на образованието и науката Димитър Димитров на актуален въпрос от народните представители Георги Карабашев и Атанас Лозанов.
    Писмен отговор от министъра на правосъдието Теодосий Симеонов на актуален въпрос от народния представител Валентин Симов.
    Писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев на актуален въпрос от народния представител Румен Такоров.
    Писмен отговор от министъра на финансите Муравей Радев на актуален въпрос от народния представител Румен Такоров.
    Писмен отговор от министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Георги Карабашев.
    Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев на актуален въпрос от народния представител Любомир Пантелеев.
    Писмен отговор от министъра на здравеопазването Илко Семерджиев на актуален въпрос от народния представител Иван Зънзов.
    Писмен отговор от министъра на културата Емма Москова на актуален въпрос от народния представител Ева Жечева.



    Преминаваме към:
    ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
    Преминаваме към отговори на министър-председателя и министър на държавната администрация господин Иван Костов.
    Има думата народният представител Стефан Нешев да развие своя актуален въпрос. Заповядайте, господин Нешев.
    СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми колеги! Господин министър-председател, "Юнион Миниер" - "Пирдоп МЕД" - Пирдоп е изнесла през 1999 г. за Белгия 70 хил. т анодна мед. През тази година се предвижда да се изнесат около 111 хил. т също анодна мед. Анодната мед е междинен продукт, който съдържа освен мед и благородните метали злато и сребро, както и други редки метали, които се изнасят безвъзмездно от България. Това е възможно благодарение на това, че правителството е забранило износа на катодна мед, т.е., чиста електролитна мед, от която се извличат благородните и редки метали, предполагащо още и овеществен труд в България. Тук трябва да Ви информирам, че от 1997 г., когато това е приватизирано, досега във фирмата са съкратени 1300 работника, които са загубили заплатите си и заедно с това и социалните си осигуровки. Както и добиването в България на злато, сребро и други редки метали, чиято износна цена е далеч по-висока от тази на черната или анодна мед, разрешена от правителството за износ.
    Искам да Ви прочета и да прочета на цялото уважаемо народно представителство от вестник "Кеш" следното: "На 10 септември 1997 г. е подписан приватизационен договор между "Юнион Миниер" и Агенцията за приватизация. Седмица преди това изпълнителният директор на МДК "Пирдоп" инж. Александър Александров пише до Александър Съботинов - шеф на Агенцията за приватизация докладна записка по повод на извършената инвентаризация от фирмата, която купува предприятието "Делойд" в съдружие с "Туш". Установени са наличност в размер на 7573 т мед, 509 217 кг злато и 4507 кг сребро. Днес това го няма в "Пирдоп".
    Моят актуален въпрос е: това професионална некадърност ли е или е корумпираност на висши държавни чиновници и кой ще носи отговорност за нанесените финансови щети на държавата? Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
    Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Нешев! Всъщност Вашият актуален въпрос е относно забрана на правителството за износ на електролитна (катодна) мед. Другото не беше зададено.
    СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ, от място): Така е.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Отговорът на Вашия актуален въпрос е съвсем кратък, ако това е въпросът. Ето го отговорът:
    Няма приет нормативен акт, с който да е въведена забрана за износ на електролитна мед, в това число и през посочената от Вас 1999 г. Нещо повече, такава забрана няма и към настоящия момент. Износът на мед е регламентиран с постановление № 271 на Министерския съвет от 1998 г. за мерките на търговската политика, свързани с вноса и износа. Съгласно приетите нормативни актове, експортът на електролитна и нерафинирана мед е бил на регистрационен режим. С последното изменение на Постановление № 271 на Министерския съвет от 1998 г., направено с Постановление № 239 на Министерския съвет от 1999 г., износът на електролитна (катодна) и на нерафинирана мед вече е напълно либерализиран.
    По неокончателни данни на митническата статистика през 1999 г. износът на нерафинирана мед е 75 хил. тона, от които 92 на сто за Кралство Белгия, а на електродна (катодна) мед е 18 хил. тона, от които 48 на сто за Република Турция. Както се вижда от тези данни, износът на нерафинирана мед е неколкократно по-висок от износа на електролитна. Причината за това обаче не следва да се търси в някои рестрикции, наложени от правителството, както всъщност може да се подразбира от Вашия въпрос, а от конкретната експортна политика на предприятието.
    Ето защо, още веднъж подчертавам, няма никаква забрана за износ на електролитна мед. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
    За реплика, ако желае, има думата господин Нешев.
    СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, дами и господа министри! Аз Ви благодаря за отговора. Нямам причина да не Ви вярвам. Това ме успокоява. Ще проверя защо информацията, която ми е дадена, не съответства на отговора, който получих.
    Завършвам изказването си, благодарейки за позицията, която изказахте, с препоръката да не допускаме да се изнасят злато и сребро от България без за това да се оставят необходимите отчисления към държавната хазна. И ако такава забрана няма, препоръчвам правителството да я направи. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
    Има думата народният представител Жорж Ганчев да развие своя актуален въпрос.
    ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
    Господин министър-председател, първо, преди да започна актуалния си въпрос, искам да Ви кажа, че деветте независими депутати не желаят Вие да абдикирате от поста министър-председател (ръкопляскания от СДС) и ще Ви подкрепят в това, което народът Ви е дал като отговорност до следващия април - да разчистите оборите и наистина да стегнете редиците. (Смях в залата.) И не желаем в България суматоха, не желаем хаос, не желаем глад и не желаем национална депресия. Когато народът гласува за лицето Георги Седефчов Първанов, тогава той да си направи съответните стъпки. (Весело оживление и ръкопляскания от СДС.)
    По същество: целият екип в Оклахома на господин губернатора Кийтинг, с добро чувство са Ви поканили по мое настояване и на моя домакин и приятел Маркс Танзбъри през 1997 г. Ето го писмото на губернатора. Поканени сте Вие и господин Бакърджиев да отидете в центъра на света по енергетика Сарки-център в Университета на Оклахома и на гости на господин губернатора, за да може да се реализира една сериозна инициатива, която се нарича Рамково споразумение между щата Оклахома и Република България - дългосрочен икономически и стратегически алианс. Ето го документът.
    На 14 декември той беше предаден след завръщането ми от мен на шефката на парламентарната група и наша уважавана колежка Екатерина Михайлова и съм сигурен, че Ви го е предала. (Оживление.) Оттогава аз получавам много факсове и имам копия от тях тук. Показал съм на госпожа Михайлова писмото на Джордж Буш-младши - бъдещия президент на Съединените щати, който желае да съдейства наистина за тази инициатива, който представя Маркс Танзбъри като негов шеф на кампанията в Оклахома.
    Представил съм също друг документ, в който шефът на Сената Трендклот и Маркс Танзбъри помагат на нашия приятел господин Клаус от Чехия по същата логика, в подобна програма.
    Показал съм също документ на Джордж Буш-старши, бившия президент на Съединените щати, до всички републиканци, където той гарантира за Маркс Танзбъри.
    И накрая, показал съм факсове на Маркс Танзбъри от Световната корпорация за развитие и търговия до мен, питайки ме какво става с предложението на губернатора на Оклахома.
    Умолявам Ви да кажете с думи прости "що е "Стършел" свършил" от 14 декември до сега по стратегическия алианс - предложение от американска страна между България и щата Оклахома - третия по богатство щат в Съединените щати на Америка. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев.
    Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Ганчев! Искам да заявя, че проектът на Меморандум за разбирателство за стратегически икономически съюз между Република България и щата Оклахома, изготвен от екипа на републиканския губернатор Кийтинг и предоставен ни чрез Вас, е обект на внимателен анализ. Трябва да отбележа, че са налице очевидни отклонения от възприетата международна процедурна практика за предаване на подобен род предложения, а тя е по дипломатически път и с официално писмо, в което проектът да бъде представен със съответните мотиви и аргументи. Тези празноти налагат допълнителното проучване, извършвано понастоящем от Министерството на външните работи. За резултата от проучването ние ще Ви информираме.
    Разглеждан в контекста на международната договорна практика проектът има по-скоро декларативен и препоръчителен характер. Може би заради това е наречен рамков. Той не съдържа основните елементи на международен договор, като дата и начин на влизане в сила, срок на действие, начин на изменяне, допълване и прекратяване.
    Същевременно искам да Ви уведомя, че досега няма прецеденти на официални споразумения между правителството на Република България и отделни щати на Съединените американски щати. Това не означава, че подобни споразумения по определени въпроси, но това трябва да бъдат според мен конкретни въпроси, са невъзможни и нежелателни. Напротив, в контекста на бурното развитие на международните икономически връзки това е естествено и в бъдеще вероятно ще стане и закономерно. Позицията на правителството е да се отнася прецизно към предложенията за сътрудничество със стратегически характер и предназначение след съобразяване с действащите международни договори.
    А иначе искам да Ви кажа, че между 1990 и 2000 г. - за тези 11 години - са подписани над 25 споразумения между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати, някои от които имат наистина основополагащ политически характер, като например Меморандумът за разбирателство между правителството на Република България и правителството на САЩ, който влезе в сила на 10 юли 1998 г., а едно от най-важните споразумения в икономическата област е например Спогодбата за търговските отношения, която е в сила от 1991 г., както и двете спогодби на насърчаване на инвестициите, в сила съответно от 1991 г. и 1994 г., както и Споразумението за икономическа, техническа и съответна друга помощ, в сила от 1 февруари 1999 г. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
    За реплика има думата господин Жорж Ганчев.
    ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин Костов.
    Тъй като съм 11 години по-възрастен от Вас и съм бил 25 години на самоизгнание в Англия и Америка Ви казвам - не вярвайте на американската бюрокрация във Вашингтон! Щат по щат може да се работи много ефективно между България и Съединените щати.
    На вечеря в моя дом казах същото на господин Майълс и на жена му Шерън и той се съгласи, че бюрокрацията е страшно тежка и непреодолима понякога за малки държави в преход. Когато имате нещо черно на бяло, когато можете да хванете питомното, хванете го за рогата и да развием отношенията. Например, тези хора са доайени в енергетиката. Те предложиха за АЕЦ "Козлодуй" едно газифициране, например, което е много по-ефективно, отколкото предаването на нашата атомна централа в ръцете на бюрократите от Брюксел за нищо!
    Много, много неща могат да се свършат там с лични връзки. Аз съм почетен гражданин на Оклахома, ако не знаете, сега го знаете вече, от 1993 г. Аз чета лекции без една записка в три университета в Оклахома.
    Но Марк Станзи, който е идвал в България в това писмо кани Бакърджиев и кани Вас през 1997 г. по моя интервенция и моят въпрос е - отговорихте ли тогава на губернатора Кийтинг? Пратихте ли Бакърджиев да отиде там и да свърши работа? Това са неща, за които Отечеството разчита на Вас като министър-председател и разчита на Бакърджиев като вицепремиер тогава. За това става дума. И затова казах: "Що е Стършел свършил!". И ако не сте го свършили, аз Ви умолявам сега - свършете го и използвайте всички връзки и контакти. Аз съм готов да Ви съдействам директно и с предишния губернатор Дейвид Уотърс, който е шеф на Демократическата партия, който наистина сега е президент на енергийна корпорация. Ето, имате връзки вече там. Използвайте ги в името на България. Стига тези партийни дрязги - червени и сини! Стига тази омраза и стига този размахан показалец! Благодаря много.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев.
    Има думата народната представителка госпожа Елена Поптодорова, за да развие своя актуален въпрос.
    ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
    Господин министър-председател, госпожи и господа министри, колеги! По време на приемния ми ден в Добрич през миналата седмица към мен се обърна пълномощникът на немската фирма "Сикс" с едно оплакване, което определено опира до Вашите компетенции, господин министър-председателю.
    Само за информация ще кажа, че фирма "Сикс ТМ" е фирма за отдаване на автомобили под наем от ранга на фирма "Херц", която да речем е по-добре позната у нас.
    В какво се състои проблемът?
    На 19 февруари 1997 г. на летище Щутгард е откраднат автомобил на въпросната фирма - "Мерцедес Бенц" с немски регистрационен номер чрез представяне на фалшиви регистрационни талони. Откраднат е от български гражданин и е внесен в България също така с фалшиви документи за продажба и е продаден от Павел Томов от гр. Лом.
    Автомобилът е регистриран вече с българска регистрация. За да направя дългата история кратка ще кажа само, че по информация на "Интерпол" - София, немската фирма-собственик е уведомена, че автомобилът е намерен в гр. Плевен. РДВР - Плевен прави нужната информация, но противно на установената процедура и без да се спазят установените за тези случаи срокове, мерцедесът е одържавен и предоставен за ползване на областния управител.
    На 3 февруари 2000 г. пълномощникът на фирмата подава молба за връщане на автомобила на законния му собственик. След проверка на предоставените документи районният прокурор Николай Якимов уведомява господин Германов, пълномощника, че автомобилът в момента се използва от областния управител на Плевен. Той е бил одържавен с постановление на Прокуратурата без да са спазени законните срокове за това. По тази причина Апелативна прокуратура в гр. Велико Търново отменя одържавяването и постановява автомобилът да бъде върнат в РДВР - Плевен. Така или иначе обаче областният управител господин Милчо Илиев отказва да изпълни прокурорското разпореждане, отказва съдействие на РДВР - гр. Плевен за връщане на автомобила, както и достъп на полицията до него.
    Междувременно делото е отнето от прокурор Якимов и е предадено на младши прокурор Габриела Динова, но въпреки нейните уверения, че ще съдейства за изпълнение на постановлението на Апелативна прокуратура, все още областният управител отказва да върне откраднатия автомобил.
    Разговарях с колеги от Плевенски регион в сряда, когато отново дойдохме на работа. Проявих интерес дали са виждали с какви автомобили се придвижва областният управител в града. Потвърдиха, че към вторник на тази седмица той все още ползва въпросния "Мерцедес", иначе пък бил разполагал и с "БМВ", но кой знае защо предпочитанията му падат върху чуждия мерцедес.
    Какви мерки предприемате, господин министър-председателю, за изпълнение на прокурорските разпореждания?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
    Има думата министър-председателят.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Поптодорова! Разпоредих незабавно проверка по случая като изисках обяснения от областния управител на област Плевен инж. Милчо Илиев, както и прилагане на цялата документация.
    С Постановление от 9 юли 1999 г. на окръжния прокурор в Окръжна прокуратура - Плевен е отнет в полза на държавата лек автомобил "Мерцедес 200С" с регистрационен номер ДК ОВ 6536АА с неустановен собственик. Никога не съм разбирал от тези номера, така че ме извинете, ако го чета несръчно.
    С цитираното постановление същият автомобил е предоставен за ползване на Управление "Държавна собственост" към областния управител на област Плевен на основание чл. 137, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост. То е извършено с приемно-предавателен протокол, съставен от служител на РДВР - Плевен.
    Аз искам да отворя тук една скоба и да кажа, че за съжаление това е практика при нас, тъй като има много малко средства в държавната администрация за закупуването на такива коли, така че такова нещо се прави и се прави в последните десет години.
    На 24 февруари 2000 г. при областния управител на област Плевен е постъпило Постановление от 16 февруари 2000 г. на районния прокурор на Районна прокуратура - Плевен господин Якимов, с което се уведомява областния управител, че с предходно постановление от 19 октомври на Апелативната прокуратура - Велико Търново е отменено постановлението на Окръжна прокуратура - Плевен за одържавяване на лекия автомобил. Цитираното постановление обаче на Апелативна прокуратура във Велико Търново не е постъпвало в областната администрация на област Плевен и областният управител не е бил уведомен за постъпилата жалба срещу постановлението на Окръжна прокуратура от 9 юли 1999 г.
    След получаване на постановлението на районния прокурор областният управител на област Плевен господин Илиев е разпоредил автомобилът да бъде на разположение в гаража на областната администрация за предаване на следователя Мирчев от Окръжна следствена служба, на когото е възложено изпълнението на постановлението.
    С грижата на добър стопанин областният управител е съхранявал колата в гаража на областната администрация. До 15 април 2000 г. не са постъпвали искания за получаване на лекия автомобил нито от следователя, нито от служители на РДВР - Плевен. На 17 април 2000 г., очевидно и след Вашата интервенция, и моето запитване, автомобилът е бил предаден на РДВР - Плевен от представител на областната администрация в движение, в изправност, в добро техническо състояние като тези обстоятелства са отразени в подписания протокол за доброволно предаване от същата дата.
    В настоящия момент автомобилът се намира в КАТ - Плевен и Апелативната прокуратура на Велико Търново може да разполага с него. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
    Има думата за реплика госпожа Поптодорова.
    ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин министър-председател.
    Естествено, отговорът е удовлетворителен. Неудовлетворително обаче е това, че по такъв дребен казус е необходима публична интервенция на народен представител и лично ангажиране на министър-председателя на държавата, за да се изпълни просто едно прокурорско разпореждане.
    Опасявам се, че в очите на въпросната немска фирма разлика между криминално проявения български гражданин, който е откраднал автомобила и областният управител на град Плевен няма. Благодаря ви.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата за дуплика министър-председателят господин Иван Костов.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, аз използвам правото си на реплика, за да кажа, че все пак, според мен, Апелативната прокуратура във Велико Търново е трябвало да се обърне по надлежния ред към областния управител и да го предупреди, че има такова свое решение.
    Аз от тук отивам на среща с прокурорите в Батак и там ще потърся среща с Апелативната прокуратура, с ръководителя й от Велико Търново и ще задам този въпрос. Защото ето, едно такова ненавременно придвижване на документите създава, аз тук вече съм съгласен с Вас, създава основания да се отправя упрек към поведението на държавни служители. Но все пак не мога да приема този упрек, тъй като, според обяснението, което ми е дадено, той не е бил предизвестен за това решение на Апелативната прокуратура. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
    Има думата народният представител Георги Пирински да развие своя актуален въпрос.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Господин председател, господин министър-председател, дами и господа! Аз ще прочета дословно текста на актуалния въпрос, който отправих към господин премиера преди два дни. Но преди това не мога да се сдържа да не споделя голямото си удивление и впечатлен съм от спокойния начин, по който протича нашето заседание досега. (Шум и възгласи в мнозинството: "А, е-е-е!".)
    Много впечатляваща е способността и на мнозинството, и на министър-председателя да се снишават и да се правим на луди, и да не съзнаваме днес какво очаква от нас обществото, и с какво се занимаваме. (Възгласи в мнозинството.)
    Разбира се, министър-председателят в края на заседанието навярно ще направи своето изложение.
    Но, доколкото той и вчера вечерта се обърна към обществото с обръщението "Скъпи приятели на демокрацията", аз го приемам и към себе си. Разбира се, не понятието "скъпи", предполагам, че не съм му скъп, но като приятел на демокрацията аз очаквах, че той тук, като пред демократ, ще започне с актуалните въпроси на обществото.
    Такъв въпрос за мен е доверието към министър-председателя и правителството. И съм задал следния въпрос: господин министър-председател, Вие самият в изявленията си на 17 т.м. заявявате, че не сте изпратил на прокуратурата докладите на спецслужбите още от ноември м.г. с данни за корупция на назначени лично от Вас заместник-министри, тъй като те самите, тоест службите, са били длъжни да ги изпратят, ако преценят, а Вие по същество не сте бил достатъчно компетентен да вземете такова решение.
    Заявявате също, че сте получавал и други сигнали за корупция във висшите етажи, които са били обобщени в промените в кабинета, че трябва да виждаме Вашия управленски отговор на тези сигнали в това, че част от хората, за които не можете да твърдите нито че са корумпирани, нито че не са, не са в изпълнителната власт.
    От тези Ваши изявления следва, че всъщност сте укрил от органите на правосъдието данни за тежки закононарушения на Ваши преки подчинени - деяние, което само по себе си се преследва от Наказателния кодекс, че сте скрил от Народното събрание мотивите си за промените в правителството, че и досега не е ясно за кои членове на бившия кабинет и техни заместници има твърдения за корупция и кои от сменените лица без всякакво основание попадат във Вашия обобщен управленски отговор.
    Господин министър-председател! Не може да не съзнавате, че с тези Ваши изявления всъщност се опитвате да избегнете отговорността, която носите като глава на правителството.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Пирински, прочетете си въпроса, времето Ви изтича.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Съгласно чл. 23 от Закона за администрацията, министър-председателят е централен едноличен орган на изпълнителната власт...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Пирински, задайте си въпроса, времето Ви изтече.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Тъй като наистина има опасност да не ми дадете да задам въпроса, минавам директно към въпроса. (Обаждания от мнозинството.) Чуйте въпроса: господин министър-председател, съгласно чл. 112 от Конституцията Министерският съвет може да поиска Народното събрание да му гласува доверие по цялостната политика, по програмата или по конкретен повод. Моят въпрос е: считате ли, че въпросите към Вас и Вашето правителство относно данни за корупция на заместник-министри и Ваши съветници и за отношението Ви към съответните доклади и сигнали, които въпроси в момента са в центъра на вниманието на цялото общество, представляват такъв конкретен повод по смисъла на Конституцията, по който да поискате Народното събрание да Ви гласува доверие? И ако това е така, ще поискате ли от парламента да гласува доверие на Вашето правителство? Ще Ви бъда благодарен за отговора. (Ръкопляскания в ДЛ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
    Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Уважаеми господин Пирински, благодаря Ви за този въпрос, който ми дава възможност в отговора си да обясня причините или поне част от тях, поради които се стигна до сегашната ситуация, наричана от някои "политическа криза". Защото само при политическа криза се иска доверие от парламента.
    ГЛАС ОТ ДЛ: А то няма такава.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: За съжаление аз не споделям, че има политическа криза. (Оживление в залата.)
    Във Вашия въпрос Вие си позволявате да преформулирате и тълкувате мои изявления по начин, който Ви обслужва. За съжаление в последно време в публичното пространство по този начин се държат не само бивши полицаи, но и определени политици.
    И ако аз виждам в днешната ситуация някаква опасност, то тази опасност се състои точно в опита да се преиначават думи и постъпки, да се решават политически цели с недостойни компроматни средства.
    След като се позовавате на мои думи, Вие правите изводи и заключения, които не отговарят на истината, а на целите, които преследвате. Защото желанието да се спазват законите и точно да се разпределят отговорностите между институциите не може да бъде окачествявано като стремеж за прикриване на истината, а точно обратното. Във всяка демократична държава, казвам това най-отговорно, се достига до истината по предвидените от закона начини. И точно в това е силата на истинските демократични общества, където взаимодействията между обществените субекти се определят от закона и правилата, валидни за всеки в държавата.
    Конкретният отговор на Вашия въпрос е: българското правителство няма да поиска от Народното събрание да му гласува доверие, защото доверието на Народното събрание в българското правителство не е накърнено. Нещо повече, тук даже аз усещам допълнително нарастващо доверие към правителството, което беше декларирано (бурни ръкопляскания в мнозинството, смях, смях и ръкопляскания в ДЛ) преди малко. Въпросът, който повдигате, не стои на дневния ред на българското правителство, не стои на дневния ред на българското правителство.
    Аз представих в Народното събрание актуализираната програма на кабинета съвсем наскоро. Сега министрите представят своите планове за действие за изпълнение на актуализираната програма. Всичко това е разписано в детайли, така че всеки българин да види какво ще се случи в България. И аз Ви уверявам, че всичко, разписано в тези документи, ще стане.
    Същевременно трябва да Ви разочароваме - нищо от това, което Ви се иска, няма да се случи. (Бурни ръкопляскания в мнозинството.) Намирам за напълно погрешна Вашата представа за възникналата криза на доверие към кабинета и неговия ръководител. Такава криза беше възникнала през зимата на 1996-1997 г. и хората излязоха на улицата. (Оживление в залата.) Такава криза пречупи характера на Жан Виденов и той подаде оставка.
    Не може и дума да става за сравнение между тогавашния всенароден протест, силата на характера на Жан Виденов и силата на моя характер (ръкопляскания в мнозинството, възгласи в ДЛ: "Е-е-е!"), както и да става сравнение между тогавашния натиск на обществото и днешните медийни изяви на определени бивши полицаи, сред които ние виждаме стари и добре познати лица от 1992 г., като Бригадир Аспарухов и Цвятко Цветков.
    ГЛАС ОТ ДЛ: И Доган.



    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: И докато Вие и вашата партия не се откажете от навика си да искате някой друг да поеме отговорността ви и да свърши работата ви по въпроси от национално значение, вие няма да имате право дори и на думи да претендирате за участие в управлението на България. (Шум и реплики в ДЛ, ръкопляскания от мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, тишина в залата!
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Доверието към министър-председателя и правителството в правова държава не може да бъде измервано със способите, с които си служите. През последните десетина години българското общество нееднократно е ставало свидетел на опити за всякакви политически манипулации, извършвани от кръгове, произтичащи от бившата Държавна сигурност. Петдесет години полицейщина трудно се забравят - това го знаят всички, но това, което се случва в последните дни, идва да покаже, че още по-трудно е за някои да се откажат от този стил на поведение и действия.
    Опитът за дестабилизация, който беше предприет от някои кръгове, показва по категоричен и безспорен начин, че за някои хора и партии личните интереси стоят над интересите на страната. (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, тишина!
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Няма такова желание за власт, което да оправдава цинизма, с който определени кръгове се стремят да разрушат построеното дотук. Нека всеки, който желае властта, независимо от това дали го признава или не, първо да си отговори на въпроса за какво му е тази власт. Нека всеки, който се бие в гърдите, че той е човекът, който би направил живота в страната по-добър, да заяви ясно и категорично как би го сторил конкретно, с каква програма, а не да обяснява какво не е направено от другите. (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, тишина!
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Нека политици и медии да не се оставят да бъдат употребявани като актьори в долнопробни ченгеджийски сценарии. (Шум и реплики в блока на ДЛ, викове.)
    Истинската политика не трябва да има нищо общо с подобен морал и стил на поведение - впрочем, това го разбира мнозинството в парламента - защото политикът се движи в рамките на политиката, докато ченгетата не зачитат тези рамки. (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, тишина!
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Доносите и провокациите не трябва да имат никаква стойност в политическия дебат. Доносите и провокациите не могат да имат никаква стойност в политическия дебат. Доносите и провокациите не могат да имат никаква стойност в политическия дебат, не могат да имат такава стойност - трети път ще го повторя. Основната цел на атаката срещу институциите през последните дни беше да руши, очерняйки от отделни хора до политически коалиции. Но на българските политици трябва да им стане ясно веднъж завинаги, че компрометирайки своя политически опонент с тези средства, те компрометират системата, част от която са и те самите. Един ден недоверието, което те се опитват да внушат на хората, ще се стовари със страшна обратна сила върху тях самите.
    Всяка една опозиция, - парламентарна или не - атакувайки управлението, трябва да не забравя, че един ден, колкото и малка да е вероятността, може и тя да бъде управляваща сила. (Реакция в блока на ДЛ.) И за да не се налага да се отказват от свои думи и постъпки, тези политически фактори трябва внимателно да подбират начините и средствата за домогване до властта. (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, тишина!
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Днес е времето, когато всеки един българин трябва да разбере, че за да стане животът му по-добър, всеки един от нас трябва да стане по-добър. Докато лесно и с охота приемаме лошото, което чуваме за всичко около нас, всеки един отделен човек и цялото ни общество ще бъде лесно за манипулиране, както е бил изманипулиран и господин Георги Пирински. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
    За реплика има думата господин Пирински в рамките на две минути.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председател! Господин министър-председател, винаги съм се стремял да нося в пълна степен отговорността, която ми е възлагала една или друга длъжност в държавата, и по никой начин не приемам упрека Ви, че по някакъв начин бягам от отговорност или че БСП бягала от своята отговорност.
    Второ, Вие казвате, че няма криза на доверие, затова няма да искате вот на доверие. Няма такова нещо в Конституцията! Аз меря Вашите действия не по някакви компромати, не по някакви сценарии, а по стандартите на българската Конституция. Там е казано: "по конкретен повод". И е повече от ясно, че има повече от повод Вие да се обърнете към парламента именно с искане на вот на доверие.
    Позовавате се на внесената от Вас програма. Спомнете си, господи Костов, че Вие я внесохте в най-добрия случай за информация. Вие не поискахте от парламента да Ви гласува доверие по тази програма. Разбира се, тя беше по-скоро един предизборен разказ, отколкото програма, и Вие, разбира се, не можехте да рискувате да искате доверието на парламента.
    Аз не съм учуден от Вашия отговор, защото Вие отново подминахте собствените си провали и грешки, независимо че във вчерашното си изявление обещавате да ги обсъдите и да говорите за тях. Аз очаквах Вие да кажете вярно ли е или не, че фактически Вие от две години не сте имали доверие на вашия бивш вътрешен министър, тъй като по неговите думи от есента на 1997 г. сте му казали да не се занимават специалните служби с проблемите на приватизацията. За какво са тия специални служби, за какво данъкоплатците ги издържат, ако не преди всичко да следят, с всички допустими от закона средства, да не се разграбва държавното имущество? От две години Вие, по неговите думи, - опровергайте ги - сте казал: "Не се занимавайте с това!". Същевременно работите чрез службите по тази проблематика...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, господин Пирински. (Шумна реакция в блока на ДЛ.)
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: ...и когато искате тук смяна на кабинета, и дума не обелвате за корупцията, освен да оправдаете...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Пирински!
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: ...същия вътрешен министър да оправдаете, че незаслужено е бил набеден за корупция от един наш зам.-председател. Сещате се за какво става дума. (Ръкопляскания в ДЛ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
    Има думата за дуплика министър-председателят господин Иван Костов.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател! Вземам думата отново, за да кажа следното. Инструкцията, която съм дал на господин Богомил Бонев, е точно записана на лист хартия и там много ясно се разбира следното: че трябва полицията да прави разлика между икономическа политика и икономическа престъпност. (Силен шум и викове в блока на ДЛ, думкане по банките, ръкопляскания.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Работата на Министерството на вътрешните работи е да преследва икономическата престъпност, а не да се занимава със самата приватизация. Един вътрешен министър, който не може да направи разлика между икономическа политика и икономическа престъпност, не разбира естеството на задачите на собственото си министерство. (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Разбира се, че във всички случаи, когато престъпността се докосва до която и да е сфера на обществения живот, тази сфера влиза в прожекторите на Министерството на вътрешните работи. Това по този въпрос.
    По другия въпрос, по който много се спекулира, аз мисля, че сега ще бъде зададен отново този въпрос, аз ще имам възможност по-пространно да отговоря още един път...
    БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ, от място): Чакайте да го задам!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: ...тъй като го има и във въпроса на господин Пирински. Той е свързан с това кой какво е длъжен да прави по Наказателно-процесуалния кодекс. Всеки български гражданин, всяка българска институция, която разполага с данни за извършено престъпление, е длъжна не да ги носи където и да било другаде, а да ги занесе в прокуратурата. Благодаря. (Шум и реплики в залата.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
    Има думата за процедура господин Пирински.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Процедурният ми въпрос е по чл. 77, ал. 3, господин председател, в която е казано, че министър-председателят или министрите имат право на дуплика до две минути след репликата на задаващия въпроса. Вие засичате ли времето, което господин министър-председателят ползва, защото, ако не го засичате, не си вършите работата, а той говори доста повече от регламентираното в правилника.
    Целият проблем е, че няма разлика във Вашите действия, господин Костов, между икономическа политика и икономическа корупция. (Ръкопляскания в блока на ДЛ, викове: "Браво!".)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Пирински, най-малко на Вас Ви отиваше такъв упрек да правите. Аз не помня Ваше изказване тук, което да сте вкарали във времето, с което разполагате. (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
    Има думата заместник-председателят господин Благовест Сендов да развие своя актуален въпрос.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Питай за кафето.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, господин Димитров!

    БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, моят въпрос е следният:
    Уважаеми господин Костов, в първите си реакции на изявленията на Вашия бивш министър на вътрешните работи, направени в началото на тази седмица, Вие формулирахте едно интересно и много важно твърдение - за мен това е една ваша теорема - в смисъл, че тези изявления на ген. Бонев напълно обясняват причините, които са Ви накарали да го отстраните от своя кабинет. Напълно обясняват причините, поради които Вие сте го отстранили. Внимавайте, защото ще следя за доказателството. (Смях.) Имам това право, понеже господин премиерът е получил званието "магистър по математика" в моята катедра. Нещо да кажете? (Смях.)
    Като имате предвид, че основното в изявленията на ген. Бонев е, че Вие сте прикривал сведения за евентуални случаи на корупция, моля да ми отговорите, може и в термините на "Булевата" алгебра - само с "да" и "не". Това ли е причината за неговото отстраняване от кабинета Ви и ако не, коя е тя? (Ръкопляскания от ДЛ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Сендов.
    Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Сендов, действително аз направих изявление в смисъл, че последните прояви на бившия вътрешен министър обясняват защо е бивш. Действително основно е твърдението на господин Бонев, че съм прикривал сведения за евентуални случаи на корупция. Но това - подчертавам - е твърдението на господин Бонев, а не е истината. Вашето отношение е крайно несръчно. Министър-председателят не може със свои думи и действия - говоря какъв е редът в държавата, а не какво говорят ченгетата, говоря какво е записано в Конституцията, - министър-председателят не може със свои думи и действия да подменя конституционно установения ред и да влиза в ролята на обвинител и съдник. Добре известно Ви е, че според нашата Конституция дори обвиняемият, т.е. лицето, срещу което е образувано предварително производство, се счита за невинен до доказване на противното с влязла в сила осъдителна присъда. (Шум и реплики от ДЛ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Тази позиция на министър-председателя не може да бъде възприета като опит за прикриване на сигнали за нарушения, тъй като точно министър-председателят е безусловно задължен да държи сметка за достойнството, свободата и честта на всеки български гражданин.
    Сигналите за правонарушения се докладват на правораздавателните органи от длъжностни лица, които ръководят ведомствата и институциите, натоварени със събирането на такива данни, без тези сигнали да се огласяват предварително, за да стане възможно укриването на доказателства. Министър-председателят на България не е пощенска кутия и нито Конституцията, нито законите му възлагат той да предава на правораздавателните органи събрани от други органи и длъжностни лица информации, за чиято достоверност единствено те самите отговарят. (Ръкопляскания от ДЛ.) Противното означава да се подмени конституционният ред и министърът като едноличен орган на централната изпълнителна власт да се крие зад гърба на министър-председателя и да бяга от отговорност за работата на ръководените от него структури.
    Както съм правил и досега, и за в бъдеще ще отстранявам незабавно от работа лица, за които има основателни и доказани съмнения, че са извършили правонарушения. Защото тези лица загубват моето доверие. И също така, както досега, но за в бъдеще още повече няма да огласявам тези съмнения пред обществеността, защото нямам намерение да изземвам функциите на органите, натоварени със събирането на информация за правонарушения и предаването им на съдебната власт. Нямам намерение да влияя върху работата на правораздавателните органи и да ставам източник на компромати. Толкова по въпроса за прикриването на сигналите за корупция.
    Аз мисля, че е ясен отговорът защо Богомил Бонев очевидно не може да бъде член на този кабинет. Благодаря. (Ръкопляскания от ОДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
    За реплика има думата господин Благовест Сендов.
    БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Господин Костов, можех да използвам жаргона на математическото моделиране, но аудиторията е такава, че е по-хубаво да си послужа с някой популярен филм, който е пак модел. Представете си, че трябва да се ограби един влак, примерно, в Южна Америка в началото на века. Трябва да се организира много здрава команда. Трябва да има един много здрав ръководител, много сплотен екип. Навярно ще се наложи да има един добър ездач, който да се качи във влака в движение. Навярно трябва да има един бомбаджия, който да взриви някой мост, за да спре влака, за да могат да се качат другите. (Смях от ДЛ.) И най-накрая влакът е ограбен. Но трябва да се дели ограбеното. И тогава вождът започва един по един да чисти останалите. (Възгласи: "Браво!" и ръкопляскания от ДЛ.)
    Господин Костов, обикновено филмите свършват другояче: идва шерифът, народът и този, който е очистил другите, или сам се очиства или дълго лежи в затвора. (Възгласи: "Браво!" и продължителни ръкопляскания от ДЛ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За дуплика има думата министър-председателят.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, искам да взема думата, за да кажа нещо на моя учител. Скъпи учителю, щом не можахте да си послужите с логически средства и прибягнахте до приказки, значи Вие фалирахте пред логиката! Благодаря ви. (Възгласи: "Браво!" и продължителни ръкопляскания от ОДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата народната представителка Емилия Масларова да развие своето питане.

    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин Костов, дами и господа народни представители! Надявам се, че днес няма да бъда обвинена, че искам да преиначавам неща по политически причини, тъй като в ръцете си държа документи, подписани от висш държавен администратор. Още повече, считам, че няма да бъда обвинена, че използвам днешната ситуация, тъй като се опитвах да подам моето питане няколко пъти преди повече от месец, но така или иначе то беше връщано.
    Господин Костов, ще прочета част от питането си:
    В Актуализирана "Програма 2001" е записано, че качеството на живота на българските граждани е върховна цел на правителството. На тази цел Вие подчинявате всички основни цели и задачи, като предвиждате определени конкретни мерки и действия.
    Господин Костов, аз съм убедена, че програмата касае всички граждани в страната, без значение от техния обществен статут, от здравословното им състояние, от пола, от възрастта им и от местопребиваването им. В този труден за страната момент много хора помагат на нашите съграждани и аз съм убедена, че и висшите държавни чиновници също правят това. Не зная дали знаете, господин Костов, но сигурно знаете, че има Закон за митниците и че на базата на чл. 100, ал. 4 от Правилника за приложение на този закон един висш държавен администратор със своя подпис може да предоставя като хуманитарна помощ акцизни стоки. Не зная дали гражданите в България знаят кои са акцизните стоки, но в тези акцизни стоки влизат и цигарите.
    Бях безкрайно учудена, господин Костов, когато получих заповеди, с които се разпорежда да бъдат предоставени като хуманитарна помощ конфискувани в полза на държавата акцизни стоки на съответни домове. Изпратена е молба на висш държавен чиновник до друг по-висш държавен администратор, с която в Дома за мъже с умерена олигофрения да бъдат предоставени цигари. Със заповед пак на този висш държавен администратор са изпратени цигари в психиатричната държавна болница в с. Церова кория. Със следваща заповед са отнети в полза на държавата и са изпратени цигари в психиатрична болница - "Св. Иван Рилски". Това са все по митница - Русе, митница - Свиленград, митница - Варна, Бургас и т.н.
    Всички тези цигари, господин Костов, които са изпратени като хуманитарна помощ в тези домове за хора с психически отклонения, а общо взето става реч за някъде около 200 души, са акцизни стоки. Предполагам, че знаете, че един 8-тонов ТИР... (Неразбираема реплика на Христо Христов, СДС.) Не, не съм специалист, просто съм направила справка. Един такъв ТИР съдържа около 8 млн. къса цигари. Опитах се да направя и една простичка сметка, ако тези цигари са дадени като хуманитарна помощ за тези хора в тези домове, колко време трябва да пушат или колко цигари им трябват? Получава се по 22 кутии на ден за психично болните в Република България!
    Ще Ви цитирам още нещо.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Защо това го няма в питането Ви?
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Има го за висшите държавни служители, които ползват нормативните документи и дават хуманитарни помощи.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това е практика, господин премиер, едно да се пише, друго да се говори.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Що за нахалство да ме питате нещо, което аз не мога сега да проверя?
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Това не е нахалство, много Ви моля да не ме обиждате!
    Мен ме интересува, господин Костов, Вие все пак знаете ли, запознати ли сте как висшите държавни администратори в нашата държава, използвайки документите, които си подписват, които си приемат и постановления след 4 февруари 1997 г., раздават "хуманитарна" помощ на гражданите с оглед изпълнение на вашата "Програма 2001" за качеството на живот на българските граждани? (Ръкопляскания в ДЛ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Масларова.
    Имате думата, господин министър-председател.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Госпожа Емилия Масларова очевидно прибягва до един странен прийом - да посочва съвършено конкретни сведения и да не ми дава възможност да ги проверя. Как мога аз да реагирам за един абсолютно конкретен сигнал за някакви цигари в някакъв си дом? И това го пита човек, който е бил начело на администрация и много добре знае за какво става въпрос. Кой е този министър-председател, който знае къде каква помощ се изпраща по домовете, без да му бъде даден предварително сигнал, за да осъществи проверка? Къде е логиката на това? Това, което Вие ме питате в момента, няма нищо общо с въпроса, който сте задали. И ме поставяте в крайно неуместно положение аз да възприемам въпроса Ви така, както сте го задали, и да отговоря със съответните данни по начина, по който една изпълнителна власт, предизвикана с въпрос, отговаря. Как мога да отговоря съвършено конкретно на съвършено конкретен случай? Това според мен е абсолютно недопустимо! Няма такава практика никъде по света, това са номера!
    А иначе въпросът Ви е зададен така, аз ще го прочета и в моето време ще му отговоря, за да стане ясно на хората в каква ситуация съм бил поставен, за да отговарям на въпроса.
    Ето го въпроса: "Известно ли Ви е дали ръководената от Вас държавна администрация е поемала или поема ангажименти към хора в по-тежко или деликатно положение съгласно съществуващите закони и нормативни документи на Република България?". И още: "В този труден момент за страната много български граждани правят конкретни жестове към други граждани с оглед определена помощ." Ето го въпроса. И още в подготовката на въпроса ме питате вярно ли е, че качеството на живот на българските граждани е върховна цел на правителството, както е записано в Актуализираната програма?
    При така зададените въпроси моят отговор е следният. И той ще съдържа конкретни данни в какво се изразяват действията на правителството, на държавната и общинска администрация за подпомагане на гражданите в затруднено положение. Така съм разбрал въпроса. Така се разбира въпросът по начина, по който Вие сте го задали.
    През 1999 г. с месечни и еднократни помощи по Закона за социално подпомагане са подпомогнати 317 780 лица и семейства. Ефективна и финансово обезпечена е Програмата за целевото енергийно подпомагане през зимния сезон. През отоплителния сезон 1999-2000 г. размерът на целевата помощ за отопление се увеличи от 25 на 29,34 лева. Средномесечният брой на подпомаганите лица и семейства е 540 хил. души.
    Приоритетно се подпомагат семейства с лица инвалиди и възрастни хора. Тази програма ще бъде в приоритетите на правителството и през следващия отоплителен сезон.
    През 1999 г. чрез общинските служби за социално подпомагане са подпомогнати с помощи за бременност, раждане и отглеждане на дете и с месечни добавки за деца 289 228 неработещи жени и майки. Помощите са надграждащи и са предназначени да покрият допълнителни потребности на семейства с деца.
    Социалната защита на инвалидите се изразява в целеви помощи, предназначени да покрият допълнителни потребности за транспортно обслужване, телефонни услуги, наем на общински и държавни жилища, балнеолечение, закупуване на технически и помощни средства и други. При предоставянето на целевите помощи приоритетно се подпомагат хората първа група инвалидност, които постоянно се нуждаят от помощта на придружител.
    През 1999 г. с различни видове социални помощи са подпомагани около 300 хил. инвалиди. Чрез различни видове и форми на социални услуги са подпомогнати 53 610 лица, от които 37 957 в дневни форми, дневни домове, рехабилитационни центрове, домашен социален патронаж, бюрата за социални услуги и други. Децата ползват тези услуги безплатно. В различни програми в областта на социалното подпомагане са обхванати близо 2 млн. души или 24 на сто от населението в Република България.
    Освен подпомагане по постоянните правителствени програми се търсят допълнителни източници, за да се поемат конкретни ангажименти към хора, попаднали в екстремни житейски ситуации. Така например чрез средствата от фонд "Социално подпомагане" бяха осигурени помощи във вид на постелъчен инвентар, хранителни продукти, дърва, облекло и обувки за пострадалите от наводненията в Бургас, Равда, Долни Чифлик, Тутракан, Търговище, Поморие, Ситово, Разград, Равнец и други - 3 хил. лица общо, а помощ в размер на 115 хил. деноминирани лева.
    Предоставени са от фонда средства за откриване на общински трапезарии в градове с висока безработица и компактно ромско население - Ямбол, Вълчи дол, Провадия, Видин, Лом и други. В Поморие се реализира съвместен проект между българското и фламандското правителство за изграждане на център за социална рехабилитация и обучение на младежи с увреждания "Св. Георги", който ще бъде готов до октомври 2000 г. В центъра ще се обучават по 60 души за работа с компютър, чуждо-езиково обучение, обучение по бизнес-умения и получаване на психологическа помощ. Една от основните цели на центъра е младежите с увреждания да получат по-добри възможности за реализация на пазара на труда.
    Предоставени са средства от фонда за оборудване, ремонт и издръжка на заведения за социални услуги в Дряново, Медвен, Ямбол, Велико Търново, Мездра, Елхово, Вълчи дол и други. Закупени са чанти и учебни пособия за деца от ромски произход в общините Ямбол и Провадия на стойност 40 хил. лева. За лечение в страната и в чужбина са отпуснати 67 875 лева на 46 деца с тежки увреждания и инвалиди.

    Чрез публичните здравни заведения се осигуряват лекарствени средства с намаление. Министерството на труда и социалната политика, съвместно със Столичната община, изгражда дом за деца-сираци под 18 години. За подпомагане на хората, обслужвани в заведенията за социални услуги в страната, в това число чрез домашния социален патронаж, са осигурени безвъзмездно чрез Министерството на отбраната 87 288 кг свинско месо на стойност 248 599 лв.
    От бюджета на Министерството на здравеопазването се осигуряват безплатно лекарствени средства за 12 групи заболявания, изискващи постоянно животоспасяващо и животоподдържащо домашно лечение. През 1999 г. от бюджета на министерството е осигурено лечението в чужбина на 34 лица.
    Категорично мога да заявя, че тази политика ще бъде приоритетна в дейността на правителството и в бъдеще. Високата цена на реформите, които плати българското общество, изисква от нас особено отношение към най-уязвимите групи от населението. Социалната защита на тези групи е от първостепенно значение за нашето правителство.
    Накрая искам да кажа, че така поставения от Вас конкретен въпрос ще бъде много сериозно проучен и Вие ще получите съответния отговор, след като завърши нашият анализ. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
    За два уточняващи въпроса има думата госпожа Масларова.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Аз явно не мога да задам уточняващи въпроси, защото след като господин министър-председателят има толкова голяма справка какви помощи са получили, а не може да знае, че кервани с цигари, по препоръка на Пламен Минев - шефът на Главно управление "Митници", и с подписа на министъра на финансите са тръгнали към домовете за хора с умерена олигофрения и психиатричните болници. Значи за всичко друго, което сте дали, знаете, а за тези цигари, тези акцизни стоки, които съвсем семпличко изчислени, възлизат на около 3 млн. долара, за тях, като помощ, Вие не знаете. Аз съм учудена от това. (Ръкопляскания, "Браво!", "Браво!" от ДЛ.)
    Но аз искам, господин Костов, да Ви кажа, че не се учудвам, че не знаете, защото явно те не са отишли в домовете. Защото в едно от разпорежданията от 3 август 1998 г. министър-председателят ги праща, забележете, тук е господин Нейков, ги праща в Дом № 6 за мъже с умерена олигофрения, квартал "Подгумер", град София.
    Господин Нейков, нали няма такъв квартал в София, а има дом, има село Подгумер в община Нови Искър? Така че това просто е подписано, за да се вземат цигарите и да отидат някъде на друго място, а не в този дом.
    И тук ще приключа, господин министър-председател, с изказването на Муравей Радев - този чист светец в Република България. Вие много точно сте разкрили схемата, по която едно предприятие не спазва задълженията към държавата и съзнателно, недобросъвестно, но, за огромно съжаление, законосъобразно. "Ето къде се пробива понякога бюджетът на България, каза миналата седмица - това е стенограмата, министър Муравей Радев. Ето, къде изтичат парите на данъкоплатеца. Ето къде по един недобросъвестен начин държавата се лишава от сериозни приходи." Така че, господин Костов, ето Ви папчицата, давам Ви я червена, за да Ви пари. Вътре има разпорежданията с подписа на Вашия министър Муравей Радев по молба на господин Пламен Минев - шефът на Главно управление "Митници". Дано да ни отговорите в скоро време, защото става реч за много пари. (Ръкопляскания, "Браво!", "Браво!", "Браво!" от ДЛ. Госпожа Масларова предава папката на министър-председателя Иван Костов.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Масларова.
    Госпожо Масларова, Вие не зададохте два допълнителни въпроса. Освен, ако очаквате коментар от министър-председателя на изказването на негов министър.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Не очаквам, защото той каза, че ще провери.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: От името на парламентарна група - господин Георги Първанов.
    ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Изнесените в последните дни, включително и в рамките на това заседание, данни и цялата тази информация, широката обществена дискусия разкриват нееднозначно политическата същност на управляващите от СДС. Очевидно, че корупцията е просмукала цялата власт (възклицания: "Е-е-е!" от мнозинството) - от многобройната чиновническа армия от сини активисти, през съветниците и изпълнителната власт до самия "Олимп" на синята партия. Ясно е, че корупцията е проникнала в ръководството на СДС, в НИС. Ясно е, че е съпричастна и фамилията на премиера.
    СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС, от място): Кое Ви е ясно?
    ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Има нови или по-скоро новоогласени факти, или дори само потвърдени от видни фигури на десницата. Фактите потвърждават онова, което ние твърдим вече трета година. От 1997 г. досега България се управлява от най-корумпираното правителство в новата история на страната. (Ръкопляскания от ДЛ, "Браво!", "Браво!".) Реализира се невиждан грабеж по всички етажи на административната и стопанската йерархия. Корупцията беше изведена в ранг на държавна политика, което впрочем стана ясно и от новите факти. Цялата политическа философия, законодателна дейност и управленска практика на СДС е движена единствено от мисълта да се заграби повече. Вместо тези проповеднически слова, които чухме от премиера, той трябваше да отговори на някои много конкретни въпроси. И все пак, от неясните отговори може би става ясно, че е вярно това, което твърди бившият министър на вътрешните работи. Вярно е, че премиерът е задържал и укривал данни за извършени престъпления, предоставени му от МВР и от други държавни служби.
    Впрочем, аз питам, господин Костов - Вие често заплашвате със съд депутати, в това число и от парламентарната трибуна - сега ще съдите ли всички онези, които петнят доброто име на властниците - на министри, съветници и на собствената Ви фамилия? От вестниците научихте, че зетят Георги Христов е в кръга на "Олимп". Има ли опасност да Ви изненадат медиите за бизнеса на дъщеря Ви, управител на солидно търговско дружество, регистрирано в Доспат? А какви изненади дебнат "Бъдеще за България"? Сигурно е случаен фактът, че бизнесимперията на оператора от "Бързи, смели, сръчни" Славчо Христов, в която играе и зетят на премиера, днес е навсякъде - в строителството, в застраховането, в реализацията на инфраструктурни проекти в туризма. Впрочем, вярно ли е, че неговата фирма е участвала в ремонтирането на Министерския съвет? Пардон, на сградата, на вътрешния двор.
    И още нещо. Не бяхте подготвен да отговорите на въпроса на Емилия Масларова за цигарите, но аз питам: има ли съветник във Вашия екип, който да е натрупал огромно състояние от безмитна търговия с цигари?
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Именно, той легално ги е натрупал.
    ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Няколко думи за позицията на държавния глава. Когато президентът разбра - цитирам последното му изявление - "че Богомил Бонев е бил сред първите български министри, които са демонстрирали смущаващо близко приятелство с частния бизнес." Какво означава това? Защо го казва сега, едва сега държавният ни глава, след като беше питан упорито в продължение на два месеца? И кои други министри са си позволили - цитирам: "Политици, представители на частния бизнес да се заиграят на един и същи терен. Нещо, което не е позволено в демократичните държави" - край на цитата.
    Ще кажете ли имената - Вие и президентът, или пак ще громите абстрактно корупцията, а ще заклеймявате, като носител на дестабилизацията, всеки, който ги назове?
    Прав е държавният глава, че Иван Костов не е обяснил истинските причини за смяната на министри в синия кабинет. Но аз питам: защо той, президентът, не го направи в своята вдъхновена седесарска реч на Конференцията на СДС или след това?
    Днес е ясно, уважаеми дами и господа, че премиерът Костов прикрива корупцията, че той е в основата на политическия чадър за корумпираните управляващи, както е ясно, че той е готов да повлече след себе си и управляващата партия, и страната.
    Налице е остра управленска и морално-политическа криза на управляващата десница. Днес големият въпрос е: как при такъв срив на доверието СДС ще управлява и ще води преговори с Европейския съюз? Ако днес ви е направило впечатление едно експресно социологическо проучване, 92 на сто от българите са убедени, че има корупция в правителството. Такъв срив на доверието е убийствен. Впрочем, има нещо показателно във факта, че сега ви крепи единствено Георги Петрушев, който беше последната опора на Виденов в края на 1996-1997 г. (Смях в ДЛ.)
    Преди 8-9 месеца, уважаеми дами и господа, Международният валутен фонд излезе с оценката, че България е сред най-корумпираните страни в региона. След това заваляха оценките на световните агенции, отхвърлени със справедливо възмущение от вашия режим.
    Давате ли си сметка, господа и дами отдясно, с какво око ще се погледне на страната, в която ръководителят на правителството е обвинен от бившия си вътрешен министър в покровителство на корупцията? Какъв ще бъде инвестиционният климат, който и без това три години последователно захладнява?
    Прав е в едно господин Костов: че страната се намира в критична ситуация. Това е резултат от тригодишното ви преизпълнение на управленската Програма "България 2001". Какво ли ще бъде, когато реализирате и нейната актуализация?
    Корупцията днес не е абстрактен проблем. Тя е в основата на лошото управление на държавните предприятия, тя е причината за порочната приватизация, тя е обяснението за провала на здравната реформа, за провала в социалната сфера и в крайна сметка за непознатата мизерия.
    Налице наистина е видима опасност от дестабилизация на страната и тук съм съгласен с Вас. И тя ще дойде обаче не от смяната на правителството, а от усилията му да се задържи на всяка цена. Единственото решение е незабавната оставка и предсрочни парламентарни избори, които да доведат до ново управление - отговорно, професионално и честно. Благодаря. (Ръкопляскания от ДЛ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Първанов.
    Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Очевидно тази кампания взе първата си жертва и тази жертва е Георги Първанов. (Ръкопляскания от СДС.) Първият, който наивно клъвна на прийомите на ченгетата, сте Вие, господин Георги Първанов, и то е повече от очевидно. (Възгласи от ДЛ: "У-у-у!)
    Защо? Много е просто защо. Защото в дъното на Вашата теза стои измислено твърдение, създадено в дезинформационна лаборатория, че един министър-председател може да укрива доказателства.
    РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Нали го призна?
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Всяка служба, която търси данни за престъпност, сама ги носи в прокуратурата.
    И второ, всички тези данни, за които Вие говорите сега, отдавна са при главния прокурор и той го обяви това публично. Прочетете вестниците и ще видите как главният прокурор казва, че той е получил тези доклади, които е трябвало да му бъдат предоставени от министъра на вътрешните работи. (Смях и реплики от ДЛ.) След като в дъното на цялата тази инсинуация стои една голяма, всъщност две големи лъжи, очевидно, господин Първанов, Вие станахте първата жертва на медийната кампания. (Ръкопляскания от СДС.)
    И ще Ви кажа как: Вие сте жертвата, първо, защото си намалихте възможностите да довършите реформаторския процес в собствената си партия. (Смях от ДЛ.) Защото тези, които ще дойдат на конгреса на вашата партия, ще ви казват: каква реформа тук при нас, Вие не ги ли виждате, ето Вие сам казахте: те са корумпирани и т.н., защо не ги сваляте, за какво НАТО ми говорите Вие тук сега на конгреса? (Смях от СДС.) Заради това застанаха до Вас Бригадир Аспарухов и Цвятко Цветков, за да покажат на вашите бъдещи участници в конгреса кой ви манипулира в момента. Вие, разбира се, не можете да направите от тази фалшива атака нищо друго, освен да ограничите собствените си възможности да се държите като български политик, зависим само от волята на собствената партия. Вие започнахте да търпите недопустимо вмешателство отвън. Започнаха да ви манипулират службите. Винаги са ви манипулирали. И аз имах надеждата... (Ръкопляскания от СДС.) И аз имах надеждата, че, тръгвайки към своята реформа... (Викове от ДЛ: "Оставка!, "Оставка!".)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Изчакайте, господин министър-председател.
    Междувременно, господин Атанас Младенов, отстранявам Ви от заседанието.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Защо не искате да слушате?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Младенов е отстранен от заседанието.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Кога вика една парламентарна група? Когато чува много силни и истински слова по свой адрес. (Ръкопляскания от СДС.)
    Моето послание към вас е: вземете си решенията вътре в партията, не се влияйте от ченгетата, не се влияйте от натиск отвън - извън България, решете въпроса за НАТО така, както сте го замислили.. (смях от ДЛ), без да се поставяте под зависимост от какъвто и да било натиск. Защото утре ще съжалявате за пропуснатата възможност. Тази акция ще спре реформите, но само в БСП и няма да спре реформите в България. Благодаря. (Ръкопляскания от СДС. Викове от ДЛ: "Оставка!, "Оставка!")
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател!
    За процедура думата има господин Румен Овчаров.
    РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател! Отдавна не съм се чувствал като на партиен конгрес. Явно господин министър-председателят се готви...
    РЕПЛИКИ ОТ СДС: Каква е процедурата?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля за тишина и ще чуем процедурата.
    РУМЕН ОВЧАРОВ: Защо се вълнувате? Нещо се развълнувахте изведнъж. Тепърва има да се вълнувате, но сега се успокойте и чуйте какво ще ви кажа.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Овчаров, без заплахи. Кажете си процедурата.
    РУМЕН ОВЧАРОВ: Искам от името на Българската социалистическа партия да поканя господин Иван Костов като гост на конгреса на БСП...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Нарушавате правилника. Такава процедура няма. Правя Ви забележка. Напуснете трибуната. Партийната покана ще я изпратите на "Раковска" № 134. Тук не е партийна централа. Напуснете трибуната, за да не Ви отстраня.
    РУМЕН ОВЧАРОВ: Защо?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Защото това не е процедура.
    (Господин Румен Овчаров продължава да говори при изключени микрофони.)
    Господин Овчаров, отстранявам Ви от заседанието. Напуснете трибуната и залата. (Шум и реплики от залата.)
    За процедура думата има господин Жорж Ганчев.
    ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател! Правя процедура - когато един девалвирал политик атакува народен представител с неточното му име, той трябва да се засрами. Аз се гордея, че точно Жан Виденов имаше достойнството да бъде истински комунист, а Вие сте фалшив комунист и фалшив социалдемократ. (Ръкопляскания от СДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Ганчев, и Вашето не е процедура. Напуснете трибуната.
    За процедура думата има госпожа Татяна Дончева.


    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! На основание глава осма от правилника чл. 92 - 95 "Парламентарно проучване, анкети и изслушвания", правя предложение на заседанието в сряда да бъде поканен и изслушан главният прокурор на Републиката господин Никола Филчев.
    Независимо какво говори днес тук министър-председателят, факт е неговата писмена резолюция, с която той връчва на лицата, уличени в материал за корупция, самия материал. Чудовищно е уличаващите доказателства да се връчват на лицата и да ни сащисвате тук, че не е Ваша работа да пратите на главния прокурор материалите.
    Известно е от медиите, че все пак главният прокурор има някакви доклади. Нека да изслушаме главният прокурор какви доклади има, какво съдържат те, дали съдържат данни за лица, защото Един Гетова и Марин Маринов не бяха освободени при ясни доказателства. Нали не сте забравили това, господин Костов? И какво и да си говорим, името Славчо Христов ще витае във въздуха непрекъснато и лицата, на които той е подставено лице, които са около Вашата фамилия, господин Костов. Няма защо да изнасилваме доказателствата, но и няма защо да се правим на умрели лисици. Главният прокурор трябва според нас в сряда да даде информация на Народното събрание какви доклади е получил от Министерския съвет, касаещи корупцията, и какво е тяхното съдържание, за да стане ясно дали те въобще не изпращат нищо на главния прокурор, дали му изпращат хартия за вторични суровини или му изпращат материали за проверка.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева. Много Ви моля, това, което искате, оформете го по съответния ред, предвиден в чл. 93, предложете го на гласуване. Поканете когото си искате с конкретни въпроси. Има си ред. Не е редно аз, педагогът, да уча юристите как трябва да направят нещата. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
    За процедура има думата заместник-председателят господин Благовест Сендов.
    БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, моля в края на заседанието съгласно нашия правилник да ми дадете 2 мин. за лично обяснение, тъй като бях засегнат от моя ученик, от моя невъзпитан ученик и го моля да присъства на моето обяснение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Сендов, отнемам Ви думата. Напуснете трибуната. Нападки в тази зала, по-добре от мен знаете, не можете към никого да отправяте.
    БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: "Невъзпитан" не е нападка. То е констатация.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Сендов, в предишния парламент сте ми напомняли, че и мен можете да отстраните... (Шум и реплики в залата.)
    Има думата за питане към министър-председателя на Република България народният представител Христо Стоянов.
    ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, дами и господа народни представители!
    Господин министър-председател, живеем в едно много трудно време и може би най-трудното е и за българското земеделие, защото всеки ден даваме отговор, че нямаме пари за него. Моята философия и животът ми е потвърдил, че когато няма пари, има най-много пари. Въпросът е можем ли да ги управляваме тези пари?
    В тази връзка поставям питането си.
    Известно ви е, че 10 на сто от хлебната реколта средногодишно постъпва в държавния резерв. В тези случаи се оперира с бюджетни пари. Практиката е зърното да се закупува през м. юли, август и септември, а това, което подлежи на подмяна, тази подмяна да стане през м. февруари - март - нещо нормално.
    Данните от продължителната статистика показват, че разликата в цената непосредствено след прибиране и 6-8 месеца след това е средно не по-малко от 50-60 на сто. Възниква въпросът защо тези количества зърно не се търгуват публично чрез стоковите борси? И още: къде отиват средствата от тази ценова разлика? В бюджета или в някой друг джоб?
    Аз съм озадачен от Вас като ръководител на правителството, което получи вот на доверие от избирателите със своята либерална икономическа програма и заобикаля пазарните канали - борсите. Обновяването на Държавния резерв се възлага на фирми чрез конкурси, оценката на които се дава от чиновника, а не от безпристрастната оценка на пазара. Това поведение на изпълнителната власт действа заразително и на цялата публична сфера. Това са общини, армия, болници и т.н. Подобен непазарен механизъм е изграден и при външната търговия със зърно. Така например със Заповед № 171 на Министерския съвет от 1995 г., отменена през януари 2000 г., вносът и износът на зърното се осъществяват само с печат на Националната служба по зърното за извършване на контрол на качеството. Но за тази административна служба се заплаща. Средногодишно получават 1 млн. лв. Според публикациите, които вече има във в. "Пари", във в. "Сега" и в други вестници, годишно те изразходват за себе си 1 млн. лв. за сгради, компютри, представителни разходи, в това число 20 хил. лв. за 1999 г. по Нова година за рекламни подаръци, когато моите внуци не можаха да ходят на училище, защото нямаше отопление.
    Същата служба има задължения, произтичащи от закона, за съхранението и търговията със зърно само да лицензира публичните складове, а през 2000 г. - досега - те са лицензирали само за 50 хил. т зърно. Тоест, нищо не са свършили, а получават заплати и продължават да се възползват от тази заповед.
    Затова моето питане е: къде отиват средствата от ценовата разлика при обновяването на Държавния резерв от зърно на принципа "вземаш през януари - март и връщаш през август - септември"?
    Защо Заповед № 171 на Министерския съвет от 1995 г. беше отменена чак през януари 2000 г., след като всички стари нормативни актове, свързани с търговията и съхранението на зърното, се отмениха с публикуването на Закона за съхранението и търговията със зърното още през 1998 г.?
    Какво пречи и продължава да пречи на лицензирането на публичните складове на зърно и съответно на въвеждането на търговия със складови записи на зърно, което би облекчило нашите зърнопроизводители? Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоянов.
    Имате думата, господин министър-председател.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Стоянов! Вашият първи въпрос е къде отиват средствата от ценовата разлика при обновяването на Държавния резерв от зърно на принципа "вземаш през февруари - март, връщаш през август - септември"?
    Отговорът наистина е лесен. Те постъпват в държавния бюджет. Заделените стоки за държавния резерв и военновременните запаси са предназначени за дългосрочно съхраняване. Съобразно сроковете на годност всяка година се извършва освежаване, като през 2000 г. резервът предложи да се деблокират наличности от пшеница реколта '97 г. Реализацията се осъществява съобразно закона на стоковите борси чрез директни договори със съхранители, а покупката на хлебна пшеница Главно управление "Държавен резерв и военновременни запаси" извършва съгласно Закона за обществените поръчки, като критериите са оценка за цени и качество, оферирани от фирмите.
    Съгласно посочения закон Главно управление "Държавен резерв и военновременни запаси" не може да купува стоки за попълване на резерва чрез стоковите борси. Поради това деблокираните количества хлебна пшеница се реализират чрез предоставяне на стоков кредит, естествено с изискване за необходимо обезпечение, банкова гаранция и лихви в размер 1 на сто на месец до възстановяване, за да се гарантира възстановяването на пшеницата от новата реколта.
    Третият начин на реализация на зърното е чрез търгове, организирани от Главно управление "Държавен резерв и военновременни запаси". Класирането се извършва от комисия, определена със заповед на началника на Главно управление "Държавен резерв и военновременни запаси" в присъствието на фирмите - участнички в конкурса.
    Във връзка с Вашия втори въпрос - за отменянето на Заповед № 171 от 6 юли 1995 г., бих искал да Ви информирам за следното: цитираната от Вас заповед е за осигуряване на държавен контрол върху безопасността на стоките от внос и за износ и за съответствието им със здравно-хигиенните и стандартизационните изисквания. Трябва да се подчертае, че влезлият в сила Закон за съхранение и търговия със зърно не отменя Заповед № 171. Член 30 от закона определя Националната служба по зърното като орган, който извършва контрол на качеството на зърното при търговията в страната и при износ. По време на действието на Заповед № 171 Националната служба по зърното като правоприемник на Националната инспекция за контрол на зърното и зърнените фуражи осъществяваше контрол върху качеството на стоките - зърно, зърнопродукти и комбинирани фуражи.
    До момента на Националната служба по зърното не е отпускана бюджетна субсидия. Службата осигурява издръжката основно с приходите от своята дейност. Собствените приходи се формираха главно от контрола на стоките при внос и износ и от лицензирането на зърнохранилищата и публичните складове.
    Във Вашия въпрос, цитирайки данни от в. "Пари" посочвате, че неправомерно са изразходвани средства за административни сгради, автомобили, компютри и мобифони. Действително службата е използвала една част от приходите за обновяване на своята материално-техническа база. Това са необходими разходи за осъществяване на контролната дейност на службата, която вече трета година е член на Международната асоциация за търговия със зърно и фуражи със седалище Лондон. Тества се от нея и на всеки шест месеца има международна регистрация в две категории: инспекция и анализи на качеството на зърното и фуражите.
    Немалък дял от приходите на службата са изразходвани за окачествяване на пшеницата от реколта 1998 и 1999 г., както и при участието й в съвместни проверки, възложени от други държавни органи.
    С Решение № 687 на Министерския съвет от 1999 г. бе отменена цитираната Заповед № 171 от 6 юли 1995 г.
    Третият въпрос, който поставяте относно пречките пред лицензирането на публичните складове за зърно и въвеждането на системата на складови записи, намирам за най-важен и актуален.
    В Министерството на земеделието и горите е създадена междуведомствена работна група, която изготви цялостен преглед на резултатите от функционирането на системата на складови записи от началото на нейното въвеждане и разработи конкретни мерки за подобряване на нормативната уредба, която регламентира търговията със складови запаси.
    Министерството на земеделието и горите изготви и проект за предложение за промени в Закона за съхранение и търговия със зърно, който в скоро време ще бъде предоставен за одобрение от Министерски съвет. До момента са постигнати следните резултати от въвеждането на системата на складовите записи: към 30 март 2000 г. Националната служба по зърното е лицензирала 86 зърнохранилища с общ складов капацитет 637 хил. 340 тона и 5 публични склада с капацитет 98 хил. и 100 тона. Общият лицензиран капацитет е 735 хил. и 440 тона.
    До този момент са издадени няколко складови записи за влог на зърно- и земеделски производители, срещу които са получени кредити от "Юнион банк" и от "Експрес банк". Като съществена пречка за прилагането на складовите записи се очертава обстоятелството, че значителна част от производителите вече са получили под различна форма кредити за производство на зърно и след прибирането му ще трябва бързо да го реализират, за да обслужват кредитите си.
    Системата от складови записи предполага наличие на свободно от тежести зърно, което да бъде използвано за получаване на кредит. От определящо значение за заработването на системата на складови записи е увеличаването на лицензирания складов капацитет като публични складове. Във връзка с това се обсъждат следните предложения: Главно управление "Държавен резерв и военновременни запаси" да съхранява зърно от лицензирани публични складове за зърно като външни съхранители. Това би стимулирало увеличаването на лицензирания капацитет като публични складове.
    Главно управление "Държавен резерв и военновременни запаси" изрази своето положително становище към предприемането на тази мярка. В едномесечен срок Държавен фонд "Земеделие" ще излезе с решение по въпроса за диференциране на субсидията, която се предоставя на производителите за покриване на част от разходите им по съхранение на зърното. За вложителите в публичните складове може да се покриват сто на сто от тези разходи за срок от шест месеца, а за вложителите в зърнохранилища - само част от разходите. Това би накарало повече производители да съхраняват зърно в публични складове, което от своя страна може да стимулира повече зърнохранилища да се регистрират като публични складове.
    Търсят се механизми за намаляване на риска от приемането на складов запис, заложен запис, от търговските банки като обезпечение на кредити, като това може да се осъществи по два начина: чрез промяна на Наредба № 9 на Българска народна банка, и вторият начин, който се обсъжда, е дали да се дефинира специализирана дейност към Държавен фонд "Земеделие", който да взема складовия запис като обезпечение при себе си и да издава банкова гаранция към търговската банка, което вече би било първокласно обезпечение.
    Търсят се начини и за получаване на сигурността в оборота на складовите запаси. Дискутира се въпросът за създаване на централизиран регистър на складовите записи, който ще създаде сигурност на кредиторите по складовия запис. Пречка пред функционирането на системата на складовите записи може да се окаже въпросът със заплащане на ДДС при смяна на собственика на складовия запис, като за целта са осъществени контакти с Министерството на финансите. Разработена е програма за обучение и популяризиране на идеите и механизмите, заложени в Закона за съхранение и търговия със зърно, сред производители, търговци и преработватели. Благодаря за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
    Господин Стоянов, ако искате, можете да зададете два уточняващи въпроса.
    ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви.
    Уважаеми господин министър-председател, слушах Ви внимателно, сигурно ще направя своите заключения накрая, но бих Ви помолил, не ми отговаряйте на базата на това, което са Ви дали. Много са Ви излъгали! Много!
    Какъв ми е първият въпрос, а Вие ще си направите изводите?
    Господин министър-председател, такава служба имат и американци, и французи. Службата не на един щат в Америка, а на Съединените американски щати за зърното е от 54 служители. Службата на Франция е от трима служители. А САЩ произвеждат 62 млн. тона, ние - около 3. Франция произвежда 37 млн. тона. Ето, това вършат тези хора.
    Вторият въпрос, който Вие ми подсказахте - че само 15-ина хиляди тона са дадени на борсата. А за останалите вече има списък кой да ги вземе.
    Господин министър-председател, ще Ви кажа какво означава това. Ако Вие имате да освободите 200 хил. тона, което аз казвам, че трябва да се направи, те представляват днес на пазара 40 млн. лева.
    Ако ги дадете чрез търговците, те ще ги купят по 130 лева тона и ще спечелят в края на краищата. Ще похарчат някъде около 27-28 милиона, а ще вземат 40 милиона. Днес ще вземат 40 милиона! Къде отива разликата? За това говоря аз.
    Аз ще Ви предложа един друг вариант, и още пет, ако искате. Нека да се загрижим малко за този проблем. Давам 200 хил. тона на зърнопроизводители, кооперации, арендатори, сдружители. Днес ги давам - м. февруари, март. Това означава веднага 40 млн. лева в техните каси. Ще наторят и с гаранцията, че са засели през есента, ще предоставят тези 200 хил. тона през юли и август. Това е проблемът. Това е проблемът! А ние нямаме пари.
    А какво означават тези 40 млн. лева? Моментално ги даваме, осем пъти повече, отколкото фонд "Земеделие" даде за пролетното наторяване. И няма да имаме 15-17 млн. пустеещи земи. За това говоря.
    Толкова Ви лъжат, че ме е срам за Вас. (Ръкопляскания и възгласи: "Браво!" в опозицията.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоянов.
    РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Процедура!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Процедура сега не може. Сега сме в процедура. Като свърши едната процедура, тогава - друга.
    Имате думата, господин министър-председател.

    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: По първия въпрос. Господин професоре, ние изпълняваме закона. Службата е такава, каквато е създадена съобразно закона.
    Ако имате по-добри идеи за нейното конструиране, те могат да бъдат обсъдени и или по Ваша инициатива, или по инициатива на правителството да бъде подобрена структурата на службата.
    Що се отнася до втория въпрос. Зърното трябва да бъде продадено на борсата, за да вземе цената, тук съм напълно съгласен с Вас, не само на една борса обаче, както може би Ви внушават. Да бъде взета тази цена, която зърното сега струва, не да се подаряват каквито и да било допълнителни доходи или разлики от цените на който и да било търговец. В това отношение можете да бъдете сигурен, че правителството стои на Вашите позиции. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
    Има думата за оценка на отговора господин Стоянов.
    ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Господин министър-председател, аз веднъж Ви казах, че опитът ми е достатъчен. Но от онова, което слушах, почувствах кой Ви го е написал. Аз пиша срещу тези, които злоупотребяват. Е, отговорът, който ми дадохте, е от тези, които са го написали. Те какво говорят? Че се занимават с някаква дейност. За какво качество говорите? Те имат по закона да дадат, дали е първа, дали е втора, дали е втора "Б" категория. И тези придобиват качество да били пазели обществото за здравето и прочее.
    Но, господин министър-председател, има три инстанции, които са задължени по закон точно за това: това е Държавно ветеринарно-санитарен контрол, това е ХЕИ и това е фито-санитарният контрол. Това са задълженията по отношение на другите качества, които се отнасят за народа ни. А те имат само да кажат, че е първа, втора или втора "Б". И нищо повече по отношение на този показател.
    Имали сме международни проблеми. И там сме правили във връзка с ГАФТА. Ами, господин министър-председател, държавата не ни е продала и един тон зърно. А знаете ли, че и в бюджета е записано 10 или 12 хил. лири стерлинги да платим? За кого плащаме? Да правят търговия търговците, на които сега им давате парите, зърното и те изнасят зърното? Ето в това се състои въпросът. Затова Ви казвам, че са Ви подвели.
    И аз ще Ви кажа в заключение. Пари в хазната има. И се убеждавам, че съм прав, че когато няма пари, има много пари! Но тези пари се харчат от пройдохи, от пройдохи, облечени с власт. Ето това е моята тревога. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на Демократичната левица.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоянов.
    Господин министър-председателят иска думата.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Господин професоре, аз Ви казах, че по принципа ние сме на едно мнение. И затова не разбирам откъде се появиха тези епитети и откъде се появи този патос?!
    Аз обаче ще уважа Вашите емоции и ще направя допълнителна проверка на този случай. Ще видя по какъв точно път минава зърното. Лично ще се занимая с този случай и евентуално ще Ви напиша едно писмо, в което ще Ви обясня до какви изводи съм стигнал. Благодаря.
    (Народният представител Христо Стоянов пресреща министър-председателя пред трибуната и му дава документа.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин министър-председателя.
    Господин Румен Такоров има думата за процедура.
    Господин Стоянов, моля Ви!
    РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Аз исках да използвам, че господин Иван Костов е в залата и да му връча отговора на моя актуален въпрос, който, не знам дали са забелязали служителите в парламента, но не мога да го приема. Защото, погледнете, под списъка на 36 обекта, които са приватизирани по един нагъл начин, няма никакъв подпис. Никой не е посмял да се подпише под този списък, защото това е именно системата, по която са приватизирани обектите на СОФИС или УНИВЕРС, без да се обявяват нито в "Държавен вестник", нито в един ежедневник, каквито са изискванията по Закона за приватизацията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Каква е процедурата Ви, господин Такоров?
    РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ): Ами исках...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Днес злоупотребявате с процедури.
    РУМЕН ТАКОРОВ: Не злоупотребявам, господин председател.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Каква е процедурата?
    РУМЕН ТАКОРОВ: Искам да си върна питането, за да се подпиша.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Процедура означава някакво несъгласие или някакво предложение за начина на провеждане на заседанието.
    Ако имате някакво недоволство от това?
    РУМЕН ТАКОРОВ: Господин Куртев, не можете да ме разберете Вие. Аз получавам отговор на актуален въпрос, без да е подписана справката.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Добре. Но това не се поставя в пленарна зала.
    РУМЕН ТАКОРОВ: Аз мога ли да Ви питам за това нещо правилно ли е или е неправилно?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Друг е начинът за решаване на тези проблеми.
    РУМЕН ТАКОРОВ: Е, как друг начин за решаване?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Такоров.
    РУМЕН ТАКОРОВ: Аз само исках да Ви кажа...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Повече нищо няма да ми кажете. (Господин Румен Такоров продължава да говори извън микрофона.)
    Актуален въпрос от народния представител Жорж Ганчев относно приватизацията на "Софарма" от фирмата "Нова технолоджи & Лимитид" към заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев. (Шум и реплики в залата.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Моля за тишина в залата!
    ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Господин Жотев, благодаря за разбирането по този въпрос. Благодаря, че отделихте време да се занимаете с него. И благодаря, че казахте на главния редактор на "Държавен вестник" да спре тази скандална публикация, която въпреки всичко, която въпреки Вашата заповед излезе днес.
    Моля да ги накажете. Моля да спре това безчинство на несъгласуване на вицепремиер да заповяда нещо и те да не го изпълнят. Това е хаос!
    "Нова технолоджи" предлага на България да вкара в бюджета 52 млн. долара. Някои господа желаеха по едни странни пътища да убият тази сделка. Първоначално не успяха. Лицето Александър Божков деактува две сгради - административна и индустриална. Скандализира адвокатите на "Нова технолоджи" и тогава чрез референция от Лос Анджелис и от Лондон принцеса Ана-Мария се свърза с мен и ми каза: "Моля, изнеси го във Вашия парламент. На вас ви трябват инвестиции." И тя идва сега от Индонезия на 24-и, заедно с министъра на икономиката на Индонезия.
    Моля, занимайте се, ударете по масата и направете нужното Агенцията за приватизация да не си прави каквото си иска. Например, нейният председател е искал да сконтира, да кашира гаранции за 3 млн. долара. Къде го има това? Това е аматьорска история. Това е неприемливо. Това е пълна глупост, пълен абсурд!
    Знам, че хора като Вас - технократи, наистина са гордост в това ново правителство. И затова искам да има повече като Вас тук, в това правителство.
    И ще Ви моля да бъдете също така добър бързо, акуратно да се вкарат тези здания обратно в сделката, която Агенцията за приватизация потвърди. Не могат да се крадат здания от една сделка и да се дават на други фирми.
    Секретарят на ЦК на БКП господин Петър Дюлгеров и бившият комунистически министър-председател Георги Атанасов, техните зетьове в момента купиха "Балканфарма" и плащат 4 на сто в Кипър данъци. И не пращат нищо на България, тъй като има споразумение за елиминиране на двойното данъчно облагане.
    Занимайте се с тези Мики-Маусоператори. Дупница, Разград, "Тройфарма". Къде го има това? Аз реагирам като българин и като народен трибун тук, който не се занимава нито с червени, нито със сини.
    Оттук нататък Ви моля: решете въпроса до края на този месец. Хората идват от Индонезия, а от Лондон идва много важен сенатор, знаете, от Брюксел и от италианското правителство заедно с тях. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
    Думата има заместник министър-председателят и министър на икономиката господин Петър Жотев.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, господин Ганчев! На основата на документите, които поисках, мога да Ви отговоря, че действително със заповед от 15 декември 1998 г. министърът на промишлеността е увеличил капитала на "Фармахим холдинг" със стойността на 67,7% идеални части от административна сграда, която се намира на ул. "Илиенско шосе" в София. 67,7 на сто идеални части от правото на строеж върху терен, машини, съоръжения, оборудване и инженерен корпус, който се намира на същия адрес.
    С обжалваната заповед не се прехвърля правото на собственост върху недвижимите имоти на "Софарма", а се увеличава капиталът на "Фармахим холдинг" с тяхната стойност.
    Искам да припомня и още нещо. Заповедта е едностранна сделка. Това е гражданско-правно волеизявление, което министърът на промишлеността е направил в качеството си на представител на държавата - едноличен собственик на капитала на "Фармахим холдинг". С нея министърът решава въпрос от компетентността на Общото събрание на акционерите на "Фармахим холдинг". Капиталът на дружеството е увеличен със стойността на посочените дълготрайни активи.
    След представяне на съответните счетоводни справки от страна на дружеството, инженерният корпус е актуван в полза на "Фармахим" с акт за държавна собственост през месец ноември 1990 г. на Общински народен съвет "Надежда", а 67,7 на сто от административната сграда се ползват от "Фармахим холдинг".

    Не е в правомощията на министъра на промишлеността да се произнесе собственик ли е дружеството на активите, с чиято стойност се увеличава капиталът. По този въпрос единствено компетентен е съдът, който с влязло в сила съдебно решение може да установи на кого принадлежи правото на собственост върху имотите при евентуално наличие на претенции и от страна на "Софарма". Не е известно на Министерството на икономиката след издаването на заповедта за увеличение на капитала на "Фармахим холдинг", да е извършено деактуване на описаните в нея дълготрайни активи. Пред Върховния административен съд е висящо административно дело № 180 от 2000 г., по подадена от "Нова технолоджи" жалба против заповед, която цитирах, от декември 1998 г. на министъра на промишлеността. Делото ще се гледа на 3 май.
    С договор от 25 юни 1999 г. Агенцията за приватизация се е задължила да прехвърли на "Нова технолоджи" - Ирландия, 67 на сто от акциите на "Софарма". Правото на собственост върху акциите е следвало да бъде прехвърлено след окончателното плащане от купувача на продажната цена. Тъй като купувачът не е заплатил сумата в срок, Агенцията за приватизация се е позовала на чл. 87, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите и е развалила едностранно договора.
    По молба на "Нова технолоджи" проведох среща с представител на фирмата, на която присъствахте и Вие, господин Ганчев. На срещата стана ясно, че "Нова технолоджи" не приема едностранното разваляне на договора от страна на Агенцията за приватизация. Представителят на "Нова технолоджи" обяви, че фирмата е готова по принцип да плати цялата договорена сума през 1999 г.
    Във връзка с това вече отправих писмена покана до ръководството на "Нова технолоджи". Както Вие казахте, то идва наскоро. Аз очаквам в периода 27-28 април да проведем разговори. На тези разговори поканих вече ръководството на Агенцията за приватизация. Според мен има нелоши шансове "Нова технолоджи" да изпълни ангажиментите, които е поела през миналата година. И ако това стане реалност, аз не виждам защо Агенцията за приватизация започва сега нова тръжна процедура. Въпреки че преди няколко дни заместник-директорът на Агенцията за приватизация господин Калоферов се ангажира, че ще спре публикацията в "Държавен вестник", с която на практика стартира нова тръжна процедура, днес, за мое съжаление, тази публикация е факт. Обяснението на господин Калоферов е, че не е успял да спре публикацията, тъй като тя е била подготвена за печат. Аз имам своето виждане по въпроса, може би своите съмнения.
    Не зная доколко е искрено с мен ръководството на Агенцията за приватизация по тази приватизационна сделка. Бих желал да подчертая, че ще потърся съдействието, ако трябва дори и на Комисията по икономическата политика на парламента - надявам се, че няма да се налага да занимавам цялото правителство с този въпрос, ако ръководството на Агенцията за приватизация и неговият Надзорен съвет не ми сътрудничат по тази сделка.
    Има и още една възможност. Ако сътрудничеството, за което говоря сега, наистина не се получи, вероятно ще поискам Агенцията за приватизация да прехвърли тази сделка на Министерството на икономиката, за да се занимавам лично с нея. Според мен "Софарма" трябва да бъде прехвърлена отново в списъка за целева приватизация. Това е едно атрактивно предприятие. Вие познавате дейността на предприятието общо взето. То е с много добри финансови резултати и в момента по неговите сметки има много милиони нови български левове. Затова постъпленията от приватизацията на това предприятие трябва да дойдат в брой, колкото може повече и колкото може по-скоро. Съжалявам, че с тези думи вероятно ще внеса смут в работническо-мениджърското дружество, което, както вече научих, се готви да участва в приватизацията.
    Разбира се, има едно важно условие, което аз държа да подчертая тук, в парламента. Няма абсолютна гаранция, че фирмата "Нова технолоджи" искрено желае и е в състояние да плати в брой цената на "Софарма". Във всяка приватизационна сделка има рискове. Моето условие ще бъде това плащане да не става на части, да не става на траншове, както е било записано в договора с Агенцията за приватизация миналата година. Фирмата е достатъчно мощна и затова аз бих подкрепил "Нова технолоджи" само, ако фирмата плати цялата сума наведнъж и в един разумно кратък срок, в който тя да мобилизира своите финансови ресурси. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Жотев.
    Има думата господин Жорж Ганчев.
    ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
    Благодаря, господин вицепремиер и за желанието да разчистите тези Авгиеви обори. Има някои мушмороци от екипа на Любо Павлов от Общинска банка - София, които желаят с компенсаторни бонове да ограбят държавата - 40 на сто. Точно за "Софарма". Моля, не им позволявайте да правят тези Мики-Маус-операции, тъй като ние наистина ще вдигнем на крака много хора, с чийто труд и пот е построено това предприятие, развито е това предприятие.
    На експертите на "Софарма" не е било изяснено и те не са били наясно за някои от стипулациите, за които Вие казахте. Не е било известно и на купувача, имайте предвид. И тук вече има "феър плей". Имате хора, които идват от Джакарта, идват специалисти от Лондон, от Рим идва въпросният сенатор. Значи работата е сериозна, ясна и категорична.
    Ако пуснете в процес нов търг, 10-15 млн. долара ще загуби държавата. Това е неприемливо. Повтарям го тук на хората от България, които слушат по радиото и телевизията. Следете ми устните: това е неприемливо! Петнадесет милиона долара за някой си Калоферов, който се опитва да замаже и да ми се обади тази сутрин и да ми пуска музика секретарката му, и да ми каже, след като Вие - вицепремиер, заповядвате, защо не изпълнява той, а го пуска в "Държавен вестник"?!... Значи има далавера.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Не, политика има... (Оживление.)
    ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Оттук аз Ви призовавам: щом виси тази сделка, защо се продава "Софарма"? Имате един сериозен купувач, представителят на тази фирма е в тази зала в момента на балкона, който е работил 15 години в чужбина. Те са готови да купят също кеш Корабостроителницата във Варна. Три хиляди работни места бяха затрити. И то касово да я купят. Моля, помогнете! Имаме доверие във вас, технократите, които не са обвързани в червено-синия спор. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Жорж Ганчев.
    Има думата вицепремиерът господин Петър Жотев.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, господин Ганчев! В този случай всъщност няма нужда да се тропа по вратата. Тя е отворена. Споделям Вашата загриженост за тази сделка. По нея има проблеми и по тази сделка няма лесно да се достигне до евентуалното подписване на договор с "Нова технолоджи", тъй като договорът, макар и едностранно, е прекратен от Агенцията за приватизация. Аз ще направя всичко необходимо обаче, ако видя насреща си един платежоспособен партньор, който може да управлява фирмата "Софарма", да може тази сделка да стане.
    Вярно е, че оценката Ви - може и повече милиони долари да се загубят, ако се плаща с компенсаторни записи. Не зная каква е Вашата информация, но аз смятам, че цената на компенсаторните записи е горе-долу 2 пъти по-ниска от това, което Вие казахте.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): 40 на сто дават компенсаторните...
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Аз имам предвид, че цената на компенсаторните записи е около 20 на сто - 20 стотинки за 1 лв. горе-долу.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Вече ще станат 2 стотинки.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Тук няма политика обаче. Има достатъчно специалисти в Министерството на икономиката и затова, ако трябва, ще поискам тази сделка да дойде в Министерството на икономиката. Убеден съм, че няма да имате причина да се съмнявате в екипа, който ще доведе сделката докрай. Повтарям обаче, че за мен ще стане ясно дали имаме насреща си фирма, с която можем да преговаряме едва, когато се представят съответните доказателства.
    Разбира се, аз също се надявам в лицето на тази фирма да дойде един стратегически инвеститор за Корабостроителницата във Варна. За Ваша информация искам да кажа, че до днес вече шест фирми са закупили така наречения меморандум, който сме подготвили за Варненската корабостроителница. Ще се радвам кандидатите да станат повече и също така сред тях да бъде и "Нова технолоджи" или някаква друга структура, която представлява тази фирма.
    За мен е безспорен приоритет Корабостроителницата във Варна и да направим всичко възможно, за да се запазят хилядите работни места, за да може да се генерира национален доход, да се генерира брутен вътрешен продукт, за да могат да се изпълнят ангажиментите, които са записани в моя актуален план за действие по "Програма 2001". Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Жотев.
    Следващият въпрос е също към вицепремиера господин Петър Жотев от народния представител Руси Статков относно изпълнение от Министерството на икономиката на Европейската социална харта (ревизирана) в частта й за осигуряване възнагражденията на работещите в предприятията с държавно участие в ликвидация.
    Заповядайте, господин Статков.
    РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, господин заместник министър-председател, господин министър, колеги! Поводът, за да направя този въпрос е не само огромното социално напрежение сред работилите в държавните предприятия в област Монтана и по-конкретно от тези, които се ликвидират в уранодобива и военната промишленост, това са и Смоляновци, и "Пима", а като цяло общото състояние на този проблем в страната, защото десетки хиляди са потърпевши, десетки хиляди са без своите възнаграждения от месеци, а и от години наред.
    Господин заместник министър-председател, сигурно ще отговорите - това е структурна реформа, това е преход и ликвидацията е част от целия този процес. Би било истина, ако обаче не погледнем внимателно какво се случи в България в последните няколко години. От 1997 г. насам правителството на ОДС предприе драстично, бих казал, умишлено уволнение на кадърни ръководители, специалисти, вследствие на което, назначавайки свои близки хора поведе към фалит умишлено, за да могат да бъдат купени на безценица, десетки и стотици предприятия.
    И, последният пример за това е отново свързан с Военнопромишления комплекс, онова, което става с приятелския кръг "Олимп". Неговият мерак е не само да се разпростира в определен бизнес, но да си има и банка. И чрез тази банка да купи друга банка, която държи Военнопромишления комплекс.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Господин Статков, отклонявате се от въпроса!
    РУСИ СТАТКОВ: Вчера председателят на Управителния съвет на БНБ потвърди мераците на "Брибанк" да купи Стопанска банка, а оттам и Военнопромишления комплекс.
    Казвам го това, госпожо председател, като един от примерите за умишленото унищожение, защото от това страдат десетките хиляди, стотици хиляди работници, които не са си получили възнагражденията. И в края на краищата при положение, че има закони и не е само тази Харта, господин заместник министър-председател, а има от 1956 г. ратифициран международен документ, който става част от нашето законодателство, според който работниците трябва да получат привилигировано своите вземания, Вие не спазвате това законодателство!
    Второ, в бюджета има средства за тази година - над 350 млн. деноминирани лева за структурна реформа, с които Министерският съвет може да се разпорежда. Защо чакате? Онова, което искат хората е да си получат възнагражденията и не само работните заплати, а и обезщетенията, защото и от безработицата не са си получили обезщетенията. И не само в моята област, а и в страната. Не са получили и допълнителните такива, които се дават по различни постановления.
    Как да живеят тези хора? Те питат. Също така питат: получават ли министрите всеки месец заплата и ако получават, за каква работа я получават?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Господин Статков, защо всеки път трябва да си говорим едни и същи неща? Не мисля, че вицепремиерът е човекът, който трябва да получи това отношение?
    Заповядайте, господин Жотев.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми народни представители, господин Статков, както винаги, така и сега Вие се разхождате из най-различни теми, които нямат нищо общо с това, което задавахте.
    Сега, след като се представихте за голям експерт по рудодобив и ми доказвахте тук като губехте времето на парламента, че с едно бедно съдържание на железна руда в един беден район създавате напразни очаквания на хората, сега преминавате и в банковия сектор, където отново експертно се произнасяте по въпроси, които поне тук се съмнявам, че ги познавате.
    Няма да отговоря на въпросите, които са извън Вашия конкретен въпрос просто защото Вашата интерпретации и подскоци от една тема на друга нямат край. И вече престанаха да ме забавляват!...
    Вашият въпрос не е този, който току-що го развихте. Писменият въпрос, актуалният Ви въпрос е как Министерството на икономиката ще осигури възнагражденията на работещите в предприятията в ликвидация с държавно участие в съответствие с Хартата. За коя Харта става въпрос? Народното събрание, пишете, ратифицира Европейската социална харта (ревизирана). Съгласно Конституцията разпоредбите на Хартата автоматично стават част от вътрешното ни законодателство.
    Вие за какво желаете да Ви отговарям? - За това, което ме питате в актуалния си въпрос или за това, което Ви скимне да ме попитате, когато си развивате въпроса? Аз ще Ви отговоря само на това, което сте ме попитали.
    Европейската социална харта (ревизирана) ще влезе в сила по отношение на България приблизително два месеца след датата, на която документът за ратификация бъде депозиран в Съвета на Европа. Подготовката на ратификационния договор е започнала от Дирекция "Международно право" при Министерството на външните работи незабавно след обнародването на Закона за ратифициране на Европейската социална харта (ревизирана) в "Държавен вестник". Обнародването е станало на 11 април 2000 г. в бр. 30 на "Държавен вестник". Очаква се Хартата да влезе в сила по отношение на България на 1 юли т.г. Веднага след това текстовете на Хартата и на Протокола от 9 ноември 1995 г. към нея ще бъдат обнародвани в "Държавен вестник". С това двата документа ще станат част от националното ни законодателство.
    В чл. 25 от Хартата се предвижда създаване на законодателна уредба, чрез която да бъдат подкрепени работодателите, които поради фалит не могат да изплатят напълно дължимите трудови възнаграждения. В актуализираната програма "България 2001" е предвидено правителството да разработи и да внесе в парламента проект на закон за създаване на фонд за защита на вземанията на работниците при фалит на работодателите. Този проект ще бъде разработен през второто полугодие на 2000 г.
    Конкретно по зададения от Вас въпрос ще отбележа, че Министерството на икономиката като бюджетна организация не разполага с необходимите средства и възможности да осигури възнагражденията на работещите в държавни предприятия прекратени чрез ликвидация.
    Съгласно чл. 268, ал. 1 от Търговския закон на Република България ликвидаторите са длъжни да довършат текущите сделки, да съберат вземанията, да превърнат останалото имущество в пари и да удовлетворят кредиторите. Сред кредиторите се намират бившите и настоящите работници и служители. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Жотев.
    За реплика има думата господин Руси Статков.
    РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник министър-председател, господин министър! Аз разбирам, господин Жотев, Вашето желание да отложите отново като ново лице с три години онова, което хората чакат вече от три - своите плащания, само че хората вече не могат да търпят, уважаеми господине!
    Освен това - какъв специалист съм аз или не, това е друга тема. Вие като министър и заместник министър-председател трябва да отговаряте на въпросите, които Ви се поставят. Това, което дадох като пример беше вчера изтъкнато на заседанието на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и управителят на БНБ каза за тези мераци, а Вие сте шеф и на Банковата консолидационна компания и ако Ви сърби там, където не съм Ви почесал, значи сте виновен и там. (Весело оживление в залата.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Господин Статков, моля Ви!
    РУСИ СТАТКОВ: Ликвидацията, господин заместник министър-председател, има друг документ, по който нарочно не Ви зададох въпроса, за да видя дали го знаете. Ами, не го знаете и аз Ви го цитирах - Конвенция 95 за закрилата на работната заплата от 1949 г., която е ратифицирана през 1956 г. в България. Ето го, госпожо председател на Народното събрание, това е.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Господин Статков, аз ще Ви отговоря ...
    РУСИ СТАТКОВ: И, господин заместник министър-председател, по силата на този документ Вие трябваше вече три години да сте направили всичко онова, с което да защитите работниците, а не да ги изправяте в мизерията, за която говори министър-председателят, че 350 хил. са бедни, че стотици хиляди са болни, мрат... (Шум и реплики на недоволство от мнозинството.)
    Това е от Вашето управление, госпожо Тоткова. И имате нахалството днес тук да ми говорите, уважаеми господин заместник министър-председател, за какво - че Министерството на икономиката не разполагало със средства. Как да не разполага?! 360 млн. деноминирани лева има в държавния бюджет, с които разполага Министерският съвет. Вие сте част от този Министерски съвет. Те са за структурната реформа и от тези пари принципалът, държавата трябва да прецени какво да направи, на кого да даде. Вие не изпълнявате постановленията и за единия милион, за втория милион... Тези хора са гладни! Как не Ви е срам от тази трибуна, когато всеки месец си получавате заплатата, да ми говорите, че сте професионалист!
    Вие не изпълнявате законите! Какво искате, да ви пометат с вилите ли? (Оживление в залата.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Господин Статков, правя Ви бележка. Първо си погледнете текстовете на Европейската социална харта - ревизирана, които сме ратифицирали. И второ, внимателно използвайте парламентарния език! В противен случай следващия път ще Ви отстраня от залата.
    Господин министър Жотев, заповядайте.
    РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): А Вие слушайте какво говоря!
    МИНИСТЪР ПЕТЪР ЖОТЕВ: Уважаеми народни представители! Господин Статков, Вашата мисъл е невероятно подскоклива. Обвинихте ме, че не си върша добре работата като шеф на Банковата консолидационна компания.
    РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Разбира се.
    МИНИСТЪР ПЕТЪР ЖОТЕВ: Разбира се.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Господин вицепремиер, не влизайте в диалог, само отговорете това, което Вие считате за необходимо.
    МИНИСТЪР ПЕТЪР ЖОТЕВ: Не си спомням кога за последен път съм гласувал, господин Статков. Но, когато дойде време след една година да гласуват всички български граждани, сигурно и аз ще се отправя към урната и ще направя всичко възможно и моето семейство да отиде там, за да не отидете поне Вие в следващия парламент. (Смях в мнозинството.)
    РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): А Вие си свършете работата като министър сега!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Господин Статков, правя Ви бележка!
    МИНИСТЪР ПЕТЪР ЖОТЕВ: Няколко пъти вече ме обвинявате...
    РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Не Ви е срам!
    МИНИСТЪР ПЕТЪР ЖОТЕВ: Няколко пъти вече ме обвинявате, че не си върша добре работата...
    РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Не си я вършите!
    МИНИСТЪР ПЕТЪР ЖОТЕВ: ... че трябва да си ходя. В България има парламентарна демокрация! Ето го парламентът! Вашият принос се видя, когато на 21 декември парламентът ми гласува доверие. Гласува доверие на министър-председателя, това е доверие и за моята дейност. Не са много хората, които смятат, че не си върша добре работата. Вие очевидно сте сред тях. Няма нищо страшно, че от време на време ми губите времето с Вашата подскоклива мисъл.
    РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Хората не си получават парите! Вие си получавате Вашата заплата!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Господин Статков, запазете тишина!
    МИНИСТЪР ПЕТЪР ЖОТЕВ: Страшно ще бъде, ако не дай си Боже, такъв като Вас или Вие станете министър на мое място.
    РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Когато стана, аз ще отговарям, сега отговорете Вие!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на вицепремиера господин Жотев. Дано да не остане с впечатление, че парламентарният контрол е низ от нападки.
    Следват отговори на министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов,
    Първият въпрос е от господин Иван Борисов и господин Георги Михайлов относно кредити за наторяване на есенниците.
    Заповядайте, господин Борисов.
    ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател. Господа министри, уважаеми колеги народни представители! Актуалния въпрос за подхранване на есенниците внесохме с моя колега Георги Михайлов на 16 февруари. Оттогава изминаха два месеца, тече трети месец. Когато внесохме актуалния въпрос с колегата Михайлов, на полето имаше половин метър сняг. Сега, когато отговаряте на нашия въпрос, житото вече е половин метър. Да, господин министър, докато нашият въпрос изчакваше три месеца, зимата си отиде, дойде Великден. Вече никой не говори за подхранване на есенници. Хората вече стягат машините за сеитба. Някой трябва да се срамува от това.
    Защо не изтеглихме нашия актуален въпрос? Нека видят нашите сънародници как се отговаря на актуални въпроси на депутати от опозицията. Вижте програмата за парламентарен контрол за днес, 21 април - от общо 67 актуални въпроси, 27 са на депутати от ОДС.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Те имат същите права като вас.
    ИВАН БОРИСОВ: Миналия петък от 51 въпроса 22 бяха пак на депутати от ОДС.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Същите права имат всички народни представители, каквито и Вие, господин Борисов.
    ИВАН БОРИСОВ: Намират се всякакви поводи... Без коментар, господин председател, аз имам думата! Намират се всякакви поводи...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Аз пък водя заседанието и трябва да Ви коригирам.
    ИВАН БОРИСОВ: Намират се всякакви поводи за отлагане на нашите въпроси.
    Господин министър, преди три месеца смисълът на нашия въпрос беше: господин министър, ще помогнете ли на земеделските производители да подхранят есенниците? Днес същият въпрос има друг прочит: господин министър, защо не бяха подхранени есенниците?
    Може би някой има интерес в България да се произвежда по-малко зърно? Миналата година внесохме зърно от Югославия. От Югославия, която воюва. Може би тази година ще внесете жито от Албания? Десетилетия България изнасяше жито, сега внасяме.
    Много пъти от тази трибуна, от парламентарната трибуна беше казвано - 35 на сто от обработваемата земя в България пустее. През изминалата година произведената в България селскостопанска продукция е едва 50 на сто от произведената през 1989 г.
    Пак от парламентарната трибуна беше казано, че ако се полагат по-добри грижи, могат да се получат 5-6 млн. тона зърно повече за една година. Вместо по 60 до 80 кг жито от дка, както се получава сега, където не са наторени, би могло да се получат по 350 кг и повече.
    Действително, сроковете за подхранване на есенниците отдавна са заминали, проблемите обаче остават. Торовите заводи не работят. Условията за получаване на кредити от фонд "Земеделие" са неизпълними. Искат се нотариално заверени документи на собствениците на земята. В една кооперация има средно 700-800 членове-кооператори. Те живеят в различни населени места, понякога са отдалечени на стотици километри. Тази процедура е много дълга, за някои кооперации това ще отнеме вероятно от две до три години. (Председателят звъни.)
    Разбира се, ние сме категорично против това да се разрешават кредити с условности. Есенниците тази година останаха неподхранени. Например, във Врачанска област от 570 хил. дка... (Микрофонът е изключен.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Аз Ви давам сигнал, че Ви е свършило времето, Вие ми давате пример. Това, което никога не съм правил, съм принуден сега да Ви обръщам внимание, че Ви е свършило времето, не чрез сигнала.
    ИВАН БОРИСОВ: Не съм във възторг от това, но трябва да го приема.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не сте във възторг, ще се вместите в рамките на три минути.
    Имате думата, господин министър.
    МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Борисов, изобщо не ми иска да се заяждаме в момента и да се правим на много велики политици. И преди три месеца, и сега отговорът ми ще бъде един и същ. Защото наистина ние направихме това, което беше в рамките на възможностите, да подпомогнем подхранването на есенниците.
    Искам да Ви кажа, че в момента Вие използвате неща, които не отговарят на истината. Първо, Вие сам казахте, че над 60 на сто от есенниците във Врачанско са подхранени. Направете справка през последните десет години, да видите, че за първи път тази година имаме подхранване в цялата страна над 60 на сто, а в зърнодобивните райони подхранването е и над 90 на сто.
    ИВАН БОРИСОВ (ДЛ, от място): С кредити от фонд "Земеделие", господин министър.
    МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Аз искам да Ви обясня точно с фонд "Земеделие" какво направихме, за да подпомогнем земеделските производители и Ви моля да слушате внимателно.
    Две от финансовите линии касаят пряко повдигнатия от Вас въпрос. Те са предназначени за подобряване храненето на растенията и преодоляване на съществуващия дисбаланс в почвения поглъщателен комплекс и за изпълнение на технологичните мероприятия за торене на площите в оптималните срокове с необходимите торови норми.
    С решение на Управителния съвет на фонда от 14 юли 1999 г. е одобрен стоков кредит в размер на 9 млн. лв. за изкуствени торове за отглеждане на пшеница, ечемик, царевица за зърно и слънчоглед.
    Срокът за договаряне и усвояване на средствата беше от 15 август до 30 ноември. Поради голямата заинтересованост и активност, проявена от земеделските производители, с решение на Управителния съвет на фонда срокът за усвояване на средствата беше удължен, а размерът на паричните средства за реализиране на краткосрочната кредитна линия е увеличен с 1 млн. и 500 хил. лв. Договорените количества тор земеделските производители получиха директно от заводите - производители: "Агрополихим" - гр. Девня, и "Неохим" АД - Димитровград. Ресурсът в размер на 10 млн. и 500 хил. лв. беше усвоен на 97 на сто.
    На 20 януари 2000 г. Управителният съвет на Фонд "Земеделие" утвърди целева финансова линия за изкуствен тор за подпомагане на земеделските производители на пшеница в размер на 5 млн. лв. Договарянето и усвояването на финансовите средства стартира на 15 февруари. Отпадна задължението договорените количества изкуствен тор да бъдат получавани от определен завод - производител, сключил договор с държавния Фонд "Земеделие", а земеделските производители можеха да си закупят торовете от заводите директно или от фирми - търговци, срещу предоставяне на копие за лиценз на тяхната дейност.
    Искам също така да Ви уведомя, че с решение на Управителния съвет от 21 март е одобрено увеличение на финансовия ресурс по краткосрочната кредитна линия за предоставяне на изкуствен тор в размер на 1,7 млн. лв.
    Условията, при които могат да кандидатстват земеделските производители, са изброени и утвърдени от Управителния съвет в указанията, по които се предоставят средствата по кредитната линия. Те са тук, в мен, ще Ви ги предоставя, за да можете да се уверите, че всеки един, който е заинтересован, може безпрепятствено да получи такъв стоков кредит. Нито едно от изискванията, които са поставени, не затруднява производителите за кандидатстването им при получаване на стоковия кредит.
    Смятам, че от всичко казано дотук, Вие ще разберете, че ние наистина сме помогнали на земеделските производители. Благодаря за вниманието.


    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
    За реплика има думата господин Георги Михайлов.
    ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
    Господин министър, разбира се, ние с колегата Иван Борисов не сме доволни, но не това е важното. Важното е, че обикновените селскостопански производители не са доволни и то по две причини. Първата причина е, че ако се вземат указанията, които Вие казахте, и примерът в тях и си направим сметка, за тези 5 млн. могат да се наторят само 800 хил. дка, примерно само от пшеница, с амониева селитра. А останалите пет култури? А останалите декари земя?
    Така че не може да говорим, че в България селското стопанство е използвало тези пари в своя полза. Още повече, че Вие знаете, че Министерският съвет внесе и това Народно събрание прие да отпадне задължението на държавния бюджет да сложи във фонд "Земеделие" 0,5 от брутния вътрешен продукт и фактически обезсили фонд "Земеделие". Така че, колкото и да иска фонд "Земеделие" да подпомогне селскостопанското производство, това не може да бъде.
    Втората причина е тази съгласно т. 2 на тези Указания, които Вие казахте, където е записано: "Регионалните дирекции на фонд "Земеделие" разпределят определения им от фонда ресурс по райони, като се съобразяват с реда на постъпилите молби, което се отразява във входящия дневник".
    Трябва да Ви кажа, че в Добрич и в Плевен селскостопанските производители знаят на кого бяха раздадени тези 5 млн. лв. за торове от този фонд. Раздадоха се само на близки, да не кажа братовчеди, а редовите земеделски производители така и не получиха пари за торове.
    Вие знаете, в нашия край има едно село Милковица, където от 3 години не могат да сложат един грам тор в земята на землището. Това означава, че в България не се наторява. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Михайлов.
    За дуплика има думата министър Върбанов.
    МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин Михайлов, ако внимателно слушахте моя отговор, близо 20 млн. лв. са отишли за торове и тези пари са използвани именно за закупуване на торове.
    ИВАН БОРИСОВ (ДЛ, от място): Малко са.
    МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Аз не казвам, че те са достатъчни, но това е във възможностите, които ние сме имали.
    Аз не искам да изпадам в подробности и да започнем да обсъждаме какъв е бюджетът, какви са ограниченията в бюджета. Двадесет милиона са средствата, които са постъпили и които са отишли за закупуване на тор.
    По въпроса за внасянето. Недейте да спекулирате с вноса на 600 т зърно от Югославия, защото това беше точно зърното, което натовари мощностите на големия Софийски мелничен комбинат за едно денонощие и изобщо не оказа никакво влияние върху пазара и търговията със зърно в страната ни. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
    За процедура има думата господин Пламен Славов.
    ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! Използвам правото на процедура, за да се обърна към господин председателя и към председателя на Народното събрание господин Йордан Соколов за начина, по който се подготвя, реализира и контролира пленарното заседание по време на парламентарния контрол.
    Господин председател, надявам се, че пред Вас е последната актуализирана справка от днес сутринта, която дава възможност на всеки народен представител да се запознае със зададените актуални въпроси и питания, както и какви са причините някои от тях да бъдат отложени. Затова искам и Вие да отгърнете на стр. 8, за да проследите това, за което ще Ви попитам.
    Обърнете внимание на последния текст на стр. 8, цитирам за тези, които нямат пред себе си справката и нямат тази възможност да сравняват: "Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на отбраната Бойко Ноев и не може да отговори на зададени два актуални въпроса от народен представител."
    След като сте толкова прецизен, точен и стриктен, господин председател, и след като е толкова прецизен и пунктоален господин Йордан Соколов, отговорете на мен, а надявам се и на народните представители и на тези, които ни гледат и слушат: кой лъже в момента - Вие ли лъжете, като заявявате, че господин Бойко Ноев го няма в България, а видяха всички от народните представители и тези, които имаха възможност да гледат, че господин Бойко Ноев присъства на заседанието на парламентарен контрол - и кой говори истината, господин председателю, и кой ще носи отговорност, че след като господин Бойко Ноев е тук, в пленарната зала, Вие заявявате официално, че него го няма и че той е извън страната?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
    Господин Ноев в момента не е в страната. И ако някой е искал да лъже, трябваше да бъде много глупав, за да позволи господин Ноев да дойде в залата. Значи Вие си отговорете сам на въпроса, а не ставайте адвокат на господин Илия Петров, който пък на всичкото отгоре не е от Вашата парламентарна група. Само губите времето за парламентарен контрол.
    Има думата за актуален въпрос към министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов народният представител Веселин Бончев относно поземлената реформа.
    ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, господин министър, драги колеги народни представители! Мотивите ми за този въпрос към господин Върбанов са следните. На 25 ноември 1997 г. тук, в тази зала, беше приет Законът за горите. Досега не е върнат един декар гора, но междувременно тези 2,5 години продължава варварска сеч на горите. И тази сеч се извършва не от хора нормални, а се извършва от горски надзиратели, лесничеи със собствен транспорт, които контролират горите. Те сечат, те продават и никой не знае къде отиват тези огромни пари, в чии джобове. А тези служители, господин министър, са Ваши подчинени - горските, лесничеите. И за да не съм голословен, при проверката, която успях да направя с помощта на местното население, в разстояние на 25 км са изсечени дъбови гори в Роман, Китката, Стари лозя, Долна Василица, Пилето, Седми ръд, Караш, Корново, като се има предвид, че в Роман има четирима горски надзиратели, а само на 2-3 км е Горско стопанство и Лесничейство - Мездра. Явно, че тук се върши държавен бандитизъм с горите, които подлежат на реституция.
    В мое питане, господин министър, от ноември към Вас по същия въпрос, Вие почти ме излъгахте. Няма да чета цялата стенограма, цитирам само последните два реда: "Уважаеми господин Бончев, от казаното дотук, се надявам да е станало ясно, че връщането на горите е започнало."
    На базата на тази стенограма, в края на януари аз бях в Роман с официален телевизионен екип - защото не могат да се правят стенограми и не искам да правя касети - и заснехме точно думите на тази поземлена комисия, които нямаха нищо общо с Вашия отговор от тази стенограма. И ми казаха, че нямат никакви указания от Министерството на земеделието и горите за връщане на гори.
    Господин министър, вече е готов дублажът на английски на тази касета, както и на Вашата стенограма, и като дойде господин Ферхойген, ще му бъде предадена.
    И като капак на всичко, на хаоса във Вашето министерство, вчера за резил на цяла България Вашите хора са набили собственика на оранжериите в Провадия, който идва да докаже, че е собственикът, а Вие сте обявили, че ще ги продавате на друг собственик и сте чакали този друг собственик да донесе и да даде парите.
    Моля, господин министър, да ми отговорите на въпроса, точно обаче: колко процента от горите са върнати на бившите собственици досега? Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бончев.
    Имате думата, господин министър.

    МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин Бончев, хубаво сте прочел стенограмата, че процесът е започнал. На някои места даже вече е завършил. И щом сте толкова близък с телевизията, поискайте касетата, на която се показва как лично аз връчвам документите за собственост на горовладелци в Родопите.
    ИВАН БОРИСОВ (ДЛ, от място): Всички видяхме!
    МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Хубаво, че сте видели.
    На въпроса, който ми поставяте, аз многократно съм Ви отговарял. Но понеже поставихте един друг въпрос - за вчерашния инцидент в моето министерство, за мен буди недоумение как народни представители идват, влизат в канцелариите на чиновниците и, извивайки им ръцете, им обясняват как те ще бъдат уволнени, ако не направят едно или друго. След като Агенцията по приватизация е упълномощила министъра на земеделието и горите като орган по чл. 3 да извърши продажбата на определено предприятие, значи, че никой досега не е изявил някакви официални претенции за съсобственост или за право на собственост върху този обект. Така че не спекулирайте с това. Не спекулирайте, защото нямате право.
    Ако имате някакви претенции спрямо чиновник в министерството, който не си върши работата, ще дойдете да ме сезирате мен и аз ще преценя дали той трябва да бъде освободен или не. А не Вие да ходите по стаите и да ги стресирате. Просто се обръщам към Вас, защото много е лесно от трибуната да се правите на заинтересован за хорските интереси, а в същото време отстоявате и други интереси. Но не е мястото да говорим за това.
    Също така, Вашият интерес към горите в Роман. Аз ще наредя проверка, за да видим дали това, което казвате в момента, отговаря на истината. Но при всички проверки досега, които съм нареждал по Ваши сигнали, се е оказвало, че Вие в момента преследвате някакви други интереси и не казвате неща, които отговарят на истината. Благодаря.
    ИВАН БОРИСОВ (ДЛ, от място): Това не е отговор!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
    Господин Бончев има думата. Господин Бончев е човекът, който ще каже дали е получил отговор или не. Защо викате Вие? Давам му думата на него, той ще си каже.
    ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, господин министър, драги колеги народни представители! Този отговор на министър Върбанов е достоен за господин Ферхойген. Господин министър, аз Ви питах да ми кажете за горите точно колко процента, а не да ми говорите за вчерашния случай, който между другото е, че сте били хората. Но Вие казвате, че е в мой интерес. Естествено, че ще е в мой интерес. И да Ви кажа най-важното: аз имам интерес към тази гора, понеже тя е национализирана през 1949 г. и е бащината ми гора. Затова имам интерес.
    Обаче, господин министър, тъй като Вие отговаряте кратко, аз имам интерес за бащиния си имот, но нямам интерес към мелницата в Плевен, нямам интерес към "Сортови семена", нямам интерес да пълня двора на баща си с комбайни и трактори, които струват стотици хиляди марки и са повече от едно МТС.
    Затова, моля, грижата за Вашата некомпетентност да я бере уважаемият господин Костов. Вие нанесохте такъв погром на нашето земеделие, че на пет бъдещи правителства ще тежите като воденичен камък. И господин Костов да Ви бере грижата, защото вместо кадърен човек, тръгна по формулата: хайде на коалиционния партньор едно министерско място. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бончев.
    Господин министър, имате думата.
    МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин Бончев, относно моята компетентност, щом цитирате представители от Брюксел, можете да погледнете какво пише в доклада на Европейската комисия. Смятам, че там хората са дали оценка какво е направено през тези три години, докато аз съм министър на земеделието и горите.
    А по въпроса за личната Ви гора, първо, за да си получите гората, Вие трябва да изпълните указанията на поземлената комисия и да представите там удостоверение за наследници. Защото в удостоверението, което сте представили, Вашето име не фигурира. (Смях.) И ако поземлената комисия Ви е върнала, тя Ви e върнала, защото името Ви не съществува в удостоверението, което сте представили. Знам какво ще ми отговорите, че преди три дни сте дали ново удостоверение. Сега вече въпросът Ви ще бъде решен.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин министъра.
    ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим, от място): Той лъже! Моето име беше там. Но понеже е казано, че удостоверението важи шест месеца, ми го върнаха. Той лъже! Той е лъжец!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ако всеки от нас започне да изяснява наследствените си права в тази зала, тежко и горко на българския народ!
    Актуален въпрос към министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов от народния представител Юлия Берберян относно незаконна сеч на горски масив в селата около гр. Вакарел, община Ихтиман.
    ЮЛИЯ БЕРБЕРЯН (СДС): Уважаеми господин министър! През последните десет месеца, от късното лято на 1999 г. в горския фонд около селата Поповци, Семковци и Пауново, Вакарелско, община Ихтиман, фирма "Иван Милчев" подлага на безогледна сеч горския масив в близост до Баба река в местностите "Асански дол" и "Белтака". До началото на м. март т.г. са изсечени над 1000 куб. м предимно боров материал, същият вече се извозва за Гърция и Република Македония. В резултат на тази сеч местността "Белтака" е практически оголена.
    Оплакванията и констативните протоколи, с които ме запознаха избиратели от Софийска област, показват следното:
    1. Фирма "Иван Милчев" не е представила документи, от които да е ясна законовата база на нейните действия.
    2. Не съществува въобще законово основание за подобно унищожаване на горския масив, който - уточнявам - още не е върнат на собствениците.
    3. Едноименният собственик на фирмата господин Иван Милчев полага всички усилия за потулването на скандалната сеч в упоменатите местности.
    4. Представителите на община Ихтиман закъсняха с мерките за предотвратяване на този скандал, макар лично да заявяват, че поради съмнителните действия на неговата фирма, Иван Милчев е персона нон грата в гр. Ихтиман, поради което е пренесъл офиса си в гр. Вакарел.
    5. В резултат на извозването на трупите с тежки камиони вече е напукана новата междуселска асфалтова настилка на стойност 80 хил. лева, а нормалните земни пътища са практически непроходими.
    Уважаеми господин министър, запознат ли сте с гореизложените факти и, ако не сте, бихте ли разпоредили проверка по повдигнатите въпроси и покажете на избирателите в Софийска област, че повереното Ви министерство като част от правителството на Обединените демократични сили отстоява закона и правата на гражданите? Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Берберян.
    Имате думата, господин министър.
    МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Берберян, по повод на Вашия актуален въпрос разпоредената проверка на място констатира, че в посочените от Вас местности действително е извършена - подчертавам - по необходимост санитарна сеч. Правното основание за извършване на санитарна сеч е чл. 19, ал. 1 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд. Текстът гласи следното: "След влизането на закона в сила върху горите, които подлежат на възстановяване на правото на собственост, се забранява сечта с изключение на санитарната". Държавното лесничейство е длъжно да провежда санитарните сечи, в противен случай на всеки е ясно какво би се случило с българската гора. В конкретния случай провеждането на сечта е продиктувано от нанесени повреди от снеголоми и снеговали. Повредената дървесина е инвентаризирана и включена в лесосечния фонд за 1999 г. на Държавно лесничейство,Ихтиман, след одобрение на списъците от регионалното управление по горите.
    За насажденията са комплектовани досиета, издадени са позволителни за сеч с отделни номера и точни дати и след приключването на сечта сечищата са освидетелствани в срок. Добитата дървесина е отразена в книгата за главно ползване на Държавно лесничейство, Ихтиман. Само за сведение следва да отбележа, че в изпълнение на императивния текст на чл. 43, ал. 1 от Закона за горите, по силата на който сечищата се залесяват в срок до една година, през 1999 г. е извършена есенна почвоподготовка и започва залесяването.
    Твърдението, че лицето Иван Милчев е едноличен собственик на търговско дружество, извършило сечта, не се покрива от резултатите от проверката. Фирмата "Еледжик '99" ЕАД е със сто на сто държавен капитал. Цитираното от Вас лице Иван Милчев е изпълнителен директор на търговското дружество и в нито един момент в периода 1999-2000 г. не е било персона нон грата в Ихтиман. По време на проверката бе установено, че "Еледжик '99" ЕАД не е променяла седалището и адреса на управление, което по съдебна регистрация е гр. Ихтиман, ул. "Цар Освободител" № 172а.

    Относно продажбата на добитите трупи за Гърция и Македония, проверката установи, че същите са останали около 9 месеца складирани в сечищата поради липса на пласмент. Вследствие на престоя качеството на дървесината започнало да се влошава и поради нападение на корояди и гъбни заболявания. Това е наложило бърза реализация и извоз от гората. Ако тази дървесина беше останала в гората, освен нейната загуба болестите и вредителите щяха да се пренесат и върху останалия дървостой.
    По време на извоза на дървесината от гората действително се е напукала асфалтовата настилка на пътя между махалите Семковци и Поповци. Също така кметските наместници на селата Пауново и Костадинково твърдят, че в резултат на повредата на пътя е прекъснат водопровод с участък по дължина 15 м.
    На 16 март 2000 г. е подписан протокол между кметските наместници на двете села и "Еледжик 99" ЕАД, с който търговското дружество поема задължението да финансира отстраняването на тези щети. По извеждането на сечището и реализацията на дървения материал нарушения не са установени. В резултат на проведените сечи не само че не е нанесена екологична щета на околната среда, но, напротив, предприети са превантивни мерки против влошаване здравословното състояние на горите. Благодаря за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
    За реплика има думата госпожа Юлия Берберян.
    ЮЛИЯ БЕРБЕРЯН (СДС): Уважаеми господин министър, благодаря Ви за отговора. Той ме удовлетворява. И също така се радвам, че господин Иван Милчев излиза с чест от създадената ситуация да се опетни неговото име. Благодаря Ви. ("Браво!" в ДЛ, шум и реплики.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Берберян.
    За процедура има думата господин Карабашев.
    ГЕОРГИ КАРАБАШЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю! Моята процедура е за това, когато ръководите заседанието, да не допускате от тази трибуна да се излагат неверни факти. В отговора на господин министъра, написан от чиновниците, срещу които се жалва госпожа Берберян, няма капка истина. Господин министър, вместо да ръководите заседанията на волейболната федерация, ето го Ихтиман, на 40 км е ....
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Карабашев, това не е никаква процедура. Напуснете трибуната! И не ме призовавайте да ставам цензур на народните представители и на министрите. (Изключва микрофона на господин Карабашев.)
    Парламентарният контрол приключи, тъй като са направени заявки за три лични обяснения в края на заседанието.
    Най-напред има думата господин Георги Пирински.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председателю, поисках възможност за лично обяснение в края на заседанието, но искам веднага да поясня, че аз нямам никакво намерение аз да давам лично обяснение, а искам лично обяснение от господин Йордан Соколов на какво основание си позволява да определя какво имам право да говоря и какво не? Той може да предявява претенции към мен, ако нарушавам правилника, но да преценява имам ли право да говоря едно или друго, въобще не е негова работа! И той въобще не е човекът, който може да определи аз какво имам право да говоря или не!
    Вторият проблем е, че както той, така и Вие днес минахте всяка граница на злоупотреба с председателското място. Съжалявам Ви, защото поначало не водите така заседанията, но очевидно кризата във вашите среди е толкова дълбока, че само с груби злоупотреби можете да се държите. (Ръкопляскания в ДЛ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пирински.
    За лично обяснение има думата заместник-председателят на Народното събрание господин Благовест Сендов.
    БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, не по моя вина съм принуден да говоря за човек, който не присъства. Но аз го помолих, вярвам, че той слуша сега внимателно, тъй като има средства за информираност и е добре информиран. Аз исках да му кажа, че когато един човек престане да уважава учителите си, когато започне да се отнася към тях без всякакво чувство за задължение, което той има, този човек не може да обича нито родителите си, нито страната си. И затова господин Костов.... (Шум и реплики в мнозинството.) Моля да мълчите там! (Бурни пререкания между парламентарните групи на мнозинството и опозицията.) Господин председател, изгонете ги!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Аз ще въведа ред, но и Вие недейте да им крещите. Моля за тишина! Господин Пламен Марков!
    БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Изгонете го, вземете му надницата!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля за тишина!
    Продължете, господин Сендов.
    БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Недостойно е един ученик да не уважава този, който го е учил. Недостойно е, господа, и вие да не разбирате това, което се казва тук. Затова ще има много да съжалявате! (Ръкопляскания в ДЛ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сендов.
    За лично обяснение има думата господин Веселин Бончев.
    ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, господин министър, драги колеги народни представители! Искам лично обяснение, тъй като господин министърът казва, че в удостоверението не е имало моето име. Ето писмото от Поземлената комисия в Роман, което господин министърът е казал да ми се напише като отговор. И тук пише, че единствени наследници сме аз и сестра ми. "Но, господин Бончев, тъй като има разпореждане от Министерството на земеделието и горите, че тези удостоверения важат шест месеца, молим, тъй като е изтекъл срокът, да донесете ново." А това са указания на господин министър Върбанов. Две години и половина са 30 месеца! Значи хората трябва да ходят пет пъти, за да им важат удостоверенията.
    Така че, господин министър, и тук излъгахте! Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бончев.
    На господин Руси Статков няма да дам думата за лично обяснение, тъй като аз бях в залата и никой не е засегнал господин Статков...
    РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Как няма да ми дадете думата?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: ... но той си послужи с език, който е далеч от парламентарния. (Шум и реплики в ДЛ.)
    Съобщение:
    Комисията по енергетика и енергийните ресурси ще заседава на 26 април, сряда, от 15,00 ч. в зала 134.
    Следващото заседание на Народното събрание е на 26 април от 9,00 часа.
    Закривам заседанието. (Звъни.)

    (Закрито в 13,58 ч.)

    Председател:
    Йордан Соколов


    Заместник-председатели:
    Иван Куртев

    Петя Шопова

    Секретари:
    Анелия Тошкова

    Камен Костадинов
    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И ОСМО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

    Видео излъчване от Народното събрание

    Проект BGFOP001-2.013-0001

    Избор на председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество

    Избор на заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията





      Последни заседания