Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ДВАДЕСЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, сряда, 25 юни 1997 г.
Открито в 9,02 ч.
25/06/1997
    Председателствували: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Благовест Сендов
    Секретари: Илия Петров и Иван Димитров

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (Звъни): Откривам заседанието.
    Постъпили законопроекти и проекторешения от 18 до 24 юни 1997 г.:
    Законопроект за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собствеността върху недвижими имоти на български граждани от турски произход, направили постъпки за заминаване в Република Турция и други страни през периода май-септември 1989 г. Вносители: народните представители Рамадан Халилов, Юджел Атилла, Кемал Еюп и Хасан Адемов.
    Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. Вносител: народният представител Георги Агафонов.
    Законопроект за обезщетяване на купувачите на недвижими имоти на български граждани от турски произход, направили постъпки за заминаване в Република Турция и други страни през периода май-септември 1989 г. Вносители: Георги Божинов, Любомир Божков, Ангел Такев, Румен Такоров.
    Законопроект за изменение и допълнение на Закона за застраховането. Вносител: Министерският съвет.
    Законопроект за изменение на Закона за таксите върху течните горива за фонд "Републиканска пътна мрежа" и за Националния фонд за опазване на околната среда. Вносител: Йордан Цонев.
    Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. Вносител: Йордан Цонев.
    Законопроект за изменение на Закона за уреждане на обслужваните кредити, договорени до 31 декември 1990 г. Вносител: Министерският съвет.
    Законопроект за изменение на Закона за съдебната власт. Вносител: Любен Корнезов.
    Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Вносител: Любен Корнезов.
    Законопроект за бюджет на фонд "Обществено осигуряване" за 1997 г. Вносител: Министерският съвет.
    Отчет за резултатите от дейността по приватизацията на държавни предприятия в периода 1 януари-10 юни 1997 г. Вносител: Министерският съвет.
    Програма за приватизация на държавни предприятия през 1997 г. Вносител: Министерският съвет.
    Проект за решение за временна отмяна на Решението на Великото Народно събрание от 20 юли 1990 г. за отлагане изпълнението на влезлите в сила смъртни присъди. Вносител: Георги Дилков.
    Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносител: Георги Дилков.
    Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Вносител: Георги Дилков.
    Предложение за програма за работата на Народното събрание за периода 25-27 юни 1997 г.:
    1. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (продължение от вчерашното заседание).
    2. Избор на постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.
    3. Второ четене на Законопроекта за банките (продължение).
    4. Първо четене на Законопроекта за бюджета на фонд "Обществено осигуряване" (Вносител: Министерският съвет).
    5. Второ четене на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 1997 г. (приет на първо четене на 20 юни 1997 г.).
    6. Парламентарен контрол.
    По всяка вероятност второто четене на Законопроекта за държавния бюджет ще наложи извънредни заседания в зависимост вече от активността на народните представители. Може би през следващите дни, на Председателски съвет се уточнихме това евентуално да бъде през дните събота и неделя.
    По така предложената програма някой желае ли да вземе отношение? - Няма желаещи.
    Моля, гласувайте!
    От общо гласували 154 народни представители, за - 146, против - няма, въздържали се - 8.
    Програмата е приета.

    Преминаваме към точка първа от дневния ред -
    ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ВТОРОТО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ.
    Има думата председателят на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол господин Цонев.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вчера поради някои технически несъответствия в разпечатките в Преходните и заключителни разпоредби стигнахме до тях при четенето на Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. Наименованието - "Преходни и заключителни разпоредби" - го гласувахме, доколкото си спомням.
    "§ 15. Ал. 1. Лицата, чието облагаем оборот към 1 юли 1997 г. е до 75 млн. лв. включително:
    1. могат да прекратят регистрацията си като подадат лично или чрез упълномощено лице формуляр за прекратяване на място в данъчната служба, в която са регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност;
    2. могат да останат регистрирани до 31 декември 1997 г.
    Ал. 2. Прекратяването на регистрацията се извършва съгласно разпоредбите на § 16 и § 17.
    Ал. 3. След прекратяването на регистрацията на лицата по § 15, ал. 1, т. 1 и § 17 данъчните органи извършват данъчна ревизия, обхващаща непроверените данъчни периоди в срок до 12 месеца от датата на прекратяване на регистрацията."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 15 някой желае ли да вземе отношение? - Няма желаещи.
    Моля, гласувайте § 15.
    От общо гласували 179 народни представители, за - 172, против - няма, въздържали се - 7.
    Параграф 15 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 16. Ал. 1. Регистрацията на лицата по § 15, ал. 1, т. 1 се счита за прекратена на датата на подаване на формуляра за прекратяване на регистрацията. На същата дата лицето е длъжно да върне удостоверението за данъчна регистрация по Закона за данък върху добавената стойност.
    Ал. 2. Към формуляра за прекратяване на регистрацията на лицата по § 15, ал. 1, т. 1 се прилага справка-декларация за последния данъчен период и инвентаризационен опис на наличните стоки и активи към датата на подаване на формуляра за прекратяване на регистрацията, в който опис се посочва и дължимия данък по ал. 3.
    Ал. 3. При прекратяване на регистрацията, лицата начисляват данък върху балансовата стойност на всички налични стоки и активи, произведени, закупени или придобити по друг начин от тях, които биха били облагаеми, ако са предмет на сделка, с изключение на дълготрайните материални активи, закупени преди датата на регистрация на лицата, или след тази дата, но от нерегистрирани лица.
    Ал. 4. Начисленият данък по ал. 3 и подлежащият на внасяне данък по справката-декларация за последния данъчен период се внасят в приход на бюджета в срок до 2 месеца от датата на прекратяване на регистрацията."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 16 има ли желаещи да вземат отношение? - Няма желаещи.
    Моля, гласувайте.
    От общо гласували 167 народни представители, за - 163, против - няма, въздържали се - 4.
    Параграф 16 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 17. Ал. 1. Регистрацията на лицата по § 15, ал. 1, т. 2, чийто облагаем оборот към 1 януари 1998 г. е до 75 млн. лв. включително и за последните 12 месеца преди текущия не са извършили сделки за износ, които не са освободени, се счита за служебно прекратена от 1 януари 1998 г.
    Ал. 2. Лицата по ал. 1 декларират наличието на обстоятелствата по предходната алинея, като в справката- декларация за последния данъчен период посочват отделно облагаемия си оборот за 1997 г.; прилагат инвентаризационен опис на наличните стоки и активи към 31 декември 1997 г. и връщат удостоверението за данъчна регистрация по Закона за данък върху добавената стойност заедно с подаването на справката-декларация за последния данъчен период.
    Ал. 3. При прекратяване на регистрацията лицата начисляват данък върху всички налични стоки и активи, съгласно § 16, ал. 3, който данък се посочва в инвентаризационния опис по ал. 2.
    Ал. 4. Внасянето на начисления данък по ал. 3 и подлежащия на внасяне данък по справката-декларация за последния данъчен период се внасят в приход на бюджета в срок до 1 март 1998 г."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 17 има ли желаещи да вземат думата? - Няма.
    Моля, гласувайте.
    От общо гласували 177 народни представители, за - 175, против - няма, въздържали се - 2.
    Параграф 17 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 18. На лицата, за които са възникнали обстоятелствата по § 17, ал. 1, но не са изпълнили задълженията си, свързани с прекратяване на регистрацията, се налага глоба в размер на 5 млн. лв."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 18? - Няма желаещи.
    Моля, гласувайте.
    От общо гласували 172 народни представители, за - 170, против - няма, въздържали се - 2.
    Параграф 18 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 19. Регистрираните лица с облагаем оборот от 20 до 200 млн. лв. имат право в 14-дневен срок от влизане в сила на закона да заявят писмено в данъчната служба желанието си за промяна на данъчния период."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 19? - Няма желаещи.
    Моля, гласувайте § 19.
    От общо гласували 168 народни представители, за - 166, против - няма, въздържали се - 2.
    Параграф 19 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 20. Регистрираните лица с облагаем оборот от 20 до 200 млн. лв., които в 14-дневен срок от влизане в сила на закона не са заявили промяна на данъчния период, продължават с установения им вече едномесечен данъчен период. Той не може да бъде променян през следващите 24 месеца."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По § 20? - Няма желаещи.
    Моля, гласувайте § 20.
    От общо гласували 172 народни представители, за - 169, против - няма, въздържали се - 3.
    Параграф 20 е приет.

    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Има предложение за нов § 21 към Преходните и заключителни разпоредби на Закона за данъка върху добавената стойност. Вносители са професор Христо Стоянов, Христо Иванов и професор Нансен Бехар.
    Може ли да го прочета?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, прочетете го.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 21. В случай че по вина на държавната администрация изплащането на ДДС се просрочи с повече от един месец, за периода на просрочването върху дължимата сума автоматично се начислява лихва в размер, предвиден в Закона за събиране на държавните вземания."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Нансен Бехар има думата като вносител.
    НАНСЕН БЕХАР (БББ): Уважаеми господин председател, група депутати от Българския бизнесблок, а именно професор Христо Стоянов, Христо Иванов и моя милост в консултации с колеги от групата и колеги от други парламентарни групи, а също по желание и по настояване на представители главно на дребния и средния бизнес и някои други представители на деловите среди, желаят да се постигне една равнопоставеност на субектите в данъчното взаимоотношение. В много случаи ДДС не се изплаща редовно, не се изплаща в срок и от това съответните фирми реализират определени загуби. Именно затова ние предлагаме да има равнопоставеност и в случаите, когато е по вина на държавната администрация ДДС не се изплаща, след като мине едномесечният срок, да се начисляват законните лихви. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бехар.
    По това предложение някой желае ли думата? - Заповядайте.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да изразя личното си становище по това предложение. Смятам, че то е в правилна посока и ще допринесе за нормалните взаимоотношения между данъчно облагаемите субекти и данъчната администрация. След като можем да имаме изисквания в едната посока, би следвало да позволим тези изисквания да важат и в другата посока.
    Така че аз лично подкрепям това предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
    Други желаещи? - Няма.
    Моля, гласувайте направеното предложение за новия § 21 с вносители господин Христо Стоянов, Христо Иванов и Нансен Бехар.
    От общо гласували 176 народни представители, за - 170, против - няма, въздържали се - 6.
    Предложението е прието.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: И последният параграф - 22:
    "§ 22. Законът влиза в сила от 1 юли 1997 г.".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте за § 22.
    От общо гласували 166 народни представители, за - 165, против - няма, въздържал се - 1.
    Параграф 22 е приет, а с това и целият Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.

    Преминаваме към точка втора от дневния ред -
    РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБИРАНЕ НА ДЕЛЕГАЦИЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ В ПАРЛАМЕНТАРНАТА АСАМБЛЕЯ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА ЗА СИГУРНОСТ И СЪТРУДНИЧЕСТВО В ЕВРОПА.
    По тази точка има думата господин Велислав Величков.
    ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! От името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили предлагаме в делегацията на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа следните народни представители: господин Йордан Соколов, госпожица Екатерина Михайлова, господин Александър Йорданов - от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили; и господин Георги Първанов - от Парламентарната група на Демократичната левица. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
    Други предложения има ли? - Заповядайте.
    РАМАДАН ХАЛИЛОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, по решение на Парламентарната група на Обединението за национално спасение е избран господин Димитър Луджев.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Други предложения? - Господин Нешев има думата.
    СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз смятам, че така предложените колеги не формират цялото мнозинство на Народното събрание и от името на Евролевицата предлагам председателят на Парламентарната група на Евролевицата господин Александър Томов. Смятам, че това ще бъде една нормална практика да не се подлагат на сегрегация по-малките парламентарни групи. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
    Господин Нансен Бехар има думата.
    НАНСЕН БЕХАР (БББ): Уважаеми господин председател, това е една важна делегация, изисква представителност и аз ще предложа от името на Парламентарната група на Българския бизнесблок един човек, който безспорно има представителност и съответните качества - господин Жорж Ганчев.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Други желаещи да се изкажат? Очевидно няма други предложения. Остава да решим начина на гласуване и след като делегацията се състои от 5 души, а са предложени до момента 7, не виждам друг начин на гласуване, освен за всеки един от предложените поотделно.
    Други някакви идеи по начина на гласуването има ли?
    Поставям на гласуване най-напред предложението за господин Йордан Соколов.
    Моля, режим на гласуване.
    От общо гласували 177 народни представители, за - 170, против - 2, въздържали се - 5.
    За процедура думата има господин Камов.
    НИКОЛАЙ КАМОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Една кратка консултация в залата показа, че има известни недоразумения, които са свързани с водените консултации по предложенията за тази делегация.
    Известно е, че в тази именно делегация е редно да бъдат представени всички парламентарни групи и начинът на гласуване, който Вие предложихте и ние започнахме, рискува да не спази този принцип.
    В този смисъл аз Ви моля, ако има такава възможност, да отложим гласуването, за да се направят бързи консултации и ние да можем по някакъв начин да постигнем този баланс в представителството на парламентарните групи в делегацията за Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Камов. Господин Камов направи предложение за отлагане на тази точка. Противно становище има ли? - Няма.
    Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Камов за отлагането на тази точка.
    От общо гласували 194 народни представители, за - 68, против - 94, въздържали се - 32.
    Предложението не се приема.
    Поставям на гласуване следващата кандидатура - предложението за госпожа Екатерина Михайлова.
    Моля, режим на гласуване.
    От общо гласували 179 народни представители, за - 168, против - 2, въздържали се - 9.
    Третото предложение е за господин Александър Йорданов.
    Моля, режим на гласуване.
    От общо гласували 191 народни представители, за - 110, против - 55, въздържали се - 26.
    Четвъртото предложение е за господин Георги Първанов.
    Моля, режим на гласуване.
    От общо гласували 195 народни представители, за - 143, против - 26, въздържали се - 26.
    Петото предложение е за господин Димитър Луджев.
    Моля, режим на гласуване.
    От общо гласували 188 народни представители, за - 29, против - 78, въздържали се - 81.
    Господин Генов, процедура ли искате? - Имате думата.
    ИВАН ГЕНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Това, което вършим в момента, граничи с безумието. Тази делегация винаги е била широко представителна. В нея са се включвали ръководителите на парламентарните групи и няма да изглеждаме добре на заседанията на Организацията за сигурност и сътрудничество.
    Аз призовавам ръководителите на Парламентарната група на СДС просто да вземат...
    ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (от място): Да излязат.
    ИВАН ГЕНОВ: Не да излязат. Безумие е трима души да има от вас за сметка на другите парламентарни групи. (Шум и реплики) Нямам нищо против господин председателя. Но трети човек, въпреки моето уважение към господин Александър Йорданов...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Каква е процедурата, господин Генов?
    ИВАН ГЕНОВ: Моята процедура е отново да гласуваме за отлагане на тази точка от дневния ред, тъй като това е в пълно нарушение с Декларацията за национално съгласие, в пълно нарушение с традициите при съставянето на тази парламентарна делегация. Трябва елементарен разум да има. Разбирам, че председателят на Народното събрание трябва да бъде, шефът на Парламентарната група на СДС, но трети човек, съгласете се, че няма да се гледаме добре.
    За това са необходими допълнителни консултации между парламентарните групи. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Генов. Това предложение беше направено, аз го поставих на гласуване, народните представители не го приеха. Така че втори път не мога да го поставя на гласуване.
    Моля, режим на гласуване за предложението за господин Александър Томов.
    От общо гласували 183 народни представители, за - 131, против - 10, въздържали се - 42.
    И последното предложение е за господин Жорж Ганчев.
    Моля, режим на гласуване.
    От общо гласували 184 народни представители, за - 61, против - 89, въздържали се - 34.
    Петимата народни представители, получили повече от половината гласове, са:
    господин Йордан Соколов - 170 гласа
    госпожа Екатерина Михайлова - 168 гласа
    господин Георги Първанов - 143 гласа
    господин Александър Томов - 131 гласа и
    господин Александър Йорданов - 110 гласа.
    Следователно решението, което сега приемаме, ще гласи:
    Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

    Р Е Ш И:

    Избира делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа от 5 представители в състав: Йордан Соколов, Екатерина Михайлова, Александър Йорданов, Георги Първанов и Александър Томов, като Йордан Соколов е ръководител на делегацията.
    Моля, режим на гласуване за цялото решение.
    От общо гласували 173 народни представители, за - 163, против - 2, въздържали се - 8.
    Решението е прието.
    Господин Александър Каракачанов има думата.

    АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Длъжен съм да изразя от името на Парламентарната група на Обединението за национално спасение нашето - най-малко, учудване, в крайна сметка - категоричен протест за едно недемократично гласуване. Не става дума за решение, което касае някакви вътрешни проблеми, става дума за представителство в една важна международна институция. И да няма представител на Обединението за национално спасение, това за нас е абсурдно. Това е един лош от политическа гледна точка жест, който ще има и лошо отражение в чужбина.
    Така че аз, все пак моля от името на Обединението за национално спасение тези, от които зависи това, да се позамислят и да направят възможното да се прегласува това решение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Каракачанов. Какъв е характерът - политически, на решението, не мога да коментирам. Но не мога да се съглася, че решението е недемократично, защото е взето по съвсем демократичен начин от българското Народно събрание.

    Преминаваме към следващата точка от дневния ред -
    ЗАКОН ЗА БАНКИТЕ.
    Моля господин Цонев да заповяда.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател! Искам да направя едно процедурно предложение във връзка с второто четене - продължение, на Закона за банките. Правя предложение в залата да бъде поканен Борислав Стратев от БНБ.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По това предложение има ли желаещи да се изкажат? - Няма желаещи.
    Моля, гласувайте процедурното предложение.
    От общо гласували 153 народни представители, за - 153, против и въздържали се - няма.
    Моля квесторите да поканят господин Стратев в залата.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: На последното заседание по този закон стигнахме до Глава тринадесета.
    "Глава тринадесета. Квестори".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По заглавието на главата има ли предложения? - Няма други предложения.
    Моля, гласувайте!
    От общо гласували 142 народни представители, за - 142, против и въздържали се - няма.
    Заглавието е прието.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 66. Ал. 1. Квесторът е физическо лице.
    Ал. 2. Квесторът трябва да отговаря на изискванията на чл. 9, ал. 1, точки първа до шеста, както и:
    1. Да не е едноличен търговец или член на изпълнителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник в дружество или кооперация. Ако е открито производство по несъстоятелност или ако производството по несъстоятелност е прекратено и са останали неудовлетворени кредитори.
    2. Да не е невъзстановен в правата си несъстоятелен длъжник.
    3. Да не е съпруг, роднина по права линия или по съребрена линия до шеста степен или по сватовство до трета степен на член на управителен орган на банката, чийто правомощия са преустановени с акта на назначаване на квестора.
    4. Да не се намира с банката или с неин длъжник в отношения, които пораждат основателно съмнения за неговото безпристрастие.
    Ал. 3. Назначените квестори взимат решения с единодушие и упражняват правомощията си съвместно, освен ако Централната банка реши друго.
    Ал. 4. Квесторът декларира писмено пред Централната банка обстоятелствата по ал. 2. Той е длъжен да уведоми незабавно Централната банка за промените в тези обстоятелства."
    Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 66.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложения чл. 66 има ли желаещи да се изкажат? - Няма.
    Моля, гласувайте чл. 66 така, както е внесен за разглеждане.
    От общо гласували 150 народни представители, за - 150, против и въздържали се - няма.
    Чл. 66 е приет.

    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 67. Ал. 1. Квесторите се назначават и освобождават от Централната банка.
    Ал. 2. Освен в случаите на ал. 3, срокът, през който банката се управлява от квестори, не може да надхвърля общо 3 месеца. Ако в този срок не е отнета лицензията на банката, с изтичането на срока правомощията на квесторите се прекратяват и правата на всички органи на банката се възстановяват.
    Ал. 3. Ако Централната банка е отнела лицензията на банката, правомощията на квесторите се прекратяват след назначаването от съда на ликвидатор, съответно на синдик.
    Ал. 4. Централната банка може по всяко време да прекрати правомощията на квестор и да назначи друг на негово място. Актът не подлежи на обжалване."
    Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 67.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 67 някой желае ли да вземе отношение? - Няма.
    Моля, гласувайте за чл. 67.
    От общо гласували 151 народни представители, за - 150, против - няма, въздържал се - 1.
    Член 67 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 68. След издаването на акта за назначаване на квестор Централната банка го връчва незабавно на съответната банка и публикува съобщение в най-малко един централен всекидневник".
    Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 68.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 68? - Няма желаещи.
    Моля, гласувайте за чл. 68.
    От общо гласували 145 народни представители, за - 144, против - няма, въздържал се - 1.
    Член 68 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 69. Ал. 1. С назначаването на квестори всички правомощия на надзорния и управителния съвет, съответно на съвета на директорите на банката, се преустановяват и се упражняват от тях, доколкото в акта за назначаването им не са предвидени ограничения.
    Ал. 2. По време на управлението на квесторите, общото събрание на акционерите може да се свиква само от квесторите и да взема решение по обявения от тях дневен ред. При условията на чл. 73 квесторите упражняват правомощията на общото събрание на акционерите.
    Ал. 3. Централната банка може да издава задължителни предписания на квесторите във връзка с дейността им.
    Ал. 4. Квесторите могат да прехвърлят някои от правомощията си на други доверени лица, включително на администратори, чиито правомощия са преустановени.
    Ал. 5. Квесторите се отчитат за дейността си само пред Централната банка и при поискване й представят незабавно отчет за дейността си.
    Ал. 6. Действия и сделки, извършени от името и за сметка на банката, без предварително упълномощаване от квесторите, са нищожни."
    Предложение на народния представител Светослав Лучников: в чл. 69, ал. 2, второто изречение да отпадне.
    Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 69.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Лучников - вносител на предложение за отпадане.
    СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, аз продължавам да настоявам на моето предложение да не се дават на квесторите правомощия на общото събрание на банката, тоест на общото събрание на акционерното дружество.
    Квесторите заместват управителните органи на банката или на акционерното дружество, по-общо казано. Ние не можем да им даваме толкова големи правомощия, че да им дадем възможност да изпълняват решенията на общото събрание. А тук се иска тези правомощия да се дадат във връзка с чл. 73, тоест за вземане на решение за вливане, сливане или разделение на банката, която те управляват временно. За мен тези решения са от основно значение, от съществено значение и те, както и в досегашния закон, би трябвало да се вземат от Централната банка, а не от назначените от нея квестори.
    Въпросът има и една чисто техническа страна. Ако решението се вземе от квесторите, а не от банката, как ще стои въпросът с неговото евентуално обжалване? Квесторите изпълняват волята на общото събрание. Тяхното решение всъщност ще стане необжалваемо, което е в противоречие с логиката на самия закон.
    Така че аз ви моля да помислите още веднъж преди да вземете решение по този въпрос. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников. Други желаещи? Да, господин Миков.
    МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
    Колеги, още един аргумент в подкрепа на изразеното от господин Лучников становище. Знаем, че акциите дават право на глас, право на дивиденти, право на ликвидационна квота. С едно такова решение в един специален закон ние ще отменим правото на глас на акционерите. Това ще бъде нещо, което не знам дали по света някъде е правено. Тук става въпрос, още веднъж ви обръщам внимание, за частноправни субекти, за търговски дружества, акционерни дружества и в тези акционерни дружества, акционерите като всички останали трябва да имат право на глас. С едно такова решение, с административен акт "назначаване", ще се дерогира едно съществено право.
    Така че аз още веднъж апелирам в подкрепа на изразеното от господин Лучников становище. Ще направим нещо, което и като правна реализация по-нататък, като действие на закона ще бъде твърде съмнително. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
    Представителят на Централната банка желае ли думата? Заповядайте.
    БОРИСЛАВ СТРАТЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми народни представители, проектът, който се обсъжда и част от който вече е приет, всъщност следва една логика. И доколкото в по-предходен член, който вече е приет от народните представители, не се прие предложението Централната банка да отнема правомощията на общото събрание и тя да решава вместо нещо, логиката на вносителя е, че в определени случаи и то точно два, само за вливане и сливане, когато се назначават квестори, квесторите могат да суспендират правомощията на общото събрание и акционерите, да ги упражняват, като тяхното решение може да влезе в сила, всъщност да произведе ефект, само ако бъде одобрено от Централната банка. А и то се дава само при условие, че вливането, съответно сливането, не довежда до влошаване най-общо на финансовите показатели на новата банка при сливане, съответно на поглъщащата банка или поемащата банка при вливане.

    Що се отнася до правомощията на акционерите, те не си изгубват правата на глас. Те си запазват правата на глас само че като акционери в новата банка, съответно в поемащата банка и си остават с всичките си права - да имат право и на ликвидационен дял, и съответно на... А по това решение, да, законът дава възможност на квесторите и то при одобрение на Централната банка, да вземат решение за вливане и сливане, ако този акт на квесторите, ратифициран, най-общо казано, от Централната банка, всъщност води до спасяване на техните правомощия, на упражняването на техните бъдещи правомощия, тъй като в противен случай може би би се стигнало до отнемане на лиценз на съответна търговска банка, което, според мен, е по-тежка санкция и по-лоша последица за акционерите, отколкото ако те се влеят или слеят с друга банка и си запазят правата и стойността на акциите. Аз не виждам нещо страшно за акционерите в този случай.
    Разбира се, тежко е решението, в смисъл отнемат се правомощия на общото събрание. В случая общо взето въпросът не е по същество - дали ще ги упражняват квесторите, или Централната банка в случая няма голямо значение, защото в крайна сметка Централната банка взема решението. Тоест, де факто то има ефект и на вземане на решение от Централната банка. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стратев.
    Други желаещи? - Няма.
    Моля, гласувайте предложението на народния представител Светослав Лучников в чл. 69, ал. 2, второто изречение да отпадне.
    От общо гласували 157 народни представители, за - 62, против - 25, въздържали се - 70.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте за текста на чл. 69 така, както е предложен от вносителя и е подкрепен от комисията.
    От общо гласували 145 народни представители, за - 107, против - 27, въздържали се - 11.
    Чл. 69 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 70. Ал. 1. Квесторите имат неограничен достъп до и контрол върху помещенията на банката, счетоводната и друга документация, нейното имущество и дъщерни дружества.
    Ал. 2. По искане на квесторите Прокуратурата и органите на МВР са длъжни да оказват съдействие за упражняване на правомощията им по ал. 1.
    Ал. 3. Веднага след назначаването им квесторите осигуряват защита на активите на банката, като предприемат най-малко следните действия:
    1. променят реда за влизане в сградите на банката и в помещенията, където се съхраняват имущества, документация, информация, оборудване и други, чрез достъпа до които може да се накърнят имуществени интереси на банката, включително чрез подмяна на заключващите устройства и ограничаване кръга на лицата, които имат достъп до тях;
    2. променят или създават нови пароли за достъп до компютрите на банката, като предоставят достъп само на ограничен брой доверени служители;
    3. издават нов вид пропуски за влизане в помещенията на банката на оправомощените служители и контролират достъпа на другите служители до тези помещения;
    4. прекратяват пълномощията на всички лица, които са могли да задължават или да извършват каквито и да било действия от името и за сметка на банката, и упълномощават ограничен брой доверени служители, като уведомяват съответните трети лица за това;
    5. информират банките - кореспонденти, регистратори и агенти по ценни книжа и лицата, управляващи активи за сметка на банката, че всички дадени от банката пълномощия до назначаването му са прекратени, като пълномощия ще бъдат предоставени на ограничен кръг лица, за чиито имена и правомощия ги уведомяват допълнително;
    6. прекратяват плащания на дивиденти или друга форма за разпределение на капитал на акционери, както и плащания на администратори, освен на възнаграждения за извършените от тях услуги на банката по искане на квесторите."
    Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 70.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 70? - Няма желаещи да се изкажат.
    Моля, гласувайте за чл. 70 така, както е предложен.
    От общо гласували 133 народни представители, за - 111, против - 12, въздържали се - 10.
    Чл. 70 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 71. В двудневен срок от назначението квесторите изпращат до всеки клон на банката и дъщерните й дружества препис от акта на Централната банка за назначението и уведомяват банките - кореспонденти за акта на Централната банка, ако това е необходимо за изпълнение на техните функции."
    Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 71.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 71? - Няма желаещи да се изкажат.
    Моля, гласувайте за чл. 71 така, както е предложен.
    От общо гласували 140 народни представители, за - 130, против - няма, въздържали се - 10.
    Чл. 71 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 72. Ал. 1. При отнемането на лицензия за извършване на банкова дейност квесторите незабавно заделят парични средства от наличните активи на банката за извършване на плащания на вложители физически лица, съгласно ал. 2.
    Ал. 2. Плащания от заделените суми се извършват на всеки вложител до размера на вземанията по сметките, намалени със задълженията му към банката, но общо на един вложител не повече от двойния размер на определената от Министерския съвет минимална месечна заплата за страната. При съвместен влог, титуляри на който са две или повече лица, се извършва само едно плащане.
    Ал. 3. Ако наличните парични средства на банката не са достатъчни, всяко плащане се намалява пропорционално.
    Ал. 4. Когато лицензията за извършване на банкова дейност е отнета на основание чл. 21, ал. 2 и има влязло в сила съдебно решение за обявяване на банката в несъстоятелност, действуващият фонд за гарантиране на влоговете в банките изплаща на вложителите суми до гарантирания размер, намалени с извършените плащания от квесторите по реда на ал. 2 и 3.
    Ал. 5. Централната банка издава наредба за прилагането на този член."

    Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 72, като предлага следната редакция на ал. 1:
    "Ал. 1. При отнемането на лицензия за извършване на банкова дейност квесторите незабавно заделят от наличните парични средства на банката суми за извършване на плащания на вложители физически лица, съгласно ал. 2".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 72 има ли желаещи да се изкажат? - Няма.
    Моля, гласувайте чл. 72 с редакцията на ал. 1, предложена от комисията.
    От общо гласували 154 народни представители, за - 142, против - 8, въздържали се - 4.
    Член 72 е приет с корекцията на ал. 1.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 73. Ал. 1. Квесторите имат право да вземат решение за преобразуване на банката чрез вливане или сливане с друга банка при условия и срокове, одобрени от Централната банка.
    Ал. 2. Централната банка издава разрешението по ал. 1, само ако прецени, че преобразуването няма да доведе за придобиващата или новосъздадената банка до влошаване на нейната капиталова адекватност, ликвидност и на други изисквания за осъществяване на банкова дейност, съгласно този закон и актовете за неговото прилагане, както и ако при преобразуването се поемат всички задължения на управляваната от квесторите банка".
    Предложение на народния представител Светослав Лучников: в чл. 73 се правят следните изменения:
    1. Ал. 1 се изменя така:
    "Ал. 1. Квесторите могат да поискат от Централната банка да вземе решение за преобразуване на банката чрез вливане или сливане с друга банка".
    2. В ал. 2 думите "издава разрешението" се заменят с "взема разрешението".
    Комисията не подкрепя предложението.
    Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 73 със следната редакция на ал. 1:
    "Ал. 1. Квесторите имат право да вземат решение за преобразуване на банката чрез вливане или сливане с друга банка, което се одобрява от Централната банка".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 73 има думата господин Лучников, вносител на предложение за изменение.
    СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! С новата редакция, която се предлага за ал. 1, отчасти се възприема моето предложение, защото решението на квесторите се одобрява от Централната банка, което е вече един самостоятелен акт. Но при това положение нелогично е формулирането на ал. 2, че Централната банка издава разрешение. Тя вече не издава разрешение, а дава одобрението, така че ал. 2 трябва да се прередактира така:
    "Ал. 2. Централната банка дава одобрението по ал. 1 само..." и т.н.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, считам, че това, което предложи господин Лучников, е правилно във връзка с новата редакция на ал. 1, затова предлагам да го подкрепим.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Други желаещи? - Няма.
    Подлагам на гласуване чл. 73 с корекцията на комисията на ал. 1 и уточнението в ал. 2 - вместо думите "издава разрешението", да стане "дава одобрението".
    Моля, гласувайте!
    От общо гласували 138 народни представители, за - 133, против - няма, въздържали се - 5.
    Член 73 е приет с посочените корекции.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 74. Ал. 1. Квесторът упражнява правомощията си с грижата на добър стопанин. Той носи отговорност само за вреди, причинени от него умишлено.
    Ал. 2. Всички служители на банката са длъжни да съдействуват на квестора при осъществяване на неговите правомощия".
    Предложение на народния представител Светослав Лучников:
    В чл. 74, ал. 1 в края се добавя "или при груба небрежност".
    Комисията подкрепя предложението.
    Предложение на народния представител Янаки Стоилов:
    В чл. 74, ал. 1 се правят следните изменения:
    1. В изречение първо думата "стопанин" се заменя с "търговец".
    2. В изречение второ думата "само" да отпадне, а в края на изречението се добави "или груба небрежност".
    Комисията подкрепя предложението по т. 2 без отпадането на думата "само".
    Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 74 със следната редакция на ал. 1:
    "Ал. 1. Квесторът упражнява правомощията си с грижата на добър стопанин. Той носи отговорност само за вреди, причинени от него умишлено или при груба небрежност".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Желаещи да се изкажат? - Няма.
    Подлагам на гласуване текста на чл. 74, така както е предложен от комисията с променената редакция на ал. 1.
    Моля, гласувайте!
    От общо гласували 146 народни представители, за - 132, против - 7, въздържали се - 7.
    Член 74 е приет.
    За отрицателен вот думата има господин Миков.
    МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
    Гласувах "против", защото и на едно друго място по-напред бях направил предложение да не носят тези лица, които имат изключителна отговорност и изключителни права дори да се свиват и вливат банки, да не носят отговорност само за груба небрежност и умишлено. Защото ако за умишлените те извършват престъпления, тогава ще я носят по Наказателния кодекс.
    И нещо повече в този текст. Когато той води нещата с грижата на добрия търговец, дори и обикновената небрежност в случая, не трябва да е груба небрежността. Дори и самонадеяността в действията. Тоест в мащаб на грижата на добрия търговец при всички случаи той ще носи отговорност за тези свои действия. А ние по този начин изключихме отговорността на тези лица за определен кръг от действия. Защото много трудно се доказва умисъл в тези действия - и стопански риск, и прочее. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
    Член 75.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 75. Квесторът получава за своята работа възнаграждение за сметка на банката, определено от Централната банка."
    Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 75.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 75 има ли желаещи да се изкажат? - Няма желаещи.
    Моля, гласувайте за чл. 75 така, както е предложен от вносителя и от комисията.
    От общо гласували 143 народни представители, за - 139, против - няма, въздържали се - 4.
    Член 75 е приет.
    С това и цялата глава 13.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Глава 14. Принудителна ликвидация."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По заглавието има ли бележки? - Няма други предложения.
    Моля, гласувайте заглавието на глава 14 - "Принудителна ликвидация".
    От общо гласували 138 народни представители, за - 138, против и въздържали се - няма.
    Заглавието на глава 14 е прието.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 76. Ал. 1. За всяка банка, на която Централната банка е отнела лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл. 21, ал. 1, се образува производство за принудителна ликвидация.
    Ал. 2. Производството се образува от окръжния съд по седалището на банката по искане на Централната банка. В искането се посочват само основанията по чл. 21, ал. 1, въз основа на които е отнета лицензията, като към него се прилага заверен препис от акта на Централната банка.
    Ал. 3. Ако искането отговаря на изискванията на ал. 2, съдът образува производство за ликвидация на банката и назначава ликвидатор (ликвидатори).
    Ал. 4. Доколкото в този закон не е предвидено друго, ликвидацията се извършва по реда на Търговския закон.
    Ал. 5. Банка в принудителна ликвидация може да бъде продадена като предприятие или да се влее в друга банка само с разрешение на Централната банка. Централната банка издава разрешение само ако задълженията на тази банка се поемат изцяло от придобиващата или поемащата банка и ако прецени, че са налице обстоятелствата по чл. 73, ал. 2.
    Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 76.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 76 има ли желаещи да вземат думата? - Няма желаещи.
    Моля гласувайте за текста на чл. 76 така, както е предложен.
    От общо гласували 149 народни представители, за - 145, против - няма, въздържали се - 4.
    Член 76 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Глава 15. Несъстоятелност."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли бележки? - Няма.
    Моля, гласувайте текста на заглавието на глава 15 - "Несъстоятелност".
    От общо гласували 155 народни представители, за - 155, против и въздържали се - няма.
    Текстът на заглавието е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 77. Ал.  1. Производство по несъстоятелност за банка се открива, когато Централната банка е отнела лицензията й за извършване на банкова дейност на основание чл. 21, ал. 2.
    Ал. 2.  Само Централната банка може да иска от съда откриване на производство по несъстоятелност на банка.
    Ал. 3. В искането на Централната банка се посочват само основанията по чл. 21, ал. 2, въз основа на които е отнета лицензията. Към искането се прилага заверен препис от акта на Централната банка."
    Предложение на народния представител Михаил Миков:
    В чл. 77 се правят следните изменения:
    1. Ал 1 се изменя така:
    "Ал. 1. Производство по несъстоятелност на банка, чийто лиценз за извършване на банкова дейност е отнет на основание чл. 21, ал. 2, може да се открива и по подадена от Централната банка молба."
    2. Алинея 2 да отпадне.
    3. В ал. 3 след думата "само" се добавя "фактите относно".
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложение на народния представител Светослав Лучников:
    В чл. 77, ал. 3 се добавя "за отнемане на лицензията и писмени доказателства, установяващи наличността на обстоятелствата по чл. 21, ал. 2".
    Комисията не подкрепя предложението.
    Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 77.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
    Господин Миков, вносител на предложение за изменение, има думата.
    МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми колеги, своето съображение аз изложих, доколкото си спомням, още на първо четене. Абсурдно е само Централната банка да има право да иска обявяване на процедура по несъстоятелност. Защото коя да е банка, освен отношения с Централната банка, а те ще стават все по-малко в условията на борда, защото няма рефинансиране, ще има и други банки - кредиторки.
    И нека си отговорим на този въпрос - дали кредиторите на една банка могат да поискат от съда обявяване на несъстоятелност или ще чакат решение на Централната банка - първият въпрос.
    И следващият въпрос, който звучи доста абсурдно, но може да възникне: дали важи по отношение на управляващите банката императивното изискване, скрепено и със санкция в Наказателния кодекс, задължение на управляващите, когато банката е в състояние на неплатежоспособност, да поискат от съда обявяване на това? Или това ще е право само на Централната банка?
    Поне записът "само" означава, че единствено и само тя. Може би колегите от Централната банка да пояснят какво са имали предвид. Благодаря ви. Затова сме си позволили да предложим този текст.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, благодаря на господин Миков.
    Има думата господин Лучников, също вносител на предложение за изменение.
    СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Най-напред аз не съм съгласен с предложението на колегата Миков да се даде възможност на всеки кредитор да иска обявяване на банката в несъстоятелност, защото това ще доведе просто до един абсурд. Банката има хиляди, десетки хиляди вложители, които са кредитори, нали? Ако се даде възможност на всеки кредитор да иска обявяването на банката в несъстоятелност, тук може да се разкрие широко поле за шикании.
    Банковата дейност е една специфична дейност, която се надзирава от Централната банка, и естествено е само тя да има право да поиска обявяването й в несъстоятелност. Лицата, които също биха имали такива претенции, могат спокойно да се отнесат към Централната банка и чрез нея всъщност да поискат обявяването в несъстоятелност. Така че в това отношение текстът в законопроекта е достатъчен.
    А колкото до това дали управителят на банка, която е изпаднала в несъстоятелност, сам има право да поиска нейното обявяване в несъстоятелност, това право безспорно не се отнема. Текстът визира само външни лица, които могат да поискат обявяване в несъстоятелност, и това е само Централната банка. А самото ръководство на банката безспорно не само че има право, ами е длъжно, и то под страх на наказателна отговорност, да иска обявяването й в несъстоятелност. Така че тук няма нищо смущаващо.
    Относно моето предложение. Вижте, ние дадохме твърде големи права на Централната банка по производството на несъстоятелност. И казахме, че това е напълно нормално, защото положението специално сега при нас е екстрено и трябва да се вземат мерки срещу банки, които не изпълняват достатъчно своите задължения и поставят под опасност интересите не само на кредиторите, но и на цялата национална икономика.
    Но съгласете се, че когато банката представи пред съда искане за обявяване в несъстоятелност, тя трябва да представи поне някои писмени доказателства за това, че е взела основателно решението за отнемане на лицензията. Защото какви са условията за отнемането на лицензията? - Спиране на плащанията, неиздължаване на едно или повече задължения и надвишаване на пасивите над активите. Всичките тези обстоятелства са абсолютно установими. И не само това, ами те за да съществуват, трябва да бъдат установени с писмени доказателства. Не може банката да каже, че е спряла своите плащания, ако това не се установи с някакъв документ, който установява това спиране на плащанията. Това ще бъде документ за състоянието на нейния сетълмент.
    От друга страна, когато има неизпълнено задължение, ами какво по-лесно от това! Това задължение безспорно е установено с писмен документ. Фактът на неизпълнението му също се установява с писмен документ. Той също може и трябва да се представи.
    А колкото се касае за отношението между активите и пасивите, в комплекта документи, с които конкретната банка се отчита пред Централната банка, има данни за нейната капиталова адекватност, има достатъчно данни, по които се установява надвишаването на пасивите над активите. Така че няма никакво затруднение за Централната банка да представи на съда писмени доказателства, за да може той в края на краищата да види, че наистина положението е сериозно.
    Не бива да създаваме една презумпция за непогрешимост и абсолютна добросъвестност на органите на Централната банка, защото в края на краищата и те са хора.
    Така че нищо не пречи и нищо няма да затрудни процедурата, ако ние ги задължим да представят заедно с решението за отнемане на лиценза и документите, които тук специално са по ал. 2, тоест които установяват неплатежоспособност на банката.
    Смятам, че ако ние постъпим по другия начин, недейте да забравяте, че ние искаме да привлечем тук и чужди вносители, искаме да привлечем тук и чужд банков капитал. Ако чуждият банков капитал не почувства достатъчна гаранция за неговото запазване и ако той се почувства застрашен от едно предварително необосновано обявяване в несъстоятелност, може би ще се въздържи да влезе в нашата страна. Така че ние вместо да изпишем вежди тук, можем да извадим очи. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
    Има думата господин Стратев от Централната банка.
    БОРИСЛАВ СТРАТЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми народни представители! Просто някои пояснения, за да не би да стане недоразумение, когато ще се вземат решения. Идеята на вносителя е, че само Централната банка може да иска от съда обявяване на банка в несъстоятелност. Тоест отговорът на народния представител Миков е такъв, че да, действително само Централната банка може да иска обявяване в несъстоятелност на банка. Тоест това, за което говори народният представител Светослав Лучников, всъщност не се разбира от текста така. Ако банка изпадне в неплатежоспособност, нейните лица, които представляват банката, трябва да искат от съда незабавно от Централната банка да уведомят за това обстоятелство, въз основа на което тя би следвало да иска обявяване на банката в несъстоятелност. Това е вече в приетия от народните представители чл. 56, ал. 2, който гласи, че "при изпадане на банка в неплатежоспособност, лицата, които я управляват и представляват, са длъжни да уведомят незабавно Централната банка за това обстоятелство".
    По въпроса за наказателната отговорност. Получава се, разбира се, известна колизия с текста в Наказателния кодекс, но аз предполагам, че при бъдещите промени на Наказателния кодекс ще се предвиди съответна разпоредба относно наказателна отговорност на лица, управляващи и представящи банка, които при неплатежоспособност не са уведомили Централната банка за това обстоятелство, ако разбира се се приеме решението, че само Централната банка може да иска обявяване на банка в несъстоятелност.
    А това, което е продиктувано всъщност и което се крие зад тази идея, е, че само Централната банка е тази, която може да прецени всъщност състоянието на банката. Защото искане на платежоспособност от търговец може да бъде направено и по други причини, а именно нездрави, най-общо казано, причини. Затова той не би могъл директно да отиде в съда и да поиска обявяване на банка в неплатежоспособност, тъй като все пак нека да имаме предвид, че Търговският закон, който действа в страната, общо взето уредбата му по-скоро е създадена за дребни търговци, а не за големи предприятия.
    Но тъй или иначе тук става дума за предприятие, а именно банково предприятие, което има огромен брой кредитори, каквито няма никакво друго предприятие и никой търговец, като банка в случая, не би могъл да иска от съда обявяване в несъстоятелност, позовавайки се той на неплатежоспособността, без това да е преценено от Централната банка. Той може да го направи със зла умисъл независимо от последиците. Тези последици ще рефлектират върху кредиторите на банката и по-специално върху вложителите на банката.
    Това, което господин Лучников предлага, всъщност поясненията, които бих могъл да дам, са, че доказателствата, които се предлагат, са въплътени в решението на Централната банка за отнемане на лицензите и там се обосновава на какви обстоятелства и на какви факти Централната банка е стъпила, за да може да стигне до такъв извод, тоест управителят в случая по предложението на подуправителя, че определена банка е в неплатежоспособност, нейните активи не са достатъчни да покрият нейните задължения, установени съгласно надзорните правила на Централната банка и издадените по този повод наредби.
    Също според нас и според вносителя както е идеята, това цели едно ускоряване на процедурата по обявяването на една банка в несъстоятелност. Иначе може да се затъне отново в спорове. Мога да ви кажа, че ще се оспори моментално такъв документ, че той е с невярно съдържание, не е издаван никога от съответната търговска банка. Така че защитата в случая на вложителите е да се ускори производството по несъстоятелност, за да могат кредиторите по-бързо да получат своите вземания или част от своите вземания, след като една банка е в неплатежоспособност.
    А това дали би могло евентуално да бъде стъпено на неверни обстоятелства, все пак според мен трудно може да се говори, че Централната банка ще има интерес да обяви в неплатежоспособност платежоспособна банка при всичките последици, които ще има това не само за лицата, които са взели такова решение от самата институция, но съответно и за страната.
    А що се отнася до чуждите инвеститори, те имат отношения главно с Централната банка (става дума за банката) и аз все пак мисля, че чуждестранните инвеститори в банковата дейност не биха се притеснили от такъв текст, тъй като те би следвало да изпълняват задълженията си в срок и съответно да поддържат активите си в такова състояние, което да ги прави платежоспособни.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стратев. Други желаещи няма.
    Преминаваме към гласуване.
    Предложение на народния представител Михаил Миков: в чл. 77 се правят следните изменения:
    1. Ал. 1 се изменя така:
    "Ал. 1. Производство по несъстоятелност на банка, чийто лиценз за извършване на банкова дейност е отнет на основание чл. 21, ал. 2, може да се открива и по подадена от Централната банка молба."
    Моля, гласувайте.
    От общо гласували 151 народни представители, за - 49, против - 91, въздържали се - 11.
    Предложението не се приема.
    Второ предложение на същия народен представител...
    МИХАИЛ МИКОВ (от място): Оттеглям другите си предложения по този член.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. Другите предложения се оттеглят.
    Предложение на народния представител Светослав Лучников: в чл. 77, ал. 3 се добавя "за отнемане на лицензията и писмени доказателства, установяващи наличността на обстоятелствата по чл. 21, ал. 2."
    Моля, гласувайте.
    От общо гласували 145 народни представители, за - 57, против - 21, въздържали се - 67.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте текста на чл. 77 предложен от вносителя и подкрепен от комисията.
    От общо гласували 142 народни представители, за - 118, против - 4, въздържали се - 20.
    Член 77 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 78. Съдът образува делото в деня на получаването на редовно оформено искане на Централната банка и насрочва заседание не по-късно от 10 дни от образуването му."
    Предложение на народния представител Михаил Миков:
    Член 78 да отпадне.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложение на народния представител Светослав Лучников:
    В чл. 78 думите "редовно оформено искане" се заменят с "искането".
    Комисията подкрепя предложението.
    Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 78 със следната редакция:
    "Чл. 78. Съдът образува делото в деня на получаване на искането на Централната банка и насрочва заседание не по-късно от 10 дни от образуването му."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не виждам господин Миков да иска думата.
    Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков чл. 78 да отпадне.
    От общо гласували 145 народни представители, за - 44, против - 86, въздържали се - 15.
    Предложението не се приема.
    Подлагам на гласуване текста на чл. 78 така, както е предложен от комисията. Моля, гласувайте.
    От общо гласували 145 народни представители, за - 126, няма против, въздържали се - 19.
    Член 78 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 79. Съдът разглежда молбата в заседание при закрити врата с призоваване на Централната банка и банката."
    Предложение на народния представител Михаил Миков:
    Чл. 79 става чл. 78 и се изменя така:
    "Чл. 78. Съдът разглежда молбата, подадена от Централната банка, по реда на чл. 629, ал. 1 от Търговския закон."
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложение на народния представител Светослав Лучников:
    В чл. 79 след думите "Централната банка" се поставя запетая и се добавя "прокуратурата".
    Комисията подкрепя предложението.
    Комисията предлага следната редакция на чл. 79:
    "Чл. 79. Съдът разглежда молбата с участието на прокурора в заседание при закрити врата с призоваване на Централната банка и банката."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков чл. 79 да се измени така:
    "Чл. 79. Съдът разглежда молбата, подадена от Централната банка, по реда на чл. 629, ал. 1 от Търговския закон."
    Моля, гласувайте.
    От общо гласували 146 народни представители, за - 49, против - 82, въздържали се - 15.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте текста на чл. 79 така, както е предложен от комисията.
    От общо гласували 152 народни представители, за - 126, против - 3, въздържали се - 23.
    Член 79 е приет.

    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 80. Ако искането на Централната банка отговаря на изискванията на чл. 77, ал. 3, съдът с решението си:
    1. обявява неплатежоспособността и определя началната й дата;
    2. открива производство по несъстоятелност;
    3. обявява банката в несъстоятелност;
    4. прекратява правомощията на органите на банката;
    5. постановява обща възбрана и запор;
    6. лишава банката от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността;
    7. постановява започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и разпределението на осребреното имущество;
    8. назначава синдик (синдици)."
    Предложение на народния представител Михаил Миков - чл. 80 става чл. 79, като думите "искането на Централната банка отговаря на изискването на чл. 77, ал. 3 с" се заменят с "като констатира неплатежоспособност, съдът с решението си".
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложение на народния представител Светослав Лучников - в чл. 80 досегашният текст става ал. 1 и се създава нова ал. 2:
    "Ал. 2. Решението на съда се обнародва в Държавен вестник."
    Комисията не подкрепя предложението.
    Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 80.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Миков, вносител на предложението за изменение.
    МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Направеното предложение има само редакционен характер. Ако обърнете чл. 87, там са посочени изискванията на ал. 3, на които трябва да отговаря искането на Централната банка. А тук вече става въпрос, че наистина съдът е констатирал, че банката е в неплатежоспособност, т.е. освен онези изисквания, посочени в чл. 77, ал. 3, и съдът трябва да констатира, че банката е в неплатежоспособност.
    Това е смисълът на направеното предложение. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Миков.
    Други желаещи за изказвания? - Не виждам.
    Подлагам на гласуване предложението на господин Миков - чл. 80 става чл. 79, като думите "искането на Централната банка отговаря на изискването на чл. 77, ал. 3 с" се заменят с "като констатира неплатежоспособност, съдът с решението си".
    Моля, гласувайте.
    От общо гласували 161 народни представители, за - 52, против - 85, въздържали се - 24.
    Предложението не се приема.
    Предложение на народния представител Светослав Лучников - в чл. 80 се създава нова ал. 2: "Решението на съда се обнародва в Държавен вестник."
    Моля, гласувайте.
    От общо гласували 140 народни представители, за - 61, против - 20, въздържали се - 59.
    Предложението не се приема.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: За по-голяма изчерпателност и коректност на текста искам да добавя първото изречение на чл. 80 "Ако искането на Централната банка отговаря на изискванията на чл. 77, ал. 3 (тук добавяме) във връзка с чл. 21, ал. 2 съдът с решението си" - за да е ясно, че става въпрос за ред и условия, по чл. 21. Въпреки че в чл. 77, ал. 3 е казано, така би било по-изчерпателно и по-коректно.
    Цялото изречение става така:
    "Чл. 80. Ако искането на Централната банка отговаря на изискванията на чл. 77, ал. 3, във връзка с чл. 21, ал. 2, съдът с решението си:"
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте текста на чл. 80 с направената добавка от председателя на комисията.
    От общо гласували 149 народни представители, за - 130, против - няма, въздържали се - 19.
    Чл. 80 е приет.

    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 81. От датата на решението по чл. 80:
    1. всички давностни и преклузивни срокове относно права на банката спират да текат за 6 месеца;
    2. всички отпуснати от банката кредити без обезпечение или в нарушение на Закона за банките и кредитното дело стават изискуеми."
    Предложение на народния представител Йордан Цонев:
    В чл. 81, т. 2 думите "или в нарушение на Закона за банките и кредитното дело" се заличават.
    Комисията подкрепя предложението.
    Предложение на народния представител Руси Статков:
    В чл. 81 т. 2 се изменя така:
    "2. всички отпуснати от банката кредити без обезпечение или в нарушение на закона стават изискуеми."
    Комисията не подкрепя предложението.
    Комисията предлага следната редакция на чл. 81:
    "Чл. 81. От датата на решението на съда по чл. 80:
    1. всички давностни и преклузивни срокове относно права на банката спират да текат за 6 месеца;
    2. всички отпуснати от банката кредити без обезпечение стават изискуеми."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Статков не го виждам в залата. Предложението на народния представител Йордан Цонев е прието от комисията.
    Подлагам на гласуване предложението на народния представител Руси Статков в чл. 81 т. 2 се изменя така:
    "2. всички отпуснати кредити без обезпечение или в нарушение на закона стават изискуеми".
    Моля, гласувайте!
    От общо гласували 144 народни представители, за - 39, против - 89, въздържали се - 16.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте текста на чл. 81 така, както е предложен от комисията.
    От общо гласували 139 народни представители, за - 134, против - 1, въздържали се- 4.
    Член 81 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 82. Ал. 1. Съдът назначава синдик от списъка на синдиците при Централната банка.
    Ал. 2. Съдът освобождава синдика на банка, ако Централната банка го изключи от списъка по ал. 1.
    Ал. 3. Синдикът има правомощията по чл. 658, ал. 1, т. 1-9 и 12-14 от Търговския закон. Той може да прекрати с предизвестие от 60 дни всеки договор, по който банката е наемател на недвижим имот, независимо от срока по него, без да дължи обезщетение поради прекратяването му.
    Ал. 4. Синдикът представя на съда и на Централната банка всеки месец, а при поискване - незабавно, отчет за своята дейност."
    Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 82.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма желаещи да се изкажат.
    Моля, гласувайте чл. 82 така, както е предложен.
    От общо гласували 140 народни представители, за - 136, против - няма, въздържали се - 4.
    Член 82 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 83. Ал. 1. В срок от един месец от обнародване на решението по чл. 80 синдикът изпраща по пощата с препоръчано писмо на адресите, съобразно наличната при банката документация, съобщения до всеки ползувател на банкова касетка или друго лице, предоставило имущество за съхранение в банката, с което го уведомява за характера и размера на вземането му според банковата документация. Ако лицето е променило адреса си, без да уведоми за това банката, съобщението се смята за връчено.
    Ал. 2. В съобщението по ал. 1 се посочва срокът, в който ползувателите на банкови касетки и лицата, предоставили имущество за съхранение в банката, могат да го получат лично или чрез упълномощено от тях лице. Срокът за получаване на имуществото не може да надхвърля 30 дни от получаване на съобщението.
    Ал. 3. Банкова касетка, която не е освободена в посочения срок, се отваря от синдика с участието на нотариус. За съдържанието на касетката се съставя опис, подписан от синдика, нотариуса и другите присъствуващи лица.
    Ал. 4. Намерените вещи в случаите на ал. 3, както и други вещи, съхранявани от банката, които не са получени в посочения срок, се предават за съхранение от синдика на Централната банка.
    Ал. 5. Редът за съхранение и разпореждане с непотърсените вещи се определя в наредба на Централната банка."
    Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 83.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Миков има думата.
    МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател! Аз не знам дали не бъркам, но ние не приехме предложението на господин Лучников да се обнародва то в "Държавен вестник" преди малко в чл. 80. Тоест, няма задължение за тях да обнародват, а няма никъде задължение да публикуват, ако не в "Държавен вестник", където става обнародването. Да не направим някоя грешка. Защото препратката е към чл. 80. Ако ме памет не лъже, преди малко ние не приехме предложението на господин Лучников.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ (от място): То по принцип се обнародва.
    МИХАИЛ МИКОВ: Господин Цонев казва, че по принцип се обнародва.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Стратев ще внесе яснота.
    БОРИСЛАВ СТРАТЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
    Уважаеми народни представители, всъщност тук не става дума очевидно за отхвърляне предложението на господин Лучников, защото това решение се обнародва по силата на чл. 712, ал. 2 от Търговския закон, а в текста на вносителя е посочено, че Търговският закон, доколкото тук не е предвидено друго, има субсидиарно приложение, т.е. това е причината, за да не се приеме предложението, а не че е неправилно направено.
    В Търговския закон има изричен текст, че решението за обявяване в несъстоятелност се обнародва. А тук става дума за съвсем друго. Това са правените влогове, по които процедурата се урежда по друг начин.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стратев.
    Подлагам на гласуване чл. 83 така, както е предложен от вносителя и подкрепен от комисията.
    Моля, гласувайте!
    От общо гласували 140 народни представители, за - 130, против - няма, въздържали се - 10.
    Член 83 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 84. Ал. 1. Кредито-рите предявявят вземанията си пред синдика в срок от един месец от обнародване на решението по чл. 80.
    Ал. 2. Вземанията на вложителите в банката се смятат за предявени. Това не отменя правото им да предявяват пред синдика вземанията си в срока по ал. 1."
    Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 84.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 84 така, както е предложен.
    От общо гласували 130 народни представители, за - 126, против - 1, въздържали се - 3.
    Текстът е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 85. Ал. 1. В срок от един месец след изтичането на срока по чл. 84, ал. 1 синдикът:
    1. съставя списък на приетите от него вземания, в който посочва основанието и размера на вземането, вида и размера на обезпечението и поредността за удовлетворяване на вземането съгласно този закон;
    2. обявява в "Държавен вестник" и публикува най-малко два пъти в един или повече централни всекидневници съобщение за мястото, където списъкът по точка 1 ще бъде на разположение за проверка в 14-дневен срок от обнародването на обявлението.
    Ал. 2. В 14-дневен срок от изтичането на срока по ал. 1, точка 2 всеки вложител, друг кредитор или един или повече акционери, които притежават общо не по-малко от 25 на сто от всички акции с право на глас, могат да направят писмено възражение пред синдика срещу изготвения списък по точка 1 на ал. 1."
    Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 85.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте за чл. 85 така, както е предложен.
    От общо гласували 134 народни представители, за - 130, против - 1, въздържали се - 3.
    Член 85 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 86. Ал. 1. Могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на масата на несъстоятелността следните извършени от банката действия и сделки:
    1. безвъзмездна сделка, извършена в двугодишен срок от датата на неплатежоспособността;
    2. безвъзмездна сделка, извършена в 5-годишен срок преди датата на неплатежоспособността в полза на администратори или акционери на банката, както и на техни съпрузи, роднини по права линия и роднини по съребрена линия до шеста степен включително, съответно на икономически свързани с тях лица;
    3. сделка или действие, извършено в петгодишен срок преди датата на неплатежоспособността с намерение да се увредят кредиторите на банката;
    4. погасяване на парично задължение чрез прехвърляне на собственост, извършено в 6-месечен срок преди датата на неплатежоспособността, ако връщането би довело до увеличаване на сумата, която кредиторите биха получили при разпределение на осребреното имущество на банката;
    5. сделка, извършена в двугодишен срок преди датата на неплатежоспособността във вреда на кредиторите, страна по която е икономически свързано с банката лице, администратор или акционер на банката, както и негов съпруг, роднина по права линия и роднина по съребрена линия до шеста степен включително, съответно икономически свързано с него лице;
    6. възмездна сделка, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото, извършена в двугодишен срок преди датата на неплатежоспособността;
    7. учредяване на залог, ипотека или друго обезпечение, което е извършено в едногодишен срок преди датата на неплатежоспособността в полза на необезпечено дотогава вземане към банката.
    Ал. 2. Искът по ал. 1 може да се предяви и от Централната банка."
    Предложение на народния представител Любен Корнезов:
    В чл. 86, ал. 1 след думата "обявени" се добавя "от съда".
    Комисията подкрепя предложението.
    Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 86 с направеното предложение от народния представител Любен Корнезов.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте текста на чл. 86 с приетата от комисията добавка.
    От общо гласували 143 народни представители, за - 142, против - 1, въздържали се - няма.
    Член 86 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 87. В производство по несъстоятелност събрание на кредиторите не се провежда."
    Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 87.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 87 така, както е предложен.
    От общо гласували 139 народни представители, за - 138, против - 1, въздържали се - няма.
    Член 87 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 88. Ал. 1. Опреде-лението на съда по чл. 692, ал. 4 от Търговския закон подлежи на обжалване пред Върховния съд по реда за обжалване на решенията. В този случай разпоредбата на чл. 694 от Търговския закон не се прилага.
    Ал. 2. Право на обжалване има лицето, подало възражения по чл. 692, ал. 3 от Търговския закон, както и лицата по чл. 692, ал. 2 от Търговския закон.
    Ал. 3. Срокът за обжалване е 7-дневен и тече от момента на получаването на уведомлението по чл. 692, ал. 4 от Търговския закон.
    Ал. 4. Ако жалбата бъде отхвърлена, разноските по делото са за сметка на жалбоподателя, а ако жалбоподател е банката, разноските са за сметка на масата по несъстоятелността.
    Ал. 5. Определението на съда по чл. 692, ал. 5 от Търговския закон не подлежи на обжалване.
    Ал. 6. Влязлото в сила определение на съда по чл. 692, ал. 4 и 5 от Търговския закон има установителното действие за длъжника, синдика и всички кредитори на несъстоятелността.
    Ал. 7. За прието се счита вземане, включено с одобрения с влязло в сила определение на съда списък на приетите от синдика вземания."

    Предложение на народния представител Неделчо Беронов - в чл. 88, ал. 1 думите "Върховен съд" се заменят с "Върховния касационен съд".
    Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 88 с направеното допълнение от народния представител Неделчо Беронов.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте за чл. 88 така, както е предложен от комисията.
    От общо гласували 147 народни представители, за - 144, против - няма, въздържали се - 3.
    Член 88 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 89. В производството по несъстоятелност на банка план за оздравяване не може да се предлага."
    Комисията подкрепя текста на вносителя за този член.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте за чл. 89 така, както е предложен.
    От общо гласували 145 народни представители, за - 145, против и въздържали се - няма.
    Член 89 е приет.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: "Чл. 90. Осребряването на имуществото се извършва от синдика."
    Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 90.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 90 така, както е предложен.
    От общо гласували 149 народни представители, за - 149, против и въздържали се - няма.
    Член 90 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 91. Ал. 1. По искане на синдика или на Централната банка съдът може да разреши продажбата на банката като предприятие да се извърши чрез пряко договаряне или чрез посредник, без да се спазва изискването на чл. 718, ал. 1 от Търговския закон.
    Ал. 2. За да продаде банката като предприятие синдикът може да намали размера на нейните задължения, ако от това кредиторите й не се поставят в по-неблагоприятно положение, отколкото при разпределението на осребреното имущество по реда на закона.
    Ал. 3. Съдът одобрява сделката след получаване на писмено становище от Централната банка. То трябва да бъде дадено най-късно 30 дни след поискването му.
    Ал. 4. Съдът проверява дали сделката не противоречи на закона и дали съобразно ал. 2 не уврежда интересите на кредиторите на банката.
    Ал. 5. Прехвърляне на собственост преди окончателното плащане на цената не се допуска."
    Предложение на народния представител Светослав Лучников - в чл. 91, ал. 2 думите "намали размера" се заменят с "намали пропорционално размера".
    Комисията подкрепя предложението.
    Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 91 с направеното допълнение в ал. 2 от народния представител Светослав Лучников.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, режим на гласуване за текста на чл. 91 с допълнението, направено от господин Лучников.
    От общо гласували 140 народни представители, за - 138, против - 1, въздържал се - 1.
    Член 91 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 92. Синдикът пристъпва към осребряване имуществото на банката по реда на чл. 717 от Търговския закон, когато не успее да продаде банката като предприятие, или ако прецени, че така интересите на кредиторите са защитени в по-голяма степен."
    Комисията подкрепя текста на вносителя за този член.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, режим на гласуване за текста на чл. 92, както е предложен от вносителя.
    От общо гласували 144 народни представители, за - 144, против и въздържали се - няма.
    Член 92 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 93. Ал. 1. При извършване на разпределение на осребреното имущество вземанията се изплащат в следния ред:
    1. вземания, обезпечени със залог или ипотека - от стойността на заложената или ипотекираната вещ;
    2. вземания, заради които се упражнява право на задържане - от стойността на задържания имот;
    3. разноските по несъстоятелността;
    4. вземания, за които фондът за гарантиране на влоговете се е субругирал;
    5. вземания на вложители, които не са покрити от системата за гарантиране на влоговете;
    6. вземания на банки;
    7. текущи вноски, дължими към държавното обществено осигуряване и възникнали до една година преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;
    8. текущи публичноправни вземания на държавата и общините, като данъци, мита, такси и други, и тези, възникнали до една година преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;
    9. всички останали.
    Ал. 2. Ако след удовлетворяване на кредиторите остане имущество, то се разпределя между акционерите съобразно с правата по притежаваните от тях акции."
    Предложение на народния представител Михаил Миков: в чл. 93, ал. 1 точка 5 става точка 3, а точки 3 и 4 стават съответно 4 и 5.
    Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 93.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Миков, искате ли да обосновете предложението си? Заповядайте.
    МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин Куртев. Уважаеми колеги, т. 1, 2 и 3 са буквален препис от ал. 1 на чл. 722 на Търговския закон. Аз тук нямам никакви претенции.
    Предложението, което съм направил обаче, касае вземанията на вложители, които не са покрити от системата за гарантиране на влогове, защото залата не прие този фонд, който бях предложил по-предишните дни за гарантиране на тези влогове. И доколкото това е социален проблем и трябва по някакъв начин тези хора да бъдат защитени, то аз предлагам в моето предложение да отидат в по-преден ред на защита. Това касае много хора и в случай на несъстоятелност на банка, а вече има няколко такива случая, при приемането на един такъв текст и ние тук, в залата, трябва да знаем, че на тези хора няма да им дадем това, което те са вложили в банките. Защото и по отношение на онези банки, които сега са в несъстоятелност, пак Централната банка упражняваше контрол, а парите на вложителите ги няма.
    Именно поради тази причина предлагам те да отидат в по-преден ред, доколкото пък и вземанията, за гарантиране на които фондът се е субругирал, той още не е създаден, кой знае кога ще го създаде банката.
    Става въпрос за преминаване на т. 5 на мястото на т. 3. Дори да нарушим реда на Търговския закон за разноските по несъстоятелността. Проблемът е социален. Много хора чакат от банките. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков. Поставям на гласуване предложението на господин Миков т. 5 да стане т. 3, а т. 3 и 4, съответно да станат 4 и 5.
    Моля, режим на гласуване.
    От общо гласували 137 народни представители, за - 49, против - 70, въздържали се - 18.
    Предложението не е прието.
    Моля, режим на гласуване за текста на чл. 93, както е предложен от вносителя.
    От общо гласували 136 народни представители, за - 109, против - 2, въздържали се - 25.
    Член 93 е приет.
    Половин час почивка. (Звъни)

    След почивката


    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (Звъни): Заседанието продължава.
    Продължете с докладването на чл. 94.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 94. Ал. 1. Производството по несъстоятелност приключва с решение на съда, когато имуществото на банката е разпределено.
    Ал. 2. С решението си по ал. 1 съдът постановява заличаване на банката от търговския регистър."
    Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 94.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По този член предложения не са правени.
    Моля да гласувате за чл. 94.
    От общо гласували 121 народни представители, за - 120, против - 1, въздържали се - няма.
    Член 94 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 95. Доколкото в тази глава няма особени разпоредби, прилагат се съответно разпоредбите на част четвърта от Търговския закон."
    Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 95.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И по този текст няма предложения.
    Моля да гласувате текста на чл. 95.
    От общо гласували 136 народни представители, за - 136, против и въздържали се - няма.
    Член 95 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Глава шестнадесета - Доброволна ликвидация".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По наименованието на главата има ли предложения? - Няма.
    Моля да гласувате за наименованието на глава шестнадесета.
    От общо гласували 141 народни представители, за - 141, против и въздържали се - няма.
    Наименованието на глава шестнадесета "Доброволна ликвидация" е прието.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 96. Ал. 1. Решение за доброволна ликвидация на банка може да се вземе от Общото събрание на акционерите само след предварително разрешение на Централната банка. Такова разрешение се дава, ако Централната банка установи, че банката е платежоспособна и разполага с достатъчно ликвидни средства, за да изплати без отлагане своите задължения към вложителите и другите кредитори.
    Ал. 2. Когато ликвидаторът установи в процеса на ликвидацията, че банката е неплатежоспособна, той предлага на Централната банка да поиска от съда откриване на производство по несъстоятелност. Към предложението ликвидаторът прилага документи, удостоверяващи състоянието на банката.
    Ал. 3. Разпоредбата на ал. 2 се прилага и в случаите на принудителна ликвидация.
    Ал. 4. За неуредените в този член случаи се прилагат разпоредбите на глава седемнадесета от Търговския закон."
    Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 96.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По чл. 96 също не са направени предложения.
    Моля да гласувате за текста на чл. 96.
    От общо гласували 142 народни представители, за - 142, против и въздържали се - няма.
    Член 96 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Глава седемнадесета - Административно-наказателни разпоредби".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По наименованието на главата има ли предложения? - Няма.
    Моля да гласувате за наименованието на глава седемнадесета.
    От общо гласували 133 народни представители, за - 133, против и въздържали се - няма.
    Наименованието на глава седемнадесета е прието.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 97. Ал. 1. Който извърши или допусне извършване на нарушение на този закон и на издадените за неговото прилагане нормативни актове, се наказва с глоба от една до шест месечни брутни заплати, ако деянието не съставлява престъпление.
    Ал. 2. При установени нарушения по ал. 1 на юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 10 млн. до 50 млн.лв."
    Предложение на народния представител Йордан Цонев:
    В чл. 97 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Създават се нови ал. 2, 3 и 4:
    "Ал. 2. Който разпространява невярна информация или обстоятелства за банка, с което се уронват доброто име на банката и доверието към нея, се наказва с глоба до 5 млн.лв., ако деянието не съставлява престъпление.
    Ал. 3. Ако нарушението по ал. 2 е извършено чрез средство за масово осведомяване, глобата е в размер от 5 млн. до 20 млн. лв.
    Ал. 4. В случаите на ал. 1 на юридическото лице се налага имуществена санкция в размер от 20 млн. до 100 млн.лв., а по ал. 3 - от 50 млн. до 200 млн.лв."
    2. Досегашната ал. 2 се заличава.
    Комисията подкрепя предложението.
    Предложение на народния представител Руси Статков:
    В чл. 97, ал. 1 се изменя така:
    "Ал. 1. Който извърши или допусне извършване на нарушение на този закон и на издадените за неговото прилагане нормативни актове, се наказва с глоба от 6 до 35 минимални месечни работни заплати за страната, ако деянието не съставлява престъпление."
    Комисията подкрепя предложението.
    Комисията предлага следната редакция на чл. 97:
    "Чл. 97. Ал. 1. Който извърши или допусне извършването на нарушение на този закон и на издадените за неговото прилагане нормативни актове, се наказва с глоба от 6 до 35 минимални месечни работни заплати за страната, ако деянието не съставлява престъпление.
    Ал. 2. Който разпространява невярна информация или обстоятелства за банка, с което се уронват доброто име на банката и доверието към нея, се наказва с глоба до 5 млн.лв., ако деянието не съставлява престъпление.
    Ал. 3. Ако нарушението по ал. 2 е извършено чрез средство за масово осведомяване, глобата е в размер от 5 млн. до 20 млн. лв.
    Ал. 4. В случаите на ал. 1 на юридическото лице се налага имуществена санкция в размер от 20 млн. до 100 млн.лв., а по ал. 3 - от 50 млн. до 200 млн.лв."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Предложенията, които са направени, са включени в текста, който ни предлага комисията.
    Моля да гласувате за текста на чл. 97.
    От общо гласували 158 народни представители, за - 156, против - няма, въздържали се - 2.
    Член 97 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 98. Ал. 1. Актовете за констатираните нарушения по предходния член се съставят от оправомощените от ръководителя на управление "Банков надзор" лица, а наказателните постановления се издават от него или от оправомощено от него длъжностно лице.
    Ал. 2. Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания."
    Предложение на народния представител Любен Корнезов:
    В чл. 98, ал. 1 думите "или от оправомощено от него длъжностно лице" да отпаднат.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 98.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
    Господин Любен Корнезов има думата да обоснове своето предложение.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, господа народни представители! Текстът, който ни се предлага, в първата алинея, дава възможност на ръководителя на управление "Банков надзор", който издава наказателните постановления, да оправомощава друго лице да извършва тази дейност. Става дума за власт и то доста сериозна и крупна власт, включително налагане на глоби в размер на 200 млн. лева.
    Според мен не може ръководителят на управление "Банков надзор" да прехвърля това свое право на друго лице, особено когато в закона не е посочено кое е това лице. Това може да бъде примерно един чиновник с много нисък ранг, който да има тези права, които ние даваме на ръководителя на управление "Банков надзор".
    Затова считам, че тези права, които има ръководителят на банковия надзор, той трябва лично да упражнява и да носи отговорност за тях, а не да ги прехвърля някому другиму. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
    Други изказвания? - Няма.
    Поставям на гласуване предложението на господин Любен Корнезов в чл. 98, ал. 1 думите "или от оправомощено от него длъжностно лице" да отпаднат.
    Моля, гласувайте!
    От общо гласували 160 народни представители, за - 53, против - 84, въздържали се - 23.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте текста на чл. 98 така, както е предложен от вносителя.
    От общо гласували 140 народни представители, за - 104, против - 7, въздържали се - 29.
    Член 98 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Глава 18. Издаване и обжалване на административни актове."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По наименованието на главата има ли бележки? - Няма.
    Моля, гласувайте наименованието на глава 18 - "Издаване и обжалване на административни актове".
    От общо гласували 144 народни представители, за - 144, против и въздържали се - няма.
    Наименованието на главата е прието.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 99. Ал.1. Индивидуалните административни актове по членове 11, 16, 21 и 64, ал. 2, т. 14 се издават от управителя на Централната банка по предложение на подуправителя, ръководещ управление "Банков надзор", а във всички останали случаи - от подуправителя или от оправомощено от него длъжностно лице.
    Ал. 2. Извън случаите, посочени в този закон, административните актове по предходната алинея могат да се обжалват пред Върховния административен съд относно тяхната законосъобразност по реда на Закона за административното производство. Съдът не може да спре изпълнението на акта до произнасянето по жалбата".
    Предложение на народния представител Любен Корнезов:
    В чл. 99, ал. 2 - изречение второ да отпадне.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Комисията подкрепя текста на вносителя на чл. 99.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Любен Корзенов има думата.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, господа народни представители! Вижте какво се получава: чл. 37, ал. 3 на Закона за административното производство изрично посочва, че жалбата, респективно протестът спират изпълнението на издадения административен акт. Даже примерно и премиерът Иван Костов да издаде един акт, когато той се обжалва пред Върховния административен съд, изпълнението на акта и неговите последици спират, докато съдът не се произнесе.
    Сега тук създаваме, бих казал, нещо като извънредно законодателство: първо, огромната част от актовете въобще не подлежат на съдебен контрол. Второ, другата част, малката част, които подлежат на съдебен контрол и то от Върховния административен съд, по тях съдът няма право да спира изпълнението, когато те се обжалват.
    Мисля, че отиваме твърде далеч и аз поне не мога да си обясня защо е това недоверие към Върховния административен съд. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
    Поставям на гласуване направеното от господин Корнезов предложение в чл. 99, ал. 2 второто изречение, което гласи: "Съдът не може да спре изпълнението на акта до произнасянето по жалбата" да отпадне.
    Моля, гласувайте предложението на господин Корнезов.
    От общо гласували 168 народни представители, за - 57, против - 86, въздържали се - 25.
    Предложението не се приема.
    Поставям на гласуване текста на чл. 99 така, както е предложен от вносителя.
    Моля, гласувайте!
    От общо гласували 156 народни представители, за - 119, против - 17, въздържали се - 20.
    Член 99 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Допълнителни разпоредби
    § 1. По смисъла на този закон:
    1. "Администратор" е:
    а) член на надзорен или управителен съвет (съвет на директорите) на банка;
    б) длъжностно лице с ръководни функции в банката;
    в) всяко друго лице, което самостоятелно или съвместно с друго лице може да сключва сделки за сметка на банката.
    2. "Влог" е всяка сума, получена със задължение за връщане, освен ако тя е дадена:
    а) като заем от банка;
    б) като гаранция по търговска или друга сделка;
    в) като авансово плащане по договор за продажба или за извършване на услуга или друга дейност и подлежи на връщане при неизпълнение на договора;
    г) за други цели в случаи, определени от Централната банка.
    3. "Икономически свързани лица" са онези лица, едното от които има такова участие в другото лице, което му позволява да упражнява ефективен контрол върху управлението или дейността му.
    4. "Квалифицирано дялово участие" е участие на едно лице в дружество, което:
    а) надхвърля 10 на сто от капитала на дружеството;
    б) осигурява контрол върху вземането на решения, осуетява вземането на решения или позволява на това лице да определя повече от половината от членовете на управителния орган на дружеството, или по друг начин му дава възможност да влияе съществено върху управлението на дружеството.
    5. "Публично привличане на влогове" е приемането на влогове от повече от 20 лица, които не са банки.
    6. "Разпределение на капитал" е предоставяне на пари или друго имущество на банката на нейни акционери, с изключение на предоставяне на нови акции вследствие увеличение на капитала чрез превръщане на печалба в капитал."
    Предложение на народния представител Йордан Цонев:
    В § 1 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В точка 2, буква "б" се изменя така:
    "б) като отметнина или задатък, осигуряващи изпълнението по търговска или друга сделка;"
    2. В точка 5 числото "20" се заменя с "30".
    3. Създава се нова точка 7:
    "7. "Специализирано одиторско предприятие" е събирателно дружество, командитно дружество или дружество с ограничена отговорност със седалище в България, съдружници в което са:
    1. дипломирани експерт-счетоводители по чл. 51 от Закона за счетоводството;
    2. дипломирани експерт-счетоводители по чл. 51 от Закона за счетоводството и чуждестранни лица, оправомощени по националното си законодателство да проверяват и заверяват счетоводни отчети".
    Комисията подкрепя предложението.

    Предложение на народния представител Стефан Стоилов:
    В § 1 т. 5 се изменя така:
    "5. "публично привличане на влогове" е приемането на влогове от повече от 50 лица, които не са банки. Независимо от броя на лицата не се третират като публично влогонабиране:
    1. приемане на влогове от кооперации и взаимоспомагателни каси по реда на Закона за кооперациите, когато вложителите са член-кооператори;
    2. доброволните парични вноски, внасяни от съдружници по реда на Търговския закон."
    Комисията не подкрепя предложението.
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1 със следните изменения и допълнения:
    1. В т. 2, б. "б" се изменя така:
    "б) като отметнина или задатък, осигуряващи изпълнението по търговска или друга сделка;"
    2. В т. 5 числото "20" се заменя с "30".
    3. Създава се нова т. 7:
    "7. "Специализирано одиторско предприятие" е събирателно дружество, командитно дружество или дружество с ограничена отговорност със седалище в България, съдружници в което са най-малко двама:
    1. дипломирани експерт-счетоводители по чл. 51 от Закона за счетоводството;
    2. дипломирани експерт-счетоводители по чл. 51 от Закона за счетоводството и чуждестранни лица, оправомощени по националното си законодателство да проверяват и заверяват счетоводни отчети."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
    Господин Стоилов, желаете ли думата?
    Има думата народният представител Стефан Стоилов.
    СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители.
    Аз ще кажа две думи само във връзка с числото 50. Комисията отиде към един компромис. Предложението на вносителя беше 20, сега и колегите от банката сметнаха, че може да се отиде към увеличение на кръга на лицата на 30.
    Моят аргумент е свързан главно с онова, което е текст на Закона за ценните книжа и фондовите борси. Там, когато става дума за публично предлагане, се има предвид 50 души. И за да се постигне унификация, тъй като не намирам някакви сериозни контрааргументи, съм направил това предложение. Преценете.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
    Има ли други изказвания? - Няма.
    Поставям на гласуване предложението на господин Стоилов.
    Желаете ли да го прочета още веднъж? Понеже току-що го чете господин Цонев.
    Моля, режим на гласуване за предложението на народния представител Стефан Стоилов.
    От общо гласували 155 народни представители, за - 37, против - 100, въздържали се - 18.
    Предложението не се приема.
    Поставям на гласуване Допълнителните разпоредби, § 1, с предложения от вносителя текст и направените от комисията изменения и допълнения, които бяха докладвани от господин Йордан Цонев.
    Моля, режим на гласуване.
    От общо гласували 142 народни представители, за - 124, против - 3, въздържали се - 20.
    Параграф 1 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 2. Доколкото в този закон не е предвидено друго, функциите на Централната банка относно надзора върху банковата система се осъществяват самостоятелно и независимо от нейния подуправител, ръководещ управление "Банков надзор", или от оправомощени от него длъжностни лица."
    Предложение на народния представител Янаки Стоилов:
    Параграф 2 се изменя така:
    "§ 2. Доколкото в този закон не е предвидено друго, правомощията по надзора върху банковата система се осъществяват от подуправителя на Централната банка, който ръководи управление "Банков надзор"."
    Комисията не подкрепя предложението.
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
    Има думата господин Янаки Стоилов.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители!
    Сигурно ако комисията се беше вгледала по-внимателно в това предложение, щеше да го приеме, тъй като то не променя смисъла на § 2. Единствената разлика по същество е недопускане на възможност подуправителят, който осъществява надзора върху банковата система, да делегира това свое правомощие върху други длъжностни лица от банката.
    Мисля, че след като една функция, която поначало принадлежи на Управителния съвет като цяло и законът възлага на един от подуправителите, сигурно би било твърде много той пък от своя страна да я предоставя на други длъжностни лица, които не са определяни по начина, по който се избират членовете на Управителния съвет. Но ако в това е разликата, тя би могла да се отстрани, като към моето предложение тези, които поддържат заложения в основния текст на § 2 смисъл, да бъде допълнен този текст.
    Иначе в останалата част предложеният от мен текст е една подобрена редакция. Подобрена, защото тя е по-кратка. А винаги в законодателната лексика трябва да се използва възможността за по-кратък израз. Защото винаги, когато имаме възможност от гледна точка на езиковите правила ако използваме местоимение, това е по-добре, отколкото отглаголни съществителни.
    И забележете, ако се задълбочим в текста, не е напълно ясно дали подуправителят самостоятелно и независимо осъществява контрола или този контрол се осъществява независимо от подуправителя. Тоест без да се сочи субектът, който го осъществява, може да се схване двусмислено текстът, че той трябва да се осъществява независимо от определено длъжностно лице, което е член на Управителния съвет. Явно е, че не такава е идеята.
    И затова аз ви предлагам да подкрепите текста на § 2, който предлагам. А ако трябва, отделно да решите дали към него да добавите възможността този подуправител, който ръководи управление "Банков надзор", да има възможността да делегира това свое правомощие върху някои други длъжностни лица.
    Предполагам, че и съставителите на текста могат да потвърдят това, което казах, ако наистина внимателно се задълбочат в неговото съдържание. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
    Има думата господин Стратев, представител на банката.
    БОРИСЛАВ СТРАТЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми народни представители!
    Всъщност идеята, която е заложена тук, е, че подуправителят, ръководещ управление "Банков надзор" осъществява самостоятелно и независимо функциите по надзора върху банковата система. И този текст кореспондира с вече приетия текст в Закона за Централната банка, Закона за БНБ, където редакцията е същата, че надзорът върху банковата система се осъществява самостоятелно и независимо от подуправителя, ръководещ управление "Банков надзор", цитирам по памет, без да претендирам за точност. Но там се използват точно тези думи "самостоятелно" и "независимо". И в това е заложена цялата идея на принципите, от които се изхождаше при въвеждането на паричния съвет, установени с приетия вече и в сила Закон за Българската народна банка, че надзорът върху банковата система се осъществява от подуправители, с изключение само на две правомощия, а именно издаване и отнемане на лиценз, които се извършват от управителя, по предложение на този подуправител. Във всичко останало той самостоятелно и независимо осъществява функциите по надзора и никой друг не може да му се меси. Разбира се, той ги осъществява съобразно нормативните актове. Това е Законът за банките, който в момента се приема от народното представителство и данните от Централната банка, по решение на Управителния съвет, наредби по прилагането на този закон.
    Така че, това е, което бих могъл да поясня. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стратев.
    Има думата господин Атанас Папаризов.

    АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Фактически господин Стратев даде обосновката и на моето предложение. Независимо в кой вариант приемем § 2, предлагам думите "в този закон" да се заменят със "със закон не е предвидено друго", тъй като и в Закона за БНБ има точно две разпоредби, които касаят взаимоотношенията както между управителя и подуправителя за банков надзор, така и въпроса кога подуправителят с решение на управителния съвет се заменя при отсъствие от определено лице.
    Тоест предлагам вместо "в този закон" да бъде записано "със закон", за да се изчерпят и случаите по Закона за БНБ. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
    Други изказвания има ли? - Няма.
    Поставям най-напред на гласуване предложението на народния представител Янаки Стоилов за променен текст на § 2, както следва:
    "§ 2. Доколкото в този закон не е предвидено друго, правомощията по надзора върху банковата система се осъществяват от подуправителя на Централната банка, който ръководи Управление "Банков надзор"."
    Моля, режим на гласуване за предложението на господин Янаки Стоилов!
    От общо гласували 164 народни представители, за - 51, против - 83, въздържали се - 30.
    Предложението не се приема.
    Следващото предложение е на господин Атанас Папаризов. Началото на изречението сега е "Доколкото в този закон не е предвидено друго...". Неговото предложение е да стане: "Доколкото със закон не е предвидено друго..."
    Моля, режим на гласуване за предложението на господин Папаризов.
    От общо гласували 155 народни представители, за - 54, против - 73, въздържали се - 28.
    Предложението не се приема.
    В казаното от господин Янаки Стоилов, че така подредено изречението, не е много ясно дали някой не осъществява надзора самостоятелно и независимо от подуправителя на банката, аз ще ви предложа една редакция, която малко да подреди нещата:
    "Доколкото в този закон не е предвидено друго, функциите на Централната банка относно надзора върху банковата система се осъществяват от нейния подуправител, ръководещ Управление "Банков надзор" самостоятелно и независимо, или от оправомощени от него длъжностни лица." И така става ясно, че независим и самостоятелен е подуправителят. Мисля, че комисията не възразява.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да, да, този текст е добър.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви. Моля, режим на гласуване за текста на § 2, предложен от вносителя.
    От общо гласували 144 народни представители, за - 137, против - няма, въздържали се - 7.
    Параграф 2 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
    "Преходни и заключителни разпоредби
    § 3. Този закон отменя Закона за банките и кредитното дело (обн. ДВ бр. 25 от 1992 г., изм. бр. 62 от 1992 г. - Решение N 8 на Конституционния съд от 1992 г., изм. бр. 59 и 109 от 1993 г., бр. 63 от 1994 г., бр. 63 от 1995 г., бр. 12, 42 и 90 от 1996 г.)".
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване Преходните и заключителни разпоредби, § 3 така, както е предложен от вносителите. Моля, режим на гласуване!
    От общо гласували 147 народни представители, за - 147, против - няма, въздържали се - няма.
    Параграф 3 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 4. Банките следва да приведат уставите и дейността си в съответствие с разпоредбите на този закон в срок до 6 месеца, а по отношение на изискванията на чл. 6 - в срок до една година от влизането му в сила."
    Предложение на народния представител Венко Вълчев:
    "В § 4, след думите "чл. 6" се добавя "и чл. 23"."
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложение на народния представител Янаки Стоилов:
    "В § 4 се създава нова ал. 2:
    "Ал. 2. Действащите финансови институции по чл. 1, ал. 5 съобразяват своята дейност с този закон в срок до 3 месеца от неговото влизане в сила."
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложение на народния представител Йордан Цонев:
    "§ 4 се изменя така:
    "§ 4. Банките следва да приведат уставите и дейността си в съответствие с разпоредбите на този закон в срок до 6 месеца, а по отношение изискванията на чл. 6 - в срок до 31.12.1997 г."
    Комисията подкрепя предложението за § 4.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви.
    От авторите на предложения има ли желание да ги обосноват? - Не виждам.
    Поставям на гласуване предложението на народния представител Венко Вълчев - в § 4, след думите "чл. 6" се добавя "и чл. 23".
    Моля, режим на гласуване за предложението на господин Венко Вълчев!
    От общо гласували 146 народни представители, за - 36, против - 73, въздържали се - 37.
    Предложението не се приема.
    Следващото предложение е на народния представител Янаки Стоилов - в § 4 да се създаде нова ал. 2, която да гласи: "Действащите финансови институции по чл. 1, ал. 5 съобразяват своята дейност с този закон в срок до 3 месеца от неговото влизане в сила".
    Моля, режим на гласуване за предложението на народния представител Янаки Стоилов!
    От общо гласували 143 народни представители, за - 37, против - 81, въздържали се - 25.
    Предложението не се приема.
    Другите две предложения - на народните представители Йордан Цонев и Руси Статков - са намерили място в текстовете, така че тях няма да поставям на гласуване.
    Поставям на гласуване текста, предложен от вносителя, с направеното изменение от господин Йордан Цонев, тъй като предложенията на господин Руси Статков намират отражение в по следващи параграфи - 15 и 17.
    Моля, режим на гласуване за текста на § 4!
    От общо гласували 156 народни представители, за - 140, против - няма, въздържали се - 16.
    Параграф 4 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народния представител Руси Статков:
    Създават се § 4а и 4б:
    "§ 4а. Разпоредбите на чл. 9, ал. 1 се прилагат и към действащите в момента членове на управителни съвети или съвети на директорите.
    § 4б. Разпоредбите на глава петнадесета на този закон се прилагат и по висящи производства за несъстоятелност на банките."
    Комисията подкрепя предложението по принцип. То е отразено в предлаганите нови параграфи 15 и 17.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Следователно с тях ще се занимаваме, когато стигнем съответно до § 15 и § 17.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 5. Годишните счетоводни отчети на банките за 1997 г. следва да се заверяват от международен одитор (при първи вариант на чл. 60)."
    Предложение на народния представител Михаил Миков:
    Параграф 5 да отпадне.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложение на народния представител Йордан Цонев:
    Подкрепя § 5 без думите в скоби.
    Комисията подкрепя предложението.
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, като думите в скоби "при вариант първи на чл. 60" се заличават.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
    Господин Миков го няма в залата.
    Поставям най-напред на гласуване предложението на господин Миков § 5 да отпадне.
    Моля, режим на гласуване за предложението на господин Миков.
    От общо гласували 141 народни представители, за - 34, против - 98, въздържали се - 9.
    Предложението не се приема.
    Поставям на гласуване текста на § 5 така, както е предложен от вносителя. Не е необходимо да гласуваме предложението на господин Цонев, тъй като вече не работим с варианти - чл. 60 е приет. Така че текстът на § 5 ще гласи:
    "§ 5. Годишните счетоводни отчети на банките за 1997 г. следва да се заверят от международен одитор."
    Моля, режим на гласуване.
    От общо гласували 136 народни представители, за - 124, против - няма, въздържали се - 12.
    Параграф 5 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 6. Ал. 1. Разпоред-бите на чл. 339, букви "б" и "в" от Гражданския процесуален кодекс за непродаваемите недвижими имущества не се прилагат по отношение на вземанията на банките, когато длъжникът умишлено се е поставил в състояние на неплатежоспособност.
    Ал. 2. Разпоредбите на чл. 402 от Гражданския процесуален кодекс не се прилагат по отношение на вземания на банките, когато длъжникът умишлено се е поставил в състояние на неплатежоспособност, или когато върху вещите на длъжника е учредена ипотека или залог в полза на банката."
    Предложение на народния представител Йордан Цонев:
    Параграф 6 се заличава.
    Комисията подкрепя предложението.
    Предложение на народния представител Руси Статков:
    В § 6 се създава нова ал. 3:
    "Ал. 3. Ако преди приключване на проданта длъжникът внесе 40 на сто от вземанията по предявените към него изпълнителни листове и се задължи писмено да внася на съдията- изпълнител всеки месец по 20 на сто от тях, съдията-изпълнител спира изпълнението."
    Комисията не подкрепя това предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки от вносителя Руси Статков? - Няма.
    Най-напред има предложение този параграф да отпадне.
    Моля да гласувате.
    От общо гласували 134 народни представители, за - 121, против - 3, въздържали се - 10.
    Параграф 6 отпада.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 7. При разпределяне на осребреното имущество вземанията на кредитори, предоставили кредити на банки след поставянето им под особен надзор по реда на отменения Закон за банките и кредитното дело, както и вземанията на държавата, за които се е суброгирала съгласно Закона за държавна защита на влогове и сметки в търговски банки, за които Българската народна банка е поискала откриване на производство по несъстоятелност, се изплащат след разноските по несъстоятелността."
    Предложение на народния представител Михаил Миков:
    Параграф 7 да отпадне.
    Комисията не приема предложението.
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Миков го няма в залата. Има ли други желаещи да вземат думата? - Няма.
    Моля да гласувате предложението на народния представител Михаил Миков § 7 да отпадне.
    От общо гласували 133 народни представители, за - 33, против - 88, въздържали се - 12.
    Предложението не се приема.
    Моля да гласувате текста на § 7 така, както беше представен от председателя на комисията.
    От общо гласували 144 народни представители, за - 130, против - няма, въздържали се - 14.
    Параграф 7 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 8. Ал. 1. Лица, които не са банки и са извършвали с разрешение на Българската народна банка сделки по чл. 1, ал. 4 от отменения Закон за банките и кредитното дело, след влизането в сила на този закон преустановяват извършването на:
    1. сделки с чуждестранни средства за плащане по безкасов начин, освен ако не получат ново разрешение по установен в закон или друг нормативен акт ред;
    2. сконтови и гаранционни сделки;
    3. сделки с ценни книжа за чужда сметка, ако не са регистрирани в Комисията по ценните книжа и фондовите борси към датата на влизане на този закон в сила.
    Ал. 2. Лица, които до влизането на този закон в сила са получили разрешение (лицензия) от Българската народна банка да предоставят по занятие парични заеми, без правото да приемат пари от други лица на влог, и да извършват други сделки, запазват предоставените им права като в срок до три години следва:
    1. да приведат уставите и дейността си в съответствие с изискванията на този закон или
    2. да прекратят дейността си."
    Предложение на народния представител Михаил Миков:
    В § 8, ал. 2 думите "до три години" се заменят с "шест месеца".
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложение на народния представител Жеко Стоянов:
    В § 8 се създава ал. 3:
    "Ал. 3.Средствата на лицата по предходната алинея по сметки в банки, за които до влизането в сила на този закон Българската народна банка е поискала откриване на производство по несъстоятелност, които се ползват единствено за кредитиране на частни и земеделски производители, се удовлетворяват при разпределение на осребреното имущество преди вземанията на банки. За тези средства не се прилага чл. 1, ал. 2, точка 1 от Закона за държавна защита на влогове и сметки в търговски банки, за които Българската народна банка е поискала откриване на производство по несъстоятелност."
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложение на народния представител Янаки Стоилов:
    В § 8 се създава нова ал. 3:
    "Ал. 3. Дейността на кооперациите, които извършват финансово-кредитни операции, се урежда с отделен закон."
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложение на народния представител Стефан Стоилов:
    В § 8, ал. 1, точка 1 да отпадне.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.


    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Има ли желаещи от вносителите да обосноват предложенията си? - Народният представител Янаки Стоилов.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господа народни представители! Направеното от мен предложение има за цел да покаже, че приемането на този закон не премахва всички възможности кооперациите да извършват финансово-кредитни операции. Въпреки че комисията не е подкрепила това предложение, струва ми се, че тя е възприела тази идея, ако съдя по редакциите на предложените от нея нови параграфи 11 и 18 - също в Преходните и заключителните разпоредби. Ако тук председателят на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол или друг неин представител сподели тази идея, то аз съм готов под това условие да оттегля предложението за нова ал. 3 в § 8. Но мисля, че е много важно да се направи едно изявление тук пред залата, защото такива идеи бяха споделяни и от други народни представители и то от различни групи, не само от Демократичната левица. Мисля, че те ще намерят подкрепата на мнозинството народни представители.
    Това е моето предложение. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Други желаещи? - Професор Стоилов.
    СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Две думи по предложението точка 1 да отпадне. Мотивът ми е, че наличието на тази точка поставя в положение на дискриминация онези небанкови структури, които са изпълнявали тези операции досега.
    И две думи във връзка с предложението, което прави Янаки Стоилов. Наистина в залата, а и в бюджетната комисия, няма да се връщам назад, нееднократно звучаха оценки, че в новия Закон за банките минималното, което можем да си позволим, е да има един знак, че в бъдеще ще бъде разработен специален Закон за банки-кооперации.
    Няма да навлизам в мотивиране, да говоря за очакванията на обществеността. Има създадени такива банки, вярно, те не са, както казват юристите, в правното поле на Закона за прилагане на Закона за банките и кредитното дело, вървят и някои следствени дела за популярни банки, при които нещата са чисти. Не е изключено в тази сфера да има създадени и банки, които са с елементи на пирамидални структури.
    Така че аз, както и много други колеги, подкрепям предложението да има един текст в Преходните и заключителните разпоредби, който ангажира Централната банка, а и събранието да бъде разработен в недалечно бъдеще един специален закон. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Други желаещи да се изкажат няма.
    Господин Цонев, заповядайте.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложението, което народният представител Янаки Стоилов е направил, всъщност е отразено в § 18, така че некоректно сме дали мнение на комисията, че не подкрепяме предложението. За което се извинявам.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Стоилов, оттегляте ли предложението си?
    ЯНАКИ СТОИЛОВ (от място): Да, при това положение го оттеглям.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминаваме към гласуване на предложенията. Съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание най-напред гласуваме предложението за отпадане, направено от народния представител Стефан Стоилов - § 8, ал. 1, точка 1 да отпадне.
    Моля, гласувайте.
    От общо гласували 135 народни представители, за - 37, против - 85, въздържали се - 13.
    Предложението не се приема.
    Следващото предложение е на народния представител Михаил Миков - в § 8, ал. 2 думите "до три години" да се заменят с думите "шест месеца".
    Моля да гласувате.
    От общо гласували 127 народни представители, за - 34, против - 79, въздържали се - 14.
    Предложението не се приема.
    И последното предложение - на народния представител Жеко Стоянов за създаване на нова алинея трета, която беше прочетена.
    РЕПЛИКИ ОТ СДС: Той оттегля предложението си.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Оттегля ли се? Добре, отменете гласуването.
    Моля да гласувате съдържанието на § 8 така, както беше представен от председателя на комисията.
    От общо гласували 140 народни представители, за - 127, против - няма, въздържали се - 13.
    Параграф 8 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 9. Чл. 38, ал. 3 от Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества (обн., "Държавен вестник", бр. 63 от 1995 г., изм. в бр. 68 от 1996 г. и бр. 85 от 1996 г.), се заличава."
    Предложение на народния представител Стефан Стоилов - "§ 9. В чл. 38, ал. 3 от Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества, обн. в "ДВ" бр. 63 от 1995 г., изм. в бр. 68 от 1996 г. и бр. 85 от 1996 г., се изменя така:
    Ал. 3. Лицата по ал. 1 могат да извършват и сделки като финансови институции по смисъла на чл. 1, ал. 5 от Закона за банките".
    Комисията подкрепя предложението със следната редакция на § 9:
    "§ 9. В чл. 38, ал. 3 от Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества, обн. в "ДВ" бр. 63 от 1995 г., изм. в бр. 68 от 1996 г. и бр. 85 от 1996 г., се изменя така:
    Ал. 3. Лицата по ал. 1 могат да извършват и сделките по чл. 1, ал. 5 от Закона за банките".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Предложението е прието.
    Моля да гласувате окончателния текст на § 9, предложен от комисията.
    От общо гласували 142 народни представители, за - 142, против и въздържали се няма.
    Параграф 9 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 10. Член 23 от Закона за държавната банка за инвестиции и развитие се отменя."
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, гласувайте текста на § 10.
    От общо гласували 140 народни представители, за - 138, против - няма, въздържали се - 2.
    Параграф 10 е приет.


















    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 11. Управителният съвет на Българската народна банка издава наредби по прилагането на този закон."
    Предложение на народния представител Янаки Стоилов: § 11 се изменя така:
    "§ 11. Управителният съвет на Българската народна банка в срок до 1 месец от влизането на закона в сила издава наредби по прилагането на чл. 15, ал. 1; чл. 21, ал. 3; чл. 25; чл. 36; чл. 45; чл. 59, ал. 1 и чл. 83, ал. 5."
    Комисията подкрепя предложението по принцип, като предлага следната редакция за § 11:
    "§ 11. Управителният съвет на Българската народна банка издава наредби по прилагането на глави първа, втора, трета, четвърта, шеста, седма, осма, десета, единадесета, дванадесета, тринадесета и петнадесета."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Бележки? - Няма. Приема се предложението на народния представител Янаки Стоилов.
    Моля да гласувате окончателния текст.
    От общо гласували 142 народни представители, за - 141, против - няма, въздържал се - 1.
    § 11 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народния представител Йордан Цонев:
    В Преходните и заключителни разпоредби се създават параграфи 11, 12, 13, 14, 15, 16 и 17, като досегашният § 11 става § 18:
    "§ 11. В Закона за кооперациите (обн. в "Държавен вестник", бр. 63 от 1991 г.; изм. бр. 34 от 1992 г.; бр. 55 от 1992 г.; бр. 63 от 1994 г.; бр. 59 от 1996 г.; бр. 103 от 1996 г.) се правят следните изменения:
    1. Чл. 38 се заличава.
    2. В чл. 39 ал. 2 и 3 се заличават.
    § 12. В чл. 51 от Закона за счетоводството (обн. в "Държавен вестник", бр. 4 от 1991 г., изм. и доп. в бр. 26 от 1992 г.; бр. 55 от 1993 г.; бр. 21 от 1996 г.; бр. 33 от 1996 г.; бр. 59 от 1996 г.) се правят следните промени:
    1. Ал. 3 се изменя така:
    "Ал. 3. Годишни счетоводни отчети на предприятия се заверяват само от дипломирани експерт-счетоводители или от специализирани одиторски предприятия."
    2. Създава се нова ал. 4:
    "Ал. 4. "Специализирано одиторско предприятие" може да бъде само събирателно дружество, командитно дружество или дружество с ограничена отговорност със седалище в България, съдружници в което са:
    1. дипломирани експерт-счетоводители по ал. 1;
    2. дипломирани експерт-счетоводители по ал. 1 и чуждестранни лица, оправомощени съгласно националното си законодателство да проверяват и заверяват счетоводни отчети на предприятия".
    § 13. Издадените от Българската народна банка нормативни актове по прилагането на отменения Закон за банките и кредитното дело запазват действието си, доколкото не противоречат на този закон.
    § 14. Действието на установения от Българската народна банка особен надзор върху банки по реда на отменения Закон за банките и кредитното дело се прекратява, ако в срок до два месеца от влизането на този закон в сила Българската народна банка не е отнела лицензията за банкова дейност.
    § 15. Висящите съдебни производства, образувани по искане на Българската народна банка за откриване на производство по несъстоятелност на банки, се довършват по реда на този закон, ако Българската народна банка е отнела лицензията за банкова дейност и е представила на съда заверен препис от акта по чл. 21, ал. 2 от този закон.
    § 16. Образуваните съдебни дела по жалби срещу актове на Българската народна банка, които съгласно този закон не подлежат на обжалване по съдебен ред, се прекратяват.
    § 17. Ал. 1. Заварените при влизането в сила на този закон членове на Управителен съвет или на Съвет на директорите на банка, които отговарят на изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1, подават в срок от 30 дни след влизането в сила на наредбата по чл. 9, ал. 2 молба за издаване на сертификат.
    Ал. 2. Членове на Управителен съвет или на Съвет на директорите на банка, които не отговарят на изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 или на които е отказано издаването на сертификат, се освобождават от компетентния орган на банката в 30-дневен срок - за членове на Управителен съвет, и в 2-месечен срок - за членове на Съвет на директорите, от влизането на този закон в сила, съответно от получаването на отказа."
    Комисията подкрепя предложението за нови параграфи 11 до 17 със следните допълнения:
    1. В новия § 11 т. 2 се изменя така:
    "2. В чл. 39 се правят следните изменения:
    1. Ал. 1 се изменя така:
    "Ал. 1. По решение на общото събрание може да се образува взаимоспомагателна каса за членовете на кооперацията, която работи по утвърден от общото събрание правилник."
    2. Алинеи 2 и 3 се заличават."
    2. В § 12 в предложената по т. 2 нова ал. 4 след думите "съдружници в което са" се добавя "най-малко двама".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате ли бележки по новите параграфи от 11 до 17, предложени от народния представител Йордан Цонев? - Няма.
    Моля да гласувате съдържанието на параграфи от 11 до 17 заедно с тези допълнения, които бяха направени от името на комисията. Моля да гласувате!
    От общо гласували 143 народни представители, за - 142, против - 1, въздържали се - няма.
    Параграфи от 11 до 17 са приети.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на комисията за нови параграфи 18 и 19:
    "§ 18. Взаимоспомагателните кредитни кооперации на частни земеделски стопани, създадени по схемата за земеделски капиталов фонд, съгласно сключени договори между правителството на Република България и Комисията на Европейския съюз за усвояване на предоставени безвъзмездно финансови средства, могат да предоставят кредити на своите членове при условията на тези договори, без за това да е необходимо разрешение (лицензия) на Централната банка.
    § 19. Ограничителните разпоредби на чл. 9, ал. 1, точки 4 и 5 от този закон и на чл. 234, ал. 2, т. 1 от Търговския закон за:
    1. членове на управителен или контролен орган на банка, в която Централната банка е придобила след 1 октомври 1995 г. над 50 на сто от акциите с право на глас, ако те са избрани от компетентния орган след придобиването от Централната банка на дялово участие в такъв размер, не са били преди това членове на неин управителен или контролен орган и са освободени от отговорност от общото събрание на акционерите на банката;
    2. членове на управителен или контролен орган на банка, в която държавата в лицето на Банковата консолидационна компания - акционерно дружество, София, притежава над 50 на сто от акциите с право на глас, ако те са избрани в тези органи за пръв път след 1 януари 1994 г. по предложение на Банковата консолидационна компания и са освободени от отговорност от общото събрание на акционерите на банката
    могат да отпаднат с решение на Управителния съвет на Българската народна банка конкретно за всяко лица."
    Предложение на комисията:
    Предложеният от вносителя § 11 да стане § 20.
    Това, което изчетох, са § 18 и 19 и има накрая предложение на комисията § 11 да стане § 20.


    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Предложението на господин Лучников?
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: То е за нови параграфи 12 и 13. Ако ги приемем, ще влязат в съответната глава.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Имаме предложението за създаване на нови два параграфа - 18 и 19, които бяха прочетени, като параграфът, който го назовахме 18, става 20. Има ли бележки по тях? - Няма бележки.
    Моля, гласувайте предложенията за текстове за параграфи 18 и 19.
    От общо гласували 148 народни представители, за - 147, против - 1, въздържали се - няма.
    Параграфи 18 и 19 са приети.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложението на комисията § 11 да стане § 20 също е прието.
    Предложение на народния представител Светослав Лучников:
    Създават се нови параграфи 12 и 13:
    "§ 12. Разпоредбите на глава петнадесета се прилагат и към висящите производства в съдилищата по несъстоятелност на банки.
    § 13. Издадените наредби по отменения Закон за банките и кредитното дело остават в сила до приемането на нови наредби по този закон, доколкото не му противоречат."
    Комисията подкрепя предложението по принцип, което е отразено в новите параграфи 13 и 15.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Съгласен ли сте? - Съгласен.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народния представител Васил Клявков:
    Създава се нов § 12:
    "§ 12. Дейността на взаимоспомагателните кредитни асоциации на частни земеделски стопани по схемата за земеделски капиталов фонд се регламентира от меморандума за разбирателство между правителството на Република България и комисията на Европейския съюз относно Финансовия меморандум BG 103, подписан на 17 юли 1991 г. във връзка с програмата "Преструктуриране на селското стопанство", който включва между другото безвъзмездна помощ за откриване кредитна линия от 7 млн. екю за отпускане на кредити на частните фермери и младите предприятия от хранителната промишленост, подписан на 28.09.1995 г."
    Комисията подкрепя предложението по принцип, което е отразено в новия § 18.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вносителят съгласен ли е, че влиза в § 18? - Да.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народния представител Александър Каракачанов.
    Създават се нови параграфи 12 и 13:
    "§ 12. Не се ползват от банкова тайна левовите и валутните кредити, надвишаващи 500 хил. лева, предоставени от банките и Държавна спестовна каса след 1 октомври 1989 г. до влизането на закона в сила, които към тази дата са несъбираеми (безнадеждни) по смисъла на Наредба N 9 от 31 май 1993 г., издадена от Българска народна банка (обнародвана в "Държавен вестник" бр. 64 от 1993 г.), или с отсрочени погасявания (гратисен период или предоговаряне сроковете) повече от една година.
    § 13. Българската народна банка в срок от 40 дни след влизането в сила на закона да публикува в специален бюлетин информация по § 12:
    1. размер на предоставения кредит и банката, от която е получен;
    2. извършени погашения по време и размери;
    3. каква отговорност е потърсена (гражданска, наказателна, административна и друга) от нарушителите при отпускането на заемите и кредитите."
    Комисията подкрепя предложението по принцип, което следва да намери уредба в друг закон.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Каракачанов съгласен ли е?
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Имахме една доста дълбока дискусия, господин Каракачанов ще каже за нея.
    АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители!
    Първо, аз искам да благодаря на председателя на комисията господин Цонев, че беше един от малкото хора, който макар и по принцип подкрепи това предложение в комисията. Едновременно с това разбирам, че това предложение е нещо, което трябва да се реши на политическо равнище. И аз мисля, че този орган - пленарната зала на Народното събрание, е този отговорен орган, който може да вземе едно открито решение по този въпрос.
    Въпросът е наистина политически и аз мисля, че неговото нерешаване или напротив - решаването в положителен смисъл ще даде едно голямо отражение, ако не веднага, то постепенно, на общественото мнение и на много процеси в страната.
    Най-вече се обръщам към моите колеги от Съюза на демократичните сили, защото аз изцяло подкрепям тяхната декларация и въобще декларацията им по въпросите за организираната престъпност в България и борбата с престъпността. Искам да подчертая, че тази борба трябва да започне от тази зала. Всичко останало би било просто приказки, повторение на известни неща, които нямат никакъв ефект в реалните действия на органите, които би трябвало да ги извършват. Защото мисля, че повечето от вас, ако не всички, знаете, че организираната престъпност в България освен няколкото други пера, едно от основните им, са точно така наречените кредитни милионери. Нека да ги наречем условно така. Но това са пари, вземани от банките, в много случаи по престъпен начин, които не се връщат, които отиват за финансиране на престъпната дейност в България. Практически е точно така.
    Едновременно с това много добре знаем, че реално не се извършва достатъчно, да не кажа, в много случаи - нищо, за прекратяването на тази дейност от съответните органи, като започнем от прокуратурата, минем през съда, също така, естествено, МВР - всичките органи, които са задължени да извършват тези неща.
    Как можем да променим това? То не може да бъде променено с декларации, нито с приказки "Дайте да дадем". Може само по един начин - когато на обществеността й бъде дадена информация за истинското състояние и по този начин тя бъде единственият истински гарант и контрольор на това, което става. В момента има една завеса, която е спусната пред тези хора. Тя е една много плътна завеса и единственият, който може да я приповдигне, сме ние тук.
    Затова аз се обръщам към вас с един призив. Нека да проявим едно мъжество, защото много добре ми е ясно, че този въпрос ще засегне интереси, включително и на някои хора, които са в тази зала. Ще засегне и интересите на хора, които са извън тази зала, които могат да предприемат и действия, немного приятни за много от нас. Казвам за всички народни представители - и тези, които не са набъркани, и тези, които са набъркани в тези проблеми, защото има и такива. Но ако ние проявим това мъжество, ние ще покажем, че наистина искаме нещо да се промени в тази държава, а не са просто празни приказки нашите декларации за борба с престъпността.
    Затова аз пледирам и настоявам това да бъде прието в този закон, защото че всякакъв друг закон е ясно, че няма да го има.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Каракачанов.
    Господин Цонев иска думата.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вземам думата по повод предложението на господин Каракачанов и ще си позволя да използвам това предложение, за да направя и едно малко обобщаване на това, което направихме, тъй като сме пред приемането на последния параграф от този втори закон, който заедно със Закона за Централната банка според мен поставя началото на преодоляването на кризата в банковата система и поставянето й на едни нормални европейски релси, на едни релси, отговарящи на световните стандарти.
    Въпросът, който колегата Каракачанов постави, е изключително актуален и ние не бихме могли да направим нищо в полза на връщане на доверието в банковата система, каквито и закони да приемем, колкото и да са добри тези два закона и следващите, които ще уреждат материята за банковото дело у нас, ако не посочим на българската общественост кой ограби банките, кой и как позволи да се ограбят банките, да срути доверието в тях, кои са тези хора, които дадоха кредитите, кои са тези хора, които ги взеха и не ги върнаха.
    Абсолютно споделям неговото чувство за отговорност пред обществото по този въпрос и мисля, че ние сме длъжници на обществото по разкриването на тези престъпления. Доверието в банковата система няма да се върне, ако ние не решим този въпрос.
    Така че, отлагайки решаването на този въпрос не в този закон, тъй като е невъзможно тук - и ние изтъкнахме в комисията много аргументи по този повод, с които господин Каракачанов се съгласи, както и липсата на време да уточним всички детайли, мисля, че не отменя ангажимента ни към българската общественост да посочим точно виновниците и така да вървим напред.

    Аз лично споделям неговата отговорност и като народен представител поемам своя личен ангажимент да придвижим този въпрос, да не остане той в трета глуха, както примерно досиетата остават в трета глуха от 1990 г. насам. И може би едва сега ще намерят решение.
    Приключвайки, искам да изразя и благодарност за изключително отговорното поведение на всички по приемането на тези два закона и, бих могъл да кажа, националното съгласие по приемането им. Смятам, че това ще се отрази добре върху дейността на банките. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
    Реплика от господин Благовест Сендов.
    БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, смятам, че текстовете, предложени от господин Каракачанов, са изключително важни и са в унисон с всички приказки, които сме говорили тук. Ако се предлага отлагане на приемането на тези текстове, да се каже в кой закон и в какъв срок, защото смятам, че никой не ни пречи да сложим текстове в този закон. Не виждам никакви юридически пречки за това. И ако се отлага, да се каже в какъв закон се има предвид да се поставят и в какъв срок. Иначе аз съм напълно уверен, че сме длъжни да сложим тези текстове тук. Иначе още веднъж ще покажем, че приказваме, а когато дойде време да действуваме, търсим оправдание.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сендов.
    Господин Цонев, имате право на дуплика, тъй като това беше реплика.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин академик Сендов, ако можехме точно тук да посочим в кой закон, щяхме да сме го направили поне от комисията, защото в комисията имаше пълен консенсус по въпроса, че трябва да бъде направено това. И искам да Ви кажа, че се лутахме между това дали да бъде закон, дали да бъде анкетна комисия, дали Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, изпълнявайки функциите си в третата част на своето наименование - "финансов контрол", да не бъде тя комисията, която да изиска тези сведения от Централната банка и да подготви всичко за пленарна зала. Затова и поради това че виждате в какъв сгъстен ритъм работим, ние не предлагаме нищо конкретно. Но ако мислите, че е бягство, ще Ви кажа само два аргумента, поради които не приехме точно този текст и с които пак всички се съгласиха - от всички политически партии, в това число и вносителя на текста господин Александър Каракачанов.
    Ако приемем текста в този му вид, ще трябва да огласим един списък с имената на абсолютно почтени хора, които са взели кредит, за да открият една фурна за печене на хляб и които конюнктурата фалира и те не можаха да върнат. Давам Ви съвсем, съвсем обикновен пример. Мога да дам още 3-4 такива примера и просто не бива да дамгосваме покрай престъпниците и хора, които икономическата ситуация в страната направи така, че да фалират.
    Изразих се съвсем образно, нямам претенции да бъда изчерпателен в примерите, но мисля, че олицетворява това, което говоря. Благодаря.
    АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (от място): Реплика!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Това беше дуплика, така че няма как. Репликата беше на академик Сендов.
    АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (от място): Нямам ли право на реплика?
    ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма възможност.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, на дуплика реплика е невъзможно.
    Други изказвания има ли?
    Тъй като господин Каракачанов не оттегля своите предложения, аз ще ги поставя на гласуване за създаването на нови параграфи с условна номерация 12 и 13. Ще ги поставя на гласуване един по един и ще ги прочета.
    С условна номерация § 12: "Не се ползуват от банкова тайна левовите и валутните кредити, надвишаващи 500 000 лв., предоставени от банките и ДСК след 1 октомври 1989 г. до влизането на закона в сила, които към тази дата са несъбираеми (безнадеждни) по смисъла на Наредба N 9 от 31 май 1993 г., издадена от БНБ, обнародвана в "Държавен вестник", бр. 64 от 1993 г. или с отсрочени погасявания (гратисен период или предговаряне сроковете) повече от една година".
    Моля, режим на гласуване за това предложение на господин Александър Каракачанов.
    От общо гласували 155 народни представители, за - 68, против - 38, въздържали се - 49.
    Предложението не се приема.
    Второто предложение на господин Александър Каракачанов е за нов § 13:
    "§ 13. Българската народна банка в срок от 40 дни след влизането в сила на закона да публикува в специален бюлетин информация по § 12:
    1. размер на предоставения кредит и банката..."
    Господин Каракачанов, след като това е по параграфа, който не беше приет, мисля, че няма да настоявате да се... Оттегляте го... Те са свързани.
    АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (от място): Не, не оттеглям нищо, но те са свързани.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: При това положение остава господин Цонев да докладва § 21.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на комисията за § 21 - последен.
    "§ 21. Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По този параграф не са направени предложения.
    Моля, режим на гласуване за § 21.
    От общо гласували 151 народни представители, за - 150, против - 1, въздържали се - няма.
    Параграф 21 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Искам да направя едно уточнение, господин председател, ако ми разрешите. В закона на много места е изписано "лицензия", но някъде е изписано и "лиценз". Точният термин е "лицензия". Така е възприето и в Закона за Централната банка. Затова нека, където е писано "лиценз", да се чете "лицензия".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да, благодаря Ви.
    Следващата точка от дневния ред е Законопроектът за бюджет на фонд "Обществено осигуряване", но очевидно времето, с което разполагаме до края на заседанието, е недостатъчно и ще трябва утре сутрин да започнем с тази точка.
    Сега ще ви направя няколко съобщения, но преди това и аз искам да благодаря както на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, така и на всички народни представители, които активно участвуваха в изработването и приемането на този закон и на Закона за БНБ. За 2-3 седмици свършихме една добра работа и благодаря на всички вас за труда, който положихте.
    Съобщения:
    Комисията по външна и интеграционна политика ще проведе заседание на 26 юни 1997 г., четвъртък,... няма да го проведе. Оказва се, че тя съобщава, че заседанието се отлага.
    Следващото съобщение е на Комисията по културата и медиите, която ще проведе заседание в четвъртък, 26 юни 1997 г., от 15,00 ч. в зала 134.
    Комисията по образованието и науката ще проведе заседание днес, сряда, 25 юни 1997 г., от 15,00 ч. в зала 142.
    Комисията по труда и социалната политика ще заседава днес, сряда, 25 юни 1997 г., от 15,00 ч. в зала 134.
    Не, за Вашата комисия не съм съобщил.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Дневният ред на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол е второ четене на бюджета, ако някой от колегите не знае. В 15,00 ч. започваме в зала 248.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да, Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол ще има заседание в зала 248.
    Следващото заседание на Народното събрание е утре, 26 юни 1997 г., 9,00 ч.
    Закривам заседанието. (Звъни)

    Закрито в 13,40 ч.


    ПРЕДСЕДАТЕЛ:
    Йордан Соколов

    ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
          Иван Куртев

    ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
                              Благовест Сендов

    СЕКРЕТАРИ:
                   Илия Петров

         Иван Димитров
    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И ОСМО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

    Видео излъчване от Народното събрание

    Проект BGFOP001-2.013-0001

    Избор на членове на Комисията за енергийно и водно регулиране

    Избор на председател и членове на Комисията за защита на личните данни

    Избор на заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, и на член на КФН

    Избор на заместник-омбудсман

    Избор на председател на Комисията за енергийно и водно регулиране





      Последни заседания