Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ДВАДЕСЕТ И ПЪРВО ЗАСЕДАНИЕ
София, четвъртък, 26 юни 1997 г.
Открито в 9,00 ч.
26/06/1997
    Председателствували: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
    Секретари: Васил Клявков и Камен Костадинов

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (Звъни): Откривам заседанието.
    Дневният ред днес e с една единствена точка -
    ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА БЮДЖЕТА НА ФОНД "ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ" ЗА 1997 ГОДИНА.
    Водеща комисия е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Законопроектът е разпределен и на Комисията по труда и социалната политика и Комисията по образованието и науката.
    Госпожа Дянкова има думата за процедура.
    СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Правя процедурно предложение на обсъждането на Закона за бюджета на фонд "Обществено осигуряване" за 1997 г. да присъствува и господин Николай Николов, председател на Управителния съвет на Националния осигурителен институт.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
    Иска ли някой да се изкаже срещу това предложение? - Няма.
    Моля, гласувайте!
    От общо гласували 147 народни представители, за - 147, против и въздържали се - няма.
    Предложението е прието.
    Моля квесторите да поканят господин Николай Николов в залата.
    Има думата заместник-председателят на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
    ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол вчера разгледа Законопроекта за бюджета на фонд "Обществено осигуряване" за 1997 г., внесен от Министерския съвет. Всички знаете, че приемането на този бюджет трябва да стане едновременно с приемането на Републиканския бюджет.
    На заседание, проведено на 24 юни 1997 г. Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа Законопроекта за бюджет на фонд "Обществено осигуряване" за 1997 г., внесен от Министерския съвет. От името на вносителя представянето направи господин Николай Николов, управител на Националния осигурителен институт. В експозето бе изтъкнато, че проектобюджетът на фонд "Обществено осигуряване" е съобразен с касовото изпълнение на бюджета за 1996 г. и за първото тримесечие на 1997 г. В него са отчетени макроикономическите показатели в условията на валутен борд. Подчертано бе, че законопроектът е съобразен изцяло с изискванията на Закона за фонд "Обществено осигуряване" и с Единната бюджетна класификация за 1997 г.
    За работещите в държавния сектор осигурени лица - бюджетна сфера и материално производство, средната осигурителна вноска е съответно 37 на сто и 40 на сто и се очаква да има 100 на сто събираемост на приходите от осигурителни вноски.
    Поради липса на точна информация за заетите наемни работници в частния сектор са направени следните предположения: 70 на сто обхват на осигурени лица от работещи наемни работници от този сектор и събираемост на приходите от осигурителни вноски 100 на сто; среден осигурителен доход - минималната работна заплата; средна осигурителна вноска - 37,15 на сто. За лицата, осигуряващи се за собствена сметка, разчетите са направени при средногодишен брой 300 000, средномесечен осигурителен доход от 51 777 лв. и средна осигурителна вноска - 25,5 на сто.
    На основата на тази информационна база общият размер на собствените приходи се очаква да възлезе на 1 трилион 234 млрд. 727 млн.лв., трансфер от Републиканския бюджет в размер на 67 млрд. 799 млн.лв. и разходите - в размер на 1 трилион 334 млрд. 548 млн.лв. От приходите най-големи са постъпленията от осигурителните вноски, които представляват около 90 на сто от собствените приходи, а най-значими суми от разходите са тези за изплащане на пенсиите, които заемат 84,4 на сто и в абсолютна сума са 1 трилион 088 млрд. 736 млн.лв. Предвижда се броят на пенсиите към 31 декември 1997 г. да достигне 2 млн. 430 хил., а средният им брой - 2 млн. 428 хил. Средният месечен размер на пенсиите за 1997 г. възлиза на 37 019 лв., без добавките за ветераните и месечните добавки за децата. Спрямо 1996 г. средният размер е нараснал с 894 на сто.
    Втората по значимост група разходи са разходите по Указа за насърчаване на раждаемостта, които са предвидени да бъдат 92 млрд. 348 млн.лв., или 7,2 на сто от общата сума на разходите. Средствата за Указа за насърчаване на раждаемостта в разходната част са равни на трансфера от Републиканския бюджет, предвиден в приходната част на бюджета за същата цел.
    В бюджета на фонд "Обществено осигуряване" са предвидeни средства за резервен фонд за гарантиране на осигурителните плащания в размер на 36 млрд. 139 млн.лв.

    Със Закона за бюджета на фонд "Обществено осигуряване" за 1997 г. се създава Учителски пенсионен фонд, средствата на който ще се набират по извънбюджетна сметка към Националния осигурителен институт, които ще се разходват за изплащане на пенсиите и добавките съгласно чл. 5, ал. 2 от Закона за пенсиите.
    При станалите разисквания се изказаха становища и зададоха въпроси дали в бюджета на Обществено осигуряване са осигурени средства от държавния бюджет за изплащане на еднократните помощи за раждане на дете и месечните добавки за деца по Указа за насърчаване на раждаемостта. Бяха направени и предложения за предоставяне на тези средства от държавния бюджет за 1997 г. или ако това е невъзможно, да се предвиди съответна разпоредба, с която това задължение да се покрие с държавни ценни книжа.
    Представителят на вносителя отговори на всички зададени въпроси и подчерта, че в Заключителните разпоредби на законопроекта с § 1 се предлага за 1997 г. еднократните помощи за раждане и месечни добавки за деца, изплащани по Указа за насърчаване на раждаемостта на осигурените лица и пенсионерите да са за сметка на фонд "Обществено осигуряване".
    Народните представители подкрепиха предложението на председателя на комисията конкретният начин за уреждане на тези взаимоотношения да се уточни между първо и второ четене на законопроекта.
    След дискусията се проведе гласуване, с което единодушно Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за бюджет на фонд "Обществено осигуряване" за 1997 г. на първо четене.
    Ако ми позволите, господин председател, само с няколко изречения ще си позволя да обърна внимание на уважаемите народни представители, че наистина въпросът за компенсиране на разхода, който ще направи фонд "Обществено осигуряване" за детските надбавки, беше един от най-дискутираните въпроси, но, общо взето, се получи едно съгласие наистина да се търси като най-справедлив начин на компенсиране емитирането на ценни книжа. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
    Има думата госпожа Светлана Дянкова, председател на Комисията по труда и социалната политика, да представи становището на комисията.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вчера се състоя заседанието на Комисията по труда и социалната политика. В работата на заседанието взеха участие министърът на труда и социалната политика господин Иван Нейков, председателят на Националния осигурителен институт господин Николай Николов, представител на Министерството на финансите, представители на Икономическия институт и други представители на имащи отношение към този законопроект институции.
    Дискусията беше задълбочена и аз искам да прочета краткото становище на комисията след тази дискусия.
    "Становище
    по Законопроект N 50-01-56 от 24 юни 1997 г.
    за бюджета на фонд "Обществено осигуряване".
    На своето редовно заседание на 25 юни Комисията по труда и социалната политика обсъди внесения от Министерския съвет съгласно Решение N 645 от 23 юни 1997 г. проект на Закон за бюджет на фонд "Обществено осигуряване" за 1997 г.
    Комисията се консолидира и приема параметрите на показателите по проекта на бюджета на фонд "Обществено осигуряване", както са съгласувани от Министерския съвет в посоченото по-горе решение и внесено в Народното събрание.
    При проведеното гласуване от присъстващите 16 членове на комисията всички гласуваха единодушно за приемането и представянето на проекта на Закон за бюджет на фонд "Обществено осигуряване" за първо четене в пленарна зала.
    Комисията предлага второто четене на този закон да се съгласува с второто четене на Закона за бюджета на Република България за 1997 г."
    Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
    Преди да дам думата за излагане на становището на Комисията по образованието и науката моля да поканим господин Георги Николов, председател на Сметната палата, да прочете становището на Сметната палата.
    Моля, гласувайте за това предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: От общо гласували 162 народни представители, за - 162.
    Поканете господин Николов в залата.
    Има думата председателят на Комисията по образованието и науката господин Георги Панев да прочете становището на тяхната комисия.
    ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПАНЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Комисията по образованието и науката на свое заседание от 25 юни 1997 г. разгледа Законопроекта за бюджета на фонд "Обществено осигуряване" в частта му, регламентираща създаването на Учителски пенсионен фонд.
    Комисията високо оценява създаването на Учителски пенсионен фонд, като смята, че това е една безспорна и много полезна придобивка за социалното осигуряване на българските учители.
    Комисията по образованието и науката единодушно подкрепя представения законопроект и предлага разглеждането му в пленарна зала.
    Уважаеми колеги, позволете ми още няколко думи във връзка със създавания Учителски пенсионен фонд. Средствата за този фонд се набират от 3-процентна вноска от страна на работодателя, било то държавата, било то частното училище. Тези средства засега се предполага да се изразходват в две посоки - осигуряване на намалените пенсии на учители, които желаят да се пенсионират преди навършване на пенсионната възраст, съответно 60 и 55 години, и от 1 януари 1997 г. за една 3-процентна надбавка върху пенсията за всяка прослужена година на българските учители.
    Освен това фондът е структуриран така, че всеки български учител има индивидуална партида в него.
    Всичко това беше наистина високо оценено. Имаше мнение, че това е едно постижение за нашата страна - създаването на български Учителски пенсионен фонд - и едно великолепно начало. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
    Давам думата на председателя на Сметната палата господин Георги Николов да прочете становището на Сметната палата.
    ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Представеният проект на Закон за бюджета на фонд "Обществено осигуряване" е разработен съгласно изискванията на Закона за фонд "Обществено осигуряване". Предвижда се преосигуряване на собствените приходи и трансфери от Републиканския бюджет, от бюджета на Съвета за взаимно осигуряване на членовете на ТПК, от фонд "Професионална квалификация и безработица, от Взаимния фонд и от външно финансиране да се осигури плащането по всички осигурителни случаи.
    С приемането на този закон за пръв път ще се осигури самостоятелност на фонд "Обществено осигуряване", както и ще се регламентират връзките му с държавния бюджет.
    Изпълнението на собствените приходи е заложено при 100  на сто събираемост на осигурителните вноски за работещите в държавния сектор и 70 на сто от работещите наемни работници в частния сектор, което като амбиция е положително.

    Резултатите от проверките на Сметната палата показват, че най-голям проблем в досегашната дейност на фонда е както обхващането на всички, подлежащи на осигуряване, така и своевременното събиране на дължимите осигурителни вноски. Само в края на миналата година има несъбрани вноски за начет за над 23 млрд. лв. за влезли в сила разпореждания по ревизионни актове за начет.
    Като се има предвид досегашното състояние на събираемостта на осигурителните вноски и независимо от предложените изменения в Закона за Фонд "Обществено осигуряване", с които се цели да се гарантира пълното и своевременното им събиране, едва ли такава висока степен на събираемост би могла да се постигне, ако не се предприемат адекватни действия от страна на Националния осигурителен институт.
    В проекта се предвижда превишение на приходите над разходите в размер на 36 млрд. 139 млн. и 100 хил. лв., което ще бъде практически резервният фонд в края на годината. За нормалното функциониране на фонда е необходимо резервът да е в рамките на ежемесечните плащания, като се очертава по разчети да бъде над 130 млрд. лв.
    Включеният в законопроекта резерв представлява под една трета от необходимия за покриване на ежемесечните плащания.
    Всичко това показва, че при малки отклонения от предвидения процент на събираемост, както и ниският размер на резервния фонд могат да възникнат сериозни затруднения при изплащането на пенсиите и другите социални плащания през годината. Ще възникне сериозен проблем за изплащане на пенсиите през месец януари 1998 г., ако не се осигурят допълнителни приходи на фонда.
    Държавата е възложила на Фонд "Обществено осигуряване" да извършва плащания, които следва да се финансират извън собствените приходи на фонда. Предвиденият трансфер за тези плащания е в размер на 75 млрд. 520 млн. и 800 хил. лв. В разходната част се предвижда плащанията във връзка с тези именно задължения, които следва да се гарантират от държавата, да са в размер на 174 млрд. 674 млн. и 200 хил. лв. или 99 млрд. 153 млн. и 400 хил. лв. не се осигуряват с трансфера от Републиканския бюджет и от другите източници.
    Предлага се през 1997 г. тези, неосигурени средства от бюджета, да бъдат за сметка на Фонд "Обществено осигуряване". Ако средствата се осигурят така, както е съгласно закона за Фонд "Обществено осигуряване", то резервът на фонда ще бъде над 135 млрд. и ще гарантира предвидените плащания със съответен резерв.
    По предлагания проект на Закон за бюджета на Фонд "Обществено осигуряване" Сметната палата има следните основни бележки.
    Първо, по приходната част на бюджета.
    Нашата оценка е, че в него не са включени, на първо място, остатъка по валутната сметка за пенсиите към 31 декември 1996 г., който остатък възлиза на 2 млн. 245 хил. 349 щатски долара. Вероятно е пропуск, в законопроекта не са включени приходи от продажба на имущество.
    Нашите разчети показват, че са допуснати и грешки в приходната част, като в собствените приходи не са включени 1 млрд. 054 млн. лв., с което не се получава обвръзка на числата, включени в приходната част.
    Предлагаме също така на вносителите по онези позиции в бюджета, срещу които няма отбелязани суми, тоест "0", да не бъдат включвани в бюджета.
    По разходната част на проекта на бюджета на фонда.
    За заплати, осигуровки, придобиване на дълготрайни материални активи и други разходи Националният осигурителен институт и поделенията му в страната се предвиждат 19 млрд. 952 млн. и 100 хил. лв. Не е предвидено 10-процентно намаление на персонала, а увеличение с 300 души.
    При проверките на Сметната палата се констатира, че структурата на персонала на Фонд "Обществено осигуряване" се нуждае от сериозно оптимизиране. В рамките на съществуващите бройки следва да се увеличи значително делът на ревизионните органи и да се намали излишният административен персонал, което би позволило да се постигне декларираната и заложената по-висока степен на събираемост на задълженията на фонда.
    За довършване на строителството на четири досега спрени обекти и за обзавеждане и други разходи са предвидени 4 млрд. 480 млн. лв.
    Сметната палата счита, че този разход е немотивиран за тази година, без да е изяснено как ще се използват обектите за социалния отдих, които бяха прехвърлени в системата на Фонд "Обществено осигуряване".
    При включен приход в размер на 6 млрд. 800 млн. от заем от Световната банка е предвиден разход за ДДС, за внос, мита и митнически такси в размер на 3 млрд. 840 млн. лв., както и лихви в размер на 272 млн. лв. Или общият разход възлиза на 4 млрд. 112 млн. лв., която сума съставлява 60,5 на сто от заем от Световната банка. Реално фондът ще използва около 39,5 на сто от заема.
    При проверките на Сметната палата се установи, че много сериозен проблем при изпълнението на бюджета на фонда е несвоевременното превеждане в сметката на централното управление на превишението на приходите над разходите, което се реализира в поделенията, както и неолихвяването или неправилното олихвяване на средствата на фонда от банките-кореспонденти.
    И тук се обръщам с молба към народните представители да се предвиди в законопроекта текст, с който да се наложат санкции за лица, които олихвяват неправилно средствата на фонда. Това е един значителен ресурс, който не е използван през миналата година.
    Сметната палата констатира, че през 1996 г. и през тази година масова практика е неправомерно да се отсрочват задължения на осигурителите към фонда. В същото време в законопроекта се предлага да се дадат правомощия на Надзорния съвет на фонда да извършва разсрочвания на задължения към фонда, с което на практика ще се узаконят извършените досега такива разсрочвания и ще се създадат сериозни проблеми за осигуряването на фонда. Поради тези съображения Сметната палата не подкрепя предложението за даване на правомощия за разсрочване на задължения към фонда, защото това би създало допълнителни трудности на бюджета на фонда по изпълнение на неговата приходна част.
    Обектите за социален отдих, известно е на всички, бяха предоставени на фонда с цел да се осигуряват приходи за неговата дейност, както и да се намалят разходите за временна нетрудоспособност.
    Сметната палата счита, че приходите от тази дейност трябва да постъпят в бюджета на фонда, а не в извънбюджетна сметка, както се предлага от вносителите на законопроекта.
    Сметната палата счита също така, че плащанията по указа за насърчаване на раждаемостта - това вече беше отбелязано и в доклада на професор Стоилов - плащанията за еднократни помощи при раждане и месечни добавки за деца, които са съгласно указа, са държавна политика и средствата за тях трябва да се осигуряват от Републиканския бюджет.
    Подкрепяме идеята недостигът на средствата по фонда за тази година да бъде покрит чрез емисия на държавни ценни книжа, което ще даде възможност за формиране на по-реален резервен фонд на "Обществено осигуряване" и ще се гарантират предвидените през годината плащания.
    В проекта на бюджета на Фонд "Обществено осигуряване" има редица неточности в текстовете и ние сме изготвили конкретни предложения, които ще ги предоставим на специализираните комисии, които ще продължат да работят върху законопроекта при второто четене.


    Сметната палата смята, че начинът, по който се предлага промяна в Закона за фонд "Обществено осигуряване", не е издържан от правна гледна точка.
    Народните представители знаят, че със Закона за държавния бюджет или бюджетът на фонд "Обществено осигуряване", който е годишен, не могат да се правят промени в материални закони.
    Ето защо Сметната палата предлага, след приемането на първо четене, внесеният от Националния осигурителен институт законопроект за фонд "Обществено осигуряване" за 1997 година да се раздели този законопроект на две части, като първият законопроект бъде действително за бюджета на фонда, а вторият бъде законопроект за изменения и допълнения на Закона за фонд "Обществено осигуряване", в който закон накрая да се извършат и промените, които се предлагат в други закони - например, Законът за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
    След като Законът за бюджета на фонд "Обществено осигуряване" е едногодишен, смятаме, че така трябва да се реши и въпросът за второто четене - Народното събрание да гласува два отделни законопроекта. По този начин ще се спази утвърдилата се практика в българския парламент и най-вече това да не се включват в закон с едногодишно действие разпоредби, които се уреждат трайно. Става дума, още веднъж подчертавам, за предлаганите промени в Закона за фонд "Обществено осигуряване". Това ще бъде и най-доброто решение.
    Конкретните си предложения ще дадем, още веднъж декларирам, на специализираните комисии при подготовката на законопроекта. Мисля, че някои текстове носят белег на прибързаност, така както е допуснато и при систематизирането на приходите с различията, които ние констатирахме. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
    Водещата комисия сигурно ще се съобрази с препоръките на Сметната палата.
    Преминаваме към дебати по внесения законопроект. Определям по 30 минути за всяка парламентарна група. Моля, парламентарните групи да дадат списък за желаещите народни представители за изказване. Досега е даден списък от Парламентарната група на Демократичната левица.
    Давам думата на госпожа Емилия Масларова.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Днес ние гледаме на първо четене втория по значимост за тази година закон - Закона за фонд "Обществено осигуряване. Един закон, който ще даде гаранции за съществуване на близо 2 млн. 500 хиляди пенсионери, на около 1 млн. деца, на около 2 пъти повече осигурени, тоест един закон, от който всеки един от нас, малко или много, е потърпевш.
    Вчера в Комисията по труда и социалната политика аз подкрепих законопроекта на първо четене, но независимо от това считам за свой дълг да кажа и някои наши съображения с оглед неговото доусъвършенстване и коригирането му при представянето ни за гледане на второ четене.
    Приходната част на бюджета.
    Определено тук се говори доста вече и той стана въпрос, който касае плащанията по Указа за насърчаване на раждаемостта. Категорично заставам на становището, че в никакъв случай точно сега, в тази икономическа и социална обстановка в страната, ние, народните представители, трябва да конфронтираме възрастните и децата. Категорично това не трябва да става от нас и от тази трибуна.
    Смятам, че предложеното от Бюджетната комисия, както и предложението на Сметната палата, се покрива и с нашето становище, което ние вчера изразихме в комисията, но аз не зная и все пак бих поставила въпроса, съжалявам, че няма член на правителството, а тук е само господин Николов, за един категоричен ангажимент от страна на правителството за емитирането на облигации, които да бъдат изплатени в началото на 1998 година. В противен случай реално, ако тези средства не бъдат предоставени, предвидените 36 млрд. лева в резервния фонд на фонда не биха били достатъчни, за да стартират плащанията на пенсионерите в началото на 1998 година. И тъй като мисля, че все пак би могло да има една по-ясна позиция, ние настояваме на второ четене и когато обсъждаме държавния бюджет в приходната част, или ако не може във фонд "Обществено осигуряване", тъй като касае плащания за 1998 година, то да има изричен запис в държавния бюджет, който ние ще гледаме, предполагам, от утре насетне.
    Освен това смятаме, че в приходната част параграфът, свързан с приходи от имущество, цифрата, която беше коригирана вчера - 1 млрд. лева, е символична. Задължително, по наша преценка, е необходимо Националният осигурителен институт да ни представи баланса на активите и пасивите, на дейностите, които се намират в неговия ресор, включително и на "Социален отдих". Тъй като "Социален отдих" е една система, която ние всички познаваме, къде по-добре, къде не по-добре, там става въпрос за една база, която има смесена собственост, която е малко трудно да се предостави на търг за продаване, ако не са изяснени юридически нещата.
    Отивам към осигурителната дисциплина и възможността да се извършат всички плащания по приходната част. Предвидено е действително в Заключителните разпоредби на закона, който ни е представен, че санкциите ще се извършват съобразно Закона за административните нарушения и наказания и то от Националния осигурителен институт, а не както беше досега - от Министерството на финансите. Но каква е гаранцията, че в тази ситуация, дори и при този поискан от Националния осигурителен институт по-висок щат, биха се създали реални възможности да се получат всички осигурителни плащания своевременно с оглед да се гарантират и своевременно плащанията от осигурителния фонд?
    Лично мен ме безпокои и липсата на информация за заетите в частния сектор. В този сектор определено има сериозен резерв за попълване на фонд "Обществено осигуряване". Все още там се работи с едни приблизителни числа, все още осигурителните плащания от частния сектор са на базата на минималната работна заплата, което не е реалният доход на голяма част от хората, работещи в тях, които сериозно въздействат върху ръста на осигурителните вноски и създаване на гаранции за нарастване на фонд "Обществено осигуряване".
    Уважаеми колеги, голяма част от бележките, които се дават от Сметната палата, ние споделяме, но в предоставените ни материали има дадени и становища за променяне на основни закони с този Закон за фонд "Обществено осигуряване".
    Не приемаме в никакъв случай промяна във фонд "Рехабилитация и социална интеграция на инвалидите" в този фонд да се извърши сега и именно сега и по този начин да бъдат ощетени една голяма част от пенсионерите-инвалиди и от инвалидите в страната.
    Също, независимо от това, че вчера доста аргументирано представителят на Министерството на финансите ни убеждаваше, че през 1995 година задължението за семейните добавки по Указа за насърчаване на раждаемостта са прехвърлени като задължение на Министерството на финансите, а средствата са останали в Осигурителния фонд и че трябва тези задължения комплексно да отидат към мястото, където са парите, мисля, че ние с вас трябва оттук насетне да правим ясно разграничение, ако искаме да имаме една модерна осигурителна система.
    Фонд "Обществено осигуряване" изплаща средства по осигурителни вноски, т.е. за минал труд или правени вноски за осигурителен риск, докато средствата, които се изплащат и които се предвиждат по Указа за насърчаване на раждаемостта, са политиката, демографската политика, държавната политика за децата и подрастващите. Това са капиталовложения в бъдещето. Така че в никакъв случай независимо от компромиса, който се прави тук и то сега, при тези условия, в бъдеще това не трябва да се допусне.
    Ние настояваме при второто четене на закона този въпрос да бъде изяснен. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Масларова.
    Има думата госпожа Росица Тоткова от Парламентарната група на СДС.
    РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще взема отношение само по един пункт, свързан със Закона за бюджет на фонд "Обществено осигуряване", а именно т. 2.3 от разходната част, тъй като смятам, че това е един въпрос, който предизвика изключително голям интерес, а именно изразходване на средства от фонд "Обществено осигуряване" за изплащане на еднократни помощи при раждане на дете и месечните добавки за деца.
    Не само в нашата комисия - Комисията по труда и социалната политика, но и в медиите, в обществото започна една дискусия при обсъждането на този въпрос, като тези въпроси бяха разглеждани многостранно. Но аз искам да изложа единствено социалната гледна точка.
    При разискванията по този въпрос мисля, че се очертаха няколко много съществени неща и аз искам да се спра на тях.
    Първо, не е възможно да разглеждаме състоянието на страната като едно нормално състояние, без да отчитаме тежката икономическа ситуация, в която се намираме, без да отчитаме това, че сме вече в действуващ валутен борд, без да отчитаме, че вече е краят на месец юни 1997 г.
    Второ, не е възможно да се дистанцираме от всички тези проблеми, смятайки, че някой друг е забъркал кашата и сега той трябва да я сърба и ние нямаме нищо общо с това.
    И трето, как е възможно от един преодолим и обясним проблем да се провокира обществен конфликт, а именно противопоставяне на една група от населението на друга група - бабите на техните внуци? Защото много често и в комисията се поставяха въпросите, а и във вестниците имаше такива публикации, че видите ли, чрез изплащането на средства от фонд "Обществено осигуряване" за детските добавки ще се намалят пенсиите.
    Казвам "едно преодолимо противоречие", защото в тези няколко дни на оживени обсъждания всички извървяха своя път към истината - и представителите на работодателите, и представителите на работещите чрез Надзорния съвет на Националния осигурителен институт, а мисля, че и всички членове на Комисията по труда и социалната политика. А тази истина е една - че ние сега при тази ситуация в страната трябва да използуваме всички ресурси на държавата - и материални, а и морални. И ако ние наистина сме отговорни пред нашия народ, най-малкото, което трябва да направим, това е именно да подкрепим усилията на всички, да използуваме всички резерви за излизане от кризата.
    И "обяснимо противоречие" - аз тук ще опонирам на госпожа Масларова, защото с приемането на Закона за бюджет на фонд "Обществено осигуряване", в който наистина не е предвидено изплащането на такива разходи от този фонд, не е направена следващата крачка - да се отделят средства за изплащане на тези разходи, което задължително би трябвало да бъде направено в предишното Народно събрание. Разбира се, че трябва да се стремим към автономност на фонд "Обществено осигуряване", но нека това да стане след изчистване на всички последици, които ще произтекат от тази пълна и цяла автономност, защото автономността е свързана с едно реално състояние, в което ние се намираме сега. И аз наистина съм убедена, че ние няма да допуснем хаоса, който се получи в края на 1994 г. и който за съжаление продължава и досега при изплащането на детските добавки на безработните родители, когато с една промяна в Указа за насърчаване на раждаемостта, детските добавки трябваше да се изплащат от общините и бяха отнети като възможност за изплащане от фонд "Професионална квалификация и безработица" и аз ви уверявам, че има още родители и сега, които не са си получили детските добавки за този период и предполагам, че при всички срещи такъв въпрос е поставян.
    Затова аз мисля, че ние сме задължени да се поучим от грешките си, но не трябва да грешим, за да се учим. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Тоткова.
    Има думата господин Руси Статков.
    РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Господин председател, уважаеми колеги! Разглеждаме един от законопроектите, който е в посока на това, за което всички ние говорим - реформата. Той касае една от най-важните сфери на реформата - реформата в социалното дело. В този смисъл, разбира се, всяко едно становище, всяка една позиция би трябвало да се опира на съществуващото в момента законодателство и да следи за стриктното спазване на тези разпоредби, тъй като закона, който ние сме приели за фонд "Обществено осигуряване", беше приет с принципната подкрепа на всички политически сили, представени в предишния парламент. Нямаше различия в това, което трябваше да се направи - да се отдeли фонда и с неговото отделяне вече да се започне една сериозна крачка в следващите стъпки на трупане на средства и по друг начин решаване на въпросите на общественото осигуряване в частта му за пенсиите и другите осигурявания.
    Мисля, че тук изразените вече съображения във връзка с конкретния законопроект от госпожа Масларова, независимо от опита за реплика, който направи госпожа Тоткова, са доста солидни. И в този смисъл аз поставям, първо, принципния въпрос: имаме ли ние воля да продължим реформата в социалното осигуряване независимо от това какви конюнктурни трудности имаме? Говорейки въобще за реформата, ще спрем ли реформата в тази й съществена част? Моят отговор е категорично "не". Защо? Защото ние вече разрушихме онези институции, които подсигуряваха финансирането на тези дейности по един определен начин. И сега нямаме избор освен този да продължим реформата. А продължаването на реформата изисква стриктното спазване на буквата и духа на закона.
    Затова убедено считам, че ние не можем да направим компромис специално с това, което се предвижда като трансфер от Републиканския бюджет за приходната част на фонд "Обществено осигуряване". Става дума за толкова дискутираната тема за еднократните помощи при раждане на деца и месечните добавки за деца.
    Очевидно проблемите на страната са такива, че се търси излаз, търси се възможност отвсякъде, където има някакви средства, те да бъдат насочени и ефективно използувани. Но цената, която се иска във връзка с взимането на средства от сега съществуващите във фонд "Обществено осигуряване" или по-точно тези, които ще постъпят, за да се покрият 92 млрд.лв., които са свързани със заплащането на еднократните помощи за раждане и месечните добавки за деца, цената е поставяне под опасност на самата реформа и действително под сериозна опасност нещо, което е гарантирано със Споразумието със Световната банка, а именно безконфликтното изплащане на пенсиите. Защо? Защото в Споразумението със Световната банка изрично е записано, че трябва да има резерв минимум едно месечно плащане, т.е. 130 млрд.лв. и максимум тримесечно плащане. Значи става дума за много големи суми.
    Така че основателна е тревогата на всички, които са поставили този въпрос и тук нещата не са безпринципни и конюнктурни. Това, от една страна.
    От друга страна, очевидно ние, когато говорехме преди три седмици за разрешаване на проблема с пенсионерите, приехме, че технически е невъзможно, тъй като няма данни от статистиката, да бъде осъвременена пенсията на друга база, освен на тази, която е давана от статистиката като информация. Но проблемът с това доколко тези пенсии съответствуват и доколко могат да покрият минималните, жизнените нужди на пенсионерите, стои изключително остро. И тук отново не стои въпросът за политическо заиграване и за демагогия. Стои въпросът за това как ние като законодатели ще намерим решение в рамките на тази година за евентуално увеличение на пенсиите.

    Затова, ако има някакъв резерв, би било добре в четвъртото тримесечие да се даде възможност с Преходните и заключителни разпоредби на този закон да се направи не само инфлационното, а и някакво друго повишение, за да спрем евентуално напрежение в тази посока, тъй като това е една огромна социална група, която е поставена в изключително трудно положение.
    В заключение по този принципен въпрос за реформата поставям още веднъж своето предложение, което ще обоснова и в Закона за държавния бюджет. Очевидно ние трябва да намерим изход, който да продължи реформата, и този изход е предложението на надзорния съвет на Националния осигурителен институт за емитиране на държавни ценни книжа с падеж началото на 1998 г. в размер на 92 млрд. лева, които ценни книжа ще могат да дадат възможност евентуално при проблеми на Националния осигурителен институт да се покрие тази сума в началото на 1998 г., когато може да се получи така, че да няма възможност отдругаде да се плащат пенсиите, а това е началото на годината, това е зимата.
    Считам - това разисквахме и в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, че по този начин няма да се утежни дефицитът, защото ние по същество правим запис, който реализира нещо за 1998 г., но същевременно с него гарантираме изключително сериозен проблем.
    На следващо място искам да поставя един друг въпрос, който е свързан с приходите и който зависи от всички нас. Това е въпросът за приходите във връзка със Закона за приватизацията на държавни и общински предприятия. Става дума за Взаимния фонд. В чл. 8 е записано, че 20 на сто от дяловете или акциите на приватизираните държавни предприятия или техният паричен еквивалент се разпределят в този Взаимен фонд, като част от тези пари отиват в осигурителните фондове, а друга част - за обезщетяване на собственици.
    Цифрата, която сега ни се предлага, е 10 млрд. лева да дойдат по линия на този фонд, а цифрата - ако вчера е коригирана, днес трябва да бъде заявено категорично, че тя трябва да бъде в съответствие с програмата за приватизация, а там сумата е 22 млрд. лева. Аз настоявам тази сума действително да влезе в рамките на това, което се предвижда като приход за фонд "Обществено осигуряване", защото в тази програма за приватизация, която ни е предложена и вчера е била разглеждана в Икономическата комисия, със звездички е записано, че трябва да отпадне някакъв текст от Закона за фонд "Обществено осигуряване". Според мене това не е така, защото не се налага такова отпадане.
    И още нещо: аз мисля, че процедурно стои въпросът за това, говорейки за програмата за приватизация, че ние трябва да я приемем преди бюджета или трябва да се отмени Законът за приватизацията, защото в момента там изрично е записано, че програмата трябва да предхожда бюджета.
    На следващо място има дадени с доклада на Националния осигурителен институт и проекта за Закон за бюджета на фонд "Обществено осигуряване" бележки на Министерството на финансите - бележки, които са свързани с протокол за несъгласие, както и някои предложения по законопроекти. Принципно не съм съгласен с предложението на Министерството на финансите за орязване на щата в рамките на Националния осигурителен институт. Защо? Има споразумение със Световната банка за децентрализиране на услугите на общественото осигуряване, които в момента са силно централизирани. Това изисква разкриване на пунктове в други населени места в страната. Това принципно споразумение се базира на икономическата ситуация у нас. Хората на много места, с които се срещаме, както госпожа Тоткова говори, поставят въпроса за невъзможността да ходят до окръжните градове, в които в момента са седалищата на осигурителния институт. И тъй като трябва да търсим тази децентрализация, ние не можем да я намерим без хора. Следователно аргументите на Министерството на финансите за това, че и тук трябва да се направи 10 на сто съкращение, според мене не трябва механически да се пренасят в рамките на една сфера, която - повтарям - има съгласуваност на реформата със Световната банка, тъй като оттам има заем за определена дейност, която трябва да се извърши; и второ - една крещяща необходимост в нашите условия.
    И трето, което щях да пропусна: стана дума за това, че са много занижени приходите от свободните професии. Това е така и те се разчитат на една много ниска база. Следователно, за да може да бъде повишена събираемостта, трябва отново да се търси една по-силна политика с присъствие на място. Ние не бихме могли да я гарантираме, ако режем държавността в този смисъл.
    И още нещо, на което бих искал да се спра - предложенията от Министерство на финансите за промяна на закони. Мисля, че не е мястото тук въобще на нито едно от предложенията. Те касаят други закони и това трябва да се обмисли много внимателно. Още веднъж специално по Закона за инвалидите - не виждам тук господин Куртев, но мисля, че всички ние, които направихме този закон в предишното събрание, си давахме сметка какво записваме. Меко казано всяка една ревизия на този закон ще означава много сериозна отстъпка, която според мене не е обоснована.
    Бих искал също така да приканя всички от Бюджетната комисия за една сериозна подкрепа и днес на този трансфер (с него завършвам), който касае детските надбавки, защото действително ние в комисията постигнахме такова съгласие. Аз заради това подкрепих и бюджета на фонд "Обществено осигуряване". Ще го подкрепя и днес при това условие. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
    Има думата госпожа Светлана Дянкова.
    СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съм изключително улеснена от изказванията, които вече направиха колегите по този Законопроект за бюджета на фонд "Обществено осигуряване". Улеснена съм, защото тук става дума за реформа в социалната политика. Стана дума за това дали ще правим такава реформа оттук нататък или просто всичко ще остане така, както е било.
    Аз мисля, че с това, което правим днес, с появата на този Законопроект за бюджет на фонд "Обществено осигуряване", ние стартираме част от такава реформа, за която много пъти сме говорили, защото винаги сме казвали, че фондовете трябва да бъдат автономни, трябва да бъдат самостоятелни, трябва да бъдат отделени от Републиканския бюджет.
    Вярно е, че този закон се появява в една обстановка, която е трудна икономически за цялата страна. Вярно е, че този закон ще прилича на Закона за държавния бюджет. Затова казвам, че съм улеснена, защото всичко онова, което се каза тук, е вярно. Според мене така, както държавният бюджет е единствено възможният и реалистичен бюджет и колкото и да ни се иска да бъде друг, няма такава възможност, същото се отнася и за бюджета на фонд "Обществено осигуряване". Каквито и пожелания да направим тук, нека все пак да си спомним, че става дума за един изразходван вече бюджет, за един половингодишен бюджет. Такъв, какъвто е Законът за държавния бюджет, такъв ще бъде и Законът за бюджета на фонд "Обществено осигуряване".
    Независимо от всичко, независимо, че този закон се появява сега в една изключително трудна икономическа обстановка, все пак ние трябва да кажем и трябва да се поздравим като Народно събрание, че намерихме време да изпълним онова, което направихме миналата година със Закона за фонд "Обществено осигуряване". Трябваше да има отделен бюджет, трябваше да има отделен закон и ги има. Вече ги има.
    Аз искам да направя няколко бележки конкретно по някои текстове на законопроекта, защото от внимателния прочит на законопроекта и след всички дебати, които направихме вчера в комисията, най-напред искам да започна с това - така отговарям и на господин Георги Николов, че вчера юристите в комисията защитиха мотивирано възможността с гледането на един временен по същество законопроект - до края на 1997 г. ще бъде неговото действие, да се направят поправки в постоянно действащи закони.

    Съвсем вярно е, досега парламентарната практика не е била такава, винаги първо сме поправяли закони и след това сме ги прилагали. Но няма практика, която да противоречи в момента. Възможно е, юристите, господин Николов, го казаха, след поправянето на тези основни закони те да си действат с поправките и след 1997 година. Така че сега законите, които ще поправим, ще си действат и след 1997 година.
    Друго, което исках да кажа, е, че осигуровката за трудови злополуки е 10 на сто, както е в чл. 2, ал. 7. В ал. 1 на същия член са диференцирани различни осигурителни вноски в зависимост от категорията на труда. В същото време в ал. 5 е фиксирана осигурителната вноска за всички осигурителни случаи, без тази за трудови злополуки и професионални заболявания, в размер на 32 на сто от осигурителния доход. От диференцираните осигурителни вноски като се извадят тези 10 на сто за трудова злополука и професионално заболяване, не се получават 32 на сто, както е записано в ал. 5. Значи или трябва да се посочат размерите за диференцираните осигурителни вноски минус 10 на сто, или да отпадне ал. 5 като излишна. Това е моето предложение, което ще бъде вероятно за второто четене, освен ако господин Николов не ме убеди в нещо друго.
    В чл. 7 е записана сума от 10 млрд. лева. В Заключителните разпоредби има текст - § 2, в който се третира същата материя, без да се посочва какъв е размерът на сумите, които се предоставят на фонд "Обществено осигуряване". Според мен правилно би било в този параграф да се определи твърд процент на отчисленията по чл. 8 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия и да остане задължението получените суми да се включват в резервен фонд за гарантиране на осигурителните плащания.
    И още малко искам да кажа по Заключителните разпоредби. По чл. 16, точка 9. В текста не е дадена формулировка кой случай е изключителен, тоест по какви критерии надзорният съвет по предложение на управителния съвет ще определя, че даден длъжник се намира в материална затрудненост, която заслужава разсрочване на плащането към фонда. Не трябва да се допускат такива разсрочвания. Щом фирмата плаща заплати, трябва да плаща и съответните осигуровки. Когато е затруднено положението, ще се съобрази размерът на заплатите при същите осигурителни вноски със своята реална платежоспособност. Според мен това е нормално.
    Правилно ще бъде точка 9 да се замени с нов текст, който да предвиди погасяването на просрочени плащания за минало време. За целта се сключва погасителен договор между Националния осигурителен институт и длъжника, като дължимата сума се събира с лихвата. Размерът на погасителните вноски се определя така, че да се осигурява събирането както на главницата, така и на лихвата, съответстващи на дяловете на погасителния план, чийто срок е не повече от една година. Според мен би трябвало да е така.
    За новия чл. 25а трябва да се предвиди според мен текст, който да определи кой и как ще контролира фирмите и банките за осигуряване изправността на длъжниците по вноските във фонд "Обществено осигуряване", при всяко едно теглене на пари, не само за заплати, но и за други плащания, за които задължително се правят вноски по фонд "Обществено осигуряване". Имам предложение за примерен текст, но това ще бъде за второто четене.
    Аз мисля, че по параметрите на показателите на бюджета не би трябвало да се правят много предложения за второ четене, защото Националният осигурителен институт много добре е представил и обосновал, балансирал е разчетите, които всъщност са към закона.
    Но има друг въпрос, който мисля, че трябва да се постави тук, в залата. Ако реалните приходи са по-големи от разчетените, това е едната хипотеза. Но какво ще прави Националният осигурителен институт, ако реалните приходи са по-малко от разчетените? Вероятно една от двете хипотези ще се изпълни с този закон в бюджета. И според мен е правилно в Заключителните разпоредби или преди тях да се запише текст, който да дава възможност Националният осигурителен институт да актуализира разходите съобразно приходите, без да нарушава установените с утвърдения му бюджет пропорции, параметри между съответните приходоизточници и съответстващите на тях разходи. Ако не се осигурят необходимите приходи, гарантиращи разходите, определени с бюджета, Националният осигурителен институт би трябвало да осигури и необходими помощи от международни институции или кредитни институции, или други фондове. Но просто това би трябвало да се запише за сигурност за изпълнението на бюджета, и за сигурността на всички онези, които действително получават своите плащания от Националния осигурителен институт.
    Това бяха моите забележки.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Христо Иванов от Парламентарната група на Българския бизнесблок.
    ХРИСТО ИВАНОВ (БББ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще се спра на общата политика, заложена в проекта за бюджет на фонд "Обществено осигуряване", а конкретните си предложения към законопроекта за второ четене ще дам в писмен вид.
    Основен белег на съвременната социална политика е относителната автономност на държавното обществено осигуряване. Тази автономност има своята правна и финансова страна.
    С приетия през 1995 година Закон за държавното обществено осигуряване беше създаден фонд "Обществено осигуряване" чийто бюджет се отдели за първи път от държавния бюджет. Както знаете, законът изисква бюджетът на фонд "Обществено осигуряване" да се разглежда в Народното събрание едновременно със Законопроекта за държавния бюджет, като една от основните задачи на Закона за бюджета на фонд "Обществено осигуряване" е определянето на размера на осигурителните вноски.
    Със Закона за бюджета на фонд "Обществено осигуряване" законодателят може да заличи несъбираеми вземания на фонда. И това се предлага от вносителя в лицето на Националния осигурителен институт в чл. 3 - Отношение на вземания от бившите ТКЗС, както и за невнесени осигурителни вноски за следователите и помощник-следователите за 1995 г.
    Вчера господин Николов ни убеди, че тези вземания са действително несъбираеми. Но в комисията единодушно се обединихме около становището, че такива прецеденти не трябва да се създават и поддържат за в бъдеще.
    Обстоятелствата и практиката са мотивирали вносителя да предложи и някои поправки в закона за фонд "Обществено осигуряване".
    Към чл. 4 резонно се предлага нова т. 12, с която се урежда прехвърлянето на средства към фонд "Обществено осигуряване" от фонд "Професионална квалификация и безработица". Това се урежда за времето, зачетено като трудов стаж на лицата, които не са получавали парично обезщетение за безработица.
    За целесъобразни и наложителни намирам и промените в чл. 25, които предвиждат запор върху сметките на длъжниците на фонд "Обществено осигуряване" и събирането на вземанията чрез изпълнение върху движими и недвижими вещи на длъжниците.
    Подкрепям включването на допълнителна глава шеста за създаване на Учителски пенсионен фонд от Управлението на Националния осигурителен институт. Набраните в този фонд средства се изразходват за пенсии и добавки на учителите пенсионери, съгласно разпоредбата на чл. 5 от Закона за пенсиите.
    Уважаеми колеги! И този път няма да пропусна възможността да поставя въпроса за изплащането на еднократните помощи за раждане на дете и месечните детски добавки по Указа за насърчаване на раждаемостта от 1968 г. Съгласно чл. 4, т. 8, буква "в" сумите за въпросните еднократни помощи и месечните детски добавки постъпват във фонд "Обществено осигуряване" от държавния бюджет.
    Както е известно на всички нас, обаче, такъв трансфер в Закона за държавния бюджет не е предвиден. Ето защо логично изглежда в § 1 на Заключителните разпоредби да се постановява еднократните помощи и месечните добавки за 1997 г. да са за сметка на фонд "Обществено осигуряване".
    Това решение, обаче, не е логично от гледна точка на една дългосрочна социална политика, насочена към автономност на фондовете и в частност на фонд "Обществено осигуряване". Истината е, че социалните икономически процеси са процеси с памет. Това са силно инерционни процеси, поради което законодателството носи и днес родилните белези на тежкото наследство. За да бъде фонд "Обществено осигуряване" правно и финансово автономен, той трябва да се освободи от несвойствени ангажименти и да урежда само осигурителните плащания. Днес, обаче, констатираме, че делът на неосигурените плащания е повече от 20 на сто.
    Смятам че държавният бюджет е този, който трябва да стане проводник на политиката за насърчаване на раждаемостта. Тежкият демографски срив, свиването на раждаемостта до гибелни за българския ген размери, изискват спешна намеса на държавата, на законодателната, на изпълнителната власт. Това налага разработването и на социална данъчна политика както като специфичен социален закон, касаещ раждаемостта, така и облагане на общия доход в зависимост от броя на непълнолетните деца в семейството.
    Смятам, че право на детски добавки трябва да имат и неосигурените родители.
    Искам да изразя надежда, че за 1998 г. бюджетните закони ще гарантират автономността на осигурителните фондове, че държавната политика ще постави фокуса върху демографската катастрофа, че ще поощрим раждаемостта върху принципа на социалната справедливост и обществената солидарност.
    Предложеният пръв бюджет на фонд "Обществено осигуряване" има малшанса да се роди при тежките рестрикции на валутния борд в страната. В този смисъл той има всички белези на проекта за държавен бюджет. Неговите недостатъци, както и наличните изкривявания са израз на неумолимите икономически и социални реалности. Този бюджет носи щемпела на валутния борд.
    Уважаеми дами и господа народни представители! Призовавам ви, с оглед на тези обстоятелства да приемем на първо четене Закона за бюджет на фонд "Обществено осигуряване" в предложената от вносителя рамка. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Христо Иванов.
    Има думата господин Никола Койчев.
    НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители! България е една от малкото държави, в които национален парламент приема със специален закон бюджетна осигурителна институция. Може би това е едно правилно решение, с оглед социално-икономическата обстановка в страната.
    Имаме силно деформирана социално-икономическа характеристика на българското общество. Пенсионерите са близо 30 на сто от населението. Още по-деформирано е съотношението работещи (разбирайте осигурявани лица) и пенсионери. Данъчният товар в България, като съотношение пенсионери към работещи е 80 на сто или около 80 на сто. Тази година сме изправени пред реални опасности това тревожно съотношение да се влоши още повече. Знаем, с другия бюджет се предвиждат съкращения в бюджетната сфера. Не зная дали всички усещаме, че при строгите финансово-дисциплиниращи отношения в условията на паричен съвет скритата безработица ще стане явна, затруднените стопански отношения ще увеличат безработицата в страната, а с това, разбирайте и влошаване на структурата на трудовата заетост.
    Към плюсовете на представения проектобюджет аз бих отделил на първо място стремежа и той е реализиран стремеж на вносителите действително да бъде разработен по принципите на финансовата автономия.
    Структурата на разходите хармонира с общо социално-икономическата характеристика на населението и областта, с която осигурителният фонд покрива социалните плащания. 84,3 на сто са за пенсии, 6,3 - за плащания по дял трети от Кодекса на труда и около 7 на сто - по Указа за насърчаване на раждаемостта. Само преди около 4 години вторите две съставки бяха средногодишно по около 25 на сто от разходите. Това се дължи и като законодателно решение по стимулиране на раждаемостта, но и като следствие от тревожно влошаващата се демографска характеристика и още по-тревожно намаляваната раждаемост в нашата страна.
    И към плюсовете на проектобюджета бих определил общо взето приемливия дял на разходите за административно обслужване на дейността на националната осигурителна система, само около 1,5 на сто. В развитите индустриални държави административните разходи са от порядъка от 2 до 3 на сто.
    По спора за средствата за насърчаване на раждаемостта. Аз съм правил професионални изследвания. В Групата на 24-те, в по-голямата част от страните насърчаването на раждаемостта е в системата на финансовите взаимоотношения с осигурителните институции.
    Защо в предишното Народно събрание ние решихме насърчаването на раждаемостта да бъде извадено от сферата на действие на фонд "Обществено осигуряване"?
    На първо място поради тревожните демографски тенденции. Тук вече можем да говорим и да не спорим дали е криза или катастрофа, определено България е в катастрофално демографско състояние от началото на това десетилетие. Демографската политика, по наше разбиране, е държавна политика, следователно тя би трябвало да бъде финансирана от държавния бюджет.
    И може би като първоразделение на двата бюджета се получава и това напрежение и спорът дали държавният бюджет е достатъчно коректен към задълженията си, с използване на създадените административни традиции за изплащане на еднократните помощи за раждане и детските надбавки по линия на органите и сметките на общественото осигуряване.
    Към недостатъците на проектобюджета. На първо място бих посочил недостатъчната стабилност на макроикономическите показатели, върху които е построен бюджетът. За това се говореше и в становището на Сметната палата.
    Помоему, оптимистична е структурата, разчетният брой на осигуряваните лица - около 3 милиона души. По статистика сега са 3 млн. 200 хиляди. По базов разчетен показател в големия бюджет се говори за нарастване на безработицата с около 200 хиляди души. Дано да са толкова малко! Не става дума само за тези 50-60 хиляди от бюджетната сфера. Казах за скрита безработица, от реалния сектор, от фалиране на дребни търговци вероятно цифрата ще бъде по-голяма. Това, естествено, ще намали осигурителния ресурс и постъпленията във фонд "Обществено осигуряване.
    Приходите са разчетени на едни дисциплинирани и нормални финансови отношения в обществото. Дано да са такива! Ние като законодатели трябва да приемем решенията и в Преходните и заключителни разпоредби да подкрепим и банковия контрол по тегленето на средства с уверение, че лоялно са внесени осигуровките на хората. Но сигурно ще имаме случаи, особено в условията на паричен съвет, когато реално ще има очаквания за заплати. Те няма да бъдат изплащани. Следователно няма да има и постъпления в осигурителния фонд, а това поставя под едно съмнение приходите, които са на едно минимално равнище.
    Още освен трудовата заетост. Аз очаквам и едно по-голямо от предвижданото в проекта увеличение на броя на пенсионерите. Кое ми дава основание за една такава прогноза? Миналата година за първа година действаха промените в Кодекса на труда, когато се даде разрешение три години след навършване на номиналната възраст да се оставят хората на работа. Почти 90 процента от хората, които получаваха пенсии, ползваха това си законово право.
    Сега предстоят съкращения. И морално, и икономически оправдано е при съкращенията да се почне от хората, които все пак ще имат някакъв доход. Средногодишно между 50 и 70 хиляди поради навършена възраст получават право на пенсия. С миналогодишните натрупвания можем да говорим за едно число около 100 хиляди души. Това е един буфер в съкращенията. Зависи вече от критериите, с които работодателите ще подходят, но това силно се различава от разчетната цифра за едно увеличение на пенсионерите само с 0,2 на сто. Това са по-малко от 5000 души. А с увеличаване на броя на пенсионерите общата сума на приходите ще се дели на повече хора. Разбирайте, ще има по-малка средна пенсия.
    И третият съмнителен показател е сумарният фонд "Работна заплата" в страната. Да, голяма неизвестност е. Недостатъци и на реформиращата ни се национална статистика, и на липса на Министерство на икономиката или непълно изпълняване функциите на Агенцията за икономически анализи и прогнози (мисля, че "прогнози" вече отпадна от тяхната дейност), но България работи в една голяма макроикономическа неизвестност.
    Още, това бих го посочил като резерви за евентуално увеличаване на постъпленията. На първо място бих предложил едно по-активно действие на националната контролна система върху трудово-правните отношения. Разбирайте Държавната инспекция по труда. И тук трябваше да има представители на изпълнителната власт. По мои разчети в България има над половин милион хора с доходи от сенчестата икономика. 4 млн. 700 хиляди е трудоспособното население, 3 млн. и 200 хиляди са заетите. Да сложим войници, студенти, ученици над 16 години, инвалиди, рано пенсионирани. Пак някъде 700-800 хиляди души в трудоспособна възраст излизат извън трудовата статистика. Има социален мир, значи има доходи отнякъде.
    Ами в предишното Народно събрание позатегнахме законовите правила за трудовите отношения. Още няма резултат. Оттам, ако на светло се извадят тия 300-400 хиляди, 500 хиляди, дори и с една пропаганда, че е в интерес на хората да се осигуряват, защото рано или късно пазарните осигурителни отношения ще решават съдбата и в по-напреднала възраст или, не дай си Боже, в по-млада възраст поради стечение на обстоятелствата - загуба на трудоспособност, инвалидизиране, болест и т.н. - че е от взаимен интерес за по-лоялно собствено и работодателско осигуряване.
    На следващо място като на резерви аз бих предложил на Националния осигурителен институт да се променят критериите в Наредбата за осигуряването на хората в свободни професии. Много е либерална - от една до осем минимални работни заплати, по собствен избор на човека, който се осигурява, при едни облекчени ставки - 20 процента за пенсии и 30 процента за по-голямата част от осигурителните случаи. Разчетът е направен на една минимална работна заплата и при средно ползване между 20 и 30 процента на осигурителните случаи. Очевидно нито здравната система при такова осигуряване, още по-малко при пенсионната, а вероятно и на хората трябва да се обясни, че рано или късно тези три последни базови години ще нараснат на пет, на десет и с индивидуалните осигурителни досиета целият трудов стаж ще бъде фактор за определяне на пенсията и хората трябва да бъдат стимулирани за осигуряване върху по-голям осигурителен доход.
    И още един резерв - преглед на категоризацията на труда. България е разточителна. Ако някой обвинява социалистическото пенсионно право, че бюджетът там бил общ и така нататък, при една добре спазвана бюджетна квалификация не това беше болка на системата. Твърде разточителното и привилегировано пенсиониране! В България средно жените се пенсионират на 53 години, а живеят 74 години. Нито една световна пенсионна система не дава средна пенсия в продължение на 20 години и не би могла да издържи финансово.
    Така че преглед на категоризацията и свиване, в интерес и на самите работници, със стимулиране на продължителния трудов стаж.
    И накрая няколко думи по направените предложения за изменения на Закона за фонд "Обществено осигуряване". Може, но ще продължим лошата традиция за фрагментарно и на парче законодателство. България трябва да почне и ние като парламент можем да изпълним това - да направим един концептуален закон за социалното осигуряване, където да се заложат принципи - задължително, доброволно, управление, общи финансови отношения - и тогава да го допълним с частните закони за пенсиите, за здравното осигуряване, за безработицата, ако трябва - отделен закон за временна загуба на трудоспособност, за семейно стимулиране и т.н. И всичко това в тясна връзка с предстоящата данъчна реформа върху доходите на лицата. Трябва една лоялна финансова връзка в данъчноосигурителното осигуряване на населението. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Койчев.
    Има думата господин Цоньо Ботев.
    ЦОНЬО БОТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Най-после доживяхме времето, когато бюджетът за фонд "Обществено осигуряване" наистина е отделен закон, а не отделен, както беше миналата година.
    Това, което може да се каже за този закон, е, че в края на краищата той решава трудните проблеми на страната по отношение на пенсионното и другите видове осигуряване през тази тежка 1997 година.
    Прави ми впечатление обаче, че някои от намеренията ни да се попълнят фондовете за пенсионно осигуряване просто не издържаха и сега трябва да се търси друго решение. Беше предоставена една огромна база от държавна фирма "Социален отдих" на Националния осигурителен институт, като се надявахме, че оттам ще дойдат приходи, които да попълват бюджета на фонд "Обществено осигуряване". И сега, когато погледнахме какви са резултатите, се оказва, че те са точно обратните на това, което очаквахме - вместо да се получават приходи, се оказва, че се налага да се правят разходи за поддържане на тая база.
    Аз съм много изненадан, че са се намерили хора, които да пледират тази база да продължава да стои при това положение. Мисля, че е добро решението, което се предлага - веднага тази база да започне да се приватизира и тези средства, които постъпят от приватизацията, да влизат в бюджета на фонд "Обществено осигуряване" и да са част от резерва, който трябва да се създаде в него. При това положение далеч повече средства вероятно ще влязат, отколкото ако се търси някаква форма на стопанисване и на търсене на приходи от тази база. Така че аз категорично заставам зад това да се приватизира тази база, за да може все пак да се освободи държавата, която така или иначе още един път доказа, че е лош стопанин, в една несвойствена функция, каквато е поддържането и използуването на почивната база на бившия "Социален отдих".
    Другото нещо, което ми прави впечатление и не мога да приема, това е желанието на Националния осигурителен институт да увеличи щатните си бройки с 300 души. И се радвам, че имах възможност да се запозная с разшифровката какво се крие зад тези 300 души. Трябва да ви кажа, че има например щатна бройка "програмист за поддържане на програмните продукти", което за мен е много смешно, че трябва да съществува. Всеки знае, че в момента се работи с готови програмни продукти и всеки знае, че има достатъчно много фирми, които се занимават с поддръжка на такава база. И ако някъде в някакъв окръжен град или в някое от поделенията на Националния осигурителен институт възникне проблем с програмното осигуряване или въобще с компютърното осигуряване, далеч по-евтино би било да се сключи един договор за поддръжка, отколкото да се назначава щатна бройка и да се харчат толкова пари. Ако тук се търси намаляване на безработицата, това е друг въпрос, но не мисля, че това е решение на проблема. По същия начин има по четири щатни бройки средно за обработка на документите и информацията по предварителното събиране на данни. Аз не знам доколко данни събират, но според мен би трябвало да се търси наистина едно уплътняване на работното време на съществуващите служители, а не да се търси работа на повече хора в отделните служби. По същия начин бих могъл да коментирам и другите щатни бройки, които се предвиждат, защото общото впечатление на българина е, че държавните служители не си уплътняват работното време. И би трябвало там да търсим резервите, а не в увеличаване на щатните бройки.
    Аз съм склонен да приема да не се направят тези 10-процентни съкращения, които важат за цялата държавна администрация, но, от друга страна, не бих се съгласил да се увеличава щата на териториалните поделения на Националния осигурителен институт, тъй като мисля, че има резерви, които могат да бъдат използувани и тази работа, която трябва да свършат, да се изпълни от съществуващите досега щатни бройки.
    Последното нещо, на което искам да се спра, е свързано с доклада на Министерството на финансите и се отнася до изменението на чл. 50, т. 1 от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите, като думите "в размер 0,1 на сто от брутния вътрешен продукт" да се заменят с "в размер до 0,1 на сто". Приемам това изменение, само че не в този му вид. Защото 0,1 на сто от брутния вътрешен продукт в момента не са малко пари, това са 18 млрд.лв., доколкото си спомням. Но след като няма долна граница, става нещо опасно. Затова бих предложил, ако трябва да се направи това изменение, то да бъде в рамките от 0,05 до 0,1 на сто.
    Накрая бих искал да изразя моето удовлетворение от това, че се прави една крачка напред със създаването на Закон за бюджет на фонд "Обществено осигуряване" и в същото време да изразя моето разбиране, че това е първата крачка към една дълбока структурна реформа, каквато трябва да стане въобще в нашето социално осигуряване. Затова това го приемам само като една първа крачка, тъй като не мога да се съглася нито с начина на формиране на пенсионните осигуровки, нито със съществуването на такива укази за насърчаване на раждаемостта, както и с много други постановки, които има в нашето законодателство, останали от миналото. Затова се надявам, че с взаимни усилия още от следващата година ние ще направим една революция в това отношение и ще превърнем нашето законодателство в едно модерно законодателство, за което биха ни завиждали и в Европа. Благодаря за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ботев.
    Думата има господин Николов, управител на Националния осигурителен институт.
    НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Разрешете ми най-напред да благодаря за единодушието, с което беше подкрепен първият законопроект за първия автономен бюджет на фонд "Обществено осигуряване" след близо 50-годишно прекъсване. Последният бюджет на Държавния институт за обществено осигуряване е бил приет през 1949 г. Това ни дава увереност, че мерките, които предприемаме и които предстои да предприемем, ще бъдат полезни за развитието на нашата осигурителна система и за постигането на една стабилност в осигурителните отношения в страната.
    По отношение на приходната част искам да споделя изказаните становища, че тя е изключително напрегната. В същото време искам да ви уверя, че ние сме предприели вече необходимите мерки, с настоящия законопроект предлагаме такива и ще предложим допълнителни, които ще позволят тези приходи да бъдат събрани през настоящата година. Какво имам предвид? От началото на годината започна на практика изграждането на персонален регистър на осигурителите и на осигурените в страната. Само в продължение на три месеца при нас бяха регистрирани допълнително фирми, с 16 000 бройки повече спрямо края на 1996 г. Това позволи от началото на годината в тези бурни времена Националният осигурителен институт не само да не изпитва тази хронична необходимост от средства, която изпитваше през други години, но и да формира определен резерв както към този момент, а така също и за края на годината. Мерките, които се предлагат в законопроекта, също бият в тази точка - по-висока събираемост на приходите.
    Едновременно с това искам да се съглася с направените констатации и препоръките на председателя на Сметната палата по отношение на това, че не е включено превишението на валутните сметки по отношение на пенсиите и това, че е допусната техническа грешка и не е включена сумата от 1 млрд.лв. като приходи от имуществото, което е предложено да бъде продадено, имущество, което е на бившата държавна фирма "Социален отдих" и което в момента не е ефективно за дейността.
    По отношение на разходната част, основният дискусионен въпрос е свързан с месечните добавки за деца и това кой следва да ги плаща. Законът е категоричен, че месечните добавки за деца и еднократните помощи, които са по Указа за насърчаване на раждаемостта, следва да бъдат изплащани за сметка на Републиканския бюджет. Необходимо е обаче да отчетем обстановката, в която се приема първият Закон за бюджета на Фонд "Обществено осигуряване", и, както сполучливо беше казано, този законопроект носи клеймото на валутния съвет. От такава гледна точка според мен имат основание и опасенията, а и предложенията да се създаде гъвкавост и максимална възможност за осигуряване на стабилност при управлението на финансовите средства сега и до края на годината.
    Искам да припомня, че навремето, когато този разход беше изваден от разходната част на бюджета на Общественото осигуряване, мотивите бяха, че ако държавата чрез Републиканския бюджет заплаща тази демографска политика или някаква друга политика на социално подпомагане на семействата с деца, то тогава от задължението на държавата ще отпадне необходимостта да дава субсидии на бюджета на Общественото осигуряване за изплащането на пенсиите. Такава необходимост през тази година няма да има.
    Искам категорично да кажа, че не би трябвало в тази връзка да се противопоставят интересите на възрастните хора и интересите на майките и на децата. В никакъв случай, независимо от това как ще се изплащат месечните добавки, интересите на пенсионерите няма да бъдат накърнени. От това кой ще плаща месечните добавки зависи размерът на резервния фонд, който ще бъде формиран в края на настоящата година. Дали той ще бъде 130 млрд. или ще бъде 40 млрд. - ето от това зависи как вие ще решите кой да плаща месечните добавки за деца.
    Според нас би могло да се приеме и предложението на правителството, тъй като действително в края на годината размерът на нашите превишения на приходите над разходите ще бъде значителен, а същевременно за нас най-удобно и най-правилно би било да се приемат и изказаните предложения да се емитират през тази година държавни ценни книжа, чийто падеж ще настъпи през следващата година, защото тогава ще имаме остра технологична необходимост за осигуряване на средства за изплащане на пенсиите, особено в началото на годината, когато няма да имаме приходи от осигурителни вноски. Знаете, че приходите при нас идват един месец след като сме изплатили пенсиите. От такава гледна точка на нас ще ни бъдат необходими тези средства за това едномесечно плащане в началото на 1998 г.
    Ето защо от името на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт аз ви приканвам да подкрепите второто предложение.
    Необходимо е да се отбележи, че в разходите за пенсии, някъде повече от 1 трилион и 88 млрд. лв., се съдържат резерви и допълнителни възможности, които при нормално събиране на приходите, нормално постъпление на вноските, биха могли да гарантират допълнително индексиране на пенсиите в края на четвъртото тримесечие.
    Ето защо категорично искам да заявя, че в никакъв случай интересите на пенсионерите няма да бъдат противопоставени на тези на майките и на децата.
    Много съображения бяха изказани по отношение на разходите за издръжка на администрацията. Искам отново да обърна внимание на това, че Националният осигурителен институт е най-евтината организация. Няма такава институция, която да се издържа с 1,5 от разходите, които извършва - както в страната, така и от сродните осигурителни институти в света. Заявявам това категорично.
    Необходимостта от нови бройки. Аз споменах, че от началото на годината започнахме една грандиозна задача, която цели на всеки осигурен, на всеки гражданин в страната през целия му живот да се натрупва информация за това какъв е осигурителният му стаж, какви са му осигурителните плащания, какви са му осигурителните разходи, тоест всичко, което е необходимо за това, когато дойде да се пенсионира при нас, с едно натискане на копчето да получи пенсията си, без да бъде необходимо да ходи и да се моли в предприятия, които да го изнудват, за да му издадат един или друг документ. Затова реформата в администрацията на социалното осигуряване, която е започнала вече в началото на годината и която е подкрепена от международните финансови институции чрез заем от Световната банка в размер на 24 млн. щатски долара, реформата в социалното осигуряване е насочена към децентрализиране на осигурителната система и довеждането й по-близо до хората, за които тя би следвало да се грижи.
    Необходимо е да се разбере, че сегашната организация на системата е създадена да обслужва господството на държавната собственост. Когато започва да се разширява частният сектор, когато е голям броят на индивидуалните търговци, нашата система не може да си върши работата както по отношение на обслужването на хората, така и по отношение на събирането на необходимите приходи. Представете си: един пенсионер, за да си направи конкретна справка, не по същество, от Гоце Делчев трябва да пропътува разстоянието, да си плати билета и да отиде в Благоевград, защото там е базата данни.
    Тук беше казано, че имаме собствени програмисти, имаме собствен персонал, който трябва да обработва информацията. Действително ние сме се погрижили нашите хора да разполагат с добри технически възможности в момента, а и в бъдеще. Но нашите възможности са лимитирани от възможностите, които имат фирмите. Ако фирмите ни предоставят тази информация на машинни носители, ако всички фирми и еднолични търговци имат компютри и ни предоставят информацията на машинни носители, ние действително няма да имаме нужда от бройки. Но в момента е голям делът на фирмите, на роботодателите, които предоставят тази информация на хартиени носители и тя трябва да се обработва.
    За това, че имаме собствен персонал и не ползвам услугите на други фирми, искам да кажа, че информацията, която се натрупва при нас, засяга търговските интереси, а и личните права на гражданите и не би следвало да бъдат привличани хора, които не трябва да имат достъп до тази информация и до тази система.

    По отношение на инвестициите, които сме предложили да направим за бившата Държавна фирма "Социален отдих", а която сега е структурирана като Дирекция в Националния осигурителен институт.
    Искам да кажа, че мотивите да ни се предостави тази база бяха не да я разпродадем или не да продължим да я използваме с търговска цел и по този начин да напълним фондовете, защото това е смешно. По този начин не можем да напълним тия фондове, защото само едномесечното плащане на пенсиите надвишава десетки пъти стойността на тази база. А мотивите да се предостави тази база е да се използва от Националния осигурителен институт за намаляване на разходите, които извършва Националният осигурителен институт за болнични - ако видите цифрите, ще видите, че това са огромни средства, някъде около 80 млрд. лв. - и освен това да бъде използвана за намаляване на разходите за инвалидни пенсии, които надвишават 200 млрд. лв.
    Една от слабостите на осигурителния институт в момента е това, че той не осъществява профилактика, не осъществява рехабилитация, която да доведе до намаляване на разходите. Ето защо ние възнамеряваме да инвестираме тези средства, за да се потегне тази база, която на практика е разрушена и за седем години не е закован нито един пирон. Да я потегнем, за да може да изпратим там хората, които се нуждаят от възстановяване, от лечение и рехабилитация, да ги върнем на работните им места или да намалим разходите за пенсии.
    Затова аз горещо препоръчвам да подкрепите и това наше предложение.
    Що се отнася до необходимостта да бъде разделен предложеният законопроект на две части - такива, които засягат бюджета за тази година на Фонд "Обществено осигуряване" и такива, които засягат самия Закон за Фонд "Обществено осигуряване". Ние имахме една продължителна дискусия в социалната комисия. Бяха изказани становища, че няма никаква пречка с този закон да бъдат извършени съответните трайни промени в други закони.
    Искам да обърна внимание, че почти всички предложения, с изключение на някои дребни грешки, които са допуснати в Закона за Фонд "Обществено осигуряване", почти всички промени, които ние предлагаме, са насочени към изпълнението на бюджета за тази година.
    На първо място, размерът на осигурителните вноски, съгласно Закона за Фонд "Обществено осигуряване" следва да бъдат определени в настоящия законопроект. Досега те са разхвърляни в отделни закони - Закона за пенсиите, Закона за държавния бюджет, Закона за чуждестранните инвестиции. Затова на практика в този законопроект се обединяват всички текстове, които засягат размерите на осигурителните вноски.
    Голяма част от текстовете са свързани с промяна на Закона за Фонд "Обществено осигуряване", защото след като той беше приет, бяха приети и други закони, които изискват промяната на Закона за Фонд "Обществено осигуряване". Имам предвид Закона за съставяне на държавния бюджет. Това засяга преди всичко Учителския пенсионен фонд. Така също Законът за приватизацията, който беше променен; Законът за собствеността, който беше приет след Закона за Фонд "Обществено осигуряване" и т.н. Разбира се, тук от правна гледна точка би могло да се помисли и за това отделните текстове да се разделят.
    По отношение на забележката, която беше отправена от председателя на Сметната палата за това, че се дава право на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт да разсрочва вземания, искам да поясня следното. Сега, в момента, ние нямаме право да разсрочваме такива вземания. Необходимо е обаче да се има предвид, че някои вземания, като например тези в системата на Българските държавни железници са натрупани в продължение на много години и те са в едни огромни размери. Така например там дългът към Общественото осигуряване вече надхвърля 6 млрд. лв. Едва ли би могло чрез запориране на сметките да се принудят Българските държавни железници да изплатят изведнъж и наведнъж тази сума.
    Затова ние предлагаме Надзорният съвет на Националния осигурителен институт, където са представени всички участници в осигурителния процес - работодателите, осигурените, а и правителството, да правят едни разсрочвания, които по същество са погасителни планове, както беше уточнено, без да се опрощава лихвата. Тоест, лихвата си е дължима, а само се разсрочва дългът. Прави се едно погасяване за срок от три години. С това не се засягат интересите на никого, тъй като това ще става само за огромните длъжници. Това ще става по преценка на един, по същество, трипартитен орган, който защитава интересите на осигурителния институт, а и на отделните участници в него. Аз не виждам нищо лошо в това да бъде приет и един такъв текст.
    Разрешете ми още веднъж да благодаря за единодушната подкрепа, която до този момент беше отправена към законопроекта. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Николов.
    Има думата господин Цонев.
    ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, аз ще бъда съвсем кратък. Всички много изчерпателно и с чувство за отговорност подходиха към този първи бюджет на осигурителния фонд. Неговият управител също постави повечето от проблемите. Искам само да взема думата по отношение на тези средства, за които няма да има трансфер от Републиканския бюджет към фонда. Ставаше въпрос за насърчаване на раждаемостта и детските добавки.
    Ние и в комисията широко дебатирахме този въпрос и аз обещах, че ще поставя на Министерството на финансите условието да емитират ценни книжа към осигурителния институт за този трансфер. Сега вземам думата, за да ви отговоря, че това не е възможно да стане, защото всяко емитиране на ценни книжа от Министерството на финансите, съгласно споразумението с Международния валутен фонд, представлява поемане на нов дълг и не може да стане без разрешението на Международния валутен фонд.
    Министерството на финансите предлага тази формулировка, която е дадена в закона. Има и още едно-две предложения, които не искам да ги дискутираме сега. Те са за второ четене. Ще запозная комисията с тях. По-точно ще поканя представителите на Министерството на финансите да дадат един-два други варианта, които биха ни удовлетворили или кардинално решаване на проблема с промяна в закона. Но отговарям коректно, както бях обещал - държавни ценни книжа за този трансфер няма да бъдат издадени. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
    Няма други желаещи.
    Моля квесторите да поканят народните представители в залата. Предстои гласуване.
    Има думата за реплика госпожа Емилия Масларова.

    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Съжалявам, че последен по такъв важен въпрос и така попарващо ни като слана се изказа господин Цонев. При тази ситуация някакъв ангажимент може ли между първо и второ четене да се поеме относно някакви гаранции за началото на януари 1998 г.?
    Ние всички тук добре разбираме, че ако не се извърши такъв трансфер, реално има опасност и го знаем, говорим съвсем професионално, да не могат да се изплатят в началото на януари 1998 г. пенсиите.
    Така че, господин Цонев, какви шансове има да разговаряте и какво би могло да се търси като източници на средства, защото при това положение ние отсега залагаме в началото на годината една бомба със закъснител на фонд "Обществено осигуряване", независимо че господин Николов каза, че не се нарушават плащанията на пенсионерите, но се нарушава резервният фонд? И след като Международният валутен фонд поставя едни изисквания, Световната банка постави изисквания да има резервен фонд, който резервен фонд е около 130 млрд., а реално на лице ще имаме не повече от 30 до 40 млрд.лв.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Масларова.
    Други желаещи? - Не виждам.
    Пристъпваме към гласуване.
    Моля, гласувайте Законопроекта за бюджета на фонд "Обществено осигуряване" за 1997 г. на първо четене.
    От общо гласували 187 народни представители, за - 142, против - няма, въздържали се - 45.
    Законопроектът е приет на първо четене.
    За процедура думата има господин Цонев.
    ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Господин председател! Правя процедурно предложение за съкращаване на срока за подаване на писмени предложения между първо и второ четене на 4 дни, т.е. понеделник до 18,00 ч.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение? - Няма възражения.
    Моля, гласувайте за предложението.
    От общо гласували 172 народни представители, за - 150, против - 6, въздържали се - 16.
    Предложението е прието.
    С това днешният дневен ред е изчерпан.
    Следващото заседание е утре от 9,00 ч.
    Закривам заседанието. (Звъни)

    Закрито в 11,05 ч.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:
    Йордан Соколов

    ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
          Иван Куртев

    СЕКРЕТАРИ:
        Васил Клявков
        Камен Костадинов
    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И ОСМО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

    Видео излъчване от Народното събрание

    Проект BGFOP001-2.013-0001

    Избор на председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество





      Последни заседания