Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ЧЕТИРИСТОТИН ДВАДЕСЕТ И ОСМО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 29 септември 2000 г.
Открито в 9,01 ч.
29/09/2000
    Председателствали: заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров
    Секретари: Виктория Василева и Калчо Чукаров

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам заседанието.
    Новопостъпили питания в периода от 15 септември до 28 септември 2000 г.
    Постъпило е питане от народния представител Руси Статков към Муравей Радев, министър на финансите относно критериите на Министерството на финансите за разпределението на финансовите средства и конкретния им размер за всяка община извън предвидените по Закона за държавния бюджет за 2000 г. за подпомагане на общините. Следва да се отговори в пленарното заседание на 29 септември.
    Постъпило е питане от народния представител Лъчезар Тошев към Иван Костов, министър-председател и министър на държавната администрация относно позицията на правителството по Резолюция № 1211 от 2000 г. на ПАСЕ за спазване на задълженията и ангажиментите от страна на България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 6 октомври.
    Постъпило е питане от народния представител Велислав Величков към Емануил Йорданов, министър на вътрешните работи относно финансови операции на Финансова къща "Фактор ИН" и съмнение за нарушаване на Закона за мерките срещу изпиране на пари. Следва да се отговори в пленарното заседание на 6 октомври.
    Постъпило е питане от народния представител Георги Дилков-Лорда към Емануил Йорданов, министър на вътрешните работи относно създадената организация в МВР за проверка на сигнали за корупция сред ръководния и изпълнителския състав на министерството. Следва да се отговори в пленарното заседание на 6 октомври.
    Постъпило е питане от народните представители Стефан Нешев и Иван Борисов към Иван Костов, министър-председател и министър на държавната администрация относно стратегията на правителството в условията на процеса на глобализация в света. Следва да се отговори в пленарното заседание на 6 октомври.
    Два писмени отговора от заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев на актуални въпроси от народния представител Кънчо Марангозов.
    Три писмени отговора от министър Илко Семерджиев на народния представител Кънчо Марангозов.
    Писмен отговор от министър Александър Праматарски на актуаелен въпрос от народния представител Иван Борисов.
    Писмен отговор от министър Венцислав Върбанов на господин Иван Борисов.
    Има отговор на същия народен представител от министър Антони Славински.
    Има писмен отговор от министъра на здравеопазването Илко Семерджиев на актуален въпрос от народния представител Бойко Великов.
    За господин Великов има писмен отговор и от министъра на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев.
    За същия народен представител има отговор и от министъра на труда и социалната политика Иван Нейков.
    Писмен отговор от министъра на здравеопазването Илко Семерджиев на актуален въпрос на господин Георги Божинов.
    Има отговор от министър Бойко Ноев за господин Георги Божинов.
    Писмен отговор от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Георги Агафонов.
    Писмен отговор от министъра на околната среда и водите Евдокия Манева на актуален въпрос от народните представители Меглена Плугчиева и Георги Божинов.
    Писмен отговор от министъра на здравеопазването Илко Семерджиев на актуален въпрос от народния представител Любен Корнезов.
    Писмен отговор от министъра на здравеопазването Илко Семерджиев на актуален въпрос от народния представител Илия Баташки.
    Писмен отговор от министъра на здравеопазването Илко Семерджиев на актуален въпрос от народния представител Станимир Калчевски.
    Писмен отговор от министъра на здравеопазването Илко Семерджиев на актуален въпрос от народния представител Иван Костадинов Иванов.
    Писмен отговор от министъра на здравеопазването Илко Семерджиев на актуален въпрос от народния представител Георги Пирински.
    Писмен отговор от министъра на здравеопазването Илко Семерджиев на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов.
    Писмен отговор от министъра на здравеопазването Илко Семерджиев на актуален въпрос от народния представител Георги Карабашев.
    Писмени отговори от министъра на здравеопазването Илко Семерджиев има на народните представители Стефан Стоилов, Георги Михайлов, Дора Янкова, Любомир Божков, Румен Такоров, Свилен Димитров, Тодор Костадинов, Янаки Стоилов, Руси Статков, Иван Зънзов, Атанас Папаризов, Ангел Найденов, Ангел Такев, Димитър Димитров, Пламен Славов и Христо Смоленов.
    Започваме парламентарния контрол.
    Искам да уведомя народните представители, че поради излъчване на състезанията от олимпийските игри няма да има директно предаване на парламентарния контрол по телевизията. (Смях и оживление в залата.) След приключване на предаванията на олимпийските игри ще бъде направено излъчването, за което сега се води запис. И веднага искам да ви предупредя, че няма да бъде пълно.
    Вчера предупредих и господин Корнезов, говорихме още в сряда на Председателския съвет, така че той знае, телевизията е в състояние само от 17,00 до 19,00 ч. след обяд да предава без да вреди на излъчвания от олимпиадата и на останали предавания, към които има и финансови ангажименти. Те попитаха и господин Корнезов, и мен евентуално как да се структурира това предаване. Аз отказах категорично, господин Корнезов ми каза, че и той е отказал, да им даваме съвети как да си направят тези два часа.
    Така че това, което ще покаже телевизията от днешния парламентарен контрол, ще бъде по тяхна преценка.
    Първият актуален въпрос е от народния представител Жорж Ганчев към министър-председателя Иван Костов.
    Господин Ганчев в миналото заседание започна да развива въпроса си, но не успя да го развие докрай, сега има възможност да довърши въпроса си.
    Имате думата, господин Ганчев.

    ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председател. Аз не можах да довърша въпроса си, тъй като бях надлежно провокиран, за да не си довърша въпроса. Надявам се, че днес ще държите в абсолютен контрол залата, за да може наистина да вършим работа тук.
    Господин министър-председател, какъв беше поводът и най-вече причината за решението на Вашето правителство да удвои от 200 хил. на 400 хил. долара вноската на Република България в ООН за издръжка на нейните миротворци по света и т.н.?
    Най-силната държава в света и бивша моя втора родина Съединените американски щати не си платиха повече от 2 млрд. долара дълги години и държат в шах ООН. Защо ние сме най-послушните платци в случая и удвояваме мизата, която е абсолютно непоносима за изтерзания ни народец, който в момента едва диша на ръба?
    Миналия път Ви споменах, аз съм абсолютно възмутен и за разходите на правителството за самолетите "Фалком" и сега очаквате "Фалком 2000", за вертолета "БЕЛ", за "ТУ-154" - президентът, който си отива за три дена на олимпиадата, 200 хил. долара харчи, който може да си купи за 2 хил. долара първа класа билет от Австрийски аеролинии и ще иде със същия ефект там и ще се върне. 200 хил. долара - цената на "ТУ-154" отиване и връщане, е пълна, абсолютна порнография.
    Да не говорим за толкова много разходи на толкова ваши труженици, които за три и половина година потрошиха толкова пари на една малка държавица. Аз съм бил в много други европейски страни и знам на какъв стриктен бюджет се позовават някои управляващи. Затуй ще Ви моля, бъдете така добър, дайте ми отговор на този въпрос. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
    Имате дума, господин министър-председател.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Ганчев, във Вашия въпрос се пита: "причината за решението на Вашето правителство да удвои на 400 млн. долара вноската на Република България"...
    ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): А, "хиляди" казах. Казах "хиляди" от трибуната.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Не казахте "хиляди" от трибуната.
    ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Казах "хиляди" току-що.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Хиляди, хиляди каза. Сбъркал е в писането.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Значи е техническа грешка. Извинявам се. Тогава Вие трябваше да кажете, че сте допуснали също техническа грешка в зададения въпрос.
    Първо. По сега съществуващата методика за изчисление на националното участие в бюджета на Организацията на обединените нации е невъзможно да се планират твърди стойности за ежегодната вноска, защото формулата е функция на две променливи величини - брутния национален продукт на глава от населението и обхвата на операциите на ООН за поддържане на мира, които се изменят в течение на цялата година. Досегашните ни вноски по това направление варират в последните години от 50 хил. до 100 хил. щатски долара.
    Второ. Организацията на обединените нации започна работа за реформа на методиката и на цялата формула за определяне на този бюджет, тъй като скалата за вноските е определена през 1973 г.
    Трето. Определянето на нова, по-висока вноска не означава, че заплащането й ще започне веднага.
    И накрая, ако се запазят сегашните параметри на обхвата на миротворческите операции на ООН и Република България премине след време от тъй наречената група "С" в група "В", по скалата за изчисление това предполага максимална сума от порядъка на 400 хил. долара, но само при запазване на това изключително високо присъствие на сили на Организацията на обединените нации на Балканите. И напълно е вероятно сумата да бъде по-ниска.
    В хода на бюджетната процедура за 2001 г. Министерството на финансите предвижда по проекта за бюджета на Министерството на външните работи за същата година осигуряването на левовата равностойност на 400 хил. щатски долара за покриване на предполагаемия максимален размер на бъдещите вноски на Република България.
    Бих искал ясно да подчертая изразената политическа воля на правителството за приемане на решение по този въпрос - воля, изразена с присъединяването на Република България към предложението на групата на страните-членки на Европейския съюз до генералния секретар на ООН Кофи Анан за включване на въпроса за преразглеждане на досегашната схема за формиране на бюджета на ООН по операциите за поддържане на мира като извънредна точка в дневния ред на тазгодишната юбилейна Петдесет и пета сесия на Общото събрание на ООН; воля, изразена и от президента на страната господин Петър Стоянов в неговото изказване пред държавните глави на страните-членки на ООН по време на срещата на високо равнище в Ню Йорк неотдавна; воля, съдържаща се и в писмото ми до президента на САЩ Бил Клинтън в отговор на негово послание по актуалните въпроси и предизвикателствата в дневния ред на Организацията на обединените нации и на Световната общност.
    След като има консенсус в Народното събрание по отношение на желанието ни за членство в Европейския съюз и НАТО, предполагам разбираеми и за вас, народните представители, са и стъпките, които предприемаме в тази посока.
    Както знаете, българската страна е в ефективна фаза на външнополитически диалог с Европейския съюз, който диалог след затварянето на главата "Обща външна политика и политика на сигурност" в преговорите ни с Европейския съюз има конкретни практически измерения. Затова подкрепихме позицията на Европейския съюз за обсъждане на тази сесия на въпроса за реформа на бюджета на ООН по миротворческите операции.
    Българската страна води и политически диалог със страните от НАТО, което предполага и поемане на задължения.
    Правителството работи активно по кандидатурата ни за заемане на едно от местата за непостоянен член на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации през 2002 - 2003 г. Изборите за това място ще се проведат по време на сесията на Общото събрание на ООН през есента на следващата година - въпрос, който в голяма степен ще се решава с гласовете на малките държави от Азия, Африка и Латинска Америка, имащи интерес особено по темата за операциите по поддържането на мира.
    Бих искал да ви информирам, че страните от Централна и Източна Европа, членки на НАТО и кандидати за Европейския съюз и НАТО вече взеха своите политически решения за увеличаване на финансовото си участие в бюджета на ООН чрез преминаване в по-горната група "В" на скалата.
    По-високите отговорности предполагат и по-значими права. Намерението на правителството е поемането на по-високи финансови ангажименти да доведат до по-силно българско военно присъствие в частите на ООН, финансирани от Световната организация. Българското правителство е започнало процедура в Ню Йорк за проучване на тези възможности. Това е добра предпоставка за организиране на български военен контингент, който ще гарантира по-нататъшната професионална подготовка на голям брой наши военнослужещи, получаващи допълнително възнаграждение и допринасящи за увеличаване авторитета на страната ни.
    И накрая, във връзка с допълнително поставените тук, от трибуната, въпроси. Аз мисля, че всички разбраха в Народното събрание, че част от тази информация, с която Вие боравихте тук, не отговаря на истината, по-скоро е една полуистина. Мисля, че повечето от народните представители знаят, но за тези, които не знаят, аз ще кажа още веднъж. Самолетът "Фалком 50", който обслужва в момента правителството, е даден на заем до получаването на самолета от ръководство "Въздушно движение". Самолетът, който купува ръководство "Въздушно движение", има основна функция да облита и да регистрира изправността на апаратурата на летищата на територията на Република България. Между другото ще върши и друга работа, защото един самолет не може да върши само това.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Можеше много по-евтин да вземете.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: А другият самолет, който сега се ползва, първо, е 20-годишен и след това той не е купен, той е само за временно ползване. Наистина се плаща една лицензионна такса, но това е, докато бъде даден другият, който ще бъде използван, както вече казах, за практически нужди.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Кажете "за другото правителство".
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: За кое "друго" да кажа, господин Венцеслав Димитров?
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): За другото правителство.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Другото правителство без самолет, с талиги ще ходят - това е логиката. (Весело оживление.)
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Кажи: новият самолет - за другото правителство. (Шум и реплики, смях.)
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДТЕЛ ИВАН КОСТОВ: На мен ми омръзна от клевети и от балкански нрави. Наистина, честна дума! Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
    Имате думата, господин Ганчев, за реплика.
    ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Господин министър-председател, очаквах този разговор. Той е абсурден, напълно формален. Не искам да водя диалог с Вас в момента, тъй като аз съм потресен от Вашата нечувствителност в каква доба живее народът ни. Вие живеете с разходите на едно правителство за 80-милионна държава. Ние сме само 7 милиона, от които 2 милиона и половина пенсионери и 1 милион безработни.
    Аз мисля, че всичко това, което споменавате в момента, за една малка държава в такава криза е пълен абсурд. Кой одобри това решение в Народното събрание да удвоите мизата от 200 на 400 хил. долара? Отговорете ми на този въпрос, не ме гледайте умно. Отговорете ми на този въпрос. Аз съм народен трибун, който няма в два парламента офис в Партийния дом. Аз съм човекът, който не е използвал автомобили. Аз съм човекът, който не е използвал бензин. Аз съм човекът, който не е използвал един самолетен билет за чужбина, една хотелска стая в чужбина в два парламента. От тази морална позиция Ви питам.
    И оттук вече Ви питам нещо друго: колониално правителствено поведение да удвояваме мизата, когато знаем, че Полша, Унгария и Чехия наистина не разбиха българското земеделие по поръчка от чужбина, не разбиха и не разпродадоха всичко на безценица на червени и сини, на наши и ваши единадесет години. Тая компрадорска класа! От тази позиция Ви питам. Отговорете ми. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
    Имате думата, господин министър-председател.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Веднага ще Ви отговоря, господин Ганчев. Вие очевидно все още не сте вникнал в механизмите, по които функционира конституционно България. Вие просто не внимавате, когато давам разясненията. Аз казах, че тези 400 хил. щатски долара ще бъдат планирани в бюджета на Министерството на външните работи, който предстои да бъде внесен в Народното събрание. Ще бъде обсъден и с Вашия вот, положителен или отрицателен. Тези суми ще бъдат одобрени. Защо си мислите Вие, че правителството няма да спази тази процедура? Всичко в България става според Конституцията и законите на страната. (Ръкопляскания от СДС.)
    Що се отнася до този странен популизъм, който Ви харесва, аз също бих могъл да се опитам да кажа нещичко за себе си, например, че си живея в къщи, като министър-председател, и не ползвам никакви облаги, посрещам си всички сметки, справяме се със съпругата ми сами, въпреки че всички министър-председатели досега са живели, както се полага и както е редно, и са били охранявани във вили в Бояна. Така че нито тази популистка тема може да бъде затворена с две изречения, но Вашите въпроси могат да получат много ясен, недвусмислен и безукорен отговор.
    Предстои вие да гласувате за тези 400 хил. щатски долара. Тогава ще имате възможност отново да пледирате пред Народното събрание, а ние отново да защитаваме целесъобразността на този разход. Но аз се боя, че Вие не вникнахте във всички аргументи, които дадох в защита на позицията, която като министър-председател наистина ще подпиша, изпращайки законопроекта за бюджета на страната в Народното събрание. Аз имах четири довода, много сериозни, много солидни, които очевидно Вие пропуснахте да чуете. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
    Втори актуален въпрос от народния представител Жорж Ганчев към министър-председателя господин Иван Костов.
    ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Господин министър-председател, аз усещам, че Вие сте трениран в комунистическата демагогия много добре. Живели сте цял живот там, учили сте се от някои от господата. Аз идвам от друг свят. И Ви питам: във вестник "Сега" Вие правите изявление, че една от сериозните пречки, които могат да възпрепятстват процеса на присъединяване към Европейския съюз и евроатлантическите структури, е проблемът с мръсните пари, сивия и черния бизнес на бивши служби и структури на организираната престъпност.
    Питам: след като признавате, че има невероятна корупция през последните три и половина години - всеки знае, че в България има абсолютно гьобелсова цензура и днес доказателството е още един път - закони Мики Маус, които се приеха вчера, предават протекция на чужди инвеститори в България, каквито и да било, чрез съда и вашата полиция - повтарям - вашата полиция да решава каквото си пожелае, доказва, че климатът в България е антидемократичен. Искам да знам в икономиката ни и в нестопанските организации как са се промъкнали тези мръсни пари, какви схеми и какви решения вие подготвяте, за да елиминирате присъствието на тези мръсни пари и да санкционирате тези служби, както Вие казвате, от бившата "Държавна сигурност" и други подобни, организирана престъпност, за да може народецът ни да не бъде грабен, да си отдъхне малко и международната общност да гледа към България с едно подобаващо доверие, което в момента не съществува?
    Организираната престъпност - какво смятате да направите, за да може дребният, средният и семейният бизнес да престане да бъде рекетиран и да вземе дъх? Той в момента от вашите високи данъци, от вашия трудно постижим кредит едвам диша и се полуразпада.
    Накрая на първия си въпрос искам да знам има ли в икономиката ни и в нестопанските организации доказани мръсни пари и какво вие направихте, за да ги санкционирате? Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
    Имате думата, господин министър-председател.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Ганчев, Вашият актуален въпрос съдържа три взаимосвързани въпроса, на които ще отговоря в тяхната логична последователност.
    Първият въпрос се отнася до наличието и степента на навлизането на пари с неясен и престъпен произход в икономиката на страната. Мога отговорно да Ви заявя, че навлизането на капитали с неясен или престъпен произход в националното стопанство не започва от 1997 г. Дефицитите през 1989 и 1990 г., източването на банките и държавните предприятия, фалитите на банките, силовото застраховане, бързото и недоказано в много случаи натрупване на първоначален капитал и други подобни патенти достатъчно ясно илюстрират наличието на пари с неясен и престъпен произход, които Вие във въпросите си наричате "мръсни пари".
    Относно дела на сивата икономика в брутния вътрешен продукт експертните оценки са различни в зависимост от използваните методики. Те обаче са единодушни в едно: след въвеждането на валутния борд и приемането на действащия Закон за мерките срещу изпирането на пари делът на сивата икономика е намалял до 25-30 на сто. Анализът на операциите по изпирането на пари показва, че най-често в схемите са въвлечени компании, регистрирани в офшорни зони или дружества, създадени по Търговския закон. Използването за тази цел на нестопански организации не е практика.
    Вторият въпрос е дали правителството на Съюза на обединените демократични сили има политическа воля да противодейства на изпирането на пари и какви мерки предприема. Ние разбираме, че борбата с организираната престъпност във финансовия сектор е защита на реформата и на националната сигурност. Отчитаме и негативното влияние на финансовите и други канали за трансгранично движение на капитали с неясен и престъпен произход. Затова нашият приоритет е не само наказването на конкретни лица за изпирането на пари, но и установяването и пресичането на механизмите и каналите за движението на тези пари, особено когато обслужват инвестиции в стратегически области. Доказателство за политическата ни воля е, че в България е изградена и действа система от институции за установяване и разследване на случаите за изпиране на пари. Тази система обединява усилията на Бюрото за финансово разузнаване при Министерството на финансите и националните служби на Министерството на вътрешните работи за борба с организираната престъпност, сигурност и полиция, следствието и прокуратурата. Тя съответства на европейските стандарти, заложени в Директива № 91308 на Европейската икономическа общност за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на мръсни пари.
    Ще приведа някои статистически данни. От създаването си през 1998 г. Бюрото за финансово разузнаване е получило около 600 доклада от задължени по Закона за мерките срещу изпирането на пари лица. След проверка, събиране на допълнителна информация и анализ Бюрото е изпратило по компетентност на органите на МВР и прокуратурата онези от тях, които съдържат основателни съмнения и данни за изпиране на пари. Със заповед на министъра на финансите по реда на чл. 12 от Закона за мерките срещу изпирането на пари са спрени общо 21 превода към чужди банки на обща стойност 765 355 щатски долара и почти половин милион германски марки, също така една сума от 89 162 евро.
    В края на 1999 г. със съвместните усилия на Бюрото за финансово разузнаване, на националните служби на МВР, следствието и прокуратурата беше разкрита и разбита мащабна мрежа за незаконен износ на валута, чрез която са преведени в чужбина около 100 млн. щатски долара. По случая са задържани 19 лица и е образувано следствено дело. Към днешна дата са образувани общо 7 следствени дела за изпиране на пари. Предложени за присъединяване към образувани вече следствени дела са 5 случая. По много от случаите са заведени и оперативни дела.
    Изпирането на пари е престъпна дейност с интернационален характер. Ефикасното международно сътрудничество и обмен на информация са от първостепенна важност за разкриването и участието на български физически и юридически лица в трансгранични престъпни мрежи.
    Тук аз искам да напомня случая, при който Банковата консолидационна компания, след авторитетните решения на Управителния съвет на Българска народна банка, отказа сделка по продажба на българска банка, след като купувачът не представи надеждни доказателства за чистотата на парите, с които се осъществява сделката.
    Особено полезни са членството и контактите на Бюрото за финансово разузнаване в Едмондгруп - глобалната организация на финансово-разузнавателните звена, в която членуват 53 държави, като особено активни са контактите между тези звена на страните - членки от Европейския съюз.
    Третият въпрос касае връзката между противодействието на изпирането на пари и успешното присъединяване на България към Европейския съюз. Критерий за присъединяване към Европейския съюз е не дали икономиката на съответната държава има пари с престъпен произход, а дали е изградена и функционира ефективна система за установяване и изолиране от стопанските процеси на такива пари. Примерно, неразрешаване на приватизационни сделки, покупка на банки и други подобни.
    У нас такава система е изградена, функционира и ще се усъвършенства с приемането от Народното събрание на внесения от Министерския съвет законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерки срещу изпиране на пари. Както ви е известно, законопроектът е приет на първо четене и предстои разглеждането му на второ четене в пленарната зала.
    Накрая ще си позволя да информирам народните представители за оценките, които е получило българското правителство от европейски институции за прилагането на мерките срещу изпирането на мръсни пари.
    В доклада на Изборния комитет от експерти към Съвета на Европа по оценка на мерките срещу изпирането на мръсни пари се посочва: "Оценителите бяха впечатлени от ангажираността и систематичния подход към работата от страна на служителите на Бюрото за финансово разузнаване. Те се нуждаят от повече ресурси, но въпреки това аналитиците и експертите във финансовите области, в които съществува заплаха от изпиране на пари - например, пазарът на ценни книжа, стават все по-добри в своята работа. От гледна точка на докладващата страна системата функционира добре. Равностойното сътрудничество между Бюрото за финансово разузнаване и лицата, задължени да докладват, както и между Бюрото за финансово разузнаване и надзорните органи, полицията, прокуратурата, ангажираните министерства общо се развиват добре".
    Синтезираният доклад на многонационалната програма ФАР на Европейския съюз за борба срещу наркотиците, мерки срещу изпирането на пари, оценката за България съдържа следните по-важни заключения:
    "България има една добре функционираща система за борба срещу изпирането на пари, гледа сериозно на задълженията си и систематично се стреми да подобрява работата си в тази област с голяма всеотдайност" - казват те. Продължавам цитата: "С особена важност в тази връзка като движеща сила зад усилията в борбата срещу изпирането на пари е Бюрото за финансово разузнаване. Налице са както организацията, така и професионализмът и професионалната ангажираност е повече от очевидна. В заключение справедливо е да се отбележи - продължава цитатът - че независимо от огромните политически, икономически и социални проблеми, пред които е изправена България като цяло, българската система за борба срещу изпирането на пари има високи стандарти, които заслужават похвала." - край на цитата.
    Посочената по-горе оценка ще бъде представена в Генералния директорат по разширяването на Европейския съюз. Колкото до участието в сивия и черния бизнес на бивши служби и структури на организираната престъпност, това е работа на следствието и прокуратурата. Те ще си свършат работата и съдът, вярвам, ще се произнесе. Тогава ще е налице правното основание да се посочат и конкретните данни. Благодаря за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
    За реплика думата има господин Жорж Ганчев.
    ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Аз Ви поздравявам за бойкия тон, поздравявам Ви за ентусиазма. От Вашите уста - в Божиите уши. Дано това, което казвате сега, стане реалност. Аз ще бъда първият, който ще Ви поздравя.
    Вие бяхте министър на финансите през 1990, 1991, 1992 г. Вие сте участвали в процесите от началото на промените, така че и Вие носите отговорност за някои неща.
    Например, една силова групировка беше представлявана от Ваш адвокат, който е Ваш министър в момента. Тази силова групировка в момента притежава невероятни имоти, невероятен бизнес в цялата държава. "Мобилтел" също Ви поставяше купища реклами във в. "Демокрация" и помагаше на вашата партия, докато сте в управление. Функционери от СДС и БСП станаха милиардери чрез приватизацията. Поставят лица - второ, трето и четвърто, за да се прикрият зад тях. Притежават заводи - мога да Ви кажа кои заводи и къде. Петролни компании - мога да Ви кажа кои са, къде са.
    Аз съм абсолютно втрещен, че тези хора не са санкционирани, тъй като те са с мръсните пари вътре в страната и те наистина трябва да бъдат поставени на предната линия под ударите на закона. У нас има четири милионера или милиардера, които са играели с масовата приватизация. Мога да Ви ги кажа кои са.
    Страшно ме тормози фактът, че България стана плацдарм за разслояване на народа ни на 10 на сто бедни и на 90 на сто супер, супер бедни и, колко остават, вероятно 0,1 на сто богати. Аз в такава държава живея с много свито сърце.
    Умолявам Ви, бъдете извънредно активен с всичките сили, средства и възможности, които Ви дава законът и Вашият пост не само на международно ниво и да Ви потупват чуждестранните чиновници по рамото, че сте свършили голяма работа срещу мръсните пари, а се заемете с мръсните пари вътре в държавата. Това е язвата, това е нашата национална болест в момента.
    Някои момченца - и червени, и сини, се разхождат и размахват показалец към другите. Ето, за декларациите онзи ден някакъв нещастник от Русе ми размахваше ръка: щял ли съм да подпиша имотна декларация. И аз му казах, че това е абсолютна смешна клопка на вашето правителство, координирана с червените. Например, аз 30 години работя в чужбина и ще Ви давам на Вас отчет къде са ми спестяванията в чужбина, какво съм спечелил за 30 години. Отговорът е: не. А вашите хора се крият точно зад такива декларацийки, за да могат да трупат богатство чрез второ, трето, четвърто подставено лице. Занимайте се с тях, тогава ние ще ви аплодираме. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
    За дуплика има думата господин министър-председателят Иван Костов.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин Ганчев, аз искам да Ви уверя, че правителството полага всички усилия да се справя и постепенно да изтласка сивата и черната икономика, съответно и мръсните пари от българската икономика. Ние се надяваме на силната подкрепа на Народното събрание в това отношение. Защото в България има бизнеси, които по принцип включват цели сиви сфери.
    Например, в България продължават да не се регистрират сделки по продажба на зърно за хляб, продължава да се мели брашно от такова зърно, продължават да се произвеждат хлебни и сладкарски изделия от такова зърно и да се изгражда един цял сив сектор, който поначало не регистрира своите доходи, не плаща данъци и по този начин създава първите нечисти пари, т.е., първите нелегитимни по произход и регистрация пари. За съжаление такива вериги, помежду си свързани отраслови производства, има в сферата на млякото, производството на млечни изделия, сирене и т.н.
    Какво например говори фактът, че от 1,5 млн. т произведено мляко се изкупува едва една трета. Къде отиват останалите две трети от това мляко? Очевидно се произвежда продукция, която отива на пазара и не регистрира доходите.
    Искам да Ви уверя, че това е всъщност най-големият по мащаби процес на функциониране на сива икономика в страната.

    Що се отнася до другото, аз искам да насоча вниманието на всички към това, че тази декларация, която ние трябва да попълним до края на днешния ден - така поне аз го разбирам - или сигурно до понеделник, тъй като 30-и е събота, тази декларация за мен е задължение за един политик. Един политик трябва да може да каже: аз съм получил ето такива пари от трудови доходи, те се намират еди-къде си. Един политик не може да не е в състояние да обясни какво има, откъде идва това нещо и да не си дава сметка, че отивайки в политиката, застава на светло по отношение на тази страна от своя живот. Който не желае да застава на светло, няма да се захваща с политика. Който желае да бъде честен по отношение на хората, трябва непрекъснато да бъде и прозрачен по отношение на своето имуществено състояние и доходи.
    Аз си мисля, че в това отношение Народното събрание имаше едно забележително мнозинство и всички, които са задължени да попълнят тази декларация с оглед на това да бъдем прозрачни и да бъдем ясни за обществото, ще го направим. Аз лично с желание ще отговоря на това изискване на закона. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател!
    Питане към министър-председателя и министъра на държавната администрация Иван Костов от народния представител Христо Стоянов.
    ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаема госпожо министър, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Това лято бяхме свидетели на нещо, което всички видяхме - затрудненията в нашата държава поради голямото засушаване.
    Самото засушаване не е нещо ново. Ние сме сега във фаза на засушаване и в един цикъл, който по принцип продължава между седем и десет години. Но такова засушаване с повишение на температурите в рамките на 5-60 от средномесечната температура в месеците юни, юли и август почти го нямаме през целия век. Не е познато такова отрицателно последствие от засушаването от началото на века, каквото имахме през настоящата година.
    Но в същото време и никога не сме били толкова неподготвени да посрещнем една такава лоша година. Най-тежкото отражение от това засушаване беше в земеделието. Намалени са добивите и в същото време, бих казал, основните пролетни култури са с добиви, които не дават възможност да се възпроизведат за следващата година. Това означава, че ни предстои и нещо трудно за следващата производствена година, която започва през м. август, и се създават сериозни предпоставки за първата сериозна част от тази производствена година - есенната сеитба, по простата причина, че земеделският производител няма средства, с които да посрещне тези огромни разходи, по простата причина - казвам - че неговите пролетници тази година не само няма да му дадат печалба, но няма да му дадат възможност и да се възпроизведе.
    Следователно, на нас ни предстои освен да засеем, то обезателно да направим едно завишаване на пролетниците и на есенниците с 30-40 на сто, което ще доведе до още допълнителни искания за разходи.
    В тази връзка аз се обръщам към Вас, господин министър-председател, с въпроса: какъв е размерът на нанесените икономически, социални и екологични щети от засушаването и какви са предприетите от правителството превантивни мерки? Разполага ли правителството с програма за преодоляване на тези щети и по-конкретно - в аграрния отрасъл? Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоянов.
    Имате думата, господин министър-председател.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Стоянов! Следва да обърна внимание, че Вашето питане е насочено към щетите, нанесени от засушаването, но в мотивите към него Вие визирате дейността на няколко министерства във връзка с преодоляване последиците и от възникналите пожари.
    По тази причина моят отговор ще обхване и двата проблема, тъй като превантивните и последващи мерки в повечето случаи са взаимно свързани.
    Във Вашето питане се съдържат три основни въпроса.
    Първият въпрос е: какъв е размерът на нанесените икономически, социални и екологически щети от засушаването?
    През късната пролет и лятото на тази година върху климата на нашата страна оказаха влияние топли въздушни течения, пренасящи горещи въздушни маси от африканския континент, поради което температурите се покачиха рязко - над 300, и се задържаха такива дълго време. През този период паднаха незначителни по количества валежи, които са под минималните месечни норми. Ето защо агрометереологичните фактори оказаха съществено негативно въздействие върху земеделските култури като цяло.
    Трябва да отбележа, че фенофазите на развитието при есенните култури преминаха много добре благодарение на зимната и пролетна влага. Настъпилото по-късно затопляне и засушаване спомогнаха за тяхното по-ранно узряване и жътвената кампания при ечемика и царевицата започна с около 10-15 дни по-рано. Получените средни добиви за страната през 2000 г. са с около 30 кг от дка повече и при двете култури в сравнение с предходната, по-благоприятна в агрометереологично отношение стопанска година. Добивът от пшеница е 304 кг от дка, ечемикът - 286 кг от дка, показват, че екстремалното затопляне на климата не е оказало съществено неблагоприятно влияние върху тяхното развитие.
    Според анализа на резултатите качеството на пшеницата няма отклонение от Българския държавен стандарт № 602-87. В регионите на Пловдив, Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Перник и Кюстендил пшеницата е с още по-високи качествени показатели. Показателите на пшеницата "суров протеин", число на падане и хектолитрова маса на зърното са в рамките на Българския държавен стандарт и стойности, съизмерими с изискванията за качество на Европейския съюз, които в крайна сметка формират цената на пшеницата.
    Според данни от предварителното окачествяване на пшеницата реколта 2000 общо за страната има по-добри качествени показатели в сравнение с предходната година. Същото обаче не може да се каже за развитието на пролетните култури. Ранното затопляне и продължителното засушаване както по време на сеитбата, така и при вегитацията, повлияха неблагоприятно на посевите от пролетниците, поради което се очаква добивът при царевицата за зърно да спадне до 270 кг от дка, а при слънчогледа - около 90 кг от дка. При технологични разходи за извършване на есенната сеитба в размер на 35 лв. за дка и прогнозни площи около 14 млн. дка разходите ще възлязат на 490-500 млн. лв.
    Препоръчително е зърнопроизводителите да не задържат зърното, а да продават наличните количества с цел финансово обезпечаване на есенната кампания.
    Вследствие на високите температури и продължителното засушаване бяха нанесени големи материални и екологични щети и от възникнали пожари в селскостопански и горски райони. Общо за страната от пожарите са изгорели около 55 707 дка земеделски култури на стойност 2 млн. 538 хил. лв. По площ и стойност най-много са засегнати пшеницата и ечемика с общо загуби в размер на 1 млн. 765 хил. лв. От общо опожарената площ 80 на сто е на територията на Кърджалийска, Сливенска, Бургаска, Старозагорска, Софийска и област Монтана. От възникналите пожари 70 на сто не са с установени причини до този момент, а за останалите 30 на сто причините са: палене на стърнища - 11 на сто, небрежност - 15 на сто, естествени - 2 на сто и умишлени - 2 на сто.
    Въпреки значимите щети пожарите и засушаването не доведоха до екологична криза в страната.
    Вторият въпрос е: какви са предприетите от правителството превантивни мерки, като се има предвид, че статистически е доказано засушаване в нашата климатична област и как се оценява дейността на отделните министерства?
    За преодоляване на проблемите, свързани със засушаването, Министерството на околната среда и водите е предприело следните мерки. За целите на напояване не е отказвано на нито един водоползвател разрешение за ползване на водни количества от комплексите и големите язовири.
    За периода май - юли 2000 г. са подадени от комплексите и големите язовири водни обеми за напояване около 30 на сто повече от подадените за същия период през 1999 г. От комплексите и големите язовири се изпускат непрекъснато необходимите водни количества за осигуряване на минимално допустимия отток в реките, а през тази година с цел попълване на ресурсите на подземните води в терасата на р. Тунджа са изпуснати специално по-големи водни количества от язовир "Жребчево". Предстои също така евентуално изпускане със същата цел и на води от язовир "Искър".
    При съгласуване на документацията за предоставяне на концесии за малки язовири публична общинска собственост Министерството на околната среда и водите поставя като задължително условие гарантирането на минимално допустимия отток в реките под язовирната стена, свързан с осигуряване развитието на водните екосистеми.
    От март 2000 г. общинските администрации със съдействието на регионалните инспекции по околната среда започнаха регистрация на кладенците за задоволяване потребностите на населението за напояване на собствените им имоти. Целта на регистрацията на тези кладенци е получаване на актуална информация за потребностите на населението и защита на интересите на гражданите, особено в периода на засушаването.
    Министерството на околната среда и водите със собствени средства оборудва ограничен брой противопожарни депа в националните паркове, както и назначи допълнителен персонал за наблюдаване, оповестяване и ликвидиране на пожарите.
    Разработена е програма от Министерството на околната среда и водите за възстановяване на последствията от засушаването и пожарите в защитените територии държавна собственост, които включват националните паркове и резерватите. Програмата е за периода 2000 - 2004 г. като за изпълнението й са необходими 503 071 лв. Основните направления, в които е развита програмата, са инвентаризация на засегнатите площи, почистване на опожарените площи и възстановяване на новите насаждения до 3-годишна възраст.
    Извършено е разпределение на необходимите средства по години за изпълнението на програмата с източниците на финансиране от страна на Министерството на околната среда и водите и чуждестранни инвестиции, които ще имат определен социален ефект. 53 на сто от общата сума по програмата представлява фонд "Работна заплата". С тези средства ще бъдат повишени доходите преди всичко на местното население. За преодоляване на последиците от засушаването министърът на земеделието и горите със заповеди РД 09-760 и РД 09-764 от месец юли тази година разпореди на "Напоителни системи" ЕАД чрез клоновете си по места да осигури незабавно подаване на вода за напояване при поискване от водоползвателите чрез разсрочено плащане и на цена 50 на сто от себестойността й. Водата бе безплатна за водоползвателите, ползващи гравитачни системи за напояване, като този облекчен режим бе в сила до 31 август 2000 г.
    В резултат на предприетите мерки тази година бе направена първа поливка на 167 066 дка царевица, 65 305 дка тютюн, 41 427 дка трайни насаждения, 52 363 дка зеленчуци, 28 835 дка ориз и над 94 000 дка други култури, от които се очакват добри добиви. В сравнение с 1999 г., когато са поляти общо 246 000 дка, тази година до настоящия момент те са 449 000 дка.
    Националното управление по горите към Министерството на земеделието и горите ежегодно обявява със заповед пожароопасния сезон за горите. От месец април в регионалните управления на горите и в държавните лесничейства бе въведено оперативно денонощно дежурство за своевременно подаване на информация при възникване на пожар. Националното управление на горите е разработило програма за период 2000 - 2005 г., съгласно която залесяването следва да завърши до края на 2002 г. при благоприятни климатични условия. Говоря за залесяване, за компенсиране на щетите. Нейното изпълнение ще осигури 10 хил. работни места.
    За ликвидиране на последствията от засушаването и пожарите с решение на Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи към Министерския съвет са осигурени 9 279 910 лв.
    Третият въпрос: разполага ли правителството с програма за преодоляване на щетите, в това число и в аграрния сектор?
    В тази насока Министерският съвет изпълнява програма и вече взе две решения. С решение № 568 на Министерския съвет от 3 август 2000 г. министърът на финансите на основание чл. 34, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет предостави на Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи сумата 7 200 000 лв., с която министърът на земеделието и горите да осигури финансиране на дейността по ликвидация на последиците в селското стопанство.
    С Решение № 569 от 4 август 2000 г. правителството прие доклада на председателя на Постоянната комисия относно дейността по време на пожарната обстановка през юни и юли тази година и набеляза някои конкретни задачи за повишаване готовността за действие при пожарна обстановка. С решението беше възложено до 15 септември 2000 г. да бъде разработен проект на целева програма, който е възложен за изпълнение на министър Праматарски. Проектът е готов и предстои да бъде разгледан на предстоящото заседание на Министерския съвет.
    На заседание на постоянната комисия на 18 август 2000 г. са приети допълнителни превантивни мерки за подобряване на организацията за действие при пожарна обстановка.
    Конкретно в аграрния отрасъл, за който Вие питате, постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи прие следните решения за компенсиране на щетите от пожарите в земеделието:
    Препоръча на Министерството на земеделието и горите чрез Държавен фонд "Земеделие" на основание чл. 12 от Закона за подпомагане на земеделските производители да предприеме мерки за компенсиране щетите, причинени от пожарите, изразяващи се в:
    Първо, трансформиране в субсидии на разрешените кредити за реколта 2000 на земеделските производители, пострадали от пожарите в съответните райони.
    Второ, на пострадалите стопани и земеделски производители да бъдат предоставени семена за посев - пшеница, реколта 2001, и изкуствен тор - амониева селитра, суперфосфат и калиев хлорид.
    Трето, в есенната кампания с предимство да бъдат кредитирани пострадалите от пожарите земеделски производители.
    В изпълнение на горното Министерството на земеделието и горите чрез Държавния фонд "Земеделие" е предвидило за реколта 2001 да се отпускат средства по следните финансово-кредитни линии:
    - целева финансова линия - изкуствен тор за подпомагане на земеделските производители на пшеница, ечемик, царевица за зърно и слънчоглед в размер на 8 млн. лв. Фондът ще финансира до 70 на сто от разходите, като останалите 30 на сто са за сметка на производителя с годишна лихва 3 на сто;
    - целева финансова линия, включваща субсидия семена за семепроизводство и масов посев на пшеница за хляб - в размер на 8 млн. лв., като фондът заплаща до 80 на сто от фактурираната стойност, от които 30 на сто е пряко субсидирана. Останалите 20 на сто са за сметка на производителите с годишна лихва 3 на сто.
    На трето място, преференциална кредитна линия за финансово подпомагане на земеделските производители на пшеница за хляб и семепроизводство в размер на 495 хил. лв. Същата ще гарантира финансирането на до 50 на сто от преките материални разходи - за семена, торове, препарати, гориво-смазочни материали, изплащане на външни механизирани услуги, за предсеитбени мероприятия, сеитба, торене, растителна защита, прибиране на хлебна пшеница, реколта 2001.
    Кредити се предоставят срещу оригинални фактури на три транша, както следва:
    - първи транш - предсеитбена подготовка на почвата, торене, сеитба и третиране с препарати;
    - втори транш - доотглеждане на посевите, торене, третиране с препарати;
    - трети транш - прибиране на посевите с пшеница за хляб.
    Като компенсация за щетите от засушаването Управителният съвет на Държавен фонд "Земеделие" взе решение да се опростят 20 на сто от отпуснатите от фонда кредити на издължилите се до 20 декември земеделски производители, ползвали краткосрочни линии за царевица и слънчоглед през пролетната кампания на 2000 г., пострадали от сушата. С производителите, които не успеят в рамките на поставените срокове да върнат кредитите си, ще се сключат анекси към договорите за издължаване до 20 декември 2001 г. при 3-процентна годишна лихва. Всички кредитополучатели задължително са застраховани, което означава, че щетите от пожарите ще бъдат поети и от застрахователните институции.
    Както е известно на народните представители, законопроектът за сдружение за напояване с вносител Министерският съвет, е обсъден и приет на 14 септември т.г. от водещата Комисия по земеделието, горите и поземлената реформа с 20 гласа "за", без "против" и "въздържали се". Предстои обсъждането на законопроекта в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията и разглеждането му в пленарната зала.
    Благодаря за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
    За два уточняващи въпроса имате думата, господин Стоянов.
    ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
    Вярно е това, че моето питане е широкообхватно и трудно мога да концентрирам вниманието си върху два уточняващи въпроса от всички, но ще се опитам да се спра върху два такива въпроса, и то отново по проблемите на земеделието.
    Аз чух много информация от Вас, но не чух нещо, което ме безпокои. Аз не чух Вашите разчети на средствата, необходими за сеитбата, която ни предстои, необходимите средства, които са задължителни, за да можем да изорем.
    Не чух разчети за частта от средствата за субсидиране, които ще гарантират извършването на сеитбата, поне на площи, равни на сегашната производствена година.
    Не чух как ще стимулираме и по-скоро разчетите за стимулиране на земеделските производители в настоящата година да увеличат евентуално площите с 30 - 40%, за да компенсираме тези очаквани или евентуални, дай Боже да не са, дефицити.

    Предвидени ли са средствата, за да компенсираме земеделските производители за извършване на дълбока оран и предсеитбената дейност, която е свързана с един 20-35 на сто завишен разход от това, че работят в ненормални условия? Или, правят ли се такива разчети в Министерство на земеделието и горите? Само добавям, а това е тяхно задължение по постановлението, което Министерският съвет има за функциите на Министерство на земеделието и горите.
    Вторият въпрос, това лято чухме много разговори за обвинения на хората, че палят стърнища. Аз съм притеснен от това, че поне един агрочиновник не попита и не каза дали няма причини. Дали се знае, че 1 дка, който не е освободен от слама, дава 3,00 лв. допълнителен разход за дълбоката оран. И като добавим 2,00-2,50 лв. за това, че имаме засушаване, което затруднява оранта, тоест, ставаше 5,00-5,50 лв. по-скъпо. И в този смисъл казвам - тези, които запалиха стърнищата, спечелиха; тези, които не палеха стърнищата, загубиха. И сега ще ви дам пример.
    Ако си изгорял 1000 дка, ще спечелиш 5500 лв., а ако си наказан по закона, максимум можеш да го глобиш 2000 лв., колкото е най-високата санкция. И в такъв смисъл какви действия предприе правителството през месеците юли и август, за да компенсира земеделския производител, за да не пали, защото в другите страни законодателните санкции ги има, но се използват и икономически стимули, за да не се извършва това нарушение. Това е вторият ми въпрос. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоянов.
    Имате думата, господин министър-председател.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: От всички предприети действия, господин Стоянов, би трябвало да направите извода, че програмата за компенсация на засушаването, която ние прилагаме, държи сметка точно за тези разчети и се базира точно на такива разчети. Неслучайно фонд "Земеделие" и всички останали източници са насочени и са точно фокусирани върху компенсиране и създаване на условия за нова сеитба на всички земеделски стопани, които са пострадали от сушата. Това, което аз отговорих тук така пространно пред Народното събрание, трябваше да ви показва, че всички тези намеси, които са свързани с финансиране, с даване на облекчения, с трансформиране от кредити в субсидии, с облекчения и т.н., всички те се базират на числови изчисления за това какви средства ще бъдат необходими.
    На второ място обаче аз искам да не се съглася тук с едно внушение, което може би неволно се налага, че едва ли не правителството трябва да прави разчетите на земеделските стопани за това какво им е необходимо и да им ги гарантира. Аз съм убеден, че Вие не мислите по този начин. Но такова е усещането и такова внушение като че ли се прокрадва, че едва ли не правителството трябва да поеме цялата тази роля - да претрансформира структурата на земеделското производство, да обясни и не само да обясни, да направи разчетите и да гарантира на хората тези, както Вие ги казвате тук в една статия, ако не се лъжа, 500 млн. лв., които са необходими, за да бъде подготвена за посев земята и то само за есенните култури. Очевидно в условията на реформираната икономика това е грижа на тези хора, на които им е грижа по занятие, а не им е грижа като административна грижа. Тъй като правителството административно може да създава условията, но в никакъв случай не бива да застава в позата на някой, който замества самия земеделски стопанин в неговите разчети.
    Добре е, че сега от тази трибуна ние с Вас двамата можем да призовем хората да видят тази възможност и да я използват - да преструктурират производството от гледна точка на това - да увеличат площите на есенните култури и да намалят тези на пролетните предвид рисковете от засушаване през 2001 г. Това е добър призив. Ако се отправи разумно към разумни хора от тази трибуна, аз си мисля, че хората ще го чуят.
    Предупреждаваме ви, ако следващата година е също така трудна и суха, както беше 2000 г., а вероятно ще бъде такава, казват агрометеорологичните прогнози в дългосрочна перспектива, вие трябва да увеличите дела на есенниците. Аз съм съгласен с това Ваше твърдение, но това все пак е една маневра, която трябва да бъде направена от самите земеделски стопани.
    На следващо място, в моя отговор имаше призив към хората да продават зърното. Всички държат зърното в момента и се въздържат да го продават или една голяма част се въздържат от продажбата. Едновременно с това очакват да видят колко държавата с тези програми за подпомагане и компенсиране ще поеме от техните грижи. Редно е вече те да излязат на пазара при добре защитената през есента висока цена на продажба на пшеницата и да започнат да реализират тази пшеница, защото условията за тях са добри. Ако продават пшеницата, те ще финансират есенните работи. Това е простата сметка.
    Няма нужда, господин Стоянов, Вие го знаете много добре, от една страна стопаните, производителите да държат своята пшеница, а от друга страна Вие да пледирате правителството да им прави разчети за разходите и да им набавя средствата, за да започнат да увеличават есенните посеви. Защото това просто не е никаква пазарна логика. Аз питам тогава какво ще стане с парите от пшеницата, когато се получат тези пари?
    Има много други доводи, но те са толкова очевидни и повтаряни от тази трибуна, че аз не искам да навлизам по същество.
    Аз съм съгласен с Вашата логика, само с Вашата логика по отношение на една от причините за запалването на стърнищата. Аз казах, че 11 на сто от палежите от 2500 пожара, някъде около 250, 260, 270 пожара са предизвикани от паленето на стърнищата. Аз мисля, че този процент е значително по-висок, тъй като за 70 на сто ние не сме установили, но има една ясно изразена последователност. Горели са само прибраните земи. Всички загуби, за които аз казах, всички загуби сумарно са неприбрани земеделски култури са на стойност, специално за пшеницата и ечемика, за 1 700 000 - 1 800 000 лв. Тоест, палено е след като е прибирана реколтата. И вероятно това, което Вие казвате, е логично обяснение за една огромна част от палежите.
    Аз не мога да се съглася с пак така прокрадващото се внушение като че ли хората имаха право да палят. При Вас има такава логика. Ами да, запалили са. Или са в трудност. Ами, по-добре е да запалят, отколкото да поемат тези загуби, които допълнително трябва да осъществят. Аз не приемам такава логика! Това е логиката аз да оправя себе си, всичко останало да изгори.
    Добре, аз питам, тези загуби, за които Вие говорите, тези загуби сравними ли са въобще с огромните загуби, които бяха нанесени на горите? Разбира се, че не са сравними. Значи, за да се облекчи на някой работата, ние унищожихме стотици хиляди декара гори. Сега, за да възстановим тези гори, ние ще трябва години наред да влагаме средства за тяхното възстановяване. Аз не приемам такава логика. Това не е логиката на разумните стопани.
    Аз не съм съгласен даже разчетите да се дават от тази трибуна, да им се казва за следващата година, защото, ако те не са знаели тези разчети, вече са ги научили от нас по време на дискусията тук. Следващата година те ще кажат: Да, вярно, защо да давам тези 500 или 1000 лв.? Я да си ги прибера. По-добре да запаля...
    Поне да им кажем как да се постъпва в този случай, как да се гарантира охраната, защото те си запалиха къщите. Къщите си запалиха и след това започнаха да очакват от държавата да им възстанови къщите. И вие тук всички в тази зала, всички единодушно казахте: Възстановявайте къщите на тези хора!... - И държавата възстановява къщите.
    Няма такава логика, в която, за да си спестиш някой лев от обработката на земята, да запалиш къщата на комшията или да изгорят няколко къщи по селата. Следващата година, ако това стане още по-масова практика, щетите ще са още по-големи.
    Аз си мисля, че е морално ние тук, от тази трибуна категорично да заявим: Не бива да се пали! Вредно е да се пали! Паленето е престъпление! Паленето е престъпление срещу хората, срещу всички останали в собствена изгода.
    Аз съм съгласен с едно нещо и ви призовавам сега, като станете, да го кажете: да се увеличат глобите за заловените подпалвачи. Ако сметката му е такава, нека и глобата да достига много по-големи суми, за да може, като го хванем, да му вземем тези пари, които той смята, че е икономисал, като е спестил обработката. Това е икономическата логика, за която Вие пледирате. Вие казвате: създайте икономически условия. Държавата такива икономически условия може да създаде, защото засушаването е обективно, втвърдяването на земята е обективно, дълбокото оране обективно е по-скъпо. Това са все обективни неща. Но ние можем да обърнем внимание на хората върху това, че цената на зърното тази есен стартира от значително по-високи равнища, отколкото миналата година. Ако те бяха продали зърното и ако продават в момента зърното на тази добра цена, те има откъде да намерят тези малко повече средства, за да осъществят обработката на земята.
    Още повече моето опасение е, че много хора горят стърнища, защото въобще не ги е грижа за почвеното плодородие. Защото това е посегателство върху земята и Вие го знаете по-добре от мен, защото сте специалист в тази област. Аз си мисля, че горят земята тези хора, които не са истински нейни собственици, които не са загрижени за дълготрайното плодородие на българското земеделие. Ние с вас трябва да застанем зад тази теза, защото хем печели само той, хем печели само в този момент, хем печели, защото всички останали губят и хем печели, защото в бъдеще влошава перспективите на българското земеделие. Тук ние трябва и морално, и като държавници да кажем: това не е пътят. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от СДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
    Има думата господин Стоянов да изрази отношението си към отговора.
    ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Общо взето, цял свят винаги се е борил за справедливост. Господин Костов, Вие сега развихте много неща, но аз не мога да Ви отговоря, защото моето време е само две минути. Заради това хората искат да има по-голяма справедливост, за да могат да намерят и по-реален отговор.
    Първо, ако се е създало впечатление, че аз искам държавата да управлява земеделието, значи погрешно съм разбран. Но не можеш да управляваш без да знаеш какво стои там и аз ще ви дам един пример.
    Средно до декември, тоест да изпълним мероприятията и да засеем, трябват приблизително по 27 лв. на дка. Това представлява, господин Костов, да засеем това, което сме сели - над 300 млн. лв. Да изорем ни трябват още 90 - 100 млн. лв. Станаха 420 млн. лв. И това са средства само, за да изпълним програмата, която сме имали досега 1999 - 2000 г. Без тези 30 - 40 на сто, които аз поставям, а и вие виждате като нещо положително, като търсене на по-добър отговор на евентуално засушаване.
    А какво има селянинът? Селянинът на практика има 2 млн. тона пшеница и 500 - 600 тона стока, за да я продаде. Останалото е семе... (Обръща се към народния представител Владислав Костов.) Не ми говори, Костов, за 3 млн. Добре знам всичко. Първо, няма 3 млн., но аз ги приемам и 3 млн. и 100 хил. 350 ще отидат за семе, 600 са в земеделските производители за животните, защото няма царевица. Остава 2 млн. стока. 500-550 хил. тона е ечемикът. Това прави 450 млн. лв., а на селянина сега му трябват 420 млн. лв. Но той има да връща 200 млн. лв., които е взел за торове, препарати, горива. И какво му остава? Неосъществима програма.
    Заради това аз Ви задавам въпроса: Вие мислите ли, че ще засеем? Аз се безпокоя. Затова поставям въпроса така остро. Вие мислите ли, че ще имаме пролетници, ако не изорем? Затова поставям въпроса, а не заради друго и не заради някакво политиканство, защото в статията, за която Вие говорите, аз казвам: цинизъм е върху бедността и бедата на хората да правим политиканство. Стои въпросът как да излезем от тази трагедия.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоянов.
    ХРИСТО СТОЯНОВ: Сега за поливането.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Освен Вас, още 20 депутати чакат да получат отговор на въпросите си.
    Преминаваме към отговори от министъра на околната среда и водите госпожа Евдокия Манева.
    Първият актуален въпрос е от народния представител Ангел Малинов.
    АНГЕЛ МАЛИНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Моят актуален въпрос е следният:
    Напоследък в медиите, а също и по изявления на Държавния ветеринарен санитарен контрол се изнесоха данни, че се бутилира нестандартна минерална вода, от неизяснени източници и дори опасни за здравето води. Бутилира се и от цистерни, без да се знае къде се пълнят. Моля да отговорите какъв е контролът на вашето министерство върху бутилирането и какво още трябва да се направи, за да не се допуска на пазара нестандартна минерална вода?
    Този мой актуален въпрос е от м. април. Аз сигурно щях да го изтегля, ако не беше актуален и сега, защото качеството на минералната вода, която се употребява от всички граждани, засяга здравето им.
    Знам, че Министерството на здравеопазването отговаря за качеството на водата, а Министерство на околната среда и водите - за пълненето на минералната вода и контрола по разрешителния режим и бутилирането. Моля да ми отговорите какво е направено в тази област, подобриха ли се нещата от м. април, когато поставихме въпроса и той се разгледа в Комисията по опазване на околната среда и водите, и какво още трябва да се направи, за да бъдат сигурни нашите граждани, че пият качествена минерална вода? Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Малинов.
    Има думата министърът на околната среда и водите госпожа Евдокия Манева, за да даде своя отговор.
    МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Малинов! Действително въпросът продължава да бъде актуален и аз искам да подчертая, че оптималното управление на минералните води е основен приоритет на Министерството на околната среда и водите, като тук включвам и осигуряването на качествена минерална вода за потребление на населението.
    На 28 януари т.г. влезе в сила новият Закон за водите, който ясно регламентира функцията на Министерство на околната среда и водите в тази област. На първо място е стопанисването на минералните води - изключителна държавна собственост, когато не са предоставени на концесия. Подчертавам това, защото има пряко отношение към бутилирането на минерални води.
    Стопанисването на минерални води включва стопанисването на водоизточниците в находищата от Приложение 2 към Закона за водите, с което се предотвратява нерегламентираното ползване на минерални води от тези водоизточници за бутилиране.
    В изпълнение на тези функции за по-малко от три месеца след влизане в сила на закона са запечатани водоизточниците в с. Иваняне, находище Банкя; водоизточника в находище Панчарево и водоизточника на територията на бившата Книжна фабрика - находище Княжево, с което е предотвратено неправомерно бутилиране и разпространение в търговската мрежа на множество минерални води с марка "Банкя".
    Проверки в това направление продължават. Констатираме и други нарушения. Продължаваме да вземаме мерки, за да не се позволява бутилиране от водоизточници, които нямат концесия.
    Заедно с това, на второ място, ние много интензивно работим по подготовката на документация за предоставяне на концесии за минерални води за бутилиране и контролираме изпълнението на условията в концесионните договори. До днес са предоставен 26 концесии за минерални води като сред тях са находище Хисаря, Брацигово, Михалково, Девин, Песнопоец, Садиево, Вонеща вода, Железница, Белово и др. Ние много стриктно следим изпълнението на концесионните договори. Засега трябва да кажа, че всички концесионери изпълняват графиците, предвидени в концесионните договори.
    На трето място ние взимаме мерки за осигуряване спазването на нормативните актове при бутилирането на минерални води. В това отношение Министерството на околната среда и водите съвместно с Министерството на здравеопазването и Министерството на вътрешните работи е създало организация за една непрекъсната проверка на бутилирането на минералните води на територията на цялата страна.
    От направените в началото на месец април съвместни проверки сме констатирали многобройни нарушения и сме направили съответните предписания, като сме издали и наказателни постановления. Отбелязано е нарушение от редица фирми, сред които ще спомена "Ентърпрайс" ООД, Волуяк; Едноличен търговец "Дочев ВИ", Враждебна; "Екоботълс" ООД; "Венцислав Василев" - едноличен търговец; "Витоша" ООД; "Мегафрут" ООД; "Том и Том" ООД. Всички те са санкционирани за нарушения при бутилирането на минерални води и нарушенията са отстранени. Продължаваме проверките в цялата страна и редовно информираме населението чрез пресата за констатираните случаи на нарушения.
    Освен това предприехме всички необходими мерки нормативно да уредим всички въпроси, които създават предпоставки за такива нарушения. Ако си спомняте, с последното изменение и допълнение на Закона за водите ние отстранихме пропуски, които даваха възможност да се предоставят общински концесии без необходимите изисквания. Сега вече, за да бъде предоставена общинска концесия, ще е необходимо да има преди това сертификат от Министерството на здравеопазването, което да удостоверява, че водата е минерална, да има утвърдени от Министерството на околната среда и водите експлоатационни ресурси за находището и минералната вода да е актувана като публична общинска собственост. Това ще създаде ред при концесиониране на общинските води и ще намали нарушенията, които в тази област в момента са многобройни.
    Освен това ние продължаваме актуването на минералните води изключителна държавна собственост и предоставянето им за стопанисване на Министерството на околната среда и водите, което също е предпоставка за засилване на контрола.
    Много сериозно работим и по въпросите за възстановяване на мониторинга на минералните води, който беше занемарен през последните години.
    Освен това сме установили необходимостта от издаването на удостоверение или заповед за произхода на стоката, съгласно разпоредбите на Закона за мерките и географските означения и Министерството на околната среда и водите се е ангажирало с тази дейност, така че това е още една предпоставка за гарантиране на качеството на минералните води в мрежата.
    Завършваме и нормативната уредба в областта на водите. В момента приключва подготовката на наредбите за проучване, ползване и опазване на подземните води, за санитарно-охранителните зони и за дейността на Националната система за мониторинг на водите. Тази нормативна база всъщност ще уреди цялостно и въпроса за минералните води, което ще е гаранция за високо качество на минералните води в мрежата. Мисля, че проблемът до края на годината ще бъде решен изцяло и ние ще имаме гарантирано високо качество на минералната вода на пазара, каквато е и минералната вода в България. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа министър.
    Преди да дам думата на господин Ангел Малинов за реплика ще направя едно съобщение: почивката ще бъде дадена в 11,30 ч., защото днес не разграничаваме тематично работното време.
    Имате думата, господин Малинов.
    АНГЕЛ МАЛИНОВ (СДС): Уважаема госпожо Манева, много Ви благодаря за изчерпателния отговор. Доста неща казахте и съм доволен, че контролът действително в последните шест месеца сериозно е затегнат, за да можем да сме сигурни, че пием качествена минерална вода.
    Аз съжалявам, че към въпросите не включих и това - какво става с тези, които нямат лиценз и продължават да бутилират? И друго нещо, което ме интересуваше - предвижда ли се в лицензионните договори тези, които взимат на лиценз минерални извори за пълнене да инвестират някакви средства за водоизточниците и за подобряване на качеството на водата?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Малинов.
    Има думата госпожа Евдокия Манева.
    МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: В зависимост от нарушението ние предприемаме съответни мерки. Ако се бутилира от водоизточник, за който не е дадена концесия, ние запечатваме водоизточника, докато не се даде концесия. Това са примерите от първия случай, който споменах.
    По отношение на втория Ви въпрос - всички концесионни договори предвиждат влагане на инвестиции, включително и за опазване на водоизточника. Това е едно от основните задължения, един от основните показатели, по които ние класираме кандидатстващите за съответна концесия и трябва да Ви кажа, че с изключение на един от концесионерите - в Девин, всички концесионери в момента изпълняват задълженията си и предприемат мерки както за изграждане на бутилиращи предприятия така и за опазване, съгласно изискванията, на водоизточника. Нямаме нарушения в това отношение. Концесионерите съвестно изпълняват своите задължения. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на госпожа Манева.
    Следващият актуален въпрос е въпрос, поставен от господин Иван Борисов относно концентрацията на тежки метали във водите на р. Дунав.
    Има думата господин Иван Борисов, за да постави актуалния си въпрос.
    ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ (ДЛ): Господин председател, господа министри, уважаеми колеги народни представители! Моят актуален въпрос е свързан с концентрацията на тежки метали във водите на р. Дунав.
    Тече четвърти месец от внасянето на актуалния въпрос, но това не прави този въпрос по-малко актуален, макар и след четири месеца, защото за тези четири месеца нито концентрацията на тежки метали във водите е променена, нито пък някакви значими договорености има постигнати между правителствата на дунавските страни за някакви ефективни мерки за намаляване на концентрацията на тежки метали в р. Дунав, така че въпросът, макар и след четири месеца, продължава да бъде актуален.
    Уважаема госпожо Манева, в доклад на румънското Министерство на водите, горите и опазване на околната среда се посочва, че концентрацията на тежки метали във водите на река Дунав при навлизането им в румънска територия е била между 2 и 20 пъти по-висока по време на конфликта в Югославия в сравнение с регистрираните стойности преди бомбардировките.
    Металите, озовали се във водите на Дунав се натрупват върху регистрираните преди конфликта количества и така слагат дълготраен отпечатък върху състоянието на околната среда.
    Увеличаването на концентрацията на тежки метали е регистрирано и в месото на рибата. Установени са стойности между 2 и 7 пъти по-високи в сравнение с предишния период. В пробите с дунавската риба са намерени 1,2 пъти по-високи количества мед, 2 пъти повече олово и 7 пъти повече кадмий в сравнение с допустимите норми.
    Замърсяването на водите на Дунав доведе до класифицирането на реката в 4-та категория. В периода 1994-1995 г. тя попадаше в по-високите 2-ра и 3-та категория.
    Тестовете на утайките показват между 75 и 170 пъти повече органични замърсители, отколкото преди въздушната операция на НАТО срещу Югославия.

    Моят актуален въпрос е: какви са анализите на ръководеното от Вас Министерство на околната среда и водите за водите на река Дунав? Считате ли, че са наложителни някакви мерки в това отношение?
    Уважаема госпожо Манева, както виждате, не правя абсолютно никакви промени при задаването на актуалния въпрос днес в сравнение с текста, който съм внесъл през месец юни.
    Уважаема госпожо Манева, имам много съображения да внеса този актуален въпрос. Ще посоча само две от тях.
    Първо, 3 от 11-те общини на Врачанска област имат за граница на север река Дунав. Това са: Козлодуй, Мизия и Оряхово.
    И второ, в годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България за 1999 г. са посочени в Приложение № 11 екологичните аварии за 1999 г. Те са общо 38, от които, забележете, 17 на територията на Северозападна България.
    Ще посоча само четири от тях.
    Първо, на 7 април е констатирано нефтено петно във водите на река Дунав при устието на река Тимок.
    Второ, на 22 април край село Връв в Дунав е засечено нефтено петно с ниска плътност.
    На 26 април е забелязано нефтено петно във водите на река Дунав пак там.
    И на 7 юни е констатиран силно разпокъсан нефтен разлив във водите на река Дунав в село Връв.
    Само четири от тях посочвам. Не коментирам това, че и четирите са по време на конфликта в Югославия.
    Това са част от моите съображения да внеса този актуален въпрос. От 38 екологични аварии за 1999 г. в Република България, това са ваши данни, 17 от тях са на територията на Северозападна България.
    Аз съм длъжен като народен представител от Врачанския край да поставя тези въпроси и съм в очакване за Вашия отговор. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Борисов.
    Има думата госпожа Манева, министър на околната среда и водите, за да даде своя отговор.
    МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Борисов! Чистотата на река Дунав, особено в долното течение, е основна грижа на нашето министерство. И ние многократно сме доказвали това както със специалните експедиции, които правим за установяване състоянието на река Дунав и биологичното разнообразие в този район, така и с нашата активност в Дунавската комисия.
    Ще напомня, че Министерството на околната среда и водите ежемесечно контролира качеството на водите в река Дунав в 10 пункта от Националната мониторингова система, като 5 пункта са включени в Международната програма за опазване на водите в басейна на река Дунав. Пунктовете при Ново село и Силистра се контролират съвместно от България и Румъния два пъти месечно, като вземането на проби се извършва на българския и на румънския бряг, и на талвега на реката.
    По време на Косовската криза ние правихме ежедневни измервания за качеството на река Дунав.
    Цитираните от Вас данни са от доклада на Министерството на водите, горите и околната среда на Румъния, публикуван през месец май 2000 г. и не се различават съществено от получените съобщения и резултати от наша страна по време на конфликта и след това. Наднормените концентрации на тежки метали във води и седименти са регистрирани и в минали години в тази част на Дунава. По време на Косовската криза реката, както и сега, отговаря на трета категория по основните измервани показатели.
    Освен ежедневните измервания по време на Косовската криза, за които ние ежедневно предоставяхме данни, извършихме през периода 25-29 май 1999 г. пробонабиране на води, седименти и растителност, и риби в участъка на река Дунав от Тимок до град Козлодуй на дължина 142 км - едно специално задълбочено изследване, за което също предоставихме данни, в които показахме наличието на тежки метали както във водите, така и в седиментите, и в някои риби.
    Освен това през месец август и септември 1999 г. се проведоха изследвания от международен екип в Югославия на пострадали предприятия и прилежащи към тях райони. Резултатите са публикувани в доклад на Организацията за защита на околната среда към ООН - Конфликтът в Косово, последствие за околната среда и населението. Установено е, че основните замърсявания са локални и са предизвикани от органични вещества от пожари и разливи. В канал след нефтохимическия комплекс "Панчево" присъстват високи концентрации на живак в седименти, както на повърхността им, така и на дълбочина 60-80 см, което определено говори за стари дълготрайни замърсявания с тежки метали. Безусловно това влияе и на останалата част от долното течение на река Дунав.
    През месец февруари във връзка с инцидента в Бая Маре ние също провеждахме ежедневни изследвания за цианиди по цялото протежение на българския участък, а така също и за тежки метали във водите и седиментите.
    През този период установихме също, че основните показатели, които измерваме, се движат в рамките на показателите за втора и трета категория на водите.
    През месец юли 2000 г. се проведе експедиционно обследване на целия български участък на река Дунав с дължина 470 км с пълен анализ по всички пунктове по реката. В този период аз съм ви предоставила пълна справка за данните, които сме констатирали за различните тежки метали. Отново концентрациите варират в рамките на 2 - 4 категория, като, разбира се, имаме случаи особено в района на река Тимок, където има доста големи надвишения за някои от тежките метали.
    От проведените изследвания определено можем да твърдим, че основният принос на тежки метали в реката се дължи на трансгранични замърсявания. Значителен източник на тежки метали продължават да бъдат югославските мини "Бор" и река Тимок, които дълготрайно замърсяват почвите и седиментите покрай българското крайбрежие.
    Ще отворя скоба само, за да кажа, че ние се опитваме със средства от Националния фонд за опазване на околната среда да тушираме, поне за някои от населените места покрай река Тимок това влияние, като правим опити да рекултивираме тези земи. Засега всъщност проектът е започнал, но и от минали дейности в тази насока имаме известен скептицизъм, че ще получим най-благоприятния резултат. Но въпреки всичко ще влагаме средства, за да помогнем на местното население да преодолее съществуващите последици за околната среда. Най-важното за нас обаче, е да успеем да решим фундаментнално въпроса с мини "Бор", което не може да стане без, разбира се, намесата на югославското правителство.
    Искам да подчертая, че проблемът за чистотата на река Дунав не може да се реши само с усилията на нашата страна. Това е предмет на международна загриженост. И по тази причина ние сме изключително активни в работата на Дунавската комисия.
    През тази година председател на комисията е българският заместник-министър проф. Маринов.
    Ние наистина имаме доста сериозен принос за дейността на комисията. Предстои да бъде утвърдена програма, в която се предвиждат и инвестиции за опазване на река Дунав, което безусловно ще има отражение и за долното течение на реката.
    Освен това ние се надяваме да получим финансова помощ за решаване на някои наши проблеми, свързани със замърсяването на река Дунав, независимо че приносът на България е от порядъка на 4 на сто, т.е. почти незначителен. Така че най-напред трябва да се концентрира вниманието върху замърсителите по горните участъци на реката.
    Ще отбележа, че през следващата година под егидата на Международната комисия за защита на р. Дунав ще се проведе едно цялостно експедиционно обследване на р. Дунав от международен екип и ние се надяваме, че тогава наистина ще бъдат обективно идентифицирани източниците на замърсяване и международните структури ще вземат по-активно участие при решаването на проблемите за прекратяване на локалните замърсявания в отделните страни.
    Ще напомня също, че и във връзка с Пакта за стабилност, и по-конкретно с Програмата за регионално възстановяване на околната среда, ние сме заявили няколко проекта за р. Тимок и имаме уверение, че те ще бъдат финансирани така, че един район със сериозни екологични проблеми да бъде приведен в съответствие с нормите за околна среда.
    В заключение ще кажа, че сериозна грижа е чистотата на р. Дунав в долното течение. Това беше и една от темите на разговорите ни неотдавна с министъра на околната среда на Румъния и ние се ангажирахме с активно сътрудничество не само за да решаваме собствените си проблеми в долната част на р. Дунав, а и за да поставяме съответни изисквания пред нашите съседи, за да решим този дълготраен проблем. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, госпожо министър.
    Господин Борисов, имате право на реплика. Само че, много Ви моля, спазете двете минути, на които имате право.
    ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ (ДЛ): Госпожо Манева, какво мога да кажа за две минути след Вашия отговор?
    Първо, материалът, който Вие изнесохте, действително е готвен от специалисти. Хубаво е това, че имаше много конкретни числа. Данните, които Вие цитирахте във Вашия отговор, доказват, че действително има основания за тревога от състоянието на водите в р. Дунав и по-специално от концентрацията на тежки метали там.
    Ето част от това, което ние чухме и което излиза от вашето министерство. Цитирам:
    "Наднормени концентрации на тежки метали във водите на р. Дунав са регистрирани и са характерни в долния участък на реката", тоест, в българския участък.
    Вие казахте още: "Цитираните от Вас данни не се различават от съобщените от нас резултати". Значи моята информация е вярна, значи наднормена концентрация на тежки метали във водите на р. Дунав има.
    И още от Вашите материали: "В периода 25 май - 29 май 1999 г. беше установено 4,5 пъти превишаване на никел в рибата в района на Арчар."
    Госпожо Манева, четири и половина пъти! Хората са консумирали през този период тази риба. Уведомени ли са за това?
    Вие казвате още: "Не е регистрирано превишение на пределно допустимите концентрации на тежки метали в рибата след Козлодуй."
    Госпожо Манева, ами до Козлодуй? Значи там е имало! Тези хора уведомени ли са, знаели ли са?
    Така че място за тревога има. Аз обаче с един от разделите от Вашия отговор съм безусловно съгласен. Става дума за това, че действително не е възможно само с усилията на вашето министерство, на нашето правителство да бъде решен този тежък въпрос - става дума за очистване на водите на р. Дунав. Без усилията на правителствата, на парламентите на крайдунавските страни това действително не е възможно, аз съм съгласен с Вас. Имате нашата подкрепа в това направление за постигане на договореност с другите крайдунавски страни и, дай Боже, след събитията в Югославия сега. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
    Преминаваме към двата актуални въпроса, които се поставят на министър Александър Праматарски.
    Първият актуален въпрос е от господин Руси Статков.
    Имате думата, господин Статков, да развиете Вашия актуален въпрос.
    РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господа министри, дами и господа народни представители! Актуалният ми въпрос е от три месеца, но смея да твърдя, че и днес продължава да е в сила онова, за което съм питал.
    Съжалявам, че господин министър Праматарски ще трябва да носи отговорност - всъщност той я носи частично - но тук става дума за дейност, която касае целия Министерски съвет. Но такъв е правилникът на Народното събрание, господин Праматарски, - вместо министър-председателят да отговаря, трябва да отговаряте Вие.
    Става дума за превантивната работа за борбата срещу пожарите. Такъв е актуалният ми въпрос. И веднага ще кажа, че има много действащи закони, приети от сегашното Народно събрание, от сегашното мнозинство, и подзаконови актове, приети от сегашното правителство, които разпореждат организацията и управлението на тази дейност на много министри и преди всичко на Министерския съвет.
    Има специален правилник на Министерския съвет за организацията и дейността по предотвратяване и т.н. на аварии и катастрофи, в това число и на пожарите. Неговият чл. 4 казва, че "именно тази дейност се осъществява от Министерския съвет". По-нататък отново чл. 5, ал. 1 на този правилник казва, че "тази дейност се ръководи общо от Министерския съвет". И, разбира се, онова, за което господин Праматарски отговаря, е, че той е председател на постоянната комисия, която е към Министерския съвет. А към всички министерства, ведомства и фирми има постоянни комисии, които се занимават с този въпрос.
    Ето затова всъщност аз, развивайки този въпрос, не мога да не изтъкна, че съществуват закони и за отбраната и въоръжените сили, и за МВР, и за горите, където този правилник, където този Министерски съвет разпорежда и изисква определени дейности да се свършат. И тези дейности са много на брой, те не могат да бъда прочетени от тази трибуна, за да се съпостави с отговора на господин министъра онова, което е трябвало да се свърши, и свършеното. Но ще цитирам частично правилника на Министерския съвет, който е приет през 1998 г., тоест от сегашното правителство, а именно в него има чл. 33, 34, 35, 36, които казват, че "превантивната дейност се планира и провежда по разработени от постоянните комисии програми и годишни планове" и че тези постоянни комисии трябва да осъществяват контролни дейности, за да бъдат предотвратени пожарите. Като съответно се разписват ресурси, мерки и т.н.
    Когато поставих този въпрос, беше един особен период. За съжаление, много не помогнах. Надявам се сега господин министърът да даде необходимите пояснения, за да мога да изразя и своето отношение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Статков.
    Има думата министър Александър Праматарски.
    МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Статков, преди да отговоря на Вашия въпрос, което, разбира се, ще сторя след малко, искам да кажа, че така е, Вие сте прав в това, което цитирате като нормативна уредба. Но в същото време трябва да се има предвид, че нормативната уредба, извън това, което Вие цитирате, в страната е твърде остаряла. Има актове, които регулират тази дейност с 15-годишна давност и които не съответстват наистина на сегашната ситуация в страната и особено на това, което се случи в месеците юли и август.
    Искам да припомня на Народното събрание, че мина тук на първо четене Законът за управление на кризите и лично аз се надявам като министър, който отговаря в правителството по тези въпроси, в скоро време този законопроект да стане факт, да мине на второ четене в българския парламент, за да може наистина да има една солидна законова основа при решаването на всички тези въпроси.
    Минавам към отговора на Вашия въпрос. Превантивната работа за намаляване и ограничаване на последствията от стихийни бедствия и производствени аварии е част от дейността на Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи и като нейно задължение е регламентирана в глава четвърта на Правилника за организацията и дейността по предотвратяване и ликвидиране на последствията при бедствия, аварии и катастрофи, приет с Постановление на Министерския съвет № 18 от 23 януари 1998 г.
    Още преди влизането в сила на този правилник Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи е преценила, че превантивната работа е един изключително важен механизъм за намаляване и ограничаване на последствията от бедствия, аварии и катастрофи.
    Във връзка с това още на 14 септември 1997 г. на национално съвещание, свързано със състоянието и готовността на обектите от националното стопанство за действия при кризисни ситуации, е била представена и приета от Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи програма за превантивната дейност и ограничаване на последствията от стихийните бедствия и производствени аварии за периода 1997-2002 г. Като предпоставка за разработването на тази програма са били изтъкнати непълната оценка на риска за населението и околната среда от неблагоприятното въздействие на природни и техногенни фактори, липса на единни критерии и система за оценка на риска с гарантирано осигуряване на качеството на данните. Липсваше информационна система и картотека на рисковите обекти от националното стопанство. Нямаше и координация между различните институции, като една част от дейностите в производствената сфера не бяха обхванати и бяха въобще извън контрол.
    Основни и най-важни цели на тази програма са:
    Първо, обединяване на усилията на всички контролни и надзорни органи за подобряване състоянието на всички потенциално опасни обекти в страната и намаляването на риска за населението и околната среда.
    Второ, разработване и реализация на програми и мерки за намаляване на риска за населението от неблагоприятното въздействие на природни и техногенни фактори. Програмата обхваща технологичния, здравния и екологичния риск в областта на промишлеността, селското стопанство, горското стопанство, енергетиката, транспорта, съобщенията и природните бедствия.
    На основата на поставените цели и задачи бяха формирани работни групи за работа в следните направления: първо, анализ на наличната информация за състоянието на рисковите обекти и първична оценка на риска за населението и околната среда; второ, изграждане на единна информационна система за събиране, обработване и анализ; трето, анализ на съществуващата нормативна база и дефиниране дейностите извън контрол; четвърто, определяне приоритетите на превантивната работа и разработване на програми за снижаването на риска.
    Истината е, че тази програма се осъществява с много трудности поради промените в държавната администрация и свързаното с нея движение на кадри и специалисти, промените във формата на собственост в националното стопанство, промените в нормативната база и други фактори. В изпълнение на работната програма са обследвани 1620 обекта от националното стопанство. Направени са повече от 5 хил. препоръки и предписания от участващи в комисията представители на Министерството на околната среда и водите, Министерството на здравеопазването, Министерството на вътрешните работи, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на земеделието и горите, Комитета за използването на атомната енергия за мирни цели, Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси, Държавния технически надзор. Категоризираните с висока степен на риск са 310 обекта, които са непрекъснато на вниманието на специализираните органи. Ежемесечно се обновяват данните за наличието и количествените характеристики на съхраняваните промишлени отрови и запалителни вещества.
    Във всяка област и община има разработен план за провеждане на спасителни и неотложно аварийно-възстановителни работи при бедствия, аварии и катастрофи. В плановете са изготвени разчети на силите, средствата, предвидени за спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи, включително на тези от регионалните управления на горите и териториалните органи на Националната служба по пожарна и аварийна безопасност към Министерството на вътрешните работи.
    Като неотменна част от плана е и планът за взаимодействие, включително и при пожари, с дислоцираните в тези райони поделения на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на транспорта и съобщенията. В годишния план за работа на постоянните областни комисии за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи се предвиждат мероприятия по превантивната работа. Със заповеди на областните управители и кметовете се формират комисии за обследване на рисковите обекти от националното стопанство, в които задължително са включени и представители на Националната служба по пожарна и аварийна безопасност. Последните оценяват пожарния риск в обектите и дават предписания за подобряване на безопасността в общия протокол за тяхната оценка. На своите заседания постоянните областни и общински комисии разглеждат информация за превантивни мероприятия за недопускане на горски и полски пожари и готовността на звената за пожарогасене. Станало е практика областните управители и кметове на общини като председатели на постоянните комисии за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи да отдават нарочни заповеди относно вземане на превантивни мерки за предотвратяване на пожарите и тяхното гасене. С тези заповеди се създава организация за своевременно оповестяване на гражданите и привличане на формирования и сили за гасене, а така също и превантивни мерки за недопускане на пожари, поставяне на предупредителни средства, изграждане на противопожарни ивици покрай пътищата, горските насаждения и др., формиране на комисии за проверка на пожароопасни обекти.
    Въпреки взетите мерки през последните месеци възникнаха много пожари, които нанесоха сериозни щети на селското и горското стопанство на страната. Тук си позволявам да отворя една скоба. Имаше такива питания към министър-председателя, има и към мен такова второ питане, при чийто отговор конкретно ще спомена и аз цифрите за тези щети, които са нанесени. Нанесени бяха поражения на жилищни и стопански сгради на гражданите, загинаха домашни животни и птици, сериозно беше увредена околната среда в някои райони. Гасенето на пожарите ангажира усилията на много хора в областите и общините, като при потушаването на пожарите участваха както специализирани сили, така и подразделенията на Българската армия, формирования на Гражданска защита и много граждани-доброволци.
    За подобряване на цялостната дейност на постоянните комисии за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи на 13.07.2000 г. се състоя съвещание за обучение на областните управители, като председатели на постоянните областни комисии. Целта на това съвещание бе да се създадат условия за повишаване подготовката и готовността на постоянните комисии и органите и силите за действия при бедствия, аварии и катастрофи. До края на м. юли такива съвещания се проведоха от областните управители с кметовете на общини във всички области на страната.
    В изпълнение на Решение № 569 на Министерския съвет от 4.08.2000 г. Министерството на земеделието и горите е предоставило необходимата информация на Министерството на външните работи за искане от името на Република България за оказване на международна помощ от Европейския съюз и Отдела за хуманитарна помощ на ООН в Женева за възстановяване на опожарените гори. Разработва се проект на искане за финансиране от Европейския съюз по Програма ФАР относно подобряване готовността на страната за реагиране при бедствия. По нашето искане до посолството на Съединените щати у нас вече има отговор, че на правителството на Република България ще бъде оказана техническа, материална и експертна помощ за подпомагане на усилията ни в борбата за преодоляването на пожарите. Помощта като дарение ще се осъществи на 4 октомври т.г. Тя се състои от определено количество техническо оборудване за борба с пожарите. Предстои обмяна на опит и с други страни, като Гърция и Франция в областта на гасенето на масови пожари и търсене на възможности за осигуряване на финансирането чрез чуждестранни институции.
    В заключение, уважаеми господин Статков, искам все пак да добавя няколко думи. Истина е, че в това отношение въпреки набелязаните програми, въпреки че вече има внесена в Министерския съвет и в скоро време предстои разглеждане на една специална целева програма, усилията, които трябва да бъдат положени в тази посока, наистина трябва да бъдат много сериозни, тъй като се оказа, че в продължение на десетки години в България тази дейност е била сериозно подценявана, в резултат на което има сериозно изоставане преди всичко от технологическо естество. Така че аз се надявам с тази целева програма да сложим началото на един процес, който ще продължи във времето. Има пълно разбиране от Министерския съвет на тези проблеми. Ситуацията, която завари страната през м. юли и август, мисля, че доказва още веднъж необходимостта от предприемане на много сериозни и организационни мерки, но и мерки, свързани с много сериозни финансови ресурси, които трябва да бъдат осигурени, за да бъдат предотвратявани подобни последици.
    И в заключение, ако ми позволите, само един факт. От 1986 г. в противопожарната охрана не е закупен нито един нов автомобил. Мисля, че този факт е достатъчен, за да стане ясно на цялото Народно събрание какви са проблемите в тази област, за която аз отговарям в Министерския съвет. Благодаря за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на министър Праматарски.
    Първо да се извиним на господин Стефан Мазнев, че нарушихме една традиция да честитим рождения ден на онези наши колеги, които днес празнуват. Честит рожден ден и най-добри пожелания, господин Мазнев! (Ръкопляскания.)
    Господин Руси Статков има думата за реплика.

    РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господа министри, дами и господа народни представители! Разбирам личното затруднение на господин Праматарски и ще продължа с онова, с което той завърши в последните си изречения. Нека да се види истината такава, каквато е. Защото действително, за да може да се предотвратяват пожарите, трябва да са свършени и по действащите закони, и по другите разпоредби, като подзаконови актове, много дейности.
    Не мога да приема, господин министър, при положение, че чл. 61 от Конституцията казва: "Гражданите са длъжни да оказват съдействие на държавата и обществото в случай на природни и други бедствия при условия и по ред, определени със закон." - упрека на министър-председателя днес от тази трибуна. Защото законът трябваше да се приеме три години след приемане на Конституцията. Не мога да приема и Вашето оправдание, че няма такъв закон. Вие сте Министерски съвет, тук е мнозинството, което Ви подкрепя. Така че не са виновни хората.
    Второ, не мога да приема неизпълнението на законите от Ваши колеги. Вие наистина сте отскоро в това правителство, но Вие носите и активите, и пасивите и на Министерството на вътрешните работи, и на Министерството на земеделието, защото става дума за това, което Вие казахте - липсват отделени средства, не се осъществява профилактика. Ама нали се приема бюджет, нали те внасят предложения. Защо не са ги внесли?
    По-нататък. Има объркани действия. Защо трябваше Гражданска защита да бъде девоенизирана, преди да има действително здрава нормативна основа, да бъде ударено и съсипано водещото ядро в превантивната, а и в цялостната работа по предотвратяването на пожари и на други бедствия. Защо трябваше да има човешки жертви в тези 2700 пожара и погинали имоти за десетки милиони лева по Ваши данни, а според мен стотици? Кой ще носи тази отговорност? Убеден съм - правителството. И не само фонд "Земеделие", а трябва да бъдат възстановени щетите на онези хора, поради бездействие на съответните органи - на правителството.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Статков.
    Господин министър, имате думата за дуплика.
    МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Статков! Като опитен парламентарист, който често задава въпроси, Вие отново използвате правото си да разширите кръга на въпросите, които официално поставяте, но аз съм готов да Ви отговоря на някои от тях, макар те да не са зададени пряко.
    На първо място, за закона. Знаете много добре, че аз съм този, който апелира от месеци насам този закон да бъде приет от българския парламент. Разбира се, отговорността е на правителството, но правителството внесе този проект. Искам да обърна внимание на нещо много важно. (Реплика от господин Руси Статков.) Не, не сочете само мнозинството.
    РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Празното мнозинство.
    МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Не сочете мнозинството, господин Статков. Трябва да Ви кажа, че такива измислени аргументи от страна на Българската социалистическа партия - нейни представители в Комисията по национална сигурност - чух по отношение на този закон. Този закон вие, не говоря конкретно Вие, но хора от вашата парламентарна група се впуснаха много силно да го политизират, а този закон няма нищо политическо. В този закон се предпоставят всички онези норми, които ще дадат възможност на органите, а те не са един и два, в страната да действат в синхрон и да взаимодействат.
    И тъй като проявявате тази голяма загриженост, аз лично се надявам в най-скоро време вие, като опозиция, не да политизирате този закон и по този начин да го отхвърляте, а просто да го подкрепите. Тогава аз абсолютно ще разбера тази грижа, която проявявате за всички тези неща, които се случват в страната. Но когато този закон се отхвърля, когато за този закон се каза едва ли не, че правителството има желание да се справя с някакви социални бунтове, които на вас ви се въртят в главите, и по този начин го отхвърляте, няма да има синхрон в работата на органите.
    Така че много Ви моля, уважавам Вашето питане, но поемете и Вие част от тази отговорност тогава, когато задавате тези въпроси.
    На второ място. Вие самият тук използвате един факт, на който аз искам да се спра - това е за девоенизацията на Гражданска защита. Подобни опити за политизиране на този проблем бяха направени и в комисията, подобни неща в момента вървят и по отношение на службата "Противопожарна и аварийна безопасност".
    Искам да Ви кажа от тази трибуна, че цяло лято бях на най-горещите места на тези пожари и имам лични впечатления от работата на всички структури. Няма абсолютно никаква разлика в професионализма, който проявиха, а той беше много висок професионализъм както от страна на Пожарната, която не е девоенизирана, така и от страна на Гражданска защита, която е девоенизирана. Абсолютна никаква разлика нямаше в действията и в професионализма на тези хора. За мен, казвам го отговорно като министър, който отговаря за работата на тази комисия, професионализмът не се измерва с това дали един човек е под пагон или не е под пагон.
    Така че, много Ви моля, нека от тази трибуна наистина да не се закачаме за такива несъществени неща. Важното е тези хора... (Реплика от господин Руси Статков.) Абсолютно несъществени. Аз ще Ви кажа кое е същественото за мен. (Реплики от господин Руси Статков.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Статков, моля Ви.
    МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Аз ще Ви кажа кое е същественото за мен. За мен съществото е тези хора, които наистина влизат живи в огъня с едно остаряло оборудване, не говоря само за Пожарната, а говоря и за Гражданска защита, да получават едно прилично заплащане, което ...
    РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): А те не получават.
    МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Момент, ще Ви отговоря. ... което заплащане първо да дава възможност на тези хора наистина да водят един нормален живот, и второ, което е вече грижа на цялото общество, да се повиши авторитетът към тези хора. Защото аз ще Ви отговоря и нещо друго на този въпрос. Лично виждах на места как наистина хората бездействаха, когато млади войничета от армията и пожарникарите, и от Гражданска защита влизаха в огъня. Това е факт. И едва към края на пожарите започнаха тук-таме да се включват.
    Така че по отношение на критиката, за която казвате: да, това беше самата истина - не се включиха хората да подпомогнат тези сили. И затова въпросът с доброволците в България стои много остро.
    Така че отговорът ми на тези допълнителни въпроси, които Вие поставяте, е следният: основно трябва да бъде решен този въпрос с приемането на Закона за управление на кризи, който ще създаде порядък в йерархията в управлението на ситуациите. Оттам насетне всички ние сме готови с редица подзаконови нормативни актове. Тези актове ще дадат възможност да се съхрани статутът на тези хора, които работят. Благодаря за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин министър.
    Преминаваме към втори актуален въпрос, поставен от народния представител Веселин Бончев, който всъщност продължава темата относно щетите от пожарите в България.
    Имате думата, господин Бончев, да аргументирате актуалния си въпрос.
    ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, драги колеги народни представители! Всички знаем, че тази година в България горя - изгоряха стотици хиляди декара гори, ливади, ниви, което е огромна загуба за държавата. Създадоха се на места дори екологични проблеми. Изгоряха къщи, животни, има човешки жертви. И цялото това нещастие на България, когато тя гореше, ставаше на ситуация изключително тежката икономика.
    Вие знаете, че България миналата година загуби милиарди долари от войната с Югославия. Дори на моето питане през м. юни миналата година господин Костов призна тези загуби и ме увери, че те ще бъдат компенсирани от участието на български фирми. След една година един цент не е пристигнал в България.
    По данни на статистиката и трите синдиката 100 хил. български деца ходят гладни на училище. По данни на статистиката и синдикатите над 1 млн. има безработни в България. Над 50 на сто в България хората живеят под минимума за бедност. И на целия този фон, на тези данни - огромните щети от тези пожари.
    Уважаеми господин министър, моят въпрос към Вас е: в какъв размер са тези щети за България, за българската държава и как ще бъдат компенсирани? Размерът може да ми кажете в лева, в долари, марки или евро. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Бончев.
    Има думата министър Александър Праматарски за отговор.
    МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Бончев! Честно казано, аз не можах да схвана връзката между войната в Косово и намесата на международната общност там с пожарите в България. Но въпреки тази Ваша мотивировка, въпросът Ви е ясен. Той е за загубите, които претърпя страната ни.
    Наистина вследствие на необичайната за страната метеорологична обстановка, високите температури и понякога силният вятър през лятото създадоха изключително усложнена пожарна обстановка. В сравнение с минали години значителен беше броят на масовите пожари в горския фонд и земеделските площи. През този период паднаха валежи, които по количество са под минималните месечни норми. Нанесени бяха значителни материални загуби и щети в горското и селското стопанство и на населението. Най-тежка беше обстановката в Ямболска, Старозагорска, Пловдивска, Софийска, Пазарджишка, Бургаска и Хасковска област, където на два пъти беше въвеждано бедствено положение в засегнатите населени места.
    Екстремално високите температури и сушата, в съчетание с комплекс от други фактори, са причината за масовите пожари.
    Такъв въпрос имаше и към министър-председателя и мисля, че той даде много изчерпателен и точен отговор, но тъй като го задавате и Вие към мен, ще Ви съобщя отново цифрите.
    Опожарени бяха обширни територии от компактни горски масиви. Нанесени са значителни вреди както на дървесината, така и на цели горски екосистеми. От възникналите 1150 бр. пожари в горския фонд са опожарени 528 808 дка гори. Загубите са на стойност 46 697 576 лв. Тук искам да подчертая, че тези цифри не са окончателни. За съжаление цифрите нарастват, тъй като непрекъснато на едно или друго място възникват, макар и по-малки, пожари. От общия брой 17 пожара са в национални паркове и резервати - "Централен Балкан", "Пирин", "Рила", "Червената скала", "Купена" и други. Засегнати са 6019 дка иглолистна и широколистна растителност. Само на хижа "Мальовица" са унищожени 900 дка бяла мура и 2400 дка клен.
    Общото количество на опожарената дървесина до 30 август  2000 г. е 809 873 куб. м, но инвентаризацията продължава, тъй като наистина не могат да смогнат да приключат с нея.
    От пожарите в страната са засегнати 55 707 дка земеделски култури на стойност 2 млн. 538 хил. лв.: основно пшеница - 39 091 дка, ечемик - 2894 дка, 2159 дка лозя и др. Опожарени са и 688 833 дка ливади, нискостеблени насаждения, общински терени и др. Унищожени от пожарите са 73 жилищни сгради, основно с Софийска, Хасковска, Старозагорска и Бургаска област, собствениците на които са обезпечени своевременно с материали от средства на Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи, която ръководя.
    В участието при гасенето на пожарите загинаха - тук е записано 6, но те са 7 - души, тъй като въпросът Ви наистина е по-отдавна. На две от семействата на загиналите в Бургаска област Постоянната комисия отпусна финансова помощ в размер на 10 000 лв.
    Със седем решения на Постоянната комисия към Министерския съвет във времето юли - септември бяха взети мерки за възстановяване щетите от пожарите. Общо отпуснатите средства от комисията за разходи и преодоляване щетите от пожарите са на сумата 10 млн. 97 хил. 354 лв.
    За компенсиране размера на щетите от пожарите в страната са разработени програми и са предприети съответни мерки.
    Постоянната комисия към Министерския съвет на свое заседание препоръча на Министерството на земеделието и горите чрез Държавен фонд "Земеделие" да предприеме необходимото за компенсиране на щетите от пожарите на селскостопанска продукция, които се състоят в следното:
    1. Трансформиране в субсидии разрешените кредити за реколта 2000 г. на земеделските производители, пострадали от пожарите в съответните райони.
    2. На пострадалите стопани, земеделски производители, да бъдат предоставени семена за посев - пшеница, реколта 2001 г., изкуствен тор (амониева селитра, суперфосфат и калиев хлорид).
    3. В есенната кампания с предимство да бъдат кредитирани пострадалите от пожарите земеделски производители.
    От Министерството на земеделието и горите - Национално управление на горите, е разработена програма за периода до 2005 г.  за залесяване на горския фонд, за изпълнението на която са необходими близо 47 млн. лв. Виждате каква сериозна щета е нанесена.
    От Министерство на околната среда и водите е разработена програма до 2004 г. за преодоляване последствията от пожарите в националните паркове и резерватите, за изпълнението на която са необходими 503 071 лв.
    При изпълнение на разработените програми от Министерството на земеделието и горите и Министерство на околната среда и водите при възстановяване на горския фонд програмите имат определен социален ефект. Ако тези програми стартират и ако в тях се включат, разбира се, с желание всички онези, които милеят за запазването на горския фонд, има възможност да бъдат разкрити до 10 хил. работни места, а при програмата на Министерство на околната среда и водите 53 на сто от общата сума е предвидена за фонд "Работна заплата".
    С Решение № 568 от 3 август 2000 г. на Министерския съвет са осигурени допълнителни средства от 7 млн. и 200 хил. лв. за ликвидиране на последиците в селското стопанство и за провеждане на превантивна дейност за намаляване на по-нататъшните загуби.
    С Рещение № 569 от 4 август 2000 г. на Министерския съвет е създадена междуведомствена работна група за анализ на най-необходимата техника и средства за действие при мащабно сложна пожарна обстановка и е разработена целева програма за тяхното осигуряване. Целевата програма е внесена в Министерския съвет. Предстои в скоро време тя да бъде разгледана.
    В тази програма са отчетени предложения, които са направени от всички онези ведомства, органи и структури, които имат отношение към този проблем, а именно: Министерството на отбраната, Генералния щаб на българската армия, служба "Гражданска защита на Република България", Министерството на вътрешните работи, Национална служба "Противопожарна и аварийна безопасност", Министерството на труда и социалната политика и Министерството на земеделието и горите.
    Организационната част на програмата предвижда създаването на шест базови технически центъра, в които ще се съсредоточи техника от резервите на страната, необходима за провеждане на мащабни мероприятия при ликвидиране на бедствия и аварии и оборудване за устройване на полеви лагер за 1000 души население.
    В изпълнение на Решение № 569 на Министерския съвет Министерството на земеделието и горите е предоставило необходимата информация на Министерството на външните работи за искане от името на Република България за оказване на международна помощ от Европейския съюз и отдела за хуманитарна помощ на ООН в Женева за възстановяване на опожарените гори.
    Разработва се проект на искане за финансиране от Европейския съюз по програмата ФАР относно подобряване готовността на страната за реагиране при тези бедствия.
    Както съобщих и в първото си питане, тъй като има част от въпроса, който се дублира, на 4 октомври получаваме една помощ от страна на американското посолство в България, свързана преди всичко с техническо оборудване, нужно за участниците в гасенето на пожари. Предстоят да бъдат осъществени сериозни контакти и обмяна на опит със страни, които са, бих казал, по-напред в проблема, но не с по-голям опит може би, като Гърция и Франция в областта на гасенето на големи горски пожари.
    Благодаря за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
    За реплика има думата господин Веселин Бончев.
    ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, господин министър, драги колеги народни представители!
    Първо, господин Праматарски, този мой въпрос, тъй като засяга държавата, беше отправен към господин Иван Костов, но ми беше върнат от господин Соколов. Той казва, че е във Вашата компетентност.
    Второ, на тези огромни загуби, за които Вие казахте, и те тепърва още ще се увеличават, защото още не са изчислени - 47 млн. лв., а има само компенсации за 10 млн., на този фон в България, освен тези огромни загуби, които тя получи от ембаргото Английският център за икономически проучвания "Економист юник" съобщи, че България ще си натовари негативно отрицателния търговски баланс с още 300 млн. долара поради падането на еврото и вдигане цените на петрола. Втора година продължават огромните загуби от блокираното корабоплаване по р. Дунав, а те са огромни - по 30 хил. долара на ден. Никакви компенсации за юговойната, както ми обясни господин министър-председателят, за миналата година не дойдоха.
    Но интересно, господин Праматарски, че това, което изгоря в България, можеше да бъде много по-малко. И аз съм учуден, може би Вие не сте чули съобщението на медиите, че освен трудните терени за придвижване на пожарните коли, няма гориво за тези коли. И това го съобщиха в събота, когато се откриваше събора в Рожен.
    Второ, как приемате изявленията на шефа на Пожарната в Старозагорска област полк. Славов: "Толкова малко бензин имахме, че когато изкарахме колите да гасят, остана малко бензин и ние се принудихме да ги дръпнем от пожара, за да не изгорят и да станем за резил пред целия свят - да изгорят пожарните коли!"?
    А в същото това време за парвенющината на някои господа се хвърляха милиони всеки ден на Рожен и се хвърлиха 200 хил. долара за екскурзия в Сидни.
    И трето, господин Праматарски, няма да давате кредити на хората! Те нямат пари да ги върнат. Ще платите, защото държавата трябваше да опази това национално богатство. Хората, ако им дадете кредити, никога не могат да ги върнат, защото са бедни. Два милиона и половина пенсионери и 1 млн. безработни. Откъде ще върнат тези кредити? Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бончев.
    За дуплика има думата министър Праматарски.
    МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Бончев! Наистина много странно задавате въпроса за загубите и го свързвате с югоембаргото, с повишаването на цената на петрола.
    ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим, от място): Те се трупат.
    МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Те се трупат, но това не е природно бедствие, за което аз съм компетентен и мога да Ви отговоря.
    ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим, от място): Аз само го казвам, не искам отговор.
    МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Явно начинът, по който коментирате този въпрос, ми се струва немного коректен, но това е Ваше право.
    Едно Ваше твърдение обаче ми се струва направо опасно - че държавата трябва да пази. Всички трябва да я пазим, уважаеми господин Бончев, защото това насаждано от миналото разбиране, че всеки може да си прави в държавата каквото иска, че всеки може, въпреки забраните, въпреки налаганите глоби да си пали безразборно стърнищата, оттам огънят да се прехвърля в горските масиви, а пък държавата да ходи и да гаси, просто разберете, че така няма да стане.
    Най-малкото Вие като народен представител от тази трибуна, тук, не можете да казвате: "Държавата е длъжна да пази". Да, държавата е длъжна, но не единствено държавата е длъжна.
    И в едно обръщение, защото наистина ситуацията беше много тежка, аз го казах: грижа на всеки един от нас е и най-вече на хората да опазваме сами държавата си. Аз съм съгласен с Вас, че има загуби и това дойде свръхвсичко, но подобен начин на разсъждение - че държавата трябва да направи само това, а хората могат да правят каквото искат, да не опазват дори собственото си имущество... (неразбираема реплика на Веселин Бончев от място), разберете не е по силите дори на най-богатите държави. Защото тази година подобна беше ситуацията не само в България. Така беше в Италия, беше в Гърция, дори в Съединените щати. И там, ако не се пази, въпреки огромният ресурс, който имат тези държави, в много по-добро икономическо състояние от България, и те трудно се справят със ситуацията. Това е истината. И затова аз апелирах за тази солидарност между хората и за разбирането наистина да се прекрати с това безобразно палене на стърнищата.
    Как може да бъде спасена една гора със силите на противопожарната охрана, да не Ви казвам колко средства сме платили за денонощно наблюдение от вертолети от въздуха, когато отиват недобросъвестни граждани, палят огън в гората, тръгват си и оставят в един чудесен парк, какъвто е Рила, да изгорят хиляди декари гора? На чия съвест лежат тези неща, господин Бончев? На съвестта на всички нас като граждани.
    Така че това, което държавата е направила, аз мисля, че то е много, мисля, че макар и трудно се създаде добра организация на работата в последните месеци.
    Що се отнася до този полк. Славов, който аз нямам честта да познавам и Вие цитирате тук, искам да Ви кажа следното: на противопожарната охрана бяха предоставени целево, въпреки наличния им бюджет, който те имат в Министерството на вътрешните работи, близо 726 хил. лв. Те бяха точно за гориво. И ако този господин не си е осигурил средствата, аз мисля, че проблемът не е в нас, а трябва да се потърси някъде другаде.
    ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим, от място): Не е само той.
    МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Но това, което беше поискано от тях пред постоянната комисия, то беше осигурено като средства, въпреки, пак подчертавам, многото други средства, които ние трябваше да разходваме.
    Така че сумата, която Вие цитирате тук, не е точната сума от тези 10 млн. и нещо, които сме дали. Сумата е много по-голяма, тя отива вече над 15 млн., защото тук се включват и средства, които постоянната комисия е дала точно на такива формирования. Нещо повече, комисията дори отпусна средства и на Генералния щаб на Българската армия за покриване на разходи, които те също не бяха предвидили, тъй като не е тяхна работа, както се казва, да предвидят в бюджета, че ще станат такива масови пожари и в цели райони като Хасковско, да речем, трябваше да бъдат вадени войниците от казармата. Това е моят отговор. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
    Ще продължим с контрола след почивката, ако в залата има депутати. Защото с 20 народни представители парламентарен контрол не се прави.
    Половин час почивка. (Звъни.)
    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието. Призивът ми преди почивката е дал резултат и сега сте поне двойно! (Смях в залата.)
    Актуален въпрос към министъра на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев от народния представител Жорж Ганчев.
    ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател! Господин министър, с най-добро чувство съм към Вас. Нямам нищо, освен уважение за проснуристи като Вас. Не Ви третирам като партиен министър, а като експертен министър. Трябват ни повече такива.
    Лицето Евгений, Женя Бакърджиев открадна централата на Българския бизнесблок, дадена от предишното правителство по Закона за политическите партии, представени в два парламента. Направил съм ремонт за 15 хил. долара, но това не беше достатъчно респектиращо за господин Бакърджиев, който остави хора, които не са в политиката, там, тоест репресираните на господин Станчев. И ние от уважение към тях казахме: "Няма да се боксираме с тях. Изстрадали са хората. Оставете си ги." И той каза от трибуната на Народното събрание, а и в стенограмата: "Откажете се от тези помещения, макар че дадохте за ремонт 15 хил. долара, господин Ганчев. И ние ще ви дадем самостоятелна къща някъде, където централата ви да функционира." Моят приятел Софиянски като Васисоайл Илоханкин по Илф и Петров подсмърчаше и каза: "Не мога. Какво ще кажат нашите в СДС?!" Щях да се разплача.
    След това под варварски натиск, наистина, хора като нас заключиха цялата си мебелировка на склад. Плащаме го от три години и половина. Хвана мухъл. Никой не се интересува. Варварски ни бяха откраднати принтери, компютри, скенери, партийна документация. Никой не го разследва и никой не хвана виновниците.
    Оттук вече следва логиката, че ние чакахме три години и половина достатъчно. И Вие много професионално ни предложихте помещения на "Дондуков" 19, за което Ви благодаря. Но Вашият зам.-министър, лицето Борис Милчев, се държа много арогантно и вече шести месец ни размотава и най-вече на моя помощник в Бизнесблока отговаря по телефона: "А бе, кой е този Жорж Ганчев! Не съм длъжен да му давам обяснения, да му се обаждам по телефона." и т.н. Такова арогантно поведение заслужава някой да му поиска оставката на господин заместник-министъра.
    И най-вече, заместник-председателят на СДС Димитър Абаджиев се застъпи за тази неправда и каза: "Това трябва да бъде уредено бързо." Това го каза преди три месеца. Минаха три месеца, още никой не е реагирал. Това, според мен, е срам и позор не само за българската политическа класа, не само за дърленето на червени и сини, а ние попадаме в центъра, в шамарите и на червени, и на сини, а това е срам и за българския парламентаризъм, тъй като в два парламента ние сме ограбени и нямаме помещения за достойна работа. Вярно, аз плащам десет години с долари на "Шипка" 13. Вярно, имал - дал! Но това, което става с нас, е абсолютно неприемливо.
    Моля Ви, реагирайте ми по тези въпроси и ми кажете: кога ще си получим ремонтираните помещения, направени като компенсация за всичките 15 хил. долара, които сме дали на добра воля, за да можем да направим от "Дондуков" 9 една от най-добрите представителни сгради и тя е държавна собственост. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
    Имате думата, господин министър!
    МИНИСТЪР ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Ганчев! За да мога да отговоря и да бъда ясен, се налага да се върна няколко години назад във времето.
    На 18 ноември 1994 г. до министъра на териториалното развитие и строителството е депозирана молба от господин Жорж Ганчев, в която е посочено, че за нормалната политическа дейност на Българския бизнесблок са необходими три стаи. С Решение № 496 от 13 декември 1995 г. на Министерския съвет за задоволяване на административните нужди на Българския бизнесблок са били предоставени под наем три помещения на първия етаж на сградата на бул. "Дондуков" № 9. В същата сграда със същото решение на Министерския съвет са предоставени помещения и на Съюза на репресираните. С последващо решение на правителството № 385 от 2 май 1996 г. допълнително са предоставени на Българския бизнесблок още три помещения, дадени преди това на Съюза на репресираните. Обаче това решение на Министерския съвет впоследствие е отменено от Върховния административен съд на Република България като незаконосъобразно. За помещенията, отдадени на Българския бизнесблок с Решение № 496 от 13 декември 1995 г., е сключен договор за наем за сумата от 28 хил. 514 лева. За периода от 1 януари 1996 г. до октомври 1997 г. от страна на Бизнесблока е постъпило само едно плащане в размер на 44 хил. 512 лева. Допълнително просрочените суми за наем са изплатени на 6 ноември същата година, след което помещенията са били освободени доброволно по искане на Бизнесблока, което е удостоверено с констативен протокол.
    След освобождаването на помещенията Вие сте отправили многократно искания за обезщетяването на Българския бизнесблок за извършения ремонт на стойност 15 хил. щатски долара, за което не са предоставени доказателства. Този ремонт е извършен без знанието и съгласието на наемодателя, а съгласно наемния договор е допустимо прихващане от наемната цена за извършени подобрения до не повече от размера на три месечни вноски. За претендираната от Вас сума държавата като наемодател не може да отговаря и поради факта, че сте освободили имота по ваше искане преди изтичане на неговия срок.
    С оглед подновените искания за предоставяне на подходящи помещения за нуждите на Българския бизнесблок натоварих лично заместник-министър Борис Милчев да потърси и да Ви предложи такива. Господин Милчев докладва за проведените срещи с Вас и за огледа, направен с Ваше присъствие на помещения в сградата на бул. "Дондуков" № 19. Като местоположение, като площ и брой помещения те са били одобрени от Вас, но отново сте предявили претенцията си за сметка на държавата като компенсация за извършения от Вас ремонт в сградата на бул. "Дондуков" № 9 да бъде извършен ремонт в помещенията на бул. "Дондуков" № 19 или да Ви бъде изплатена сумата от 15 хил. щатски долара. Държавата няма законово основание да извършва ремонтите на помещенията на политическите партии, а както отбелязах и преди това, такова задължение не произтича и от сключения и прекратен преди това договор за наем, така че тази Ваша претенция не може да бъде удовлетворена по този начин. Въпреки документалната непълнота на предявеното от Вас искане до Комисията за разпределение и използване на административния сграден фонд и допълнително необосновани претенции за 15-те хиляди долара, на 5 юли тази година Вашето искане, постъпило официално в Министерство на регионалното развитие и благоустройството, на същата дата е разгледано в комисията и е решено положително.
    Тук искам да отбележа, че тази комисия има изключително нелеката задача да разпределя държавни сгради за нуждите както на организации като Вашата, така и на държавните служби. Държавният сграден фонд не е неизчерпаема величина и имаме затруднения при настаняването дори на държавни институции, като Държавния застрахователен надзор, данъчните служби, по-голямата част от които са настанени в реституирани имоти, Агенцията по кадастъра и много други. Не бих искал да пренебрегнете в тази ситуация нашите добри намерения и предложения. Благодаря Ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
    За реплика има думата господин Жорж Ганчев.
    ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Министър Чачев, аз съм сигурен, че проснурист като Вас не е писал това, което ми прочетохте, тъй като Вие сте един достоен човек и не виждам Вашия почерк вътре. Бих Ви казал следното. Аз съм човек с 24 на сто от българския мажоритарен вот. Моята партия е влязла в два парламента единствена без коалиции. Моята партия е редовно срутвана и унищожавана от червено-синята мъгла и въпреки това Ви казвам: с най-добри намерения ние бяхме готови да се разделим с всичко там. Не ме интересуват 15-те хиляди долара, но ме интересуваше да бъда компенсиран с помещения за водене на нормална политическа дейност. Това не бе сторено. "Дондуков" 9 беше бойно поле, беше шатри, мръсотии 1 метър. Ние го направихме като кукличка и вие ни го откраднахте и го дадохте на ваши седесарски компатриоти. Не Вие, а лицето Евгений Бакърджиев.

    Това не само е престъпно, не само е антиконституционно, не само е незаконно. Ние можем да съберем чуждестранните амбасадори и да вдигнем международен скандал за такава варващина. Няма да го направим.
    Искам само да ви кажа, че Висшият административен съд, взимайки незаконосъобразно подобно решение, също е бил една партийна пионка, за да може да елиминира едни достойни хора като нас. Какво? Да не участваме в политическия живот? Ще ни изплашат.
    Наеми. Разбира се, че сме плащали наеми. Разбира се, че 15 000 долара трябва да се компенсират, но ние не ги търсихме даже. Ние просто казахме: Хей, защо всички фантоми в България, 240 партии на брой, всички имат помещения, Бизнесблокът няма? Ами, защото Жорж и БББ са трън в очите, които превъзхождат някои политически миньончета отляво и дясно, които ограбиха държавата през последните 11 години. Това е причината. Друга причина няма.
    И оттук Ви умолявам: намерете материали и 5-6 души майстори да влязат и да боядисат блажно и постно, отвън и отвътре, да направят тоалетните. Това няма да ви струва повече от 5000 долара. Няма да ви струва даже и 2000 долара, ако са една бригада общински или ваши държавни служители. Тук проблем няма.
    Проблемът е, че бившият комунистически функционер Дончо Конакчиев от правителството на Жан Виденов даде несъвършен документ нарочно, след това вашият фашизоид продължи същата политическа атака срещу нас - лицето Женя "Бомбардировача" Бакърджиев. Измийте срама от него и от СДС. Сигурен съм, че ще го направите. Имате добра воля. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев и му правя забележка за обиди към колега народен представител - нещо, което е недопустимо.
    За дуплика има думата министър Евгени Чачев.
    МИНИСТЪР ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Уважаеми господин Ганчев, да считам ли, че Ви удовлетворява помещението, което Ви е предоставено от комисията?
    ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Да.
    МИНИСТЪР ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Което Ви е предоставено от комисията и ще го заемете, тъй като в противен случай ще бъдем принудени да го дадем на друг?
    ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): Да, вземаме го. Благодаря. Но ще го ремонтирате ли? Отговорете за стенограмата ще го ремонтирате ли? Няма да поемаме за втори път пустиня. Няма да поемаме за втори път мръсотиите.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Ганчев, от място не се обаждайте.
    МИНИСТЪР ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Помещението в никакъв случай не е пустиня. Аз ще Ви окажа съдействие за намиране на общинска фирма, която бързо да извърши ремонта, но държавата в никакъв случай не може да заплати този ремонт. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
    ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим, от място): За сметка на наема. Те са собствениците, как за сметка на наема?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Ганчев, ако продължавате да пречите, ще трябва да Ви санкционирам по най-крайния начин, което аз не искам.
    Актуален въпрос към министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Евгени Чачев от народния представител Емил Лилов.
    Няма го в залата.
    Актуален въпрос към господин министъра от народния представител Лютви Местан.
    ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Моят актуален въпрос е свързан с трагедията на около 600 души от село Генерал Гешево и прилежащите махали. Както Ви е известно, през февруари - март 1998 г. от внезапни активни свлачища е засегнат първоначално частично, а впоследствие и изцяло разрушен четвъртокласен път - 50808 - Генерал Гешево, свързващ селата Генерал Гешево, Добринци, Здравец, Жълъдово с град Джебел. В резултат над 600 души са откъснати от общинския център и вече близо 2 години не могат да получат нормално административно обслужване, но и което вече е страшно - нормално здравно обслужване.
    Картината става особено трагична през зимните месеци, през които се налага пътуващи учители да преодоляват снежни преспи, за да стигнат до основното училище в село Генерал Гешево, което е средищно за няколко села и прилежащи махали, а близките и роднините да пренасят на гръб болните през засегнатия пътен участък до село Устрен, откъдето биха могли да хванат нормално превозно средство за град Джебел.
    Уважаеми господин министър, наближава поредната зима и жителите на засегнатия регион Ви питат чрез мен: какви конкретни мерки ще предприеме Вашето министерство за скорошното възстановяване на този път?
    Припомням Ви, че на моя актуален въпрос от 8 октомври 1999 г. тогавашният вицепремиер и министър на регионалното развитие и благоустройството господин Евгений Бакърджиев се ангажира с писмен отговор № 02-02-54 от 19 ноември 1999 г., че в рамките на бюджетната програма на Главно управление на пътищата за 2000 г. ще бъдат заложени средства за възстановяване на пътя в съответствие с проекта. Надявам се, че има приемственост между Вас и Вие ще изпълните наследените ангажименти.
    Не крия, че хората очакват да чуят от Вас не колко са сложни геоложките условия в района, висока водообилност, сложна тектоника и тям подобни, защото това вече им е обяснено, а какви средства са разчетени за възстановяване на пътя и ще бъде ли възстановен скоро или и тази година ще бъдат оставени на произвола на съдбата или в ръцете на Всевишния.
    Уважаеми господин Чачев, аз очаквам с надежда отговора на този въпрос, защото справедливостта изисква да кажа, че в малкото случаи, поради които съм се обръщал към Вас, винаги съм намирал разбиране.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Местан.
    Имате думата, господин министър.
    МИНИСТЪР ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Местан! Ще отговоря, първо, на Вашия последен въпрос - дали ще бъдат оставени на произвола на съдбата и в ръцете на Всевишния жителите на селата Генерал Гешево, Добринци, Здравец и Жълъдово поради разрушения от свлачищните процеси път, свързващ изброените села с град Джебел.
    Напълно съм съгласен с Вас, че хората не желаят да чуят колко са сложни геоложките условия в района. Въпреки това се налага уточнението, че районът на свлачището обхваща площ от над 24 кв. км, като общият обем на свлачищното тяло е 85,5 млн. куб. метра. Геодинамичните процеси продължават и в момента с непрекъснато увеличаване на обхвата и амплитудата и не се очаква в близко време деформациите по терена да затихнат. Свлачищните процеси по челото на свлачището, както и многобройните езици, са отворили пукнатини, достигащи до над 8,5 метра. Не е тайна, че в една част от свлачището се е образувало дори изкуствено езеро на площ от над 4 дка.
    Това са само малка част от заключенията след направените от "Геопроект" - София по поръчка на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Главно управление на пътищата проучвания. Тези изключения не могат да бъдат спестени нито на Вас, нито на народните представители, нито на жителите от засегнатите райони. Те имат пряко отношение към препоръките на експертите, които са категорични: продължаващите свлачищни процеси не позволяват на този етап извършването на никакви укрепителни или възстановителни работи по трасето на пътя в засегнатата зона.
    Уважаеми господин Местан, предполагам, че Вие многократно сте били в засегнатите райони и имате представа за размера на разкъсванията и пропаданията на терена на съществуващия асфалтов път. Аз също огледах лично деформациите на пътната настилка и проблемните участъци. Исках на място да преценя дали са възможни и какви конкретно да бъдат евентуалните ремонтно-възстановителни и укрепителни действия по трасето, което се намира в най-активната част на свлачището, за което говорих. Разполагам с много снимков материал и всеки желаещ в залата би могъл да се запознае с него.
    След консултации, включително и с чуждестранни експерти от Европейския съюз и от Европейската инвестиционна банка в Люксембург, експерти на Главно управление на пътищата възложиха на фирма ИКОА - София, да извърши предпроектно проучване на нови вариантни трасета, изключващи свлачищния район, което ще приключи на 31 октомври 2000 г. До 31 декември въз основа на това проучване ще бъде изработен и технически проект на вариантното трасе.
    Още от началото на 2001 г. след обезпечаване на собствениците на земите, през които ще мине новото трасе и изготвянето на ОВОС и необходимите за започване на строителството процедури, строителството на новия път ще започне. Това са реалните дадености, с които трябва да се съобразим, като същевременно възстановим естествената връзка на жителите от тези села с общинския център.
    Колкото до наследените ангажименти, уважаеми господин Местан, ще си позволя да не се съглася с Вас. Свлачището в района на община Джебел, създало проблеми за нормалното здравно, административно и транспортно, бих казал, и образователно обслужване на 600 жители, не би могло да се причисли към наследените ангажименти. За мен това е проблем на 600 души - жители, граждани на Република България, за който се търси оптимално и реално решение, а не невъзможни действия, следствие от неизпълними обещания. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
    За реплика има думата господин Местан.
    ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Благодаря ви, господин председател.
    Благодаря и на Вас за отговора, господин министър. За мен беше много важно да чуя, че Вие лично сте бил в района на свлачището, че имате ясна програма за решаването на проблема. Разбирам, че очакванията на хората са този въпрос да се реши много по-бързо, тъй като аз за последно с моите колеги бях там преди няма и десет дни. И трябва да Ви уверя, че пътят вече е непроходим даже пеша. Специално през зимата вероятно ще се наложат укрепителни мероприятия, за да е проходим поне пеша, тъй като заобиколният път е вече много, много дълъг, районът е силно пресечен.
    От името на жителите на с. Генерал Гешево аз отправям към Вас една молба. Понеже сам казахте, че свлачищните процеси непрекъснато увеличават обема и амплитудата си и не се знае докъде биха могли да стигнат, а сам видяхте колко близо е Генерал Гешево, то аз моля планът на проучванията да включи и самото населено място, защото, ако има реална опасност да бъде засегнато и населеното място, би трябвало ние да помислим и за алтернативен вариант къде да преселим тези хора. Не ми се иска това да бъде в посока Капитан Андреево. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Местан.
    Питане към министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Евгени Чачев от народния представител Димитър Абаджиев.
    ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Като депутат от Търговищки избирателен район искам да отправя питане във връзка с административно-териториална промяна в район Дралфа, община Лозница.
    Район Дралфа се състои от селата Горно Ново, Росина, Кошничари, Кръшно, Маково, Миладиновци и Дралфа. От 1914 г. тези села са били в една самоуправляваща се община. До 1958 г. са били подчинени административно на Поповска околия. От 1958 до 1988 г. са включени в тогавашния Търговищки окръг. От 1988 г. до днес с Указ на Държавния съвет са прикрепени без допитване към изкуствено създадената тогава община Лозница.
    От социално-икономическите, правните, медицинските и други извършвани услуги истинското положение в момента е следното: община Търговище обслужва район Дралфа във връзка с медицинското обслужване, пощите и далекосъобщенията, транспорт, търговия, банково обслужване, водоснабдяване, МВР, държавно обществено осигуряване, пенсионно, ДСК, ветеринарно, КАТ, промишленост, селско стопанство, електроснабдяване, горско стопанство, съд, прокуратура, пътно строителство, битови услуги, ловностопанска дейност, военни обекти, култура. Община Лозница обслужва район Дралфа само в четири области: административн, данъчна служба, социални грижи и образование. Община Разград - във връзка ХЕИ. Извършените услуги и дейности от община Търговище всъщност са 24 бр., от Разград - 1 бр., а от Лозница - 4.
    Като се има предвид желанието на хората за административно-териториална промяна, съгласуваните документи от двамата областни управители и двамата кметове от община Търговище и Лозница, предлагат Министерския съвет да одобри предложението им за административнотериториална промяна и преминаването на този район към община Търговище. Транспортните връзки на района с гр. Разград се осъществяват на денонощие с 10 влака, които спират в Дралфа и обслужват целия район. Осем автобусни линии има от Попово - Дралфа - Търговище и осем линии - Търговище - Дралфа - Попово. Тези функционални транспортни връзки напълно задоволяват нуждите на хората за всякакъв вид услуги.
    В района са изградени всички необходими комуникации за самостоятелно управление към Търговищка област. Разполагат със съвременна сграда за бъдещ административен център. В продължение на 84 г. този район се е самоуправлявал без никакви проблеми. Районът разполага с професионално подготвени местни кадри. Хората от район Дралфа многократно изявяваха желанието си за преминаване от община Лозница към община Търговище.
    Уважаеми господин министър, въпросите ми са следните:
    Първо, ще бъде ли възможна една реална административнотериториална промяна в район Дралфа, като се има вече предвид и промяната на закона?
    И второ, ще се осъществи ли желанието на хората от район Дралфа за преминаване от община Лозница към община Търговище? Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Абаджиев.
    Имате думата, господин министър. И докато заемете мястото си на трибуната, искам да Ви кажа, че и мен хората от Дралфа многократно са ме занимавали с този проблем без да съм техен депутат.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): И мен два мандата.
    МИНИСТЪР ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Абаджиев. В края на 1997 и началото на 1998 г. седем села от района на Дралфа, а именно с. Дралфа, с. Миладиновци, с. Голямо Ново, с. Росина, с. Кошничари, с. Кръшно и с. Маково, откриват процедура за създаване на нова община с административен център с. Дралфа. Процедурата е водена в съответствие с изискванията на чл. 9, ал. 1 от Закона за административнотериториалното устройство на Република България.
    В същото време обаче е факт, че кметовете на населените места и областният управител са направили предложения за осъществяване на административнотериториалната промяна, без да са налице всички условия за извършването й. Тези условия са фиксирани в тогава действащия чл. 8, ал. 1 от закона и включват:
    1. Наличие на население над 4 хил. души общо в населените места.
    2. Наличие на населено място, традиционен обединяващ център, с изградена социална и техническа инфраструктура, осигуряваща обслужването на населението от района.
    Трето. Включване и на други населени места, за които не съществуват условия за създаване на отделна община.
    Четвърто. Максимална отдалеченост на населените места от центъра на бъдещата община не повече от 20 км.
    През 1998 г. преписката е изпратена от Министерския съвет в Министерството на регионалното развитие и благоустройството със становище. Министерството констатира, че не е налице условието за броя на населението, което е възлизало на 3 262 души. В документите по преписката няма достатъчно данни за изградена социална и техническа инфраструктура в бъдещия общински център. На това основание становището е, че няма законова основа за формирането на нова община. Отчитайки тази обективна невъзможност, Министерският съвет прекратява преписката.
    Междувременно през 1998 г. са направени три изменения и допълнения на Закона за административно-териториалното устройство на Република България. Отношение към възможностите за удовлетворяване желанието на населението от района на Дралфа имат изменението на чл. 6 от закона, с което територията на страната се разделя на 28 области и изменението на чл. 8, с което се изменят и допълват условията за създаване на нова община. С Указ № 1 от 5 януари 1999 г. президентът на Република България утвърди границите и административните центрове на новосъздадените общини. Община Лозница е утвърдена в границите на област Разград, а община Търговище - в едноименна област. Това прави невъзможно използването за решаване на случая на административно-териториална промяна по чл. 28 от закона - промяна в границите на община поради преминаване на населеното място от една община в друга. Невъзможността произлиза от разпоредбата на чл. 26, която гласи, че промяната в границите на област може да се извърши само по границите на съществуващи общини.
    При тези обстоятелства съществуваха две възможности: разкриване на процедура за преминаване на община Лозница от област Разград в област Търговище или разкриване на процедура за създаване на нова община с административен център село Дралфа и след това за преминаване на общината от област Разград към област Търговище. Тъй като община Лозница не е изявила желание за преминаване в друга област и остава само втората възможност.
    При сега действащото законодателство е възможно да бъде извършено следното.
    Първо. Откриване и провеждане на нова процедура за създаване на община с административен център Дралфа. Тъй като няма да могат да бъдат удовлетворени новите по-високи законови изисквания за създаване на нова община, това може да стане само ако Министерският съвет вземе решение, че географски, стопански, комуникационни, исторически или други причини налагат създаването на такава нова община.
    Второ. Създадената нова община да открие процедура за преминаване към област с административен център Търговище.
    Трето. Закриване на процедура за присъединяване на община Дралфа към община Търговище поради обективни трудности за самостоятелното й съществуване.
    Друго решение на въпроса е приетият на 30 юли т.г. от парламента Закон за изменение и допълнение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България, с което се създаде процедурна възможност за промяна в границите на области при преминаване на една или група населени места от една община в една област към община от друга област.
    С направеното изменение на чл. 28 на закона се осигурява именно по-бърза и лесна процедура за административно-териториална промяна и възможност за задоволяване на ежедневните потребности на населението и населените места от по-качествени услуги във всички социални области.
    Министерството е готово, след постъпване на необходимите документи, да предприеме съответните действия. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
    Господин Абаджиев, желаете ли думата?
    Имате думата, господин Абаджиев.
    ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС): Уважаеми господин министър, аз Ви благодаря за изразената готовност от страна на министерството. Действително ще бъде използвана новосъздадената възможност по чл. 28, която беше постигната след внесен законопроект от мен и още няколко колеги. Процедурата вече е започнала, двамата областни управители са инициирали съответните действия. Така че се надяваме на бързи действия от страна на министерството, след което с решение на Министерския съвет да бъде възстановена тази естествена справедливост и жителите на този район наистина да могат да бъдат обслужвани административно от община Търговище. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Абаджиев.
    Питане към министъра на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев от народните представители Георги Божинов и Иван Борисов.
    ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър, уважаеми колеги народни представители! Господин Чачев, само преди два дни имах възможността да бъда във Вашия кабинет с цел да обсъдим проблемите на Врачанска област. Става дума за проблеми на Врачанския край, свързани с повереното Ви министерство.
    Убедих се, че Вие добре сте запознат с проблемите на Оряхово, Мизия, Кнежа, Бяла Слатина и Борован, имам предвид пътищата. Убедихте ме също така, че сте добре запознат и с един от най-тежките проблеми за Враца, Мездра и Криводол - става дума за водоснабдяването. Вие имате готовност да обсъдите всички предложени Ви варианти за водоснабдяване на Враца. Това е друг разговор.
    Нашето питане днес с господин Георги Божинов е относно производство, евентуално внос, на безопасни заместители на азбестоциментови тръби за водопроводната система на Република България.
    Уважаеми господин Чачев, въпросът за тръби за водопроводната система на Република България е поставян и друг път от парламентарната трибуна. Тази тема е обсъждана от народните представители Иван Борисов, Яшо Минков, Елена Поптодорова с бившия министър на регионалното развитие и благоустройството господин Евгений Бакърджиев.
    Азбесто-циментовите тръби са крехки, чупливи, имат много кратък живот и са вредни за здравето на хората. Загубите във водопреносната система са огромни. Водата, която стига до Враца, е с 60 на сто загуби по трасето. Това не е само във Враца, така е навсякъде, така е в цялата страна.
    В отчетите на община Кнежа можем да прочетем: "Амортизираната водопроводна система води до загуби на вода над 80 на сто". В чл. 3 от Наредба № 12 на Министерството на здравеопазването е записано: "Забранява се производството, вносът и употребата в Република България на азбестосъдържащи материали и изделия, които имат безопасни и достъпни заместители, несъдържащи азбест, включително материали за водопроводни инсталации".
    При изграждането на нови водопроводни инсталации се използват чугунени, стоманени и пластмасови тръби с висока плътност - РVС. Известно е, че най-употребявани тръби от български производители са стоманените спиралошевни тръби от завода в Септември, чугунени тръби, произведени във Враца по способа на центробежното леене и тръби от РVС - производство на завод "Капитан Дядо Никола", Габрово.
    На българския пазар има 67 фирми, които предлагат водопроводни тръби от внос. Явно подмяната на 45 км съществуващи азбесто-циментови тръби не може да се извърши нито за две, нито за три години. Значи, че трябва да се намери оптимално решение - водопроводни тръби от внос или организация на производство на тези тръби тук, в България.

    В отговор на мой актуален въпрос в началото на миналата година - водопроводни тръби от внос или българско производство - господин Евгений Бакърджиев заяви от парламентарната трибуна, цитирам: "Министерството на регионалното развитие и благоустройството, освен че ще спазва принципите и изискванията за съвременни материали, ще съдейства на всеки един предприемчив производител или търговец такива материали и такива технологии да намерят най-широко приложение в България". Край на цитата.
    Нашето питане е: как Министерството на регионалното развитие и благоустройството решава проблема с осигуряване на тръби за водопроводната система на Република България?
    Още няколко думи ще кажа за предимствата на варианта производство на тръби у нас, а не внос, и специално за чугунените тръби. Стана ясно, че за водоснабдяването на населените места в света масово се прилагат тръби от сив чугун и серографитен ковък чугун, произведени по метода на центробежното леене. Част от предимствата на тези тръби са: трайност на тръбопроводната мрежа - 75 до 100 години, запазване на високи питейни качества на провежданата през тях вода, лесен монтаж при трудно проходими участъци, по-висока устойчивост на удари, намалени разходи за текущо поддържане, сведени практически до нула загуби на питейна вода и т.н.
    Във Враца това производство е организирано още през 1980 г. Има необходимото оборудване, подготвени кадри. За съжаление, тези хора бездействат сега. Има нужната екипировка и готовност за такова производство.
    Преди година и половина аз внесох такъв въпрос. Отговорът беше, че ще бъде направено максималното от Вашето министерство да се анализира този въпрос и да се излезе с ясно становище.
    Ще се произвеждат ли в България - аз отново обръщам вниманието Ви към варианта Враца - или ще се внасят? Това е нашето питане. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Борисов.
    Имате думата, господин министър.
    МИНИСТЪР ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Борисов, уважаеми господин Божинов! Един от основните проблеми на водоснабдителните системи в Република България е състоянието и видът на тръбите, от които те са изградени. Вие сами посочихте във Вашето питане, че този проблем е поставян неколкократно от тази трибуна.
    Водоснабдителните мрежи в страната включват над 54 хил. км вътрешна водопроводна мрежа и около 26 км водопроводи, довеждащи питейната вода от водоизточниците до населените места. Над 70% от тези водопроводи са изградени от азбесто-циментови тръби. По-голяма част от тях са вече амортизирани и при експлоатацията им дават голям брой аварии и, както сам посочихте, загубите на вода на места надвишават 60 и 70%.
    Както Ви е добре известно, от 1993 г. тези тръби не се употребяват в Република България поради съществуващия здравен риск. Производството им е спряно с Наредба № 12 от 14 октомври 1993 г.
    През последните години най-употребяваните във водоснабдителните дейности както в света, така и в европейските страни, а в последните години и у нас, са тръбите от полиетилен, чугун, стомана и РVС. Напоследък се прилагат и тръби от стъклопласти.
    Основните критерии при избора на тръби за водоснабдяване са няколко: това е срокът за експлоатация, степента на аварийност при експлоатацията, цени и качество, разбира се, и лесни и достъпни технологии за изграждане на тръбопроводите.
    Както сте посочили в изложението на Вашето питане, в момента на българския пазар има изключително разнообразие на производители и доставчици на тръби. От българските производители най-употребявани са стоманените тръби със спирален шев на завода в гр. Септември, тръбите от поливинилхлорид и полиетилен на завод "Капитан дядо Никола" в Габрово и тръбите от полиетилен - висока плътност, на фирма "Финтекс" - София, които се произвеждат в гр. Трън.
    През 1996 г. във Враца беше направен опит за производството на тръби от ковък чугун, но поради лошото качество, което те показаха, и експлоатационни условия това производство не можа да намери място на българския пазар.
    Наличието на различните видове тръби създава благоприятната възможност за всеки конкретен обект да бъдат избрани най-подходящите по качества и цени тръби, без да се създава монопол за отделни фирми.
    Определянето на фирмите доставчици или изпълнители на водоснабдителните обекти задължително се извършва съгласно Закона за обществените поръчки или Наредбата за обществените поръчки под праговете, определени от този закон.
    Тези нормативни документи не определят предимства за българските производители, поради което единствената възможност те да се наложат на пазара са качеството на продукцията и атрактивните цени.
    Трябва да отбележа, че основният въпрос, който стои пред Министерството на регионалното развитие и благоустройството, съответно фирмите "Водоснабдяване и канализация" в страната, при изграждането и реконструкцията на водопроводните мрежи е влагането на тръби с високо качество и експлоатационен срок от минимум 50 години.
    Съдействието, което оказва министерството на българските производители на тръби, се изразява в организирането на технически срещи и семинари за представяне на новости в тяхното производство пред търговските дружества "Водоснабдяване и канализация" и строителните организации, които са основен потребител на тези тръби. Такива семинари бяха проведени в завод "Капитан дядо Никола" - Габрово, и през октомври предстои да бъде направено представяне на производството на български тръби от полиетилен на фирмата "Финтекс".
    Българските производители се уведомяват за всички търгове и конкурси, които се провеждат в системата на министерството.
    От казаното дотук вие разбирате, че няма проблем с осигуряването на тръби, а с осигуряването на инвестиции за доставката и влагането им във водоснабдителните системи на Република България. Един от основните източници на този етап за финансиране е така нареченият воден заем от Световната банка. Само за тази година са предвидени за реконструкция над 300 км водопроводи на обща стойност над 3 млн. щатски долара. Допълнително към тази програма около 136 водопровода ще бъдат реконструирани със собствени средства на дружествата "ВиК".
    Разбира се, и Вие сам подчертахте, че само с това не могат да бъдат решени въпросите за една, две или три години. По изложената причина привличането на инвестиции за подобряване на водния сектор е една от основните цели на политиката на правителството и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в областта на водните услуги.
    Потенциален източник на инвестиции в тази област се явява частният сектор. Министерството, със съдействието на Световната банка и Европейския съюз, разработва проекти за избор на оптимален вариант за участието на частния сектор в управлението на "ВиК"-дружествата в България.
    В заключителна фаза е проектът за дружествата във Варна и Шумен, който до края на годината трябва да приключи и в началото на следващата година да се проведе процедура за избор на частен оператор.
    Понастоящем се провежда международен конкурс за избор на консултант за "ВиК"-дружествата във Видин, Враца и Монтана, който ще подготви документацията за избора на частен оператор и за тези дружества и, дай Боже, в рамките до края на следващата година и те да бъдат обявени в процедура.
    Както ви е известно, конкурсът за концесията на водоснабдяването на град София приключи и до края на месеца концесионерът ще започне своята дейност. Съгласно договора той ще вложи над 150 млн. долара за подобряване състоянието на водоснабдяването на столицата.
    Уважаеми господин Борисов, уважаеми господин Божинов! От изнесеното дотук можете да се уверите, че подобряването състоянието на водопроводната мрежа на населените места в страната и намаляването на загубите на питейната вода в тях с цел подобряване на водните услуги е сред основните приоритетни задачи, които стоят пред нашето министерство. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин министър.
    Господин Божинов има думата за два уточняващи въпроса.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, колеги народни представители! Смятам, че начинът, по който бе зададен въпросът, и компетентно подготвеният и професионално изложен отговор допълват картината. Аз съм съгласен с Вас, господин Чачев, че тясното място това са инвестициите. Но тук е и нюансът, в който са различията и по който въпрос искам да ви задам единствения уточняващ въпрос.
    Вие смятате, че главният проблем са инвестициите за системите във водния сектор. Тоест, ако България осигури средства за подмяна на старите тръбопроводи и вредните тръби, това е проблемът. Аз виждам проблема и в друго направление - инвестиции за технологично обновление на българското производство, за да бъде конкурентоспособно и да влезе в тази пазарна ниша, която се е отворила в България. Това е големият проблем, по който искаме тук да се разберем, договорим и решим като български държавници - ще се ангажира ли българската държава и ще бъде ли елемент от нейната политика да се търсят, намерят и стимулират да дойдат в България средства за технологично обновление на българското производство, за да върви другата задача. Ето това е моят уточняващ въпрос. Защото не можем да разчитаме само на частния сектор. Не можем да осигурим кредитен ресурс. Вие сам с Вашето уточнение показахте, че 56 млн. метра тръбопроводи ще се променят в България.
    Само ще кажа, че България в последните десет години взема кредити, за да връща своите заеми, взема потребителски кредити и не инвестира в обекти, които ще й осигурят да подобри външнотърговското си салдо, да осигури ресурс, с който да си върне кредитите и да живее като нормална страна. Ето това е една възможност, чудесна възможност. И аз се интересувам Вие ще включите ли в стратегията на правителството и този елемент. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Божинов.
    Има думата министър Чачев.
    МИНИСТЪР ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Уважаеми господин Божинов, благодаря Ви за този въпрос. Той е от изключителна важност за развитието не само на водните услуги в България, а и за развитието на българската индустрия. Аз трябва да заявя от тази трибуна, че това е един от приоритетите на правителството, а в частност, за производството на различните видове тръби за водоснабдяването в страната ние правим всичко възможно иновациите в тази област, които съществуват по света, да се доведат до знанието на производителите, така че по най-бързия начин да бъдат въведени в експлоатация. Разбира се, това не е много лесно, тъй като са нужни значителни инвестиции за преоборудване, но това е залегнало в програмата на правителството. Ние оказваме изключителна помощ в момента и на трите основни потребители в България. Имам предвид завода в Септември, "Химтек" в град Трън и не на последно място "Капитан Дядо Никола" - Габрово. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин министъра.
    Имате право да вземете отношение.
    Има думата господин Борисов.
    ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Благодаря ви, господин председател! Господин министър Чачев, с огромно внимание слушахме вашия отговор. Той се очакваше с интерес не само от нас, народните представители от Врачанския край, а и от другите колеги. Той се очакваше с огромен интерес и от жителите на Враца. Отново ще кажа, че в продължение на десетилетие три от заводите във Враца - "Пчелека", "Уника" и "Центромед", се занимават с производство на тръби по способа на центробежното леене. Това е съдба и поминък в продължение на десетилетия на хиляди врачани. Отново казвам, че това оборудване го има, тази екипировка я има, тези подготвени кадри ги има. Да, подробно беше засегнат този въпрос от господин Георги Божинов, трябват инвестиции, за да се обнови това оборудване, тази екипировка, но така или иначе тези хора сега са безработни, това оборудване бездейства. Ние акцентираме на варианта производство на тръби, а не внос на тръби.
    Господин Чачев, аз най-внимателно се запознах с материалите на правителството по този въпрос - както с Програма 2001, така и с актуализираната Програма 2001. Там за съжаление не намерих нито ред, че правителството ще насочи своето внимание специално във Враца в това отношение. Вие сега във Вашия отговор също посочихте три завода в България, на които вашето министерство оказва и ще оказва съдействие в това направление, става дума за производството на тръби, но за съжаление аз отново не чух в този списък, нито един от трите завода във Враца, които имат традиции в това отношение. Вярвам, че в оставащия период от Вашия мандат ще коментираме отново този въпрос и че той ще намери своето разумно и правилно решение. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви.
    Последното питане към министъра на регионалното развитие и благоустройството е това, което е направено от господин Ивайло Калфин относно експлоатацията на панелни жилища.
    Имате думата, господин Калфин, да развиете Вашето питане.
    ИВАЙЛО КАЛФИН (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Въпросът ми е свързан със срока за експлоатация на панелните жилища в страната и се предизвиква от един конкретен случай в моя избирателен район, това е квартал "Надежда" в София, където през средата на месец август бл. 208 буквално се счупи. На този панелен блок се появиха пукнатини, които са широки - той е 4-етажен - на четвъртия етаж някъде около 6-7 см. и през тези пукнатини спокойно може да се гледа навън, може да се гледа на долния етаж.
    По преценка на "Гражданска защита" блокът, специално този вход, който се е пропукал, е необитаем и хората бяха посъветвани да напуснат незабавно. Проблемът не е нов и не е само за бл. 208 в квартал "Надежда". В този район има около двадесетина блока от същия тип, това са от първите панелни блокове, строени в България, строени са 1961 - 1962 г. Наречени са експериментални жилища, или експериментални блокове, каквото и да значи това по отношение на технологията. От 1991 - 1992 г. доста от тях имат преписка със Софийска община, че се появяват пукнатини по блоковете. От всички тези 20 блока в района почти няма такъв, който да не е напукан. Така че въпросът не е само за този, който буквално се счупи през м. август.
    След като трябваше спешно да се изнесат от жилищата си хората, живеещи в този блок, Софийската община им предложи да се преместят в кв. "Красна поляна" в общежития, в които по-рано живееха виетнамски работници на работа в България. Общежитията са почти негодни за живеене. Представете си, че хора с цялата си покъщнина трябваше да се преместят в една стая с две легла и точно в тези условия, които бяха в общежитията. Покрай цялата тази процедура има маса проблеми, които биха били комични, ако не касаеха съдбата на конкретни хора, като това, че тези, които трябваше да се заселят в тези общежития, трябваше да представят бележка, че не са психично болни, и че не са били в контакт със заразно болни, за да бъдат настанени в тези общежития. Но не затова се обръщам към господин министъра. Това действително е въпрос от компетенцията на Софийската община.
    Направена беше оценка, а след това и експерта, на този блок и беше заявено на живущите, че той може да се укрепи и укрепването би струвало някъде между 5 и 10 хил. лв. на семейство или на апартамент.
    Въпросите ми към господин Чачев са следните: какъв е редът за устройване на пострадали от подобен вид бедствие? Защото аз мисля действително, че това, което се случи в този блок, а той не е изключение, още един път казвам, а е действително бедствие за хората, живеещи в него. В него живеят доста възрастни хора, живеят деца, живее една бременна жена, които можеше да ги намерите пред блока на пейките да седят отвън.
    На второ място, това е един въпрос, който действително засяга всички жители на панелни блокове в страната.
    Аз бих искал, господин министър, да ми кажете: има ли някакъв експлоатационен срок или експлоатационен период за панелните жилища в страната - среден, може би има различни строителни конструкции, и какъв е той? Има ли в Министерството на благоустройството и регионалното развитие някаква програма, някаква идея по какъв начин тези блокове, когато достигнат до края на експлоатационния си срок, могат да бъдат реновирани или укрепени? Панелно строителство в България има от 60-те докъм 90-те години. Значи в продължение на 30 години най-масовото строителство беше панелни жилища и най-много хора в България живеят в панелни жилища, става въпрос в големите градове.
    Имам една молба, преди да чуя с интерес Вашия отговор - моля Ви да не ме препращате към Софийска община. Знам, че блок 208 в "Надежда" е директно в компетенциите на Софийска община. Още един път повтарям, че въпросът ми засяга не само живущите в този блок, а въпросът ми засяга всички хора, които живеят в панелни жилища и които всеки един ден - нещастен за тях, могат да се сблъскат с подобен проблем. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Калфин.
    Има думата министърът на регионалното развитие и благоустройството господин Eвгени Чачев.
    МИНИСТЪР ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Калфин! Ще си позволя в началото една малка корекция - строителството на едропанелни жилища у нас започна в края на 50-те години. От тогава до днес са проведени много изследвания както в наши, така и в чужди научни звена, включително в Университета за архитектура, строителство и геодезия и Научноизследователския строителен институт. С тези изследвания се е целяло да се усъвършенства технологията на изграждане, да се повиши сигурността на системите, както и да се подобрят техните експлоатационни качества.
    Установени са няколко основни причини за видимото по-бързо стареене на някои от панелните блокове.
    1. Прилагане на технологията без достатъчна теоретична подготовка, познания и опит по отношение на панелните конструкции.
    2. Неспазване на технологична дисциплина при изпълнение на строителните работи, включително и неизпълнение на някои детайли.
    3. Намаляване на разходите на строителство чрез влагане на материали с по-ниска цена и по-малка дълготрайност, както и влагане на някои нови материали без достатъчен опит за тяхното поведение при по-продължителен период на експлоатация.
    4. Допускане на съществени слабости при изпълнение на хидроизолациите и топлоизолациите и при уплътняването на фугите.
    В много от случаите съществена причина за по-бързото стареене на панелните жилища е и недобросъвестността при експлоатацията и липса на елементарна поддръжка на сградите от страна на обитатели и собственици. Непрекъснатите течове във водопроводните и канализационните инсталации и мрежи причиняват навлажняване на основите и оттам водят до деформации на конструкциите на самите сгради.
    Всички тези причини са в основата на възникналия проблем с жилищен блок № 208 в столичния квартал "Надежда". Блокът е проектиран и изпълнен по едропанелна строителна система през 1964 г. Сградата е фундирана на ивични и стоманобетонни елементи и стените в сутерена са изпълнени от монолитен стоманобетон.
    След направения оглед в блока, е констатирано видимо изменение на геометрията на сградата, най-силно изразено във връхната част на конструкцията. Пукнатините са между външните фасадни и вътрешните носещи стени, по вътрешните ъгли на стълбищната клетка и с бетонните стени на сутерена на вход "Б". Най-голямата от тях е с размер 30 мм. Констатирано е и откъсване на закотвящи детайли на металните планки, държащи стълбищното рамо.
    Първият официален сигнал за появата на пукнатини по стените и пода на стълбищната клетка и за напуквания в самите апартаменти е подаден от живущите в блок 208 преди две години - на 16 септември 1998 г., с вх. № АЦ 94-122 в Столичната община. На основание Заповед № РД 0932 от 22 септември 1998 г. на кмета на район "Надежда" е назначена комисия и е съставен Протокол № 7 от 1 октомври 1998 г. В него са констатирани дефекти, вследствие компрометиране на инженерната инфраструктура и некачествено изпълнение, както и безстопанствено отношение на собствениците към вътрешните ВиК инсталации.
    Комисията е препоръчала изработване на експертиза и проект с работни детайли за укрепване на съединенията на сградата, както и отвеждането на повърхностните води от нейните основи. Предложенията от Протокол № 7 не са изпълнени от собствениците до март тази година. На 28 март комисията е възложила на независимия експерт инж. Явор Георгиев Иванов да изготви техническо становище за състоянието на блока. То е представено на домоуправителя. В заключението на становището главната носеща конструкция е определена като предаварийна и опасна за живота и здравето на живеещите в блока.
    Дадени са следните основни препоръки: да се разкрият основите, да се отстранят причините за суфозия, да се възстанови носещата способност на стоманобетонните фундаменти, да се възстановят връзките между главните носещи елементи и тяхното замонолитване, да се възстановят тротоарите и плочниците около сградата и необходимите наклони за отвеждане на повърхностните води далеч от основите на сградата.
    Становището е изпратено до кмета на район "Надежда" на 5 август тази година от домоуправителя Димитър Александров и е заведено в общината под № РД 9401-9 от 8 август тази година. Ако собствениците бяха изпълнили своевременно предписаните мероприятия от район "Надежда" в цитирания по-напред Протокол № 7 от 1 октомври 1998 г., както и посочените в техническото становище на инж. Явор Иванов, нямаше да се стигне до създалата се аварийна ситуация.
    Съгласно чл. 316 от Правилника за прилагане на Закона за териториалното и селищно устройство във връзка с чл. 166 от закона, цитирам: "Строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали негодни за по-нататъшно използване, застрашени са от самосрутване, вредни са в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят, заздравят или хигиенизират, се премахват." - край на цитата.

    Преценката дали дадена сграда подлежи на премахване по този ред, дали е годна да бъде направена и заздравена, се установява от комисия от специалисти, назначена от кмета на общината. Комисията действа по искане на заинтересованите лица или по предложение на контролните органи. Решението на комисията се одобрява със заповед на кмета на общината.
    На основание на резолюция на инж. Иван Гечев, зам.-кмет на София, върху молба от живущите в бл. 208, заведена под № 34-01-372 от 21 август т.г., е назначена такава комисия със заповед на началника на отдел "Гражданска защита" и секретар на Постоянната столична комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи.
    Комисията, въз основа на оглед и оценка на техническото състояние на сградата, съставя констативен протокол от 24 август т.г. Направен е извод да се възложи по спешност техническа експертиза за установяване причините, довели до разцепването на сградата, състоянието на носещата конструкция и възможностите за възстановяването й до състояние за нормално обитаване на сградата и осигуряване на жилища за временно настаняване на живущите от авариралия блок.
    На основание горепосочения констативен протокол кметът е назначил експертна комисия и е уведомил гражданите и живущите в блока, че променената геометрия на конструкцията създава предпоставки за разрушаване на елементи на сградата с опасност за живота на обитателите. Комисията се е произнесла, че блокът не е застрашен от самосрутване след изпълнение на временно укрепване и е дала следните предписания:
    1. Да се подпрат стълбищните площадки и подовите панели по линия на образуваните пукнатини, като се изпълни временно укрепване.
    2. Да се разкрият фундаментите в северозападната част на сградата и се установи видът им, дълбочината на фундиране, геоложкият състав на почвата.
    3. Да се изпълнят два броя сондажи и се установи нивото на подпочвените води.
    4. Да се направи пълна ревизия на водопровода и канализацията около бл. № 208 и при наличие на течове същите да се отстранят незабавно.
    5. Да се поставят гипсови марки за следене развитието на пукнатините.
    6. Да се извърши инженерно-геоложко и хидроложко проучване на дълбочина 10-12 м чрез направата на 4 бр. сондажи.
    7. Да се проучи състоянието на канализационната мрежа в участъка югозападния ъгъл на сградата.
    8. Да се провери функционирането на канализацията между вътрешните сградни шахти.
    9. Да се изработи подробна техническа експертиза за състоянието на блока и проект за възстановяване и усилване. Проектът да съдържа работен проект за организация и изпълнение на строителството и технология за изпълнението.
    10. Да се следят деформациите на сградата, като се маркират по пет точки от северната и южната страна извън нея. Точките да се следят два пъти седмично в продължение на два месеца. Да продължи замерването на широчината на пукнатините във фиксираните точки.
    Комисията продължава своите работни заседания всяка седмица и следи поведението на конструкцията на блока. До момента е изпълнено разкритието в северозападния ъгъл на сградата на дълбочина 2,5 м с размери 1,10 х 2 м, както и допълнителни разкрития за установяване на геоложкия състав на почвата, дълбочината на фундиране и размерът на слягането. На 1 септември е отстранен течът на магистралния водопровод при шахта, разположена на 6,2 м от югоизточния край на сградата. Поставени са допълнителни гипсови маркери за следене състоянието на пукнатините, като при старите маркери не са констатирани нови пукнатини. Направени са четири сондажа с дълбочина 12 м. Направен е преглед на водопроводната и канализационна инсталация на сградата. Изградено е временно укрепване на сградата. Провеждат се геодезически заснемания два пъти седмично. До седмица ще бъде готова окончателната експертиза, която ще даде възможност да се възложи работният проект за укрепване и възстановяване конструкцията на сградата.
    Що се отнася до спешното настаняване на собствениците в други жилища, в съответствие със Закона за общинската собственост в общинския жилищен фонд се предвиждат резервни жилища, като броят и местонахождението им се определя от общинския съвет по предложение на кмета на общината. В резервните жилища могат да се настанят за срок не повече от две години, цитирам: "Граждани, чиито жилища са станали негодни за обитаване в резултат на природни и стихийни бедствия или на други изключителни обстоятелства". Настаняването се извършва след установяване, че тези лица или членове на семейството им не притежават годни за обитаване жилища или вили.
    На 21 септември т.г. с писмо № 08-13-77 община "Надежда" е направила заявка до Столична община, в която е посочила вида и големината на апартаментите, необходими за настаняването на девет семейства, подали молба за това. Те ще бъдат настанени в резервния жилищен фонд, годни за обитаване, с топла вода и централно отопление на Столичната община в жилищния комплекс "Ботунец" след решението на Столичния общински съвет.
    Уважаеми господин Калфин, няма единодушно становище или установена правна норма, която да определя експлоатационния срок на панелните сгради. Експлоатационният срок, това е способността на сградата да изпълнява основните си функции до гранично състояние. След достигането на това състояние експлоатацията се прекратява поради недопустимо нарушаване правилата за безопасност. Моралният срок на сградата се изчерпва, когато той не е в състояние да изпълнява изискванията на потребителите, в случая - на живеещите. Физическият срок на сградата се изчерпва след износване или развитие на недопустими повреди в неговата конструкция. Този срок е различен за отделните конструктивни елементи на сградите. С по-голяма дълготрайност от проектния експлоатационен срок са основните носещи конструкции на сградите, в това число фундаменти, носещи стени и колони, етажни подови конструкции, стълбищни конструкции. С по-малка дълготрайност са подовите настилки, мазилките, инсталациите и пр. Върху експлоатационната надеждност на едропанелните сгради оказват влияние следните фактори: стареенето на материалите, атмосферната и експлоатационната среда, своевременният ремонт и поддържане, корозията на армировката и металните връзки и съединенията между панелите, влошаване на носещата способност и нарушаване целостта на сградата вследствие реконструкции и преустройства, извършени без необходимите конструктивни експертизи и строителни книжа, едно явление, което все повече се забелязва в последните няколко години.
    Министерството на регионалното развитие и благоустройството нееднократно е възлагало през последните години извършването на проучвания на отделни панелни сгради и цели групи и разработването на методики, програми и експериментални проекти за тяхното саниране, които са в помощ на общините. Проучва се опитът на други страни в тази област, главно на Германия и на Дания, който се разпространява. Обсъждат се и възможностите за промени в законодателството.
    В заключение искам да отбележа, че правителството последователно с изменение в законите за държавната и за общинската собственост предостави на общините собствеността върху всички налични жилищни имоти, жилища и парцели. В момента в Народното събрание е проекта на Министерския съвет на Закон за набиране и разходване на средства по фонд "Жилищно строителство". С тези законови мерки се цели укрепване на общините като органи на местното самоуправление. По този начин те могат да водят самостоятелна жилищна политика в населените места за настаняване на нуждаещи се граждани, за поддържане, за обновяване и разширение на съществуващия жилищен фонд и за ефективна намеса в случай като този с блок 208 в столичния квартал "Надежда". Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин министър.
    Господин Калфин, имате думата за два уточняващи въпроса.
    ИВАЙЛО КАЛФИН (ЕЛ): Господин Чачев, аз бих искал да Ви попитам следните въпроси допълнително, тъй като не успях да ги намеря във Вашия отговор досега: кой трябва да поеме финансирането за ремонта на блокове, които са в състоянието или ще бъдат в състоянието на този блок в "Надежда"?
    Вторият ми въпрос е свързан с това трябва ли блоковете да стигнат до това състояние и да станат негодни за живеене, за да се предприемат мерки? Защото още един път Ви повтарям, че целият квартал, който е от около 20 блока, строени еднотипно на това място, няма нито един от тях, в който да няма пукнатини. Има един от тях, в който преди 13 години са слагани планки, за да се укрепят панелите в ъгъла, но те също са се разместили. Така че тези хора наново трябва да започнат ремонт. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин Калфин.
    Има думата министър Евгени Чачев.
    МИНИСТЪР ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Уважаеми господин Калфин, ще Ви отговоря и на двата въпроса.
    Първо, искам да Ви кажа, че от 1997 г. министерството с помощта на сходното министерство в Германия работи по този проблем, тъй като той с пълна сила се отнася за бившата Източна Германия. Със съжаление обаче при обмяната, която направихме, се оказа, че за 1 кв. м жилищна площ, нейното пълно саниране и привеждане в годност за един нормален живот изисква над 250 лв. на кв. м. Вие сами си давате сметка, че само в гр. София, в който има над 100 хил. панелни апартамента, за каква огромна сума се касае.
    Кой трябва да плаща? Аз ще отговоря малко риторично: каква е разликата като граждани между мен, който живея в панелен блок в жк "Дианабад", и между Вас, който живеете в еднофамилна къща, условно говоря?
    Собственикът е този, който трябва да поддържа имота, в който живее. И действащите в момента закони в Република България не предвиждат друго, тъй като в случая нямаме нито природно бедствие, нито земетресение, нито наводнение. В който и да е панелен блок да влезете в подземните помещения, ще видите какво е състоянието на ВиК-мрежата, а и не само на ВиК-мрежата, на топлофикационната, на ел.захранването.
    И от тази трибуна аз бих желал да отправя апел към всички българи: да се отнасяме преди всичко като добри стопани на нашата собственост, включително и тези, които не са собственици, а живеят под наем в тези жилища, тъй като много трудно държавата би могла да отдели такъв огромен финансов ресурс за реконструкцията на може би над 250 хил. апартамента в България.
    Може би не сте доволен от отговора, но за съжаление това е реалността.
    Що се касае до взимането на всички необходими мерки този случай да не се повтори, тъй като той не е единичен, само в кв. "Надежда" може би повече от 20 блока са в подобно състояние, макар и не толкова тежко. Това се отнася и за комплекс "Свобода", за първите части на "Младост", за голяма част от панелните блокове не само в столицата, но и в провинцията.
    Тук аз поемам ангажимента що се касае до контролните органи да се засили контролът и преди всичко превантивният контрол, но основната роля е ролята на всеки българин. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин министър.
    Господин Калфин, имате думата, за да вземете отношение по отговора.
    ИВАЙЛО КАЛФИН (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
    Господин министър, аз действително не съм доволен от отговора на въпроса и, да конкретизам, не съм доволен от липсата на политика от страна на правителството във връзка с този проблем.
    Панелните апартаменти в България са много повече от тези, които споменахте. Само в София са 185 хил. В страната си представям, че най-малко една четвърт, а вероятно и повече от българските граждани живеят в панелни жилища. Повечето от тези български граждани, панелни жилища се строяха от 60-те до края на 80-те години, изплащаха панелните си жилища, повечето са собственици, с 20-25 и 30-годишни кредити.
    Самият Вие споменахте едно число от около 250 лв. на кв.м за възстановяване на блока, което за един апартамент от 60 кв. м, което е сравнително малък апартамент, прави една сума над 10 хил. лв. Действително сумата е огромна. Тази сума, за съжаление, е по-голяма, отколкото е пазарната стойност на тези жилища. Защото особено в страната, наскоро разбрах, примерно в Търговище или във Видин тристайни панелни апартаменти се продават за по 5-6 хил. лв. и няма кой да ги купи. Кой е този, който ще плати 10 или 12 хил. лв.?
    Освен това, че действително това е сума далеч над пазарната стойност и най-основният проблем е, че хората нямат възможност да го направят.
    Кое е семейството, живеещо в панелен блок, или колко са те или какъв е процентът от тях, които могат да отделят 10 хил. лв., за да си запазят апартамента или жилището? За съжаление това не е възможно.
    За мен е абсолютно циничен подходът от страна на управлението, ако то казва: блоковете са си ваши, апартаментите са си ваши, справяйте се с вашата собственост сами. Просто защото това няма да реши проблемът.
    Действително проблемът с панелните блокове ще се превърне, особено като им напредне още възрастта, в действително бедствие за страната, защото много от тях са строени по едно време, ще започнат да се разпадат и не ми е ясно как тогава правителството ще каже: не е наш проблем къде живеят хората и какво правят с тях.
    Това, което аз си представям като възможна политика и което би трябвало да очакваме от държавата и от правителството по-специално, то е отсега да започнат да се набират някакви фондове за реконструкцията на тези жилища.
    Естествено е в тях да участват и собствениците, но в тях трябва да участва и общината. Задължително трябва да участва и държавата.
    Този фонд, ако сметнем, че има около 500 хил. панелни жилища, а те са повече в страната, тази сума, която казахте преди малко, над 5 млрд. лв. ще са необходими за това нещо. Действително, това е огромна сума. Но как тези 5 млрд. лв. ще се платят от хората, живеещи в апартаментите? Това е една четвърт от външния дълг на страната. Не е възможно без дългосрочно, от рано да започнат да се натрупват средства и фондове и в общините, и в държавата, така че да могат действително тези хора да не останат на улицата след 5 или след 10 години. Защото отговорност за това нещо ще носят всички, които са управлявали преди това. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Калфин.
    Господин министър, имате думата.
    МИНИСТЪР ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Уважаеми господин Калфин! Нямах намерение да взимам отново думата, обаче Вие нарекохте "цинизъм" политиката на българското правителство спрямо всички български граждани, които живеят в панелни жилища. Аз много добре знам точната цифра на панелните жилища в България. Тази, която цитирах, е на част от тях, които са изграждани по номенклатури, неотговарящи на съвременните изисквания. Останалите са в сравнително добро състояние. В случая не се касае за всичките тези, били те 500 или 800 хил. апартамента, да бъдат санирани още в настоящия момент. Ако Вие добросъвестно експлоатирате жилището, в което живеете, аз съм убеден, че в него ще живеят и Вашите правнуци.
    А що се отнася до правителството, то има много ясна политика в тази област. В момента ние работим стратегия в областта на развитието на жилищното строителство. Основният момент е осигуряването на финансовия ресурс. Този ресурс може да се осигури както от пенсионните фондове, така и от други фондове, но основното задължение на всеки български гражданин да стопанисва имуществото си е неотменимо. И правителството не може да поеме отговорността за безотговорността на всички тези, които не мислят за последствията, които водят от непремахнатия теч във входа или от незаварената свръзка, което не изисква нито много средства, нито много време. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
    Актуален въпрос към министър Чачев от народния представител Емил Лилов.
    ЕМИЛ ЛИЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Моят въпрос касае около 50 граждани на град Видин, които притежават земя в така наречения квартал "Новоселци" в близост до град Видин. Същите, въпреки че са получили право на възстановяване на собствената земя, въпреки че много от тях имат законова делба, въпреки че за много от тях това е потвърдено от съда, все още не могат да влязат във владение на собствената си бащина земя, тъй като в момента там са разположени жилища или стопански сгради, хора, които навремето са получили там земя по постановлението с цел самозадоволяване. Разбира се, този проблем щеше да е много лесно решим, ако беше изпълнено решението на закона, който дава право на собствениците да притежават тази земя. Но, за съжаление, предишният кмет на град Видин натоварва заместника си, неправомерно, разбира се, защото само общинският съвет може да вземе такова решение, да се направи нов план на квартал "Новоселци" и там се включват и част от земите на законните собственици.
    Комисията по незаконно строителство към Вашето министерство констатира тази нередност и възлага на новия кмет на град Видин да бъде възстановена земята, като бъдат извадени от границите на новия план земите на собствениците и по този начин те да бъдат възстановени, а на останалите, които, разбира се, желаят и могат да получат земя в този квартал, да им бъде раздадена от останалата незаета земя.
    Моят въпрос към Вас е: какво по-нататък Вие ще предприемете за изпълнение на тези изконни права на моите съграждани? Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лилов.
    Имате думата, господин министър.
    МИНИСТЪР ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Лилов! Със Заповед № РД 25-588 от 30 октомври 1992 г. на кмета на община Видин е одобрен застроителен и регулационен план на квартал "Новоселци". По действащия регулационен план на квартала включените в застроителните граници бивши земеделски земи са в размер на 650 дка с 318 броя жилищни и сезонни сгради, както и 97 броя стопански постройки. Всичките те са без строителни книжа. Извън строителните граници на квартала има още 315 дка земеделска земя, застроена с незаконни постройки. По § 27 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за териториалното и селищно устройство за квартал "Новоселци" са подадени общо 38 молби за узаконяване. От тях 13 са придружени с документ за собственост, а 25 са на ползватели без такъв документ. Поземлената комисия на град Видин е издала разрешение по чл. 18ж, ал. 2 на правилника на 13 собственика. Възстановените имоти в квартал "Новоселци" са общо 73 с обща площ 477 дка, която представлява 73,4 на сто от цялата площ, включена в регулацията през 1992 г.
    Заснемането на имотните граници на бившите собственици в регулацията на квартала и попълването на кадастралната основа е извършено през периода 1994-1996 г. За попълването на кадастралната основа са съставени съответните констативни технически протоколи и със съответни заповеди е одобрено попълването.
    По искане на собствениците на възстановените имоти са изготвени и процедирани частични изменения на застроителните и регулационни планове за образуване на парцели по имотните граници, които са одобрени с 25 броя заповеди. При попълването на кадастралната основа от община Видин са допуснати следните нарушения:
    Първо. Установяването на границите на бившите имоти е извършено на място от самите собственици, без да са спазени изискванията на чл. 18а и чл. 18б от Правилника за приложение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, т.е., при установяването им не са ползвани стари графични материали. Има констативни актове, неподписани от всички собственици. Част от заповедите за одобряване попълването на кадастралната основа и други за одобряване на констативни и технически протоколи са подписани от заместник-кмета или други лица, без да са спазени изискванията в Закона за териториално и селищно устройство.
    Има несъответствие между издадените заповеди за попълване на кадастралната основа и констативните технически протоколи. За територията не е изработен и процедиран цялостен кадастрален план. Възстановените имоти представляват, както казах в началото, 73,4 на сто от цялата площ на с. Новоселци. Попълването е извършено за група имоти във всеки квартал като за неидентифицираните имоти в квартала не е проведена процедура по попълване на кадастъра и обявяване на заповедта.
    В изпълнение на дадените предписания с писмо № 2-1200-00-77 от 12 август 1999 г. на главния държавен инспектор на Дирекцията за национален строителен контрол и при дадени указания от заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството с писмо № 08-13-20 от 27 август 1999 г. за отстраняване на нарушенията, допуснати при попълване на кадастралния план и одобряване на подробни градоустройствени планове във връзка с прилагане на чл. 10, ал. 7 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи за квартал Новоселци, гр. Видин до момента са предприети следните действия:
    Със Заповед № РД 25-473 от 21 септември 1999 г. на кмета на община Видин са отменени съответните неправомерни заповеди за попълване на кадастралния план. Спряно е прилагането на други неправомерни заповеди, с които е изменен застроителният и регулационният план на квартал Новоселци.
    С Договор № 608 от 3 ноември миналата година Министерството на регионалното развитие е възложило на "Геопланпроект" ЕАД, София, изготвянето на нов кадастрален план на квартал Новоселци. Този план е изготвен и предстои обявяването му.
    След отказа на Министерство на земеделието и горите да финансира картирането на фотоснимката за тази територия и съвместяването на двата плана, на 2 август тази година община Видин е възложила също на "Геопланпроект" ЕАД, София, изготвянето на кадастрален план на бившите собственици на квартал Новоселци, цифров модел и помощен кадастрален план за сравняване с актуализирания кадастрален план.
    Съгласно договора този план ще бъде изработен до 30 ноември тази година. Непосредствено след неговото изработване ще бъдат обявени и актуализираният, и помощният кадастрален план на заинтересованите собственици.
    Уважаеми господин Лилов, надявам се, че от изнесеното дотук е видно, че дадените предписания на Дирекцията за национален и строителен контрол и на министерството се изпълняват.
    В заключение позволете ми да Ви напомня, че и с Указ № 287 на президента на Република България е възстановено населеното място - село Новоселци, община Видин, бивш квартал. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря, господин министър.
    Господин Лилов, имате думата.
    ЕМИЛ ЛИЛОВ (СДС): Аз благодаря на господин министъра за изчерпателния отговор. Смятам, че уверението, което той даде за скорошното приключване на изработването на плана ще бъде в полза наистина на собствениците на земя, които ще получат това, което те са притежавали от векове и по този начин правдата ще възтържествува. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лилов.
    Актуален въпрос към министъра на образованието и науката господин Димитър Димитров от народния представител Пламен Славов.
    ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Господин председател, госпожи и господа народни представители, господин министър! Всяка есен в навечерието на новата учебна година във висшите училища въпросът за студентските стипендии и общежития с право започва да вълнува студентите и техните родители. Нещо повече, за много от тях той се превръща в проблем от първостепенна важност с оглед на постоянното обедняване на българските граждани и българските семейства и на фона на дълбоката икономическа и социална криза, в която се намира държавата.
    Тази година проблемите за студентските общежития и стипендии придобива вече драматични измерения. Безпаричието на студентите и техните семейства е обективна предпоставка за увеличаване на броя на желаещите да ползват общежитие и да получават стипендия.
    Важно е да се знае, че през учебната 1999-2000 г. стипендии са получавали 24 хил. 733 студенти при условията и по реда на Постановление на Министерски съвет № 206 от 3 октомври 1994 г.
    След приемането на Постановление на Министерския съвет № 90 от 26 май 2000 г., което влиза в сила от 1 октомври тази година, месечният размер на стипендията във висшето училище се определя от ректора по предложение на студентския съвет и не може да бъде по-ниско от 50 лева и по-високо от 90 лева месечно.
    В хода на подготовката на проектобюджета на страната за 2001-та година и планираната субсидия за висшите училища, става ясно, че голяма част от студентите няма да получават стипендиите, на които са имали право досега. Причината е в увеличаване на размера на стипендиите и недостатъчната субсидия от държавата за висшите училища. Това е и основната причина голяма част от студентите с отличен успех да останат без стипендии през предстоящата учебна година.
    Ето защо в тази връзка, господин министър, задавам към Вас следния актуален въпрос: каква е готовността на Министерството на образованието и науката да изпълни своевременно изискванията на Постановление № 90 на Министерския съвет от 26 май 2000 г.? Ще бъдат ли осигурени необходимите средства в Бюджет 2001 за изплащане на тези стипендии във всички държавни висши училища и научни организации?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
    Имате думата, господин министър.
    МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Славов! Вие поставихте два въпроса.
    По първия въпрос: каква е готовността на Министерството на образованието и науката да изпълни своевременно изискванията на Постановление № 90 от 26 май тази година на Министерски съвет?
    Въвеждат се с това постановление нови моменти в условията и реда за предоставяне на стипендии на студенти, докторанти и специализанти от висшите държавни училища и научните организации. Постановлението създава условия за пряко участие на студентите в целия процес на определяне и предоставяне на стипендии - нещо, което досега не беше правено.
    Месечният размер на стипендията се определя от ректора на висшето училище по предложение на студентския съвет от същото висше училище. Както казахте, стипендиите са в граници от 50 до 90 лева, тоест висшите училища могат да изградят собствена финансова политика по отношение на студентските стипендии.
    Тук се въвежда следният момент, за който Вие също така споменахте - месечният доход на член от семейството на студента става задължителен показател за получаване на стипендия и за студентите с отличен успех.
    Анализът на осигуряването и ползването на стипендии през последните години показва, че част от предвидените за това средства не са били усвоявани. Новият механизъм, утвърден с Постановление на Министерски съвет № 90, осигурява възможност за пълно усвояване на предвидените за стипендии средства.
    Основната подготвителна дейност по прилагането на постановлението следва да се извърши във висшите училища с помощта на студентските съвети.

    Искам да допълня, че като ректор на Техническия университет, в продължение на няколко години, всяка година ние имахме икономии от неусвоени средства за стипендии, т.е. голяма част от тези средства трябваше да бъдат възстановявани в Републиканския бюджет.
    Ние поддържаме непрекъсната връзка с Националния съвет на студентските съвети. Представител на Министерството на образованието и науката участва в работата на разширеното заседание на Изпълнителния съвет на студентските съвети, проведено от 30 август до 2 септември в Благоевград.
    Предстои провеждането на още едно съвещание между органите на МОН и представителството на студентските съвети, за да можем да окажем необходимото съдействие на тях и на висшите училища във връзка с прилагането на постановлението, така че от гледна точка на задълженията на МОН по първия въпрос аз смятам, че ние сме си изпълнили задълженията си.
    Що се касае до втория въпрос, който бих го оформил така: ще бъдат ли осигурени необходимите средства в Бюджет 2001 за изплащането на тези стипендии във всички държавни висши училища и научни организации?
    Въз основа на анализ и разчети, Министерството на образованието и науката отправи искане към Министерството на финансите за увеличаване на средствата за стипендии спрямо размера им през 2000 г. Проектобюджетите на министерствата и ведомствата се разработват в момента. Смятаме, че с предвиденото увеличение на разходите за функции "Образование" за следващата година ще бъдат осигурени необходимите средства за изплащане на стипендии в държавните висши училища и научни организации.
    Днес сутринта към Вашия въпрос, господин Славов, аз получих още една малка справка, в която се казва така:
    За Бюджет 2000 г. сумата "Стипендии" е 13 млн. 357 хил. 294 лв. За първото полугодие сумата, която е изразходвана е 6 млн. 559 хил. лв. - малко по-малко от половината, но прецизен анализ на изразходените за стипендии суми по висши училища през втория семестър на тази година, на учебната година, както и за цялата календарна година, ще се направи, след като в МОН се получат финансовите отчети за 9-месечието - до 12 октомври 2000 г.
    Предвидени са средства както за българските студенти, обучавани в страната, така и за българските студенти, които се обучават в чужбина, тъй като Постановление № 90 обхваща стипендианти - български в България и стипендианти - български в чужбина, за които ние осигуряваме съответните средства.
    Накрая отново искам да кажа, че още не е ясна точната сума, която ще бъде предвидена за следващата година, така че предварително не можем да кажем какво ще се получи с всички студенти, които имат нужда от стипендии, но ние се стремим да осигурим такава сума. Имаме предварителни изчисления.
    Все пак искам да кажа, че стипендията на студентите е значително увеличена с това постановление спрямо това, което получаваха по-рано - 30 лв. Сега е между 50 и 90 лв. - доста е увеличена.
    Искам да кажа, че докторантите, които по-рано взимаха 130 лв. и даваха около 50 лв. за осигуряване - социално и друго, с това постановление получават 184 лв. и нещо плюс това, че те са освободени от социална осигуровка, така че от тази гледна точка увеличението за докторантите е над 2,5 пъти.
    Мисля, че тези неща бяха отчетени от студенти и докторанти и те са доста добри за тях и в известна степен удовлетворяват техните искания. Друг е въпросът, че за един докторант, нашето мнение е, че сумата трябва да отиде над 200-250 лв., за да може да осигурим повече докторанти и възпроизводство на българската наука. Но това всичко зависи от финансовите възможности на страната. Целта е да могат да бъдат привлечени повече хора. Това ще бъде и политиката на Министерството на образованието и науката. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин министъра.
    За реплика има думата господин Пламен Славов.
    ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Господин председател, госпожи и господа народни представители, господин министър! Ако е точна информацията, че се очаква увеличаване на субсидията за стипендии и тези размери, които се коментират ще обезпечат получаването им само от 81 на сто от студентите, които ползваха това право досега, то е напълно основателно искането Вие като министър на образованието и науката, Министерството на образованието и науката във всички разговори с Министерството на финансите и окончателното обсъждане в Министерския съвет и тук, в пленарната зала, за 100-процентово покритие на нуждите на всички студенти, които заслужават стипендия. Мисля, че това трябва да бъде целта и на Вас, и на нас като народни представители в тази пленарна зала. И не може да бъде другояче, защото за всички е ясно, че студентските такси нарастват постоянно, въпреки обещанията на управляващото мнозинство. Постоянно се увеличават средствата за издръжка, ежедневните разходи на студентите, на докторантите и на специализантите.
    Подобна политика на правителството, ако се реализират тези замисли, за които аз тук сигнализирам, ще превърнат висшето образование от общодостъпно в елитарно и ще поставят под въпрос продължаването на образованието на много български младежи и девойки.
    В тази връзка считам, че отново придобива актуалност предложеният от Парламентарната група на Демократичната левица законопроект за кредитиране на студентите и докторантите, който парламентарното мнозинство не подкрепи и не изпълни поетите преди това обещания, включително и в правителствената програма.
    Необходимо е също така част от отпуснатите средства от Световната банка за образованието в България да бъдат използвани за създаването на ефикасна система за кредитиране на студентите и докторантите. Междупрочем, това е позицията на Парламентарната група на Демократичната левица, която отстоявахме и ще продължаваме да отстояваме докрай.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
    Заповядайте, имате думата, господин министър.
    МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Репликата на господин Славов аз я приемам, като смятам, че той практически не отхвърли моите обяснения и по двата въпроса. Смятам, че Вие ги приехте като добавихте само това, че трябва да бъдат осигурени всички нуждаещи се или по-скоро заслужаващи студенти със стипендии.
    И тук вече, господин Славов, вече може би има малка разлика между Вас и мен.
    Какво означава това: кои заслужават да получат стипендии?
    Мисля, че с това постановление се постига една по-добра социална справедливост и това, че дава възможност на висшите училища да определят условията, при които ще дават стипендии на своите студенти, защото все пак Вие сам знаете много добре, че в едно висше училище по медицина, друго по хуманитарни, по икономически науки са различни условията за учене, различен е средният успех, много голяма е разликата в "от - до" и освен това трябва да се каже, че внасянето на елемента "доход на член от семейството" е много важен. Все пак, независимо от това, че Вие твърдите, че всички нуждаещи се студенти имат нужда, аз трябва да Ви кажа, че има много студенти, които имат по-добри доходи, отколкото преподавателите, които преподават в тези висши училища, но всички тези Ваши забележки ще бъдат взети предвид от Министерството на образованието и науката.
    Що се касае до втората част на Вашата реплика, това е относно системата за кредитиране. Аз, когато поех този пост също смятах, че въпросът е много лесен и можем да го решим в рамките на няколко месеца.
    Проведох един много сериозен разговор с председателя на Държавната спестовна каса, които имат най-много средства по отношение на такива осигуровки. След това проведох среща втори път с негови експерти. Оказа се, че сумата, която трябва да осигури Държавната спестовна каса е много голяма. Става дума за над 100 млн. лв. и то на първо време за кредитиране на всички, които желаят или поне на първо време тези, които желаят.
    Също смятахме, че тези пари могат да бъдат осигурени по този заем от Световната банка, за който стана дума тук преди няколко месеца в Народното събрание. Оказа се, че Световната банка няма нито желание, нито ресурс да осигури такива средства, защото целият неин заем е 5 млн. долара. Това са около 11-12 млн. лв. Тук става дума за една много голяма сума.
    Но в този заем до края на тази година и в началото на следващата ще бъде разработена цялата рамка, както условията, при които могат да бъдат кредитирани определен брой студенти, и начинът, по който ще бъдат връщани сумите след това и при какъв лихвен процент. Тоест ние имаме грижата това да бъде разработено и евентуално да потърсим първите възможности за кредитиране. Това не може да стане обаче по-рано от началото на следващата учебна година, процесът е доста дълъг.
    Междупрочем трябва да ви кажа, в резултат на нашите проучвания, че кредитиране на студенти във висши училища в Европа има само в няколко страни. Тоест това са едни от най-богатите страни като Швеция, мисля, че и Холандия, и още няколко. Докато в повечето страни такива кредити не са предвидени, даже една Германия няма такива или в Англия. Друг е въпросът, че там е по-висок стандартът на живот. Но кредити си позволяват само най-богатите държави в Европа, докато останалите държави разчитат, както и Вие отбелязахте, на стипендии и евентуално на собствените възможности на студентите, които следват в тези училища.
    ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ, от място): Това е правителствен ангажимент - на правителството в "Програма 2001".
    МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Всичко, което е поело правителството, ще го изпълни. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
    Съобщения:
    Комисията по образованието и науката ще проведе заседание на 4 октомври, сряда, от 15,00 ч. в зала 142.
    Комисията по опазване на околната среда и водите ще има заседание в сряда, 4 октомври, от 15,00 ч. в зала 248.
    Комисията по енергетика и енергийни ресурси ще заседава в сряда, 4 октомври, от 15,00 ч. в зала 134.
    Следващото заседание на Народното събрание е на 4 октомври, сряда, от 9,00 ч.
    Закривам заседанието. (Звъни.)

    (Закрито в 14,07 ч.)

    Заместник-председатели:
    Иван Куртев
    Александър Джеров

    Секретари:
    Виктория Василева
    Калчо Чукаров
    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И ОСМО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

    Видео излъчване от Народното събрание

    Проект на Конституция на Република България

    Проект BGFOP001-2.013-0001

    Избор на председател и членове на Комисията за защита на личните данни

    Избор на член на Централната избирателна комисия

    Избор на председател на Икономическия и социален съвет





      Последни заседания