Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ТРИСТА И ШЕСТНАДЕСЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 29 октомври 1999 г.
Открито в 9,08 ч.
29/10/1999
    Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров.

    Секретари: Васил Клявков и Свилен Димитров.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
    Днес рожден ден има колегата Драгомир Драганов. Да му е честито! Желаем му всичко най-хубаво! (Ръкопляскания.)
    Постъпила е молба от народния представител Асен Гагаузов.
    "Уважаеми господин председател, във връзка с избирането ми за кмет на община Сливен моля да бъдат прекратени пълномощията ми като народен представител в Тридесет и осмото Народно събрание от 21.Сливенски многомандатен избирателен район, считано от 2 ноември."
    Не можем да решим "считано". Ще бъде от днешна дата.
    Проектът за решение:
    "РЕШЕНИЕ
    за прекратяване пълномощията на народен представител

    Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България
    РЕШИ:
    Прекратява пълномощията на Асен Димитров Гагаузов - народен представител от 21.Многомандатен избирателен район - Сливен."
    По тази молба и по проекта за решение някой желае ли да се изкаже?
    Моля, гласувайте проекта за решение.
    Гласували 159 народни представители: за 158, против няма, въздържал се 1.
    Решението е прието.

    Продължаваме с:
    ПРОЕКТА НА ДАНЪЧЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
    Има думата председателят на водещата комисия господин Йордан Цонев.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми колеги, предлагам, преди да продължим напред, да гледаме отложения чл. 44, защото сме готови с текста.

    "Продължаване на срока
    Чл. 44. (1) По молба на заинтересованото лице съответният данъчен орган може да продължи определения по чл. 39 срок, ако са налице уважителни причини за това.
    (2) Министърът на финансите или упълномощено от него лице може да продължи установен срок, когато това е наложително с оглед запазването на правата и интересите на значителен брой данъчни субекти."
    Това е текстът, който комисията предлага.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не може да се продължава пропуснат срок. Защото казвате "ако пропускането се дължи". Пропуснат срок се възстановява. А преди да е изтекъл, може да бъде продължен.
    Има думата господин Лучников.
    СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Ние вчера, уж направихме изяснение по този въпрос.
    Предлагам текстът да получи следния грамотен вид:
    "Чл. 44. (1) По молба на заинтересованото лице съответният данъчен орган може да продължи определения по чл. 39 срок преди изтичането му, ако това се налага от уважителни причини.
    (2) Министърът на финансите или упълномощеното лице може да продължи установения срок преди изтичането му, когато това е наложително с оглед запазване на правата и интересите на значителен брой данъчни субекти."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това "преди изтичането" е за този, който не знае, че може да се продължава изтекъл срок.
    Моля, гласувайте чл. 44 в предложената редакция от господин Светослав Лучников и приета от докладчика.
    Гласували 122 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 18.
    Член 44 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Глава петнадесета - Прихващания".
    По чл. 156 има постъпило едно предложение от народния представител Йордан Цонев, което касае промяна на текста на ал. 2 и отпадане на алинеи 4 и 5.
    Предложението е подкрепено от комисията. Ще ви прочета окончателния текст на комисията за чл. 156.

    "Прихващане до започване на производството
    за принудително изпълнение и обезпечаване
    "Чл. 156. (1) До образуването на производството за принудително изпълнение за събиране на публичното вземане компетентният за установяване на публичните вземания орган извършва прихващане по реда на този кодекс, когато са налице основания за погасяването му с изискуемо вземане на длъжника за надвнесени или подлежащи на възстановяване суми от публични вземания и по актове, издадени от същия орган, компетентен да ги определя. Длъжникът се уведомява за направеното прихващане.
    (2) При условията на ал. 1 прихващане може да поиска и длъжникът. Отказът за допускане на прихващането в тези случаи може да бъде обжалвано от длъжника в 7-дневен срок от съобщението пред съответния окръжен съд по местонахождението на органа, постановил отказа. Съдът решава спора по същество и решението му е окончателно и не подлежи на обжалване.
    (3) Може да се извърши прихващане с погасено по давност публично задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо преди погасяване по давност на задължението му."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: И ал. 4 и 5 отпадат.
    По заглавието и чл. 156 някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
    Моля, гласувайте заглавието на глава петнадесета и чл. 156 с неговото заглавие така, както бяха докладвани.
    Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.
    Заглавието на глава петнадесета и чл. 156 са приети.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Глава шестнадесета - Събиране на публичните вземания".
    Има предложение на народния представител Йордан Цонев наименованието на главата "Събиране на публичните вземания" да се измени на "Конкуренция".
    Комисията подкрепя предложението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на глава шестнадесета, както е предложено от комисията.
    Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.
    Заглавието на глава шестнадесета е прието.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Има предложение на народния представител Йордан Цонев да бъде отменен чл. 157 и да се създаде нов чл. 157 със следното наименование и съдържание.
    Понеже комисията е подкрепила предложението, чета това предложение като окончателен текст и предложение на комисията за наименование и съдържание на чл. 157:
    "Конкуренция между публично и
    частно изпълнително производство
    Чл. 157. (1) Изпълнителни действия по реда на Гражданския процесуален кодекс не могат да се извършват срещу имущества на длъжника, върху които са наложени обезпечителни мерки или срещу които са започнали изпълнителни действия за публични вземания.
    (2) Когато срещу имуществото на длъжника са започнали принудителни изпълнителни действия по реда на Гражданския процесуален кодекс и се започне изпълнение за публични вземания, производството по ГПК се спира до завършване на публичното изпълнение."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Думата има господин Миков.
    МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю! В чисто редакционен порядък предлагам, където се говори за принудителни и изпълнителни действия, да се говори за действия по принудително изпълнение.
    Но по същество - ал. 1. Аз съм силно притеснен от една такава редакция. Ако става въпрос за първата й част, където са наложени обезпечителни мерки, да речем, че е допустимо да не могат да се извършват действия срещу имущества на длъжника, върху които са наложени обезпечителни мерки. Но за такива имущества, срещу които са започнали изпълнителни действия за публични вземания, ами да си представим, че тези имущества обезпечават някакъв друг кредитор и то чрез реално обезпечение - залог или ипотека. Това значи, че с този текст ние ще обезсмислим съществуването на реалните обезпечения, ако го приемем в този му вид. Имам предвид втората част на изречението.
    Що се касае до ал. 2 - "Когато срещу имуществото на длъжника са започнали действия по принудителни изпълнения" - аз така бих го нарекъл, и "производството по ГПК се спира до завършване на публичното изпълнение" - ами това публично изпълнение може да продължи доста време.
    Така че то няма смисъл да се спира. Каква е била целта? Въобще предлагам целия този текст да се обмисли и да бъде направен така, че наистина да има някаква привилегия за публичните вземания при принудителното изпълнение, но тази привилегия да има и някаква връзка с реалните обезпечения, каквито са залогът и ипотеката и с реда, който е по Гражданско-процесуалния кодекс.
    Защото така, както е записан текстът, може понякога да се наложи да се спре действието по принудително изпълнение по Гражданско-процесуалния кодекс без това да има смисъл за събиране на публичното вземане. Може да се вкара някакво условие, ако има опасност да не бъде удовлетворено публичното вземане. Но текстът в този му вид може да създаде проблеми в практиката.
    Предлагам да се отложи този текст и да се направи по-действащ. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има някой? Няма.
    Моля, гласувайте предложението за отлагане на чл. 157.
    Гласували 119 народни представители: за 107, против 8, въздържали се 4.
    Предложението е прието. Отлагаме чл. 157.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Има също предложение на народния представител Йордан Цонев да се отмени този член и да се създаде нов чл. 158 със следното съдържание и ново наименование, което е подкрепено от комисията, затова ще ви го чета като предложение на комисията за окончателна редакция:
    "Действия след приключване на публичното изпълнение
    Чл. 158. В случаите по чл. 157, ал. 1 и 2, ако след осребряване на имуществото на публичния длъжник и погасяване на публичните задължения и разноските по публичното изпълнение останат парични средства, Агенцията за държавните вземания ги превежда по сметката на съдия-изпълнителя."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: 15 минути почивка, за да уточним някои чисто правни понятия. (Звъни.)
    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
    Новопостъпили питания за периода 9-28 октомври 1999 г.:
    - питане от народния представител Господин Тонев към Веселин Методиев, заместник министър-председател и министър на образованието и науката относно създаването от министерството на нов модел за кандидатстване след седми клас за профилираните гимназии с интензивно изучаване на чужд език. Следва да се отговори в пленарно заседание на 22 октомври;
    - питане от народната представителка Татяна Дончева към Петър Бояджиев, министър на здравеопазването, относно приватизацията на Аптечно управление - Габрово. Следва да се отговори в пленарно заседание на 5 ноември.
    Народният представител Росица Тоткова оттегля актуалния си въпрос към министъра на вътрешните работи Богомил Бонев, поради което той отпада.
    Народният представител Иван Костадинов Иванов е депозирал писмо с молба за отлагане отговорите на актуален въпрос от заместник министър-председателя и министър на промишлеността Александър Божков и от министъра на търговията и туризма Валентин Василев.
    От името на парламентарна група има думата господин Александър Томов.
    АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Току-що приключи заседание на нашата парламентарна група и искаме да ви направим едно предложение, както и да го обоснова.
    През последните петнадесетина дни в България усилено се говори за съдбата на първите четири реактора на Атомната централа в Козлодуй във връзка с голямата дискусия и очакваното от всички начало на преговорите за встъпване в Европейския съюз.
    Предстои днес смесено заседание на различни парламентарни комисии. Проведе се едно очевидно спешно заседание на Комисията по енергетиката.
    Нашето предложение е преди внасяне на този ключов проблем в парламента и с оглед избягването на популистични изказвания да бъдат направени консултации между парламентарно представените сили. Нашата загриженост е свързана с възможните негативни реакции по повод всяко становище, което не е силно консултирано и не е национално единно. За нас проблемът с така наречените две условия за започване на преговорите е изключително важен. А започването на преговорите за встъпването ни в Европейския съюз е първостепенна национална задача.
    Правя това предложение официално и моля главно мнозинството, но и опозицията, всички парламентарни сили да се произнесат - не сега, официално - но в удобно за тях време по този въпрос. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Александър Томов.
    За процедура има думата господин Кънчо Марангозов.
    КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Господин премиер, господин Цонев! Имате специални поздрави от гражданите на Бургас и лично от кмета на Бургас господин Янко Костадинов.
    Господин председател, уважаеми дами и господа.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Марангозов това не е процедура.
    КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: Моят процедурен въпрос е следният.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Придържайте се към процедурата на Народното събрание.
    КЪНЧО МАРАНГОЗОВ: През м. юни отправих писмо до министъра на здравеопазването господин Бояджиев, с което поисках да ми бъде предоставен договор на фирмата "Сажен" - Франция, с Министерството на здравеопазването. Министър Бояджиев ми отговори - писмото е подписано със запетайка от главния секретар - че не може да ми бъде предоставена тази информация, позовавайки се на глава осма от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
    Не ми е известно, господин председател на Народното събрание, Вие да сте делегирали права на главните секретари да интерпретират правилника на Народното събрание и да отговарят от Ваше име.
    По този повод изпратих писмо до Вас на 22 юли във връзка с нарушаване на правата ми като народен представител да получа тази документация. До днес 10,45 ч. не съм получил отговор от Вас. Август месец бяхме в отпуск, септември и октомври месец Вие провеждахте предизборна кампания. И това свърши. До днес аз не съм получил отговор нарушени ли са ми правата като народен представител и Вашето съдействие да получа исканата информация. Още повече, че има информация за Закон за достъп до информация от всички граждани. Другият въпрос е, че като народен представител и като гражданин на Република България особено съгласно чл. 41 от Конституцията на Република България, която е пред мен, всеки гражданин има право на достъп до информация.
    Моят процедурен въпрос, господин председател на Народното събрание, е ще получа ли исканата информация или няма да я получа? Процедура е нарушаването на правата.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Или ще я получите, или няма да я получите (смее се). Смятам, че разбирате от хумор.
    Ще получите официален отговор.

    Преминаваме към:
    ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
    Започваме с отговори на министър-председателя на Република България господин Иван Костов.
    Има думата народният представител Велко Вълканов да развие своя актуален въпрос относно приемането на Наредба за обезщетяване на лицата, пострадали от действието на чл. 7 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти.
    ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Костов! Принуден съм за трети път да поставя един и същ актуален въпрос - въпроса за приемането на Наредбата за обезщетяване на лицата, пострадали от действието на чл. 7 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти.
    Спомняте си, предполагам, че когато отговаряхте за втори път на моя актуален въпрос, Вие препотвърждавайки поетия ангажимент да бъде приета очакваната наредба, заявихте, че това не би могло да стане преди да бъдат осигурени в бюджета необходимите за обезщетяването на гражданите средства.
    Готов съм да приема този Ваш довод.
    Същевременно обаче става ясно, че ако тази наредба не бъде приета своевременно, няма да е налице основанието в бюджета да бъдат предвидени въпросните средства.

    Целесъобразно е, следователно, наредбата да бъде приета преди приемането на бюджета и по този начин да даде основанията със съответното му структуриране.
    В наредбата би могъл да се включи текст, съгласно който тя ще бъде прилагана след приемането на бюджета за идната година.
    Като ви запознавам с тези свои съображения, моля, господин министър-председателю, да отговорите на очаквания от много граждани въпрос дали смятате за възможно наредбата да бъде приета в най-скоро време и във всички случаи преди гласуването на бюджета за идната година. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Вълканов.
    Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Вълканов! В изпълнение на § 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени държавни имоти министърът на регионалното развитие и благоустройството, и по мое настояване, внесе в Министерския съвет и беше обсъден проект на Постановление за приемане на Наредба за определяне на размера и реда за изплащане на сумите, които се възстановяват на лицата, осъдени по чл. 7 от Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти.
    Аз изпълних ангажимента си пред вас, настоях много категорично, ние стигнахме до това предложение и до това обсъждане в Министерския съвет.
    Същевременно в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията при Народното събрание са обсъдени належащи промени в Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти. Предложените изменения в този закон налагат Министерският съвет да изчака с приемането на наредбата, с цел синхронизирането й с бъдещата нормативна уредба, която готви Народното събрание, тъй като в момента съществуват два начина за обезщетяване на осъдените лица по чл. 7 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти.
    Първият начин е чрез връщане на платената цена, съобразена с пазарната цена на жилището, към датата на изпълнение на съдебното решение в съответствие с разпоредбата на § 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти. Това е начинът, който ние бяхме започнали да разработваме и който дадохме за становище в Министерство на финансите след дебата в Министерския съвет.
    Вторият начин е чрез обезщетяване с жилищни компенсаторни записи по Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти. Тоест начин, който поставя всички в една и съща позиция по отношение на държавата.
    Веднага след приемане на съответните промени в закона Министерският съвет ще има готовност в зависимост от това кой от двата начина ще остане актуален да изпълни задълженията си по приемане на подзаконовия нормативен акт и за осигуряване на тяхното финансово обезпечаване.
    Какъвто и да е и който и да е от двата начина, ние ще го осигурим финансово. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
    За реплика, ако желае, има думата господин Вълканов.
    ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин Костов, силно съм обезпокоен от това, което казахте. Очевидно, че приемането на наредбата се поставя в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие. Съвсем не може да се каже кога ще бъде приет Законът за изменение на Закона, свързан с реституцията. Аз много бих искал Вие да коригирате това свое становище, защото отдавна вече чакаме решението на този проблем.
    Освен това, на второ място искам да подчертая, че ще бъде съвършено неправилно всички пострадали от действието на нашето законодателство да бъдат поставени при едни и същи условия. Лицата, пострадали по чл. 7 от Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти, се намират в едно изключително трудно, тежко състояние. Те са извадени от своето единствено жилище и просто няма къде да живеят. А останалите биха могли, мисля си, така си представям нещата, да чакат известно време, доколкото те имат жилища. А тези хора по чл. 7 просто са извадени, няма къде да живеят. Набутани са тук и там в разни приспособени помещения и това не е решение.
    Мисля, че трябва да се отнасяме с уважение към всички наши граждани, независимо от тяхното социално положение и тяхната политическа пристрастност.
    Настоятелно моля, господин министър-председателю, да поставите още веднъж въпроса в Министерския съвет. Не е разумно това, което Ви се предлага, защото е свързано с риска много да се забави решението. То и без това много се забави. И освен това, не са еднаква категория хората. Едните са в остра, акутна нужда от жилище, а другите все пак вече имат, предполагам, някакво жилище и могат да чакат решението в едно по-късно време. Много ви моля за разбиране в случая.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Вълканов.
    Има думата народният представител Жорж Ганчев да развие своя актуален въпрос относно отношението на правителството към натиска на Европейския съюз за предсрочно затваряне на Първи и Втори блок на АЕЦ "Козлодуй".
    ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
    Господин министър-председател, знам, че на Вас Ви е неприятно, че ни натискат отвсякъде за затваряне на Първи до Четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй". Искам да симпатизирам на борбата Ви някак си това да влезе в реалните експлоатационни срокове - 2010 - 2011 г., иначе ще бъде национално предателство и знам, че Вашите изказвания са в тази насока.
    Знам, че ще бъдете подложен на натиск и ...
    ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Жорж, чете ли това?
    ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Не съм чел решението, знам за предложението на министър-председателя в Комисията по енергетика.
    След като даже и ФАР тръгват в програми срещу Дунав-мост, аз виждам, че рано или късно Жорж Ганчев ще бъде евроскептик, ако така ни третират.
    Господин Романо Проди в Атлантическия клуб 20 минути отговори на въпроса ми за бъдещето на дребния, средния и семейния бизнес и на средната класа в България и каза: вие сте индустриална държава, дръжте се като такава!
    Ван ден Брук в нашата комисия, Асен Агов е тук, три пъти сме се носили за тези 24 кирливи милиона екю. Някой решил в правителството на Димитър Попов, голям умник - вицепремиер, и по времето на Беров подписали нещо, без да мине през парламента. И това ни се хвърля като "фета компли" в лицето, че ние сме били длъжни на еди-какво си за Първи до Четвърти блок, а в същото време НЕК е платил 56 млн. долара, за да обезопаси тези централи.
    Бях при господин Маачи в Обединените нации, заместник-шефа на Агенцията за атомна енергия за мирни цели с Веселин Бончев. Ето, той е тук. Господин Маачи ни даде абсолютно позитивна картина за Първи до Четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй". Господин Маачи ни направи аналогии, че канадските централи са тези, на които реакторите наистина са елиминирани вече в Канада, и до нас цъка една бомба, наречена "Черна вода" в Румъния.
    Румънците започнаха да ни хвърлят някакви въдички, че сме им пречили на търговията за износ на ток към Турция. И зная, че Вие някак си трябва да защитите националните интереси. Затова кръстът Ви в момента е много голям.
    РЕПЛИКА ОТ СДС: Какво предлагаш?
    ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Чувам някой от СДС да ми казва: "Какво предлагам?". Аз не съм човекът, който трябва да предлага. Вие сте на власт, вие ще решите, вие носите отговорността. Ние само можем да се борим да избистряме така картината, че вие да вземете правилното решение.
    На господин Босевски 1991 г. във Виена му направиха ултиматум със стъпването във Виена, че неговата делегация няма да бъде приета за разговори и преговори, ако не се съгласели за околната среда да затворим пак тези от 1-ви до 4-ти блок. Значи от 1991 г. тези хора ни извиват ръката.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече.
    ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Чакам Вашия отговор.
    Благодаря Ви, господин председател. Не съм толкова опасен. Говоря много хрисимо днес. (Весело оживление.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря ви. Но и хрисимо, трябва да говорите в рамките на трите минути.
    Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
    Уважаеми господин Ганчев, уважаеми дами и господа народни представители! Отношението на правителството по въпроса за извеждането от експлоатация на I-IV блок на АЕЦ "Козлодуй" е дискутирано многократно и е записано, заявено в нашето предложение за Енергийна стратегия, която вече е документ на Народното събрание. По този начин Енергийната стратегия е тази законова рамка, в която действа правителството, когато защитава националните интереси в областта на енергетиката.
    Ние смятаме, че тази законова рамка е добра. Енергийната стратегия е икономически издържана, финансово е напълно добре защитена. Тя дава възможност България плавно, без да губи своите позиции на енергиен център на Балканите, а напротив, да печели позиции, да развива и преструктурира своята енергетика. Ние смятаме, че това е документ, който е и екологически издържан, отговаря на високите изисквания за безопасност. Ние смятаме, че дори да се постави на първо място критерият за безопасност, както би трябвало, като цивилизована нация ние да го направим, съблюдавайки изискванията на Конвенцията за ядрена енергетика, ние отново имаме пред себе си един отличен документ. Това е нашата българска Енергийна стратегия. И съобразно нея се полагат достатъчно грижи за безопасността в АЕЦ "Козлодуй", проведени са многобройни мероприятия, които покачват тази безопасност. Ние споделяме, че в момента тези централи не представляват опасност от гледна точка на ядрената безопасност на страната.
    Ето защо това ни дава основание да поставим и другия аспект на защитата на интереса на България, а именно обстоятелството, че атомните централи в България произвеждат евтина електроенергия и правят българското енергопроизводство конкурентно. Те точно дават възможност и дадоха възможност България да сключи този договор за износ на електроенергия за Република Турция, който поема приблизително 10-12 на сто от капацитета на нашето енергийно производство. Именно добрата цена на атомната електроенергия даде възможност това да бъде една добра сделка. Ето защо ние смятаме, че българската енергетика е конкурентен и в европейски мащаби отрасъл. Нещо повече, нашето мнение е, че българската енергетика дава своя съществен принос за запазване, а вярваме в бъдеще и за покачване конкурентоспособността на българската икономика като цяло.
    Ето защо смятаме, че програма максимум на българското правителство ще бъде да реализира тази енергийна стратегия такава, каквато тя е записана.
    Вярно е, че България има подписано споразумение с европейска банкова институция, по силата на която още навремето, още миналата и по-миналата година трябваше да извежда от експлоатация блокове на атомната централа в Козлодуй. Аз искам да кажа пред Народното събрание, че в момента тези банкови институции не създават сериозно препятствие пред постигането на взаимно приемливи срокове в рамките на енергийната стратегия. Поне това е информацията, която ние я имаме. В този смисъл не може да се каже, че върху нас се упражнява натиск за изпълнение на този договор, който България все едно не е изпълнила.
    Вярно е обаче, както сте информирани, че Европейската комисия постави като предварително условие съгласуването на взаимно приемливи срокове за извеждането от експлоатация на блок I-IV на Атомната централа в Козлодуй. Искам да кажа тук, че това условие не е поставено специално на България и то не трябва да поражда и да подклажда у вас евроскептицизъм, защото това условие беше поставено и на други страни, които кандидатстват за започване на преговори за пълноправно членство в Европейския съюз. И тук трябва да кажем, че към три страни беше упражнен този натиск, като използвам вашата терминология. Две от страните вече съгласуваха определени срокове за извеждане от експлоатация на своите атомни централи.
    Ето защо България остана страна, която преди определяне на отношението на Европейската комисия към въпроса дали тя да започне преговори с Европейския съюз за пълноправно членство, остана с нерешен въпрос. Една от причините този въпрос да не бъде решен, безспорно е категоричното, твърдо и неотстъпчиво придържане на българското правителство към Енергийната стратегия. Това досега е отношението на българското правителство. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
    За реплика има думата господин Жорж Ганчев.
    ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин министър-председател. Разбирам трудностите Ви в момента. По тази логика защо към Румъния не е поставено подобно условие за "Черна вода", когато на всеки е ясно, че тръбите за охлаждане там се корозират пет или шест пъти по-бързо от тези руски реактори. Признато е, доказано е. Доказано е, че това е една тиктакаща атомна бомба до нас.
    Когато на президентско ниво вече толкова години трябваше наистина да се натиска в полза на България, двама президенти на България проспаха своя шанс за лобиране. Вие в момента излизате с една молба към Комисията по енергетика и към Народното събрание и все едно, че тук е вече "фет а компли". Аз ви казвам, компенсациите за загубите от 80 млн. долара на година за реактор е кон за кокошка, тъй като 7 млрд. долара загуби ние ще реализираме заради това, че не сме експлоатирали в нормалните им срокове на живот нашите реактори от I доIV. Това е просто кон за кокошка и извиване на ръка на България.
    Знаете много добре, че цената на електроенергия в момента е нереална, тъй като ние не сме включвали процентите в цената за закриването на реакторите. Това е съвсем ясно. Досега не сме я включили в цената, да се знае.
    И оттук вече аз Ви призовавам да заемете една доста по-чепата, доста по-пробългарска и една много сериозна позиция, когато продължават да ни извиват ръката някои бюрократи от Брюксел или от Страсбург.
    Асен Агов е тук и той знае, че аз се скарах с моя приятел лорд Ръсел Джонсън, новия шеф в Страсбург по една причина - няма да му дам никакви аванти тогава, когато той говори за България с попечителски тон и когато наистина и той предложи в нашата комисия, когато започнахме да говорим за тези реактори, подобно становище, че ние трябва да се чувстваме виновни за нещо, което ще ни коства 7 млрд. долара. И му казах: "Ръсел, просто не признавам такива приказки и то на българска територия".
    Пожелавам Ви успех в работата Ви и защитете българските интереси, моля Ви. Както виждате, аз не Ви говоря с попечителски тон, макар че едно момченце ми дава знак от пет минути вече там. (Весело оживление.) Благодаря.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата за реплика министър-председателят.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Вземам думата за една реплика, която не е свързана със същината на въпроса, но се отнася до това, което казахте за румънската атомна централа. На мен никак не ми се иска България да започне да поставя отношенията си с Румъния в плоскостта на взаимните претенции и изостряне на тона между двете страни. Не че вие казвате нещо, което би изострило тона и, позовавайки се на известна информация за степента на безопасност на тяхната атомна централа, вие правите някакви заключения, но аз си мисля, че ако ни се отвърне със същото, ние и там ще намерим точка за непрекъснати пререкания и конфликти на интереси, от което България няма нужда.
    Аз искам само да кажа, че ние в момента трябва да направим всичко възможно Румъния също да прескочи тези предварителни изисквания и да получи покана за членство в Европейския съюз. Без да съм специалист по атомната енергетика и без никакви претенции, аз само се сещам, че тази атомна централа първо, не е пусната цялата, с всичките си мощности в действие. Тоест, тя е едно твърде скоро създадено енергийно звено, което даже не е окомплектовано. Не може една централа, която вече действа в продължение на толкова години, каквато е АЕЦ "Козлодуй", да бъде сравнявана с една нова, почти непусната даже в експлоатация централа. Това не бива да правим и от това нещо не бива да извличаме причини за противопоставяне с Румъния.
    Аз искам само да използвам това, че взех думата от тази трибуна и да кажа, че България е много силно заинтересована и много силно желае Румъния да получи покана за започване на преговори. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
    Следващият актуален въпрос е от народните представители Георги Пирински и Атанас Папаризов относно преговорите по извършеното от правителството за изпълнение решението на Народното събрание от 12 март 1999 г. относно националната енергийна стратегия.
    Георги Пирински има думата да развие актуалния въпрос.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, господин министър-председател, уважаеми колеги! Нашият въпрос с господин Папаризов датира от две седмици и е следният:
    Уважаеми господин министър-председател, както стана известно, във връзка със започването на преговорите за присъединяване на България към Европейския съюз, Европейската комисия настоява за определяне на конкретни срокове за извеждане от експлоатация на блокове от I до IV на АЕЦ "Козлодуй". Народното събрание на 12 март т.г. единодушно прие решение относно националната стратегия за развитие на енергетиката и енергийната ефективност до 2010 г. В решението са записани конкретни действия, които правителството да предприеме, в това число и по отношение на европейските партньори на страната и на съответните финансови институции.
    Въпросът ни е: какво е извършило правителството досега във връзка с изпълнението на решението от 12 март т.г. и по-специално за провеждане на преговори с Комисията на Европейския съюз и с европейските финансови институции за постигане на взаимно приемливи условия за преструктуриране на ядрената енергетика в съответствие с националната енергийна стратегия.
    Господин премиер, аз бих допълнил този въпрос и във връзка с развитието на дебата през изминалите дни, включително и във връзка с казаното от Вас току-що, със следните допълнителни аспекти:
    Вие споменахте, че две страни вече са постигнали взаимно приемливи договорки. Това са Литва, която изключва първия блок през 2005 г., и втория - през 2009 г.; Словакия, която изключва първия през 2006 г. и втория - през 2008 г. Първият ми въпрос е защо, поне доколкото чух от досегашните съобщения, се оказва, че за България тези срокове се отказват. Тоест, защо българското правителство не е било в състояние да съгласува такива срокове с Европейската комисия, доколкото енергийната стратегия, одобрена от парламента, що се отнася до нейните принципи и цели, позволява такива договорки, тъй като там е предвидено 2004 и 2010 г.?
    Второ, що се отнася до самата стратегия, тя беше предложена в парламента именно от правителството като възможен компромис с Европейския съюз, тъй като нашата първоначална позиция беше да се настоява за експлоатация до края на жизнения цикъл. Беше ни заявено, че това е нереалистично, че Европейският съюз няма да го приеме. И именно пред нас беше поставен въпросът така: "Приемете една национална, единна компромисна позиция", с която ние да се явим пред нашите европейски партньори и да постигнем взаимно приемливо решение. Днес се оказва, че правителството се крие зад тази приета стратегия, заявявайки, че едва ли не тя е била пречка да се постигне тази договореност.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Пирински!
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Аз недоумявам от такава постановка на въпроса.
    И третият въпрос, господин премиер. Вие днес внасяте проект за решение, с което да променим стратегията, но Вие не внасяте информация, с която да се запознаят подробно народните представители и въз основа на което да дискутираме такова решение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, господин Пирински.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: В този смисъл правителството е подчертан длъжник на парламента и на обществото.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа Пирински и Папаризов! Намирам поставения въпрос за изключително важен, в това число и предвид подготвения от Европейската комисия годишен доклад за напредъка на Република България по пътя й за присъединяване към Европейския съюз и предстоящите решения на Европейския съвет в Хелзинки през декември т.г.
    Бих искал да ви уверя, че българското правителство имаше конкретна и активна позиция в установения с Европейската комисия диалог. В изпълнение на взетото решение от Народното събрание на 12 март 1999 г. беше подготвен и приет реалистичен график за извеждане от експлоатация на блокове I и II и отделно на блокове III и IV в АЕЦ "Козлодуй". Беше постигната договореност на най-високо ниво относно необходимостта от съвместна дейност на експерти от българска страна и от страна на Европейската комисия, които да обсъдят финансовите, икономическите и екологическите аспекти при извеждането от експлоатация на блокове I, II, III и IV на АЕЦ "Козлодуй". Създадената смесена работна група по въпросите за спиране и извеждане от експлоатация на блоковете от I до IV на АЕЦ "Козлодуй" до този момент е провела три срещи, които се състояха съответно на 21 май 1999 г. в София, на 28 юни 1999 г. в Брюксел и на 17 септември 1999 г. в София. Както вече посочих, мандатът на работната група беше да анализира и обсъди от финансова, икономическа и екологическа гледна точка варианти за извеждане от експлоатация на блокове I и II и III и IV на АЕЦ "Козлодуй". Предвид на постигнатите предварително договорености, въпросите за ядрената безопасност не бяха третирани по време на разговорите. Независимо от горното, българската страна представи накратко и на трите срещи информация за достигнатото високо ниво на експлоатационна безопасност и дадените за това положителни оценки от международни мисии. Тук следва да се посочат:
    Първо, на 15 април във Виена беше представен националният доклад на Република България за изпълнение на задълженията по Конвенцията за ядрена безопасност. След проведените дискусии в работна група, в която влизат България заедно с Франция, Холандия, Австрия, Словакия, Украйна и други страни, се стигна до заключението, че за първи път е ясно доказана възможността реактори от типа "Вер" да бъдат доведени до състояние, което да удовлетворява критериите, установени от международната практика по отношение на безопасността. За първи път!
    Второ, мисия "Осарт" на Международната агенция за атомна енергия, проведена на блоковете I-IV на АЕЦ "Козлодуй" в периода от 11 до 28 януари 1999 г., която извърши преглед на експлоатационната дейност на АЕЦ "Козлодуй" и съответно направи препоръки в обсъжданите направления, в заключение също даде положителната си оценка.
    Трето. На международна конференция под егидата на Международната агенция за атомна енергия за повишаване на ядрената безопасност в Източна Европа бяха разисквани техническите аспекти на безопасността на блокове тип ВЕР-440-230, от който тип са нашите, която потвърди техническата възможност тези блокове да бъдат модернизирани в съответствие със съвременните критерии за безопасност на разумна цена.
    Четвърто. В периода 18 - 22 октомври беше организирана мисия на Асоциацията на западноевропейските регулаторни органи по безопасност на ядрените съоръжения. Целта беше оценка нивото на ядрената безопасност на ядрени инсталации в някои страни-кандидатки за членство в Европейския съюз, в това число Република България и Република Словакия.
    Предварителните резултати показват положително отношение към реализираните и планирани мерки за преодоляване проектните недостатъци на блокове ВЕР-440 с оглед на планирания срок на експлоатация.
    От българска страна основната цел при преговорите с Европейската комисия беше защита на позицията ни, съобразно националната стратегия за развитие на енергетиката и енергийната ефективност до 2010 г., така наречената стратегия, и разработеният на тази база реалистичен график. Тези документи отчитат състоянието на блоковете 1 и 2 и 3 и 4 на АЕЦ "Козлодуй", мерките за поддържането и модернизацията им, както и хода на модернизацията на блоковете 5 и 6, а също и техническото и финансовото обезпечаване на процеса на извеждане от експлоатация.
    Критичната позиция на представителите на Европейската комисия при тези преговори беше изградена както върху предписаните вече и поети ангажименти от Република България с конкретното визиране на споразумението с Фонда за ядрена безопасност от 1993 г., така и върху техни прогнози и анализи за икономическото развитие и развитието на електропотреблението в България.
    Още на първата среща българската страна представи детайлно програмата си за изпълнение на задълженията си по споразумението, като акцентира върху двустранния характер на поетите ангажименти, забавили значително в периода до 1997 г. изпълнението.
    Във връзка с изпълнение на решението на Народното събрание от 12 март 1999 г. по т. 2б бих искал да ви информирам следното. Както знаете, ПАВЕЦ "Чаира" от тази година е пусната в експлоатация. В изпълнение на програмата за модернизация на блокове 5 и 6 на АЕЦ "Козлодуй" са подписани договори за първата фаза, наречена "Подготовка на техническите проекти", която ще завърши към месец март 2000 г. и е финансирана със собствени средства от 30 млн. щат. долара.
    В ход е подготовката за подписване на кредитни споразумения за финансирането на програмата. Цялостното изпълнение на модернизацията се очаква да завърши към 2005 - 2006 г. Стартирана е тръжната процедура за рехабилитацията на първите три блока на ТЕЦ "Варна", като се очаква тя да се завърши към 2003 г. Водят се преговори, свързани с преминаването на ТЕЦ-а на комбиниран цикъл на топло- и електропроизводство.
    Извън централите, посочени в решението на Народното събрание, бих искал да подчертая нашата активна позиция в областта на привличане на чужди инвеститори за развитие на централите в комплекса "Марица-Изток". Така например за проекта за изграждане на заместващи мощности за ТЕЦ "Марица-Изток-1" вече е определен инвеститор и оператор, а именно американската фирма "Американски електроснабдителни системи" по схемата "Построй, експлоатирай и предай". Тоест, без пряко финансово ангажиране на българската държава.
    По отношение на взаимодействието ни с представителите на Европейската банка за възстановяване и развитие, които са страна по споразумението, следва да се посочи, че периодично са правени прегледи на постигнатото по изпълнение на набелязаните мерки и банката не е имала коментари и бележки по тях.
    След дългия застой в прилагането на програмите, сега Европейската банка за възстановяване и развитие активно предлага своята помощ в подкрепа на стабилизиране на българската енергийна система с кредитиране на конкретни проекти.
    От тяхна страна след активните преговори и проверки през 1998 г. по повод на споразумението от 1993 г. се търси динамичен подход за решаване на залегналите двустранни ангажименти чрез безвъзмездна консултантска помощ спрямо финансирането.
    В хода на разговорите с представителите на Европейската комисия постепенно позициите на двете страни достигнаха до взаимно изясняване на същността и основанията на поставените въпроси. Това стана възможно на база обменените и анализирани от работната група материали с техническа и икономическа насоченост.
    Основната цел на представените от българска страна материали беше да се обоснове реалността на показателите и разчетите в стратегията по отношение на посочените срокове за извеждане от експлоатация на блокове 1, 2 и 3, 4 на АЕЦ "Козлодуй".
    Успоредно бяха разгледани и други варианти извън тези, посочени в стратегията, с оглед оценка на конкретни икономически аспекти по тях.
    Особено аналитични бяха обсъжданията от страна на европейските експерти по отношение на ръста на икономическото развитие, намаленото електропотребление, енергийната ефективност и др.
    Въз основа на вътрешни разисквания беше разглеждан и вариант за извеждане само на блокове 1 и 2 с по една година по-рано, но срещу съответната компенсация.
    В обсъждането ние доказваме икономически затруднения за българската енергетика и икономика и необходимостта от значителни финансови компенсации.
    Тези обстоятелства бяха в основата на позицията на българската страна при отстояване на сроковете за извеждане на блоковете в стратегията. Като допълнителен аргумент в това отношение беше изтъкнат и фактът, че самата стратегия предвижда по-ранно извеждане на тези блокове от експлоатация спрямо тяхното използване в пълен проектен ресурс.
    Българската страна успя да убеди представителите на Европейската комисия в Смесената работна група за необходимостта да разделим блокове 1 и 2 от блокове 3 и 4 на АЕЦ "Козлодуй", като се отчита по-съвременният проект, вложените средства за модернизация и значително по-краткият срок на експлоатация на блокове 3 и 4.
    Представителите на Европейската комисия в рамките на Смесената работна група не даваха оценки за приемливост на отделните варианти и за конкретни срокове, позовавайки се на дадения мандат само за обсъждане на параметрите по тях. Тяхната позиция е, че въз основа на дискусиите те докладват на политическо ниво и съответно подготвят почвата за взимане на едно политическо решение в рамките на процеса на подготовката за присъединяване на България към Европейския съюз. Както се и оказа в окончателната позиция на Европейската комисия.
    Въз основа на горното, на последната среща на Смесената работна група на 17 септември 1999 г. беше изразена възможността за продължаване на нейната работа на базата на решенията, взети на политическо ниво, като се пристъпи към по-определени разговори относно формите и сроковете за международна финансова помощ за България, в контекста на приемливо споразумение за спиране и извеждане от експлоатация на блокове 1 и 2 и 3 и 4 на АЕЦ "Козлодуй".
    В рамките на прегледа по напредъка на страната ни по изпълнение на Националната програма за присъединяване към Европейския съюз, за подготовка на годишния доклад на Европейската комисия на 22 септември 1999 г. в Брюксел беше наша делегация под ръководството на заместник-министъра на външните работи на Република България господин Кисьов.
    В рамките на този преглед беше дискутиран отново въпросът за АЕЦ "Козлодуй", при което българската страна потвърди позицията си съгласно стратегията, което и следва да се очаква. Искам да кажа, че следва да се очаква, че те не могат да направят сами каквато и да било стъпка в друга посока.
    В заключение бих искал да подчертая, че българското правителство провежда активни действия по представяне на своята политика по тези въпроси на всички съответстващи нива. Така по време на заседанието на Смесения парламентарен комитет на България и Европейския съюз, провело се на 18 и 19 октомври 1999 г. в София, председателят на Държавната агенция за енергетика и енергийно регулиране господин Иван Шиляшки представи в резюме дейностите по създаването на регулаторна рамка в преструктурирането на българския енергиен сектор със специален акцент върху проблемите за осигуряване на ядрената безопасност и заедно с българските представители на комитета обосноваха готовността на нашата страна за продължаване на диалога в процеса на преговорите за присъединяване.
    В доклада от 13 октомври 1999 г. на Европейската комисия по напредъка на Република България за присъединяване към Европейския съюз през 1999 г. е изразена политическата позиция, подчертавам това - политическата позиция по въпроса за спиране на блокове първи и четвърти на АЕЦ "Козлодуй". Тези позиции бяха обсъдени на заседание на Комисията по енергетика и енергийните ресурси в Народното събрание. Бяха отчетени както голямата разлика в сроковете, заложени в нашата стратегия и позицията на Европейската комисия, както изразената позиция на господин Романо Проди, така и реалната възможност при липсата на промяна в позицията на българската страна да не бъде получена покана за преговори.
    Аз няма да се спирам тук подробно, но мога да ви уверя, че всички ние, които отговаряме за европейското присъединяване или за българската енергетика, във всички наши разговори, на всички нива, които сме провеждали, и аз самият в това отношение съм бил непрекъснато последователен, сме поставяли въпросите и сме се опитвали да изясняваме българската позиция и да търсим разбиране. Самият аз съм се срещал почти на всички нива с всички отговорни фактори по този въпрос и навсякъде винаги съм дискутирал тази позиция единствено и в рамките на стратегията, която е приело Народното събрание. Това са направили и моите колеги от правителството.
    Вие попитахте защо нашите срокове са по-кратки. Аз мисля, че стоящият до Вас господин Румен Овчаров веднага ще Ви отговори на този въпрос. Защото и сега тази комисия, за която казах, която още не е излязла с окончателно решение, но това, което се каза на Комисията по енергетика и енергийните ресурси, се каза и аз мога да го кажа тук пред пленарната зала, дава заключение, че България с 2-3 години изостава в мероприятията, които трябва да направи по отношение на Словакия за блокове 1, 2, 3 и 4 на АЕЦ "Козлодуй".
    Вие знаете, че за разлика от атомните централи в Словакия и атомната централа "Игналина" в Литва ние бяхме подложени на много по-силен натиск и на много по-силна кампания по отношение на това, че АЕЦ "Козлодуй" едва ли не се считаше за потенциално много по-опасна. И там следваха ред аргументи, които бяха казани по отношение на нашата страна. Тоест, ние никога не сме били в тази сравнително по-благоприятна позиция, в която са били те. И това очевидно е отговорът на Вашия въпрос.
    А що се отнася до това, което Вие казвате - че българското правителство Ви и е предложило една стратегия с надеждата тя да бъде приета, като сме считали, че това е един компромис, който може да бъде приет, аз тук искам да Ви помоля да вникнете в следното, в тази част от моя отговор, където аз поставям въпроса точно в този контекст, в който ние бихме желали да се разбираме. При положение, че за България няма допълнителна финансова подкрепа, допълнителна финансова компенсация за по-ранно извеждане на блоковете първи и втори от експлоатация, ние не предлагаме да се променя българската позиция в енергийната стратегия. Ако няма готовност за финансова компенсация, ние не предлагаме да се отстъпи от енергийната стратегия. Тоест, ние продължаваме да стоим на позицията на националното съгласие, защото считаме, че тя защитава българските национални интереси.
    Но едновременно с това ние считаме, че трябва да се направи една крачка напред и не преразглеждане на мандата, а възможност от дискусия по това може ли да бъде компенсирана България финансово, ако се съгласи да договори по-ранни срокове, по определен, разбира се, механизъм може ли това да се даде като право на правителството да преговаря. Ето това е една позиция, която ние считаме, че ще бъде много силна, ако бъде подкрепена от всички. Тя няма да бъде много силна, ако не бъде подкрепена единодушно в Народното събрание. Това отнапред е ясно на цялото Народно събрание.
    Що се отнася до информацията, аз искам да ви кажа, че тази информация, точно по начина, по който я поиска господин Румен Овчаров, трябва да бъде предоставена или е предоставена вече в Народното събрание, тъй като ще има доклад, по време на разискванията навсякъде информацията ще съпътства. Тъй като много спешно действахме в правителството - вчера ние гледахме тези неща, заедно с мотивите и тази информация, която Вие искате в момента, в края на заседанието на Министерския съвет, след тежки дискусии по законопроекта за бюджета - ние не сме имали възможност да оформим всичко навреме, за което поднасяме своите извинения. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
    За реплика в рамките на две минути има думата господин Пирински.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
    Господин министър-председател, от Вашия отговор може да се направи, първо, една констатация: българските инженери са си свършили работата. Те са доказали, че тези реактори могат да бъдат експлоатирани безопасно, както и Вие заявихте. Господин Овчаров, на който се позовавате, ми подсказва, че това е направено още 1992 г. Но да приемем даже, че е направено сега.
    Второ, българските експерти-икономисти също са си свършили работата. В рамките на тези заседания на работната група са показали целия обхват на не само преки и непреки загуби в енергетиката, но народостопанския ефект от извеждането на тези реактори. Но българското правителство не си е свършило работата по простата причина, господин премиер, че Вашата теза, че към България се прилага диференциран, от думите Ви произлиза, в известна степен дискриминационен подход, е за мен неприемлива, от страна на Европейския съюз.
    Вие казахте, че тези три страни - и Европейската комисия го заявява - са били партньори на комисията в интензивен диалог от началото на годината и особено след март във връзка с решенията в Кьолн. И се казва така от комисията: "Литва и Словакия взеха дългосрочни, далновидни, смели решения, в духа на европейската интеграция в резултат на тези преговори." И аз ви назовах сроковете, които са съгласувани с Европейската комисия. "За съжаление, казва комисията, българското правителство не представи конкретна програма с дати за извеждане на тези реактори от експлоатация."
    А във Вашите отговори прозвуча и още един постоянно повтарящ се момент. Вие се позовахте на разговори и на преговори на равнище на заместник-министри в Брюксел.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Пирински.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин премиер, обезпокоително е за мен, че когато има особено трудни и сложни въпроси, Вие и Вашето правителство се криете или зад парламента, или зад заместник-министри, или зад някой друг, но не сте в състояние да поемете собствената си отговорност с открито лице. Защото единственият извод, който се налага, е, че Вие на политическо равнище не сте успели да осигурите еднакви условия за България, както за другите страни. И това е Вашата отговорност, по която Вие първо трябва да дадете обяснение. (Ръкопляскания от ДЛ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пирински.
    Има думата министър-председателят господин Иван Костов за дуплика.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
    Ползвам правото си на реплика, за да констатирам точно, че да, към България има по-специално отношение по този въпрос и то е продиктувано от обстоятелството, че България е подписала споразумението от 1993 г., поела е ангажименти, взела е парите и не е изпълнила докрай всички свои ангажименти. (Реплика на господин Георги Пирински.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, господин Пирински!
    РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Върнете им парите.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Беров ще върне парите или Виденов.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Това е част от досието на България и не може да бъде пренебрегвано.
    Що се отнася до това представена ли е програма за извеждане - няма по-ясна програма от Стратегията за развитието на енергетиката и енергийната ефективност. (Реплика на господин Георги Пирински.)
    Не, напротив, там много ясно са казани. Освен това винаги конкретно са обсъждани тези дати, има ги предложенията на България, фиксирани в съответните протоколи.
    Що се отнася до направената Ваша последна констатация, Вие изглежда не обърнахте внимание накрая на моето изказване, в което аз казах, че никой от нас не е губил и минимална възможност, когато е имал срещи на всякакво ниво, в т.ч. с бившия председател господин Сантер, с Ханс Ванденбруг, дори с администраторите от Главна дирекция 1-А и с директорите на Комисия 17 по енергетика, никой не е губил и минималната възможност да поставя позицията на България.

    В това отношение можете да бъдете абсолютно убедени, че ние сме си свършили работата и сме изпълнили задължението си като правителство.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ, от място): Просто сте се провалили!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Пирински, трети път Ви правя бележка.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Аз искам да обърна внимание само на обстоятелството, че нищо не е провалено до момента. България запазва своите шансове. На нас ни е дадена възможност да договорим взаимноприемливи срокове и ние можем да го направим, ако сме единни, ако действаме по строго съгласуван и внимателно премислен план, който ви и предлагаме като проект за решение тук, в Народното събрание. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
    От името на парламентарна група -господин Овчаров.
    РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин председател, колеги!
    Аз не бих искал днес да разгръщаме дискусията по енергийната стратегия и по проблема за първи до четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй".
    Вземам думата само защото господин министър-председателят на няколко пъти спомена моето име и то в контекст, който не е съвсем коректен.
    Първо, информацията, за която говорихме онзи ден на заседанието на парламентарната Комисия по енергетика и енергийните ресурси все още не ни е предоставена, господин министър-председател. Предоставено ни е само едно решение или проект за решение.
    Второ, господин министър-председател, много Ви моля, когато правите изявление от тази трибуна и казвате констатации като тази, която току-що направихте, че българската атомна енергетика е изостанала с три години от атомната електроцентрала в Словакия или от тази в Игналина, просто много внимателно да ги правите. Няма документ, международен, който до момента да е направил такава констатация, нито един! Всички документи на международната Агенция по атомна енергия поставят "Бохунице" и "Козлодуй" в едно и също положение. Игналина е друга категория. Там реакторите са от типа "RWK". Ако Вие не го знаете, което е съвсем разбираемо, попитайте тези, които Ви ги казват тези работи.
    Много Ви моля! Става дума наистина за страшни неща, които обясняват и особеното отношение на Европейския съюз към нас. Тези хора, които ходят да преговарят или не знаят за какво преговарят, или въобще не са наясно със ситуацията в българската атомна енергетика.
    Не може министър-председателят на България да застане тук и от тази трибуна в Народното събрание да каже, че българската атомна енергетика, АЕЦ "Козлодуй", е по-опасна от централата в "Бохунице". Просто не може такова нещо да се говори! (Шумно недоволство и реплики от мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Недейте! Вие го казвате това! (Силен шум в залата.)
    Моля за тишина! Моля за тишина!
    РУМЕН ОВЧАРОВ: Цитирам думите на господин министър-председателя: "България е изостанала в изпълнението на мерките за безопасност с три години." Така ли казахте, господин Костов? Така ли казахте, питам? (Шум и реплики в залата.)
    Ами, какво означава на практика това? Това означава, че тези мерки, които те са изпълнили, ние не сме ги изпълнили. След като не сме ги изпълнили, значи изводът какъв е? Затова, много Ви моля, въпросът е прекалено сериозен, за да продължаваме да импровизираме. Въпросът е прекалено сериозен, за да си позволяваме елементарни импровизации тук, от тази трибуна!
    Цялата Ви непоследователна политика от 1997 г., аз, ако трябва, ще я разкажа по отношение на атомната енергетика, но на един по-сериозен дебат. Сега става дума за интереса на България. Ние сме поставени като държава в ситуацията "цуг цванг" - каквото и да изиграем, губим. Затова трябва като държава и като високо-, националноотговорни политици да мислим как ще излезем от ситуацията, но преди да мислим, трябва, първо, да разберем за какво става дума. Затова Ви предлагам - не правете повече такива заключения. Това е вече фатално за България! Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Овчаров.
    За процедура думата има господин Пирински.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председател, процедурният ми въпрос е въпрос, по който с Вас сме единодушни, на едно мнение.
    И днес в обясненията за отсъстващите от парламентарния контрол фигурира обяснението, че заместник министър-председателят Евгений Бакърджиев отсъства поради служебни ангажименти.
    Вие миналия път се съгласихте с мен, че това е неприемливо. Аз повдигам въпроса не чисто формално.
    Евгений Бакърджиев е човекът, който защитаваше енергийната стратегия пред този парламент. Той е отговорен за тези три години загуба на време, за да бъдем сега изостанали с три години спрямо Словашката централа и въобще е непонятно как той в този момент не е тук. Може би има някакви други политически проблеми, но те стават проблеми на страната, защото той вместо да върши това, за което е назначен в правителството, очевидно повече от половин година, от една година, се занимаваше с несвойствена дейност на министър.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
    СТАНИМИР КАЛЧЕВСКИ (ДЛ, от място): Нищо не разбира от енергетика Евгений Бакърджиев! По-добре Божков да го направите!... (Смях.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Освен да го направите като процедурно предложение...
    Има думата народният представител Николай Камов, за да развие своя актуален въпрос относно поканата към България за преговори за присъединяване към Европейския съюз.
    НИКОЛАЙ КАМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин министър-председател, в последно време Вие направихте изявления по повод очакваната покана към България за начало на преговори за присъединяване към Европейския съюз. В тези изявления се поставят на една плоскост самата покана, т.е. европейската перспектива на България и условията, които Европейската комисия поставя във връзка с преговорите, несравнимо по-маловажен въпрос.
    Нещо повече, ние имаме национален консенсус, господин министър-председател, и би следвало, когато Вие говорите от името на България по тези въпроси, казаното да бъде израз на много по-широко мнение, отколкото е това на правителството.
    Моят въпрос към Вас е следният: не смятате ли, че Вашите изявления поставят под заплаха възможността в Хелзинки България да получи покана за преговорите?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Камов! Когато пред България е поставено такова предизвикателство е добре да не си затваряме очите пред него и да го виждаме точно такова, каквото то е. Разбира се, има възможност ние да кажем: да, България получи покана или ще получи покана, или е пред поканване и т.н. С мека фраза да кажем, че има покана към България и едновременно с това да отделим предварителните условия, които са поставени на нашата страна. Може да се приложи такъв подход, разбира се. И тогава аз се боя, че ще отслабне вниманието и енергията на Народното събрание и на правителството за преодоляване на самите тези препятствия, които са в поставените предварителни условия.
    Аз разбирам, може би неправилно разбирам, но аз разбирам така предварителните условия, поставени от Европейската комисия - първо като неокончателни предварителни условия, защото не Европейската комисия отправя поканата. Това е становище, което има характер на препоръка към тези, които вземат решението - към министър-председателите. В този смисъл не съм съгласен да драматизирам нещата и да ги наричам "провал".
    Едновременно с това осъзнавам обаче, че тази препоръка - на Европейската комисия, със съдържащите се в нея предварителни условия не може да не бъде много внимателно изследвана от министър-председателите и, убеден съм, тя ще бъде съобразена по някакъв начин.

    Европейската комисия, на второ място, казва така: да бъде отправена покана, ако България изпълни предварителните условия. Това е съдържанието. Ако строго се спази препоръката на Европейската комисия и министър-председателите вземат това решение, на нас поканата ще ни бъде отправена фактически след изпълнението на предварителните условия. Това нещо трябва да се разбира. Ще бъде неправилно, ако ние си затваряме очите точно пред тази страна на предизвикателството - времето.
    Ние трябва да се разберем в определен промеждутък от време. Аз си мисля, че ние трябва да се разберем в промеждутъка от времето до 10 декември. Има няколко механизма, по време на които ние можем да преодолеем тези предварителни условия до 10 декември. И ако ние като правителство, което осъществява преговорите, и вие като Народно събрание, което ни дава мандат за преговорите специално по съгласуване на взаимно приемливите срокове, не направим това, което се очаква от нас, и то организирано, стегнато в това време, ние няма да реагираме адекватно на предизвикателството, представено от Европейската комисия. Ние ще причиним още една щета върху авторитета на страната преди министър-председателите да поставят всичко, което те ще поставят на везната, когато решават въпроса за България.
    Аз съм абсолютно убеден, че ние трябва да имаме много активна, много добре обмислена и много ясна позиция в тези дни до 10 декември. Вие ми казвате: не смятате ли, че Вашите изявления - моите изявления, това, което аз казвам, да поставят под съмнение дали моите изявления са точно това, което изразява широкото обществено мнение. Ами вие приехте енергийната стратегия с пълно единодушие. Аз имам ли основание за друго изявление, неосновано на енергийната стратегия, ако искам да смятам, че говоря от името на едно огромно мнозинство от хора? Аз на практика, заявявайки отново, че ценя националното съгласие по енергийната стратегия, преповтарям позицията, която взехте всички вие тук, взети заедно.
    Има ли друга позиция извън тази, която е мнение, което е различно от това, което аз съм изразил? Защото аз не изразих собственото си мнение. Аз изразих общата позиция. В това отношение никак не мога да разбера в какво вие виждате наличие на много по-широко обществено мнение от моето собствено? Както се разбра, моето собствено мнение това е позицията на Народното събрание с решението му от 12 март 1999 г. И се питам: може ли една позиция на национално съгласие, на пълно отчитане на националните интереси да постави под заплаха възможностите в Хелзинки България да започне преговорите? Не, не вярвам в това. Ако вярвам в европейската кауза, то е, защото вярвам, че в Европейския съюз има механизъм да бъдат съгласувани националните интереси на страните, които влизат вътре, а не едните страни непрекъснато да жертват своите национални интереси пред някаква бъдеща изгода, без да е ясно срещу какво.
    Аз дълбоко вярвам, че Европейският съюз е точно механизъм за съгласуване на национални интереси. И се връщам обратно: ако аз съм изразил националните интереси, което е очевидно вярно, и ако тези национални интереси предполагат една позиция, която вие ще кажете дали да бъде разширена като мандат за правителството, ако това нещо е препятствие България да получи покана, представяте ли си колко много въпроси трябва да си поставим всички ние останалите тук? Аз много разчитам, че ако има единна национална позиция, това ще послужи на България точно така, както всяка единна национална позиция в тези две години е послужила, а именно като категорично отваряща вратите, решаваща проблемите. Вие си спомняте, че колкото пъти сме били единни, дори по въпроси, които са изглеждали много тежки, - спомнете си въпроса за газа, - винаги ние сме успявали да стигнем до решение. Аз и сега вярвам, че ще бъде така. Аз не вярвам, че ако ние всички застанем зад една позиция, тази позиция няма да бъде отчетена от министър-председателите на Европейския съюз. Благодаря. (Ръкопляскания от ОДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
    Има думата за реплика господин Николай Камов.
    НИКОЛАЙ КАМОВ (ЕЛ): Вашият отговор, уважаеми господин министър-председател, напълно потвърждава основанията за моя въпрос и за съжаление оставя същото впечатление, което Вие направихте и преди няколко дни на пресконференцията във връзка с изборите. Не може да бъде сравнявано националното съгласие по една трайна, Вие я наричате историческа, перспектива за България, с какъвто и да било конкретен въпрос, макар и толкова важен, колкото е енергийната стратегия. Тъкмо Вие, уважаеми господин министър-председател, а Вашите думи са политика за разлика от думите на много други хора в тази страна, не могат да равнопоставят тези два, макар и изключително важни въпроса.
    Единственият възможен отговор, какъвто впрочем Европейската комисия получи от всички Ваши колеги министър-председатели, е, че България ще търси всяка възможност за преговори, за компромиси, за консултации с оглед получаването на покана за членство.
    И това не е всичко, между другото. Защото освен този конкретен въпрос за Козлодуй, има и други въпроси, по които България се мери с този аршин, това е въпросът за етническия мир. Аз не мога да си представя, господин министър-председателю, че една партия в България, на която се крепи българският етнически модел, и всички държавници преди Вас са посочвали това като уникално достояние на българската демокрация в този преход, наречена проклятие за България, може да бъде възприето от нашите партньори като положително движение в тази посока. Аз не мога да повярвам, че сравнението с оценките на Международния валутен фонд и Европейската комисия за състоянието на пазарната икономика в България може да бъде възприето в навечерието на преговорите като положителен знак. Тъкмо това ме кара да мисля - дано да не съм прав - че главният въпрос е поставен под съмнение. И много бих се радвал, ако въпреки всичко това, ние получим в Хелзинки поканата за преговори. (Шум и реплики от СДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Камов.
    Има думата за дуплика министър-председателят господин Иван Костов.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Камов, аз вземам думата за реплика просто защото ние се различаваме не по политическа философия и по политически представи в момента, а по начина, по който четем закона. Не може правителството, господин Камов, колкото и силно да иска историческата перспектива да влезе в Европейския съюз, да наруши решенията на Народното събрание. Вие казвате, че не могат да бъдат равнопоставени националното съгласие, тоест приетата енергийна стратегия и перспективата - поканата. Разбира се, че не могат. Но за да получиш покана, ако трябва да изпълниш предварително условие, но което ти, за да го изпълниш, трябва да нарушиш рамки, дадени ти от Народното събрание, кое е това правителство, което ще наруши рамката, дадена от Народното събрание?
    Очевидно Вие някак си по друг начин разбирате или имате представа за правомощията на едно българско правителство. Българското правителство няма право да излезе извън рамките на енергийната стратегия. Аз вярвам много в Европа. Аз вярвам, че Европа ще дойде в България именно при стриктното спазване на закона и на правилата, в частност и при недопускане по никакъв начин правителството да нарушава решенията на Народното събрание. Така че тези две неща, без да се равнопоставят, но за да се стигне от едното до другото, това е очевидно - правителството може да желае да постигне решение по въпроса за взаимно приемливи срокове, но то има точно определени рамки. В решението на Народното събрание от 12 март е казано: казва му се на правителството да преговаря, съобразявайки се със стратегията за развитие на енергетиката и енергийната ефективност. Това е, което е дадено като мандат.
    Така че в това отношение аз си мисля просто, че ние не спорим за идеи и за представи, представите ни могат да бъдат най-различни. Тук става въпрос дали четем закона и правилата на държавата така, както трябва. Аз ги чета по този начин. Ако искате да продължите този разговор, вие трябва да намерите начин да кажете как в рамките на този закон, в рамките на мандата от 12 март може да се стигне до покана, като се изпълни предварителното условие. Това вече ще бъде един истински политически принос, едно политическо откритие.
    Що се отнася до проклятието, вие очевидно не сте ме разбрали и знаете за моите думи от някой вестник, който не сте прочели както трябва.
    АХМЕН ЮСЕИН (ОНС, от място): Не сте прав!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля!
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Аз никога не съм нарекъл Движението за права и свободи проклятие за България.
    АХМЕД ЮСЕИН (ОНС, от място): Не е така! Оставете тази работа! В 1986 г. през два часа бяхте в централата.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, господин Юсеин!
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Може да се направи справка от всички мои изказвания и ще се види, че аз никога не съм нарекъл Движението за права и свободи проклятие за България. И ако някой така е разбрал това нещо, той трябва просто да излезе тук, да докаже, че е така или да се извини за това, което е казал. И аз мисля, господин Камов, че Вие сте този, който трябва да се извини в момента за политическата спекулация, която си позволихте. Аз няма да казвам точно какво съм казал, вие можете да проверите, да вземете стенограмите и да разберете. Но такава спекулация е абсолютно непозволена. Тя беше крайно необходима преди изборите, аз разбирам това нещо, на някои хора, но аз такова нещо никога не съм си позволил и няма да си позволя. Защото много високо ценя политическото участие на избирателите на Движението за права и свободи чрез Движението за права и свободи в централната, в законодателната, в местната власт на страната и считам, че това действително е част от българския етнически модел. Абсолютно! Може би най-важната част е точно тази политическа интеграция и това политическо присъствие. Винаги съм го казвал и с чиста съвест мога да го кажа отново.
    Аз поставих съвършено друг въпрос два пъти, не искам да го поставям трети път пред Народното събрание, защото и трети път да го поставя, пак ще чуя нещо съвършено друго, а не отговор на въпроса, който поставям. Благодаря ви. (Бурни ръкопляскания от мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
    Преминаваме към отговори на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката Веселин Методиев.
    Има думата народният представител Пламен Славов да развие своя актуален въпрос относно проведена среща на заместник-министъра на образованието и науката Венцислав Панчев с директори и учители в Карлово.
    ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Господин председател, госпожи и господа народни представители, господа вицепремиери, господин Методиев! На 4 октомври тази година заместник-министърът на образованието и науката господин Венцислав Панчев провежда среща с директори и учители от системата на народната просвета в Карлово, в която участва и началникът на Инспектората по образованието в Пловдив. Недоумение буди фактът, че срещата е била ръководена от заместник-председателя на Съюза на демократичните сили в Карлово и е протекла като част от предизборната кампания на кандидата за кмет на общината и кандидатите за общински съветници от Обединените демократични сили.
    По време на срещата е станало ясно, че по най-болните въпроси на средното образование в страната липсва готовност за конкретни отговори и ясни позиции. Напротив, липсата на категоричност от страна на заместник-министъра на образованието господин Венцислав Панчев е затвърдила първоначалното впечатление за строго определена политическа и предизборна цел.
    Във връзка с това, господин министър, моят актуален въпрос към Вас е считате ли за нормално, колегиално и етично директорите на училища и учители от Карловската община да бъдат ангажирани по такъв неуместен и безцеремонен начин в предизборната кампания на Обединените демократични сили?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
    Имате думата, господин заместник министър-председател.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря Ви, господин председателю.
    Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Славов! Аз ще се опитам да отговоря на Вашия въпрос като разделя трите определения, които Вие сте дали в него: нормално, колегиално и етично.
    Първо, за определението "нормално". Когато има Закон за администрацията, когато сме прокламирали пред обществото, че формираме политически кабинети, които носят политическа отговорност, смятам за нормално в една политическа ситуация, каквато са изборите, тези хора, които са получили доверие, да застанат пред обществото и да отговарят на всички въпроси, които им се задават.
    Колегиално е заместник-министърът на образованието и то отговорен за ресора средно образование да застане точно пред учителските среди, пред учителската колегия, за да отговаря на техните въпроси.
    Етично е всички тези отговори да не бъдат политически, а да бъдат съдържателни. Ако тук чух упрек, който е извън писмения въпрос, който са ми предоставили, за липсата на категорична позиция, по-скоро бих се заинтересувал за това доколко е етично на сложен, на тежък въпрос, който изисква скорошно решение, да не се заеме категорична позиция. Ето това бих казал, че наистина е проблем. Ако въпросът обаче е в дискусия, той в момента се обсъжда, мисля също за съвсем нормално, колегиално и етично да няма крайно категорично мнение. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин премиер.
    Господин Славов, имате думата за реплика.
    ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател. Госпожи и господа народни представители! Господин министър, Вие твърде тактично и скрупульозно отговаряте на всички елементи от зададения от мен въпрос. Пропуснахте да коментирате защо именно такава професионална среща с директори и учители от училищата в Карлово е ръководена от заместник-председателя на Съюза на демократичните сили, който не е учител по образование, в присъствието на Инспектората по образованието в лицето на неговия началник, който в по-голямата част от времето е стоял безмълвен. Би трябвало именно Инспекторатът по образованието да ръководи тази среща, след като не са били поканени хората, които работят в отдел "Образование" на Община Карлово.
    Аз не чух от Вас в тази ситуация Вие ясно и категорично да се разграничите от желанието професионални срещи с директори и учители да бъдат политизирани по един наистина безцеремонен начин, което не е нито морално, нито етично. То е неуважително и към директорите, и към учителите от училищата в Карлово, които са присъствали.
    В този смисъл аз смятам, че след като изборите приключиха, след като резултатите от тях са ясни, включително и за община Карлово, е крайно време именно сега ръководството на Министерството на образованието и науката да се ангажира със срещи в цялата страна, във всички общини, за да могат с директорите и учителите, които работят в системата на народната просвета да бъдат коментирани подробно, задълбочено и професионално тези проблеми, които стоят в системата на средното образование. А те не са никак малко, не са никак леки за решаване. И в тази ситуация Вие като министър сте длъжен заедно с вашия ръководен екип не по време на избори, на предизборна кампания, да проявявате такава забележителна активност, а това да бъде част от Вашето ежедневие - постоянните връзки и контакти с дейците на просветата, с работещите в системата на средното образование. Ето затова зададох този въпрос - защото такъв политически подход е обиден за тези, които работят в българското училище, за всички дейци на просветата и образованието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
    За дуплика има думата господин заместник министър-председателят Методиев.

    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа, уважаеми господин Славов! Отказах се да прочета точно въпроса, но аз отговорих на въпроса. Онова, което Вие сте направили като увод към въпроса, не го коментирах. Сега ще го коментирам с удоволствие.
    Нормално нарекох поемането на политическа отговорност в ситуация, когато в обществото се провеждат избори. Какъв е резултатът от изборите? Как хората са оценявали това, което е обяснявано, това, което е анализирано, това, което е отговаряно на въпроси - всички го знаят. Вие казвате за община Карлово: резултатът е известен. Известни са резултатите за цялата страна. Но това, че заместник-председател на Съюза на демократичните сили е водил събрание, на което политически отговорният човек - аз не знам дали някой ще се учуди и в залата, и в медиите, сега като го кажа, че господин Венцислав Панчев е член на Съюза на демократичните сили. Това не е някаква изненада за някого, нито пък в момента правим някакво откритие. И заради това и политическата отговорност, естествено е да бъде към тази политическа организация. Ние сме се намирали в една много сериозна обществена атмосфера преди избори. Тази атмосфера постепенно отшумява, но вътре в самите избори тази отговорност трябва да се носи.
    На другото, което допълнихте в своята реплика, искам да Ви отговоря съвсем ясно и категорично, че срещите и с ръководствата на училищната мрежа, т.е. с директорите, и с учителите са ежедневие за ръководството на Министерството на образованието и науката. Но когато в предизборна ситуация получиш покана от много места, естествено е да се опиташ да отидеш на всички. Аз например съм имал покана - може би над 70 или 80 случаи. Не съм успял да отида навсякъде. Ще отида сега във всички онези общини, където не успях да отида по време на изборите.
    Моите срещи за тези 2 години и половина в страната сигурно са над 100. Не съм ги броил, но ще си направя труда, за да Ви представя в кои общини, с кого съм се срещал, какви са били темите, какви са били въпросите. Мога да Ви представя, ако Вие желаете, пълно обобщение на данните от въпросите, които са ми задавали на мен. Аз съм отговарял в тези срещи вече на над 35 въпроса и не съм оставял нито един без отговор. И от реакцията на хората в залата съм разбирал, че те са доволни от това, че отговарям. Дали са доволни по същество или не, това си е тяхно право. Но винаги са получавали от мен ясен и категоричен отговор. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
    Питане от народния представител Господин Тонев относно създаването на нов модел за кандидатстване след 7 клас за профилираните гимназии с интензивно изучаване на чужд език към заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Веселин Методиев.
    ГОСПОДИН ТОНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри, уважаеми господин Методиев! Моето питане е във връзка с разработването на нов модел за кандидатстване след 7 клас за профилираните гимназии с интензивно изучаване на чужд език.
    Досегашната практика е широко известна. Учениците се приемат чрез конкурс с полагане на конкурсни изпити по математика и български език и литература като материалът за изпитите е подбран от програмата за задължителна подготовка.
    От известно време се води дебат за промяна на този начин на селекция и замяната му с по-безпристрастна, по-надеждна форма на основата на тестове. Тази дискусия обаче се провежда в един затворен кръг от специалисти - преподаватели от висши училища, учители, експерти, със специфичния по-трудно достъпен език на специалистите. Затова и наше задължение е да преведем тази дискусия на един по-ясен и разбираем език.
    Очевидна е целта да се преодолеят слабостите на досегашната система и да се предложи един по-обективен начин на оценяване. При положение че все още не е готов държавният стандарт за оценяване в цялостния процес на обучение, възникват въпроси, които трябва да получат конкретен отговор.
    Първо. Ще се запази ли изпитът по математика в досегашния вид като всяка конкурсна тема съдържа четири отделни задачи или и тук ще се приложи математически тест?
    Второ. По отношение на българския език и литературата какво съдържание ще имат тестовете? Дали ще бъдат свързани с изучавания материал или ще са само за проверка на общата езикова култура? Как ще изглежда предвижданият свободен тест? Ще има ли връзка с литературната творба от програмата за 7 клас или от програмите включително на 5, 6 и 7 клас, или ще бъде просто върху едно определено обществено събитие, или произволна случка?
    Трето. Ясно е, че профилираните гимназии сами ще предложат курсове за подготовка на кандидатите. Но за да има коректност към младежите мисля, че те трябва да получат поне минималния брой допълнителни занимания, съвместно с другите ученици в училището, в което те са обучавани. Има ли предвидени часове точно за тази цел - придобиването на умения за работа с тестове, тъй като повечето младежи не познават тази материя? За тях това е новост и тази новост трябва да бъде овладяна.
    Четвърто. Как ще става известяването по отделните региони? Едни и същи ли ще бъдат тестовете за цялата страна? И ако са еднакви, как ще се изключи възможността за компрометиране на новия начин за полагане на конкурсни изпити?
    Това са част от неизяснените моменти на новата форма за изпитно оценяване, които ме мотивираха да отправя към Вас следното питане: кои са общите характеристики на разработвания от министерството модел за полагане на конкурсни изпити след 7 клас за профилираните гимназии с интензивно изучаване на чужд език?
    Разбира се, не е за подценяване и срокът за публичното представяне на тези тестове и правила. Измененията и допълненията на Наредба № 1 влязоха в началото на пролетта на тази година. За този нов начин на конкурс обаче - чрез тестове, един такъв срок ще е безнадеждно закъснение. Имате ли някаква готовност за публикуване в по-близко време? Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тонев.
    Имате думата, господин заместник министър-председател.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Тонев! Преди да отговоря на Вашия въпрос, искам да заявя пред уважаемото Народно събрание, че съм изключително благодарен за този въпрос, тъй като той безспорно е актуален.
    Преди една година - през октомври 1998 г. Колегиумът на Министерството на образованието и науката взе решение за изпълнение на 2-годишен проект под наслов: "Подготовката на изпити за прием на ученици след завършен 7 клас в профилирани гимназии и техникуми за учебната 2000-2001 г.". Основанията за това решение са в натрупаните през годините проблеми, разрешаването на които според нас не търпи отлагане.
    Кои са те?
    Първо. Как да се ограничи субективизмът при оценяването?
    Второ. Как да се повиши общественото доверие по отношение на изпитните материали и резултатите от изпитите?
    Трето. Как да се синхронизират формите за измерване на постиженията на учениците у нас с тези от европейската и световна практика?
    Тези проблеми, както и необходимостта от въвеждането на стандарти за оценяване на постиженията на учениците, а това е наше задължение по Закона за народната просвета - чл. 16, т. 5, определиха и основната цел на проекта. Тоест, проектът беше в отговор на изискванията на закона. Тези изисквания са развитие и усъвършенстване на системата за оценяване и постижения на учениците в средното училище чрез преминаване към обективни и стандартизирани начини за оценка. Във връзка с това е и работата по въвеждането на тестовете като нова форма за оценяване при конкурсните изпити след 7 клас през 2000 г.
    Изготвянето на стандартизирани тестове върху учебното съдържание до 7 клас включително е в четири предметни области: български език и литература; математика; природни науки, които включват в себе си биология, география, физика и химия и обществени науки, които включват в себе си география и история. Те са в основата на този 2-годишен проект, за който вече споменах.
    В работата досега са участвали, както и Вие казахте, господин Тонев, учители и експерти от Министерството на образованието и науката, от инспекторатите по образование, преподаватели от висшите училища на страната, центровете за квалификация на учители, специалисти по информационно осигуряване, училищни ръководства, ученици и тук бих искал да направя първата поправка на това, което Вие казахте - участваха и медиите.
    Първият семинар при стартирането на проекта беше с репортери от електронните и печатни медии в Банкя през есента на миналата година - един месец непосредствено след взимането на решението от страна на колегиума. Това, което те отразиха във вестниците, което се каза в радиото и телевизията и което беше завършено в един период от три месеца от мнения на експерти, беше изцяло в подкрепа за това, че тестът трябва да бъде новият начин за оценяване. Непрекъснато, или ако е силна думата "непрекъснато", то в месеците на два-три пъти оттогава насам поне, са се появявали статии във вестниците, които са излизали в подкрепа на теста.
    Ние се намираме в края на първата фаза на проекта и в началото на втората. Какво бе извършено в тази една година?
    Първо, беше проведено как работят тестовете вътре в системата и доколко те са обективен критерий за оценяване.
    Второ, ученици и учители бяха запознати и използваха в учебната си работа различни видове тестове като една от формите за измерване и оценяване.
    Трето, създадена е вече банка от стандартизирани тестове, които министерството възнамерява да издаде и разпространи в училищната мрежа.
    От направеното дотук могат да се направят естествено първите изводи:
    Първо, експертната оценка, дадена от учители и преподаватели във висшето училище и от центровете за квалификация, които подготвиха текстовете и видяха резултатите от тяхната дейност през тази една година, е изцяло положителна.
    Второ, през месеците до ноември т.г. бяха проведени национални измервания по български език и литература, по математика, по природни науки и по обществени науки чрез представителна извадка за страната за ученици от VII клас. Материалите, тестовите задачи и инструкциите за оценяване бяха разпространени до всички училища в страната и публикувани във вестник "Аз Буки", за да станат достояние на българската общественост, за да могат да се подготвят и учениците.
    Така че тук искам да направя една втора корекция във Вашия въпрос. Вярно е, че е работено от кръг специалисти, вярна е Вашата констатация, че този дебат, който се е провел до момента, е основно на езика на професионалистите и е наистина малко неразбираем за обществото, но също така е вярно, че всички тези неща са публикувани във вестника, с който работи Министерството на образованието и науката, вестник "Аз Буки".
    В края на месец юли беше проведен и работен семинар на представители на всички работни екипи, участвали в подготовката и провеждането на тестовите измервания. Направените анализи на резултатите от първата фаза показаха, че можем да работим през тази учебна година за въвеждането на тестовете, така както е предвидено в проекта, от 2000-2001 г.
    Предстои разпространението и на сборник със стандартизираните тестове по български език, по математика, по природни науки и по обществени науки. За нас това е новият модел за провеждане на конкурсен изпит за прием след VII клас и е точен отговор на задълженията ни по чл. 16, т. 5 от Закона за народната просвета.
    Сега ще отговаря и на петте въпроса, които Вие поставихте допълнително и които не ми бяха представени писмено, затова отговарям на тях накрая.
    Първо, за задачите по математика. Изученото по математика в VI и VII клас в средното образование в България е елемент от тестовете, така както те бяха изграждани и използвани през тази учебна година, такива, каквито ще бъдат и в самия завършващ тест. Извън тях в проекта не е предвидено за тези училища, за които Вие питате, нека да напомня тук и на колегите, Вашият основен въпрос е профилираните гимназии с интензивно изучаване на чужд език, а след VII клас се кандидатства и за други групи училища, например за математическите гимназии, но тези, които са с интензивно изучаване на чужд език, за тях няма задача в този смисъл, в който я познаваме отпреди. Такава задача като вход..., днес следобед имам среща със Съюза на математиците, те имат едно изискване, което според мен е много справедливо, може да има само за математическите гимназии.
    Второ, какво е съдържанието за изучаването по български език и неговото съотношение в тестовете? Това е онзи дял, който се намира в учебниците и учебното съдържание по българска граматика в VI и VII клас и нищо повече, и нищо по-малко.
    Третият Ви въпрос е за изучаваното по българска литература, тоест Вие поставихте в един въпрос тези неща, но аз нарочно ги разделям. Това, което е включено в тестовете, което е възможно да се направи като текст, съчинение, изучавано в VI и VII клас, е само върху онзи материал, който е изучаван в българското училище в VI и VII клас, нито повече, нито по-малко.
    По четвъртия Ви въпрос. Работата с тестове като умение на учениците е практика в българското училище не масова, в което имате право. Аз мисля, че най-добрият път ще бъде, след издаването на този сборник с тестове, наистина инспекторатите по образование да създадат организация в цялата училищна мрежа. Там, където има деца, които желаят да кандидатстват, за тях да се отдели специално време за работа с тези тестове, след като излезе и самият сборник с тестове. Това от гледна точка на учебното време за тази учебна година е напълно възможно.
    Ще преваря един въпрос, тоест ще отговаря направо на последния, а след това ще се върна на петия Ви въпрос, защото е свързан с това - кога децата ще се занимават с тестовете и кога ще излязат нормативните документи. Вие цитирахте Наредба № 1.
    Наредба № 1 в нашата училищна практика излиза през март обикновено, за да подготви кампанията на кандидат-ученическите изпити през юни. Наредба № 1 според нашата амбиция трябва да излезе в близките 10-15 дни, тоест през ноември предходната година, за да може да има осем месеца до провеждането на тестовете, за да може да се подготвят и децата. Проектът за Наредба № 1 е във финалната си фаза на работа.
    И последното, което Вие попитахте, това е: дали става дума за национален тест, тоест дали всички тези задачи, предвидени в сборника и работени през тази една година, ще бъдат за цялата страна? Отговорът е: категорично да. Организацията по тяхното изтегляне в крайната фаза като номер по ред на теста, по който ще се явят децата в конкретния ден на изпита, не променя характера на национален тест. Защото тези въпроси са претеглени в цялата страна, работено е в цялата училищна мрежа и те естествено е да бъдат общовалидни за цялата училищна мрежа.
    Това, което се види, казано на по-обикновен език, защото Вашият призив е съвсем основателен, това, което се види в сборника с тестовете, това ще бъде окончателният вариант, който детето ще има пред себе си в деня, в който трябва да положи този тест. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин заместник министър-председателя.
    Господин Тонев, имате право на два уточняващи въпроса.
    ГОСПОДИН ТОНЕВ (СДС): Уважаеми господин Методиев! Ще се възползвам от процедурата, за да Ви задам два допълнителни въпроса.
    Първият уточняващ въпрос е по отношение яснотата за това какъв ще бъде изпитът за - ще употребя изразът - езикова гимназия, това, което е известно сред хората. Ще полагат ли кандидатите за тези профилирани гимназии освен тест по математика и тест по български език и литература, а също и такива по природни науки и по обществени науки? Ако отговорът е положителен, как ще бъдат организирани тези изпити? В четири дни или ще бъдат групирани по два на ден?
    Вторият уточняващ въпрос е за принципното извършване на самото оценяване. Досега съгласно цитираната наредба № 1 кандидатите се подреждаха по бал, който се образуваше от оценката по български език и литература от удостоверението за завършен VII клас и удвоените оценки от изпита по български език и литература и математика.
    Какво решение ще предложи новият модел? Ще се формира ли обща оценка от изпитите и предмета от удостоверението за завършен VII клас или постигнатият брой точки от самите тестове - без оглед на други показатели - ще бъде решаващ за класирането на кандидатите?
    Трудността се поражда и от следния факт. Оценяването в училище се извършва по шестобалната система. А то не може да бъде друго и за свободния тест, който се предвижда да бъде част от изпита по български език и литература.
    Намерен ли е адекватният баланс между тези различни по начин на оценяване елементи и какъв израз ще има той? В брой точки или в шестобална оценка?
    Тоест, формулирам вторият уточняващ въпрос. Има ли вече установени критерии за тази проверка - за този вид оценяване?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Господин Тонев.
    Има думата заместник министър-председателят господин Веселин Методиев да даде своя отговор.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря Ви, господин председателю! Уважаеми госпожи и господа, уважаеми господин Тонев!
    На първия Ви въпрос. Да, тестове, в един ден, а не в рамките на няколко дни, в четирите предметни области, като тежестта на съответната предметна област е свързана с броя време, по което е изучавана дисциплината. Ще дам пример, за да звучи наистина по-ясно. Българският език и литература се изучават заедно с математиката над 65 на сто от учебното време. Броят на задачите от тестовете, свързани с тези две предметни области, ще заеме 65 на сто от общия състав на задачите в теста. Тоест, колкото време е ангажиран ученикът с тези предметни области, толкова ще бъде съответно и обемът от задачите в тестовете.
    Второ, няма предвиден вариант в проекта, при който децата, кандидатстващи за езикови гимназии, да полагат специален изпит по математика. Уменията и знанията по математика се оценяват чрез теста.
    Трето - самото оценяване. Да, формира се бал и този бал не е само оценката от теста, която е точкова и ще бъде по скала, приведена към оценките, които познаваме ние - от 2 до 6 - а този бал ще се формира от оценката по теста плюс оценките за съответните профилирани гимназии. В случая за езиковите предложението е оценката по български език и литература. В оценката в момента не фигурира вариант да се оценява в точки като краен бал. Крайният бал ще бъде от познатите ни оценки, които се движат от 2 до 6. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Методиев.
    Господин Тонев, заповядайте да изразите становище от отговора на въпроса Ви.
    ГОСПОДИН ТОНЕВ (СДС): Уважаеми господин Методиев! Радвам се, че изразихте категорично намерението си за въвеждането на тестове като нов начин за селекция на кандидатите след завършен VII клас. Ясно е, че това не е експеримент, а форма, която ще се налага и в бъдеще както при конкурсни изпити, така и при текущо оценяване в самото училище.
    Длъжен съм да отбележа обаче, че въвеждането на този нов тестови модел няма да бъде посрещнато еднозначно. Ще има първоначално стъписване и опасения за годността на предложения вариант, опасения, които се споделят както от част от учителската колегия, така и от родители и кандидати за профилирани гимназии.
    Едно обаче е безспорно - че тестовият модел е по-обективният начин за оценяване и затова са толкова по-важни детайлите и структурата на изпълнението на самите тестове.
    Затова аз съм длъжен да ви пожелая дано чрез една професионално извършена работа по тестовете да убедите и скептично настроените, и родителите, и бъдещите кандидати в стойността на изпитния модел, който предлагате.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
    Има думата заместник министър-председателят господин Методиев.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря Ви, господин председателю! Ползвам правото си на реплика, само за да поясня още нещо. След приемането на Закона за народната просвета, на Закона за професионалното образование и Закона за учебния план, след предвиждането на задължителна матура в три изпита през 2003 г., ако не въведем тестовете от следващата година - от учебната 2000-2001 г., ние на практика ще поставим под съмнение възможността в 2003 г., когато матурите станат факт, задължителен за всички ученици в България, да ги направим и в ход на висшето образование, нещо, което ние много дълго време коментирахме в Комисията по образованието и науката.
    Така че всеки отказ в момента, породен от обективни или субективни причини - Вие изтъкнахте част от обективните, но има и субективни причини - но всеки отказ в момента ще постави под съмнение усилията, които се полагат вече десет години по изграждането на този инструмент за оценяване в българското средно и висше образование. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Методиев.
    За процедура има думата господин Руси Статков.
    РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Тъй като във връзка с нашия правилник един час преди да завърши заседанието нямаме право да предлагаме удължаване, възползвам се, че времето все още не е изтекло и предлагам удължаване на работното време до изчерпване на парламентарния контрол.
    Аргументите ми, господин председател, са следните. Вече месец и половина господа министрите поради заетост в предизборната кампания намираха различни поводи и не отговаряха на наши въпроси и питания. Даже и днес има такива, които отсъстват. Специално към някои от министрите има проблеми, които са много актуални, например свързани с корупцията. По този въпрос имам питане към господин Божков, което е свързано с корупцията, уважаеми господин Божков. Такива са въпросите и питанията на много от колегите. Ако ние действително като народни представители, уважаеми колеги отдясно, държим да си свършим работата, надявам се вие правилно ще разберете процедурното ми предложение. Нещо повече. Аз очаквах това да бъде направено от вас, тъй като вие в последните дни особено се вълнувате от тези проблеми - на корупцията и на престъпността.
    Така че, господин председател, предлагам да удължим работното време до изчерпване на всички въпроси и питания, за да могат и съответните органи да получат допълнително информация чрез парламентарния контрол и да насочат своите усилия към онова, което цялото общество чака, а именно по конкретни действия и мерки с оглед промяна на положението в страната, което за съжаление е плачевно.
    Мисля, господин Божков, че Вашата усмивка не е в тази посока. Може би неволно я изтървахте.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Статков, моля Ви, придържайте се към процедурния въпрос.
    РУСИ СТАТКОВ: Вие знаете много добре, че статистиката посочи, че българските граждани живеят на границата на екзистенцминимума. Това е последната информация, която господин Хаджийски, когото вие изпратихте в статистиката, даде. Така че няма място за усмивки. Има място за действия. И ако вие наистина държите, колеги отдясно, да свършим работа, то ви моля да подкрепите моето процедурно предложение - да удължите заседанието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Статков.
    Постъпило е предложение за удължаване на работното време до два часа - до завършване на точката, в която се намираме.
    Има ли противно становище? Няма.
    Поставям на гласуване направеното предложение от господин Руси Статков за удължаване работното време на парламента днес до два часа - до приключване на точката, в която се намираме.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 164 народни представители: за 67, против 80, въздържали се 17.
    Предложението на господин Статков не се приема.
    Продължаваме с актуалните въпроси към заместник министър-председателя господин Александър Божков.
    Първият актуален въпрос, поставен от Иван Костадинов Иванов, се отлага.
    Преминаваме направо към втория актуален въпрос, поставен от народния представител Димитър Николов Димитров, към който актуален въпрос писмено се присъединява и народният представител господин Иван Бойков. Въпросът е относно създаденото социално напрежение в "Агробиохим" - АД - Стара Загора.
    Господин Димитров, имате думата да поставите и аргументирате Вашия въпрос.
    ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
    Господин Божков, темата "Агробиохим" не е нова за Вас. Проблемите с неизплащането на заплатите започнаха преди повече от година, но от 16 септември напрежението във фирмата придоби опасна форма на ескалация.
    Ако си спомняте, на 5 март в отговор на мое питане Вие говорихте за програма за изплащането на всички заплати до края на м. март т. г. Още тогава предупредих за нарастващо социално напрежение и Ви призовах за активна намеса. Вашият отговор тогава създаде и очаквания, и надежди действително за активна намеса и решаване на проблема. Към момента фирмата не работи, от 7 млрд. печалба към пролетта на 1997 г. в момента тя е натрупала над 80 милиарда загуби. Заплатите не са получавани за последните десет месеца и се пристъпва към масови съкращения. Реално се пристъпва към освобождаването на 1640 работници от общо заети в момента 1950, въпреки че в прословутата Ви стратегия за преструктуриране на торовото производство фирма "Агробиохим" към края на 2000 г. трябва да има 1840 работници.
    Днешната ситуация показва, че сме свидетели на бездействие, престъпно нехайство или умисъл, които водят до пълна ликвидация на фирмата, приватизация за жълти стотинки и опасна ескалация на напрежението. Хората Ви дадоха достатъчно много време за намиране на разумни решения. Повече от година те запазваха спокойствие и толерантния тон само и само да Ви дадат тази възможност. Но би трябвало да разбирате, че те изчерпиха вече всички свои резерви. На тях им спират тока и водата, те и техните семейства гладуват и боледуват, на прага на зимата става въпрос за тяхното физическо оцеляване. И това е жестоката реалност.
    На проведената среща миналата седмица изпълнителният директор не може да даде смислен отговор на поставените проблеми и препращаше повечето от въпросите, които бяха поставени към него, към Министерството на промишлеността и Агенцията по приватизация.
    Моят въпрос към Вас, господин Божков, е: какви са механизмите и сроковете за изплащането на всички работни заплати на над 2000 мизерстващи работници от "Агробиохим" - Стара Загора. И действително Ви моля за конкретен отговор по механизмите и сроковете. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
    Имате думата господин заместник министър-председател.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! В това Народно събрание, както отбелязахте, вече няколко пъти отговарям на въпроси за "Агробиохим" и съвсем нормално е вие да продължавате да питате, тъй като процесите там продължават...
    ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ, от място): По-високо може ли?
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Да, разбира се, извинявайте. Щом Вие не чувате, значи нещо не е наред, защото би трябвало точно Вие да чувате.
    Мисля, че на всички е известно тежкото финансово състояние на "Агробиохим", но ще припомня някои от основните причини, довели до това състояние.
    Оборудването и технологиите са морално и физически остарели, те са от 60-те години. А това означава ниска производителност на труда, високи разходи за поддръжка. Изключително висока енергоемкост на произвежданата основна суровина - амоняк, най-висока в сравнение с останалите производители на торове в страната и с 65 на сто по-висока спрямо средните световни постижения. Естествено това прави производството на амониева селитра със собствен амоняк нерентабилно и неконкурентоспособно. Рязък спад на международните цени на произвежданите продукти.
    Ще Ви дам няколко примера. През 1996 г. цената на амониевата селитра е била 125-130 щатски долара на тон; през 1997 г. е спаднала на 90-95 щатски долара на тон; през 1998 г. - 70-75 щатски долара на тон; 1999 г. - 55-60 щатски долара на тон.
    Тоест само за три години цената на амониевата селитра на международния пазар е спаднала точно два пъти.
    Капролактам: през 1997 г. - 1300-1400 долара на тон; 1998 г. - 1050-1150 щатски долара на тон; 1999 г. - 880-980 щатски долара на тон. Тоест едно спадане за две години тук с повече от 50 на сто.
    Тежка административно-производствена структура. Много непряко свързани с основното производство дейности, които обаче се издържат от това производство и допълнително увеличават неговата себестойност, като ремонтно-механичен завод, строително-ремонтен цех, автобаза, железопътна гара, три почивни станции, оранжерия и др.
    Намалено търсене на вътрешния и външен пазар. Надявам се, знаете за кризата на международните пазари, която продължава вече трета година.
    Рязко намалено натоварване на производствените мощности при запазена висока численост на производствения и административния персонал. И тук искам специално да обърна внимание за нашите пропуски, много сериозните пропуски в ръководството на това предприятие, особено по отношение на натоварването на производствените мощности и запазването на високата численост на производствения персонал в продължение на много дълъг период.
    Прегледът на финансовите резултати през последните години показва, че дори и при изключително добра пазарна конюнктура, каквато беше тази, примерно, през 1996 г., показателите на "Агробиохим" пак са негативни. Дружеството не обслужва задълженията си към основните доставчици - "Булгаргаз" и НЕК през последните четири години, в резултат на което са натрупани дългове в размер съответно на 42,582 млн. лева и към НЕК 11,940 млн. нови лева.
    Възможностите за оцеляване на това предприятие теоретически са две. Единия вариант е продажба на цялото предприятие на стратегическия инвеститор, готов да вложи значителни инвестиции за неговата модернизация. Казвам, че това наистина е съвсем теоретичен, бих казал, хипотетичен вариант, защото такава алтернатива може би щеше да има шанс в добрите години на цени и пазари на торовата промишленост - 1995-1996 г. Тази възможност беше пропиляна по времето на предишното правителство. През 1997-1998 г. стагнацията на торовия пазар прогони потенциалните инвеститори и не успяхме да намерим възможност, да намерим стратегически инвеститор за това предприятие.
    Другият изход е преструктуриране и продажба на обособени части и дълготрайни материални активи. Очевидно е, че това е единствената възможност. Очевидно е, че просто няма друга възможност и това и правим в момента - продаваме евтини обособени части и търсим инвеститори за обособените части.
    Това е много типичен пример. "Агробиохим" за голямо съжаление е на гърба на хората от Стара Загора, на гърба на хилядите работници в него и е най-типичният пример как забавянето на приватизацията, как забавеното преструктуриране може да доведе едно предприятие до разруха и самоликвидиране. И аз тук искам много ясно да споделя вината за това. Имаме забавена приватизация в периода до 1995-1996 г., когато "Агробиохим" все още можеше да намери стратегически инвеститор, но след това - от 1997 г. нататък, искам да кажа съвсем ясно, че нерешителността на назначеното от нашето правителство ръководство, нежеланието да се поемат тежките и непопулярни, но оздравителни мерки, в това число и постепенното намаляване на персонала, в крайна сметка се отрази негативно и на държавата. Защото задълженията към нейните структури са най-големи и оттам към всички български данъкоплатци и към всички консуматори на приходната част на бюджета.

    И въпреки че от пролетта на 1998 г. - това е мисля, че най-голямата наша вина - от 1998 г. предприятието почти е спряло производствената си дейност, има само производство на неголеми количества амониева селитра само в активния сезон, тоест работниците са в престой, задълженията за неизплатени заплати продължават да растат. Безспорно е, че исканията на работниците са справедливи. Те не са освободени от работа и ние ще намерим и продължаваме да търсим и да намираме постепенно решение за изплащане на дължимите суми. Но тези задължения можеше да не бъдат толкова големи, хората щяха отдавна да бъдат наясно какво става и какво е положението там, какъв път да поеме всеки от тях, ако ръководствата на "Агробиохим" досега не предпочитаха популистките обещания за осигуряване на постоянна работа и запазване на работните места. Надяваме се, че извършената смяна в органите на управление през септември 1999 г. променя този стил на работа.
    Разбира се, че му е много трудно на новия директор и разбира се, че не може да даде удовлетворителни обяснения, както казахте Вие, защото той има на гърба си да разравя авгиеви обори, натрупани от много други директори преди него. Но ясно е, че продължаващата процедура на преструктуриране, приватизация и продажба на различни активи, ще насочва приоритетно получените средства за изплащане на работните заплати.
    По отношение на поставения от вас конкретен актуален въпрос всъщност искам да ви информирам за това какво е извършено досега.
    Първо, разбира се, проведохме среща с новото ръководство на дружеството. На нея обсъдихме и определихме насоките за спешни мерки. В резултат на представената програма за преструктуриране и действие в реалните условия на прекратена производствена дейност. Основните аспекти на програмата са насочени към продажба на 10 обособени части, за които дружеството има разрешение от Агенцията за приватизация, продажбата на бързо ликвидни активи, оптимизиране на числеността на персонала.
    Второ, между Министерството на промишлеността и Агенцията за приватизация беше уточнен график за продажбата на шест обособени части. Това са основните производства на дружеството, за които има потенциални купувачи. Предвижда се сделките да приключат още в следващите дни. Знаете, че още от 19 октомври вече е факт продажбата на Цеха за капролактан. Постъпленията от приватизацията на тези обособени части остават на разпореждане вътре в "Агробиохим".
    На 5 октомври проведох среща с инициативния комитет за протестни действия на работниците в дружеството. На срещата аз говорих с тях и лично се ангажирах да потърся възможности за изплащане на дължимите работни заплати и осигуряване на обезщетение от 1000 нови лева на освободените в процеса на преструктуриране За тази цел бяха проведени срещи от хора от Министерството на промишлеността с Министерството на финансите, с Министерството на труда и социалната политика, Агенцията за приватизация, Националния осигурителен институт и Националната служба по заетостта. Съгласуван е с регионалното управление на социалното осигуряване в Стара Загора конкретен график за разсрочено изплащане на дължимите вноски за обществено осигуряване в рамките на три години. Насрочено е през ноември общо събрание на акционерите, което трябва да приеме решение за осигуряване на еднократни парични обезщетения от 1000 нови лева при освобождаването на персонала.
    След получаване на положително становище от Министерството на финансите за отпускане на временна финансова помощ, Министерството на промишлеността пое ангажимента да внесе всички необходими документи за вземане на конкретното решение. Уточнени са с Агенцията за приватизация и очакваните приходи от приватизацията на обособените части.
    На 11 октомври беше проведена среща между представители на Министерството на промишлеността, Агенцията за приватизация и ексклузивните кандидат-купувачи на обособени части от "Агробиохим". На нея бяха уточнени бързоликвидните активи, които могат да бъдат продавани на бъдещите собственици или на външни клиенти с цел събиране на средства за изплащане на закъснелите заплати.
    На 21-и се проведе среща в Агенцията за приватизация между ръководството на дружеството и представители на всички потенциални купувачи на обособените части и експерти от Министерството на промишлеността за изясняване на взаимоотношението между бъдещите собственици при ползването на обслужващите звена, оставащи в състава на дружеството. Уточнени са и клаузите, които следва да се заложат в приватизационните договори с оглед бързото финализиране на сделките. Както ви казах, на този етап вече е продадена обособена част - производство на капролактан на стойност 860 хил. нови лева. Средствата вече са приведени на "Агробиохим". На тази последна среща са присъствали и са се подписали всички кандидат-купувачи за обособените части, които се продават.
    Както разбирате, сегашните промени в "Агробиохим" са натрупани в резултат на множество негативно влияещи фактори както обективни, така разбира се и много субективни и те се наслагват към и без това неконкурентните и неефективни мощности на "Агробиохим". Затова очевидно е, че бъдещето на "Агробиохим" е свързано с преструктурирането и приватизацията на перспективните дейности, за които има потенциални купувачи, потенциални инвеститори. В тази насока са и усилията на Министерството на промишлеността и на Агенцията за приватизация, и на ръководството на предприятието. Паралелно с това ръководството на дружеството ще бъде подпомогнато да реализира всички останали материални активи за набавяне на допълнителен паричен ресурс и заплащане на дължимите работни заплати. Всяка сума, която постъпи в предприятието, видяхте, че първата от продажбата на капролактана вече постъпи, остава вътре в предприятието, като приоритетно се използва за изплащане на работните заплати. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
    За реплика имате думата, господин Димитров.
    ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Господин Божков, темата какви са причините е ясна отдавна. Но има факти. Пролетта на 1997 г. фирмата е на печалба - 7 млрд. печалба. В момента тя е с 85 млрд. загуби. През всички тези периоди на входа и на изхода на фирмата не малко частни фирми източваха средства от "Агробиохим", в това число и в момента, когато "Агробиохим" реално беше спрял, изненадващо защо частните фирми извършваха ремонтни работи в него при условия, че специалистите от "Агробиохим" стояха, но на тях не им се възлагаха такива ремонтни работи. Както каза един работник на срещата: "След 22 години работа в това предприятие, вероятно дойде момент да не сме удобни и да не можем да даваме проценти и комисионни. Затова трябваше да влязат частните фирми."
    Какъв хаос и безхаберие цари в действията ви говори, че на 30 август се утвърждава програмата на предприятието за работа, а на 1 септември електрозахранването спира, което само по една щастлива случайност не доведе до сериозни екологични проблеми.
    В отговора си от 7 октомври до изпълнителния директор на поставените въпроси Вие поемате ангажимента, че след получаване на положително становище от Министерство на финансите за отпускане на временна финансова помощ, Министерството на промишлеността ще подготви и внесе всички необходими документи за вземане на конкретно решение по проблема. В момента Вие не отговорихте реално има ли такова положително становище и в какъв срок ще се вземе решение. Вие говорихте за вината през последните години, но се получава парадокса, че министърът на промишлеността си получа заплатата, че чиновниците в Министерството на промишлеността, пряко отговарящи за торовото производство, си получават заплатите, че всички ръководства, които са освободени през този период, излизат от завода с получени средства. А хората, които имат най-малко вина, са поставени в унизителното положение да мизерстват и да гладуват. Приватизацията не е решение на проблема и Вие много добре знаете, че фонд "Работна заплата" е на по-задно място при оползотворяването на тези средства.
    Искам да Ви уверя, че Вие лично носите пълната отговорност в развитието на конфликта. Конфликтът е изключително сериозен и тежък. Нерешаването му в най-къси срокове обрича на глад и мизерия хиляди хора, създава предпоставки за промишлени аварии и екологични проблеми с непредвидими последствия, води до опасна ескалация на напрежението. Вие изпратихте веднъж шефа на Агенцията по приватизация - нищо не можа да отговори на поставените въпроси. Втори път изпълнителният директор - просто не е в час и не е наясно как ще се реши този проблем. Предлагам Ви Вие лично да проведете среща във фирмата. Работниците имат какво да Ви кажат - кои са причините, за да се стигне до пълната ликвидация на подобна фирма. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров. Четири пъти му сигнализирах, но той не реагира.
    Имате думата, господин заместник министър-председател, за дуплика.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин Димитров! Първо, искам да Ви помоля... Знам, че Народното събрание е трибуна за политически речи. То е трибуна и за известна доза популизъм, разбира се. Но по отношение на това дали министърът си получава заплатата. Със същата смелост бих могъл да Ви попитам дали Вие сте си дарили заплатата на работниците от "Агробиохим"? И Вие си получавате заплатата. И Вие работите. И ние работим.
    ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ, от място): Но разликата е, че аз не управлявам това предприятие.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Вие не управлявате, защото народът не Ви е дал доверие да управлявате. Така че, когато народът Ви даде доверие да управлявате, вероятно ще управлявате това предприятие по същия начин, както го докарахте до състоянието, от което ние трябваше да го вадим. За голямо съжаление то е доведено до такова състояние, че много трудно може да бъде извадено. Аз много ясно Ви казах, Вие, разбира се, не искате да чувате отговора, за голямо съжаление, че предприятието фактически е спряно от началото на 1998 г. Така че е много странно как може да бъде източвано едно спряно предприятие. Със сигурност, със сигурност казвам, има неща, които не са съвсем наред там. И аз с удоволствие и с голяма радост ще приема от Вас и от работниците конкретни факти - конкретни факти за нарушения, за кражби, ако има такива. защото трябва да се знае цялата истина, разбира се. Не може да се крие нищо от тази истина. Ако има нарушения, би било нормално през последните две години, откакто е спряно предприятието, ако е имало такива нарушения, Вие сте ми задавали най-малко въпроси за "Агробиохим", да сте ми казали най-малко поне едно име, поне една фирма, поне една сума. Иначе е много лесно така, разбира се, да се говори по принцип, че предприятието се източва.
    Предприятието е източено през годините, в които... От 60-те години в това предприятие всъщност не са правени никакви подобрения, никакви модернизации. А искам да Ви обърна внимание, че точно в периода 1993-1996 г. предприятието е било експлоатирано максимално. Вие казахте, че то е завършило на печалба 1996 г. Естествено, че ще завърши на печалба 1996 г.! Само че трябва да погледнете дали междувременно си е платило вноските. Колко е била цената на природния газ? Колко е била цената на електроенергията? То е завършило на печалба на гърба на целия български народ. Неслучайно държавата ни фалира в края на 1996 г., след като предприятия като "Агробиохим" са завършвали на печалба! Това предприятие не може да завършва на печалба при най-нормални пазарни условия! Изкривената ситуация, източването на предприятията, източването на цялата българска икономика чрез такива предприятия всъщност доведе до фалита на държавата в края на 1996 г. И "Агробиохим" е типичен пример на такова предприятие, в което чрез скрито и явно субсидиране са източвани парите от джобовете на всички български граждани, за да може да се поддържа изкуствено един гигант, който отдавна е трябвало да бъде преструктуриран, приватизиран или частично затворен. И това е най-голямата трагедия на българската индустрия. И "Агробиохим" е един от най-фрапиращите примери на трагедията на българската индустрия, която, за голямо съжаление, беше съсипана в периода, в който вие дълги години управлявахте тази държава.
    ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ, от място): Дайте отговор за заплатите!
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Много е тъжно, много съжалявам.Но това е истината, защото тя е тъжна за българския народ.
    И отговорът за заплатите може да бъде само функция на това. Ние полагаме всички усилия от едно предприятие, което практически е ликвидирано и практически не съществува, което отдавна е източено и окрадено, да намерим пари и да плащаме заплати. Аз пак казвам - много съжалявам, че е имало нерешителност от страна на предишните ръководства да кажат в очите на работниците от "Агробиохим" каква е истината и да им помогнат със средствата на закона, със средствата и възможностите на държавата да се пренасочат към друга работа. А не в продължение на една година да стоят без работа и да чакат заплата. Това е най-лошото за "Агробиохим". И за голямо съжаление и хората в "Агробиохим" знаят, че цяла година не са работили. Но те не са виновни. И аз ги оправдавам напълно. Те не са виновни, че ръководството не им е казало, че когато няма работа, те просто трябва да бъдат освободени. Оставило ги е на работа. И сега ние отново трябва да се справяме с този въпрос. Тъжно е, лошо е. И затова беше освободено и ръководството.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин заместник министър-председателя.
    Актуален въпрос към заместник министър-председателя и министър на промишлеността господин Александър Божков от народния представител Пламен Славов относно задълженията на ВМЗ - ЕАД "Сопот" към бюджета на община Карлово.
    ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Госпожи и господа народни представители, господин заместник министър-председател и министър на промишлеността! Неслучайно така се обръщам към Вас, господин Божков, защото в случая става дума за въпроси, които засягат и финансови взаимоотношения между голям данъкоплатец, какъвто са Вазовските машиностроителни заводи и община Карлово. Но аз смятам, че Вие като вицепремиер сте човекът, който също наблюдава и контролира и работата на министъра на финансите в правителството.
    На пресконференция в Карлово в началото на месец октомври председателят на Съвета на директорите на Вазовските машиностроителни заводи в Сопот, господин Здравко Зафиров е заявил, че Вазовските машиностроителни заводи са платили по-голяма част от 58-милиардния си дълг. Искам да добавя към това, че и с лично Ваше участие по време на предизборната компания в община Карлово бяха изречени много лъжи, много инсинуации относно задълженията на община Карлово, свързани с неразплатени лекарства, горива, храни към доставчици на общината. Във всички тези послания обаче, което Вие отправяхте към жителите на община Карлово, присъствали на Ваши срещи и на срещи на Ваши колеги от правителството, както и на различни заместник-министри, упорито беше премълчаван един изключително съществен факт - да се каже какви са задълженията на Вазовските машиностроителни заводи - еднолично акционерно дружество, 100% държавна собственост към бюджета на община Карлово. Защото бюджетът на община Карлово се формира на 2/3 от собствени приходи и 1/3 - от субсидии от Републиканския бюджет.
    Ето именно в тази връзка аз задавам този въпрос, за да стане също толкова ясно и по публичен начин, както и Вие го направихте с Вашите колеги, какъв е в момента размерът на задълженията на Вазовските машиностроителни заводи към бюджета на община Карлово за 1999 г. и предходните години и каква част от него ще бъде изплатена и е изплатена до края на тази година?
    Искам да Ви кажа, господин Божков, че разполагам и със справка от Териториално управление на данъчната администрация, данъчна служба "Големи данъкоплатци". И с интерес ще сравнявам данните, които официално имам с тези, които Вие ще предоставите на народните представители и на всички, които слушат и наблюдават парламентарния контрол.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
    Имате думата, господин заместник министър-председател.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Славов! Вие не знам, може би 7 или 8 път ми задавате въпроси, свързани с ВМЗ "Сопот". Така че вероятно сте най-големият специалист в това Народно събрание по ВМЗ "Сопот". Така че ми е много трудно дори да си помисля, че бих могъл да Ви лъжа от трибуната, след като Вие знаете всичко за това предприятие. Така че ще отговарям съвсем точно, със съвсем точни цифри, без да правя никакъв коментар, защото той не е необходим. Вие познавате Карлово, познавате "Сопот", познавате завода, заводите, познавам ги и аз.

    Отговарям Ви съвсем точно. Размерът на задълженията на "ВМЗ" ЕАД, гр. Сопот към бюджета на община Карлово в момента са близо 3,5 млн. лв., натрупани за периода 1997-1999 г., от които са погасени 246 хил. 489 лв.
    От месец юни 1999 г. "ВМЗ" ЕАД, гр. Сопот започна с ускорени темпове да погасява задълженията си, като само за два месеца погасява 6 млн. 483 хил. 299 лв., деноминирани нови лева, в това число към доставчици 3 млн. 6 хил. 39 лв., към персонала 1 млн. 145 хил. 288 лв. и към бюджета 821 хил. 13 лв.
    Задълженията на дружеството към бюджета по последен счетоводен отчет в лева са 35 млн. 160 хил. 313 лв., а във валута 1 млн. 924 хил. 809 щ.д., произтичащи от задължения по ЗУНК от валутен кредит. Задълженията на "ВМЗ" ЕАД, гр. Сопот към социалното осигуряване, в това число данъчно облагателни актове, са 960 хил. 31 лв., разсрочени по график до 2002 г.
    Погасяването на задълженията с приоритет започва от задълженията към доставчиците, с оглед създаване на възможност за развитие на производството на специална продукция в дружеството.
    Главният източник на приходи за "ВМЗ" ЕАД, гр. Сопот е производството и продажбата на специална продукция. Приходите от дейността на дружеството за второто полугодие на 1999 г. възлизат на 53 млн. 293 хил. 363 деноминирани лева, като извънредните приходи са 10 млн. 325 хил. лв, постъпили от приватизирани обекти. Общата сума на приходите за полугодието е 65 млн. 680 хил. 974 лв.
    Изплатени са необслужваните стари задължения към "НЕК" ЕАД, в това число и чрез сключване на договор за замяна на дълг срещу собственост. Започнало е изплащането по схема на стари задължения на дружеството към "Нефтохим" ЕАД, гр. Бургас, към бюджета, социалното осигуряване и доставчиците, както и задълженията на ГУСК "Росвооружение", гр. Москва.
    Заварените големи задължения на дружеството към бюджета, социалното осигуряване и доставчиците са бреме, за което ръководството на "ВМЗ" ЕАД, гр. Сопот е предприело различни действия за разсрочване на плащанията и търси непрекъснато други форми на погасяването им (дълг срещу собственост, преобразуване на задължения и т.н.).
    Сключените договори от дружеството дават основание да се очакват по-добри резултати в края на годината в сравнение с полугодието, които ще се дължат и на започналото преструктуриране и приватизация.
    В момента се продават осем обособени части от "ВМЗ" ЕАД, гр. Сопот. Това са незавършен обект на строителството парцел "Устрем", за който е упълномощен изпълнителният директор...
    ГЛАС ОТ ДЛ: Да не пропуснете нещо... Овчарника и свинарника...
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Не, не пропускам. Всичко това е важно, господин Славов, за Вас може би не е важен овчарникът и свинарникът, но за тези, които работят в него, сигурно е важен. Вие сте по големите въпроси, ние трябва да мислим за всичко.
    Продължавам: механичен цех на МЗ "Девин", МЗ "Мадан", МЗ "Баните", Домостроителен завод, Карлово, Дървообработващ завод, Клисура, и Механичен завод "Брезово". Всички средства от продажбите на обособените части са предназначени за погасяване на задълженията на "ВМЗ" ЕАД, гр. Сопот.
    С продажбата на тези обособени части, преструктурирането на дружеството и обособяването на обекти, които не са пряко свързани с основната дейност на "ВМЗ" ЕАД, гр. Сопот, няма да приключи. Продължава оздравяването на дружеството и подготовката за продажбата му. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
    За реплика имате думата, господин Славов.
    ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Аз очаквах, че както последния път, когато тук, в рамките на парламентарния контрол, господин Божков отговаряше, Вие ще коригирате неговото отношение, което е, според мен, недопустимо не лично към мен самия, а към народните представители. Тъй като аз, като народен представител, имам право да задавам на министъра въпроси, които интересуват гражданите на общината. И не е необходимо той тук да квалифицира какви са въпросите и каква е моята компетентност, и т.н.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По всичко имате право да питате. И народният представител е компетентен за всичко.
    ПЛАМЕН СЛАВОВ: Аз съм народен представител, господин Божков, и имам право да Ви питам.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Потвърждавам го.
    ПЛАМЕН СЛАВОВ: Освен това, господин Божков, Вие отново, както и предишните пъти, се опитахте в рамките на общи цифри и данни да избягате от конкретния отговор на въпроса. Той засягаше кратко и точно да кажете каква част от задълженията са изплатени към бюджета на община Карлово от "ВМЗ" тази година, колко ще бъдат разплатени до края на тази година. Отново се впуснахте да обяснявате как ще бъдат разплатени задълженията за бюджети към доставчици. Пропускате да кажете, че в тази схема, по която "ВМЗ" покрива своите задължения, бюджетът на община Карлово стои на последно място.
    ГЛАС ОТ ДЛ: Бюджетът на държавата - на предпоследно.
    ПЛАМЕН СЛАВОВ: А начинът, по който Вие подхождате, означава, че нищо добро не чака и по-нататък общинския бюджет.
    Освен това, поне честен и откровен бяхте, че всички тези задължения са натрупани през 1997-1998 и 1999 г., тоест точно по времето на вашето управление, на вашето правителство, тоест точно по времето, когато Вие сте министър на промишлеността.
    Казвам тези неща, защото за всички, не само в община Карлово, е ясно, че за да има отчисления за общинския бюджет, за държавния бюджет, предприятие като "ВМЗ", което е голям данъкоплатец, трябва да работи, трябва да произвежда, трябва да продава. А за предприятие, което е 100 процента държавна собственост, отговорността в този план се носи лично от Вас, като министър на промишлеността, от Министерството на промишлеността и правителството.
    Така че не бягайте от отговорност, а кажете конкретно каква част са изплатени. Защото моята информация е, че 4 млрд. и 200 млн. стари лева, или 4 млн. и 200 хил. деноминирани лева, в момента дължи "ВМЗ" на бюджета на община Карлово. Това е цифрата, с която аз разполагам от Териториално управление на данъчната администрация, Пловдив.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
    Имате думата за дуплика, господин заместник министър-председател.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин Славов, аз Ви казах цифрите съвсем точно. Ако има някаква разлика, тя е вероятно в актуалността на последните данни, които може би сте взели малко по-късно, а моите са може би от малко по-рано. Виждате, че порядъкът е същият. Така че тук няма нито някаква лъжа, нито нещо да крием. Аз Ви казах точно колко са разплатени до момента - 246 хил. 489 нови лева.
    Искам обаче да Ви обърна внимание на нещо, с което Вие, като народен представител от Карлово, сигурно ще се съгласите с мен. Разбира се, че е важно да се изплащат вноските към бюджета на община Карлово. Естествено е, че за общината е много важно да има приходи в бюджета.
    За община Карлово обаче, където това предприятие е очевидно най-голямото и най-важното по отношение и на заетост на хора, и на развитие на самата община в по-дългосрочен план, вероятно хората в Карлово ще се съгласят с мен, че по-важно е предприятието да работи, дори и с риск да закъснее с изплащането на някои задължения. А за да работи, то трябва да има доставчици, за да работи, то трябва да има ток, за да работи, то трябва да има газ, за да работи, то трябва да има горива, за да работи, то трябва да има суровини.
    Така че, кое е приоритетът на хората от Карлово, тук с Вас може би малко ще поспорим. Но вероятно този спор се води и в Карлово. Той не е предизборен спор, той е постоянен спор. Това е дали трябва да се плаща веднага всичко, което се изкара, веднага да се плаща на общината, или, за да може кметът и общинският съвет да разполагат с повече средства, което сигурно е много хубаво...
    ГЛАС ОТ ДЛ: Това е договор с общината.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Така е, така е, съгласен съм. Всичко това е вярно. Много е важно да се изплащат. Но също така е важно предприятието да може да работи, за да може изобщо да плаща. Ако предприятието не работи, то нищо няма да може да плаща. Затова трябва да се търси този баланс.
    И именно тук ние се опитваме, заедно с ръководството на предприятието, да търсим подходящия баланс - от една страна, общината да получава определени суми в рамките на възможното, същевременно да се позволява и на предприятието да работи. Този баланс е свързан и с едно добро взаимодействие между ръководството на предприятието и ръководството на общината.
    И аз много разчитам, че сега, след изборите, в една вече много по-спокойна обстановка, в която няма да има нажежени политически страсти, когато предстои четиригодишен мандат на новия общински съвет и на новия кмет, както на община Карлово, така и на новия кмет на Сопот, тоест хубаво е да седнат и да се разберат за четири години напред доколко ще си помагат и по какъв начин взаимно.

    Това е нормалното отношение в една община и едва ли тези спорове трябва ние с Вас, господин Славов, тук да си ги решаваме. Има си ръководство на предприятието, то може да си планира. Ние, разбира се, можем да му въздействаме, но още по-хубаво е да му въздействат хората от Карлово и да седнат и да се разберат точно колко могат да помогнат на общината и колко трябва да се помогне на предприятието, което е изключително важно за общината.
    Пак ви казвам, отминаха политическите страсти, свършиха изборите. Нека да разчитаме на мъдростта на карловци. Те винаги са били мъдри, те са родили Васил Левски и по тази причина имаме всички основания да вярваме, че един град, който е дал на България Васил Левски, може сам да си реши и собствените проблеми. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
    Актуален въпрос към заместник министър-председателя и министър на промишлеността господин Александър Божков от народния представител Димо Петров относно неправомерно преливане и разграбване на държавна собственост от "Котленски край" ЕООД в ликвидация към ТПК "Котленски край" - град Котел.
    ДИМО ПЕТРОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми господин Божков, през 1992 г. Сливенският окръжен съд с Решение № 2176 от 16 юни възстановява килимарската кооперация ТПК "Котленски край". От тази дата нататък започват да текат формални процедури по уточняване на имуществото на цитираната вече кооперация и държавното предприятие със същия предмет на дейност "Котленски край" ЕООД съгласно Закона за кооперациите и Постановление на Министерския съвет № 192 от 1991 г.
    Събитията, върху които искам да акцентирам, започват в края на 1995 г. Тогавашният председател на ТПК "Котленски край" е избран за кмет на община Котел от БСП и неговото място в кооперацията заема, макар и с недотам ясна процедура според членове на същата кооперация, госпожа Анка Точева. Малко след това тя е назначена и за управител на държавното предприятие със съответната заповед от министъра на промишлеността.
    Оттук започва и подготовка за разграбване на предприятието от госпожа Точева и от нейния роднински и партиен кръг. Нанесени са щети на държавата в особено големи размери, например липсващи 600 кг бои от складовете. Ключ от тези складове притежава само председателят на кооперацията и управител едновременно. Те са на пазарна стойност 54 млн. стари лева по оценка на експерти. Тези липси са оформени от госпожа Рашкова - главен счетоводител, като загуби за предприятието. Всички резервни части, спомагателни материали са разпределени между роднините и още двама-трима приближени работници на граждански договори в предприятието.
    Образувано е следствено дело за нарушения в особено големи размери, данъчно облагателен акт в размер на 44 млн. 725 хил. стари лева и около 15 млн. стари лева за нарушения на сина на госпожа Точева Красимир Точев. За съжаление съм длъжен да отбележа, че по неизвестни, в кавички, причини, ход на това дело няма.
    Вследствие на доброто и компетентно управление, в кавички, за да бъде доведено докрай разграбването на държавното предприятие, през 1996 г. министърът на промишлеността обявява ликвидацията му. Със същата заповед освобождава същата госпожа Точева като управител на "Котленски край" ЕОД и я назначава за ликвидатор. В същото време тя си е и председател на ТПК "Котленски край" със същия предмет на дейност.
    Съгласно закъснялата заповед, която е издадена на основание на цитираното вече постановление, а то е със срок на действие шест месеца, държавната структура е била длъжна да възстанови собствеността на кооперацията върху три сгради и един парцел от 291 кв. м. Тъй като ликвидаторът и председателят на кооперацията са едно и също лице, е обяснимо предаването на 12 броя сгради, вместо 3 броя сгради, както е в заповедта, естествено в ущърб на държавното предприятие и на държавата.
    Прехвърлени са също и всички машини, съоръжения, транспортни средства, стопански инвентар, готова продукция, вълна, прежда без правни основания, тъй като не фигурират в заповедта на министерството. Държавното предприятие е оставено само с един цех и 6 броя станове.
    След тези незаконни рокади госпожа Точева отдава на дъщеря си магазин с прилежащи към него заведения, на сина си товарен автомобил и т.н. Същият унищожава станове и ги предава за вторични суровини.
    Същият подход се прилага и в управлението на кооперацията - разграбване и унищожаване.
    Болката на всички граждани на Котел е, че това предприятие е осигурявало поминък на повече от 50% от жените в града и е било визитната картичка, разнасяща славата на Котел и котленските килими в страната и в цял свят.
    Въпросът ми е: по какъв начин ще бъдат защитени интересите на държавата и ще бъде ли потърсена отговорност от виновните длъжностни лица? Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Петров.
    Имате думата, господин заместник министър-председател.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Петров, Вашият въпрос съдържа една много тъжна констатация и тя е за това разграбване на държавата, което е характерно за едно изключително небългарско и корумпирано управление. Защото наистина унищожаването на предприятието "Котленски край" и дейността по производството на котленските килими в България е престъпление и морално, и абсолютно сигурно наказуемо престъпление в очите на целия български народ, с цел едно семейство, една фамилия да се обогати максимално. И това е съвсем ясно. То става ясно не само от Вашето изложение на въпроса Ви, то става ясно и от това, което ние имаме като данни в министерството. Защото през 1992 г., със заповед на министъра на промишлеността, на кооперацията, която претендира за собствеността, е върната част от имуществото - административно-производствена сграда и цех за бояджийски услуги в Котел, терен на килимарски цех в Жеравна и три цеха в Градец. Поради липса на доказателства за правото на собственост върху другите претендирани сгради, за които също се твърдеше, че са одържавени по силата на Решение № 243 от 1975 г. на Бюрото на Министерския съвет, по тази част на искането е постановен отказ от страна на Министерството на промишлеността. Частичният отказ е бил обжалван от ТПК "Котленски край" по съдебен ред и с решение от 1998 г. състав на III отделение на Върховния административен съд оставя без уважение жалбата на кооперацията.
    В последвалото касационно производство пред 5-членен състав на същия съд решението на 3-членния състав е потвърдено и оставено в сила. Тоест, съвсем ясно е, че кооперацията няма никакви права върху тези сгради. Да не говорим, че цитираната заповед за връщане на одържавеното кооперативно имущество изобщо не третира движимо имущество, в това число машини, съоръжения, транспортни средства, стопански инвентар и материали, които кооперацията е получила абсолютно без никакво правно основание, поради което "Котленски край" ЕООД е ощетено и в негова собственост остават 6 стана и само част от материалите.
    Тук сега, разбира се, е много интересна тази еквилибристика - към момента на възстановяване на собствеността на кооперацията управител на дружеството е госпожа Анка Точева, която същевременно е и председател на ТПК "Котленски край". Тоест, тя води дело против себе си и иска имущество от себе си. И когато, разбира се, съдът не й дава това имущество законно, тя си го взима незаконно.
    В един момент, разбира се, 1996 г., под протекцията очевидно на тогавашния министър на промишлеността, на 20 декември 1996 г., вие си спомняте онова забързано време на края на 1996 г., когато се замитаха следите, министърът на промишлеността прекратява дейността на "Котленски край" ЕООД чрез ликвидация и назначава ликвидатор. Кого мислите, че назначава за ликвидатор? Госпожа Анка Точева и тя става председател на кооперацията, директор на предприятието и ликвидатор на предприятието. И оттук госпожа Точева започва да прави експертна оценка, правен анализ на активите. И ние, опитвайки се да решим въпроса, на 16 февруари 1998 г. предприехме действия за обявяване на дружеството в несъстоятелност.
    В нарушение на тази заповед обаче ликвидаторът - същата тази госпожа Точева - оттегля внесеното искане за обявяване в несъстоятелност, поради което Сливенският съд, разбира се, прекратява делото по несъстоятелност. И ликвидаторът започва или вече е извършил достатъчно голям обем от неправомерни продажби на краткотрайни и дълготрайни материални активи, а именно - метален навес в село Абланово за 5 млн. 500 хил. лв. при оценка 6 млн. 361 хил. лв.; въпреки че дружеството не извършва никаква дейност, ликвидаторът назначава персонал от 10 души като начисляваните заплати на ликвидатора и на персонала са неправомерно завишени над определения размер.
    Като констатирахме всички тези нарушения, в министерството взехме решение и ликвидаторът беше освободен, а в момента се извършва... Говорим за същата тази госпожа Точева - най-после беше освободена. За голямо съжаление, малко късно реагирахме и в момента извършваме пълна финансова ревизия, след което ще предприемем съответни действия за търсене на отговорност на ликвидатора - същата тази госпожа Точева - съгласно Наказателния кодекс и Закона за административните нарушения и наказания, а новоназначеният ликвидатор ще потърси по съдебен ред правото на собственост на дружеството върху активите, отдадени във владение на ТПК "Котленски край".
    Това е една тъжна история. Сега новоназначеният ликвидатор има една почти непосилна задача - да направи от омлета яйца! Защото добре разграбеното от госпожа Точева и нейните партийни приятели предприятие е срам за Котел, срам за България, която в момента знаем колко нужда би имала от едно модерно, същевременно ръчно и високо като цена износно производство на котленски килими. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
    За реплика има думата господин Петров.
    ДИМО ПЕТРОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Ползвайки правото си на реплика, искам да заявя две неща - първото е, че всички тези процеси, да ги нарека, са текли със знанието на една голяма част от обществеността в града - къде легално, къде нелегално.
    Запазвам си правото да отправя въпроса от правната му гледна точка за търсене на отговорност след време и към господин министъра на правосъдието и правната евроинтеграция, но в същото време през този период са текли ревизии. Никой обаче не е констатирал нарушение и, не зная как да се изразя, е очевадно, че всичко това е било видимо и въпреки това никой не го е виждал.
    И на трето място, разбира се, искам да Ви отправя благодарност за подробния и изчерпателен отговор. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Петров.
    Господин Нешев, много съм затруднен, тъй като Вашето е питане, което предполага 5 минути. Като имаме предвид, че и вицепремиерът господин Божков не е от най-кратките в отговорите си, едва ли ще можем в рамките на оставащите ни 6 минути да приключим.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Аз въобще не мога да бъда кратък, защото имам много интересен отговор!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ако смятате, че ще можете да бъдете кратки и двамата... (Шум и реплики в залата.)
    Господин Божков твърди, че не може да бъде кратък, защото отговорът му бил много интересен, значи питането ще трябва да остане за следващия път. Ако е въпрос да нарушим с 1-2 минутки правилника, да, но когато ще бъде с повече, просто нямам право.
    Съобщения:
    На 2 ноември, вторник, от 10,00 ч. в зала 238 Комисията по външна и интеграционна политика ще проведе поредното си редовно заседание.
    Комисията по икономическата политика ще заседава извънредно заедно с Комисията по енергетика и енергийните ресурси на 2 ноември, вторник, от 14,00 ч. в зала "Изток".
    Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе заседание на 3 ноември, сряда, от 15,00 ч. в сградата на пл. "Княз Александър Батенберг" № 1, зала 248.
    За процедура думата има господин Нешев.
    СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Благодаря Ви.
    Господин председател, тъй като на последното питане имах въпрос към министър Нейков, той нямаше време да ми отговори, както в тази ситуация, и отпадна дори от програмата на днешното питане, страхувам се, че така можем да преминем към максимата: "Стари борчове не се плащат".
    Аз Ви моля на Председателски съвет направете така - въпросите, които днес не са могли да бъдат разгледани, да бъдат заложени в началото на следващото парламентарно питане, за да получим своите отговори, включително и по тези, които не можахме да реализираме и в последното питане преди днешния парламентарен контрол. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
    Точно така обикновено се процедира, наистина.
    Следващото заседание на Народното събрание е на 3 ноември от 9,00 ч.
    Закривам заседанието. (Звъни.)

    (Закрито в 14,56 ч.)

    Председател:
    Йордан Соколов

    Заместник-председатели:
    Иван Куртев
    Александър Джеров

    Секретари:
    Васил Клявков
     Свилен Димитров
    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И ОСМО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

    Видео излъчване от Народното събрание

    Проект BGFOP001-2.013-0001

    Избор на председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество

    Избор на заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията





      Последни заседания