Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
СТО И СЕДЕМНАДЕСЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, сряда, 1 април 1998 г.
Открито в 9,07 ч.
01/04/1998
    Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
    Секретари: Васил Клявков и Атанас Мерджанов



    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
    Постъпили законопроекти и проекторешения от 25 март до 31 март 1998 г.
    Законопроект за администрацията. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
    Законопроект за защита на потребителите и за правилата за търговия. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по икономическата политика.
    Законопроект за ратифициране на Конвенцията относно безопасността на персонала на Организацията на обединените нации и на асоциирания персонал. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по външна и интеграционна политика.
    Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата. Вносител - народният представител Валентин Симов. Водеща комисия - Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
    Проект за решение за даване на съгласие Министерският съвет да сключи договор за заем с Международната банка за възстановяване и развитие за подкрепа на рефомата в социалната защита. Вносител - Министерският съвет.
    Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Вносител - народната представителка Петя Шопова. Водеща комисия - Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
    Днес е първият пленарен ден от месеца и съгласно чл. 39, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание дневният ред се определя от парламентарните групи, без Парламентарната група на СДС, която се е отказала от това свое право. За този месец редът по тази алинея на чл. 39 беше на Парламентарната група на Демократичната левица. От нея има направено предложение в днешния дневен ред т. 1 да бъде Законопроект за българите в чужбина - вносители са народните представители Гиньо Ганев, Георги Първанов и Драгомир Драганов.
    Съгласно нашия правилник, когато по една и съща материя има няколко законопроекта, те се разглеждат едновременно. По силата на този текст заедно със законопроекта, за който стана дума, ще бъдат разгледани и Законопроектът за българите в чужбина с вносител народният представител Иван Сунгарски, и Законопроектът за връзки с българите, живеещи извън България, с вносители народните представители Анатолий Величков и Красимир Каракачанов.
    По редовния дневен ред има направено предложение от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили за програма за работата на Народното събрание от 1 до 3 април 1998 г.
    1. Първо четене на законопроекти за българите в чужбина.
    2. Проект за решение за даване на съгласие Министерският съвет да сключи договор за заем с Международната банка за възстановяване и развитие за подкрепа на реформата в социалната защита.
    3. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества.
    4. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти.
    5. Първо четене на законопроекта за защитените територии.
    6. Първо четене на законопроекта за гарантиране на експортното застраховане.
    7. Първо четене на законопроекта за преобразуване на Държавната спестовна каса.
    8. Първо четене на законопроекта за гарантиране на влоговете в банките.
    9. Второ четене на законопроекта за държавния печат и националното знаме на Република България.
    10. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон.
    11. Първо четене на законопроекти за туризма.
    12. Парламентарен контрол, който ще включва разисквания по питането на народния представител Иван Николов Иванов към министъра на отбраната Георги Ананиев относно окомплектоването на Българската армия със съоръжения и бойна техника, техническо състояние на наличното въоръжение и бойна техника и състояние на боеготовността на армията.
    Съгласно правилника, тези разисквания минават в рамките на един час. На Председателския съвет се уточнихме Парламентарната група на Съюза на демократичните сили да разполага с 25 минути, Парламентарната група на Демократичната левица с 15 минути и останалите парламентарни групи, както и независимите депутати, с по 5 минути, след което вече отговори на актуални въпроси и питания.
    По седмичната програма някакви предложения за промяна или за отпадане има ли? Няма.
    Моля, гласувайте седмичната програма.
    Гласували 192 народни представители: за 190, против няма, въздържали се 2.
    Седмичната програма е приета.
    От името на парламентарна група думата има господин Георги Първанов.
    ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Упълномощен съм да ви представя текст на Декларация на Парламентарната група на Демократичната левица.
    На 30 март 1998 г. на свое заседание Министерският съвет е приел Програма за преструктуриране, приватизация и държавно участие в отбранителната промишленост. Тя предвижда пълна приватизация по общия ред на предприятията от отбранителния отрасъл със запазване на блокираща квота от 34 на сто държавно участие в пет от тях. Програмата не гарантира запазването на ключова роля на отбранителната промишленост за националната ни сигурност. Практиката вече показа, че предприятията от този отрасъл могат да бъдат преструктурирани успешно и без да бъдат приватизирани. Известно е също, че така наречената блокираща квота от 34 на сто не е гаранция за водещата роля на държавата и за запазване стратегическите интереси на държавата. Обществеността е добре информирана, че отбранителната промишленост беше от най-печелившите и при сегашните кризисни условия може с минимални капитални вложения и професионализъм в управлението да работи на печалба.
    Кому е нужна тази безпрецедентна разправа с един от малкото останали печеливши отрасли в българската икономика? Дори и без задълбочен анализ е видна трайната тенденция за грубо разпродаване за жълти стотинки, за което ние, народните представители от Демократичната левица, предупредихме още през август миналата година в оценката за стоте дни на кабинета.
    Правителството дължи ясен отговор днес на кои от многобройните напоследък външни и вътрешни благодетели е обещано деструктурирането на българската отбранителна промишленост? В името на какво се разрушава националната сигурност? Българската общественост има нужда от тези отговори. В противен случай опасността да попадне в нов колониален списък в края на ХХ век е напълно реален.
    Парламентарната група на Демократичната левица смята, че взетото решение и предвидената процедура за неговата реализация може да доведе до тежки последици за отрасъла, националната сигурност на страната и да предизвика социално напрежение вследствие на очакваните масови съкращения на работници и служители.
    Демократичната левица многократно е заявявала своята принципна позиция, че този въпрос трябва да се решава след приемането на Концепция за националната сигурност, военна доктрина и програма за развитие на отбранителната промишленост. По въпрос, който засяга бъдещето на страната и съдбата на нацията, следва да се приеме решение с консенсус на всички парламентарно представени политически сили, след обсъждане в Консултативния съвет по национална сигурност и в Народното събрание. Еднопартийното решение по въпроса е недопустимо и националнобезотговорно. В този дебат трябва да се включат и представители на синдикатите, на местните обществени и държавни организации. Предприятията от отбранителния отрасъл имат ключово социално-икономическо значение за редица населени места.
    Предлагаме преструктурирането и раздържавяването на предприятията от отбранителната промишленост да стане със специален закон или с изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавните и общинските предприятия. За целта правителството, след обсъждане в Консултативния съвет по национална сигурност, да внесе в Народното събрание съответния законопроект. До приемането на такива законодателни промени предлагаме Народното събрание да приеме мораториум върху разпродажбата на основни предприятия от военнопромишления комплекс.
    Ние, народните представители от Парламентарната група на Демократичната левица, сме убедени, че по проблемите на националната сигурност трябва да се провежда открита и националноотговорна политика, че този подход ще срещне разбирането и подкрепата на всички парламентарни групи, на правителството, на отговорните институции и на българската общественост. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДЛ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Първанов.
    Има думата госпожица Екатерина Михайлова от името на парламентарна група.
    ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Взимам думата, за да кажа само няколко неща. Концепцията за национална сигурност вече на няколко пъти се обсъжда. Обсъжда се и в Консултативния съвет при президента, ще се обсъжда и в парламента така, както е записано в законите на нашата страна, защото инициативата е на Министерския съвет и той ще изпълни това свое задължение. Всички свои задължения ще изпълни и Министерският съвет, и мнозинството в българския парламент. Това, което в момента се опитвате обаче от трибуната да представяте, ми се струва, че е опит за заблуда на българската нация за това какво се прави, кой носи отговорност за това, което прави. Публичност на дебата има и до този момент и ние ще продължим точно по същия начин да водим този дебат публично там, където е необходимо. Когато трябва, ще се води тук и дебатът по концепцията за национална сигурност точно така, както е редът, защото това е редът, господин Овчаров. И ако Вие не сте присъствали на обсъжданията при президента, това е съвсем нормално, защото там е бил представител на вашата политическа сила и там са представени всички въпроси, които е нужно да се обсъждат.
    Публичният дебат ще продължи. Той ще продължи и в петък и ще бъде точно публичен, защото трябва всеки да знае точно какво се прави и да не се правят опити за инсинуация.
    Взех думата от името на парламентарната група, защото искам съвсем ясно да заявя: ние ще продължаваме да изпълняваме програмата, с която сме избрани от българските избиратели, програмата, която е гласувана и тук, в Народното събрание, и ще я изпълняваме съвсем стриктно и ясно. Това искам да го кажа ясно, публично пред българския парламент и всички, които искат да чуят. (Ръкопляскания от СДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожица Михайлова.
    Преминаваме към законите за българските граждани в чужбина.
    Становището на водещата Комисия по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите ще прочете господин Бойко Великов.
    ДОКЛАДЧИК БОЙКО ВЕЛИКОВ:
    "С Т А Н О В И Щ Е
    по законопроект за българите в чужбина, внесен от Гиньо Ганев, Георги Първанов и Драгомир Драганов

    На редовно заседание, проведено на 26 март 1998 г., Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите обсъди законопроект за българите в чужбина N 54-01-86, внесен от народните представители Гиньо Ганев, Георги Първанов и Драгомир Драганов.
    Присъстваха представители на Министерството на външните работи, Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите и Агенцията за българите в чужбина.
    Присъстваха 14 народни представители, членове на комисията.
    Предлаганият законопроект отразява стремежа да се уредят отношенията на българската държава с българите в чужбина.
    По законопроекта бяха прочетени становища на ангажираните институции, съгласно самия законопроект, в лицето на Министерство на външните работи, на Министерство на вътрешните работи и Агенцията за българите в чужбина.
    Според становището на Министерството на външните работи не е необходимо да се регламентират в такъв закон дейности, които представляват основни функции и задачи на Министерство на външните работи и непосредствено провеждани от министерството като политика на Република България. Излишно е да се преповтарят конституционни, законови и нормативни текстове, без да се доразвиват, както и да се създават привилегировани категории български граждани.
    В становището на Министерството на вътрешните работи бе направена забележка, че поставянето на българите в чужбина в привилегировано отношение създава предпоставки за миграционни намерения на българските граждани, постоянно живеещи в Република България, които изпитват към настоящия момент сериозни икономически затруднения.
    В изказванията на народните представители беше изразено мнение, че законопроектът утвърждава сега действащите държавен орган и прекалена държавна намеса и съдържа елемент на създаване на привилегии.
    Всички народни представители се обединиха около мнението, че този законопроект и останалите два, третиращи същата материя, би следвало да се обединят в един общ законопроект, като за това се сформира работна група.
    "За" законопроекта гласуваха 13 народни представители при 1 "против".
    Комисията предлага на народното представителство да приеме предложения законопроект на първо четене."

    "С Т А Н О В И Щ Е
    по законопроект за българите в чужбина, внесен от
    Иван Сунгарски

    На 26 март 1998 г. комисията проведе редовно заседание, на което обсъди законопроект за българите в чужбина N 854-01-32, внесен от Иван Сунгарски.
    На заседанието присъстваха представители на Министерството на външните работи, Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите и на Агенцията за българите в чужбина.
    На заседанието присъстваха 14 народни представители, членове на комисията.
    Целта на законопроекта е да уреди отношенията, свързани с правния статус на българските граждани, пребиваващи в чужбина, и на лицата от български произход, с българско етническо самосъзнание, които не са граждани на Република България.
    Представител на Министерството на външните работи и народните представители отбелязаха, че законопроектът урежда материята за държавната политика по отношение на сънародниците ни извън България по нов и съвременен начин, най-вече чрез създаване на държавнообществена институция от публичен тип - Национален съвет.
    Заложените в законопроекта принципи са съобразени с международните договорености, по които България е страна. Особено беше подчертан предлаганият механизъм за привличане на гражданското общество при реализирането на приоритетите на държавната политика по отношение на българите в чужбина.
    Законопроектът съобразява реформирането на политическата и икономическата сфери, осъществявано въз основа на Конституцията от 1991 г.
    Народните представители се обединиха около мнението, че настоящият законопроект би следвало да се обедини с останалите два, третиращи същата материя, като за целта се сформира работна група.
    "За" законопроекта гласуваха 13 народни представители, при 1 "против".
    Комисията предлага на народното представителство да подкрепи законопроекта на първо четене."

    "С Т А Н О В И Щ Е
    по законопроект за връзки с българите, живеещи извън България, внесен от Анатолий Величков и Красимир Каракачанов

    На 26 март 1998 г. Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите проведе редовно заседание, на което обсъди законопроект за връзки с българите, живеещи извън България, N 854-01-33, внесен от народните представители Анатолий Величков и Красимир Каракачанов.
    На заседанието присъстваха представители на Министерството на външните работи, Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите и Агенцията за българите в чужбина.
    Предмет на правно регулиране на законопроекта е специалната грижа от страна на държавата към българите, намиращи се извън територията на Република България, както и опазването на българската езикова, културна и религиозна традиция, чрез обекти в чужбина, съставляващи част от българското културно-историческо наследство.
    Беше отбелязано сходството със законопроекта за българите в чужбина, внесен от народните представители Гиньо Ганев, Георги Първанов и Драгомир Драганов, при регламентиране на взаимоотношенията между държавата и българите, намиращи се извън територията ни.
    Като достойнство на законопроекта беше отбелязано, че е дадена легална дефиниция на понятието "българин", както и предложение за регламентиране на участието на Българската православна църква като институция, ангажирана с тези взаимоотношения.
    Всички народни представители се обединиха около мнението, че този законопроект и останалите два, третиращи същата материя, би следвало да се обединят в един общ законопроект, като за това се сформира работна група.
    "За" законопроекта гласуваха 13 народни представители, 1 беше "против".
    Комисията предлага на народното представителство да приеме предложения законопроект на първо четене."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Великов.
    Има становище и на Комисията по образованието и науката. Не виждам нейния председател. Има ли заместник-председател? Някой член на Комисията по образованието и науката, който да прочете становището?
    Господин Иванов, заповядайте.

    ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС):

    "СТАНОВИЩЕ

    ОТНОСНО: законопроект N 54-01-86 за българите в чужбина, внесен от Гиньо Ганев, Георги Първанов и Драгомир Драганов.

    На свое заседание от 29 октомври 1997 г. Комисията по образованието и науката разгледа внесения от народните представители Гиньо Ганев, Георги Първанов и Драгомир Драганов Законопроект за българите в чужбина.
    Комисията е дълбоко убедена в необходимостта от законова уредба на отношенията ни със сънародниците, които живеят в чужбина. Такава уредба е и основна предпоставка за утвърждаване на трайна национална политика по отношение на нашите сънародници в чужбина и особено на принадлежащите към българските национални малцинства зад граница, чийто статут е уреден с действащите международни договори.
    Авторите на законопроекта мотивират необходимостта от закон със задълженията на българската държава, поети с подписването на редица международни актове, които уреждат правата на човека, както и с подписването от Република България на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства и нейното евентуално ратифициране; с недостатъчно добре уредена и пълна нормативна база, уреждаща проблема досега; с наличието на аналогични закони в редица европейски страни и с реалната необходимост да бъдат защитени правата на нашите сънародници в чужбина.
    Комисията по образованието и науката отчита, че редица текстове в законопроекта са в противоречие с Всеобщата декларация за правата на човека (чл. 7 и чл. 26, ал. 1); с Международния пакт за икономическите, социалните и културните права (чл. 3); с Международния пакт за гражданските и политическите права (чл. 26) и не на последно място с Конституцията на Република България (чл. 5, ал. 1; чл. 6, ал. 2; чл. 19, ал. 2; чл. 22, ал. 1; чл. 25, ал. 1 и чл. 26, ал. 2).
    Необходимо е да се определи ясно обхватът на закона по отношение на субектите и по-конкретно да се определят и разграничат понятията "българи в чужбина" и "чужденци в България". Конституцията дава ясна дефиниция на понятието "български гражданин". Много от текстовете на проекта създават привилегии и дискриминират правата на българските граждани, постоянно пребиваващи в Република България (глава трета от законопроекта, която влиза в противоречие и с Конституцията, и с редица други закони).
    Комисията е на мнение, че духът на този закон трябва да бъде в посока на установяване на равенство на гражданите без оглед на тяхното гражданство и произход, но не и създаване на привилегии, основани на тези категории.
    Проектът предвижда даването на необосновано високи правомощия на Агенцията за българите в чужбина, като орган на Министерския съвет, който провежда държавната политика в тази сфера и изземва функциите както на министър-председателя, така и на отделни министри.
    Създаването на "Фонд за българите в чужбина", средствата за който се набират от бюджета и от извънбюджетни сметки, създава предпоставки за износ на капитал и материални активи при освободен от фискален контрол режим. Текстовете, свързани с образованието и науката, не са съобразени със Закона за народната просвета и със Закона за висшето образование.
    Комисията по образованието и науката е на мнение, че приемането на закон за утвърждаване на българската идентичност на нашите сънародници в чужбина и за защита на техните права е необходимо, но счита, че проектът се нуждае от съществено преработване на редица текстове, което на практика трудно би могло да се реализира между първо и второ четене с оглед на посочените недостатъци. Комисията предлага на вносителите да го изтеглят и да обединят усилията си за създаване на нов законопроект, в който да се избегнат съществуващите противоречия с международните актове, по които България е страна, с Конституцията и с други действащи закони.
    Становището на комисията е прието единодушно." Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Иванов.
    От името на отделните вносители, някой желае ли да се изкаже?
    Господин Гиньо Ганев, заповядайте от името на вносителите на законопроект N 54-01-86.
    ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа! Ако не бяха прозвучали току-що думите от името на Комисията по образованието и науката, може би щях да представя този проект твърде кратко. Сега няма да бъде дълго, но ще бъде по-акцентирано.
    Един закон за българите в чужбина, който и да бъде той, години наред чака не в канцелариите на българското Народно събрание, а самото него. Нашият парламент трябва да изрази категорично политическата воля на държавата в защита и с грижа за нашите сънародници, пръснати по волята на обществена или лична участ по целия свят. Мисля, че този час днес най-после е дошъл. Сигурен съм, че народното представителство в Тридесет и осмото Народно събрание с чувство за неизпълнен дълг ще разгледа и всички ние ще приемем закон за българите в чужбина.
    Многократно ще напомня количествената характеристика или, както казваме в правото, обхвата на този закон, реалния субстант на темата. Само така конкретните въпроси, които ще се повдигнат тук, ще могат да намерят съответни законодателни разрешения и ще придобият истинското си значение.
    Формирането на българската диаспора е много дълъг исторически процес, аз няма да преминавам през неговия път. Той започва от V - VI век с разселването на българските славяни, след това е миграцията по политически и икономически причини в епохата на Възраждането, насилственото откъсване на български територии с българско население след Освобождението, споменът за войните 1912, 1913, 1918 г., икономическата емиграция в края на ХIХ и началото на ХХ век, политическата емиграция по време на Втората световна война, преди и след нея, изселването на български граждани с турско самосъзнание, така наречения "възродителен процес", и една много мощна нова емигрантска вълна след 1989 г., която се разлива по целия свят. Всичкото това маркира седем потока на осиротяването на българската нация.
    Въпросът за броя на българите в чужбина е много комплициран, защото в България няма официална статистика, уважаеми колеги, а чуждите данни много сериозно се разминават с българската информация. Това е по обясними, по лесно разбираеми причини. И все пак, повече от 2 млн. 300 хил. души българи живеят вън от пределите на днешна България. Трябва да се каже ясно - България от 1878 г., след Освобождението от турско робство, никога не е имала цялостна, последователна и трайна политика спрямо българската емиграция. Водени са, както всички знаем, обединителни войни, войни с тежък край.
    Днес със закона за българите в чужбина ще трябва да се създаде една законодателна база за една друга, реалистична и съобразена с международните стандарти, многопланова национална политика спрямо нашите сънародници извън България. Ние искаме да изхождаме от факта, че исторически нашите сънародници по света са се утвърдили като част от българската нация, и че и държавата, и народът, които живеем тук, имаме дълг спрямо тях - дълг на признателност и дълг на привързаност, за да бъдат те приобщени към България, към прародината си и към нейния днешен ден.
    Аз винаги съм считал обаче, че това приобщаване - то е духовно - е един двустранен процес. Най-напред българската държава трябва да даде доказателства за тази своя грижа. Те трябва да бъдат законодателни, фактически и психологически, а след това да искаме от нашите сънародници в чужбина те да преживеят и да осъзнаят така нареченото духовно, културно и икономическо завръщане към България. Това е убеждението, такъв е и духът, с който са търсени думите в предлагания от нас законопроект.
    Има една тъжна констатация. Законът за българите в чужбина е първият по рода си у нас, докато държавите със съвременно законодателство имат развити нормативни уредби за своите сънародници, пръснати по техните чужбини. Аз тук ще изброя - не искам да става дълго - само 12 държави: Франция, Австрия, Израел, Гърция, Румъния, Унгария, Полша, Чехия, Словакия, Албания, Турция и неотдавна Република Македония. У нас е имало винаги една недостатъчна, частична, понякога подзаконова уредба и това налага наистина един цялостен законодателен акт, който да е съобразен с традицията, с българската национална идея и с необходимостта да се утвърждава българската идентичност на нашите сънародници в чужбина. Разбира се, едно българско законодателство, напълно съобразено с националните законодателства на страните, в които трайно пребивават българи. Те там са лоялни граждани на своите втори отечества.
    Трябва да кажа във връзка с това, което чух преди малко, че законопроектът лежи изцяло върху принципите на съвременния конституционализъм и на Конституцията от юли 1991 г. Още в тържествения преамбюл на Конституцията, спомнете си, се казва, че всички ние сме призовани към неотменимия си дълг да пазим националното и държавното единство на България. А глава втора - развитата система от основни права на гражданите от всички поколения, започва с чл. 25 и 26, които пряко се отнасят към материята, наречена българи в чужбина. Аз искам да се позова даже на чл. 92 - това е държавният глава, президентът на България, който олицетворява единството на нацията. Именно заради това той представлява държавата ни в международните отношения.
    Смятам, че целият дух на Конституцията и вътрешната хармония между отделните нейни институти говорят за необходимостта от развитие на връзките между българите, където и да живеят те.
    Преди малко чух за някакво несъответствие на законопроекта с международни договорености. Това просто не е вярно. Ще бъда много деликатен сега. Един внимателен прочит на актовете и сравнението със законопроекта говорят за съвсем друго. Всички действащи в рамките на Организацията на обединените нации, на Съвета на Европа и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа международноправни и политически договорености в хуманитарната област, са взети предвид в този законопроект: Международната харта за правата на човека, Парижката харта за една нова Европа, Рамковата конвенция за защита на националните малцинства и т.н. - не искам да изброявам този каталог. И най-важното, принципът на пълната равнопоставеност пред закона на гражданите на България. Никакви привилегии с този законопроект не се създават за никого, но за българи по произход, които живеят в чужбина, има един облекчен режим, за да се чувстват повече българи, когато дойдат у нас.
    Смятам, че не се налага да се спирам подробно на съдържанието на този проект. Два жалона има тук: отношението на българската държава с лицата от български произход, живеещи постоянно в чужбина, и отношението с други лица, живеещи в чужбина, които са родени в България или са били български граждани.
    И една трета цел: издирването и опазването на българското културно-историческо наследство, което е вън от пределите на България. Тук стоят редица права и задължения, връзки на държавата ни с българите в чужбина, запазването на българската народностна, езикова, културна и религиозна самобитност и традиции. В България следва да създадем един благоприятен режим за хората, които искат временно да дойдат у нас или пък постоянно да се заселят отново - така нареченият лош термин реемиграция.
    Идеята за подпомагането на българите извън България с различни възможности също е направен опит да бъде нормирана тук - стои правото на собственост на нашите сънародници в чужбина, правото на труд, на лечение, на отдих, обучението им в различни степени и видове училища и учебни заведения у нас, запознаване с българската култура като правило за тях, а задължение за нас, възможността да се уреждат въпроси на техния личен статус, наследствени проблеми и т.н. И аз мисля, че пак трябва да се подчертае: никакво противоречие със законодателството на държавите, откъдето те изхождат сега. И, дами и господа, грижата за българите в чужбина. Това трябва да бъде една трайна и много далечна стратегия. Тя не трябва в никакъв случай да бъде подвластна на политическа конюнктура или на временни обществени пристрастия.
    В законопроекта накрая са регламентирани права и задължения на държавни органи. Подчертана е координиращата роля на Агенцията за българите в чужбина, но аз искам да кажа на висок глас: не може тази сложна проблематика да бъде дадена на откуп на едно ведомство, което и да е то. Всички сме съзадължени и затова тук е направен опит да се подчертае именно координацията между държавни органи и структури на българската общественост. Аз смятам, без да навлизам в чужда територия...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вече 2 минути сте извън срока.
    ГИНЬО ГАНЕВ: Извинявам се много, но става дума и за другите законопроекти.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: После можете да вземете думата за изказване.
    ГИНЬО ГАНЕВ: За да не го правя после, господин председател, в законопроекта на господата Каракачанов и Величков се урежда по един близък начин тази действително деликатна материя, а в проекта на господин Сунгарски има една интересна институционална идея, която се отнася до възможността да се създаде един Национален съвет за българите в чужбина. Ако, както вярвам, народните представители и всички ние приемем на първо четене по принцип трите законопроекта, ще имаме възможност от всичките три проекта да се изработи един нов и най-после разумните предложения, независимо от това от коя страна на залата идват, да бъдат взети предвид и със съзнанието за защита на националните интереси да гласуваме единодушно този закон. Дай Боже! И ви благодаря. (Ръкопляскания от ДЛ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганев.
    Има думата господин Каракачанов от името на вносителите на втория законопроект.
    КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Ганев в рамките на 12-13 минути се опита да ни убеждава в нещо, в което всички сме убедени. Няма нищо лошо, че в момента има три законопроекта, касаещи тази тематика, макар и с различни имена. Хубаво е, че след повече от 50 години липса на отношение, политика, връзки с българските общности в чужбина и политизирането на тези отношения в българското Народно събрание има три законопроекта. Мисля, че това не е недостатък, а е едно предимство. На базата на тези три законопроекта ние бихме могли да изработим нещо добро, което да ползва както политиката на българската държава, така и една реална защита на правата на нашите сънародници, които желаят да поддържат контакти със своята родина България.
    Няма да се впускам подробно в тематиката и няма да се впускам подробно в мотивиране на законопроекта, който сме представили с господин Величков. Регламентирането на тези взаимоотношения е от изключително голяма важност. През последните 7-8 години България разбра, че не може да води успешна политика за своето интегриране към европейските ценности, към западноевропейските структури, без сериозно лоби, което да подпомага тези усилия на българската държава - без значение кой я управлява в дадения момент. Именно от тези български общности, които по стечение на историческите обстоятелства живеят извън пределите на България - било в балканските страни, а още повече тези, които са в Съединените щати, Канада и Западна Европа. Те биха могли да бъдат това лоби, което да подпомогне усилията на българската държава за нейното интегриране към евроатлантическите структури, към западноевропейската цивилизация.
    От друга страна, както беше подчертано и преди, българската държава има и един чисто морален дълг към тези българи, които по вина именно на политиката на българската държава днес се намират извън пределите на българската държава - това са нашите сънародници на Балканите, това са нашите сънародници, които живеят в Украйна, в Молдова и в още няколко републики на бившия Съветски съюз.
    Какво регламентира като повече нашият законопроект с колегата Величков? Ние третираме освен регламента, при който тези наши сънародници могат при престой и при желание, идвайки в България, да получават определени възможности за интегриране с българския народ, и други проблеми, като задграничните паметници, свързани с България. Това е една тема, която е много важна, тъй като е известно, че голяма част от българското културно-историческо наследство, което се намира извън пределите на България, се руши, било умишлено, било от самото време и българската държава е заинтересована да поддържа това свое културно-историческо наследство в името на своето възраждане като българска национална държава. Също така ние регламентираме и поставяме въпроса за поддържане на още един институт, който е играл голяма роля не само по време на Българското възраждане, но въобще в цялата история на българския народ - това е Българската православна църква, която има своето влияние, която има своите структури и сред тези български общности извън България.
    Основното нещо, на което според мен трябва да бъде обърнато внимание, това е институцията, която ще се занимава или която според нас трябва да се занимава с българските общности извън България - това е Агенцията за българите в чужбина като орган на Министерския съвет, която трябва да осъществява политиката на българското правителство по отношение на българските общности извън България. До момента тази институция според нас не е достатъчно пълно регламентирана. Именно може би поради това тя не изпълнява пълноценно своите функции. Но ние смятаме, че е необходимо да има подобен орган, който да провежда българската държавна политика, който да реализира тези контакти и взаимоотношения с българските общности извън страната, която институция да поеме голяма част от проблемите, които тези български общности поставят пред българската държава, като се почне от чисто битови и се стигне до проблемите, за които говорихме - създаване на културни институции, възраждане на тези културни институции, българските паметници извън страната и т.н.
    Това съвсем накратко съдържа нашият законопроект. Аз още един път искам да повторя, че не би трябвало да търсим коренните разлики в единия, в другия или в третия законопроект. Аз мисля, че е добре, че има три. Лично аз ще подкрепя и трите законопроекта на първо четене, а след това, разбира се, било чрез работна група или в комисиите, в които ще продължи гледането на тези законопроекти, на базата на тези три законопроекта да се направи нещо, което ще ползва българската държавна политика в тази област. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Каракачанов. Преминаваме към разисквания.
    Има думата народният представител господин Пиндиков от Парламентарната група на СДС.
    АЛЕКСАНДЪР ПИНДИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! Както вече беше подчертано, аз искам още един път да сложа акцент върху факта, че предлаганите три законопроекта за българите в чужбина се явяват, от една страна, навременно, а от друга страна, трагично закъсняло явление в нашата законодателна дейност. Съществуващите обективни причини все пак достатъчно не ни оправдават да вземем необходимите мерки и да бъде преодоляна тази голяма празнота, която съществува сега в българското законодателство.
    Всеки един от нас, който е запознат повече или по-малко със сродни закони в страни като Румъния, Полша, Франция, Чехия и други страни, както беше посочено - 12, ще се убеди, че години наред продължава една несправедливост спрямо нашите сънародници. Затова всякакви гласове, които се чуват, на компетентни органи и държавни институции, че трябва още да се изчака приемането на този законопроект, струва ми се, че са неоснователни.
    Бих желал да подчертая, че и трите законопроекта представляват много сериозни документи, които са база за цялостно обсъждане на въпроси за българите в чужбина. Ние преди всичко дължим това на нашите сънародници и приемането на такъв закон ще бъде изпълнение на един патриотичен дълг.
    Известно е, че много години до 1989 г. нашите сънародници в чужбина бяха молепсани и само избирателно се държеше връзка с тях поради презумпцията, че тези щом са в чужбина, са едва ли не врагове на българската държава.
    В същото време обаче ние трябва с огорчение сами да си признаем, че десетилетия наред ние се лишаваме, от една страна, от благоразположението на нашите сънародници. Полша например разполага по неточни данни с между 12 и 15 млн., така наречената Полония. Това е едно изключително сериозно лоби в съответните страни, което лобира и подкрепя редица каузи на своята страна.
    В същото време ние трябва да си дадем ясна сметка, че в страните като Унгария, като Полша, като Чехия, като Франция българското присъствие е все по-голямо и по-голямо и позицията, която заемат там някои наши сънародници, в никакъв случай не е за пренебрегване.
    Смятам също, че достойнство на трите законопроекта е официалната подкрепа на българските културно-просветни организации. В законопроекта, внесен от Красимир Каракачанов и Анатолий Величков, се разработва детайлно въпросът дори за определението и дефиницията на българите. В законопроекта на Каракачанов и Величков цялостно е обхваната проблематиката за работата с българските културни институти и църковни общности в чужбина. В това отношение ми се струва, че се преодолява една инерция, която в миналото също съществуваше по отношение на ползването на българските културни центрове. Българските културни центрове в чужбина са една дългогодишна институция, която може да бъде полезна изцяло за българската кауза. Достатъчно е да посочим, че най-старият български културен център - в Прага, беше създаден през 1948 г. Но в предишния режим поради обстоятелството, че имаше едно решение за изграждането на единни дипломатически мисии, в които се включваха и българските културни центрове, там българите, живеещи постоянно в съответната страна, нямаха достъп, защото се считаше, че това нарушава статута на българските културни центрове.
    Също пренебрегването на църковните общини, места, където също кипи и пулсира българско сърце, е нещо, което сега, с този закон, се преодолява. И особено много в чл. 14 на проекта на Каракачанов и Величков е подчертано това.
    Подкрепям идеята, която е заложена в законопроекта на Иван Сунгарски, за създаването на Национален съвет за българите в чужбина, който да има превес на обществен характер. По този начин до голяма степен ще се преодолее институционализирането на този въпрос. А той трябва да има по-широка обществена основа.
    Струва ми се, че в един от трите законопроекта въпросът за правата на българските граждани в чужбина, въпреки че трябва да се проявява известно внимание, но струва ми се, че тези права са твърде много разширени, натежава този момент. И неслучайно в официалното мнение, което Комисията по правата на човека и вероизповеданията получи от Министерството на вътрешните работи, беше изказано опасението, че засилването на привилегиите, акцентирането повече върху тях в един момент, в който емиграционните процеси от България продължават, не би било благоприятно за нас и за нашата политика.
    Аз подкрепям и трите законопроекта. Ще гласувам за тях с препоръка, въпреки че твърде трудно понякога се справя една група, която трябва да инкорпорира отделни текстове, но все пак, в края на краищата, след като имаме наличност на три сериозни законопроекта, една работна група би могла да ги обедини, след като ги приемем на първо четене. И на второ четене да имаме един проект, който да одобрим. И по този начин, пак казвам, макар и със закъснение, ние ще уредим и ще преодолеем една несправедливост спрямо нашите съграждани. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пиндиков.
    За процедура има думата госпожа Дончева.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, на основание чл. 50, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Парламентарната група на Демократичната левица иска 15 минути почивка.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Обявявам 15 минути почивка, по искане на Демократичната левица. (Звъни.)

    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
    За процедура има думата госпожа Дянкова.
    СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение въз основа на чл. 41, ал. 2, т. 4 да отложим разискванията по законопроекта за българите в чужбина и да преминем към втора точка от дневния ред - проект за решение за даване на съгласие на Министерския съвет.
    Формулирам процедурното си предложение така: отлагане на разискванията по първа точка до приемане на втора точка от дневния ред.
    Аз мисля, че не е необходимо да мотивирам защо трябва да преминем към тази процедура и защо е толкова спешно да разгледаме и да гласуваме решението за даване на съгласие на нашето правителство да сключи заема със Световната банка. Въпросът е на часове и на дни тези преговори да започнат, на едно денонощие, и ние нямаме никаква морална и, според мен, гражданска съвест, ако това не го направим. Най-малкото няма да бъдем отговорни народни представители, ако не разгледаме в това време нашия проект за даване на съгласие за сключване на този заем. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
    Противно становище има ли?
    Господин Ганчев има думата.
    ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател. Господин Панев спомена, че съм богат човек. Да, прав сте, господин Панев...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Ганчев!...
    ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Двадесет и пет години, ако имате Вие моя талант, 25 години в Англия и Америка, нямаше да бъдете беден... (Шум и реплики в блока на СДС. Господин Жорж Ганчев продължава да говори при затворени микрофони.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Ганчев, ще Ви отнема думата! (Господин Ганчев репликира при затворени микрофони.)
    Никой не ви апострофира. Взимате думата, всеки път излизате и започвате да се разправяте с някой депутат.
    ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Няма такива! Не може да ни налагате 10 часа, 24 часа, колко важно било вие да купите синдикатите. Извинявайте! "Българите в чужбина" е много сериозна тема. Господин Величков и господин Каракачанов са внесли един сериозен проект и мисля, че той наистина заслужава разискване днес и сега. Извинявайте. Благодаря. (Шум и реплики в блока на СДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев.
    Госпожа Дянкова, Вашето предложение е да се прекъсне, да гледаме втора точка и пак да минем на първа точка.
    Моля, гласувайте за това предложение.
    Гласували 169 народни представители: за 101, против 61, въздържали се 7.
    Предложението е прието.

    Преминаваме към втора точка от дневния ред:
    ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ДА СКЛЮЧИ ДОГОВОР ЗА ЗАЕМ С МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ ЗА ПОДКРЕПА НА РЕФОРМАТА В СОЦИАЛНАТА ЗАЩИТА.
    Становището на водещата комисия - Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол... Заместник-председател има ли?
    РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Не е гледано от Комисията по социална политика.
    РЕПЛИКА ОТ СДС: То не е разпределено на Комисията по социалната политика, за да се гледа.
    РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Как е възможно?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Всичко е възможно.
    Някой член на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, която е водеща комисия?
    РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: "Как може?", "Всичко е възможно."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Всичко е възможно, щом е съгласно правилника, разбира се. (Шум и реплики от ДЛ.)
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Зеленогорски, Вие от бюджетната комисия ли сте?
    НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ (СДС): Разбира се! Аз съм член на Комисията по икономическата политика и на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Недейте дава обяснение на госпожа Дончева. Тя винаги нещо има да пита. Ще пита след това. (Шум и реплики от ДЛ.)
    ДОКЛАДЧИК НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ:
    "ДОКЛАД
    по проект за Решение N 802-03-5 от 26 март 1998 г.
    за даване на съгласие Министерският съвет да сключи договор за заем с Международната банка за възстановяване и развитие за подкрепа на реформата в социалната защита

    На заседание, проведено на 26 март 1998 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа проекта за Решение за даване на съгласие Министерският съвет да сключи договор за заем с Международната банка за възстановяване и развитие за подкрепа на реформата в социалната защита. Проектът бе представен от заместник-министъра на финансите господин Пламен Орешарски. В заседанието взеха участие представители и на Министерството на труда и социалната защита.
    Заемът се отпуска в подкрепа на платежния баланс, като целта му е да облекчи негативните последствия от прехода към пазарна икономика за най-слабите групи от населението и да подкрепи изграждането на ефективна и устойчива система за подкрепа на доходите и облекчаване на бедността. Това ще стане чрез увеличаване защитата на минималните помощи, чрез по-добро подбиране на целевите групи, въвеждане на структурни реформи в програмите за пенсиите, финансирането на здравеопазването и социалната помощ.
    Заемът ще се съсредоточи върху подобряването на ефективността на програмите на защитната мрежа (включително пенсии, здравно и краткосрочно осигуряване за безработица, болест и майчинство) и пренасочването на средства от съществуващите програми към нуждаещите се групи, без да се увеличават държавните разходи.
    След станалите разисквания и проведеното гласуване, комисията със 7 гласа "за" и 5 "против" предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България да даде съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи договор за заем с Международната банка за възстановяване и развитие в размер на 80 млн. щатски долара за подкрепа на реформата в социалната защита."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Зеленогорски.
    Определям по 30 минути на парламентарна група. Имате думата за дебати.
    Госпожа Емилия Масларова има думата.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От петък сме свидетели на една доста масирана атака да бъде прието това решение - бързо, спешно, срочно, безкрайно необходимо за спасяване на социално слабите в България.
    Аз съм много учудена, че този изключително важен документ, който ще даде мандат на българското правителство да води преговори, забележете, за заем от 80 млн. щатски долара, които се равняват на 160 млрд. български лева, да се бърза толкова много, без този документ да е гледан в комисията, която се нарича Комисия по труда и социалната политика. Заемът е за развитие и подкрепа на реформата в социалната защита. Тоест комисията, която компетентно може да прецени нещата, които са вписани в меморандума, може най-добросъвестно да си каже бележките, тя не е сезирана. Забележете, в Бюджетната комисията гласуването е твърде крехко в това отношение.
    Аз ще започна от това, че изчитайки много внимателно материала, който ни е раздаден, мога да ви кажа, уважаеми колеги, радвам се, че тук има хора, които слушат (реплики от СДС), че за мен това е един зле адаптиран превод от английски. Оставам с впечатлението, че документите на Република България не се готвят в България, а се готвят вън от България. И ще се аргументирам. (Смях от СДС.)
    Първо, господа, не се смейте, защото всички ще връщаме този заем, няма да го връщат само една част от хората в България. Но за съжаление, няма да го ползват тези, които имат нужда от него. Тук се дават пари, които ще отидат в платежния баланс, тоест става дума за сухи пари. Но как и при какви условия ще се дадат, как ще се връщат, никой никъде не е споменал за това. Аз предполагам, че хората от Бюджетната комисия ще кажат за какво става въпрос.
    Тук се говори за по-добро подбиране на целевите групи. Целевите групи, които ще се подпомагат, се стесняват.
    Аз искам да ви кажа нещо друго. Изчитайки текста, забелязвам някои неща, които би трябвало да се имат предвид - че ще се дадат за техническа помощ; мисията отбелязва, че една от възможностите да се заделят средства от съществуващия заем за изграждане на административния капацитет - подчертавам, това не са социално слабите и хората, които имат нужда, а административният капацитет; по-нататък, ще се дадат за покриване на технически нужди в социалното осигуряване. Няма да проследявам всичко, но има препоръки за промени в закони, наредби и правилници, които ние не сме обсъждали в комисията, която е водеща по социалните проблеми. Тук се предлага Законът за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите да се отмени и на българските инвалиди ще останат само онези преференции, които имат в правилника, които са 15 на сто от минималната работна заплата за градския транспорт, това са 6 - 7 хил. лв. Тук се предлага Указът за насърчаване на раждаемостта да се отмени. Аз искам да попитам тези, които ще подписват и вие, които ще гласувате, защото вие 100-процентово ще гласувате, вие гласувате под строй, искам да попитам: знаете ли, че Указът за насърчаване на раждаемостта и в социалната защита са само неосигурените майки. Кой е подготвил нормативен документ за осигурените майки в това отношение.
    По-нататък, прелиствам набързо, защото ми се струва, че този документ е унизителен за Република България, той трябва да се прецизира, ние сигурно имаме нужда да бъдем подкрепени, да чуем чуждото мнение и становище, да се поучим от европейския опит. Но моето дълбоко убеждение е, че от едно известно време ние прилагаме от Европа само най-лошото и най-порочното, от което Европа се отказва и приемаме това, което ни налагат, без ни най-малко национално достойнство и самочувствие.
    Тук ще се прави преглед на бедността в България и забележете - стратегия и план за действие. Говори се, че за тази цел се очаква да бъдат проведени един или повече семинари. Тези семинари са също от тези средства.
    Няма да коментирам документа по-нататък, но се обръщам към хората в тази зала, които имат морал. Става въпрос за заем, който ще плаща целокупният български народ. Става въпрос за заем, който сигурно е нужен. Но става въпрос, че е необходимо едно трезво, разумно, спокойно, аргументирано обмисляне на реформата, която ще се извършва в социалната защита и чак тогава слагане на подписа на нашето правителство под взимането на 160 млрд. български лева. Още повече имайки предвид как една част от дадените пари от Европейския съюз се разпределиха в различни консултантски, синдикални и други групи, аз много се съмнявам, че се бърза тези пари да се вземат не за защита на социално слабите, а за подкрепа на тези, които в момента скандират и ръкопляскат, богуугодните. Благодаря. (Ръкопляскания от ДЛ и независими кандидати.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Масларова.
    Има думата заместник-председателят господин Иван Куртев.
    ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Много патос, много емоция прозвуча от изказването на госпожа Масларова.
    РЕПЛИКА ОТ ДЛ: И с право.
    ИВАН КУРТЕВ: С право, или без право, ще си проличи след малко, но много малко факти имаше в нейното изказване. И много малко усилия си е наложила госпожа Масларова при прочитането на този документ.
    Преди всичко възраженията за това, че една комисия го била гледала, друга не го била гледала.
    Уважаеми госпожи и господа народни представители от Демократичната левица. Много пъти съм апелирал към вас да четете правилника. Научете правилника. Член 63, ал. 3 от правилника определя начина за разпределение на постъпилите в парламента решения и законопроекти по комисии. Ясно е казано в ал. 4, че една седмица след като председателят е обявил в началото на всяко заседание новопостъпилите закони, ако има някакви възражения, те се правят пред него и законопроектът може да бъде разпределен и на друга комисия. Но нито госпожа Масларова, нито останалите членове на Комисията по социалната политика от Демократичната левица не са намерили за необходимо да поискат и разпределение на другата комисия. (Реплики от ДЛ.) Така че когато господин Соколов ви казва, че всичко може да се направи в парламента, стига да се подчинява на правилника, е напълно прав. Просто не познавате правилника и не сте се съобразили с него. Това е по процедурата и по възраженията Ви защо не е гледано от Комисията по социалната политика.
    Предизвиквате ме, госпожо Масларова, и с приказките за целокупния български народ, който ще връща заеми. Тук в тази група има бивши министри от времето, когато 12 млрд. долара (ръкопляскания от СДС) не се знае къде отидоха. И сега целокупният български народ наистина ги връща.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): А 150-те милиона къде отидоха?
    ИВАН КУРТЕВ: И, господин Божинов, не ме ядосвайте, че и баща Ви има заслуга за това нещо. (Реплики от ДЛ, ръкопляскания от СДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата.
    ИВАН КУРТЕВ: Да приключим дотук с емоциите и да минем по същество. Не става дума някой да готви български документи в чужбина. Меморандумът не е български документ. Меморандумът е позицията на другата страна в преговорите. Позицията на българската страна в преговорите така, както ние ще я възложим, както ще я възложи Министерския съвет - ето го министърът, който ще я отстоява и аз съм дълбоко убеден, че тя много съществено ще се различава с позицията на другата страна. Защото българските министри и българските депутати най-добре знаят българските интереси и тяхно задължение е да отстояват тези интереси.
    И за да помогнем на господин министъра при воденето на преговорите, аз ще направя едно конкретно предложение. Към проекта за решение, който имате и който гласи, че: "Даваме съгласие на Министерския съвет да проведе преговори и да сключи договор за заем с Международната банка за възстановяване и развитие в размер на 80 млн. щатски долара за подкрепа на реформата в социалната защита", да добавим още един текст. А този текст е следният: "Възлага на Министерския съвет да се осигури по-целенасочена помощ за инвалидите чрез усъвършенстване на Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите и чрез въвеждане на разпоредби за адекватни помощи на база анкета за доходите на инвалидите".
    Както виждате ще задължим Министерския съвет не само да защити Закона за инвалидите, никой няма да го отмени, никой не може да ни наложи да го отменим, но напротив - да разширим действието на този закон и да осигурим една още по-адекватна и по-сериозна помощ на тези хора. Предполагам, че всички вие, дори и Демократичната левица, ще подкрепите това допълнение към проекта за решение.
    И накрая, още едно напомняне: ако господин министърът и Министерският съвет не си свършат добре работата при воденето на тези преговори, предстои ратификация после. Ние сега даваме само съгласие Министерският съвет да проведе чрез министъра на труда и социалната политика преговорите. Резултатът от преговорите ще бъде онзи документ, който ще дойде тук и който без наша ратификация не може да влезе в сила. Така че всички страхове не само че са неоснователни, нещо повече, всички опити да бъде изкарано, че тук се прави някакъв нов заем, който българският народ щял да плаща, си е дребна демагогия, опит да се спекулира с хората, които се намират в най-тежка ситуация - инвалиди, бедните слоеве от населението, но всичко това е неоснователно.
    Моето предложение е да гласуваме проекта за решение на Министерския съвет с допълнението, което направих току-що. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Куртев.
    Думата за първа реплика има господин Божинов.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин Куртев, с дребната закачка няма да се занимавам, защото в моето семейство това е седми последователен мандат, като не броим тези, които са били сподвижници на Стамболийски. Така че на тази закачка не се хващам.
    Обаче има неопровержими факти, че от досега вземаните кредити за социално подпомагане и социална защита огромна част, милиарди български левове, са отивали за консултантите, за тези, които са разработвали програмите, писали са и са консултирали министрите. Неоспорим е фактът, че само един от консултантите е получил помощта за 3165 бедстващи българи, защото е консултирал господин министъра.
    Аз питам министъра и вас, които го защитавате: давате ли гаранции пред българския парламент и пред тези хора, които слушат, че тези пари ще отидат действително за бедстващите, за ровещите се в кофите, за тези, които не могат да се лекуват или отново ще ги раздадете на съпругите си, които ще ви консултират, на тези, които ще ви пишат програмите (реплики на възмущение от СДС) - това е въпросът, господа. Отговорете еднозначно и ясно тези 80 млн., които ще плаща българският народ, за гладните и за бедните ли отиват или за тези, които ще ви консултират и доучват? Това е въпросът ми. (Силен шум и реплики в залата.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божинов.
    Думата за втора реплика има господин Иван Кирилов.
    ИВАН КИРИЛОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Куртев, може би имате своите основания в позоваването си на правилника, но аз мисля, че след като уважаемият господин председател е допуснал недоглеждане, неразпределяйки този закон в Комисията по социална политика, и след като не е имало реакции от страна на някои парламентарни групи за поправяне на този пропуск аз мисля, че залата е тази, която би могла да поправи тази грешка именно с едно решение да се върнат нещата, да минат и през тази комисия, през която обезателно трябва да мине този проект, тогава отново да решим в залата съдбата му.
    Второ, правя тази реплика загрижен за авторитета на Народното събрание, за авторитета на парламента и на всички нас като членове на този парламент, тъй като ние не трябва да допускаме такива грешки. Абсолютно съм убеден, че ще разберете репликата ми и може би ще се съгласите с нея.
    А що се отнася до това, че дългът ни е бил 12 млрд. долара, аз си мисля, че тогава хората не знаеха, че се правят тези дългове. Но не искам да продължава и сега практиката да се вземат прибързани решения, което в края на краищата увеличава дълга ни. Благодаря. (Ръкопляскания от левицата.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Кирилов.
    Има думата за дуплика господин Куртев.
    ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Най-напред пак трябва да се върнем на правилника. Господин Кирилов, правилникът е много ясен в това отношение и вече в 4 народни събрания - 3 Обикновени и 1 Велико, по един и същи начин са разпределяни законите. Друг е проблемът обаче, че много рядко депутатите, особено в началото на заседанията, слушат какво чете председателят и много рядко реагират. Как не се намери един депутат за 4 парламента, който да поиска да се преразпредели закон, след като винаги председателят съобщава на кои комисии се разпределя, било сега господин Соколов, преди това господин Сендов, да не се връщаме към господин Николай Тодоров. Значи депутатите не ползват правата си. А разпределение на закони с решение в зала не е имало и няма да има, защото има една книжка, правилникът на събранието, и там е казано как трябва да става.
    Що се отнася до заемите и до това дали ще трябва да ги гласуваме или не, ние днес не гласуваме никакво решение за заем. Ние днес гласуваме решение да дадем право на правителството да води преговори. Оттам нататък, след като ни представят условията за този заем, тогава ще преценяваме, при ратификацията, дали да го приемем или не.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Защо ни е този заем?
    ИВАН КУРТЕВ: Господин Божинов, очевидно това, че отворихме парламента да дойдат хората и да видят как работим, сега малко ще поразпали популистките настроения в залата и ще се надпреварват да говорят тук, за да ги чуят хората от балкона. Стига демагогия! Стига демагогия, защото горе виждам хора с бели глави и те много добре си спомнят, че миналата година по това време пенсията, ако има някой инвалид ще ви каже колко беше инвалидната пенсия - беше 2 марки и половина, дами и господа. (Ръкопляскания от СДС.) И къде беше тогава господин Божинов? Къде беше да стане тук, когато се взимаха разни заеми и се плащаше на консултанти, на съпруги, на този и на онзи? Управляваше две години правителството на Беров, две години на Жан Виденов - тогава са сключвани тези договори с консултанти. Къде бяхте тогава да реагирате? Господин Божинов беше и тогава в парламента.
    Така че недейте поради присъствието на публика в залата на балкона да се изказвате по този начин .
    И една забележка към председателя, който ми прави знак, че ми е изтекло времето: за дуплика имам право на 3 минути, времето не ми е изтекло, след малко ще изтече. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, приемам забележката. (Ръкопляскания от СДС.)
    Думата за изказване има народният представител Яшо Минков - в рамките на 5 минути съгласно правилника.
    ЯШО МИНКОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Много пъти вече, включително от трибуната на Народното събрание, господин Веселин Бончев, народен представител от Бизнесблока, е казвал, че когато се дават подобни съгласия за преговори, за подписване на договори, за ратификация на заеми, трябва да знаем и към този момент каква сума вече е натрупала нашата страна като дългове, да знаем как ще се платят, кога ще се платят и кой ще ги плаща. Но това досега не е направено. И ако трябва да продължаваме тази практика, това вече е отделен въпрос. След като сегашното мнозинство отчита грешките на предишното, на левицата, нека наистина да покаже един различен стил на работа.
    И малко грозно прозвуча от страна на господин Куртев това, че 12 млрд. заеми са натрупани от предни правителства и мнозинства, защото това ми прилича малко на това, че вие искате да стигнете тези 12 млрд., господин Куртев, което, разбира се, ще бъде на гърба не само на сегашното мнозинство, а на всички нас. Така че нека просто разговорът да не се насочва в тази посока - вижте предните колко бяха лоши, защото сега едва ли не има много да наваксваме като ново мнозинство.
    Въпросът е много по-конкретен - за тези 80 млн. долара, просто защото на никой не му е ясно, включително и на Вас, господин Нейков, предполагам, или може би Вие сте по-наясно, кой точно ще консумира тези средства, дали наистина хората, които имат нужда от тях, или така, както е записано приоритетно във въпросния меморандум, те ще отидат за едни дейности, които според мен съвсем не са на преден план на този етап, имайки предвид насоката, за която трябва да се вземе този заем.
    Да, разбира се, прекалено много са социално слабите и имат много голяма нужда от помощи, но ако наистина се вникне малко повече в същността на самия меморандум, се вижда, че може би по-малко от 20 на сто от тези средства ще отидат реално за някакви компенсации на хората, които са много, много под ръба на екзистенц-минимума. Не мога да се съглася, че тези средства трябва приоритетно да се разпределят и да се харчат за консултации, за техническо осигуряване, за семинари, за администрация. Ами ние и сега си имаме и вие имате много специалисти, надявам се, господин Нейков, които нямат нужда от чак толкова високи хонорари, за да дават своите консултации. И сега имаме технически капацитет, който може да се справи със задълженията и с необходимостите по разпределянето и по създаването на база за разходването на тези средства. И сега имаме администрация, която може да свърши тази работа. Тези пари в 95 на сто може би трябва да бъдат насочени пряко за подпомагане на социално слабите. И ако наистина ние дадем съгласие за воденето на тези преговори и след това да ратифицираме заема, аз мисля, че меморандумът трябва да бъде обърнат точно с главата надолу по отношение на разходването на тези средства.
    Какво ще укрепваме структура, защо ще игнорираме закони, които, дали са работили или не, ние ги имаме вече като база - и за насърчаване на раждаемостта, и за инвалидите. Защо трябва тях да ги махнем? Защото на някого така му е хрумнало, защото казва: да, ние ще ви дадем сега 80 милиона, но от тях 80 на сто вие ще похарчите за наши консултанти, за наши компютри, за структури, които ние ще ви кажем как да бъдат направени и какво точно да вършат. Ами не сме съгласни с тези условия! И ако наистина искаме да отстояваме и суверенитета, и независимостта, и гордостта на нацията си, аз мисля, че трябва да поставим въпроса на тази плоскост, не да приемаме безрезервно всички тези условия, които са ни поставени от хората, даващи заема. Разбира се, те имат право да поставят тези условия, но ние трябва да поставим и своите.
    Мисля, че това е същността и никой тук в пленарната зала няма да бъде против това да бъде взет този заем, ако наистина имаме ясната идея как точно ще похарчим тези средства. За това става въпрос. И затова са повечето възражения и затова аз също не мога да бъда съгласен на този етап да се даде подобно разрешение за водене на преговори. Защото много малко хора тук знаят какви ще бъдат условията, които вие предварително ще договорите. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Минков.
    Има думата господин министър Нейков.
    МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Искам само да отговоря на поставения въпрос относно ползването на евентуалния заем, който ще ви бъде представен за ратификация, ако правителството получи мандат да води преговорите. Сумата е 80 млн. долара. От тях средства ще отидат в две основни сфери на социалната политика, глобално казано, в сферата на социалното осигуряване, по-точно за резерв на фонд "Обществено осигуряване", тоест резерв на Пенсионния фонд - 40 млн. долара, и 40 млн. долара ще влязат в системата за социално подпомагане за изпълнение на различните програми за подпомагане на социално слабите домакинства. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин министър Нейков.
    Има думата господин Стефан Стоилов.
    СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, информацията, която подаде социалният министър, в някаква степен ни облекчава, но частично, дотолкова доколкото тази сума се разпределя за две подсистеми. Но онова, което вълнува народните представители и днес в залата, и в комисиите, е какви части от тези две суми по 40 милиона отиват като ресурс за попълване на някакви фондове, и вие разбирате за какво става дума, и каква част от тези 40 милиона например за системата на социалното подпомагане отиват за изграждане на самата система или в първия случай за изграждане на съответната система. Това е въпросът, който пролича и в досега направените изказвания. И народни представители, които имат повече опит и са били в предишни народни събрания, знаят колко остри дебати са водени на тази тема с други социални министри. В скобка искам да напомня например колко големи и остри бяха дискусиите по времето на Минчо Коралски за един далеч по-малък заем, когато депутатите с основание заинтересувано искаха пълна, изчерпателна информация каква част от парите отиват по обслужване на използването на заема, каква част ще бъдат разходвани за заплащане на задгранични консултанти и пр., и пр. Съгласете се, това е немаловажен въпрос.
    И тук искам да направя един леазон с темата, която беше вмъкната, за старите задължения на България. Първо, те не са 12 милиарда. И когато се говори от тази трибуна, особено от заместник-председател, трябва да бъдем точни. Второ, в тази сграда Великото Народно събрание получи една официална изчерпателна справка за натрупаните заеми между 1985 и 1989 г. Трето, лошо е, едва ли някой ще намери аргументи да противоречи, че сега брутният външен дълг на България е около 12 милиарда и нещо. Такова равнище той не е достигал в най-новата история на България, в последните 10 - 20 години. Само правителственият дълг вече е към 10 милиарда. Това са основанията за голямата тревога на депутати от всички части на залата, която тревога непрекъснато се чувства и в Комисията по бюджет и финанси.
    И ако днес прозвуча отново претенцията, че при разглеждането на предложение на правителството за водене на преговори и особено за ратифициране на вече договорени заеми трябва народните представители да получават непрекъснато информация за външния дълг - комулативно и структурата му. Това е основателна претенция, толкова повече че има решение на Народното събрание и няма никакви трудности, никакви пречки, тъй като винаги, когато сме искали от Министерството на финансите такава информация, признавам, сме я получавали.
    Господин министър, стара тема е острата дискусия доколко България при оскъдността на ресурсите, с които разполагаме, и необходимостта да бъдат изграждани тези нови системи по модерен начин трябва да се опитваме да бъдем максимално икономични в разходване на средствата за създаване на системите. Аз няма да губя време на Народното събрание, но вие ще потвърдите, че не малко са гласовете, и то основателни, аргументите им са сериозни, че при задействането на осигурителните системи трябва да бъде използван вече създаден апарат, да не отиваме към прекален лукс, към разходване на средства, които могат да бъдат разходвани като ресурс за някои от тези системи. Това е друга част въпроси, които вълнуват народните представители.
    И вече като член на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и аз, както и колегите, имаме една малка претенция: добре, вие отивате да преговаряте за сключване на заем, прав е господин Куртев, че това не е искане за ратификация, тогава Народното събрание ще има отново възможност да се произнася и по финансовите условия на заема, и върху всичко останало, но все пак когато се иска съгласие за водене на преговори, дайте основните параметри, отнасящи се до условията на този заем, а не само сумата. Това е важно - да имаме ние представа в какви рамки вие ще водите преговорите и по-специално по този пункт, който фигурираше в редица изказвания и вероятно ще фигурира в редица изявления и пред печата.

    Така че едва ли, когато бъде договорен заемът, в залата ще има някакви сериозни възражения. Но онова, което сега вълнува Народното събрание, е да въведем една наистина цивилизована практика във връзка с въпроси като този.
    Наистина има неща, които пък с основание вълнуват колегите от Комисията по труда и социалната политика - аз си дадох труд да прочета тази книжка със ситен шрифт. Не може с лека ръка, както беше заявено днес, ние да покрепим един каучуков текст.
    "Правителството поема ангажимент да предвиди по-силни от досега действащите мерки за защита на инвалидите" - това нищо не значи, съгласете се, тъй като вътре в тази книжка много от сега действащите закони, механизми и системи се снемат. Може би така трябва?! Но комисията не е разисквала тези неща. Няма становище.
    Ето, това са нещата, които тревожат част от народните представители. Убеден съм, че те тревожат и част от депутатите от мнозинството. И ако искате да преминаваме към една практика, която да издържа на всички критерии за парламентарно сериозно обсъждане на такива сериозни въпроси, помоему, трябва да бъдат уважени исканията за връщане на това предложение за обсъждане и в другата комисия, вече при едно допълнение от двете министерства, за условията, при които ще бъде преговаряно за сключването на този заем. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
    Има думата господин Александър Томов.
    АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Не е случайно, че по един такъв въпрос се породи толкова сериозен дебат. Обикновено, когато гласуваме заеми, сключваме на споразумения със Световната банка и Международния валутен фонд в залата има по-голямо единство, отколкото днес. Според мен, това не е случайно.
    Забележете документът, който ни е предоставен. Тук не става дума само за взимане на някакъв заем и за сключване на едно обикновено споразумение. Става дума за преструктуриране на социалната защита и за поемане, макар и косвено, на този етап, на ангажименти по първия и по втория транш на цяла поредица закони, отменяне на съществуващи такива, предлагане на нови такива. Аз питам - възможно ли е това да става, а ние сме културен парламент, с 15- или 20-минутно заседание на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и практически с липса на обсъждане във всички останали комисии, които са ангажирани с този въпрос? Тук не става дума за обикновен заем, а става дума за преструктуриране на цялостна обществена сфера.
    И аз, и цялата ни група, които преди малко обсъждахме въпроса, не можем да кажем, че днес народното представителство е готово или достатъчно мотивирано, че му е обяснено какво точно става.
    Освен това не може да се поеме този ангажимент с това, което ни се дава днес, и след това да се каже пред Световната банка или Фонда - ние не приемаме този или онзи закон или текст. Тук има конкретно - ето например - "да се отмени Указът за насърчаване на раждаемостта". Хубаво. "Да се направят промени в Народното събрание - чета точно - да се внесат приемливи за банката изменения и допълнения към Кодекса на труда". Как така в аванс и кога в аванс ние сме приемали законодателни промени във фундаментални документи? Най-малко трябваше да се каже какво точно, конкретно - 2-3 точки, 2-3 направления. Извинявайте, но аз разглеждам това нещо като неуважение към народното представителство. Имаше възможност нещата да се обсъдят поне малко повече. Поисках разяснения - господин Цонев не е тук, в залата. Трябва да ви кажа, че и в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, и в останалите комисии няма яснота точно какво ще се променя в Кодекса на труда. Няма яснота какво ще се приема по другите направления. Вероятно господин министърът има? Аз съм убеден в това. Сигурно има и замисъл? Но днес, към този момент, ангажиментите, които ние поемаме като парламент, не са ясни на народното представителство. Не се подхожда така! Ние и друг път сме приемали тук много важни законопроекти и много важни заеми.
    Аз съм съгласен, че не е проблемът в това, че ще вземем заем. Държавата се нуждае от заеми за преструктуриране на икономиката и социалната сфера. Въпросът е за какво ги взимаме. Според мен, този документ не отговаря на въпроса. Не отговаря на равнището на обсъждане към днешния ден. Не е проблемът, разбира се, че само в една или друга комисия е разпределен законът. Не това е същината на въпроса. Същината е с какво се ангажираме като държава и като парламент.
    Според мен разумното, реалното, ако днес не се налагаше от някакви извънредни обстоятелства, беше ние да обсъдим тези основни насоки на преструктуриране на социалната защита и да внесем именно заема от гледна точка на конкретния краен резултат. Иначе защо гласуваме?
    Нашето становище, като парламентарна група, е, че ние не можем да подкрепим нещо в аванс. Много пъти сме подкрепяли в аванс и сме бъркали. Не е време за извънредни ситуации. Държавата се успокои. В момента трябва да се управлява разумно и да се управлява точно.
    Ето защо ние няма да подкрепим внесеното предложение, не защото сме по принцип против, а защото смятаме, че няма яснота и че днес народните представители не са запознати в достатъчна степен с този документ. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Томов.
    Има думата господин Найден Зеленогорски.
    НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да отхвърля обвиненията, че в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол въпросът не е разглеждан така детайлно. Смятам, че на самото заседание бяха зададени множество въпроси, които получиха отговор. Господин Пламен Орешарски и специалисти от Министерството на финансите присъстваха на нашето заседание и дадоха съответните отговори. В края на краищата наистина става въпрос за един заем, който ще отиде главно към най-социално онеправданите групи.
    Аз не мога да разбера как е възможно политически сили, които твърдят, че защитават главно социалните слоеве, които говорят за социализъм и социална демокрация, да не подкрепят подобно решение?!
    Аз мисля, че няма нито един народен представител, който да твърди, че не е необходимо тези социално тежки слоеве да бъдат подпомагани ефективно. Точно в този смисъл господин Куртев направи пояснения и предложения, които смятам, че е логично да се приемат. Наистина, дава се един мандат за преговори, а след тях предстои ратификация, където нещата наистина могат да бъдат изчистени.
    Отново апелирам към всички народни представители да подкрепим едно решение в позитивна посока, защото наистина то е в полза на най-бедните хора в България. Такива, за съжаление, има.
    За съжаление, аз не приемам квалификации от рода на "взимаме един заем, за да го плаща целокупният български народ", а взимаме един заем и знаем къде ще отиде. Ще отиде точно там, където трябва да отиде. Защото огромните милиарди заеми, които взимаха представителите от Българската социалистическа партия незнайно къде отидоха, а всъщност е знайно, но тепърва предстои да се докаже. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Зеленогорски.
    Има думата за реплика господин Ганчев.
    ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Господин председател, господин министър, колеги! Съвсем ми е ясен въпросът. Ясно е и решението, което вие ще вземете с вашето мнозинство. Трябва да се знае едно.
    Тук дебатираме 100, а в комисията само 12 минути е разискван този важен заем. Въпрос първи.
    Въпрос втори. Не е ли ясно на всички, че докато в комисията не се стратифицира за какво ще бъде употребен този заем, всички ние ще имаме подозрението, че пак ще отиде в джоба на чужди консултанти, на купуването на профсъюзни дейци и профсъюзни групировки, бих ги нарекъл, които вече намирисват на корупция в България 9 години? Ще отидат в джобовете и на други хора в графата "Други" - тути-кванти. И не си ли спомня господин Зеленогорски, че 150 млн.долара от Световната банка през 1991 г., когато заместник министър-председатели бяха господин Луджев и господин Александър Томов и министър на финансите беше господин Иван Костов, и генерал Бонев беше тогава в играта, не си ли спомняте, че тези пари все още ги няма на повърхността и все още народът ни не знае къде са?
    Затуй, когато правите подобно предложение, моля ви, в тази комисия, нищо повече не казвам, разисквайте, уточнете точно къде ще отидат парите и ние ще ви подкрепим тогава с нашия вот. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев.
    Има думата за дуплика господин Зеленогорски.
    НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ (СДС): Уважаеми господин Ганчев! Аз мисля, че проблемът със заема от Световната банка отдавна е решен. Мисля, че и Главна прокуратура се е изказала по този въпрос. Мисля, че всички са наясно, че парите са отишли по предназначение.
    В моето изказване иначе говорих, че предстои ратификация и ще бъде ясно къде ще отидат ресурсите. Отхвърлям обвиненията, че в комисията се е заседавало само 20 минути. Това просто не е вярно.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Зеленогорски.
    Думата има госпожа Тоткова.
    РОСИЦА ТОТКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Слушах много внимателно изказванията на всички колеги във връзка с решението, което следва да гласуваме днес. Нямах намерение да се изказвам, но ме провокира едно изречение от изказването на господин Александър Томов, който каза, че сега България вече се е стабилизирала. И аз имам усещането, че точно това стабилизиране на състоянието в нашата страна притеснява някои хора.
    Госпожо Масларова, Вашето изказване беше много емоционално. Аз разбирам защо е така, но не мога да разбера само едно. Преглеждайки всички тези сфери, в които следва да се осъществява преструктуриране в социалната област, аз мога да Ви кажа съвсем отговорно, че всички тези проблеми в Комисията по труда и социалната политика са дискутирани и ние сме започнали дискусията по тези въпроси в областта на социалното подпомагане, в областта на труда и работната сила, в областта на пенсионното осигуряване още със самото конституиране на Народното събрание.
    И нима, госпожо Масларова, вчерашният ден не беше част от този дебат по социалното подпомагане? И Вие виждате нещо различно от това, което е заложено в закона, и от това, което Вие сте изразили като виждане на първо четене. Аз лично не забелязвам такива отклонения.
    И нека да бъдем коректни. С този Указ за насърчаване на раждаемостта днес се спекулира безкрайно много. Аз също съм правила изказвания и то много преди това, и Вие също, че това е указ, който унижава българските майки. Нали? Така ли е или не е така? И кога ние най-после ще преминем към решаването на този въпрос? (Реплики от ДЛ.) Точно в Програма 2001 е залегнал, но в програмата на БСП го няма нито в миналата, а сигурна съм, че няма да има в бъдеще, защото няма да има такава програма. (Смях и реплики от ДЛ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата!
    РОСИЦА ТОТКОВА: Искам да добавя още нещо. Когато обсъждаме въпроси, свързани със социалната политика, всички са много словоохотливи и си премахват границите на фантазиите. В края на краищата хората чувстват своето положение, те сами могат да направят оценката, а не ние с нашите изказвания тук за това кой колко думи ще каже и кой колко минути ще говори в Комисията по социална политика. Защото състоянието на пенсионната система сега, такова, каквото е, не е благодарение на нас, а е благодарение на вас. И ние трябва сега да правим точно новия Закон за пенсиите. И това също е въпрос, който е дебатиран в комисията, и всички са съгласни, че трябва да има нов Закон за пенсиите, защото по този закон се получават всички тези несправедливости и не може да се отчете приноса на всеки един човек, който е внасял осигурителни вноски. И сигурно знаете, че предстои разглеждане на Закона за доброволното пенсионно осигуряване.
    Така че много ви моля, въпросите в социалната сфера са наистина много важни, много хора са чувствителни, а и ние също сме много чувствителни, но нека просто да гледаме на тях като хора, които искат да ги решат, а не искат да печелят дивиденти от приказките по тях. Благодаря. (Ръкопляскания от СДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Тоткова.
    За реплика думата има госпожа Масларова.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ако моят емоционален тон, на който вие не сте свикнали, страшно много ви е впечатлил, ние ежедневно слушаме как от тази трибуна вие ни съветвате, учите, говорите ни за морал и то с тон, който не винаги и ние можем да го приемем. Така че, ако моята емоция много ви е засегнала, аз ще бъда достатъчно коректна, за да говоря по-бавно и по-спокойно, за да схващате това, което говоря. (Смях и реплики от ДЛ.)
    Първо, това, което правим в социалната комисия, уважаеми госпожи и господа, уважаема госпожа Тоткова, е документи, които ние сега разглеждаме. Тук никой от нас не коментира какво правим в социалната комисия, а коментираме за какво ще се вземе заем, дали за да се подпомогнат и да се защитят хората, които имат нужда в момента и са в бедстваща ситуация, или за да изградим нови структури, тъй като вие не следите какво говорим от трибуната, ние цитираме конкретни текстове. Това, което ние говорихме и работихме вчера по Закона за социално подпомагане, е наш ангажимент като депутати в Народното събрание и аз мисля, че ние там в работните комисии съвестно се стараем да го изпълним.
    Тук става въпрос за принцип - какъв заем е нужен на Република България, в която близо 80 на сто от населението е на ръба на бедността. Вие не искате да говорим за бедност, но тук има препоръка да се определи какво е бедност и се прави разработка. Напротив, ще говорим за бедност, но сега има бедност, а не тогава, за когато говорите, че пенсионерите са живеели по-зле, отколкото сега. Нека да не влизаме в политически спор. Ние говорим принципно и конкретно.
    Съвсем ясно, точка по точка, аз мога да прочета нещата. Тук ни се препоръчва и вие казвате, че ще се работи и ще се изследва бедността на базата на условия, които са ни предложени с методика от Световната банка. Само че ако вие не знаете, аз ще ви кажа, че Световната банка има различни методики за различни страни. И ако ние ще правим методика по европейски стандарт, значи ние всички сме много бедни.
    Така че това са принципни въпроси - когато се взима заем, за какво точно се взима, а не за работата в комисиите по конкретни законопроекти. Моля ви да бъдем коректни, когато говорим и обсъждаме.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Масларова.
    За втора реплика думата има господин Стоилов.
    СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, госпожо Тоткова! Съвсем добронамерено днес ние водихме дискусията и най-малко можем да бъдем обвинени в популизъм.
    Аз ще повторя два въпроса ясни, прости, аз очаквах, че ще влезете в тази материя, каква част от заема ще бъде използвана като ресурс за една или друга система и каква част ще бъде използвана, за да се създава системата, да бъдат плащани командировки, квартирни, дневни и пр., и пр. - един въпрос.
    Втори въпрос - очаквах, че вие ще навлезете като по-компетентен и въведен откъм социалната комисия човек - какви са най-общите условия, при които ще се водят преговорите за този заем?
    Вие не отговаряте на тези въпроси да подпомогнете и министъра, ако той не е наясно.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
    Господин Никола Койчев има думата.
    НИКОЛА КОЙЧЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Аз мисля, че вече в трети парламент за пръв път ще се изкажа по процедурни въпроси. Тук господин Куртев каза, че няма прецедент да е ползван правилника и да е искано допълнително разпределение. Лично аз в качеството си на председател и на социалната, и на икономическата комисия допълнително съм искал преразпределение. Така че наедро е казана оценката.
    Да започнем от целесъобразността на заема. Господин министърът, не знам, не е ли убеден, че ще защити и ще отговори на въпросите, които ще поставим тук. Целесъобразен ли е този заем? Александър Томов каза, че досега винаги сме били единодушни в тази зала, когато е имало възможност да вземем някой и друг милион долари и сме ратифицирали и за заеми, и за разрешения за преговори.
    Към днешна дата при състоянието на валутния резерв на страната, ние не се нуждаем от такъв заем за подпомагане на платежния баланс. А в мотивировката към решението на Министерския съвет първото изречение е, че ще подпомогне платежния баланс.
    Второ, ето в една неспециализирана комисия - Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол как са си обяснили по думите на господин Зеленогорски предназначението на заема. И може би утре вие ще излезете пред избирателите в страната - наши и ваши, че социалистите не разбират нуждата от пари и че лишаваме бедните от някакви допълнителни средства. Заемът не е консумативен. Заемът е за техническа, за организационна помощ, защото тези 100 - каза Емилия, а днес по обменния пазарен курс са 170 млрд. - кажи-речи това са за месец и една седмица само разходите за пенсии за тази година. Четири милиарда и половина дневно се плащат за пенсии днес. Не е това проблемът. А господин министърът, както каза, че 40 млн. са за резерва, значи, че с 40 млн. за поправяне на едно закононарушение, в което ни вкарва вашето правителство с втори държавен бюджет, защото резервът в пенсионния фонд се изземва, за да се плащат и детски добавки, които по закон са адресирани към бюджета при тази демографска катастрофа.
    СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС, от място): Не се вземат от бюджета!
    НИКОЛА КОЙЧЕВ: Не ми обяснявайте, ето, вземете Преходните и заключителни разпоредби на тазгодишния Закон за държавния бюджет и вижте.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, не влизайте в диалог.
    НИКОЛА КОЙЧЕВ: И накрая - за цената. Аз поемам професионален ангажимент не за 80 млн., а за 8 хил. долара да разработя тези няколко документа в приложение 5. Осем хиляди долара барабар с командировките, защото това е техническата помощ.
    Под достойнството на един парламент е да се занимава с това: прехвърляне на санаториуми от здравеопазването към фирма "Социален отдих"! Правилник за приложение на Закона за безработицата! Ами като внесохте Закона за безработицата, какво пречеше да разработите правилника? Закон за социално подпомагане, който го разпъртушинихме тук! Какво, Вашингтон ли ще ми го пише? Нима в България няма тези десетина специалисти, които при тази цена на интелектуалния труд да разработят закона, адекватен към нашите условия? Ще ни направят критерий за бедност в страната! По европейски критерии българинът не е беден. 90% от жилищата в България са частна собственост. Само по този критерий ние не сме бедни. Тухли ли да ръфаме при това равнище на доходите?
    Аз съм преговарял с половината от изброените тук имена от Световната банка. Вярвайте, със самочувствието на професионалист, а не на политик, имало е случаи, когато аз съм си приготвял тефтер и химакалка да пиша, а те пишеха повече от мен по това, което сме споделяли и аз, и други български експерти.
    Този заем не е необходим за България и апелирам да не даваме разрешение за преговори. (Ръкопляскания от блока на Демократичната левица.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Койчев.
    Има думата госпожа Дянкова.
    СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Много силни думи се изговориха днес по повод на нещо, което ние трябва да направим. Няма съмнение, че трябва да го направим. Става дума в края на краищата за това, уважаеми колеги, за злоупотреба от ваша страна. Вие днес от тази трибуна злоупотребихте на няколко пъти. Става дума за една препоръка, която Световната банка е дала. За нищо повече! Не става дума за нищо друго тук, а става дума за това ние да упълномощим нашето правителство да води разговори със Световната банка. Нито сме разрешили заема, нито нещо повече се е случило. Аз моля просто наистина повече да спрат тези злоупотреби тук, защото днес имаме и погледите на хората, които чакат от нас истинност, чакат от нас почтеност. Уважаеми колеги, вие днес тук просто не се държахте почтено може би заради хората, които са тук, което не прилича на социалната партия, която се кичи с това име от много години.
    Аз искам да попитам с какво не сте съгласни, както каза колежката Тоткова, с какво не сте съгласни? С това, че имаме един Указ за насърчаване на раждаемостта, който е такъв архаизъм, че отдавна трябваше да го няма и трябваше още в миналото Народно събрание да го няма. И трябваше точно вие да го отмените. Ще има Закон за социалното подпомагане - въпросът е за парите, които ще отиват за подпомагане на децата, въпросите на осигурените и на неосигурените родители ще бъдат решени в Закона за социалното подпомагане. Кой не знае, че ще има Закон за социално подпомагане? Питам! Ако има такъв народен представител, ако не е чел програмата, ако не се е запознал с това, което сме решавали в началото на тази сесия, с това, което ще правим до края на годината, нека да го каже оттук. Да, ще има Закон за социално подпомагане и тези въпроси ще бъдат решени там. Никой с нищо няма да ощети нито осигурените, нито неосигурените родители и по-точно майките. Питам аз: кой не знае, че ще има Закон за доброволното пенсионно осигуряване? Имаме ли го в програмата? Имаме го. Какво противоречи на този документ? За какво тази препоръка толкова много ви притеснява вас? Ще имаме ли нов Закон за пенсиите? Цяла България знае, че ще имаме нов Закон за пенсиите. Кой се притеснява от това? Това е написано тук, това ни препоръчват тук - да направим нов Закон за пенсиите. Правим ли Закон за социалното подпомагане, уважаема госпожо Масларова? Правиме го. Тези препоръки, които в Закона за социалното подпомагане са ни казали, че трябва да ги има, ние включваме ли ги? Какво толкова е притесняващото в това? Какво? Кое всъщност аз не разбрах от Вас, освен че някаква дива популистична политика се прави в този момент, кое Ви притеснява толкова много? Когато дойде време да ратифицираме този заем, ще има едно точно и ясно разписване и вие знаете, правили сме го много пъти, когато става дума за пари. Тогава се знае, отиват за това, отиват за това, отиват за това. Може би тогава тези изказвания, които правихте днес, ще бъдат полезни. Тогава трябваше да питате и министър Нейков, и правителството. Но днес, когато става дума да дадем разрешение на правителството да води някакви преговори и когато става дума да обсъдим едни препоръки и нищо повече, които са дадени от Световната банка, аз не разбирам защо, защо трябваше толкова много да се оспорва всичко това.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
    За реплика има думата госпожа Масларова.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, бавничко и простичко. (Шум и реплики в блока на СДС.) Ама простичко, както господин Бакърджиев всеки път казва, че ще обясни простичко. (Шум и реплики в блока на мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Значи вие сте точно толкова емоционирани, колкото може би и аз в началото. Да, ние правим закони - и Закона за социалното подпомагане го работим, и знаем, че в "Програма 2001" е предвидено да се сменят някои други нормативни документи с пенсионното осигуряване, да се отмени отпускът за раждане и гледане на малко дете да се счита за трудов стаж и т. н., и т. н. Това го правим ние.
    Питам аз: защо е необходимо да теглим 80 млн. долара заем за нещо, което правим ние? За да идва някой да ни консултира ли?
    Ами, аз мисля, че едната част от парламента твърде много лети по света и прави консултации, приема гости и ходи на гости, и може в този делови порядък да направи консултациите, вместо да теглим заем за това.
    И още повече: ние говорим за това каква част от този заем ще отиде за устройство на административната система, за което всъщност става реч в това, което е записано, защото аз също чета, слагам си и очила, пише така: "Да се създадат, оборудват и кадрово обезпечат по подходящ начин (от порядъка на 3 до 5 души за служба) териториални служби за социални грижи".
    Ама, колеги, ние още не сме стигнали до тази по закона, а вече даваме мандат да се преговаря за нещо, за което ще дадем пари, за да можем да създадем и да открием работни места или да обезпечим тези служби. А какво ще прави същността на закона и как ще се изразходват средствата за тези, които имат нужда от това, ние не го казваме. И вие непрекъснато втълпявате на българската общественост, че този заем е да подпомогне социално слабите или хората, които се нуждаят. Не! Този заем е за реформа в системата, за правене на закони...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Изтече Ви времето, госпожа Масларова.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Да, благодаря. Така че нека да говорим с езика на едни и същи неща, а не популистки. Ние популистки в момента не говорим.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре. Благодаря на госпожа Масларова.
    Моля, гласувайте проекта за решение с добавката, която беше направена от господин Куртев.
    Гласували 181 народни представители: за 113, против 59, въздържали се 9.
    Решението е прието. (Ръкопляскания и възгласи в блока на СДС.)
    Половин час почивка. (Звъни.)

    (След почивката.)



    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължава заседанието.
    Връщаме се към точка първа:
    ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА.
    Има думата господин Иван Тодоров.
    ИВАН ТОДОРОВ (ЕЛ): Господин председател, уважаеми колеги! Да се върнем към българската тема и българите в чужбина. Аз ще бъда изключително кратък, тъй като колегите, които говориха по темата преди мен, казаха достатъчно силни и убедителни аргументи в полза на предложените три законопроекта. Аз искам да добавя само някои неща.
    Първото е, че съм изключително удовлетворен от факта, че такива законопроекти влязоха в пленарната зала. Необходимостта от приемането на такъв закон е безспорна. Безспорна е и затова, защото си мисля, че сега времето е изключително благоприятно за приобщаването на милионите наши сънародници, които живеят извън пределите на България. Сега е по-лесно, отколкото по-рано. По-лесно е и затова, защото ситуацията в страната ни е друга. По-лесно е и затова, защото средствата за комуникации, придвижване, взаимодействие, съобщения са съвсем други. По-лесно е и затова, защото ми се струва, че политическата воля в Тридесет и осмото Народно събрание за приемането на такъв закон е налице.
    Аз си мисля, като съм убеден, че повече граждански институции, повече институции на оформящото се съвсем плахо макар в страната ни гражданско общество трябва да участват в това "предприятие", но съм убеден, че основни, все още много важни, ще бъдат функциите на държавата. Затова смятам, а изразих това свое мнение в Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите, че е много добре, че са внесени три законопроекта по тази тема. Мисля си, че и трите трябва да бъдат приети на първо четене - поне такова е становището на Парламентарната група на Евролевицата, след което да се изработи един оптимален като вариант законопроект, който да бъде приет на второ четене. Във всеки един от законопроектите - и в законопроекта на господин Сунгарски включително, има неща, които са много интересни.
    Вече беше казано, че един такъв закон трябва да бъде приет, тъй като той е елемент от нашето приобщаване към европейското законодателство. Още повече, ние сме държава, която подписа Рамковата конвенция за малцинствата.
    Накрая, след като изразих подкрепата си за трите законопроекта, искам да си пожелаем всички заедно точно при приемането на този закон, на такъв закон ние да се отърсим от политическите си пристрастия и ангажименти и да приемем закон, който не е най-близък до СДС, до БСП или даже до Евролевицата, а да приемем закон от българския парламент. Аз съм абсолютно убеден, че едва ли в залата има колега, който би могъл да не се съгласи с това твърдение и би могъл да не гласува именно водeн от съвестта си на българин.
    Аз мисля, че ние трябва да се отърсим поне по такива поводи от едно, може би, характерно, но не дотам добро наше качество, че българинът действително е изключително толерантен, но към своите - не дотам. Затова ви предлагам да подкрепим и трите законопроекта, а на второто четене да приемем един много добър Закон за българите в чужбина. Те очакват това от нас. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДЛ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тодоров.
    Има думата господин Георги Панев.
    ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Краткото ми изказване е по повод представянето на Закона за българите в чужбина, внесен от господата Гиньо Ганев, Георги Първанов и Драгомир Драганов, доколкото в представянето на този закон неколкократно беше визирано становището на Комисията по образованието и науката, но така или иначе трябва да взема отношение, както и по някои други проблеми.
    Уважаеми господин Ганев, изпълнен съм с неподправен респект към Вашето красноречие, към чувството Ви за хумор, към неоспоримото Ви умение да се изразявате синтетично, но си мисля, че тези достойни за възхищение качества невинаги са достатъчни, за да се свърши добре една работа. И случаят с предложения от Вас и господата Първанов и Драганов законопроект, е точно такъв. Разбира се, има неща, има положения, при които красноречието е просто излишно - когато става въпрос за нашите сънародници в чужбина, аз мисля, че без това да е красноречие, е свещен дълг на майка България да се грижи за тях и да приобщава всички наши сънародници, където и да се намират те по света. И мисля, че е оскърбително дори да се предположи, оскърбителен е дори най-малкият намек, най-малкото предположение за това, че в залата или където и да било в страната има българин, който не гледа така на този въпрос.
    Оттук нататък обаче, законът, а такъв ще има и решимостта на всички в залата е повече от ясно изразена, трябва да е балансиран така, че да не противопоставя интереси - имам предвид интересите на българската диаспора с основното население в страната. И точно тук ще се прояви мъдростта и държавническият подход на всички нас като законодатели.
    Защо Комисията по образованието и науката предложи тогава - обръщам ви внимание, уважаеми госпожи и господа народни представители, че тогава в парламента беше внесен един-единствен законопроект - на господата, за които говорих? Защо комисията предложи той да бъде изтеглен, преработен и, разбира се, отново внесен? Не желая да отнемам времето ви с редицата положения, които са непрецизни, неточно формулирани и т.н. Ще прочета само чл. 22 - един от многото членове, междупрочем те са 18, които под една или друга форма дават различни привилегии и преференции на българите, живеещи в чужбина. Не говоря за българските граждани, живеещи в чужбина, а за българите, живеещи в чужбина.
    И чета:
    "Чл. 22. (1) На българите в чужбина, които не са български граждани, се създава облекчен режим за извършване на стопанска дейност в страната, което се доближава до режима за българските граждани.
                  (2) Компетентните държавни органи насърчават и защитават инвестициите в страната, направени от българи в чужбина, и им осигуряват преференциален режим в тази дейност.
    Чл. 23. Държавата улеснява българите, живеещи в чужбина, при участието им в приватизационните процеси в страната."...
    Мисля, че по-прозорливите от присъстващите в тази зала, а и тези, които ни слушат, все пак се досещат за какво става въпрос. Апелирам да бъдем внимателни. Разбира се, че трябва да има текстове, които да действат в посока приобщаване, които по един или друг начин да спомогнат за адаптиране, но казвам отново, трябва да бъдем много балансирани и умерени в тази посока.
    Именно такъв подход доминираше изцяло в Комисията по образованието и науката, поради което нейното становище беше прието единодушно и което звучи малко куриозно, но е факт: един от вносителите - Драгомир Драганов, гласува за това становище, както и всички представители на опозицията, общо казано. Така че, ето това е, което бих могъл да кажа по този законопроект.

    Радостно е, че в момента вече имаме три законопроекта. Апропо, в последните два виждам, че почти в пълна мяра са взети препоръките на Комисията по образованието и науката и практически няма текстове, които да предизвикват известно колебание за точния смисъл на текста, за точните последствия от този текст и т.н. Радвам се, че това е станало. Всъщност тези последни два законопроекта с присъвъкупения към тях най-напред внесен законопроект, който така или иначе ще приемем на първо четене, и нека да го приемем, са една повече от добра основа да се направи точно този закон, който ще отговаря на настроенията на българското общество, на вечните цели на България и на всеки друг народ, разбира се, и няма да предизвиква неоправдани и ненужни усложнения. Благодаря за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Панев. Има думата господин Георги Първанов.
    ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Настоящата етнополитическа ситуация на Балканите поставя на решително изпитание българската политика. Национални конфликти поддържат политическо и военно напрежение в различни части на полуострова. В тази ситуация повече от всякога е необходима нова национална политика на българската държава, необходими са общи усилия за създаването на цялостна и трайна национална програма, утвърдена с консенсус от политическите сили; програма, основана на историческите традиции на българската нация, тясно свързана с процеса на интеграцията ни в европейските структури и съответстваща на етнополитическите реалности в страната и на Балканите.
    Обективният анализ на развитието на българския национален въпрос от края на миналия и през настоящия век показва една тенденция към намаляване на относителния дял на етническите групи към формиране на етнонационална държава. Успоредно с това със съжаление трябва да признаем, че са изтънявали връзките на държавните и политическите фактори в България с нашите сънародници в чужбина. Ние сме длъжни да преодолеем всички остатъци от погрешната политика на предишните правителства още от края на миналия век до днес спрямо българите в чужбина. Около два милиона и половина са потомците на онези българи, които през вековете на турското робство и особено след Освобождението напускат българските земи по икономически, политически и други причини и се установяват за постоянно в различни страни на Европа, Съединените американски щати и Канада, Австралия. Огромната част от тях са запазили българското си самосъзнание, съхранили са материалната си и духовна култура, своя език и духовност. Затова те следва да бъдат обект на специално внимание от българското правителство и външната ни политика, да се укрепват родолюбивите им чувства, да се използват техните възможности за разширяване на нашата отвореност към света. Като признаваме днешните политически реалности и държавните граници в Европа и в света, ние сме за отстояване на гражданските права и свободи на всички българи, живеещи компактно в съседни и далечни държави. Българската държава, именно българската държава, всички политически и обществени фактори трябва да полагат усилия за постигане на духовното единство на всички българи, за съхраняване и развитие на националното им самосъзнание.
    Ние сме за бюджетно осигуряване на средства за разширяване на българското образование и култура сред българите в съседните и в по-далечните страни, за изследването, поддържането и развитието на националните традиции в териториите с компактно българско население. По законодателен път трябва да се отстранят пречките за икономическото и духовното приобщаване на българите извън пределите на държавните граници на Република България.
    Пред всички страни, в които живеят компактни маси българи, било като постоянно население в тях, било като икономически емигранти, България следва да поставя въпроса за техния статут, права и свободи, които да бъдат приведени в съответствие с международно признатите документи и стандарти. Основна форма би трябвало да бъде двустранната държавно-правна договореност, като се спазва духът, клаузите на международно-правните документи и законодателството на съответните държави. Това следва да се съчетае с широкото използване и на други възможности и канали за контакти и сътрудничество, особено в областта на културата, образованието и обществените организации.
    С покровителството на българската държава трябва да се пристъпи към създаването на широка мрежа от национални клубове, културно-просветни дружества, библиотеки, семинари и школи за изучаване на българския език, литература, история. Специално внимание би следвало да се отделя на развитието на българския периодичен печат в тези райони, да се подготвят специални радио- и телевизионни програми. Запазването на историческите и паметниците на културата, съхраняването на националната традиция в тези райони би следвало да бъде основна задача за българските държавни институции.
    Водени от тези съображения, ние предлагаме законопроект за българите в чужбина, който според нас е необходим елемент в изработването на цялостна единна национална стратегия за работа с българите в чужбина. Неговата основна цел е с ясна и последователна държавна политика да се формират необходимите условия за икономическа, образователна и културна дейност на българите от чужбина в страната.
    И тук не става дума - това вече като реплика на господин Панев - за преференции спрямо българското население в страната, а за да не се третират българите в чужбина като чужденци в собствената си първородина. Ние трябва да създаваме благоприятен климат за нашите сънародници, да изграждаме у тях позитивен образ и доверие към България.
    За съжаление в последните 7-8 години в българската политика е налице тъкмо обратната тенденция. Ръководствата на политически партии нерядко пренасят, може да се каже проектират, своите вътрешни противоречия сред нашите сънародници, особено в съседните ни страни. Държавната ни политика по отношение на това население остава на ниво изхабени от преди десетилетия лозунги. А тези хора страдат най-много в периоди на изостряне на двустранните отношения на България със съответната държава.
    Надявам се, в дискусиите около настоящия законопроект да разберем, че пътят за подобряване на тяхното положение минава и през активните добросъседски отношения, през икономическото отваряне и създаването преди всичко на условия за активното им търговско и духовно общуване с България. Необходима е една нова политика, която да търси решаването на националните проблеми в неразривното им единство, с активност и ангажираност и към въпроса за междуетническите взаимоотношения върху националната ни територия, но и в отстояването на интересите на българския етнос извън пределите на българската държава.
    Това налага другия важен акцент в националната ни политика - за приобщаването на отделните етнически общности към българския народ, към демократичните процеси в българското общество. Динамичните процеси в българската икономика в условията на прехода пораждат многобройни социални противоречия, голяма част от които се пренасят върху етническа основа и биха могли да прераснат в трудно контролируеми конфликти. В огромната си маса населението от граничните райони, а то е с етнически смесен характер, понася в най-голяма степен тежестите на реформата. Вярната икономическа стратегия в тези райони изпъква като основно средство за съхраняване интегритета на националната ни територия, за предотвратяване на опасността негативните социални процеси да придобият етнически характер.
    Ето защо Парламентарната група на Демократичната левица успоредно с разглеждането на въпроса за българите в чужбина подготви и ще предостави в парламента за разглеждане и законопроект за пограничните, планинските и полупланинските райони.
    Сега, след подписването на рамковата Конвенция за националните малцинства националният въпрос, уважаеми дами и господа, повече не бива да бъде експлоатиран за теснопартийни цели. Необходим е единен отпор срещу опитите за насаждане на етнополитически сепаратизъм. Длъжни сме да се противопоставим на стремежа на определени среди да фалшифицират и ограбват националната ни история и култура. Само с общи усилия можем да защитим правата на българите в чужбина и да преустановим процесите на асимилация и денационализация сред тях.
    Нека всички осъзнаем своята обща отговорност за бъдещето на нацията, нека единодушно да подкрепим внесените законопроекти, да ги доработим със съвместни усилия и така да дадем своя принос като парламент в изграждането на единната национална стратегия и политика. Благодаря. (Ръкопляскания от ДЛ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Първанов.
    За изказване има думата господин Жорж Ганчев.
    ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател. Току-що завърши срещата в хотел "София" с една делегация от Вашингтон и главният редактор на вестник "България-прес" Максим Максимов. Наши сънародници отвсякъде питат защо отечеството ги е забравило. Аз пък ги питам защо три църкви не си говорят от махала на махала, българите? И докога този разкол и тази омраза? Те ми отговарят, че тя цари и в България - махала на махала, град на град, село на село - червени и сини, хванати за гушите.
    Така че ние в България даваме лош пример. Тъжно ми е, казвам го с болка.
    Двадесет и пет години аз съм бил имигрант и съм живял в съзнателно самоизгнание, но никога не съм загубил обичта си към основните ценности, оставени ни от баби, дядовци, бащи и майки. Същите хора ги адресирах току-що с минута и половина поклон само, вън - гладуващи.
    Питаха ме сега в Канада, и в трите църкви в Торонто: "Защо отечеството не ни протегне ръка?" Аз им отговорих: "Отечеството в момента ви протяга ръка чрез посланика Слав Славов, който издигна паметник на Иван Костов, паметник на господин Божков, паметник на господин Соколов." "Тук мед и масло текат из улиците на България. Утре ще влезем в Европейската общност, вдругиден - НАТО. " - такива ги говори момчето на 3 март, вместо да се поклони на празника на Ботев и Левски, на Караджата и Ангел Кънчев.
    Искам да ви кажа, че днешният разговор с тези хора от Вашингтон и от Сиатъл протече в следните посоки: "Защо не хванете членове на Бизнесблока в Ню Йорк-сити, които имат частна кабелна станция - Емил Антонов, и частно радио? Защо не хванете хората в Лос Анжелес и в Сан Франциско, българи, които са готови да направят местно радио? Защо не вземете от радио "София" български програми, от Българска телевизизя видеокасети, постоянно?" Да сеете респект към българския език, към българската култура, към българската традиция, ерго българска нация.
    В техните сърца такава нация не съществува. И който си въобразява, че съществува такава, просто се самоизмамва. Ние тепърва трябва да имаме ясна политика спрямо Македония. Господата коминтерновци предадоха България така позорно и така задълбочено, че техните мръсотии не може да ги изтрием с гума, както в първо и второ отделение.
    Ние нямаме абсолютно никаква ясна политика към нашите събратя в Западните покрайнини. Какво каза президентът Лилич и господин министър-председателят Радивое Контич и сега външният министър Йованович миналото лято по въпроса? Казаха, че всички малцинства в Югославия били третирани еднакво, "Защо, Жорж, искаш преференции за вашите хора?".
    Аз им казах, че "ако кажете още един път подобно изречение, няма да ме видите, господа, втори път на тази маса". И им реагирах форсмажорно. И мисля, че и други политици трябва да го направят.
    Западните покрайнини не може да бъдат защитени, където касае българската култура само с визитата на някакъв архивар и някаква случайна дама, попаднала в някакво министерство, а са необходими постоянни визити, постоянни контакти, постоянна информация точно във видеокасети, в радиопредавания, във вестник, в книги, в българска истинска народна музика, най-оригиналната в света, с български шевици, тертипи, обичаи, най-невероятните танци в света, българските, и пр., и пр. Трябва да изтикаме напред личности, по които наши сънародници в чужбина желаят да се редуват да искат да станат като тях, да искат наистина да имат модели за подражание. Затова иде реч. Е, как ще имаме такива модели, като оплюхме всички и всичко? Как ще стане това?
    Ето, господин Панев си взел титлата и званието по времето на Тодор Живков, той ще дръзне да адресира човек като мен?
    ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС, от място): Взел съм го с главата си, да се запомни! И да се запише!
    ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Ами тогава, брат ми, аз съм спечелил моите пари с платени данъци, защо ми завиждаш? (Оживление в СДС.) Нали си десен политик? (Смее се. Председателят Иван Куртев предупреждава Жорж Ганчев да приключва с изказването си.)
    Благодаря, господин председател, за предупреждението. Завършвам с думите: "Със завист, господа, не става. Става с капацитет за възхищение, с признание на всички добри хора, родени от българския ген, всички хора, свързани с българската култура, с българската държава, ерго с българската нация. Иначе - вълци ни яли!". Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев. Въпреки че, господин Ганчев, Вие много се отклонихте от темата и по нито един от трите проектозакона не казахте нито една дума.
    Има думата за реплика господин Велислав Величков.
    ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги! Уважаеми господин Ганчев! На мен ми е много интересно за Вашата способност, какъвто и законопроект да обсъждаме, Вие да го обръщате в партийна трибуна на Българския бизнесблок. (Оживление в СДС.)
    ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Така е, братко!
    ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: Винаги научаваме за великите контакти на хората от Българския бизнесблок у нас и по света и с кои хора Вие сте се срещали, говорейки им, примерно, на малки имена. Същевременно научаваме тук някой сред нас какво правил, как правил, как си взел дипломите и т.н.
    Аз все си мисля, обаче, че това няма нищо общо обикновено със същността на законопроектите, които разглеждаме и точно Вашето изказване в момента го доказва. Вие казахте: "Дълбок поклон на хората отвън, които били гладуваши" и т.н. Но, господин Ганчев, през миналата година, месец януари, когато бяха истинските гладуващи отвън, Вас Ви нямаше! (Оживление и възгласи: "Е-е-е!" в ДЛ.) Вие се криехте тук и дълбокият поклон липсваше. Криехте се по един друг начин. (Неразбираема реплика на Жорж Ганчев от място.)
    И, господин Ганчев... Господин Ганчев, когато говорим... Така, господин Ганчев, моля Ви, аз не Ви прекъсвах. Това е признак на слабост, господин Ганчев, в момента.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Ганчев, сега ще имате думата за дуплика, спокойно.
    ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: Господин Ганчев, когато говорим за уважението към българското и за уважението към изконните български традиции и ценности, е добре да го правим, примерно, когато се казваме "Георги", а не "Жорж". (Смях в СДС и възгласи: "Браво!".) Защото това е българското, господин Ганчев. И в заключение, бихте ли все пак казали дали знаете значението на думата "форсмажорно"? Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
    За дуплика има думата господин Ганчев.
    ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Много Ви благодаря, господин Величков, Вие сте на възрастта на внука ми и затова Ви казвам следното. Аз се гордея с моята майка, поетесата Таня Бачева, на която комунистите не й дадоха една книга да издаде. И една книга, точно преди да умре, й пуснаха, ей така, мимоходом. Искам да ви кажа, че се гордея с нейната франкофония и култура, и тя, ако е решила да ме нарече Жорж, аз запазих това в нейна памет. Това е първо. (Оживление в СДС.)
    Второ. Прав сте, че когато една парламентарна група е разбита отдолу с абсолютно непозволени средства и желаят политическата ни смърт, да, аз използвам всеки момент на тази трибуна, за да направя така, че нашият глас да се чуе, точно както казахте Вие, форсмажорно. За това имате право.
    И трето, като един имигрант 25 години, призовавам Ви, вземете книжката, моята автобиография, прочетете я така по-внимателно. Там има документация, там има снимки. Вие на един човек като мен, който се е посветил, без фирма, без заплата, девет години, тук за народните дела, вие трябва малко-отмалко да знаете, че аз ви атакувам от дясно, а не от ляво. Ето, за това съм толкова опасен. (Оживление в СДС.)
    Искам Вие, като млад човек, да проумеете това. Аз ви атакувам отдясно. Вие насила ме тласкате наляво. И както виждате, седем месеца аз нямам парламентарна група, за да мога да удържа принципно нашите позиции. И затова ние заслужаваме едно уважение, хората, които представляваме центъра и център - дясно.
    Прав сте също, че много често аз не говоря по същество. Разберете, не ни е дадена възможност да говорим по същество и да правим политика вече седем месеца. Но това няма да продължи дълго.
    Уверявам ви, че нямам никакви лоши чувства към нито един от вас. Уверявам ви също, че ако имам по-остри думи, те са принципни. Забележете, те са принципни! И аз, за разлика от някои ваши колеги, имам капацитет за уважение и възхищение, тъй като аз живея с любов, а не с омраза. Затова е църквата ми вкъщи, затова аз съм щастлив човек, затова съм богат, затова съм висок и затова ми завиждат. Благодаря. (Весело оживление.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
    Аз пък дължа едно извинение на цялата зала за това, че позволих отклонение от темата, което предизвика реплика, също отклонена от темата, дуплика - още по-далече.
    Затова давам думата на господин Евгени Кирилов, който има намерение да говори по темата.
    ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (ДЛ): Благодаря.
    Уважаеми господин председател, аз също смятам, че към края на нашата дискусия би било по-добре да завършим така, както тя и започна. Според мен тя протече в един дух на загриженост, на национална отговорност, дух на уважение към българските чеда зад граница. Струва ми се, че са прави редица от колегите, когато повдигнаха въпроса, че в крайна сметка обичта на тези хора и тяхната привързаност към България расте, когато ние не ги занимаваме, не политизираме проблемите, не излизаме навън разделени, а когато общуваме с тях, когато обсъждаме техните проблеми, изхождаме от една-единствена цел, около която ние можем да се обединим - целта за грижата за тези хора, националноотговорния подход към тях, единната позиция, която, аз смятам, с предложените три закона може да бъде постигната.
    Трябва да има такива теми, по които ние да не изскачаме, така да се каже, в пространството разединени. Това е една тема и аз мисля, че чест прави на вносителите на закона, че са намерили обединителната твърдост, на която ние можем да стъпим.
    Разбира се, ние не трябва да си правим илюзии. В една или друга степен се появиха известни разногласия, които тепърва, естествено, ще бъдат уточнени.
    За мен лично, ще ви кажа откровено, малко е странна позицията, становището, което е отразено тук, на Министерството на външните работи. Съществува известен разнобой между широко провъзгласените принципи на тази политика, която се води, и конкретните действия в отделни наши дипломатически представителства зад граница. Бих казал, недостатъчно внимание към проблемите на тези хора, в отделни случаи даже неравнопоставено третиране - има такива случаи и сега - в отделни случаи забравяне на цели групи и общности, културни дружества и църкви, които в много случаи, разбира се, се оправдават с липса на средства.
    Аз мисля, че една от важните задачи, които приемането на този закон трябва да изпълни, е именно това - да заостри вниманието, включително и на чиновниците, на дипломатическите служители, естествено, и на нас, политиците, които трябва да обръщат внимание.
    Но искам да се предпазим и от това: не е достатъчно само при едно официално посещение да се направи среща, да се поканят една група хора. Хубаво е, че се канят млади хора, нямам нищо против това, но работата е целогодишна, работата е много сериозна и всеобхватна.
    Аз самият съм за това: може и да не се записва в закона, но не е нужно в това становище на Министерството на външните работи от една излишна висота да се правят бележки, че не е нужно да се вписват отделни положения в закона. Обратното, бих казал, този орган - дали ще се нарича "Агенция за българите", дали ще бъде "Обществено-държавен съвет" и така нататък - той би следвало във всяка от тия страни, където има компактно българско население или солидна бройка от българи, живеещи там, в края на всяка една година също да дава и своя оценка за дейността на съответния дипломат, който отговаря за тази работа.
    Естествено, добре би било - ако не сега, в бъдеще - там, където нашите сънародници са в един значим брой, да има и отделен дипломатически служител само за тази цел - за поддържане на тези контакти, за съдействие по всички въпроси, от които те се нуждаят. Но и да няма, в отделни страни даже и само консулът - той трябва да получава една оценка от страна на една такава организация, как ще я наречем, заедно ще решим, да има една допълнителна оценка именно по тази изключително важна задача, която всяка една наша мисия би трябвало да има предвид.
    Също така не съм съгласен с бележките по отделни членове, където се говори за създаване на привилегии.
    Вижте, уважаеми колеги, нека да погледнем така на въпроса. Примерно да вземем глава трета, чл. 9 и 10. Става дума за наши българи, които живеят в чужбина и които са решили да се установят трайно у нас. Как ще ги приемем тези хора? Аз имам такива случаи, когато им дават съвети предварително още да регистрират фалшиви фирми, само и само да получат разрешение за престой.
    Предстои приемането на един закон, който също трябва да ни обедини - Законът за бежанците. Нашите българи по този закон ли ще ги устройваме в България? Срамно е да се говори, че това е привилегия, като имаме предвид и това, че така или иначе нашето население драстично намалява, като имаме предвид редица големи и малки страни, в които тези въпроси отдавна са ги решили. Нека да си спомним Германия отпреди обединението как третираше, насърчаваше, сключваше и специални спогодби със страни, в които живее немско население, за да могат да направят всичко възможно да ги устроят и да улеснят тяхното пребиваване.
    Разбира се, ясно е, че нашата държава в момента е с ограничен ресурс. В тази връзка , завършвайки, обръщам внимание и на това, че и нещата, които се правят за младите ни българи зад граница, не трябва да се смятат за привилегия. Те са грижа за тази, за нашата нация.
    Завършвайки бих желал да кажа и следното: че безспорно най-силното, което ще привлече към майката Родина нашите българи в чужбина, ще бъде една силна икономически и просперираща България. В тази криза, която изживяваме, естествено не е толкова лесно да мислим за тези хора, но в никакъв случай ние не трябва да даваме сигнал, че ги забравяме.
    Аз смятам, че със самото обсъждане днес нашето Народно събрание дава този сигнал. Предварително одобрявам основните положения и в трите закона, смятам, че от тях може да се получи един наистина добър закон и призовавам всички колеги да приемем този закон с консенсус. Благодаря. (Ръкопляскания от ДЛ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Кирилов.
    Господин Анатолий Величков има думата.
    АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Господин председател, колеги! Заставайки на тази трибуна съм със съзнанието, че аудиторията в тази зала, като българско Народно събрание, е на своята висота и разбира, че дебатите по трите законопроекта за българите в странство са наистина от важно значение. Те са част от българската национална доктрина, която, надяваме се, след време ще бъде едно нарицателно. За съжаление всички наши балкански съседи имат гласувани закони за техните сънародници в чужбина. И Румъния, и Сърбия, и Гърция, а и Македония имат една стройно изградена система за контакти на държавата със своята диаспора зад граница.
    От тази гледна точка ние в никакъв случай не можем да отречем, че българската държава трябва да изгради своята нормативна база за установяването на подобни контакти. Това е дълг към тези, които без да искат това, благодарение на войни и на други бедствия, са останали извън територията на днешна България. В този смисъл аз дори не съм съгласен, когато от трибуната се говори за българи в чужбина. Нима българите, които традиционно и от векове населяват съседни нам територии, могат да кажат, че живеят в чужбина? Напротив, голяма част от тях имат не само етническо българско съзнание, но и национално, тоест за принадлежност към българската нация. И надали териториите, върху които те живеят, без това да се смята, разбира се, за някаква териториална претенция, можем да наричаме чужбина. Чужбина е тази диаспора, която благодарение на икономически проблеми, наши сънародници живеят в Австралия, в Съединените щати, в Канада, в Бразилия, но не и в близката чужбина.
    От друга страна в трите законопроекта има повече обединяващо и не мога да одобря в изказванията на някои от ораторите търсенето на конфликт в залата. Такъв няма. Повече е обединителното начало, повече е това, което всички желаем да се проведе като национална политика и като отговорност на държавата спрямо нашите сънародници и диаспората зад граница, отколкото да се търсят някакви цветове, различия, партийност в подобен законопроект.
    С тези думи аз също апелирам да подкрепим и трите законопроекта на първо четене и при създаването на една работна група с водеща комисия - Комисията по правата на човека и вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите, както и на вносителите и на експерти да бъде изработен един наистина консенсусен законопроект, който пленарната зала да гласува. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
    Има ли други изказвания?
    Пристъпваме към гласуване по реда на постъпване на законопроектите.
    Най-напред поставям на гласуване законопроект за българите в чужбина, внесен от Гиньо Ганев, Георги Първанов и Драгомир Драганов. Моля да гласувате.
    Гласували 139 народни представители: за 127, против 3, въздържали се 9.
    Законопроектът е приет на първо гласуване.
    Поставям на гласуване законопроект за българите в чужбина, внесен от Иван Сунгарски. Моля да гласувате.
    Гласували 150 народни представители: за 134, против няма, въздържали се 16.
    Законопроектът е приет на първо гласуване.
    Поставям на гласуване законопроект за връзки с българите, живеещи извън България, внесен от Анатолий Величков и Красимир Каракачанов.
    Гласували 160 народни представители: за 157, против няма, въздържали се 3.
    Законопроектът е приет на първо гласуване.

    Следващата точка от седмичната ни програма -
    ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЦЕННИТЕ КНИЖА, ФОНДОВИТЕ БОРСИ И ИНВЕСТИЦИОННИТЕ ДРУЖЕСТВА.
    Има думата председателят на Комисията по икономическата политика господин Никола Николов.
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
    "Становище
    по законопроект N 854-01-17 от 26 февруари 1998 г.
    за изменение и допълнение на Закона за ценните книжа,
    фондовите борси и инвестиционните дружества, внесен
    от народните представители Никола Николов, Александър
    Праматарски и Атанас Папаризов за второ четене
    На извънредното си заседание на 26 март 1998 г. с участието на вносителите, Комисията по икономическата политика обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества, постъпилите писмени предложения от народни представители, както и направените предложения по време на дискусията.
    Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да обсъди следния
    Закон
    за изменение и допълнение на Закона за ценните
    книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По заглавието на закона има ли някакви бележки?
    Моля, гласувайте заглавието на закона.
    Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
    Заглавието на закона е прието.
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 1. В чл. 2 се създава нова ал. 2 със следното съдържание:
    "(2) Могат да бъдат предлагани публично само безналични поименни ценни книжа, за които уставът на емитента не предвижва ограничения или условия за тяхното прехвърляне"."
    Предложение на народния представител Атанас Папаризов - § 1 се изменя така:
    "§ 1. Чл. 2 се изменя така:
    1. създават се нови алинеи 2 и 3 със следното съдържание:
    "(2) Могат да бъдат предлагани публично само безналични поименни ценни книжа, за които уставът на емитента не предвижда ограничения или условия за тяхното прехвърляне"."
    Комисията по икономическата политика приема предложението.
    Предложението по ал. 3 се оттегля от вносителя.
    Предложение на Комисията по икономическата политика:
    "§ 1. В чл. 2 се създава нова ал. 2 със следното съдържание:
    "(2) Могат да бъдат предлагани публично само безналични поименни ценни книжа, за които уставът на емитента не предвижда ограничения или условия за тяхното прехвърляне"."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Предложението на господин Папаризов е прието.
    Поставям на гласуване § 1 така, както е предложен от комисията.
    Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
    Параграф 1 е приет.
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 2. Точка 2 на чл. 5 се изменя както следва:
    "2. Фондовите борси и организираните извънборсови пазари на ценни книжа;"."
    Предложение на Комисията по икономическата политика - подкрепя текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте за § 2 така, както е предложен от вносителите.
    Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
    Параграф 2 е приет.
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Предложение на народния представител Венко Вълчев - създава се нов § 2а със следното съдържание:
    "§ 2а. В чл. 29, ал. 2 думите "по-малко от 20" се заменят с "по-малко от 50".
    Комисията по икономическата политика не приема предложението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате думата, господин Велчев, за да аргументирате своето предложение.
    ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Уважаеми колеги, на първото четене, изразявайки подкрепата си по принцип на предложените промени, които се предвиждат, аз изразих мнение, че законопроектът само ще спечели ако в него се включат или конкретни текстове, или се направи поне малко намек в посоката на защита на интересите, или най-малко разбирането на позициите и интересите на основните субекти на капиталовия пазар.

    С няколко предложения, които далеч не изчерпват всички неща, които биха могли да се предложат, аз просто съм илюстрирал тези свои разсъждения. И всички тези предложения, които следват оттук нататък, са насочени съвсем малко в посока на отчитане интересите на едни от основните субекти на капиталовия пазар, това са инвестиционните дружества, това са борсовите търговци, търговците на ценни книжа.
    За какво става дума в случая? Всички знаете, че ние направихме фондова борса преди три години в една ситуация, в която съществуваха най-малко 14-15 образувания, които се бяха нарекли фондови борси. С цел да се създадат наистина солидни организации, в които да има наистина достатъчен брой търговци, в закона беше заложено изискването на пода на борсата да има най-малко 20 субекта, които да имат право да търгуват. Това изискване тогава изглеждаше много солидно и много трудно. Малко от тогавашните структури можеха да отговорят на такова изискване, още повече в закона е заложено и друго утежняващо изискване, че един инвестиционен посредник, един борсов търговец може да играе само на пода на една борса. Така че точно това изискване, което тогава изглеждаше доста солидно, беше причината в крайна сметка ние да отидем към една единствена национална борса, което беше едно добро решение в крайна сметка.
    В момента нещата се промениха значително. В момента това ограничение, тоест този минимум праг от 20 се е превърнал не в стимулиращ фактор, а в задържащ фактор за развитието на фондовата търговия и на борсовата търговия. В момента ние имаме вече над 50 лицензирани инвестиционни посредника, които желаят да играят на пода на борсата. Те не могат да го направят, тъй като не е достатъчно само да си лицензиран и да желаеш да стъпиш на пода на борсата. Борсата си има правила и никак не е склонна току-така да разширява кръга на своите членове. И си има своята логика.
    На мен ми се струва, че назря моментът, в който ние законодателно трябва да вдигнем този праг, с което да стимулираме или даже в известна степен да задължим борсата да увеличи броя на търгуващите на пода на борсата търговци, с което да се повиши и конкуренцията, и обемът на предлаганите стоки, и да се постигнат едни по-реални котировки.
    Искам да илюстрирам тези свои думи с още няколко факта: не са само инвестиционните посредници, които искат да стъпят на пода на борсата. Стана така, че и доста солидни банки останаха без достъп до пода на борсата. Може да ви се стори невероятно, но една такава банка като "Булбанк" няма достъп до пода на борсата, не е член на борсата. Вярно е, че тя има инвестиционен посредник - "Булброкърс", който реално се контролира от банката, но не е все същото.
    Затова моето предложение е съвсем конкретно: със закон да се повиши този минимум, който се изисква за членство във фондовата борса, която е единствената борса в страната.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълчев.
    Господин Никола Николов има думата.
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Аз просто искам да направя следното уточнение: в момента на фондовата борса официалният пазар е само за акциите на едно дружество, а това е именно "Елкабел", а на неофициалния пазар се търгуват останалите двеста дружества. В тези промени на закона, които ние предвиждаме, даваме възможност и на организирани извънборсови пазари да се продават акции на дружеството, което означава все едно неофициалният пазар на фондовата борса. Така че това предложение губи смисъл, защото то не е свързано със следващите предложения, които са направени. И този проблем, за който току-що говори господин Вълчев, е решен в следващите предложения, които има в нашите поправки на закона.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
    Поставям на гласуване предложението на господин Венко Вълчев за създаване на нов § 2а.
    Гласували 106 народни представители: за 32, против 48, въздържали се 26.
    Предложението не се приема.
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Предложение на народния представител Венко Вълчев:
    Създава се нов § 2б със следното съдържание:
    "§ 2б. Членове 31 и 32 отпадат."
    Създава се нов § 2в със следното съдържание:
    "§ 2в. "Член 48 се изменя така:
    "Чл. 48. Комисията се произнася по заявлението в срок до един месец от получаването му, а когато са били поискани допълнителни сведения - до един месец от получаването им. Комисията може да иска допълнителни сведения само веднъж. Заявителят се уведомява писмено за взетото решение в тридневен срок."
    Създава се нов § 2г със следното съдържание:
    "§ 2г. В чл. 49 се правят следните изменения:
    1. В ал. 1, т. 3 в началото на текста се добавят думите "има доказателства, че", а думите "може да навреди" се заменят с "и ще навреди".
    2. В ал. 3 второто изречение се отменя.
    3. Създава се нова ал. 4 със следното съдържание:
    "(4) Отказът на комисията да издаде разрешение може да се обжалва по общия ред."
    Създава се нов § 2д със следното съдържание:
    "§ 2д. В чл. 51 думите "означаващи извършване на сделки с ценни книжа" се заменят с "инвестиционен посредник, агент, брокер или техни производни"."
    Комисията по икономическата политика не подкрепя предложението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Заповядайте, господин Вълчев, имате думата за предложението за създаване на нови параграфи 2б, 2в, 2г и 2д, които, както разбирам, са свързани.
    ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Аз ви казах, всички тези предложения са с една логика. Те показват едно добро отношение към инвестиционните посредници, за мен основните субекти на този пазар. Те, разбира се, не решават всичките им проблеми, но поне показват едно добро отношение към тях.
    Предложението ми за отпадане на членове 31 и 32 са аргументирани от факта, че това са едни ограничителни членове, които реално правят така, че член на борсата могат да бъдат само или изключително само лицензирани инвестиционни посредници, което не е много нормална ситуация. Това практически в известна степен противоречи и на Търговския закон, тъй като членът на борсата като дружество и като акционер е едно, а борсовият търговец като участник в борсовата търговия е друго. Това нещо е разграничено и в борсовия правилник, разграничено е и в закона, разграничено е и в разбирането на тази тематика. Тези два ограничителни члена - чл. 31 и чл. 32, бяха заложени още при създаването на закона от съставителите пак по стимулиращи причини - да се стимулира борсата да привлича колкото се може реални членове, тоест инвестиционни посредници, лицензирани, и банки, за да може членът, който влезе в борсата, да не чака дивидент, а да играе на пода и да прави дейност.
    Тази стимулираща роля вече е изпълнена. Ние имаме в страната и достатъчно количество активни и амбициозни инвестиционни посредници, и банки, които надхвърлят необходимостта от смисъла на тази стимулираща функция. По същество тези два члена вече са се превърнали в ограничителни членове. Става така, че едно солидно търговско предприятие, което няма все още лиценз, не може да стане член на борсата само затова, защото не е лицензиран инвестиционен посредник. Като се има предвид, че борсата не разпределя дивиденти, там не могат да се търсят разни комерсиални подбуди, а само един вид престиж, достойнство. Понеже в цял свят това са много уважавани институции, има дружества, които биха искали да бъдат членове на борсата само за престиж.
    Аз мисля, че няма основание да съществуват повече тези ограничителни членове, затова предлагам да отпаднат.
    По другите предложения. По чл. 48. Става така, че се получава един парадокс - срокът, в който комисията разгледа молбата за даване на лиценз на инвестиционен посредник, е три месеца. Срокът, за който комисията разглежда молбата за даване на лиценз за една фондова борса е един месец. Документите, които се изискват за даване на разрешение за борса, са многократно повече от това, което се изисква за един инвестиционен посредник. Не виждам защо в единия случай комисията ще има възможност да се произнесе за един месец, а в другия случай, който е много по-лек, ще й трябват три месеца, за да се произнесе по въпроса. Това е едно ненужно протакане, тъй като комисията освен това може да изисква и други допълнителни сведения. И се получава така, че инвестиционният посредник може да остане в позицията на кандидатстващ даже цяла година.
    Затова моето предложение е срокът за разглеждане на документите да бъде сведен до размера, който е за даване на лиценз на борса, тоест един месец, и комисията да има право да иска допълнителни сведения само веднъж. И с това да бъде необходимо вече тя да се произнесе по въпроса.
    По чл. 49. Какъв е смисълът на предложението ми? В чл. 49, ал. 1 са изброени причините, поради които комисията може да откаже лиценз на един кандидатстващ инвестиционен посредник. Там са посочени конкретни неща, с изключение на една точка, която дава възможност комисията да прояви известен субективизъм, бих казал, в добрия смисъл на думата субективизъм. Аз разбирам мотивите и съм склонен да ги приема. Става въпрос, че тя може да откаже даването на лиценз, ако прецени, че кандидатстващият има възможност да навреди. Явно се имат предвид дружества, за които има съмнение, че са от така наречената тъмна страна на бизнеса - имат парите, имат всички възможности, но просто не бива да бъдат допуснати в тази сфера. Аз разбирам причините, но начинът, по който е формулиран текстът, дава възможност наистина за твърде голям субективизъм. Затова предлагам да се включат още една-две думи, които да са свързани все пак с някаква степен на доказателственост. Предлагам текстът да започне с думите "Има доказателства, че...". Не може да бъде просто защото ние се съмняваме. Трябва все пак да има някакви основания. И думите "може да навреди" да се заменят с "и ще навреди", т. е. да има една убеденост, че ще се стигне до увреждане на интереси. Не го казвам току-така. По този параграф може да се откаже лиценз на когото се поиска. Нека да вникнем в това.
    По-нататък. Предлагам да се отмени едно от основните неща, по които имаше голям спор още при създаването на закона - правото на комисията да има право на така наречения мълчалив отказ. Аз разбирам, че на много места в чисто административните отношения това право на мълчалив отказ има своето място, има своето значение. Там, където, да кажем, човек се моли за нещо или се жалва пред някакъв администратор, той не си изпълни задълженията и при наличието на мълчалив отказ този, който трябва да получи отговора, ако обжалва в съда този мълчалив отказ, съдът, без да разглежда по същество спора, присъжда обратното. Тоест този, който се жалва, реално печели от този статут на мълчалив отказ. В случая обаче нещата съвсем не са така. Според мен тук са направо недопустими такива отношения, като мълчание по такъв важен и толкова аргументиран вот, какъвто е искането за един лиценз. Не знам дали имате представа, но молбата за лиценз се съпровожда с една ето толкова дебела папка с материали. Тя е в 12 или 13 екземпляра. Това е един отговорен акт, хората се подготвят с месеци. Получават го, разгледат го в комисията, а в края на краищата за мен е недопустимо комисията да замълчи, просто да не отговори.
    СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): Ами ако не отговори, какво ще стане? Ще се приеме, че е мълчалив отказ.
    ВЕНКО ВЪЛЧЕВ: Ако не отговори, презумпцията е, че молителят ще отиде в съда да обжалва този текст. Има много случаи, в които комисията не е отговорила, но няма нито един случай, в който този, който е пострадал, да отиде в съда и да се възползва от правото си на мълчалив отказ. Защо не отиват? Много просто, господа. И хлябът, и ножът са в ръцете на комисията! На всеки, който се моли за лиценз, е ясно, че комисията така, както може да му даде лиценза, на другия ден може да намери сто причини да му го вземе. В случая мълчаливият отказ облагодетелства реално едно бюрократично протакане на отговора, от което смятам, че няма полза нито едната, нито другата страна.
    Затова предлагам отказът на комисията да може да се обжалва по общия ред.
    По-нататък. В чл. 51, без да търсим някакъв друг подтекст, мисля, че това, което предлагам, е много по-разумно. В чл. 51 се регламентират изисквания към дружества, които нямат разрешение за лиценз, какво те не могат да включват в своето наименование или в своята рекламна дейност. Но там е даден един много общо звучащ текст - че не могат да включват думи, означаващи сделки с ценни книжа. Това е много обща формулировка и много зависи на какъв език ще се използва - дали на английски, дали на български. Някой може да прецени, че една фраза или един текст означава, друг може да прецени, че не означава. Затова аз предлагам една малко по-голяма конкретизация - в наименованието на дружеството и в рекламните му материали да се забрани използването на думи, заради които се иска конкретно разрешение. Ето например за инвестиционен посредник се иска конкретно разрешение, значи тази дума не може да се използва; за брокер или техните производни, за банка, за финансова къща - ето такива едни конкретни текстове дават възможност да се унифицира тълкуването на тези думи. Пак казвам, тук на нас може да ни се стори доста абстрактна тази материя, но има институции, които заради тези неща и заради възможността да се тълкуват те, могат да загубят лиценза, който са получили с много големи усилия.
    Казвайки всичко това, аз смятам също, че далеч не съм изчерпал всички предложения, които биха могли да се направят, за да се решат малко от малко някои конкретни неща, свързани с регламентацията в дейността на инвестиционния посредник и затова смятам, че изобщо няма да промени нито логиката на закона, нито някаква друга вреда ще се получи, ако ние приемем тези промени.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълчев.
    Поставям на гласуване предложенията на народния представител господин Венко Вълчев за създаване на нови параграфи 2б, 2в, 2г и 2д.
    Гласували 113 народни представители: за 16, против 46, въздържали се 51.
    Предложението не е прието.
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Предложение на народния представител Атанас Папаризов - създава се нов § 2е със следното съдържание:
    "§ 2е. В чл. 60 се правят следните изменения:
    1. В ал. 1 се създава нова т. 7:
    "7. средните цени на обемите на купените и продадените акции на дружествата по чл. 83а, ал. 1."
    2. В ал. 2 се създава нова т. 5:
    "5. Изпълнението на сделките по ал. 1, т. 7."
    3. Създава се нова ал. 3:
    "(3) Инвестиционният посредник представя информация по ал. 1, т. 7 и на Фондовата борса"."
    Комисията по икономическата политика приема по принцип предложението и предлага следния текст:
    "Създава се нов § 2а със следното съдържание:
    "§ 2а. В чл. 60 се правят следните изменения:
    1. В ал. 1 се създава нова т. 7 със следното съдържание:
    "7. Средните цени на обемите на купените и продадените акции на дружествата по чл. 83, ал. 1 - веднъж седмично."
    2. В ал. 2 се създава нова т. 5 със следното съдържание:
    "5. Изпълнението на сделките по ал. 1, т. 7".
    3. Създава се нова ал. 3 със следното съдържание:
    "(3) Инвестиционният посредник представя веднъж седмично информация по ал. 1, т. 7 и на Фондовата борса"."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Папаризов има думата.
    АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Ще бъда кратък.
    Първо, искам да отбележа, че в т. 7 става дума за чл. 83а, ал. 1. При бързото четене господин председателят на комисията прочете чл. 83. Така че предложението за нова т. 7 в ал. 1 се отнася до чл. 83а.

    Бих искал да обоснова това предложение, което прие и комисията, докато се създаде извънборсов организиран пазар, очевидно инвестиционните посредници ще извършват сделки с акции на публичните дружества. Но тези сделки също така трябва да бъдат максимално прозрачни и информацията за тях би трябвало инвестиционните посредници да предоставят и на комисията, и на фондовата борса. Това е смисълът на предложението.
    В комисията се прие това да става ежеседмично. Мисля, че е по-разумно от първоначалното предложение - да се прави ежедневно.
    Подкрепям предложението в окончателната му редакция. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
    Поставям на гласуване предложението на комисията за създаване на § 2а.
    Гласували 122 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 2.
    Параграф 2а е приет.
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 3. В глава седма се създава нов раздел IV със следното съдържание:
    "Раздел IV
    Публично дружество
    Чл. 83а. (1) Публично е дружеството:
    1. което е издало акции при условията на публично предлагане; или
    2. акциите на което са приети за търговия на фондова борса или на организиран извънборсов пазар; или
    3. в което най-малко 50 акционери притежават поне 10 на сто от неговия капитал, в резултат на публично предлагане на акции, извършено от техния собственик при условията и по реда на закон.
    (2) Дружеството по ал. 1 е длъжно в 14-дневен срок да подаде документи за регистриране в Комисията като емитент, освен ако преди извършването на публичното предлагане е регистрирало съответната емисия от акции. Редът за регистрация се определя с наредба.
    (3) Акциите на дружеството по ал. 1 трябва да отговарят на изискванията на чл. 2, ал. 2. Замяната им с акции на приносител и въвеждането на ограничения за прехвърлянето им е допустимо след отписване от регистъра на комисията.
    (4) За дружеството по ал. 1 се прилага раздел III на тази глава.
    (5) Дружествата по ал. 1 могат да се преобразуват в дружества с ограничена отговорност при условията на чл. 265 от Търговския закон и след отписване от регистъра от Комисията.
    Чл. 83б. (1) Прехвърлянето на акции, издадени от дружество по чл. 83а, има действие от момента на вписване на сделката в регистъра на централния депозитар. Правата по тези акции се установяват с документ за регистрация, издаден от централния депозитар. Книгата на акционерите на дружеството се води от централния депозитар.
    (2) Акции на дружество по чл. 83а могат да се продават само на фондова борса и организиран извънборсов пазар. Акции на дружество по чл. 83 могат да се заменят само срещу държавни ценни книжа или акции на друго такова дружество.
    Чл. 83в. Общото събрание на дружество по чл. 83а може да приеме решение по чл. 194, ал. 2 и 195 от Търговския закон с мнозинство от три четвърти от представения капитал, ако на заседанието присъства или е представен най-малко три четвърти от капитала, а при условията на чл. 227, изречение второ от Търговския закон, най-малко една втора от капитала.
    Чл. 83г. (1) Дружеството по чл. 83а престава да бъде публично, с отписване от регистъра на Комисията, ако:
    1. за това е взето решение от годишното общо събрание на дружеството; и
    2. броят на неговите акционери към момента на провеждане на общото събрание е под 50.
    (2) След отписване от регистъра, акциите на дружеството по ал. 1 не могат да бъдат търгувани на фондовата борса.
    Комисията по икономическата политика подкрепя предложението на вносителя със следната промяна:
    В чл. 83б се записва нова ал. 3, която гласи:
    "(3) Ограниченията по ал. 2 не се прилагат, когато страните по сделката са физически лица"."
    При прочитането на ал. 2 на чл. 83б, при втория прочит на "чл. 83" за бъде "чл. 83а".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли желаещи за изказване? Няма.
    Поставям на гласуване предложението на вносителите на § 3 с корекцията, която прави комисията и която беше докладвана от господин Николов, с добавената нова ал. 3 и в ал. 2 на чл. 83б, където е "чл. 83" да стане "чл. 83а".
    Моля, гласувайте.
    Гласували 117 народни представители: за 117, против няма, въздържали се няма.
    Параграф 3 е приет.
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 4. Наименованието на глава осма се изменя както следва:
    "Търговия на фондова борса и организиран извънборсов пазар на ценни книжа".
    Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителите.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля гласувайте за § 4 така, както е предложен от вносителите.
    Гласували 129 народни представители: за 128, против няма, въздържал се 1.
    Параграф 4 е приет.
    Има думата по процедура господин Величков.
    ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение на основание чл. 34, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за удължаване на работното време на днешното пленарно заседание до 2 часа, до приключване на точка трета от дневния ред. (Неодобрителни реплики.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Величков.
    Има ли противно становище?
    РЕПЛИКИ: Имаме заседания на комисии.
    ИВАН КУРТЕВ: И преди да има вълнение, на практика това, което предлага господин Величков, е да работим не повече от 2 - 3 минути след 14 часа. Просто да приключим с този законопроект.
    Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Величков.
    Гласували 119 народни представители: за 95, против 4, въздържали се 20.
    Предложението се приема.
    Ще помоля господин Николов да докладва и по повече от един текст, които имаме право да гласуваме, ако няма промени. Докладвайте всичко, което трябва да гласуваме с едно гласуване.
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 5. Създава се чл. 89а със следното съдържание:
    "Чл. 89а. (1) Ценни книжа могат да се приемат за търговия на организиран извънборсов пазар при условията и по реда на неговия правилник.
    (2) Организиран извънборсов пазар по смисъла на този закон е пазар на ценни книжа, който:
    1. функционира на базата на установени правила за достъп, за приемане на ценни книжа, за извършване на търговия, за разкриване на информация;
    2. осигурява на членовете си равен достъп до пазарна информация и равни условия за участие в търговията;
    3. изгражда единна система за неприсъствена търговия.
    (3) За извършване на дейност като организиран извънборсов пазар се изисква писмено разрешение от Комисията.
    (4) За неуредените въпроси относно организирания извънборсов пазар се прилагат съответно разпоредбите за Фондовата борса и борсовата търговия, с изключение на чл. 19, 21, чл. 22, ал. 1, т. 6 и ал. 2; чл. 23, ал. 1, т. 1; чл. 31, ал. 2; чл. 33, 34, 35, 36, 37, чл. 84, ал. 1 и 3."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Комисията приема предложението на вносителя.
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 6. В чл. 142 се правят следните изменения:
    1. В ал. 1 след думите "нарушение на" се добавя "чл. 2, ал. 2", след думите "чл. 76, 77, 78, 79, 80, 81, 82, 83" се добавя "83а, ал. 2, чл. 83б, ал. 2, чл. 83г, ал. 2", след думите "чл. 85, 86, 87, 89" се добавя "чл. 89а, ал. 3", думите "и § 2 и 3" се заменят с думите "и § 2, 2б и 3", а думите "200 хил. до 1 млн. лева" се заменят с думите "от 2 млн. до 10 млн. лева".
    2. В ал. 2 думите "500 хил. до 2 млн. лева" се заменят с думите "от 5 млн. до 20 млн. лева".
    3. В ал. 3 думите "1 млн. до 5 млн. лева" се заменят с думите "от 10 млн. до 50 млн. лева"."
    Комисията по икономическата политика подкрепя текстовете на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По § 5 и 6 има ли някакви предложения? Няма.
    Моля, гласувайте § 5 и 6 така, както са предложени от вносителите и подкрепени от комисията.
    Гласували 117 народни представители: за 117, против и въздържали се няма.
    Параграфи 5 и 6 са приети.
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "§ 7. В Преходните и заключителни разпоредби се създава § 2б със следното съдържание:
    "§ 2б. (1) Акциите на заварените дружества по чл. 83а, включително дружествата, които са били включени в програмата за приватизация чрез инвестиционни бонове по реда на глава осма от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, са безналични поименни и за тях чл. 185, ал. 2, изречение второ от Търговския закон не се прилага, като не е необходимо в уставите на тези дружества да се вписват промените.
    (2) Акциите по ал. 1, които към момента на влизане на този закон в сила не са били безналични, не могат да се прехвърлят до извършване на регистрацията по ал. 3.
    (3) Дружествата по ал. 1 са длъжни в едномесечен срок от влизане на този закон в сила да подадат документи за регистриране на емисиите си от акции в централния депозитар. Централният депозитар открива сметки за безналични акции на лицата, които притежават налични акции, срещу тяхното представяне или представяне на временните удостоверения. Книгата на акционерите на тези дружества се води от централния депозитар.
    (4) Дружествата по ал. 1 са длъжни в едномесечен срок от влизане на този закон в сила да подадат заявление по образец за регистрирането им в Комисията по ценните книжа и фондовите борси. Централният депозитар предоставя на комисията идентификационните номера (ISIN номера) на емисиите от акции на дружествата по ал. 1"."
    Предложение на народния представител Атанас Папаризов:
    В § 7 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Параграф 2б се изменя така:
    а) в ал. 1 след думите "Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия" се добавят думите "и тези по Закона за приватизационните фондове";
    б) създава се нова ал.5:
    "(5) Разпоредбите по ал. 1 и 2 не се отнасят за акции по чл. 5, ал. 2 и чл. 18 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия."
    Комисията по икономическата политика приема предложението.
    Предложение на народния представител Атанас Папаризов:
    Създава се нов § 2в:
    "§ 2в. До възникването на организиран извънборсов пазар сделките с акции на дружествата по чл. 83а, ал. 1 могат да се извършват само от инвестиционни посредници."
    Комисията по икономическата политика приема предложението.
    Предложение на Комисията по икономическата политика:

    "Преходни и заключителни разпоредби

    § 7. (1) Акциите на заварените дружества по чл. 83а, включително дружествата, които са били включени в програмата за приватизация чрез инвестиционни бонове по реда на глава осма от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, както и дружествата по Закона за приватизационните фондове, са безналични поименни и за тях чл. 185, ал. 2, изречение второ от Търговския закон не се прилага, като не е необходимо в уставите на тези дружества да се вписват промените.
    (2) Акциите по ал. 1, които към момента на влизане на този закон в сила не са били безналични, не могат да се прехвърлят до извършване на регистрацията по ал. 3.
    (3) Дружествата по ал. 1 са длъжни в едномесечен срок от влизане на този закон в сила да подадат документи за регистриране на емисиите си от акции в централния депозитар. Централният депозитар открива сметки за безналични акции на лицата, които притежават налични акции, срещу тяхното представяне или представяне на временни удостоверения. Книгата на акционерите на тези дружества се води от централния депозитар.
    (4) Дружествата по ал. 1 са длъжни в едномесечен срок от влизане на този закон в сила да подадат заявление по образец за регистрирането им в Комисията по ценните книжа и фондовите борси. Централният депозитар предоставя на комисията идентификационните номера (ISIN номера) на емисиите от акции на дружествата по ал. 1.
    (5) Разпоредбите по ал. 1 и 2 не се отнасят за акции по чл. 5, ал. 2, чл. 18 и чл. 35, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
    § 8. До възникването на организиран извънборсов пазар сделките с акции на дружествата по чл. 83а, ал. 1 могат да се извършват само чрез инвестиционни посредници."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По предложенията за § 7 и § 8 има ли желаещи? Имате думата, господин Папаризов.
    АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ): Благодаря, господин председателю! Тези предложения са във връзка с това да не се създава двусмисленост, която ние още при първото четене подчертахме, че е нежелателна на публични дружества да бъдат обявени и тези предприятия, където в резултат на касовата приватизация има примерно 50 и повече работници, които имат преференциални акции. Включили сме и тези случаи, където лица имат реституционни претенции към дадени обекти, очевидно акциите, които те ще получат, също така ще бъдат налични и в никакъв случай това, че те имат определени права не трябва да изисква тези дружества да отиват като публични на борсата.
    Третото изключение, което също така ясно е подчертано, ако има такъв хипотетичен случай, че повече от 50 души са арендатори в някакъв обект по чл. 35 и това дружество да остава закрито. Разбира се, това е много хипотетичен случай, но за всеки случай сме го предвидили.
    Освен това предложение, отчитайки вече приетия текст за публичност и на всички сделки с акции, които се извършват чрез инвестиционен посредник, затова се предлага § 8 до създаване на организиран извънборсов пазар търговията с акции на публични дружества да може да бъде извършвана и от такива посредници при цялата публичност на информацията и информиране на Комисията за ценните книжа и на съществуващата стокова борса. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Папаризов.
    Господин Вълчев, имате думата.
    ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Колеги, аз искам да направя едно предложение за редакционна промяна. Тя е малка, но според мен може да доведе до много сериозни обърквания.
    Аз познавам един малко по-предишен текст в законопроекта, в който ал. 3 на § 2б не изглеждаше точно така и тя беше доста по-приемлива.

    Какво е конкретното ми предложение? В изречението: "Централният депозитар открива сметки за безналични акции на лицата, които притежават налични акции, срещу тяхното представяне или представяне на временните удостоверения.", колеги, предлагам - и ще се обоснова, изразът "или представяне на временните удостоверения" да отпадне.
    Ще се създаде една много опасна ситуация. Аз ви моля, господин Николов и господин Папазиров, да помислим по този текст. В предишния текст беше записано друго яче. Там беше записано, че записването в Централния депозитар, откриването на сметки за безналичните акции става срещу представяне на налични акции или заверен препис от книгата на акционерите, подписан от длъжностните лица, които са оторизирани да гарантират, че точно такъв е записът.
    Това изменение и замяната му с израза "или представяне на временни удостоверения", може да доведе до много опасни неща.
    Какво имам предвид? Вярно е, че най-тежкият аргумент за това дали един човек е акционер, който доказва неговата собственост, е наличието на акцията и показването на акцията, ако тя разбира се, отговаря на всички атрибути на акцията. В момента в България не знам дали сме наясно, но има едно или две дружества, които са емитирали акции съгласно изискванията на българското законодателство. Всички останали емитират временни удостоверения. Има една принципна разлика. Акцията е ценна книга, защитена от подправяне с всички атрибути на една ценна книга и т.н., докато поименното удостоверение или временното удостоверение или депозитарната разписка не са ценни книги. Това е коренната разлика. Ако една ценна книга аз я загубя, ако някой ми я открадне, ако тя престане да бъде у мен, аз, дето се казва, пия една студена вода. Но ако аз имам едно временно удостоверение, поименно удостоверение, ако аз го загубя, унищожа, някой ми го открадне, моята собственост не се губи. Това, което ми дава моята собственост, е записът върху книгата на акционерите. Аз мога да отида и да кажа пред дружеството: откраднаха ми ценната книга, откраднаха ми временното удостоверение, моля, издайте ми дубликат. Издават ми дубликата, пише, че са ми издали дубликат. Значи невъзможно е да се отиде и да се иска откриване на сметка в Централния депозитар за безналични акции на база носене на някакво удостоверение за ценни книжа.
    В 95 на сто от случаите акционерните дружества в България издават временни удостоверения върху един бял лист хартия, написани на компютър, което може да се подправи във всяко машинописно бюро с един мокър печат и един подпис на длъжностно лице. Това не е никакъв документ.
    С този запис ние можем да създадем едно колосално объркване в записите на Централния депозитар. А имайте предвид, че при безналичните акции вече може да имаш и 20 документа на материален носител, на хартия, но при безналичните акции единственият аргумент е това, което е записано на електронния носител. С това нещата се променят коренно. Значи един човек, откраднал временно удостоверение или по някакъв начин го е намерил и отишъл в Централния депозитар, открил на свое име на база на това временно удостоверение сметка с безналични акции, не можем да го изкараме оттам.
    Затова ви моля да отпадне текстът "или представяне на временни удостоверения".
    В предложенията си аз бях записал поначало да вкараме един текст изрично, че временното удостоверение не е ценна книга, че депозитарната разписка не е ценна книга. Защото има фрапиращи случаи в практиката. Даже юристи сключват договори, слагат за гарант временни удостоверения, които не са ценна книга, дават кредит, слагат жиро и движат книгата, което е един абсурд, което не поражда никакви правни последствия. Този запис в закона ще предизвика объркване.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълчев.
    По предложението на господин Вълчев за отпадане има думата господин Николов.
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Ние, вносителите, се консултирахме и смятаме, че това предложение е правилно. Става дума да се сложи точка след...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Аз ще го конкретизирам.
    Поставям на гласуване § 7 и § 8 така, както са предложени от комисията, като в ал. 3 на § 7 във второто изречение се постави точка след думите "срещу тяхното представяне", а следващият текст "или представяне на временните удостоверения" отпада.
    Моля, гласувайте § 7 и § 8.
    Гласували 125 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 3.
    Параграфи 7 и 8, а с това и целият закон е приет.
    Съобщения:
    Комисията по национална сигурност ще проведе заседание днес от 15,00 ч. в зала 232.
    Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе заседание днес от 15,00 ч. в зала 42 на мецанина.
    Комисията по икономическата политика ще заседава днес, 1 април, от 14,30 ч. в зала "Запад".
    Комисията по образованието и науката ще проведе заседание днес от 15,00 ч. в зала 142.
    Комисията по труда и социалната политика отменя своето заседание за днес от 15,00 ч., а ще проведе заседание утре, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 232.
    Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите ще проведе редовно заседание утре, 2 април, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 142.
    Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията ще заседава утре, 2 април, четвъртък, в зала 356 от 14,30 ч.
    Следващото заседание на Народното събрание е утре, 2 април, от 9,00 ч.
    Закривам заседанието. (Звъни.)

    (Закрито в 14,05 ч.)

    Председател:
      Йордан Соколов

    Заместник-председател:
      Иван Куртев
    Секретари:
                       Васил Клявков
     
                      Атанас Мерджанов
    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И ОСМО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

    Видео излъчване от Народното събрание

    Проект BGFOP001-2.013-0001

    Избор на председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество





      Последни заседания