Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ТРИСТА ТРИДЕСЕТ И ПЪРВО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 3 декември 1999 г.
Открито в 9,04 ч.
03/12/1999
    Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров.
    Секретари: Анелия Тошкова и Камен Костадинов.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
    На основание чл. 39, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам първите две точки от днешния дневен ред да бъдат:
    1. Законопроект за ратифициране на Кредитното споразумение между Европейската общност (като заемодател) и Република България (като заемополучател) и Българската народна банка (като агент на заемополучателя) за заем в размер до 100 млн. евро.
    2. Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Кралство Холандия за уреждане на задължение към Холандската агенция за експортно застраховане.
    За двата законопроекта водеща е Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
    Има ли някой срещу това предложение?
    Моля, гласувайте предложението.
    Гласували 117 народни представители: за 81, против 3, въздържали се 33.
    Предложението е прието.

    Преминаваме към:
    ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КРЕДИТНОТО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ (КАТО ЗАЕМОДАТЕЛ) И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (КАТО ЗАЕМОПОЛУЧАТЕЛ) И БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА БАНКА (КАТО АГЕНТ НА ЗАЕМОПОЛУЧАТЕЛЯ) ЗА ЗАЕМ В РАЗМЕР ДО 100 МЛН. ЕВРО.
    От името на комисията становището ще изнесе господин Симон Спасов. Заповядайте.
    ДОКЛАДЧИК СИМОН СПАСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
    "ДОКЛАД
    по законопроект за ратифициране на Кредитното
    споразумение между Европейската общност (като
    заемодател) и Република България (като
    заемополучател) и Българската народна банка
    (като агент на заемополучателя) за заем в размер
    до 100 млн. евро, № 902-02-67, внесен от
    Министерския съвет на 25.11.1999 г.
    Решението за отпускане на този заем е в допълнение на външното финансиране, заявено от Международния валутен фонд по силата на тригодишното споразумение и Световната банка, в съответствие с нейната стратегия за България, както и от други двустранни донори. Целта на заема е да се осигури стабилен платежен баланс и увеличаване резервите на България, като този заем е подходяща мярка за облекчаване на ограниченията за външно финансиране.
    Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Кредитното споразумение между Европейската общност (като заемодател) и Република България (като заемополучател) и Българската народна банка (като агент на заемополучателя) за заем в размер до 100 млн. евро, подписано на 23 ноември 1999 г."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
    Някой желае ли да се изкаже по законопроекта?
    За процедура има думата господин Симон Спасов.
    СИМОН СПАСОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя предложение да бъде поканен в залата заместник-министърът на финансите господин Пламен Орешарски във връзка с разглежданите точки.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
    Моля, гласувайте предложението.
    Гласували 114 народни представители: за 112, против 1, въздържал се 1.
    Предложението е прието.
    Моля квесторите да поканят господин Пламен Орешарски в залата.
    Поставям на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Кредитното споразумение между Европейската общност (като заемодател) и Република България (като заемополучател) и Българската народна банка (като агент на заемополучателя) за заем в размер до 100 млн. евро, № 902-02-67, внесен от Министерския съвет.
    Моля, гласувайте!
    Гласували 129 народни представители: за 90, против 14, въздържали се 25.
    Законопроектът е приет на първо гласуване.
    Има думата господин Георги Пирински за отрицателен вот.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председател! Почти съм сигурен, че знаете мотивите за отрицателния ми вот. Но, за да няма неяснота. Гласува се законопроект за заем до 100 млн. евро, като, сигурен съм, че отново повечето от колегите в залата, да не говорим за отсъстващите, не си дават сметка за отговорността, която поема парламентът.
    И отново, при такъв въпрос отсъства министърът на финансите. Това е и нарушение на правилника, и пълно пренебрегване на всички пожелания и предложения, които прозвучаха при предишни подобни случаи за предоставяне на нужната информация за отчет за това как изглежда платежният баланс, как се очертават периодите на обслужване на дълга в бъдеще и как този заем е включен в плановете на правителството за обслужване на този дълг.
    Няма основание, според мен, никой отговорен народен представител, който е в залата днес, да гласува по друг начин, освен против.
    Аз няма повече да преча на този начин на работа, който вие предпочитате. В други подобни случаи, знаете, правех процедурни предложения за присъствие на министъра на финансите и т. н., но по никой начин не мога да гласувам "за", когато се процедира по този начин.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пирински.
    За процедура има думата господин Симон Спасов.
    СИМОН СПАСОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за разглеждане на второ четене на така предложения ви законопроект.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
    Моля за тишина! Ако някой иска думата, да заповяда.
    Гласувайте предложението.
    Гласували 129 народни представители: за 93, против 30, въздържали се 6.
    Предложението е прието.
    Има думата господин Спасов.
    ДОКЛАДЧИК СИМОН СПАСОВ: Благодаря Ви.

    "Закон
    за ратифициране на кредитното споразумение
    между Европейската общност като заемодател,
    Република България като заемополучател и
    Българската народна банка като агент на заемо-
    получателя за заем в размер до 100 млн. евро

    Член единствен. Ратифицира кредитното споразумение между Европейската общност като заемодател и Република България като заемополучател и Българската народна банка като агент на заемополучателя за заем в размер до 100 млн. евро, подписано на 23 ноември 1999 г."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по законопроекта?
    Моля, гласувайте заглавието на законопроекта и член единствен.
    Гласували 140 народни представители: за 98, против 34, въздържали се 8.
    Законопроектът е приет и на второ гласуване.
    За отрицателен вот има думата господин Стефан Нешев.
    СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз гласувах срещу ратифицирането на този законопроект не защото не обичам България, не защото не милея за страната си и за народа си, а защото тук, пред народното представителство не дойде нито един представител на изпълнителната власт да покаже как ще се реализира заемът. Когато ние вземаме заем, трябва да имаме ясна политика за влагането на кредита по този заем, така да бъде вложен, че от печалбите, които трябва да се получат в резултат на ползвания кредит, да може да се погасяват както част от главницата, така и лихвите в срока, за който вземаме заема. А другото е безстопанствена политика и аз не уважавам безстопанствената политика. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.

    Преминаваме към следващата точка:
    ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И КРАЛСТВО ХОЛАНДИЯ ЗА УРЕЖДАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯ КЪМ ХОЛАНДСКАТА АГЕНЦИЯ ЗА ЕКСПОРТНО ЗАСТРАХОВАНЕ.
    От името на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол има думата господин Симон Спасов.
    ДОКЛАДЧИК СИМОН СПАСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Преди да представя на вашето внимание доклада по законопроекта, искам само да отговоря на колегата Нешев, че практиката в комисията...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Недейте да отговаряте, господин Спасов.
    ДОКЛАДЧИК СИМОН СПАСОВ: ... практиката в комисията е, че винаги присъстват представители на изпълнителната власт.

    "Доклад
    по законопроект № 902-02-66 за ратифициране на
    Споразумението между Република България и Кралство
    Холандия за уреждане на задължения към Холандската
    агенция за експортно застраховане, внесен от
    Министерския съвет на 25 ноември 1999 г.

    На заседание, проведено на 30 ноември 1999 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа законопроекта за ратифициране на Споразумението между Република България и Кралство Холандия за уреждане на задължения към Холандската агенция за експортно застраховане.
    Споразумението е сключено на 24 ноември 1999 г. въз основа на даденото от Народното събрание съгласие с Решение от 10 ноември 1999 г. за уреждане на задължения към Холандската агенция за експортно застраховане в размер до 5 млн. холандски гулдена.
    Основание за усвояване на безвъзмездната помощ е незабавното ратифициране на Споразумението предвид факта, че финансовата година в Холандия приключва до 30 ноември 1999 г.
    Въз основа на проведеното обсъждане и гласуване, на което със 7 "за", без "против" и "въздържали се", Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира Споразумението между Република България и Кралство Холандия за уреждане на задължения към Холандската агенция за експортно застраховане, подписано на 24 ноември 1999 г."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Спасов.
    Някой желае ли да се изкаже?
    Има становище и на Комисията по външна и интеграционна политика.
    Господин Едуард Клайн, заповядайте да прочетете становището.
    ДОКЛАДЧИК ЕДУАРД КЛАЙН: Господин председателю, уважаеми колеги!

    "Становище
    относно проект за Закон № 902-02-66 за ратифициране на
    Споразумението между Република България и Кралство
    Холандия за уреждане на задължения към Холандската
    агенция за експортно застраховане, внесен от
    Министерския съвет на 25 ноември 1999 г.

    На 30 ноември 1999 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за Закон за ратифициране на Споразумението между Република България и Кралство Холандия за уреждане на задължения към Холандската агенция за експортно застраховане и прие следното становище:
    Намира за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между Република България и Кралство Холандия за уреждане на задължения към Холандската агенция за експортно застраховане, подписано на 24 ноември 1999 г. в София.
    Подпис: председател на комисията."
    Благодаря.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по законопроекта? Не виждам.
    Поставям на първо гласуване законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Кралство Холандия за уреждане на задължения към Холандската агенция за експортно застраховане № 902-02-66, внесен от Министерския съвет.
    Гласували 119 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 7.
    Законопроектът е приет на първо гласуване.
    За процедура има думата господин Спасов.
    ДОКЛАДЧИК СИМОН СПАСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя предложение да преминем към второ четене на предлагания законопроект.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
    Моля, гласувайте предложението за преминаване към второ четене на законопроекта.
    Гласували 119 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 6.
    Предложението е прието.
    ДОКЛАДЧИК СИМОН СПАСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

    "З А К О Н
    за ратифициране на Споразумението между Република     България и Кралство Холандия за уреждане на задължения към       Холандската агенция за експортно застраховане

    Член единствен. Ратифицира Споразумението между Република България и Кралство Холандия за уреждане на задължения към Холандската агенция за експортно застраховане, подписано на 24 ноември 1999 г."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже? Не виждам.
    Моля, гласувайте заглавието на законопроекта и член единствен.
    Гласували 114 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 4.
    Законът е приет на второ гласуване.

    Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
    ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПУБЛИЧНО ПРЕДЛАГАНЕ НА ЦЕННИ КНИЖА - продължение.
    Има думата председателят на Комисията по икономическата политика господин Николов.
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председателю, предишния път стигнахме до чл. 174.
    По чл. 174 има предложение от народния представител Венко Вълчев, което е прието от комисията.
    Има предложение от народния представител Пламен Стоилов, също прието от комисията.
    Предложение на Комисията по икономическата политика:
    "Чл. 174. Лице, което придобие възможността да упражнява контрол върху инвестиционно дружество, трябва в 3-дневен срок да уведомява комисията и регулирания пазар, на който се търгуват акциите на дружеството, по ред, определен с наредба."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 174 някой желае ли да се изкаже?
    Моля, гласувайте чл. 174, както е предложен от комисията.
    Гласували 98 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 8.
    Член 174 е приет.
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 175 има предложение на народния представител Атанас Папаризов:
    В чл. 175 след думите "управляващото дружество" се добавят думите "или лице по чл. 54, ал. 2".
    Комисията не подкрепя това предложение.
    Предложение на Комисията по икономическата политика:
    "Чл. 175. Инвестиционното дружество не може да придобива участие в акциите с право на глас на един емитент, което да позволи на инвестиционното дружество или на членовете на неговите управителни или контролни органи, включително на управляващото дружество или на членовете на неговите управителни или контролни органи, съвместно да упражняват контрол върху емитента."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой желае ли да се изкаже по чл. 175?
    Моля, гласувайте предложението на народния представител Атанас Папаризов.
    Гласували 100 народни представители: за 16, против 74, въздържали се 10.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте чл. 175, както е предложен от комисията.
    Гласували 100 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 5.
    Член 175 е приет.

    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 176 има направено предложение на народния представител Стефан Стоилов, прието по принцип; на народния представител Даниела Николова, прието от комисията.
    Предложение на Комисията по икономическата политика:
    "Чл. 176. (1) Инвестиционното дружество не може да предоставя заеми или да бъде гарант на трети лица.
    (2) Инвестиционното дружество не може:
    1. да придобива ценни книжа, които не са напълно изплатени;
    2. да продава ценни книжа, които не притежава;
    3. да инвестира в ценни книжа, издадени от:
    а/ учредителите или свързани с тях лица;
    б/ лица, които контролират инвестиционното дружество или свързани с тях лица."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 176, както е предложен от комисията.
    Гласували 98 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 3.
    Член 176 е приет.
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 177 има приети предложения на народните представители Венко Вълчев и Даниела Николова.
    Предложение на комисията:
    "Чл. 177. (1) Инвестиционното дружество не може да се преобразува в друг вид търговско дружество и да променя предмета си на дейност. Преобразуване на инвестиционно дружество от отворен тип в затворен тип и обратно, се извършва само с разрешение на комисията.
    (2) Преобразуването чрез сливане, вливане, разделяне или отделяне, както и прекратяването на инвестиционното дружество се извършва с разрешение на комисията. Условията и редът за преобразуване по изречение първо и за прекратяване на инвестиционното дружество се определят с наредба. Лицата, определени за ликвидатори или синдици на инвестиционното дружество, се одобряват от комисията. Член 69 се прилага съответно.
    (3) За издаване на разрешение по ал. 1 и 2 се подава заявление по образец. Комисията се произнася по заявлението в 14-дневен срок от получаването му, а когато са били поискани допълнителни сведения и документи - в 7-дневен срок от получаването им. Член 28, ал. 2 и 3 се прилагат съответно.
    (4) Комисията отказва издаване на разрешение по ал. 2, ако не са спазени изискванията на закона или актовете по прилагането му или не са осигурени интересите на инвеститорите. Заявителят се уведомява писмено за взетото решение в 3-дневен срок."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 177 има две предложения, които са приети.
    Моля, гласувайте чл. 177, както е предложен от комисията.
    Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
    Член 177 е приет.
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 178 има предложение на народния представител Атанас Папаризов - в чл. 178 след думите "управляващо дружество" се добавят думите "или лице по чл. 54, ал. 2".
    Комисията не приема предложението.
    Предложение на Комисията по икономическата политика:
    "Чл. 178. Други изисквания към дейността, структурата на активите и пасивите и ликвидността на инвестиционните дружества, насочени към защита интересите на инвеститорите, включително поддържането и съхранението на отчетност от инвестиционните дружества, годишните отчети и тяхното разпространение, оценяване на портфейлите на инвестиционните дружества, оповестяване на информация, съдържанието на рекламите и публикациите във връзка с акции на инвестиционните дружества, дейността по продажба на техните акции, съдържание на договорите с управляващото дружество и банката-депозитар, се определят с наредба."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 178 някой желае ли да се изкаже?
    Моля, гласувайте предложението на народния представител Атанас Папаризов.
    Гласували 96 народни представители: за 13, против 75, въздържали се 8.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте чл. 178, както е предложен от комисията.
    Гласували 111 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 9.
    Член 178 е приет.
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 179 има предложения на народните представители Венко Вълчев и Пламен Стоилов, които са приети от комисията.
    Предложение на комисията:
    "Чл. 179. За неуредените случаи се прилагат разпоредбите на глава осма и единадесета, раздел I, а за инвестиционните дружества от затворен тип, в глава единадесета, раздел II."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 179, както е предложен от комисията.
    Гласували 102 народни представители: за 101, против няма, въздържал се 1.
    Член 179 е приет.
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Глава четиринадесета - Издаване и отнемане на разрешение на инвестиционно дружество".
    Комисията подкрепя текста на вносителя.
    По чл. 180 има предложение на народния представител Атанас Папаризов - в чл. 180, ал. 1, т. 3 и 4 след думите " управляващото дружество" се добавят думите "или лице по чл. 54, ал. 2".
    Комисията не подкрепя това предложение.
    Има предложения от народните представители Венко Вълчев и Пламен Стоилов, които са приети от комисията.
    Предложение на комисията:
    "Чл. 180. За издаване на разрешение за извършване на дейност като инвестиционно дружество се подава заявление по определен от комисията образец, към което се прилагат:
    1. уставът и другите учредителни актове;
    2. данни за записания и внесения капитал;
    3. данни и други необходими сведения за членовете на управителните и контролни органи на инвестиционното дружество, съответно за физическите лица, които представляват юридически лица, членове на неговите съвети или за други лица, оправомощени да го управляват и представляват, както и сведения за професионалната им квалификация и опит;
    4. договорът с управляващото дружество съгласно чл. 168 и договорът за депозитарни услуги;
    5. имената или наименованията и данни за лицата, които притежават пряко или чрез свързани лица над 10 на сто от акциите с право на глас на заявителя или могат да упражняват контрол върху него. Лицата представят писмени декларации относно произхода на средствата, от които са направени вноските срещу записаните акции, включително дали средствата не са заемни и за платените от тях данъци през последните 5 години;
    6. други данни, определени с наредба."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 180 има неприето предложение на народния представител Атанас Папаризов.
    Моля, гласувайте това предложение.
    Гласували 100 народни представители: за 32, против 64, въздържали се 4.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте заглавието на глава четиринадесета, така както е предложено от вносителя, и чл. 180, така както е предложен от комисията.
    Гласували 107 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 4.
    Заглавието на глава четиринадесета и чл. 180 са приети.
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 181 на вносителя комисията се произнася по реда на чл. 63...
    Правя редакционно предложение това да бъде ал. 2 на чл. 180.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 181 така, както е предложен от вносителя, който става ал. 2 на чл. 180, а гласуваният досега текст на чл. 180 става ал. 1 на този текст.
    Гласували 106 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 3.
    Член 181 е приет като ал. 2 на чл. 180.
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 182 има предложение на народния представител Даниела Николова, което е прието.
    Предложение на народния представител Венко Вълчев - в чл. 182, ал. 1, т. 5 думите "по друг начин" да отпаднат.
    Думите "могат да навредят" да се заменят с думата "вредят".
    Комисията не подкрепя това предложение.
    Предложение на народния представител Пламен Стоилов, прието от комисията.
    Предложение на народния представител Юрий Юнишев, което не е прието от комисията.
    ЮРИЙ АЛЕКСАНДРОВ - ЮНИШЕВ (СДС, от място): Оттеглям го.
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Господин Юнишев оттегля предложението си.
    Предложение на комисията:
    "Чл. 181. (1) Комисията отказва да издаде разрешение, ако:
    1. уставът и другите учредителни актове на дружеството не съответстват на закона;
    2. капиталът не отговаря на изискванията по чл. 166;
    3. договорът с управляващото дружество по чл. 168 не съответства на изискванията на този закон и актовете по прилагането му;
    4. членовете на управителния и на контролните органи не отговарят на изискванията по чл. 167;
    5. лицата, които притежават пряко или чрез свързани лица над 10 на сто от акциите с право на глас, могат да упражняват контрол над инвестиционното дружество с дейността или с влиянието си върху вземането на решение могат да навредят на сигурността на инвестициите;
    6. лицата, които притежават пряко или чрез свързани лица над 10 на сто от акциите с право на глас, са направили вноски със заемни средства;
    7. депозитарят или договорът с депозитаря не отговарят на изискванията на закона или на актовете по прилагането му;
    8. не са осигурени в достатъчна степен интересите на инвеститорите.
         (2) В случаите по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 7 комисията може да откаже да издаде разрешение само, ако заявителят не е отстранил несъответствията или не е представил изискуемите документи в определения от нея срок, който не може да бъде по-малък от един месец.
                   (3) Отказът на комисията да издаде разрешение се мотивира писмено."

    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Николов.
    Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
    Поставям на гласуване неприетото предложение на народния представител Венко Вълчев.
    Моля, гласувайте!
    Гласували 111 народни представители: за 19, против 83, въздържали се 9.
    Предложението на господин Венко Вълчев не се приема.
    Моля, гласувайте чл. 182 така, както е предложен от комисията, като няма да правим промяна в номерацията, тя ще бъде направена допълнително след гласуване на целия закон.
    Гласували 107 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 6.
    Член 182 е приет.
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 183. В случаите на отказ по чл. 182 заявителят може да направи ново искане за издаване на разрешение не по-рано от шест месеца от влизането в сила на решението за отказ.
    Чл. 184. Съдът вписва инвестиционното дружество в Търговския регистър, след като му бъде представено съответното разрешение, издадено от комисията.
    Чл. 185. Дружество, което не притежава разрешение от комисията, не може да използва в своето наименование, рекламна или друга дейност думите "инвестиционно дружество" или други равнозначни думи на български език или на чужд език."
    Комисията подкрепя текста на вносителя за членове 183, 184 и 185.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
    Моля, гласувайте членове 183, 184 и 185 в редакцията на вносителя, подкрепена от комисията.
    Гласували 111 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 2.
    Членове 183, 184 и 185 са приети.
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 186 има направено предложение от народния представител Даниела Николова, което е прието от комисията.
    Има предложение от народния представител Атанас Папаризов, което е оттеглено.
    Предложение на комисията:
    "Чл. 186. (1) Комисията отнема издаденото разрешение, ако инвестиционното дружество:
    1. не започне да извършва разрешената дейност в срок от 12 месеца от издаването на разрешението;
    2. е представило неверни данни, които са послужили като основание за издаване на разрешението;
    3. престане да отговаря на условията, при които е издадено разрешението;
    4. не отговаря на изискванията за минимален капитал и ликвидност, предвидени в този закон и в актовете по прилагането му;
    5. системно нарушава разпоредбите на този закон или актовете по прилагането му.
    (2) В случаите по ал. 1 се прилагат съответно чл. 68, ал. 2 и ал. 3 и чл. 69."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Думата има господин Божинов.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, предлагам в т. 5 "системно нарушава разпоредбите на този закон или актовете по прилагането му" да отпадне думата "системно".
    Защо трябва да се случи цяла система от нарушения, за да има право комисията да отнеме разрешението. Аз предлагам да бъде така: "нарушава разпоредбите на този закон". При тежко нарушение може и на първия път да му се отнемат правата.
    Така че правя формално предложение за отпадане на думата "системно".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Божинов.
    Има думата господин Радослав Цончев - председател на Комисията по ценните книжа и фондовите борси.
    РАДОСЛАВ ЦОНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Божинов! Мисля, че това, което господин Божинов има предвид, е тогава, когато има макар и едно нарушение, но то е грубо. Тъй като има и много такива нарушения, които не са от такова значение, а просто имат предвид превенция за в бъдеще, но те не са толкова груби.
    И затова, ако позволите, може би да предложа да бъде "системно и грубо нарушаване на разпоредбите". Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин Божинов, възприемате ли предложението?
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Да, но да бъде "системно или грубо нарушаване".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да, разбрах Ви, "системно или грубо".
    Господин Николов има думата.
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: В Преходните и заключителните разпоредби е обяснено какво точно се има предвид под "системно нарушаване".
    Аз приемам да запишем "системно или грубо нарушава разпоредбите на този закон".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Постъпи предложение от господин Божинов, подкрепено от господин Цончев и от господин Николов, в т. 5 в началото да бъде: "системно или грубо нарушава..." и т. н.
    Моля, гласувайте това предложение.
    Гласували 99 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 4.
    Приема се промяната в т. 5 "системно или грубо нарушава разпоредбите...".
    Моля, гласувайте чл. 186, предложен от комисията, с корекцията, която току-що беше гласувана.
    Гласували 100 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 6.
    Член 186 е приет в редакцията на комисията и с допълнението в т. 5 - след думата "системно" се добави "или грубо".
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Искам само по чл. 186 да направя забележка, че трябва да се направи легална дефиниция на "грубо нарушаване", защото това дава много голяма свобода след това на тълкуване. Така че ще помоля експертите и вносителите да помислят съвместно.
    "Глава петнадесета
    ПУБЛИЧНО ПРЕДЛАГАНЕ НА АКЦИИ
    НА ИНВЕСТИЦИОННО ДРУЖЕСТВО
    Чл. 187. (1) Публично предлагане на акции на инвестиционно дружество се допуска, ако бъде публикуван проспект по начина и със съдържанието, установени в този закон и в актовете по прилагането му.
    (2) Проспектът може да бъде публикуван, само ако комисията е издала писмено потвърждение на проспекта."
    Комисията подкрепя текстовете на вносителя за заглавие на глава петнадесета и за чл. 187.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. Желаещи да вземат отношение по заглавието и по чл. 187? Няма.
    Поставям на гласуване глава петнадесета със заглавието и чл. 187 в редакцията на вносителя, подкрепени от комисията.
    Гласували 102 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 8.
    Глава петнадесета със заглавието и чл. 187 в редакцията на вносителя са приети.
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 188 има предложение на народния представител Руси Статков, прието от комисията, и предложение на комисията:
    "Чл. 188. (1) Проспектът съдържа следните данни:
    1. за инвестиционното дружество:
    а/ мястото, където учредителните актове на дружеството са достъпни за публиката;
    б/ основни цели на инвестиционната дейност;
    в/ условията и реда за издаване и продажба на акции;
    г/ условията и реда за изчисляване на емисионната цена на акциите;
    д/ условията и реда за изчисляване на цената при обратно изкупуване на акции за дружество по чл. 166, ал. 1;
    е/ условията и реда за обратно изкупуване на акциите и условията, при които изкупуването може да бъде временно спряно, за дружество по чл. 166, ал. 1;
    ж/ политиката за разпределяне на дивиденти.
    2. наименованието, седалището и адреса на депозитаря;
    3. наименованието, седалището и адреса на управляващото дружество;
    4. други данни, определени от наредба.
    (2) Проспектът на инвестиционното дружество от отворен тип за акции от един клас се актуализира при всяка промяна на която и да е от включените в него данни."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Николов.
    Няма неприети предложения.
    Желаещи да вземат думата? Няма.
    Моля да гласуваме чл. 188 в редакцията, предложена от комисията.
    Гласували 103 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 5.
    Член 188 е приет.
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 189 има предложение на Комисията по икономическа политика:
    "Чл. 189. Комисията разглежда проспекта и издава или отказва да издаде потвърждение при съответното прилагане на чл. 91 и 92".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Николов.
    Няма желаещи да вземат думата, поради което поставям на гласуване чл. 189 в съдържанието, предложено от комисията.
    Гласували 105 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 3.
    Член 189 е приет.


    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
    "Чл. 190.(1) Проспектът и съобщението за публичното предлагане се публикуват по реда на чл. 93.
    (2) Всички рекламни материали във връзка с публичното предлагане на акции на инвестиционното дружество съдържат:
    1. информация за мястото, където проспектът и учредителните актове са достъпни за публиката;
    2. информация, че стойността на акциите и доходът от тях може да се понижи, че не се гарантират печалби и че съществува риск за инвеститорите да не си възстановят пълния размер на вложените средства;
    3. друга информация, определена с наредба."
    Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 190.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. Няма желаещи да вземат думата.
    Поставям на гласуване чл. 190 в редакцията на вносителя, подкрепена от комисията.
    Гласували 101 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 3.
    Член 190 е приет.
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 191 има направено предложение от народния представител Даниела Николова, прието от комисията, и предложение на комисията:
    "Чл. 191. Инвестиционното дружество от отворен тип обявява в комисията най-малко два пъти седмично на равни интервали от време емисионната стойност и цената при обратно изкупуване на акциите и ги публикува в посочения в проспекта централен ежедневник поне два пъти месечно."

    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Желаещи да вземат думата? Няма. Неприети предложения също няма.
    Поставям на гласуване чл. 191 в редакцията, предложена от комисията.
    Гласували 102 народни представители: за 93, против 3, въздържали се 6.
    Член 191 в редакцията, предложена от комисията, е приет.
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 193. Глава шеста, раздел IV се прилага съответно и за инвестиционните дружества. Инвестиционното дружество представя на комисията месечни и счетоводни баланси и 3-месечни счетоводни отчети по чл. 40, ал. 1 от Закона за счетоводството, както и друга информация, определена с наредба."
    Глава шестнадесета - "Инвестиционно дружество от отворен тип".
    Комисията подкрепя текстовете на вносителя за чл. 192 и заглавие на глава шестнадесета.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Нека да гласуваме поотделно.
    Не виждам желаещи да вземат думата.
    Поставям първо на гласуване редакцията на чл. 192, предложена от вносителя.
    Гласували 97 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 2.
    Член 192 е приет.
    Поставям на гласуване глава шестнадесета със заглавие "Инвестиционно дружество от отворен тип".
    Няма постъпили предложения.
    Моля да гласувате.
    Гласували 101 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 2.
    Глава шестнадесета със заглавието е приета.
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 193 има предложение на народния представител Атанас Папаризов - в чл. 193, ал. 1, т. 3 и 9 и ал. 2 след думите "управляващо дружество" се добавят думите "или лице по чл. 54, ал. 2".
    Комисията не приема това предложение.
    Има предложение на народния представител Даниела Николова, прието от комисията.
    Предложение на комисията:
    "Чл. 193. (1) Освен данните, които се изискват съгласно Търговския закон, уставът на инвестиционното дружество от отворен тип трябва да съдържа:
    1. основните цели и ограниченията на инвестиционната дейност;
    2. дела в ценни книжа от един или друг вид;
    3. правилата за определяне на възнаграждението на членовете на управителния и на контролния орган, съответно на управляващото дружество;
    4. разпределението на правата и задълженията между управителния орган на дружеството и управляващото дружество;
    5. срока на затворения период, ако се предвижда такъв;
    6. условията и реда за изчисляване на нетната стойност на активите, емисионната стойност и цената на акциите при обратно изкупуване и на дивидента, ако такъв се предвижда;
    7. условията и реда за обратно изкупуване на акциите и условията за спиране на обратното изкупуване и за разпределяне на дивидента, когато такъв е предвиден;
    8. условията за замяна на депозитаря и правилата за осигуряване на интересите на акционерите в случай на такава замяна;
    9. условията за замяна на управляващото дружество и правилата за осигуряване на интересите на акционерите в случай на такава замяна.
         (2) Промяна в устава и в другите устройствени актове, замяна на депозитаря и на управляващото дружество се допуска след одобрение на комисията.
                   (3) Комисията издава или отказва да издаде одобрения по ал. 2 в 14-дневен срок от получаване на заявлението с приложенията към него, а ако са поискани допълнителни сведения - от получаването им. В тези случаи се прилагат съответно чл. 181, 182 и чл. 184.
                   (4) Съдът вписва в търговския регистър промяната в устава след представяне на одобрението на комисията."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Николов.
    Не виждам желаещи да вземат думата.
    Има едно неприето предложение на господин Атанас Папаризов.
    Поставям на гласуване неговото предложение, което не е прието от комисията.
    Гласували 103 народни представители: за 33, против 68, въздържали се 2.
    Предложението на господин Атанас Папаризов не се приема.
    Други неприети предложения няма.
    Поставям на гласуване чл. 193 в съдържанието, дадено от комисията.
    Гласували 100 народни представители: за 96, против 1, въздържали се 3.
    Член 193 е приет.
    Има думата господин Никола Николов да направи процедурно предложение.
    НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги! Правя процедурно предложение за извънредно заседание на Народното събрание на 7 декември, вторник, от 15,00 ч. с дневен ред:
    1. Закон за изменение и допълнение на Закона за облагане на доходите на физическите лица.
    2. Закон за публичното предлагане на ценни книжа.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Николов.
    Има ли противоположно становище? Няма.
    Поставям на гласуване направеното процедурно предложение за извънредно заседание на 7 декември, вторник, от 15,00 ч. с дневен ред, състоящ се от две точки:
    1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица.
    2. Законопроект за публичното предлагане на ценни книжа.
    Моля да гласувате.
    Гласували 130 народни представители: за 103, против 22, въздържали се 5.
    Народното събрание прие решение да има извънредно заседание на 7 декември от 15,00 ч. с двете точки, които преди малко обявих.
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: По чл. 194 има предложение на народната представителка Даниела Николова, което е прието от комисията, и едно оттеглено предложение - от народния представител Атанас Папаризов.
    Предложение на Комисията по икономическата политика за чл. 194:
    "Чл. 194. (1) Инвестиционното дружество от отворен тип е задължено постоянно да предлага акциите си на инвеститорите по емисионна стойност, основаваща се на нетната стойност на активите, и по искане на акционерите си да ги изкупува обратно по цена, основаваща се на нетната стойност на активите, при условията и по реда, определени в този закон, в актовете по прилагането му и в устава на дружеството, освен в случая по ал. 8. Емисионната стойност и цената на обратно изкупуване се определят най-малко два пъти седмично на равни интервали от време.
    (2) Ако е предвидено в устава, емисионната стойност на акция може да надвишава нетната стойност на активите на акция с размера на разходите по емитирането.
    (3) Ако е предвидено в устава, цената на обратно изкупуване може да бъде по-ниска от нетната стойност на активите на акция с размера на разходите по обратното изкупуване.
    (4) Разходите по ал. 2 и 3 не могат да бъдат повече от 3 на сто от нетната стойност на активите на една акция.
    (5) Задължението за обратно изкупуване се изпълнява в срок до 10 дни от писменото предявяване на искането и по цена, основаваща се на цената на обратно изкупуване за най-близкия ден, следващ деня, в който е направено искането.
    (6) Всички поръчки за покупка на акции на инвестиционното дружество от отворен тип и всички поръчки за обратно изкупуване на неговите акции, получени в периода между две изчислявания на емисионната стойност и цената на обратно изкупуване, се изпълняват по една и съща стойност.
    (7) Инвестиционното дружество от отворен тип може да предвиди в устава си затворен период, който не може да бъде по-дълъг от две години от възникването му. През време на затворения период инвестиционното дружество не е задължено да изкупува обратно акциите си.
    (8) Инвестиционното дружество от отворен тип може временно да спре обратното изкупуване на акциите си при условията и по реда, предвидени в неговия устав, но само в изключителни случаи, ако обстоятелствата го налагат и спирането е оправдано с оглед на интересите на акционерите, включително в следните случаи:
    1. когато на регулиран пазар на ценни книжа, на който съществена част от активите на инвестиционното дружество се котират или търгуват, сключването на сделки е прекратено, спряно или е подложено на ограничение;
    2. когато не могат да бъдат оценени правилно активите или задълженията на инвестиционното дружество или то не може да се разпорежда с тях, без да увреди интересите на акционерите;
    3. когато се вземе решение за прекратяване или преобразуване чрез сливане, вливане, разделяне или отделяне на инвестиционното дружество.
    (9) В случаите по ал. 8 инвестиционното дружество уведомява комисията за решението си до края на работния ден, съответно уведомява комисията за възобновяване на обратното изкупуване до края на работния ден, предхождащ възобновяването.
    (10) При вземане на решение по ал. 8 инвестиционното дружество е длъжно да преустанови незабавно и издаването на акции за срока на временното спиране на обратното изкупуване."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
    Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
    Поставям на гласуване чл. 194, в редакцията, предложена от комисията.
    Гласували 112 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 13.
    Член 194 е приет.
    С това преустановяваме нашата законодателна работа за днес.
    Давам половин час почивка. В 11,00 часа продължаваме с парламентарния контрол. (Звъни.)

    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието с
    ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
    В периода от 26 ноември до 2 декември 1999 г. е постъпило питане от народния представител Руси Статков към Александър Божков - заместник министър-председател и министър на промишлеността, относно мерките на Министерството на промишлеността по повод на ревизията на Държавния финансов контрол - Монтана, в "Компласт" ЕАД - Берковица. Следва да се отговори в пленарно заседание на 10 декември 1999 г.
    Има една промяна в съобщеното вчера за парламентарния контрол: заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Иван Борисов относно ремонта на пътя Враца - Оряхово.
    Има писмени отговори за връчване:
    - от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов - на актуален въпрос от народния представител Иван Борисов;
    - от министъра на здравеопазването Петър Бояджиев на актуален въпрос също от народния представител Иван Борисов;
    - от заместник министър-председателя и министър на промишлеността Александър Божков - на актуален въпрос от народния представител Васил Козалиев;
    - от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов - на актуален въпрос от народния представител Васил Козалиев;
    - от министъра на финансите Муравей Радев - на актуален въпрос от народния представител Румен Такоров.
    Във връзка с писмените отговори, според Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отговорът на съответния министър следва да бъде даден в 7-дневен срок. Досега практиката е като се получи тук отговорът, всички отговори да бъдат раздавани в началото на заседанието за парламентарен контрол. Разбрах, че в мое отсъствие народният представител Иван Борисов е изказал недоволство от това, че по този начин се удължава 7-дневният срок.
    Практиката за раздаване на писмените отговори в началото на часовете за парламентарен контрол ще бъде запазена. Ако 7-дневният срок изтича по-рано и отговорът е получен, всеки народен представител, който държи да получи преди парламентарния контрол отговора, ще може сам да отиде да си го вземе от деловодството на Народното събрание.
    За процедура - господин Георги Божинов.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, вземам процедура относно провеждането на парламентарния контрол и неговата ефективност. Като сте се позовали на чл. 87, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Вие сте върнали питане на народен представител от Парламентарната група на Демократичната левица. Питането е относно това дали са отразени в документите на фирмите-дарителки фактите, които станаха известни на обществеността, за направени дарения на Съюза на демократичните сили. Пита се министърът на финансите дали са законосъобразни тези дарения и дали са отразени в документите на фирмите.
    Вие сте отклонили въпроса. Сигурно сте намерили някакви основания. Но парламентарният контрол губи своя смисъл, защото българската преса днес вече е отишла по-далеч от това, което парламентът може да направи. Става ясно например, че дарителката Златка Миткова, дарила 60 млн. на СДС - Монтана, в лицето на своя съпруг и неговата фирма е закупила хотел "Зефир" на цена 350 хил. долара по-ниско от четирите оферти, които са дадени и документите са публикувани.
    Защо трябва българският парламент, когато борбата срещу корупцията става задача на живот и смърт за държавността на България да остава назад и вестникарите, които са достойни борци срещу тази корупция, да изпреварват българския парламент? Вие, господин председател, трябва да бъдете в авангарда на тази борба и аз Ви моля да не отклонявате въпроси на народни представители. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божинов.
    Основателно съм върнал въпроса да се поправи. Не може да се пита министър, така както може да се пита един правен или икономически съветник: има ли нещо незаконосъобразно...
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Пита човекът, не знае. (Шум и реплики от ДЛ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не може да пита, защото правилникът казва какво може да се пита. Може да се пита за управленски действия. Ако считате във връзка с днешната публикация, че има нередност по продажбата на хотел, питайте за хотела. Но да Ви допусна въпрос министърът да Ви каже някъде има ли нещо незаконосъобразно!?... Излишно е да спорим. Правя го съвсем добронамерено. Всеки народен представител има право да му бъде върнат въпросът, да си го поправи. И най-често това става. Това не е начин да не ви се допускат въпросите. Въпросът е наистина питанията да отговарят на правилника, за да може да бъде отговаряно на тях по начин, който и Конституцията, и правилникът предвижда. Един министър не може да Ви е правен съветник и да Ви казва нещо дали е законосъобразно или не е законосъобразно. (Шум и реплики от ДЛ.) Ако Вие твърдите, че е незаконосъобразно, питайте го какви действия ще предприеме?
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Следващия петък ще взема отношение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Заповядайте следващия петък, на Ваше разположение съм.
    Започваме с отговори на заместник министър-председателя и министър на промишлеността Александър Божков.
    Има думата народният представител Венцеслав Димитров да развие своя актуален въпрос относно бъдещето на "Стомана" - Перник. Заповядайте, господин Димитров.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председателю, колеги, господин министър! Този път се опитах да задам актуален въпрос докато траеше процедурата по сключване на сделката относно "Стомана", но виждате, че нещата изглежда вече станаха. Въпреки това ще подновя своя въпрос в малко по-друга редакция. Мисля, че господин Божков ще бъде доволен да отговори. Не искам да чета, защото въпросът ми е малко остарял, но искам да подчертая1 че зад формалното задаване на въпроса стои един по-голям въпрос - за престижа на страната ни в чужбина, за необходимост от прозрачност в процедурата по сключване на сделката.
    Господин Божков, тук вече имаме и опита на "Кремиковци". Мисля, че не е особено добър за страната - когато бяха отклонени крупни чужди инвеститори за сметка на някои, които Ви казаха, че могат да направят нещо, а виждаме, че почти нищо не става. Ако погледнем кои заводи работят, виждаме, че работят заводите, които ги взеха крупни интернационални компании. Тези, които ги взеха офшорки или някакви фирми, които нямаха опит в съответната област, се натрисат отново на гърба на държавата, синдикатите се чудят какво да правят, работниците правят протести и трябва да се заделят повече социални помощи.
    В едно подобно състезание естествено има само един победител. Естествено има такива хора, които чисто и просто не могат да вземат сделката, защото тя е предназначена за един. Работата е там обаче, че трябва да има феър плей. Както при всяко едно състезание - и това са длъжни да направят организаторите, всички участници в състезанието да приемат резултата за справедлив. Аз се съмнявам, че другите две фирми, които бяха отхвърлени, приемат резултата за справедлив. Говорят за отваряне на оферти, за нагласяне на числа - чисто и просто за процедурни нарушения в самата класация на съответните оферти.
    Заповядайте, господин Божков, отговорете.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
    Има думата заместник министър-председателят Александър Божков.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАН-ДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Аз много Ви благодаря за Вашата загриженост да избегнем упреците и подозренията в недобросъвестност.
    Ако в България има крупни мултинационални компании, които работят успешно, аз се чувствам съпричастен към техния успех, защото голяма част от тях са влезли в България и работят в България по времето на нашето управление и с моята директна подкрепа. Така че вероятно съм последният човек, който трябва да бъде обвиняван, че прогонва крупните мултинационални компании.
    А по отношение на феър плея трябва да кажа, че изключително рядко, и то наистина когато има крупни мултинационални компании, които държат на доброто си име, изключително рядко има оплаквания след провеждане на търгове и конкурси, след провеждане на преговори, когато очевидно и съвсем прозрачно не са проведени преговорите, търговете или конкурсите.
    Същевременно непрекъснато има оплаквания, непрекъснато има обвинения от компании, които са се опитали да намерят някой да лобира за тях, някой да им обещае, че ще ги прокара през конкурса по по-бързия или по по-удобния начин. Не са успели, загубили са в една честна битка, след което, разбира се, не са доволни, защото те са получили някакви уверения, а тези уверения не са се сбъднали.
    Сега, нека да започнем със "Стомана", защото ми се струва, че случаят е изключително показателен.
    Ще започна с най-важното, което не зная съзнателно или от некомпетентност, се изпуска не във Вашия въпрос, а в многобройните публикации. С решение от 3 юни 1999 г. на Пернишкия окръжен съд е открито производство по несъстоятелност на "Стомана" - Перник и дружеството е обявено за неплатежоспособно. От този момент цялата процедура - по даването под наем на "Стомана" - Перник, се упражнява от съда, тъй като процедурата по несъстоятелност е съдебна процедура.
    Аз зная, че Вие много добре познавате българските закони, още повече - Търговския закон, още повече, че сам сте участвали в приемането му. И не бихте подкрепили Министерството на промишлеността да се намесва в работата на съда.
    В качеството ми обаче на министър на промишлеността, упражняващ правата върху мажоритарния пакет акции от капитала на "Стомана", макар и в несъстоятелност, аз съм информиран за всички действия и бивах информиран непрекъснато за всички действия, които се предприемат от страна на синдиците и от ръководството на дружеството.
    Сега ще се опитам да Ви информирам и вас за това какво точно става в "Стомана".
    Назначените временни синдици установиха, че задълженията на "Стомана" са над 120 млн. долара и надхвърлят неколкократно стойността на активите. С решение от 5 юли 1999 г. на Пернишкия окръжен съд назначените постоянни синдици съставиха списък на предявените вземания в срока по чл. 685 от Търговския закон, както и списък на приетите от тях предявени вземания и служебните вземания на работници и служители по чл. 687 от Търговския закон.
    През целия период - от откриване на производството по несъстоятелност до днес, "Стомана" АД продължава дейността си под надзора на синдиците. Спирането на производствената дейност винаги е било оценявано от ръководството на предприятието като крайна мярка, към която може да се пристъпи само при липса на всякакви други възможности. Тази позиция е мотивирана от огромното значение на предприятието за трудовата заетост в град Перник и в региона.
    Затова по предложение на длъжника, с одобрението на синдиците, се работи по оздравителен план при продължаваща производствена дейност. Целта е:
    - бързо отдаване на активите под наем за преустановяване на загубите;
    - продажба на тези активи след наемния период за набиране на средства и удовлетворяване на кредиторите в рамките на тези средства;
    - приоритетно заплащане на вземанията по трудово-правни отношения от първите кешови плащания;
    - ликвидиране на проблема със задълженията като предпоставка за изготвяне на план за преструктуриране на стоманодобива, за жизненост на новата фирма.
    През м. август са приети основните параметри, които да се съдържат в офертите на потенциалните наематели за основния стоманодобив. Изпратени са на всички фирми, проявили интерес или имащи традиционни връзки със "Стомана" и в периода септември - октомври са проведени преговори на три етапа.
    След първите разговори отпадат 3 фирми, а след втория етап се дава ексклузитет на 3 оферти: "Дюферко" - Швейцария, "Рудолф-Робинсън Интернешънъл" - САЩ и съвместно участие на "Еврометал" - България и "Метъл Трейдърс" - Германия.
    С решение от 4 ноември 1999 г. на Съвета на директорите и синдиците на "Стомана" АД в несъстоятелност, след комплексна оценка, на първо място е класирана съвместната оферта на "Еврометъл" и "Метъл Трейдърс".
    По отношение на някои публикации, на които Вие очевидно се основавате, поставящи под съмнение избора на най-добър чуждестранен или български партньор за "Стомана" АД и за нарушения в хода на процедурата, аз бях информиран за следното:
    Поисках тази информация и я получих:
    - всички оферти и допълнения към тях, които са разгледани, са подадени в деловодството в определения срок;
    - с кандидатите са проведени еднакъв брой срещи, водени са подробни протоколи, които се съхраняват в дружеството;
    - номинирането на офертите е извършено както на основно определени показатели, заложени в тях, и гарантирани за изпълнение от оферентите, така също и на допълнителни критерии, свързани с процедурата. Тези показатели са представени на самите фирми, така че не може да се говори за непрозрачност и за недобросъвестност;
    - относителната тежест на тези избрани за офериране показатели е различна, като единодушно от Съвета на директорите и синдиците е направено крайното класиране на основа на комплексната оценка. Повтарям - единодушно.
    Отново искам да подчертая, че действията, които са предприети от ръководството и синдиците в "Стомана" в несъстоятелност, се основават на даденото им право в Търговския закон да разработят оздравителен план.
    Сигурно трябва да ви припомня, че съгласно чл. 697, ал. 1 право да предложат план имат общо 7 групи - кредитори, акционери, работници и др., а съгласно чл. 698, ал. 2 на Търговския закон в производството по несъстоятелност може да се предложи повече от един план. Така че всеки, който има интерес към "Стомана" АД в несъстоятелност и потенциал да предложи и изпълнява оздравителен план, може съвместно с определената от закона група, имаща такава компетенция, да предложи алтернативна разработка.
    Мисля, че дотук не казах почти нищо ново за Вас, но беше важно да се чуе от тази трибуна, за да спрат действително спекулациите по този въпрос. Отговорно подчертавам, че напрежението, което умишлено се поддържа около регламентираните от закона действия на ръководството и синдиците, води до негативни последствия за работата на дружеството. Всеки ден се пишат отговори, правят се пресконференции, вадят се некоректни "аргументи", вероятно с цел да се затрудни оздравителният процес. Алтернативата на това обаче е една-единствена - спирането на производствената дейност и осребряването на имуществото. Това е много по-неблагоприятно предимно за самите работници, които загубват работните си места и нямат почти никакви шансове за удовлетворяване на техните вземания. Очакваните средства ще се ползват единствено за удовлетворяване на обезпечени кредити.
    По отношение на изискванията към кандидатите отново ви заявявам и потвърждавам, че те не се поставят от правителството, а от тези, които предлагат оздравителния план. Мисля, и сега вече стигаме до същността на въпроса, който всъщност Вие поставяте - оценени ли са добросъвестно трите оферти? Направената класация няма претенции да характеризира самите оференти, както и техният настоящ и бъдещ потенциал, а само конкретното предложение, изключително съобразено със специфичната процедура. Защо казвам това? Ако беше приватизационна сделка, ако беше една нормална приватизационна процедура, ние можехме да се съобразяваме с много други фактори - като история на фирмата, потенциал в бъдеще и т.н. В случая става дума за една процедура по несъстоятелност, която е свързана единствено с това - дали конкретното предложение е съобразено със специфичната процедура на отдаване под наем при несъстоятелност.
    Всяка оферта и всеки оферент сигурно имат предимство в някой показател, а по други сигурно са близки. Именно на тази основа се появиха и първите упреци за необективност и то от фирма "Рудолф-Робинсън Интернешънъл" - САЩ. Лично аз приех президента на фирмата. Впоследствие разменихме кореспонденция с него и упълномощените да го представляват в тази процедура "Райфайзен инвестмънт" ЕООД, България. Искам тук да направя едно отклонение. Вие разбирате колко хубаво щеше да бъде за страната ни като цяло и за ефект, добър ефект преди посещението на президента Клинтън, ако ние бяхме успели точно преди неговото посещение да определим една американска фирма за победител в конкурса за наемане на "Стомана". Това щеше да бъде чудесно, щеше да се използва добре от медиите. Ние много бихме искали това да стане - от чисто рекламна гледна точка. За голямо съжаление точното следване на обективната процедура не ни позволи да направим това. И аз го обясних много точно на президента на фирмата, който беше в моя кабинет.
    За опитите да се оспорват заложените в таблиците конкретни показатели не искам да коментирам, защото те са доказуеми в самите оферти и са дадени обяснения по тях на всички заинтересовани представители не само на средствата за масова информация, но и на самите участници, а и на всеки, който пожелае. Помолих синдиците и ръководството на дружеството след приключване на процедурата да разпространят и да представят на всички, и на тримата участници подробно разгъната таблица със сравнения на показателите на тримата. Всеки да види какво е направил той и какво са направили другите, за да може да е ясно дали отговаря или не отговаря.
    Сега обаче се правят внушения за недооценен капацитет на фирмата, в това число в областта на стоманодобива. Много често се говори за фирмата "Рудолф-Робинсън Интернешънъл" колко успешна била. В писмото на представителя на фирмата до мен пише: "Фирмата изгражда завод за поцинкована ламарина в Естония с 400 хил. т годишен капацитет. Заводът е разположен на 20 хектара площ в пристанище Мууга - Талин, който ще бъде пуснат в експлоатация през ранната пролет на 2001 г. Инвестицията за изграждане на завода възлиза на 150 млн. долара. Освен линията за поцинковане, предприятието ще има и съоръжения за обработка на открити товари с пет собствени пристанищни места".
    Каква е независимата информация за дейността на фирмата "Рудолф-Робинсън Интернешънъл" в Естония? Председателят на профсъюза на металиците в Естония с писмо уведомява федерация "Металургия" към КТ "Подкрепа", че, цитирам: "В Агенцията по приватизация и Търговския регистър на Република Естония за съжаление данни за дейността на фирма "Рудолф-Робинсън" в Естония няма". Към писмото е приложена информация за фирмата, получена от посолството на Съединените щати в Естония (официалната тяхна статистика), която мога да ви предоставя. Данните в тази информация са:
    - брой служители в периода 1995-1998 г. - между 4 и 14 души;
    - продажби за 1995 г. - за 65 млн. долара; за 1997 г. и 1998 г. - по 185 млн. долара.

    В периода след 1995 г. фирмата "Рудолф Робинсън Интеренешънъл" има и значително присъствие на нашия пазар. (Неразбираеми обаждания от ДЛ.)
    Имате ли някакви възражения?
    ГЛАС ОТ ДЛ: Има правилник!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Прочетете Конституцията. (Неразбираеми обаждания от ДЛ.)
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Свършвам, успокойте се, свършвам!
    Мисля, че е важно, защото в момента се опитвам да разсея инсинуации срещу действието на българската държава. (Обаждания от ДЛ.) Недейте така!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не се ли интересувате от бъдещето на "Стомана"? (Неразбираеми реплики от ДЛ.)
    Като променим Конституцията и това ще стане.
    Продължавайте. (Продължават обажданията от ДЛ.) Моля за тишина!
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Другата фирма, на който основателно трябва да отговорим защо не е номинирана на първо място, е "Дюферко" - Швейцария. За всички свързани с този сектор е ясно, че има предимства пред останалите кандидати именно като фирмен потенциал. В тази процедура обаче е неприемливо за синдиците и синдикатите предложената по оздравителния план по-малка цена от 3,5 млн. долара и по-голяма редукция на работния персонал, практически два пъти по-голяма редукция. Искам да ви информирам, че на 1 декември 1999 г. беше подписан вече договора за наемните отношения между представите на фирмите "Еврометал" и "Метъл Трейдърс" от една страна и "Стомана" АД в несъстоятелност, от друга страна, за основното стоманодобивно производство.
    Аз се надявам, че заинтересованите страни за доброто бъдеще на "Стомана" АД не само няма да си пречат, но ще обединят усилията си в тази насока. И съм уверен, че резултатите ще бъдат позитивни не само за дружеството, а и за региона. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божков.
    Има думата за реплика господин Венцеслав Димитров.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Уважаеми господин Божков! Вие изразходвахте много по-голяма част от времето за Вашия отговор да отговорите на кого не сте дали фирмата, а беше хубаво да кажете кои са плюсовете на тези, които са я взели. Аз точно за това Ви запитах. Ако погледнете в моя въпрос, няма да видите името на нито една фирма.
    Все пак аз съм доволен, че Вие осъзнавате Вашата отговорност в тази сделка, въпреки, нали - синдици, несъстоятелност и тъй нататък. Вие сте следили от близо сделката, това е добре, че поемате тази отговорност.
    Това дали аз съм доволен от Вашия отговор или не, в момента няма никакво значение. Въпросът е работниците да бъдат доволни от решението на тези, които са способствали "Еврометъл" и "Метъл Трейдърс" да вземат фирмата. И това ще покаже бъдещето. Аз точно това ви казах.
    Опитът от "Кремиковци" обаче е горчив. Опитът от "Плама" - още по-горчив. Сигурно има още доста такива случаи. Каква полза да имаме още един допълнителен такъв случай?
    И аз искрено желая на тези, които са я взели, успех и да могат да съживят икономиката в района и да започнат да работят с пълен капацитет. Дано това да се случи!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
    За процедура има думата господин Георги Михайлов.
    ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги! Правилникът, който ние приехме в началото на нашата дейност за организацията и дейността на Народното събрание, чл. 77, ал. 3 казва: "Отговорът на министър-председателя, заместник министър-председател или министър е до 10 минути".
    Моля Ви, господин председател, да не давате възможност на членовете на кабинета да ни изнасят лекции, а всъщност да не отговарят на въпросите ни. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Михайлов, посъветвайте се с господин Любен Корнезов, ако има противоречие между правилника и Конституцията, кое се прилага. (Шум в ДЛ.) Излишно е всеки път да се връщаме на този въпрос и по пътя на процедура да губите парламентарно време и след това да сте недоволни, че времето не е стигнало.
    ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (ДЛ, от място): И Гиньо Ганев е тук!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: И той ще Ви го обясни. И господин Янаки Стоилов. Сега трябва ли всичките ви юристи от парламентарната ви група да изреждам, които могат да Ви обяснят, дано най-после го разберете.
    Има думата народният представител Пламен Славов да развие своя актуален въпрос относно създаденото напрежение и протестите във Вазовските машиностроителни заводи - Сопот.
    ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Господин председател, госпожи и господа народни представители, господа министри! Господин заместник-председател на правителството и министър на промишлеността, през последните седмици и дни рязко се засили напрежението сред работниците и служителите във Вазовските машиностроителни заводи - Сопот. На 30 ноември 1999 г. то ескалира в спонтанно блокиране на пътя София - Бургас. Причина за това е неизпълнението на споразумението между синдикати и изпълнителния директор на ВМЗ от 11.ХI.1999 г. за изплащане на работните заплати по определен график, както и заповед от 27.ХI.1999 г. на изпълнителния директор Атанас Димитров, според която голяма част от работниците и служителите излизат в платен и неплатен отпуск до края на 1999 г. без да има яснота за тяхната съдба след 1 януари 2000 г.
    Стана ясно от изявление на ръководството на дружеството, че на практика се осъществява частична ликвидация на обособени части и съкращаване на 2415 души.
    От проведената на 1 декември среща с протестиращите работници и служители аз се убедих, че те не вярват на сегашното ръководството на Вазовските машиностроителни заводи в лицето на изпълнителния директор и неговите заместници, както и на Съвета на директорите. Затова искат Вие, господин министър, или ваш заместник да бъдете гаранти на преговорите със синдикатите и за изпълнението на постигнатите споразумения.
    Хората са на границата на отчаянието и ако заводът спре работа, не се знае как може да ескалира напрежението.
    И друг път от тази трибуна е ставало дума, че от Вазовските машиностроителни заводи на практика зависи бъдещето и съдбата на една от големите общини в България, в която от Калофер през Карлово и Сопот до Клисура, между Стара планина и Средна гора живеят 75 000 души. Задълженията на Вазовските машиностроителни заводи към общинския бюджет нараснаха на 5 млн. 133 хил. нови лева, което поставя общината и нейното ръководство в драматична ситуация. Затова искахме да се проведе час по-скоро среща с Вас на ръководството на общината, на ръководството на Вазовските заводи и народните представители от района. За съжаление, тази среща на два пъти беше отложена от Вас, а решаването на проблемите не търпи никакво отлагане.
    Във връзка с това отправям към Вас следния актуален въпрос:
    Какви мерки ще предприемете като министър на промишлеността, за да се стабилизира обстановката във Вазовските машиностроителни заводи и да се преодолее създалото се напрежение?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Славов.
    Има думата министър Божков.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Славов, в последния си отговор до Вас за взетите мерки за алтернативна заетост след преструктуриране на ВМЗ Ви дадох най-изчерпателна информация за дружеството. Сега въпросът е съвсем конкретен и ще Ви изложа в хронология взетите мерки за преодоляване на създалото се напрежение. Мисля, че Ви дължа един малък коментар на ситуацията.
    Организираният митинг и протестните действия, изразяващи се в блокиране на пътища, са в нарушение на Закона за уреждане на колективните трудови спорове. Независимо от това, на 30 ноември около 15,00 ч. Съветът на директорите и ръководството на завода се срещнаха със стачкуващите работници, които бяха около 200 души от персонал 10 000. Предложеният от инициативен комитет не е ангажиран към нито една синдикална организация. Проведеният диалог тогава успя да свали напрежението за момента.
    В същата вечер Съветът на директорите и ръководството на завода проведоха извънредно заседание с представителите на всички синдикати - КНСБ, КТ "Подкрепа" и "Промяна", на което бе обсъдена ненормалната обстановка, както и исканията на инициативния комитет.
    Държа да подчертая, че синдикатите се разграничават категорично от инициативния комитет и неговите действия - всички синдикати в завода, всички синдикати в завода, и трите синдиката.
    На заседанието се взеха следните решения, подписани със съответен протокол:
    1. до 3 декември 1999 г. ръководството на ВМЗ да извърши корекция на щатното разписание на дружеството с точно изписани длъжностни характеристики, след което да пристъпи към подбор за оптимизация на персонала с участие на представители на синдикалните организации;
    2. да се обезщети освобождаваният персонал съгласно ПМС № 100 от 30 април 1998 г., като се иска съдействието на Министерството на промишлеността, Министерството на труда и социалната политика и Министерството на финансите;
    3. до 6 декември 1999 г. да се подготви програма за стабилизация на дружеството до края на годината с поседмичен график на съответните мерки;
    4. да се коригира заповедта за пускане на работниците в неплатен отпуск - това беше поводът всъщност за инициираното гражданско неподчинение;
    5. да се изплатят работните заплати съгласно уговорения със синдикатите график;
    6. не се приема искането на инициативния комитет за освобождаване от Съвета на директорите ръководството на ВМЗ - ЕАД, както и да не се извършва оптимизация на персонала.
    На следващия ден, 1 декември, макар и трудно, се осъществи среща с така наречения инициативен комитет. Преповториха се обсъжданията, направени със синдиците, отпадна искането за освобождаване на Съвета на директорите и ръководството на ВМЗ. Но инициативният комитет не отстъпи от позицията си относно редукцията на персонала.
    Действията на управляваното и, тук съвсем отговорно бих казал, режисирано недоволство се върнаха в изходна позиция. Продължиха незаконните митинги, задръстване на пътища и други вандалски действия, които е неудобно да се цитират даже в българския парламент, връщащи се някъде към ранната индустриална революция. (Шум в блока на ДЛ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Хронологията на фактите посочва голата истина. Недоволството на част от служителите на предприятието е използвано умело от външни хора, вече външни хора на завода, които много съжаляват, че са вече външни хора на завода и при предстоящата приватизация много биха искали да се върнат в завода. Ако може точно преди приватизацията да се върнат, за тях ще е най-добре, и ако могат да дестабилизират ръководството, командвайки с мобифон отстрани така наречения инициативен комитет, за тях ще бъде идеално.
    В този сценарий няма нищо ново. Мога само да Ви уверя, че имаме законова държава, законите действат и ще бъдат използвани да успокоят гражданите, да въведат ред и да продължи успешно икономическата реформа, независимо от трудните моменти, през които тя минава за всяко отделно предприятие.
    Искам да Ви уверя за последно, че в момента се организира и до час - два вероятно ще се проведе среща на заместник-министър Стефан Ставрев с представители на Управление "Приватизация" - защото това е темата, знаете, господин Славов, това е темата, темата не е нито заплатите, нито нищо, темата е предстоящата приватизация на ВМЗ - Сопот, с представители на Управление "Приватизация" и ръководството на предприятието, и всички синдикати за уточняване последно на позициите и на графика на работа както по изпълнението на протокола, така и по предстоящата приватизация. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Божков.
    За реплика има думата господин Славов.
    ПЛАМЕН СЛАВОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
    Госпожи и господа народни представители, господа министри! Господин Божков, отново са Ви подвели с информацията, защото тези работници и служители, които протестират, не са не 200, а са между 2000 и 3000 души.
    На второ място, това недоволство не е управлявано и режисирано и ако Вие имате възможност или сте имали възможността да се уверите сами с очите си, щяхте да се съгласите с мен. Защото не е истина, че става дума единствено и само за приватизация, а за тези хора най-важното и на първо място е това дали те ще получават своите заплати, своите трудови възнаграждения, дали ще има за тях работа и хляб. А явно е, че въпросът за приватизацията вълнува много повече някои други хора.
    Истина е, че това споразумение, което е подписано на 11 ноември, драстично е нарушено и продължава да се нарушава, въпреки това, което Вие казахте преди малко от трибуната.
    Има и още една истина, която също може да почувствате, ако на място се срещнете с протестиращите работници и служители - че според тях има заявки за производство на продукция, но те се отказват и отклоняват и се създава впечатлението, че дружеството целенасочено се води към фалит и ликвидация.
    Едно днес е повече от ясно - че в тази тежка и сложна ситуация от действията и решенията на изпълнителния директор и неговите заместници, на Съвета на директорите, на Вас като министър на промишлеността и на българското правителство зависи изключително по-нататъшният ход на развитие на обстановката във ВМЗ.
    И в заключение повтарям това, което продължава да е най-важното за хората от ВМЗ и от този район: те да имат хляб, да имат работа, да имат поминък. И аз не искам да цитирам тук стенограми от предишни Ваши отговори от 5 февруари и 3 септември, когато Вие заявявате, че Ваша задача е възобновяване на производството, натоварване на производствените мощности - това, което днес липсва, което го няма и което стои в икономическата и социалната основа на тези протести, на това недоволство.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Славов.
    За дуплика има думата министър Божков.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин Славов, аз напълно се солидализирам с Вас по отношение на опасността да спре работа предприятието. Но трябва да Ви кажа, че през последните няколко дни точно заради тези протести на ден се губят по неколкостотин хиляди долара, тъй като предприятието в момента има поръчки и поради това, че там някой троши машини, не могат да се изпълняват поръчките. (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Аз Ви казах, че на мен ми е неудобно в последните дни на ХХ век, на прага на новото хилядолетие да Ви съобщавам, че в България има хора, които трошат машини. (Шум и реплики в блока на ДЛ.) Това е, за голямо съжаление.
    А по отношение на приватизацията, разбира се, много е удобно, ако в момента производството може да се блокира, за да не се извърши нормална приватизация, а да мине през ликвидация. Тогава гунчевци сигурно пак ще се върнат на бял кон. Няма да се върнат гунчевци на бял кон във ВМЗ.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Божков.
    От името на парламентарна група има думата Татяна Дончева.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Според изложеното в пресата човек може и да си помисли, че обстановката в България е под контрол. Според това, което обикновено казват министрите и в частност господин Божков, обстановката може да се възприеме като изключително спокойна. За съжаление обаче ние сме пред прага на тотално разминаване между разбирането на властта за ситуацията в страната и разбирането на страната за ситуацията в страната. Опасявам се, че отговори като този, който току-що даде господин Божков, само способстват за засилване на социалното напрежение.
    Наистина проблемите са налице. От две години и половина се мъчите да направите нещо със структуроопределящи предприятия в българската икономика. Не един експеримент беше направен, особено в оръжейните заводи, също така в ГОРУБСО в Златоград, Мадан и Рудозем, в мините на Бобов дол и Перник. Мина времето, когато можехте да заблуждавате работниците, че ако направите от едно дружество шест, нещата ще се оправят. След шест месеца правехте от шест дружества три, а след това нещо друго. След като минаха две години и половина, тези хора са в пълното си право да кажат, че единственото нещо, което ги интересува, е да имат работа, доходи и поминък, общините - данъци, съответно заплати за бюджетната сфера, пари за осветление на общините, за заплата на лекарите и учителите и т.н. В противен случай се получава порочен кръг.
    Намираме за напълно безсмислено подобно отношение и поведение, което демонстрира министър Божков. Защото то не просто не решава проблемите, то само изнервя хората, които просто треперят за хляба си. И подобно арогантно отношение и липсата на всякаква чувствителност към тези хора не ражда нищо друго освен пълен негативизъм, омраза и недоверие към властта. Добре, ние искаме да се присъединяваме към Европейския съюз и той иска от нас покриване на редица показатели, част от които са икономически. Ние можем да получим политическо благоволение благодарение на геостратегически съображения. Но все едно, ние трябва да покрием определени икономически критерии и те са свързани с определено ниво на нашето национално производство и с определено ниво на доходи на всеки български гражданин. Как смятате, че ще постигнем това? Не е нито необходимо, нито достатъчно министрите от правителството да бъдат постоянно на екскурзия. Направете справка в днешните вестници кой къде се намира, къде и за какво лобира или просто е екскурзиант. Само лобирането не е нито достатъчно, нито ще свърши някаква работа в този му вид. Хората искат показатели и резултати. И вместо да констатираме прости факти, че ние не можем да увеличим дохода на глава от населението, ако произвеждаме все по-малко и увеличаваме безработицата си и че 80 на сто от българите са докарани до просешка тояга, вместо това ние твърдим: вашият протест е незаконен, вашите действия са еди-какви си и някой инициативен комитет в противоречие със синдикатите иска приватизация.
    Извинете, но трябва да си затворим очите за факта, че работниците все по-малко се идентифицират със синдикатите в България - за радост, за съжаление, за каквото поискате. Но те неслучайно са опрели до инициативни комитети и то не само в този военен завод. Вижте "Трема" - Трявна, където ситуацията е същата. Ако едно правителство е успяло да овладее синдикатите и те са станали проправителствени, какво от това? Смятате ли, че работниците ще се идентифицират по някакъв начин със синдикатите? Добре, те ще правят незаконни действия, но ще ги правят. И ще бъдат в моралното си право да ги правят. И аз мисля, че не точно СДС е формацията, която трябва да обяснява каква правова държава сме. Да ни си припомняме януари 1997 г. С говоренето на криви приказки никакъв въпрос не може да бъде решен.
    Нима не ни е ясно, че има едно отрицателно мнение за провежданата политика от правителството? Последните местни избори са сигнал за този факт. Разбира се, вие сте мнозинство и ако искате, осъзнайте факта, ако не искате, недейте. То ще има последици и за вас, и за всички останали. Но има едно социално неравенство, което се увеличава. Получава се бездна в доходите на шепа хора и огромното мнозинство. Хората нито го приемат морално, нито го приемат психически, нито го приемат фактически. На този въпрос трябва да бъде търсено решение. Добре знам, че е справедлива ответната ви реакция, като кажете: ако дойдете вие утре, ще намерите ли пари, но кажете ми как търсите тези пари и тези решения? Думата реформа девалвира окончателно и безвъзвратно зад всякакъв управленски хаос и неразбории. Някой министър или висш държавен чиновник обикновено употребява думата реформа. И какво от това? Какво говори на хората тази дума и какво им дава? Не виждате ли тази пропаст, която се отваря между управляващи и управлявани?
    Това пренебрежително отношение към проблемите на хиляди хора освен омраза не може да роди друго. Такива хора нито се водят, нито се оставят, нито се управляват. Вие ще го изпитате на гърба си през следващите месеци. Така че подобно поведение и подобна реакция намираме за изключително неуместни. Все пак трябва да покажете някаква реална грижа и някаква способност да се решат проблемите. Ако щете малко, но нещо да се реши. Иначе всичко друго е някаква зле режисирана пантомима по външнополитическа проблематика. И ако си мислите, че като гръмнем шампанското на 10 декември - дай Боже, всичко да мине добре - нещо ще решим и някой ще вярва в това, това просто го забравете.
    Идва социално-икономическа криза и трябва да сте слепи, за да не я виждате. Разпадат се редица обществени системи. Проблемите се натрупват лавинообразно, особено в икономическата и финансовата сфера. Това само ще затрудни присъединяването ни към Европейския съюз, а няма да го ускори. Не можете вие благодарение на своите управленски решения във ВМЗ да съкратите 2000 човека и да твърдите, че от това на тях не трябва да им пука и че не трябва да има остро социално напрежение, защото хората са докарани до отчаяние. И това е положението. Същото е в ГОРУБСО в Златоград, в Мадан, в Рудозем, където не са получавали заплати от десет месеца и където хората питат не друго, а колко получава ликвидаторът на дружеството, който правителството е назначило, и с какво той се занимава. Как тогава няма да затворят в Маламово господин Шиляшки в един автобус? Същата история е в "Микропроцесорни системи" в Правец, "Елпром" - Тетевен, мини Перник и т.н. Никой министър не може да се сърди за това, че хората поставят въпроса за доходите си, за хляба си и за работата си.
    И се пита в задачата какво вие смятате да направите. Тези проблеми са налице и просто ще ви засипят. Очевидно вие нямате идея какво конкретно се съдържа в думата реформа. Решили сте, че социалният диалог може да бъде подменен с някакви уйдурми с ръководствата на синдикалните централи. Ако синдикатите продължат да бъдат проправителствени служители, разбира те ли, че нещата ще излязат извън всякакъв контрол? Нужно е просто да си вземете проблемите, да кажете какви конкретни решения предлагате и какво ще правите оттам нататък. Иначе нито Европейски съюз, нито някаква интеграция, нито развитие на България, нито доходи за хората, нито национално самочувствие, нито нищо от това ще получим. Така че или направете някаква спешна промяна - в правителството ли, експерти ли ще питате, кое как ще правите, или поне спрете да говорите накриво, защото това дразнене на хората е изключително контрапродуктивно и единственото, до което ще доведе, е задълбочаване на едно социално напрежение, което никой няма да може да контролира. (Ръкопляскания от опозицията.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожица Дончева.
    Получи се писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев на актуален въпрос от народния представител Румен Такоров.
    Заповядайте!
    Пристъпваме към отговори на заместник министър- председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев.
    Има актуален въпрос от народния представител Иван Борисов Цонев относно ремонт на пътя Враца-Оряхово.
    Заповядайте, господин Борисов, да развиете актуалния си въпрос.
    ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
    Господа министри, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Бакърджиев, убеден съм, че Вие сте запознат със състоянието на пътя Враца-Оряхово, както и с потребността той да бъде основно ремонтиран. Пътувайки за предизборните срещи в нашия край, Вие сам сте се убедили, че пътят е разбит и се нуждае от ремонт.
    На 21 ноември т.г., т.е. само преди няколко дни заедно с отговорен служител от румънското посолство бяхме в Оряхово и минахме по този път. Когато с румънския дипломат разглеждахме фериботния комплекс Орхяво-Бекет, любезните домакини ни обясниха, че ежедневно обслужват по 150 автомобили, които влизат в България, и още толкова, които напускат страната. Това са преди всичко ТИР-ове. Всички тези автомобили, минаващи през фериботния комплекс Оряхово-Бекет, се насочват точно по пътя, за който днес говорим - Враца-Оряхово. Движението е много интензивно, пътят не е разчетен за тежки автомобили и за такова напрегнато движение. Знаете, че в населените места по трасето, особено в Мизия и Борован вече има напукани къщи. Канализациите не издържат.
    Казано накратко, потребността от ремонт на пътя Враца-Оряхово е очевидна. Тук е мястото да напомня, че в последните месеци ние ежедневно говорим за мост № 2 на река Дунав, за еврокоридори, минаващи през България, и т.н. Дали автомобилите ще минат по мост или през ферибота, все едно, инфраструктурата в страната трябва да се изгради.
    Населението от Врачанския край с удовлетворение посрещна информацията, че през 1999 г. пътят Враца-Оряхово е включен в разчетите за ремонт. В началото на годината имаше конкурс за фирма-изпълнител. Явиха се няколко фирми, конкурсът приключи, 1999 г. вече изтича, ремонтът на пътя не е започнал.
    Господин министър, моят актуален въпрос е: какви са Вашите разчети за ремонта на пътя Враца-Оряхово? Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Борисов.
    Има думата министър Бакърджиев.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
    Уважаеми народни представители, уважаеми господин Борисов! Пътната връзка, за която Вие говорите, между град Враца и град Оряхово е с дължина 63 км и 543 м по второкласни пътища. Състоянието на тези пътища по данните на Главно управление на пътищата е следното. Участъкът Враца-Мизия е в много лошо състояние, по настилката има коловози и на много места тя е и разрушена. По пътя са извозвани свръхтежките товари при строителството на атомната електроцентрала "Козлодуй". В момента се движат тежки автомобили и за ферибот Оряхово, за което Вие споменахте. И веднага ще добавя, последният основен ремонт на пътя е правен през периода 1970-1980 г., преди повече от две десетилетия.
    През последните години настилката е изкърпвана ежегодно, поставяна е вертикална сигнализация и хоризонтална маркировка, но има определени места, където изкърпването вече е невъзможно. Само през тази година в поддръжката на този път са вложени 550 хил. кг асфалтова смес на стойност 17 196 нови лева.
    При второкласния път в участъка Мизия-Оряхово 90 на сто от асфалтовата настилка е разрушена, има неравности, има коловози - картината е същата. Всяка година пътят е изкърпван от Областно пътно управление - Враца, като през тази година са вложени 220 тона асфалт на стойност 14 164 лева.
    През първото тримесечие на тази година по Програмата за рехабилитация на Републиканската пътна мрежа, проект "Транзитни пътища 3", фаза 1 е завършено проектирането на група обекти лот 1-98, включващи и направлението Враца-Мизия-Оряхово, както следва: участъка от второкласен път Враца-Мизия с дължина 58 км и 273 м и участъка от второкласен път Мизия-Оряхово с дължина 5 км и 270 м, като общата дължина на включения в лот 1-98 път Враца-Оряхово е 63 км и 543 м.
    Проектът е включен в средносрочната инвестиционна програма на нашето правителство "България 2001". Включването му е продиктувано от необходимостта за създаване на добри експлоатационни условия за тежкия трафик на ТИР-автомобилите по направление на ферибота Оряхово-Бекет като възможност да се използват повече пътни връзки, в това число и фериботите през Румъния за Централна и Западна Европа, както и за надеждно транспортно обслужване на енергийния комплекс атомна електроцентрала "Козлодуй".
    През месец април т.г. е проведен международен търг за избор на изпълнител за строителство, като за участие в търга са подадени 4 оферти. Вие споменахте вече за този търг. Две самостоятелни тръжни комисии, едната от които с участието на независим международен консултант, са подготвили своите доклади. И двата доклада на двете комисии са изпратени в Европейската инвестиционна банка - Люксембург, за преглед от техническите експерти на банката относно спазване критериите за оценка на най-благоприятна и балансирана оферта. Това е практиката, която ние спазваме, тъй като част от съфинансирането в транзитни пътища 1, 2 и 3 идва именно със заем от Европейската инвестиционна банка и те правят пълна проверка за всеки един лот, за всеки един търг, за всеки един участник. Тук контролът е много стриктен. И ние всъщност очакваме отговора на банката за избрания изпълнител. Очакваме го всеки момент.
    Що се касае до финансовите средства, необходими за рехабилитация на проекта, на 23 ноември т.г. Европейската инвестиционна банка писмено уведоми Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на финансите и Главно управление на пътищата за предоставяне на първия транш по финансов договор "Транзитни пътища 3". Той е на стойност 5 млн. евро, еквивалентни на 5 млн. 204 хил. щ.д. Става дума за вальор 26 ноември т.г. Значи необходимите средства за съфинансиране от българска страна, осигурени от Главно управление на пътищата от "Програма 2000", и тези 5 млн. и 204 хил. щ.д. са необходимите и осигурени средства за рехабилитацията на целия пътен участък. Аз очаквам всеки момент да пристигне определеният резултат от Люксембург. Сключването на договор за изпълнение на обекта ще последва незабавно, тоест в следващите няколко седмици.
    Срокът за изпълнение в самия търг на цялостната рехабилитация за този участък е 15 месеца. Така че моят разчет е следващите месеци да започне рехабилитацията, след 15 месеца, значи в началото на 2001 г. целият път ще бъде възобновен. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Бакърджиев.
    За реплика има думата господин Борисов.
    ИВАН БОРИСОВ (ДЛ): Аз благодаря за отговора, господин министър. Надявам се, че това, което казахте, ще стане. Чухме срокове, диференцирани по различни периоди. Дано това, което Вие говорите, се изпълни. Вие сам сте убеден, че това трябва да стане - говорим за еврокоридори, говорим за мостове, за фериботи, а инфраструктурата я няма. До някаква степен си обясних защо през тази година там не се работеше. Това едва ли ще удовлетвори обаче моите земляци и стотиците, хилядите водачи, които минават там. Но с надеждата, която днес Вие ни дадохте, надявам се, че малко ще им дадем кураж. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Борисов.
    Преминаваме към отговори на министъра на финансите господин Муравей Радев.
    Има думата народният представител Петър Димитров да развие своя актуален въпрос относно предложената от Министерския съвет вноска на община Варна в Републиканския бюджет за 2000 г.

    ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, господа министри, колеги депутати! В проекта за бюджет на Република България за 2000 г. на община Варна е заложена вноска в републиканския бюджет в размер на 3,5 млн. лв.
    Моят актуален въпрос към министъра е: как е обоснован размерът на вноската?
    Искам да кажа две думи за двете страни на бюджета - приходната и разходната.
    Съгласно отчета и прогнозата на ТУДА - Варна, тоест подопечните на господин министъра, приходите за 1999 г. по план е трябвало да бъдат около 57 млн. лв., субсидията от републиканския бюджет - 7 млн. 604 хил. лв., или общо 64 млн. 366 хил. лв. Очаквано изпълнение за 1999 г. - 61 млн. 753 хил. лв. собствени приходи. Субсидията, не знам как, но е надхвърлена. Тя е 8 млн. 869 хил., тоест почти 9 млн. лв., или общо 70 млн. 623 хил. лв.
    Разчета за 2000 г.: приходи 64 млн.; 3,5 млн. субсидия от Варна за републиканския бюджет, или общо за Варна остават 60 млн. 502 хил. лв. Тоест прекратява се субсидирането с 9 млн. лв. и като добавям към тях вноската от 3,5 млн. на практика намалението е с 12,5 млн. лв. и това при бюджет от 60 млн. лв. Тоест по сравнение с приходите за 1999 г. Варна ще разполага с по-малко от 10 млн. лв.
    По-интересна обаче е другата част - разходната. В разходната част миналата година са предвидени 80 млн. за разходи. Прогнозата показва, че до края на годината разходите неизбежно ще стигнат 81 млн. 898 хил. лв. Прогнозата за 2000 г., за да се покрие и това, което остава като дефицит от 1999 г. е, че общината трябва да има поне 88 млн. 113 хил. лв. Или дефицитът, господин министър, е от 27 млн. 610 хил. лв. Ако Варна плаща само приоритетните си разходи, които са задължителни, тя трябва да похарчи 49 млн. лв. Оставащите 11 млн., които са й заделени, трябва да са за издръжка, която през тази година е около 25 млн. лв., за неразплатените разходи, които към 30.ХI. са 10 млн. лв. - разбирате колко ще станат до края на годината, за капиталови разходи и така нататък.
    Изводът на варненското ръководство е, че ако Варна остане на вноска и реалните приходи са в размер на 60 млн. лв. общината ще може да покрива само приоритетните разходи и ще изпадне в несъстоятелност. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви.
    Има думата министърът на финансите господин Муравей Радев.
    МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
    Дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Разбирам Вашия интерес към Варна, Вашият избирателен район. Разбирам тревогата, която изпитвате и Вие, и другите народни представители, за това какво ще се случи с общините следващата година, а и това, което казахте - до края на тази година как ще влияе върху следващата година и бюджета на общините за следващата година. Но Вие преди малко показахте по какъв начин не може и не трябва да се гледа на тези разчети. Вие, точно Вие, би трябвало да знаете чудесно, че нещата съвсем не са така.
    Вие дадохте една крайна оценка, която е нереална и невъзможна. Тя би била истинска само при едно-единствено условие, и аз много пъти го казвам от тази трибуна. Искам най-после народните представители да разберат, че това, което казвате и Вие, а и други, вероятно и ще продължат да го казват, е възможно да стане само тогава, когато сравнявате системата община, в случая Варна, такава, каквато е 1999 г., непроменена, ако тя същата остане през 2000 г. Тогава ще бъдете абсолютно прави. Ако има промяна в нещата за 2000 г., Вие трябва да прибавите и да извадите тези промени, които отличават община Варна 2000 г. от община Варна 1999 г. Тоест, ако Вие се потрудите да направите съпоставимост на тези две неща от едно и също цяло - Варна тази година и следващата година, ще видите, че нещата съвсем не са такива, каквито Вие ги рисувате.
    Вашите народни представители от групата на Българската социалистическа партия пожелаха и аз им дадох абсолютно всички разчети, на базата на които са направени бюджетите на общините за следващата година - по области и по общини поотделно. Вие също така разполагате с такъв набор от данни като как точно е изчислена субсидията на Варна за 2000 г. И аз си мислех, че сте получили достатъчно данни, на базата на които да Ви стане ясна картината за следващата година и да не ми задавате този въпрос днес. Въпреки това Вие го задавате. Сега ще се постарая да Ви обясня колко дълбоко сте неправ.
    Методиката я имате, дадена с проектобюджета за следващата година и там вътре е казано кое как се смята. А от таблиците, които съм ви дал, сте в състояние всички вие да си извадите извода за това дали всичко е сметнато както трябва и дали има някакво предпочитание от страна на финансовото министерство по отношение на общините такива или онакива. И аз все си мисля и се надявам, че ако искаме да имаме коректни взаимоотношения, Вие или някой друг от вашата парламентарна група, който се е запознал с тези данни, най-после от тази трибуна ще излезе и ще каже, че в България субсидията на общините не се определя по политически признак, а се определя на базата на една абсолютно неутрална методика за разпределяне на бюджетните взаимоотношения. Тази, която имате в раздадените бюджети, които сме ви дали с проектобюджета за следващата година, и тези таблици, които сега, в резултат на Вашето питане, получихте миналата седмица, са достатъчен аргумент най-после някой от вас да признае онова, в което вие абсолютно правилно като народни представители можете да се съмнявате. Но днес вече трябва да дадете отговор на тези сънения, в резултат на това, което сте получили, разбира се.
    Конкретно за Варна. Методиката за отчитане на тези бюджетни взаимоотношения, специално за 2000 г., включва вече осем елемента и отчита следните обстоятелства.
    Първо. Преминаване на доболничната помощ, считано от 1 юли 2000 г., на финансиране от Националната здравноосигурителна каса. Това е първият елемент за тази съпоставимост, за която говорих преди малко.
    Втори елемент. Заплащане на здравноосигурителни вноски през цялата година - следващата година, а не както беше тази - 1999 г., половината година.
    Трето. Съкращаване числеността на персонала, господин Димитров, с 10 на сто, считано от 1 януари следващата година.
    Четвърто. Изготвяне на програми за 1999 г. и за следващите години за финансово оздравяване на общините и на общинските бюджети с конкретни мерки, включително преустановяване под всякаква форма на финансиране и подпомагане на губещи общински фирми.
    Преглед и съкращаване на бюджетни дейности.
    Преглед и актуализиране отдаването на общински обекти под наем.
    Извеждане на някои бюджетни дейност по Търговския закон и превръщането им в търговски дружества.
    Конкретните прогнозни разчети за бюджета на община Варна за 2000 г. показват следното:
    - Собствени приходи. По общинския бюджет през 2000 г. се предвижда да постъпят собствени приходи в размер на 63,6 млн. лв., при разчет за тази година 56,8 млн. лв. Или това е 6,8 млн. лв. повече, което представлява 12,1 на сто ръст.
    - Взаимоотношения с републиканския бюджет. Изчисленията по отделните елементи на методиката за 2000 г. определят на община Варна вноска - не субсидия, а вноска в размер на 3 млн. 500 хил. лв., която се получава както следва - точно това би трябвало да сте разбрали досега от данните, които вече имате. Те са от елемент С.1. до С.8. Сега ще ви изредя всичките.
    Елемент С.1. Това е 20% от съпоставимата обща субсидия по уточнения план към 30 септември 1999 г. - минус 0,7 млн. лв.
    С.2. Това са средства, разпределени по 26-те обективни критерия в методиката, която дава точно тази обективна картина, за която говоря толкова често. Та по разпределението на тези 26 обективни критерия се получава плюс 1 млн. лв.
    С.3. Компенсираща сума за пределна доходност. Общината нито получава, нито й се отнемат средства по този елемент - нулев размер на сумата.
    С.4. Това е изравнителният коректив за ръст на прогнозния бюджет за 2000 г. спрямо съпоставимия такъв за 1999 г. Ръстът на прогнозния бюджет на общината попада под горната граница, която е изчислена по метода на неалгебричните средни - медиана, за общините - областни центрове, и чрез този елемент всъщност се изравнява с нея. Тук величината е отрицателна - минус 10,6 млн. лева.
    С.5. Средства за увеличение на заплатите през 2000 г. - плюс 1,2 млн. лева.
    С.6. Вноски за здравно осигуряване - плюс 1,6 млн. лева.
    С.7. Половината от средствата за социални помощи, които общината следва да задели в бюджета си за следващата година - плюс 2,5 млн. лева.
    С.8. Целева субсидия за капиталови разходи - плюс 1,5 млн. лева.
    Господин Димитров, като съберете плюсовете и минусите, получавате всичко - вноска минус 3,5 млн. лева. Така е получена тази вноска.
    При детайлното разглеждане на тези числа трябва да се има предвид, че съпоставимост с бюджета на община Варна за 1999 г. е получена чрез отпадане на средства за финансиране на доболничната помощ за половин година в размер на 4,5 млн. лева и освобождаването на 2,8 млн. лева при извършването на 10-процентното съкращаване на персонала.
    Няколко думи за прогнозния бюджет за 2000 г. (Реплики от ДЛ.) Не искате ли да продължа да Ви отговарям за община Варна? Или не Ви интересува отговорът ми? Знаете ли колко хора го слушат сега? (Реплики от ДЛ.)
    Със споменатите собствени приходи от 63,6 млн. лева и вноска в републиканския бюджет от 3,5 млн. лева община Варна ще формира бюджет за следващата година в размер на 60,1 млн. лева. Този прогнозен бюджет, сравнен със съпоставимия такъв за тази година, тоест след като се приспаднат посочените разходи за доболнична помощ и за съкращения, показва ръст от 4,7 на сто.
    Нещо повече, след като на община Варна се приспадне предвидената й вноска в републиканския бюджет за следващата година, делът на задължителните разходи за заплати, осигуровки и социални помощи ще представлява 55 на сто от всички разходи на общината. Тоест остават още 45 на сто за обща издръжка, извън приоритетните разходи, които са обезпечени с този бюджет. По този показател, тоест относителен дял на незадължителните или неприоритетните разходи общината се нарежда след първите 20 общини с най-висок размер на средства за издръжка и капиталови разходи.
    Вие казвате, че ще има неразплатени разходи тази година. Вероятно се очертават около 7 млн. лева разходи, които действително, ако те не бъдат покрити, ще тежат на общината следващата година. Но много произволно е да се тълкува - хайде да го сложим този дефицит за следващата година, хайде сега недостигът за следващата година, да формират тези произволно казани от Вас величини за общ дефицит над 20 млн. лева. Просто няма никаква причина община Варна да не поиска онази част от тези 7 млн. лева, които са приоритетни разходи. Това са заплати, социални осигуровки, помощи, стипендии. Всичко това тя може да го поиска, но при условията, които сключихме с Националното сдружение на общините в България. Тоест, ако тя изготви такава програма, с която преструктурира тези свои разходи, тези свои дейности, ако тя направи програма за финансова стабилизация на общината и поиска тези средства, които не са разплатени към днешен момент, но неразплатени приоритетни разходи, тя ще ги получи тази година, господин Димитров, и няма да влезе следващата година с такава голяма маса неразплатени разходи. Затова, защото приоритетните от тях, това е точно и решението на Министерския съвет, ще им бъдат дадени като увеличена субсидия при условие, че приемат такава програма за финансова стабилизация, която има дългосрочно значение не само за държавния бюджет, но, бих казал, много е важна и за самата община Варна. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин министъра.
    Господин Димитров, имате право на реплика, ако желаете.
    ПЕТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Господин министър, аз миналата седмица се надявах да ми дадете точно такъв отговор. Аз поисках как са направени разчетите, а не значението на коефициентите. Това, че Вашите хора са подготвили отговор, който искат да ни превърне в изчислители, не е достойно взаимодействие между парламент и министерство.
    Вижте как се разминаваме. До момента приходите на общината са за 70 милиона. Значи към 30.11. - мога да Ви дам справката - има неразплатени 10 милиона. Съберете едното с другото и се получават 80 млн. лева реално. Вие им отпускате 60 милиона и си говорим тук като на чужди езици. Това просто не е сериозно.
    Затова Ви казвам, че при такъв подход община Варна действително е обречена да загине. При това вижте какви са макроикономическите условия - Вие обещавате 4 на сто ръст на брутния вътрешен продукт, а приходите в консолидирания бюджет Ви скачат абсолютно с 15 на сто. Ами, че дайте нещо и на общините. Вместо това община Варна по сравнение с консумираните вече разходи е по-ниско с 25 на сто. За какво говорим? Това са фантазии. Как можеш от 80 млн. през тази година да слезеш през следващата с 25! Това, което Вие споменахте, аз събрах едното с другото и се получава 6 млн. намаление. Ами от 80 като извадим 6, сметнете колко остава.
    При това, господин министър, до началото на лятото, когато варненската икономика беше разсипана със субективни действия, Варна събираше по 9 млн. ежемесечно. Сега Варна събира между 4-и или максимум 5 милиона. Това е базата, върху която ще се работи. Корабостроенето е затворено, кораборемонтът не върви, знаете какво е положението с приватизацията на "Експресбанк" и на "Златни пясъци", че нищо няма да влиза, тоест тези приходи вече са нереалистични. Затова искахме да направим диалог на една обективна обоснована основа. Това беше основата, на която исках да получа цифрова информация, за да можем да разговаряме. И понеже Вие не я дадохте миналия път, аз съм принуден да го правя от парламентарната трибуна. Ясно е, че цифри тук да се обсъждат е абсурдна ситуация.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Димитров.
    Господин министър, имате думата за дуплика.
    МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря, господин председател!
    Господин Димитров, Вие имате право да се съмнявате във всяко едно нещо, колкото си искате. Има едно нещо обаче, което се нарича отчет и на базата на този отчет, господин Димитров, знаете ли каква е ситуацията в момента във Варна? Хайде сега да Ви я кажа.
    За 1999 г. община Варна като цяло, говорим за собствени приходи, господин Димитров, има разчет да получи 96 хил. 763 млн. лева, общо 96, това са собствени приходи за община Варна.
    Какво е изпълнила тя към 31.10.1999 г.? Към 31.10.1999 г. постъпленията са 52 хил. 494. Това представлява 92,5 на сто към годишния размер на приходите, заложените собствени приходи.
    Какво е очакваното изпълнение за тази година по оценка на териториалните данъчни власти? - 61,753. Това, господин Димитров, отнесено към разчета за година, дава 108,8, което означава едно увеличение на собствените приходи почти от 9 на сто.

    За тази година - 1999 г. - на базата на това очаквано изпълнение и на базата на методиката и на критериите, с които данъчните структури по места правят своите прогнози за следващата година - пак казвам, те имат много по-точна оценка от всеки, и от мен, и от Вас вероятно, това им е работата на тях - дават тази прогноза, която е заложена в бюджета за следващата година и която ви прочетох в началото на моето изказване.
    Така че, пак казвам, Вие се съмнявайте, но това езикът на сухите числа. Той е доста красноречив.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин министъра.
    Следват два актуални въпроси към министър Муравей Радев от народния представител господин Иво Атанасов относно ликвидацията на рудник "Мламолово".
    Господин Атанасов, имате думата.
    ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър! Моят въпрос е свързан с предстоящата ликвидация на рудниците "Миньор" и "Мламолово" в Бобов дол. Това е един повод, по който миньорите протестират. Дори преди два дни те затвориха господин Иван Шиляшки в един автобус. Правят това не защото им е скучно и искат да си разнообразят живота, а защото се борят за своя хляб. Без мините Бобов дол е един мъртъв град. И неслучайно вчера на свое заседание общинският съвет в Бобов дол взе решение да подкрепи справедливите искания на миньорите от тези два рудника.
    Но не само Бобов дол, не само община Бобов дол, а всички общини в региона - Кюстендил, Дупница и другите - са зависими от мините в този град. Много семейства изкарват прехраната си благодарение на съществуването на тези мини. Затова идеята за тяхната ликвидация се възприема като нелепа в целия регион.
    Има възможности - специално рудник "Мламолово" - да излезе на печалба. Разработена е една оздравителна програма в два варианта. Начело на тази програма стои един колектив от професори от Минно-геоложкия университет, активна роля играе там директорът на рудника инж. Виктор Сотиров. В тази програма се предвижда добивът да се увеличи от 6 хил. на 13 хил. тона годишно, при което себестойността ще падне от 60 на 45 лв. за един тон. Предвижда се обогатяване на въглищата и продаването им на населението на една по-ниска цена, а също и по-ниска цена на въглищата, които отиват за потребление в ТЕЦ "Бобов дол".
    За да се изпълни тази програма са необходими само 3 млн. лв. Тоест, има възможност рудникът да излезе на печалба и да дава живот не само на региона, но и да дава своя принос в енергийната независимост на България.
    Аз искам да Ви попитам като министър, който наблюдава предприятията, дружествата, нарочени за ликвидация, какъв ще бъде Вашият отговор. Доколкото зная, в понеделник специална комисия трябва да вземе това решение.
    Известна е Вашата способност да говорите дълго и поучително, без да казвате нещо съществено. Моля Ви този път с две думи - "да" или "не" - заявете своето становище и знайте, че Вашият отговор се слуша много внимателно. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Иво Атанасов.
    Има думата министър Муравей Радев.
    МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин Атанасов, Вие поставяте един много сериозен въпрос. Може би част от него засегна и Вашата колежка Татяна Дончева в изказването от името на парламентарната група.
    Въпросът има две страни. Едната е принципният, той е национален като отговорност и като тенденция на развитие на страната по-нататък. А вторият - частен - опира до онези предприятия, които чрез такава форма на преструктуриране трябва да бъдат закрити. Тези два момента или сборът от първите, който дава онова, за което казах - отговорността в национален мащаб, на национално равнище, когато става дума за преструктуриране и затваряне на губещи участъци, на губещи предприятия, на губеща индустрия дори, ако щете и друга икономика - търговия, каквото и да било - става дума за даване възможност за оцеляване на здравото, на силното, на можещото, и което е задължително условие, за да се стигне до него, това е отказването, изоставането, затварянето на губещото, на неможещото, на онова, което пречи.
    Ако ние тази проста истина в България не сме я осъзнали през тези десет години, ако ние си мислим, че можем, държейки онова, което ни дърпа надолу, да направим онзи скок, който България трябва да направи, за да влезе в Европа, това е безумие.
    Аз много добре си спомням големите ни политически спорове с вашата парламентарна група преди четири, преди пет години, когато вие имахте правителство и вие управлявахте. Ние тогава казахме, че тези болезнени реформи трябва да се правят с цената на всичко. Няма цена, която да не можем да платим, ако искаме да спасим България. Тя е именно с изрязване на гнилото, на неработещото, на губещото. Вие тогава не приехте тази дейност, не приехте тази философия дотолкова, доколкото може би си имате ваши съображения. Но това е въпрос на политика, в крайна сметка. Вие предпочетохте да не правите болезнени реформи, да не режете с ножа, със скалпела. Докарахте България през 1996 г. дотам, докъдето всички ние си спомняме. Това е причината за състоянието на България в края на 1996 г.
    Е, не ви харесва, да, разбирам ви напълно. Може да не ви харесва, но това е самата истина и вие много добре я знаете, колкото и да не ви харесва. И ако ние не искаме да повторим вашите грешки, ако ние не искаме България отново да се върне в края на 1996 г., не можете ли най-после да разберете, че независимо от това колко са болезнени тези неща, ние трябва да ги направим? Ние сме длъжни да ги направим. И нашето правителство ги прави независимо от това колко това ще му коства. Все пак някои хора разбират това.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
    ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Това интродукция ли беше?
    МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: На Вашия въпрос! Господин Атанасов, този рудник, за който Вие говорите, е в състава на търговското дружество мина "Бобов дол" - ЕАД от 12 юли т.г., след като със заповед на председателя на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси рудниците "Мламолово" и "Миньор" са отделени в самостоятелно търговско дружество, наречено "Колош" ЕАД. Посоченото преструктуриране на мина "Бобов дол" ЕАД е в изпълнение на одобрената програма за оздравяване, господин народен представител, която е съставена от самото дружество. То вече е направило такава програма за оздравяване и като резултат от изпълнението на тази програма за оздравяване е обособяването на тези два рудника, за които след малко ще ви прочета данните какво правят, как го правят и колко губят.
    Целта на тази програма, за която казвам, че е изготвена от самото дружество "Бобов дол", е "чрез отстраняване на негативното влияние на губещите участъци и рудници на мината" - ето това, за което говорим с Вас - в тази програма е записано точно това нещо, което сега става - чрез отстраняване негативното влияние на губещите участъци и рудници от мината и оздравяване на рентабилните рудници да бъде преустановено субсидирането на тази мина от бюджета след 2001 г.
    Това дружество "Колош" ЕАД е обявено в ликвидация по глава седемнадесета от Търговския закон на 1 ноември т.г. със заповед на председателя на Държавната агенция по енергетика и енергийно регулиране. Ликвидацията е регистрирана в съда на 10 ноември.
    Като се извърши този задълбочен икономически и технологичен анализ от Агенцията за енергетика и енергийно регулиране на жизнеспособността на рудниците "Мламолово" и "Миньор", бяха установени следните параметри на нерентабилност и технологична нежизнеспособност. Моля ви да чуете внимателно:
    Първо, ниска производителност. Тон условно гориво на човек - минус 24,91 за рудника "Мламолово" и 35,5 на сто за рудник "Миньор" при средна за мини "Бобов дол" - 40,97. Средната в рудника е толкова. Вижте разликата между тези два участъка.
    Втори показател - високи разходи за тон условно гориво без дълготрайните материални активи - 320,20 лв. за рудник "Мламолово", и 210,7 лв. за рудник "Миньор" при средни за мина "Бобов дол" 199,7 лв.
    Виждате каква разлика има в разходите на тон условно гориво.
    Увеличена загуба - през 1997 г. в рудник "Мламолово" загубата е била 3,3 млрд. тогавашни пари. През 1998 г. загубата става 5,8 млрд. тогавашни пари. Тази година само към 7-месечието е 3,8 млрд.
    Лоши показатели на въглищните пластове, високо пепелно съдържание - над 60 на сто, а там, където са в добро качество, условията на добив не отговарят на условията за безопасна работа, поради което се увеличава себестойността на добитите въглища.
    На основание на всичко това изразявам следното становище: програми за финансово оздравяване по реда на Постановление на Министерския съвет № 147 разработват само действащи търговски дружества, но не и дружества, прекратени поради ликвидация по реда на Търговския закон. Не може и не съществува възможност в дружество, обявено в ликвидация, да се извършва тепърва нова оздравителна програма.
    Министерството на финансите не отпуска субсидии от държавния бюджет на търговски дружества в ликвидация. Вие говорите за някакви 3 млн. лв., които били искали, за да се спаси това производство. Знаете ли, господин Атанасов, колко много такива искания през тези две години са идвали при мен? Толкова много! И на всички онези, на които дадохме, късайки отнякъде другаде тези средства, след това те потъваха в пясъка и няколко месеца по-късно се връщаха отново на изходна позиция. Поне десет такива примера в България има вече и нито един успешен. Този, за който говорите, ще бъде единадесетият. Но това би могло да стане само тогава, когато това дружество не е било обявено в ликвидация. В момента то е в състояние на ликвидация. Не може, няма как без нарушение на закона правителството да го субсидира, тъй като, пак казвам, то е в процедура на разпродаване на активи. Това е ликвидацията. Такава оздравителна програма това дружество, заедно с останалите, включени в "Бобов дол", са направили вече. И като изпълнение на тази оздравителна програма нерентабилните участъци се закриват. Случаят е точно такъв - с въпроса, който Вие задавате. Нерентабилен участък, казвам Ви какви са показателите, това е болезнената част на тази реформа.
    За тези дружества на въгледобива, които са обявени в ликвидация, в бюджета за следващата година, господин Атанасов, са предвидени средства за консервация и ликвидация общо в размер на 24 млн. лв., в това число, за същия този рудник - "Мламолово" I и II - от 2 млн. 850 хил. лв.
    Вярно е, че има социално напрежение. Вие сте абсолютно прави, че хората, които работят там, не се интересуват от това, че трябва да се плаща някаква цена в крайна сметка за това преструтуриране. Нищо не става даром. Е, разбира се, че са съгласни по принцип с някои неща, но тогава, когато на гърба им това се случи, много е естествено и социално напрежение да има, и недоволство да има, и несъгласие да има. Но аз пак казвам, ако искаме изобщо да има мини "Бобов дол" по-нататък, в бъдеще, без тези мерки, без изчистване на тези губещи участъци, съдбата по-нататък на дружеството като цяло е просто предизвестена. Не е възможно в сегашното си състояние, с тези участъци, от които в момента мината се освобождава, тази мина да има някакво бъдеще утре. Тогава цялата мина "Бобов дол" ще потъне - ако тя не направи именно тази смела стъпка: да закрие, да затвори, да ликвидира губещи участъци и да съсредоточи целия си капацитет - толкова, колкото е възможно, онова, което печели. Това е надземният рудодобив. Подземният, е явно, ръчният е на загуба. Той не може. И в цял свят е така.
    Друг е въпросът, че е необходимо и аз се надявам Министерството на труда и социалната политика да вземе много сериозни и много, как да кажа, отговорни решения във връзка с възможното социално подпомагане на хората, които остават там без работа. Това е въпрос вече на отделни социални програми и аз съм убеден, че както Министерството на труда и социалната политика, така и Министерският съвет като цяло ще одобри такива програми и те ще станат факт в най-скоро време за хората, които ще бъдат освободени и ще останат без работа от тези два участъка, за които ме питате. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин министъра. И докато господин Иво Атанасов идва да вземе думата, две съобщения. Предпочитам да ги направя по-рано, докато има повече народни представители.
    Първо, разпореждане на председателя на Народното събрание: "Свиквам заседание на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол на 7 декември 1999 г., вторник, от 11,00 ч. в зала "Изток"."
    И второ: "Свиквам заседание на Комисията по труда и социалната политика на 7 декември 1999 г., вторник, от 11,00 ч. в зала "Запад".
    В момента се раздава законопроектът за бюджета за Държавното обществено осигуряване за 2000 г. Той е раздаден на народните представители, които са в залата, а за останалите, които в момента не присъстват, този материал е даден на секретарките на парламентарните групи и ще моля колегите, които не го получиха в залата, да го вземат от секретарките, за да бъдат готови в понеделник за комисията.
    Господин Атанасов, имате думата за реплика.
    ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря.
    Уважаеми господин министър, съжалявам, че политизирахте въпроса. Вероятно мислите, че по този начин сте по-убедителен, но не е така, защото България доказа, че десетилетия наред може да има толкова печелещи отрасли, че с печалбата от тях да издържа един губещ отрасъл, какъвто е въгледобивът. Нещо повече, миньорите да получават пенсии, които бяха три пъти по-големи от заплатата на един специалист с висше образование. Друг е въпросът дали това е правилно, но това беше една практика и нямаше никакви проблеми за страната.
    Вие фактически обричате на закриване тези два рудника. Аз не знам числата, които споменахте, доколко са точни, ще проверя в стенограмата, но като съдя по това, че не знаете дори името на рудник "Мламолово", си позволявам да се усъмня и в самите числа.
    Но има един друг въпрос: кога Вие самият научихте тези данни? Как може през последните две години държавата да вложи 3 млрд. лв. за капитални вложения в рудник "Мламолово" и сега да сложи кръст на всичко това и да каже: отиваме към ликвидация. Това ли е гнилото в България? Кой е отрасълът в България, който не е гнил тогава, за да можете вие да отрежете гнилото и да оставите здравото? Кое е вече здравото? Земеделие нямаме, нямаме промишленост. Ето, сега се съгласихме да се закрият някои реактори в "Козлодуй" и се радваме на това. Европа ни отрязва двата крака и казва: "Скачайте!" и ние се радваме на това.
    Кое е печелещото, което остава в България, в резултат на тази ваша политика?
    И аз се питам как може да Ви се свиди за 3 млн. лв, за 3 млрд. лв., постарому, които иска рудник "Мламолово" и Вие да кажете, че няма да ги дадете, а същевременно тази година само да се дадат 32 млрд. лв. за правителствен самолет, да се даде 1,5 млрд. лв. за ремонт в Министерския съвет, да се направи луксозен ремонт в Президентството и дори, извинявам се за израза, луксозни тоалетни в парламента. Това ли е, което трябва на България?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
    Господин министър, ако искате думата?
    МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Това е политизиране, а не моето.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Добре.
    Следва питането на народния представител господин Христо Стоянов относно изпълнението на чл. 14, ал. 1, т. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители пак към министъра на финансите.
    Имате думата, проф. Стоянов.
    ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър Радев, уважаеми колеги! На всички е известно, че фонд "Земеделие", на който много разчитаме, се формира чрез Закона за подпомагане на земеделските производители и това става с няколко източника. Един от тези източници е получаването на средства от хранително-вкусовата промишленост. Това е чл. 14, ал. 1, т. 6, която до края на 1998 г., уважаеми господин министър, сигурно знаете, имаше следния текст: "Вноски от 2 на сто върху стойността от продукцията на предприятията от хранително-вкусовата промишленост след данъчно облагане". Последният текст "след данъчно облагане" не е минавал през парламента, той е добавен от някой чиновник, което е много голямо нарушение, но то не е Ваш проблем.
    След декември 1998 г. този текст се променя, като остава размерът 2 на сто, но върху нетния размер на приходите от продажба на продукцията си за сметка на печалбата след данъчното й облагане. Съгласно Постановление № 29 Вие сте ресорният и Вие имате това задължение да събирате тези средства. Във връзка с това е моето питане към Вас - какъв е разработеният данъчен механизъм за изпълнението на този законов акт, на тази законова норма? И във връзка с това какъв е размерът на постъпилите средства от предприятията от хранително-вкусовата промишленост в подотраслите, които Вие знаете - млечна, фуражна, месопреработвателна, маслодобивна, захародобивна, захаропреработвателна, консервна, винарска и пивоварна промишленост за времето 1997 - 1998 г. и каква е Вашата прогноза за 1999 г.? Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на проф. Стоянов.
    Има думата министърът на финансите господин Муравей Радев за отговор.
    МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Стоянов! Аз не съм убеден, че съм най-точният адресант на този въпрос, който задавате. Ще се опитам обаче да отговоря онова, което е в моите компетенции и да изясня случая така, както Вие питате.
    Най-напред, точно така е, действително 2 на сто от нетните приходи в предприятията от хранително-вкусовата промишленост, постъпват в резултат на същия този чл. 14, ал. 1, т. 6 от същия този закон, който цитирахте, в държавен фонд "Земеделие" по силата на определена законова разпоредба. Като казвам "нетни приходи" това означава постъпленията от продажба и реализацията на продукция без данък "Добавена стойност". Тези вноски наистина се отчисляват от печалбата на тези предприятия след нейното облагане и в този смисъл не са елемент на разходната част на продукцията чрез продажбата на която се отчисляват тези пари в държавния фонд "Земеделие". Нали разбирате това? Те не са елемент на разходите на себестойността на продукцията, а се отчисляват от печалбата. Всъщност част от печалбата след нейното облагане вместо да остане на разположение на тези предприятия, които са я създали и формирали, една част от тях отива в държавния фонд "Земеделие". Толкоз. Това е цикълът на движението, на създаването и на движението на тези средства, които Ви интересуват.
    Трябва дебело да подчертая, че това не са данъчни приходи. И тук може би е заблудата, поради която ми задавате този въпрос. Това са някаква форма на отчисления от дейността на едни предприятия в един субект, точно определен със закона държавен фонд "Земеделие". Появяването на това плащане и неговото получаване в адресанта е изцяло в компетенциите на държавния фонд "Земеделие". Това е негово право да следи кой, как и по какъв начин превежда тези суми и дали точно това е размерът, както и самото разходване после на тези средства става по общия механизъм за разпределяне на приходи и разходи на фонд "Земеделие". Така че принципалът на фонд "Земеделие" е Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа. В неговите прерогативи е следенето на този процес и събирането на тези средства. Това не са данъчни приходи. Ако те бяха данъчни приходи, наистина сте прав, че трябваше министърът на финансите да създаде такъв механизъм на отчетност и контрол, но това няма като как да се вмени в нашите задължения. Просто не е функция на министъра на финансите, а е функция на онзи, който го ползва и където отиват тези средства. Той го мениджира, ако искате по-точно да го кажа.
    Така че може би този въпрос би трябвало да бъде отправен към друг мой колега и към друго ведомство, защото правомощията да прави това, което Вие питате мен, са там, а не на министъра на финансите. И въпреки това аз помолих да ми дадат такава справка от онази институция, която в момента може единствена да даде данни по въпроса, който ме питате. Ето Ви резултатите от това, което питате.
    През 1998 г., миналата година, от подотраслите на предприятията на хранително-вкусовата промишленост са постъпили общо 700 хил. 670 деноминирани нови лева, както следва: пивоварна промишленост - 612 хил. 118 лева, млечна промишленост - 12 хил. 737 лева, фуражна промишленост - 5 хил. 937 лева, мелничарско производство - 69 хил. 878 лева.
    До настоящия момент за 1999 г. са постъпили средства общо в размер на 396 хил. 893 лева, както следва, отново по подотрасли: пивоварна промишленост - 185 хил. 104 лева, млечна промишленост - 1032 лева, зърнопреработвателна промишленост - 45 хил. 248 лева, винарна промишленост - 58 хил. 836 лева, обща партида "Други постъпления" - 106 хил. 673 лева.
    По отношение на това какво ще стане до края на годината, в контекста на това, което Ви казах преди малко, аз не бих могъл да предвидя и да Ви кажа какво ще стане до края на м. декември, тъй като Министерството на финансите, респективно Главно управление "Данъчна администрация", не администрира този вид постъпления в държавен фонд "Земеделие". Но смятам, че до известна степен успях да удовлетворя интереса Ви по отношение на събраните суми до настоящия момент. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин министър.
    Проф. Стоянов има думата за два уточняващи въпроса.
    ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин министър. Тогава аз погрешно съм разбрал в онова, което е Ваше задължение по Постановление № 29 на Министерския съвет. Аз Ви благодаря за това, което казахте, защото излиза, че в рамките на 1998 г. са били около 760 хил. лева, а около 400 хил. лева са досега и тези пари се прехвърлят директно към фонд "Земеделие", и те не преминават през Вашето ведомство.


    Тогава аз ще ползвам уточняващ въпрос не към тази част, а към Вас, тъй като мисля, че Вие би трябвало да имате отношение.
    Господин министър, сумите, които трябваше да постъпят в Държавен фонд "Земеделие" на базата на закона до края на 1997 г., възлизат на 44 млрд. лв. (стари пари). Сумата може да бъде намалена, защото законът влиза почти в половината на годината. Има и около 60 млрд. лв. през 1998 г. Може ли да влезе един такъв закон, който дава пари в рамките на 100 млрд. лв. за две години и да съществува в нашата финансова система такава безотчетност, че днес ние виждаме, че там влизат в порядъка на 1 млрд. стари пари. Нали така излиза? Вместо 100 млрд.
    Господин министър, 100 млрд. означават само за две години да сме осигурили засаждането на 40 - 50 хил. дка лозя, или да сме харизали 5000 трактора с 80 конски сили. А ако механизмът беше направен както трябва, навярно това щяха да бъдат 10 хил. трактора.
    Като допълнителен уточняващ въпрос към Вас: Министерството на финансите в това отношение да не проявява интерес и контрол в изпълнението на един закон, който може да реши наистина проблема. За две години стои проблемът за 100 млрд. лв., от които са внесени малко над 1 млрд. Тоест, една част са почтени, една част са непочтени, но героите са непочтени и на тях - никаква отговорност. Ето това е моето питане към Вас като министър на финансите.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
    Има думата министърът на финансите.
    МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря, господин председател! Не само Вие сте учуден. Аз също съм учуден, защото трябва да си призная, че не разбрах всъщност какво ме пита господин Стоянов. Той ми говори тук за някакви 100 млрд., за 1 млрд., за туй, за онуй...
    Трябва да е много ясно, господин Стоянов. Тези приходи са резултат на отчисления от продажбите на леката промишленост в частта й за хранително-вкусовата промишленост. Толкова, колкото е като приходи, 2 на сто отиват директно във фонд "Земеделие". За какви 100 млрд. говорите? Аз не мога да разбера тези 100 млрд. как Ви се родиха в съзнанието? За да говорите за 100 млрд., трябва да имате много точна представа каква е точно реализацията на тези предприятия, които законът избирателно е посочил, а не всички данъкоплатци в България. Нищо общо няма едното с плащането на данък. Това е преференция, която е едностранно дадена от парламента. Едностранно! Не от всички данъкоплатци в България.
    И затова, ако питате мене, аз ще бъда против тази преференция. Много пъти съм обяснявал защо. Защото, ако някой има нужда, той ще я докаже и бюджетът ще я задоволи. Но не бива по такива ручейчета, поточета и така нататък да се отклоняват големи парични средства, които иначе държавата би могла много по-рационално да използва, както и Вие самият казахте. Затова аз бих бил против по подобен начин източник на средства да отива някъде. По принцип говоря.
    Колкото до това колко трактори могат да се купят, колко комбайни, това не е работа на държавата. Това е работа на собственика, на земеделския производител. На държавата работата е да осигури възможност за кредитиране и подпомагане. Нищо повече. Не е работа на фонд "Земеделие" дори, ако питате мене, да купува трактори и комбайни, въпреки че го прави. Миналата година имаше такова разрешение с увеличен режим на внос. И това го има.
    Но аз пак казвам, че не зная точно какво преследвате Вие с този си въпрос. Вие ме питахте за нещо и аз Ви казах. Би трябвало да Ви отговоря: господин Стоянов, Вие сте вече в две народни събрания народен представител. Би трябвало да знаете към кого да адресирате съответния въпрос. В момента аз тук отговарям без да ми е работата да правя това. Съзнавате ли го добре? Ако отправите този въпрос към земеделския министър, сигурно ще получите много компетентен отговор, защото това е неговата задача, неговата професия и той ще Ви отговори. Но Вие първо сте сбъркали адресанта категорично. Вие не знаете дори, че това не е данъчен приход, а е нещо съвсем различно от данъчните постъпления в държавата. Искате аз да ви обяснявам и не сте доволен от това, че ви казвам точно колко пари са събрани.
    Искате може би нещо друго от мене: да кажете как държавата в лицето на финансовото министерство може да контролира подобни неща. Ако е така, господин Стоянов, трябва да Ви кажа, че има едно огромно разминаване между правомощията на държавата в лицето на изпълнителната власт конкретно. Тя има много повече отговорности, отколкото права, защото твърде много бюджети от съставния държавен бюджет се гласуват от Народното събрание, но те са самостоятелни, те се правят от онази структура, която има самостоятелно право на бюджет.Тя го прави, идва тук и вие го гласувате. Ние можем само да дадем становище. Но после отговорността е на правителството, защото по един или друг начин правителството отговаря за всички тези съставни бюджети в консолидираната държавна програма.
    И тук е разминаването: правителството отговаря за републиканския бюджет и неговите съставки, но не носи отговорност - поне така е по закон, и не би трябвало да носи отговорност по този закон примерно за бюджета на Съдебната система, на Здравноосигурителната каса, на Националния осигурителен институт, които са със самостоятелни бюджети, гласувани тук от вас.
    А какво остава? Когато има провал в някой от тези бюджети, когато има огромен дефицит, получен там, всички негативи в крайна сметка се прехвърлят на правителството, което носи отговорност за цялостния бюджет на България. И тук вече има разминаване между права и задължения.
    Ако така поставяте въпроса, готов съм на дискусия. Смятам, че българският парламент трябва да се занимава с това. Трябва да се занимава, ако иска да има сигурен, стабилен, консолидиран бюджет всяка една година. Да има една абсолютна адекватност между задълженията на едно правителство и отговорностите на всеки един самостоятелен бюджет сам за себе си. В момента такава връзка няма.
    ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: Това отговор ли е?
    МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Аз мисля, че можем да направим тази връзка и сме длъжни да постигнем догодина такава зависимост. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
    Проф. Стоянов, имате правото на отговор.
    ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател!
    Господин министър, Вие сте свикнали с много неща да мислите, че убеждавате, но мен трудно ще убедите. Когато говоря, аз говоря с цифри и никога не излизам на тая трибуна с общи приказки. Аз се учудих, че Вас Ви учудва откъде говоря за толкова милиарди, че Вие не знаете приходите от тези отрасли, за които говоря, за 1997 и 1998 г., а аз ги зная. Те са над 5 трилиона. Направете на над 5 трилиона приходи в този отрасъл по 2 на сто какво означава. Вие го направете. (Реплики от ДЛ.)
    Затова в моето заключение, уважаеми колеги, ще повторя: затова, че имаме закон и затова, че министърът по този начин гледа в изпълнението на финансовата част на този закон, сме лишили стопаните от тези милиарди, с които можеше, господин министър, вашето правителство в продължение на четири години да има толкова трактори, че да забравим вече магарешкото земеделско производство и това да остане в глупостта на управляващите преди вас. Ето това е Вашата грешка, която не можахте да разберете.
    В заключение искам да кажа две неща. Има една мисъл, че когато говорите за земеделие с пълна уста, а политиците и управляващите общо взето са с пълни уста, трябва да се знае, че и в следващите дни три пъти трябва да се пълнят устата. Не може да ми отговаряте по този начин.
    ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: Правилно.
    ХРИСТО СТОЯНОВ: И второто, което искам да кажа. Има една голяма мисъл, на която е подчинено американското земеделие: ако се загубят градовете по някакъв начин, но съхраним селата и тяхната професия земеделието, ще възобновим градовете; но ако загубим селата и тяхната професия земеделието, ще загубим и градовете.
    И това Ви го казвам неслучайно. Защото по време на изборите - местните през 1999 г., аз, господин министър, посетих 70 села. (Шум в блока на Демократичната левица.) Разбирам Ви, ще свърша! И хората, с които разговарях, се чувстваха като пленници, оставени от тяхната държава. И затова Ви говоря с този тон и така остро поставям този въпрос. Тези наши хора са пленници. Нашите съотечественици - тези, които съхраняват селата, за да живеем ние в градовете, аз и Вие също.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
    Приключихме с въпросите към министъра на финансите.
    Следва актуалният въпрос към министъра на вътрешните работи господин Богомил Бонев, поставен от народния представител Жорж Ганчев относно мерките за сигурност при посещението на президента на Съединените американски щати Бил Клинтън.
    Имате думата, господин Ганчев, да развиете актуалния си въпрос.
    ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председател! В добрия тон и в добрия хумор господин министърът на Министерството на вътрешните работи награждава с удостоверение за правоуправление на частните си автомобили двама вицепремиери. Днес е по вестниците. Напомнете им на тези хора, че не са карали личен автомобил, с личен бензин и самостоятелно зад волана дълги години. И аз им предричам четиристишието, което народът съчини през 1989 г. И то гласи: "Хайде, тръгвай си към Правец, дето сред бръшлян и здравец на баща ти посред двора те очаква прокурорът". Следователно, няма да имат даже и шанс да си карат личните автомобили тези двама вицепремиери, когато народът се нервира!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моля Ви, господин Ганчев!
    ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Шегувам се, господин председател! А господин министърът разбира моята шега. Благодаря.
    Сега на въпроса. Темата днес е пагонът. Нашите уважения към българския полицай и към българския военнослужещ. Моето е - дълбок поклон на тези хора, с тези смешни заплати, зъзнещи в студа по магистралите. Сърцето ми винаги е топло към тях.
    Аз искам най-добронамерено да Ви попитам, господин министър - как 1500 полицаи изведнъж им беше иззето оръжието и бяха изпратени само да гледат и да "охраняват" визитата на един човек, който не може да си командва ципа, та камо ли да управлява света, човек, на който му отнеха адвокатските права в щата, където е бил губернатор и човекът, който ще остане и без съпруга в първия момент, в който напусне президентството. В това може да бъдете сигурен. (Смях от блока на Демократичната левица.) В това може да бъдете сигурен.
    Питам: в българската Конституция и в българския кодекс на гвардейци да им бъде проверявано оръжието? Само шефът на караула има право да проверява оръжието на български гвардеец! Пишат ми полицаи, обаждат ми се по телефона полицаи. Писаха ми стотици хора, скандализирани за парите, които са хвърлени и за вниманието, инвестирано в една визита, която, не отричам, е добра за България. Тя донесе малко пъблик рилейшънс, малко реклама в американските и в европейските медии. Поклон за това. Но оттам нататък - унижението на българския полицай, унижението на българския военнослужещ в мотото "За честта на пагона" - това страхотно ме тревожи.
    Искам да допълня две неща. Вярно е, че има личинки, които взимат по някоя и друга марка без причина. Трябва да бъдат наказвани. Но общо взето, българският полицай в момента има саможертвена позиция. Аз го уважавам. Искам да се застъпя за него, както и за военнослужещия. И затова неговата чест в случая е застрашена. Искам да ми отговорите по същество. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Жорж Ганчев.
    Давам думата на министъра на вътрешните работи господин Богомил Бонев.
    МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители, уважаеми господин Ганчев! Най-напред - на шегата. Дадох като жест новата шофьорска книжка само на единия вицепремиер, а той сам управлява колата си редовно. И е известен в цяла София с това. С тази книжка - досега. Отсега - с нова.
    Между другото, една новина за вас: ще организираме тук, в Народното събрание, ще създадем организация на всички да бъдат подменени личните паспорти и другите документи за самоличност. (Ръкопляскания от залата.)
    Що се отнася до въпроса за българските полицаи, аз Ви благодаря за добрите думи за българския полицай! Българският полицай има нужда от добра дума, защото по-често е хулен, обругаван и са му приписвани всички отрицателни качества, които въображението на нашия народ може да роди в такива случаи, включително и непрекъснатото и обидно прозвище "ченге". Въпреки това, в Полицейската академия желаещите да постъпват всяка година се увеличават. Нивото на кандидатите е много високо. И дори само това означава, че авторитетът на българската полиция расте, с което аз като министър на вътрешните работи най-малкото мога да бъда удовлетворен сега, ако не да се гордея.
    Що се отнася до конкретния случай. В медиите се появиха възмутени гласове, подобно на Вашия сега. Видите ли, заради Клинтън, на българските полицаи им взели пистолетите. Искам да Ви кажа, че това е израз на неосведоменост. В Министерството на вътрешните работи работят различни служби с различна квалификация и с различен профил. Там има контраразузнавачи и по време на подобни мероприятия те осигуряват контраразузнавателно обезпечаване на мероприятието. И в този случай българското контраразузнаване си свърши перфектно работата. Има оперативни служби, оперативни работници от други звена - по криминална и по икономическа линия, които участваха пряко в охраната и бяха на площада. И повярвайте ми, също бяха без оръжие. Има и охранителна полиция - хората, които ги виждаме с униформи, момчета и момичета, които охраняват митингите. И които досега толкова години се справяха перфектно със задълженията си и не допуснаха сблъсъци.
    Има и едно важно нещо, което съм длъжен да Ви съобщя сега. От много отдавна охранителната полиция охранява без оръжие митингите - от 10 януари 1997 г. Тогава тежковъоръжените полицаи с шлемове, с щитове, с палки, с оръжие, всъщност провокираха агресия сред насъбралите се хора. (Шум от блока на Демократичната левица.) Това е принцип при охраняването на подобни мероприятия. Тежковъоръжените полицаи провокират агресия. (Смях в блока на Демократичната левица.) И затова ние оттогава прилагаме... Много ви моля, изслушайте ме, ако не знаете поне тези подробности.
    РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: Знаем! Как да не ги знаем!
    МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Оттогава ние охраняваме митингите, дори когато има опасност от конфликт, без полицаите да бъдат с шлемове, с щитове, без да имат палки, без да имат пистолети. Още повече като аргумент за това ще Ви изтъкна митинга от 4 май, когато се вземаше решението за НАТО. Тогава напрежението беше много по-голямо отсега - при посещението на президента Клинтън. Тогава агитката отпред, пред Народното събрание, която беше най-шумна, която даже се опита да провокира конфликт с полицията, беше охранявана от момичета с цветя. И това снема напрежението. Това е тактика на Министерството на вътрешните работи отдавна. Не мислете обаче, че ние нямаме необходимите резерви в случай, че ескалира напрежението. Не е нужно обаче българските граждани да бъдат охранявани от тежковъоръжени полицаи. Още повече, че ние си даваме сметка, че ако има конфликт, какво ще прави тежковъоръженият служител? Ще извади пистолета и ще стреля в хората? За какво му е тогава пистолетът? Всъщност писмата, които Вие сте получили от някои полицаи, вярвам, че сте получили такива, се дължат на това, че тези хора не са били достатъчно добре инструктирани от началниците си. Те всъщност не са знаели точно каква тактика има Министерството на вътрешните работи. Радвам се, че много малка част от полицаите не са знаели това. Тези, които са изпратили писмата, вероятно се изживяват като джеймсбондовци, които се надяват при евентуален атентат срещу президента на Съединените щати да се прочуят с личното си оръжие. Има хора за всичко.
    Тези хора, които са с униформите и са на площада, имат друга задача. Те трябва да вдъхват респект с опрятния си външен вид, с поведението си, с униформата си, ако щете, с любезното и добро отношение към хората, които са дошли на площада, независимо от какъв цвят, с какво настроение, от каква боя са. Това беше тактика и ще продължи да е тактика на Министерството на вътрешните работи. Не е било продиктувано от нито една чужда служба, която се е грижела за охраната на президента Клинтън тук.
    За гвардейците, аз не отговарям, както знаете. Но за честта на пагона, както беше написано на едно място, на генерал Михов, искам да ви кажа, защото гвардейците преди две години бяха в състава на Министерството на вътрешните работи, че при всички подобни мероприятия, в които са участвали гвардейци, се прави преглед на оръжието. При всички! Така че и там не е направено нещо, което да унижава достойнството на българския войник. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
    Има думата господин Жорж Ганчев за реплика.
    ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Хората, които ни слушат по радиото и телевизията, аз искам добре да разберат за какво иде реч. Благодаря на господин министъра за ясния отговор. Да, става въпрос за честта на пагон! Да, става въпрос, че се гордеем, ако българският полицай и гвардеец са изпънати като струна, добре облечени, със страхотно самочувствие, добре платени и в служба на обществото. Лелея и мечтая за този момент!
    Но ЦРУ и ФБР да търсят в офиса на премиера на Република България, да бъде проверяван от чужди служби, е унижение и срам за България! Това е робско поведение! Три дни да се блокира цяла София и бизнесът да страда - това е робска психика!
    Аз говоря за личното оръжие на полицаите, 1500 на брой, господин министър, личното оръжие. Ако стане форсмажорна ситуация и те трябва да реагират, разбира се, то им дава самочувствие. Дава им някакво самочувствие поне за самозащита. (Неразбираема реплика на министър Богомил Бонев.) Извинявайте.
    Аз съм на 60 години. Не става дума за стрелба в хора, а във въздуха и за предупредителни изстрели при форсмажорна ситуация. Сега не ми ги обяснявайте на мен тези работи. Вие сте точно на възрастта на малката ми дъщеря. (Смях в залата.) И ви обяснявам. В 52 държави съм бил, имам опит. Във въздуха предупредително! Има много по-голямо самочувствие един полицай, когато знае че е въоръжен и защитен, да не бъде премазан от една тълпа.
    По отношение на митинга в Търговище, ограбен и планиран от Бизнесблока предварително при кмета от президента Стоянов. Всички бяха въоръжени. Всички полицаи бяха въоръжени, в Търговище. И Жорж застана с доктора - бъдещия кмет, на стъпалата и стоя 20 минути без да каже нищо. И кметът беше избран. Така че много лош ход на господин президента на България, слаб ход! Не му помогнаха всичките ритуали там, за да си наложи думата.
    И последно изречение, господин председател, зная, че ще ме нагазите за времето, както винаги, за честта на пагона - моля Ви и Вие, и аз, и всички колеги тук да се борим за гордата чест на българския полицай и българския гвардеец и българския офицер, и българския сержант, и най-вече за честта на пагона да служим всички в помощ на тези изстрадали хора, гладни хора, хора, които обществото все още не е оценило! Моля се Богу, че ще дойде денят, когато нашето общество ще им се поклони и ще каже: "Браво, дерзайте! С вас сме! Напред!". Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
    Актуален въпрос към министъра на здравеопазването господин Петър Бояджиев от народния представител Кемал Еюп относно Заповед № 224 на директора на РЦЗ, град Силистра.
    КЕМАЛ ЕЮП (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър Бояджиев! Със Заповед № 224 от 1.11.1999 г. на директора на Районния център по здравеопазване, град Силистра д-р Иво Костов нарежда задължителен серологичен скрининг със сифилис на доста широк контингент от пациенти. Разбира се, това е похвално. Значи докторът се грижи за здравето на хората. Ако обаче не беше налице пълно разминаване между съдържанието на заповедта и текстовете на нормативните държавни документи, уреждащи този въпрос, по-специално наредбите на Министерството на народното здраве № 12 от 3.5.1995 г.
    В добавка с това въпросната заповед задължава три лаборатории да извършват това изследване, съответно в Силистра, Тутракан и Дулово. Такива лаборатории обаче няма. Или по-точно, тъкмо в момента се създават.
    Има обаче лица с микробиологическо образование, които упражняват частна дейност, съответно точно към тези здравни заведения. Така микробиолозите, съгласно заповедта, провеждат посочените задължителни изследвания, като съответно от всеки пациент вземат по 7 лева за извършената услуга, които естествено се плащат на ръка и без съответни документи. Няма постъпили суми в касата на здравните заведения.
    Съгласно законите в страната в случай, че пациентът задължително е бил насочен за такова изследване, то се извършва безплатно. Пациентът трябва да плати, ако това става по собствено желание или без медицинско направление, тогава и при това той би платил само 5 лева и 85 стотинки, а не 7 лева.
    Въпросът на пръв поглед изглежда дребен - някакви си лев и 25 стотинки, или в лошия случай - 7 лева. Но, вижте спрямо кои се прилага това изследване - предбрачно свидетелстване, за здравна книжка всяка година при работещи в учебни заведения, ясли, детски градини, за работещите в обслужващата сфера, здравни работници, работници във водоснабдяването, перални и плувни басейни и т.н., за работа в чужбина, за бременни жени, при аборт, за всички стационарно болни, за дарители на кръв, органи и мляко, за професионални шофьори, за всички под медицинско наблюдение, за всички излежаващи присъди или следствени за сексуални престъпления, за алкохолици и наркомани, или твърде голям контингент. По най-груби сметки тук става дума за изследване на няколко десетки хиляди човека. Умножете това по 7 лева - цифрата е направо внушителна.
    Защо въпросният доктор е издал тази заповед? На какво основание се извършва такова изследване при частни лица, след като по медицински разпоредби то би следвало да е безплатно?
    Господин министър, Вие вероятно вече сте бил информиран, че въпросният директор на РЦЗ има дял в приватизираното аптечно предприятие в Силистра, а държи и контролния пакет в новосъздадена частна лаборатория, в която на практика работят всички тези частни специалисти, извършили изследването. Близко е до ума, че тези пари са отишли в нечий джоб.
    Господин министър, очевидно сме изправени пред чиста, при това доказана с документи корупция. Аз Ви питам, защото ми изтича времето, затова ще съкратя изложението си малко: Вие, вярвам, че нямате дял, не сте получил нищо от тези средства. Но одобрявате ли тези действия на д-р Костов? И има ли прострян политически чадър над него за заслуги към СДС? Защото твърде активно е участвал в предизборната кампания.
    Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Еюп.
    Имате думата, господин министър.
    МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Еюп, Голяма част, да не кажа почти всички данни, които Вие изложихте във Вашия въпрос, не отговарят на истината. От 1990 г. заболеваемостта от сифилис бележи тенденция на стабилно трайно нарастване у нас. От 378 души през 1990 г., броят на новооткритите заболели от сифилис нараства до 2714 през 1998 г. Тоест имаме едно 7-кратно увеличение на случаите със сифилис в страната. До месец ноември т.г. броят на новооткритите заболели от сифилис е 2208, а в Силистра са регистрирани 23 нови случая на сифилис.
    Провеждането на задължително скринингово изследване от лечебната мрежа на определени групи от населението за сифилис е регламентирано още от 1978 г. с методично указание на Министерството на здравеопазването за профилактика, диагностика, етапно лечение и трудова прогноза на сифилиса и гонопукцията.

    Ще си позволя да цитирам и други нормативни актове в тази насока, защото Вие се позовавате само на един от тях.
    Впоследствие този въпрос, който току-що споменах, е регламентиран и в други нормативни документи: Наредба № 2 от 1990 г. - тя се отнася до условията и реда за изкуствено прекъсване на бременността; Наредба № 7 от 1996 г. - за вземане и разпределяне на очна роговична тъкан за трансплатнация; Наредба № 12 от 1996 г. - за организация и провеждане на диспансеризацията при лица над 18 г.; Наредба № 19 от 1996 г. на Министерството на транспорта - за подготовката, изпитите, отчетите и изискванията към водачите на моторни превозни средства; Наредба № 53 от 1995 г. - за медицинските прегледи на постъпващите и работещи в хранителните, комунални обекти и здравни заведения, и Инструкция № 1 - за реда за медицинско освидетелстване на встъпващите в брак.
    Заповед № 224 на д-р Костов, която е предмет на Вашето питане, е издадена в съответствие и отговаря на посочените по-горе нормативни документи, като изброените в нея контингенти, които и Вие посочихте, подлежащи на задължителен скрининг за сифилис, отговарят на регламентираните групи в тези документи и е в съответствие с епидемичната обстановка в региона.
    Задължителните изследвания за сифилис в страната се извършват от лабораториите към кожно-венерологическите диспансери или лабораториите на здравните заведения.
    В Силистренски регион няма кожно-венерологичен диспансер. Изследванията за сифилис се извършват в серологичния сектор на микробиологичната лаборатория към поликлиниката в гр. Силистра. В лабораторията работи един лекар със специалност и двама лаборанти.
    В Дулово и Тутракан няма разкрити серологични лаборатории за изследване на сифилиса. В посочените в заповедта поликлиники в тези два града се вземат кръвни проби за сифилис и се изпращат за изследване в лабораторията в Силистра. За периода 1 януари - 30 ноември 1999 г. в тази лаборатория са извършени общо 9100 изследвания за сифилис.
    В заповедта на д-р Костов не се споменава нищо за цени. В област Силистра са заплащани изследвания за сифилис от пациенти само в следните случаи: за встъпване в брак, за аборт по желание, за здравни книжки и за заминаване в чужбина, както предвижда Наредба № 22 от 1997 г. - по 2,70 лв. за изследване и 1,20 лв. за вземане на кръв.
    Съгласно цитираната наредба, събраните суми постъпват в общинския бюджет и за периода 15 септември - 30 ноември, за един кратък период за серологичните изследвания тази сума възлиза на 1969 г. Не можах за краткото време да събера информация за по-дълъг период от време.
    Вие споменавате за различни цени. Значи, има нарушение в прилагането на наредбата по отношение размера на сумата само в гр. Дулово, където съгласно заповед на директора д-р Адемов се събират 7 лв., вместо 2,70 лв. Към сумата за изследване и за вземане на кръв той калкулира и една сума, значи това е разликата до 7 лв., за извършване на преглед. За това нещо вече е разпоредено да се направи необходимото да бъде отменена тази заповед на д-р Адемов в този й вид.
    Искам да ви обърна внимание, че тази голяма група, която задължително се изследва, чието изследване е в полза на здравето на хората и епидемиологичните опасности, се извършва обезателно безплатно - само тези категории, за които ви споменах, и това е регламентирано в Наредба № 22. Само в тези четири случая се налага заплащане на тези изследвания.
    Що се отнася до изказванията в националистичен дух на
    д-р Костов , не съм информиран, но считам, че всеки следва да отговаря, ако е нарушил законите на тази страна.
    Направих една бърза справка, от която се вижда, че същият д-р Костов няма участие в приватизацията на Аптечно предприятие - гр. Силистра. Освен това той няма участие, както казвате, с пакет акции или нещо подобно споменавате, мажоритарен пакет или както и да е, в някаква частна лаборатория, защото до този момент няма регистрирана частна микробиологична лаборатория в Силистренски регион. Имам сведение, че се подготвя създаването и регистрирането на частна лаборатория.
    Аз мисля, че ако има обаче някои нарушения въпреки този регламент, те не произлизат от заповедта на д-р Костов и аз ще инструктирам хората да следят за спазването на законовите разпоредби. Благодаря за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
    За реплика има думата господин Еюп.
    КЕМАЛ ЕЮП (ОНС): Благодаря, господин министър. Вие отговорихте на въпроса ми. Благодаря за отговора, но отговорихте като под политически чадър. Господин Иво Костов го познавам добре, добър специалист е, но явно е и добър бизнесмен.
    Говорите за заповед на д-р Адемов. Той е освободен, още когато господин Иво Костов беше назначен, и би трябвало Вашите подчинени да отменят заповеди, които не отговарят на наредбите на министерството. Защото там, в Дулово е назначен друг доктор, който явно е хуманен, но не е хуманист, щом с встъпването си казва, че всички фесове ще ги изчисти.
    А дали правомерно или не д-р Иво Костов е получил някакви средства, ако е получил, но поне това подсказват нещата, Вие ми цитирате негова заповед за Силистра, че там има такава лаборатория, но такива действат в Дулово и в Тутракан, микробиолози, както цитирах в моето изложение, а пък твърде малък контингент за Силистра ми съобщихте.
    Аз Ви моля все пак да се въведе ред в тия неща. Най-малкото трябваше да потвърдите, че тия, които имат направление, не трябва да плащат. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Еюп.
    Актуален въпрос към министъра на културата госпожа Емма Москова от народния представител Драгомир Шопов относно преобразуване на Драматичния театър в Кърджали и Куклен театър в града в Драматично-куклен театър - Кърджали.
    ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ):  Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър Москова! На път е да се осъществи един нежелателен акт за българската култура - сливане на някои училища по изкуствата, окрупняване или обединяване на културни институции. Аз даже бих го нарекъл ликвидиране. И ако този акт се осъществи, ще покаже още веднъж, за съжаление, за кой ли път вече, че никак не се мисли за нашата култура, за нашата духовност.
    Ето конкретно: съгласно Постановление № 204 на Министерския съвет от 11 ноември т.г. се преобразува, считано от 1 януари 2000 г., Драматичния театър в Кърджали и Кукления театър в Драматично-куклен театър - Кърджали.
    Аз съм убеден, уважаеми дами и господа, уважаема госпожо министър, че един такъв акт би нарушил твърде сериозно дейността на двата културни института, би накърнил до голяма степен тяхната специфика, би попречил на тяхната работа и сигурно, сигурно би оставил на улицата голяма част от творческите състави на тези два колектива.


    Една такава за мен неразумна постъпка ще има негативни последици и то в едно време като днешното наше тежко българско време, когато нашата култура се нужда от закрила и подкрепа, а не от ликвидиране.
    Уважаема госпожо министър, аз знам Вашата болка за състоянието на българската култура и моля да отговорите какво е наложило това обединяване на Драматичния и Кукления театър в Кърджали. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Шопов.
    Имате думата, госпожо министър.
    МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Шопов, позволете ми, преди да отговоря конкретно на въпроса Ви, само с няколко думи да го ситуирам в цялостния контекст на проблемите в сферата на културата в настоящия момент, малък дял от който всъщност са въпросите от посоченото постановление. Отново ще повторя онова, което съм изричала нееднократно и което всъщност всички вие знаете. Културата е органична част от социално-икономическото пространство на страната и проблемите, най-вече промените в него изискват промени и в тази сфера - трудни, непопулярни, но необходими. Би било наистина гибелно, ако в очакване на някакъв свръхстатус, който никой няма да ни даде, отделните направления не подадат своите връзки, своите валенции към не само променящата се, но - повтарям за енти път - вече променена среда, която не съм променила точно аз в културата, и запазвайки своята същност, адекватно те трябва да се впишат в променената среда. Тези промени, повтарям, са необходими. И ако те в тази сфера стъпка по стъпка малко поне бяха извършени до този момент, сега нашите действия щяха да бъдат малко по-облекчени.
    Една безспорна необходимост е, разбира се, да се огледат всички структури и преди всичко онези, които са на бюджетна издръжка. При ограничената държавна субсидия за култура, за да се намери най-подходящата, най-жизнената форма за тяхната дейност, за да се насочат средства към проекти и програми, предложени от самите тях, а и други в тази сфера. Министерството многократно е критикувано за това, че плаща пари за заплати и осигурява щатни таблици. Това е принципна позиция и аз я споделям.
    На Вашия въпрос. Обединението на Драматичния и Куклен театър в Кърджали в единна структура е следствие от предимства, доказани чрез експертен анализ на сградната, финансово-организационната и творческа ситуация. Преди две години част от сградата на кукления театър е била деактувана от предишния областен управител и става собственост на Сдружението на тракийските дружества. Сигурно необходима мярка. Определя се наем, който театърът трябва да плаща, за да може да ползва ателиетата и административните си помещения, разположени в тази част на сградата. За да избегне финансовия натиск на наема, театърът ги изнася в друга сграда, като по този начин пък се прекъсва естествената връзка между основната сцена, техническите и управленските звена.
    В същото време драматичният театър разполага с голяма база, в която има всички условия за дейност и на кукления театър. Всеки елементарен мениджърски разчет би намерил или поне би търсил и намерил най-ефективното решение при така очертаните реалности. Всъщност, известна е европейската, а и световна практика, когато в една сграда под единно ръководство работят състави от дори различни сценични изкуства. Така се уплътнява репетиционният и други процеси, осигурява се ритмична и балансирана програма, оптимизира се техническият и административен състав.
    В случая с Кърджали не може да има никакви опасения за съкращения на творческия състав. Кукленият театър работи на принципа "открита сцена", тоест той няма щатен творчески персонал, неговите актьори се наемат за отделни роли. Тази практика ще бъде запазена. Нищо от акта на обединението не налага - казвам го отговорно - да се съкращават творчески единици и от репертоарния драматичен театър. Говоря за творчески единици. Така че в случая в Кърджали може да има само обогатяване на изразните възможности, като актьори и от драматичния, и от кукления отдел се изявяват в спектакли с различна характеристика и естетика. Знаете, че те обичат и имат възможност да правят това. Пилотният опит, който имаме вече с двегодишната история на театъра в Силистра, доказва, че това - отново повтарям - допада на творците в театъра, които искат да разширяват формите и обема на работата си.
    Разбира се, отчетливо ще се запази спецификата и на двата отдела, защото ние си даваме сметка, че децата на Кърджали и региона имат нужда от куклен театър, а зрителите от различни възрасти - от драматичния. Гаранция за това, което говоря, е не само липсата на каквото и да било недоволство или несъгласие от страна на творческите състави и ръководства на двата театъра, но и разработената и вече депозирана в Министерството на културата програма за развитието на Драматично-кукления театър в Кърджали.
    Уважаеми господин Шопов, завършвайки своя отговор, ще Ви помоля да ми позволите да прибавя няколко горчиви думи далеч не само отправени към Вас, но и към всички депутати. Защо си спомняме за културата само когато се правят наистина мотивирани, но неизбежни стъпки, наложени не само от анализите, но и от реалните обстоятелства? Защо при ограничената държавна субсидия за култура при гласуване на други закони се отнемат и малкото облекчения, приети в Закона за културата, като например данъчни облекчения...
    РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Защо гледате към нашата страна, гледайте към другата!
    МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Не е вярно това! Просто не е вярно това, което ми казвате!
    ...данъчни облекчения при издръжка на даровити деца и при поддържане на културни институции? Или останалото без последствие мое настойчиво искане от същата тази катедра, тоест към всички вас, за поне 2 на сто от Закона за хазарта, които да отиват към културата? Всичко това са въпроси, на които нямам точен отговор. Аз искрено се надявам, без да изчерпвам, разбира се, въпросите си, че те поне ще събудят размисъл.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър. И аз исках 2 на сто за инвалидите, друг искаше за спортистите. От този закон за хазарта много хора искахме проценти.
    Заповядайте, господин Шопов.
    ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ): Уважаема госпожо министър, нека да започна малко от края на Вашия отговор. Това е сериозен въпрос и Вие винаги на нашите заседания на Комисията по културата и медиите сте поставяли основателно въпроса за тези 2 на сто, които биха могли да се отделят. Но за съжаление мнозинството, което временно поне още малко ще управлява парламента, не обръща внимание на тези вопли, които са основателни и които са много сериозни за българската култура.
    Вие казахте за някои непопулярни, но необходими промени, които се налагат с доказани предимства за обединението. Но аз искам да Ви припомня, уважаема госпожо министър, че преди двадесетина години двата театъра са били обединени в Кърджали - Драматичният и Кукленият, и необходимостта от по-сериозна творческа изява и реализация е показала, че те трябва да бъдат отделни, което е и станало. Така че мисля, че едно връщане няма да има добър ефект, още повече че Вие, уважаема госпожо Москова, казахте, че почти нищо няма да се наруши. Тоест, творческият състав ще остане, репертоарната политика и т. н. Ерго, защо е необходимо тогава да става обединението, след като всичко ще остане същото? Значи има нещо, което лично мен ме смущава.
    И не на последно място, мен ме смущава и фактът, че Кърджалийският регион е особен регион. И мисля, че това, което казахте за Силистра, е така, но може би трябва да се действа тук малко по-внимателно. Драматичният театър в Кърджали носи името на големия български белетрист Димитър Димов. Това е един специфичен културен институт, Вие знаете. Кукленият театър е пригоден за една малка аудитория, за деца между 7-8 години. Не знам как ще се получи тази "сполучлива симбиоза".
    И нека ми бъде позволено да изкажа съображение, че мисля, че не е много разумно сега да се прави това, още повече като имаме предвид, че министър-председателят Костов апелира - знаете много добре - за подпомагане на българската култура. Въпреки че въпросът е много сериозен, тъй като там има и редица моменти, които биха възпрепятствали това.

    И, завършвам, господин председател, с още двадесет секунди. Болно ми е, уважаеми колеги и уважаема госпожо министър, ние като че ли не умеем достатъчно да ценим своите културни постижения - това, което прави впечатление на много културни народи и културни дейци в света.
    И само една реплика: предстои 90-годишнината на великия български поет Никола Вапцаров. Културните институции в България мълчат по този повод. Позорно мълчат. Не казвам за министерството, за редица други културни институции. Боим ли се от поезията на България, боим ли се от силата на реалистичната българска поезия? Просто ми е болно. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Шопов.
    Актуален въпрос към министъра на културата госпожа Емма Москова от народния представител Кънчо Марангозов относно закриването на Централната археологическа база в Созопол.
    КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо министър! С Постановление № 204 от 11 ноември 1999 г. Министерският съвет закрива, считано от 1 януари 2000 г. Централна археологическа база - Созопол. Постановление № 204 получих днес от библиотеката на Народното събрание.
    Най-напред, госпожо министър, следва да уточним някои, според мен, най-елегантно казано, недоразумения. В Созопол Централна археологическа база няма. Съществува Централна база за подводни археологични проучвания, създадена с разпореждане на Министерския съвет № 127 от 22 декември 1992 г. Тогава е закрит Центърът за морска археология, филиал на Националния политехнически музей в Созопол, и се създава от 1 януари 1993 г. посочената вече Централна база за подводни археологични проучвания към Министерството на културата Национален център за музей - единствена по Черноморието на България. Това е извършено от правителството на Филип Димитров. Отивайки си от властта, сложило началото на разрухата в България, това правителство е решило да остави една светлинка.Защото наистина предметът на дейност от проучването и опазването на подводното археологично наследство на Република България до научните разработки, съдействат да се покаже на Европа и света, че в България има култура и градове с европейско и световно значение. Предполагам, че, закривайки Централната археологична база - Созопол, имате предвид именно Централната база за подводни археологични проучвания. Казвам го, защото правителството на Костов издигна лозунга, че България може и без култура, като, влизайки в Европа, не можем да доказваме, че имаме култура и градове със значение за европейската и световна култура. Созопол е именно такъв град. В Созопол има Археологически музей, но той е общинска собственост и, слава на Господа, защото иначе сигурно и той щеше да бъде закрит.
    И наистина, госпожо министър, ако е станало недоразумение, обикновен чиновнически гаф, често срещан в работата на министерските чиновници, моля да ми отговорите какво наложи именно този акт - да се закрие Центърът за подводни археологически изследвания? Бих се радвал, ако е някаква грешка и Центърът за подводни археологически изследвания - Созопол, продължи своята дейност. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
    Имате думата, госпожо министър.
    МИНИСТЪР ЕММА МОСКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Марангозов! Вашият въпрос е относно закриването на Централна археологическа база в Созопол. Вие се опитахте да направите нещо, тоест малка история, с която и аз съм почнала. Аз винаги съм се учудвала защо е Централна база, няма други странични, Базата за подводни археологически проучвания е създадена, част от това, което ще кажа, Вие вече казахте, в 1978 г. като База за морски проучвания, филиал на Окръжен исторически музей - Бургас, със седалище Созопол. През 1982 г. е преименувана на Център за морска история и археология към ОБКИМ - Бургас. Знаете, съществуваха такива структури. От 1985 г. Центърът за морска история и археология е превърнат във филиал на Националния политехнически музей в София. Очевидната разлика в предмета на дейност на Центъра за морска история, но това е 1985 г., господин Марангозов, и Националния политически музей е довело до отделянето му в 1993 г. като юридическо лице на бюджетна издръжка към Министерството на културата.
    Позволих си тази кратка и тя дори не е пълна историческа разходка, за да видите, че във времето е търсено място - най-подходящо, най-адекватно и като форма, и като название, както и възможности за съществуване на базата. Ако Базата за подводни археологически проучвания беше включена в списъка на организациите, за които се говори в постановлението, за които настъпват промени, то едно от основанията за това бе именно фактът, че тази организация дълги години е търсила своето място и до този момент като че ли не го е намерила.
    Министерството на културата обсъди възможността за възобновяване на статута на филиал, виждате, към един или друг музей, но при анализа се оказа, че такъв статут води до ненужни административни затруднения, натоварване на други музеи и е вече всъщност един отминал етап.
    От друга страна, дейността на Централната база за подводни археологически проучвания, малката й численост, понастоящем осем щатни сътрудници, и размерът на собствените й приходи, показват, че става дума всъщност, защото тя все пак съществува, субсидията е малка, за една по своему жизнена организация, но страшно притеснена в рамките на бюджета, принудена да намалява ежегодно щата си. И това води до нейното формално съществуване. А защо бюджетната сфера съкращава, е всъщност повик на обществото. Знае се, многократно е казано, че към бюджета са прибавени и несвойствени, и недължащи мястото си да бъдат именно към бюджета организации. Аргумент за намеренията Централната база за подводни археологични проучвания да бъде преобразувана в Център за подводна археология ЕООД, тоест сега връщаме другото име, защото това е голямата дейност и атрактивната дейност в цял свят, е възможността дейности, пряко свързани с основния предмет на дейност на базата, да бъдат използвани за осигуряване на достатъчно приходи, необходими за нейната издръжка, без веригите на бюджета и изискванията му, които са задължителни. Факт е, че малко от сродните, струва ми се, само една организация в чужбина не се финансират от държавата, а само се подпомагат от нея.
    Проученият опит в тази насока даде основание на Министерството на културата да предложи трансформирането на Централната база по подводна археология в ЕООД, тоест по Търговския закон. Това е обсъдено внимателно и конструктивно с нейния ръководител. Това преобразуване ще предостави всички възможности за по-голяма стопанска самостоятелност и реализация на държавната политика в областта на изучаването и опазването на археологическото богатство. Защото със създаване на успоредно сдружение с идеална цел, а това е цялостният модел, който се предлага сега, това е пълната схема на предстоящите действия, Министерството на културата ще има възможност отново на базата на проекти и програми да поддържа научноизследователската дейност и малкия музей. Това са изпробвани в ефективността си модели в световната практика. Участието на отговорните представители на базата, по същество идеята е и тяхно предложение, защото те наистина са крайно ограничени сега, както и защитените и амбициозни програми, ни дават увереност за тяхното добро бъдещо развитие. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
    За реплика има думата господин Кънчо Марангозов.
    КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, госпожо министър, затова че проявихте такава загриженост и да се надяваме, че ще успеете във Вашите замисли, защото въпросът за запазването на подводните археологични проучвания в Созопол ме интересува като лекар и българин.
    Ще приведа един пример, за да разведря малко обстановката сред малкото хора, които слушат в залата, но и за гражданите на Република България. В Аполония Понтики през V век преди новата ера е издигната колосална статуя на Бог Аполон - лекар, патрон на града. Статуята е дело на прочутия гръцки скулптор Каламис, висока 13 метра и тежаща 13 тона. Копие от нея се намира на Палац "Сиопити" във Флоренция. Аполония Понтики е била средище на култа към Аполон - лекар. На една монета от IV век пр.н.е. е изобразен Аполон - лекар с дълъг лавров венец и надпис: "На Аполон - лекар". Има основание, твърдят го не само българските историци, но и чужди историци, да се приеме, че в Аполония Понтики e имало храм на Аполон, който досега не е разкрит. Рано или късно храмът ще бъде открит и това с още по-голяма сила ще покаже, че този град има древна и славна култура и не си струва едно правителство да действа прибързано и да забавя тези процеси.
    Аз не знам дали статутът е важен или културата, или науката, но всичко, което се свърже с търговията, госпожо министър, понякога ми се струва, специално в България, е обречено. И в Библията пише, че навремето Господ изгонил от храма най-напред търговците. Всеки научен център, всяка болница е храм, според мен, и не бива да бързаме в България да превръщаме всичко в търговски дружества. После аз не знам по света да има наука - да, вярно е, сдружение с идеална цел, ще бъде подпомогната - която да не бъде подпомагана от държавата.
    Но искам да ви кажа, че в този край, в който живея и аз, има десетки хора, които се занимават с подводна археология. И не само там. Но да вземем дори и министър Василев, навремето това му беше хоби - да се занимава с подводна археология. Той може да бъде защитник във Вашата теза, тъй като държи хазарта чрез хотелите. От хазарта да се отдели малко повече за културата. Дай Боже това да стане и да се надяваме, че подводните археологически проучвания под нашето Черноморие ще продължат и ще продължат да се откриват ценности, които са нужни не само на България и на Черноморието, но на цяла Европа и света. Благодаря за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Марангозов.
    Съобщения:
    Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол ще проведе заседание във вторник, 7 декември, от 11 ч. в зала "Изток" с дневен ред: законопроект за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2000 г.
    Комисията по труда и социалната политика също във вторник, 7 декември, от 11 ч. ще проведе заседание в зала "Запад" със същата точка в дневния ред - законопроект за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2000 г.
    Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе заседание на 8 декември, сряда, от 15 ч. в зала № 130.
    Следващото извънредно заседание на Народното събрание ще бъде на 7 декември от 15 ч.
    Закривам заседанието. (Звъни.)

    (Закрито в 14,00 ч.)

    Председател:
    Йордан Соколов

    Заместник-председатели:
    Иван Куртев

    Александър Джеров

    Секретари:
    Анелия Тошкова

    Камен Костадинов
    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И ОСМО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

    Видео излъчване от Народното събрание

    Проект на Конституция на Република България

    Проект BGFOP001-2.013-0001

    Избор на председател и членове на Комисията за защита на личните данни

    Избор на член на Централната избирателна комисия

    Избор на председател на Икономическия и социален съвет





      Последни заседания