Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
СТО ШЕСТДЕСЕТ И СЕДМО ЗАСЕДАНИЕ
София, четвъртък, 3 септември 1998 г.
Открито в 9,04 ч.
03/09/1998
    Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
    Секретари: Калчо Чукаров и Иван Бойков


    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
    Днес рожден ден има народният представител Атанас Мерджанов. Честитя му. Желаем му всичко най-хубаво. (Ръкопляскания.)
    Продължаваме с:
    ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ.
    Има думата народният представител Емануил Йорданов от Парламентарната група на СДС.
    ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Съвсем логично е, че след като приехме на първо гласуване Закона за администрацията, включително беше подготвен и докладът на водещата комисия за второ гласуване, стигнахме и до обсъждането и приемането на Закона за държавния служител, тъй като тези два закона са взаимно свързани.
    Пред нас стоят два проекта: единият на Министерския съвет, другият на Георги Пирински и група народни представители от БСП. В тях съзирам доста сходни неща, но има и някои съществени отлики.
    На първо място, в законопроекта на Министерския съвет се предвижда, че правоотношението, което съществува между държавата и държавния служител, е служебно правоотношение. В законопроекта на народните представители от БСП това правоотношение е наречено "служебно", но заедно с това се споменава, че то е и трудовоправно. Това е едно малко странно смесване на двете неща...
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Професор Мръчков ще ви изнесе консултация по този въпрос.
    ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ: Професор Мръчков не е депутат, няма да ни изнесе консултация.
    Коя е отликата в случая? В чл. 1 на правителствения законопроект е казано достатъчно ясно, че служебното правоотношение има две страни, една от които е държавата, а другата - държавният служител. В това правоотношение обаче държавата участва като субект на публичното право и не е възможно ние да приравняваме дейността, която извършва държавният служител, с тази дейност, която извършват останалите работници и служители, най-вече заради това, че основната функция на държавния служител е да подпомага дейността на централната, областната и общинската администрация при осъществяване на техните правомощия. Дейността на останалите работници и служители цели резултати главно в производствената и търговската сфера.
    Други разлики, които могат да се посочат, са в съответните права и задължения, които имат държавните служители и останалите работници и служители, на които ще се спра по-късно.
    Едно от основните предимства на законопроекта на Министерския съвет е това, че абсолютно всички въпроси, свързвани с дейността на държавния служител, са регламентирани съвсем точно и много детайлно, което отнема възможността за различно тълкуване на закона. На първо място, много ясно е казано на какви условия би следвало да отговаря държавният служител, за да бъде назначен, включително и нещата, които не би могъл той да извършва. И евентуално, ако придобие едно подобно качество, би следвало да уведоми органа, от който е назначен, за да бъде прекратено служебното правоотношение.
    Тук бих искал да подчертая една съществена отлика между двата законопроекта. В проекта, който ни е представен от народните представители от БСП, декларацията, която подава държавният служител относно възможността за назначаване, е свързана и с наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс за внасяне на неверни данни в нея. Мисля, че това е една крайност и не би следвало да се приема.
    Относно това на какви качества би следвало да отговаря държавният служител и повишените изисквания към тези служители, мисля, че съвсем добре нещата са регламентирани и в двата законопроекта. Те предвиждат възможност за конкурсна процедура, която да се проведе преди назначаването; предвижда се и срок за изпитване, който се въвежда в полза на работодателя при първоначално постъпване на държавна служба.
    Относно правата и задълженията на държавния служител - това, за което говорих преди малко - на първо място бих подчертал, че и двата проекта предвиждат политическа неутралност на държавния служител, като в проекта на Министерския съвет това изискване е въведено на три места: в чл. 4, ал. 2, в чл. 19 и в чл. 42, ал. 2. Останалите изисквания, които отличават служебното правоотношение от трудовоправното такова са, както следва: "Чл. 24. (3) Държавният служител може да поиска писмено оформяне на служебен акт, когато в отправената до него устна заповед се съдържа очевидно за него правонарушение"; чл. 26 - забраната за изявления, която се въвежда, освен ако органът по назначаването е дал съгласие държавният служител да прави изявления от името на администрацията, в която е ангажиран; задължението за уведомяване, въведено в чл. 27 - "Когато по време на осъществяване на служебното правоотношение за държавен служител възникне някое от основанията за недопустимост по чл. 7, ал. 2 от този закон, той е длъжен в 7-дневен срок от настъпване на това основание да уведоми органа по назначаването за несъвместимостта с изпълняваната служба"; задължения за опазване престижа на държавната служба по чл. 28, включително и извънработното време, и задължението за деклариране на имотното състояние.
    Тези повишени задължения очевидно са следствие от характера на дейността, която следва да извършва държавният служител. Вчера в изказването си колегата Георги Пирински каза, че държавният служител, постъпвайки на работа, се отказвал от политическа кариера. Не бих казал, че законът повелява нещо подобно. В чл. 65, ал. 2 от законопроекта на Министерския съвет е предвидено, че за времето на предизборната кампания, през което държавният служител се кандидатира за изпълнение на мандатна длъжност в органите на държавна власт, той ползва неплатен служебен отпуск, който се признава за трудов стаж. Така че и този проблем не съществува.
    Повишените изисквания съответно водят и до някои привилегии, които предвижда Законът за държавните служители, а именно: възможността за повишаване в ранг и в длъжност. Много добра е разпоредбата на чл. 74, според която повишаването в ранг се извършва периодично, но не по-малко от 3 и не повече от 5 години, въз основа на атестация на държавния служител, при която се отчитат професионалната квалификация, прослуженото време като държавен служител, както и другите изисквания, определени в устройствените правилници.
    Също така съществува възможност за награждаване с отличия и награди, подробно регламентирани в чл. 88.
    Вчера беше повдигнат въпросът относно правото на стачка. Струва ми се, че той е по-добре регламентиран в законопроекта на Министерския съвет, защото в другия законопроект се казва, че държавните служители имат право на стачка само в случаите, когато съответните спорове са във връзка с допуснати груби нарушения на законите и доколкото не е уредено друго в специален закон. Това е една твърде обща разпоредба. Трудно би могло да се каже предварително какво е това "грубо нарушение на закона", което да доведе до правото на държавните служители да стачкуват. Още повече не мисля, че е приемливо да се признава на държавните служители правото на ефективни стачни действия, тъй като и тук има съществени отлики между тях и другите работници и служители. Ще дам един конкретен пример. Ако примерно една фабрика за обувки престане да работи, през време, в което работниците й стачкуват, хората биха могли да си купят обувки, произведени от друго предприятие. Само че, когато ефективно стачкува държавният служител, гражданинът, който има нужда да се обърне към него по конкретен въпрос, не би могъл да отиде на друго място. Именно затова разпоредбите, които са включени в първия законопроект, считам, че са по-добри.
    И последното нещо, на което бих искал да се спра, са изказаните опасения, че ще има възможност за едно твърде произволно прекратяване на служебното правоотношение. В правителствения законопроект не виждам подобни опасности. В него са твърде точно регламентирани случаите, в които може да бъде прекратено служебното правоотношение. Като практикуващ юрист мога спокойно да кажа, че е много по-трудно един служител да бъде уволнен по разпоредбите на Закона за държавния служител, отколкото по разпоредбите на сега действащия Кодекс на труда, към който ни препраща законопроектът на Георги Пирински и група народни представители. В Кодекса на труда има много повече основания за прекратяване на трудовия договор и там процедурата е значително по-облекчена от тази, която се предвижда в правителствения законопроект.
    Вчера се изказа едно съмнение относно чл. 107, ал. 1, т. 3 - за едностранното прекратяване на служебното правоотношение при липса на качества за ефективно изпълнение на службата, установени по реда на атестирането. Подобен текст има и в Кодекса на труда, само че там липсата на качества не е упоменато как се установява. В случая този текст е значително по-точен.
    Към това трябва да се добави и въвеждането на дисциплинарен съвет, който се занимава с въпросите относно дисциплинарните нарушения и налагането на дисциплинарни наказания и един орган, който събира данните и ги предава на дисциплинарно наказващия орган. Такова нещо в Кодекса на труда няма, тоест отново се въвеждат едни гаранции, които са в полза на държавния служител, а не в полза на органа на назначаването.
    Вчера се говори и за § 3 от законопроекта на Министерския съвет, който предвижда запазване на правата на държавните служители, които са заварени при влизане на закона в сила, ако отговарят на изискванията на закона. Мисля, че това е съвсем нормално и не би следвало да имаме някакви опасения.
    Последният въпрос, на който искам да се спра в законопроекта на Георги Пирински и група народни представители, е § 4 от Преходните разпоредби. Там се казва: висящите трудови спорове в съдилищата се изпращат незабавно за разглеждане пред компетентния съд, за което страните се уведомяват писмено. Считам, че действително в закона, който ние ще приемем, трябва да има текст, който да касае заварените правни спорове, които се разглеждат от съдилищата, само че по мое мнение разрешението трябва да бъде друго. Тъй като по новия закон се предвижда тези спорове да бъдат подсъдни на окръжния съд и са подчинени на една друга процедура, ако ние приемем подобно разрешение това означава неоправдано забавяне на споровете и продължаване на това неясно положение, в което се намират сегашните служители, които водят дела. Може би по-доброто разрешение е висящите трудови спорове да се разглеждат по досегашния ред, а вече всички тези спорове, които възникнат след приемането на новия закон и влизането му в сила, да се разглеждат по реда, предвиден в него. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Йорданов.
    Има думата господин Велислав Величков.
    ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър!
    Вчера започна дискусията по този според мен изключително важен законопроект, който както подчертаха и някои от ораторите вчера и колегата Емануил Йорданов днес, се намира и в пряка връзка със законопроекта за държавната администрация.
    Аз се радвам, че есенната сесия на Народното събрание започва с един изключително важен законопроект. На практика в последните 7 - 8 години имаше един отказ от неговото предлагане като законодателна инициатива от страна на Министерския съвет и неговото приемане от страна на Народното събрание по най-различни обективни и субективни причини. Следствие на този отказ на практика се създаде една несигурност в работата и в статута на държавните служители. Според мен това е една от основните причини за буксуващата тяхна работа през тези години. И в това отношение искам да поздравя Министерски съвет, че имаше смелостта и инициативността да подготви и предложи на Тридесет и осмото Народно събрание този законопроект, в който детайлно да уреди статута, правата, задълженията и отговорностите на държавния служител.
    Естествено, част от тях са уредени в Кодекса на труда, но според мен там уредбата не е достатъчно детайлна, не гарантира в достатъчна степен защитата както на правата и задълженията, така и посочването на конкретните отговорности на държавния служител, следствие на което се създава една несигурност в неговата работа и възможности за професионална кариера.
    Специално уреденият сега, детайлизиран статут на държавния служител, създаването в случая на така нареченото служебно правоотношение, детайлизираната правна уредба на неговите права, задължения и отговорности на практика стимулират оттук нататък хората, които ще работят в администрациите, да полагат своите усилия за защита както на държавния интерес, така и на своя личен интерес и осигуряване на просперитет и кариера.
    Държавният служител вече няма да може да договаря своето правно положение. То ще възниква въз основа на административен акт, но предимство тук е, че неговото съдържание е конкретно, детайлно определено в закона и възможности тук за лавиране тук не съществуват. Това дава една стабилност, един стимул за работа, едно спокойствие и една гарантирана професионална кариера, но само за добросъвестните държавни служители. На практика за първи път се дава реалната възможност те да планират своето развитие оттук нататък.
    Аз ще се спра най-вече на законопроекта на Министерския съвет, въпреки че са два законопроекта по тази материя, като само ще маркирам, защото колегата Йорданов вече започна с това, някои от гарантираните права на държавния служител в този законопроект.
    На първо място това е чл. 20 и задължението на държавата да създаде необходимите условия за изпълнение на задълженията на държавния служител, като го защитава при законосъобразното изпълнение на служебните задължения и обезщетява него и семейството му за вреди, причинени при и по повод на изпълнение на държавната служба.
    Нещо, което е особено важно според мен в този закон и аз бих го извадил пред скоба, е чл. 41, който гарантира свободата на мнението, а именно, че при изпълнение на служебните си задължения държавният служител има право свободно да изказва мнение относно законосъобразността или целесъобразността на дадените му нареждания и да предлага по-удачни решения като това не може да се отрази на неговото служебно положение. На практика досега имаше един регистриран страх в държавните служители да защитават своите професионални мнения и становища пред своите ръководители, пред своите началници, за да не би да пострадат те лично от това. Гарантираното право на изява на свободното мнение дава един шанс и на тези началници в определени моменти да се предпазят от грешки, посочени им мотивирано и аргументирано от страна на подчинените им държавни служители. Аз мисля, че чл. 41 в това отношение е изключително важен. Също така уредената система на йерархична подчиненост е още една система за защита на държавния служител и същевременно за предпазване на администрацията от приемане на незаконосъобразни актове. Гарантираното право на държавния служител да откаже да изпълни незаконосъобразен според него акт и гарантираното му право да иска писменото оформяне на служебния акт на практика защитава най-вече гражданите от възможността за допускане на закононарушения в съответните държавни структури и администрации.
    На трето място бих искал да посоча тук възможността за гарантиран растеж в кариерата на държавния служител, повишаването в ранг или длъжност, което е ритмично, периодично с най-малък срок три години и максимален срок пет години. На практика това осигурява възможността за растеж на държавния служител, да речем, въпреки субективното мнение на неговия началник. В това отношение мисля, че така наречената система на атестация е много подходящо замислена. Тук вчера имаше изказано едно съмнение относно една от възможностите за прекратяване на правоотношението с държавния служител вследствие на неиздържана от него атестация. Но гарантирането на атестацията, която ще бъде веднъж на три или на пет години, в крайна сметка трябва да бъде двустранно - от една страна, тя дава възможност за повишаване в ранг и длъжност, растеж в кариерата, а, от друга страна, при неиздържана атестация съвсем естествено държавната или общинска администрация явно няма да има нужда от този човек, който в крайна сметка няма да помага, а ще пречи там. Също така гарантираното повишаване на професионалната квалификация, където участва съответно и съответната държавна или общинска структура като субект, и гарантираната възможност при повишена професионална квалификация за предсрочно повишаване в ранг е още един изключителен стимул за добра работа на държавните служители.
    Тук вчера беше много говорено за детайлно уредените права и защита на държавните служители относно социалното и здравно осигуряване, правото на почивка и отпуск. Колежката Петя Шопова говори подробно по този въпрос и изтъкна това като едно от най-големите достойнства на законопроекта, затова няма да се спирам детайлно на този въпрос, но все пак искам да подчертая частта, която касае заплатата и допълнителните възнаграждения и най-вече чл. 68, а именно, че размерът на основната заплата на най-ниския ранг на държавния служител не може да е по-малка от трикратния размер на минималната работна заплата. На практика държавният служител оттук нататък получава един материален стимул, една материална привилегия, едно гарантирано заплащане, което най-после ще го изведе от срамното положение, в което той да казва колко са малко парите, които получава за труда, който полага. Аз мисля, че това е една изключителна крачка напред в предложения ни законопроект на Министерския съвет.

    Създаденият стабилитет на служебното правоотношение, което не може да бъде едностранно изменяно освен в случаите, изрично уредени в закона, също е една възможност за сигурност, спокойствие, добра работа и гарантирано развитие на държавния служител. Така наречената дисциплинарна отговорност, за която говори и колегата Йорданов и вчера колежката Петя Шопова, също е много добре и детайлно уредена в закона. И на практика едно от най-големите достойнства на този закон е неговата систематичност и много ясно уредена правна материя. Вчера стана въпрос, че тази дисциплинарна отговорност в реда на вътрешното ведомство с оглед на вътрешноведомствения контрол на практика е една от най-гарантираната защита на интересите на хората, които биха били засегнати от актове на държавните служители. Този дисциплинарен състав, който се създава, неговият стабилитет като мандат и уредбата да вземе решенията си с квалифицирано мнозинство от 2/3 от своите гласове на практика дават едновременно защита на държавния служител от евентуални посегателства срещу него и гарантират интересите на гражданите от недобросъвестно изпълнение на задължения от страна на държавния служител.
    Друго достойнство на законопроекта е възможността за допълнителното служебно правоотношение по вътрешно и външно съвместителство, за което стана вчера въпрос достатъчно подробно, така че няма да се спирам днес.
    Но аз специално искам да подчертая като едно от големите достойнства на законопроекта чл. 7, ал. 2, което изключва т.нар. възможност за шуробаджанащина и роднински връзки вътре в системата на администрацията и при държавните служители. Точка първа, която казва, че "не може да бъде назначавано за държавен служител лице, което би се оказало в пряка йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, роднина по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително" според мен за пръв път законово ще реши един от големите и болни проблеми на българското общество, а това беше проблемът с желанието на определени ръководители на най-различно ниво действително да прилагат шуробаджанащината в действие и цели фамилии или хора, свързани по роднинска връзка, да заемат места в администрацията, да се контролират взаимно, да са в система на взаимна йерархичност, вследствие на което се стигаше до една злоупотреба в определени случаи с власт и с доверието на гражданите.
    Много са още според мен достойнствата на законопроекта за държавния служител, предложен ни вчера за разглеждане. И още веднъж искам да подчертая, че аз съм изключително доволен като народен представител от детайлната уредба на този законопроект. Разбира се, между първо и второ четене, надявам се и с участието на господин Тагарински, ще имаме възможност за по-детайлно обсъждане. Законопроектът е синхронизиран със законодателството на някои от водещите европейски държави, но сигурно има още някои неща, които могат да се подобрят.
    Призовавам народните представители да подкрепят законопроекта на Министерския съвет за държавния служител. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Величков.
    Има думата господин Юрий Юнишев.
    ЮРИЙ АЛЕКСАНДРОВ-ЮНИШЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър, госпожи и господа народни представители! Ще говоря само върху законопроекта на Министерския съвет. Позволявам си лукса да заявя, че познавам бюрокрацията детайлно от практиката ми на юрист вън от нея и от практиката ми като такъв вътре в нея през 1992 г. Вследствие на анализите ми е и един трактат за бюрокрацията, който ще подаря на министър Тагарински след изказването си.
    Вчера от тази трибуна прозвуча едно меко казано странно и по-точно абсурдно становище, че този законопроект бил излишен при наличието на действащ Кодекс на труда. И ако това твърдение бе направено не от юрист, бихме могли да го премълчим. Ние тук и сега нямаме право да коментираме изобщо необходимостта от този или такъв закон, защото тази или такава необходимост вече я вложихме и приехме със Закона за администрацията.
    Едно немотивирано твърдение, че нямало достатъчно гаранции за правата на държавния служител не надхвърля рамките на обикновен политически лозунг. Сравнителният анализ на текстовете в глава трета от раздел четвърти до осми и раздел първи от глава пета от този законопроект и глави шеста, седма, осма и петнадесета от Кодекса на труда премахват впечатлението на пръв поглед от идентичност и правната характеристика в полза на този законопроект. В кой досегашен нормативен акт извън Конституцията е формулиран специален текст за свободата на мнението, както е тук в чл. 41, ал. 1 и 2? Ами правото на неприкосновеност на личната кореспонденция и съобщения на работното място? Нещо повече, в чл. 66 ние виждаме конкретна препратка към материята и членовете от 169 до 171 от Кодекса на труда. Ето една текстова икономия, която би могла да се употреби и на други места, но не изцяло. Колегите, които симпатизират на Кодекса на труда, май са забравили, че с изменението и допълнението му от 1992 г. беше отменен раздел втори на глава девета и членовете от 182 до 185, свързани с наградите, бяха екзекутирани. И правилно.
    Да не пренебрегваме и регламентацията на имуществената отговорност, където противно на тази в чл. 203, ал. 1 от Кодекса на труда чл. 102 от този законопроект я изключва. Става въпрос за вреда, нанесена по небрежност или непредпазливост.
    Позволих си тези конкретни примери, за да насоча вниманието на колегите юристи към съществени различия, които не ни дават право да заблуждаваме аудиторията с твърдения, че би могло с лекота да се употребява архаичният ни Кодекс на труда.
    Наличието на дисциплинарен съвет, регламентирано в чл. 95, е още една от безспорните гаранции за ненакърнимостта на държавния служител от евентуални своеволия на непосредствения му началник, от една страна, и, от друга, този вътрешноведомствен орган обезпечава правилното решение на дисциплинарно наказващия орган.
    Опасенията относно глава десета, че функциите на Държавната административна комисия са определени с цел да се създаде непосредствена зависимост по вертикала в изпълнителната власт и с това ще се засегнат определени права на местно самоуправление са неоснователни, защото, първо, правомощията на тази комисия са определени конкретно и ясно с недвусмисления израз "контрол за спазване на статута на държавния служител". И второ, щом като общините се субсидират от държавния бюджет, част от който осигурява финансирането и на общинската администрация, то значи, че държавният служител в нея трябва да бъде и обезпечен, и контролиран. Става въпрос за държавен служител, а не за изборен орган и неговите решения.
    Прекалено много се спекулира с понятието "независимост". Държавната система е един организъм и какво значи да искаме независимост на крайниците от функционирането на мозъка. То е нелепо. Нещо повече, ние чухме тук една елегантна заплаха, че Конституционният съд щял да отмени такава норма, без да се визира кой точно текст. Обаче такова предупреждение явно излага вече съществуващо намерение и този закон да бъде атакуван, намерение, което съществува преди законът да се роди в окончателния му вид. Но такъв рутинен опозиционен ход не е предпоставка за безпокойство.
    Аз съм убеден, че дори критиците на този законопроект са съгласни с необходимостта от регламентация на статута "държавен служител". Обаче тяхното безпокойство е предизвикано от опасенията на субектите в сега съществуващите държавни структури, които ще се разведат с едва ли не пожизнено венчалите се служби. Аз съм убеден, че многоуважаваните и многобройни лекари в този парламент ще ме подкрепят в убеждението ми, че понякога предоперационната подготовка на пациента се оказва по-болезнена за него от самата хирургическа интервенция. Всеки закон носи в себе си политическата философия на своя вносител и в това няма нищо неестествено. Волята на управляващата сила се мотивира в нейната програма и законодателната дейност като нейно следствие създава фундамента за реализирането й. Следователно не може да се гради нова държавност и нов обществен модел със стара и хаотична бюрократична система. Същевременно не може да се създаде нова административна структура с амортизирани субекти, отдавна достигнали своето ниво на некомпетентност.

    Съвършенствата на този законопроект са очевидни и неоспорими, докато слабостите му са не само незначителни и минимални, но и отстраними. Достойнствата на законопроекта могат да се характеризират с две определения: перфектна систематичност и прецизна яснота. Но ще посоча и едно незначително петънце, само като предупреждение към текстотворците на бъдещата нормативна материя. Един мъничък пример: кой съвременен професионалист в българското законотворчество би употребил руския израз "по-удачни", както това е сторено в чл. 41. Опазил ме Бог, ако ме обвините в необичане на руския език, но нито езикът на Достоевски, нито на Гьоте, нито на Шекспир имат място в нашите закони. Дотук със семантиката. И моля да ме извини господин Лучников, чийто цитат на Цицерон за думите не забравям.
    Уважаеми колеги, ние знаем, че модерна държавност се формира и упражнява само с модерни съоръжения за управление и те се състоят от два компонента: съвременна схема за конкретизирането им, което направихме със Закона за администрацията, и съвременни детайли, вложени в схемата, което ще направим с този Закон за държавния служител.
    Новият политически морал изисква ново поведение. Как можем да говорим за структурна реформа изобщо и в частност тя да засяга едва ли не само държавните стопански дружества, а не и системата на изпълнителната и съдебната власт? Как може всички ние в този парламент да сме съгласни с вопиющата необходимост от такава реформа и когато се внесе законовата енергия за нея, една част от тази зала се взривява в роптания. В тази връзка ще заявя, че сега загрижеността на критиците на този законопроект не е свързана толкова с липсата на правна перфектност в него, колкото с нейната наличност, с която по-ефективно ще успеем да реализираме програмната стратегия за функционирането на модерна държавна система. Дай Боже!
    Ето това е справедливата цел на този закон. Това очаква и обществото от нас и аз ще го подкрепя. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Юнишев.
    Има думата господин Светослав Лучников.
    СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Искам да започна излагането на моето становище по този законопроект с тълкуване на неговото заглавие. Някои може би разбират под Закон за държавния служител закона за лицата, които служат на държавата. Ако ние приемем едно такова тълкуване, минираме устоите на нашата демократична държава. Аз схващам Закона за държавния служител като закона за лицата, които изпълняват по поръчение на държавата служба в интереса на обществото и в интереса на гражданите. Защото в нашата страна всичко е подчинено на интереса на обществото, респективно на интереса на гражданите, които го образуват. Затова аз, като приветствам постановленията, които определят статуса на държавния служител и вземат всички мерки, за да обезпечат неговата стабилност и неговата материална сигурност, веднага искам да кажа, че ние трябва да погледнем с много голяма сериозност и на обратната страна - на задължението на този служител да служи на гражданите и на обществото. Защото публична тайна е, че сега в момента нашето общество пати от администратори, които са се превърнали в бюрократи, тоест в лица, които са обърнали гражданите в материал за тяхното облагодетелстване и за изпълнение на тяхната служба, която им дава преки или косвени облагодетелствания. Едва ли някой тук се съмнява, че в много случаи бюрокрацията упражнява рекет върху гражданите, като ги тормози и ги облага с допълнителни, казано с простата дума рушвети, за да им свърши неща, които тя е задължена да направи.
    Така че в това отношение трябва да бъдем особено внимателни при приемане на текстовете на закона, но това е въпрос за второ гласуване и там ще си направим всички своите предложения. Но аз апелирам да ги направим така, че да подчертаем отговорността и да дадем задължение на държавните служители в известни срокове при определени условия непременно да задоволяват интересите на гражданите.
    В това отношение искам да предпазя от едно увлечение. Каквито и контролни органи да предвиждаме, недейте забравя предупреждението, което римският поет Ювенал е направил още в I век на нашата ера: а кой ще контролира контрольорите? Така се стига до една безкрайна верига от контрольори, които в края на краищата осъществяват една колективна безотговорност. Затова според мен единственият начин за спасяване на страната от гнета на бюрокрацията е намаляване на нейните компетенции и ликвидиране на това за всяко нещо да се иска разрешение, за всяко нещо да се иска непременно представяне на какви ли не данни, от които повечето са излишни. Само по този начин ние ще спасим обществото от гнета на бюрокрацията. Но, разбира се, това съвсем не изключва наличността на контрол. И аз искам тук да опонирам на моята уважавана колежка госпожа Шопова, която вчера искаше да изключим общинските администрации от контрола на държавния служител. Всеизвестно е, че 80 на сто от контактите между гражданите и администрацията в широкия смисъл на думата се осъществяват чрез общините и през общините. Всеизвестно е, че най-много оплаквания идват от общински служители и общинските служби. Ние трябва да ги поставим тях под някакъв сериозен контрол. Това в никакъв случай не означава намеса в самоуправлението и автономията на местните управи. В никакъв случай! Защото този контрол ще бъде само контрол на законосъобразност, а законосъобразността е единна и никой не може да бъде освободен от контрола по нейното спазване. Впрочем и сега областните управители имат право на контрол върху законосъобразността на актовете на общините и на никого не е дошло на ума досега да каже, че това е намеса в общинското самоуправление. Контролът върху законосъобразността е задължителен и трябва на всяка цена да се спазва.
    Ние имаме представени пред нас два законопроекта. Аз съм напълно съгласен с госпожа Шопова, че наистина правителственият законопроект урежда много добре, много внимателно и много детайлно всички въпроси, които се поставят и които трябва да се уредят в този законопроект. Обаче между двата законопроекта, това го подчерта и госпожа Шопова, има една основна, принципна разлика. Според предложения законопроект от Министерския съвет отношенията между държавните служители и държавата не са трудово-правни отношения. Според проекта на господин Пирински и неговите колеги народни представители те са трудово-правни отношения. Това са две принципно противоположни становища. Ние не можем да приемем едновременно два законопроекта, които съдържат в себе си едно принципно противоречие. Защото как ще образуваме от тях един общ законопроект, когато те съдържат в себе си взаимното си отричане?
    Затова аз предлагам да приемем внесения от Министерския съвет законопроект, да не приемем внесения от господин Пирински и групата народни представители законопроект, като им дадем възможност, разбира се, доколкото се вписват в общата идея на уреждане на положението на държавния служител, да направят своите предложения за второ гласуване. По този начин ние ще спестим и време, и най-важното - ще утвърдим с нашия вот принципа на отношенията между държавните служители и държавата, който е според мен уреден правилно в правителствения законопроект. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
    За реплика има думата заместник-председателят на Народното събрание госпожа Петя Шопова.
    ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Аз бих искала да опонирам на господин Лучников в два пункта.
    Първо, по отношение на общинската администрация. Не съм казвала, че тя трябва да не подлежи на контрол. Казах, че според мен държавната комисия, формирана към Министерския съвет, не би могла да контролира общинската администрация. Друг орган, който да съответства на структурата на местните органи на власт и управление би могъл да осъществява този контрол.
    Второ, според мен няма принципно различие между двата законопроекта, защото дори в проекта на господин Пирински и група народни представители се говори за служебни правоотношения, ако сте обърнали внимание, макар че характерът на взаимоотношенията е на базата на Кодекса на труда и става дума и за трудови правоотношения. Но това не е такава принципна разлика, която да прави невъзможно приемането на двата закона. Ако това е аргумент да се отхвърли един законопроект, който е свързан с философия, която прилича на философията на законопроекта на Министерския съвет, аз смятам, че добрият юрист господин Лучников е намерил интересна формулировка, но тя в никакъв случай не може да бъде формулировка по същество. Ако волята на Парламентарната група на СДС е отново да не приеме на първо четене законопроект, предлаган от опозицията, това откровено трябва да се заяви. Но да не си служим с такива аргументи.
    И третото, което казах, е, че според мен целият раздел за ранговете и степените трябва да се вземе от този законопроект. Разбира се, това ще се обсъжда на второ четене. Възгледът на господин Тагарински е друг, но тъкмо в това е работата на комисиите - да обсъдят тези въпроси.
    Така че нека да бъдем откровени докрай, защото вчера в едно радиопредаване господин Благой Димитров горещо уверяваше и радиоаудиторията, и участниците в дискусията, че Парламентарната група на СДС с радост ще участва в приемането на всички законопроекти, които са качествени. Нека от втория работен ден на Народното събрание да не противоречим на декларациите, които правим пред обществото.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Шопова.
    Има думата за дуплика господин Светослав Лучников.
    СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Многоуважаваната от мен народна представителка и заместник-председател на Народното събрание госпожа Шопова отново постави един въпрос, който не е зле да подискутираме малко откровено. Носи се едно настроение, че едва ли не Народното събрание е длъжно да приема всички предложения на опозицията, само защото трябва да я уважава тази горка опозиция. Такова нещо по света няма, не съществува и няма да съществува. В една демократична държава се провеждат избори. На тези избори народът избира мнозинство, което съставя правителство и което правителство, заедно с мнозинството, управлява страната в течение на нейния мандат. Така че съвсем естествено е това мнозинство да налага своята воля, защото за това е изпратено в Народното събрание. Недейте моля ви ни връща към едни отдавна отминали времена, към които вие имате носталгия. (Реплики от ДЛ.) Защото вашето централно ръководство в един скорошен документ оказва уважение към човека, по времето на когото се е направил първият драматичен опит за изграждане на социализма в нашата страна. На същите тържества се призова партията да стане отново революционна маркс-ленинска партия. Това, уважаеми дами и господа, е нарушение на Конституцията и нарушение на правата на гражданското общество. (Единични ръкопляскания от СДС.)
    Ние не желаем, както и целият свят не желае връщане на социализма и ние ще вървим напред, против социализма за гражданко общество, за свобода на България. (Ръкопляскания от СДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Лучников.
    Има думата за процедура госпожа Дончева.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, моля Ви да осигурите при разглеждане на законопроектите говорене по законопроектите. Аз мисля, че е въпрос на достойнство и на някакво развитие на човека да се научим в края на ХХ век да приемаме всички хора, управлявали България - и царете, и републиканците, и Тодор Живков, и Иван Евстатиев Гешов, и Стефан Стамболов, и всички други - като факт от историята.
    ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Я не слагай Стамболов при Живков!
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Като факт от историята. Историята е отредила на всекиго място - на някого в ъгъла, на други в централната част. Но е въпрос на наше достойнство като хора, занимаващи се с политика, да имаме по-трезво и по-нормално отношение. И не да си изнасяме речи на базата на нашите исторически симпатии и антипатии тук, обсъждайки Закон за държавния служител.
    Да, Българската социалистическа партия твърди, че всеки управлявал България, трябва да бъде изпратен по достойнство, когато му дойде редът, независимо дали тя е споделяла неговите възгледи, неговите действия в държавата или нещо друго. И когато искате от нас да дадем на цар Борис заслуженото място, което той е имал, управлявайки в трудно историческо време България, бъдете така добри да се отнесете така и към Тодор Живков. (Реплики от СДС.) А ако не искате да имате неговото разбиране за живота и историята, нямайте го. Кой ви задължава да направите това? Аз също бях на това погребение и не споделям половината от възгледите на Тодор Живков, но смятам, че е въпрос на достойнство хората, занимаващи се с политика, да имат обективно, трезво и нормално отношение. И да изпратят един покойник подобаващо, а не да направите от това някаква нова национална разделителна линия. (Ръкопляскания от ДЛ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Ляков.
    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Аз ще се изкажа, защото няма нужда да правя реплика на госпожа Дончева. След нейната блестяща защита на Тодор Живков...
    ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Тогава кажи за вестник "Орбита".
    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Темата е за държавния служител.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Колко време има СДС?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има време - 4 минути.
    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, необяснимо е за мен оживлението на БСП, след като състоянието на партията им с нищо не показа, че трябва да са толкова радостни, но както и да е.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Какво гледаш нас? Гледай си СДС.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Много моля за тишина.
    Госпожа Дончева, чухме Ви. Направихте си процедурното предложение, в което аз не разбрах каква процедура имаше и едва ли някой разбра. Освен, ако Тодор Живков го смятате и за процедура, освен друго. (Весело оживление.)
    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Аз искам да направя едно съвсем кратко изказване по Закона за държавния служител. Няма да повтарям много от аргументите, които бяха изтъкнати от моите колеги, а също и от представителите на Българската социалистическа партия.
    Мисля, че беше изпуснат един важен елемент, който засяга по-скоро администрацията като система, тъй като е известно, че в тази система много отдавна работят не само хора, но и компютри. (Весело оживление в ДЛ.) Тя представлява всъщност една автоматизирана система за обработка на информация и хората, които участват в тази система... (Весело оживление в ДЛ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Много моля за тишина.
    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Имам предвид администрацията, трябва да отговарят на доста различни изисквания от изискванията за обикновения администратор.
    Опитът да се приписва на администрацията едва ли не някакво творческо участие в управлението, както и вливането на администрацията в граждански структури, отворени модели на администрация - теза, която беше защитавана от господин Янаки Стоилов, отхвърлянето на йерархията като принцип в изграждането на една администрация, което според мен никъде в света не съществува, тъй като всяка административна система, първо е йерархична и след това е всичко останало, аз намирам за напълно неуместни и опит по някакъв начин администрацията да бъде размита, лишена от ясните принципи за действие, от отговорността, която носи. Защото всъщност истината, която съм чувал от много административни ръководители и от министри е, че в България все още няма истинска администрация. Ние тепърва трябва да я изградим. След като тя бъде изградена по принципите на Закона за администрацията и след като в нея влязат служителите, които трябва да отговарят на тези изисквания по Закона за държавния служител, чак тогава можем да мислим тази структура, тези системи да бъдат модернизирани, така че да работят колкото се може по-ефективно в служба на обществото, в служба на гражданите.
    Затова накрая завършвам, че наред с многото достойнства на закона тази защита, която е направена за държавния служител, аз бих я окачествил като безпрецедентна, защото според мен по-лесно е да бъде освободен патриарх Максим, отколкото да бъде уволнен държавен служител. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ляков.
    За процедура думата има господин Георги Пирински.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председател, разбирам, че отиваме към гласуване на първо четене и в тази връзка бих искал да предложа на вниманието на Вас и на народните представители да обърнем внимание на процедурата по чл. 67, ал. 2 от нашия правилник. Тя предвижда при приемането на повече от един законопроект на първо гласуване, когато са представени повече от един законопроект, да продължи работата в 14-дневен срок по изготвянето на един текст, който да отразява възможната степен на съчетаване на двата или повече представени първоначално проекти и след това в още 7-дневен срок да се дават писмени предложения от другите народни представители - онези, които не са участвали в изработването на този проект, по представения текст.
    Позволете да обоснова защо правя това процедурно предложение.
    Първото е, че този законопроект, господин председателю, Вие сам добре съзнавате, е един от законопроектите или законите, предвидени в Конституцията. И действително трябва да обърнем внимание на чл. 116 от Конституцията, който изисква такъв закон. Също да съзнаваме, че далеч е вече надхвърлен срокът от три години, който Конституцията предвижда за приемане на всички записани в нея закони, така че наистина много време е пропуснато в създаването на такава регламентация и едва ли е допустимо сега да се прибързва с приключването на тази работа.
    Също искам да изтъкна, уважаеми колеги, че законопроектът на групата депутати от Демократичната левица, нека така да го наричаме, да не го персонифицираме прекалено, беше представен на вниманието на Народното събрание точно преди една година - през юли 1997 г., и той една година престоя в архивите на Народното събрание, в деловодството на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията без всякакво внимание към него.
    Аз мисля, господин председателю, че като отправих молбата към Вас да ми позволите да се обоснова, Вие разбрахте, че бих искал малко да надхвърля процедурното време.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, не мога да Ви позволя. Имате две минути.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Въпросът наистина е важен и принципен.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз досега не чух процедурно предложение да правите.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Процедурното ми предложение е да приложим ал. 2.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не можем да приложим ал. 2, защото преди нея има ал. 1. Алинея 2 казва: "Когато на първо гласуване са приети повече от един законопроект."
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Съвършено прав сте.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ако приемем повече от един, очевидно ще приложим втората алинея.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това, което искам да кажа, е, че ние сме готови, господин председателю, пристъпвайки към ал. 1, да гласуваме за законопроекта и на правителството при положение, че се гласува и за предложения от групата депутати на левицата законопроект, за да можем да работим заедно по двата проекта по-нататък, независимо от това, че ние имаме сериозни, и аз ги изразих, и други колеги ги изразиха вчера, принципни възражения по законопроекта, предложен от мнозинството и от правителството в случая.
    Сега пред нас, уважаеми колеги, се разкрива една възможност или да покажем, че сме способни по такъв въпрос като въпроса за държавния служител, за администрацията да работим наистина заедно или отново да покажем, че мнозинството в този парламент не желае да работи по такъв начин, а едностранно да налага своята воля.
    Аз бях окуражен вчера и от думите на господин Тагарински, който заяви пред нас, пред залата, че в хода на работата между двете четения ще бъде готов най-активно да участва в тази работа, да изяснява и принципните, и техническите въпроси, които бяха предмет на дискусия вчера и днес. Смятам, че Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията е във възможностите си да свърши една качествена работа и господин Лучников, и господин Янаки Стоилов, който направи вчера едно пространно изложение, и другите колеги като госпожа Шопова, и други...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Пирински, прощавайте, аз пак не разбирам какво Ви е процедурното предложение.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Процедурното ми предложение е, пристъпвайки към гласуването, което Вие ще направите след малко, предлагам на народните представители да отчетат именно по-нататъшния ход на работата, който предвижда ал. 2. Това ми е процедурното предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пирински.
    Не виждам друг някой да желае да се изкаже. Пристъпваме към гласуване.
    Поставям на първо гласуване по реда на постъпването в Народното събрание законопроекта за държавните служители N 54-01-63, внесен от Георги Георгиев Пирински и група народни представители. Моля, гласувайте.
    Гласували 200 народни представители: за 77, против 101, въздържали се 22.
    Законопроектът не е приет на първо гласуване.
    За процедура думата има господин Корнезов.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председателю, моля Ви да подложите още веднъж на прегласуване законопроекта, внесен от група народни представители от Демократичната левица. Вероятно е станало някакво недоразумение - поне аз така разбирам. Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията единодушно, абсолютно всички членове на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията от всички парламентарни групи подкрепиха и двата законопроекта. Аз се учудвам, че тези, които гласуваха в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията и за нашия законопроект, сега гласуват против. Вероятно има някакво недоразумение.
    Затова моля Ви още веднъж да подложите на гласуване този законопроект. Да приемем и следващия законопроект на правителството и действително с общи усилия да изработим нещо, което ще бъде полезно за държавната администрация. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
    Поставям на прегласуване законопроект за държавните служители N 54-01-63, внесен от Георги Пирински и група народни представители. Моля, гласувайте.
    Гласували 207 народни представители: за 82, против 108, въздържали се 17.
    Законопроектът не се приема.

    Поставям на гласуване законопроект за държавния служител N 802-01-46, внесен от Министерския съвет.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 203 народни представители: за 146, против 36, въздържали се 21.
    Законопроектът е приет на първо гласуване.
    За отрицателен вот има думата господин Георги Пирински.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председател! Гласувах против законопроекта на правителството, тъй като, както стана дума и вчера, в него се съдържа едно твърде голямо разширение на компетентността на правителството, на изпълнителната власт при формирането на държавната администрация. И тук има един принципен въпрос, свързан с независимостта на администрацията, колеги. И вчера, и днес, и от господин Тагарински вчера, и днес прозвуча едно такова разбиране, че мнозинството има правото да формира администрацията така, както то намери за добре, защото така едва ли не произтича от чл. 1 на Конституцията. Това е едно много дълбоко принципно разминаване и с изискванията на чл. 116 от Конституцията, и с всяко модерно разбиране за държавна администрация. Не може да се приравняват понятията "държава" и "правителство". Има много сериозно различие в двете понятия и този момент, който е заложен в законопроекта на Министерския съвет, включително до държавната административна комисия при Министерския съвет, е принципно неприемливо.
    Аз бих бил готов да подкрепя на първо четене законопроекта, който внася правителството, при една добра воля и от мнозинството да работим заедно по-нататък, тъй като наистина се надявах в хода на работата между първо и второ четене този принципен въпрос да бъде достатъчно изяснен и да намери съответна корекция. От начина, по който гласувахме, аз разбирам, че мнозинството ще е решено да прокара така законопроекта, както го е предложило. Това според мен е неприемливо, недопустимо. Ето защо гласувах против.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пирински.

    Преминаваме към втора точка от дневния ред:
    ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА - продължение.
    Има думата председателят на Комисията по културата и медиите господин Райчевски.
    ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Продължаваме с чл. 33, до който бяхте стигнали в края на миналата сесия.
    "Чл. 33. Националният съвет за радио и телевизия осъществява надзор върху дейността на радио- и телевизионните оператори само относно:
    1. спазването на принципите по чл. 10;
    2. спазването на изискванията по чл. 6, ал. 3 и чл. 7;
    3. отразяването на изборите на държавни органи и органи на местно самоуправление;
    4. спазването на изискванията относно рекламата в предаванията на радио- и телевизионните оператори;
    5. съобразяването с нормите относно благотворителната дейност и спонсорството;
    6. опазването на предвидените от закона тайни в радио- и телевизионната дейност;
    7. спазването на изискванията за специализираните предавания, насочени към децата и младежта;
    8. информацията за решения на правораздавателните и другите държавни органи в предвидените от закона случаи;
    9. защитата на правата на потребителите;
    10. техническото качество на предаванията и програмите;
    11. спазването на предвидените в закона ограничения."
    Предложение от народния представител Димо Димов:
    В чл. 33 от текста да отпадне думата "надзор" и се замени с "контрол", а думата "само" да отпадне.
    Комисията по културата и медиите не приема предложението.
    Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев - чл. 33, нов:
    "Чл. 33. Националният съвет за радио и телевизия:
    1. взема решения, издава наредби, дава становища и отправя препоръки;
    2. взема решения с мнозинство на присъстващите членове, освен когато съгласно този закон се изисква квалифицирано мнозинство;
    3. публикува ежегоден доклад и месечен бюлетин за дейността."
    Точки 1 и 2 на чл. 33 да си разменят местата, като в т. 2 думите "чл. 7" да се заменят с "чл. 41".
    Комисията по културата и медиите не приема предложението.
    Становище на комисията:
    Комисията по културата и медиите подкрепя текста на вносителя за чл. 33.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Райчевски.
    По предложението на народния представител Димо Димов някой желае ли да се изкаже?
    Моля, гласувайте това предложение.
    Гласували 140 народни представители: за 51, против 74, въздържали се 15.
    Предложението не се приема.
    По предложението на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев има думата господин Иво Атанасов.

    ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
    Искам от името на вносителите да кажа, че поддържаме предложението, независимо че Комисията по културата и медиите го е отхвърлила. Казвам отхвърлила, а не отхвърли, защото много от заседанията се провеждаха по време на пленарните заседания и не сме присъствали там.
    Заявявайки това, искам да изразя едно недоумение от факта, че наново е отпечатан целият доклад. Първо, това сериозно обърква нашата работа, защото всеки от нас, който следи работата по законопроекта, в досегашните три части е нанесъл своите бележки. Сега трябва да губим време да си прехвърляме бележките от тези три части ... (Реплики от СДС.)
    Добре, аз разбирам, това не ви притеснява. Но второ, това е един огромен разход на хартия. И това ли не ви притеснява? Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атанасов.
    Моля, гласувайте предложението за нов текст на чл. 33.
    Гласували 141 народни представители: за 48, против 87, въздържали се 6.
    Предложението за нов текст не се приема.
    Ако разбирам правилно, господин Атанасов, Вие имате и второ предложение: т. 1 и т. 2 на чл. 33 да си разменят местата. Имате предвид в проекта, внесен от Министерския съвет?
    ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Това отпада, защото чл. 7 беше приет по друг начин.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Значи няма да го гласуваме. Благодаря.
    Моля, гласувайте чл. 33, както е предложен от вносителя и подкрепен от комисията.
    Гласували 131 народни представители: за 103, против 8, въздържали се 20.
    Член 33 е приет.
    ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Раздел четвърти. Заседания".
    Комисията по културата и медиите подкрепя текста на вносителя по заглавието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на раздел четвърти.
    Гласували 118 народни представители: за 112, против 4, въздържали се 2.
    Заглавието на раздел четвърти е прието.
    ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 34. (1) Националният съвет за радио и телевизия се свиква на заседания от председателя по негова инициатива или по искане на най-малко една трета от членовете на Националния съвет за радио и телевизия, както и от една трета от членовете му, когато председателят откаже да го свика.
    (2) Поканата за заседанието съдържа проект за дневния ред на заседанието."
    Комисията по културата и медиите подкрепя текста на вносителя по чл. 34.
    "Чл. 35. Националният съвет за радио и телевизия провежда заседания, които са редовни, ако на тях присъстват толкова членове, колкото са необходими за вземане на решения по дневния ред."
    Комисията по културата и медиите подкрепя текста на вносителя по чл. 35.
    "Чл. 36. При вземане на решенията си членовете на Националния съвет за радио и телевизия се ръководят от принципите на:
    1. колегиалност;
    2. публичност и прозрачност;
    3. независимост при обсъжданията и вземането на решения;
    4. сътрудничество с държавните органи, радио- и телевизионните оператори и неправителствените организации с дейност в областта на радиото и телевизията или защитата на авторското право и сродните му права;
    5. защита на интересите на зрителите и слушателите."
    Комисията по културата и медиите подкрепя текста на вносителя по чл. 36.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Райчевски, в чл. 34 според мене има излишно повторение: Националният съвет за радио и телевизия се свиква на заседание от председателя по негова инициатива или по искане най-малко на една трета от членовете на Националния съвет за радио и телевизия..., както и от една трета от членовете му, когато председателят откаже да го свика...
    ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Допуска се презумпцията, че е възможно председателят да откаже...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Тогава да заличим думите "както и от една трета от членовете му" и ще остане: "по негова инициатива или по искане на най-малко една трета от членовете, когато председателят откаже да го свика".
    ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Тогава да отпадне и да стане: "Националният съвет за радио и телевизия се свиква на заседания от председателя по негова инициатива или по искане на най-малко една трета от членовете му, когато председателят откаже да го свика..." (Шум и реплики.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 34: "Националният съвет за радио и телевизия се свиква на заседания от председателя по негова инициатива или по искане на най-малко една трета от членовете му, когато председателят откаже да го свика."
    САШО СТОЯНОВ (СДС, от място): Дори няма нужда и от израза "когато председателят откаже да го свика".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, това също може да отпадне.
    ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 34. (1) Националният съвет за радио и телевизия се свиква на заседания от председателя по негова инициатива или по искане на най-малко една трета от членовете му."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 34 с тази редакция.
    Гласували 129 народни представители: за 129, против и въздържали се няма.
    Член 34 е приет.
    Моля, гласувайте чл. 35 и чл. 36, както са предложени от вносителя.
    Гласували 130 народни представители: за 129, против няма, въздържал се 1.
    Членове 35 и 36 са приети.
    ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 37. (1) Националният съвет за радио и телевизия взема решения с обикновено мнозинство от всички членове.
    (2) Решенията по чл. 31, ал. 1 и 5 и чл. 32, ал. 1, т. 3 се вземат с мнозинство две трети от всички членове.
    (3) Ако в едномесечен срок не се вземе решение по ал. 2, то се взема с обикновено мнозинство."
    Предложение от народния представител Младен Влашки:
    В чл. 37, ал. 1 след думата "всички" се добавя "свои".
    Комисията по културата и медиите приема предложението по принцип.
    Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев:
    В чл. 37, ал. 3 след "ако" да се добави "на три поредни заседания".
    Комисията по културата и медиите не приема предложението.
    Становище на комисията:
    Член 37 се изменя, както следва:
    "Чл. 37. (1) Националният съвет за радио и телевизия взема решения с обикновено мнозинство от всичките членове.
    (2) Решенията по чл. 31, ал. 1 и 5 и чл. 32, ал. 1, т. 3 се вземат с мнозинство две трети от всичките членове.
    (3) Ако в едномесечен срок не се вземе решение по ал. 2, то се взема с обикновено мнозинство."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението на народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев има думата господин Иво Атанасов.
    ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
    Уважаеми колеги, нашето предложение в случая е насочено само към улесняване на работата на Националния съвет по радио и телевизия и в него няма един грам политически съображения. Ето защо на мен ми е много чудно защо комисията не го е приела. Обърнете внимание за какво става дума.
    В ал. 3 се казва, че ако в едномесечен срок не се вземе решение по ал. 2, там са изброени няколко случая, в които мнозинството трябва да бъде две трети от всички членове, то се взема с обикновено мнозинство. Но тази алинея не задължава Националния съвет за радио и телевизия в този едномесечен срок да проведе заседанието. Значи минава месецът, Националният съвет за радио и телевизия не се е събрал, генералният директор си е подал оставката и няма кой да го освободи. Или избор на генерален директор - това е другият случай, в който трябва да се вземе решение с две трети. Националният съвет за радио и телевизия не се събира в течение на месеца. Тоест месецът минава, без ал. 3 да задължи медийния съвет да проведе свое заседание.
    Затова нашето предложение е много удачно. Ние казваме да се добави - нека да бъде едномесечен срок, но нека да бъде на три поредни заседания, нека да е на две, ако три ви се виждат много, но да фиксираме някакъв брой заседания в течение на този месец, което ще задължи Националния медиен съвет именно в рамките на този месец да проведе - ние предлагаме три, може да кажете пет, може да кажете две, може да кажете едно заседание, но да бъде в рамките на месеца. Иначе ал. 3 остава един пожелателен текст. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атанасов.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Да го задължим да работи. За това става дума.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народните представители Иво Атанасов, Любомир Пантелеев и Атанас Мерджанов.
    Гласували 146 народни представители: за 51, против 85, въздържали се 10.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте чл. 37, но според мен в ал. 2 в думата "всичките" членът трябва да отпадне, както е в текста на вносителя - "мнозинство две трети от всички членове".
    ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "(2) Решенията по чл. 31, ал. 1 и 5 и чл. 32, ал. 1, т. 3 се вземат с мнозинство две трети от всички членове".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте.
    Гласували 135 народни представители: за 130, против 4, въздържал се 1.
    Член 37 е приет.


    ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 38. Решенията на НСРТ по чл. 30, ал. 2, точки 2 и 3, чл. 31, ал. 5 и чл. 32, ал. 1, т. 3 и 4 и решенията с предложения за издаване и отнемане на лицензии подлежат на обжалване пред Върховния административен съд."
    Становище на комисията:
    Член 38 се изменя, както следва:
    "Чл. 38. Решенията на НСРТ по чл. 30, ал. 2, т. 2 и 3, чл. 31, ал. 5 и чл. 32, ал. 1, т. 3 и 4 и решенията за издаване, изменение и прекратяване на лицензии подлежат на обжалване пред Върховния административен съд."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Пантелеев.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз, разбира се, подкрепям съдържанието на този член, но се питам какво става, когато имаме процедура на спиране и допълване, тъй като тук са описани само трите процедури, които биха могли да бъдат обжалвани пред Върховния административен съд. Но в Закона за далекосъобщенията има още няколко такива процедури с не особено добре дефиниран характер, свързани, както казах, със спиране и допълване на лицензиите. Аз мисля, че те също трябва да бъдат прибавени, тъй като едно спиране, доколкото не е регламентирано в другия закон, може да има характер на прекратяване и да продължи Бог знае колко време. (Неясна реплика от залата.)
    Не, то може и да е Законът за далекосъобщенията, но тук имаме казус, който ограничава възможностите за атакуване в съда, докато там няма такава възможност, нито предвиждаме само тази. И ако Държавната комисия по далекосъобщенията реши да спре един лиценз, това може да продължи - не е регламентирано - безкрайно дълго време и няма никаква възможност това да бъде атакувано.
    Така че на мен ми се струва, че може би ще е разумно да отложим гласуването на този член и да обмислим как да коригираме нещата така, че да имат подобни права потърпевшите, чийто лиценз е ограничен по друга процедура.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Пантелеев.
    ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Уважаеми господин председател, изказвам противно становище на това, което предложи господин Пантелеев - да отложим гласуването по този член - тъй като неговите опасения са, според мен, неоснователни, тъй като, ако има спиране, то може да бъде отнесено към текста "прекратяване". Тоест, той си е включен в това понятие. "Прекратяване" включва и "спиране", независимо по какъв начин става прекратяването. А "допълване" може да бъде включено в "изменение". Ние сме предвидили изменение, което включва в себе си и допълване, така че аз не виждам сериозни основания за опасение и предлагам да се гласува така, както е.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Ако приемем, че това е едно и също...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Сашо Стоянов.
    САШО СТОЯНОВ (СДС): Аз искам да обясня, за да не стане грешка. Тук се обжалват по този закон решенията на НСРТ, които касаят издаване на разрешения по програмните схеми. Решенията на Държавната комисия за издаване на лицензии са относно държавните стандарти и техническите изисквания и те не могат да бъдат обект на този закон. Те там могат да бъдат обжалвани по съвсем друг ред. Така че нека да не смесваме двете материи. Едното е решенията на Националния съвет за радио и телевизия по програмната схема, а тези решения са точно и ясно формулирани.
    Така че предлагам да гласуваме текста точно такъв, какъвто е.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Тогава да кажем, тук не се предвижда спиране: "решенията му за издаване, изменение и прекратяване на лицензии", да е ясно, че става дума все за решенията на НСРТ.
    ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Аз мисля, че с изказаното мнение, ако добавим, че решенията се отнасят само за орган като Националния съвет за радио и телевизия, тоест добавяме едно "му" - "и решенията му за издаване, изменение и прекратяване на лицензии". Тоест да стане ясно, че се касае само за решения на Националния съвет за радио и телевизия, а не до други органи.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Благой Димитров.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
    Уважаеми госпожи и господа народни представители, може би неволно господин Пантелеев подведе аудиторията чрез разсъжденията около чл. 38. Тук става дума само за решения на Националния съвет за радио и телевизия.
    Значи ние възприемаме Държавната комисия по далекосъобщения като единен лицензиращ орган. На базата на тези решения тя издава лицензията и Законът за далекосъобщенията дава възможност за атакуване на лицензиите пред съда на Държавната комисия по далекосъобщенията.
    В чл. 38 на този закон става дума за решенията на Националния съвет за радио и телевизия. И тук текстът изключително прецизно указва с какво са свързани тези решения. Значи става дума за издаване, изменение и прекратяване. Аз не виждам някакъв проблем. Ако променим текста, просто ще изменим смисъла.
    Значи прекратяването... Сега Вие вероятно тълкувате, че спирането и прекратяването не е едно и също, предполагам. Но става дума, още един път Ви казвам, за това, че това са решения на Националния съвет за радио и телевизия, на базата на които ДКД издава лицензии.
    Аз мисля, че текстът е прецизен, уважаеми господин председателю, и можем да го приемем.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да го направим така: "Решенията на НСРТ по чл. 30, ал. 2, т. 2 и 3, чл. 31, ал. 5 и чл. 32, ал. 1, т. 3 и 4, както и решенията му за издаване, изменение и прекратяване на лицензии, подлежат на обжалване пред Върховния административен съд", за да е ясно, че става дума само за решения на НСРТ, а не изобщо за решения.
    Значи след "чл. 32, ал. 1, т. 3 и 4" се добавя "както и решенията му" и следва текстът.
    Моля, гласувайте чл. 38 с предложената редакция.
    Гласували 140 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 19.
    Член 38 е приет с направената корекция.
    ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 39. Националният съвет за радио и телевизия издава Информационен бюлетин, в който се публикуват взетите решения."
    Предложение от народните представители Райчевски, Влашки, Жечева и Стоянов:
    "В чл. 39 досегашният текст става ал. 1, създава се нова ал. 2:
    "(2) НСРТ публикува ежегодно не по-късно от 31 март отчет за дейността си за предходната година."
    Комисията по културата и медиите приема предложението.
    Становище на комисията:
    "Член 39 се изменя, както следва:
    "Чл. 39. (1) Националният съвет за радио и телевизия издава Информационен бюлетин, в който се публикуват взетите решения.
    (2) НСРТ публикува ежегодно не по-късно от 31 март отчет за дейността си за предходната година."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 39 иска ли някой думата?
    Моля, гласувайте чл. 39, както е предложен от комисията.
    Гласували 114 народни представители: за 113, против няма, въздържал се 1.
    Член 39 е приет.
    За процедура има думата господин Райчевски.
    ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Уважаеми господин председател, моля да разрешите техническа почивка от 10 или 15 минути, през което време има насрочено заседание на Комисията по културата и медиите във връзка с раздел пети - "Възнаграждения".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Давам 15 минути почивка. (Звъни.)


    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
    Моля господин Райчевски да докладва.
    ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Раздел пети - "Възнаграждение".
    Комисията по културата и медиите предлага текст: "Финансиране и възнаграждение" за заглавие на раздела.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Атанасов има думата.
    ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря ви, уважаеми господин председател.
    Аз предполагам, че дискусията ще започне след малко по самото съдържание на чл. 40, но още сега искам да предупредя колегите, че с гласуването на чл. 23 фактически законодателното уреждане на финансирането на НСРТ по този закон вече става невъзможно, тъй като чл. 23 отпадна, но тази теза ще развия след малко по дискусията по самия чл. 40. Моля ви да имате предвид отсега, че това е в нарушение на правилника.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
    Други изказвания по заглавието има ли?
    Моля квесторите да поканят народните представители в залата. Предстои гласуване.
    Моля, гласувайте за заглавието на раздел пети така както е предложено от комисията.
    Гласували 109 народни представители: за 76, против 28, въздържали се 5.
    Заглавието на раздел пети е прието.
    ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: На свое извънредно заседание комисията предлага нов член към този раздел, който да третира въпроса с финансирането на Националния съвет за радио и телевизия, поради което ние изменихме и самото заглавие.
    Предложението ми е този член като номерация да бъде чл. 40а, за да не нарушава досегашната подредба. Това е нещо, което ще бъде изправено в края, когато окончателно се гласува целият закон.
    Текстът е следният: "Националният съвет за радио и телевизия се финансира от Фонд "Радио и телевизия".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
    Господин Иво Атанасов има думата.
    ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
    Уважаеми колеги, моля да обърнете внимание. Искам да ви припомня какво се случи в края на миналата сесия. Както си спомняте тогава беше гласуван чл. 23 от настоящия законопроект, който урежда финансирането на НСРТ от Фонд "Радио и телевизия". При първото гласуване имаше мнозинство. Текстът беше приет. Тогава господин Райчевски поиска прегласуване и при прегласуването текстът беше отхвърлен, с което отпадна. Според чл. 57 от нашия правилник резултатът от прегласуването е окончателен, резултатът от прегласуването е валиден. Въпросът за финансирането на НСРТ от Фонд "Радио и телевизия" отпадна.
    Сега какво се прави в момента? В момента се вкарва текстът за финансирането на НСРТ в друга глава. Не е проблемът че се вкарва в друга глава. Проблемът е, че се нарушава правилникът, защото предложения за второто четене на който и да е законопроект могат да бъдат внасяни във фиксирания срок. Той обикновено е една седмица. По настоящия законопроект след гласуването в пленарна зала срокът беше удължен на четири седмици, тоест на цял месец. И този срок изтече през месец юли. Няма точка в правилника, няма основание в правилника, на което да може да се направи писмено или устно предложение по законопроекта за радиото и телевизията, който върви в момента. А пък като имаме предвид, че тук се внася предложение, при това устно, даже не писмено, за един член, който е отхвърлен след гласуване в пленарна зала, това е както се изразяваше премиерът Костов - това е прегазване на парламентарния правилник.
    Ние, уважаеми колеги, не спорим по целесъобразността на този текст. Финансирането на Националния съвет за радио и телевизия безспорно трябва да се уреди, но ние сме за законосъобразното. Не може целесъобразността да стои по-високо от законосъобразността.
    Такива грешки сме правили и ние, когато бяхме мнозинство. Аз си спомням в миналото събрание, или по време на така нареченото динамично мнозинство в Тридесет и шестото Народно събрание допуснахме подобна грешка. Тогава колегата Венцеслав Димитров каза от тази трибуна "Кьорав карти не играе". Извинявам се за израза. Действително, този израз не е близо до парламентарния език, но е много близо до парламентарната реалност и до парламентарния правилник. След като е направен такъв пропуск, той не може да бъде компенсиран по този начин.
    Господин Райчевски каза на заседанието на комисията, че това не било пропуск, а той искал да предпази НСРТ от това бюджетът му да се одобрява от Народното събрание, тъй като така ще се постави в политическа зависимост НСРТ. Този аргумент може да се приеме, ако нямаше много други текстове в законопроекта, които поставят и НСРТ, и БНТ, и БНР, и всички частни електронни медии в политическа зависимост. Такъв е текстът например за начина, по който се сформира НСРТ - съотношение на силите 6 към 1. Това го казва и Съвета на Европа. Такъв е текстът в Закона за далекосъобщенията според който държавен орган ще издава лицензите и той ще казва кой има право да развива радио- и телевизионна дейност и кой няма. Така че политическата зависимост на електронните медии от вашето парламентарно мнозинство не само е реализирана, но и вече е узаконена с тези два закона, така че този аргумент едва ли е същественият.
    Това, което е станало - това е един гаф, това е един пропуск. Как може да бъде поправен той? Той може да бъде поправен след приемането на целия закон. Като се приеме законът и се обнародва в "Държавен вестник" тогава вече всеки колега - и господин Райчевски, и моя милост, и всеки от колегите 240-тима депутати може да внесе законопроект за допълнение на Закона за радиото и телевизията и да се уреди този въпрос с един нов законопроект.
    Господин Райчевски каза, че не е пропуск, че има принципно съображение, принципен аргумент, но той влиза в тази категория на обобщения за изгорелия хляб и удавения човек - късно изваден. Късно изваден е аргументът на господин Райчевски.
    Ще кажете на пръв поглед, че се захващаме за нещо дребно и незначимо, но знаете ли - това лято четох "Технология на властта" на Афторханов. Начинът, по който Сталин установява едноличната си власт започва с такива дребни превеси на целесъобразността над законосъобразността. И аз си мисля, че режимът просто започва по такъв начин да се установява. Затова нека не поставяме целесъобразността над законосъобразността. Ние сме в съдържателен план за такова решение, но смятаме, че е грубо погазване на процедурата начинът, по който вие искате да го решите. Благодаря. (Ръкопляскания от опозицията.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
    За реплика думата има господин Сашо Стоянов.
    САШО СТОЯНОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Моята реплика е в следните няколко посоки.
    Първо, това, че народното представителство е отхвърлило текст от чл. 23 не означава, че народното представителство не е съгласно и не може да бъде съгласно този текст да бъде в чл. 41а.
    Второ, няма забрана в правилника, напротив, в правилника има такава възможност водещата комисия да прави предложения на второ четене - това е в чл. 68 - на базата на направени предложения на нейни членове по време на заседанията. Първо четете правилника, господин Атанасов, и тогава спорете.
    Трето, много точни и правилни са мотивите на господин Райчевски за това, че не може Националният съвет за радио и телевизия да бъде с бюджет, определен от Народното събрание. Затова той прави това предложение. И няма нищо вярно, че в закона има текстове, които правят Националния съвет за радио и телевизия политически зависим орган, защото Националният съвет за радио и телевизия, веднъж избран от народното представителство, не може да бъде сменяван от него, докато бюджетът може да бъде механизъм за контрол и влияние.
    И няма нищо вярно в твърдението, че в доклада на европейските експерти те са споменали, че Националният съвет за радио и телевизия бил в съотношение шест към едно в полза на някаква политическа сила. Няма такова нещо в техния доклад. Националният съвет за радио и телевизия по партийна принадлежност е в съотношение едно към едно. Има един член на вашата партия и един член на нашата. Всички останали са свободни, независими граждани. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоянов.
    Думата за дуплика има господин Атанасов.
    ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
    Разбира се, нелепо е да се спори с господин Сашо Стоянов, тъй като Съветът на Европа го е написал черно на бяло, а той го чете по някакъв си свой начин. Така че аз няма да споря в съдържателен план. Още повече, че самият господин Стоянов в един момент внася цял законопроект, изготвен от Форум "Свободно слово", после това го изнася. Изобщо неговата позиция трудно се разбира. Неговата позиция е такава, каквато му изнася в зависимост от съотношението на силите вътре в неговата политическа група. И неслучайно в. "24 часа" писа за неговото въжеиграчество. Но това е съвършено друга тема.
    Господин Стоянов каза, че не пречи без писмено предложение в законния срок комисията да предлага текстове в пленарната зала. Но ние тук имаме отхвърлен текст, господин Стоянов. Имаме парламентарна стенограма и стандартна практика е - така беше и по Конституцията, имаше спорове - когато възникне такъв спор, да се отвори стенограмата и да се види, че този текст е отхвърлен. Добре, Вие казахте, че няма значение, че е отхвърлен по чл. 23, няма проблем да го приемем по чл. 40. Хубаво, но ако не го приемем по чл. 40 - такава възможност съществува теоретически, - какво ще правим тогава, ще го приемем по чл. 50 ли? Ами ако и там не го приемем, какво ще правим? И докога ние ще процедираме по този начин?
    Започваме нова парламентарна сесия, тук идва господин президентът, господин премиерът, говори се за европейски дух, говори се за ново действие, за необходимост от реформи, за синхронизация с европейските закони, с предложенията на Съвета на Европа. Но какво е новото? Карате по старому. Поне да бяхте прочели тези осем страници предложения от Съвета на Европа и да се бяхте постарали поне нещо да усвоите от европейския опит. Вие ни казвате, че ние ги четем неправилно. На черното казвате бяло. Какво да говорим повече?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
    Думата има господин Благовест Сендов, заместник-председател на Народното събрание.
    БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Всички си спомняме много добре процедурата, при която беше отхвърлен този член. Още тогава направих бележка, че бързането с правене на предложения и пожарно спасяване на нещата в пленарната зала е много опасно. Какво щеше да стане, ако бяхте преглътнали това, че Народното събрание прие един текст, който не беше чак толкова страшен? Щяха да си минат всички други текстове и след като законът се публикува, можеше този текст да бъде изменен. Това обаче не се хареса и вие направихте един абсолютен гаф. Сега вместо да ударите чело в земята и да кажете, че сте сбъркали, и ние бъркаме, вие се държите като непогрешими господа и искате сега да ни убедите, че нищо не сте сбъркали, напротив, всичко е леге артист. Такова нещо няма.
    Съгласен съм, и господин Иво Атанасов, който тук блестящо защитава своите предложения, защото е специалист, казва, че такъв текст трябва да има. Всички знаем, че положението на тези хора трябва да се уреди. Но защо и сега вие се държите като непогрешими господа? Приемете, че сте сбъркали един път. Приемете, че сте сбъркали и кажете: Господа, сбъркахме, извинете. И ние бъркаме. И Народното събрание, ако е единодушно, може да направи всичко, да се договори, да направи едно изключение. Но сега вие хем искате да направите нещо, което не е позволено по правилника, хем искате да изкарате, че ние сме глупаци. И ще ни казва тук един уважаван народен представител: четете правилника. Защо поучавате? Вместо да се наведете по-ниско от тревата, вие пак продължавате с вашите тоталитарни маниери.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сендов.
    Думата има господин Жорж Ганчев.
    ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председател. Съжалявам, че при празна зала дебатираме такъв важен закон. Драго ми е, че ти пак си тук. Поздравявам те искрено. (Не става ясно към кого е насочена репликата.) Къде са другите?
    Аз нося морална отговорност, тъй като за много кратко време, за четири месеца бях председател на тази Комисия по радио и телевизия, когато всеки един от вас имаше възможност по пет минути по Националната телевизия по Временния статут да участва в политическия дебат. А двадесет месеца вече вие елиминирате вашите опоненти, аз съм един от тях, и по радио, и по телевизия и обядвате с главните редактори на всекидневниците, и упражнявате натиск и върху тях да не публикуват наши материли. И понеже това сте вие, трябва да се погледнете в огледалото и както господин Сендов правилно ви каза, да наведете ниско глава и да се коригирате. Защото, ако сега не се коригирате, когато паднете от власт, вие ще видите какви невероятни вреди сте оставили след себе си, както Жан Виденов и неговата малка групичка оставиха невероятни вреди след себе си. Не може до края на нашата политическа кариера да си говорим едни и същи неща и да се гоним в кръг.
    Аз се покланям на талантливите между вас. Покланям се на добронамерените между вас, на тези, които желаят истинско национално съгласие. А такова трябва да има. След кризата в Русия такова е задължително. Иначе ще тръгнат със сопите срещу всички нас хорицата и ще бъдат прави. Затова, когато си говорим за един модерен закон... Аз имах среща с Аткинсън и с Гелерот. Те много добре знаят за вашата гадна цензура, за вашата Гьобелсова постановка. Те много добре знаят.

    Господин Асен Агов каза няма такова нещо! Вие, господине, забранявате да адресираме на английски. Вашите преводачи тълкуват нашите думи както си желаят, за да чуват само добри неща. Като Потемкин по времето на Екатерина Велика. Такива сте вие! Какво ще си говорим? Вие сте най-репресивният орган във външната политика!
    Оттук трябва да си вземем един урок като обица на ухото и да кажем, както господин Сендов ви покани, и аз ще ви поканя: извинете се и се коригирайте! Не може няколко "интелигента" да ходят да се напиват всеки ден някъде и да се държат като цербери. Виждат ме в Партийния дом и аз им казвам: 20 месеца цензура не ви ли стигна? Те казват: не, не, иди при шефа на телевизията. Шефът на телевизията има проблем в къщи, има проблем на 100 места. Той е само бутафорна фигура там. Всеки го знае. Защо не си назначите един Хачо Бояджиев? Питам ви защо не назначите един професионалист, за да имате дързостта да кажете: професионалистът е над всичко. Да не е червен, да не е син!
    Аз ви говоря съвсем по братски, тъй като вие знаете, че аз мога да живея в изолация колкото си искам. Аз съм силен човек. Мога да живея в изолация колкото си искам и пак да помагам на народа ни, когато всеки от нас трябва да си даде контрибуцията. Аз съм длъжен да връщам. Затова съм в политиката.
    И ви казвам още един път: наведете глави, извинете се и се коригирайте! И не ни губете времето! Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
    Господин Пантелеев има думата.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз искам да се върна към аргументацията на господин Райчевски, който заяви на няколко пъти и в комисията на току-що завършилото заседание, а и в пленарната зала, че обстоятелството, че Народното събрание ще одобрява бюджета на Националния съвет за радио и телевизия го прави политически зависим. Това е едно абсурдно твърдение, тъй като Народното събрание одобрява бюджета както на Министерския съвет, така и на Президентството, така и на всички общини и това не ги прави политически зависими. Така че тази аргументация е напълно несъстоятелна и не може да бъде повод ние да променяме вече гласувани членове, макар и след прегласуването отпаднали. Така че този спор е безсмислен.
    Това, което в момента имаме на масата, е онова, което обясни господин Атанасов. Ние се намираме в една процедурна безизходица и единственият начин да излезем от нея е да изчакаме приемането на закона и тогава отново по установения от нашия правилник ред да внесем необходимите промени, в чиято целесъобразност ние наистина не се съмняваме. Че хаосът е пълен, свидетелства и едно друго обстоятелство. Аз няколко пъти питах господин Райчевски кой член ще бъде новият, предлаган от него. Той веднъж каза и окончателно беше записано в протокола на комисията, че това ще бъде чл. 41а. Тук той ни предложи това да е чл. 39а, после чл. 40а... Аз така и не знам кое е крайното предложение. Но това е несъществен проблем, той само е една брънка в цялата каша, която успяхте, вярно, в наше присъствие да забъркате. Дайте да я сърбаме по законния ред.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пантелеев.
    Аз си удрям главата в челото и признавам, че сбъркахме, защото при приемането на чл. 23 не присъствах в залата. И тъй като чл. 68, ал. 2 с нищо не е нарушен от предложението на господин Райчевски, ще поставя на гласуване новопредложения член, а временната му номерация, съгласно възприетата практика, трябва да бъде чл. 39а. Защото ние вече сме приели чл. 39 и допълнителния член, който ще приемем, ще носи номерацията на предишния с едно "а".
    Поставям на гласуване новопредложения чл. 39а.
    Гласували 117 народни представители: за 102, против 11, въздържали се 4.
    Член 39а е приет.
    За отрицателен вот има думата господин Михаил Миков.
    МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин Куртев. Въпреки цъканията от дясната страна, аз искам да кажа, че гласувах против освен поради аргументите, изложени от моите колеги от моята и от другите парламентарни групи, и поради това, че днес ние гласувахме един текст, който в момента на гласуването въобще не е раздаден в писмена форма. Това, че тук се говорят разни работи по онзи отхвърления чл. 23 и прочие, въобще не означава, че този текст, който преди малко народните представители гласуваха, е представен на народното представителство в писмена форма, както се полага. Аз половин час питах и уважаемите колеги Атанасов и Пантелеев: покажете ми какво гласуваме в тази книжка, за която са похарчени маса пари. За кой ли път ни се раздават тези брошури. Защото вие сте в едно голямо объркване по законопроекта и явно се опитвате чрез писмовни дебели материали да поправяте нещо. Ама така не става! Предполагам, че ако тази седмица не приемем закона, другата седмица ще ни раздадете нова брошура. И в същото време с новите брошури, които ни раздавате, гласувате текстове, които не са представени в залата на народните представители в писмена форма. Това е абсурд!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
    ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Длъжен съм да направя едно пояснение - текста го има в чл. 23, във всички брошури е записано.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Текстът беше прочетен от Вас, а господин Миков не беше в залата.
    Моля, продължете да докладвате.
    ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 40. (1) За времето, през което изпълняват своите функции, членовете на Националния съвет за радио и телевизия получават месечно възнаграждение в размер, равняващ се на три средномесечни заплати на заетите лица в икономиката по данни на Националния статистически институт.
    (2) Възнаграждението на председателя е по-високо с 30 на сто, а на секретаря с 20 на сто от възнаграждението по ал. 1.
    (3) Основното месечно възнаграждение се преизчислява всяко тримесечие на основата на средномесечната заплата за последния месец от предходното тримесечие."
    Становище на комисията - Комисията по културата и медиите подкрепя текста на вносителя по чл. 40.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Пантелеев има думата.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние многократно повтаряхме, че този закон е правен от хора, които не са достатъчно компетентни. Писали са на коляно и са импровизирали както намерят за добре. В този привидно неатакуем текст отново има написана една голяма глупост, ако това не е нещо тенденциозно. Аз питам какво означава това три средномесечни заплати на заетите в икономиката? И къде в България се води такава статистика? В Правилника за организацията и дейността на Народното събрание ние си служим с израза "в народното стопанство", което може би също не е съвсем точно. И на тази база се определят заплатите на народните представители и на редица други високопоставени държавни служители. А тук изведнъж се натъкваме на обтекаемия израз "икономиката", който един Господ знае какво значи. Има сфера на материалното производство, извънматериалното производство, бюджетна сфера и т.н. На коя част и за коя икономика става дума?
    РЕПЛИКА ОТ СДС: За пазарната икономика.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Много моля да направим необходимите уточнения, защото...
    РЕПЛИКА ОТ СДС: Те са синоними.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Синоними? Аз за първи път чувам, че народно стопанство или стопанство са синоними. Има строго фиксирани термини, които са отдавна в обращение и позволяват този въпрос да бъде решен по един недвусмислен начин. Защото може да се окаже, че в чисто икономическите сектори има безброй дефиниции за това що е икономика и какво включва. И дали въобще се води такава статистика в България. Това е другият въпрос. И няма да ли отворим, давайки една специфична дефиниция, допълнително работа на Националния статистически институт, за да определи единствено заплатите на членовете на Националния съвет за радио и телевизия.
    Така че моля, авторката на закона отсъства, няма представител и на Министерския съвет, нека тук икономистите да се мобилизират. Предполагам, че господин Стоян Райчевски няма да е в състояние да помогне в този случай.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пантелеев.
    По същество Вие правите предложение за редакционна поправка - вместо "икономиката" да бъде така, както е в правилника на Народното събрание "народното стопанство". Нали така?
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Тъй като не съм специалист искам да уточним какво прави статистическият институт? Това беше презумпцията - да получават колкото народните представители.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: С други думи предлагате...
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Аз не съм специалист.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ще дам думата на специалиста, но нека да уточним Вашето предложение. Вие предлагате ли като чисто редакционна поправка да бъде така, както е в правилника на Народното събрание, или не?
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Моето предложение засега е да отпадне "икономиката" и оттам нататък...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Стефан Стоилов.
    СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Според мен на второ място стои въпросът за едно точно отредактиране. Пред това обаче за мен, а мисля, че голяма част от вас ще се съгласят, стои един, бих казал и морален въпрос. Той е следният. От 1990 г. е възприета една система за определяне заплатите на народните представители. Тя девет години е фундамент, върху който се изграждат заплатите в много други структури от висок ранг. Системата е същата с известна промяна в добавките. Изведнъж, не зная чия е заслугата, в този закон се предлага в основите на тази система да не бъде записано "средната за страната заплата, отчитана от Националния статистически институт", а "средната заплата за икономиката". Не поставяйте в такова особено положение тези пет или шест човека, които се събират на месеца по един път, не зная колко са нужни или не са ни нужни, да работят и да получават по една система, различна от действащата вече девет години в Републиката.
    С други думи - препишете това, което една работеща система за парламента и всички онези държавни структури, които са приравнени към нея. Така нещата идват на своето място.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
    Има думата господин Иво Атанасов.
    ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
    За пореден път изразявам съжаление, че вносителят на законопроекта така и не дойде в Народното събрание да каже какви са му идеите. Ако замисълът е членовете на НСРТ да получават заплати, както депутатите, то трябва да се запише тройна на средната на заетите в народното стопанство, както е в нашия парламентарен правилник. Ако идеята на Министерския съвет е членовете на националния медиен съвет да получават заплати, по-големи от заплатите на депутатите, то тогава трябва да остане текстът така, както е фиксиран в момента, а именно на средната заплата в икономиката. Тъй като заплатата в икономиката е по-голяма от средната за страната, защото бюджетният сектор дърпа заплатата в икономиката и средната заплата на лицата, заети в народното стопанство, е по-ниска.
    Така че моля може би господин Райчевски да каже какви заплати искаме да даваме на членовете на националния медиен съвет. Мен ако питате аз нямам нищо против те да получават и по-големи заплати от депутатите затова, защото ако искаме да бъдем честни пред себе си, нито президентът, нито премиерът, нито голяма част от депутатите, примерно, си купуват костюмите от заплати. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
    Има думата господин Корнезов.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
    Нямаше да вземам думата по този закон, но дайте да препишем чл. 3 от правилника. Щом идеята е членовете да получават колкото народните представители, изрично да запишем: "равно на три средномесечни заплати на заетите лица в народното стопанство". Изрично това е записано в правилника, така се изчисляват нашите заплати, на тази база се изчисляват заплатите на президента, на съдиите от Конституционния съд, на министрите и т.н., и т.н. На базата на този критерий. Просто да препишем този текст, за да няма спорове. Това е. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
    Има думата господин Благой Димитров.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю. Аз смятам, че предложението на господин Корнезов е уместно. Наистина в чл. 3 от раздел "Бюджет" на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание дефинира начина на възнаграждение на народните представители. И всъщност идеята на вносителя е да има адекватни заплати на членовете на Националния съвет за радио и телевизия на депутатските заплати.
    Според мен спорен е моментът, господин професор Стоилов взе думата, доколко "икономиката" е понятие, различно от "народното стопанство".
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ, от място): Спорно е.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Кое е спорно? Аз ще Ви помоля да ми обясните каква е разликата между народно стопанство и икономика?
    ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Стопанството включва и бюджетната сфера.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Реалният сектор на икономиката е малко по-тясното понятие. Според мен влизаме в излишен спор. Спорът е излишен, но наистина можем да приемем термина "народно стопанство" и нещата да се изчистят, щом смятате, че е спорно. Това наистина може да стане и да се взаимства текста на чл. 3, да се изчисти спорът.
    Аз така предлагам, уважаеми господин председателю - "икономиката" да се замени с "народното стопанство", при което наистина проектираме чл. 3 от раздел "Бюджет" в чл. 40. Но лично аз мисля, че "икономиката" е тъждествено понятие на понятието "народно стопанство".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
    Поставям на гласуване редакционното предложение на господин Корнезов думата "икономиката" да бъде заменена с думите "народното стопанство".
    РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Госпожа Масларова има друго предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има направено предложение от господин Корнезов. С начина на гласуване ще се съгласите или ще го отхвърлите. След неговото изказване никой не поиска думата да го репликира. Гласуваме. (Реплики от ДЛ.)
    Отменям гласуването. Има думата госпожа Масларова.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Най-точно е да бъде "средната за страната работна заплата". Това е най-прецизният текст. След като в нашия правилник има допуснато нещо, което не е достатъчно точно, защо в закона да не го изчистим, за да не се налага повече да се поправя. Това е най-прецизният текст - средната за страната работна заплата. И с това изчистваме всякакви спорове относно това икономиката включва ли материалната, извънматериалната, бюджетната и т.н. Това е моето предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Сега станаха две предложения. Ще си позволя едно разсъждение. След като година и нещо нямаме проблеми с бюджета към нашия правилник, предполагам, че предложението на господин Корнезов няма да създаде проблеми и при приложението на закона.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): То е от девет години.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: То е от девет години така, не е само от година и половина, но този е правилникът.
    Поставям най-напред на гласуване предложението на господин Корнезов, което, както разбрах, и комисията възприема.
    Гласували 147 народни представители: за 125, против 9, въздържали се 13.
    Предложението на господин Корнезов е прието.
    Поставям на гласуване чл. 40 така, както е предложен от вносителя, и с приетата вече поправка думата "икономиката" се замества с думите "народното стопанство".
    Гласували 144 народни представители: за 130, против няма, въздържали се 14.
    Член 40 е приет.
    ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Глава трета - Българско национално радио и Българска национална телевизия".
    Комисията подкрепя текста на вносителя за това заглавие.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Докладвайте и заглавието на раздела, защото и там няма промени.
    ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Раздел първи - Общи положения".
    Комисията подкрепя и това заглавие.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавията на глава трета и на раздел първи така, както са предложени от вносителя.
    Гласували 142 народни представители: за 136, против няма, въздържали се 6.
    Заглавията на глава трета и на раздел първи са приети.
    ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Преди да прочета текста на чл. 41, искам да съобщя, че има предложение на колегата Драгомир Шопов за промяна на цялата глава с нова редакция, с нов текст, с нова номерация, която комисията не приема. Но това предложение най-накрая, господин председател, може да го подложите на гласуване. Но аз поставям този въпрос, тъй като по време на отделните гласувания може колеги да го повдигнат и да попитат защо ние не гласуваме отделно това.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Райчевски, господин Шопов е предложил заместваща глава. Нали така?
    ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Да.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Съгласно правилника най-напред трябва да гласуваме заместващия текст. И след като господин Драгомир Шопов е предложил и не е оттеглил глава трета - "Българско национално радио и Българска национална телевизия", то е редно най-напред да гласуваме неговото предложение и ако не бъде прието, тогава вече да минем към текстовете.
    Моля Ви да докладвате предложението на народния представител Драгомир Шопов.
    ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Предложение от народния представител Драгомир Шопов:
    Заглавието на глава трета "Глава трета - Българско национално радио и Българска национална телевизия" - остава.
    "Чл. 21. (1) Българското национално радио и Българската национална телевизия създават и излъчват програми с национален, районен и местен обхват.
        (2) Националните програми на БНР и БНТ се излъчват на официалния език съгласно с Конституцията на Република България.
      (3) Районните програми отразяват събития от района и са предназначени за неговото население. Те се подготвят и излъчват от районните радио- и телевизионни центрове.
      (4) Местните радио- и телевизионни програми се излъчват за отделен населен пункт.
      (5) Районните програмни схеми и участието на радио- и телевизионните центрове със собствени предавания при създаването на националните радио- и телевизионни програми се утвърждават от ръководствата на БНР и БНТ.
      (6) БНР и БНТ подготвят и програми, предназначени за чужбина, включително за българите зад граница.
    Чл. 22. Най-малко 75 на сто от общото годишно програмно време, като се изключат новините и спортните предавания, радио- и телевизионните игри, рекламите и телевизионният пазар, трябва да бъде предназначено за българска и европейска аудиовизуална продукция.
    Чл. 23. БНР и БНТ предоставят при поискване безвъзмездно програмно време на представители на държавни органи в случаи на бедствия или на непосредствена заплаха за сигурността и здравето на населението.
    Членове 24, 25 и 26 са на мястото на членове 53, 54 и 55.
    Член 27. Българското национално радио и Българската национална телевизия изработват правилници за рекламната си дейност, съобразени със Закона за рекламата и спонсорството. Правилниците се прилагат и по отношение на районните и местните програми.
    Чл. 28. Органи на управление на БНР и БНТ са:
    1. генерален директор;
    2. дирекционен съвет.
    Чл. 29. (1) За генерални директори на БНР и на БНТ се избират лица с висше образование, работили в радио- и телевизионната система не по-малко от 15 години и с управленчески опит.
    (2) Генералните директори на БНР и БНТ се избират за пет години и могат да бъдат преизбирани на същата длъжност без ограничение на мандата.
    Чл. 30. Мандатът на генералните директори на БНР и БНТ се прекратява предсрочно от Националния съвет за радио и телевизия:
    1. при подаване на писмена молба до НСРТ;
    2. при смърт или поставяне под запрещение;
    3. при невъзможност да изпълняват задълженията си повече от 6 месеца;
    4. при предсрочно прекратен мандат на генерален директор, НСРТ в срок от един месец избира нов генерален директор до края на съответния мандат.
    Чл. 31. (1) Генералните директори на БНР и БНТ:
    1. провеждат програмната политика;
    2. осъществяват оперативното ръководство на БНР и БНТ и на имуществото, държавна собственост, което им е предоставено;
    3. сключват и прекратяват трудовите договори на служителите;
    4. осъществяват правата на работодатели по Кодекса на труда;
    5. представляват БНР и БНТ пред всички физически и юридически лица в страната и в чужбина;
    6. упражняват бюджета на БНР и БНТ.
    (2) Генералните директори на БНР и БНТ упълномощават писмено член на Дирекционния съвет за свой заместник.
    Чл. 32. Генералните директори на БНР и БНТ получават месечно възнаграждение в размер, равен на възнаграждението на председател на постоянна комисия на Народното събрание.
    Чл. 33. (1) Членовете на дирекционните съвети на БНР и БНТ са български граждани с висше образование, управленчески опит, професионален опит в системата и журналистически стаж най-малко 10 години. Срокът и мандатността, както и предсрочното й прекратяване на член на Дирекционния съвет е както при генералните директори.
    (2) Членовете на Дирекционния съвет са ръководители на дирекциите и управленията в системата на БНР и БНТ.
    (3) Дирекция "Предавания на чужди езици" - радио "България", отразява политиката на правителството, като спазва неговите международни ангажименти и подписани договори. Радио "България" се финансира изцяло от бюджета.
    (4) Членовете на Дирекционния съвет, ръководители на дирекции и управления ръководят цялостната дейност на повереното им ведомство, награждават, отличават, назначават и освобождават административния и обслужващия персонал.
    (5) Дирекционните съвети на БНР и БНТ:
    1. планират, координират и отчитат програмната работа, грижат се за техническата база и нейното усъвършенстване в областта на радио- и телевизионните предавания;
    2. приемат структурата и щатното разписание на служителите и утвърждават длъжностните им характеристики;
    3. утвърждават договорите за реклама и спонсорство;
    4. приемат проектобюджета, както и отчета за изпълнението му;

    5. приемат правилници за структурата и организацията на Българско национално радио и Българска национална телевизия;
    6. вземат решения за създаване на експертни и консултативни съвети и определят реда на тяхната дейност;
    7. вземат решения за откриване и закриване на районни радио- и телевизионни центрове и определят тяхната структура, която се утвърждава от генералния директор;
    8. решават други въпроси в кръга на своята компетентност според Правилника за устройството и дейността на БНР и БНТ.
    (6) Дирекционните съвети на БНР и БНТ вземат решения с обикновено мнозинство от всички членове.
    Чл. 34. (1) БНР и БНТ съставят, изпълняват, приключват и отчитат самостоятелен бюджет.
    (2) Ръководствата на БНР и БНТ в рамките на общия бюджет утвърждават бюджетите на регионалните радио- и телевизионни центрове.
    (3) В приход на бюджета на БНР и БНТ постъпват:
    1. трансфер от Фонд "Радио и телевизия";
    2. субсидия от държавния бюджет;
    3. собствени приходи от реклама и спонсорство;
    4. постъпления от допълнителни дейности, свързани с радио- и телевизионната и издателска продукция;
    5. дарения и завещания;
    6. лихви и други приходи, свързани с радио- и телевизионната дейност."
    Член 35 е на мястото на чл. 74 със същия текст.
    Комисията по културата и медиите не приема предложението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
    Господин Шопов го няма в залата.
    Поставям на гласуване предложението на народния представител Драгомир Шопов за заместващ текст на глава трета.
    Гласували 138 народни представители: за 44, против 89, въздържали се 5.
    Предложението на господин Шопов не е прието.
    ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 41. Българското национално радио е национален обществен радиооператор. Българската национална телевизия е национален обществен телевизионен оператор."
    Предложение от народния представител Младен Влашки:
    В чл. 41 досегашният текст става ал. 1 и думата "обществен" се заменя с думата "публичен".
    Вносителят оттегля предложението.
    Предложение от народния представител Иво Атанасов - в чл. 41 досегашният текст става ал. 1 и се създава нова ал. 2:
    "(2) БНР разпространява две национални програми и програма, предназначена за чужбина. БНТ разпространява две национални програми. Промяна в броя на програмите по БНР и БНТ може да стане само със закон."
    Комисията по културата и медиите не приема предложението.
    Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев:
    Текстът на чл. 41 да се замести с чл. 7.
    Комисията по културата и медиите не приема предложението.
    Становище на комисията:
    Комисията по културата и медиите подкрепя текста на вносителя по чл. 41.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
    Господин Иво Атанасов има думата.
    ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми колеги! Това е един много интересен текст и неслучайно направих допълнение, че Националното радио разпространява две национални програми и програма, предназначена за чужбина, а Националната телевизия разпространява две национални програми. Предлагам промяна в броя на програмите да може да става само със закон. Защо? Премиерът Костов заяви преди няколко месеца, че до края на годината трябва да имаме една частна телевизия с национален обхват, а до края на следващата година да имаме още една такава частна телевизия с национален обхват. Вчера от тази трибуна премиерът Костов отново казва, че трябва да се приватизират националните обхвати. Но аз се питам като какъв Иван Костов казва това. Питам се в смисъл, за да решим кой има право да взема подобни решения. Какъв е Иван Костов? Ако Иван Костов може да каже колко програми трябва да има Националната телевизия, значи тази телевизия е под политически контрол. Не може министър-председателят, който е политическа фигура, да казва на независимата телевизия колко програми да има тя. Ако това е възможно, то тогава ние влизаме в противоречие със самия текст, който сега обсъждаме и който е предложен от вносителя, че Българското национално радио и Българската национална телевизия са национални обществени оператори. Ако, колеги, телевизията е обществен оператор, не може министър-председателят да й казва колко програми да има. Ако такъв прецедент се създаде и тъй като се приема, че обществени оператори ще бъдат не само БНТ и БНР, но в България ще има и други обществени оператори, то това би означавало, че премиерът Иван Костов или който и да бъде занапред, ще има право да казва на тези обществени радио- и телевизионни оператори колко програми да имат. За каква независимост на медиите тогава можем да говорим? Той утре ще започне да се произнася и за частните медии - колко програми да имат, и ще започне да се произнася и по съдържанието на тези програми.
    Това е един много важен въпрос и аз ви предлагам да го обсъдим внимателно. Кой е този, който може да реши колко програми да има телевизията? Очевидно самата телевизия не може да реши този въпрос. Да речем, това би могло да бъде правомощие на Националния съвет за радио и телевизия. Но в законопроекта не се предвижда такова правомощие на Националния медиен съвет. Добре, кой тогава ще решава? Може ли Иван Костов да казва колко програми да има Националната телевизия? Естествено, че не може да казва Иван Костов.
    Затова аз предлагам някакво решение, примерно със закон. Народното събрание да решава тези суперважни въпроси. Не че то не е политизирано, но все пак не може един лидер на политическа партия, която е управляваща в момента, да се произнася по броя на програмите в Националната телевизия. Друг е въпросът колко програми е възможно да има, колко програми могат да се финансират сега, особено като имаме предвид предложението, което ще дойде след 10 - 20 члена - за орязване на рекламите в най-гледаното време. Естествено при народната власт ние можехме да излъчваме три програми по телевизията. Сега, при демокрацията вие не можете да излъчвате две програми, искате да направите една. Последното го казвам във връзка с думите, произнесени сутринта от господин Светослав Лучников колко лошо било при социализма. Ами направете това, което е било при социализма, пък тогава критикувайте.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Пази Боже!
    Благодаря на господин Иво Атанасов.
    Има думата за реплика господин Сашо Стоянов.
    САШО СТОЯНОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! На въпроса на господин Атанасов аз ще отговоря също с въпрос. А кой е Иво Атанасов, че да казва, че в Националната телевизия трябва да има две програми?
    ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Аз не го казвам.
    САШО СТОЯНОВ: Напротив, казахте го преди малко. Да, министър-председателят на България е гражданин с равни права като всички останали и неговото мнение може да бъде изказвано свободно съгласно човешките права така, както мнението на всеки един гражданин. Ако ние всички тук наистина сме за това да има конкуренция в националния ефир, то всички ние ще сме за това да има една или поне най-малко една национална по обхват частна телевизия. И е много хубаво, че на тази позиция стои и министър-председателят на Република България.
    А що се отнася до това колко програми да излъчва Националната телевизия или която и да е друга национална по обхват частна телевизия, това зависи не от закон, а от свободния радиочестотен ресурс и това не е предмет на Народното събрание. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоянов.
    За втора реплика има думата господин Жорж Ганчев.
    ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председател! Тук се харчи народна пара за такива смехотворни неща вече, че ми става неудобно.
    Разбира се, господин Сашо Стоянов не може да каже, че министър-председателят е обикновен гражданин. Той е човек с една от най-големите тежести в републиката в момента. Така че недейте да демагогствате. В момента почти има едноличен режим в България и ако Вие можете да ме оборите, ще Ви изнеса хиляди факти тутакси.
    По отношение на господин Иво Атанасов. Абсолютно неприемлива е тази демагогия за народната власт с трите канала. Това беше държавен капитализъм - всички пари в една голяма пирамида. Да, много добри неща бяха направени. За съжаление няма връщане назад. И моля ви, такива демагогски референции да си ги спестите, тъй като сте умен човек и професионален мъж.
    И най-вече, ама най-вече пазарът ще решава един канал ли да има, два канала ли, три ли... Само пазарът! Всичко друго е приказки. (Оживление.)
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Точно така.
    ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Един много близък приятел на министър-председателя Иван Костов, когато аз бях председател на тази комисия, ми депозира фалшива банкова гаранция за 20 млн.долара. Имам я - копие, в мене е. От една фалирала банка!
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Кой е той?
    ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Ще му кажа името, като започне движение по този въпрос. (Оживление.) Името му ще стане достояние. Но ви казвам, че много спокойно се яви с прекрасна програма, с една известна дама като партньорка, която в момента работи за президента на България.
    Омръзна ми вече от далавераджии и затова ви казвам: оставете на пазара да решава. Няма политически решения по такива специфични въпроси. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганчев.
    За дуплика има думата господин Иво Атанасов.
    ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
    Разбира се, не аз искам да решавам колко програми да има телевизията. Аз предлагам едно възможно решение, господин Стоянов, но не чух какво е Вашето предложение за решение. Защото в момента няма решение. В момента господин Ганчев казва: пазарът ще реши това, но казвайки за пазара, той веднага допълва за далаверата. Ето начинът, по който ще бъде решавано колко програми да има Националната телевизия. Не може така. Пазарът в случая се явява една абстракция, защото някой ще трябва да реши да се закрие примерно Ефир 2. Кой ще бъде той? Аз питам. Добре, вие не искате да е парламентът. Кажете кой ще бъде. Кажете! Нямате отговор. Тоест, оставяте нещата на явлението, наречено далавера. Може би господин Димитров - виждам, че иска думата - ще каже кой ще вземе решението колко програми да има Националното радио и Националната телевизия.
    Що се отнася до това, което е постигнато при социализма или както аз казвам при народната власт, когато постигнете нещо повече, дами и господа, тогава Вие, господин Лучников, ще имате основание да критикувате. Вземете всички показатели, с изключение на свободата на словото, и още няколко подобни и ще видите, че всички показатели сега са по-зле. (Оживление в СДС.) Вие ще достигнете средната консумация примерно, ако управлявате до 2019 г. Така че, господин П. Ляков, ако сме живи и здрави и в 2019 г. вие сте постигнали нашето равнище от най-лошата ни 1989 г., тогава Вие, още повече, че сте комсомолски журналист, ще имате право да се отнасяте към мен с неуважение. Дотогава, докогато не сте направили нещо добро, ще ни гледате с уважение и ще се учите от нас. (Ръкопляскания от ДЛ, смях от СДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
    Господин Благой Димитров има думата.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю!
    Уважаеми госпожи и господа народни представители! Не може в закон да се определя броят на програмите. Аз съм абсолютно съгласен с господин Жорж Ганчев, че пазарът определя броя на програмите.
    Има и нещо друго много важно от чисто технологична гледна точка. Допускаме, че Българската национална телевизия и Българското национално радио взимат като юридически субекти, както ги дефинираме в закона, кредит от Европейската банка за възстановяване и развитие и арендуват или купуват телекомуникационен спътник. От технологична и финансова гледна точка, господин Атанасов, е нецелесъобразно примерно да се дадат 5 или 6 млн.долара за спътник с по-малко от 32-канален транспондер. Просто не е рационално. И аз Ви питам: от тези 32 или 64 канала, т.е. възможностите на спътника, ако вие дефинирате само две програми и една за чужбина, колко програми ще може да използа БНТ? Под програма разбираме съответен телевизионен канал, който може да бъде разпространяван чрез спътник на една огромна територия, включително и в чужбина. Не можем да кажем, че ще имаме две национални програми в България и една за чужбина, защото примерно телекомуникационният спътник дава възможност на Националната телевизия да излъчва 15 програми. Разбирате ли? Това е безсмислие. Този текст, който вие предлагате, е безсмислен.
    В този смисъл - от финансова, технологична и от пазарна гледна точка - не можем да определяме броя на програмите. Повярвайте ми, след година или две, когато има възможност и аз дори съм разговарял с двамата генерални директори за възможността за едно съвместно финансиране между БНТ и БНР на закупуването или арендуването на един такъв телекомуникационен сателит, пълно безсмислие е сега да определяме чрез закон броя на програмите, защото те могат да пуснат като обществен оператор един канал за култура, друг за наука и прочие. Те могат да дадат техни канали под аренда, тъй като са юридически субекти. Те като собственик на спътника могат да отдадат канали на други радиотелевизионни оператори. Това е пазарна игра.
    Повярвайте ми, уважаеми госпожи и господа, предложението на господин Иво Атанасов е нецелесъобразно и не бива да бъде прието така - още един път казвам - от финансова, пазарна и технологична гледна точка.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Благой Димитров.
    Реплика - господин Миков.
    МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин Куртев.
    Уважаеми господин Димитров, ние наистина обсъждаме чл. 41, но ако погледнете чл. 42 ще видите, че никакъв спътник, сателит и прочие не могат да имат радиото и телевизията, защото в ал. 1 пише, че са юридически лица, но в ал. 2 пише, че всичкото имущество (забележете!) е държавно и им е дадено за оперативно управление. Аз не знам като обсъждаме този текст как ще излезем от цялата тази работа. Така че тези номера с пазарната икономика в чл. 41, чл. 42 ги срутва абсолютно! (Реплики от СДС.)
    Е, добре, как телевизията ще тегли кредит от Европейската банка и как ще гарантира като няма имущество за една стотинка? Държавата ще тегли, ако иска, кредит и ще им го даде да го похарчат, за да си купят сателит. Решете проблемите на собствеността. Собствеността е държавна и я предоставяте за оперативно управление. Забележете! Нищо повече. Това е според закона имуществото на тези две институции.
    САШО СТОЯНОВ (СДС, от място): Защо говорите така? Те управляват това имущество, но това не означава, че не може да си имат и свое.
    МИХАИЛ МИКОВ: Но имуществото е държавно, а не е на радиото и телевизията. (Неразбираема реплика на господин Сашо Стоянов.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Стоянов, правя Ви забележка.
    МИХАИЛ МИКОВ: За оперативното управление питайте господин Лучников и той ще Ви обясни какво означава оперативно управление на едно имущество. Какви разпоредителни действия може да има и каква имуществена, финансова и прочие самостоятелност могат да имат те.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
    За втора реплика - господин Пантелеев.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Разбира се, за пазарно поведение не може да става и дума, защото и радиото, и телевизията се издържат предимно от Републиканския бюджет.
    САШО СТОЯНОВ (СДС, от място): И от такси.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Може би и от такси за водомери, електромери - както намерите за добре...
    В крайна сметка нещата тук са повече терминологични, защото става дума за двете честоти по-скоро. Може би ние сме използвали недотам точно термина "програма". Става дума за това Националната телевизия да разполага с две честоти и да е ясно кой може да продава и кой не тези национални честоти. Ние за това пледираме: Националната телевизия да разполага с две честоти, защото може да разпространява наистина колкото си ще програми и може би сме изписали този текст недотам точно.
    САШО СТОЯНОВ (СДС, от място): Честотите са 20, не са 2.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Да, става дума за честоти преди всичко. Двадесет кои?
    САШО СТОЯНОВ (СДС, от място): Само Ефир 2 се излъчва на 5-6 честоти.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Пантелеев, моля Ви не влизайте в диалог със залата. Току-що направих забележка на господин Стоянов.
    За трета реплика има думата господин Стефан Нешев.
    СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Господин Димитров, позволих си да изляза на трибуната, защото чух, че Вие правихте внушение, което и господин Ганчев направи - пазарът определя всичко. Аз искам да Ви питам: има ли държава, в която да има изключително либерална пазарна икономика? Ако Вие ми посочите такава държава, която да е отказала да прави внушение и да създава предпоставки за управление, осланяйки се само на пазарното търсене... Защото радиото и телевизията формират и национално самочувствие, формират чрез своите излъчвания и други елементи на ценностната система. Ние трябва да определим за формирането на политиката на България колко програми са необходими в тези 24 часа. И ако действително ние можем да изпълним задачите, които вашето правителство си поставя, с една програма или с 6 часа, аз съм напълно съгласен другата да бъде приватизирана, да се даде възможност друг да формира държавната политика. Но ако не сте в състояние да докажете, че можем с една програма и с 6 часа да формираме държавна политика съобразно задачите, които сте си поставили като правителство и като държава, трудно ще мога да приема и да застана зад тази позиция - пазарът определя всичко. Хаосът не създава развитие, не създава транслация към повишаване на успеваемостта. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
    За дуплика има думата господин Благой Димитров.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми господин Миков, в ал. 2 на чл. 42 става дума само за имуществото - държавна собственост, което е предоставено, а не за това, че цялото имущество на Националната телевизия е държавно. Така трябва да се чете ал. 2. А ако допуснем и Вашата версия, аз мога да Ви кажа например, че от три банки кредиторки Българската телекомуникационна компания, която е със 100 на сто държавно участие, има заем от 160 млн. долара, на различни траншове ги е теглила, с държавна гаранция. Това е формализиране в момента на разговора. Ние говорим за друго.
    И веднага отивам на репликата на уважаемия господин Нешев. Пазарът ще определя, уважаеми господин Нешев, дали 4, 5 или 8 програми може да са необходими на Националната телевизия чрез нейния спътник. Обаче ако ние заковем, че тя може да има само 3, обезсмисляме примерно нейния сателитен канал. Обезсмисляме го. Пазарът, още един път ви казвам, може да определи дали 2, дали 3 от тези, да речем, 64 канала, които тя притежава като собственик или които е арандовала. Искам правилно да бъда разбран. Казвам ви го най-добронамерено. Безсмислие е това да определяме в закон колко програми да има. И пазарът определя на практика нейната политика в този смисъл - колко канала. Това е смисълът.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Не е така.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Така е, господин Корнезов.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Не може да е така.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Така е. Послушайте. В момента от чисто професионална гледна точка Ви го казвам. Аз дълбоко Ви уважавам като юрист, но просто трябва да се заслушвате в експертни становища. Мислили сме го въпроса.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
    Има думата господин Корнезов.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Само 20 секунди, няма да ви отнемам повече време. Но преди да гласувам, трябва да ми е ясно. Аз не съм специалист по тези въпроси. Господин Димитров тук ни говори за Космоса, за някакви спътници. Сигурно и това го има. Аз обаче питам, преди да гласувам. За "Ефир 2", който чувам, че ще се приватизира и няма да бъде вече национална програма, кой ще вземе решението да се прекрати? Кой? Питам. Обяснете ми. Пазарът, пазарът, пазарът или спътникът? Нито пазарът, нито спътникът. Някой трябва да каже: няма да има "Ефир 2". Това е. Питам ви кой ще го каже. Моля ви, отговорете ми.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
    САШО СТОЯНОВ (СДС, от място): Да обясня за 20 секунди.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Сашо Стоянов иска да Ви отговори на въпроса, господин Корнезов.
    САШО СТОЯНОВ (СДС): Дали да има "Ефир 2", "Ефир 3" или "Ефир 8", ще си реши самата телевизия, водена единствено от финансови съображения. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сашо Стоянов. И тъй като няма повече вдигнати ръце, поставям на гласуване предложението на господин Иво Атанасов.
    Гласували 134 народни представители: за 35, против 92, въздържали се 7.
    Предложението не се приема.
    След като повече от половин час дебатирахте чл. 41, аз ще ви попитам сега път има ли смисъл изобщо да го гласуваме, след като ще ви прочета какво сме приели в чл. 7.
    ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Оттегляме го.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Вие какво оттегляте, няма значение. Но ние сме приели вече чл. 7, ал. 1, която гласи: "Българското национално радио (БНР) и Българската национална телевизия (БНТ) са национални обществени радиооператор, съответно телевизионен оператор..." И текстът, който сега приемаме, гласи: "Българското национално радио е национален обществен радиооператор. Българската национална телевизия е национален обществен телевизионен оператор". Кажете ми каква е разликата между двата текста, преди да го гласуваме?
    МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Това ви го казахме преди почивката - че този закон не става.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И господин Сендов пита защо ручахме жабетата. И ако трябва, въпреки че нямам право оттук да го направя, формално ще предложа отпадането на чл. 41.
    Господин Райчевски, имате думата.
    СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, действително тук се повтарят позициите и становищата. Но чл. 7 се отнася за общи положения, които са залегнали в закона. Друг е проблемът дали ние коментираме дали е възможно да отпадне този текст в чл. 7, който вече е отминал. Но лично аз се въздържам да подкрепя предложение за отпадане на тези ясни дефиниции за това, че нашето Национално радио и нашата Национална телевизия трябва да бъдат обществени оператори, тъй като тук става дума точно за тези две национални медии. Духът и философията на закона, който приемаме, е да се превърнат тези наши национални медии от държавни в обществени. А точно с тези дефиниции ясно се казва, че трябва да бъдат такива. Затова може би се получава повторяемост, но тя не е излишна. Ако ние свалим този текст, когато говорим за радиото и телевизията може впоследствие, че независимо други текстове по някакъв начин са в същия дух, да се получи двусмислие.
    Личната моя позиция е текстът да остане така, както е предложен от вносителя. Убеден съм, че вносителят точно това е имал предвид, когато е повторил още веднъж един много важен и съществен момент.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски. Има думата заместник-председателят господин Благовест Сендов.
    БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Като вземам повод от това, което каза председателят господин Куртев, правя формално предложение, понеже председателстващият няма право да прави предложение за гласуване, този текст да отпадне. Съгласен съм, че могат да бъдат повтаряни текстове от Конституцията в някакъв закон, от един закон в друг закон, но текстове от един закон в същия закон не е логично да бъдат повтаряни. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сендов.
    Поставям на гласуване предложението на господин Сендов за отпадане на чл. 41.
    Гласували 148 народни представители: за 134, против 10, въздържали се 4.
    Предложението е прието.

    ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 42. (1) Българското национално радио и Българската национална телевизия са юридически лица със седалище София.
    (2) Българското национално радио и Българската национална телевизия осъществяват оперативно управление върху имуществото - държавна собственост, което им е предоставено."
    Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев:
    В чл. 42, ал. 2 "БНР и БНТ упражняват правото на държавна собственост върху предоставеното им за стопанисване и управление имущество от свое име, за своя сметка и на своя отговорност в пределите на закона".
    Комисията по културата и медиите не приема предложението.
    Становище на комисията: Комисията по културата и медиите подкрепя текста на вносителя по чл. 42.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Иво Атанасов има думата.
    ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
    Уважаеми колеги, това, което предлагаме ние тримата, не е най-доброто, но е по-добро от сега съществуващия текст. И ви моля да обърнете внимание. Тъй като, когато говоря с понятия, не всички разбират, ще дам един пример, да речем, с Художествената галерия в Кюстендил, която е една от най-големите в България. Тя е държавна собственост на общинско оперативно управление. Какво означава това? Общината трябва да върши ремонтите, поддръжката, но няма право, примерно, да сключи договор за съвместна дейност и да завърши разширяването на галерията, няма право на други подобни съвместни дейности.
    Тоест, ако ние прехвърлим тая практика върху Националната телевизия и Националното радио, техните управителни органи ще бъдат с много ограничени пълномощия. На практика те ще трябва, както каза господин Димитров, да се допитват и да искат разрешението и гаранциите на държавата за много неща. А след като гаранция ще получаваш от държавата, как може да бъдеш независим от нея?!
    Затова ви моля да приемем нашия текст. Той не е най-доброто, тук господин Миков вероятно ще направи още по-добре предложение, но не е дадено писмено в законовия срок. Така че сигурно няма да го приемете, но това, което предлагаме, дава по-големи възможности на ръководните органи на БНТ и БНР да си вършат работата, без да бъдат под строгата опека на държавата. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
    Има думата господин Миков.
    МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин Куртев. Аз също сега ще се ръководя малко от принципа на господин Райчевски "Репетицио матер студиором".
    РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Ест.
    МИХАИЛ МИКОВ: Е, дали е "ест", ще се види след гласуването.
    Става въпрос за имуществото, с което тия национални институции, както тук вие ги наричате, а ние, юристите, ги наричаме "юридически лица", и това са едни особени юридически лица, които се създават по този закон, и за да могат да изпълняват те своята дейност, трябва да имат някакво имущество.
    Тук мисля, че господин Благой Димитров каза, че това било за предоставеното от държавата. Ами господин Димитров, в момента, доколкото ми е известно, Българското национално радио и Българската национална телевизия нямат един стол! Килимчето на директора е държавно. Ако има някой илюзията, че не са държавни столът на директора на телевизията, килимчето ... Може би писалката, с която разписва заповедите, не е държавна. Към момента, ето днес, преди приемането на този закон. И така както е предложен текстът на националната институция, реално тя няма да има никакво имущество. Тя единствено ще има едно право на какво? - право на оперативно управление.
    Тоест, тук аз виждам една много добра и удачна рецепция, ако това са искали вносителите, на една правна категория - правото на стопанисване, оперативно управление, която дълги години в условията на социалистическо планово стопанство и единна държавна собственост - единна държавна собственост! - беше прокарана стройно, последователно и много по-добре, отколкото актуалният законодател днес решава правните си проблеми в цялото ни законодателство. Явно тая работа е писана от човек, на който тая категория му е дълбоко тук, в подкорието, оперативното управление. Не знам дали е някъде, дали го усеща, може да вее много сини байряци, но той мисли с този понятиен апарат и с тези категории.
    И какво ще стане? Господин Благой Димитров, неуместно е сравнението с Българската телекомуникационна компания. За Вас тя също може да е институция, но отзад има една абревиатура "АД" , което съществено я отличава от националните институции радио и телевизия, които отзад нямат такава абревиатура. И когато ние говорим, че има едно юридическо лице, трябва да кажем с какво имущество то ще борави.
    Аз не знам дали ще бъде удачно, така еспронто когато се правят предложения, аз не рискувам, бих ви предложил: "Българското национално радио и Българската национална телевизия са юридически лица със свое имущество и със седалище София". И край. "Със свое" да се подчертае и да се махнат всички останали неща и да приключи темата.
    Вие казвате, че ще приватизирате "Ефир 2". Какво значи, че ще приватизирате "Ефир 2"? По телекомуникациите ще дадете - аз не питам кой, ясно, че ще е някой ваш началник - право да се ползва някаква ефирна честота. Но тия камери там - какво има не знам, студио, какво, господин Агов знае по-добре. Там има имущество. Това имущество кой ще го продаде и като какво - като държавно имущество?
    Ще ми опонирате (обръща се към дясната страна на залата)? Добре, съгласен съм. Но нека това да бъде другият въпрос за приватизацията на тоя "Ефир 2". Принципният въпрос е, че ако искате да правите относително независимо радио, телевизия, не да им давате оперативно управление, ами ще им дадете имущество. Юридическо лице по силата на закона, със свое седалище в София и със свое имущество, предоставено от държавата, за да стане негово - на юридическото лице - имущество. Тогава може да се заложи нещо, може да се ипотекира, може да се влезе в кредитни отношения. Ами че той ще отиде да тегли един кредит от банката заплатите да си плати директорът и те ше му кажат: "Чакай бе, байно, кой си ти, какво имаш зад гърба си?". "Ама аз съм Националната телевизия!" Е какво като си? Ти нямаш един стол! Столът, на който седиш, не е твой, на националната институция, господин Райчевски, а е на държавата и му е дадено временно да седи на тоя стол. Ако така го направите, просто това в зародиш икономически бламира независимостта на тия национални институции.
    АСЕН АГОВ (СДС, от място): Това е друг проблем.
    МИХАИЛ МИКОВ: Добре, щом е друг проблем, аз моля, но да се реши този проблем. Ще се създаде проблем. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
    Има думата господин Светослав Лучников. Поне съм сигурен, че той няма да говори за приватизацията на "Ефир 2".
    СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Вземам думата пак в името на юридическата грамотност.
    В нашето право има пет вида търговски дружества, регламентирани в Търговския закон. Освен това в Търговския закон е предвидено, че могат да се създават със специален закон други видове юридически лица, но техният статут трябва да се уреди със законодателния акт, който ги създава.
    В този законопроект, доколкото аз го виждам и чета, няма уреден статут на някакъв особен вид юридически лица. Следователно, ако ние говорим за юридически лица тук, трябва да се върнем към общото правило на разрешените от закона форми на юридически лица на търговски дружества. Те са: събирателно, командитно, с ограничена отговорност, акционерно и учредено с акции. Друга форма няма, законът не признава.
    Ние тук бихме могли да излезем от тоя тупик, ако приемем една редакционна поправка и в ал. 1 да кажем така: "са акционерни дружества". Тогава ще се постави въпросът дали в тяхното имущество ще се влее само предоставен от държавата капитал - и тогава те ще станат еднолични акционерни дружества - или пък ще се привлече и друг капитал и тогава ще станат обикновените смесени акционерни дружества. Но такъв начин, по какъвто е уреден тук, в тоя законопроект, е юридически абсурд.
    Още по-абсурдна е ал. 2. Това предоставяне на право на ползване е една категория от епохата на държавната собственост, общонародната собственост, която се предоставяше за ползване на отделни юридически лица, държавни предприятия, които нямат нищо общо с нашата модерна правна система. В този случай или това имущество, което се предоставя за ползване, ще се апортира от държавата в тези дружества и ще стане тяхна собственост или пък те ще го дадат под наем или ще го предоставят по някакъв друг начин, но това ще бъде договорно уредено. По този начин ще се оправи и режимът на собствеността, и зависимостта на тези национални медии като отделни правни субекти със свое имущество.
    Какво ще стане с правото на държавата? Правото на държавата, доколкото тя не приеме чужди съдружници, тя ще бъде едноличен собственик на капитала на това дружество. Тя ще разполага с всичките му акции. Тя ще упражнява контрол над едно общо събрание и ще може да определя тяхната съдба. Това е едно разрешение на въпроса, което е юридически грамотно. Затова аз предлагам в първата алинея да се каже, че те са акционерни дружества, а втората алинея просто да отпадне. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Лучников, най-добре е да предложите отлагане, тъй като това не са редакционни поправки. Ще трябва комисията да се събере.
    СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Да, бих могъл да предложа и отлагане, за да може да не се импровизира, а да се обмисли по-сериозно въпросът. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Тук се направи процедурно предложение за отлагане на гласуването.
    За реплика по изказването думата има господин Благой Димитров, а след това ще гласуваме процедурното предложение.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа, уважаеми господин Миков! Аз нямам нищо против да прецизираме ал. 1 по отношение на дефиницията - акционерно дружество, или това, което предлагате Вие - юридическо лице с една дефиниция за собствеността. Но аз взимам за друго думата - какво значи да се приватизира ефирът. Една медия нищо не означава да има три камерни канала. Нищо не означава. Или, примерно, пет стола. Една медия с национален канал, радио или телевизионен оператор означава да имаш една съвкупност от примерно 25 или 30 честоти на излъчване и инфраструктура, по която да си разпространяваш съответната програма. Това означава и така трябва да се схваща примерно даването на национален канал от чисто технологична гледна точка.
    Мога да ви кажа съотношението - един предавател, примерно, от порядъка на 200 вата - тези мощности, които в момента са разрешени, е от порядъка на 50 - 60 хил. долара. В същото време на БТК се плаща и това са общо взето стандартни съотношения, може би 35 - 40, като се стига до 50 на сто от бюджета на медията, за да може телекомуникационният оператор да разпространява продуктите, които има медията.
    Просто внасям едно уточнение в тази материя. Разбира се, това, което господин Лучников спомена за прецизиране на текстовете на ал. 1 по отношение на юридическите лица, тук пише: "със седалище София" по ал. 1 или това, което Вие го казвате, вероятно трябва да подкрепим предложението на господин Лучников за отлагане и доразглеждане на текстовете по ал. 1. Аз ще подкрепя едно такова предложение. Или пък предложението целият чл. 42 да се отложи, като се прецизира евентуално и ал. 2, но просто заострям вашето внимание по отношение на влезлия в обществена употреба израз "приватизиране на ефира". Това означава. Нищо не значи да имаш един студиен комплекс, ако нямаш инфраструктура, ако нямаш ретранслатори, ако нямаш излъчватели в 25 или 30 точки, пръснати на територията на страната, или пък ако имаш спътник с примерно няколко десетки канала за излъчване, който пък излъчва на територията на страната. С това всъщност отговарям и на господин Корнезов. Това е смисълът на това, за което говорим.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
    ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Възникна идея, която подкрепям - да бъде отложено гласуването на целия чл. 42, за да се прецизира текстът. Аз искрено съжалявам, че Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, която господин Лучников ръководи, се е произнесла по този законопроект и не е направила тази бележка, но добре е, че сега се прави.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Светослав Лучников за отлагане гласуването на чл. 42.
    Гласували 143 народни представители: за 134, против 6, въздържали се 3.
    Предложението е прието.
    Гласуването на чл. 42 се отлага.
    ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 43. Българското национално радио и Българската национална телевизия подготвят, създават и предоставят за разпространение радио- и телевизионни програми и допълнителна информация, включително телевизионен и видеотекст".
    Предложение от народните представители Стоян Райчевски, Младен Влашки, Ева Жечева и Сашо Стоянов:
    В чл. 43 думата "видеотекст" се заменя с думата "телетекст".
    Комисията по културата и медиите приема предложението.
    Предложение от народния представител Младен Влашки, което е оттеглено.
    Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев:
    В края на чл. 43 думите "телевизионен и видеотекст" се заменят с думата "телетекст".
    Комисията по културата и медиите не подкрепя предложението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Комисията не подкрепя предложението, тъй като предлага и "телевизионен"...
    ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Да, и "телевизионен"...
    Становище на комисията:
    Чл. 43 се изменя, както следва:
    "Чл. 43. Българското национално радио и Българската национална телевизия създават и предоставят за разпространение радио- и телевизионни програми и допълнителна информация, включително телевизионен и телетекст."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Атанасов, имате думата.
    ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
    Искам да ви кажа защо сме направили това предложение, за да има единство в терминологията в нашата страна. Сега е записано "телевизионен и видеотекст". Това не дефинира за какви текстови системи става дума. Ако се има предвид кодираната текстова информация, която се предава едновременно с регулярния програмен сигнал, стандартизиран от Европейския институт за телекомуникационни стандарти И Ти Ес Ай като телетекст, такава система съгласно - сега ще ви изброя няколко стандарта: БДС 78 91-94 - телевизионна техника, термини и определения; БДС 17 104-90 - системи за предаване на телетекстна информация, и БДС 17 224-96 - системи за телевизионно разпръскване, се нарича телетекст. Няма сериозни основания да се пренебрегва стандартизираният в Република България термин, поради което предлагаме посоченият текст да се измени по начина, по който сме предложили, включително "телетекст". Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
    Господин Благой Димитров има думата.

    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Аз мисля, че предложението на господин Иво Атанасов трябва да се подкрепи. Абсолютно точно той дефинира какво значи телетекст. Може наистина текстът да стане така: "допълнителна информация, включително и телетекст", тоест думата "телевизионен" да изчезне.
    Господин Атанасов, аз по принцип подкрепям това, което казвате, защото може да има и друг вид допълнителна информация. Предава се и друг вид допълнителна информация. Затова да стане "допълнителна информация, включително телетекст". Тоест, можем да приемем предложението на народните представители Иво Атанасов, Мерджанов и Пантелеев, защото те предлагат точно това.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на господин Иво Атанасов и още двама народни представители, което по същество означава от предложения от комисията текст да отпадне думата "телевизионен". Остава "включително и телетекст".
    Гласували 138 народни представители: за 135, против 1, въздържали се 2.
    Предложението се приема.
    Моля, гласувайте за чл. 43 така, както е предложен от комисията, с приетата вече от нас поправка по предложението на господин Атанасов, без думата "телевизионен".
    Гласували 130 народни представители: за 129, няма против, 1 въздържал се.
    Член 43 е приет.
    ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: "Чл. 44. (1) Разпространението на радио- и телевизионните програми на БНР и БНТ се извършва чрез собствени телекомуникационни средства или на основата на договор с лицензиран далекосъобщителен оператор.
    (2) Държавата осъществява лицензионна политика в областта на далекосъобщенията за гарантиране разпространението на програмите на БНТ и БНР на цялата територия на страната."
    Предложение от народните представители Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев: от чл. 44 да отпадне ал. 2.
    Комисията по културата и медиите не приема предложението.
    Комисията приема текста на вносителя по чл. 44.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Имате думата, господин Пантелеев.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз имам въпрос, който между другото многократно и ръководството на Българската национална телевизия поставя и то във връзка с този член. Какво става, когато един ден бъде приватизирана Българската телекомуникационна компания? Как тогава ще се гарантира независимостта на Българската национална телевизия и Българското национално радио?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Благой Димитров има думата.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа! Член 44 регламентира държавните гаранции по отношение на покритието на цялата територия на страната с български телевизионни и радиопрограми. В момента има огромни територии от страната непокрити с българска реч и с български образ - телевизионни предавания, което според мен е абсолютен анахронизъм в края на двадесети век. Това е недопустимо. Това е невъзможно. Нещо повече, единствено на Балканския полуостров България е без телекомуникационен сателит. Тоест, необходимо е да има някакви държавни гаранции за покриване на цялата територия на страната с български радио- и телевизионни програми. И аз смятам, че чл. 44 урежда една такава гаранция, една такава държавна гаранция. Нещо повече, самите ръководства на националната телевизия и на националното радио имаха изисквания за такива държавни гаранции и аз предполагам, че те още държат на такива едни гаранции.
    Какво става след приватизацията на Българската телекомуникационна компания - попита господин Пантелеев преди малко. Записано е, господин Пантелеев, чрез своята лицензионна политика. Какво следва да се разбира във връзка с ал. 2? Може да се открие търг за лиценз да речем в точка, която покрива непокрита територия с радио- и телевизионни програми. Това е на практика лицензиране отгоре. Тоест, да речем Държавната комисия по далекосъобщенията и съответно този Съвет за националния честотен ресурс прецени, че може да се отдаде една такава честота за излъчване на радио- или телевизионна програма в такава точка, която да осигури едно такова покриване на радио- и телевизионни програми. Основно говорим за западните и южните части на страната. Разбира се, има и големи територии, които за съжаление не слушат дори програма "Хоризонт" на Българското национално радио. Тогава чрез една такава процедура, чрез един такъв търг за лиценз, аз говоря в смисъл на ефирно предаване, кандидатства се и съответно се отдава лицензия.
    Другият вариант е: кандидатства се за дадена точка и евентуално Държавната комисия по далекосъобщенията утвърждава или не утвърждава - ние пространно говорихме, тук пространно говорихме, тук и господин Славински обяснява проблемите на електромагнитната съвместимост и дали може да се излъчва или не в тази точка. Ако си спомняте дебатите при приемане на Закона за далекосъобщенията, стана ясно, че може да има технологична възможност една и съща честота да се използва в много точки в страната при условие на изпълнение на електромагнитна съвместимост на тези точки.
    Още един път повтарям, че ал. 2 гарантира чрез държавната лицензионна политика покриване на цялата територия на страната с български програми. И това е замисълът на вносителя, това е и смисълът на текстовете на алинеи 1 и 2. Тоест, не трябва да се хваща само, че чрез инфраструктурата на Българската телекомуникационна компания може да има едно такова покритие. Нещо повече, може да се яви и втори телекомуникационен национален оператор. Аз знам например, че инфраструктурата на "Булгаргаз" позволява изграждане на алтернативен телекомуникационен пръстен на двата ринга на Българската телекомуникационна компания. Просто има такива възможности. Даже мисля, че те са кандидатствали за такъв лиценз. И започва всъщност едно състезание, една пазарна игра. Аз не мога да кажа в момента колко национални оператори ще има след приватизацията на Българската телекомуникационна компания или да речем в колко точки ще има субекти, които искат да осъществяват радио-, телевизионна и далекосъобщителна дейност. Аз мисля, че нещата са ясни. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Благой Димитров.
    Господин Пантелеев има думата.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Господин председател, дами и господа! Аз приемам отчасти аргументацията на господин Благой Димитров, но възникват два въпроса. Първо, текстът не е достатъчно категоричен, тъй като става дума за това, че държавата осъществява лицензионна политика за гарантиране разпространението. Значи тя осъществява някаква политика, чиято насоченост е в крайна сметка към гарантиране. Но това не е достатъчно твърдо казано. И аз предлагам една редакционна поправка: държавата осъществява лицензионна политика в областта на далекосъобщенията, която гарантира разпространението на програмите на БНТ и БНР на цялата територия. А не да бъде така пожелателно, както сега.
    Това - от една страна.
    Може да се окаже, че приватизацията ще се извърши по начин, при който примерно съответният частен далекосъобщителен оператор ще иска такива цени, които Българската национална телевизия не би могла да плати. В такъв случай аз питам кой тогава би поел тези гаранции. Ако това е държавата, нека да запишем "която гарантира, включително и финансово", тъй като това е неин ангажимент - не само да раздаде лицензите, а и финансово да обезпечи това. Иначе ще се каже: ами това е пазарен субект, такива цени искат. Вие и сега казвате, че днес БТК иска по-високи цени, които стигат до половината от бюджета. Възможно е да поевтинеят, но възможна е и обратната агресия.
    Така че ако искаме наистина да имаме навсякъде разпространение на националните радио- и телевизионни програми, дайте да предвидим и съответните надеждни гаранции.
    Моето окончателно предложение е свързано с това: "която гарантира, включително и финансово, разпространението на програмите на БНТ и БНР".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Пантелеев.
    Господин Сашо Стоянов има думата.
    САШО СТОЯНОВ (СДС): Благодаря, господин председател. Аз приемам и предлагам на колегите също да приемат част от предложението на господин Пантелеев, т.е. "осъществява политика в областта на далекосъобщенията, която гарантира разпространение на програмите на БНР и БНТ". Но ние не можем да говорим за изискване на някакви финансови държавни гаранции. Това просто е безсмислено. Но чрез лицензионната си политика държавата да гарантира - аз приемам това предложение и предлагам да приемем тази редакционна поправка.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоянов.
    Има думата господин Иво Атанасов.
    ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Най-напред оттеглям нашето предложение за отпадане на ал. 2 на чл. 44. Действително шефовете и на БНТ, и на БНР искат гаранции в този закон за приноса на програмите на територията на страната. Тук е направен опит за такива гаранции, но той не е достатъчно надежден. Казва се: държавата осъществява лицензионна политика по определен начин. Тази политика може да бъде неуспешна. Не всяка политика е успешна. Има различни хипотези, нещата могат да се развият по различен начин. Ето сега ще се продава "Ефир 2". "Ефир 2" се разпространява благодарение на, господин Агов знае, 17 или 18 наземни препредавателни станции. Въпросът е, като се продава "Ефир 2", като се дава честотата му на новия частен оператор, ще бъде ли тази продажба, както казват руснаците, с нагрузка? Ще се продадат ли и тези 18 препредавателя, които съществуват на територията на България?
    САШО СТОЯНОВ (СДС, от място): Никой няма да продава "Ефир 2", разберете го!
    ИВО АТАНАСОВ: Е, аз вярвам на премиера повече, отколкото на господин Стоянов. "Ефир 2" ще бъде приватизиран, премиерът го каза тук. Но дали ще бъде приватизиран заедно с тези наземни станции - това не се знае. Ако бъде приватизиран без тях, какво ще ги прави БТК? В такъв случай БТК, една бъдеща частна национална телекомуникационна компания може да каже: при това положение аз вдигам цените за преноса на програмата на "Канал 1". И да ги вдигне до такава степен, че "Канал 1" да не може да ги плаща. Тоест ние нямаме гаранция, че поведението на бъдещото частно БТК ще бъде в рамките на ал. 2 на този член, който вие предлагате.
    Мисля, че това трябва да се направи по един по-категоричен начин. Разбира се, ние сме на такъв етап, че вече не може да се внасят предложения по същество, могат да се правят редакционни поправки, но тъй като вече допуснахте един прецедент с чл. 40, може би ще направите това и тук. Още повече, времето на днешното заседание изтича и аз бих предложил да отложим гласуването на този член за утре и да се опитаме да дадем една по-солидна гаранция от тази, която сега е записана. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Влашки има думата.
    МЛАДЕН ВЛАШКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че трябва да гласуваме този член така, както е записан, с редакционната поправка. Но що се отнася до финансирането, в края на краищата ние разработваме механизъм за финансиране на тези процедури от фонд и няма нужда тук от държавни гаранции, след като ще има определена сума, която се събира. Така че просто веднага можем да гласуваме този член и няма нужда да го отлагаме. Това е моето предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Влашки. Аз не мога и да поставя думата "финансиране" на гласуване, господин Пантелеев, защото за разлика от "която гарантира" вместо "за гарантиране", което наистина е редакционна поправка, другото не е редакционна поправка.
    Най-напред поставям на гласуване предложението на господин Пантелеев за редакционната поправка, а именно думите "за гарантиране" да бъдат заменени с думите "която гарантира".
    Гласували 150 народни представители: за 148, против 1, въздържал се 1.
    Предложението е прието.
    Моля, гласувайте чл. 44, така както е предложен от вносителя и с направената редакционна поправка.
    Гласували 135 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 3.
    Член 44 е приет.
    Съобщение за парламентарен контрол на 4 септември 1998 г., петък:
    Министър-председателят на Република България Иван Костов ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Веселин Бончев, Христо Стоянов и Бойко Великов.
    Заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Румен Такоров.
    Заместник министър-председателят и министър на промишлеността Александър Божков ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Иван Борисов и Драгомир Драганов.
    Министърът на здравеопазването Петър Бояджиев ще отговори на два актуални въпроса от народния представител Кънчо Марангозов.
    Министърът на финансите Муравей Радев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Михаил Миков.
    Министърът на културата Емма Москова ще отговори на актуален въпрос от народния представител Георги Михайлов.
    Министърът на околната среда и водите Евдокия Манева ще отговори на три актуални въпроса от Иван Борисов, Станимир Калчевски и Валентин Симов.
    Министърът на правосъдието и правната евроинтеграция Васил Гоцев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Велко Вълканов.
    Министърът на вътрешните работи Богомил Бонев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Стефан Гайтанджиев и на питане от народния представител Христо Петров.
    Поради годишен отпуск в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов, министърът на търговията и туризма Валентин Василев и министърът на отбраната Георги Ананиев.
    Следващото заседание на Народното събрание е утре, 4 септември, от 9 часа.
    Закривам заседанието. (Звъни.)

    (Закрито в 14,00 ч.)


    Председател:
    Йордан Соколов


    Заместник-председател:
    Иван Куртев


    Секретари:

    Калчо Чукаров

    Иван Бойков
    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И ОСМО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

    Видео излъчване от Народното събрание

    Проект BGFOP001-2.013-0001

    Избор на заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията

    Избор на председател и членове на Комисията за енергийно и водно регулиране

    Избор на управител на НЗОК





      Последни заседания