Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
СЕДЕМДЕСЕТ И СЕДМО ЗАСЕДАНИЕ
София, четвъртък, 4 декември 1997 г.
Открито в 9,05 ч.
04/12/1997
    Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Александър Джеров и Иван Куртев
    Секретари: Калчо Чукаров и Иван Бойков


    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
    Ще започнем с полагане на клетва от новоизбран народен представител.

    "ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ


    Р Е Ш Е Н И Е N 286
    София, 10 ноември 1997 г.

    На 5 ноември 1997 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България предсрочно са прекратени пълномощията на народния представител Георги Николов Колев, избран с листата на коалиция "Обединени демократични сили".
    На основание чл. 96, ал. 1 от Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове, Централната избирателна комисия

    Р Е Ш И:

    Обявява за избран за народен представител във 2.многомандатен избирателен район Бургаски Тодор Иванов Дражев от коалиция "Обединени демократични сили - СДС, Демократична партия, БЗНС, БСДП".
    Моля квесторите да поканят господин Дражев.
    Господин Дражев, ако обичате, повтаряйте след мен думите на клетвата. (Всички стават прави.)
    "Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се." (Господин Тодор Дражев повтаря клетвата. Ръкопляскания.)
    Честито! Пожелавам Ви всичко хубаво! Ако обичате, заповядайте да попълните клетвения лист.

    Продължаваме с ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОБЛАГАНЕ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА.
    Има думата председателят на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол господин Йордан Цонев.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

    "Глава тринадесета
    ДАНЪЧНИ ОБЛЕКЧЕНИЯ
    Чл. 28. (1) Данъчното облекчение по чл. 22, ал. 1, т. 3 и по чл. 25, ал. 2 се ползва, при условие че дарението е на: образователни, научни, социални, екологични, природозащитни, културни, спортни и туристически заведения и организации; Българския Червен кръст; социално слаби, инвалиди, деца с увредено здраве или без родители.
                (2) Когато дарението е в непарична форма, неговата стойност се определя въз основа на документите за придобиване на предмета на дарението от дарителя, ако придобиването е станало до 3 месеца преди датата на дарението.
                (3) Извън случаите по ал. 2 стойността се определя по реда на Закона за местните данъци и такси.
                (4) Дарението се счита за извършено, както следва:
    1. за парични средства - от датата, на която средствата са получени от надарения;
    2. за движими вещи, недвижими имоти и за учредяване или прехвърляне на ограничени вещни права върху тях - от датата на получаването, съответно сключването на сделката за прехвърлянето на имота или правата."
    Предложение на народния представител Валентин Симов - в чл. 28, ал. 3 се изменя така:
    "(3) Извън случаите по ал. 2 стойността на дарението се определя: за недвижимите имоти, за учредяването или прехвърлянето на ограничени вещни права върху тях - по реда на Закона за местните данъци и такси, а за движимите вещи - по реда на... (необходимо е да се уточни ред за оценка)".
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложение на народния представител Венцеслав Димитров - в чл. 28:
    1. В ал. 1 обхватът на дарението да се приведе съобразно сега действащия закон.
    2. В ал. 4, т. 1 след думата "средства" се добавя "чрез получаването на дарителско свидетелство, на документ за банков превод или други удостоверяващи документи".
    Комисията подкрепя предложението.
    Предложение на народния представител Димитър Петров - в чл. 28, ал. 1 след "образователни" се добавя "здравни".
    Комисията подкрепя предложението.
    Предложение на народните представители Никола Николов и Захари Желязков - в чл. 28, ал. 1 накрая се добавя "както и стипендии на учащи се".
    Комисията подкрепя предложението.
    Предложение на народния представител Руси Статков - в чл. 28, ал .1 се добавя "и за общините, реда и сигурността".
    Комисията подкрепя предложението по принцип.
    Предложение на комисията за чл. 28, ал. 1:
    "(1) Данъчното облекчение по чл. 22, ал. 1, т. 3 и по чл. 25, ал. 2 се ползва, при условие че:
    1. дарението е в полза на: образователни и здравни заведения и организации, които са на бюджетна издръжка; организации с благотворителни, социални, природозащитни, здравни, научноизследователски, културни и спортни цели; регистрираните в страната вероизповедания и общините; за фондове за подпомагане на инвалиди и пострадали от природни бедствия; Българския Червен кръст; за подпомагане на социално слаби, инвалиди, деца с увредено здраве или без родители; за възстановяване и опазване на исторически и културни паметници;
    2. лицата, предоставили дарението, нямат неизплатени декларирани държавни вземания или такива, установени с данъчно облагателен акт към момента на извършване на дарението".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Първо предложение - на народния представител Валентин Симов. Заповядайте.
    ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да защитя предложението си специално за движимите вещи и ще помоля експертът да даде едно обяснение как примерно ще става оценката на една движима вещ. Давам такъв казус: преди 20 години съм закупил една колекция от монети. Тогава тя е имала една стойност. Искам да я даря днес на Българския Червен кръст, тя има съвсем друга стойност. В самия текст на закона този ред не е указан. Затова съм предложил на комисията да вземе отношение, но виждам, че тя не е направила това. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Табаков.
    ТОДОР ТАБАКОВ: Господин председател, госпожи и господа народни представители! При разглеждането на предложението на народния представител господин Валентин Симов беше взето предвид фактически, че в Закона за местните данъци и такси в главата за данъка върху наследството има система за оценка на движимите вещи, при което тази система ще се използва съответно и при оценката на движимите вещи тогава, когато дарението е станало след изтичането на 3 месеца от придобиването на съответната движима вещ от дарителя. Няма никакъв смисъл да се прави експертна оценка, защото това би затруднило изключително много процедурата по признаване на самото данъчно облекчение. Все пак става дума за данъчно облекчение, което ще се ползва при дарение, и е по-добре да се използва една оценка, за която има съответни критерии в законодателството, отколкото да се назначава експерт. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Табаков.
    Господин Симов, Вие не предлагате нещо конкретно, държите ли да гласуваме предложението Ви?
    ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС, от място): Оттеглям го.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Всички останали предложения са приети.
    Подлагам на гласуване чл. 28 така, както е предложен от комисията.
    Гласували 162 народни представители: за 158, против няма, въздържали се 4.
    Член 28 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 29. (1) Данъчното облекчение по чл. 20, ал. 2 и по чл. 22, ал. 1, т. 2 се ползва и в случаите, когато по споразумение с лицата се променя осигурителят и прехвърлянето на набраните до този момент средства се извършва по банков път.
    (2) В случаите на обратно получаване на внесените суми за доброволно социално, пенсионно или здравно осигуряване преди изтичането на сроковете по договорите получените суми се включват в облагаемия доход в годината на обратното получаване на внесените суми.
    (3) Данъчната основа за облагане на доходите на лица с определена от компетентните органи група инвалидност се определя, като полученият облагаем доход се намалява с двойния размер на необлагаемия месечен, съответно годишен, минимум.
    (4) За дейностите по глава тринадесета лицата с група инвалидност ползват намаление на окончателния годишен (патентен) данък в размер 50 на сто."
    Предложение на народния представител Руси Статков:
    В чл. 29, ал. 4 числото "50" се заменя със "70".
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложение на комисията за чл. 29:
    Подкрепя текста на вносителя, като в ал. 4 думите "глава тринадесета" се заменя с "глава четиринадесета".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Заповядайте, господин Статков.
    РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Формалното гласуване, разбира се, може да бъде и факт. Но аз ви моля преди формалното гласуване да обърнем внимание за какво става дума.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Статков, гласуването няма да е формално. (Неразбираема реплика от господин Цонев.)
    РУСИ СТАТКОВ: Не Ви подценявам, господин Цонев, но в комисията не поискахте да го подкрепите.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Няма да го подкрепим.



    РУСИ СТАТКОВ: Няма да го подкрепите - тук е въпрос на амбиции и отношение.
    Вчера имаше празник на инвалидите. Може би и умишлено не стана, но днес, с днешна дата, трябва да се обърнем към тези проблеми и да имаме една последователност в подхода, който беше реализиран през последните две-три години. А последните две години - без тая, разбира се - беше изготвен Закон за защита на инвалидите, в други закони за печалба и т.н., преференции за инвалидите, които работят. Ние трябва да кажем спазваме ли този дух или не. И, ако го спазваме, да отидем на такава цифра, която действително да бъде в улеснение на инвалидите. Ето за това съм направил и такова предложение.
    В комисията, разбира се, имаше коментар от гледна точка на спазването и контрола върху това да не се злоупотреби с подобна преференция. Но след като имаме 50 на сто и след като има някаква система за контрол, и вносителите са спокойни за нея, защо да не бъде 70 на сто? А трябва да бъде, защото всеки процент, изразен в средства, абсолютно, е жизнено важен за тези хора. И не само за тях, разбира се, но специално за тях. И ние трябва да преценим дали да поощряваме хората с достойнство, да си изкарват приходите с труд или да ги спрем. В случая това беше и моят аргумент. Господин Цонев, не е въпрос на някаква криворазбрана, бих казал, или засилена чувствителност, а по-скоро на едно ясно разбиране за какво става дума. Аз затова моля всички - и членовете на комисията, и Вас, да подкрепите това предложение. Господин председател, моля специално Вас, виждам и господин Куртев - ние с него работихме по Закона за инвалидите - да ме подкрепи. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Руси Статков.
    Моля, гласувайте неговото предложение.
    Гласували 176 народни представители: за 70, против 88, въздържали се 18.
    Предложението не се приема.
    Има думата господин Цонев за обяснение на отрицателен вот.
    ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Гласувах против това предложение, не защото не разбирам, че трябва да се помага на инвалидите, не защото и в комисията не изразихме това становище, а защото считам, че това е правене на политика със страданието на хората. И това правене на политика го забелязваме вече месеци наред по един начин с намаляване на процентите на 5, на 10, с увеличаване с такива - ще се изразя, извинете ме за израза - мижави мерки, от които аз считам, че инвалидите нямат нужда. А инвалидите-търговци съвсем пък нямат нужда от тези 50% дори, които ние правим като облекчение. Но ние ги правим именно като знак към тях.
    Мисля, че инвалидите имаха нужда от състрадание и от помощ тогава, когато тяхната пенсия в доларово изражение беше 3 долара и когато хлябът по магазините го нямаше и когато някой трябваше да купува техния хляб. Така че сега да правите политика със страданието на хората, аз считам, че е неморално.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, уважаеми колеги! В доклада е пропуснато едно предложение на комисията, което сме гласували, за нова ал. 5. Сега ще ви кажа текста на ал. 5.
    Създава се нова ал. 5:
    "(5) Едноличните търговци, които формират данъчна основа по реда на чл. 21, ал. 1 прилагат съответно чл. 35 до 40 и чл. 48 от Закона за корпоративното подоходно облагане".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По това предложение някой желае ли да се изкаже? Няма.
    Моля, гласувайте чл. 29, както е предложен от комисията, с нова ал. 5 и с промяната в ал. 4 на думата "тринадесета" с "четиринадесета".
    Гласували 158 народни представители: за 125, против 9, въздържали се 24.
    Член 29 е приет.
    Понеже бяха прочетени главата и заглавието заедно с чл. 28, но заглавието не сме го гласували.
    Моля, гласувайте и заглавието на главата - тя вече е тринадесета - "Данъчна облекчения".
    Гласували 136 народни представители: за 135, против няма, въздържал се 1.
    Заглавието на глава тринадесета е прието.
    Моля, гласувайте заглавието на глава четиринадесета - "Облагане с окончателен годишен (патентен) данък".
    Гласували 139 народни представители: за 139, против няма, въздържали се няма.
    Заглавието на глава четиринадесета е прието.


    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 30. (1) С окончателен годишен (патентен) данък се облагат физически лица и предприятия, извършващи дейностите, посочени в чл. 31 и 32, и с годишен оборот за предходната година до 75 млн. лв.
    (2) Когато в рамките на 12 последователни месеца едно лице или лица е прекратило предприятие или дейност по ал. 1 и/или е образувало ново предприятие, и/или е предприело дейност със същия или сходен предмет и сумарният оборот на двете е повече 75 млн. лв. за 12 последователни месеца, за предприятието или дейността не се прилага ал. 1. В този случай за новообразуваното предприятие или дейност се прилага общият ред на облагане за данъчната година, през която е извършено образуването на съответното предприятие."
    Предложение на народния представител Валентин Симов:
    В чл. 30, ал. 2 думите "е прекратило предприятие или дейност по ал. 1 и/или е образувало ново предприятие, и/или е предприело дейност, се заменят с "е прекратило предприятие или дейност по ал. 1 и образувало ново предприятие или е предприело дейност".
    Комисията не подкрепя предложението.
    Комисията подкрепя текста на вносителя.
    ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС, от място): Оттеглям предложението си.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Предложението се оттегля.
    Моля, гласувайте чл. 30 така, както е предложен.
    Гласували 143 народни представители: за 131, против 1, въздържали се 11.
    Член 30 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 31. (1) За посочените по-долу дейности данъкът се определя в следния годишен размер:
    1. хотели и други средства за настаняване:


    I група
    (на единично
    легло)
    II група
    (на единично
    легло)
    III група
    (на единично
    легло)
    IV група
    (на единично
    легло)
    а/ 1-2 звезди
    50 000 лв.
    40 000 лв.
    20 000 лв.
    4 000 лв.
    б/ 3-4 звезди
    80 000 лв.
    50 000 лв.
    30 000 лв.
    6 000 лв.

    2. ресторантьорство; данъкът се определя в левове за място за консумация, включително и на открити площи, или за обект:


    I група
    (за място)
    II група
    (за място)
    III група
    (за място)
    IV група
    (за място)
    а/ барове и вариетета
    30 000 лв.
    20 000 лв.
    7 500 лв.
    3 000 лв.
    б/ ресторанти
    20 000 лв.
    9 000 лв.
    2 500 лв.
    1 000 лв.
    в/ сладкарници и кафенета

    12 000 лв.

    5 000 лв.

    1 000 лв.

    500 лв.
    г/ други обекти за
    храна и напитки:
    (за обект)
    (за обект)
    (за обект)
    (за обект)
    - каравани и други
    обекти на колела:

    500 000 лв.

    300 000 лв.

    100 000 лв.

    75 000 лв.
    - други обекти за
    сервиране и продажба
    на храна и напитки:


    300 000 лв.


    200 000 лв.


    80 000 лв.


    50 000 лв.

    3. търговия на дребно, включително всички видове платени паркинги: за един обект съобразно нетната търговска площ в квадратни метра на обекта:
    до 20 кв. м.
    от 25 000 лв.
    до 150 000 лв.
    от 21 кв.м. до 60 кв.м.
    от 50 000 лв.
    до 450 000 лв.
    от 61 кв.м. до 100 кв.м
    от 100 000 лв.
    до 1 000 000 лв.
    от 101 кв.м. до 140 кв.м
    от 500 000 лв.
    до 1 500 000 лв.
    над 140 кв.м
    от 800 000 лв.
    до 2 000 000 лв.

    4. складове на едро - за общата складова площ - от 40 000 лв. до 80 000 лв. на кв.м.;

    5. производители - на едно или за първо заето лице:
    а/ производители на хранителни стоки

    от 60 000 лв.

    до 200 000 лв.
    б/ други
    от 100 000 лв.
    до 300 000 лв.

    6. други дейности - за едно или за първо заето лице:
    а/ дърводелски услуги
    от 160 000 лв.
    до 480 000 лв.
    б/ шивашки услуги
    от 100 000 лв.
    до 400 000 лв.
    в/ кожарски и кожухарски услуги
    от 150 000 лв.
    до 500 000 лв.
    г/ обущарски услуги
    от 60 000 лв.
    до 200 000 лв.
    д/ металообработващи услуги
    от 200 000 лв.
    до 600 000 лв.
    е/ бръснаро-фризьорски услуги
    от 200 000 лв.
    до 800 000 лв.
    ж/ козметични услуги
    от 200 000 лв.
    до 800 000 лв.
    з/ маникюр, педикюр
    от 60 000 лв.
    до 300 000 лв.
    и/ часовникарски услуги
    от 100 000 лв.
    до 300 000 лв.
    к/ шапкарски услуги
    от 60 000 лв.
    до 200 000 лв.
    л/ услуги по поддържане и
    ремонт на моторни превозни
    средства:


    - авторемонтни, автотенекеджий-ски и бояджийски услуги

    от 400 000 лв.

    до 1 600 000 лв.
    - други услуги
    от 300 000 лв.
    до 1 000 000 лв.
    м/ ремонт на музикални
    инструменти

    от 60 000 лв.

    до 200 000 лв.
    н/ водопроводни услуги
    от 100 000 лв.
    до 400 000 лв.
    о/ стъкларски услуги
    от 100 000 лв.
    до 500 000 лв.
    п/ поддържане и ремонт на битова техника, уреди, аудио-
    визуални уреди в т.ч. електричес-
    ки и механични



    от 100 000 лв.



    до 400 000 лв.
    р/ отдаване на видеокасети под
    наем

    от 500 000 лв.

    до 1 000 000 лв.
    с/ компаньонки и компаньони
    от 1 000 000 лв.
    до 5 000 000 лв.
    т/ масажисти
    от 100 000 лв.
    до 500 000 лв.
    у/ гадатели и екстрасенси
    от 200 000 лв.
    до 900 000 лв.
    ф/ ателиета за фотографски услуги

    от 200 000 лв.

    до 800 000 лв.
    х/ фотографски услуги извън буква "ф"

    от 200 000 лв.

    до 500 000 лв.
    ц/ санитарни възли, наети под аренда

    от 150 000 лв.

    до 400 000 лв.

    (2) За всяко следващо наето лице по трудов или по граждански договор, на което работодателят е възложил извършване на дейностите по ал. 1, точки 5 и 6, се заплаща допълнително данък от 50 на сто от размерите по тази точка за съответната дейност.
    (3) Групите по ал. 1, точки 1 и 2 са, както следва:
    1. първа група: София (Драгалевци, Бояна, Бистрица, Симеоново, Банкя, Панчарево, Горубляне и Владая), Пловдив, Варна, Бургас, Русе;
    2. втора група: населените места с население над 50 000 жители; курортните комплекси и вилните селища по Черноморието, включително к.к. "Албена", к.к. "Златни пясъци", к.к. "Слънчев бряг", Несебър, Созопол, в. с. "Дюни", к.к. "Елените", к.к. "Пампорово", к.к. "Боровец", к.к. "Св.Св. Константин и Елена", к.к. "Ривиера", к.к. "Слънчев ден"; балнеоложките центрове Сандански, Хисаря, Велинград; планинските центрове Витоша, Банско, Беклемето;
    3. трета група: населени места с население до 50 000 жители; всички селища по Черноморието, с изключение на тези по втора група; балнеоложките центрове Сандански, Хисаря, Велинград и крайпътните обекти извън границите на населените места;
    4. четвърта група: населените места с население до 5000 жители, с изключение на тези по втора и трета група."
    Предложение на народния представител Валентин Симов: В чл. 31, ал. 2 думите "или по граждански" да отпаднат.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложение на народните представители Иван Г. Иванов и Йордан Бакалов:
    В чл. 31:
    1. В ал. 1, т. 2:
    - Буква "е" се разделя както следва:
    "е) бръснарски услуги - от 100 000 до 600 000 лв.;
    ж) фризьорски услуги - от 300 000 до 1 000 000 лв.;"
    - Останалите букви се променят.
    2. В ал. 3, т. 1 думите, поставени в скоби се заличават, тъй като посочените, както и редица други квартали принадлежат към София - град.
    Комисията подкрепя предложението по принцип.
    Предложение на народния представител Йордан Цонев:
    В чл. 31:
    1. В ал. 2 след думите "граждански договор" се добавя "в един обект", а след думата "работодателят" се добавя "или възложителят";
    2. Създава се ал. 4:
    "(4) Когато данъчно задължените лица осъществяват дейност в повече от един обект данъкът се определя в зависимост от местонахождението на обектите".
    Комисията подкрепя предложението по т. 2.
    Предложение на народния представител Найден Зеленогорски:
    В чл. 31, ал. 1, т. 5, буква "м" думите "ремонт на музикални инструменти от 60 000 до 200 000 лв." се заменят с "ремонт на музикални инструменти от 60 000 до 300 000 лв.".
    Комисията подкрепя предложението.
    Предложение на народния представител Пламен Стоилов:
    В чл. 31:
    1. Точка 3 се изменя така:
    до 20 кв. м
    от 15 000 лв.
    до 200 000 лв.
    от 21 кв. м до 60 кв. м
    от 25 000 лв.
    до 600 000 лв.
    от 61 кв. м до 100 кв. м
    от 200 000 лв.
    до 2 000 000 лв.
    ...
    Няма да чета предложенията, които са приети.
    Предложението на Пламен Стоилов е прието в подточки 1 и 2, като от предложението за създаване на нови букви се подкрепя създаването на нови букви - проста бижутерия, заложни къщи, пътуващи работилници и продажба на българска и преводна литература в размери, посочени в окончателното предложение на комисията за т. 6.
    Има предложение на народния представител Стефан Стоилов, което също е прието от комисията по принцип.
    Накрая ще ви прочета предложението на комисията за чл. 31, като в това предложение сме отразили предложенията на колегите по тази точка.
    Предложение на комисията за чл. 31:
    1. В ал. 1:
    а) точки 1 и 2 остават както са предложени от вносителя;
    б) т. 3 се изменя така:
    "3. търговия на дребно: за един обект съобразно нетната търговска площ в квадратни метра на обекта:

    до 20 кв. м
    от 15 000 лв.
    до 200 000 лв.
    от 21 кв. м до 60 кв. м
    от 25 000 лв.
    до 600 000 лв.
    от 61 кв. м до 100 кв. м
    от 200 000 лв.
    до 2 000 000 лв.
    от 101 кв. м до 140 кв. м
    от 800 000 лв.
    до 3 000 000 лв.
    над 140 кв.м
    от 1 500 000 лв.
    до 5 000 000 лв.

    в/ създава се т. 3а.
    "3а. платени паркинги: в зависимост от броя на местата за паркиране;

    до 20 места
    от 100 000 лв.
    до 1 000 000 лв.
    от 20 до 50 места
    от 500 000 лв.
    до 1 500 000 лв.
    от 50 до 100 места
    от 1 000 000 лв.
    до 2 000 000 лв.
    от 100 до 150 места
    от 1 500 000 лв.
    до 3 000 000 лв.
    от 150 до 200 места
    от 2 000 000 лв.
    до 4 000 000 лв.
    над 200 места
    от 2 500 000 лв.
    до 5 000 000 лв.

    г) т. 4 и 5 остават както са предложени от вносителя;
    д) т. 6 се изменя така:
    "6. други дейности - за едно или за първо наето лице:

    а) дърводелски услуги
    от 80 000 лв.
    до 1 000 000 лв.;
    б) шивашки услуги
    от 50 000 лв.
    до 800 000 лв.;
    в) кожарски и кожухарски     услуги

    от 60 000 лв.

    до 800 000 лв.;
    г) обущарски услуги
    от 60 000 лв.
    до 200 000 лв.;
    д) металообработващи     услуги

    от 100 000 лв.

    до 1 000 000 лв.;
    е) бръснаро-фризьорски
        услуги

    от 60 000 лв.

    до 600 000 лв.;
    ж) фризьорски услуги
    от 60 000 лв.
    до 1 000 000 лв.;
    з) козметични услуги
    от 100 000 лв.
    до 1 500 000 лв.;
    и) маникюр, педикюр
    от 60 000 лв.
    до 300 000 лв.;
    к) часовникарски услуги
    от 60 000 лв.
    до 300 000 лв.;
    л) шапкарски услуги
    от 60 000 лв.
    до 200 000 лв.;
    м) услуги по поддържане и      ремонт на моторни      превозни средства:


    - авторемонтни,   автотенекеджийски и   бояджийски услуги


    от 800 000 лв.


    до 3 000 000 лв.;
    - други услуги
    от 500 000 лв.
    до 2 000 000 лв.;
    н) ремонт на музикални     инструменти

    от 60 000 лв.

    до 300 000 лв.;
    о) водопроводни услуги
    от 100 000 лв.
    до 400 000 лв.;
    п) стъкларски услуги
    от 100 000 лв.
    до 500 000 лв.;
    р) поддържане и ремонт     на битова техника,     уреди, аудиовизуални     уреди
    в т.ч. електрически и механични





    от 60 000 лв.





    до 1 000 000 лв.;
    с) отдаване на    видеокасети под наем

    от 1 000 000 лв.

    до 3 000 000 лв.
    т) компаньонки и      компаньони

    от 3 000 000 лв.

    до 5 000 000 лв.;
    у) масажисти
    от 500 000 лв.
    до 1 500 000 лв.;
    ф) гадатели и     екстрасенси

    от 2 000 000 лв.

    до 5 000 000 лв.;
    х) ателиета за     фотографски услуги

    от 200 000 лв.

    до 800 000 лв.;
    ц) фотографски услуги     извън буква "х"

    от 200 000 лв.

    до 500 000 лв.;
    ч) санитарни възли,     наети под аренда

    от 150 000 лв.

    до 400 000 лв.;
    ш) проста бижутерия
    от 200 000 лв.
    до 500 000 лв.;
    щ) заложни къщи
    от 2 000 000 лв.
    до 3 000 000 лв.;
    ю) продажба на българска     и преводна литература

    от 50 000 лв.

    до 300 000 лв.;
    я) пътуващи     работилници

    по 10 000 лв. за всяка


    2. Алинея 2 отпада.
    3. Алинея 3 става ал. 2, като в т. 1 след първата скоба се добавя "включително".
    4. Създава се нова ал. 3:
    "(3) Когато данъчно задълженото лице осъществява дейност в повече от един обект, данъкът се определя в зависимост от местонахождението на обектите".
    Тук има една добавка, която сме изпуснали. Правя я от името на комисията - към тази алинея 3 има второ изречение - "При таксиметровите услуги данъкът се определя по месторегистрация на лицето, извършващо услугите".
    Алинея 3 става:
    "(3) Когато данъчно задълженото лице осъществява дейност в повече от един обект, данъкът се определя в зависимост от местонахождението на обектите. При таксиметровите услуги и пътуващите работилници данъкът се определя по месторегистрация на лицето, извършващо услугите".
    Това е текстът.



    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Първо, по предложението на народния представител Валентин Симов - в чл. 31, ал. 2 думите "или по гражданска" да отпаднат.
    Моля, гласувайте това предложение.
    Гласували 142 народни представители: за 20, против 107, въздържали се 15.
    Предложението не се приема.
    Предложението на народните представители Иван Иванов и Йордан Бакалов е прието по принцип.
    Господин Йордан Цонев оттегля първа точка от своето предложение.
    Предложението на народния представител Пламен Стоилов е прието отчасти. Поддържа ли се в останалата си част това предложение?
    ПЛАМЕН СТОИЛОВ (СДС, от място): Съгласен съм с това, което е прието от комисията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Оттегля се предложението в неприетите му части.
    Предложение на народния представител Стефан Стоилов - прието е по принцип.
    Господин Стоилов има думата.
    СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тъй като в коментарите, убеден съм, в следващите дни ще има органи на печата, ще има депутати, а и граждани, които ще се опитат да изкарат някакви дивиденти от решението, към което се насочваме сега. За мен, а и за голяма част от членовете на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, между многото критерии има един основен. Все пак това, което ще определим като размер на данъка в рамките на тази вилка "от - до" е за колко време може да бъде заработен, с каква част от годишния доход може да бъде изплатен. Сравнителните оценки показват - разбира се, могат да бъдат оспорени, тъй като не претендират за 100-процентова точност, че при много от позициите числата, които бяха заложени от вносителя, позволяваха наистина за седмица, две да бъде заработен този данък. Не само по впечатление на колеги от Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, но и при консултациите, които бяха направени в течение на няколко дни, се разбра, че явно това е неоправдано. Стана дума например, че господа депутатите заработват своя годишен данък за три месеца и половина. Вярно е, че средното равнище на доходи в България е ниско, много ниско, за което неведнъж е ставало дума. Има европейски страни, достатъчно богати, с достатъчно високо средно равнище на доходи, в които годишният данък се заработва за около пет месеца и четвърт.
    Така че един от основните мотиви при промените на числата, които бяха предложени от вносителя, е свързан именно с този критерий. Той беше подкрепен от всички колеги и в края на краищата комисията се насочва ето към тези окончателни числа, които предлага на вашето внимание.
    Аз ги подкрепям. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
    За реплика има думата господин Венцеслав Димитров.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, колеги! Искам да изразя известно несъгласие с това, което каза професор Стоилов. Не че тези хора не трябва да плащат данъци, но имайте предвид, че досега преобладаващата част от тях не са плащали никакви данъци. Тия хора, за да не останат в "сенчестата" икономика, ние трябва да ги привлечем някак си с по-ниски данъци. Първата стъпка не може да бъде, господин професоре, високи данъци. Не могат да бъдат такива, каквито са данъците върху доходи, които се контролират, каквато е работната заплата. Трябва леко, лека-полека да се привлекат в "светлата" икономика и да станат едни данъкоплатци. Това е важно.
    Ако ми позволите, господин председателю, искам да взема отношение от това, последното, което каза господин Цонев, за да не взимам два пъти думата.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, заповядайте.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Става дума за таксиметровите услуги. Както го прочете господин Цонев - аз съжалявам, че не е написано, за да направим редакция, както и да е, сега не мога да отреагирам, но "месторегистрация на лицето, извършващо услугите" - напротив. Трябва да бъде там, където му е дадена регистрация за извършване на услугата. Не там, където се е регистрирало самото лице. Аз така си представям. Едно лице може да регистрира таксиметрова фирма. Тази фирма да има 500 таксита. Той може да се регистрира, примерно, в Долна баня, а да извършва услуги, да кажем, в София или във Варна и в Бургас. Текстът така трябва да се направи, че да се знае, че там, където му е разрешено да извършва услугата... Даже отидете в Истанбул. Ако сте забелязали, ще видите, че на такситата има номер. Този номер съответства на разрешението на лицето за определена стоянка на таксито. То може да застане на друга стоянка само в случай, че на тази друга стоянка няма от постоянните таксита. Така че там нещата са доста по-строги. И ние така трябва да направим. Ако му се даде разрешение за София, да извършва услуги само в София. Защото се предполага, че Софийската община ще го контролира, а и тя ще му взима парите - най-простото.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
    За втора реплика към господин Стоилов давам думата на господин Цонев.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Аз искам да се съглася с казаното от професор Стоилов. Съгласен съм обаче и с казаното от колегата Венцеслав Димитров, защото и той има право.
    Но тъй като това е реплика към професор Стоилов, ще кажа следното. Така е, ние се постарахме в този данък и с този окончателен патентен данък да направим своята стъпка към малкия бизнес.
    Вземам думата за тази реплика, за да кажа още веднъж и на колегите от залата, и на журналистите, които ни слушат: ето това е нашият ход към малкия бизнес, ето това е нашият отговор за грижата ни за развитието на малкия бизнес в страната. Да, една голяма част от този бизнес ще заработва своя данък за седмица, друга ще го заработва за десет дни, трета ще го заработва за месец. Ние искаме този бизнес да се развива и упреците, които бяха отправени към нас във връзка с данък добавена стойност, намират своя отговор тук. Защото ние казахме, че правим данъците в система и това, което правим днес тук, е доказателство за това, че изпълняваме своите намерения.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
    За дуплика има думата господин Стефан Стоилов.
    СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Както и усещах, тръгна още от залата опитът да се печелят някои, макар и ограничени, точки. Аз обаче се опитвам да не играя и нека нашите слушатели разберат ясно и точно. Комисията накрая възприема едно решение, при което се намалява долната граница. Така че Стефан Стоилов и подобните на него не пледират за утежняване на този данък, но се увеличава диапазонът и общините ще имат възможност, конкретно наблюдавайки на територията на общината, работата на отделните занаятчии, величината на техния оборот, търсенето на тези услуги, динамиката на това търсене, да променят числото на данъка. С други думи, един от силните моменти на това решение, към което се ориентира комисията, е, че има едно увеличаване на възможността от значително по-ниско облагане до по-големи стойности. И обърнете внимание. За по-голяма част от услугите долната граница е снижена, а при малко на брой услуги, към които попадат така наречените компаньонки и пр., и пр., и скъпоценната бижутерия - там има увеличаване на долния праг. Това е важно, това трябва да се има предвид, за да не бъдат отправени обвинения към някои, че пледират за увеличаване на данъка, а други, че се явяват адепти на намаляване на данъчната тежест за средния и малкия бизнес. Той си беше ударен в другите данъци. Но точка по този въпрос.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
    По предложението на народния представител Венцеслав Димитров в ал. 3 при таксиметровите услуги по месторегистрацията не на лицето, а на услугата. Така ли е?
    Господин Табаков иска думата.
    ТОДОР ТАБАКОВ: Господин председател, госпожи и господа народни представители! Считаме, че месторегистрацията на лицето е по-правилния критерий, тъй като по принцип няма месторегистрация на услугите, тъй като не съществува нормативен акт, който да задължава лицата, които предоставят таксиметрови услуги, да се регистрират на друго място, или да получат лиценз от друго място, освен в данъчната служба по местонахождението си. Освен това, ако се даде възможност да се регистрира извършване на услуга въз основа на нормативен акт, който би могъл да бъде издаден впоследствие, примерно от Министерския съвет, в този случай е съвсем възможно да се избягва облагане по закона, като се регистрират в населено място, където има до 5000 жители.
    Така че правилният критерий, според работната група, е месторегистрацията на лицето, което извършва услугата.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Това е голяма грешка.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ще подложа на гласуване предложението на народния представител Венцеслав Димитров в ал. 3, второто изречение, думата "на лицето" да се замени с "на услугата".
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Може ли да изясним въпроса? Защото се оказа, че има проблем.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Нали вече го поставихте. Трети път ли да го поставяте?
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Това е не само за таксиметровите, но за всички има общ проблем.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За всички, като дойдем при общия проблем, тогава ще го гласуваме. Сега гласуваме конкретен текст.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Нека да изчерпим дебата и тогава да го гласуваме.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Дебатът е изчерпан. Ако някой иска думата, да заповяда. Но Вие да вземате думата по два пъти?
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Процедура! (Реплики от СДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Имате думата за процедура.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми колеги от СДС, разбирам вашето неудоволствие, че ви карат да седите тук и да гласувате, но това е един важен закон и трябва да се направи така, както трябва.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Недейте с такива реплики. Това няма никаква връзка с процедурата.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Добре, не ми се обиждайте сега. Виждате, че те ме репликират.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не Ви се обиждам, правя Ви бележка.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Защото аз съм загрижен за закона, който вие предлагате.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Всички сме загрижени.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, предлагам процедура да отложим гласуването на това, което предложихме. Защо? Защото има доста по-сериозен проблем, по който сега се консултирах с госпожа Андреева. Вижте, ние трябва да задължим всички тези хора да си платят патентен данък, заедно с получаване разрешение от общината за извършване на тази дейност. За съжаление в този закон никъде няма такова задължение. Че кой ще хукне да плаща патентен данък в място, където е много по-скъпо, откъдето е по-евтино? Нека да подготвим, господин председател, определен текст и всички тези хора, които са задължени тук да се регистрират в данъчното за патентен данък, да бъдат задължени да се регистрират и в общината, откъдето вземат разрешение. Иначе цялото това упражнение си губи смисъла. Не знам. Аз мисля, че има проблеми и затова предлагам да отложим гласуването, да обсъдим нещата и да видим. Може да не се приеме, естествено, моето предложение, но ако има такъв проблем и той се осъзнава, наистина да намери съответно разрешение в закона. Защото аз си спомням, че ние в комисията обсъждахме това нещо. Казахме, че трябва да има разрешение от общината. Ако няма разрешение от общината, само данъчното не може да ходи и да пита защо този си е платил, примерно за дърводелска услуга в едно село, а извършва дърводелската услуга в големия град, или друга услуга. Точно това е патентът - разрешение от общината. Получава го в данъчното, получава разрешение от общината. И разрешението се оформя като едно свидетелство и се слага на работилницата, в таксито и т.н. Това е проблемът.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
    Сега да чуем експертите.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, уважаеми колеги! Не за всички дейности се издават разрешителни. Плащането на патентния данък не означава издаване на разрешителни. Когато лицето отиде в данъчното и заяви, че има под 75 млн. и иска да плати патентен данък, защото ще извършва таксиметрови услуги, той заявява в данъчното къде ще ги извършва. Той може да се регистрира, ако иска, в Долна баня, обаче пише: "Ще извършвам таксиметрова услуга в София", защото данъчните трябва да знаят какъв размер данък ще плати.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Къде ще плати данъка?
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Нали пише къде ще извършва услугата. Нали казва къде ще я извършва и оттам данъкът ще се плати на общината, в която извършва услугата. Това ли Ви е притеснението? Естествено, че ще се плати на общината, където извършва услугата. Толкова е просто. Не виждам какво усложняваме в момента тук.
    Отиваш в данъчното и заявяваш: "Ще извършвам таксиметрова услуга". Те те питат: "Къде ще я извършваш?" И ти казваш: "В София". Те ти казват: "В София тарифата е такава", плащаш си и получаваш.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Данъчното издава разрешението, а общината ограничава бройката на такситата. Не може всеки да извършва такава дейност.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Как ще ги ограничават, като си плащат?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има направено процедурно предложение за отлагане на гласуването. Изказването на господин Цонев е изказване против това предложение.
    Моля да гласувате.
    Гласували 143 народни представители: за 53, против 67, въздържали се 23.
    Предложението за отлагане не се приема.
    Моля, гласувайте предложението на народния представител Венцеслав Димитров думата "лицето" се замества с думата "услугата".
    Гласували 148 народни представители: за 47, против 39, въздържали се 62.
    Предложението не се приема.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, забелязах, че в т. 3 на ал. 3, която касае трета група, не е добре направен словоредът, затова предлагам редакционно да изглежда така: "Трета група - населените места с население до 50 хил. жители, крайпътните обекти извън границите на населените места, всички селища по Черноморието, с изключение на тези по втора група и балнеоложките центрове Сандански, Хисаря и Велинград".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 31 така, както е предложен от вносителя, с корекциите на комисията и с редакционната поправка, която беше прочетена от господин Цонев.
    Гласували 141 народни представители: за 110, против 4, въздържали се 27.
    Член 31 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 32. (1)  Лица, извършващи транспортна дейност, в т.ч. таксиметрова дейност, независимо от годишния оборот, заплащат годишен данък за едно моторно превозно средство в следните размери:


    Първа група
    Втора група
    Трета група
    а) леки автомобили
    600 000 лв.
    400 000 лв.
    200 000 лв.
    б) автобуси и маршрутни таксита до 20 места:

    800 000 лв.

    500 000 лв.

    300 000 лв.
    в) автобуси над 20 места:
    1 000 000 лв.
    600 000 лв.
    400 000 лв.
    г) товарни автомобили с товароносимост до 4 т:

    1 200 000 лв.

    700 000 лв.

    400 000 лв.
    д) товарни автомобили с
    товароносимост над 4 т:

    1 400 000 лв.

    1 100 000 лв.

    700 000 лв.

    (2) Групите по ал. 1 са, както следва:
    1. първа група: София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора и Плевен;
    2. втора група: населените места с население над 50 000 жители;
    3. трета група: населените места с население до 50 000 жители."
    По този член няма направени предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 32 така, както е предложен.
    Гласували 127 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 8.
    Член 32 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 33. (1) Лицата по чл. 31 и чл. 32 заплащат данък за всяка от упражняваните дейности поотделно, освен в случаите по ал. 2.
    (2) Годишният данък за дейностите по чл. 31, ал. 1, точки 5 и 6, когато физическо лице извършва с личен труд повече от един вид дейности, които са взаимносвързани или се допълват, е дължим:
    1. за основната дейност - в пълен размер;
    2. за друга дейност - 25 на сто от годишния размер на данъка за съответния вид дейност.
    (3) Конкретният размер на данъка по чл. 31, ал. 1, точки 3, 4, 5 и 6 се определя от общинските съвети най-късно до 31 октомври на предходната година в границите, фиксирани от закона. Ако общината не определи размера на конкретните данъци в срок, прилагат се минималните размери.
    (4) Общинските съвети уведомяват министъра на финансите или упълномощени от него длъжностни лица за взетите от тях решения по ал. 3 в 7-дневен срок от вземането на решението."
    Предложение на народните представители Иван Иванов и Йордан Бакалов:
    В чл. 33, ал.3 срокът да се промени, като думите "31 октомври" се заменят с "20 декември".
    Комисията не подкрепя предложението. Всъщност то е отразено в Преходните и заключителни разпоредби.
    Предложение на комисията:
    Подкрепя текста на вносителя, като в ал. 3, след "т.3" се добавя "т. 3а". Това е преномерация, тъй като разделихме т. 3 на "Търговски обекти" и "Паркинги". Това, за което говорим, е в т. 3а.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Предложението на народните представители Иван Иванов и Йордан Бакалов е прието в Преходните и заключителни разпоредби.
    Моля, гласувайте чл. 33 така, както е предложен, като в ал. 3, след точка 3 се добави и точка 3а.
    Гласували 146 народни представители: за 144, против 1, въздържал се 1.
    Член 33 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 34. (1) Доходите от дейности, непосочени в предходните членове, се облагат по общия ред.
    (2) Лицата, подлежащи на облагане с окончателен годишен данък (патентен данък), водят едностранно счетоводство при спазване изискванията на Закона за счетоводството, с изключение на чл. 2, ал. 2 от същия закон.
    (3) Когато дейността е свързана с използването на постоянно място, като ателие, магазин, склад и други подобни, лицата използват задължително електронни касови апарати с фискална памет.
    (4) Лицата, които извършват дейностите по глава тринадесета и не са регистрирани по Търговския закон, издават документи за продажба на стоки и услуги съгласно изискванията на Закона за счетоводството, като ги подпечатват с щемпели."
    Предложение на народния представител Валентин Симов: в чл. 34:
    1. В ал. 2 думата "водят" се заменя с "могат да водят".
    2. В ал. 4 след думите "Закона за счетоводството" текстът се изменя така: "от кочан, заверен в данъчната служба по местоживеене на лицето, като ги подпечатват с щемпел".
    Комисията не подкрепя предложението.

    Предложение на комисията за чл. 34:
    Подкрепя текста на вносителя, като ал. 2 се изменя така:
    "(2) Лицата, подлежащи на облагане с окончателен годишен данък (патентен данък) водят едностранно или двустранно счетоводство при спазване изискванията на Закона за счетоводството, с изключение на разпоредбите на чл. 2, ал. 2 от същия закон."
    и в ал. 4 думите "глава тринадесета" се заменят с "четиринадесета".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението на народния представител Валентин Симов имате думата.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми колеги! Искам да подкрепя предложението на колегата Симов в частта, където предлага, че могат да водят счетоводство. Защото целта на патентния данък е именно това. Той е окончателен данък. Така че това счетоводство не може да се използва за данъчни цели по-нататък. Значи се регистрират, плащат си и нека да си работят. Сега, извинете, това са дребни занаятчии. Как един дърводелец ще го караш да води счетоводство? Вярно е, че той има молив, но моливът не му служи да води книги, а драска по дърветата. Сега един таксиджия да води счетоводство! Нека да си плати данъка. Казваме му всички: "Благодарим!", че се е отчел към държавата и толкоз.
    Вярно е, че има страни, където даже таксиджиите, например в Ню Йорк, отивате и те ти издават бележка, нали? Вътре на апаратче, на компютърче, има си, издава ти бележка и си отидеш с бележка. Но ние не сме стигнали чак дотам.
    Затова мисля, че не бива да задължаваме всички да водят счетоводство. И без това няма никакъв смисъл, от фискална гледна точка. Ще им увеличим работата, ще им увеличим и разходите. Тъй като те няма да могат да свържат нещата със счетоводството, ще трябва да наемат счетоводители, да им плащат и т. н. Това, естествено, сигурно ще оскъпи услугата и няма никакъв смисъл.
    ГЛАС ОТ ЗАЛАТА: Ще водят двустранно счетоводство.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Вижте, който иска, да води едностранно, който иска да води двустранно счетоводство. Това нека да е негово право. Но защо да ги задължаваме, като ние ги задължихме да платят данъка. Какъв е смисълът на счетоводството пред държавата? От една страна пред себе си да е чист, от друга страна - пред собствениците и най-вече пред държавата. Предполага се, че той сам на себе си е собственик, няма пред кого да се отчита. Защо да го задължаваме с това счетоводство?
    Има логика да предложим да може да води счетоводство, да му се даде право, но не да му се вменява като задължение. Неговото задължение е да си плати данъка.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Жорж Ганчев.
    ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Разбирам управляващите накъде бият с тази супер, суперотчетност. Разбирам как на политическите опоненти се спретнаха бързи ревизийки из цялата страна. Разбирам натиска от всички посоки. Разбирам автоматчетата, който им бяха наложени на дребния и средния бизнес, така че те едвам-едвам си позволяват да си платят наема. Тези автомати бяха пълен провал. Съгласен съм с това, което каза Венци Димитров. Поддържам го напълно. И моля моят съселянин господин Цонев да бъде така добър (смях в залата), да бъде така добър и наистина да бъде по-щедър към дребния и средния бизнес. Да не го отрупваме с неща, които наистина държавата може да си спести. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев. (Оживление в залата.)
    Има думата господин Цонев.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател! Уважаеми колеги! С уважение към господин Ганчев, благодаря, че при всяко изказване казвате, че сме съселяни, въпреки че не сме. (Смее се.) Аз уважавам това.
    ЖОРЖ ГАНЧЕВ: (независим, от място): Има резовска връзка.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: (Смее се.) Да, има резовска връзка, да.
    Вижте, не желаем да утежняваме никого. Не става въпрос за това. Смятам, че сме достатъчно разумни, след като правим крачка към малкия бизнес, да не правим крачка встрани след това. Тук става въпрос да не се слагат под един знаменател този, който има една работилничка и реже стъкла, примерно, там или използва молива, калема в дърводелския си цех, има и такива, които ще плащат патентен данък и имат цели магазини и доста по-големи обекти.
    Става въпрос за това, че счетоводството и апаратите са необходими най-малкото за една цел, да не кажа за повече. Най-малкото, за да докажеш на следващата година пред данъчните власти, че твоят оборот за предходната година е бил под 75 млн. лв. и ти отново можеш да работиш по този, така наречен патентен данък, окончателен годишен данък. Най-малкото за това е необходимо.
    А това, че им даваме право да водят каквото те искат счетоводство, мисля, че е улеснение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
    Подлагам на гласуване предложението на народния представител Валентин Симов.
    Моля, гласувайте!
    Гласували 144 народни представители: за 43, против 84, въздържали се 17.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте чл. 34 така, както е предложен от вносителя, с промяната в ал. 2 и ал. 4, предложена от комисията.
    Гласували 151 народни представители: за 113, против 6, въздържали се 32.
    Член 34 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
    "Част трета
    Изчисляване и удържане на данъка

    Глава петнадесета
    Данъчна таблица"
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте заглавието на част трета и на глава петнадесета.
    Гласували 141 народни представители: за 136, против няма, въздържали се 5.
    Заглавията на част трета и глава петнадесета са приети.

    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 35. (1) Сумата на данъка за данъчната година се определя върху данъчната основа съгласно следната таблица:

    Годишен доход
    Данък
    до 720 000 лв.
    необлагаеми
    от 720 000 до 960 000 лв.
    20% за горн. над 720 000 лв.
    от 960 000 до 3 840 000 лв.
    48 000 лв. + 26% за горн. над 960 000 лв.
    от 3 840 000 до 15 360 000 лв.
    796 800 лв. + 32% за горн. над 3 840 000 лв.
    над 15 360 000 лв.
    4 483 200 лв. + 40% за гор. над 15 360 000 лв.
            
    (2) Данъчната основа и данъкът се закръгляват към всеки пълни 100 лв."
    Предложение на народния представител Благовест Сендов:
    Чл. 35 се изменя така:
    "Чл. 35. (1) Сумата на данъка D за данъчната година се определя, за данъчна основа S по-голяма от SО, по формулата

    D = К (S 2 - So2)
           100    S+S1 So+S1

    където:
    К - е максималният процент на данъчната тежест;
    Sо - e максималната необлагаема данъчна основа;
    S1 - е средна данъчна основа.
    Данъчна основа до Sо не се облага.
    (2) Стойностите на параметрите от ал. 1 са:
    К = 40; Sо = 840 000; S1 = 2 280 000."
    Комисията не подкрепя предложението.
    Има направено още едно предложение - на колегата Венцеслав Димитров:
    Таблицата по ал. 1 се изменя така:

    Годишен доход
    Данък
    до 1 080 000 лв.
    необлагаеми
    от 1 080 000 до 2 160 000 лв.
    20% за горн. над 1 080 000 лв.
    от 2 160 000 до 4 320 000 лв.
    216 000 лв. + 24% за горн. над 960 000 лв.
    от 4 320 000 до 8 640 000 лв.
    540 000 лв. + 28% за горн. над 4 320 000 лв.
    от 8 640 000 до 17 280 000 лв
    1 749 000 лв. + 32% за горн. над 8 640 000 лв.
    над 18 280 000 лв.
    4 514 400 + 36% за горн. над 17 280 000 лв.

    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложение на комисията:
    В чл. 35 се създава ал. 3:
    "(3) От определения данък по ал. 1 се приспада данъкът, удържан по глава седма, и данъкът, удържан и/или внесен авансово през данъчната година.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Първо, по предложението на заместник-председателя господин Благовест Сендов.
    Има думата господин Сендов.
    БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ ((ДЛ): Уважаеми господин председател, най-напред искам да благодаря на господин Цонев и на представителите на Министерството на финансите, че все пак обърнаха внимание на моето предложение, но за голямо съжаление не можаха да ме разберат.
    Става въпрос за следното. Ще ви успокоя, че ще оттегля предложението си, но съм длъжен да направя разяснение.
    Определянето на годишния и месечния данък по таблица съдържа много големи своеволия, тъй като една таблица може да има 5 равнища или, както казват, етажи, може да има 6 равнища; определя се: оттук дотук - толкова процента, оттук дотук - толкова процента. Първо, междинните проценти се изсмукват от пръстите, не съвсем, интервалите също се определят произволно и в крайна сметка се натаманява данъкът така, че да се напълни хазната.
    Според мен гласуването на таблица така, както се дава тук, е напълно произволно. Има няколко параметъра, които са ясни за законодателя - това е минималният необлагаем данък и максималният процент за облагане в асимтотиката при големите данъци. Това нещо личи от предложенията: на вносителите този максимален процент е 40%; господин Венцеслав Димитров, който защитава едрия бизнес, е 36%, а на всички, които защитават дребния бизнес, е 40%.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Едрият е по друг закон, господин Сендов.
    БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Искам да кажа едрият бизнес като нас, тези, които получават големи заплати. Нали? (Весело оживление.) Защото и това е бизнес. (Реплика от Венцеслав Димитров.)
    Вие ще имате думата да се изкажете, оставете ме аз да си използвам моите 5 минути.
    Това, което аз предложих, е една формула, в която влизат само 3 параметъра, само 3 числа, а не междинни проценти и интервали, които са избрани произволно. Това са минималната необлагаема сума, максималният процент на облагане, който аз възприех от вносителите - 40%, и едно число, което има смисъла на средна облагаема данъчна основа, което се гласува от Народното събрание. Гласува се максималният процент, максималната необлагаема и това нещо. И оттук по възможно най-простия начин се пресмята данъкът. Като се пресметне по този начин, излиза, че е съвсем естествено по-малките заплати да плащат много по-малък данък, по-големите заплати да плащат по-голям данък.
    Искам да обърна внимание, че са съвсем необосновани обвиненията, че тази формула е сложна и хората не могат да смятат по нея. В нея има две умножения и две деления, и две събирания и едно изваждане. Хората, които са сега в седми клас, учат тези функции (в седми клас!), а тук сме все хора почти висшисти. (Весело оживление.)
    Второ, не е вярно, че в нашето законодателство няма формули. Ние приехме един закон, в който има трансцедентни функции. Има 10n. 10n, когато "n" не е цяло число, е трансцедентна функция. Не се учи в гимназията, а ние я използваме! Защо я използваме? Защото трябва да я използваме. А тук имате една дробно линейна функция и нищо повече. Нищо повече! Съвършено просто е.
    Но аз съм доволен, че управляващите не приеха тази формула. Защо съм доволен? Защото ако бяха я приели и не съберат данъци, ще кажат: "Ето на, ние приехме тая формула и всички пропадна".
    С тази формула щяха да съберат повече данъци, защото аз взех разпределението на данъкоплатците, умножих по тази функция, интегрирах, намерих параметрите и видях, че повече се получава, отколкото по тяхната формула. Но когато човек не иска сам да си помогне, който и да иска да му помогне, не може да му помогне.
    От господин Венцеслав Димитров използвах неговите книжки, които той носи и чете обикновено.
    Ако вземете немския данък, той също има една функция, която е по-сложна от тази, защото немците обичат по-сложните работи, която изглажда този данък.
    Аз не искам повече да ви губя времето. Предложих ви нещо елегантно, красиво, просто. Не го приехте. Не искам тук да се гласува. Оттеглям предложението си и за първия, и за втория, и за годишния, и за месечния... Съжалявам, ще ги предложа следващата година още веднъж. (Ръкопляскания от опозицията.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Сендов.
    Господин Димитров има думата за реплика.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председател, имам една кратка реплика към господин професора.
    Значи, наистина в немския закон - ето го, там пред мен стои - има там няколко формули.
    Въпросът не е във формулите, колеги. Даже, когато ние говорихме с професор Сендов, си помислихме дали не може да се предложи нещо друго - един умен човек сяда, може и двама, може и трима, и въз основа на формулите изработват една таблица. Точно така се прави в Германия. Прави се една таблица с разлика от 1 лв. или от 10 лв., закръгля се и се дава на всеки данъчен служител.
    Аз винаги съм защитавал тезата, че законите трябва да са колкото се може по-прости.
    Данъчните, моите впечатления са такива, могат само да събират и евентуално да изваждат. Когато опрем до умножение и деление, вече те закъсват. Затова може да им се предложи спокойно таблица, така че това не е аргумент, че формулата е сложна. Тя ще е сложна за този, който смята. За този, който прилага, тя ще е извънредно проста, защото гледа таблицата, гледа реда и веднага определя данъка. Това е просто.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
    За втора реплика думата има господин Цонев.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
    С думи на признателност към заместник-председателя академик Сендов за това, че беше съпричастен към нашите усилия да направим един добър данък. Аз лично бих, и пледирах, да бъде приета тази формула по много причини. Той е абсолютно прав. Формулата е по-добра за фиска, отколкото за данъкоплатците - повече пари ще влязат по нея.
    Ето тук са направени и таблиците, и графиките, които отразяват движението по таблицата, и движението по формулата.
    Тук е направено и това, което иска господин Венцеслав Димитров. Ето я въз основа на формулата тази таблица, за която Вие говорите. Можем да Ви я изкараме в какъвто искате ред и в колкото искате етажи, просто със скоростта на работа на един компютър.
    Не е сложно и за данъчните, защото тази формула ще бъде въведена в компютъра и изчислението ще става не от тях, а от компютъра и никак не е сложно, въпреки че аз смятам, че Вие сложихте много действия. Данъчните не трябва да знаят толкова много действия. Те трябва да знаят само едно действие - събиране! (Весело оживление в залата.)
    Но натежа аргументът при неприемането на формулата, че нашите данъкоплатци още не са подготвени да изчисляват данъка си по този ред. Те искат да има малко повече простота и аз се придържам и към това, което каза в края академик Сендов. Когато я предложи през следващата година, аз ще го подкрепя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
    За дуплика думата заместник-председателят господин Сендов.
    БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Действително това, което каза Венцеслав Димитров, могат да се отпечатат таблици със стъпка 10 лв. или 100 лв. и т.н. и нещата ще станат. Не е там въпросът. Въпросът е, че с таблиците има голяма субективност. Защо ще се взема от 1 млн. и 80 хил. до 2 млн. и 160 хил.? Защо не се взема до 2 млн. и 500 хил.? Защо ще бъде 20 процента, а пък след това 24 процента, а не 20 процента, а след това 23 процента?
    В таблицата, която се предлага от вносителя, имате 20 процента, след това скача на 26, а след това с още 6 - на 32 процента. След това скача с 8 - на 40 процента. Защо не скача със 7:7:6? Ето, на Венцеслав Димитров дава стъпка на скачане на процентите все с 4, което има някакъв мозък, в тази работа. (Весело оживление в залата.) Обаче иначе другото е чиста безхаберност... (Шум и реплики в залата.)
    Има, разбрах аз. Въпросът е, че за да има логика в нещата, трябва да има вътрешна логика. Вътрешната логика е простотата и параметри, които са ясни за законодателя. А смятането е съвършено просто. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Сендов.
    Господин Стоилов има думата за изказване.
    СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми колеги, аз съм един от тези, които изцяло споделят разбирането, че на базата на тази формула се получават таблици ясни и прости, и лесни за прилагане. Няма никакъв проблем.
    Това, което и аз разисквах в частни разговори с академик Сендов, беше, да отидем към таблици и съответно такава една плавност, които да осигуряват, като тръгнем от средния доход, от средната заплата - нещо, което в Бюджетната комисия сме отстоявали пет - шест години и което прозвуча в изказванията на Стефан Стоилов, на Венцеслав Димитров и при първото гледане на закона, една ефективна ставка не повече от 14,5. Хайде, добре, нека в 1998 г. да бъде 15, но в никакъв случай 16,5, колкото се получава с таблиците на вносителя за 1998 г., срещу което поне половината зала възразява.
    И такива таблици е напълно възможно да бъдат изготвени. И академикът се съгласи, че може да се тръгне от един такъв критерий като ключов. И тогава вече наистина ще има един плавен преход от заплата към заплата, което е, разбира се, за предпочитане.
    И аз не съм убеден, че ако се отиде към залагане на този критерий за средната заплата, ефективна ставка на равнище около това, което шест години в Бюджетната комисия е отстоявано в дискусии с всички финансови министри, тогава съмнително е дали в хазната ще влязат толкова много повече пари. Съмнително е, но няма да бъде ощетена. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
    По предложението на народния представител Венцеслав Димитров има ли изказвания?
    Заповядайте, господин Димитров.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председател, колеги. Искам да си защитя предложението.
    Макар и да обсъждаме годишната таблица, двете таблици са свързани, ние на практика обсъждаме и таблицата за облагане с месечен данък. Аз съм изненадан, че господин професор Стоилов и Руси Статков не са ги умножили по 12 и да направят таблица, но в края на краищата това е. Защото приемем ли годишната таблица, ще се окаже, че сме приели и месечната.
    Колеги, искам да ви обърна внимание, че никога финансовото министерство и Министерски съвет през последните осем години не са си позволявали да предложат таблица с такова високо облагане на средните доходи. И който пледира тук, че данъчното облагане намалява, това значи, че не може да смята, не може да извърши едно просто деление. Увеличава се и то доста съществено!
    Вярно, че за 1977 г. ние не бихме могли или трудно бихме могли да кажем каква е средната заплата поради голямата разлика между януарската и декемврийската средна заплата, но горе-долу разчетите на Министерството на финансите показват, че ако приемем за 1997 г. средна заплата от 125 хил.лв., данъкът е 14 на сто върху средната заплата. Ако я приемем за 157 900 лв., каквато е според тях за последното тримесечие, данъкът е 15,6 на сто по старата таблица, естествено тази, която действа през 1997 г.
    Нека да видим какво става през 1998 г. Професор Стоилов каза данъчна ставка 16,5 на сто върху средната заплата. Въобще не е вярно, господин професоре! Те изхождат от средна заплата 177 хил. лв., а 177 хил.лв. ще бъде прекрачена още тази година.
    Господин Цонев тук не го виждам, но ние направихме една проста сметка и установихме, че средната заплата за следващата година ще е над 200 хил.лв. А знаете ли колко е на 200 хил. средна заплата данъчната ставка? Тя е 17,6 на сто! Това никога не го е имало!
    Имайте предвид, че върху тях се слагат и тези 2 на сто лични вноски за държавно обществено осигуряване и цифрата стига 20 процента.
    Какво се получава? Всички суми за работна заплата, независимо какви са предприятията, включително и частните, представляват не повече от 20 на сто от брутния вътрешен продукт.
    Имайте предвид обаче, че в брутния продукт - това, което го казват, че приходите от данъци са малки, е вятър и мъгла - защото в брутния продукт има кухи цифри. Кухата цифра или числа, както казва господин професорът, това са 15 процента условна рента, тоест, че вие си живеете в жилището, това ви е доход; 10 на сто са от личното стопанство; 20 на сто кухи цифри се оказват. Когато ги приспаднем, оказва се, че брутният вътрешен продукт ще бъде 17 хил.млрд.лв. И приходите от данък общ доход са в размер горе-долу на 1 млрд., а това е 6 процента. Това е страшно много. Особено за бедна страна като нашата! Страшно висока данъчна тежест чисто и просто, защото приходите от работна заплата, които се облагат, са не повече от 20 на сто от брутния продукт. Мисля, че не можем да отидем на такава голяма данъчна тежест.
    Аз искам да предпазя парламентарното мнозинство от тази голяма грешка. Не е това, което обещаваше. Не е и това даже и аз каквито ангажименти съм поел. Аз съм подкрепил това правителство и не искам то да прави такива сериозни грешки.
    За моята таблица е това. А за таблицата на правителството най-напред - от 20 до 26 на сто се скача веднага. Знаете, че имаше едно време ставка 18 на сто, имаше ставка 20 на сто, имаше ставка 22, те изведнъж са забравени и скачаме веднага на 26 на сто. А ставката 20 процента на практика, тя е почти пренебрежима от гледна точка на доходите, защото включва месечните доходи от 60 до 80 хил., за съжаление.
    Моята таблица е значително по-логична от тази на правителството, защото предвижда равномерно увеличаване на етажите и равномерно увеличаване на ставките.
    Това, че съм защитавал едрия бизнес - дано и ние да попаднем на едрото облагане. Не го виждам господин професора, но моята таблица завършва с 36 на сто.
    Защо? Изхождайки от обстоятелството, че проблем N 1 на българската икономика е, че е много голям относителният дял на сенчестата икономика. Когато намалим пределната ставка, се предполага, че от тази сенчеста икономика ще излязат на светло повече доходи. Защото и без това сега облагането на доходите е страшно много, когато се прибави или когато се отчете и социалното осигуряване. Ето, вчера слушах един семинар в "Шератон", където между другото забелязаха по телевизията и господин Муравей Радев - значи той уважава чуждите инвеститори, които не бяха чак толкова много, а не уважава парламента, обаче нека това да остане за негова сметка. Оказва се, че чуждите инвеститори искат намаляване на социалните надбавки към заплатите. Разбира се. Тридесет и седем - четиридесет и две на сто - сигурно ще се увеличават още. В Германия е проблем, че стават 21 на сто.
    Всички тези работи, когато се наслагат върху заплатата, се оказва, че е непосилно или е страшно безинтересно да получават работна заплата. И започват да получават други видове доходи. И затова ви предлагам максималната ставка да бъде 36 на сто.
    Колеги, апелирам да огледате още веднъж тази таблица. И, пак ви казвам, че такова облагане през последните 8 години никога не е било. За съжаление това става при едно демократично правителство. Аз не бих желал обаче да подкрепя едно такова предложение, изхождащо от това демократично правителство. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
    Господин Руси Статков иска думата за процедура.
    РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Искам да направя процедурно предложение: тъй като господин Венцеслав Димитров беше прав, ние сме направили предложение по следващата таблица, но те са свързани - двете таблици. Моето процедурно предложение е да обсъждаме и двата члена едновременно, за да може да има съдържателно обсъждане и гласуване след това. Благодаря още веднъж на господин Димитров и моля да го направим, за да не се накъсва дискусията.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: От името на комисията съм съгласен да обсъждаме едновременно двете таблици.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение? Няма.
    Моля, гласувайте предложението за едновременно обсъждане на таблиците по чл. 35 и следващите текстове.
    Гласували 158 народни представители: за 146, против 9, въздържали се 3.
    Предложението е прието.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз предлагам, който има предложение по другата таблица, без да я чета, защото предложението на вносителя е реципрочно на годишната таблица, който има предложение по тази и по другата таблица, да си казва аргументите и след това минаваме към гласуване на първата таблица.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Имате думата. Смятам, че по първата таблица се изказаха горе-долу всички, които искаха да вземат отношение. Сега имате думата по втората таблица, която всъщност е на база месечен доход.
    Господин Руси Статков има думата.
    РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Аз ви моля за повече внимание независимо от това, че значително по-малко хора останаха в залата. Не от любов към това да говоря въобще, а защото по този закон и това, което се предлага, трябва да бъде преценено изключително внимателно. След това, разбира се, да гласуваме.
    Господин Димитров обърна внимание по неговия вариант, който предлага за годишното облагане, че данъчната тежест, особено за ниските етажи, значително се увеличава. Аз ще започна от минимума и след това ще говоря за данъчната тежест на ниските етажи.
    Досега съществуващият необлагаем минимум беше 50 хил.лв. Това в рамките на инфлацията, която имаме до края на тази година и предполагаема инфлация около 16 на сто, се предлага да се увеличи за следващата година на 60 000 лв. Разликата е само от 10 000 лв. При първото четене аз имах възможност да ви кажа някои неща, които бих желал и днес да повторя. Жизненият минимум според мен трябва да бъде критерият, за да се определя необлагаемият минимум. А според информацията, която прочетох във вестник "Демокрация" от съвещание в рамките на управляващите, този минимум се признава на 85-90 000 лв., за да живее човек с елементарни неща. Следователно предложението за 1998 г., при положение че имаме натрупана инфлация до края на тази година и следващата, да се облагат 60 000 лв. аз го нарекох геноцид. И днес ще повторя, че е геноцид и унижение. Унижение за тези, които няма да умрат, защото ще ходят на опашки за екюта.
    Можем ли да поддържаме такава философия? Този въпрос трябва да си зададе всеки един.
    И на следващо място, за процентите, за ставките, които ни се предлагат. Досега действащата таблица - тъй като се ориентираме да работим с таблици - е от 7 етажа, 7 ставки. Сега ни се предлага да се намалят тези 7 етажа на 4, като, забележете, къде се предлага това намаление, за чия сметка: за тези доходи, които са в ниската част се предлага да се свие диференциацията, т.е. досега беше от 50 до 60 000, от 60 до 80 000, от 80 до 160 000 и от 160 000 до 320 000, като съответно процентите за облагане бяха 20-22-24. Сега ни се предлага следното нещо: от 60 до 80 000 - 20 на сто за горницата над 60 000 и, забележете, скок - от 80 до 320 000 - 26 на сто.
    Какво означава това? Това означава огромен товар върху ниските и до средната работна заплата доходи. Товар, който на фона на доходите, които получават хората, е жесток, той е смазващ. И като говоря, не приемайте думите ми като крайност, но тази сутрин слушах един по същество репортаж от посещението на премиера в Гоцеделчевско. Там един от тютюнопроизводителите каза: ние, тютюнопроизводителите, се чувстваме унизени като просяци, защото получаваме ниски доходи. Такива са за съжаление и другите доходи, които се предвиждат в бюджетната сфера за следващата година. Значи унижаваме производителя, унижаваме хората, не им плащаме труда, същевременно ги грабим, като ги облагаме с физическия минимум. За тази ли философия би трябвало да се мисли и тази ли философия би трябвало да се предлага?
    Ето затова, водени от тези съображения, и аз, а и проф. Стоилов, предложихме друг начин, друга таблица в тези части, за които говорих.
    Моето конкретно предложение е необлагаем минимум 100 000 лв. Аз го аргументирах, няма да го повтарям. Нещо, което в известна степен пак влиза в този физически минимум за оцеляване, защото над 100 000 са тези средства, които трябва да бъдат за хората. Но все пак, за да не посягаме на фиска, на другата функция на данъците, съм потърсил такова решение. И естествено съм потърсил във втората част, в ниските доходи запазване на тези диференцирани облагания със съответно по-нисък процент, за да може именно в единство да бъдат разглеждани тези функции, които данъците реализират. В единство - фиск, социална функция, да не говорим за икономическата, за производството. Защото като е свито потреблението, няма да има и производство, няма да има търсене. За това тук много пъти се е говорило, разбира се.
    Ето защо, уважаеми колеги, не става дума, повтарям, за излишно говорене. Не става дума за мижави преференции или предложения. Става дума за съществуването на хората. И когато ние съзнателно ги унищожаваме, аз мисля, че трябва да бъдем против това нещо и трябва да подкрепим едно решение, което дава макар и малко, глътка въздух за живот на хората. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
    Реплика от господин Цонев.
    ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Аз ще се изкажа в края по таблицата, когато дойде време да гласуваме.
    Искам само да кажа на господин Статков по повод унижените производители, че лятото имах възможност да се срещна със зърнопроизводителите, които ми казаха друго: Благодарим ви за това, че направихте цената на зърното 130 долара, а не ни унижавате, както ни унижаваше правителството на БСП, купувайки между 5 и 20 лева за килограм зърно и изнасяйки го с техни фирми за 130 до 150 долара. Благодарим ви за това, че ни спестихте това унижение и ни давате простор за действие.
    И когато от тази трибуна се говори за унижение и за мачкане на производителите, моля мъничко морал да има в изказващите се! (Ръкопляскания в СДС.)
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Този шлагер мина вече.
    ЙОРДАН ЦОНЕВ: Никак не е минал, ще го пеем най-малко пет години!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
    Има думата за дуплика господин Статков.
    РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Аз мисля, че господин Цонев трябваше да чуе този човек сутринта, когото цитирах. А това, което ми даде като пример, да дойде да чуе хората от нашия край и да чуе хората от страната. Господин Цонев, говорите за лятото. Защо не ги чуете днес? Защо не чуете днес и тези, които стоят с неизкупено зърно, и тези, на които им обясниха, че глутенът не достигал, и тези, които реално са излъгани. Защо не им дадете реално обяснение? Защо не изкупувате царевицата, защо не изкупувате слънчогледа, защо? Защо производителите в България на селскостопанска продукция се чувстват днес унижени? Защото тези лъжи и обещания, които се даваха, не се изпълняват днес. И това, извинявайте, не е упрек на опозиция, това е болка на един народен представител, болка от срещи с неговите избиратели, от невъзможността хората да имат някакви доходи и да има производство в България. (Ръкопляскания в Демократичната левица.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
    Има думата народният представител господин Стефан Стоилов, който също е предложил таблица.
    СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Две думи по темата, която беше обект на реплики и на дуплики. Доларовата цена за килограм зърно в 1997 г. е такава, каквато беше и в 1996 г. (Реплики и възражения в мнозинството.)
    А сега - по темата. Дължа извинение за това, че не сме предложили таблица в годишно измерение. Но едната таблица е функция на другата, както беше справедливо отбелязано.
    Няколко съображения към вече изложените от колегите. Аз съм се постарал да бъда максимално близо до таблицата, предложена от вносителите. Разбира се, има разлика в необлагаемия минимум, но и тук това, което аз съм си позволил, е най-малкото увеличение спрямо предлаганото от вносителите.
    Бяха казани много неща във връзка с това, че даже и ако наложим прогнозирания във връзка с бюджета индекс на инфлация, ще видим, че в 1998 г. ще се налага да актуализираме таблицата, а може да се тръгне още отсега. Числата, които дава колегата Венцеслав Димитров за средна заплата, съответно и за минимална заплата са по-високи от тези, които залага правителството. Той има основание, особено ако се стъпи на септемврийската заплата. Вярно е, че има известно намаление сега в средната заплата, трябва да бъдем точни, но има различни прогнози, една от които, състезаваща се с другата, е, че трябва да се очаква увеличаване на средната заплата до края на годината и да се надскочи онова, което прогнозира министерството на финансите като 177 хил. лв. средна заплата за 1998 г. На тази основа е стъпил бюджетът, на тази основа стъпват и таблиците.
    Колкото и дълги дискусии да се водят, ясно е, че повечето аргументи са в полза на това, че средната заплата ще бъде чувствително по-висока. Минималната заплата ще трябва да бъде увеличена. Тоест първият аргумент е отсега таблицата да бъде направена така, че да бъде максимално близко до това, което ще бъде действителността в 1998 г.
    Второ - и това е главният аргумент - тук има колеги от различни парламентарни състави. Всички помнят, водени са не леки дискусии при различните кабинети с министрите на финансите и общо взето, върнете се назад, погледнете даже справочния материал, който ни представи Министерството на финансите, ефективната данъчна ставка за средната заплата обикновено е под 15 на сто, уважаеми колеги. В повечето години, колегата Димитров даже ви говори за числа от порядъка на 13,5 - 13,8, но според мен типичната ефективна ставка е някъде около 14,5. Да не спорим, че е падала по-ниско. Но едно качване на 16,5 спрямо онази средна заплата, която залага Министерството на финансите е недопустимо.
    Наистина каквито и скечове да си позволява човек около числата, остава безспорно, че ефективната ставка скача спрямо изминалите години чувствително нагоре. Аз не мога да приема за критерий при оценката на това число 1997 г., която е изключителна в много отношения и за която година се дава едно предварително число от 17,03. Не бива в условията на валутен борд, на овладяна инфлация, на една макар и начална финансова стабилизация и при крещящата необходимост да бъде стимулирано потреблението, платежоспособното търсене вътре в страната да отиваме към такава данъчна ставка. Откъдето и да се тръгне, който и критерий да използвате, стигате до извод, който се разминава с философията, с политиката на правителството. Не е нужно хазната да се пълни по тази линия и да се блокира един от важните фактори на растежа. Твърде много се каза и твърде много се изписа в тази страна, че има едно огромно желание и в изпълнителната власт, и в парламента, и извън парламента да се влезе най-после в една траектория на положителен растеж, а един по един факторите на този растеж се блокират.
    Ето това са съображенията на депутатите, които пледират за промяна на таблицата в посоката, която е общо взето за всички предложения. И аз мисля, че трябва да се съобразим. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
    Има думата господин Стефан Личев.
    СТЕФАН ЛИЧЕВ (НС): Искам да направя реплика на първите няколко изречения, които каза проф. Стоилов. Все пак така и неистините трябва да са в някакви нормални граници. Иначе тук не знам в какво се превръщаме.
    Мисля, че тук и без акад. Сендов можем да направим една сметка за това каква беше цената на зърното в годината, която той посочи, и сега. Зърното тогава беше 4200 лв. до 4400 лв. Имаше цена 4600 за категория, каквато изобщо нямаше в България и такова не се изкупи. Тогава доларът беше някъде около 80 лв., даже и по-малко. Разделете го и ще видите, че се получава 55 долара. Е, къде са 55, къде са 130? И ние около 2 месеца спорихме и настоявахме в комисията да се даде на хората...
    РЕПЛИКА ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: За коя година говорите?
    СТЕФАН ЛИЧЕВ: Тогава, когато направихте зърнената криза изкуствено.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някои вече забравиха и годината на зърнената криза.
    СТЕФАН ЛИЧЕВ: Чакайте, след като тук се говори, трябва да има и реплика.
    Тогава настоявахме да се даде на хората поне по 70-80 до 90 долара и тогава цялото зърно щеше да влезе в "Зърнени храни". Но тогава, съвсем изкуствено, на зърното не се даде най-нормалната, най-ниската цена за производителите, която да ги удовлетвори и те да не бъдат на загуба. Всъщност тези, които го продаваха в Турция, го продаваха минимум на 160 долара. Е, тогава направете сметка дали тези разлики, за които говорите, имат поне малка основа.
    И моля ви се, тук все пак можем да послъгваме от време на време, но дайте да не прекаляваме. Всички знаят каква беше цената.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Сега какво става със зърното?
    СТЕФАН ЛИЧЕВ: Зърното беше 130 долара и това, което каза Йордан Цонев, е вярно.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Много моля, господин Божинов...
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Стига с това зърно. Направете си дебат. Аз съм дошъл за таблиците.
    СТЕФАН ЛИЧЕВ: Ти си дошъл за таблицата, а аз дойдох да кажа нещо, което тук непрекъснато се тиражира. Не може непрекъснато с лъжи да говорим.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Много моля, стига с тези реплики от място.
    Има думата за дуплика господин Стоилов.
    СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Може да има известна малка неточност, но Вие имате предвид цените през 1995 г., господин Личев, а аз говоря за 1996 г., есента на 1996 г. - септември-октомври. Върнете се към статистиката, вижте левовите цени, вижте и курса на долара по това време, когато той още не беше тръгнал така бясно нагоре и Вие ще видите, че цените са близки. Затова става дума. Само за това.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Стефан Нешев има думата.
    СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз само в бележка ще ви кажа, че действително империчният израз, който предлага акад. Сендов, е един много добър подход за детерминиране на...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Той е оттеглен.
    СТЕФАН НЕШЕВ: Аз споделям това. Добре, извинявайте, господин председател.
    Но когато трябва да приемем една от табличните ставки, които се предлагат, искам да ви кажа, че бих застанал зад табличната ставка, която предлага проф. Стефан Стоилов, по следните съображения.
    Първо, мисля, че тенденция на правителството е да направи минималната заплата 80 000 лв. Това е долната граница за необлагаемия доход и мисля, че това е една добра позиция, която правителството предлага.
    Второ, искам да ви кажа, че съпругата ми е пенсионер, инвалид със 70 000 лв. пенсия на месец. Значи 60 000 е твърде малка стойност за необлагаем доход. Това е от моя гледна точка.
    Трето, искам да ви кажа, че няколкото реда, които има - един ред в повече в таблицата на проф. Стоилов, помага в ниските доходи да има едно по-социално разпределение на данъчната тежест, докато при високите доходи той запазва ставката, която е заложена от правителството. Нека да помислим дали не сме задължени към народа си да му дадем малко шанс за един по-добър стандарт. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Нешев.
    Има думата господин Венцеслав Димитров по месечните таблици.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председател, колеги! Тъй като се изказах по същество, ще се спра преди всичко на един въпрос, който не засегнах преди малко. Това беше необлагаемият минимум, именно защото смятах, че ще го засегна по-късно - при месечната таблица.
    Разбираемо е за мен становището на Министерството на финансите и то винаги е било такова - да събира повече пари. Някои смятат, че това е основно тяхно задължение. Но аз бих казал, че освен това тяхно задължение е да се мъчат за стимулирането на икономиката, заедно, разбира се, и с другите икономически министерства и целия Министерски съвет.
    Винаги, господин Цонев, ние тук, в парламента, винаги сме могли да коригираме техните предложения в посока, по-благоприятна за данъкоплатеца. Защото, от една страна, те винаги изостават със своята прогноза за движението на работната заплата - това е правило в последните 8 години, от друга страна, поради самата тяхна функция, че те са длъжни да искат повече от това, което им се отпуска.
    Тъй като те обикновено се оглеждат назад и екстраполират своите действия, предполагам, че те съвършено целенасочено са предложили толкова нисък необлагаем минимум с предположението, че както винаги е ставало и в комисията, и в парламента, ние сме го увеличавали. И аз съм изненадан, че от комисията в момента не идва предложение за увеличаване на необлагаемия минимум. А 60 000 лв., извинете, това е срамота. Защото минималната заплата колко е? Ще стане сигурно 50 и няколко хиляди лева. Но той затова е необлагаем минимум, за да има някакъв доход, който да не се облага, и то месечен доход под формата на заплата.
    Моите разбирания са, че примерно поне 60 на сто от средната заплата би трябвало да бъде необлагаема. Но понеже виждам какви са настроенията, не съм го направил това. Даже съм предложил 90 000, което е под половината от средната заплата.
    Вижте, господин Цонев. Май месец, когато приехме този необлагаем минимум от 50 000 лв., знаете каква беше ситуацията - неизвестна и т.н. Сега има стабилизация, може да се гледа и напред и това естествено е добро и това никой не го отрича, между другото, дори и колегите ви от БСП. Тогава приехме 50 000. Сега предлагат 60 000. Но междувременно от май досега се натрупа една инфлация от около 25 на сто, а предлагате увеличение на минимума само с 20 на сто. За догодина пак се очаква инфлация. Имайте предвид, че сега минималната заплата е просто смешна. Аз не вярвам, че някой от тук присъстващите може да каже, че минималната заплата може да стига за един човек да се издържа, чисто и просто само да яде. Не може. Тя е доста по-ниска и от някои пенсии.
    Освен това ние мисля, че по погрешен начин винаги сме изхождали от факта, че необлагаемият минимум трябва да е равен на минималната заплата. То тогава този необлагаем минимум си губи всякакъв смисъл, защото трябва да има някакви доходи, които да получаваш и да са необлагаеми. Значи от минималната заплата, някъде до 50 на сто плюс от минималната заплата трябва да има един доход, който да не се облага. Иначе си губи смисълът това понятие "необлагаем минимум".
    Аз смятам, че моето предложение за 90 000 лв. необлагаем минимум е приемливо. Но пак подчертавам, аз съм изненадан доста неприятно и съм дълбоко огорчен, че парламентарното мнозинство не можа да обсъди този въпрос и да бъде един нормален коректив за това, което винаги е искало Министерството на финансите - да потиска необлагаемия минимум. И съм огорчен, пак подчертавам, господин Цонев. Мислех, че поне ще го вдигнете. Хайде, да не е до 90, поне го вдигнете някак си. Вие нищо не искате да приемете.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
    Господин Цонев има думата.
    ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Съжалявам, господин Димитров, че сте огорчен и че ще трябва още да Ви огорча, но аз ще кажа от тази трибуна това, което мислим, и подхода, който искаме да възприемем. И ще се постарая да кажа истината, както винаги, дори и тя да не е добра за нас.
    Аз лично не възприемам този подход с необлагаемия минимум и много мои колеги го споделят. Аз не мисля, че тези средства, този данък отива до този, към когото е предназначен. И ако от мен зависи, тъй като мисля, че още е рано да правим такива стъпки, въобще няма да има необлагаем минимум. Защо? Не за да пълним хазната, а защото адресът, към който са насочени тези средства, не е този, към който трябва да бъдат насочени. Мога да Ви дам примери и ще Ви дам само няколко.
    Защо моят доход или Вашият, който е достатъчно висок за България, трябва да ползва тази преференция, от него да се вадят тези средства и този данък? Тези средства трябва да отиват до най-социално слабите. Те са предназначени за тях. И аз мисля, че ние, като парламент, не само като управляващо мнозинство, трябва да намерим много по-ефективни и ако искате дори ефектни начини тези средства да стигат до най-широката група от социално слаби хора в страната. Това е както дотацията на хляба преди години. Защо го правехме? За да бъде евтин той за тези, които нямат пари. Е да, ама и аз го купувах евтино. Защо ми е на мен тази дотация? Защо Ви е на Вас, защо е на хората, които имат мерцедеси, които са богати? Не е този пътят и Вие, като един икономист, който винаги е защитавал такива прогресивни тези - тезите на пазарното мислене, знаете, че не може да бъде насочена към всички определен вид преференция или определен вид стимулиране. А това е точно определен вид стимулиране, данъчно стимулиране.
    Затова аз не подкрепям да бъде увеличен минимумът от 70 на 80, където това ще се отрази с 2000 лв. за получаващия 80 хил. лв., което е два хляба или три. Не смятам, че с два хляба ние ще успеем да му помогнем. Ние трябва да съберем тези пари и да изработим ефективна система да ги върнем на една по-малка група от хора, но те да почувстват тази помощ. Ето затова ние не приехме промяна в таблиците, а не заради фиска. Защото има възможности във фиска и ще бъдат събрани достатъчно пари във фиска, за да изпълним тези разходи, които сме набелязали в проекта за бюджет. Но не е тази системата, по която трябва да бъдат облекчени българските граждани. Защото се облекчават и тези, които нямат нужда от тези облекчения, първо, и защото облекченията не са същностни. Ето това е основният аргумент, поради който ние не тръгнахме на този вариант. Сметнали сме го и за 170 хил. лв. средна работна заплата. И там сме го сметнали. 2400 лв. е. Вместо 27 хил. и 400, стават 24 хил. и 800. Значи 2100 лв. Направете си труда и го сметнете. Просто не е достатъчно ефективно. А отражението върху фиска е над 100 млн. марки. Ако тези 100 млн. бъдат изразходвани за целите, за които искате това намаление, аз мисля, че ефектът ще бъде много по-голям. И съм готов да дискутираме на тази тема, както и управляващото мнозинство, чийто представител съм аз, е готово.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Този аргумент не издържа.
    ЙОРДАН ЦОНЕВ: Нищо, че не издържа. Това е моята логика. Вие ще ме оборите след малко.
    Оттук нататък, по отношение на намаляване на ставките в таблицата, която е дал колегата Димитров, в по-горните нива. Вместо 40 да бъдат 36 на сто. Защо? Аз не можах да разбера защо. Или Вие не ми обяснихте добре, или аз не разбрах.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Вас Ви нямаше, когато обяснявах, господин Цонев.
    ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не е така. Аз Ви слушах отвън.
    Така че, приемайки таблицата, която е дало Министерството на финансите, аз искам да ви кажа, че ние не сме я приели затова, защото такива са разчетите в бюджета, а защото смятаме, че на този етап това са нормалните ставки, защото смятаме, проф. Стоилов, че намаляването на ставките по различните нива на таблицата за 1998 г. спрямо 1997 г. е ефективна и реална. Да, вярно, че не е, както е спрямо 1995, 1994 или дори 1996 г., но аз мисля, че след като сме преживели една такава изключителна година, както Вие се изразихте, аз няма да казвам защо е изключителна, тъй като преди малко вече казах защо е изключителна, мисля, че не можем да се върнем директно към тези нива от 1993, 1994, 1995 г., за които Вие говорите. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
    Има думата за първа реплика господин Венцеслав Димитров.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председател, колеги! Аз не можах да разбера възраженията на господин Цонев относно необлагаемия минимум. Господин Цонев, така е по Европа, така ги правят, ще Ви дам да видите германската таблица. Започва се с необлагаем минимум, после има определена ставка, после за по-високите доходи има определена ставка и за най-високите доходи те плащат най-голяма. Това е маржинално. Налага се едното в другото. Ние не сме го измислили. Не е измислено в България. Не зная в Европа или на кое място е измислено, но самият факт, че ние се стремим към тези страни, значи искаме, така да се каже, да апроксимираме законодателството, аз не говоря за хармонизация, за това говорихме миналата седмица и в Белгия. Така че, господин Цонев, не измисляйте отново колелото. И мисля, че това е ваша голяма грешка. Не специално Ваша, а на вашата парламентарна група. Използвайте световния опит, не използвайте комунистическия, естествено. Въпреки че ние сме се стремили тук осем години нещо да правим. Че не е направено много добро е ясно, по пък сега не разваляйте някакви елементарни работи. Затова този данък е прогресивен. Върху по-ниските доходи той е по-малък, върху по-високите е по-голям. И това е неговата социална същност. Обаче какво социално има в това да облагаш най-ниските доходи? Ами, че те не им стигат парите за ядене на тези хора. И целта на необлагаемия минимум е такава - един човек, който работи, сам, хайде без семейство, без деца и т. н., без да издържа други хора, който работи, да може да се издържа. Направете тази сметка, иначе това не е работна заплата. Иначе това е подаяние.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
    За втора реплика господин Георги Божинов.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Или аз не разбрах нещо, или логиката на вашите подредени по този начин аргументи е дълбоко погрешна. Вие казвате, че няма социална справедливост в механизмите на разпределение.
    ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС, от място): Недостатъчна.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Недостатъчна, съгласен съм. Вие обосновавате това с факта, че без да се отчита социалният статус и имотно състояние на хората, те имат еднакво отношение към тези социални дейности, които се финансират. Добре, щом нямаме сили и не сме готови това да променим, Вие използвате този факт като аргумент, че не е добре да се вдигне облагаемият минимум на най-бедните. И какво излиза? Че от най-бедните вземаме, за да го вкараме в този неефективен механизъм, който е уравниловка и за бедни, и за богати. Аз не разбирам тази логика. Ако първото е факт, дайте така да направим помощта и да демонстрираме това солидарно отношение и тази справедливост към най-бедните, като вдигнем минимума. Това е логиката, която ми се струва, че е ясна. И тя е обратна на това, което Вие защитихте.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божинов.
    Трета реплика от господин Стефан Стоилов.

    СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Няма да повтарям казаното, но продължавам.
    Господин Цонев, когато Вие говорите за заплатите на депутатите и се ориентирате към ефективната средна ставка, Вие грешите. Нашите заплати са значително над средната заплата, спрямо която е изчислявано и сега, в залата, а и в комисията ние се опитвахме да изчислим тази ефективна ставка. Тук допускате грешка и на основата на тази грешка строите своите аргументи против нашите предложения. Става дума за една заплата от 177 хил. лв., прогнозирана от Министерство на финансите. Тук колегите говорят, че тя неизбежно ще бъде между 190-200 хил. лв. Както и да вземете средната заплата, с първото или второто число, ставката е много висока.
    С други думи, тъкмо това, за което Вие пледирате, не се реализира, защото средната заплата не е заплата на високите етажи. Тя е средната за страната при стандарта, който ще има Републиката. Ето тук допускате тази грешка.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
    За дуплика има думата господин Цонев.
    ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря, господин председател.
    Всички изказващи се започнаха с това, че не са разбрали какво искам да кажа и логиката на това, което казвам. После от изказванията аз разбрах, че те всъщност са разбрали какво искам да кажа и много добре са разбрали логиката на това, което искам да кажа. Затова няма да правя дуплика в тази посока, а само ще отговоря на професор Стоилов, че действително средната работна заплата, която е прогнозирана за следващата година да бъде над 177 хил. лв., ще бъде надвишена, защото тя в момента е вече толкова. Действително там данъчната тежест ще бъде по-голяма от предишните години, но не по-голяма от 1997 г. Бях достатъчно ясен. За 1997 г. средната тежест е около 17,5 на сто - вие ги сметнахте.
    СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Не, не е вярно.
    ЙОРДАН ЦОНЕВ: Колко е?
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): При 177 хил. е 15,6, а при 125 хил. е 14,1.
    ЙОРДАН ЦОНЕВ: Значи за 1998 г. върху средната работна заплата тежестта ще бъде по-голяма и ние поемаме за това своята политическа отговорност. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
    Има думата господин Янаки Стоилов.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Тъй като дискусията по този въпрос завършва, аз говорих повече на първо четене и затова смятам, че сега не е необходимо да бъдат повтаряни аргументите. Но мисля, че голяма част от изводите, които бяха направени, поне от това, което говореха депутати от левицата, сега се потвърждават. Защото по прогнозните данни се предвижда минималната заплата за 1998 г. да бъде 51-52 хил. лв., а ако темповете на изпреварване са както за 1997 г., тя ще бъде около 60 хил. лв. Тоест близко до предлагания от правителството необлагаем минимум.
    Мнозина от вас си спомнят, че миналия път се направи една статистика от гледна точка на задължителното минимално потребление и се оказа, че то е трудно даже за хората, които в момента получават доходи около средната за страната работна заплата. Какво остава за тези, които са на минималната заплата? Да се твърди, че може да се организира една по-добра социална мрежа в резултат на облагането и на тези доходи, които са между 60 - 80 - 90 хил.лв. - така, както се предлага с решението на необлагаемия минимум, означава ние да искаме да вземем, да речем, от тези, които получават 70 хил. лв. заплата някакъв данък, за да помогнем на тези, които получават 60 хиляди... Това са абсурди, след като е ясно, че и едните, и другите не могат да покрият своето минимално потребление.
    Аз зная, че условията са такива и че не е възможно сега да пледираме за по-големи заплати. Но можем да пледираме и да решим да бъде наистина по-голям необлагаемият минимум. Това е реалистично, още повече след като се твърди от председателя на бюджетната комисия, че това не се прави толкова с оглед интересите на фиска, а с оглед на някаква друга логика във финансовата политика.
    Аз ви предлагам да не приемем тази логика, а да отидем на предложенията, които са направени за по-високия необлагаем минимум. Тук само изразявам една резерва към предложението на господин Венцеслав Димитров, което също приемам, но в долната му част, а не за процента на облагане на най-високите доходи. Затова смятам, че другите таблици са не само по-справедливи, те просто са съобразени с една тежка икономическа и социална реалност. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
    РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Процедура!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За процедура? Имате думата.
    РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Моето процедурно предложение е свързано с досегашната дискусия, а именно: разбра се, че нямаме критерии за бедност, имаме много извратено разбиране за бедност. Ето защо аз предлагам да гласуваме отделно въпроса за необлагаемия минимум, а след това другите неща, които са свързани с таблиците. Да гласуваме предложението за необлагаемия минимум отделно. Моля да ме подкрепите.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение? Господин Цонев е срещу това предложение.
    Моля, гласувайте предложението за отделно гласуване на облагаемия минимум.
    Гласували 176 народни представители: за 61, против 97, въздържали се 18.
    Предложението не се приема.
    С оглед на едновременните дискусии по двата текста, ще подложа първо на гласуване чл. 38 за месечните доходи, като ще започнем от най-високия предлаган необлагаем минимум. Това е предложението на народния представител Руси Статков.
    Моля, гласувайте за това предложение.
    Гласували 187 народни представители: за 66, против 93, въздържали се 28.
    Предложението не се приема.
    Следващото предложение за 90 хил. необлагаем минимум е на народния представител Венцеслав Димитров. Моля, гласувайте за това предложение.
    Гласували 198 народни представители: за 65, против 75, въздържали се 58.
    Предложението не се приема.
    Следващото предложение за необлагаем минимум 80 хил. лева е на народния представител Стефан Стоилов. Моля, гласувайте това предложение.
    Гласували 203 народни представители: за 79, против 82, въздържали се 42.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте чл. 38 така, както е предложен от вносителя.
    Гласували 185 народни представители: за 119, против 52, въздържали се 14.
    Приета е таблицата по чл. 38, предложена от вносителя.
    Сега по целия текст на чл. 38 да приключим, затова защото има едно прието допълнение от народния представител Валентин Симов - в чл. 38, ал. 2 накрая се добавя "по сметката на данъчната служба по данъчната му регистрация".
    Моля, гласувайте целия чл. 38 с тази добавка.
    Гласували 185 народни представители: за 128, против 54, въздържали се няма.
    Член 38 е приет.
    Моля, гласувайте чл. 35 така, както е предложен от вносителя.
    Гласували 186 народни представители: за 128, против 54, въздържали се 4.
    Член 35 е приет така, както е предложен от вносителя, с допълнението на комисията за нова ал. 3.
    Обявявам половин час почивка. (Звъни.)

    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (звъни): Продължаваме с работата по законопроекта за облагане доходите на физическите лица. Член 35 и чл. 38 са приети.
    Преминаваме към глава шестнадесета и чл. 36.
    Имате думата, господин Цонев.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
    "Глава шестнадесета
    Авансови плащания и удържане на данъка
    Чл. 36. (1) Лицата по чл. 21, ал. 3, както и лицата по чл. 21, ал. 2, избрали реда за облагане по този закон, и лицата по чл. 25 дължат авансово данък в размер на 15 на сто.
    (2) Авансовият данък по ал. 1 се внася върху брутния размер на получения доход, намален с нормативно признатите разходи по чл. 22, след като облагаемият доход от всички източници превиши годишния необлагаем доход.
    (3) Данъкът се определя и внася:
    1. от предприятията, платци на суми на лицата по чл. 22;
    2. от получателите на доходите - във всички останали случаи.
    (4) Лицата по чл. 21, ал. 1, както и лицата по чл. 21, ал. 2, избрали реда за формиране на данъчната основа по Закона за корпоративното подоходно облагане, правят авансови вноски през годината по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане."
    Предложение на народния представител Валентин Симов:
    В чл. 36, ал. 3 думата "определя" се заменя с "изчислява".
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложение на народния представител Венцеслав Димитров:
    Член 36 да отпадне.
    Комисията не подкрепя и това предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Комисията всъщност подкрепя текста на вносителя.
    По отношение предложението на господин Валентин Симов има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
    Поставям на гласуване неговото предложение в чл. 36, ал. 3 думата "определя" да се замени с "изчислява".
    Моля да гласуваме.
    Гласували 140 народни представители: за 22, против 84, въздържали се 34.
    Предложението не се приема.
    Следва предложението на народния представител господин Венцеслав Димитров за цялостно отпадане на чл. 36.
    Господин Димитров има думата да коментира предложението си.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председател! Колеги! Направил съм предложение чл. 36 да отпадне.
    Накратко каква е историята? Обикновено тук не се правеха авансови вноски по Закона за данъка върху общия доход. Те за пръв път бяха въведени от една служебна министърка, чието решение впоследствие беше отменено. За съжаление предишният финансов министър Димитър Костов го въведе. Но това беше 10 на сто. Сега виждаме, че настоящият предлага увеличаването да е на 15 на сто. Въпреки че заедно с него ние протестирахме срещу въвеждането на авансовия данък.
    Каква е логиката на въвеждането на авансовия данък? Защо се въведе? Може би предишните години имаше по-голяма логика от въвеждане на авансов данък, защото имаше инфлация и инфлацията подяждаше държавните приходи. Но нали затова направихме валутен борд, за да няма инфлация? Следователно това като аргумент отпада. Въпреки че има инфлация, но тя не е чак толкова голяма, че съществено да обезцени приходите на държавата. Още повече, че една значителна група от лицата, които плащаха по Закона за данъка върху общия доход сега ги прехвърляме по реда на корпоративното облагане. Това е по-крупният бизнес. Там е предвидено авансово плащане.
    Тъй като се въвежда тук и патентен данък, и те няма да плащат. Кой остава? Остават лицата със свободни професии.
    Между другото имайте предвид, че точно лицата със свободни професии са най-много засегнати от този закон, макар че днес никой не говори за тях, доколкото законът предвижда събиране на доходите, които са получени от лица със свободни професии, ако упражняват и дейност по трудово правоотношение. Тоест за тях не се признава и годишен минимум, те направо започват да плащат пределната такса, пределния данък, пределната ставка на данъка, където са спрели трудовото отношение. Така че, колеги, аз смятам, че няма да има голям ущърб за приходите в бюджета, ако текстът отпадне. Още повече, че доколкото зная, в предишния закон задължението беше към предприятията, т. е. към юридическите лица, които изплащат тези доходи, да ги внасят, а не за самите лица, получатели на доходите.
    Аз пак ви казах, след като не е дефинирано понятието "доход", много трудно можем да разберем кой е получател на доход. Примерно, получателят на бакшиш всеки месец да ходи и да плаща авансово данък за това, което е получил.
    Но мисля, че неслучайно ние определихме този доход като годишен. Подава се и годишна декларация. Няма смисъл да се плаща авансово доход при условие, че инфлацията е овладяна.
    Така че, от гледна точка на инфлацията, пак искам да добавя нещо, винаги, когато се правят предложения, които компенсират инфлацията на данъкоплатеца, тези предложения се отхвърлят. Да посочвам ли пак амортизациите? Да посочвам ли пак таблиците, които преди малко гласувахме? А когато трябва да се компенсира инфлацията, на Министерството на финансите предложенията винаги се приемат.
    Ето тази асиметричност кара именно делът на сенчестата икономика, колеги и господин Цонев, да се увеличава непрекъснато. И точно този подход, особено да се увеличава авансово от 10 на 15 на сто и т.н., тази асиметричност в отношенията към данъкоплатците ги кара да се чувстват тормозени от страна на държавата. И затова те се стремят да не плащат. И сигурно намират някакъв начин да не плащат.
    Аз не зная, ако тези мерки се бяха оказали позитивни, в смисъл на намаляване дела на сенчестата икономика, аз може би щях да ги подкрепя, обаче точно обратното - те водят до увеличаване дела на сенчестата икономика. Хора, които не плащат никакви данъци за доходите, които получават. И от тази гледна точка това е опасно за цялото общество, опасно е и за самото Министерство на финансите, за държавния бюджет, за социалната политика на правителството.
    И мисля, че поне това правителство трябваше да избегне онези ходове на предишното правителство, които доведоха страната до тази тежка финансова и икономическа криза в края на миналата и началото на настоящата година.

    Моите предложения са продиктувани от най-добри чувства - и за повишаване събираемостта на данъците, и за намаляване дела на сенчестата икономика, и за увеличаване възможностите на държавата да провежда някаква политика с помощта на парите, независимо каква е - дали ще е икономическа, дали ще е социална и т.н.
    Така че, колеги, ви призовавам да подкрепите моето предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Димитров.
    Не виждам желаещи за изказване.
    Поставям на гласуване предложението на народния представител Венцеслав Димитров чл. 36 да отпадне.
    Гласували 138 народни представители: за 25, против 90, въздържали се 23.
    Предложението не се приема.
    Поставям на гласуване чл. 36 със заглавието: "Глава шестнадесета - Авансови плащания и удържане на данъка".
    Моля да гласуваме.
    Гласували 135 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 25.
    Глава шестнадесета със заглавието и чл. 36 с неговите четири алинеи са приети.
    Господин Цонев, чл. 37.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
    "Чл. 37. Не дължат авансово данък по реда на чл. 36 лицата, които извършват дейности, облагаеми с окончателен годишен (патентен) данък по глава тринадесета."
    Предложението на комисията е за преномериране на глава тринадесета - да стане "глава четиринадесета".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
    Желаещи да вземат думата? Няма.
    Поставям на гласуване чл. 37, в който последните думи да бъдат "глава четиринадесета".
    Моля да гласуваме.
    Гласували 145 народни представители: за 127, против 2, въздържали се 16.
    Член 37 е приет.
    Преди да вземе думата господин Цонев, едно съобщение.   Трябва да обявя, че докладът на Временната комисия по проблемите на борбата с престъпността и корупцията и проектът за решение в момента се размножават и веднага след това ще бъдат раздадени на народните представители с оглед на това утре да бъдат разгледани от уважаемите колеги.
    Господин Цонев, имате думата.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Член 38 го приехме.
    "Чл. 39. (1) За удържания данък по реда на чл. 36 удържащият издава "Сметка за изплатени суми", която остава в предприятието, и "Служебна бележка", която се дава на лицето.
                 (2) Образците на "Сметка за изплатени суми" и на "Служебна бележка" по ал. 1 се утвърждават със заповед на министъра на финансите и се обнародват.
    Чл. 40. (1) Доходите по чл. 26, т. 2-7 се облагат с окончателен данък в размер 20 на сто за превишението над 60 000 лева.
                 (2) Данъкът по ал. 1 се удържа и внася върху брутния размер на дохода от платеца на дохода, когато последният е юридическо лице. Когато платец е физическо лице, се прилага съответно чл. 36, ал. 3, т. 2."
    Има предложение на народния представител Валентин Симов думите "юридическо лице" да се заменят с "предприятие", а второто изречение да се измени така: "В останалите случаи се прилага съответно чл. 36, ал. 3, т. 2".
    Комисията подкрепя това предложение за чл. 40.
    А предложението на колегата Статков произхожда от това, ако беше приет необлагаем минимум от 100 000 лв. Затова мисля, че не бива да се гласува.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
    Председателят на комисията докладва чл. 39 и 40.
    Поставям на гласуване чл.39 с двете му алинеи така, както беше предложен от комисията.
    Гласували 140 народни представители: за 116, против 4, въздържали се 20.
    Член 39 е приет.
    По чл. 40 има предложение на народния представител господин Руси Статков.
    Господин Статков, поддържате ли, желаете ли да вземете думата?
    Има думата господин Статков.
    РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Предложението ми беше мотивирано от два аргумента. Единият беше за необлагаемия минимум, аз предлагах сума от 100 000 лв., и другият аргумент е, обърнете внимание, става дума за облагане на други доходи - в т. 2 до т. 6 на чл. 26. Ще ви зачета, например, т. 2:
    "2. парични и предметни награди от състезания и конкурси".
    Значи човек, който е участвал и с труда си е спечелил, ние ще се постараем да вземем и тези пари, което според мен не е в посока на поощряване на един професионален и качествен труд.
    Ето защо поддържам предложението независимо от това, че не приехте другия ми аргумент за необлагаем минимум от 100 000 лв. и искам да го гласувате.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
    Поставям на гласуване предложението на господин Руси Статков, което не е подкрепено от комисията.
    Моля да гласуваме.
    Гласували 151 народни представители: за 37, против 93, въздържали се 21.
    Предложението не е прието.
    Сега поставям на гласуване самия чл. 40 така, както той е предложен от комисията.
    Гласували 130 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 34.
    Член 40 е приет.
    Господин Цонев, продължаваме.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
    "Част четвърта
    ДАНЪЧНО ПРОИЗВОДСТВО
    Глава седемнадесета
    ДЕКЛАРИРАНЕ НА ДОХОДА И ВНАСЯНЕ НА
    ДАНЪКА
    Раздел I
    ДАНЪЧНИ ДЕКЛАРАЦИИ

    Чл. 41. (1) Данъчно задължените по този закон лица подават годишна данъчна декларация за облагаемия си доход по чл. 14, включително и за дохода, обложен с еднократен годишен (патентен) данък, в срок до 15 април на следващата година.
                (2) Данъчно задължените по този закон лица декларират в срока по ал. 1 притежаваните акции и дялови участия в задгранични дружества, място на стопанска дейност и недвижима собственост в чужбина.
                (3) Данъчно задължените лица, които подадат годишна данъчна декларация до 31 януари на следващата година и заплатят данъка в същия срок, ползват отстъпка от данъка 2 на сто.
    (4) Данъчната декларация се подава в данъчната служба по местоживеене, а за чуждестранните лица - по адреса на последното пребиваване в страната.
    (5) Чуждестранните лица, получили доходи чрез пълномощник, подават данъчна декларация в данъчната служба по местоживеене на пълномощника, а когато и пълномощникът е чуждестранно лице - по адреса на последното пребиваване на пълномощника в страната".
    Предложението на народните представители Иван Иванов и Йордан Бакалов е оттеглено, така че по този чл. 41 няма направени предложения.
    Комисията подкрепя текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
    Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
    Поставям на гласуване част четвърта със заглавието, глава седемнадесета със заглавието, раздел първи със заглавието и чл. 41 с неговите пет алинеи, които са подкрепени от комисията.
    Гласували 135 народни представители: за 128, против няма, въздържали се 7.
    Част четвърта със заглавието, глава седемнадесета със заглавието, раздел първи със заглавието и чл. 41 с пет алинеи са приети.
    Господин Цонев, имате думата.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 42. (1) Декларация по чл. 41 не подават лицата, които са получили доходи само от трудови правоотношения.
    (2) Лицата по ал. 1 могат да подадат данъчна декларация, ако са надвнесли данък по чл. 38. В тези случаи надвнесения данък се възстановява или се приспада срещу други изискуеми данъчни задължения. Надвнесеният данък се възстановява съответно се приспада заедно с лихва, равна на основния лихвен процент на Българската народна банка".
    Предложение на народните представители Иван Иванов и Йордан Бакалов: в чл. 42, ал. 1 накрая се поставя запетая и се добавя: "или само доходи, освободени от облагане с данък по този закон".
    Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага следната редакция на ал. 1:
    "(1) Декларация по чл. 41 не подават лицата, които са получили доходи само от трудови правоотношения и/или доходи по чл. 14, точки 1, 2, 4 и 5."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Цонев.
    Желаещи да вземат думата. Няма.
    Поставям на гласуване чл. 42 с две алинеи - първата алинея е предложена от комисията, а втората алинея, от вносителя.
    Моля да гласуваме.
    Гласували 140 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 19.
    Член 42 с неговите две алинеи, както ги уточних, е приет.
    Господин Цонев, имате думата.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 43. (1) Лицата, подлежащи на облагане с окончателен годишен данък по глава тринадесета (патентен данък) подават декларация по образец, утвърден от министъра на финансите, в която декларират обстоятелствата, свързани с определянето на данъка.
    (2) Промените в обстоятелствата по ал. 1 се декларират в седемдневен срок от настъпването им".
    "Глава тринадесета" в този член трябва да се чете като "глава четиринадесета", тъй като вече направихме преномерацията.
    "Чл. 44. Декларацията по чл. 43, ал. 1 се подава в следните срокове:
    1. до 31 декември на предходната година - от физическите лица, които не са регистрирани по Търговския закон;
    2. до 14 януари на текущата година от лицата, регистрирани по Търговския закон;
    3. преди започване на дейността - в случаите на започването й след посочените по т. 1 и 2 дати.
    Чл. 45. В случай на прекратяване на дейността по чл. 27 лицата подават данъчна декларация в едномесечен срок от датата на прекратяването.
    Чл. 46. (1) Доходите се декларират за годината на получаването им, независимо за кой период се отнасят.
    (2) В случаите по чл. 22, ал. 2 25 на сто от декларирания доход се включват в облагаемия доход за годината на получаването, а останалите 75 на сто се включват на равни части в облагаемия доход за следващите три данъчни години и се облагат съответно.
    Чл. 47. Образците на декларациите по този закон се утвърждават със заповед на министъра на финансите и се обнародват."
    За членове от 43 до 47 няма направени предложения.
    Комисията подкрепя текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Желаещи да вземат думата не виждам. Предложения няма.
    Поставям на гласуване чл. 43 с промяна - "глава тринадесета" става "глава четиринадесета", чл. 44, чл. 45, чл. 46 и чл. 47 включително.
    Моля да гласуваме!
    Гласували 145 народни представители: за 133, против няма, въздържали се 12.
    Членове 43 с корекцията, 44, 45, 46 и 47 са приети.
    Господин Цонев, имате думата.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 48. Министърът на финансите в особени случаи може да променя сроковете за подаване на декларации".
    Предложение на народния представител Руси Статков: чл. 48 да отпадне.
    Комисията не подкрепя предложението. Аргументът на комисията беше, че тези срокове са били само удължавани, а никога съкращавани. Не бива да отнемаме тази възможност министърът на финансите, ако се наложи, да работи в полза на данъкоплатците.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Цонев.
    Господин Статков има думата.
    РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги. Аргументът на комисията или по-скоро информацията на експертите беше такава, че досега случаите са били в полза на данъкоплатците, но на мен ми се струва, че говорейки за особени случаи ние без да имаме дефиниция в Допълнителните разпоредби, можем да имаме и такива, в които санкцията, която трябва справедливо да бъде наложена в съответствие с предложеното по чл. 61, ал. 1, а именно глоба до 500 хил. лв. може да бъде спестена на някой. И не само тази санкция, а и нещо свързано с действителността на фактите, да се даде възможност реално на хора да укрият или да създадат документи с невярно съдържание. Затова считам, че сроковете са ясни. Те са известни - тези, които са заложени. Всеки един трябва действително отговорно да подхожда като данъкоплатец и няма смисъл да създаваме възможности, повтарям, извън закона, които не са убедителни и позволяват особените случаи да бъдат тълкувани достатъчно широко. Ето затова поддържам предложението си за отпадане на този член.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Статков.
    Поставям на гласуване предложението му за отпадане на чл. 48.
    Гласували 153 народни представители: за 54, против 88, въздържали се 11.
    Предложението за отпадане на текста не се приема.
    Поставям на гласуване самия чл. 48 така, както той беше докладван от председателя на комисията.
    Гласували 137 народни представители: за 115, против 2, въздържали се 2.
    Член 48 е приет.
    Докладвайте чл. 49, господин Цонев.

    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 49. (1) Основното жилище се декларира в декларацията по чл. 41, ал. 1.
    (2) В случай на промяна на основното жилище в течение на данъчната година данъчно задълженото лице е длъжно да декларира промяната в 7-дневен срок от настъпването й."
    Предложение на народния представител Валентин Симов: чл. 49 да отпадне.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложение на народния представител Венцеслав Димитров: в чл. 49, ал. 2, след думата "промяната" се добавя "в същия данъчен период" - този 7-дневен срок е извънредно малък и е безмислен - казва колегата Димитров.
    Комисията подкрепя предложението, като предлага нова редакция на ал. 2, а не това, което е предложено в доклада.
    Редакцията на ал. 2, която комисията предлага във връзка с предложението на колегата Венцеслав Димитров, е следната:
    "(2) В случай на промяна на основното жилище в течение на данъчната година данъчно задълженото лице е длъжно да декларира промяната в данъчната декларация по ал. 1, отнасяща се за годината, в която е настъпила промяната."
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Аз съм съгласен.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на господин Венцеслав Димитров.
    Има предложение на народния представител Валентин Симов за отпадане на чл. 49. Желаещи да вземат думата? Няма.
    Поставям на гласуване предложението на господин Симов за отпадане на чл. 49.
    Гласували 143 народни представители: за 14, против 88, въздържали се 41.
    Предложението за отпадане на чл. 49 не е прието.
    Предложението на господин Димитров е прието, поради което няма да го поставя отделно на гласуване.
    Поставям на гласуване чл. 49 в неговите две алинеи: първата алинея е така, както е в основния текст; втората алинея - "в случай на промяна на основното жилище в течение на данъчната година данъчно задълженото лице е длъжно да декларира промяната в данъчната декларация по ал. 1".
    Гласували 139 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 20.
    Член 49 в неговите две алинеи е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
    "Раздел II
    Внасяне на данъка

    Чл. 50. Данъкът за доходите по глави седма и шестнадесета се внася от работодателите и възложителите едновременно с тегленето или с банковия превод на сумите за заплати и/или други възнаграждения от банковата сметка на работодателя/възложителя, а за касови плащания - до десето число на следващия месец по сметката на данъчната служба по местоседалището на работодателя/възложителя.
    Чл. 51. (1) Авансовите плащания от лицата по чл. 36, ал. 3, т. 2 се извършват за всяко тримесечие до 15-о число на месеца, следващ тримесечието.
    (2) В случаите по ал. 1 данъкът се внася по сметка на данъчната служба по местоживеене.
    Чл. 52. Окончателният данък по реда на чл. 40 се внася от платеца на доходите в срок до 15 дни от датата на удържането по сметка на данъчната служба по местоседалище на платеца."
    За членове 50, 51 и 52, както и за заглавието на раздел II няма направени предложения.
    Комисията подкрепя текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: С изключение на промяната в главата.
    Желаещи да вземат думата няма.
    Поставям на гласуване раздел II със заглавието, чл. 50 с корекциите в главата, чл. 51 и 52.
    Гласували 158 народни представители: за 135, против няма, въздържали се 23.
    Раздел II със заглавието, чл. 50, 51 и 52 са приети.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 53. (1) Окончателният годишен данък по глава тринадесета (патентния данък) се внася на две равни части, както следва:
    1. първата - до 31 май;
    2. втората - до 31 октомври на текущата данъчна година.
    (2) Когато дейността започва през течение на годината, данъкът се събира пропорционално на броя на месеците за съответния вид дейност независимо за датата на започване на дейността. Месецът, през който е започнала дейността, не се брои."
    Има предложение на народните представители Иван Иванов и Йордан Бакалов, което е прието от комисията и отразено в предложението на комисията за чл. 53, който ще ви прочета:
    "Чл. 53. (1) Окончателният годишен (патентен) данък по глава четиринадесета се внася на три равни части, както следва:
    1. за първото четиримесечие - до 31 януари;
    2. за второто - до 31 юли;
    3. за третото - до 31 октомври.
    (2) Данъчно задълженото лице, което до 31 януари заплати дължимия данък за цялата година, получава отстъпка от 5% върху годишния данък.
    (3) Когато дейността започва през течение на годината, данъкът се определя пропорционално на броя на месеците за съответния вид дейност независимо от датата на започване на дейността. Месецът, през който е започнала дейността, не се брои.
    (4) Данъкът по предходните алинеи се внася по сметката на данъчната служба по местонахождение на обекта или по местоизвършване на дейността, а при таксиметрови услуги - по месторегистрацията на лицето, което ги извършва."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 53.
    Гласували 143 народни представители: за 124, против 3, въздържали се 16.
    Член 53 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 54. (1) В случаите по членове 41 и 45 лицето внася дължимия данък по сметката на данъчната служба по местоживеене в 30-дневен срок след подаване на декларацията.
    (2) Авансовите плащания, извършени в течение на годината, се приспадат от общото годишно данъчно задължение."
    Няма направени предложения за чл. 54.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте за чл. 54, както е предложен от вносителя.
    Гласували 144 народни представители: за 130, против 4, въздържали се 10.
    Член 54 е приет.



    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 55. При неспазване на установените срокове за внасяне на данъка, той се събира с лихвата за изтеклия период на закъснение, определена със Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания."
    Предложение на народния представител Валентин Симов - в чл. 55 досегашният текст става ал. 1 и се създава нова ал. 2:
    "(2) Когато не е подадена данъчна декларация и с данъчен облагателен акт се определи по-голям данък от текущо или авансово внесения, лихвата по предходната алинея се дължи до деня, следващ този, в който най-късно е следвало да се подаде декларация".
    Комисията подкрепя предложението, като предлага и ал. 3:
    "(3) Доколкото в този закон не е предвидено друго за определянето и внасянето на данъка, се приемат разпоредбите на Закона за данъчното производство".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване чл. 55, като предложеният текст става ал. 1, ал. 2 е предложената от господин Симов, и ал. 3 е тази, която ни предлага комисията.
    Моля, гласувайте чл. 55.
    Гласували 149 народни представители: за 134, против 2, въздържали се 13.
    Член 55 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 56. Данъчните органи не могат да отказват внасянето на данък, включително и авансово, в брой."
    Предложение на комисията за чл. 56:
    "Чл. 56. Данъчните органи не могат да отказват внасянето на данък в брой, включително и на авансовите плащания".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля да гласувате текста на чл. 56 в редакцията, предложена ни от комисията.
    Гласували 136 народни представители: за 128, против няма, въздържали се 8.
    Член 56 е приет.

    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
    "Глава осемнадесета
    Задължение на платеца за уведомяване на
    данъчната служба за плащанията
    Чл. 57. (1) Всяко лице, изплащащо доход на физическо лице през данъчната година, различен от доход от трудови правоотношения и пенсии, е длъжно да представи справка за изплатените доходи по образец в данъчната служба по седалището си.
    (2) Справката по ал. 1 съдържа данни за общата сума на изплатените доходи и за общата сума на удържания данък през изтеклата година и се представя до 31 март на следващата година.
    (3) Образецът на справката се утвърждава със заповед на министъра на финансите."
    Предложение на народния представител Валентин Симов - в чл. 57, ал. 1 думите "всяко лице" се заменят с "всяко предприятие".
    Комисията подкрепя предложението.
    Предложение на народния представител Венцеслав Димитров - в чл. 57, ал.1, след "всяко" се добавя "юридическо".
    Комисията подкрепя предложението по принцип.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване наименованието на глава осемнадесета и чл. 57, като в ал. 1 изразът "всяко лице" се замества с "всяко предприятие".
    Комисията подкрепя предложението.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 143 народни представители: за 141, против няма, въздържали се 2.
    Наименованието на глава осемнадесета и чл. 57 са приети.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
    "Глава деветнадесета
    Обмен на информация и данъчна тайна
    Чл. 58. В 7-дневен срок от извършването на сделката, съответно действието, съдиите по вписванията уведомяват съответната данъчна служба по местонахождението на обекта за прехвърлeните, учредените, изменените или прекратените вещни права върху недвижими имоти, а органите на Министерството на вътрешните работи и другите компетентни органи - за регистрираните, отчислените и спрените от движение пътни, въздухоплавателни и морски транспортни средства.
    Чл. 59. (1) Министерството на вътрешните работи при поискване от данъчните органи предоставя информация с оглед на установяването дали едно лице е местно или чуждестранно съгласно глава първа от закона.
    (2) Всяка данъчна служба е длъжна да проверява и обобщава, включително и чрез насрещни проверки получаваната информация от данъчните декларации, справките и сметките, както и да предоставя тази информация на другите данъчни служби, на териториалните данъчни служби и на Главно управление "Данъчна администрация".
    Чл. 60. (1) Данъчните органи са длъжни да пазят в тайна обстоятелствата, които са им станали известни по служба. Сведенията за данъкоплатците и за данъците по този закон могат да се предоставят:
    1. от началниците на данъчните служби - само за данъкоплатци и за дължимите от тях данъци, регистрирани на територията на съответната данъчна служба.;
    2. от началниците на териториалните данъчни управления - за данъкоплатци и за дължимите от тях данъци, регистрирани на територията на съответното данъчно управление;
    3. от началника на Главно управление "Данъчна администрация" - за всички данъкоплатци и за дължимите от тях данъци.
    (2) Органите по ал. 1 могат да делегират правата си на своите заместници.
    (3) Данъчни сведения могат да се предоставят само на държавни органи и власти в изрично предвидените от закона случаи."
    По наименованието на глава деветнадесета и членове 58, 59 и 60 няма направени предложения.
    Комисията подкрепя текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля да гласувате наименованието на глава деветнадесета и членове 58, 59 и 60.
    Гласували 144 народни представители: за 139, против няма, въздържали се 5.
    Наименованието на глава деветнадесета и членове 58, 59 и 60 са приети.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
    "Глава двадесета
    Административно-наказателни разпоредби
    Чл. 61. (1) Физическо лице, което не подаде данъчна декларация в сроковете по членове 41 и 45, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба до 500 хил. лв.
    (2) Физическо лице, което посочва непълни и неточни сведения в данъчната декларация, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба в размер до 1 млн. лв.
    (3) При повторно нарушение по алинеи 1 и 2 глобата е съответно 600 хил. лв. - по ал. 1, и 3 млн. лв. - по ал. 2, ако деецът не подлежи на по-тежко наказание."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма направени предложения по наименованието на главата и по текста на чл. 61.
    Моля, гласувайте заглавието на глава двадесета и чл. 61.
    Гласували 130 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 4.
    Заглавието на глава двадесета и чл. 61 са приети.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 62. Лицата, които не декларират упражняването на дейност, подлежаща на облагане с окончателен годишен (патентен) данък, се наказват с глоба в размер на определения данък за съответния вид дейност, а при повторно нарушение глобата е в размер на трикратния данък."
    Предложение на народния представител Найден Зеленогорски:
    В чл. 62 думите "се наказват с глоба в размер на определения данък за съответния вид дейност" се заменят със "се наказват с глоба, превишаваща с 50 на сто определения данък за съответния вид дейност".
    Комисията подкрепя предложението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте за текста на чл. 62 с приетата от комисията поправка, предложена от народния представител Найден Зеленогорски.
    Гласували 148 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 22.
    Член 62 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Чл. 63. (1) Ръководителите, главните счетоводители и другите длъжностни лица, които невярно изчисляват, не удържат или не внесат в срок данъци, подлежащи на удържане и внасяне от платеца на дохода, се наказват лично с глоба до 500 000 лв.
     (2) За непредставяне или за несвоевременно представяне на справката по чл. 57, ал. 3 виновните лица се наказват с глоба до 250 000 лв.
    Чл. 64. (1) Нарушенията се установяват с акт на данъчен орган.
                (2) Наказателните постановления се издават от началника на Главно управление "Данъчна администрация" или от упълномощено от него длъжностно лице.
                (3) Актът за констатирано нарушение и наказателното постановление се съставят, издават и обжалват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
    Чл. 65. За нарушения по чл. 60 виновните лица се наказват с глоба от 500 000 лв. до 1 500 000 лв., ако не подлежат на по-тежко наказание.
    Чл. 66. Доколкото в този закон не е предвидено друго за налагането на административни наказания, се прилагат разпоредбите на Закона за данъчното производство и на Закона за административните нарушения и наказания."
    За членове 63, 64, 65 и 66 няма направени предложения.
    Комисията подкрепя текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте за членове от 63 до 66 включително.
    Гласували 147 народни представители: за 135, против 1, въздържали се 11.
    Членове 63, 64, 65 и 66 са приети.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
    "Допълнителна разпоредба
    § 1. За целите на този закон:
    1. "Постоянно местоживеене" е трайното установяване на физическо лице на територията на България, без оглед на времето, прекарано в чужбина за определен данъчен период, когато престоят в чужбина не е свързан с трайно установяване там.
    2. "Чуждестранен експерт" е физическо лице, чието постоянно местоживеене е в чужбина и което е поканено от българската държава или е изпратено в Република България от чужда държава или международна организация като експерт със специални познания изключително с цел предоставяне на експертна помощ.
    3. "Занаятчийски дейности" са обичайни производства и услуги, упражнявани с личен труд и с труда на членовете на семейството, като дърводелство, килимарство, поправка на обувки, стъклопоставяне, железарски услуги, ремонт на автомобили и други подобни.
    4. "Лица, упражняващи свободна професия" са експерт-счетоводители, данъчни консултанти, одитори, адвокати, нотариуси и други юридически консултанти, представители по индустриалната собственост, оценители на движимо и недвижимо имущество и на цели предприятия, преводачи, инженери и технически ръководители, архитекти, дейци на културата, образованието, изкуството и науката, включително и изобретателите, вещи лица и други лица, осъществяващи за своя сметка професионална дейност.
    5. "Лица, извършващи услуги с личен труд" са лицата, извършващи услуги по договор за изработка съгласно Закона за задълженията и договорите, чиято дейност не може да се определи като дейност на малко предприятие, като занаятчийска или като упражняване на свободна професия.
    6. "Основен работодател" е този, с когото лицето има сключен основен трудов договор по Кодекса на труда.
    7. "Интелектуална собственост" е собствеността върху произведения на науката, изкуството и литературата, включително кино- и телевизионни филми и магнетофонни записи за телевизионни или радиопредавания, върху патенти, търговски марки, промишлени образци и полезни модели чертежи, планове, секретни формули и процеси, както и информация за промишлен, търговски или научен опит (ноу-хау).
    8. "Авторски и лицензионни възнаграждения" са: плащания от всякакъв вид, получени за използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми или записи на радио- или телевизионно предаване; на всеки патент, търговска марка, промишлен образец или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит (ноу-хау).
    9. "Лихва" е: доход от всякакъв вид вземания за дълг, независимо дали е гарантиран с ипотека или с клауза за участие в печалбата на длъжника, както и доходите от облигации, бонове и други финансови инструменти, свързани с тези ценни книжа.
    10. "Рента" е доход, който получава собственикът на земеделска земя за ползването й от кооперация, регистрирана по Закона за кооперациите.
    11. "Аренда" е доход, който арендодателят получава по силата на договор за аренда.
    12. "Хазартни игри" са: лотарийните игри; игрите с игрални автомати с парични и предметни печалби; игрите на игрални маси с парични печалби и залаганията върху резултати от спортни състезания.
    13. "Пазарна цена" е сумата, без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане.
    14. "Други средства за настаняване" са: мотели, ваканционни селища, вили, бунгала, къмпинги, пансионати, семейни хотели и частни квартири.
    15. "Обект" е всяка площ за търговия на дребно с хранителни и нехранителни стоки, в това число:
      а) открити сергии и маси на пазари, тротоари, улични платна;
      б) магазини, будки, павилиони, каравани и други подобни;
      в) транспортни и други средства за разносна и развозна търговия.
    16. "Нетна търговска площ" е площта в съответния търговски обект, която е достъпна за купувачите.
    17. "Производствени дивиденти" са дивидентите, изплатени на член-кооператорите за произведената от тях и продадена на кооперацията продукция.
    18. "Основно жилище" е жилището, което служи за задоволяване на жилищните нужди на данъчно задълженото лице и на членовете на неговото семейство постоянно или преимуществено поне 3 години от последните 5.
    19. "Тантиеми" са възнагражденията, изплащани на управители и ръководители на предприятия след облагане на печалбата с данък, изразени в процент от печалбата, дохода, оборота или други икономически показатели на предприятието.
    20. "Данъчна спогодба" означава:
    а) спогодби за избягване на двойното данъчно облагане на доходите;
    б) спогодби за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществата;
    в) спогодби за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци върху доходите;
    г) спогодби за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци върху доходите и имуществата;
    д) спогодби и договори за избягване на двойното данъчно облагане в областта на международния въздушен транспорт, без оглед на това дали посочените спогодби и договори са междудържавни или междуправителствени.
    21. "Място на стопанска дейност" е:
      а) определено помещение или друг обект, посредством който чуждестранното предприятие извършва цялостно или частично стопанска дейност в страната, включително: място на управление, клон, офис, кантора, ателие, завод, работилница, фабрика, магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, минна кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или друг строителен обект за извличане на природни ресурси;
      б) извършване на дейност от зависим представител по смисъла на чл. 25, ал. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане.
    22. "Определена база" означава определено помещение или друг обект, чрез който чуждестранно физическо лице извършва цялостно или частично независими лични услуги или упражнява свободна професия, като например: архитектурно ателие, зъболекарски кабинет, адвокатска или друга кантора на консултант, офис на независим одитор или счетоводител и др.
    23. "Факторинг" означава финансово-кредитна сделка, при която едно лице (фактор) купува по силата на договор за цесия еднократни или периодични парични вземания, произтичащи от доставка на стоки или от предоставяне на услуги, като поема риска от събирането на тези вземания срещу заплащането на определено възнаграждение (лихва и/или комисионна).
    24. "Франчайз-договор" е договор, при който едно лице - франчазодател, дава на друго лице - франчайзополучател, в замяна на пряко или непряко финансово възнаграждение правото да използва франчайз за определени видове стоки или услуги.
    25. "Франчайз" е съвкупност от права на индустриална или интелектуална собственост, отнасящи се до търговски марки, търговски имена, фирмени знаци, изработени модели, дизайни, авторско право, ноу-хау или патенти, за да се използват за препродажба на стоки и/или за предоставяне на услуги за крайни потребители.
    26. "Анюитети" са гарантирани периодични плащания на парични суми в полза на физическо лице, определени за всяка календарна година и дължими за фиксиран период от време или до края на живота му, които се извършват въз основа на предварително заплащане от страна на правоимащото лице на правото да получава договорените годишни суми."
    Предложение на народния представител Александър Каракачанов - в § 1 се създават нови точки 3 и 4:
    "3. "Субекти извън обсега на Търговския закон" са:
    а) физическите лица, занимаващи се със селскостопанска дейност;
    б) занаятчиите, лицата, извършващи услуги с личен труд или упражняващи свободна професия, освен ако тяхната дейност може да се определи като предприятие по смисъла на чл. 1, ал. 3 от Търговския закон;
    в) лицата, извършващи хотелиерски услуги, чрез предоставяне на стаи в обитаваните от тях жилища.
    4. "Физически лица, занимаващи се с селскостопанска дейност" са земеделските производители - физически лица, които произвеждат растителна и животинска продукция, включително и от пчеларство, бубарство и сладководно рибовъдство."
    Останалите точки се преномерират.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложение на народните представители Иван Иванов и Йордан Бакалов - в § 1 се създава нова т. 27:
    "27. "Данъчен кредит". Те предлагат да се обясни понятието по смисъла на настоящия закон, тъй като то е различно от това понятие по Закона за данъка върху добавената стойност.
    Комисията подкрепя предложението и предлага следната редакция:
    "27. "Данъчен кредит" е правото, при определените по този закон условия, да се признае вече платен в чужбина данък върху дохода от определения данък върху доходите от източници в страната и в чужбина."
    Предложение на народните представители Никола Николов и Захари Желязков - в § 1, т. 18 се заличава.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложение на народния представител Руси Статков - в § 1, т. 20, буква "д" думите "или междуправителствени" да отпаднат.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложение на комисията
    - създават се нови точки 1 и 2:
    "1. "България или страната" е Република България, а когато се употребява в географски смисъл, включва територията, върху която Република България упражнява своя държавен суверенитет, както и континенталния шелф и изключителната икономическа зона, в пределите на които Република България упражнява суверенни права в съответствие с международното право.
    2. "Приравнени към трудовите правоотношения" са правоотношенията, възникващи между Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи, от една страна, и служащите в тях, от друга."
    Останалите точки се преномерират.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
    Не виждам господин Каракачанов в залата, затова поставям на гласуване предложението на народния представител Александър Каракачанов за нови точки 3 и 4, което не е подкрепено от комисията.
    Гласували 138 народни представители: за 19, против 100, въздържали се 19.
    Предложението не се приема.
    Предложението на народните представители Иван Иванов и Йордан Бакалов е прието.
    Предложение на народните представители Никола Николов и Захари Желязков за заличаване на т. 18. Иска ли някой от вносителите да го обоснове? Няма ги.
    Поставям на гласуване предложението на Никола Николов и Захари Желязков за заличаване на т. 18. Предложението не е подкрепено от комисията.
    Гласували 139 народни представители: за 10, против 52, въздържали се 77.
    Предложението не се приема.
    И предложението на господин Руси Статков е думите "или междуправителствени" в буква "д" на т. 20 да отпаднат. Комисията не е подкрепила предложението. Не виждам господин Статков.
    Поставям на гласуване предложението на господин Руси Статков.
    Гласували 144 народни представители: за 35, против 95, въздържали се 14.
    Предложението не се приема.
    Моля да гласувате за "Допълнителна разпоредба" и § 1, както е предложен от вносителя, с предложените допълнително от комисията нова редакция на т. 27 и нови точки 1 и 2, като останалите се преномерират.
    Гласували 138 народни представители: за 110, против 1, въздържали се 27.
    "Допълнителна разпоредба" и § 1 са приети.
    За процедура, господин Величков.
    ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за отлагане разискванията по точки 2 и 3 от седмичния дневен ред - второ четене на Законопроекта за Министерството на вътрешните работи и второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили.
    И второ процедурно предложение - удължаване на работното време на днешното пленарно заседание до приемането на този закон и разглеждането на точки 4 и 5 от седмичната програма. Това са двете ратификации. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противоположно становище? Няма.
    Ще поставя на гласуване най-напред предложението за удължаване на работното време до два часа.
    Гласували 154 народни представители: за 113, против 21, въздържали се 20.
    Предложението е прието.
    Поставям на гласуване второто процедурно предложение за отлагане разискванията по т. 2 и т. 3.
    Моля да гласувате.
    Гласували 145 народни представители: за 105, против 36, въздържали се 4.
    Предложението е прието.
    Моля, господин Цонев да продължи с докладването.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
    "Преходни и заключителни разпоредби
    § 2. Този закон отменя Закона за данъка върху общия доход (обн., Дв, бр. 132 от 1950 г.; изм., Изв., бр. 104 от 1952 г., бр. 60 от 1953 г., бр. 15 от 1954 г., бр. 64 от 1955 г., бр. 91 от 1957 г., бр. 90 от 1958 г., бр. 91 от 1960 г., бр. 105 от 1962 г., ДВ, бр. 99 от 1963 г., бр. 52 от 1965 г., бр. 16 и 52 от 1966 г., бр. 15 и 100 от 1967 г., бр. 69 от 1968 г., бр. 60 от 1970 г., бр. 101 от 1972 г., бр. 53 от 1973 г., попр. бр. 54 от 1973 г.; изм. и доп., бр. 36 и 93 от 1979 г., бр. 7 от 1982 г., бр. 44 от 1984 г., бр. 79 от 1985 г., бр. 33 от 1988 г., бр. 4 от 1989 г., бр. 10 и 30 от 1990 г., бр. 27 и 82 от 1991 г., бр. 19 и 62 от 1992 г., бр. 23 от 1993 г., бр. 38 и 83 от 1994 г., бр. 59 от 1995 г., бр. 28 и 33 от 1996 г. и бр. 44 от 1997 г.).
    § 3. За доходите, получени през 1997 г., данъкът се изчислява и внася по реда на отменения Закон за данъка върху общия доход.
    § 4. Заварените по този закон еднолични търговци, ползващи облекчението по чл. 13, ал. 12 от Закона за данъка върху общия доход, прилагат разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане до изчерпване на загубите или до изтичане на 5-годишния срок от възникването им.
    § 5. За определяне на конкретния размер на данъка по чл. 31, ал. 1, т. 3, 4, 5 и 6 за 1998 г. срокът по чл. 33, ал. 3 е до 28 февруари 1998 г."
    Предложение на народните представители Иван Иванов и Йордан Бакалав - в § 5 думите "28 февруари" се заменят с "15 януари".
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложение на комисията - подкрепя текста на вносителя, като след "т. 3" се добавя "3а". Всъщност ще се преномерират.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По § 2, 3, 4 и 5 има едно предложение от народните представители Иван Иванов и Йордан Бакалов.
    ЙОРДАН БАКАЛОВ (СДС, от място): Оттегляме го.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Оттеглят го.
    При това положение поставям на гласуване наименованието "Преходни и заключителни разпоредби" и текстовете на § 2, 3, 4 и 5, както са докладвани от председателя на комисията.
    Гласували 149 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 17.
    Заглавието "Преходни и заключителни разпоредби" и текстовете на § 2, 3, 4 и 5 са приети.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на комисията за нов § 5а:
    "§ 5а. За 1998 г. срокът на вноската по чл. 53, ал. 1, т. 1 е до 31 май".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли бележки в предложението за нов параграф? Няма.
    Моля да гласувате за предложения от комисията нов § 5а.
    Гласували 149 народни представители: за 140, против 1, въздържали се 8.
    Параграф 5а е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 6. Не подлежат на облагане по реда на този закон обезщетенията, изплатени на физически лица по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица."
    Няма предложения по § 6.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля да гласувате за § 6.
    Гласували 158 народни представители: за 130, против 11, въздържали се 17.
    Параграф 6 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народния представител Руси Статков за нов § 6а:
    "§ 6а. Земеделски производители са физически и юридически лица, които произвеждат растителна и животинска продукция, включително и от пчеларство, бубарство и сладководно рибовъдство за реализация на пазара."
    Предложението е подкрепено от комисията и отразено в чл. 22.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Статков го няма, за да каже дали го удовлетворява това. Но щом е отразено в чл. 22, няма да го поставям на гласуване. Продължете със следващия параграф.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 7. Физическите лица ползват облекчението по чл. 29 от Закона за паметниците на културата и музеите в размера и по реда на чл. 24 от този закон."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля да гласувате § 7.
    Гласували 166 народни представители: за 149, против 4, въздържали се 13.
    Параграф 7 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 8. В чл. 2, ал. 2 от Закона за счетоводството се правят следните изменения и допълнения:
    1. Изразът "до 10 души" се заменя с "до 20 души".
    2. Изразът "до 3 млн.лв." се заменя с "до 75 млн.лв.".
    Има предложение на комисията този § 8 да отпадне и да бъде заменен със следния параграф 8:
    "§ 8. Параграф 2, изречение второ от Допълнителните разпоредби на Закона за нотариусите, обнародван в "Държавен вестник", бр. 104 от 1996 г., се изменя така: "Оценката се определя по реда на чл. 33 от Закона за местните данъци и такси".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли изказвания по предложението за промяна на § 8?
    Моля да гласувате за текста на § 8, както беше докладван от председателя на комисията.
    Гласували 158 народни представители: за 143, против 1, въздържали се 14.
    Параграф 8 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 9. Законът влиза в сила от 1 януари 1998 г."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма направени предложения.
    Моля да гласувате за § 9.
    Гласували 157 народни представители: за 151, против няма, въздържали се 6.
    Параграф 9 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 10. Министърът на финансите издава наредби за прилагането на глава пета от закона."
    Предложение на комисията - подкрепя текста на вносителя, като думите "глава пета" се заменят с "глава шеста".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Тук става дума за техническа корекция.
    Моля да гласувате за § 10.
    Гласували 142 народни представители: за 142, против и въздържали се няма.
    Параграф 10 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на комисията за прегласуване на чл. 2, който отложихме. Комисията предлага следната редакция на чл. 2:
    "Чл. 2. (1) Отговорността за данъка върху доходите на физическите лица по този закон е лична.
                 (2) Отговорността за данъка върху доходите по чл. 8, ал. 2 е на съответните юридически лица, платци на данъка."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не става дума за прегласуване, защото не сме го гласували изобщо. Беше отложено гласуването на чл. 2.
    Има ли изказвания по предложения ни текст за чл. 2?
    Моля да гласуваме за отложения чл. 2. Приемаме го сега.
    Гласували 146 народни представители: за 142, против няма, въздържали се 4.
    Член 2 е приет, а с това и целият Закон за облагане доходите на физическите лица.
    Благодарим на господин Цонев за немалкия труд, който положи вчера и днес. (Ръкопляскания от СДС.)
    Госпожа заместник-министър Андреева след приключване на заседанието кани народните представители в Клуба на народния представител, за да бъде отбелязано приемането на закона по съответния начин. (Весело оживление.)
    Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
    ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ЧЕТВЪРТИЯ ПРОТОКОЛ КЪМ ОБЩОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ПО ТЪРГОВИЯТА С УСЛУГИ И НА ДОПЪЛНЕНИЯТА НА СПИСЪКА СЪС СПЕЦИФИЧНИ АНГАЖИМЕНТИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПО ТЪРГОВИЯТА С УСЛУГИ, внесен от Министерския съвет.
    Моля председателят на Комисията по икономическата политика да докладва становището на комисията.
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
    "С Т А Н О В И Щ Е
    по законопроект N 02-02-23/20.11.1997 г. за ратифициране на Четвъртия протокол към Общото споразумение по търговията с услуги и на допълненията на Списъка със специфични ангажименти на Република България по търговията с услуги, внесен от Министерския съвет

    В Четвъртия протокол към Общото споразумение по търговията с услуги са намерили отражение резултатите от заключителния кръг на преговорите по базовите телекомуникационни услуги, водени в рамките на Световната търговска организация в периода 15 януари - 15 февруари 1997 г. Световната търговска организация възприе протоколът да бъде отворен за присъединяване от страните, участнички в преговорите, до 30 ноември 1997 г. и да влезе в сила на 1 януари 1998 г.
    С присъединяването си към Четвъртия протокол към Общото споразумение по търговията с услуги (ГАТС) България прави важна стъпка за привличане на инвестиции и насърчаване на търговията с далекосъобщителни транспортни мрежи и услуги. Това е и важен етап от процеса на адаптиране на българската икономика и търговска система към принципите на световното пазарно стопанство и многостранната търговска политика. Присъединяването на България към ГАТС, от една страна, ще наложи повишаване степента на прозрачност и предсказуемост на търговския режим в областта на телекомуникациите на страната и, от друга страна, ще гарантира по-добри условия на достъп на телекомуникационните услуги до пазарите на страните-членки на Световната търговска организация.
    Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 2 във връзка с чл. 85, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Четвъртия протокол към Общото споразумение по търговията с услуги и на допълненията на Списъка със специфични ангажименти на Република България по търговията с услуги."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
    Има ли изказвания? Няма.
    Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за ратифициране на Четвъртия протокол към Общото споразумение по търговията с услуги и на допълненията на Списъка със специфични ангажименти на Република България по търговията с услуги, внесен от Министерския съвет.
    Гласували 157 народни представители, за 157, против и въздържали се няма.
    Законопроектът е приет на първо четене.
    Има думата господин Николов за процедурно предложение.
    НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Господин председател, колеги! Предлагам да приемем решение да минем и на второ четене тази ратификация и да приемем решение на Народното събрание по тази ратификация. Видяхме, че всички гласувахме "за" и мисля, че бихме могли да го направим.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не виждам желание за изразяване на противно становище.
    Моля да гласувате процедурното предложение на господин Николов.
    Гласували 150 народни представители: за 150, против и въздържали се няма.
    Предложението е прието.
    Имате думата, господин Николов.
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Закон за ратифициране на Четвъртия протокол от Общото споразумение по търговията с услуги и на допълненията на Списъка със специфични ангажименти на Република България по търговията с услуги, внесен от Министерския съвет.
    Чл. 1. Ратифицира Четвъртия протокол към Общото споразумение по търговията с услуги - приложение N 1б към Маракешкото споразумение за създаване на Световната търговска организация, подписан на 15 април 1997 г. в Женева.
    Чл. 2. Ратифицира допълненията на Списъка със специфични ангажименти на Република България по търговията с услуги - приложение към Протокола за присъединяване на Република България към Маракешкото споразумение за създаване на Световната търговска организация, подписан на 2 октомври 1996 г. в Женева, съгласно Списъка с ангажименти по базовите телекомуникации и анекса с допълнителни ангажименти по базовите телекомуникации на Република България."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли изказвания по наименованието на закона и по двата члена? Няма.
    Моля, гласувайте наименованието на закона, чл. 1 и чл. 2.
    Гласували 160 народни представители: за 160, против и въздържали се няма.
    Законът е приет.

    Преминаваме към последната точка от днешната ни програма:
    ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ТРАНСГРАНИЧНА ТЕЛЕВИЗИЯ.
    Моля председателят на Комисията по културата и медиите господин Райчевски да прочете становището на комисията.
    ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин председател!
    "С Т А Н О В И Щ Е
    на Комисията по културата и медиите относно законопроект за ратифициране на Европейската конвенция за трансгранична телевизия, внесен от Министерския съвет на 14 ноември 1997 г.

    На свое заседание от 20 ноември 1997 г. Комисията по културата и медиите обсъди законопроекта за ратифициране на Европейската конвенция за трансгранична телевизия. В своите изказвания народните представители бяха единодушни за необходимостта от присъединяването на нашата страна към конвенцията. Изтъкна се, че тя дава конкретен израз на прилагането на свободата на изразяване на информация, както я определя чл. 10 на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Така се прилага един от най-важните принципи на демократичното общество и едно от основните условия за развитието на това общество и на всяко човешко същество.
    Конвенцията предлага стандарти, които трябва да се спазват от европейските държави, за да може зрителите да бъдат пълно, обективно и всестранно информирани и да получават разнообразни програми съобразно своите интереси. Много силен момент на този международен акт е защитата на обществените интереси и на морала, както и на физическото и умственото развитие на непълнолетните.
    Присъединяването на Република България към конвенцията в момента ще бъде от изключителна полза за предстоящото усъвършенстване на медийното законодателство. Защото, както правилно се изтъква в мотивите, развитието на европейското регулиране на електронните медии и на хармонизирането на изискванията в условията на непрестанно нарастване на значението и ролята на новите комуникационни технологии и услуги налагат принципите на конвенцията цялостно да станат част от вътрешното законодателство, което е гаранция за интегрирането с европейските институции."
    При гласуването Комисията по културата и медиите единодушно подкрепи законопроекта за ратифициране на Европейската конвенция за трансгранична телевизия.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Райчевски.
    Преди да дам думата за изказване ще чуем още едно становище на Комисията по външна и интеграционна политика.
    ДОКЛАДЧИК ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА:
    "С Т А Н О В И Щ Е
    относно проект за закон N 02-02-21
    за ратифициране на Европейската конвенция
    за трансгранична телевизия, внесен от
    Министерски съвет на 14 ноември 1997 г.
    На свое заседание от 18 ноември 1997 г. Комисията по външна и интеграционна политика обсъди проект за закон N 02-02-21 за ратифициране на Европейската конвенция за трансгранична телевизия и прие следното
    С Т А Н О В И Щ Е:
    Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 5, 6 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Европейската конвенция за трансгранична телевизия, подписана на 20 май 1997 г. в Страсбург.
    18 ноември 1997 г.
    Председател: Асен Агов".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожица Василева.
    За изказване има думата господин Иво Атанасов.
    ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
    Уважаеми колеги, най-напред искам да ви съобщя, че според премиера Иван Костов законът, известен като "гордостта на Клара", е добър закон.
    Отворете текста на конвенцията, прочетете мотивите на господин Иван Костов. В последния абзац господин Иван Костов се е подписал под следния текст: "В Закона за радиото и телевизията, "Държавен вестник" бр. 77 от 1996 г., са възпроизведени почти всички разпоредби на Европейската конвенция за трансгранична телевизия в досегашната й редакция относно съдържанието на телевизионните програми. И поради тази причина формално пред присъединяването на Република България към нея не стоят никакви пречки.
    Подпис: министър-председател Иван Костов." (Ръкопляскания в Демократичната левица.)
    Това показва, че законът, който е приело мнозинството в миналото Народно събрание, е един добър европейски закон. Аз нямам основание да не вярвам на оценката на господин Иван Костов. (Смях в Демократичната левица.)
    Проблемите тръгват от поправките, които вашето мнозинство прие в този парламент. И аз сега ще обърна внимание на някои от пречките, които вие създадохте.
    Ако си носите Конвенцията, отгърнете на чл. 3: "Приложното поле на Конвенцията." Там се казва: "Тази конвенция се прилага по отношение на всички програмни емисии, които се излъчват от лица или с помощта на технически средства, намиращи се под юрисдикцията на една от страните, независимо дали по кабел, от наземен предавател или чрез спътник и които могат да бъдат приемани пряко или непряко в една или няколко от другите страни."
    Конвенцията се прилага по отношение на всички програмни емисии, както виждате.
    Изискванията са идентични и към обществените, и към частните медии, нали така? Нали правилно тълкувам текста на Европейската конвенция?
    С ратифицирането й, Конвенцията ще стане задължителен елемент от нашето вътрешно право. Но тогава нашето вътрешно право влиза в противоречие с нея. Защото според действащият закон и според поправките, които вие нанесохте в медийния закон преди една седмица, надзорът върху частните медии падна. Вие отменихте цялата глава пета.
    В нарушение на тази Конвенция контролът на гражданите, а и на обществото изобщо, се разпростира само върху обществените медии, според нашия закон. А Конвенцията изисква този обществен контрол да се разпростира и върху частните електронни медии. Отменяйки глава пета, вие фактически сте нарушили Конвенцията, за чието ратифициране днес пледирате. Така или Конвенцията е в противоречие с действащия медиен закон или действащият медиен закон е в противоречие с Европейската конвенция за трансграничната телевизия.
    И вие направихте това противоречие, като орязахте правомощията на Националния съвет за радио и телевизия и го превърнахте в едно избирателно бюро, което на три години да се събира и да сменя шефовете на Българското национално радио и Българската национална телевизия.
    И неслучайно толкова много интелектуалци отказаха да влязат в Националния съвет за радио и телевизия. Питайте господин президента колко души са му отказали да влязат в този Национален съвет, който ще бъде един фигурант.
    Така че, уважаеми колеги, действащият закон е в драстично противоречие с чл. 3 - за приложното поле на Европейската конвенция. Какво ще правим тогава? Аз не зная какво следва? Автоматически Европейската конвенция започва да има по-голямо значение, тя става част от нашето вътрешно законодателство. Но това означава ли, че вие ще внесете тутакси законопроект, с който да сложите под юрисдикцията на този закон и частните медии? Имате ли такова намерение? Или ще продължавате да нарушавате не само Конституцията на република България, не само решенията на Конституционния съд по медийното законодателство, но ще нарушавате и Европейската конвенция за трансграничната телевизия?
    Аз зная, че вие умеете да рушите и да нарушавате. Но, хайде кажете какво ще направите, ако ратифицираме тази конвенция днес?
    ГЛАС ОТ МНОЗИНСТВОТО: Седни си на мястото!
    ГЛАС ОТ МНОЗИНСТВОТО: Сядай там и ще гледаш!
    ИВА АТАНАСОВ: Да не говорим за това, че изобщо в закона няма текст за кабелните телевизии. Това също изпада от приложното поле на нашия закон, а се изисква според чл. 3 на Конвенцията.
    Отгърнете на чл. 6: "Предоставяне на информация". В Конвенцията е записано: "Отговорностите на предаващия трябва да бъдат определени ясно и изчерпателно в разрешителното, издадено от компетентния орган на всяка страна или в договора, сключен с него или каквото и да е друго правно средство.
    Аз ви питам: по действащия закон кой издава тези разрешителни в България? Кой е този орган, който издава разрешителните за обществени и за частни радио- или телевизионни организации? Има ли такъв орган в България? Имаше. Това беше Националният съвет за радио и телевизия. Но вие орязахте това негово пълномощие. Добре, ето и в този пункт вие сте в драстично противоречие с Европейската конвенция за трансграничната телевизия.
    Какво ще стане, ако я ратифицираме днес? Кажете какво ще стане? Тя влиза в колизия с вътрешното право. Значи вие вероятно сте написали текста на нов проектозакон, който да синхронизира нашето право с европейското право? Вие към Европа ли ни водите или ни отдалечавате от нея?
    Вземете текста за рекламите. Да, чл. 12.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Атанасов, много ми е приятно да Ви слушам, защото правите нещо съвършено, от един междудържавен договор успяхте да направите коментара на закона, който е приет, но се отклонявате от темата.
    ИВО АТАНАСОВ: От кое се отклонявам?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Говорим за трансгранична телевизия и за конвенция, за която ще приемаме Закон за ратифицирането й. И ще Ви моля да се върнете към темата, защото очевидно се отклонихте много. Иначе ми е много приятно да Ви слушам, защото проявявате голямо майсторство... (Шум в залата.)
    ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: ... един междудържавен договор да го принизите тук на проблемите със закона на Клара.
    ИВО АТАНАСОВ: Благодаря. Аз нищо друго не правя, освен да чета членовете на Конвенцията.
    "Чл. 12. Времетраене.
    1. Времето, посветено на реклами, не трябва да надвишава 15 на сто от телевизионното време за деня. Все пак този процент може да бъде увеличен до 20 на сто, ако... и т.н. Количеството на рекламата, в рамките на даден едночасов период не трябва да надхвърля 20 на сто".
    Ето ги поправките, които вие приехте към действащия закон. Това се отнася, нали, времето за реклами, само за Българската национална телевизия и само за Българското национално радио. Това е чл. 40, ал. 1.

    И по-нататък, чл. 40, ал. 2 - също само за Българската национална телевизия и за Българското национално радио. Тоест вие извадихте частните медии от юрисдикцията на чл. 12 на Европейската конвенция за трансгранична телевизия. Фактически вие по този начин още един път нарушихте тази конвенция, която кой знае защо искате да ратифицирате сега.
    Друг е въпросът защо извадихте частните медии от тези 15 процента време за реклами. Аз знам, че поне двама депутати от СДС преди няколко години получиха лицензи за частни радиостанции. Може би тук има материален интерес, може би някаква друга е причината, но безспорен е фактът, че и чл. 12 на Европейската конвенция противоречи на чл. 40 от медийния закон.
    Бих могъл да карам член по член до края на конвенцията, но се страхувам, че ще получа прекалено много похвали от господин Куртев (смях в залата), което може да се отрази на неговото партийно положение. Затова предпочитам да завърша и да ви кажа, че вие ще сгрешите много, ако ратифицирате конвенцията и тутакси не направите необходимото, ако трябва на извънредно заседание, за привеждане на българския медиен закон в съответствие с тази конвенция, защото нашият медиен закон в редица пунктове е в драстично разминаване с Европейската конвенция за трансгранична телевизия. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДЛ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
    Реплика ли искате или изказване?
    СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС, от място): Реплика.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ще Ви дам думата, обаче ще Ви моля все пак да се съобразявате с това с каква точка се занимаваме, защото господин Атанасов като представител на опозицията не можех да не го оставя да говори докрай, тъй като беше образец на опозиционно поведение и общо взето принципите на Мирча Кришан бяха въведени в българския парламент. (Силен смях, ръкопляскания от мнозинството.)
    Имате думата, господин Райчевски.
    Всичкото до краставицата да доведем, нали?
    СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Съвсем кратко изказване ще направя, няма да правя реплика, защото тя предполага и дуплика.
    Приемането на този законопроект за ратификация всъщност урежда и нашето вътрешно законодателство, тъй като той става задължителен. Вярно е това, което каза господин Атанасов, че сегадействащият закон, който беше приет от предишния парламент, не съответства и не отговаря на изискването и на тая конвенция, и на други документи. Но именно затова в нашата програма сме заложили категорично решение за приемане на нов медиен закон.
    По отлагането на чл. 5 - това няма нищо общо с тази конвенция. Така че аз ви предлагам да я подкрепите единодушно, така както и комисията я подкрепи.
    Не като шега го казвам, а като приятелско напомняне, малко странно звучи този голям плач за частните медии. Ами нали всъщност ние като политическа сила изключително залагаме именно на плурализма, на частната инициатива, на частната собственост? Частната телевизия в България се появи, когато дойдоха демократичните сили и съставиха свое правителство. Нека да не забравяме това нещо!
    Така че няма защо да хвърляме упреци и да ги заплашваме. Благодаря ви.
    Предлагам ви да гласуваме и просто да подкрепите този законопроект.
    ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Дуплика.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, няма дуплика. Реплика, защото това беше изказване.
    Има думата за реплика господин Атанасов.
    ИВО АТАНАСОВ (ДЛ от място): Може ли?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Може, разбира се! Но дори и журналистите си отидоха, и по радиото не ви слушат по това време. Заповядайте. Тъй че и дивиденти няма да извлече никой от изказванията си.
    ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Уважаеми колеги! Вие имахте един депутат в миналия мандат, който се изказваше не за журналисти и не за камерите, а за историята. Уверявам ви, че не съм такъв. Ние спорим, за да намерим добро решение, а не за да влизаме във вестниците. Как беше - "Попал в газету" имаше един разказ на един руски класик.
    Но това, което искам да репликирам на господин Стоян Райчевски. Отново ще си послужа с думите на господин Иван Костов, защото аз уважавам министър-председателя на България. Той казва: "В Закона за радиото и телевизията са възпроизведени почти всички разпоредби на Европейската конвенция за трансгранична телевизия в досегашната й редакция относно съдържанието на телевизионните програми и поради тази причина формално пред присъединяването на България към нея не стоят никакви пречки".
    Осакатеният от вас закон поставя тези пречки. (Единични ръкопляскания от ДЛ.) Така че кажете "Извинете!" и се извинете не само на българския народ, но се извинете и на европейците. (Ръкопляскания от ДЛ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ръкоплясканията показват, че имате отношение и към решенията на Конституционния съд. Това не е лошо.
    Господин Стоилов, имате думата.
    СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Опазил ме Бог да прозвуча като човек, който има претенция на разбиращ от проблемите на телевизията като професионалист. Но начинът, по който се води днес дискусията във връзка с предложената за ратификация спогодба, смущава най-малко с две неща.
    Първо, трябва да бъдем взаимно коректни, за да има полза от работата ни. Както правим по редица закони, така и в случая трябва да постъпваме. Първо, аз не съм склонен, господин председател, ние се отнасяме много уважително към водещите заседанията, да се правят оценки и да бъдат рецензирани изказванията. Съгласете се, че това е един стил, който не трябва да се пренася от други събрания.
    Второ, аз много внимателно слушах и репликите, подвикванията от място. Коректната дискусия изисква да се реагира, ако не е прав ораторът, с реплики и пр. Не става дума за друго, а за това, че, господин Райчевски, Вие сте за частен ефир, за частна телевизия, за частни радиоканали. И ние сме. Работата е там, че премахнати текстове на закона лишават тази сфера от правила. Обвинението или упрекът на господин Иво Атанасов е: не че не трябва да има частни радио- и телевизионни канали, а че с отмяната на определени текстове всъщност няма правила. А нали този парламент работи, за да има правила във всички сфери и да не е обстановката бардак? За това става дума.
    Така че ако имате основание да реагирате, реагирайте именно във връзка с упрека, че ликвидирането на редица норми от закона създават обстановка, когато няма правила. За това става дума. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
    Има ли други изказвания?
    Упрекът му към мен беше напълно основателен. И все пак защо точно днес си позволих нещо, което никога не съм си позволявал, нека господин Стоилов сам да си отговори.
    Поставям на гласуване на първо четене "Закон за ратифициране на Европейската конвенция за трансгранична телевизия".
    Гласували 184 народни представители: за 184, против и въздържали се няма. (Ръкопляскания.)
    Законът е приет на първо четене.
    Винаги процедура най-напред на опозицията, господин Райчевски.
    Господин Иво Атанасов има думата.
    ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Уважаеми колеги! Моля ви да се съгласите да приемем ратификацията и на второ четене днес. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Атанасов.
    Противно становище не виждам.
    Моля да гласувате за процедурното предложение на господин Иво Атанасов.
    Гласували 170 народни представители: за 168, против 1, въздържал се 1. (Реплики от ДЛ.)
    Ама разбира се, че са от СДС въздържалият се и против, тъй че аз ви казвам, за да не губим време.
    Предложението е прието и моля господин Райчевски да докладва закона на второ четене.
    ДОКЛАДЧИК СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Комисията по културата и медиите винаги е давала пример на консенсусни решения. Така беше с приемането на герба и аз вярвам, че така ще завърши и дебатът, и дискусията и с приемането на Закона за електронните медии.
    За второ четене:
    "З А К О Н
    за ратифициране на Европейската конвенция за трансгранична телевизия

    Член единствен. Ратифицира Европейската конвенция за трансгранична телевизия, подписана на 20 май 1997 г. в Страсбург".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли изказвания? Няма.
    Моля да гласувате на второ четене заглавието на закона и член единствен.
    Гласували 184 народни представители: за 184, против и въздържали се няма.
    Законът за ратифициране на Европейската конвенция за трансгранична телевизия е приет. (Ръкопляскания.)
    Съобщения за парламентарен контрол на 5 декември 1997 г., петък:
    Заместник министър-председателят и министър на образованието и науката Веселин Методиев ще отговори на актуален въпрос на народните представители Бойко Великов и Велко Вълканов; актуален въпрос от народния представител Петър Мутафчиев; актуален въпрос от народния представител Ахмед Доган и група народни представители.
    Министърът на труда и социалната политика Иван Нейков ще отговори на актуален въпрос от народния представител Георги Божинов.
    Министърът на здравеопазването Петър Бояджиев ще отговори на актуален въпрос на народния представител Елена Поптодорова, на питане от народния представител Кънчо Марангозов, на питане от народния представител Румен Такоров и на питане от народните представители Кънчо Марангозов и Асен Гагаузов.
    На основание на чл. 76, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, отлагане на отговори със седем дни са поискали заместник министър-председателя и министър на промишлеността Александър Божков на актуален въпрос от народния представител Иван Костадинов Иванов; заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев на актуални въпроси от народните представители Елена Поптодорова и Жорж Ганчев; министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов - на актуални въпроси от народните представители Иво Атанасов и Ангел Такев.
    Поради отпуск по болест министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов не може да участва в заседанието за парламентарен контрол. Народният представител Руси Статков ще получи отговор на своето питане в следващото заседание.
    На основание чл. 76, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, поради отсъствие на народния представител Иван Тодоров от заседанието се отлага отговорът на неговото питане към министъра на външните работи Надежда Михайлова.
    Следващото заседание на Народното събрание е утре, 5 декември, от 9,00 ч.
    Закривам заседанието. (Звъни.)




    (Закрито в 14,33 ч.)



    Председател:
      Йордан Соколов


    Заместник-председатели:
        Александър Джеров

        Иван Куртев


    Секретари:
             Калчо Чукаров

            Иван Бойков
    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И ОСМО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

    Видео излъчване от Народното събрание

    Проект на Конституция на Република България

    Проект BGFOP001-2.013-0001

    Избор на председател и членове на Комисията за защита на личните данни

    Избор на член на Централната избирателна комисия

    Избор на председател на Икономическия и социален съвет





      Последни заседания