Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
СТО ОСЕМДЕСЕТ И ПЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, четвъртък, 13 януари 2011 г.
Открито в 9,03 ч.
13/01/2011
Видео архив » Преглед на видео архив
Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Анастас Анастасов
Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЪЛГАРСКАТА АГЕНЦИЯ ПО БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ.
Госпожо Танева, моля да докладвате.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Постъпило е предложение от народния представител Михаил Михайлов, което комисията не подкрепя – да се създаде нова глава със следното съдържание:

„Глава четвърта
Независимост, прозрачност, поверителност и
предоставяне на информация
Независимост
Чл. 8а. (1) Членовете на управителния съвет попълват декларации за обвързване и декларации за интереси, като посочват или отсъствието на интереси, за които би могло да се счита, че накърняват тяхната независимост, или наличието на преки и косвени интереси, за които би могло да се счита, че накърняват тяхната независимост. Тези декларации се правят писмено всяка година.
(2) Директорът на ЦОР, неговият заместник и членовете на Консултативния съвет се задължават да работят независимо от всяко външно влияние. За целта те попълват декларация за обвързване и декларация за интереси, като посочват или отсъствието на интереси, за които би могло да се счита, че накърняват тяхната независимост, или наличието на преки или косвени интереси, за които би могло да се счита, че накърняват тяхната независимост. Тези декларации се правят писмено всяка година.
(3) Членовете на управителния съвет, изпълнителният директор, неговите заместници, директорът на ЦОР и неговият заместник и членовете на Консултативния съвет, както и външните експерти, които участват в сформираните от тях работни групи, на всяко заседание декларират всички интереси, за които може да се счита, че накърняват тяхната независимост във връзка с въпросите на дневния ред.

Прозрачност
Чл. 8б. (1) Агенцията гарантира, че дейността й се извършва при висока степен на прозрачност. Всички становища, решения, дневен ред и протоколите от заседанията на Консултативния съвет и научните групи от експерти, годишните декларации за интерес, направени от членовете на УС, изпълнителния директор и неговите заместници, от директора на ЦОР и неговия заместник, от членовете на Консултативния съвет и на научните групи от експерти, както и декларациите за интереси се публикуват в сайта на агенцията.
(2) Заседанията на УС са публични, освен ако по предложение на изпълнителния директор съветът не вземе решение за противното по специфични административни точки от дневния му ред, както и може да допуска представители на потребителите или други заинтересовани страни да наблюдават разискванията по някои от дейностите на органа.
(3) Във вътрешния си правилник за работа агенцията определя практическите условия за прилагане на посочените в ал. 1 и 2 правила за прозрачност.

Поверителност
Чл. 8в. (1) Агенцията разгласява пред трети страни получената от нея поверителна информация, за която основателно е отправено искане за поверително третиране, с изключение на информация, за която обстоятелствата изискват да бъде направена публично достояние с цел опазване на общественото здраве.
(2) Членовете на УС, изпълнителният директор, неговите заместници, директорът на ЦОР, неговият заместник и членовете на Консултативния съвет, както и външните експерти, които участват в сформираните от тях работни групи, както и персоналът на агенцията, дори и след приключване на задълженията им, са обект на изискванията за поверителност.
(3) Заключенията от научните становища на агенцията във връзка с предвидими въздействия върху здравето в никакъв случай не могат да остават поверителни.
(4) Във вътрешния си правилник за работа агенцията определя практическите условия за прилагане на посочените в алинеи 1 и 2 правила за поверителност.

Предоставяне на информация от агенцията
Чл. 8г. (1) Агенцията предоставя по своя инициатива информация в области от нейна компетентност.
(2) Агенцията гарантира, че на обществеността и на заинтересованите страни се предоставя бърза, обективна, надеждна и лесно достъпна информация, по-специално във връзка с резултатите от нейната работа. За постигането на тези цели агенцията разработва и разпространява информационни материали, предназначени за широката общественост.
(3) Агенцията работи в тясно сътрудничество с държавните органи и с държавите-членки за насърчаване на необходимото единство в процеса на обмяна на информация за рискове. Агенцията публикува всички представени от нея становища в съответствие с чл. 8б.
(4) Агенцията гарантира подходящо сътрудничество с компетентните органи в държавите-членки и други заинтересовани страни по отношение на кампаниите за обществена информация.

Достъп до документи
Чл. 8д. (1) Агенцията гарантира широк достъп до документите, с които разполага.
(2) Управителният съвет по предложение на изпълнителния директор приема приложимите разпоредби за достъп до посочените в ал. 1 документи, като изцяло се съобразява с общите принципи и условия, уреждащи правото на достъп до документи в страната.

Потребители, производители и други
заинтересовани страни
Чл. 8е. Агенцията развива ефективни контакти с представители на потребителите, производителите, преработвателите и всички заинтересовани страни.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Михайлов, което комисията не подкрепя.
Гласували 146 народни представители: за 23, против 80, въздържали се 43.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: „Глава четвърта – „Финансиране”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта.
Гласували 126 народни представители: за 102, против 2, въздържали се 22.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 9 има предложения от народните представители Танева, Гюзелев и Камбитов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 9, който става чл. 12:
„Чл. 12. Финансовите средства за дейността на Българската агенция по безопасност на храните се осигуряват ежегодно чрез бюджета на Министерството на земеделието и храните, както следва:
1. субсидия (трансфери) от републиканския бюджет;
2. собствени приходи от:
а) таксите по чл. 3, ал. 4;
б) приходите по чл. 3, ал. 5;
в) имуществените санкции и глобите, налагани по реда на специалните закони;
г) наеми от движимо и недвижимо имущество;
д) дарения;
е) национални и международни проекти и програми;
ж) други източници.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване чл. 12 в редакцията по доклада на комисията.
Гласували 141 народни представители: за 101, против 2, въздържали се 38.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 10 има постъпило предложение от народните представители Танева, Гюзелев и Камбитов, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10, който става чл. 13:
„Чл. 13. Финансовите средства по чл. 12 се разходват за:
1. обезпечаване дейността на БАБХ;
2. изпълнение на мерките срещу болестите, включени в държавната профилактична програма и списъка по чл. 118, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и изпълнение на мерките срещу вредители по чл. 6, т. 3 от Закона за защита на растенията;
3. обезщетения на собствениците на животни съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност и на собствениците на унищожени растения и растителни продукти съгласно чл. 6, т. 3 от Закона за защита на растенията;
4. акредитация, поддържане на акредитацията, оборудване и консумативи за лабораториите на Българската агенция по безопасност на храните;
5. изпълнение на мониторингови програми;
6. разработване и изпълнение на научноизследователски проекти и обучение;
7. създаване и поддържане на регистрите, които се водят съгласно специалните закони;
8. създаване и поддържане на компютъризирани информационни системи;
9. дезинфекция, дезинсекция, дератизация и девастация;
10. издателска и просветна дейност;
11. изпълнение на програми за обучение на служителите на БАБХ;
12. членство на БАБХ в международни организации и участие в международни мероприятия, програми и договори;
13. участия в международни и национални между лабораторни тествания и обезпечаване дейността на националните референтни лаборатории.
14. допълнително материално стимулиране на служителите в БАБХ при условия и по ред, определени от изпълнителния директор на БАБХ; средствата се определят в размер 25 на сто от приходите по чл. 12, т. 2, букви „б” и “в”;
15. възнаграждения за извършване на експертизи от външни експерти, по реда на специалните закони.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 13 в редакцията по доклада на комисията.
Гласували 117 народни представители: за 95, против 9, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: „Глава пета – Имущество”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава пета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 116 народни представители: за 100, против 1, въздържали се 15.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 11 на вносителя има постъпило предложение на народните представители Танева, Гюзелев и Камбитов, което комисията подкрепя.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 11, който става чл. 14:
„Чл. 14. (1) За изпълнение на дейността си на Българската агенция по безопасност на храните се предоставят имоти и вещи – държавна собственост.
(2) Изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните управлява предоставените имоти и вещи по ал. 1, в съответствие с предназначението им и за нуждите, за които са предоставени.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма желаещи.
Гласуваме чл. 14 в редакцията по доклада на комисията.
Гласували 113 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 18.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 12 има постъпило предложение на народните представители Танева, Гюзелев и Камбитов, което комисията подкрепя.
Комисията предлага чл. 12 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на комисията за отхвърляне на чл. 12 по мотиви, изложени в доклада.
Гласували 104 народни представители: за 87, против 1, въздържали се 16.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 13 има постъпило предложение на народния представител Венцислав Върбанов, което комисията подкрепя.
Има постъпило предложение на народните представители Танева, Гюзелев и Камбитов, което комисията подкрепя.
Има предложение на народния представител Спас Панчев, което комисията подкрепя.
Комисията предлага чл. 13 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отхвърляне на чл. 13 по мотиви, изложени в доклада.
Гласували 111 народни представители: за 101, против 1, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 14 има постъпило предложение на народните представители Танева, Гюзелев и Камбитов, което комисията подкрепя.
Комисията предлага чл. 14 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отхвърлянето на чл. 14.
Гласували 109 народни представители: за 89, против 2, въздържали се 18.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието „Преходни и заключителни разпоредби”, както е по вносител.
Гласували 112 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 14.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По § 1 има предложение на народните представители Танева, Гюзелев и Камбитов, което комисията подкрепя.
Комисията предлага § 1 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като § 30.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията § 1 да бъде отхвърлен.
Гласували 93 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 14.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По § 2 на вносителя има постъпило предложение от народните представители Танева, Гюзелев и Камбитов, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 1:
„§ 1. (1) Българската агенция по безопасност на храните е правоприемник на активите, пасивите, архива, правата и задълженията на Националната ветеринарномедицинска служба и на Националната служба за растителна защита, с изключение на Института по растителна защита.
(2) Българската агенция по безопасност на храните е правоприемник на съответната част от активите, пасивите, архива, правата и задълженията на Националната служба по зърното и фуражите, на регионалните здравни инспекции и на областните дирекции „Земеделие”, свързана с дейността й по чл. 3, ал. 1.
(3) Трудовите и служебните правоотношения на служителите в службите по ал. 1 и 2 се уреждат при условията на чл. 123 от Кодекса на труда и чл. 87а от Закона за държавния служител.
(4) Имуществото на Националната служба по зърното и фуражите, използвано за осъществяване на дейността по контрола на фуражите, както и имуществото на Главна дирекция „Централна лаборатория за окачествяване на зърно, зърнени продукти и фуражи”, се предоставя на Българската агенция по безопасност на храните със заповед на министъра на земеделието и храните.
(5) Движимото имущество на областните дирекции „Земеделие”, използвано за осъществяване на дейността по контрол на качеството на пресните плодове и зеленчуци, се предоставя на Българската агенция по безопасност на храните със заповед на министъра на земеделието и храните.
(6) Движимото имущество на регионалните здравни инспекции, използвано за целите на контрола по храните, с изключение на контрола на бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води, се предоставя на Българската агенция по безопасност на храните със заповед на министъра на здравеопазването.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето възражение е по ал. 5 – „Движимото имущество на областните дирекции „Земеделие”, използвано за осъществяване на дейността по контрол на качеството на пресните плодове и зеленчуци, се предоставя на Българската агенция по безопасност на храните със заповед на министъра на земеделието и храните”.
Още като гледахме законопроекта, мисля, че това поне го изчистихме. Въпросът за качеството на зеленчуците няма място в Закона за Българската агенция по безопасност на храните. В случая ако това имущество бъде отнето от областните служби по земеделие, какво става?
Моето предложение е ал. 5 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплика?
Заповядайте, госпожо Танева.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Атанасов, по отношение на поставения проблем за дейността по контрола на качеството на пресните плодове и зеленчуци. Ние го изчистихме в смисъл, че остана философията на вносителя. Просто имаше предложения, които не бяха приети.
В този смисъл е резонно предложението по ал. 5 и не считам, че следва да се приема Вашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика? Няма.
Дуплика?
Заповядайте, господин Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаема госпожо Танева, аз разбирам, обаче вие с това си действие лишавате органите в областните служби по земеделие – реално им режете ръцете. Това се получава на практика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Пенко Атанасов за отпадането на ал. 5 от § 1, както е по доклада.
Гласували 120 народни представители: за 25, против 88, въздържали се 7.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 2, който става § 1, така както е по доклада.
Гласували 107 народни представители: за 89, против 8, въздържали се 10.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По § 3 на вносителя има постъпило предложение от народните представители Танева, Гюзелев и Камбитов, което комисията подкрепя.
Комисията предлага § 3 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията § 3 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 1.
Гласували 95 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По § 4 на вносителя има постъпило предложение от народните представители Танева, Гюзелев и Камбитов, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 2:
„§ 2. (1) Издадените до влизането в сила на закона удостоверения, лицензи, разрешителни и други документи от Националната ветеринарномедицинска служба, Националната служба за растителна защита, Националната служба по зърното и фуражите, областните дирекции „Земеделие”, както и издадените от министъра на здравеопазването и от регионалните здравни инспекции, свързани с дейността на Българската агенция по безопасност на храните по чл. 3, ал. 1, запазват действието си за срока, за който са издадени.
(2) Започнатите до влизането в сила на закона производства за издаване на документи по ал. 1 се довършват по досегашния ред от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните, съответно от директорите на областните дирекции по безопасност на храните, съобразно установените в закон компетенции.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 4, който става § 2, така както е по доклада.
Гласували 104 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 10.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По § 5 има постъпило предложение от народните представители Танева, Гюзелев и Камбитов, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 3:
„§ 3. (1) В срок до 6 месеца от влизането в сила на закона Министерският съвет приема тарифата по чл. 3, ал. 4, а изпълнителният директор на БАБХ утвърждава ценоразписа по чл. 3, ал. 5.
(2) До влизането в сила на актовете по ал. 1 Българската агенция по безопасност на храните събира таксите, определени в съответните тарифи, издадени до влизането в сила на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 5, който става § 3, така както е по доклада.
Гласували 106 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 11.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По § 6 има постъпило предложение от народните представители Танева, Гюзелев и Камбитов, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 4:
„§ 4. (1) Издадените подзаконови нормативни актове до влизането в сила на закона се прилагат, доколкото не му противоречат.
(2) Определените дейности в актовете по ал. 1, с изключение на контрола върху бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, се извършват от Българската агенция по безопасност на храните, съответно от нейните поделения.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 6, който става § 4, така както е по доклада.
Гласували 107 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 12.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По § 7 има постъпило предложение от народните представители Танева, Гюзелев и Камбитов, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 5:
„§ 5. (1) В едномесечен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет приема устройствен правилник на Българската агенция по безопасност на храните.
(2) До влизането в сила на правилника по ал. 1 съответните административни структури осъществяват дейността си по досегашния ред.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 7, който става § 5, така както е по доклада.
Гласували 105 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 10.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По § 8 на вносителя има постъпило предложение на народните представители Танева, Гюзелев и Камбитов, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 6:
„§ 6. (1) В едномесечен срок от влизането в сила на закона промяната в статута на акредитираните лаборатории, преминаващи в структурата на БАБХ, се извършва служебно от Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация”.
(2) До издаване на новите сертификати за акредитация лабораториите по ал. 1 продължават да работят по досегашния ред.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 8, който става § 6, както е по доклада.
Гласували 103 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 10.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 7:
„§ 7. В Закона за ветеринарномедицинската дейност се правят следните изменения:
1. В чл. 3 думите „Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС)” се заменят с „Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ)”.
2. В чл. 4:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) Официалният компетентен орган за осъществяване, управление и контрол на ветеринарномедицинската дейност е Българската агенция по безопасност на храните.”
б) алинея 2 се отменя.
3. Член 5 се отменя.
4. Член 6 се изменя така:
„Чл. 6. Изпълнителният директор на БАБХ определя главен ветеринарен санитарен инспектор.”
5. Член 13 се отменя.
6. В чл. 14:
а) алинея 1 се отменя;
б) алинея 2 се изменя така:
„(2) За осъществяване на дейностите по този закон се заплащат такси съгласно тарифата по Закона за Българската агенция по безопасност на храните”.
7. Член 15 се отменя.
8. В чл. 26, ал. 3 думите „директора на РВМС” се заменят с „директора на областната дирекция по безопасност на храните (ОДБХ)”.
9. В чл. 30, ал. 2, т. 5 думите „и становище по заявлението за регистрация, издадено от съответната областна комисия по контрол и професионална етика” се заличават.
10. В чл. 31, ал. 1 т. 1 се отменя.
11. В чл. 51, ал. 3 думите „официалната компетентна служба” се заменят с „официалният компетентен орган”.
12. Членове 110, 111, 112, 113 и 114 се отменят.
13. В чл. 152, ал. 2 т. 1 се изменя така:
„1. разработване и производство на безопасни лекарствени продукти за ветеринарната и хуманната медицина, на храни и хранителни добавки и на фуражи и фуражни добавки;”.
14. В чл. 234, ал. 1 думите „Регионалните ветеринарномедицински служби” се заменят с „областните дирекции по безопасност на храните”.
15. В чл. 328, ал. 6 думите „въз основа на становище от Националната ветеринарномедицинска служба” се заличават.
16. В останалите текстове на закона думите:
а) „Националната ветеринарномедицинска служба” се заменят с „Българската агенция по безопасност на храните”, а абревиатурата „НВМС” се заменя с „БАБХ”;
б) абревиатурата „РВМС” се заменя с „ОДБХ”;
в) „генералния” и „генералният” се заменят съответно с „изпълнителния” и „изпълнителният”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли някакви изказвания?
Заповядайте, госпожо Танева.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, предлагам в съответното предложение на комисията следните редакции на т. 9. Става въпрос за технически изпуснати определения от сорта на „навсякъде” и други подобни, само го обяснявам.
„9. В чл. 30:
а) в ал. 1 абревиатурата „РВМС” се заменя с „ОДБХ”;
б) в ал. 2, т. 5 думите „и становище на заявлението за регистрация, издадено от съответната областна комисия по контрол и професионална етика” се заличават.
В алинеи 4 и 7 абревиатурата „РВМС” се заменя с „ОДБХ”.”
Редакция на т. 10:
„10. В чл. 31, ал. 1:
а) в текста преди т. 1, абревиатурата „НВМС” се заменя с „БАБХ”;
б) т. 1 се отменя.
11. В чл. 51 се правят следните изменения:
а) в ал. 1 абревиатурата „НВМС” се заменя с „БАБХ”;
б) в ал. 3 думите „Националната ветеринарномедицинска служба е официалната компетентна служба” се заменят с „Българската агенция по безопасност на храните е официалният компетентен орган”, а думата „която” се заменя с „който”.
В ал. 4 думите „Националната ветеринарномедицинска служба” се заменят с „Българската агенция по безопасност на храните”.
15. В чл. 328 се правят следните изменения:
а) в ал. 4 думите „генералният директор на НВМС”...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Госпожо Танева, това не са редакционни поправки.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Редакционни са.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Какво е редакционното? Вкарвате текстове, аз откъде да знам какво става в момента с тези текстове.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Тук са пропуснати заменки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Вие издиктувахте изцяло нов текст.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз го имам написан, не е нов.
„б) в ал. 6 думите „генералният директор на НВМС” се заменят с „изпълнителният директор на БАБХ”, а думите „въз основа на становище от Националната ветеринарномедицинска служба” се заличават.
В ал. 7 думите „генералния директор на НВМС” се заменят с „изпълнителния директор на БАБХ”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики или възражения по повод тези предложения? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване така направените редакционни поправки на § 9, който става § 7, както е по доклад, направени от колежката Танева.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 83, против 2, въздържали се 9.
Предложенията са приети.
А сега подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 9, който става § 7, заедно с току-що приетите технически поправки.
Гласували 84 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 8:
„§ 8. В Закона за фуражите се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 1, ал. 1, т. 7 думите „компетентните органи” се заменят с „компетентният орган”
2. В чл. 14б:
а) в ал. 1 думите „Националната служба по зърното и фуражите” се заменят с „Българската агенция по безопасност на храните”;
б) ал. 2 се отменя.
3. В чл. 16:
а) в ал. 1 в текста преди т. 1 думите „регионалната ветеринарномедицинска служба” се заменят със „съответната областна дирекция по безопасност на храните”, а думите „Националната ветеринарномедицинска служба” се заменят с „Българската агенция по безопасност на храните”;
б) в ал. 2, 3, 4, 5, 7, 9 и 10 думите „регионалната ветеринарномедицинска служба” се заменят с „областната дирекция по безопасност на храните”.
4. В чл. 17:
а) в ал. 1 в текста преди т. 1 думите „Националната ветеринарномедицинска служба” се заменят с „Областната дирекция по безопасност на храните”;
б) алинеи 3 и 4 се изменят така:
„(3) Българската агенция по безопасност на храните поддържа национални списъци на обектите по чл. 15, ал. 1 и 2, които съдържат данните от списъците на областните дирекции по безопасност на храните. Националните списъци се публикуват на интернет страницата на Българската агенция по безопасност на храните.
(4) За регистрацията по чл. 16, ал. 1 Българската агенция по безопасност на храните събира такса в размер, определен с тарифата по чл. 51а, ал. 1.”
5. В чл. 18:
а) в ал. 1 в текста преди т. 1 думите „регионалната ветеринарномедицинска служба” се заменят със „съответната областна дирекция по безопасност на храните”;
б) в ал. 2 думите „Националната ветеринарномедицинска служба” се заменят с „Областната дирекция по безопасност на храните”;
в) в ал. 3 думите „регионалната ветеринарномедицинска служба” се заменят със „съответната областна дирекция по безопасност на храните”.

6. В чл. 19:
а) в алинеи 1, 3, 4, 5, 6 и 8 думите „регионалната ветеринарномедицинска служба” се заменят със „съответната областна дирекция по безопасност на храните”;
б) алинеи 12 и 13 се изменят така:
„(12) Българската агенция по безопасност на храните поддържа национален регистър на одобрените обекти, който съдържа данните от регистрите на областните дирекции по безопасност на храните. Националният регистър се публикува на интернет страницата на Българската агенция по безопасност на храните.
(13) За издаване на удостоверение за одобрение по чл. 18, ал. 1 Българската агенция по безопасност на храните събира такса в размер, определен с тарифата по чл. 51а, ал. 1”.
7. В чл. 25, ал. 2 в текста преди т. 1 думите „Националната ветеринарномедицинска служба, Националната служба за растителна защита и Националната служба по зърното и фуражите” се заменят с „и Българската агенция по безопасност на храните”.
8. В чл. 32:
а) в ал. 1 думите „съответният компетентен орган по чл. 34, ал. 3 или 4 прилага” се заменят с „инспекторите и официалните ветеринарни лекари от Българската агенция по безопасност на храните прилагат”;
б) в ал. 2 думите „съответният компетентен орган по чл. 34, ал. 3 или 4 установи” се заменят с „инспекторите и официалните ветеринарни лекари от Българската агенция по безопасност на храните установят”;
в) в ал. 3 думите „съответният компетентен орган по чл. 34, ал. 3 или 4 разпорежда” се заменят с „инспекторите и официалните ветеринарни лекари от Българската агенция по безопасност на храните разпореждат”.
9. В чл. 34:
а) в ал. 1 думите „Националната ветеринарномедицинска служба и Националната служба за растителна защита, които са компетентни органи” се заменят с „Българската агенция по безопасност на храните, която е компетентният орган”;
б) в ал. 2 думите „Националната служба по зърното и фуражите” се заменят с „Българската агенция по безопасност на храните”;
в) в ал. 3 в текста преди т. 1 думите „Националната ветеринарномедицинска служба” се заменят с „Българската агенция по безопасност на храните”;
г) в ал. 4 думите „Националната служба за растителна защита” се заменят с „Българската агенция по безопасност на храните” и след думата „контрол” се добавя „и”.
10. В чл. 45:
а) в ал. 1 в текста преди т. 1 думите „компетентните органи по чл. 34, ал. 3 или 4” се заменят с „инспекторите и официалните ветеринарни лекари от Българската агенция по безопасност на храните”;
б) в ал. 2 думите „Компетентните органи провеждат дейностите по контрола” се заменят с „Дейностите по контрола се провеждат”;
в) в ал. 3 думите „служителите на компетентните органи” се заменят с „инспекторите и официалните ветеринарни лекари от Българската агенция по безопасност на храните”;
г) в ал. 4 думите „Компетентните органи предприемат” се заменят с „Българската агенция по безопасност на храните предприема”;
д) в ал. 5 думите „компетентните органи” се заменят с „инспекторите и официалните ветеринарни лекари от Българската агенция по безопасност на храните”.
11. В чл. 48, ал. 1, т. 1 и 2 думите „компетентните органи” се заменят с „инспекторите и официалните ветеринарни лекари от Българската агенция по безопасност на храните”.
12. В чл. 49:
а) в ал. 1 думите „зърно и зърнени продукти” се заличават, а думите „Националната служба по зърното и фуражите или на Националната ветеринарномедицинска служба” се заменят с „Българската агенция по безопасност на храните”;
б) в ал. 2 думите „Националната служба по зърното и фуражите или генералният директор на Националната ветеринарномедицинска служба сключват” се заменят с „Българската агенция по безопасност на храните сключва”;
в) в ал. 5 думите „зърно и зърнени продукти” се заличават, а думите „Националната служба по зърното и фуражите или на генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба в зависимост от контрола, който упражняват по този закон и” се заменят с „Българската агенция по безопасност на храните”.
13. В чл. 50:
а) в ал. 1 думите „Компетентните органи могат да делегират” се заменят с „Компетентният орган може да делегира”;
б) в ал. 3 думите „Компетентните органи отнемат” се заменят с „Компетентният орган отнема”;
в) в ал. 4 думите „компетентните органи уведомяват” се заменят с „компетентният орган уведомява”.
14. В чл. 51а, ал. 1 думите „тарифи, приети от Министерския съвет” се заменят с „тарифата за таксите по чл. 3, ал. 4 от Закона за Българската агенция по безопасност на храните”.
15. В чл. 53а:
а) в ал. 1 думите „регионалната ветеринарномедицинска служба” се заменят с „областната дирекция по безопасност на храните”;
б) в ал. 3 думите „генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба” се заменят с „изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните”;
в) в ал. 7 думите „регионалната ветеринарномедицинска служба” се заменят с „областната дирекция по безопасност на храните”;
16. В чл. 53е думите „по чл. 14, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност” се заменят с „по чл. 51а, ал. 1”.
17. Членове 54 и 55 се отменят.
18. В чл. 56, ал. 2, т. 5 думите „компетентните органи” се заменят с „компетентният орган”.
19. В чл. 57, ал. 1 думите „компетентните органи” се заменят с „компетентният орган”.
20. В чл. 78:
а) в ал. 1 думите „генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба, а за нарушения при първичното производство - от генералния директор на Националната служба за растителна защита” се заменят с „изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните.”;
б) в ал. 2 думите „регионалните ветеринарномедицински служби, съответно от директорите на регионалните служби за растителна защита” се заменят с „областните дирекции по безопасност на храните”.
21. В останалите текстове на закона думите „Националната ветеринарномедицинска служба” се заменят с „Българската агенция по безопасност на храните”, а думите „регионалната ветеринарномедицинска служба” се заменят с „областната дирекция по безопасност на храните”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 10, който става § 8, както е по доклада на комисията.
Гласували 96 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 10.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Госпожо Танева, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, правя предложение за техническа редакция: в т. 5, в § 1 след от Допълнителна разпоредба да добавим думата „навсякъде”.
Текстът да стане: „В § 1 от Допълнителната разпоредба навсякъде думите „Националната ветеринарномедицинска служба” да се заменят с „Българската агенция по безопасност на храните”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване направеното предложение: в т. 5 на § 11, както е по доклада, след израза „от Допълнителната разпоредба” да се добави думата „навсякъде”.
Гласували 95 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 11, който става § 9, подкрепен от комисията заедно с току-що направената техническа поправка.
Гласували 96 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 9.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 10.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Няма.
Подлагам на гласуване двата текста: за § 12, който става § 10, и § 13, който става § 11 - по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 8.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията предлага § 14 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отхвърлянето на § 14.
Гласували 92 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 15, който става § 12, подкрепен от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 9.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 13:
„§ 13. В закона за рибарството и аквакултурите (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения:
1. В чл. 27, т. 2 думите „регионалните ветеринарномедицински служби” се заменят с „областните дирекции по безопасност на храните”.
2. В чл. 28а, ал. 1 думите „Земеделие и гори” се заменят със „Земеделие”.
3. Навсякъде в закона думите „Националната ветеринарномедицинска служба” се заменят с „Българската агенция по безопасност на храните”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 16, който става § 13, както е по доклада.
Гласували 94 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 14.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Това е до § 23, нали?
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да. До § 23 включително комисията подкрепя текстовете на вносителя и предлага да станат § 14, 15, 16, 17, 18, 19 и 20 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за параграфи от 17 до 23 включително, които стават съответно от § 14 до § 20 и които комисията подкрепя.
Гласували 97 народни представители: за 84, против 1, въздържали се 12.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 21:
„§ 21. В Закона за посевния и посадъчния материал (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения:
1. В чл. 3 думите „Националната служба за растителна защита (НСРЗ)” се заменят с „Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ)”.
2. В чл. 10:
а) в ал. 1 абревиатурата „НСРЗ” се заменя с „БАБХ”;
б) алинея 2 се изменя така:
„(2) За проверката по ал. 1 ИАСАС събира такси в размери, определени с тарифата по чл. 6, ал. 7, а БАБХ събира такси в размер, определен с тарифата по Закона за Българската агенция по безопасност на храните.”
в) в ал. 3 абревиатурата „НСРЗ” се заменя с „БАБХ”;
3. В чл. 31, ал. 9 думите „Националната служба за растителна защита” се заменят с „Лабораториите на Българската агенция по безопасност на храните”.
4. В чл. 34, ал. 3 абревиатурата „НСРЗ” се заменя с „лабораториите на БАБХ”.
5. Чл. 38 ал. 2 се изменя така:
„(2) Извършването на лабораторни анализи от БАБХ за определяне здравното състояние на семената се заплаща по ценоразписа по чл. 3, ал. 5 от Закона за Българската агенция по безопасност на храните.”
6. В чл. 42:
а) в ал. 5 абревиатурата „НСРЗ” се заменя с „БАБХ”;
б) в ал. 6 думите „Националната служба за растителна защита” се заменят с „Лабораториите на Българската агенция по безопасност на храните”.
7. В чл. 44 ал. 2 се изменя така:
„(2) Извършването на лабораторни анализи от БАБХ за определяне на здравното състояние на овощния посадъчен материал се заплаща по ценоразписа по чл. 38, ал. 2.”
8. В чл. 45:
а) в ал. 5 абревиатурата „НСРЗ” се заменя с „БАБХ”;
б) в ал. 6 думите „Националната служба за растителна защита” се заменят с „Лабораториите на Българската агенция по безопасност на храните”.
9. В чл. 46 ал. 2 се изменя така:
„(2) Извършването на лабораторни анализи от БАБХ за определяне на здравното състояние на посадъчния материал от медицински и ароматни растения се заплаща по ценоразписа по чл. 38, ал. 2.”
10. В чл. 48:
а) в ал. 1, т. 3 абревиатурата „НСРЗ” се заменя с „лабораториите на БАБХ”;
б) в ал. 2 и 3 абревиатурата „НСРЗ” се заменя с „БАБХ”;
в) в ал. 5 думите „Националната служба за растителна защита” се заменят с „Българската агенция по безопасност на храните”;
г) в ал. 6 абревиатурата „НСРЗ” се заменя с „БАБХ”.
11. В чл. 49:
а) в ал. 5 абревиатурата „НСРЗ” се заменя с „БАБХ”;
б) в ал. 6 думите „Националната служба за растителна защита” се заменят с „Лабораториите на Българската агенция по безопасност на храните”.
12. В чл. 51 ал. 2 се изменя така:
„(2) Извършването на лабораторни анализи от БАБХ за определяне на здравното състояние на лозовия посадъчен материал се заплаща по ценоразписа по чл. 38, ал. 2.”
13. В останалите текстове на закона думите „Националната служба за растителна защита” се заменят с „Българската агенция по безопасност на храните” и абревиатурата „НСРЗ” се заменя с „БАБХ”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз имам предложение за редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, правя предложение за техническа редакция в т. 2, подточка „в” – след думите „ал. 3” добавяме думата „навсякъде”, и подточка „в” става със следната редакция:
„в) в ал. 3 навсякъде абревиатурата „НСРЗ” се заменя с „БАБХ”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване направеното предложение в т. 2 от редакцията на комисията в буква „в” след израза „в ал. 3” се добавя думата „навсякъде”.
Гласували 95 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 12.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 24, който става § 21, заедно с току-що гласуваната техническа добавка.
Гласували 93 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 8.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 25, който става § 22 и който комисията подкрепя.
Гласували 92 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 9.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26, който става § 23:
„§ 23. В Закона за защита на растенията (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 2:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) Министерството на земеделието и храните чрез Българската агенция по безопасност на храните осъществява контролните, диагностичните, научноизследователските, научно-приложните и разпоредителните функции по този закон.”
б) алинеи 2 и 3 се отменят.
2. Член 3 се изменя така:
„Чл. 3. За извършване на дейностите по този закон се събират такси съгласно тарифата по чл. 3, ал. 4 от Закона за Българската агенция по безопасност на храните.”
3. Член 4 се отменя.
4. В чл. 8б ал. 1 се изменя така:
„(1) При изпълнение на служебните си задължения контролните органи на Българската агенция по безопасност на храните се легитимират със служебна карта, а фитосанитарните инспектори, работещи на граничните инспекционни фитосанитарни пунктове (ГИФП), носят и униформено облекло.”
5. В чл. 13а:
а) в ал. 1 запетаята след думата „вещества” се заличава, а думите „препарати и продукти” се заменят с „и смеси”;
б) в ал. 3 думата „продоволствието” се заменя с „храните”.
6. В чл. 14:
а) в ал. 1 думите „министъра на земеделието и продоволствието” се заменят с „изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните”;
б) в ал. 2 думите „генералният директор на Националната служба за растителна защита” се заменят с „изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните или оправомощено от него длъжностно лице”.
7. В чл. 15:
а) в ал. 1 в текста преди т. 1 думите „министърът на земеделието и продоволствието” се заменят с „изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните”;
б) в ал. 2 думите „Национална служба за растителна защита” се заменят с „Българската агенция по безопасност на храните”.
8. В чл. 15а:
а) в ал. 1 думата „продоволствието” се заменя с „храните”;
б) в ал. 2 навсякъде думата „продоволствието” се заменя с „храните”;
в) в ал. 3 думата „продоволствието” се заменя с „храните”;
г) в ал. 4 в текста преди т. 1 думите „министъра на земеделието и продоволствието” се заменят с „изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните”;
д) в ал. 7:
аа) точка 1 се изменя така:
„1. от Българската агенция по безопасност на храните – на физикохимичните свойства на активното вещество и продукта за растителна защита, биологичните характеристики и остатъчните вещества от пестициди във и върху храни или фуражи от растителен или животински произход на продукта за растителна защита;”;
бб) в т. 3 след думата „защита” се добавя „и съдба и поведение в околната среда на продукта за растителна защита”;
е) създава се ал. 8:
„(8) Експертните оценки по ал. 5 могат да се извършват и/или от външни експерти, които се определят съгласно изискванията на наредбата по чл. 14, ал. 5.”
9. В чл. 15б:
а) в текста преди т. 1 думите „Министърът на земеделието и продоволствието” се заменят с „Изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните”;
б) в т. 10 думите „Националната служба за растителна защита” се заменят с „Българската агенция по безопасност на храните”.
10. В чл. 15в:
а) в ал. 1 думите „Националната служба за растителна защита” се заменят с „Българската агенция по безопасност на храните”, а думите „министъра на земеделието и продоволствието” се заменят с „изпълнителния директор”;
б) в ал. 2 и 3 думите „Националната служба за растителна защита” се заменят с „Българската агенция по безопасност на храните”.
11. В чл. 15г:
а) в ал. 3, т. 1 навсякъде думите „Националната служба за растителна защита” се заменят с „Българската агенция по безопасност на храните”;
б) в ал. 7 думата „ведомствата” се заменя с „лицата” и след думите „ал. 7” се добавя „и 8”;
в) в ал. 8 думите „Министърът на земеделието и продоволствието” се заменят с „Изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните”, а думите „Закона за Върховния административен съд” се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс”.
12. В чл. 15д:
а) в ал. 4 думата „ведомствата” се заменя с „лицата” и след думите „ал. 7” се добавя „и 8”;
б) в ал. 5 думите „Министърът на земеделието и продоволствието” се заменят с „Изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните”, а думите „Закона за Върховния административен съд” се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс”.
13. В чл. 15ж:
а) в ал. 2 в текста преди т. 1 думите „Националната служба за растителна защита” се заменят с „Българската агенция по безопасност на храните”;
б) в ал. 3 думите „Национална служба за растителна защита прави” се заменят с „лицата по чл. 15а, ал. 7 и 8 извършват”;
в) в ал. 5 думите „Националната служба за растителна защита” се заменят с „Българската агенция по безопасност на храните”;
г) в ал. 6 думите „Министърът на земеделието и продоволствието” се заменят с „Изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните”, а думите „Закона за Върховния административен съд” се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс”;
д) в ал. 7 думите „генералният директор на Националната служба за растителна защита” се заменят с „изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните или оправомощено от него длъжностно лице”.
14. В чл. 15з:
а) в ал. 1 в текста преди т. 1 думите „Националната служба за растителна защита” се заменят с „Българската агенция по безопасност на храните”;
б) в ал. 2 думата „ведомствата” се заменя с „лицата” и след думите „ал. 7” се добавя „и 8”;
в) в ал. 3 думите „Министърът на земеделието и продоволствието” се заменят с „Изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните”, а думите „Закона за Върховния административен съд” се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс”.
15. В чл. 15и:
а) в ал. 2 думите „Националната служба за растителна защита” се заменят с „Българската агенция по безопасност на храните”;
б) в ал. 4 думата „ведомствата” се заменя с „лицата” и след думите „ал. 7” се добавя „и 8”;
в) в ал. 5 думите „Министърът на земеделието и продоволствието” се заменят с „Изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните”, а думите „Закона за Върховния административен съд” се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс”.
16. В чл. 15л:
а) в ал. 2 в текста преди т. 1 думите „Националната служба за растителна защита” се заменят с „Българската агенция по безопасност на храните”;
б) в ал. 4 думите „Националната служба за растителна защита прави” се заменят с „Лицата по чл. 15а, ал. 7 извършват”;
в) в ал. 5 в текста преди т. 1 думите „Националната служба за растителна защита” се заменят с „Българската агенция по безопасност на храните”;
г) в ал. 9:
аа) в изречение първо думата „ведомствата” се заменя с „лицата” и след думите „ал. 7” се добавя „и 8”;
бб) в изречение второ думите „министъра на земеделието и продоволствието” се заменят с „изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните”.
17. В чл. 15н:
а) в ал. 1 в текста преди т. 1 думите „генералният директор на Националната служба за растителна защита” се заменят с „изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните или оправомощено от него длъжностно лице”;
б) в ал. 2 думите „Националната служба за растителна защита” се заменят с „Българската агенция по безопасност на храните”.
18. В чл. 15п:
а) в ал. 1, 2 и 3 думите „министърът на земеделието и продоволствието” се заменят с „изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните”;
б) в ал. 4 думите „Закона за Върховния административен съд” се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс”.
19. В чл. 15с:
а) в ал. 1 думите „Министерството на земеделието и продоволствието, Министерството на околната среда и водите и Министерството на здравеопазването” се заменят с „Всички лица, извършващи експертни оценки по чл. 15а, ал. 7 и 8”;
б) в ал. 2 и 7 думите „Националната служба за растителна защита” се заменят с „Българската агенция по безопасност на храните”;
в) в ал. 8, т. 2 думата „препарати” се заменя със „смеси”.
20. В чл. 16:
а) в ал. 1 думите „Министърът на земеделието и продоволствието” се заменят с „Изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните”;
б) в ал. 3 след думите „ал. 7” се добавя „и 8”;
в) в ал. 5 думите „регионална служба за растителна защита” се заменят с „областна дирекция по безопасност на храните”.
21. В чл. 17, ал. 2 думата „препарати” се заменя със „смеси”.
22. В чл. 19:
а) в ал. 2 думите „Националната служба за растителна защита” се заменят с „Българската агенция по безопасност на храните”;
б) в ал. 3 навсякъде думите „Националната служба за растителна защита” се заменят с „Българската агенция по безопасност на храните”;
в) в ал. 4 думата „продоволствието” се заменя с „храните”;
г) в ал. 6 думите „генералния директор на Националната служба за растителна защита” се заменят с „изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните или оправомощено от него длъжностно лице”.
23. В чл. 22 думата „препарати” се заменя със „смеси”.
24. В чл. 23:
а) в ал. 1 думите „генералния директор на Националната служба за растителна защита” се заменят с „изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните или оправомощено от него длъжностно лице”;
б) в ал. 3 думите „регионална служба за растителна защита” се заменят с „областна дирекция по безопасност на храните, а думата „генералния” се заменя с „изпълнителния”;
в) в ал. 5, т. 2, буква „а” думите „генералния директор на Националната служба за растителна защита” се заменят с „изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните или оправомощено от него длъжностно лице”;
г) в ал. 6 думата „продоволствието” се заменя с „храните”.
25. В чл. 23а:
а) в ал. 1 думите „регионалната служба за растителна защита” се заменят с „областната дирекция по безопасност на храните”;
б) в ал. 3 думите „регионалната служба за растителна защита” се заменят с „областната дирекция по безопасност на храните”, а думите „Националната служба за растителна защита” се заменят с „Българската агенция по безопасност на храните”;
в) в ал. 4 думите „Националната служба за растителна защита генералният директор” се заменят с „Българската агенция по безопасност на храните изпълнителният директор”;
г) в ал. 6 думите „Закона за административното производство” се заменят с „Адмнистративнопроцесуалния кодекс”.
26. В чл. 23б, ал. 1:
а) в текста преди т. 1 думите „Генералният директор на Националната служба за растителна защита” се заменят с „Изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните”;
б) в т. 2 думите „от генералния директор на Националната служба за растителна защита” се заменят със „за извършени нарушения по този закон”.
27. В чл. 24а:
а) в ал. 1 думите „Националната служба за растителна защита” се заменят с „Българската агенция по безопасност на храните”;
б) в ал. 4 думите „Националната служба за растителна защита” се заменят с „Българската агенция по безопасност на храните”, а думите „тарифа, одобрена от Министерския съвет” се заменят с „тарифата по чл. 3, ал. 4 от Закона за Българската агенция по безопасност на храните”;
в) в ал. 5 думата „продоволствието” се заменя с „храните”.
28. В чл. 33:
а) в ал. 1 думата „продоволствието” се заменя с „храните”;
б) в ал. 2 думите „Министерството на земеделието и продоволствието или от Министерството на здравеопазването” се заменят с „Българската агенция по безопасност на храните”.
29. В чл. 37, ал. 1 в текста преди т. 1 думата „продоволствието” се заменя с „храните”, а думите „Националната служба за растителна защита съвместно със специализираните институти и звена” се заменят със „специализираните администрации по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника:”.
30. В чл. 47, ал. 1 след думите „се съставят от” се добавя „съответните”, думите „Националната служба за растителна защита” се заменят с „Българската агенция по безопасност на храните” и думите „министъра на земеделието и продоволствието или от упълномощени от него лица” се заменят с „директорите на съответните областни дирекции по безопасност на храните”.
31. В § 1 от Допълнителните разпоредби се създава т. 52:
„52. „Гранични инспекционни фитосанитарни пунктове” са специално обособени места в зоната на ГКПП за извършване на фитосанитарен контрол.”
32. В останалите текстове на закона думите:
а) „Националната служба за растителна защита” се заменят с „Българската агенция по безопасност на храните”;
б) „продоволствието”, „регионалната служба за растителна защита” и „регионална служба за растителна защита” се заменят съответно с „храните”, „областната дирекция по безопасност на храните” и „областна дирекция по безопасност на храните”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по § 23?
Изказване – госпожа Танева.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, в така направеното предложение на комисията искам да предложа следната редакция на четири точки.
„4. В чл. 8б:
а) ал. 1 се изменя така:
„(1) При изпълнение на служебните си задължения, контролните органи на Българската агенция по безопасност на храните се легитимират със служебна карта, а фитосанитарните инспектори, работещи на граничните инспекционни фитосанитарни пунктове (ГИФП), носят и униформено облекло.”;
б) в ал. 2 думата „продоволствието” се заменя с „храните”.”
Това е редакцията.
Следващото е редакцията на т. 5, която става в следния вид:
„5. В чл. 13а:
а) в ал. 1 думите „Националната служба за растителна защита” се заменят с „Българската агенция по безопасност на храните”, запетаята след думата „вещества” се заличава, а думите „препарати и продукти” се заменят с „и смеси”;
б) в ал. 3 думата „продоволствието” се заменя с „храните”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: В момента по доклада имаме ал. 3, думата „продоволствието”, се заменя с „храните”.
Повторете предложенията по ал. 1. Какво предлагате?
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: В ал. 1 думите „Националната служба за растителна защита” се заменят с „Българската агенция по безопасност на храните” и другото си остава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ясно, пò нататък.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: „31. В § 1 от Допълнителната разпоредба:
а) в т. 30 думата „продоволствието” се заменя с „храните”;
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Момент.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Създаваме т. „а”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Говорим за т. 31.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Точка 31, където...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: В § 1 от Допълнителните разпоредби се създава т. 52.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Точка 52.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Момент, създават се практически промени в няколко точки от този допълнителен параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Допълнителни извън т. 52 и извън т. 32? Няма как това да стане тук на второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Не, не! Това всичко е промяна в § 1 от Допълнителните разпоредби на този Закон за растителна защита. Това пак е в § 1. Това са думи, които са изпуснати да се заменят по новия закон. Това всичко е в § 1 от Допълнителната разпоредба на Закона за растителна защита.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изчетете го за стенограмата.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Точка 31 става в следния вид:
„31. В § 1 от Допълнителната разпоредба:
а) в т. 30 думата „продоволствието” се заменя с „храните”;
б) в т. 36, 41 и 47 навсякъде думите „Националната служба за растителна защита” се заменят с „Българската агенция по безопасност на храните”;
в) създава се т. 52 със същия текст като предложението на комисията:
„52. „Гранични инспекционни фитосанитарни пунктове” са специално обособени места в зоната на ГКПП за извършване на фитосанитарен контрол.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Друго има ли?
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Последно – т. 32, редакция на т. „б”:
„б) „продоволствието” и „регионална служба за растителна защита” се заменят съответно с „храните” и „областна дирекция по безопасност на храните”.”
Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакционните предложения на госпожа Танева, които се отнасят до това, че в този параграф, който обсъждаме – § 23, не във всички текстове в Закона за защита на растенията са съобразени новите наименования на закона. Става реч навсякъде „продоволствието” да се заменя с „храните” и „Националната служба за растителна защита” да бъде заменена навсякъде в тези текстове с „Българската агенция по безопасност на храните” – до това опират редакционните бележки.
Подлагам на гласуване редакционните предложения на госпожа Танева.
Гласували 96 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 12.
Предложението е прието.
Гласуваме пълната редакция на § 23 съгласно доклада на комисията и току-що приетото от нас решение.
Гласували 96 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 24.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 27 по вносител, подкрепен от комисията с нова номерация – става § 24.
Гласували 97 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28, който става § 25:
„§ 25. В Закона за прилагане на общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 25, ал. 4 думите „Органите на официалния контрол” се заменят с „Българската агенция по безопасност на храните”.
2. В чл. 25а:
а) в ал. 1 думите „органите на официалния контрол” се заменят с „Българската агенция по безопасност на храните”;
б) алинея 2 се отменя;
в) в ал. 3 думите „органите на официалния контрол имат” се заменят с „Българската агенция по безопасност на храните има”;
г) в ал. 4 думите „Органите на официалния контрол по ал. 2 представят” се заменят с „Изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните представя”, а думите „са упражнили” се заменят с „е упражнен”.
3. В чл. 25б думите „и министърът на здравеопазването определят” се заменят с „определя”.
4. В чл. 40:
а) в ал. 1 думите „Министърът на земеделието и храните” се заменят с „Изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните”;
б) алинея 6 се изменя така:
„(6) За издаване на сертификата по ал. 4 се събира такса в размер, определен в тарифата по Закона за Българската агенция по безопасност на храните.”
5. В чл. 41 думите „Министерство на земеделието и храните” се заменят с „Българската агенция по безопасност на храните”.
6. В чл. 42, ал. 3 думите „Министерство на земеделието и храните” се заменят с „Българската агенция по безопасност на храните”.
7. В чл. 65, ал. 3 се изменя така:
„(3) Актовете за установяване на нарушение по ал. 1 и 2 се съставят от инспекторите от Българската агенция по безопасност на храните съгласно чл. 28 от Закона за храните. Наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните или от оправомощени от него длъжностни лица.”
8. В чл. 74:
а) в ал. 1 думите „чл. 63, 64, 66-68 и 73” се заменят с „чл. 63, 64, и 73”;
б) създава се нова ал. 2:
„(2) Актовете за установяване на нарушенията по чл. 66-68 се съставят от оправомощени от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от директорите на областните дирекции по безопасност на храните.”
в) досегашните ал. 2 и 3 стават ал. 3 и 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 25 в редакцията по доклада на комисията.
Гласували 96 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 26.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 29 по вносител, който става § 26 в номерацията на комисията.
Гласували 89 народни представители: за 78, против 1, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 30, който става § 27:
„§ 27. В Закона за здравето (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 32, ал. 1 думите „в храни и” се заличават.
2. В чл. 116б, ал. 2 думите „държавния ветеринарномедицински контрол” се заменят с „Българската агенция по безопасност на храните”.
3. В § 1 от Допълнителните разпоредби:
а) в т. 9:
аа) в буква „м” думите „автомобили за превоз на храни” се заличават;
бб) буква „н” се изменя така:
„н) обекти за производство на бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води”;
б) в т. 10 буква „а” се изменя така:
„а) бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води;”
в) в т. 11 се създават букви „н” и „о”:
„н) спазване на установените с нормативен акт забрани и ограничения за реклама и продажба на алкохолни напитки;
о) спазване на установените с нормативен акт забрани и ограничения за тютюнопушене.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи да вземат отношение към този параграф? Не.
Гласуваме § 27 в редакцията му, съгласно доклада на комисията.
Гласували 94 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 14.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 31, който става § 28:
„§ 28. В Закона за храните (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 2а думите „Министърът на здравеопазването и министърът на земеделието и храните” се заменят с „Министърът на земеделието и храните и министърът на здравеопазването”.
2. В чл. 3, ал. 2 думите „Националния съвет по безопасност на храните или на” се заличават.
3. В чл. 6 се създава ал. 12:
„(12) Министерството на здравеопазването уведомява писмено Министерството на земеделието и храните за подадените по ал. 5 заявления.”
4. В чл. 6а, ал. 2 в текста преди т. 1 след думата „здравеопазването” се добавя „съгласувано с министъра на земеделието и храните”.
5. В чл. 8:
а) в ал. 1 в текста преди т. 1 след думата „водите” се добавя „съгласувано с министъра на земеделието и храните”;
б) създава се ал. 10:
„(10) Министерството на здравеопазването уведомява писмено Министерството на земеделието и храните за подадените по ал. 3 заявления.”
6. В чл. 12:
а) в ал. 1, т. 2 след думата „обекта” се добавя „или прилагат национални стандарти или стандарти, разработени от браншови организации и одобрени от компетентен орган;”
б) ал. 2 се изменя така:
„(2) Регистрацията на обект за производство или за търговия с храни, с изключение на обектите за производство на бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води, се извършва от областната дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) по местонахождението на обекта.
в) създава се нова ал. 3:
„(3) Регистрацията на обект за производство, приготвяне или обработка на бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води се извършва от регионалната здравна инспекция (РЗИ) по местонахождението на обекта.”
г) досегашната ал. 3 става ал. 4 и се изменя така:
„(4) За извършване на регистрацията лицата по ал. 1 подават заявление по образец, в което се посочват име и адрес на лицето, съответно седалище, адрес на управление и код по БУЛСТАТ/ЕИК за лицата, регистрирани в Република България, а за лицата, регистрирани в друга държава – членка на ЕС, или страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство – друг идентификационен код или номер, както и адрес на обекта. Към заявлението се прилага и списък на групите храни или ястия, които ще се произвеждат или продават в обекта.”
д) досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите „ал. 3” се заменят с „ал. 4”.
е) досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея думите „Алинея 4” се заменят с „Алинея 5”;
ж) досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея думите „ал. 3 и 4” се заменят с „ал. 4 и 5”;
з) досегашната ал. 7 става ал. 8 и в нея думите „ал. 3 и 4” се заменят с „ал. 4”, а думите „ал. 6” се заменят с „ал. 7”;
и) досегашната ал. 8 се отменя;
к) в ал. 9 думите „ал. 7” се заменят с „ал. 8”;
л) в ал. 10 думите „съответният директор на РЗИ или на РВМС” се заменят с „директорът на ОДБХ или на РЗИ”;
м) алинея 11 се изменя така:
„(11) Регионалните здравни инспекции информират ОДБХ за регистрираните аптеки по чл. 229а, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. ОДБХ вписват аптеките в регистъра по чл. 14, ал. 1.”
7. В чл. 12а:
а) в ал. 1 думите „Регионалната здравна инспекция, съответно РВМС” се заменят с „Областната дирекция по безопасност на храните, съответно РЗИ”;
б) в ал. 2 и 3 думите „РЗИ, съответно РВМС” се заменят с „ОДБХ, съответно РЗИ”.
8. В чл. 13:
а) в ал. 1 думите „чл. 12, ал. 6” се заменят с „чл. 12, ал. 7”, а думите „чл. 12, ал. 7 органът по чл. 12, ал. 2” се заменят с „чл. 12, ал. 8 съответният орган по чл. 12, ал. 2 или ал. 3”;
б) в ал. 2 думите „органа по чл. 12, ал. 2” се заменят със „съответния орган по чл. 12, ал. 2 или ал. 3”.
9. В чл. 14:
а) в ал. 1:
аа) в текста преди т. 1 думите „Регионалната здравна инспекция, съответно РВМС” се заменят с „Областната дирекция по безопасност на храните, съответно РЗИ”, а думите „по чл. 12, ал. 2” се заменят с „по чл. 12, ал. 2 и 3”;
бб) в т. 5 думите „по чл. 12, ал. 4” се заменят с „по чл. 12, ал. 5”;
вв) в т. 6 думите „вписани в регистъра на РВМС” се заменят със „за които се изисква такъв”;
б) алинея 2 се отменя;
в) в ал. 3 думите „РЗИ и РВМС в Министерството на здравеопазването, съответно в Министерството на земеделието и храните” се заменят с „ОДБХ и РЗИ в БАБХ, съответно в Министерството на здравеопазването”.
10. В чл. 14а думите „регионалните служби по чл. 14, ал. 1” се заменят с „ОДБХ, съответно РЗИ”.
11. В чл. 15, ал. 1 думите „РЗИ, съответно РВМС” се заменят с „ОДБХ, съответно РЗИ”.
12. В чл. 16:
а) в ал. 2 в текста преди т. 1 думите „РЗИ, съответно на РВМС” се заменят с „ОДБХ, съответно на РЗИ”;
б) алинея 3 се отменя;
в) в ал. 5 думите „съответния орган” се заменя със „съответните органи по чл. 12, ал. 2 и 3”.
13. В чл. 17:
а) в ал. 3 думите „Националния съвет по безопасност на храните” се заменят с „министъра на земеделието и храните, съответно от министъра на здравеопазването – за бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води”;
б) в ал. 4 в текста преди т. 1 думите „Националният съвет по безопасност на храните” се заменят със „съответният министър”, а думите „експертния съвет по чл. 36а” се заменят с „Центъра за оценка на риска”.
14. В чл. 21а, ал. 5 думите „чл. 12, ал. 4” се заменят с „чл. 12, ал. 5”.
15. В чл. 21б ал. 2 се изменя така:
„(2) С наредбата по ал. 1 се уреждат специфичните изисквания при:
1. директната доставка, извършена от производителя, до крайния потребител или до местни обекти за търговия на дребно, които извършват директни доставки на краен потребител, на малки количества:
а) първични продукти - сурово мляко, пчелен мед, яйца от кокошки и пъдпъдъци и прясна и охладена морска и сладководна риба;
б) прясно месо от птици и зайци, заклани във фермата;
в) отстрелян едър и дребен дивеч или месо от едър и дребен дивеч;
2. доставката на храни от животински произход, обработени и/или преработени в обект за търговия на дребно до краен потребител или до други обекти за търговия на дребно, като странична, локална и ограничена дейност.”
16. В чл. 22б:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) За получаване на регистрация за извършване на дейност облъчване на храни с йонизиращи лъчения може да кандидатства дееспособно физическо лице и юридическо лице, регистрирано в Република България, което подава до министъра на здравеопазването заявление по образец, съдържащо име и адрес на физическото лице, съответно наименование, седалище и адрес на управление и код по БУЛСТАТ/ЕИК за лицата, регистрирани в Република България, а за лицата, регистрирани в друга държава – членка на ЕС, или страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство – друг идентификационен код или номер, както и адрес на обекта. Към заявлението се прилага и списък на групите храни или ястия, които ще се произвеждат или продават в обекта:
1. заверено копие от лицензия за използване на източници на йонизиращи лъчения по чл. 15, ал. 3, т. 2 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия;
2. вид на източника на йонизиращо лъчение;
3. стандартизирани методи за определяне на общата средна погълната доза на полето и в облъчената храна.”;
б) създава се нова ал. 9:
„(9) Министърът на здравеопазването уведомява писмено министъра на земеделието и храните за извършените и прекратените регистрации.”;
в) досегашната ал. 9 става ал. 10 и в нея след думата „здравеопазването” се добавя „съгласувано с министъра на земеделието и храните”.
17. В чл. 22в:
а) създава се нова ал. 5:
„(5) Министърът на здравеопазването уведомява писмено министъра на земеделието и храните за издадените разрешения за облъчване на храна.”;
б) досегашната ал. 5 става ал. 6.
18. В чл. 23г се създава ал. 13:
„(13) Министърът на здравеопазването уведомява писмено министъра на земеделието и храните за издадените разрешения по ал. 7.”
19. В чл. 23е се създава ал. 15:
„(15) Министерството на здравеопазването уведомява писмено Министерството на земеделието и храните за подадените по ал. 2 заявления.”
20. В чл. 27, ал. 4:
а) създава се нова т. 10:
„10. оценка на съответствието на качествените характеристики на храните с изискванията на национални стандарти и стандарти, разработени от браншови организации и одобрени от компетентен орган;”
б) досегашната т. 10 става т. 11.
21. Член 27б се отменя.
22. В чл. 28:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) извършва официален контрол върху всички храни с изключение на бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води.”;
б) създават се нови ал. 2 и 3:
„(2) Българската агенция по безопасност на храните извършва и оценка на съответствието на качествените характеристики на храните с изискванията на национални стандарти и стандарти, разработени от браншови организации и одобрени от компетентен орган, и технологични документации;
(3) Официалният контрол върху бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води се провежда от органите на РЗИ към Министерството на здравеопазването.”;
в) досегашната ал. 2 става ал. 4;
г) досегашната ал. 3 става ал. 5 и в нея думите „ал. 2, т. 5” се заменят с „ал. 4, т. 5”;
д) досегашната ал. 4 се отменя.
23. Членове 29, 29а и 29б се отменят.
24. В чл. 29в:
а) в ал. 1 думите „съгласно наредба на министъра на здравеопазването и министъра на земеделието и храните” се заличават;
б) алинея 2 се изменя така:
„(2) Официалният контрол върху храните се извършва по процедури в съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните (OB, L 165, 30.4.2004 г.).”;
в) алинеи 3 и 4 се отменят.
25. Член 29е се отменя.
26. В чл. 29ж ал. 3 се изменя така:
„(3) Планът по ал. 1 и докладът по ал. 2 се изготвят в съответствие с Решение на Комисията 2007/363/ЕЕС от 21 май 2007 г. относно насоките за подпомагане на държавите членки при изготвянето на единния интегриран многогодишен национален план за контрол, предвиден в Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета (OB, L 138 от 30.5.2007 г.) и Решение на Комисията 2008/654/ЕЕС от 24 юли 2008 г. относно насоките за подпомагане на държавите членки при изготвянето на годишния доклад за единния интегриран многогодишен национален план за контрол, предвиден в Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета (OB, L 214 от 09.08.2008 г.).
27. В чл. 30б:
а) в ал. 1 думите „Министерството на здравеопазването и” се заличават, а думите „изграждат и поддържат” се заменят с „поддържа”;
б) създава се нова ал. 2:
„(2) Министерството на здравеопазването и БАБХ са компетентни контактни точки по системата за бързо съобщаване по ал. 1.”;
в) досегашната ал. 2 става ал.3;
г) досегашната ал. 3 се отменя;
д) в ал. 4 и 5 думите „по чл. 29 и 29а” се заменят с „по чл. 28”.
28. В чл. 32:
а) в ал. 1 думите „министъра на здравеопазването, съответно на министъра на земеделието и храните” се заменят с „министъра на земеделието и храните, съответно на министъра на здравеопазването – за бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води”;
б) алинея 4 се изменя така:
„(4) Министърът на земеделието и храните, съответно министърът на здравеопазването – за бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води, определя национални референтни лаборатории за изпитване на храни.”
29. В чл. 32а ал. 2 се отменя.
30. Членове 34, 35, 36 и 36а се отменят.
31. В чл. 36в, ал. 1 думите „по реда на Закона за здравето, Закона за ветеринарномедицинската дейност и Закона за защита на растенията” се заменят с „по тарифата за таксите по Закона за Българската агенция по безопасност на храните и такси по реда на Закона за здравето по отношение на бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води”.
32. В чл. 37, ал. 1 думите „министърът на здравеопазването и/или министърът на земеделието и храните” се заменят с „министърът на земеделието и храните и/или министърът на здравеопазването”.
33. В чл. 37а, ал. 2, т. 8 думите „Националния съвет по безопасност на храните” се заменят с „Министерството на земеделието и храните и Министерството на здравеопазването”.
34. Член 38в се отменя.
35. В чл. 46 думата „държавен” се заменя с „официален”.
36. В чл. 49, ал. 1 думата „държавния” се заменя с „официалния”.
37. Член 49а се отменя.
38. В чл. 51:
а) в ал. 1 думите „ръководителя на съответния компетентен орган” се заменят с „директора на ОДБХ или на РЗИ”;
б) в ал. 2:
аа) точка 2 се изменя така:
„2. изпълнителния директор на БАБХ или главния държавен здравен инспектор, когато стойността на храните е от 10 000 лв. до 100 000 лв.”;
бб) в т. 3 думите „министъра на здравеопазването или министъра на земеделието и храните” се заменят с „министъра на земеделието и храните или министъра на здравеопазването”.
39. В чл. 52 думите „РВМС и РЗИ” се заменят с „ОДБХ, съответно РЗИ”.
40. В Допълнителните разпоредби:
а) в § 1:
аа) точка 26 се изменя така:
„26. „Компетентни органи” по този закон са Българската агенция по безопасност на храните и регионалните здравни инспекции.”;
бб) в т. 31 думите „на храните” се заменят с „по хранителната верига”;
б) параграфи 1а и 1г се отменят.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 28 в редакцията на комисията.
Гласували 101 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 21.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 32, който става § 29:
„§ 29. В Закона за съхранение и търговия със зърно (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения:
1. В чл. 4:
а) в ал. 1 думите „и фуражите” се заличават;
б) в ал. 2:
аа) в текста преди т. 1 думите „и фуражите” се заличават;
бб) в т. 5 думите „зърно, зърнени продукти и фуражи” се заменят със „зърно и зърнени продукти”;
вв) точка 8 се отменя;
в) в ал. 4 и 5 думите „и фуражите” се заличават.
2. В чл. 4а:
а) в ал. 1:
аа) в текста преди т. 1 думите „и фуражите” се заличават;
бб) в т. 2:
ааа) в буква „б” думите „зърното, зърнените продукти и фуражите” се заменят със „зърното и зърнените продукти”;
ббб) буква „в” се отменя;
ввв) в буква „д” думите „и фуражите” се заличават;
ггг) в буква „ж” думите „и по Закона за фуражите” се заличават;
ддд) буква „з” се отменя.
б) в ал. 2 думите „и фуражите” се заличават.
3. В останалите текстове на закона думите „Националната служба по зърното и фуражите” се заменят с „Националната служба по зърното”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 29 по доклада на комисията.
Гласували 98 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 18.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията предлага да се създаде нов § 30:
„§ 30. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване § 30.
Гласували 91 народни представители: за 80, против 1, въздържали се 10.
Предложението е прието, а с това е приет на второ четене и Законът за българската Агенция по безопасност на храните. (Ръкопляскания.)

Следващата точка от нашата програма е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА АВСТРИЯ ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ДВОЙНОТО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ НА ДОХОДИТЕ И ИМУЩЕСТВОТО И НА ПРОТОКОЛА КЪМ НЕЯ.
С доклада на Комисията по бюджет и финанси ще ни запознае господин Главчев.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Преди да ви запозная с доклада на Комисията по бюджет и финанси ви предлагам процедура по допускане в залата на Искра Славчева – директор на дирекция „Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане” в Националната агенция за приходите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в залата.
Гласували 90 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ:

„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Спогодбата
между Република България и Република Австрия за избягване
на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото
и на протокола към нея, № 002-02-41,
внесен от Министерския съвет на 22.10. 2010 г.

На заседание, проведено на 3 ноември 2010 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Австрия за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото и на протокола към нея, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът беше представен от Искра Славчева – директор на дирекция „Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане” в Националната агенция за приходите.
Спогодбата между Република България и Република Австрия за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото е подписана на 20 юли 2010 г. във Виена.
Подписването на нова Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с Република Австрия е от голямо значение за развитие на двустранното сътрудничество между двете държави. Австрия е традиционен инвеститор в България и чрез новата спогодба ще се създадат благоприятни и легални условия за стимулиране потока от инвестиции от Австрия към България.
Действащата към момента спогодба с Австрия е подписана през 1983 г. и по същество се използва за изнасяне на доходи към и през Европейския съюз, без те да са обложени в държавата на източника – България, и пренасочване на тези доходи от Австрия към различни бенефициенти, местни лица на други държави от Европейския съюз и извън него.
В този смисъл новата спогодба ще защитава интересите на двете държави, ще ограничи досегашната практика да се използва по-благоприятната от данъчна гледна точка СИДДО, вместо тази, която е приложима за конкретния случай, и ще създаде предпоставки за обширен и ефективен обмен на информация относно осъществяваните икономически дейности, реализираните в тази връзка сделки и движението на паричните средства в международен аспект, чрез възможността за разкриване на банкова информация.
След представяне на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 13 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Австрия за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото и протокола към нея, № 002-02-41, внесен от Министерския съвет на 22.10.2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: С доклада на Комисията по външна политика и отбрана ще ни запознае господин Доброслав Димитров.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги,

„ДОКЛАД
на Комисията по външна политика и отбрана относно
Законопроект за ратифициране на Спогодбата за избягване на
двойното данъчно облагане на доходите и имуществото
и протокола към нея, подписани на 20 юли 2010 г. във Виена,
№ 002-02-41, внесен от Министерски съвет на 22 октомври 2010 г.

На редовно заседание, проведено на 4 ноември 2010 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
Спогодбата между Република България и Република Австрия за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото (СИДДО) e от голямо значение за развитието на двустранното сътрудничество между двете държави във всички области. Австрия е традиционен инвеститор у нас и новата спогодба създава благоприятни и легални условия за максимално стимулиране на потока на инвестиции от Австрия към България. Значението на новата СИДДО се изразява в три основни аспекта:
1. Налице е актуална спогодба между двете държави, която по балансиран и равнопоставен начин защитава интересите и на двете страни, като се взема предвид разликата между икономическото им развитие.
2. Документът ще прекрати практиката на “treaty shopping”, т.е. „купуване” и използване на по-благоприятна от данъчна гледна точка спогодба, вместо тази, която е приложима в конкретния случай – практика, твърде честа при сега действащата спогодба.
3. Ще бъдат създадени предпоставки за обширен и ефективен обмен на информация по осъществяваните икономически дейности, съответно реализираните във връзка с тях сделки и движението на паричните средства в междудържавен аспект, чрез възможността за разкриване на банкова информация.
Спогодбата е в съответствие с основните насоки на българската външна политика.
След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана прие следното становище:
Предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото и протокола към нея, подписани на 20 юли 2010 г. във Виена между Република България и Република Австрия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Изказвания? Няма желаещи.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Австрия за избягване на двойното данъчно облагане на доходите, имуществото, и на протокола към нея.
Гласуваме.
Гласували 86 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Процедура – господин Главчев.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Позволете на основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да разгледаме законопроекта на второ четене и съответно да го подложим на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за второ гласуване на законопроекта за ратифициране в същото пленарно заседание.
Гласували 89 народни представители: за 88, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ:

„ЗАКОН
за ратифициране на Спогодбата между Република България и
Република Австрия за избягване на двойното данъчно
облагане на доходите и имуществото и на протокола към нея

Член единствен. Ратифицира Спогодбата между Република България и Република Австрия за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото и на протокола към нея, подписани на 20 юли 2010 г. във Виена.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване на второ четене Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Австрия за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото и на протокола към нея.
Гласуваме.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: Правя предложение за допускане в пленарна зала във връзка с чл. 39, ал. 2 от нашия правилник на следните лица:
- от Министерството на вътрешните работи: господин Веселин Вучков – заместник-министър, госпожа Нина Чимова – главен юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност”, госпожа Росица Грудева – главен юрисконсулт в дирекция „Миграция”; госпожа Владислава Радонова – експерт в дирекция „Български документи за самоличност”;
- от Министерството на външните работи: госпожа Радослава Кафеджийска – директор дирекция „Правна”, госпожа Елена Начева – младши специалист в дирекция „Правна”;
- от Министерството на труда и социалната политика: господин Красимир Попов – заместник-министър, Христо Симеонов – държавен експерт в дирекция „Свободно движение на хора, миграция и интеграция”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване процедурното предложение за допускане в зала.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите.
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 002-01-65, внесен от Министерския съвет на 14.07.2010 г.”
„Закон за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за наименованието на закона.
Гласували 96 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: По § 1 – предложение от Красимир Ципов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Явор Нотев:
В § 1, т. 2 да бъде създадена нова ал. 5 на чл. 2 със следното съдържание:
„(5) За членове на семейството се считат и ненавършилите 25-годишна възраст, несключили брак деца на чужденец, получил разрешение за постоянно пребиваване по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7 или 8, които се обучават в средно или висше училище в страната или чужбина и са на негова издръжка.”
Алинея 5 става ал. 6.
В § 1 т. 3 се изменя и придобива следното съдържание:
„3. Досегашната ал. 2 става ал. 7 и в нея, в т. 4 думите „включително и възходящи само на лицето по т. 1” се заличават.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
„(2) Чужденец е и лице, което не е гражданин на нито една държава в съответствие с нейното законодателство.”
2. Създават се ал. 3-5:
„(3) Членове на семейство на чужденец по смисъла на този закон са:
1. съпруг/съпруга;
2. деца на чужденеца и на неговия съпруг/съпруга, включително осиновените, които не са навършили 18-годишна възраст и не са сключили брак;
3. деца, включително осиновените, на чужденеца, които не са навършили 18-годишна възраст и не са сключили брак, когато той притежава родителските права и децата се намират на негова издръжка;
4. деца, включително осиновените, на съпруга/съпругата, които не са навършили 18-годишна възраст и не са сключили брак, когато той притежава родителските права и децата се намират на негова издръжка.
(4) За членове на семейството се смятат и навършилите 18-годишна възраст деца на чужденеца или на неговия съпруг/съпруга, несключили брак, които са били изцяло на тяхна издръжка в държавата по произход или в държавата на обичайното им пребиваване и когато сериозни здравословни причини налагат полагането на лични грижи за тях.
(5) Когато чужденецът вече има съпруг/съпруга, живеещ с него на територията на Република България, не се разрешава събирането на семейството с друг съпруг/съпруга.”
3. Досегашната ал. 2 става ал. 6 и в нея, в т. 4 думите „включително и възходящи само на лицето по т. 1” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Явор Нотев, което комисията не подкрепя.
Гласували 102 народни представители: за 25, против 33, въздържали се 44.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване § 1 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 96 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ан блок гласуваме параграфи с номера 2, 3 и 4 по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: По § 5 – предложение от Красимир Ципов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
„§ 5. В чл. 9г се правят следните допълнения:
1. В ал. 2 накрая се добавя „или да създават общи центрове за приемане на заявления”.
2. Създават се ал. 3-5:
„(3) Министърът на външните работи или оправомощено от него длъжностно лице може да сключи договор, при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет, за сътрудничество с външен изпълнител за извършване на действия, свързани с приемането на заявленията за издаване на визи и събиране на данни, при спазване на разпоредбите за защита на личните данни.
(4) Дипломатическите и консулските представителства могат да сътрудничат с търговски посредници въз основа на акредитация, определена с акт на Министерския съвет, с оглед подаването на заявления, с изключение на събиране на биометрични данни.
(5) Почетните консули могат да бъдат упълномощени да изпълняват някои или всички задачи, посочени в ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 5 съгласно доклада на комисията.
Гласували 94 народни представители: за 81, против 4, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: По § 6 – предложение от Красимир Ципов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6:
„§ 6. В чл. 9д думите „съгласувано с Министерството на външните работи” се заличават, думите „със срок 36 часа” се заменят със „със срок до два дни, ако друго не е предвидено в международен договор” и се създава изречение второ: „За издадените визи незабавно се уведомява Държавна агенция „Национална сигурност”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 6 съгласно редакцията на комисията.
Гласували 96 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 14.
Предложението е прието.
Обявявам 30 минути почивка. Продължаваме в 11,30 ч.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Продължаваме заседанието.
Госпожо Милева, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7:
„§ 7. Създават се чл. 9ж и 9з:
„Чл. 9ж. (1) За издаване на виза кандидатът подава, не по-рано от три месеца преди началото на планираното посещение, попълнено и подписано заявление по образец, определен с акт на Министерския съвет.
(2) Към заявлението по ал. 1 кандидатът представя документи, посочени в акт на Министерския съвет и доказващи целта на пътуването.
(3) При осъществяване на дейностите по издаване на визи се обработват лични данни, включително и биометрични данни. Биометричните данни включват снимка на лицето и неговите десет пръстови отпечатъка, които се събират по ред, определен с акт на Министерския съвет, и при спазване на защитните механизми, предвидени в Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Страсбург на 6 май 1963 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 66 от 1992 г.) (ДВ, бр. 80 от 1992 г.), в Хартата на основните права на Европейския съюз, подписана в Ница на 7 декември 2000 г., Конвенцията за правата на детето, приета на 20 ноември 1989 г. (ратифицирана с решение на ВНС от 1991 г. – ДВ, бр. 32 от 1991 г.) (ДВ, бр. 55 от 1991 г.) и Закона за защита на личните данни.
(4) От изискването за снемане на пръстови отпечатъци се освобождават следните кандидати:
1. деца на възраст под 12 години;
2. лица, при които снемането на пръстови отпечатъци е физически невъзможно; ако е възможно снемането на пръстови отпечатъци от по-малко от 10 пръста, се снема съответният брой пръстови отпечатъци; ако снемането е временно невъзможно, от кандидата се изисква да даде пръстови отпечатъци при следващото заявление;
3. държавните или правителствените ръководители и членовете на националното правителство и придружаващите ги съпруги/съпрузи, както и членовете на официалната им делегация, когато са поканени от правителства на държави членки или от международни организации с официална цел;
4. кралски особи и други високопоставени членове на кралското семейство, когато са поканени от правителства на държави членки или от международни организации с официална цел.
(5) Освен от компетентните органи за издаване на визи данните от информационната система за издаване на визи могат да бъдат използвани за целите на граничния контрол, административния контрол на чужденците, предоставянето на убежище, както и от оправомощените компетентни национални органи или органи на държавите членки за предотвратяването, разкриването и разследването на терористични действия и престъпления, определени в чл. 36, ал. 1 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест. Редът за достъп до данните се определя с акт на Министерския съвет.
Чл. 9з. (1) В случай че консулската служба установи след проверка на заявлението, че са изпълнени условията на чл. 9ж, ал. 1 и ал. 3, представен е валиден документ за задгранично пътуване, съответстващ на изискванията, посочени в акт на Министерския съвет, и визовата такса е платена, приема същото за допустимо и преминава към разглеждането му.
(2) При несъответствие с изискванията по ал. 1 заявлението се смята за недопустимо и дипломатическото или консулското представителство незабавно връща заявлението и всички представени от кандидата документи, унищожава събраните биометрични данни, връща визовата такса и не пристъпва към разглеждането му.
(3) По изключение, когато не са изпълнени изискванията по ал. 1, заявлението може да бъде смятано за допустимо по причини от хуманитарен характер или когато това се налага от държавния интерес.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 7 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 72 народни представители: за 71, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: Параграф 8 – предложение на народния представител Красимир Ципов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8:
„§ 8. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в текста преди т. 1 съюзът „и” се заменя с „или”;
б) в т. 2 накрая се добавя „или влизането му в страната може да навреди на отношенията на Република България с друга държава”;
в) точка 6 се изменя така:
„6. е осъден за извършено умишлено престъпление на територията на Република България, което съгласно българския закон се наказва с не по-малко от една година лишаване от свобода;”
г) в т. 14 думите „поддържан от Министерството на вътрешните работи и от Министерството на външните работи” се заменят с „по чл. 21а, ал. 1”;
д) създават се т. 17-22:
„17. не докаже целта и условията на планирания престой;
18. вече е пребивавал три месеца в рамките на текущия 6 месечен период на територията на Република България като притежател на виза съгласно чл. 14, ал. 3;
19. е лице, за което е подаден сигнал в Шенгенската информационна система за отказ на влизане;
20. при предишно пребиваване в страната системно е извършвал нарушения на обществения ред;
21. има данни, че целта на влизането е да пребивава в страната като емигрант, без да има специално разрешение за това;
22. има данни, че целта на влизането му е да се използва страната като транзитен пункт за миграция към трета държава.”
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) В случаите по ал. 1 може да бъде издадена виза или разрешено влизането на територията на Република България по причини от хуманитарен характер или когато това се налага от държавния интерес или от изпълнението на международни задължения.”
3. Създава се ал. 3:
„(3) В случаите по ал. 1 на чужденците, които притежават валидно разрешение за пребиваване, виза за дългосрочно пребиваване или виза за повторно влизане, издадени от някоя от държавите членки, или – когато това се изисква, разрешение за пребиваване или виза за дългосрочно пребиваване и виза за повторно влизане, се разрешава влизането на територията на Република България за транзитно преминаване с цел достигане до територията на тази държава членка, която е издала разрешението за пребиваване, визата за дългосрочно пребиваване или визата за повторно влизане, освен ако Република България не е подала сигнал за отказ за влизане в Шенгенската информационна система.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 8, съгласно доклада на комисията.
Гласували 77 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме ан блок параграфи с номера от 9 до 12 включително по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 76 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 13 и предлага следната редакция на параграфа:
„§ 13. В чл. 16, ал. 2 думите „чл. 10 и 11” се заменят с „чл. 10, ал. 1”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 13 в редакцията му, съгласно доклада на комисията.
Гласували 79 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 14.
Гласували 73 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 15 и предлага следната редакция на параграфа:
„§ 15. В чл. 21а, ал. 1 думите „чл. 10 и 11” се заменят с „чл. 10, ал. 1”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 15 съгласно доклада на комисията.
Гласували 83 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 16 и предлага следната редакция на параграфа:
„§ 16. Чл. 23 се изменя така:
„Чл. 23. (1) Чужденците пребивават в Република България:
1. краткосрочно – до 90 дни от датата на влизането в страната; срокът може да бъде продължен еднократно от службите за административен контрол на чужденците по причини от хуманитарен характер;
2. продължително – с разрешен срок до една година;
3. дългосрочно – с разрешен първоначален срок 5 години и възможност за подновяване след подадено заявление;
4. постоянно – с разрешен неопределен срок.
(2) Сроковете по ал. 1 не се прилагат за чужденците, получили закрила по Закона за убежището и бежанците.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 16, предложен от комисията.
Гласували 84 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: По § 17 има предложение на народния представител Красимир Ципов и група народни представители:
В § 17, в т. 1б „г” се изменя така:
„г) създават се т. 19, 20 и 21:
„19. са религиозни служители, поканени от централните ръководства на регистрираните вероизповедания в Република България да извършват дейност по реда на Закона за вероизповеданията;
20. които преди не по-малко от 5 години са влезли, пребивават и не са напускали територията на Република България и които се регистрират като самостоятелно заети лица след разрешение на Министерството на труда и социалната политика; за тази категория лица не се прилага изискването на чл. 15, ал. 1;
21. които преди не по-малко от 5 години са влезли, пребивават и не са напускали територията на Република България, могат да докажат наличие на роднинска връзка в страната или са в специфична хуманитарна ситуация; за тази категория лица не се прилага изискването на чл. 15, ал. 1.”
Комисията не подкрепя предложението.
По § 17 има предложение на народния представител Явор Нотев.
В § 17, т. 1б „в” се изменя:
„в) в т. 18 думите „чл. 2, ал. 2” се заменят с „чл. 2, ал. 7”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17:
„§ 17. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 2 след думите „български граждани” се поставя запетая и се добавя „поддържани за срока на пребиваването”;
б) точки 3 и 11 се отменят;
в) в т. 18 думите “чл. 2, ал. 2” се заменят с “чл. 2, ал. 6”;
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) За получаване на разрешение за продължително пребиваване лицата следва да имат осигурено жилище, задължителни здравни застраховки и осигуряване, достатъчни средства за издръжка, без да се прибягва до системата за социално подпомагане, в размер не по-малък от минималната месечна заплата или минималната пенсия съгласно законодателството на Република България за срока на пребиваване. При първоначално подаване на заявление за разрешение за пребиваване лицата, навършили 18 години, с изключение на лицата без гражданство, представят и свидетелство за съдимост, издадено от държавата, чиито граждани са, или от държавата на обичайното им пребиваване.”
3. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Заявлението за издаване на разрешение за продължително пребиваване се разглежда в срок до 14 дни от датата на подаването му. При правна и фактическа сложност и необходимост от представяне на допълнителни документи този срок може да бъде удължен с един месец. Редът за издаване на разрешението се определя с правилника за прилагане на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване предложението на народния представител Красимир Ципов и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 83 народни представители: за 11, против 28, въздържали се 44.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Явор Нотев, което комисията не подкрепя.
Гласували 87 народни представители: за 15, против 24, въздържали се 48.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 17 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 83 народни представители: за 76, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: По § 18 има направено предложение от народния представител Красимир Ципов и група народни представители, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18:
„§ 18. Създават се чл. 24в-24ж:
“Чл. 24в. (1) Разрешение за продължително пребиваване могат да получат и чужденците, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 и са приети за редовно обучение във висше училище, ученици, приети на територията на страната за обучение в средната степен на образование в рамките на програма за обмен или като стажанти без възнаграждение.
(2) На чужденец, който вече е приет в качеството си на студент в държава – членка на Европейския съюз, и който кандидатства да провежда част от курса на обучение, с който е ангажиран, или кандидатства да го допълни със свързан с него учебен курс в Република България, се издава разрешение за продължително пребиваване със срок, съобразен с продължителността на учебните занятия.
(3) Редът за издаване на разрешенията по ал. 1 и 2 се определя с правилника за прилагането на закона.
Чл. 24г. (1) Статут на дългосрочно пребиваване се предоставя на чужденец, който е пребивавал законно и без прекъсване на територията на Република България в рамките на 5 години преди подаване на заявлението за разрешаване на дългосрочно пребиваване. След придобиването му статутът на дългосрочно пребиваване е постоянен, доколкото не са възникнали основания за отнемането му по чл. 40.
(2) Периодите на пребиваване на лицата по чл. 22, ал. 3 и на лицата, пребиваващи изключително на основание от временно естество като работещи по програми au pair, сезонни работници, доставчици на презгранични услуги, работници или служители, командировани от доставчик на услуги, за осигуряване на презгранични услуги, или когато разрешението им за пребиваване е формално ограничено, не се отчитат при изчисляване на периода на пребиваване по ал. 1.
(3) При изчисляване на периода на пребиваване по ал. 1 се отчита само половината от времето на пребиваване на чужденците като студенти, ученици или стажанти на основание чл. 24в.
(4) Периодите на отсъствие от територията на Република България не прекъсват периода, посочен в ал. 1, и се отчитат при изчисляването му, когато са под 6 последователни месеца и не надхвърлят общо 10 месеца за 5-годишния период.
(5) За предоставяне на статут на дългосрочно пребиваване чужденецът трябва да представи доказателства, че разполага за себе си и за членовете на своето семейство с достатъчни средства за издръжка, без да се прибягва до системата за социално подпомагане, в размер не по-малък от минималната работна заплата и минималната пенсия, както и че притежава задължителна здравна осигуровка или застраховка за срока на пребиваване съгласно законодателството на Република България.
(6) Компетентният орган на Министерството на вътрешните работи взема решение по заявлението за предоставяне на статут на дългосрочно пребиваващ в срок до три месеца от депозирането му. При правна и фактическа сложност и при необходимост от представяне на допълнителни документи този срок може да бъде продължен с два месеца.
(7) При предоставяне на статут на дългосрочно пребиваващ на чужденеца се предоставя информация за правата и задълженията, произтичащи от този статут.
(8) Редът за разглеждане на заявлението се определя с правилника за прилагане на закона.
Чл. 24д. (1) На чужденец, получил статут на дългосрочно пребиваващ, се издава разрешение за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз. Това разрешение е със срок на валидност 5 години, като при изтичането му се подновява след представяне на заявление. Изтичането на срока на разрешението за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз не е основание за отнемане или загуба на този статут.
(2) Разрешението за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз се издава въз основа на лично подадено заявление. Разрешението се издава съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни. В полето “тип разрешение” се отбелязва “дългосрочно пребиваващ в ЕС”.
Чл. 24е. (1) Членовете на семейството на дългосрочно пребиваващия чужденец могат да получат разрешение за продължително пребиваване със срок една година с възможност за подновяване, без да се надхвърля разрешеният срок на пребиваване на титуляра.
(2) За издаване на разрешение за пребиваване на членовете на семейството следва да бъдат изпълнени изискванията на чл. 24, ал. 2.
(3) След 5-годишно пребиваване на територията на Република България и при условие, че съпругът/съпругата и навършилите пълнолетие деца на пребиваващ в страната чужденец не са получили разрешение за пребиваване по причини, различни от събиране на семейството, имат право да получат самостоятелно разрешение за дългосрочно пребиваване, независимо от това на титуляра, ако са налице основанията по чл. 24г. При изчисляване периода на пребиваване на членовете на семейството на притежател на синя карта на Европейския съюз пребиваването в различни държави членки може да се натрупва съгласно условията на чл. 33м, ал. 1.
(4) При прекратяване на брака децата на дългосрочно пребиваващия и другият родител имат право на самостоятелно разрешение за продължително пребиваване, ако отговарят на условията по чл. 24, ал. 2 и когато децата са записани в училище от системата на народната просвета или във висше училище до приключване на учебната година или до приключване на курса на обучение.
(5) Редът за издаване на разрешението по ал. 1-4 се определя с правилника за прилагането на закона.
Чл. 24ж. (1) В случаите по чл. 40, ал. 1, т. 6, 9 и 11 може да бъде възстановено правото на дългосрочно пребиваване в Република България по опростена процедура, регламентирана с правилника за прилагане на закона.
(2) Процедурата по ал. 1 се прилага спрямо лицата по чл. 40, ал. 1, т. 9, които са пребивавали във втората държава членка с цел обучение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 18 по предложение на комисията.
Гласували 80 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: Параграф 19 – предложение на народния представител Явор Нотев:
1. Да бъде изменен § 19, т. 1, буква „б” от ЗИД на Закона за чужденците в Република България, като т. 2 на чл. 25, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България се измени както следва:
„б) в т. 2 след думата „чужденец” се добавя „и пребивавали законно и непрекъснато за срок 5 години на територията на страната, като при брак с чужденец с разрешено постоянно пребиваване по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7 или 8 изискванията за продължителност на брака и за пребиваване в страната не се прилагат.”
2. Да бъде добавена нова буква „в” в § 19, т. 1 от ЗИД на Закона за чужденците в Република България, както следва:
„в) в т. 3 след думата „брак” се добавя: „както и ненавършилите 25-годишна възраст деца на чужденец, получил разрешение за постоянно пребиваване по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7 или 8, които се обучават в средно или висше училище в страната или чужбина и са на негова издръжка;”
Настоящите букви „в” и „г” на § 19, т. 1 да станат съответно „г” и „д”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19:
„§ 19. В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 1 думите „българска народност” се заменят с „български произход”;
б) в т. 2 след думата „чужденец” се добавя „и пребивавали законно и непрекъснато за срок 5 години на територията на страната”;
в) точка 5 се отменя;
г) създават се т. 12 и 13:
„12. които до 27 декември 1998 г. са влезли, пребивават и не са напускали територията на Република България или са родени на територията на Република България и не са признати за граждани на бившите съветски републики; за тази категория лица не се прилага изискването на чл. 15, ал. 1;
13. извършват дейност и са сертифицирани по реда на Закона за насърчаване на инвестициите.”
2. В ал. 2 думите „от Министерството на финансите” се заличават.
3. Създава се ал. 3:
„(3) Компетентният орган на Министерството на вътрешните работи взема решение по заявлението за предоставяне на разрешение за постоянно пребиваване в срок до три месеца от депозирането му. При правна и фактическа сложност и необходимост от представяне на допълнителни документи този срок може да бъде продължен с два месеца. Редът за издаване на разрешението се определя с правилника за прилагане на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо, подлагам на гласуване предложението на народния представител Явор Нотев, което комисията не подкрепя.
Гласували 80 народни представители: за 13, против 25, въздържали се 42.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме предложението на комисията за редакция на § 19, съгласно доклада на същата комисия.
Гласували 74 народни представители: за 66, против 2, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: Параграф 20 –предложение на народния представител Красимир Ципов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20:
„§ 20. Член 25б се изменя така:
„Чл. 25б. (1) Право на пребиваване в Република България, когато не са налице изискванията на този закон, могат да получат и членовете на семейството на чужденец, на когото при условията и по реда на Закона за убежището и бежанците, е:
1. предоставено убежище или статут на бежанец;
2. предоставен хуманитарен статут;
3. предоставена временна закрила.
(2) На членовете на семейството по ал. 1 се издава разрешение за продължително пребиваване след разрешение за събиране на семейството, издадено при условията и по реда на Закона за убежището и бежанците. Разрешението за пребиваване е със срок една година с възможност за подновяване, без да се надвишава срокът на пребиваване на титуляра.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 20 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 79 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: Параграф 21 – предложение на народния представител Красимир Ципов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21:
„§ 21. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинеи 1, 2 и 3 се изменят така:
“(1) Отказва се издаване на разрешение за пребиваване или продължаване срока на пребиваване в случаите по чл. 10, ал. 1, т. 1-4, 6-11, 14, 16, 19-22.
(2) Отказва се издаване на разрешение за пребиваване или продължаване на срока за пребиваване в страната на чужденец, за когото е установено, че не отговаря на условията по чл. 24, 24а-24г, 24е, 25, 25б, 33а, 33г и 33к-33м.
(3) Отказва се издаването на разрешение за пребиваване или продължаване срока на пребиваване на чужденец, който е сключил брак с български гражданин или с чужденец или който е осиновен от български гражданин или от чужденец, получил разрешение за пребиваване, ако са налице данни, че бракът е сключен или осиновяването е извършено единствено с цел заобикаляне на нормите, регламентиращи режима на чужденците в Република България, и получаване на разрешение за пребиваване.”
2. В ал. 4:
а) в текста преди т. 1 думите “или за отнемане” се заличават, а след думите “бракът е сключен” се добавя “или осиновяването е извършено”;
б) в т. 1 след думата “съпрузите” се добавя “или осиновеният и осиновителят”;
в) в т. 4 след думата “съпруг” се добавя “или осиновения”;
г) в т. 5 след думата “съпрузите” се добавя “или осиновеният и осиновителят”;
д) в т. 7 след думата “бракове” се добавя “или осиновявания”;
е) създава се т. 8:
“8. обстоятелството, че бракът е сключен или осиновяването е извършено, след като чужденецът е получил разрешение за пребиваване.”
3. Създават се ал. 6 - 9:
“(6) В случаите по чл. 10, ал. 1, т. 19 разрешение за пребиваване може да бъде издадено по причини от хуманитарен характер или свързани с изпълнението на международни задължения след консултиране с държавата членка, подала сигнала за отказ за влизане.
(7) Появата на заболявания след първоначалното издаване на разрешение за пребиваване съгласно Глава трета “а” на чужденец и на членовете на неговото семейство, както и след издаване на разрешение за пребиваване на членовете на семейството на чужденец на основание събиране на семейството, не може да бъде основание за отказ за продължаване срока на пребиваване.
(8) Отказът за предоставяне на статут на дългосрочно пребиваване не може да се основава на обстоятелствата по чл. 10, ал. 1, т. 8. При преценка на отказ за предоставяне на статут на дългосрочно пребиваване се отчитат продължителността на пребиваване на чужденеца в Република България, възрастта, здравословното състояние, семейното положение, социалната интеграция, съществуващи връзки в страната или липсата на връзки с държавата по произход.
(9) Отказът за издаване на разрешение за пребиваване или продължаване срока на пребиваване се мотивира, съобщава се на заинтересованите лица и може да се оспорва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 21, както е по доклад.
Гласували 84 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 10.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32 и 33.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на вносителите за параграфи от 22 до 33 включително, които комисията подкрепя.
Гласували 86 народни представители: за 78, против 1, въздържали се 7.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 34:
„§ 34. В Глава трета „а” се създава чл. 33и:
“Чл. 33и. (1) На чужденеца, получил разрешение за продължително пребиваване в Република България като втора държава членка, който придобие право на дългосрочно пребиваване при условията на чл. 24г, може да бъде издадено разрешение за дългосрочно пребиваване въз основа на постъпило заявление.
(2) Службите за административен контрол на чужденците уведомяват първата държава членка за предоставеното право на дългосрочно пребиваване на чужденеца.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 34, както е по доклад.
Гласували 79 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: По § 35 има предложение на Красимир Ципов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 35:
„§ 35. Създава се Глава трета “б” с чл. 33к – 33м:
“Глава трета „б”
Пребиваване на граждани на трети страни за целите на висококвалифицираната трудова заетост
Чл. 33к. (1) Разрешение за пребиваване тип “синя карта на ЕС” могат да получат чужденци, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 и са висококвалифицирани работници.
(2) Разрешението за пребиваване тип “синя карта на ЕС” се издава след разрешение от органите на Министерството на труда и социалната политика за срок една година, като се подновява при наличие на основания за преиздаването му. В случай, че срокът на трудовия договор е по-малък от една година, се издава разрешение за пребиваване за срока на продължителността на договора, удължен с три месеца.
(3) Членовете на семейството на притежателя на синя карта могат да получат разрешение за продължително пребиваване със срок на валидност, съответен на срока на пребиваване на притежателя на синя карта на ЕС. За издаване на разрешение за пребиваване на членовете на семейството следва да бъдат изпълнени изискванията на чл. 24, ал. 2.
(4) Разрешението по ал. 1 - 3 се издава по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
Чл. 33л. (1) Притежател на синя карта на ЕС, издадена от друга държава – членка на Европейския съюз, и пребивавал на територията на тази държава членка 18 месеца, може заедно с членовете на семейството си да пребивава в Република България за целите на висококвалифицираната трудова заетост. Заявлението за издаване на синя карта на ЕС в Република България се подава не по-късно от един месец след влизане на чужденеца на територията на страната.
(2) Ако срокът на валидност на синята карта, издадена в първата държава членка, изтече по време на производството по издаване на синя карта на ЕС в Република България, службите за административен контрол на чужденците издават разрешение за временно пребиваване на чужденеца, което му дава възможност да продължи законното си пребиваване на територията на Република България, докато се вземе решение по заявлението му от компетентния орган.
(3) Алинеи 1 и 2 се прилагат и когато чужденецът вече е упражнил правото си на преместване в друга държава членка.
(4) Когато притежателят на синя карта на ЕС, издадена в друга държава членка, се премести в Република България съгласно ал. 1 и когато семейството му вече се е събрало в тази държава членка, на членовете на неговото семейство се разрешава да го придружат или да се присъединят към него.
Чл. 33м. (1) Притежател на синя карта на ЕС може да получи статут на дългосрочно пребиваване в Република България, ако е пребивавал 5 години законно и непрекъснато на територията на държави – членки на Европейския съюз, като притежател на синя карта на ЕС, от които последните две години на територията на Република България.

(2) Петгодишният период по ал. 1 не се прекъсва от периоди на отсъствие на притежателя на синята карта от територията на държави – членки на Европейския съюз, с цел упражняване на икономическа дейност като заето или самостоятелно заето лице заради извършването на доброволческа дейност или заради обучение в страната му на произход, ако тези периоди са по-къси от 12 последователни месеца и общата им продължителност не надхвърля 18 месеца в рамките на 5-годишния срок.
(3) На притежателя на синя карта на Европейския съюз, който е придобил статут на дългосрочно пребиваващ в Република България, се издава разрешение за пребиваване съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни, като в полето “забележка” се отбелязва “бивш притежател на синя карта на ЕС”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 35, така както е по доклада.
Гласували 82 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за параграфи 36 и 37, които се подкрепят от комисията.
Гласували 77 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: По § 38 има предложение от народния представител Явор Нотев:
Да бъде изменен § 38, т. 1, б. „г” от ЗИД на ЗЧРБ като т. 6 на ал. 1 на чл. 40 от ЗЧРБ се измени, както следва:
В края да се добавят думите „и за членовете на семействата им” и т. 6 да се измени така:
“6. се установи, че чужденецът, получил разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, е отсъствал от територията на държавите – членки на ЕС, за период от 12 последователни месеца, освен в случаите на разрешено постоянно пребиваване по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7 и 8 и за членовете на семействата им;”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 38:
„§ 38. В чл. 40 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) точка 1 се изменя така:
“1. са отпаднали основанията по чл. 24, 24а, 24б, 24в, 24е, чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8 и 13, чл. 25б, 33а, 33г, 33к и 33л;”
б) в т. 2 след числото “10” се поставя запетая и се добавя “ал. 1, т. 1-4, 6-11, 14, 16, 20-22, както и в случаите по чл. 26, ал. 3”;
в) в т. 4 думите “5 години” се заменят със “7 години”;
г) точка 6 се изменя така:
“6. се установи, че чужденецът, получил разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, е отсъствал от територията на държавите – членки на Европейския съюз, за период от 12 последователни месеца, освен в случаите на разрешено постоянно пребиваване по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7 и 8;”
д) в т. 7 след думата “статут” се добавя “или предоставена временна закрила”, а думите “бъде отнет или прекратен” се заменят с “бъдат отнети или прекратени”;
е) създават се т. 9-12:
“9. чужденецът, получил разрешение за дългосрочно пребиваване, е придобил статут на дългосрочно пребиваващ в друга държава – членка на Европейския съюз;
10. се установи, че бракът с български гражданин е прекратен преди изтичането на 5 години от сключването му;
11. притежател на синя карта на Европейския съюз, получил разрешение за дългосрочно пребиваване в Република България, или членовете на неговото семейство, получили разрешение за дългосрочно пребиваване, са отсъствали 24 последователни месеца от територията на държавите – членки на Европейския съюз;
12. се установи, че притежателят на синя карта на Европейския съюз пребивава с цел, различна от тази, за която е получил разрешение за пребиваване, както и когато притежателят й е нарушил условията за достъп до пазара на труда съгласно законодателството на Република България.“
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) В случаите по чл. 10, ал. 1, т. 19 може да бъде отнето правото на пребиваване след провеждане на консултации с държавата членка, подала сигнала за отказ за влизане.”
3. Създава се нова ал. 3:
“(3) Правото на дългосрочно пребиваване се отнема в случаите по ал. 1, т. 3, 6, 9 и 11 и чл. 42, ал. 1, когато чужденецът представлява реална и сериозна заплаха за националната сигурност и обществения ред.”
4. Създават се ал. 4 и 5:
“(4) Във всички случаи след 6-годишно отсъствие от територията на Република България се отнема предоставеното право на дългосрочно или постоянно пребиваване.
(5) Правото на пребиваване на чужденец, получил разрешение за пребиваване в Република България по реда на Глава трета “а”, и на членовете на неговото семейство се отнема в случаите по ал. 1, т. 1 и 2 с изключение на случаите по чл. 10, ал. 1, т. 8 и когато лицата не пребивават законно на територията на страната.”
5. Досегашната ал. 3 става ал. 6 и в нея след думите “правото на” се добавя “дългосрочно или”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам първо на гласуване предложението на народния представител Явор Нотев, което комисията не подкрепя.
Гласували 75 народни представители: за 15, против 24, въздържали се 36.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 38, както е по доклада.
Гласували 81 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 41.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на вносителите за § 39, 40 и 41, които комисията подкрепя.
Гласували 79 народни представители: за 78, против 1, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: По § 42 има предложение на народния представител Красимир Ципов и група народни представители:
„В § 42 се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 44, ал. 1 накрая се добавя „който може да се връчи на оправомощен от лицето представител със съответното ниво на достъп до класифицирана информация, заедно с връчването на самата заповед, с която се налага съответната принудителна административна мярка.”
2. Досегашният текст става т. 2.
3. Създава се т. 3:
„3. В ал. 8 думите „6 месеца” се заменят с „3 месеца”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Красимир Ципов и група народни представители, което комисията не подкрепя.
Гласували 83 народни представители: за 20, против 25, въздържали се 38.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 42, който комисията подкрепя.
Гласували 77 народни представители: за 75, против 1, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 43:
„§ 43. Създава се чл. 44в:
„Чл. 44в. Сигнал за отказ за влизане в Шенгенската информационна система се въвежда на основание влезли в сила:
1. откази, издадени на основание чл. 10, ал. 1, т. 1-4, 6-8, 10, 11, 14, 16, 20-22 и чл. 26;
2. заповеди за налагане на принудителни административни мерки по чл. 39а, т. 1-4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 43, както е по доклада.
Гласували 84 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: Предложение на народния представител Красимир Ципов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 44:
„§ 44. В чл. 46а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 изречение първо се изменя така: „Заповедта за принудително настаняване в специален дом може да се обжалва в 7 дневен срок от фактическото настаняване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”
2. В ал. 2 изречение трето се изменя така: „Решението на първоинстанционния съд може да се обжалва пред Върховния административен съд, който се произнася в срок до два месеца.”
3. В ал. 4:
а) в изречение първо след думата „служебно” се добавя „или по молба на заинтересования чужденец”.
б) изречение второ се изменя така: „Определението подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаването на нов § 44, както е по доклада.
Гласували 83 народни представители: за 82, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44, който става § 45.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 45, който става § 46.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 46, който става § 47.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на вносителите за § 44, 45 и 46, които стават съответно § 45, 46 и 47, и които комисията подкрепя.
Гласували 85 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 2.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: По § 47 има предложение на народния представител Красимир Ципов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 47, който става § 48:
„§ 48. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 1 се отменя.
2. Създават се т. 1а-1г:
„1а. „Събиране на семейство” е влизане и пребиваване в държава членка на членове на семейството на чужденец, пребиваващ законно в тази държава членка, с цел да се съхрани единството на семейството, независимо дали семейните връзки са възникнали преди или след влизането на това лице.
1б. „Първа държава членка” е държавата членка, която е предоставила за първи път статут на дългосрочно пребиваващ или държава членка, която първа предоставя “синя карта на ЕС” на чужденеца.
1в. „Втора държава членка” е всяка държава членка, различна от първата държава членка.
1г. „Синя карта на ЕС” е разрешение с обозначението „синя карта на ЕС”, което дава право на притежателя да пребивава и да работи на територията на държава членка на Европейския съюз за целите на висококвалифицираната трудова заетост.”
3. В т. 2 думите „2 години” се заменят с „една година”.
4. Създават се т. 4б и 4в:
„4б. „Уязвими лица” са малолетни или непълнолетни лица, непридружени малолетни или непълнолетни лица, лица с увреждания, възрастни хора, бременни жени, самотни родители с малолетни или непълнолетни деца и лица, които са били подложени на мъчения, изнасилване или други сериозни форми на психическо, физическо или сексуално насилие.
4в. „Опасност да се укрие чужденец, спрямо когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, т. 2 и 3” е налице, когато с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че същото лице ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената мярка.”
5. В т. 9 думите „дейностите по чл. 24, ал. 1, т. 2 и 11” се заменят с „дейността по чл. 24, ал. 1, т. 2”.
6. Създава се т. 12:
„12. „Търговски посредник” е частна административна агенция, транспортно дружество или туристическа агенция (туроператор или краен продавач).”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 48 по доклада на комисията.
Гласували 85 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.

ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 86 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 48, който става § 49:
„§ 49. (1) Висящите производства по издаване на разрешение за пребиваване се довършват по досегашния ред.
(2) В тримесечен срок от влизането в сила на този закон се прекратява действието на принудителните административни мерки, приложени със заповеди на основание отменената ал. 2 на чл. 43.
(3) Висящите производства по чл. 46а се довършват по досегашния ред.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 49 съгласно доклада на комисията.
Гласували 85 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 49, който става § 50.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 49 по вносител, подкрепен от комисията, с нова номерация § 50.
Гласували 84 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 50, който става § 51:
„§ 51. В Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства (обн., ДВ, бр. 80 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 109 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 36, 93 и 102 от 2009 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 8, ал. 1, т. 2 думите “размерът на финансовите средства се определя с акт на Министерския съвет” се заличават.
2. В чл. 16, ал. 1, в текста преди т. 1 съюзът “и” се заменя с “или”.
3. В чл. 19, ал. 1 накрая се добавя “или ако е пребивавал непрекъснато за срок 5 години в Република България в случаите по чл. 15”.
4. В чл. 24:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създава се ал. 2:
„(2) Правото на пребиваване в Република България може да бъде отнето на член на семейството на гражданин на Европейския съюз, на член на семейството на гражданин на Конфедерация Швейцария, на член на семейството на гражданин на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, който не е гражданин на Европейския съюз, на Конфедерация Швейцария или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, в случаите, когато за лицето има подаден сигнал в Шенгенската информационна система за отказ за влизане и след консултиране с държавата членка, подала сигнала, когато бъде потвърдено, че лицето създава реална заплаха за националната сигурност или за него има данни, че извършва действия против националната сигурност или обществения ред.”
5. В чл. 26:
а) създава се нова ал. 2:
„(2) Влизане в Република България може да бъде отказано на член на семейството на гражданин на Европейския съюз, на член на семейството на гражданин на Конфедерация Швейцария, на член на семейството на гражданин на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, който не е гражданин на Европейския съюз, на Конфедерация Швейцария или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, в случаите когато за лицето има подаден сигнал в Шенгенската информационна система за отказ за влизане и след консултиране с държавата членка, подала сигнала, когато бъде потвърдено, че лицето създава реална заплаха за националната сигурност или за него има данни, че извършва действия против националната сигурност или обществения ред.”
б) досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 51 съгласно доклада на комисията.
Гласували 86 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 51, който става § 52.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 52, който става § 53.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 53, който става § 54.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 54, който става § 55.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 55, който става § 56.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 56, който става § 57.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 57, който става § 58.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 58, който става § 59.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 59, който става § 60.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 60, който става § 61.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 61, който става § 62.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 62, който става § 63.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване ан блок параграфи с номера от 51 до 62 включително по вносител, които стават съответно параграфи с номера от 52 до 63 включително – по доклада на комисията.
Гласували 80 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: Има предложение на народния представител Явор Нотев да бъде създаден нов § 63 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България със следното съдържание:
„В Закона за българското гражданство (обн., ДВ …) в чл. 12 т. 6 се изменя така:
„6. е освободено от досегашното си гражданство или ще бъде освободено от него към момента на придобиване на българско гражданство, с изключение на лицата, получили разрешение за постоянно пребиваване на основание чл. 25, ал. 1, т. 6, 7 или 8 от Закона за чужденците в Република България, и членовете на техните семейства.”
Съществуващите § 63 и § 64 стават съответно § 64 и § 65.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 64:
„§ 64. В Закона за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2011 г. (обн., ДВ…) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 4, ал. 1:
а) в т. 4 думите „чл. 23, ал. 3, т. 2 от” се заличават;
б) в т. 7 думите „краткосрочно или продължително пребиваване съгласно чл. 23, ал. 2 и ал. 3, т. 1 от” се заменят с „краткосрочно, продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване съгласно”.
2. В чл. 6, ал. 1, т. 2 след думата „постоянно” се добавя „или дългосрочно”, а думите „съгласно чл. 23, ал. 3, т. 2 от Закона за чужденците в Република България” и думите „съгласно чл. 23, ал. 2 и ал. 3, т. 1 от Закона за чужденците в Република България” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Явор Нотев, което комисията не подкрепя.
Гласували 82 народни представители: за 16, против 36, въздържали се 30.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаването на нов § 64 – по доклада.
Гласували 81 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 63, който става § 65:
„§ 65. Параграф 8, т. 1, буква „д” (относно чл. 10, ал. 1, т. 19) и т. 3, § 21, т. 3 (относно чл. 26, ал. 6), § 38, т. 2, § 43 и § 51, т. 4 и 5 се прилагат след влизането в сила на решение на Съвета на Европейския съюз за пълното прилагане от Република България на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 63, който става § 65, както е по доклада.
Гласували 82 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 64, който става § 66:
„§ 66. Параграф 18 относно чл. 24е, ал. 3, изречение второ, § 35, § 38, т. 1, буква „е” относно чл. 40, ал. 1, т. 11 и 12 и § 50, т. 1 (относно т. 1а, изречение второ) и т. 2 (относно т. 7 и 8) влизат в сила от 1 юни 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 64, който става § 66, както е по доклада.
Гласували 79 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет, а с това се приема Законът за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България на второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: Господин председател, искам да изкажа благодарност на колегите от трите министерства, с които работихме и успяхме да гласуваме този закон. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Продължаваме със следващата точка от нашия дневен ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМА ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО НА СЕКРЕТАРИАТА НА ЕВРИКА МЕЖДУ ЧЛЕНОВЕТЕ НА ИНИЦИАТИВАТА, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 5 НОЕМВРИ 2010 Г.
Имаме доклад на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
С доклада ще ни запознае господин Иванов.
Заповядайте, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК ИВАН Н.ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, позволете ми преди това да направя процедурно предложение за допускане в залата на госпожа Емилия Радева – началник отдел „Иновации” към дирекция „Икономическа политика” в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 77 народни представители: за 76, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля да поканите госта.

ДОКЛАДЧИК ИВАН Н. ИВАНОВ:

„ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Меморандума за
разбирателство на Секретариата на ЕВРИКА между
членовете на инициативата, № 002-02-45, внесен от
Министерския съвет на 5 ноември 2010 г.

На свое редовно заседание, проведено на 17 ноември 2010 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство на Секретариата на ЕВРИКА между членовете на инициативата.
На заседанието присъстваха Емилия Радева – началник отдел „Иновации” към дирекция „Икономическа политика” в Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, и Димитър Пампулов – началник отдел към дирекция „Международно право и право на Европейския съюз” в Министерство на външните работи. Законопроектът беше представен от госпожа Емилия Радева.
Ратифицирането на Меморандума за разбирателство на Секретариата на ЕВРИКА между членовете на инициативата ще даде възможност на българските предприятия да се възползват от съвместната европейска програма „Евростарс”. По тази програма Европейската комисия е заделила над 100 млн. евро за предприятия, реализиращи съвместно с други предприятия или изследователски организации, научноизследователски проекти с цел развитие на конкурентоспособността. ЕВРИКА е паневропейска инициатива, чиято цел е да насърчи трансграничното сътрудничество между държавите си членки.
Със стартиране на дейността на Националния иновационен фонд към Министерство на икономиката, енергетиката и туризма през 2005 г. се даде възможност за финансиране на участието и на български фирми в съвместни проекти. Към момента освен страните от Европейската общност в инициативата членуват Швеция, Русия, Израел, Украйна, Турция и др.
От Министерството на външните работи подчертаха, че подкрепят ратифицирането на Меморандума за Секретариата на инициативата ЕВРИКА по описаните в решението на Министерския съвет 796 правни основания.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 19 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 85, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България, Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство на Секретариата на ЕВРИКА между членовете на инициативата, № 002-02-45, внесен от Министерския съвет на 5 ноември 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: С Доклада на Комисията по външна политика и отбрана ще ни запознае господин Тошев.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
„На редовно заседание, проведено на 18 ноември 2010 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
Инициативата ЕВРИКА е организационно-управленска рамка, която предлага услуги за намиране на партньор, разпространение на информация и други услуги на промишлените предприятия, научните изследователски организации и университети за сътрудничество в областта на приложно технологичните изследвания.
Съгласно изложените от вносителя мотиви, със стартиране дейността на Националния иновационен фонд към Министерството на икономиката и енергетиката през 2005 г. се създаде възможност за финансиране участието на български фирми в съвместни проекти, придобили статут „Проект на ЕВРИКА”. В настоящия момент 38 държави са пълноправни членки на инициативата ЕВРИКА. Освен страните от Европейската общност в инициативата членуват Швейцария, Русия, бившата Югославска Република Македония, Израел, Украйна, Турция и други.
Ратифицирането на Меморандума за разбирателство на Секретариата на ЕВРИКА между членовете на инициативата ЕВРИКА дава възможност на предприятията ни да се възползват от възможностите, които се предоставят както от инициативата ЕВРИКА, така и от съвместната програма „Евростарс”.
След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана единодушно прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Меморандума за разбирателство на Секретариата на ЕВРИКА между членовете на инициативата.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Изказвания? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство на Секретариата на ЕВРИКА между членовете на инициативата под № 002-02-45, внесен от Министерския съвет на 5 ноември 2010 г.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Заповядайте за процедура, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, поради единодушното одобрение на законопроекта на първо четене, без постъпили възражения, правя процедурно предложение да преминем към второ четене на така предложения Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство на Секретариата на ЕВРИКА между членовете на инициативата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното процедурно предложение.
Гласували 78 народни представители: за 77, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Господин Иванов, заповядайте да докладвате законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, позволете ми да ви представя самия закон:

„ЗАКОН
за ратифициране на Меморандума за разбирателство
на Секретариата на ЕВРИКА между членовете на
инициативата
Член единствен. Ратифицира Меморандума за разбирателство на Секретариата на ЕВРИКА между членовете на инициативата, подписан на 19 юни 1997 г. в Лондон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на второ гласуване Законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство на Секретариата на ЕВРИКА между членовете на инициативата под № 002-02-45, внесен от Министерския съвет на 5 ноември 2010 г.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ гласуване.

Продължаваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА ПЛАЩАНИЯТА В БРОЙ.
Вносител е Министерският съвет на 16 септември 2010 г.
С доклада на Комисията по бюджет и финанси ще ни запознае господин Главчев.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, ще ви запозная с Доклада на Комисията по бюджет и финанси по така обявения законопроект, но преди това ви предлагам да гласуваме за допускане в залата на следните лица: Владислав Горанов – заместник-министър на финансите, Людмила Петкова – директор на Дирекция „Данъчна политика” в Министерството на финансите, и Росен Иванов – директор на Дирекция „Данъчно-осигурителна методология” в Националната агенция за приходите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното процедурно предложение.
Гласували 75 народни представители: за 74, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
Господин Главчев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ:

„ДОКЛАД
относно Законопроект за ограничаване на плащанията в брой, № 002-01-79, внесен от Министерския съвет на 16 септември 2010 г.

На заседание, проведено на 18 ноември 2010 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за ограничаване плащанията в брой, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха Владислав Горанов – заместник-министър на финансите, Димитър Костов – подуправител на Българска народна банка, Нина Стоянова – главен юрисконсулт в Българска народна банка, Даниела Нонина – началник на отдел в дирекция „Данъчна политика” в Министерство на финансите, Красимир Стефанов – изпълнителен директор на Националната агенция за приходите и Росен Иванов – директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология” в Националната агенция за приходите.
Законопроектът беше представен от заместник-министъра на финансите Владислав Горанов.
Със законопроекта се въвежда ограничение за плащане в брой на територията на страната, когато плащанията са на стойност равна на или надвишаваща 5000 лв. или когато са на стойност под 5000 лв. и представляват част от парична престация по договор, чиято стойност е равна или надвишава 5000 лв. Тези ограничения се прилагат и в случаите на плащания в чуждестранна валута, когато левовата им равностойност е равна на или надвишава 5000 лв.
Извън обхвата на законопроекта са случаите на теглене и внасяне на пари в брой от или в собствени платежни сметки; тегленето и внасянето на пари в брой от или в сметки на недееспособни и ограничено дееспособни лица; на съпрузи и роднини по права линия; сделките с чуждестранна валута в наличност по занятие; операциите с банкноти и монети, страна по които е Българска народна банка и замяната от банки на повредени български банкноти и монети.
Мотивите за предложените промени са, че в практиката се извършват плащания в брой по сделки между юридически лица, физически лица и между юридически и физически лица, които не се отразяват в първични счетоводни документи. По този начин се избягва внасянето на данъци и на задължителни осигурителни вноски.
Въвеждането на ограничение на плащанията в брой е допустимо от гледна точка на правото на Европейския съюз. В Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за предотвратяване на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансиране на тероризма, в параграф 18 от преамбюла й е изтъкнато, че използването на плащания на големи суми в брой многократно се е оказвало уязвимо за изпирането на пари. Европейското законодателство не само не възпрепятства, а дори насърчава държавите членки да приемат по-строги разпоредби, за да се справят по-успешно с риска, свързан с изплащането на големи суми в брой.
В подкрепа на законопроекта е и становището на Европейската централна банка, което е поискано от Министерство на финансите на основание чл. 127, § 4 и чл. 282, § 5 от Договора за функционирането на Европейския съюз.
След представяне на законопроекта се проведе дискусия, при която членовете на комисията се обединиха около становището за подкрепа като цяло на законопроекта, като между първото и второто му гласуване ще се предложи да отпадне ограничението за изплащане на трудовите възнаграждения по безкасов път и ще се прецизира прагът, над който плащанията ще се извършват по безкасов път.
След дискусията се проведе гласуване което приключи при следните резултати: „за” – 12 народни представители, „против” – 1 народен представител и „въздържал се” – 1 народен представител.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за ограничаване плащанията в брой, № 002-01-79, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Главчев.
Откривам разискванията.
Изказвания?
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! Обсъждането на този законопроект не започва с голям интерес и струва ми се неговото значение, което е отражение върху финансовата система, върху дейността на фирмите и гражданите, значително се подценява.
Свидетелство за това е отсъствието на лице от ръководството на Министерството на финансите, което да се ангажира политически и професионално с предлаганата идея, а тя ще има значително отражение върху финансовите потоци в страната.
Този законопроект наглед е мотивиран от приемливата идея, която се сочи и в мотивите от вносителя за предотвратяване на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари. Трябва да обърнем внимание, че значителна част от неясните или мръсните капитали преминават всъщност през самата банкова система и това е един от начините за тяхното последващо легализиране. Така че ако някой наивник твърди, че най-големите злоупотреби стават с кешовите плащания, то означава, че е много далеч от съвременната финансова действителност или се опитва да прикрие един проблем, който не е само български.
В законопроекта се съдържат и противоконституционни разпоредби – в частта да бъдат задължени работниците и служителите да получават своето възнаграждение задължително чрез банковите операции, тоест да се прекратят кешовите плащания в това направление в противоречие с Международната конвенция на труда, която не допуска работниците и служителите да бъдат лишавани от преценката по какъв начин да се изплащат техните възнаграждения.
Ще се спра на самия проблем като концепция, която се предлага. Като че ли тук се съдържа и опит на банките да се вменят някакви полицейски функции, докато те едва ли имат административен ресурс, за да изпълняват такава задача.
Ако използвам риториката на френската правна доктрина през последния век, правовата държава е застрашавана първо от правителство на бюрократите, след това от правителство на магистратите – имат се предвид висшите администратори, а мога да добавя: а сега от правителство на банкерите.
Трябва да се има предвид, че регулацията на банковата система се осъществява по два начина и на две нива. Едното е самото регулиране чрез нормативните разпоредби, които действат и сега, било то приети по законодателен път или възложени като функция на централната банка, и саморегулацията на отделните банкови институции. Другата форма на регулация, която не е за подценяване, е от самите потребители. Тоест действайки на пазара на средствата, с които те разполагат, със своето поведение и отговаряйки на поведението на банките, те оказват влияние върху тяхната дейност.
Сега всъщност с предлагания законопроект до голяма степен ни се предлага да отпадне този много важен аспект на регулация на финансовия сектор, специално на банковата система, чрез реакцията на лицата, които са потребители на нейните услуги. Така гражданите в голяма степен се лишават от възможност да преценят дали да използват банките за разплащанията или пък да действат независимо от тях, доколкото това и сега е възможно, макар и не изцяло.
Защото ако не се запази възможността гражданите да контролират и дори да наказват в определени случаи банковата система, нейните действия ще стават все по-отдалечени от интересите на потребителите. Или да си спомним за някои актуални опити, както например инициативата на Ерик Кантона, която беше свързана с призива да се спрат плащанията на банките в използването на средствата, които имат гражданите. Засега подобни прояви са спорадични, но те са твърде показателни, че в света назрява значително напрежение и фирмите и гражданите, които очакват една по-голяма отзивчивост спрямо техните икономически и финансови интереси, ще изискват и ще очакват от банките да действат съобразно не само с техния стремеж за печалба, а отчитайки в много по-голяма степен собствените интереси на хората, които държат своите средства. Недейте да забравяте, че банките в основната част не оперират със собствени пари. Те оперират с парите на хората, които държат тези пари, независимо дали са големи търговци, дали са малки потребители на определени услуги в различни области. Така че възложено е на тези хора и на тези институции да управляват чужд финансов ресурс. Оттук именно трябва винаги да бъде поставян въпросът как са балансирани интересите между управляващите и средствата на управляване.
Освен това ние се намираме все още в период на криза, когато трябва активно да се стимулира търсенето и потреблението. Вместо това, чрез този закон се предвиждат нови затруднения. Всеки един на практика трябва да разкрие по административен път своя сметка, да бъде издадена дебитна карта, да се правят цени на преводите, тоест гражданите няма да могат да избегнат административно наложения им комисионер. Тук вероятно ще се отговори, че те могат да изберат банката, която да извършва тези действия, но в края на краищата това е един избор в една и съща посока.
Групирането на практически цялата парична маса в банковата система довежда и до сериозно увеличение на стойността на банковия монопол в тази дейност, тоест в момента от този законопроект в банковата система ще влязат допълнително няколко стотин милиона лева, а може би и над милиард. Оттук веднага се пита: коя е реципрочната мярка, която ни предлагат вносителите за тази награда, която получават търговските банки? Аз бих подкрепил тази идея, ако беше казано, че от определена сума нагоре разплащанията задължително минават по банков път, но в замяна на това правителството предвижда определени регулации, които да станат по-благоприятни за потребителите на банковите услуги. Нищо подобно не се предлага!
Затова казвам, че този законопроект не може да бъде изваден от общия контекст на функционирането на парите било в техния електронен или в техния наличен вид и това е една много ограничена идея, която пропуска възможността да се предложат действия, които да имат много по-широк икономически и социален ефект. Защото целта на банките е да бъдат едно работещо предприятие, би трябвало да бъде, което стимулира реална и работеща икономика с висока добавена стойност.
Освен това нека да видим как реагираха голяма част от банките на първите признаци на кризата. След като бяха намалени задължителните резерви, които те трябва да поддържат, значителни средства изтекоха към банките–майки – там, където се намират техните седалища.
Така че това са сериозни въпроси, които тук някак минават без внимание, без те въобще да бъдат предмет на анализ, когато се казва, че в банките трябва да присъстват още средства, с които те да оперират.
Освен това в България въобще не се говори за необходимост от целево кредитиране в приоритетни сектори. Забележете, че българската банкова система стои встрани от такива големи идеи, които застъпват правителствата, като например кредитирането на огромни проекти от рода на „Белене”, изграждането на пътната инфраструктура, за която ние се кланяме и само чакаме да дойдат европейски средства. Но всъщност нашият банков сектор не е стимулиран да участва активно в подобна дейност, в по-активно финансиране на земеделието и на други дейности.
Освен това инвестицията в самите граждани като потребители на банкови услуги у нас е едва ли не някаква ерес, която се окачествява сигурно като радикализъм или комунизъм. Става дума за това финансирането на приоритетни дейности като подобряване на условията на труд, на образователни и здравни дейности да бъде кредитирано чрез стимулиране и по този начин да изпълнява определени социални задачи.
В крайна сметка аз се питам: защо вносителите на законопроекта отказват да ни предложат регулиране и намаляване на банковите такси, когато става дума за задължителни преводи към държавни институции? Когато държавата е осигурила на такива институции един сигурен финансов ресурс, тя трябва да определи и финансовите условия, поне като горна или долна граница, за таксите, които хората превеждат. Защото има нормативно въведени задължителни такси, които примерно са 100 лв., но преводът за всяка една от тях е 2, 3 или 4 лв., и то от тези, които именно оперират с посочените такси.
Затова именно аз ви призовавам да се прояви отговорно отношение и този законопроект да бъде отхвърлен. Той не би могъл да се подкрепи, докато неговите вносители не предложат конкретна политика и предложения как да се регулират таксите, другите задължителни плащания, които правят потребителите на банкови услуги, защото и сега те плащат винаги една добавъчна цена към това, което им е вменено заради другите неизбежни такси, които трябва да платят било за услуги или за някакви държавни задължения.
Поради тази причина аз смятам, че законопроектът ще създаде много повече затруднения. Той съдържа и едни разпоредби, които противоречат на други нормативни изисквания и има достатъчно основания да бъде отхвърлен. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Господин Червенкондев, заповядайте.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, предоставеният законопроект от Министерския съвет е за ограничаване на разплащанията в брой в българската икономика, а не за тяхната забрана. Според мен има някакво неразбиране от страна на колегите, които говориха преди това. (Смях в КБ.) Защото все пак в законопроекта се предвижда, че ограничението ще важи за кешови разплащания в размер над 5 хиляди лева.
Какъв е основният мотив на този законопроект? Това е поредният законопроект, който допринася за нашата борба със сивата икономика и най-вече с данъчните измами. Разплащанията в брой на големи суми не е тайна, че представляват определен риск по отношение укриването на данъци, най-вече косвени, под формата на ДДС и акцизи, а също така и на подоходни данъци, както и на осигурителни вноски. Всичко това повишава риска за съществуването на нормална конкурентна среда между стопанските субекти, а генерираните незаконни парични потоци са предпоставка за схема за изпиране на пари и финансирането на незаконни дейности.
Аз лично напълно съм съгласен с приемането на такъв законопроект, защото е доказано от множество социологически и всякакви икономически анализи, че българската икономика е една от най-кешовите икономики спрямо произведения брутен вътрешен продукт в сравнение с целия Европейски съюз.
С предложения законопроект основно се уреждат ограниченията при разплащанията в брой на територията на страната и той предвижда няколко изключения от ограниченията. Те са свързани с теглене и внасяне на пари в брой от и в собствени платежни сметки на съпрузи, на роднини по права линия или на недееспособни лица, както и сделките с чуждестранна валута по занятие и определени операции, извършвани от Българската народна банка и търговските банки. Съгласно законопроекта, плащанията на територията на страната за суми над 5 хил.лв. задължително ще трябва да се извършват по безкасов път. Неспазването на ограниченията, предвидени в него, този път са обвързани с изключителни сериозни административни санкции, които би следвало да гарантират неговото стриктно изпълнение.
Може много да се разсъждава по темата много или малко са 5 хил.лв. Нека първо да помислим какво може да се купи с 5 хил.лв. от обикновения гражданин или от нормалния стопански субект. Ако разгледаме 5 хил. лв., в един магазин за електроника се вижда, че много рядко са случаите, когато има някакъв артикул, който е на такава стойност. Всички скъпи стоки се купуват било с дебитни или с кредитни карти, или с плащания по банков път. Същото важи за стопанските субекти. Няма фирма, която закупува било то стопански инвентар, някаква машина или съоръжение, което да струва над 5 хил.лв. и да носи парите в брой и да си го купи директно от магазина. Нормално е всичко това да бъде по банков път.
Косвеният ефект, който ще се получи, е свързан с нещо много по-сериозно, което на пръв поглед не се оценява в момента. В дейността на НАП се забелязват много случаи, които показват операции за сделки над 5000 лв. и то съществено над 5000 лв., които са само документални, но реално не са извършени. Ако приемем този законопроект, първо, ще се прекрати практиката за антидатиране на конкретна сделка в размер над 5000 лв. Пак казвам: самата сума от 5000 лв. предизвика доста дебати в Комисията по бюджет и финанси. Между първо и второ четене това може да бъде дискутирано, коментирано и да се предложи сума примерно 10 хил. лв., която отговаря на Закона за мерките срещу изпирането на пари и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, където сумите са от 10 хил. лв.
Последните проверки и в множество от проверките на Националната агенция за приходите се вижда, че голяма част от фиктивните аванси, направени от некоректни фирми в размер на милиони или десетки милиони лева, са направени само документално, а реално не са направени. По този начин се отваря сериозна вратичка за искания за възстановяване на данък добавена стойност и ощетяване на бюджета в значителни размери.
Също така в Бюджетната комисия ни беше предоставена информация от страна на господин Стефанов – шефът на Приходната агенция, че от последните проверки на фирмите се вижда, че касовите им наличности документално са в размер на 70 млн. лв., десетки милиони лева. Това са абсолютно фиктивни сделки, чиято основна цел е да ощетят бюджета и да създават нелоялна конкуренция.
Тук се коментира и въпросът колко са скъпи безкасовите плащания. Аз бих задал въпроса: колко струват кеш, колко струват наличностите в брой, които имат фирмите или отделните граждани? Навсякъде по света и в България парите в брой струват пари. Първо, те не носят пари – нямат никаква доходност.
Второ, парите по касите на фирмите, съхраняваните от домакинствата трябва да бъдат добре съхранявани. Това също струва пари. Трябва да им се осигури охрана, някакви защитни средства за съхранение.
Другото важно нещо е, че те са средство и примамка за повишаване на престъпността, за кражби и грабежи. В момента сме свидетели, че наскоро имаше поредни посегателства върху инкасови автомобили, върху автомобили, които разнасяха заплати на служители. Всичко това оскъпява наличието на пари в брой.
Според мен именно затова аргументите, че законопроектът се прави единствено и само в полза на банките, не са правилни. Твърдя, че това е поредната успешна крачка за борба със сивата икономика.
Накрая искам да прочета становището на Европейската централна банка, която потвърждава, че: „Целите на законопроекта за справяне с недостига на националните приходи особено във време, когато държавите членки се призовават да въведат необходими мерки за фискална консолидация, ограничаването на сивата икономика и прилагането на по-строги мерки срещу изпирането на пари, съобразени със ситуацията в България, се квалифицират като обществени полезни, които имат по-голямо значение от въздействието на ограничаване на плащанията в брой съгласно законопроекта. Поради това Европейската централна банка счита, че ограничаването на плащанията в брой с левови банкноти и монети е пропорционално на преследваните цели”.
Колеги, в Комисията по бюджет и финанси се обединихме около становището, че законопроектът следва да бъде подкрепен на първо четене, съответно между първо и второ четене да конкретизираме сумата, която ще бъде максимална за разрешените разплащания в брой.
Втората точка от законопроекта е дали заплатите на всички служители да бъдат разплащани по безкасов начин. Тази точка като цяло не беше подкрепена от Бюджетната комисия и между първо и второ четене смятам, че ще отпадне от окончателната редакция на предлагания от Министерския съвет законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики?
Господин Гумнеров, заповядайте.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ (Атака): Уважаеми колеги, без да влизам в ролята на опонент на вносителите, искам да кажа, че това е един абсурден закон, с който държавата влиза в един латино сериал. С него тя продължава все повече и повече да притиска своите граждани и да ограничава свободите и определени права без реално да има аргументация за подобно действие.
Не искам да споделям мнението на мнозина, че този закон изцяло обслужва банковото лоби, но е факт, че банките ще спечелят стотици милиони от този начин на работа.
Можем да направим няколко абсурдни съпоставки. Защо през границите се позволява изнасянето на 10 хил. евро, което, грубо казано, е равностойността на 20 хил. лв., а същевременно в страната имаме право на разплащане само до 5000 лв.?!
По тази причина аз заедно с много от моите колеги няма да подкрепим закона, защото той е абсурден!
Ако искате този закон да влезе в сила, трябва много сериозно да се коригират сумите за горна граница като разплащане и той отново да се прегледа основно. Благодаря ви.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Браво!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика? Няма.
Заповядайте.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, завърших своето изказване със следното: да, между първо и второ четене очакваме и ще направим предложение за коригиране на тази граница.
Съответно в аргументите, които изказах преди малко: първо, колко би струвало на съответното домакинство наличието и поддържането на пари в брой или пък използването им по безкасов начин, мисля, че се постарах да убедя всички вас, че това е по-евтиният вариант за разплащане.
Специално от гледна точка на фиска не може да се каже конкретна сума, но ще се направи максималното за ограничаване на злоупотребите и данъчните измами с некоректно и неправомерно усвояване на данъчни кредити по Закона за данъка върху добавената стойност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Господин Радославов, заповядайте за изказване. (Шум и реплики.)
Уважаеми колеги, моля за тишина в залата!
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Разбирам стремежа на всички ни да ограничим корупцията, нерегламентираните плащания и да направим така, че в хазната да влизат повече пари. В този стремеж обаче според мен се залита в една крайност.
Предварително, господин председател, искам да помоля времето на групата ни да бъде увеличено.
Залита се както в посока наемателят да плаща 10% вместо наемодателят, сега пак залитаме към някои текстове в духа, за който говорим.
Ние от Коалиция за България абсолютно не можем да приемем заплатите да бъдат плащани по банков път. Вярвам в казаното от уважаваната от мен госпожа Менда Стоянова – председател на Бюджетната комисия, на която и аз съм член, която заяви категорично, че между първо и второ четене това ще отпадне. То просто е немислимо – по малките села и градчета да има банково разплащане на заплати. Това действително означава, че ще се облагодетелстват определени банки, които имат клонове в тези населени места.
Благодаря на колегата Червенкондев, но трябва да бъде поет категоричен ангажимент тук от пленарната зала и от тази трибуна, че това нещо ще отпадне – ангажимент на Политическа партия ГЕРБ, която управлява.
Колеги, много е тънка е границата между запазване правата на личността и стремежа за фискалните придобивки на държавата. Защото, извинявам се, но и преждеговорившите казаха, че очевидно границата 5 хиляди е много ниска и това на практика ще затрудни и бизнес оборота. Ние като законодатели трябва да направим така, че хем да защитаваме интересите на държавата, хем да не слагаме допълнително пранги и на гражданите, и на бизнеса.
Надявам се, управляващите в лицето на ГЕРБ и подкрепящите ги „Атака”, – но виждам, че тук „Атака” се разграничава от това, което е предложено в законопроекта за първо четене – надявам се, че разумът ще надделее и ще се намери компромис. Ние от Коалиция за България категорично не можем да подкрепим заплатите да се изплащат по банков път и смятаме, че тази граница 5 хиляди лв. не е разумна, само ще затрудни целия финансов оборот в държавата. Смятам, че ние като Народно събрание трябва да благоприятстваме развитието на бизнес климата и на отношенията на гражданите с държавата и със съответните фирми, вместо да ги затрудняваме.
Мисля, че след като сме починали 15-ина дни, всеки един от нас е преосмислил и личната си позиция, вероятно и на парламентарните групи и се надявам, че разумът ще надделее. Разбирате, че Коалиция за България няма как да подкрепи първоначалните текстове. До последно ние ще отстояваме правата на гражданите и на фирмите, търсейки разумния компромис с интересите на държавата, които са интереси на целия народ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики?
Заповядайте, господин Главчев, за първа реплика.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Радославов! Ние от ГЕРБ също няма да подкрепим трудовите възнаграждения да се изплащат по банков път. И заявихме това още на първо четене в комисията. Вие бяхте там, записано е и в доклада. Всичко това, за което говорихте, е записано в доклада, че няма да подкрепим предложенията в законопроекта трудовите възнаграждения да не бъдат изплащани в брой. Също и това, което казахте – че е ниска сумата, която е обсъждана при другите плащания – подлежи на обсъждане.
Така че аз Ви призовавам да подкрепите законопроекта, като категорично се ангажираме, че в него няма да бъдат обхванати плащанията по трудовите възнаграждения в брой.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Господин председател, уважаеми колеги! Господин Главчев, много се радвам, че Вие като заместник-председател на комисията потвърждавате от трибуната на пленарната зала ангажимента, който поема партия ГЕРБ. Но така или иначе ние гласуваме текста, който е внесен. Уважаваме тази позиция, която Вие заехте тук, че партия ГЕРБ между първо и второ четене действително ще направи тези корекции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Господин Орешарски, заповядайте за изказване.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз не зная защо вносителите са мотивирали законопроекта като мярка срещу изпиране на пари. На всички ни е ясно, че това е друга материя, която е надлежно регламентирана, има закон, мерки, хармонизирани в почти пълна степен с международните стандарти. За мен това е по-скоро опит за по-голяма светлина върху паричните потоци с фискална насоченост. И това, струва ми се, е основната цел.
И понеже тук беше цитирано становище на Европейската комисия, аз ще си позволя да прочета аналогично становище по отношение на целите: „Ограниченията на плащания в евро банкноти и монети трябва да бъдат пропорционални на преследваните цели и да не отиват отвъд необходимото за постигането им”.
Аз се страхувам, че в случая ние отиваме отвъд необходимото и няма да подкрепя този законопроект поради няколко прости причини. Първо, затормозяваме стопанския оборот. Второ, ненужно го оскъпяваме. И трето, не постигаме и фискалните цели. Нещо повече – създаваме риск не да свием сивия сектор, а дори да го разширим. Сами помислете. Сегашните сиви потоци много лесно минават в светли при определени обстоятелства. Когато въведете административни забрани, вие ще прекъснете този процес и ще създадете условия за паралелно функциониране на изцяло сиви парични потоци. А опитът от подобни административни мерки в други страни и в други периоди е показвал точно това.
Впрочем не е нужно дори да ходим по опита на други страни. Ако се върнем в 90-те години – и у нас имаше подобна забрана. И някакъв ефект да сте забелязали от нея? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики?
Заповядайте, господин Червенкондев за първа реплика.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Орешарски, всеки един – и най-съвършеният закон или наредба, или каквото и да се приеме от Народното събрание, независимо кое е то, когато го няма необходимия контрол, той не действа и няма да има никакви резултати от конкретните закони, наредби или ограничения. В този законопроект, който е предложен, първо, административните санкции са изключително сериозни, те стигат до 100% от констатираните нерегламентирани разплащания, които не са минали безкасово. И при политическата воля за сериозен контрол от страна на приходната агенция считам, че тези Ваши притеснения за паралелни кешови разплащания и кешови потоци, които няма да бъдат банкови, ще бъдат изключително ограничени. Не можем да направим съпоставяне с Наредба № 3, която действаше през 90-те години, тъй като тя просто не се изпълняваше.
Не смятам, че ще направим някакви съществени утежнявания на бизнеса, на неговите разплащания, поради простата причина, че ако се приеме долна граница от 10 или 15 хил. лв., по-голямата част от нормалния бизнес и сега осъществява такива суми за разплащане единствено и само по банков път. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Втора реплика?
Господин Главчев, заповядайте.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Орешарски! Аз също ще ви прочета становище на Европейската централна банка, подписано от нейния председател по повод на законопроекта, което завършва така: „Поради това Европейската централна банка счита, че ограничаването на плащанията в брой с левови банкноти и монети е пропорционално на преследваните цели”. Това е по повод на пропорционалността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Орешарски.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ (КБ): Благодаря, господин председател.
Аз ще се изкуша да разширя малко обхвата. Досега не ми е известен случай, когато икономически проблем е решен с административни средства. Напротив, историята изобилства с примери, когато в преследване на икономически цели точно административните инструменти са довеждали до по-големи беди, задълбочавали са кризите или дори са ги предизвиквали. За да не се връщаме и по-назад в историята, когато са се разпадали цели икономически системи заради инструменти, въведени с добри намерения! Или, както казват хората, „Пътят към ада винаги е постлан с добри намерения”.
Още в началото направих уговорката, че не оспорвам целите, а инструментариума за постигането на тези цели. Продължавам да изпитвам силни съмнения, че това ще промени каквото и да е в позитивна насока. Напротив, има рискове, както ги изтъкнах, ефектът да бъде обратен, както – ще подчертая – повечето случаи на административно регулиране на стопанството.
Що се касае до мнението на Европейската централна банка, въпрос на дискусия е дали се постигат преследваните цели или не. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Други изказвания? Няма.
Закривам дискусията.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за ограничаване на плащанията в брой, № 002-01-79, внесен от Министерския съвет на 16.09.2010 г.
Гласували 102 народни представители: за 69, против 24, въздържали се 9.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Не е прието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Не е прието.
Искане за прегласуване – заповядайте, господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, нека още веднъж да обмислим целите на този законопроект. Основната му цел е не да ограничаваме или затрудняваме стопанския оборот, а наистина за пореден път да изразим нашата политическа воля, че ще се борим със сивата икономика и нелоялната конкуренция, както и срещу данъчните измами.
Нека да кажем за пореден път, че сме против такива аванси от размера на 5 милиона, 10 милиона, които фирмите си дават само документално и са предпоставка за източване на данъчни кредити, че сме против тази порочна практика и да се замислим: с този законопроект наистина ли сериозно ограничаваме бизнеса?
С предложенията, които направи господин Главчев, и с нещата, които обсъждахме в Бюджетната комисия, стана ясно, че ние ще предложим отпадането на втората част от законопроекта, а именно изплащането на трудовите възнаграждения единствено и само по безкасов път, и ще направим сериозен дебат за минималния размер на сумите, които ще бъдат минимални за безкасови разплащания.
Нека да подкрепим на първо четене предлагания от Министерския съвет законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Подлагам на прегласуване на първо четене Законопроекта за ограничаване на плащанията в брой, внесен от Министерския съвет на 16.09.2010 г.
Гласували 110 народни представители: за 81, против 25, въздържали се 4.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Часът е 13,55. Следват...
КИРИЛ ГУМНЕРОВ (Атака, от място): Отрицателен вот!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте – обяснение на отрицателен вот.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ (Атака): Уважаеми колеги от ГЕРБ и всички вие – вносители на законопроекти, ние гласувахме „против” дори не заради тези граници, а за да разберете, че е крайно време не когато внасяме законопроектите на първо четене, да казваме: „между първо и второ четене ще ги оправим”; нека преди това се консултираме с партньорите си и с всички в парламента – чак тогава да внасяме законопроектите на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Съобщения за парламентарен контрол за 14 януари 2011 г., петък, 11,00 ч.:
Първо, разисквания по питането на народните представители Сергей Станишев и Михаил Миков към министър-председателя на Република България Бойко Борисов относно политиката на правителството по отношение на присъединяването на Република България към Шенгенското пространство.
Следват отговори на въпроси и питания:
Министър-председателят на Република България Бойко Борисов ще отговори на два въпроса на народните представители Петър Курумбашев и Корнелия Нинова и на питане от народните представители Сергей Станишев и Антон Кутев.
Заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов ще отговори на въпрос от народните представители Корнелия Нинова и Петър Димитров и на три питания от народните представители Емилия Масларова и Меглена Плугчиева, Калина Крумова и Петър Димитров.
Министърът на външните работи Николай Младенов ще отговори на питане от народния представител Иван Николаев Иванов.
Министърът на околната среда и водите Нона Караджова ще отговори на въпрос от народния представител Георги Божинов и на две питания от народните представители Николай Рашев и Георги Божинов.
Министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов ще отговори на седем въпроса от народните представители Михаил Миков, Антон Кутев, Корнелия Нинова, Меглена Плугчиева, Пенко Атанасов – два въпроса, Лютви Местан и Неджми Али и на две питания от народните представители Деница Гаджева и Корнелия Нинова.
Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков ще отговори на пет въпроса от народните представители Петър Мутафчиев – два въпроса, Румен Такоров, Георги Анастасов и Иван Николаев Иванов.
Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков ще отговори на седем въпроса от народните представители Иван Николаев Иванов – четири въпроса, Михаил Михайлов и Лъчезар Тошев – два въпроса, и на две питания от народните представители Румен Овчаров, Яне Янев и Кристияна Петрова.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев ще отговори на четири въпроса от народните представители Георги Петърнейчев, Лютви Местан и Неджми Али, Георги Божинов и Янаки Стоилов, и Михаил Михайлов и на две питания от народните представители Калина Крумова, Яне Янев и Димитър Колев.
Министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов ще отговори на питане от народните представители Драгомир Стойнев и Емилия Масларова.
Министърът на правосъдието Маргарита Попова ще отговори на въпрос от народния представител Асен Агов и на питане от народния представител Лъчезар Тошев.
Министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов ще отговори на три въпроса от народните представители Ангел Найденов и Антон Кутев – два въпроса.
Министърът на здравеопазването Стефан Константинов ще отговори на три въпроса от народните представители Ваньо Шарков и Мая Манолова – два въпроса, и на питане от народния представител Евгений Желев.
На основание чл. 83, ал. 3 и чл. 86, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов – на два въпроса от народните представители Асен Агов и Михаил Миков;
министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев – на въпрос от народните представители Ангел Найденов и Меглена Плугчиева и на шест питания от народните представители Сергей Станишев и Димчо Михалевски – две питания, Румен Петков и Димчо Михалевски, Сергей Станишев и Корнелия Нинова, Асен Гагаузов и Емилия Масларова, и Асен Гагаузов и Димчо Михалевски;
министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов – на два въпроса от народните представители Дурхан Мустафа и Гюнер Сербест и Юнал Тасим и на три питания от народните представители Яне Янев и Емил Василев – две питания, и отново Яне Янев;
министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов – на въпрос от народния представител Мая Манолова.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на отбраната Аню Ангелов.
Поради предварително поет ангажимент с международно участие в заседанието за парламентарен контрол не може да участва заместник министър-председателят и министър на финансите Симеон Дянков.
Утре продължаваме в 9,00 ч. с поредната точка от нашия дневен ред.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)


Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председател:
Анастас Анастасов

Секретари:
Пламен Нунев
Милена Христова
Форма за търсене
Ключова дума
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание

Проект BGFOP001-2.013-0001

Избор на председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество

Избор на заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията





    Последни заседания