Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ДВЕСТА СЕДЕМДЕСЕТ И ПЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 30 септември 2011 г.
Открито в 9,03 ч.
30/09/2011
Видео архив » Преглед на видео архив
Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Анастас Анастасов
Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Налице е кворум – откривам заседанието. (Звъни.)
Новопостъпило питане за периода 16-29 септември 2011 г. (то е само едно): постъпило е питане от народния представител Ирена Соколова към Нона Караджова, министър на околната среда и водите, относно поканата към община Перник да внесе в Министерството на околната среда и водите през месец ноември 2009 г. Проект за изграждане на депо за битови отпадъци. Следва да се отговори в пленарното заседание на 7 октомври 2011 г.
Писмени отговори за връчване:
- писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Ваньо Шарков;
- писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на въпрос от народните представители Евгений Желев и Спас Панчев;
- писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- писмен отговор от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- писмен отговор от министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- писмен отговор от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- писмен отговор от министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народния представител Петър Курумбашев;
- писмен отговор от министъра на външните работи Николай Младенов на въпрос от народния представител Спас Панчев;
- писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Петър Димитров;
- писмен отговор от министъра на отбраната Аню Ангелов на въпрос от народния представител Любен Корнезов;
- писмен отговор от министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов на въпрос от народния представител Ангел Найденов;
- писмен отговор от министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов на въпрос от народния представител Ангел Найденов;
- писмен отговор от министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народните представители Касим Дал и Корман Исмаилов;
- писмен отговор от министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народните представители Касим Дал и Корман Исмаилов;
- писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народните представители Касим Дал и Корман Исмаилов;
- писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Асен Гагаузов;
- писмен отговор от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на въпрос от народния представител Емил Димитров;
- писмен отговор от министъра на външните работи Николай Младенов на въпрос от народния представител Волен Сидеров;
- писмен отговор от министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов на въпрос от народния представител Димитър Карбов;
- писмен отговор от министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов на въпрос от народния представител Станислав Станилов.
Получена е допълнителна информация към писмен отговор от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на въпрос от народния представител Анна Янева – госпожо Янева, заповядайте, за да получите това допълнение към Ваш въпрос, зададен писмено.

Започваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Първи ще отговаря заместник министър-председателят и министър на финансите господин Симеон Дянков.
Първият въпрос е от народния представител Михаил Миков относно задълженията на община Видин.
Господин Миков, заповядайте, за да развиете въпроса си.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър, община Видин е една община, която изцяло се управлява от Политическа партия ГЕРБ – имате пълно мнозинство в общинския съвет, и кметът на общината е от ГЕРБ. В последните две години и вие сте на власт горе, така че всичко е от ГЕРБ!
Сега наближават избори и различни неща се говорят за задълженията на общината – различни кандидати, различни неща говорят.
Моят опит да получа някаква обективна информация за състоянието на общинския бюджет удариха на камък на местно равнище, говоря за задълженията най-вече. Затова и аз си позволих да Ви задам този въпрос, защото външните белези за липса на финансови средства са много тежки за гражданите – светофарите не работят, няма пари за закупуване на боя за освежаване на пешеходните пътеки, градът е осеян с дупки, влязохме в класацията на най-запрашените градове в България, качихме се на първо или на второ място в тази класация, при условие, че р. Дунав е до града и нищо не пречи градът да се мие евтино с вода от реката, но няма пари. Затова съм си позволил да Ви попитам: какви са задълженията на община Видин, в това число краткосрочните и дългосрочните, защото аз се страхувам, че Видин е една банкрутирала община. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Заповядайте за отговор, господин Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Миков, размерът на задълженията на община Видин в края на август 2011 г. възлиза на 22 млн. лв. От тях 4 млн. лв. са дългосрочни и 18 млн. лв. са краткосрочни. С тези показатели община Видин се нарежда сред петте областни града с най-високи задължения.
За сравнение общо от 208 млн. лв. просрочени задължения в общините сред първите 15 общини към края на месец август 2011 г. по размер на задълженията се нареждат, както следва: община Видин (казах) с 22 млн. лв., община Сливен с 13 млн. лв., община Перник с около 12 млн. лв., община Кърджали със 7 млн. лв., община Силистра с близо 7 млн. лв., община Дупница с близо 7 млн. лв., община Хасково с близо 5 млн. лв., община Поморие с близо 4 млн. лв., община Смолян с 3,5 млн. лв.
Средно на един жител в тези общини се пада около 80 лв. просрочие в резултат на лошото управление на средствата.
Също за сравнение – в 139 други общини в България няма нито лев просрочени задължения. Сред тях са такива общини като Бургас, Варна, Стара Загора, Добрич и Ямбол. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплика – заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, много съм Ви благодарен, защото мислех, че са някъде 17-18 милиона. При 22 милиона задължения, а 36 милиона бюджет, всички, дори да не са учили икономика, управлявали са някаква единица, са наясно, че това е банкрутирала община, от които, забележете, 22 милиона са краткосрочните. Няма да коментирам капацитета за собствени приходи в нашия край. Темата за развитието, социално-икономическото състояние е друга тема, друг път.
Оттук-насетне възниква големият въпрос, който може би си струва да дискутираме сериозно: какво правим с тези общини, с бюджетите на тези общини, защото е очевидно, че Видин банкрутира?
Вие хубаво казвате: „Осемдесет на калпак”, ама от тези 15-те. Значи, гражданите на Видин – не съм ги сметнал, ще ги сметна след това, сигурно отиват към 150-200. Тоест всеки гражданин на Видин е бил задължен от такова управление с едни средства, които е непосилно да бъдат изплатени. Това затваря капацитета за усвояване на евросредства поради невъзможност за съфинансиране, и най-важното – ще изпаднат в просрочие. Тоест фалира, Видин фалира! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За дуплика, господин Дянков? Не желаете. Благодаря.
Процедура – господин Костов, заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (СК): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Вземам думата, за да обърна внимание на народното представителство, че министър-председателят беше укрит от председателя на Народното събрание и не му беше дадена възможност да заяви каква ще бъде политиката на управляващата ГЕРБ по отношение на спрения заем на Световната банка за спасяване на Българските държавни железници. Това е изключително тежък проблем.
Виждам председателя на Бюджетната комисия пред себе си, който въздъхна с едно тягостно чувство. Тягостното чувство е у всички.
Ако министър-председателят не идва да обясни как ще се реши този проблем, как ние, народното представителство, ще разберем, че ще има напредък в Българските държавни железници?! Как е ангажиран министър-председателят с този въпрос, защото председателят на Народното събрание ни препраща към министъра на транспорта, който е абсолютно неспособен да реши този въпрос? Това му беше казано в деня, в който министър Дянков го предложи за министър на мястото на предишния министър Цветков. Беше ясно още тогава, че няма да може сам да реши въпроса.
Първо, това е въпрос на националната сигурност. Железниците навсякъде са въпрос на националната сигурност и по въпроса за националната сигурност отговорността е на министър-председателя. Не може Българските държавни железници да бъдат оставени в това положение. Кабинетът трябва да направи цялостна политика.
Второ, не може да има европейска интеграция без свързване на нашата железопътна мрежа, при това работеща, с европейските железопътни пътища. Това е невъзможно. Няма такава интеграция, при която железните пътища спират донякъде и след това няма българска железница. Няма начин да се развие инфраструктурата на страната. Няма как да се изграждат интермодални връзки по морето – във Варна, в Бургас, няма как да влизат от Изтока товари и да се превозват в Европа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Времето изтече, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ: По няколко линии това е въпрос на министър-председателя. След това е и от компетентностите на Финансовото министерство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, времето изтече.
ИВАН КОСТОВ: Така че той трябваше да събере отговорите на министрите и да каже какво ще правят. Не може въпросът да бъде решен от министъра на транспорта. Ние заради това с колегата ми Иван Иванов не питаме министъра на транспорта, защото няма с какво да реши този проблем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Въпрос от народния представител Драгомир Стойнев относно компенсиране недостига в бюджета на държавното обществено осигуряване за 2011 г.
Господин Стойнев, заповядайте да развиете въпроса.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри, господин Дянков! Последната публична информация, предоставена ми от управителя на Националния осигурителен институт, сочи сериозен недостиг в приходната част на бюджета на държавното обществено осигуряване, която към 31 август 2011 г. е 238 млн. лв., при положение, господин министър, че тази година Вие вдигнахте осигурителните вноски с 1,8%, вдигнахте и минималните осигурителни прагове, и за следващата година отново ще ги вдигнете. Тежестта и разходите на домакинствата за социални осигуровки, господин министър, за 2 години са се вдигнали с 64%, и въпреки всичко наблюдаваме сериозен недостиг от 240 млн. лв. На какво се дължи това, господин министър? Как смятате да финансирате този недостиг в бюджета на държавното обществено осигуряване?
Разбира се, не искам отговорът да бъде: „Виждате ли, ние предприехме мерки, сменихме управителя”, защото Вие много добре знаете, че управителят не е виновен, тъй като бюджетът на държавното обществено осигуряване е гледан и приет от Министерския съвет, от Бюджетната комисия, от Социалната комисия и всички знаехме за какво иде реч. Неслучайно Ви предупреждавахме многократно, че ще има сериозен недостиг на средства в бюджета на държавното обществено осигуряване.
Въпросът ми е: какъв недостиг на средства се очертава в бюджета на държавното обществено осигуряване до края на тази година и как този недостиг ще бъде финансиран? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Стойнев.
За отговор – вицепремиерът и министър на финансите господин Симеон Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Стойнев! По оценка на Министерството на финансите очертаващият се допълнителен недостиг по бюджета на държавното обществено осигуряване към месец август 2011 г. е в размер на около 250 млн. лв. Този допълнителен дефицит в Националния осигурителен институт се покрива от държавния бюджет с постъпилите допълнителни приходи от Агенция „Митници”. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Уважаеми господин Дянков, ясно е, че ще се покрие от държавния бюджет, спор няма.
Въпросът ми бе какъв недостиг се очертава до края на годината? Очертава се да бъде около 400 млн. лв. Вие вече веднъж сте планирали, че ще има средства от държавния бюджет. Проблемът, господин Дянков, е, че в края на годината дефицитът отново ще бъде покрит от фискалния резерв. Проблемът, господин Дянков, е, че крайното потребление на домакинствата намалява. Проблемът, господин Дянков, е, че преките чуждестранни инвестиции са се сринали, тъй като инвеститорите не виждат в България страна, в която е нужно да се инвестира не само поради факта, че не е вече атрактивна, ами че може би няма политическа стабилност.
Проблемът, господин Дянков, е, че брутното образуване на основен капитал, тоест вътрешните инвестиции продължават да се сриват. Те са на едно от най-ниските нива за последните шест години, господин Дянков. Знаете, че без инвестиции няма солидна база за растеж. Икономиката се декапитализира. Активите се обезценяват.
Проблемът, господин Дянков, е, че за две години се загубиха 366 хил. работни места, че осигурените лица са намалели с над 320 хиляди за една година, господин Дянков, че коефициентът на заетост спадна от 63 на 58%, че безработицата се увеличи с нови 147 хил. души, господин Дянков, че всеки трети младеж в тази страна е безработен, господин Дянков, че продължително безработните са се увеличили двойно – от 100 хиляди на 210 хиляди, господин Дянков.
И в същото време Вие излизате и казвате, че този дефицит в бюджета ще бъде финансиран от фискалния резерв. Много добре знаете, че оттам ще бъде финансиран, защото няма никаква логика, и Вие много добре го знаете, че този икономически растеж от 3,6% няма как да бъде постигнат, господин Дянков, че Еврозоната отново влиза в рецесия, господин Дянков, че Вие дори не се възползвахте, когато имаше събуждане, за да имаме икономически растеж, че за първото полугодие този икономически растеж ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Времето изтече, господин Стойнев!
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Завършвам.
Този растеж може да Ви се вижда значителен, господин Дянков, но спрямо първото тримесечие на 2010 г., което бе възможно най-слабото, поради този факт Вие имате икономически растеж, господин Дянков. Наистина трябва икономическа политика, която да създава работни места.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Ще Ви отнема думата, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Завършвам.
Трябва да се създават работни места, да се плащат заплати, да има осигуровки, господин Дянков. Това е истината! Благодаря. (Реплика на Красимир Велчев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте за дуплика, господин Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Стойнев, да, Европа е изправена пред тежка криза и проблемите в Гърция я продължават. В тази тежка година България е единствената държава в целия Европейски съюз, която увеличи пенсии тази година – от 1 септември вдовишките пенсии се увеличиха, минималната работна заплата се увеличи. Това означава, че социалната политика на това правителство е успешна за разлика от голяма част от останалата част на Европа, която не може да си позволи това.
Втора част от коментара – понеже явно не разбирате от финанси, да ви кажа, че не може един недостиг да се финансира от фискалния резерв. Той се финансира от допълнителни приходи от други приходни агенции. Научете малко финанси. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
Продължаваме с питане от народния представител Евгений Желев относно политиката на Министерството на здравеопазването по изпълнение на проекти, финансирани от европейските фондове. Ще отговаря д-р Стефан Константинов – министър на здравеопазването.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа министри, уважаеми колеги! Договор за изпълнение на проект „Спри и се прегледай”, финансиран от Европейския социален фонд и Европейския фонд за регионално развитие в рамките на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2007-2013”, е с продължителност 17 месеца. Или поне беше. Изпълнението се реализира от Министерството на здравеопазването и стартира на 21 май 2009 г. с мой подпис, когато бях министър. Проектът е на обща стойност 19 млн. 550 хил. лв. Общата цел на този проект е подобряване на трудоспособността, повишаване продължителността на активния трудов живот на населението, поддържане на здрава работна сила и оптимизиране на здравните и социални разходи чрез увеличаване на относителния дял на откритите и насочените за лечение в предклиничен стадий на заболелите от рак на маточната шийка и млечната жлеза при жените, колоритарен карцином при двата пола и повишаване информираността на населението относно превенцията и лечението на тези социално значими заболявания.
Специфичните цели на проекта са:
1. Увеличаване на относителния дял на ранно диагностицираните случаи на заболели от рак на тези места, които казах – при двата пола и при жените.
2. Повишаване познанията на населението относно причините за получаване на тези социално значими заболявания.
3. Повишаване ефективността на мерките за превенция на онкологичните заболявания и ранното им установяване.
4. Повишаване капацитета на изпълнителите на здравни услуги за прилагане на превантивна политика и ранно диагностициране на онкологичните заболявания.
В тази връзка моето питане към Вас, господин министър, е: на какъв етап е изпълнението на проекта „Спри и се прегледай” към септември 2011 г.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Доктор Константинов, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители! Уважаеми д-р Желев, в момента по проекта, за който задавате въпроса, са приключени следните дейности: анализ на опита на страните, въвели скрининга през втората половина на ХХ век; проучване на сегашното състояние на извършването на скринингови прегледи в България; създадени са критерии за контрол и оценка на скрининга съгласно изискванията на Европейската комисия и на Съвета на Европа; създадени са ръководства за добра медицинска практика за скрининг на онкологичните заболявания по трите локализации; проведена е обществена поръчка и е избран изпълнител за извършване на одита на проекта; проведена е обществена поръчка и е избран изпълнител за оформяне, отпечатване и разпространение на ръководство с добра медицинска практика за 28-те здравни инспекции в страната, където ще се съхраняват до стартирането на съществуващите прегледи. Договорът е приключен.
Две от подготвените тръжни документации за създаване на Националния скринингов регистър и системата за известяване, както и провеждане на информационни кампании по проекта, са изпратени за последващ предварителен контрол от договарящия орган – Агенцията за социално подпомагане. Очаква се одобряването им.
Последващото процедиране е свързано с обявяване на тръжни процедури, събиране на оферти от участниците, оценяване, класиране, сключване на договор, проследяване и изпълняване на договора.
В хода на проекта се наложи Министерството на здравеопазването да предприеме промяна на Наредба № 39 за профилактичните прегледи и диспансеризацията, с която се дефинират терминът „скрининг”, самият скринингов процес, отговорността за водене на скринингов регистър, атрибути на регистъра и неговото стартиране. По този начин се регламентира създаването на регистъра, предвиден на етап разписване на проектно предложение. Всички дейности се изпълняват съгласно утвърдения график, включително тези, касаещи провеждане на процедури за избор на изпълнител.
Една от целите на подготвените съгласно разпоредбите на Закона за обществените поръчки тръжни процедури е да бъдат максимално отворени към потенциални участници и да се спазват правилата на пазарната конкуренция. За конкретното изпълнение на всички проекти на Министерството на здравеопазването по Оперативна програма „Развитие на човешки ресурси” следят Министерството на труда и социалната политика и Агенцията за социално подпомагане, съответно управляващ или договарящ орган по различните приоритетни оси. Актуална информация за хода на изпълнение на всички проекти по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2007-2013” е публикувана на интернет страницата на Министерството на здравеопазването в рубриката „Текущи проекти”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
За два допълнителни въпроса има думата д-р Желев.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Господин председателстващ, уважаеми господин министър, дами и господа! Така написано и така прочетено изглежда, че нещата вървят както трябва. Обаче съвсем не е така! Този проект е два пъти с удължаван срок на действие. Това питане го поставям за втори път – един път на министър Борисова, втори път – на министър Константинов, поради простата причина, че то е пред провал. Предстоят да минат през скрининг 350 хиляди граждани. Няма изобщо физическо време проектът да бъде изпълнен поне по така направения времеви график. За съжаление две години и половина нещата са изключително забавени.
Двата ми допълнителни въпроса са: всъщност колко средства са усвоени и за какво до този момент от тези 20 милиона и колко граждани са минали през скрининг? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отговор – министър Константинов.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Време има, защото крайният срок на проекта е 21 октомври 2013 г. Наистина, има забавяне, но едно е да подпишеш един договор, а всъщност още в нормативната база да не е ясно що е скрининг. Трябваше да се променят наредбите. Беше тотална каша. Това, което беше заварено, беше един неизпълним проект, един вариант, при който да се усвоят някакви пари и те да отидат някъде – както с информационната система на Касата, както с информационната система за лекарствата, както с геопортала, както с много други неща, за които са дадени колосални суми, но всъщност няма ефект.
Не беше ясно кой ще го прави – дали да го правят диспансери, или изпълнители? Общо взето трябваше тотално и изцяло да се преработи концепцията и на това се дължи забавянето. Не беше ясно и естествено, че след като проектът не е стартирал, нито един човек не е прегледан и не е скриниран, защото нищо не беше подготвено и самият му замисъл беше тотално хаотичен и сбъркан. Надявам се, че до 21 октомври 2013 г. нещата ще бъдат решени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отношение – заповядайте, д-р Желев.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Уважаеми господин министър, ако проектът не беше ясен, той нямаше да бъде подписан и одобрен от управляващия орган.
Що е скрининг? Как да ви обясня? Той се прави от 50 години в България, или поне се правеше. Така че проблемът не е в това. Беше необходимо само да се побърза и да се направи така, че компетентните и способните хора в България, които са правили скрининга, особено в тази насока те са в онкодиспансерите, да получат възможност да прегледат хората.
Има готови пари, които чакат не само усвояване, но това е най-малкият въпрос. Вие обаче не ми казахте колко пари са усвоени. Това говори, че проектът е някъде в обозримо бъдеще, че за изпълнение на проекта няма достатъчно административен капацитет. Въпросът за парите е малката част.
По-важното е, че се изтървава време, за да се прегледат десетки хиляди български граждани, някои от които най-вероятно са със заболяване, най-вероятно те ще изпаднат от системата и ще бъдат открити в много по-късен стадий, когато… Да продължавам ли? Шансът им ще бъде много малък. Ще се изсипят огромни пари за някакво лечение – това е проблемът! Имаше достатъчно време за две години и половина това, което според Вас не е било направено, да се направи, за да могат тези 350 000 граждани да минат на преглед и някои от тях да получат навременна, качествена и животоспасяваща помощ.
Господин министър, това е престъпно бездействие. Имате шанс в последните две години, които остават, да ускорите нещата, за да могат хората да получат необходимата помощ, за която е направен и този проект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря. Благодаря и на д-р Константинов за участието му в парламентарния контрол.
Въпрос от народния представител Румен Петков относно участие на служители от културни институции от Плевен в политически митинг на СДС.
Ще отговори министърът на културата господин Вежди Рашидов.
Господин Петков, заповядайте да развиете въпроса си.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателстващ.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър, на 17 септември, в София се проведе протестен митинг против решение на Централната избирателна комисия за регистрацията на кандидати за кметове в гр. Плевен. Аз не коментирам некадърието на подготвените документи, въпросът е съвсем друг.
В този митинг бяха принудени да участват интелектуалци, служители в общинската администрация, служители в културни институти в Плевен, в това число и във филхармонията.
Практика на досегашния кмет на Плевен господин Зеленогорски е да използва детски труд за политически цели, да използва администрацията за лични цели. Във фейсбук се появиха снимки от този митинг. В първите редици участваха служители от общинския инспекторат, които месеци преди това бяха арестувани от правоохранителните органи за получаване на подкупи.
Притеснен съм от факта, че специално във филхармонията е била отменена репетиция – зная го от оркестранти във филхармонията – обявен е хигиеничен ден, за да бъдат докарани в София хора, които имат съвсем друго амплоа, съвсем друг житейски път. Те бяха принудени да дойдат с административния лост на местната изпълнителна власт. Сигурен съм, че Вие сте направили своята проверка. Мисля, че действието на Министерството на културата трябва да бъде съзвучно с това на Министерството на труда и социалната политика, когато бяха експлоатирани деца с политически цели от досегашния кмет, господин Зеленогорски. Сигурен съм, че ще предприемете необходимите мерки, за да може плевенските интелектуалци да се чувстват защитени от своята държава, когато се прави опит по груб, манипулативен и циничен начин да се използват административни лостове върху тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
За отговор, министър Рашидов.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Петков, Министерството на културата направи проверка на казуса още в момента, в който той възникна. Благодаря Ви за въпроса, защото той ми дава възможност публично да дам яснота по темата.
Плевенската филхармония репетира и изнася концерти в зала „Катя Попова”. Това никога не се случва в събота и в неделя, тъй като в тези дни същата зала се използва за обреден дом. Затова Плевенската филхармония има почивни дни в събота и неделя. Отбелязвам това, защото споменатата дата – 17 септември, е събота.
Следователно е почивен ден за служителите от филхармонията, въпреки че в този ден се отработваше 22 септември – Ден на българската независимост.
Моята проверка установи, че пет души от оркестъра все пак са отишли на митинга в София, но в качеството си на физически лица и граждани, което не може да им бъде забранено в почивния им ден.
Министерството на културата няма основание да търси отговорност от тези хора, тъй като те имат право да изразят позициите си като граждани извън работното си време.
Що се отнася до танцьорите от Северняшкия ансамбъл, господин Петков, като бивш кмет на Плевен Вие знаете, че тази формация е общински културен институт и аз нямам информация какво е работното им време и дали танцьорите са участвали в споменатото политическо събитие. Това е отговорът ми. Благодаря за въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплика – заповядайте, господин Петков.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Досега живеех с впечатлението, че Министерството на културата е Министерство на културата на Република България. Този ден, 17-и, събота, е обявен в Република България за работен ден. Не си спомням в решението на Министерския съвет да има уточнението, че в този обявен за работен ден Филхармонията в Плевен няма да работи.
Изрично казах, че върху тези хора е упражнен административен натиск. Чест прави на диригента, че се е противопоставил. Ако за Вас това шизофренно решение – че аз в качеството си на оркестрант трябва да съм на работа, а в качеството си на физическо лице съм на митинг, е резонно? Зная кой е правил проверката – той е от Плевен. Така поднесената Ви информация е подвеждаща. Ако държавата казва: „Ние признаваме шизофренията – в качеството си на служител ти имаш такива отговорности, задължения и права, но в качеството си на физическо лице можеш да правиш точно каквото си искаш”, това е друг въпрос. Не може за цяла България денят 17-и да е работен, а за Филхармонията в Плевен да е почивен ден. Или трябва да има Ваш изричен акт, че няма да спазите постановлението на Министерския съвет за почивните дни, или трябва да сме наясно, че цари някакъв хаос, който може да бъде обясняван по всякакъв начин от дребни администратори.
Тогава, когато ние оттук казваме: „Да, правителството е обявило деня за работен, но определени институции могат да правят каквото си искат”, значи ние сме съавтори и съучастници в хаоса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
За дуплика – заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Може би ще трябва да кажа само две думи. Аз Ви казах в моя отговор, че проверката ми установи, че пет души от оркестъра все пак са отишли на митинг в качеството си обаче на физически лица.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ, от място): В работен ден?!
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Само искам да добавя, господин Петков – Министерството на културата не е репресивен орган, а орган, който управлява духовните процеси в държавата. Аз бих Ви посъветвал само: по-добре на митинги и на предизборни митинги канете филхармоничните оркестри да свирят срещу заплащане, тъй като имат нужда от средства. Както знаете, културата има тежък бюджет и българските културтрегери могат да свирят на всеки, достатъчно да им бъде заплатено. Но да наказваме хора от културата, не си позволявайте да го казвате.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ, от място): А може ли в работно време?
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: По всяко време, ако директорът е разрешил на филхармонията. Само Ви казвам, че пет човека са упражнили гражданското си право. Те имат своя избор.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ, от място): В работно време?
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: В същия ден ритуалният дом е работил. Явно хората са се женили. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря за участието Ви днес в парламентарния контрол.
Продължаваме с въпроси към министъра на околната среда и водите госпожа Нона Караджова.
Следва въпрос от народният представител Кирчо Димитров относно извеждане на сечи в местността „Гунчов кайнак”, „Калинка” и източните склонове на Стидовска планина, намираща се на територията на Природен парк „Сините камъни”.
Господин Димитров, заповядайте да развиете въпроса.
КИРЧО ДИМИТРОВ (СК): Уважаема господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги народни представители! Моят въпрос е относно извеждане на сечи в местностите „Гунчов кайнак”, „Калинка” и източните склонове на Стидовска планина, намиращи се на територията на Природен парк „Сините камъни”.
Уважаема госпожо министър, през втората половина на месец август 2011 г. се установи, че в изпълнение на Лесоустройствения проект на Държавно лесничейство – Сливен, и Планът за управление на Природен парк „Сините камъни” е започнала подготовка за извеждане на сеч в местността „Гунчов кайнак” в отдели 99„в”, 99„ж” и 100„в”. Става въпрос за над 90-годишна букова гора в историческа местност с изключително висока природозащитна стойност, тъй като се намира в близост до Резерват „Кутелка” и е едно от малкото находища в природния парк на южен белогръб кълвач. Този рядък вид птица е установен само в три находища на територията на Природен парк „Сините камъни”, на изчезване е в Европа и у нас и се среща единствено в стари гори. Предвидената сеч ще се извежда в непосредствена близост до оживена туристическа пътека, което допълнително ще навреди на стойността на гората в природния парк, както и място за отдих и туризъм.
Госпожо министър, моят въпрос към Вас е: предвид ниската икономическа стойност от реализация на сечите – касае се само за девет подотдела, и значимата вреда, която ще бъде нанесена върху редките видове птици и опазване на биоразнообразието в Природен парк „Сините камъни”, ще разпоредите ли проверка за целесъобразността на предвидените сечи и евентуалното им неизвеждане? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Заповядайте за отговор, министър Караджова.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, по повод въпроса Ви разпоредих проверка, извършена съвместно от Регионалната инспекция по околна среда и води – Стара Загора, Районното управление по горите – Сливен, и Държавно горско стопанство – Сливен. При проверката е установено следното:
Горите на територията на Природен парк „Сините камъни” се стопанисват и ползват по Лесоустройствен проект на Държавно горско стопанство – Сливен, от 2002 г., одобрен от Националното управление на горите в съответствие с действащата тогава нормативна уредба. Проектът има 10-годишен период на действие.
Конкретно по обхвата на въпроса е установено, че съгласно този проект, в отдели 99„в” и 100„в”, които визирате във въпроса си, през настоящата година са извършени и в момента се довършват отгледни сечи, наречени „пробирка”, с ниска интензивност между 10 и 15 %. Тези сечи са изцяло в съответствие с предвиденото в Лесоустройствения проект и за тях има издадени съответни документи, съгласно Закона за горите. Тъй като не е налице изменение на предвижданията на проекта от 2002 г., тези сечи не подлежат на допълнителна съгласувателна процедура по реда на сега действащото законодателство по околна среда.
В този смисъл, констатацията е, че сечите в изброените два отдела са законни и няма основание за спиране на тези, които в момента се извършват. Освен това, имайки предвид вида на тази сеч и ниската им интензивност, считаме, че е гарантирано запазването на местообитанието, респективно на типичното за него биоразнообразие, и няма основания за опасения за значителни вреди върху него.
Констатирано е също, че в отдел 99„ж” е предвидена, но не е започнала, отгледна сеч с интензивност 17%, вместо предвидените 10% по Лесоустройствения проект. За тази промяна обаче не е проведена процедура по оценка за съвместимост по редa на Закона за биологичното разнообразие. В тази връзка е изискано от Държавно горско стопанство – Сливен, да внесе в Регионалната инспекция по околна среда и води – Стара Загора, съответната документация за разглеждане и произнасяне. На инспекцията разпоредихме при произнасянето да се съобрази с наличието във въпросния район на популация на рядката птица южен белогръб кълвач, както и с другите видове, предмет на опазване в зоната по „Натура 2000” и „Сините камъни”, както и Вие много коректно поставяте въпроса. Процедурата в Регионалната инспекция по околна среда и води е проведена, като в решението е постановено отгледаната сеч да се осъществи в първоначалния вариант – с интензивност 10%.
Извън горното, поради изтичане срока на действие на Лесоустройствения проект на Държавно горско стопанство – Сливен, в момента се разработва нов лесоустройствен проект, който задължително подлежи на процедура по Оценка за съвместимост с предмета на опазване в зоните по „Натура 2000”. В тази връзка този нов проект ще бъде предмет през 2012 г. на внимателна оценка, включително и относно въздействието върху редките видове птици, обитаващи района на Природен парк „Сините камъни”.
Това са възможностите за въздействие от страна на Министерството на околната среда и водите, произтичащи от националното и европейското законодателство и Ви уверявам, че те ще бъдат изпълнени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, министър Караджова.
Заповядайте за реплика, господин Димитров.
КИРЧО ДИМИТРОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Благодаря Ви за разбирането, госпожо министър, относно важността от опазване на биоразнообразието в Природен парк „Сините камъни”.
Както вече споменах, предвидените мероприятия ще се извеждат в непосредствена близост до една туристическа пътека, което допълнително ще навреди както на туризма, така и на отдиха на тези, които осъществяват туризма. Също така искам да кажа, че местността „Гунчов кайнак” е от много важно историческо значение и ще се навреди както на туризма, така и на тези, които почитат историческите ценности в България.
Не на последно място, извеждайки тези сечи, това ще даде отражение и върху дебита и качеството на питейната вода в гр. Сливен, защото ще даде отражение върху това, че се осъществят във вододайна зона.
Аз бях длъжен все пак да заостря Вашето внимание и на повереното Ви министерство, за да може да се вземат едни превантивни мерки и наистина, ако е възможно, тези сечи да бъдат неосъществени, за да може да не се нарушава това биоразнообразие. Най-важното, което е, че там гнездят едни от най-редките видове птици, тоест този орел, който е в Червената книга на България и е един от изчезващите в света.
Благодаря Ви още веднъж за отговора и се надявам наистина да се вземат адекватни мерки за прекратяване на това нещо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаеми господин Димитров, напълно споделям Вашите тревоги за региона. Както преди малко Ви информирах, все пак тези сечи са с много ниска интензивност и наистина са спазени условията. Благодаря Ви за това, че навреме ни информирахте, за да предотвратим евентуалното нарушение, тъй като може би тази сеч би могла да бъде предприета евентуално с по-висока интензивност.
По отношение на коментара Ви за наличието на този вид орел. Все още не е доказано и ние се надяваме на Българското дружество за защита на птиците да локализира местонахождението.
Най-важният инструмент за опазване на биоразнообразието в природните паркове е разработването и приемането от Министерския съвет на планове за управление на природните паркове. За шест природни парка, между които и „Сините камъни”, още преди няколко години са разработени планове за управление, но за съжаление, по една или друга причина, не са били придвижени към Министерския съвет.
Поех ангажимент както пред обществеността и неправителствените организации, така и пред заинтересованите институции плановете да бъдат актуализирани и съответно придвижени за одобрение от Министерския съвет. В изпълнение на това обещание вече са приети плановете на „Златни пясъци”, природен парк „Шуменско плато”, планът за „Врачански балкан” всеки момент ще бъде внесен в Министерския съвет, а останалите, тъй като има доста неактуални неща в тях, в момента се доработват и ще бъдат внесени в Министерския съвет през 2012 г., включително и планът за „Сините камъни” и „Персина”.
Смятам, че с приемането на тези планове за управление, които са основният инструмент за управление на тези паркове, ще бъдат въведени съответните режими, включително и за лесоустройствени проекти, и съответно ще бъде по-лесен и адекватен контролът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, министър Караджова.
Следва въпрос на народния представител Румен Петков относно изпълнение на проект по Оперативна програма „Околна среда и води”.
Господин Петков, имате думата.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Дами и господа народни представители! Уважаема госпожо министър, моят въпрос е свързан с ефективността в работата на общините, когато подготвят определени проекти, свързани с Оперативната програма „Околна среда и води”.
На 6 декември 2010 г. между община Плевен, представлявана от господин Зеленогорски – тогава бивш кмет на община Плевен, и Красимира Илиева – главен счетоводител, в качеството си на възложители, е сключен договор с „Евроконсулт – СЕЛ” ООД относно разработване на финансов анализ с анализ на риск за Проект „Реконструкция на водоснабдителна и канализационна мрежа на гр. Плевен”. Съгласно сключения договор на 25 януари 2011 г. между общината, представена от Преслав Гайдарски – директор на дирекция „Здравеопазване, социални дейности и евроинтеграция”, и Любомира Бамбова – управител на фирма „Евроконсулт – СЕЛ” ООД, е извършено приемане на консултантската услуга. Документите са приети без възражение от страна на възложителя.
Уважаема госпожо министър, моят въпрос е: този изпълнен и приет от община Плевен проект внесен ли е в Оперативна програма „Околна среда и води”? Ако не е, каква е причината? Да смятам ли, че тази разработка ще остане като архив на общината?
Защо го казвам? Защото съм обезпокоен от факта, че на територията на Плевенска област Плевенската община е с най-малко реализирани проекти и най-малко използвани евроинструменти. Разбира се, това е показател за административния капацитет на различните общини и за липсата на административен капацитет в община Плевен, но така или иначе, то е повод ръководеното от Вас министерство да се замисли за този административен капацитет и с какъв ресурс, с какви методически средства може да бъде полезно на общините и, разбира се, чрез Управителния съвет на Националното сдружение.
Притеснението ми е, че ако проектът сега не е внесен в Оперативна програма „Околна среда и води”, той може да остане без движение и да настъпят два негативни ефекта. Първият е, че община Плевен ще плати около 17 хил. лв. за подготовката на един проект, който няма да бъде реализиран впоследствие, и община Плевен и населението на общината ще загубят възможността, с 6 милиона допълнителни инвестиции, да бъде реконструирана една от най-критичните инфраструктурни точки на Плевенската община. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Нона Караджова.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Петков, изграждането на водоснабдителна и канализационна инфраструктура в гр. Плевен е сред приоритетите предвидени за финансиране по Оперативна програма „Околна среда”. През 2010 г. Министерството на околната среда и водите изпрати покана до община Плевен да представи проектно предложение.
Съгласно процедурата за кандидатстване община Плевен е заявила и участвала в консултация с експерти на управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда”. Консултацията е проведена през месец октомври 2010 г. По време на консултацията е обсъден обхватът на проектното предложение, с което общината има намерение да кандидатства. От страна на представител на община Плевен е изразено твърдото решение да кандидатства за финансиране на проекта. Към датата на провеждане на консултацията цитираният от Вас финансов анализ, анализ на риск не е бил представен. От страна на представителите на общината е заявено, че все още не е изготвен. На консултацията е постигнато съгласие от общината да се проведе нова консултация с експерти на министерството и предварителен преглед на документацията веднага след комплектоването им съгласно изискванията. Само при наличие на издадено становище от предварителния преглед може да бъде изцяло комплектовано и входирано за оценка проектното предложение.
През месец април 2011 г. управляващият орган на оперативна програма изпрати писмо до кмета на община Плевен, с което прикани общината да заяви консултация във възможно най-кратки срокове, с цел подпомагане процеса на подготовка на проектното й предложение и предвид наближаващия краен срок за кандидатстване. За огромно съжаление отговор от общината не е бил получен. Към днешна дата не е заявена и консултация с експерти от управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда”.
Предвид крайния срок за кандидатстване, а именно 20 февруари 2012 г., община Плевен все още има шансове да кандидатства и да подготви своето проектно предложение, съдържащо всички необходими документи, включително прединвестиционно проучване, финансов анализ, анализ на риска, проектна документация, разрешителни по Закона за опазване на околната среда и Закона за устройство на територията.
Искам да ви информирам, че експертите на министерството максимално подпомагат общините и наистина сме изненадани, че една голяма община за толкова дълъг период не може да подготви проектното предложение, поради което ние напомняме вече няколко пъти и молим общината да си внесе предложението, за да има шансове да бъде финансирано в този програмен период.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, министър Караджова.
Реплика, господин Петков.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, дами и господа народни представители! Много съм смутен от това, което чувам, че неколкократно сте стимулирали ръководството на плевенската община и досегашния кмет Найден Зеленогорски да се внесат документите, които са подготвени и представени от консултанта в общината още месец януари, тази година.
Годината изтича, документите не са внесени и това ме кара да си мисля, че има или незаинтересованост от страна на ръководството на общината, или корупционни практики, или пълно безхаберие.
От тази гледна точка ми се струва за много важно в разпоредбите да се предвидят санкции за отговорните хора, които възлагат подготовката на проекти, пилеят парите на населението на общината, в случая Плевен – но, на която и да е община – и впоследствие няма никакво движение. Вашата загриженост не може да реши безхаберието в Плевен.
Още веднъж искам да Ви благодаря за системния натиск, в добрия смисъл на думата, който сте оказвали върху ръководството на община Плевен, за да се стигне до положително решение. Вашите усилия не могат да отменят безхаберието на Найден Зеленогорски и на ръководството на общината. Струва ми се, че в активен диалог с Управителния съвет на Националното сдружение на общините би следвало да се намерят стъпки, които да позволят на вашето министерство, и на правителството като цяло, да действа много по-активно, включително със санкциониращи инструменти върху кметовете, които пилеят парите на населението. Благодаря за вниманието и благодаря за усилията, които сте положили.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика? Няма да ползвате.
Следващият въпрос е от народния представител Ирена Соколова относно качеството на атмосферния въздух в община Перник.
Информираха ме, че госпожа Соколова има затруднения с придвижването, уведомена съм за това и по уважителни причини този въпрос ще остане за следващ парламентарен контрол.
Тук ще благодаря на министър Нона Караджова за участието й в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към отговорите на министър Лиляна Павлова – министър на регионалното развитие и благоустройството.
Първо е питането от народния представител Калина Крумова относно програми за финансиране, изграждане и ремонт на второкласни и третокласни пътища.
Имате думата.
КАЛИНА КРУМОВА (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Моето питане днес е свързано с въпрос, който за щастие няма давност, защото е постоянно актуален. Похвално е, че се работи толкова усърдно по централните пътни артерии в страната, тоест магистралите. Факт е обаче и за съжаление има много населени места, в които чисто практически хората от тях не могат да стигнат до магистралите и да се възползват, точно защото състоянието на пътищата от второстепенната пътна мрежа са в изключително лошо състояние.
Какво може да се направи за тях? Какво финансиране има и европейско, защото знам, че такова съществува, и държавно, и как хората могат да оправят пътищата си между малките села и градове по такъв начин, че да могат да стигнат до магистралите и въобще да имат някаква връзка помежду си? Аз естествено ще говоря от името на моя избирателен район. В Котленския балкан, в Твърдица, в Елена – там е напълно непроходимо и за път да речем към магистралата София-Бургас и стигане до нея въобще не може да се говори.
Ако има такива средства – аз съм убедена, че има воля на управниците и се надявам и след изборите да я има, тези средства, които са и по европейските фондове, ако има такива и от държавно финансиране, да бъдат използвани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Павлова.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Крумова, във връзка с поставения от Вас въпрос по отношение на финансирането по програми, управлявани от Министерството на регионалното развитие и благоустройството за ремонт на второкласни и третокласни пътища на територията на областта, искам да Ви информирам, че в Министерството на регионалното развитие и благоустройството има няколко възможни източника на финансиране на този тип програми. От една страна, това е Оперативна програма „Регионално развитие”, в рамките на която ние финансираме ремонт, реконструкция и рехабилитация на втори и трети клас пътища извън републиканската Трансевропейска транспортна мрежа на територията на страната, когато говорим за пътища от втори клас, и пътища от трети клас тогава, когато тези пътища имат значение, имат принос за потенциала на развитието на туризма в отделните региони и населени места.
Какво имаме до момента? По тази програма има предвиден финансов ресурс от половин милиард лева, с който ние финансираме тези рехабилитации в четири етапа.
Първият от тези етапи вече е изпълнен, приключили са почти всички обекти по него и през октомври приключваме работата по тях.
По отношение на етапи две и три. Проектите там също са одобрени, по тях се работи, те са в процес на изпълнение и приключват до края на следващата година. В тези етапи за съжаление обекти на територията на област Сливен не са налице.
По отношение на етап четири – проектите вече са идентифицирани, подадени в управляващи органи и са в процес на оценка. В този етап също не са включени обекти, които да могат да бъдат финансирани от област Сливен.
Въпреки това искам да Ви уверя, че след като приключим с оценката на етап четири и бъдат сключени договорите с изпълнители, вие знаете много често се случва да имаме освободен финансов ресурс, който имаме възможност да пренасочим към нови проекти. Това е една добра възможност, с която общините в област Сливен, след идентифициране, приоритизиране на проектите да отговарят на критериите на оперативната програма, биха могли за следващата година да бъдат включени в списъка с допълнителни обекти.
Друг възможен източник на финансиране това са програмите за трансгранично и транснационално сътрудничество, но за съжаление област Сливен не попада в трансграничен район, така че тези програми не е възможно да бъдат финансирани в този регион.
Друга много важна дейност на Агенция „Пътна инфраструктура” е дейността по текущ ремонт и поддръжка на пътищата. Там имаме предвидени средства за тази година в размер на 650 хил. лв., с които извършваме текущ ремонт и поддръжка на най-ключовите, най-проблемните участъци от пътищата на територията на област Сливен. Разбира се, там вече говорим най-вече за отстраняване на проблеми с големи дупки по настилката, косене, почистване на тези пътища и така нататък. Средствата за периода в момента са 650 хил. лв. за цялата област.
Това, което се изпълнява, бих казала, като изключително важен обект на територията на област Сливен, е проект ЛОТ 3 в рамките на цялостната програма за транзитни пътища и рехабилитацията на такива пътища. На територията на област Сливен имаме път ІІІ-554 от Нова Загора до Симеоновград, където 20 км от целия участък е на територията на област Сливен и проектът в момента е в процес на реализация.
В заключение искам да Ви уверя, че в момента започваме подготовката, включително проектирането на проекти, с които да започнем следващата програма за регионално развитие – втори и трети клас пътища за следващия програмен период, като част от тези обекти имаме предвидени и в списъка с индикативни, идейни проекти и обекти, които да бъдат включени и от следващата година да бъдат проектирани и проекти в област Сливен, така че ще можем със съвместни усилия да направим така, че наистина населените места, които са на територията на републиканската пътна мрежа в област Сливен, да бъдат покрити от това финансиране. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, министър Павлова.
Два допълнителни въпроса, госпожо Крумова.
КАЛИНА КРУМОВА (Атака): Госпожо Павлова, благодаря Ви много за отговора. В него Вие казахте най-важното – селският туризъм, защото се знае, че Сливен е един от регионите в страната, където безработицата е най-висока и където хората страдат от най-голяма липса на финансов ресурс. Не толкова придвижването от точка до точка там е проблемът, а това, че де факто хората не могат да развиват единственото, което е възможно да носи доходи в техния район, а именно селският туризъм.
Относно първото, което казахте, щом до момента от всичките тези финансирания, които Вие упоменахте, Сливен не е бил участник с проекти там, аз мога да си направя извода, че общината и съответно градовете не са кандидатствали за това, защото в крайна сметка това е инициатива на общините. В такъв случай смятам, че трябва да се търси отговорност на тези, които не са поискали финансовите средства, защото никой няма да им ги даде без те да са ги поискали.
Относно това, което казахте за в бъдеще време. Хубаво е, че ги има тези проекти и че Сливен като идея е предвиден за това, защото като казвам Сливен, това включва и Котел, и Твърдица, и всички тези градове и села, които, пак казвам, могат да развиват селски туризъм и да направят облика на България в международен план по-интересен и по-привлекателен, за да могат самите те да се развиват. Но за да бъдат финансирани, предполагам, че отново ще трябва да има някаква инициатива каквато, базирайки се на миналото, е нямало. Надявам се след изборите другия месец да има. Благодаря Ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Нямаше конкретни допълнителни въпроси към Вас. Няма да имате възможност за последващ коментар.
Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител господин Иван Николаев Иванов относно категоризиране на участъка Драгичево-Долна Диканя от автомагистрала „Струма”.
Имате възможност да развиете въпроса си, господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Участъкът Драгичево-Долна Диканя, което е част от главен път Е-79, беше проектиран и реализиран като част от автомагистрала „Струма”. По тази причина той отговаря напълно на изискванията за автомагистрали, а именно: има по две ленти за движение във всяка една от двете посоки плюс аварийна лента, няма никаква конфликтна точка в целия участък при движението, има хоризонтална и вертикална маркировка, които по вид и по знак напълно отговарят на такава маркировка за автомагистрали, между двете платна за движение има една напълно обезопасена разделителна ивица.
Независимо от това, госпожо министър, чрез поставени пътни знаци в началото и на някои места по самото трасе на пътния участък, има ограничение на максималната скорост на 90 километра. Аз няма да се спирам на неудобствата, които в крайна сметка това създава за движещите се моторни превозни средства, защото се движат по построен участък от магистрала с ограничение на скоростта от 90 километра. Това е загуба на време, това са повече изхвърлени газове в атмосферата, това, ако щете, е и известно неудобство, поради това че не може да се използва едно съоръжение, каквото е един автомагистрален участък с характеристики, които са ограничени по неизвестни причини, за които се надявам Вие да дадете отговор.
Моят въпрос към Вас, госпожо министър, е кои са причините, поради които е наложено това ограничение на скоростта на движение по автомагистрала „Струма” в участъка Драгичево-Долна Диканя и предвиждат ли се мерки за отпадането на това ограничение и в какъв срок?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отговор – заповядайте, министър Павлова.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, както коректно споменахте, въпросът за този участък от пътя за рехабилитация, усилване и подобряване на път 1-1 като част от европейския коридор Е79 или по-конкретно пътен възел Даскалово-Дупница, нееднократно е бил повдиган и дискутиран и на който министерството е давало отговор по отношение на проблемите, свързани с този участък.
Преди да дам конкретен отговор, искам да напомня, че това е проект, чието начало е още през м. март 2002 г., когато е избран изпълнител, когато за този ЛОТ е започнало реалното строителство.
Много важен факт, който трябва да отбележим, е, че за строителството на този ЛОТ са били предвидени първоначално 32 млн. евро – средства от заем за българската държава, съфинансиран и гарантиран от държавния бюджет. През м. октомври 2007 г. – едва тогава този проект е завършен и за него е издаден Акт 15.
Комисията по приемане на обекта е направила редица коментари, редица забележки, поставени като задължителни условия, така че този път да може наистина да бъде въведен в експлоатация с Акт 16 с категоризация „магистрала”, за да може на него да се ползва максимално допустимата скорост за движение по магистрали.
За съжаление оттогава досега мерките, които са били предписани по отношение на протокола и комисията с Акт 15, не всички от тези мерки са били изпълнени. Какви са те най-общо, накратко ще ви разкажа. Първата и основна причина е, че по време на изпълнението на този обект, както казах, договорът е бил осем пъти анексиран. Той е бил анексиран за удължаване на срок, за увеличаване почти тройно на цената, дори мисля, че е повече от тройно, защото сме стартирали с 32 млн. евро, а сме завършили с изплатени средства от държавния бюджет в размер на 98 млн. евро. Тук говорим за тройно увеличение на стойността, включително освен удължаването на срока и тройното увеличение на стойността на проекта, в него са били предвидени множество допълнителни работи по отношение изпълнението на трасето. Тези допълнителни работи са свързани съответно с допълнителни, бих казала, специфични дейности по пътя по отношение най-вече на откосите. Това е довело до навлизането в територии и терени, които не са били отчуждени, което по своя смисъл ги прави незаконни. От тази гледна точка това, пред което сме изправени в момента, както е отбелязано и от комисията, издала Акт 15, че за този обект липсва парцеларен план, липсват отчуждения на терените, в които вече са извършвани строителни работи, които са били извършвани незаконно, тъй като терените са неотчуждени, а всички допълнителни мерки и дейности, които трябва да бъдат извършени, за да може проектът да бъде въведен в експлоатация, тъй като е издаден Акт 15, изисква допълнително отчуждаване на терени, защото са необходими допълнителни дейности по откосите.
Вие знаете, всички се движим по този път, че по него много често се случва да има големи камъни, скални, земни маси, които пречат на движението. Това е и основната причина този път да не е категоризиран като магистрала и по него да не можем да се движим с тази висока скорост.
Ние сме предприели мерки още през 2010 г., започваме процедура по парцеларен план, в момента тече отчуждаването на земите. През следващата година, след като вече всички земи бъдат отчуждени, ние ще възложим допълнително със средства от бюджета на АПИ тези откоси да бъдат направени, да бъде осигурена безопасността на този път, за да няма пътни инциденти, заради всички камъни и земни маси и се надявам, че най-късно до края на лятото на следващата година всички тези мерки ще бъдат изпълнени и ще бъдат предприети процедури по приемателна комисия и издаването на Акт 16 за този обект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплика – господин Иванов, заповядайте.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо министър, аз добре чух Вашите финални думи, запомних ги и очаквам през м. март 2012 г., както Вие казахте, този път да бъде признат за част от магистрала, защото иначе ще се получи пълният абсурд след Долна Диканя към Дупница…
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Лятото!
ИВАН Н. ИВАНОВ: Лятото! Добре, ще изчакам и до лятото, след което ще Ви задам отново въпрос, ако това не бъде изпълнено.
Защото това, което Вие обяснихте и в интерес на истината аз имах информация, че е така, показва само, че българските власти, които на определени нива са отговаряли за всичко, което се случва в този участък, са показали некомпетентност и безхаберие. Как може да се строи в терени, които не са отчуждени – това по същество е незаконно строителство, независимо дали е на път или на сграда; няма парцеларен план и така нататък!
Но това, което от друга страна е скандално, е, че от 2007 г. досега са минали четири години и не може да се намери решение на този проблем, поставен още със забележките, които са дадени още по Акт 15.
Българските граждани искат да ползват нашата инфраструктура така, както е проектирана и построена. Вероятно те уважават всички тези обяснения, които Вие казвате, но в крайна сметка трябва да се сложи край на този четиригодишен период, в който не се ползва по предназначение една част от магистралата. И без това имаме толкова малко построени магистрали!
Госпожо министър, запомнете това, което казахте пред народните представители, защото е редно този ангажимент, който поехте, да бъде изпълнен.
Не забравяйте, че след като там са вложени пари, още повече както Вие казахте, три пъти и малко отгоре е увеличена стойността, неколкократно е увеличен срокът на завършване, поне в крайна сметка този път да се ползва от гражданите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Дуплика желаете ли? Благодаря.
Заповядайте за процедура, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, от името на Парламентарната група на Партия „Атака” на основание чл. 54, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя искане за половин час почивка – прекъсване на заседанието, както това е наречено в текста.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): По време на парламентарен контрол?!
РЕПЛИКА ОТ КБ: Каква почивка?!
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: По време на парламентарен контрол?!
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Това е парламентарен контрол, как прекъсване?
РЕПЛИКА ОТ КБ: Да свършим с парламентарния контрол, после колкото искат...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Уважаеми колеги, в чл. 54, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание изрично е записано, че всяка парламентарна група може да поиска прекъсване на заседанието за не повече от 30 минути веднъж на заседанието. Не става въпрос нито за редовно заседание, нито за парламентарен контрол, става въпрос за заседание.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Трябва творчески да се тълкува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Корнезов.
Тридесет минути почивка.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Колеги, продължаваме работата си.
Следва въпрос от народния представител Корнелия Нинова относно технически проект за основен ремонт и рехабилитация на път ІІІ-106 Благоевград-Станке Лисичково-Граничен контролно-пропускателен пункт Македония, от километър нула до километър 24-652.
Госпожо Нинова, заповядайте да развиете въпроса.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо министър, депутат съм от Благоевград. Проблемът, който бих искала да поставя на Вашето внимание, беше обсъждан в община Благоевград.
Отнася се за проекта за основен ремонт, рехабилитация на пътя Благоевград-Станке Лисичково-ГКПП Македония. Това е международен път, който е лицето на България. Проектът е включен за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Регионално развитие”.
Фирмата, направила разработката – „Пътпроект” ЕООД, обаче не се е съобразила с препоръките на община Благоевград, не е предоставила за съгласуване окончателния проект. Възниква проблем с ВиК системата в с. Логодаж.
Има няколко открити въпроса: защо не е включено в крайния проект предложеното от община Благоевград изграждане на канализация за отпадни води и подмяна на питейния водопровод в с. Логодаж? Изключването на този въпрос от общия проект поставя под риск изобщо изграждането и рехабилитацията на пътя, защото при с. Логодаж ежемесечно стават аварии. Може да се случи така, че да изразходите огромни средства за изграждане, за рехабилитация на пътя, а след това да се налагат ежемесечни ремонти и отстраняване на вече изградената настилка.
Във връзка с това въпросът ми е: защо фирмата, направила проекта, не се е съобразила с предложенията на община Благоевград? Ако се случи така, че се наложат допълнителни ремонти вследствие на аварии, кой ще носи отговорността за това? Възможно ли е проектът да бъде променен, като бъдат включени предложенията на община Благоевград? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте за отговор, госпожо министър.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Нинова! Пътят Благоевград-Станке Лисичково до ГКПП Македония е част от проектите, включени по Оперативна програма „Регионално развитие” и е на последен етап, за който до момента – през лятото на тази година, са подадени за одобрение всички проекти с техническа готовност.
Каква е ситуацията, за да може Агенция „Пътна инфраструктура” да подаде този проект? Тя е възложила проектирането на фирмата „Пътпроект”, която Вие цитирахте, на 8 август 2010 г. През м. март 2011 г. е проведен експертен технико-икономически съвет, който включва Агенция „Пътна инфраструктура”, Областно пътно управление – Благоевград и проектанта, на който е изразено становището, че има необходимост от направа на колектори през тези две населени места. Към този момент членовете на съвета не разполагат с информация, че в община Благоевград са налични проекти за изграждане на смесена канализация за двете селища – с. Логодаж и с. Селище. Затова е взето решение такова да бъде проектирано като част от обхвата и дейността на този проектант.
Впоследствие „Пътпроект” установява, че община Благоевград има разработени такива проекти. Единият проект за въпросната канализация за с. Логодаж е с давност 2002 г., а вторият проект за с. Селище има давност 1995 г. Това не са актуални проекти от гледна точка на сегашната ситуация. Проектантът уведомява за наличието на такива проекти Агенция „Пътна инфраструктура”. През месец май 2011 г. Агенция „Пътна инфраструктура” е изпратила запитване към община Благоевград какви са инвестиционните й намерения, каква е готовността за реализацията на тези проекти и каква е съответно актуалността на тези проекти. Община Благоевград отговаря два месеца по-късно – едва на 8 юли. Междувременно проектът като част от договора на „Пътпроект” за проектиране е предаден в АПИ и е окомплектован за подаване за кандидатстване за финансиране по Оперативна програма „Регионално развитие”. Този път, както казвам, за съжаление, информацията, подадена от община Благоевград, идва със закъснение. Това е причината, поради която не е имало технологично време и правно основание договорът на проектанта да бъде променен, така че да включи и тези обекти.
Искам да Ви обърна внимание върху един много важен елемент от този проект. Рехабилитацията на пътната инфраструктура като част от дейности, свързани с изпълнение на дейности от Оперативна програма „Регионално развитие”, включва възможност по оперативната програма по такъв проект, какъвто е този – за рехабилитацията на пътен участък, допустими дейности, но свързани само с реконструкция и рехабилитация на пътния участък. По пътните проекти по Оперативна програма „Регионално развитие” не е допустимо и възможно средства от програмата да бъдат отпуснати за канализация, водопровод и това, което е предвидено всъщност по проектите за двете села. Поради недопустимостта на тази дейност, дори тя да бъде включена в проекта, който е подаден, тя нямаше да може да бъде финансирана със средства по оперативната програма.
В заключение, искам да Ви уведомя, че имаме волята и готовността, в случай че община Благоевград има актуализирани проекти и възможност да ги изпълнява и финансира, тъй като, пак казвам: водопроводът към тези села не е ангажимент на Агенция „Пътна инфраструктура”, но ако има проектна готовност, ние сме готови да осигурим за сметка на изпълнението на проекта по самата рехабилитация, да направим такъв график, че да правим паралелно дейностите. Изкопите, които ще бъдат направени от изпълнителите на този пътен участък, да бъдат използвани за съответно полагане на тръбите, което ще намали значително стойността за тяхното купуване и монтиране. Ако изграждането се направи паралелно, няма да се окажем в ситуация, ако впоследствие те не бъдат подменени, този път да бъде кърпен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте за реплика, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Госпожо министър, и аз, и колегите от Благоевград не приемаме първата част от отговора Ви. От писмо, което община Благоевград Ви е изпратила, е видно, че през м. май и м. юни 2011 г. са водени активни консултации с експертите и с фирмата, която изготвя проекта. По време на тези консултации община Благоевград е предложила да бъдат включени към количествено-стойностната сметка на инвестиционния проект за рехабилитацията на пътя предложенията, които общината прави. Отговорът Ви, че са закъснели със своето становище, ние не приемаме. Два месеца те са се консултирали с фирмата, която прави проекта, въпреки това тя не се е съобразила с предложенията и не е съгласувала с общината крайния вариант на общия проект.
Втората част обаче от отговора Ви, в която казвате, че дори да бяха предоставили своето предложение, не е възможно по оперативната програма двата проекта да бъдат съчетани, ние приемаме. Ще предам на колегите от община Благоевград да представят своите предложения, да се търси начин за финансиране от страна на общината, така че двата проекта да вървят успоредно.
Иначе, разбирате ли, колко безсмислено е това, което се върши?! – Хвърлят се пари за рехабилитация на път, който потенциално е поставен под постоянна опасност, защото непрекъснато се случват аварии във ВиК-системата на с. Логодаж и тези пари ще отидат нахалост, ще отиде нахалост и трудът на хората, и парите, които инвестират.
Може би в този смисъл е добре да се помисли в бъдеще Оперативна програма „Регионално развитие” така да бъде съгласувана с предложенията на общините, че да не се допуска разминаване, което да води до хабене на пари и до никакъв ефект от труда и на министерството, и на общините. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Желаете ли дуплика? Не, благодаря.
Следва въпрос от народния представител Румен Стоилов относно необходимостта от предприемане на законодателни промени и други възможни действия за запазване на държавната собственост върху територията на имот, ползван от Националната спортна академия „Васил Левски”, гр. Несебър.
Господин Стоилов, заповядайте да развиете въпроса.
РУМЕН СТОИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Госпожо министър, в Народното събрание на Република България постъпи предложение – Национална гражданска инициатива за предприемане на законови мерки за запазване на държавната собственост върху територията, ползвана от Националната спортна академия „Васил Левски” в гр. Несебър, внесено от инициативен комитет. Предложението бе разпределено и разгледано от няколко постоянни комисии на Народното събрание.
Чрез тази подписка се предлага да се предприемат мерки за уреждане на статута чрез налагане на мораториум върху всички сделки на разпореждане с незастроени имоти на територията на водно-учебната спортна база на НСА до изясняване на тяхната собственост. Предлага се да се създаде законова възможност министърът на образованието, младежта и науката чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството да започне процедури за изменение на действащите подробни устройствени планове с цел уточняване на имоти, находящи се на територията на водно-учебната спортна база на НСА.
Становищата, изразени от Комисията по правни въпроси, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта и Комисията по регионална политика и местно самоуправление, са в посока да бъдат предприети всички възможни мерки и действия за запазване на държавната собственост върху територията, ползвана от Национална спортна академия „Васил Левски” в гр. Несебър.
В тази връзка въпросът ми е: каква е възможността да бъдат предприети разнообразни мерки, включително и законодателни, ако е необходимо, за да се отговори на обществените очаквания и най вече на очакванията на спортната, научната и образователната общност, за да бъде разрешен най-накрая този проблем, който виси от твърде продължителен период от време. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Министър Павлова, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Стоилов, по отношение на зададения от Вас въпрос искам да Ви уведомя първо, че, както знаете, съгласно разпоредбите на Закона за устройство на територията обект с национално значение е обект, определен като такъв със закон или акт на Министерския съвет.
С решение от февруари 2010 г. на Министерския съвет територията на обекта водно-учебна база на НСА „Васил Левски” с площ от 35 дка е обявена за обект с национално значение. Впоследствие срещу решението са подадени жалби и са образувани административни дела, като по част от тях съдът е постановил незаконосъобразност на решението.
Съгласно разпоредбата на чл. 47а, ал. 4 от Закона за физическото възпитание и спорта спортните обекти и съоръжения, публична държавна собственост, предоставени за управление на Националната спортна академия, са обекти с национално значение.
Във връзка с всичко изложено Ви уведомявам, че е възможна законодателна инициатива за определяне на статута на учебната спортна база като обект с национално значение, като това е възможно чрез предложение за изменение на разпоредбата на чл. 47а, ал. 4 от Закона за физическото възпитание и спорта, с което да разширим определението на обектите, публична държавна собственост. Към съществуващите спортни обекти съответно да се прибави необходимият прилежащ терен, който е определен с подробния устройствен план.
В случай, че тази законодателна промяна бъде приета и бъде уреден статутът, аз изразявам готовност като министър на регионалното развитие и благоустройството да предприема необходимите действия и да одобря променен ПУП, с който тези имоти да бъдат включени за последващо отчуждаване и прибавяне към територията на учебната спортна база.
Конкретната инициатива по отношение на законопроектите и необходимите промени в закона съгласно установения ред следва да бъде от министъра на физическото възпитание и спорта, съвместно с министъра на образованието, младежта и науката, предвид, че статутът на НСА е статут на висше учебно заведение по смисъла на Закона за висшето образование.
Както Вие споменахте, Националната гражданска инициатива е внесена през януари тази година в постоянните комисии на Народното събрание и две седмици след взетото на 20 юли решение на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта какви да бъдат последващите мерки и дейности, които трябва да бъдат извършени, за да бъде възможно всичко това, в изпълнение на това решение министерството инициира сформирането на междуведомствена работна група, която да разгледа тези въпроси и да предприеме тези мерки.
За съжаление, може би поради летните отпуски до средата на септември нямахме номинирани членове за тази междуведомствена работна група. След напомнително писмо от 17 септември, изпратено от нас, вече имаме почти напълно сформирана работна група. Все още очакваме номинацията на представител на Общинския съвет в гр. Несебър. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Работната група ще изготви правен анализ на имотите, ще види какви са възможностите срещу тях да се предоставят съседни поземлени имоти и съответно да се обсъди възможността – ако имаме по безспорен начин доказано право на собственост, можем по Закона за държавната собственост да пристъпим, ако е необходимо, и към принудително отчуждаване на тези имоти, така че да бъде направено нужното този обект да бъде напълно окомплектован. Вярвам, че междуведомствената работна група ще свърши своята работа, така че да можем да завършим с положителен резултат по Вашето запитване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплика? Благодаря.
Дневният ред беше изчерпан.
Следващото заседание е на 5 октомври 2011 г. от 9,00 ч. в тази зала.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 11,06 ч.)




Председател:
Цецка Цачева


Заместник-председател:
Анастас Анастасов


Секретари:
Пламен Нунев

Милена Христова
Форма за търсене
Ключова дума
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание

Проект BGFOP001-2.013-0001

Избор на председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество





    Последни заседания