Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ТРИСТА И ТРИНАДЕСЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, сряда, 8 февруари 2012 г.
Открито в 9,03 ч.
08/02/2012
Видео архив » Преглед на видео архив
Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов и Павел Шопов

Секретари: Любомир Иванов и Любомир Владимиров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (звъни): Налице е кворум. Откривам пленарното заседание.
Уважаеми колеги, днес е Ден на национален траур. Цялата ни страна скърби за българските граждани, жертви от бедствените наводнения.
Още от първите часове на трагедията съм в постоянен контакт с нашите колеги народни представители от засегнатите райони. Искам да Ви информирам, че те активно участват и в този момент са включени в усилията на институциите за преодоляване на тежките последствия. Нека с едноминутно мълчание почетем паметта на жертвите от тази трагедия. (Всички стават. Едноминутно мълчание.)
Дами и господа народни представители, предлагам на Вашето внимание Програма за работата на Народното събрание за периода 8-10 февруари 2012 г.:
1. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за администрацията – общ законопроект, изготвен от Комисията по правни въпроси по приетите на първо четене на 25 ноември 2011 г. законопроекти за изменение и допълнение на Закона за администрацията с вносител Министерският съвет от 7 юни 2011 г. и 4 август 2011 г.
2. Проект за решение във връзка с избор на инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Вносител – Комисията по правни въпроси на 7 февруари 2012 г.
3. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи. Вносител – народният представител Михаил Миков.
4. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за горите. Има три законопроекта – първият е с вносители народните представители Иван Иванов, Екатерина Михайлова и Веселин Методиев, вторият – с вносител Министерският съвет, третият – с вносител народният представител Димитър Атанасов.
5. Първо четене на Законопроекта за виното и спиртните напитки. Вносител – Министерският съвет.
6. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност.
7. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Предвижда се да бъде точка първа за четвъртък – 9 февруари 2012 г.
8. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Търговския регистър – точка втора за четвъртък, 9 февруари 2012 г.
9. Първо четене на Законопроекта за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции. Вносител – Министерският съвет.
10. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения.
11. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за администрацията.
12. Проект за решение за създаване на Временна парламентарна анкетна комисия за проучване дейността на президентската институция по упражняване правото на помилване, по опрощаване на несъбираеми държавни вземания и по даване и възстановяване на българско гражданство и освобождаване и лишаване от него за времето на двата мандата на президента Георги Първанов и вицепрезидента Ангел Марин. Вносители – Яне Янев и група народни представители.
13. Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за безвъзмездно финансиране от Фонда за институционално развитие на Световната банка за укрепване на капацитета на Националния доверителен екофонд за финансиране и изпълнение. Вносител – Министерският съвет.
14. Доклад на министър-председателя на Република България Бойко Борисов относно развитието на приоритетните за Република България теми и досиета по време на Полското председателство на Съвета на Европейския съюз (юли-декември 2011 г.) и основни приоритети по време на Датското председателство на Съвета на Европейския съюз (януари-юни 2012 г.). Докладът е внесен в изпълнение на чл. 113, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Предвижда се за точка първа в петък – 10 февруари 2012 г.
Веднага след приключване на тази точка продължаваме с парламентарен контрол до предвиденото за това време по нашия правилник.
Гласуваме.
Гласували 142 народни представители: за 98, против 40, въздържали се 4.
Предложението е прието.
На основание чл. 43, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, заместник-председателят на Парламентарната група на Коалиция за България господин Ангел Найденов предлага като точка първа от програмата за настоящата седмица да се включи – Изслушване по реда на чл. 99 от правилника на вицепремиера и министър на вътрешните работи господин Цветан Цветанов относно бедственото положение в страната, състоянието на техническата инфраструктура и предприетите от страна на държавата мерки и действия за защита на населението и за преодоляване на последиците от наводненията и снеговалежите.
Господин Найденов, заповядайте.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми преди да представя предложението от името на Парламентарната група на Коалиция за България да изразя нашите съболезнования, съпричастност и съчувствие към семействата и близките на жертвите от наводненията в с. Бисер, към пострадалите на територията на Харманлийска община и Хасковска област.
Признавам си, че правя това предложение с известна неловкост, защото ми се струва, че това трябваше да бъде инициатива на управляващото мнозинство или инициатива на вицепремиера, министър на вътрешните работи и ръководител на кризисния щаб в момента.
Ситуацията в страната е достатъчно напрегната и тревожна. Хората са стресирани и в очакване на определени действия от страна на държавните органи, включително и на предоставянето на достатъчно навременна и пълна информация.
Изслушването, което предлагаме, уважаеми дами и господа народни представители, е по реда на текст от правилника, който позволява и задаване на въпроси от страна на народните представители, изясняване на определени страни от дейността на държавните структури и естествено изразяване на определени препоръки и мнения.
Снежната стихия, уважаеми дами и господа, и наводненията буквално откъснаха десетки населени места от територията на страната, блокираха хиляди хора и освен жертвите, които бяха дадени, унищожиха къщи, домашни животни, имоти, унищожиха поминък на цели населени места. В една подобна ситуация за пореден път, за съжаление, констатираме че системата за ранно предупреждение и превенция, ако изобщо я има, не функционира. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Госпожо председател, видях, че ми давате знак, че времето изтича...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изтече.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Правя предложение да изслушаме министъра на вътрешните работи по реда на чл. 99 от Правилника за дейността и организацията на Народното събрание. (Реплика от народния представител Цветомир Михов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното предложение за включване в дневния ред – изслушване на министър Цветанов, като т. 1 от програмата на Народното събрание за настоящата седмица.
Гласували 151 народни представители: за 59, против 20, въздържали се 72.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Сигурно няма да се случи да се иска от страна на опозицията, или който и да е друг, по чл. 99 от нашия правилник да дойде тук вицепремиерът Цветанов или министър-председателят Бойко Борисов, за да отговорят на определени въпроси.
Тенденцията е трайна и непоклатима – нежелание от страна на управляващите определени министри да се явяват тук и да отговарят на въпроси, които са толкова актуални, че повече от това не може да бъде.
Случиха се неща през последните два-три дни, заради които според стандартите в нормална държава си отива правителство – скъса се язовирна стена, затова е ясно какво се случва, ако наистина бяхме една нормална държава. (Реплики от ГЕРБ.) Но тук какво се прави?! В момента се води пропагандна кампания от страна на управляващите с масирано присъствие на място на високи фактори, включително доведохте и еврокомисарка, които надничат от люковете на БТР-ите или летят с вертолети и имитират колко много се прави, но никой не отговаря на въпроса: защо това се случи? – което е тяхно задължение. На третия ден не е ясно на кой е собственост язовира, който е много основен въпрос.
Ние знаем, разбира се, че или Цветанов, или Борисов в един момент ще дойдат тук, но те няма да го направят по чл. 99, тоест с възможността да се задават въпроси – друга е тази процедура, която се иска. Те ще го направят, както вече го оттренирахте в последно време – идват тук във времето, което се полага на министрите и за което винаги имат възможност да говорят, според нашия правилник, казват си изречението, попържат някой, който после взима думата за персонално обяснение и отговор, и си отиват. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Разбрахме процедурното Ви предложение, господин Шопов. Времето изтече. Благодаря Ви.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Парламентът и българското общество не се нуждаят от такъв подход, затова правя искане да бъде прегласувано това предложение – по чл. 99.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на прегласуване предложението за включване в програмата ни – изслушване на вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветанов.
Гласували 153 народни представители: за 58, против 42, въздържали се 53.
Предложението не е прието.
Госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя предложение за отпадане на т. 12 от седмичната ни програма, а именно Проекта за решение за създаване на анкетна комисия, която да проучва дейността на президентската институция.
Уважаеми колеги, с включването на тази точка в седмичната ни програма всъщност правите тежък конституционен прецедент, защото парламентарните анкетни комисии, както знаят всички народни представители, са форма на парламентарен контрол, а президентската институция не подлежи на парламентарен контрол.
Парламентът контролира действията на изпълнителната власт, на правителството, но не и на Президента. Досега никое парламентарна мнозинство не си е позволявало подобен прецедент! ГЕРБ са пионери! ГЕРБ са пионери в това да нарушават Конституцията, което са показвали с действията си и в други случаи, (реплика от народния представител Красимир Велчев) но искам да Ви предупредя, че с този акт Вие отваряте широко и занапред вратата – парламентът да контролира действията на президента, всяко парламентарно мнозинство да иска да контролира президентските действия.
Това, уважаеми колеги от ГЕРБ, е удар в гръб и по отношение на президента Плевнелиев. Може би всъщност това е и Вашата цел! Но каквито и предупредителни знаци да искате да правите на президента Плевнелиев, много Ви моля не го правете за сметка на нарушаване на българската Конституция, защото това е изключително лош знак по отношение на парламентаризма и принципа на разделение на властите.
Предлагам т. 12 да отпадне от седмичната програма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище?
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, встрани от микрофоните): Няма такава процедура – за обратно становище!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма и желание.
Подлагам на гласуване предложението за отпадането на т. 12 от програмата за тази седмица.
Гласували 153 народни представители: за 50, против 86 въздържали се 17.
Предложението не е прието.
Румен Петков – прегласуване.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искал да повторя, първо, тежкия конституционен прецедент, с който започна госпожа Манолова: когато в Народното събрание се демонстрира ярка готовност да бъде нарушавана българската Конституция, не бива след това да се учудваме защо нихилистичното отношение към нашето законодателство е взело връх в обществото.
На второ място, струва ми се важно все пак да се направи една диференциация. Има политически сили и лидери, които никога няма да излъчат президент и за тях е без никакво значение какво ще бъде отношението към президентската институция, в това число, на първо място, и във вътрешнопартиен план. Създавайки обаче този прецедент с участието на представители на управляващото мнозинство, трябва да си даваме ясна сметка, че оттук-нататък вие нямате никакво морално основание, още по-малко политическо, да отклоните предложението за каквато и да е анкетна комисия и за достатъчно маловажни въпроси, защото тогава с право ще бъдете обвинени, на първо място от обществото, в прилагането на двоен стандарт. Впрочем прилагането на двоен стандарт е практика и на правителството и случаят с Харманли е достатъчно ясен, за съжаление, и с трагичните си параметри, на готовността ви да прилагате двоен стандарт. Тук обаче въпросът е прекалено сериозен.
На трето място, предлагате да се видят последните 10 години. Защо не проявим същия интерес и към предишните 10 години?! Обръщам се към тези от десницата, които биха се ангажирали с едно такова гласуване: нека да видим колко са помилванията тогава, в какви условия и в какви конкретни параметри, и да видим колко са във вторите десет години от демократичния преход! Защото прилагането на този двоен стандарт, стремежът да замитаме под килимчето ще ни води винаги и само до тези доклади на Европейската комисия, които предстои да получим за пореден път.
Моля ви да гласуваме в интерес на стабилността на президентската институция и в интерес на стабилността на държавата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване предложението на госпожа Мая Манолова за отпадането на т. 12 от седмичната програма.
Гласували 151 народни представители: за 54, против 87, въздържали се 10.
Предложението не е прието.
Постъпили законопроекти и проекторешения за периода от 1 до 7 февруари 2012 г.:
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата. Вносители са Валентин Николов и група народни представители. Водеща е Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, съпътстваща е Комисията по земеделието и горите;
- Проект за решение за ефективен контрол в защита на околната среда и отмяна на забраната върху прилагането на технологията хидравлично разбиване при проучване и/или добив на газ и нефт на територията на Република България. Вносители са Михаил Михайлов и група народни представители. Разпределен е на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм и на Комисията по околната среда и водите;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по земеделието и горите, съпътстващи са Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм и Комисията по регионална политика и местно самоуправление;
- Законопроект за ратифициране на Изменение № 2 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (България, проект „Дунав мост”) и на Изменение № 1 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (България, проект „Дунав мост 2”). Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси, съпътстващи са комисиите по транспорт, информационни технологии и съобщения, по външна политика и отбрана;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавните такси. Вносители са Мартин Димитров и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социалното подпомагане. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по труда и социалната политика, съпътстващи са Комисията по регионална политика и местно самоуправление, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта;
- Проект за решение за създаване на Временна парламентарна анкетна комисия за проучване на дейността на президентската институция по упражняване правото на помилване по опрощаване на несъбираеми държавни вземания и по даване и възстановяване на българско гражданство и освобождаване и лишаване от него за времето на двата мандата на президента Георги Първанов и вицепрезидента Ангел Марин. Вносители са Яне Янев и група народни представители;
- Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по труда и социалната политика и Комисията по културата, гражданското общество и медиите;
- Проект на решение относно прилагане на принципа на предпазливостта при вземане на решения, свързани с добива на шистов газ. Вносител е Лъчезар Тошев. Разпределен е на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм и Комисията по околната среда и водите.
В периода от 3 до 6 февруари 2012 г. в Народното събрание са постъпили два материала от Националния статистически институт, съдържащи резултати от статистически изследвания относно проведено през месец януари 2012 г. наблюдение на потребителите и предварителни резултати от наблюдението на работната сила през четвъртото тримесечие на 2011 г. Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Започваме по дневния ред с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ОБЩ ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА.
Госпожо Фидосова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Първо ще направя процедурно предложение на основание чл. 39, ал. 2 от нашия правилник за допускане в пленарната зала на господин Владислав Горанов – заместник-министър на финансите, и на госпожа Лилия Борисова – секретар на Съвета за административна реформа и съветник в политическия кабинет на заместник министър-председателя и министър на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Режим на гласуване на направеното процедурно предложение за допускане в залата.
Гласували 126 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите.
Слушаме Ви, госпожо Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА:
„Доклад
относно общ Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 153-03-137 от 9 декември 2011 г. на основание чл. 71, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за администрацията”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 105 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По параграфи 1, 2, 3, 4, 5 и 6 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Анблок подлагам на гласуване параграфи от 1 до 6 включително по вносител, подкрепени от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Гласували 110 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 14.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 7 е постъпило предложение от народния представител Ивайло Тошев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 7:
„§ 7. Създават се чл. 22а и чл. 22б:
„Чл. 22а. (1) Съвет се създава, преобразува се и се закрива с постановление на Министерския съвет въз основа на мотивирано предложение. В постановлението за създаване на съвета се определят неговите задачи и структурен състав, както и администрацията, осигуряваща експертното и техническото му подпомагане.
(2) Организацията на дейността на съветите се урежда с правилник, приет от Министерския съвет, доколкото друго не е предвидено в постановлението по ал. 1.
(3) Правилникът по ал. 2 се прилага и от съвети, създадени със закон или по реда на чл. 45, ал. 1, чл. 47, ал. 8 и чл. 54, ал. 8, доколкото това е предвидено в техния устройствен акт.
Чл. 22б. (1) Съветите се подпомагат в своята дейност от секретариати, които са административни звена в специализираната администрация, на които са възложени функции на секретариат, или самостоятелни административни звена в нея.
(2) Дейността на секретариата се ръководи и организира от секретар на съвета, който може да бъде и член на съвета.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 7 със съдържание, така както е по доклад.
Гласували 110 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 12.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 8, който се подкрепя от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 10.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 9 има предложение на народния представител Ивайло Тошев, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9:
„§ 9. В чл. 42 ал. 3 се изменя така:
„(3) Общото ръководство на министерството се осъществява от съответния министър. Министерството като администрация се представлява от министъра или от овластено от него длъжностно лице”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 9, така както е по доклад.
Гласували 99 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 9.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 10, което се подкрепя от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 6.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 11 има предложение от народния представител Ивайло Тошев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 11:
„§ 11. В чл. 46б, ал. 1, т. 1 думите „Единния класификатор” се заменят с „Класификатора”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 11, така както е по доклад.
Гласували 104 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 8.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 12, 13 и 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на вносителя за параграфи 12, 13 и 14, които се подкрепят от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 9.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 15 има предложение на народния представител Ивайло Тошев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15:
„§ 15. В чл. 63 след думата „агенции” се поставя запетая, а думите „и областните администрации” се заменят с „областните администрации и съветите по чл. 21, ал. 1”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 15, така както е по доклад.
Гласували 98 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 6.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: „Преходни и заключителни разпоредби.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за наименованието на подразделението на закона „Преходни и заключителни разпоредби”, което се подкрепя от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 91, против 1, въздържали се 6.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 16 е постъпило предложение от народния представител Ивайло Тошев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 16:
„§ 16. (1) Общо числеността на персонала на администрацията на изпълнителната власт по чл. 36-38, установена в съответните устройствени актове към датата на влизането в сила на този закон, не може да бъде увеличавана.
(2) Министерският съвет съобразно своите правомощия може да извършва компенсирани промени в рамките на числеността на персонала по ал. 1 по предложение на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити съгласувано със Съвета за административната реформа към Министерския съвет.
(3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат по отношение на общинските администрации.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 16, така както е по доклад.
Гласували 100 народни представители: за 91, против 2, въздържали се 7.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 17, което се подкрепя от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 7.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 18 има предложение на народния представител Ивайло Тошев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 18:
„§ 18. В Закона за държавния служител (обн., ДВ, бр...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 2:
а) в ал. 2 думите „Единен класификатор” се заменят с „Класификатора”;
б) в ал. 4 в изречение първо след думите „от главния секретар“ се добавя „съответно от постоянния секретар на отбраната и от постоянния секретар на Министерството на външните работи” и се поставя запетая, а в изречение второ след думите „на главния секретар“ се добавя „съответно на постоянния секретар на отбраната и на постоянния секретар на Министерството на външните работи” и се поставя запетая.
2. В чл. 6:
а) алинея 2 се изменя така:
„(2) Органът по назначаването може да възложи своите правомощия или отделни свои правомощия по служебното правоотношение с лицата от администрацията на главния секретар, съответно на постоянния секретар на отбраната и на постоянния секретар на Министерството на външните работи, съответно на секретаря на общината, освен в случаите, когато в закон е предвидено друго.”;
б) в ал. 3 след думите „по ал. 2” се поставя запетая и се добавя „с изключение на назначаването, преместването по чл. 81б, прекратяването на правоотношението, както и налагането на дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5” и след думата „поделения” се поставя точка и текстът до края се заличава.
3. В чл. 12, ал. 2 думите „в друга администрация” се заличават.
4. Член 29 се изменя така:
„Задължение за деклариране на имотното състояние
Чл. 29. (1) При встъпването си в длъжност държавният служител е длъжен да декларира своето имотно състояние пред органа по назначаването.
(2) Всяка година до 30 април държавният служител е длъжен да декларира пред органа по назначаването своето имотно състояние, както и получените през предходната календарна година възнаграждения, свързани с полагане на труд извън служебното правоотношение, и основанията за тяхното получаване.
(3) Декларирането по ал. 2 се извършва по образец, утвърден с наредбата по чл. 8, ал. 2.”
5. В чл. 56, ал. 1 след думата „служебен” се добавя „трудов, и/или осигурителен”.
6. В чл. 73, ал. 3 думите „Единния класификатор” се заменят с „Класификатора”.
7. В чл. 74:
а) в ал. 2 думите „Единния класификатор” се заменят с „Класификатора”;
б) в ал. 3 думите „чл. 81а и 81б или” се заменят с „чл. 81а, 81б и чл. 82, ал. 2-4, както и”, а думите „Единния класификатор” се заменят с „Класификатора”;
в) в ал. 4 думите „Единния класификатор” се заменят с „Класификатора”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 18, така както е по доклада.
Гласували 95 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 7.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 19:
„§ 19. В Кодекса на труда (обн., ДВ, бр...) в чл. 107а се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 4 се изменя така:
„(4) При сключването на трудовия договор служителят е длъжен да декларира своето имотно състояние пред лицето по ал. 6.”
2. Създава се нова ал. 5:
„(5) Всяка година до 30 април служителят е длъжен да декларира пред лицето по ал. 6 своето имотно състояние, както и получените през предходната календарна година доходи от договори за допълнителен труд по чл. 111, доходи от възнаграждения по извънтрудови правоотношения, както и работодателя/възложителя, който ги е изплатил.”
3. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея накрая се добавя „или от постоянния секретар на отбраната, или от постоянния секретар на Министерството на външните работи“.
4. Досегашните ал. 6, 7, 8, 9 и 10 стават съответно ал. 7, 8, 9, 10 и 11.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 19, така както е по доклада.
Гласували 96 народни представители: за 90, против 1, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 20 има предложение на народния представител Ивайло Тошев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 20:
„§ 20. В Закона за дипломатическата служба (обн., ДВ, бр...) в чл. 43, ал. 3 думите „Единния класификатор” се заменят с „Класификатора”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 20, така както е по доклада.
Гласували 93 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 6.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 21, което се подкрепя от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 6.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 22 има предложение на народния представител Четин Казак.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Ивайло Тошев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 22 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадането на § 22.
Гласували 88 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: По § 23 има предложение на народния представител Ивайло Тошев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 23 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията § 23 да бъде отхвърлен.
Гласували 93 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието, а с това и Законът за администрацията на второ гласуване.

Следващата точка от програмата е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗБОР НА ИНСПЕКТОР В ИНСПЕКТОРАТА КЪМ ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ.
Вносител е Комисията по правни въпроси на 7 февруари 2012 г.
Със становището на Комисията по правни въпроси ще ни запознае нейният председател госпожа Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители!
„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по правни въпроси относно запознаване с постъпило от господин Цони Цонев изявление и отказ за встъпване в длъжност като инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет, № 111-00-7, от 23 декември 2011 г. и обсъждане на предстояща процедура за попълване на освободеното от него място в състава на Инспектората към Висшия съдебен съвет
Комисията на две свои заседания, проведени на 26 януари и 2 февруари 2012 г., се запозна с постъпилото от господин Цони Цонев изявление и отказа му за встъпване в длъжност – инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет, № 111-00-7, от 23 декември 2011 г.
На 20 декември 2011 г. Народното събрание избра десет инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет, които встъпват в длъжност в срок до 30 дни от избора им, съгласно приетите решения.
За инспектори бяха избрани госпожа Албена Кузманова, госпожа Албена Костова, госпожа Весела Николова, госпожа Захаринка Тодорова, господин Любомир Георгиев, госпожа Моника Малинова, господин Петър Раймундов, госпожа Светлана Бошнакова, госпожа Янка Гочева и господин Цони Цонев.
Решенията на Народното събрание, с които са избрани десет инспектори от състава на Инспектората към Висшия съдебен съвет, са обнародвани в ДВ, бр. 104 от 27.12. 2011 г.
В изявление до госпожа Цецка Цачева – председател на Четиридесет и първото Народно събрание, вх. № 111-00-7 от 23 декември 2011 г., господин Цони Цонев заявява решението си да не встъпва в длъжност във връзка със създалото се обществено и медийно напрежение.
Като резултат от това решението на Народното събрание за избирането му за инспектор няма да породи действие, тъй като не е изпълнен фактическият му състав и длъжността „инспектор” в Инспектората към Висшия съдебен съвет остава незаета.
За попълване състава на Инспектората към Висшия съдебен съвет е необходимо при същата процедура, при която са избрани и другите инспектори в Инспектората, да бъде избран от Народното събрание един инспектор, който да встъпи на мястото на господин Цони Цонев и да довърши мандата, за да заработи органът в пълен състав и да изпълнява предвидените в Закона за съдебната власт правомощия.
Следва да се определи срок, в който народните представители могат да правят предложения. При подаването на предложения се прилагат документите, които са подавани и при предишния избор – автобиография, ксерокопие от диплом за завършено висше юридическо образование, документи, удостоверяващи изискуемия стаж и кадрова справка за кандидата.
След изтичане на срока за подаване на предложения същите ще бъдат качени на интернет страницата на Комисията по правни въпроси, без лични данни на кандидатите.
На заседание на Комисията по правни въпроси следва да бъде проведено изслушване на предложените кандидати при същите процедурни правила, приети от комисията, при които са били изслушани избраните през месец декември 2011 г. от Народното събрание инспектори.
ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА
за изслушване на кандидатите за инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет
На основание чл. 132а, ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 46 от Закона за съдебната власт, изслушването следва да се проведе последователно за кандидатите за инспектори.
До изслушване се допускат предложените кандидати.
1. Ред за изслушване – изслушват се кандидатите за инспектори, като поредността се определя по азбучен ред според личните имена на кандидатите.
2. Представяне на кандидата от вносител на предложението – до 2 минути.
3. Лично представяне на кандидата, в което той може да допълни данни от професионалната си биография и да представи вижданията за дейността с оглед длъжността, за която кандидатства – до 3 минути.
4. Въпроси от страна на народни представители – членове на Комисията по правни въпроси.
5. Отговор на кандидата след изчерпване на зададените въпроси.
6. Обсъждане на кандидатурите и приемане на доклад, който обобщава резултатите от изслушването на основание чл. 45, ал. 2 от Закона за съдебната власт.
След изготвянето на доклад от Комисията по правни въпроси и внасянето му за обсъждане в пленарната зала, Народното събрание подлага на гласуване предложените кандидатури по предложени от комисията процедурни правила за провеждане на избор на инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
След проведената дискусия и обсъждане Комисията по правни въпроси единодушно с 20 гласа „за” подкрепи изложеното становище с оглед прозрачност на номинациите и избор на инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет и предлага на Народното събрание следния проект на решение:
„РЕШЕНИЕ
във връзка с избор на инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 Конституцията на Република България
РЕШИ:
В срок до 24 февруари 2012 г., 18,00 ч. народните представители могат да правят предложения за избор на инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря и аз.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване Проекта за решение, който Ви беше докладван преди малко.
Гласували 90 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 2.
Решението е прието.

Трета точка от програмата е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ.
Вносител е народният представител Михаил Михайлов на 11 ноември 2011 г.
Има доклад на водещата комисия – Комисията по земеделието и горите. С него ще ни запознае господин Гюзелев.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ:
„ДОКЛАД
на Комисията по земеделието и горите относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 154-01-105, внесен от Михаил Михайлов на 11 ноември 2011 г.
Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 18 януари 2012 г., на което обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 154-01-105, внесен от народния представител Михаил Михайлов на 11 ноември 2011 г.
В работата на комисията взе участие господин Стоил Дудулов – началник на отдел в Главна дирекция „Земеделие, гори и поземлени отношения” в Министерството на земеделието и храните.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от вносителя народният представител Михаил Михайлов, който изтъкна, че целта на предложения законопроект е да бъде избегната съществуващата неяснота относно момента, от който започват да текат сроковете, в които едно влязло в сила решение за промяна на предназначението на земеделските земи губи правно действие по отношение на заварените случаи.
В тази връзка законопроектът предлага при изграждане на обекти за държавни и общински нужди, за които се провеждат отчуждителни процедури, както и за решенията за промяна в предназначението, влезли в сила преди 24 май 2011 г., тоест до влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи (ДВ; бр. 39 от 2011г.), решението за промяна на предназначението на земеделската земя да не губи правно действие.
От Министерството на земеделието и храните изразиха принципна подкрепа за необходимостта от внасяне на яснота при определяне на момента, от който започва да текат визираните срокове, но предлагат редакцията да бъде прецизирана и да бъде отнесена на систематичното й място в Преходните и заключителни разпоредби.
Председателят на комисията госпожа Танева отбеляза, че законопроектът следва да бъде подкрепен и че на експертно ниво вече е обсъждана конкретна по-прецизна редакция на текста.
В заключение след проведеното гласуване Комисията по земеделието и горите единодушно предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 154 01 105, внесен от Михаил Михайлов на 11 ноември 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае председателят на комисията госпожа Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги,
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 154-01-105, внесен от народния представител Михаил Михайлов на 11 ноември 2011 г.
Комисията разгледа законопроекта на свое заседание, проведено на 2 февруари 2012 г.
В мотивите на законопроекта е посочено, че след последните изменения на Закона за опазване на земеделските земи, приети през месец май, взето решение за промяна предназначението на земя може да се отменя или изменя само в няколко изрично предвидени случая: когато предназначението на земята е променено за бъдещи отчуждителни производства по Закона за държавна собственост и Закона за общинска собственост; предназначението е променено по вече открити отчуждителни производства по същите два закона, отчуждителното мероприятие е проведено, но самото изграждане на обекта не е започнало и когато производството за промяна предназначението на обекти за държавни и общински нужди е открито, на заинтересованото лице е съобщено за това, но то не е платило държавната такса в тримесечен срок от съобщението.
Още през първите месеци от прилагането на Закона за изменение и допълнение на Закона за опазването на земеделските земи се оказа, че разпоредбите не се тълкуват и прилагат еднозначно. Двусмислието се създава от § 27, тъй като не става ясно дали се отнася до влизане в сила на изменителния закон или до влизане в сила на решението за промяна предназначението на земеделската земя. Изтичането на сроковете от датата на влизане в сила на ЗИД на Закона за опазване на земеделските земи е равнозначно за всички лица, то изчисляването на сроковете от датата на влизане на решението на комисията за промяна на предназначението е строго индивидуално за всеки конкретен случай.
В изложените от вносителя мотиви като основен аргумент за законодателна промяна се посочва съществуващият проблем при прилагането на цитираната разпоредба на § 27 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи във връзка с тълкуването на думите „от влизането му в сила” и това дали същите касаят влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи от 25 май 2011 г. или се отнасят до влизането в сила на решението за промяна на предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди.
Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 5 от Закона за опазване на земеделските земи, решението за промяна на предназначението на земеделска земя губи правно действие след изтичане на определени срокове, изчерпателно посочени в закона. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 6 в редакцията й към настоящия момент, ал. 5 не се прилага при изграждане на обекти за държавни и общински нужди, за които се провеждат отчуждителни процедури. Именно в разпоредбата, предвиждаща изключение от общото правило за погасяване действието на вече издадени актове за промяна на предназначението, се предлага изменение от страна на вносителя.
С внесения законопроект се предлага посоченото общо правило да не се прилага занапред и по отношение на всички актове за промяна на предназначението на земеделски земи, влезли в сила преди 24 май 2011 г., тоест преди деня на влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи (обн. от ДВ, бр. 39 от 2011 г.). Ако бъде прието направеното предложение, това би означавало възприемане на различен подход по отношение на актовете за промяна на предназначението на земеделските земи. На основание чл. 24, ал. 6 във връзка с ал. 5 онези от тях, които са влезли в сила преди последната промяна на закона от месец май 2011 г. да действат неограничено във времето, а по отношение на всички останали да се прилагат правилата за погасяване на правата в сроковете, предвидени в § 27, ал. 3 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи от същия брой 39 на Държавен вестник 2011 г. Подобен различен подход е не само неприемлив, но и променя цялостно волята на законодателя такава, каквато е отразена при последните изменения на закона.
Във връзка с изложеното предложената от вносителя редакция на чл. 24, ал. 6 от Закона за опазване на земеделските земи следва да бъде прецизирана и отнесена на основание чл. 34 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове на систематичното й място в § 27 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи (обн. ДВ, бр. 39 от 2011 г.).
След проведената дискусия и обсъждане, единодушно с 20 гласа „за”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 154-01-105, внесен от народния представител Михаил Михайлов на 11 ноември 2011 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, госпожо Фидосова.
Господин Михайлов, заповядайте като вносител на законопроекта.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, ще бъда съвсем кратък. Както чухте и Комисията по земеделието и горите, и комисията по правни въпроси с пълно единодушие одобряват предложението.
Искам да кажа, че изменението ще бъде само в § 7, ал. 3 от Преходните и заключителните разпоредби, което касае именно текста във връзка с неяснотата за прилагане – откога започва да тече тригодишният и шестгодишният срок на земите със сменен статут. Между първо и второ четене ще прецизираме мястото на самото предложение – къде да бъде – да не бъде в чл. 24, а в Преходните и заключителните разпоредби. Смятам, че ще има единодушие по приемането. Благодаря и на двете комисии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 154-01-05, внесен от народния представител Михаил Михайлов на 11 ноември 2011 г.
Гласували 83 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 3.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГОРИТЕ.
Водеща е Комисията по земеделието и горите.
Госпожо Танева, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, правя процедурно предложение за достъп в залата на госпожа Милена Трифонова – началник отдел „Правни дейности” в Изпълнителна агенция по горите, и господин Красимир Каменов – заместник-изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в зала.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите.
Госпожо Танева, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА:
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и горите относно: Три законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите:
1. № 154-01-32, внесен от народните представители Иван Николаев Иванов, Екатерина Михайлова и Веселин Методиев Петров на 11 март 2011 г.;
2. № 102-01-91, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2011 г. и
3. № 254-01-1, внесен от народния представител Димитър Атанасов на 9 януари 2012 г.
Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 18 януари 2012 г., на което обсъди три законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите, № 154-01-32, внесен от народните представители Иван Николаев Иванов, Екатерина Михайлова и Веселин Методиев Петров на 11 март 2011 г.; № 102-01-91, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2011 г., и № 254-01-1, внесен от народния представител Димитър Атанасов на 9 януари 2012 г.
В работата на комисията взеха участие госпожа Евелина Колева – главен юрисконсулт в Министерството на земеделието и храните, от Изпълнителната агенция по горите – инж. Красимир Каменов – зам.-изпълнителен директор, госпожа Милена Трифонова – началник на отдел „Правни дейности”, и госпожа Даниела Ангелова – главен юрисконсулт, и представители на широк кръг неправителствени организации.
Първият законопроект предлага да се разреши движението на велосипеди по обозначените туристически пътеки за целите на планински велотуризъм, като велосипедистите задължително ще дават предимство на пешеходните туристи.
Председателят на комисията госпожа Танева припомни, че така направеното предложение се съдържа и в законопроекта, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът на Министерския съвет беше представен от господин Красимир Каменов. Основните насоки в предложените промени могат да бъдат обобщени, както следва:
Предлага се да отпадне обособяването на горски териториални единици, като съответно инвентаризацията, изработването на плановете за ловностопански дейности и дейностите по опазване от пожари ще става в границите на държавните горски и ловни стопанства, и учебно-опитните горски стопанства.
По отношение разпореждането със собствеността е предвидено да отпадне задължението приходите от продажба на горски територии да се разходват за закупуване и за създаване на нови гори. Дава се право на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите да се разпорежда безвъзмездно с движимите вещи – държавна собственост, когато разпореждането е между агенцията и нейните структури. Началните цени за провеждане на търгове за отдаване под наем на поземлени имоти – държавна собственост, вече ще се определят по реда на наредба на Министерския съвет, а министърът на земеделието и храните по предложение на директорите на държавните предприятия ще продължи ежегодно да утвърждава началните цени за търговете за отдаване под аренда на горски територии.
Направена е цяла група промени, свързани с учредяването на ограничени вещни права. Предлага се право на строеж без промяна на предназначението да се учредява за изграждане на стълбове за лифтове, влекове и други съоръжения за транспорт без контакт с повърхността на терена, както и за ски писти.
По отношение на правото на ползване се предлага такова да се учредява и на държавни органи, извършващи дейности по контрол и опазване на околната среда. Право на ползване ще може да се учреди и за стопанисване на съществуващи ски писти от собствениците на прилежащите лифтове и влекове, като заявленията ще се подават до министъра на земеделието и храните.
Средствата от учреденото право на строеж, от учредения сервитут и от учреденото право на ползване за горските територии – държавна собственост, ще постъпват в Изпълнителната агенция по горите, а не в съответното държавно предприятие.
Право на строеж ще се учредява безвъзмездно за национални обекти, за обекти от републиканската пътна мрежа, обекти, свързани с националната сигурност и отбраната, свързани с опазването на околната среда, и за общински обекти от първостепенно значение.
Учредяването на сервитут ще е безвъзмездно за обекти, свързани с националната сигурност и отбраната.
Новото по отношение на процедурата по промяна на предназначението е, че вече такова ще се прави за стъпките на електропроводните стълбове и за съоръжения, обслужващи спортни, културни, и религиозни нужди.
За създаване на нови или разширяване строителните граници на съществуващи урбанизирани територии промяната на предназначението ще се прави при наличие на действащи общи устройствени планове и след като заявителят е придобил правото на собственост върху имота.
Разширява се приложното поле по отношение на възможностите за промяна на предназначението за създаване или разширяване на отделни урегулирани поземлени имоти, които не са държавна собственост.
Предвижда се изключение от изискването на общ устройствен план по отношение на имоти, придобити по реда на § 123 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на отменения Закон за горите, за които за промяна на предназначението ще се изисква само подробен устройствен план.
Средствата от промяната на предназначението ще постъпват в Изпълнителната агенция по горите, а не в съответното държавно предприятие, като отпада задължението да се разходват за залесяване и за строителство и поддръжка на горски пътища. Предлага се дървесината от имоти – държавна собственост, управлявани от държавните предприятия, чието предназначение е променено безвъзмездно, да остане собственост на предприятието.
Дава се право на физически лица да добиват дървесина за лична употреба без право на продажба.
Отпада забраната за достъп с велосипеди и за езда в горските територии, с изключение на случаите, когато законът е въвел съответни ограничения.
Предлага се да отпадне и режимът за издаване на удостоверение за износ и внос на необработен дървен материал и на диворастящи гъби, като се запазва възможността на министъра на земеделието и храните временно да налага забрани върху износа.
По отношение на държавните предприятия се предвиждат следните промени:
- Създава се възможност държавните предприятия и техните поделения да ползват дървесина за осъществяване на дейността си, след съответни отчисления за фонд „Инвестиции в горите”.
- Държавните горски стопанства, също като държавните ловни стопанства, ще могат да изпълняват дейности самостоятелно или чрез възлагане.
- Отпада забраната държавните горски и ловни стопанства да участват в процедури по Закона за обществените поръчки с предмет изпълнение на горскостопански планове и програми.
- С промяна в Преходните и заключителните разпоредби е предвидено приходите от средства за компенсационно залесяване по отменения Закон за горите да постъпват в приход на държавните предприятия и да се разходват за създаване на нови гори.
По отношение на контрола по прилагането на закона са предвидени следните промени:
- Създава се специален регламент за транспортирането на коледните елхи и недървесните горски продукти, които също като дървесината ще трябва да бъдат придружени с превозен билет.
- Произходът на недървесните горски продукти от внос ще се доказва с документите за внос или доставка.
- Разписана е и съответната административнонаказателна отговорност при нарушения.
Другото предложение е свързано с разширяването на правата на служителите в Изпълнителната агенция по горите и нейните структури, заемащи длъжности, за които се изисква лесовъдско образование, и такива, определени със заповед на изпълнителния директор. Те ще могат, също като горските инспектори, да използват моторни превозни средства със специален режим на движение и да носят и използват оръжие за служебни цели.
С промяна в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за движението по пътищата на тези служители се дава право да спират пътните превозни средства и да проверяват всички документи, свързани с управляваното превозно средство и извършвания превоз.
Освен това се дава право на оправомощени държавни служители на Министерството на земеделието и храните да установяват нарушения по възлагането на дейностите в горските територии – държавна или общинска собственост.
За съставянето на наказателни постановления министърът ще може да оправомощава и лица, които не са служители на регионалните дирекции по горите. Изискуемият трудов стаж за горските инспектори със средно лесовъдско образование се намалява на една година.
В Преходните и заключителните разпоредби се уреждат висящите правоотношения относно лесоустройствени проекти, планове и програми. Направено е предложение държавните горски и ловни стопанства да внасят в бюджета на Изпълнителната агенция по горите таксите за извършени ползвания от горите и земите в горските територии – държавна собственост, за времето от влизането в сила на Закона за горите до вписването на държавните предприятия в търговския регистър.
В Закона за лова и опазване на дивеча се правят промени, съгласно които министърът на земеделието и храните ще може да променя сроковете за ловуване, да регулира числеността на дивечовите запаси и да ограничава или забранява лова на определени видове дивеч. Това ще става по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите или на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните и след съгласуване с министъра на околната среда и водите. Освен това се налагат някои ограничения и забрани по отношение на използваните боеприпаси, екипировката и употребата на алкохол по време на лов.
По законопроекта са постъпили писмени становища с конкретни предложения от широк кръг неправителствени организации.
В последвалата дискусия взеха участие народните представители Емил Димитров, Юнал Тасим, Венцислав Лаков, Пенко Атанасов, Георги Божинов, Михаил Михайлов, Любен Татарски, Димчо Михалевски, Петя Раева и Спас Панчев.
Основните становища могат да бъдат систематизирани, както следва:
Единодушно беше подкрепено правото на физически лица да добиват дървесина за лична употреба, както и отпадането на забраната за достъп с велосипеди в горските територии.
Като най-дискусионен се очерта въпросът относно промяната на процедурата за изграждане на ски писти и съоръжения за лифтове и влекове и възможността за учредяване на право на ползване на съществуващи ски писти на собствениците на прилежащите лифтове и влекове.
Основните аргументи против бяха, че това ще доведе до безконтролно застрояване и изсичане на горите, несъобразено с областните планове за развитие. Беше поставен въпросът за липсата на механизъм за контрол върху това кой, кога и къде ще застроява и за липсата на процедура, по която да бъдат очертани съоръженията в горските територии, предвид факта, че това вече няма да става по реда на Закона за устройство на територията, както е при процедурата промяна на предназначението.
Изказаха се и критики за липсата на комплексен подход при определянето на броя на необходимите ски писти и съоръжения и тяхното местоположение. Бяха изказани мнения, че предложенията обслужват ограничен кръг заинтересовани лица, не защитават обществения интерес и ще доведат до узаконяването на незаконно построени съоръжения. Имаше и критика, че законодателният процес протича не по силата на стратегия, а в следствие на отделни казуси, а приетите закони се променят твърде често. Всички се съгласиха с необходимостта да бъдат развивани спорта и туризма, но това следва да става по ясен регламент за избор на инвеститори, правила за изграждането на ски писти и съответните съоръжения и да не бъде в ущърб на гората и природата.
Основният аргумент в подкрепа на това, за съоръженията да бъде учредявано право на строеж без промяна на предназначението беше, че по този начин териториите остават държавна собственост и част от горските територии, което би позволило последващото им възстановяване като гора, чрез залесяване или самозалесяване. Освен това за учредяване на право на строеж държавата събира такси, формирани аналогично на таксите за промяна на предназначението и след изтичането на съответния период, за който това право е учредено, то трябва да бъде подновено и съответно да бъде заплатена нова такса. Промяната на предназначението е еднократен акт, след който инвеститорът може да придобие собствеността върху гората и се променя нейният статут. Освен това по същество процедурата не се променя, съоръженията ще трябва да отговарят на изискванията на Закона за устройство на територията, Закона за биологичното разнообразие и Закона за защитените територии и ще преминават през всички процедури по одобрение и по ОВОС и ще се представят всички изискуеми документи.
Във връзка с изказани опасения относно отпадането на удостоверенията за износ на необработена дървесина и вероятността това да доведе до липса на контрол и увеличаване на незаконната сеч, беше обяснено, че удостоверенията служат единствено за статистика, не допринасят за подобряване на контрола и представляват допълнителна административна тежест. Освен това дървесината се съпътства от превозен билет и всички документи удостоверяващи законността на произхода.
Намаляването на изискуемия трудов стаж за горските инспектори със средно образование, беше аргументирано с липсата на достатъчно кадри и необходимостта да бъдат привлечени млади образовани хора в системата на горите.
По промените, предвидени в Закона за лова и опазването на дивеча и възможността министърът да променя сроковете за ловуване, бяха изказани опасения, че това ще позволи вземане на еднолично решение и заобикаляне на закона. В тази връзка беше обяснено, че е необходимо да има регламент, позволяващ бърза реакция при възникване на извънредни обстоятелства и епизоотични рискове.
Имаше възражение относно предоставената възможност държавните горски стопанства самостоятелно да извършват дейности в горите, а не единствено чрез възлагане, което би създало условия за нелоялна конкуренция между държавата и частните субекти.
Отношение по законопроекта взеха и по един представител от неправителствените организации, които аргументираха своите становища и изказаха мнения както в подкрепа на предложения законопроект, така и категорично възразяващи срещу неговото приемане.
Третият законопроект беше представен от вносителя народния представител Димитър Атанасов, който изтъкна че целта на предложението е регламентиране на нов вид стопанска дейност, каквато е създаването на плантации за интензивно отглеждане на ценни дървесни видове, като източник на суровини за индустрията. В тази връзка законопроектът предлага плантациите за качествена ценна дървесина да не бъдат стопанисвани като гора.
От името на Министерството на земеделието и храните беше изразена принципна подкрепа по отношение на мотивите към законопроекта, но беше изразено опасението, че предложената редакция разширява приложното поле на тази норма с горски култури и естествени насаждения, имащи характер на плантации за производство на такава дървесина, но традиционно стопанисвани като гори. В тази връзка от министерството предложиха и конкретна редакция на текста, регламентираща начина на стопанисване на този вид плантации върху земеделски земи и урбанизирани територии и за определен срок.
В заключение и след проведените разисквания:
1. С 14 гласа „за”, без „против” и 1 глас „въздържал се”, Комисията по земеделието и горите предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 154-01-32, внесен от народните представители Иван Николаев Иванов, Екатерина Михайлова и Веселин Методиев Петров на 11 март 2011 г.;
2. С 11 гласа „за”, 6 гласа „против” и 3 гласа „въздържал се”, Комисията по земеделието и горите предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 102-01-91, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2011 г.
2. Със 17 гласа „за”, без „против” и 1 глас „въздържал се”, Комисията по земеделието и горите предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 254-01-1, внесен от народния представител Димитър Атанасов на 9 януари 2012 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Танева.
Сега ще чуем доклада на Комисията по околната среда и водите.
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК ТУНДЖАЙ НАИМОВ: Благодаря, госпожо председател.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 102-01-91, внесен от Министерския съвет на 31 декември 2011 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 254-01-1, внесен от Димитър Йорданов Атанасов на 9 януари 2012 г.
На свое редовно заседание, проведено на 12 януари 2012 г., Комисията по околната среда и водите под ръководството на госпожа Искра Михайлова, председател на Комисията, разгледа и обсъди два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 102-01-91, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2011 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 254-01-1, внесен от Димитър Йорданов Атанасов на 9 януари 2012 г., разпределени на Комисията по земеделието и горите като водеща.
От Министерството на земеделието и храните на заседанието присъстваха: господин Красимир Каменов – зам. изп. директор на Агенцията по горите; госпожа Милена Трифонова – директор на дирекция „Правна” в агенцията, и госпожа Даниела Ангелова – юрист в агенцията, от Министерството на околната среда и водите: г-н Михаил Михайлов – директор на дирекция „Национална служба за защита на природата”, както и представители на Коалиция „За да остане природа в България” и Сдружение „Балкани”.
Заседанието беше открито от председателя госпожа Искра Михайлова, която представи присъстващите гости и обяви дневния ред, който се прие от членовете на комисията. Прие се и обсъждането и дискусията по двата законопроекта да се проведе общо, след представянето им от техните вносители.
По т. 1 законопроектът беше представен от господин Каменов.
На първо място със законопроекта се правят промени, свързани с провеждане на административните процедури по промяна на предназначението, учредяване на ограничени вещни права и управление на горските територии, като се предлага инвентаризацията, изработването на плановете за ловностопански дейности и на дейностите по опазване от пожари да се извършват в границите на Държавните горски стопанства и Държавните ловни стопанства, както и учебно-опитните горски стопанства. Със законопроекта се вменява на министъра на земеделието и храните по предложение на директорите на държавните предприятия по чл. 163 от Закона за горите ежегодно да утвърждава начални цени за провеждане на търгове за отдаване под аренда на поземлени имоти в горски територии – държавна собственост, управлявани от държавните предприятия.
Законопроектът предвижда освен за стълбове за въздушни електропроводи право на строеж върху поземлени имоти в горски територии без промяна на предназначението на територията да се учредява и за изграждане на стълбове за лифтове и влекове, или за стълбове за други съоръжения за транспорт без контакт с повърхността на терена. Условията за изграждане за всички стълбове са еднакви, като ползването на съоръженията е свързано с поддържане на просеки и учредяване на сервитутни права.
По сега действащия Закон за горите „сервитут върху поземлени имоти в горски територии може да се учреди за изграждане и/или обслужване”. Предлага се думите „изграждане и/или” да отпаднат, тъй като правото на строеж е право на изграждане, а сервитутът е за обслужване. Прецизират се изискваните документи при учредяване право на ползване, учредяване на сервитут и учредяване право на строеж.
Законопроектът предвижда правна възможност да се учредява право на ползване и върху съществуващи ски писти, като компетентният орган, пред който се подава заявление, е министърът на земеделието и храните. В съответствие с разпоредбата на чл. 50в от Закона за туризма се предвижда правото на ползване на съществуващи ски писти да се учредява на собствениците на прилежащите лифтове и влекове.
Предложенията относно разпоредбите, отнасящи се до промяна предназначението на поземлени имоти в горски територии, са:
- промяната на предназначението на поземлени имоти в горски територии за създаване на нови или разширяване строителните граници на съществуващи урбанизирани територии в случаите, когато има приети общи устройствени планове на общините или за части от тях, в които се намират имотите, да се извършва само след като заявителят е придобил правото на собственост върху имота;
- цената за учредяване право на ползване, учредяване на сервитут и учредяване право на строеж да постъпва в бюджета на Изпълнителната агенция по горите, а не както предвижда действащият закон – в съответното държавно предприятие по чл. 163 от Закона за горите, като предложението е мотивирано от обстоятелството, че основната административна тежест по провеждане на тези процедури и изготвяне на административните актове пада върху Изпълнителната агенция по горите (ИАГ), съответно регионалните дирекции по горите (РДГ), които изразяват становища.
Създаването на нови гори е стопанска дейност, включена в основния предмет на дейност на държавните предприятия по чл. 163.
На второ място се предлагат промени, свързани с предвиждане на допълнителни правомощия при осъществяване на функциите по опазване на горските територии
Освен това се предлагат изменения на разпоредби, свързани с осъществяване на горскостопански дейности, поради празнота в сега действащия закон.
С предложеното изменение се регулира и нормативно възможността физическите лица да могат да добиват дървесина за лична употреба без право на продажба – дейност, която и към момента се извършва, но в действащата разпоредба е неясно определена.
Законопроектът съдържа предложение за създаване на регламент за ползване на дървесина от държавните предприятия и техните териториални поделения за осъществяване на дейността им – за изграждане на ловностопански и рибностопански съоръжения, за заслони, водопои, противопожарни депа, пожаронаблюдателни кули и водоеми, за ловностопански и рибностопански сгради и съоръжения, за отопление, за научноизследователски и други подобни цели, тоест за нетърговски цели.
Законопроектът включва още отпадане на режима за издаване на удостоверение за износ и внос на необработен дървен материал и усъвършенстване на контролната дейност и административнонаказателните разпоредби, като отпада ограничението при издаване на наказателни постановления министърът на земеделието и храните да оправомощава само длъжностни лица от регионалните дирекции по горите.
В Преходните и заключителни разпоредби законопроектът предвижда приходите от средства за компенсационно залесяване по отменения Закон за горите, действал до 9 април 2011 г., да постъпват в приход на държавните предприятия по чл. 163 и да се разходват за създаване на нови гори.
Предлага се да се предвидят разпоредби, които уреждат висящите правоотношения относно лесоустройствени проекти, планове и програми, изработването на които е започнало и/или извършено по времето на действие на отменения Закон за горите и при условията и по реда на Наредба № 6 за устройство на горите и земите от горския фонд и на ловностопанските райони в Република България, приета на основание на отменения Закон за горите.
Предлагат се промени и в Закона за лова и опазване на дивеча, като се дава възможност на министъра на земеделието и храните със заповед да променя сроковете за ловуване, да регулира числеността на дивечовите запаси, както и да ограничава или забранява лова на определени видове дивеч по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите или на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните и след съгласуване с министъра на околната среда и водите. Забранява се използването на сачмите с диаметър над 6 мм при провеждането на групов лов на дива свиня с гладкоцевно оръжие, което се налага с цел ограничаване на инцидентите и смъртните случаи при провеждането на ловните излети.
Създават се административнонаказателни разпоредби за нарушения на закона, извършени от ловци, които използват боеприпаси, различни от тип „куршум”, при групов лов на дива свиня с гладкоцевно оръжие, които не са екипирани със шапка или облекло със сигнален цвят или са употребили алкохол по време на лов.
Законопроектът предвижда промяна и в § 12а от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за движението по пътищата с оглед предложението за допълване правомощията на служителите, осъществяващи функциите по опазване на горските територии.
По т. 2 от дневния ред внесеният законопроект, състоящ се от един параграф, беше представен от народния представител Димитър Атанасов.
Предложеното изменение цели засилване на екологичната насоченост на закона и създаване на правна рамка за нова за страната ни стопанска дейност – създаване на плантации за интензивно отглеждане на ценни дървесни видове за производство на качествена дървесина – суровина за мебелно производство, ценни видове хартия и други.
Тази стопанска дейност се развива в съответствие с: критерий 10 на изискванията на Forest Stewardship Council (FSC) – дейности, допълващи природните гори и намаляващи натиска върху тях; принципа на т. 8 от становище на Комитета на регионите относно политиката на Европейския съюз в областта на горите свързана с целите по изменение на климата 20/20/20 и изискванията на чл. 3 от Регламент (ЕО) № 2494/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 7 ноември 2000 г. относно насърчаването на производството и използване на дървесни и недървесни горски продукти от устойчиво управлявани ресурси.
В някои европейски държави плантациите за интензивно отглеждане на дървесни видове не се разглеждат като гори (например в Германия).
Съществен ефект от интензивното отглеждане на дървесните видове е създаването на източник на ценни суровини за индустрията, вместо да се изсичат естествените гори, с което се запазват естествените екосистеми и местообитания.
Според вносителя, в България има потенциал до 2020 г. да се създадат над 200 000 декара плантации за интензивно отглеждане на ценни дървесни видове, с което ще се спасят 400 000 – 800 000 декара естествени гори, като предложеният текст няма да окаже влияние върху бюджета, върху традиционното горско стопанство, а ще даде възможност за развитие на нова за България дейност и съответно допълване на бюджетните приходи, разкриване на нови работни места и опазване на естествените гори и местообитания на страната.
Отношение по законопроектите взеха:
- народният представител Георги Божинов – относно растителните видове и конкретизирането на приходите, получи отговори от господин Атанасов, конкретизиращ видовете и господин Каменов, посочи, че оценките се правят от независими експерти съгласно наредбата от 2010 г., като при учредяване право на строеж на всеки 10 години държавата ще има приходи;
- народният представител Емил Димитров, който предложи да се гласува законопроекта на народния представител Атанасов, посочвайки още, че по негова информация в страната ни се изсичат много по-малко гори от възможния потенциал;
- господин Каменов, който представи становището на Министерството на земеделието и храните по предложения от народния представител Атанасов законопроект, с което подкрепят по принцип мотивите на вносителя и предлагат редакционно прецизиране;
- народният представител Георги Божинов – относно коректността на предлаганата редакция;
- представител на неправителствени организации – относно това, че и в лесоустройствените планове целите са добив на висококачествена дървесина, на което отговори народният представител Димитър Атанасов, че категорично става дума за земи извън горския фонд и защитените територии, за пустеещи земеделски земи и приема становището на Министерството на земеделието и храните;
- народният представител Огнян Пейчев – относно понятията „ценна дървесина” и „качествена дървесина” и как ще се процедира при транспорт и износ, на което отговор даде господин Каменов, че не трябва да се отваря широко „вратата”, като посочи необходимостта от текстовете за срокове и маркиране на дървесината;
- народният представител Огнян Пейчев с въпрос дали специалната дървесина включва и дървесина за добив на енергия, получи отговор от господин Атанасов;
- народният представител Емил Димитров подчерта, че има още за изчистване между специалисти лесоинженери и юристи по терминологията;
- народният представител Искра Михайлова, посочвайки, че подкрепя внесения законопроект за изменение и допълнение от народния представител Димитър Атанасов, като се направят съответните прецизирания и синхронизирания между двете гласувания.
Председателят госпожа Искра Михайлова прекрати дебата и обяви гласуване на законопроекта на народния представител Димитър Атанасов, който беше подкрепен единодушно от членовете на комисията, след което продължи дебата по законопроекта, внесен от Министерския съвет.
Народният представител Петър Курумбашев относно практиката по действието на закона, който не бива да се разглежда едностранно, само от икономическа или екологична позиция, получи отговор от господин Каменов, който даде и няколко конкретни примера, включително за парк „Витоша”.
Господин Михайлов подчерта, че с предлаганите промени в никакъв случай не се облекчават процедурите по опазване на околната среда, поради което има и подкрепа на Министерството на околната среда и водите.
Народният представител Захов относно въпроса за възстановяване на горите, получи отговор от господин Каменов, че такъв текст има в действащия закон, а в предложените промени това е включено в цената за правото на строеж.
Председателят отправи последна покана за вземане на отношение, след което прекрати дебата и обяви процедура по гласуване.
След проведената дискусия и направените предложения Комисията по околната среда и водите със 7 гласа „за”, 1 ”против” и 4 гласа ”въздържал се”, подкрепи Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 102-01-91, внесен от Министерски съвет на 30 декември 2011 г., и изразява следното становище:
1. Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 102-01-91, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2011 г.
2. Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 254-01-1, внесен от Димитър Йорданов Атанасов на 9 януари 2012 г.
3. Предлага обоснованите бележки, предложения и прецизирания да бъдат представени на водещата комисия между двете гласувания.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви.
Продължаваме с доклада на Правната комисия.
Госпожо Фидосова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Ще прочета резюме от:
„ДОКЛАД
относно първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 102-01-91, внесен от Министерски съвет на 30 декември 2011 г.
На свое заседание, проведено на 26 януари 2012 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите.
Със законопроекта се предвиждат промени, свързани с провеждането на административните процедури по промяна на предназначението, учредяване на ограничени вещни права и управление на горските територии.
Предлага се инвентаризацията, изработването на плановете за ловностопански дейности и на дейностите по опазване от пожари да се извършват в границите на държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства, както и учебно-опитните горски стопанства.
Министърът на земеделието и храните по предложение на директорите на държавните предприятия по чл. 163 от Закона за горите ежегодно ще утвърждава начални цени за провеждане на търгове за отдаване под аренда на поземлени имоти в горски територии – държавна собственост, управлявани от държавните предприятия.
Законопроектът предвижда освен за стълбове за въздушни електропроводи право на строеж върху поземлени имоти в горски територии без промяна на предназначението на територията да се учредява и за изграждане на стълбове за лифтове и влекове или за стълбове за други съоръжения за транспорт без контакт с повърхността на терена.
Предвижда се цената за учредяване на право на ползване, учредяване на сервитут и учредяване право на строеж да постъпва в бюджета на Изпълнителната агенция по горите (ИАГ).
Предвидени са промени, свързани с предвиждане на допълнителни правомощия при осъществяване на функциите по опазване на горските територии. Предлага се да се допълнят правомощията на служителите, назначени в предприятията по чл. 163 от Закона за горите за опазване на горските територии. Предвижда се служителите в ИАГ и в нейните структури, които заемат длъжности, за които се изисква лесовъдско образование, както и определените със заповед на изпълнителния директор на ИАГ да имат право да използват моторни превозни средства със специален режим на движение, както и да носят и използват за служебни цели служебно дълго и късо оръжие за охрана и лично късо нарезно оръжие. Също така се предвижда изискването за професионален опит на горските инспектори със средно лесовъдско образование да се намали от три години на една година.
Проведената продължителна дискусия в Комисията по правни въпроси акцентира върху следното.
Акцентира се върху § 48, с който се изменя § 12а от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за движение по пътищата. Бяха отправени въпроси защо не е разписан изрично кръгът от длъжностните лицата, за които се иска въвеждането на използването на моторни превозни средства със специален режим на движение и какъв е аргументът да се иска това изменение. Комисията по правни въпроси се обедини около становището, че това предложение е неприемливо и не подкрепя това изключително разширяване на кръга – до всички длъжностни лица.
Беше отбелязано, че с § 29 се регламентира достъпът на велосипедисти в горските територии, като беше отправен и въпрос не е ли възможно да бъде вдигната забраната за достъп за кросови мотори и АТВ.
С предлаганото изменение в § 25, чл. 111, ал. 2 се създават предпоставки физически лица неправомерно да изсичат големи количества дървесина, повече от необходимото им за лични нужди, тъй като това не се контролира чрез вписване в публичния регистър, тъй като за тях няма лицензионен режим по чл. 241 и това може да доведе до заобикалянето на закона. Препоръката на Комисията по правни въпроси е този параграф да отпадне и да остане действащата разпоредба или текста да се прецизира по отношение на въвеждане на ограничение на количеството дървесина – не повече от 5 кубика годишно на едно физическо лице, което да се отчита писмено, както и заменянето на термина „добива” с „добива и заплаща”.
С § 26 и 30 се създават условия за неконкурентни и монополни отношения на държавните горски предприятия и техните клонове на пазара на услуги. Създават се предпоставки за ликвидиране на горското предприемачество и неравнопоставеност на държавата и частните структури. Необходимо е в чл. 116а да се разпишат извършваните дейности от държавните предприятия, ограничение в количеството ползвана дървесина, ред и процедура за отчитането й, както и въвеждането на контрол върху използването на добиваната дървесина.
С § 42 се предлага контролът по закона и подзаконовите актове по прилагането му да бъде отнет от основните контролни органи по закона, като наказателните постановления за нарушения в горските територии – държавна собственост, да бъдат издавани от оправомощени от министъра на земеделието и храните длъжностни лица. Предлаганата законодателна промяна създава сериозна опасност в кръга на оправомощените от министъра лица да бъдат включени и служители на държавните предприятия, държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства, а това би означавало смесване на контролни и стопански функции по закона в един и същ субект.
Съгласно разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от Закона за горите, наказателните постановления за нарушения по закона и подзаконовите актове по прилагането му в горските територии – държавна собственост, се издават от регионалните дирекции по горите като структури на Изпълнителната агенция по горите, на които след извършената реформа в отрасъла бяха възложени контролните правомощия в горите, а с § 43 се предлага отпадането на това им правомощие, което е неприемливо.
В Преходните и заключителните разпоредби към закона се предлагат изменения в Закона за лова и опазване на дивеча, като е дадено право в зависимост от биологичното развитие на дивеча, щетите, нанесени от него, и епизоотичната обстановка министърът на земеделието и храните, по предложение на изпълнителния директор на ИАГ или изпълнителния директор на БАБХ и след съгласуване с министъра на околната среда и водите да променя сроковете за ловуване.
Следва да се има предвид, че сроковете за ловуване на дивеч – обект на лов, са изрично регламентирани в Приложение № 3 към чл. 54, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча, поради което същите могат да бъдат променени единствено със съответни законодателни промени, а не със заповед на министъра, което е правно недопустимо, както и нецелесъобразно. Не подкрепяме възможност за ново удължаване на срока за ловуване, и то с административен акт.
С оглед направените възражения, Комисията по правни въпроси изрази категорична неподкрепа относно § 42, 43 и 47, т. 1.
В проекта са предложени промени в режима за учредяване на право на строеж и сервитути за изграждане на национални обекти и обекти от републиканската пътна мрежа - § 8, относно чл. 54, ал. 4, § 9, относно чл. 55а, § 11, относно чл. 57, ал. 4, § 12, относно чл. 61, ал. 3, § 13, относно чл. 62а, § 14, относно чл. 63, ал. 5 и ал. 11 и § 18, относно чл. 73, ал. 1, т. 5 и ал. 5. Промените предвиждат във всички изброени случаи правото на строеж, съответно сервитутите да се считат учредени с влизането в сила на подробния устройствен план и учредените права да са безвъзмездни.
Предлаганите промени не следва да бъдат подкрепени в този вид, тъй като е правно недопустимо и неприемливо възникването на вещни права по силата на влязъл в сила ПУП. В тази връзка в проекта следва да бъдат разграничени две хипотези.
В случай че подробният устройствен план се отнася само за територии – държавна собственост, не е необходимо учредяване право на строеж, тъй като държавата ще строи в собствените си имоти.
Ако засегнатите имоти са частна или общинска собственост, влезлият в сила подробен устройствен план е основание за отчуждаване на съответните имоти, освен ако собствениците им учредят право на строеж на държавата, но държавата не може да придобива безвъзмездно права върху тях.
Следва да се има предвид също така, че правото на строеж е неприложимо за обектите от републиканската пътна мрежа, тъй като при тях във всички случаи следва да има отчуждаване съгласно чл. 207 от Закона за устройство на територията. Що се отнася до учредяването на сервитути, те възникват по силата на влязъл в сила подробен устройствен план, но след като се плати на собствениците еднократно обезщетение, тоест отново разпоредбата за безвъзмездно учредяване на вещното право е неприложима.
След проведената дискусия и обсъждане, с 10 гласа „за”, без „против” и 7 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 102-01-91, внесен от Министерски съвет на 30 декември 2011 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: И ние Ви благодарим, госпожо Фидосова.
С доклада на Комисията по регионална политика и местно самоуправление ще ни запознае председателят й господин Татарски.
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по регионална политика и местно самоуправление относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 102-01-91, внесен от Министерския съвет
На свое редовно заседание, проведено на 12 януари 2012 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 102-01-91, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2011 г.
В заседанието на комисията взе участие господин Красимир Каменов – заместник изпълнителен директор на Агенцията по горите, който представи законопроекта от името на вносителите. Предложените изменения и допълнения в Закона за горите са в няколко основни насоки.
Предлага се инвентаризацията, изработването на плановете за ловностопански дейности и на дейностите по опазване от пожари да се извършват в границите на държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства, както и учебно-опитните горски стопанства.
Законопроектът предвижда, освен за стълбове за въздушни електропроводи, право на строеж върху поземлени имоти в горски територии без промяна на предназначението на територията да се учредява и за изграждане на стълбове за лифтове и влекове или за стълбове за други съоръжения за транспорт без контакт с повърхността на терена. Прецизират се изискуемите документи при учредяване право на ползване, учредяване на сервитут и учредяване право на строеж.
Законопроектът предвижда правна възможност да се учредява право на ползване и върху съществуващи ски писти, като компетентният орган, пред който се подава заявление, е министърът на земеделието и храните. В съответствие с разпоредбата на чл. 50 от Закона за туризма се предвижда правото на ползване на съществуващи ски писти да се учредява на собствениците на прилежащите лифтове и влекове.
Предлага се цената за учредяване право на ползване, учредяване на сервитут и учредяване право на строеж да постъпва в бюджета на Изпълнителната агенция по горите, а не както предвижда действащият закон – в съответното държавно предприятие по чл. 163 от Закона за горите. Предложението е мотивирано от обстоятелството, че основната административна тежест по провеждане на тези процедури и изготвяне на административните актове пада върху Изпълнителната агенция по горите, съответно регионалните дирекции по горите. Действащият закон урежда собствеността на дървесината от поземлени имоти в горски територии, чието предназначение е променено. Предлага се допълнение, съгласно което дървесината от поземлени имоти в горски територии – държавна собственост, управлявани от държавните предприятия по чл. 163 от Закона за горите, чието предназначение е променено безвъзмездно, да остане в собственост на предприятието.
Предвидени са промени, свързани с правомощията при осъществяване на функциите по опазване на горските територии, отпадане на режима за издаване на удостоверение за износ и внос на необработен дървен материал, както и редица промени, свързани с контрола и административнонаказателните разпоредби.
В хода на дискусията членовете на комисията се обединиха около целесъобразността на редица от предложените промени и необходимостта от приемане на законопроекта. Същевременно народните представители, взели участие в дискусията, обърнаха внимание, че в законопроекта има разпоредби, които се нуждаят от допълнително прецизиране. В тази връзка бяха поставени редица въпроси, като бяха направени и конкретни предложения за промени, които народните представители считат, че следва да бъдат взети предвид от водещата комисия при подготовката на законопроекта за второ гласуване.
С § 1 от законопроекта се предлага ивентаризацията, изработването на плановете за ловностопански дейности и на дейностите по опазване от пожари да се извършват в границите на държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства, както и учебно-опитните горски стопанства. Аргументът, че извършването на инвентаризация на територията на цели общини е нецелесъобразно, икономически неизгодно и на практика не може да се ползва за изработването на горскостопански планове, поставя въпроса как, от кого и на каква основа ще се осъществяват дейностите по опазване от пожари на горите, които са собственост на общините и на частни физически и юридически лица. В тази връзка е необходимо предложените разпоредби да бъдат прецизирани.
Предложените промени в режима за учредяване на право на строеж и сервитути за изграждане на национални обекти и обекти от републиканската пътна мрежа предвиждат в тези случаи правото на строеж, респективно – сервитутите, да се считат за учредени с влизането в сила на ПУП и съответните права да са безвъзмездни. Така предложените разпоредби са неприемливи и следва да бъдат прецизирани. Не може съответните права да възникват по силата на влязъл в сила ПУП.
Първо, ако териториите, засегнати от плана, са държавна собственост, на държавата не са й необходими вещни права на строеж и сервитути, за да строи в собствените си имоти.
Ако засегнатите имоти са собственост на общините или на частни лица, влезлият в сила ПУП е основание за отчуждаване на съответните имоти, освен ако собствениците им учредят право на строеж на държавата, а не държавата да придобива безвъзмездно права върху тях.
Правото на строеж обаче е неприложимо за обектите на републиканската пътна мрежа – във всички случаи следва да има отчуждаване съгласно чл. 207 от Закона за устройство на територията.
По отношение на сервитутите следва да се има предвид, че те възникват по силата на влязъл в сила ПУП, но след като се плати на собствениците еднократно обезщетение. С § 21 е предложена промяна в чл. 80, която предвижда дървесината от горските територии – държавна собственост, чието предназначение е променено безвъзмездно, да е на съответното държавно предприятие. Целесъобразно е същият подход да се възприеме и по отношение на общините, тоест дървесината от горските територии – общинска собственост, чието предназначение е променено безвъзмездно, да е на съответната община.
От прецизиране се нуждаят и разпоредбите на § 42, с който се предлагат промени в чл. 274, свързани с контролните правомощия на съответните органи при установяване на нарушенията. С предложените промени силно са ограничени контролните правомощия на общинските органи, като, освен че са сведени до контрол само върху горите – общинска собственост, а не както беше досега – върху всички горски територии в границите на съответната община, от тяхната компетентност е изключен и контролът по наредбата по чл. 95, ал. 1 за определяне на условията и реда за възлагане на дейностите в горските територии – общинска собственост.
Целесъобразно е да се предвидят разпоредби, съгласно които при отнемане на незаконно добита дървесина от гори – общинска собственост, същата да се предоставя на общината. Общините биха могли да я използват, като я предоставят на училища, детски градини и други общински заведения.
Не на последно място следва да се преосмисли въпросът за постъпленията от таксите за промяна на предназначението на горски територии – общинска собственост, те следва да постъпват в бюджета на съответната община, а не в Изпълнителната агенция по горите. Тази промяна следва да бъде направена по аналогия с таксите за промяна на предназначението на земеделските земи – общинска собственост, които съгласно Закона за опазване на земеделските земи постъпват в общинските бюджети.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика и местно самоуправление (с 8 гласа „за”, без „против” и 5 гласа „въздържал се”) предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 102-01-91, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря, господин Татарски.
Колеги, сега ще дам половин час почивка, като в 11,30 ч. ще продължим заседанието с представянето на другите два доклада на комисии, на които е разпределен законопроектът, и съответно дебати.
Обявявам половин час почивка.
В 11,30 ч. заповядайте в залата.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Уважаеми колеги, с Доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще ни запознае господин Пламен Тачев.
Заповядайте, господин Тачев.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН ТАЧЕВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Ще представя на Вашето внимание Доклад относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите, № 102-01-91, внесен от Министерския съвет на 30.12.2011 г.:
„Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое заседание, проведено на 25 януари 2012 г., обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 102-01-91, внесен от Министерския съвет на 30.12.2011 г.
На заседанието присъстваха представители на Министерство на земеделието и храните: от Изпълнителна Агенция по горите - Красимир Каменов, заместник изпълнителен директор; Милена Трифонова, директор на дирекция „Правна”; Даниела Ангелова – юрист; Ивелина Колева, главен юрисконсулт, и Юлиян Русев, началник отдел „Лов и опазване на дивеча”.
От Министерство на вътрешните работи: Божидар Василев, началник сектор КОС при Главна дирекция „Охранителна полиция”, и Кристина Лазарова, главен юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност”.
От името на вносителя законопроектът бе представен от Красимир Каменов. В тази част от законопроекта, която е в рамките на компетентността на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, се предлага служителите в Изпълнителна агенция по горите и в нейните структури, които заемат длъжности, за които се изисква лесовъдско образование, както и тези, определени със заповед на изпълнителния директор на агенцията, да имат право да използват моторни превозни средства със специален режим на движение и да носят и използват за служебни цели служебно дълго и късо оръжие за охрана и лично късо нарезно оръжие.
Предложено е и изменение на разпоредбата на § 12а от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за движението по пътищата, като се дава възможност на длъжностните лица да използват моторни превозни средства със специален режим на движение и правото да спират пътните превозни средства и да проверяват всички документи, свързани с управляваното превозно средство и извършвания превоз.
Предвижда се изискването за професионален опит на горските инспектори със средно лесовъдско образование да се намали от три на една година.
Предлагат се промени и в Закона за лова и опазване на дивеча. С цел ограничаване на инцидентите и смъртните случаи при провеждането на ловните излети се забранява използването на сачми с диаметър над 6 мм при провеждане на групов лов на дива свиня с гладкоцевно оръжие.
Създават се административнонаказателни разпоредби за нарушения на закона, извършени от ловци, които използват боеприпаси, различни от тип „куршум”, при групов лов на дива свиня с гладкоцевно оръжие, които не са екипирани със шапка или облекло със сигнален цвят или са употребили алкохол по време на лов.
В хода на дискусията участие взеха народните представители Анастас Анастасов и Йордан Бакалов.
Господин Анастасов зададе въпрос към вносителите по отношение на предлаганите разпоредби, даващи право на лицата с лесовъдско образование, да носят едновременно и служебно, и лично оръжие, и дали разпоредбите, с които се налагат санкции за ловуване след употреба на алкохол, са съобразени със Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.
Господин Бакалов изказа несъгласие с текста за забрана използването на сачми с диаметър над 6 мм при лова на дива свиня, като заяви, че използването на „бренеке” е по-опасно от сачмите. В изказването си той засегна и въпроса относно извършването на проверка за употреба на алкохол – дали това става преди, по време или след приключване на лова.
Отношение по така поставените въпроси взе господин Василев, началник сектор КОС. Той обясни пред народните представители, че след внимателен анализ е установено, че повечето нещастни случаи са станали с използването на сачми - поради по-малката си маса те се отклоняват по-лесно и съответно рикошетът при тях е по-голям.
Що се касае до налаганите санкции за употребата на алкохол в Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия има предвидени такива, а проверката би могла да се извърши както преди, така и по време на провеждане на ловния излет.
В резултат на проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 9 гласа „за”, без „против” и със 7 гласа „въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 102-01-91, внесен от Министерски съвет на 30.12.2011 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: С Доклада на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта ще ни запознае госпожа Банковска.
Заповядайте, госпожо Банковска.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА БАНКОВСКА: Благодаря, господин председател.
„ДОКЛАД
относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите, № 102-01-91, внесен от Министерски съвет на 30 декември 2011 г.
На свое редовно заседание, проведено на 25 януари 2012 г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта обсъди внесения от Министерски съвет законопроект.
В заседанието на комисията взеха участие доц. Лазар Каменов – заместник-министър на физическото възпитание и спорта, Красимир Каменов – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите, експерти от Министерството на физическото възпитание и спорта и представители на Българска федерация по ски.
От името на вносителя законопроектът бе представен от господин Красимир Каменов.
Предложените изменения и допълнения предвиждат правна възможност да се учредява право на строеж без промяна на предназначението за изграждане на ски писти, както и за стълбове за лифтове, влекове и други съоръжения за транспорт без контакт с повърхността на терена.
За стопанисване на вече изградени ски писти се регламентира в допълненията на чл. 69, че се учредява право на ползване върху тези писти за собствениците на прилежащите лифтове и влекове в съответствие с разпоредбата на чл. 50в от Закона за туризма.
С новата редакция на чл. 73, ал. 1, т. 7 се допуска промяна на предназначението на поземлените имоти в горски територии за открити и закрити съоръжения, обслужващи спортни, културни, както и религиозни нужди, включващи необходимите спомагателни постройки и други.
Средствата от учреденото право на строеж и право на ползване за горските територии държавна собственост, както и средствата от промяната на предназначението, ще постъпват в Изпълнителна агенция по горите като отпада задължението да се разходват за залесяване, за строителство и поддръжка на горски пътища.
В Комисията постъпиха писмени становища по предложените измененията и допълнения от Министерството на физическото възпитание и спорта и Българска федерация по ски.
В дискусията взеха участие народните представители Румен Стоилов, Стефани Михайлова, Снежана Дукова и Огнян Стоичков, които обърнаха внимание, че в законопроекта има разпоредби, които се нуждаят от допълнително прецизиране. В тази връзка бяха поставени редица въпроси, които следва да бъдат взети предвид от водещата комисия при подготовката на законопроекта за второ гласуване.
Не бе представен анализ на съществуващото правно положение относно правото на собственост и ограничените вещни права и договори за ски пистите към момента – колко от тях са държавна, общинска, частна, смесена и други видове собственост. Не се аргументира обществената необходимост от промяна на действащите разпоредби и не се посочват евентуални затруднения от тяхното правоприлагане към момента.
В отговорите си вносителят се затрудни да дефинира понятието „ски писта”, не само като туристически обект по смисъла на чл. 3, ал. 3, т. 6 от Закона за туризма, но и като терен за практикуване на различни дисциплини в ски спорта.
Съгласно „Норми за проектиране на спортни сгради и съоръжение”, 1989 г., издадени от Комитета по ТСУ, Глава седемнадесета, ски пистите следва да отговарят на специални изисквания в зависимост от различните ски дисциплини – алпийски дисциплини (спускане, слалом, гигантски, супер гигантски и паралелен слалом), северни дисциплини (бегови дисциплини, скокове и северна комбинация) и биатлон. Например, при ски скоковете нормалните шанци са с дължина 60-70 м, при ски бягане трасето е от 5 до 50 км, което би могло да е и на по-къса писта, със съответния брой обиколки. Допустимо е и проектиране на специални писти (ролбани) за летните месеци. Не би могло да се разглежда стеснително термина „ски писта” като терен само за практикуване на зимно спускане.
Не бяха изяснени от вносителя и въпросите, свързани със срока за учредяване правото на ползване и с неговата цена. За цената на правото на ползване вносителя посочи, че ще се определя от оценител и съгласно Наредба за горските територии, но дискусионен остава въпросът – теренът ще бъде оценен като горска територия или като ски писта. Правилно би било теренът да се оцени с оглед бъдещото му ползване като ски писта, но оценка на ски писта за предполагаем период на ползване до 30 години не е ясно по каква методика и критерии ще се изработи.
Беше поставен въпросът и доколко е целесъобразна промяната, която предвижда изискването за професионален опит на горските инспектори със средно лесовъдско образование да се намали от три години на една година.
В заключение, с оглед на поставените въпроси и направените бележки, вносителите изразиха готовност между първо и второ гласуване да отразят необходимите изменения и допълнения с цел прецизиране на разпоредбите.
След приключване на дебатите и проведено гласуване с резултати: „за” – 10 , „против” – 2, „въздържали се” – 6, Комисията по образованието, науката, въпросите на децата, младежта и спорта, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите, № 102-01-91, внесен от Министерски съвет на 30.12.2011 г.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
От името на вносителите?
Първият законопроект е на Синята коалиция.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, в рамките на няколко минути ще Ви запозная с предложения от нас Закон за изменение и допълнение на Закона за горите. Той е с вносители госпожа Екатерина Михайлова, господин Веселин Методиев и аз самият.
Законопроектът, който сме предложили, всъщност е още отпреди единадесет месеца, но от друга страна, ние показахме разбиране, тъй като касае малка промяна в закона, предпочитаме да бъде гледан заедно с промени, които ще се внесат от Министерския съвет.
Същността на законопроекта, който внасяме, се състои във формулиране на нова ал. 3 в чл. 149. Веднага ще прочета съдържанието, откъдето може да разберете нашите мотиви, а именно, че движението на велосипеди по обозначените туристически пътеки е разрешено единствено за целите на планински велотуризъм, като велосипедистите задължително дават предимство на пешеходните туристи.
Причината да направим това допълнение е, че в приетия преди около година Закон за горите, се забраняваше движението на каквито и да е пътни превозни средства по обозначените туристически пътеки, освен по трасето на туристическа пътека, само когато съвпада с горски път и е обозначено за целта трасе. Тази разпоредба обаче лишава необосновано тези, бих казал, любители на планинския велотуризъм да използват туристическите пътеки. По принцип те не се движат по горските пътища, а изцяло упражняват велотуризъм по туристическите пътеки. При изискването, което залагаме в нашето предложение, а именно категорично по тези пътеки да дават път на пешеходните туристи, ние решаваме един проблем, тоест възможността да се осъществява велотуризъм по туристическите пътеки и едновременно с това да се дава предимство на пешеходните туристи.
Този наш законопроект беше разгледан единствено в Комисията по земеделието и горите и аз съм удовлетворен, че той практически получи единодушно одобрение от нея. Надявам се и в пленарната зала да получи подобно одобрение, за да може в рамките на общ Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите предложената от нас разпоредба да бъде въведена в тялото на закона. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Господин Атанасов, ще представите ли Вашия законопроект?
Заповядайте.
ДИМИТЪР АТАНАСОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По законопроекта, който представих, доста подробно бяха представени мотивите от една от комисиите, затова няма да се спирам подробно да ги повтарям.
Единственото, което ми се иска да добавя, е, че освен безспорната екологична насоченост и ефектът от трудовата заетост за райони, където има голяма безработица, този законопроект отваря врати за едни добри инвестиции в България като плантациите за ценностна дървесина. Искам да споделя с Вас, че засега такива инвестиции вече са направени в следните области: Русе, Разград, Силистра, Търговище, Плевен и Велико Търново. Приблизително 15 до 17 млн. евро са вложени в тези плантации за ценностна дървесина. Ефектът за съответните общини също финансово е много добър. Там се плащат съответните аренди.
На мен ми се иска да се спра на даденото становище от Министерството на земеделието и храните, които по принцип подкрепят законопроекта. Те се притесняват единствено, че това предложение ще обхване и горските култури – естествени насаждения, които имат характер на плантации за производство на такава дървесина, но досега традиционно са били стопанисвани като гори.
Аз лично не съм против предложеното от специалистите от Министерството на земеделието и храните. Между първо и второ четене най-вероятно ще оттегля моя законопроект и ще направя предложение в техния текст – срокът за отглеждане да бъде повече от двадесет години, както е описано тук. Мисля, че нищо не пречи срокът за тези плантации да бъде до тридесет години, да не затрудняваме бъдещите инвеститори, които евентуално биха направили инвестиция в този вид плантации. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Атанасов.
От името на вносителя, Министерският съвет – инж. Каменов, имате думата.
КРАСИМИР КАМЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, накратко ще се опитам да представя мотивите към законопроекта. Те са групирани в шест групи.
Първата група, която породи най-широка обществена дискусия, е промяната, свързана с провеждането на процедурите за промяна на предназначение и право на строеж. Специално за изграждането на стълбовете на лифтовете и влековете, изграждането на ски пистите, нашето предложение по процедурата за промяна на предназначение е това да бъде с право на строеж, като искам да Ви уверя, че като процедура, като режими нищо не се променя. И за двете процедури – както за промяна на предназначение, така и за право на строеж, е необходимо да има влезли в сила подробен устройствен план и административен акт по Закона за опазване на околната среда и Закона за биологичното разнообразие, така че ако не са изпълнени някои от изискванията, не би могло да се учреди право на строеж.
Нещо друго важно по отношение на заплащането на цената за промяна на предназначение и цената за право на строеж – това заплащане се извършва съгласно оценка от независим оценител по наредба, приета от Министерския съвет – Наредба за определяне на цените в горските имоти. Там цената е една и съща. Цената, която би трябвало да се заплати за промяна на предназначение, и цената за срок от десет години право на строеж е една и съща.
Доброто при право на строеж е, че държавата не губи правото на собственост. Когато имаме промяна на предназначение, държавата трябва да продаде собствеността на съответния инвеститор, но когато имаме право на строеж, собствеността остава държавна и когато изтече срокът, за който е учредено правото на строеж – десет, двадесет или тридесет години, като идеята е максималният срок да бъде до тридесет години, тези права се погасяват. Държавата си запазва собствеността, остава държавна собственост и съответният инвеститор, ако иска да продължи ползването или правото на строеж, трябва да започне наново процедури, да заплати наново цена. Ако се откаже, тази територия може лесно да се превърне отново в гора.
Втората група промени, които правим, са свързани с разширяване правомощията на лицата, за които се изисква лесовъдско образование и които се занимават с контрола и опазването на горите, но трябва да подчертая – само длъжностните лица в Изпълнителната агенция по горите и регионалните дирекции по горите, а не лицата от предприятията. Имахме становище на Министерството на вътрешните работи, което е положително само по отношение на Изпълнителната агенция по горите и регионалните дирекции по горите, но отново подчертавам – не и на длъжностните лица от предприятията. Така че разширенията на правомощията са за носенето на оръжие от служителите в Изпълнителната агенция по горите и РДГ, и използването на стоп палка за спиране на превозните средства, и специалния режим.
Тук е породена и промяната в § 12а от Закона за движение по пътищата, но текстът ни бе даден след становището на МВР. На заседанието в Правната комисия се оказа, че текстът не е коректен. Така че § 12а трябва да претърпи промяна и там изрично да се укаже, че става въпрос само за служителите в Изпълнителната агенция и регионалните дирекции по горите.
Третата група са горскостопански дейности. Тук уреждаме пропуск в закона по отношение на регистрацията, като даваме възможност на физически лица, които ползват дърва за собствени нужди и лична употреба, това да се извършва, без да се изисква регистрация. Това е за местното население. По стария закон местното население имаше право само да придобива дърва за огрев – обикновено около 10 кубически метра дърва за огрев. Тъй като новият закон въвежда задължението всички търговци, които влизат в гората, да са регистрирани по Публичния регистър, това доведе до невъзможност тези лица, които живеят постоянно в населените места, да влязат и да си добият тези 10 кубика дърва. Затова решаваме проблема с местното население.
Четвъртата група е отпадане на режима за издаването на удостоверения за износ и внос на необработен дървен материал. Правим това, тъй като то е документ, издаването на който не изисква нито лицензионен, нито регистрационен режим, нито доказване на законния произход. Само утежнявахме административно тази процедура. Трябва да Ви уверя, че законният произход на дървесината се доказва с превозния билет, с който се транспортира дървесината. Контролът в това отношение е насочен към проверка на документа за превоз и превозния билет.
Петата група промени са свързани с контролната дейност –административно-наказателни разпоредби. Не бяхме указали с какъв документ ще се превозват недървесните горски продукти и коледните елхи. За тях също въвеждаме издаването на превозен билет.
Шестата група са Преходните разпоредби, с които правим промяна в Закона за лова и опазването на дивеча. Едната е при изключителни условия министърът да има право да променя сроковете за ловуване. Втората е по отношение на забраната за използването на сачмите над 6 мм. Това е породено от зачестилите инциденти при използването на тези боеприпаси, тъй като завършват с нещастни случаи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, инж. Каменов.
Дискусията е открита.
Заповядайте, господин Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Законопроектите са три. В началото ще кажа, че ще подкрепим законопроекта на колегите от Синята коалиция и на колегата Атанасов от ГЕРБ. Но дотук свършвам с подкрепата.
Може би трябваше да има становище от ДАНС или от Комисията по правата на човека, за да бъдем убедени колко добър е законът, който предлага Министерският съвет. Мисля, че с това няма как да се подобрят качествата на този законопроект. Предложен ни в този вид, законопроектът няма как да бъде подкрепен. Защо? Казвам мотивите.
През 2008 г. омразната тройна коалиция прие нов Закон за горите. С идването на власт ГЕРБ каза, че този законопроект не става, че ще бъде променен и през 2011 г. ние приехме нов законопроект, без да дадем възможност на преди това приетия законопроект да сработи, да видим толкоз ли не е добър, какви са му слабостите, нужно ли е да приемаме нов законопроект. Обърнахме цялата гилдия с главата надолу и подлудихме хората за кратко време. Стават неща, които са недопустими!
На заседанието на комисията, когато разглеждахме законопроекта, казах, че до края на мандата имаме още година и нещо. Попитах: колко пъти още ще променим законопроекта? Беше ми казано – „Колкото е необходимо”.
Това законодателство ли е, бе, дами и господа от управляващото мнозинство?! Това не може да бъде последователна политика! Не може един сектор да бъде подлаган на такива атаки и той да работи спокойно. Няма го системният подход. Явно се действа на парче. Това е ясно още от първия ден на управлението на ГЕРБ, но такова безочие и такова продължаващо войнстващо атакуване на системата не разбирам и не мога да приема!
С приемането на Вашия законопроект трябваше да бъдат приети 24 наредби. Колко са приети? И кога това ще се случи отново?! Сега обръщаме законопроекта, който приехте през 2011 г., с главата надолу.
Най-злободневната тема, която разбуни обществото – ще правим подаръци. Кой както иска, така да го тълкува, но истината е следната. Искам ясно и категорично да кажа: никой не е против развитието на ски туризма в България. Въпросът е: къде е концепцията ни? Имаме ли цялостна концепция за това колко писти, къде, каква е нуждата, съгласувано ли е това с всички заинтересовани страни? Имаме ли цялостна визия за развитието на този спорт и въобще на туризма в тази му част? Нямаме! Това също рефлектира върху законопроекта.
Нали си спомняте, дами и господа управляващи, как ни атакувахте за прословутите заменки?! Държавна помощ. Нали за това ни атакувахте? А това какво е?! Само направете сравнение. Аз няма да се задълбочавам. Тогава ще стане ясно колко сме заинтересовани да се случват добри неща в държавата ни и как пред европейските институции плюем против заменките и как сатанизирахме цялото управление на тройната коалиция.
Това какво е?! То просто минава всякакви граници, кой каквото иска да каже! Който говори друго, просто лъже!
Един друг въпрос – за нуждата от лесовъдско образование и необходимостта да бъде променено от три на една година. Защо се прави това? С влизането на власт ГЕРБ назначи в системата много хора, надявам се добри, които сега нямат нужния опит, но трябва да бъдат назначени на ръководни длъжностни. Това е основната причина! Няма друга! Даже от системата реагират внимателно, за да не се обидят вносителите. Това е нещо, което притеснява всички ни. Не може така! Отново торпилирате системата по недопустим начин!
Няколко думи за Преходни и заключителни разпоредби в частта за лова и опазването на дивеча – промените в Закона за лова и опазването на дивеча. Искаме да дадем на министъра, на великия ни министър да променя датите на ловуване и още много неща в тази област. Толкова много власт дадохте Вие на този министър, че просто той преяде! Нали законопроекта неслучайно го приемахме и в предишното Народно събрание, и предишния Ви закон – това да бъде уредено в закона, и никой да не може да пипа сроковете за ловуване? Просто се спрете! Разбирате ли, че минавате всякаква граница?!
Другото нещо – няма да ловуваме със сачми над 6 мм за дива свиня, защото, аргументираме се, че стават много злополуки. Ами, оттук нататък просто ще се избиваме. Въпросът не е в използването на сачмите. Въпросът е в ръководството на лова с обезпечаване на инструктажа. Обикновеният български ловец ще го вкараме сега в ъгъла и нали разбирате, че тази наредба просто няма да работи. Затова просто го оттеглете – не е работещо. И в предишното Народно събрание се прилага този законопроект, и в предния Ваш закон също го имаше. Тогава надделя разумът. Моля Ви, не допускайте сега това да се случва.
Приключвам дотук. Още много неща могат да бъдат казани против този законопроект. Този законопроект е лош! Той няма да работи в интерес на държавата, в интерес на българите, в интерес на заинтересованите страни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Атанасов, прав сте, приехме нов законопроект. Основното, което постигнахме с него, беше разделянето на стопанската от контролната функция. Разделихме стопанската от контролната функция и кражбите автоматично намаляха.
Със създаването на 60-те държавни горски предприятия, лесосечният фонд се усвоява 10% по-добре, а печалбата – първо приходите са близо с 20% повече само за 6 месеца, и печалбата почти ги припокрива. Какво показва това? Намаляха кражбите, господин Атанасов. Ако за това Ви боли, съжаляваме, резултатът е на лице. Резултатът го има във фирмените отчети на 6-те предприятия, има го по заловената крадена дървесина и така нататък. Така че съжаляваме, ако този законопроект не Ви устройва.
Относно пистите и другите спортни съоръжения, защото не са само писти – подаръци никой не прави. Не заблуждавайте колегите и обществеността. Терените остават държавни. Държавата усвоява такси за преотстъпено право на строеж. Терените не само, че остават държавни, те остават горска територия. Тоест в утрешния ден каквото и да стане, тази територия е гора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Заповядайте, господин Стоилов.
РУМЕН СТОИЛОВ (ГЕРБ): Госпожо председател, уважаеми колеги, ще бъда пределно кратък. В Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта подкрепих законопроекта. Ще кажа само две думи в частта, в която се говори и преекспонира „държавната помощ”, „лоби”. Ще кажа като гражданин и като софиянец: това, което се опитваме да направим – казвам го точно и ясно – след 5 или 10 години няма да познаете София в направление повишаване на данъци, в приходи и в развитие за благото на всички деца около София. Това, което 20 години, няма да се връщам назад, извинявам се, това трябваше да се направи много отдавна. Наистина аз се чувствам като престъпник. Казвам Ви го честно като софиянец и като баща на деца. Това трябва да се случи – да отворим хората, които имат възможност да инвестират, и най-накрая прилежащите планини около София да получат своето развитие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика.
Заповядайте, госпожо Янчева.
ХРИСТИНА ЯНЧЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Атанасов, искам да обърна внимание само на нещо много съществено, което Вие казахте. Вие казахте следното: „Толкова много бяхме хулени за прословутите заменки в горския фонд”. Бих казала, че не без основание, защото благодарение на тези заменки тогава държавата се раздели с голяма част от горските си територии, и то от много хубави гори. В замяна на тях получи неплодородни чукари и така нататък.
Това, което в момента се прави с този Закон за изменение и допълнение, е държавата да запаси правото си на собственост върху тези територии, да отстъпи право на строеж, но запазвайки собствеността върху тези територии и в същото време не само запазва собствеността си, а ги запазва и като горски фонд, което е изключително важно за българската гора. Това че в България трябва да се развива ски туризмът, Вие сам казахте, че го разбирате и че това е нещо, което наистина трябва да се случва. Това е бъдещето на България. Така че ненапразно Ви упрекваме за заменките. В случая ние правим точно обратното – запазваме горския фонд и гората на държавата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика?
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Димитров, прегледайте след приемането на законопроекта от нашата коалиция как нараснаха приходите. Това което цитирате – увеличаване на приходите, не е ли благодарение още на нашия законопроект? Само не си пишете, че за разделянето на функциите заслугата е Ваша, защото съвсем не е така. Разбирам желанието Ви да казвате, че от Вас тръгва всичко, Вие сте началото, но не е така. Толкова. Това за подаръците, хората го разбират без да го обяснявам.
Господин Стоилов, разбирам, че Вие сте ангажиран с проекта „Витоша” да се развива за ски зона. Никой не е против. Въпросът е за начина. Ние не сме против, нека да не сменяме предназначението. Въпросът е, че начинът, по който го правите, не е правилен. Защо държавата да не участва с апорт със земята, която се дава, за да не правим подаръци? Между другото това е идеята на господин Божинов и се надявам, че той ще я развие по-подробно от мен.
Госпожо Янчева, сигурно по заменките може да се кажат много лоши думи. Бих казал обаче, че в болшинството от случаите държавата е получавала качествени гори и моля да проверите. Гарантирам за това. Тези, които са правили заменките, са вземали чукари – да, по морето. Тук въпросът може да бъде обърнат по този начин. За държавния интерес можем да говорим. Това обаче, че държавата е загубила гори, просто не е истина. Моля Ви да бъдете точни. Разбира се, има много забележки по въпроса за заменките, с които аз бих се съгласил. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – господин Юнал Тасим.
До момента заявки са дали господин Стоичков, госпожа Плугчиева, Михаил Михайлов и Недялко Славов.
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Този закон, който предлагате Вие, дами и господа управляващи, е много важен, има много на брой промени и не само по брой, а и по същество.
Затова се учудвам, че днес за пореден път отсъства министърът на земеделието и горите. Аз имам обяснение за себе си и ще го кажа: в залата има три камери, които работят, а там, където е той в момента има 30 камери. Вероятно той се води по броя на камерите и по това дава оценка кое е важно за България и кое не е.
Със сигурност знам, че не е много полезен в това, което прави към днешния ден, защото днес има много въпроси, на които той трябва да отговори.
Аз ще се съглася с оценката на инж. Каменов, че общо взето промените могат да се групират в шест групи. Ще се съглася и с това, което предложи господин Татарски малко преди да се кача на тази висока трибуна, че всички започваме с най-тежкия въпрос и той е свързан с гората, като профанизираме този разговор и го свеждаме до нещо, което е тривиално ясно, че в България трябва да има ски туризъм. Затова ще обърна всичко наопаки и ще започна отзад напред в хронологията, която даде господин Каменов.
Господин Каменов каза, че с този законопроект ние имаме препратка към друг законопроект – Закона за лова и опазване на дивеча. Там, уважаеми колеги, не защото съм автор на тази идея, неслучайно има текст, който ясно казва кога започва ловния сезон, с какъв дивеч и кога свършва. Това не е случайно, не е защото съм бил много умен да го предложа навремето, а защото в това предложение има много наука и много ловна практика. Често пъти в миналото с тази тема се спекулираше, с тази тема се вкараха политически елементи, които обслужваха едни или други групи и общо взето имаше едни циркове, бих казал грубичко, но така или иначе ще повторя, че имаше циркове. Този цирк се повтори и сега.
Министърът на земеделието и храните точно преди изборите обеща да удължи ловния сезон. По-абсурдно нещо аз последните 11 години, откакто съм в тази зала, не съм чувал! В крайна сметка той издаде една заповед, с която каза, че: „В България има Закон за лова и опазването на дивеча”. Това извинявайте, се отрази в медиите. (Смях.) Това ме удивлява! Да се каже, че в България има закон и това се казва като новина по всички медии!?
Точно, за да няма такива глупости, за да не изпадаме в такава неудобна ситуация нашите министри да говорят глупости, тъжно е за България, сме го изписали в закона.
В този закон, тъй като министърът сега е ловец, може да допуснем, че може да направи по-сериозни глупости. Но ако не е ловец? Ще се оставим в ръцете на някой, който не разбира от тази материя, да определя нещо, което е типично за човека, откакто съществува.
Тук има един въпрос, свързан с ловните патрони. Аз съм съгласен с всичко казано от господин Пенко Атанасов. Ще добавя само, че патрони, така наречените сачми, са със стойност 50-60 стотинки. С тази поправка, ловците вече ще ходят в гората с патрони, които струват 5-6-7 лева и нагоре. Десет пъти ще бъде по-голям разходът на ловците. Аз лично смятам, че начинът, по който се води и се предлага, е правилен, но той ще има огромен ефект върху активността на старите ловци да участват в лова.
Тук има още един странен текст: „забранява се употребата на алкохол по време на ловни излети”. Типично за Вашето управление, колеги, да обяснявате неща, които са абсурдни. Няма да видите пиян ловец. Ще видите пияни хора къде ли не, но в лова има ритуали! Ловът започва с глътка алкохол, не за да се напият, а за да се говори нещо позитивно и за да има спомени. Това Вие не го разбирате! Все едно да кажете: на сватбите вече да няма алкохол. Нали разбирате, че това е абсурдно.
Щ засегна и един друг въпрос – вече давате възможност и на горските да дойдат с буркани, а може би и със звукови сигнали в гората и вероятно с дрегери ще проверяват кой е пил и кой не е пил. Това е абсурд! Това е абсурд, който няма да работи и създава усещането, че в гората ходят пияници, лоши хора, които стрелят по животни. Това не е вярно.
Казах, че ще започна отзад напред в закона и в някаква степен ги степенувам по важност.
Уважаеми колеги, не съм черноглед! Ще кажа, че в закона има нещо много ценно. Повтарям го изрично – не защото това, което сте предложили, сме предложили ние преди четири месеца. Преди четири месеца тук от тази трибуна защитавах един законопроект, в който Ви казвам нещо простичко: хора, които са създали гората, хора, които са опазили гората, хора, които първи ще се притекат в евентуални бедствия и аварии, хора, които десетилетия преди нас, столетия преди нас са има ли възможността срещу заплащане да отидат в гората и да добият дървесина за собствено ползване, да продължат да имат това право. Нещо елементарно и брутално ясно – 70% от населението в България ползва дърва за огрев. Много хора тук на жълтите павета си мислят, че има топлофикации в малките населени места. Да, ама не е така! Животът е съвсем друг.
Хубаво е, че едно към едно сте инкорпорирали това, което предложихме преди малко: вместо в този закон, може би единственото, което ще срещне пълна подкрепа от нас
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Това беше казано преди изборите.
ЮНАЛ ТАСИМ: Тук ми се подсказа нещо много важно. На тази тема може много да се говори, защото такава поголовна сеч по време на изборите, без да се спазва законът и раздаване на дървесина никога не е било. Същевременно бяха казали, че дърва могат да бъдат добити от фирми и могат да бъдат продадени от фирми на гражданите, тоест на 7-8 пъти по-висока цена.
Сега правите една сериозна корекция в правилна посока. Точно затова не вярвам да има колеги, които ще опонират.
Уважаеми колеги, давате нови правомощия на горските служители. Въобще това управление се характеризира с това да се милиционализират много дейности, да не кажа по-точна дума, но милиционер по-подхожда. Сега полицаите ще имат по-големи права, преди малко казах за едно допълнително право да се движат с дрегери.
Мен ме смущава нещо друго и за съжаление не е само моя оценка. Много хора в България смятат, че образованието за съжаление отстъпи много от това, което беше. Вие в този закон предлагате горските инспектори да нямат стаж. Досега за да бъде човек горски инспектор трябваше да има три години трудов стаж. Поне стажът да компенсира неусвоеното в училищата. Сега правите точно обратното – това изискване го намалявате на една година. Моят прочит е простичък. Наскоро назначихте тези момчета и момичета, те нямат стаж, но пък свършиха прекрасна работа на изборите и сега трябва да ги възнаградите с нови служби. Това е моят прочит и ако е обратното, кажете ми , че образованието специално в областта на горите се е подобрило. Ако е така, би било прекрасно. Да, ама не е, за съжаление.
Колеги, вярно е това, което каза господин Емил Димитров – добивът на дървесина в България се увеличи почти два пъти. Разбира се, добивът няма точно съотношение с приходите в държавните предприятия. Колкото и да е спорна тази теза, аз твърдя, че в последните няколко години добивът се увеличи рязко и по една проста причина – уж трябваше да има контрол, а няма никакъв контрол! Сега с този закон Вие въвеждате отмяната на предоставяне на удостоверение за добива на дървесина, тоест непреработена дървесина вече ще може да се изнася извън пределите на страната, без да се удостоверява откъде и как е добита тя . Абсурдно нещо! Знаете ли, че преди 7-8 години, по-скоро през 2002 година, нашето управление въведе забрана за износ на непреработена дървесина, защото имаше пожари? Не казвам, че ще има! Но така ще позволите на някои хора наистина да стигнат до тази грозна идея, което се случи. По-ясното е друго, че в момента има голям неконтролиран дърводобив и много лесно може да се изнася. Вие искате точно това да се случи, по този лесен начин.
Не знам, освен в България, някоя друга държава да стимулира износа на необработена дървесина и въобще непреработени продукти. Ние със закон казваме: „По-добре да изнасяме дървесина, защото Гърция, Турция или други държави нямат или по-скоро имат правилна политика по отношение на горите и те не дават тази възможност”. Ние казваме: „не искаме удостоверение, изнасяйте, момчета”! Абсурд е!
Както е абсурд да въведете възможността държавни предприятия да добиват дървесина. Те са възложители, те ще участват в търговете!
Надявам се по най-бързия начин да оттеглите тези Ваши предложения, а най-малкото – ние ще направим, за да няма такива. Не може държавно горско предприятие да участва в търг с конкуренти – частни фирми.
Едно е ясно, че това не може да се случи. Ясно е и това, че държавното предприятие ще получи най-добрите масиви, а частникът ще бъде изтикан в периферията на гората.
Второ, очевидно държавните предприятия ще добиват дървесина там, където е с най-ниска себестойност, а частникът ще бъде изпратен далеч в гората, макар че всички, които се занимават с тази материя знаят, че в България добиваме много дървесина, но я добиваме от възможно най-удобните места. Не добиваме онази дървесина, която вече отдавна е стигнала пикът си. Защото трябва да има инфраструктура, която да води до тази дървесина и там вече има гнилостни процеси – просто не ползваме най-качествена дървесина, а ползваме дървесина, която е най-удобна за добиване. Тази тенденция ще се препотвърди с вашия закон.
Сега нека да отидем на основната тема, както определиха говорещите преди мен, а и в комисията.
Уважаеми колеги, нито аз, нито колегата ми Пенко Атанасов ще бъдем прави. Ще видите, че Брюксел ще Ви каже нещо простичко – с този закон Вие давате недопустима държавна помощ на определени лица. Ще го кажа много простичко, макар че от тази трибуна трябва да се говори на по-висок стил, но някои неща трябва да се обясняват простичко, за да се разбере що са глупост е това.
Уважаеми колеги, гората е държавен ресурс. Има легално определение за ресурс, когато се говори за ресурс, то този ресурс може да бъде използван възмездно, а не безвъзмездно. Тук спорът се елементаризира като се говори дали трябва да има в България ски спорт, или не трябва да има. Твърдя, че в България пистите трябва да се увеличат не десет, а може би двайсет пъти. Някои от заинтересованите страни казаха, че България има нужда от още допълнително 12 хил. хектара горски територии, на които трябва да се промени предназначението за ски зони и аз съм съгласен с него.
Същевременно трябва да кажем, че ако 12 хил. хектара бъдат използвани за такава цел, държавата трябва да получи пак по тяхна оценка около 456 милиона. Огромна сума, която е изключително нужна на страната. Разбирам, че България няма такива бизнес структури, които биха се захванали с такива мащабни проекти, но реализирането на тези проекти ще носи огромни печалби. Витоша е на 15 минути от центъра града, така че Витоша трябва да се ползва, но не безвъзмездно. И да обяснявате, че промяната на предназначението е добро, защото не променя собствеността, е смешно.
Уважаеми колеги, тук става дума за пари, и то за много пари.
Недейте спори от тази трибуна, че някой е против ски спорта в Българя. Няма такова нещо. Спорът тук е дали трябва да се плаща на всеки за ресурса, който е държавен. Защото като говорим за държавен ресурс, това означава, че примерно аз съм скиор и се възползвам, обаче баща ми не е скиор. Вашият баща, госпожо Фидосова, сигурно не е скиор, но той по какъв начин получава възмездие за това? Като заинтересованото лице плати промяната на предназначението, държавата получи пари и държавата преразпредели. (Реплика от народния представител Искра Фидосова.) Другите, които го ползват – това е друга тема.
Извинявайте, че елементаризирам спора, но нека да бъде ясно – ресурсът е ресурс на всички, а с този закон искаме този ресурс да бъде използван само от структури, които имат интерес и тези, които са скиори като мен. Това е несериозно, това наистина е лобизъм.
Само че, не само ние ще Ви кажем, но вероятно и от Брюксел ще ви кажат за какво иде реч. Тогава недейте да се оправдавате пак с мен, с Пенко, с тройната коалиция и така нататък.
Мога още да обяснявам обстоятелствено, но няма нужда, защото разговорът върви към профанизиране и елементаризиране като казваме, че този закон е закон – дали да има ски спорт, или не в България? Няма такова нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Емил Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Тасим, днес е Ден на траур и ще Ви помоля да имате малко уважение към хората, които загинаха и към тези, които оцеляха, и в момента се борят за оцеляването си. (Реплики от ДПС.) Няма никакво значение дали тук има три или триста камери и колко камери има там. Министърът на земеделието не е отишъл там на курорт, а за да организира логистиката по снабдяването на населението с храна, с вода, по извозване на умрели животни в екарисажите, за да няма епидемии и така нататък. Ако толкова Ви е мъчно за министъра, вземете и Вие едни ботуши като него, обуйте ги, отидете там, вижте как са хората. Толкова по това нещо!
Ловът е дълга тема. Може би ще трябва да правя отделно изказване или да чета лекции на друго място, ако искате заповядайте. Само ще ви кажа – не заблуждавайте хората, българското бренеке струва точно толкова, колкото и българския патрон със сачмите. Дотук с това.
Относно младите кадри. Да, много е хубаво и една година според нас е достатъчно за един кадър, който е учил добре, за да има предишна опитност и да може да работи. Дайте, като са завършили младите кадри, три години да ги заточим някъде, да не работят, да не се развиват.
Стигаме пак до сечта, стигаме там, където ви боли. Значи държавата, която има собствена гора, да не може да я сече. Много хубаво, господин Тасим! Държавната гора да не могат да я секат държавните предприятия. Никой не е казал, че трябва да се явяват на конкурс. Сега знаете, че не достигат дървата. Ако сега държавните предприятия имаха право да добиват – има райони в България, където може да се влезе в гората и с една заповед на министъра щяха спешно да влязат, то държавните предприятия щяха да добият дърва и дървесината да бъде доставена във всички райони, където не достига. Това сега не може да стане. Това е една от причините, поради която даваме възможност на държавните предприятия да добиват.
Знаете, че с действащия закон дадохме право на държавните ловни стопанства да добиват сами, но досега нито едно от тях не е започнало да добива само. Така че не плашете частните фирми, никой не иска да ги изтласка от гората. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Заповядайте, господин Татарски.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин Тасим, колеги! Искам да кажа, че ще взема отношение и по въпроса, свързан със ски пистите и ски съоръженията, защото това е една част от предлагания законопроект, но очевидно тя буни много духовете и според мен се използва много злонамерено, за да заблуждаваме и нас самите, и обществото за това какво се предвижда в този закон.
Господин Тасим, къде пише, че безвъзмездно се дава това право на строеж? Вие употребихте няколко пъти този израз. Каква помощ, след като слагаме ограничения?
Второ, Вие казвате 400-500 милиона държавата щяла да загуби от това, че няма да получи таксите, свързани с промяна на предназначението. А колко няма да получи, или колко би получила, ако развием тези съоръжения, ако ги умножим от данъци, от реклама, която правим по целия свят. Ето сега има състезание за Световната купа по ски в Банско, ще ни гледа цял свят. Но защо само в Банско? Защо на две-три места има такива съоръжения? Причината не е ли в некадърното законодателство, което толкова години съществува?
Защо смятаме, че държавата трябва да прави тези съоръжения и да я вмъкваме в един такъв процес? Смятам, че това е работа точно на частните инвеститори. С този закон ние им даваме форма и начин да участват при едни по-облекчени условия. Това не е предоставена безвъзмездна помощ. Това е ограничение. Все пак да не забравяме, че повечето ски писти и съоръженията се правят там, където няма гора, където няма дървета. Така че да говорим за някакви масови изсичания пак за застрояване, съвсем не бива, защото тук няма никакво строителство.
Нека да не злоупотребяваме и да не спекулираме с тази тема, а да обърнем внимание на другите по-съществени неща в законопроекта, които Вие споменахте, че са по-важни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
Дуплика? Господин Тасим.
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, господин Димитров! Аз смятам и може да се провери, че в момента около министъра на земеделието и храните, предполагам, че има не по-малко от десет-петнадесет държавни служители, които биха били полезни с нещо в този регион, защото се занимават с него, и според мен биха били много по-полезни, ако се занимаваха с нещо конкретно, свързано с наводненията, а не да се радват на министъра на земеделието – така мисля аз. Да не говорим по същество за какво иде реч, защото това говори, че в България няма институции. Не е работа на министъра, а министърът участва в един съвет – има риск да не го цитирам правилно, където може да си каже мнението за организация на държавата в такива ситуации, а не сам да ръководи нещо, което не разбира, но кадрите са наистина повече, отколкото трябва.
Господин Димитров, в Правната комисия се е случило нещо интересно, казаха ми колеги и съм склонен да вярвам, някои от Сдружението на дървоползвателите в България са казали, че Вие нарушавате предизборно споразумение. Представяте ли си за какво иде реч?! Вие сте се споразумели преди изборите с фирмите, които добиват дървесина, срещу определена политическа дейност, че няма да промените закона и сега тези хора са недоволни. Това е протоколирано и сега, ако не съм прав, госпожа Искра Фидосова да стане да обясни, че не е така. Това е казано и го има в стенограмите на Правната комисия. Не може възлагащият да се възползва от правото да добива дървесина, разбира се, това ще бъде за сметка на други хора, които от много години влагат пари в тази дейност. Толкова за това.
Господин Татарски, нашата парламентарна група, както и други парламентарни групи, имаха среща със заинтересовани от този закон лица. Дванадесет хиляди хектара е цифра, която е казана от тях, не е моя цифра, и 38 хил. лв. за хектар – промяна на предназначението, е цифра, която казва държавата – държавните представители са тук. Има огромна разлика между правото на строеж и правото на промени и разликата в тях е точно тази цифра, за която Ви говоря, и Вие го знаете прекрасно.
Не ме вкарвайте в тази тема: трябва ли да има в България ски спорт? Както виждате, аз съм спортен човек, плувам по 2 км на ден, когато мога ходя на ски, така че не с мен на тази тема: колко е важно да има ски спорт. Напротив, тук съм абсолютно съгласен с Вас, но Ви казвам, че едни ще направят прекрасен подарък на някои хора без търг, по Ваша преценка, да не говорим за това, че ако иска да си удължи територията пак без търг ще му продадете и гора и така нататък, и така нататък. По-добре да чуете от европейската столица Брюксел тези неща и тогава може би ще повярвате и ще намерите аргументи в тази посока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – господин Стоичков. (Народният представител Емил Димитров иска думата.) Това е в отговор на Вашата реплика. Нямате възможност за лично обяснение.
Господин Стоичков има думата. (Уточнения между председателя Цецка Цачева и народния представител Емил Димитров.) Правите реплика и когато връщате обратно...
Дадох думата на господин Стоичков.
ОГНЯН СТОИЧКОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моето изказване е само за внесения законопроект от Министерския съвет в частта му за ски пистите. Явно това е една дискусионна, интересна тема за обществото, за организациите, за спортните организации и природозащитните организации.
Не са толкова сложни нещата в предложения законопроект. Уредени са по три основни начина. Там, където няма ски писти, се предвижда право на строеж на ски писти без да се променя предназначението на горските територии и затова ми е странно – в репликите беше казано, че ще има право на строеж, но няма да има строителство. Това за мен е малко странно като правна фигура и като фактически действия – безспорно ще има строителство в горските територии.
Там, където има съществуващи ски писти, същите ще бъдат дадени на собствениците на лифтове и на спортни съоръжения и влекове, които в момента работят. Тези собственици ще придобият правото на ползване на съществуващите ски писти. Тук идваме до интересния въпрос: това право на ползване възмездно ли ще е, срочно ли ще е и как защитаваме държавния интерес? В законопроекта нищо не е записано – нито за срок на правото на ползване, тоест то е безсрочно – докато съществува планетата Земя, гората, планината и тези, които искат да й се любуват.
Вторият важен въпрос: дали това право на ползване ще бъде заплатено? Нищо не е казано в законопроекта.
Третата група въпроси, които се уреждат в сферата на ски пистите и съоръженията, е, че се допуска промяна на предназначението на горските територии за изграждане на съпътстващи съоръжения и сгради за културни, спортни, религиозни и други нужди. Аз питам: защо не и за образователни нужди? Аз мога да искам да си направя горско училище в гората със застъпена биология като предмет на преподаване, по-близко до природата да я преподавам. Кои са тези религиозни нужди в гората, кои са тези културни нужди в гората, дали бих могъл да замаскирам едно заведение за обществено хранене като център за културен диалог между приятелите на природата?
Това са все въпроси, които не са уредени в закона, и добрите помисли: „Дайте да дадем за ски спорта, да се развие ски спорта в България”, според мен, категорично са опорочени от предложеното законодателно решение.
Аз като председател на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, разбира се, не съм против и не мога да бъда против срещу ски спорта, но питам: защо не се прилага действащият към момента Закон за физическото възпитание и спорт? С последната промяна от миналата година месец февруари, тоест една година, се допуска учредяване на право на строеж за спортни съоръжения и обекти на социален туризъм за срок от тридесет години. Защо ски пистите не се изградят по този закон – Закона за физическо възпитание и спорт?
Миналата седмица беше подкрепен на първо четене Законът за публично-частното партньорство. Когато изграждам ски писта по кой от трите закона, уважаеми дами и господа, Вие ще регламентирате моя случай? Ски писта по Закон за публично-частно партньорство като договор за строителство и право или право на ползване, ски писта по Закона за физическо възпитание и спорт, или ски писта по Закона за горите? От кой зависи кой ще бъде приложимият закон за едно и също съоръжение?!
В Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта по време на обсъждането поставихме въпроса на вносителя: какво е това ски писта? Какво според него – според вносителя, е ски писта? Категоричен отговор не получихме, само бе споделено житейското разбиране за ски писта като терен за зимно спускане по планински наклон. Това е прекалено стеснително разглеждане на ски пистата, тя е уредена в Норми за проектиране на спортни сгради и съоръжения от 1989 г., които норми са действащи и към момента. Там са уредени различни групи ски писти за различни ски дисциплини – алпийски дисциплини, северни дисциплини, биатлон, ски скокове, изграждане на шанци. Този закон ще дава ли право за изграждане на шанци? Биатлон, ски бягане плюс стрелба – този закон ще позволи ли стрелбата?! Ще позволи ли изграждане на летни ски писти, така наречените ролбани, които вече безспорно ще трябва да променят терена като горска територия, защото най-малкото може да са свързани с промяна на физическата настилка отдолу.
Голяма част от ски дисциплините изискват трасета от пет до петдесет километра. Разбира се, тези петдесет километра могат да са пет километра на десет обиколки – няма никакъв проблем, но всички тези неща трябва да се вземат предвид и да се регламентират ясно и категорично. Така, както е направен междупрочем в Швейцария. Техният закон за планините е интернет базиран и е достатъчно човек да бъде запознат с него, за да предложи едно добро законодателно решение. Предложеното в момента не е такова. Не сме взели добрите европейски образци. Пак казвам – Швейцария, Франция, Италия, имат добри закони за планините, където спортното съоръжение ски писта е особено спортно съоръжение, защото в него се включва понятието туристически обект, каквото е към момента ски пистата по Закона за туризма, спортно съоръжение по смисъла на Закона за физическо възпитание и спорт и особените изисквания като горска територия промяна или непромяна на предназначението на горските територии. Всички тези неща, ако не бъдат взети предвид, ние сме на път да създадем не законодателно удобство, а законодателна анархия и дори тези, които са за този закон, ще бъдат разочаровани от своето решение. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, господин Татарски.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател. Отново съм провокиран от това изказване, касаещо частта в закона, свързана с изграждането на ски писти и съоръжения.
Господин Стоичков, зная, че Вие сте специалист по Закона за устройството на територията и като юрист сте се занимавали с тези въпроси. Споменахте къде е разписано какво е това „ски писти” и дали е вид строителство. Наистина няма такова еднозначно определение. Вероятно точно този текст трябва да се прецизира. Мисля, че той е т. 5 от чл. 54.
Кажете ми обаче: след като досега законодателството е било толкова прецизно съобразено, защо тези съоръжения не са изградени? Защо държавата не го е направила? Защо сега не даваме възможност на частниците – хората с капитал, да го правят при едни по-облекчени условия? Не мога да разбера следното: всички атакуваме тези текстове, но защо досега това не е направено? Не правим ли ние крачка, макар и несъвсем изчистена, в правилна посока, а сме против това?
Какво правим? Правото на ползване е по-различно от правото на строеж. За да получиш правото на ползване, вероятно трябва да минеш по други процедури – по Закона за концесиите или по Закона за публично-частното партньорство. Знаете какви дебати имаше онзи ден, че наистина тези въпроси не са уредени еднозначно дори и в предлагания Закон за публично-частното партньорство. Надявам се това да се случи и да получим един наистина по-перфектен закон.
Трябва да вървим обаче в тази посока, каквито и пропуски да има в предлагания законопроект точно в този раздел. Надявам се, че ще направим това заедно, за да получим нещо, от което всички се нуждаем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Стоичков.
ОГНЯН СТОИЧКОВ (Атака): Уважаема госпожо председател!
Уважаеми господин Татарски, благодаря за репликата. Вие ме питате защо не се прилага Законът за физическото възпитание и спорта от месец февруари 2011 г. Има го, регламентирано е като правна възможност всички спортни организации – заинтересовани субекти, да кандидатстват при състезателна процедура за отстъпено право на строеж за срок от 30 години, да изградят и стопанисват този обект, след което да го върнат на държавата. Това е регламент от месец февруари 2011 г., гласуван и подкрепен от Народното събрание.
Що се отнася до оценката на правото на ползване. Беше казано, че независимият оценител ще оценява ски пистата по Наредбата за горските територии. Аз питам: този терен като горска територия ли ще бъде оценяван, или с оглед на бъдещото му предназначение? Би следвало да е второто – с оглед на бъдещото му предназначение като ски писта.
Аз питам: кой независим оценител по Наредбата за горските територии ще даде оценка за една ски писта, за ползите от нейното стопанисване за период от 30 години оттук напред – до 2043 г.? Кой оценител ще каже една ски писта какви приходи може да носи, за да ги калкулира към оцененото право на ползване?! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва изказване на народния представител Меглена Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА-АЛЕКСАНДРОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще се спра с моите коментари само върху Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите, внесен от Министерския съвет.
Ще започна с първия процедурен въпрос – за отсъствието на министър Найденов. Смятам, че беше категорично наложително неговото участие днес тук, още повече в дебата, който тече през последните седмици, господин Найденов имаше доблестта да признае, че де факто за промените, с които сега се занимаваме, до голяма степен той носи персонална, лична отговорност. Призна, че е направил компромиси, не се е вслушал в експертното мнение на специалистите и затова сега парламентът се занимава с промените, които се внасят от Министерския съвет.
Искам удължаване на времето за парламентарната група.
Колеги, искам да Ви обърна внимание, че в мотивите, които се изнасят, и промените, които се предлагат, става дума за 37 члена, за 37 поправки на Закона за горите и на 5 поправки в Закона за лова и опазване на дивеча. Това показва, че не само по брой, но и като същност, съдържание се засягат основни, фундаментални въпроси на сегашния Закон за горите, а искам да припомня, че само преди десет месеца той беше предмет на обсъждане и съответно на приемане в тази зала.
Изненадана съм от реакциите на колегите от ГЕРБ, които сега пледират да се направят тези поправки, със същата сила и аргументи – и за Вас се отнася, колега, когато от тази трибуна съответно защитавахте досегашния закон и отстоявахте с абсолютно политическо упорство несъстоятелни текстове както по организацията, така и по структурата, по контрола, по стопанските дейности, да не изброявам всичко.
Този подход – тотално противоречив, кара всички, особено публиката, която не познава в дълбочина материята, да пита коя е истинската и правилната формулировка и разпоредба – тази, която приехте през месец април 2011 г., или текстовете, които предлагате сега да бъдат приети. Дори добрите постановки и промени, които се предлагат в момента, касаещи инвентаризацията, залесяването, въвеждането на възможността държавните предприятия да реагират при екстремални ситуации – снеголоми, ветровали, както сега – при бедствия, да имат сами възможността само в такива случаи да реагират, дори такива добри предложения за съжаление се подлагат на подозрения, съмнения и абсолютно отрицателна реакция от двете страни на залата. Разбирате ли, че този подход, свързан с компромиси, отричане и неползване мнението на експертите, води до такива компромисни формулировки.
Най-големият проблем, с който и в момента не се занимаваме, тук ще опонирам на господин Димитров, а именно ползването на горите, остана в сянката на дебата за ски лифтовете.
Най-големият проблем на закона от 2011 г. и на промените, които се правят сега, е свързан отново с ползването и продажбата на дървесина от държавния горски фонд. Вие знаете, че в момента целият бранш е не „на крака”, а ”на нокти”, защото там със закона, а още повече с Наредбата за ползване и търговия с дървесина са заложени абсурдни постановки: толериране на определен брой фирми, даже мога да Ви ги спомена поименно, създаване на практиката чрез борсите, и то само чрез Софийската борса, да се търгува с дървесина – нещо абсурдно и отдавна отречено в европейската практика.
Същата тази наредба предвижда скрита концесия, съответно държавна дотация.
Накратко, искам да Ви кажа, че с тези формулировки на закона и с тази Наредба за ползване и търговия на дървесина Вие вещаете бъдеще само в следващите 10-15 години, което ще се равнява на чукарите на Гърция. Всякаква хвалба, която идва сега – за увеличено ползване, искам да Ви предупредя, че това е една огромна отговорност. Ако Вие, като политици, и ГЕРБ, като партия, мислите с времеви параметри от четири години, трябва да си давате сметка, че в горите и в този сектор се работи с времеви прозорци и параметри от 100-120 години. Това, което се залага в момента, е една жестока бомба със закъснител.
Проблемът със ски пистите е просто нищожен в сравнение със подзаконовата уредба, занимаваща се с проблематиката на ползване и продажба на дървесина, да не говорим за лобисткия подход, а за начина на жестока експлоатация, заложен там. Готова съм да направя специален дебат по това, защото времето в момента няма да стигне.
По темата за ски пистите споделям казаното от колегата Стоичков. Има европейска практика – защо не я ползваме; защо не търсим законите, които третират тази проблематика, да кореспондират помежду си? Сега сме се вторачили в това дали лифтовете трябва да бъдат с право на ползване или със смяна на предназначението.
Ще Ви припомня, че тази проблематика в закона през 2011 г. също беше дискутирана в залата. Питам аз: защо тогава „Енергоснабдяване”, жеретата са освободени от този ангажимент, същото се отнася за „Мобилтел” и другите мобилни оператори, а за ски пистите и за тези, които са или предстои да влязат в този бизнес, това не може? Защо? На какъв принцип се прави това деление?
Ако някой е ходил и знае как изглеждат така наречените жерета на „Енергоснабдяване” от 220 киловолта, стъпката на едно такова жере е колкото тази зала. Несравнимо с това, което се случва и ни се предлага за лифтовете.
В същото време трябва да Ви припомня, ако някой следи проблематиката, че формулировката, която сега се предлага, беше в старото горско законодателство. Ако не беше безумното деление, което направихте през март-април в закона, сега нямаше да се занимаваме с тази проблематика.
Приключвам с това, че трябва да се направи съответната кореспонденция между законите – това, което каза колегата Стоичков, и да се потърси цялостна концепция и обвързване на законите. Възмездно право, срочно право – да, но даване на шанс за развитие на този спорт и туризъм. Освен това, даване на шанс на тези планински общини, за които това е единственият може би или един от малкото, но перспективни шансове.
В България имаме около 300 км писти. В Австрия има 26 хил. км писти. Направете справка при Трайчо Трайков, за да видите колко българи вече ходят на ски в Австрия. Тук не става дума за унищожение на природата, а за търсене на балансиран начин за управление на природните ни ресурси, устойчиво и балансирано с интереси за икономиката, но и съответно за опазване на природната ни среда. Това може да се постигне и е въпрос на обща, цялостна, комплексна концепция и кореспондиране на законите ни. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Емил Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Плугчиева, борсата не е отхвърлен начин на търговия, а световно признат начин за прозрачна търговия. Питайте господин Орешарски до Вас – предполагам, че ще го уточните.
Да говорим за лобизъм, и то точно Вие, при положение, че когато бяхте заместник-министър на земеделието, се въведе терминът „едри ползватели”, мисля, че е несериозно.
Благодаря Ви все пак, че признахте необходимостта от промените, които касаят ски пистите и други спортни съоръжения. Разбира се, както каза и господин Стоичков, и Вие сте права, че трябва да има прецизиране на терминологията, хармонизация с останалите закони. За това можем да поработим заедно между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Татарски.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо Плугчиева, Вие се изразихте малко неправилно. Когато разглеждахме закона преди една година, точно аз се изказах и защитих точно тези текстове, които бяха променени между първо и второ четене. Тогава даже заседанието се прекрати, ако си спомняте. На следващия ден прегласувахме текста вече с редакцията, която в момента съществува. Така че и тогава съм бил на тази позиция, и смятам, че тя е по-правилната.
В същото време, както колегата Димитров каза, се радвам, че и Вие сте на мнение, че трябва да дадем възможност на тези слабо развити райони, където има, макар и малка, възможност за изграждане на такива съоръжения и такъв вид бизнес, да го направят.
Тук не става въпрос – обръщам се към колегата, с когото преди малко разменихме реплики от място, за Банско, за Разлог и за Рила. Всичко там е защитена територия.
Тук вече отивам в другата част на Вашето изказване – за ползването на горите. Елате да видите за какво става въпрос – огромни територии. Не знам кой вкара цялата планина като защитена зона. Сега всичко пада, гние – не се използва. Каква е ползата от това, че имаме огромни защитени територии? Не знам, освен за науката, друга полза дали има. Там се похабява не по-малко дървесина, отколкото в тези територии, които са към горските стопанства. И Вие казахте, че наистина те не се оползотворяват както трябва. Така че във втората част съм напълно съгласен с Вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика?
Дуплика – госпожа Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА-АЛЕКСАНДРОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Ще започна от репликата на господин Татарски. Да, Вие ми опреснихте спомените отпреди 10 месеца. Може би бяхте единствен. Извинявайте, ако съм погледнала към Вас, но това беше упрек към цялата Парламентарна група на ГЕРБ, защото ако тогава с едни аргументи защитаваха един текст, сега със същите – точно обратният. Разбирате, че се получава абсолютно противоречие.
По отношение репликата на господин Димитров – искам да му обърна внимание, че не всяка стока е предназначена и може да минава през борсата. Направих светкавичния разговор с господин Орешарски, и Вие си направете справката. Аз Ви съветвам да проверите европейската практика и да видите, че навсякъде, повтарям – навсякъде, в Европейския съюз тази борсова търговия е отречена. Още повече, аз ще пусна в пресата вързаните лица, които са чрез Софийската борса, на които се дава възможност сега, едва ли не има готов списък кои от фирмите ще могат да търгуват и как е регулиран целият този процес.
Така че колкото по-рано се откажете от този маниер на работа, толкова по-добре за целия сектор.
Колкото до едрите производители, те са факт и не можете да го отречете. Това са големите чужди инвеститори в този сектор – те продължават да са такива. И са предмет на регулиране със съответната наредба.
Направете така, че борсата да отпадне като начин на търговия. Не може да вкарате търговията с дървесина в Софийската стокова борса. Питам Ви: въпреки че този подход е отречен, защо не вкарвате тогава и в другите три борси в България или ще карате всеки да идва в Софийската стокова борса?! Това е абсурдно. Вие блокирате изобщо този процес или искате да го регулирате между определен кръг Ваши фирми?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – народният представител Михаил Михайлов.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз ще започна от един частен случай към общото. Само преди няколко дни 5-членен състав на ВАС се произнесе по дело, което отменя решение на Комисията за защита на конкуренцията, касаещо „Витоша ски”. Какво каза 5-членният състав на ВАС? Че именно „Витоша ски” упражнява монопол при определяне на цената на картите. Ако Вие или аз бяхме отишли да си купим карта за миналата година, тя струваше 500 лв., а за ски учителите – 2500 лв.
Върховният съд отмени решението на Комисията за защита на конкуренцията, която каза, че нямало монопол. Но Върховният съд в доклада на председателя по делото каза, че има такъв монопол и всъщност „Витоша ски” произволно си е определила тази цена – 2500 лв., за инструкторите.
Започвам от това там, защото същото това се случва в момента и в Боровец, случва се в цялата страна.
Какво правим ние с промените в Закона за горите? Какво правим с промените в Закона за публично-частното партньорство? Какво правим с промяната в Закона за спорта?
Това, върху което искам да обърна внимание на всички Ви, колеги, е, че не се вкарва един законопроект, не се вкарва втори законопроект, не се вкарва трети. Абсолютна истина е, че лобистки се подхожда и в това е проблемът. От всички страни се атакуват три закона с цел едно дружество да бъде облагодетелствано. Дайте да си го кажем очи в очи!
Какво се предлага с този законопроект за изменение и допълнение, който върви заедно с промяната в Закона за горите? В момента това, което искам да кажа, голяма част от колегите го казаха – предложенията за промени в чл. 54 и чл. 73 от Закона за горите, относно задължението за промяна на предназначението, за промяна на статута. Но вижте какво се предлага в параграфи 25 и 26 от Закона за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта – тези ски писти ще могат да бъдат наемани и използвани само от спортни федерации и дружества. Ще бъде дадена възможност по Закона за публично-частното партньорство, държавата да финансира изграждане на тези писти, както тук един от колегите, председателят на Спортната комисия, каза, че евентуално ще има строежи. На държавата в това публично-частно партньорство ние ще дадем възможност да подпомага това, което се изгражда от частници. Ще се наливат държавни пари в тази дейност. И това ако не е държавна помощ, кажете ми какво е?! Аз разбирам публично-частно партньорство – добре, но всичко да бъде абсолютно прозрачно. Тук преди малко се попита къде е казано за колко години ще бъдат стопанисвани тези писти, каква такса ще се плати. Нищо не е казано в този законопроект.
Затова от името на Синята коалиция аз казах, че ние не можем да подкрепим нито този законопроект, нито Законопроекта за публично-частното партньорство, нито Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за спорта. Наистина само преди шест месеца ние приехме изменение и допълнение в Закона за горите. Там тези неща не бяха обсъждани. В един момент казваме: „А, бе, дойде ни друг акъл!”. Не може така! Не може под влиянието на една частна компания да се променя законодателството на България в три закона! А това е факт, факт е! И това трябва наистина да се каже!
Госпожо председател, затова наистина е хубаво да се чуе какво се случва, както и предложенията на ГЕРБ по всичките тези закона. Защо трябва наистина на законодателството да се извиват ръцете по този начин?
През декември, когато отказаха да обслужват лифтовете, защо тогава нямаше предложения за промени в закона? Хайде някой да ми отговори защо през декември месец не се случи това? В един момент казаха: „Тук няма да се карат ски, защото просто на нас така не ни изнася!”. И изведнъж законодателят казва: „Чакайте, ще променим – един, втори, трети закон!”.
Колеги, наистина трябва да подходим отговорно, защото тази гора не е за ден, за два, за три! Тази гора е за столетия напред и наистина трябва да гледаме на тези проблеми като отговорни хора. От нас зависи наистина какво ще се случи с нея, не зависи от някой друг – нито от фирмата, която я стопанисва, нито от другата фирма, която е в Боровец, нито от третата, която е в Банско.
Призовавам за повече отговорност!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики има ли? Няма.
Недялко Славов има думата.
НЕДЯЛКО СЛАВОВ (ГЕРБ): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Безспорно Законът за горите и подзаконовата нормативна уредба регламентират обществени отношения в една важна сфера от обществения живот – важна сфера както от екологична, така и от икономическа гледна точка.
В горското стопанство, в дърводобивната, в дървопреработвателната промишленост се генерира сериозен дял от нашия брутен вътрешен продукт. Тези отрасли се отличават със сериозна трудова заетост, особено в планинските региони, където обикновено други икономически дейности са слабо развити или въобще липсват.
Едно огромно предизвикателство пред управлението на горските територии е как устойчивото развитие на горите да е в синхрон или да не възпрепятства разгръщането на други отрасли от икономиката, които са в непосредствен допир с горския фонд или пък се развиват въз основа на него. Такъв отрасъл е туризмът, особено тези видове туризъм, които се развиват в планинските региони.
Като народен представител именно от планински район, какъвто е Смолянска област, аз отдавам изключително голямо значение на предлаганите промени в Закона за горите. Ще изкажа своето становище върху част от предложените текстове в законопроекта, внесен от Министерския съвет.
Приветствам и считам за абсолютна адекватна и обоснована промяната, с която стълбовете за изграждане на лифтове и влекове, както и стълбовете за друг вид такъв транспорт, се третират наравно със стълбовете от електропреносната мрежа. Това на практика създава възможността и спрямо тях да се прилага режима за възмездно право на строеж в горския фонд, без да е необходима промяна на предназначението на земята. Тази промяна бих я определил като справедлива. Така се създава един добър режим за изграждане на лифтове и влекове, като не се прилага разпоредбата на Глава пета, третираща правото на строеж с промяна на предназначението.
Предвид вида на съоръжението това е режимът, който считам че е най-подходящ, имайки предвид конструкцията на самите лифтове и влекове, техния сравнително лесен, бърз монтаж и демонтаж. Редно е обособяването на зоните за тяхното обслужване да става по един по-облекчен начин.
По същия начин, имайки се предвид и това какво представляват ски пистите като съоръжение, за строежа на които не са необходими тежки конструктивни решения, не се влагат сложни конструктивни елементи, считам, че е справедливо и резонно те също да бъдат включени към съоръженията, за които се учредява право на строеж без промяна на предназначението.
Тези промени смятам, че са важни, напълно адекватни с условията, в които се намираме в момента. Тези промени в Закона за горите ще насърчат инвестициите в ски зоните, ще спомогнат за разрастването на курортите ни и те ще станат още по-атрактивни, по-предпочитани, ще се отворят сериозни възможности за по-висока посещаемост, това ще доведе до по-голяма и трайна заетост.
На територията на нашата област са разположени две от големите курортни комплекси в България – Пампорово и Чепеларе, които са предпочитани от местни и чуждестранни туристи и предлагат добри условия за ски туризъм. Нещо повече, от тази година те имат амбицията да бъдат редовни организатори на сериозни международни прояви от най-висок ранг. Такова събитие има и в края на седмицата в Пампорово.
Безспорно е, че за организирането на такива събития най-важният фактор е добрата инфраструктура в ски зоните. Именно с промените, които разискваме днес, се създава възможността за разширяване и подобряване на ски зоните.
Искам да подчертая пред Вас, че промените в Закона за горите, които обсъждаме, се подкрепят от местния туристически бизнес, от местните, от регионалните власти. Те осъзнават възможността за икономическо развитие, която се открива пред зимните ни курорти.
Строителният бум отпреди няколко години не подмина и зимните курорти, легловата база се увеличи в пъти. Личните ми наблюдения, предполагам и на много от колегите, особено по празници, са, че дори легловата база да е запълнена, ски пистите не поемат всички желаещи да карат ски. Ето защо смятам, че необходимостта от разширяването на ски зоните е обективно обусловена.
Преждеговорившите колеги не споменаха нито веднъж, че обсъжданите промени се отразяват благоприятно и на минно- добивния отрасъл, който също би могъл да се възползва от предлаганите промени – да влага инвестиции в такъв транспорт, като се изграждат въжени линии за по-бързо транспортиране на руда и други суровини. Смятам това за изключително важно.
Според мен трябва да разсеем притесненията, че ще се стигне до масово изсичане на горите в районите на зимните курорти. Съществуващият режим не позволява поголовното изсичане на дървесината, както се опасяват някои от колегите, и мисля, че тази регулация, този режим ще се спазва стриктно от съответните горски инспектори. Много важно за отбелязване е, че все пак предназначението на тези терени не се променя. Териториите остават изключително горски фонд, а това е факт, който лесно позволява възпроизвеждането и рекултивацията примерно при отпаднала необходимост от сервитут или прилежащи територии.
Изразявам своето положително становище по една друга предлагана промяна, с която се позволява на физическите лица, собственици на гори, да добиват по облекчен ред дървесина и дърва за отопление за собствени нужди. Смятам това за изключително справедливо и уважаващо правата на собствениците. Това е сериозно облекчение и за хората от нашата област, много от които имат собственост в горските масиви.
Ето защо, колеги, предвид казаното до тук, смятам, че аргументите за приемане на предлаганите промени са сериозни. Те са оправдани и заслужават подкрепата на народните представители. С тях се създават възможности за инвестиции, възстановява се справедливост и смятам, че поправките в закона ще получат положителна оценка и от българските граждани. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Народният представител Емил Димитров е наред за изказване. Не го виждам в залата.
Господин Курумбашев, имате думата.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Хубаво е, че Народното събрание е демократична институция. Тук могат да се изказват както представители на едрия капитал, така и обикновени народни представители.
Да започнем от това: как влезе този законопроект тук? Спомняте ли си, колеги, как започна? Да Ви го кажа като народен представител от София: спряха лифта за Витоша. Йорданка Фандъкова е забранила да се качваме в събота и в неделя горе от 11.00 до 14.00 ч. с коли, другата фирма ни е забранила да ползваме лифта. Питам Ви: как стигаме до Витоша?! Пеша е единственият верен отговор.
Питам Ви: ако едно енергоразпределително дружество не харесва Закона за енергетиката и каже: „Ще Ви спрем тока, докато не приемете поправките в закона!”, Вие това ще го приемете ли? Ще го приемете ли като начин на действие, независимо от това дали тези поправки са справедливи или не? Или пък като Ви кажат на парламентарна група, че еди-кой си се е разбрал с еди-кой си, Вие ще го гласувате.
Даже си спомням, че уважаемата госпожа Танева, когато стана това действие тук, го определи като рекет и аз се солидаризирам с това нейно изказване. Това е маниер, който не си е позволявал руският посланик преди 10 ноември и американският посланик след 10 ноември.
Стана дума вече за основните моменти в закона – отпада изискването при строеж на писти и влекове да се променя статутът, съответно няма да се плаща такса за промяна. Правото на строеж се получава, като земята остава държавна. Собствениците на ски влекове край тези писти получават правото да ги ползват дългосрочно без търг и конкурс. Тези неща бяха констатирани от няколко народни представители в техни изказвания. Надявам се, че Вие, представителите на мнозинството, ги чухте и знаете за какво ще гласувате.
Много хубаво тук бяха цитирани решения на Върховния административен съд. Питам Ви: когато някой има влека, след това има ски пистата, след това има и хотел, и някой друг има просто хотел, какво се случва? Клиентите на този, който има хотел, отиват с предимство на пистата, другите – не отиват. Той почва да регулира бизнеса в целия курорт. Когато някой има ски пистата и влека и има ски училище, и някой друг има просто ски училище, какво се случва с този със ски училището? Отива си!
Какво се случи? Ски учителите почнаха да съдят една фирма, която беше спомената тук, и разбира се, Комисията за защита на конкуренцията отхвърли тяхното искане. Защо? Защото това не е Комисия за защита на конкуренцията, а е Комисия за закриване на конкуренцията. След което се наложи петчленен състав на ВАС да се произнесе и да каже, че решението на Комисията за защита на конкуренцията не е правилно. Защо? Защото ние трябва да сложим бариера пред нашите курорти и само една фирма или една група от хора да ни казват кой ще влиза, кога ще влиза, дали изобщо ще има право да влиза и на каква цена ще влиза. На Вас харесва ли Ви това положение, уважаеми колеги от ГЕРБ?
Тук се пускат два мита – че с този законопроект щял да се развива новият ски туризъм. Аз много ще се радвам да видя в общини например като Сапарева баня или като Костенец развитие на ски туризъм. Само че този законопроект не обслужва тези нови проекти. Законопроектът обслужва тези, които вече са заели позиции в този бизнес, и е направен изцяло за тях. А покрай тях вмъкват и кметовете на тези малки общини, за да изглежда малко по-благоприлично.
Едно е да се твърди, че се възстановява старото положение на закона от 2008 г. Не! С този лобистки закон се урежда монополното положение за развитие на този вид бизнес и на този спорт в България, така че моля Ви да правите разлика между това, което е внесено, това, което е било, и това, което е било променено през 2011 г.
Само да Ви кажа нещо за последната поправка – там, където вече се казва, че няма нужда законът да определя крайните срокове за лова, това трябва да го прави министърът. Аз Ви предлагам между първо и второ четене направо напишете – докато е министър Мирослав Найденов, той да определя всички разпоредби по отношение на лова и да не действа законът в тази част. Очевидно министърът се справя по-добре от закона – това казвате Вие с тази поправка, но това е нещо съвсем дребно и незначително на фона на това, което Ви говорих по отношение на това как искате да се моделира развитието на ски спорта в България.
Не слушайте тези, които Ви казват митове, че тези, които са против законопроекта, са против развитието на ски туризма в България. Не слушайте и тези, които твърдят, че искат да подкрепят малките общини. Този законопроект утвърждава монополното положение на хора, които вече са в бизнеса, на групи, които са вече в бизнеса. Това Вие го знаете много добре и за съжаление за пореден път безмълвно ще вдигнете ръка „за”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Процедура – заповядайте, господин Русев.
ПЛАМЕН РУСЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На основание Правилника на Народното събрание внасям предложение за удължаване на срока за приемане на нови предложения между първо и второ четене по Законопроекта за възобновяемите енергоизточници с още 7 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 86 народни представители: за 74, против 4, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Процедура – заповядайте, господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
На основание чл. 73, ал. 1 предлагам удължаване на времето между първо и второ четене на Законопроекта за публично-частното партньорство с три седмици и удължаване на срока между първо и второ четене на Законопроекта за хазарта с 10 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Предлагате максималния срок за Законопроекта за публично-частното партньорство?
ИВАН Н. ИВАНОВ: Да, три седмици, а за Законопроекта за хазарта – 10 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване, първо, предложението за максимално удължаване на срока за предложения между първо и второ гласуване по Законопроекта за публично-частното партньорство.
Гласували 91 народни представители: за 81, против 6, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Сега подлагам на гласуване процедурното предложение за удължаване с 10 дни на срока за предложения между първо и второ гласуване по Законопроекта за хазарта.
Гласували 92 народни представители: за 85, против 4, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Реплика към изказването на господин Курумбашев, която трябваше да бъде направена веднага след изказването, но ме изненадаха колегите с процедурното предложение.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Курумбашев! Направихте един великолепен анализ на най злободневната тема от закона, внесен от Министерския съвет. Вие вярвам, че охладихте очакванията на онези ревностни поддръжници на закона – хотелиери, общинари и други, които смятат, че ще могат да се възползват. Не ще бъде обслужен монопола!
Моят въпрос обаче е: как да се действа и как да го променим?
Съгласни ли сте, и това е моята реплика, тези дружества да не бъдат само на инвеститорите, които ще бъдат предпочетени без критерии и без обективна оценка и национална концепция, а тези дружества да бъдат изградени от всички заинтересовани страни – досегашните притежатели на лифтове, притежатели на хотели, общини и на всички други заинтересовани организации, за да може монополът да бъде разбит и да има възможност за бизнес на всички онези, които искат да развият ски туризма и туризма въобще в България.
Това което държавата дава, нека да бъде нейната апортна вноска в тези дружества. Съгласни ли сте да се мисли в тази посока?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? (Реплики между народните представители Красимир Велчев и Георги Божинов.)
Няма желаещи за втора реплика.
В залата вървят нерегламентирана размяна на реплики и дуплики.
Регламентирана дуплика на господин Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Божинов! Аз си спомням когато Вие лансирахте тази идея по време на обсъждане в Комисията по околната среда и водите. Освен това трябва да Ви кажа, че такава идея е работеща в държави, като Австрия и Швейцария например.
Там със своите имоти участват, между другото не само държавата, не само общините, но на някои места дори и църквата. Просто има имоти и участва с такива апортни вноски, защото е по богата и има повече имоти. Разбира се, в такива общи дружества например в Австрия участват и хотелиерите. Разбира се, там няма само едно ски училище, което е подчинено на местния собственик, за да не използвам друга дума. А има примерно пет ски училища. Разбира се, след това, когато има приходи от тази дейност те не се изпомпват в незнайни дружества, а остават в това дружество, тъй като това са повечето федерални държави, изградени на федерален принцип, отиват в приходите на общината. След това тази община, когато получи приходите от тази дейност не ходи да се моли на премиера или на европейските фондове, да й направи някой път или някоя пречиствателна станция, а просто от приходите, с които изхранва собствените си жители, финансира места и обекти, които са важни за нейната инфраструктура.
Разбира се, тези неща могат да се случат в държави, в които имат гражданско общество и в които хората искат печалбата да остава в общините.
България и управлението на ГЕРБ в последните години заложи само един принцип и това е принципът на професионалния бокс – победителят прибира всичко.(Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – народния представител Емил Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Колеги, съжалявам, че трябва да започна изказването си с връщане малко назад. Тук от едно мрънкане не чух кой е измрънкал в Правната комисия, че някой е правил уговорки с бранша преди избори и след избори.
РЕПЛИКА: Искра Фидосова.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Оттук заявявам, че нито на предишните избори, нито при сегашните, нито след тях, нито по което и да е друго време, някой е обещавал на бранша, че няма да има проблеми или че ще има конкретни проблеми.
Законите се правят, както за бранша – разбира се, че се отчитат желанията на браншовистите, така се правят и в защита на държавния интерес, така се правят в защита на обществения интерес, на общинския и така нататък.
От преждеизказващите се усетих акценти и ме подсетиха къде аз би трябвало да акцентирам в така поднесения законопроект.
Първо – ползването на дървесина. Чух как след 10 или колко години България ще се обезлеси. Не се притеснявайте, няма да се обезлеси! Само за последната година прирастът на българската гора е 15%. Това е само прирастът!
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Пълни глупости!
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Петнадесет процента! Международна статистика е, че прирастът е почти най-високият в цяла Европа, което означава, че дори и да добиваме само прираста – това са 15 млн. кубика.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Изобщо не е така!
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Само прирастът да се добива – стопанското и екологичното равновесие в гората няма да бъде нарушено. А ние не добиваме 15 млн. кубика, а не добиваме и 5. Това означава, че и двойно да вдигнем добива, балансът няма да бъде нарушен.
Не е вярно, че добивът се е вдигнал два пъти. Добивът се е вдигнал с проценти, а печалбата от тази дейност се е вдигнала драстично повече от тези проценти., което потвърждава казаното от мен преди малко, че кражбите са драстично намалели.
Относно учредяването на ограничени вещни права чух, че имало монопол. Някъде да видяхте да е записан монопол в този законопроект? За изграждане на такива съоръжения могат да кандидатстват както общини, така и частни субекти, включително и държавата може да изгражда такива.
Чух, че държавата не трябвало да изгражда спортни съоръжения. Аз съм на обратното мнение – държавата трябва да се грижи за здравето на нацията и да изгражда спортни съоръжения. (Реплики от КБ.)
Държа да подчертая – това, че не се сменя предназначението, е достойнството на този закон. Тези територии остават горски фонд, остават горска територия.
Ако днес въз основата на подробен устройствен план, примерно за писта или за каквото и да е друго, сменим предназначението, продадем тази територия на частен инвеститор – да, може би държавата към дадения момент ще получи повече пари. Обаче това вече не е горски фонд, не е горска територията – това е урбанизирана територия. И в утрешния ден, когато този инвеститор, ако е недобросъвестен, си стисне ръката с местния кмет и направят нов подробен устройствен план, тогава пистата може да я направи отдолу до горе в хотели, да ги нареди в редичка. Това, което предлагаме е: да не може да стане това, защото тази територия е държавен горски фонд. След тези 30 години, за което е платено правото на строеж, държавата може да прецени дали наново да продаде правото на строеж, или да рекултивира терените и да ги превърне отново в гора. (Реплики от ДПС.) Много благодаря за репликите от място – така помагате, давате ми фон.
Да, със сигурност законът не е съвършен. Пак ще повторя – има нужда от хармонизация, има нужда от прецизиране на терминологията. Затова предложих да се съберем колеги от всички групи, да го прецизираме, да го внесем заедно – ако желаете, разбира се.
Относно това дали се допускат конкурентни ски училища. Според мен това не е тема на този закон. Да, явно има такъв проблем, но това касае Закона за туризма и там би трябвало да се регламентира точно кой има достъп до писта и къде не може да бъде отказан достъп. Явно въпросът е злободневен, трябва да се търси решение, но решението не е в този закон.
Относно охраната на горите – давали се много права на горските. На кого да дадем права – на бракониерите? Знаете колко случаи има, когато горски служители задържат бракониери и биват нападани с брадви, с резачки, има тежко ранени, за съжаление, мисля, че имаше и смъртни случаи. С какво е по-различна полицията, която опазва имуществото на гражданите в населеното място, и горският, който опазва държавна, общинска или частна гора, там където му е работата? Дават се права на служителите – значи, имаме Агенция по горите, която е контролният орган. Тя е с ограничен числен състав, особено на терена, а имаме още 3 хиляди горски служители, които ежедневно са в гората и ние им даваме право да имат една палка, с която да спрат превозно средство, което е натоварено с дървесина или с убит дивеч. Какво лошо има в това – така и не можах да разбера от всички, които се изказаха преди.
Относно Преходните и заключителните разпоредби в Закона за лова и опазването на дивеча. Мисля, че много точно са описани случаите, при които министърът на земеделието и храните може да удължава или намалява сроковете за ловуване. Тук един от преждеговорившите е прав, че намаляването трябва да бъде строго регламентирано и това ще бъде отразено между първо и второ четене, за да не стане така, че утре някой министър с особени екологични наклонности да каже, че изобщо забранява лова или ще има само един ден ловен излет.
Ще Ви дам само два примера, които наложиха тази промяна. Имахме огнище на шап – изключително опасна и коварна болест, която Европейският съюз следеше, не дай Боже, да прескочи нашите граници и да отиде по-нагоре. По сега действащия Закон за лова и опазването на дивеча, след като бяха изтекли сроковете, примерно, за групово ловуване на дива свиня, не можеше да се позволи отстрел, за да се вземат проби и за да се намали гъстотата на дивеча в този район, който е потенциален преносител на шапа.
Имахме случаи, най-вече в най-бедните и необлагодетелствани краища, където земеделската земя е оскъдна – говоря за Родопите, Пирин, Централни била и Северозападна Стара планина и така нататък, където хората се препитават от една нива с картофи, масова популация на дива свиня унищожаваше реколтите.
Колеги, от тази трибуна Вие сте задавали поне 10 такива въпроси на министъра на земеделието – животните унищожиха реколтата, какво трябва да направим? Министърът не може да Ви отговори друго, освен да каже, че законът го ограничава и той не може да реши проблема.
Ето за това е тази възможност, когато има такива случаи, министърът с изрична заповед да удължи срок или да определи район на действие, на което се извършват тези ловни мероприятия.
Нищо страшно няма да се случи, не се притеснявайте. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Димитров, след изказването на господин Курумбашев аз се въздържах да направя реплика, обаче Вашето изказване ме провокира. Считам, че съм длъжен да направя съответната реплика към Вашето изказване.
Когато става въпрос за чл. 54, ал. 1, в която се създава изречение второ, не мога да разбера как може по този начин да си изкривите душата и да не разкриете истинските причини, поради които Вие вменявате на министъра на земеделието и горите възможността да променя сроковете за ловуване. Хайде да си спомним предизборната кампания, в която два дни бяха забранени за лов и неподготвен министърът обеща на 200 хиляди ловци в България, че ще удължи срока за ловуване в месец януари. Той излъга тези 200 хиляди ловци в своите предизборни мераци и обещания. Сега Вие вкарвате един текст, за да може да си измиете очите пред тези 200 хиляди души, които бяха излъгани по време на изборите. Но, когато променяте сроковете за ловуване, мисля, че трябва да имате предвид, че те са наложени в тези граници заради биологичните фактори като брачен период, бременност, износване на бременността. Вие вменявайки на една политическа фигура подобни правомощия, тя в изпълнение на своите популистки, партийни обещания може да променя в една или друга посока. Не знам дали Вие сте ловец и дали сте стреляли по животно, което е бременно. Вие в момента допускате точно това с това изменение.
Господин Курумбашев, Вие много добре развихте основната теза на законопроекта, но точно тази малка част...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Репликата Ви е към...
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Да, благодаря, ще приключа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вие правите изказване в момента, а не реплика, господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Точно тази част показва начина, по който се създава законопроектът – безпринципно и лобистки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Втора реплика – госпожа Корнелия Нинова.
Трета реплика – господин Тасим и господин Стоичков, разберете се кой от двамата ще вземе репликата.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Господин Димитров, Вие заявихте, че нито преди, нито сега, нито след, ГЕРБ ще се договаря с бизнеса и ще прави лобистко законодателство. Вие излъгахте, господин Димитров, но освен че лъжете, сте имали неблагоразумието да оставите следи – писмени, за такива договорки. Ето ги доказателствата! (Показва документи.) Писмо от министъра на земеделието до Софийска стокова борса: „Дайте ни имената на фирми, които са подходящи да търгуват с дървесина на борсата” – първи документ.
Втори документ – отговор от Софийска стокова борса, писмено: „В отговор на Вашата молба, господин министър, Ви препоръчвам следните фирми членки” и дава имената на шест от 55 лицензирани.
Интересно, че тази кореспонденция се развива в края на миналата година – през месец декември, преди още да е приета наредбата, която е приета и публикувана през месец януари. Всичко това правите в нарушение на закона – чл. 22, ал. 4, която казва, че Стоковата борса не може да предоставя избирателно или предварително търговска информация на членовете на Стоковата борса, на техните клиенти или на други заинтересовани лица.
Мисля, че тези доказателства са достатъчни, в полза на нашето твърдение, че с този закон Вие отстоявате лобистки интереси. За съжаление, не е единственият! (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – господин Стоичков.
ОГНЯН СТОИЧКОВ (Атака): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Димитров, това което Вие казахте, че е едно от най-големите достойнства на този закон, че запазва горските територии – не променя тяхното предназначение. Да, нормалната житейска логика е тази, но представеният законопроект няма нищо общо с тази нормална житейска логика. Той противоречи на тази логика, защото чл. 73, ал. 1, т. 7 казва друго: „Промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии се допуска за ...” и изменената т. 7 започва да изрежда: „открити и закрити съоръжения, обслужващи спортно-културни и религиозни нужди, спомагателни постройки и така нататък, с изключение на случаите, когато се учредява право на строеж”, което също е странна правна конфигурация.
Така разписано аз си представям ад хок за определено спортно събитие – примерно петък, събота и неделя ски спускания, ски състезания, временни преместваеми съоръжения, съблекални, душове, които се монтират в петък следобед и в неделя вечерта се демонтират. Така си го представям, но законът казва: „В този случай ние променяме предназначението на горската територия – за петък, събота и неделя”. Променяме предназначението на горските територии и това го правим с изключение на случаите, когато се учредява право на строеж, а когато се учредява право на строеж какво правим?
Тоест нещата, които Вие казвате, пак повтарям, отговарят на здравата житейска логика за запазване на горските територии, но законопроектът не е такъв. В него изрично е записано: „променя се предназначението на горската територия”. Той вече не е гора, това е терен за строителство – за събота и за неделя. Трябва да се помисли още веднъж, на път сме да направим една правна анархия, водени от добри намерения. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ГЕРБ): По отношение на първия колега, неслучайно мен не сте ме чули да говоря за космонавтика и за хирургия, просто не познавам тематиката. Да говорите за лов и за това кои са бременните животни – животните са бременни още от есента и не са по-малко бременни нито есента, нито януари месец. Да, има разлика, че се придвижват по-трудно, когато са по-бременни, но да се обясни този въпрос на лаици е много дълга и тежка тема. (Реплики от КБ.)
Уважаема госпожо Нинова, тук се занимаваме със законодателство, а не с кореспонденция, борси, магазини и тем подобни неща. (Реплика от народния представител Корнелия Нинова.) Могат да касаят всичко, за това си има отговорни органи и така нататък. Ние се занимаваме със законодателство и никое законодателство не казва, че трябва някъде да има избирателност или каквото и да е друго. Напротив, законодателството е максимално либерално.
Господин Стоичков, пак се връщам на това, че явно ще трябва да има прецизиране, но според мен тук се отваря възможността и да се изключва, но там процедурата е толкова дълга и тежка, че тя отнема минимум шест месеца, така че е изключено да се направи не само за едно състезание, дори за един сезон, но пак повтарям – явно, че има нужда от прецизиране на тестовете и ще бъде направено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители желаят ли да участват в дискусията?
Закривам дебатите.
Преминаваме в режим на гласуване.
Поставям на първо гласуване първия по време внесен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 154-01-32, внесен от народните представители Иван Николаев Иванов, Екатерина Михайлова и Веселин Методиев.
Гласуваме – законопроектът е подкрепен от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 115, против 1, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Поставям на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 102-01-91, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2011 г., подкрепен от комисията.
Гласували 125 народни представители: за 74, против 31, въздържали се 20.
Предложението е прието.
Поставям на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 254-01-1, внесен от народния представител Димитър Атанасов на 9 януари 2012 г., подкрепен от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 105, против 3, въздържали се 13.
Предложението е прието.
По следващия в дневния ред Законопроект за виното и спиртните напитки има представени четири доклада. Считам, че за останалите четири минути от работното ни време днес не е целесъобразно да започваме разглеждането му.
Първа точка от дневния ред за утре е първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,56 ч.)




Председател:
Цецка Цачева



Заместник-председатели:
Анастас Анастасов

Павел Шопов


Секретари:
Любомир Иванов

Любомир Владимиров
Форма за търсене
Ключова дума
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание

Проект BGFOP001-2.013-0001

Избор на председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество

Избор на заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията





    Последни заседания