Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ТРИСТА ЧЕТИРИДЕСЕТ И СЕДМО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 4 май 2012 г.
Открито в 9,04 ч.
04/05/2012
Видео архив » Преглед на видео архив
Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов, Екатерина Михайлова и Павел Шопов

Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (звъни): Налице е кворум – откривам пленарното заседание.
Процедура.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за разместване на точки в дневния ред, а именно: т. 8 от дневния ред – Първо четене на Законопроекта за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки, да стане т. 7, на мястото на първото четене на законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване направеното предложение.
Гласували 111 народни представители: за 88, против 10, въздържали се 13.
Предложението е прието.

ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА СТАТИСТИКА НА ВЪТРЕШНООБЩНОСТНАТА ТЪРГОВИЯ СЪС СТОКИ.

Има доклад от водещата Комисия по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо председател, правя ново процедурно предложение – в залата да бъдат допуснати господин Влади Горанов, заместник-министър на финансите; госпожа Людмила Петкова, директор на дирекция „Данъчна политика”, и господин Красимир Сивев – експерт в дирекцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване предложението за допускане в зала.
Гласували 120 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:

„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси
относно Законопроект за статистика
на вътрешнообщностната търговия със стоки, № 202-01-19,
внесен от Министерския съвет на 30 март 2012 г.

На свое заседание, проведено на 26 април 2012 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки.
На заседанието присъстваха: от Министерството на финансите: Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика”, и Красимир Сивев – началник на отдел в същата дирекция, и от Националния статистически институт: Елка Атанасова – директор на дирекция „Макроикономическа статистика”, и Силвия Кавгаджийска – началник на отдел „Статистика на външната търговия” в същата дирекция.
Законопроектът беше представен от госпожа Людмила Петкова. Проектът на нов Закон за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки цели опростяване на административните процедури и улесняване прилагането на закона от задължените лица и приходната администрация.
Законопроектът предвижда отпадането на голяма част от разпоредбите в действащия към момента Закон за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки, които се съдържат в европейските регламенти.
В действащия закон те са били въведени, тъй като внедряването и организацията на статистиката на търговията със стоки с държави – членки на Европейския съюз, в България е осъществено на експериментално ниво от 1 септември 2006 г., тоест преди присъединяването на страната към Европейския съюз. Поради липса на пряка приложимост на европейско законодателство към онзи момент е било необходимо и целесъобразно националното законодателство да съдържа и транспонира понятия от регламентите.
След петгодишния период на функциониране и прилагане на системата „Интрастат” не съществува причина да бъдат транспонирани текстове от европейското в националното законодателство. Във връзка с това разпоредбите, съдържащи се в европейските регламенти, се посочват в законопроекта като препратки към съответния европейски нормативен акт.
В законопроекта се предвиждат само правила, които са свързани с националната специфика. Предлагат се промени, които имат за цел оптимално разпределение на функциите и правомощията между компетентните органи по събиране на данни за вътрешнообщностните движения на стоки с оглед повишаване на обхвата, достоверността и качеството на статистическата информация и контрола по изпълнението на задължението на Интрастат-операторите. В тази връзка се предлага прецизиране на някои разпоредби, с цел внасяне на яснота относно предприеманите от съответните компетентни органи действия.
Премахва се изискването за извършване на съпоставка на декларираните данни по система „Интрастат” с данните от митническите декларации, тъй като след присъединяването на България към Европейския съюз това не е необходимо.
Въвежда се задължение на НАП да предоставя агрегирани данни на държавни институции и организации, когато това е предвидено в нормативен акт или въз основа на сключено споразумение.
Друга група промени отразяват методологични потребности, наложени от практиката, във връзка с петгодишното функциониране и прилагане на системата.
В съответствие с европейското законодателство при определянето на понятието „задължено лице – Интрастат оператор”, се включва изискването за наличие на регистрация по Закона за данъка върху добавената стойност, с което се стеснява кръгът на задължените лица.
Със законопроекта се предлага уеднаквяване на срока за подаване на Интрастат-декларации със срока за подаване на декларациите по ЗДДС и по системата ВИЕС, който е 14-о число, вместо 10-о на месеца, следващ референтния период, както е към настоящия момент.
Предлага се въвеждане на по-дълъг срок за корекция на данни – от три на шест месеца, което ще способства за изготвяне на надеждна статистика и улесняване на потребителите при осъществяване корекция на данни.
Предвиждат се и по-високи размери на административните наказания в съответствие с европейската практика на останалите държави членки.
Приемането на Проекта на Закон за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки не изисква допълнително бюджетно финансиране. Всички разходи за неговото прилагане ще бъдат в рамките на бюджета на Националната агенция за приходите.
Със законопроекта се предлага изменение в Допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане. Във връзка с приемането на преработен текст на Директива 90/435/ЕЕС на Съвета относно Общата система за данъчно облагане в случаите на дружества-майки и дъщерни дружества от различни държави членки, която е въведена в ЗКПО от 1 януари 2007 г., е необходимо да се въведе позоваване на новата Директива 2011/96/ЕС на Съвета от 30 ноември 2011 г. относно Общата система за данъчно облагане на дружества-майки и дъщерни дружества от различни държави членки.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” 18 народни представители, „въздържали се” – 2 народни представители, без „против”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки, № 202-01-19, внесен от Министерския съвет на 30 март 2012 г.”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Стоянова.
Сега ще чуем доклада на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители!

„ДОКЛАД

относно Законопроект за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки, № 202-01-19, внесен от
Министерския съвет на 30 март 2012 г.

На свое редовно заседание, проведено на 11 април 2012 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки.
На заседанието присъстваха Людмила Петкова – директор на дирекция “Данъчна политика” към Министерство на финансите, и Красимир Сивев – началник отдел “Процесуално законодателство”, дирекция “Данъчна политика” към Министерство на финансите.
Законопроектът беше представен от госпожа Людмила Петкова.
Предложеният проект на нов закон предвижда отпадането на голяма част от разпоредбите на национално ниво в действащия към момента Закон за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки, които се съдържат в европейските регламенти и не е необходимо да се транспонират в националното законодателство след приемането на страната ни в Европейския съюз от януари 2007 г., поради риск от неточности и противоречиво прилагане на законодателството. В тази връзка разпоредбите в законопроекта, съдържащи се в европейските регламенти, са посочени като препратки към съответния европейски нормативен акт и са предвидени само правила, които са свързани с националната специфика.
Освен отпадането на разпоредби, които са уредени в европейски регламенти, друга група промени, предложени със законопроекта, има за цел постигане на оптимално разпределение на функциите и правомощията между компетентните органи по събиране на данни за вътрешнообщностните движения на стоки, с оглед повишаване на обхвата, достоверността и качеството на статистическата информация и контрола по изпълнението на задължението на Интрастат-операторите.
В съответствие с европейското законодателство при определянето на понятието „задължено лице – Интрастат оператор” е включено изискването за наличие на регистрация по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), което на практика води до стесняване кръга на задължените лица.
Въвежда се възможност при неподаване, подаване след срока на Интрастат-декларациите и откриване на грешки в тях, НАП да изисква от Интрастат-операторите да представят счетоводни, търговски или други документи, носители на информация, както и да изготвят справки с цел възстановяване достоверността на декларираните данни.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “за” – 15 народни представители, без “против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки, № 202-01-19, внесен от Министерски съвет на 30 март 2012 г.”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
С доклада на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове ще ни запознае председателят на комисията госпожа Панайотова.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, господин председател.

„СТАНОВИЩЕ
относно Проект на закон за статистика на
вътрешнообщностната търговия със стоки, № 202-01-19,
внесен от Министерския съвет на 30 март 2012 г.

На заседанието, проведено на 2 май 2012 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа горепосочения законопроект.
В заседанието на комисията взеха участие представители на Министерството на финансите: Людмила Петкова – директор на Дирекция „Данъчна политика”, и Красимир Сивев – началник на отдел в Дирекция „Данъчна политика”.
С оглед на многобройните и значителни промени, които се предлагат в материята, свързана със статистическото отчитане на вътреобщностната търговия със стоки, се предлага това да стане с приемането на нов Закон за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки вместо закон за изменение и допълнение на действащия закон. Законопроектът има за цел да уреди осъществяването на статистическа дейност за вътрешнообщностната търговия със стоки между Република България и държавите – членки на Европейския съюз.
Законопроектът предвижда отпадането на голяма част от разпоредбите на национално ниво в действащия към момента Закон за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки, които се съдържат в европейските регламенти. Инициаторът на законопроекта счита, че не е необходимо те да продължават да бъдат транспонирани в националното законодателство, предвид пряката приложимост, която регламентите имат в националното право след присъединяването на страната към Европейския съюз.
Друга група промени, предложени със законопроекта, има за цел постигане на оптимално разпределение на функциите и правомощията между компетентните органи по събиране на данни за вътрешнообщностните движения на стоки с оглед повишаване на обхвата, достоверността и качеството на статистическата информация и контрола по изпълнението на задължението на Интрастат операторите.
Третата основна група промени отразяват методологични потребности, наложени от практиката, във връзка с петгодишното функциониране и прилагане на системата, а именно:
- предлага се уеднаквяване на срока за подаване на Интрастат декларации със срока за подаване на декларациите по ЗДДС и система ВИЕС;
- при определяне на понятието „задължено лице – Интрастат оператор” е включено изискването за наличие на регистрация по Закона за данъка върху добавената стойност;
- предлага се въвеждане на по-дълъг срок за корекция на данни – от три на шест месеца;
- в законопроекта се предвиждат по-високи размери на административните наказания;
- предлага дефиницията за понятието „стойност” да бъде обвързана с тази, въведена в ЗДДС, с определени изключения.
Към законопроекта може да бъде отправена следната препоръка:
Текстовете на чл. 3, чл. 9 и чл. 15 е необходимо да бъдат прецизирани.
Въз основа на разгледания законопроект може да се направи заключението, че предложените текстове отчитат и не противоречат на изискванията на правото на Европейския съюз в частта, касаеща статистическото отчитане на вътрешнообщностната търговия със стоки, но е необходимо да бъдат отразени посочените правно-технически бележки с цел по-прецизното дефиниране на разпоредбите на законопроекта.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 13 гласа „за“ и 1 глас “въздържал се“ на Народното събрание да приеме на първо гласуване Проект на закон за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки, № 202-01-19, внесен от Министерския съвет на 30 март 2012 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Панайотова.
От името на вносителите ще има ли изявление? Няма.
Откривам разискванията.
Изказвания? Няма.
Уважаеми колеги, подлагам на първо гласуване Законопроект за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки, № 202 01 19, внесен от Министерския съвет на 30 март 2012 г.
Гласували 93 народни представители: за 92, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Процедура – заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Господин председател, моля за процедура – на основание чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам срокът за предложения между първо и второ четене по закона да бъде четири дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното предложение.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.

Следващата точка е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС.
Вносители: Михаил Миков на 19 март 2012 г.; Анастас Анастасов и група народни представители на 28 март 2012 г.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае господин Тодор Димитров – заместник-председател на комисията.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще Ви запозная с доклада на Комисията по правни въпроси:
„На свое заседание, проведено на 5 април 2012 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
На заседанието присъстваха: госпожа Велина Тодорова и госпожа Деница Вълкова – заместник-министри в Министерството на правосъдието.
Господин Анастасов изтъкна, че Проектът на закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс е продиктуван от необходимостта наказателното законодателство, свързано с пътните инциденти, да бъде максимално адекватно на реалната пътна обстановка и сериозните последици (както в имуществен, така и в неимуществен план) при причиняване на тежки пътно-транспортни произшествия. Независимо от обстоятелството, че през последните две години е регистриран спад на смъртните случаи и броя на ранените при ПТП – резултат от целенасочената политика на МВР за действия по превенция и контрол на пътя, ние открояваме и тревожна тенденция – все по-често пешеходци, голяма част от тях и деца, да намират смъртта си именно на пътя като пълноправни участници в движението. Броят на убитите на пешеходна пътека се увеличава тревожно. Предложените промени са съобразени с очакванията на родителите и близките на загинали у нас и на обществото като цяло. Цели се засилване на превенцията и налагане на наказание на извършителите, адекватно на тежестта на извършеното от тях.
Господин Анастасов изказа благодарност на институциите за изразената подкрепа на внесените промени – Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, като заяви, че между първо и второ гласуване ще бъдат съобразени правно-техническите препоръки на Върховната касационна прокуратура.
Господин Анастасов подчерта, че са използвани два способа – на завишаване на наказанията за тежките състави при причиняване на ПТП, а също така и въвеждане на нови квалифициращи обстоятелства – завишаване наказателната отговорност при ПТП, причинено от неправоспособен водач, или при ПТП, извършено на пешеходна пътека. Той подчерта, че внесените промени в Наказателния кодекс налагат и промени в Наказателно-процесуалния кодекс, а именно – засягане приложното поле на института „решаване дела със споразумение”, като с допълнение в разпоредбата на чл. 381, ал. 2 се предлага да не се допуска споразумение не само в изрично посочените случаи, но и за всяко друго престъпление, с което е причинена смърт, като по този начин се избягва възможността за смекчаване на наказателната репресия спрямо лицата, извършили деяние с такъв тежък резултат, на база на така допустимите и сключвани към този момент споразумения.
Предлага се и промяна в разпоредбата на чл. 68 от НПК относно мярката за процесуална принуда – забрана за напускане пределите на Република България, като се предвижда прокурорът да може да налага тази забрана освен за тежко умишлено престъпление и за друго престъпление, с което е причинена смърт.
Госпожа Деница Вълкова, заместник-министър в Министерството на правосъдието, заяви, че подкрепят по принцип съображенията, изложени в мотивите към законопроекта, както и самите изменения и допълнения.
Господин Николай Георгиев от ВКП също изрази подкрепа от името на Върховната касационна прокуратура, като изтъкна, че въвеждането на по-сериозна репресия е адекватна мярка по отношение на случващото се по пътищата. Избраните способи – на разширяване обхвата на квалифициращите обстоятелства и на завишаване на наказателната отговорност, следва да бъдат подкрепени. Направените писмени бележки са от правно-техническо естество.
Господин Гроздан Илиев – заместник-председател на Върховния касационен съд, също изрази от името на своята институция подкрепа за законопроекта, който е израз на решителност за справяне с този вид престъпления. Изрази становище, че санкциите са достатъчно завишени и новите квалифициращи състави ще допринесат за по-адекватно наказание. Господин Илиев заяви, че няма принципни възражения по отношение стесняване на приложното поле на института на споразумението, ретроспективно припомни какви са били и причините за неговото налагане - постигане на бързина в наказателния процес и избягване на осъдителни присъди от Съда по правата на човека за нарушаване на разумния срок. Господин Илиев изрази опасение, че изключването на споразумението във всички случаи на непредпазливо извършени престъпления, завършили със смърт, отново ще доведе до забава при решаването им, подчерта сложността на експертизите и необходимостта да се изготвят по няколко такива. Изказа съображение, че прокуратурата е могла да изготви методически указания, които по-адекватно да ориентират прокуратурата в материята на споразуменията, по които съдът не е страна.
Госпожа Нина Чимова – държавен експерт от Министерството на вътрешните работи, изрази подкрепа от името на ведомството.
В дискусията по законопроекта взеха участие народните представители Михаил Миков, Четин Казак, Янаки Стоилов, Димитър Лазаров, Юлиана Колева и Искра Фидосова.
Господин Михаил Миков заяви, че ще гласува „въздържал се”. Заяви, че наказателното законодателство дава възможност за популистки реакции и капацитет и че предложените промени няма да доведат до очаквания резултат. Посочи, че статистиката очертава превишената скорост като основна причина за ПТП и че въвеждането на такъв квалифициращ признак ще има много по-добра законодателна реакция, включително и при причиняване на смърт или тежка телесна повреда на пешеходна пътека. Господин Миков даде пример с въвеждане на мъртъв текст в Наказателния кодекс, в отговор на обществените очаквания, породени от причинена смърт на много лица на автобусна спирка преди около 40 години в град Хасково. Тогава законодателят е въвел евентуален умисъл при ПТП. Господин Миков изрази виждането си, че споразумението е взаимствано от англо-саксонската система и е чуждо на нашата доктрина, въведено е в отговор на намаляване капацитета на прокуратурата и следствието да събират годни доказателства в разумен срок. Господин Миков изрази готовност при второ гласуване да подкрепи текстовете, които въвеждат минимум и завишаване наказанията и категорично изключи подкрепа за въвеждане изменения в чл. 68 от Наказателно-процесуалния кодекс като текст, който противоречи на европейския принцип за свободно движение на хора, както и на съдебно решение, което е наложило отмяна на тази мярка в Четиридесет и първото Народно събрание.
Господин Янаки Стоилов заяви, че институтът на споразумението е един от големите проблеми на наказателното ни правораздаване. Проблем е отпадане на възможността пострадалите да се конституират като граждански ищци и частни обвинители още във фазата на досъдебното производство. Изрази виждането си, че е възможно да се обмисли хипотезата, в която пострадалите да преценяват дали да има споразумение, за да отпадне съмнението, че всичко се върши зад гърба им. Освен да се удовлетвори болката на родителите, следва да се мисли и за по-добра регулация в бъдеще.
Народният представител господин Димитър Лазаров заяви, че подкрепя законопроекта и че е наясно, че той има за задача да коригира съдебната практика, която възмущава близките, чрез завишаване на наказанията. Господин Лазаров припомни, че при съкратеното производство се признават факти, докато при споразумението се признава и вина и че съдът е автономен да не го одобри, ако в делото липсват доказателства за вина. Нужен е баланс, който от една страна да позволи по-бързо правораздаване, а от друга – да отговори на обществените очаквания.
Народният представител Юлиана Колева изрази подкрепата си за законопроекта, но изрази опасения, че и в бъдеще можем да бъдем свидетели на неудовлетворителни присъди. Припомни, че години наред съдиите са налагали ефективни присъди при ПТП със смъртен резултат и че причината за законодателна намеса е именно съдебната практика в последно време – правоприлагането.
Народният представител Четин Казак заяви, че ветрилото, в което се разполага наказателната репресия следва законодателно да се скъси, да се притвори. Проблемите, с които се ангажираме, са проблеми на съдебната практика. След като Върховният касационен съд, по пътя на тълкуването и уеднаквяване на практиката не може да се справи, следва да се намеси законодателят. Смята, че начините за справяне със ситуацията са два: или въвеждане на съгласие на пострадалите за прилагане на споразумение, или въвеждане на минимум, под който да не може да се налага наказание, несвързано с ефективно лишаване от свобода.
Народният представител Калина Крумова приведе пример с конкретни присъди за наложени несправедливо ниски наказания за причинена смърт при пътни транспортни произшествия и изрази становище, че наказателната практика по тези дела не удовлетворява обществото.
От името на родителите на пострадали деца отношение взе господин Борисов. Той съобщи, че при проведената кръгла маса е изведено виждането, че превишената скорост също следва да се въведе като квалифициращ признак. Заяви, че като родители разбират, че споразумението е способ да се постигне по-бърз резултат. Не могат да бъдат съгласни с циничността на ситуацията – да получат по пощата известие, че делото е приключило със споразумение и че участието на пострадалите и правото им на вето е решение на проблема.
Господин Трифон Трифонов – родител, също изрази подкрепа за законопроекта и изрази становище, че споразумението в този случай следва да отпадне. Най-скъпото благо е човешкият живот и поради това следва да се завишат и долната, и горна граница при престъпления, завършили със смъртен резултат.
Народните представители се обединиха във виждането си между първо и второ гласуване да се съобразят с изразените становища, да обсъдят възможността за въвеждане на ново квалифициращо обстоятелство – превишената скорост, както и да излъчат работна група, която да направи окончателната редакция на предлаганите изменения и допълнения.
Народният представител Михаил Миков представи законопроект № 254-01-42, внесен от него на 19 март 2012 г. Господин Миков се позова на проекта на Директива на Европейския парламент и на Съвета на Европа за обезпечаване и конфискация на облаги от престъпна дейност в Европейския съюз.
Направените от него предложения за пълна и частична конфискация са свързани с модерни престъпления, най-вече патент на организираната престъпност. Изброи състави на убийства по поръчение на престъпна група, отвличане, продажба или държане на акцизни стоки без бандерол, изпиране на пари, използване не по предназначение на средства от европейските фондове, в големи размери и особено тежък случай, организиране и ръководене на престъпна група, производство, преработване и разпространение на наркотици, устройване на хазартни игри не по установения ред. Господин Миков подчерта виждането си, че следва да се разшири приложното поле на конфискацията като вид наказание по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 3 и чл. 44 от Наказателния кодекс. Според статистиката се наблюдава спадащ процент на наложено наказание „конфискация” и тревожна тенденция прокуратурата да не ползва в пълен обем дадените и в тази насока правомощия.
От името на Върховния касационен съд отношение взе господин Гроздан Илиев – заместник-председател на Върховния касационен съд. Върховният касационен съд се отнася с резерва с оглед решаващите мотиви на законопроекта. Подчерта двата вида конфискация и изрази предпочитание за гражданската конфискация, която държи сметка на произхода на средствата, за разлика от наказателната конфискация, която по същество е гражданска смърт.
От името на Върховна касационна прокуратура господин Николай Георгиев – прокурор, сподели направената от господин Миков оценка и заяви подкрепа по принцип. Съобщи че е изготвено указание за прокурорите във връзка с финансовата оценка на конфискуваното имущество.
В разискванията взеха участие народните представители Димитър Лазаров и Юлиана Колева.
Народният представител Димитър Лазаров заяви, че не подкрепя законопроекта и изложи своето виждане за широко ползване на гражданската конфискация, при която се изследва начинът на придобиване на имуществото и се търси несъответствие в законните доходи.
Народният представител Юлиана Колева също изрази своето виждане да не подкрепи законопроекта с мотива, че наказателната конфискация засяга и други лица – членове на семейството, поради което не следва да се разширява приложното поле на този вид наказание.
След проведеното обсъждане и гласуване:
първо, с 16 гласа „за”, без „против” и 1 глас „въздържал се” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 254-01-47, внесен от народния представител Анастас Анастасов и група народни представители, внесен на 28 март 2012 г;
второ, със 7 гласа „за”, без „против” и 8 гласа „въздържал се” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 254-01-42, внесен от народния представител Михаил Миков на 19 март 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Димитров.
От името на вносителите по първия законопроект – господин Миков.
Той не е в залата, но разбрах, че е в Народното събрание.
Затова заповядайте да представите мотивите по втория законопроект, госпожо Милева.
ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, колеги, ще Ви запозная с мотивите към Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Настоящият Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс е продиктуван от необходимостта наказателното законодателство, свързано с пътните инциденти, да бъде максимално адекватно на реалната пътна обстановка и сериозните последици както в имуществен, така и в неимуществен план при причиняване на тежки пътно-транспортни произшествия.
През последните две години, благодарение на целенасочената политика на МВР за действия по превенция и контрол на пътя, за първи път от десетилетия е регистриран спад на смъртните случаи и броя на ранените при пътно-транспортни произшествия.
За съжаление обаче сме свидетели на друга тревожна тенденция – все по-често пешеходци, голяма част от тях деца, намират смъртта си именно на пътя като пълноправни участници в движението. Броят на убитите на пешеходна пътека се увеличава тревожно.
За да бъдат сведени до минимум подобни случаи, е необходима по-висока култура на движение по пътищата от страна на всички участници в него и завишена отговорност на водачите на МПС за условията, в които шофират; не на последно място нови, по-строги законови разпоредби, регламентиращи наказанията за нарушителите.
Предложените промени са съобразени с очакванията на родители и близки на загинали у нас и на обществото като цяло. Една от целите е извършителите на тези престъпления да получат наказание съобразно тежестта на извършеното от тях.
В проекта се допълва разпоредбата на чл. 343, ал. 1, буква „в”, като се предвижда наказание „лишаване от свобода” от 3 до 10 години в особено тежки случаи. При посоченото престъпление поначало е характерно, че вследствие на умишлено нарушаване на правилата за движение по непредпазливост се причинява смърт, така наречената смесена сложна форма на вина. По ал. 3б на чл. 343 за това деяние е предвидено по-тежко наказание, когато е налице поне едно измежду изчерпателно посочените квалифициращи обстоятелства и още по-тежко наказание, ако случаят, освен с някое от посочените обстоятелства, се характеризира в цялост като особено тежък по смисъла на чл. 93, т. 8 от Наказателния кодекс.
Преследваната цел в така предлаганото допълнение е да се регламентира една по-тежка наказателна отговорност при други случаи, които не се характеризират в някои от изчерпателно посочените понастоящем обстоятелства в чл. 343, ал. 3.
Наред с това проектът предвижда да се завиши наказателната отговорност и когато пътно-транспортно произшествие е причинено от неправоспособен водач или извършено на пешеходна пътека.
Липсата на свидетелство за правоуправление на МПС и управлението на МПС без необходимата подготовка и квалификация е една от основните причини за тежки пътно-транспортни произшествия, станали в страната през последните години и добавянето му като квалифициращо обстоятелство ще има основен превантивен ефект върху всички български граждани.
Добавянето на още едно квалифициращо обстоятелство, а именно пешеходна пътека към този текст се основава на статистиката, от която е видно, че тези престъпления, макар и да не бележат изключително висок ръст през последните години, са едни от тези с най-тежък резултат и с изключително негативен ефект върху общественото мнение.
Заедно с това се предлагат и промени в санкционната част на разпоредбата по чл. 343, ал. 3, буква „а” като за наказанието „лишаване от свобода” се установява минимум от една, съответно две години.
Предложените промени в НК имат най-вече превантивен характер, а също така и целят постигане на по-голяма адекватност на наказанието спрямо резултата от деянието и обществената му опасност.
Предлаганите промени в Наказателно-процесуалния кодекс произтичат от внесените промени в НК и засягат приложното поле на института, решаване на делото със споразумение по смисъла на Глава двадесет и девета от НПК.
С допълнението в разпоредбата на чл. 381, ал. 2 се предлага да не се допуска споразумение не само в изрично посочените случаи, но и за всяко друго престъпление, с което е причинена смърт, като по този начин се избягва възможността за смекчаване на наказателната репресия спрямо лицата, извършили деяние с такъв тежък резултат на база на така допустимите и сключвани към този момент споразумения.
Другата причина за предложената промяна е създаваната представа в обществото, че макар и при наличието на такъв тежък резултат - причинена смърт - се налагат немотивирано леки наказания за извършителите на тези деяния чрез използването на института на споразумението – чл. 381, и следващите от НПК.
От друга страна, се предлага промяна и в разпоредбата на чл. 68 от НПК относно мярката за процесуална принуда, забрана за напускане на пределите на Република България, като се предвижда прокурорът да може да налага тази забрана, освен за тежко умишлено престъпление и за друго престъпление, с което е причинена смърт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Милева.
От името на вносителите, заповядайте господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми народни представители, внесеният законопроект е отговор на обществените очаквания за ефикасни мерки във връзка с конфискация на имуществото на лица, свързани с организираната престъпност. Конфискацията в България е познат на наказателното право институт и по традиция съществува в нашето законодателство. Последните 15-20 години в Наказателния кодекс бяха приети редица нови състави, свързани най-вече с организираната престъпност – става въпрос за трафик и разпространение на наркотици, за трафик на хора, престъпления, свързани със склоняване към проституция и блудствени действия, фалшифициране на пари, сравнително нов състав от 2005 г., вещно укривателство и, разбира се, прането на пари.
До момента по нашия Наказателен кодекс наказанието „конфискация” е предвидено в 16 състава и това са предимно тежки престъпления, престъпления резултатни, свързани с извличане на облага от тези престъпления. Там законодателят още през 1968 г., а преди това още и от края на по-миналия век, е предвидил освен отнемането на предмета и средствата на престъплението – парите, вещта и конфискация на част или цялото имущество на извършителя на такова престъпление. Смятам, че разширяването на кръга от престъпления, за които се предвижда конфискация по Наказателния кодекс или само условно разграничавайки от така наречената гражданска конфискация, за която дебатите в Народното събрание продължиха три дни и три нощи, е един изключително ефикасен начин за санкциониране най-вече на представителите на организираната престъпност.
Коя е причината да предлагам на Вашето внимание този законопроект? Прокуратурата разполага със състав от 1700 души – ефикасно действащи прокурори в страната. Всички те имат правомощия по Наказателно-процесуалния кодекс да описват, да възбраняват, да запорират имуществото на лица, по отношение на които се провежда наказателно производство. Това е една изключително добре изградена мрежа и ако ние наистина искаме да постигнем резултати по отношение на имуществото на организираната престъпност, този капацитет и структура на прокуратурата трябва да бъде използван. За да бъде използван трябва да бъде разширен кръгът от престъпления, по отношение на които се предвижда конфискация на част или цялото имущество.
Ще дам пример за трафика на хора. Годишно около 200 са случаите, в които се предава на съд с обвинителен акт извършител на престъплението трафик на хора. Знаете, че там се генерират значителни облаги, свързани с този тип модерна и не само национална, но и транснационална престъпна дейност. Отнемането на имущество ще се превърне в сериозна пречка, превенция за извършването на този тип престъпления.
Другите престъпления, за които се предвижда въвеждането на конфискация, са свързани с вещното укривателство, с образуването, ръководенето и участието в организирана престъпна група; участието в организация или група, която чрез използване на сила и внушаване на страх, сключва сделки за извличане на облаги – чл. 321а. Това е сравнително модерен състав, за който сега не е предвидена конфискация. Също така подкупът в особено големи размери, който и сега е санкциониран, конфискацията да се разпростре на части или на цялото имущество за всички случаи на извършеното престъпление „подкуп”.
Други състави, за които предлагаме да се въведе конфискация – основния и двата квалифицирани състава, за склоняване към проституция, свеждане към блудствени действия и съвкупления или системното предоставяне на помещения за разврат. Основният и квалифицираният състав за склоняване или принуда към употреба на наркотични вещества с цел проституиране – сравнително нов състав на нашия Наказателен кодекс. Основният и квалифицираният състав за набиране и принуждаване на непълнолетни за извършване на полови сношения и блудствени действия. По отношение на трафика на хора, предлагаме да се въведе конфискация по основния и двата квалифицирани състава, включително и по отношение на превеждането през граница с цел трафикиране на хора.
В момента предвидената конфискация не се разпростира върху всичките състави. Въвеждането на конфискацията ще има един мощен превантивен ефект и без да се чакат преходни периоди – снощи приехме, че след шест месеца ще се структурира тази агенция, тази комисия за незаконно имущество – да се даде мощен лост в ръцете на държавното обвинение, за отнемане на облагите, придобивани от организираната престъпност.
Смятам, че текстовете, които се предлагат, са в съответствие и с изготвената Европейска проектодиректива, която е на фаза обсъждане в Съвета и категорично посочва, че такъв тип действия, санкции по отношение на икономическите облаги са необходими да бъдат приети от страните в Европейския съюз, включително в изпълнение на идеите от Стокхолмската програма за борба с корупцията и организираната престъпност.
Смятам, че този метод на Наказателния кодекс, на наказателното право, е изключително ефикасен и без някакви особени разходи за изграждане на нови системи за установяване на разлики между доходи и придобито имущество може да се превърне в изключително ефикасно средство в борбата с организираната престъпност.
Не на последно място искам да посоча, че при това решение категорично са защитени правата на лицата, по отношение на които ще се налага тази имуществена санкция по Наказателния кодекс. Това ще става в рамките на наказателното производство, в условия на състезателност на съдебната фаза и в условия на осигурена защита на досъдебната фаза след предявяване на обвинението.
Уважаеми народни представители, смятам, че внесеният законопроект е ясен знак за волята за борба с най-тежките и модерни форми на организираната престъпност. До момента конфискацията не е била предвидена, защото през последните 20 години, включително и в страните от континентална, от стара Европа, имаше погрешно разбиране за санкцията „конфискация”. То най-вече се ръководеше от разбирането за неприкосновеността на частната собственост. Това разбиране с развитието на транснационалната организирана престъпност вече е преживяно в стара Европа. Категорично доказателство за това е Проектодирективата за разширената конфискация. Внесеният законопроект е в съответствие с развитието на идеите в Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Миков.
Откривам дискусията.
Желаещи народни представители, които искат да вземат отношение по двата предложени законопроекта? Не виждам заявки. (Реплики от народния представител Любен Корнезов.)
Какво казахте, господин Корнезов?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Представянето е направено много обосновано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: А, много обосновано са ни представили вносителите и са Ви убедили, и затова нямате какво повече да добавите!? Добре, може би това е причината да няма желаещи за дискусия.
Още веднъж питам, има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по двата законопроекта?
Господин Миков, заповядайте. Имате думата да дообосновете.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Той сигурно иска да говори по другия законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Разбира се, че може да говори и по другия законопроект.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Само по вчерашния законопроект няма да говорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: По вчерашния – няма, той приключи.
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми народни представители, ще взема отношение по другия внесен законопроект, каквото отношение взех и в Правната комисия. Въздържах се по този законопроект, защото смятам, че не толкова средствата, предвидени в него, особено по отношение ограничаване прилагането на споразумението са неефикасни, а защото част от решенията не съответстват на криминогенната обстановка и не почиват на анализ на действителната ситуация.
Специално въвеждането на пешеходната пътека, като място на извършване на престъплението по пътищата, като квалифициращо обстоятелство, не отговаря на действителните, истинските причини за тежките резултати от автотранспортната престъпност или така, както е популярно в медиите да се нарича „войната на пътищата”.
Статистиката показва, че основна причина за причиняването на смърт, тежки телесни повреди и други телесни повреди, материални вреди, това е превишената скорост. В повече от 50% от случаите, причината за настъпващите тежки резултати, свързани с човешкия живот и здраве, е превишената скорост и невъзможността на водача, така както е предвидено по закон, при възникване на опасност да намали или спре. Включването на пешеходната пътека като специално място, предвиждащо квалифицирана наказателна отговорност, поставя редица други въпроси. Защо автобусните спирки не са включени като квалифициращо обстоятелство?
Законът за движение по пътищата ясно е очертал всички места, в които водачът е задължен да проявява по-голяма грижа, по-голямо внимание и това кореспондира напълно и с бланкетните състави на Наказателния кодекс – бланкети, които се запъват с правилата за движение. Когато в правилата за движение се взема само една уредба, свързана с пешеходната пътека, а се пропускат другите места – да речем около учебни заведения, детски градини, спирки на градския транспорт, тогава ние оставаме с впечатлението, че работим абсолютно ситуативно, без сериозен анализ и променяме всъщност структурата на Наказателния кодекс с бланкетни състави, които да се попълват от действащото законодателство, уреждащо движението по пътищата, където много точно, ясно и подробно са описани опасните места, каквато е пешеходната пътека, но също така там влизат спирките на градския транспорт. Там влизат местата около детските градини, защото участниците в движението около детските градини и децата там също би трябвало да бъдат защитени по същия начин, както пешеходците, преминаващи през пешеходна пътека, по разбираеми съображения.
Тогава остава усещането, че ние, освен че разбиваме системата на Наказателния кодекс, преминавайки от бланкетна уредба, запълвана от правата за движение по пътищата към описване на казуси – днес пешеходна пътека, утре детска градина, вдругиден спирка. Това е един твърде лош подход и аргументът, че и сега е така, не е никакъв аргумент. Лошите практики не бива да се повтарят.
Основният въпрос е: с какво ние допринасяме, специално с тези изменения в Наказателния кодекс, към по-големия въпрос – превишената скорост?
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Несъобразената скорост.
МИХАИЛ МИКОВ: Превишената скорост, казвам. Несъобразената, това е понятие от Закона за движение по пътищата, тя е свързана с възможността да се намали или спре, за да се избегне опасността.
Статистиката е много категорична в това отношение. Над 50% от автотранспортните престъпления, най-вече свързаните с тежки резултати, тежки резултати, за тези, които са в моторното превозно средство или други участници на пътя – пешеходци, включително, това някак си се подминават във внесения законопроект.
По отношение на споразумението. Въпросът със споразумението е бивал предмет на дискусия в тази зала няколко пъти в последните десетина години. Лично аз съм един от противниците на споразумението, защото чрез такива механизми, улесняващи магистратите, улесняващи доказването се накърнява общественото чувство за справедливост. Обаче въпросът за споразумението трябва да се разглежда в контекста на цялостната обстановка и капацитета на органите по разследването на обвинението – да доказват извършването на престъпленията. С възможностите на нашия закон пострадалият да бъде обезщетяван ефикасно в рамките на наказателното производство, а не по друг отделен път в гражданския процес.
Мисля, че това са големите въпроси, които трябва да стоят на вниманието на Народното събрание. В комисия, както и тук ще си позволя да се въздържа. В комисията влязохме в дискусия с близките на пострадали от такъв тип престъпления.
Има писани цели трудове за общественото мнение за Наказателния закон през годините – и на Изток, и на Запад. Само че, когато един законодател ситуативно се люшка от общественото мнение по даден изключително тежък, трагичен въпрос, той рискува да пропусне редица други въпроси, които след три, след шест месеца, след една година отново и отново се връщат в полето на общественото мнение и като бумеранг върху този законодател, който подхожда казуистично, ситуативно. Много често ние политиците се увличаме от елементарния популизъм, за който ни помагат и медиите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики?
Народният представител Калина Крумова има думата.
КАЛИНА КРУМОВА (независим): Уважаеми господин Миков, мисля, че е малко грозно, когато става дума за деца, загинали на пътя и начин, по който се опитваме да им помогнем, да говорите за елементарен популизъм с участието на медиите. Смятам, че медиите и парламентът са тези, които трябва да им помогнат и да говорят по този проблем. Това на първо място.
На второ място, Вие явно не сте запознат правилно със статистиката или гледате някаква друга статистика, защото аз лично познавам хората от тази статистика и ще Ви кажа следното: Валя, която беше убита в Бургас на 17 юни миналата година не е убита кой знае с каква превишена скорост. В населено място са разрешени 50 км/час, тя е убита с 60 км., но е убита на пешеходна пътека, господин Миков! В България хората не са свикнали да спират на пешеходна пътека – говорим за водачите на моторни превозни средства. Говорим за това, че ако броят на катастрофите е намалял, то е увеличен броят на загиналите пешеходци, които са блъснати на пешеходна пътека. Кажете ми, къде в Европа расте броят на блъснати пешеходци на пешеходна пътека и защо да не се въведе по този начин? След като не могат доброволно да спрат и не искат да го направят на пешеходна пътека, явно трябва законово да им го вменим.
Вие говорите за превишаването на скоростта. Тук съм напълно съгласна с Вас, че трябва да има промени. Оттам нататък пешеходната пътека е нещо, което трябва да бъде въведено, защото не може на пешеходна пътека – дали караш с 50 или 60, да не спреш, когато виждаш, че има пешеходци, защото знаеш, че няма да бъде наказано.
Говорихте за споразумението. Господин Миков, ако Вие не одобрявате споразумението, защо не го премахнахте по време на Вашия мандат, защо не го променихте така, че то да бъде справедливо, така че то да бъде с участието на пострадалите или на техните роднини, а не да се подиграват с тях, като им изпращат известие по пощата. Защо го има това споразумение, след като Вие сте против, и родителите са против, защото то е подигравка с тяхната мъка?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика?
Господин Терзийски, имате думата за реплика.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Госпожо председател, дами и господа народни представители! Господин Миков, изпитвам дълбоко съчувствие и респект към тъгата и трагедията на хора и близки, които са пострадали от пътно-транспортни произшествия, независимо дали на пешеходна пътека, дали в процеса на движението по пътищата, но считам, че само рестрикция на закона не е единствената и правилна посока в случая, защото рестрикцията се налага към едната посока на участниците в движение по пътя.
Смятам, че като цяло трябва да се повишава културата не само на водачите, но културата и на пешеходците за участие в общото движение по пътищата. Наистина е трагично, когато някой бъде блъснат на пешеходна пътека, но рестрикцията в закона извън рамките на това, което допуска и случайността, а понякога и културата на самите пешеходци, трябва да бъде прецизирана и справедлива.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Трета реплика има ли? Няма.
Господин Миков, имате думата за дуплика.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо Крумова, всъщност не чух някакви статистически аргументи. Вие ми споделихте достатъчно трагични случаи от Вашия избирателен район. И в моя избирателен район има достатъчно трагични случаи. Аз не спекулирам с тях и те сами по себе си не могат да бъдат повод за промени в законодателството. Световната и българската статистика е категорична, че превишената скорост е основата причина за най-тежките резултати по пътищата. Това е безспорен, ноторно известен факт. Има такава статистика, ако не сте се запознали с нея, ще е добре да я погледнете, включително и на пешеходна пътека.
Добре, с какво е по-малко обществено укоримо неспазването на знака „Внимание – деца” около детските учебни заведения? С какво, когато жертвите на такъв тип престъпност там са в състояние, когато не могат да ръководят в достатъчна степен телодвиженията си – имам предвид малките деца? С какво зоните, обозначени със знак „Внимание – деца”, са по-малко опасни от зоните, обозначени с тип зебра? Разбирате ли? – Не съм против да въвеждаме санкции, но подходът трябва да бъде разумен и цялостен, а не ситуативен и емоционален, без да държи сметка за реалното състояние.
Що се отнася до споразумението, ако имате време да прочетете стенограмите на Народното събрание, ще видите законодателните ми инициативи по този въпрос, изказванията ми в комисии, в пленарната зала специално по повод на споразумението, и то не от последните три години, откакто някои смятате, че съществува законодателна дейност в България. Там ще откриете включително и опонентите на разбирането за споразумението. Включително, ако имате време да погледнете, ще видите как се е развивала темата за споразумението в това Народно събрание. Ще разберете, че нещата не тръгват, не започват отсега. Най-лошото в нашата наказателна политика е нейната непоследователност. Най-лошото е, че много често, включително и правителството се опитва да използва популярността на темата „Наказателен кодекс и високи санкции”, за да създаде временно усещане у хората, че по даден въпрос нещо се прави. Дайте да приемем Закона за движение по пътищата и да задължим общините там, където има най-опасни точки на пешеходни пътеки, задължително да се поставят спящи полицаи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
За изказване – народният представител Калина Крумова.
Заповядайте, госпожо Крумова.
КАЛИНА КРУМОВА (независим): Господин Миков, съжалявам, че трябва да продължим този разговор от трибуната, но е изключително нелепо да ми казвате, че спекулирам, когато Ви давам пример. Вие говорихте за статистика, но тези хора не са статистика, а са живи хора, загубили деца, роднини на пешеходни пътеки. Ако Ви давам пример, то го правя, за да разберете, че не само превишената скорост, а и това, че на пешеходна пътека шофьорите не спират, са повод за смъртта на тези деца.
Аз Ви дадох един пример. Мислех, че ако Вие, като сериозен народен представител, искахте да вземете отношение, можехте сам да се запознаете с тези примери и то не като статистика, защото това е страшно грозно, а като хора, които седяха срещу Вас на масата в Комисията по правни въпроси.
Господин Миков, нека да не въвеждаме залата в заблуждение. Тук не говорим за отпадане на споразумението като цяло, а за отпадане на споразумението при пътнотранспортно произшествие с изход смърт.
Има и още нещо друго, господин Миков, с това ще завърша. Аз не съм народен представител от избирателен район Бургас, така че моля Ви, информирайте се преди да говорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики? Няма.
Думата за изказване поиска народният представител Станислав Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! От направените дотук изказвания се чуха доста разнопосочни мнения „за” и „против”. Беше цитирана статистика, с която бих искал да започна, тъй като тя не е съвсем точна.
Когато говорим за скорост, тя може да бъде квалифицирана по много различни начини, както и нарушенията вследствие от тази скорост. Огромният процент – над 40% от нарушенията по пътищата вследствие на скорост, са последица от скорост, несъобразена с пътните условия – това е от официалната статистика. Несъобразена скорост с пътните условия, а не превишена скорост. Превишената скорост при общото ограничение на скоростта, доколкото си спомням, е причина за около 1,3% произшествия.
Нека да направим първо това разграничение: едно е общото нарушение на скоростта като несъобразени пътни условия, съвсем друго е всичко останало. Това – по отношение на скоростта.
По отношение на споразумението, което беше засегнато тук. Уважаеми колеги, споразумението като състав, като метод се използва в съвсем други ситуации. Не е нормално майка да научи от бележка в пощата, че прокуратурата и съдът са се споразумели виновният за престъплението, извършено на пътя, да получи най-ниското наказание. Това е неморално, недопустимо и мисля, че трябва да бъде изкоренено като практика на българския съд.
Споразумението се прилага в други случаи: когато има работа на органите по реда по организирани престъпни групи и така нататък. Не съм специалист в тази област, но от това, което съм чел, тук са видовете престъпления, когато се налага да се влезе в проблематиката много навътре, да се ангажира вниманието на някои от участниците в тези групи и да се ангажират самите те за предоставяне на определена информация, за което после със споразумението получават по-ниски наказания.
В случаите, когато едно лице след употреба на алкохол при превишена скорост на пешеходна пътека, преминава на червено, как така той получава споразумение със съда, на какво основание?! Той е извършил престъпление, което по никакъв начин не може да бъде третирано със споразумението.
По отношение на обезщетенията при споразуменията. Вижте, не може да се отиде на обезщетение и да има идея директно да се обезщетяват пострадалите, защото в някои случаи има доста дълга редица от пострадали – роднини по първа, втора линия, едни са съгласни, други не са съгласни. Може исканията на някои от тях да не са удовлетворени достатъчно с това споразумение. Затова нека да премахнем споразумението и да отидем към директно прилагане на мерките или по-точно – излежаване на наказанието, което ще бъде наложено.
За пешеходните пътеки, за които говорихте, и употребата на автомобила без книжка – тези деяния се добавят в момента към съществуващи членове в Наказателния кодекс. Ние не променяме съдебната практика при прилагането на конкретни казуси. Пешеходната пътека и шофирането без книжка се добавят в момента към съществуващи текстове на Наказателния кодекс. Нищо ново не правим и не доразвиваме никаква практика, което беше споменато.
По отношение на въвежданите от нас промени в Наказателния кодекс, искам да кажа, че съвсем целенасочено, за да прекратим практиката за получаване на минимални наказания, дори и глоби за причинена смърт на пътя, въвеждаме минимални прагове на наказанията. По този начин ще избегнем именно онази порочна практика, при която съдът се споразумява с прокуратурата за минимално наказание и виновникът получава глоба. Не може за такъв вид деяние, пак казвам, да се получи минималният праг като наказание и да се наложи само глоба.
Беше споменато за детските градини. Те са един съвсем друг казус. Около детските градини, първо, по принцип няма движещ се градски транспорт. В тези участъци има изградени допълнителни съоръжения, които препятстват карането с висока скорост, дори има така наречените легнали полицаи. Те са около детските градини, които така са обезопасени допълнително. Не може обаче да бъде казано, че пешеходната пътека ще бъде включена в общото нарушение, каквото е нарушението от несъобразена скорост, защото се говореше за тези големи проценти. Нещата са много различни. Нека да влезем в проблематиката и да говорим как конкретно стоят нещата.
Казвам Ви: съгласен съм, че има и други нарушения, но нарушенията от несъобразена скорост при общо установен максимален праг на скоростта не могат да бъдат квалифицирани към останалите общи нарушения, към които вкарвате и пешеходните пътеки.
Беше споменат Законът за движение по пътищата. Уважаеми колеги, променяме и Закона за движение на пътищата поради причината, че той трябва да изиграе един може би превантивен ефект върху шофьорите. Първо, въвеждаме и там минимални прагове на наказанията. Досега в Закона за движение по пътищата беше записано, че глобите са до еди-колко си. Вече имаме „от”, което е минимален праг, който гарантира доста по-сериозно правораздаване, а не както досега да имаме възможност за избягване от такова.
Превенцията, която ще окаже Законът за движение по пътищата, е необходима, за да се случи това да намалеят жертвите по пътя. Тази политика за намаляване на жертвите по пътя е държавна политика. Когато това правителство дойде на власт, жертвите по пътя бяха годишно около 1200 души. В момента са 700. Това ме навежда на извода, че мерките, които се прилагат, са правилните мерки. Мерките, които са необходими, наистина да спрем войната по пътя.
В Закона за движение по пътищата, освен че ще наложим минимални прагове и повишаване на глобите на водачите, ние ще въведем и по-високи прагове на глобите за пешеходците, защото невинаги виновният е водачът. Има случаи, в които са виновни и пешеходците. Те пресичат неправилно, създават условия за пътно-транспортни произшествия. Поради тази причина ние ще въведем по-високи прагове и на тези глоби.
За да приключа, искам да Ви помоля – нека не гледаме така повърхностно на нещата. Наистина проблемът е жесток. Проблемът, който ни беше разказан от майките на жертвите, на загиналите дечица, на които срещи присъстваше и госпожа Крумова, срещи, на които от Ваша страна не присъстваха представители, Вие не можахте да видите каква е болката в очите на тези майки, за да седнете сега и да кажете с лека ръка: „Давайте сега, няма да разбиваме системата, нека си вървим постарому”.
Казвам Ви – това е нашата политика, това е държавната политика да спрем жертвите по пътя, да спрем невинно загиналите дечица. Мерките, които ще приложим, са именно в тази посока. Така че нека да подкрепим законопроекта, предложен от господин Анастасов. Пак Ви казвам – има последващи действия за промяна на Закона за движение по пътищата, които в допълнителен аспект ще донесат един превантивен ефект, който ще бъде насочен именно към това да бъдат минимизирани жертвите.
Затова апелирам всички в залата да подкрепим внесения от господин Анастасов проект. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Реплики? Няма.
Имате думата за изказване, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Наистина законът, който днес обсъждаме, е много важен. Той касае един сериозен проблем в нашата страна и независимо от това, че статистиката отбелязва намаляване на загиналите и пострадалите от пътно-транспортни произшествия, този проблем остава като един от най-важните и задача включително на Народното събрание, не само на правителството.
Честно казано, аз трудно възприемам непоследователната политика от страна на българското правителство и на сегашния парламент. Ще Ви кажа за какво става дума, тъй като нещата се разделят на две. Първият въпрос е въпросът с превенцията. И, господин Иванов, Вие правилно казахте: това е Законът за движене по пътищата. Но, ако проследим всички предложения, които се направиха от началото на този мандат досега, ще видим, че там цари пълен хаос.
Знаем, че от превишена скорост са най-голямата част от произшествията, при които имаме загинали, пострадали и т.н. От употребата на алкохол – също. Спомняте ли си какви тестове ние приехме, тоест Вие приехте в началото на мандата? Спомняте ли си, че за превишението над 30 км в час се отнемаше свидетелството за правоуправление? Кой премахна тази превантивна мярка? Защото, за да стигнем до Наказателния кодекс, трябва да знаем, че имаме сериозно законодателство чрез Закона за движение по пътищата, което гарантира до голяма степен едно нормално безопасно поведение от страна на водачите и пешеходците по пътя и в градското движение. За съжаление това нещо не се постига, защото няма и приемственост между отделните инициатива.
Да, има една приемственост, за която бих се съгласил. И тук господин Иванов каза, че виждате ли сега спаднали жертвите от пътно-транспортни произшествия. Да, това е защото и от предишното правителство и от предишното Министерство на вътрешните работи се предприе една кампания по френския опит да се сложат тези електронни средства, чрез които се контролира движението по пътя. Говоря най-вече за камерите и контролирането скоростта по пътя. Да, това е също превантивна мярка, която е заложена в Закона за движение по пътищата. И ако се продължи, а виждам, че се продължава в тази посока, аз мисля, че ще имаме добри резултати. Обикновено промените в Закона за движение по пътищата, различните санкции, включително като глоби, които се налагат, и неравнопоставени, аз мога да Ви дам десетки примери за това, създават проблеми в мерките за превенция.
СТАНИСЛАВ ДИМИТРОВ (ГЕРБ, от място): Госпожо председател, ние разглеждаме промени в Наказателния кодекс, а не в Закона за движение по пътищата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Така е. По Наказателния кодекс сме, но и двамата, господин Иванов, и господин Мутафчиев, и Вие, говорихте основно по друг закон и не Ви прекъснах. Вие влезнахте в Закона за движение по пътищата и двамата.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Това е мотивацията ми, за да Ви кажа с кое съм съгласен с новите мерки и с кое не съм съгласен. Защото още веднъж ще кажа – нещата се разделят на две. И парламента по отношение на превенцията е длъжен на българския гражданин за това, че ние нямаме последователност в политиката и създаване на нов стабилен Закон за движение по пътищата и тогава да стигнем до Наказателния кодекс.
Аз приемам изцяло, че трябва да отпадне споразумението по този закон, който сега се предлага, независимо че нито прокурорът, уважаеми дами и господа, нито съдът е задължен да се съгласи с това. Така ли е, госпожо председател? Не е задължен. Може да не се съгласи с това.
Добре, нека бъде така, но аз искам да попитам – налагаме една много сериозна мярка за тежко транспортно произшествие с жертви на пешеходна пътека, но отново се връщам към това, което каза Михаил Миков: каква е разликата, когато нарушиш закон, че преминават деца и го направиш пред училище? Каква е разликата? Няма я. Каква е разликата, когато имаш червен светофар и си позволил на пешеходците, включително на възрастни хора и на деца да преминат, и е станало същото произшествие? Защо тогава аршинът, с който мерим, не е един и същ? Това е въпросът, на който трябва да отговорим. Защото, ако е само един случай, а не обхванем всички случаи, тогава се губи смисълът. Затова Ви казвам включително превантивните мерки да не се стига до такива произшествия – там също имаме разминаване.
Дайте, уважаеми дами и господа, да седнат институциите, начело с Министерство на вътрешните работи, тъй като в България, може би една от малкото страни в Европа, те отговарят за безопасността на движението, нека заедно с тях в Министерство на транспорта, има цял съвет към Министерския съвет, с Комисията по транспорт, с Комисията по вътрешни работи и обществен ред да се изработи един добър Закон за движение по пътищата и съответно нарушенията по този закон да бъдат хармонизирани и в Наказателния кодекс.
Моля Ви да седнем и да приравним всички нарушения, които са еднакви, с една и съща строгост. Виждам, че има и позиция по отношение нарушенията, които се извършват от пешеходците. Тук мисля, че може да се стигне и до консенсус. Но, за да се постигне тази равнопоставеност, първо трябва да се пипне Законът за движение по пътищата. В противен случай ние ще наказваме гражданите, без да сме създали условия да не се стига до подобни нарушения. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Първа реплика – Станислав Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Мутафчиев! Първо бих искал да започна с това, госпожо председател, че когато се изказах, аз първо засегнах промените в Наказателния кодекс и след това споменах, че за да постигнем ефекта, който целим с промените в Наказателния кодекс, правим промени в Закона за движение по пътищата. Моето изказване не беше насочено изцяло към промени в Закона за движение по пътищата. Може би господин Мутафчиев не се е запознал с промените, които се предлагат в Наказателния кодекс, и затова той направи едно изказване по един друг закон – Закона за движение по пътищата, който не е предмет на разговор тук.
За последователността в действията, която в момента е водеща за правителството на управляващата партия ГЕРБ, говори фактът, че наистина намаляват загиналите на пътя. Но, пак Ви казвам, уважаеми господин Мутафчиев, официалната статистика е, че над 40% от загиналите са загинали в следствие на несъобразена скорост, което е много различно от всичко останало, което тук Вие се опитвате да вкарате под един общ знаменател – „за превишена скорост”. Нещата са много различни. Затова ние наложихме санкция „глоба за превишена скорост, установена с електронно средство”. Там скоростта е превишена само с определени километри.
Всички останали нарушения, ако са произтекли следствие на тази превишена скорост, се квалифицират по друг начин и се наказват по други членове от закона. Но несъобразената с пътните условия скорост е нещо съвсем различно, което не касае глобите с електронен фиш.
Моля Ви, бъдете коректен, вникнете в проблема и тогава правете такива гръмки изказвания, за да може да се получи наистина дебат, от който ние да извлечем максимална полза и да подобрим максимално закона, а не просто да си хвърляме тук едни данни и да си говорим неща, които не са истина. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Калина Крумова – втора реплика.
КАЛИНА КРУМОВА (независим): Уважаеми господин Мутафчиев, ще кажа няколко неща.
На първо място, защото и колегите народни представители, които говориха преди това, говориха за пешеходни пътеки и въобще за обезопасяването на детски градини и училища. Всички много добре знаем, че е нормално и на повечето места, където има детска градина или училище, има пешеходна пътека или „легнал полицай”.
Господин Мутафчиев, Вие по-добре знаете, като бивш транспортен министър, че ако ги няма, това не е отговорност на парламента, а на кмета на общината, така че недейте да смесвате нещата.
Наистина, госпожо председател, аз смятам, че преди малко стана изместване на центъра на вниманието. Ние не обсъждаме в момента промените в Закона за движение по пътищата, а промените в Наказателния кодекс.
И има нещо, с което аз съм изключително съгласна с Вас, господин Мутафчиев, че трябва да се акцентира на превенцията. Освен на превенцията ние трябва да погледнем адекватно и на наказанията, защото ако няма адекватни наказания, каквато и превенция да има, ти знаеш, че убиеш ли човек на пътя и нямаш адекватно наказание, защо да се съобразяваш с правилата? Едно е да платиш 50 лева, а друго е да лежиш в затвора.
Господин Мутафчиев, извинявайте, но има такава статистика. И аз мога да Ви дам такива примери. Няма да ги дам конкретно, защото господин Миков може да възрази, но има пример от последните години как пиян шофьор без книжка, с превишаване на скоростта, убива пешеходец и е с условна присъда. Това според Вас нормално ли е? С превенция само това не може да се реши, защото ако имаше адекватни мерки в Наказателния кодекс, той щеше да бъде с реална, ефективна присъда.
И още нещо искам да Ви кажа, тъй като имате отношение по Закона за движение по пътищата и Наказателния кодекс, както и всички мерки, които се вземат по превенция – аз смятам, че можехте от началото на месец февруари, когато започнаха всички кръгли маси по тези промени в Наказателния кодекс, да се включите. Там имаше представители на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на Министерството на вътрешните работи, на всички отговорни агенции, на родители и можехте тогава да кажете своето мнение. Благодаря Ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Веселин Давидов – трета реплика.
ВЕСЕЛИН ДАВИДОВ (ГЕРБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Мутафчиев, смятам, че всички комплексни проблеми изискват комплексни решения. Когато се гледа само от една страна или под един ъгъл на дадена проблематика е силно възможно да се пренебрегнат много други съществени фактори.
Факт е, както и колегата Иванов спомена, за статистиката. Тя показва значителни резултати за България. На сайта на Държавно-обществената консултативна комисия по проблемите за безопасността на движението по пътищата, която е към министъра на вътрешните работи, виждаме, че през 2011 г. цифрата е 657, 2009 г. – 901, 2008 г. – над 1061. Факт е, че цифрите са се подобрили значително, но това, разбира се, не бива да успокоява никой от нас.
Обсъжданият днес законопроект е за промени в Наказателния кодекс. В подкрепа на госпожа Крумова бих споделил, че действително изключително важно е приоритетно да се предприемат мерки. И те се предприемат там, където се индикират най-наболелите проблеми, а именно за жертвите по пътищата. България, за съжаление, е водеща в статистиката за жертви на пешеходни пътеки в урбанизирани територии.
Подкрепям Вашето предложение като цяло за комплексно решение на проблема. На следващ етап може би и българският парламент е длъжен в някакъв аспект да вземе отношение. Трябва да се подходи към комплексно решение на тази проблематика – жертвите по пътя. Всеки един човешки живот отнет на пътя при каквито и да е обстоятелства е един човешки живот в по-малко, което държавата ни не бива да си позволява, но за да се преодолее това трябва да се работи.
Само да спомена, че за пешеходните пътеки има доста нерешени проблеми. Не знам дали сте забелязали, но в повечето държави от Европейския съюз има разлика между кръгъл зелен светофар и зелен светофар-стрелка. Стандартно зеленият светофар-стрелка... (Председателят дава знак за изтичане на времето.)
Благодаря, тези проблеми ще коментираме друг път. Сега времето изтече, но смятам, че комплексно трябва да се решава проблема. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Мутафчиев, имате думата за дуплика.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми дами и господа, аз внимателно слушах репликите. Не виждам някаква голяма разлика от това, което аз казвам, и Вие казвате.
Аз не съм за подобни строги мерки в Наказателния кодекс, но аз казвам обаче нещо много по-различно от Вас: нека да уеднаквим мерките във връзка с еднаквостта на нарушенията. Дадох Ви един елементарен пример – когато има тежко наказание, нека да го има и за преминаване на червен светофар, а да не е само за пешеходна пътека.
И тук няма никакъв спор, госпожо Крумова. Проблемът обаче какъв е? Ние казваме, че трябва да има политика. Вие се съгласявате, че трябва да има обща политика. Тази политика, уважаеми дами и господа, се прави от изпълнителната власт.
Мога ли да попитам защо изпълнителната власт не беше инициатор на това и защо законопроектът не е внесен от Министерския съвет, а е внесен от група народни представители? И ще Ви обясня защо – защото точно правителството трябваше да събере всички институции, включително и народните представители, и да се набележат и ясните мерки за промяна във всички закони.
Първата задача е превенцията. И, уважаеми дами и господа, не ме обвинявайте, че говоря за Закона за движение по пътищата, защото нещата са свързани. Когато не сме си свършили работата в Закона за движение по пътищата, каквото и да правим с Наказателния кодекс (и това беше втората ми теза), няма да постигнем кой знае какъв резултат.
Нека да направим така, че шофьорът да не се качва пиян, а не да го санкционираме вече след като се е напил и е отнел човешки живот, което е недопустимо.
Защо казвам, че българското правителство и изпълнителната власт трябва да го направи това? Госпожо Крумова, Вие дадохте прекрасния пример, че поставянето на пешеходната пътека не е работа на парламента и на депутатите, а на съответните кметове.
Искате ли да Ви кажа, че, ако дойдете в Студентския град, където аз живея, има един светофар, на територията на който има две спирки! Вие представяте ли си за какъв абсурд става дума? Затова е дадено разрешение от общината! Два пъти го строиха, но в момента не работи – защо, защото като няма светофар, движението е по-добре регулирано и не създава опасност за движещите се по пътя там. Затова става дума, че когато изпълнителната власт предложи нещо, тя може да обедини всички институции – и парламент, и общини, и да се постигне някакъв резултат.
Нека на второ четене, уважаеми дами и господа, да направим така, че тежестта на наказанията за всички нарушения, които са в еднаква степен, да бъдат еднакви, за да има някакъв ефект.
И нека да си поставим – първо, Вие като управляващи, една задача – да се направи един нов, стабилен, превантивно отговорен Закон за движение по пътищата, за да не се налага след това отново да гледаме промени в Наказателния кодекс. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Лично обяснение – госпожа Крумова, след което ще задам въпроса: почивка или гласуване? С какво ще продължим ще зависи от това, което ще реши залата. (Шум и реплики.)
Ако има още желаещи за изказвания, няма да можем да приключим днес работата по този законопроект, той ще остане за следващата седмица.
Заявки за изказване има, значи след личното обяснение – прекъсваме. Ще продължим с работата по този законопроект другата седмица.
Разбира се, в 11,00 часа ще има парламентарен контрол.
Заповядайте, госпожо Крумова, за лично обяснение. (Силен шум в залата, реплики, депутати стават.)
Моля Ви, все още не съм обявила почивката! (Шум и реплики.)
Лично обяснение!
КАЛИНА КРУМОВА (независим): Госпожо председател, благодаря много. (Реплики от народния представител Емилия Масларова.)
Аз бях спомената, госпожо Масларова, затова искам да обясня. (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля Ви, колеги! Още две минути ще издържим! Спокойно!
КАЛИНА КРУМОВА: За втори път искам да Ви кажа следното, господин Мутафчиев, и много съжалявам, че трябва да го кажа от парламентарната трибуна: беше обществено известно, и с участието на всички медии – широко обявено, че от началото на месец февруари с участието на народни представители, на представители от фондации, асоциации, директно пострадали и кой ли не още, всеки, който има отношение към тази проблематика, да си даде предложенията.
Вие явно сте чакал някаква специална персонална покана. Съжалявам, че такава не е имало, но ако искаме да се приеме даден закон, ще го приемем, независимо от това дали някой лично е засегнат, че не е бил поканен.
Има и още нещо. Аз смятам, че на първо място, ако Наказателният кодекс беше толкова добър, и на второ място – мерките, които Вашето правителство беше взело в Закона за движение по пътищата бяха толкова добри, нямаше да има толкова жертви и сега нямаше да се налага да ги променяме. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля Ви, спираме с личните обяснения!
Заявка за изказване има от народния представител Ремзи Осман. Ще продължим дискусията през следващата седмица.
Сега – почивка до 11,00 ч., когато продължаваме с парламентарния контрол.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заседанието продължава с обичайния за петъчния ден от 11,00 ч.:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 27 април 2012 г. до 3 май 2012 г.
Постъпило е питане от:
- народния представител Иван Костов към Лиляна Павлова – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно финансиране на строителството на лотове 2, 3 и 4 от автомагистрала „Тракия”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 11 май 2012 г.;
- народните представители Недялко Славов и Георги Андонов към Мирослав Найденов – министър на земеделието и храните, относно невъзможността за кандидатстване на бенефициенти от Смолянска и Благоевградска области по Мярка 226 „Възстановяване на горския потенциал и въвеждане на превантивни дейности” от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. Следва да се отговори в пленарното заседание на 11 май 2012 г.;
- народните представители Димитър Бойчев, Вяра Петрова, Диана Йорданова, Стоян Гюзелев, Галина Милева и Иван Вълков към Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката, относно извършена проверка от Министерството на образованието, младежта и науката в университет „Асен Златаров”, гр. Бургас. Следва да се отговори в пленарното заседание на 18 май 2012 г.
Писмени отговори за връчване от:
- заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- министъра по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- министъра по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Ангел Найденов;
- министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Спас Панчев;
- министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народните представители Спас Панчев и Евгений Желев;
- министъра на здравеопазването Десислава Атанасова на въпрос от народния представител Димитър Дъбов;
- министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Петър Курумбашев;
- министъра на външните работи Николай Младенов на въпрос от народния представител Лъчезар Тошев.
С това се изчерпаха писмените отговори за връчване.
Преди да преминем към отговорите на Симеон Дянков – заместник министър-председател и министър на финансите, изявление от името на Парламентарната група на Синята коалиция ще направи господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, господин вицепремиер, уважаеми дами и господа! Ние от СДС и Синята коалиция търпеливо изчакахме правителството да обясни като нелепа шега идеята за разместване на повече от 20 административни структури. Убедени сме, че тази идея се е появила след денонощна игра на карти, в която подозираме участие на поне четирима членове на правителството. Тази идея е, меко казано, нелепа, меко казано, несериозна, меко казано, неадекватна. Единственият сигурен резултат, ако се реализира, защото видяхме, че много подобни идеи на инат се правят от кабинета на ГЕРБ, ще бъде страшният хаос.
Извинявайте, колеги – това е и към Вас, господин Дянков, ако смените местоположението на данъчната администрация, тя шест месеца няма да бъде оперативна.
Хора, ние едвам събираме в момента данъците в България! Има огромен риск от нарастване на дефицита и в тази сложна ситуация данъчните няма да бъдат в София. Ще ги пратим някъде другаде, заедно с митниците. Вие три години, колеги мнозинство от ГЕРБ и независими народни представители, не можете да сложите измервателни уреди на „Лукойл” и сега това става с голям зор, и на фона на това искате да преместите митниците от едно място на друго. Откажете се от тези идеи! Откажете се преди да видите целия хаос, преди гражданите повече от шест месеца да не могат да намерят къде да бъдат обслужени, преди да стане много по-лошо! Кажете, че е било просто една идея и намерете сили и мъжество да кажете: „На този етап няма да се реализира!”.
А какво всъщност трябваше да бъде направено? Два пъти премиерът Борисов обеща въвеждането на електронно правителство, което простичко означава от компютъра вкъщи, от разстояние да можеш да получаваш административни услуги. Това направи модерна Европа. Това направи Естония, от която се взема пример в момента от българското правителство.
Бяха дадени два срока: до април 2012 г. и до август 2012 г. Очертава се и двата срока да не бъдат спазени. И защо? Защото, уви, и премиерът, и правителството говорят само за магистрали, мислят само за магистрали – не че има нещо лошо в това, но електронното правителство очевидно изпадна зад борда, а и смятам, че голяма част от хората, които в момента управляват България, не разбират за какво става въпрос. Точно това трябва да се случи, точно въвеждането на подобни електронни услуги. За това трябва да има пряк отговорник. Той трябва да бъде на много високо ниво в правителството и трябва да има краен срок, за да се случи това. Иначе ще има подобни пародии, имитации на реформи, имитации на действия, имитации на промяна към по-добро, каквито всъщност няма да видим и ситуацията няма да се подобри.
Още нещо искам да Ви кажа. Вместо административна реформа, каквато се обещаваше, което означава подобряване на капацитета, което означава наемане на хора, които говорят езици, имат опит, могат повече, вместо това, вместо по-добър капацитет, вместо повече възможности, вместо повече знания, какво ни казва правителството? Ако една агенция не си е вършила работата в София, сега като я преместим в Русе или я преместим в Пловдив, или я преместим в Кърджали, или някъде другаде я преместим, тази агенция, която до вчера не е работила, сега ще вземе да работи. В София не работи, в Кърджали ще работи много добре. Извинявайте, но това вече е по детски наивно. Нещо ако не работи, то не работи. Неговото преместване от София в другия град няма да го накара да работи, уважаеми колеги.
Подобни мерки създават медиен интерес. Знам, че премиерът ще обяснява поне две седмици как това ще стане и как ще има едва ли не наддаване къде ще отиде новата данъчна администрация – дали това ще стане в Русе, Пловдив, Варна или другаде. С това се занимаваме в момента.
Но пак казвам, това е несериозно, неадекватно и няма място в сложната икономическа ситуация, в която се намира България. От подобни идеи по-добре се откажете рано, по-добре, ако трябва, признайте грешка, макар че това рядко се случва, за да не стане много, много по-лошо в крайна сметка.
За да използвам присъствието на министър Дянков, накрая ще кажа: уважаеми колеги, по-добре е по дадена тема да не се съгласите с Вашия премиер, по-добре е по даден въпрос по изключение от ГЕРБ да кажете: „Не подкрепяме тази идея на премиера”. Знам, че подобно нещо не се е случвало, но сега дойде моментът и това да се направи. Защото ако замълчите, което е най-лесното и най-удобното в политиката, ако сега замълчите и не направите нищо, в цялата държава ще настане такъв невъобразим хаос, че събирането на данъците ще се превърне в мисия невъзможна, че работата на администрацията ще стане по-лоша, че проблемите ще станат много повече от това, което сте очаквали.
Знаете ли накрая какво ще има? Ще има висока политическа цена, защото все пак някой ще трябва да отговаря за това. И няма как да са последните 20 години, няма как да е Хан Аспарух, няма как да са всичките тези оправдания, които чуваме да важат и този път! Просто няма как да стане! Така че този път не правете голяма грешка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първи въпрос към Симеон Дянков – заместник министър-председател и министър на финансите, ще отправи народният представител Мартин Димитров, относно сериозните загуби на България от активното управление на външния дълг по време на правителството на НДСВ и ДПС.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Още нямаше създадена партия ГЕРБ, когато Милен Велчев направи активно управление на външния дълг. Тогава ние, от СДС, предупреждавахме, че загубите за бюджета ще бъдат огромни. По различни разчети тези загуби достигаха до 2 млрд. лв., ако не и повече.
Това беше една игра. Подобни игри са възможни за частния сектор, където сам носиш риска. Този, който сам носи риска за собствените си пари, може да си играе, да поема рискове, да прави каквото си иска. Когато обаче става въпрос за държавните пари, това е недопустимо. И за да не се повтаря, съм поискал от финансовия министър Дянков да оцени загубите. Трябва да се каже ясно и категорично какви са загубите от играта, която направиха НДСВ с подкрепата на ДПС и неявната подкрепа на БСП с външния дълг. Между другото когато Пламен Орешарски беше финансов министър, призна, че загубите към онзи етап бяха над 1 млрд. лв. Над 1 млрд. лв. са загубени, защото един финансов министър си позволи да прави неща, които няма право да прави като държавник. Управлението на дълга трябва да бъде консервативно, тоест трябва да е такова, че да отчита всички възможни рискове и да не рискува увеличаване на дълга. На практика действията на Милен Велчев увеличиха държавния дълг.
И какво се оказва сега? В началото на следващата година заради тези игри, които се нарекоха от него активно управление, България има да плаща 1,8 млрд. лв. еврооблигации. В тежката криза, при този бюджетен дефицит, с всичките проблеми, които има България в Европейския съюз, имаме да плащаме догодина огромна сума. За да не се повтори това никога вече, трябва да се дадат политически оценки. Ако не бъдат дадени тези политически оценки и не бъде казана загубата за държавата и за България, утре може да дойде друг финансов министър и да обясни, че подобни игри са хубави. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Димитров, в изпълнение на Решение на Народното събрание от 14 април 2010 г. Министерството на финансите проведе обществена поръчка, която следваше да отговори на три важни въпроса:
Първо, отчетени ли са всички фактори при подготовката и осъществяването на замяната на част от българския външен дълг през 2002-2003 г.?
Второ, какви са ефектите за бюджета на България от сделките по дълга? С други думи – дали операциите са били в интерес на българския данъкоплатец.
Трето, какви са ефектите върху кредитния рейтинг, респективно цената на финансовия ресурс за българския бизнес? Третият въпрос е зададен, защото като се върнем назад във времето – 2002-2003 г. един от най-големите коментари защо е нужна тази сделка е за увеличаване на кредитния рейтинг. Затова зададохме и този въпрос.
В края на 2010 г. докладът беше представен от „Индъстри Уоч”, които спечелиха обществената поръчка. Те дават следните отговори:
Първо, реализираните през 2002-2003 г. замени на българския външен дълг не намаляват размера на плащанията по дълга. Това беше едно от тогавашните твърдения, което се оказа невярно. Те водят само до формално намаляване на главницата. Основната цел на сделката изглежда да е била да се измести тежестта на плащанията за по-късен период. В резултат на това през 2013 г., както коректно споменахте, номиналните плащания по главницата на глобалните облигации ще възлязат на около 1 млрд. 800 млн. лв., а в януари 2015 г. на деноминираните тогава в щатски долари облигации – в размер на около 1 млрд. 100 млн. щатски долара.
Второ, в резултат на направената замяна на брейди облигации с глобални облигации е реализирана финансова загуба в размер поне на 1 млрд. лв. Пак подчертавам – това не е анализ на Министерството на финансите, а независим анализ от добра компания, която се занимава с такива анализи.
Трето, за мен може би най-интересно – направените анализи и сравнението с изменението на кредитния рейтинг на Румъния в периода 2001-2006 г. (те не са правили такива замени) не подкрепят тезата за съществено или въобще някакво влияние на сделката по дълга върху кредитния рейтинг на България.
В обобщение, ако сделката с дълга през 2002-2003 г. не беше осъществена, България би изплатила по-евтино дълга, обект на замяната. Допълнително отчетените положителни ефекти не са съизмерими с негативните финансови резултати от направената замяна. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за реплика, господин Димитров, в рамките на две минути.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Благодаря, господин Дянков.
Колеги, виждате, че с редица наши действия ние се опитваме тук да спестим някакви държавни разходи, там да спестим един милион, а с тази игра с държавния дълг имаме над 1 млрд. лв. загуби. За това става въпрос! Подобни неща повече не трябва да се случват.
Надявам се оценката, която даваме сега, да е единодушна. Надявам се дори хората от ДПС и БСП, които тогава гласно или негласно подкрепяха, дори те да дадат еднозначна оценка! Хора, това са един милиард лева загуби! (Реплика на народния представител Петър Димитров.) Според мен загубите са много по-големи. Това е консервативно мерене на тези загуби. Вероятно загубата е два пъти по-голяма за българското общество и българския бюджет. Догодина ще дойде новата порция за плащане по външния дълг, оттам идват нашите неволи, оттам идват тези допълнителни разходи в най-тежката криза! Защото тогава тази идея не беше спряна, не беше изобличена! Единствено ние от СДС имахме остра реакция. Затова сега ще плащаме. Затова България сега ще трябва да вземе нов дълг, за да покрие стария дълг, уважаеми колеги.
Чухте резултатите от тази сделка. Чухте, че кредитният рейтинг не се е подобрил. Чухте, че става въпрос за над 1 млрд. лв. Аз бих казал – вероятно два пъти по-големи загуби. Чухте, че повече такива операции не трябва да бъдат извършвани от който и да било финансов министър!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Желаете ли дуплика, господин министър? Не желаете.
Преминаваме към следващия въпрос от Емилия Масларова относно уволнения в Митница Свиленград.
Госпожо Масларова, имате възможност да развиете въпроса си в рамките на две минути.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Господин Дянков като че ли съдбата забави да отговорите на този въпрос и нещата се стекоха по начин, по който ще можем да говорим може би малко по-сериозно и притеснително.
Моят въпрос е провокиран от изпратено до мен писмо и среща с 19 души митничари, работили на Свиленградската митница.
През 2009 г. при идването на управлението на ГЕРБ тези 19 души са уволнени. По какви причини, как, защо и така нататък аз няма да коментирам. Фактът обаче, че съдът връща отново на работа тези хора говори, че начинът по който те са били уволнени, е бил неправомерен и нецелесъобразен – не е съобразен със законите в страната.
В края на миналата година, през месец декември 2011 г., точно тези 19 души отново са уволнени. Те се водят като черните овце, така се наричат в Свиленградската митница, защото просто са нарочени да бъдат отстранени. Преди да бъдат уволнени тези хора са били преместени от един отдел в друг отдел през тази година и нещо, докато са върнати на работа. Накрая, в крайна сметка всички отиват на митническия пункт на жп гара Свиленград.
Трябва да кажа, че на гарата в Свиленград до момента, в който те са прехвърлили всички 19 души, там са работили 12 човека, после са работили 18, сега са вече 32.
Господин министър, Вие всъщност сте видели в актуалния въпрос, който съм поставила в крайна сметка: каква е политиката? Защо се уволняват анблок хора, които съдът връща? Какви са причините – дали те са с ниско образователно равнище, с неподходящи качества за Свиленградската митница, с някакви морални качества, които не отговарят на изискванията, които Вие сте поставили? Все пак нека да не забравяме, Вие сте човекът, който държите сметка за всяка стотинка, дори я цепите на две. Все пак тези хора са получили едни много сериозни обезщетения, които по предварителни разчети са някъде около 200 хил. лв. Така че въпросът ми към Вас е: каква е политиката Ви в тази насока и какво ще предприемете оттук насетне? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, имате думата за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Масларова, преди да изчета отговора, който е подготвен за мен, предварително ще кажа, че той може би не е достатъчно изчерпателен, така че се ангажирам с последващите Ви въпроси или пак от трибуната на Народното събрание, или в директен разговор, да вкарам повече детайли в този отговор. Ще прочета това, което е написано.
Още в края на 2009 г. в Агенция „Митници” започна структурна реформа с цел оптимизация на работата на агенцията. Помните, че тогава намалихме териториалните агенции – от двадесет и осем на пет. Направихме някои промени и в централата на агенцията – това се има предвид под „структурната реформа”.
Предвид все по-засилващата се роля на последващия контрол и въвеждането на митническото разследване, което се надявах, че ще стане факт още през 2010 г., както знаете то стана факт в началото на тази година, бяха преструктурирани редица звена, като към края на 2010 г. общата численост на Агенция „Митници” нетно намаля с около 700 щатни бройки, а реално бруто – около 1200 души бяха освободени и към 2010 г допълнително бяха назначени около 500 души. Така че общата бройка към края на 2010 г. достигна 3340 служители.
През последните две години в Агенция „Митници” бяха въведени някои нови правила и структури, които регламентират процесите в управлението на човешките ресурси. Например вече задължително има конкурси и тестове, включително с казуси за оценка на професионалната компетентност. Това за мен като финансов министър беше една от първите неприятни изненади. Когато се направи първият такъв тест, се оказа, че около 30% от полевите митничари, в смисъл тези, които са на пунктове, не могат да попълнят някои елементарни отговори на въпроси от самия Митнически кодекс. След това тези тестове се разшириха, разбира се. Така че на базата на всички тези тестове, които са задължителни от 2009 г. досега за всички служители в Главна агенция „Митници” бяха освободени групи служители или, разбира се, индивидуални служители, пък част от другите групи, включително за тази, за която се говори в митница Свиленград е благодарение на тази функционална промяна. Доколко успешна е тя, можем вече да съдим, при положение че продължаваме да имаме някои проблеми – и в Митница Свиленград, и в някои от другите митници, както разбрахме вчера и днес.
По отношение на втория Ви въпрос, след направената справка в Митница Свиленград се установява, че извършените разходи до този момент, но те се натрупват с времето, от страна на Агенция „Митници” по повод изплатени обезщетения на съкратените през 2009, 2010, 2011 години служители, са в размер на 37 хил. лв. Тук смятам, че трябва да се добавят повече детайли, за да се види във времето каква е тази сума. Едната година не е достатъчна. Извинявам се за може би недостатъчно детайлния отговор и се ангажирам или с последващ въпрос, или в среща да го направя по-детайлно. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо Масларова, имате думата за реплика.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Разбира се, ще се възползвам от отправената от Вас покана да се срещнем, тъй като парламентарният контрол е в твърде ограничено време и ние действително не можем да обсъдим нещата.
Искам категорично да заявя, че никой от нас не е срещу извършване на съответни реформи, оптимизиране на управлението и създаване на възможно най-добри структури, които да управляват различните области, дейности и структури в държавната администрация. Но искам да Ви кажа, аз се запознах с тези хора, всеки от тях има по две магистратури, владеят по два езика. Тези хора, които са назначени след това на техните места, извършвайки тази структурна промяна... никак не ми се иска и по границата, и по митницата да почервенее от червени калинки. Нали разбирате, че промените се правят, когато на тези места, които се освобождават, трябва да отидат хора, които биха могли да работят пълноценно.
Не поставям пръст в раната, в момента се извършват проверки, разбирам, че това не е коректно да го използвам сега от тази трибуна, но настоятелно Ви моля действително през следващата седмица да направим среща и да обсъдим този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ ШОПОВ: Желаете ли думата за дуплика, господин Министър?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаемо госпожо Масларова, ангажирам се с провеждането на такава среща и ще съм подготвен с повече детайли. Прочитайки тук детайлите, смятам че те не са достатъчен отговор на въпроса, който зададохте.
Предвид на събития от последните няколко дни и малко по-рано, в края на април имаше и проблеми с хора от БДЖ и около Митница Свиленград, които по някакъв начин също може би са били свързани с някои от тези структури. Явно, не само, разбира се, в митниците, но и в някои от нашите големи структури – става въпрос и за Гранична полиция например, на някои места продължава да има проблеми може би не само с компетентността на хора, което е част от Вашия въпрос, но и с тяхната лоялност към държавата, народа и към институцията, която те представляват.
Докато традиционно се говори, затова поисках думата за дуплика, че част от причините за проблеми в Агенция Митници, в някои други от агенциите, че там хората не са добре платени, искам категорично да заявя, че само в рамките на този ми мандат, благодарение на някои от структурните реформи, ние сме увеличили средната заплата в Агенция „Митници” някъде с около с 25%. Митничарите по принцип получават доста добри заплати.
Така че една от темите, от която трябва да излезем като общество, е, че, видите ли, те са склонни на някои нередности просто защото не получават достатъчно пари. Митничарите и на Митница Свиленград и на всички наши митници получават достатъчно добри пари, често повече отколкото ние тук, така че да не трябва те да посягат и на държавните пари, както за съжаление се е случвало и тук-там продължава да се случва. От тази гледна точка, смятам, че такива въпроси помагат и на мен като финансов министър и въобще на правителството да се фокусираме как този проблем с времето да изчезне от България. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ ШОПОВ: Преминаваме към въпрос от народните представители Иван Костов и Иван Иванов относно мерките за контрол на внос и износ на продукция от терминал „Росенец”.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Свидетели сме на исторически максимум в цените на течните горива в страната. Това, от една страна, води до намаляване на конкурентоспособността на българската икономика, от друга страна, води до свиване на потреблението поради обедняване на населението.
„Лукойл-Нефтохим” е компанията с господстващо положение на пазара, и върху която продължават да тегнат съмнения дали не се злоупотребява с това положение. Знаете че, Комисията за защита на конкуренцията е пред финализиране на разследване, инициирано от бившия министър на икономиката, енергетиката и туризма господин Трайчо Трайков и резултатите от това разследване очакваме от близо една година.
Основанията за подобно разследване се крият в различни посоки, но преди всичко, трябва да отбележа, че ако се направи сравнителният анализ на равнището на цените на течни горива и структурата при тяхното формиране в страните от Европейския съюз, се откриват странни обстоятелства, които показват, че част от цената на „Лукойл-Нефтохим” е прекалено висока по отношение на другите страни в Европейския съюз.
Едновременно с това все още няма осигурен контрол, съгласно наредба, свързана с контрола на течните горива, както, разбира се, не е ясно как се контролира формирането на индустриалния маржин в складовете на „Лукойл” и при напускането на продукцията централно от рафинерията.
По този повод, господин министър, отправям към Вас следните въпроси: как Агенция „Митници” проверява движенията на суровините в контролните точки на терминала, контролните точки на входа и на изхода на данъчния склад? Считате ли това за достатъчно надеждно и че този контрол е ефективен на 100%?
И второ, има ли данни за доставки на суровини над пазарните цени и износ на готова продукция на занижени цени? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за отговор, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Иванов! Първо, искам да Ви благодаря по една друга тема. През последните близо три години заедно с депутата Янаки Стоилов неколкократно сте ни задавали въпроси относно таксите, които банките събират за различни транзакции, свързани с данъци и други социални плащания. До голяма степен благодарение на Вашите въпроси, знаете, че от месец март бяха сключени договори с 14 от търговските банки. Сега вече те са 19, а се надяваме, че с около 24-25 банки до края май ще можем да сключим такива споразумения.
Това всъщност го казвам, защото за първи път, откакто съм финансов министър, получих и няколко благодарствени писма. Те вярно, са пратени до НАП, който всъщност няма законодателна инициатива, в които благодарят, че сме се сетили най-после, разбира се с малко ирония, да направим тези посттерминали. Припомням на всички, благодарение на тях гражданите и бизнеса, не само за данъчни, а и за социални и други разплащания, вече не плащат такси. Благодаря Ви за това.
Относно въпроса, който току-що зададохте. Използваната сега в данъчния склад „Росенец” – ще кажа защо казвам „сега” – нивомерна система предава информация към информационната система на Агенция „Митници” както за наличните, така и за въведените и изведените енергийни продукти от местата на въвеждане или извеждане, разположени на линията бряг-море.
Казвам „сега”, защото допреди шест месеца тази система реално не работеше и точно в това беше смисълът на инициативата на Агенция „Митници” и на Комисията по бюджет в парламента – да се направят промени в закона и свързаните с него наредби, за да има такава система не само в „Росенец”, а и навсякъде, във всички такива данъчни складове.
Данните от нивомерната система постъпват в автоматичната система за управление на технологичните процеси в Агенция „Митници”, която събира и обработва за целите на управлението и от разходомерите на входовете и изходите на различните данъчни складове, в случая производствената площадка на „Лукойл-Нефтохим” и пристанищния терминал „Росенец”.
След провеждане на тестване, което стана преди няколко месеца, на срещата за измерване и контрол и сравняване показанията на измервателните уреди с изпратената информация към Агенция „Митници”, е установено пълно, на сто процента съответствие на предадената информация.
Какво имаме предвид? Системата, това може да не е смисълът на въпроса Ви, не е все още разработена на сто процента, защото на пристанище „Росенец” липсват и така наречени кули, от които, като влиза от морето новата суровина, тя още на пристанището да се захваща.
Видели сме всички документи на компанията. Тези кули, които струват около 40 млн. долара взети заедно, са поръчани. Имаме уверението, че до пролетта на 2013 г., това е следващата година, те ще бъдат монтирани. Понеже там технологичният срок е доста дълъг, вместо това Агенция „Митници” предложи втора линия, като влиза горивото или суровината към пристанището, да бъдат сложени датчици на изход и на вход. Тези датчици на сто процента са сложени, и на сто процента работят.
За кратък период имаше темата: „Добре, как знаем колко гориво има в началото в резервоарите, които са на пристанището?” Затова ги изпразнихме на нула, измерихме тогава и оттам нататък датчиците започнаха да засичат. Макар че това е временна мярка, под една година остава до крайния срок, директорът Танов ме уверява, че това е напълно достатъчно. Освен това, там редовно ходят на инспекция от Агенция „Митници”, за да сме убедени, че информацията, която се получава, е пряко свързана със суровината, която идва в терминал „Росенец”. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Иванов, имате думата за реплика.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Беше ми действително много приятно да чуя Вашите встъпителни думи, защото са признание от един от върховните представители на изпълнителната власт, за усилия, които се полагат от народни представители. Това не се случва често от представителите на изпълнителната власт, затова действително Ви благодаря.
Истина е, че в продължение на няколко години този въпрос, заедно с други колеги, разбира се, сме повдигали, защото решаването, което, слава Богу, е направено благодарение на Вашите усилия, е довело до облекчаване на гражданите и на бизнеса по отношение на таксите, които бяха събирани от банките. Надявам се да бъде финализиран в пълната общност на опериращите в България търговски банки.
По отношение на това, което Вие ми отговорихте, наистина отчитам, че дори чрез промяна в закона, която ние гласувахме буквално преди месец, е даден срок до юни месец 2013 г. да се завърши, да се финализират всички монтирани и свързани онлайн с информационната система на Агенция „Митници” на измервателната апаратура, която се монтира на терминал „Росенец”.
Едновременно с това има информация, която беше тиражирана във вестниците, дори излезе във френския ежедневник „Фигаро”, от техния специален пратеник Александър Леви, че Агенция „Митници” е закрила своето бюро на терминал „Росенец”.
Използвайки правото си на реплика, искам да Ви поставя въпроса: вярно ли е това и какви са мотивите? Няма съмнение, че бюрото е трябвало да осъществява контрол на терминал „Росенец”, а още повече, самата охрана там се осъществява от две фирми. Едната е руска – „ЛУКОМ-А” , другата е българска – „Ипон”.
В крайна сметка българската държава чрез Агенция „Митници” трябва да гарантира, че терминалът действително е охраняем, включително за евентуални валутни и данъчни престъпления, от страна на българската държава.
По този повод Ви моля, господин министър, да вземете отношение относно това: закрито ли е бюрото и какви са причините за това? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, имате възможност за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Иванов, директно към Вашия въпрос. Да, действително бюрото на „Росенец” е закрито, но това вече е отпреди повече от една година – преди отнемането на лиценза на Нефтохим „Лукойл”, преди последните промени в наредбата, в закона и така нататък.
Защо направихме това? Господин Танов ми обясни причините и аз се съгласих с него. Донякъде това е свързано и с вчерашната тема на митниците, защото по анализ на централата на Агенция „Митници”, ако съществува едно бюро само на „Росенец”, тези седем служители лесно могат да се убедят, така да го кажа, да отчитат количества, които може би са различни от реалните. С премахването на бюрото – това стана с промяна на Устройствения правилник, в компетенциите на господин Танов е да нарежда на различни инспектори (не само от Бургаска област – това е важно да се подчертае, последната инспекция там дойде от Видинска област), да посещават терминал „Росенец” и самите те да правят тези проверки.
Така че смисълът на бюрото беше по-скоро обратен – да няма хора, които са там, само те да проверяват. Те могат да се убеждават по някакъв начин, да се пращат инспекции от различни части на страната, за да могат по различно време да проверяват, без да има съмнения за едни или други странични разговори. (Реплика от народния представител Иван Иванов.)
Това са уверенията на Агенция „Митници” и на господин Танов. Вярвам му на сто процента, защото е показал, че работи като професионалист и се справя с трудни задачи, които с времето не са били решавани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Уважаеми колеги, преминаваме към въпрос от народния представител Кирчо Димитров относно облагане с ДДС на дарителски есемеси.
Имате възможността да развиете въпроса си, господин Димитров.
КИРЧО ДИМИТРОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър! Моят въпрос е относно облагане с данък добавена стойност на дарителските есемес-съобщения.
Уважаеми господин министър, набирането на средства за благотворителност, дарения чрез изпращане на есемес-съобщения до мобилен оператор или набиране на определен телефонен номер, доби широка популярност. Обикновено сумата на дарението за един есемес, за едно обаждане, е в размер на 1 лев, върху който се начислява и данък добавена стойност. Така общата стойност, която бива заплатена от дарителя, възлиза на 1,20 лв. Същевременно следва да се има предвид, че по стандартната тарифа на повечето мобилни оператори цената за един есемес е около 10-15 стотинки с ДДС, а цената за една минута разговор по някои тарифни планове е дори по-ниска.
С други думи, при изпращането на есемес или обаждане до дарителски номер, са налице – предоставяне на услуга от мобилния оператор по смисъла на чл. 9 от Закона за данък добавена стойност за изпращане на есемес, свързване с номера на стойност около 10-15 стотинки с ДДС, съгласно тарифите на мобилните оператори; дарения в полза на трето лице от съответния абонат на мобилния оператор, равняващо се на остатъка до 1 лев след изваждане на сумата по т. 1, тоест около 85-90 стотинки.
Във връзка с гореизложеното, моля да ми отговорите на следните въпроси.
Представлява ли дарителският есемесе доставка на стока или услуга по смисъла на Закона за данък добавена стойност? Защо и на какво правно основание с ДДС се облага освен услугата по т. 1, и дарението по т. 2 по-горе. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за отговор, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Димитров, преди да прочета отговора искам да кажа, че може би това е още един случай като на колегата Ви господин Иван Н. Иванов, когато Вие задавате въпроса може би и трети път. Благодарение на Вашите въпроси аз, пък и моите експерти, започнаха повече да се позамислят. Така че съм почти убеден, че с времето тук ще достигнем до успешен финал.
Какво имам предвид? При задаван преди подобен въпрос отговорих, което наистина е така, номинално, че спрямо две европейски директиви и сегашния ни Закон за данък върху добавената стойност, обект на облагане с данък са възмездните облагаеми доставки на стоки или услуги. Извън обхвата на закона са доставките на стоки или услуги, дарени безвъзмездно. По изключение законът приравнява на възмездни безвъзмездните доставки на стоки и услуги, при условие че при добиването им е приспаднат данъчен кредит. Оказва се, че от правна гледна точка същината на въпроса е тук. По отношение на даренията на парични средства, направени чрез есемес, установихме, че има известна неяснота относно приспаднатия данъчен кредит, в смисъл операторите кога и какво приспадат и дали тези цифри, които Вие споменахте, които всъщност са коректните цифри, по какъв начин данъчните могат да стигнат към тези цифри, за да могат да облагат реално не общата сума – дарена 1 лев, както Вие казахте, а примерно 10 или 15 стотинки, която е реално цената на самата услуга.
Заради тези факти, които ми бяха предоставени вече за втори или трети път, като отговарям на този въпрос, съм поискал анализ, който търси две неща.
Първо, как в няколко от другите държави в Европейския съюз е решен този въпрос, защото се оказва, че има поне две държави, за които знам, където се облага не цялата сума на дарение, а цената на услугата, в случая от операторите.
Второ, по какъв начин, дали просто с известие към Европейската комисия, че променяме закона с нотификация, след като направим такъв анализ и установим, че има различен начин на облагане, да можем да уведомим комисията, че смятаме да направим такава промяна.
С други думи, поръчал съм доста по-конкретен анализ и се надявам, че след около месец, месец и половина, ако ми зададете този въпрос, ще можем да се поздравим с успех. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, господин Димитров, за реплика.
КИРЧО ДИМИТРОВ (СК): Благодаря Ви за отговора, господин министър.
Хубаво е, че сме стигнали до този извод, че тези дарителски кампании набират все по-голяма популярност и все повече средства се събират по време на тези кампании. Средства, които, ако и допълнително се обложат с данък добавена стойност, няма да достигнат в пълния си размер до тези, за които са предназначени.
Явно, това което ние трябва да направим с Вас, е, да намерим начина, да намерим пътя законово да оформим така нещата, че наистина средствата, които са предназначени за решаване на определени проблеми – бедстващи райони или бедстващи граждани, да достигат до тях в пълния си размер.
Мисля, че това ще бъде добро постижение, защото въпросите, които задават дарителите са именно в тази посока: защо трябва нашето дарение допълнително да се облага с данък добавена стойност?
Като пример бих дал тук с. Бисер. Знаете каква мащабна дарителска кампания се проведе там, колко много средства се събраха и за съжаление голяма част от тези средства бяха обложени с допълнителен данък добавена стойност.
Наистина разчитам и съм готов да окажа съдействие, за да намерим час по-бързо това решение, за да може да не се облагат тези дарения, които са насочени за решаване на редица тежки проблеми. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Желаете ли думата за дуплика? Не желаете.
Преминаваме към въпрос от народния представител Станислав Станилов от Политическа партия „Атака” относно проверка на Агенцията за държавна финансова инспекция във Фонд „Научни изследвания”.
Имате думата, господин Станилов, да развиете въпроса си.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин вицепремиер, колеги!
Уважаеми господин вицепремиер, през 2011 г. експертна група, назначена от министъра на образованието, младежта и науката, изготви доклад върху реализацията на конкурсните сесии на Фонд „Научни изследвания” през 2008-2009 г. Докладът показва големи слабости при програмното финансиране на науката в България. Данни за възможни финансови нарушения бяха предоставени на Агенцията за държавна финансова инспекция.
Преди няколко месеца се разбра, че проверката на Фонд „Научни изследвания” се е забавила почти една година поради натоварения график на агенцията, чийто заключения са крайно необходими за подобряване на работата на Фонд „Научни изследвания”.
В писмен отговор на мой въпрос от 27 март 2012 г. Вие определихте датата за приключване на проверката на 13 февруари 2012 г. – тук е станала някаква грешка, извинявайте.
В тази връзка, моля да ми отговорите какви са резултатите от проверката на Фонд „Научни изследвания”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за отговор, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Станилов! Резултатите от извършената финансова инспекция на Фонд „Научни изследвания” показват нарушения на финансово-стопанската, бюджетната и отчетната дейност, както и на режима за възлагане на обществени поръчки. При проверки за законосъобразност на сключените договори за изпълнение на научни проекти през 2008 и 2009 г., както и за изпълнение на плащанията по тези договори е установено, че:
Първо, през 2008 г. за научноизследователски проекти в бюджета на фонда са планирани около 50 млн. лв., а реално са сключени договори за над 105 млн. лв. През 2009 г. за научноизследователски проекти са планирани 56 млн. лв., но фондът сключва договори – това е преди изборите от 2009 г., на стойност 138 млн. лв., с други думи, три пъти повече от бюджета.
Второ, относно законосъобразността на оценяването и класирането на проектите през 2008 и 2009 г. Извършените проверки показват цял ред нарушения на Закона за насърчаване на научните изследвания. Конкретно, Изпълнителният съвет одобрява финансирането на 30 проекта, получили по-ниска оценка спрямо определения праг, при наличие на проекти с по-високи оценки. С други думи, някои лоши проекти са надскочили доста по-добри проекти.
По конкурс „Развитие на научната инфраструктура” Изпълнителният съвет – това е пример, незаконосъобразно взема решение за финансиране на три проекта за общо около 6 млн. лв., без въобще да са кандидатствали в конкурса – това е още по-фрапиращ случай. В резултат на това нецелево са изхарчени 4 млн. 100 хил. лв., които следва да бъдат възстановени в републиканския бюджет. Това е едно от заключенията на проверката.
Констатирани са и редица други нарушения, които бих могъл да Ви ги предложа в писмен вид, защото са доста голям лист.
Трето, последно, през 2008-2009 г. фондът не е провел процедури за обществени поръчки за извършване на оценка от чуждестранни рецензенти на постъпилите научноизследователски проекти. Въпреки това обаче, макар че няма такива рецензии, са изплатени суми за такива рецензии: 105 хил. лв. през 2008 г. и около половин милион лева през 2009 г.
За нарушенията са съставени около 30 акта за установяване на административни нарушения, голяма част от които вече са в прокуратурата. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Станилов, имате думата за реплика.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаеми господин министър, в краткото време, дадено Ви за отговор, не можахте да се спрете на наистина чудовищните нарушения там и на разграбените пари от бюджета, на които Вие сте куратор.
Задавам този въпрос неслучайно, защото в Комисията по науката, образованието и въпросите на децата, младежта и спорта, на която съм член, имахме изслушване на министъра по тези проблеми. Отчасти съм запознат с документацията на тази експертна група. В списъците на реципиентите, получавали пари за научни изследвания, има фирми, които нямат нищо общо с науката. Това просто е едно безумно крадене.
Не знам дали тези резултати, които ще помоля да ми предоставите от министерството с доклада, необходим ми е за бъдещата работа, ще отидат в Главна прокуратура? Там има виновни хора по цялата колона – като се започне от тези, назначавали рецензентите, самите рецензенти, самите реципиенти и така нататък. Това нещо не бива да остава така.
В комисията се оказа обаче, че има учени, които са принуждавани и предупредени да връщат пари. Това не е слабост на науката, а слабост на самия правилник, който би трябвало да бъде контролиран и от Вас. В него са изпуснати условия, при които всички дългосрочни проекти се рецензират поетапно и ако рецензията покаже слаби резултати, проектът се спира и парите се прибират обратно в бюджета.
Надявам се да обърнете специално внимание на това, защото Фонд „Научни изследвания” вероятно ще продължи с новите президентски инициативи, ще продължи да функционира. Той е много ефективен. Зная, че Вие сте изключителен привърженик да се прави програмно финансиране, да се кандидатства, но за това трябва изключително добро, реално отношение.
Аз се запознах случайно снощи с документа, който председателят на фонда е изпратил до научните институции, където искат да му се изпратят експерти за тези дейности. Това е изключително важно.
Благодаря Ви още веднъж за благоприятния отговор. Надявам се, че това няма да остане без последствия и че господин главният прокурор ще получи съответните материали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, заповядайте за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Станилов! Първо, искам да повторя, че част от актовете за нарушения вече са в прокуратурата след като изтече срокът за подаване на коментари от хората, върху които са тези актове. Надявам се оттам да видим резултати в следващите месеци.
Аз наистина съм голям радетел на този фонд, защото смятам, че точно с такова програмно бюджетиране, разбира се при добри процедури, явно там не са добри или не се спазват добре процедурите – тук се показва, че всъщност и двете не са така, могат да се дават приоритети на проекти, които са не само от полза за определена част от науката, но и въобще за българската икономика, за българското общество, за българското образование.
Вчера се запознах в подробности с целия доклад и ми стана доста тъжно. Вижда се как парите в този фонд, дори до тази година, са по-големи от цялата субсидия за Българската академия на науките. Някой път са стигали дори до два пъти повече, отколкото цялата субсидия на Българската академия на науките. Виждаме каква плеяда, списъкът е много красноречив и тревожен не само за финансисти, вижда се по какви елементарни начини се е нарушавал законът.
Смятам, че този доклад заслужава да се даде не само в прокуратурата, но може би да се направи дебат и в тази комисия. Ще Ви го изпратя. Заслужава си да се направи едно заседание, за да се види как трябва да се смени процедурата и какви експерти са необходими в този фонд това да не се случва в бъдеще. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Следва питане от народните представители Пламен Орешарски и Корнелия Нинова относно Национална програма за реформи.
Господин Орешарски, имате думата.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер! Данните за развитието на нашата икономика от края на миналата година и за първите месеци на настоящата година са обезпокоителни. Спада износът, който досега бе единственият фактор, предпазващ икономическия ръст от отрицателни стойности. Свива се индустриалното производство за трети пореден месец, отчитайки първите два месеца на тази година и последния месец на миналата година. Продължава да намалява търговията на дребно, което показва, че не вътрешното търсене се е увеличило, за да спада експортът, а най-вероятно изпадането на някои европейски икономики в рецесия. Предварителните оценки за инвестициите също са изключително неблагоприятни в сравнителен аспект, сравнявайки ги дори с миналата година, когато бяха много ниски.
В този контекст наскоро правителството прие актуализирана версия на Националната програма за реформи и Конвергентната програма. В тези програмни документи трябваше да се намери поне частичен отговор на правителството към предизвикателствата на задаващата се, не дай Боже, нова вълна на рецесия. Вместо това в тези документи могат да се открият смущаващи моменти.
В Националната програма за реформи надълго и нашироко се обяснява що е това Национална програма за реформи и колко е важна ролята на Министерството на финансите, а също и дълъг отчет за изпълнението на мерките, от които е видно, че всъщност мерките не са изпълнени, а в най-добрите случаи са разработени стратегии и предстои изпълнението им в неопределено бъдеще.
Не се откриват отговори на препоръките на Съвета по Националната програма за реформи от миналата година – 2011 г. Още по-смущаващо е, че не са разработени и не са приложени никакви мерки за противодействие на негативните тенденции в икономиката, за които вече стана дума. Коригиран в посока на увеличение е и дефицитът за следващата година по непонятни поне за мен причини.
Във връзка с това, господин вицепремиер, е и нашето питане: считате ли, че актуализираната програма за реформи следва да се актуализира отново и да се намери по-адекватен отговор на предизвикателствата, които съдържат данните за развитие на икономиката, или гледате на този документ като на една обикновена бюрократична стъпка в отговор на Брюкселските семестри.
И още едно допълнение. Съвсем наскоро Ви дадохме заявка за частично изменение на Националната програма за реформи, като заявихте, че обмисляте увеличение на заплатите и на пенсиите с приходи от продажба на ненужни държавни активи. Във връзка с това Ви моля и да поясните как точно с еднократни приходи се увеличават регулярни разходи, тъй като за мен това е изненада. Благодаря и се надявам на отговори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за отговор, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Орешарски! Краткият ми отговор, преди да развия по-дълъг отговор, е: засега не. Не смятам, че е необходима промяна на тази програма, но пък следващите седмици и месеци, предвид това, което се случва в Европа, наистина може да доведе до такава промяна. Внимателно следим какво става и в България, и в Европа.
Защо казвам засега не? Защото от бюджетна гледна точка, както многократно сме казвали, стига ръстът за тази година да е около 1%, тогава като финансов министър нямам притеснения за всичко, което е залегнало в момента в тази програма да се изпълни.
Малко по-подробно. Перспективата за развитие на европейската икономика през 2012 г., както Вие коректно казахте, се влоши значително в последните месеци, вследствие дълговите проблеми на някои страни от еврозоната. Европейската комисия ревизира два пъти последователно надолу прогнозата си за икономически растеж само в последните четири месеци и това е за целия Европейски съюз за 2012 г. Първоначалната им есенна прогноза беше за 1,9% ръст за тази година, след това в края на есента се понижи до 0,6%. Говорим за целия Европейски съюз. И февруарската им прогноза вече е за липса на всякакъв ръст, в смисъл 0% растеж.
Според междинната прогноза на Европейската комисия от месец февруари вече има единадесет държави, в които се очаква за цялата 2012 г. да има рецесия, в смисъл отрицателен растеж. Това са Белгия, Гърция, Испания, Италия, Кипър, Унгария, Холандия, Португалия, Словения, Чехия, а напоследък в този списък вече влезе и Великобритания.
Според официалните данни, през първите три месеца на годината например, британската икономика се е свила с 0,2%. Какво означава това за България? Тази променена конюнктура наложи актуализация на средносрочната ни макроикономическа прогноза, която беше изготвена, първо, след публикуването на есенните прогнози на Европейската комисия от ноември миналата година, а сега, след февруарските прогнози, съответно месец март също направихме промени. Благодарение на тези промени очакваме ръста действително да се забави, както Вие споменахте, в сравнение с 2011 г. досегашните данни показват – 1,4% главно по линия на ниския принос на износа, което Вие също споменахте.
В последните две години действително България беше лидер в износа в целия Европейски съюз. За 2010 г. – близо 33%, бяхме първи по растеж на износа в целия Европейски съюз. За 2011 г. – около 31%, бяхме втори след Литва по растеж на износа в целия Европейски съюз. За първите два месеца на тази година, 2012 г., за които имаме данни, износът действително се забави значително. Част от това обаче е благодарение на двете седмици през февруари, при които, заради лошите атмосферни условия почти нямаше търговия – нито внос, нито износ. Помните, че в началото на февруари бяха такъв ледът и снегът, че за две седмици замря каквато и да било търговия. С други думи, очаквам с нетърпение мартенските данни, за да видим дали това е отчасти – не казвам напълно, но отчасти – просто лоши атмосферни условия, или напълно се обяснява с действителното забавяне в икономиките на някои от най-големите страни, в които изнасяме. Такива са например Холандия, Испания, Италия, напоследък Белгия. Така че да се съобразим и евентуално, ако се наложи, да се коригира пак оценката ни за растежа за тази година.
Затова казвам: засега не, макар че седмица след седмица следим какви са данните, особено за месец март данните за износа ще бъдат за нас много показателни, предвид евентуални проблеми с февруарските данни.
И също как вървят приходите? По-късно ще отговоря и на друго питане от Ваша страна. Приходите пък за месец март и особено за месец април, първоначалните данни са радващи. За месец април всъщност очакваме доста голям излишък на месечна основа, който почти ще стопи до нула досега натрупания ни дефицит за годината.
На какво се дължи това? Ако действително това са крайните данни, трябва пак да правим анализ предвид, че изглежда сме точно в тази част на кривата, където и в България евентуално може поне първото тримесечие да е нулев и дори леко отрицателен растеж, или пък се надявам, но само се надявам за момента, това може да е до голяма степен заради февруарските лоши условия и България, за разлика от тези 11 държави, които аз споменах преди малко, да продължи, макар и с по-нисък растеж отколкото очаквахме, но все пак с някакъв растеж.
От тази гледна точка, може би след около три седмици, до месец на подобно Ваше питане бихме имали много по-информиран отговор. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Кой ще развие двата допълнителни въпроса по питането?
Госпожа Нинова, имате думата.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Господин вицепремиер, уважаеми колеги! Колегата Орешарски засегна финансовия и икономически въпрос на програмата за реформи, аз бих искала да обърна Вашето внимание върху социалната политика, заложена от правителството на Бойко Борисов в тази програма за 2012 г. и следващите години.
Още в началото на документа, господин вицепремиер, на страница 6 сте записали, че правите тази програма при сценарий без промяна на политиките, актуални към началото на месец март 2012 г. Каква програма за реформи е това, след като няма да променяте нищо, което се е случило досега? Тоест, още в началото правите заявката, че това, което е било досега, това ще се случва и в бъдеще.
В социалната сфера това означава, така е и записано черно на бяло, по най-важния за българите въпроси – безработицата. Цитирам какво предвижда правителството: „Стабилизиране на основните показатели около нивата им от 2011 г.” Разбирайте безработица 12%, 400 хиляди безработни няма да си намерят работа в близко бъдеще. Големият бич за младите – младежката безработица, в тази програма ще борите, като осигурите стажуване на 1000 души млади хора в държавната администрация. Но младите безработни са 90 хиляди. Как ще решите техния въпрос?
Втора важна тема за българите – доходи. В програмата си казвате: „Очакваните високи нива на безработицата ще продължат да оказват задържащ ефект върху растежа на средната работна заплата”. Тоест, разбирайте средната работна заплата и доходите няма да растат в следващите години.
Трети въпрос – цени. Записали сте: „Прогнозата за динамиката на потребителските цени е за слабо ускорение”. Тоест, цените ще продължават да растат.
И четвърти въпрос, който поставям на Вашето внимание – пенсии. В програмата сте записали, че отпада увеличението на пенсиите по швейцарското правило. Наистина тази програма затвърждава водената досега политика на правителството на Бойко Борисов, а тя е рестриктивна към бизнеса, антисоциална към хората и прокризисна към държавата.
Във връзка с бъдещите Ви намерения задавам следните два въпроса, на които имам право – един финансов и един социален.
В програмата пише, че ще внасяте промени в Конституцията, съгласно които 2/3 от народните представители могат да променят данъците. Ще го правите ли и кога? И как това се съотнася към наскоро обявеното Ви ново старо намерение да намалите ДДС?
И вторият въпрос – социалният, е по отношение на пенсиите. В програмата пише, че премахвате швейцарското правило и в бъдеще евентуално ще ги увеличавате с индекса на цените. А Вие говорите за увеличение на пенсиите с индекса на цените плюс производителност на труда. Кое е вярно – това, което сте записали в тази програма, подписано от премиера Борисов и е изпратено в Европа, или това, което Вие говорите публично, господин вицепремиер? Едно от двете неща не е вярно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за отговор на двата допълнителни въпроса, господин вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Нинова, първият въпрос се отнасяше за предложената от мен промяна в Конституцията за въвеждане на Златното правило, което, между другото, вече е задължително за държавите от Еврозоната, плюс почти всички други държави, включително България, които се включихме в Европейския пакт.
Втората част на този въпрос беше: по какъв начин това се връзва с моето желание да се намали ДДС? Златното правило, което ние предлагаме, важи само за директни данъци, а не за косвени данъци. И ДДС, и акцизи са косвени данъци и следователно не са обект на Златното правило.
Имам ли намерение да го предлагам пак? Да, имам намерение да го вкарам, но забавихме процеса, защото Европейският пакт за стабилност има почти аналогични тези. Предпочетохме да видим какво влиза в Европейския пакт, за да не се налага двукратна промяна на Конституцията. Но – да, имам това намерение.
Относно вторият въпрос: кое е вярно? И двете са верни.
На този етап е вярно това, което Вие коректно казахте, и е заложено в Бюджет 2013, 2014, 2015 г., както и в програмата тук – увеличение с процента на инфлация, така че реалните доходи да се запазят. Аз обаче имам намерение, смятам, че ще имаме и възможности, да се подобри положението над това правило за 2013 г., и увеличението да се формира като смес между инфлация и производителност.
Как смятаме това да го направим? Ще го видите в Проекта за Бюджет 2013 г. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Кой ще вземе отношение, с което ще завърши процедурата по питането?
Имате думата, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Уважаеми господин вицепремиер, от отговора Ви разбирам, че Вие имате намерение да промените Националната програма за реформи поне за 2013 г. и следващите. Това обаче не Ви ли се струва израз на непоследователната политика, която водите в последните три години?
Колеги, искам да Ви предложа да обсъдим три документа, които съм събрала в тази папка: Предизборната програма на ГЕРБ от 2009 г., Антикризисният план на правителството на Бойко Борисов от 2010 г. и Програмата за реформи от 2012 г., която отново се каните да променяте.
Моля да се опитате девет прилики – девет са много, поне три прилики, ако можете да откриете в тези три документа на Вашето правителство и Вашата предизборна програма!
Сега ще се опитам да ги сравня по важни въпроси за българите: в предизборната програма казвате: „ще открием 100 хиляди нови работни места”, реалността в момента е 400 хиляди безработни и в програмата за реформи казвате, че „ще си останат толкова”.
В предизборната програма по отношение на доходите казвате: „ще Ви осигурим, българи, средноевропейски доходи”. В антикризисната програма: „ще вдигаме доходите с ръста на инфлацията”. Реалността – доходите са замразени, а заради инфлацията намаляват, и ние сме най-бедни в Европа.
По отношение на цените: в предизборната програма на ГЕРБ се казва: „ще повишим стандарта Ви на живот”. В антикризисната програма от 2010 г. се казва: „усилията на правителството са за временно ограничаване на нарастването на държавно регулираните цени на стоки и услуги от обществен интерес”.
Реалността – цените се увеличиха на ток, вода и парно средно между 30% и 70%.
В сегашната Ви програма твърдите, че цените ще продължават да растат.
И последно – финанси: в предизборната програма казвате „ще гарантираме финансова стабилност”, в антикризисната: „ще набавим допълнителен вътрешен и външен финансов ресурс с цел укрепване на фискалния резерв”, а фактите днес са – резервът е празен и гледате към Сребърния фонд и към заем.
Дайте ни три аргумента, колеги, че водите последователна и предвидима политика.
Моят извод е, че Вие обещахте, не изпълнихте и излъгахте българите!
Смятам, че не Ви интересува съдбата на държавата и живота на хората и имам аргумент за това. Ето това е стенограмата от заседание на Министерския съвет, на което е обсъждана Националната програма за реформи.
Господин Дянков, отделили сте й 40 секунди – четири Ваши изречения! И е приета без забележки от Министерския съвет.
Това не е сериозно отношение към въпросите, които българите поставят и затова, господин председател, предлагам да се опитаме, колеги, да върнем достойнството на парламента и да поставим тук на обсъждане тези най-важни за българите въпроси...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо Нинова, отдавна изтече времето.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Внасям Ви, господин председател, 55 подписа, събрани от Коалиция за България и от колегите от ДПС, с които предлагаме да насрочите по предвидения в правилника ред по чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 92, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание дискусии по тема „Национална програма за реформи”. Заповядайте. (Народният представител Корнелия Нинова предава папка с документи на председателстващия.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря. Ще бъде предоставено на госпожа председателката, която като титуляр ...
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ, встрани от микрофоните): Не, не! Вие сега трябва да го насрочите в рамките на една седмица. Проверете подписите и го насрочете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Преминаваме към въпрос от народните представители Иван Костов и Иван Иванов относно финансовия ефект от въвеждането на информационната система на Агенция „Митници”.
Имате думата, господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, няма съмнение, че въвеждането на информационната система на Агенция „Митници”, която позволява онлайн от всички бензиностанции в страната, както и от данъчни складове, да се подава информация към Агенция „Митници”, е една необходима мярка за повишаване на събираемостта на данъците в този важен за България сектор, а именно производството и търговията с течни горива.
Измина повече от месец откакто изтече крайният срок, в който всички обекти, както и производители на течни горива, дистрибутори на течни горива и търговци, трябваше да свържат своите измервателни уреди онлайн с информационната система на Агенция „Митници”.
Като отчитам, че срокът, откакто приключи това свързване, не е прекалено голям, но от друга страна поради това, че в реално време се подават данните и Вие можете да ни дадете вече някакви сведения, аз отправям към Вас следния въпрос: има ли осезаем ефект върху събираемостта на приходите от бензиностанции в страната след свързването им в реално време с информационната система на Агенция „Митници”? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин вицепремиер, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Иванов, краткият отговор е: „да, има доста осезаем ефект”, дори бих казал – за мен изненадващо осезаем, но може би предвид дългите години, в които това не се е случвало. Вече всички разбират, че връщане назад няма.
Това е само един месец след въвеждането, откакто отчитаме, това трябва да се вземе предвид, но за първия – месец март, спрямо месец февруари, общият ръст на данъчната основа на лицата с регистрирани нивомери, спрямо предходния месец, е 28%, а при малките бензиностанции ръстът е още по-голям – 45%.
Това е информация само от един месец. Споменах вече в предишен отговор, че месец февруари беше тежък месец за търговията и може би е рано да си правим изводи, но съм оптимист и от друга гледна точка.
Сега като въведохме тези нивомери, предлагаме втора стъпка, която вече се прие от Министерския съвет на последното заседание и ще дойде при Вас – трябват някои законови промени за свързване на тази информационна система, наречена контрол на горивата, между НАП и Агенция „Митници”. В момента, както знаете, от над година в Агенция „Митници” имаше такава система. Вече и НАП се свърза с друга подобна система, сега трябва да обвържем тези две системи. Това ще ни помогне главно при ДДС – да видим дали част от тези източвания на ДДС, за които всички сме слушали, знаем от кумулативните данни, че това все още се случва донякъде в този сектор. При такава връзка смятам, че това ще може да се регулира.
За първия месец данните са доста впечатляващи – общо 28% ръст на данъчната основа, като при малките бензиностанции ръстът е 45%. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Иванов, заповядайте за реплика.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Естествено не мога да не бъда доволен от данните, които Вие съобщихте. Това показва, че добрата европейска практика, която почива именно върху подобни информационни системи в реално време, дава своя резултат и в страната. Тя показва и нещо друго – че систематично, в продължение на дълги години, част от данъците са били укривани, не са били изплащани коректно към българската държава, а всички знаем, че бюджетът се крепи на държавните данъци и такси. Това определя до голяма степен и грижите, които България като държава може да полага за своите граждани в съществени направления като образование, здравеопазване, инфраструктура, както и обществен ред и сигурност.
По този повод имам и един друг малък коментар. Вие знаете, че от тази система, която беше общовалидна за всички търговци, дистрибутори и производители, отвън остана терминалът „Росенец”, за който говорихме преди половин час. Данните, които Вие показвате, ефектът върху събираемостта с още по-голяма сила налагат да се търси решение за максимално бързо въвеждане на същата система и в терминал „Росенец”. Логиката там не може да е различна от тази, която министър Дянков току-що изложи за рязко повишаване на събираемостта. А до монтирането, убеден съм в това, трябва да се приложи такава система за контрол, каквато в продължение на три месеца шефът на Агенция „Митници” господин Ваньо Танов, който действително работи много добре, беше наложил на 12 юли 2011 г., когато отне лиценза. Тогава беше за три месеца, а тя е за 24-часово наблюдение и контрол върху дейността там.
Нека това продължи, за да бъдат убедени гражданите, а и ние като народни представители, че действително не се отклоняват средства от всяка една фирма, включително и на най-големите, и на тези с господстващо положение на пазара не им се позволява да отклоняват средства, които принадлежат на българската държава. Благодаря Ви, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
За дуплика, господин министър? Не желаете.
Сега се връщаме на въпроса на народния представител Мая Манолова относно прилагане на новите правила за оценяване и заплащане на държавните служители.
Заповядайте, госпожо Манолова, да развиете своя въпрос.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Въпросът ми касае възнагражденията на държавните служители и реформата в начина на тяхното формиране като част от цялостната административна реформа, която заяви правителството. Зададох този въпрос преди месеци и притеснението ми беше, че ако отговорът се забави, той ще загуби своята актуалност. Но мина доста време, минаха месеци, а новите правила за формиране на работните заплати на държавните служители така и не са факт, защото промените в Закона за държавния служител не са приети окончателно от парламентарното мнозинство, а пък двете наредби, които определяха начина, по който ще се формират възнагражденията на държавните служители, имаха злополучна съдба и бяха оттеглени, след като уж бяха влезли в сила.
Нека да припомня все пак фактите. В края на месец ноември 2011 г. Вие заявихте, че ще промените начина на формиране на работните заплати в държавния сектор, че ще ограничите възможностите за субективизъм при тяхното определяне. Внесохте един проектозакон, който обаче беше прибран в нечие чекмедже на някой от парламентарното мнозинство и практически беше забавен и бламиран от ГЕРБ. След като гръмна скандалът с бонусите по Нова година, когато се установи, че някои министерства са раздали по 10, 20, 30, 50 000 на свои висши служители, въпросът с възнагражденията на държавните служители отново придоби актуалност. Тогава депутатите от ГЕРБ се сетиха за този закон, предложиха го на пленарната зала като панацея срещу всички проблеми при формирането на тези възнаграждения.
Нека да кажа, че този закон не решава въпроса с бонусите, но е много притеснителен за всички, които работят в държавния сектор, защото премахва възнаграждението за прослужено време и поставя формирането на работната заплата изцяло на субективната преценка на непосредствения ръководител. Тоест политически удобните ще получават по-високи възнаграждения, а тези, които са непослушни, не се харесват на началниците, ще останат с ниски възнаграждения.
Това е въпрос, който вълнува държавните служители, затова Ви питам: докъде стигнахте с реформата на техните възнаграждения? Законът не е приет, но Вие готови ли сте с подзаконовата нормативна база и гарантирате ли, че техните заплати няма да бъдат намалени драстично?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Заповядайте, господин министър, за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители!
Уважаема госпожо Манолова, първо, честит рожден ден! Да сте жива и здрава!
С Постановление № 56 от 8 март 2012 г. Министерският съвет отмени постановлението от 23 ноември 2011 г. за приемане на нормативни актове по прилагането на Закона за държавния служител. Това се наложи, защото Законът за държавния служител, както Вие казахте, макар че беше внесен от Министерския съвет в Народното събрание през месец октомври 2011 г., престоя доста значително време в чекмеджето, както Вие казахте. Сега обаче той е на второ четене. Законът за държавния служител беше седма точка и миналата, и тази седмица. Благодарение на други важни Ваши задачи не успя да мине. Надявам се, че следващата седмица ще успее да мине.
Подзаконовите наредби вече са готови. Същите ще бъдат приети отново след окончателното гласуване от Вас в Народното събрание на промените в Закона за държавния служител. Смятам, че този закон е доста важен. Той претърпя и значителни промени в дискусиите в Правната комисия, в Социалната комисия и в някои от другите дебати, с което смятам, че се подобри основно. Едно от големите подобрения е, че вече без изключения в закона са изчистени всички привилегии, които се даваха на една или друга администрация в специални и отделни закони. Това вече е изчистено напълно, не съществува.
Някои от проблемите, за които Вие сигнализирахте и в комисии, и в предишни Ваши въпроси, смятам, че също са намерили достатъчно добра промяна, благодарение на промени, които самата Вие предложихте, а и Вашите колеги като господин Янаки Стоилов, който беше много активен в тези разговори.
Законът за държавния служител за мен е голяма стъпка напред. Той не решава всичко. Наистина има доста въпроси, които остават и след него. Част от тях са изчистени в Закона за държавната администрация, който се прие през месец февруари и вече е в сила. Но остава за мен една голяма тема, която е липса на законови основания за най-висшите държавни длъжности, включително за министри като мен, за Министерския съвет, за шефовете на различни комисии. Става въпрос не в парламента, а различни други комисии и така нататък. Смятам, че това е една от големите, оставащи за работа теми. Ние сме готови също с проектозакон, но изчакваме да мине Законът за държавния служител, да видим промените, които Вие ще наложите в него, и след това в много кратък период – до две-три седмици, аз съм готов с внасянето на такъв изцяло нов закон, който може да бъде наречен Закон за висшите държавни длъжности, нещо от този род.
Да, и след него могат да останат някои други теми, но трябва да вървим крачка по крачка. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Госпожо Манолова, имате възможност за реплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин вицепремиер, вярно е, че бяха направени подобрения в закона между първо и второ четене поне в комисиите. Сега ще проследим внимателно в пленарната зала дали те ще бъдат възприети от парламентарното мнозинство. Но нека прозвучи ясно от тази трибуна, че ние продължаваме да сме против отмяната на допълнителното възнаграждение за прослужено време на държавните служители и че си запазваме опасенията, че субективизмът при определяне на тази част от техните заплати, наречена възнаграждение с временен характер, с непостоянен характер, ще се определя субективно.
Запазвам правото си след като започне да се прилага този закон, по линия на парламентарния контрол да продължа да Ви задавам въпроси, особено в случаите, в които той доведе до намаляване на заплатите на хората, които работят в държавния сектор.
Ще кажа още няколко думи. Едва приключила тази реформа, Вие започнахте друга мащабна реформа – на децентрализацията на централната администрация. Както чуват изумените граждани, министерства ще се местят от София в Пловдив, от София в Русе, във Велико Търново, в Плевен. Хората, работещи в държавния сектор и в тези министерства, се притесняват, защото за част от тях ще бъде невъзможно да си сменят местожителството. Те имат семейства, кредити, деца, които учат в столични училища.
Моят въпрос е: ще има ли обезщетения за тези, които останат в София, и колко ще струва това на българската държава?
Тъй като според мен това е предизборен ход преди парламентарните избори, искам да Ви припомня, че има и частични избори, които в момента се провеждат в държавата, например изборите в Кюстендил следващата неделя. Предстои Ваше посещение в Кюстендил днес следобед, доколкото знам. Според мен е редно някои от министерствата да бъдат обещани предизборно и на Кюстендил. Смятам за удачно, тъй като сме на две граници, да преместите в Кюстендил Министерството на външните работи, или ако господин Младенов се инати, поне някоя от агенциите – например Агенцията за българите в чужбина или Агенцията за бежанците. Ако ще е предизборно, ние имаме избори и нека да се случи нещо положително в Кюстендил. (Реплика на народния представител Димитър Чукарски.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Колеги от Кюстендилския избирателен район започнаха да имат друг тип претенции. Някои искат митницата, например.
Заповядайте, господин вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Манолова, и аз като Вас се надявам, че промените, които бяха възприети и гласувани на комисии между първо и второ четене, ще бъдат възприети от мнозинството и надявам се – от част от малцинството, защото подобряват проекта. Това е доста мащабен проект.
Ще припомня, че с приемането на този закон ще се отменят различни точки в 62 различни специални закони, които даваха една или друга привилегия, по доста различни начини в различни части на държавната администрация. Има още други промени, но за мен това е основна промяна. Като има Закон за държавния служител, да се знае, че това е Законът за държавния служител, и със създаването на нови институции и структури те ще се съобразяват с този закон. Затова казвам, че той е доста основополагащ.
На Вашия въпрос за преместване на някои от централните структури от София в други градове – това е тема, по която ще се говори доста. Аз съм голям привърженик на тази тема. Отстоявал съм идеята още през 2009 г. Това беше част от моята програма, когато влязох в правителството. Ще я отстоявам с доводи и примери от други държави в следващите дни и седмици.
Мислили сме как се компенсират сегашни служители, които не биха искали да се преместят от София в други засега големи градове. Ще подчертая, че макар това да бъде положителна, надявам се, тенденция, тя ще трае доста дълго време. Ние искаме да направим някои от тези промени сега, за което отговарям аз. Средносрочно и дългосрочно за тях отговаря министър Дончев. Така че това не е само моя инициатива в правителството.
В първата вълна се концентрираме върху големи градове, които имат университети (засега Кюстендил има известно време, за да привлече университет), които имат оптични връзки, така че администрацията да може лесно да се свързва с централната власт в София, а също много важно нещо, което все още не присъства в дебата – трябва да се съобрази кои агенции къде отиват. Не трябва просто да разхвърляме агенциите – две на теб, две на мен, а да се види каква е спецификата на региона. Затова част от Министерството на земеделието и храните отива в Пловдив, защото районът там е аграрен. Затова туризмът отива в Пловдив, защото искаме да развиваме точно този туризъм – археологически, СПА туризъм, който България досега не е развивала особено, затова искаме митниците да отидат в Русе, защото там е най-значителната ни от гледна точка на приходи митница.
Убеден съм, че по този дебат много ще си говорим, но съм голям привърженик и смятам, че опитът и от други европейски държави, и от други държави в света показва, че в началото ще бъде трудно, но дългосрочно плюсовете от такава регионална политика (защото това е регионална политика) многократно надвишават временните неудобства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Преди да продължим нататък, искам да съобщя, че е постъпила подписка от 55 народни представители, които искат разисквания по питането от народните представители Пламен Орешарски и Корнелия Нинова до господин Симеон Дянков – заместник министър-председател и министър на финансите, относно Национална програма за реформи, заедно с проект на решение, което те предлагат. Всичко отговаря на изискванията на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Затова насрочвам разисквания по това питане на 11 май 2012 г. от 11,00 ч.
Продължаваме с въпрос от народния представител Захари Георгиев относно обявен конкурс по Закона за обществените поръчки за изпълнение на Проект по Оперативна програма „Административен капацитет”.
Заповядайте, господин Георгиев, да развиете въпроса.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин вицепремиер, господин министър, госпожи и господа народни представители!
Уважаеми господин Дянков, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията провежда (писал съм го преди месец, но той е вече проведен) конкурс за обществена поръчка с предмет развитие на административното обслужване по електронен път. Договорът, на основание на който се провежда конкурсът, е сключен между министерството и управляващия орган по Оперативна програма „Административен капацитет”. Той има пет лота и предстои да бъдат усвоени 15 млн. лв., осигурени по оперативната програма. Този конкурс е пред финал. В средата на миналия месец бяха отворени конкурсните документи. По заданието на конкурса преди това е имало над 100 забележки по предварителното обсъждане с браншовите организации и фирми от информационните технологии. Отговорите на тези бележки от страна на бенефициента – Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщения, са доста незадоволителни.
По моя информация на една среща ръководителите на тези организации са били поканени да не пречат за изпълнението на този проект. Самите те са подписали забележки, които са били удобни.
Моят въпрос в тази връзка към Вас, господин министър, е: защо управителният орган на оперативната програма не е поискал преработване на заданието на конкурса по проекта след толкова много забележки?!
Защо е допуснато провеждането на този конкурс за изпълнение на проекта, след като в заданието му се отменят дейности (това са дейности по вписване на данни и услуги в регистрите на електронното правителство), а в същото време управителният орган на оперативната програма е утвърдил тези дейности в първоначалното предложение на министерството, когато е кандидатствало по този проект. В същото време пък заданието предвижда създаване на услуги, които вече са извършени, отпуснати са средства за тях по други проекти на Оперативна програма „Административен капацитет” и дори някои от така дублиращите се услуги са вписани в регистрите на електронното правителство. Това поражда опасност парите за този проект с такива груби нарушения да не бъдат признати и разходите по проекта да се поемат от републиканския бюджет. Кой ще носи отговорността за това? Ако вече не е късно, какви мерки бихте предприели, за да не допуснете тези закононарушения според мен?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Заповядайте, господин министър, за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Георгиев, краткият отговор е: не, не е късно. Благодарение на Вашето запитване вече съм предприел някои мерки, които ще спомена след малко. Мисля, че има достатъчно време в рамките на процедурата да се препроверят или да се проверят някои от забележките, за които Вие споменахте.
За проекта „Развитие на административното обслужване по електронен път” в Транспортното министерство. Проектът е на стойност 18 млн. 429 хил. лв. – значителна сума, така че още повече си заслужава да имаме двойни и тройни проверки.
Какво се е случило досега? Както Вие споменахте в средата на 2011 г. управляващият орган на ОПАК е получил проекта за тръжна документация по тази процедура. Той е препратен към Агенцията по обществени поръчки за извършване на предварителен контрол, изготвянето на доклад. Там са ангажирани, Вие споменахте това в писмения си въпрос, и външни експерти в областта на информационните технологии и електронните услуги, и там са зададени или по-скоро са написани редица забележки.
С писмо от 30 август 2011 г. управляващият орган на ОПАК е изпратил на Министерството на транспорта тези констатации и забележки по проекта, както и получените доклади от Агенцията за обществени поръчки от външните експерти. В това писмо от 30 август изрично е отбелязано, че неотстраняването на тези направени препоръки може да доведе до неодобрение на направените разходи и отлагане на бъдещи финансови корекции – нещо, което като финансов министър, мен живо ме интересува.
След Вашия въпрос, всъщност той доведе до моето внимание този проект, както споменахте той е в друго министерство, съм поискал две неща.
Първо, да се направи последващ преглед на цялата документация по проведената обществена поръчка, включително всички подадени оферти. В някои от Вашите коментари тук, а и по медиите впоследствие забелязах, че Вие имате и конкретна информация може би за евентуални нарушения. Затова съм поискал още един цялостен преглед не само на първоначалната документация, но и на всички подадени оферти, така че да могат да се направят нови заключения, повторни, ако искате заключения на законосъобразността на процедурата.
Второто, което съм поискал, е преди сключването на евентуален договор по оперативната програма, за която аз отговарям, да се извърши проверка за двойно финансиране от администрацията на министъра по управлението на средствата за Европейския съюз, тоест министър Дончев във връзка с някои други Ваши забележки или може би препратени от Вас забележки, че евентуално части от този проект вече са финансирани, дори може би вече са изпълнени. Така че по тези две проверки, които бяха назначени в рамките на последните две-три седмици тече работа. Надявам се, че с последващ въпрос Вие ще ми зададете правилния въпрос какво остава от тези проверки. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплика – заповядайте, господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господа министри, госпожи и господа народни представители, признавам, че за пръв път ми се случва от трибуната да кажа, че съм удовлетворен от отговора, който получих. Въпросът с въвеждането на възможно най-много услуги и дейности в електронното управление, респективно електронното правителство, е изключително важен минимум за две неща. Едното от тях е да се оптимизира дейността на администрацията и да се избегне въртенето на празни обороти на едно място, тоест свързани с това, което госпожа Манолова преди малко говори за деконцентрация от столицата на някои структури на изпълнителната власт. Този въпрос е изключително важен и с поставяне на преграда пред корупционни практики. Няма по-сигурна преграда пред корупцията от публичността на информацията.
Ето защо доволен съм, че сте предприели тези мерки. Ще Ви предоставя и списъка на дейностите, които са дублирани от други проекти. Струва си не само да се препятства тяхното дублиране, за да не се разходват излишни средства, които няма да бъдат реинбурсирани, но и впоследствие да бъдат мултиплицирани в други общини примерно или други ведомства, които могат да приложат тези дейности и услуги. Така че още веднъж благодаря за Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Дуплика? Няма да ползвате.
Последно питане към министър Дянков от народния представител Корнелия Нинова относно финансова политика на правителството.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Госпожо председател, ако ми позволите, благодаря Ви, че коригирахте грешката на господин Шопов, който се опита да отклони предложението ни за разисквания и не го насрочи. Благодаря Ви, че коригирахте това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: За да бъда коректна, в голяма степен това се дължи на госпожа Цачева. Тя е прегледала документите и аз получих преписката с бележка от нейна страна. Така че когато казвате, че е коригирано, то е благодарение, на първо място, на председателя на парламента. Аз изпълних това, което се е случило в мое отсъствие.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Правилникът не предписва това решение да бъде вземано само от председателя на парламента, но...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Не, казвам, че не знаех, че е постъпила такава подписка.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря.
Господин вицепремиер, питането ми е свързано с изнесените вече официални данни от Министерството на финансите, БНБ, Националния статистически институт и Евростат – данни за финансово-икономическо състояние на държавата за първите два месеца на 2012 г. Българският бизнес също излезе със свой анализ и прогнози – показателите са изключително тревожни. Те се разминават и с Вашите очаквания, и с Вашите прогнози и според специалисти поставят пред риск изпълнението на Бюджет 2012 г.
Да видим какви са фактите. Вие заложихте в Бюджет 2012 като фактори за растежа вътрешното потребление, чуждестранните инвестиции и износа.
Ако се опитаме да разгледаме един по един тези фактори – по данни на БНБ за първите два месеца на 2012; износът е паднал с 6,1% в сравнение със същия период на 2011 г. Тревожно е обаче, че в същото време вносът нараства със 7,1%, тоест прогнозата Ви за ръст в износа като фактор за растежа не се случва.
Чуждестранните инвестиции – според БНБ също, за първите два месеца намаляват. Те са 84,6 млн. евро спрямо 333 милиона за същия период на миналата година, тоест четири пъти по-малко. Неприятното е, че чуждестранните инвестиции падат в структуроопределящи сектори, които осигуряват устойчивото развитие – промишленост, енергетика и така нататък.
Вашата прогноза беше инвестициите за първите два месеца на 2012 г. да са 195 млн. евро, а те са 84. Тоест и този стълб на растежа не се случва.
Евростат сочи, че строителството пада с 10%, индустриалното производство с около 5 процента, продажбите на дребно с 4 процента и най-вече вътрешното потребление надолу с около 6% – това е третият стълб на растежа. Икономиката се срива, показват тези числа.
При това състояние на нещата за първите два месеца имаме дефицит – дупка в бюджета, около 565 милиона. Тревожи това, което казва и българският бизнес – тези, които създават брутния вътрешен продукт, прогнозират 5% намаление на брутния вътрешен продукт за първото тримесечие. Свиването на икономиката ще надуе бюджетния дефицит повече от предвиденото в бюджета, което ще доведе до невъзможност за покриване на публични разходи – заплати в държавния сектор, пенсии и така нататък.
Според прогнозите на БНБ Вие няма да имате ръст от 1%, тоест песимистичния, заложен от Вас в бюджета. Оптимистичният беше 2,4%. Няма да имате дори и един, а ще имате 0,7% ; според Международния валутен фонд – 0,8%.
Питането ни е: какво ще правите, господин вицепремиер? Имате ли план за излизането от това състояние? Какви мерки ще предприемете и ще актуализирате ли бюджета на държавата за трета година поред, ако се наложи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Нинова.
Заповядайте, господин министър, за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Нинова! Съжалявам, че преди Вашия конгрес, който е по-късно през този месец, трябва да Ви разваля настроението с предварителни данни за месец април, следователно за първите четири месеца на годината.
В месец април очакваме доста голям излишък, който ще стопи дефицита ни на повече от две трети, отколкото е в момента. По този начин към края на месец април дефицитът на България ще бъде ориентировъчно 0,2-0,3% от брутния вътрешен продукт, което, ако го пресметнете по три, а аз ще го направя за Вас, се получава дефицит под 1% от брутния вътрешен продукт за годината. По малък е дори от дефицита, който сме предвидили в бюджета. Миналата година имахме по-малък дефицит – 2,1% вместо 2,5%, както беше предвидено. По-миналата година имахме дефицит 3,1%, а не 3,8%, който беше предвиден. Всъщност бюджетната ни дисциплина е такава, а вече сме направили с Ваша помощ, разбира се, някои законодателни промени, като например влизането на фискалните устройства, за които вече говорихме, в НАП в реално време. Те вдигат събираемостта. Притеснения относно бюджетната дисциплина на България и съответно разходите, които ние трябва да поемем, въобще няма. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Госпожо Нинова – два уточняващи въпроса.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Господин вицепремиер, традиционно в рамките на три минути казахте две различни неща.
Преди една минута казахте, че с излишъка за април ще покриете целия досегашен дефицит. Сега казвате, че ще покриете две трети от него. Сигурно едно от двете е вярно, ще видим какво ще покаже времето.
Имам обаче следния въпрос и коментар към Вашето изказване. Какво отношение има конгресът на Българската социалистическа партия към следното: 47% от българските домакинства са ограничили сериозно разходите си за храна и лекарства; средният доход на домакинствата не стига и 60% от нужните средства за нормален живот при управлението на ГЕРБ; с 2% е нараснала цената на живота през първото тримесечие на годината; 617 хиляди са безработните и обезкуражените да си търсят места при управлението на ГЕРБ; с доходи под границите на бедност живеят 23% от домакинствата, а с доходи до 270 лв. са 43% от домакинствата? Единственото отношение, което може да има към тези факти, станали при управлението на ГЕРБ, конгресът на БСП е, че на този конгрес може да се предложи решение на проблемите.
Поставям конкретните два въпроса за процедурата, по която имам право. Имате ли план за действие за растеж под 1%, какъвто Ви прогнозира и Българската народна банка, и Международният валутен фонд? Вашите бодряшки приказки по никакъв начин не успокояват притесненията на професионалистите.
Уточнихте ли последно как ще осигурите пари за покриване на дефицита и за изплащане на облигациите догодина? Ще използвате ли Сребърния фонд, или ще правите външен, вътрешен дълг? Последно какво е решението на правителството?
Ще се наложи ли да режете публични разходи, тоест пари от бюджетни разходи – от заплати, от пенсии, от здраве и от образование на българите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин вицепремиер, ще Ви помоля за половин минута да изчакате, за да съобщя, че днес, уважаеми колеги народни представители, господа министри, гости на Народното събрание са изпълнителните директори на групата на Световната банка в България.
Те са в българския парламент за съвместна среща с Комисията по бюджет и финанси и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Нека да ги приветстваме с „Добре дошли!”. (Всички стават. Ръкопляскания.)
Благодаря Ви.
Продължаваме с Вас, господин вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми народни представители, уважаема госпожо Нинова! Както вече споменах, притеснения относно Бюджет 2012 г. нямам. Приходите засега вървят значително над тези, които са прогнозирани в Бюджет 2012 г. Приходите са главно от допълнителни приходи от ДДС, може би благодарение на различните законови промени, които направихме; може би поради по-добра организация в случая с НАП. Така че към края на месец април по предварителни данни нашият дефицит е наполовина от дефицита ни за миналата година и е по-добър, отколкото са прогнозите ни досега за тази година. От тази гледна точка не очаквам никакви промени в разходната част на бюджета.
Има, разбира се, много какво да се направи като социална политика. Затова миналата седмица увеличихме за втори път минималната работна заплата – с 22% се вдигна през последната година, реален ръст – около 12%, нещо, което предишно правителство не успя да направи в реален ръст, благодарение на Вашата голяма инфлация.
След около месец вдигаме минималните пенсии до 145 лв. – нещо, с което други правителства в Европа не могат да се похвалят.
Има разбира се има още какво да правим и като правителство, и като парламент, и индивидуално. Затова още веднъж апелирам към Вас, бонусите, които сте взимали, като част от предишното правителство, а те са на доста голяма стойност, те много биха помогнали на бюджета, да попълним някои от тези разходи, за които Вие споменахте. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Госпожо Нинова, заповядайте за отношение към отговорите на министъра. Имате думата.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Господин вицепремиер, това, което казахте, просто не е истина, или се подигравате с българския парламент! Вдигнали сте заплатите от 270 на 290 лв., което никое правителство не е правило преди!? Да припомня ли, че предишното правителство увеличи доходите на хората с 200%? Що за приказки са това? Кой Ви вярва на това? Вие вярвате ли си? Какво е това бодрячество, уважаеми колеги!
Държавата не върви на добре, имате проблем, българите имаме проблем, България има проблем! Отворете си очите! Като отричате, че България не върви на добре, че я водите към гръцкия сценарий, че повишавате постоянно дълга и намалявате резервите, не го решавате този проблем, господин вицепремиер.
Отворете си очите, погледнете го и го решете! Ако не можете, просто подайте оставка! Аз смятам, че имате и професионални, и лични мотиви да го направите.
Професионалните – са в числата. Трета година загробвате българската икономика, трета година сте замразили доходите на хората, трета година Ви падат инвестициите. Това е професионалният Ви мотив.
Според мен от онзи ден Вие имате и един по-силен – човешки мотив. Моята представа за достойнство на български министър не се връзва с определението, което даде министър-председателят за Вас. Вашият работодател Ви посочи на конгреса на КНСБ и каза: „Довел съм тук министър Дянков, за да го освирквате”. Един министър на финансите символизира стабилността на българската държава, стабилността на българските финанси и българската икономика. Ако се е докарал дотам личният му работодател да го сочи като човек за освиркване, то наистина човешкото Ви достойнство налага да подадете оставка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: С това приключиха въпросите и питанията към вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков.
Преминаваме към въпроси и питания към министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов.
Първият от тях е на народния представител Емилия Масларова относно законосъобразността на уволненията в община Ивайловград.
Заповядайте, госпожо Масларова. Имате думата да развиете въпроса към министъра.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Традиционно по социалните въпроси залата е пуста.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Явно днес е ден, в който ще задавам въпроси за неправомерно уволнение. Този път става въпрос за уволнения в общинската администрация на община Ивайловград.
Господин министър, посещавам региона и, разбира се, се срещам с хората. Пред мен беше представена декларация и същевременно е изпратено писмо до Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда” с копие до дирекцията на Инспекцията по труда в Хасково.
Направи ми впечатление това, че уволнените светкавично 17 човека в държавната администрация на община Ивайловград, след идването на власт на новата администрация, в писмото са задали много професионално над 12 въпроса, които са свързани с трудовото законодателство, със Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта, със Закона за здравословни и безопасни условия на труд и, разбира се, с Кодекса на труда.
Лично съм безкрайно разочарована от това, че по този начин е подходил новият кмет на общината, тъй като тя беше член на БСП, беше председател на партийна организация и много бързо смени позициите си, но това не е толкова важно.
Важното е, че в единия ден, примерно на 5 март, са извикани всички служители да декларират, че нямат пречки да бъдат уволнени, тоест, че не ги закриля чл. 333 от Кодекса на труда и на другия ден в присъствието на кмета, двамата заместник-кметове и адвокат, са помолени да си подадат молба за напускане по съответните членове (няма да ги цитирам, за да не утежнявам процедурата) и ако те не са съгласни, в присъствието на двама свидетели, им се връчват тези документи.
Идеята е, че се извършва структурна промяна и затова искам да Ви питам, господин министър, а и предполагам, че сте запознат дали е извършена съответната проверка по сигнала, какви са резултатите и в крайна сметка каква констатацията от проверката на Инспекцията по труда?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, госпожо Масларова.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Масларова, конкретно на въпроса. На 22 март тази година Дирекция „Инспекция по труда” – Хасково, извърши проверка на община Ивайловград по искане на 13 бивши служители на Общинска администрация – Ивайловград. В резултат на проверката се установи, че със заповед от 21 февруари тази година, издадена от кмета на общината, е утвърден нов Устройствен правилник на община Ивайловград, който е публикуван на официалния сайт на общината и е достъпен до всички граждани и служители на цялата община. Установено е наличието на утвърдено длъжностно и поименно разписание в Общинска администрация – Ивайловград, считано от 20 март тази година.
Във връзка с приетата нова структура в общината служителите на общинската администрация са преназначени с допълнителни споразумения, връчени им срещу подпис, с новите длъжностни характеристики.
Длъжностните характеристики са връчени срещу подпис и на новоназначените служители през месец март тази година, с изключение на двама служители, за което се е установило, че при сключването на трудовите им договори не са връчени длъжностните им характеристики. За отстраняването на това нарушение е дадено задължително за изпълнение предписание.
На 6 март тази година по предложение на община Ивайловград, като орган на назначаването, на трима държавни служители на различни длъжности, са връчени предложения за прекратяване на служебните правоотношения срещу уговорено обезщетение по чл. 107а, ал. 1 от Закона за държавния служител в размер на шесткратния размер на последната получена месечна брутна заплата, като служителите са приели предложенията и служебните им правоотношения са прекратени, считано от 7 март тази година. Изплатени са дължимите обезщетения на всички служители. В същия ден са прекратени и трудовите правоотношения на 12 служители по чл. 331 от Кодекса на труда срещу уговорено обезщетение в размер на четирикратното месечно брутно трудово възнаграждение на всеки един служител. На един от служителите е предложен шесткратният размер на обезщетението, което той е приел. На всички служители дължимите суми са начислени, а на девет от тях вече са изплатени.
През периода 7 март – 15 март община Ивайловград е обявила в Дирекция „Бюро по труда” 18 свободни работни места за различни длъжности в администрацията. Проверката е установила, че има работни места, които не са били обявени за свободни. Такива са длъжностите „Завеждащ-регистратура”, „Класифицирана информация”, „Кметски наместник” в село Славеево и „Главен експерт” в Дирекция „Финансово-счетоводни дейности, бюджет, данъци и такси”. Към момента на проверката на 22 март на изброените длъжности вече са били назначени лица по трудово правоотношение. За констатираните нарушения са дадените съответните предписания.
Инспекцията по труда е предприела до момента мерки във връзка с описания случай, както и тези, които предстоят да бъдат предприети. Изготвен и връчен е протокол, с който са констатирани съответните нарушения и са дадени съответните предписания. След изтичането на дадения от контролния орган срок за тяхното изпълнение – на 12 април и на 30 април за останалите предписания, инспекторите по труда ще извършат последваща проверка, за да установят дали са изпълнени съответните предписания и ако не са, да се потърси административна отговорност от съответните длъжностни лица.
Във връзка с Вашия въпрос искам да Ви информирам, че инспекцията е предприела съответните действия. На базата на последващите проверки, които предстоят, ще Ви уведомим за резултатите от нея. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Имате думата за реплика, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Разбира се, няма да репликирам министъра, госпожо председател, тъй като той изнесе фактите от проверката на Инспекцията по труда.
Ще кажа от тази трибуна, че с приетата нова структура в община Ивайловград, която е станала в края на месец януари 2012 г. всъщност, за да се извърши нова структура на дейността на общинската администрация е трябвало да се намали с 11 души числеността на общинската администрация. Фактически след това – на 17 януари, пак с решение на Общинския съвет в Ивайловград се приема бюджета и в Приложение 1 се вижда, че в крайна сметка не е намален броят на тези служители, а всъщност се е увеличил с двама души. Освен това, разбирам, че на 12 април и на 30 април има писани предписания от Инспекцията по труда, тоест има нарушения – тогава изтича срокът за коригиране на извършените нарушения, които явно са нарушения извършени от общинската администрация на община Ивайловград.
Настоятелно Ви моля, господин Младенов, когато имате резултати от проверката, тоест какво е свършено след 12 април и 30 април, все пак днес сме 4 май, искам да се запозная с тези резултати.
Бих се заинтересувала също какъв е образователният ценз на хората, които са заели тези нови длъжности на мястото на освободените хора в община Ивайловград, за да видя дали то съответства на длъжностната им характеристика.
В противен случай бих могла да споделя опасенията си, че политически чистки могат да се правят, но не и по начин, по който да подменяме знаещи и можещи хора, с капацитет, опит и умение, за сметка на послушни наши партийни другари. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, ще вземете ли дуплика? Няма.
Преминаваме към питане от народната представителка Емилия Масларова, което е относно мерки за намаляването на безработицата и увеличение на заетостта в периода на криза на пазара на труда.
Заповядайте, госпожо Масларова, да развиете питането.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Сигурно през цялото време на този мандат ние си задаваме въпроса за политиката по заетостта, използването на средствата от европейски фондове, защото това е една болезнена тема за България и за българските граждани. Защото пари по европейски фондове има, но заетост няма – по-скоро не се увеличава заетостта, а точно обратното.
Разбира се, искам да акцентирам моето питане към министър Тотю Младенов, което е свързано с една от важните схеми, която е в приоритет на Ос 1 на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Това е насърчаване стартирането на проекти за развитие на самостоятелна стопанска дейност.
Тази схема беше разработена през 2007 г. и тя стартира от 2008 г. до 2014 г. За нея са предвидени 75 млн. лв. Тогава идеята действително беше да се даде шанс на хората, които желаят да развиват собствен бизнес, да получат необходим ресурс за старт на този бизнес при съответни условия.
Разбира се, всичко не може да бъде огледано предварително и да се знае как ще стартират, но, господин Младенов, аз съм притеснена от това, че по средата на изпълнението на схемата с допълнителни указания се променят основните параметри на тази схема. Това дали ще улесни самите безработни, е единият ми въпрос, и в крайна сметка ще ускори ли усвояването на средствата?
Разполагам от сайта на министерството и на Агенцията по заетостта с указанията за безработните лица, които ще участват в изпълнението на тези процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Тези процедури са подписани лично от изпълнителния директор. По тях доста се говори напоследък, медийно те се популяризират.
Моят въпрос, моето питане към Вас всъщност е колко средства по тази толкова важна програма, в която има 75 милиона, до този момент са усвоени? Колко безработни лица реално ще бъдат включени и ще започнат свой собствен бизнес? Какво предвиждате за 2012 г.? Колко безработни очаквате през 2012 г. да се включат по тези схема на Оперативна програма „Човешки ресурси”?
Защо насочвам тук вниманието си? Разглеждайки Оперативна програма „Човешки ресурси”, приоритетни оси 1 и 2, където са парите за насърчаване на заетостта, две трети от средствата са насочени към заетите – за тяхна квалификация, подобряване на знания, обучения, семинари и така нататък. Тази схема е много важна, защото дава шанс на безработни хора, имащи усет към бизнеса, да започнат работа. Затова е важно как ще се развива тази схема оттук насетне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, имате думата за отговор в рамките на пет минути, каквато е процедурата по питане.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Масларова, не се притеснявайте, всичко по Оперативна програма „Човешки ресурси” върви в план и в график. През последните няколко месеца дори има ускорено усвояване на средствата. Няма основания да се притеснявате, включително за реалния старт на дейностите по схемата, за която говорихте, а именно насърчаване на стартирането на проекти за развиване на самостоятелна стопанска дейност.
Тя стартира през 2010 г. и е с продължителност до края на 2014 г. Схемата е насочена към безработни лица със средно или по-високо образование и ясна нагласа за започване на самостоятелна стопанска дейност. Тя се изпълнява в три компонента с общ бюджет 75 млн. лв., от който: компонент 1 – 20 млн. лв.; компонент 2 – 50 млн. лв.; компонент 3 – 5 млн. лв. Интересът на безработните лица към нея е голям.
В рамките на компонент 1 на безработните лица от целевата група ще бъде предоставено обучение по част от професиите „сътрудник в малък и среден бизнес”, „сътрудник в бизнес услуги” – за придобиване на предприемачески, управленски и бизнес умения, както и консултиране за разработването на бизнес план. Обученията ще бъдат финансирани с ваучери по реда на Постановление № 251. Крайният срок за изпълнение на компонента е 31 август 2013 г. В обучение или консултиране ще могат да се включат 25 хил. лица. Към края на месец март тази година заявления за включване в проекта са подали 17 974 безработни лица, от които включени в обучение са 15 012 лица. Одобрени за получаване на ваучери за обучение са 12 956 лица, от които 9312 са получили ваучери. Завършилите обучение досега са 3603 души.
Извършен е избор по Закона за обществените поръчки и са сключени договори с консултантски фирми, които ще предоставят услугата консултиране. Към момента се насочват безработни лица към консултиране за изготвяне и окончателно оформяне на бизнес проекти.
До момента по компонента са изплатени средства в размер малко над 2,2 млн. лв. Размерът на договорените средства е 20 млн. лв., така че по графика, който казах, те ще бъдат усвоени.
Компонент 2 се изпълнява чрез процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез конкурентен подбор на проекти. Максималният размер на безвъзмездната финансова помощ не може да надхвърля 20 хил. лв. По компонент 2 се предвижда да бъдат създадени общо 2500 предприятия от страна на безработните лица. В тях една година след приключването на схемата следва да бъдат заети не по-малко от 7500 лица. Стартът на компонент 2 ще бъде даден през първата половина на тази година.
В рамките на компонент 3 ще се предоставят услуги в подкрепа на бизнеса на лицата, стартирали проекти по втория компонент. Услугите ще бъдат предоставяни от консултантски фирми и бизнес центрове, които имат достатъчно доказуем опит при предоставянето на съответните услуги. Целта е да се подпомогне успешно стартирането на самостоятелна стопанска дейност. Услугата ще бъде безплатна за лицата, стартирали бизнес, и ще се осъществява чрез предоставянето на съпътстващи консултантски услуги за стартиране и развитие на предприемачески инициативи, в това число предоставяне на услуги за изготвянето на маркетингови проучвания, анализи, консултации по информационни технологии, счетоводна отчетност и финанси, консултации във връзка с изискването към националното законодателство и европейските норми в конкретната област.
Реалният старт на дейностите по компонент 3 предстои. В момента процедурата се намира на етап договаряне, като от конкретния бенефициент, в лицето на Агенцията по заетостта, е отправена покана за подаването на проектните предложения. Срокът за кандидатстване е 15 май тази година.
Надявам се, че всички тези 2500 фирми ще бъдат създадени от безработните лица. Беше извървян съответният път. В тях до една година с цел устойчивост ще работят над 7500 човека. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо Масларова, желаете ли думата за два допълнителни въпроса?
Заповядайте.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Господин Младенов, не е необходимо иронично да казвате да не се притесняваме. Ще се притесняваме и ще Ви питаме, защото това са пари, които трябва да усвоим и са в интерес на цялата държава. Не можем да не се притесняваме, след като казвате, че по компонент 1 има 20 милиона, а до момента са усвоени 2 200 000, тоест 10%.
Всичко, което казахте, с изключение на това, че пари по компонент 1 са получили, тоест са минали през обучение 3600 човека, е „ще бъде”, „услугите ще бъдат предоставени”, „ще се получат”, „ще се случи” – всичко е в бъдеще време.
Господин министър, искам да Ви попитам и нещо друго. Не Ви ли прави впечатление в указанията, би трябвало да сте запознати с тях, че Агенцията по заетостта се намира в конфликт на интереси. В указанията е казано, че образецът за бизнес план на лицата, преминали и завършили успешно обучението, ще бъде предоставен от Агенцията по заетостта. От една страна, тя подава образеца, а от друга страна, тя е оценител. Това е конфликт на интереси и е в променените изисквания на този компонент от схемата. Тези, които предоставят образеца за бизнес плана, същите определят доколко този бизнес план е целесъобразен или не. Определено считам, че тук имате много сериозен конфликт на интереси, който трябва да бъде преодолян час по-скоро и да се потърси друг начин за решаване на проблема.
За да се премине от компонент 1 към компонент 2, след обучението на всяка цена тези, които кандидатстват и са преминали обучението, трябва задължително да имат регистрирана фирма за собствена сметка. Вие говорите, че ще бъдат регистрирани 2500 фирми. Считате ли, че всичко това е възможно да бъде изпълнено?
Пак Ви питам за конфликта на интереси, какъвто има в указанията, пуснати от Агенцията по заетостта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, заповядайте за отговор на допълнителните въпроси.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Масларова, не знам кой Ви дава съветите за конфликт на интереси. Всички тези неща, както знаете, минават през комитет по наблюдение и се утвърждават от съответните органи на оперативната програма.
Искам още веднъж да потвърдя следното, тъй като Вие се опасявате, че няма да бъдат усвоени средствата.
Седемнадесет хиляди деветстотин седемдесет и четири безработни лица са включени в обучението. Петнадесет хиляди от тях реално са завършили. Три хиляди шестстотин и три имат проектна готовност – до 15 май е срокът да подадат документите си. Две хиляди и петстотин фирми ще бъдат създадени от безработните лица още тази година. Общо 7500 човека – безработни лица, ще работят в тези фирми до една година.
Пак Ви казвам: всичко върви в срок. Беше изминат много дълъг път. Беше оказана доста голяма подкрепа на всички, които искат да развиват самостоятелен бизнес. Смятам, че всичко върви по график и ще бъде изпълнено. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо Масларова, имате думата за отношение.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Много се извинявам, но искам да попитам и още нещо. Вие казвате, че 17 хиляди са преминали, 17 са завършили, три хиляди шестстотин и няколко вече са готови с проектна готовност. Те обаче, за да отидат в компонент 2 и да получат онези пари, за да се създадат тези фирми, следва да регистрират фирма за собствена сметка. Аз не знам кой Ви дава тези съвети, но когато регистрираш фирма за собствена сметка, има два закона, с които тези хора автоматически отпадат от регистрацията в Бюрото по труда. В Закона за насърчаване на заетостта, чл. 20, ал. 3 е казано, че регистрацията се прекратява, когато търсещите работа лица са осигурени или подлежат на осигуряване по реда на чл. 4 от Кодекса за социално осигуряване. Редът на чл. 4 в Кодекса за социално осигуряване казва, че отпадат от регистрация едноличните търговци. Тоест, тези безработни лица, които са минали обучение, които за своя сметка трябва да дадат едни пари, за да регистрират фирма, но те може да не бъдат утвърдени и да влязат в тази програма, те автоматически отпадат за следващите шест месеца от Бюрото по труда.
Ако това е една идея да намалим безработните в България и да кажем, че ще има фирми, които ще създаваме, а те няма да се създадат, това е едно. Но когато това е реална тревога, аз не виждам логиката защо те трябва да имат фирми, за да ги регистрират и да отпаднат от регистрацията си в Бюрото по труда преди да са влезнали в компонент две, преди да са получили средствата, на базата на които Вие да кажете, че те ще започнат да работят. И ще има нови 2500 фирми в страната.
Така че има реални основания, за които да се опасяваме. И когато Ви задаваме тези въпроси, то е защото то е в интерес на всички нас. Това не е в интерес нито на мен, нито на някой от тук присъстващите в залата, защото тук действително има подводни скалички и подводни камъчета, които са сложени именно, за да се намали и да се заобиколи процесът на увеличаване на безработицата. Реално част от тези хора няма да получат пари. И реално те следващите шест месеца няма да бъдат в Бюрото по труда, няма да бъдат регистрирани безработни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Преминаваме към въпрос от народния представител Ангел Найденов относно финансиране на Дневен център за възрастни хора с увреждания в кв. „Върба”, гр. Радомир, област Перник.
Имате думата, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители!
Моят въпрос, господин министър, засяга дейността на Дневния център за хора с увреждания в гр. Радомир. Всъщност това засяга дейността, доколкото е спряно финансирането, което означава, че този дом се обрича на закриване, или най-малкото на неизвестно за колко време спиране на дейността.
Центърът, господин министър, започна да функционира на 1 март 2011 г. и полага грижи за 20 човека. В този център не е без значение и фактът, че работят седем човека, от които четири на пълен работен ден. И това не е без значение за един град, какъвто е Радомир – с една изключително висока безработица.
Поводът да задам този въпрос, господин министър, е едно становище или по-скоро отговор на Агенцията за социално подпомагане, който засяга спирането на финансирането както на Дневния център за хора с увреждания в Радомир, за съжаление и на Центъра за социална рехабилитация и интеграция за незрящи деца в Перник. Аз конкретно за него не питам, но казвам и този център, защото те са предмет на едно и също становище и отговор на агенцията. Всъщност, оказва се, че са били предвидени средства по проекта за бюджет за 2012 г. за социално подпомагане, но изведнъж се оказва, че те не са достатъчни, в резултат на което е орязано финансирането и на Дневния център за хора с увреждания в Радомир, и на Центъра за социална рехабилитация и интеграция в Перник.
Във връзка с това, господин министър, моят въпрос е: не считате ли, че това спиране на финансирането на практика ще доведе до закриване на дома, до лишаване на хората, които са в този дом, от грижите, които се полагат от един квалифициран персонал? Същевременно обричате този дом на затваряне, на бавно рушене и на практика на лишаване на хората от региона от тези грижи, които се полагат в центъра?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Найденов, ще Ви отговоря на въпроса, преди това обаче искам да отговоря на втория въпрос на госпожа Масларова, тъй като нямах възможност.
Преди няколко години Вие направихте такава програма, мисля че беше във Видин, и тъй като нямаше изискване да има създадена фирма, тогава парите отидоха да си купуват хората телевизори и хладилници. Не е това нашата цел. Ние искаме да имаме гаранция, че трябва да има действително насърчаване на предприемаческите умения и действително ще бъдат създадени тези фирми и те ще бъдат финансирани. Ето това правим в момента.
На територията на област Перник, господин Найденов, функционират 18 социални услуги, делегирани от държавата дейности. От тях 16 са социални услуги в областта. За стари хора и лица с увреждания са открити 13 социални услуги с капацитет 482 места. В община Радомир се предоставят следните социални услуги: Дом за стари хора в Радомир с капацитет 150 места, Дневен център за стари хора в с. Извор с капацитет 30 места, Защитено жилище за лица с физически увреждания с капацитет 10 места.
Във връзка с поставения въпрос за финансирането на Дневния център за възрастни и хора с увреждания в кв. „Върба”, Радомир, който е изграден по Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси” Ви информирам:
С Решение № 668 на Министерския съвет от 7 септември 2011 г. за изменение и допълнение на Решение № 265 от 2011 г. за разделение на дейностите, финансирани чрез общинските бюджети на местни и делегирани от държавата дейности и за определяне стандартите за финансиране на делегираните от държавата дейности през тази година средствата за финансиране на нови социални услуги, които функционират по проектите на Оперативната програма „Човешки ресурси” и приключват проектните дейности в рамките на тази година, ще бъдат осигурявани в процеса на изпълнение на бюджета през тази година, чрез компенсирани промени между отделните социални услуги.
Искам да Ви благодаря, че специално за този обект и за обекта, който съобщихте преди малко в Перник за незрящите деца, ще го имаме предвид при компенсираната промяна, която ще направим, за да може да бъде осигурено финансирането.
Принос за устойчивост при предоставянето на социални услуги след приключването на изпълнението на проекта следва да имат, на първо място, доставчиците на тези услуги в отговор на поетите ангажименти към бенефициентите, които обслужват. Министерството на труда и социалната политика, чрез Агенцията за социално подпомагане има готовност при освобождаване на средства да разгледа отново предложенията на общинските администрации за откриването на нови социални услуги чрез извършването на компенсираните промени. Специално за тези два обекта ще направим всичко възможно това да е факт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Найденов, имате думата за реплика.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз се надявам, че и Вие ще се присъедините към това, че ще изразя неудовлетворение от отговора на министъра, защото, уважаеми господин министър, аз подобен отговор получих, струва ми се, миналата година, когато Ви питах за един дом за стари хора, който се разкрива, или трябваше да се разкрие на територията на община Ковачевци, за който бяха дадени около 700 хиляди лева и който продължава да е затворен и да се руши, без да са предоставени средства за неговата дейност. Вие и тогава ми отговорихте, че чрез размествания, чрез компенсиране на промени и на средства ще бъдат заделени необходимите средства, за да функционира, а те не бяха толкова много. Те и сега не са толкова много. За Ковачевци са около 200 хиляди лева, за дома в Радомир са 65 хиляди, разчетено от 1 март до края на годината. Шестдесет и пет хиляди лева!
Това, че има толкова много социални заведения на територията, примерно, на регион Перник, е добре, защото отразява, изразява ангажимента на държавата, но това че отиваме на варианта „Спиране на дейността, заради недостатъчно финансиране” – не е добре.
Нали всички можем да си представим как буквално от утрешния ден биха се чувствали хората, които получават грижи в този дом, когато те разберат, че всъщност трябва да преустановят посещенията, защото няма дейност, понеже няма финансиране?
Изниква въпросът: тогава когато се разкриват подобни дейности, когато се строят нови домове, ние не предвиждаме ли тяхното финансиране, като делегирани от държавата дейности в бюджетите за следващите години? Защото, ако не предвиждаме увеличаване или най-малкото средства, които да покриват дейността на тези домове, стои въпросът: защо строим тогава тези домове, след което в един момент държавата казва: „Нямаме пари! Затваряме ги!”. Хората не получават грижи, съответно се съкращават хората, които работят в тези домове. Домът пустее, започва да се руши. Защо тогава се разкриват тези домове?
Струва ми се, господин министър, че би следвало да направите корекция и тази корекция да бъде в рамките на средствата още за тази година, за да се гарантира финансиране на дейността. Повтарям – 65 хил. лв.!
Няма да влизам в темата за бонусите. Не ми се иска да правя такава аналогия, защото може би няма да бъде и много коректно, но няма как да не се сетя за бонусите, изплатени на куп чиновници, тогава когато 65 хил. лв. не стигат, за да се осигури дейността на дом, който ще се грижи за 20 човека с увреждания!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Найденов, дами и господа народни представители! Именно, за да не се създава хаос в развитието на социалните услуги, както беше до преди години, Вие знаете, че ние направихме национално, регионално и общинско планиране на социалните услуги, за да се знае във всяка община, във всяка област и изцяло в държавата какви услуги ще се развиват.
На тази база Вие знаете, че държавата непрекъснато увеличава средствата за социални услуги. Ние ще продължаваме да го правим, само че освен държавата, общините също имат ангажименти по социалната политика. И вече с новия Закон за публично-частните партньорства трябва да се търсят и други допълващи механизми за развитие на социалните услуги.
Що се отнася до констатираните проблеми, аз искам още веднъж да Ви уверя – Инспекторатът на Агенцията по социално подпомагане прави непрекъснато проверки на тези социални услуги, на тези социални заведения. Когато се установи, че те не са запълнили своя капацитет, той се прехвърля за други услуги, за които има чакащи. Така ще постъпим и във Вашия случай. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Преминаваме към питане от народните представители Цвета Георгиева и Венцислав Върбанов относно политиката на Министерството на труда и социалната политика относно системата за определяне и получаване на детски помощи, технически средства за деца с увреждания.
Господин Върбанов, заповядайте да развиете питането.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ (независим): Благодаря, господин председателстващ.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! От изпратени до нас жалби от избирателния ни район научихме за проблем при осигуряването на ефективни адаптивни детски помощни технически средства и медицински изделия за деца с увреждания.
От информацията става ясно, че има възможност такива да се произвеждат в България и те да са съобразени с конкретните нужди на децата, но и до този момент не е актуализиран списъкът на тези средства.
Стана ясно, че той не включва детски помощни средства и децата се налага да ползват модели за възрастни. Освен това няма методика и стандарти за определяне на действителните конкретни нужди на децата и съответно начин да се поръчат индивидуални средства, спрямо нуждите на всяко едно дете.
От дадената информация става ясно, че съществуващата понастоящем нормативна уредба в страната категорично не улеснява, а напротив, по-скоро затруднява и дискриминира положението на семействата с деца, нуждаещи се от помощни технически средства.
Приложили сме жалби на гражданите до постоянната комисия в парламента и до Комисията по дискриминация по този въпрос.
Във връзка с информацията, която сме Ви предоставили, Ви моля да ни отговорите: ще извършите ли задълбочена проверка на изнесената в жалбите на гражданите информация, касаеща проблем с детските помощни технически средства за деца с увреждания? Ще предприеме ли повереното Ви ведомство необходимите действия, за да се разреши този болезнен и дискриминационен проблем по най-добрия за семействата на деца с увреждания начин, така че да се удовлетворят техните сериозни нужди? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Моля за отговор на питането, господин министър.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Върбанов, госпожо Георгиева! Децата с увреждания, съобразно назначенията на здравните органи, имат право да получат целеви помощи и облекчения за покупка и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, посочени в списъците на чл. 35а, ал. 1 от Закона за интеграция на хора с увреждания с изключение на медицинските изделия, които се заплащат напълно или частично от Националната здравноосигурителна каса.
В нормативния акт за децата е разписан по-къс срок на експлоатация на протези на горни и долни крайници, ортези и ортопедични апарати, ортопедични обувки, индивидуални коригиращи приспособления и стелки, слухови апарати, рингови инвалидни колички с чужда помощ, с еднократно задвижване, с регулиращ се гръб и други, тоалетен стол, стол за баня и комбиниран стол за баня и тоалет в сравнение с този за възрастни хора.
Отчетени са освен уврежданията и физиологичните особености на съответната възраст.
В предназначени за хора с увреждания се прилагат и детски модели, съобразени със специфичните нужди на самите деца.
Съгласно чл. 40, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хора с увреждания министърът на труда и социалната политика, съгласувано с министъра на финансите и министъра на икономиката, енергетиката и туризма, определя и актуализира със заповед пределните размери, лимити за помощите за изработване, покупки или ремонт на медицински изделия и/или помощни средства, приспособления и съоръжения.
С Постановление на Министерския съвет от 23 декември миналата година е приета Наредба за условията и реда за съставяне на списък на медицинските изделия по чл. 30а от Закона за медицинските изделия и за определяне стойността, до която същите се заплащат. Подзаконовият нормативен акт има за задача да създаде условия за ред и съставяне списък на медицинските изделия, както и за определяне стойностите, до които те се изплащат със средства от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, от републиканския бюджет, извън обхвата на задължително здравно осигуряване, от републиканския бюджет чрез бюджета на Министерството на труда и социалната политика, от бюджета на лечебните заведения по чл. 5 от Закона за лечебните заведения и със средства на лечебните заведения с държавно и/или общинско участие по членове 9 и 10 от Закона за лечебните заведения.
В тази наредба е предвидено към министъра на труда и социалната политика създаването на Комисия за осъществяване на дейности за актуализация на съдържанието по Приложение 7 – чл. 4, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция за хора с увреждания, заплащани от републиканския бюджет на Министерството на труда и социалната политика.
С моя заповед съм сформирал тази междуведомствена работна група и тя има срок до 31 юли тази година да бъде готова, за да могат да се направят съответните корекции.
Към настоящия момент целевите помощи за лица с увреждания са предназначени за покупка и ремонт на медицински изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения и се предоставят предимно за медицински изделия, за осигуряването на повече позиции, както и по отношение на разнообразието им.
По отношение на тяхното предназначение е от изключително значение създаването на нов механизъм за предоставянето на медицински изделия на хората с увреждания посредством системата на здравеопазването и в частност Националната здравноосигурителна каса.
В редица европейски страни като Унгария, Чехия, Румъния, Франция, Германия, Англия, Испания, Италия, Швеция и Полша, когато едно медицинско изделие се предоставя по предписание на лекари-специалисти, тогава то се заплаща от здравноосигурителната каса на съответната страна, така че може би трябва да продължим диалога с Министерството на здравеопазването, с Националната здравноосигурителна каса, за да се коригират тези неща.
Бих искал да Ви благодаря, че по постъпилите жалби на госпожа Красимира Обретенова се извършва в момента проверка и в съответствие с резултатите ще бъдат предприети съответните мерки и ще Ви запознаем с тях лично.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Кой ще зададе двата допълнителни насочващи въпроса?
Госпожа Георгиева желае.
Заповядайте.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА (независим): От Вашия отговор стана ясно, че са предприети някакви мерки. Моето лично мнение, след като се запознах подробно с жалбата и документацията по този въпрос, е, че може би мерките са малко закъснели.
Аз така и не разбрах, господин министре, дали е актуализиран списъкът по Приложение № 7 към Глава четиридесета, ал. 2 от Закона за интеграция на хората с увреждания и допълнен с технически помощни средства – детски модели преди всичко? Доколкото разбирам, именно това е един от основните проблеми – хората да не могат да се снабдят с индивидуални средства за детето. Това е едно.
Второ, аз питам: каква е възможността и дали не е наистина добро решение да се отменят пределните лимити за финансиране на помощни средства, определени със заповед на Министерството на труда и социалната политика № РД-01-319 от 2 април 2008 г. и Постановление № 125 от 10 май 2011 г.? Всъщност тези лимити поставят в дискриминационно положение децата, имащи нужда от повече от едно помощно средство, каквито са например диагностицираните с квадрипареза, както и да се предвиди механизъм за незабавно отпускане на резервни помощни средства в случаите, когато основните, използвани от децата, се повредят. Много често ремонтните бази за тези средства се намират на отдалечени места от местоживеенето на тези деца и отнема дълго време извършването на този ремонт.
На тези два въпроса моля за отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, господин министър, за отговор на допълнителните въпроси, които Ви бяха зададени.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаема госпожо Георгиева, уважаеми дами и господа народни представители! Аз казах, има междуведомствена работна група, която до 31 юли 2012 г трябва да бъде готова с тези промени. Въпреки че работата е доста по обем – има различни институции и съгласувания в Националния съвет за интеграция на хората с увреждания и с други неправителствени организации, ще се постараем да бъдем готови и малко по-рано, за да направим всичко това, за което Вие говорихте. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: За отношение – госпожо Георгиева.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА (независим): Радвам се, че вървим към някакво решение на този въпрос. Става ясно, че са предприети мерки, но може би не съществува ефективен механизъм за координация между институциите във връзка с предоставянето на медицински изделия. Тук организациите, с които работим, са предоставили проект за механизъм за координация, който ще предоставя на Вашето внимание – да ползвате, ако намерите в него рационална част. Без съмнение, според мен такава има. Разбира се, благодаря за отговора и за предприетите действия дотук.
Във връзка с Вашия коментар преди моите въпроси. Става ясно, че един от големите проблеми за отпускането на тези помощни средства за деца е липсата на координация между Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалната политика. Може би и в начина, по който се изготвят експертните решения за степен на инвалидност на тези деца. Аз ще обърна внимание на Министерството на здравеопазването на този въпрос. Може би и с инициатива от Ваша страна би било добре въобще въпросът с помощните средства да бъде прехвърлен в патримониума на Министерството на здравеопазването, тъй като те са лечебни и медицински изделия и не им е мястото във Вашето ведомство. Това ще бъде един последващ диалог по този въпрос. Благодаря Ви, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Преминаваме към въпроса на Димчо Михалевски относно дискриминация на български граждани при ползване на социални права.
Имате думата, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Преди две години с изменение на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане бяха отнети практически права на много голяма част от хората с увреждания да ползват една привилегия, по-скоро бих казал един граждански, обществен ангажимент към тях, да се спазва правилото и общественото желание хората да могат да се придвижват свободно, особени тези хора, които имат психически и физически увреждания. Оттогава действа правилото, че те могат да ползват правото на два пъти в годината за безплатно пътуване до различни точки от страната само с железопътен транспорт.
Преди година и половина с моята колежка госпожа Масларова Ви питахме дали считате за правилно огромна част от тези наши съграждани, които никак не са в леко състояние, да могат практически да бъдат дискриминирани. Тогава бяха изказани мнения, свързани с това, че имало много злоупотреби и прочее такива съждения, които не считам за достатъчно адекватни.
Когато ходя в Смолянския регион, откъдето съм избран за народен представител, хората ми казват: господин Михалевски, в нашите населени места безработицата вече е 22% и не могат да ни помогнат дори нашите по-млади дъщери и синове или дори приятели. Ние практически сме дискриминирани спрямо хората, които живеят в София, в Пловдив, във Варна, в Бургас и на други места.
Затова моят въпрос към Вас, господин министър, е: считате ли, че трябва да направите нещо, така че да се възстанови справедливостта и хората с увреждане, независимо къде живеят, къде работят, къде пребивават на територията на нашата родина, да се ползват от равни права, които държавата трябва да им предоставя, за да може те да се чувстват пълноценни граждани? Още повече, и с това ще завърша, ще припомня, че в чл. 51, ал. 3 на Конституцията на Република България това е неотменно конституционно право.
Моят въпрос към Вас е: ще предприемете ли действия да отстраните тази несправедливост и по същество тежка форма на дискриминация към тези хора?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Михалевски! Да, ние сме предприели тези неща. Искам да напомня, че правото на безплатно пътуване е част от мерките, които държавата прилага по отношение на хората с трайни увреждания. Целта е отпусканите средства да достигат реално до нуждаещи се хора, които действително ползват транспортни услуги и имат нужда от подкрепа на държавата при това.
Промяната на чл. 19 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, направена през месец април 2010 г., беше приета с оглед на обстоятелството, че по своята същност този вид помощ няма характера на социално подпомагане по смисъла на Закона за социално подпомагане. Право на помощ за автобусен транспорт имаха лицата със 71 на сто и над 71 на сто трайно намалена работоспособност, лицата до 16-годишна възраст с трайни увреждания и военноинвалидите. На практика същият кръг лица имат право на интеграционна добавка за транспортно обслужване по Закона за интеграция на хората с увреждания, което е в размер на 9,75 лв. на месец или 117 лв. на година – сума, достатъчна за извършване на пътуване с автобус.
Това че от разпоредбата на чл. 19 на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане беше изключен автобусният транспорт, в никакъв случай не означава, че хората с увреждания, които имат действителна нужда от оказване на такава помощ за пътуване с автобусен транспорт, няма да я получават от държавата. Целта е чрез преценка на всеки конкретен случай да се окаже подкрепата, която ще гарантира на тази категория лица максимално възможна помощ. И такава е практиката в момента – в много райони на страната, включително и в Смолянска област, основният вид транспорт е автобусният. Точно поради това на тези места е указано и се прилага посоченият механизъм за отпускане на еднократна помощ, така че да се гарантира на нуждаещи се хора подкрепа от държавата. Има заповед на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане – съобразно конкретния случай да се оказва лична подкрепа според индивидуалната нужда на самия човек. На никой не е отказано това, когато той е отишъл в съответните регионални служби за социално подпомагане.
Освен това през месец септември миналата година директорът на РССП – Смолян, участва в регионално отчетно-изборно събрание на Съюза на инвалидите в област Смолян, където в присъствието на Красимир Коцев – председател на Съюза на инвалидите в България, за пореден път направи разяснение пред участниците за възможността правоимащите лица да бъдат подпомогнати при ползването на автобусен транспорт. В общественото пространство и на национално равнище този въпрос отдавна вече не е дискутиран и е получил необходимото разбиране.
Ако лицата предпочетат автобусния транспорт и са налице инцидентно възникнали потребности за провеждането на прегледи, лечение, рехабилитация, явяване пред ТЕЛК (НЕЛК) и други се изплащат еднократни помощи на лицата с увреждане, пътували с автобусен транспорт в страната. При това се спазва принципът на индивидуалната социална работа с всеки конкретен случай, за да се прецени най-точно реалната потребност за подпомагане на самия човек.
Има писмо още от миналата година на директора на Агенцията по социално подпомагане до всички регионална служби за социално подпомагане да спазват този принцип и хората да могат да получат тази помощ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за реплика, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин министър, конституционните права са за това, за да не се нуждаят от преценка на който и да е. Тук е дълбокото разминаване между Вашето мислене и моето мислене, и най-важното – мисленето на хората. Вие трябва да гарантирате права, които не зависят от преценката на който и да е чиновник, защото преценката се прави дали човекът отива на лечение. Тази помощ, това подпомагане без значение по кой закон е, се дава, за да се чувстват интегрирани, свободни и равноправни тези наши български граждани.
Вижте – това е картата на републиканската пътна мрежа (показва я). Тя е 19 540 км.
Това е картата на железопътната мрежа (показва я). Тя е 3800 км. Виждате ли колко бели петна има на тази карта?! Затова, господин министър, не е въпросът Вие да пуснете указания и някой чиновник да одобрява. Въпросът е да направим така, че тези 4 лева средно на човек на месец, които даваше държавата до 2009 г., да продължат да бъдат ангажимент на държавата. Защото този човек не се нуждае само от лечение. Той се нуждае от социални контакти с други хора от страната, за да се чувства равноправен. Ето, това е разликата!
И накрая, ние приехме Конвенцията на ООН за хората с уврежданията, което означава, че от 1 юли тази година всичко по тази конвенция, включително и въпросите, които моите колеги преди малко Ви задаваха за децата с увреждания, трябва да бъдат решени.
Господин министър, направете така, че тези въпроси да са решени, а контролът, за да няма злоупотреби и други неща, е въпрос, който може да се реши от администрацията, която е достатъчно голяма. Ние с Вас сме длъжни хората, които ни гледат и слушат, да разберат, че наистина защитаваме Конституцията на България и техните права. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Господин Михалевски, да, нашето правителство предложи на парламента и той ратифицира Конвенцията на ООН за хората с увреждания. Не от 1 юли, но няколко месеца след това на базата на междуведомствената работна група, създадена за прилагането на конвенцията, която ще бъде факт, аз ще докладвам в парламента за това.
Що се отнася за индивидуалната оценка, господин Михалевски, никой на базата на индивидуалните потребности не е върнат, без да получи от съответните служби за социално подпомагане съответната помощ за какъвто и да било транспорт. Такива са указанията. Това се прави според индивидуалната нужда на човека и преценката от социалния работник. Ако има злоупотреби в тази посока, давайте ми конкретни примери и аз се ангажирам лично да се заема с тези случаи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Уважаеми колеги, това беше последният въпрос, отправен към министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов. Да му благодарим за отговорите, които ни даде.
Както повелява нашият правилник, следва да Ви обявя датата и часа на следващото пленарно заседание. То ще се състои на 9 май 2012 г. от 9,00 часа по дневен ред, който допълнително ще бъде раздаден като проект и после приет.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,55 ч.)

Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председатели:
Анастас Анастасов

Екатерина Михайлова

Павел Шопов

Секретари:

Пламен Нунев

Милена Христова
Форма за търсене
Ключова дума
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание

Проект BGFOP001-2.013-0001

Избор на председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество

Избор на заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията





    Последни заседания