Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ТРИСТА ПЕТДЕСЕТ И ШЕСТО ЗАСЕДАНИЕ
София, четвъртък, 31 май 2012 г.
Открито в 9,03 ч.
31/05/2012
Видео архив » Преглед на видео архив
Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов и Екатерина Михайлова

Секретари: Любомир Иванов и Митхат Метин

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. (Звъни.) Откривам пленарното заседание.
Уважаеми дами и господа народни представители, на основание чл. 43, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предлагам в днешния пленарен ден като точка първа да бъде включен Проект за решение за прекратяване пълномощията на народен представител във връзка с подадено заявление от госпожа Меглена Плугчиева за предсрочно прекратяване на пълномощията й.
Като точка втора за 10,00 ч. – Проект на декларация на Четиридесет и първото Народно събрание във връзка с необходимостта от ремонтно-възстановителни действия по приоритети.
Предлагам да гласуваме тези две допълнителни точки в програмата за днешния ни пленарен ден. (Реплика от народния представител Мая Манолова.)
Предлагате да ги гласуваме поотделно ли, госпожо Манолова?
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първо, гласуваме точка първа – прекратяване пълномощията на госпожа Плугчиева.
Гласували 122 народни представители: за 120, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Поставям на гласуване предложението за включване в дневния ред с начален час 10,00 ч. на Проект за декларация за необходимостта от ремонтно-възстановителни действия по приоритети.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 99, против 5, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Уважаеми дами и господа народни представители, със заявление госпожа Меглена Плугчиева – народен представител от Парламентарната група на Коалиция за България, заявява, че на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България, подава оставка пред Народното събрание и моли да бъде освободена като народен представител от 19. Русенски многомандатен избирателен район във връзка с преминаването й на дипломатическа работа.
Предлагам на Вашето внимание служебен Проект на

„РЕШЕНИЕ
за прекратяване пълномощията на
народен представител

Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България

РЕШИ:
Прекратява пълномощията на Меглена Иванова Плугчиева-Александрова като народен представител от 19. многомандатен избирателен район – Русе.”
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 117, против 2, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Едно съобщение:
На 30 май 2012 г. с входящ № 224-00-8 от Сметната палата, на основание чл. 22, ал. 4, т. 2 от Закона за Сметната палата, в Народното събрание е внесено становище на Консултативния съвет на Сметната палата по докладите на комисията за одитиране на годишните финансови отчети на Сметната палата за 2009 г. и за 2010 г., като неразделна част от годишните финансови отчети на Сметната палата за съответните години.
Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ВИНОТО И СПИРТНИТЕ НАПИТКИ.
Във вчерашния ден гласувахме текстовете от чл. 78 до § 1 включително.
Предстои докладване на Преходни и заключителни разпоредби.
Слушаме Ви, госпожо Танева.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 3:
„§ 3. (1) Министерският съвет приема Правилника за прилагането на закона в тримесечен срок от влизането му в сила.
(2) Министърът на финансите и министърът на икономиката, енергетиката и туризма издават наредбата по чл. 152 в 6-месечен срок от влизането в сила на закона.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 4:
„§ 4. Издадените въз основа на отменения Закон за виното и спиртните напитки подзаконови нормативни актове се прилагат, доколкото не противоречат на този закон.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 5:
„§ 5. В срок до един месец от влизането в сила на закона Националната лозаро-винарска камара предава на Изпълнителната агенция по лозата и виното регистъра на гроздо- и винопроизводителите по чл. 40, ал. 1 от отменения Закон за виното и спиртните напитки на електронен и на хартиен носител.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 6:
„§ 6. (1) Гроздо- и винопроизводителите, вписани в регистъра по чл. 40, ал. 1 от отменения Закон за виното и спиртните напитки, се пререгистрират в срок до 6 месеца от влизането в сила на закона съгласно изискванията му.
(2) Лицата по ал. 1 подават заявление за регистрация по чл. 27, ал. 6 в срок до 6 месеца от влизането в сила на закона.
(3) До пререгистрацията на лицата по ал. 1 те могат да извършват дейности по закона с удостоверения за регистрация, издадени по отменения Закон за виното и спиртните напитки.
(4) След изтичането на срока по ал. 1 дейности по закона могат да се извършват само от гроздо- и винопроизводители, вписани в регистъра по чл. 27, а удостоверенията за регистрация, издадени от НЛВК по реда на отменения Закон за виното и спиртните напитки, се обезсилват.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 7:
„§ 7. (1) След влизането в сила на закона правата от площите с винени лозя от регистъра на лозарските стопанства със служебна регистрация по реда на чл. 23а, ал. 10 от отменения Закон за виното и спиртните напитки преминават към Националния резерв от права на засаждане на винени лозя.
(2) В срок до 1 месец от влизане в сила на закона, ИАЛВ прехвърля правата от служебната регистрация към Националния резерв от права на засаждане на винени лозя.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 9:
„§ 9. Правата на лицата, вписани в регистъра на производителите на спирт, дестилати и спиртни напитки по отменения Закон за виното и спиртните напитки, се запазват.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 10:
„§ 10. Законът влиза в сила 3 месеца след обнародването му в „Държавен вестник”, с изключение на чл. 146, който влиза в сила от 1 януари 2013 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване „Преходни и заключителни разпоредби”, в едно с параграфи от 2 до 10 включително.
Гласували 100 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 15.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По Приложение № 1 – предложение от народните представители Пенко Атанасов и Георги Анастасов, което беше оттеглено.
Предложение от народните представители Юнал Тасим, Гюнер Сербест и Петя Раева, което беше оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на Приложение № 1 съгласно работния доклад.
Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 3.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция съгласно работния доклад за Приложение № 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 5.
Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 6.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция за Приложение № 7 съгласно работния доклад.
Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 8.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция за Приложение № 9 съгласно работния доклад.
Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 10.
По Приложение № 11 – предложение от народните представители Юнал Тасим, Гюнер Сербест и Петя Раева, което комисията подкрепя.
Комисията предлага редакция за Приложение № 11 съгласно работния доклад.
Комисията предлага да се създаде Приложение № 12 към чл. 129 съгласно работния доклад.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване приложения от № 1 до № 12 включително в редакцията им по доклада на комисията – за тези, които са редактирани, а за онези, които комисията подкрепя по вносител, същото е записано в доклада. Гласуваме приложения от № 1 до № 12 включително.
Гласували 98 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието, с което е приет на второ четене Законопроектът за виното и спиртните напитки.
Процедура – господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Госпожо председател, правя процедурно предложение следващата точка от нашия дневен ред да бъде Второ четене на Законопроекта за публично-частното партньорство, което е т. 7 от гласуваната програма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 100 народни представители: за 90, против 3, въздържали се 7.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка от нашата програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПУБЛИЧНО-ЧАСТНОТО ПАРТНЬОРСТВО.
Доклад на Комисията по бюджет и финанси за второ гласуване на Законопроекта за публично-частното партньорство.
Госпожо Стоянова, слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„Доклад на Комисията по бюджет и финанси относно второ гласуване на Законопроект за публично-частното партньорство, № 102-01-60, внесен от Министерския съвет на 13 септември 2011 г., приет на първо гласуване на 2 февруари 2012 г.
Закон за публично-частното партньорство”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за наименованието на закона.
Гласували 92 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Глава първа – Общи положения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 85 народни представители: за 82, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 2 има предложение на народните представители Стоянова, Фидосова, Йорданова, Донева, Миткова, Колева, Радев.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на чл. 2:
„Чл. 2. (1) Целта на този закон е:
1. да се осигури развитие на висококачествени и достъпни услуги от обществен интерес чрез постигане на по-добра стойност на вложените публични средства;
2. да се даде възможност за насърчаване на частните инвестиции в строителството, поддържането и управлението на обекти на техническата и социалната инфраструктура и в извършването на дейности от обществен интерес;
3. да създадат гаранции за защита на публичните активи и за ефективното управление на публичните средства при осъществяването на ПЧП.
(2) При осъществяване на ПЧП се спазват принципите публичност, прозрачност, свободна и лоялна конкуренция, недопускане на дискриминация, равнопоставеност и пропорционалност”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 2 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 91 народни представители: за 86, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 3 има предложение на народните представители Стоянова, Фидосова, Йорданова, Донева, Миткова, Колева, Радев.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на чл. 3:
„Чл. 3 (1) Публично-частно партньорство е дългосрочно договорно сътрудничество между един или повече публични партньори, от една страна, и един или повече частни партньори, от друга страна, за извършването на дейност от обществен интерес при постигане на по-добра стойност на вложените публични средства и при разпределение на рисковете между партньорите, което се осъществява при условията и по реда на този закон.
(2) Публично-частно партньорство по смисъла на този закон се създава, когато са налице следните условия:
1. възлагането на дейността от обществен интерес не може да бъде осъществено по реда на Закона за обществените поръчки, защото:
а) публичният партньор не може да осигури финансиране на дейността от обществен интерес и същото трябва да бъде изцяло или частично поето от частния партньор; и
б) чрез разпределение на рисковете между публичния и частния партньор ще се постигне по-добра стойност на вложените публични средства; и
2. възлагането на дейността от обществен интерес не може да бъде осъществено чрез концесия, защото няма приходи от потребителите на услугата от обществен интерес или от други трети лица във връзка с дейността от обществен интерес, а когато има такива приходи - не е предвидено частният партньор да получава права върху тях.
(3) Не са ПЧП по смисъла на този закон:
1. концесиите, които се възлагат при условията и по реда на Закона за концесиите и на Закона за подземните богатства;
2. обществените поръчки, които се възлагат при условията и по реда на Закона за обществените поръчки.
(4) Когато от услугата от обществен интерес се получават приходи от потребителите или от други трети лица във връзка с дейността от обществен интерес, на частния партньор може да се възложи събирането им в полза на публичния партньор”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! До голяма степен в този текст се съдържа философията на Закона за така нареченото публично-частно партньорство. Ние от „Атака” сме решително против него.
Виждам пълно безразличие на опозицията в пленарната зала.
Опозицията на първо четене взе отношение – бяха направени обструкции по отношение на закона, по отношение на онова, което се цели с него, но сега явно опозицията е смачкана и никой не се опитва дори да противоречи.
В този текст, който ни беше представен от госпожа Менда Стоянова виждаме алтернативността на приложението на този закон. Той не е нищо друго, освен опит за заобикаляне на други закони с цел отново да бъдат иззети, да бъдат скрито приватизирани държавни активи и онова малко, което е останало в патримониума на държавата, онова малко, което е останало в активите на държавата по още един начин, уж законов, да бъде дадено в частни ръце. Това за нас от „Атака” е абсолютно недопустимо. Ние се обявяваме против целия този закон, против цялата негова философия, всички негови разпоредби, които имат за цел нищо друго, освен под нова форма да приватизират и прехвърлят в частни ръце малкото останало държавно имущество.
Между двете четения не беше направено нищо съществено, за да бъде подобрен по някакъв начин законът, ако той изобщо може да бъде подобрен, защото неговата философия изцяло е порочна.
Тук на първо четене бяха направени много забележки, даже имаше уверения от страна на мнозинството, че те ще бъдат взети предвид. Обаче мнозинството от ГЕРБ си върви по своя път. Този закон е силно лобистки, както много други закони на ГЕРБ. Той не прави изключение и в това отношение. Дори аз мога да Ви кажа, че дори се подозират, вече се знаят и фирмите, с които ще бъдат сключени така наречените публично-частни партньорства, за да им бъдат прехвърлени последните останали държавни активи, затова по този законопроект, по всички неговите текстове в знак на пълно несъгласие ще гласувам с „против”, както ще гласувам и против този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители искат ли думата? Не.
Поставям на гласуване чл. 3 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 86 народни представители: за 78, против 5, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Моля за процедура, госпожо председател.
Моля за процедура – в залата да бъдат допуснати господин Владислав Горанов – заместник-министър на финансите, госпожа Диана Драгнева – директор на дирекция „Държавно юрисконсулство” в Министерство на финансите, госпожа Десислава Терзиева – директор на дирекция „Стратегическо развитие и координация” в Министерския съвет, госпожа Мариана Слаткова – съветник, и Георги Йончев – съветник в същия отдел.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 78 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието, моля да поканите гостите.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народните представители Стоянова, Фидосова, Йорданова, Донева, Миткова, Колева и Радев.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията предлага да се създаде нова Глава втора: „Глава втора – Дейност от обществен интерес. Обекти и субекти на ПЧП”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на комисията за създаване на нова Глава втора със съответното наименование.
Гласували 69 народни представители: за 69, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 4 има предложение на народните представители Стоянова, Фидосова, Йорданова, Донева, Миткова, Колева и Радев.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на чл. 4:
„Чл. 4. (1) Дейност от обществен интерес по смисъла на този закон е предоставянето или осигуряване на предоставянето на една или повече услуги от обществен интерес чрез финансиране, както и строителство, и/или управление, и/или поддържане на:
1. обекти на техническата инфраструктура и на зелената система:
а) в урбанизирани територии: паркинги, гаражи, обекти на градския транспорт, системи за наблюдение и сигурност, системи за улично осветление, зелени площи, паркове и градини;
б) паркинги, гаражи, паркове и градини в отделни поземлени имоти извън урбанизирани територии;
2. обекти на социалната инфраструктура, предназначени за:
а) здравеопазване;
б) образование;
в) култура;
г) спорт, отдих и туризъм;
д) социално подпомагане, социални жилища и общежития;
е) изтърпяване на наказанието лишаване от свобода;
ж) осъществяване на административни дейности на публичните партньори.
(2) Услуга от обществен интерес е всяка услуга в полза на обществото, отговорността за предоставянето на която се носи обичайно или по силата на нормативен акт от публичния партньор.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма изказвания по този текст.
Подлагам на гласуване чл. 4 в редакцията на комисията.
Гласували 72 народни представители: за 68, против 1, въздържали се 3.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народните представители Стоянова, Фидосова, Йорданова, Донева, Миткова, Колева и Радев за създаване на членове от 4а до 4ж.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията предлага да се създадат нови чл. 5 – 12:
„Чл. 5. (1) Обектите по чл. 4, ал. 1 могат да включват земи, сгради, съоръжения, движими вещи или права на индустриална или интелектуална собственост и могат да принадлежат на:
1. държавата, общината или публичноправната организация, и/или
2. частния партньор.
(2) За срока на ПЧП никой от партньорите няма право да извършва прехвърлителни сделки в полза на трети лица с обекта, с който се извършва дейността от обществен интерес.
(3) Обектът, с който се извършва дейността от обществен интерес, задължително се застрахова. Рискът от цялостно или частично повреждане или погиване на обекта се носи от собственика.
Чл. 6. (1) При ПЧП рисковете се разпределят между публичния и частния партньор. Разпределението на рисковете се определя конкретно за всеки случай на ПЧП в зависимост от възможностите на партньорите да оценят, контролират и управляват рисковете.
(2) Частният партньор поема винаги строителния риск и поне един от рисковете за наличност или за търсене на услугата от обществен интерес.
(3) Поемането на рисковете по ал. 2 не гарантира възстановяване на вложените средства за изпълнение на договора за ПЧП.
(4) Когато цената на услугата от обществен интерес се определя с нормативен или административен акт, рискът, свързан с търсенето на услугата от обществен интерес, се споделя между публичния и частния партньор или се поема изцяло от публичния партньор.
Чл. 7. При ПЧП се поддържа икономически баланс, който представлява равновесието между ползите за публичния и частния партньор и разпределението на рисковете между тях.
Чл. 8. (1) Частният партньор осъществява дейността от обществен интерес и осигурява нейното финансиране.
(2) При ПЧП частният партньор води аналитично счетоводство за извършваните дейности и предоставяните услуги.
(3) Частният партньор участва в ПЧП при определена норма на възвръщаемост на собствения му капитал (норма на възвращаемост за частния партньор), която се осигурява чрез финансова подкрепа от публичния партньор.
Чл. 9. (1) Публичният партньор участва в ПЧП чрез финансова подкрепа на частния партньор, която е под формата на:
1. плащания към частния партньор;
2. предоставяне на права върху имоти, или части от имоти, които са различни от обекта, с който се извършва дейността от обществен интерес, за извършване на допълнителна стопанска дейност и/или за предоставяне на допълнителни услуги извън дейността от обществен интерес;
3. предоставяне на права за извършване на допълнителна стопанска дейност и/или за предоставяне на допълнителни услуги, извън дейността от обществен интерес с обекта, с който се извършва дейността от обществен интерес.
(2) Финансовата подкрепа се предоставя при условията на Закона за държавните помощи.
(3) Размерът на финансовата подкрепа се определя като сума от плащанията към частния партньор, цената на предоставените права по ал. 1, т. 2 и печалбата на частния партньор от извършването на допълнителната стопанска дейност и/или предоставяните допълнителни услуги.
(4) Когато нормата на възвръщаемост за частния партньор бъде надвишена, до нейното възстановяване публичният партньор:
1. намалява или преустановява плащанията, или
2. получава част от печалбата на частния партньор от извършването на допълнителната стопанска дейност и/или предоставяните допълнителни услуги при условия и по ред, определени с договора.
Чл. 10. (1) Плащанията към частния партньор служат за възстановяване на инвестиционните разходи и за покриване на оперативните разходи за управление и/или поддържане.
(2) Възстановяването на инвестиционните разходи покрива собствения капитал с определената норма на възвръщаемост за частния партньор и привлечения капитал с неговата цена.
(3) Публичният партньор извършва плащанията само когато обектът и/или услугата са в договорените в съответствие с техническите спецификации експлоатационна годност, обем и качество. При несъответствие плащанията съответно се намаляват или преустановяват.
Чл. 11. (1) Предоставянето на права по чл. 9, ал. 1, т. 2 се извършва чрез учредяване на ограничени вещни права върху имоти или отдаване под наем на имоти или части от имоти, които са различни от обекта, с който се извършва дейността от обществен интерес, и са собственост на държавата, общината или публичноправната организация.
(2) Учредяването на ограничени вещни права върху имоти и отдаването под наем на имоти или части от имоти по ал. 1 се извършват при условията и по реда на този закон. В тези случаи не се прилагат редът и ограниченията относно сроковете, определени в Закона за държавната собственост и в Закона за общинската собственост.
(3) Не могат да се предоставят права по ал. 1 върху обекти и имоти, които са публична държавна или публична общинска собственост.
(4) Правата по ал. 1 се предоставят за срок най-късно до прекратяване на договора за ПЧП.
(5) Частният партньор няма право да извършва прехвърлителни сделки в полза на трети лица с учредените права и с построеното.
(6) С договора за ПЧП се определят правата и ограниченията на частния партньор за пренаемане, отдаване под наем и ползване съвместно с трети лица на имотите, върху които са му предоставени права.
Чл. 12. (1) Публично-частното партньорство се осъществява чрез договор за ПЧП.
(2) Срокът на договора за ПЧП може да бъде от 5 до 35 години.
(3) Конкретният срок на договора за ПЧП се определя на основата на:
1. финансово-икономическите показатели на проекта за ПЧП, включително срока, необходим на частния партньор за възстановяване на вложените средства при определената норма на възвращаемост за частния партньор;
2. техническите и/или технологичните особености на обекта, с който се извършва дейността от обществен интерес, и/или на извършваната дейност от обществен интерес.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли изказвания по този текст? Няма заявено желание.
Поставям на гласуване предложението на комисията за създаване на нови членове от 5 до 12 в редакцията, която ни беше докладвана.
Моля, гласувайте.
Гласували 72 народни представители: за 66, против 1, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 5 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който става чл. 13 със следната редакция:
„Чл. 13. Публични партньори са:
1. министрите и ръководителите на ведомства – за държавните ПЧП, които имат за предмет дейности от обществен интерес, извършвани с обекти по чл. 4, ал. 1, които са държавна собственост и/или които по силата на нормативен акт са възложени на орган на централната изпълнителна власт;
2. кметовете на общини - за общинските ПЧП, които имат за предмет дейности от обществен интерес, извършвани с обекти по чл. 4, ал. 1, които са собственост на съответната община и/или които по силата на нормативен акт са възложени на органите на местното самоуправление или на кметовете на общини;
3. държавните и общинските публичноправни организации – за дейности от обществен интерес, извършвани с обекти по чл. 4, ал. 1, които са тяхна собственост и/или които са им предоставени със закон, с акта за тяхното създаване, или с друг акт на компетентен орган.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване чл. 13 в редакцията на комисията.
Гласували 75 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 5.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народните представители Стоянова, Фидосова, Йорданова, Донева, Миткова, Колева, Радев.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията предлага да се създаде нов чл. 14 със следната редакция:
„Чл. 14. (1) Частен партньор – страна по договор за ПЧП, може да бъде капиталово търговско дружество, което е съществуващо или новоучредено, при спазване на изискванията на този закон.
(2) Не се допуска капиталово търговско дружество – страна по договор за ПЧП, да издава акции на приносител.
(3) Годишният финансов отчет на частния партньор подлежи на проверка от регистриран одитор по реда на Закона за независимия финансов одит.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме чл. 14 в редакцията на комисията.
Гласували 71 народни представители: за 69, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народните представители Стоянова, Фидосова, Йорданов, Донева, Миткова, Колева, Радев – за създаване на Глава трета.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нова Глава трета:
„Глава трета – Планиране, отчетност и публичност на публично-частното партньорство”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме предложението на комисията за създаване на нова Глава трета със съответното наименование.
Гласували 73 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 3.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 6 има предложение на народните представители Стоянова, Фидосова, Йорданова, Донева, Миткова, Колева и Радев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага чл. 6 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме предложението на комисията да бъде отхвърлен чл. 6 по номерация на вносителя.
Гласували 67 народни представители: за 65, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 7 и чл. 8 има предложение на народните представители Стоянова, Фидосова, Йорданова, Донева, Миткова, Колева и Радев – чл. 7 и чл. 8 по вносител да отпаднат.
Комисията предлага чл. 7 и чл. 8 да бъдат отхвърлени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме предложението на комисията чл. 7 и чл. 8 с номерация по вносител да бъдат отхвърлени.
Гласували 73 народни представители: за 70, против 1, въздържали се 2.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Глава втора”.
Има предложение от народните представители Стоянова, Фидосова, Йорданов, Донева, Миткова, Колева и Радев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага Глава втора с наименованието да бъде отхвърлена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме предложението на комисията – Глава втора по вносител да бъде отхвърлена.
Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 9 има предложение на народните представители Стоянова, Фидосова, Йорданова, Донева, Миткова, Колева и Радев.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на чл. 9, който става чл. 15:
„Чл. 15. (1) Министерският съвет определя държавната политика за ПЧП, като:
1. одобрява, изменя и актуализира Национална програма за публично-частно партньорство и Оперативен план за всеки програмен период по предложение на министъра на финансите;
2. приема решение за откриване на процедури и за определяне на частен партньор, както и решение за изменение, допълнение, продължаване и прекратяване на договори за държавни ПЧП;
3. приема годишен отчет на министъра на финансите относно изпълнението на Националната програма за ПЧП и Оперативния план въз основа на годишни отчети на публичните партньори за изпълнението на договорите за държавните ПЧП.
(2) Националната програма съдържа общите и специфичните цели, стратегията за развитие и основните приоритети за осъществяване на ПЧП в страната.
(3) Оперативният план се изготвя по години и съдържа проектите за държавните ПЧП и за ПЧП на държавните публичноправни организации, както и сроковете за изпълнение на проектите и необходимите средства за тяхната реализация с посочени форма и размер на финансовата подкрепа. Включените в Оперативния план срокове и стойности са прогнозни.
(4) Не може да се осъществи проект за ПЧП, който не е включен в Оперативния план.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Стоичков.
ОГНЯН СТОИЧКОВ (Атака): Уважаема госпожо председателстващ, уважаеми дами и господа! При обсъждането на тези текстове на първо четене беше казано, че се неглижира ролята на Народното събрание. Не виждам логика Министерският съвет да одобрява, изменя и актуализира Националната програма за публично-частно партньорство, а това да не се прави с решение на Народното събрание.
Знаете в Народното събрание годишно приемаме какви ли не доклади и отчети на комисии, подкомисии, ведомства и прочее, но делегираме правото на Министерския съвет да определя една изключително важна национална програма със срок на действие – следващите до 35 години, какъвто е максималният срок на договорите за публично-частно партньорство.
Не виждам защо със закон дерогираме разпоредбите на Конституцията, по специално на чл. 18, в които изрично е записано за кои държавни дейности може да се запази държавният монопол. Това са гарантирано печеливши дейности, които в момента със Закона за публично-частното партньорство даваме на частния партньор. Подчертавам: не с решение на Народното събрание, което да приеме националната програма, а с решение на Министерския съвет. Това според мен е дисбаланс между двете власти, пак казвам, абсолютно неглижиране на функцията и ролята на Народното събрание.
Предлагам редакционна поправка: да подложите на отделно гласуване – в т. 1 текстът „одобрява, изменя и актуализира” да се замени с текста „изпълнява приетата от Народното събрание Национална програма за публично-частното партньорство”. Тогава в тази зала ще се чуят всички мнения „за” и „против” защо отделни обекти да се включват в отделни услуги и отделни дейности; държавата да се лиши от тях, защото не може да ги управлява и да ги дава на частния партньор за следващите 35 години. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря. Тоест следната редакция: „Изпълнява приетата от Народното събрание Национална програма за ПЧП” и продължава текстът.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване направеното предложение от народния представител Огнян Стоичков: в ал. 1, т. 1 да придобие следното съдържание „изпълнява приетата от Народното събрание Национална програма за ПЧП” и нататък текстът продължава, както е записан в доклада, който имаме от комисията.
Подлагам на гласуване това предложение.
Гласували 77 народни представители: за 17, против 28, въздържали се 32.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за редакцията на чл. 15 с новата номерация, както ни беше докладвана.
Гласували 77 народни представители: за 70, против 3, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Има предложение от народните представители Менда Стоянова, Искра Фидосова, Диана Йорданова, Ваня Донева, Даниела Миткова, Юлиана Колева и Емил Радев.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията предлага да се създаде нов чл. 16 със следната редакция:
„Чл. 16. (1) Проектите за ПЧП с предвидени плащания от държавния бюджет, за които предстои откриване на процедура за определяне на частен партньор, се включват като приложение към Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година.
(2) Конкретните бюджетни средства, необходими за плащания по сключени договори за ПЧП, се включват в Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли изказвания по този текст? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаване на нов чл. 16 по редакцията на комисията.
Гласували 75 народни представители: за 66, против 5, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 10, който става чл. 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме чл. 10 по вносител, който става с номерация чл. 17.
Гласували 75 народни представители: за 71, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 11 има предложение от народните представители Стоянова, Фидосова, Йорданова, Донева, Миткова, Колева, Радев.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 11, който става чл. 18:
„Чл. 18. (1) Политиката на общински ПЧП се определя от съответния общински съвет с общинския план за развитие и се изпълнява от кмета на общината, включително и по отношение на общинските публичноправни организации.
(2) Общинският съвет приема решения за откриване на процедури и за определяне на частен партньор, както и решения за изменение, допълнение, продължаване и прекратяване на договори за общински ПЧП. Решенията се приемат с мнозинство 2/3 от общия брой на съветниците.
(3) Общинският съвет може да приема решения за откриване на процедура за определяне на частен партньор до изтичането на 39 месеца от неговото избиране.
(4) В програмата за реализация на общинския план за развитие в самостоятелен раздел се включват общинските ПЧП, сроковете за изпълнението им по етапи и формата и размера на финансовата подкрепа за всеки отделен проект. В програмата се включват и проектите за ПЧП на общинските публичноправни организации. Не може да се осъществи проект за ПЧП, който не е включен в програмата за реализация на общинския план за развитие.
(5) Общинските съвети приемат годишни отчети на кметовете на съответните общини, както и на управителните органи на общинските публичноправни организации за изпълнението на договорите за ПЧП в срок до 31 март на следващата година.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания по този текст? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 11, който става чл. 18 по редакцията на комисията.
Гласували 78 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Има предложение от народните представители Стоянова, Фидосова, Йорданова, Донева, Миткова, Колева, Радев за създаване на нови членове.
Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага да се създадат нови членове 19 и 20 със следната редакция:
„Чл. 19. (1) Когато източник на финансова подкрепа са собствени приходи, обща изравнителна субсидия и/или общински дълг по смисъла на Закона за общинския дълг, годишният съвкупен размер на плащанията към частните партньори по договори за ПЧП във всяка отделна година не може да надвишава 15 на сто от сумата на общата изравнителна субсидия и собствените приходи, oсреднена за последните три години, съгласно годишните отчети за касовото изпълнение на бюджета на общината. Когато източник на финансовата подкрепа е общински дълг по смисъла на Закона за общинския дълг, се прилагат и разпоредбите на Закона за общинския дълг.
(2) Сключването и изпълнението на договора за ПЧП не може да нарушава показателите и ограниченията, определени в Закона за общинските бюджети и в Закона за общинския дълг за всяка година от изпълнението на договора.
Чл. 20. (1) При реализация на общински проект за ПЧП, който има за предмет предоставяне на услуга от обществен интерес като делегирана от държавата дейност, условие за приемане на решение за откриване на процедура за определяне на частен партньор е и дадено положително становище от компетентния държавен орган в областта на възложената от държавата дейност.
(2) Съгласуването с компетентния държавен орган по ал. 1 се извършва в хода на бюджетната процедура по приложимия за нея ред.
(3) За проектите по ал. 1 финансовата подкрепа от общата субсидия за делегирани от държавата дейности е в рамките на средствата, одобрени със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, въз основа на определения единен разходен стандарт за финансиране на конкретната дейност.
(4) Годишният размер на плащанията от общинския бюджет за общински ПЧП и за ПЧП на общински публичноправни организации е в рамките на ограниченията по чл. 18 и 19.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли изказвания по този текст? Няма.
Подлагам на гласуване новите членове 19 и 20, които се предлагат, в редакция на комисията.
Гласували 84 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Стоянова, тук ще прекъснем с второто четене на този законопроект, тъй като съгласно проведеното гласуване и прието решение от тази сутрин в 10,00 ч. започваме с Декларация с вх. № 254-03-6 от 31 май 2012 г. с вносител Искра Фидосова и група народни представители.
Госпожо Фидосова, слушаме Ви.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги, първо ще направя процедурно предложение за допускане в пленарната зала на инж. Лазар Лазаров – председател на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в пленарната зала.
Гласували 96 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете господин Лазаров.
Госпожо Фидосова, слушаме Ви.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги народни представители! Във вчерашния ден, по молба на премиера господин Бойко Борисов, с присъствието и участието и на министъра на регионалното развитие и благоустройството госпожа Лиляна Павлова, направихме консултации с всички парламентарни групи. Постъпи предложение за подкрепа от страна на Народното събрание на предприетите и предстоящите действия от правителството по отношение на възникналата необходимост от предприемане на неотложни действия, породени от последните извънредни събития – земетресения с висока степен на интензивност, поройни дъждове и наводнения.
Вчерашният ден коментирахме подробно съоръженията по автомагистралите „Тракия” и „Хемус”, мостовете и виадуктите, които са били обект на оценка и анализ от експертите през последните дни. Малко по-късно в залата господин Лазаров ще представи подробно резултатите от тази експертиза, която са направили съответните експерти. Това, което ни беше представено вчера като подробности, е по отношение изграждането и проектирането на двете автомагистрали; подробности по отношение на състоянието на мостовете и виадуктите, които са записани като приоритетни, които трябва да бъдат спешно ремонтирани. В момента липсата на прогноза с достатъчно висока точност за честотата и силата на природните бедствия налага изпълнението на тези мероприятия, които Министерският съвет предлага да бъдат извършени във възможно най-кратки срокове. При всички досегашни аварии средствата за превенция са били многократно по-малки в сравнение с финансовия ресурс, използван за възстановяване на разрушенията.
Събитията, които се случват в последната седмица – земетресенията с висока степен на интензивност, поройните дъждове, наводненията и други, налагат предприемането на спешни и неотложни действия в посока отстраняване на констатираните аварии и превантивно изпълнение на допълнителни укрепителни конструктивни елементи. С изпълнението на тези дейности се цели да се постигнат новите по-високи изисквания за сеизмична устойчивост на всички тези съоръжения.
Автомагистрала „Тракия” като част от Коридор 8 се явява основна транспортна връзка с международно и национално значение. Прекъсването й при авария на едно от изброените съоръжения, които са записани в Постановление № 86, на което ще се спра след малко, би довело до значителни щети за икономиката, повишени разходи за бизнеса, а също така и повишен риск от пътни инциденти при пренасочване на движението по алтернативни маршрути. Времето и средствата за възстановяване, дори и при една средна като мащаби авария, ще бъде от порядъка на десетки милиона лева.
Автомагистрала „Хемус” е най-използваната транспортна връзка в Западна България по направлението север – юг. Целият пътнически и товарен поток, който се генерира от фериботните комплекси на Видин и Оряхово, преминава по този маршрут. Едно от най-големите съоръжения – виадуктът „Бебреш”, е именно по трасето на тази магистрала. Пресечният терен и състоянието на дублиращия първокласен път практически правят невъзможно пренасочването на цялото движение по алтернативен маршрут.
В сряда на заседание на Министерския съвет са приети изменения на Постановление № 86, с които се изменя приложението с обектите от Раздел „А” и Раздел „Б”. Промяната е продиктувана също от необходимостта за осигуряване на средства за извършване на неотложни ремонтно-възстановителни дейности на 11 броя пътни съоръжения, мостове и виадукти, които вчера бяха представени подробно на всички нас, представителите на различните парламентарни групи. На срещата присъстваха и експерти – професори от ВИАС, които са правили огледа. Във вчерашния ден бяхме уверени от експертите, че сме в ситуация на възникнала необходимост от неотложни действия и можем да използваме текста и хипотезата на чл. 90, т. 4 от Закона за обществените поръчки.
В тази връзка, след направените вчера консултации, се опитахме да постигнем един текст на декларация, който да бъде консенсусен и да бъде подкрепен от всички парламентарни групи. Ще представя на вашето внимание Проекта на тази декларация:

„ДЕКЛАРАЦИЯ
Четиридесет и първото Народно събрание, като отчита
задълбочаване на проблема с пътните съоръжения и възникналата необходимост от предприемане на неотложни действия, породени от последните извънредни събития – земетресения с висока степен на интензивност, поройни дъждове и наводнения, призовава Министерския съвет:

1. Да предприеме незабавно ремонтно-възстановителни дейности по приоритети, на база на констатации от технически експертизи на пътните съоръжения – мостове и виадукти, по републиканската пътна мрежа по ред и процедури, предвидени по закон, с оглед гарантиране на сигурността на конструкциите и безопасността на пътниците и моторните превозни средства.
2. Да изработи Многогодишна програма за мониторинг и рехабилитация на пътните съоръжения от републиканската пътна мрежа, като предвиди същата за финансиране в рамките на бюджетната процедура за държавния бюджет за 2013 г. и в тригодишната фискална рамка 2013-2015 г., с източници от държавния бюджет, фондовете на Европейския съюз и международните финансови институции”.
Това е Проектът на декларация, зад който се обединихме вчера. Имам потвърждението на всички парламентарни групи за подкрепа на този текст. Благодаря на всички колеги за активното и конструктивно участие във вчерашния ден в консултациите, които проведохме, както и предварително заявената подкрепа. Благодаря и на колегите, които положиха подписите си под текста на тази декларация.
Призовавам всички колеги в Народното събрание да се обединим и тук, в пленарната зала, и да подкрепим Проекта на декларация като акт, който ще покаже на българските граждани, на българското общество единността на институциите по отношение на толкова важни проблеми, които засягат сигурността, здравето и живота на всички български граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Фидосова.
Заповядайте за процедура, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, използвам възможността за процедура да предложа една корекция в така прочетената декларация, като след думата „Декларация” да се добави следният текст, който да бъде като заглавие на тази декларация. Текстът да стане:
„Декларация относно неотложни ремонтни действия по републиканската пътна мрежа”.
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще го третираме като изказване – предложение.
Разискванията са открити.
Министър Лиляна Павлова и господин Лазаров искат да направят разяснения по доклада.
Заповядайте, госпожо Павлова.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за възможността с няколко думи да разясня темата и да поясня каква е ситуацията, след което с Ваше съгласие, ще дам възможност на инж. Лазар Лазаров да представи технически детайли и параметри, тъй като вчера в дискусията по предварителните консултации неведнъж бяха засегнати въпросите от техническо естество. Така че, ще се възползваме да представим и тях.
Ако позволите, нека с няколко думи да представим каква е ситуацията. От много години насам експлоатационното състояние на мостовете, съоръженията по републиканските пътища на страната са тема и обект на анализи и разговори. В периода 2006-2007 г., и в един широк обхват, е направен много детайлен анализ, обследване, който дава много ясна представа – нещо като технически паспорт, какво е състоянието на съоръженията, част от републиканската пътна мрежа на цялата страна. Това са над 4000 съоръжения, които имаме по българските пътища. Особено внимание, разбира се, обръщаме и на двете магистрали, по които има и най-голям брой съоръжения с най-голям обхват – над 20 метра. На тази основа е разработен и план за действие за ремонт и реконструкция на тези съоръжения в дългогодишен план и дългогодишен аспект. За съжаление към днешния момент нямаме осигурено такова финансиране – за изпълнение на постоянна програма за техния ремонт и реконструкция. В доклада са степенувани степента на риск, степента на застрашеност на всичките съоръжения. Част от тях още тогава – през 2008-2010 г., са определени като изключително рискови, с необходимост от аварийни дейности и авариен ремонт за тяхното укрепване и устойчивост.
Именно затова темата, която е нееднократно повдигана – това е част от бюджетната процедура, която сме заложили и министерството е изготвило – в следващите три години да се извърши този план и да се направи плановото ремонтиране на пътните съоръжения.
Предвид последните извънредни събития – земетресенията с висока степен, поройните дъждове и наводнения, образуващи включително и свлачищни процеси, анализът показва, че експлоатационното състояние на голяма част от съоръженията се е влошило допълнително и е застрашено допълнително.
Вие знаете, че съвсем наскоро падна едно от по-малките съоръжения – това е мостът на р. Струма в Петричкия регион, слава Богу, без жертви. Именно това наложи възлагането на спешна техническа експертиза и обследване на най-големите и най-рисковите съоръжения. Видяхте и заснеманията (имаме и снимков материал, който в момента е в мен), които показаха сериозността на съоръженията, на техните щети и на тяхното лошо експлоатационно състояние, което би могло да доведе до риск от авария, не дай си боже, пропадане или по-сериозни поражения, които могат да доведат и до жертви.
Именно затова с Постановление на Министерския съвет вчера беше разгледана възможността за спешно, аварийно финансиране, което да започне още веднага, поне на част от тези съоръжения. Най-рисковите съоръжения са общо единадесет. Те са по протежението на двете магистрали „Тракия” и „Хемус”. Три от тях са изключително критични – това са и най-големите три, за които необходимият ресурс е 43 милиона, а общо за 11-те ресурсът е 58,8 млн. лв.
Именно затова на заседанието вчера, по мое предложение, правителството взе решение да преустановим част от средствата, определени за текущ ремонт и изграждане на пътища от републиканската мрежа и те да бъдат пренасочени за авариен ремонт, който да бъде възложен по реда на чл. 90 на Закона за обществените поръчки – в максимално кратки срокове да бъдат избрани изпълнители, които да започнат работа по аварийното и неотложно укрепване на тези съоръжения.
В дългосрочен аспект, разбира се, това е само началото по отношение на най-аварийните нужди. Безспорен е фактът и необходимостта тази програма, която имаме разработена, да бъде подкрепена в национален мащаб и да бъде финансирана за следващите три години, тъй като ресурсът, необходим за цялостното им укрепване, е много над 200 млн. лв.
Именно затова, с желание да постигнем политически консенсус, политическо съгласие, единство и да получим подкрепата на всички парламентарно представени политически сили в българския парламент, направихме вчерашната дискусия.
Благодаря на всички за подкрепата, чрез декларацията, която беше обсъждана вчера – Министерският съвет да реализира програмата, да предприемем всички необходими действия, които са необходими, разбира се, спазвайки законите в страната, да бъдат избрани изпълнители, да бъдат извършени незабавно аварийните и ремонтно-възстановителни работи, от една страна, и най-вече за подкрепата да изработим многогодишна програма за мониторинг, рехабилитация на съоръженията, да бъде осигурено необходимото финансово обезпечение за това, за да няма риск за живота, здравето и сигурността на хората, които пътуват по българските пътища.
Благодаря Ви за вниманието. Разчитам на Вашата подкрепа за тези наши действия – да обединим усилията си, независимо от представители на коя политическа сила сме всички ние и да направим това, защото е изключително важно.
Ако позволите, да поканим инж. Лазаров съвсем накратко да представи на Вашето внимание докладите, които носим – за последните данни и състоянието на съоръженията. Те ще бъдат предоставени и на всички Вас, които имате интерес към тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Павлова.
Господин Лазаров, председател на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”, имате думата.
ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, госпожо министър! Техническите експертизи, които ние получихме за трите съоръжения, наистина будят сериозно безпокойство. Всичко това наложи експресните действия, които предприехме, за да могат съоръженията да достигнат своята проектна носеща способност, а и по-висока такава, съгласно новите изисквания по отношение на нормативите за сеизмичност в България.
От техническите експертизи, които получихме, ясно се вижда, че от чисто експлоатационно състояние през годините, носещата способност на основните конструктивни елементи на мостовете значително е намаляла вследствие на течовете, вследствие на химикалите, с които се обработват магистралите, които проникват в бетонната повърхност, респективно в армировката. Вследствие на това те значително корозират. Всичко това е видно и от снимковия материал, който е представен. Това ясно говори, че тези съоръжения трябва час по-скоро да бъдат рехабилитирани и то конструктивно, за да могат при евентуален бъдещ катаклизъм в близост до тях да са сигурни и да няма поражения.
Профилактиката на тези съоръжения, която е добре да се прави (това се е доказало впоследствие в годините), значително облекчава и снижава разходите, които би трябвало да се правят за изграждането на ново съоръжение или, не дай си Боже, ако има авария и при неговото разрушаване е свързано с човешки жертви.
Ако има някакви въпроси от чисто техническо естество, готов съм да отговарям за всяко едно съоръжение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Лазаров.
Сега думата има господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа! Първо, искам да заявя от името на нашата група, че ние не подписахме Проекта за декларация, но бяхме участници в консултациите по текста. Ще направя една хронология.
Каква беше заявената инициатива от страна на правителството през последните дни? Беше отправено искане към Народното събрание да състави комисия от народни представители, които да изберат фирми за неотложни аварийно-възстановителни работи по мостове и виадукти на автомагистрала „Хемус” и автомагистрала „Тракия”, като от страна на премиера на републиката беше заявено намерение да се постигне политически консенсус по темата. Тези намерения бяха съчетани и с обвинения към предходните управляващи, че през последните 30 години не са сложили, цитирам, „и една четка боя по мостовете и виадуктите”.
За какво всъщност е необходима на правителството тази санкция на Народното събрание? Причината е много проста и всички ние я разбираме – да се поеме отговорността от парламента и да се свали, в този смисъл, от плещите на правителството отговорността за възлагането на спешните ремонти за десетки милиони лева без търг, използвайки чл. 90 от Закона за обществените поръчки.
Тук възникват четири много важни въпроса.
Първо, работа ли е на Народното събрание да дава санкция на правителството да предприема спешни ремонти без търг? Отговорът е пределно ясен – естествено, че не е работа. Народното събрание е законодателен орган, който определя правилата в държавата чрез закони. Закон за обществените поръчки ние сме приели. Правителството е легитимният орган на изпълнителната власт по Конституция, който разполага с всички налични действащи закони и с властта да прилага тези закони, които му вменяват задължението и отговорността да предприеме всички необходими действия за гарантирането както на сигурността на пътните съоръжения, така и безопасността на хората и моторните превозни средства.
Второ, вярна ли е публично изразената констатация, че през последните 30 години нищо не е направено по мостовете и виадуктите? Не е вярна. Ще Ви дам два примера.
Първо, по конкретно визираните участъци на автомагистрала „Хемус” и автомагистрала „Тракия” в средата на 90-те години на миналия век, дори по-скоро във втората половина на 90-те години – по „Хемус” са правени сериозни ремонти от „Главболгарстрой”, а по „Тракия” от „Инжстрой”.
Второ, предходното правителство извърши ремонти на десетки участъци, свързани с пътни съоръжения, мостове и виадукти. Ще цитирам само някои от тях, защото те наистина са десетки. Двата тежки виадукта по главен път 1-6 София-Бургас, в района след отклонението за Копривщица; удвояването на моста на Янтра при река Бяла; мостове на Марица при град Харманли и град Стамболийски; всички пътни съоръжения по трасе от 250 км по главен път 1-4 между Ябланица и Шумен – това е пътят София-Варна; ремонт на тежки съоръжения по бул. „България” – това е входният път на Русе към „Дунав мост-2”, и десетки други, които в момента няма да цитирам, но можем да предоставим списъка.
Трето, достатъчно ли е? Това е големият въпрос към Народното събрание – достатъчно ли е еднократно действие на правителството, за да се реши проблемът? Отговорът тук естествено е, че не е достатъчно. Мисля, че правителството и Агенция „Пътна инфраструктура” осъзнават това. Необходима е устойчива програма, която да гарантира многогодишни, последователни, разумни, ефективни и ефикасни действия на държавата, за да приведе в нормално експлоатационно състояние пътните съоръжения по републиканската пътна мрежа. Ето това е работата на Народното събрание – да изрази воля, да препоръча на правителството и да следи за изготвянето, осигуряването и прилагането на подобна програма.
Четвъртият важен въпрос, който възниква. Наистина ли е толкова тревожно състоянието, което вече се вменява и през медиите, че буквално утре може да паднат виадуктите на „Бебреш” или на автомагистрала „Тракия”? През последните години, поне предходните две правителства се постараха, благодаря на министърката, че го заяви, и България разполага с пълна паспортизация на всички мостове, съоръжения и виадукти в страната с отвори над 20 метра. Това беше задача, която изпълни френският консултант „Фрейсине-Адвитам”, заедно с „Мостконсулт” и заедно, разбира се, с администрациите на областните пътни управления – България разполага с тази информация и тя е основополагаща.
Трябва от най-високата трибуна в нашата страна да заявим, че не бива да всяваме паника сред населението. Дори и това, което беше показано вчера и онзи ден по телевизията, за разрушеното бетоново покритие на стълбовете на виадуктите – реалното намаление на носещата способност на съоръженията е намаляло с не повече от 1-2 %, те са достатъчно устойчиви на сеизмични явления. Преди часове беше заявено, че са изчислявани на 6-та степен по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник, но това не е вярно – минимум са за 7-ма степен, и като специалист твърдя, че те ще издържат и по-големи сеизмични натоварвания.
Ние трябва да бъдем ясни, че не инцидентни, светкавични, незабавни действия ще решат този проблем, а разумни, последователни, умни решения. Тук сериозно възразяваме по подхода, който беше приложен в началото, че едва ли не спасяваме нещо, което утре ще падне. Това просто не е вярно.
Това обаче не отменя задължението да дадем инструмент в ръцете на българското правителство, което и да е то, да решава устойчиво този проблем в следващите години.
Много се спекулира на политическа тема – кой е виновен за това състояние, разбира се, най-вече в плоскостта БСП – ГЕРБ?
Ще ви дам един пример. Точно там, където беше застанал премиерът – на 63-я км, ако не се лъжа, на автомагистрала „Тракия”, до единствения от стълбовете, който беше с обрушено покритие, ако забелязахте съседните нямаха такова. През периода 2006-2009 г., когато управляваше тройната коалиция, точно там не бяха предприети мерки по една много проста причина, което, разбира се, не снема отговорността от предходното правителство. Причината беше, че се изчакваше да влезе в действие концесионният договор за автомагистрала „Тракия”, сключен от по-предното правителство с португалците, на които беше вменено да поддържат експлоатираните вече участъци и съответно да ги приведат в нормално експлоатационно състояние.
В по-ново време, при управлението на ГЕРБ миналата година, Агенция „Пътища” умишлено не предприемаше действия. Ето тя също не е предприемала действия, защото чакаше да се задейства онова искане на българското правителство, което се оказа невъзможно впоследствие – за 50 млн. евро да се рехабилитират участъци от автомагистрала „Тракия”.
Давам този пример, за да разберем заедно своята отговорност, да не се нападаме и обвиняваме за неща, които всъщност са наша обща отговорност – и на Народното събрание, и, разбира се, преди всичко на българското правителство.
Какво е нашето становище по предложения текст на декларация?
Първо, ние считаме като отговорна политическа сила, че когато става дума за важни въпроси на държавното управление, засягащи сигурността и безопасността на хората, постигането на съгласие е длъжност на политическите партии и висша отговорност на всеки народен представител.
Второ, считаме за задължителна норма на поведение на политическите партии, когато търсят политически консенсус по важни за обществото теми, взаимното уважение и въздържане от неверни манипулиращи квалификации и оценки да бъде водещо. Достойните държавници превръщат своята политика в история, а не използват историята, за да правят политика. Това е много важен принцип.
Трето, искам да предупредим ясно правителството за две неща. Настоящата декларация, която ще се приеме, не снема от Вашите плещи отговорността да спазвате законодателството на България. Добре е да не бъде използвано Народното събрание занапред за легитимация, алиби за действия, които в крайна сметка са си функция на правителството по Конституция и закон.
Използвайте Народното събрание за друго – за формиране на дългосрочна политика, не само инцидентно, а като постоянна политика за политически консенсус по важни въпроси за хората и обществото.
Четвърто, Парламентарната група на Коалиция за България вижда смисъл да подкрепи тази декларация, ако в нея има елемент на дългосрочно устойчива политика за решаването на този проблем, а именно създаването на многогодишна устойчива програма, която да бъде обезпечена и с финансиране както в бюджета за 2013 г., така и за следващите бюджети след 2013 г.
В този смисъл, участвайки и в консултациите, ние сме удовлетворени, че това е включено като текст в декларацията и ще подкрепим текста на декларацията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Господин Бисеров, заповядайте.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Всички Вие знаете за консултациите, провеждани вчера и рано сутринта днес, които са израз на това, че всички парламентарни групи отчитат наличието на сериозен проблем и нуждата от адекватна реакция. Обстоятелството обаче, че този проект за декларация не е подписан от всички парламентарни групи е ясен знак за това, че различните парламентарни групи по различен начин прочитат темата, не само текста на декларацията. Бързам да кажа, че се надявам, че тази декларация ще бъде подкрепена от всички, защото това е един добър, балансиран, консенсусен текст.
Искам обаче да изтъкна няколко неща, които очертават нашата позиция.
На първо място, обръщам внимание на всички, че това е декларация, че това не е решение, че една декларация не поражда правни последици, не създава права, задължения, не променя ангажименти и отговорности, не снема и не покрива бъдещи несправяния със задължения, затова парламентът избра точно декларация. Искам да кажа, че ние бяхме сред тези, които предложиха идеята за решение да бъде заменена с идея за декларация и мнозинството много бързо застана на тази позиция, което беше правилен ход.
Тази декларация с нищо не снема и не омаловажава ангажиментите на изпълнителната власт да си върши работата. Българската Конституция и българските закони задължават българското правителство да поддържа републиканската пътна мрежа по законите и стандартите на нашата държава. Нашето мнение е, че ако има проблеми те не са произтекли от днешните природни събития. Тези обекти, за които министър Павлова много точно и детайлно говори, включително и в своето изложение пред Министерския съвет, не са били атакувани нито от земетресения, нито от наводнения, нито от порои. Вярно е, че водата някъде е малко повече, но това не са чрезвичайни събития, не са форсмажорни обстоятелства. Състоянието на тези три обекта плюс останалите осем е такова, защото не е полагана грижа за тях – това е истината, не са природните бедствия причина за това.
Неполагането на тази грижа не е само за тези три години, но отговорност на българското правителство, което днес управлява нашата държава, е, че за тези три години не е положило грижа за тези съоръжения. (Реплики от ГЕРБ.) Веднага ще кажете, че има отговорности на предходни правителства и това никой не го отрича, но днес управлява това правителство, днес не управлява правителството на Сергей Станишев, днес управлява правителството на Бойко Борисов и той дойде вчера да иска подкрепа от парламента. Така че легендата за много добрия министър Плевнелиев вероятно ще се окаже само една легенда. Вашата отговорност за това, което не сте свършили през тези три години, днес излиза отгоре и сега търсите спасение. Ние ще Ви дадем политическата си подкрепа, защото смятаме, че това е в национален интерес, но Вашата отговорност не се снема за това, което не сте сторили и за това, което ще сторите. Става малко смешно, любимата тема на премиера – магистралите, сега му става най-болна тема, това имам предвид.
На второ място, искам да подчертая обстоятелството, че нито тази декларация, нито каквото и да е друго решение няма да даде правно основание на никой да излезе от процедурите извън закона. Коментарите, които бяха направени по медиите, включително и заглавията, са, че чрез този акт на парламента се дава възможност на правителството да възлага дейности без процедурите по ЗОП. Това изобщо не е вярно, това е невъзможно да се случи и единственото нещо, което правителството може да извърши, е, оставайки в процедурите по ЗОП, да прецени дали има основания да прилага специалния текст на чл. 90. Но тази преценка няма да я върши парламентът, той няма да я узаконява и легитимира и тя подлежи на проверки от всички контролни органи, включително и от българската прокуратура.
Използвам случая да обърна внимание на българската прокуратура още от днес да завиши вниманието си към тези процеси. Защото има очаквания от българското общество, че е възможно да се създадат условия за заобикаляне на законови разпоредби и процедури. Това не трябва да се случва, защото темата е много сериозна и има основание българската прокуратура да бъде по-внимателна и с наострен поглед по нея. Никакви депутати, никакви парламентаристи няма да участват в никакви процедури, законът си е закон и той ще бъде изпълняван.
На трето място, това, на което искам да обърна внимание относно нашата позиция, е, че ние категорично сме против съществуващи идеи парите за тези най-спешни ремонти, а те са 43 милиона за трите обекта плюс за останалите осем стават около 60 милиона. Откъде ще се вземат 60 милиона?! Съществува идеята тези 60 милиона да се вземат от ресурса на министерството, което ръководи госпожа Павлова, и от едни съоръжения и пътища от републиканската мрежа да се дадат за този ремонт. Категорично съм против това! Аз съм категорично против да се вземат парите за Рижкия проход, за пътя Шумен-Силистра, мога да изброя още поне десет такива, но изброявам тези два, защото съм народен представител от този регион.
Предлагаме на министър-председателя и на всичките му министри всяко министерство да задели по няколко процента от своя бюджет, така че да не страдат едни пътища заради други пътища. Призовавам министъра на вътрешните работи да отдели 30 милиона от едномилиардния бюджет на МВР. Какво са 30 милиона? Примерно, биха могли да бъдат 40, може и 20 от едномилиардния му бюджет. Ако всяко министерство отдели, аз не мога да сметна по колко процента, малко процента, ако го направи, вероятно и парламентът ще го направи. Не трябва да противопоставяме магистралите на другите пътища от републиканската мрежа, защото така противопоставяме едни срещу други хора от региони, а не просто отделни съоръжения, ведомства или министерства.
Уважаеми дами и господа, опитвам се да очертая контурите на нашата позиция. Смятам, че те са разбираеми и така изложени пред Вас ни дават основание да подкрепим тази декларация, защото в крайна сметка ситуацията наистина е тревожна и българският парламент трябва да излъчи политическо послание. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Господин Иван Николаев Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Вземам думата като участник в контактната група, която изработи финалния текст на декларацията, включително и като вносител на този текст.
Искам да кажа, че всъщност Парламентарната група на ГЕРБ показа във вчерашния ден добро чувство за парламентарно сътрудничество с оглед да се намери консенсусно решение относно тази декларация. Първоначалният вид беше твърде различен и не срещна подкрепа, защото се предлагаше да се излезе с решение на Народното събрание, да се заяви директно кои пътни съоръжения, а именно три виадукта ще бъдат основно ремонтирани, по-нататък се заявяваше, че парламентът дава определено съгласие за някои действия на Министерския съвет и дори се казваше, че това съгласие е включително и по-бъдещи действия, които не са упоменати. В този вид решението наистина не можеше да бъде прието.
Аз обаче съм изключително доволен, че нашите забележки бяха отчетени и текстът на декларацията, който днес предлагаме на пленарната зала, както разбирам и от изказванията на другите колеги, представлява израз на политическата воля на всички парламентарни групи в българския парламент, че подобряването на качеството на българската инфраструктура се явява неотложен проблем. Ако в кратки срокове трябва някои конкретни обекти, изброени в доклада на министър Лиляна Павлова, да подлежат на ремонт с оглед да не представляват опасност както за хората, така и за моторните превозни средства, използващи тази част от нашата републиканска пътна мрежа, то в проекта за декларация се съдържа и текст, който прави декларацията много добре балансирана.
В първата част са неотложните мерки за подобряване състоянието на обекти в критична ситуация.
Втората част дава хоризонта за създаването, изработването на многогодишната програма за мониторинг и рехабилитация на пътните съоръжения.
Народните представители от Синята коалиция ще подкрепят декларацията убедено. Заедно с това искам да кажа някои неща, които трябва да се случат.
Преди всичко процедурите трябва да бъдат максимално прозрачни, за да не създадат впечатление у хората, че се бърза за спешния ремонт на няколко пътни съоръжения – мостове и виадукти, с единствената цел да бъде осъществен и реализиран корпоративен интерес на определени кръгове. Това зависи от Вас, госпожо министър, и от начина, по който ще бъдат проведени процедурите.
На второ място, това, което сме записали, приемайки декларацията, изисква впоследствие да проверим дали тези действия са реализирани по начина, по който възлагаме, ако може да се каже „възлагаме”. Това означава, че народните представители от Синята коалиция в края на годината, тоест след седем месеца, чрез формите на парламентарен контрол ще изискаме да се провери, че всичко е направено при спазване на Закона за обществените поръчки, независимо коя процедура е избрана, и няма никакво основание за съмнения, че днес приемаме декларация, която обслужва не обществения интерес, а други интереси.
На второ място, точно след шест месеца ще имаме възможност при обсъждането и гласуването на държавния бюджет за следващата 2013 г. да видим до каква степен ще бъде реализирана и втората точка от тази декларация, а именно залагането на първите стъпки на многогодишната програма за мониторинг и рехабилитация чрез бюджетната процедура на държавния бюджет за 2013 г.
Както аз, така и всички мои колеги сме убедени, госпожо министър, че пътната инфраструктура в страната се нуждае от сериозно финансиране и спешни мерки не само за няколко виадукта и мостове, но за цялостното обновяване и рехабилитация. Нека за Вас тази декларация да бъде важен инструмент пред Министерския съвет за осигуряване на финансиране, включително от други дейности и други министерства, за да може, ако наистина искаме България да бъде добро място за инвестиции, да има добре развита инфраструктура. Там, където инфраструктурата е в тежко състояние, а уви, в България в много райони инфраструктурата е в тежко състояние, инвеститорите не смятат, че могат да вложат своите средства. И не само инвеститорите, българското население иска да има добри пътища, по които да достига до магистралите, които сега ще бъдат спешно ремонтирани.
Това означава, че във втората част от Вашия доклад пътните обекти – частите от републиканската пътна мрежа, изброени тук, по никакъв начин не трябва да бъдат изоставени, а да бъдат ремонтирани и рехабилитирани във възможно най-кратки срокове.
В този аспект аз заявявам, че декларацията би трябвало да изиграе ролята си на инструмент, който да изразява политическата воля за необходимостта подобряването на инфраструктурата да бъде приоритет на българското правителство. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Лаков.
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да Ви припомня, че Партия „Атака” беше първата политическа сила, която внесе свой проект за решение за преодоляване на съществуващия проблем. Хубаво е, че той беше взет под внимание и парламентът се ангажира с декларация, която да търси изход от създалата се ситуация с мостовете и виадуктите от републиканската пътна мрежа. Хубаво е, защото това показва, че сме парламентарна република – нещо, в което се съмнявахме в последно време, и че нещата се диктуват само от Министерския съвет. Добре е, че парламентът се ангажира с такава декларация.
Искам обаче да припомня нашите предложения, които според вижданията ни се вписват идеално в текста, който разглеждаме в момента. Те бяха, че за да се реши проблемът със спешния ремонт, най-бързо, най-ефективно, най-качествено и на последно място най-евтино могат да бъдат използвани инженерните части и формирования на Българската армия. Имахме бригада, която сега е полк, разположен в Белене, с прекрасни специалисти, обучавани за това – такава им е работата, доказали са го при мисиите зад граница. Знаете, че български инженерни части участваха при възстановяването на съседни нам държави.
Докато се уредят нещата със сключването на договори с нормални строителни фирми, докато се уредят търгове за материали, изпълнители, подизпълнители, за проекти, нищо не пречи армията да бъде вкарана точно с тези специалисти и да се направят най-належащите ремонти, така че пътищата да не са опасни за хората и това да стане по-бързо. Предстои летен сезон, гражданите ще тръгнат към морето, знаете каква лудница става по магистралите. Затварянето на виадукти и мостове ще предизвика ужас у пътуващите.
Вторият въпрос, който ние предлагаме бързо да намери решение, е първоначалното финансиране на всички необходими действия. Мисълта ми е да се върнем към нашето старо предложение: парите могат да дойдат извънбюджетно чрез предсрочно изтегляне от Афганистан. Още веднъж ще кажа, колеги, че става въпрос за 55 млн. лв., които плащаме за тази мисия. Ако приемем, че половината от тях вече са изхарчени, остават едни 30 млн. лв., които са прекрасно финансово перо за стартиране на акцията.
Призовавам Министерският съвет да разгледа тази възможност, още повече международната ситуация го позволява – имаме налице добър френски пример, че предсрочното изтегляне е възможно въпреки стратегията.
Госпожо министър, вслушайте се в нашите предложения! Използвайте ги по отношение на специалистите, които съществуват в армията. Консултирайте се с колегата си Аню Ангелов. Той ще Ви каже кои са най-добрите и къде са.
Има още една възможност, която е в гласувания от нас Закон за резерва на Въоръжените сили. Там може да се наеме, мобилизира техника, да се потърсят специалисти, така че проблемът да бъде решен бързо и качествено, без затлачване и без тапи по пътищата. Така хората ще пътуват спокойно към морето или закъдето са тръгнали. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
За изказване – господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, вземам думата, за да направя няколко предложения за редакционни промени.
Уместно направеното в началото предложение да бъде ясно декларацията относно какво е. И предлагам да бъде така: „Декларация относно необходимостта от предприемане на неотложни действия” и завършва там, докъдето се говори за Министерски съвет.
След това да запишем онова, което е в мотивите:
„На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 78, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
ДЕКЛАРИРА:
1. Призовава Министерския съвет да предприеме неотложни...” и следва текстът „ремонтно-възстановителни дейности”, както е по проекта.
2. „Министерският съвет да изработи...” и следва текстът.
Така е ясно относно какво е декларацията, волята на Народното събрание и тогава не в заглавието, че призовава Министерския съвет, а в самия текст на декларираното намерение на парламента да бъде изразен този призив към Министерския съвет да предприеме действия. Така и структурно е по-ясно, а и волята на Народното събрание, ако подкрепи този текст, е много по-добре структурирана и адресирана. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Променя се изцяло формата на декларацията. Нали затова бяха консултациите и беше заявено пред парламентарните групи тук, че е текст, в който всяка дума е обмислена, огледана...
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (встрани от микрофоните): Ако приемете, че е по-добро от това, което се предложили. Но чуйте това, което казах и преценете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Добре, моля Ви, дайте ми го в писмен вид.
Други народни представители?
Господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, госпожо министър! Аз, за разлика от някои от преждеговорившите, не съм изпълнен с възторг по отношение на тази декларация. И причината е екстремният начин, по който беше предложено да бъде приета тази декларация, говори за едно – наистина състоянието на мостове виадукти, въобще на републиканската пътна мрежа, е в трагично състояние.
Считам, че природните бедствия от последните дни, просто дадоха възможност да се реализира този контрол, който трябваше да бъде осъществяван в продължение на тези три години и да се види, че наистина редица съоръжения са в тежко състояние и трябваше да бъдат обслужвани през тези три години.
Мисля си, каква ирония на съдбата е човекът, чийто приоритет на управлението в тези три години беше откриването на магистрали, а сега, в края на мандата си, ще му се наложи да затваря магистрали. Републиканската пътна мрежа не се състои само в няколкото стотици километри магистрали. Те са един малък процент по отношение на цялата републиканска пътна мрежа, а българските граждани пътуват по едни изключително разбити и в изключително лошо състояние пътища.
Естествено декларацията, като всяка декларация, има декларативен характер и аз ще я подкрепя, защото нейният пожелателен характер трябва да бъде политически утвърден, но правителството се опитва да си измие ръцете с Народното събрание. В същото време Народното събрание приема декларация, а не решение. Отговорността остава върху правителството. Първо, по законен начин да извърши тези предвидени неотложни и тежки ремонти, които предстоят. И второ, да поеме отговорността си като цяло за състоянието на републиканската пътна мрежа.
И пак, пак не мога да се освободя от това си усещане за иронията на съдбата, че може би в края на мандата човекът, който се хвалеше, че открива магистрали, ще трябва да затвори магистрали поради тежкото състояние, в което беше оставена републиканската пътна мрежа. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Министър Павлова иска думата.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря Ви за цялостната и принципна подкрепа чрез тази декларация, която се надявам всички Вие да гласувате с положителен вот за нейното приемане. Аз в заключение, в обобщение на всичко казано до момента, искам да Ви уверя в две основни неща.
Първо, целта на тази декларация, инициирането на този дебат е постигане на единна обединена позиция, политически отговорна, политически консенсус по един много важен въпрос, който касае сигурността, живота и здравето на българските граждани и на всички нас. Именно затова категорично не мога да приема твърдението, че инициативата, която днес обсъждаме, е част от дебата и дискусията, за да се легитимира заобикаляне на закона. Това категорично не е вярно. Нашата цел не е да заобикаляме закона. Напротив, в изпълнение и в рамките на законите и най-вече на Закона за обществените поръчки по един прозрачен начин имаме желанието, волята и целта да намерим най-бързото решение, по един прозрачен и законосъобразен начин да изберем изпълнителя и чрез възможност на широк кръг специалисти в областта да бъдат предприети спешни, неотложни мерки, ремонтно-възстановителни работи по всички тези приоритетни ключови обекти, които са в лошо експлоатационно състояние.
Второ, искам да Ви уверя, че след дискусиите и преди приемането вчера на промените в това постановление, с което осигуряваме временно и частично финансиране на тези неотложни ремонтни дейности, министър-председателят възложи на министъра на финансите да направи преглед и анализ на бюджета, да направи анализ на съществуващите бюджетни възможности, така че в дългосрочен аспект за следващите няколко месеца да се актуализират бюджетите на министерства и ведомства по начин, по който да може да се осигури финансирането първо на тези аварийно-ремонтни работи. И второ, за да се възстанови финансирането в максимално кратки срокове на всички тези обекти, за които то временно е преустановено и пренасочено, които са описани много ясно и детайлно в Постановление № 86, което вчера беше изменено.
В заключение искам да Ви уверя, че грижата, отговорността за поддържането на републиканската пътна инфраструктура е наш основен приоритет, един от основните приоритети в програмата на правителството. Повярвайте ми, и на мен лично – това е основен приоритет в качеството ми на министър, отговорен за поддържането и експлоатацията на пътищата. За мен е изключително важно тяхното поддържане, качеството и доброто им състояние.
Но за да мога да реализирам тази своя отговорност и за да мога да осигуря качествено поддържане на републиканската пътна инфраструктура, са необходими финансови средства в огромен размер, с които, за съжаление, не разполагаме. Не разполагаме поради ограничените бюджетни параметри и състоянието на бюджета, в което сме.
Въпреки всичко апелирам към Вас и разчитам на Вашата широка подкрепа в следващите месеци – в рамките на бюджетната процедура за 2013 г. по същия начин, със същия консенсус да се насочат приоритетно по-голям размер финансови средства, с които да можем да реализираме тази основна задача, а именно поддържането в добро експлоатационно състояние на всички републикански пътища, тъй като това е ангажимент на държавата.
Европейското финансиране идва, за да ни подкрепи; идва, за да е допълващо на националните ни бюджетни усилия и най-вече за да разширим националната пътна мрежа от гледна точка на европейските коридори. Всичко друго, разбира се, е ангажимент на държавата, ангажимент на всяко едно правителство.
Аз вярвам на Вашата подкрепа – да го направим, насочвайки необходимия финансов ресурс за това. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, министър Павлова.
Други народни представители? Няма.
Дискусията е закрита.
Преминаваме към гласуване.
Господин Божинов оттегля направеното предложение.
В такъв случай имаме едно предложение – за индивидуализиране на декларацията, направено от господин Иванов.
Първо ще подложа него на гласуване, след което – пълния текст на декларацията.
Тя да бъде „относно неотложни ремонтни действия по републиканската пътна мрежа”.
Моля, гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 14.
Предложението е прието.
Сега поставям на гласуване пълния текст на декларацията, съобразен с току-що приетото от нас решение по индивидуализирането й.
Гласували 125 народни представители: за 124, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието. (Оживление. Реплика от ГЕРБ: „По групи!”.)
Моля, покажете резултата по групи. (Шум и реплики.)
Процедура.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа народни представители, уважаема госпожо министър, правя процедура за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на прегласуване проекта за декларация, ведно с наименованието й.
Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
Декларацията е приета единодушно. (Ръкопляскания.)
Обявявам почивка до 11,35 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля народните представители да влязат в залата.
Госпожо Стоянова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 12 – предложение на народните представители Стоянова, Фидосова, Йорданова, Донева, Миткова, Колева, Радев.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 12, който става чл. 21:
„Чл. 21. (1) Проектите за ПЧП с предвидени плащания от общинския бюджет, за които предстои откриване на процедура за определяне на частен партньор, се включват като приложение към общинския бюджет на общината за съответната година.
(2) Конкретните бюджетни средства, необходими за плащания по сключени договори за ПЧП, се включват в общинския бюджет за съответната година. С решението за приемане на общинския бюджет за съответната година общинският съвет определя:
1. максималния размер на плащанията, който общината може да поеме като задължение по нови проекти за ПЧП през годината, включени в програмата за реализация на общинския план за развитие, съобразно изискванията на закона;
2. размера на плащанията по проектите към края на бюджетната година, в т.ч. остатъчния размер на задълженията по сключени договори за ПЧП и намеренията на общината за ПЧП проекти през съответната година;
3. съвкупния размер на плащанията от общинския бюджет към частните партньори за съответната година по всички сключени договори за ПЧП.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 12, който става чл. 21, както е по доклад.
Гласували 75 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 7.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 13 има предложение на народните представители Стоянова, Фидосова, Йорданова, Донева, Миткова, Колева, Радев.
Комисията подкрепя предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 22.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 13 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в членове от 9 до 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отхвърлянето на чл. 13 по вносител, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 9-11.
Моля, гласувайте.
Гласували 74 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията предлага да се създаде нов чл. 22:
„Чл. 22. Условията и редът за планиране и критериите за включване на ПЧП проект в Оперативния план и в програмата за реализация на общинския план за развитие се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на финансите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаване на нов чл. 22, както е по доклад.
Гласували 70 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По членове 14, 15, 16 и 17 по вносител има предложение от народните представители Стоянова, Фидосова, Йорданова, Донева, Миткова, Колева, Радев – членове от 14 до 17 включително да отпаднат.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага членове 14, 15, 16 и 17 да бъдат отхвърлени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията текстовете по вносител на членове 14, 15, 16 и 17 да бъдат отхвърлени.
Моля, гласувайте.
Гласували 69 народни представители: за 68, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 18 – предложение на народните представители Стоянова, Фидосова, Йорданова, Донева, Миткова, Колева, Радев.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 18, който става чл. 23:
„Чл. 23. Когато със закон не е предвидено друго, паричните постъпления от продажба на документации и от гаранции за участие в процедури за определяне на частен партньор, както и от неустойки, гаранции, обезщетения и други приходи от сключени договори за ПЧП постъпват по бюджета на съответното ведомство, община или публичноправна организация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията чл. 18, който става чл. 23, така както е по доклада.
Гласували 69 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 19 – предложение на народните представители Стоянова, Фидосова, Йорданова, Донева, Миткова, Колева, Радев.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 19, който става чл. 24:
„Чл. 24. (1) Министерството на финансите води и поддържа публичен регистър на ПЧП, до който има свободен и безплатен достъп чрез интернет.
(2) Регистърът на ПЧП съдържа:
1. Националната програма за публично-частно партньорство и Оперативния план за всеки програмен период;
2. общинските проекти за ПЧП и проектите за ПЧП на общинските публичноправни организации, включени в програмите за реализация на общинските планове за развитие;
3. решенията за откриване на процедурите за определяне на частен партньор;
4. обявленията за провеждане на процедура за определяне на частен партньор;
5. решенията за определяне на частен партньор;
6. финансово-икономическите анализи;
7. сключените договори за ПЧП без данните, представляващи търговска или техническа тайна;
8. отчета на министъра на финансите относно изпълнението на Националната програма за ПЧП и Оперативния план и годишните отчети на публичните партньори за изпълнението на договорите за ПЧП;
9. информация за изпълнението на договорите за ПЧП на публичноправните организации;
10. допълнителните споразумения за изменения или допълнения на сключените договори за ПЧП;
11. договорите за продължаване на договорите за ПЧП с правоприемник;
12. решенията за прекратяване на договорите за ПЧП;
13. друга информация, определена с правилника за прилагане на закона.
(3) Документите, договорите и допълнителните споразумения по ал. 2 се въвеждат по електронен път в регистъра на ПЧП в 14-дневен срок от тяхното приемане или влизане в сила от длъжностни лица, определени от министъра на финансите – за документите по ал. 2, т. 1 и 8, и от съответния публичен партньор – за останалите документи по ал. 2.
(4) Съдържанието, условията и редът за воденето и поддържането на регистъра на ПЧП се определят с правилника за прилагане на закона”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 19, който става чл. 24 по доклада.
Гласували 72 народни представители: за 70, против 1, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 20, който става чл. 25.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за чл. 20, който става чл. 25 по доклада и се подкрепя от комисията.
Гласували 71 народни представители: за 68, против 1, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение от народните представители Стоянова, Фидосова, Йорданова, Донева, Миткова, Колева и Радев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов чл. 26 със следната редакция:
„Чл. 26. Методически указания по прилагането на закона се дават от дирекция – тук има техническа грешка, в доклада пише „звено” – в администрацията на Министерския съвет, определена от министър-председателя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Тук е записано „звено”, а сега има изказване от госпожа Стоянова, която казва, че е допусната грешка и предлага думата „звено” да бъде заменена с „дирекция”.
Реплики на това изказване има ли? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Менда Стоянова – в текста на чл. 26 думата „звено” да бъде заменена с „дирекция”.
Гласували 69 народни представители: за 65, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване цялото предложение на комисията за създаването на нов чл. 26 със съдържание, както е по доклада и с току-що направената поправка.
Гласували 72 народни представители: за 70, против 1, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Глава трета – предложение на народните представители Стоянова, Фидосова, Йорданова, Донева, Миткова, Колева и Радев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага Глава трета и наименованието й да бъде отхвърлена.
Комисията предлага да се създаде нова Глава четвърта с Раздел І:
„Глава четвърта – Процедура за осъществяване на ПЧП.
Раздел І – Инициатива за ПЧП от заинтересовано лице”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам първо на гласуване предложението на комисията за отхвърлянето на наименованието на Глава трета, предложено от вносителя.
Гласували 72 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаването на нова Глава четвърта с Раздел І, с наименование както е по доклада.
Гласували 72 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народните представители Стоянова, Фидосова, Йорданова, Донева, Миткова, Колева и Радев – членове 21, 22 и 23 по вносител да отпаднат.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага членове 21, 22 и 23 да бъдат отхвърлени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията текстовете на членове 21, 22 и 23 по вносител да бъдат отхвърлени.
Гласували 78 народни представители: за 71, против 1, въздържали се 6.
Предложениeто е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По Глава четвърта и Раздел І по вносител има предложение на народните представители Стоянова, Фидосова, Йорданова, Донева, Миткова, Колева и Радев – Глава четвърта и Раздел І към нея да отпаднат.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага Глава четвърта и Раздел І по вносител да бъдат отхвърлени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията Глава четвърта и Раздел І по вносител да бъдат отхвърлени.
Гласували 79 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 24 по вносител има предложение на народните представители Стоянова, Фидосова, Йорданова, Донева, Миткова, Колева и Радев.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на чл. 24, който става чл. 27:
„Чл. 27. Всяко заинтересовано лице може да предложи пред компетентен публичен партньор осъществяването на ПЧП.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 24, който става чл. 27, както е по доклада.
Гласували 74 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 25 има предложение на народните представители Стоянова, Фидосова, Йорданова, Донева, Миткова, Колева, Радев.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 25, който става чл. 28:
„Чл. 28 (1) Предложението на заинтересовано лице се придружава от обосновка и финансово-икономически анализ, а когато включва строителство – и от предиинвестиционно проучване или инвестиционен проект.
(2) Прединвестиционното проучване или инвестиционният проект може да се използва за изработване на техническите спецификации в документацията за участие или в описателния документ.
(3) Когато публичният партньор е използвал прединвестиционното проучване или инвестиционния проект, заинтересованото лице има право, ако не е определено за частен партньор, на възнаграждение за използваните в техническите спецификации данни от прединвестиционното проучване или от инвестиционния проект. Размерът на възнаграждението се определя от публичния партньор по методика, определена в правилника за прилагана на закона и се заплаща в срок до една година от публикуването на обявлението.
(4) Предложението на заинтересованото лице не поражда за него други права или привилегии, освен правото по ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 25, който става чл. 28, както е по доклада.
Гласували 83 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Раздел II”.
Има предложение на народните представители Стоянова, Фидосова, Йорданова, Донева, Миткова, Колева, Радев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на Раздел II да се измени така: „Раздел II – Подготвителни действия”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за наименованието на Раздел II, както е по доклад.
Гласували 81 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 26 има предложение на народните представители Стоянова, Фидосова, Йорданова, Донева, Миткова, Колева, Радев:
Член 26 се изменя така:
„Чл. 26. Осъществяването на ПЧП включва:
1. извършване на подготвителни действия;
2. провеждане на процедура за определяне на частен партньор;
3. сключване и изпълнение на договор за ПЧП.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 26 и предлага да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Менда Стоянова, Искра Фидосова, Диана Йорданова, Ваня Донева, Даниела Миткова, Юлиана Колева и Емил Радев, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 80 народни представители: за 15, против 35, въздържали се 30.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията – текстът на чл. 26 по вносител да бъде отхвърлен.
Гласували 69 народни представители: за 65, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията предлага да се създаде нов чл. 29:
„Чл. 29. Подготвителните действия се извършват от публичния партньор за ПЧП проекти, които са включени в Оперативния план, съответно в програмата за реализация на общинския план за развитие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаване на нов чл. 29 със съдържание и текст, както е по доклада.
Гласували 76 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Има предложение на народните представители Стоянова, Фидосова, Йорданова, Донева, Миткова, Донева, Радев за създаване на нов член.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията предлага да се създаде нов чл. 30 със следната редакция:
„Чл. 30. (1) Подготвителните действия включват осигуряването на обстановка за доказване на социално-икономическата целесъобразност от изпълнението на проекта чрез ПЧП, която се основава на:
1. прединвестиционно проучване или инвестиционен проект – когато ПЧП включва строителство;
2. финансово-икономически анализ, с който се доказват най-малко:
а) поносимостта за държавния бюджет, съответно за общинския бюджет или за бюджета на публичноправната организация на проекта за ПЧП, и
б) постигането на по-добра стойност на вложените публични средства чрез ПЧП;
3. правен анализ относно изпълнението на законовите изисквания за осъществяване на ПЧП.
(2) Когато подготвителните действия са в резултат на инициатива на частен партньор, публичният партньор може да използва изцяло или частично документите по чл. 28, ал. 1.
(3) Финансово-икономическият анализ за държавни ПЧП и за ПЧП на държавни публичноправни организации се одобрява от министъра на финансите.
(4) Обосновката се одобрява от публичния партньор по предложение на назначен от него експертен съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаването на нов чл. 30 със съдържание, както е по доклада.
Гласували 79 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията предлага да се създаде нов чл. 31:
„Чл. 31. На основата на одобрената обосновка публичният партньор:
1. може да предложи актуализация на Оперативния план, съответно на програмата за реализация на общинския план за развитие и включване на проекта за ПЧП в законопроекта за държавния бюджет, съответно в проекта за общинския бюджет за следващата година;
2. осигурява изготвянето на проекти на решение, обявление и документация, съответно описателен документ за участие в процедурата за определяне на частен партньор, включително проект на договор за ПЧП.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаване на нов чл. 31 със съдържание, както е по доклада.
Гласували 78 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на Стоянова, Фидосова, Йорданова, Донева, Миткова, Колева, Радев за създаване на Раздел III с членове 26б и 26в.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията предлага да се създаде нов Раздел III с чл. 32 и чл. 33 със следната редакция:

„Раздел III
Процедура за определяне на частен партньор

Чл. 32. (1) Процедурата за определяне на частен партньор включва:
1. приемане на решение за откриване на процедура за определяне на частен партньор;
2. провеждане на процедура за определяне на частен партньор;
3. приемане на решение за определяне на частен партньор, съответно решение за прекратяване на процедурата.
(2) Решенията по ал. 1, т. 1 и 3 се приемат от:
1. Министерския съвет по предложение на министър или ръководител на ведомство – за държавни ПЧП и за ПЧП на държавни публичноправни организации;
2. общинския съвет по предложение на кмета на общината – за общински ПЧП и за ПЧП на общински публичноправни организации.
(3) Когато в ПЧП участват повече от един публични партньори, решенията по ал. 1 се приемат от оправомощения орган на всеки публичен партньор.
Чл. 33. (1) Частен партньор се определя чрез провеждане на открита процедура, ограничена процедура, състезателен диалог или процедура на договаряне с обявление при условията и по реда на Закона за обществените поръчки, доколкото друго не е определено в този закон.
(2) Правомощията на възложител, определени в Закона за обществените поръчки, се изпълняват от публичните партньори, освен в случаите по чл. 32, ал. 2 и 3, чл. 34, ал. 1, чл. 35, чл. 38, ал. 2 и 3, чл. 56, ал. 2, чл. 57, ал. 2 и чл. 70.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаването на нов Раздел ІІІ с наименование и с два текста: чл. 32 и 33, със съдържание, както е по доклада.
Гласували 78 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 27 има предложение от народните представители Стоянова, Фидосова, Йорданова, Донева, Миткова, Колева, Радев.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 27, който става чл. 34:
„Чл. 34. (1) С решението за откриване на процедурата:
1. се определят най-малко условията на договора за ПЧП, основните права и задължения на страните по него и максималният размер на нормата на възвръщаемост за частния партньор;
2. се одобряват обявлението и документацията за участие в процедурата за определяне на частен партньор, а когато процедурата е състезателен диалог – описателният документ.
(2) Решението за откриване на процедурата се публикува в Регистъра на обществените поръчки.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 27, който става чл. 34 по доклада.
Гласували 77 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Има предложение от народните представители Стоянова, Фидосова, Йорданова, Донева, Миткова, Колева, Радев.
Комисията подкрепя предложението и предлага създаването на нови членове 35 до 39 със следната редакция:
„Чл. 35. (1) Обявлението за процедура за определяне на частен партньор съдържа информацията по чл. 25, ал. 2 от Закона за обществените поръчки, като:
1. в предмета се описват обектът, с който се извършва дейността от обществен интерес, и се посочва, че същата се изпълнява чрез ПЧП;
2. в гаранцията за изпълнение на договора се посочват всички гаранции, определени в проекта на договор за ПЧП;
3. в условия и начин на плащане се посочват максималният размер на плащанията, както и другите форми на финансовата подкрепа.
(2) В обявлението се посочват и:
1. разпределението на съществените рискове;
2. условията, които определят икономическия баланс на договора за ПЧП, както и обстоятелствата от фактически или правен характер, свързани с обекта, с дейността или с услугата от обществен интерес, чието настъпване би довело до нарушаване на баланса;
3. условията или забраните за използването на обекта или на част от него за обезпечения, ако такива се предвиждат.
(3) Публичният партньор може да включи в обявлението:
1. условие договорът за ПЧП да се изпълни чрез публично-частно дружество или от специално създадено проектно дружество;
2. ограничение за броя кандидати в съответствие с чл. 25, ал. 4 от Закона за обществените поръчки;
3. други условия или изисквания в зависимост от спецификата на дейността от обществен интерес.
(4) Обявлението се вписва в Регистъра на обществените поръчки и се публикува в „Официален вестник” на Европейския съюз при условията и по реда на Закона за обществените поръчки.
Чл. 36. (1) За кандидатите и участниците в процедурата се прилагат изискванията на Глава четвърта от Закона за обществените поръчки.
(2) Участниците представят оферта съгласно Глава четвърта, Раздел ІІ от Закона за обществените поръчки, към която се прилага и финансово-икономически модел за осъществяване на ПЧП.
Чл. 37. (1) Оценката на офертите се извършва по критерия икономически най-изгодна оферта.
(2) Размерът на плащанията от публичния партньор, когато такива се предвиждат, е задължителен показател в критерия икономически най-изгодна оферта. Като показатели могат да се включват срокът на договора за ПЧП и други в зависимост от спецификата на дейността от обществен интерес.
Чл. 38. (1) Въз основа на класирането, извършено от комисията за провеждане на процедурата, публичният партньор представя на съответния орган по чл. 32, ал. 2 и 3 доклад и проект на решение за определяне на частен партньор в срок до 1 месец от приключване работата на комисията. Към доклада се прилага протоколът на комисията по чл. 72 от Закона за обществените поръчки.
(2) Въз основа на доклада и протокола на комисията след самостоятелна преценка на изложените в тях факти и обстоятелства органът по чл. 32, ал. 2 и 3 приема решение за:
1. определяне на класирания на първо място участник за частен партньор, или
2. прекратяване на процедурата в случаите по чл. 39 от Закона за обществените поръчки.
(3) По предложение на публичния партньор органът по чл. 32, ал. 2 и 3 може да приеме решение, с което да определи за частен партньор втория класиран участник в случаите по чл. 74, ал. 2 от Закона за обществените поръчки.
Чл. 39. С решението за определяне на частен партньор се:
1. конкретизират условията на договора за ПЧП и правата и задълженията на страните, които не са определени или са определени в граници с решението за откриване на процедурата за определяне на частен партньор, в съответствие с офертата на участника, определен за частен партньор, съответно с предложенията при договарянето – при процедура на договаряне с обявление;
2. определя срок за сключване на договора за ПЧП, който не може да бъде по-дълъг от три месеца.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаването на нови текстове в членове 35-39 със съдържание по доклада.
Гласували 75 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 7.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Има предложение от народните представители Стоянова, Фидосова, Йорданова, Донева, Миткова, Колева и Радев за създаване на глава V.
Комисията подкрепа предложението и предлага създаването на нова глава пета: „Глава пета – Сключване и изпълнение на договор за ПЧП”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаване на нова глава пета със съдържание на наименованието по доклада.
Гласували 67 народни представители: за 64, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Раздел ІІІ – по вносител.
Предложение от народните представители Стоянова, Фидосова, Йорданова, Донева, Миткова, Колева и Радев – Раздел ІІІ да стане Раздел І.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Раздел І и предлага следната редакция:

„Раздел І
Сключване на договор за ПЧП”.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за наименованието на Раздел І, така както е по доклада.
Гласували 66 народни представители: за 64, против няма, въздържали се 2.
Предложението и текстът са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 28 е постъпило предложение от народните представители Стоянова, Фидосова, Йорданова, Донева, Миткова, Колева и Радев, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 28, който става чл. 40:
„Чл. 40. (1) Договор за ПЧП се сключва от публичния партньор и участника в процедурата, определен за частен партньор, когато същият е капиталово търговско дружество.
(2) В случаите, определени в този закон, договорът за ПЧП се сключва с проектно дружество или с публично-частно дружество.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 28, който става чл. 40, както е по доклада.
Гласували 70 народни представители: за 66, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 29 е постъпило предложение от народните представители Стоянова, Фидосова, Йорданова, Донева, Миткова, Колева и Емил Радев, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 29, който става чл. 41:
„Чл. 41. (1) Публичният партньор сключва договора за ПЧП не по-рано от изтичането на 14 дни от уведомяването на заинтересованите участници за решението за определяне на частен партньор, освен в случаите, когато участникът, определен за частен партньор, е единствен заинтересован участник.
(2) Срокът за сключване на договора за ПЧП, определен с решението за определяне на частен партньор, започва да тече от датата на влизане в сила на решението или на определението, с което е допуснато предварително изпълнение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 29, който става чл. 41, както е по доклада.
Гласували 74 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 30 има предложение от народните представители Стоянова, Фидосова, Йорданова, Донева, Миткова, Колева и Радев, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 30, който става чл. 42:
„Чл. 42. (1) Договорът за ПЧП се сключва без провеждане на преговори в съответствие с проекта на договор, включен към документацията за участие, и с офертата, съответно с предложенията при договарянето при процедура на договаряне с обявление на участника, който е класиран на първо място.
(2) В случаите по чл. 38, ал. 3 договорът се сключва след провеждане на преговори за подобряване на предложенията по критериите за комплексна оценка на офертата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 30, който става чл. 42, както е по доклада.
Гласували 72 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 31, който става чл. 43:
„Чл. 43. Договорът за ПЧП се сключва в писмена форма най-малко в три оригинални екземпляра – по един за страните и един за публичния регистър на ПЧП към Министерството на финансите. Приложенията към договора за ПЧП се изработват в толкова екземпляра, колкото са и оригиналите на договора.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 31, който става чл. 43, както е по доклада.
Гласували 73 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По Раздел ІV – по вносител, има предложение от народните представители Стоянова, Фидосова, Йорданова, Донева, Миткова, Колева и Радев – Раздел ІV да стане Раздел ІІ с изменение.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на Раздел ІV, който става Раздел ІІ:

„Раздел ІІ
Съдържание и изпълнение на договора
за ПЧП”.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за Раздел ІV, който става Раздел ІІ с наименование, така както е по доклад.
Гласували 72 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 32 е постъпило предложение от Стоянова, Фидосова, Йорданова, Донева, Миткова, Колева и Радев, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 32, който става чл. 44:
„Чл. 44. (1) Договорът за ПЧП съдържа най-малко:
1. страните по договора;
2. предмета на договора, който съдържа описание на обекта и на дейността от обществен интерес, както и услугата от обществен интерес – когато е приложимо;
3. влизането в сила на договора, предварителните условия, ако има такива, и срока на договора;
4. размера и източниците за финансиране от страна на частния партньор;
5. конкретния размер на финансова подкрепа, формите, условията и реда за предоставянето й от страна на публичния партньор, условията и реда за нейното намаляване или преустановяване и периодите за извършване на плащанията, когато такива са предвидени;
6. разпределението на рисковете между страните;
7. размера на нормата на възвращаемост за частния партньор, определена с финансово-икономическия модел, както и реда за нейното изчисляване, отчитане и контролиране;
8. условията и реда за получаване от публичния партньор на превишението на печалбата на частния партньор от предоставените му права;
9. условията, които определят икономическия баланс, и обстоятелствата от фактически или правен характер, свързани с обекта, с дейността или с услугата от обществен интерес, чието настъпване или изменение би довело до нарушаване на баланса;
10. правата и задълженията на страните, условията и сроковете за тяхното изпълнение;
11. условията и реда за застраховане на обекта, с който се извършва дейността от обществен интерес, и на обектите, предоставени за извършване на допълнителна стопанска дейност и/или предоставяне на допълнителни услуги извън дейността от обществен интерес;
12. техническите спецификации;
13. условията и реда за ползване на подизпълнители;
14. условията и реда за извършване на отчетност и контрол на изпълнение на задълженията на частния партньор;
15. гаранциите за изпълнение на договора и отговорностите за неизпълнение, включително неустойки;
16. условията и реда за изменение на договора в съответствие с Раздел ІV;
17. реда за предсрочно прекратяване на договора при основанията по Раздел V;
18. последиците от прекратяването на договора.
(2) Неразделна част от договора за ПЧП е финансово-икономическият модел, предложен с офертата на участника, определен за частен партньор.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 32, който става чл. 44, както е по доклада.
Гласували 71 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народните представители Менда Стоянова, Искра Фидосова, Диана Йорданова, Ваня Донева, Даниела Миткова, Юлиана Колева, Емил Радев за чл. 33.
Комисията подкрепя предложението по принцип, което е отразено в текста на чл. 45.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 33 и предлага да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отхвърлянето на чл. 33 по вносител.
Гласували 66 народни представители: за 65, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията предлага да се създаде нов чл. 45 със следната редакция:
„Чл. 45. (1) При изпълнение на договора за ПЧП се осъществяват мониторинг и контрол на изпълнението на задълженията на страните, както и одит на частния партньор.
(2) Страните по договора за ПЧП са длъжни да осигурят водене и съхраняване на документацията и защита на информацията във връзка с изпълнението на договора.
(3) Частният партньор осигурява публичност за изпълнението на договора за ПЧП.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаването на нов чл. 45 с редакция, както е по доклада.
Гласували 69 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народните представители Менда Стоянова, Искра Фидосова, Диана Йорданова, Ваня Донева, Даниела Миткова, Юлиана Колева, Емил Радев за създаване на нов член.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията предлага да се създаде нов чл. 46 със следната редакция:
„Чл. 46. (1) При изпълнение на договора за ПЧП частният партньор има правата на възложител по смисъла на Закона за устройство на територията и в случаите, когато дейността от обществен интерес се осъществява с обект, собственост на държавата, общината или публичноправната организация.
(2) При изпълнение на договора за ПЧП частният партньор може да ползва подизпълнители, които са посочени в офертата. Когато посочен в офертата подизпълнител трябва да бъде заменен или възникне необходимост от ползване на друг, частният партньор избира новия подизпълнител чрез процедура по Закона за обществените поръчки.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаването на нов чл. 46 със съдържание, както е по доклада.
Гласували 66 народни представители: за 65, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народните представители Менда Стоянова, Искра Фидосова, Диана Йорданова, Ваня Донева, Даниела Миткова, Юлиана Колева, Емил Радев за чл. 34.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 34, който става чл. 47:
„Чл. 47. (1) В договора за ПЧП се описва състоянието на обекта, с който се извършва дейността от обществен интерес към датата на сключване на договора.
(2) Когато дейността от обществен интерес се извършва с обект, собственост на публичния партньор, с договора се определят изискванията относно състоянието, в което обектът се връща на публичния партньор след изтичане на срока на договора.
(3) Когато дейността от обществен интерес се извършва с обект, собственост на частния партньор, с договора може да се уговори прехвърляне на правото на собственост върху държавата, общината или публичноправната организация, като се определят условията, редът и сроковете за това.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 34, който става чл. 47, както е по доклада.
Гласували 65 народни представители: за 64, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народните представители Менда Стоянова, Искра Фидосова, Диана Йорданова, Ваня Донева, Даниела Миткова, Юлиана Колева, Емил Радев за създаване на нов член.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията предлага да се създаде нов чл. 48 със следната редакция:
„Чл. 48. (1) Когато предоставянето на финансова подкрепа попада в обхвата на Закона за държавните помощи и не е освободено от задължението за уведомяване по чл. 7, ал. 1 от същия закон, договорът за ПЧП влиза в сила след постановяване на положително решение от Европейската комисия за съвместимост с Общия пазар.
(2) Когато предоставянето на финансова подкрепа представлява помощ, попадаща в обхвата на групово освобождаване, договорът за ПЧП влиза в сила след положително становище на министъра на финансите по чл. 9, ал. 2 от Закона за държавните помощи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаване на нов чл. 48 с редакция, както е по доклада.
Гласували 68 народни представители: за 67, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народните представители Менда Стоянова, Искра Фидосова, Диана Йорданова, Ваня Донева, Даниела Миткова, Юлиана Колева, Емил Радев Раздел V да стане Раздел ІІІ.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на Раздел V, който става Раздел ІІІ:
„Раздел ІІІ – Проектно дружество и публично-частно дружество за изпълнение на договор за ПЧП.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за Раздел V, който става Раздел ІІІ с наименование, така както е по доклада.
Гласували 65 народни представители: за 64, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията предлага да се създаде нов чл. 49:
„Чл. 49. (1) Когато участникът, определен за частен партньор, не е капиталово търговско дружество, както и когато това е посочено в обявлението или в офертата на участника, определен за частен партньор, договорът за ПЧП се сключва с новоучредено капиталово търговско дружество (проектно дружество), в което:
1. участникът, определен за частен партньор, е едноличен собственик на капитала, или
2. участниците в обединението, което не е търговец, са съдружници или акционери и притежават целия капитал в съотношението от договора за обединение.
(2) Проектното дружество е обвързано от офертата на участника, определен за частен партньор.
(3) Проектното дружество се учредява за срок не по-кратък от срока на договора за ПЧП.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаването на чл. 49 със съдържание, както е по доклада.
Гласували 69 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 35 на вносителя има предложение от народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 35, който става чл. 50:
„Чл. 50. (1) Когато е предвидено с обявлението, договорът за ПЧП се сключва с новоучредено капиталово търговско дружество (публично-частно дружество), в което съдружници или акционери са участникът, определен за частен партньор (частен съдружник), и държавата, общината, публичноправната организация и/или публично предприятие (публичен съдружник).
(2) Сключването на договора за ПЧП с публично-частно дружество се обосновава със:
1. особености на дейността от обществен интерес, които налагат извършването на постоянен контрол върху осигуряването или предоставянето на услугите от обществен интерес;
2. други обстоятелства, които налагат създаването на публично-частното дружество.
(3) В случаите по ал. 1 в документацията, съответно в описателния документ се определят и:
1. размерът на дела на публичния и на частния съдружник в капитала на публично-частното дружество;
2. видът и размерът на вноските, с които публичният и частният съдружник участват в капитала;
3. непаричната вноска, с която публичният съдружник участва в капитала, когато такава е предвидена;
4. условията за финансиране дейността на дружеството;
5. съществените условия на устава, съответно на дружествения договор;
6. редът за уведомяване на публичния съдружник при промяна на контрола на частния съдружник и последиците от промяната.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 50 в редакцията по доклада на комисията.
Гласували 69 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Има предложение от народния представител Менда Стоянова и група народни представители за създаване на нов член 35а.
Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага да се създаде нов чл. 51 със следната редакция:
„Чл. 51. (1) Частният съдружник участва в публично-частното дружество с парична вноска и/или с непарична вноска.
(2) Участието на публичния съдружник в капитала на публично-частното дружество може да е с парична вноска и/или с непарична вноска и е финансова подкрепа по смисъла на чл. 9.
(3) Непаричната вноска на публичния съдружник може да има за предмет ограничени вещни права върху недвижими имоти, които са различни от обекта, с който се извършва дейността от обществен интерес, и са собственост на държавата, общината или публичноправната организация, както и движими вещи и права на индустриална или интелектуална собственост. В тези случаи изискванията на чл. 11 се прилагат съответно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 51 по доклада на комисията.
Гласували 69 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 36 на вносителя има предложение от народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 36, който става чл. 52:
„Чл. 52. (1) Публично-частното дружество се управлява от частния съдружник. Публичният съдружник също може да участва в управлението.
(2) Публичният съдружник, независимо от дела му в капитала на публично-частното дружество, има блокираща квота при вземането на решения за:
1. изменение на устава или на дружествения договор;
2. увеличаване и намаляване на капитала;
3. сключване на сделките по чл. 236, ал. 2 от Търговския закон;
4. извършване на разпоредителни сделки с имущество – предмет на непарична вноска на публичния съдружник;
5. преобразуване и прекратяване на дружеството.
(3) Публично-частното дружество се учредява за срок до прекратяване на договора за ПЧП.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания няма.
Гласуваме чл. 52 в редакцията по доклада на комисията.
Гласували 67 народни представители: за 67, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията предлага да се създаде нов чл. 53:
„Чл. 53. (1) Частният съдружник има задължение да предостави на публично-частното дружеството ресурсите, с които е доказал съответствието си с изискванията за икономическо и финансово състояние и за технически възможности и квалификация, доколкото това е необходимо за изпълнението на договора за ПЧП.
(2) Частният съдружник може да извършва една или повече от дейностите – предмет на договора за ПЧП, като подизпълнител.
(3) Начинът на предоставяне на ресурсите и участието на частния съдружник като подизпълнител се посочват в офертата и се включват във финансово-икономическия модел.
(4) Частният съдружник отговаря солидарно с публично-частното дружество за изпълнението на договора за ПЧП.
(5) Алинеи 1-4 се прилагат съответно за едноличния собственик и за съдружниците или акционерите в проектното дружество.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 53.
Гласували 68 народни представители: за 68, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 37 има предложение от народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 37, който става чл. 54:
„Чл. 54. (1) Проектното дружество и публично-частното дружество не могат:
1. да извършват дейности, които не са свързани с изпълнението на договора за ПЧП, включително чрез участие в процедури по Закона за обществените поръчки и Закона за концесиите;
2. да участват в други дружества или сдружения.
(2) При нарушаване на забрана по ал. 1 и при неспазване на чл. 52, ал. 2 публичният партньор има право да прекрати договора за ПЧП.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 54.
Гласували 68 народни представители: за 67, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията предлага да се създаде нов чл. 55:
„Чл. 55. За проектното дружество и за публично-частното дружество се прилага Търговският закон, доколкото друго не е предвидено в този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме създаването на нов чл. 55 по предложение на комисията.
Гласували 66 народни представители: за 66, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По Раздел VІ по вносител има предложение на народния представител Стоянова и група народни представители – Раздел VІ да стане Раздел ІV с изменение на наименованието.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на Раздел VІ, който става Раздел ІV:
„Раздел ІV – Изменение на договор за ПЧП. Правоприемство”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на комисията.
Гласували 66 народни представители: за 65, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 38 по вносител има предложение на народния представител Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 38, който става чл. 56:
„Чл. 56. (1) Договорът за ПЧП може да се изменя или допълва с допълнително споразумение.
(2) Допълнителното споразумение се сключва между публичния и частния партньор без решение на органа по чл. 32, ал. 2 и 3, когато измененията и допълненията са в рамките на решението за откриване на процедура за определяне на частен партньор, на обявлението, на решението за определяне на частен партньор и на офертата на участника, определен за частен партньор.
(3) Договорът за ПЧП може да се изменя и/или допълва след решение на органа по чл. 32, ал. 2 и 3, включително по отношение на обекта, с който се извършва дейността от обществен интерес, когато поради непредвидени обстоятелства е станало необходимо възлагането на частния партньор на допълнително строителство, което не е включено в договора, изменение на вида или обема на строителството, включено в договора, или възлагане на допълнителни услуги от обществен интерес при следните условия:
1. строителството или услугите не могат технически или икономически да се разделят от предмета на договора без значителни затруднения за публичния партньор или ако могат да се разделят, са съществено необходими за изпълнението на договора; и
2. общата стойност на допълнителното строителство или на допълнителните услуги не е повече от 50 на сто от стойността на строителството или услугите съгласно договора или обемът на допълнителните услуги не е повече от 50 на сто от обема на предоставяните услуги, определен в договора; или
3. общата стойност на измененото строителство не намалява или не превишава стойността на строителството в договора с повече от 50 на сто.
(4) Извън случаите по ал. 2 и 3 договорът за ПЧП може да се изменя и/или допълва само за възстановяване на икономическия баланс на договора при условията и по реда на Глава шеста.”
(5) За измененията или допълненията на договор за ПЧП по ал. 3 се прилагат съответно чл. 69-71.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 56.
Гласували 71 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народния представител Стоянова и група народни представители за създаване на нов член.
Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага да се създаде нов чл. 57 със следната редакция:
„Чл. 57. (1) При преобразуване на частния партньор в срок до три месеца от вписване на преобразуването в Търговския регистър правоприемникът на частния партньор може да поиска продължаване на договора за ПЧП с него, като представи доказателства, че:
1. отговаря на изискванията, определени в обявлението;
2. за него не са налице обстоятелствата по чл. 47, ал. 1, 2 и 5 от Закона за обществените поръчки;
3. отговаря на други изисквания относно изпълнението на договора, определени със закон.
(2) Когато правоприемникът отговаря на изискванията по ал. 1, органът по чл. 32, ал. 2 и 3 приема решение за продължаване на договора за ПЧП с правоприемника в двумесечен срок от подаване на искането или от отстраняването на нередовностите по него.
(3) Въз основа на решението по ал. 2 публичният партньор сключва договор за продължаване на договора за ПЧП с правоприемника, с който не могат да се променят условията, правата и задълженията по договора за ПЧП.
(4) Когато в срока по ал. 1 не е подадено искане за продължаване на договора за ПЧП, той се прекратява по право.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 57.
Гласували 68 народни представители: за 68, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По Раздел VІІ по вносител има предложение от народния представител Стоянова и група народни представители – Раздел VІІ да стане Раздел V.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на Раздел VІІ, който става Раздел V:
„Раздел V – Прекратяване на договор за ПЧП”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 69 народни представители: за 69, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 39 по вносител има предложение на народния представител Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на чл. 39, който става чл. 58:
„Чл. 58. (1) Договорът за ПЧП се прекратява с изтичането на срока.
(2) В случаите по ал. 1 частният партньор няма право на изравнителни плащания или други компенсации за достигане на определената норма на възвръщаемост за частния партньор.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 58.
Гласували 68 народни представители: за 68, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 40 по вносител има предложение на народния представител Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на чл. 40, който става чл. 59:
„Чл. 59. Преди изтичането на срока договорът за ПЧП се прекратява без предизвестие:
1. в случаите по чл. 57, ал. 4;
2. при обявяване в несъстоятелност на частния партньор – от датата на влизане в сила на решението;
3. на други основания, предвидени в закон или в договора – от датата, посочена в тях.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 59.
Гласували 67 народни представители: за 67, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 41 по вносител – предложение от Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на чл. 41, който става чл. 60:
„Чл. 60. Договорът за ПЧП може да бъде прекратен едностранно или по взаимно съгласие на страните:
1. при пълно или частично погиване на обекта, с който се извършва дейността от обществен интерес;
2. при последващо възникване на опасност за националната сигурност и отбраната на страната, за околната среда, за човешкото здраве, за защитените територии, зони и обекти и за обществения ред, или
3. при други условия, предвидени в закон или в договора за ПЧП.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 60.
Гласували 67 народни представители: за 67, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на чл. 42, който става чл. 61:
„Чл. 61. (1) При неизпълнение на договора за ПЧП изправната страна може да го прекрати, след като даде на другата страна подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще счита договора за прекратен. Предупреждението се прави писмено по ред и в срокове, определени в договора.
(2) Публичният партньор може да прекрати договора, без да даде срок за изпълнение, при съществено неизпълнение от частния партньор на основни задължения, определени с договора.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме.
Гласували 70 народни представители: за 69, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 43 по вносител – предложение от Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на чл. 43, който става чл. 62:
„Чл. 62. (1) Действията по прекратяване на договора за ПЧП се извършват от публичния партньор след решение на органа по чл. 32, ал. 2 и 3.
(2) При предсрочно прекратяване на договора частният партньор е длъжен да изпълнява задълженията си до поемането им от посочено от публичния партньор лице, но не повече от 6 месеца.
(3) В случаите на предсрочно прекратяване на договора регистрираният одитор на частния партньор извършва финансов одит към края на месеца, следващ датата на прекратяване на договора. Финансовият одит се извършва в 3-месечен срок и съдържа данните, необходими за определяне на размера на обезщетенията по този раздел.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 62.
Гласували 70 народни представители: за 70, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията предлага да се създадат чл. 63-66:
„Чл. 63. (1) При предсрочно прекратяване на договора за ПЧП по причина, за която публичният партньор отговаря, частният партньор има право на обезщетение в размер на:
1. сумата на невъзстановените инвестиционни разходи - когато обектът, с който се извършва дейността от обществен интерес, е собственост на държавата, общината или публичноправната организация;
2. сумата, съответстваща на определената норма на възвръщаемост за частния партньор за целия срок на договора, намалена със стойността на възстановените инвестиционни разходи - когато обектът, с който се извършва дейността от обществен интерес, е собственост на частния партньор.
(2) При предсрочно прекратяване на договора за ПЧП по причина, за която частният партньор отговаря, публичният партньор:
1. дължи на частния партньор обезщетение в размер на сумата от невъзстановените инвестиционни разходи, намалена със сумата, съответстваща на определената норма на възвръщаемост за частния партньор за целия срок на договора, но не повече от пазарната стойност на обекта към датата на прекратяване на договора - когато обектът, с който се извършва дейността от обществен интерес, е собственост на държавата, общината или публичноправната организация;
2. не дължи обезщетение на частния партньор - когато обектът, с който се извършва дейността от обществен интерес, е собственост на частния партньор.
(3) В случаите по ал. 2, т. 1 публичният партньор не дължи обезщетение, когато към датата на прекратяването на договора пазарната стойност на обекта се е намалила спрямо пазарната стойност към датата на сключването на договора и намаляването е резултат от причината, поради която договорът за ПЧП е прекратен.
(4) В случаите по ал. 2, т. 2 частният партньор дължи възстановяване на получената до датата на прекратяване на договора финансова подкрепа за инвестиционните разходи в изпълнение на договора.
(5) При определяне на размера на дължимото обезщетение се вземат предвид размерът на амортизационните отчисления и наличните финансови активи на частния партньор.
Чл. 64. (1) Независимо от обезщетенията по чл. 63, с договора за ПЧП се договарят неустойки за предсрочното му прекратяване.
(2) С договора за ПЧП се определят сроковете и реда за изплащане на дължимите обезщетения и неустойки. Обезщетенията по чл. 63, ал. 1 и 2 се изплащат на равни годишни вноски за оставащия период от срока на прекратения договор, когато с договора не е определено друго.
Чл. 65. (1) Не се дължи обезщетение в случаите на предсрочно прекратяване на договора по причина, за която никоя от страните не отговаря.
(2) Когато предсрочното прекратяване на договора по ал. 1 е поради погиване на обекта, с който се извършва дейността от обществен интерес, и обектът е собственост на държавата, общината или публичноправната организация, частният партньор има право да получи част от застрахователното обезщетение в размер на невъзстановените инвестиционни разходи.
Чл. 66. (1) Във всички случаи на прекратяване на договора за ПЧП частният партньор е длъжен да предаде обекта, с който се извършва дейността от обществен интерес, когато той е собственост на държавата, общината или публичноправната организация, както и имотите или частите от имоти за извършване на допълнителна стопанска дейност по чл. 9, ал. 1, т. 2, заедно с приращенията и подобренията, на публичния партньор. Частният партньор няма право на задържане върху обект при прекратяване на договор за ПЧП.
(2) Обектът се предава в срок, определен с договора, но не по-дълъг от срока по чл. 62, ал. 2.
(3) При отказ или невъзможност на частния партньор да предаде обекта, публичният партньор назначава комисия за съставяне на констативен протокол, с който се констатира състоянието на обекта и се удостоверява отказът или невъзможността за предаване. Протоколът е основание за издаване на заповед за изземване на обекта по реда на Закона за държавната собственост или на Закона за общинската собственост.
(4) От датата на приемане на обекта, а в случаите по ал. 3 - от датата на изземването:
1. обектът - държавна собственост, преминава в управление на съответния областен управител или на друго лице, определено с нормативен акт, с акт на Министерския съвет или в акта за държавна собственост;
2. обектът - общинска собственост, преминава в управление на кмета на община;
3. обектът - собственост на публичноправна организация, преминава в нейно владение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме създаването на новите членове от 63 до 66 включително.
Гласували 77 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 44, който става чл. 67.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 71 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По Глава пета по вносител има предложение от народния представител Стоянова и група народни представители – Глава пета да стане Глава шеста.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция: „Глава шеста – Икономически баланс на договорите за ПЧП”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме.
Гласували 74 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 45 има предложение от народния представител Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на чл. 45, който става чл. 68:
„Чл. 68. (1) При сключването на договор за ПЧП се определя икономически баланс на ПЧП, който представлява равновесието между ползите за страните и разпределението на рисковете между тях.
(2) Определеният в договора икономически баланс на ПЧП се поддържа през целия срок на договора.
(3) При сключването на договора, в съответствие с обявлението, се определят обстоятелствата от фактически или правен характер, свързани с обекта, с дейността или с услугата от обществен интерес, при настъпването или изменението на които икономическият баланс би бил нарушен.
(4) Икономическият баланс може да бъде нарушен и когато:
1. в резултат на промени в законодателството или с акт на регулаторен орган са се променили условията за финансиране, строителство, управление или поддържане на обекта, с който се извършва дейността от обществен интерес, и/или условията за предоставяне на услугата от обществен интерес;
2. в резултат на непреодолима сила се преустановят дейности по договора;
3. погине целият или част от обекта, с който се извършва дейността от обществен интерес, или настъпи обективна невъзможност за ползването му по предназначение, освен в случаите, когато погиването или обективната невъзможност се дължи на виновно действие или бездействие на частния партньор;
4. възникне опасност за националната сигурност и отбраната на страната, за околната среда, за човешкото здраве, за защитените територии, зони и обекти и за обществения ред.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 68.
Гласували 73 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Има предложение от народния представител Стоянова и група народни представители за създаване на нов параграф.
Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага да се създаде нов чл. 69 със следната редакция:
„Чл. 69. (1) При нарушаване на икономическия баланс всяка от страните по договор за ПЧП може да поиска изменение или допълнение на договора за възстановяване на икономическия баланс. Искането се отправя към другата страна с мотивирано предложение въз основа на нов комплексен анализ на обстоятелствата, довели до нарушаване на икономическия баланс.
(2) С мотивираното предложение се обосновава изменение или допълнение на договора относно:
1. техническите параметри и/или вида и обема на извършваните от частния партньор дейности от обществен интерес;
2. срока на договора;
3. условията и реда за финансиране от частния партньор и/или за предоставяне на финансова подкрепа от публичния партньор;
4. други условия, определени с обявлението.
(3) В случаите по ал. 2, т. 2 срокът може да се намали или удължи с не повече от една трета от първоначално договорения срок.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 69.
Гласували 74 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 46 по вносител има предложение от народния представител Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 46, който става чл. 70:
„Чл. 70. (1) Отправяне или приемане на предложение за изменение или допълнение на договора от публичния партньор се извършва след мотивирано решение на съответния орган по чл. 32, ал. 2 и 3.
(2) Измененията и допълненията на договора за ПЧП се извършват с допълнително споразумение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 70.
Гласували 70 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 47 има предложение от народния представител Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 47, който става чл. 71:
„Чл. 71. (1) Ако страните не постигнат съгласие относно изменението или допълнението на договора, страната, поискала изменението, може да предяви иск за изменение или прекратяване на договора за ПЧП.
(2) При прекратяване на договора от съда публичният партньор може:
1. да възложи извършването на една или повече от дейностите по договора на контролирано от него публично предприятие, или
2. да предприеме действия за избор на нов частен партньор.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме.
Гласували 74 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Има предложение от народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народните представители Менда Стоянова и група народни представители – Глава шеста да стане Глава седма.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на Глава шеста, която става Глава седма: „Глава седма – Обжалване и решаване на спорове”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Прекратете гласуването.
Гласували 74 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 48 има предложение от народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 48, който става чл. 72:
„Чл. 72. Решенията на органите по този закон, приети в процедура за определяне на частен партньор, се обжалват при условията и по реда на глава единадесета „Обжалване” от Закона за обществените поръчки.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 48, който става чл. 72, в редакцията на комисията.
Гласували 70 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 69 има предложение от народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 49, който става чл. 73:
„Чл. 73. (1) Споровете относно сключването, изпълнението, изменението и прекратяването на договори за ПЧП се решават от компетентния граждански съд.
(2) В съдебни спорове, произтичащи от договори за ПЧП, експертизите относно финансово-икономически въпроси се възлагат на регистриран одитор при спазване на ограниченията на чл. 262л, ал. 3 от Търговския закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 73 в редакцията на комисията.
Гласували 73 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Има предложение от народния представител Менда Стоянова и група народни представители за създаване на Глава осма: „Административнонаказателни разпоредби” с чл. 50 – 57.
Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага да се създаде „Глава осма – Административнонаказателни разпоредби”с чл.74–81:
„Глава осма
Административнонаказателни разпоредби
Чл. 74. (1) Министър, кмет на община или ръководител на публичноправна организация, който сключи договор за извършване на дейност от обществен интерес в нарушение на този закон, се наказва с глоба от 15 000 лв. до 20 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
(2) Глобата по ал. 1 се налага и на лицето, подписало договора от страна на частния партньор.
(3) Лицата по ал. 1 се наказват с глоба от 10 000 лв. до 15 000 лв., ако сключат допълнително споразумение към договор за ПЧП в нарушение на чл. 56, ал. 2 и 3.
Чл. 75. Длъжностно лице, което в срока по чл. 24, ал. 3 не въведе в регистъра на ПЧП документ, договор или друга информация, определена с правилника за прилагане на закона, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв.
Чл. 76. Лице, което представлява публичен съдружник в публично-частно дружество – изпълнител на договор за ПЧП, което не упражни или осуети упражняването на блокиращата квота по чл. 52, ал. 2, се наказва с глоба от 15 000 лв. до 20 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
Чл. 77. При нарушаване на забраните по чл. 54, ал. 1, на публично-частното, съответно проектното дружество се налага имуществена санкция от 50 000 лв. до 100 000 лв., а на длъжностно лице, допуснало нарушението – глоба от 25 000 лв. до 50 000 лв.
Чл. 78. При нарушаване на процедурата за сключване на договор за ПЧП се прилагат административнонаказателните разпоредби на Закона за обществените поръчки.
Чл. 79. (1) Актовете за установяване на нарушения по този закон, констатирани от органи на Сметната палата, се съставят от длъжностни лица, оправомощени от председателя на Сметната палата, в срок 6 месеца от откриване на нарушителя, но не по-късно от три години от извършването им.
(2) Наказателните постановления се издават от председателя на Сметната палата или от оправомощени от него длъжностни лица.
Чл. 80. (1) Актовете за установяване на нарушения по този закон, констатирани от органи на Агенцията за държавна финансова инспекция, се съставят от длъжностни лица на Агенцията за държавна финансова инспекция в срок 6 месеца от откриване на нарушителя, но не по-късно от три години от извършването им.
(2) Наказателните постановления се издават от министъра на финансите или от оправомощени от него длъжностни лица.
Чл. 81. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли изказвания по тези текстове? Няма.
Поставям на гласуване създаването на нова Глава осма – „Административнонаказателни разпоредби” с чл. 74 – 81 в редакцията, предложена ни от комисията.
Гласували 72 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Допълнителна разпоредба.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме предложението на вносителя за наименованието на подразделението Допълнителна разпоредба.
Гласували 68 народни представители: за 67, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 1 има предложение от народния представител Менда Стоянова и група народни представители – изменение на § 1.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. По смисъла на този закон:
1. „Блокираща квота” е правото на публичния партньор, който участва в публично-частно дружество, да осуети приемането на определено с този закон или с устава, съответно с учредителния акт/дружествения договор решение.
2. „Държавни публичноправни организации” са публичноправните организации:
а) които получават финансиране от държавния бюджет или от бюджетите на държавното обществено осигуряване или на Националната здравноосигурителна каса, с изключение на случаите, когато обектът, с който се извършва дейността от обществен интерес е общинска собственост, или
б) които са обект на управленски контрол от органи на изпълнителната власт по чл. 19, ал. 2 и 4 от Закона за администрацията, или
в) на които повече от половината от членовете на управителния или контролния им орган се определят от орган на изпълнителната власт по чл. 19, ал. 2 и 4 от Закона за администрацията, или
г) на които са предоставени за управление обекти или имоти – държавна собственост.
3. „Непреодолима сила” има значението, определено в Търговския закон.
4. „Обществен интерес” има значението, определено в Закона за дейностите по предоставяне на услуги.
5. „Общински публичноправни организации” са публичноправните организации:
а) които получават финансиране от общинския бюджет, или
б) които са обект на управленски контрол от общинския съвет или общинският съвет определя повече от половината от членовете на управителния или контролния им орган, или
в) на които са предоставени за управление обекти или имоти – общинска собственост, включително когато получават финансиране от държавния бюджет, държавното обществено осигуряване или Националната здравноосигурителна каса.”
6. „По-добра стойност на вложените публични средства” е постигане на по-високо качество на услугата от обществен интерес на същата или на по-ниска цена, или постигане на същото качество на услугата на по-ниска цена в сравнение с други начини за предоставяне на услугата от обществен интерес.
7. „Поносимост за бюджета” е възможността за извършване на разходите по съответния проект в рамките на бюджетните ограничения по бюджета на съответното ведомство, община или публичноправна организация.
8. „Програмен период” е периодът, съвпадащ със съответната многогодишна финансова рамка на Европейския съюз.
9. „Публично предприятие” е държавно предприятие, създадено по реда на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, еднолично търговско дружество с държавно, съответно с общинско имущество, както и търговско дружество, капиталът на което е собственост на един или повече публични партньори.
10. „Публичноправна организация” има значението, определено в Закона за обществените поръчки. Публичноправна организация е и публичното предприятие.
11. „Риск за наличност” е вероятността от настъпването на събитие, факт или обстоятелство, което оказва влияние върху експлоатационната годност на обекта и/или върху обема и качеството на услугата от обществен интерес съгласно договорените условия и стандарти, определени в техническите спецификации.
12. ”Риск за търсене на услугата” е пазарният риск, породен от събитие, факт или обстоятелство, което оказва влияние върху търсенето на услугата от обществен интерес.
13. „Ръководител на ведомство” е орган на централната изпълнителна власт и областен управител, на когото е възложено управление на държавна собственост и/или извършването на дейност от обществен интерес.
14. „Строителен риск” е вероятността от настъпването на събитие, факт или обстоятелства, които оказват влияние върху договорените размер на инвестиционните разходи за строителство и срок за въвеждане в експлоатация на обекта, чрез който се предоставя услугата от обществен интерес.
15. „Строителство” има значението, определено в Закона за обществените поръчки.
16. „Съществени рискове” са строителният риск, рискът за наличност и рискът за търсене на услугата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на комисията за създаването на § 1 в редакцията, която ни беше докладвана.
Гласували 71 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме текста на вносителя за наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби”.
Гласували 71 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Има предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители – § 2 да се отмени.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 2 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме предложението на комисията за отхвърляне на § 2.
Гласували 75 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 3 има предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на § 3, който става § 2:
„§ 2. (1) Министерският съвет приема подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона и привежда действащите подзаконови нормативни актове в съответствие с него в срок до влизането му в сила.
(2) Националната програма за публично-частно партньорство и Планът за действие за програмния период 2014 2020 г. се приемат от Министерския съвет до 30 юни 2013 г. В срока по изречение първо общинските съвети допълват програмата за реализация на общинския план за развитие с раздел за общинските ПЧП.
(3) В срок до 30 юни 2013 г. министърът на финансите организира създаването и поддържането на регистъра на ПЧП по чл. 24.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме § 3, който става § 2 в редакцията на комисията.
Гласували 70 народни представители: за 66, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 4 има предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в текста на § 2.
Комисията предлага текстът на вносителя за § 4 да бъде отхвърлен, тъй като систематично е отразен в § 2 и § 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Всъщност гласуваме само предложението на комисията да бъде отхвърлен § 4, тъй като е отразен на други места.
Гласували 72 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 5 има предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 5 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме предложението на комисията да бъде отхвърлен § 5.
Гласували 72 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители – да се създаде нов параграф.
Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага да се създаде нов § 3 със следната редакция:
„§ 3. В Закона за държавната собственост (Обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 16:
а) в ал. 1 думите „и по чл. 16а” се заличават;
б) алинея 5 се изменя така:
„(5) Едноличните търговски дружества с държавно имущество и държавните предприятия, които по силата на закон ползват, управляват или експлоатират обекти – публична държавна собственост, както и лицата, на които с концесионен договор по Закона за концесиите или с договор за публично-частно партньорство по Закона за публично-частното партньорство са предоставени права върху обекти – публична държавна собственост, могат да отдават под наем за срок до 10 години части от предоставените им обекти – публична държавна собственост, в съответствие с акта за предоставянето на обектите и при условие че се използват съобразно предназначението им.”
2. Член 16а се отменя.
3. В чл. 19:
а) в ал. 1, изречение първо накрая се добавя „освен в случаите по Закона за публично-частното партньорство”;
б) в ал. 2 думата „специален” се заличава.
4. В чл. 43, ал. 2 накрая се добавя: „в които държавата е едноличен собственик на капитала. Имоти и вещи – частна държавна собственост, се апортират в капитала на търговски дружества, в които държавата не е едноличен собственик, само когато останалите съдружници/акционери са определени по реда на чл. 33-39 от Закона за публично-частното партньорство, освен когато са община или публичноправна организация.”
5. В чл. 47, ал. 1 накрая се добавя „освен в случаите по Закона за публично-частното партньорство”.
6. В чл. 56, ал. 1 накрая се добавя „освен в случаите по Закона за публично-частното партньорство”.
7. В чл. 57:
а) в ал. 2 накрая се добавя „освен в случаите по чл. 57а, ал. 1”;
б) в ал. 3 накрая се добавя „или при условията и по реда на Закона за публично-частното партньорство”.
8. Създава се чл. 57а:
„Чл. 57а. (1) Държавата, държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон и търговските дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала може да учредяват или да участват в търговски дружества, чийто капитал не е изцяло тяхна собственост, само когато останалите съдружници/акционери са определени по реда на чл. 33-39 от Закона за публично-частното партньорство. За устава/дружествения договор на тези търговски дружества се прилага чл. 52, ал. 2 от Закона за публично-частното партньорство.
(2) Държавните предприятия и търговските дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала може да сключват договори за съвместна дейност или да участват в граждански дружества с лица, които не са община или публичноправна организация, само когато съответното лице е определено по реда на чл. 33 - 39 от Закона за публично-частното партньорство.
(3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат:
1. когато съдружници/акционери са община или публичноправна организация;
2. когато съдружниците/акционерите са определени след процедура за приватизация, за предоставяне на концесия или друга процедура, определена със закон;
3. за публичните акционерни дружества;
4. за дружествата, учредени в изпълнение на международен договор или междуправителствено споразумение.”
9. В чл. 58, ал. 2, изречение първо накрая се добавя „или при условията и по реда на Закона за публично-частното партньорство”.
10. В чл. 73 накрая думите „а за имоти - публична държавна собственост, и предоставянето им на концесия” се заменят с „както и предоставянето им на концесия или по договор за публично-частно партньорство”.
11. В § 1а от допълнителните разпоредби се създава т. 5 :
„5. „Публичноправна организация” има значението, определено в Закона за публично-частното партньорство.”
12. В преходните и заключителните разпоредби се създава § 6в:
„§ 6в. За търговските дружества с участие на държавата, на държавни предприятия и на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала, учредени до 31 декември 2012 г., се прилага чл. 52, ал. 2 от Закона за публично-частното партньорство, освен в случаите по чл. 57а, ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на комисията за създаване на нов § 3 в редакцията, която беше докладвана.
Гласували 72 народни представители: за 67, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 6 има предложение на народния представител Мартин Димитров.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 4:
„§ 4. В Закона за концесиите се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 2, ал. 1 думата „търговец” се заменя с „капиталово търговско дружество”.
2. В чл. 3 ал. 2 се изменя така:
„(2) Правото на концесионера да експлоатира обекта на концесията включва получаването на приходи от потребителите на услугите от обществен интерес или от трети лица, а когато се извършват и други стопански дейности – и правото да получава приходи от тези дейности”.
3. В чл. 4:
а) алинея 2 се изменя така:
„(2) Правото на концесионера да експлоатира услугата от обществен интерес включва получаването на приходи от потребителите на услугите от обществен интерес или от трети лица, а когато се извършват и други стопански дейности – и правото да получава приходи от тези дейности.”;
б) в ал. 3 накрая се поставя запетая и се добавя „а когато услугата се извършва с обект – собственост на концедента – и управление и поддържане на обекта на концесията”.
4. В чл. 6, ал. 2, т. 1 думите „когато цената се определя с нормативен акт” се заличават.
5. В чл. 7, ал. 2, т. 3 думите „когато цената се определя с нормативен акт” се заличават.
6. В чл. 10 ал. 4 се изменя така:
„(4) Срокът, определен с концесионния договор, може да се намалява или удължава с не повече от една трета от първоначално определения срок след решение на концедента само в случаите по чл. 70, ал. 3 и 4.”
7. Член 11 се изменя така:
„Чл. 11. При концесията се поддържа икономически баланс, който представлява равновесието между ползите и рисковете при условията на сключения концесионен договор.”
8. В чл. 13:
а) в ал. 2 след думите „обектът на концесията” се добавя „или част от него”;
б) създава се ал. 3:
„(3) Към обекта на концесията може да се включат една или повече принадлежности – съществуващи или които ще бъдат изградени от концесионера”.
9. Член 14 се изменя така:
„Чл. 14. Земята, върху която е изграден или която е предназначена за изграждането на обекта на концесията, включително на неговите принадлежности, представлява концесионна площ и е част от обекта на концесията.”
10. Член 15 се изменя така:
„Чл. 15. (1) До прекратяването на концесионния договор държавата, общината и публичноправната организация не могат да се разпореждат с целия или с част от обекта на концесията, включително с негова принадлежност.
(2) Приращенията и подобренията върху обект на концесия, включително върху негова принадлежност, които са публична държавна или общинска собственост, стават собственост на държавата, съответно на общината, от момента на възникването им.
(3) Собствеността върху приращенията и подобренията на обект на концесия, включително върху негова принадлежност, които са частна държавна или общинска собственост или собственост на публичноправна организация, се урежда с концесионния договор.
(4) В случаите по чл. 13, ал. 2 с концесионния договор се урежда собствеността върху обекта на концесията след прекратяването на концесионния договор.”
11. Създава се чл. 15а:
„Чл. 15а. (1) Според собствеността върху обекта на концесия концесиите са:
1. държавни концесии – когато обектът е държавна собственост;
2. общински концесии – когато обектът е общинска собственост;
3. обществени концесии – когато обектът е собственост на публичноправна организация;
4. съвместни концесии – когато обектът е собственост на държавата, на една или повече общини и/или публичноправни организации.
(2) Когато при концесия за услуга обектът на концесията е собственост на концесионера, видът на концесията се определя в зависимост от органа, който обичайно или по силата на нормативен акт осигурява услугата от обществен интерес или я е осигурявал преди сключването на концесионния договор.”
12. В чл. 16:
а) в ал. 2 се създават т. 4 и 5:
„4. на което управител или член на управителния орган, а в случай, че член на управителния орган е юридическо лице - неговият представител в съответния управителен орган, е свързано лице с концедента, както и с органа, който организира провеждането на процедурата за предоставяне на концесията, или със служители на ръководна длъжност в неговото ведомство или организация;
5. което има действащ договор с лице по чл. 21 или 22 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси”;
б) в ал. 3 се създават т. 3 и 4:
„3. свързано лице с концедента, както и с органа, който организира провеждането на процедурата за предоставяне на концесията, или със служители на ръководна длъжност в неговото ведомство или организация;
4. в договорни отношения с лице по чл. 21 или 22 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси”;
в) създава се нова ал. 6:
„(6) Когато участникът е посочил в офертата си подизпълнители, изискванията на ал. 2 и 3 и посочените в обявлението изисквания по ал. 4 се прилагат и за подизпълнителите.”
г) досегашната ал. 6 става ал. 7 и се изменя така:
„(7) При участие в процедурата за предоставяне на концесия участниците, включително подизпълнителите, удостоверяват наличието или липсата на обстоятелствата по ал. 1 - 4 с декларации. Концесионният договор се сключва само след като участникът, определен за концесионер, представи доказателствата за удостоверяване на декларираните обстоятелства, определени с правилника за прилагане на закона.”
13. В чл. 17 ал. 1 се изменя така:
„(1) Освен ако със закон не е определено друго, концедент е:
1. Министерският съвет – за държавните концесии;
2. общинският съвет – за общинските концесии;
3. публичноправна организация, представлявана от орган съгласно устройствения й акт – за обществените концесии;
4. Министерският съвет, съответният общински съвет и/или органът на публичноправната организация – за съвместните концесии”.
14. В чл. 18:
а) алинеи 3-5 се изменят така:
„(3) Когато участникът, определен за концесионер, не е капиталово търговско дружество, както и когато това е посочено в обявлението за откриване на процедурата или в офертата на участника, определен за концесионер, концесионният договор се сключва с новоучредено капиталово търговско дружество, наричано „проектно дружество”, в което:
1. участникът, определен за концесионер, е едноличен собственик на капитала, или
2. участниците в обединението, което не е търговец, притежават целия капитал в съотношението от договора за обединение.
(4) Когато това е определено като условие с решението за откриване на процедурата за предоставяне на концесия, концесионният договор се сключва с новоучредено капиталово търговско дружество (публично-частно дружество), в което съдружници или акционери са участникът, определен за концесионер (частен съдружник) и държавата, общината, публичноправната организация и/или публично предприятие (публичен съдружник). В тези случаи се прилагат съответно чл. 50-52 от Закона за публично-частното партньорство.
(5) За проектното и за публично-частното дружество се прилага Търговският закон, доколкото друго не е предвидено в този закон.”;
б) алинея 6 се отменя.
15. В Глава втора се създава чл. 18а:
„Чл. 18а. (1) Проектното, съответно публично-частното дружество е обвързано от офертата на участника, определен за концесионер. Участникът, определен за концесионер, а когато той е обединение – всеки от участниците в обединението:
1. е длъжен да предостави на проектното, съответно на публично-частното дружество ресурсите, с които е доказал съответствието си с приложимите изисквания относно изпълнението на критериите за подбор;
2. отговаря солидарно за изпълнението на концесионния договор заедно с проектното, съответно с публично-частното дружество.
(2) Частният съдружник може да извършва една или повече от дейностите – предмет на концесионния договор, като подизпълнител.
(3) Начинът на предоставяне на ресурсите и участието на частния съдружник като подизпълнител се посочват в офертата и се включват във финансово-икономическия модел към офертата на участника.
(4) Алинеи 1-3 се прилагат съответно за едноличния собственик на проектното дружество и за съдружниците или акционерите в това дружество.”
16. В чл. 19:
а) в ал. 1:
аа) в текста преди т. 1 думите „концесия за обект – държавна собственост, наричана по-нататък „държавна концесия” се заменят с „държавна концесия”;
бб) в т. 1 накрая се добавя „или който носи отговорността за осигуряване на услугата от обществен интерес”;
б) в ал. 2 думите „концесия за обект – общинска собственост и за” се заменят с „общинска концесия и на концесия за”, а думите “наричана по-нататък “общинска концесия” се заличават;
в) в ал. 3 думите „концесия за обект – собственост на публичноправна организация”, наричана по-нататък „обществена концесия” се заменят с „обществена концесия” и думите „я управлява” се заменят с „управлява публичноправната организация”;
г) създава се нова ал. 4:
„(4) Освен ако със закон не е предвидено друго, при съвместна концесия подготвителните действия се извършват от орган, определен с решение на един от органите по чл. 17, ал. 1, т. 4 съгласувано с другия орган”;
д) досегашната ал. 4 става ал. 5.
17. В чл. 20:
а) в ал. 1 думите „чл. 19, ал. 1-3” се заменят с „чл. 19, ал. 1-4”;
б) в ал. 2 след думите „прединвестиционно проучване” се добавя „или инвестиционен проект”;
в) в ал. 3 думите „чл. 19, ал. 1-3” се заменят с „чл. 19, ал. 1-4”;
г) алинея 5 се отменя.
18. В чл. 21:
а) в ал. 1 думите „чл. 19, ал. 1-3” се заменят с „чл. 19, ал. 1-4”;
б) алинея 2 се изменя така:
„(2) С обосновката по ал. 1 се мотивира предложението за предоставяне на концесия и се определят предметът на концесията, изискванията към предмета и обекта на концесията и основното й съдържание. Обосновката може да се основава на концесионни анализи и/или на финансов модел.”
19. В чл. 23, ал. 1 се създава т. 4:
„4. пропорционалност.”
20. В чл. 26:
а) алинея 2 се изменя така:
„(2) Критерият пригодност за изпълнение на професионална дейност се доказва чрез регистрация в професионален или търговски регистър, ако такава се изисква съгласно законодателството на държавата, в която участникът е установен.”;
б) в ал. 6 думите „С решението за откриване на процедура за предоставяне на концесия може да се предвиди възможност доказването” се заменят с „Доказването”, а след думите „критериите по ал. 1, т. 2 и 3” се добавя „може”.
21. В чл. 39:
а) в ал. 2:
аа) точка 2 се изменя така:
„2. другите стопански дейности, когато такива се предвиждат”;
бб) точка 3 се изменя така:
„3. принадлежностите – когато такива се включват в обекта на концесията;”
вв) точка 6 се изменя така:
„6. условията за осъществяване на концесията, както и обстоятелствата от фактически или правен характер, настъпването или изменението на които може да доведе до нарушаване на икономическия баланс”;
б) алинея 3 се изменя така:
„(3) С решението по ал. 1 може да се определи условие концесионният договор да се сключи с проектно или с публично-частно дружество. Когато е предвидено създаването на публично-частно дружество, в решението се посочват и обстоятелствата по чл. 50, ал. 3 от Закона за публично-частното партньорство”.
22. В чл. 40:
а) в ал. 1 думите „чл. 19, ал. 1-3” се заменят с „чл. 19, ал. 1-4”, а думите „и изпраща обявлението за обнародване в електронната страница на „Държавен вестник” и за вписване в Националния концесионен регистър” се заличават;
б) в ал. 2 думите „чл. 19, ал. 1-3” се заменят с „чл. 19, ал. 1-4”.
23. Член 41 се изменя така:
„Чл. 41. (1) Обявлението за провеждане на процедура за предоставяне на концесия, наричано по-нататък „обявлението”, при концесия за строителство съдържа:
1. данни за органа, който организира провеждането на процедурата (възлагащ орган):
а) наименование, адрес и адрес за контакти;
б) вид на органа и основна дейност или дейности;
2. данни за предмета на концесията:
а) наименование;
б) вид, обем и местоположение на строителството;
в) кратко описание на дейностите по строителството;
г) код съгласно Общия терминологичен речник (CPV);
д) в случаите по чл. 53, ал. 1 – минималния процент от строителството, който следва да се извърши от трети лица – подизпълнители;
3. правна, икономическа, финансова и техническа информация за:
а) обстоятелствата по чл. 16, ал. 2 и 3, документите и начина за удостоверяването им;
б) обстоятелствата по чл. 16, ал. 4, при наличието на които комисията отстранява кандидат/участник в процедурата, документите и начина за удостоверяването им;
в) критериите за подбор, минималните нива на приложимите изисквания относно изпълнението им и документите, с които се удостоверява съответствието с тези изисквания;
4. информация относно процедурата за предоставяне на концесията:
а) критериите, които формират комплексната оценка на офертите (критериите за възлагане) и тежестта на всеки от тях;
б) място и срок за получаване на заявленията или офертите;
в) език, на който трябва да бъдат написани заявленията и офертите;
5. допълнителна информация:
а) връзка на концесията с проект и/или програма, които са финансирани от фонд на Европейския съюз;
б) вид на концесията – държавна, общинска, обществена, съвместна;
в) вид на обекта на концесията;
г) местонахождение на обекта на концесията;
д) описание или изисквания към принадлежностите;
е) описание и обем на услугите от обществен интерес – предмет на концесията;
ж) размер на гаранцията за участие в процедурата и условията за нейното предоставяне или заплащане;
з) срок на валидност на офертите;
и) място и срок за получаване на документацията за участие в процедурата;
к) място, дата и час на отваряне на заявленията или офертите;
л) ограниченията за представяне на варианти в офертата;
м) дата на изпращане на обявлението в „Държавен вестник”;
н) ред и срок за обжалване на решението за одобряване на обявлението;
о) друга информация в зависимост от спецификата на концесията, включително условието концесионният договор да се сключи с проектно дружество или с публично-частно дружество.
(2) Обявлението при концесия за услуга и концесия за добив съдържа данните по ал. 1, които са приложими към конкретната концесия”.
24 В чл. 42:
а) в ал. 1 накрая се добавя „по образец:” и се създават т. 1 и 2:
„1. одобрен с Регламент (ЕО) № 1150/2009 на Комисията от 10 ноември 2009 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1564/2005 по отношение на стандартните формуляри за публикуването на обявления в рамките на процедурите за възлагане на обществени поръчки в съответствие с директиви 89/665/ЕИО и 92/13/ЕИО на Съвета (OB, L 313/3 от 28 ноември 2009 г.) – за концесии за строителство;
2. публикуван на интернет страницата на Националния концесионен регистър – за концесиите за услуга и за концесиите за добив на природни богатства”;
б) в ал. 2, изречение първо думите „чл. 19, ал. 1-3” се заменят с „чл. 19, ал. 1-4”, а след думите „Националния концесионен регистър” се добавя „в срока по чл. 40, ал. 1”;
в) създава се ал. 4:
„(4) Стойността на концесията за строителство се определя като сума от прогнозните стойности на всички приходи на концесионера за срока на концесията, както следва:
1. приходи от предоставянето на услугата от обществен интерес;
2. приходи от други стопански дейности с обекта на концесията;
3. заплащане на компенсация от страна на концедента”.
25. В чл. 44:
а) в ал. 1, т. 5 думите „инвестиционните проекти” се заменят с „прединвестиционните проучвания или инвестиционните проекти”;
б) в ал. 2 думите „ал. 1, т. 5” се заменят с „ал. 1, т. 7;
в) в ал. 3 думите „ал. 1, т. 2” се заменят с „ал. 1, т. 4”;
г) алинея 4 се изменя така:
„(4) Документацията за участие се публикува на интернет страницата на съответния орган по чл. 19, ал. 1-4. Органът, който организира провеждането на процедурата за предоставяне на концесията, определя цена на документацията за участие или безплатното й предоставяне. Цената на документацията за участие не може да е по-висока от действителните разходи за нейното отпечатване и размножаване. При поискване от заинтересовано лице възложителят е длъжен да изпрати документацията на лицето, отправило искането, за негова сметка, както и да му осигури възможност да разгледа документацията на място, преди да я закупи”.
26. В чл. 46:
а) в ал. 1 се създава т. 4:
„4. орган, определен съгласувано от концедентите – за съвместните концесии”;
б) в ал. 6 думите „негов заместник” се заменят с „нов член на комисията”.
27. В чл. 48а се създава ал. 3:
„(3) Редът за уведомяване по ал. 1 и 2 се прилага и в други случаи, определени с този закон и с правилника за неговото прилагане”.
28. В чл. 50, ал. 2, т. 1 думите „на предвидената инвестиция за строителство на обекта на концесията” се заличават.
29. В чл. 54:
а) в ал. 1 текстът преди т. 1 се изменя така:
„При концесия за строителство концесионерът може да възлага част от строителството на подизпълнителите, посочени в офертата. Когато посочен в офертата подизпълнител трябва да бъде заменен или възникне необходимост от ползване на друг, концесионерът избира новия подизпълнител чрез процедура по Закона за обществените поръчки, като срокът за получаване на:”;
б) в ал. 2 думите „Разпоредбата на ал. 1” се заменят със „Законът за обществените поръчки”;
в) в ал. 4 след думите „чл. 70” се добавя „ал. 2.”
30. В чл. 58 се създава нова ал. 4:
„(4) При съвместните концесии решението по ал. 2 се приема от Министерския съвет и съответния общински съвет и/или орган на публичноправната организация, освен ако със закон не е предвидено друго.”
31. В чл. 59:
а) в ал. 2 след думите „класираният на първо място участник не” се добавя „представи документите за удостоверяване на обстоятелствата по чл. 16, ал. 1-4 или не”;
б) в ал. 3 се създава т. 3:
„3. представлява държавата по дела, които се отнасят до изпълнението на концесионния договор.”;
в) създава се ал. 5:
„(5) При съвместните концесии с решението за определяне на концесионер се определя и органът, който осъществява правомощията по ал. 3, освен ако със закон не е предвидено друго.”
32. В чл. 64:
а) в ал. 3 думите „част трета от” се заличават;
б) създава се ал. 4:
„(4) Споровете относно сключването, изпълнението и прекратяването на концесионни договори се решават от компетентния граждански съд.”
33. В чл. 65:
а) в ал. 2:
аа) точка 4 се изменя така:
„4. описание на обекта, включително на концесионната площ, както и принадлежностите към обекта на концесията, ако има такива;”;
бб) точка 11 се изменя така:
„11. размера и условията за заплащане на компенсация по чл. 6, когато такава се предвижда;”;
вв) създава се нова т. 21:
„21. размерът на нормата на възвръщаемост за концесионера, определена с финансово-икономическия модел, както и реда за нейното изчисляване, отчитане и контролиране;
гг) досегашната т. 21 става т. 22 и се изменя така:
„22. други, в зависимост от приложимите разпоредби на действащото законодателство относно обекта на концесията, услугата от обществен интерес или другите стопански дейности.”;
б) алинея 3 се изменя така:
„(3) В концесионния договор в съответствие с обявлението се посочват условията, които определят икономическия баланс и обстоятелствата от фактически или правен характер, свързани с обекта на концесията и/или с услугата от обществен интерес, чието настъпване или изменение би довело до нарушаване на баланса.”
в) създава се ал. 4:
„(4) Неразделна част от концесионния договор е финансово-икономическият модел, предложен с офертата на участника, определен за концесионер. ”
34. В чл. 67, ал. 1 думите „или територията за неговото изграждане” се заличават;
35. Създават се чл. 67а-67в:
„Чл. 67а. (1) При изпълнение на концесионния договор концесионерът води аналитично счетоводство за предоставяните услуги и за другите стопански дейности, включени в правото на концесионера да експлоатира обекта на концесията.
(2) Годишният финансов отчет на концесионера подлежи на проверка от регистриран одитор по Закона за независимия финансов одит.
Чл. 67б. При изпълнение на концесионния договор концесионерът има правата на възложител по смисъла на Закона за устройството на територията и в случаите, когато обектът на концесията и принадлежностите са собственост на държавата, общината или публичноправната организация.
Чл. 67в. (1) При изпълнение на концесионния договор се осъществяват мониторинг и контрол на изпълнението на задълженията на страните, както и одит на концесионера.
(2) Страните по концесионния договор са длъжни да осигуряват водене и съхраняване на документацията и защита на информацията във връзка с изпълнението на договора.
(3) Концесионерът осигурява публичност за изпълнението на концесионния договор.”
36. В чл. 70:
а) създава се нова ал. 3:
„(3) Концесионният договор може да се изменя и/или допълва, включително по отношение на обекта на концесията, когато поради непредвидени обстоятелства е станало необходимо възлагането на концесионера на допълнително строителство, което не е включено в концесионния договор, изменение на вида или обема на строителството, включено в концесионния договор, или възлагане управлението на допълнителни услуги от обществен интерес при следните условия:
1. допълнителното строителство или допълнителните услуги не могат технически или икономически да се разделят от предмета на концесионния договор без значителни затруднения за концедента, или ако могат да се разделят, са съществено необходими за изпълнението на концесионния договор, и
2. общата стойност на допълнителното строителство или на допълнителните услуги е не повече от 50 на сто от стойността на строителството или услугите съгласно договора, или
3. общата стойност на измененото строителство не намалява или не превишава стойността на строителството в договора с повече от 50 на сто”;
б) досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея:
аа) текстът преди т. 1 се изменя така:
„(4) Извън случаите по ал. 2 и 3 концесионният договор може да се изменя или допълва само за възстановяване на икономическия баланс на концесията, определен с концесионния договор, в следните случаи:”;
бб) точка 4 се изменя така:
„4. при възникване на обстоятелство по чл. 65, ал. 3”;
в) досегашната ал. 4 става ал. 5.
37. Член 71 се изменя така:
„Чл. 71. (1) В случаите по чл. 70, ал. 3 и 4 всяка от страните може да поиска изменение или допълнение на концесионния договор. Искането се отправя към другата страна с мотивирано предложение.
(2) Отправяне или приемане на предложение за изменение или допълнение на концесионния договор се извършва с мотивирано решение на концедента.
(3) Ако страните не постигнат съгласие относно изменението или допълнението на концесионния договор, страната, поискала изменението, може да предяви иск за изменение или прекратяване на договора.”
38. В чл. 72:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) При преобразуване на концесионера, в срок до три месеца от вписването на преобразуването в Търговския регистър, правоприемникът на концесионера може да поиска продължаване на концесионния договор с него, като представи доказателства, че не са налице обстоятелствата по чл. 16, ал. 2 - 4, както и че отговаря на другите изисквания, определени със закон и с решението за откриване на процедурата за предоставяне на концесия. Редът за подаване на искането се определя с Правилника за прилагане на закона.”;
б) в ал. 3 думите „Концедентът може да приеме” се заменят с „Когато правоприемникът отговаря на изискванията по ал. 1, концедентът приема”.
39. В чл. 74, ал. 1:
а) в т. 2 думите „при смърт на физическото лице или при прекратяване на юридическото лице концесионер с правоприемник – от датата на смъртта, съответно на прекратяването” се заменят с „при преобразуване на дружеството - концесионер”;
б) точка 3 се изменя така:
„3. при прекратяване на дружеството - концесионер с ликвидация – от датата на прекратяването”;
в) точка 4 се изменя така:
„4. при несъстоятелност на концесионера – от датата на влизане в сила на решението за обявяване в несъстоятелност”;
г) създава се нова т. 5:
„5. при съдебно решение в случаите по чл. 71, ал. 3 – от датата на влизане в сила на решението”;
д) досегашната т. 5 става т. 6.
40. Член 80 се изменя така:
„Чл. 80 (1) При прекратяване на концесионния договор поради изтичането на срока на концесията концесионерът няма право на обезщетение.
(2) При предсрочно прекратяване на концесионния договор по причина, за която концедентът отговаря, концесионерът има право на обезщетение в размер на:
1. сумата на невъзстановените разходи на концесионера за инвестиции в обекта на концесията - когато обектът е собственост на държавата, общината или публичноправната организация;
2. сумата, съответстваща на определената с финансово-икономическия модел норма на възвръщаемост за концесионера за целия срок на договора, намалена със стойността на възстановените разходи за инвестиции в обекта на концесията - когато обектът е собственост на концесионера.
(3) При предсрочно прекратяване на концесионния договор по причина, за която концесионерът отговаря, концедентът:
1. дължи на концесионера обезщетение в размер на сумата от невъзстановените разходи на концесионера за инвестиции в обекта на концесията, намалена със сумата, съответстваща на определената с финансово-икономическия модел норма на възвръщаемост за концесионера за целия срок на договора, но не повече от пазарната стойност на обекта на концесията към датата на прекратяване на договора - когато обектът е собственост на държавата, общината или публичноправната организация;
2. не дължи обезщетение на концесионера - когато обектът на концесията е негова собственост.
(4) Възстановяването на разходите на концесионера за инвестиции покрива собствения капитал с норма на възвръщаемост, определена с финансово-икономическия модел, и привлечения капитал с неговата цена.
(5) В случаите по ал. 3, т. 1 концедентът не дължи обезщетение, когато към датата на прекратяването на договора пазарната стойност на обекта на концесията се е намалила спрямо пазарната стойност към датата на сключването на договора и намаляването е резултат от причината, поради която концесионният договор е прекратен.
(6) В случаите по ал. 3, т. 2 концесионерът дължи на концедента възстановяване на сума в размер на възстановените от експлоатацията разходи за инвестиции в обекта на концесията, получени до датата на прекратяване на договора.
(7) При определяне на размера на дължимото обезщетение се вземат предвид размерът на амортизационните отчисления и наличните финансови активи на концесионера.
(8) Независимо от обезщетенията по ал. 2 и 3, с концесионния договор се договарят неустойки за предсрочното му прекратяване.
(9) С концесионния договор се определят сроковете и реда за изплащане на дължимите обезщетения и неустойки. Обезщетенията по ал. 2 и 3 се изплащат на равни годишни вноски за оставащия период от срока на прекратения договор, когато с договора не е определено друго.”
41. В чл. 80а, ал. 3, т. 1 думите „чл. 80, ал. 1” се заменят с „чл. 80.”
42. Член 81 се изменя така:
„Чл. 81. (1) Паричните постъпления от концесионни плащания за държавни концесии, от неустойки, гаранции, обезщетения и от продажба на документации за участие постъпват като приход по бюджета на съответното министерство или ведомство.
(2) Когато това е предвидено със закон, част от паричните постъпления от концесионни плащания за държавни концесии се превеждат от съответното министерство или ведомство по бюджетите на общините по местонахождението на обекта на концесията след приспадане на средствата по ал. 4. Общините отчитат по бюджетите си преведените суми като приходи от концесии.
(3) Министърът на финансите ежегодно утвърждава приходите и разходите за концесионната дейност на министерствата и ведомствата по Единната бюджетна класификация.
(4) Разходите за концесионна дейност се предвиждат по бюджета на Министерството на финансите в размер 15 на сто от средствата по ал. 1.
(5) Сумите по ал. 4 се разходват чрез бюджетите на съответните министерства и ведомства въз основа на извършени корекции между тях и бюджета на Министерството на финансите по реда на чл. 34 от Закона за устройството на държавния бюджет.
(6) Изискванията относно отчетите на министерствата и ведомствата за събраните от тях приходи от концесии и направените от тях разходи се определят с правилника за прилагане на закона.
(7) Ако със закон не е предвидено друго, средствата по ал. 2 се разходват от съответната община след решение на общинския съвет за:
1. финансиране на дейността по общински концесии;
2. изпълнение на дейности и мероприятия по възстановяване на околната среда от вреди, настъпили в резултат на осъществяването на концесионна дейност;
3. капиталови разходи”.
43. В чл. 103, т. 1 думите „и на специализираната администрация на Министерския съвет” се заменят с „на специализираната администрация на Министерския съвет и на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност”.
44. В останалите текстове на закона думите „чл. 19, ал. 1 - 3” се заменят с „чл. 19, ал. 1 - 4”.
45. В § 1 от допълнителната разпоредба:
а) точка 9 се изменя така:
„9. „Принадлежност” е прилежащата инфраструктура по смисъла на § 5, т. 31 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията и всяка друга самостоятелна вещ, които осигуряват безпрепятственото и нормалното функциониране на обекта на концесията или предоставянето на услугата от обществен интерес, както и имоти извън обекта на концесията, необходими за извършване на други стопански дейности, без да е необходимо физически да са свързани с обекта на концесията”;
б) точка 11 се изменя така:
„11. „Публичноправна организация” е понятието, определено в Закона за обществените поръчки.”;
в) точка 12 се изменя така:
„12. „Разширение на обекта на концесията” е разширение на концесионната площ, строителство на допълнителен строеж и/или пристрояване или надстрояване на съществуващ строеж.”;
г) точка 14 се изменя така:
„14. „Свързани лица” са лицата по § 1, т. 23а от допълнителните разпоредби на Закона за обществените поръчки.”;
д) точка 19 се отменя.
46. В преходните и заключителни разпоредби се създава § 23а:
„§ 23а. (1) Започнатите процедури, за които до 1 септември 2012 г. е прието решение за откриване на процедура за предоставяне на концесия, се довършват по досегашния ред.
(2) За концесионни договори, сключени до 1 септември 2012 г. с концесионери, които не са капиталови търговски дружества, чл. 18, ал. 3 не се прилага. За тях се прилагат досегашните чл. 72, ал. 1 и чл. 74, ал. 1, т. 2 и 3.
(3) За концесионни договори, сключени до 1 септември 2012 г. не се прилагат правилата за икономическия баланс на концесията. За тях се прилага досегашният чл. 70, ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Стоянова, това е един от най-дългите текстове, които бяха четени на второ четене.
Аз одеве казах, че ще гласуваме, но няма да гласуваме, защото вече стана 14,20 ч. и мисля, че има проблеми с кворума, а може да има и желаещи за изказвания, затова утре ще продължим с изказвания и гласувания по този текст.
Съобщения за парламентарен контрол на 1 юни 2012 г., петък, от 11,00 ч.:
- министърът на културата Вежди Рашидов ще отговори на два въпроса от народните представители Деница Гаджева, и Валентин Николов;
- министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов ще отговори на три въпроса от народните представители Мая Манолова, Павел Шопов, и Димчо Михалевски;
- министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски ще отговори на седем въпроса от народните представители Георги Петърнейчев, Драгомир Стойнев и Петър Димитров, Драгомир Стойнев, Иван Николаев Иванов, Петър Мутафчиев – два въпроса, и Ангел Найденов;
- министърът на здравеопазването Десислава Атанасова ще отговори на 13 въпроса от народните представители Евгений Желев – два въпроса, Мая Манолова – три въпроса, Михаил Миков, Ваньо Шарков – два въпроса, Румен Петков, Димчо Михалевски, Милена Христова, Цвета Георгиева – два въпроса, и на две питания от народните представители Евгений Желев, и Мая Манолова;
- министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов ще отговори на въпрос от народния представител Антон Кутев и на две питания от народните представители Антон Кутев, и Калина Крумова;
- заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов ще отговори на четири въпроса от народните представители Ваньо Шарков, Валентин Николов, Гинче Караминова и Станка Шайлекова, и Емил Василев.
На основание чл. 83, ал. 3 и чл. 86, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- заместник министър-председателят и министър на финансите Симеон Дянков – на два въпроса и питане от народния представител Антон Кутев;
- министърът на правосъдието Диана Ковачева – на въпрос от народния представител Мая Манолова;
- министърът на здравеопазването Десислава Атанасова – на въпрос от народния представител Мая Манолова и питане с писмен отговор от народния представител Даниела Дариткова;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова – на четири въпроса с писмен отговор от народните представители Лъчезар Тошев, Атанас Мерджанов, и Димитър Дъбов – два въпроса.
На основание чл. 83, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание се отлагат отговорите на два въпроса от народните представители Мая Манолова и Валентин Николов към заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев, министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова и министърът по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев.
Поради ползване на годишен отпуск в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на външните работи Николай Младенов.
Поради ангажимент с международно участие в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на околната среда и водите Нона Караджова.


Следващото пленарно заседание е на 1 юни 2012 г., петък, от 9,00 ч.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,23 ч.)


Председател:
Цецка Цачева


Заместник-председатели:
Анастас Анастасов

Екатерина Михайлова


Секретари:
Любомир Иванов

Митхат Метин
Форма за търсене
Ключова дума
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание

Проект BGFOP001-2.013-0001

Избор на председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество





    Последни заседания