Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ЧЕТИРИСТОТИН ДВАДЕСЕТ И ПЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 21 декември 2012 г.
Открито в 9,02 ч.
21/12/2012
Видео архив » Преглед на видео архив
Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник председателите Менда Стоянова, Екатерина Михайлова и Павел Шопов

Секретари: Пламен Нунев и Любомир Владимиров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. (Звъни.)
Откривам пленарното заседание.
Няколко съобщения:
Във връзка с постъпил в Народното събрание Доклад за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 20 юли 2012 г. – 20 декември 2012 г., същият е разпределен на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. На основание чл. 14 от закона комисията е предоставила Бюлетин № 10, който е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
На 20 декември 2012 г. в Народното събрание са постъпили Бюлетин 2012 г. „Хоспитализирана заболеваемост в Република България” за периода 2000 – 2011 г.; Бюлетин 2012 г. „Смъртност по основни причини в Република България”, предоставени от Националния център по обществено здраве и анализи. Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Съобщения за промяна в реда за парламентарен контрол:
В края на заседанието вчера – 20 декември 2012 г., беше съобщено, че в парламентарния контрол ще участва заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов. Беше съобщено, че министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова отсъства от страната и няма да участва в парламентарния контрол. Настъпиха промени.
В 15,00 ч. вчера бе получено писмо в Деловодството на Народното събрание, че заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на 21 декември 2012 г. ще бъде в отпуск, поради което няма да участва в парламентарния контрол. (Шум от КБ.)
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Нали беше на работа?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Постъпи писмо, че министър Лиляна Павлова не е заминала извън страната и е на разположение за парламентарния контрол. Министър Лиляна Павлова ще участва в парламентарния контрол и ще отговаря последна, тъй като днес е ангажирана – известно Ви е, с преодоляване на последиците от стихията в Източна България. (Шум и реплики от КБ.)
Новопостъпили питания за периода от 14 до 20 декември 2012 г.:
Постъпило е питане от народния представител Димчо Михалевски към Николай Младенов – министър на външните работи, относно политиката на България за защита на интересите ни в рамките на Многогодишната финансова рамка (2014 – 2020) след отхвърлянето й на срещата на върха на Европейския съвет. Следва да се отговори в пленарното заседание на 11 януари 2013 г.
Постъпило е питане от народните представители Антон Кутев и Димчо Михалевски към Лиляна Павлова – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно политиката на правителството за публично-частно партньорство във ВиК сектора. Следва да се отговори в пленарното заседание на 11 януари 2013 г.
Постъпило е питане от народния представител Корнелия Нинова към Бойко Борисов – министър-председател на Република България, относно резултатите към месец декември 2012 г. от антикризисните мерки на правителството – Разпореждане на Министерския съвет № 180 от 1 април 2010 г. Следва да се отговори в пленарното заседание на 18 януари 2013 г.
Постъпило е питане от народния представител Димчо Михалевски към Мирослав Найденов – министър на земеделието и храните, относно новата антикризисна политика на правителството за спасяване на плащанията по Програмата за развитие на селските райони за 2013 г. Следва да се отговори в пленарното заседание на 18 януари 2013 г.
Писмени отговори за връчване от:
- заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на въпрос от народния представител Румен Петков;
- заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Джевдет Чакъров;
- министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народния представител Джевдет Чакъров;
- министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народния представител Джевдет Чакъров;
- министъра по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев на въпрос от народния представител Джевдет Чакъров;
- министъра по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев на въпрос от народния представител Джевдет Чакъров;
- заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- министъра по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- министъра на здравеопазването Десислава Атанасова на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- министъра на здравеопазването Десислава Атанасова на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- министъра по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Пенко Атанасов;
- министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Пенко Атанасов;
- министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Пенко Атанасов;
- министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Антон Кутев;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народните представители Антон Кутев и Петър Мутафчиев;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Ваньо Шарков;
- министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов на въпрос от народния представител Ваньо Шарков;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Кирил Добрев;
- министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народния представител Корнелия Нинова;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Корнелия Нинова;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на питане от народните представители Лилия Христова, Емил Радев и Димитър Атанасов;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Янко Янков;
- министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов на въпрос от народните представители Петя Раева и Янко Янков;
- министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов на въпрос от народния представител Ангел Найденов.
Заповядайте за процедура.

АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, надявах се, че в последния ден от тази парламентарна сесия няма да се налага да реагираме срещу начина на водене от Ваша страна, но съм принуден да го направя, защото не мога да спестя възражението и протеста си по отношение на промяната в реда на парламентарния контрол.
Вчера беше изчетен редът на парламентарния контрол и в него на първо място беше посочен вицепремиерът и министър на вътрешните работи. Аз разбирам, че е възможно той да има основателни причини да поиска ползване на годишен отпуск, но по начина, по който се готви парламентарният контрол е ясно, че до последния момент е имало съгласуване. И след като той веднъж е изчетен, означава, че към онзи момент не е било налице писмо, с което той да поиска отсъствие от парламентарния контрол и ползване на годишен отпуск.
Сутринта гледахме министъра на вътрешните работи в сутрешния блок на една от националните телевизии. Той отговори на куп въпроси и не е ясно защо в такъв случай има проблем или причина да не се яви в Народното събрание. Още повече, че това е преди половин час. Моля Ви, госпожо председател, да направите необходимото и да поканите министъра на вътрешните работи да се включи в парламентарния контрол. Оставяме с впечатление, че има нещо във въпросите, което го смущава.
С основание министрите очакват уважение от страна на Народното събрание и на народните представители, но очевидно за да има такова уважение, трябва да има уважение от страна на министрите към Народното събрание като институция и към народните представители. Не разбирам това поведение и Ви моля да направите необходимото, за да поканите министъра на вътрешните работи тук да отговаря на въпросите на народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Найденов, Вие правилно заявихте, че след като от тази трибуна е обявено участието на вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов в настоящия парламентарен контрол, то е имало съгласуваност между неговия екип и съответните служители от Народното събрание. Ако внимателно сте слушали това, с което запознах пленарната зала, по-късно, в 15,00 ч., след края на пленарното заседание, при мен пристига писмо. Режимът е уведомителен, не разрешителен. Нямам правомощия относно ползването на отпуските на министрите и Вие много добре съзнавате това.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, встрани от микрофоните): Затова казах, че трябва да има някакво взаимно уважение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Фактите са от взаимно уважение.
Изявление от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаеми господа министри, дами и господа! На 17 декември 2012 г. седемте общински съветници от групата на политическа партия ГЕРБ в Общинския съвет община Гоце Делчев внесоха предложение за провеждане на местен референдум, съгласно Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. На този референдум населението на Гоце Делчев трябва да отговори на следния въпрос – трябва ли община Гоце Делчев да издаде разрешение за строителството на нов молитвен дом – джамия, на територията на гр. Гоце Делчев?
Във връзка с това упълномощен съм от името на Парламентарната група на ДПС в качеството си на народен представител от Благоевградски избирателен район да направя следната декларация:
„Правото на вероизповедание е естествено, неотменимо висше човешко право. Упражняването на това право не може да бъде ограничавано по никакъв начин от друга воля, дори когато става дума за воля на мнозинството. Именно поради тази неприкосновеност и ненакърнимост на това фундаментално човешко право, то е гарантирано с възможно най-високите законодателни актове – Конституция, международни договори на европейско и световно равнище, които имат предимство пред националното законодателство. Такива актове са Всеобщата декларация за правата на човека на ООН, Международна конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация на ООН, Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа, Рамковата конвенция за защита на националните малцинства на Съвета на Европа, Хартата за правата на човека на Европейския съюз.
Предложението на общинските съветници от политическа партия ГЕРБ е в драстично противоречие с принципите и нормите, които са залегнали в Конституцията и посочените международни документи.
В чл. 13, ал. 1 на Конституцията на Република България е записано: „Вероизповеданията са свободни”, а в ал. 2 на същия член се казва: „Религиозните институции са отделени от държавата.”
Молитвеният дом е основна и неразделна част от религиозните институции на всяка религиозна общност, а общината, като административно-териториална единица, е неразделна част от държавата. Самата идея да се подлага на референдум едно неотменимо право, защитено на най-високо национално и международно равнище, е порочна, защото предполага ограничения на една религиозна общност, които се налагат от друга или други религиозни общности. Решението дали да има, или да няма молитвен храм, може да бъде взето единствено и само от съответната религиозна общност, без да се нарушават правата на другите религиозни общности.
Пречи ли мюсюлманският молитвен дом на доминиращата християнска религиозна общност в гр. Гоце Делчев? Въпросът е риторичен, защото десетките и християнски молитвени домове в мюсюлманските села в района на Гоце Делчев между Пирин и Родопите не пречат на мюсюлманските кметове и мюсюлманите, живеещи в тези населени места. Ако ги попитате за това, повечето от тях със сигурност ще ви отговорят, че тези християнски молитвени домове са част от истинската толерантност и взаимното разбиране между представителите на различните религии. Нещо повече, на много места християнските молитвени домове в мюсюлманските села се поддържат с активната помощ на мюсюлманите, които живеят в тези села.
Референдумът, като инструмент на пряка демокрация, сам по себе си е демократичен акт, но той може да произведе откровен недемократичен и дори дискриминационен резултат.
Парламентарната група на ДПС има ясна и твърда позиция, че естествените права на човека не могат да бъдат предмет на референдуми. Свободата не може да бъде предмет на референдум. Ето защо се обръщаме към всички демократични политически сили в страната и към българския президент, като обединител на българската нация да се разграничат и осъдят този опасен и абсурден прецедент, който носи риск за ескалиране на напрежението между различните етнически и религиозни общности в райони на страната.
Господин президент, преди няколко месеца Вие заявихте, че Вашият баща, който е живял в Гоце Делчев, е давал убежище на мюсюлмани, които са били преследвани по време на възродителния процес. Това е достоен за признание и уважение човешки акт!
Хората от този край, особено истински вярващите хора – мюсюлмани и християни, помнят и други подобни прояви на истинска толерантност, дълбока човечност и справедливост! По време на насилието, което ние наричаме „възродителен процес”, някои мюсюлмански молитвени храмове в района оцеляха благодарение на смелата и категорична помощ на местни християнски свещеници!
Духът на заедността и взаимното разбирателство между християни и мюсюлмани в района не е изчезнал! Този дух обаче не трябва да се подлага на изпитание с абсурдни и опасни предложения за прилагане на „демократични” форми на насилие по отношение на религиозните институции и практики!
Град Гоце Делчев е естествен център на 56 населени места в бившата околия, където живеят 70 000 души, от които 40 000 са мюсюлмани. Ежедневно той се посещава от хиляди жители на тези населени места, които дават своя принос за икономическото развитие на града.
В тези трудни времена обединяването на общите усилия на хората, независимо от тяхната религиозна и етническа принадлежност, е необходимо условие за преодоляване на тежките икономически и социални проблеми в условията на криза. Жалко и тъжно е, че всичко това се случва в навечерието на един от най-светлите, най-човечните християнски празници! Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Имамов.
Госпожо Христова? – Няма да ползвате искането за процедура.
Господин Вежди Рашидов – министър на културата, ще отговори на въпрос от народния представител Захари Георгиев относно нарушение на режима за опазване на исторически зелени площи – централна градска част Пловдив.
Слушаме Ви, господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господа министри, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин министър Рашидов, както вероятно Ви е известно, Цар Симеоновата градина в Пловдив е със статут на паметник на културата, а от 1993 г. е под специален режим за опазване, който е задължителен за всички учреждения, предприятия, организации и граждани.
Община Пловдив има одобрено планово задание, съгласувано с Вашето министерство, за реконструкция на Цар Симеоновата градина, което предвижда изграждане на подземен паркинг под съществуващото езеро в парка. Съгласно режима на опазване на Цар Симеоновата градина, определен от Националния институт за паметниците на културата – сега Национален институт за недвижимо културно наследство, на територията на паметника на културата не се допуска изграждане на паркинги, надземни и подземни, подлези и надлези.
Господин министър, моят въпрос към Вас е следният: защо е нарушен режимът за опазване на този паметник на културата и градинско-парковото изкуство в Цар Симеоновата градина в Пловдив?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Рашидов.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Георгиев, градската градина „Цар Симеон” в Пловдив е обявена за паметник на парковото и градинско изкуство с категория – местно значение, през 1992 г. В режимите за опазване на историческите зелени площи изискването, което споменавате във въпроса си, е постановено във връзка с незасягане на съществуващата паркова зона и растителност.
Тази година Община Пловдив е внесла за съгласуване по реда на Закона за културното наследство планово-техническо задание и графични материали за обемно устройствено проучване за реконструкция и обновяване на Цар Симеоновата градина в град Пловдив. С него се предлага основно разделение на градината на две зони: Зона А – паркова зона, и Зона Б – зона на съществуващото езеро.
Дейностите, които са обект на Вашия въпрос, са предвидени в Зона Б и не засягат парковата зона.
Министерството на културата на основание становище на Националния институт за недвижимо културно наследство определя предложението за изграждане на подземен паркинг в обхвата на съществуващото езеро за приемливо, но при определени условия.
За изразяване на окончателно становище са постановени следните изисквания: да се представи анализ на влиянието на изкопните работи при изграждането на подземен паркинг върху растителността и екологичните условия, да се представи геоложко и хидрогеоложко проучване с експертна оценка за влияние на строителните работи върху растителността.
Проектното предложение следва да предположи възстановяване формата на езерото спрямо ситуационния план, изработен през 1963 г.
Община Пловдив е преработила заданието си, в което са взети под внимание всички поставени изисквания и са предоставени следните експертизи: инженерно-геоложко и хидрогеоложко проучване на терена, експертна оценка за влиянието на строителните работи върху растителността, експертно становище за влиянието на изкопните работи върху кореновата система на съществуващата дървесна растителност.
Ето защо преценката е, че не е налице нарушение на режимите за опазване на този паметник на градинското парково изкуство.
На основание приложените експертизи и експертни становища, както и обстоятелството, че изграждането на подземния паркинг не засяга парковата зона Министерството на културата е съгласувало преработеното планово техническо задание за реконструкция и обновяване на Цар Симеоновата градина – град Пловдив. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, министър Рашидов.
Реплика.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин министър, не се съмнявам, че Вашите подчинени от Националния институт за недвижимо културно наследство ще Ви подготвят отговор на въпроса, който да удовлетворява институцията. Но това съгласуване, което е направило министерството, по-точно – институтът, е направено един месец преди да се промени предназначението на парка „Цар Симеоновата градина” – още в средата на месец ноември, а промяната е във втората половина на месец декември. Тоест при съществуващия регулационен режим на парка няма никакво основание Вие да допускате такова изменение, а Вашето писмо е основание пък за промяна на предназначението на този подробен устройствен план.
Не отговаря на истината твърдението в отговора, който прочетохте, че няма никаква опасност да се застраши кореновата система и въобще зелената система около това езеро.
Не отговаря на истината и твърдението в това писмо, че ще се възстанови езерото във вида му от 1963 г. Ако сте видели идейния проект, там има изключително фрапантни, съвременни форми и размери на това езеро, които по никакъв начин не възстановяват старата представа за този парк, създаден, вероятно знаете, още преди 120 години от Люсиен Шевалас, наречен тогава от всички в България „министър на цветята”.
Страхувам се, че Вие, господин министър, сте били подведен да нарушите режима (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), който съществува – той е в сила и действие и в момента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Господин министър – дуплика.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Георгиев, само две думи. Мисля, че в отговора, който Ви прочетох, ясно и точно е казано, че това, за което питате, касае точно План Б – под езерото. Разбира се, всички проекти и всички указания, които са дадени от министерството – да не се наруши растителността, ще бъдат спазени.
Онова, което искам да Ви кажа – нека да започнем да правим, пък тогава ще Ви отговоря дали растителността ще бъде засегната. Но щом сме дали указания, ще държим те да бъдат спазвани.
Желая Ви хубави празници – на председателството, на всички народни представители! Желая Ви щастлива Нова година и догодина пак да се видим!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин министър. Благодаря Ви за участието в последния парламентарен контрол за настоящата календарна година.
Преминаваме към въпросите и питанията към Томислав Дончев – министър по управление на средствата от Европейския съюз.
Той ще отговори на питане от народния представител ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА-КОПАРОВА относно постигнатите цели и резултати от прилагането на оперативните програми, съфинансирани от европейските структурни и Кохезионния фонд, Фонда за развитие на земеделието и селските райони и Фонда за развитие на рибарството и аквакултурите.
Слушаме Ви, госпожо Михайлова.
ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Моето питане към Вас днес е ориентирано към това какви резултати постигнаха оперативните програми за периода 2007-2013 г. към края на 2012 г.
Аз обосновавам питането си с факта, че по време на преговорите за Многогодишната финансова рамка на Европейския съюз за периода 2014-2020 г., се очертава общо съгласие на страните членки, че бъдещата кохезионна политика на Европейския съюз ще бъде ориентирана към резултатите, тематично фокусирана и с висока ефективност.
Основните въпроси, по които бих искала с Вас днес да разговаряме, са: дали България има готовност да обобщи резултатите от постигнатите цели и ефекта от прилагането на оперативните програми за първия период с участието на България в оперативните програми на Европейския съюз и прилагането на общата кохезионна политика? В състояние ли е българската страна да представи степента на ефективност на програмите и да определи целите си за предстоящия планов период?
Искам да отбележа, че питането беше поставено през месец септември. Оттогава мина доста време, включително излезе Полугодишният доклад на Комисията по европейските въпроси към Четиридесет и първото Народно събрание.
Имахме възможност да изслушаме и Вас, господин министър, в тази комисия един път, така че частично на някои от въпросите Вие сте отговорили, но въпреки това предстои договарянето за следващия планов период.
От изключително голямо значение е да видим дали оперативните програми за сегашния планов период постигат целите си, дали ние сме в състояние да идентифицираме тези постигнати резултати и дали те биха могли да послужат за основа на преговори за следващия планов период? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Михайлова, на първо място, искам да Ви благодаря за професионалния тон, както и за системния интерес към темата. За съжаление тя често попада отвъд фокуса на дебатите в тази зала.
Знам, че темата е тегава, пълна с трудноразбираеми термини, но аз твърдя, че решенията, които се вземат тук, до голяма степен са едни от най-важните решения. Считам, че парламентът трябва да бъде ангажиран в този дебат.
Да, вярно е, ефектът от взетите решения няма да бъде видим след половин или една година, а може би след десетилетия, което не е причина по въпроса да не се води дебат.
Ако трябваше да дам къс, едносричен отговор на въпросите, които ми задавате – дали към момента можем да направим детайлна оценка, отговорът е „Не”. Все още е твърде рано.
Кумулативните ефекти от прилагането на кохезионната политика в България в частична пълнота могат да бъдат измерени едва в периода 2015-2017 г., когато към края на 2015 г. имаме реализирани голяма част от инвестициите, когато сме дали възможност ефектът да се прояви, примерно до хоризонт 2017 г.
Въпреки това и към момента, както добре знаете от дебатите в ресорната комисия, от разговори, които сме водили с Вас, ние, въпреки ранния етап, правим всичко възможно да се опитаме да изчислим какви са възможните ефекти от прилагането на финансовите инструменти, финансирани със средства от Европейския съюз.
Тук са два основните инструмента – едното е междинната оценка на изпълнението на Националната стратегическа референтна рамка, която беше извършена през тази година, а другият основен инструмент, с чиято помощ се опитваме да анализираме ефекта от въздействието на финансовите инструменти, е новосъздаденият математически макроикономически инструмент СИБИЛА, който има за цел да мери именно ефекта от прилагането на оперативните програми.
Труден е разговорът по темата, доколкото повечето аргументи са свързани с дълги колони с количествени данни. Ще бъде трудно от парламентарната трибуна да ги озвуча, въпреки това ще маркирам някои от най-важните показатели.
По отношение на междинната оценка от изпълнението на Националната стратегическа референтна рамка имаме няколко основни извода. Анализът е базиран на междинно постигане на индикаторите.
Факт е, че по отношение на повечето индикатори има ръст, дори и по отношение на основния индикатор – брутен вътрешен продукт на глава от населението. Той достига стойности от 44%. Те са още далеч от целевата стойност, която е заложена като индикатор, и със сигурност отчита ръст спрямо периода от 2005 г.
Няколко са основните извода: има бърз напредък на страната по отношение на секторите, които се финансират със средства от Европейския съюз. Имаме основание да смятаме, че стратегията, която се прилага по отношение на Националната стратегическа референтна рамка, е актуална и валидна. Нямаме основания за резки завои в тази посока.
Предприети са мерки за подобряване капацитета на всички бенефициенти. Като цяло е изградена необходимата институционална рамка за ползване на средствата и като цяло е изготвена необходимата нормативна уредба.
Далеч по-интересна е ситуацията от първите междинни данни, които показват симулациите, извършени с иконометричния инструмент СИБИЛА. Ще припомня за тези, които не познават в детайли този инструмент: той има за цел да мери каква е разликата спрямо сценария, че европейски средства в България не съществуваха или България нямаше възможност да ги ползва. Разликата между сценария „България с” и „без средства от Европейския съюз” е основата на прилагането на инструмента СИБИЛА.
Факт е, че СИБИЛА отчита значително въздействие по отношение на всички макроикономически показатели. Значението на европейските средства за развитието на страната непрекъснато нараства, примерно тук можем да коментираме един дял от 11,6% дял в инвестиционните разходи в държавния бюджет за 2008 г. Към края на 2011 г. те вече достигат 50%. Очакваме за 2012-2013 г. този дял да е още по-висок.
Според последните изчисления, направени със СИБИЛА, разходите по линия на структурните и Кохезионния фонд върху българската икономика към края на 2011 г. водят до 1,5% по-висока стойност на брутния вътрешен продукт в сравнение със сценария без подобно финансиране, което означава, че 65% от ръста на брутния вътрешен продукт, колкото голям или малък да е той, се дължи на европейските пари.
Подобни показатели се наблюдават и по отношение на заетостта, и по отношение на публичните и частните инвестиции, както и по отношение на доходите. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Съжалявам, че краткото време не позволи да коментирам всъщност най-интересната част от симулациите, която показва какъв тип инвестиции до какво въздействие водят. Вече сме готови с частичен ефект по отношение на подобни симулации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин министър.
Госпожо Михайлова, заповядайте за допълнителни въпроси.
ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин министър, аз очаквах такъв отговор. Разбира се, времето по тази процедура е много кратко, за да се даде пълна информация за резултатите, с които вече се разполага, но аз искам да направя два уточняващи въпроса, които да насочат разговора ни днес.
На първо място, и симулативният модел СИБИЛА, и изработените вече отчети определено показват, че има дисбаланс в инвестициите по територията на страната.
Ние не постигаме желания ефект за това да насочим подкрепата от европейските структурни фондове и Кохезионния фонд, които са в основата на кохезионната политика, към райони, които определено са най-изоставащите и най-нуждаещите се от такава помощ.
Ако се погледне една таблица, която е официално публикувана в доклада, подготвена от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, се вижда, че имаме области в страната, където делът в проценти на седемте оперативни програми в брутния вътрешен продукт на глава от населението е от порядъка на 0,90%, тоест под 1%, или има няколко области, в които той е под 3%. Между тях е и област Видин, между тях е и област Добрич, между тях е и област Хасково. Ние не разполагаме с анализ в момента очевидно защо има такава разлика между някои области, където този процент е над 7, и други области, в които този процент е под 1. На какво се дължи това – на готовност на бенефициентите, или на дисбаланса с разпределението на ресурсите? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Благодаря Ви.
Вторият ми въпрос – ще можем ли да използваме и модела СИБИЛА, и това, което имаме като оценка на стратегическата рамка, като основание за преговори и дефиниране на целите ни за следващия планов период? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, господин министър, за отговор на допълнителните въпроси.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо Михайлова, преди да дам конкретен отговор на двата допълнителни въпроса, позволете ми да коментирам съвсем накратко какво показват симулациите, които извършваме със СИБИЛА по отношение на различните типове инвестиции. Дали ще бъде изненада или не, ние отчитаме като тип инвестиции, които максимизират ползите в много голяма степен, инвестициите в заетост, повишаване на капацитета на администрацията, допълнителна квалификация на работната сила, както и инвестициите в иновации. При различните сценарии, можете да си представите, това е финансиране от Европейския социален фонд, както и от Европейския фонд за регионално развитие, при максимизиране на разходите за подобен тип инвестиции отчитаме най-голям дял върху брутния вътрешен продукт. Това в някаква степен е изненада, защото до голяма степен най-интуитивната реакция би била да считаме, че разходите за инфраструктура дават един подобен ефект.
Наред с това е редно да отбележим, че подобни данни по никакъв начин не могат да бъдат основание да поставим под съмнение инвестициите в инфраструктура, защото те може би не водят до толкова пряк непосредствен икономически ефект, но създават дългосрочни предпоставки, както и категорично влияят върху други фактори – сигурност, демография и така нататък.
С това отговарям и на втория Ви въпрос – да, ние в момента разиграваме със СИБИЛА различни сценарни варианти по отношение на различни дялове на финансирането като тип инвестиции от различните европейски фондове и се опитваме при разпределението на средствата, разделени като тип интервенции, да намерим максималния резултат. Разбира се, редно е да отбележим, че до голяма степен сме ограничени именно поради изискванията, които са очертани в новия регламент за тематична концентрация. Знаете, че всяка държава членка няма абсолютната свобода за какъв тип цели да похарчи средствата, с които ще разполага.
Дали данните от СИБИЛА могат да бъдат използвани в преговорите? Да, те се използват основно като политически аргументи. Ето конкретни доказателства, че интервенциите, инвестициите с европейски пари в България дават ефект, защото, както правилно отбелязахте, в момента дебатът е върху ефекта – тези пари дават ли ефект.
По отношение на първия Ви уточняващ въпрос, той прави плавен преход с темата, която ще дискутираме с Вас след малко. СИБИЛА не отчита регионалните измерения на инвестициите, но темата безспорно е важна. Съгласен съм, че по отношение на използването на средствата от Европейския съюз определено се наблюдава териториален дисбаланс. Той обаче до голяма степен е базиран на готовността капацитетът на различните видове бенефициенти да ползват средствата. Причина пък за което е един дефект, който съществува в този програмен период – абсолютизирането на конкурентното начало. В момента до голяма степен за една голяма част от инвестициите ние не работим с предефинирани проекти – проекти, които на стратегическо ниво сме решили, че са важни и приоритетни, и пускаме местните власти да се състезават. В това състезание тези, които са по-подготвени, отчитат по-добри резултати. Категорично примерно в цели региони на страната, включително в Северозападна България, наблюдаваме по-скромни резултати, въпреки големите нужди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Госпожо Михайлова, за отношение.
ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА (ДПС): Благодаря Ви.
Господин министър, госпожо председател, колеги! Това е очакваният отговор в рамката на такава дискусия тук, но искам да обърна внимание специално върху това, че недостатъчно доброто равномерно темпо на изпълнението на оперативните програми води до такива дисбаланси, за които говорим.
Да, така е, различна е готовността на бенефициентите и на съответните администратори. Да, сегашният планов период е основан на конкурентното начало, защото той си постави една цел – да покрие цялата територия на страната и да даде възможност на по-добрите и по-подготвените да се включат. Когато една програма определено изостава в изпълнението си от другите програми, виждаме много сериозни, драматични разлики в цифрите. Когато нямаме изпълнение примерно по програмата „Околна среда”, която е сериозна инвестиционна програма, с едни от най-големите инвестиционни проекти, то там, където има планирани проекти по програма „Околна среда”, в цифровото отражение липсват тези инвестиции, което означава, че от неритмичното изпълнение на програмите губим по отношение на представянето на ефекта от общата кохезионна политика. Неритмичното изпълнение не е само загуба на пари. Неритмичното изпълнение на програмите, за съжаление, е загуба и на позиции в преговорите ни за следващия период. Когато една или две програми са толкова рискови, че поставят под съмнение изпълнението на цяла поредица от проекти, то тогава ние ще имаме проблеми и в преговорите за следващия период. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Следващото питане е от народния представител ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА относно прилагането на териториална демаркация и необходимата координация при подготовката на оперативните програми за периода 2014-2020 г.
Заповядайте за питането.
ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, господа министри, дами и господа народни представители! Един от основните въпроси при подготовката на пакета оперативни програми за периода 2014-2020 г. е гарантирането на ясна демаркация и същевременно ефективна координация между бъдещите програми с цел постигане на по-висока ефективност и резултатност.
Моето питане се концентрира върху два основни въпроса. Има ли изработени и приети принципи за осъществяване на териториална и тематична демаркация при програмирането на следващия планов период за бъдещите оперативни програми и какви са те? Дали тези принципи ще гарантират ефективно въздействие на програмите върху цялата територия на страната?
Основание за поставянето на тези въпроси ми дава процесът на воденето на преговори за следващия планов период. Проблемите с общата финансова рамка на Европейския съюз, ориентирана вече, както стана дума и от предишното питане, върху ефекта и резултатите, които могат да бъдат постигнати с конкретните инвестиции, но също така и с това, че България е страна, която трябва да отговори едновременно на две много важни изисквания. От една страна, да се включим в общите тематични цели, тоест да се съобразим с изискванията, които поставя новата кохезионна политика за следващия планов период, а от друга страна, да защитим националните интереси и да обърнем внимание и гарантираме инвестиции в изостаналите райони, които, за съжаление, са най-изостанали в целия Европейски съюз. Това изисква много сериозна работа, която е предизвикателство към всеки екип, и аз бих се радвала, ако министър Дончев е в състояние да отговори на това питане сега. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Господин Дончев, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Михайлова, направихме жива връзка между едното и другото питане, така че ще си позволя за половин минута да коментирам няколко неща, които бяха свързани с дискутираните преди малко въпроси.
В тежка ситуация по време на преговорите са страни, на които на първо място им се налага да се обръщат към европейските институции за допълнително финансиране за балансиране на публичните им бюджети. Тези страни категорично са в тежка ситуация, когато водят преговори. Има страни, които имат голям брой спрени финансови инструменти поради нарушения, както и страни, които ги очаква тежък декамитмънт или автоматично освобождаване на средства поради неусвояване за референтния период. България не е сред тези страни. Мисля, че сме в отлична позиция за водене на преговорите. Преговорите обаче са отделна тема. Има опасност да пропаднем в нея и да подменим основния въпрос.
Относно програмата „Околна среда” няма да се съглася с Вас, че там имаме неизпълнение. Това са едни от най-сложните и най-трудни инвестиции. До голяма степен темповете на инвестиране там се различават от другите, които са по-атрактивни и по-лесни. Категорично темповете са различни, но за неизпълнение не можем да говорим.
Още един изключително важен въпрос. Един от проблемите, който ни пречи да мерим в пълна степен ефекта, особено на общинско ниво, защото голяма част от инвестициите се правят на общинско ниво, е невъзможността да ползваме данни за брутен вътрешен продукт на глава от населението на ниво община. Това е един от основните проблеми, които затрудняват по-детайлното мерене на ефекта. Това е свързано с начина, по който националната статистика събира подобни данни.
И пряко на въпроса Ви. Винаги съм твърдял, че проблемите съществуват такива, каквито са. Те не могат да бъдат разделени на фондове и на оперативни програми. Реалностите обаче са други. Подобно разделение съществува. Това не е български проблем. Такова разделение съществува на европейско ниво. Най-голямото различие в правилата, практиките и начините за прилагане е между кохезионната политика и общата селскостопанска политика. Да, факт е – за следващия програмен период ние имаме огромен ръст. Имаме обща стратегическа рамка, която би трябвало да пакетира тези две отделни политики да следват сходни цели. Въпреки всичко трябва да признаем, че различие между тези две политики има и ще има и то ще се отрази на ниво държава членка.
Имали сме възможност да разговаряме и преди това, така че детайлно няма да изчитам документите, на които се базират взетите до момента решения. Най-важният документ е Националната концепция за пространствено развитие, която определя върху кои общини ще бъдат фокусирани интервенциите, които ще се осъществяват от бъдещата Оперативна програма „Регионално развитие”. Това е първата част от така наречената „териториална демаркация” – разделението между ОПРР и Програмата за развитие на селските райони.
На базата на анализите, извършени от добър екип, опитни регионалисти, потенциалът, характеристиките и спецификите на всяко населено място, най-вече потенциалът на тъй наречените райони в растеж, първоначално бяха посочени 52 града (нарочно не коментирам общини). На последното заседание на Министерския съвет, съобразявайки се с категоричното настояване на Националното сдружение на общините, този списък беше увеличен до 67 града. По отношение на този тип инвестиции това е демаркационната линия между едните и другите общини, но тук има няколко неща, които със сигурност трябва да бъдат отбелязани.
Първото е намерението бъдещата Оперативна програма „Регионално развитие” да фокусира инвестициите в урбанизираната територия, тоест в рамките на регулационната линия – позиция, която аз подкрепям, защото особено в районите за растеж ние се нуждаем от по-фокусирани инвестиции.
Втори въпрос от изключителна важност – какво все пак става с тези 67 общини, които извън регулационната линия също имат селски територии, които се нуждаят от финансиране? Категорично е намерението да бъде осигурена възможността те също да ползват финансиране от бъдещата Програма за развитие на селските райони. Тук се появява основното предизвикателство. Имайки предвид малко по-специфичната регулация на европейско ниво, Програмата за развитие на селските райони не може да работи с голям обем предефинирани проекти. Там конкурентното начало, процедурата, в която проектът се избира на конкурсен принцип, не може да бъде поставено под съмнение. Няма как на базата на стратегически документи, на база на предварително проведени анализи проектите да бъдат предефинирани – проблем, който ме притеснява и е причина за поредица от разговори, които водя през последните няколко месеца с представители на Европейската комисия.
Ще се случи следното: ние ще пуснем отново да се състезават големи и малки общини за един и същ ресурс. Така че категоричната ни позиция е осигурявайки възможност селските територии, селските райони извън регулационната линия на 67-те – това да бъде в рамките на лимитиран ресурс, различен от този, за който се състезават общините, които ще имат възможност да ползват финансиране само от Програмата за развитие на селските райони. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Искрено вярвам, че при следващата възможност да говоря тук ще мога да коментирам секторната и функционалната демаркация, която е не по-малко важна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Госпожо Михайлова, заповядайте за два уточняващи въпроса.
ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Господин министър, да, така е, увеличи се броят на градските зони, градове, които ще получат приоритетна ос или приоритет № 1 на Оперативна програма „Регионално развитие”, но всички ние, цялото общество в България трябва да бъдем наясно, че с вземането на решение за концентриране на инвестицията по основния приоритет на основните оперативни програми ние насочваме сериозен финансов ресурс към така наречените „райони за растеж”, тоест градските райони, тоест 67 градски района – урбанизирани територии. Всичко извън тези 67 градски урбанизирани територии ще бъде подкрепено на регионален принцип от Програмата за развитие на селските райони. Финансовото измерение на едната приоритетна ос и на другата програма е несравнимо. Разликата е в пъти. Ние инвестираме три пъти повече в 67 градски района, отколкото в цялата останала територия на страната. Това е много сериозен въпрос – как, по какъв начин, какви цели си поставяме и не рискуваме ли да насочим цялата ни страна в посока на изпразване на цели райони за сметка на развитието на определени градски райони – въпрос, с който са се сблъсквали много европейски страни?
Освен това ние имаме сериозен дисбаланс във времето. Ако Оперативна програма „Регионално развитие” разполага с пространствената концепция, умерено разпределена върху територията на страната, то Програмата за развитие на селските райони е в подначална фаза. Тоест към този момент ние нямаме сигурността, че дори с тези ограничени средства Програмата за развитие на селските райони ще повтори мерките и целите на Програмата за регионално развитие. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Освен това от изключително голямо значение, надявам се, че Вие сега ще имате възможност да отговорите и на тази част от въпроса ми...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Вие с господин Дончев много просрочвате времето.
ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Само още едно изречение. По какъв начин концентрацията в градските райони се отразява на другите оперативни програми? Считате ли, че е възможно да концентрираме програма „Конкурентоспособност” или „Околна среда” в същите 67 градски района? Благодаря и моля за извинение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Дончев, заповядайте. Имате три минути за отговор. Аз Ви оставям с госпожа Михайлова, защото темата наистина е много интересна и много голяма, но трябва да се вместваме във времето съгласно правилника.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Госпожо председателстващ, извинявам се за свръхконсумацията на ценното парламентарно време, както и благодаря за оценката, че темата е важна.
Пряко на въпроса. Териториалната демаркация не е всичко и това не е единствената демаркация, защото освен териториална имаме и секторна демаркация. Тя се отнася към политики като „Вода”, „Пътища” и „Образование”. Там демаркацията е съвсем различна. Един конкретен пример: когато говорим за разграничение между програма „Околна среда” и Програма за развитие на селските райони, границата е под или над 10.
По отношение на функционалната демаркация. Тя с пълна сила важи за бъдещата Оперативна програма „Конкурентоспособност” и програма „Развитие на човешките ресурси”. Тя по никакъв начин не се свързва и няма отношение към териториалната демаркация. Тоест, програмата „Развитие на човешките ресурси” и програма „Конкурентоспособност” се фокусират върху тип инвестиции: инвестиции в малки и средни предприятия, отговарящи на различни показатели; инвестиции в пазара на труда, социалната сфера, без значение къде на територията на страната се намира даденият кандидат. Мисля, че това е доброто решение. Това е доброто решение, защото за мен няма особено значение едно предприятие, отговарящо на показателите – в коя община точно е регистрирано. В крайна сметка нека да не изключваме възможността и в типично селски район на база на нова инвестиция да се построи високотехнологична фабрика.
Всъщност проблемът на Програма за развитие на селските райони е свързан с липсата на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие, които до голяма степен са гаранция за по-бърз старт. Те не са предвидени в самата Програма за развитие на селските райони и преди малко имах възможност да коментирам как проблеми именно на европейско ниво ни пречат да работим с подобен документ. Въпреки всичко – преди няколко дни имаше среща при мен – ние ще изчерпим максимума, доколкото ни позволява нормативната база. Всички общини, които ще бъдат бенефициенти на Програма за развитие на селските райони може би не на базата на подобни интегрирани планове, които са по-лека версия на подобен документ, да могат да стартират инвестициите малко по-рано. Принципният въпрос, който поставяте, не е изчерпан и на европейско ниво.
Къде слагаме баланса между либерализма и солидарността? Ние фокусираме голяма част от инвестициите там, където има потенциал за растеж или пък там, където са най-болните нужди. Ясно е, че нито единият, нито другият отговор е възможен. Трябва баланс между двете. И от икономическа, и от хуманитарна, и от социална гледна точка не можем да си позволим да инвестираме само в районите за растеж. Най-малкото цинично, от икономическа гледна точка, би ни излязло много скъпо да имаме изоставащи и обезлюдяващи райони. След десетилетия инвестициите, които биха били необходими за ревитализиране на тези райони, биха били в пъти по-големи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Госпожо Михайлова, заповядайте за отношение – две минути.
ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател, ще спазя двете минути.
Господин министър, радвам се, че завършихте отговора с думата баланс, защото това, което ме кара да задавам тези въпроси и това, което се налага като впечатление дотук в подготовката ни за следващия планов период, е дисбаланс. Дисбаланс във времето, защото различните оперативни програми са в различна степен на готовност и различна степен на подготвеност да се координират с другите програми. Това е дисбаланс! Дисбаланс на територията, за която вече говорих, който трябва да бъде решен, ясно дефиниран и формулиран, за да може да се знае за какви инвестиции говорим в районите, в които няма да концентрираме бъдещата програма „Регионално развитие”. Освен това и дисбаланс от липсата на реформи.
Един от въпросите, до който с Вас не стигнахме, и който създава проблеми в изпълнението на сегашния планов период, е липсата на реформи в цели сектори, които получават подкрепа от структурните фондове, и ние ще се опитаме, надявам се, да получим подкрепа и за следващия период. Но реформи там не са направени.
Класически пример е здравеопазването – няма реформа, няма начин, просто не могат да бъдат оползотворени възможните инвестиции и възможната подкрепа.
Няма реформа според условностите, които са ни представени от Европейската комисия, липсват реформи и в други области, включително и в образованието. Ние ще искаме да продължаваме да инвестираме и го извеждаме като основен приоритет. Ако не постигнем някакво решение с въпроса за дисбаланса с реформите, то ние тръгваме на преговори за следващ планов период с дисбаланс във времето, дисбаланс на територията и дисбаланс на териториите. А това е сериозен проблем! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Господин министър, към Вас са постъпили въпрос от народния представители Георги Божинов – втори въпрос, и питане от народния представител Корнелия Нинова.
И двамата народни представители отсъстват от пленарното заседание, поради което няма да имате възможност да отговорите на тези въпроси. С това приключва Вашето участие в днешния парламентарен контрол. Довиждане!
Преминаваме към въпроси към министъра на труда и социалната политика господин Тотю Младенов.
Първият въпрос е от народния представител Ангел Найденов относно правилата и критериите за предоставяне и отчитане на еднократна финансова помощ на пострадалите от земетресението в област Перник.
Господин Найденов, заповядайте да развиете въпроса в рамките на две минути.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър, тема на моя въпрос към Вас, господин министър, е земетресението от 22 май и последвалите вторични трусове, и в частност Постановление № 104 на Министерския съвет, което уреждаше обема на помощта и съответно сумата, която трябваше да бъде отпусната на пострадалите от земетресението в Перник и в населените места на територията на Пернишка област.
Държа веднага да отбележа, че всъщност в това постановление, и Вие няма да отречете това, господин министър, нямаше никакви други изисквания и критерии, които да се поставят по отношение на хората, освен факта, че са пострадали от земетресението и от последвалите трусове.
В резултат на това близо 13 хил. граждани подадоха молби за отпускане на еднократна помощ. Тук веднага искам да отбележа, че социалните работници във Вашите структури на територията на Пернишка община и област работиха неуморно, за да приемат и съответно да обработят молбите на всички граждани, които са подали такива молби.
Въпреки уверенията пред медиите, че всички пострадали –подчертавам, всички пострадали ще получат еднократна социална помощ в размер на 325 лева, от тези 13 хиляди перничани, подали заявление, около 6 хиляди получиха отказ. И то отказ без ясни мотиви въпреки огромното напрежение, опашки, стрес, въпреки надеждата, която беше създадена в хората, че те ще получат някакви средства, необходими им за възстановяване малко от малко на нормалността в техния живот след претърпяното бедствие. Всъщност, господин министър, останах с впечатлението, че първоначалните изявления са били преди всичко, за да бъдат успокоени хората. Държа да подчертая, че те събудиха надежди, оказа се впоследствие – излишни надежди.
Господин министър, част от тях заведоха впоследствие и дела.
Моят въпрос към Вас, господин министър, е: по какви правила и критерии и въз основа на какви инструкции социалните работници направиха оценка, съответно одобриха домакинствата, получили тази еднократна помощ? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря, уважаема госпожо председателстващ.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Найденов, благодаря за този въпрос.
Във връзка със земетресението от 22 май тази година и последвалите го вторични трусове на територията на областите София и Перник, Министерският съвет прие Постановление № 104 от 30 май тази година, изменено и допълнено с Постановление на Министерския съвет № 163 от 26 юли тази година и Постановление на Министерския съвет № 207 от 31 август тази година за финансово подпомагане на пострадалите лица и/или семейства.
С постановлението Министерският съвет предостави чрез бюджета на Министерството на труда и социалната политика допълнителни средства в размер на 2 млн. 48 хил. 800 лева на Агенцията за социално подпомагане за изплащането на еднократните помощи за пострадалите лица и/или семейства.
Съгласно Постановление на Министерския съвет от 31 май на лицата или семействата по чл. 1, ал. 1 може да се предостави еднократна помощ от 325 лева видно от цитираната разпоредба.
Агенцията по социално подпомагане предприе незабавно действие за създаване на организация за приемането и обработването на молбите на гражданите от Дирекция „Социално подпомагане” на територията на областите Перник и София.
Осъществен бе ежедневен мониторинг на броя на приетите, одобрени и отказани молби и броя на изплатените помощи. По всяка подадена молба социалните работници от дирекциите „Социално подпомагане” на територията на областите Перник и София-град извършиха посещение на посочения адрес, извършиха преценка на необходимостта от отпускането на еднократна помощ на лицата и семействата, пострадали от земетресението на 22 май. На всеки адрес, на който при първото посещение не е бил осъществен контакт и не е бил осигурен достъп, се извършваше задължително и второ посещение най-малко от двама служители. При извършването на преценката за отпускане или отказване на еднократна помощ социалните работници имаха предвид:
- наличие на щети от земетресението;
- наличие на постоянен адрес на лицата или семействата, пострадали от земетресението, на които се извършва и социална анкета;
- наличие на собственост върху имота, пострадал от земетресението;
- ангажименти и задължения на всеки собственик и поддържането и възстановяването на притежавания от него имот;
- наличие на повече от един собствен имот;
- наличие на застраховка „Имот” и други.
Въз основа на извършената от социалните работници социална анкета директорите на дирекции „Социално подпомагане” в област Перник издадоха мотивирани заповеди за отпускане или отказ на еднократните помощи. Всички списъци на лицата, на които е отпусната и на които е оказана помощ по Постановлението на Министерския съвет, са одобрени и подписани от кметовете на съответните общини на територията на област Перник. Списъците са обявени на видни места в община Перник.
От Дирекция „Социално подпомагане” на територията на област Перник социалните работници са приели общо 12 303 молби за предоставяне на финансови средства за изплащане на еднократни помощи на лица и семейства. Общият брой на одобрените молби за 325 лв. е за 6078 семейства. Броят на отказите е 6225. Обжалваните към 31 октомври са само 592. Във всяка заповед за отказ са посочени и конкретните мотиви за това. Помощта, предоставена по реда на Постановление на Министерския съвет № 104 по своята същност е еднократна помощ за задоволяване на инцидентно възникналите щети и тя няма нищо общо с междуведомствената комисия, която има за цел възстановяване и подпомагане от Министерския съвет на щетите от земетресението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Найденов, заповядайте.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, при цялото ми уважение към желанието Ви да отговорите, аз съм сигурен, че хората в Перник и в Пернишко, които ни слушат, няма да бъдат доволни от Вашия отговор.
Аз не споря за данните, те са такива, каквито ги съобщавате и ги имам в моята справка. Това не е проблем. Факт е обаче, че 50% от хората не са били одобрени.
Ще оставим настрана моето дълбоко убеждение, че това е помощ, която трябва да бъде дадена на всички пострадали, защото това са пари, които трябва да бъдат дадени на хората, за да възстановят наистина някаква нормалност в техния живот – да посрещнат някакви неотложни нужди, и тази помощ не бива да зависи от субективна преценка.
Вие говорите за някакви критерии, на които е трябвало да отговаря социалното анкетиране. Възможно е това да са критерии, съответно инструкции, които са били дадени от Вас към социалните работници. Тези критерии обаче не бяха разписани ясно никъде. Те се появяваха впоследствие, бяха допълвани и хората не знаеха всъщност на какво трябва да отговарят тогава, когато са подали молбата. Още повече, те не знаеха защо са получили тези откази. На практика хората, получили отказ, са много повече от хората, които са получили съответната помощ.
Фактът, че има заведени над 500 дела и че почти всички или всички решения, които са излезли, са за отмяна на тези заповеди за отказ показва, че единственият критерий, който е трябвало да бъде прилаган, казва съдът – разполагам с копие от негово решение, че правото на еднократна помощ имат лица или семейства, пострадали, без да поставят допълнителни изисквания и съответно критерии. Това казва съдът и Вие не бива по никакъв начин да се съгласявате с факта, че е имало допълнителни критерии, социално анкетиране, преценка. Никаква преценка! Преценката е, че хората са пострадали. Намерете начин да преразгледате тези обстоятелства и съответно търсете начин, по който да подпомогнете хората.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Господин министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми народни представители! Уважаеми господин Найденов, откакто е създадена Агенцията по социално подпомагане от 2003 г., това е най-мащабната акция за подпомагане на жители от цяла област. Над шест хиляди семейства от област Перник бяха подпомогнати за по-малко от един месец от служителите на „Социално подпомагане” в Перник и пратени от други места от цялата страна – обходиха по домовете с кметовете, подписи на кметове. На всяка една отпусната помощ или отказ има подпис на кмета и на социалния работник от съответната община.
Искам да Ви кажа, че направихме всичко по силите си и в много кратки срокове да подпомогнем над 6 хил. семейства еднократно за най-неотложни нужди след земетресението.
По отношение на отказите. Във връзка с всяка заповед за отказ са посочени и конкретни мотиви. Примерно: нанесените щети от земетресението са минимални; жилището не е основно за лицето или семейството; лицето или семейството притежава повече от едно собствено жилище; подадени няколко молби от членове на домакинство за отпускане на помощи и така нататък. Тоест всеки един отказ има мотив.
Пак Ви казвам, за по-малко от един месец – искам да благодаря на всички социални работници, това беше най-голямата акция, в която за по-малко от месец подпомогнахме над 6 хил. семейства в област Перник. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Преминаваме към втория въпрос от народния представител Ангел Найденов относно закриване на отдел „Инспекция по труда” в град Перник.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаеми господин министър, преди да задам въпроса си, само ще Ви кажа, че това, че има откази в заповедите не ги прави приемливи. Фактът, че съдът ги отменя и съответно присъжда отпускане на тези суми означава, че тези откази не са приемливи. Единственият критерий и единственият мотив е, че хората са пострадали от земетресението. Нищо друго!
Уважаеми господин министър, в началото на месец октомври Вие закрихте отдела към дирекцията по „Инспекция на труда” в Перник. В съобщението се посочва, че поради преструктуриране на дирекцията се закрива отделът в Перник. Като мотив за закриване се посочва, че основната цел е да се извърши промяна с цел повишаване ефективността на инспекционната дейност по спазване на трудовото законодателство.
Ще оставим тези витиевати административни формулировки и ще кажа само, че Перник остава единственият областен град в страната без структура, която да извършва цялостна контролна дейност по спазване на трудовото законодателство във всички дейности, по сектори и отрасли, които се осъществяват на територията на Пернишка област.
Господин министър, няма разумно обяснение на подобно действие, защото ясно е, известно е и Перник като град, и Пернишка област са район, в който има силно утежнен профил на индустрията – минна промишленост, преработваща промишленост, строителство, машиностроене, текстил и шивашка промишленост. Оценките и характеристиките на икономиката показват, че наред с мястото, което имат големите търговски дружества и които определят икономическата структура и производствената специализация, разбира се, имат значение и малкият, и средният бизнес, които също са обект на контролна дейност.
В отдела, господин министър, работеха хора-специалисти със съответстващ на този профил на производствената дейност и на икономиката квалификация и опит, с трудов стаж над 12 години и с една респектираща справка за осъществяваната от тях дейност по отношение на контрол, по отношение на консултации, по отношение, ако щете, и на санкции.
Моят въпрос, господин министър, е: на какво основание, беше ли направен анализ и какви са аргументите за закриване на отдела само и единствено на територията на Перник?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Найденов, това е любимата ми тема, по която мога да Ви говоря много дълго. Сега съвсем накратко ще кажа, че през месец декември 2010 г. в структурата на Главна инспекция по труда бяха извършени промени, изразяващи се в закриването на някои дирекции и инспекции по труда, включително и тази в Перник. Промените обхванаха централната администрация на Главна инспекция по труда, като на Дирекция „Безопасност на труда и анализ на контролната дейност” беше възложен и контролът в рисковите предприятия и производства на територията на цялата страна. На мястото на закритите дирекции в Перник, Видин, Силистра, Разград, Ямбол, Смолян и Кюстендил останаха да функционират отдели, включени в структурите на съществуващите дирекции.
Причината за тази мащабна структурна промяна бяха отчетените от Инспекция по труда тенденции за свиването на икономиката и в резултат на отпадане на част от обектите за контрол в някои от областите, включително в област Перник, и съсредоточаването на повече работещи предприятия в големите областни градове. Отчитайки тази трайна тенденция, началото на която съвпада с първите признаци на настъпващата икономическа криза, ръководството на Инспекцията по труда реорганизира човешкия и финансов ресурс по начин, целящ да постигне ефективен и ефикасен контрол с минимум разходи.
При анализирането на данните от контролната дейност се видя и броят на стопанските субекти във връзка с предстоящото планиране на дейността на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” през следващата година. Беше установено неправомерното им разпределение на територията на цялата страна, и концентрирането на обекти, реално извършващи стопанска дейност в някои по-големи центъра като София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора. Поради тази причина натовареността на инспекторите по труда, упражняващи контрол в тези региони, е значително по-голяма. За Пловдив, Бургас, Варна, София тя достига до 800 стопански субекта на един инспектор, докато за отдел – Перник, натовареността е под 300 обекта на инспектор. Именно това е една от основните причини да изпратим повече инспектори в тези областни центрове, където има и по-голям брой икономически обекти. В национален мащаб област Перник е с най-малък брой предприятия, развиващи дейност на територията на областите, съгласно подадените декларации по чл. 15 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
Предвид направения анализ и препоръките на Инспектората на Министерството на труда и социалната политика за преструктурирането на дирекцията с цел премахването на предпоставки за формиране на корупционна среда в дирекцията, и по-късно в отдела в Перник, и с оглед необходимостта от преодоляването на установеното неправомерно натоварване на инспекторите по труда, се взе решение за преструктуриране на дирекцията и закриването на отдела в Перник, за да се постигне укрепване на капацитета на най-натоварените дирекции в цялата страна. Създадена е и организация. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Искам да Ви уведомя, че има хора, които дежурят в Перник. Работодателите, гражданите и работниците могат да се обръщат към тях по отношение на рисковите предприятия в област Перник, които се контролират от Дирекция „Здравословни и безопасни условия на труд” в София. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Господин Найденов – реплика.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаеми господин министър, не оспорвам Вашата компетентност в областта на контрола на условията на труд, но Вие можехте да ми отговорите много кратко и този отговор примерно можеше да бъде следният: „Господин Найденов, сбъркахме, ще преразгледаме решението. От 1 януари ще възстановим структурата, каквато и да е тя – отдел или дирекция, на територията на Перник.” Това щеше да бъде достатъчно и аз щях да Ви кажа: „Благодаря Ви, господин министър.”
Господин министър, ще Ви благодаря за отговора, но ще Ви кажа, че не съм удовлетворен. От това, което ми казахте, остава впечатлението, че единственият аргумент е фактът, че назначеният от Вас ръководител на отдела в Перник, задържан с подкуп в размер на 2000 лв. от полицията в Перник, е всъщност основанието да закриете отдела.
Съгласен съм, че по отношение на такива лица трябва да се действа категорично и трябва да се търсят възможностите и съответно предпоставките, за да бъде ликвидирана тази корупционна среда, но не слагайте това клеймо върху всички служители в инспекцията. Неслучайно подчертавам: повече от 12 години трудов стаж. И това, че този началник, който се е появил месеци преди това – хайде, няма да казвам от коя политическа сила е толериран, във всеки случай не от БСП – е хванат с подкуп, не може да бъде основание да ликвидирате контролната структура на територията на Перник.
При всички случаи това, което сте оставили в Перник, представлява една пощенска кутия – една приемна, в която се приемат сигнали, съответно пътувайки до София. Извинявайте, но с какво сте намалили тогава разходите?! Колко струва пътуването на тези хора, командировъчните, проверките? Недоумявам защо се правят подобни стъпки и няма достатъчно солидни и сериозни аргументи. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Моят апел към Вас, господин министър, е, независимо от уверенията, които са давали областен управител, народни представители от мнозинството – преразгледайте основанията за закриване на структурата и възстановете контролната структура на територията на Перник. Само това е удовлетворяващото решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: За дуплика – господин министър.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Найденов, структурата в Перник ще бъде възстановена, когато докажат, че ще изпълнят това, което им е предписано от Инспектората на Министерството на труда и социалната политика, докажат, че могат да работят лоялно с фирмите, с гражданите. Тогава ще бъде възстановена тази структура, която да бъде в полза на работниците и на служителите, и да дава компетентни съвети на бизнеса и да го санкционира, когато нарушава трудовото законодателство.
Дотогава ще бъдат обслужвани от Дирекция „Безопасни и здравословни условия на труд” в София, от хората, които са изключително компетентни по здравословните и безопасни условия на труд в тежките предприятия, които са на територията на област Перник и в същото време гражданите, работниците и служителите ще могат да контактуват с хората, които са там.
В първия момент, в който ние получим уверение, че там структурата ще бъде такава, че да обслужва работниците и служителите, а не обратното, ще възстановим структурата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Мая Манолова относно мерките за стимулиране на раждаемостта и подпомагане отглеждането на деца до края на мандата.
Госпожо Манолова, заповядайте да развиете въпроса.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин социален министър, в началото на месец декември Вашите депутати, депутатите от мнозинството на ГЕРБ, гласуваха Бюджета за 2013 г. – последният бюджет на правителството на ГЕРБ. Бюджетът, с който това правителство ще бъде запомнено.
Като гледаме числата в бюджета, очевидно правителството на ГЕРБ няма да бъде запомнено с добро от българските граждани, защото и през следващата година обрича хората на мизерия, безработица и ниски доходи. Приемането на този бюджет ще бъде запомнено и с нещо друго – с безпрецедентните протести на майките, които доведоха децата си в Парламента, отстоявайки своите искания.
Какви бяха исканията на майките? Увеличение на обезщетението за майчинство от 240 на 310 лв., колкото ще бъде размерът на минималната работна заплата през следващата година, и увеличение на детските надбавки от 35 на 50 лв.
Приемането на този бюджет ще бъде запомнено и с нещо друго – с отношението на депутатите от ГЕРБ, по-специално на тези от Комисията по труда и социалната политика към българските майки, с бездушието, с пълната липса на чуваемост, с това, че останаха глухи към справедливите искания на младите български семейства.
Малко или много е увеличението от 240 на 310 лв. за майчинството през следващата година? Какво би струвало то на бюджета на Република България и можеше ли ГЕРБ да си го позволи през следващата година?! Става дума за около 30 хиляди майки и сумата, която беше необходима за увеличение на майчинството, е около 29 млн. лв., при положение че само през последните 10 дни правителството на ГЕРБ си гласува 90 милиона допълнителни разходи за близки общини и близки министерства. При положение че Симеон Дянков само през последните седмици открадна нови 90 милиона от Здравноосигурителната каса. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Какво обяснение ще дадете на изложените от мен факти и къде да търсят перспектива младите български семейства през следващата година?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Господин министър – за отговор.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манолова! В отговор на демографските предизвикателства, с решение на Министерския съвет от 1 февруари тази година беше приета актуализирана Национална стратегия за демографското развитие на населението в нашата страна до 2030 г. В демографската стратегия е очертана дългосрочната рамка за действия за насърчаване на раждаемостта чрез създаването на среда, благоприятна за отглеждането и възпитаването на нашите деца.
Основният инструмент на социалната политика за насърчаване на раждаемостта и отглеждането на деца е сигурната семейна среда и осигуряването на интегрирана подкрепа за семейството и децата. Това е основен приоритет в работата на Министерството на труда и социалната политика в дългосрочен план.
В тази връзка бих искал да отбележа, че правото на обезщетение за майчинство за осигурените по Кодекса за социално осигуряване майки и периодът, в който се осигуряват, са едни от най-благоприятните в сравнение с други европейски държави. Изключително важно е, че дори в етапа на бавно преодоляване на последиците от тежката икономическа криза не бяха променени размерите на отпуск поради бременност и раждане на 410 дни и съответно получаването на обезщетение в размер на 90 на сто от средномесечното възнаграждение, върху което се е осигурявала майката за последните 24 месеца. Само за сравнение – предишният период за получаване на това обезщетение за бременност и раждане е бил 135 дни, тоест, увеличен е над 3 пъти. Сто тридесет и пет дни, колкото в момента е в почти всички европейски държави.
След ползването на отпуск за бременност и раждане майките в България имат право и на отпуск за отглеждане на дете до две години. Освен това законодателството предвижда и отпуск за отглеждане на дете до три години. За облекчение на родителите се поема заплащането на здравноосигурителните вноски за всички деца от държавния бюджет. В подкрепа на отглеждането на деца в семейна среда са и семейните помощи, които достигат до повече от 80% от децата, с предвиден бюджет от около 500 млн. лв. през следващата година. Също така са предвидени 30 млн. лв. за изграждането на нови детски градини и детски ясли в цялата страна.
Бих искал да подчертая, че подкрепата на децата и техните семейства не е само финансова, но се реализира и с развитие на съответната мрежа от услуги за деца. От 2009 г. до октомври 2012 г. новоразкритите услуги за деца и семейства са над 162 от общо 335 социални услуги за деца и техните семейства. Системата от детски ясли и детски градини е изключително важна за подкрепата на родителите и грижата за деца и това също струва много пари. В тази връзка Министерството на труда и социалната политика вече реализира Проект за социално включване и изграждането на 70 общностни центъра в цялата страна, където се предвижда над 100 хил. деца и техните родители от 0 до 3 и от 3 до 7 години да ползват интегрирани социални и здравни услуги и създаването на нови 1600 места в детски ясли и в детски градини. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Манолова, заповядайте за реплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, Вие казахте три неща, които имат отношение към моя въпрос и се свързват с Вашето правителство. Това са: строителството на детски заведения, осигуряването на сигурна семейна среда и решаването на демографската криза. Бих казала, че и в трите области резултатът от Вашето управление може да бъде характеризиран с една дума и тази дума е провал. Това, че ще строите тепърва, в бъдеще време, детски градини е добре, само че то по никакъв начин не може да подпомогне днешните родители на малки деца. Това, че разчитате на сигурната семейна среда, също е добре, защото е нормално децата да растат най-добре в сигурна семейна среда, но каква сигурна семейна среда осигури правителството на ГЕРБ, при положение че безработицата се увеличи с 400 хил. души, при положение че безработицата при младите хора е над 30%, при положение че доходите са замразени вече четвърта година?! Каква сигурна семейна среда, когато младите семейства мизерстват?! Когато обезщетението за майчинство четвърта година е в размер на 240 лв.?! Аз бих казала обратното, че Вие икономисвате, спестявате от младите семейства, спестявате от всяко дете, икономисвате от децата. Месечно от всяко дете Вие реализирате икономия в размер на 70 лв. Това би следвало да бъде увеличението на майчинските обезщетения, ако се следваше логиката до 2009 г. – размерът на обезщетението за майчинство да е равен на размера на минималната работна заплата. През следващата година Вие ще спестите 13 милиона от младите семейства, с толкова по-малко е размерът на майчинските в сравнение с 2009 г. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Приключвам. Освен това по време на Вашето управление всяка година се раждат с 5 хиляди по-малко деца. Вашият принос в демографската криза ще бъде 20 хиляди българчета по-малко, родени по време на управлението на ГЕРБ, защото замразихте майчинските и детските и направихте нещо по-лошо – убихте перспективата пред младите български семейства. Това е изводът от Вашето управление!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: За дуплика – господин министър.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манолова! През следващата година правителството чрез парламента осигури в Закона за държавния бюджет, в Закона за държавното обществено осигуряване, чрез Оперативната програма „Човешки ресурси”, чрез заема от Световната банка над 1 млрд. лв. за майките и техните деца.
Също така през последните три години и половина правителството работи доста уверено по отношение на пълната деинституционализация на децата, които са настанявани в институциите, с пъти се увеличи броят на приемните семейства, броят на дечицата, които са настанени в приемни семейства. До 2009 г. те бяха около 220, в момента са над 2200 и чрез проект на Оперативна програма „Човешки ресурси” през следващите два месеца ще се увеличат с още 600.
По отношение на изграждането на центровете от семеен тип, вече вървят съответните процедури и през следващата година ще бъдат изведени и децата от институциите в сегашния им вид. С Проекта „Социално включване”, казах, още от пролетта на следващата година около 35 центъра ще бъдат отворени за около 1600 допълнителни места в детските ясли и в детските градини, за да може в крайна сметка да облекчим майките да имат възможност да ходят на работа и да се грижи някой за техните деца през това време. Също така над 104 хиляди деца и техните родители по този проект като цяло ще могат да се възползват от интегрирани социални и здравни услуги за дечица от нула до три и от три до седем години, включително и дечица с увреждания, включително и деца от малцинствата, на които да дадем равен шанс за първи клас.
Ето това са изключително важните проекти на правителството, които започва и ще реализира включително и през следващата година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин министър.
Следващият въпрос е на народния представител Захари Георгиев. Постъпило е искане от него за отлагане на въпроса.
Преминаваме към въпрос от народния представител Мая Манолова относно социално подпомагане на безработни лица.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, изкушавам се да кажа едно изречение във връзка с Вашия отговор на предишния ми въпрос, а то е, че, както се оказа, чрез социални програми и строителство на различен тип детски заведения и центрове Вашето правителство изключително умело отклонява средства, да не кажа по-силна дума. Става дума за това, което реално трябваше да направите за майките, за младите български семейства, за българските деца – нещо, което Вие не направихте, но оценката тепърва ще Ви бъде дадена на следващите избори.
Сега ще кажа няколко обективни числа, с които да аргументирам моя следващ въпрос. Те са от едно изследване на Евростат, направено през последните месеци, според което 49% от българските граждани живеят около линията на бедността. Това означава, че близо 4 милиона българи живеят около линята на бедността.
И още едно число – 23% са хората, които продължават да живеят в крайна бедност, след като са получили социални плащания от българската държава. Именно за тези хора е моят въпрос – за тези хора, които в резултат на кризата и на некадърното, некомпетентно и безчувствено управление на ГЕРБ са принудени да разчитат на подаянията на българската държава. Защото нямат работа, защото нямат имущество, защото нямат доходи, които да гарантират техните основни жизнени потребности. За тези хора според българската Конституция трябва да се грижи българската държава. Според българското законодателство трябва да се грижите и Вие, като социален министър. За съжаление обаче, вече четвърта година, както всичко друго в държавата, както всички доходи, е замразен и гарантираният минимален доход, а той е основа за формирането на социалните плащания, които получават социално слабите български граждани. Той е замразен на 65 лв., колкото беше и през 2009 г. В резултат на това социално слабите български граждани четвърта година продължават да получават по 42 лв. – 42 лв. е сумата, според която правителството счита, че може да гарантира задоволяването на основни жизнени потребности на един български гражданин в днешно време.
Моят въпрос към Вас, тъй като Вие очевидно не можете да промените числата до края на Вашия мандат, е ще дадете ли някакво оправдание за своето поведение до този момент и ще промените ли поне условията, чрез които социално слабите лица, които са безработни, ще могат да получават социални помощи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манолова, Вашият въпрос отново насочва вниманието ни към проблема на социалната закрила на най-уязвимите рискови групи. Това, което успя да направи правителството през последните три годни и половина в състояние на изключително тежка икономическа криза, на спад на производството, на спад на брутния вътрешен продукт и за съжаление увеличаване на броя на хората, които са на социални помощи и получават обезщетение за безработица, е именно, на първо място, за периода увеличихме минималната работна заплата, която от 1 януари ще бъде 310 лв. За целия период тя е увеличена с над 20%.
Също така искам да кажа, че в Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, са посочени мерки към усъвършенстване системата за отпускане на помощи, част от които пряко засягат безработните лица, като се предвижда съкращаване на срока на задължителната регистрация в бюрата по труда на безработните лица в трудоспособна възраст, които кандидатстват за отпускане на социална помощ от девет на шест месеца. По този начин облекчихме една голяма част от хората, които могат да се възползват от тези мерки.
Също така ние винаги сме смятали, че е най-добре човек да има заетост, отколкото да получава социални помощи. В тази връзка искам да кажа, че само от Програмата „От социални помощи към осигуряване на заетост” 12 383 безработни лица вече не получават социални помощи, а им е осигурена заетост.
Над 70 хиляди човека в цялата страна в момента работят по различни проекти и програми на Министерство на труда и социалната политика и чрез Европейски социален фонд. Това са програмите за дълготрайно безработни лица, особено в малките общини, Програма „Развитие и подкрепа за заетост”, младежките програми, стажовете „Първа работа”, „Ново работно място за млади хора до 29-годишна възраст”, а също така личните асистенти. През следващата година по всички програми на Оперативната програма „Човешки ресурси” и на Министерството на труда и социалната политика над 17 хиляди лични асистенти ще обслужват над 30 хиляди души, които имат нужда от това – хора, които са с някакъв тип увреждане или са самотни хора, които не могат да се грижат сами за себе си. Толкова лични асистенти, повярвайте ми, госпожо Манолова, никога не е имало през последните години, които да се осигуряват от държавния бюджет и най-вече от Оперативната програма „Човешки ресурси”.
Също така искам да припомня, че ние променихме плащането на обезщетението за безработица в размер на 60% от осигурителния доход на лицето в периода от 24 месеца преди прекратяването на осигуряването, за да може във времето, когато то е в бюрото по труда, да има възможност да получава едно по-голямо обезщетение, да има мотив да се осигурява върху реалната заплата, когато работи, за да може, когато настъпи това събитие, не дай си Боже, да получи 60% от брутното възнаграждение, което е получавал преди това, а през това време да има възможност да си търси работа и да получава един приличен доход. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин министър.
За дуплика – заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Нека да признаем, че увеличението на минималната работна заплата няма никакво отношение към лицата, които получават социални помощи, защото те просто са трайно безработни. Предлагам друг път да говорим за социалните програми на Вашето министерство с всичките обвинения от наша страна за нерационално използване на средствата по тях, но какъвто и да е нашият спор, при всички случаи би трябвало да сме съгласни за едно – че те се отнасят до няколко десетки хиляди български граждани, докато въпросът за социалните помощи се отнася за стотици хиляди български граждани, които разчитат единствено и само на подкрепата на българската държава, която вече четвърта година се изразява в 42 лв. на човек в масовия случай.
Освен това Вие направихте и нещо друго – променихте условията, при които хората могат да получават тези 42 лв. Те трябва да полагат общественополезен труд, забележете, в рамките на 14 дни месечно по четири часа – 14 дни по четири часа за 42 лв.! Само транспорта на хората до мястото, на което ще полагат общественополезен труд, струва – 14 дни по 2 лева, 28 лева. На тези хора им остават 14 лв. средномесечно, по 50 стотинки на ден! Това е социалната дейност на Вашето правителство!
В резултат на задължението за работа 14 дни по 4 часа хората получават подкрепа от българската държава в размер на 50 стотинки дневно – това е цинизъм.
Няколко пъти поставям пред Вас този въпрос. Не съм против те да полагат общественополезен труд, но нека да работят 7 дни по 8 часа, за да има ефект и за държавата, и за общината, и за хората. През останалото време да могат да подпомагат своите семейства, да си търсят работа. Не може днес в България да се преживява с 50 стотинки на ден.
Казвам Ви го за последен път и Ви предупреждавам, че ако не промените системата, след 6 месеца следващото управление – БСП, ще махне тези 14 дни, ще ги замени със 7 дни по 8 часа, защото такова е искането на хората и шансът им да подпомогнат семействата си евентуално чрез допълнителна работа и да оцелеят през следващата тежка и обричаща ги на мизерия зима. Помислете по моето предложение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Дуплика.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Манолова, уважаеми дами и господа народни представители! Първо, правителството в тежка икономическа криза не намали нито един размер на социалната помощ, която сте давали Вие навремето в икономически подем и при милиарди излишъци.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Направете и Вие същото.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Ние в тежка икономическа криза не намалихме нито една социална помощ като размер. (Реплики от КБ.)
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): При 30% инфлация.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Виждате какво става в цяла Европа. Ние не го направихме.
Второ, защо трябва да работят получаващите социални помощи? Защо трябва да работят 14 дни по 4 часа? Защото по този начин не могат да работят през останалото време в сивата икономика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): А по-добре да умират от глад!
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Когато работеха по 7 дни, получаваха социални помощи и ходеха да работят в сивата икономика. Това ли искате да направим?! Според мен това не е честно.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Да.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Според мен не е честно – или ще работиш, или ще получаваш социални помощи. Ние насърчаваме хората да работят, а не да получават социални помощи.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Къде?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Следващият въпрос от народния представител Емилия Масларова се отлага по искане на госпожа Масларова.
Въпрос от народния представител Любомир Владимиров относно правилата за придобиване и сроковете за ползване на медицински изделия, приспособления и съоръжения от хората с увреждания.
Заповядайте.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ (Атака): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми народни представители! При проведени срещи с граждани като народен представител от Партия „Атака” в 19. Многомандатен избирателен район – Русе, бях известен, че в средите на хората с увреждания се знае за подготвяно изменение и допълнение на Приложение № 7 към Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания, касаещо правилата за придобиване и сроковете за използване на медицински изделия, приспособления и съоръжения по каналния ред на Агенцията за социално подпомагане.
На заседание на Областната здравна комисия – Русе, на 26 юни 2011 г. – забележете, е обявено, че до 30 юни 2011 г. ще се набират предложения за изменение и допълнение на Приложение № 7 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания. На 29 юни 2011 г. господин Деян Господинов – регионален координатор за Русе на национална мрежа за хора с увреждания, и група негови колеги изпращат до Вас писмо в качеството си на потребители на определен вид медицински изделия – електрически инвалидни колички. Отговор на писмото и до ден-днешен няма. То съдържа конкретни предложения за допълнение на Приложение № 7 към закона. Приложил съм го към въпроса, зададен към Вас.
В тази връзка, моля да ми отговорите: кога се предвижда изменение и допълнение на Приложение № 7 към Закона за интеграция на хората с увреждания? В каква насока и цел ще бъде то? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Владимиров, уважаеми дами и господа народни представители! Да, с моя заповед през тази година бе сформирана експертна група с участието на представители от всички заинтересовани страни, а именно Министерството на здравеопазването, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хора с увреждания. Нейната цел е да разработи и предложи промяна на нормативната уредба, регламентираща пределните размери и лимити на помощите за изработване, покупка или ремонт на помощни средства, приспособления и съоръжения, или медицински изделия за хората с увреждания в Приложение № 7 към чл. 40, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания. Проведоха се обсъждания, включително на предложения на Българския лекарски съюз, граждани и неправителствени организации относно случаите, когато в някои от общините не съществуват специализирани лекарски консултативни комисии в медицинските центрове и в болниците с компетенции да издават медицински протоколи на горепосочените изделия.
Експертната група прие, че няма нормативна пречка в Приложение № 7 към чл. 40, ал. 1 от Правилника в новия разработен проект за постановление за изменение на Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хора с увреждания да се запише текст, който не изисква уточняване на вида на съответното лечебно заведение. След междуведомствено съгласуване, което ще бъде направено веднага след празниците, в началото на месец януари следващата година Министерският съвет ще приеме тези промени. Смятам, че по този начин ще удовлетворим голяма част от исканията.
В разработения проект са включени предложения за два нови образеца, а именно молба-декларация и заповед за отпускане на допълнителна парична помощ за пътни разходи в страната за изработка, закупуване или ремонт на необходимите изделия. Освен това се въвежда облекчен режим по издаване на медицинските протоколи, който ще става от ЛКК по профила на специалността за случаите на протези за долни и горни крайници, включително с електронни устройства, протези, ортопедични апарати, изработени по индивидуална мярка, ортопедични обувки с приспособления за корекции, принадлежности за ползване на протези, слухови апарати и т.н. Разписан е облекчен режим за ползвателите на перуки, в случаите когато няма специализирана ЛКК по профила на заболяването, медицинският протокол се издава от специализираната ЛКК към междуобластните онкологични диспансери.
За осигуряване на повече позиции както по отношение на разнообразието, така и по отношение на тяхното предназначение, е от изключително значение създаването на нов механизъм за предоставянето на медицински изделия за хората с увреждания посредством системата на здравеопазване, и в частност чрез Националната здравноосигурителна каса. Проучихме, че в редица европейски страни, като Унгария, Чехия, Румъния, Франция, Германия, Англия, Испания, Италия, Швеция и Полша, когато едно медицинско изделие се предоставя по предписание на лекари – специалисти, то се заплаща от съответната здравноосигурителна каса. Ще продължат нашите разговори с Министерството на здравеопазването.
Още веднъж искам да Ви кажа, че в началото на следващата година след съгласуване между отделните министерства тези промени в Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания ще бъдат приети. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Господин Владимиров – за реплика.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ (Атака): Благодаря Ви, уважаеми господин министър, за отговора. Добре е, че след година и половина хора от Вашето министерство са се задействали и макар след такъв период от време ще има някакво решение.
Моят въпрос беше конкретно за ползвателите на електрически инвалидни колички. Ако можете, отговорете в каква насока ще бъдат измененията в Приложение № 7 относно точно този вид инвалидни колички? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Да, това нещо ще бъде засегнато в промените, които сме подготвили. Пак искам да повторя, освен това, че се въвежда облекчен режим по издаването на медицинските протоколи, което ще става от ЛКК по профила на самата специалност за случаите на протези на долни крайници, включително с електронни устройства, ортези и ортопедични апарати, изработени по индивидуалната мярка, ортопедични обувки и приспособления за корекции, принадлежности за ползване на протези и за слухови апарати, за очните протези с индивидуална отлика към тях, патерици, бастуни, ходилки и проходилки, бели и сензорни бастуни за слепи лица по т. 14, специализирани помощни средства и принадлежности. Тук се включват и тези електронни устройства, за които Вие ме питахте. Така че това ще бъде вкарано в промените в самия правилник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Следващият въпрос към министър Тотю Младенов е от народния представител Милена Христова. Госпожа Христова отсъства.
С това се изчерпват въпросите към министър Младенов. Благодаря за участието Ви в днешния парламентарен контрол, господин Младенов.
Преминаваме към въпроси към министъра на външните работи господин Николай Младенов.
Въпрос от народния представител Александър Радославов относно позицията на Република България в Общото събрание на Организацията на обединените нации за приемане на Палестина за член наблюдател.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Исторически е известно, че след Втората световна война – през 1948 г., с решение на великите сили победителки и Организацията на обединените нации бяха създадени две държави – Израел и Палестина със столица Източен Йерусалим. След войната 1967 г. ясно и известно е, че Израел завладява Западния бряг на река Йордан и Ивицата Газа и Източен Йерусалим, като интензивно го застроява и населява предимно с европейски заселници.
Международната общественост е наясно, че вече над 40 години съществува една несправедливост спрямо палестинския народ. Това се разбира и от редица водещи политици на Израел като Ицхак Рабин, Олмерт и други представители на левоцентристки и центристки израелски партии, които водеха политика за постигане на справедливо трайно споразумение, което да доведе до траен мир.
В момента правителството на господин Нетаняху явно води дясна консервативна политика, която води до конфронтация. Знаем, свидетели сме какво стана там – осемдневна почти война с палестинските военни организации.
Моят въпрос, господин министър, е защо България се нареди сред страните опозиция, ако мога да ги нарека, гласували „въздържал се” в Общото събрание на ООН и по повод статута на държавата наблюдател на палестинската автономия? Аз мисля, че палестинският народ получи нужната подкрепа и интересното е, че в това отношение водещи държави от Европейския съюз, като Франция, Италия и други, гласуваха „за”. Защо България фактически зае такава позиция? Това ми е въпросът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, имате думата за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Радославов, първо, искам да отговоря директно на Вашия въпрос. Позицията, която България зае при това гласуване, на първо място е в интерес на Република България, и на второ място е в интерес на намирането на мирен изход от този тежък конфликт в Близкия Изток.
В интерес на България е близкоизточният мирен процес да се основава на решения, които двете страни – Израел и палестинската власт, вземат заедно и тези решения водят до постигане на целта, която всички сме си поставили, а именно създаването и утвърждаването на две държави за два народа, които живеят в мир и сигурност един с друг. Нашето разбиране е, че единственият истински път към трайното решение на един от най-старите и кръвопролитни конфликти, е в ръцете на лидерите на двата народа. Само това, което те постигнат заедно, може да се нарече решение и то да донесе мир и сигурност за всички.
България смята, че всяко действие, което води страните към излизане от този път на двустранни разговори, води до повишаване напрежението и отдалечаването от крайната цел, не е конструктивно. И затова нашата страна винаги е подкрепяла решенията и на Европейския съюз, осъждайки едностранните действия на палестинската власт или на Израел, които могат да отдалечат двете страни от създадените механизми за преговори.
Приемането на резолюцията не върна страните на масата за преговорите, както беше заявено преди това. Тя не направи работата на международните посредници по-активна и по-резултатна. Напротив, Израел отвърна на едностранния ход със свои мерки, а палестинската власт не обяви обещаното връщане на масата за преговори. Вместо това започна процедурата по приемането си в следващите организации и институции в системата на ООН.
Нашето разбиране е, че този акт, който беше приет от Общото събрание на ООН, не променя по никакъв начин признаването от българската държава на палестинската държава, което е направено през 1988 г.
През последните две години България развива изключително активни и добри отношения както с палестинската власт, така и с Израел. Засили се нашето икономическо, политическо и културно сътрудничество. Последователно подкрепяме и легитимните искания на палестинския народ за свободно самоопределение. В рамките на нашите усилия за първи път от много години България предостави и финансова помощ за палестинските бежански лагери, които се намират в Ливан.
Искам да споделя, че позицията „въздържал се” по повод резолюцията в ООН беше споделена не само от нашата страна, а и от редица страни в Европейския съюз, сред които Германия, Холандия, Полша, Румъния, Великобритания и други наши съседни държави. Сигурен съм, че оттук нататък усилията на всички ни в Европа трябва да бъдат насочени към това да върнем двете страни отново на масата на преговорите, за да може да се постигне решение, което да е в интерес както на израелския, така и на палестинския народ. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за реплика, господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Очевидно е и от Вашия отговор, господин министър, че има две, ако мога да кажа, линии на разбиране и в Европейския съюз основно, чийто член е България. Едните държави смятат този път, който Вие изложихте за правилния, че е в интерес и на палестинската автономия. Другите държави, както и аз лично разсъждавам, че вероятно, за да се стигне до това Палестина да поиска автономия и чрез ООН да стане със статут държава наблюдател, е, че толкова години не могат да постигнат трайно разрешаване на техните интереси. Защото иначе няма логика, ако могат да се разберат помежду си, да се търси едва ли не намесата на Организацията на обединените нации и привличане на много повече подкрепа извън двустранния процес. И аз си мисля, че това ще бъде само от полза. Рано или късно никой не е вечен в управлението, вероятно ще се смени политиката на самия Израел със смяната на управлението, което в момента има.
Аз исках пак да отворя една вратичка в тази насока, че моето дълбоко убеждение е, че България като член на Европейския съюз трябва да се стреми към по-синхронни действия с държавите от Европейския съюз. Говоря за континентална Европа неслучайно, защото Великобритания си има свои интереси като майка на англосаксонския свят. Тя си е държава с 45 държави британска общност. Да не говорим за Австралия, Нова Зеландия, Канада, където има генерал-губернатори на кралицата. Така че нашите интереси са предимно с Германия, Франция, говоря за континенталните държави, включително Русия.
Не напразна беше формулата „От Атлантика до Урал” на генерал Де Гол и канцлера Кол, защото континенталните европейски западни държави имат този интерес, дори отношения с Русия и ние ,според мен, като държава, трябва много да съблюдаваме политиката на тези водещи държави, защото сме членове на Европейския съюз, не сме североамерикански щат. Мисля, че в тези насоки ние имаме какво да правим като външна политика и не само като външна политика, задълбочаване на интеграцията ни с континентална Европа и Европейския съюз – това е моето мислене по въпроса. Мисля, че този ход, който се предприе в подкрепа на някои от тези държави, водещи в Европейския съюз, е в тази насока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: За реплика желаете ли думата?
Заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Първо, искам да уточня, че в Европейския съюз, за съжаление, имаше три линии на поведение – срани, които гласуваха за резолюцията, страни, които гласуваха против резолюцията, и страни, които се въздържаха. България направи максималното, което зависеше от нас и от нашите съюзници в Европейския съюз да имаме една позиция на Европа. За съжаление това обаче се оказа невъзможно. При липсата на една позиция и при неспособността на ключови държави в Европейския съюз да постигнат съгласие по нея, позициите бяха разпределени различно.
Защо се стигна до тази резолюция? Вие сте прав, като казвате, че има застой в близкоизточния мирен процес – застой, който за съжаление тече от години, но застой, който не може да бъде преодолян, като се смени форматът на преговорите. Форматът на преговорите е пряк между Израел и палестинската власт. Това е ключовият момент, който трябва да се спази. Всички други формати, всички други алтернативи няма да дадат необходимия резултат най-малкото, защото виждаме, че в дните, след като беше приета тази резолюция, в Ивицата Газа, която се контролира от терористичното движение „Хамас”, първото нещо, което неговият лидер направи, беше да се изправи и да отрече правото на Израел да съществува в изявления, които бяха осъдени от Европейския съюз като подстрекаващи насилие и предизвикващи засилване на този конфликт. Нищо друго, освен преките преговори, не може да доведе до резултат, който да бъде мирен и траен, да позволи на Израел и на Палестина да живеят рамо до рамо, граница до граница, в мир и сигурност. Това е единственият път, по който може да се върви.
Оттук нататък нашите усилия в рамките на Европейския съюз и двустранните ни контакти с двете страни ще продължат да бъдат насочени към стимулиране на този диалог и създаване на условия, в които може да се постигне съгласие. Разбира се, как ще се постигне това съгласие, зависи от много фактори, които са извън България. Това е и общата позиция на Европа, зад която всички ние заставаме.
Ползвам повода, приключвайки този отговор, да благодаря на Народното събрание за изключително конструктивните дебати, които сме имали в областта на външната политика през изминалата година, и да пожелая на всички весели Коледни и Новогодишни празници. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодарим Ви.
Преминаваме към въпросите към Делян Добрев – министър на икономиката, енергетиката и туризма.
Той ще отговори първо на два въпроса по сходни теми от народния представител Иван Николаев Иванов – относно съответствие на проекта „Южен поток” с изискванията на Третия енергиен пакет на Европейския съюз и относно изпълнение на Решение № 994/2012/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г.
Господин Иванов, имате възможност да развиете въпросите си.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, както гражданите на Република България са длъжни да спазват законите на страната, по същия начин България като страна – членка на Европейския съюз, е длъжна да спазва европейското законодателство.
В областта на енергетиката европейското законодателство в актуалния си вид се базира на Третия либерализационен пакет, който обхваща две директиви, а именно – Третата електрическа и Третата газова директива.
Неспазването на националното законодателство води до санкции на гражданите, неспазването на европейското законодателство води до санкции на страните, които го нарушават.
Аз убедено твърдя, че към момента България нарушава европейското законодателство в областта на енергетиката и по-специално – Третата газова директива. Защо? На 15 ноември тази година България подписа споразумение с Руската федерация, което реално представлява окончателното инвестиционно решение за изграждане на „Южен поток”, който ще премине през територията на страната.
Нещо повече, заявява се, че след 6 месеца ще бъде направена и първата копка на територията на страната за газопровода „Южен поток”, който ще тръгне от Галата – на около 10-ина километра южно от Варна, и ще достигне границата ни със Сърбия по течението на река Тимок.
Защо считам, че се нарушава Третата газова директива? Съгласно директивата, първо, трябва да си отговорим на въпроса: в газопровода има ли собственост на компанията, която ще бъде доставчик на газ? С други думи, „Газпром”, който е доставчик на природния газ по газопровода „Южен поток”, има ли собственост или съсобственост с газопровода – поне на българска територия, защото съгласно споразумението 50% от собствеността се държат от българската страна, 50% би трябвало да се държат от „Газпром”, който е доставчик? Това е първото, което Европейската газова директива повелява да не бъде така.
На второ място, ще може ли България да си доставя природен газ от трети страни по трасето на „Южен поток”, например от Азербайджан, с който отдавна имаме договор за доставка на 1 млрд. куб. метра природен газ, но този 1 милиард няма откъде да дойде до България?
На следващо място, как ще се определят транзитните такси, защото механизмът за тяхното определяне вече е съвсем различен от този, който съществуваше досега? Съгласно механизма, който се нарича „определяне на транзитните такси на базата вход-изход от всяка точка на тръбопровода”, до март 2011 г. всяка страна трябваше да представи този механизъм за определяне на транзитните такси.
Има един начин, при който България може да наруши европейското законодателство.
Господин министър, Вие знаете – това е именно поискването на дерогация, временно неизпълнение на европейското законодателство. При мен е списъкът на всички дерогации, които са постъпили, включително от страна на България имаме единствено искане за дерогация по „Набуко”. Но не и искане за дерогация по „Южен поток”.
По този повод, господин министър, отправям към Вас следните въпроси:
Първо, въпросите ми са свързани с това: нарушава ли се, господин министър, европейското законодателство в тази част, която цитирах?
На второ място, България направила ли е искане за дерогация или не и, ако не е направила, как оправдавате това поведение на правителството?
Вторият ми въпрос е свързан с решение на Европейския парламент за информираност на Европейската комисия, когато в областта на енергетиката се подписват споразумения с трети страни – в случая с Руската федерация: получили ли сте официален писмен отговор на тази информация? Този отговор трябваше да постъпи за четири седмици. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, заповядайте за отговор в рамките на 6 минути, тъй като бяха обединени два въпроса.
МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Уважаеми господин Иванов, България не нарушава европейското законодателство в сферата на газа. Многократно и пред Вас, и пред цялата българска общественост съм заявявал: не считам, че България трябва да бъде знаменосец на преписка за получаване на дерогация по проекта „Южен поток”.
Вие ме насърчавате да направим точно това, което не смятам, че е правилно. България е само една от страните, която участва в този проект. Половината държави в Европа също са акционери в този проект...
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК, от място): „Половината” е силно казано.
МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: ...и на тяхната територия също ще се изгражда инфраструктура по проекта „Южен поток”.
Защо точно България, една от най-малките държави в този проект, трябва да бъде знаменосец на такова изключение от европейските правила, на такава преписка?
Многократно съм заявявал, че това е въпрос, който трябва да се реши на ниво Европейска комисия – „Газпром”. Вие много добре знаете, че през януари месец предстоят точно такива срещи между Европейската комисия и „Газпром”, за да бъдат обсъдени видовете изключения, които може да получи газопроводът.
Между другото, на втория Ви въпрос имам три страници много подробен отговор, но по-добре да Ви отговоря по същество, отколкото да Ви прочета всички членове, по които може да се получи дерогация и видовете дерогация. Сигурен съм, че Вие ги знаете.
По отношение на втория Ви въпрос, касаещ това дали България е информирала Европейската комисия за този проект, който е над правителственото ниво, с две думи, който е проект между няколко държави на Европейския съюз. Искам да Ви обърна внимание, че това изискване на Комисията касае единствено споразумения, които се сключват между държавите – то не касае споразумения, които се сключват между компании.
В този смисъл споразуменията, които са сключени по „Южен поток”, са споразумения между компании – те не изискват ние да информираме Комисията и да получаваме от нея каквото и да било одобрение. Да не говорим, че тези правила на Европейския съюз все още не са в сила и не сме задължени да ги изпълняваме. Причината не е, че те не са в сила и не сме задължени да ги изпълняваме, а в това, че те са споразумения между компании, а не между държави. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Иванов, в рамките на четири минути – за Вашите реплики, тъй като сте задали два въпроса и процедурата е по двата обединени въпроса.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, от отговора Ви научих следните две ясни неща.
Първо, Вие реално признавате, че договорът „Южен поток” не е в съответствие с третия либерализационен пакет и оправдавате това поведение с думите, че ние не сме единствената страна, че половин Европа – не половин Европа, но действително четири страни – членки на Европейския съюз, са в този проект.
Нека поне веднъж ние да бъдем пионер в Европейския съюз по спазването на законодателството, а не винаги да се влачим по корем последни, винаги последни. Нека тук да покажем, че ние защитаваме принципите, за които са гласували нашите евродепутати, където най-голяма е групата на ГЕРБ, в Европейския парламент. И е взето решение от Съвета, в който участва министър-председателят на Република България. Това е първо.
Второ, казвате – да, може да се поиска дерогация, има правила, има членове, по които това се прави.
Аз попитах: „Поискана ли е?”. Отговорът е: „Не, не е поискана”.
Не зная всъщност какво се чака, защото и „Набуко” не е започнал да се строи, така е. (Реплики от народните представители Петър Димитров и Петър Мутафчиев.)
И въпреки това ние сме поискали точно както се изисква – дерогация по отношение на „Набуко”. (Реплики от КБ.)
Относно това дали се нарушава или не европейското законодателство, пред мен е споразумението, което сключи предишното правителство, и те затова са малко нервни и се обаждат от място – представителите на БСП. (Шум и реплики.)
Ето какво сключиха те. Те в чл. 9 са записали, че ще се сключи дългосрочен договор между компанията, има се предвид компанията „Южен поток – България”, и руски учредител, това е „Газпром”, за използване на целия капацитет на тръбопровода. С други думи ми се дава директно отговор, че ако България, от друга страна, например с Азербайджан, иска по тръбопровод, по който 50% е българска собственост и преминава през територията на България да си достави газ, към момента на валидност на това споразумение, България няма това право. Би трябвало Азербайджан да продаде този природен газ на Русия, тя да си начисли каквото си пожелае и да ни го достави като руски природен газ.
Считам, че това наистина е сериозно отстъпление от европейските правила, които между другото са приети именно с тази цел – да защитят интересите на страните членки, и то най-вече не като едно абстрактно понятие, а интересите на гражданите, защото винаги диверсификацията, включително по един тръбопровод, води до намаляване на цените и повишаването на качеството. Не Ви убеждавам, защото съм сигурен, че Вие знаете това.
Относно обстоятелството, че има и други страни в същото положение, все пак искам да отбележа, че ако България бъде санкционирана финансово, което може спокойно да се случи, българските граждани няма да бъдат успокоени, че ще бъдат санкционирани финансово и гражданите на други страни членки.
Давам Ви директно пример, че именно поради това, че не се изпълнява изцяло пакетът от две директиви в третия либерализационен пакет, на Полша беше наложена санкция, която е в размер на 84 хил. евро ежедневно. Ежедневно! Това е документ от Европейската комисия и той е пред мен.
На Словения, понеже само една от двете директиви не е изпълнила, санкция от 10 хил. евро ежедневно.
Господин министър, нашата цел трябва да бъде да покажем, че действително не само споделяме общи ценности под формата на изявления на Европейския съюз, но едновременно с това с действията си да го докажем.
Помня, че още преди две години, когато беше Вашият предшественик, този въпрос възникна и тогава беше заявено, че България ще търси дерогация. Оттогава минаха две години. Ние сме в нарушение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, за дуплика в рамките на четири минути.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК, от място): Но само истината!
МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Винаги говоря само истината, господин Иванов. Чух Вашата реплика.
Имам една молба към Вас и към всички народни представители в това Народно събрание. Молбата ми е тогава, когато нямаме никакво основание за притеснение по отношение на определени санкции, да не плашим хората! Българският народ ни слуша и от тази трибуна Вие казвате, че има опасност да ни бъдат наложени санкции.
Няма никакви опасения на България да бъдат наложени санкции. Вие много добре знаете, че аз преди два месеца участвах на една закуска с комисар Йотингер в Европейския съюз... (реплики от КБ), на която работна закуска не закусвахме, а работихме, господин Мутафчиев. Може би разбирате думата „закуска” много едностранчиво, на която закуска всички държави, представени от енергийните си министри, заедно с комисаря Йотингер постигнахме споразумение Европейската комисия да води разговорите с „Газпром”, а не всяка държава сама за себе си. (Реплики от народния представител Иван Н.Иванов.)
В този смисъл ние нямаме задължение да подадем документи за дерогация. Това са разговори, които и в момента текат между Европейската комисия и „Газпром”. „И Европейската комисия” – казвам, защото ние сме Европейски съюз. Там ще се намери общо решение за всички държави, а не всяка държава сама за себе си да реши дали да иска един вид дерогация или друг вид дерогация. Така че няма основание за каквито и да е опасения, такива каквито Вие имате, за финансови санкции. (Реплика на народния представител Иван Н. Иванов.)
Знаете, че преди да се наложат финансови санкции... (Шум и реплики в залата.)
Знаете, че преди да се наложат финансови санкции се стартира процедура. Тази процедура има фази на уведомяваме, на мотивирано становище, докато се стигне до съдебна процедура. Обикновено след стартиране на процедура държавата членка има срок от три години, в които да изправи евентуално несъответствието с европейското законодателство. Това е още едно доказателство, че няма абсолютно никакви основания за всяване на страх и паника сред хората в България за това, че ни заплашват каквито и да било санкции. Ние нямаме започнала процедура. Дори нямаме основание да се притесняваме, че ще започне такава процедура. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Преминаваме към въпрос от народния представител Мартин Димитров и Иван Николаев Иванов относно строителството на високоволтов далекопровод – 400 квт АЕЦ „Белене” – подстанция „Царевец”.
Господин Димитров, заповядайте да развиете въпроса.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър, „Белене” е един много особен проект – проект, който е държава в държавата.
Дайте ми друг пример, уважаеми господин министър, уважаеми колеги, когато преди време един председател на НЕК извън мандата, даден му от правителството, подписа споразумение с руснаците. След това беше уволнен. И ако историята спираше дотук би било по-добре, само че тя продължи по-нататък.
Месеци по-късно са пратени писма до общините от Великотърновския регион за това, че трябва да бъде строен далекопровод, при положение че проектът е спрян.
И аз имам следния въпрос към Вас, господин Добрев: няма нужда да вярваш в теория на конспирацията, за да разбереш, че едни хора в държавата, които явно са и на властови позиции, продължават да строят „Белене”, въпреки че проектът е спрян от правителството. Те си строят. И си продължават така, все едно проектът никога да не е бил спиран.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Народът го иска!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Това ще установим, господин Мутафчиев, на референдума – иска ли народът, не иска ли. (Шум и реплики.)
Това показва, уважаеми господин министър, че има сили, които едва ли не са по-силни от правителството и си правят каквото си искат и каквото им падне.
Сега Вие правилно уволнихте човека, който е пратил писмото до общините във Великотърновския регион, но идва логичният въпрос: той сам ли е действал или някой им е наредил? Имало ли е решение на НЕК? Имало ли е заседание на Техническия съвет на НЕК, на което да се вземе такова решение, или един човек е станал една сутрин и е казал: „Белене” е много хубав проект, нищо че го е спряло правителството, нищо, че това решение е потвърдено от Парламента, събуждам се тази заран и го продължавам!”.
Ако е такава ситуацията, господин министър, би било изключително наивно. Аз съм убеден, че този човек не е действал сам и зад него стоят важни фактори. Част от тези фактори, според мен, и в момента са сред нас, както се казва. (Шум и реплики.)
Искам да Ви попитам: проверихте ли на ниво НЕК кой е участвал? Кой му е разрешил? Имало ли е съгласувателни процедури, каквито изискват подобни решения, с Министерството на вътрешните работи, с „Пожарна и аварийна безопасност”, с „Лукойл”, „Булгартрансгаз”, „Вивател”, Министерството на културата и кога, тоест дали един човек е действал напълно самоволно? Пак Ви казвам – събудил се е една сутрин и е казал: „Не ме интересува държавата, не ме интересува Министерството на икономиката, не ме интересува Парламентът, аз се събуждам и ще строя „Белене”, или все пак този човек е действал заедно с други свързани лица”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, имате думата за отговор. Заповядайте.
МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Димитров, може би ще Ви разочаровам, но не мога да кажа, че е имало конспирация, такава каквато Вие представихте във Вашия въпрос. Това не е организирано действие, държава в държавата, срещу решението на Парламента и на правителството. Ние разследвахме случая, знаете, веднага след като се установиха тези факти и тази продължаваща процедура въпреки спрения проект „Белене”. Тук искам да отбележа и да обърна особено внимание, че са изпращани писма, а не са харчени държавни средства по този проект. Вярно е, че писмата отнемат административно време на служителите да ги подготвят, да ги изпратят. Може би пощенската марка е разходът, който би могъл да бъде спестен, но няма възникнали финансови последици за Националната електрическа компания от това действие.
Както Вие самият казахте, изпълнителният директор, отговорникът господин Марин Ангелов от предприятие „Трафелектроинвест” бе освободен още на следващия ден. Не се установи това да е някаква конспирация и той да е действал целенасочено в посока против Народното събрание и държавата, а по-скоро е продължена административна процедура, съгласувателна процедура за строителство на този далекопровод с изпращането на писмата.
На втория Ви въпрос – да, изпращани са съгласувателни писма до Министерството на вътрешните работи, „Пожарна и аварийна безопасност”, „Лукойл”, „Булгартрансгаз”, „Вивател”, Министерството на културата. Това е станало в периода преди да установим, че такава кореспонденция се е разменяла. Още веднъж подчертавам, че тази кореспонденция не е предизвикала разходи, освен пощенските разходи за изпращането на писмата и административните разходи за написването им вътре, в администрацията, за Националната електрическа компания. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за реплика, господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, това, което каза моят колега Мартин Димитров, има и определено продължение, където няма само разходи за пощенски записи.
Аз получих официален документ, че на 17 октомври 2012 г. е гласувано от Общинския съвет в Свищов Решение за изграждане на наземна сеизмична станция върху 100 квадратни метра площ и учредяване право на сервитут за електрозахранване за площ 89 квадратни метра. И сега чуйте: Инвестиционното предложение за изграждането на станцията е внесено от предприятие АЕЦ „Белене” и целта е да се следи сеизмичната активност на площадката „Белене”.
Извинявайте, ако проектът „Белене” е спрян, как предприятието АЕЦ „Белене” иска да се изгради там сеизмична станция? От каква потребност? Така може да изгради из цялата страна, ако трябва просто да се следи сеизмичността.
Очевидно е, господин министър, че от датата 29 март 2012 г., когато трябваше съвсем ясно да се заяви и с действия да се уплътни решението на Министерския съвет, много неща не са направени, което внушава усещането, че зад гърба на българските граждани и на Народното събрание, което ден след това потвърди с нарочен акт решението на Министерския съвет, продължава да се действа по изграждането на АЕЦ „Белене”. Това е грубо нарушение на решението на Министерския съвет, който в това отношение е органът, който взема тези решения.
Господин Димитров Ви даде един пример, аз Ви давам втори пример, може би скоро ще Ви дадем и други примери. Затова ясно трябва да заявите: изпълнява ли се решението на Министерския съвет, чийто член сте самият Вие? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Желаете ли думата за дуплика, господин министър?
Имате думата.
МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Иванов, Вие самият цитирахте отново кореспонденция, а не цитирахте направен разход. Нека да се уточним, че има решение на общинския съвет за инвестиционно намерение, но няма средства, които са платени. Няма пари, които да са платени, и разход, който да е направен.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК, от място): Инвестиционното намерение какво е?
МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ако има разход, който да е направен за купуване на площадка, за изграждане на такава площадка, при положение че няма централа, това е съвсем отделен въпрос, но няма такъв разход.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК, от място): А защо се прави това?
МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Има решение на общинския съвет, че не биха възразили, ако това един ден се направи.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК, от място): Защо тогава се прави? Отговорете просто.
МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Точно това е.
По отношение на това защо управителят на предприятие „Белене” е изпращал тази кореспонденция и не носи ли той също отговорност, както управителят на „Трафелектроинвест”, искам да Ви съобщя, че няма как да търсим отговорност от управителя на предприятие „Белене”, защото той от няколко месеца вече не е сред нас. Това не ни позволява да предприемем действията, които предприехме с „Трафелектроинвест”.
Искам да подчертая, че става въпрос за разменена кореспонденция, не става въпрос за разходи по строителството на централа. Съвсем открито споделям с Вас, че не заставам на позицията, която Вие имате, че едва ли не това е конспирация. Доказа се, че това не е така – не са целенасочени действия срещу правителството. Това е становището на колегите, които разследваха случая. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Следва въпрос от народните представители Петър Димитров и Пенко Атанасов относно инвестиционни намерения на Република Турция в района на Резово.
Господин Димитров ще развие въпроса.
Имате думата, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, въпросът ми е във връзка с растящата тревога на населението от Югоизточна България и особено по Южното Черноморие. Молим да ни отговорите правителството разполага ли с информация за инвестиционни намерения на Република Турция в енергийната сфера на юг от Резово? Въпросът е изключително тревожен, тъй като ако това се случи, ще бъде унищожена цялата екосистема в района, а замърсяванията най-вероятно ще стигнат до Ямболско.
Казусът или тревожната вълна тръгна от един отговор на турския консул в Бургас до областния управител на Бургас, в който пише, че ще се изгражда ТЕЦ от 1,2 мегавата и въглищата ще се доставят от Украйна. Изключително тревожна информация!
На 15 ноември 2012 г. госпожа Нона Караджова заяви, че през Външното министерство ще прати официално запитване до турското правителство – не знам дали го е пратила, а при посещението си на 28 ноември 2012 г. в Турция президентът Плевнелиев най-после заяви: „Имаме проблем, притеснени сме!” Крайно време беше да сте притеснени!
(Народният представител Ваньо Шарков разговаря с народните представители Мартин Димитров и Иван Николаев Иванов.) Благодаря на Синята опозиция за това, че помага на министъра в отговора. Благодаря Ви много.
В тази връзка искам да обясните, господин министър. Правите редовни срещи с турското правителство, дори направихте съвместно заседание. Аз съм изненадан, президентът на България заяви, че ние подкрепяме членството на Турция в Европейския съюз без-ре-зер-вно! Безрезервно, нямаме никакви резерви!
Напомням – Европейският съюз поиска да затворим първите четири блока на „Козлодуй”, и ние ги затворихме заради тези резерви. Ние нямаме никакви резерви към Турция.
И Ви питам: поискахте ли или ще поискате да не се строи нито АЕЦ, нито ТЕЦ и Турция да подпише и ратифицира Конвенцията за ОВОС в трансграничния контекст? И най-малкото – да имаме достъп до Доклада по ОВОС на Турция и до документацията за ТЕЦ-овете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, господин министър. Имате думата за отговор.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК, от място): Но пък сте съгласни да се строи атомна в България! Да Ви се чуди човек кога сте искрени!
МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Димитров, Вие започнахте с ясен въпрос по отношение на това дали ще се строи ТЕЦ или АЕЦ край границата на България и стигнахте до извеждането от експлоатация на Първи до Четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй”, което за мен бе голяма авантюра – от единия край на България да стигнеш до другия край, не само демографски, но и при положение, че двете теми са абсолютно несвързани една с друга.
Затварянето на Първи до Четвърти блок знаете по вина на кого е, защо се случи и кога се случи. Това се случи далеч преди 2009 г., когато бе сформирано това правителство. Така че не се опитвайте с един въпрос за ядрена централа или ТЕЦ в Турция, да вмъквате някаква вина за затварянето на Първи и Четвърти блок. Всички знаем кой се провали в защитата на нашите интереси при затварянето на част от блоковете на АЕЦ „Козлодуй”.
Втората част на въпроса Ви беше дали Турция ще подпише трансграничен ОВОС (не съм сигурен дали Ви цитирам правилно) – а това, много добре знаете, че не е в портфолиото на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Поне това не е в ресора, който Вие би трябвало да знаете какъв е, защото самият Вие сте бил министър на същото това министерство. Така че да ми задавате въпрос по отношение на ОВОС също не е коректно. Има министър на околната среда и водите – министър Нона Караджова. Можете да попитате нея какви са стъпките, които България е предприела, за да накара Турция да подпише Споразумение за трансграничен ОВОС.
По отношение на моите разговори с турската страна – дали край границата с България ще се строи някакъв вид централа, аз повдигнах този въпрос няколко пъти и получих отговор, че няма категорични намерения от турската страна за строителство на каквато и да е централа на този етап край българската граница, но дори и да има някакви намерения – а това бе и моята позиция – те трябва да отговарят на най-стриктните изисквания на Европейския съюз по отношение на опазването на околната среда.
Миналата седмица в Бургас се проведе среща и благодаря на колегите народни представители от ГЕРБ от този избирателен район, че организираха такава среща на съседните общини в този регион, заедно с кмета и с областния управител, за да се обсъди точно този въпрос, а от турска страна – кметовете на съседните на българската територия общини заявиха, че няма да се строи ТЕЦ край българската граница. Има отрицателно становище на Министерството на околната среда в Турция.
Но отново – повече информация по темата във връзка със запитването на министър Нона Караджова можете да получите от самата нея. Информацията, с която аз разполагам, е, че тя е запитала турската страна официално чрез Външното министерство, което е най-официалната възможна кореспонденция между две министерства, но все още не е получила отговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: За реплика – думата има господин Пенко Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин министър, аз започвам оттам, че Вие благодарихте на областното ръководство и депутатите от ГЕРБ за проведената среща. Само че малко предистория. Преди това да се случи, твърдя го категорично, благодарение на нашия председател на Областния съвет на БСП Атанас Зафиров, на бившия кмет на община Царево Петко Арнаудов, на проведените съвместно с екологични организации протести, заедно с турската страна, съвместно срещу строителството на този обект, тогава Вашите хора се бяха изпокрили, а великият Ваш кмет на ГЕРБ от община Царево даже правеше всичко възможно това да не се случи.
Вие по някакъв начин се опасявате заради това и нашето голямо опасение е, че на изнесеното съвместно заседание в Анкара на Министерския съвет на Република България и Министерския съвет на Република Турция, твърде вероятно е нашият министър-председател да е дал добро за такова строителство. Това нас силно ни притеснява, защото Вие се криехте до последно и с PR акция искахте това да не се случи. Въпросът е обаче изключително сериозен. Местните (говоря от турска страна) са изключително обезпокоени. Те са направили всичко възможно това да не се случи. Имат някакви гаранции, че ТЕЦ няма да се строи, но за АЕЦ нищо не са казали. А най-вероятно знаете ли какво е? И АЕЦ, и ТЕЦ! Тогава ще зачеркнем нашето Черноморие. Туризмът ще зачеркнем! Странджа планина като единствена по рода си с такава флора и фауна, с ендемични видове, просто няма да я има. Това, че Вие не провеждате необходимата политика от най-високо ниво, от Ваше ниво като министър на икономиката, енергетиката и туризма, нас изключително ни притеснява, господин министър! Не можем да бъдем доволни от отговорите, които давате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Още в отговора на първия въпрос към мен днес помолих народните представители да не плашат хората. Явно обаче опитите за всяване на напрежение, на страх сред хората ще продължат, защото сме само шест месеца преди изборите.
Цитирам Ви: „Най-вероятно българският премиер е обещал нещо на турския премиер”. Аз присъствах на това заседание. Такива разговори въобще не са се водили на заседанието. Мисля, че не е коректно да твърдите неща, които никога не са се случили. Освен това е още по-некоректно да всявате паника, че строителството на един ТЕЦ може да съсипе българския туризъм. Предполагам знаете, че във Варна имаме по-голям ТЕЦ, отколкото ТЕЦ-а, който евентуално турците обмислят да строят, но няма да се случи, защото Министерството на околната среда на Турция не е разрешило това да стане. Това е окончателно решение.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Вие затова сте спокойни!
МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Това е информацията, с която разполагаме в момента.
Второ, ние имаме такива ТЕЦ-ове. Аз не виждам нашият туризъм около Варна да се е съсипал от това.
А по отношение на въпроса кой колко е способствал за получаване на повече информация, за протести, за заявяване на категорична позиция дали народните представители от ГЕРБ или кметовете и народните представители от БСП ... Мисля, че тази тема не е съществена. Хубавото е, че поне по тази тема всички сме на едно и също мнение, за което благодаря и на опозицията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Продължаваме с два въпроса. И двата са от народния представител Петър Димитров.
Първият въпрос е за условията за руско кредитиране на участието на БЕХ ЕАД в строителството на газопровода „Южен поток” на територията на България.
Вторият въпрос е относно запазване на доставките и транзита на газ през България по досегашната газопреносна мрежа през Украйна.
Заповядайте, господин Димитров, в рамките на четири минути да развиете двата въпроса заедно.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Аз ще прочета най-напред въпросите. Във връзка с приетото решение за реализация на проекта „Южен поток” на територията на България, моля да ми отговорите:
Запазва ли се доставката и транзита на газ през България по досегашната газопреносна мрежа през Украйна?
Второ, какви са условията за кредитиране от ОАО „Газпром” на „собственото самоучастие на БЕХ в строителството”?
Моля за две думи по единия и по другия въпрос. Знаете, че „Южен поток” беше замислен като алтернативно трасе на това през Украйна. Алтернативно! Вие какво договорихте, господин министър? Трасето през Украйна запазва ли се или не се запазва? „Южен поток” алтернативно трасе ли е или е нещо друго? Транзитът през България трябваше да бъде 17,8 милиарда кубически метра плюс 63 милиарда по „Южен поток”, или да бъде 80,8 милиарда кубически метра газ. Вие какво договорихте? Губим ли тези 17,8 милиарда кубически метра като транзит през България при новото споразумение или не ги губим? Пада ли трасето до Провадия от Националната газопреносна мрежа или не пада? Какво става с Компресорната станция в Кардам, която през 2009 г. изцяло беше обновена? Там се направи изключително сериозна инвестиция.
Какво на практика ще получаваме от транзита на газ през България? Ще Ви бъда много благодарен, ако кажете по години, по най-простия начин. Примерно първите 15 години ще получаваме по толкова, следващите 15 – по толкова, пък последните години ще получаваме по – толкова.
По отношение на руското кредитиране. Искам да обясните с думи прости, гледам днес с лекота обезсмисляте всички въпроси, настроението Ви е коледно – това не е лошо. Няма страх, че централата не във Варна, в Езерово е друг въпрос. Няма да има проблеми там, каквото и да стане спете спокойно. Това, че ще се направи пристанище, ще карат въглища от Украйна, че ще димят комини... ! Спете спокойно българи, това са дреболии! Това го казва българският министър.
Питам Ви: защо за „Южен поток” можете да вземете руски пари, за да го изградите, а за „Белене” – не можете, като имате предвид, че „Белене” щеше да произвежда електроенергия преди всичко за българите и за България, а „Южен поток” – ще съзерцаваме транзита на газ през България. Да кажете какви са условията за кредитиране?
Слушам Ви внимателно през последно време. Вие обяснявате, че през първите 15 години транзитните такси ще са такива, че ще покриваме разходите по транзита. Ще покриваме инвестицията, ще покриваме лихвата към „Газпром” и ще има дивидент за Българския енергиен холдинг, тоест за българската държава. Да обясните как ще стане, в какъв размер ще е този дивидент, какво да очакваме?
Какво ще стане и през следващите 15 години, когато инвестицията ще е изплатена и няма да плащаме и лихви? Какво се случва, ако натоварването на „Южен поток” примерно не е 100%, а е 30%? Ще изплатим ли инвестицията за 15 години, ще върнем ли кредита, или това може да си продължи и 30, и 40 години? И през цялото това време България да не получава абсолютно нищо от изграждането на „Южен поток”. Благодаря.
МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Петър Димитров, Вие би трябвало да можете да отговорите на всички тези въпроси, самият Вие, защото Вие подписвахте Междуправителственото споразумение през 2008 г.! Ако нямате отговор на тези въпроси, какво подписахте? Вие знаехте ли какво сте подписали тогава? Това споразумение, подписано 2008 г., е ратифицирано от Народното събрание, което означава, че Вашата парламентарна група би трябвало също да знае отговорите на всички тези въпроси, които Вие задавате.
Ако пък не ги знаете, защо подписахме този проект? (Реплика от народния представител Петър Димитров.) Ние не сме договаряли нищо допълнително извън това, което Вие договорихте през 2008 г. Единственото, което ние направихме, е да ограничим риска на българската държава за реализация на проекта „Южен поток”. Това се случи като създадохме проектна компания, която сама да носи отговорност за реализацията на проекта, а не като Вас, с „Белене” – да залагаме Националната електрическа компания. Направихме отделна проектна компания, която сама носи риска от тази инвестиция и ние не даваме нито държавна, нито корпоративна гаранция по този проект. Минимизирахме и собственото участие с парични средства като договорихме проектно финансиране за този проект, което ще рече, че българската държава, Българският енергиен холдинг, Националната електрическа компания, Министерството на финансите – никое от изброените, и за което и друго юридическо лице се сетите в България, няма да даде пари, за да финансира проекта и да поеме риска от тази инвестиция. Този проект никак не е малък. Вие знаете, че сумата за него е доста голяма.
За годините – да кажем първата, петата, десетата, петнадесетата година – какви ще бъдат приходите, какви ще бъдат печалбите? Вие, би трябвало, да разбирате, че това зависи от проведените процедури, на първо място, за избор на финансираща институция, на второ място – за строител. Точно колко ще струва трасето? На базата на тези два параметри ще бъдат изчислени транзитните такси, защото съм сигурен, че сега като излезете отново на трибуната, ще кажете: „Вие не знаете дори транзитните такси”. За да изчислим транзитните такси, първо, трябва да знаем колко ни струва финансирането, второ – да знаем колко ще ни вземат строителите, за да построят тази тръба. С третия параметър, който е вътрешна норма на възвръщаемост на средствата, да изчислим каква ще бъде транзитната такса. А тези основни параметри, по отношение на 15 години, за да се изплати тръбата, по отношение на критериите, по които ще бъде изчислен транзитът, са договорени още през 2008 г. от Вашето правителство и от Народното събрание, в което Вие имахте мнозинство и трябва много добре да знаете отговорите на тези въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Димитров, заповядайте за реплика в рамките на 4 минути за двата въпроса общо.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, няма да Ви благодаря. Никога предходното правителство не се е съгласявало да бъде спрян транзитът през Украйна въпреки натиска на Русия в преговорите. Тук ни се обясняваше как било достатъчно Русия да си вдигне юмрука, и преди да падне до масата, ние сме казвали „да” – това са глупости! Вие го направихте това нещо. Никога не сме подписвали такова споразумение!
Благодаря Ви за признанието, че нищо ново – всичко сме свършили ние, Вие само сте дошли с лъжицата край супата. Съжалявам много, но грозната дума е, че обслужихте интересите на „Газпром”. Цитирам господин Милер от „Газпром”: „Транзитните държави ще загубят приходите от пренос на руския газ, след като газопроводът „Южен поток” влезе в експлоатация”. Това заяви ръководителят на „Газпром” Алексей Милер.
Днес ние плащаме транзитните такси на компаниите, които представляват транзитните страни. С реализирането на проекта „Южен поток” ние ще плащаме транзитните такси сами на себе си. Парите ни ще се прехвърлят от единия джоб в другия. И аз това Ви питам: какво печели България? Тоест, 15 години „Газпром” ще плаща на себе си инвестицията, ще си плаща лихвите върху кредита, който ни е дал. Аз се питам: какво ще получаваме ние?
Вие се убихте да обяснявате, че имате математически модел, по който разчитате. Ами вкарайте в този модел някакви данни. Вкарайте сегашните транзитни такси и кажете: „Ето при такова ниво на транзитните такси, ще се случва ето това”. Вие ми обяснявате, че не сте направили абсолютно нищо. Аз Ви питам: защо взехте руските пари за „Южен поток”, а не ги вземате за „Белене”? Вие какво ми отговаряте? Че аз трябва да знам отговора на този въпрос. Не го знам! И не ме е срам, тъй като Вие се съгласихте на този вариант.
Питам Ви: какво ще стане, ако газопроводът не се пълни на 100%, а примерно е 30%? Вие какво ми отговорихте – че аз трябва да знам отговора! Ами нали можем да отидем до ситуацията, когато лихварският принцип – колкото повече се експлоатира „Южен поток”, толкова по-големи да стават задълженията на България. И Вие не казвате нищо! Вие се изправяте на трибуната да заявите гордо, че аз трябва да знам тези отговори. Вие сте министър! Вие кажете с Вашите отговори. Аз дали ги знам, или не ги знам – нося си моралната и политическата отговорност. Вие какво знаете?!
Господин министър, от тази гледна точка аз се страхувам, че България, първо, губи част от газопреносната си мрежа. Какво ще направим? Ще я изхвърлим ли, ще я продадем на скрап ли? Какво ще направим със станцията в Кардам? Това е алтернативна връзка. Може би можеше да се договори обратна доставка към Украйна от България по тази връзка.
Питам Ви какво ще я правите? Защо сте се съгласили на това нещо? Вие не отговорихте абсолютно нищо. Задавам Ви въпроса: какво ще получим, какво сте се разбрали? Тоест, да кажете, че транзитната такса ще включва и инвестицията, ще включва плащанията по кредита, ще включва лихвите по кредита, и колко ще заделите за дивидент? Това поне можете да кажете – един процент, нула процента? Задавам Ви въпроса: Там собствеността е разделена 50 на 50 между „Газпром” и Българския енергиен холдинг, как тези двама собственици, единият от които е собственик на транзитирания газ, ще Ви пусне такива транзитни такси, от които българската държава да печели дивидент? Нали може да работи на себестойност, още по-лошо – може да работи на загуба. Това е в интерес на „Газпром”. Тя транзитира собствения си газ. Защо да си плаща дивиденти и край дивидента, който плаща на себе си, да плаща и на българската държава?
Задавам Ви внятни въпроси, Вие ми отговаряте лековато, с усмивка, като че ли е започнала Коледата в личния Ви стомах. Не това е мястото, където трябва да реализирате такова спокойствие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: За дуплика – заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Не е започнала Коледата, постя, господин Димитров. Това е по отношение на личния ми стомах.
По отношение на Вашите въпроси.
Първо, дали газът минава през Украйна, или не. Не знам защо това трябва да е българска грижа?! (Реплика от народния представител Петър Димитров.) Българската грижа е дали имаме промяна на транзитния договор, или нямаме? Аз многократно Ви казах, че ние нямаме промяна на входната точка на транзита. Договорът до 2030 г. не е променян, така че ние продължаваме, без значение откъде тече газът, да получаваме приходите за транзит.
За да се съгласим да променим входната точка, ние трябва да договорим поне същите условия, които имаме в момента за „Булгартрансгаз”, същите приходи – не по-малки приходи, без значение, че наистина тези 90 км в Северна България от транзитната система, когато стартира проектът „Южен поток”, ще останат празни или ще се пълнят с риверсивна газ към Румъния и към Украйна. За да подпишем промяна на входната точка, многократно съм Ви обяснявал, ще се съгласим единствено, при условие че ни се компенсират приходите, които бихме загубили. Нямаме промяна на входната точка, господин Петър Димитров, не се притеснявайте.
По отношение на това какво ще се плаща през първите петнадесет години, Вие самият няколко пъти отговорихте. Ще се плащат кредитите, финансирането, лихвите по кредитите, ще се плащат разходите през тези петнадесет години и тази компания ще формира печалба. Колко ще е тази печалба предстои да видим. Ние дори не знаем каква е цената на финансирането в момента и каква е цената на строителството. Обясних Ви го, много е просто.
По отношение на това защо взимаме руски пари за „Южен поток”, а не сме ги взели за „Белене”. Кой Ви каза, че са руски пари? Има оферта, получили сте оферта, информация от „Газпром”, че самата „Газпром” ще финансира „Южен поток” на територията на България ли? Този проект ще бъде финансиран с проектно финансиране, което най-вероятно ще се случи със синдикиран заем, който ще бъде предоставен на „Южен поток” – България, от страна на множество, както се случва обикновено в такива случаи, защото проектът е на стойност 3 милиарда и над 3 милиарда евро, множество европейски и други международни банки. Така че спекулациите за това, че финансирането е руско, нямат никаква почва на този етап.
Това, което Вие цитирате, че аз съм казал или някой друг от Българския енергиен холдинг, може би господин Антонов.
Две хиляди и десета година бе подписано акционерно споразумение, според което 70% ще са привлечените средства, 30% са собствените средства. В допълнение договорихме, че ние собствени средства няма да даваме в този проект – това е, с което започнах и при предния отговор. Ако не може да бъде осигурено 100% финансиране от такъв синдикиран заем, тогава руската страна се ангажира да съдейства за намиране на заем за покриване на разходите по строителството на този газопровод на българската територия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Продължаваме с въпрос от народния представител Кирчо Димитров относно контрола на търговските везни на пазарите.
Господин Димитров, имате думата да развиете въпроса си в рамките на две минути.
КИРЧО ДИМИТРОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители, моят въпрос е относно контрола на търговските везни по пазарите.
Уважаеми господин министър, по пазарите зачести порочната практика да се лъжат клиентите с грамажа от страна на търговците на плодове и зеленчуци. Търговците масово лъжат клиентите, слагайки отгоре по 200-300 г, дори и при покупка на 1 кг продукти. Всичко това най-често се случва като се слагат магнити по везните. Една част от клиентите не се усещат, че ги мамят и не обръщат внимание. Други потребители, които са по-бдителни, се усещат и искат повторно теглене на покупките. Много често това тяхно желание прераства в скандал от страна на търговеца. Така търговците си присвояват немалки суми чрез измама на и без това бедните клиенти.
Господин министър, моите въпроси към Вас са:
Как се контролират търговските везни по пазарите?
Колко често се правят такива проверки?
Има ли наложени санкции на недобросъвестни търговци и какви са те? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Днес получавам въпроси само от народни представители с фамилия Димитров. Това е много интересно. Отново господин Димитров, този път Кирчо Димитров.
Въпросът Ви е много интересен и ме накара да проуча повече по тази тема – за това какво се случва с везните, кой ги контролира, дали се осъществява наистина надзор върху тези средства и дали тези средства се проверят проформа или се проверява дали наистина те теглят правилно или не теглят правилно и има ли възможност въобще за измами. Защото Вие сте прав, че ние виждаме по везните в търговските магазини – по-малките, не във веригите, там не знам как е – има стикери, които се залепят от съответните държавни органи за това, че везната е минала проверка. Интересно е дали тази проверка е проверила дали везната работи или не работи, дали се слага някаква тежест, която да е регламентирана – 1 кг например, и като стартираме везната да видим дали показва 1 кг или показва повече, или – по-малко, дали ни лъжат.
Събрах конкретни данни и се оказа, че през 2009 г. са инспектирани 7295 бр. везни и теглилки; през 2010 г. – 8248 бр.; през 2011 г. – 9748 бр.; през първите девет месеца на 2012 г. – 7404 бр.
Както виждате, проверките с всяка следваща година са с 10 15% повече, отколкото са били предходните години, което означава, че държавните органи в тази сфера проверяват все повече и повече търговците.
На базата на всички тези проверки са установени проблеми в около 10-15% от везните, които обаче са свързани не с несъответствие на самата везна, с параметрите, които тя трябва да демонстрира, а по-скоро с използване на везни с изтекъл срок на валидност на периодичността на проверката, което ще рече, че е минал срокът, в който е трябвало да бъде залепен следващият стикер за проверка. Нямаме категорично установени данни за манипулиране на везни, нямаме среден процент, с който везните са манипулирани.
Поисках специално от държавните органи да разгледат и направят статистика за всеки един случай, в който има установено разминаване между това, което трябва да тегли, и това, което реално тегли, за да видим какъв е процентът на отклонение, защото Вие цитирате едни много тревожни факти – 200-300 г на 1 кг. Това са 20-30% да бъде излъган българският потребител. Нямаме каквито и да било доказателства и опасения, че това е възможно заради тези близо 10 хиляди проверки, които се правят всяка година. При тези проверки, при 10-15% от случаите има проблеми, но те са свързани с административни несъответствия на самата везна със законодателството – липсата на така наречения стикер, а не с проблеми в тегленето. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Димитров, заповядайте за реплика.
КИРЧО ДИМИТРОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, аз Ви благодаря за отговора. Зададох Ви този въпрос, защото ежедневно по българските пазари за плодове и зеленчуци стават измами. Нараства броят на недобросъвестните търговци, които се опитват чрез измама да формират по-добри печалби, лъжейки наистина с по 200-300 г и то на един килограм.
Това, което искам да заявя, е, че ние нямаме нищо против формирането на печалби, но нека те да бъдат за сметка на оборота, а не за сметка на измамите и да ощетяват клиентите.
Всеизвестни са на всички, които пазаруваме по пазарите, начините, по които стават измамите – имаме изпиляване на грамовете, монтиране на ластици, слагане на магнити и по този начин наистина се мамят клиентите. Пак искам да кажа, че една част от тях не забелязват, но други, които са по-бдителни и забелязват това нещо, съответно искат допълнително теглене на покупката.
Какво обаче се получава? Вместо да има едно вежливо обслужване от страна на търговците, много често тези клиенти биват наругавани.
Аз зададох този въпрос ненапразно – за да може наистина държавата да осъществява един строг контрол и той да се осъществява по-често дали тези кантари са технически изправни, дали правилно са монтирани и какви санкции съответно ще наложат при констатиране на тези нередности. Защото ние много добре знаем, че се налагат глоби, но кога? Когато стане някакъв случай, който е доста по-нашумял. В повечето случаи няма никакви санкции, няма глоби. Това допълнително стимулира недобросъвестните търговци да продължават да мамят клиентите по пазарите, тоест да ощетяват всички нас. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Димитров, ако има случай на измамен клиент, той би трябвало да се обърне към Комисията за защита на потребителите. Те знаят как да защитят правата им. Така че за всеки такъв случай, благодарение на Вашия въпрос, казваме на българските граждани, че могат да се обръщат към Комисията за защита на потребителите.
Благодаря, че повдигнахте и въпроса по отношение на санкциите. Тези санкции са в Закона за измерванията и, според мен, не са достатъчно високи, за да действат превантивно – глобата за физическо лице е от 100 до 300 лв., а имуществената санкция за едноличен търговец и юридическо лице е от 200 до 500 лв.
Ако смятате, че е редно глобите да бъдат по-високи, бих подкрепил едно такова завишаване на санкциите, което да действа с превантивна цел, за да не се случват въобще такива измами с клиентите по пазарите, които Вие цитирахте, но това трябва да стане със законодателна промяна. Вие, като народен представител, може да инициирате това да стане бързо. В противен случай, аз също мога да го инициирам през Министерския съвет, но това ще отнеме няколко месеца повече. За да стане по-бързо, Вие можете да внесете законопроект в Народното събрание с промяна единствено по отношение на санкциите – завишаване на техния размер. Като министър на икономиката, енергетиката и туризма ще Ви подкрепя в това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Продължаваме с въпрос от народния представител Любомир Владимиров Владимиров от Политическа партия „Атака” относно прекъснатото електрозахранване във вилните зони „Кону бунар”, „Нови халваджи” и „Синигер” в град Русе.
Заповядайте, господин Владимиров.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми народни представители! Като народен представител от Политическа партия „Атака” от 19. многомандатен избирателен район – Русе, бях известен от група русенски граждани за прекъснато от месеци електрозахранване във вилните зони „Кону бунар”, „Нови халваджи” и „Синигер”. Оказа се, че трафопостът, захранващ мрежата, е с неизяснен статут. Таксите за ползване и разходите за ток са събирани неправомерно от местна кооперация, която пък от своя страна също е с неизяснен статут. Още повече, че измерваната електроенергия се установява чрез електромер, разположен на границата на собственост между съоръженията на „Енерго-Про”, бивше Е.ОН – България, и частен имот.
Наболелият проблем засяга повече от 240 семейства, живеещи във вилните зони. Те са организирали и няколко подписки, които са предадени на държавните институции, но, за съжаление, без никаква адекватна реакция. Русенските граждани все още стоят без електричество и са принудени да търпят всекидневно тежки трудности от битов характер и тежката зима, която е в момента.
Към поставения от мен въпрос съм приложил всички коментари, които ми бяха предоставени – публикации в медиите, документи, жалби, подписки, отговори от частни и държавни институции.
Във връзка с това моля да ми отговорите: какъв е статутът на трафопоста, захранващ мрежата? Кой трябва да носи отговорност за отчитане и събиране на суми за ползване на електрическа енергия? По какъв начин българската държава ще се погрижи за бедстващите вече месеци наред, без електрическа енергия, хора във вилните зони „Кону бунар”, „Нови халваджи” и „Синигер” в град Русе? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Владимиров, Вашият въпрос е интересен. Първата реакция на моите експерти беше, че това съоръжение наистина е с неизяснен статут и собственик, което за мен е неприемливо обяснение. Не може да имаш изградено съоръжение в България преди 20-30 години, за което да не знаеш кой го е построил и чия собственост е.
Направихме допълнителни проверки и се оказа, че този трафопост е строен през 1978 г., оттогава има протокол за въвеждане в експлоатация. Изграден е от вилна кооперация „Светлина” – това са хората, които са построили трафопоста. В този смисъл вилна кооперация „Светлина” се явява собственик на трафопоста. Вилната кооперация има два избора за подобряване на състоянието на трафопоста. Проблемът е в това, че той е строен 1978 г. и досега само се е амортизирал – не са влагани средства, или са влагани малко средства за неговата поддръжка и модернизация.
Има два начина да се реши проблемът. Единият е кооперацията да го ремонтира сама, защото тя е собственик на съоръжението, а вторият начин е кооперацията или живеещите в този район, да предложат трафопоста и електрическата мрежа да бъдат изкупени от електроразпределителното предприятие „Енерго-Про мрежи” АД.
Предполагам, че втората опция ще е тази, която ще се хареса повече на избирателите от Вашия избирателен район, с които сте говорили, за да им дам малко повече конкретика за това какви стъпки следва да се предприемат.
Ще Ви прочета, че съгласно законовите разпоредби жителите от споменатите от Вас местности „Кону бунар”, „Синигер” и „Нови халваджи” трябва да внесат искане за разрешаване изработката на ПУП – Парцеларен план и задание от електроразпределителното предприятие в община Русе, придружено от решение за промяна предназначението на земята по чл. 17, ал. 1, т. 1 от Закона за опазване на земеделските земи към Министерството на земеделието и храните, дирекция „Земеделие” в град Русе. Кметът на община Русе се произнася със заповед, в която одобрява заданието и разрешава изготвянето на ПУП – Парцеларен план за изграждане на мрежа ниско напрежение по посоченото трасе. Парцеларният план се одобрява от компетентни органи и след влизането му в сила главният архитект и община Русе одобряват техническите инвестиционни проекти в съответствие с изискванията на Закона за устройство на територията.
Това са стъпките, които следва да бъдат предприети от жителите в тези местности. Най-просто казано, трябва да има документация и всички необходими разрешения от община, от главен архитект, за да може да бъде прехвърлена собствеността на това съоръжение към електроразпределителното дружество, което, след като купи съоръжението срещу пари, от хората, които са го построили, трябва и е задължено, съгласно закона, да инвестира в него и да подобри неговото състояние. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Господин Владимиров, имате думата за реплика.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ (Атака): Благодаря Ви, господин министър, че изяснихте статута на трафопоста – на кого е собственост, дадохте насока какво могат да направят жителите, за да решат въпроса. Обещавам да се срещна с тях и да уведомя Вас и Вашето министерство за развитието на случая. Надявам се да го решим със съвместни усилия, за да имат русенските граждани в трите местности нормални условия за живот. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Ще ползвате ли дуплика, господин министър? Не.
Последният въпрос към министъра е от народния представител Румен Петков относно перспективите пред туристическата дестинация – село Коиловци, община Плевен. (Оживление. Смях.)
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Въпросът сигурно буди радостно оживление в недотам препълнената зала на Народното събрание, но ще започна от мотивацията ми да Ви задам този въпрос. Тя е продиктувана от изявлението на Вашия колега и втори партиен ръководител господин Цветанов, в което обяви, че хора, които искаха да извършат убийство на български гражданин с лек автомобил джип в село Коиловци, всъщност са хора със силен интерес към специфични спортове, към атрактивни спортове, като конкретно обяви, че това са хора с интерес към екстремните спортове – на първо място парашутизма. Тоест даде да се разбере, че те са били с много ясен туристически интерес към село Коиловци и затова са преценили, че трябва да кацнат там с парашут.
От тази гледна точка считам, че Вие като ръководител на министерството, което отговаря за развитието на туристическия отрасъл, ключов за нашата страна, вероятно сте подготвили и визия за развитието на туризма като цяло – в Коиловци и в региона.
Задавам въпроса и с притеснението, че мога да бъда обвинен в конфликт на интереси, защото майка ми е родена в с. Коиловци и това може да остави съмнението, че искам да развиваме дестинацията с оглед мой евентуален бизнес в бъдеще. Веднага декларирам, че с бизнес не съм се занимавал, няма и да се занимавам, но ще разчитам много на Вас и на държавата да дадете една хубава перспектива пред жителите на с. Коиловци и въобще пред община Плевен, защото през последните години икономиката на региона като цяло се смачка, безработицата е с изключително висок процент, а едно развитие на туристическа дестинация Коиловци би дало друга визия въобще за развитието на региона и пропагандирането на такъв тип туризъм, какъвто са практикували тези граждани – доколко и как са го практикували вътрешният министър и министърът на отбраната не желаят да обяснят, така че разчитам изцяло на Вас да обясните мотивацията и перспективите на туристическа дестинация Коиловци. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Петков, няма как да бъдете обвинен в конфликт на интереси, защото работата на народните представители е да съдействат за развитието на регионите, от които са избрани. С Вашия въпрос в първия момент ми се стори, че се опитвате да направите точно това – да намерите алтернатива за по-бързото икономическо развитие на региона. Слушайки обаче допълнителните мотиви към въпроса Ви, се оказва, че в известна степен съм се лъгал, мислейки си, че искате да разберете какви са перспективите за развитие на туризма в това конкретно село или в региона, а по-скоро ми се струва, че искате да водите дебат с министъра на вътрешните работи, но бих Ви помолил да проведете дебата с него дали хората са скачали за екстремни спортове, или е било нещо по-различно.
Аз ще използвам тази възможност да Ви кажа какво се прави за региона, защото наистина се отнасяме сериозно към развитието на туризма там и се опитваме да помогнем. Добре знаете, че страната ни участва активно в реализацията на стратегията на Европейския съюз за Дунавския регион, а Министерството на икономиката, енергетиката и туризма е координатор на приоритетната ос за туризъм и култура. Това е от изключително значение за диалога, който водим на всички нива и чрез който искаме да насърчим развитието на широкообхватна партньорска мрежа на местно и регионално равнище. Само така можем да сме сигурни, че подходът отдолу нагоре ще проработи и на свой ред ще позволи намиране на решение на истинските проблеми.
За да илюстрирам това, ще обърна внимание на някои ключови моменти в работата ни. Изключително активни сме в развитието на бранд „Дунав”. Нека обаче не оставаме с грешното впечатление, че става въпрос просто за една комуникационна кампания, не, усилията ни са насочени към изграждане на силни регионални продукти, които да бъдат позиционирани на туристическия пазар, но те ще имат смисъл само в контекста на колективна отговорност. Имаме силна институционална подкрепа от централната администрация, но още по-важно е да има такава и на местно равнище. Знаете, че и сега Оперативна програма за развитие на селските райони дава възможности за финансиране на туристически проекти в частния сектор и на самите общини. Имаме очаквания, че в новия програмен период ще бъде обособена и европейска програма „Дунав”, чрез която ще могат да се финансират проекти, фокусиращи се върху изпълнението на дейности в този конкретен регион.
Що се отнася до популяризирането на селския туризъм по принцип, електронната страница, която министерството разработи – www.bulgariatravel.org, предоставя изключително изчерпателна информация за съществуващите регионални и туристически продукти, а на всяко туристическо изложение се разпространяват и печатни материали, представляващи туристическите възможности на страната ни.
През месец март следващата година отново ще участваме в съвместната Дунавска кампания в рамките на изложението в Берлин, на която ще заложим именно на нетрадиционните форми на туризъм.
Въпреки че така зададен въпросът: как оценявате перспективите пред туристическата дестинация в с. Коиловци, община Плевен, искам да подчертая, че във всяко българско село има богата култура и история и не можем с лека ръка да зачертаем което и да е село, било то и Коиловци и да кажем: „Не, там не може да се развива туризъм, защото такъв няма”. Знаете, че дори посланикът на Великобритания в България още в момента, в който пристигна в България, отиде точно в едно такова подобно място, за да се запознае с българския бит и култура. Всяко българско населено място съдържа бит и култура, които са интересни и могат да бъдат използвани за развитието на туризма. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Петков, имате думата за реплика.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Господин министър, освен да слушате, е добре и да чувате, защото много ясно изразих загрижеността си за развитието на региона и развитието на туризма като сектор. Единственото смислено в отговора, който дадохте, беше, че не мога да бъда обвинен в конфликт на интереси, за което Ви благодаря.
Твърде скептичен съм относно твърдението Ви, че нашето правителство активно участва в развитие и реализация на Дунавската стратегия, напротив, аз съм с обратното впечатление. Имах възможността да бъда в Унгария по време на унгарското председателство, когато се обсъждаше Дунавската стратегия и имахме възможност да заявим позиция, очаквания, намерения за действия, които да бъдат в рамките на общността. За съжаление, българското правителство не беше представено там. В последните три години и половина унгарското председателство беше това, което е пряко заинтересовано от реализацията на Дунавската стратегия, което е заложило като свой приоритет председателството в Дунавската стратегия, така че неучастието на нашето правителството в общностното събиране в Будапеща, в Унгарския парламент, единственото правителство впрочем, което не беше представено, беше българското, е достатъчно ясен показател за това как гледа правителството на Дунавската стратегия.
Второ, да обвързвате точно Коиловци с реализацията на Дунавската стратегия е израз на не съвсем сериозни географски познания, за което не може да бъдете упрекнат, разбира се, не всеки от нас трябва да знае всяка населена точка от България къде се намира.
Трето, моят въпрос е конкретен: как точно виждате развитието на туристическата дестинация Коиловци, и да се говори по принцип за развитието на селския туризъм, по принцип за едни добри намерения, мен не ме устройства като отговор. Вие не казвате нищо конкретно за развитието на туризма в Плевен. Дори не сте си направили труда да видите динамиката на туристопотока в Плевен и в региона за тези години, в които пряко ръководите процеса в министерството, тоест в държавата.
Съветът ми е младостта и енергията Ви да бъдат допълнени с повече познания, конкретика, стремеж за свършване на реална работа. Лековато е, когато се задава конкретен въпрос, да се дават такива отговори, това не устройва никого – нито Вас, нито мен, нито държавата, нито обществото ни. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Заповядайте за дуплика, господин министър. Не желаете.
С това се изчерпиха въпросите и питанията към министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев. Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
Продължаваме нататък с въпрос към министъра на правосъдието Диана Ковачева.
Това е въпрос от народния представител Антон Кутев относно политиките за развитие на правосъдната система в България в отговор на осъдителните решения на съда в Страсбург.
Господин Кутев, имате думата.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Моят въпрос касае политиките в държавата, които следват решенията на съда в Страсбург, защото доколкото си представям, решенията на съда в Страсбург имат две основни значения за нас.
Едното е като коректив на определени предишни действия на държавата и на правораздавателните органи, което, разбира се, е най-важната му функция.
Втората не по-малко важна функция за нас – като държава, е чрез тези решения да се подават сигнали за дефекти в правосъдната система на държавата. Аз считам, че опитите на държавата да регулира процесите, след като имаме решение на съда в Страсбург, тоест като виждаме дефектите, които е дала правосъдната система, за да се стигне до решение на съда в Страсбург, е изключително важно за нас, за да може да се предотвратят бъдещи грешки в дейността на институциите и на съдебната система в държавата.
За да стане по-ясно на гражданите и на колегите, това, което казвам, давам конкретен пример, когато едно от последните решения на Съда в Страсбург касаеше акция на МВР, мисля, че беше от началото на 2002 г., при която сегашният министър-председател, тогава главен секретар на МВР, си беше позволил да издаде заповедта да се изстрелят 14 мини в една къща. В резултат на това един човек там, който очевидно е бил криминално проявен и е трябвало да бъде арестуван, в крайна сметка е превърнат на водород най-вероятно. Защото след 14 мини в една селска къща, от него просто нищо не е останало. Този странен героизъм на сегашния министър-председател и тогавашен главен секретар на МВР, всъщност е довел до резултата, до решение на Съда в Страсбург, което казва, че очевидно там има превишаване на власт, очевидно има несъразмерно използване на сила, че този човек е можело да бъде арестуван без да му се пратят 14 мини. Аз вече имах възможността да кажа, че 14 мини, изстреляни в ивицата Газа, щяха да предизвикат война, 14 мини, изстреляни в една селска къща, са просто начин на унищожение, не бих казал физическо, то просто не ми го побира умът, не мога да го изрека даже.
Затова давам конкретния пример – какво ще направим, за да не се окаже, че след няколко дена други мини ще отидат в друга къща? Как ще гарантираме, че тези неща няма да се случат отново?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Госпожо министър, имате думата за отговор на поставения въпрос.
МИНИСТЪР ДИАНА КОВАЧЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кутев, припомням въпроса, който сте ми задали: „Какви са политиките, които ще проведе повереното Ви министерство за отразяване на решението на Съда в Страсбург за привеждане на правораздавателната система в България в съответствие с практиките на съда?”
Няма никакво съмнение, че изпълнението на решенията на Съда в Страсбург е изключително важен въпрос във връзка с намаляване в бъдеще на осъдителните присъди. В това отношение има два документа, на които ние стъпваме, работейки – Стратегията за продължаване на реформата в съдебната система и Концепцията за преодоляване причините за осъдителни присъди в резултат на решение на Европейския съд.
Няколко думи по отношение на това какво конкретно е направило Министерството на правосъдието. Разбира се, че първата стъпка, след осъдителна присъда в Страсбург, е привеждане на законодателството в съответствие. Такъв пример е изпълнението на пилотните решения по случаите „Димитров и Хамънов” и „Фингър”. През 2012 г. в срок бяха предприети изменения и допълнения в Закона за съдебната власт и в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. В резултат на това беше създадено компенсаторно вътрешноправно средство по чл. 13 от Конвенцията за защита правата на човека за обезщетяване на прекомерна задължителност на досъдебни и съдебни производства чрез комплексен подход, а именно административен механизъм и съдебна защита пред националните органи. Мисля, че тези законодателни инициативи на Министерския съвет, които вече са част от действащото законодателство, благодарение между другото и на Народното събрание, което ги прие, на практика са доста адекватна мярка за привеждане на законодателството в съответствие.
Впоследствие съвсем наскоро с разширяване приложното поле на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди българските съдилища ще разглеждат също искове за обезщетения при допуснати нарушения във всички хипотези на чл. 5 от конвенцията. Държавата ще отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващи органи, съд и прокуратура, при задържане под стража, включително като мярка за неотклонение домашен арест, когато са били отменени, и т.н.
Държа да отбележа, че тези законодателни изменения са елемент от цялата политика на министерството на правосъдието за предприемане на конкретни мерки. Бих споменала още мерки, които са предприети. Освен активно прилагане на тези законодателни изменения, също така важно значение има промяна в административната и съдебната практика, промяна в програмите за обучение и продължаващата квалификация на магистратите. Именно в тази насока Министерството на правосъдието изработи и стартира успешно изпълнението на две програми, финансирани в рамките на 10 млн. евро по Норвежкия финансов механизъм. В първата програма, в чието изпълнение участват Националният институт по правосъдието, Министерството на правосъдието и Висшият съдебен съвет, се предлагат мерки за подпомагане промяната на административната и съдебна практика, защото промяната на съдебната практика си е работа на съдебната система, чрез въвеждане на нови обучителни модули и продължаваща квалификация на магистрати и държавни служители.
Предстои също така разработването на софтуерна база данни и класификатор на осъдителните решения на Европейския съд по правата на човека като по този начин всичко ще бъде много по-ясно.
Втората програма адресира мерки, свързани с нарушенията по чл. 3 – подобряване на лошите условия в местата за лишаване от свобода чрез ремонт на две големи затворнически общежития, обучителен център, арест, пробация, два болнични центъра, едно кухненско помещение и детска ясла. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин Кутев, имате думата за реплика.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаема госпожо министър, от това, което казахте, разбирам, че има стремеж от Министерството да се вземат някакви мерки. Според мен обаче има още неща, които биха могли да се направят. Най-малкото бихте могли, според мен, да търсите някакво съдействие с другите ведомства и другите министерства в България. В конкретния случай, който разказах, там разбира се, става дума за това, че главният секретар по някакъв начин, първо, е превишил правата си тогава или ако не ги е превишил, е взел абсолютно грешно решение.
Защо поставям въпроса към Вас? Защото преди това се опитах с 6 или 7 последователни въпроса да задам същия въпрос на министъра на вътрешните работи и съответно да го попитам: „Вие какви мерки взехте в Министерството, че следващият главен секретар да не си позволи да направи някое човече на водород?”, да не може да го взриви целия просто, защото една кирпичена къща с 14 мини, изстреляни вътре. За мен това е абсурд! Не мога да си представя човекът, който може да издаде такава заповед, а още по-малко мога да си представя, че той ни е министър-председател. Още по-малко мога да си представя как може нашият министър-председател в момента да работи в Европа, при положение че той е единственият министър-председател според мен в света, но в Европа – със сигурност, за който има очевидно издадена присъда, в която се говори за неговата вина за предизвикване на смърт, при това при особени обстоятелства? Не мога да си представя как общува с другите политици в Европа човек, който си е позволил да изстреля 14 мини срещу друг човек, при това доказано неправомерно с решение на съда? Тоест тук става дума за това какво Вие бихте могли да направите повече. Според мен можете да се опитате да намерите диалог с другите ведомства, с Министерството на вътрешните работи примерно, дали през комисии, дали по друг начин и да се опитате да принудите – в случая Министерството на вътрешните работи, а и другите, да вземат мерки така, че тези неща да не се повтарят. В края на краищата за Вашето министерство аз вярвам, че Вие сте направили това, което трябва. Въпросът е какво може и какво трябва да се направи по отношение на тези междуведомствени връзки нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: За дуплика – имате думата, госпожо министър.
МИНИСТЪР ДИАНА КОВАЧЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Кутев! Вашият въпрос не беше насочен към това, което развихте в момента като въпрос, но така или иначе бих искала да отговоря и на този акцент.
Всъщност институцията, която е взела вече мерки по отношение на това да няма случаи на превишаване на абсолютната необходимост, е Народното събрание. Това се е случило тази година през месец май, когато са направени измененията в Закона за МВР.
Всъщност тогава, когато се е случил този конкретен инцидент, на практика българският закон не е бил приведен в съответствие с европейските стандарти за недопускане на стандарта за абсолютната необходимост при използване на оръжие, физическа сила и помощни средства от страна на органите на реда. Години наред всъщност българското законодателство не е било приведено в съответствие с този стандарт и това мисля, че е ясно и от осъдителното решение на Съда в Страсбург. Именно по тази причина смятам, че конкретната и много важна мярка вече е била предприета и от страна на Народното събрание с промяна на Закона за МВР, който не е във функционалната компетентност на Министерството на правосъдието, но така или иначе е влязъл в сила с „Държавен вестник”, бр. 44, обн. 12 юни 2012 г.
Мисля, че днес съвсем спокойно можем да кажем, че българското законодателство в това отношение, в тази си част що се отнася до стандарта „абсолютна необходимост при използването на оръжие, физическа сила и помощни средства от полицейските служители”, макар и едва през юни 2012 г., е било приведено в съответствие и смятам, че това е една сериозна гаранция в бъдеще срещу подобни случаи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо министър.
Това беше въпросът към Вас, благодаря Ви за участието днес.
Преминаваме към въпроси към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски.
Първият въпрос е на народния представител Любомир Владимиров относно предприемането на мерки за предоставяне на достъпен обществен транспорт на хората с увреждания в Република България.
Имате думата, господин Владимиров.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми народни представители! Като народен представител от Политическа партия „Атака” от многомандатен избирателен район Русе бях уведомен от група граждани, че на 16 септември 2010 г. Национален граждански инициативен комитет на хора с увреждания е започнал национална кампания за общодостъпен обществен транспорт. Изпратил е конкретните си предложения под формата на апел до предшественика Ви господин Александър Цветков. Благодарение на упоритата работа на комитета и голямата гражданска активност в подкрепа на каузата, в повереното Ви министерство е създадена работна група за изготвяне на промени в нормативната база. Тя излиза с доклад на 2 май 2011 г. Според написаното в доклада става ясно, че лицензирането на транспортните фирми се обвързва с наличието на определен брой превозни средства, пригодени за хора с увреждания и трудноподвижни лица.
Ние от Политическа партия „Атака” смятаме, че докладът е добър, но за да свършим напълно своята работа като законотворци, трябва да въведем тези изисквания към всички основни видове обществен транспорт, а не само към автобусите.
Нужно е да се отбележи, че дейците на Гражданския инициативен комитет нямат информация за развитието на събитията от деня на съставянето на доклада. Напомням, че липсата на ефективен и достъпен обществен транспорт е една от основните предпоставки за нарушаване на правото на лична свобода и свободен избор, гарантирано от Конвенцията на ООН за защита на правата на хората с увреждания, ратифицирана от Народното събрание на 26 януари 2012 г. Необходимо е да се отбележи, че предстои изготвяне и изпълнение на ускорен план за синхронизация на националното законодателство и практиката на институциите и частния сектор в съответствие с конвенцията.
В тази връзка моля да ми отговорите: одобрен ли е горепосоченият доклад? На какъв етап е разглеждането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози и съпътстващата го нормативна уредба? По какъв начин ще бъдат защитени интересите на хората с увреждания по отношение на всички видове обществен транспорт в България? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Думата има министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Владимиров, както сам посочихте, във връзка с преодоляване на социална изолация и с цел интегриране на хората с увреждания в обществото от страна на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията бе направен анализ на нормативната уредба по отделните видове транспорт. Междуведомствената работна група изготви заключителен доклад, одобрен от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Набелязаните мерки за защита на интересите на хората с увреждания, които министерството предприема, са свързани основно с въвеждане в съществуващите нормативни актове на редица правила и облекчения за тази категория лица, както и с осъществяване на контрол за тяхното спазване и изпълнение. Тъй като предприетите мерки са изключително разнообразни, в отговора си поради липса на време бих могъл схематично да посоча основните сред тях.
В областта на автомобилния транспорт, в Наредба № 33 за обществен транспорт на пътници и товари на територията на България са регламентирани задължителните изисквания по отношение оборудването в автогарите, за да се осигури достъпен маршрут за хората с увреждания от улицата до автогарата и от автогарата до автобусите. Въведено е изискването за наличие на подемна платформа или рампа за преодоляване на височината на стъпалата на автобусите. Следи се за спазване на изискванията за минимален брой курсове от автобусни линии, които трябва да се изпълняват с автобуси за превоз на трудноподвижни лица – 35% от общия брой курсове.
На 30 ноември тази година Народното събрание прие Закон за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, с който се предвидиха мерки за прилагането на Регламент 181/2011 относно правата на пътниците в автобусния транспорт при недопускане на дискриминация и създаване на задължение за предоставяне на помощ на лица с увреждания и на лица с намалена подвижност.
В Наредба № Х-19 са дадени условията за реда за освобождаване на лица с 50 и над 50% намалена работоспособност от винетни такси при ползване на републиканските пътища.
В сферата на железопътния транспорт, в Наредба № 6 за извършване на превоз на трудноподвижни лица се уреждат условията и редът за извършване на специализиран транспорт на трудноподвижни лица. Прилагат се нормите на Регламент 1371/2007 относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт. Следи се за спазването на чл. 19, съгласно който железопътните предприятия и управителите на гари са задължени да установяват и поддържат недискриминационни правила за достъп до транспорт на лица с увреждания и лица с ограничена подвижност. Съгласно т. 2 от същия член резервациите и билетите се предлагат на лицата с увреждания и на лицата с ограничена подвижност без надценка.
След влизане в сила на цитирания по-горе регламент Европейската комисия създаде и поддържа интернет сайт с цел информиране за правата на пътниците, включително за хора с увреждания и намалена подвижност.
В областта на морския транспорт, въпросите за правата на хората с увреждания са уредени в Наредба № 20 относно правилата за безопасност и стандарт за пътническите кораби и в Наредба № 22 за техническите изисквания към корабите, плаващи по вътрешните водни пътища.
Правната рамка, отнасяща се до правата на хората с увреждания и с ограничена мобилност при пътуване по въздух, е Законът за гражданското въздухоплаване, в който са въведени и чрез който се прилагат нормите на Регламент 1107/2006. Целта му е хората с увреждания и с ограничена мобилност да имат еднакви права с другите пътници при пътуването им по въздух – правото на свобода в придвижването, свобода на избор и недискриминация.
Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията подготви също така изменения в Закона за туризма за предприемане на необходимите мерки от страна на туроператорите и туристическите агенции за прилагането на Регламент 1107/2006. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ (Атака): Господин министър, благодаря Ви за отговора. Той обаче не е удовлетворяващ. Вие искате да ни убедите, че хората с увреждания в България са абсолютно равноправни, имат абсолютен достъп до всякъде и по всяко време, до обществените места и до обществения транспорт, не само автобусния. Това не е вярно! Нека да говорим истините от тази трибуна! Нека си ги казваме такива, каквито са – не както са в закона, а реалната ситуация в държавата такава, каквато е!
Лично аз като народен представител от Политическа партия „Атака” ще се срещна с Инициативния граждански комитет на хората с увреждания. Ще очаквам техните предложения за законодателни промени в насока тяхната интеграция да бъде наистина реална. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Владимиров, само едно изречение. Ако имате конкретни сигнали за определени автогари, гари, летища или пристанища, моля да ни ги предоставите. Аз ще възложа допълнителна проверка, за да констатираме фактите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Въпрос от народния представител Ангел Найденов относно ново разписание на влаковете по направление София – Перник – Батановци.
Слушаме Ви, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър! Въпросът ми беше зададен в началото на месец декември, когато се очакваше влизането в сила на новото зимно разписание от 9 декември тази година.
Аз зададох въпроса с опасението, че промените в движението на влаковете (в случая ме интересуваше направлението от и за Перник, спирки Метал, Даскалово, Батановци, Калища, Земен, всъщност тези спирки обслужват над 70 хиляди жители), ще породят напрежение и в крайна сметка ще доведат до това, което се случи след 9 декември. Тогава имаше протести, блокиране на линии, влакове, хиляди изнервени пътници. Зададох въпроса с желанието да потърсим възможности за промяна в разписанието и съответно промените да отговарят на очакванията и потребностите на хората.
Господин министър, с промените, които направихте от 18 декември тази година, можех да си спестя въпроса или да го трансформирам в писмен. Зададох въпроса обаче, за да се опитаме в залата и в стенограмите на Народното събрание да останат аргументите Ви и съответно да разсъждаваме в посока защо ръководството на БДЖ прави промени в разписанието на влаковете, които не улесняват живота на хората, а напротив, го затрудняват.
Какви са аргументите, поради които се отменят влакове и се променя разписанието за движението им в часове, когато има хиляди хора, нуждаещи се от придвижване към дестинациите, които споменах – към София или от София към тях. Това са потребности, свързани с училище, работа, медицински прегледи. Защо ръководството на БДЖ точно в най-натоварените часове се лишава буквално от стотици хиляди лева приходи и въпреки тези приходи решава да отмени влаковете?! Ако мултиплицираме случващото се на територията на Пернишка област, това са милиони левове.
Господин министър, моят въпрос е: какви са основанията да се правят тези промени, които са в ущърб на хората?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Московски.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Найденов, това с милионите левова е в сферата на фантазиите.
Промените в транспортната схема са продиктувани от усилията на ръководството на БДЖ да повиши качеството на предлаганите транспортни услуги и в частност да се намали времето на пътуването на бързите влакове, чието основно предназначение е превоз на пътници на по-дълги разстояния. Превозите на къси разстояния и крайградските участъци се извършват с пътнически и крайградски пътнически влакове. С направените оптимизации в тази посока се предвижда премахване на спиранията на спирките и някои гари със сравнително малък брой пътници. От страна на „Български държавни железници” бе проведена среща с представители на местната власт, кмета на район Изток в град Перник, кмета на град Батановци, на която са били дискутирани тези въпроси и са били предоставени всички аргументи за изменение на разписанието. През периода на действие на графика за движение, предвиден за всички бързи и пътнически, крайградски пътнически влакове да спират на гара Батановци.
Предвид въведените ограничения за движение на влакове с дизелова тяга в електрифицирани участъци, респективно изменение на транспортната схема в София, Радомир-Кюстендил допълнителната възможност за влак в сутрешните и вечерните часове на деня е осигурено за пътуващите от спирка „Метал”, на които е предвидено влакове № 56-20 Благоевград-София, преминаващ в 07,43 часа сутринта и № 56-27 София- Благоевград, преминаващ в 20,46 часа вечерта да спират на тази спирка.
Вчера от страна на „Български държавни железници” беше взето решение, считано от 3 януари, да се удължи маршрутът на обедния влак Кюстендил-Радомир до Перник, с което ще бъде осигурена възможността за превозване на учащите се. Надявам се по този начин да удовлетворим изискванията не само на пътуващите от спирките „Метал” и „Даскалово” за направлението Перник-София, но и за голяма част от гражданите, ползващи железопътен транспорт по направлението София-Благоевград-Сандански-Петрич. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, ако не съзирах опит да прехвърлите ако не цялата, то поне част от отговорността към местната власт, нямаше да реагирам. Или ако реагирах, щях да Ви кажа: благодаря, в някаква степен съм удовлетворен от факта, че са настъпили промени, макар и в сила от 17 декември, и съответно в сила от 3 януари. Това в някаква степен ще удовлетвори очакванията на хората.
Вижте, аз наистина пак не разбирам и Ви моля, ако имате желание под формата на реплика да ми кажете защо ръководството на БДЖ чрез тези промени се лишава от приходи? Аз, разбира се, няма да споря дали са милиони и дали това е в сферата на фантазията. Има намаляване броя на пътниците и то не само заради отказ на хората да пътуват с железниците. Напротив, то е заради факта, че не се предоставят необходимите им условия да пътуват. Премахвате влакове, намалявате броя на вагоните във влакове, хората се тъпчат в тези вагони и сега можете да видите тези картини, особено по празниците. Но това е едната страна на въпроса.
Другата страна на въпроса – защо в най-натоварените часове особено в 7,45, 20 часа по направлението Перник, когато пътуват стотици хора? Тези райони на Перник, които Вие изброихте – спирките и „Метал” и „Даскалово”, и съответно спирката в град Батановци – това са 60 хил. човека, те не са няколко стотин. Това са 60 хиляди човека, от които няколко хиляди пътуват. Това са приходи. Добре, нека да не е 1 милион, стотици хиляди да са, може ли ръководството на БДЖ да се лишава с лека ръка от тях?
Моите колеги коментират и факта, че имате неусвоени средства за ремонт на локомотиви, на вагони, което е една от причините за промените в тези разписания. В крайна сметка разписанието се прави не за да се демонстрира наличието на влак по жп линиите, а за да обслужва пътници, да удовлетворява потребности, да решава проблеми, включително и с придвижването на хора. Автобусните превози отчитат намаляване на броя на пътниците. Автогарите отчитат намаляване на този пътникопоток. Железниците отчитат увеличаване и ръководството на БДЖ не се възползва от това увеличаване, съответно увеличени приходи. Напротив, то реже влакове, прави промени, с което ощетява хората и съответно ощетява и приходите на БДЖ.
Аз разбирам, че в комисията е станал разгорещен дебат, когато е било Вашето изслушване. Там е поискана оставката на ръководството на БДЖ. Може би днес трябваше да започнете отговорите си тъкмо с отговора: Поисках оставката и ще получа оставката на ръководството на БДЖ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Найденов, уважаеми дами и господа народни представители! Две са основните теми в този казус. На първо място е това, че на определени бързи влакове точно защото са бързи, разписанието им е такова, че те возят на по-далечни разстояния. Преди са спирали на всички спирки, в новото разписание беше заложено да си изпълняват функцията като бързи влакове, което създаде това напрежение.
Разбира се, няма да го има това напрежение, ако има достатъчно подвижен състав, в който пътническите влакове да поемат този тип пътуващи хора в по-малките спирки и гари. За съжаление, БДЖ не разполага с такъв брой подвижен състав, а защо не разполага – можем да си говорим до утре. Аз съм сигурен, че Вие сте със сигурност по-виновни за състоянието на железниците от който и да било друг, така че в това няма спор. (Реплики от народния представител Петър Мутафчиев.) Можем до утре да си спорим, господин Мутафчиев. Аз ще си извадя цифри и факти... (Реплика от народния представител Петър Мутафчиев.)
Относно оставката на ръководството на БДЖ, ще си взема...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Мутафчиев, нека не си разваляме предколедното настроение, моля Ви да вземете думата тогава, когато Ви е дадена.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Не знам дали сме направили или не сме направили. За съжаление, във Вашите 4 години Вие сте унищожавали. Сега ние дали правим – ще преценят хората. Милиард и половина инвестиции в железопътна инфраструктура. Благодаря.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Лично обяснение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Господин министър, аз очаквах да кажете точно това и не за друго, а защото с всеки изминал ден Вие доказвате, че не се интересувате от проблемите на железниците. Колкото и да е добър тонът на господин Найденов, колкото и да е бил добър винаги тонът към Вас, Вие продължавате да живеете в едно заблуждение. И аз ще Ви кажа само няколко неща, че до 2009 г., включително до началото на 2010 г. „Пътнически превози” се обслужваха от 560 вагона, от които всички бяха минали ремонти и всички вагони бяха с ревизия. Тоест вагони, които могат да пътуват по железниците. Знаете ли сега с колко вагона Вие обслужвате „Пътнически превози”? С 240 вагона, които са годни. Останалите са с увеличена ревизия, господин министър, за което, ако – не дай Боже, стане някаква беля, отговорност тогава ще носите Вие, пазейки това ръководство на БДЖ.
Още нещо, тъй като говорите, че това било отпреди – 38 милиона се отделяха за ремонт и това е по справката за приходи и разходи на БДЖ. Вижте я, тя е в сайта на БДЖ, не е измишльотина на Мутафчиев.
За ремонт на вагони знаете ли тази година колко сте отпуснали – 68 хиляди, господин министър. Затова няма вагони.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ : Това не вярно.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Знаете ли предишната година колко бяха? Триста четиридесет и четири хиляди, господин министър. Така че, когато прехвърляте топката в предишното управление, първо кажете какво е направило Вашето ръководство, което Вие пазите, което създава хаос за тези 4 години и тогава прехвърлете топката към което си искате предишно правителство. Благодаря Ви.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Мога ли да отговоря?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Министърът може да взема думата по нашия правилник винаги, когато пожелае. До 5 минути обаче.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): В парламентарен контрол сме, госпожо председател. Спазвайте правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Мутафчиев, официално Ви обръщам внимание за поведението Ви в пленарната зала. При неподчинение следва следващо наказание.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Благодаря, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Длъжна съм да предупредя.
Слушаме Ви, господин министър.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Мутафчиев, ще си позволя няколко думи – само да коментирам Вашето изказване. Можем да си говорим за брой ремонтирани вагони, за брой локомотиви, за каквото искате, но аз ще кажа само един факт – ние заварваме Железниците със задължение от 800 милиона!
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): А ние, господин министър, с малко повече!
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Само ми отговорете на въпроса: защо при тези големи излишъци, които имаше Вашето правителство, не мислехте толкова, колкото сега? Нали показвате на всички, че милеете и мислите за Железниците? Защо тогава не започнахте да погасявате тези задължения, за да бъде едно здраво предприятие?
При 750 милиона дългове, тъй като успяхме да ги намалим с 50 милиона, вярвайте ми, че най-малкият проблем в това предприятие е неговото ръководство. Това е най-малкият проблем. Благодаря Ви за вниманието.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): По начина на водене, госпожо председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, моята реплика е по начина на водене. Да, министърът има право да взема думата винаги, когато се обсъждат законите, но когато има контрол, има конкретни правила. С даването на думата да направи реплика на моето лично обяснение му дадохте възможност да зададе въпроси, на които да не мога да отговоря! Това до определена степен води до опитите да се нарушава дисциплината и да се говори от място.
Така че аз моля – спазвайте правилата Вие, за да има ред и дисциплина в залата.
Господин министър, това, което мога да Ви отговоря, е следното. Първо, три пъти беше увеличена субсидията за Български държавни железници! С 90 милиона бяха намалени задълженията за тези четири години! Ако седнете...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Взехте процедура по начина на водене и нямате право да правите реплика на министъра. Благодаря Ви. (Народният представител Петър Мутафчиев продължава да говори при изключени микрофони.)
Господин Мутафчиев, ще Ви санкционирам. Нека не си разваляме настроението преди празниците.
За нашите зрители и слушатели – чл. 55 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание казва следното: „Членовете на Министерския съвет имат право да присъстват на заседанията на Народното събрание. Те могат да вземат думата винаги, когато я поискат”.
В нашия правилник няма разграничение кога може да бъде дадена думата на министър, ако я поиска – дали това става в законодателната част, или в парламентарния контрол! (Реплика от народния представител Петър Мутафчиев.)
И без реплики от място кой как познава правилника и го прилага! Има режим на търпимост, господин Мутафчиев!
Въпрос на народния представител Корнелия Нинова относно разписание на влакове.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Господин министър, моят въпрос е продължение на спора, който водехме досега. Аз съм депутат от Благоевград.
Конкретният ми въпрос е по повод решението Ви за промяна на разписанието на влаковете за Генерал Тодоров – община Петрич.
Знаете, че жителите на това населено място излязоха на протест и стоят на гарата вече няколко дни. Там положението е още по-сложно, отколкото в досега описаните случаи от колегите, защото през месец март беше съборен мостът, който свързваше селото с община Петрич.
Сега, лишени от възможност да използват влак сутрин и вечер, тези хора са напълно откъснати от света. Нямат никаква друга алтернатива да отидат на работа, на училище, на лекар, нито каквато и да е възможност да стигнат до общинския център!
Конкретният ми въпрос е: възнамерявате ли да промените решението си, с което изолирате жителите на Генерал Тодоров, община Петрич, от останалия свят? Възможно ли е това? Настоявам това решение да бъде преосмислено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Московски.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Нинова, промените в транспортната схема в този регион са продиктувани преди всичко от недостига на подвижен състав и респективно – рационалното му използване и повишаване рентабилността на железопътните превози като цяло.
Конкретно в участъка Кулата – Генерал Тодоров – Петрич обемът на регионалните крайградски превози средно дневно е от порядъка на 100-120 пътника. Най-много пътувания са в сутрешните и следобедните часове.
По графика за движение на влаковете за миналата година превозът на тези пътници се е извършвал с 6 бързи влака София – Петрич – София, 4 пътнически влака Кулата – Дупница – Кулата и 11 крайградски пътнически влака Кулата – Генерал Тодоров (12-километрова отсечка) и Петрич – Генерал Тодоров (9-километрова отсечка).
Бих желал да отбележа, че крайградските влакове, с изключение на влак № 52 291 Генерал Тодоров – Петрич, са с населеност по 10-12 пътника и за движението им е необходимо ангажиране на един локомотив и вагонен състав за цяло денонощие.
Вчера Български държавни железници взеха решение, считано от 3 януари, да бъдат възстановени всички пътнически влакове по направлението от Генерал Тодоров за Петрич и от Генерал Тодоров за Кулата.
В заключение, с риск да се повторя отново бих желал да подчертая, че промените в транспортната схема за движение на влаковете са продиктувани от усилията на ръководството на БДЖ да се повиши качеството на предлаганите транспортни услуги, в частност – да се намали времето за пътуване на бързите влакове, чието основно предназначение е превоз на пътници на по-дълги разстояния.
Имам увереността на ръководството на БДЖ, че направените промени в разписанието на влаковете и промяната на транспортната схема в някои участъци ще окажат известно влияние, но няма да доведат до лишаване от железопътен транспорт на нито едно населено място в Република България. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – госпожа Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Господин министър, Вие сам казахте, че сутрешният и вечерният влак до Генерал Тодоров са най-важни и най-натоварени, а точно тях бяхте спрели и все още са спрени.
Разбирам икономическите Ви аргументи за промяна на разписанието, но не може времепътуването и качеството да бъдат за сметка на живота на хората в Генерал Тодоров, община Петрич.
В крайна сметка благодаря, че от БДЖ са преосмислили решението си, че ще бъде възстановен влакът там, ако това се случи от 3 януари. Благодаря за разбирането. Ще предам това на хората от Генерал Тодоров. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика? Няма да ползвате.
Последният въпрос към министър Московски е от народния представител Димитър Горов – относно увеличаване броя на Съвета на директорите на „Информационно обслужване” АД.
Слушаме Ви, господин Горов.
ДИМИТЪР ГОРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Няма да се спирам на всички обещания, които бяха поети като ангажимент от управляващата партия в началото на мандата, свързани с повишаване стандарта на живот, повишаване на доходите, но няма как да не се спра на един от поетите ангажименти – намаляване броя на съветите на директорите, състава на управителните органи в търговските дружества, в които държавата има мажоритарно участие, в агенциите и в комисиите.
Такъв е случаят специално в „Информационно обслужване” АД, където по необясними за мен причини съвсем наскоро от трима членовете на Съвета на директорите изведнъж стават пет – назначават се нови, без това да оказва влияние върху старите членове на Съвета на директорите.
Тук липсва всякаква аргументация – дали това е продиктувано от възможността да се подобри работата, да се подобри финансовото състояние на дружеството, качеството на обслужването на клиентите или причините са някакви други, които не са видими, които не са разпознаваеми от обществото.
И в тази връзка моят въпрос е: какво наложи тази промяна в Съвета на директорите, увеличаването на Съвета на директорите и допълнително назначаване на тези хора?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Московски.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Горов, през месец февруари тази година Съветът за електронно управление взе решение „Информационно обслужване” АД да играе ролята на единен системен интегратор на електронното управление в България.
За целта беше възложено на тогавашния принципал на дружеството – Министерството на финансите, да предприеме необходимите правни стъпки за осъществяване на тази идея.
От средата на месец юли с разпореждане на Министерския съвет упражняване правата на държавата в дружеството беше прехвърлено от Министерството на финансите на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, тъй като точно нашето министерство се занимава с електронното управление.
В момента министерството разглежда възможността за обратно изкупуване и на акциите на миноритарните акционери в дружеството, които притежават под 0,5% от общия им брой.
Решението за увеличаването на членовете на Съвета на директорите на дружеството от трима на петима бе взето поради изключително важните и отговорни задачи, които имаме с електронното управление, които „Информационно обслужване” предстои да изпълнява в качеството си на системен интегратор.
Става въпрос за следното – през 2013 г. предстои „Информационно обслужване” да участва в изпълнението на две важни държавни задачи, а именно обработка на резултатите от Националния референдум на 27 януари и от изборите за Четиридесет и второ Народно събрание.
Второ, допълнително се очаква регламентирането на пилотни проекти по електронно гласуване в контролирана и неконтролирана среда, в които „Информационно обслужване” има намерение да участва като главен изпълнител в конкуренция с други фирми в областта на информационните и комуникационните технологии.
Тези и редица други обстоятелства доведоха до необходимостта да се подсили управленския и професионален капацитет на дружеството с привличането на повече експерти в тази област.
И не на последно място бих желал да Ви напомня, че увеличаването на състава на Борда на директорите на „Информационно обслужване” е в абсолютно съответствие на изискванията на Търговския закон и на Устава на дружеството. Като принципал имам правото да взема такова решение.
Увеличението на Съвета на директорите – много важно нещо, няма да има абсолютно никакъв негативен финансов ефект, тъй като в резултат на реформите, проведени в дружеството след средата на тази година, на първо място – възнагражденията на членовете на Борда на директорите бяха значително намалени, на второ място – представителите на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, които вземат участие като членове на Борда на директорите, не получават абсолютно никакво възнаграждение оттам. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Горов.
ДИМИТЪР ГОРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин министър, аз по никакъв начин не оспорвам Вашето законно право да вземете решение за увеличаване или намаляване Съвета на директорите, Борда на директорите на „Информационно обслужване”. Това е безспорно така и няма как да го оспорвам.
Аз оспорвам това, че Вашите намерения в началото на мандата бяха в друга посока – за намаляване съветите на директорите по редица причини.
Ако се прави една такава промяна, тя трябва да бъде поради две причини, според мен, евентуално. Едната причина е за подобряване на финансовото състояние.
Финансовото състояние на дружеството в последните три години е все по-лошо и по-лошо: 2009 г. – 4 млн. 315 хил. лв. е печалбата на дружеството, 2010 г. е 2 млн. 45 хил., в 2011 г. е 74 хиляди, а очакваният резултат за дружеството през 2012 г. е в размер на най-вероятно загуба в рамките на близо 2 млн. лв., което показва, че това дружество има остра нужда от решения, касаещи финансовото състояние, и решения, които да подпомагат финансовото състояние на дружеството.
В тази връзка не знам точно какви ще бъдат функциите на математик, какъвто е единият от членовете на Съвета на директорите, който е назначен, според увеличението на Съвета на директорите.
Колкото до другите задачи, които би трябвало да се подобряват в дружеството – за референдума и за изборите, би трябвало да се увеличи работещият състав, низовият в дружеството, за да има по-добра попълняемост на задачите, които се изпълняват, а не толкова на ръководния състав.
Но аз си мисля, че отговорът е на друго място и той се представя от колегите от СДС – от господин Михайлов, който твърдеше, че в Централата на СДС от известно време се говори, че няма значение какво ще се случи в СДС и дали то ще се разпадне, когато изборите се броят от това дружество и от тази управляваща партия.
И от тази гледна точка си мисля, че тези реформи, които се правят в дружеството в тази посока са следващият етап, след законодателството, което се приема по отношение на Изборния кодекс, следващата стъпка е свързана с „Информационно обслужване” за фалшифициране на изборите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Горов, тежко обвинение. Предполагам, че колегите от „Информационно обслужване” ще имат изключителни претенции към това, което казахте.
Ще Ви покажа писмен документ, писмена препоръка от Европейската комисия, именно „Информационно обслужване” с принципал Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията да бъде използвано като системен интегратор на електронното управление на държавата. (Реплика от народния представител Мая Манолова.)
Ако искате да си говорим повече за „Информационно обслужване” ще извадя малко данни за тогава, когато Азер Маликов го ръководеше това дружество и … (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, обръщам Ви внимание да не се обаждате от място преди да Ви е дадена думата!
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: …Ако бяхте дошли малко по-рано щяхте да чуете в моя отговор защо увеличаваме с двама човека Борда на директорите. (Шум и реплики от КБ.)
Простият отговор е, че имам право като принципал да взема това решение.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Вие не сте в час!
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Напротив, Вие въобще не сте в час. Ако бяхте в час щяхте да знаете какво говорите.
МАЯ МАНОЛОВА: (КБ, от място): Там ще стане фалшифицирането на изборите!
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Предполагам, включително и юридически, че колегите от „Информационно обслужване” могат да търсят претенции за това обвинение към Вас. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря за участието Ви в този парламентарен контрол, господин Московски.
Преминаваме към въпросите, зададени към министър Атанасова.
Има отложени въпроси, има болни народни представители.
Въпрос на народния представител Мая Манолова относно разходване на 50 млн. лв. неосъществен трансфер от Националната здравноосигурителна каса към Министерството на здравеопазването.
Слушаме Ви, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми госпожи и господа министри! Не искам да развалям предколедното настроение, но съм длъжна да попитам за едни сериозни суми, които трябваше да се намират в Националната здравноосигурителна каса и да бъдат използвани, включително предколедно, за здраве на българските граждани и които суми, както и много други пари от Здравната каса, се изпариха яко дим в неизвестна посока.
Става дума за това, че с Решение на Конституционния съд през месец юли по наша жалба беше обявен за противоконституционен трансферът на 100 млн. лв. от Здравната каса към Здравното министерство с очаквани мотиви, а именно, че това са пари, събрани от здравните вноски на българските граждани и трябва да се изразходват за медицинска помощ, за здравни грижи на здравноосигурените български граждани и че Министерството на здравеопазването има свои ангажименти, държавата има свои ангажименти, които трябва да изпълнява с пари, различни от здравните вноски на българските граждани.
Тези пари към месец юли се оказва, че са в размер на 41 млн. лв. неосъществен трансфер от Здравната каса към Министерството на здравеопазването. Тези 41 млн. лв. трябваше да бъдат използвани например за повече лекарства, за повече направления за доболничната помощ, за повече пари за болниците, за повече пари за профилактика на общопрактикуващите лекари, за повече медицински изделия – изобщо по начин, който да е полезен на българските граждани, които здравно се осигуряват, и да бъде предложен от шефа на Националната здравноосигурителна каса.
Ние от опозицията – и Коалиция за България, и Синята коалиция, на два пъти внесохме предложения за актуализация на бюджета на Касата, така че законно тези пари да бъдат използвани от Националната здравноосигурителна каса за здравни грижи на здравноосигурените български граждани. Какво се случи на практика? Министър Дянков, не без съучастието на парламентарното мнозинство на ГЕРБ, не без съучастието на шефа на Касата господин Цеков и с Вашето мълчаливо одобрение открадна тези пари от здравните вноски на хората, отклони тези пари от Здравноосигурителната каса и ги хвърли някъде в бездънните ями на готвения от него бюджет. Така вместо да се изпълни решението на Конституционния съд и тези 41 млн. лв. да бъдат използвани за здравни грижи на българските граждани (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), те отидоха в държавния бюджет.
Моят въпрос към Вас е: къде според Вас са тези пари и имате ли някакво отношение към тяхното похарчване в противоречие на българската Конституция? Тоест, дали министър Дянков не Ви ги предостави и не ги похарчихте, въпреки решението на Конституционния съд?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Десислава Атанасова.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манолова! В Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2012 г. бяха предвидени 100 млн. лв. трансфер към Министерството на здравеопазването за заплащане на медицински дейности, лекарствени продукти и медицински изделия, осигурявани от Министерството на здравеопазването през 2011 г. С Решение № 8 от 4 юли 2012 г. Конституционният съд обяви за противоконституционен този член от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
По бюджета на Националната здравноосигурителна каса има неизразходван трансфер към Министерството на здравеопазването в размер на 41 млн. 665 хил. лв. Средствата, които Националната здравноосигурителна каса може да разходва за здравноосигурителни плащания, са определени с бюджета за 2012 г. и тази сума е предвидена единствено за трансфер към Министерството на здравеопазването съгласно чл. 1, ал. 2, т. 5 от Закона за бюджета на НЗОК за 2012 г. Към настоящия момент не е направена актуализация на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2012 г., с която да се предвиди промяна на заложените здравноосигурителни плащания.
Извън този отговор, бих искала да кажа, че за първи път няма напрежение в лечебните заведения в края на годината. Платени са надлимитните дейности, които лечебните заведения са отчели пред Националната здравноосигурителна каса, на 100%. В Министерството на здравеопазването са платени всички дейности в спешните портали, за които имаме сключени договори съгласно методиката, по която Министерството на здравеопазването плаща, или са платени всички дейности на всички областни болници и всички университетски болници, както са платени и дейностите на всички специализирани болници по белодробни болести за пациенти с туберкулоза.
Използвам случая да Ви уведомя, че вследствие на преизпълнение на Закона за бюджета на Касата в момента заседава Надзорният съвет на Здравната каса и все още не знам какво решение ще вземат за средствата, които са постъпили от здравноосигурителните плащания на български граждани, и как ще бъдат разпределени. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо министър, хубаво е, че сте се разплатили с Вашите доставчици, но тук въпросът е за нещо друго. Въпросът е достатъчно ли медицинска помощ и здравни грижи получават здравноосигурените български граждани със собствените им пари? Достатъчни ли са безплатните лекарства, медицинските изделия, направленията за лекар-специалист? Достатъчно ли са парите за болниците? Достатъчно ли са парите за онкодиспансерите? Аз ще Ви кажа, че не са. Това няма да е новина, това го знаят всички български граждани. И на този фон Вие си позволявате – казвам Вие, имам предвид правителството на ГЕРБ, да отклонявате пари от здравни вноски на българските граждани.
Да, знам, че няма извършена актуализация на бюджета на Касата, която да разреши използването на тези 50 милиона за здравноосигурените български граждани, но тя не е извършена, защото депутатите от Вашето мнозинство гласуваха против. Ние внесохме този закон за актуализация. Вие одобрително приветствахте поведението на депутатите от ГЕРБ да не разрешат използването на тези 50 млн. лв. за здраве.
Тук въпросът даже не е за тези 50 милиона. Тук въпросът е за близо 2 млрд. лв., които от първия момент на Вашето управление системно господин Дянков източва от Здравноосигурителната каса. Два милиарда лева! Ами, това е кражбата на века, бавно и постепенно – първо 1 милиард и 400 милиона, следващата година – 340 милиона, по-следващата година – 100 милиона.
Каква е драмата с тези 51 милиона събрани в повече пари от осигурителни вноски? Това са здравните вноски на гражданите и няма какво да го шикалкавят от Управителния съвет на Касата. Тези пари трябва да бъдат дадени за лекарства, където има неразплатени сметки в рамките на 44 млн. лв., и за доразплащане на болниците.
Моето подозрение е (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), че господин Дянков се опитва да трупа тези парички. Той не ги даде на пенсионерите, не ги даде на майките с деца, но за следващата година е планирал едно плащане на самолети изтребители за 700 млн. лв. и със сигурност това, което източва от Касата, ще отиде по тази сметка, за да я финализира преди края на Вашия мандат, но Ви казвам, че това няма да мине безнаказано при следващото управление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Манолова. Изтече времето Ви.
Дуплика ще ползвате ли? Не.
Благодаря Ви, министър Атанасова, за участието в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпросите, зададени към министъра на земеделието и храните господин Мирослав Найденов.
Има отложени въпроси.
Първият, който ще има възможност да развие своя въпрос, е народният представител Пенко Атанасов относно санкциониране на фермери за застъпени площи.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър! Темата със застъпванията през целия мандат е била на дневен ред. Това не е първият въпрос и не само аз съм задавал въпроси на тази тема. Мисля, че той е от изключителна важност, защото засяга много от българските земеделски производители, които без вина се оказват виновни.
Вие, господин министър, добре знаете как те приемат всичко това, защото без да искат, когато очертават площите си, застъпват по технологията, която е приета, и после заради това, че са застъпили, на всичкото отгоре са санкционирани.
За съжаление аз лично много пъти съм се опитвал, а и когато сме говорили в комисията на тази тема, и когато сме имали изслушвания по този въпрос, съм казвал, че администрацията трябва да намери начин това да не се случва. Мисля, че ние сме единственият случай в Европейския съюз, където се наказват земеделски производители по първия стълб – по директните плащания на площ.
Господин министър, това е изключително тревожно. Иска ми се този въпрос да намери решение. Знам, че Вие положихте немалко усилия, но бих казал, че до момента те са безрезултатни.
Задавам Ви въпроса: какъв е броят на санкционираните фермери за застъпени площи от 2010 до 2012 г., ако може – по години? Какви са размерите на наложените санкции?
Мисля, че отговаряйки на този въпрос, ще стане ясно за един серозен удар върху земеделските производители, за които твърдя, че в основната си част не са виновни за това, което се случва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Найденов.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! Слава на Бога – светът оцеля. Мина 13,11 часа, продължаваме нататък. Оцеляхме, но отърваване от въпросите няма!
Въпросът Ви е актуален. Вие сте задавали подобен въпрос в по-различен формат. Аз съм Ви отговарял, но както казахте, той касае много хора и ще използвам възможността да отговоря още веднъж.
Редът за изясняване на застъпване на два или повече блокове на земеделски стопанства е определен в чл. 17 от Наредба № 5 от 27 февруари 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания.
С измененията в чл. 7, ал. 3, т. 3 от същата наредба при регистрирането на земеделските площи по време на кампанията за подаване на заявления за 2012 г., заявителите вече получиха информация за заявените парцели или части от тях, за които през предходната година са установени застъпвания. Тези промени лимитираха в голяма степен случаите на застъпвания, респективно и на изискването за налагане на санкции при непредставяне на правно основание за ползване на застъпените площи.
Площта на първоначално установените застъпвания за отделните кампании е както следва: кампания 2009 – 22 хил. 261,117 хектара; кампания 2010 – 38 хил. 629,058 хектара; кампания 2011 – 42 хил. 662,083 хектара и кампания 2012 – 39 хил. 844, 094 хектара.
Броят бенефициенти, в чиито заявления е установено първоначално застъпване при подаване на заявлението е както следва: за кампания 2010 – 27 хил. 583 бенефициента; през 2011 – 50 хил. 944; и през 2012 – 44 хил. 974.
След установяване на застъпванията стартира процедура за изясняване на застъпване на два или повече блока на земеделските стопанства, определена в чл. 17 от Наредба № 5.
Бих искал да Ви уведомя, че от фонд „Земеделие” не може да се предостави информация единствено и само за размера на санкциите, наложени за застъпвания на площи, тъй като те не се налагат само за това. Санкцията се сумира и тя представлява освен застъпванията, и излизанията извън определеното, тъй нареченото наддеклариране. Ако има санкции по отношение на минали години, примерно неизплатени санкции, те също се кумулират. Така че когато поискаме справка, тя съдържа всички санкции, наложени за всичко, а не поотделно, защото не се налага само за застъпванията. Мога да Ви дам общата сума. Мисля, че тя е ориентировъчна. Коректно е да отбележа, че тя не е само за застъпвания.
Сумата за 2009 г. е 26 млн. 782 хил. евро, за 2010 – 38 млн. 978 хил. евро и за 2011 г. – 35 млн. 837 хил. евро.
Отново повтарям, общите санкции са кумулирана сума на базата на застъпване, наддеклариране, стари вземания към бенефициентите, тоест наложени в годините назад наказания. А те се изплащат, когато бенефициентът трябва да получи поредния си транш. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, колеги, господин министър! Разбирам, че сумите, които цитирахте в последната част от отговора, са не само за застъпвания. Вие го обяснихте добре. Въпреки всичко сумите все пак са стряскащи. Не бива това да се случва. Защото 26 милиона през 2009, 38 милиона през 2010 г., и това в евро, умножено по две – стават много милиони левове през годините. Не е необходимо да Ви обяснявам, че това са необходими пари за българското земеделие. На земеделския производител първата му и основна задача е да произвежда. На всичкото отгоре е притискан в ъгъла. Продължавам да твърдя, че вината не е негова.
Това, което искам да кажа, вече съм го казвал, господин министър. Надявам се, че сте направили конкретни стъпки в тази посока. Дълбоко съм убеден, че администрацията, която работи по въпроса за очертаването на земеделските площи, при която се обръщат земеделските производители, е в състояние да направи така, че да ги няма тези застъпвания. За съжаление до момента това не се е случило.
Господин министър, убеден съм, че ако Вие поискате, можете да свършите това, до края на мандата то да се случи и проблемът да остане в миналото, та най-малко с това да Ви запомнят земеделските производители, защото това е много важен въпрос. Това особено тормози дребните, особено животновъдите, които зачертават пасищата. Там пък за съвсем дребни неща ги лишават години наред от субсидии. Просто е недопустимо! Необходимо е да се свърши работата.
Отново се обръщам към Вас, господин министър. Този въпрос е изключително важен! Вземете всички възможни мерки, та до края на мандата това наистина да бъде решено и следващото очертаване да няма проблеми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин министър.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Атанасов, благодаря Ви за коректния тон на въпроса, защото не бива да правим политика от това. Разбирам Вашата искрена загриженост. Тя е същата и при мен.
Ще направя следното уточнение. Вие преди малко казахте, че сме единствените в Европейския съюз. Категорично не сме. България е с един от ниските проценти санкции в Европейския съюз...
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ, от място): Говоря за очертаване.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: ...относно санкции по отношение на директните плащания. Аз отново казвам, че те са кумулативни. Но има страни с много по-висок процент санкции. Всъщност уточнението, което трябва да направя, Вие го казахте. Става въпрос за европейски средства. Те са почти на 100% европейски, защото тази година и следващата няма да има национални доплащания, а от 2016 г. пък и няма да бъде разрешено.
Процедурата за изплащане на европейски средства е изключително строго следена. Тя е обект на одит и от страна на Главна дирекция „Земеделие” към Европейската комисия, и на Европейската сметна палата, отделно и на Българската сметна палата. Тези процедури са изключително строги. Те не допускат своеволия, ако имаме предвид администрацията и налагане на определени санкции.
Искам обаче да е ясно – когато се раздават като директни плащания над 1 милиард годишно, а тази година ще бъдат още повече, то там, където има раздаване на много пари, общо-взето интересът за злоупотреби е много голям. А това са едни от малкото сигурни пари в България, защото чертаеш площта и получаваш европейски средства. Констатираме с всяка година завишен интерес и опити за злоупотреби. Разбира се, те се отразяват по отношение на санкциите. Това не означава, че тези санкции са наложени само на некоректни бенефициенти. При някои от тях те са обект на непознаване на регламента изцяло. Работим по това – да опознаят регламента. Тази година правим пробните предварителни очертавания, които да изключат тъй нареченото „застъпване”, но факторът „опит за измама” няма как да го отстраним.
Ако не вземем мерки или образно казано си позатворим очите, Европейската комисия констатирайки го, налага санкции на България в двоен размер. Казано иначе, ако не сме събрали примерно тези 20 или 25 млн. евро глоби, Европейската комисия ще ни глоби 50 и ще си ги прибере отново от получилите ги. Тоест, сметката ще бъде платена тройно. Ние вече имаме прецедент, за 2008 и за 2009 г. всъщност имаме наложени санкции и връщаме пари. Така че приемам го, отворени сме, правим всичко възможно да намалим процента на санкции по отношение на непознаване на регламента или на неопитност на самите бенефициенти. Не мога да гарантирам, че опитите за измама ще намалеят, а те, категорично го заявявам, ще бъдат обект на санкции в бъдещ период. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Последен въпрос към министър Найденов.
Отново господин Атанасов ще го развие. Въпросът е общ заедно с народните представители Добрин Данев и Спас Панчев относно доклад на Световната банка за глобалното затопляне.
Господин Атанасов, имате думата.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин министър, поводът да задам този въпрос, дори първоначалният му вариант беше питане, но това няма значение. Въпросът е, че глобалното затопляне като факт е нещо много сериозно и ние, като страна, която ще бъде сериозно засегната от глобалното затопляне, трябва да предприемем мерки.
Редица европейски страни работят по този въпрос не отсега, убеден съм, че нашето правителство работи и преди това. Необходими са наистина конкретни стъпки многопосочно. Защото са необходими нови сортове, нови видове, които би трябвало да отглеждат земеделските производители, които са сухоустойчиви. Българската селекция би трябвало да бъде насочена в тази посока.
Въпросът с напояването е също важен въпрос, който в последно време не се решава по най-добрия начин. След като излезе докладът на Световната банка, бяхме провокирани да зададем този въпрос, защото смятаме, че е необходима сериозна реакция, нужна ни е сериозна програма за преодоляване последствията от това глобално затопляне. Вече сме свидетели на много сериозни засушавания. Това оказва сериозно влияние върху земеделските производители, върху българската икономика. В период на криза нашето земеделие е това, което крепи до голяма степен българската икономика и мисля, че това е изключително важно като позиция, като дългогодишно планиране в тази посока. Необходими са средства, необходима е намеса на българската земеделска наука и вероятно не само, защото то е свързано и с екологията.
Въпросът ми по-скоро е в земеделската му част, защото българското земеделие трябва да има отговор на този сериозен въпрос, свързан с глобалното затопляне. Иска ми се Вие да осветите това, което се върши и да очертаете в обозрими граници какво се върши и какво се очаква от нашето земеделие, от нашата земеделска наука? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор, заповядайте господин Найденов.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Атанасов, въпросът е актуален. Краят на света не настъпи днес, но ако ние не продължим да не се съобразяваме с това, за което и Вие питате, сигурно краят му няма да е далеч. Така че смятам, на някой може да му се стори несериозен този въпрос или – какво пък общо има в контекста. Смятам, че е изключително актуален и аз ще използвам времето си, за да отговоря изключително подробно.
Докладът на Потсдамския институт за проучване и анализ на въздействието на климата, изготвен със съдействието и по поръчка на Световната банка, публикуван през ноември 2012 г. и наречен „Спрете топлината” с подзаглавие „Защо трябва да избегнем свят по-топъл с 4 градуса по Целзий”, разглежда какво би било глобалното въздействие на климата върху планетата при повишаване на температурата с над 2 градуса по Целзий през следващите 4 десетилетия.
Още през 1992 г., вследствие на направени проучвания, ООН предприема мерки по силата на Рамковата конвенция на ООН за изменения на климата, ратифицирана от Република България на 12 май 1995 г. и Протокола от Киото към нея, ратифициран от страната ни на 17 юли 2002 г. и влязла в сила на 16 февруари 2005 г.
По силата на конвенцията и протокола България, включително и като член на Европейския съюз, от много години изпълнява редица мерки и ги докладва както на ниво конвенция, така и на ниво Европейски съюз.
Министерството на околната среда и водите е ведомството, отговарящо за страната ни за смекчаване и адаптация към глобалното изменение на климата. То събира и обобщава изпълнението на мерките, предприемани в рамките на Националния план за действие по изменението на климата и докладва за това в Секретариата на Конвенцията.
През януари 2012 година е предадено петото национално съобщение за напредъка на България по отношение изпълнението на задълженията на страната по Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата. Част от националните съобщения са и за секторите „Земеделие” и „Гори”.
Дейностите, които могат да окажат въздействие за смекчаване и адаптация към глобалното изменение на климата, за които е отговорно Министерството на земеделието и храните, са както следва.
Първо, смекчаване на изменението на климата и адаптация. Увеличаване и устойчиво стопанисване на горите с цел поглъщане на емисиите на въглероден диоксид, предпазване на почвите от ерозия, запазване на водоизточниците, подобряване на качеството на почвите, опазване и увеличаване на биологичното разнообразие и други.
Законът за горите разписва изпълнението на всички гореизброени дейности, като предвижда и изготвянето на Методика за възмездяване на екосистемните услуги.
Второ, намаляване на емисиите на парниковите газове; разработване на нови стандарти за съдържанието на торове в почвите, включително и нови практики за съхранение на твърди и течни торове от животновъди, птицевъди и растениевъдни дейности, водещи до намаляване емисиите на метан; въвеждане на стандарти за емисиите на въглероден диоксид от горскостопанските и селскостопанските машини; предотвратяване и борба с горските пожари, водещи до опазване на горите и съответно на техните функции за поглъщане на емисиите на въглероден диоксид; адаптация, нови подходи при напояването и отводняването на укрепване на... (председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Отговорът е на три въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин министър, въпросите може да са 10, времето за отговор е един и същ.
Реплика – господин Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Господин министър, ще помоля председателката все пак да Ви даде време да изчетете отговора, защото мисля, че тази част, която мен лично ме интересуваше, като че ли липсва.
Казвам какво: държавата поискала ли е от земеделската ни наука разработки в тази посока – по селекция на нови сортове, по интродукция на сухоустойчиви видове? Това е едното.
Второто, мисли ли се за едно финансиране? Малко ще разширя въпроса. Финансирането на Селскостопанска академия две години поред върви надолу и надолу, дори мисля, че има проблем с плащането на заплатите на хората, които са свързани.
Друг е въпросът за преструктурирането. Фактът си е факт. Аз мисля, че голямата задача е държавата да постави тези въпроси, тези задачи към науката. Науката през годините си е доказала, че може да намира решение.
Това е важно, господин министър, Вие наистина добре го разбирате. Притеснява ме фактът, особено по напояването. Нещата с това, че по Ваше време, с Ваша заповед тръгнаха да се разкопават водопроводите, нарязаха се станциите, които под налягане подаваха тези води. Знам, много пъти сте отговаряли на този въпрос, но той има връзка. Мисля, че не е този начинът, по който се решава този проблем, защото в голямата си част тази инфраструктура би могла да бъде използвана и българската наука може да отговори на този въпрос. Има и международни практики, които могат да бъдат ползвани и съм убеден, че те могат да бъдат наистина прилагани.
До тук приключвам и ми се иска наистина нашият отговор, на българското правителство, на държавата ни като цяло към глобалното затопляне, наистина да е адекватен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Ще използвам времето за дуплика, за да доотговоря на въпроса.
През 2013 г., съвместно с експерти от Световната банка, ще бъде разработена Стратегия за устойчиво развитие на хидромелиоративния сектор в България и това вече е договорено.
Разбира се, създават се и нови устойчиви видове: Институтът за изследване и развитие на храните, Институтът по криобиология и хранителна технология, Институтът по царевицата в Кнежа, Институтът по фуражните култури в Плевен, Институтът по растително-генетични ресурси, Институтът по почвознание, агротехнология и защита на растенията „Пушкаров”, Институтът по генетика и други институти по земеделски, овощарски и други култури, създават нови сортове устойчиви зърнено-житни култури и зеленчуци с ценни биологични и стопански качества.
Институтът за гората, Лесотехническият университет и други институти разработват програми за опазване и адаптиране на дървесните видове.
Институтът по рибни ресурси – Варна, Институтът по рибарство и аквакултури в Пловдив, съвместно и с други институти на Селскостопанската академия, БАН и Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури разработват програми за опазване на рибните ресурси и създаване на устойчиви аквакултури.
Изпълнителната агенция по горите и БАН в рамките на Програма „Интеракт” разработиха програма от мерки за адаптиране на горите на Република България и смекчаване на негативното влияние на климатичните промени върху тях.
Освен гореизброените действия на национално ниво, България ще продължи да предприема съответните мерки и в рамките на Европейския съюз, Стратегията „2020”, Стратегията и Пътната карта за развиване на нисковъглеродна икономика до 2050 г., Програмата за околна среда и действието по климата и множество други програми, насърчаващи устойчивите нисковъглеродни практики и природосъобразни дейности. Благодаря за вниманието.
Използвам случая на тези, които имаха търпение да ме изслушат, да пожелая хубави и весели празници! Разбира се, и на зрителите и слушателите – да бъдат живи и здрави. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин министър, за участието в парламентарния контрол.
Уважаеми народни представители, за тези, които сте в залата, и още повече тези, които ни слушате и гледате в момента, с това приключва не само поредната парламентарна сесия, но и парламентарната 2012 г.
Преди да закрия пленарното заседание, обявявам редовно заседание на 9 януари 2013 г. с начален час 9,00 ч.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,53 ч.)

Председател:

Цецка Цачева

Заместник-председатели:

Менда Стоянова
Екатерина Михайлова
Павел Шопов

Секретари:

Пламен Нунев
Любомир Владимиров
Форма за търсене
Ключова дума
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание

Проект на Конституция на Република България

Проект BGFOP001-2.013-0001

Избор на членове на Комисията за енергийно и водно регулиране

Избор на председател и членове на Комисията за защита на личните данни

Избор на председател на Комисията за енергийно и водно регулиране

Избор на председател на Централната избирателна комисия





    Последни заседания