Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ЧЕТИРИСТОТИН ТРИДЕСЕТ И ПЪРВО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 18 януари 2013 г.
Открито в 9,02 ч.
18/01/2013
Видео архив » Преглед на видео архив
Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Менда Стоянова
Секретари: Митхат Метин и Любомир Владимиров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ – продължение.
Преди това две съобщения:
На 16 януари 2013 г. с вх. № 324-001 от Сметната палата на основание чл. 7, ал. 1 от Закона за Сметната палата в Народното събрание е внесена Годишната програма за одитната дейност на Сметната палата за 2013 г. С мое писмо Годишната програма е изпратена на Комисията по бюджет и финанси. Същата е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
На 16 януари 2013 г. с вх. № 324-002 от Сметната палата на основание чл. 7, ал. 3 от Закона за Сметната палата в Народното събрание е внесена актуализираната Годишна програма за одитната дейност на Сметната палата за 2012 г. Актуализираната годишна програма е изпратена на Комисията по бюджет и финанси. Същата е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
До момента във вчерашния пленарен ден са докладвани чл. 8 на стр. 10 от доклада. Преди това са приети членове от 13 до 21 включително, заглавието на Раздел ІV от Глава първа и чл. 7 включително. Проведени са разисквания по чл. 8, които не са приключили.
Процедура – господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател!
Дами и господа, правя процедурно предложение за удължаване срока за предложения по Закона за насърчаване на инвестициите с една седмица, тъй като срокът изтича днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване направеното процедурно предложение за удължаване срока за предложения по Закона за насърчаване на инвестициите със 7 дни.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Продължаваме с разискванията по чл. 8, на стр. 10 от доклада.
Господин Методиев, заповядайте за изказване.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, чл. 8 в Закона за предучилищното и училищното образование – да напомня, защото все пак дебатът от вчерашния ден е разкъсан по обективни причини, съдържа в себе си популярното вече за българската общественост изискване за задължителност от 4-годишна възраст на предучилищното образование.
Имам предложение по този текст, което съм оттеглил. Длъжен съм да кажа пред пленарната зала защо. Тъй като във всеки законопроект има дори формална логика, аз бях направил предложение, което беше разглеждано не вчера, а онзи ден, за промяна в заглавието на този раздел на закона, което беше: „Задължително предучилищно и училищно образование”. Аз съм против задължително предучилищно образование, което ме различава, както мен и колегите ми от Синята коалиция, от останалите парламентарни групи.
Вчера дебатът завърши, съжалявам, че го няма колегата от БСП, който говори последен, затова няма да му спомена името, за да не спекулирам, той каза изрично, че е за задължително предучилищното образование, и това е негово право. Но той коментираше начина, по който се развива в закона, и не беше съгласен с развиването на тази задължителност. Аз съм против задължителността и съм дал своите аргументи в изказването си преди няколко дни, няма да ги повтарям. Ето защо, след като Вие, мнозинството в залата, сте отхвърлили това, няма смисъл да се опитвам да коригирам текст, в който не искам да има задължително, а да се създаде възможност да се тръгва на предучилищно образование на 4-годишна възраст, което е коренно различно като принцип. Искам това да подчертая! Едно е да има задължително и да се търсят пролуки как да се пробие тази задължителност, което правихме и вчера, друго е да си против тази задължителност. Това са две различни принципни позиции.
Текстът, който сега бях предложил, беше, че има възможност, при съгласие на родителите, да се реализира такова предучилищно образование от 4-годишна възраст.
Затова, госпожо председател, съм оттеглил предложението и няма смисъл да бъде поставено на гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплика?
Господин Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, колеги! Уважаеми господин Методиев, струва ми се, че въпросът, който трябва да поставим, е не дали сме за задължително предучилищно образование, а въпросът е има ли необходимост от предучилищно образование, което по възможност да обхване всички деца, за да имат те равен вход към училищната степен. Защото, ако сравним бъдещето на едно дете, което е минало през всички етапи на предучилищното образование, вече с усвоен български език, със социални умения, с екзистенц-минимум знания дори, неговият път на развитие вече в училищната степен е много по-гладък. Сравнете го с друго дете, което не е минало през тези етапи на предучилищност. Той не е равнопоставен, той дори не е поставен при общи условия. Затова ние продължаваме да гледаме позитивно на идеята, заложена в задължителността на предучилищното, но обръщаме посоката – не задължителност на родителя, а задължение на държавата да създаде възможност всеки родител да изпълни задължението си. Тоест трябва тази логика на закона да се прочете.
А ако трябва да избирам между това да отпадне принципът на задължителността и да се съхрани принципът на задължителността на държавата, общините да си свършат работата така, че всеки родител да е в състояние да изпълни това си задължение, избирам второто. В противен случай, ако ние сме безусловно „за” родителят да избира, то би трябвало същото да признаете и за 5-годишните. Бъдете последователен. Кажете, този принцип, който застъпвате, трябва да важи и за 5-годишните, и за 6-годишните, а там задължението е тотално. В този смисъл, струва ми се, трябва да бъдем последователни в отстояването на политическите си позиции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Втора реплика?
Заповядайте, господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Госпожо председател, уважаеми колеги, господин министър, първо, честит Атанасов ден на всички, хубав празник!
Моята реплика е следната. По убеждението си и това, което говорих вчера, също не считам, че трябва да има задължително предучилищно образование от 4-годишна възраст. Но си мисля, че може би вчера стигнахме до един консенсус, а и днес слушах по радиото, че като че ли има някакво такова предложение от страна на комисията – тоест родителите да имат право да преценяват дали да пращат това дете в детски ясли или в училище или те сами да организират на съответното ниво, което отговаря на изискванията, това първоначално предучилищно образование. Тоест има една такава опция, която фактически също дава възможност на родителите, което аз застъпвам, че в крайна сметка семейството е основната клетка на всеобщото, на българското общество и на човечеството и мисля, че може би Вие бихте възприели този вариант. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Трета реплика?
Господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, моят въпрос е: Хубаво „против” задължително, а защо не „против” образование? Какво значи образование? Господин Местан, какво е образование? Образование е, когато някой овладява определени знания и придобива умения. Ако той ще овладява знания и ще придобива умения на четири години, защо ще ходи на училище?
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС, от място): Има учебна програма за това.
ИВАН КОСТОВ: И защо трябва да има учебна програма за деца – толкова малки и невръстни дечица? И Вие ще ги вкарвате в учебна програма и ще им задавате учебни часове във време, в което те през играта се обучават на възлови умения и през играта се и възпитават и се социализират.
Защо, господин Методиев, не атакувате термина „образование”? Това не е ли голяма злоупотреба с термините, които си позволяваме да използваме в този закон, при положение че зад всичко това нещо се крие един опит да се снеме отговорността от семействата за техните деца?
Този равен старт, за който се говори тук – равен старт е самото училище. Училището е равният старт на живота. Те застават първи клас и в края на всяка степен овладяват определен образователен минимум. Покриват определени стандарти в четвърти клас, в седми или в осми клас, дванадесети и след това влизат в живота. Цялото училищно образование е стартът на младия човек.
От тази гледна точка питам: Не е ли злоупотреба и с термина „образование”? Четиригодишно дете – за мен е светотатство да слушам от тази трибуна, че някой ще прави учебна програма на четиригодишно дете и ще го учи. Какво ще го учите? Това е детенце на четири години! Няма ли някой трезвомислещ тук, в тази зала, да спре тези неща? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте за дуплика, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (СК): Най-интересно в политиката е, когато твоите те атакуват. Затова ще започна от думите на господин Костов.
Господин Костов, либералният възглед за развитие на обществото в последните 100 години е довел дотам, че терминът „образование” е погълнал в себе си всички тези въпроси на възпитание, умения и знания. Това, че ние с Вас двамата не го приемаме, е наше кредо. Ние можем да го защитаваме, Вие го защитавате, аз ще го защитавам, но не можем да отместим този либерализъм. Той е като с плоския данък. И аз съм против плоския данък, но колегата Мартин Димитров гласува с многословие.
Това е въпрос на различни възгледи – те са политически, те имат своите вътрешни аргументи. Сега ще дадем възможност на либералния възглед на господин Местан да го чуем целия в неговия висок наратив.
Сега към неговите реплики. Господин Местан, аз Ви казах и продължавам да твърдя, че всякакъв опит да се извършва задължително извън онази, която е тръгнала през 1879 г. със задължително основно образование от Търновската конституция, за мен е невъзможно. За мен, това са празни текстове, те стават кухи, те стават неприложими. Има традиция 120-130 години за задължително основно образование. Толкоз! Това е българското общество, то е модерно, то е европейско, то е част от една система, която е вървяла и върви позитивно.
Аз не съм съгласен да направим утре задължително средното образование. Да бутнем конституционния текст и да го изпратим към 19-годишна възраст. Не съм съгласен, както и не съм съгласен да се връщаме назад. А това да създадем шанс да има възможност за онези родители, които, господин Костов, са по-лениви, държавата да им отглежда децата, нека им ги отглежда. Българското общество е разнолико. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Лично обяснение – господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, господин министър! Уважаеми господин Костов, понеже се обърнахте към мен едва ли не като вносител на законопроекта, едва ли не като автор на тези текстове, с които не сте съгласен, само ще припомня, че тези текстове са разгърнати, господин Костов, до степен, че децата, които задължително ще посещават форми на предучилищно образование – собствено, още от четиригодишна възраст, ще завършват с удостоверение. (Народният представител Иван Костов изразява учудване.)
Чувате ли ме? Ще завършват с удостоверение. Сега обаче така, както почудата Ви става и външно видима, само да Ви кажа: автор на всички текстове е Министерският съвет, управляващото мнозинство, а не Лютви Местан и Движението за права и свободи. Става въпрос за онези, които обявиха и поздравиха господин Методиев за изключителното партньорство, което имат в комисията. Става въпрос точно за това политическо направление в страната.
Ние изразихме резервите си за предучилищно образование като понятие. Дори по време на нашия мандат, точно по мое предложение, се въведе изразът „предучилищна подготовка и възпитание”, а не „образование”.
Аз съм съгласен с Вашия укор. Сгрешен е адресатът на укора – не е ДПС, не съм аз, а вносителят на законопроекта и управляващото мнозинство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи за изказвания?
Заповядайте, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин министър, госпожи и господа народни представители! Ще говоря само по съдържанието на чл. 8 и последващите текстове, свързани с неговото прилагане. В тази зала ние доста дълго време коментираме един подход, който така или иначе днес трябва да бъде легитимиран чрез гласуване.
Благодаря на всички колеги, които подкрепиха нашето отхвърлено от мнозинството предложение законът да се нарича Закон за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка. Твърдя, че ако заглавието на закона беше това, част от Вашите обяснения по съдържанието на чл. 8 щяха да бъдат смислени.
Сега искам да Ви кажа извън как споделяме мечтите си и как си представяме, че то ще изглежда, да Ви кажа какво предвижда законът, за да спрем със свободните интерпретации на текстовете и да ни е ясно какво гласуваме.
Ние гласуваме, че децата от 3 години, някъде от 2 години, това ще стане ясно по-натам, влизат в системата на предучилищното образование. Децата от 4 години задължително влизат в системата на предучилищното образование. То се осъществява в детски градини или в училища по учебни програми, утвърдени от министъра на образованието, и в рамките на учебни години. Това е! Завършва с документ за предучилищно образование.
От вчера тази яснота става съвсем размита и въпросите много повече от отговорите. Защото, уважаеми колеги, ние с Вас днес ще спорим – нещо, което вече се е случило – да има, или да няма задължително образование. Да, аз съм от тези, признавам го за пореден път, които твърдят, че в българската образователна система има добра практика и до момента, че е смислено да има задължителна предучилищна подготовка, че трябва да има период от време – в рамките на една година за 6 годишните, в който наистина тази общност формира децата и им дава възможности, встъпвайки в първи клас, да имат обща готовност за нормалното училище.
От 2010 г. свалихме възрастта на 5 години. Няма да спорим за двата процента – 80 или 78 са обхванати в системата на 5-годишните в задължителна предучилищна подготовка. Повтарям, ние приемаме закон, не приемаме художествени текстове, които звучат добре. Щом е закон, той е с императивна разпоредба.
От вчера ми кажете как изглежда императивната Ви разпоредба?! Твърдите, че 4-годишните задължително се включват в задължително предучилищно образование, което означава по учебни програми, учебни години и с документ накрая. Обаче формите на педагогическо взаимодействие, каквото и да значи това, са целодневни, полудневни, почасови и чрез самостоятелна организация, каквото и да значи това.
Госпожа Дамянова в един период от време говореше за самостоятелна форма. В закона тя е уредена за деца, които са болнички и са в задължителна училищна възраст. Тези деца, за които говоря, да им даде Господ живот и здраве, не са в тази категория. Днес чувам директор на детска градина да говори за индивидуална форма. Моля Ви, не е това! Тя също е за ученици и в двата случая завършва с изпит.
Аз Ви питам: какво означава самостоятелна форма, как е регламентирана, кои родители я провеждат и най-накрая ме уведомете едните деца, които ходят задължително на училище или на детска градина в такива форми и тези, които се обучават вкъщи, получават ли един и същи документ? На какво основание Вие ще дадете документ на детенце, чийто родител получава учебна програма, слага си я в печката и си гледа детето, карайки го да играе?
Има различни родители. На тези, които бяха пред Народното събрание, вярвам – и да не ги задължаваме, те ще учат децата си и ще ги образоват. Това са хора с капацитет. Има хора с различни интереси, те имат различно можене, различен обем от знания. Тях априори ли приемаме, че са образовали децата си вкъщи, защото са се регистрирали и изпитваме ли тези дечица?
Ако най-накрая се окаже, че някой нито го интересува регистрация, нито иска да си учи детето вкъщи, нито може да го прави – с това дете какво се случва? Това дете извън системата на образованието ли остава? Не можете да ми обясните, че тези отговори ще ги дадете в стандарт! Няма юрист в тази зала, който честно ще Ви каже, че стандартът може да дописва, преписва и пренаписва закони! Иначе нашата работа – и завършвам, госпожо председател – е като в онзи хубав детски филм: „Татко ще ми купи колело, ама някой друг път”.
Това законодателство е твърде неприлично и то във важна сфера!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики? Няма.
Господин Мартин Димитров – за изказване.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, дами и господа! За мен е важен въпросът по какви причини се въвежда задължителното предучилищно образование за 4-годишните деца. След множество разговори с различни хора, които защитаваха тази теза, отговорът е само един: че по този начин се увеличават парите, откриват се нови места в детските градини, както за деца, така и за учители. Тази цел е добра цел. Аз съм убеден, че Народното събрание единодушно може да застане зад нея, само че не по този начин! Има хиляди начини финансирането да бъде увеличено. Има хиляди начини! Това е най-лошият!
Можем да постигнем същия резултат по по-справедлив начин. Убеден съм, че ако се направи алтернативно предложение за по-добро финансиране на детските градини, така да го нарека, то може да се направи. Когато обаче говорим за задължително предучилищно образование при 4-годишните, независимо от гъвкавите форми, които Комисията по образование е склонна да приеме, ние не решаваме проблема.
Аз пак искам да повторя най-важния аргумент: децата са различни, както хората са различни. Някои деца се развиват малко по-бавно от други деца. Родителите могат да преценят кога е най-подходящият период, най-подходящият момент те да постъпят в детска градина.
Да, моето дете е в детска градина, но това е преценка на моето семейство и моя преценка. Нека семейството да продължи да преценява. Самата идея, че държавата знае по-добре от семейството, е грешна идея, уважаеми колеги. Изходът от тази ситуация е само един: предложението на колегата Веско Методиев, нищо, че то е оттеглено. То е превъплътено в следващо предложение на колегите, в случая от ДПС – Имамов и Хамид. Говорим за доброволност, за избор. Дава се възможност на семейството да избере. Иска – избира, не иска, смята, че не е добро за детето – не избира.
Правото на избор е най-доброто право, защото всяко едно семейство в зависимост от ситуацията, от развитието на детето, ще вземе най-правилното решение. Това е изходът от тази ситуация. Всички други направени предложения – за гъвкави форми, които сега ще влязат под някаква форма и ще бъдат гласувани, не дават пълноценен изход от тази ситуация.
В крайна сметка ще се получи следното нещо: ще се приеме закон, който няма да се спазва и има опасност да не се спазва. Най-лошият пример на законодателна инициатива е да приемеш нещо, което е опасно и е ясно, че до известна стенен няма да се спазва.
В крайна сметка ще обобщя с две изречения. Да, за по-добро финансиране на детските градини. Разбира се – категорично зад тази идея, но не по този начин. Това не е решението. Не това е начинът, а – да стане доброволно! Хората да имат право на избор – като видят качествена услуга, като видят хубави детски градини, като видят, че за тяхното дете е добре, те сами ще го изберат и няма нужда да е задължително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики?
Господин Имамов, заповядайте за реплика.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Господин Димитров, пропуснахте във Вашите аргументи, които приемам, разбира се, едно много важно обстоятелство. Предложенията за промяна в чл. 65, които бяха обсъждани вчера от комисията, просто разширяват формите на задължителността, а не премахват тази задължителност по отношение на 4-годишните.
Нещо повече, никой досега не е обсъждал промените във финансирането на този процес. Няма как родителят да избере някаква форма, да речем, индивидуална, почасова, полудневна или друга, която да приложи за своето дете вкъщи и просто да го прави без пари. Няма как да го направи. Държавата трябва да отдели някакви средства, тя трябва да плати на родителя, че е поел грижите и задълженията на държавата да обучава неговото дете – това е правото на избор. Така че финансовите съображения за съществуването на задължителност за 4-годишните са неоснователни. Държавата има хиляди форми, Вие споменахте, по които да увеличи финансовата подкрепа на този процес. Това не е никакъв проблем.
Още веднъж апелирам – нашето предложение е съвършено ясно, съвършено прозрачно – трябва да се даде шанс на родителите да изберат, да преценят дали тяхното дете да отиде на 4 години в предучилищна форма на обучение, както е предвидено в ал. 3 на същия член, пак ще повторя, където родителите имат право да избират дали тяхното дете да тръгне в първи клас на шест или на пет години. Защо има разлика в двата критерия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Втора реплика? Няма.
За дуплика – заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Колеги, господин Имамов, освен всичко друго това е тема, по която трябва да се потърси, ако не консенсус, защото не е възможен по образователни теми наистина пълен консенсус, широко обществено съгласие. Така, както от ГЕРБ, от управляващата партия, от правителството сте написали закона – няма обществено съгласие. Тоест Вие искате едва ли не силово да наложите текст, зад който не застава обществото на практика. Това е един от най-грешните възможни начини за правене на политика.
Искам да дам един допълнителен аргумент, който беше казан, искам да Ви го припомня. Ако едно семейство прецени и избере да не спази закона, детето на това семейство да не е на задължително предучилищно образование на 4-годишна възраст, може да се окаже след това, че когато решат да го запишат – примерно една година по-късно на детска градина, то да не бъде прието и да бъде казано на това семейство, че не са спазили закона (както е написано от Политическа партия „ГЕРБ” и гласуван от тях), и затова детето една година по-късно няма право да отиде в детска градина. Това може да се превърне и в корупционен натиск, така да го кажа, върху много семейства, които са решили година по-късно да изпратят своето дете на задължително предучилищно образование. (Реплики от ГЕРБ.)
Вижте, много подборни порочни практики са съществували и сега има опасност пак да съществуват.
Затова изходът е следният. Имате мнозинство, можете тук да гласувате и на едногодишна възраст да започва задължителното предучилищно образование – всякакви абсурди могат да се случат, но накрая се злоупотребява с това мнозинство, уважаеми дами и господа. Чухте много разумни аргументи, видяхте хората, които протестират съвсем аргументирано – чухте всякакви аргументи да не го правите!
Аз се обръщам най-вече към независимите народни представители и към колегите от ГЕРБ: не трябва да се прави политика на инат. Нека да вземем едно решение, зад което има широка обществена подкрепа. Нека да бъде доброволно, както е предложил колегата Методиев, както са предложили колегите Имамов и група. Защото в противен случай се отваря един много неприятен прецедент, нещо, което няма да бъде спазвано, няма да бъде изпълнявано и, напротив, ще доведе до точно обратния резултат на търсения. Не може да бъде задължително предучилищното образование за 4-годишните!
Бъдете разумни, бъдете гъвкави, Ваша е отговорността в момента. Народът Ви е избрал като първа политическа сила на миналите избори и Ваша е отговорността на първо място. Така че не правете политика на инат!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: За изказване – госпожа Добрева.
ВАНЯ ДОБРЕВА (КБ): Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги! През тези два дни не разбрах докрай неистовия стремеж на мнозинството, без грам вслушване в позицията на опонента, да държи на формулировката „задължително образование за 4-годишните деца от предучилищния етап” и заедно с това да популяризира тезата – чрез медии или чрез отделни близки до управляващите говорители, че няма нищо страшно, защото задължителното предучилищно образование за 4-годишните всъщност означава подготовка и възпитание.
Тези две понятия „подготовка” и „възпитание” обаче бяха категорично отхвърлени от парламентарното мнозинство преди два дни с мотива, че се включват в обема на понятието „образование”. Нашите консултации с авторитети в областта на педагогиката обаче показват, че няма знак на равенство между тези понятия. Образованието предполага процес на усвояване на знания най-вече в техния теоретичен аспект. С една дума, предучилищното образование, както го предлагате, представлява образователна степен, която изисква и удостоверяване на готовност за постъпване на ученици, и окончателен документ – Вие го предлагате като удостоверение, форма на диплома – за удостоверяването на тази, забележете, образователна степен. Така че образованието по дефиниция няма как да съдържа подготовка за учене. Това е един по-ранен етап, на който именно се осъществяват задачи под формата на игра и създаване на различни навици, постигат се необходими умения за учене, за усвояване на знания и за любопитството към него.
Тъй като тепърва ще става въпрос за понятия, с които този закон изобилства и които, за да бъдат прилагани стриктно, а не свободно интерпретирани, ще посоча и следното. Ползването на чужди източници би следвало да се съобразява с българската реалност и националната ни традиция, а при превод на думите от английски на български да се търсят най-точните им съответствия. Една дума на английски на български може да се предава не с една, а с три думи, особено когато става въпрос за категории и понятия. В българската традиция неслучайно се е наложила разлика между образование и подготовка за училище, като последната включва и възпитанието като самостоятелен въпрос. Факт е, че тази традиция на предучилищната подготовка и възпитание вече има 136-годишна българска история.
Искрено се надявам, уважаеми колеги от мнозинството, да се върнем към заглавието на закона, за да разпишете там кога се има предвид „училищно образование” и кога „предучилищна подготовка и възпитание”, или защо да не се върнем и на понятието „народна просвета”.
Уважаеми колеги, за да осъзнаете колко силно е вкоренено в българската традиция понятието „възпитание за най-малките”, ще Ви припомня и един често употребяван израз: „Липсват ти първите седем години”. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Вижда се, че се има предвид не образованието, а навиците, формирането на ценностна система, които по-късно, чрез образованието, чрез ученето в училище ще получат уплътнение.
Неслучайно Българската конституция, всички европейски и световни документи, занимаващи се със защита правата на детето, акцентуват върху ролята на семейството като основен фактор за оформянето интелектуално и физически на малките, особено на 4-годишните. Допълнително няма европейски документ, който императивно да ни принуждава да приемаме една или друга мярка за задължителност на образованието на най-малките.
Какво смущава още в чл. 8? Би следвало Глава втора да даде достатъчно изчерпателна дефиниция на това какво точно предполага задължителното образование в предучилищната възраст. Обясненията, че това ще се решава чрез образователни стандарти отново потвърждава, че Вие или вече сте определили учебното съдържание за 4-годишните, съответно учебници и учебни пособия, или нещо, в което не вярвам, проявявате амбиции и упорство, обхванати от чувство за непогрешимост.
Защо не приемаме налагането на задължителното предучилищно образование за 4-годишните?
На първо място, на 4 години, както показват психолозите, децата се неподготвени за предучилищно образование.
На второ място, децата растат в различни условия, включително семейни и социални. Това, което знаем за 4-годишните, е, че през тази възраст започват идентификационните процеси на интелектуално съзряване и че тук основна роля играе родителят, който се превръща в пример за подражание. Така че, различните условия, при които живеят и се отглеждат децата, също утежняват ситуацията.
На трето място, накърнява се естествен закон на детското развитие. В момента педиатрите предупреждават за нови неврогенни и психически заболявания сред най-малките. Все повече се увеличават броят на 7-годишните, при които главоболието се оказва често срещано, дори хроническо явление. Така че смъкването на възрастта най-вероятно ще доведе до специфични физически и психически заболявания.
Уважаеми колеги, вече ще трансформирате: „Здрав дух в нездраво тяло”. (Силен шум и реплики от ГЕРБ. Възгласи: „Е-е-е!”)
На четвърто място, през ХХ век се заговори за... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Госпожо председател, много Ви моля за ред в залата, ще има възможност за реплики.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Времето изтече, госпожо Добрева.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Завършвам.
През ХХ век се заговори за тревожен проблем при човешката цивилизация – скъсването на връзките с природата. Модерният живот и без това лишава повечето деца от тези естествени контакти с природата, най-вече в урбанистичните центрове. С тази нова норма децата ще започват на 4 години задължителното си образование.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Моля Ви да приключвате, госпожо Добрева.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Уважаеми колеги, все пак вярвам, че ще намерите някаква сила в себе си и разумът ще победи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики?
Първа реплика – госпожа Банковска.
ГАЛИНА БАНКОВСКА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Госпожо Добрева, може би, ако бяхте малко по-спокойна и не толкова емоционална, щяхте да използвате силата на Вашите аргументи, а не аргументите на силата, за да ни докажете Вашата теза. Не знам към коя научна школа се придържате, но ние първия ден, когато започнахме да разглеждаме този законопроект, много ясно изразихме нашите аргументи по отношение на понятието „образование”. Сега още веднъж да се връщаме – просто Вие злоупотребявате с тази тема. Трябва ли още един път да Ви казвам, че „образованието” е понятие, което съдържа три елемента, които взаимно се преплитат на определен етап от развитието на обществото?! Тези елементи са възпитание, обучение и социализация. На етапа, на който се намираме – на постмодернистичното общество, естествено че приоритет ще вземе социализацията. Още един път трябва да го повторим това! Вашите атавистични страхове тук по отношение на този законопроект вече минават границата и всяка мярка. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Добрева.
ВАНЯ ДОБРЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, колеги! Госпожо Банковска, аз много се радвам, че наистина влизаме в един социологически спор, с тази разлика, че аз все пак имам и научни степени, филологическо образование, но тук сме в качеството си на политици. (Възгласи: „Е е-е!” от ГЕРБ.)
Когато коментирате, че този закон се основава на постмодерни реалности, мисля, че трябва да сме наясно със следното – специфика на постмодернизма и на постмодерните ситуации не е социализацията. Много моля тук, не знам към коя научна школа Вие принадлежите или цялото политическо мнозинство, но и във философията, и в културологията, предполагам, че и тези педагогически и академични представители, с които Вие се съветвате, надали точно така са дефинирали тази реалност – културна категория.
Що се отнася до страховете ми. Госпожа Богданова малко преди мен каза нещо, което мисля, че би трябвало да ни е ясно. Едно са Вашите интерпретации, Вашите медийни изяви, друго са текстовете, които четем. Тези текстове, за съжаление, се разминават с Вашите интерпретации и намерения. Намерете най-точното съответствие, за да няма подобно разминаване. В тези текстове ние разбираме, че наистина става въпрос за образование.
И господин Костов преди мен каза същия въпрос. Колегите отдясно имат същите притеснения, че става дума за образование, така че Вие сте тези, които трябва да намерят съответната формулировка. Намерете подходите, които да не бъдат само санкциониращи, а да има стимули за всички онези, които имат проблеми в една или друга ситуация с интеграция, социализация, за да решим тези въпроси, които в крайна сметка са национални.
Пак повтарям, образованието не е политически въпрос и не бива да го разглеждаме като такъв – като привилегия на ляво, дясно или център. Образованието е национален въпрос и нека поне в тази територия да търсим и да постигаме консенсус. Виждам, че такъв консенсус за съжаление не се постига на настоящия етап. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: За изказване – госпожа Чалъкова.
КАТЯ ЧАЛЪКОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, господин министър, колеги! Два дни вече говорим и сме консенсусни на темата, че трябва да има предучилищно образование. Почти всички изказващи се тук дадоха достатъчни аргументи, че то е необходимо. Дебатите стигнаха до една думичка – „задължително”. Всичко, което беше казано като аргументи за задължителното – „за” и „против”, предучилищно образование за четиригодишните деца, на практика намира отражение и се надявам, че ще намери точното място в стандарта, който трябва да бъде изготвен за предучилищното образование.
Мисля, че всички тук сме наясно, че няма как стандартът да се предложи преди да е гласуван по закон. Нека да разберем, трябва да се приеме законът и тогава да се разработят стандартите. Добре е, че има дебати в тази зала, защото аргументите, казани тук, ще бъдат заложени в стандартите, а стандартът не пренаписва закона. Той поставя задължителните изисквания, които да дадат резултатите в образователната система.
Разходихме се по целия закон, разходихме се по това какво значи образование и какво значи обучение, разходихме се за това какво значи педагогическа ситуация. Казахме от трибуната колко хиляди начини има за финансиране. Нека да си отговорим на важния въпрос – задължителност на тези четиригодишни деца, тоест задължителност за тяхното образование. Задължителността беше разгледана в два аспекта и трябва наистина да признаем, че законът ясно и категорично казва – абсолютна задължителност на държавата към образованието на четиригодишните деца и право на избор за родителите, и това право на избор е посочено точно във формите на педагогическо взаимодействие. Всички сме единодушни, че социализацията на децата е изключително важна. Аргументите, които прозвучаха в изказването на госпожа Добрева, ясно и категорично потвърдиха, че задължителното образование е необходимо.
Колеги, аз призовавам, когато говорим за задължителност, нека тук, като представители на народа, да кажем „да” за задължителността, защото тя е важна, за да може държавата да изпълни своите задължения, и „да”, за да могат родителите да бъдат спокойни, че техните деца ще намерят правилното място в детската градина за образованието, което включва обучение и социализация. Родители, които желаят друг избор, законът им дава това право. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Първа реплика – госпожа Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Уважаема колега Чалъкова, рискуваме втори ден да влезем в една смешна ситуация, в която Вие ме убеждавате, че гласуваме закон, който е изготвила държавата, за да задължи себе си да тръгне на четири години на училище. Извинявайте, хайде, кажете ми ясно и категорично как четете следния текст: „Предучилищното образование е задължително от учебната година, която е с начало в годината на навършване на четиригодишна възраст на детето” и ми кажете къде прочетохте задължение на държавата? Вие отхвърлихте задължението на държавата да гарантира образованието като национален приоритет, като го финансира приоритетно.
По-натам ще стане ясно, че сте отхвърлили нашето предложение с колегата Николов държавата да финансира чрез общинските бюджети приоритетно детските градини, за да могат родителите сами да поискат да пратят децата си там, а не да ги задължаваме. И ми обяснявате, че този текст, който прочетох, категорично и ясно бил задължение на държавата! Нищо подобно! Той е задължение за децата и за техните родители и се опасявам, че ще бъдем принудени – и аз самата, да не подкрепя този текст, защото с ината си задължително да се случи това подготвено от четири години, Вие ще обезсмислите задължителната предучилищна подготовка, която има практика и в която има хляб, и в която има смисъл, просто с ината това да е четири години, с разбирането, че то няма да се случи. И Вие си го признавате! За какво го правим – просто не ми е ясно?! Категорично и ясно го казвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо Чалъкова, докато тече заседанието тук, госпожа Милена Дамянова е била в „Нова телевизия” и ми се обадиха от протестиращите родители, че тя е говорила за държавни образователни стандарти, включително за 4 годишните. Вие също говорите за образователни стандарти. Искам да Ви попитам как си представяте държавен образователен стандарт – може и министърът да ми помогне тук, за 4-годишните деца? В началото на дебата се говореше за игри, говореше се, че то се наричало така, а всъщност било продължение на предишните години от детската градина или обикновени игри. Как ще напишете държавен образователен стандарт за децата на четири години? Извинявайте, но на мен не ми звучи сериозно и е добре сега да разкриете, преди гласуването на Парламента, потенциалното съдържание на един такъв държавен образователен стандарт за 4-годишно дете. Какво смятате да напишете вътре, уважаема госпожо Чалъкова? Разбира се, може да ползвате помощта и на министър Игнатов. Какво смятате, как ще изглежда този образователен стандарт?
Накрая, по такава тема трябва поне елементарно съгласие, обществено съгласие да постигнете, а не да налагате текстове, за които виждате, че има много въпроси, много неясни отговори и въпреки това на инат да ги гласувате. Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Трета реплика – госпожа Ваня Добрева.
ВАНЯ ДОБРЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, господин министър, колеги! Искам да направим едно уточнение. Задължителността на образованието до 16 години е право, разписано в Конституцията, така че аз няма как да коментирам, че българските деца нямат право на образование или чрез това конституционно право Вие да обосновавате задължителност до 16-годишна възраст. Това е вменено от Конституцията като задължение на държавата. Само че никъде не казах, че това образование трябва да обхваща и 4 годишните.
Понеже уточняваме понятия, много ми се иска да конкретизирате какво разбираме под понятието „педагогическо взаимодействие”? Аз също извърших необходимите уточнения, задавах въпроси и някой да ми обясниха какво означава това понятие – и в комисията, и в академичната общност. Оказа се, че това понятие е много често срещано, дори в обществото. По какъв начин това понятие всъщност заменя детската градина? В тази връзка за съжаление никой не можа да ми обясни, вероятно Вие тук знаете за какво става въпрос. Кажете как педагогическото взаимодействие се отнася към детската градина и това синоним ли е на детска градина? Защото това е един много важен въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Желаете ли дуплика, госпожо Чалъкова? Заповядайте.
КАТЯ ЧАЛЪКОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, аз много благодаря за репликите на колегите, защото това дава възможност ние да представим нещата в закона. Това е още едно доказателство как четем определен член и започваме да си говорим върху него.
Затова в отговор на въпроса на госпожа Богданова ще прочета чл. 9, който започва с ал. 1: „Задължителното предучилищно образование в държавните и общинските детски градини и училища е безплатно за децата и учениците”, и ал. 3, която е със следния текст: „Правото на безплатно образование се упражнява, като не се заплащат такси за обучението, осигурено със средства от държавния бюджет и се ползва безплатно материалната база за обучение и за развитие на интересите и способностите на децата и учениците”. Няма как, когато се осигуряват средства от държавния бюджет, това да не бъде задължение на държавата.
В отговор на стандарта какво ще съдържа точно образованието на 4-годишните деца, на господин Димитров ще му кажа, че в чл. 22 са описани стандартите. Там държавните образователни стандарти за предучилищно и училищно образование са за предучилищно образование. Тези стандарти се разработват от Министерството на образованието, младежта и науката и от специалисти.
Аз бих могла да Ви кажа какво би следвало да съдържа стандарт, отнасящ се до учебното съдържание и учебната програма по математика, защото съм такъв специалист.
Но аз се доверявам на специалистите за 4 годишните, защото сами разбирате, че е абсолютно безумие да е заложено в закона като възможност и задължение и в един момент това да не се разработи. То означава, че всички ние сме безотговорни, както и тези, управлявали преди нас.
Колеги, нека не поставяме на толкова ниско ниво квалификацията в средите на образованието в Република България. Още веднъж искам да кажа, че ако искаме да променим нещата в правилната посока към по-добро, от тази трибуна не трябва да има призиви, че ние обричаме този закон да не се изпълнява. Това звучи несериозно и безотговорно от нас като народни представители. Благодаря Ви за вниманието. (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Костов, заповядайте за изказване.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Този дебат е един от редките, в който не се минава към лични нападки и все пак се коментират тéзи. Само че последният коментар и отговорите, които се получават, не са никак убедителни, защото ние разбрахме, че текстът задължава държавата, но не разбрахме защо текстът не задължава родителите и не им стоварва отговорност задължително да дадат децата си за образование на четири години? Това не го разбрахме.
Не разбрахме как може законодател да създава текст, в който да очаква стандарти и да мисли, че има хора, които са по-умни някъде, стоящи в министерството – чиновници, които ще напишат стандартите? Това го казва учител по математика, който много добре знае, че абстракцията на числата е непостижима за деца на четири години, за много от децата. Това е нормално – да не е постижима. (Реплики от ГЕРБ.) Така ли, постижима е?! Ако сте такъв преподавател, значи въобще не знаете за какво става въпрос (шум и реплики) и е естествено да мислите, че има някой умен в Министерството на образованието, младежта и науката, който ще напише стандарт за образование на 4-годишно дете! Ясно е откъде идва тази убеденост. (Реплики от КБ.)
Кой има изгода от този законопроект? Тук беше поставен един сериозен въпрос: кой има изгода? Кой има изгода!
Аз разбирам, че има много родители, които искат да имат пълната убеденост, и това е нормално, че има детски домове, където те да могат да оставят децата си за предучилищна подготовка и за възпитание. Аз съм абсолютно убеден, всички родители, ако ги запитаме, 99% ще кажат: „Да, тази възможност я искаме.” Може ли обаче да задължите онова малцинство от хора, които не могат да си дадат децата? Тук беше обяснено, че трябва да пътуват – 2 километра 4-годишно дете, да минава по кални пътища. Страната все пак не е София, не е Пловдив и не е Варна. И Вие да задължите тези хора непременно да си дадат децата – от това кой има изгода?
За мен отговорът е в две посоки. Първо, има хляб в тази работа – каза го една колежка. Има хляб, значи, има хляб за преподаватели в детските градини. Има хляб, да – държавата ще се задължи, ще създаде тези ресурси, ще даде тези щатове, ще трябва да отдели тези пари, там има хляб. В това съм съгласен, тоест прави се много силен жест в посока на профсъюзите на учителите. Решили са от ГЕРБ да го направят, нека да го направят, няма лошо.
Само че да се отива дотам – да се карат хората насила да вкарват децата си в детски градини, за да има назначени учители, това вече е разюздан популизъм! Нямам друго обяснение. Как така – създаваш хляб, като караш хората насила под страх от нарушаване на закона да си дават децата?! От една страна, създаваш необходимостта със закон, от друга страна, пресрещаш с парите на държавата. И това го прави държавата в условията на тежка икономическа криза – това е прокризистна политика.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ, от място): Съвременни еничари!
ИВАН КОСТОВ: Това е прокризистна политика! Това означава, че в момента с този закон се създава задължение на държавата и едновременно с това насила се създава търсене, за да могат да се изразходват едни пари, за да има хляб за учителки, при които деца, така или иначе, няма да отидат.
Тук един колега от ГЕРБ ми каза, че трябва да обявим конфликт на интереси тези, които сме дядовци, защото не можем да разсъждаваме без чувства по отношение на внуците си. Аз имам частично конфликт на интереси. Трябва да си призная, имам двама внука на 9 и 10 години, но имам малка внучка, която е на 2 години. Наистина мисля за нея, когато говоря от тази трибуна. Едно знам: децата на 4 години трябва да се гушкат, трябва да се обичат, трябва да се научат да обичат и трябва да се научат на ценности, а не на абстракциите на числата или на някакви други стандарти, които някой чиновник от Министерството на образованието ще им напише.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Костов, времето изтече, благодаря Ви.
ИВАН КОСТОВ: Това е пълно безобразие! Да знаете, вършите огромно безобразие по отношение на тези мънички български граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Костов.
Реплики?
Госпожа Катя Чалъкова – първа реплика.
КАТЯ ЧАЛЪКОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Костов, искам да направя една аналогия. В сега съществуващия Закон за народната просвета съществуват държавни образователни изисквания. Уважаеми колеги, искам да Ви кажа, че те са разработени от тогавашното Министерство на образованието, респективно от специалисти. Аналогията на държавните образователни изисквания в сегашния текст са държавните образователни стандарти, които също ще бъдат разработени от специалисти. Учебното съдържание за определена възраст и за определен клас трябва да бъде разработено от специалисти.
За да Ви успокоя, господин Костов, мога да кажа, че в учебното съдържание за първи клас се започна с изучаване на цифрите от нула до девет. Децата в детската градина в никакъв случай няма да бъдат подложени на толкова хипотетични и сложни неща, свързани с математиката.
Колеги, няма място за притеснение, но специалистите са тези, които трябва да кажат съдържанието, което да бъде заложено за всяка една възраст и за всеки един клас. Смятам, че всички Вие ще се съгласите с мен, че ние тук, в залата, нямаме готовност за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Дуплика – господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Това – с образователните изисквания, господин Местан е тук, ние го писахме и го създадохме като система на образование. И Вие да ми обяснявате на мен сега какво е образователен стандарт и какво са изисквания е крайно нелепо! Всичко това е създадено от нас в едни години, които Вие отричате напълно. Това ние сме го измислили, ние сме го внедрили, ние сме го усвоили като европейска практика, ние сме го сложили в системата на държавното и общинското образование, ние сме го защитили, ние сме го аргументирали и сме го направили с много широко обществено съгласие – ГЕРБ трябва да знае това! Така ли е, колеги? – имаше ли широко обществено съгласие, когато се градеше тази система? Имаше.
Сега първото нещо, което правите Вие, е че нарушавате това широко обществено съгласие. Нарушавате го.
Да Ви обясня нещо, ако позволите, в отговор на въпроса какво значи „съдържание”. Смисълът на думата „съдържание” е взаимно свързани в система значения, които означават дадени стойности или дадени смисли в живота, в езика. Хайде сега ми кажете: кое е съдържанието, кои са значенията, кои са стойностите за 4-годишно детенце, с които Вие ще изравните всички деца, за да им дадете тапии?! За какво съдържание говорите Вие?! Това е съдържание в лингвистичен смисъл, в смисъла на педагогиката, това е семантиката на значението. Дайте да не злоупотребяваме повече с термините и особено с термини, които не всички дълбоко разбираме в тази зала.
Аз призовавам Народното събрание: Народното събрание първо трябва да обича тези мънички български граждани! Първо ние трябва да дадем пример и ако някой не знае да си обича децата, ние трябва оттук, от тази трибуна, да му покажем как се обичат деца, как се грижим за тях, как ги обгрижваме. Иначе какво Народно събрание сме?! Тук всички ставаме някакви диви политици, които гонят някакви свои интереси и се чудят как да угодят на популизма в обществото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър! Уважаеми колеги, ако се чувахме малко повече, а не се капсулирахте всеки път, когато чувате предложения от опозицията, ако нямахте наистина, вчера дори бях цитиран с този израз – „устойчивия рефлекс” да отхвърляте всичко само защото идва като предложения от опозицията, щяхме да спестим огромна част от споровете, минимум терминологичните.
Ако си спомняте, още на първото четене на законопроекта, когато в Образователната комисия се разгърнаха дебати за наименованието на законопроекта, поставихме въпроса, че българското общество не е готово да възприеме израза „училищно образование”. Отворете стенографските протоколи! Затова предложихме да съхраним акцента върху възпитанието – нещо, за което преди малко чухте една много силна, почти в есеистична форма теза от страна на господин Иван Костов. Разбира се, че възпитанието е акцентът на предучилищната степен.
И тогава специалисти от Министерството на образованието, младежта и науката казаха: „Това е модерният термин”. Преведоха от английски трите компонента на думата „образование”, че включва и възпитанието, и обучението, и социалните умения. Тогава Ви предложих нещо абсолютно компромисно. Като е така, в преходната разпоредба на този закон дайте дефиницията за „образование”. Пишете: „По смисъла на този закон думата „образование” представя синтеза на възпитание, обучение и социални умения”. Защо не го сторихте?! Защото дойде предложението от Местан, а щом е от него, не бива да се приемат предложения.
Господин министър, подчертавайки още веднъж необходимостта от обхващане на децата в ранни форми на предучилищно възпитание и подготовка, ние смятаме, че докато няма създадени условия за всяко българско семейство, най-елегантният изход от ситуацията, в която се намираме, е да се приеме предложението на колегите Имамов и Хамид, които дават право на родителите да изберат дали да се възползват от възможността (точната дума е „възможността”) да включат децата си от 4-годишна възраст във формите на предучилищното възпитание и подготовка.
Когато ние сме убедени, че държавата е създала условията, ако щете – инфраструктурата, може да се мисли и за следваща стъпка. Дотогава това е единственото алтернативно предложение, единственият изход от гледна точка на процедурата за обсъждане и гласуване на закона за второ четене.
В тази връзка вече, господин министър – мисля, че тук дясната политическа мисъл ще се съгласи, важно е да се разработи не толкова стандарт за това с какви знания ще завърши детето предучилищната степен, че по чл. 70 дори удостоверение ще му се издаде!
Аз питам: ако детето не е покрило стандартите, няма ли да му издадете удостоверение? Какво става с Конституцията, със задължението ни да осигурим училищното образование, при това безплатно, на всяко едно дете? Какво ще стане, ако не получи това удостоверение?
Трябва да се разработи стандарт по-скоро, господин министър, за това каква е издръжката като делегирана дейност за общините на едно дете в предучилищна степен! И вече там да се създаде възможност за разгръщане на алтернативни на детските градини форми за предоставяне на тази услуга! Това вече е либерален подход!
В заключение (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), завършвам с едно изречение – има проблем с фриволната законова делегация към министъра на образованието за разработването на стандартите. Има съществена разлика със системата, която наследихте – съгласен съм, че реформите започнаха към втората половина на 90-те години. Подчертавам, …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: …Министерството на образованието тогава, госпожо председател, имаше още един закон, който даваше рамката – това е Законът за учебния план, степента на образование и образователния минимум, …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще имате възможност, когато стигнем до текстовете за стандартите, да развиете предложенията си.
ЛЮТВИ МЕСТАН: …където бяха заложени критериите, които сега ги няма в този закон! Това е проблемът на стандартите! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Местан.
Реплики? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги! Може би още един път трябва да се акцентира: тези, които се опитват да се противопоставят – виждате ли, които не са съгласни четиригодишните да посещават предучилищната подготовка – образованието, което трябва да получат, са против детските градини; а тези, които са „за”, видите ли, родителите в градовете искали децата им да бъдат в детски градини.
В градовете може би са 99% младите семейства, които искат децата да са в детските градини, съвсем нормално е. Даже един процент да са тези, които не желаят – имат възможност вкъщи, те ще го направят вкъщи.
Забравяте, че цели райони в страната са обезлюдени. Няколко пъти се опитваме да акцентираме, да привлечем Вашето внимание за планинските райони. Вие веднага си представяте само Кърджалийска област. И Кърджалийска, и Смолянска, и Благоевградска област.
Защо примерно, вчера Ви казах, имаме повече от пет хиляди населени места, а кметствата са по-малко от пет хиляди? Даже кмет не можем да осигурим! Махалички от 20-30 къщи, 4 километра, 2 километра.
Господин министър, Вие не вярвате, че има селища без пътища. Например село Бакалите – Кърджалийска област. Отидете като министър! Вчера имаше изявление на колегите от ГЕРБ защо не сте направили – до 40 села са направени нови пътища, но има още десетки! Ангажиментът на държавата е да има път до тези населени места.
Досега не съм си позволявал да го кажа от трибуната, но тези български граждани имат право да съдят държавата за дискриминация! Те нямат достъп, нямат път до селото, а карате детето да върви 2 километра пеша! Някой въобразява ли си, че България може да бъде само от София, Пловдив и Варна?! Ще има поредното обезлюдяване на райони! С детето и родителят ще напусне планината – няма изход!
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Времето!
РЕМЗИ ОСМАН: Времето, докторе, и да изтече, но ще изтече и Вашето време след пет месеца! Моето – след пет минути, но Вашето ще изтече след пет месеца. Няма значение, по-лошото е, докторе, че в някои райони това не е възможно да се изпълнява.
Ако ние като законодатели, уважаеми колеги, знаем, че не може да се приложи един такъв закон, защо го приемаме? Пак казвам, 99% може да се приложи, но там, където не може, какво става? Насила ще обезлюдяваме и ще караме хората от тези села да пътуват 20-30 километра с автобус?! Няма как да отидат!
Мога да Ви посоча и други села! Когато дойдохте на власт, колеги от ГЕРБ, казахте: защо примерно Вие сте изпълнявали малки водоснабдителни обекти в Родопите? Няма начин! И днес има села без водоснабдяване! Това е истината за нашата страна! Не са виновни управляващите – още 10-15 години ще е така! Не е възможно това нещо да се изпълни.
Уважаеми колеги, още един път Ви призоваваме – да не станем като Гърция: от 11 милиона население шест милиона души живеят в Атина! След десет години да не стане така, че населението в България да живее само в 3-4 града.
Странджа-Сакар е обезлюдена, остава да се обезлюдят и други райони и наистина София ще се превърне в град от три милиона, Пловдив и Варна също! Такива села ще бъдат обезлюдени, защото заедно с детето, ще замине и родителят от това село. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дискусията е закрита.
Преминаваме към гласуване.
Процедура – заповядайте, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Поисках думата за процедура по две причини. Първо, вчера моят колега Ивелин Николов направи предложение за съдържанието на чл. 1, ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Разбира се, че е направено.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Искам само да му напомня – става дума за това в ал. 1 цифрата „4”…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Богданова, предложението е пред мен в писмен вид! Много Ви моля, ако имате – процедурно предложение!
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Изслушайте тогава – процедура е. Ако прецените, че то удължава и не е редакционно, подкрепете предложението на колегите Хамид и Имамов.
Второ, моля гласуването по чл. 8 да бъде по алинеи, тъй като при този тип дискусия – ал. 1 е спорна, алинеи 2 и 3 могат да постигнат повече…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Приемам за процедурно предложение втората част, не защото аз така го приемам, а защото това е същинският му смисъл – за гласуване по алинеи на чл. 8 в редакцията на вносителя, подкрепена от комисията.
Първо ще поставя на гласуване предложението на народните представители Алиосман Имамов и Хамид Хамид, което комисията не подкрепя.
Гласуваме.
Гласували 113 народни представители: за 27, против 64, въздържали се 22.
Предложението не е прието.
На вчерашното пленарно заседание господин Ивелин Николов предложи следния текст в чл. 8, ал. 1: след „навършване на”, по вносител е „4-годишна възраст на детето” – „5-годишна възраст на детето, а по преценка на родителя – в годината на навършване на 4-годишна възраст на детето”.
Гласуваме предложението на народния представител Ивелин Николов.
Гласували 113 народни представители: за 32, против 55, въздържали се 26.
Предложението не е прието.
Сега преминаваме към гласуване предложенията на комисията, които са в подкрепа текста на вносителя за чл. 8, но съобразно предложението на госпожа Богданова този член се състои от три алинеи, всяка една от тях ще бъде поотделно подложена на гласуване.
Подлагам на гласуване чл. 8, ал. 1 по вносител, подкрепена от комисията.
Гласуваме чл. 8, ал. 1 по вносител!
Гласували 122 народни представители: за 86, против 33, въздържали се 3.
Предложението е прието. (Народният представител Четин Казак иска думата за отрицателен вот.)
Вие имахте ли изказване по същество във вчерашния ден, господин Казак?
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): По чл. 13 имах, по чл. 8 – не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имате думата за отрицателен вот.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Гласувах против тази редакция на чл. 8, ал. 1, тъй като за мен е недопустимо едно право да се превръща в задължение, тогава когато де факто държавата все още не е в състояние да гарантира ефективното му упражняване от страна на всички засегнати родители.
Какъв е смисълът да задължавате родителите да дават децата си в детска градина от 4-годишна възраст, когато в градове като София и Варна всяка година има драми, има проблеми за уреждането на децата с места в детските градини? И как ще санкционирате родителите в София и във Варна, които няма да успеят да уредят децата си в детска градина, ако не съумеят да изпълнят това законово задължение?
Първо държавата трябва да гарантира ефективното упражняване на правото на родителите, ако желаят да дадат децата си на детска градина от 4-годишна възраст и, тогава когато държавата вече е гарантирала това право с места, със сгради, с учителки, с всичко необходимо, тогава може да се мисли то да стане задължение, но не и преди това наред с аргументите, които дадоха и колегите за практическите трудности в някои планински и труднодостъпни райони на страната.
Аз се обръщам към колегите, които са от София и от Варна, някои от които се сблъскват с такива проблеми ежегодно – проблемите с местата в детските градини: как утре ще обясните на тези родители, чиито деца отново няма да могат да намерят места в детските градини, че този път вече ще нарушат и Закона за предучилищното и училищно образование? Ето на този въпрос отговорете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване чл. 8, ал. 2 по вносител, подкрепена от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 107, против 3, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Сега поставям на гласуване чл. 8, ал. 3 по вносител, подкрепена от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 105, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието, а с това е приет и чл. 8 от законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: По чл. 9 – предложение от народния представител Веселин Методиев.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народните представители Имамов и Хамид – в чл. 9 ал. 3 се изменя по следния начин:
„(3) Правото на безплатно образование се упражнява, като не се заплащат такси за обучението, осигурявано със средства от държавния бюджет, и се ползва безплатно материалната база в процеса на обучението.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Слушаме Ви, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз бих желал някой да стане и да обясни защо това предложение не се приема. То е чисто редакционно, изчиства текста по отношение на дефинициите за безплатно образование и това как се упражнява това безплатно образование. Просто избягваме тавтология, повторения, които са излишни в едни законови текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дискусията е закрита.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Алиосман Имамов и Хамид Хамид, което комисията не подкрепя.
Гласували 103 народни представители: за 14, против 68, въздържали се 21.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за чл. 9.
Гласували 105 народни представители: за 94, против 10, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Продължаваме.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН СТОИЧКОВ: По чл. 10 има предложение от народния представител Веселин Методиев.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народните представители Богданова, Стоилов и Николов – чл. 10 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Стефани Михайлова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10:
„Чл. 10. (1) За осъществяване на задължителното предучилищно и училищно образование на децата и учениците, както и за училищното образование на учениците по чл. 9, ал. 2, частните детски градини и частните училища може да получават държавна субсидия при условията и по реда на този закон.
(2) Включването на частните детски градини и частните училища в системата на държавно финансиране се извършва по тяхно заявление, направено по ред, определен с държавния образователен стандарт за финансирането на институциите, нормирането и заплащането на труда.
(3) Когато частните детски градини и частните училища получават държавна субсидия по ал. 1, те могат да извършват дейности срещу заплащане, само извън финансираните от държавата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Госпожа Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, господин министър, госпожи и господа народни представители! Да, наше е предложението – на мен, на колегата Николов и на колегата Янаки Стоилов – този член да отпадне. Става дума за предвиденото в закона решение, според което държавните, общинските и частни училища и детски градини ще бъдат финансирани с еднакъв, единен разходен стандарт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не е вярно.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: В рамките на дискусията ние чухме всякакви аргументи, че всички родители са данъкоплатци, че всички имат еднакви права и след като правят своето добросъвестно задължение към държавата факт, то държавата също им дължи обратните жестове.
За нас спорът днес не е в това дали държавата има отношение към частните училища и детски градини или не, следва ли да бъдат противопоставяни общинските, държавните и частни училища едно срещу друго. По никакъв начин – не! Твърдя, че държавата следва да има своите ангажименти към всички институции, които се занимават с образование. Тя и в момента има такова, осигурявайки безплатни учебници на всички ученици, независимо от вида училище, в което те се обучават.
Разговорът ни щеше да бъде полезен, ако Вие наистина бяхте подкрепили с разбиране текста със задължителното приоритетно финансиране на функция „Образование”. Днес ние твърдим, че по един и същи начин осигуряваме обучението на всички деца, независимо от вида училище, че с парите, които държавата осигурява като разходен стандарт на частните училища, предлага колегата, следва да се намали таксата в частните училища. Резултатът е, че частните училища стават по-достъпни – чудесно, но общинските училища все по-малко финансирани. И това, което за едните е рамката, в която училището работи, за другите е екстрата, която ще намали таксата на родителите. Казвам това, защото подобен подход не е работещ при тази рамка на финансиране, към този подход, в който ние отказваме на общините допълнително финансиране за малките училища, за да оцелеят. И когато мярата ти е малка за многото, създаването на облекчения за малкото не е добро решение.
Тъй като времето няма да ми стигне в рамките на дискусията, която най-малкото ще се случи, защото хората, които предлагат отпадането на този текст, са повече, предлагам да си дадем ясна сметка, че флиртуването с видове училища и спекулирането с права ни връща към Конституцията със задължението държавата да осигури чрез общинските и държавни училища реалното право на образование на българските деца. И когато тя очевидно има проблеми в изпълнението на това си конституционно право, е добре да определим мярата, в която ще връща жеста, ще стимулира, ще развива частното образование в България. Това е възможно, но еднаквият подход към всички видове училища не е добро решение и според мен не е справедливо решение.
Нашето предложение е този текст да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Богданова.
Реплики?
Първа реплика – Галина Банковска.
ГАЛИНА БАНКОВСКА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Богданова, на първо четене на Законопроекта за предучилищното и училищното образование присъстваха много родители, чиито деца учат в частни училища. Те изложиха своята теза. Изложиха своите притеснения, че в случая те са дискриминирана част от българското общество. Искам да Ви попитам: как ще отговорите на такъв родител? Ще Ви цитирам това, което каза една от родителките на обсъждането на законопроекта. Моля да ми отговорите, цитирам нейните думи: „Действително днес е Велики четвъртък, защото се свързва с тайната вечеря. Има едно изречение, което всички знаете – „Един от Вас ще ме предаде”. Много Ви моля, уважаеми народни представители, недейте да предавате интересите на гражданите на тази държава и на този хубав закон. Законът е едно добро начало. Между първо и второ четене имате време да направите всичко това, за да се превърне той в един работещ и модерен закон. Благодаря.”
Госпожо Богданова, моля да ми отговорите на въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – госпожа Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Колега Банковска, струва ми се, че Вашето желание да отговоря на тази майка е по-лесно за мен, отколкото необходимостта Вие да отговорите на група майки в отдалечени села, в малки общини, чиито деца преди малко Вие решихте, че ще осигурите чрез превоз да посещават някъде детски градини или пригодени за това училища – на четири години. И не можете тогава, когато ми обяснявате, че задължението на родителите да осигурят участие на децата си, задължително от четири години, в предучилищно образование, е задължение на държавата да им създаде база, днес да ми обяснявате, че аз съм грешна пред една майка, на която казвам: „Държавата ще Ви съдейства с учебници, с по-ниски наемни цени, с по-добра база, но не искайте по начина, по който трудно оцелява едно училище в малките общини, в които също живеят български деца, да бъде противопоставено на това, което Вие правите.”
Всички имаме различни възможности, но всички деца имат равни права. И тогава, когато не си гарантирал правото на мнозинството, няма нужда да противопоставяте тези деца на другите. Струва си държавата да прави нещо, но недейте, не решили проблемите на многото, да ги противопоставяте на доброто усещане за битие на малкото. Не е честно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Господин Янаки Стоилов. (Народни представители от опозицията искат обявяването на почивка.)
Направете предложение. Правилникът никъде не фиксира почивката в петъчния ден.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, аз също мисля, че след малко трябва да се даде почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Направете предложение.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, ще направя, след като завърша изказването.
Този текст е един от най-важните, както се обсъжда в продължение на три дни темата за задължителното обучение на децата в предучилищната подготовка. По този текст ние имаме напълно противоположни позиции. Аз напълно категорично се противопоставям, както го направихме по време на първото четене на законопроекта, да се създаде възможност за държавно финансиране на обучение в частните училища.
Никакви сантиментални излияния не могат да скрият реалната картина. Какво означава да апелирате за тези, които се обучават в частните училища? Държавата и общините имат задължение да създадат равностойни условия за децата да се обучават и те трябва да вложат тези средства, за да се осигури масовото образование. Свободата се изразява в това, че в България могат да се създават и частни образователни институции при спазване на определени изисквания. След като те отговарят на изискванията, нека да организират обучение, но от никъде не следва, че някой е решил при по-благоприятни за себе си условия да търси обучение на децата си, държавата да трябва да му предоставя средства за това нещо.
Тази дискусия е европейска, тя не е само българска. Искам да Ви уведомя, че преди няколко месеца в Съвета на Европа беше проведена такава дискусия, защото имаше проект за резолюция, внесен от депутати, които също настояваха да се създадат възможности за обществено финансиране и на частните образователни институции. Знаете ли, че тогава в Съвета на Европа се събра мнозинство, което отхвърли това предложение. То беше поддържано само от Народната партия, от Европейската десница, беше отхвърлено и от социалисти, и от либерали, и от леви, и от други представители. Хората съзнават, че това е разделение на обществото и увеличаване на неравенствата в свят, който и без това създава все повече бедност и все повече неравностойни условия.
Кажете в колко градове в България има частни училища? Вие още повече създавате тези регионални диспропорции, защото само в най-големите градове част от хората, които имат по-големи материални възможности или са заможни, ще се ползват от тази привилегия.
В момента наблюдаваме този принцип и в здравеопазването. Дава ли той добри резултати? Виждаме, че министърът на здравеопазването с радост ходи да открива какви ли не частни лечебни заведения, а в това време все повече се декапитализират държавните и общинските болници. В момента в редица европейски страни тези въпроси се поставят – трябва ли държавата да финансира нещо, извън това което тя поддържа – държавно и общинско? Именно този модел все повече се проваля и все повече отдалечава много хора от качествени обществени услуги. Поради тази причина ние трябва да отхвърлим този текст. Това е моето категорично мнение, независимо дали Вие ще го прокарате. Ако Вие сега го прокарате в закона, то следващото Народно събрание трябва бързо да се заеме с отмяната на този текст, независимо че влизането му в сила е предвидено за след няколко години.
Този пробив, този исторически пробив в българската народностна образователна система не трябва да бъде допуснат! Така че Вашата партия е първата, която всъщност прави такава решителна стъпка и се отклонява от обществения характер на образованието.
Госпожо председател, призовавам тази дискусия да бъде продължена. В нея ще се чуят аргументите и на двете страни. Моля Ви, ако има реплики, те да бъдат направени, да се отговори и след това да дадете почивка, защото и без това остана твърде малко време до започване на Парламентарния контрол. Останалата част от дискусията по този въпрос да се проведе достатъчно обстойно през следващата седмица. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Реплики?
Заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Репликата ми е следната. След като обявяваме, че определени образователни изисквания и стандарти, които ще напише Министерството на образованието, са задължителни за децата на 4 години, те след това ще получат документ, че са покрили тези стандарти. Тоест, след като сме задължили създаването на системата, може ли това задължение държавата да го прехвърли на частна инициатива?
Мисля, че не бива да смесваме и Вие трябва да разграничите, господин Стоилов, тези учебни заведения, които предлагат не задължително образование, не задължително, тоест над основното, от тези, които са задължителни. Ако образованието е задължително, задължението на държавата е парите да следват ученика или детето, както стана тук накрая в цялата тази какафония, и да покриват определеното като задължително изискване към него. То не може да бъде прехвърлено по смисъла на правото. Моля Ви да разграничите тези неща, излизайки на трибуната.
Всъщност истинската съпротива трябваше да се окаже там, където се обявяваше това нещо като задължително, но част от Вашите колеги не го подкрепиха, дори гласуваха „въздържали се”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Румен Стоилов.
РУМЕН СТОИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, господин министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Стоилов, понеже казахте за Съвета на Европа, аз също ще прочета някои официални данни за начина на финансиране на част от училища в някои европейски страни. Няма да чета всичките.
Дания, Холандия – държавата финансира еднакво частните и публичните училища. Чехия – всички училища (публични и частни), получават публично финансиране на базата на приетите ученици. Швеция – общините отпускат парична сума поравно между частните и публичните училища. Франция – няма да чета повече. Като продължи дебатът следващата седмица, ще имам удоволствието да обсъдим тази тема. Наистина има ярки примери за публично финансиране на частните училища в европейските страни. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
Дуплика – господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин Костов, ние водихме дискусия и знаете позицията ни по отношение обучението на 4-годишните деца. Ние не сме настоявали за някаква задължителност, която да обуславя в момента изискването държавата да предоставя средства на всички семейства за това обучение. Така че както по отношение на предучилищното отглеждане и образование на децата, така и на училищното ние поддържаме една и съща позиция.
Господин Стоилов, това, което казахте с примерите на редица европейски държави – да, практиката е различна. Забелязахте ли, че държавите, които цитирахте, са едни от тези, които имат сравнително най-висок брутен вътрешен продукт на човек от населението, включително и значителни средства, отделяни за социални дейности? А България измежду най-бедните страни, предлага най-либералните принципи. Правилото трябва да бъде обратното – когато едно общество се намира в нищета, когато ерозират неговите социални системи, то трябва да бъде укрепено преди всичко чрез влагането на максимални средства от страна на държавата и от общините там, където тя създава тези институции. Защото разпиляването на тези средства всъщност отслабва капацитета на общественото образование. Това ще бъде реалният резултат. Не толкова някакво значително подпомагане и подготовка на другите деца, защото този дял на средствата за тях няма да бъде толкова голям и той не е проблем за много от родителите сами да си осигурят това заплащане.
Казвате, че тези средства ще отидат в дейности, които не се покриват от другите средства. Значи за едните могат да се създават най-различни възможности – да речем, да ги обучават по конна езда или да им създават някакви развлечения за сметка на това, че средствата в останалите училища, ние не сме осигурили дори за закупуване на учебници в цялата система на задължителното образование.
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ, от място): Учебниците са безплатни, господин Стоилов, ако не знаете.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: До кой клас са безплатни?
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ, от място): До седми клас.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: До седми клас. А докога е задължително образованието? (Реплика от народния представител Снежана Дукова.) Ами като направим безплатни учебниците и помагалата до степента на задължителното образование, тогава може да си позволите да повдигате такива въпроси, а не да разпиляваме обществените ресурси в различни училища само за децата, които живеят в определени райони и само за тези, на които семействата им могат да си позволят да заплащат много по-високи средства. Това е социално несправедливото и затова ние се противопоставяме на това решение.
Още повече, Ви казах, че тази практика се подлага на преосмисляне дори и в редица от страните, които Вие цитирате, защото в днешните условия в Европа хората все по-категорично се надигат срещу тези разделения, срещу различните класови категории, които се създават и срещу все по-трудното поддържане на качеството на публичните услуги. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Тук прекъсваме обсъждането на законопроекта.
Почивка до 11,00 ч., след което продължаваме с парламентарен контрол.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми народни представители, продължаваме с програмата за днес:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 11 до 17 януари 2013 г.:
Постъпило е питане от народния представител Ариф Агуш към Делян Добрев – министър на икономиката, енергетиката и туризма, относно неизяснени технически проблеми, съпътстващи развитието на ядрената енергетика в България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 25 януари 2013 г.
Постъпило е питане от народните представители Димитър Бойчев и Румен Стоилов към Свилен Нейков – министър на физическото възпитание и спорта, относно класирането на състезателите от националния отбор по самбо на Олимпийски турнир „Дружба 84” – гр. Улан Батор, Монголия. Следва да се отговори писмено до 31 януари 2013 г.
Писмени отговори за връчване от:
- заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на въпрос от народния представител Пенко Атанасов;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на три въпроса от народния представител Димчо Михалевски;
- министъра на здравеопазването Десислава Атанасова на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев на въпрос от народния представител Ваньо Шарков;
- министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на два въпроса от народния представител Ваньо Шарков;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Румен Петков;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Валентин Микев;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Валентин Николов;
- министъра на здравеопазването Десислава Атанасова на въпрос от народния представител Бойко Великов;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Асен Гагаузов;
- министъра на здравеопазването Десислава Атанасова на въпрос от народния представител Михаил Миков;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Хасан Адемов;
- министъра на физическото възпитание и спорта Свилен Нейков на въпрос от народния представител Ивелин Николов.
Съобщение за промяна в реда за парламентарен контрол:
На 17 януари 2013 г., вчера, е регистрирано писмо за отлагане на отговор на въпрос № 254-06-1476 от народния представител Мая Манолова към заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков. Това е отразено в реда за отговори.
Днес е уточнено от народния представител, че е допусната техническа грешка и въпросът под № 4 в реда следва да се замени – вероятно се има предвид „№ 4” – въпросът в поредността на въпросите към министър Дянков. Този въпрос № 4 следва да се замени с въпрос № 254-06-1476.
Съгласувано е със заместник министър-председателя и министър на финансите господин Симеон Дянков. Така въпросът, на който господин Дянков ще отговори, е относно изразходване на 51 млн. лв. за здравни вноски – приложения, писма и въпроси по преписката с допусната техническа грешка.
Има изявления от групи, но преди това – процедура.
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! От тази сутрин с изненада научаваме от информационни агенции за резултатите от посещението на външния министър Николай Младенов в Израел. Израелски източници твърдят, че България, в лицето на външния министър, официално е обявила като виновник и извършител на атентата в Бургас организацията „Хисбула”. Това създава изключително нова ситуация и много опасна за българските национални интереси, защото ние можем да се окажем пряко въвлечени в един конфликт, който не е български проблем.
За съжаление, българското Външно министерство нито потвърждава, нито отрича информацията до момента, в която, отново повтарям, се твърди да е изцяло от израелски източници.
Затова от името на Партия „Атака” предлагаме да бъде изслушан незабавно министър Николай Младенов. Да осветли нещата, да каже какво е казал, кой му е дал мандат да прави такива твърдения, защото е парадоксално, че разследване на атентат се извършва от Външно министерство, а не от Вътрешното. Тази тревожна информация, която тече от сутринта, се допълва от визитата на вицепремиера и вътрешен министър Цветан Цветанов във Ирландия, където се очаква също да бъде направено такова изявление.
Затова още веднъж настоявам, от името на Парламентарната група на Партия „Атака”, да бъде изслушан министър Николай Младенов, защото ние все пак сме парламентарна република, а депутатите не са информирани въобще по поставения въпрос и по този обрат, който отново може да се окаже изключително важен и опасен за България. Благодаря Ви за вниманието.
Предлагам да гласуваме това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Лаков, нали Вие казахте, че господин Николай Младенов отсъства от страната? (Уточнение между председателя на Народното събрание и народния представител Венцислав Лаков.)
Поставям на гласуване направеното предложение за изслушване на външния министър господин Николай Младенов по въпросите, които повдигна господин Лаков.
Гласували 75 народни представители: за 34, против 9, въздържали се 32.
Предложението не е прието.
Прегласуване!
ИВАН КОСТОВ (СК): Госпожо председател, моля да подложите на прегласуване това предложение, защото така или иначе тези отговори ще трябва да бъдат дадени. Това е въпрос от изключително значение за националната сигурност на страната и няма да може дълго време да се спестява истината. А ние, като народни представители, трябва да знаем истината – има ли неопровержими доказателства българското правителство, разследващите органи, Министерството на вътрешните работи и прокуратурата за тези твърдения на външния министър? Колкото по-бързо се дадат тези доказателства, толкова по-малко ще се разпространяват интригите и дестабилизацията, която може да предизвика едно такова твърдение. Защото ще има отговори на подобна позиция на българския външен министър и те трябва много рано да получат своите контраотговори.
Затова най-разумно, най-добре е Народното събрание да бъде това, което поиска тези аргументи и тези доказателства, да ги получи, за да можем всички като един да защитаваме една национална политика в защита на сигурността на страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване.
Гласували 81 народни представители: за 35, против 6, въздържали се 40.
Предложението не е прието.
Декларации от името на парламентарни групи по реда на големината на групите – Коалиция за България.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин вицепремиер, колеги!
„ДЕКЛАРАЦИЯ
от името на Коалиция за България
На свое заседание така наречената комисия „Белене”, по-справедливо би било да се нарича „Анти-Белене”, прие междинен доклад, който управляващите ще внесат в пленарната зала в навечерието на предстоящия референдум за бъдещето на ядрената енергетика.
Прецедент е временна комисия да пише междинен доклад върху 154 страници – процент и половина, от представени за обсъждане 10 000 страници. Целта е ясна – да се използва за дискредитиране на проекта, на политическите и граждански структури, които го подкрепят.
Междинният доклад на комисията „Белене” е ярко доказателство как Парламентът и институциите на изпълнителната власт се използват от ГЕРБ за арогантен политически натиск и манипулации. Цялата работа на комисията се базира единствено на поръчковите изпълнения на Агенцията за държавна финансова инспекция, която без стеснение прави мръсни услуги на ГЕРБ.
В комисията демонстративно бяха обсъждани единствено решения и действия по проекта АЕЦ „Белене” в периода на управление на кабинета Станишев. В резултат без отговор останаха особено актуалните и парещи въпроси, свързани с днешното състояние на проекта в навечерието на референдума, а именно:
Първо, защо в продължение на три години – от месец юли 2009 г. до месец март 2012 г. нито е подписан окончателен договор за строителството на АЕЦ „Белене”, нито са предприети мерки за прекратяване на действащите договорни споразумения с Русия?
През този период ръководството на НЕК подписва девет нови допълнения към договорното споразумение и изплаща около 500 млн. лв.
Второ, защо от проекта е прогонен стратегическият инвеститор RWE. На 10 януари в комисията „Белене” се игра фарсът „закрито заседание”, на което се гледа „кореспонденцията” между RWE и НЕК. Кореспонденция е в кавички, тъй като липсват писмата, забележете, на НЕК до RWE – неслучайно.
На 13 юли 2009 г. RWE пише на НЕК, че е готов да участва в проекта, дори ако той надхвърли 10 млрд. евро, и посочва как ще осигури финансирането на своята част от проекта и пита как НЕК ще финансира мажоритарното си участие в проекта с 51%.
Отказът на правителството на ГЕРБ да осигури на НЕК държавна подкрепа принуди RWE да напусне.
Няма държава в света, която да се дистанцира от националните си ядрени проекти и да остави частния инвеститор да се оправя сам.
Ако в правителството имаше мъже, те щяха открито да заявят: „Ние изгонихме RWE”. (Смях и реплики.)
Правителството на Станишев привлече RWE към проекта, а правителството на Бойко Борисов го прогони, както прогони ЕОН, ВАЦ, немския собственик на Русенската корабостроителница и почти всички значими немски инвеститори.
Трето, защо не беше допуснато изслушване на финансовия министър Симеон Дянков, за да обясни защо правителството на ГЕРБ спря държавните гаранции по проекта и лиши НЕК от достъп не само до изгодно кредитиране, а изобщо до кредитиране?
Четвърто, защо след излизането от проекта на RWE не е проведен нов конкурс за привличане на друг стратегически инвеститор?
Пето, защо без дебат, без никакво обяснение беше отхвърлено предложението за руско финансиране на проекта по схемата за финансиране на „Южен поток”?
Шесто, защо след като беше нает официален консултант по проекта – банката „Ейч Ес Би Си”, решението за спирането му беше взето дни преди изготвянето на окончателния доклад от банката, въпреки че от междинния доклад става ясно, че от всички анализирани варианти, АЕЦ „Белене” е печеливш вариант?
Седмо, защо не беше обсъден и един от най-актуалните въпроси, свързан с битието на всички българи, а именно как ще се покрият направените досега и предстоящи във връзка с искане на „Атомстройекспорт” към НЕК в арбитража разходи по проекта?
Ръководството на комисията „Белене” и представителите на управляващото мнозинство в комисията от ГЕРБ не допуснаха изслушването на политическите лица, отговорни за вземането на тези решения – министрите Делян Добрев и Трайчо Трайков, министърът на финансите Симеон Дянков и премиерът Бойко Борисов.
Защо тогава се внася този междинен доклад? Целта е елементарна и прозрачна: в навечерието на референдума за пореден път да се внуши, че проектът за Втора атомна икономически не е ефективен, че реализацията му ще бръкне дълбоко в джоба на българина и ще го принуди десетки години да плаща милиарди за един неизгоден проект. Цели се хората да бъдат отвратени от всичко, което се случва с проекта, да бъдат убедени, че АЕЦ „Белене” е далавера и гьол, и ако на референдума не гласуват против развитието на ядрената енергетика, поне да не участват в гласуването. (Шум и реплики.)
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): То е гьол.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Цената на проекта „Белене” е най-мащабната лъжа на кабинета Борисов. Договорената цена на проекта е 3 млрд. 997 млн. евро. (Шум и реплики.) Три четвърти от тези разходи ще се правят в България и в Русия и се индексират с българската инфлация, която за този период е 34%, а една четвърт – в Западна Европа и се индексира с инфлацията в Еврозоната, която е 13%. Като индексираме съответните части от цената към днешна дата – тя е 5 млрд. 130 млн. евро. (Смях и реплики от ГЕРБ.)
Повтарям: към днешна дата цената на проекта е 5 млрд. 130 млн. евро. Това е завишена оценка, тъй като част от цената вече е платена и не подлежи на индексиране.
В междинния доклад директно се правят внушения, че ако изградим „Белене”, българинът ще трябва да плати от джоба си 22 млрд. лв., а ако не го направим – ще ги спести. Арогантна нагла лъжа!
Нека посмятаме: двата блока в „Козлодуй” осигуряват за година приходи от порядъка на 1 млрд. лв., за 10 години сумата е 10 милиарда, за 15 години, за колкото би се откупил АЕЦ „Белене” – тя е 15 милиарда. Повтарям: 15 милиарда лева! Това е без отчитане на инфлацията и ръста на цената през тези години.
Хайде да се изпъчи някой от Вас и да обясни на българите, че за 15 години ще спестят 15 милиарда лева, ако затворим V и VІ блок на „Козлодуй”. Няма такива идиоти! Безсрамно лъжете, че ако го няма „Белене”, хората щели да спестят 22 милиарда! Точно обратното е! Ако го няма „Белене”, ще си купите същото количество ток, но от американските тецове ще ни струва не 22 милиарда, а над 60 милиарда. Ако си го купите от фотоволтаичните централи – цената ще е от порядъка на 240 млрд. лв.! (Смях.)
Скъпи съграждани, за всички нас е важно не колко ще струва АЕЦ „Белене”, а колко ще ни струва токът от „Белене”. Разчетите на любимата на ГЕРБ банка „Ейч Ес Би Си” показва, че цената на тока от АЕЦ „Белене” ще бъде в порядъка на тази в „Козлодуй”. (Възгласи: „Е-е-е!” от мнозинството.)
Това значи в пъти по-евтина енергия от енергията на всички други централи. Това вече са реални милиарди, които ще останат в джобовете на българите, не в джоба на Иван Костов, на Цветелина Бориславова, или на „Ей и Ес”, а на всички българи.
Затова Ви призоваваме да не обръщате внимание на злобното политическо говорене около проекта „Белене” и да се концентрирате единствено върху личните си и национални интереси, които налагат да решите дали с изграждането на АЕЦ „Белене” да си осигурим свой независим източник на енергия на възможно най-ниска цена за един век за нас, за децата ни и за техните деца и внуци...
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Как не те е срам да говориш за децата?!
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: ... до началото на ХХІІ век, енергия за ускореното развитие на България и висок стандарт на живот, без външна зависимост от вносна нефт, газ, въглища или електроенергия, без страх от изчерпване или спиране на този внос, без газови, нефтени или други енергийни кризи, без непрекъснат страх от растящите цени на електроенергията.
Да решите дали да бъдем нация от сервитьори и овчари, както предложи премиерът Бойко Борисов, или нация, способна да развива високи технологии, да има високо ниво на образованието и да бъде конкурентна със своите хора и индустрия.
Затова Ви призоваваме на 27 януари да кажем, че без ГЕРБ и Бойко Борисов можем, но без „Белене” и ядрена енергетика – не можем.
Парламентарна група на Коалиция за България.” (Бурни ръкопляскания от КБ, възгласи: „Браво!”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Иван Костов – процедура.
ИВАН КОСТОВ (СК): Преди процедурата, госпожо председател, ако разрешите лично обяснение.
Това, което се чу сега за моя джоб, е жалка лъжа и не прави чест на този, който изрича това твърдение. Моите джобове отдавна са прозрачни и се виждат отвсякъде, така че да се говори по този начин е абсолютно недостойно, не прави чест на никой.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Това ли ти е процедурата?
ИВАН КОСТОВ: Това ще кажа само и ще се обърна със следното процедурно предложение, тъй като ние имаме изявление от парламентарната група и аз не мога да говоря от името на парламентарната група. Обръщам се към стоящия тук вицепремиер, който отговаря за икономиката и който би трябвало да е абсолютно наясно по отношение на стойността на проекта. Това, което го приканвам, е да застане на трибуната и да отговори на всички тези твърдения, да ги разобличи, защото иначе излиза, че самият той не е бил в състояние да прецени едни елементарни разчети и не е накарал съответния му икономически екип да вземе правилните – в кавички, решения.
Вие сте предизвикан, защото в противен случай, господин вицепремиер, ще бъдете лъжецът, който се има предвид тук. Значи, Вие лъжецът и моят джоб – това са твърде много клевети на един път, за да ги оставите без отговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на Парламентарната група на „Атака” – изявление, господин Волен Сидеров. (Реплика от министър Симеон Дянков.)
Искате думата ли, господин министър?
След изявлението на господин Сидеров. (Реплика от народния представител Волен Сидеров.)
Обявила съм Ви, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Дами и господа народни представители! От името на Парламентарната група на Партия „Атака” искам да изкажа настояването министърът на културата Вежди Рашидов да подаде незабавно оставка. Това не е първият призив, който правя в тази насока, но сега вече има достатъчно основание, тъй като стана ясно на цялата българска общественост, че в България Киноцентърът вече е даден, ангажиран да се снима турско-български сериал, който, на всичкото отгоре, щял да бъде на историческа тематика, тоест някакъв нов сериал. Досега ние гледахме турски сериали по основните телевизии, наречени „национални”, всъщност, в много отношения антинационални. При всички случаи те са притежание на небългарски компании. Гледахме турски сериали и аз много пъти съм получавал въпроса при срещите с хората, с гражданите на България: „Защо позволявате да ни заливат с турски сериали, които ни лъжат, дават една лустросана картина за държавата Турция” – една недемократична държава, в която продължават да преследват заради политически убеждения, заради верски убеждения; има политически затворници, преследват се цели малцинствени групи – включително с геноцид, християни се преследват и избиват. Тази държава в България се представя като една прекрасна демократична и много идилична страна. Разбира се, това е въпрос на самите частни телевизии, които излъчват турските сериали и които промиваха мозъците на зрителите у нас с тези турски сериали.
Сега имаме нова фаза на промиването на мозъците. Ще се снима в България, с участие на български актьори, турски сериал на историческа тематика.
Аз си направих труда да проуча какъв е сценарият и разбирам, че там турското робство или геноцидът, който е извършван над българите в продължение на 480 години, ще бъде представен като една идилия. Например Балканджи Йово няма да му режат ръцете, защото не дава Яна на турска вяра, а ще играе примерно любимата интелектуална игра на ръководството на ГЕРБ – белот, чист белот, с поробителя, турските варвари, тези, които унищожиха християнската цивилизация на Балканите и извършиха геноцид над българския и други народи. Ще бъде представена една превратна, една лъжовна картина за България и за турското робство у нас, която картина много отдавна турската държава финансира с много пари, за да бъде представена пред света. Тоест, че у нас не е имало робство, не е имало геноцид, не е имало избиване и насилствено потурчване и ислямизиране, а всичко е било една идилия – тук османци и българи са живели прекрасно, пели са, свирили са, танцували са заедно и е било просто едно прекрасно съжителство. Или, както се изрази вицепремиерът Цветанов на Околчица: тука е имало турски представители – нещо като търговски представители, а не поробители, а не угнетители, а не убийци на българския народ, както ги наричат между другото Васил Левски, Ботев и другите наши национални герои.
Ние категорично протестираме против това български мощности, български актьори, българският Киноцентър да бъде даван за снимане на сериали, които ще изкривят българската история, ще представят една фалшива картина и ще бъдат една фалшификация на цялото наше историческо минало.
Сега си даваме сметка защо са били тези заседания в Анкара между турския и българския кабинет – нещо, което учуди и много българи. Мен ме питаха лично: каква е работата на българското правителство да ходи да заседава в Турция? Ето сега виждаме защо е заседавало там. Министърът на културата Вежди Рашидов се очертава като основен турски агент в българското правителство. Ако досега някой е имал илюзии по въпроса, то вече тези илюзии се разпръснаха – основен агент на турската държавна политика, която е политика на неосманизъм. Това е ясно, това е доказано, това си личи по всички изявления на турския премиер и на външния министър на Република Турция.
Република Турция си води своята неосманска политика и, както се казва, това е нейна държавна политика, нейно право. Въпросът е: какво прави българската държава? Българската държава, в лицето на своя министър на културата, прави всичко възможно тази политика на неосманизъм да успее в България – ние да бъдем превърнати в провинция и вече български актьори, режисьори и други дейци на културата ни да влязат в услуга на турската неосманска теза. За нас от „Атака” това е национално предателство и нито ден повече господин Рашидов не трябва да заема поста министър на културата.
Ще добавя още нещо възмутително, което тези дни стана известно. Над 3 млн. 200 хил. лв. Министерството на културата, тоест същият министър Вежди Рашидов, е отпуснал от еврофондовете, защото Вие знаете, че тези фондове минават през министерствата, те не отиват директно до проектите, които са заявени – те минават през министерството, министърът решава къде да даде пари и къде не.
Какво е решил министърът на културата на Република България Вежди Рашидов? Този, който зрителите на всички телевизии видяха много ясно – поне на телевизия „АЛФА”, телевизията на партия „Атака” – как Вежди Рашидов псува и говори на турски под герба на България. Това беше възмутително. Никакви мерки не бяха взети, никой не го заклейми, никой не му поиска оставката. От ГЕРБ би трябвало да го направят и да се възмутят, но само ние от „Атака” се възмутихме.
Така че наясно сме какъв човек имаме пред себе си – човек, който псува и говори на турски в кабинета си на Министерството на културата под герба на България.
Същият този човек е решил да отпусне 3 млн. 200 хил. лв. на компанията „Пайнер”, която се занимава с чалга, която всъщност популяризира чалгата в България.
Става ясно, дами и господа, че България вече окончателно при този министър на културата и при това правителство се превръща в страната на чалгата – ориенталска държава, в която джамиите са най-много на глава от населението в цяла Европа и всички държави всъщност, и държава на чалгата, където се отпускат милиони, за да се подправя отново автентичната българска народна музика и хората да бъдат облъчвани с чалга певици.
Ние от „Атака” сме много добре наясно защо се прави това – предстоят избори, само след шест месеца ще има избори. Тези избори за ГЕРБ минават с изобилие на концерти, където скъпоплатени актьори, всякакви гювендии, изпълняват някакви просташки спектакли, ниско културни, долнопробни, които са предназначени за масова публика и са предназначени да развалят всъщност вкуса на публиката, и основен елемент в тях е чалгата. Тези чалга певици, които са към тази компания „Пайнер”, сега ще бъдат първите на концертите на ГЕРБ. Те вероятно ще участват дори безплатно, защото вече компанията е получила над 3 милиона, това е корупция от най-висша форма. Правителството плаща на една компания, която ще осигури чалга певиците за предизборната кампания. Работата е ясна, прозрачна, вижда се от километър. Въпросът е, че резултатът ще бъде нова чалгизация на България.
Защо господин Рашидов не даде тези три милиона и двеста хиляди на някои ансамбъл за народна музика, автентичен, каквито имаме десетки, стотици ансамбли, които съществуват самостоятелно, издържат се сами, едва връзват двата края, но продължават да разпространяват автентичната българска великолепна музика?! Има такива чудесни ансамбли, самодейни, във всички краища на нашата страна. Защо Рашидов не даде три милиона на някой такъв ансамбъл и на няколко такива ансамбли, за да поощри истинския български фолк, истинската българска народна музика?! Не, той ги дава на чалга певиците – ясно е защо, защото те ще забавляват публиката по време на предизборната кампания на ГЕРБ. Ясно е на какво стъпва ГЕРБ – на чалга, на купени цигански гласове, на турцизация и на турско-български сериали, в които ще ни обясняват как турците не са клали и ислямизирали българския народ, а са го галили по главата, целували са го по челото и са играли заедно, както казах, любимата игра на ръководството на ГЕРБ – чист белот.
Това е подигравка и гавра с българската национална идентичност. Така че има още няколко месеца до края на мандата, но не е късно да направите един добър ход – полезен за обществото на България, дами и господа от ГЕРБ, да настоявате пред своя ръководител – първи държавен и партиен ръководител, да отстрани веднага Вежди Рашидов от поста министър на културата, защото той стана прекалено опасен за българската национална идентичност. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Декларация от името на Синята коалиция.
АСЕН АГОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Инициативният комитет „Не на измамата Белене” не може да насмогне на лъжите на БСП. Направо не можем да насмогнем! Днес отново ни затрупаха с лъжи и моята цел днес, от името на Синята коалиция, е да започна да ги опровергавам.
Започваме с една от най-натрапваните неистини, които се отнасят до закриването на четирите малки блока на АЕЦ „Козлодуй”. Цялата истина по този драматичен епизод ще изложим днес пред Вас, уважаеми народни представители, за да влезе веднъж завинаги в стенограмите на Народното събрание и за да спрат, надяваме се, злонамерените интерпретации.
На срещата си в Мюнхен през 1992 г. Г-7 приема политика за ядрената безопасност в страните от Централна и Източна Европа. Тя предвижда финансова подкрепа за спешни краткосрочни програми за повишаване на безопасността и стратегия за извеждане на блоковете в средносрочен период. Мотивите са ясни – последиците от Чернобилската ядрена катастрофа още не са овладени, а повечето съветски реактори в бившия вече комунистически блок са от този тип.
В същата тази година в България тече политическа драма. Премиерът Филип Димитров иска вот на доверие, губи го и правителството му пада. Президентът Желев натоварва своя съветник Любен Беров да състави ново правителство с мандата на ДПС. То е гласувано тайно на 30 декември 1992 г. Ето и стенограмата за резултата от вота, в който СДС не участва. Докладчик, председател на комисията, е нашият колега Ремзи Осман. И той казва следното: „Въз основа на резултата от проведеното тайно гласуване на основание – изброява членовете на Конституцията и Правилника, Народното събрание реши: избира Любен Борисов Беров за министър-председател на Република
България”. И слушайте сега какво пише в стенограмата: „Всички депутати от БСП и ДПС стават прави и бурно ръкопляскат”. Така е подменена волята на избирателите от 1991 г., когато те със сигурност не са искали правителство на БСП и ДПС.
Шест месеца по-късно с подозрителна бързина се развиват събития, които решават съдбата на І и ІІ блок на АЕЦ „Козлодуй”. На 7 юни 1993 г. тогавашният министър на енергетиката Никита Шервашидзе е упълномощен от кабинета Беров да преговаря с Европейска банка за възстановяване и развитие за помощ от 24 милиона екю за укрепване на безопасността на блоковете. Преговорите траят няколко дни и на 16 юни 1993 г., тоест седем дни по-късно, споразумението вече е одобрено от правителството на Беров. Със свое Решение № 329 написва: „Дава съгласие за подписването на договора, при условие че спирането на І и ІІ блок на АЕЦ „Козлодуй”, което се очаква не по-късно от 1 април 1997 г.”. Ето това свършва правителството на БСП и ДПС с министър-председател Любен Беров.
Беров си отива година и три месеца по-късно. Изборите през студения декември на 1994 г. излъчват кабинета на лидера на БСП Жан Виденов, който само за две години катастрофира България.
Правителството на Иван Костов получава в наследство освен астрономическата инфлация, съпътстваща икономическия колапс на България, и задължението да спази подписаното споразумение за І и ІІ блок на АЕЦ „Козлодуй”. До края на своя мандат той не ги затваря и на 15 май 1998 г. пише писмо до европейския комисар по разширяването Ханс Ван Ден Брук, в което посочва: „Нашата позиция е, че блокове І и ІІ трябва да продължат работа до 2005 г., а блокове ІІІ и ІV до 2010-2012 г.”.
Костов се придържа към тази позиция, и аз съм свидетел на това, неизменно в последвалите тежки присъединителни преговори. Те водят до меморандума, подписан на 29 ноември 1999 г. от министъра на външните работи Надежда Михайлова и новия комисар по присъединяването Гюнтер Ферхой.
В този документ предмет на много спекулации отляво, и пригласяни от други политически партии в този Парламент, няма – подчертавам няма – съгласие между българското правителство и Европейската комисия за датите за закриване на блоковете. Но по-съществената му стойност е, че меморандумът избягва задължаващото споразумение за закриването на блоковете. Така вратата за удължаване на живота им остава отворена.
Тази стойност се потвърждава от последващите събития, когато кабинетът на Сакскобургготски решава през 2002 г. да закрие блокове І - ІV преждевременно. Актът на Министерския съвет е обжалван пред Върховния административен съд от 11 народни представители. Тук ще кажа няколко добри думи за БСП, сред които са и днешните депутати Ангел Найденов, Михаил Миков, Любен Корнезов, Емилия Масларова и Петър Димитров.
В Решението си № 164 от 9 януари 2003 г. 3-членният състав на Върховния административен съд приема закриването на І и ІІ блок, защото има международно споразумение за това, постигнато от правителството на Беров, но отхвърля закриването на блокове ІІІ и ІV, защото има само меморандум, но не и споразумение за тях.
Милко Ковачев – министър на енергетиката, Меглена Кунева –и тук става вече интересно – министър по европейските въпроси и главен преговарящ, и Соломон Паси – министър на външните работи, обжалват решението на съда, но искането им за затваряне на блокове ІІІ и ІV е отхвърлено със същите мотиви от 5-членния състав на Върховния административен съд с Решение № 3044 от 28 март 2003 г.
Нито Кунева обаче, нито Сакскобургготски се съобразяват със съдебните решения – затварят блоковете, съответно в 2003 и 2006 г., и приключват преговорите за членството на България в Европейския съюз. В същото време те гласувате решение за възобновяване на „Белене”. И ето къде се връзват нещата.
През февруари 2004 г. Меглена Кунева казва: „Нека мислим за нова АЕЦ, а не за тази от миналото”. А по-късно пред Народното събрание по повод решението на Министерския съвет на въпрос на народен представител казва следното: „Аз принадлежа към тези хора, които са гласували „за” и са подкрепили развитието на ядрената енергетика по отношение на централата „Белене”.” Да Ви прилича това на един въпрос? Прилича Ви, сигурно!
Така АЕЦ „Козлодуй” беше принесен в жертва на измамата „Белене”. Затова бойкотът на референдума е скритото „да” за тази измама. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от СК и ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Червенкондев – от името на парламентарна група.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Нали по големина на парламентарните групи?
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Кой казва, че е по големина на парламентарната група? Това да не е декларация?
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Цецка Цачева обяви – по големина на парламентарните групи.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Обжалвайте, обжалвайте!
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ (ГЕРБ): Уважаеми колеги, уважаеми дами и господа! Когато взимам думата и когато става въпрос за Временната комисия за разкриване на всички факти и обстоятелства по Проекта „АЕЦ „Белене” и междинния доклад, който отразява свършената работа, наистина има и продължава да има голям смут в редиците отляво, защото има и знаят защо.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Да, да!
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Всички ние ще разберем, когато го дебатираме през следващата седмица.
А сега искам да направя изявление от името на Парламентарната група на ГЕРБ и да кажа...
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Защо не го направи пръв?
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: ...защо гласуваме „не” на референдума.
ГЕРБ не е против ядрената енергетика, ние го доказваме с развитието на ядрената енергетика в Козлодуй чрез удължаване на живота на V и VІ блок и развитието на VІІ – нов енергиен блок в АЕЦ „Козлодуй”.
ГЕРБ обаче не е съгласна да изгражда АЕЦ „Белене” по начина, по който го договори тройната коалиция – смятан икономически ефект, неопределено финансиране с не най-съвременна технология и не най-сигурна. Затова беше и прието решението за спиране на Проекта „АЕЦ „Белене”.
БСП започна и отстоява „Белене” като политически проект, за да отговори на руските интереси. Днес тя използва същия този проект единствено и само за политически цели. Ако се интересуваше от общественото мнение, щеше да направи референдум преди обявяването на големия шлем, големия енергиен шлем, щеше да поиска референдум преди да мине гласуването и решението на Народното събрание.
БСП инициира референдум не защото иска да има „Белене”. Нейният лидер знае, че този проект няма смисъл, който днес му се приписва. Затова дори избяга и не подписа договора за строителството.
БСП не каза как би построила тази централа, нито кой би го направил, колко ще струва проектът на данъкоплатците и каква ще е цената на тока от него.
БСП манипулира позитивния вот на избирателите, за да го използва като доказателство единствено и само за подкрепа на политиката, която е водила тройната коалиция. Всеки глас „да” на референдума е глас „за” връщането на тройната коалиция. Това не трябва да се допуска, защото би било връщане на страната назад във времето и ще доведе до поредната национална катастрофа.
ГЕРБ призовава да се гласува с „не” на референдума и да спрат спекулациите на БСП за демократичния граждански вот. Допитванията до народа са основен елемент на демократичното управление. В случая с подписката на референдума относно Проекта „Белене” обаче сме свидетели на една крупна партийно-политическа манипулация от страна на БСП. Провеждането на референдум месеци преди редовните избори по въпрос, който е от компетентността на правителството, е опасна предизборна манипулация. Предстоящият референдум е мъртвороден, в смисъл обречен е още в своя зародиш, защото на суверена не му е работа да отговаря на въпрос за ядрена енергетика, най-малкото защото си няма и понятие от детайлите в нея.
Да, БСП събра над 700 хил. подписа, но това единствено показва колко е твърдият електорат на тази партия, който може да бъде мобилизиран от столетницата. А това, че 99% от подписалите се нямат и хабер какво всъщност ги питат и до какво ще доведе един или друг отговор, няма значение. Говорим за реалните дългосрочни резултати на отговора, а не дали да има работа за 4 или 5 хил. души единствено и само за 5-6 години какво ще доведе това за националната ни сигурност.
С абсурдната си инициатива за общонародно допитване за „Белене” БСП създава лош прецедент, който ще има поне три негативни последици: променя се същността на въпроса за строителството на атомна електроцентрала от икономически, екологичен и геостратегически въпрос във въпрос на политически пристрастия и патриотична гордост – нещо опасно само по себе си; създава се негативен прецедент в най-новата демократична история на България, тъй като референдумът ще има нулев резултат, впоследствие никоя партия или организация няма да може да събере и без това завишеното количество гласове за организиране на официално допитване. Като следствие от негативния прецедент, допълнително се създава и празно пространство и противопоставяне между гражданското общество и политическите партии, разделение, което и в момента е най-големият проблем на политическата ни система.
Какво означава нова ядрена електроцентрала? Само едно – АЕЦ „Белене”. Иначе въпросът щеше да бъде – нова ядрена мощност, което вече засяга и изграждането на нови реактори в Козлодуй.
А какъв беше въпросът, под който БСП събра толкова подписи? Точно: „Да строим ли „Белене”?”
Следователно какво демонстрира премиерът с изявлението си ГЕРБ да гласува с „не”? На първо място, отхвърля с един замах всички слухове и коментари, които обвързаха управляващата партия с политиката на БСП. Със своето „не” Борисов категорично се дистанцира от партията на Сергей Станишев. С това премиерът даде ясен знак, че главната цел на ГЕРБ е да спечели парламентарните избори, които ще му дадат нов 4-годишен мандат. В крайна сметка Бойкоборисовото „не” на предстоящия референдум окончателно ще сложи край на всички интриги около АЕЦ „Белене”, а самият референдум ще е ялов. Той едва ли ще изкара повече от 1,5 или 2 милиона души пред урните, поне половината от които ще кажат „не”. След това Народното събрание ще трябва само да препотвърди решението си от март 2012 г.
Митът за евтиния ток, „Новата АЕЦ ни трябва, за да може България да бъде енергиен център на Югоизточна Европа”, да изнася ток и да печели пари – тази теза е древна, дребна, фалшива и неадекватна на българския национален интерес. Защо България да произвежда евтин ток, евтина суровина и да я продава на трети страни и да печели малко? Не е ли по-добре да ориентираме българската икономика към технологии, към високи технологии, интернет услуги, модерно земеделие и висококачествен туризъм например. (Реплики от КБ.)
РЕПЛИКА ОТ КБ: Чалга, чалга, „Пайнер”!
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Евтиният ток е политическа дъвка от прехода, мит от социалистическата представа за България. (Шум и реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Моля залата да запази тишина!
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: И в крайна сметка – абсолютен мираж за крайните потребители.
АЕЦ „Белене” няма да направи електроенергията ни по-евтина за българите, но пък изместването на приоритетите от създаване на икономика с висока добавена стойност към икономика на производство на суровини ще задържи доходите ни по-ниски. Така колкото и евтин да е токът, който идва от АЕЦ „Белене”, парите на българите никога няма да са достатъчни и да го заплащат без финансови затруднения.
Идва въпросът за цената на АЕЦ „Белене”. Цена над 10 млрд. евро е огромна и очевидно България няма свободни пари, за да построи централата. Икономическата логика изисква да има чужд инвеститор, добре е този инвеститор да е частен и още по-добре е да не е само един. Тук българското правителство е длъжно да бъде активно и да преговаря за сделка, която то вижда като изгодна за страната, а не просто да осигури каквито и да било, някакви инвеститори.
Грешните партии. Лошо впечатление прави, че останалите партии влизат изцяло в играта и действат по правилата на БСП. Явно нелевите партии перфектно разбират, че с подписката си БСП си вкара поне три сериозни автогола. Първо, отрече се да бъде партия, свързана не с цялостна политическа платформа, а с отделна тема. Такива са например пиратските партии днес или зелените партии в своята зора. Второ, завзе въпрос, който според всички опоненти и голяма част от обществото има негативни социални измерения. И трето, най-вероятно ще трябва да преглътне нищожността на евентуалния референдум при ниска избирателна активност заради собствения си закон. Не прави чест на всички тези партии обаче, че вместо да се опитат да развият ситуацията по такъв начин, че да спечелят, а обществото поне да остане на нула от инициативата на БСП, са склонни да оставят социалистите да се омотаят като пиле в кълчища и с това да подведат цялото ни общество.” (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Процедура по начина на водене. (Смях от ГЕРБ.)
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо Стоянова, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Обръщам се към ръководството на Народното събрание с молба, когато говори за Парламента, да уточнява кой състав на Народното събрание има предвид. Госпожа Цачева обяви, че ще дава дума за изявления от името на парламентарни групи според големината им, но очевидно е имала предвид и ГЕРБ са разбрали не този, а следващия парламент. Иначе нямаме обяснение защо представителят на ГЕРБ предпочете да се изкаже последен. Очевидно той има предвид големината на парламентарната си група в следващия Парламент, когато ГЕРБ като най-малка парламентарна група ще говорят последни. (Шум от ГЕРБ.)
Аз няма да коментирам объркването в изявлението на декларатора от страна на ГЕРБ. Явно това объркване е в главите на мнозинството...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Манолова, ако обичате – по процедурата, за която взехте думата.
МАЯ МАНОЛОВА: ... защото, след като десет дни агитирахте „за”, след като Борисов...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Процедурата е по начина на водене.
МАЯ МАНОЛОВА: ... сега чухме, че референдумът бил безсмислен,...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Манолова, коя е процедурата по начина на водене?!
МАЯ МАНОЛОВА: ... защото въпросът бил мъртвороден. Кой роди този въпрос?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Манолова, коя е процедурата Ви по начина на водене?
МАЯ МАНОЛОВА: Не го ли роди това мнозинство? Не го ли роди госпожа Фидосова с Ваша помощ, за да дискредитирате първия национален референдум от тази трибуна?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Ще Ви отнема думата, ако продължавате да не говорите по процедурата.
МАЯ МАНОЛОВА: Всъщност, говорете, защото Вашето говорене е най-голямата репетиция... (Продължава да говори на изключени микрофони.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Манолова, отнемам Ви думата, защото не говорите по начина на водене.
Лично обяснение – госпожа Цачева.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Аз се обръщам към преждеговорившия, който намеси името на председателстващия заседанието в момента, в който парламентарните групи направиха заявки в залата за декларации. Към този момент трима представители на трима различни парламентарни групи вдигнаха ръка. Това бяха представители от парламентарните групи на Коалиция за България, Синята коалиция и Партия „Атака”. Към този момент нямаше искане от Парламентарната група на ГЕРБ за декларация. Затова, тъй като едновременно бяха подадени заявките, ако аз бях променила или въвела друга поредност на изказванията, щях да бъда обвинена не за пророчески възможности за следващия състав на Народното събрание, а едва ли не и кой знае още за какво! Затова прецених, че е коректно от тези, които в момента едновременно подадоха заявка, по реда на големината на парламентарните им групи да дам думата. Това е било съображението ми.
Моля конкретни решения на ръководството, което в момента ръководи заседанието, да не се тълкуват превратно и да се вменяват и внушават, отново казвам, едва ли не, пророчески състави на следващи и бъдещи народни събрания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Иван Костов – процедура.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Моето процедурно предложение е да не се приема насериозно казаното преди малко от страна на Българската социалистическа партия, тъй като, ако се приеме буквално и се направи забележка на водещия, че не е дал думата по размерите, по големината на парламентарните групи, ще излезе, че една парламентарна група не може да отговори на нападки срещу своите действия тогава, когато прецени. (Реплики от народния представител Мая Манолова.)
В случая Българската социалистическа партия излиза с една декларация, която съдържа огромен брой лъжи и упреци срещу народен представител, който ръководи парламентарна комисия за разследване на далаверата в „Белене”. Той използва парламентарното време на групата си, за да отговори. Какво ненормално има в този парламентарен диалог?
РЕПЛИКА ОТ КБ: Каква е процедурата?
ИВАН КОСТОВ: Процедурата е да не се обръща внимание на такива внушения. Това е противно процедурно предложение,...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Разбрах процедурата Ви, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ: ...защото ще излезе така, че ако Вие се съгласите с искането, БСП ще може да излиза да лъже, да обвинява всеки и никой няма да има право, чувствайки се засегнат, да излезе и да отговори, като народен представител или като парламентарна група. Това е безсмислено упражнение и няма нищо общо с демокрацията. Всички депутати тук разбират това обстоятелство.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Каква беше процедурата?!
ИВАН КОСТОВ: Процедурата беше използвана, за да се хвърлят нови лъжи и нови обвинения в парламентарната зала. Благодаря за вниманието. (Реплики от народния представител Мая Манолова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Думата поиска вицепремиерът и министър на финансите господин Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Костов, използвам възможността – благодаря Ви, че се обърнахте към мен, за да напомня позицията си като финансов министър, която мисля, че много последователно още от самото начало на мандата съм поддържал, а тя е следната: като финансов министър смятам, че нито държавни гаранции, нито директно финансиране през бюджета е добра политика за което и да е правителство в България за Проекта „Белене”, защото този проект е непосилен за държавния бюджет на България.
Само да направя някои сравнения. Предложената сума – тази, за която всички говорят, е близо седем пъти по-голяма от годишните разходи на България за здравеопазване. Тя е близо три пъти по-голяма от годишните разходи на Република България не само за пенсии, но за всички социални плащания. Като отговорен финансов министър, винаги към казвал: държавни гаранции, директна държавна помощ за Проекта „Белене” е непосилна. Тя ще банкрутира държавата. Благодаря. (Силни ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към въпросите към вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков.
Първият въпрос е от народния представител Мая Манолова относно коледни надбавки за пенсионерите.
Слушаме Ви, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Дянков, ще използвам възможността, че имам първия си парламентарен въпрос, за да направя реплика по Вашето изявление.
Абсолютно некоректно беше от Ваша страна (силен шум и реплики от Парламентарната група на ГЕРБ) и не Ви отива като финансов министър да говорите лъжи от парламентарната трибуна, защото би следвало да Ви е ясно, че парите за изграждането на „Белене” няма да бъдат пари, които ще се изразходват от държавния бюджет. Става дума за проектно финансиране, за осигуряване на финансов ресурс по друг начин, което Вие като финансов министър би следвало да разбирате и очевидно разбирате, очевидно обаче задачата Ви, както и на парламентарното мнозинство, е да сипете лъжи от парламентарната трибуна и да се опитвате да дискредитирате предстоящия референдум. Уверявам Ви, това няма да се случи, защото говоренето на представителите на ГЕРБ по начина, по който го правят – срещу референдума, е най-добрата реклама за референдума и най-добрият мотив за гражданите да излязат и да гласуват „за” „Белене” и срещу Вашето управление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Развийте въпроса си, остава Ви малко повече от една минута.
МАЯ МАНОЛОВА: Въпросът ми е за състоянието на българските пенсионери, за това, че вече четвърта година, откакто управлява правителството на ГЕРБ, наблюдаваме два процеса: единият – на лавинообразно нарастване на всички цени, а другият – на замразяване на доходите на българските граждани, от което очевидно най-потърпевши са българските пенсионери, които потребяват стоки от първа необходимост, инфлацията по отношение на които е над 20%.
Както Вие знаете най-добре, пенсиите на българите до този момент не са увеличени и със стотинка. Очаквано е, че в края на миналата година те имаха надеждата, че ще получат коледни надбавки, както впрочем се случваше всяка година по време на управлението на Сергей Станишев – получаваха два пъти увеличение на пенсиите в рамките на календарната година и коледни надбавки в края на същата година. През последната година от нашето управление коледните надбавки бяха в размер на 150 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Задайте въпроса – изтече Ви времето.
МАЯ МАНОЛОВА: Моят въпрос към Вас е (председателят дава сигнал, че времето е изтекло): след като и Вие, и социалният министър Тотю Младенов, включително и президентът Плевнелиев създадохте очаквания в българските пенсионери, че ще получат коледни надбавки (реплики от ГЕРБ), ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, госпожо Манолова – дадох Ви сигнал.
МАЯ МАНОЛОВА: ...защо не дадохте на българските пенсионери очакваните от тях коледни надбавки?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
За отговор – министър Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Манолова, по предварителни данни завършихме 2012 г. с дефицит по консолидираната фискална програма на касова основа в размер на около 350 млн. лв. или 0,45% от брутния вътрешен продукт. Това ни нарежда след Швеция и Германия, като страни с най-добро бюджетно изпълнение в Европейския съюз. Добро изпълнение, но все пак е дефицит.
На всички въпроси последователно, откакто се задаваха въпроси за евентуални коледни добавки, аз съм отговарял, че такава възможност може да има само при наличие на излишък. Само една страна в Европейския съюз за миналата година успя да стигне до малък излишък – това е Швеция. Надявам се, че през следващия ни мандат и ние ще успеем да го направим. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Дянков, едва ли ще стигнем Швеция, защото във всички случаи Вие няма да имате тази възможност, тъй като няма да имате следващ мандат. Това е ясно вече на всички български граждани.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Стига с тези пророчества!
МАЯ МАНОЛОВА: Но да се върнем към въпроса и да бъдем коректни. В края на миналата година, когато и Вие, и социалният министър Тотю Младенов обещавахте, създавахте очаквания в българските пенсионери, че ще получат коледни надбавки, Вие обвързахте това събитие с два процеса. Първо – преизпълнение на приходната част на бюджета и реализиране на икономии, така че реализираният дефицит да бъде на по-добри нива от планирания; и второ – разплащания от Европейската комисия по европейски проект. И двата, както всички знаем, се случиха.
В началото на тази година Вие се похвалихте, че сте реализирали около 750 млн. лв. икономии или преизпълнение, тъй като бюджетът, който сте реализирали, е в рамките на 380 млн. лв. спрямо предвидения от 1 млрд. 100 млн. лв. Тоест спестили сте и от преизпълнение на приходната част, и от икономии сума в размер на 750 млн. лв.
Европейската комисия се разплати, пак по Ваши думи, с 300 млн. евро на 28 декември, така че в края на миналата година Вие сте разполагали с необходимите средства, със или без разплащането от Европейската комисия даже.
Впрочем еврокомисарите Ви помолиха, Ви посъветваха, настояха да не си миете ръцете с тях, защото въпросът за плащане на коледни надбавки е въпрос, който решавате Вие и не зависи от разплащанията на Европейската комисия.
Така или иначе, след като създадохте очаквания и въпреки това излъгахте, измамихте пенсионерите в края на миналата година, а сега имате тази възможност, аз искам да Ви попитам: ще им дадете ли следколедни надбавки? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Хората се охарчиха с мизерните си пари по Коледа. Сега, след като имате 750 милиона плюс в бюджета и сте отличниците на Европа, ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, госпожо Манолова. Благодаря Ви. Ще дадем възможност на министър Дянков да отговори.
МАЯ МАНОЛОВА: ...ще дадете ли по 50 лв. на всеки български пенсионер след Коледа, което ще струва 130 млн. лв. на бюджета?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Манолова, пак се връщам на думите си от миналата есен, когато ясно, конкретно казах, че ако към края на месец ноември ние сме на излишък, тогава може да се говори за евентуални пенсионни надбавки.
В края на месец ноември ние бяхме на дефицит, макар и доста по-малък от очакванията. Към края на годината, пак споменавам – дефицит от 350 млн. лв. или под половин процент от брутния вътрешен продукт. Но дефицит!
Аз не съм популист, моето правителство не е популистко и затова ние харчим толкова, колкото имаме. Дори за миналата година, при най-голямото ни старание, беше изхарчено малко повече, отколкото държавата събра като приходи. По този показател, както споменах, сме след Швеция и Германия, след отличниците в Европа. Ситуацията в Европа все още е тежка – затова успяхме онова, за което споменах преди малко.
Относно коментара спрямо Европейската комисия – нека пак да повторя логиката. Държавният бюджет на Република България, който се приема от всички Вас в края на годината, е на касова основа. Той заповядва на финансовия министър да има до определен дефицит. За 2012 г. ми заповядахте да направя така в бюджета, правителството да направи така, че на касова основа, колкото е разплатено, той трябва да е под 1 млрд. 100 млн. лв. Вижте, ние стигнахме, с всичките ни старания, на 350 млн. лв.
Ако не беше дошла ставката от Европейската комисия, която още през септември бяхме сертифицирали и дали, лесно щяхме да минем над този милиард и 100 милиона. Тогава като финансов министър нямаше да съм си изпълнил задачата да действам по начина, по който Вие сте ми разпределили в държавния бюджет. Затова бяха коментарите и в двете насоки. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Смятам, че съм направил точно това, което...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изтече времето, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Благодаря.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Процедура по начина на водене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедура.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Призовавам председателят на Народното събрание да направи така, че Правилникът на Народното събрание, който всички сме приели, да се спазва.
Разбирам, че от лявата страна, госпожо председател, има хора, които цял живот не са спазвали законите в страната (реплика от народния представител Мая Манолова), но мисля, че затова сме в този Парламент – да направим така, че да ги накараме да спазват законите.
Ако те не спазват Правилника, който са приели, как ще спазват законите? Какъв пример даваме на българските граждани, които ни гледат в момента?
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Вие давате лош пример!
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Вие прекъснахте на секундата вицепремиера, докато тук някои хора си позволяват да нарушават Правилника, и то очевадно. Моля Ви за това нещо да им отнемате думата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще следя стриктно за времето, което Правилникът е разписал.
Следващият въпрос е на народния представител Михаил Миков – относно вноски/премии за доброволно здравно осигуряване.
Слушаме въпроса Ви, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми народни представители! Уважаеми господин министър, на широката общественост и българските граждани е известна политиката на ГЕРБ по отношение на задължителното здравно осигуряване. За четири години Вашето правителство цапардоса около два милиарда, внесени за здравеопазване, за да крепи фискалната стабилност. Това е широко известно.
По-малко известно е, и затова съм си позволил да задам този въпрос – какво става в областта на доброволното здравно осигуряване, където след въвеждане на един нов модел, преминаване от осигурителна дейност към застрахователна, не бяха предприети действия по синхронизиране на законодателството и най-вече данъчното законодателство? Тоест, вноските които бяха освободени, за да се стимулира доброволното здравно осигуряване, станаха застрахователни премии. Само че като погледнем Уредбата за застрахователните премии, договорите за медицински застраховки включени ли са в Приложение № 1 към Кодекса за застраховането, тоест премии, които не се облагат с данък, какъвто списък има, за да се стимулира този тип дейност?
Този въпрос аз съм го задал преди Нова година, защото се създава голям проблем при осчетоводяването и данъчното облагане.
По същия начин стои и въпросът за облагането по Закона за корпоративното подоходно облагане, където в чл. 181 се предвижда преотстъпване на корпоративен данък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Задайте въпроса, имате по-малко от 10 секунди.
МИХАИЛ МИКОВ: Ами, Ви ми изядохте 5!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще ги приспадна.
МИХАИЛ МИКОВ: Добре.
Корпоративното подоходно облагане – 181... Предполагам, че сте запознат… Прилага ли се по отношение на доброволното здравно осигуряване? Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
За отговор – вицепремиерът Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Миков, промените в Закона за здравното осигуряване и Кодекса за застраховането, които са в сила от 7 август 2012 г., определят преходен период от една година на здравноосигурителните дружества да приведат дейността си в съответствие с новия Кодекс за застраховането.
Договорите за доброволно здравно осигуряване, които са в сила към 7 август 2012 г., следователно запазват действието си до изтичането на този срок, но не по-късно от 7 август 2013 г.
Новите текстове в Закона за здравното осигуряване и Кодекса за застраховането не водят до промени в данъчното третиране на разходите за доброволно здравно осигуряване. То продължава да се извършва въз основа на договор за медицинска застраховка по смисъла на чл. 222а от Кодекса за застраховането. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, аз Ви благодаря, че внесохте някаква яснота в тази посока. Само Ви обръщам внимание, че преходният период е за пререгистрацията. Той не е дефиниран правно като преходен период за данъчно облагане, но Вие с Вашето изявление внесохте яснота по този въпрос. Там има други проблеми във връзка с регулирането от комисията. Те също са законодателни. Само Ви обръщам внимание, може би не е съвсем във Вашия ресор, но доколкото регулацията е при Вас, Ви обръщам внимание.
Ясно – за премиите, но за другия въпрос за преотстъпването по Закона за корпоративното подоходно облагане. При дружествата за доброволно осигуряване има едно преотстъпване на корпоративен данък в размер на 50 на сто на здравноосигурителните фондове за стопанската им дейност, пряко свързана или помощна, за осъществяване на основната им дейност, а това го няма при застрахователните.
Ако изясним и този детайл, мисля че ще бъде добре за този сегмент в осигуряването на България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика няма да ползвате, господин министър. Благодаря.
Преминаваме към въпроса на народния представител Кирчо Димитров относно признаването на гроздовата ракия от Европейския съюз за чисто българска напитка.
Слушаме Ви, господин Димитров.
КИРЧО ДИМИТРОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги народни представители! Моят въпрос е относно признаването на гроздовата ракия от Европейския съюз за чисто българска напитка.
Уважаеми господин министър, на заседание на правителството беше одобрен доклад на министъра на земеделието и храните господин Мирослав Найденов за традиционния характер на българската спиртна напитка „Гроздова ракия”.
С правителствено решение Ви бе възложено, като министър на финансите, да предприемете необходимите действия пред институциите на Европейския съюз за допълнение на чл. 23 от Директивата на Европейския съюз с цел България да прилага намалена ставка на акциза по отношение винена дестилатна спиртна напитка „Гроздова ракия”.
Според министър Найденов борбата за признаването на гроздовата ракия за чисто българска трябва да се превърне в национална кауза.
Господин министър, ако бъде призната за чисто българска напитка, гроздовата ракия ще се облага с половин акцизна ставка, което ще понижи и крайната цена на продукта. Така литър ракия ще струва около 2 лв. по-евтино.
Също така ще се стимулира и тази част от аграрния сектор, който се занимава с производство на грозде, и ще се пие ракия от винен дестилат, а не от други дестилати.
В този контекст моят въпрос към Вас, господин министър, е: придвижена ли е документацията от страна на България пред Европейския съюз, доказваща, че гроздовата ракия е традиционна българска напитка, използвана още от древността? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Димитров, на 28 юли 2011 г. Република България чрез Министерството на финансите изпрати искане до Европейската комисия за разрешение да се прилага намалена акцизна ставка за спиртната напитка „Гроздова ракия”, произведена на територията на страната.
На 2 ноември същата година – 2011 г., получихме отговор от Европейската комисия, с който ни информира, че подобно предложение на този етап ще доведе до нарушаване на чл. 110 от Договора за функциониране на Европейския съюз. Съгласно този текст от Договора нито една страна членка не може да налага върху стоките от други държави членки вътрешни данъци от такъв характер, че да дава косвена закрила на други стоки.
С други думи, Европейската комисия ни уведоми, че е целесъобразно данъчните правила за гроздовата ракия да продължат да следват общите правила за облагане с акциз на етиловия алкохол. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика.
КИРЧО ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги народни представители! Господин министър, аз Ви благодаря за отговора. Надявах се, че наистина България ще успее да защити марката „Гроздова ракия” като чисто българска напитка.
Аз много добре знам, че това щеше да бъде един много труден процес, дълъг процес. За съжаление, наистина времето беше изтървано.
Това трябваше да се случи още през 2006 г., когато България не беше приета в Европейския съюз. При положение, че сега имаме конкуренция от страна на Хърватия, Словения и Турция, този процес щеше да бъде дълъг. Искрено се надявах Вие наистина да приемете тази кауза като национална и да поведете битката, за да се признае. Защото признавайки гроздовата ракия като чисто българска напитка, до голяма степен щеше да се стимулира производството на грозде. Само през последната година търсенето на винен дестилат в Европейския съюз скочи няколко пъти и цената му от 1,1 евро скочи на 2,25 евро. Това щеше да донесе на сектора най-малко 450 млн. евро.
Обръщам се към Вас с молба – ако има някаква възможност, да продължим да настояваме пред Европейския съюз и пред Европейската комисия, за да защитим тази марка, тъй като има достатъчно доказателства, които доказват, че тя се е пиела още от древността и е чисто българска напитка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Димитров, първо искам да благодаря, че Вие доста точно определихте кога е бил моментът да се зададе този въпрос. След получаването на отговор от Европейската комисия ние като следваща стъпка зададохме логичния въпрос: „Защо има три държави в Европейския съюз, за които има такива изключения?” След това ни беше отговорено, както Вие казахте, и искам да го подчертая: „Защото те са водили тези преговори в процеса на присъединяване към Европейския съюз, когато е възможно такива въпроси да се повдигат”. Но ако го повдигнете след това, не е въпрос само на Европейската комисия да разреши. Трябва да се мине през разрешение на всичките държави – членки на Европейския съюз.
Благодаря Ви. Да, това е една изпусната възможност. Кой е изпуснал тази възможност? Меглена Кунева. Тук трябва да се каже кой е изпуснал тази възможност. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следващият въпрос към господин Дянков е на народния представител Мая Манолова относно изразходването на 51 млн. лв. от здравни вноски.
Слушаме Ви, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер! И при здравните вноски, както и при данъците и митните сборове, за миналата година има преизпълнение. Това стана известно в средата на месец декември по отношение на здравните вноски. Става дума за 51 млн. лв., събрани в повече от планираното от българските граждани, от всички нас, от всички тези, които си плащаме здравните вноски, които би следвало да бъдат изразходвани за здраве.
Моят въпрос беше зададен веднага след като стана ясна тази информация – в средата на месец декември. Той е: за какво ще изразходвате тези 51 млн. лв.?
Въпросът вече има друга актуалност, защото всички ние знаем за какво изразходвахте тези 51 млн. лв.
Сега е нормално да Ви запитам: защо ги изразходвахте по този начин? Защо отново в ущърб на хората, които добросъвестно си плащат здравните вноски, бяха прибрани в държавната хазна 44 млн. лв. – суми, събрани за здраве? Защо не бяха изразходвани за онкоболните? Защо не бяха изразходвани за лекарства, с които ще бъде натоварен бюджетът на Касата за 2013 г.? Защо не бяха изразходвани за повече медицински направления, за лекари-специалисти? Защо не бяха изразходвани за заплащане на медицински изделия? Защо не беше покрита която и да е нужда от здравни грижи на българските граждани, а отново бяха откраднати от тях и бяха използвани не по предназначение, а по Ваше усмотрение?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Манолова.
За отговор – министър Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Манолова, краткият отговор е: защото това предвиждат законите за държавния бюджет и за здравното осигуряване, които Вие гласувахте аз да изпълнявам през 2011 г. Аз не мога да се отклонявам от тези закони. Всъщност главната ми задача като финансов министър е да изпълнявам законите, и по-конкретно:
Съгласно § 1 на Преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета за Националната здравноосигурителна каса за 2012 г. преизпълнението на здравноосигурителните приходи може да се разпредели за здравноосигурителни плащания по реда, определен само от Надзорния съвет на Здравната каса. Надзорният съвет на Здравната каса се е събирал веднъж в началото на декември 2012 г. и е поискал увеличаване на лимита за здравноосигурителни плащания в размер на 10 млн. 100 хи. лв. над определените със Закона за бюджета за Здравната каса. Това разрешение е дадено, така че в резултат общият размер на разходите по бюджета за Здравната каса за 2012 г. е бил увеличен с тези 10 млн. 100 хил. лв. във връзка с преизпълнението на здравноосигурителните приходи към третото тримесечие на 2012 г. Ние все още нямаме окончателни данни за свършека на четвъртото тримесечие, а оттам и на годината. Това ще стане чак през месец април 2013 г. Това би трябвало да отговоря на Вашия въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин вицепремиер, ще се опитам да направя една рекапитулация на парите, които Вие – колегата Миков каза „цапардосахте”, но аз ще се изразя по-деликатно и ще кажа – източихте от Националната здравноосигурителна каса за 4 години: През 2010 г. – 1 млрд. 400 млн. лв. от здравни вноски на гражданите в бездънната яма на Вашия бюджет; през 2011 г. – 340 млн. лв.; през 2012 г. – 90 млн. лв.: 40 млн. лв. от преизпълнение на събираемостта на здравните вноски и 50 милиона – неосъществен трансфер от Здравноосигурителната каса към Министерството на здравеопазването.
И понеже господин Велчев призова за спазването на законите и се удари в гърдите като представител на мнозинството, което спазва закона, и защото Вие също се позовахте на точния смисъл на законите, аз ще Ви припомня Решението на Конституционния съд, което забрани пари от здравни вноски, включително трансфери, да бъдат използвани в държавния бюджет или в Здравното министерство.
Така че Вие заедно с това парламентарно мнозинство и заедно с господин Велчев не просто нарушавате законите. Вие нарушавате българската Конституция, защото след Решение на Конституционния съд Вие източихте 50 млн. лв. от Касата и ги изразходвахте един Бог знае за какво.
Ще кажа нещо повече. За Вас Националната здравноосигурителна каса е една спестовна касичка, която всички ние пълним, а Вие си дърпате когато и за каквото Ви е нужно, против законите и против Решението на Конституционния съд.
И защото тук прозвуча, че здравеопазването било приоритет, че било важно за Вас, ще Ви кажа, че здравеопазването не Ви е никакъв приоритет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изтече времето, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: На Вас и на това правителство приоритет са безобразията на дюните, безобразията и далаверите в „Корал”, безобразията в Иракли! Ето, това е приоритетът на правителството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Манолова, в рамките на мандата на правителството на ГЕРБ ние сме изхарчили с 3 млрд. лв. повече за здравеопазване отколкото в рамките на мандата на Тройната коалиция. С 3 милиарда повече! Това е със 750 млн. лв. на година повече, отколкото е било преди това.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Повече от 20 милиарда!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Мутафчиев, обръщам Ви внимание и Ви налагам мярка „напомняне” по правилника – да не влизате в диалог с отговарящия министър от трибуната!
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Госпожо председател, с 20 милиарда повече.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Пак се обажда. Наложете му по-голямо наказание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За неподчинение на наложеното наказание Ви отстранявам за едно заседание от залата. Моля, напуснете залата!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: И пак да припомня, по същия този закон, който защитавам като финансов министър и който Вие гласувате, парите от който и да е резерв, включително и резерва по здравноосигурителните вноски, не могат да се използват, забранено е да се използват, никога не са се използвали – нито в нашия мандат, нито във Вашия мандат, нито в предишни мандати за каквито и да било други харчове. Просто е невъзможно това да стане – и по закон, и технически. Те отиват в резерва. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Лично обяснение – господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Искам да направя това лично обяснение, защото явно петъчният ден и занапред ще бъде използван за клевети, оплювания и не само към мен, и към всички Вас. (Реплика от народния представител Мая Манолова.)
Много дразни социалистите и бившите участници в тройното управление, че оттук вече говорим с цифри и с факти.
В споменаването на моето име, не можах да разбера каква е моята вина за Касата и как аз съм източил Касата? Може би оттук нататък българските зрители ще наблюдават истинското лице на бившите комунисти, прекръстили се сега в социалисти. Защото всеки, който си сменя името, явно иска да избяга от това, което е вършил, и да казва: „Аз това повече няма да го правя.”
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Като теб.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Българите са казали: „Вълкът кожата си мени, но нравът – не.” Вие не можете да се промените. Вие сте си това – лъжци, мошеници, да лъжете хората, да ги манипулирате както и сега за „Белене”. (Реплика от народния представител Михаил Миков.) Цялата Ви дейност, цялата Ви политика е изградена на фалшификациите, на неспазването на закона и да казвате, че другите не спазват закона. Аз нямам думи!
Българските граждани трябва да се подготвят точно за едно такова манипулиране. Те трябва да знаят, че тези 6 месеца до изборите ще бъдем заливани с всякакви клевети и лъжи, както в случая. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към въпроса на народния представител Десислав Чуколов относно опрощаване на данъчните задължения на Главното мюфтийство. (Народният представител Мая Манолова иска думата по начина на водене.)
Обявила съм народния представител, който да развие въпроса си. (Реплики между народните представители Михаил Миков, Мая Манолова и Красимир Велчев.)
Моля за ред в залата!
Заповядайте, господин Чуколов.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Спокойствие колеги, агресията не е помогнала на никого.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Както знаете, вероизповеданията в България са независими от държавата. Знаете, че от няколко години насам в мюсюлманското вероизповедание има проблем, вътре, между двама човека, които претендират да ръководят това вероизповедание в България.
Много лошо е, когато държавата се намеси в тези неща. Още по-лошо е, когато политици се намесват и решават кой да бъде например главен мюфтия на Република България. Както знаете, до 2009 г. това го правеше много успешно Ахмед Доган.
След 2009 г., когато на Недим Генджев нещата започнаха да не му се получават, Партия „СКАТ” тогава, реши да застане на страната на Неджим Генджев. Съпредседателят на тази партия Валентин Касабов се среща с турския консул в Бургас господин Юджеер по това време. След това се получава така – нещо, което вече е изключително притеснително, че има данни, че българската държава се е намесила конкретно в този случай.
През изминалите месеци беше разпространено писмо, в което се вижда как ръководни кадри на държавата, посланици – турският посланик, американският посланик, пряко вмешателстват в избора на главен мюфтия.
Имаме данни, че Вие сте нареждали проверки на Националната агенция за приходите по сигнал на едната страна спрямо другата. Тези данни сочат, че имат опростени данъчни задължения на Главното мюфтийство.
Зададох Ви този въпрос, за да излезете тук и да кажете има ли такива нарушения, които сте констатирали – първо, и има ли опростени задължения на Главното мюфтийство към българската хазна? Моля Ви, да отговорите на този въпрос, за да разсеем тези внушения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор вицепремиерът Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Чуколов! Накратко на двата въпроса: има ли опростени задължения? Не, няма такива опростени задължения. Има ли намерени нарушения? Да, има намерени такива нарушения.
По конкретно – в края на месец октомври 2012 г. на мюсюлманско изповедание е възложена проверка от Националната агенция за приходите за установяване на факти и обстоятелства във връзка с постъпил сигнал. Тази проверка продължава и до момента. Обикновено такива проверки, а и по закон, текат около 6 месеца.
На мюсюлманското изповедание обаче преди това, в два случая през 2007 г. и също по наше време – 2012 г., са правени други данъчни и осигурителни проверки, които са установили (тази в 2012 г.) данъчни и осигурителни задължения в особено големи размери. С други думи има неплащане на данъци и осигурителни задължения към държавата.
За тези публични задължения на мюсюлманското изповедание (това е името на самото юридическо лице) е образувано изпълнително дело в Агенцията за приходите и заради това, макар че е имало многократни искове за опрощаване на предишни задължения, те не са били опрощавани до този момент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика?
Заповядайте, господин Чуколов.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин министър, благодаря Ви за Вашия отговор.
Надявам се, когато окончателно излязат тези данни, да не се огънете под влияние на мюсюлманското вероизповедание.
Защо казвам това? Защото, както Ви споменах, писмо от главния мюфтия до уважаемия господин министър-председател. Това е от 2011 г.
Съвсем накратко писмото е следното: „Уважаеми господин министър-председател, пиша Ви във връзка със събитията около Главното мюфтийство. Вие знаете, че със съдействието на министър Цветан Цветанов ние успяхме да си възвърнем Главно мюфтийство.” Цветан Цветанов – Главно мюфтийство. Това са думи и най-накрая ще Ви кажа кой е разписал писмото – главният мюфтия на България, отсега да Ви го кажа.
„За съжаление бяхме помолили господин Цветанов да ни съдейства и да спре ревизията от страна на Националната агенция за приходите на Главно мюфтийство. Ревизията все още не е спряна.”
Те се оплакват на уважаемия господин министър-председател.
„Ако изпълните нашата молба да се спре ревизията на Националната агенция за приходите на Главно мюфтийство и да осъдите действията на Волен Сидеров (тук става въпрос за провокацията, която мюсюлманите направиха пред джамията) ние сме готови да промени нашата позиция за подкрепа на ДПС и да подкрепим ГЕРБ на бъдещите избори.” Става въпрос за местните избори през 2011 г.
Да, господин Сидеров и Партия „Атака” бяха осъдени в декларация, внесена от Иван Костов. Така странно от ДПС – Иван Костов – ГЕРБ, беше осъден господин Сидеров. Вижда се, че от Националната агенция за приходите не се е получил натискът и подкрепата явно е била наполовина.
„Възползвам се от случая да Ви благодаря от името на турския посланик Исмаил Арамаз за съдействието Ви пред Софийския апелативен съд за регистрацията на вероизповеданието на 12 февруари 2011 г. Очакваме и в бъдеще Вашето съдействие.”
Виждате от това писмо, което излезе в редица медии в България, става ясно, че държавата се е месила във въпроси, свързани с вероизповеданията. Става ясно, че турският посланик се е месил тук, става въпрос и става ясно как едно вероизповедание се използва за политически цели. Както се казва, изводите може да си ги направи всеки един от Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика? Няма да ползвате. (Народният представител Мая Манолова иска думата по начина на водене.)
По начина на водене, заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, ще Ви помоля да не използвате двоен стандарт по отношение на представители на опозицията и на управляващите.
Абсолютно неоснователно преди малко беше наказан депутат от Коалиция за България, на мен не ми се дава думата своевременно, когато я искам, а господин Велчев говори като „моралния стожер” на това Четиридесет и първо Народно събрание. Вие го допуснахте той да отправя нападки и клевети по отношение на опозицията, без да ми дадете възможност да отговоря на това.
Естествено, че обвиних господин Дянков в нарушение и на законите, и на Конституцията, но то беше по повод изказвания на господин Велчев, че, видите ли, ГЕРБ са блюстителите на закона днес и в това Четиридесет и първо Народно събрание.
По отношение на Здравната каса е извършена кражбата на века, като са отклонени 2 млрд. лв. в нарушение и на законите, и на Конституцията, и господин Велчев като председател на тази парламентарна група, която гласува тази кражба и я узакони, трябва да мълчи, когато се говори за това.
Що се отнася до промените в кожата и в нрава – ГЕРБ са политическата сила, която се върти на 180 градуса по няколко пъти на ден – от твърдо „да” за референдума, към три пъти „не”, а днес слушаме призиви едва ли не, че референдумът няма смисъл, защото въпросът е мъртво роден. Слава Богу, гражданите знаят кой роди този въпрос в този му вид и ще кажат какво мислят за Вас на 27 януари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следващият въпрос е от народния представител Десислав Чуколов относно общата сума, получена в полза на държавата от приватизация в периода 1989 2012 г.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, след 10 ноември 1989 г. беше решено, че държавната собственост в България трябва да стане частна. Беше решено – знаете, имаше един План „Ран-Ът”, разработен от Андрей Луканов, от тогавашното социалистическо правителство. В резултат на този план България просто беше разграбена. Това го знаят и седящите в тази зала, и Вие, и гражданите в България.
Беше решено да се приватизира тази държавна собственост – собственост, която беше построена с ръцете и усилията на дядовците, бабите и родителите ни. Тази денационализация всъщност на тази собственост беше извършена по най-варварския начин в цяла Европа, смея да кажа, и в света. Редица специалисти казват, че такова разграбване, наречено приватизация, каквото е имало в България, на друго място го е нямало. И във Франция, и в Англия е имало решения на държавата редица сектори, които принадлежат на държавата, да бъдат приватизирани и да станат частни, но винаги се е запазвала така наречената „Златна акция”. Твърди мнозинства в управлението на тези частни фирми и като цяло секторите, които са важни за държавата, така са били построявани тези механизми, за да може пак да се влее в интерес на същата държава – националният интерес на съответната държава.
Какво се случи в България? Точно обратното. Редица анализатори, имаше и един главен прокурор, който каза, че активи за около 30 милиарда са били приватизирани и в хазната са влезли около 2-3 милиарда.
Задавам Ви този въпрос сега, в качеството на финансов министър, човек, който има цялата финансова информация в България, просто да направите едно обобщение, да излезете тук и да кажете от тази приватизация, която всъщност, както казах, представляваше ограбване на България, какво получи в крайна сметка българската държава? Очаквам Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Отговор на вицепремиера Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Чуколов, приватизационният процес в България започва през 1992 г. с приемането на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия и създаването на Агенцията за приватизация. Съгласно този закон приватизацията на държавни предприятия е извършвана чрез Агенцията за приватизация и до 2002 г. – чрез съответните министерства-принципали.
През 2002 г. е приет нов Закон за приватизация и следприватизационен контрол, който определя приватизацията на държавни предприятия да се извършва само от Агенцията за приватизация. Тоест след 2002 г. – обръщам внимание, че това не е по време на правителството на господин Костов, това е по времето на правителството на НДСВ – се създава нова законова и институционална рамка за приватизационния процес. Данните за приходите от приватизация на държавни предприятия на Агенцията за приватизация в този период са следните:
- за периода 1993 до 2002 г. – 2,2 млрд. лв.;
- за периода 2002 – 2012 г., когато вече е новият закон, 5,2 млрд. лв. приходи.
Тоест за целия 20-годишен период от 1993 до 2012 г. държавата е получила и парични, и непарични платежни средства на стойност 7,4 млрд. лв. за всички приватизирани предприятия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, моля Ви да отговорите на няколко допълнителни въпроса.
В тази сума, която казахте, влизат ли договорените инвестиции? Когато се приватизира едно предприятие, обикновено в договора се казва и какви инвестиции ще бъдат направени в същото предприятие. Калкулирате ли тази сума и също така поетите задължения на съответните предприятия дали влизат в тази сума? Защото всички знаем, че в България беше приватизирано по следната схема: първо, едно държавно предприятие се съсипва, съответната фирма е на входа и на изхода на предприятието, след това се продава на безценица на съответния тарикат, избран от съответното правителство.
Тук, понеже по парламентарната процедура няма как да взема отново думата, ще кажа следното: от „Атака” винаги сме настоявали прокуратурата да може да разследва тези сделки. Все още не е изтекла тази давност. Все още трябва да се знае кой ограби българския народ и той трябва да си понесе отговорността. Дали са масови решения, които са вземани, колективни решения, дали е прикривана под различни процедури тази така наречена „приватизация”, това ще решат прокуратурата и съдът, но трябва да се работи в тази посока.
Тук моята молба към Вас е: всички данни, които имате, защото ГЕРБ дойдохте на власт с обещанието, че нещо ще се направи, ще има някаква форма на възмездие, на ревизия на тези сделки, моля Ви, ако имате такива данни, предайте ги в прокуратурата. Остават още няколко месеца на ГЕРБ да управлявате България, след това ще направим всичко възможно, ако Вие не го направите дотогава, да разсекретим тези неща, да ги извадим наяве, на светло и да се види кой е крал родината ни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Чуколов, в сумата, която току-що споменах, не влизат инвестициите, които по време на приватизационните договори са били обещавани един вид за получаване на съответното предприятие. След коментарите Ви обаче излиза един друг въпрос, на който в момента нямам отговор, но се ангажирам при повторен Ваш въпрос да намеря информацията. Именно тук влизат така наречените „купонови разплащания” или си спомняте в началния период – това е ставало главно до 2002 г., но има и някои отделни сделки. БТК е такава сделка например, по времето на НДСВ, когато с купони от масовата приватизация, не директно плащане, са се купували доста големи държавни предприятия. Така че в тази сума 7,4 милиарда лева влизат и тези непарични платежни средства. Каква е частта обаче в момента, нямам такава информация. При последващ въпрос се ангажирам да мога да отговоря по-пълно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Последният въпрос към министър Дянков е от народния представител Кирчо Димитров относно възможността народните читалища да получат допълнителна субсидия от преизпълнените приходи на НАП и митниците за 2012 г.
КИРЧО ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин вицепремиер, моят въпрос е относно възможността народните читалища да получават допълнителна субсидия от преизпълнените приходи от НАП и митниците за 2012 г.
Уважаеми господин министър, по Българската национална телевизия Вие съобщихте, че финансовата 2012 г. е завършила по-добре от очакваното. Заради преизпълнението на приходите от НАП и митниците бюджетният дефицит за миналата година е три пъти по-малък от заложения. Тоест вместо заложеният 1,1 милиард дефицит бюджетът ще излезе на минус 400 млн. лв. Според Вас, това би позволило допълнително увеличение на някои доходи през 2013 г.
Именно поради по-добрата фискална база читалищните работници се надяват да получат допълнителна субсидия, която би им позволила по-спокойно да изпълняват задълженията си, а не да излизат в неплатен отпуск с цел икономии на средства.
Предвид гореизложеното, моят въпрос към Вас е: ще предвидите ли допълнително финансиране на читалищата в България от преизпълнените приходи в държавния бюджет за 2012 г.? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – вицепремиерът Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Димитров, първо, едно уточнение, понеже все още за изпълнение на Бюджет 2012 г. имаме предварителни данни. Последните данни от днес са, че сме завършили на дефицит от 350 млн. лв. или 0,45% от брутния вътрешен продукт. Тази цифра може би минимално ще се променя до април, когато вече ще имаме окончателни данни към Европейската комисия.
Относно Вашия въпрос. Съгласно Закона за държавния бюджет за 2013 г. са предвидени 2 млрд. 303 млн. трансфери и субсидии от централния бюджет по бюджетите на общините. Увеличението спрямо 2012 г. е със 144 млн. лв., а увеличението във функцията „Почивно дело, култура, религиозни дейности” е със 7,5 милиона – 500 хил. лв. Това, между другото, следва Ваши въпроси, които доста постоянно задавате в последните две години. Спомняте си, че в Проектобюджета за 2013 г. като една от последните поправки влязоха допълнителни 5 милиона именно за културно дело в общините, които целят с 10%, и вече е факт, от 1 януари 2013 г. да се увеличат заплатите на всички работещи в този сектор, като пък отделно се дадоха допълнителни пари в бюджета на общините за капиталови разходи. Така че вече е направена една стъпка.
Дали е възможно да се направи и втора стъпка, както Вие казахте, аз бих искал такава стъпка наистина да се осъществи, защото във времето в Министерството на финансите разчетите, които сме правили през последните 10-15 години за частите на държавната и общинската администрация, които най-малко са получавали увеличения, да го кажа така: те са две – социалната дейност, особено Агенцията за социално подпомагане и Агенцията по заетостта, затова там увеличихме два пъти заплатите, и в културната сфера.
Уверявам Ви, че в момента, в който видим, но не в първия месец на годината, а когато имаме някакви по-постоянни данни, че ситуацията за годината е по-добра от предвидената, културното дело ще бъде може би първото място, по което ще мислим за допълнителни увеличения на доходите – 10% увеличаване на заплатите от 1 януари, извън тези 5 милиона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Димитров.
КИРЧО ДИМИТРОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Господин министър, благодаря за отговора. Да, наистина съм последователен с искането си да се отпуснат повече средства за читалищата, защото знаете, че през 2009 г. ние намалихме субсидираната сума за читалищата с около 30%. Да, през 2013 г. заложихме увеличение с 10%, но наистина те все още не са достатъчни.
Една част от общините отпускат някакви средства, но те са минимални и те доникъде не стигат, да не кажа, че голяма част от общините пък и не отпускат средства за читалищата.
По принцип читалищата са 3500 в България, около 2400 са в селата и там е единственото място, където се развива културна дейност. Сумата, която е отпусната, се използва за заплати, за осигуровки, за ток, за вода, за закупуване на книги. Пак повтарям, тя е крайно недостатъчна и наистина се надявам от добре постигнатия дефицит, което е голям успех за това правителство, да намерите средства да отпуснем една допълнителна субсидия за читалищата, за да може в селата, които се обезлюдяват през последните години, да се развива някаква културна дейност. Читалищните работници с нетърпение очакват да получат добра сума, с която да могат да възобновят дейността, която се е развивала в предходните години.
Уверявам Ви, че средствата ще се използват най-рационално. Можете да бъдете сигурен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика? Няма да ползвате.
Благодаря Ви, господин Дянков, за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към отговорите на министъра на здравеопазването госпожа Десислава Атанасова.
Има въпроси, по които е заявено да бъде отговорено с писмен отговор. Затова първият въпрос е № 4 – този на народния представител Михаил Миков, който пита относно финансиране на лекарските специализации.
Господин Миков, имате възможност да развиете въпроса си.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо министър, хубаво е, че се мисли за лекарските специализации, когато има много болници в България с толкова застарял състав, че перспективите пред тях, особено в провинцията през следващите пет до десет години, никак не са розови.
Решаването на въпроса със специализациите, включително осигуряването на допълнителни средства, създаде редица проблеми. Проблемите объркват младите хора, които имат желание да се възползват от възможностите за лекарски специализации, включително да работят в България, а не в чужбина.
Проектът, който е спечелило министерството, тече, сроковете текат, те са притеснени от забавянето, неяснотите и противоречията, че хем трябва да са в неплатен отпуск, хем трябва да имат трудов договор, за да получават осигуряване.
Според мен основният въпрос идва от това, че когато е направена програмата, никой не е помислил, че не може с европейските средства да осигуриш заплащане на стипендии. Това е големият проблем.
Сега трябват едни спешни законодателни промени. Промени, които да въведат в нормален законов ред тази иначе добра идея – рязко да се увеличи броят на специализантите в България.
Въпросът ми е зададен най-общо: как ще се осигури от държавата финансирането на лекарските специализации, но той има своите детайли, които ако не бъдат решение, и то много успешно, означава, че нищо няма да стане и този проект крие сериозни рискове, веднъж, да се провали, втори път, хората, които биха се включили да специализират – лекарите, да бъдат сериозно демотивирани.
Въпросите за стажа на тези лекари, въпросите въобще за социалния им статус, въпросът за – коментира се в сайтовете, фиктивен неплатен отпуск. Вие сте юрист и знаете, че не може да има фиктивен неплатен отпуск, не може да има неплатен отпуск, без да има трудово правоотношение. Това са все въпроси, които трябва да намерят отговор в много бързо време. Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Атанасова.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Миков, в отговор на Вашия въпрос относно начините, осигурени от държавата, за финансиране на лекарските специализации Ви уведомявам следното.
Държавата финансира обучението на специализантите в системата на здравеопазването, обучаващи се на места, финансирани от държавата. Средствата от държавния бюджет за финансиране на обучението се планират по бюджета на Министерството на здравеопазването. Предоставянето на средствата се извършва въз основа на сключени договори между министерството и висшите училища.
За 2013 г. са утвърдени общо 254 места за специализанти, финансирани от държавата, от които 240 места са за лекари.
Освен финансиране на обучение на специализантите, които ще бъдат приети на посочените 254 места през 2013 г., Министерството на здравеопазването трябва да финансира обучението на още 836 обучаващи се към момента специализанти на места, финансирани от държавата, приети през предходните години – в периода 2008-2012 г.
В проекта на бюджет на Министерството на здравеопазването за 2013 г., и вече в одобрен бюджет, са заложени средства, необходими за финансиране на посочения брой специализанти.
С изменение на Наредба № 34 от 29 декември за Придобиване на специалност в системата на здравеопазването и промяната, която извършихме аз и моят екип на 3 юли 2012 г., е предвидена възможност финансирането на обучението за придобиване на специалност да се извършва и със средства от европейските проекти и програми.
Във връзка с това ние изпълняваме вече Проект „Нови възможности за лекарите в България”, финансиран по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, който ще подпомогне обучението на 1000 специализанти чрез отпускане на ежемесечни стипендии в размер на две минимални работни заплати, поемане на месечната такса за обучение, както и предоставяне на медицинско облекло, учебна литература за целия период на проекта от 15 месеца.
Условията за кандидатстване за специализантите са следните: сключен договор за обучение съгласно Наредба № 34 – тоест зачисляване на специализация, сключен трудов договор с лечебното заведение, попълнено заявление за кандидатстване и съпътстващи документи, изготвени и предоставени на Министерството на здравеопазването, и, разбира се, целта на този проект е да изместим фокуса на кадровата политика в здравеопазването към задържане на младите специалисти в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, зададох Ви въпроса на 21 ноември. В края на месец декември е изменена наредбата, сроковете за специализациите текат. Неяснотите около статуса на специализантите, специално кандидатстващи за разпределение на тези 16 милиона по програмата – става въпрос за около 1000 души, продължават да висят. Основният въпрос е: необходими ли са промени, за да се осигури това финансиране? Промени, които наистина да постигнат ефекта, който се цели – 1000 нови специализанти с поети специализации от европейски средства в частта две минимални работни заплати плюс такси и прочие, защото остава парадоксът, че Наредбата за специализациите изисква друг статус на тези лица.
Възникват въпросите: социалното им осигуряване, кой ще го покрие – болниците ли ще го покрият, и откъде ще се покрива? Осигурява ли се допълнителен ресурс на болниците, които са търговски дружества, за да може да се реализира това финансиране и в крайна сметка политиката и целта? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, госпожо министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Миков, първо, да уточня, че Наредба № 34 е издадена през 2006 г. на 29 декември, а на 3 юли 2012 г. е променена, така че да се дадат тези нови възможности.
Действително досега договорите се сключваха чрез тристранно споразумение между висшите училища, лечебните заведения и специализанта. Безспорно е, че съществува проблем и той се появи след като беше ясно, че спечелихме този проект относно социалното осигуряване през периода на специализация, подготвени са нормативни промени, създадена е работна група.
Тези нормативни промени ще бъдат предложени на Народното събрание може би през следващата седмица от колеги от Комисията по здравеопазването и Комисията по труда и социалната политика, така че наистина да дадем възможност тези 16 милиона лева – нещо изключително важно и безспорно като факт – за първи път се случва в системата на здравеопазването да се инвестират толкова европейски средства за специализация на младите лекари в България. Благодаря. (Реплика от народния представител Михаил Миков.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Миков, чухме Вашето становище, а сега ще чуем въпроса на госпожа Мая Манолова относно изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2012 г.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Преди малко имах възможността да чуя отговора на министър Дянков за отклоняването, за изземването на нови 41 млн. лв. от бюджета на Националната здравноосигурителна каса към държавния бюджет.
Както всички български граждани вече знаят, в края на миналата година Здравната каса отчете преизпълнение на събираемостта на здравни вноски с 51 млн. лв. Обясних го на министър Дянков, на Вас не е необходимо да го обяснявам, че тези 51 млн. лв. са пари, които са събрани от здравноосигурените български граждани, от пациентите и би следвало да се изразходват за здраве. Десет милиона от тези пари бяха насочени към болничната помощ, а останалите 41 млн. лв. последваха съдбата на 1 милиард и 400 милиона през 2010 г., на 340 милиона през 2011 г., тоест откраднаха се от Здравната каса и се насочиха към националния бюджет.
Моят въпрос към Вас е: Вие като министър на здравеопазването и господин Цеков, който е във Вашия ресор като шеф на Националната здравноосигурителна каса, не предадохте ли интересите на българските пациенти, като за пореден път позволихте да бъдат откраднати от тях 41 млн. лв. и да бъдат насочени, по признанието на самия финансов министър, към държавния резерв? Вместо да се дадат за разплащане на неразплатените лекарства за месец ноември, с които ще бъде натоварен бюджетът на Касата за тази година, вместо да се дадат за доболнична помощ за направления, вместо да се дадат за медицински изделия, вместо да се дадат за онкоболни, вместо да се използват за здравни грижи на хората, които си плащат, те бяха буквално откраднати от тях в края на миналата година с Ваше съдействие. Въпросът ми е: защо съдействахте за поредната кражба от българските пациенти?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Атанасова.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо Манолова, във връзка с Вашия въпрос, постъпил в Министерството на здравеопазването на 19 декември 2012 г. относно изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса Ви информирам следното.
Първо, към датата на подаването на искане за информация по постъпилия въпрос няма изготвен окончателен отчет за касовото изпълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса към 31 декември 2012 г. До 20 февруари 2013 г. е срокът за представяне на такъв отчет пред Министерството на финансите.
Следва да знаете, че всяка година Комисията по здравеопазване, чийто член сте Вие, приема отчета за изпълнението на бюджета и на дейността на Националната здравноосигурителна каса, когато е предоставен на Народното събрание. В приходната част очакваме информация за събраните приходи за здравноосигурителни вноски по отчета на Националната агенция за приходите към 31 декември 2012 г., която е органът, отговорен за събираемостта на здравните вноски.
По отношение на разходите. Към момента Националната здравноосигурителна каса, тоест към момента на задаване на въпроса, няма неразплатени задължения към доставчици, включително и за лекарства за домашно лечение. Неизплатените средства в края на 2012 г. – на аптеките, които може би Вие визирате, са дължими по Наредба № 10 за условията и реда за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 5, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, медицинските изделия и диетичните храни за специални медицински цели. В срок до 30 дни, считано от датата на представяне на необходимите документи – и към датата на Вашия въпрос и към края на годината, заявените средства по всички заявени фактури и всички направени доставки и сключени договори с аптеките по реда на Наредба № 10, са изплатени.
Бих искала да добавя, че средствата, за които говорите във Вашия въпрос – над 40 милиона, може би е интересно какъв е техният произход и защо наистина в края на годината има такова преизпълнение. Двадесет и два милиона са поради факта, че са намалели значително средствата, които Националната здравноосигурителна каса плаща за лекарства за домашно лечение, вследствие на работата на Комисията по цени и реимбурсиране и всички нормативни промени, които ние предприехме от месец март до края на годината. Останалите средства са от преизпълнение на задължителни здравни вноски. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: За реплика – госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо министър, наистина съм удивена от Вашата неосведоменост по въпроси, които се отнасят до финансирането на здравни дейности от Националната здравноосигурителна каса. Имам удоволствието в средата на месец януари да Ви съобщя една информация, която беше официално огласена от Националната агенция за приходите, а именно че изпълнението на здравноосигурителните вноски за миналата година е на плюс с 51 милиона лева.
Тази официална информация на НАП беше оповестена на 16 декември. Във връзка с тази информация на Агенцията за приходите бяха проведени две заседания на Надзорния съвет на Касата. Там Вие имате свои представители, включително Ваша заместничка е шеф на надзора на Касата и съм удивена как не Ви е информирала, че въпросът за това как да бъдат изразходвани тези 51 млн. лв. е разглеждан на две заседания на Надзорния съвет. Всъщност това е известно и на всички български граждани, които се интересуват от въпроса: къде отиват парите от здравните вноски, които плащат всеки месец? Наистина е шокиращо от парламентарната трибуна да науча, че здравният министър не знае какво е изпълнението на здравните вноски за миналата година. Е, сега Ви информирах! Петдесет и един милиона са плюс.
Ще Ви информирам и за нещо друго, което също е публично известно, че 10 милиона от тези пари бяха дадени на болничната помощ и че останалите пари бяха прибрани в държавния бюджет – факт, който беше потвърден и от министър Дянков. Значи той знае, а Вие не сте научили. Наистина удивителна незаинтересованост именно за здравния министър.
Тези 44 млн. лв. – неразплатени лекарства за месец ноември, за които има официална информация и от пациентските организации и от шефа на Касата – господин Цеков, всъщност той отказа да ги разплати с бюджета за миналата година и ги подари на Дянков с аргумента, че, видите ли, времето за тяхното технологично отчитане в рамките на миналогодишния бюджет било много малко и той не можел да се справи. Така че информирайте се от господин Цеков защо той за пореден път вместо да се напрегне и да си свърши работата предаде интересите на българските граждани, които плащат здравни вноски? И двамата участвахте в поредната кражба от джоба на данъкоплатеца, който си плаща здравните вноски, за да харижете поредните 40 милиона на министър Дянков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте за дуплика, госпожо министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо Манолова, тъй като считам, че на мен не ми липсва възпитание, няма да говоря дали Вие сте осведомена или не, но бих казала, че, първо, Националната здравноосигурителна каса е независима институция. Да, действително през предходната година се проведоха две извънредни заседания на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса. Действително бяха изплатени надлимитните дейности към лечебните заведения. Само че може да се говори за неосведоменост и непознаване на нормативната уредба и визирам конкретно – нормите на Наредба № 10, която е конкретна и дава указания как аптеките, сключили договор с Националната здравноосигурителна каса, отчитат дейността си и кога им се заплаща. Предполагам, че коментарът, който направихте, не крие желанието Ви да призовете Надзорния съвет на Здравната каса, неговият управител и здравният министър да нарушават действащото законодателство. Изключително се надявам да е така. Благодаря. (Реплика от народния представител Мая Манолова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Преминаваме към следващия въпрос от народните представители Румен Петков и Кирил Добрев относно лечението на чужди граждани след инцидента в село Коиловци.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Дами и господа народни представители, госпожо министър! На 16 октомври миналата година в землището на село Коиловци се състоя инцидент с участието на чуждестранни граждани. При този инцидент, в който те извършиха опит за убийство на български граждани, двама от тях бяха ранени, защото в инцидента, за щастие, участва служител на Министерството на вътрешните работи, който с изключително хладнокръвие и с голям професионализъм предотврати убийството на двамата свои съграждани, предотврати и посегателството върху техния живот и възпря атаката срещу тях. В резултат на това двама от чужденците са ранени, а единият е бит.
По моя информация тримата са били лекувани в продължение на няколко дни в Плевенската болница. Редица Ваши колеги дадоха доста странни обяснения на поставените от мен въпроси.
Моето дълбоко убеждение е, че те лъжат и то лъжат съвършено съзнателно за сметка на българската национална сигурност, за сметка на самочувствието на българските граждани и за сметка на българската държава и държавност, това, разбира се, не е толкова Ваш проблем.
Въпросът ми към Вас е: кой и кога е заплатил разходите за лечението на тези чужденци? Защото от този въпрос би трябвало народните представители и обществото да добият известна яснота за характера на инцидента, за съответните мерки, които са предприети от българските, в случая здравни власти, и за реакцията на държавата, от която произлизат тези граждани. От Вашия отговор би трябвало да се добие яснота: те от държава – член на Европейския съюз ли са, какъв е бил конкретният подход, как е защитен интересът на нашата здравна система, какви стъпки са предприети, за да не бъде тя ощетена и в крайна сметка обществото да получи отговор на един въпрос, който особено за региона на Плевен има много голяма значимост? Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: За отговор – министър Атанасова.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Петков, във връзка с отправен въпрос кой и кога е заплатил разходите за лечението на трима чужди граждани, пострадали при инцидент на 16 октомври в землището на село Коиловци, Ви давам следната информация.
Информация за пострадалите при инцидента постъпва чрез телефон 112 в Районната координационна централа на Центъра за спешна медицинска помощ – Плевен, в 2,58 ч., като в 3,00 ч. са тръгнали два екипа на центровете за спешна медицинска помощ. В три и петнадесет са били на местопроизшествието, където са оказали първична медицинска помощ. Двата екипа на ЦСМП – Плевен, в 4,30 ч. предават в Спешното отделение на УМБАЛ „Д-р Георги Странски” ЕАД – Плевен, трима пострадали чужди граждани. След направените изследвания и констатиране на уврежданията единият пациент отказва лечение и е напуснал лечебното заведение. Другите двама са хоспитализирани в Клиниката по ортопедия и травматология, като са изписани след пет дни болнично лечение.
На 13 декември 2012 г. по сметка на Университетската болница „Д-р Георги Странски” са постъпили 2210 лв. от Алианц Банк България с основание за плащането – издадени фактури за лечение на чужди граждани. За обслужването на чужди граждани от екипите на Спешна медицинска помощ заплащане не се дължи. Съгласно Закона за здравето и Наредба № 25 за оказване на спешна медицинска помощ, чл. 7, съгласно който разходите по оказване на спешна медицинска помощ до хоспитализиране на пациента се поемат от държавата и съгласно Регламент № 883/2004 на Европейската общност, така че българската здравна система не е ощетена в случая. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте за реплика, господин Петков.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Уважаема госпожо министър, аз много се надявам да не съм Ви чул, както трябва. Моят въпрос е: кой плаща? Вие споделихте, че преводът е направен от Алианц Банк България. Тоест искате да кажете, че Алианц Банк България е платила лечението на чужденците на базата на фактури. Това е абсолютно несъстоятелно. Известно е, че спешната помощ е безплатна в първите 24 часа, но оттам нататък всеки престой в здравно заведение се покрива от осигуровката на гражданина, ако той е гражданин на държава – член на Европейския съюз. Това означава, че Вие трябва да имате неговия осигурителен номер. Това означава, че Вие трябва да имате неговото име. Приемам, че това са лични данни, но не приемам твърдението, че лечението им е платено от Алианц Банк България. Това е или съзнателен стремеж да заблудите Народното събрание или въпиюща некомпетентност.
От Вашия отговор – Вие го завършвате с Европейската общност и Европейското общностно право, не става ясно това граждани на държава – членка на Европейския съюз ли са, или не са? Ако Вие имате техните осигурителни номера, те са членове.
Аз Ви питам: Френското посолство ли плати лечението? Ако Вие не знаете дали Френското посолство е платило лечението, не сте за тук. Защото от отговора Ви – какво означава „Алианц банк” плати лечението? Това е абсурд! Онези двама лъжат. Аз не мога да квалифицирам това, което Вие правите. Банка ще плати лечението на чужденци?! Това е изключено! Това е... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Аз нямам думи да охарактеризирам това, което Вие правите. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Това, първо.
И второ, трябва да си даваме сметка, че тук Вие говорите за 2000 лв., значи е платено само лечението. Вие проверили ли сте колко помещения са били изпразнени от МВР, за да се осигури охрана? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Вие, едно, говорите несъстоятелни неща, че банка плаща лечението на граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Петков! Господин Петков, времето изтече.
РУМЕН ПЕТКОВ: И второ, Вие не сте проверили какъв е интересът на здравното заведение и по този начин допринасяте за неговото ощетяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Дуплика желаете ли, госпожо министър? (Реплики между народни представители от КБ и ГЕРБ.)
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Петков, мисля, че ясно се изразих, че за Спешната помощ в България, съгласно Закона за здравето, съгласно европейските регламенти и международно подписаните договори, не се дължи плащане.
Средствата, които са постъпили по сметка на Университетската болница в Плевен, са от „Алианц банк” – България. Дали е редно, дали не е, дали се е налагало да бъдат охранявани помещенията – с такава информация не разполагам. Информацията, с която разполагам, е подадена чрез ръководството на Университетската болница в Плевен.
Ако Вие искате някакви допълнителни данни, имате достъп до обществена информация. Като народен представител никой не може да Ви откаже такава, съгласно всички права, които Ви дава и фактът, че сте народен представител. Може да поискате от самото лечебно заведение допълнителни данни и факти коя е „Алианц банк” – България, и по какви фактури са превели средствата. Аз Ви гарантирам, че колкото е било необходимо да се заплати за лечението, тоест 2210 лв., са преведени на лечебното заведение и системата на здравеопазване в България не е ощетена. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Преминаваме към въпрос от народния представител Бойко Великов относно откриване и провеждане отново на процедури за продажба на терени и незавършен хирургичен блок на Многопрофилна болница за активно лечение „Д-р Стефан Черкезов” – град Велико Търново.
Заповядайте!
БОЙКО ВЕЛИКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо министър, моят въпрос е свързан с Многопрофилната болница за активно лечение „Д-р Стефан Черкезов” – град Велико Търново, и по-точно с терените и незавършения хирургичен блок към болницата. Известно е, че тези терени са повече от 40 декара и представляват особен интерес – представляват интерес за бизнеса, за търговски вериги, интерес, който продължава повече от десет години. Тази сага с тези терени, продължаваща повече от десет години, е без да са предприети окончателни разпоредителни действия с тях.
Тъй като тези терени са държавна собственост заедно с хирургичния блок, който не е завършен, моят въпрос конкретно към Вас е от страна на министерството взети ли са решения и предприети ли са конкретни действия по разпоредителни сделки, свързани с тези имоти? Имам предвид, че и в Общинския съвет – Велико Търново, и от страна на общината изтече информация, че има такива действия, предприети от ръководството, от борда на болницата, и това е невъзможно без решение на министерството.
Моят въпрос е точно: конкретни действия има ли? Има ли условия, свързани с тези терени, по които се работи и предстои ли такава разпоредителна сделка с тях? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Госпожо министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Великов, в Министерството на здравеопазването са постъпили писма от д-р Людмил Гецов – изпълнителен директор на Многопрофилна областна болница за активно лечение в град Велико Търново, с които същият уведомява министъра на здравеопазването за намеренията и желанието на ръководството на лечебното заведение да обедини съществуващите болнични структури, находящи се в База 1 – град Велико Търново, ул. „Ниш” 1, и База 2 – град Велико Търново, ул. „Бузлуджа” № 1. Отдалечеността на двете бази създава редица трудности както за пациентите, така и за персонала на болницата. В подкрепя на това намерение е била организира подписка за одобрение от населението на град Велико Търново и във връзка с това ръководството на болницата е изготвило концепция за развитие на Многопрофилната болница „Д-р Стефан Черкезов” АД, като в нея е посочено, че така желаното обединение на базите може да се постигне чрез завършване на строителството и оборудването на обект „Хирургичен корпус”, който в момента представлява незавършено строителство. Намеренията са в тази сграда да бъдат преместени и структурите на лечебното заведение, находящи се в База 2. Като възможен вариант за финансиране на тази дейност е посочена продажбата на терени и сгради – собственост на многопрофилната болница, които не се използват от лечебното заведение за осъществяване на лечебна дейност.
Посочено е, че към момента има проявен инвеститорски интерес към поземлен имот с площ 17 000 квадратни метра, разположен в южната част на терена, върху който се ситуира База 1, както и втори и трети етаж от сградата, която е била отдадена под наем на друго лечебно заведение.
Към настоящия момент не е стартирала процедура, която е допустима от закона за продажба на недвижими имоти и собственост на лечебно заведение – търговско дружество, и в Министерството на здравеопазването не са постъпвали материали и документи, свързани с подготовката на процедурата по продажба.
Следва да се отбележи, че държавата, чиито права на акционер се упражняват от министъра на здравеопазването, е само един от акционерите в тази многопрофилна болница. Съгласно изискването на чл. 28, ал. 9 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, продажбата на недвижим имот – собственост на лечебно заведение, включено в Забранителния списък за приватизация, се извършва по решение на Министерския съвет по предложение на органа, упражняващ правата на собственост в капитала на търговското дружество, като в случая с Многопрофилната болница във Велико Търново, това е Общото събрание на акционерите. До този момент нито има такова решение от Общото събрание на акционерите, тоест от община Велико Търново и всички останали общини, които имат акции, нито от министъра на здравеопазването, като упражняващ правата на акционер от държавата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Великов.
БОЙКО ВЕЛИКОВ (КБ): Уважаема госпожо министър, аз Ви благодаря за изчерпателния отговор и бих Ви предложил в оставащите месеци да не предприемате действия, свързани с продажбата на този терен. Не ми се иска да затварям в плик, като други, какво би станало при една продажба, защото публичен интерес е кои биха желали да купят тези 17 декара и по каква причина.
Имайки предвид действията, които се предприемат и възможния корупционен натиск, който би могъл да бъде упражнен към определени структури, които Вие надлежно изброихте тук, не бих предложил да внасяте в Министерския съвет искане за изваждане от Забранителния списък и по този начин терените да подлежат на продажба.
Предполагам, знаете, че този въпрос не се отнася само до МБАЛ „Д-р Стефан Черкезов” – Велико Търново, подобни терени има в немалко болници, които представляват много сериозен интерес.
Задавам този въпрос, защото считам, че е определено необходимо да се направи обществено обсъждане. Не подлагам на съмнение тази подписка, разбира се, на обществено обсъждане, което да даде статут на терена, който обществото би искало и от който обществото би имало интерес, и търновци в случая, разбира се. Ако бъдат предприети такива действия, аз се надявам те да бъдат достатъчно публични, открити, за да може да не се допускат действия, които създават условия и съмнения за корупция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо министър, желаете ли дуплика?
Заповядайте.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Великов, тази подписка е събрана през 2012 г., има около 10 хил. подписа на граждани на Велико Търново.
Предполагам знаете, че има определени изисквания както по отношение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, така е и необходимо да бъде осъществена и процедурата, разписана в закона. Първо, естествено е, че трябва да има инициатива. Мисля, че и Общинският съвет във Велико Търново, и общински съветници от различни парламентарни групи настояват интересът на гражданите на Велико Търново да бъде съхранен. Предлагат този интерес да бъде съхранен, като им се осигури достъп до това лечебно заведение в една и съща сграда.
Отделно от това е направен финансов анализ, който категорично показва, че безспорно са много големи разходите пациентите да бъдат транспортирани пациентите от База 1 до База 2 или лекарите, когато лечението е свързано с консулти.
Всичко това е предмет на допълнителен дебат, разбира се, на обществено обсъждане и никой няма да вземе решение – нито останалите акционери, нито аз, като упражняващ правата на държавата, преди да има одобрение на цялото гражданство на Велико Търново. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Лъчезар Тошев относно изследвания на работещите в АЕЦ „Козлодуй” за хромозомни аберации.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК) е носителят на информацията, на генетичната информация на човека. В човека има над 50 хил. гени и други участници от ДНК, ето защо тя е твърде дълга и за да може да се вмести в ядрото на клетката, е нагъната и пакетирана, така да се каже, в компактни структури, наречени хромозоми.
Когато човек пребивава в среда с йонизиращи лъчения, тези лъчения, към които той няма рецептор, за да ги усети и се предпази, увреждат ДНК и в хромозомите на хромозомно ниво се наблюдават промени – мутации, които се наричат хромозомни аберации. Те могат да бъдат далеции, дупликации, липса – дефишънс на участъци от хромозомата, инверсия – обръщане на някои участъци, транслокация и така наречените ринг-хромозоми – кръгови хромозоми, при които отпадат центромерата и тази хромозома не може да участва по-нататък в делението на клетката. Това са сериозни проблеми.
Тъй като в България има работещи в йонизиращи среди, се извършваха четири пъти годишно изследвания на техните хромозомни аберации. Затова през 2000 г. зададох на тогавашния премиер питане по повод предложение да се преустанови изследването за хромозомни аберации на работещите в АЕЦ „Козлодуй”.
Сега се обръщам към Вас, да Ви попитам: продължава ли периодичното изследване на хромозомни аберации на работещите в АЕЦ „Козлодуй”? Ако продължава, на какъв срок от време се правят тези изследвания – дали четири пъти годишно, по-рядко, или по-често? Какви са намеренията на правителството за продължаване на тези изследвания в бъдеще? Този въпрос, госпожо министър, е важен, тъй като засяга здравето и живота на хората, работещи в среда с йонизиращи лъчения. Ако в момента, когато се извършват такива хромозомни мутации, това не води директно до увреждане на съответния човек, Но на по-късен етап може да увреди неговото здраве, да предизвика ракови и други заболявания. Ето защо е важно да се следи дали тези хора са увредени от йонизиращите лъчения, или не.
Още самите откриватели на радиацията – семейство Кюри, повечето от тях загинаха именно защото бяха облъчени от тази радиация. Тогава човечеството разбра, че радиацията може да бъде смъртоносна в големи дози. Следи се дозовото натоварване, но също така трябва да се следят и генетичните промени. Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Атанасова, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Тошев, цитогенетичните методи с доказана чувствителност се препоръчват от Международната агенция за атомна енергия за мониторинг и дозиметрия на радиационно въздействие при човека. Отчитаните чрез тях хромозомни увреждания са едновременно достоверен биологичен дозиметър при аварийно облъчване и също така служат за оценка на риска от появата на късни инфекции, за появата на които и Вие говорихте.
Системен цитогенетичен мониторинг на работещите в АЕЦ „Козлодуй” се провежда от 1980 г. до днес от Националния център по радиобиология и радиационна защита, лаборатория „Радиационна генетика”. Прилагат се международно признати методи за оценка на радиационното въздействие в професионални условия, анализ на хромозомни аберации, микроядрен тест, както и анализ на стабилни хромозомни аберации чрез ин сито хибридизация.
В своите оценки лабораторията използва данни за спонтанната честота на хромозомните увреждания сред българското население, които периодично се актуализират. От 1990 г. в Националния център се поддържа регистър на данните от провеждания цитогенетичен скрининг на работещите в АЕЦ „Козлодуй”. Понастоящем се провежда хромозомен анализ за оценка на въздействието на професионалното облъчване на работещите в рамките на тригодишен двустранен договор между Националния център за радиационна защита и АЕЦ „Козлодуй” ЕАД. Резултатите от дългогодишния мониторинг на хромозомните аберации при работниците от АЕЦ „Козлодуй” са сравними с публикуваните данни за персонала от други атомни електроцентрали в света.
В заключение, изследванията на хромозомния апарат на работниците от АЕЦ „Козлодуй” никога не са преустановявани, продължават и в момента. Декларирам, че ще продължат и в бъдеще. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
За реплика – господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо министър, благодаря за отговора, благодаря за това, че продължават тези изследвания. Единствено не успях да разбера от Вашия отговор на какъв период от време се извършват в периода на годината – четири пъти годишно, по-малко или повече? Това е допълнителен въпрос. Ако желаете, можете да ми отговорите с дуплика.
Благодаря Ви за отговора и за това, което той съдържаше – че изследванията на хромозомни аберации на работещите в АЕЦ „Козлодуй” продължават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: С това приключихме въпросите към министър Десислава Атанасова. Благодаря Ви за участието.
Преминаваме към въпросите към министъра на регионалното развитие и благоустройството госпожа Лиляна Павлова.
Първият въпрос е от народния представител Деница Гаджева относно строежа на джамия в град Горна Оряховица.
Заповядайте, госпожа Гаджева.
ДЕНИЦА ГАДЖЕВА (Атака): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Сигурно след парламентарния контрол ще отида да пусна тото, защото явно ме е споходил някакъв невъобразим късмет днес, щом доживях да ми отговорите на въпрос, заведен в Деловодството на Народното събрание на 18 септември 2012 г. Както и да е.
Въпросът ми е относно строежа на джамия в Горна Оряховица.
На 23 октомври 2003 г. община Горна Оряховица – малко данни, преди да задам въпроса си, продава на мюфтийското настоятелство терен в размер 1128 квадратни метра, заедно с построената в него сграда за сумата от 7610 лв. с цел нейното използване от горнооряховските мюсюлмани.
През 2011 г. предназначението на имота е променено със заповед, подписано от тогавашния заместник-кмет Красимир Кръстев. Заповедта за промяна на предназначението дава зелена светлина за строежа на джамия. Мюфтийството – представете си – поискало от кмета Добрев да издигне 40-метрово минаре. Тук започва много дълъг спор дали минарето да бъде 20 или 40 метра. След това обаче се установява, че в Горна Оряховица живеело само едно мюсюлманско семейство. Това са част от подробностите. Защо е нужен този храм – никой не знае.
Вследствие на заявеното от Мюфтийството желание да издигнат джамия в Горна Оряховица гражданите на Горна Оряховица протестират своеобразно. Събират подписи против изграждането на храма. Мисля, че направиха няколко протеста. Специално Партия „Атака” и нейните представители в Горна Оряховица много активно се занимаваха с това да не бъде построена джамия с 40-метрово минаре, при положение че там няма мюсюлмани.
Въпросът ми към Вас е: изпълнени ли са всички изисквания за издаване на разрешение за строеж и започване на строителство на молитвен храм? Има ли определена фирма за строителен надзор? Ако обектът не е наблюдаван от строителен надзор, кои са виновните длъжностни лица, за да започне строителството, без да са изпълнени условията и ангажирани ли са с отговорността? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Госпожо министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Гаджева, и аз се радвам, че най-накрая имам възможност да отговоря на Вашите въпроси. Събрала съм сериозен брой – вече над 50 въпроса, на които да отговарям. Явно ще се виждаме често в следващите седмици.
По отношение на Вашия въпрос. В периода – откакто е зададен до ден-днешен, има развитие по темата. Започвам с кратка хронология на това какво е развитието.
РДНСК е направила проверка по документи и проверка на място през месец септември миналата година на издадените строителни книжа от община Горна Оряховица и най-вече от главния архитект. Установено е, че на 28 ноември кметът на община Горна Оряховица със заповед е одобрил подробен устройствен план, който предвижда промяна на предназначението на имота за молитвен дом с височина 10 метра. Планът е обявен и по него не е постъпило нито едно възражение. Именно затова одобрението на ПУП-а е влязло в сила.
През месец юли 2012 г. главният архитект е одобрил и инвестиционен проект, издал е и разрешение за строеж на молитвения дом, първи етап – с басейн, с навес. Съгласно одобрения от общината проект и издаденото разрешение всъщност имаме започнало строителство. Строителството предвижда сграда, молитвена зала с кота корниз – 8 м, минаре – 6,6 кв. м, височина от долен ръб балкон на кота 14,8 м и било на кота – 25,6 метра. Навес с басейн – до централното входно пространство.
По време на документалната проверка са установени сериозни пропуски, както и Вие споменахте. Липсвал е строителен надзор на обекта, а избраният строител не е бил от строителите, които са вписани в регистъра на Камарата на строителите като изпълнители. Липсвал е протокол за определяне на строителна линия, ниво на строежа и заповедна книга на строежа. Липсвали са и декларации за съответствие на вложените строителни материали.
Именно затова на 25 септември е издаден констативен акт от РДНСК за спиране на строителството и след периода на обжалване, през месец октомври, е издадена заповед за пълно спиране на строителството.
Същата заповед е връчена на господин Турхан Мехмед – районен мюфтия. На него му е даден и акт по реда на закона. Въз основа на акта му е издадено наказателно постановление и финансова санкция от 2000 лв., каквато е предвидена по закон.
След връчването на заповедта и акта съгласно закона всеки инвеститор, в случая – Мюсюлманското настоятелство, има право да възобнови строежа, като представи документите и след като заплати санкцията. Санкцията е заплатена на 27 ноември, а паралелно с това в РДНСК от Мюсюлманското настоятелство е представен актуализиран нов договор за строителство, сключен на 15 ноември, договор за строителен и авторски надзор по част „Конструктивна”, сключен на 12 ноември, както и договор за строителен надзор.
На основата на тези документи строителят вече може да се върне и да започне да строи на обекта.
Междувременно на 21 ноември община Горна Оряховица е уведомила РДНСК, че е променила разрешението за строеж и от него е отпаднало минарето, а пък кота корнизът на молитвената зала е понижена на 7 метра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Реплика?
Заповядайте.
ДЕНИЦА ГАДЖЕВА (Атака): Благодаря Ви, госпожо министър, за изчерпателния отговор. Ще ме поправите, ако не съм разбрала точно. Тоест остава вариантът молитвен храм без минаре – минаре няма да има. Остава вариантът, който е бил едно време – имало е такъв молитвен храм, само че не е имало басейн. Така разбирам. (Реплика от министър Лиляна Павлова.) Сега ще има басейн и молитвен храм. Добре.
Искам да уточня няколко неща. Това, че няма да има минаре, може само да ме радва, защото няма такава необходимост. В район, в който няма мюсюлманско население, някой да се опитва да ислямизира малцинствени групи изкуствено, както станахме свидетели в Пазарджишко или, не дай си Боже, това да стане в Горна Оряховица или някъде другаде, за да има претекст за строеж на джамии, според мен е недопустимо!
Всеки народен представител трябва да си дава ясна сметка за това какво ще последва от такава политика.
Партия „Атака” предложи мораториум върху строежа на джамиите или забрана за строеж на джамии, защото сме държавата с най-много джамии на глава от населението в Европа. Мисля, че в тази статистика влиза и Турция, уважаеми колеги. Това е изключително тревожно. Тук бихме могли да се обединим и да защитим последващо внасяне на такава забрана.
Знам, госпожо министър, че не зависи от Вас – дали това да бъде джамия, или не. Вие все пак следите за други неща – дали документално всичко е изправно.
Много Ви благодаря за отговора. Предполагам, че жителите на Горна Оряховица вече ще знаят какво следва в бъдеще в техния град. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Преминаваме към следващия въпрос – отново на народния представител Деница Гаджева, относно отчитане на водоснабдяването в местността „Войнишко кладенче” в град Сливен.
ДЕНИЦА ГАДЖЕВА (Атака): Благодаря Ви.
Това е въпрос, който вълнува пък жителите на Сливен, по-скоро – вилна зона „Войнишко кладенче”. Оказва се, че две години имат огромен проблем с водоснабдяването. Телевизия „Алфа” прави репортаж за този случай и излъчва състоянието на тези хора, които са били без вода в продължение на месеци в летния период.
„Водоснабдяване и канализация” – Сливен, пък отказва да поеме грижата за жителите на този район – предимно възрастни хора, които наброяват над 5000 души. Заявява, че повечето вилни зони в България не се обслужват от ВиК.
Преди две години обаче местността „Войнишко кладенче” е обявена за квартал на Сливен и ВиК – Сливен, е длъжно да обслужва живеещите там. За да бъде пусната питейната вода, ВиК – Сливен, принуждава жителите да си изградят водопроводи с лични средства и да сформират частни сдружения, които впоследствие да сключат договори с дружеството. По този начин дружеството поддържа връзка с управителите на тези сдружения и от тях изисква събираемостта на дължимите суми за изразходваното количество вода.
Потребителите на вода в местността „Войнишко кладенче” реално не получават никакъв документ за платените суми. Съобщава им се колко дължат за своето потребление и никой не може да каже дали сумите са за реално изразходвано количество вода, тъй като всички потребители са с един централен водомер.
При проверка на Политическа партия „Атака” във ВиК – Сливен, стана ясно, че цената на един кубик вода е 1,35 лв., а потребителите от този район го заплащат на цена 2,10 лв. Никой не можа да ни отговори откъде се получава тази огромна разлика и къде отиват парите от нея.
Кметът на Сливен също е запознат с този проблем, но той не е пожелал да се обвързва с него.
Моят въпрос към Вас, госпожо министър, е: направена ли е проверка от Вашето министерство на дейностите, извършени от ВиК – Сливен, в местността „Войнишко кладенче”? Правена ли е ревизия на дружеството, след като има несъответствие в обявената официална цена на водата и тази, която хората от „Войнишко кладенче” заплащат всеки месец? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте за отговор, госпожо Павлова.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Гаджева, това което казвате като информация не е напълно коректно или поне не е съгласно справката, която имам от ВиК – Сливен.
Още от 2008 г. ВиК – Сливен има договор за предоставяне на ВиК услуги до общия водомер на Водно сдружение „Войнишко кладенче”. Благодарение на този договор съответно ВиК – Сливен доставя услугата и на тази основа съответно фактурира количествата ползвана вода в местността „Войнишко кладенче”, която вече впоследствие, както казахте, е станала квартал на Сливен.
Съгласно одобрените от независимия регулатор – Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, цени, действащите цени към момента са следните: за доставяне на питейна вода – 1,35 лв. на кубичен метър; за отвеждане на отпадъчни води – 0,07 лв. за кубичен метър; за пречистване на отпадъчни води – 0,28 лв. за кубичен метър, което означава, че общата цена на трите ВиК услуги с ДДС е 2,04 лв. на кубичен метър.
Цените, които съответно заплащат потребителите, са съгласно услугите, които те са ползвали. В конкретния случай, ако те са ползвали услугата само „доставяне на питейна вода”, единичната цена е 1,62 лв. на кубичен метър с ДДС, а при ползване на всички услуги цената е 2,04 лв. с ДДС.
Към министерството няма подаван сигнал за завишаване на цената и за такава цена, каквато Вие казвате, затова ние запитахме и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране дали има сигнали и жалби и дали са правени проверки. Оттам също ни отговориха, че такива сигнали за разлики в цените, които се фактурират, спрямо цената, одобрена от ДКЕВР – няма.
Ако до Вас има сигнали или има такива от граждани, аз съм готова на основата на тези сигнали да инициираме проверка, за да видим защо има разминаване, тъй като по фактури цената е точно тази, която Ви казвам, но пак трябва да имаме предвид, че това е фактурираната стойност на водата, която е до общия водомер. Оттам-нататък – индивидуални водомери не са монтирани.
Ако гражданите, живеещи в този квартал, имат желание, могат да им бъдат монтирани и единични, собствени водомери, които да улеснят отчитането от общия до единичните водомери. Това също е възможно и има съответен законов ред и начин, по който това да бъде направено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
За реплика.
ДЕНИЦА ГАДЖЕВА (Атака): Благодаря Ви.
Тези сигнали, които са изпратили гражданите на Сливен към нас ще Ви бъдат препратени, разбира се, както и за цените, но техният по-голям проблем, освен фактурирането, защото то явно се извършва по един малко интересен начин, е, че има друго дружество, което всъщност отговаря и плаща цената към ВиК, и оттам се получава това объркване.
Там наистина има проблем, защото хората месеци наред нямат вода или когато тя потече – потича нещо много различно от бистра питейна вода от чешмите им.
Наистина имаме такъв репортаж. Аз, ако искате, ще Ви извадя и репортажа от нашата телевизия, ще Ви го дам, за да се запознаете наистина с мнението на хората.
Ще се надявам повече да няма спиране на водата и най-важното е всеки човек там да има водомер в къщата си, за да е наясно колко кубика потребява и какви пари трябва да плати за това.
Всичко ще Ви бъде предоставено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Преминаваме към следващия въпрос на народния представител Петър Димитров... (Реплики.)
Въпросът е отложен. Извинявам се, не е отбелязано.
Преминаваме към следващия въпрос – от народния представител Цветан Сичанов, относно планиране на ремонтни дейности на третокласен път Самоков-Мальовица.
ЦВЕТАН СИЧАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги. Уважаема госпожо министър, моят въпрос е свързан с туристически комплекс „Мальовица”. Леко позабравен, той е на територията на община Самоков, в северозападната част на Рила се намира туристически комплекс „Мальовица”. За радост, същият успя да се опази от явлението „презастрояване” в сравнение с други туристически обекти. Наличието на ски писта и много добри условия за зимен и летен туризъм го правят все още привлекателен център и посещаван район от много туристи.
За съжаление обаче на пътя от Самоков през Говедарци до Мальовица не е полагано асфалтово покритие повече от години, което поставя на сериозно изпитание автомобили и туристи.
В тази връзка моят въпрос е съвсем кратък: предвижда ли се някаква реконструкция или рехабилитация на този път, който наистина да помага на хората при посещението на този известен и добър наш планински курорт?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Павлова, за отговор.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Сичанов, с искрено съчувствие мога да заявя, че сме наясно със състоянието на този третокласен път, но, за съжаление, той е третокласен път. Вие знаете принципа на приоритизиране на финансовите ресурси за реконструкция и рехабилитация на пътни отсечки – започваме от магистрали, първокласни второкласни пътища и за съжаление чак тогава стигаме до третокласните. Това всичкото се налага единствено и само поради ограничения финансов ресурс.
През 2012 г. за този участък е правено само частично изкърпване на дупки и, за съжаление, не мога да Ви дам много по-радостна алтернатива и за 2013 г., тъй като поради липса на финансов ресурс, това, което предвиждаме, е след приключването на зимния сезон, когато най-много се отварят вече и дупките след обработването на пътищата със сол и с химикали, да бъде направено изкърпване на този пътен участък, на всички дупки, които се отворят, но за цялостна реконструкция и рехабилитация финансов ресурс за тази година няма предвиден, тъй като още е необходим много сериозен такъв ресурс. Говорим за корекции и на основата на пътя и пълна рехабилитация.
Това, което за 2013 г. към настоящия момент мога да гарантирам, е, че ще направим само частично изкърпване на неравностите и дупките. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
За реплика – заповядайте.
ЦВЕТАН СИЧАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Благодаря Ви, госпожо министър, наистина от малкото възможности това е най-доброто.
Повече от 30 години не е полаган асфалт на този път. Считам, че този проблем не е само на сегашното управление, а на досегашните управления, защото не му е обръщано никакво внимание в продължение на повече от 30 години.
Изкърпването ще бъде трудно, защото там в разстояние на десетина километра дупките са над шест хиляди. Преброени са от кмета на селото над шест хиляди дупки, така че доста работа предстои там, но дано поне това, което наистина най-много затруднява движението, да бъде отстранено. Иначе, благодарение на здравата основа, този път държи.
Използвам възможността да обърна внимание все пак и на лошото състояние на пътищата на територията на София област. Не по-добри са пътищата в района на Ихтиман, в района на Сливница, на Драгоман, на Своге, така че моята молба, както и на колегите, е да бъде насочено вниманието малко и към София област и да направим каквото можем. Наистина ще Ви бъдем благодарни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Евгений Желев относно изготвяне на проект за основен ремонт и рехабилитация на участък от автомагистрала „Тракия”.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа, уважаеми колеги! През 2011 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството е провело процедура за избор на изпълнител с предмет „Изработване на технически проект за основен ремонт и рехабилитация на обект „Автомагистрала „Тракия” София – Пловдив, от километър 63 до километър 90, двете платна”. Избран е изпълнител – „Пътпроект” ЕООД, и е сключен договор за проектиране на стойност 93 хил. лв. Съгласно одобрения график за изпълнение, изработването на този проект е трябвало да приключи в средата на 2012 г.
В тази връзка моят въпрос е: изготвен ли е, предаден ли е, приет ли е този проект? Каква е ориентировъчната стойност на ремонтните дейности и евентуално има ли осигурени пари за този ремонт в Бюджет 2013?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Госпожо министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Желев, както коректно отбелязахте, имаме избран изпълнител, на който беше възложено изработването на технически проект за основен ремонт и рехабилитация на най-тежкия, в най-лошо състояние участък от магистрала „Тракия”, а именно от километър 63 до километър 90, или общо 28 км от магистралата. Към проектирането на основния ремонт и рехабилитацията на магистралата също така е добавено и проектиране на прилежащите пътни връзки с пътен възел Церово, Калугерово, Гелеменово и сключеният договор за проектиране е за 94 хил. лв.
Техническият проект вече е направен. Той включва рехабилитация на 28 км, 16 големи съоръжения – мостове, а прилежащите съоръжения по тази пътна настилка да бъдат изцяло рехабилитирани.
Техническият проект беше разгледан на Експертния съвет към Пътната агенция. Там беше одобрен. Индикативната стойност на одобрения проект за тези строителни работи, както на директното трасе, така и на прилежащите пътни възли и съоръжения, е на стойност 47 млн. лв., която сума е необходима, за да можем да изправим този участък. За мое огромно съжаление тази сума я няма в одобрения бюджет за 2013 г. на Пътната агенция. За съжаление няма да можем да започнем работа по този пътен участък, освен ако не бъдат одобрени целеви средства допълнително през годината по бюджета на Пътната агенция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Реплика – господин Желев.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър! Аз също съжалявам, че няма да ремонтирате този участък. Действително той е един от най-тежките участъци. Аз също го пътувам няколко пъти на седмица и рискувам собствения си живот. Но това е белият кахър. През него минават десетки хиляди и стотици хиляди пътуващи.
Стремежът Ви да довършите магистрала „Тракия” е похвален. Това е добре и най-вероятно ще се случи, но докато се стигне до новите участъци, човек рискува много, докато мине по старите. Явно е, че бюджетни средства не стигат за всичко в държавата, но когато имате приоритет, и то нелош, ще трябва да се направи всичко възможно, за да се рехабилитира не само този участък, а старите участъци на магистралата и всички онези пътища от републиканската мрежа – първи, втори и трети клас, които водят до това съоръжение, защото то не е връзка само между София и морето, а това съоръжение – пътна магистрала, както всички други магистрали, трябва да се разглежда като възможност за облекчаване на транспорта и движението на хората, гражданите, бизнеса. Това струва много пари. Това е ясно. Затова магистралата не беше построена от толкова правителства.
И все пак радостта от построяването и довършването на магистралата се помрачава от възможността за пътнотранспортни произшествения по тези участъци. Направете всичко възможно да ги рехабилитирате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Преминаваме към следващите въпроси. Тук има доста въпроси, на които народните представители са поискали отлагане, след като ги няма в залата, и отиваме на въпрос № 13 от народните представители Пенко Атанасов и Пламен Орешарски относно ремонт на пътя Бургас – Елхово.
Заповядайте, господин Орешарски, да развиете въпроса.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо министър, нашият въпрос е свързан с рехабилитацията на пътната отсечка Бургас – Елхово, която е в ход от 2008 г. Какви са причините рехабилитацията все още да не е завършена? Кога се очаква завършването й?
В тази връзка, госпожо председател, следващият въпрос, макар да е за друга пътна отсечка, но все от нашия избирателен район – става въпрос за Средец – Ямбол, ако разрешите, можем да ги обединим, и ако не възразява госпожа Павлова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Да, разбира се, обединете ги.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Каква е съдбата на пътната отсечка Средец – Ямбол, която също е започнала преди повече от четири години и рехабилитацията на която също не е завършила? Вероятно има някакви причини да не бъдат завършени, но рехабилитация повече от четири години общо взето не се прави. Рехабилитациите се правят по-бързо.
Госпожо министър, ако можете, отговорете на тези въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Павлова.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Орешарски, както коректно отбелязахте, първо ще отговоря на първия въпрос за отсечката Бургас – Елхово, а след това ще се спра и на другия.
Пътният участък на второкласния път Бургас – Елхово е част от заемното споразумение с Европейската инвестиционна банка. Рехабилитацията на този участък включва 86 км и е на стойност 75 млн. лв. – много сериозна сума, предвидена в рамките на това заемно споразумение. Поради финансови ограничения – Вие като министър на финансите знаете, че в рамките на всяка бюджетна година Пътната агенция има определен лимит, таван, в рамките на който разполага, за да се разплаща със средства по заемните споразумения, тъй наречените ДИЗ-ове. През периода 2010-2011 г. поради финансови ограничения по тези пътни участъци не са започнали никакви дейности по изпълнение на договора и затова са подписани допълнителни споразумения с избран изпълнител за удължаване на срока. Към момента дейностите не са възложени. В зимния период дейности не се извършват.
Това, което можем да кажем към настоящия момент, е, че лимитът за тази година, който имаме за изразходване на средства по държавните инвестиционни заеми, е изключително ограничен. Той е само 114 млн. лв. През този месец разглеждаме искания за разплащане, които не бяха доразплатени, а бяха фактурирани през месец януари за сертифицирани извършени работи за около 70 млн. лв. Засега оставаме с около 40 млн. лв., с които можем за цялата 2013 г. да се разплащаме за всички договори, сключени със заем от Европейската инвестиционна банка. Това означава, че този проект най-вероятно няма да можем да го финансираме и през 2013 г., тъй като има пътни участъци, които са много напреднали и на които трябва съвсем малко през строителния сезон – през пролетта и лятото на тази година да бъдат довършени, за да бъдат приключени и пуснати в експлоатация. Това е принципът, по който ние приоритизираме кои проекти да довършим – тези, които са с най-малък срок за завършване, съответно остават предимно финални плащания. Тях ще разплатим и с това ще приключат средствата по ДИЗ-а.
Аналогичен е случаят с пътя Средец – Ямбол, но там ситуацията е по-различна. Там изобщо не са проведени процедури за избор на изпълнител. Ние не си позволяваме да започваме да провеждаме такива, тъй като все още имаме започнати рехабилитации с договори, за които има избрани изпълнители и които не успяваме да финансираме в годините. Мисля, че не е хубаво да сключваме договори, за които нямаме достатъчно кеш ресурс, за да се разплащаме. Затова ако бъде удължено финансовото споразумение и има по-голям лимит, дай Боже, при по-добра финансова 2014 година, ще могат да бъдат проведени тръжни процедури и за другия пътен участък и да бъде избран изпълнител, който да извърши тази рехабилитация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: За реплика – заповядайте, господин Орешарски.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Благодаря за отговора, госпожо министър. Той хвърли известна светлина върху състоянието на пътните участъци.
Смущава обаче друго обстоятелство. Може би ние нямаше да зададем този въпрос, ако в същото време не бяха започвани и завършвани други пътни участъци в страната, в това число по моя оценка – и доста по-второстепенни от споменатите, което ни кара да мислим, че има и други причини, които Вие вероятно знаете, но премълчавате, като наблягате на техническите причини.
Моля Ви в рамките на Вашите компетенции да осигурите в най-кратък срок рехабилитацията на двата пътни участъка, тъй като те са доста важни в региона, в който по стечение на моите задължения доста често слушам оплаквания от гражданите и избирателите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Преминаваме към следващия въпрос на народните представители Емил Гущеров и Кирил Калфин относно състоянието на дясната тръба на пътен тунел през гр. Дупница и състоянието на пътен надлез на път ІІ-62 „Дупница – Кюстендил”.
ЕМИЛ ГУЩЕРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, госпожо министър, колеги! Въпросът, който поставяме пред Вас, е относно състоянието на две изключително важни пътни съоръжения в района на Кюстендилска област – дясната тръба на пътния тунел при Дупница, и пътният надлез на Път ІІ 62 „Дупница – Кюстендил”. Това са изключително важни пътни участъци. Пътят Дупница – Кюстендил е също така важен и за трафика, който свързва с Република Македония, а тунелът при гр. Дупница – от километър 328 до километър 328, плюс 375 на главен път Е-79 е изключително важно пътно съоръжение по пътя, който ни свързва и с Република Гърция.
Сигурно много от хората, които минават през тунела, виждат слабото осветление, най-вече течовете по стените, които зимата създават предпоставки за пътно-транспортни произшествия.
Във връзка с казаното и по-горе от мен, какво е отношението на Министерството на регионалното развитие? Предвиждат ли се конкретни действия за тяхното отстраняване?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Госпожо министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаема госпожо председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гущеров, господин Калфин, пътят Дупница – Кюстендил е част от лот 23-А, финансиран отново по линия „Транзитни пътища” със заем от Европейската инвестиционна банка.
Пътният надлез, за който Вие споменахте, е част от този проект. Там е предвидено саниране на бетонните повърхности на конструкцията, ремонт на отводнители и на тротоарни блокове, както и рехабилитация на самото пътно покритие. В отговор на Вашия въпрос мога да Ви уверя, че пътният надлез ще бъде ремонтиран като част от проекта, който предстои да бъде довършен.
По отношение на тръбата, където има множество течове, първо трябва да кажем, че когато е утвърждаван проектът – 2007 г., досега и трафикът се е увеличил, и съответно състоянието на тази тръба се е влошило. Именно затова е направено детайлно обследване от Централния институт към АПИ на този надлез, както и на тръбата и е установено, че всъщност основният проблем е в габарита и във височината на тръбата. Именно затова е разработен чисто нов проект, с който ще изменим изцяло конструкцията. Не влизам в инженерни термини, специалистите знаят, тя ще бъде повдигната, за да може да се реши и проблемът с габарита. Паралелно с това да се направи пълно саниране на тръбата, да се предотвратят течовете, които всъщност създават и друга опасност. Тези течове, минавайки през електропровода и осветлението на тунела, също създават опасност за пътуващите.
За този чисто нов проект са необходими допълнително нови 500 хил. лв., които трябва да бъдат одобрени като част от заемните средства и допълнени към основния договор на изпълнителя, който довършва участъка Дупница – Кюстендил.
Отново правим разчети дали това ще бъде възможно, тъй като, отговаряйки на господин Орешарски казах, имаме изключително лимитирани средства по отношение на държавните инвестиционни заеми. Остават ни 40 милиона общо за цялата година за всички пътни участъци. Така че правим приоритизация на принципа на тези пътища и пътни участъци, които могат да бъдат съответно завършени в най-скоро време съгласно техния график. След това спрямо наличния финансов ресурс поетапно ще пускаме и ще довършваме.
Имаме време. Строителният сезон ще бъде възстановен март-април в зависимост от зимата. Дотогава ще бъдат направени приоритетните списъци. Горещо се надявам да можем в този строителен сезон да довършим този участък, включително надлеза и тръбата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплика – господин Гущеров.
ЕМИЛ ГУЩЕРОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Госпожо министър, благодаря за отговора. Надяваме се, че ще успеем тези два изключително важни пътни възела в Кюстендилска област да бъдат отремонтирани тази година, тъй като, както и Вие подчертахте, това са изключително важни пътни артерии. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо министър, колеги, имаме още 20 минути от днешното работно време, но независимо от големия интерес към въпросите към Вас – над 50, явно няма кой знае какъв интерес към отговорите, тъй като останалите народни представители, основно от лявата страна на залата, са поискали отлагане поради тяхното отсъствие в момента от пленарния ден.
В такъв случай приключваме с днешния Парламентарен контрол и днешното заседание.
Следващото редовно заседание е в сряда в 9,00 ч.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,20 ч.)

Председател:

Цецка Цачева



Заместник-председател:

Менда Стоянова

Секретари:

Митхат Метин

Любомир Владимиров
Форма за търсене
Ключова дума
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание

Проект BGFOP001-2.013-0001

Избор на председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество





    Последни заседания