Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ЧЕТИРИСТОТИН ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 15 февруари 2013 г.
Открито в 9,03 ч.
15/02/2013
Видео архив » Преглед на видео архив
Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Менда Стоянова и Павел Шопов

Секретари: Пламен Нунев и Митхат Метин

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. (Звъни.) Откривам пленарното заседание.

Съгласно приетата от нас седмична програма първа точка за днес е:
ДОКЛАД ОТ БОЙКО БОРИСОВ – МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ОТНОСНО РАЗВИТИЕТО НА ПРИОРИТЕТНИТЕ ЗА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ТЕМИ И ДОСИЕТА ПО ВРЕМЕ НА КИПЪРСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ – ЮЛИ-ДЕКЕМВРИ 2012 Г., И ОСНОВНИ ПРИОРИТЕТИ ПО ВРЕМЕ НА ИРЛАНДСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ – ЯНУАРИ-ЮНИ 2013 Г.
Ще припомня Решението на Парламента за приемане на Процедурни правила по прилагането на чл. 113, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, обнародвано в „Държавен вестник” бр. 71. Процедурните правила се състоят в следното: първо, министър-председателят представя доклада за участието на Република България в Европейския съюз през предходното председателство и задачите на Република България по време на текущото председателство. Изслушват се изказвания от името на парламентарните групи – по един народен представител в рамките до десет минути, и един независим представител в рамките на до пет минути. Присъстващите в пленарната зала членове на Европейския парламент от Република България могат да се изказват при условията по т. 2, тоест по един представител от името на съответната парламентарна група в Европейския парламент – в рамките до десет минути, и един независим член на Европейския парламент – в рамките до пет минути.
Изказване на министър-председателя в отговор на поставени въпроси. По доклада на министър-председателя не се приема решение.
Господин Шопов, заповядайте за процедура.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги народни представители! На прага сме на един дебат за онова, което е станало в държавата през последните шест месеца по време на Кипърското председателство.
Добре е българските граждани да чуят това, което става в залата и това, което ще каже министър-председателят, и докладът, който ни беше раздаден и който ще бъде изнесен в залата, да бъде чут от българските граждани.
Правено е и друг път при подобни поводи – когато е разглеждан доклад за предишно председателство на някоя европейска държава, както ще направим по отношение на Кипър.
Предложението на Партия „Атака” е настоящият дебат да бъде предаван по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Поставям на гласуване направеното предложение.
Гласували 131 народни представители: за 61, против няма, въздържали се 70.
Слушаме доклада, господин премиер.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители! В изпълнение на чл. 113 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внесох Доклад за развитието на приоритетните за Република България теми и досиетата по време на Кипърското председателство в Съвета на Европейския съюз – юли-декември 2012 г., и основните приоритети по време на Ирландското председателство – януари-юни 2013 г.
Искам да акцентирам на следните части от него. Първо, за преговорите по многогодишната финансова рамка 2014-2020 г. Те бяха проведени в изключително трудни условия, породени от финансово-икономическата криза в Европа и от разклатеното доверие към Европейския съюз.
Въпреки тези сериозни предизвикателства на последното заседание на Европейския съвет в резултат от проявената решителност и компромис от страна на всички държави членки постигнахме политическо решение за бюджета на Европейския съюз през следващия програмен период. За България резултатът е добър. За следващия програмен период договорихме страната ни да получи над 15 млрд. 400 млн. евро, въпреки намаляването на общия бюджет на Европейския съюз спрямо предложението на Европейската комисия.
При съкращаване на общия бюджет за кохезионна политика за периода 2014-2020 г. с около 23 млрд. евро спрямо периода 2007-2013 г., България е една от малкото държави членки, които ще получат повече средства в сравнение с настоящия програмен период по линия на структурните и Кохезионния фонд на Европейския съюз.
Постижение е и запазването на дела на европейското съфинансиране в проектите, изпълнявани по линия на кохезионната политика.
При общото намаляване на бюджета за общата селскостопанска политика, България се очаква да получи повече средства за директните плащания и за развитие на селските райони в сравнение с настоящия програмен период.
В допълнение, за безопасно извеждане от експлоатация на ядрените блокове в АЕЦ „Козлодуй”, България ще получи европейско финансиране в размер на 260 млн. евро, което е със 75 млн. евро повече от първоначалното предложение на Европейската комисия.
Важно е да се отчете, че постигнатият резултат дава основание да се работи за осигуряване на европейското финансиране на този дългосрочен процес и след 2020 г.
В новата многогодишна финансова рамка България ще получи над 12 млрд. евро нетен приход от Европейския съюз. От разликата между средствата, които получава, и тези, които внася в бюджета на Европейския съюз – за всяко евро, внесено в бюджета на Европейския съюз, България ще получи повече от пет евро.
Друг пример за това, какво извоювахме в преговорите с Европейския съюз, е запазването на съществуващите квоти за улов на калкан в Черно море. Знаете, че през последните години ежегодно беше намалявана годишната квота за България и Румъния, която поставяше в изключително тежко положение риболовния сектор в България. Положихме усилия, изразходвахме огромен ресурс, за да осигурим адекватен контрол, обучение на нашите инспектори и обучение на рибарите за повишаване на културата им на спазване на правилата. Благодарение на тези наши усилия успяхме да запазим квотата за улов на калкан за нивата 2012 г., въпреки предложението на Европейската комисия за намаляване.
Другият акцент, върху който искам да привлека вниманието Ви, е свързан с цялостния процес на разработване на националните позиции по законодателните предложения на Европейската комисия. България има ясно изградена и добре функционираща система, в която са разписани и компетенциите на всички участващи институции, работещи по въпросите на Европейския съюз. През отчетния период обемът на работата, която се осъществи в рамките на координационния механизъм, се увеличи чувствително заради амбициозния дневен ред на Европейския съюз и интензивния преговорен процес.
При предходното докладване имаше критики, че въпросите за Европейския съюз и за неговото функциониране са малко познати на българското общество. За да доближим повече европейската тема до гражданите, както и да повишим информираността за участие на България в процеса на вземане на решения, проведохме редица инициативи, в това число по Комуникационната стратегия на Република България за Европейския съюз за 2012 г. Една от кампаниите беше Седмицата „Европа – България”. В рамките на една седмица всяка една от 28-те областни администрации съвместно със Съюза на народните читалища проведе множество информационни и културни инициативи с европейска насоченост в по-малките градове и села, в които сравнително малко се знае за темите на Европейския съюз и участието на България в тяхното обсъждане.
За информиране на гражданите се включиха Българското национално радио и Българската национална телевизия с редица предавания, посветени на Европа. Проведени бяха редица публични дискусии във връзка с важни за Европа и за нас теми. Тази кампания се прие много добре от обществото и през тази година ще бъде продължена.
Приветстваме и инициативата на Народното събрание за провеждане на публични дебати и европейски разговори в парламента. Считаме, че чрез тях се ангажират българските граждани в активен и пряк диалог с Народното събрание по най-актуалните въпроси от дневния ред на Европа и българското членство в Европейския съюз.
По отношение на започналото вече Ирландско председателство в своята програма Ирландия извежда на преден план три ключови области, по които ще работи усилено през първата половина на 2013 г.:
- Устойчиво възстановяване, ориентирано към хората – икономически растеж и заетост. Целта е устойчива стабилност, като се започне от необходимото обновяване на икономическото управление в Европа.
- Инвестиции в растеж и заетост и европейски ресурси. Внимание към законодателството в областта на вътрешния пазар, по-конкретно за насърчаване на цифровата икономика и мерки, насочени към малките и средни предприятия като източник на растеж и заетост с най-висок потенциал.
- Европа и светът: взаимноизгодни ангажименти с европейските партньори. Целта е насърчаване на търговията, отваряне на нови пазари, създаване на нови възможности за предприемачество, което да способства за растеж и заетост и продължаване процеса на разширяване.
През първия месец на вече започнало Ирландско председателство на Съвета на Европейския съюз за нас приоритетни бяха преговорите по Многогодишната финансова рамка. Работихме конструктивно за постигане на споразумението по рамката, като отстоявахме националните приоритети. Продължаваме да работим за ефективно усвояване на средствата от европейските фондове, както и за подготовката на новите програмни документи за следващия период. Предприемаме мерки за постигане на икономически растеж и заетост.
Ще продължим активно да участваме в преговорния процес със страните – кандидатки за членство, съобразно приетите принципи и условия на политиката за разширяване на Европейския съюз и спецификите на националния ни интерес.
Не на последно място, през тази година ще работим интензивно за приемане на решение за присъединяване на България и Румъния към Шенгенското пространство във възможно най-кратък срок и най-вече за промяна на позицията на държавите членки, които все още изразяват резерви във връзка с нашето присъединяване.
Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Оценявам като добро и успешно сътрудничеството с Народното събрание през отчетния период. То позволи своевременно приемане на национално законодателство за привеждането му в съответствие с европейското. Това е изключително важно за избягването на процедури за нарушение срещу България от страна на Европейската комисия. Бих искал да благодаря и на нашите евродепутати за тяхната активна работа.
Искам да Ви уверя, че българското правителство ще продължи да информира Народното събрание за дебатите за бъдещото развитие на Съюза, както и за позициите, които България отстоява в съответствие с националните приоритети. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин премиер.
Уважаеми народни представители, очаквам заявки от Ваша страна за изказвания – по един народен представител от името на парламентарна група.
Госпожа Джема Грозданова.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, господин председател, господин министър, уважаеми колеги! За пореден път Българският парламент дава трибуна за дискусия по най-важните теми от европейския дневен ред. Народното събрание, особено след Лисабонския договор и представените от него механизми за взаимодействие с европейските институции, все по-тясно си сътрудничи с правителството в отстояване на националния интерес на ниво Европейски съюз. Именно в това се крие смисълът на тези шестмесечни отчети, които изготвя Министерският съвет за дейността си по европейските въпроси.
Искам да заявя пред Вас, че България успя да запази стабилността си по време на криза и в политически, и в икономически, и във финансов аспект. Между другото това е един исторически прецедент.
България направи анализ на постигнатото чрез кохезионната политика и по този начин защити исканията си за следващия програмен период. България има държави партньори и имаше държави партньори в преговорите по Многогодишната финансова рамка. България има административен капацитет за преговори на ниво Европейски съюз.
Въпреки че финализирането на преговорния процес по Многогодишната финансова рамка 2014-2020 г. бе сред основните задачи на Кипърското председателство, дискусиите продължиха и в рамките на настоящото Ирландско председателство.
Миналата седмица на 7 и 8 февруари бе постигнат консенсус около бюджета на Европейския съюз за следващите седем години – 960 млрд. евро или около 1% от брутния национален доход на Европейския съюз.
България е държавата членка с най-висок дял европейско финансиране като процент от своя брутен национален доход за следващия програмен период.
Нетната стойност на европейските средства, които България ще получи за 2014-2020 г., възлиза на повече от 12 млрд. евро, в условията на първия в историята намален спрямо предходните бюджети на Европейския съюз.
Приемането на Многогодишната финансова рамка 2014-2020 г. с тези параметри е предпоставка за запазване на дългосрочната стабилност, устойчивото регионално развитие на страната и постигането на ускорен икономически растеж.
Споразумението за МФР нарежда България сред четирите страни членки, които запазват размера на финансирането по линия на кохезионната политика.
Ние успешно защитихме позицията, че кохезионната политика следва да се разглежда не просто като политика на Европейския съюз, а като договорен ангажимент и една от най-съществените цели на Европейския съюз.
Разполагайки с достатъчно средства за структурни реформи, страната има шанс да осъществи процеса на догонване спрямо средните европейски показатели за икономическо развитие и стандарт на живот.
Началото на Кипърското председателство съвпада с разглеждането в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове на проекта на Закон за ратифициране на Решение на Европейския съвет за изменение на чл. 136 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на механизъм за стабилност за държавите-членки, чиято парична единица е еврото. Изменението е част от предприетите мерки от Европейския съюз за справяне с кризата в Еврозоната и има връзка с Договора за създаване на Европейски механизъм за стабилност, подписан от държавите-членки от Еврозоната.
Този механизъм ще замени временния Европейски механизъм за финансова стабилност. Задействането на механизма се предвижда да става само при абсолютна необходимост, а отпускането на финансова помощ да се обвързва с конкретни условия. Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове счита, че България следва да подкрепи колективните усилия за стабилизиране на еврото и преодоляване на дълговата криза. Ратификацията на чл. 136 се тълкува като принципна подкрепа, от която към момента не произтичат финансови ангажименти за държавата ни, защото не принадлежи към Еврозоната и съответно не е страна по Договора за създаване на Европейския механизъм за стабилност.
Най-същественото увеличение – преминавам в друга сфера – на европейското финансиране за България с новата Многогодишната финансова рамка е по линия на директните плащания към земеделските производители – 185 евро/хектар. За сравнение други държави, съпоставими с България, получават едва 140-150 евро/хектар, а към 2020 г. българските плащания ще нараснат до 230 евро/хектар със съпоставка около 200 евро/хектар при други държави членки. С други думи, тази важна цел в преговорите е изпълнена.
За енергетиката получаваме 260 млн. евро за извеждане от експлоатация на блоковете в АЕЦ „Козлодуй”, като към страната ни има поет ангажимент за допълнително финансиране след 2020 г.
По време на Кипърското председателство пред страната ни остана приоритетът за членство в Шенгенското пространство. В началото на месец юли 2012 г. по време на традиционното изслушване на посланиците от държавите членки, председателстващи Европейския съвет на ротационен принцип, отново беше заявена подкрепа за приемането на България в Шенген и включването на този приоритет в дневния ред на Европейския съюз.
Посещението на наша делегация в Холандия преди два дни потвърди положителната нагласа на държава, която традиционно не ни подкрепяше досега в присъединяването ни към Шенген. Представената информация, че България продължава да засилва сигурността на външните граници като прилага най-добри практики за контрол и наблюдение, както и напредъка в областта на законодателството, ни дава увереност за скорошно присъединяване към Шенгенското пространство.
Общо взето това са основните приоритети. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Грозданова.
Думата от името на Парламентарната група на Коалиция за България има Сергей Станишев.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател, господин министър! Твърде закъсняла е тази дискусия, защото Парламентът се поставя пред свършен факт – правителството нещо е договорило. След повече от два месеца отсъствие в Българския парламент най-сетне господин Борисов се появява... (Възгласи: „Е-е-е!” от ГЕРБ.) Точно така е! За да сведе на Народното събрание ангажиментите, които това правителство е поело за следващите две. Естествено водещата тема е свързана с договарянето на следващата финансова рамка или на бюджета на Европейския съюз за 2014-2020 г. Чухме едва ли не триумфални изявления след Европейския съвет, сега чухме повторението им.
Само че как стоят нещата реално? Първо, трябва да се кажат няколко думи все пак за самата обща рамка на бюджета на Европейския съюз. Не е добра! Не е добра, защото за първи път от десетилетия насам има реално намаление на средствата на европейския бюджет и България се е съгласила с това. Не знам защо, защото не отговаря на нашите интереси. Всички казват – криза било! Точно по време на тази криза, когато националните правителства са принудени да съкращават много разходи, в това число инвестиционни, европейският бюджет би трябвало, както е заявил Европейският парламент, да има повече собствени приходи и това е основния инвестиционен инструмент за създаване на икономически растеж и работни места. Въпреки това консервативният подход само за орязване на разходите очевидно надделя и българското правителство е част от този подход.
Още по-тревожното е, че всъщност от тези 960 млрд. евро, които са разходи, реалната гарантирана сума на разплащания е само 908 млрд. евро – това са 52 млрд. евро дупка. По същество се създава реална предпоставка всяка година бюджетът на Европейския съюз и на всяка държава, в това число България, да бъде застрашен, да не бъдат осребрени разходи, направени по европейските фондове.
Нали същото се случи миналата година – в края на годината, когато до последния момент не се знаеше дали ще бъдат преведени няколкостотин милиона от Европейския съюз? Това е реалността.
Структурата на бюджета също не отговаря на целите, които самият Европейски съюз е поставил. Каква Стратегия 2020 при такова орязване?
Ограничават се възможностите и за екологична политика и за много други цели, които са наши, в това число. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Понеже виждам, че тук не се интересувате от европейския бюджет като цяло, ще Ви кажа какво е договорено и какво не е договорено за България, за да бъда ясен.
Първо, общата рамка, която е договорена, специално за кохезионната политика, е същата каквато е била договорена през 2006 г. За кохезия – 7 млрд. евро. Сто милиона евро увеличение. Извинявайте, но предишният бюджет се е смятал на цени от 2005 г., а този за 2014 -2020 г. на цени от 2011 г. Знаете ли колко е инфлацията в България за този период – над 30%. Това е реално намаление за кохезионна политика от гледна точка на обема дейности, строителство, които могат да бъдат свършени с тези пари. (Реплики от ГЕРБ.)
Опровергайте ме, ако не е така. (Реплики от ГЕРБ.) Точно така е! (Реплика от народния представител Петър Петров.) Вие сте се съгласили да бъде свален толкова.
Второ, ние сме приели редица условия, които могат допълнително да затруднят използването на средствата за България. Най-неприемливи са макроикономическите условия, които това правителство настояваше да бъдат приети, защото тяхното прилагане означава, че при сериозен растеж на икономиката, при големи външни инвестиции, заради съпътстващия ги внос и търговски дисбаланси и дисбаланси по текущата сметка ще трябва да избираме – дали да усвояваме европейски пари, или да стимулираме инвестиции. Такава е рамката, такива са правилата, за които господин Дянков настояваше. (Възгласи: „Е-е-е!” от ГЕРБ.) И не ми подвиквайте, защото това са факти, има такъв реален риск!
Най-голямата гордост на това правителство е земеделската политика и увеличението с 2 млрд. евро и общата сума от 7 и половина милиарда евро. Само че, уважаеми дами и господа, практически нищо допълнително не сте договорили, защото увеличенията за плащанията на единица площ са договорени преди 2007 г. (Реплики от ГЕРБ.) Да, така е по договор, че всяка година нарастват плащанията за българските фермери до 2016 г., за да се доближат до сумите, които получават фермерите в Гърция, Франция, Италия и така нататък. Деветдесет процента от това увеличение се дължи точно на това, което е договорено не от Вас. Казвайте поне истината! (Реплики от ГЕРБ.) Да, добре че имаше друго правителство, което можеше да води преговори и да отстоява национални позиции.
Нещо повече, заради въвеждане на допълнителни условия и програми, които са включени в тази сметка, реалната сума на единица площ може да бъде по-малка, отколкото е заявена от Вас, и това трябва да го знаят българските фермери. Изобщо не говоря за липса на каквато и да било национална политика към земеделието, което да компенсира това, че и до 2016, дори до 2019-2020 г. българските фермери ще получават по-малко европейски пари. Вие не ги компенсирате по никакъв начин. Отрязахте тотално националните доплащания. Така ли е? Така е!
И още два елемента, които ясно показват, че правителството не умее да води преговори и да отстоява позиции.
Господин Борисов заяви, че кохезионната политика е най-важната. Нали така? Това Ви е приоритетът, не научни изследвания, не нещо друго. Какво се оказа? Освен общата рамка има списък от допълнителни средства за по-изостанали региони, които се отпускат на определен брой страни, при това много голям. Ще Ви кажа какви са. За Унгария – 1,4 млрд. евро; за Гърция – 1 млрд. 300 млн. евро; за Португалия – 1 млрд. евро; за Испания – 1 млрд. 800 милиона; за Италия – милиард и 300 милиона; Кипър и Малта – по 200 млн. евро; Белгия – 100 млн. евро; Германия – 700 млн. евро; Чехия – 400 млн. евро; Словения – 75 млн. евро.
Призовавах господин Борисов да дойде в Парламента преди да ходи в Брюксел, да заеме национална позиция и да извоюваме пари за най-изостаналата в кохезионно отношение страна в Европейския съюз – България. (Реплика от министър-председателя Бойко Борисов.) Кои са най-изостаналата страна и най-изостаналият регион – Северозападният и цяла Северна България!
Искам да попитам защо България липсва от този списък? Чехия я нямаше, и Германия я нямаше, но го договориха допълнително на последната фаза – на последната финална права. Нищо не сте договорили от тези допълнителни средства. Нищо няма в този допълнителен списък за кохезия чрез структурните фондове.
И последно, фондовете за АЕЦ „Козлодуй”. Нали самото правителство заяви, че са му необходими ефективно 450 млн. евро, а получихте 260 милиона – двойно по-малко, отколкото самите сте заявили. И се гордеете, че има увеличение с предишния вариант. Да, има увеличение, но е недостатъчно, защото увеличението за Словакия и за Литва, които са в същото положение, е близо 90%. Постигнали са повече.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Не е вярно.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Истината е, че правителството показа неспособност да отстоява националните интереси и само се вкара в това положение, защото не дойде в парламента, за да получи – и щеше да получи, национална позиция и да каже, че без определени условия няма да подкрепим този бюджет. (Реплика от ГЕРБ.) Затова получавате това, което Ви е дадено – колкото да не е без хич. (Ръкопляскания от КБ, реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на Парламентарната група на Синята коалиция – господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, господин премиер, господин министър, уважаеми дами и господа! Налице е рецесия в Европейския съюз. В условия на рецесия във финансовата рамка 2014-2020 г. е взето решение за намаляване на бюджета на Европейския съюз. За нас от Синята коалиция това е стратегическа грешка, защото когато една икономика, в случая европейската, е тръгнала надолу, намаляването на бюджета, който би помогнал за промяна на цикъла, а именно да бъде облекчен този спад и да бъдат потърсени стимули за растеж, е сериозна грешка. Именно затова нито ние от Синята коалиция, нито нашите евродепутати могат да застанат зад такъв подход. Да, този подход идва от Европейския съюз, доколкото опасенията на по-големите страни са, че в тази рецесия те не могат да отделят средства за по-сериозен бюджет. Но истината е друга, истината е, че те така ще попречат и на себе си, ще попречат и на нас.
В спад имаш нужда от стимули за растеж, имаш нужда от по-голям бюджет, който да бъде насочен към инвестиции. Това е грешката, която сега допуска Европейският съюз от прекалени опасения за собствената си сигурност. Но тези опасения ще се обърнат срещу тях и срещу нас, колеги, и тук ролята на България трябваше и трябва да бъде тези страхове да бъдат преодолени, защото ролята на бюджета на Европейския съюз е именно тази – да промени цикъла, да промени посоката, така го възприемете – да обърне спада в растеж или поне да го омекоти. Вместо това ще постигне точно обратния ефект – още по-голям спад заради липса на инвестиционни разходи, идващи от европейския бюджет.
Извън това, колеги, има няколко конкретни въпроса, които ние от Синята коалиция бихме искали да поставим пред Вас.
На първо място, това е енергийната ефективност. Колеги, налице са протести. Хората излязоха да протестират с основание, заради високите сметки. А отговорът е енергийна ефективност – саниране на сградите, нова дограма, топлоизолация. Има повече възможности в следващата финансова рамка, които трябва да се използват.
Така може да се отговори на очакването на обществото за намаляване на сметките за ток и парно. Това е един огромен потенциал, който сега трябва да бъде развит и тук държавата трябва да участва с конкретни планове как тази схема да заработи и да се задейства. Това е много важен приоритет, който трябва да бъде приоритет на правителството и на всички партии от Народното събрание в този и в следващия парламент.
Ключов момент, хората питат: „Как да ни паднат сметките?” Ами, така могат да Ви паднат сметките – с енергийна ефективност между 30 и 50%.
Ние от Синята коалиция имаме подозрения, че хората, които искат да строят „Белене”, не искат енергийна ефективност. Защото една добре направена енергийна ефективност ще спести колкото цялото „Белене” и ще покаже, че няма нужда от такъв проект. Но това трябва да бъде категоричен приоритет, уважаеми господин премиер на България, в следващия програмен период. Сега това трябва да стартира и да се направи – всички панелни блокове в България трябва да бъдат санирани. Това е напълно изпълнима цел, която трябва да ни обедини и всички да застанем зад нея категорично.
Не е важно само колко пари ще дойдат в България, още по-важното е, колеги, как се харчат те. Ние от Синята коалиция настояваме за следното много важно нещо – срещу всеки разход, срещу всеки проект да пише каква заетост осигурява. Не е важно просто едни пари да бъдат изхарчени, всеки може да ги изхарчи. Това се е видяло – всеки може да изхарчи едни пари, важно е какъв е ефектът след тях.
Европейските фондове трябва да бъдат насочени в сфери, осигуряващи заетост, и то постоянна заетост. Защото безработицата, колеги, се оформя като основен икономически проблем на България и трябва да започнем да мерим всеки един проект, не просто колко милиона има там – десетки, стотици или колкото било там, а колко работни места и каква заплата осигуряват – 10, 20, 30, 100, 1000 и така нататък. Това трябва да променим като подход и да бъдат финансирани проектите, които носят най-голяма заетост в условията на криза и нарастваща безработица, особено в Северозападна България, където положението става критично. Неслучайно Ви призовах тази седмица всеки народен представител да отиде поне за малко и да види как живеят хората в Лом специално.
Следващото нещо, „ERM ІІ”. Има логика България да се включи към „ERM ІІ” и този дебат изчезна, този дебат го няма. Забележете, не да бързаме да приемаме еврото, не Ви казвам това и ние от Синята коалиция не Ви казваме нещо подобно. Казваме, че трябва да се влезе във валутно-курсовия механизъм, в който може да се престои брой години, които ние всички трябва да преценим – това е общо решение, но това ни обвързва към спазване на критериите за финансова стабилност, първо. И второ, ще бъде знак, че България напредва.
Вие постоянно говорите за Шенген, колеги, всичките. Да, Шенген е много важна тема, но има и друга тема. Тя е Еврозоната. Ние дори не сме поели по този път истински. За да поемем истински по този път, трябва да влезем в „ERM ІІ”, там да предстоим толкова години, колкото е необходимо – казва се най-малко две, а можем да престоим повече, но влизайки в „ERM ІІ” вече България ще бъде гледана по друг начин. Тъй като ние не извървяваме стъпки на стабилност, не показваме развитие, това ще бъде важна стъпка, която можем да предприемем, за която няма дискусия в България в момента. Възприемете това мое изказване като призив от страна на Синята коалиция дискусията да започне и по тази тема.
На следващо място, колеги, електронно правителство във времена, в които в Сингапур вече в много от училищата не ползват учебници, а ползват таблети, във времена, в които електронните услуги трябва да се случват от разстояние, именно финансовата рамка е повод отново да говорим по този въпрос. Защото България купува компютри, харчи пари, но няма резултати. Ако искаме българската икономика да тръгне напред, уважаеми колеги, електронното правителство трябва да бъде много важен приоритет в тази финансова рамка – да вземем най-добрите практики, най-доброто от Европейския съюз, да го приложим в България и то да се случи.
В противен случай остават само разходите и обещанията, но няма конкретни резултати.
И най-накрая, колеги, има нещо особено важно: и сегашното правителство, и сегашното мнозинство спечелиха последните избори с ясно обещание за догонване на европейските доходи. Истината е, че догонване няма. А също толкова вярно е, че трябва да има! За да има, трябва да растем по-бързо от Европейския съюз, за да ги догоним. За да догониш някой, трябва да си по-бърз от него. Аз не съм видял в живота да догониш някого, ако си по-бавен от него, както е в момента. Ние сме по-бавни, тоест изоставаме. Като си по-бавен, изоставаш, като си по-бърз, догонваш. Затова национален приоритет за всички политически сили трябва да бъде бързият икономически растеж. Европейските фондове трябва да бъдат използвани именно за това и трябва да се търси този ефект.
Знаете ли, ако имам основен упрек към ГЕРБ, той е, че в техния мандат не че не бяха достигнати европейските доходи, естествено, че не бяха достигнати, но няма сближаване, няма посока на догонване. Това е ключовият проблем, който поставяме ние от Синята коалиция. В следващия финансов период това трябва да бъде основната цел – да сближаваме разстоянието, да става то все по-късо, за да могат доходите в България да растат и условията на живот да се подобряват, което ще бъде голямо предизвикателство за този, за следващия, а бих казал и за по-следващия парламент. Колеги, без догонване оставаш най-бедният – това е истината. Ако не догонваш, оставаш последен.
Чакат ни големи предизвикателства. Убеден съм, ние от Синята коалиция вярваме, че при подходящо поставени цели тези приоритети могат да бъдат изпълнени. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи – госпожа Искра Михайлова.
ИСКРА МИХАЙЛОВА (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин премиер, господин министър, уважаеми господин европейски депутат, дами и господа народни представители! Днес обсъждаме поредния доклад относно развитието на приоритетните за Република България теми и досиета по времето на Кипърското председателство на Съвета на Европейския съюз в периода юли – декември 2012 г. и основните приоритети по време на Ирландското председателство на Съвета на Европейския съюз, януари – юни 2013 г.
Искам да започна с това, че докладът включва доста голям брой досиета. Това е в резултат на усилената работа, която се провежда в Европейския съюз. Нормално е да се водят преговори по всички основни направления, но ще кажа отново, за съжаление – докладът е ярко писмено доказателство, че България не е в състояние в този момент да води балансирани преговори. Достатъчно е да се види как са отразени отделните досиета в доклада. Имаме досиета, по които имаме позиции, имаме досиета, по които нямаме позиции – страна, която няма позиции. Имаме досиета, по които изразяваме становище, че е хубаво да изчакаме, какво?! Имаме досиета, по които въобще не става дума какво имаме намерение да правим. Това е първото впечатление, което се налага от доклада и съжалявам, че ми се налага да го повтарям. Точно преди шест месеца съм казала същото по отношение на доклада по предходното председателство. И тогава съм обърнала внимание, че това се дължи на дебалансиран административен капацитет, от една страна, и липса на координация в националните политики. Защото, ако нямаме координация в националните политики и ясно целепоставяне в националната политика, трудно можем да отстоим в рамките на преговорите в Европейския съюз каквато и да е позиция.
Оттук нататък следва следващият извод, който се налага, когато се погледне докладът. Да се има предвид, че междувременно беше приета от Европейския съвет Многогодишната финансова рамка, неокончателно, предстои нейното обсъждане в Европейския парламент, но основните рамки са поставени. Вече имаме представа как ще звучи бюджетът на Европейския съюз за следващия 7-годишен период.
От тази гледна точка тук изниква още един въпрос: къде останаха целите и позициите, които България ясно си поставяше по времето на предишни периоди на договаряне? България на няколко пъти заяви, че е против екологичните плащания, против отделянето на зелени инвестиции. Това беше дефинирано в доклади и позиции на България. Къде отиде тази позиция? Разбира се, че беше губеща, разбира се, че беше непечеливша за страната ни. Резултатът е ясен: в Многогодишната финансова рамка ясно е отбелязано, 20% от разходите за кохезионна политика на Европейския съюз отиват за дейности, свързани с климата.
Има още един пример, който доказва първата ми теза за липсата на координация. Междувременно ние с Вас разглеждаме Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз, 2013 г. във всички комисии, нали така?! Двадесет процента плащания по отношение на климата, а в тази програма думата „климат” не се споменава. Тази политика въобще отсъства, не е спомената – нито околна среда, нито климат. Основен приоритет в Многогодишната финансова рамка, липса на една дума в националната ни програма. Това ако не е липса на координация, какво е?! Какво защитаваме ние и от какво сме доволни?! От какво сме доволни, когато защитаваме и се връщаме от преговори, казвайки: „Ето, България участва във финансовата рамка за следващия финансов период”. Да, участва, нормално, ние сме страна – член на Европейския съюз, имаме Договор за присъединяване, имаме ясни параметри в този Договор за присъединяване и тези параметри се спазват и от Европейския съюз.
Какво обаче ние направихме допълнително? България, която стои гордо на първо място по бедност в районите за развитие?! Нито един от най-бедните райони за развитие в Европейския съюз не е споменат в тази Многогодишна финансова рамка. Споменати са бедните райони на Унгария, на Словакия, на други страни, но българските, най-бедни, безспорно най-бедни въобще не присъстват във финансовата рамка. Целево подпомагане за тези райони в тази финансова рамка няма. И ние говорим за балансирана кохезионна политика!
Освен това гордо заявяваме тук, че са увеличени парите за плащанията по селскостопанската политика. Да, по договор те се увеличават, и това са преките плащания, но рязко са намалени парите за развитие на селските райони. Защо?!
Като следствие от това, ако си спомняте други наши дебати тук, ние готвим оперативни програми, в които имаме намерение да инвестираме над 1,5 млрд. евро в развитието на 63 градски ареала, но от другата страна стои намалената субсидия за развитие на селските райони. Какво развиваме, как балансираме развитието на страната?! Имаме ли въобще някакъв поглед?!
Съжалявам много, говорила съм по други доклади и съм намирала нещо добро в тях. Сега обаче ние от Движението за права и свободи сме изключително притеснени, че виждаме пред себе си един документ, който доказва, че неяснотата в националните приоритети е стигнала вече до ниво неяснота в нашата позиция, място и роля в Европейския съюз. Ние трудно ще можем да се ориентираме за приоритетите си през следващите седем години, при положение че сме допуснали това да се договори и ние да го приемем, и не само да го приемем, а да се опитваме да обясним, че това е успех за страната ни и че сме постигнали някакви конкретни резултати. Не сме постигнали, не сме!
За съжаление България с тази финансова рамка и с тези позиции затвърждава ролята си на един тих потребител на каквото му дадат. Това е недопустимо! Това е национално безотговорно! И ако това може да се случи на етап предварителни преговори, то не може и не трябва да се допуска тогава, когато ние трябва да управляваме тази рамка в бъдеще.
Как ще я управляваме в бъдеще? Как ще гарантираме и как ще обясним позицията сега изведнъж в Многогодишната финансова рамка ясно написано черно на бяло – 30% от тавана на преките плащания за мерки за екологизация. Екологизиране – така е преведено.
Какво направихме ние? Нали се борихме срещу тези 30%?! Нищо, че в национални документи говорим, че биологичното земеделие е приоритет. Нищо, че в национални документи ние говорим, че екологията, чистото производство е бъдещето на България. Поставяхме на няколко пъти позиция, в която казахме: Не, ние няма да допуснем такъв процент! Ето го – процентът е написан.
Какво правим оттук нататък? Знаете ли какво прави България оттук нататък и какво е написано в този доклад, който разглеждаме? България работи в посока как да се намалят санкциите при неизпълнение. Ние въобще не поставяме въпроса за това как бихме могли да изпълним и да използваме това изискване като предимство. Ние разсъждаваме по темата как да намалим санкциите, като не изпълним това изискване. Това е позицията на България. Това е ясно доказателство, че нито се разбира общата политика на Европейския съюз, нито тя се приема като национална политика, нито някой има намерение да използва ползите, предимствата на тази политика. Това просто ни е позицията – каквото ни дадат ние взимаме и се опитваме, ако може, защото няма да можем да се справим, като ни санкционират да бъдат по-малки санкциите. Това ни е позицията, която е написана в този доклад. За съжаление. (Председателят дава сигнал, че времето за изказване е изтекло.) Благодаря, госпожо председател.
Няма координация, няма отстоявани държавни интереси. Има примирение. Жалко! Още един период, в който ние няма да използваме всички облаги от членството си. (Ръкопляскания от ДПС и КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Михайлова.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: А Вие колко процента от фондовете използвахте?
ИСКРА МИХАЙЛОВА: Мога ли да отговоря на господин премиера, тъй като това е извън протокола? (Оживление)
Господин премиер, използването на фондовете е тема, която днес не обсъждаме. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Но е хубаво да я обсъждаме.
Аз ще Ви кажа колко от фондовете. Мога да Ви кажа, господин премиер, че болниците, на които Вие режете лентички, са договорени по време на правителството на тройната коалиция. (Оживление) Училищата, на които Вие режете лентички, са договорени по времето на тройната коалиция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Михайлова. Трябва да спазваме процедурата.
ИСКРА МИХАЙЛОВА: Това значи процентно от фондовете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на Парламентарната група на „Атака” – господин Волен Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Госпожо председател, господин министър-председател, дами и господа народни представители!
Предишните изказващи се ме накараха да си помисля колко хора от предишните правителства са за затвора, вместо да излизат да говорят тук и да казват как се е държала България или как се държи. Нали преговорите с Евросъюза ги проведоха правителството на НДСВ и ДПС, госпожо Михайлова? Преговорите с Евросъюза бяха провалени от лицето Меглена Кунева-Пръмова, която сега се явява отново претендент за властта. АЕЦ „Козлодуй” беше продаден от Меглена Кунева, външния министър тогава Соломон Паси, които излъгаха България, че Еврокомисията иска да си затворим реакторите, а всъщност Еврокомисията нямаше такова решение.
Обръщам се с призив, господин министър-председател, да покажете най-после реалната картина от преговорите на България с Евросъюза, за да стане ясна ролята на лицето Меглена Кунева-Пръмова. Защото, мълчейки си по този въпрос, Вие прикривате едно престъпление на предишно правителство, за което трябва да се търси отговорност. Един ден ще се търси отговорност.
Конкретно по темата за доклада относно развитието на приоритетните теми и досиета.
От този доклад, аз го прочетох, виждам, че при предишното Кипърско ръководство на Евросъюза е имало приоритети, които звучат по-добре от тези на Ирландия. Това трябва да се каже на братята ирландци, защото ние имаме далечни родствени връзки с тях, но те са направили някакви приоритети, които ги диктуват наднационалните интереси. При Кипърското управление е имало приоритети: Европа с икономика, основана на ръста. Да, това добре звучи. Постигане на по-добри резултати в това отношение. Европа, обърната към своите граждани със солидарност и социална сплотеност – също добре звучи и е добре да се изпълнява. При ирландските приоритети вече това нещо е отпаднало и ние виждаме приоритет, при който става дума за основни области на развитието, които ще бъдат: банковият съюз и реформата на финансовите услуги. Тоест, отново връщане към монетарната политика като основен приоритет, което е грешка.
Тук беше казано преди мен, че Европейският съюз вече има грешна политика. Аз не само съм съгласен с това, аз го твърдя от 2007 г. Може да се извади стенограмата от моето изказване, когато България се присъедини към Европейския съюз и аз казах тогава: „Не бързайте да се радвате, не знаем какво ни чака там. Това не е лоно на братство, любов и общ алтруизъм, както някои го представят. Това е група на интереси.”
И сега ние виждаме, че това е една група на национални и наднационални интереси, в които на България никога не се оставя място да защити своите интереси. Аз разбирам, ако предходните правителства се бяха борили за България и за нейните интереси в Европейския съюз, да излизат тук техни представители и да критикуват. Да, тогава бих ги поздравил. Само че досегашните правителства по никакъв начин не са показвали, че защитават българските интереси в Европейския съюз, нито пък техните евродепутати. Така че, когато се отправят критики, те трябва да бъдат обективни.
Какво мога да кажа аз обективно? В момента за България има отпуснати повече пари, отколкото преди. Това добре ли е или не е добре? Аз съм основен критик на правителството в момента, обаче казвам, че това е добре. За това няма как да си затворим очите. Друг е въпросът, че тези пари, които бъдат отпуснати, няма да стигнат до обикновения български гражданин, защото системата за усвояване на фондовете поначало е порочна. Но тя порочно е направена в самия Евросъюз.
За нас, като българи, е важно да осъзнаем, че България трябва вече да започне да се оглежда извън Европейския съюз. Европейският съюз е в дълбока криза, уважаеми колеги. И Европейският съюз се чуди как да ни каже, че вече не може да съществува. И аз от този доклад го виждам много ясно. На дипломатически език тук е казано: „Оправяйте се сами, вече не може да има тези субсидии и тези фондове, които ги имаше едно време, всеки да се оправя сам”. Това ми говори Европейският съюз, Брюксел, чрез своя дипломатически език, което означава, че България трябва най-после да го каже ясно на Европейския съюз. Аз какво бих казал като министър-председател или като човек, който представлява България там? Бих казал: „Запазете си вашите мизерни 200 милиона за извеждане на реакторите в АЕЦ „Козлодуй”, аз ще пусна в експлоатация ІІІ и ІV блок, Вие ако искате ни бомбардирайте, както Югославия, но няма да го направите. И от тях ще печеля в следващите десет години милиарди, вместо вашите кирливи 200 милиона, които сега ни давате, за да си загробим и съществуващата атомна енергетика”. Това бих казал на Европейския съюз.
Бих казал също така на Камерън – английският министър-председател, че той е расист и ксенофоб, защото иска да взима като имигранти само най-добрите и най-умните българи. „Много пък си хитър, господин Камерън – бих му казал аз –просто това не отговаря на европейските норми, морални и етични принципи, така че вземи си думите назад и се извини на България”.
Бих казал също така на Брюксел, че България не е съгласна Турция да се присъединява към Евросъюза, защото накрая на доклада виждам едно изречение, че България е одобрявала това присъединяване. Досега такива дебати не са се състояли в българския парламент. А българският парламент е най-висшият законодателен орган. Той трябва да реши дали България като цяло, като общество, политически партии и класа е съгласна Турция – една неевропейска държава с огромни проблеми в демократичното си развитие и правата на човека, да бъде присъединена към Европейския съюз. Такива дебати трябва да се проведат и да се види ясно, че българското общество е против, след което вече България, като държава, да заяви в Евросъюза, че има огромни резерви и е против присъединяването на Турция към Европейския съюз.
Друго, което мога да кажа по този доклад е, че той не дава ясни насоки как точно ще се осъществи икономическият ръст, поне тук в този текст не мога да го намеря, по какъв начин ще стане това.
Аз много се радвам, че представители на либерално, либералстващи привърженици на турбо-капитализма като господин Мартин Димитров (сега ще поиска сигурно лично обяснение), те говорят за заетост и за доходи европейски. Чудесно! Благодаря много! Ако и другите политически сили разберат най-накрая, че доходите са основен проблем за България, дето се вика, аз мога да се оттегля в манастир и да съм спокоен, че вече в България всички политици са загрижени за своя народ. Но, уви, не е така! Продължава да се твърди и от управляващата партия, и тук, когато поставя въпроса, и мнозинството казва: „Не, няма как да станат доходите такива, каквито искате Вие, господин Сидеров!” Аз казвам: „Не бе! Има как! Ето Ви начин!”.
Ето Ви златните залежи за 700 милиарда! Ето Ви енергетика! Ето Ви ЕРП-та, ето Ви държавна администрация, която трябва да орежете наполовината. Веднага освобождавате, ама автоматично, на часа, 2 милиарда на година.
Въобще, с господин Дянков съм готов на обществена среща, където каже, да го убедя, че може доходите ни да се вдигнат и трябва да се вдигнат, а не да бъдем седем или осем пъти по-ниско платени от германци, австрийци, тъй като не сме по-нисши народи!
Много моля да не се пропагандира расизъм и ксенофобия. Аз съм против това.
И в тази връзка да продължа, че – да, заетостта е много важно нещо, доходите са много важно нещо, как ще стане това обаче? Това ще стане, само ако България започне да гледа в други посоки, освен към Брюксел.
Светът е много голям, много широк и отвсякъде дебне спасение! Имаше един такъв филм. Ако погледнем към развиващите се държави, интензивно развиващите се, а това са Бразилия, Русия, Индия и Китай, Групата БРИК, то ще видим, че те дават по-големи възможности от Европейския съюз.
В момента Европейският съюз ни дава някакви пари, с които ние нещо да правим по инфраструктурата, нещо – по селското стопанство, и толкова. Няма фондове за високи технологии, за индустриално развитие. Без такова нещо, без такова развитие България е обречена да бъде на опашката. Ние трябва да помислим как да си повишим брутния вътрешен продукт не с проценти, ами много рязко. Рязко, защото той сега е 35 млрд. евро. Това е нищожен брутен вътрешен продукт. В рамките на този продукт, каквото и да правиш с бюджета, не можеш да се оправиш! Той трябва да скочи рязко.
Една Гърция, дето е много уж по-зле от нас, има 7 – 8 пъти по-голям вътрешен продукт. Ние трябва да решим как рязко България да си качи брутния вътрешен продукт, да имаме износ, да имаме конкурентен износ. Къде е икономистът господин Димитров, за да му кажа, че не трябва да влизаме в Еврозоната тогава? Ако влезем в Еврозоната ние се блоки-ра-ме.
Ние трябва да можем да сме гъвкави с националната валута, тя да е по-евтина от еврото, за да можем да имаме евтин износ. Това го знае всеки икономист. Това е азбучна истина. Затова влизането ни в Еврозоната изобщо да не е зор и да не е грижа нито на това, нито на следващото правителство. Просто това трябва да бъде съчетано с излизане от Валутния борд, защото не е нормално да сме в Евросъюза и да има Валутен борд. Тоест, България трябва да върви към повече независимост, самостоятелност и суверенитет. (Председателят дава знак за изтичане на времето.)
И накрая само в заключение, ще ми оставите две-три минути…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: О, две-три минути няма как да Ви оставя! Довършете изречението.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Защото на ДПС им дадохте! Да кажа нещо по въпроса за ЕРП-тата.
Господин Борисов, нося Ви тук Одитния доклад на ДКЕВР. Тук има 23 нарушения на ЕРП-тата, които позволяват да се отнеме лицензът веднага. Явно може би крият информация от Вас. Ето Ви доклада! Ето Ви обяснения към него! Направо ги прекратете тези договори и народът ще Ви ръкопляска. Благодаря. (Народният представител Волен Сидеров предава на министър-председателя Бойко Борисов две папки с документи.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на членовете на Европейския парламент – заповядайте.
Двамата едновременно вдигнахте ръка – господин Ковачев!
АНДРЕЙ КОВАЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, господин министър, госпожи и господа народни представители! Разбира се, че искаме повече пари. Разбира се, че е по-хубаво да има в европейския бюджет повече средства. Моля Ви, дами и господа от опозицията, недейте да ни разделяте по тази точка. Разбира се, че ние тук – европейските представители на България в Европейския парламент от ляво, дясно, център, сме обединени в това, че европейският бюджет трябва да бъде силен бюджет, който да може да посрещне предизвикателствата на ХХІ век и до края на нашето десетилетие да можем да реализираме това, което сме си поставили като цели в Европа и, разбира се, това, което сме си поставили като цел в България. Но, реалностите са други!
Реалностите са това, което постигнаха страните членки по време на Ирландското председателство – сега, миналата седмица. И аз Ви казвам съвсем отговорно – в Европейския парламент ще има много тежък дебат както със Съвета, така и в Европейския парламент по приемането на този компромис, който ни представят страните членки. И Европейският парламент, и предложението на Комисията са много по-различни от това, което прие Съветът, но аз призовавам колегите от опозицията: нека да не използваме всичко за предизборна агитация и пропаганда.
Това, което е постигнато за България в тази тежка ситуация, е наистина добро. Недейте да спекулирате, че било някъде преди това вече определено какво ще получи България и българското правителство не си било свършило работата. Напротив, това е резултат на доброто, възстановено доверие в България точно от това правителство, и на неговата активна работа с нашите европейски партньори.
Аз чух тук, че се леят крокодилски сълзи затова как българските региони били най-изоставените и най-изостаналите в Европейския съюз. Да, това е така и това не е хубаво. Никой не иска да е така, но нека да се обърнем назад и да видим защо, от кое компетентно правителство или коя човеколюбива диктатура до 1989 г. направи така, че нашата родина да бъде една от най-изостаналите в Европейския съюз. Нека да не спекулираме с абсолютно всичко.
Аз се обръщам към моите колеги от опозицията да не използваме в предизборната година всичко, каквото и да каже правителството или членове на управляващата партия, да бъде използвано за предизборна спекулация и пропаганда.
Много са примерите като атентатът в Бургас, така и Македония, така и Многогодишната финансова рамка – всичко се използва за предизборни спекулации.
Нека да се върна на Кипърското председателство – една от основните цели беше осигуряването на финансова стабилност и излизане от кризата. България продължи да бъде добър пример в тази посока. Има ясни икономически приоритети и политики, гарантиращи икономическия растеж. По този начин даваме и своя принос за излизането на Европа от кризата. България е сред добрата среда – страните, които имат растеж в Европейския съюз. По ЕВРОСТАТ ние сме някъде заедно с Австрия и Германия.
Страната ни подкрепи активно създаването на Единния надзорен механизъм, който има за цел да върне доверието на европейските граждани и на пазарите в банковите институции и необходима крачка към създаването на банковия съюз.
Аз мисля също, че са абсолютно безпредметни упреците от опозицията, че България не участва активно във вземането на важните решения. Такова едно важно решение беше по Единния надзорен механизъм.
Кипърското председателство успя да постигне напредък и по два много важни документа – Общата европейска система за убежища и Единния европейски патент, пък Ирландското председателство има поставени задачи, като например приемането на Акт за единния пазар – 2, много важно за завършването на единния пазар в Европа.
Европа подготвя своето бъдеще. Би било една оценка за зрялост, ако ние в България също можем да се обединим около нашите приоритети, които са също така европейски приоритети, и да не търсим конфронтация за всичко. Въпреки че годината е изборна, да се обединим около някои важни теми. Да можем, както казаха колегите, да наваксаме бързо това, с което сме изостанали и винаги да помним защо сме толкова изостанали и какви са причините за това, че сме толкова изостанали.
Благодаря Ви много и успешна година!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Думата има господин Димитър Стоянов – член на Европейския парламент.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, господин министър! Съжалявам, че премиерът излезе от залата, надявам се да се върне до края на моето изказване.
Днес сме се събрали да дискутираме въпросите, свързани с Ирландското председателство на Европейския съюз, което започна от началото на тази година.
Ирландия е страна, от която можем да вземем много големи примери. В момента е време българското правителство действително да усвои това ирландско ноу-хау, защото само преди 40 години Ирландия се е намирала в състояние, което е твърде подобно на това, в което се намира България в момента. Ирландия е една съсипана, разорена страна, в която има масова емиграция, и е една от най-бедните страни в света – нещо, което го виждаме в днешната реалност на нашата собствена страна. Само за последните 40 години Ирландия с нейния икономически растеж и до голяма степен с влизането й в Европейския съюз достигна до нива на Топ 20 по икономическо развитие в света.
Затова ние трябва да вземем този модел на келтския тигър, както беше наречен той, и да го приложим в България. Да направим така, че българският лъв – въпреки че в природата не е така, да стане по-голямо и по-силно животно от келтския тигър. В Ирландия съществуват някои практики, които трябва да бъдат заимствани в България.
Аз много се радвам, че този дебат въобще съществува, защото тук, от лявата страна на залата, бяха отправени критики относно това колко присъствал и колко не присъствал министър-председателят, но в предишния Парламент въобще никога не се дебатираха темите от гледна точка на вземането на решения в Европейския съюз. Бившият министър-председател Станишев никога не е идвал от тази трибуна, както го прави сегашният, да докладва за това какви решения се вземат. Всичко се правеше на тъмно, всички решения се вземаха на тъмно. Сега поне имаме този дебат, който е веднъж на две години, и това не е достатъчно.
В Ирландия има система, при която Парламентът трябва да одобрява важните решения, преди те да бъдат представени в Брюксел. Тази система позволява на Ирландия наистина да отстоява една национална позиция, която защитава нейните интереси по-добре, отколкото в момента са защитавани българските интереси.
В Ирландия има система, при която, когато се променят европейските договори, когато се присъединяват нови държави, това се случва чрез референдум и по никакъв друг начин – няма решение на Народното събрание, няма дебат на Народното събрание. Не Народното събрание е суверенът на тази държава. Да, Народното събрание е нейният представителен орган, но когато става дума за толкова важни въпроси – като изменението на европейските договори, като присъединяване на нови държави към Европейския съюз, това в Ирландия се случва чрез референдум.
И в България също трябва да бъде приложена тази система – чрез референдум да бъдат определяни тези въпроси.
Когато се гласуваше Лисабонският договор, ирландците първоначално го отхвърлиха на референдум и това им позволи впоследствие да договорят десетки и десетки отстъпки, и много от правилата, които важат за останалите държави, които ги задушават и задължават в момента, които убиват нашите икономики, защото Европейският съюз до голяма степен така е изградил системата си, че за европейските производители има изисквания, а за чуждите производители няма изисквания и затова има евтин внос, затова европейската икономика страда. Е, голяма част от тези изисквания не важат за Ирландия точно защото ирландският народ, имайки правото на референдум, ги отхвърли.
Ирландия е една държава, в която има стабилно демографско развитие. Най-интересното е, че за разлика от много други западноевропейски държави, при които има голяма имиграция извън Европейския съюз – от африкански държави, азиатски държави, мюсюлманска имиграция, които имат големи семейства и затова населенията на Великобритания и на Франция нарастват. Населението на Ирландия нараства без да има такава имиграция, защото в Ирландия са разбрали едно – че не може да имаш демографски растеж, когато повече от половината заченати деца биват абортирани всяка година, и е приела политика да ограничава тези тенденции, да ги отхвърля и затова Ирландия расте като население, действително единствената страна без имигрантски вълни извън Европейския съюз, която има такъв растеж. Затова в рамките на следващото председателство България трябва да вземе тези полезни примери.
Сега, разбира се, ще се спра за секунда и на финансовата рамка, макар че тя не е пряко свързана с това кой председателства Европейския съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Петте минути за независими членове на Европейския парламент изтичат. Моля Ви, в рамките на няколко секунди. (Шум и реплики от КБ.)
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: В рамките на 30 секунди ще приключа, имам опит от Европейския парламент, госпожо председател.
Комисарят Хан обяви, че за Испания средствата ще се пренасочат от инфраструктура към откриване на работни места – това е политиката на Европейската комисия. Българското правителство направи много за усвояването на фондовете, направи много за инфраструктура, но е време да разшири своя кръгозор, да го разшири и да гледа това, което е полезно за хората от гледна точка на тяхната работа, от гледна точка на техните доходи, каквато е препоръката в момента и на Европейската комисия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Сега съгласно нашето решение министър-председателят може да отговори. Явно докладите на господин Сидеров го накараха да реагира веднага.
Извинявам се, господин Гумнеров има възможност от името на независимите народни представители – членове на Българския парламент.
Пет минути, господин Гумнеров.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ (независим): Уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Цачева! Бих искал да кажа: уважаеми господин министър-председател, но за съжаление той излезе от залата.
Аз като единствения представител на евроскептична коалиция – Коалицията „Не на Европейския съюз”, която е в този Парламент, и в качеството си на независим народен представител исках да поздравя господин Борисов, затова съжалявам, че излезе. Да го поздравя, че успяха да извоюват, макар и трудно, но малко повече пари за България. Да го поздравя, че го направиха въпреки този договор за присъединяване, който е заробващ, робски и дискриминационен спрямо България – договор, подписан от Кунева и от бивши политици, които днес вместо отново да влизат в политиката, трябваше да бъдат разследвани и съдени и евентуално вкарани в затвора, ако се намерят нарушенията, които ние смятаме, че ги има – нарушенията към българския национален интерес.
А иначе, аз като евроскептик смятам, че България е крайно време да преосмисли отношенията си с Европейския съюз, защото е очевидно, че Европейският съюз води дискриминационна и ксенофобска политика спрямо България – както икономическа, както нормативна, така в момента и чисто демографска.
Аз съм силно притеснен, че никой в тази зала не иска да говори за тръгващата тенденция в момента в европейските държави, във флагманите на европейските държави, във флагманите на Европейския съюз за пряка дискриминация спрямо българите и българските граждани. Тук не става дума само за Великобритания, където нейни политици излизат и обясняват как те, англичаните, щели да вземат само културните и начетени българи, а циганите, ромите и ниско културните да си останат в България.
Тук става дума и за Германия, която почти излиза вече с едно официално становище – нейните градове излязоха със становище, че българските, забележете, имигранти, българските участници в трудовия пазар на Германия едва ли не били виновни за кризата, която там също се задълбочава, и те щели да поискат помощ от федералното правителство и от Европейската комисия за справяне с българските имигранти.
Тук става дума за Франция, която, спомняте си, че само преди година съвсем целенасочено върна няколкостотин български граждани в България от Франция, като по този начин прекрачи тънката граница и влезе в пряка дискриминационна политика спрямо България. Става дума и за Холандия, която без да има никакви основания, дълго време не пускаше България в зоната на Шенген – друг е въпросът, че според нас влизането ни в Шенген ще бъде огромна грешка. Въпреки това Холандия прояви пряка дискриминационна политика в това отношение.
Какво излиза, уважаеми дами и господа? Че Европейският съюз, основните държави в Европейския съюз, той като организация отстъпва от един от основните си принципи, заради който и ние влязохме там – свободно движение на стоки, капитали и хора, забележете.
България беше добра, ние българите бяхме добри, когато дадохме на французите „Софийска вода”; бяхме добри, когато дадохме нашите оператори на чужденци; бяхме добри, когато дадохме електроразпределителните дружества на чехи и австрийци, забележете – държавни фирми; бяхме добри, когато пуснахме техните вериги в България, убивайки българския малък бизнес. Лоши сме, когато българите пожелаят да изпълнят онова, което имат право по договор – да отидат там. Добри сме, когато българските пари изтичат към Западна Европа и сме лоши, когато ние българите искаме да отидем там. Това е пряка политика на дискриминация.
Тъй като тук някой ще каже, че това не е политика на Европейския съюз, а на отделни държави и политици в него, аз ще Ви кажа, че това не е вярно.
Спомнете си, че само преди може би десетина дни тук беше еврокомисар Вивиан еди-коя си, дори не си заслужава човек да запомни името на такава жена, която направи най-ксенофобското и дискриминационно изказване, което някога съм чувал от европейски политик. Тя каза, че Европейският съюз, позицията му, нейната позиция е, че циганите трябва да бъдат интегрирани по местоживеене. По-ксенофобско, по-дискриминационно изказване, което пряко показва каква е политиката на Европейския съюз спрямо България, няма и не е имало.
Ето защо, уважаеми дами и господа, аз смятам, че ако не този Парламент, за който е очевидно, че няма това желание, то в следващия Парламент е крайно време да започне сериозен дебат за преосмисляне на позициите, преосмисляне на отношенията между България и Европейския съюз, да започне сериозен дебат за предоговаряне на условията, при които сме приети и съответно да започнат преки мерки да се търси отговорност от хората, които подписаха тези условия и поставиха България в позиция на колония. Благодаря. Желая Ви лек ден!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин външен министър, заявихте желание, че искате думата.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, благодаря за възможността да направя някои уточнения във връзка с дебата.
Първо, ще се обърна към това, което каза господин Сидеров, защото той ме наведе на мисълта в крайна сметка кой носи отговорност за това, че България е част от Европейския съюз.
Тъй като знам, че основната заслуга за постигнатата договореност, както беше казано и от преждеговорящия от БСП, се преписва на предходното правителство, искам да обърна внимание, че изглежда само един човек носи отговорност за присъединяването на България към Европейския съюз – човек, който е осигурил еднолично 1 млрд. евро за България, човек, който е осигурил 800 млн. евро за икономиката на страната ни, който еднолично е преговорил всички глави. И изглежда за целия този период само 21 пъти е казал „не”.
Господин Сидеров, изглежда госпожа Кунева, еднолично смята според нейния уеб сайт, че носи отговорност за това. Затова нека да не спорим. Не знам защо БСП и ДПС си приписват заслуги за присъединяването на България към Европейския съюз – явно заслугите са другаде.
Същата тази госпожа Кунева, както ДПС и БСП имат своята роля неизбежно за присъединяването на България към Европейския съюз, но най-голямата роля имат хората, които работят в българската администрация. Искам изрично да благодаря на всички, участвали в подготовката на преговорните ни позиции не само от Министерството на външните работи, от Министерството на земеделието и храните, от Министерството на финансите, от Министерския съвет, от всяко едно ведомство, Постоянното ни представителство в Брюксел, които помогнаха България да бъде една от страните, които нямат намалени средства в тази финансова рамка.
Искам също така да обърна специално внимание, че никой в правителството не е ентусиазиран от резултатите. Ние гледаме на резултатите абсолютно трезво. Гледаме трезво, защото си даваме сметка, че когато общият бюджет на Европейския съюз се съкращава, когато страните, които дават средствата на Европа, искат да дадат по-малко, рискът, пред който бяхме изправени, беше нашата страна да получи и по-малко пари за собственото си развитие.
В крайна сметка целият бюджетен дебат в Европа е за 1% от брутния вътрешен продукт на Европейския съюз. Този 1% за страни като България, най-бедната страна в Европа, е важен. Затова беше важно да защитим и парите по кохезионната политика, които по никакъв начин не бяха гарантирани от началото на преговорите.
Нека да не забравяме, че в рамките на тези преговори някои страни, много подобни и близки до България, страни като Унгария, като прибалтийските страни, получиха съкращение на своята кохезионна политика с около 25%. Разбира се, те имат компенсации, за които беше споменато в началото на дебата. Доста едностранчиво, подвеждащо и направо цинично е да се твърди, че с тези компенсации се компенсира цялата разлика, която те получават.
В случая с Унгария компенсацията е едва за някъде около 5% от средствата, които Унгария губи по линия на кохезионните фондове. Затова нека да бъдем трезви и внимателни в оценките, които даваме за случилото се.
Разбира се, че България иска Европа да има по-голям бюджет, разбира се, че за нашата страна средствата са важни не само от гледна точка на нашето развитие, а и защото всички в това правителство, в това мнозинство сме убедени, че имаме нужда от силна Европа, за да постигаме своите цели – български в Европа и европейски – в глобален мащаб. Но докато сме страна, която получава от европейския бюджет, а не сме страна, която дава на европейския бюджет, нашата основна грижа ще бъде как се използват средствата, които идват в нашата страна. Затова няколко кратки уточнения.
Първо, по отношение на кохезионната политика. Средствата, които България получава по това направление, не са средства, които ще паднат от небето. Това са пари, които трябва да бъдат изработени с конкретни проекти, с конкретни инициативи и защитени в Брюксел. Вече започна процесът на подготовка на тези проекти, така че когато влезем в следващата финансова рамка, да не бъдем в състоянието, в което Българската социалистическа партия ни постави след две години членство в Европейския съюз – да сме усвоили 0,4% от европейските средства. Това правителство няма да позволи на следващото управление на България да завари безхаберието, което остави Българската социалистическа партия по отношение на европейските ни приоритети. (Оживление в КБ.) Спрени фондове, объркани проекти.
Да, някой каза преди малко в дебата, че сме били тихи и сме вземали какво ни дават. Извинявайте, но предходното правителство беше шумно в далаверите, които правеше с европейските пари. (Реплики и възгласи от КБ.) Всички си накупиха джипове, кръщавайки ги селскостопански машини, някои ги осъдиха в Германия – българската съдебна система още се бори с тях, други си направиха проекти, от които направиха като консултанти милиони, да не говорим и за още по-големи далавери. Но в крайна сметка успяха да използват от европейските фондове 0,4%.
Няма значение кой какво е започнал, има значение кой какво е направил и завършил. Магистралите, които се строят в България в момента, мостовете, които се строят в България в момента – всичко това е благодарение, и е отчетено от всички наши партньори в Европейския съюз, на усилията, които българското правителство и мнозинството ГЕРБ в този Парламент положиха в изключително трудни условия, в условия, в които всеки евроцент, всяка българска стотинка трябваше да се дели на две, за да можем да знаем къде точно да отидат парите, така че вече да сме на средните нива на усвояемост на европейските фондове в сравнение с другите страни членки. Ако бяхме на това положение две години след членството си, досега щяхме да сме много, много по-напред.
По кохезионната политика преговорите ни не бяха хич лесни и те бяха защитени с конкретни аргументи, свързани с постигнатото в рамките на тези четири години, с отдалечаването на онзи мракобесен период, в който парите се разхождаха в България и ги вземаха само тези, които в крайна сметка попаднаха под ударите на закона и под ударите на европейските разследвания, свързани със спирането на фондовете за нашата страна.
България сега е една от страните, които нямат спрени европейски програми. За съжаление, има други такива европейски страни.
По отношение на земеделските плащания – много важен елемент. Да, те са гарантирани в договора ни, но когато няма пари и когато се съкращава бюджетът, първата заплаха, с която се сблъскахме в хода на преговорите, беше българските земеделски производители да не могат да достигнат средните стойности, които получават на директни плащания и са договорени с договора.
Първото предложение, което беше сложено на масата, беше за съкращаване именно на тези средства. Благодарение на усилията, които това правителство положи, както в рамките на двустранните ни срещи със страни като Германия, Холандия, Великобритания, Швеция и страни, които министър-председателят на предходните съвети един по един обхождаше, за да обясни аргументите, с които защитаваме нашите позиции и да покаже къде другаде могат да бъдат направени съкращенията, без да се засегнат кохезионната и селскостопанската политика, успяхме да осигурим изпълнението на този приоритет в съюз с други страни членки.
Искам да обърна внимание, че който смята, че тези преговори са били лесни, няма представа за какво говори, защото когато средствата намаляват е важно как и по какъв начин защитаваш своя дял в тези средства.
На последно място – „Козлодуй”. Много се изприказва за „Козлодуй”. Разбирам емоцията. Не смятам, че Европейският съюз беше прав да задължава България да закрива реакторите на „Козлодуй”. Искам да обърна внимание защо България беше поставена в това положение преди години – заради неизпълнени ангажименти, заради поети пред нашите партньори в Европа и неизпълнени ангажименти и взети средства още от времето на господин Любен Беров. Нека да бъдем коректни към историята и да знаем, че в това отношение една държава, където и да се намира тя, по какъвто и начин да работи, каквото и правителство да е на власт, не може да си позволи да не спазва поетите ангажименти на държавно ниво. За съжаление, това е средата, в която живеем.
Основната заплаха, с която се сблъскахме по отношение на „Козлодуй”, беше Европейският съюз да финансира за последно и след 2020 г. да няма една стотинка и един цент повече, за подпомагане на процеса, който е в решителна фаза. Връщане назад реално вече няма.
Слава Богу, благодарение отново на аргументите и на действията, които правителството предприе на всички нива, ние получихме средствата, от които имаме нужда на този етап. Остава въпросът през 2020 г. да бъдат договорени допълнителни средства за следващия период.
Това са реалностите, в които живеем. Това са реалностите, с които се сблъскахме в рамките на тези преговори. Наистина съм доволен, спокоен, че постигнатото от нашата страна е правилно и ще ни даде възможност да ползваме европейските средства за развитието на нашата собствена икономика оттук нататък.
Иначе общите приказки могат да бъдат много. Общите приказки могат да бъдат шумни, те няма нужда да са свързани с фактите, защото, както знаем, отляво фактите никога нямат значение. Основният факт, основната истина, която никога не трябва да забравяме, е, че ако България беше страна – членка на Европейския съюз, по договорите за основаването на Обединена Европа, а не беше кандидатствала в Съветския съюз благодарение на менторите на Българската социалистическа партия, отдавна щяхме да сме страна донор, далеч по-развита от Ирландия, далеч по-стабилна от много други страни в своето финансово и икономическо отношение. (Реплики.)
Историческата отговорност е ясна и по нея няма защо да спорим. Тя се носи от Българската комунистическа, сега наричана социалистическа, партия, от нейните наследници и нейните пропагандатори в нашето общество. По същия начин е ясна и друга истина и е доказана в европейския дебат и затова европейските социалисти имат непреодолим проблем, когато се изправят пред своите избиратели на европейските избори. Всички знаят простата истина, доказана в съвременната ни история: социалист в средата на пустинята да го сложиш, ще предизвика дефицит от пясък. (Шум и реплики. Ръкопляскания и възгласи: „Браво!” от ГЕРБ.) Това е истината!
Това в крайна сметка е нещото, което прозира през всички приказки и през всички твърдения на всички вляво в тази зала. Заповядайте, добре дошли в съвременна Европа! (Силен шум и реплики. Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин премиер, желаете ли да вземете думата? Да.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Благодаря, първо, на всички политически партии, на независимите депутати, които взеха отношение, на евродепутатите, разбира се.
Хубаво е по теми, които всички познаваме, да се опитваме да не политиканстваме, а да се придържаме към реалностите.
Съжалявам, че госпожа Михайлова от ДПС дойде, каза си стихотворението и си тръгна. Бих искал да й отговоря, но за съжаление, сигурно има много по-важна работа.
Съжалявам, че има сред Вас такива депутати. Понеже на господин Станишев му е мъчно, че два месеца не съм идвал, исках да му кажа, че неговият мандатоносител господин Доган в пъти по-малко идва в Парламента от мен. А тук му е работното място.
Много е хубаво, когато знаеш какво представляваш, поне по тези теми да не политиканстваш – това е точната дума.
РЕПЛИКИ: Това не е темата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Темата е тази. Вие започнахте с темата и аз карам по конспект, както е хубаво да се казва.
Едно от най-големите опасения на Европейския съвет беше, че все по-модерно става всяка една държава да му поставя ултиматуми. Това е нещо, което изобщо не отговаря на принципите на Обединена Европа. В Европейския съвет има премиери, президенти, социалисти, либерали, ЕНП. Близо 40 часа без прекъсване се дебатира по бюджета, включително и председателя на Европейския парламент господин Шулц беше там. Имаше две възможности: едната – не се приема бюджетът.
Ако бях послушал господин Станишев и бях казал: „Вето! Не приемаме бюджета!”, това означава, че оттук нататък, след като разбира, Европейският парламент го ратифицира. Бюджетът на Европейския съюз е година за година.
Тук има двама-трима евродепутати и могат да кажат дали е така по закон.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): И при нас е така.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Да, и по нашия е така. Това означава, че нито един инфраструктурен проект не можеш да планираш. Трети лот на магистрала „Струма” например не може да се планира, магистрала „Хемус” не може да се планира. Година за година е!
С една дума всички ние започвахме изказванията си, че трябва да се направи компромис. Всички! Социалисти, либерали, десни – всички! Президентът Ромпой и президентът Барозу – също.
Президентът Ромпой и президентът Барозу положиха огромни усилия. Те проведоха индивидуални срещи с всички членове на Европейския съвет – до един! И по много пъти. Всеки един от нас отива и казва: „Исках за най-бедните райони”. Има протоколи и можете да видите – три пъти поне съм го казвал. Господин Станишев има приятели социалисти премиери и може да ги пита. Три пъти!
Последен се изказах още веднъж за бедните райони и ми беше отговорено така: „България като цяло взема най-много и Вие си разпределяйте парите. Това, че от 0,8% не сте усвоявали години наред, ние не сме виновни. Да сте си направили през тези години сметката, да сте си усвоили 100% фондовете и няма да са Ви най-бедни районите”.
А другите – там ги наричаха „утешителни награди”, за Чехия, за Унгария, за Словакия. Затова исках колегата Станишев да продължи изречението, защото по същество е прав. Ние всички искахме да получим повече пари – двадесет и седем плюс една Хърватия, чийто премиер също присъства в Съвета. Всички искахме повече. Само че големите държави, донорите казват: „Не, и нашите работници в Швеция, във Великобритания, в Германия, и нашите доктори, лекари, учители, инженери искат повече пари, защо да Ви ги даваме на Вас?” Ние трябва да отговорим там, че в условията на най-тежката криза в света, за първи път в историята на Европейския съюз се реже бюджет – не се дават повече пари отгоре.
Когато се дават повече пари отгоре е лесно. Когато се дават обаче по-малко, всяка една държава трябва да направи компромис. Всички държави в тези 40 часа работа без прекъсване направиха големи компромиси. На Унгария, Чехия, Словения им орязаха по 6, по 7, по 8 млрд. евро.
И като влезе в Европейския парламент европейските депутати ще го видят. За радост има от всички политически партии.
Техните депутати там също ще бъдат много остри и няма да бъдат щастливи от това. Те им дадоха като утешителни награди: взимаме ти седем милиарда – даваме ти един; взимаме ти шест – даваме ти 800 млн. евро. В общи линии така ги завъртяха всичките. Примерно, белгийският премиер за една от техните области на такава молба го удари, че накрая се съгласиха, защото там имат много по-сложно управление и няма как да го подкрепи. А всички искахме да излезем от този Съвет с бюджет, защото той беше фатален за всички останали, за всички нас, ако не се приеме.
Дебатът в Европарламента ще бъде много тежък, защото всичко това, което казаха господин Станишев, Мартин Димитров, господин Сидеров, е абсолютната истина. Всички усещат, всички виждат, че да постигнеш съгласие и то с 27 гласа – 26 не стигат, е може би уникално управление в света за всичките му форми на съществуване. Двадесет и седем депутати да изберем тук и да ги затворим в една стая – няма да могат да стигнат, сигурен съм, по никакъв начин до съгласие. Затова считам, че Европейският съвет направи огромна крачка, много трудна. В общи линии затова казах, без никаква помпозност, че резултатите са добри за България. Има държави, които са много по-зле – много, много зле дори.
Разбира се, в преговорите ни тежеше това, че имахме ниска усвояемост. Извинявайте, но когато отиваш и казваш: „Малко са ми, примерно, 15 милиарда, искам 30”, те ти казват: „Добре, човек, но Вие за всичките тези години сте усвоявали от 0,8, примерно, до 30%” – или до 20%, няма значение. „Вие и сега имате неусвоени 70% през годините от този период. С какви очи искаш да ти даваме още, при положение че ние на другите режем?” Не е ли логично, господин Цонев? Логично е. (Реплики отляво.)
Моля? От кого? (Реплики отляво.)
Вие в условията на най-цветущото във финансово отношение време за света, когато тук отчитахте 3-4 млрд. лв. излишъци в бюджета, сте се договорили за подобна финансова рамка. Ние в условията на криза, на най-тежка криза, когато режат Съюза, сме договорили с малко повече. И вместо да кажем, господа, да вървим напред, да използваме целия административен капацитет на всички партии и да се концентрираме върху това, което каза господин Сидеров – защо в определени държави има такова настроение срещу нас, пак да реагираме… (Шум и реплики отляво.)
Моля?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Те така си подвикват, Вие си говорете.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Понеже Станишев каза, нали, да не се подвиква, явно, че от Вас са го научили. Така че Вие от ГЕРБ бъдете възпитани и не подвиквайте така, защото виждате колко е грозно.
Далеч съм от мисълта да съм обединител на нацията, но по няколко теми, ако бъдем обединени, много по-лесно ще се справяме в Европа и в света. А Вие щом искате да сме разединени, това е най-лесно. Ние сме го доказвали десетилетия, векове наред, включително и когато са ни завземали преди много години… (Оживление. Силен шум и реплики.) Така че да не обидим колеги, аз исках да съм положително и оптимистично настроен.
В края на краищата всяка една нация си заслужава съдбата, която си кове. Защо да не се бяхме обединили по европейските въпроси? Разбира се, това, което и Мартин Димитров каза за еврозоната, би било много добър дебат – всяка партия да си излъчи най-добрите финансисти и икономисти, да седнат и да видят плюсовете и минусите, да ни го представят в парламента, да имаме решение. (Шум и реплики.)
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Този тон трябваше да бъде през 2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Цонев, нали се уточнихме.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Аз винаги съм имал такъв тон. (Реплика от народния представител Йордан Цонев.)
През 2009 г. бяха избори, няма как на изборите да кажем: „Дайте да се обединим”. (Смях. Шум и реплики.) Имало е и такъв период в нашата история, когато имаше една обединена партия. (Оживление. Реплики.)
Мога винаги да Ви отговоря, че ако не бяхте правили „Цанков камък”, не бяха правени толкова проекти, които да дръпнат милиарди, нямаше и районите да ни бъдат най-бедни. Ако тези пари бяха инвестирани в енергийна ефективност, разбира се, че всичко щеше да бъде много по-добре.
Искам да кажа на господин Сидеров, че документите, които ми даде, ги изпратих вече по предназначение – да ги разгледат, да ги предадат през министър Делян Добрев на прокуратурата, тъй като видях, че има констатации. Така че съм изпълнил и този ангажимент.
Благодаря на всички, които взеха отношение, защото действително в основната си част са прави – проблемите в Европейския съюз са много тежки, все по-трудно се договаря каквото и да било. Знаете основния принцип на Брюксел, че нищо не е договорено, докато всичко не е договорено. А когато, повтарям, трябва да се вземат и да се защитят интересите на 27 държави, представете си в какво положение са премиерите, които се върнаха от Брюксел и казват – да, със 7 млрд. евро по-малко имаме през този период, с 6 милиарда или 5 милиарда, или 20%. Техните парламенти сигурно по същия начин казват: „Защо не гласувахте „против”, защо не наложихте вот?” Ако бяхме наложили вот, всъщност, за каква обединена Европа става въпрос? Но приемам, че и трябва да се говори срещу управлението, така че благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: С това процедурата по т. 1 от програмата ни е изпълнена.
Обявявам 10 мин. почивка.
В 11,00 ч. продължаваме с Парламентарен контрол.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми народни представители, заседанието продължава с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 8 до 14 февруари 2013 г.:
Постъпило е питане от народните представители Емилия Масларова и Драгомир Стойнев към Тотю Младенов – министър на труда и социалната политика, относно политиката за социално включване на хората с увреждания. Следва да се отговори в пленарното заседание на 22 февруари 2013 г.
Постъпило е питане от народните представители Ангел Найденов и Атанас Мерджанов към Аню Ангелов – министър на отбраната, относно политиката за модернизация на Българските въоръжени сили. Следва да се отговори в пленарното заседание на 22 февруари 2013 г.
Писмени отговори за връчване от:
- заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на въпрос от народния представител Корнелия Нинова;
- заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- министъра на култура Вежди Рашидов на въпрос от народния представител Румен Петков;
- министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Петър Димитров;
- министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов на въпрос от народния представител Атанас Мерджанов;
- министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Пенко Атанасов;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Михаил Миков;
- министъра на външните работи Николай Младенов на въпрос от народния представител Лъчезар Тошев;
- министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народния представител Петър Хлебаров;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Валентин Николов;
- министъра на образованието, младежта и науката Стефан Воденичаров на въпрос от народния представител Хасан Адемов;
- министъра на образованието, младежта и науката Стефан Воденичаров на въпрос от народния представител Станислав Станилов;
- министъра на образованието, младежта и науката Стефан Воденичаров на въпрос от народния представител Станислав Станилов.
Процедура – Румен Петков.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, господин министър-председател, уважаеми колеги! Поставихме актуален въпрос заедно с колегите Орешарски и Атанасов до министър-председателя във връзка със статута на част от крайбрежната плажна ивица „Морски плаж – Бургас-централен” около обект „Фрегата”, като в нашия въпрос изрично сме акцентирали върху факта, че министърът на регионалното развитие и благоустройството госпожа Лиляна Павлова си е позволила да фалшифицира решение на Министерския съвет.
В рамките на цялата тази дискусия вече публично е известна и стенограмата на Министерския съвет, в която министър-председателят в обобщението си изрично разпорежда в решението на вносител да бъде отчетено и становището на Министерството на финансите. В крайна сметка това грубо е пренебрегнато от министър Лиляна Павлова...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Каква Ви е процедурата? Процедурата Ви, господин Петков.
РУМЕН ПЕТКОВ: ...и по този начин е подменено решението на Министерския съвет практически...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имате възможност... Процедура, разбирам по начина на водене по върнатия въпрос.
РУМЕН ПЕТКОВ: По начина на водене е. Вие връщате въпроса...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да, върнах го, да.
РУМЕН ПЕТКОВ: ...като за Вас очевидно фактът, че е фалшифицирано решението на Министерския съвет, е въпрос от прерогативите на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това е влязло в сила решение.
РУМЕН ПЕТКОВ: За нас това е абсолютно неприемливо. Има фалшифицирано решение. Това, че е влязло в сила фалшифицираното решение, не подменя момента на фалшификацията.
Аз не разбирам защо Вие след като виждате, че става дума за подмяна на решение на Министерския съвет, ни връщате въпроса с аргумента, че това е от компетенциите на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Или подценявате министър-председателя, или някой Ви е казал да върнете въпроса, защото въпросът е неугоден, или няма разумно обяснение, защото във въпроса е пределно ясно казано – подменено решение на Министерския съвет... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, господин Петков.
РУМЕН ПЕТКОВ: ...и това е в компетенциите на министър-председателя, а не на който и да е от министрите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, господин Петков. Отговорено Ви е в писмо. Това е в ресора на управление на министъра на регионалното развитие и благоустройството, затова въпросът е отклонен от министър-председателя и е насочен към министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Питане от народния представител Георги Пирински относно дългосрочния икономически план на правителството.
Господин Пирински, имате възможност да развиете питането.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо председател, господин министър-председател, уважаеми колеги! В доклада по бюджета за тази година, внесен от министър-председателя през октомври 2012 г., министър-председателят заявява, че с Бюджет 2013 продължава провеждането на разходна политика, основана на приоритетите, залегнали в дългосрочния икономически план на правителството.
Питането ми към господин Борисов е следното:
Първо, кога Министерският съвет е разгледал и приел посочения във Вашия доклад план?
Второ, какви са определящите дългосрочни цели и какви са основните насоки и етапи на изпълнение на плана?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте за отговор, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Пирински! Дългосрочният икономически план на правителството не е документ, а съвкупност от основни стратегически документи – Програмата на правителството за европейско развитие на България, Средносрочната фискална рамка за периода 2010-2013 г., приета в началото на мандата на правителството през август 2009 г., Конвергентната програма на Република България и тригодишната бюджетна прогноза за съответния период, Националната програма за реформи на Република България, изготвена в изпълнение на Стратегия „Европа 2020”.
Съществуват и поредица други стратегически документи и планове, в които са разработени насоките за постигане на приоритетите на правителството. Част от тях съвпадат с мандата на правителството, а някои от тях обхващат и по-дългосрочен период, осигурявайки индикативна рамка за ресурсно обезпечаване на политиките и приоритетите в отделните сектори при отразяване на прогнозата за развитие на българската икономика.
Икономическите и фискални цели на правителството, както и приоритетите на разходната политика, са необходима стъпка за разработването на годишните закони за държавния бюджет. В правителствените документи се разглеждат обвързано многогодишните цели и приоритети за социално-икономическо развитие на страната и провежданата политика за поддържане на балансирана фискална позиция и отражението й върху бюджета.
Господин Пирински, документите, които цитирам, са обобщение на целите, приоритетите и мерките за реализиране на икономическата политика на страната. Затова в доклада към Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2013 г., приет от Народното събрание, е използван терминът „Дългосрочен икономически план на правителството”.
Това са формалните уточнения, които съм длъжен да направя. Ако Вие се интересувате от политическите виждания на правителството, мога да Ви уверя, че по тях се работи непрекъснато.
Само преди месец правителството прие Национална програма за развитие на България 2020, в която са заложени основните приоритети, политики и мерки, които ще бъдат основа на управление на следващия програмен период до 2020 г. Благодаря Ви, че с този въпрос ми давате възможност да Ви ги представя.
Първо, подобряване на достъпа и повишаване качеството на образованието и обучението и качествените характеристики на работната сила.
Второ, намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване.
Трето, постигане на устойчиво интегрирано регионално развитие и използване на местния потенциал.
Четвърто, развитие на аграрния отрасъл за осигуряване на хранителната сигурност и за производство на продукти с висока добавена стойност при устойчиво управление на природните ресурси.
Пето, подкрепа на иновационните и инвестиционни дейности за повишаване на конкурентоспособността на икономиката.
Шесто, укрепване на институционалната среда за по-висока ефективност на публичните услуги за гражданите и бизнеса.
Седмо, гарантиране на енергийна сигурност и повишаване на ресурсната ефективност.
Осмо, подобряване на транспортната свързаност и достъпът до пазари.
Това са приоритетите, по които правителството работи и сега. Тяхното осъществяване до 2020 г. ще гарантира устойчиво и успешно развитие на икономиката на страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Господин Пирински, заповядайте за до два уточняващи въпроса.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Първо, господин Борисов, стана ясно, че дългосрочен икономически план правителството няма, има най-различни документи.
Първият ми въпрос към Вас е къде е Националната програма за развитие? През юни 2010 г. Вие тук, от тази трибуна, тържествено заявихте, че оглавявате Съвет за развитие на Министерския съвет, който ще подготви много по-амбициозен и комплексен документ от Програма 2020, в която, както Вие тогава заявихте, ще бъдат обхванати всички сфери на социално-икономическото развитие в един достатъчно дългосрочен период. Тихомълком Вие подменихте това с така наречената „Програма 2020”, която се опитахте тук да очертаете, но целият въпрос е, че именно тази координация и съгласуване между различните стратегии, програми и така нататък, която програмата за развитие и съветът, оглавяван от Вас, трябваше да осигури, не се получи. Ние сме свидетели на крещящи примери на разминаване в действията на Вашето правителство буквално тези дни.
В понеделник се оказа, че министърът на финансите не е съгласен с министъра на труда и социалната политика по предложенията за формула за минимална работна заплата, която уж сте съгласували. За никакво съгласуване и за никаква координация не можете да говорите.
Вторият въпрос е правите ли връзка между тази пълна липса на каквато и да е последователност във Вашите действия и протестите, които днес заливат страната? Защото това са протести срещу политиката на пълна непредсказуемост, която водите. Това са протести на недоверие към Вас, като министър-председател, към правителството и към политическата партия. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Така че всичко, което следва от това – 30% сива икономика, 80% семейства, които не смеят да планират друго дете, защото не знаят какво ги очаква, 500 700 милиона – неразплатени, всичко това е плод на тази Ваша безхаберна политика. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Господин премиер, желаете ли да отговорите?
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Няма как да не желае, трябва да отговори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Има право, има право по правилника.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Пирински! С цялото си уважение към Вас, аз винаги се отнасям с много голямо уважение към хората, които протестират, защото това са техните нужди и всеки един в демократична държава може да ги изяви.
Аз, както и моите министри, не казвам да се разтури „тази седянка”, не ги игнорирам, както правехте Вие, а точно обратното. Затова всички ресурси на държавата – за радост вчера и от Прокуратурата, работят активно и аз съм убеден, че както във всички останали протести досега, държавата адекватно е реагирала и хората са оставали удовлетворени, някои от тях, разбира се – с решенията на Българския парламент. Това беше за шистовия газ, това беше за АКТА, това беше за генномодифицираните храни много пъти, за което благодаря на всички политически партии, които тогава са ги подкрепили.
Нормално е като партия в опозиция да се опитвате да се присламчите към тези протести. Нормално е, но това е единственият начин да ги обезсилите. Защото реално Вие сте взели дейно участие много, много години в изграждането на всички тези енергийни норми, регулатори, подписвания на договори отляво и отдясно, които сега вече започват да излизат наяве в сметките на хората.
Не на последно място, бих казал, че винаги се премълчава, че махнахме посредническата доставка на газ. Всичко това рефлектира и през следващите месеци и години ще има положителен ефект.
Съжалявам, че Вие така разглеждате програмата на правителството – наричате я с думи, с които изобщо не мога да се съглася, но аз мога да Ви убедя, че и в условията на най-тежката криза ние ще строим, строим и ще оставим повече неща след мандата, отколкото сте оставили Вие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Пирински, имате думата да вземете отношение по отговора на министър-председателя.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Госпожо председател, това, което чухме от министър-председателя, говори преди всичко за едно – за пълното му безсилие да отговори на въпроса, който му поставих: къде е Националната програма за развитие?
Второ, това, което чухме, още веднъж показва пълното му нежелание или неспособност да носи отговорност – той, като министър-председател, и правителството за собствените си действия.
Отново чухме опит за пледоария какво е било в предишни периоди, какво се прави сега – да се позамажат нещата, без да се види, ще Ви го кажа с един пример – Стратегията за приватизация на Вазовските машиностроителни заводи. Тя е приета, както между другото той спомена, със съгласието на Народното събрание след предложения от различните парламентарни групи преди по-малко от една година – през месец март миналата година. И преди няколко седмици се отива едва ли не да се демонстрира загрижеността на правителството как решава въпросите. По-фрапантна, безотговорна политика едва ли можем да си представим.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Вашата е такава.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това, че днес Борисов говори с един разумен, нормален тон, не бива да изтрива спомена за поведението му и за изразите, които той употребяваше през тези години към опозицията, за особено фрапантното му пренебрежение към Парламента, където и от ръководителя на нашата парламентарна група, и от мен през предишни години нееднократно е предлагано Парламентът да утвърждава национални позиции, когато се отива в Брюксел, това беше потвърдено от господин Станишев и днес, и пълното нежелание на господин Борисов въобще да направи една крачка в това отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Питане от народния представител Антон Кутев относно приоритетите на Република България в отношенията ни с евроатлантическите партньори.
Господин Кутев, слушаме Ви.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, уважаеми колеги! Питането ми, както вече стана ясно, е относно приоритетите във външната политика и по-конкретно приоритетите, свързани с евроатлантическите партньори на България. То му беше зададено преди около два месеца, поради която причина в него съм включил по-конкретно каква част от тези приоритети беше защитена при посещението в САЩ.
Ако питането беше зададено преди седмица, както обикновено трябва да става – да се отговаря до една-две седмици след задаване на питането, тогава всъщност основната част от питането щеше да бъде насочена не толкова към срещата с президента Обама в САЩ, колкото до прибързаното за мен политическо решение да обявим така обоснованото предположение, че „Хизбула” участва в атентата. За мен тези неща са пряко свързани.
Въпросът ми е какви са външнополитическите приоритети и как ги спазваме, но съвсем умишлено вкарвам предварително темата за признаването на „Хизбула” в този атентат с въпроса каква е позицията на премиера? Видях каква е позицията на вътрешния министър, но така и не чух премиерът да каже за какво става дума. Обръщам внимание на това, защото за мен то е едно грешно политическо решение със стратегически последици за страната, които най-вероятно ще имат дълги резултати, след 10 – 15 години ще можем да виждаме резултатите от тях.
Това беше продиктувано от две неща: от очевидно безсилие при разследването – месеци наред не се постигна резултат от самото разследване, от една страна; а от друга страна, от безотговорна податливост на външен натиск. Беше абсолютно очевиден външният натиск от страна и на Израел, и на Съединените щати, когато ставаше дума за решението, което в крайна сметка Вие обявихте. Факт е, че съобщение в медиите какво ще бъде Вашето решение излезе няколко часа преди Вие да го обявите, което безспорно означава и показва натиска, на който всъщност Вие бяхте подложени, респективно България.
Това е опасно не само за България, но според мен и за целия Европейски съюз, по простата причина че в Ливан има и сили на ООН, и граждани на Франция, на Германия, тоест с такова решение поставяте под заплаха на практика далеч не само България, но и много държави от Европейския съюз.
Отгоре на всичко в Ливан не е ясно какви могат да бъдат последствията от това, защото там това може да струва много човешки животи. Тоест тези няколко Ваши думи, направени под очевиден външен натиск, в крайна сметка водят до огромни последствия. Затова задавам питането към Вас: какви са външнополитическите приоритети на България? Как и по какъв начин с действията си в Съединените щати и след това с изказването си конкретно за „Хизбула” защитихте тези интереси?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър-председателят на Република България господин Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кутев, основен акцент при посещението ми в САЩ през месец декември 2012 г. бяха темите от двустранен интерес в политическата, военната и енергийната сфера. По време на срещата ми с президента Обама представих постигнатото от нашето правителство в поддържането на финансовата стабилност, резултатите от усвояването на европейските фондове и постигнатото в сферата на енергийната сигурност – от спирането на „Бургас – Александруполис” заради несъответствие на нашите интереси, през „Белене”, който във вида, както беше подготвен, е истинска заплаха за България, до проучванията за газ в нашата акватория, имам предвид шистов газ. Потвърдих интереса ни към проекта „Набуко” и в целия южен коридор, както и участието ни в „Южен поток”. Получих уверенията на президента, че в този сектор, който той също смята за много важен, ще си сътрудничим по всички въпроси.
Разговаряхме за мащабната съдебна реформа и свързаната с нея борба срещу корупцията и получих уверението, че администрацията на президента ще работи с нас по тази тема през инициативата „Отворено управление”.
С президента Обама се съгласихме, че оперативното сътрудничество в борбата срещу международната престъпност и тероризма е наше общо изключително важно постижение. Това, което правим заедно със САЩ през последните години в тази област, е уникално, защото се гради върху взаимно доверие и висок професионализъм. Показателни са резултатите от съвместните ни операции срещу наркотрафика, трафик на хора, пране на пари, икономически престъпления, престъпления в кибер пространството, и разбира се, срещу тероризма. По време на срещата президентът Обама определи България като стабилен и надежден партньор на САЩ в Европа, на Балканите и НАТО.
Що се касае до казаното от Вас – имате предвид Консултативния съвет при президента, Вашият лидер на партия изслуша много обстойната, пълна информация от разследването на службите и прокуратурата по атентата в Сарафово, с всичките й подробности. Вицепремиерът Цветанов огласи това, което прокуратурата му беше разрешила да изнесе като информация. Вътре на съвета няколко часа преди това всички участници слушаха това, което той презентира. Нормално е някой от тях го каже и на медиите.
Не мога да разбера защо, след като председателят на Европейския парламент Мартин Шулц излезе и похвали разследването и правителството на България; след като Съединените щати, Великобритания и много други – Германия, Израел, Гърция, Италия толкова единодушно определиха разследването като добро и поздравиха българските разследващи институции и прокуратура, за Вас това е лошо?!
Действително, някога може да е имало натиск и Вие съдите по себе си, защото действително след посещението на колегата Станишев в Съединените щати той не е подписал за „Белене” и всички Вие вляво прекрасно го знаете. Затова аз му благодаря и много пъти съм му благодарил.
Учудва ме, че когато е изказано предположение, което дори Канада, Австралия, държави, където е имало процеси срещу дадени лица, също потвърдиха всичко това, ние трябва да мълчим?!
Аз не мога да си обясня защо Вие така обиждате „Хизбула”, защото ако считате, че това е организация, която ще ни отговори с терористичен акт, затова че сме я посочили, повтарям, чрез службите и затова именно не Президентът или аз, а представителят на службите в Европейския съвет го обяви, това би било тежка обида за тях. Вие не им правите добра услуга в случая. Ако Вие се страхувате от терористичен акт в България заради това, то означава, че тази организация има тези възможности. На тяхно място щях да реагирам много остро на така зададен от Вас въпрос.
Напротив, ние сме изпратили всичките си поръчки за това, което питаме, до ливанското правителство, разговаряхме с ливанския премиер, в това отношение ни е обещано пълно съдействие. Повтарям, в Европейския съвет това въобще не беше поставено като тема.
Нека да бъдем единно по някои теми, те не носят дивидент. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Два уточняващи въпроса от господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер! Вие на практика не отговорихте на основната част от питането, която касаеше външнополитически приоритети на държавата. Може би сте го оставили за следващата част от изказването си.
Иначе по повод на „Хизбула” и на това кого обиждаме и кого не – аз такива неща не съм говорил. Имах предвид съвсем други нещо и то е, че България с този Ви ход се вкарва в един международен замисъл, за който България няма нито интерес, нито капацитет да участва. И аз не се опасявам от „Хизбула” в този случай. Аз се опасявам от огромното количество терористични организации, които работят по света, започвайки от „Ал Кайда” нататък. И ако Вие имате този прочит и не сте разбрали че с тези си действия Вие предизвиквате тези терористични организации, съжалявам, но някъде много сериозно Ви куца външната политика.
Между другото, това не е само моя констатация. Готвейки се днес за въпроса си, говорих с доста дипломати, до които успях да стигна – бивши и настоящи. Общо взето натрапчивото им впечатление е, че България отсъства от външнополитическата сцена и в европейски и в регионален план. Външното министерство се е превърнало по-скоро в туристическа агенция, отколкото в реално министерство, което защитава българските интереси.
Във връзка с това аз все пак ще се върна към външнополитическите приоритети. И тъй като ще се спра само на някои от тях по-подробно, ще Ви помоля към двата уточняващи въпроса да ми кажете за тях, защото в програмата на ГЕРБ прочетох, че ускорената подготовка и присъединяването към Шенген, това е програма отпреди четири години, е Ваш външнополитически приоритет. Какво стана с този приоритет?
Приоритет 4 от програмата на ГЕРБ (реплики от ГЕРБ), ако не знаят господата, които се обаждат в залата, е за засилване на ролята на България в глобалната икономика. Първа точка от този четвърти Ваш приоритет на ГЕРБ – външнополитически – е привличане на чуждестранни инвестиции особено в машиностроенето, новите технологии и комуникациите. С този приоритет какво стана? Всички знаят, че инвестициите в момента са пет пъти по-ниски при това правителство, отколкото бяха при предишното правителство.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Вие бяхте против приемането на тези текстове. Какво да стане?
АНТОН КУТЕВ: Подпомагането на достъпа на български производители до пазари от Европейския съюз. Какво стана с този приоритет? (Председателят дава сигнал, че времето за изказване е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изтече времето Ви, господин Кутев. Благодаря Ви. Изтече времето.
АНТОН КУТЕВ: Има още няколко въпроса, включително какво се случи с визите? Сега приключвам, госпожо председател.
Какво се случи с американските визи, тоест с визите за български граждани за Америка?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
За отговор – министър-председателят Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Кутев! Министърът по европейските въпроси на Холандия преди няколко дни направи едно изявление, което ме прави доста по-голям оптимист. Знаете, че всички държави са безусловни, включително и Европейската комисия. На ясен глас, възможно най-ясно, точно заради такива като Вас, и президентът Барозу в София каза: „България е изпълнила всички критерии на Европейската комисия.” Всички! Ето Ви една тема, по която можеше всички политически партии, всички евродепутати да проявят единство. Защото България не е правителството на ГЕРБ, а България. Те казват – не правителството на ГЕРБ е изпълнило всички критерии, а България е изпълнила всички критерии на Европейския съюз. И тук действително колегата Станишев има право да каже, че в много случаи в Европейския съюз вече се прилагат двойни стандарти. Безспорен факт.
Знаете, че ние с Румъния сме заедно. В Румъния, за съжаление, в момента Шенген не им е като приоритет, имат много по-големи проблеми. Надявам се да продължат да работят активно, защото река Дунав е нашата Шенгенска граница с тях. Ясно е, че ние с Румъния вървим заедно. Затова усилията ни действително са насочени към въздух и водни граници.
Ако имаше доказани роднински връзки и пране на пари в Канада или в Австралия с „Ал Кайда” или с друга терористична организация, както Вие ги наричате, ние щяхме да дадем тази информация, която са дали колегите от тези държави за въпросните граждани. Ние не сме си ги изсмукали от пръстите. И в момента има висши ръководители на техните служби в България, които работят съвместно с нас и аз се надявам, че това, което правят, ще го довършат. Но, ако месеци наред върви разследването, самите Вие казвахте: „Докъде е стигнало, докъде е стигнало?”, ние обявихме докъде е стигнало разследването. Това, което имахме като информация, споделихме и с нашите партньори, и с Вас. И го направихме на възможно най-високото представено място – Консултативният съвет при Президента.
Иначе много е дълга темата за нашите приоритети. Евроатлантическата ориентация на България е ясна. Повтарям –само преди седмица-две в изказванията си почти всички водещи лидери в света похвалиха нашите правозащитни организации. Аз не помня, ако има такъв, разбира се, ще ме зарадва, толкова могъщи държави да посочат България като един действително добър партньор и че нейните институции са си свършили работата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отношение – господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер! Ясно е, че това, което се случи с предварителното оповестяване, е проблем – аз вече казах къде. Проблемът е в това, че Вие не завършихте както трябваше, навреме това разследване. Доколкото разбрах, Вие точно за това сте си говорили с президент Обама, защото това разбрах аз като резултат, че сте обсъдили, как може, като имате биометрични данни, като имате снимка, като имате един куп неща, накрая се оказва, че нямате извършители, че нямате резултат. Вие, ако имахте окончателен резултат, никой нямаше да Ви задава въпроси. Проблемът е, че Вие направихте едно обосновано предположение, което не е окончателен резултат и което ни вкарва в реална опасност от терористични актове. И тези актове надали ще станат в Министерски съвет. Ако има терористични актове – не дай Боже – те ще станат в метрото на София най-вероятно или на някоя гара, не в Министерски съвет. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) Така че резултатът от цялата тази дейност не е Вашата лична съдба, а отговорността, която Вие би трябвало да носите пред хората.
От тази гледна точка искам да Ви кажа, че това е последователна политика. Това не е случайна грешка. Вашият министър на външните работи ясно заяви: ако ударят Израел, това ще означава, че удрят България. Хайде, обяснете ми на кой външнополитически приоритет отговаря това. Кой е външнополитическият приоритет, който обвързва съдбата на Израел със съдбата на България? Аз не знам такъв. Това е самоубийствена политика. Това е некомпетентност от висш ранг. За мен това е годно за учебниците. Аз няма да се учудя, ако тази реплика на външния министър влезе в учебниците по дипломация като абсолютно неподходящ. Катастрофа, според мен. Тоест, политиката на дюнерите в крайна сметка не ни спаси от терористични актове. Тоест че трябва нещо повече да направите.
Факт е, че след толкова въпроси и отговори накрая Вие не ми казахте нито една дума за външнополитическите приоритети. Измъкнахте се по всички въпроси. Говорихте за какво ли не, включително и за „Белене”, но не и за външнополитическите приоритети. Ето там е проблемът. Дето се казва – на четвъртата година надали можете да промените нещо, но дано по-бързо свършва цялата тази работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Питане от народния представител Корнелия Нинова относно резултати към декември 2012 г. от антикризисните мерки на правителството, Разпореждане на Министерски съвет № 180 от 1 април 2010 г.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, господин министър-председател, колеги!
Правителството на ГЕРБ на 1 април 2010 г. прие антикризисен план. Прие го заедно с работодателите и синдикатите в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Мерките в този план са насочени в две посоки. Първата – мерки за подпомагане на домакинствата и семействата за преодоляване на кризата. И втора – мерки за подпомагане на бизнеса, на малките и средните предприятия за излизане от кризата по-бързо. В това решение на Министерския съвет пише, че този план ще се реализира от правителството и партньорите му – работодатели и синдикати, всяка година. Всяка година ще се прави отчет как се изпълнява и ако е наложително, ще се коригират мерките там.
Три години по-късно – нито веднъж този план не е обсъждан в Министерски съвет, нито веднъж не е анализиран в Националния съвет за тристранно сътрудничество, въпреки настояването на работодатели и синдикати. Три години по-късно Националният статистически институт, не кой да е, а държавният Национален статистически институт, излезе преди седмици със следния анализ: през 2012 г. бизнес средата се влошава спрямо 2011 г.; увеличава се междуфирмената задлъжнялост; растат фалитите на фирми; расте безработицата; расте бедността на българските граждани.
Затова питането ми, господин министър-председател, е следното. Нещо не е наред. Имате антикризисен план. Ефект от този план няма. Възможностите са две. Или той не се изпълнява, или, ако се изпълнява, не дава ефекта, който сте очаквали. Затова Ви питам: правен ли е анализ на този план, как го оценявате? Ако го оценявате като грешен, имате ли намерение в оставащите малко месеци до изборите, да коригирате нещо в политиката си в антикризисните си мерки? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – премиерът Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Нинова! Осигуряването на благоприятна бизнес среда, подобряването на пазара на труда и постигането на стабилна фискална позиция са сред основните приоритети на правителството и са залегнали не само в Списъка с мерки в подкрепа на заетостта, домакинствата, бизнеса и фискалната позиция, приет с Постановление на Министерския съвет № 180 от 2010 г., но и в Средносрочния план за действия към Националната програма за реформи на България, която е част от Механизма за координация на политиките в Европейския съюз.
По отношение на фискалната си позиция България постигна забележителен успех. Последните данни за изпълнение на консолидираната финансова програма сочат, че бюджетното салдо за 2012 г. ще бъде около три пъти по-малко от предвиденото, с което страната ни ще се нареди до страни като Германия и Швеция. Дефицитът след 2009 г. ежегодно се свива, като в средносрочен план фискалната рамка предвижда балансирано бюджетно салдо.
По отношение на размера на дълга на сектор „Държавно управление” България е на второ място след Естония сред държавите-членки на Европейския съюз, с най-нисък размер на показателя „държавен дълг” към брутния вътрешен продукт по последни данни на Евростат за 2012 г., за което винаги съм казвал, че всички правителства досега имат своите заслуги.
В резултат на добрите бюджетни показатели, последният доклад на Европейската комисия за устойчивостта на публичните финанси, публикуван в края на 2012 г. откроява България като страна с нисък риск по отношение стабилността на фискалната позиция заедно с още седем страни в Европейския съюз – Германия, Дания, Естония, Унгария, Румъния, Швеция, Латвия.
Подобрената събираемост на бюджетни приходи, проведената пенсионна реформа и оптимизираните бюджетни разходи играят ключова роля за постигане на тези добри показатели. Това от своя страна осигурява по-добра основа за провеждане на структурните реформи с оглед подобряване бизнес средата и пазара на труда.
Мерките в областта на бизнес средата и пазара на труда представляват съществена част от мерките за структурни реформи, заложени в Националната програма за реформи.
В рамките на своя тримесечен мониторинг на изпълнението, провеждано от Министерството на финансите, отчитаме ускорено изпълнение на предвидените в областта на бизнес средата реформи.
Сред успешно завършените мерки в областта на бизнес средата са: разработване на Закон за публично-частното партньорство, изменение и допълнение на Закона за концесиите, за което благодаря на парламента; намаляване на административната тежест с 20%; намаляване на регулаторната тежест чрез нормативно въвеждане на мълчаливо съгласие за регистрационните режими; изготвяне и въвеждане на методика за разходоориентиран размер на таксите, събирани по регулаторните режими; приключване на редица фундаментални мерки в областта на административната реформа за подобряване работата на държавната администрация; предоставяне на нови услуги от НАП за улесняване на плащането на публични задължения, предимно данъци и осигуровки, като единна бюджетна банкова сметка и широк диапазон от други електронни услуги.
Продължава работата по намаляване на административната тежест с още 20% до 2014 г. и предоставянето на повече електронни услуги от цялата държавна администрация.
Преди няколко дни видяхте и в Агенцията по вписванията колко много такива услуги въведохме.
Бъдещите действия на правителството ще се насочат и към мерки, с които да се намали административната тежест на бенефициентите по оперативните програми през следващия програмен период.
Предвидените мерки за оптимизация, част от които се прилагат и в настоящия програмен период по Оперативна програма „Конкурентоспособност”, включват: първо – при подготовката и кандидатстването с проекти въвеждането на електронно кандидатстване по част от процедурите за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, както и намаляване изискуемите документи, намаляване на административната тежест по отношение на малки, по-опростени проекти, използване на опростени, по-обективни и количествени критерии за оценка на проектите.
Второ, при изпълнение на проекти, стартиране на процедурата за промяна на Постановление на Министерския съвет № 55 за определяне на праг по отношение на малки и по-опростени проекти и иновационни проекти, отпадане на изискването за предоставяне на банкови гаранции за извършване на авансови плащания като запис на заповед.
За периода 2014-2020 г. се предвижда въвеждането на техническа възможност за осъществяване на цялата комуникация между кандидат-бенефициентите и управляващия орган, както и между отделните звена на системата за управление на средствата от Европейския съюз посредством ИСУН (Информационна система за управление и наблюдение).
В допълнение – за следващия програмен период е предвидено и опростяване на административните процедури за отчетност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Два уточняващи въпроса.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Господин министър-председател, това, което изчетохте не става или поне не е отговор на моя въпрос. Това е предизборна програма за следващ период, ако спечелите изборите какво ще правите.
Аз Ви питам: какво направихте през последните четири години? И за да бъдем конкретни, защото излизате извън въпроса, извън документа и знаете, че обичам да се позовавам на документи, особено подписани от Вас лично, ще Ви кажа какво пише тук и как не сте го изпълнили.
Пише за бизнеса конкретно (чете): „Приемане на изменение в Закона за насърчаване на инвестициите, като инвестициите ще се насърчават с научни изследвания, образование, здравеопазване, информационни технологии”.
Вчера приехте Закон за инвестициите, с който насърчихте закупуването на недвижими имоти по морето. Няма нито образование, нито здравеопазване, нито иновации.
Второ (чете): „Възстановяване в законовия срок на ДДС и акцизи на фирмите”.
Не е изпълнено. Не ги възстановявате в срок, бавите ги, мачкате фирмите, правите им насрещни проверки, рекетирате ги и довършихте малкия и средния бизнес.
Трето (чете): „Създаване на публични регистри за дължимите средства по обществени поръчки, ДДС и акцизи към фирмите”.
Защо бе, хора? Проста работа е – публичен регистър какво дължи държавата. Няма нужда от много усилия, има нужда от желание. Очевидно го нямате.
„Създаване на механизъм за увеличаване на минималната работна заплата от 1 юли 2010 г. и всяка година, който да включва както икономически, така и социални параметри”.
Не е изпълнено.
„Да се положат усилия за временно ограничаване нарастването на държавно регулираните цени на стоки и услуги от обществен интерес”.
Не е изпълнено. Напротив, четири-пет пъти увеличени цените на тези стоки и услуги, държавно регулирани.
„Въвеждане на регулация, гарантираща лоялна конкуренция и недопускане на монополен натиск”.
Обратното – над 63 текста, внесени от правителството, които са лобистки, в подкрепа на монополите и срещу малкия и средния бизнес.
„Поетапно утвърждаване на принципа, че установеното равнище на минималната работна заплата гарантира правото на минимална пенсия”. (Председателят дава знак за изчерпване на времето.)
Не е изпълнено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Ето такива конкретни неща Ви питам, господин министър-председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече за двата въпроса.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Не се измъквайте с общи приказки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще имате възможност да вземете отношение след това.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Защо ето тези неща не ги изпълнихте? Не искахте ли? Не можахте ли? Кое Ви попречи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър-председателят.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Нинова, действително много е трудно човек да Ви убеди в нещо или да спори с Вас, защото Вие предварително сте си подготвили допълнителните питания и изказването, така че на практика какво ще Ви отговоря, за Вас няма абсолютно никакво значение. Никакви факти, никакви аргументи, нищо, което от направеното казвате или отчитате, човек не може да обори за тези за три минути, а и темите са – всяка една, достатъчно дълги и касаещи различни ресори.
Това, което е простичко – аз Ви моля, като казвате „монополи”, да ги посочвате кои са. Това е честно хората да чуят – кои са монополите. И ако може към монополите, като казвате тази думичка, и кои са, да казвате през коя година е извършена съответната приватизационна сделка.
Ето това би ме удовлетворило много. Това би дало възможност и на зрителите, и на слушателите, да си направят сметка въпросните монополи кога са възникнали и как са регулирани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отношение – госпожа Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Господин министър-председател, Вие не сте прав и не се измъквайте с оправданието, че не са ми ясни въпросите и че си задавам въпроси, каквито си искам, за които не сте подготвен.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Не се измъквам.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Ето го конкретно това, което е отишло при Вас. Този, който Ви го е готвил, да го е чел: „През 2010 г. Министерският съвет прие антикризисни мерки, част от които са насочени към облекчаване на бизнес средата и домакинствата. Какво е изпълнението? Ако не сте го изпълнили, нещо ще промените ли?”
Не съм излизала и на йота от това, което съм Ви питала. Това, че Вие нямате отговор, не Ви дава право да ме обвинявате, че излизам извън въпросите си.
Казвате да кажем кога са създадени монополите. Тогава Ви питам: кой продаде остатъчния пакет на ЕРП-тата; кога продаде 34% държавен дял в ЕРП-тата? Вие и Вашето правителство миналата година.
Кой продаде мажоритарния пакет на ЕРП-тата?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Не е мажоритарен.
Посочете ги, ето мандатоносителите. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Не е БСП във всеки случай, така че не отправяйте тези обвинения натам.
Да, Симеон Сакскобургготски. Правителство, в което Вие бяхте кандидат за депутат, бяхте главен секретар по това време и също носите отговорност за тези решения. Откъде-накъде сега върху нас ще прехвърляте отговорността (реплики „Е-е-е!” от ГЕРБ) за продажба на ЕРП-та от друго правителство и за това, че Вие продадохте миноритарния пакет миналата година, при това на тройно по-ниски цени? Е, няма такава наглост! (Шум и реплики.)
По същество по моя въпрос.
Господин министър-председател, не сте си изпълнили антикризисния план, сигурно защото не искате, или пък не можете, защото нямате капацитет.
Понеже не вярвате на оценката на опозицията, искам да Ви прочета какво казва бизнесът миналата седмица, когато му задават въпроси какво представлява антикризисният план и как ще се справи икономиката. Отговорът на работодателите: „На практика имаме едно противоречиво политическо говорене, по-скоро бърборене, обещания, които не се изпълняват.” Това е Вашата политика в последните четири години.
Питат бизнеса: „Добре, кажете как да излезем от тази ситуация? Вие създавате икономиката, Вие създавате работни места, Вие сте хората, които трябва да помогнете на правителството да се оправи.”
На въпроса как да се постигне ръст и да се излезе от кризата отговорът на бизнеса е: „Коренна промяна в сегашното управление на държавата.”
Това е изходът, колеги, това е изходът, господин министър-председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Нинова, времето изтече.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: И тази промяна ще стане, щете или не щете, след няколко месеца. Казват Ви го хората, които днес са на улицата. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изявление от името на Парламентарната група на Коалиция за България...
Госпожо Нинова, дадох Ви знак – 30 секунди говорите след това. (Шум и реплики от ГЕРБ. Ръкопляскания от КБ.)
От името на Парламентарната група на Коалиция за България Сергей Станишев – декларация.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател! Трудно се води диалог между управляващи и опозиция, когато министър-председателят се явява в Парламента веднъж на два месеца. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Какъв е действително смисълът от днешната сутрешна дискусия по Многогодишната финансова рамка или бюджет на Европейския съюз, след като правителството вече е поело ангажименти и е обвързало с тази рамка, в която ясно казах, че не е достатъчно защитен българският интерес, следващите две правителства?
Защо, когато говорим на другата тема преди малко – обявяването на „Хизбула” за организатор на терористичния атентат в Сарафово, не се задава въпросът: Защо Народното събрание в една парламентарна република, най-малкото специализираната комисия не беше сериозно информирана за данните на Министерството на вътрешните работи?
Това, което беше говорено от господин Цветанов, беше опровергавано и от главния прокурор, и от много експерти. Без съмнение ние сме заинтересовани от цялата истина, само че правителството заяви, че ще обяви резултатите от разследването, когато има категорични доказателства, валидни за съда, и промени тази своя позиция. Неслучайно нито една от парламентарните групи, които трябваше да легитимират едно решение само на правителството, без никаква достоверна и сериозна информация, дори без един ред писмен доклад пред Консултативния съвет за национална сигурност, отказа да го направи, защото не желае да бъде параван, когато става дума за сигурността на гражданите и за националната сигурност на България.
Искам днес да се спра по-широко на темата за отговорността и способността на правителството и на господин Борисов да носят тази отговорност, с която са натоварени на предишните избори, защото коя е днес най-острата обществена тема – протестите на хората срещу непоносимите цени за ток, за отопление. Особено за ток, когато това, което е под черта, е повече отколкото потребеното количество електричество, и хората търсят справедливо отговор. Само че отговорите, които дава господин Борисов, не са достоверни.
Нееднократно господин министър-председателят е заявявал пред медиите, пред българските граждани, че той има сто очи, сто уши и контролира всичко в държавата, и няма как да бяга от своята отговорност, първо, за работата на контролиращия орган – Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Извинявайте, господин премиер, ако имате амнезия, господин Семерджиев е бил назначен на този пост на 25 септември 2009 г. от Вас.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Да.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Да, и Вие носите отговорност за неговата работа.
Неслучайно през 2010 г. Вашето правителство изпрати в ЕVN БОП с качулки да проверяват. Какво последва? Затегна ли се контролът върху дейността на енергоразпределителните дружества? Очевидно не! Обяснението, че, видите ли, зелената енергия била виновна за поскъпването, което действително е непоносимо за хората, нямат пари, е абсолютно несъстоятелно, защото при последното увеличение делът на зелената енергия, на зелената добавка е 0,7 стотинки на киловатчас, а общото увеличение е 2,4 стотинки на киловатчас. Е, другите проценти откъде идват? Защо до последния час от обявяването на 13-14-процентното увеличаване на цените на тока миналото лято се говореше за 10%? Кой е обсъдил и реализирал още 3-4% нагоре, с чий мандат? Това са въпросите, на които трябва да се дадат адекватни отговори, защото иначе протестите няма да спрат и трябва да се вземат спешни мерки.
Питам, след като преди два дни господин Добрев също заяви готовност да подкрепи това, което преди две седмици предложи Коалиция за България – ръководството на ДКЕВР, председателят й да се избират с квалифицирано мнозинство от Народното събрание и да има ефективен контрол върху работата на ДКЕВР, на следващия ден беше назначен пак нов изпълняващ директор с тази функция от Вас лично? Значи Вие поемате тази отговорност. Ами, тогава не казвайте, че искате да се избира с две трети. Вашият министър го каза преди 2 дни тук, да го бяхте направили.
Има една парламентарна комисия, която отговаря, специално създадена, за контрол върху ДКЕВР. Питам: за четири или пет месеца съществуване колко заседания е направила?
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място.): Шест.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Едно.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Едно.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Ти не си бил. Защо лъжеш?! (Шум и реплики.)
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Аз не съм член на тази комисия, не ме прекъсвайте, господин Велчев.
Очевидно е неефективна, очевидно трябват радикални мерки, за да могат хората да видят, че държавата осъществява някаква защита на потребителите.
Няма как да се криете, господин премиер, от Вашата отговорност като ръководител на изпълнителната власт! Миналата година Вашето правителство продаде 33%, които бяха държавни, от дяловете на ЕРП-тата. При това се продадоха на цена три пъти по-ниска от тази, по която същите тези ЕРП-та закупиха от българската държава своите мажоритарни дялове. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Пряката загуба за държавата е 180 млн. лв. Това правителство взе нови заеми в размер на 3,5 млрд. лв. От тях вместо да запушвате дупки в бюджета, които са следствие на лошата събираемост, можехте същата тази 2012 г., при тези пазарни условия да изкупите обратно от ЕРП-тата държавния дял (шум и реплики от ГЕРБ) – точно така, и да има държавата ефективен контрол и собственост върху един естествен монополист.
Няма как да се бяга от отговорност и да си измивате ръцете с предишно правителство, защото резултатът – тези протести, е следствие на две неща.
Първо, неефективен контрол и финализиране на приватизацията на един естествен монопол. Второ, от една политика на тотално замразяване на доходите и на социалните ангажименти на държавата в продължение на четвърта година. На четвърта година! Само че инфлацията на основни стоки, не говоря за средната, а за тази, която засяга най-бедните хора в България, е много по-висока от средната от 15%. Тя е от 20-30 до 40% за основни хранителни стоки, за горива в това число. За дървата е 50%. Затова хората протестират, защото не виждат ангажимент на държавата към тях.
Искам да приключа с един ангажимент, който беше поет от Вашето правителство в края на миналата година. В продължение на два месеца господин Дянков лъжеше пенсионерите, че ще има коледни надбавки. Каза: „Бюджетът се изпълнява прекрасно, сигурно ще има надбавки.” После си изми ръцете с Европейската комисия, че не можел да ги плати заради непреведени средства. Бяха преведени средства и Европейската комисия го опроверга – че въпросът за коледните надбавки, е въпрос на национална политика и на решение на правителството.
В момента се води политика на връзване на бюджета за сметка и на гърба на хората. Хората не могат да издържат повече на това. Необходима е радикална промяна в отношението на държавата към ежедневието на българските граждани. Не бюджетът и финансовата стабилност като самоцел и хората като жертва, а бюджетът и финансовата стабилност като инструмент хората да живеят по-добре. Но очевидно това не се разбира от сегашното правителство. Затова губите доверието! (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Въпрос от народния представител Антон Кутев относно оставката на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране господин Ангел Семерджиев.
Господин Кутев, заповядайте.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Този път въпросът се придвижи много бързо – зададох го във вторник и вече подлежи на отговор, за което благодаря.
Аз недоумявам две неща. Едното е защо, в смисъл ясно ми е защо беше освободен Семерджиев, не ми е ясно защо беше назначен преди това и какво се случи в процеса между назначаването му и освобождаването му?
Ако причината за освобождаването на господин Семерджиев са ЕРП-тата и очевидните проблеми с тях, както вече стана дума няколко пъти днес, би трябвало не да освободите него, а по някакъв начин Вие сам да се освободите. През 2004 г., когато беше продаден мажоритарният дял от ЕРП-тата, те бяха продадени от правителство, в което Вие бяхте главен секретар на МВР. (Реплики и възгласи от ГЕРБ.)
Приемаме, че Вие не сте имали пряк ангажимент към продажбата на ЕРП-тата, но не мога да повярвам, че половин година по-късно, когато Вие се явихте за депутат в същата тази политическа сила – става дума за НДСВ, тогава вече няма как да не сте приели това, което Вашите колеги от НДСВ половин година преди това бяха направили. Защото през 2004 г. те продават ЕРП-тата, Вие ставате депутат от НДСВ през 2005 г. Само няколко месеца след продажбата на ЕРП-тата, Вие правите това. И сега, през 2012 г., продавате и миноритарния дял вече от Вашето правителство в качеството Ви на министър-председател. Тоест връзката между продажбата на ЕРП-тата и начинът, по който са работили, е пряко свързана с Вас и затова се учудвам защо уволнихте Семерджиев, ако можете да ми обясните?
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Ти къде си бил през това време?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор министър-председателят на Република България господин Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кутев, не съм виждал друга институция да работи така – влиза някой, говори и след това отива с подчинените му журналисти да пие кафе. Излиза, изговаря нещо, става и си излиза. След това казва: „ Защо не идваш да ни отговаряш?”
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Имат конгрес.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Хубаво, конгрес, не конгрес, това някак си е стил на работа може би.
Това, което господин Кутев говори, смехотворно е точната дума, по простата причина, че все едно сега да търсите главния секретар Калин Георгиев да го питате за каквото и да било, свързано с действията на министрите и на правителството. Той си има преки оперативни задачи и си ръководи функциите – координира дейността на МВР, и си я прави. Това съм правил и аз тогава.
Депутат от НДСВ. Спомняте си, че имах две места тук в Парламента и може би това е единственият случай, в който столовете останаха празни, защото не дойдох да се закълна, нали така?
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Запълват се, не остават празни.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Запълват се, не остават празни, но аз не дойдох да се закълна, помните! Търсихте ме, викахте ме. Не дойдох!
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Но взе мандатите.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Защото хората са му ги дали! Вземи и ти два мандата, ако можеш!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: След това, тогавашният вътрешен министър господин Петков, като дойде в МВР каза, че с удоволствие би работил с мен като главен секретар, защото съм се справял много добре. А пък тогава уважаемият отсъстващ от Парламента господин Доган казваше, че той лично ме е предложил за втора звезда. Не знам тези хора като говорят кога казват истината. Мисля, че това не е достойно изобщо да го коментирам, което приказвате.
Продадохме миноритарния дял на електроразпределителните дружества, защото договорите бяха така съставени, че тези 30% нямаха никаква власт. Никаква! Вие сигурно сте чели договорите, можете да ги видите. А пък цялото нахалство идва от това, че Вие, господин Кутев, бяхте четири години в една коалиция с тази партия. В една коалиция!
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: И в ЧЕЗ беше.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Не, аз не искам да издребнявам. Отговарям на конкретните нападки с безспорни факти. Кое е по-високо като тежест – да те изберат за депутат и да не се явиш, и това да си мандатоносител и да си в коалиция с цялата партия. Това не означава ли, че приемаш, по Вашата логика, всичко, което са направили? Помниш, че...
АНТОН КУТЕВ (КБ, от място): Как водихте кампанията тогава?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Кампанията я водих само с направеното ми в МВР. Има живи хора тук и ще Ви кажат. Навсякъде, включително като отидох в Русе, за да подкрепя госпожа Кунева, я освиркаха и казаха: „Защо не направиш партия и да се явяваш сам?” Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател! По повод на репликите от залата, че съм бил в Управителния и Надзорния съвет на ЧЕЗ. Да, бил съм в „ЧЕЗ електро” – това е малката фирма, за около 10 месеца. (Реплики и възгласи от ГЕРБ.) Разликата между тогавашното и сегашното положение, господа, е, че аз бях в малката фирма със заплата по-ниска от депутатската, а в момента в голямото ЧЕЗ, в „ЧЕЗ – България” стои личността, наречена Димитър Стефанов – Каратиста. Според вестниците човек, който е шофьор на Пашата, който, до колкото разбрах пак според вестниците, получава 35 хил. лв. заплата.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Това във вестник „Дума” ли е написано? (Реплики от ГЕРБ.)
АНТОН КУТЕВ: Не, не във вестник „Дума”. Други са вестниците. Вие четете повече, но е хубаво да четете и „Дума”. (Реплики и възгласи от ГЕРБ.) Разликата между Каратиста с 35 хил. лв. заплата и моята разлика за 10 месеца работа в ЧЕЗ, в която съм си свършил работата, както ми е възложила държавата, е огромна. (Реплики от ГЕРБ.)
Връщаме се на въпроса. Ако приемем, че господин Семерджиев не Ви е уведомявал достатъчно ясно какво се случва в електроразпределителните дружества, Вие защо не питахте Каратиста? Вие с Пашата се познавате, би трябвало да познавате и него? Защо не питахте кмета на София как се получи така, че за мандата, от който Вие започнахте в Столична община, досега дълговете на общинската топлофикация са се качили от 150 милиона на 500 милиона? Ако не Ви го е казал Семерджиев, защо не питахте кметицата на София?
Защо Семерджиев не Ви обясни как се получи така, че докато през Вашето управление ЕРП-тата винаги излизаха с печалба, което е нормално, защото те са търговски дружества, НЕК като държавно дружество през цялото време излизаше със загуба от порядъка на 10 милиона месечно? Тези неща нямаше ли как да Ви ги каже Семерджиев?
Питах защо го уволнихте, ама питах и защо го назначихте? Вие го назначихте преди три години и половина и би трябвало да носите отговорността за всичките тези действия. Защото, ако не Ви ги е казвал той, е трябвало Каратистът или някой друг да Ви ги разкаже.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Каратиста е твой човек!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин премиер.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаем господин Кутев, ето и днес Ви казвам: назначихме новия шеф на ДКЕВР, просто за да има титуляр, към който сме дали 20 дни кредит на доверие, за да вървят всички тези процедури, за които говорим.
Убеден съм, че ако днес седнете и намерите парламентарните възможности това да се случи, Парламентарната група на ГЕРБ категорично ще подкрепи предложение незабавно да се избере шеф на ДКЕВР с две трети от парламентарното мнозинство.
Това назначение сме направили, за да има титуляр. (Реплики от народния представител Антон Кутев.)
Направете го!
Ето, казвам Ви: госпожа Цачева, госпожа Фидосова, господин Велчев да седнат и да го направят веднага. Ние сто процента ще го подкрепим. Сто процента!
Що се касае до въпросния Димитър Стефанов, там Вие можете спокойно да питате Вашия съветник и ръководител на ДАНС – Алексей Петров. Това бяха негови състезатели. Той е човекът, който държеше документите и дойде да ги представи срещу Станишев. Той никога не е бил мой състезател и на моя отбор, така че имате кого да си питате. Не съм го виждал от години. През мен и моите зали са минали стотици каратисти. Нямам никакво желание да им следя развитието, от 15 години не го правя.
Ако искате да имаме нещо конструктивно от това ни заседание, молбата е: седнете още веднага и изберете шеф на ДКЕВР с две трети, с пълно болшинство, както искате, защото действително е важен орган и хората, и всички партии да му имат доверие. Ние ще го подкрепим сто процента. Крайно време е да престанем да се замеряме с неща отпреди 20 30 години. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин премиер за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към отговорите на Николай Младенов – министър на външните работи, който първо ще отговори на въпрос на народния представител Лъчезар Тошев относно действията на Министерството на външните работи за защита правата на българското малцинство в Румъния.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми народни представители! Уважаеми господин министре, в края на миналата година, когато бях на заседание на Конгреса на ЕНП в Букурещ, се срещнах с председателя на българското дружество в Букурещ господин Лука Велчов – един известен българин, който ме информира за това, че се отнема правото на богослужение на български език в православната църква „Св. пророк Илия” в Букурещ, в която доскоро имаше възможност да се правят такива богослужения. Също така намиращият се точно срещу църквата Клуб на българите в Букурещ, където имаше библиотека, място за заседания, салон за срещи, също се отнема и това поставя българската общност в Букурещ пред един голям проблем.
За сравнение бих искал да кажа, че правото на богослужение на майчин език за румънците и за власите в България е гарантирано. Има такава църква в София на ул. „Княз Борис”, където може да се провежда богослужение на техния майчин език и затова бихме искали да има същото отношение и към българската общност в Румъния.
Българите в Букурещ са изявили желание да бъдат настанени, тъй като им се отнема настоящият клуб, в къщата на известния български родолюбец и дарител от ХІХ век Димитър Хадживасилев, която е свързана с нашата история. Тя се намира в центъра на Букурещ, обаче има нужда от съществен ремонт, за който те нямат средства.
Тогава поставих този въпрос и пред българския посланик в Румъния, за да бъде решен, но бих искал днес да чуя Вашия отговор на въпроса: какви мерки са предприети от Министерството на външните работи за гарантиране правата на българското малцинство в Румъния по отношение на правото на богослужение на майчин език и ползване на помещение за клуб на това дружество в Букурещ? Предприети ли са вече постъпки по този повод и какви пред румънското правителство и пред Румънската православна църква? Има ли готовност Министерството на външните работи да осигури необходимите средства за ремонта на къщата на Димитър Хадживасилев в случай, че румънското правителство реши да я предостави за ползване на българската общност в Румъния? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, господин министър, за отговор на въпросите.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Тошев, уважаеми народни представители!
Господин Тошев, от Вашия въпрос разбирам, че сте подробно запознат с проблема. За народните представители, които нямат достатъчно информация по казуса, бих искал първо да кажа, че храмът „Св. пророк Илия” в Букурещ е предоставен за безвъзмездно ползване на българската православна общност още през месец юни 1954 г.
В решението на Румънската православна църква, с което се предава за ползване на българската общност, е записано, цитирам: „Предаване на църквата „Св. пророк Илия – хан Колця” за ползване от българската общност в столицата, докато същата си построи собствена църква в Букурещ”.
За съжаление, за 55-те години от това предоставяне, Българската православна църква не е успяла да осигури построяването на свой храм в Букурещ.
В края на март 2009 г. Румънската православна църква постави условие за назначаване на румънски свещенослужител, като първи свещеник, и за въвеждане на богослужение на румънски и български език в църквата, като се изисква предаването на ключовете на храма от българския свещеник.
Министерството на външните работи веднага изрази своето неодобрение на тези действия на румънската страна, след което временно отне и дипломатическия статут на румънския свещеник в София в знак на протест срещу техните действия.
Година по-късно – през 2010 г., Светият синод на Българската православна църква отправи към нас и към Румънската православна църква молба за съдействие за намиране на парцел, върху който да бъде построен нов православен храм за българската общност в Букурещ. Това е въпрос, по който в момента работата продължава.
Правителството прави всичко възможно за решаването на проблема, като работи основно в две направления. Първо, оказване на съдействие и подкрепа за диалога между двете църкви, и второ, нееднократно поставяне на въпроса пред румънските държавни институции и местните власти. Въпросът беше поставен по време на съвместното правителствено заседание, в срещите на министър-председателите, в моите срещи в Румъния. Връчените са няколко ноти по този въпрос – последно през октомври 2012 г., пред румънския министър на външните работи, с когото имахме среща.
Същевременно продължава и работата на Светия синод на православната ни църква на базата на техния диалог с Румънската православна църква. Имаме основание да смятаме, че в най-скоро време въпросът ще получи положително разрешение.
По отношение на къщата на Димитър Хадживасилев, за която Вие споменахте, за съжаление, нейният правен статут все още не е изяснен в рамките на румънското законодателство и затова не може да бъде предоставена или ремонтирана. Ако той бъде изяснен, ние ще предприемем действия пред румънските власти, за да съдействаме да бъде предоставена на българската общност.
Последно, в момента в една такава постройка към храма „Св. пророк Илия” се помещава българското дружество, което се казва „Демократичен съюз на българите в Румъния”.
От 2010 г. се води юридически спор за освобождаването на това помещение. Посолството ни е в постоянен диалог с румънските власти и с дружеството. Надявам се, че ще имаме бърз резултат, за да може да имат свое помещение в което да заседават, дори преди да се построи бъдещата българска църква в Букурещ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, благодаря за отговора, но все пак трябва да имаме предвид, че месеците вървят. Българите в Букурещ са получили искане да освободят помещението и те трябва някъде да бъдат настанени. Имат голяма библиотека с български книги, важни за тяхната история и за историята на българската общност в Румъния и Букурещ. Къде биха могли да бъдат занесени, ако няма помещение, което да им е предоставено?
Ето защо смятам, че този въпрос трябва да бъде един от приоритетните въпроси в предстоящите месеци в работата на нашето посолство в Букурещ и на Министерството на външните работи, тъй като те очакват, че този въпрос ще бъде решен съвсем в непосредствено бъдеще. Ако не бъде решен, те ще бъдат изправени пред тежък проблем.
Представете си ситуацията с тази голяма библиотека, с другите вещи, мястото за събиране и така нататък – няма къде да бъдат поставени тези неща, ако няма помещение, в което те да могат да ги преместят. Защото, ако има искане да напуснат, трябва да им се предложи място, където да бъдат пренесени книгите и другите вещи.
От друга страна, начинът на третиране на българското малцинство в Румъния е важен за нашите българо-румънски добри отношения. Ако пред нас имаме едно добро отношение към българите, които живеят в Румъния, това означава, че нашите взаимоотношения могат да бъдат добри, да имаме общи действия в рамките на Европейския съюз и двустранно. Това е важно като един от приоритетите на нашата регионална политика в нашия регион и европейската ни политика в рамките на Европейския съюз.
Надявам се тези въпроси да бъдат правилно разбрани и от страна на румънските държавници и политици, които да предприемат необходимите стъпки, за да може правата на българското малцинство в Румъния да бъдат защитени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Желаете ли дуплика, господин министър?
Заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Благодаря, господин председател.
Искам да уверя господин Тошев и уважаемите народни представители, че българската общност в Букурещ няма да остане без свое помещение, макар и временно до намиране на някакво по-постоянно решение, било то свързано с къщата на Димитър Хадживасилев в Букурещ или по друг подходящ начин. Това е приоритет не само за правителството, но и за всички български граждани и всички български политически партии. Ние работим много интензивно по решаването на подобен тип казуси и в други страни.
Надявам се, че в най-скоро време ще може да представим пред българската общност, но най-вече пред етническите българи от Сърбия нова възможност, където в Белград те да могат да се срещат, да имат свое средище, в което да развиват своята дейност. По подобие или може би по друга схема, ще направим всичко възможно това да се случи също така и в Букурещ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо Добрева, заповядайте да развиете Вашия въпрос относно реакцията на Министерството на външните работи във връзка със ситуацията с българското православно богослужение в храм „Св.св. Викентий и Анастасий” в Рим, Италия.
Имате думата, госпожо Добрева.
ВАНЯ ДОБРЕВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, по време на посещението си в България Йоан Павел ІІ изрази своята воля да предостави място за служене и пастирска дейност на българската православна църковна общност „Св.св. Кирил и Методий” в Италия. С благословията на Негово Светейшество се подписва конвенция, с която храмът „Св.св. Викентий и Анастасий” в центъра на Рим се предоставя за ползване и пастирска дейност от българската православна общност, съвместно с католическата църква. Вече десет години храмът е място за контакти и поддържане на българско самосъзнание на хилядите българи, които живеят в Италия, място, в което с техни усилия е изградено българско неделно училище. Тук децата учат български език и литература, българска история и роден край. В храма провежда дейността си православна хорова капела, която включва професионални музиканти от различни националности. Храмът се утвърди също като възлово пространство, което задължително се посещава от всяка държавна делегация във връзка с 24 май. През 2012 г. в този храм президентът Плевнелиев постави паметна плоча.
За съжаление след месец септември 2012 г. ситуацията с храма се променя рязко и то в отрицателна посока за българската общност. Тогава ректорът на храма монсеньор Джанджулио Радиво назначава лице с румънски произход, което да отговаря за неговата поддръжка. Това лице, ползващо се с протекции, саботира провеждането на българското богослужение, държи се непристойно с българите. В храма са монтирани и камери, които следят посетителите. Според свидетелства на наши сънародници въпросното лице се занимава още с криминални дела и сутеньорство. В момента се възпрепятства провеждането на богослужебна дейност, прекъснати са също контактите между българите, българското неделно училище се е изместило в друга постройка, лишена от ток и отопление. Не работи хоровата капела. Твърди се, че към храма проявяват интерес частни субекти, които искат да го използват за своите цели.
Председателят на църковното настоятелство арх. Паулина Тихолова и енорийският свещеник на Българската православна църковна общност архимандрит Климент Бобчев са провели посещение. Моят въпрос към Вас е свързан именно с тази ситуация, която бе широко отразена и в националните ни медии.
Какви действия предприе българската държава в лицето на Министерството на външните работи, за да бъдат защитени правата на Българската православна църковна община и на сънародниците ни в Италия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Добрева, уважаеми народни представители! Благодаря за въпроса.
Църквата „Св.св. Викентий и Анастасий” има следния статут – правото на собственост принадлежи на Италианската република, а правото на ползване на католическата църква. От страна на католическата църква храмът влиза в административната територия на Римския викариат. За самия храм имат грижата църковно настоятелство и свещеник, подчинени именно на Римския викариат. Съгласно споразумението, което и Вие цитирахте, от 2002 г., на Българската църковна община е разрешено да ползва част от храма за времето от петък до неделя. Не е разрешено да ползва целия храм и не е разрешено да го ползва седем дни в седмицата. Това е споразумението, което е подписано от представителите на двете църкви – нашата и католическата.
Нарушаването на това споразумение е причината за възникналите към края на миналата година пречки за богослуженията в храма на българската православна общност в Италия. Скандалните действия на служителя по чистотата са може би само поводът, за да започнат тези разправии.
Извършените от нашия представител при Светия престол дипломатически действия пред държавния секретариат на Ватикана, и по-късно пред Римския викариат конкретно, засега са с ограничен резултат. Католическият ректор на църквата не желае да освободи въпросния служител, създал проблемите, с аргумента, че му вършел работа. Последният отговор на нашите усилия е, че режимът за ползване на църквата, съгласно сключеното споразумение през 2002 г., няма да бъде променян. Така че въпросът за решаването на казуса е в компетенциите на двете църковни общности – католическата и Българската православна църковна община, тоест той не е международен, междудържавен въпрос. Най-вече трябва да бъде базирано на спазването на споразумението, което е подписано между двете страни през 2002 г.
Би следвало архимандрит Климент заедно с председателката на църковната община арх. Тихолова да се разберат с епископ Матео Дзупи за разрешаване на проблема. Това е най-прекият път, за да може в момента проблемът да бъде овладян и решен.
Ние сме информирали нееднократно Римския викариат за вижданията ни по отношение на спазването на конкретиката на това споразумение. Това, което предстои в момента, е среща между викария на Западно и Средноевропейския митрополит и римския викарий. Надявам се, че на тази среща ще може да бъде намерено решение, което да позволи да се избегне напрежението, което се е създало в общността покрай тази личност, занимаваща се с хигиената на храма, така че да може да се изпълнява напълно споразумението, подписано през 2002 г., и българската общност да може да ползва част от храма във времето от петък до неделя, както е подписано в споразумението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, госпожо Добрева – имате думата за реплика.
ВАНЯ ДОБРЕВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, възможността въпросът с участието на Българската православна църковна общност и възможността да извършва православно благослужение в храма в Рим според мен се нуждае от сериозна помощ, и то от страна на българското правителство, конкретно от Министерството на външните работи. Това, което Вие казахте, за съжаление, подсказва, че недостатъчно са познати на Вашите служители документите, с които разполагам и които ще Ви предоставя след малко. Вероятно става въпрос за опит на католически фактори в Италия да денонсират конвенцията за ползване на храма „Св.св. Викентий и Анастасий”.
В този контекст се организират различен вид провокации, които да принудят българската общност сама да се откаже от ползването на храма.
Това именно налага незабавни действия, и то с правни последици от страна на дипломатическите ни представители във Ватикана и Рим. Според българи, живеещи в Италия, до този момент дипломатическите представители на България извън изпълнението на протоколни функции не са се намесили директно в решаването на този случай.
Според мен нужно е да се влезе в контакт с ръководни фактори както в Рим, така и във Ватикана, а в тази сфера пълномощията са изключително на българското Министерство на външните работи и на неговите дипломатически представителства.
Отново според наши сънародници пропуските в уреждането на този въпрос са свързани с това, че България вече няколко години не е представена в Италия и във Ватикана на равнище посланик. Мисля, че подобна практика, и то в отношенията ни с Италия, е недопустима и е Ваша отговорност.
Не е ясно по какви причини утвърденият още през миналата година за посланик в Рим дипломат Ангел Чолаков – съветник на премиера Бойко Борисов по външнополитическите въпроси, все още не заема посланическия пост в Рим. Както не е ясно защо нямаме дори кандидатура за посланик във Ватикана, и то в година, когато отбелязваме 1150-годишнината от Великоморавската мисия на светите братя Кирил и Методий.
Уважаеми господин министър, ще Ви предоставя всички възможни документи, които съм изискала от нашите представители в България. (Показва документи.) Това са жалбите, това са писма, включително има и писмо до Вас. Благодаря. (Народният представител Ваня Добрева предава документите на министър Николай Младенов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Искате ли думата за дуплика, господин министър?
Заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Добрева, споразумението, подписано през 2002 г., остава в сила. То не е променяно, то няма да бъде променено и това официално е потвърдено от властите, и е потвърдено пред Римския викарият. Това споразумение, както казах и в самото начало, позволява на българската общност да ползва част от храма за времето от петък до неделя. Всички недоразумения и проблеми, които възникват покрай тази ситуация, която съществува, трябва да бъдат решени именно в рамките на това споразумение. То е валидно и ще продължи да бъде валидно и нито българската, нито отсрещната страна имат намерение да го денонсират.
Надявам се, пак повтарям, че в срещата, която предстои да бъде направена, частният казус, който в голяма степен предизвиква това напрежение през последно време, ще намери своето решение, така че българската общност да може да се чувства спокойно в рамките на изпълнението на възможностите, които споразумението дава, да служи в църквата и да я ползва по начин, който е най-правилен и е ползвала от 2002 г. до сега. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Да благодарим на министър Николай Младенов за отговорите, които ни даде на поставените въпроси.
Преминаваме към Тотю Младенов – министър на труда и социалната политика. Той ще отговори на първо питане от народния представител Емилия Масларова относно актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в България.
Имате думата, госпожо Масларова, да развиете питането си в рамките на три минути, както е по правилник.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Няма да съм първият, нито последният човек, който ще постави въпроса за демографската политика в страната. Всички знаем, че България има проблеми в демографската област, и то не от вчера, и неслучайно правителството на Сергей Станишев през 2006 г. прие Национална стратегия за демографско развитие до 2020 г.
Господин Младенов, аз мисля, че, би било израз на недобър вкус или на необективност, ако Вие отречете, че тогава имаше приоритет в политиката на правителството, насочено към демографските проблеми. Този приоритет се изразяваше в специално отношение към майките, към децата, към младото семейство, в резултат на което в края на мандата на предишното правителство новородените бебета бяха с 20 хиляди повече, отколкото в началото на този период. Разбира се, демографската политика не е само раждаемост, тя е и здраве, тя е и стандарт на живот, тя е компонент от много фактори.
В същото време обаче искам да кажа, че Вие актуализирахте тази национална стратегия и може би съвършено своевременно, защото само преди известно време Световната банка обяви, че най-сериозното предизвикателство пред България е демографската криза. Тя е предизвикателство и пред националната ни сигурност.
Аз се запознах много внимателно с политиката в областта на тази нова, актуализирана Национална стратегия в демографската област и откровено казано по този повод задавам моето питане, което е на дневен ред, днес към Вас. През годините на Вашето управление общо взето в тази област не се направи, да не кажа нищо, или почти нищо. Това, което беше направено, разбира се, задълбочи темповете на демографския дисбаланс в страната, продължи темпа на увеличаване на емиграцията предимно на млади хора от страната. Вие увеличихте двойно периода за изчисляване обезщетенията на майчинството, в резултат на което всяка една майка получава с 26 лв. месечно по-малко в сравнение с 2009 г. Всички знаем, че замразихте обезщетенията за майките между една и две години, замразихте детските добавки. Разбира се, много тежка е ситуацията на пазара на труда. Всичко това доведе до едни неблагоприятни резултати, да не кажа много тревожни резултати, тъй като през 2012 г. новородените бебета са с 20 хиляди по-малко от 2009 г. и са на равнището на следвоенна България.
От тази гледна точка, имайки предвид, че ще имам право на допълнителни въпроси, Ви задавам въпроса: какво направихте през 2012 г. и какво предстои да направите през 2013 г. за изпълнение на актуализираната Стратегия за демографска политика на България до 2030 г.? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, имате думата за отговор на поставените въпроси.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Масларова! През 2012 г. правителството на Република България прие два документа, съчетаващи демографския и социологически подход, които очертават дългосрочната стратегическа рамка за изпълнение на хоризонталната интегрирана междусекторна и междуинституционална демографска политика, а именно актуализирана Национална стратегия за демографско развитие на населението на Република България от 2012 до 2030 г. и Национална концепция за насърчаване на активния живот на възрастните хора от 2012 до 2030 г.
Двата документа са разработени в отговор на сериозните демографски дисбаланси и застаряване на населението, породени от ниските нива на раждаемост, висока смъртност и засилени миграционни процеси, започнали от 1990 г.
България има регресивен тип демографско възпроизводство. За продължителен период от време раждаемостта не може да компенсира нивата на обща смъртност. Факт е, че през последните две години броят на родените деца намалява. Това е така не защото не се предприемат мерки за осигуряване на условия за раждане и отглеждане на толкова деца, колкото родителските двойки биха искали да имат, а поради трайното и непрекъснато намаляване на броя на девойките и жените във фертилна възраст. Броят на жените във фертилна възраст към 31 декември 2011 г. е 1 650 000. Спрямо 2001 г. той намалява с 260 000, а спрямо 1990 г. – с 418 000.
Увеличава се обаче тоталният коефициент на плодовитост, тоест средният брой деца, родени от една жена. Това означава, че се увеличава раждаемостта на децата по-висока от ранг – второ, трето. През 2011 г. средният брой живородени деца от една жена е 1,51 и се доближава до средните стойности в Европейския съюз. В резултат на предприетия комплексен подход за посрещане на демографските предизвикателства през 2011 г. се наблюдават и други позитивни промени.
Достигнатото ниво на детска смъртност е най-ниското в демографското развитие на страната – 8,5 промила при 17,5 промила през 1997 г., въпреки че все още остава високо по отношение на средните стойности в Европейския съюз.
Майчинската смъртност е най-ниска – 2,8 при 17,6 през 2000 г. Увеличава се средната продължителност на предстоящия живот при мъжете с 1,9 години, при жените – с 2 години, в сравнение с 2002 г.
Намалява отрицателният механичен прираст на населението, който се формира като разлика между броя на заселилите и изселилите се от страната. Ако през 2010 г. с положителен механичен прираст са само две области – София-град и Варна, то през 2011 г. те са вече шест – София-град, Русе, Бургас, Варна, Пловдив и София-област.
Миграцията вътре в страната намалява, като за първи път се наблюдава засилено движение към българските села. Намалява миграцията на населението извън страната, намаляват емигрантите от страната в чужбина, намаляват емигрантите от страната в чужбина под 20-годишна възраст, нараства броят на завръщащите се емигранти от чужбина в нашата Родина.
Приоритетите в Националната стратегия за демографско развитие на населението са дългосрочни, те са пет, а направленията – единадесет: забавяне на негативните демографски процеси и намаляването на броя на населението чрез насърчаване на раждаемостта и създаване на среда, благоприятна за отглеждането и възпитанието на деца, подобряване репродуктивното здраве на населението, подобряване на общата демографска информираност и сексуално-продуктивна култура на населението, подобряване на общото здравно състояние, преодоляване на негативните последици от остаряването на населението и подобряване качествените характеристики на човешкия капитал чрез възприемане на комплексен междусекторен подход за активен и продуктивен живот на възрастните хора в добро здраве, адаптиране на социалните системи към демографските промени и остаряването на населението, пазара на труда, пенсионната система и реформата, която направихме през последните години, социалното подпомагане и грижи, здравеопазването, образованието, културата, развитието на солидарността между поколенията и повишаване на общото образователно духовно и културно равнище, квалификация, способности и умения на населението от всички възрастови групи, постигане на социална кохезия и създаване на ранни възможности, ограничаване на диспропорциите в териториалното разпределение на населението, адаптиране и синхронизиране на нормативната база с потребностите.
През миналата година в рамките на тези пет приоритета се изпълняват общо 212 мерки и програми с индикатори, изрично посочени в бюджета, и източници на финансиране от държавния бюджет и от Оперативната програма „Човешки ресурси”.
В заключение искам да Ви информирам, че за изпълнението на Националната стратегия за демографско развитие са ангажирани и са включени 14 министерства, Националната здравноосигурителна каса, Националният статистически институт, Националният осигурителен институт, Сдружението на общините, социалните партньори, Българският червен кръст и всички организации и министерства, които имат отношение по тези въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо Масларова, имате думата да зададете два насочващи допълнителни въпроса към господин министъра.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Господин Младенов, дали все пак, така като четете това, което изчетохте сега, не Ви прилича на бодряшко рапортуване от едно много, много старо време? Защото аз, слушайки Ви, смятам, че трябва да не Ви задавам повече въпроси за демографските характеристики. Няма как това, което Вие казвате и това, което е реалност – или живеем в две различни Българии, или просто този, който Ви го е написал, е писал нещо, като е гледал към светлото бъдеще или към не толкова лошото минало. Защото ниското жизнено равнище в страната е факт и то се констатира от всички институции, не само в България и Европа, но и световни.
При нас покупателната способност е с 45% по-ниска в сравнение с тази от Европейския съюз. Имаме най-висок ръст на бедността – 42% от населението са в групата на риск от бедност. Но най-тревожното е – тези, които са писали отговора Ви, трябваше да напишат, че има гнезда на бедност и в тях попадат над 48% от децата до 18-годишна възраст. Тоест, онзи фертилен контингент на млади момичета, който се подготвя. Разбира се, там попадат над 78%, а хората в третата възраст, за което, слава Богу, най-после приехме да казваме, че трябва да говорим за активното стареене, за което доскоро ни се подиграваха.
Нещо друго – слушах вчера в едно телевизионно предаване заместник-министъра на финансите Владислав Горанов, който каза: „Нашето правителство е дало 14 млрд. лв. повече пари за социални плащания отколкото предишното правителство”. Е, какво от това? Значи, или ние имаме едно нискоефективно насочване на средствата в социалната област, или това не е вярно.
Аз ще се върна към актуализираната демографска стратегия, за да кажа, че там пише, че отделни министерства в бюджетите си предвиждат програми и работят усилено, Вие ги изброихте преди малко. В нашето Министерство на труда и социалната политика за 2013 г. са предвидени 5 млн. 500 хил. лв., и, забележете – те са за административно обслужване.
Затова моят конкретен въпрос към Вас е какво едно конкретно нещо ще направите? Но не с такива „ще”, „ще”, „ще...”, а едно нещо, което Вие ще направите в тази, настоящата 2013 г.? Все пак, мандатът свършва и ще продължи следващо правителство, но аз искам да кажете поне едно нещо, което ще насочите – към майките ли, към децата ли, към най-нискодоходните групи ли, към тези гнезда на бедност, които са най-рискови ли, към възрастните ли? Едно нещо ми кажете – до края на мандата ще направим това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, имате думата за отговор на допълнителните въпроси на госпожа Масларова.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Масларова, това, което Ви казвам, е истина. Ако не вярвате, заповядайте в министерството, моите експерти да Ви го обяснят и да Ви дадат съответните документи.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Аз го прочетох.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: По отношение на конкретните дейности.
Съвместяването на родителството с трудовата и професионална реализация е със средства от държавния бюджет и от държавното обществено осигуряване, Европейския социален фонд и Оперативната програма „Човешки ресурси”. В инициативата за активна политика на трудовия пазар през 2011 г. например са включени общо 76 182 жени в различни форми на заетост, обучение и квалификация, по Закона за насърчаване на заетостта – на работодателите, които разкрият в срок не по-малко от 12 месеца работни места за безработни лица, самотни родители, осиновители или майки-осиновителки до тригодишна възраст, от три до петгодишна възраст и така нататък.
По-специално внимание се отделя на кариерното развитие на младите хора с програмите „Старт в кариерата” и назначаването допълнително на 600 души млади хора до 29-годишна възраст в Министерството на труда и социалната политика и в Министерството на здравеопазването със съответните структури.
Схемата „Отново на работа” – за гледане и грижи за деца до тригодишна възраст, създаване на заетост на младежи чрез осигуряване на стаж до 29-годишна възраст, подкрепа за институционалното изграждане на институциите на пазара на труда, „Ново работно място”, „Първо работно място”, Националната инициатива за работа на младите хора, гъвкавите форми на работно време, разписани в Кодекса на труда, от които могат да се ползват от майките, когато излязат от майчинство и постъпят пак на пазара на труда, регламентираните в Кодекса на труда надомна и дистанционна работа също са в улеснение на професионалната квалификация.
Искам само да Ви кажа, че броят на децата, настанени в детски градини за учебната 2011-2012 г., е 228 000, което е с 20 300, или 9,8% повече от броя през 2007-2008 г. Така че ние ще продължаваме в тази посока – изграждане на нови детски градини, нови детски ясли, нови услуги за деца от 0 до 3 и от 3 до 7 години, както е проектът „Социално включване” с новата банка. Там сме много напреднали – на над 100 000 деца и техните родители с деца от 0 до 3 и от 3 до 7 години, включително и деца с увреждания, деца от малцинствата и с ниски доходи на техните родители ще може да им се предоставят тези услуги. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо Масларова, заповядайте да вземете отношение по отговорите на господин министъра.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин министър, сам разбирате, че не мога да бъда доволна от това, което казахте. Изброявате много мероприятия, рапортувате, че са насочени много средства, но в крайна сметка бедността се задълбочава, раждаемостта спада, безработицата се увеличава, а младите хора напускат България, жените във фертилна възраст намаляват. Всичко това на фона на вече четиригодишно управление говори за една трайна тенденция, която не е благоприятна за демографските характеристики в страната. Разбира се, че ще има 20 000 деца повече в детски градини, след като 20 000 деца повече са се родили през 2009 г., само че след три години няма да ги има тези 20 000, защото те вече не са се родили.
Хубаво е, че правите детски градини, само че и там трябва да се прави много перфектен баланс.
Тъй като Вие много сериозно казвате „стимулиране на младите майки за връщане на работа”, бих искала да Ви задам въпрос, разбира се, Вие не можете да ми отговорите сега, защото процедурата не позволява, кое в крайна сметка в политиката на Министерството на труда и социалната политика е приоритетна политика. От една страна, деинституционализация – връщане на децата в семейна среда. От друга страна, когато бебето стане на шест месеца, да го поеме някой друг да го гледа, не майка му и тя да се върне на работа.
Категорично не приемам такава позиция за средствата, които ще се заделят от Националния осигурителен институт, въпреки еквилибристиките, които се правят. Мисля, че преди да афиширате този въпрос в публичното пространство, е добре да се обсъди. Може би не Вие сте виновният, там има други гениални мислителки. Да се обсъди въпросът, защото ако се срещате с майките, ако по-често контактувате с организациите на тези жени, млади жени, които искат да работят в България, да раждат в България, тук да останат децата им, ще видите, че настроението, нагласата е съвършено различна.
Много често казвате „дечицата”. Би трябвало дечицата, когато са в най-ранна детска възраст, да бъдат до майчината гръд и до бащиното огнище, а не в институциите. В противен случай ми се струва, че вървим към мерки на парче просто за да спасяваме положението или правейки PR акции.
Господин Младенов, демографската политика не се решава за един ден. Запозната съм с това, зная, че чудеса няма да се случат. Зная обаче, че има възможности всички политически сили да се обединим, че там трябва да насочим своите приоритети.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Следващият въпрос е от народния представител Захари Георгиев относно защитата на правата на работници и служители от некоректни работодатели.
Господин Георгиев, заповядайте да развиете въпроса си.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин министър, въпросът, който зададох преди няколко месеца, касае група граждани от Пловдив, които са работили в „Крепежни изделия – 2009” ЕООД в Пловдив. Техни представители дойдоха в моята приемна и ми донесоха подписка, изпратена всъщност и до Вас. В писмото, което съпровожда подписката, те развиват пред Вас, че не могат да получат възнагражденията си от бившия си работодател, предишния собственик на „Крепежни изделия – 2009”, който е продал впоследствие собствеността на друг собственик. Обръщали са се към Инспекцията по труда, откъдето не са получили съвет или помощ какво да правят. Завели са свои дела – индивидуални и групови срещу собственика, бившия им работодател. Тъй като част от делата са приключили, в това число и с изпълнителни листове, се оказва, че фирмата, чрез която той е управлявал „Крепежни изделия”, образно казано, е куха фирма, по чиито сметки няма нищо, никакви активи. Нищо не може да се намери, за да бъде запорирано от съдия-изпълнител. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Доколкото те вече са завели дела, не могат да получат и някакви, макар и минимални обезщетения от Гаранционния фонд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Моля за Вашите въпроси.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Завършвам, господин председател.
На двете писма, за съжаление, те не получават отговор от Вас, а от Главната инспекция по труда, която казва, че нищо не може да направи.
Моят въпрос към Вас е: наистина ли нищо не може да се направи за десетки хора от едно предприятие, които са работили добросъвестно, на които са дължими хиляди, на някои – десетки хиляди лева възнаграждение? Как може да се допуска такова безобразие в държавата ни?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Георгиев, за периода от 2010 г. до настоящия момент служителите на Инспекцията по труда са извършили общо 11 проверки по спазването на трудовото законодателство в „Крепежни изделия – 2009” ЕООД, Пловдив, като три от тях са извършени през 2010 г., други седем – през 2011 г. и една през 2012 г. На работодателя нееднократно са давани задължителни за изпълнение предписания. Образувани са административнонаказателни производства и са съставяни актове.
От месец ноември 2011 г. дружеството не осъществява дейност, а от месец юли 2011 г. трудовите правоотношения с всички работници и служители са прекратени. Към настоящия момент не функционира и офисът на предприятието, в който инспекторите по труда при предишни проверки са установявали връзка с работодателя.
Министерството на труда и социалната политика чрез контролните органи на Инспекцията по труда оказва съдействие на работниците и служителите по тяхно искане за изплащане на дължими парични вземания от трудови правоотношения. Искам да Ви информирам, че за последните три години и половина до момента благодарение на намесата на Инспекцията по труда са изплатени над 220 милиона забавени плащания на работници и служители в цялата страна. Продължаваме съвместни проверки с Националната агенция по приходите в тази посока.
След завеждането на иск пред съда обаче за такива вземания въпросът може да бъде решен само от съда. В конкретния случай исковете за присъждане на парични суми от трудови възнаграждения са уважени от съда и присъдените с влязло в сила съдебно решение суми могат да бъдат потърсени само по реда на изпълнението на производството, регламентирано в Гражданския процесуален кодекс. При принудителното производство, регламентирано в ГПК, изпълнението на такива вземания може да се извърши само от държавен или от частен съдия-изпълнител. По отношение на тези казуси това е в прерогативите на съдебната власт и на прокуратурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за реплика, господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, Вие всъщност ми прочетохте почти идентичен отговор, какъвто Главната инспекция по труда е дала на работниците. Когато те на два пъти се обръщат към Вас, Вие видимо сте възлагали на инспекцията да им дава отговор.
Това не е удовлетворително по две причини. Първата причина е, че когато за първи път те са се обърнали към Инспекцията по труда в Пловдив, не са били достатъчно добре консултирани. От друга страна, инспекцията не е правила необходимите проверки, за да установи, че още в онзи момент това същото дружество – „Крепежни елементи – 2009”, е било изпразнено от съдържание. Как може да се допусне от Инспекцията по труда да продължи да функционира и да си разменят кореспонденции и санкции, които надали са били изплатени, при положение че собственикът, за когото говорим, е бил многократно осъждан за данъчни измами и е с ефективна, влязла в сила присъда, мисля от две години. Видно има някакъв чадър, поставен над този бивш собственик. Видимо, че за да се обърнат към Вас хората, търсят начин да се направи нещо, което не съществува в законовата база.
Без съмнение при това законодателство те не могат да се ползват от въпросният Фонд за гарантиране на вземанията, за който говорим. Без съмнение не може, след като са започнали съдебни процедури. Те обаче можеха да бъдат посъветвани от въпросните хора от Инспекцията по труда в Пловдив. Собственикът е не само в несъстоятелност, собственика все едно го няма, въпреки че съществува в някакви търговски регистри там.
Когато моите колеги навремето предложиха да се разшири обхватът на защита на хора в подобни ситуации, Вие не подкрепихте идеята. Какво да правят те?! Вярно е, че са десетки, не са стотици, както беше в Оловно-цинковия комбинат, не са хиляди, както е в Сопот. Това обаче са хора, които са дали своя труд и имат потребност да получат справедливост.
Поставям този въпрос не защото си мисля, че Вие сте съдът, а защото е необходима промяна в нормативната и законовата база, за да предотвратява такива случаи.
В същото време, да обърнете внимание на хората от инспекциите по труда по места, че когато консултират, трябва да консултират както трябва хората, а не да правят формално това, за да се отбие номерът. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, желаете ли думата за дуплика?
Желаете, имате думата.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Георгиев, това, което са ме информирали, е, че тези проверки са правени през 2010 г. – януари, февруари, март и така нататък, 2011 г. и 2012 г. впоследствие. Това, което са ме информирали, е, че са съставени наказателни постановления на стойност 10 хил. лв. през този период на дружеството, предписания за изпълнение и така нататък.
Аз пак искам да кажа, че в тези казуси съдия-изпълнителите – държавни или частни, трябва да се намесят по отношение на изпълнение решение на съда, включително и прокуратурата трябва да се намеси по този казус. А що се отнася до това дали са консултирани, аз специално ще проверя за Инспекцията по труда в Пловдив дали са направили това, което е записано в техните правомощия – да консултират работниците и служителите, какви действия да предприемат в тези ситуации. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Следва въпрос от народната представителка Емилия Масларова относно Конвенцията за правата на хората с увреждания.
Госпожо Масларова, заповядайте да развитие въпроса.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Господин министър, колеги! В началото на миналата година – 26 януари, в Народното събрание беше приет Закон за ратифициране Конвенцията за правата на хората с увреждания. Това, което трябва да кажа, е, че тогава имаше доста въздържани отношения от страна на всички организации на хората с увреждания. Те очакваха да се случат много сериозни неща, които са свързани с изпълнението на конвенцията. Не много страни са посегнали да извършат този смел акт, който направи нашето правителство.
Каква е ситуацията в момента? Изпълнението на Закона за Ратификация на Конвенцията всъщност закъснява с една година. Приетият план за действие също закъсня с доста голям период, защото Вие, господин министър, по-скоро Министерският съвет, ако не се лъжа през октомври прие Концепция за промени на националното законодателство, което е свързано с изпълнение на Конвенцията за хората с увреждане.
Заложените за изпълнение мерки касаят обаче работата на следващото правителство, защото година и два месеца бяха необходими на правителството да създаде междуведомствена работна група за подобряване, разработване на координационния механизъм.
До юни 2013 г. – забележете, юни 2013 г. – трябва да има правилник за това как да работи тази междуведомствена комисия. В бюджета за 2013 г. няма заложено нищо в повече за хората с увреждане. Точно обратното – те са на онова равнище, на което бяха преди години. И това, което трябва да кажа, е, че дори увеличението на стандартите на издръжка за хората с увреждане все още не могат да достигнат стандартите за издръжка от 2009 г.
Господин министър, аз се запознах с тази концепция за промяна на националното законодателство и трябва да кажа, че бях удивена как е възможно в такава концепция, в която трябва да разпишете ясно и категорично какво ще правите – 12 страници са копи-пейст преписана и лошо преведена самата конвенция и само половин страница с два абзаца има краткосрочни и дългосрочни цели, които са просто едни пожелания.
Така че моят въпрос към Вас, господин министър, е: какво за 2013 г., до края на мандата, ще направи в съответствие с приетия Закона за ратифициране на Конвенцията за хората с увреждане и последващите необходими документи по тази позиция и тази политика?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, господин министър. Имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Масларова! Искам да Ви напомня, че не Вие и Вашето правителство, а нашето правителство – на Политическа партия ГЕРБ, предложи на Народното събрание да ратифицира Конвенцията за правата на хората с увреждания, приета на Общото събрание на ООН на 13 декември 2006 г. в Ню Йорк, в сила от 3 май 2008 г. И на 26 януари 2012 г. Народното събрание на Република България ратифицира Конвенцията за правата на хората с увреждания. Това беше приветствано от националните организации на хора с увреждания, с които работим в един много добър диалог.
По отношение на плана – това, за което питате, ние имахме заседание на Националния съвет на 4 февруари тази година и там обсъдихме времевата рамка и това какво ще се прави оттук нататък. На срещата беше поканен Омбудсманът на Република България, който изрази желание да поеме ангажимента да следи много пряко изпълнението на прилагането на конвенцията. Освен това правителството прие двугодишна програма за внедряването на конвенцията в Република България.
Съвсем накратко по това, което се предвижда за 2013 г.
Формиране на експертна група по координация на изпълнението на плана за действие, която ще разработи правилника, указание за работа на експертната група за прилагането на този механизъм. Краен срок – февруари тази година.
Създаване на експертна група за разработване на координационен и мониторингов механизъм – март октомври тази година.
Разработване на координационен механизъм, механизъм за мониторинг, изготвяне на законодателни промени във връзка с определянето на отговорни органи за координация и мониторинг, изработване на концепция и промени в нормативната уредба.
Има конкретни отговорници, срокове, голяма част от които ще бъдат изпълнени до края на юни тази година и в диалог с национално представителните организации на хората с увреждания. Правим всичко възможно, за да можем да изпълняваме и да следим най-вече с мониторинг как се изпълняват двугодишните програми, приета от правителството, за което имат ангажименти много министерства, институции, национални сдружения на хората с увреждания, общините, социалните партньори, неправителственият сектор, за да можем да бъдем успешни в тази посока.
Уверявам Ви, че работим доста съвестно по този въпрос. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо Масларова, имате думата.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Господин министър, аз не си спомням да казах: Вие, ние, кой е приел и кой не е приел. Вие сте направили, Вие сте взели закона, Вие сте направили концепция, Вие сте направили стратегическа магистрала за развитието, двугодишен план, една междуведомствена криза на 4 февруари, след като законът е приет на 12 януари миналата година. Вие сте предвидили какви нормативни документи, какъв диалог… И какво от това? Какво се случва за хората с увреждане? Какво се случва?
Това, че заседавате, че обсъждате, че анализирате, че пишете документи, които се отнасят за светлото бъдеще, това не топли хората с увреждане. Мисля, че и Вашата парламентарна група, защото във Вашата група винаги не сте получили нещо, което всички народни представители получаваме, имаме една декларация от хората с увреждане. Те се обръщат към народните представители и казват така: „Господа народни представители, обръщаме се към Вас, защото изпълнителната власт показва през последните три години, че съдбата на българите не е неин приоритет, особено на нас, хората с увреждания.”. Те се наричат в тази декларация „невидимите хора на България”. Вие, господин министър, не успяхте да защитите да повишим парите, които се дават на децата с увреждане – 70% от минималната работна заплата. Не помня колко беше сумата. Това беше символична сума за тях като отношение.
Аз неслучайно казвам, че предишното правителство, без да има закон, е повишило стандартите за издръжка, повишило е специалното отношение към децата.
Не сме направили всичко. Там обществото ще бъде в дълг винаги. Но, извинявайте, цяла година и половина или година и два месеца Вие се занимавате с концепции, с общи приказки, с преписване на конвенцията и нищо, но от сърце за хората с увреждане. Не мога да не съм афектирана, защото аз, както сигурно и Вие получавате някаква информация, знам, че до кабинета на министъра общо взето се филтрират лошите новини, идват само позитивните новини, но ние също получаваме писма, ние също се срещаме с хората. Те са в най-, най-, най-, най-дълбокото дъно на мизерията и на нищетата, и на лошия здравословен статус в България.
Хубаво е, че сме направили всички тези законодателни инициативи, но въпросът е не да ги приемеш, а въпросът е какво ще изпълниш.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Масларова! Безспорно всички сме в дълг за хората с увреждания. И това е, което се мъчим да правим в тежка икономическа криза, аз ще дам само два примера, за да можем да облекчим тяхното състояние.
Първо, по отношение на личните асистенти. Чрез финансиране от държавния бюджет, чрез финансиране по Оперативната програма „Човешки ресурси” – „Алтернативи”, чрез сключените договори със 160 общини в цялата страна за помощ в дома с лични асистенти за предлагането на интегрирани социални здравни услуги за възрастни хора, за самотни хора и за хора с увреждания, ние тази година сме подсигурили над 18 500 лични асистенти да обслужват над 30 хиляди хора с увреждания в цялата страна, за да получат компетентна социална и здравна помощ. Никога в Република България не са отделяни толкова много средства, колкото се прави в този момент и то в недостиг на средства, както и в държавния бюджет.
Второ, чрез Агенцията за хора с увреждания, за което искам да им благодаря, те почти са готови, изработили са вече интегрирана информационна система за хората с увреждания, което е изключително важно и тя ще бъде внедрена поетапно от месец март тази година до месец август тази година. Това е изключително важно – тя ще обхване Министерството на труда и социалната политика, Агенцията за хора с увреждания, Агенцията по социално подпомагане, Агенцията по заетостта, Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса, Държавната агенция за закрила на детето, представители на общински и на областни управи. Тоест, чрез тази информационна система, уважаеми дами и господа народни представители, ние ще имаме възможност да правим още по-добра политика и по-добър мониторинг по отношение на хората с увреждания. И това ще стане факт само след няколко месеца.
Използвам случая да благодаря на колегите от Агенцията за хора с увреждания, тъй като чрез Оперативната програма „Човешки ресурси” те успяха да разработят успешно тази система, която ще бъде внедрена от месец март до месец август тази година. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин министър.
Следващият въпрос е от народния представител Мая Манолова относно мерки за намаляване на безработицата до края на мандата.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, в последните месеци от управлението на ГЕРБ е нормално да се връщаме към предизборната програма на партията, към тези ангажименти, които ГЕРБ пое към българските граждани и да се опитаме да направим една съпоставка за това кое от тях е изпълнено на практика.
Искам да Ви попитам, уважаеми господин министър, знаете ли какви ангажименти пое ГЕРБ по отношение на сектора, който ръководите?
Знаете ли например, че разделът за социалната политика се намира в раздела към приоритета, озаглавен „Постигане на благоденствие и просперитет на българските граждани”? Това е магистралната цел на ГЕРБ, която и Вие с Вашата социална политика би следвало да осигурявате – благоденствие и просперитет на българските граждани. Това звучи абсурдно на фона на дереджето, на което се намират българските граждани днес.
Знаете ли също, че в тази предизборна програма е записан ангажиментът за запазване на съществуващите и създаване на 200 хиляди работни места?
Аз няма да Ви питам създали ли сте и къде са тези работни места, защото всички знаем, че под ръководството на ГЕРБ в България бяха загубени над 300 хиляди работни места.
Вчера беше огласено едно изследване на Националния статистически институт от края на миналата година, от което става ясно, че безработицата в България продължава да расте. По официални данни тя е вече 12,6% или 417 350 души в България са безработни – с 8,6% се е увеличила безработицата спрямо същия период на миналата година.
И всички ние много добре знаем, че това е само официалната статистика, че на практика безработните български граждани са над 700 хиляди души, така че моят въпрос към Вас е: какви мерки ще предприемете за справяне с безработицата в България, доколкото изобщо имате време за това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манолова, през тази година това, което е предвидено чрез Националния план по заетостта и чрез Оперативната програма „Човешки ресурси” на първичния пазар на труда чрез посредничеството на бюрата по труда, е да бъдат устроени 130 хиляди безработни в реалния сектор.
Освен това чрез Националния план по заетостта със средства от държавния бюджет 73 млн. лв. плюс Оперативната програма „Човешки ресурси” – 380 млн. лв., тоест над 450 млн. лв., са предназначени за заетост, субсидирана заетост за бизнеса. За дълготрайно безработни, за млади хора до 29-годишна възраст, за възрастни хора над 50-годишна възраст, за хора с увреждания са предназначени тези схеми и програми и общо тази година вече 120 хиляди безработни работят по различните мерки и програми в цялата страна. Така е в населени места, където безработицата е изключително голяма и благодарение на тези програми и благодарение на тези 120 хиляди човека, които работят в цялата страна, там където няма достатъчно бизнес, тези хора с достоен и честен труд си изкарват прехраната и вместо да получават социални помощи, го правят.
Така е и в Ружинци, където бях вчера. Там е намаляла двойно безработицата – 450 човека са назначени на работа по тези програми. Така е и в Неделино – 800-900 човека. Така е и в Бяла Слатина – 800 човека по мерки и програми, така е в цялата страна.
И аз мисля, че по този начин ние сме от полза в тази тежка икономическа криза, особено в тези населени места, където няма достатъчно бизнес – да подпомогнем хората и по този начин подпомагаме и местните власти, за да могат да си облагородят техните населени места.
По отношение на Националната инициатива за работата на младите хората, която се изпълнява тази година, сме предвидили 30 хиляди млади хора да намерят работа в реалния сектор на пазара на труда, като над пет хиляди от тях – по различните схеми „Първа работа”, „Ново начало”, стажантските програми, чиракуванията, „Старт в кариерата в държавната администрация”.
В момента се набират 600 човека млади хора до 29-годишна възраст, които ще работят в структурите на Министерството на здравеопазването и на Министерството на труда и социалната политика, Агенцията по заетостта и Агенцията по социално подпомагане.
Уважаема госпожо Манолова, искам да Ви уверя, че правим всичко възможно и с ресурсите, с които разполагаме, и със средствата за обучение, за квалификация, за преквалификация, за подпомагането на бизнеса, който кандидатства с проекти за подобряване на условията на труд, с проекти за плащането на пътя до работното място на работниците и на служителите, с проекти за повишаване на квалификацията на работното място на заетите лица, както и на безработните лица.
По отношение на статистиката искам да Ви информирам, че безработицата в България заради кризата леко се увеличи, но тя е в общи линии толкова, колкото и в Еврозоната – около 11,9% е за месец януари тази година, а миналата година при план 11,5% средногодишно беше 11,1%.
След месеците февруари и март, които са най-тежките месеци, безработицата леко ще падне и благодарение на тези проекти и програми, с които ние финансираме там, където няма достатъчно бизнес. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Манолова – за реплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, уважаема госпожо председател! Безработицата заедно с бедността безспорно са най-големите проблеми на българските граждани.
Не може и нямате право да се оправдавате само с икономическата криза, защото след управлението на Сергей Станишев Ви оставихме една страна, която имаше една от най-ниските безработици в Европа – 6,4%.
За времето на управлението на ГЕРБ тя се е увеличила два пъти и е на едно от най-високите нива в Европа, но със сигурност темповете за увеличаване на безработицата в България са най-високите в Европа. Това се вижда впрочем и не само от неофициалните данни, които говорят за 700 хиляди безработни български граждани, но и за данните от официалната статистика, включително и статистиката на ръководената от Вашето министерство Агенция по заетостта.
Тогава логично възниква въпросът: какъв е ефектът от мерките, от програмите, с които непрекъснато се хвалите? Аз не мога да повярвам, че сте похарчили 500 млн. лв. и резултатът от похарчването на тези пари е повишаване на безработицата с нови процентни пунктове – само за последното тримесечие на миналата година с 25 000 души, официални данни. Значи има нещо дълбоко сбъркано в социалната политика, която водите. Няма как да се харчат толкова пари за програми за заетост, няма как да има десетки програми за борба с младежката безработица и в крайна сметка тя в България да расте и да е на най-високото ниво в Европа. Или неефективно харчите тези пари – впрочем ние имаме представа какво точно се случва с усвояването на европейските програми, включително и тази за „Развитие на човешките ресурси”, или има нещо друго, което не е така във Вашата социална политика.
Ако трябва да бъдем точни, европейските програми, Програмата за развитие на човешките ресурси би следвало само да надгражда активните мерки на пазара на труда, които се предприемат от Вашето министерство. Не е нормално два пъти да се увеличи безработицата и в същото време три пъти да се намалят парите, които Социалното министерство отделя за активни мерки на пазара на труда. Четири години парите, които отделяте, са в размер на 70 млн. лв. – три пъти по-малко от управлението на Сергей Станишев.
Истинският проблем е, че Вашият глас в това правителство не се чува. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Вашата роля като социален министър я няма, поради това страдат хората и най-вече тези, които са без работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, господин Младенов.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Манолова, уважаеми дами и господа народни представители! Още веднъж искам да кажа цифри. За тази година сме предвидили 73 милиона по Националния план по заетостта, плюс 380 милиона допълнително по Оперативната програма „Човешки ресурси”; общо над 450 милиона за заетост, обучение и квалификация както на безработни, така и на заети лица. С тези пари ние осигуряваме работа на 120 000 човека в момента в цялата страна.
Уважаема госпожо Манолова, това са близо 4% безработица, тоест с тези програми осигуряваме безработицата да не е по-висока с 4% от сегашната. Ето за това отиват тези пари и може да попитате общините и кметовете дали са доволни от тези програми. По този начин помагаме на общините да правят социална политика, което е изключително важно. Никога досега не са имали тези държавни лостове, с които разполагат в момента, да правят социална политика – с програми по заетост, с програми за лични асистенти и така нататък. Може да ги попитате дали са доволни от това.
По отношение дали социалната политика е правилна или не, искам да Ви кажа кое не е правилно, което се правеше преди години. Не е правилно да не правите реформа в пенсионната система, да използвате ранното пенсиониране, да увеличавате дефицитите в Националния осигурителен институт с цел да поддържате едно ниско ниво на безработица. Това е измама и се вижда накрая в дефицитите, които се появяват в Националния осигурителен институт. Ето, това не е правилно и затова ние не го правим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Христова, заповядайте да развиете въпроса си относно нарушения на трудовото законодателство и условията на труд в „Интендантско обслужване – клон Калофер” ЕАД, град Калофер, област Пловдив.
МИЛЕНА ХРИСТОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, неизбежно беше да задам своя въпрос през месец ноември миналата година заради лошите условия на труд в „Интендантско обслужване – клон Калофер”.
През месец октомври работещите там сезираха и кмета на град Калофер, и мен, за това че пет месеца не бяха получавали заплати, които, забележете, за осем или десетчасов работен ден са 150 лв. на месец, което е 90 лв. под прага на бедност. Не са получавали и ваучерите си за храна, доколкото имам информация, все още не са ги получили, и всички работници, заедно с жителите на Калофер, бяха готови да протестират за това, че не са им изплатени заплатите, заради което директорката на „Интендантско обслужване – клон Калофер” започна един постоянен, неистов тормоз над тях.
Първо, няма отопление в помещенията, в които работят.
Второ, освен прекия тормоз, който тя осъществява на работното им място, започва да им се обажда по телефона и след края на работния ден.
Тогава инициирахме една среща със заместник-министъра на отбраната, при положение че Министерството на отбраната е принципал на това предприятие. След тази среща обаче, след като се изплатиха дължимите заплати, вместо нещата да се успокоят, работният процес да продължи нормално, директорката продължи да тормози работниците, да ги контролира с кого говорят, какво говорят и така нататък.
Затова, господин министър, и предвид това, че Вие в няколко Ваши медийни прояви казвате, че много проверки се правят от Главна инспекция по труда, високи резултати са постигнати, аз Ви питам дали сте наясно с условията на труд в „Интендантско обслужване – клон Калофер”, правена ли е такава проверка от Главна инспекция по труда и тя какво е констатирала?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо Христова, уважаеми дами и господа народни представители! През 2011 г. в „Интендантско обслужване” са извършени две проверки по искане на работници и служители в предприятието. Исканията са касаели неизплащане на трудовите възнаграждения за месец януари 2011 г. и нарушение, представляващо едностранна промяна на начина на изчисляване на трудовото възнаграждение: от изчисляване според времетраенето на изчисляване по сделна – според изработеното.
По време на проверките в цеха са работили 55 работници и служители.
През месец ноември 2012 г. е направена друга такава проверка, дадени са съответните предписания и са съставени съответните актове.
От проверените ведомости за заплати в предприятието е установено, че трудовото възнаграждение е под размера на минималната работна заплата, установена за страната, определен съобразно заработеното по трудовите норми, като работодателят не отчита причината за неизпълнението на трудовите норми. При тези констатации проверката на контролните органи е насочена към преценка на приетите норми, като е изискано представянето на информация в тази насока, с цел преценка на причините за неизпълнението на трудовите норми.
Друга проверка е направена на 18 декември 2012 г. Дадени са задължителни предписания, включително и по здравословни и безопасни условия на труд. Спрени са две машини и съоръжения и са съставени допълнително два акта за установяване на административни нарушения.
Искам да Ви уверя, че проверките ще продължат. Тази сутрин говорих с министъра на отбраната, тъй като мисля, че това предприятие е към техните структури. Той обеща за пълно съдействие и че ще предприемат съответните мерки, за да се нормализира ситуацията. Чрез Инспекцията по труда ще следя как се изпълняват тези предписания, и то в най-кратък срок. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Имате думата за реплика, госпожо Христова.
МИЛЕНА ХРИСТОВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, през месец октомври, когато зададох въпрос към министъра на отбраната, той също ни увери, че ще предприеме необходимите мерки, така че условията на труд в „Интендантско обслужване” да са в рамките на допустимите норми. Сега сме месец февруари и това нещо не се случва.
Отоплението в помещенията, в което работят хората, се пуска за 30 минути в седем и половина сутринта, след това се пуска на обяд за 15 минути и това е за целия работен ден. Хората работят облечени с по няколко пуловера, излизат и в болнични, затова че в помещенията е студено и не могат да работят нормално.
Разбирам, че сте правили проверки, направили сте Вашите констатации и така нататък. Проблемът обаче е, че нещата по никакъв начин не са се подобрили. Няма промяна! Това е проблемът.
Главната инспекция по труда си прави проверките, разбрахме преди няколко минути от въпроса, който колегата Захари Георгиев зададе пак по отношение на Главна инспекция по труда. Главната инспекция си прави проверките, констатира си нарушенията, съставя си актовете и нещата си продължават по същия начин. Хората продължават да работят на студено, 20-ти месец продължават да стоят с неизплатени ваучери за храна, продължават да работят за 150 лв. на месец и няма никаква промяна. Това е големият проблем и това е въпросът, на който ние очакваме отговор от Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря.
Както Ви казах преди малко, получих уверението от министъра на отбраната, че в най-кратък срок нещата в предприятието ще се нормализират. Ако това нещо не се случи, Главна инспекция по труда ще предприеме всички, дадени й от закона правомощия, включително ако се налага и най-крайните. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следващият въпрос е от народния представител Мая Манолова относно подпомагане на пенсионерите.
Госпожо Манолова, слушаме въпроса Ви.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, предполагам забелязали сте, че през последните седмици страната ни се тресе от протест и от бунтове – многохилядни, които се случват практически ежедневно във всички градове на България срещу януарските сметки за ток. Ако бъдем честни, хората протестират не толкова срещу сметките за ток, а срещу своята невъзможност да ги платят.
Предполагам забелязали сте, че голяма част от тези хора са пенсионери и това е напълно обяснимо, защото с 200 лв. трудно можеш да си платиш сметката за ток от 100 лв., да си купиш храна, да си осигуриш лекарства.
Изкушавам се в рамките на този въпрос да Ви попитам, не се ли чувствате отговорен за тези протести? Вярно е, че основната вина е на правителството, което остави монополите да се вихрят и да раздуват сметките за ток, да богатеят на гърба на българските граждани. От друга страна, фактът, че доходите на хората са замразени вече четвърта година, е и Ваша отговорност. Освен пенсионерите сред протестиращите има и майки с деца, чиито обезщетения останаха в рамките на 240 лв. Там има и безработни българи, има и работещи със замразени доходи, там има и пенсионери, на които пенсиите четвърта година не са пипнати с нито стотинка, при положение че стоките от първа необходимост, които те потребяват, се увеличиха с 30% и само сметките за ток за януари са увеличени двойно.
В този контекст е и моят въпрос към Вас за коледните надбавки, които обещахте, но не дадохте на българските пенсионери, макар че след Нова година се оказа, че е имало финансова възможност за това.
Моят въпрос е: ще намерите ли начин да компенсирате българските пенсионери след коледно, след като България е финансов отличник на Европа, след като сме реализирали 750 милиона икономии за миналата година според Дянков?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министърът на труда и социалната политика господин Тотю Младенов.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манолова, на Вашия въпрос министър Дянков Ви е отговорил на 18 януари тази година.
Ще се спра по-подробно на това, което предстои. Благодарение на реформата, която направихме през последните две години в пенсионната система, ние имаме възможност от 1 април да увеличим всички пенсии, и то без да увеличаваме дефицитите в държавното обществено осигуряване.
От 1 април тази година увеличаваме минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст от 145 на 150 лв. Повишаването на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст от 1 април ще доведе до увеличаване и на минималните размери на пенсиите за трудова дейност, които се изчисляват от този размер – минимален размер на пенсиите за инвалидност поради общо заболяване, на пенсиите за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест и на наследствените пенсии.
Увеличаване на максималния размер на получаваните една и повече пенсии от 700,00 на 770,00 лв. от 1 април тази година.
Тази година от 1 април осъвременяваме диференцирано според годината на отпускане на пенсията, в най-масовия случай отпуснатите пенсии с начална дата до 31 декември 2009 г. – с 9,8%. Процентите за индексиране на пенсиите са различни в зависимост от годината на отпускането на пенсията.
Също от 1 април тази година с Решение на Министерския съвет № 332 се увеличава социалната пенсия за старост, която от 100, 86 лв. ще стане 110 лв. Това ще доведе до увеличаване и на размерите на пенсиите, несвързани с трудова дейност, които се определят от този размер – социална пенсия за инвалидност, пенсия за военна инвалидност, пенсия за гражданска инвалидност и персонална пенсия, както и на някои добавки, които също се определят в процент от социалната пенсия за старост: добавката за чужда помощ по чл. 103 от Кодекса за социално осигуряване, добавката по Указ № 1611/85 г. и добавката по чл. 5 от Закона за ветераните от войните.
Това, което успяхме от началото на мандата досега, въпреки тежката икономическа криза по отношение на минималната работна заплата, тя беше увеличена с около 29% и от 1 януари тази година е 310 лв.
Също така от 1 юли миналата година във връзка с увеличаването на цените на тока, ние увеличихме с толкова и размера на сумата, която даваме на социално слаби български граждани по определен критерий за отоплителния сезон за енергийните помощи – над 210 хил. български семейства и домакинства получиха тези енергийни помощи за есенно-зимния период. Правим всичко възможно в тежката икономическа криза да компенсираме най-ниско доходните групи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова – реплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, ето това е Вашият проблем и всъщност проблемът на българските граждани – че Дянков е говорителят на Социалното министерство. Нещо повече, Дянков е човекът, който взема решенията и в Социалното министерство. Но ако за Дянков има оправдание, тъй като той образно казано е счетоводителят на държавата, за Вас няма никакво оправдание, защото Вие би следвало да бъдете социалният работник на държавата. Вашето безхаберие по отношение дереджето на българските пенсионери наистина е смайващо.
Ще използвам по-понятни числа и за колегите, които слушат в залата, защото от НОИ бяха по-откровени от Вас. Те обясниха какво увеличение предвиждате на пенсиите от 1 април – между 5 и 22 лв. Това, за което говорите с такъв апломб, ще се изрази в увеличение на пенсиите между 5 и 22 лв.! Не се ли притеснявате, че следващите бунтове, които ще се случат в държавата, ще бъдат именно през месец април и ще ги предизвикате Вие с това символично, смехотворно, подигравателно, унизително отношение към българските пенсионери – между 5 и 22 лв.
Всъщност един от начините за решаване на проблема с протестите и с високите сметки, както казват експертите и както всеки би Ви казал, е да намерите начин да подпомогнете най-бедните български граждани. Сред тях са българските пенсионери.
Бих си позволила да Ви дам един съвет: имате достатъчно основателен и уважителен повод – протестите на улицата. Опитайте се да убедите правителството и Дянков, че това би могло да бъде причината да отпуснете надбавки, даже еднократни на българските пенсионери. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Наречете ги пролетни, следколедни, както искате, но това е единственият начин тези хора да бъдат спасени, а от друга страна, да бъде спасено правителството от гладни бунтове и от изгонване с камъни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Уважаема госпожо Манолова, не знам откъде сте смятали и колко имате по математика, но увеличението на всички отпуснати до 31 декември 2009 г. пенсии от 1 април ще бъде с 9,8%. Всеки може да смята каква му е пенсията и колко ще получи.
По отношение на това, което питахте за Дянков – такива важни решения в държавата не се вземат нито от Дянков еднолично, нито от Младенов. Тези решения се вземат от Министерския съвет. Да, ние може да имаме различни мнения по различни въпроси с колегата, но в крайна сметка решенията се вземат от Министерския съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следващото питане е от народните представители Драгомир Стойнев и Емилия Масларова относно политиката по заетост през 2013 г.
Господин Стойнев, виждам, че Вие ще развиете питането.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Господин Младенов, всяка година Ви задавам този въпрос относно политиката по заетостта съответно за 2009, 2010, 2011, 2012, 2013 г. с очакване Вие да ни изненадате с конкретна политика, която да доведе наистина до увеличаване на заетостта и съответно намаляване на безработицата.
Четири години сте на власт, усвоявате милиони, насочвате милиони, а безработицата от 6,4% е 12,4%!
Да, казвате: „Кризата е много тежка, в Европа е много тежко, при нас е много тежко”, само че в Европа, когато Вие дойдохте на власт, безработицата беше 9,7%, а сега е 10,7%.
РЕПЛИКИ: Бъркаш!
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: При нас има двоен ръст, въпреки всичкото усвояване на средства, които имате.
Не вярвам да се е вдигнала двойно безработицата в Европа, колеги. Проблемът е, че тук действително има някаква липса на политика, господин министър.
Зарадвах се, когато миналата година чух, че заетостта ще Ви бъде основен приоритет. За съжаление, за миналата година ние отново имаме срив на заетостта и увеличаване на безработицата. Тази година също се зарадвах, когато чух, че министърът на финансите започва да говори с Ваши термини и че за него политиката за справяне с безработицата става основен приоритет, само че видите ли, ще се намерят едни пари, ама не е още ясно докъде, тоест ако някъде остане нещо, ще го насочим към безработните!
Аз очаквах, че напротив, Вие в последната година от мандата си най-накрая ще се сетите, че в тази държава има хора и че по някакъв начин трябва да им се гарантира заетост. Вие имахте конкретния инструмент като Националния план за действие по заетостта – една наистина много добра възможност пряко държавата да се намесва на пазара на труда. За съжаление, когато за 2009 г. безработицата беше 6,4%, бюджетът на Националния план за действие по заетостта е 190 млн. лв. Сега, когато имаме над 12% безработица – според синдикати и работодатели достигаме 20% безработица, но аз ще работя с официални данни, парите по Националния план за действие по заетостта са 73 млн. лв.?! Тук въпросът ми към Вас господин министър, е: кое е новото в Националния план за действие по заетостта за 2013 г.? Как Вие ще гарантирате наистина една по-висока заетост? Как ще намалите безработицата? Имате ли някакви нови мерки, които да са различни от тези за 2012 г., така че наистина да видим, да разберем и хората да усетят, че има правителство, което разбира проблемите на хората и е готово с конкретни политики да подпомогне хората, или за пореден път ще имаме един изцяло пренаписан План за действие по заетостта, който копира този от предходната година (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) и който по никакъв начин няма да доведе до конкретни мерки, за да се подобри животът на хората. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Младенов.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Стойнев! Отговорих на този въпрос на госпожа Манолова, но в знак на уважение към Вас и към народните представители ще повторя тези неща и ще се помъча да ги обогатя.
Действително тази година приоритет на цялото правителство е заетостта и няма да скрия, че въпреки мерките, за които казах, са предвидени 73 млн. лв. от държавния бюджет по Националния план по заетостта, 380 млн. лв. по Оперативната програма „Човешки ресурси” за субсидирана заетост, за подпомагане на бизнеса и на хората, за обучение, квалификация и преквалификация на заети и на безработни лица. Искам да Ви уверя, че въпреки това ние в момента преговаряме с Министерството на финансите за допълнителни средства, които да бъдат отпуснати по Националния план по заетостта във връзка с тежката картина на пазара на труда.
Другото нещо, което искам да Ви уверя, е, че в момента по всички тези програми работят над 120 хил. човека.
Министерството на труда и социалната политика не е инвеститор, господин Стойнев, и Вие много добре го знаете. Това, което се мъчим да направим в тежката ситуация на пазара на труда, е да подпомагаме тези населени места и там, където живеят хора, където няма достатъчно бизнес или достатъчно инвестиции, да може временно с тези програми хората да работят и да изкарват хляба си с честен труд, вместо да получават социални помощи, а от друга страна – да помагаме на общините да облагородяват населените места.
Още една много важна функция за безработните лица по тези програми – да не губят трудови навици. Това е изключително важно, за да имат възможност след това да си намерят работа в реалния сектор на пазара на труда. Това правим в момента.
Освен това искам да Ви кажа, че по Националната инициатива за работата за младите хора в Република България до 29-годишна възраст, която приехме миналата година, отворихме много схеми по оперативната програма, които се радват на изключително голям интерес. Вече над 8 500 млади хора стажуват в предприятията от 6 месеца. Ние поемаме заплатите и осигуровките, плащаме на наставник, който е прикрепен към тези млади хора при чиракуването им в предприятията. Осигуряваме първа работа за млади хора до 29-годишна възраст, ново работно място, където 40% от инвестициите, освен поемането на разходите за заплати и осигуровки за младите хора, отиват за оборудване на самото работно място. Това е изключително важно.
Програмата „Безопасен труд” за финансиране проекти на бизнеса – вече 30 милиона са дадени на бизнеса за над 240 предприятия. В момента се оценяват останалите за още 40 милиона, които ще бъдат дадени. Никога досега България не е давала толкова пари за бизнеса и за подобряване условията на труд. Вече има реални, съизмерими резултати с реално подобряване на условията на труд.
Плащането на пътя до работното място в радиус от 100 км. отвори схемата и социалните иновации вървят. Всички тези схеми са предназначени за средните и малки предприятия – да се възползват от тях и вместо да се съкращават хора, да се назначат по 1-2 нови хора в тях. Уверявам Ви, че правим много по отношение на младежката инициатива.
Искам да Ви напомня, че още преди Европейската комисия да е приела Младежката гаранция – четири месеца след завършване на образованието да бъде намерено подходящо работно място на тези млади хора до 29-годишна възраст, ние правим това от миналата година. Имаме сключено споразумение със синдикатите и с работодателите по този въпрос, има координационен механизъм, който оглавявам. Всеки месец се събираме, отчитаме напредъка, следващия месец ще докладвам пред Министерския съвет и в Парламента какви са резултатите и какъв е напредъкът по този въпрос.
Сключи се Национално споразумение между Агенцията по заетостта и между Министерството на образованието в срок от четири месеца след като завършат, да се обменя информация на завършилите образователната система или за по-рано отпадналите от образователната система, за да може в срок от четири месеца ние да помогнем на тези млади хора да си намерят работа или да продължат своето обучение и квалификация в реалния сектор. Всичко това, което сме предприели, рано или късно ще даде резултат.
Това, за което ме питахте: кои са важните моменти в политиката в областта на заетостта? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Вместо социални помощи искаме хората да работят. Голяма част от тях след придобиване на съответните трудови навици, особено за младите и по-възрастните, да могат да останат реално на пазара на труда. Ето това е важно в политиката, за да може да не се натрупват през годините, както и през последните 20 години хора, които отпадат от образователната система и дълго време да остават без работа. Ние искаме да затворим тази врата и именно в срок от четири месеца, след като човек е завършил своето средно, специално или висше образование, или по някаква причина е отпаднал от образователната система, да му бъде намерена работа. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Ето това е важно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Два уточняващи въпроса.
Заповядайте.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин министър, че отделихте толкова много време и наблегнахте върху Младежката гаранция, защото всички български граждани трябва да знаят, че това е инициатива на европейските социалисти. Благодарение на европейските социалисти тя стана европейска инициатива, което е факт. За съжаление миналата година Вие отхвърлихте бодро три законопроекта за справяне с младежката безработица, а сега се опитвате мерките да ги притъкмите и да ги препишете леко – това, което Ви беше предложено от опозицията, но важното е да има резултат, важното е да намалява младежката безработица.
Проблемът е, господин министър, че тя се увеличава. Проблемът е, че по време на криза за активни мерки на пазара на труда Вие не намалявате бройката на хората, които ще се възползват от Националния план по действие по заетостта. Примерно през 2009 г., ако е можело да се възползват приблизително 88 хил. души и да кандидатстват за активни мерки на пазара на труда, тази година при двойно по-голяма безработица, а може би и тройно по-голяма, уважаеми дами и господа народни представители, бройката е едва 22 хиляди.
Какви мерки, господин министър? За какво говорим? Вие пак продължавате – милиони, милиони, милиони. Хубаво, усвоявайте ги тези милиони, само че явно тези милиони по някакъв начин не достигат до хората или някъде потъват, или нещо става. Защото не може броят на започналите работа безработни, според последния доклад за напредъка по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, приета на заседание на Комитета по наблюдение на 15 ноември 2012 г., да има целева стойност 50 хил. човека, а да са изпълнени едва 13 хил. човека. Господин министър, забележете, че когато говорим за ваучерите за обучение, за езикова подготовка и компютри – целева стойност 85 хиляди, ние отиваме на двоен резултат– 136 хиляди.
Господин министър, как така ги усвоявате тези пари?! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Нали целта е да отидат до хората и да се разкривате нови работни места, но с ваучерите наистина сте много добри.
Искам да Ви питам, защото няколко пъти наблегнахте какви реформатори има относно пенсионната реформа, която искам твърдо да заявя, че ще бъде изцяло преразгледана от Българската социалистическа партия следващия мандат: по какъв начин Вие подпомагате хората над 55 години, защото и там безработицата се увеличава? Кажете за хората над 55 години – как ги подпомагате, за да си намерят нови работни места? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Тотю Младенов.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Стойнев, пак ще кажа, че тази година по различните мерки по Националния план по заетостта и по Оперативна програма „Човешки ресурси” работят около 120 хил. човека в цялата страна, като около 90 хиляди от тях са само по Оперативната програма „Човешки ресурси” – около 90 хиляди от тях реално работят в България по оперативната програма!
По оперативната програма темповете на разплащания са изключително силни, особено през миналата година. В момента по нея реално са изплатени над 800 млн. лв.. Искам да Ви уверя, че през следващите шест месеца имаме план-график, по който само от Агенцията по заетостта реално ще бъдат разплащани минимум около 40-50 млн. лв. на бизнеса по различните схеми, за които говорих.
За възрастните хора над 55-годишна възраст. Те са един от основните контингенти с двете най-важни програми по Оперативна програма „Човешки ресурси”, а именно „Развитие” и „Подкрепа за заетост”, където над 50% от всички заети са именно хора над 55-годишна възраст. Искам да Ви уверя, господин Стойнев, че в тази област обръщаме изключително сериозно внимание.
Искам да кажа, че през тази година са предвидени да бъдат направени около 96 борси в цялата страна, включително и във висшите и средните учебни заведения в цялата страна, във връзка с гаранцията за младите хора. Също така предвиждаме да бъдат изпълнени 196 регионални програми, разработени от общините и областните управи.
Искам да Ви уверя, че за последната една година Агенцията по заетостта разкри над 600 допълнителни приемни в цялата страна – в малките населени места, където няма бюра по труда, с цел да обхванем колкото се може по-голям брой обезкуражени лица, които са безработни и които по една или друга причина не искаха да се регистрират в бюрата по труда. Това естествено леко покачи и нивото на безработицата, но по-важното е, че тези хора бяха обхванати именно от тези мерки и програми, които досега не бяха използвали. Повярвайте ми, вчера в Ружинци и в Чупрене, където бях, това се отчита от местните власти и от самите хора. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
За отношение – заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин министър.
При толкова стотици милиони усвоени е нормално някои хора да се възползват, то остава никой да не се възползва от тези пари?! Проблемът е, господин министър, че особено за хората, които са над 55 години, безработицата все повече и повече расте. Тези хора никой не ги иска на работа, за тях няма работа. Вие ги ограничавате да се пенсионират, защото с тази реформа, с която толкова много се хвалите, много добре знаете, че за миналата година 17 хил. човека не са могли да се пенсионират. Това е само за миналата година! Обаче Вие пак казвате, че това е една много добра мярка. Хубаво, но как помагате на хората, при положение че за 2009 г. по Националния план по действие по заетостта за хора над 55 години е гарантирана заетост на 4600 човека, сега при над 55 хиляди безработни Вие осигурявате 685 работни места?!
Нещо има сбъркано, господин министър! Нещо има сбъркано! Не може колкото повече се увеличава безработицата, толкова повече Вие да намалявате обхвата за тези хора. Пак ще кажете: оперативната програма усвоява... Ама хубаво, усвоява, но резултатите са коренно различни. Не го казвам аз, казва го статистиката – българската и европейската статистика, господин министър.
Хвалите се с тази Оперативна програма – много добре, но Вие сте на едно от последните места по усвояването на тази програма, господин министър.
Няма как да ме убедите, че правите всичко възможно и, че това което правите е най-доброто, защото не е и Вие го усещате сам – нито за младите, нито за активните хора, нито за хората в предпенсионна възраст. За съжаление четири години политиката бе сбъркана. Затова хората вече губят доверие, хората са недоволни, хората искат промяна и е нормално да я искат, защото обявяваме тук милиони, милиони, милиони, милиони, а накрая няма работа и няма работни места. Тогава на кого да вярват? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Следващият въпрос е на народния представител Емилия Масларова относно неразплатени разходи за социални плащания към 31 декември 2012 г.
Заповядайте, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е породен от факта, че към края на миналата година – последните две седмици на месец декември, пристигнаха при мен много писма и обаждания, не само от моя избирателен район, но и от граждани от страната, които се притесняваха и оплакваха, че не са получили своите различни видове социални плащания. Става въпрос за обезщетения за отглеждане на малко дете от една до две години, за детските добавки, за интеграционните добавки на хората с увреждания, за ресурсите, които се дават на хората с увреждания за помощни и технически средства.
По този повод поставих въпроса на господин Младенов: всъщност колко и какви са неразплатените средства за социални плащания, които са останали към края на 2012 г.? Как и кога се предвижда те да бъдат разплатени? Предполагам, че вече са разплатени, тъй като въпросът е от началото на месец януари, вече мина един месец от въпроса. Има ли някъде останали, господин министър, неразплатени социални плащания? Сам разбирате, че това са средства, които се дават на хора, които по закон имат право да ги получат и след като имат право да ги получат, то те попадат в категорията на хора, които разчитат на тези средства, които при всички случаи осигуряват някакъв минимален стандарт, с който те да закърпят ситуацията, в която са.
Аз Ви моля да ни информирате: има ли неразплатени, къде, има ли такива затруднения и в крайна сметка за месец февруари по същия начин ли ще бъде ситуацията или ще успеете да се вместите в рамките на предвиденото в закона време за разплащане на тези социални плащания?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Масларова! Преди това само две думи за господин Стойнев. Господин Стойнев, искам да Ви припомня, понеже говорихте за Оперативна програма „Човешки ресурси”, че от 2007 до 2009 г. бяха платени 40 млн. лв., а от 2009 г. досега са платени общо 800 милиона. Искам да Ви информирам, че за тези две години и половина, за които Вие сте платили 40 милиона, ние плащаме за по-малко от месец тези пари сега. (Реплика от народния представител Драгомир Стойнев.) За по-малко от месец. И благодарение на изоставането през тези две години и половина от началото на тази програма в момента сме принудени хората да работят денонощно, за да плащаме по 40-50 милиона само от Агенцията по заетостта на хората и на бизнеса.
Уважаема госпожо Масларова, отчитайки трудностите в социалната сфера трябва да отбележа, че броят на правоимащите е увеличен предвид тежката икономическа ситуация. Това доведе до допълнителни разходи и допълнително натоварване на бюджета на министерството, най-вече на Агенцията по социално подпомагане.
В края на миналата година се стигна до затруднение в плащанията. Като израз на загриженост към тези хора правителството отпусна на два пъти – веднъж 7 милиона и втори път 6 милиона, допълнително средства за плащания по различни програми, които със закон трябва да плащаме на хората в социалното подпомагане, но въпреки положените усилия към 31 декември миналата година останаха неразплатени 11 млн. лв. по различни нормативни основания – Вие казахте кои са те.
Към 8 януари 2013 г. – с около една седмица закъснение, всички тези пари са изплатени. Аз още веднъж искам да използвам възможността да се извиня на всички хора за това.
В момента няма неразплатени средства към хората и всичко върви ритмично. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте за реплика, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): И аз ще използвам случая да кажа на господин Младенов: не се връщайте към 2007 г., тъй като програмата стартира в края на 2007 г., тъй като Програма „Човешки ресурси” беше на 14-то място, а сега нашата програма е на 26 то място и за съжаление срещу 800 милиона безработицата, обезкуражените, напусналите млади хора са се увеличили. Така че нека да не съпоставяме и да не спекулираме с това. Въпросът е, че тези пари трябва да се използват ефективно, не да ги давате на близки до Вас депутати и депутатки, и да не се знае къде отиват парите и какъв е ефектът.
Що се касае до това, което казахте, благодаря, добре е, че сте ги изплатили. Ние в началото на януари имахме среща с майките, по инициатива на господин Стойнев, и те действително споделиха: „Никога не е било това нещо, да ни се забавят тези плащания”. Обърнаха се към нас: „Вие знаете ли какво значи 15 или 20 дни да не дойдат навреме парите, на които разчиташ?” И те са абсолютно прави! Добре е, че това е извършено и разплатено.
Господин Младенов, аз бих задала и следващия въпрос. Тези разплатени в началото на 2013 г. средства са от бюджета за 2013 г., тоест бюджетът за 2012 г. е занулен. Значи ли това, че ще има напрежение в плащането през 2013 г.? Още повече, че хората, които се нуждаят от тези ресурси, не намаляват – говоря за социално слабите. Майките намаляват, децата намаляват, защото раждаемостта намалява, но в крайна сметка тези, които ще отговарят на тези условия, благодарение на комплекс от фактори – няма да се спирам на тях, се увеличават.
Има ли опасност бюджетът, предвиден в тази област за 2013 г., да не достигне? Това е също нещо, което трябва да се вземе предвид с оглед ритмичното изплащане на различните видове социални плащания за различните категории хора, които имат право на тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря.
Съвсем кратко – не, госпожо Масларова, няма такава опасност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме още две минути до удълженото време, което няма да ни стигне за следващия въпрос, така че с това приключваме днешния парламентарен контрол и днешното пленарно заседание.
Следващо пленарно заседание – 20 февруари 2013 г., сряда, 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 14,08 ч.)



Председател:

Цецка Цачева


Заместник-председатели:

Менда Стоянова

Павел Шопов

Секретари:

Пламен Нунев

Митхат Метин
Форма за търсене
Ключова дума
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание

Проект BGFOP001-2.013-0001

Избор на председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество

Избор на заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията





    Последни заседания