Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ЧЕТИРИСТОТИН ПЕТДЕСЕТ И ПЪРВО ЗАСЕДАНИЕ
София, четвъртък, 7 март 2013 г.
Открито в 9,03 ч.
07/03/2013
Видео архив » Преглед на видео архив
Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник председателят Менда Стоянова
Секретари: Пламен Нунев и Любомир Иванов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Едно съобщение: на 6 март 2013 г. Министерският съвет на Република България в оставка е внесъл в Народното събрание Доклад за изпълнение на мерките, заложени в актуализацията за 2012 г. на Националната програма за реформи на Република България (2012 – 2020) и в актуализирания План за действие от 2011 г., към четвъртото тримесечие на 2012 г., и анализ на очакванията за процеса на тяхното изпълнение към месец юни 2013 г.
С мое писмо на Народното събрание докладът е предоставен на всички постоянни комисии. Същият е на разположение на народните представители и в Библиотеката на Народното събрание.
Процедура – госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо председател! Вчера пред народните представители в залата Вие поехте ангажимент по реда на чл. 43, ал. 5 да включите в днешната ни програма разглеждането на Проекта за решение, внесен от Коалиция за България, за неотложни мерки, свързани с намаляване цените и сметките на електрическата енергия на българските граждани. Вие поехте този ангажимент, аз просто Ви подсещам, защото всички знаем, че това се прави в началото на пленарното заседание. Нашето очакване е ангажиментът, който поехте пред залата, да бъде изпълнен.
Излишно е да повтарям пред колегите народни представители, че този проект за решение, внесен от Коалиция за България, е свързан с един от най-важните проблеми, които вълнуват българските граждани днес и изкараха стотици хиляди граждани на улицата, а именно непосилните сметки за ток и невъзможността на хората да ги платят.
В този проект за решение сме предложили и е потвърдено от съответните институции, че е възможно да се случи налагането на мораториум върху спирането на електрическата енергия на българските граждани заради неплатени сметки в случаите, в които същите са подали жалба срещу надписаните им суми, в срок до месец юни тази календарна година.
Също така предлагаме на правителството да разгледа възможността за енергийно подпомагане на българските граждани, които не могат да си платят сметките за ток. Нека да не лъжем хората – януарските и февруарските сметки са факт. Намаляването цената на електрическата енергия ще действа занапред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова, времето изтече.
МАЯ МАНОЛОВА: Хората ще трябва да си платят тези сметки и Вие сте длъжни… (Възгласи и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, дадох Ви знак, че времето изтече. (Размяна на реплики между народни представители от ГЕРБ и народния представител Мая Манолова.)
Уважаеми народни представители, вярно е, че в пленарната зала, а преди това и на Председателски съвет, заявих, че при постъпване на доклад от комисията, на която е разпределен – във вчерашния следобеден ден трябваше да се гледа този проект за решение, без значение какво е становището на тази комисия, аз ще внеса предложение по реда на чл. 43, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за включване в дневния ред. Пред мен е бележката на основание чл. 43, ал. 5 от правилника, госпожо Манолова, но няма становище на комисията.
Господин Найденов е бил на Председателски съвет, има стенограми, така че аз следвам това, което съм заявила като намерение – при становище от комисията ще го включа в дневния ред.

Продължаваме със:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЕНОНСИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ, ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ГРЪЦКАТА РЕПУБЛИКА ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО В СТРОИТЕЛСТВОТО И ЕКСПЛОАТАЦИЯТА НА ПЕТРОЛОПРОВОДА БУРГАС – АЛЕКСАНДРУПОЛИС – продължение.
Във вчерашния ден са изчетени докладите, постъпили по този законопроект.
Откривам дискусията. (Народните представители Михаил Миков и Мая Манолова искат думата за процедура.) Кой от двамата? Вие искате процедура по тази точка, заповядайте господин Миков.
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Предлагам да поканим министрите на икономиката и на екологията по тази точка от дневния ред, защото се обсъжда национален проект – да дойдат тук и да заявят също позиция, още повече че става въпрос за проект, който е през техния период. Все още са министри, макар и в оставка, все още имат отговорности, имат ангажименти. Да дойдат тук пред Народното събрание, иначе тази мъка продължава – заседаваме нещо. Благодаря.
А иначе, още две думи, извинявайте. Икономическата комисия два пъти умишлено проваляше кворума само и само за да не се разгледа проектът за решение.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Вие бяхте ли там?
МИХАИЛ МИКОВ: Аз бях там, докладвал съм два пъти. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, моля без подвиквания от място, дайте възможност на говорещите.
МИХАИЛ МИКОВ: На два пъти провалят умишлено кворума, за да не се стигне до решение за двустъпалните тарифи за ел. енергията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване предложението от народния представител Михаил Миков по обсъжданата точка от дневния ред, която обявих – да бъдат поканени министрите в оставка Нона Караджова и Делян Добрев.
Режим на гласуване.
Гласували 126 народни представители: за 61, против 21, въздържали се 44.
Предложението не е прието.
Въпреки това госпожа Менда Стоянова излезе, за да покани двамата министри да присъстват и да участват в дебатите.
Прегласуване – заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Още веднъж да обърна внимание на народното представителство, че такъв тип споразумения се сключват след мандат от Народното събрание, от изпълнителната власт, респективно, когато има денонсиране, водещата инициатива е на изпълнителната власт. Абсурдно е да обсъждаме този въпрос без аргументите, без мотивите на представителите на изпълнителната власт, икономическия министър и екологичния министър – поне накрая да влезем в някаква конституционна рамка. Трябва да имаме тук тяхното мнение, да участват в дискусията – това е нормалното функциониране на Парламента. Не знам от какво Ви е страх да дойдат тук, да ги не ухапе някой тези министри. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване!
Гласували 126 народни представители: за 65, против 21, въздържали се 40.
Предложението е прието.
Вече обявих, че госпожа Менда Стоянова отиде да покани министрите.
Господин Михаил Михайлов.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо председател, обръщам се към Вас: правилникът Ви позволява да свикате заседание на Правната комисия, защото още веднага след обнародването на промените в Изборния кодекс аз внесох няколко промени. Ще прочета само изказване на вицепремиера Цветанов на дискусия от Кръглата маса, в която той казва: „ГЕРБ застава зад пропорционална избирателна система от преференциален тип с по-нисък праг, който ще доведе на практика до постигане на реално пренареждане на листите. Избирателят да е този, който да предпочете за кого да даде вота си”. Изказване от стенограмата на министъра на вътрешните работи от 19 декември 2009 г.
Цитирам изказване на Искра Фидосова от седмичник от
2009 г., в което тя казва: „Преференцията обаче трябва да има разумен праг – в рамките на 5-7%. Не бива да отиваме в крайност на висок праг на преференцията, която е сега, защото тя позволява да не се получи мажоритарният елемент”.
Чета тези две неща, защото аз съм внесъл само няколко текста, които касаят именно точно тези две изказвания – преференциален праг 5%; възможност на инициативните комитети да нямат тежки финансови условия. Тоест Правната комисия може да реши това в рамките на 15 минути. Защото, както виждате, имаме пълен консенсус за тези неща. Има 117 народни представители, които най-вероятно се олицетворяват с това, което току-що прочетох – изказванията на председателя на Правната комисия и на вицепремиера Цветанов. Те могат да бъдат приети в рамките на половин час, след което да влязат в залата и до края на заседанията следващата седмица ние да имаме реални промени в Изборния кодекс, каквито наистина българският гражданин желае.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Михайлов.
Господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, първо се учудих, че тук беше поканен Делян Добрев. Не че има проблем да бъде тук, но по отношение на „Бургас - Александруполис” колегите от БСП са позабравили, че на практика отговаря Министерството на финансите, така че би трябвало да бъде поканен министър Дянков. Аз се учудвам, че беше направена такава процедура и никой не възрази. Аз се опитах да допълня Вашата процедура, колеги, но нямаше чуваемост в този момент. Все пак да поканим този, от когото зависи дадения въпрос. Смятам, че е необходимо, иначе можем да поканим и министъра на спорта по тази тема, да чуем и неговото мнение.
Тоест правя процедура да бъде поканен и господин Дянков.
Второто нещо, което искам да кажа – Икономическата комисия нямаше кворум, защото включително половината колеги от БСП ги нямаше, „Атака” я нямаше, в случая цялото ДПС го нямаше и част от ГЕРБ също не беше налице. Но при това положение БСП да си измиват ръцете с другите не е честно.
Искам да припомня друго – БСП предлага двукомпонентна цена – да има базова цена и да има друга цена на тока. Знаете ли кой отмени това в България? Министър от БСП. Те го отменят и те го предлагат. Хора, трябва да понамалим малко тази демагогия и да бъдем по-честни пред хората. Не може Вие да сте махнали едно нещо, Вие да сте го отменили и сега да казвате: „То е много хубаво”. Ами като е много хубаво защо Вие от БСП го отменихте? Каква е причината? (Реплики от народния представител Мая Манолова.)
Затова трябва да има последователност и честност в политиката. Не може постоянно да се въртят хората така. Днес им е изгодно, изгодно – отменят го, утре го предлагат. В крайна сметка все някой друг е виновен. Не може да продължава по този начин, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли обратно становище да бъде поканен министъра на финансите в оставка? Няма.
Подлагам на гласуване това предложение.
Гласували 118 народни представители: за 78, против 4, въздържали се 36.
Предложението е прието.
Процедура – госпожа Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги от ГЕРБ, уважаема госпожо председател, дано си давате сметка колко сте далеч от проблемите на хората и колко смешен и ненужен се оказа Парламентът под Вашето ръководство. Проектът за решение, внесен от Коалиция за България, се отнася до цените на електрическата енергия и до невъзможността на хората ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, не съм Ви дала думата по тази тема. Вече сме в друга точка. (Шум и реплики в ГЕРБ.)
МАЯ МАНОЛОВА: По начина на водене. (Шум и реплики в ГЕРБ.)
... и невъзможността на хората да си платят сметките.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, обръщам Ви внимание, че сме в друга точка от дневния ред. Ще Ви отнема думата.
МАЯ МАНОЛОВА: Госпожо председател, Вашите дребни хитринки ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще Ви санкционирам, госпожо Манолова!
МАЯ МАНОЛОВА: Вашите дребни хитринки, с които започнахте ... (Председателят изключва микрофоните. Народният представител Мая Манолова говори на изключени микрофони.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имат думата народни представители за изказвания в дебатите по точката, която дадох. (Народният представител Мая Манолова продължава да говори на изключени микрофони.)
Напуснете трибуната, ще Ви санкционирам, госпожо Манолова. (Шум и реплики в ГЕРБ. Размяна на реплики между председателя на Народното събрание и народния представител Мая Манолова.)
Господин Ангел Найденов да ти даде стенограмата какво съм казала. (Шум и реплики в ГЕРБ.)
Има ли желаещи да участват в дискусията?
Заповядайте.
АСЕН ГАГАУЗОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Димитров наистина е прав, че в рамките на това правителство за този проект отговаря министърът на финансите. Забележете, самият той беше поканен от заместник-министъра на икономиката, енергетиката и туризма, който докладваше в Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм, когато гледаха този въпрос. Затова и качеството на докладите на Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм за този проект е под всякаква критика.
Виждам, че господин Димитров се разсейва, но такова заседание на комисия, каквото имаше Икономическата, на което аз присъствах, не съм виждал. Ако всичките Ви заседания са такива – разбирам защо колегите не идват на заседания.
Уважаеми колеги, на път сте да направите поредното ликвидиране на нещо, което би могло да бъде направено в България. Усилията на три правителства са съсредоточени в този обект. Доста срамежливо от Синята коалиция споменават, че е започнал по тяхно време. Приключи при предишното правителство, и то приключи успешно – с всички изисквания за проект с проектофинансиране без средства от държавния бюджет и така нататък. Само че намерихте други причини и едно нескопосано докладване на въпросната министърка на икономиката, която каза, че обектът щял да струва около 7 млрд. долара.
Разбирате ли? При положение че ръководството на компанията и българските участници са разговаряли обектът да бъде около 1 милиард и половина, основният аргумент, с който правителството отхвърля този проект, е, че ще струва 7 млрд. долара, което въобще не е вярно!
Това е проект, който трябваше да бъде осъществен в България. Аз се надявам, че един ден той отново ще бъде поставен на дневен ред, защото повече от 12 години се работи по него. Вижте, ако в Черно море има петрол, който трябва да мине, и не е възможно през Босфора, Вие или правите така, че таксите да бъдат вземани от турската страна, а не от българската, или така или иначе този петрол ще трябва да мине.
Тъй като проблемите с екологията, които изтъквахте, не Ви свършиха работа, тъй като сегашното правителство, сегашният министър на екологията даде положителна оценка за въздействие върху околната среда, нямаше друг аргумент, освен тази поредна инсинуация за стойността на проекта. Всички знаят, че това не е вярно, затова, освен че мълчат гузно, вчера от представителите на ГЕРБ беше пусната поредната инсинуация: „Няма оценка за въздействие върху околната среда!”. Е, като няма оценка за въздействие, на каква база вземате това решение тогава?
Вижте, много съжалявам, защото тук се чуха гласове: „Тридесет милиона долара не е нищо”. Има ли някой от Вас, който да е заработил за държавата 30 милиона долара? Има ли такъв?
РЕПЛИКИ: И Вие не сте.
АСЕН ГАГАУЗОВ: Мисля, че няма.
Аз съм подписал този проект и считам, че усилията, които бяха хвърлени по неговото изработване, заслужаваха одобрението, а не такова отношение, каквото имате Вие. За съжаление, освен да разрушавате и да разваляте, нищо друго не сте в състояние да направите. Съжалявам много, че Ви го казвам: Вие сте хора без абсолютно каквато и да е критика или искане към правителството.
Господин Дянков го знаете, неговата задача беше каквото може от енергетиката да бъде разрушено. Той направи това съчинение със седемте милиарда, той поръча и правителството безропотно, Вие същото ще го направите – зачерквате един проект, който щеше да бъде много полезен за страната. Съжалявам много, не Ви прави чест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Господин Мартин Димитров – за изказване.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първата задача на всяко едно управление е да не навреди – това, което прави, да бъде полезно за българското общество.
Специално за „Бургас – Александруполис”, ако попитате хората в Бургас за тяхното мнение, което неведнъж е правено под най-различна форма, включително с референдум, резултатът е категорично ясен.
Формалното основание, записано в мотивите на този законопроект, които Вие може да видите, е, че няма банкиране – няма кой да финансира такъв проект. Към това основание аз бих прибавил и други основания.
Не съм съгласен и ние от Синята коалиция не сме съгласни с факта, че Министерството на околната среда и водите са одобрили този проект. За нас рисковете за българския туризъм и българската природа са много сериозни. Подобни проекти рискуват стотици милиони приходи от туризъм, за да бъде направен проект, от който очевидно полза имат Русия и Гърция, а целите рискове са за България. За това става въпрос. Тройната коалиция подписваше такива проекти, поемаше целия риск върху България, за да помогне на някой друг – в случая на Русия и на Гърция. За това става въпрос, за нищо повече и за нищо по-малко.
Ние сме категорични, че този проект трябва да бъде спрян, защото максималната възможна полза на годишна база е 30 милиона долара. Тя е максимално възможна при най-добро стечение на обстоятелствата. Можем да загубим целия си туризъм за дълго време или той да претърпи много сериозни вреди. За това става въпрос.
Говорил съм с всякакви експерти по тази тема и съм задавал простичкия въпрос: възможен ли е разлив в Черно море в резултат на този проект? – Възможно е. Има ли го този риск? Всички казали, че този риск въобще не е малък, съществува и е напълно възможно да се случи. Тогава, ако това се случи, колеги, какво ще стане с българския туризъм? Кой ще продължи да идва в България, в Бургас и някъде другаде по Българското черноморие? Рискуваме да загубим всичко.
Знаете ли, човек трябва да е с акъла си и много добре да знае каква е цената, каква е ползата за България, ако рискува да загуби всичко. Ако стане, не дай си Боже, такъв инцидент, какво ще кажете на хората? Каква е тази огромна полза за България, та да рискуваме да загубим всичко? Каква е и защо поемаме един такъв риск? Аз бих стигнал още по-далече: имате ли право, Вие колеги от БСП и бившата тройна коалиция, да поемате такъв риск върху България заради някакви геостратегически въпроси, защото аз не виждам икономическа обосновка. Имате ли право? За нас от Синята коалиция Вие нямате право.
Оттук нататък има един изход от тази ситуация: подобни проекти, от които можем да загубим най-проспериращия отрасъл в България и този, от който очакваме най-голям потенциал – туризма, подобни проекти трябва да бъдат зачеркнати. Не можем да рискуваме всичко заради подобни авантюристични начинания. Всичко друго е хазарт!
Неслучайно референдумът в Бургас, макар и не при тази активност, която всички очаквахме, даде окончателен отговор. Знам, че сега ще ми споменавате и други референдуми. Наясно съм, но ще Ви кажа следното нещо: поне за „Бургас – Александруполис” най-преките вреди са за бургаските граждани, ако се случи инцидент. Най-преките вреди! Тоест хората, които биха понесли най-преките вреди, какво Ви казаха? – Че не го искат. Това Ви казаха.
Колеги, призовавам Народното събрание да приеме днес на две четения този законопроект и въпросът да бъде окончателно решен за доброто на България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първа реплика? Няма желаещи за репликиране.
Господин Миков – за изказване.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Аз все пак се надявам, че министрите ще се появят в пленарната зала, защото този проект не е нито на предишното, нито на това правителство. Работата по този проект – нещо, което срамежливо господин Мартин Димитров спестява, започва от правителството на господин Иван Костов. Предварителните проучвания, всичко – разходите, структурирането, започва като един проект между три страни –проект, който трябва да доведе до диверсификация на доставките и е част от това, което Европа разглежда като подход в диверсификацията на доставките. Тяхното място е Босфора, което свързва енергоносителите, въглеродните енергоносители на Изтока с необходимостите на Европа – на Запада, и трябва да има един паралелен път. Този естествен паралелен път е този проект на базата на много проучвания. Екологичната хистерия, която се раздухва, сякаш не държи сметка, че и в момента през едно пристанище в Бургас, което е много по-старо – технологично, екологично, без направена оценка за въздействие на околната среда, се разтоварват много по-големи количества петрол, отколкото тези, които биха минали по проекта „Бургас – Александруполис” или ако не са по-големи, то поне са сравними количества. Всичко това остава без отговор като аргументи.
Следващият въпрос. Тридесет милиона долара не били печалба за България. Тридесет милиона долара не били необходими на България. Ясно е, че става въпрос за проектно финансиране, което по никакъв начин няма да натовари държавния бюджет.
Ясно е също така, че други проекти, около които също се развиваше екологична хистерия, особено в Синята коалиция, не знам къде отиде господин Мартин Димитров – спомняме си как тръбите гонеха туристите от българските плажове, мисля, че в предишното събрание, когато ратифицирахме „Южен поток” – като се прокарат тръбите на „Южен поток” и ще избягат туристите от българските плажове.
По същия начин сега, въпреки развитието на техниката, въпреки развитието на екологията, въпреки високите екологични стандарти, които има в рамките на Европейския съюз и които са приложими към това пристанище, към тези съоръжения, в крайна сметка това е едно изключително безотговорно поведение на финала на това Народно събрание. Пак казвам, това е проект, важен не само за България, а и за Балканите – проект, който изключително високо е оценяван на европейско равнище, като възможност за диверсификация на доставките, за паралелно трасе. Европа търси и в преноса на електроенергия, и в газта, и в петрола, алтернативните пътища за тях. Никой с никакви сериозни – нито икономически, нито екологични, аргументи, защото в комисията аз бях по друг повод, но станах свидетел и на тази дискусия и стана ясно, че Екологичното министерство дава положителна оценка за съответствие. Затова искам тук да дойде министърът на екологията и да каже позицията на екологичното министерство.
Възниква много прост въпрос: как едно такова съоръжение е екологично опасно, а онова, което е отпреди 40-50 години, не е екологично опасно? Не може да има такава разлика в стандартите.
Денонсирането на усилията на три правителства, на няколко народни събрания, на изключителни усилия за сглобяване на един такъв междудържавен, международен проект е безотговорен акт и 41-то Народно събрание не трябва на финала си да се впуска в такъв тип вредни за България решения.
Знаем, че тук ще се развихри една русофобска вълна, но добре – Гърция не е ли също член на Европейския съюз? Кой от тази зала има интерес петролът да минава само през Босфора, уважаеми дами и господа от Партия ГЕРБ?
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: БСП!
МИХАИЛ МИКОВ: С гласуването ще видим. С гласуването ще видим! Защото Вие, ако денонсирате това споразумение, не защитавате националния интерес, нещо повече – Вие обслужвате чужди на България интереси. Благодаря Ви.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: А Вие? Вие – не!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители желаят ли да се изкажат?
Заповядайте, господин Бойчев.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, първо, какво представлява проектът „Бургас – Александруполис”? Една тръба, дълга 280 километра, която в по-голямата си част минава през българска територия, през цялата територия на парк „Странджа”, който вчера Вие искахте да забраните с мораториум в строителството. Тази тръба по проект свършва на буйовете, така наречените „буйове” в открито море, в акваторията на Александруполис, в акваторията на Бургаския залив, където се товарят и разтоварват танкерите.
Каква е разликата между буя – началото на тръбата в Александруполис и края на тръбата в Бургас? В Александруполис няма никакъв туризъм. Никакъв туризъм! А в Бургас има милиарди оборот от туризъм. Съпоставимо с 30 милиона максимален икономически ефект от тази тръба от транзитни такси, съпоставими с милиардите обороти от туризма – извинявайте, но Гърция дава мило и драго да вземе туристите на България. България има 24,5% в този проект. Проектът е бил на етап зелена светлина за стартиране на обществено обсъждане.
Аз ще Ви кажа какви са резултатите от референдумите в общините, засегнати от този петролопровод. (Реплики от КБ.) Не се обаждай от място! (Реплики на народния представител Янаки Стоилов.)
Община Созопол: 40% активност, подкрепа за изграждането на петролопровода – 0,28%, с негласували – другите 99%.
Община Бургас: активност 27,9%, с „не” са гласували 3,25%, с „да” са гласували за спиране на проекта – 96,77% или 50 хил. души.
Община Поморие: над 60% активност – 60,12%, с „не” са гласували 1,03%, с „да” са гласували 98,97%.
Ето това е отношението на хората, които живеят в тези общини, където минава трасето.
Сега искам да Ви прочета, за да съм коректен, част от доклада на БАН по повод този петролопровод. Това е становище на Икономическия институт на БАН относно изграждането на петролопровода „Бургас – Александруполис”: „Проектът за изграждане на петролопровода „Бургас – Александруполис” представлява крупна смесена инвестиция на територията на Република България и Гърция. Общата дължина на новото трасе на петролопровода ще бъде с обща дължина 280 километра, като по-голямата част от трасето ще минава през България. Отсега може да се каже, че по цялата дължина на българския участък не може да се изключи потенциален риск за неволно или умишлено предизвикана авария. При евентуален такъв развой ще са налице неясни засега икономически, социални и екологично негативни последици. Нещо повече, дори при нормална работа на петролопровода би следвало да се отчитат и така наречените „пропуснати ползи”, тъй като е очевидно, че реализацията на обекта изключва в по-голяма степен алтернативното ползване на ресурсите. Вероятно намалението на активността на туризма в региона, ще е съществена, но не и единствената негативна последица. Безспорно проектът ще засегне природата и най-добрият индикатор за това са съществуващите още на този етап социални напрежения.
Сериозни рискове съществуват пред околната среда, плажовете и водите на Черно море и биоразнообразието в морето и по трасето на петролопровода. Очаква се трасето на петролопровода да премине през множество археологически обекти, за чието преместване също трябва да бъдат предвидени средства от държавата.
Приложение № 1 към доклада „Въздействие на проекта „Изграждане на петролопровод „Бургас – Александруполис” върху природната среда в района”. Независимо от избора на технологии, хроничното замърсяване на Бургаския залив с нефт и неговите деривати не може да се избегне. Психологическото въздействие на морския нефтотерминал ще предизвика отрицателен ефект върху туризма с милиарден оборот на юг от Бургас.
Приложение № 4а „Въздействие на проекта от изграждането на петролопровода върху културно-историческото наследство на района.” Трасето ще засегне 228 обекта, които са известни и включени в базата данни на Археологическия музей при БАН. Според състоянието на проучванията и експертни оценки на програмата „Археологическа България”, последната разполага с данни за около 15% от действителния брой на археологическите обекти в страната. Следователно общият брой на археологическите обекти, попадащи в 10-километровата граница на трасето, е приблизително 3500.”
Господа, естествено, Вие защитавате този петролопровод, но не защитавате българските национални интереси. Икономическите интереси са за руската страна, която си продава петрола, и за гръцката страна. До Александруполис нефтът се превозва с гръцки танкери. На входа на тръбата на Александруполис беше започнала подготовка за строителството на рафинерия. Икономическият ефект е за гръцката и за руската страна, негативите са само за българската страна, затова че не защитавате българските национални интереси. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ, възгласи: „Браво!”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики?
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Моля Ви да удължите времето на групата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Удължете времето.
МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Петров, първо, това, което Вие наричате „референдум”, е проучване на общественото мнение. Референдум е това, което се направи за „Белене”. (Реплики от ГЕРБ.)
Второ, да цитирате по общини … (Реплики от ГЕРБ.)
Защо обсъждаме в Народното събрание този проект, бе?! Защо не го денонсирате в общинските съвети – там, откъдето сега предизборно започвате кампанията?!
Трето, Вие гледате какво печелят руснаците и гърците. Те ще си печелят, защото руснаците имат петрол, а гърците имат кораби, а България ще изглежда като един голям губещ в цялата работа.
И никакъв аргумент. Археологически проучвания! Аз разбирам, че меракът Ви Божидар Димитров да обикаля там и постоянно да вади скелети – вампири, е необятен. (Шум, оживление.) И освен по крайбрежието, иска да навлезе и навътре – към Странджа. Това няма нищо общо с този проект.
Този проект е част от европейските решения за диверсификация. Вие ясно и явно искате руснаците да си карат петрола само през Босфора.
И не говорете кой продава, предава националния интерес.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: То е ясно!
МИХАИЛ МИКОВ: Вие с това решение правите трасе, с което целите таксите на същия петрол – руския, със същите кораби –гръцките, да минават през едно място и да плащат такси, а България да обявява, че е открила поредния скелет на вампир. Е, няма богата държава от такива неща!
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Няма богата страна с руски инвестиции. Колко пари ще струва на България?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Втора реплика? Няма.
За дуплика – господин Бойчев.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господа, ясно ми е, че Вие не се съобразявате с хората и сега го доказахте. Вие не искате да се съобразите с местните референдуми, проведени на територията на Бургаска област. Ние се съобразяваме, ние представляваме тези хора. Сега го доказахте.
Второ, 30 млн. долара максимален ефект за България, съпоставим с милиардния оборот от туризма – това ли искате?! Това ли искате – да унищожим туризма?! Да работим пак за руски и за гръцки интереси, примерно?
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Закрийте го!
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Това ли искате?! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказване заяви господин Цонев.
Заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, господин вицепремиер!
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Кажи бе, морски!
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да, ще кажа. (Смях, оживление.) При това ще кажа без лицемерие, защото тук толкова лицемерие се излива през последните дни от работата на това Народно събрание, че на човек просто му се иска да си тръгне десетина дни по-рано.
Аз ще подкрепя мораториума, тоест ще гласувам за денонсирането на споразумението, само че без лицемерието на Синята коалиция и на ГЕРБ. Ще Ви кажа защо.
Икономически това споразумение е неизгодно за България, колеги от левицата. Така, както сключихме това споразумение, то не е изгодно за България. България трябваше да търси други ползи от този петролопровод, по друг начин да бъде формирано и дяловото участие, и строителството, и таксите, и всичко останало.
Екологичните аргументи на ГЕРБ обаче, които идват от така наречения „референдум”, както и другите аргументи на Синята коалиция са чиста проба лицемерие. Ще Ви кажа защо, уважаеми колега Бойчев.
Ако сме толкова загрижени за туризма в Бургаския регион и изобщо за българския черноморски туризъм, няма абсолютно никакво място нефтеното пристанище в Росенец. Петнадесет милиона тона годишно там са се извозвали, сега са по-малко. За каква екология в сърцето на Странджа е това предприятие?! Вие ли, господин Бойчев и колеги от Бургаския избирателен район, не знаете каква смрад е там целогодишно?! Какъв туризъм?! Ние ли не знаем? И защо е това лицемерие сега? Нека кажем на хората: неизгоден е проектът за България.
Да кажем на хората и друго: ако искахме да има и ако бяхме загрижени само за екологията, имаше възможност устието на тръбата, това, откъдето започва петролопроводът, да не бъде в Бургас, а да бъде в регион, където няма туризъм – около Стара планина има десетки възможности, където няма туризъм, няма под или над, няма екозащитени райони, като парк „Странджа”. По българското Черноморие има места, където това може да се случи. Основните аргументи не са екоаргументите!
Пристанището на „Лукойл” е там и там се изливат тонове петрол, защото Вие знаете как се разтоварва, знаете какви са възможностите и какви са разливите от почти всеки танкер, знаете откъде минава тръбата от Росенец за „Лукойл”. Ако има колеги, които не знаят, ние от Бургас знаем.
На Синята коалиция ще кажа само едно: да не дава господ нашите приятели и стратегически партньори от Съединените щати да ни препоръчат някой петролопровод, който не е с руски нефт. Тогава от тази трибуна ще забравят всичко, абсолютно всичко ще забравят! Това също е лицемерие – геополитическо или каквото ще да е.
Този петролопровод не е изгоден за България и затова той няма място. Затова трябва да бъде денонсирано това споразумение.
Да изтъквате обаче това и онова хей така, просто?! Ако петролопроводът е под американска протекция, Синята коалиция тук ще е като Александър Матросов на амбразурата, както впрочем е „против „Белене” и „против” ядрената енергетика, но за едни реактори в „Козлодуй”, които ще строят нашите братя и приятели от Америка, са „за”. Казвайте тези неща, както са си и тогава всички ще Ви разберем.
Ние всички сме „за” нашата ориентация към НАТО и Европейския съюз. Ние сме работили, господин Костов, за тази ориентация заедно с Вас, с другите правителства и продължаваме да я поддържаме, но тук нелицемерно трябва да кажем: Да, ние сме за това, това и това. А тук се изтъкват аргументи, които не са по същество, а зад тях стоят други. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики?
Господин Бойчев, реплика ли искате?
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ (ГЕРБ, от място): Лично обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Няма реплики.
Заповядайте.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, каква е разликата между разтоварването на пристанището на Росенец и петролопровода „Бургас Александруполис”, по-скоро изпълнението му? Едното е на пристанище, другото е на буйове. Ако не знаете какво е буй, това е в открито море товарене и разтоварване на танкерите.
А може би Росенец пречи на една вила на един партиен лидер, затова Ви е трън в очите. (Оживление в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Дянков, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, благодаря за поканата да присъствам на днешното заседание.
В комисии вече неколкократно са представени основните причини, поради които Министерството на финансите от
2010 г. е принципал на този проект и аз благодаря на господин Цонев, че ги изтъкна. Освен всички останали причини, за които може да се дебатира, основната причина е, че този проект е финансово неосъществим. Не само че той за България е финансово бреме, ако се беше осъществил, а въобще за всички участници в този проект в хода на различните проектни проучвания се оказва, че той е непосилен и аз ще Ви прочета някои от съответните заключения и дебатите, които са се осъществили в самата проектна компания. По конкретно на Общото събрание на акционерите, което се е състояло в края на 2009 г., когато вече е бил формиран, когато вече е имало споразумение за първи път се говори по какъв начин ще се финансира този проект, разговорът върви както следва:
„Първо, бе установено, че проектът, както е бил замислен по споразумението, не е търговски осъществим” – това са цитати от самия проект – „и не е приемлив за банково кредитиране главно поради следните причини.” И се изброяват причините. „Невъзможно е получаването на гарантирано доставяне на петрол за този петролопровод”. След малко ще Ви дам и подробностите.
„Второ, проектът не би могъл да приложи конкурентоспособна тарифа, като същевременно е на печалба.” С други думи, при всички положения този проект ще губи. Каквото и да се направи, каквото и финансиране да се донесе отвън, ако евентуално стане, той ще е на загуба.
„Трето, реализацията на проекта, въз основа на проектно финансиране с ограничена отговорност” – както е било първоначалното замисляне – „Non recourse projects financingе”, невъзможно при пазарни условия.
В края на 2009 г. собствениците също дават задача на „Сосиете женерал” да излезе с алтернативно предложение за финансиране, а не за предварителната идея това финансиране с ограничена отговорност. И „Сосиете женерал” – в комисии сте имали възможност да видите техния доклад – казва следното: „Запознати сме с алтернативното предложение на „Транснефт” и от него става ясно, че всеки един от трите варианта, които „Транснефт” предлага алтернативи на предварителното разбирателство, изискват субсидии съответно от или 6,8 млрд. щатски долара при 100% финансиране от „Транснефт”, или 7 млрд. щатски долара при 70% финансиране от „Транснефт”, или 7,9 млрд. щатски долара при финансиране, предложено от „Сосиете женерал”. Това са трите варианта, които са излезли в хода на дебатите в началото на 2010 г.
Ние имаме около една четвърт като собственик. Сметнете от 6,8 милиарда, от 7 милиарда или от близо 8 милиарда една четвърт какво е – между милиард и половина и 2 милиарда щатски долара е единственият вариант, който се оказва, че евентуално, ако собствениците се съгласят, може да работи. Това е в доклада, който вече сте виждали. Защо е така? В заключение ще Ви прочета от самите дебати в проектната компания какво се казва. Текстът е на английски, затова ще е малко по негладък.
Първо, руският собственик, по-скоро представителят на руския собственик коментира, че благодарение на някои неблагоприятни развития на други такива руски проекти, включително ЕСФ и БПС-2, това са имената на проекти, няма възможности и няма планове да се увеличава износът на петрол от „Роснефт” през Черно море. И по този повод до 2030 г. – забележете, от 2009 г., когато върви този разговор, до 2030 г. – няма възможност руската страна да гарантира повече от два до два и половина милиона тона на година, което, казва руският представител, не е достатъчно на този етап, за да се дават гаранции за пълненето на тръбата. Това е директен цитат от господина.
Другият представител на руската страна на тази среща също коментира, че заради тогава – сега съществуващите казва той – законова рамка в Русия, не е възможно въобще руските петролни компании да дават дългосрочни гаранции до 2030 г. А това, ако си спомняте, в комисии всъщност е задължението по споразумение на руската страна. Те малко след това казват: „Всъщност това и по закон е невъзможно. Първо, нямаме такъв петрол. И второ, и по закон няма как това да ви го представим.” И той пак казва – представителят на „Газпром”, първият е „Роснефт”, това е представителят на „Газпром” – казва, че те не предвиждат до 2030 г. цифрите, които са дали до два-два и половина милиона тона на година, не предвиждат те да се увеличат.
Трети се изказва гръцкият представител, който в значително критичен тон, пише тук, казва: „Това защо не ни го казахте, като почнахме преди две години нещо да говорим?”.
Четвърти се изказва основният – и ще завърша с това, руски представител, който е от „Транснефт”. Значи „Роснефт”, „Газпром”, гръцкият представител, „Транснефт”. Представителят на „Транснефт” казва, че от дотук протеклите дебати се вижда, че първоначалната или класическата, както те я наричат, финансова схема за финансирането на този проект не е възможна и заради това единствената възможност е да се избере една от трите схеми, които предлагат тогава на „Сосиете женерал” да разработи.
Но аз Ви казах, и завършват с това, какви са цените на тези схеми: в най-благоприятната възможност – близо 7 милиарда, 6,8 млрд. долара, от които България щеше да плати около една четвърт; средният вариант – 7 млрд. долара; най-трудният вариант – 7,9 млрд. долара. Като сметнете тези огромни разходи и сметнете какво евентуално финансово би получила България от този проект се вижда, че той е неосъществим и не е в интерес на България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Господин Пирински е записан за изказване, но преди това ще дам думата на господин Цонев за лично обяснение.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател. Аз тази форма не обичам да я ползвам, но нямам друг начин да отговоря не за колегата от Бургас, няма да му споменавам името, за да не иска лично обяснение, а за останалите колеги – на пристанището в Росенец също се разтоварва на буйове, когато танкерите са по големи и не могат да влязат. Разтоварват ги навътре на буйове, за да олекнат и тогава ги вкарват на самото пристанище. Не си служете с неща да ме питате дали знам какво е буй и така нататък – смехотворни работи в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Пирински, заповядайте.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Твоето име не беше споменато. Говореше се за някаква вила.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Госпожо председател, господин министър, уважаеми колеги! Във връзка с всичко, което досега беше казано, възниква един въпрос: защо гръцката страна с нота отказва да денонсира това споразумение и защо руската страна – вече в рамките на смесената компания, също отказва, при положение че са такива астрономически загубите от реализирането на този проект, при положение че едва ли не няколко поредни становища са категорични, че не може да се реализира на някаква разумна икономическа основа? Защо тези две страни не желаят той да бъде прекратен?
В тази връзка е въпросът, който зададох и в Комисията по външна политика и отбрана. Забележете, този законопроект беше разпределен и на Комисията по външна политика – неслучайно. В периода от 9 декември 2011 г., когато е връчена нотата на българското правителство, до декември 2012 г., когато се предприемат стъпки за денонсиране, водени ли са разговори, преговори, контакти и с двете отделни страни, и в тристранен формат?
Имайте предвид – това е споразумение, което е междуправителствено, ратифицирано от отделните парламенти, очевидно с много сериозни съображения, свързани с алтернативна връзка между Черно и Егейско море за транспортиране на суров петрол. Всички разбираме не чисто икономическите аспекти на такъв проект, те са и екологични от гледна точка на риска в пренатоварения Босфор, и по-общи от гледна точка на развитието на региона.
Няма да развивам по-дълго съображенията, които могат да се развият във връзка с този въпрос. Но накрая ще отбележа, че всички разсъждения, които прозвучаха и тук, и в комисиите, свързани с риска за екологията, не фигурират в мотивите на вносителя – Министерският съвет, по този законопроект. Единственият мотив, и то с половин ред, е свързан с онова, което беше прочетено от финансовия министър за „търговски неосъществим и неприемлив за банка”, без да има каквито и да било по-нататъшни аргументации в това отношение, повечето от които впрочем са от 2009 г. Така че тази емоционална реакция, която е свързана безспорно с опасение, че може да настъпи екологичен риск, и то със сериозни мащаби, не фигурира в съображенията на правителството.
Нещо повече, представителят на Министерството на финансите –от специализираната дирекция „Държавно юрисконсулство”, господин Кондов на заседанието на Икономическата комисия ясно е заявил, че в доклад на министъра на околната среда и водите е дадено становище, че проектът няма да има вредни последици за околната среда. Толкова! Защо въобще така се навива тази теза за катастрофическите екологични рискове, които трябва да бъдат съображението, което да определи нашето решение?
Начинът, по който се подхожда към този въпрос, по който той днес се представя в Народното събрание, е още една илюстрация за напълно безотговорния начин, по който това правителство и Вашето мнозинство третират такива въпроси в Четиридесет и първото Народно събрание! Четиридесет и второто надявам се да бъде от качествено по-високо равнище на отговорност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики? Няма.
За изказване – господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, господин министър в оставка! На всички в тази зала ни е ясно, че проектът „Бургас – Александруполис” е проект с национално значение. (Смях и реплики от ГЕРБ.)
Освен икономическия ефект, решението, което се предлага да се вземе тук, има чисто политически характер. А след като има политически характер, трябва да си дадем сметка дали това Народно събрание има авторитета и качеството да вземе решение по този национален въпрос, по този национален проект.
Аз считам, че това Народно събрание няма нито авторитета, нито качеството да вземе това решение. Ако имаше доверието и капацитета да взема подобни решения, то нямаше да бъде няколко дни пред разпускане.
Изтъкнаха се много аргументи в тази зала против проекта. Считам, че фактите и аргументите, които бяха изложени, не са достоверни и не отговарят на истината. Ако това беше правилният анализ на икономическата, на екологичната и на политическата страна на въпроса, уважаеми господин министър, Вие още щяхте да сте на власт, а нямаше да сте в оставка. Нямам доверие на това, което беше изложено в тази зала като аргументи против. Напротив, мисля, че мотивите за предлагане за вземане на това решение идват от външен за България натиск. Натиск, който е продиктуван може би от Вашите презокеански, презатлантически партньори или натиск, продиктуван от южни наши съседи.
Считам, че това Народно събрание носи отговорността за това решение и не искам да вземе решение, което да бъде отново в аспект на национално предателство. Ето защо тази отговорност, на първо място, я понася управляващото мнозинство от ГЕРБ, което също както своето правителство, както впрочем и цялото Народно събрание, вече е в оставка.
Призовавам да гласувате с „въздържал се” – Вие, които не сте убедени, за да дадете възможност на едно легитимно Народно събрание да вземе решение по настоящия законопроект. Нямате право в момента да вземате решение, което накърнява националните интереси с аргументи и факти, които са изопачени, за да може отново в традиционния популистки стил да извадите аргументи, които са несъстоятелни.
Не мисля, че това Народно събрание вече има легитимността да взема подобни решения. И гражданите на държавата, а и самото правителство стигнаха до извода, че нямат повече капацитета да управляват държавата. Ето защо считам, че не е въпрос на решение на това Народно събрание да денонсира споразумението за изграждането на този проект.
ИВАН КОСТОВ (СК, от място): По начина на водене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики? Няма.
Заповядайте, господин Костов – по начина на водене.
ИВАН КОСТОВ (СК): Искам да Ви обърна внимание, госпожо председател, че и вчера, и днес в Народното събрание се появи една лексика, която навява спомени от най-мрачните години на България: „национални предатели”, „снимки на националните предатели”, „съд за националните предатели”, „смърт за националните предатели”?!
За какво говорим ние в демократична България – член на Европейския съюз, на НАТО, изпълнила критериите за членство? Какви са тия простотии, които допускате тук да се леят от трибуната, да се разнасят снимки и прочие? Как може такова нещо?!
И не реагирате! И сте политик – заместник-председател на Народното събрание!
Докъде ще търпим ние това словоблудство? И давате ли си сметка накъде се тласкат хората, които са отвън?
Какви национални предатели? За това, че някой заема позиция, съобразно своите преценки, е обявен за национален предател. Ами, наслагаха Ви снимките. Къде да Ви ги налепят сега? По улиците на града с думите „Убийте ги!”? Това ли трябва да стане?
Що за поведение изобщо тук – в Народното събрание? Едно Народно събрание, което не може да излъчи правителство, което е безпомощно да излезе от кризата, което не може да събере мъжество дори да опита. За какво говорим? Какви са тези приказки тук? Ами, излезте на улицата и протестирайте. Тук да останат тези, дето са с хладен разум.
Завчера, без да гледаме ние, без да внимаваме, Конституционният съд избра един председател, който в монография е обявил Народния съд – ето как са свързани тези неща, срещу които протестирам – е обявил Народния съд за легитимен!
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Къде е тук „по начина на водене”?
ИВАН КОСТОВ: Да, да, ето ги думите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Костов, моля Ви! Времето Ви изтече!
ИВАН КОСТОВ: Ето я подплънката! Ето основанието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Моля да приключите изказването.
ИВАН КОСТОВ: Значи, вижте как се връзват всичките тези неща!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Костов, просрочихте с повече от половин минута времето. Ще спра микрофоните, господин Костов!
ИВАН КОСТОВ: Народен съд за тези народни изменници! Що за поведение?
Остро протестирам против начина на водене! Не можете Вие да позволявате такова нещо в Народното събрание!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Ще Ви спра микрофоните!
ИВАН КОСТОВ: Стига ни Конституционният съд с неговия председател! (Народният представител Иван Костов говори на изключени микрофони.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Костов, помолих Ви! С петдесет секунди просрочихте времето! (Реплики от КБ.)
За изказване – господин Божилов.
ИВАН БОЖИЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин вицепремиер, уважаеми колеги! (Силен шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Моля! Моля, колеги, запазете тишина! Да се слушаме.
ИВАН БОЖИЛОВ: Значи, аз съм икономист, не съм еколог. Може би екологически проектът да е съобразен.
Припомнете си залива в Мексико. Какво стана, дали е редно това нещо да се изпълнява в България?
Тук, както господин Гагаузов каза, може би милиард и половина ще е от страна на България инвестицията, 30 милиона е годишният приход, над 50 години ще изплащаме една тръба, която след 50 години според Вас ще става ли за нещо тази тръба? Ще става – за какво? Да си я подменяме. И после – наново инвестиция. И така да заробваме нашата държава с едни безсмислени проекти. Това не е сериозно!
А иначе, да Ви кажа какво е популизъм, колеги. Вчера колегите отляво искаха мораториум за спиране строителството по цялото Черноморие. Днес искат строителство на тръба, която няма да е изгодна за България. (Реплики от КБ.)
Няма да е изгодна! От туризъм в България годишно – 14% от брутния вътрешен продукт, над два милиарда, 1% да има дори възможност от спукване на тази тръба – всичко по нашето Черноморие умира! Това са кредити за хотели, това е какво ли не! Това не е сериозно! Недейте да защитавате неща, които пак са под външен натиск, обаче към Вас. (Реплики.)
И който е взел комисионните, тук да идва и да иска тръбата! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики?
Няма реплики. (Шум и реплики.)
Реплики? Отказвате ли се? Добре. (Реплики от ГЕРБ:”Е, как ще има реплики?!”)
За изказване – господин Петър Димитров, след него – господин Иван Иванов.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин вицепремиер в оставка, добре че се отзовахте, тъй като много думи се изговориха, от които няма смисъл. Няма и данни, които да ги подкрепят.
По основния въпрос, който искам да задам е: защо го правим сега, когато България се тресе от протести?
Тук преди седмица екзекутирахме Проекта „Белене”, сега трябва да екзекутираме и този проект. За къде бързаме? Защо сега? Защо в този момент?
Аз си мисля, че отговорът е безкрайно ясен. Няма друг път в България да има толкова антируско мнозинство и такова антируско правителство. Страхувайки се от това правите всичко възможно по политически причини да спрете този проект.
Няма да напомням, че точно в този парламент се роди идеята да бъде разрушен Паметника на Цар Освободител, няма да напомням на Синята коалиция за предложенията на един бивш президент за латиницата, значи можем да стигнем до там – да искаме да станем католици или поне протестанти, за да вървим напред.
Ясно е, че ще кажете, че не е така. Аз няма да влизам в подробности, но ако не беше госпожа Цецка Цачева, Вие дори нямаше да имате човек от управляващото мнозинство, който да Ви представлява за честванията на 135-ата годишнина от Освобождението на България!
Да Ви напомням ли, че миналата година в словото си на Трети март президентът забрави да спомене, забрави да спомене държавата-освободителка!?
Два фактора за успеха на всяка икономика, която няма собствени ресурси под земята. Първият фактор е достъп до ресурси, до чужди ресурси, каквито ние нямаме.
Вторият фактор е достъп до технологии.
Азбучна истина е, че в нашия регион достъпът до ресурси се казва Русия. Ето Ви я Турция, тя го знае този извод, Германия го знае този извод. Това са източниците на ресурси. България с това си управление иска да се откаже от достъпа до руски ресурси.
И второто, което направихте – достъпът до технологии, че големият шанс за България са германските технологии. Какво направихте Вие? ЕОН си отиде, ВАЦ си отиде, ERW си отиде, немският собственик на Русенска корабостроителница си отиде, тоест Вие ни режете от ресурси и от технологии. Това е огромният въпрос, който стои пред България! Кажете го на Турция, да се откаже и тя, да вземе и тя да забуксува в икономическото си развитие, както буксуваме ние.
Не каза господин Мартин Димитров как е минало обсъждането в комисията. Не каза, че тогава, когато тръгнаха въпросите: има ли ОВОС, няма ли ОВОС, тези 7 млрд. долара откъде са паднали – от небето или откъде? По предложение на един така наречен „независим депутат” се изгласува „Да гласуваме”, орязаха се дебатите, след което народните представители от Коалиция за България напуснаха заседанието. Напуснаха! И „Атака” напусна, и ДПС. Дума няма в доклада! И затова с 15 гласа „за” било прието, което си е елементарна манипулация.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК, от място): Е, как да Ви броим, като Ви нямаше?!
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Две думи искам да кажа за екологията.
Скъпи бургазлии, които сте толкова разтревожени за екологията на България! Тук Ви казаха за доставката на нефт за „Нефтохим”. Вие знаете ли, че такива нефтопроводи в България има? Знаете ли, че от „Нефтохим” до Девня има такъв нефтопровод? На него дори имаше авария. Нещо – да загина България? Да изчезна туризма, да изчезнаха милиардите, за които говори колегата от туризма? За какво си говорим? Какво е това лицемерие? На кой му трябва това нещо?
Мексиканският залив? Ами, че няма аналогия. В Мексиканския залив излиза под налягане от дъното и те въпреки всичко не са спрели добива, а тук един кораб дори да има авария, какви ще са размерите на тази авария? Така че от тази гледна точка, ама толкова много лицемерие сте събрали, че няма повече накъде!
Господин министър, седем милиарда долара! Има проектна компания. Не може да намери пари, проектната компания решава, че не може да реализира проекта – няма пари. Защо се навираме в това с политически актове България да излезе от проекта? За да им платим неустойките ли? Да идем пак на арбитраж в Париж? За какво говорите? Защо ни е необходим този ход? Защо Гърция не излиза? Защо Русия не излиза? Значи, дори да е неизгоден икономически проектът си стоят и ще чакат богата България да им плати досегашните разходи? И аз Ви гарантирам, че те ще поискат и неустойки и тези неустойки разбирате кой ще ги плаща.
Да не говорим за референдума в Бургас. Нагло е, колеги! Преди няколко дни за единия референдум, където 60% от хората са казали „да”, Вие казвате: „Ама, той не е валиден!”, сега издигате друга теза.
ИВАН КОСТОВ (СК, от място): Колко процента?
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Двадесет и девет цяло и седем процента от хората са участвали в референдума в Бургас. (Реплика от народния представител Иван Костов.)
Ама дали и в другия са участвали толкова, господин Костов? Да сте изкарали Вашите хора и да участват в този референдум.
Много се радвам, че все пак не Ви стигна времето да отмените Трети март като Национален празник на България. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики? (Шум и реплики.)
Имате възможност за реплики. Затова е правено изказване, за да можете да вземете реплики.
Желаете ли реплика, господин Вълков? Не желаете.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК, от място): Лично обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Вземете го като реплика, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК, от място): Спомена ми името.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте за лично обяснение. (Шум и реплики от КБ.)
Споменал е името на господин Димитров по отношение на това, че е шеф на Комисията по икономика и е манипулирал доклада. (Шум и реплики от КБ.)
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Има право на лично обяснение.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, ясно е кога може да се ползва правото на лично обяснение, така че не виждам аргументи за протестите на БСП.
Искам да кажа следното: всеки от тях по време на дебата взе думата поне по веднъж, така че да казват, че не са получили право на изказване, не съм съгласен. Напротив, те използваха този повод, за да си тръгнат от комисията и да не защитят собствения си проект в областта на енергетиката, който не всички са подписали между другото, което е любопитен въпрос.
Но връщайки се към „Бургас – Александруполис”, не виждаме ли какво правим? То е ясно: тройната коалиция и БСП са поели ангажименти към Русия, които са срещу България – за това става въпрос. (Силен шум и реплики от КБ.) Политически ангажименти, които са срещу България. Има ли морал, има ли политическа сила Четиридесет и първото Народно събрание да прекъсне тази линия и тази тенденция? За това става въпрос.
Ами, хора, то е елементарна математика: може ли заради 30 млн. долара максимални приходи – максимални потенциални приходи в най-добрия случай, да рискуваме целия български туризъм? (Реплика от народния представител Любен Корнезов.) Може ли, хора?! Това допустимо ли е?! Може ли български народни представители, включително тези, които се пишат патриоти, други, за които се казва, че са десни, пък и тези, дето са леви, може ли да рискуваш целия туризъм заради 30 млн. долара потенциални приходи?! Първият разлив от какъвто и да е размер, първият разлив ще опразни българското Черноморие, или ще нанесе тежък удар върху българския туризъм. Затова и хората на три референдума в Бургаския регион казват своето категорично становище.
Разбирам, че сте поели ангажименти към Русия, разбирам, че нямате къде да ходите, разбирам, че сте ни продали. Вие сте продали всичките нас по този въпрос, но сега това може да бъде спряно. Колеги, да го спрем веднъж завинаги! (Ръкопляскания от ГЕРБ. Реплики „Браво!”)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Костов – лично обяснение. (Реплики от КБ.)
Не си споменавайте имената. (Силен шум и реплики от КБ.)
ИВАН КОСТОВ (СК): Председателката каза: „Не ми споменавайте името!”
Първите, които показаха на бургазлии какви ще бъдат последиците от „Бургас – Александруполис” за това, че в средата на залива, в непосредствена видимост срещу южните райони на Поморие, срещу южните хотели на Несебър ще се изправи гигантски танкер – ние го показахме, нарисувахме го, показахме карти, който в средата на Бургаския залив, виждан отвсякъде, ще трябва почти непрекъснато да бъде разтоварван там с буи, и това щеше да съсипе цените. Това беше нашата основна теза.
Ето, така сме ги изкарали, господин Димитров, хората да гласуват, така сме ги мотивирали. Казахме им: „Ще паднат цените на хотелите, ще паднат цените на имотите, на апартаментите, на всичко, защото никой от почиващите няма да иска да гледа гигантско туловище пред очите си и да се къпе до него”.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Няма го в мотивите.
ИВАН КОСТОВ: Аз казвам какво сме направили ние, защото бях предизвикан от господин Димитров.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): А какво е казал?
ИВАН КОСТОВ: Това каза: „Мотивирайте си Вашите хора, господин Костов.” Аз казвам как сме ги мотивирали, защото съм предизвикан за реплика.
Ето, това са нашите аргументи, били те преди много години, да спрем, а истината е още по-зловеща – България плаща пари за несъществуващ проект, няма „Бургас – Александруполис” и се издържа руската резидентура с български пари, на българския данъкоплатец. (Шум и реплики от КБ.) Е, това е истината, заради която скачат тук тези хора отляво и ни наричат национални предатели.
Съгласен ли е българският данъкоплатец през Народното събрание да плаща на руската резидентура, през несъществуващ проект да им издържа агентите тук? (Шум и реплики от КБ.) Би трябвало да не е съгласен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Иван Иванов. (Шум и реплики от КБ.)
Не е споменато нито едно име, много внимателно следих. (Шум и реплики от КБ.)
Господин Иван Иванов за изказване.
Ще получите, след като приключи изказването.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз, както и моите колеги от Парламентарната група на Синята коалиция, убедено ще гласуваме за денонсиране на Договора за проекта „Бургас – Александруполис”, защото това е проект, който е нереализируем, и беше казано защо – защото е екологично опасен и е ненужен за България, не носи икономически ползи.
Преди да се спра на тези въпроси, нека кажа накратко как всъщност се разви проектът, защото чух много неистина от представителите на левицата. Проектът тръгва през 1993 г. в правителството на Любен Беров. Понеже се говореше за правителството на Иван Костов, пред мен е решението на Министерския съвет на заседание, проведено на 24 ноември 1997 г. Решението единствено предвижда да се участва в така наречения „инженерингов комитет” за подпомагане процеса на проучване за нефтопровод „Бургас – Александруполис”. И знаете ли какви са финансите, които е отпуснало правителството на Иван Костов за тази дейност? Осемнадесет хиляди деноминирани лева, което прави 10 хил. долара по онова време. А колко България в следващите две правителства – 2001 - 2009 г., похарчи за един проект, който сега ние ще закрием окончателно? Шест милиона долара!
Е, аз питам: разберете се с правителството на Сакскобургготски и Вие от тройната коалиция как похарчихте останалите 5 млн. 990 хил. долара? Това е наистина за сметка на българските граждани.
Какво се случва по-нататък? Руската страна категорично заявява, че не може да осигури необходимото количество петрол за запълване на тръбата. Въпреки това изявление от страна на Русия, 2002 г. се тръгва към създаване именно на проекта „Бургас – Александруполис” с оглед на неговото проектиране като трасе на тръбата.
В 2005 г., забележете, се подписва договор, съгласно който България ще притежава една трета от собствеността и целия терминал в Бургас.
Година по-късно – през месец септември 2006 г., тогавашният президент Георги Първанов защити руските интереси, като прие нашата част в собствеността да бъде намалена на 24,5%, а година по-късно терминалът да стане собственост на проектната компания, тоест руски терминал на българска територия, защото Русия имаше 51%.
Относно това има ли полза България, понеже тук много често се говори за тези 30 млн. долара, които България годишно щяла да има от транзитни такси. Тридесет милиона долара, само при положение че тръбата е запълнена. Понеже в комисията беше спекулирано, като се каза, че има клауза „шип ор пей” – или транспортираш, или плащаш на страната, такова нещо няма. Пред мен е договорът за „Бургас – Александруполис” и всеки може да го прочете. Няма такова нещо, това не е „Южен поток”, това е „Бургас – Александруполис”.
Нещо повече, в разговор, който тогавашният заместник министър-председател и министър на външните работи Ивайло Калфин води с министъра на външните работи на Гърция – Дора Бакуяни, казва: „За България е важно да има ясно дефинирана икономическа полза от реализацията на проекта „Бургас – Александруполис”.” Заявява, че по време на разговорите си в Москва от страна на президента на „Транснефт” Симеон Вайнщок е било заявено, че руската страна не гарантира запълване на капацитета на тръбопровода, както и не гарантира участието на български фирми в изграждането му. Ако трябва да се запълни тръбопроводът, би трябвало да вземем нефт от Казахстан или от американската фирма „Шеврон”, което обаче би станало за сметка на българското участие в проекта. С други думи, доказва се, че този проект е икономически неизгоден.
Що се отнася до финансовата страна, България трябва да заплати 1 млрд. 700 млн. долара – това е една четвърт от стойността на проекта, която е българската част.
Е, аз питам: „Дори да се запълни тръбата с тези 30 милиона, колко години ще трябват? Над 50 години трябва да протича петрол, за да може да се изплати направената инвестиция”.
И не на последно място, беше казано многократно, че това е екологично опасен проект. Ще Ви дам пример с най-южната точка на Израел – Шат-ел-Араб, което беше перлата на Израел като курорт. След като там излезе тръбата на петролопроводите от Саудитска Арабия, той се превърна в промишлена зона и повече туризъм там няма. Аз не искам Бургас и цялото Южно Черноморие да имат тази съдба.
Апелирам към всички колеги: подкрепете решението за прекратяване на този договор, защото денонсирането му е от полза за България. Останалото означава да се търси повод в следващото Народно събрание този проект, който е в интерес на Русия и Гърция, да продължи да се търкаля напред. Той е в интерес на Русия, защото Русия не иска нейните танкери да чакат на Босфора и да плащат скъпите такси за преминаване през Босфора. Искат да имат сигурен път през България.
Гърция има най-голяма изгода, защото в Александруполис – бившият Дедеагач, трябваше да бъде построен нефтохимически комбинат, тоест Гърция да даде принадена стойност на петрола, който ще й се доставя. Гръцката търговска флота е втора в света и ще бъде натоварена с пренасяне на нефта от Алекнадруполис в останалата част на Европа и света. (Реплики от КБ.)
България е тази, която няма полза. По тази причина ние не трябва да защитаваме интересите на Русия и на Гърция, а да защитим българските интереси. Гласувайте за денонсиране на договора! Благодаря. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики? Няма.
Господин Петър Димитров – процедура по начина на водене.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Госпожо председател, действително искам да Ви направя бележка по начина на водене. „Лично засегнат” означава да нанеса лична обида на някого. Това е лично засегнат. Не може председателят на една комисия да се засегне лично. Не може един лидер на партия всеки път, когато се споменава изразът „национално предателство”, да се засяга лично. Ако той се чувства такъв, то е негово вътрешно състояние. (Частични ръкопляскания от КБ.) Не може Вие да му давате думата.
Аз името на господин Костов не съм го споменавал. Това са фактите. Така че много се извинявам. Когато нещо ме засяга лично – признавам си, че това, гдето го говори господин Иванов, ме засяга лично, тъй като в европейски Парламент говорим не за това, че няма да е изгодно за България, а говорим, че щяло да бъде изгодно за Гърция.
Господин Иванов, къде живеете? (Силен шум и реплики в ГЕРБ.)
Затова Ви казвам – не може да се дава думата, че с това, което ми е казал господин Иванов, ме е засегнал лично. Не може да се случва така!
Не съм Ви засегнал, господин Костов. Давам само пример, че не бива да Ви дават думата. Благодаря. (Народният представител Иван Костов иска думата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Няма повече да давам думата по подобни процедури. Не може постоянно да се дават процедури за начина на водене.
Има ли други желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Вълков.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги народни представители! На всички ни стана ясно, че този проект не е нито икономически, нито екологически изгоден за България. Той е нецелесъобразен. (Силен шум и възгласи в КБ.)
Защо е направено това, уважаеми дами и господа? Защо е сключен? Защо няма документи, когато е сключен този договор? Къде е сравнителният икономически анализ, уважаеми господа? Или ОВОС?! Каквото и строителство да се извърши по Черноморието, искаме ОВОС, казваме, че са нарушени всякакви строителни изисквания. А тук говорим за милиони, за преминаване на нефтопровод. И няма ОВОС! И няма икономически и сравнителен анализ! Защо? Искате ли да Ви кажа защо? То е много ясно – защото той няма да издържи. Това е истината! Затова не е направен. По такъв начин бяха направени обсъжданията в град Бургас. С 32 души смятат, че е направено обсъждане. Това им го доказа след това референдумът – над 96% бяха против реализирането на този проект.
Тук говорим за антируско мнозинство, за диверсификация, за руски петрол, за гръцки танкери. Не чух нищо за България. Къде е нашата полза? (Реплики и възгласи в КБ.) Питам: Къде е?! Ние не сме избрани за Европейския парламент. Ние сме избрани тук от българските граждани и трябва да защитаваме българските интереси.
Затова Ви призовавам да гласувате против изграждането на този нефтопровод, който не е български. Затова нищо не се казва за България. Защото той не е направен за България!
Говорим за нефтопристанище, което е направено без ОВОС. От кого е направено, уважаеми дами и господа?! Направено е през тези 45 години по решение на ЦК на БКП, чийто правоприемник сте Вие! (Силен шум и възгласи в КБ.)
Монобуй – това е нещото, което искате да бъде изградено. А нефтеното пристанище беше една от опциите, която можеше да се разглежда. Защо не разгледахте опцията за нефтено пристанище?! Точно там е разковничето. В момента при максимално натоварване на тръбата до 30 милиона може да бъде печалбата за държавата от транзитни такси. А къде са таксите при разтоварването, таксите, които в момента липсват, когато се разтоварват на монобуй?! За пристанищните такси – поискахме разглеждане на още един вариант – ако се удължи това нефтено пристанище. Тогава обаче трябва да се плащат пристанищни такси, които ще бъдат над 30 милиона, и това ще бъдат допълнителни ползи за държавата. Но те няма да са от полза за тези, които споменах, и за проектната компания. Това не е удобно. За кого не е удобно? Вие сами си направете изводи! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики?
Господин Иван Костов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Дайте му на Костов да води заседанието.
ИВАН КОСТОВ (СК): Госпожо председател, с притеснение ще констатирам, че не сте запозната с правилника, защото времето за реплики по начина на водене е част от времето на парламентарните групи.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Не е така!
ИВАН КОСТОВ: Точно така е! БСП на това основание поиска да не се признае едно предложение за редакция на текст, който преди няколко дни гласувахме в Народното събрание, въпреки че председателят беше обявил краят на разискванията. След края на разискванията и пристъпване към процедура на гласуване вече може да се взема думата за начина на водене. (Силен шум и реплики в КБ.)
Така че БСП, когато им е изгодно, са против това – извън времето да се прави реплика по начина на водене, а сега Вие дадохте на техен представител, без да имат каквото и да е време, по време на дискусията да прави реплика по начина на водене. Това е непознаване на правилника на Народното събрание. Вие нямахте право да ми отказвате. На мен не можете да откажете, когато поискам, защото парламентарната група има време. Не можете да ми откажете право на реплика по начина на водене!
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Ами направи реплика!
ИВАН КОСТОВ: Имам правото, което е право на парламентарната група. Той нямаше право, защото нямаха време. Не знам дали ме разбирате добре. Това, че не ми позволихте да реагирам навреме, позволи на Петър Димитров да се изниже от залата. Така този дебат, и без друго изнервен, получи допълнително нажежаване с тези приказки.
Няма да допусна никой да ми казва, че се чувствам национален предател! Това е безобразие от хора, които са откровени рубладжии, които са продали интересите на България. Откъде-накъде тези, които не могат да обяснят членоразделно защо дадоха цялото участие на България на Русия, защо те ще наричат другите национални предатели?! Откъде-накъде?! Откога това стана легитимно в Народното събрание?! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Костов, благодаря.
Втора реплика? Няма.
Желаете ли дуплика? Не.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Прекратявам дебата и ще преминем към гласуване.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Искам думата по начина на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Нямате парламентарно време, а и няма такава процедура – по начина на гласуване. (Михаил Миков иска думата. Шум и възгласи в ГЕРБ.)
Не съм обявила още гласуването.
Кажете какво желаете сега, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател!
За да Ви улесня, защото и Вие подканихте народните представители, предлагам – два пъти имате право за едно заседание да направите поименна проверка на кворума чрез прочитане на имената на народните представители. Това предлагам! Затворени са дебатите.
Основанието е на ал. 3. Имате правилник, приложете го! (Реплики, възгласи и шум в залата.) Да, на народните, на всички народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Да, разбрах, господин Миков. Вие ползвате правото си от правилника да поискате поименна проверка. (Реплики и възгласи от ГЕРБ.) Не съм обявила гласуването.
Поименна проверка.

Александър Владимиров Радославов - тук
Александър Руменов Ненков - отсъства
Александър Стойчев Стойков - тук
Алиосман Ибраим Имамов - отсъства
Анатолий Великов Йорданов - тук
Ангел Георгиев Даскалов - отсъства
Ангел Петров Найденов - тук
Андрей Лазаров Пантев - тук
Антон Константинов Кутев - тук
Антоний Венциславов Кръстев - тук
Антоний Йорданов Йорданов - тук
Ариф Сами Агуш - отсъства
Асен Димитров Гагаузов - отсъства
Асен Йорданов Агов - тук
Аспарух Бочев Стаменов - отсъства
Атанас Тодоров Мерджанов - отсъства
Ахмед Демир Доган - отсъства
Белгин Фикри Шукри - отсъства
Бисерка Борова Петрова - отсъства
Бойко Стефанов Великов - отсъства
Борис Крумов Грозданов - тук
Борислав Тодоров Стоянов - тук
Валентин Николов Иванов - тук
Валентин Тончев Микев - тук
Валентина Василева Богданова - тук
Валери Маринов Ангелов - тук
Ваньо Евгениев Шарков - тук
Ваня Чавдарова Добрева - тук
Величка Николова Шопова - тук
Венцислав Асенов Лаков - отсъства
Венцислав Василев Върбанов - отсъства
Веселин Велков Давидов - отсъства
Веселин Григоров Спиридонов - тук
Веселин Методиев Петров - тук
Владимир Цветанов Тошев - отсъства
Владислав Евгениев Димитров - тук
Волен Николов Сидеров - отсъства
Вяра Димитрова Петрова - тук
Галина Димитрова Банковска - тук
Галина Стефанова Милева-Георгиева - тук
Геновева Иванова Алексиева - тук
Георги Георгиев Пирински - тук
Георги Георгиев Плачков - тук
Георги Данаилов Петърнейчев - тук
Георги Иванов Андонов - тук
Георги Тодоров Божинов - тук
Георги Цвятков Терзийски - тук
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Гинче Тодорова Караминова - тук
Гюнай Хасан Сефер - отсъства
Гюнер Фариз Сербест - тук
Даниел Георгиев Георгиев - отсъства
Даниела Анастасова Дариткова–Проданова - тук
Даниела Димитрова Миткова - тук
Даниела Маринова Петрова - тук
Дарин Величков Матов - тук
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Деница Стоилова Гаджева - отсъства
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Десислава Жекова Танева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Джема Маринова Грозданова - тук
Диан Тодоров Червенкондев - тук
Диана Иванова Йорданова - тук
Димитър Анастасов Карбов - тук
Димитър Ангелов Горов - отсъства
Димитър Асенов Колев - тук
Димитър Бойчев Петров - тук
Димитър Борисов Главчев - тук
Димитър Йорданов Атанасов - тук
Димитър Йорданов Чукарски - отсъства
Димитър Николов Лазаров - отсъства
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димо Георгиев Гяуров - тук
Димчо Димитров Михалевски - тук
Добрин Ненов Данев - тук
Доброслав Дилянов Димитров - тук
Драгомир Велков Стойнев - тук
Дурхан Мехмед Мустафа - отсъства
Евгени Димитров Стоев - тук
Евгений Желев Желев - тук
Екатерина Иванова Михайлова - тук
Елин Елинов Андреев - отсъства
Емануела Здравкова Спасова - отсъства
Емел Етем Тошкова - отсъства
Емил Генов Василев - отсъства
Емил Делчев Димитров - отсъства
Емил Димитров Гущеров - тук
Емил Димитров Караниколов - тук
Емил Йорданов Радев - отсъства
Емил Кирилов Иванов - отсъства
Емилия Радкова Масларова - тук
Ердоан Мустафов Ахмедов - отсъства
Захари Димитров Георгиев - тук
Златко Димитров Тодоров - тук
Зоя Янева Георгиева - тук
Ивайло Георгиев Тошев - тук
Иван Дечков Колев - отсъства
Иван Димитров Иванов - тук
Иван Йорданов Божилов - тук
Иван Йорданов Костов - тук
Иван Николаев Иванов - тук
Иван Петров Иванов - отсъства
Иван Стефанов Вълков - тук
Ивелин Николаев Николов - отсъства
Ивелин Николов Николов - тук
Илия Иванов Пашев - тук
Ирена Любенова Соколова - отсъства
Искра Димитрова Михайлова-Копарова - тук
Искра Фидосова Искренова - отсъства
Йоана Милчева Кирова - тук
Йордан Георгиев Андонов - тук
Йордан Иванов Бакалов - тук
Йордан Кирилов Цонев - тук
Калина Венелинова Крумова - отсъства
Камен Костов Костадинов - отсъства
Камен Маринов Петков - отсъства
Касим Исмаил Дал - отсъства
Катя Ангелова Чалъкова - тук
Катя Костова Колева - тук
Кирил Боянов Калфин - отсъства
Кирил Владимиров Гумнеров - отсъства
Кирил Николаев Добрев - отсъства
Кирчо Димитров Димитров - тук
Корман Якубов Исмаилов - тук
Корнелия Петрова Нинова - тук
Костадин Василев Язов - тук
Красимир Георгиев Ципов - отсъства
Красимир Любомиров Велчев - тук
Красимир Петров Петров - отсъства
Красимира Щерева Симеонова - тук
Кристияна Методиева Петрова - тук
Лили Боянова Иванова - тук
Лилия Кирилова Христова - тук
Лъчезар Благовестов Тошев - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Любен Андонов Корнезов - тук
Любен Петров Татарски - тук
Любомила Станиславова Станиславова - отсъства
Любомир Владимиров Владимиров - отсъства
Любомир Тодоров Иванов - тук
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Мариана Петрова Иванова-Николова - отсъства
Марио Иванов Тагарински - отсъства
Мария Стоянова Петрова-Минчева - тук
Мартин Димитров Димитров - тук
Мая Божидарова Манолова - тук
Менда Кирилова Стоянова - тук
Милена Иванова Христова - тук
Мирослав Николов Петков - тук
Митко Живков Захов - тук
Митхат Мехмед Табаков - отсъства
Митхат Сабри Метин - отсъства
Михаил Райков Миков - тук
Михаил Рашков Михайлов - тук
Муса Джемал Палев - тук
Неджми Ниязи Али - отсъства
Недялко Живков Славов - тук
Нели Иванова Калнева-Митева - отсъства
Нигяр Сахлим Джафер - тук
Николай Димитров Костадинов - тук
Николай Петков Петков - тук
Николай Хинков Рашев - тук
Николай Янков Пехливанов - отсъства
Огнян Андонов Пейчев - тук
Огнян Димитров Тетимов - отсъства
Огнян Стоичков Янакиев - отсъства
Павел Димитров Шопов - отсъства
Павел Илиев Димитров - тук
Пенко Атанасов Атанасов - отсъства
Петко Валентинов Петков - тук
Петър Атанасов Курумбашев - тук
Петър Василев Мутафчиев - тук
Петър Владимиров Димитров - отсъства
Петър Иванов Даскалов - тук
Петър Иванов Хлебаров - тук
Петър Илиев Якимов - тук
Петър Методиев Петров - тук
Петя Николова Раева - отсъства
Пламен Василев Орешарски - отсъства
Пламен Дулчев Нунев - тук
Пламен Тачев Петров - тук
Пламен Тенев Русев - тук
Ралица Тодорова Ангелова - тук
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Ремзи Дурмуш Осман - тук
Румен Иванов Иванов - отсъства
Румен Иванов Такоров - тук
Румен Йорданов Петков - отсъства
Румен Кирев Данев - тук
Румен Стефанов Стоилов - отсъства

Има кворум – 127 народни представители са в залата. Освен тези, които съм обявила, допълнително в залата са влезли: Бисерка Петрова, Атанас Мерджанов, Ангел Даскалов, Венцислав Върбанов, Марио Тагарински, Кирил Калфин и Емил Василев. (Реплики и възгласи от КБ.)
Имаме кворум, обявявам гласуване.
Гласуваме Законопроект за денонсиране на Споразумението между правителството на Руската федерация, правителството на Република България и ...(Силен шум, възгласи и реплики от КБ.)
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Довършете проверката, прочетете всички народни представители поименно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, дебатите са закрити.
Има процедура – господин Ангел Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, поискахме поименна проверка с изчитане имената на народните представители. Доколкото знаем, все още Народното събрание не е от 121 народни представители. Двеста и четиридесет народни представители, 240 народни представители! (Шум и реплики в ГЕРБ.)
Моля Ви да изчетете народните представители, за да се установи присъствието им в залата от А до Я. (Шум и реплики в ГЕРБ.)
Първо, това е абсолютно некоректно и дълбоко порочна практика тогава, когато установите 121 народни представители, да преустановите проверката на присъствието в пленарната зала.
Второ, прекратете поне в края на това Народно събрание практиката да поддържате ниски кворуми, за да си гарантирате с тези народни представители от групата на мнозинството, които присъстват, удобно гласуване и удобен кворум. Вижте колко е реалният кворум, според присъствието в пленарната зала, и по отношение на него да бъде отчетено след това гласуването.
Що за практика е установяването на 121 и приключването?!
Има народни представители с имена от А до Я и моля да изчетете всички народни представители до 240, за да установите, поне по отношение на едно важно гласуване, кой е в пленарната зала, кой отсъства и кой за какво е. Тази практика е порочна, тя е неприемлива. Това не Ви спасява, така както не Ви спаси досега. (Шум и реплики в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, моля за тишина!
Съгласно чл. 42 председателят открива заседанието, ако присъстват повече от половината от народните представители. Това е първата алинея.
В тази разпоредба на чл. 42 се съдържа и ал. 3, която казва, че по инициатива на парламентарна група, както току-що бе направено искане, се проверява кво-ру-ма. Не колко са народните представители, а кво-ру-ма.
Във връзка с ал. 1 има кворум. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Шум и реплики.)
Режим на гласуване!
Прекратете гласуването! Минутата, определена за това, изтече.
Гласували 139 народни представители: за 113, против 24, въздържали се 2.
Предложението е прието. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Народните представители Михаил Миков и Мартин Димитров искат думата.)
В процедура сме за прегласуване. Ако има желаещи за прегласуване?
Прегласуване?
Право за отрицателен вот. Възможност за отрицателен вот.
Прегласуване.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Очевидно и в последните дни на разпадналото се Събрание управляващото мнозинство продължава с триковете, заради които хората излязоха на улицата... (Шум и реплики в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, моля за тишина в залата! Не чувам господин Миков на два метра пред мен.
МИХАИЛ МИКОВ: ...заради които Вие, гражданите за европейското развитие на България, дадохте най-неевропейския вид на България, заради това, че чрез хватки, процедури, чрез отказа да установите истинския кворум в залата, за да може от 121 да си имате мнозинство. Дами и господа, това не е представително за гражданите.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Каква е процедурата?
МИХАИЛ МИКОВ: Ще стигна и до процедурата.
Тези селски измами и шменти-капели на Вашия вожд и учител Бойко Борисов, които прокарахте тук, в Народното събрание...
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Нямаш право така да говориш!
МИХАИЛ МИКОВ: ...отвратиха хората от Народното събрание. Затова сме на това дередже.
Няма смисъл от това Народно събрание. Пребройте истинския кворум и не лъжете за пореден път хората!
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Вие сте 24 човека.
МИХАИЛ МИКОВ: Истински кворум е истинско гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване! (Шум и реплики в ГЕРБ.)
Уважаеми народни представители, в режим на прегласуване сме.
Гласували 141 народни представители: за 115, против 25, въздържал се 1.
Предложението е прието. (Ръкопляскания от ГЕРБ, реплики: „Браво! Браво!”)
Обявявам 30 минути почивка – до 11,35 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, заемете местата си.
Продължаваме пленарното заседание със следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ.
Заповядайте да прочетете доклада на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК ИВАЙЛО ТОШЕВ: Госпожо председател, уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание:
„Доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за правната помощ, № 202-01-75, внесен от Министерския съвет на 21 ноември 2012 г., приет на първо гласуване на 28 февруари 2013 г.”
Наименование на закона: „Закон за изменение и допълнение на Закона за правната помощ”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме наименованието на закона.
Гласували 70 народни представители: за 70, против и въздържали се няма.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАЙЛО ТОШЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 1:
„§ 1. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „като издава задължителни указания по прилагането на закона и подзаконовите нормативни актове”.
2. Точка 10 се изменя така:
„10. приема решения за вписване, за отказ за вписване или за заличаване на адвокат от Националния регистър за правна помощ;”.
3. Създава се нова т. 11:
„11. приема решения за отказ за заплащане на правна помощ или за възстановяване на получено възнаграждение при констатирана недобросъвестно или некомпетентно предоставена правна помощ по конкретния случай;”.
4. Досегашните т. 11 и 12 стават съответно т. 12 и 13.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 1 в редакцията на комисията по доклада.
Гласували 70 народни представители: за 70, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАЙЛО ТОШЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 12, изречение второ думите „същия срок” се заменят със „срок три години”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 2 в редакцията на комисията по доклада.
Гласували 76 народни представители: за 75, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАЙЛО ТОШЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. В чл. 17 се създават т. 9 и 10:
„9. издава решения за определяне размера на адвокатските възнаграждения по реда на наредбата по чл. 37, ал. 1;
10. издава решения за възстановяване на платени възнаграждения в случаите по чл. 37, ал. 3 или при неправилно или дублирано плащане.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме § 3 в редакцията на комисията по доклада.
Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАЙЛО ТОШЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. В чл. 18 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2 накрая се добавя „и резервните защитници”.
2. Създава се нова т. 4:
„4. следят за спазването на формата и съдържанието на акта по чл. 25, ал. 3;”.
3. Досегашните т. 4 и 5 стават съответно т. 5 и 6 и изменят така:
„5. осъществяват текущ контрол за качеството на предоставената правна помощ от адвокатите от колегията, като извършват проверки и констатации и образуват при необходимост дисциплинарни производства, за което уведомяват НБПП;
6. заверяват отчетите на адвокатите, предоставили правна помощ, и изготвят предложения или мотивирани откази за заплащане на възнаграждение в съответствие с наредбата по чл. 37, ал. 1;”.
4. Създават се т. 7, 8 и 9:
„7. осигуряват обучение на служебните защитници;
8. осигуряват техническото обезпечаване на правната помощ;
9. съдействат на лицата по чл. 22 за получаване на правна помощ.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 4 по доклада на комисията.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАЙЛО ТОШЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме § 5 по вносител.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАЙЛО ТОШЕВ: Комисията предлага да се създаде нов § 6:
„§ 6. В Глава втора се създава чл. 20а:
„Чл. 20а. Националното бюро за правни помощ и органите по чл. 20 издават съвместни указания по прилагането на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме новия § 6.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАЙЛО ТОШЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 7:
„§ 7. Член 22 се изменя така:
„Чл. 22. (1) Правната помощ по чл. 21, т. 1 и 2 е безплатна и се предоставя на:
1. лица и семейства, които отговарят на условията за получаване на месечна помощ по реда на чл. 9 и 10 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане;
2. лица и семейства, които отговарят на условията за подпомагане с целева помощ за отопление за предходния или настоящия отоплителен сезон;
3. лица, настанени в специализирани институции за предоставяне на социални услуги или ползващи социална услуга – резидентен тип, или ползващи социална услуга звено „Майка и бебе” съгласно чл. 36 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане;
4. деца, настанени в приемни семейства или в семейства на роднини или близки по реда на Закона за закрила на детето;
5. дете в риск по смисъла на Закона за закрила на детето;
6. лица по чл. 144 от Семейния кодекс и на лица, ненавършили 21 години, в съответствие с Регламент (ЕО) № 4 от 2009 г. на Съвета от 18 декември 2008 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка (ОВ, L 7/1 от 10 януари 2009 г.);
7. пострадали от домашно или сексуално насилие или от трафик на хора, които не разполагат със средства и желаят да ползват адвокатска защита;
8. лица, търсещи международна закрила по реда на Закона за убежището и бежанците, за които предоставяне на правна помощ не се дължи на друго правно основание;
9. чужденци, спрямо които е приложена принудителна административна мярка, и чужденци, настанени в специален дом за временно настаняване на чужденци по реда на Закона за чужденците в Република България, които не разполагат със средства и желаят да ползват адвокатска защита.
(2) Фактите и обстоятелствата по ал. 1 се удостоверяват със съдебни решения или с документи, издадени от съответните компетентни органи, и с декларация за семейно и имуществено състояние на лицето.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 6, който става § 7 по доклада на комисията.
Гласували 81 народни представители: за 80, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАЙЛО ТОШЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 8:
„§ 8. В чл. 23, ал. 3 и 4 се изменят така:
„(3) По граждански и административни дела правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на предоставени доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Съдът формира преценката си, като взема предвид:
1. доходите на лицето или на неговото семейство;
2. имущественото състояние, удостоверено с декларация;
3. семейното положение;
4. здравословното състояние;
5. трудовата заетост;
6. възрастта;
7. други обстоятелства.
(4) По наказателни дела преценката, че обвиняемият или подсъдимият няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, се извършва от органа, който ръководи процесуалните действия, въз основа на служебно установеното имуществено състояние на лицето по конкретното дело и на обстоятелствата по ал. 3, т. 1, 3, 4, 5, 6 и 7. За частния обвинител, гражданския ищец, гражданския ответник и частния тъжител преценката се извършва по реда на ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 7, който става § 8, по доклада на комисията.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАЙЛО ТОШЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 9:
„§ 9. В чл. 25 ал. 1 и 2 се изменят така:
„(1) В случаите по чл. 21, т. 3 и 4 решението за предоставяне на правна помощ се взема от органа, който ръководи процесуалните действия, или от съответния полицейски или митнически орган по молба на заинтересованото лице, или по силата на закона, като на лицето се разяснява писмено с декларация по образец, утвърден от Националното бюро за правна помощ, че в случай на осъдително решение или присъда лицето дължи възстановяване на разноските за правна помощ. Отказът за предоставяне на правна помощ се мотивира и подлежи на обжалване по съответния ред.
(2) В случаите по чл. 21, т. 1 и 2 решението за предоставяне на правна помощ се взема от председателя на Националното бюро за правна помощ в 14-дневен срок след представяне на заповед, съдебно решение или удостоверение по чл. 22, ал. 2 от съответния компетентен орган. Отказът се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 8, който става § 9, по доклада на комисията.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАЙЛО ТОШЕВ: По параграфи 9, 10, 11, 12, 13, 14 и 15 няма постъпили предложения. Комисията предлага същите да се приемат, като станат съответно § 10, 11, 12, 13, 14, 15 и 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме анблок параграфи от 9 до 15, които стават съответно параграфи от 10 до 16 включително, по доклада на комисията в редакцията на вносителя.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ИВАЙЛО ТОШЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 17:
„§ 17. В чл. 33 се правят следните изменения:
1. Алинеи 5, 6 и 7 се изменят така:
„(5) Националното бюро за правна помощ мотивирано отказва да впише в регистъра или заличава вписан адвокат, ако е:
1. наложено дисциплинарно наказание;
2. повдигнато обвинение за умишлено престъпление от общ характер;
3. установено от адвокатския съвет или от Националното бюро за правна помощ нарушение по този закон или недобросъвестно или некомпетентно извършена правна помощ;
4. отказал в продължение на 6 месеца да поеме служебна защита или представителство без основателни причини.
(6) Националното бюро за правна помощ заличава от регистъра вписан адвокат:
1. в случаите по ал. 5, т. 1 – за срока на лишаване от право да упражнява адвокатска професия, а при по-леко наказание – за срок три месеца;
2. в случаите по ал. 5, т. 2 – до приключване на производството;
3. в случаите по ал. 5, т. 3 и 4 – за срок една година, а при повторност – за срок три години.
(7) Отказът за вписване и заличаването на адвокат от Националния регистър за правна помощ се съобщават на заинтересованата страна и подлежат на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс и се обявяват на интернет страницата на Националното бюро за правна помощ.”
2. Алинея 8 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 16, който става § 17, по доклада на комисията.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАЙЛО ТОШЕВ: По параграфи 17, 18 и 19 няма постъпили предложения. Комисията предлага същите да бъдат приети, като съответно параграфи 18, 19 и 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме текстовете по вносител на параграфи 17, 18 и 19, които стават съответно параграфи 18, 19 и 20.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ИВАЙЛО ТОШЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 21:
„§ 21. В чл. 38 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите „чл. 37” се заменят с „чл. 37, ал. 1”.
2. Създават се нова ал. 3 и ал. 4:
„(3) Отчетът се подава за:
1. досъдебно производство по наказателни дела – след приключване на досъдебното производство с акт на прокурора;
2. съдебните производства – с приключване на производството пред съответната инстанция.
(4) Адвокатът е длъжен да отчете предоставената от него правна помощ в срок до една година от преустановяване на участието му в производството.”
3. Досегашната ал. 3 става ал. 5 и се изменя така:
„(5) На назначения адвокат се възстановяват и средствата за необходими разходи по защитата за посещение на местата за лишаване от свобода или за задържане, и по защита в друго населено място по реда на Наредбата за командировките в страната.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 20, който става § 21.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАЙЛО ТОШЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме § 21, който става § 22, по текста на вносителя.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАЙЛО ТОШЕВ: Комисията предлага да се създаде нов § 23:
„§ 23. В чл. 42, ал. 2 думите „чл. 23, ал. 4” се заменят с „чл. 23, ал. 3”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме новия § 23 в редакцията на комисията по доклада.
Гласували 80 народни представители: за 79, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАЙЛО ТОШЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 24.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме § 22, който става § 24, в текста на вносителя.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАЙЛО ТОШЕВ: „Заключителна разпоредба”.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага наименованието на подразделението на закона да бъде отхвърлено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме предложението на комисията наименованието на подразделението „Заключителна разпоредба” да бъде отхвърлено.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАЙЛО ТОШЕВ: Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 23 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 6, относно чл. 20а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме предложението на комисията § 23 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 6, относно чл. 20а.
Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма.
Предложението е прието, а с това е приет и законопроектът.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ.
Следва докладът на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Господин Димитров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Първо, процедура за допускане до залата на Силвана Любенова – директор на дирекция, и Цвета Караилиева – експерт, от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме процедура за допускане в залата.
Гласували 72 народни представители: за 71, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете гостите в залата.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: „Доклад относно общ Проект на приетите на първо гласуване на 1 март 2013 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, внесен от Захари Георгиев, Румен Такоров и Атанас Мерджанов, Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, внесен от Иван Вълков и група народни представители, и Законопроект за допълнение на Закона за защита на потребителите, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители, изготвен на основание чл. 71, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме наименованието на закона.
Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1, но предлага съдържанието му да се отрази на систематичното му място в новия § 3.
Комисията предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 50, ал. 3 в текста преди т. 1 след думите „чл. 52, 54” се добавя „54а”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 1 в редакцията на комисията по доклада.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 2 има предложение от народните представители Захари Георгиев, Румен Такоров и Атанас Мерджанов - § 2 да отпадне.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. Създава се чл. 54а:
„Чл. 54а. При сключването на договор от разстояние по телефона, договорът влиза в сила и потребителят се обвързва от предложението от деня, в който доставчикът е получил съгласието на потребителя в писмена форма.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме § 2 в редакцията на комисията по доклада.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Предложение от народния представител Мартин Димитров.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 3:
„§ 3. Създава се чл. 62а:
„Чл. 62а.(1) Срочен договор се продължава само с изрично писмено съгласие на потребителя относно условията за продължаването му. При липса на съгласие, след изтичане срока на договора, той се преобразува в безсрочен при същите условия. Потребителят има право да прекрати безсрочния договор с едномесечно предизвестие, без да дължи неустойки за това.
(2) Нищожни са всички уговорки, които противоречат на ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме новия § 3 в редакцията на комисията по доклада.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 4:
„§ 4. Създава се чл. 62б:
„Чл. 62б. Когато страните са сключили договор в писмена форма, изменения на договорни условия се извършват с допълнителни писмени споразумения.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме новия § 4 в редакцията на комисията по доклада.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 3, но предлага да се отхвърли, тъй като е отразен на систематичното му място в новия § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, вчера казах това на комисията, но може би не се обърна внимание. Вижте, получава се нещо нелогично – където текстовете са приети по принцип, те не се гласуват в залата. Ето, в чл. 62б приехме текст, който в момента ще отхвърлим. Това не е логично. Навсякъде, където има текст, който се приема по принцип, той не се гласува – влязъл е вече на друго място, където му е систематичното място!
Затова Ви предлагам, господин председател, госпожо председател, където има приети по принцип текстове, да не ги гласуваме, да не ги отхвърляме, защото става много интересно. Текст, който вече сме приели, сега с това гласуване ще го отхвърлим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Ние отхвърляме параграфа, господин Такоров, тъй като на практика няма параграф. (Уточнения между народния представител Румен Такоров и председателя Менда Стоянова.)
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо председател, господин Такоров! Това е желанието на Правния отдел. Въпросът е, че текстът по същество е приет, което е моята и Вашата задача. От Правния отдел са решили да бъде такава редакцията. Това е трайна практика. Няма казус. Въпросът е, че по същество това, което всички заедно сме поискали, се е случило. Нали разбирате? Да отпадне § 3, защото се дублира с другия текст. Важното е, че целта на закона, която сме си поставили заедно, се изпълнява. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията § 3 да отпадне, тъй като текстът на § 3 е отразен на систематичното му място в новия § 4.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 4 – предложение от народните представители Захари Георгиев, Румен Такоров и Атанас Мерджанов.
Комисията подкрепя предложението, което е отразено на систематичното му място в § 9.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 4, но предлага да се отхвърли, тъй като е отразен на систематичното му място в § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на комисията § 4 да се отхвърли, тъй като текстът на параграфа е отразен на систематичното му място в § 9.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Предложение от народния представител Иван Костов:
„Създава се нов § 5:
„§ 5. В чл. 165 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
(1) Комисията за защита на потребителите е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София с регионални звена на територията на страната.
2. Алинея 2 се изменя така:
(2) Комисията за защита на потребителите се състои от петима членове, в това число председател, които се избират от Народното събрание с право на отзоваване. От членовете на комисията поне един е юрист и един е икономист.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Иван Костов, което комисията не подкрепя.
Гласували 82 народни представители: за 16, против 51, въздържали се 15.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 5 – предложение от народните представители Захари Георгиев, Румен Такоров и Атанас Мерджанов:
„Параграф 5 да отпадне.”
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 5, но предлага да се отхвърли, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 206.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на комисията, която подкрепя по принцип текста на вносителя за § 5, но предлага да се отхвърли, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 206.
Гласували 75 народни представители: за 74, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 6 – предложение от народните представители Захари Георгиев, Румен Такоров и Атанас Мерджанов.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 5:
„§ 5. В чл. 206 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) На доставчик, който наруши разпоредбите на чл. 54, ал. 1 и 2 или на чл. 54а, се налага глоба или имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.”
ВАНЬО ШАРКОВ (СК, от място): Изказване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказване – заповядайте, д-р Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, правя редакционно предложение.
След малко ще гласуваме създаването на чл. 208а, където има същите наказателни разпоредби, накрая на текста сме записали „за всеки отделен случай”. В текста, който сега предстои да гласуваме –за доставчик, който наруши разпоредбите на чл. 54, алинеи 1 и 2 или чл. 54а, се налага глоба или имуществена санкция в размер на 1000 до 3000 лв., предложението ми е да добавим „за всеки отделен случай”, както е в следващия § 7. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Други желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване направеното редакционно предложение от господин Шарков в края на изречението на ал. 2 да се добави „за всеки отделен случай”.
Режим на гласуване.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Сега гласуваме окончателната редакция на § 6, който става § 5, в редакцията на комисията по доклада, заедно с току-що гласуваното допълнение от господин Шарков.
Гласували 70 народни представители: за 69, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 6:
„§ 6. Създава се нов чл. 207:
„Чл. 207. (1) На лице, което възпрепятства правото на потребител по чл. 55, ал. 1 да се откаже от сключения договор от разстояние, се налага глоба или имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.
(2) На лице, което не изпълни задължението си по чл. 55, ал. 6, се налага глоба или имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.”
Ако позволите, госпожо председател, вече като изказване – ако следваме логиката досега, и на двете алинеи накрая трябва да добавим накрая текста „за всеки отделен случай”. Правя това формално предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Да, благодаря, господин Димитров.
Сега гласуваме направеното предложение от господин Димитров в края на изреченията по ал. 1 и по ал. 2 да се добави „за всеки отделен случай”.
Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма.
Сега гласуваме окончателната редакция на новия § 6 по текста по доклада заедно с направените добавки, които току-що гласувахме.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Предложение от народния представител Мартин Димитров.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 7:
„§ 7. Създава се чл. 208а:
„Чл. 208а. За нарушение на разпоредбите на чл. 62а или на чл. 62б на виновните лица се налага глоба в размер на 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер на 5000 лв. за всеки отделен случай.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме новия § 7 в редакция на комисията по доклада.
Гласували 79 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: „Заключителна разпоредба”.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието и предлага следната редакция: „Заключителни разпоредби”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме наименованието по доклада на комисията: „Заключителни разпоредби”. (Шум и реплики в залата.)
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Това е предложение на комисията, разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Да, гласуваме заглавието на подразделението в редакцията на комисията, а именно „Заключителни разпоредби”.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: По § 7 – предложение от народните представители Захари Георгиев, Румен Такоров и Атанас Мерджанов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 8:
„§ 8. В Закона за радиото и телевизията се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 75 се създава ал. 10:
„(10) Аудио-визуалните търговски съобщения и търговските съобщения в радио-услуги не трябва да се излъчват със сила на звука по-голяма от силата на звука на останалата част от програмата.”
2. В чл. 126, ал. 1 думите „чл. 75 ал. 1 и ал. 3-6 и ал. 8” се заменят с „чл. 75 ал. 1, ал. 3-6, ал. 8 и ал. 10”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме § 7, който става § 8, в редакцията на комисията по доклада.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията предлага да се създаде § 9:
„§ 9. В Закона за електронните съобщения се създава нов чл. 231:
„Чл. 231. (1) При доставка на телевизионни програми от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, към договора се прилага списък с наименованията на телевизионните програми, включени в ценовия пакет.
(2) Предприятията по ал. 1 поддържат на хартиен и на електронен носител регистър на постъпилите от потребителите жалби, сигнали и предложения.
(3) При отпадане на телевизионна програма от списъка по ал. 1 потребителят има право да прекрати договора, без да дължи обезщетение и/или неустойка, като отправи едномесечно писмено предизвестие.
(4) Нищожни са всички уговорки, които противоречат на
ал. 1-3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания няма.
Гласуваме новия § 9 в редакцията на комисията по доклада.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Комисията предлага да се създаде § 10:
„§10. В Закона за туризма (обн., ДВ, бр...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 43а:
а) създава се нова ал. 2:
„(2) Туроператорите и туристическите агенти предприемат или осигуряват предприемането на необходимите мерки в съответствие с Регламент (ЕС) № 181/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно правата на пътниците в автобусния транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004, наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 181/2011”, по отношение на лица с увреждания или с ограничена подвижност с цел пътуване с автобус.”;
б) досегашната ал. 2 става ал. 3.
2. В чл. 64б, ал. 5 накрая се поставя запетая и се добавя „както и изпълнението на задълженията на туроператорите и туристическите агенти по Регламент (ЕС) № 181/2011”.
3. В чл. 86г се създава т. 5:
„5. туроператор или туристически агент, който не изпълни задълженията си по чл. 5, чл. 9, чл. 10, параграфи 2 и 5, чл. 11, параграфи 3 и 5, чл. 14, параграфи 3 и 4 и чл. 15 от Регламент (ЕС) № 181/2011.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 10 в редакцията на комисията по доклада.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Има предложение на народните представители Георгиев, Такоров и Мерджанов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде § 11:
„§ 11. Параграф 8 влиза в сила от 1 април 2013 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме предложението на комисията да се създаде § 11 в текста на доклада.
Гласували 69 народни представители: за 69, против и въздържали се няма.
Текстът е приет, а с това и законът на второ четене.
Процедура – заповядайте.
БИСЕРКА ПЕТРОВА (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Вчера беше включена в седмичната програма на Народното събрание нова точка, а именно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, поради което правя процедурно предложение тази точка да се разгледа сега, преди гледането на второто четене на Законопроекта за туризма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за разместване на точки в дневния ред.
Гласували 69 народни представители: за 64, против 3, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Господин Димитров – процедура по начина на водене. (Реплика от народния представител Мая Манолова.)
Процедура по начина на водене – госпожа Манолова след това.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Госпожо председател, уважаеми колеги! Преди почивката поискахме от председателката госпожа Цачева законопроектът за „Бургас – Александруполис” да бъде гласуван и на второ четене. Тя пое ангажимент това да стане след почивката. Не виждам какви са причините, има явно и други ангажименти, но това е настоятелното искане на Синята коалиция. Настояваме да има процедура, и ние го правим, законопроектът да мине и на второ четене. Бавенето означава този въпрос да не го довършим докрай.
Няма нито една разумна причина, затова Ви напомням, госпожо Цачева, че това беше поискано от името на Парламентарната група на Синята коалиция. Настояваме това гласуване да се състои – Народното събрание да поеме своята отговорност. Правилникът го позволява. Искаме всяка парламентарна група да се определи и на второ четене по този законопроект.
Госпожо Цачева, настоявам отново пред Вас, от името на Парламентарната група на Синята коалиция, законопроектът, касаещ „Бургас – Александруполис”, да бъде гласуван и на второ четене. (Ръкопляскания от СК.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, Вие?
Господин Миков?
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Той ще направи обратно процедурно на това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно процедурно на това.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, встрани от микрофоните): Знае какво мисля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подсказаха ми. Не знам, но ми подсказаха.
МИХАИЛ МИКОВ: Да, да, вярно Ви подсказаха.
Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Очевидно няма съгласие за съкращаването на сроковете между първо и второ четене. Ние заявяваме, че сме против съкращаването на сроковете, и затова да си текат сроковете. (Смях и шум.) Знаем, че става въпрос за законопроект за денонсиране, както са законопроектите за ратификация.
Ще внесем предложение и Ви молим да не отнемате правото, с гласуване, на народните представители да направят предложения за второ четене, защото това е основание за атака пред Конституционния съд. Не бива на финала на Народното събрание да се правят такива неща. Нека си тече срокът по правилник и да си върви Събранието. Мерси. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, чл. 70, ал. 1 казва, че законопроектите се приемат на две гласувания, които се правят в различни заседания – безспорно.
„(2) Народното събрание може да реши по изключение двете гласувания да се проведат в едно заседание. Тази разпоредба се прилага, само ако по време на обсъждането не са направени предложения за изменение или допълнение на законопроекта.”
Твърдите ли, че по време на... (Шум и реплики.)
... има предложения за...?
РЕПЛИКИ: Няма такива. (Шум и реплики.)
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ, от място): Няма такива предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Аз ще помоля за 10 минути време, за да се справя със стенограмата, тъй като не съм била по време на дебатите. Ако няма изрично направени предложения или допълнения, ще допусна процедурата до гласуване.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): По друга тема, не по тази.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля? По друга тема.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): По начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Аз отивам това да го проверя.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): До Вас се отнася.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: А-а-а...
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, току-що парламентарното мнозинство на ГЕРБ гласува и следващата точка, с която ще се занимава Парламентът, е внесеният буквално онзи ден от „Ред, законност и справедливост”...
ЯНЕ ЯНЕВ (независим, от място): Хайде стига! (Силен шум и реплики.)
МАЯ МАНОЛОВА: ... Законопроект за публичност на имуществата на лицата, заемащи висши държавни длъжности. (Силен шум и реплики.)
Парламентарната група на Коалиция за България не се противопостави на това разглеждане, но моят въпрос към Вас е: Вие много добре знаете, че този законопроект влиза без доклад на водещата Правна комисия. Това ще се случи след малко, гласувано е – факт.
Питам аз: защо след като това е най-доброто доказателство, че такава практика съществува в Парламента, тя се е прилагала и друг път, приложи се и днес по отношение на предложение на Коалиция за България за неотложни действия за намаляване сметките на българските граждани, беше решено друго? Защо Вие на формално основание не допуснахте една друга тема, не по-малко важна за хората – темата за намаляване на сметките за ток, които изкараха хиляди хора на улиците?! Защо тази тема, която е изключително важна за хората, беше отхвърлена от Вас на процедурно основание, защото няма доклад на Икономическата комисия, а в същия ден Вие допуснахте изключение по друг законопроект?!
Аз не мога да не призная, че ситуацията е екстрена, че Парламентът трябва да се заеме с най-важните теми за хората. Но не разбирам защо Вие бягате от поемането на тази отговорност? Защо с дребни хитринки до последния момент отклонявате предложенията на Коалиция за България по важни теми?! Това е недостойно! Това срути доверието в Парламента до шест, а вероятно сега и до по-малко проценти. От първия момент на това Народно събрание Вие го ръководите в интерес на ГЕРБ и до последния момент продължавате да го ръководите не като народно, а като партийно събрание, против интересите на хората, които са на улицата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Аз трябва да се запозная със стенограмата, за да видя дали има постъпили предложения.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Няма, няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Такоров ще изясни въпроса дали има направени предложения.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Госпожо председател, искам да Ви обърна внимание – прочетете какво пише в ал. 4: „При първото гласуване законопроектът се обсъжда по принцип и в цялост. Народните представители се произнасят по основните положения в законопроекта.” Никъде не е написано, че тук трябва да правят предложения по първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изрично прочетох ал. 2.
РУМЕН ТАКОРОВ: Извинете, но ал. 4 казва по какво се дискутира на първо четене – по целостта на закона, по предложенията, които са направени по принцип.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Такоров, имате ли направени предложения до момента по време на първото обсъждане?
РУМЕН ТАКОРОВ: Ако искате да Ви кажа за предложение, може би имаше формално, когато Петър Димитров каза, че няма да Ви стигне време да отмените 3 март. (Шум и възгласи в ГЕРБ.)
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: И да запишем 7 ноември!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Тъй като е постъпило предложение на основание чл. 70, ал. 2 за гласуване в едно заседание на две четения на законопроекта, след като не бе заявено изрично да е направено предложение, поставям на гласуване предложението на Мартин Димитров.
Гласували 87 народни представители: за 81, против 5, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Прегласуване.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, Вие наистина продължавате да ръководите Парламента както си искате, без да се съобразявате нито с парламентарния правилник, нито с решенията на Конституционния съд. Припомням Ви, че в рамките на мандата на това Народно събрание в качеството Ви на председател на това Народно събрание Вие вече допуснахте един гласуван закон да бъде отменен от Конституционния съд поради факта, че сляхте първото и второто гласуване в едно заседание, без да има съгласие от парламентарните групи. Припомням Ви – това се случи по Закона за държавния архивен фонд. Този закон беше отменен от Конституционния съд, защото Вие допуснахте гласуването на първо и второ четене да се случи в едно и също пленарно заседание въпреки отрицателните становища по този законопроект от Парламентарната група на Коалиция за България.
Това, че не уважавате правилника и проявявате двоен стандарт, е факт. Но това, че не помните какво се е случило преди три години в този Парламент, вече е тревожно. Давате абсолютни основания този закон да бъде атакуван от Конституционния съд и ние ще се позовем на практиката на Конституционния съд по отношение на актовете на това Народно събрание. С дребни хитринки не може да се ръководи Парламентът. Това е една от причините хората да са на улицата и да нямаме никакъв авторитет и доверие сред тях – заради начина, по който ръководите този Парламент. И продължавате да го правите до последния момент!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, ще Ви прочета още веднъж ал. 2: „Народното събрание може да реши по изключение двете гласувания да се проведат в едно заседание. Тази разпоредба се прилага само под условие – ако по време на обсъждането не са направени предложения за изменения или допълнения на законопроекта.”. Тук не се говори за становище, начин на гласуване и така нататък. Много добре съм запозната с решението!
МАЯ МАНОЛОВА (встрани от микрофоните): Ще го дадем на Конституционния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това е във Ваша полза, госпожо Манолова. Ще бъдете щастливи, а Конституционният съд ще го свали. Защо се притеснявате?!
МАЯ МАНОЛОВА (встрани от микрофоните): Прочетете решението на Конституционния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедура – господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
От името на парламентарната група – почивка, за да не приемате решение без кворум, както ги приемате постоянно като практика. Почивка от името на парламентарна група!
Да се съберете, да се запознаете със стенограмата, да се запознаете с решението на Конституционния съд и с относително хладен разум, а не поддавайки се на русофобските тенденции тук отдясно, да си вземете съответните решения. Списъците ще се вадят поименно, за да се види кой докара тази безработица в България, как блокирахте „Южен поток”, как блокирахте всичките проекти, как съсипахте страната. (Реплики в ГЕРБ.)
Вчера Вашият вожд казва, че ще сменял политиката, щял да я прави лява. Нов бардак със стари състезатели не се получава, уважаеми дами и господа. (Народният представител Иван Костов иска думата за обратно процедурно предложение.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно предложение.
МИХАИЛ МИКОВ (встрани от микрофоните): Какво обратно предложение?! Това е искане за почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това е процедурно предложение. Има обратно предложение.
МИХАИЛ МИКОВ (встрани от микрофоните): Какво обратно?! Има правилник. Ние искаме почивка. Имаме право на предложение от група за почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Нека да чуем обратното становище и ще Ви дам почивка.
Господин Миков, седнете си на мястото.
Слушаме Ви, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Госпожо председател, нямате основание да уважите искането за почивка, тъй като сме в процедура на гласуване. Първо ще гласуваме, а след това ще прецените дали да дадете почивка. Цялото Народно събрание е в тази процедура. Това предложение не е свързано със самото гласуване. Така че трябва да го оставите без внимание. Благодаря.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Ограничавате правата на хората.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обявявам почивка. Тъй като по правилник тя не може да бъде по-малко от 15 минути, обявявам 15 минути почивка.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми народни представители, заседанието продължава.
Преди това трябва да изчистим процедурите, които минаха преди почивката.
Проведохме гласуване по реда на чл. 70, ал. 2 с предложител господин Мартин Димитров за гласуване в едно заседание. (Реплики от народните представители Мая Манолова и Михаил Миков.)
Госпожа Мая Манолова поиска прегласуване с аргументи от решение на Конституционния съд.
След запознаване със съдържанието на решението на Конституционния съд, припомням на народните представители, че действително имаме отменен законопроект на това основание със следните аргументи и мотиви на съда.
В заседанието на комисията и в доклада за първо четене има изрично заявени намерения за предложения между първо и второ гласуване в този законопроект. При представяне на законопроекта за второ четене в същото заседание не е дадена възможност да бъдат направени предложения за гласуване на второ четене. (Реплика от народния представител Мая Манолова.) Не сме стигнали дотам, ние сме на процедурна възможност.
До момента има постъпило процедурно предложение, което е в режим на прегласуване и за което няма пречка по нашия правилник да бъде подкрепено.
Току-що са постъпили две предложения – от страна на Георги Терзийски, Петър Димитров и Корнелия Нинова с конкретни текстове, които ще бъдат подложени на обсъждания, разисквания и гласуване на второто четене тук.
Поставям на прегласуване предложението на народния представител Мартин Димитров. (Реплики от КБ.) Печелите в Конституционния съд, ако сте прави.
Гласуваме.
Гласували 108 народни представители: за 90, против 17, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Процедура – заповядайте, господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, категорично възроптавам срещу проведеното гласуване и настоявам Вие да го отмените.
Между първо и второ четене има постъпили предложения за изменения на законопроекта. Съгласно нашия правилник Вие трябва да вкарате тези предложения в комисия, която, не по-рано от 3 дни, трябва да разгледа и да се произнесе по направените предложения.
Това че в продължение на цял мандат рушите държавността, е факт. В момента Вие започвате да нарушавате грубо и брутално закона. Нямате право да валидирате подобно гласуване, поради което настоявам да го отмените и да се даде възможност направените предложения, които имат абсолютна връзка и смисъл с така приетия законопроект на първо гласуване, да бъдат разгледани за второ гласуване и народните представители да бъдат запознати с тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, благодаря на вносителите на тези предложения, защото те доказват правилността на процедурата по гласуване, тъй като те са с часове – 13,10 ч. и 13,15 ч., след като сме в режим на гласуване по прегласуване искането на госпожа Мая Манолова.
Вашата процедура по начина на водене, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, радвам се, че след като Ви обърнах внимание, все пак сте прочели Решение № 8 от 2010 г., с което беше обявен за противоконституционен закон, приет по същия начин от това Народно събрание. Радвам се, че сте го прочели, но се безпокоя, че или не сте го разбрали, или искате да го игнорирате открито и безцеремонно от парламентарната трибуна.
В това решение на Конституционния съд става дума, че винаги когато народни представители са заявили желание да направят предложения между първо и второ гласуване, трябва да им бъде осигурена такава възможност.
Предложения са направили двама депутати от Коалиция за България. Тук трябва да влезе в сила парламентарният правилник, който е закон за Народното събрание – да бъдат разгледани на комисия, да бъдат обсъдени и да влязат в пленарната зала. Вие нарушавате парламентарния правилник ежечасно, ежеминутно. На Вас той не Ви прави никакво впечатление вече две години, не се изненадвам, че го прегазвате и на финалните заседания.
Но Ви обръщам внимание, и сега повтарям, че аз и колеги от Коалиция за България искаме да ни бъде дадена възможност да направим предложения по този законопроект между първо и второ гласуване, които не можем да направим на коляно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Нали направихте, ето ги пред мен.
МАЯ МАНОЛОВА: Не можем за 5 минути между процедурата на прегласуване да формулираме предложения за второ гласуване.
Искам да ми бъде дадена възможност да направя предложение между първо и второ гласуване в разумен срок, защото все пак не става дума за детска приказка, която да доофомяме ей-така на крак в пленарната зала, а за закон, който ще бъде гласуван от този парламент. Никога, казвам, никога не е имало процедура – предложения да се правят на коляно, и да се вкарват само и само за да се угоди нечий партиен интерес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изтече времето, госпожо Манолова, думата вече има господин Такоров.
МАЯ МАНОЛОВА: Заявявам, че искам да ми бъде дадена възможност да направя предложение между първо и второ четене... (Председателят изключва микрофоните, народният представител Мая Манолова продължава да говори на изключени микрофони.)
Процедура по начина на водене.
Заповядайте, господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, мисля, че дебатът, който водим тук, е много незрял, което показва последните три години и половина какъв беше климатът в това Народно събрание. Защото, уважаема госпожо председател, Вие с Вашата теза казвате, че предложения по законопроектите могат да правят само тези, които се изказват, и трябва да са заявили от трибуната на Народното събрание, че искат да направят своите предложения. За 25 минути може ли да се изкаже цялата парламентарна група?
Аз съм единият човек, който иска да направи предложение. Вие сега ме лишавате от това нещо. (Шум и реплики в ГЕРБ.) Че моите колеги са били по-бързи и по време на почивката са писали – аз имах други ангажименти. Аз не можах да направя своето предложение. (Шум и реплики в ГЕРБ.)
Затова процедурното ми предложение, за да осуетим новата коалиция между ГЕРБ и Синята коалиция, е да намалим времето за подаване на предложения на три дни – максимално краткия срок. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище?
Господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, аз мисля, че маските паднаха. Стана ясно кой кой е, но ние сме направили от името на Синята коалиция процедурно предложение законът да бъде гледан на второ четене. Залата подкрепи това процедурно предложение.
Предлагам Ви да преминем към следващия етап – изчитане на законопроекта за гласуване на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преди да преминем, и ако стигнем до тази процедура, съм длъжна да поставя на гласуване предложението на господин Такоров – да има даден срок, още тридневен, въпреки постъпилите предложения към момента, с които Ви запознах, за предложения между първо и второ четене.
Режим на гласуване!
Гласували 107 народни представители: за 24, против 73, въздържали се 10.
Предложението не е прието.
Процедура.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, винаги съм мислил, че Вие, ръководейки Народното събрание, се съобразявате с клетвата, която дадохме всички ние, а именно: „В работата си да се ръководим от законите на страната и от интересите на народа”. В случая обаче, според мен, Вие нарушавате законите на страната, доколкото правилникът също е закон.
Преди прекъсването на заседанието преди малко обяснявахте, че тази разпоредба се прилага само, ако по време на обсъждането не са направени предложения за изменения и допълнения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: В комисията или в пленарната зала? Да, подкрепям.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Тази процедура за приемане на законопроект на две четения в едно заседание не може да се приеме, ако са направени такива предложения. След възобновяване на заседанието сама казахте, че са направени такива предложения. Отделно от това в своите изказвания народните представители, някои от тях, изразиха несъгласие с част от текстовете. Това са предложения за несъгласие. Вие по същество нарушавате ал. 2 на чл. 70 и допускате да се гледа на две четения нещо, което го изключва второто изречение на ал. 2. Нямате това право да го допуснете, при положение че има този факт – има направени предложения.
Процедурно Вие нямате право да го допуснете, а още по-малко пък имате право да внасяте тези предложения за гласуване в един несъществуващ доклад за второ четене, който комисията не е направила.
Опитвам се да Ви помогна да излезете от блатото, в което затънахте с тези нарушения на правилника. Няма как да се случи това.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Времето свърши.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Времето свърши, но не моето. (Шум и реплики в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Георгиев, допуснатото от мен гласуване на процедурното предложение за гласуване на този законопроект в едно пленарно заседание съответства изцяло на фактите до момента на подлагането му на гласуване, а те са: в доклада на комисията и по време на заседанието й, както и при обсъждането на първо гласуване на законопроекта в пленарната зала, не са постъпили предложения, нито са заявени предложения по редакцията на законопроекта. Налице беше изцяло оспорване на принципите и философията на онова, което се обсъжда на първо гласуване.
Фактът, че в процедура на гласуване и поисканата почивка, която съм длъжна веднага да дам, но ние сме в процедура на прегласуване, поискана от госпожа Мая Манолова, постъпват две предложения ... (Реплики от КБ.)
Да, точно това е. Това подкрепя моята теза, че до подлагане на процедурното гласуване те не са били факт. (Реплики от КБ.)
Господин Мартин Димитров, имате думата за доклад за второ ... (Шум и реплики. Народният представител Иван Костов иска думата за процедура.)
Процедура?
ИВАН КОСТОВ (СК): Предлагам да подложите на гласуване удължаване времето на заседанието до приключване на точката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно предложение?
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Процедурно, госпожо председател, да се удължи работното време до приключване и на точката, свързана със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лицата, които заемат висши държавни длъжности.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Постъпили са две предложения. Ще ги подложа на гласуване в тяхната последователност.
Първото е за удължаване на времето до приключване на второто четене на законопроекта, който обсъждаме в момента, а това е Законопроект за денонсиране на Споразумението между правителството ... и така нататък.
Гласуваме първото предложение.
Гласували 95 народни представители: за 41, против 13, въздържали се 41.
Предложението не е прието.
Прегласуване? Няма желания за прегласуване.
Поставям на гласуване предложението на господин Василев за удължаване на работното време до приключване и на следващата точка, а именно Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.
Гласували 98 народни представители: за 82, против 11, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Госпожа Манолова – по начина на водене.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо председател, изказването ми е изцяло за парламентарната стенограма, защото тя ще стане част от жалбата до Конституционния съд, както всъщност парламентарната стенограма е станала част и до искането за отмяна на Закона за държавния архивен фонд, което искане Конституционният съд е уважил по отношение на едно подобно безобразие, направено от това парламентарно мнозинство под Ваше ръководство.
Пояснявам, че в свое обратно процедурно предложение по повод на искането на господин Мартин Димитров законът да бъде разгледан в това пленарно заседание на две четения, господин Михаил Миков заяви, че ще направи предложения за второ гласуване. Заяви от името на нашата парламентарна група, че искаме да ни бъде дадена възможност и да не ни се ограничава правото за предложения за второ гласуване. (Шум и реплики в ГЕРБ.)
Не че се изкушавам името ми отново да бъде написано в конституционно решение, както и предния път, когато Ви предупреждавах, че ще Ви падне закона в Конституционния съд, но заявявам, че ние своевременно, преди мнозинството да реши въпроса с двете гласувания в едно пленарно заседание, заявихме, че искаме възможност да правим предложения. Извинявайте, не съм в състояние за 15 минути да формулирам предложения за второ гласуване по важен законопроект. Може би Вие можете, може би Вашата парламентарна група се справя, но не всички от нашата парламентарна група го можем – да пишем на коляно предложения и Вие да ги обсъждате ад хок. (Шум и реплики в ГЕРБ.) Всъщност Вие нищо не обсъждате, просто натискате копчетата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Така че нарушавате не само парламентарната, но и конституционната процедура и това ще бъде поредният закон, който Конституционният съд ще отмени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това е работата на Конституционния съд. Благодаря Ви. (Шум и реплики в ГЕРБ.)
МАЯ МАНОЛОВА: Ами има практика, четете, образовайте се!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Думата има господин Мартин Димитров. (Шум и реплики.)
Колеги, няма да допусна да се разстройва работата на Народното събрание. Имате достатъчно аргументи, които изложи госпожа Манолова. На Ваше място щях да започна да пиша жалбата. Благодаря Ви.
Слушам Ви.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа!
„ЗАКОН
за денонсиране на Споразумението между правителството на Руската федерация, правителството на Република България и правителството на Гръцката република за сътрудничество в строителството и експлоатацията на петролопровода Бургас – Александруполис
Член единствен. Денонсира Споразумението между правителството на Руската федерация, правителството на Република България и правителството на Гръцката република за сътрудничество в строителството и експлоатацията на петролопровода Бургас – Александруполис, ратифицирано със закон от Народното събрание на 30 май 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Докладвайте постъпилото предложение.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Постъпили са две предложения.
В 13,10 ч. е постъпило предложение от Георги Терзийски – независим народен представител:
„Уважаема госпожо председател, на основание чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам промени в Законопроект за денонсиране на Споразумението между правителството на Руската федерация, правителството на Република България и правителството на Гръцката република за сътрудничество в строителството и експлоатацията на петролопровода Бургас – Александруполис, № 302-01-6, от 8 февруари 2013 г.
1. Член единствен става чл. 1.
2. Създава се чл. 2 със следното съдържание:
„Чл. 2. Денонсирането влиза в сила, при условие че проектът има отрицателна оценка за въздействие на околната среда.”
Второто предложение е постъпило в 13,15 ч. Предложението е от народните представители Петър Димитров и Корнелия Нинова по Законопроект за денонсиране на Споразумението между правителството на Руската федерация, правителството на Република България и правителството на Гръцката република за сътрудничество в строителството и експлоатацията на петролопровода „Бургас – Александруполис”, вх. № 302-01-6, от 8 февруари 2013 г., приет на първо гласуване на 7 март 2013 г.:
„Господин председател, на основание чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правим предложение:
1. Член единствен да отпадне.
Петър Димитров, Корнелия Нинова”. (Смях. Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Дискусия!
Моля народните представители, които имат желание, да се изкажат, да вземат думата. Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Димитров. (Реплики от народния представител Мая Манолова.) Господин Димитров, имате думата за изказване. (Шум и реплики от КБ.)
Защо не уважавате колегата си, който излиза на трибуната, и иска да говори?
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Защото Вие не го уважавате, затова!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Слушаме Ви, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Госпожо Цачева, съжалявам, че на Вас се пада тази чест, както са казвали руснаците, които са освободили Плевен – Плевна, съжалявам, че народен представител от Плевен ще опозори себе си с това денонсиране, тъй като всички разбирате, че то е политическо и няма нищо икономическо в него.
Тук бяха казани приказки за Виенска конвенция, за не знам какво си. Виенската конвенция се прилага, ако няма друг договор. Има договор за изграждане на петролопровод, така че от договора може да се излезе съгласно клаузите на този договор. Одеве Ви го казах, повтарям го пак: няма пари, няма финансиране – аргументът е сериозен. Събират се учредителите на съответната проектна компания и решават да прекъснат проекта. Какво правим в момента? В момента даваме повод за искания към България така, че да платим и на Гърция, да платим и на Русия не само, което е похарчено в момента, но да има и искове за пропуснати ползи! Не го правете!
Не виждам сериозна аргументация, поради която Вие да го направите.
Отново се обръщам към Вас госпожо Цачева. Много критикуваха един клип на миналите избори: „Гласуваш за ГЕРБ –гласуваш за Костов!” Ето това правите днес! Честита нова коалиция! Добре отивате на предстоящите избори. (Шум и реплики.)
Да кажа две думи и за другите глупости, които се изговориха одеве. Нямало нефт – напротив, със споразумението, което днес се готвите за денонсиране, Русия се задължава да пълни нефтопровода или да плаща. Това беше основният повод за преговори с Русия, срещу който имаше възражения. (Силен шум и реплики.)
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК, от място): В кой член го пише?
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Няма такъв член в договора!
РЕПЛИКИ: Лъжеш!
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Мили, скъпи господа! Господин Гагаузов е забравил, но аз също присъствах на преговорите по този въпрос. Той беше един от най-тежките въпроси. (Шум и реплики.)
Разбирате, че няма как България да гарантира пълненето на нефтопровода. Няма как и Гърция да гарантира. Единственият, който може да гарантира, е Русия. Без такива гаранции, разбира се, че изобщо няма какво да се прави. От тази гледна точка: не създавайте илюзии, каквито не съществуват!
Искам да Ви напомня за една екскурзия на политици и кметове. Ходиха във Финландия да видят аналогичната ситуация, да видят колко е опасно. (Шум и реплики.)
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): А ти къде ходи?
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не съм ходил във Финландия на въпросната екскурзия. (Възгласи: „А-а-а!”.) Какви бяха изводите от тази екскурзия? Някаква заплаха? Финландия да е изгубила туризма си, да е отровена? При аналогични проекти в целия свят няма нито една авария! Нито една авария!
Много глупости се изговориха тук – Мексиканският залив не Ви е това, за което приказвате. (Шум и реплики.)
Няма да повтарям пак за веселата сума, която се спомена – 7 милиарда, за да го изградим. Седем милиарда долара! Предполагам, че ще правите тръбите от платина, за да може 280 км тръба да излезе 7 милиарда. Не виждам друго обяснение.
Нефтопроводът „Нефтохим” – „Девня”, който е горе-долу толкова километра, предполагам, че струва най-малкото 7 млрд. долара. Дайте да изкопаем тези тръби, да ги продадем и да покрием целия външен дълг на България! (Шум, реплики, смях от ГЕРБ.) Смехории приказвате, които не са достойни за тази зала.
Завършвам, тъй като ми изтича и времето. (Реплики от ГЕРБ.) Не, не се безпокойте за нашето време.
Защо Ви боли толкова много да не се заобиколят проливите, скъпи, мили?! Какъв Ви е проблемът, че ще бъдат заобиколени проливите? Това не е ли външен политически ангажимент досега на една политическа сила, а сега вече ставате две политически сили? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Завършвам с това: нашият народ направи едно изключително благородно дело – спаси евреите си преди 75 години.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК, от място): Това какво общо има с дебатите?!
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Един друг народ преди 135 години спаси българите. Не се опитвайте да задраскате това спасение! (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Има ли реплики, колеги? Няма.
Господин Курумбашев – процедура.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Аз се надявам, че наистина ще имаме възможност да завършим работата на това Народно събрание по нормален начин.
Моята процедура е свързана със следния въпрос. Като член на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, в 11,30 часа получих съобщение, че днес от 14,00 часа ще имаме извънредно заседание. Попитах председателя на нашата комисия господин Димитров какъв ще бъде дневният ред, тъй като заседанието е извънредно. Той ми каза, че първа точка ще бъде второ четене на точката за денонсиране на договора „Бургас – Александруполис”. В 14,00 ч. нашата комисия трябва да се събере по това, което насрочи господин Димитров. Защо пленарната зала може да вземе решение за второ четене, преди да се е състояло заседанието на комисията на второ четене?!
Понеже междувременно се разви нашата дискусия тук, в залата, получих втори есемес в 13,30 часа, в който ми съобщават, че няма да имаме извънредно заседание с тази точка.
Не ни давайте процедурна възможност по чисто процедурен начин ние да отменим това чрез искане към Конституцонния съд! Нека да вървим по реда, утвърден от парламентарния правилник. Нека този законопроект да се гледа на второ четене в комисия, след което да влезе на второ четене в залата. Ако е толкова голям зор, направете извънредно заседание, помолете Президентът да не разпуска Народното събрание, извънредно заседание с точка първа във вторник, четвъртък, когато си изберете. Нека обаче да следваме парламентарните правила – това е моята молба и към Вас, госпожо председател.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Много добре знаем правилата.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Нека да си мине в парламентарната комисия на второ четене и след това да влезе в залата. Много добре знаете правилника.
Молбата ми е да прекратим дискусията, докато не мине в комисията. След като мине в комисията, да влезе на второ четене в залата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Курумбашев.
Други народни представители за изказване?
Процедура по воденето.
Заповядайте, господин Ангел Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, наистина буди недоумение поведението, което демонстрирате и Вие, като председател, съответно и председателят на Икономическата комисия, който до този момент беше известен като човек, придържащ се към някакви правила. Да приемем, че мнозинството е решило в последните дни, че може да гази всякакви процедури и правила. Не разбирам обаче защо се опитвате да избягате от правилника и нормите в него?!
Сега разбирам, че отменяте и заседанието на Икономическата комисия.
Вие, госпожо председател, поехте ангажимента на Председателски съвет да включите, като Ваше право по ал. 5 на чл. 47 проекта за решение, свързан с неотложните мерки за сметките на електрически ток, най-общо казано.
Два пъти Икономическата комисия проваля вземането на решение, каквото и да е то. (Реплика от народния представител Мартин Димитров.)
Госпожо председател, вчера Вие обявихте това като Ваш ангажимент. Ясно е, че в такъв случай сте направили това обявление единствено за да демонстрирате уж желание и съответно да разиграете театъра с липсата на кворум в Икономическата комисия.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ (ГЕРБ, от място): Вашите хора ги няма.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Гласувайте, както искате, по този проект за решение. Но понеже нямате смелостта да гласувате „против”, за да не съберете допълнително гнева на хората отвън, Вие се опитвате по евтин начин да разигравате театър, да няма становище на Икономическата комисия и съответно да не включите тази точка в дневния ред.
От друга страна, кое Ви кара да нарушавате правилата, след като веднъж сте насрочили заседание, за да гледате предложение на второ четене за денонсиране на споразумението, да го правите сега? Кое, кое точно Ви кара?! (Реплики от ГЕРБ.) Кое Ви кара да бързате?
ВАНЬО ШАРКОВ (СК, от място): Времето.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Кое време?! Времето – Вашето, изтече – то е ясно. Ясно е, че изтече Вашето време. А защо го правите в нарушение на правилата?
Госпожо председател, ние сме поискали на базата на чл. 27, ал. 3 Вие да свикате заседание на Икономическата комисия, която да разгледа проекта за решение, свързан със сметките за ток. Защо продължавате в тази посока?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Найденов, ако тръгнат нормално процедурите тук, аз съм готова да изляза и да свикам комисия по начина, по който Вие искате – разглеждане на точка с проекта за решение, но нямам възможност да стана оттук, защото до момента има 7-8, не съм ги броила, заявки.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Това е нарушение на правилата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Е, не, тук можем да спорим.
Благодаря Ви.
За изказване.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, встрани от микрофоните): Стига с този цирк! Те затова Ви изгониха хората. Вие така и не разбрахте, че Ви изгониха.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Кой ни изгони? Хайде стига бе! (Шум, оживление в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Моля, колеги! Моля, колеги! (Продължаващ шум и реплики от ГЕРБ.)
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз изложих своите аргументи, които бяха ясни и точни, по време на разискванията на първо четене. Сега вземам думата, защото преди малко бяха казани очевидни неистини от тази трибуна. Нека да ги спомена.
Първо, беше казано, че такива катастрофи, за които говорим, не се случват, особено в Черно море. Искам да Ви кажа, че на 11 ноември 2007 г. сравнително малкият руски танкер „Волгонефт 139” се разцепи на две малко преди Керченския провлак, като пренасяше 1300 т петрол. Представете си, че същото може да се случи при пренасяне на тези тонове петрол към Бургас. В резултат на това настъпи екологична катастрофа в Черно море, която се разраства. По оценка на руските учени и органи за околна среда щетите ще бъдат лекувани в продължение на едно десетилетие. Следователно нека да вярваме на фактите, а не на голословните твърдения на един от преждеговорившите.
На второ място, беше казано, че Русия поемала ангажимент да запълни тръбата. Пред мен е Законът за ратификация (показва го), който беше гласуван от депутатите от тройната коалиция през 2007 г. Това е единственият закон, свързан с този договор. Нека казалият, че вътре има клауза, ако не се запълни тръбата, на България ще й бъде плащано като при 90% пълна тръба, да покаже в кой член е посочено това, за което той говори. Ако не го посочи, това означава, че се стреми да манипулира не само депутатите, но и всички, които се интересуват от тази тема. Държа да ми се каже в кой член на договора има записан такъв текст, защото няма такъв текст. (Реплики от ГЕРБ.)
Завършвайки, ще кажа така. Имаше една триглава ламя, която беше скрита под името Голям шлем на Георги Първанов. Преди две седмици отрязахме едната глава на ламята – АЕЦ „Белене”. Днес трябва да отрежем втората глава „Бургас–Александруполис”. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики?
Първа реплика – господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Иванов, това, което режете, са работните места на България! Това, което режете, са доходите на българските граждани! (Реплики от СК.) И ги режете Вие от Синята коалиция в коалиция с проваленото управление на ГЕРБ! И ги режете до последно!
Само че после Вас ще Ви отрежат! От едната страна Кабаиванов ще Ви отреже, от другата страна ГЕРБ ще Ви отреже! Ще си получите рязането, за което сънувате тук – за лами! Самите Вие, Вашето правителство е започнало един проект, „Бургас Александруполис” е тръгнал по времето на Вашето правителство и сега, защото някой Ви е казал, трябва да го провалите!
Така че режете като за последно! Хората Ви гледат! Само цените на тока не Ви интересуват! Само не Ви интересува гражданите да получат някакво облекчение! Режете доходите, режете работните места, а цените ги пускате – тях не ги режете! Ето това режете Вие, да!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Господин Иванов, не очаквах точно от Вас да тръгнете в тази посока. (Възгласи: „Е-е-е!” от ГЕРБ. Реплика от народния представител Иван Иванов – показва документ.) Има танкери, които търпят аварии, има, така е.
Господин Иванов, как идва нефтът до „Нефтохим Бургас”? С космически кораби?
ИВАН КОСТОВ (СК, от място): Пристанище има.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Пристанище има, значи идва с кораби! С кораби идва! С кораби! Затова има разлика. Значи тези кораби са непотопяеми! Те не аварират, нищо не им се случва.
Но тези 60-хилядни танкери – те са крехки като кибритена кутийка, ще протекат и ще замърсят нашето Черноморие! Дрън-дрън!
В Закона за ратификация няма как да има, бе, господин Иванов. Той е член единствен. (Реплика от народния представител Иван Иванов.) В споразумението има – в споразумението. В Закона за ратификация е член единствен.
Слушайки Ви за главите, една идея – направете там: режеш, режеш – седем глави на господин Костов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика?
Дуплика – господин Иванов.
ИВАН КОСТОВ (СК, от място): Лично обяснение!
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Искам все пак да кажа и на двамата мои колеги, че не трябва непрекъснато да се лъже от тази трибуна. Колко са работните места, за които говори господин Миков? Знае ли ги? Той не ги знае, но аз ще му кажа.
Общо за целия тръбопровод има 160 работни места, от които 60 на руски специалисти, които са специалисти в построяването на петролопровода на територията на Руската федерация. С други думи, се касае за 100 работни места, господин Миков!
Приходите колко трябваше да бъдат, ако тръбата се запълва, което няма да се случи? Ще бъдат 35 милиона.
Приходите от туризъм на Южното Черноморие са над милиард и половина! Над милиард и половина – абсолютно несъпоставимо! Никой не ни позволява, ако защитаваме българските граждани, българския бизнес, да го поставяме под тази заплаха!
На следващо място, по отношение на рязането. Искам да отговоря на господин Димитров, че това, което със сигурност ще бъде рязано, са горите на Странджа, защото специалистите са изтъкнали в анализа за „Бургас – Александруполис”, че необходимата обща инженерна площ ще бъде 30 хиляди декара в този уникален с девствената си природа, животински и растителни видове край на България, който има огромен потенциал за селския екотуризъм! Това ще режете Вие – горите на България в девствената част на страната! Част, която е определена в европейски мащаб за защитена територия!
По тази причина аз отново се убедих в едно – това, което и сега се говори, показва, че няма никакви аргументи от страна на левицата да защитават този проект! Единственият им аргумент е да обслужват руската върхушка! Това са просто рубладжии, които го доказват всеки ден! (Ръкопляскания от ГЕРБ и СК.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преди процедурата на госпожа Манолова – лично обяснение на господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Колегите казват, че много руска водка трябва да се изпие, за да се видят от една глава седем! (Смях от ГЕРБ.) Вие – като Храбрия шивач тук! Може ли да влиза в такава роля бивш министър на икономиката? Какви седем глави, какви дванадесет крака, какви неща говорите тук? Сериозно ли ги говорите?
Виждам, че сгрешихме, като дадохме почивка, госпожо председател, защото наистина хората черпят отнякъде вдъхновение. Това вдъхновение обаче преминава всякакви граници! (Смях и частични ръкопляскания от ГЕРБ.) Започвате да се изживявате наистина като смешни герои от средновековни приказки.
Къде са ми седемте глави? Я ме вижте хубаво сега. Къде са седемте глави? (Смях от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предлагам да приключим с филмите на ужасите, хорърите, мрачното фентъзи и тъпите смешки, които слушаме през последните минути. И да почерпите – Вие лично, ако не вдъхновение, то предложение от Парламентарния правилник в съответствие с решенията, които взе парламентарното мнозинство.
Само Ви ги припомням. Предложението за удължаване на времето за разглеждане на този законопроект беше отхвърлено. Прие се предложението за разглеждане след 14,00 ч. на законопроекта, предложен от РЗС – за публичност на имуществата на лица, заемащи висши държавни длъжности.
То че не спазвате Парламентарния правилник, е очевидно. Спазете поне решението на мнозинството! Прекратете този дебат и преминете към следващата точка, която беше гласувана от Парламента – законопроектът, внесен от РЗС, за да запазим поне малко оставащото достойнство на този Парламент!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Госпожа Стоянова – процедура.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за прекратяване на разискванията по тази точка за днес (частични ръкопляскания от ГЕРБ), както и за намаляване на срока между първо и второ четене, тоест допълнителния срок, на три дни.
Постъпили са вече две предложения в рамките на тези три дни – да има възможност да постъпят и други предложения по този законопроект.
Моля да ги подложите на гласуване поотделно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По същество бяха направени две процедурни предложения.
Първото е за прекратяване на разискванията по този законопроект в днешното пленарно заседание.
Гласуваме, колеги.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Сега ще поставя на гласуване второто процедурно предложение на госпожа Стоянова – времето за още предложения между първо и второ четене да бъде намалено в рамките на три дни.
Гласуваме намаляване на срока за предложенията между първо и второ четене на три дни. (Реплики между народните представители Янаки Стоилов и Лъчезар Иванов.)
Едното е във връзка с другото. Систематично трябва да тълкуваме поредността на решенията на Народното събрание.
Гласували 97 народни представители: за 90, против 6, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНОСТ НА ИМУЩЕСТВОТО НА ЛИЦА, ЗАЕМАЩИ ВИСШИ ДЪРЖАВНИ ДЛЪЖНОСТИ.
Няма постъпил доклад на Правната комисия.
От името на вносителите слушаме господин Яне Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Законът за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, има антикорупционна насоченост и въвежда принципите на прозрачност по отношение на имущественото състояние на лицата, изпълняващи важни публични функции.
За последните 13 години – от 2000 г. до 2013 г., са правени частични промени, но в списъка на лицата, които трябва да попълват годишни декларации, винаги са били премахвани определени длъжности, над които е имало най-вероятно политически чадър, или заради които определени групировки не са искали да бъдат оповестявани доходите им.
Например в Националния съвет за тристранно сътрудничество, където се обсъждат доходите на българските граждани, на практика се осъществява от лица, чиито доходи и имущество не са публични, освен тези на министрите. Значи министрите, които водят преговорите и осъществяват социалния диалог, преговарят с лица, чието имущество никой не е чувал и не знае.
Нещо повече, в този закон има и видими пропуски като това, да речем, че евродепутатите подават годишни декларации, но те не са задължени, съгласно сега действащите разпоредби на закона.
Българското общество има право да знае по какъв начин се променя имущественото състояние на заемащите подобни длъжности, включително и на лицата, за които беше темата табу обществото да научи какви доходи получават. Ние считаме, че е голяма празнота и по отношение на ключови приходоосигуряващи институции като НАП, Митници, Комисията за конфискация да не попълват годишни декларации.
В списъка на задължените лица би следвало да се включат и членовете на Инспектората към Висшия съдебен съвет, така както са включени всички членове на ВСС. Главен инспектор и инспектори, съгласно българската Конституция, се избират с две трети мнозинство от Народното събрание, за да проверяват органите на съдебната власт. Очевиден пропуск е тези лица, които на практика контролират всички магистрати в съдебната система, да не са задължени да подават годишни декларации.
Голяма законодателна празнота е съществувала и по отношение на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, защото нейният предмет е свързан с условията и реда за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито със средства, за които не е установен законен източник. Задължението управителите и членовете на управителни или контролни органи на дружества, упражняващи дейност по управление или експлоатация на съоръжения или нейни инженерни мрежи на водоснабдяването и канализацията, електроснабдяването, топлоснабдяването, газоснабдяването, да декларират доходите си, произтича от обстоятелството, че се касае не за свободен, а за държавно регулиран пазар. Тези предприятия предоставят стоки и услуги от особено важно значение за жизнения стандарт на българските граждани и за националната сигурност на Република България.
Същевременно, поради характера си, тези дейности най-лесно се поддават на монополизиране. Сред тях са електроразпределителните, топлофикационните и ВиК дружества, които станаха обект на масов протест, именно заради злоупотреби с монополното си положение. Не на последно място – заради прекалено високите заплати на техните мениджъри.
Вносителите на настоящия законопроект споделят категорично убеждение, че приложното поле на закона следва да се разшири и в посока към ръководните длъжности в организациите с обществен характер. Този принцип е частично въведен в действащия сега закон по отношение на ръководните длъжности в политически партии чрез препратка към Закона за политическите партии. Той обаче е ограничен само до партиите, получили над 1% на последните парламентарни избори. За разграничителна линия е прието само получаването на държавна субсидия. Този критерий не е достатъчен. Оперирането с държавна помощ не е единственият източник на корупционни изкушения и възможности, нито контролът върху държавните средства е единствената цел на закона.
Например, търговията с влияние далеч не е прерогатив на големите партии, а образуването на политически формации на лобистки или корпоративен принцип, което очевидно стана преди масовото признание, е феномен, пред който следва да се поставят необходимите законови бариери. Предложението е задължени лица да бъдат членовете на ръководни и контролни органи на всички политически партии без изключение. Това трябва да се приложи по отношение на юридическите лица с нестопанска цел за обществената дейност.
От самия институт, дефиниран в закона, следва, че техен обект са не частни интереси на членовете им, а пряко или косвено потребностите на значително по-големи социални групи. Те предлагат и една възможна форма на поемане от структурите на гражданското общество някои от социалните функции на държавата. Те оперират с публични финанси. Предлаганият текст има за цел да ограничи възможността да бъдат използвани като фасада за нерегламентирани финансови операции или за други дейности, които са в противоречие с техния смисъл и обществената им роля.
Във връзка с това разширяване на предмета на закона се налага и изменение в наименованието му.
И накрая, уместно е да са публични и доходите на кандидатите за висши длъжности, които подлежат на пряк избор от суверена. Това ще бъде още една бариера пред достъпа до властта на лица, които са склонни към непочтени или нерегламентирани доходи, и то още преди вземането на длъжността.
По чисто технически съображения този списък следва да се ограничи само до най-висшия кръг – кандидатите за президент и вицепрезидент, за депутати и за евродепутати. За да няма безсмислено дублиране на документи не е необходимо те да декларират доходи в качеството си на кандидати, ако вече ги декларират, защото заемат някоя от длъжностите в обхвата на закона.
Промяната на закона е част от антикорупционното законодателство, която осигурява необходимата прозрачност и не ощетява фиска на държавата, а обратното.
В разработването на този законопроект са се включили и експерти от Института за модерна политика. Подобна практика съществува в много други европейски страни и аз смятам, че с приемането на този Закон за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществата на лицата, заемащи висши държавни длъжности ние отговаряме в значима степен и на онази част от протестиращите български граждани, които искат прозрачност на доходите, на парите на лицата, заемащи висши държавни длъжности.
Считаме, че сега, в навечерието на парламентарните избори, е особено важно кандидатите за народни представители да се знае кои са, за да се осъществи така необходимият информиран избор. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Откривам дискусията.
Имате думата за изказвания.
Има ли желаещи за изказване? Няма желаещи за изказване.
Закривам дискусията, ще преминем към гласуване.
Моля народните представители да влязат в залата.
Моля, квесторите, поканете народните представители да влязат в залата, предстои гласуване! (Шум и реплики.)
Моля народните представители да влязат в залата, предстои гласуване!
Режим на гласуване.
Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Процедура.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Госпожо председател, предвид обстоятелството, че няма изказвания, няма и заявено желание да се направят предложения за изменение и допълнение, предлагам в днешното пленарно заседание законът да бъде приет и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Обратно процедурно предложение?
Господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, нещо много се разтичаха всички! Дайте тридневен срок, нормален, както по предишния…
Очевидно ще има заседание другата седмица. Все пак народните представители да могат да се запознаят… Имаме намерение да направим предложение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Миков.
Първо, подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от господин Миков за тридневен срок между първо и второ четене.
Моля народните представители – гласувайте процедурата за намаляване на срока между първо и второ четене на три дни.
Гласували 74 народни представители: за 66, против 6, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Господин Василев, в този смисъл Вашето предложение е безпредметно да го подлагам на гласуване.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Оттегляте го, нормално.
С това приключихме днешното пленарно заседание.
Утре – редовно пленарно заседание в 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 14,26 ч.)




Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председател:
Менда Стоянова



Секретари:
Пламен Нунев
Любомир Иванов
Форма за търсене
Ключова дума
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание

Проект BGFOP001-2.013-0001

Избор на председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество

Избор на заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията





    Последни заседания