Михаела Доцова поздрави служителите от свое име и от името на народните представители по повод празника и отбеляза, че службата спомага за защита на националната сигурност и подсигурява конституционния ред на Република България.

Председателят на парламента припомни, че основата на тази държавна институция е поставена малко след Освобождението на България, когато княз Александър Първи Батенберг създава първата охранителна структура. От 12 септември 1879 г. досега вие с мъжество и достойнство осъществявате своите професионални задължения и осигурявате охраната на публични лица, които имат отговорни задачи по осъществяване на държавното управление, допълни тя.

Михаела Доцова изрази своята благодарност към служителите за тяхната лоялност, морал, висок професионализъм и отдаденост. Тя ги помоли да предадат на семействата си нейната признателност за разбирането, което проявяват към отговорностите и заетостта им.

През 21. век трудностите и предизвикателствата пред вашата професия са много повече и доста по-неочаквани, но с професионализъм и всеотдайност ги преодолявате, заяви председателят на парламента. Вярвам, че това се признава и от българското общество, и от международните структури, с които работите, допълни Михаела Доцова.
 

Текстовете въвеждат в националното законодателство изисквания на европейски директиви в областта на административното сътрудничество и обмена на информация за данъчни цели. Законовите промени предвиждат данъчните служби в Европейския съюз и партньорските страни да имат възможност да обменят помежду си информация за лицата, които търгуват с криптоактиви за целите на данъчното облагане. За да отговорят на тези изисквания, компаниите за криптоактиви трябва да се регистрират и да предоставят информация в една държава членка. Законопроектът предвижда доставчици на услуги за криптоактиви, регистрирани и лицензирани у нас, да имат задължението да предоставят на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите идентификационни данни за всеки ползвател на криптоактиви, включително имена, адрес, дата и място на раждане, държавата членка или партньорската юрисдикция, на която е местно лице за данъчни цели, данъчен номер.

Да бъде разширен кръгът на лицата, които могат да извършват частна охранителна дейност, прие парламентът на първо четене. Законопроектът за промени в Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД) e  внесен от Министерския съвет. С предложените промени отпада изискването трудовият договор да е „основен“ и се разширява кръгът на лицата, желаещи да работят допълнително, се посочва в мотивите на законопроекта. Управителите на търговски дружества и юридическите лица се включват към категорията на лицата, които трябва да отговарят на изискванията за извършване на частна охранителна дейност. В съществуващата правна уредба по ЗЧОД възложител по договор за „лична охрана“ може да бъде само физическо лице - управител или собственик на дружеството, а с добавянето на „юридическо лице“ ще се обхванат случаи, когато дружество се явява в качеството на „възложител“ по договор за лична охрана на управител, собственик, служител или друго служебно лице, срещу което има реална заплаха, като самото охранявано физическо лице няма финансовата възможност да поеме разходите за личната си охрана, посочва вносителят.

Парламентът прие на първо четене промени в Закона за чистотата на атмосферния въздух с вносител Министерския съвет. „За“ бяха 146 депутати, без нито един „против“, а 18 се въздържаха. Причините, които налагат измененията в Закона за чистотата на атмосферния въздух, са обобщени в четири основни точки, посочва вносителят. Те са определяне на органите, които ще отговарят за прилагането на изискванията на новия регламент на ЕС относно веществата, които нарушават озоновия слой; отмяната на два регламента – за флуорсъдържащите парникови газове и за изменение на Директива на ЕС от 2019 г.; както и въвеждането на ефективна система за контрол и санкции при нарушения на задълженията по регламентите.

В приветствието си към жителите и гостите на града Михаела Доцова подчерта, че заедно с колегите си народни представители и с местната власт ще направят това, което хората от Северозапада заслужават – повече транспортна инфраструктура и свързаност, повече грижа за местния бизнес, за достойните старини на възрастните и за по-доброто образование и здравеопазване на младите. Тя отбеляза, че Берковица има много поводи за гордост, но най-ценното са нейните хора. По думите й духът, който носи берковчанина  -  на  разумност, рационалност, гордост, интелигентност, е дух на целия Северозапад. 
Иван Вазов е бил възхитен от силата на връх Ком, героите на Йордан Радичков са родени тук, тук звучи гласът на Орлин Горанов, от Берковица  започва своя път Павлина Филипова и още други силни спортисти, посочи Михаела Доцова.

Председателят на парламента изрази вълнението си, че на този празник е в своята Берковица, сред своите учители, съученици, приятели, съседи, съграждани. Няма нищо по-хубаво от това на празник човек да си бъде вкъщи, отбеляза тя и допълни, че празникът на Берковица всъщност е празник на семейството. Михаела Доцова припомни, че през 1997 г.  общественото мнение и мнозинството са се обединили около това градът да празнува на 8 септември, когато Българската православна църква отбелязва Рождеството на Пресвета Богородица и българите вярват, че това е денят на семейството, на грижата за децата, на майчинството.

Без значение кой къде отива и колко далече лети ние трябва да си обещаем, че на празниците ще си бъдем вкъщи, призова Михаела Доцова. В нашата памет нека звучи онази хубава песен на Орлин Горанов „Берковица, Берковица, ти скъп мой роден край“, допълни тя.
 

По повод празника по-рано през деня председателят на Народното събрание заяви, че на 6 септември 1885 г. българският народ е единен, действа без колебание и доказва, че националната кауза за обединение стои над всичко. Съединението е онзи паметен пример на могъщо отстояване на националния интерес, който винаги ще вдъхновява с оптимизъм за достойно бъдеще, посочи Михаела Доцова. Нека духът на този пълен с надежда и уроци момент да ни вдъхновява да търсим обща посока, защото единението е истинският ключ към успеха, отбеляза тя. Нека единни да работим за България, призова председателят на парламента. 

В честванията се включиха президентът Илияна Йотова, която произнесе тържествено слово,  министър-председателят Румен Радев, министри, духовници и много граждани. 
 

Дванадесетата глобална конференция на ИПС беше посветена на ролята на младите парламентаристи за гарантиране на правата, справедливостта и достойнството на всички в условията на днешната нестабилна международна обстановка. Дискусиите обхванаха ключови аспекти на правата на младите хора, включително цифровите права, защитата на основните права в ситуации на конфликт, климатичната справедливост, както и политическите и икономическите права.

В  сесия 2 по темата „Защита на цифровите права в дигиталната ера“ заместник-ръководителят на делегацията Димитър Петров направи изказване, че трябва да бъдем много внимателни в регулирането на дигиталната среда, тъй като свободата на изразяване и свободният политически дебат остават в основата на демокрацията. Според него пред законодателите стои предизвикателството да се намери правилният баланс между свободата на изразяване, равнопоставеността на изборния процес и защитата от манипулация и дезинформация.    

Членът на делегацията Николай Косев бе подготвил изказване по темата „Напредък в икономическите права и заетостта на младежите в несигурно бъдеще“. Той подчерта, че не трябва да се опитваме да спрем технологиите, а дигиталната и AI грамотност трябва да се превърнат в основни професионални умения не само за програмистите, но и за юристи, лекари, учители, журналисти и държавни служители. 

По отношение на темата за гарантиране на политическите права и прекратяване на насилието срещу жени и младежи, Николета Тодорова постави акцент върху нарастващото онлайн насилие срещу жените в политиката - обиди, заплахи, сексуализирани атаки, манипулирано съдържание и посегателства върху личния живот. Тя подчерта, че подобни форми на натиск могат да ограничат участието на жените в обществения и политическия живот и че противодействието им следва да бъде ясно разграничено от легитимната политическа критика и свободата на изразяване.  

За кандидата за управител на НЗОК Станимир Михайлов, предложен от народни представители от "Продължаваме промяната", гласуваха 30 депутати, 153-ма бяха против, а деветима се въздържаха.

Парламентът избра Здравко Шушков за подуправител на НЗОК с мандат до 30 ноември 2028 година. Той беше предложен за поста от парламентарната група на „Прогресивна България".

Народното събрание прие на второ четене промени в Закона за висшето образование, внесени от Министерския съвет. С тях се прецизира законовата уредба относно правото на студентите и докторантите да получават стипендии от държавния бюджет. Отговаря се на необходимостта от нормативно уреждане на кръга на правоимащите лица след постановените през 2025 г. решения на Върховния административен съд, с които са отменени разпоредби от подзаконовата нормативна уредба, ограничаващи достъпа до стипендии на студенти, обучаващи се срещу заплащане, както и в задочна, вечерна и дистанционна форма.

Предвижда се стипендии от държавния бюджет да се предоставят на студентите, обучаващи се в редовна форма на места, субсидирани от държавата. Това се основава на различия в академичните изисквания, които действително са еднакви за студентите, независимо от формата на обучение.

С измененията се предлага и намаляване на минималната сума от средствата за издръжка, която участва в стойността на таксата, на 50 на сто вместо сегашните 60 на сто. Предвидена е възможност академичните съвети да определят таксите за кандидатстване във висшите училища, без да е необходимо те да се утвърждават от Министерския съвет.

Измененията, внесени от народни представители от „Прогресивна България“, бяха приети на първо и второ четене в рамките на едно пленарно заседание. Те предвиждат удължаване на срока за изпълнение на задълженията на капиталовите дружества във връзка с превалутирането на техния капитал от левове в евро в дружествените им договори от 12 месеца на 36 месеца от датата на въвеждане на еврото в България.

За намаляване на административната тежест върху търговците се предвижда задължението за представяне в търговския регистър на актуализиран вследствие превалутиране на капитала устав, дружествен договор или учредителен акт да възниква само в случаите, когато по силата на взетите решения от съответно компетентния им орган се налага изменение на устройствения им акт на друго основание. Отпада задължението за предоставяне на посочените документи едновременно с подаване на първото следващо заявления за вписване, заличаване или обявяване в търговския регистър, реши парламентът.

Промените в Закона за въвеждане на еврото в Република България ще способстват за произнасянето в срок по подаваните в търговския регистър заявления при очаквания намален брой заявления след влизането в сила на измененията, се посочва в мотивите на законопроекта.

Народното събрание прие на първо четене промени в Закона за управление на отпадъците. С измененията, внесени от народни представители от „Демократична България“, се предлага промяна в режима на функциониране на организациите по оползотворяване и лицата, които изпълняват задълженията си индивидуално по Закона за управление на отпадъците. Целта е преход от разрешителен към регистрационен режим, както и прехвърляне на част от контролните функции от Министерството на околната среда и водите към Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“.

Действащият към момента режим за разрешение създава бариера пред навлизането на нови участници на пазара, отбелязват в мотивите си вносителите. С измененията се премахва и продуктовата такса за моторни превозни средства, тъй като, според вносителите, разкомплектоването им представлява икономическа дейност, която генерира приходи от оползотворяването на съдържащите се в тях компоненти. При предаване за разкомплектоване собствениците да получават възнаграждение, предвижда още законопроектът.

Целта е да се популяризира богатият библиотечен и архивен фонд на парламента, както и да бъдат насърчавани гостите на институцията да открият нови творби, които провокират мисълта, вдъхновяват обществения дебат и дават визия за бъдещето.

През септември, когато честваме Съединението на Княжество България с Източна Румелия и обявяването на Независимостта на България, библиотеката на Народното събрание представя „Български хроники“. Четирилогията е първият избор на книга на месеца на председателя на парламента. С този епохален труд отбелязваме и 90 години от рождението на живия класик на българското слово големия писател и драматург Стефан Цанев, подчерта Михаела Доцова. 

Библиотеката събира архива на Народното събрание, а заедно с това комплектува книги и периодични издания на български и чужди езици от различни области на знанието – официални издания, справочници, речници и енциклопедии, правни, политически и  исторически изследвания.

Към 2026 г. общият брой библиотечни единици е около 350 000 без да се включват стенограми, законопроекти и други материали, които библиотеката пази. Тя е абонирана за 34 чуждестранни периодични заглавия (вестници и списания), от които с онлайн абонамент са 12 заглавия, както и за 55 български периодични заглавия (вестници и списания), от които с онлайн абонамент са 7 заглавия. Това са общо 90 заглавия заедно с Държавен вестник.

Инициативата е на председателя на Народното събрание Михаела Доцова и цели да бъдат показани пред по-широка публика архивни снимки и документи, свързани с приемането на съвременната българска Конституция от 7-ото Велико народно събрание.

Изложбата представя фотоси, запечатали важни етапи от работата на парламента по изготвяне на основния закон на Република България – първото тържествено заседание на Великото народно събрание във Велико Търново, бурните дебати, които отразяват духа на първите години от прехода от тоталитарен режим към демокрация, протеста на 39-мата народни представители, обявили се срещу приемането на Конституцията, и историческия момент на тържественото й подписване в пленарната зала на Народното събрание.

В експозицията могат да се видят копия на част от внесените общо 16 конституционни проекта, предложени от политически формации, народни представители, конституционалисти и граждани. Представени са и обсъжданите на първо, второ и трето четене проекти на основния закон, както и протоколи от заседанията на Комисията за изработване на проект на нова Конституция с председател Гиньо Ганев. Сред тях са тези, на които са дискутирани основните права и задължения на гражданите и разделът за съдебната власт. Показан е и специалният регистър – неразделна част от Конституцията, в който народните представители саморъчно са записали имената си и са положили своите подписи.

Изложбата припомня и как са отразили тези събития печатни медии, чието течение се съхранява в библиотеката на парламента. Показани са и броеве на издавания тогава от институцията вестник „Дебати: седмичник за парламентарен живот“.

Благодарение на приетата Конституция от 1991-ва година България е свободна, правова и демократична държава, отбеляза при представянето на изложбата в парламента на 14 юли 2026 г. председателят на 52-рото Народно събрание Михаела Доцова. Тя посочи сред постиженията на основния закон  разделението на властите и мандатността, местното самоуправление, гарантирането на правата и свободите на хората. Михаела Доцова подчерта, че тази Конституция продължава да бъде гръбнакът на съвременната българска държава и отбеляза значението на основния закон, за да имаме днес утвърдени демократични ценности и да сме част от европейското семейство.

В Монтана изложбата ще бъде открита на 1 септември, във Враца на 14 септември, във Видин – на 28 септември. След това гражданите ще могат да се запознаят с нея във Варна от 12 октомври, в Пловдив от 26 октомври, в Стара Загора – от 9 ноември. Експозицията може да бъде видяна в Русе от 23 ноември и във Велико Търново от 10 декември.

Законопроектът предвижда и стипендии от държавния бюджет да се предоставят на студентите, обучаващи се в редовна форма на места, субсидирани от държавата. Предложеното не се основава на различия в академичните изисквания, които действително са еднакви за студентите, независимо от формата на обучение, а на различния предмет на публичното финансиране, се посочва в мотивите на вносителя.

Сред предложените промени е и възможността на академичните съвети да определят таксите за кандидатстване във висшите училища, без да е необходимо тези такси да се утвърждават от Министерския съвет. В мотивите се посочва, че това ще даде по-голяма свобода на висшите училища при планиране и провеждане на кандидат-студентската им кампания. Сроковете няма да зависят от един административен акт, който утвърждава вече приетите от ръководствата на висшите училища такси за кандидатстване.

На първо четене парламентът прие промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, които предвиждат данъчните да разполагат с информация за ползвателите на криптовалути.

Със законопроекта, внесен от Министерския съвет, се предлага въвеждането в българското законодателство на две директиви на Европейския съюз в областта на обмена на информация за данъчни цели. Разпоредбите е следвало да бъдат транспонирани от държавите членки до 31 декември 2025 година. Основната им цел е противодействието на укриването на данъци и отклонението от данъчно облагане, както и усъвършенстването на правилата за прозрачност в данъчната област чрез подобряване на функционирането на административното сътрудничество между държавите членки.

Промените целят данъчните служби в ЕС и партньорските страни да имат възможност да обменят помежду си информация за лицата, които търгуват с криптоактиви, за целите на данъчното облагане, се посочва в мотивите на вносителя. За да отговорят на тези изисквания от своя страна компаниите за криптоактиви, трябва да се регистрират и да предоставят информация в една държава членка.

Доставчиците на услуги за криптоактиви ще трябва да предоставят информация за всеки вид криптоактив, по отношение на който доставчикът е осъществил сделки, прехвърляния и обмяна. Това включва, получената обща брутна сума в резултат на реализирани сделки, броят на изтъргуваните единици, броят на сделките по придобиване или продажба на криптоактиви срещу фиатни валути, както и сделките, реализирани само в криптовалути. Информацията ще трябва да се предоставя веднъж годишно по електронен път в срок до 30 юни на годината, следваща годината, за която се отнася, пише в законопроекта.

Народното събрание ратифицира Споразумението за ниво на обслужване, стандартен пакет, продължаване на услуги между Държавна агенция „Национална сигурност“ на Република България и Организацията на обединените нации, представлявана от Службата на ООН по наркотиците и престъпността (UNODC), Отдел за управление (DM), Служба за информационни технологии (ITS), относно предоставяне на услуги за информационно-комуникационни технологии, свързани с продължаването на използването и поддръжката на приложението GOAML на ООН, подписано на 11 февруари 2026 г. за Службата по наркотиците и престъпността на ООН и на 16 февруари 2026 г. за ДАНС.

Законопроектът, внесен на 30 април от служебното правителство с министър-председател Андрей Гюров, предвиждат отпадане на изискуеми документи в случаите, при които е възможно служебно събиране на информация. Предлага се лицата с издадени разрешения за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси да прилагат документи, свързани с промяната на своя постоянен адрес. Въвежда се забрана за употреба на пиротехнически изделия в границите на урбанизираните територии в часовете, определени за отдих на гражданите в наредба на съответния общински съвет.

Проектът за промени в закона, внесен от Министерския съвет на 7 юли 2026 г., също цели намаляване на административната тежест за заявителите чрез отпадане на изискването за предоставяне на определени документи. Въвежда се изискване за посочване единствено на номер и дата на издаване на разрешение за ползване на обектите или копие на друг заместващ го документ, когато такъв се изисква съгласно Закона за устройство на територията, и орган, който го е издал, и/или номер и дата на сертификат за съответствие, удостоверяващ годността на мобилна производствена установка за взривни вещества. Да отпадне изискването за уведомяване писмено или по електронен път на Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията при настъпила промяна на търговската регистрация, предвиждат още проектопромените.

Народното събрание ратифицира договор за продажба между Министерството на отбраната на България и Нидерландия за покупката на минен ловец „HNLMS Зирикзии“, клас „Трипарти“, минен ловец „HNLMS Вилемстад“, клас „Трипарти“, и минен ловец „HNLMS Схийдам“ от същия клас.

Беше ратифициран и Меморандум за разбирателство между Министерството на отбраната, министъра на отбраната на Белгия и министъра на отбраната на Нидерландия за прехвърлянето на минни ловци – клас „Трипарти“, като оперативни във Военноморските сили на Белгия и Нидерландия, включително съоръжение за обучение на екипажи, резервни части и допълнително оборудване. В договора се регламентират ангажиментите на България и Нидерландия по придобиването на трите нидерландски кораба, в т.ч. ангажимент на нидерландската страна да прехвърли собствеността на всеки един от корабите, след като бъде извършен необходимият обем дейности за възстановяване на техническите им способности и увеличаване на експлоатационния им ресурс.

Обхватът на меморандума включва придобиване на седем кораба тип „минен ловец“ (три нидерландски и четири белгийски), включително съоръжение за обучение на екипажи, резервни части и допълнително оборудване. Корабите разполагат със съвременно оборудване за откриване, идентифициране и унищожаване на мини и миноподобни обекти, оперативни са по стандартите на НАТО и в момента се експлоатират от белгийските и нидерландските военноморски сили.

Съгласно меморандума български ангажимент е заплащането на стойността на ремонтно-възстановителните дейности на седемте кораба до степен, покриваща стандартите за оперативна готовност на Алианса, както и обучение на украински екипажи на минни ловци. Максималната стойност на ремонтно-възстановителните дейности за един кораб е до 6 млн. евро, или общо до 42 млн. евро, се посочва в документа.

В началото на пленарното заседание представители на ръководствата на парламентарните групи направиха изказвания за приоритетите си през новия политически сезон.

Промените в Закона за държавния служител предвиждат длъжности с висок корупционен риск да се заемат след успешно издържан тест за почтеност. Когато служител се оправомощава за първи път да изпълнява длъжност с висок корупционен риск, се изисква валиден резултат от успешно издържан тест за почтеност, се посочва в измененията.

В случай че служителят няма валиден резултат от успешно издържан тест за почтеност, тестът се провежда до един месец след оправомощаването, прие парламентът. Предвижда се при неуспешно издържан тест органът по назначаването да има възможност да прекрати оправомощаването.

Валидността на резултата от успешно издържан тест за почтеност е три години от датата на съобщаването на резултата. Лице, което не е издържало успешно тест за почтеност, не може да се яви на следващ в срок от една година, предвиждат измененията. С наредба на Министерския съвет се определят предметът на изследване, общите психометрични стандарти, принципи и методи на измерване, както и условията и редът за провеждане на тестовете за почтеност, е записано в приетите текстове.

Народното събрание реши, че органът по назначаването може да възлага на служителя извършването на работа от разстояние за не повече от два дни от работната седмица. Прилагането на режим на работа от разстояние се посочва в устройствения акт на съответната администрация. Извършването на работа от разстояние се възлага със съгласието на служителя, предвиждат още промените.

Народното събрание прие на първо гласуване два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители. Вносители на измененията са Десислава Танева (ГЕРБ-СДС) и група народни представители и Георги Георгиев („Прогресивна България“) и група народни представители.

В началото на заседанието, което е първо от втората сесия на 52-рото Народното събрание, в пленарна зала прозвучаха химните на България и на Европейския съюз.

Първа точка в дневния ред е второ гласуване на промени в Закона за държавния служител. С приемането им Народното събрание ще приключи работата си по измененията в законодателството, свързани с изпълнение на ангажименти по Плана за възстановяване и устойчивост.

Във връзка с реализирането на Плана за възстановяване и устойчивост от конституирането си на 30 април до 31 юли 2026 г. 52-рото Народно събрание прие изцяло нов Закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности, както и изменения в още пет закона – Закона за водите, Наказателно-процесуалния кодекс, Закон за съдебната власт, Закона за енергията от възобновяеми източници и Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране.

Втора точка в дневния ред на извънредното заседание е обсъждането на първо четене на два законопроекта за промени в Закона за подпомагане на земеделските производители.

Законодателна дейност

През първата си сесия 52-рото Народно събрание е приело 28 закона и 89 решения. Това показва справка, подготвена от дирекция „Законодателна дейност и парламентарен контрол“ на Народното събрание и парламентарния пресцентър.

От 30 април до 31 юли 2026 г. парламентът е имал 39 пленарни заседания.

В 52-рото Народно събрание са постъпили общо 163 законопроекта, като 114 от тях са внесени от народни представители. По време на първата сесия в парламента са внесени 137 проекторешения, от които 98 от народни представители, както и 2 проекта за обръщения и декларации.

През първата сесия Народното събрание прие Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., както и бюджетите на Националната здравноосигурителна каса и на Държавното обществено осигуряване за тази година. Беше гласуван и Закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности. Парламентът прие изменения в Изборния кодекс, в Закона за съдебната власт, в Наказателно-процесуалния кодекс, в Закона за държавния дълг, в Закона за защита на конкуренцията, допълнение в Закона за защита на потребителите и др.

Народното събрание избра Министерски съвет с министър-председател Румен Радев, както и председатели на Държавна агенция „Разузнаване“, Държавна агенция „Национална сигурност“ и подуправител на НЗОК. Със свои решения парламентът възложи на Сметната палата да извърши одит за съответствие при финансовото управление на Агенция „Пътна инфраструктура“, в Министерството на финансите на публичните финанси за периода от 1 януари 2020 г. до 31 май 2026 г. и на социалните плащания от бюджета на Министерството на труда и социалната политика и бюджета на Държавното обществено осигуряване в НОИ за периода от 1 януари 2020 г. до 30 юни 2026 г.

Парламентът насрочи изборите за президент и вицепрезидент на Република България на 25 октомври 2026 г. Народното събрание прие и процедурните правила за условията и реда за отправяне на предложения за кандидатури, предлагане на кандидати, представяне и публично оповестяване на документите, проверка на професионалните и нравствените качества на кандидатите, изслушване на кандидатите и избор на членове за съдийската и прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет от квотата на парламента.

Народното събрание реши да бъде открит филиал в структурата на Бургаския държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“ в Добрич.

Парламентарен контрол

В 52-рото Народно събрание до 14.00 часа на 31 юли 2026 г. са зададени 765 въпроса и са отправени 10 питания. Парламентарен контрол е провеждан в 10 пленарни заседания за петъчния парламентарен контрол. Блицконтрол е провеждан в рамките на две пленарни заседания, а в четири е имало изслушвания.

Парламентарното време за осъществяване на контролната функция на Народното събрание през първата сесия е било 37 часа и 56 минути. В този период използваните форми на парламентарен контрол са въпроси и питания, изслушвания и блицконтрол.

От зададените въпроси с писмен отговор са 602, а 163 – с устен. Отговорено е на 546 въпроса, а 64 са били оттеглени. Били са отправени 10 питания с устен отговор, като на 6 от тях е отговорено в рамките на сесията. 

21 въпроса са задали народни представители от всички парламентарни групи към министър-председателя и вицепремиерите по време на блицконтрола.

Според член 93 ал. 4 от Конституцията, ако никой от кандидатите не е избран, в седемдневен срок се произвежда нов избор, в който участват двамата кандидати, получили най-много гласове. Избран е кандидатът, получил повече гласове.

Парламентът прие процедурни правила за условията и реда за избор на членове на съдийската и прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) от квотата на Народното събрание. Те уреждат реда за внасяне на предложения на кандидати, представяне и публично оповестяване на документите, проверка на професионалните и нравствените качества на кандидатите, както и тяхното изслушване и избор.

Предложенията за кандидати за членове на ВСС от квотата на Народното събрание се правят от народни представители по колегии, от които шестима – за съдийската колегия, и петима – за прокурорската колегия, при спазване на изискванията на Конституцията, Закона за съдебната власт и настоящите правила. С правилата се дава възможност за отправяне на мотивирани инициативни предложения за кандидатури от професионални, граждански организации и от академичната общност.

С инициативните предложения лицето не придобива качеството на кандидат в процедурата по избор, освен ако кандидатурата му бъде издигната и внесена от народен представител (или група народни представители) по реда на Закона за съдебната власт и настоящите правила. Инициативните предложения се отправят до Комисията по правни въпроси в 21-дневен срок от приемането на настоящите правила от Народното събрание, предвижда решението на парламента.

В срок до три работни дни след крайния срок за подаване на инициативните предложения, те се публикуват на сайта на парламента. В 14-дневен срок от изтичане на горепосочения срок народните представители внасят предложения за членове на ВСС. Всеки народен представител (или група народни представители) може да внесе свое предложение за кандидат за член на ВСС от квотата на Народното събрание, както и да предложи лице, за което е постъпило инициативно предложение, предвиждат процедурните правила.

Съгласно приетите правила в 14-дневен срок от публикуването на постъпилите кандидатури, всеки кандидат следва да представи писмена концепция за работата си като член на ВСС, декларация за имотно състояние и произхода на средствата за придобиването на имуществото и декларация за наличие на частен интерес по смисъла на Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности. След това Комисията по правни въпроси изслушва на открито заседание допуснатите кандидати за членове на ВСС.

Народното събрание избира всеки член на ВСС поотделно с мнозинство две трети от народните представители. При наличие на повече кандидати от съответните бройки, получили необходимото мнозинство, за избрани се смятат тези, получили най-много гласове. Ако при гласуването не бъдат избрани всички членове на ВСС, в двуседмичен срок Народното събрание започва нова процедура за избор на оставащите членове, предвиждат процедурните правила, които влизат в сила от деня на приемането им от парламента.

Народното събрание реши ваканцията на парламента тази година да бъде от 5 до 23 август включително.

Изключение от изцяло машинно гласуване се допуска при гласуване с подвижна избирателна кутия, в избирателни секции в лечебни заведения, домове за стари хора и други специализирани институции за предоставяне на социални услуги, в избирателни секции на плавателни съдове под българско знаме, както и в избирателни секции извън страната, за образуването на които са подадени по-малко от 300 заявления или в които на последните избори са гласували по-малко от 300 избиратели.

Измененията в Изборния кодекс предвиждат секционните избирателни комисии да отчитат резултатите от машинното гласуване в секцията чрез отпечатване на протокол от машината. Ще бъде извършвано и преброяване на контролните разписки.

Народното събрание реши, че машините за гласуване трябва да бъдат пригодени за хора със зрителни увреждания. Гласуване с помощта на придружител ще се допуска само когато поради естеството на увреждането, избирателят не може самостоятелно да упражни правото си на глас, въпреки осигурените средства за достъпност. Предвижда се тази разпоредба да влезе в сила през 2027 г.

Народното събрание отмени ограничението за до 20 секции извън дипломатически и консулски представителства в държави, които не са част от Европейския съюз. Отпадна и създаването на многомандатен изборен район „Чужбина“.

Глоба или имуществена санкция от 5000 до 10 000 евро ще бъде налагана за оповестяване на социологически проучвания преди 20.00 часа в изборния ден. Досега санкцията за това нарушение беше от 2000 до 5000 лева.

С промените се цели държавата да може да предприема временни мерки за защита на обществения интерес и енергийната сигурност и по отношение на дружества за търговия с нефт и нефтопродукти, когато именно чрез тях се осъществява реализацията и снабдяването на пазара.

Обектите на критична инфраструктура, представляващи стратегически обекти от значение за националната сигурност в сектор енергетика, предназначени за производство, преработка, обработка, съхраняване, търговия или пренос на нефт, в т. ч. по тръбопроводи, и на енергийни продукти, подлежат на надзор по реда на този закон от министъра на икономиката, инвестициите и индустрията, гласи променената разпоредба.

Изменението е свързано с решението на Конституционния съд от 21 юли 2026 г., с което бяха обявени за противоконституционни разпоредби, свързани с назначаването на особен управител в обекти от критичната инфраструктура.

В мотивите на вносителите се посочва, че след влизането в сила на решението на Конституционния съд, по отношение на дружествата „Лукойл Ейвиейшън България“ ЕООД и „Лукойл - България Бункер“ ЕООД няма да съществува законова възможност за назначаване на особен търговски управител, доколкото двете дружества извършват само търговия с енергийни продукти, и собственикът ПАО „Лукойл“, чрез дъщерното си дружество „Лукойл Интернешънъл“, ще има право да поеме управлението им. В същото време двете дружества попадат под дерогациите за българските дружества от групата „Лукойл“ и ако преминат под управление на едноличния собственик на капитала, има опасност дейността им да бъде блокирана.

Народното събрание прие процедурни правила за условията и реда за избор на кандидати за управител и подуправител на НЗОК. Срокът за внасяне на предложения е до 12 август 2026 г.

Народното събрание прие на второ четене допълнение в Закона за енергията от възобновяеми източници, предложено от "Прогресивна България". С него се приемат промени в Закона за енергията от възобновяеми източници и в Закона за енергетиката, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост. Регламентира са нов, удължен от три на девет месеца, срок на валидност на становището за присъединяване на производителите на вятърна енергия.

Парламентът гласува на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, внесен от Министерския съвет. Проектът за промени в закона, внесен от народни представители от „Демократична България“, не получи подкрепа в пленарна зала.

Народното събрание прие решение за откриване на филиал на Бургаския държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“ в Добрич.

Депутатите гласуваха рамката на държавния бюджет за 2026 г. с планираните приходи, разходи и трансфери и дефицит от 5,7 на сто. Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2026 г., е 10,1 млрд. евро. В тази сума е включен заем до 3,261 млрд. евро по европейския инструмент „Мерки за сигурността на Европа“ (SAFE) за укрепване на отбранителната индустрия.  

Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2026 г. е в размер на 2,6 млрд. евро. Максималният размер на държавния дълг към края на тази година не може да надвишава 37,7 млрд. евро, прие парламентът.

Народните представители решиха да се изработи нов механизъм за определяне на минималната работна заплата за страната, а до тогава тя да остане на нивото от 2026 г., т.е. 620 евро. Министерският съвет по предложение на заместник-министър председателя и министър на финансите и на министъра на труда и социалната политика одобрява законопроект за промени на уредбата за определяне на минималната работна заплата за страната, като до приемането на промените минималната работна заплата се запазва на нивото, определено за 2026 г., гласят приетите разпоредби.

От 1 август 2026 г. индивидуалните основни месечни заплати на всички държавни служители по Закона за държавния служител и месечните трудови възнаграждения на заетите по Закона за съдебната власт се определят така, че същите, намалени със задължителните осигурителни вноски за сметка на осигуреното лице и дължимия данък, да не са по-ниски от получаваните към 31 юли 2026 г. индивидуални основни месечни заплати, намалени с дължимия данък, предвиждат приетите текстове.

От 1 август средномесечният доход за получаване на еднократна помощ при бременност и на месечни помощи за отглеждане на дете до навършване на една година става 466 евро. От същата дата средномесечният доход за получаване на детски надбавки в пълен размер до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст на детето, е 415 евро. Средномесечният доход за отпускане на детски надбавки в размер 80 на сто от пълния размер на помощта е 415,01 евро до 466 евро включително.

С промени в Кодекса на труда за един ден трудов стаж от 1 януари догодина ще се признава времето, през което работникът или служителят е изработил пълното законоустановено за него работно време за деня, реши окончателно парламентът. Когато се работи при непълно работно време, трудовият стаж се изчислява пропорционално на законоустановеното му работно време. Една година трудов стаж се зачита, когато са зачетени за трудов стаж 12 месеца. До 31 декември 2026 г. трудовият стаж и съответните права по Кодекса на труда се определят по досегашния ред.

Парламентът определи при ползване на данъчното облекчение за деца по Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2026 г. сумата, която се приспада от годишните данъчни основи, да е 3067,75 евро за едно ненавършило пълнолетие дете. За две - 6135,50 евро; при три и повече ненавършили пълнолетие деца – 9203,25 евро. При ползване на данъчното облекчение за деца с увреждания по този закон сумата, с която се намаляват годишните данъчни основи, е 6135,50 евро.

Депутатите решиха да не се прилага автоматизмът при определяне на заплатите на военните и цивилните от системата. Те запазват основните си месечни възнаграждения, индексирани при условията и по реда на т.нар. удължителен закон до приемането на държавния бюджет за 2026 г. Същото важи и за МВР и НСО.

Бюджетните организации преустановяват планирането, разходването и трансферирането на средства от бюджетите си за организиране, провеждане и обезпечаване на празнични, развлекателни и спортни прояви за служителите си, включително коледни и новогодишни тържества и други прояви с неслужебен характер. Едноличните държавни органи, техните заместници, председателите, заместник-председателите и членовете на колегиални държавни органи, както и началниците на политическите кабинети няма да получават допълнително възнаграждение за постигнати резултати, гласуваха народните представители.

Парламентът прекрати правомощията на Пламен Тончев като председател на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

Народното събрание прие на първо четене законопроект за допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници със 134 гласа „за“, 9 „против“ и без въздържали се. Вносители са Румяна Петрова („Прогресивна България“) и група народни представители.

Със законопроекта се предлагат две взаимосвързани промени в Закона за енергията от възобновяеми източници и в Закона за енергетиката, насочени към изпълнение на ключов етап 96 по Реформа C4.R6 „Увеличаване на електрическата енергия от възобновяеми източници“ от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), както и към намаляване на административната и регулаторната тежест при реализирането на инвестиции в енергийния сектор.

През 2026 г. за изплащане на всички видове пенсии и добавките към тях са предвидени 13,503 млрд. евро, което е със 1,179 млрд. евро повече спрямо 2025 г.

През 2026 г. жените, работещи при условията на трета категория труд, се пенсионират, ако са навършили 62 години и 6 месеца и имат 36 години и 10 месеца осигурителен стаж. За мъжете изискванията са 64 години и 9 месеца навършена възраст и 39 години и 10 месеца осигурителен стаж. Максималният месечен размер на получаваните една или повече пенсии се запазва на нивото от 2025 г. - 1738,40 евро. Предвидено е отпадане на ковид добавката от 30,68 евро (60 лева) за новите пенсионери. Според законопроекта, минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст от 1 юли до 31 декември е 347,51 евро, а пенсиите са осъвременени по швейцарското правило със 7,8 процента.

Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 1 август 2026 г. става 620,20 евро, колкото е и размерът на минималната работна заплата за 2026 г. От същата дата максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се повишава на 2300 евро. Предвижда се още и увеличение на минималния осигурителен доход за определени икономически дейности.  От 1 август 2026 г. се предвижда държавните служители по Закона за държавния служител и заетите по Закона за съдебната власт да заплащат личните си осигурителни вноски в съотношение между осигурителя и осигуреното лице 80:20, а от 1 януари 2027 г. - в съотношение 60:40.

Парламентът прие на второ четене бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г. Заложените в него приходи и трансфери за тази година са 5,256 млрд. евро, колкото са и предвидените разходи.  Здравноосигурителните приходи да са в размер на 5,138 млрд. евро, от които 3,187 млрд. евро са приходи от здравноосигурителни вноски, а 1,95 млрд. евро са трансфери за здравно осигуряване, гласуваха депутатите.

Разходите по законопроекта са с 412,3 млн. евро повече спрямо Закона за бюджета на НЗОК за 2025 г., което представлява ръст от 8,5%.

Предвижда се приходите от здравноосигурителни вноски да нараснат с 249,2 млн. евро спрямо миналата година, а приходите от трансфери за здравно осигуряване да отбележат ръст от 156,2 млн. евро. Запазва се размерът на здравноосигурителната вноска от 8%.

За болнична медицинска помощ са предвидени 2,342 млрд. евро, за специализирана извънболнична медицинска помощ - 351,2 млн. евро, а за първична извънболнична медицинска помощ - 345,6 млн. евро. Заложените разходи за персонал са 48 157, 8 млн.евро. Предвидено е плащанията за лекарствени продукти, медицински изделия и др. да са в размер на 1,334 млрд евро.

Единодушно със 192 гласа НС прие предложението на Костадин Ангелов (ГЕРБ-СДС) и група депутати, с което се урежда здравноосигурителният статус на монасите - български граждани в манастира „Свети великомъченик Георги Зограф” в Света Гора, Атон - Република Гърция, като е записано, че към 1 август 2026 г. те се считат с непрекъснати здравноосигурителни права.

Народното събрание разреши пребиваването на територията на Република България на до осем военни въздухоплавателни средства, тип КC-135, с техните екипажи, до 250 военнослужещи с лично оръжие и боеприпаси и летищно оборудване от въоръжените сили на Съединените американски щати, които ще осигуряват подкрепа на операции на САЩ в Близкия изток, и разполагането им в авиационна база "Безмер" за периода от 24 юли до 1 октомври 2026 г. Вносител на предложението е Министерският съвет. 

Парламентът избра Пламен Тончев за председател на Държавна агенция „Национална сигурност“ .

Произведенията в изложбата показват, че когато човек получава подкрепа и възможност за изява и има вяра в собствените си възможности, може да постигне впечатляващи резултати, подчерта народният представител Елена Нонева. По думите й всеки експонат носи своя собствена история – на преодоляване на трудности, на усъвършенстване, на желание за развитие и себеизразяване.

Заместник-министърът на труда и социалната политика Надя Клисурска изрази благодарността си към всички автори и отбеляза, че държавните институции ще работят с особено внимание и грижа към хората в неравностойно положение. В картините вие сте вложили себе си и давате надежда за един по-красив свят, допълни тя.

Всяка държава се оценява по отношението си към най-уязвимите групи в обществото, каза заместник-кметът на Стара Загора Светослав Колев. Според него, авторите  на експозицията са добрият пример, защото въпреки несгодите са съумели да продължат живота си с достойнство. Светослав Колев благодари и на българския парламент за това, че насочва фокуса си към творците от града.

Домът за пълнолетни лица с физически увреждания е едно от водещите социални заведения в област Стара Загора, с дългогодишна история и е най-голямата институция от сродните й на Балканския полуостров.

На откриването на изложбата присъстваха още депутати, общественици и журналисти. 

За нас Германия е важен партньор и бихме искали да засилим връзките си както на двустранно, така и на многостранно равнище, отбеляза председателят на парламента. България отдава значение на задълбочаването на икономическото сътрудничество между нашите страни, особено в областите на отбраната и сигурността,  енергетиката и иновациите, подчерта Михаела Доцова. Тя заяви желанието на Народното събрание за активизиране на диалога с Ландтага на Федерална провинция Баден-Вюртемберг на ниво председатели на парламенти, парламентарни комисии и групи за приятелство. По думите й парламентарните контакти допринасят за по-доброто разбиране на националните позиции и защитата на общите интереси на двете страни.

Председателят на Народното събрание изрази готовност за обсъждане на възможностите за възстановяване на формата „Конференция на дунавските парламентаристи“ – среща на парламентарните председатели на страните от Дунавския регион. Подобен формат би допринесъл за засилване на парламентарната подкрепа за изпълнението на Стратегията на ЕС за Дунавския регион и за насърчаване на регионалното сътрудничество, подчерта Михаела Доцова.

В разговора двете страни се обединиха около това, че икономическите връзки между България и Баден-Вюртемберг са традиционно много добри, базират се на взаимноизгодното сътрудничество в редица области и имат сериозен потенциал за задълбочаване. Бяха отбелязани и перспективите за развитие на отношенията в областта на образованието, научноизследователската и развойна дейност, високите технологии.

Председателят на Ландтага на Федерална провинция Баден-Вюртемберг Томас Щробъл изрази желание тази среща да бъде начало на интензивни контакти на парламентарно ниво, които да затвърдят стабилността в отношенията. Той сподели, че в края на миналия месец е присъствал на официалното представяне на новия почетен консул на Република България в Щутгарт и заяви готовност да работи за по-нататъшното укрепване на връзките между България и Баден-Вюртемберг.

В срещата участваха и председателят на Комисията по външна политика Петър Витанов, заместник-председателят на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове Емине Гюлестан и посланикът на Федерална република Германия в България Ирене Планк.

Приет беше и законопроектът на ДПС, с който също се предвижда отпадане на ограничението за броя на изборните секции извън ЕС. 

Народните представители приеха законопроекта на „Демократична България“ за възстановяване на машинното гласуване с контролно преброяване на контролните разписки. Той предвижда след приключване на гласуването секционната избирателна комисия да отчита резултатите от машинното гласуване в избирателната секция чрез отпечатване на протокол от системата. Предлага се и отмяна на ограничаването за образуване на избирателни секции извън дипломатическите и консулските представителства, които могат да се образуват в държавите, които не са членки на ЕС.

Законопроектът на „Продължаваме промяната“, който също беше одобрен от Народното събрание, предвижда отпадане на ограничението за разкриване на избирателни секции извън дипломатическите и консулските представителства в държави, които не са членки на ЕС и въвеждане на изискването резултатите от машинното гласуване да се отчитат чрез отпечатване на протокол. Промените предвиждат избирателите да използват устройства за сканиране на документи за самоличност, които автоматично въвеждат данните в електронен списък, както и разширяване на ограниченията за членство в секционните избирателни комисии, въвеждат се нови правила за несъвместимост за наблюдатели, застъпници и представители на партии, коалиции и инициативни комитети и се създава възможност за обжалване на решения на районните и общинските избирателни комисии, с които не е установено нарушение на изборното законодателство.

Парламентът прие единодушно на първо и второ гласуване в едно заседание Законопроекта за ратифициране на Споразумението относно тълкуването и прилагането на Договора за Енергийната харта, подписано на 18 февруари 2026 г. в Брюксел.

Законопроектът за държавния бюджет предвижда дефицит по консолидираната фискална програма за тази година в размер на 5,7 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП). Заложените приходи, помощи и дарения в проектобюджета са в размер на 49,6 млрд. евро, а общите разходи възлизат на 56,8 млрд. евро. Според проекта максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2026 г., е 10,1 млрд. евро. В тази сума е включен заем до 3,261 млрд. евро по европейския инструмент „Мерки за сигурността на Европа“ (SAFE) за укрепване на отбранителната индустрия. Очаква се държавният дълг да достигне 37,7 млрд. евро или 30,1 на сто от БВП.

Предвижда се общите средства за капиталови разходи през 2026 г. да достигнат 9,360 млрд. евро, като в т.ч. влизат тези с национално финансиране от 4,028 млрд. евро и с европейско финансиране от 5,331 млрд. евро (в т.ч. Националният план за възстановяване и устойчивост).

Заложено е повишаване на приходите от опериране на тол системата и увеличение на винетните такси с 30 на сто, от 1 август 2026 г., както и увеличение на акцизните ставки върху тютюна и тютюневите изделия от същата дата. Също е предвидено повишаване на максималния осигурителен доход на 2300 евро и повишаване на минималните осигурителни прагове по икономически дейности.

От 1 август 2026 г. държавните служители по Закона за държавния служител и заетите по Закона за съдебната власт ще заплащат лични осигурителни вноски. От тази дата осигурителните вноски се разпределят между осигурителя и осигуреното лице в съотношение 80:20, а от 1 януари 2027 г. - в съотношение 60:40, както е за останалите работещи. Предвижда се преразглеждане на механизма за определяне на минимална работна заплата, като до определянето на нов механизъм минималният размер на заплата ще остане на настоящото си ниво от 620 евро. Отменят се механизмите за обвързване на възнагражденията със средната и минималната работна заплата. 

Законопроектът залага намаляване на разходите за персонал с 10 на сто, считано от 1 септември, с изключение на общините, военнослужещите, заетите лица по Закона за МВР, по Закона за ДАНС, по Закона за НСО, по Закона за Държавна агенция „Разузнаване“, по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и по чл. 5 от Закона за лечебните заведения. 

Парламентът прие на първо и второ четене в едно заседание законопроект за денонсиране на договора към Европейската енергийна харта и протокола за енергоефективност и свързаните с нея природозащитни аспекти, подписани на 17 декември 1994 г. в Лисабон.

Председателят на парламента отбеляза при откриването на кръглата маса, че присъствието на бивши и настоящи депутати показва уважение към Конституцията и приемственост. Дати като 12 юли 1991 г., когато е подписан основният закон на Република България, трябва да бъдат отбелязвани, подчерта тя. С тази Конституция е дадена основата на съвременната демократична българска държава, допълни Михаела Доцова. Според нея изковаването на текстовете и приемането им не е бил лесен процес,  имало е оживени дискусии и емоционални дебати. Председателят на Народното събрание подчерта, че историята трябва да се знае и помни, за да се учим от собствените си уроци и призова депутатите от Великото народно събрание /ВНС/ да споделят как са работили по основния закон, какви са били вижданията им тогава и сега, какви техни предложения са били приети или отхвърлени.

Заместник-председателят на парламента Иван Ангелов посочи, че Конституцията е един от най-важните актове на най-новата ни държавност. Той припомни, че 1990 и 1991 г. са години на силни обществени очаквания, на политическа турбулентност, на много политически противоречия. Конституцията не е писана в спокойна среда, а в момент, когато държавата се пренареждаше, допълни заместник-председателят на Народното събрание. 

Конституционният съдия и народен представител в 7-ото Велико народно събрание Янаки Стоилов отбеляза,  че това, което Конституцията съдържа, трябва да бъде гарантирано от тези, които я прилагат и от тези, които в институциите трябва да й предадат реален живот. По думите му времето е показало, че в общи линии тя е дала тази основа, върху която може да се развива държавата. Янаки Стоилов припомни,  че в изборите за ВНС са участвали 90% от българските граждани, които имат право на глас. Те, независимо от поляризираните си виждания за бъдещето, бяха ангажирани и смятаха, че политиката е пътят, през който могат да решават своите проблеми и да определят развитието на страната, добави той. Янаки Стоилов пожела на сегашните народни представители да действат по начин, който да оправдае до голяма степен доверието, защото в политиката няма по-ценен капитал от него.

На Всеобщата декларация за правата на човека се базира цялата първа част на Конституцията, подчерта на форума народният представител в 7-ото Велико народно събрание Петър Берон. И ако някой тръгне да  преправя Конституцията, което не е желателно, да има предвид, че там са основни неща, които не са за променяне, допълни той. Петър Берон подчерта, че хората, родени през 90-та година и децата им не са живели през комунизма и не могат да си представят какво е да не им позволяват да слушат музика, да пишат, да публикуват, да пътуват в чужбина и не могат да си представят, че тези неща са извоювани едно по едно. Той припомни, че има принос за  прокарването на Закона за Българската академия на науките, както и за текстовете от Конституцията, че територията на резерватите и националните паркове е изключителна държавна собственост.

В Народното събрание бях в комисията, която изработваше Конституцията, но това, което остана в мен, е, че ние формулирахме трите най-фундаментални външнополитически приоритета на България – членство в НАТО, ЕС и военен съюз със САЩ, каза народният представител от 7-ото Велико народно събрание и президентът на Атлантическия клуб Соломон Паси. По думите му нашата Конституция трябва да се адаптира към новите реалности и по-специално членството ни в НАТО и ЕС. Той отбеляза, че във ВНС не е успял да прокара в Конституцията текст, който да забранява смъртното наказание, но то е замразено и през 1997 г. отпада.

Председателят на Комисията за защита на конкуренцията  и народен представител от 7-ото Велико народно събрание Росен Карадимов определи преамбюла на Конституцията като поезия и шедьовър. Единият проблемен пункт беше приемането в преамбюла на това, че България е социална държава, посочи той и допълни, че рефлексът от комунизма е бил толкова голям, че социално се е възприемало като социалистическо. Затова разбираемата съпротива на колегите от СДС беше изключително тежка, каза Росен Карадимов. Той разказа, че авторът на преамбюла Валери Петров е убедил пленарната зала да го приеме именно в този вид.

В мечтата си да имаме разделение на властите, тогава ние се съсредоточихме върху политическата промяна, демократизация на политическия живот и не пипнахме правосъдната система, каза народният представител в 7-ото Великото народно събрание Елена Поптодорова, която сега е вицепрезидент на Атлантическия клуб в България. Според нея правосъдната система е взета, "като една вкаменелост", както е била заварена, и затова до днес е голямата пречка, битка и невъзможност. Елена Поптодорова разказа, че е прекарала 11 години в парламента –  от 1990 г. до 2001 г., и през 1996 г. на дневен ред се е появил въпросът за герба на страната. Твърдя и  фактологично е така, че благодарение на мен България има сегашния си герб, отбеляза народният представител във Великото народно събрание.

Народният представител от 7-ото Велико народно събрание и председател 36-ия парламент Александър Йорданов посочи, че е бил един от тези, които споделяха през 1991 г. възгледа, че изработването и приемането на нов основен закон трябва да се случи едва след законодателни промени. Той припомни, че 87 народни представители тогава са отказали да подпишат Конституцията. Александър Йорданов отбеляза, че останалите бивши социалистически страни са приели новите си конституции много по-късно. „Изтъквах тогава, че ако приемем конституция, рискуваме да консервираме в основен закон не промяната, а тогавашната ни представа за нея“, посочи той. Ние рискувахме да направим така, че да възпрепятстваме едни по-радикални демократични реформи в нашата страна, добави Александър Йорданов. Той припомни, че е бил един от авторите на клетвата на депутатите във ВНС.

Председателят на 51-вото Народно събрание доц. Наталия Киселова подчерта, че Конституцията е изиграла най-важната роля – на първо място да има демократичен преход и на второ място, да се даде възможност за установяване на пазарна икономика. Дебатът за мен е как днес ще трябва да прочетем разделението на властите в един нов модерен рационализиран парламентаризъм, допълни тя. 
Депутатът от 7-ото Велико народно събрание Петко Симеонов определи Конституцията като е изключителен документ, исторически документ, важен и днес. Той фиксира един национален консенсус по общи ценности за изграждане на държавата, допълни Петко Симеонов. „Във Великото народно събрание влязохме с консенсус по основните ценности. Споровете бяха за редакцията на този консенсус, за структурата на документа, който ще приемем“, посочи той.

Днес продължаваме да бъдем демократична и правова страна, но ми се струва, че не сме социална държава, каза най-младият тогава народен представител на ВНС Мариела Митева. Тя припомни, че най-променяната част от Конституцията е частта за съдебната власт и пожела успех на народните представители в усилията да направят необходимите изменения. 

Днес отбелязваме 35 години от подписването на Конституцията, благодарение на която България е свободна, правова и демократична държава, отбеляза Михаела Доцова. Тя припомни, че на 12 юли 1991 г. 309 народни представители подписват съвременната, нова Конституция на Република България, а по-късно се присъединяват още четирима техни колеги.

Стенографските протоколи, които са представени в тази изложба, показват, че е имало сериозно политическо противопоставяне, посочи председателят на парламента. Политическият дебат, в който са защитавани различни позиции, е бил наблюдаван от дълбоко разделено общество, допълни Михаела Доцова. По думите й тези 400 депутати са имали смелостта, знанието и мъдростта да направят така, че да обединят обществото, за да се тръгне по пътеката на демократичните ценности.

Председателят на парламента подчерта, че сред основните постижения на нашата Конституция са разделението на властите и мандатността, местното самоуправление, гарантирането на правата и свободите на хората. Михаела Доцова определи от днешна гледна точка Конституцията като един крайъгълен камък, през който не трябва да се преминава. Тя отбеляза, че председателите на предходните Народни събрания знаят, че понякога с тежест и усилия се е случвало да се отстояват основните принципи на Конституцията. Всяка година има политическо противоборство и тежък диалог за това накъде трябва да продължава България, но благодарение на мъдростта и държавническото мислене на всеки един, този камък, тази основа, тази Конституция продължава да бъде гръбнакът на съвременната българска държава, допълни председателят на Народното събрание.

Михаела Доцова посочи значението на основния закон, за да имаме днес утвърдени демократични ценности и да сме част от европейското семейство. Тя благодари на тези, които са съградили съвременната Конституция и са превърнали за младите поколения в даденост разделението и баланса между властите, свободните и честни избори, свободите и правата на хората.

Целта на настоящата изложба е да покажем хронологично исторически какво се е случвало, а то е запазено през думите в стенографските протоколи, чрез снимките, които някой път говорят повече от думите, чрез медиите, отразили този важен исторически момент, каза председателят на парламента. 

Експозицията включва документи от работата на 7-ото Велико народно събрание и фотоси, запечатали моменти от изработването и приемането на Конституцията на Република България.

Председателят на парламента подчерта, че в момента страната ни е на етап на приемане на държавен бюджет. Тя отбеляза,  че за обществеността е от голямо значение прозрачността, правилното и ефективно разходване на българските средства и на тези от Европейския съюз.

Председателят на Народното събрание отбеляза, че Европейската сметна палата е независим  и професионален  орган и неговата работа е важна за постигането на повече публичност, прозрачност и крайни резултати, които са в полза на обществата на всички  държави членки на ЕС.  

Михаела Доцова изрази мнение, че България е успяла да натрупа административен опит и капацитет в разходването на европейските средства и е ангажирана с приключване на изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост. Този опит ще бъде използван при преговорите за следваща Многогодишна финансова рамка, подчерта тя. По думите й, становищата и докладите на Европейската сметна палата по предложенията на Европейската комисия във връзка със следващата Многогодишна финансова рамка (МФР) съдържат ценен анализ и препоръки.

Народното събрание приема изключително отговорно ангажиментите, поети по Плана за възстановяване и устойчивост, и един от  първите законопроекти, които бяха гласувани от 52-рото Народно събрание, бяха  свързани с реформи по плана, заяви Михаела Доцова. 

Многогодишна финансова рамка следва да отразява стратегическите приоритети на ЕС, като същевременно поддържа подходящ баланс между съществуващите и новите политики и гарантира справедлива, прозрачна и устойчива система за финансиране на бюджета на ЕС, посочи председателят на парламента. Тя отбеляза важността на кохезионната политика и предложението за европейски фонд за икономическо, социално и териториално сближаване, за селското стопанство и селските райони, за рибарството и морското дело и за просперитета и сигурността.

Илиана Иванова подчерта, че се надява  дейността на Европейската сметна палата да подпомогне взимането на важни решения. Тя отбеляза, че  идеята на срещата е да бъде представена работата на Европейската сметна палата по новото предложение за следващия многогодишен европейски бюджет.  Иванова отбеляза, че това е един от най-важните моменти в преговорите за определяне на основните приоритетите. Ние подготвихме 12 становища по различните конкретни предложения, включително тези в областта на селското стопанство, която  е най-голямата разходна политика и общото предложение за така наречения единен фонд, допълни Илиана Иванова.

На срещата присъстваха още заместник-председателят на Народното събрание Иван Ангелов, председателят на Комисията по външна политика Петър Витанов, членовете на Европейската сметна палата Алехандро Бланко Фернандес и Ивана Малетич. 

При откриването на конференцията приветствие към делегатите отправи председателят на долната камара на ирландския парламент Верона Мърфи, а ключови изказвания в тематичните сесии направиха министър-председателят на Ирландия Михол Мартин и европейският комисар по въпросите на демокрацията, правосъдието и върховенството на закона Майкъл Макграт.

В своето изказване заместник-председателят на КЕВКЕФ Емине Гюлестан очерта взаимната зависимост между трите  приоритета, като подчерта, че устойчивото развитие на Европейския съюз изисква едновременно силни политики, стабилни инструменти и последователни решения. Тя акцентира върху необходимостта новата Многогодишна финансова рамка (МФР) да осигури предвидимо финансиране за Кохезионната политика, Общата селскостопанска политика и управлението на външните граници – основи, без които нито конкурентоспособността, нито сигурността могат да бъдат гарантирани.

Продължавайки логиката на взаимната свързаност, заместник‑председателят на КЕВКЕФ посочи, че икономическата устойчивост и индустриалният капацитет са пряко зависими от стабилността на стратегическата инфраструктура. В този контекст тя представи финализираната съвместна концепция между България и Румъния за създаване на Център за морска сигурност в Черно море – регионален принос, който укрепва сигурността на ЕС и допълва усилията за енергийна независимост чрез проекти като „Вертикален газов коридор“ и развитието на ядрената енергетика.

Емине Гюлестан подчерта, че геополитическата стабилност е ключов фактор и за политиката на разширяване. Тя препотвърди подкрепата на България за европейската перспектива на страните кандидатки, като акцентира върху принципа на собствените заслуги – гаранция за доверие, предвидимост и последователност в политиката на ЕС.

По време на своята визита в Дъблин Емине Гюлестан посети и Европейската агенция за подобряване на условията на живот и труд, която тази година отбелязва своя 50-годишен юбилей. Агенцията изготвя сравнителни и трансгранични изследвания за условията на труд и живот, заетостта и индустриалните отношения, които са ключови за формирането на бъдещите европейски политики в социалната сфера.

В рамките на срещата с изпълнителния директор  на Агенцията Ивайло Калфин бе обърнато специално внимание на мерките за задържане на младите хора по регионите, регионалното развитие, ограничаването на бедността и интеграцията на хора с увреждания на пазара на труда. Двамата обсъдиха още прилагането на Детската гаранция и състоянието на жилищната политика в рамките на Европейския съюз.

По време на пленарното заседание ръководителят на българската делегацията в Парламентарната асамблея по франкофония Елисавета Белобрадова изнесе доклад, посветен на мултилатерализма. В своето изказване тя подчерта значението на международното сътрудничество в контекста на съвременните глобални кризи. Елисавета Белобрадова отбеляза, че ефективният мултилатерализъм е възможен единствено чрез дълбоко уважение към суверенитета и националната идентичност на всяка отделна държава. Тя наблегна на необходимостта от изграждане на балансирани партньорства, в които глобалните решения подкрепят, а не ограничават местното самоуправление и правото на избор на гражданите.

Народният представител Олга Борисова се включи в срещата на Мрежата на младите парламентаристи и Комисията по образованието, културата и комуникацията. Тя подчерта, че франкофонията не се определя от географските граници или произхода, а от споделените ценности, стремежа към знание и икономическия прагматизъм. По думите ѝ, България, която е една славянска държава в Източна Европа, успешно е превърнала френския език в стратегическо предимство за младото си поколение на глобалния пазар на труда. Завършвайки изказването си с думите на великия хуманист Леополд Седар Сенгор: „Езиците са чертите на лицето на човечеството; колкото повече езици говориш, толкова по-човечен ставаш“, тя призова френският език да бъде онзи споделен съвременен мост към по-свързано и проспериращо бъдеще.

Народният представител Владимир Николов участва в заседанията на Комисията по икономически, социални и екологични въпроси. В рамките на Комисията бяха дискутирани стратегически теми като развитието на устойчиво земеделие спрямо климатичните промени, подобряването на бизнес климата във франкофонското пространство и насърчаването на предприемачеството за постигане на икономическа независимост. 

Според проекта на бюджет на ДОО през 2026 г. за изплащане на всички видове пенсии и добавките към тях са предвидени 13,503 млрд. евро, като тези разходи са със 1,179 млрд. евро повече за пенсии спрямо 2025 г. Общият размер на приходите и получените трансфери по бюджета на ДОО за 2026 г. е 15,265 млрд. евро, в т. ч. получени трансфери от централния бюджет в размер на 6,745 млрд. евро.

Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се от 1 август 2026 г. става 620,20 евро, колкото е и размерът на минималната работна заплата за 2026 година. От същата дата максималният осигурителен доход за всички осигурени се повишава на 2300 евро. Предвижда се още и увеличение на минималния осигурителен доход за определени икономически дейности.

От 1 август 2026 г. се предвижда държавните служители по Закона за държавния служител и заетите по Закона за съдебната власт да заплащат лични осигурителни вноски. От тази дата осигурителните вноски се разпределят между осигурителя и осигуреното лице в съотношение 80:20, а от 1 януари 2027 г. - в съотношение 60:40, както е предвидено за останалите работещи. 

Законопроектът за бюджета на НЗОК за 2026 г. предвижда приходи и трансфери за тази година в размер на 5,256 млрд. евро, на каквато стойност възлизат и заложените разходи. Заложено е здравноосигурителните приходи да са в размер на 5,138 млрд. евро, от които 3,187 млрд. евро са приходи от здравноосигурителни вноски, а 1,95 млрд. евро са трансфери за здравно осигуряване.

Разходите според законопроекта са с 412,3 млн. евро повече спрямо бюджета на НЗОК за 2025 г., което представлява ръст от 8,5%.
Предвижда се приходите от здравноосигурителни вноски да нараснат с 249,2 млн. евро спрямо миналата година, а приходите от трансфери за здравно осигуряване да отбележат ръст от 156,2 млн. евро. Запазва се размерът на здравноосигурителната вноска от 8% в съотношение 60:40, с изключение на държавните служители, за които съотношението е 80:20 работодател – служител. 

За болнична медицинска помощ са предвидени 2,342 млрд. евро, за специализирана извънболнична медицинска помощ - 351,2 млн. евро, а за първична извънболнична медицинска помощ - 345,6 млн. евро.

Промените предвиждат и хармонизиране на изискванията за уведомяване и надзорните правомощия по отношение на пруденциално значимите транзакции, извършени от банките, и доразвиване на националния режим за лицензиране и осъществяване на дейностите от клонове на банки от трети държави, включително надзорните правомощия на БНБ за осигуряване на спазването на приложимите пруденциални изисквания.

Депутатите одобриха изменение на проекта за инвестиционен разход, свързан с бойните машини „Страйкър“, поради повишение на цените им.

Парламентът ратифицира спогодбата между България и Монголия за международни автомобилни превози на пътници и товари.

Народното събрание прие единодушно отчета на генералния директор на Българската телеграфна агенция  Кирил Вълчев за 2025 г. 

Посланик Банън посочи, че Ирландия поема ротационното председателство на Съвета на ЕС за осми път и под мотото „Сила в единството” страната ще се съсредоточи върху три основни стълба на европейската политика – конкурентоспособност, ценности и сигурност. Като основен приоритет тя отбеляза постигането на напредък по следващата Многогодишна финансова рамка на ЕС за периода 2028–2034 г., която ще определи финансовите ресурси за изпълнение на ключовите европейски политики през следващото десетилетие, и целта е до края на годината да бъде постигнато споразумение.

По отношение на конкурентоспособността наскоро приетата „Пътна карта за една Европа, един пазар“ ще служи като план за действията на Ирландското председателство, като акцентът ще бъде поставен върху програмата за опростяване и за по-добре интегриран единен пазар на ЕС, търговията, енергийния преход, както и цифровизацията и изкуствения интелект.

Ирландия ще работи за запазване на политическата, военната и финансовата помощ за Украйна. Ще продължим да оказваме непоколебима подкрепа на Украйна, чийто народ прояви такава смелост и решителност в защитата на страната си, те заслужават справедлив и траен мир, заяви Катрин Банън. Като важен приоритет тя отбеляза и разширяването на ЕС, което е стратегически инструмент за укрепване на мира, стабилността и сигурността на континента. Ирландия е за изграждането на по-устойчив и по-сигурен Европейски съюз чрез развитие на критични отбранителни способности, укрепване на европейската отбранителна индустрия и задълбочаване на сътрудничеството между ЕС и НАТО, каза още ирландският посланик.

Кохезионна политика е стратегически механизъм за повишаване на конкурентоспособността, устойчивостта и социалното сближаване на ЕС, посочи Катрин Банън. Предвиждат се мерки за ускоряване на инвестициите в различни сектори като транспортната и цифровата инфраструктура, енергетика и отбрана, като същевременно се запазват високите стандарти в областта на околната среда, социалните права и защитата на потребителите. Значим приоритет е и защитата на демокрацията, върховенството на правото и основните права, допълни посланик Банън.

Председателят на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове Галин Дурев отбеляза, че за да бъдат реализирани приоритетите, е необходима стабилна финансова основа и затова е изключително важна многогодишната финансова рамка. Винаги сме разглеждали Ирландия като наш важен партньор и приятел и сме изключително благодарни за подкрепата, която сме получавали през целия процес по присъединяване на България към ЕС, посочи той. Отворени сме за всякакви възможности за сътрудничество по време на председателството, заяви Галин Дурев.

Председателят на Комисията по външна политика Петър Витанов пожела на Ирландското председателство умело да се справи с  предизвикателствата, които ЕС среща както във вътрешен план, така и в следствие на външната конюнктура. Той посочи, че България смята за изключително важна многогодишната финансовата рамка и начина, по който ще се разходват средствата. Петър Витанов отбеляза значението на въпросите, свързани с конкурентоспособността, които са все по-актуални за развитието на европейската икономика, и на всички останали цели и приоритети на Ирландското председателство.

Председателят на Комисията по външна политика подари на посланик Катрин Банън старо издание на книгата „Пиърс О'Махони – един ирландец в България“ с автори Мария Спасова и Шеймъс Шортал. Книгата разказва за приноса на Пиърс О'Махони, който приютява деца – сирачета от региона на Македония и на Тракия по време на Илинденско-Преображенското въстание. За тях той създава дом в София, който финансира със собствени средства. Петър Витанов подчерта, че в България все още има хора, потомци на спасените деца, които носят неговата фамилия. Наш дълг е да почитаме неговото дело, да помним и разказваме за него, допълни народният представител.

Заместник-министърът на външните работи Иванка Ташева представи на съвместното заседание българските цели в рамките на Ирландското председателство и отговори на въпроси на народните представители.

Председателят на Комисията по туризъм Росица Кирова и народните представители от различни парламентарни групи Красимир Събев, Калоян Иванов, Николета Тодорова, Милева Владкова, Стоян Тричков и Ирина Асиова-Диамант разговаряха с младите хора за работата на Народното събрание, за парламентаризма и за това как функционират държавните институции.

Росица Кирова откри срещата на български и румънски език и приветства с добре дошли в българския парламент младежите, които са студенти по право, международни отношения, журналистика и обществени науки, както и възпитаници на математически и хуманитарни гимназии от България и Румъния. Тя изрази увереност, че именно подобни срещи с българските институции дават възможност на младите хора не само да научат как работи държавата, но и да почувстват, че мястото им в обществения живот започва още от днешния ден.
Народният представител от „Прогресивна България“ Николета Тодорова отговори на въпроси, свързани с решения на Конституционния съд, а депутатът Милева Владкова коментира нуждата от повече обмен на добри практики между младите хора от двете държави. Народният представител Калоян Иванов даде примери от законодателство в Румъния, които стимулират развитието на спорта.

Младежите отправиха към депутатите редица въпроси и бяха коментирани широк кръг от теми, сред които гражданската активност, предизвикателствата пред демокрацията, възможностите, които дават на младите хора програми като „Еразъм+“.
 

Председателят на Народното събрание Михаела Доцова отбеляза, че тази изложба показва връзката между научните и държавните институции и този мост трябва да продължи да бъде съграждан и занапред. По думите й, ако го нямаше Априлското въстание нямаше да има 52 народни събрания, нямаше да има Велики народни събрания, нямаше да има български парламент. Михаела Доцова подчерта, че благодарение на знанието и науката в българския парламент са казвани думи със смисъл и с градивност, думи които са създали българската държава. Тя отбеляза важната роля на Института за български език към БАН, който чрез своята фотодокументална изложба ни дава възможност да се запознаем с вдъхновяващите мисли на дейци от Априлското въстание. Чрез усърдния труд на Института за български език всяка дума е запазена, за да може да остане в съзнанието на всеки един от нас, посочи тя.  Председателят на парламента подчерта, че чрез тази изложба изразяваме нашата  почит към тези видни личности, към техния героизъм, към техния несломим дух, идеал и борба за свободна и независима България. Михаела Доцова заяви, че именно заради тези наши велики предци и техните вдъхновяващи героизъм, завети и обич към отечеството  България днес е силна, свободна, демократична и европейска държава, равна на другите европейски народи.

Председателят на Българската академия на науките Евелина Славчева сподели, че тази инициатива е част от богатата програма на БАН, посветена на годишната от Априлското въстание. Отбелязването на тази дата с поредица от научни изследвания, документални изложби, образователни инициативи, лекции, дискусии очертава многопластовото значение, което Априлското въстание оказва за възраждането на българския дух, национална идентичност и свобода. Тя отбеляза, че Народното събрание е институцията, която въплъщава държавността и която е призвана да защитава демократичните ценности, които са извоювани чрез хилядите жертви на българския народ и благодари за възможността тази изложба да бъде представена в парламента. По думите й Априлското въстание без съмнение е нравственият  връх на Българското възраждане, когато  идеите за свобода, достойнство и национално единство се превръщат в  историческо действие. Председателят на БАН припомни една истина, която понякога остава в сянката на героичните събития, че революцията  винаги започва със словото и че преди пушките са били книгите. Преди барикадите са били  училищата, читалищата и печатното слово, а преди  саможертвата –  духовното пробуждане. Тя заяви, че нашите героични предци са разбирали, че националното освобождение не е възможно без духовно пробуждане и че свободата има нужда не само от смели хора, но и от просветен народ.

На откриването на изложбата присъстваха народни представители, заместник- председателя на Българската академия на науките Евдокия Пашева,  представители на Института за български език към БАН, общественици, гости и представители на медиите.

Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ е определена за единно звено за контакт за обмен на информация между компетентните правоприлагащи органи на държавите членки за целите на предотвратяването, разкриването или разследването на престъпления.

Предвиждат се и промени в дейността на Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП), свързани с ограничаване на заплахите от безпилотни летателни апарати в пограничните зони, като се предвижда наблюдение на границата и специфична охранителна дейност на обществените зони на летищата и периметъра към тях.

С промените се изменя и Законът за Държавна агенция „Национална сигурност“ и органите на „Гранична полиция“ вече ще имат възможност да отправят искания към Националното звено за получаване и обработване на резервационни данни на пътници, което дава възможност за предотвратяване, разследване и разкриване на престъпления. 

Парламентът избра Антоан Гечев като председател на Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР) за втори мандат, считано от 17 юни 2026 г. Той е предложен от Министерския съвет с мандат от пет години. Кандидатурата му беше подкрепена от 147 народни представители.

Народното събрание прие процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидат за председател на Държавна агенция „Национална сигурност“, изслушването на кандидата в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, както и процедурата за избирането му от Народното събрание. Съгласно приетите процедурни правила предложението за председател на ДАНС се внася от Министерския съвет. 

Председателят на Комисията Атидже Алиева-Вели се спря на приоритетите в работата на комисията и подчерта, че  правата на гражданите не са само текстове от закона, а постоянен ангажимент по прилагането им. Тя отбеляза, че дейността на комисията е пресечната точка между законодателството  и институционалния контрол. Като особено важни бяха посочени от председателя на комисията правата на децата, на възрастните граждани, на хората с увреждания, на пациентите, на представителите на  различни етнически и религиозни общности. По думите на Атидже Алиева-Вели демократичната държава се познава не само по законите, но и по способността й да чува проблемите на най-уязвимите.

Ръководителят  на българската делегация в ПАСЕ Весела Момчева-Таун заяви, че България остава ангажирана със защитата на правата на човека в съответствие с европейските стандарти и принципите на нашата Конституция и че българският парламент ще поддържа искрен и активен диалог със Съвета на Европа. Тя отбеляза, че Народното събрание разглежда годишния доклад на министъра на правосъдието относно изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека и с това подпомага за укрепването на  правната си рамка там, където е необходимо.

Комисарят по правата на човека на Съвета на Европа Майкъл О’Флаърти  отбеляза на срещите, че мисията му е да подпомага работата по защита правата на човека във всички държави членки на Съвета. Като основни свои приоритети той очерта закрила на хората от Украйна, защита на правата на човека, свързани с предизвикателствата по отношение на управление на миграцията, изкуствения интелект, климатичната криза и борбата с неравенствата, както и подкрепа на правозащитниците. Комисарят подчерта значението на защитата и закрилата на уязвимите групи и по-специално на възрастните хора във връзка с демографска криза и тенденцията за застаряване на населението, както в България така и в Европа. Сред важните теми той определи и правата на ромите като основен проблем беше посочено жилищното настаняване на представителите на тази етническа общност.

В края на вчерашното пленарно заседание председателят на парламентарната група на "Прогресивна България" Петър Витанов представи кандидатурата като посочи, че д-р Асен Меджидиев е завършил медицина през 1994 г. и има дългогодишна практика като специалист по уши, нос и гърло и бронхоскопист. Работил е в УМБАЛ „Св. Анна“ и УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където създава и ръководи първото отделение по уши, нос, гърло. Има специализации в Германия в Университетската болница „Шарите“ - риносептопластика, в Университетската болница в Загреб, Хърватия, и в Швейцария в гр. Берн - ендоскопска хирургия на нос и синуси, подчерта Петър Витанов.

През 2010 г. д-р Асен Меджидиев завършва здравен мениджмънт, бил е служебен министър на здравеопазването от август 2022 г. до юни 2023 г., председател на Столичната лекарска колегия към Българския лекарски съюз от 2018 г. до 2022 г., на 7 юни 2024 г. е избран за председател на Управителния съвет на Столичната лекарска колегия, посочи председателят на парламентарната група на „Прогресивна България“.

Народното събрание прекрати предсрочно мандатите на управителя и на подуправителя на Националната здравноосигурителна каса д-р Петко Стефановски и проф. Момчил Мавров. Те подадоха оставки на 10 юни 2026 г.

Парламентът изслуша министъра на вътрешните работи Иван Демерджиев, за информация, налична в структурите на Министерството на вътрешните работи, във връзка с появили се медийни публикации за полети, извършени с частни въздухоплавателни средства от председателя на ДПС Делян Пеевски, произхода на средствата за тях и данни за останалите пътници.

Заседанията на Бюрото на Асамблеята и на Постоянния комитет бяха ръководени от председателя на парламента на Грузия Шалва Папуашвили. Бяха разгледани и одобрени основните документи, свързани с провеждането на пленарната сесия, отчетът за дейността на ПАЧИС, бюджетните и организационните въпроси, както и предложенията на постоянните комитети за работата на Асамблеята през втората половина на 2026 г.

Бюрото на ПАЧИС реши Петър Кънев, ръководител на делегацията на 51-вото Народно събрание в ПАЧИС, да бъде назначен за специален представител на ПАЧИС към международните икономически и бизнес организации.

По време на пленарната сесия беше извършена акредитация на новите делегации на Албания, България и Грузия. Делегатите проведоха избор за заместник-председатели на ПАЧИС, като ръководителят на българската делегация Милен Трифонов беше избран за заместник-председател на Асамблеята и стана член на Бюрото на ПАЧИС, заедно с ръководителите на делегациите на Грузия и Румъния.

Делегатите единодушно избраха Али Устюндаг (Република Турция) за заместник-генерален секретар на ПАЧИС, отговарящ за административните и финансовите въпроси.

В рамките на общия дебат на тема „Изкуствен интелект за регионално сътрудничество – иновации, свързаност и устойчиво развитие в Черноморския регион“ ръководителят на българската делегация Милен Трифонов подчерта значението на новите технологии за насърчаване на икономическото развитие, регионалната свързаност и устойчивия растеж. Той акцентира върху необходимостта развитието и прилагането на изкуствения интелект да се основават на принципите на прозрачност, сигурност, защита на основните права и международното сътрудничество.

По време на пленарната сесия делегатите приеха докладите и препоръките на Комитета по правни въпроси и международно сътрудничество и на Комитета по социална и хуманитарна политика. 

От юли до декември 2026 г. председателството на ПАЧИС се поема от гръцкия парламент, който приема ротационното председателство от парламента на Грузия. В качеството си на председателстващ парламент той ще бъде домакин на следващите заседания на Бюрото, на Постоянния комитет и на Генералната асамблея на ПАЧИС, които ще се проведат през ноември 2026 г. в Атина.

Министерството на финансите ще има задължението да създаде и поддържа информационна система за продажба на държавни ценни книжа за физически лица, предвиждат промените в Закона за държавния дълг. Условията и редът за използване на информационната система ще бъдат определени в наредба.

Размерът на емитираните държавни ценни книжа за граждани трябва да влиза в определения таван за максималния дълг за съответната година, който се определя със Закона за държавния бюджет, реши Народното събрание. Министърът на финансите, въз основа на решение на Министерския съвет, може да назначи лице, което да представлява държавата при събрания и изготвяне на писмени резолюции при вземане на решения на притежателите на държавни ценни книжа, гласува парламентът.

Дистрибуторите на държавни ценни книжа ще имат задължението да предоставят услуги за търговия на такива книжа за граждани на първичен и вторичен пазар, както и да поддържат твърди котировки на място за търговия, поне едно от които е регулиран пазар. Предвижда се министърът на финансите да сключва договори при пазарни условия с дистрибуторите на държавни ценни книжа, които отговарят на определени изисквания, както и да ги прекратява предсрочно, ако дистрибуторите спрат да отговорят на условията.

Промените в Закона за държавния дълг предвиждат либерализиране на процеса по регистрация и сетълмент за участие в търговията на държавни ценни книжа, емитирани на българския пазар. Измененията ще позволят привличането на европейски глобални институции към участие в системата за търговия с български държавни ценни книжа в контекста на членството на България в еврозоната.

Народното събрание задължи председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ да предостави на парламента информация за данни и проверки, отнасящи се до дейността на управителя и подуправителя на Националната здравноосигурителна каса - д-р Петко Стефановски и проф. Момчил Мавров. Проекторешението, внесено от „Демократична България“, беше прието със 191 гласа „за“, един глас „против“, без „въздържал се".

Българска делегация, водена от председателя на парламента Михаела Доцова, е в Истанбул за участие във форума. В нея са ръководителят на делегацията на Народното събрание в Парламентарната асамблея на НАТО Иван Лалов и заместник-ръководителят на делегацията Даниел Митов.

За България предстоящата среща на върха на НАТО в Анкара е възможност да потвърди своята последователна ангажираност към ценностите на Алианса, към колективната сигурност и към укрепването на стабилността в евроатлантическото пространство, посочи председателят на парламента. По-силна и по-способна европейска отбрана допринася положително за глобалната и трансатлантическата сигурност и допълва НАТО, подчерта Михаела Доцова.

Сигурността на Европа не може да бъде изградена единствено чрез увеличаване на военния потенциал, а и чрез активна дипломация, предотвратяване на конфликтите и търсене на устойчиви политически решения, отбеляза председателят на Народното събрание. Наш дълг е да защитаваме демократичните ценности, сигурността на нашите граждани и мира в Европа, като действаме отговорно, разумно и с ясното съзнание, че най-голямата победа е предотвратяването на нови войни и съхраняването на мира, подчерта Михаела Доцова.

Чрез укрепването на националната си отбрана България допринася за сигурността на Алианса, за стабилността в Черноморския регион и за укрепването на Източния фланг на НАТО, заяви председателят на Народното събрание. Нарастващите заплахи пред сигурността, свързани с използването на нови технологии, изискват целенасочени инвестиции в модерна, интегрирана и устойчива индустриална отбранителна база, способна както да осигурява националната сигурност, така и да допринася за европейската и съюзническа отбранителна готовност, посочи Михаела Доцова. За нас е от първостепенно значение да съхраним единството на Алианса и да развиваме неговия отбранителен потенциал, като същевременно отчитаме необходимостта от предотвратяване на по-нататъшна ескалация на конфликтите и намаляване на рисковете за международната сигурност, добави тя.

Председателят на парламента изрази подкрепата на България за концепцията за „по-силен европейски стълб в НАТО“. Българските проекти в рамките на механизма SAFE на ЕС са свързани с изграждане на ключови отбранителни способности за българската армия, съобразени с целите за способностите на НАТО, подчерта Михаела Доцова. Днес отбранителната индустрия е не просто сектор – тя е стратегически актив, България има потенциал да бъде важен елемент от индустриалната верига на Алианса, заяви тя.

България продължава да провежда политика на ангажираност за прекратяване на конфликта в Украйна и с водещата роля на дипломацията за постигане на справедлив и траен мир, който е основан на Устава на ООН и принципите на международното право, заяви председателят на Народното събрание. В рамките на възможностите си страната ни ще продължи да подкрепя усилията на международната общност и в частност на ЕС и НАТО за неговото реализиране, което да отвори пътя за следвоенното възстановяване, добави Михаела Доцова.

В Парламентарната среща на върха на НАТО участват председатели на парламенти и ръководители на делегации от 32-те страни членки на Алианса, както и ръководството на Парламентарната асамблея на НАТО. Форумът беше открит от председателя на Великото национално събрание на Турция Нуман Куртулмуш.

Българска парламентарна делегация, водена от председателя на Народното събрание Михаела Доцова, е в Истанбул за участие в Парламентарната среща на върха на НАТО. В състава й са ръководителят на делегацията на Народното събрание в Парламентарната асамблея на НАТО Иван Лалов и заместник-ръководителят на делегацията Даниел Митов. Домакин на форума е председателят на турския парламент.

Между парламентите на България и Турция са изградени позитивни отношения, които са необходима основа за задълбочаване на диалога между законодателните институции в широк спектър от области, посочи Михаела Доцова. Очаквам през следващата седмица в българския парламент да бъде създадена група за приятелство с Турция и съм уверена, че народните представители от нея ще положат усилия за активизиране на обмяната на опит и споделяне на мнения с колегите си от турския парламент, подчерта тя. Ползотворният парламентарен диалог по законодателството в областите на икономиката, транспорта, комуникациите и инвестициите, е от ключово значение за разширяване на търговско-икономическото сътрудничество между нашите страни, допълни председателят на Народното събрание.

Председателят на Великото национално събрание на Турция Нуман Куртулмуш поздрави Михаела Доцова с избирането й за председател на българския парламент и отбеляза бързото конституиране на 52-рото Народно събрание, което вече е избрало правителство и има сериозна законодателна дейност. Той подчерта важната роля на парламентарния диалог за развитието на двустранните отношения и изрази готовност за активизиране на контактите между представителите на двете законодателни институции. Нуман Куртулмуш посочи важната роля, която Турция и България имат не само като съюзници в НАТО, но и като страни от Черноморския регион.

Михаела Доцова отбеляза, че Турция е не само наш съсед, но също така съюзник в НАТО и ключов партньор в редица важни области. Имаме отлично секторно сътрудничество в сфери като незаконната миграция и опазване сигурността на границата, транспорта, енергийните доставки, търговията, инвестициите, туризмът, отбраната и борбата с тероризма, подчерта тя. Нашите добри отношения трябва да продължат да се развиват на базата на равнопоставеност и взаимноизгодно сътрудничество, добави председателят на Народното събрание.

Михаела Доцова открои като нови обещаващи области за сътрудничество иновациите, дигиталната инфраструктура, зелените технологии и ниско въглеродните енергийни технологии. Важно е да продължи съвместната работа на България и Турция в борбата с нелегалната миграция, която е от особено значение не само за България, но и за целия Европейски съюз, подчерта тя.

*Снимките са предоставени от Великото национално събрание на Република Турция.

В българската парламентарна делегация са включени ръководителят на делегацията на Народното събрание в Парламентарната асамблея на НАТО Иван Лалов и заместник-ръководителят на делегацията Даниел Митов.

В Парламентарната среща на върха на НАТО ще участват председатели на парламенти и ръководители на делегации от 32-те страни членки на Алианса, както и ръководството на Парламентарната асамблея на НАТО. Форумът в Истанбул се провежда непосредствено преди Срещата на върха на държавните и правителствени ръководители на НАТО на 7 и 8 юли 2026 г. в Анкара.

Участниците в Парламентарната среща на върха на НАТО ще обсъдят ключови теми от дневния ред на евроатлантическата отбрана и сигурност за 2026 г. Председателят на Народното събрание Михаела Доцова ще направи изказване пред делегатите на форума.

Предвижда се с приветствие към парламентаристите от страните членки на НАТО да се обърне президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган. Те ще бъдат поздравени от председателя на Великото национално събрание на Турция Нуман Куртулмуш и от председателя на Парламентарната асамблея на НАТО Маркос Перестрело.

С цел спазване на срока – 17 октомври, се предвижда ВСС да може да съкращава залегналите в закона срокове, но с не повече от един месец за двумесечните срокове, съответно със седем дни за 14-дневните и с четири дни за 7-дневните срокове, с изключение на сроковете за обжалване и постановяване на решение по жалбата. Отново с тази цел се предлага 14-дневният срок за приемане на правила за произвеждането на изборите да бъде съкратен на десет дни, а срокът за свикване на общите събрания – на три дни. Сроковете изтичат и в неприсъствени дни, прие парламентът.

Гласуването за професионалната квота ще бъде с хартиени бюлетини, като броят на избирателните секции следва да съвпада с броя и местоположението на окръжните съдилища. Броят и местоположението на избирателните секции за избор на следователи може да съвпадат с броя и местоположението на апелативните съдилища, решиха народните представители.

При предсрочно прекратяване или изтичане на мандата на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд или главния прокурор пленумът на Висшия съдебен съвет по предложение на съответната колегия или на министъра на правосъдието определя временно изпълняващ съответните функции, като едно и също лице няма право да ги изпълнява за срок, по-дълъг от шест месеца, независимо дали е имало прекъсвания в изпълнението им. По предложение на горепосочените органи пленумът на Висшия съдебен съвет може да прекрати временното изпълнение на съответните функции и преди изтичането на шестте месеца. Тези решения на пленума на ВСС се приемат с мнозинство не по-малко от 13 гласа, приеха депутатите.

Когато привлеченото към дисциплинарна отговорност лице не е било изслушано от наказващия орган или не са му били поискани писмени обяснения, съдът отменя наложеното дисциплинарно наказание, без да разглежда делото по същество, освен ако лицето е отказало да бъде изслушано или да даде обяснения, предвиждат измененията в Закона за съдебната власт. Освен това главният прокурор вече ще може да има до трима заместници.

В началото на пленарното заседание Народното събрание направи промени в състава на постоянни парламентарни комисии.

По време на редовния петъчен парламентарен контрол на въпроси на народни представители отговориха вицепремиерът Иво Христов и министрите Иван Василев, Иван Шишков, Катя Ивкова, Евтим Милошев и Енчо Керязов.

Гласуваните разпоредби предвиждат, че изборен член на Висшия съдебен съвет не може да бъде лице, което в рамките на предходния мандат на изборните членове на ВСС е било председател на Върховния касационен съд (ВКС), председател на Върховния административен съд (ВАС) или главен прокурор. Прието беше изборен член на ВСС да не може и да е лице, което през последните две години е изпълнявало функциите председател на ВАС, ВКС или главен прокурор за шест или повече месеца без значение дали има прекъсване на функциите.

Народните представители решиха вносителите на кандидатури за изборни членове на ВСС да имат право да ги оттеглят в седемдневен срок след заседанието на ресорната парламентарна комисия, на което се провежда изслушването на кандидатите. Когато при гласуването в Народното събрание не са избрани всички членове на ВСС, в двуседмичен срок парламентът започва нова процедура за избор на оставащите членове, предвиждат приетите текстове.

До встъпването в длъжност на новоизбраните членове пленумът на ВСС, съответно Съдийската и Прокурорската колегии, отлагат приемането на решения, които пряко засягат организацията и функционирането на съдебната система, касаят нейната независимост или имат траен кадрови или организационен ефект, когато е изминала повече от една година от изтичането на мандата на изборните членове, реши Народното събрание.

Парламентът прие да има публично видеонаблюдение в реално време и видеозаснемане в секциите при преброяването на гласовете от прекия избор на членове на ВСС от съдиите, прокурорите и следователите.

В началото на пленарното заседание народните представители почетоха с едноминутно мълчание паметта на двете деветгодишни деца, които загубиха живота си при катастрофа на АМ „Тракия“, и на загиналите вчера при пътни произшествия. Предложението беше направено от Велислав Величков от „Продължаваме промяната“.

Христо Гаджев положи клетва като народен представител от листата на ГЕРБ – СДС. Той заема мястото на Делян Добрев, който подаде оставка и парламентът прекрати пълномощията му.

Хор „София“ е ярък посланик на богатото ни фолклорно наследство, подчерта Стефан Арсов. Народният представител отбеляза, че само през последните два сезона съставът е спечелил 9 престижни отличия, а общият брой на наградите му достига 23.

Диригентът на формацията Ивайло Христов благодари за гостоприемството на законодателната институция и за възможността да представят творчеството си. Той изтъкна усилията на изпълнителките, които със самоотвержената си работа са се превърнали в значим капитал за българската култура.

Женският хор „София“ е създаден през 2009 г. и изпълнява изцяло многогласен акапелен репертоар с песни от всички етнографски области в България. За високите си творчески постижения съставът е награждаван многократно от Съюза на народните читалища, а по повод Деня на народните будители – 1 ноември, от Министерството на културата.
    

Важно е да се повиши доверието на потребителите за успешно протичане на сезона, а защитата им и контролната дейност да се осъществяват, без да се отправят негативни послания, отбеляза председателят на Комисията по туризъм Росица Кирова. Резултатите от проверките показват, че контролът има не само санкционна, но и превантивна роля, добави тя.

„Нашата обща цел е да изграждаме доверие както сред българските потребители, така и сред гостите на страната, като гарантираме високи стандарти на обслужване и лоялни търговски практики“, отбеляза изпълняващият функциите председател на Комисията за защита на потребителите Александър Колячев. Целта на контролната дейност не е единствено установяването на нарушения, а преди всичко защитата на потребителите и превенцията, подчерта той. По думите му нарушения са констатирани при по-малко от 10 процента от извършените проверки.

На заседанието на Комисията по туризъм беше обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, внесен от Министерския съвет на 9 юни 2026 г.

Проектът беше представен от заместник-министъра на икономиката, инвестициите и индустрията Левент Мемиш. Предлаганите промени са насочени към транспониране на европейски директиви и повишаване нивото на защита на потребителите. С тях се въвеждат нови правила за договорите за финансови услуги, сключвани от разстояние, включително по-ясни изисквания за предоставяне на информация, разширяване на правото на отказ и гарантиране на по-голяма прозрачност при използването на онлайн платформи.

Законопроектът предвижда и мерки за по-добра защита на потребителите от нелоялни търговски практики, свързани с подвеждащи твърдения за екологичните характеристики и устойчивостта на стоки и услуги, като същевременно създава условия за по-добра информираност на потребителите при вземането на решения.

Председателят на комисията Росица Кирова запозна народните представители с постъпилите становища от заинтересовани страни по законопроекта.

С промените в българското законодателство се въвеждат изисквания и мерки по прилагането на законодателни актове от правото на Европейския съюз. Въвеждат се изменения в националното законодателство с цел адаптирането му към ресорен регламент и директива, като се улеснява достъпът на малките и средните предприятия до капитал чрез промяна на праговете и видовете проспекти за допускане до търговия, както и чрез намаляване на административната тежест и разходите за проучванията на инвестиционните посредници.

Прецизира се разпределението на правомощия между Комисията за финансов надзор и Българската народна банка при издаване на разрешение за участие в търговията с квотите за емисии на парникови газове и режимите за одобрение и надзор на бенчмаркове.

Във връзка с въвеждането на еврото в страната ни с проекта се предлага адаптация на стойностите на имуществените санкции и глобите от левове в евро в секторни закони в небанковия финансов сектор.

Парламентът прие процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидат за председател на Държавна агенция „Разузнаване“, за изслушването му в ресорната парламентарна комисия и за избирането му от Народното събрание. На 10 юни правителството прие решение, с което предлага на Народното събрание да избере за втори мандат досегашния председател на агенцията Антоан Гечев. Съгласно приети миналата година промени в Закона за Държавна агенция "Разузнаване", председателят на агенцията се избира от Народното събрание по предложение на Министерския съвет.

Народното събрание прекрати пълномощията на народния представител от ГЕРБ-СДС Делян Добрев заради подадена от него оставка.

Показаните рисунки са събрали в себе си най-искрените детски чувства на възхищение и обич към природата и нейните обитатели, отбеляза председателят на парламента. Михаела Доцова постави акцент върху усилията на редица учители и педагози, които по увлекателен начин разказват на децата за важността и значението на грижата за природата и бъдещето на планетата. Председателят на Народното събрание благодари на преподавателите, които обучават учениците си да се отнасят с уважение и да пазят чиста българската природа. Те дават възможност на най-малките да растат, да полагат усилия и по този начин да получават добър пример, добави Михаела Доцова. По думите й ангажирането на младите хора с каузи за опазване на природата съвсем скоро ще даде своите резултати. Председателят на парламента изрази увереност, че бъдещите поколения ще се грижат с отговорност за безценните природни дадености на България. 

Председателят на Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество д-р Александър Симидчиев подчерта значимостта на всяка една рисунка, която показва различна гледна точка и по този начин обогатява света. Той посочи, че още от най-ранна възраст трябва да се възпитават в посока да бъдат по-допринасящи едни към други, а не състезаващи се. 

Народният представител Иван Янев пожела на малките художници да продължават да обичат придодата и да я ценят повече от по-възрастните. Вярвам, че всяко следващо поколение е по-добро от предходното и наш дълг е с общи усилия да направим така, че българските деца да бъдат толерантни, умни, отговорни и добри, допълни той. 

Председателят на фондация „АФА – България“ Аксиния Боснева изрази убедеността си, че чрез изкуството децата възприемат напълно онова, на което е способен българинът – да бъде съпричастен, състрадателен и с грижовно отношение към заобикалящия го свят. 

На откриването на изложбата присъстваха още депутати, преподаватели от детски градини и училища от цялата страна и журналисти. 
    

В своите изказвания българските народни представители Галин Дурев, Георг Георгиев и Искра Михайлова-Копарова подчертаха важността на политиката на разширяване на ЕС като най-вече трансформираща и стабилизираща сила, особено предвид променената геополитическа среда. Бе изразено общото им разбиране, че държавите кандидати и ЕС имат отговорността да се възползват от създалата се динамика, като напредъкът в преговорния процес трябва да остане основан на принципите на собствените заслуги на държавите кандидати и единодушието при взимане на решения. Споделено бе виждането, че разширяването не е технически или процедурен акт, а най-напред политически процес. Той изисква високо ниво на доверие, базирано на ясно изразена политическа воля за реформи от страна на кандидатите. Важна е ролята и на парламентите като законодателни органи, които не просто наблюдават, а имат пряка отговорност да допринасят за напредъка и действията на изпълнителната власт и да информират гражданите.

Междупарламентарното заседание (Interparliamentary Committee Meeting – ICM) на Комисията по външни работи (AFET) на Европейския парламент е официален формат за диалог и сътрудничество между членовете на Европейския парламент (ЕП) и представители на комисиите по външна политика на националните парламенти на държавите членки на ЕС, както и на държавите кандидати. Заседанието е важна платформа за обмен на мнения по ключови теми от външната политика, политиката за сигурност и разширяването на ЕС, както и засилването на връзката между европейското и националните равнища на вземане на решения.

В тази връзка от комисията отправят покана към неправителствените организации, които желаят да участват в процедурата по избор на членове на Обществения съвет към Комисията в рамките на 52-рото Народно събрание, да подадат заявление за участие заедно с необходимите придружаващи документи в срок до 24 юли 2026 г.

Документите могат да бъдат изпратени по електронен път на адрес: 52_kpugvgo@parliament.bg или на хартиен носител на адрес - Народно събрание на Република България, Комисия за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество, гр. София 1169, пл. „Княз Александър I“ № .

Правилата за избор на членове на Обществения съвет, както и образецът на заявлението за участие, са публикувани на интернет страницата на Народното събрание в раздел „Комисии“ → „Комисия за прякото участие на гражданите, жалбите и взаимодействието с гражданското общество“ → „Документи“.

Председателят на Народното събрание Михаела Доцова изрази безпокойство по отношение на зачестилите прояви на антибългарско поведение в Република Северна Македония и безпрецедентното нападение над дипломатически коли на българската мисия в страната. Тя отбеляза, че отчита бързата реакция на компетентните власти за установяване и задържане на извършителя на деянието и подчерта, че България очаква той да получи справедливо наказание. Така обществото ще може да види, че има отговор, съответен на тези недопустими действия, добави Михаела Доцова.

Цялостното изпълнение на всички елементи от Европейския консенсус от юли 2022 г. е единствената възможност за постигане на напредък в европейски път на Северна Македония, заяви председателят на Народното събрание. Това е нещо, което не подлежи на договаряне, съответно е необходимо да бъдат направени конституционни промени в Република Северна Македония, посочи Михаела Доцова.

Пред журналисти след срещата председателят на Народното събрание Михаела Доцова определи разговора с председателя на парламента на Република Северна Македония като позитивен и конструктивен. Обсъдихме възможностите за подобряване на сътрудничеството и отношенията между нашите две страни, значението на реализацията на Коридор №8 за икономическите ни връзки и увеличаване на инвестициите в района, както и съвместни инициативи в областите на културата, младежките политики и спорта, уточни тя.

Парламентарната асамблея на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа показва добрия обмен на мнения и координация между парламентите на страните от нашия регион, подчерта Михаела Доцова. Тя изрази задоволство от изразеното от председателя на парламента на Република Северна Македония Африм Гаши желание за подобряване на сътрудничеството между законодателните институции, парламентарните отношения и развитието на общите въпроси, включително и по отношение на европейската интеграция на страната. Вярвам, че нашите две държави могат да намерят път за сътрудничество и да допринесат за развитието на целия регион, добави председателят на Народното събрание.

Председателят на парламента на Република Северна Македония Африм Гаши подчерта, че визитата му в София е израз на желанието и волята за подобряване на добросъседските отношения и за задълбочаване на диалога между двата парламента. За страната ни евроинтеграционният процес е изключително важен и бихме желали той да продължи, отбеляза той. Трябва да вървим напред, да намерим начин да бъдем заедно в ЕС, добави Африм Гаши.

На срещата председателят на парламента на Република Северна Македония Африм Гаши отправи покана българска парламентарна делегация, водена от председателя на Народното събрание Михаела Доцова, да посети Скопие.