Парламентарни комисии

    Парламентарни комисии

    Комисия по конституционни и правни въпроси

    0 народни представители
    Създадена на 22/12/2021

    Доклад от заседание на комисия

    16/02/2022
      Д О К Л А Д
      за първо гласуване
      Вх. № 47-253-03-18/17.02.2022 г.

      Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 47-154-01-10, внесен от Елена Цонева Гунчева и група народни представители на 23.12.2021 г.

      На свое заседание, проведено на 16 февруари 2022 г., Комисията по конституционни и правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 47-154-01-10, внесен от Елена Цонева Гунчева и група народни представители на 23.12.2021 г.
      На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието – г-н Борислав Ганчев – заместник-министър; от Висшия адвокатски съвет – г-жа Валя Гигова - заместник-председател и г-н Петър Славов - резервен член; от Националното сдружение на общините в Република България – г-жа Силвия Георгиева - изпълнителен директор и г-жа Десислава Стойкова – юрисконсулт и от Асоциацията на банките в България – г-жа Елеонора Христофорова - юрисконсулт.
      От името на вносителя, законопроектът беше представен от народния представител Петър Петров, който посочи, че с него се предлагат промени по отношение на процедурите в заповедното производство, свързани с връчването на съобщенията и уведомяването на длъжниците по започналите съдопроизводства срещу тях и с възможността за организиране на защитата им, както и с писмените документи по чл. 417, т. 2 и 10 ГПК, които създават риск за гражданския оборот, но които съдът признава като годни доказателства при установяване основателността на претенцията на кредитора.
      Със законопроекта се предвижда назначаване на особен представител на подпомагащата страна в исковия процес, както и на длъжника в заповедното производство. Предвижда се и премахване на възможността за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ или извлечение от счетоводни книги на държавно учреждение, община или банка, запис на заповед, менителница и приравнените на тях ценни книжа на заповед.
      По законопроекта са постъпили отрицателни писмени становища от Министерството на правосъдието, Върховния касационен съд на Република България, Висшия адвокатски съвет, Камарата на частните съдебни изпълнители, Националното сдружение на общините в Република България и Асоциацията на банките в България.
      В становището на Министерството на правосъдието се посочва, че премахването на възможностите за установяване на вземания в опростени съдебни производства в условията на общ вътрешен пазар на Европейския съюз може да има отрицателно въздействие върху поддържането и развитието на пространството на свобода, сигурност и правосъдие.
      В становището на Върховния касационен съд се посочва, че назначаването на особен представител на подпомагаща страна в исков процес и на длъжник при връчване на заповед за изпълнение би довело до забавяне и оскъпяване на процеса, като се акцентира върху неприложимостта на разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК за подпомагащата страна, предвид специфичното й положение, както и върху приетите през 2019 г. изменения, с които се осигурява по-добра защита на длъжника в заповедното производство. Отбелязва се, че предвиденото изменение в чл. 417 ГПК противоречи на цялостната концепция на заповедното производство, с което е установена привилегията за облекчено събиране на вземанията на банките, държавните учреждения и общините, както и на вземанията по записите на заповед, менителници и приравнените на тях ценни книжа на заповед, като в заключение се посочва, че приетите през 2019 г. промени отговарят на заложените в практиката на Съда на Европейския съюз критерии.
      В становището на Висшия адвокатски съвет се посочва, че предложението за назначаване на особен представител на подпомагаща страна би ограничило достъпа на ищеца до съд. Посочва се, че назначаването на особен представител на длъжника при връчване на заповед за изпълнение би натоварило длъжника с допълнителни разноски като краен резултат, като се отбелязва, че внесеното предложение е излишно предвид задължението на съда да дава указания за предявяване на иск за съществуване на вземането на кредитора, когато длъжникът не е надлежно уведомен. Акцентира се върху предложението за премахване на възможността за банките да се снабдяват със заповед за незабавно изпълнение въз основа на документи и извлечения от счетоводните им книги, като се посочва, че предвидената промяна ще доведе до оскъпяване на процеса на кредитиране и събирането на вземанията.
      В становището на Националното сдружение на общините в Република България се посочва, че действащият режим на вземанията на общините е съобразен с функциите им в обществен интерес и регулирането на обществените отношения.
      В становищата на Камарата на частните съдебни изпълнители и Асоциацията на банките в България се посочва, че предложените промени няма да защитят ефективно правата на длъжниците, но ще доведат до натоварване на съдилищата и до оскъпяване на производството.
      Законопроектът съответства на изискванията на Закона за нормативните актове, указа за неговото прилагане и на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
      В хода на публичното обсъждане заместник-министър Борислав Ганчев посочи, че действащите разпоредби на чл. 422 и 415 ГПК гарантират правата на длъжника, включително чрез назначаване на особен представител, в случаите, когато той не е намерен на адреса, като в този случай се образува производство за установяване на вземането. Г-н Ганчев отбеляза, че Министерството на правосъдието не подкрепя внесения законопроект.
      Представителят на Висшия адвокатски съвет, адвокат Валя Гигова посочи, че действащата разпоредба на чл. 415 ГПК се отнася за добросъвестни длъжници, които не живеят на посочения адрес и действително не знаят за образуваното производството срещу тях, и допълни, че назначаването на особен представител на длъжника в заповедното производство отново ще доведе до исков процес. Г-жа Гигова отбеляза, че направеното предложение относно особения представител на третите лица - помагачи, е особено опасно, тъй като всички разноски, които първоначално се заплащат от ищеца може да се окажат в тежест на длъжника, ако той загуби исковия процес. Адвокат Гигова посочи, че направеното предложение за промени в чл. 417 ще засегне не само физическите лица, но и търговците и ще доведе до оскъпяване на кредитите.
      Представителят на Националното сдружение на общините в Република България, г-жа Силвия Георгиева, посочи, че заповедното производство по чл. 417, т. 2 се прилага при наемните договори в малките общини, благодарение на което се събират дължимите от недобросъвестните наематели суми и призова за по-голяма устойчивост и предвидимост на законодателството.
      Представителят на Асоциацията на банките в България, г-жа Елеонора Христофорова, заяви своето несъгласие с внесените предложения относно назначаването на особен представител на длъжника в заповедното производство предвид оскъпяването на производството, както и относно премахването на възможността за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на извлечение на счетоводни книги на банки визирайки действащите разпоредби, които задължават да се представят и всички относими документи, договори и приложения, включително и общите условия на банката.
      В обсъждането на законопроекта взеха участие народните представители Петър Кьосев, Андрей Михайлов, Атанас Славов, Цветан Енчев, Бранимир Балачев, Крум Зарков и Петър Петров.
      Народният представител Петър Кьосев заяви, че от „Продължаваме промяната“ няма да подкрепят предложения законопроект, като посочи, че споделя аргументите, изложени от заместник-министър Борислав Ганчев и от адвокат Валя Гигова. Той припомни основен принцип в правото, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, и допълни, че неизпълнението на задължението за заявяване в срок на актуален адрес е скрепено със санкция, като бездействието се счита за противоправно поведение. Той изрази своето несъгласие с предложението за назначаване на особен представител на подпомагащата страна в исковия процес и на длъжника в заповедното производство, както и с предложената отмяна на чл. 417, т. 2 и 10 ГПК, като припомни, че всеки запис на заповед следва да бъде придружен със съответните документи, доказващи правоотношението.
      Народният представител Андрей Михайлов заяви, че парламентарната група на „Има такъв народ“ няма да подкрепи предложения законопроект, като отбеляза, че с него няма да се облекчи положението на длъжника, но същият ще бъде натоварен с повече разноски. Г-н Михайлов възрази и срещу отмяната на чл. 417, т. 10 ГПК, като отбеляза, че записа на заповед вече не представлява заплаха за длъжника, която да налага подобна законодателна промяна.
      Народният представител Атанас Славов заяви, че „Демократична България“ няма да подкрепи законопроекта и отбеляза, че е необходимо да се прави периодичен преглед на подобни процедури за да се намери баланса между публичния интерес, интереса на длъжника, защитата правата на гражданите и частния интерес. Той посочи, че предлаганите промени по-скоро ще утежнят положението на длъжника.
      Народният представител Цветан Енчев заяви, че народните представители на „Движението за права и свободи“ няма да подкрепят предложения законопроект, като възрази срещу премахването на възможността за облекчено събиране на вземанията на общините по реда на заповедното производство.
      Народният представител Бранимир Балачев заяви своята подкрепа за част от внесените предложения, тъй като заповедното производство е създавало редица проблеми. Той акцентира върху необходимостта от създаване на гаранции, че длъжника ще бъде надлежно уведомен или ще бъде представляван от компетентно лице. Г-н Балачев посочи, че е необходимо да се запази възможността за облекчено събиране на вземанията на държавните учреждения и общините предвид обществения контрол и наличието на длъжностно лице, което да гарантира истинността на документите. Той изрази съгласие за отпадане на възможността за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на счетоводни книги на банките, както и въз основа на запис на заповед, предвид възможността за представяне на неистински такива.
      Народният представител Крум Зарков посочи, че предложението за въвеждане на фигурата на особения представител за подпомагащата страна в исковия процес и за длъжника в заповедното производство може да се окаже вредна за лицето, което законопроектът цели да защити.
      Народният представител Петър Петров отбеляза, че заповедното производство е донесло много привилегии за кредиторите, но е необходимо да се предвиди защита на всеки един длъжник, независимо от неговата добросъвестност.

      В резултат на проведеното обсъждане, Комисията по конституционни и правни въпроси с 2 гласа „за”, 7 гласа „против“ и 6 гласа „въздържал се” предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 47-154-01-10, внесен от Елена Цонева Гунчева и група народни представители на 23.12.2021 г.


      ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
      КОНСТИТУЦИОННИ И ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
      МИЛЕН МАТЕЕВ
        2022
        • януари
        • февруари
        • март
        • април
        • май
        • юни
        • юли
        • август