Парламентарни комисии

    Парламентарни комисии

    Комисия по бюджет и финанси

    0 народни представители
    Създадена на 25/10/2022

    Проект на доклад за второ гласуване на ЗИД на ЗДДС-24

    18/11/2022
      РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
      ЧЕТИРИДЕСЕТ И ОСМО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
      КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ


      ДОКЛАД
      Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 48-202-01-24, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2022 г., приет на първо гласуване на 10 ноември 2022 г.

      Проект!
      Второ гласуване

      З А К О Н

      за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност
      (Обн., ДВ, бр. 63 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 86, 105 и 108 от 2006 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2007 г. – бр. 37 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 41, 52, 59, 108 и 113 от 2007 г., бр. 106 от 2008 г., бр. 12, 23, 74 и 95 от 2009 г., бр. 94 и 100 от 2010 г., бр. 19, 77 и 99 от 2011 г., бр. 54, 94 и 103 от 2012 г., бр. 23, 30, 68, 98, 101, 104 и 109 от 2013 г., бр. 1, 105 и 107 от 2014 г., бр. 41, 79, 94 и 95 от 2015 г., бр. 58, 60, 74, 88, 95 и 97 от 2016 г., бр. 85, 92, 96 и 97 от 2017 г., бр. 24, 65 и 98 от 2018 г., бр. 24, 33, 96, 100, 101 и 102 от 2019 г., бр. 14, 18, 52, 55, 71, 104 и 107 от 2020 г., бр. 17 и 111 от 2021 г. и бр. 14, 18, 52 и 58 от 2022 г.)
      Работната група подкрепя/ не подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

      § 1. В чл. 14а, ал. 11, изречение първо след думите „което управлява електронен интерфейс“ се поставя запетая и се добавя „установено на територията на страната, включително по постоянен обект“.
      Работната група подкрепя/ не подкрепя текста на вносителя за § 1.

      § 2. Създава се чл. 28а:
      „Специален ред за деклариране на доставка на стоки, изпращани или превозвани извън територията на Европейския съюз от доставчик, неустановен на територията на Европейския съюз
      Чл. 28а. (1) При извършване на доставка на стоки по чл. 28 от доставчик, който не е установен на територията на Европейския съюз, в подадената митническа декларация за износ се посочва, че стоките се изпращат или превозват извън територията на Европейския съюз, като в клетка 44 „Допълнителна информация/представени документи/сертификати и разрешения“ от декларацията за износ се вписват данни за идентификационния номер по ДДС на доставчика и номер на фактурата за извършената от него доставка на стоките, обект на износ, чрез съответните кодове.
      (2) Митническите органи разрешават изпращането или превозването на стоките извън територията на Европейския съюз, когато след извършване на проверка в базата данни за идентификационни номера по ДДС се установи, че вписаният индивидуален идентификационен номер на доставчика, посочен в клетка 44 „Допълнителна информация/представени документи/сертификати и разрешения“ от декларацията за износ, е валиден.“
      Работната група подкрепя/ не подкрепя текста на вносителя за § 2.

      Предложение от н.п. Кремена Кунева и Илина Мутафчиева:
      Да се създаде нов § 2а.:
      § 2а. В чл. 46 се създава т. 8:
      „8. управлението на алтернативни инвестиционни фондове, управлявани от лице, което е обект на държавен надзор.“
      Работната група подкрепя/ не подкрепя предложението.

      § 3. В чл. 58, ал. 1, т. 2, буква „в“ думите „държавата членка-домакин“ се заменят с „приемащата държава“.
      Работната група подкрепя/ не подкрепя текста на вносителя за § 3.

      Предложение на н.п. Петър Николов и гр.н.пр.:
      Да се създаде нов § 4:
      § 4. Член 66а се изменя така:
      „Чл. 66а. Ставката на данъка е 9 на сто за:
      1. доставка на услуга по настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани, с място на изпълнение на територията на страната
      2. доставка с място на изпълнение на територията на страната, при внос на територията на страната и при облагаеми вътреобщностни придобивания на книги на физически носители или извършвана по електронен път, или и двете (включително учебници, познавателни книжки и учебни комплекти, детски книги с илюстрации, за рисуване или оцветяване, печатни или ръкописни нотни издания), различни от публикации, които са изцяло или основно предназначени за реклама, и различни от публикации, които са изцяло или основно съставени от видеосъдържание или аудио-музикално съдържание.“
      Работната група подкрепя/ не подкрепя предложението.

      § 4. В чл. 68, ал. 3, т. 1 след думите „търговския регистър“ се добавя „и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел“.
      Работната група подкрепя/ не подкрепя текста на вносителя за § 4

      § 5. В чл. 78 се правят следните изменения и допълнения:
      1. В ал. 2 се създава изречение второ:
      „Регистрирано лице – получател по доставка, е длъжно да коригира размера на ползвания данъчен кредит и при намаляване на данъчната основа и начислен данък на доставка по чл. 126а.“
      2. Алинея 3 се изменя така:
      „(3) Корекцията по ал. 2, изречение първо се извършва в данъчния период, през който е възникнало съответното обстоятелство, с отразяването на документа по чл. 115 или на анулирания документ по чл. 116 в дневника за покупките и в справка-декларацията за съответния данъчен период. Корекцията по ал. 2, изречение второ се извършва за данъчния период на получаване на кредитно известие, издадено от доставчика по чл. 126б, ал. 1.“
      3. В ал. 5 накрая се добавя „или на получателя“.
      4. Създава се ал. 10:
      „(10) Когато регистрираното лице извърши пълно или частично плащане по доставка, за която е извършена корекция по ал. 2, изречение второ, или погаси изцяло или частично задължението по доставката по друг възмезден начин, то има право на данъчен кредит, при условие че притежава дебитно известие, издадено в съответствие с изискванията на чл. 126б, ал. 6 през данъчния период, през който е извършено плащането или погасяването.“
      Работната група подкрепя/ не подкрепя текста на вносителя за § 5.

      § 6. Създава се чл. 78а:
      „Право на приспадане на данъчен кредит след корекция на грешно данъчно третиране на доставка
      Чл. 78а. (1) При погрешно съставени документи по чл. 116, ал. 2, 3 и 6 и по чл. 117а, ал. 2 правото на приспадане на данъчен кредит възниква през данъчния период, през който е издаден новият данъчен документ, и се упражнява през този или през някой от следващите 12 данъчни периода само когато погрешно съставеният документ е включен в дневника за покупките на получателя в срока по чл. 72.
      (2) При грешно данъчно третиране на доставка, при наличие на влязъл в сила акт, издаден от орган по приходите, правото на приспадане на данъчен кредит възниква през данъчния период, през който е издаден новият данъчен документ, и се упражнява през този или през някой от следващите 12 данъчни периода само когато погрешно съставеният документ е включен в дневника за покупките на получателя в срока по чл. 72 и установеното задължение с акта е внесено в държавния бюджет по сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите или е прихванато по чл. 92.“
      Работната група подкрепя/ не подкрепя текста на вносителя за § 6.

      § 7. В чл. 80, ал. 2, т. 5 накрая се добавя „или на фирмени стандарти, когато не е налице нормативен акт, и в обичайните за съответната дейност размери;“.
      Работната група подкрепя/ не подкрепя текста на вносителя за § 7.

      § 8. В чл. 82, ал. 5 се правят следните допълнения:
      1. След думите „чл. 163а“ се поставя запетая и се добавя „ал. 2“.
      2. Създава се изречение второ:
      „Данъкът е изискуем от доставчика - регистрирано по този закон лице, в случаите по чл. 163а, ал. 4.“
      Работната група подкрепя/ не подкрепя текста на вносителя за § 8.

      § 9. В чл. 87, ал. 3, изречение второ след думите „търговския регистър“ се добавя „и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел“.
      Работната група подкрепя/ не подкрепя текста на вносителя за § 9.

      § 10. В чл. 97а, ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „за които се дължи данък по доставката от получателя – данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в тази държава членка“.
      Работната група подкрепя/ не подкрепя текста на вносителя за § 10.

      § 11. В чл. 107 навсякъде след думите „търговския регистър“ се добавя „и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел“.
      Работната група подкрепя/ не подкрепя текста на вносителя за § 11.

      § 12. В чл. 109, ал. 1 накрая се добавя „и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел“.
      Работната група подкрепя/ не подкрепя текста на вносителя за § 12.

      § 13. В чл. 110, ал. 1 т. 1 се изменя така:
      „1. е налице основание за задължителна дерегистрация по чл. 107, т. 1, 2, 6 и 7, при прекратяване на юридическото лице без ликвидация и при заличаване на юридическото лице, избрало да остане регистрирано до датата на заличаването му от търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел;“
      Работната група подкрепя/ не подкрепя текста на вносителя за § 13.

      § 14. В чл. 116, ал. 7 думите „ал. 2, 3 и 6“ се заменят с „ал. 1-6, когато установеното задължение с акта е внесено в държавния бюджет по сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите или прихванато от орган по приходите“.
      Работната група подкрепя/ не подкрепя текста на вносителя за § 14.

      § 15. В чл. 117, ал. 1, т. 4 се изменя така:
      „4. в случаите по чл. 161 и 163а, ал. 2 - от регистрираното лице - получател по доставката;“
      Работната група подкрепя/ не подкрепя текста на вносителя за § 15.

      § 16. В чл. 117а, ал. 5 думите „ал. 2“ се заменят с „ал. 1-4“.
      Работната група подкрепя/ не подкрепя текста на вносителя за § 16.

      § 17. Създава се глава дванадесета „a“:
      „Глава дванадесета „а“
      Общи задължения за доставчиците на платежни услуги
      Чл. 123а. (1) Данъчно задължено лице, което е доставчик на платежни услуги на получател, във връзка с трансграничните плащания е длъжен да води електронен регистър на получателите и на плащанията за всяко календарно тримесечие, когато:
      1. местонахождението на доставчика на платежни услуги на платеца и местонахождението на доставчика на платежни услуги на получателя на трансграничното плащане е в различни държави членки;
      2. е предоставил платежни услуги съответстващи на повече от 25 трансгранични плащания към един и същ получател за съответния период; броят на трансграничните плащания се изчислява въз основа на броя на платежните услуги, предоставени от доставчика на платежни услуги поотделно към всеки получател по държави членки и по идентификатори, посочени в ал. 6; когато доставчикът на платежни услуги разполага с информация, че получателят има няколко идентификатора, изчисляването на броя на трансграничните плащания се извършва по получател.
      (2) Данъчно задължено лице, което е доставчик на платежни услуги на платец, във връзка с трансграничните плащания, е длъжно да води електронен регистър на получателите и на плащанията, за всяко календарно тримесечие, когато:
      1. местонахождението на доставчика на платежни услуги на платеца е в държава членка, а местонахождението на доставчика на платежни услуги на получателя на трансграничното плащане е в трета страна или територия;
      2. е предоставил платежни услуги съответстващи на повече от 25 трансгранични плащания към един и същ получател за този период; броят на трансграничните плащания се изчислява въз основа на броя на платежните услуги, предоставени от доставчика на платежни услуги поотделно към всеки получател по държави членки и по идентификаторите, посочени в ал. 5; когато доставчикът на платежни услуги разполага с информация, че получателят има няколко идентификатора, изчисляването се извършва по получател.
      (3) Данъчно задължено лице, което е доставчик на платежни услуги на платец, не прилага ал. 2, когато поне един от доставчиците на платежни услуги на получателя се намира на територията на държава членка. В тези случаи доставчикът на платежни услуги на платеца включва платежните услуги при изчисляването на броя на трансграничните плащания по ал. 2, буква „б“.
      (4) В случаите по ал. 3 регистърът се води от лицето по ал. 1.
      (5) За целите на ал. 1 и 2 за местонахождение на платеца се счита държавата членка, съответстваща на следните идентификатори:
      1. IBAN на платежната сметка на платеца или всеки друг идентификатор, който недвусмислено определя и предоставя местонахождението на платеца, или когато не са налични такива идентификатори;
      2. ВIC или всеки друг бизнес идентификационен код, който недвусмислено определя и предоставя местонахождението на доставчика на платежни услуги, действащ от името на платеца.
      (6) За целите на ал. 1 и 2 за местонахождение на получателя се счита държавата членка или третата страна или територия, съответстваща на следните идентификатори:
      1. IBAN на платежната сметка на получателя или всеки друг идентификатор, който недвусмислено определя и предоставя местонахождението на получателя, или когато не са налични такива идентификатори;
      2. ВIC или всеки друг бизнес идентификационен код, който недвусмислено определя и предоставя местонахождението на доставчика на платежни услуги, действащ от името на получателя.
      (7) Регистърът по ал. 1 и 2 се води в електронен формат, определен с правилника за прилагане на закона, и се съхранява за срок три календарни години считано от края на календарната година, в която е извършено плащането.
      (8) Регистърът по ал. 1 и 2 съдържа следната информация:
      1. BIC или всеки друг бизнес идентификационен код, който недвусмислено идентифицира доставчика на платежната услуга;
      2. името или наименованието на предприятието на получателя, както е въведено в регистъра на доставчика на платежни услуги;
      3. идентификационния номер по ДДС или друг национален данъчен номер на получателя, когато има такъв;
      4. IBAN или когато липсва IBAN, всеки друг идентификатор, който недвусмислено определя и предоставя местонахождението на получателя;
      5. BIC или всеки друг бизнес идентификационен код, който недвусмислено определя и предоставя местонахождението на доставчика на платежни услуги, действащ от името на получателя, когато получателят получава финансовите средства, без да разполага с платежна сметка;
      6. адреса на получателя, както е въведен в регистъра на доставчика на платежни услуги, когато има такъв;
      7. данни за всяко трансгранично плащане;
      8. данни за всички възстановявания на изплатени средства, определени като такива, за трансграничните плащания по т. 7.
      (9) Информацията по ал. 8, т. 7 и 8 съдържа следните данни:
      1. датата и часа на плащането или на възстановяването на изплатени средства;
      2. сумата и валутата на плащането или възстановяването на изплатени средства;
      3. държавата членка по произход на плащането, получено от получателя или от негово име, държавата членка по местоназначение на възстановяването на изплатени средства, в зависимост от случая, и информацията, използвана за определяне на произхода или местоназначението на плащането или на възстановяването на изплатени средства в съответствие с ал. 5 и 6;
      4. всякаква допълнителна информация, която недвусмислено идентифицира плащането;
      5. когато е приложимо, информация, че плащането е започнало в помещенията на търговеца.
      (10) Доставчиците на платежни услуги предоставят информация от електронния регистър по ал. 1 и 2 не по-късно от последния ден на месеца, следващ календарното тримесечие, за което се отнася информацията. Електронният регистър по ал. 1 и 2 се предоставя по електронен път на Националната агенция за приходите, когато страната е държава членка по произход на доставчика на платежни услуги или е приемаща държава, когато доставчикът на платежни услуги предоставя платежни услуги в държава членка, различна от държавата членка по произход.“
      Работната група подкрепя/ не подкрепя текста на вносителя за § 17.

      § 18. В чл. 126 се създават ал. 9 и 10:
      „(9) Данъчно задължено лице, на което е прекратена регистрацията по този закон при получаване на кредитно известие по чл. 126б, ал. 1 за изменение на данъчната основа на доставка, за която е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по издаден данъчен документ с начислен данък преди датата на прекратяване на регистрацията му, уведомява писмено компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в 7-дневен срок след получаване на кредитното известие, която издава разрешение за включването му в дневника за покупките и в справка декларация съгласно закона. В 14-дневен срок от получаване на разрешението лицето подава декларация по чл. 125, ал. 1 и отчетни регистри по чл. 124 за периода, през който е получено кредитното известие, по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
      (10) Данъчно задължено лице, на което е прекратена регистрацията по този закон преди издаване на кредитно известие по чл. 126б, ал. 1 за изменение на данъчната основа на доставка, за която е издало данъчен документ с начислен данък преди датата на прекратяване на регистрацията му, писмено уведомява компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в 7-дневен срок, която издава разрешение за издаване на кредитното известие. В 14-дневен срок от получаване на разрешението лицето издава кредитно известие и подава декларация по чл. 125, ал. 1 и отчетни регистри по чл. 124 за периода, през който е издадено кредитното известие, по ред, определен с правилника за прилагане на закона.“
      Работната група подкрепя/ не подкрепя текста на вносителя за § 18.

      § 19. В част шеста се създава глава тринадесета „а“:
      „Глава тринадесета „а“
      Намаляване на данъчна основа и начислен данък при несъбираемо вземане
      Общи положения
      Чл. 126а. (1) При пълно или частично неплащане по облагаема доставка с място на изпълнение на територията на страната, по която вземането е несъбираемо, доставчикът, регистрирано по този закон лице, намалява данъчната основа и начисления данък по доставката, когато са налице едновременно следните условия:
      1. издадена е фактура за доставката и са спазени изискванията на чл. 86;
      2. получателят и доставчикът по доставката не са свързани лица към момента на доставката и/или към момента, в който е възникнало съответното обстоятелство по ал. 2;
      3. не е извършено възмездно прехвърляне на вземането;
      4. доставчикът може да докаже, че е предприел действия за събиране на вземанията по доставката;
      5. доставчикът е уведомил писмено получателя - регистрирано по този закон лице, че счита съответното вземане за несъбираемо на основание на ал. 2 и разполага с доказателства, че уведомлението му е било доставено до получателя.
      (2) Вземането по доставка се счита за несъбираемо, когато настъпи едно от следните обстоятелства:
      1. изтичане на три години за вземане с три годишен давностен срок или на пет години за вземане с петгодишен давностен срок от момента, в който вземането е станало изискуемо;
      2. с влязло в сила съдебно решение е постановено, че вземането или част от него е недължимо, като вземането се счита за несъбираемо само по отношение на недължимата част;
      3. вземането е погасено по силата на закон;
      4. след приключване на изпълнително производство вземането е останало изцяло или частично несъбрано;
      5. производство по несъстоятелност на длъжника – получател по доставката, е прекратено с утвърден оздравителен план, в който се предвижда непълно удовлетворяване на вземането на доставчика, като вземането се счита за несъбираемо до размера на неудовлетворената част;
      6. изтичане на 365 дни за вземане в размер до 600 лева от момента, в който вземането е станало изискуемо;
      7. длъжникът – получател по доставката, е заличен след приключило производство по несъстоятелност или ликвидация, като при частично неудовлетворено вземане вземането се счита за окончателно несъбираемо до размера на неудовлетворената част.
      (3) За целите на тази глава за „частично плащане по доставка“ се приема, че данъкът е пропорционално включен в размера на извършеното плащане.
      Намаляване на данъчна основа и начислен данък при несъбираемо вземане
      Чл. 126б. (1) Когато получателят по доставката е регистрирано по този закон лице или е било регистрирано лице към момента на доставката и са изпълнени условията по чл. 126а, ал. 1, т. 1-5, намалението на данъчната основа и на начисления данък се извършва от доставчика чрез издаване на кредитно известие по чл. 115 до размера на пълното или частично неплащане по доставката в 3-месечен срок от изтичане на данъчния период, през който е възникнало съответното обстоятелство по чл. 126а, ал. 2, т. 1-6.
      (2) Когато получателят по доставката е нерегистрирано по този закон лице или е било нерегистрирано лице към момента на доставката и са изпълнени условията по чл. 126а, ал. 1, т. 1-4, намалението на данъчната основа и на начисления данък се извършва от доставчика чрез издаване на протокол по ред, определен с правилника, в 3-месечен срок от изтичане на данъчния период, през който е възникнало съответното обстоятелство по чл. 126а, ал. 2, т. 1-6.
      (3) Когато получателят по доставката е нерегистрирано по този закон лице към момента на доставката, но използва получените стоки или услуги за извършване на доставки, за които е налице право на приспадане на данъчен кредит по чл. 74 и 76 и когато са изпълнени условията по чл. 126а, ал. 1, т. 1-4, намалението на данъчната основа и на начисления данък се извършва по ал. 1.
      (4) Когато получателят по доставката е заличен след приключило производство по несъстоятелност или ликвидация по чл. 126а, ал. 2, т. 7 или получателят по доставката е регистрирано по този закон лице, което използва получените стоки или услуги за извършване на доставки, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит, намалението на данъчната основа и на начисления данък се извършва по ал. 2
      (5) Намалението по ал. 2 на начисления данък се определя като разлика между начисления данък по доставката и ползвания данъчен кредит от доставчика за получени от него стоки или услуги, пряко свързани с извършването на доставката, до размера на пълното или частично неплащане по доставката.
      (6) Издаденият протокол по ал. 2 се отразява със знак (-) в дневника за продажби и справка-декларацията в съответния данъчен период.
      (7) Когато доставчикът - регистрирано по този закон лице, получи пълно или частично плащане по доставка, за която данъчната основа и начисленият данък са намалени по ал. 1, или вземането по доставката е погасено изцяло или частично по друг възмезден начин, лицето е длъжно да издаде дебитно известие през данъчния период, през който е получено плащането или е погасено вземането, до размера на полученото плащане или погасяване по доставката.
      (8) Когато доставчикът - регистрирано по този закон лице, получи пълно или частично плащане по доставка, за която данъчната основа и начисленият данък са намалени по ал. 2, или вземането по доставката е погасено изцяло или частично по друг възмезден начин, лицето е длъжно да издаде протокол през данъчния период, през който е получено плащането или е погасено вземането, до размера на полученото плащане или погасяване по доставката, или до размера на намалението по ал. 5. Издаденият протокол се отразява със знак (+) в дневника за продажби и справка-декларацията.
      Ограничения на намаляване на данъчна основа и начислен данък при несъбираемо вземане
      Чл. 126в. Намалението на данъчната основа и на начисления данък по чл. 126а, ал. 1 не се извършва, когато регистрираното лице - доставчик, е знаело или е било длъжно да знае към момента на доставката, че няма да получи дължимата сума по доставката. Приема се, че доставчикът е бил длъжен да знае, когато доставката е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната цена.“
      Предложение от н.п. Александър Иванов и гр.н.пр.:
      § 1. В част шеста се създава глава тринадесета „а":
      „Глава тринадесета „а"
      Намаляване на данъчна основа и начислен данък при несъбираемо вземане Общи положения
      Чл. 126а. (1) При пълно или частично неплащане по облагаема доставка с място на изпълнение на територията на страната, по която вземането е станало вероятно несъбираемо или окончателно несъбираемо, доставчикът, регистрирано по този закон лице, намалява данъчната основа и начисления данък по доставката, когато са налице едновременно следните условия:
      1. издаден е данъчен документ за доставката и данъкът е бил начислен от доставчика в съответствие с чл. 86, ал. 1 от ЗДДС; и
      2. получателят и доставчикът по доставката не са свързани лица към момента на доставката и/или към момента, в който е възникнало съответното обстоятелство по ал. 2 или ал. 3;
      „(2) Вземането по доставка се счита за вероятно несъбираемо, когато е настъпило едно от следните събития:
      1. изтичане на три години за вземане с три годишен давностен срок или на пет години за вземане с петгодишен давностен срок от момента, в който вземането е станало изискуемо;
      2. изтичане на 365 дни за вземане в размер до 600 лева от момента, в който вземането е станало изискуемо;
      3. след приключване на изпълнително производство вземането е останало изцяло или частично несъбрано;
      (3) Вземането по доставка се счита за окончателно несъбираемо, когато е настъпило едно от следните събития
      1. с влязъл в сила съдебен акт е постановено, че вземането или част от него е недължимо, като вземането се счита за несъбираемо само по отношение на недължимата част;
      2. вземането е погасено по силата на закон;
      3. производство по несъстоятелност на длъжника - получател по доставката, е прекратено с утвърден оздравителен план, в който се предвижда непълно удовлетворяване на вземането на доставчика, като вземането се счита за несъбираемо до размера на неудовлетворената част;
      4. длъжникът - получател по доставката, е заличен след приключило производство по несъстоятелност или ликвидация, като при частично неудовлетворено вземане вземането се счита за окончателно несъбираемо до размера на неудовлетворената част.
      5. Изтекла е 10-годишната погасителна давност по чл. 112 от ЗЗД и длъжникът - получател по доставката, е данъчнонезадължено физическо лице.
      (4) За целите на тази глава за „частично плащане по доставка" се приема, че данъкът е пропорционално включен в размера на извършеното плащане.
      Чл. 126б - Намаляване на данъчна основа и начислен данък при несъбираемо вземане
      (1) Когато вземането е станало вероятно несъбираемо или окончателно несъбираемо доставчикът има право да извърши корекции на данъчната основа и начисления данък. Корекциите се извършват както следва:
      1. Когато за доставката е била издадена фактура - чрез издаване на кредитно известие по реда на чл. 115 от ЗДДС, с изключение на случаите по т. 3 по-долу;
      2. Когато за доставката е бил издаден отчет за извършени продажби по чл. 119 от ЗДДС - чрез отчет за извършени продажби, в който корекцията се отразява с отрицателен знак;
      3. Когато за доставката е била издадена фактура и длъжникът -получател по доставката, е заличен след приключило производство по несъстоятелност или ликвидация - чрез протокол за извършване на корекцията.
      (2) Правото на доставчика да извърши корекции възниква на датата на която е настъпило съответното събитие, водещо до вероятна несъбираемост на вземането по чл. 126а, ал. 2 или до окончателна несъбираемост на вземането по чл. 126а, ал. 3. Това право се погасява с изтичане на срока по чл. 129, ал. 1 от ДОПК. Срокът по чл. 129, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс тече от 1 януари на година, следваща годината, през което е настъпило някое от събитията за окончателна несъбираемост на вземането, предвидени в чл. 126а, ал. 3 от закона. В случай на начисляване на допълнителен ДДС в резултат на данъчни ревизии във връзка с вземане, за което е настъпило някое от събитията за окончателна несъбираемост, срокът по чл. 129, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс започва да тече от 1 януари на година, следваща годината на влизане в сила на ревизионния акт".
      (3) Издаденият протокол по ал. 1, т. 3 се отразява с отрицателен знак в дневника за продажби и справка-декларацията в съответния данъчен период. Издадените данъчни документи по ал. 1, т. 2 и т. 3 се включват в дневника за продажбите и справката - декларация за периода на издаването им.
      (4) Когато след извършване на корекциите по реда на ал. 1,доставчикът, получи пълно или частично плащане за вероятно несъбираемо вземане по доставка, за която данъчната основа и начисленият данък са били намалени, доставчикът следва да коригира данъчната основа в увеличение с получената сума, без включения в нея данък. Доставчикът извършва корекциите както следва:
      1. Когато към момента на получаване на плащането доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице - чрез издаване дебитно известие в случаите на ал. 1, т. 1 или на отчет за извършени продажби - в случаите на ал. 1, т. 2,които документи се включват в дневника за продажбите и справката-декларация за периода на издаването им;
      2. Когато към момента на получаване на плащането регистрацията по ЗДДС на доставчика е прекратена - чрез издаване дебитно известие в случаите на ал. 1, т. 1 или на отчет за извършени продажби, които се включват в дневника за продажбите и справката -декларация за периода на издаването им, при съответно прилагане на реда, предвиден в чл. 126, ал. 9 от ЗДДС.
      (5) Разпоредбата на чл. 126в, ал. 4 се прилага от доставчика и в случаите, когато вземането е било цедирано от доставчика на трето лице -цесионер, и след цесията получателят по доставката е извършил плащания към цесионера. Доставчикът има задължението да осигури информация за всички направени от получателя плащания към цесионера, а цесионерът има задължението да осигури тази информация на доставчика, в т.ч. и когато е придобил вземането от цедент, различен от доставчика.
      Работната група подкрепя/ не подкрепя предложението.

      Работната група подкрепя/ не подкрепя текста на вносителя за § 19.

      § 20. В чл. 132 се правят следните допълнения:
      1. В ал. 2 след думите „търговския регистър“ се добавя „и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел“.
      2. В ал. 3 след думите „търговския регистър“ се добавя „и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел“.
      Работната група подкрепя/ не подкрепя текста на вносителя за § 20.

      § 21. В чл. 133, ал. 2 се създава изречение второ:
      „Доставчик, който не е установен на територията на Европейския съюз или на трета страна, с която Европейският съюз е сключил споразумение за взаимопомощ, сходно по обхват с Директива 2010/24/ЕС и Регламент (ЕС) № 904/2010, и извършва доставка на стоки по чл. 28, се регистрира по този закон задължително чрез акредитиран представител.“
      Работната група подкрепя/ не подкрепя текста на вносителя за § 21.

      § 22. В чл. 153 се правят следните изменения:
      1. Алинеи 1 и 2 се изменят така:
      „(1) Данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и извършва услуги или дистанционни продажби на стоки с място на изпълнение на територията на страната, по които получатели са данъчно незадължени лица, и лицето не е регистрирано за прилагане на някой от специалните режими по чл. 152, ал. 1 в страната или в друга държава членка, прилага общите правила на закона.
      (2) Режимът в Съюза не се прилага за услуги с място на изпълнение в държава членка, в която данъчно задълженото лице е установило независимата си икономическа дейност или има постоянен обект. За доставката на тези услуги се прилага законодателството на съответната държава членка.“
      2. Алинея 3 се отменя.
      3. Алинеи 8 и 9 се изменят така:
      „(8) Лице, което е регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим в Съюза и което няма постоянен обект на територията на страната, за доставки на услуги с място на изпълнение на територията на страната, по които получатели са данъчно незадължени лица, прилага този режим.
      (9) Данъчно задължено лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим извън Съюза, за доставки на услуги с място на изпълнение на територията на страната, по които получатели са данъчно незадължени лица, прилага този режим.“
      Работната група подкрепя/ не подкрепя текста на вносителя за § 22.

      § 23. В чл. 154, ал. 1 т. 1 се изменя така:
      „1. извършва доставки на услуги с място на изпълнение на територията на държава членка, по които получатели са данъчно незадължени лица;“.
      Работната група подкрепя/ не подкрепя текста на вносителя за § 23.

      § 24. В чл. 157б се правят следните изменения:
      1. В ал. 5 т. 1 се изменя така:
      „1. не е извършвало дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, 24 последователни данъчни периода и не е подало заявление за дерегистрация за прилагането на режима, или“.
      2. В ал. 7 т. 1 се изменя така:
      „1. не е извършвало дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, 24 последователни данъчни периода и не е подало заявление за дерегистрация за прилагането на режима, или“.
      Работната група подкрепя/ не подкрепя текста на вносителя за § 24.

      § 25. В чл. 159а, ал. 13 накрая се добавя „и 4“.
      Работната група подкрепя/ не подкрепя текста на вносителя за § 25.

      § 26. В чл. 159г се правят следните изменения:
      1. Алинея 1 се изменя така:
      „(1) Регистрирано на основание чл. 154, 156 или 157а лице е длъжно да води електронен регистър за доставките, за които прилага режима.”
      2. В ал. 3 думите „държавата членка по идентификация“ се заменят с „орган по приходите“.
      Работната група подкрепя/ не подкрепя текста на вносителя за § 26.

      § 27. В чл. 163а се създава ал. 4:
      „(4) Алинея 2 не се прилага за доставки на стоки и услуги по приложение № 2, част първа, по които получатели са държавата и държавните и местните органи.“
      Работната група подкрепя/ не подкрепя текста на вносителя за § 27.

      § 28. В чл. 169, ал. 1, т. 1 думите „,идентификационен номер по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс“ и запетаята след тях се заличават.
      Работната група подкрепя/ не подкрепя текста на вносителя за § 28.

      § 29. В чл. 172 ал. 1 се изменя така:
      „(1) Освободен от данък е вносът на стоки, за които по силата на международни договори, спогодби, споразумения, конвенции или други подобни, по които Република България е страна, ратифицирани и обнародвани по съответния ред, е предвидено освобождаване на вноса от данъци с ефект, еквивалентен на косвен данък, при условие че е получено разрешение от Съвета на Европейския съюз по чл. 396 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност.“
      Работната група подкрепя/ не подкрепя текста на вносителя за § 29.

      § 30. В чл. 173 се правят следните изменения и допълнения:
      1. В ал. 1 накрая се добавя „при условие че е получено разрешение от Съвета на Европейския съюз по чл. 396 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност“.
      2. В ал. 6:
      а) в т. 1, буква „г“ думите „държавата членка-домакин“ се заменят с „приемащата държава“;
      б) в т. 2 думите „държава домакин“ се заменят с „държава на установяване“.
      Работната група подкрепя/ не подкрепя текста на вносителя за § 30.

      § 31. Член 174а се изменя така:
      „Удостоверяване на обстоятелства
      Чл. 174а. Документите, с които се удостоверява наличието на обстоятелствата по тази глава, се определят с правилника за прилагане на закона.“
      Работната група подкрепя/ не подкрепя текста на вносителя за § 31.


      § 32. В чл. 176в се правят следните изменения:
      1. В ал. 4, изречение първо думите „7-дневен“ се заменят с „3-дневен“.
      2. В ал. 5, в основния текст думите „7-дневен“ се заменят с „3-дневен“.

      Предложение на н.п. Димитър Недялков и гр.н.пр..:

      § 32 от проекта на ЗИД на ЗДДС се изменя по следния начин:
      § 32. В чл. 176в се правят следните изменения:
      1. В ал. 4, изречение първо думите „7-дневен" се заличават.
      2. В ал. 5, в основния текст думите „7-дневен" се заменят с „3-дневен".
      3. Добавя ал. 2а „Данъчно задължено лице, за което в продължение на три последователни години не са констатирани нарушения на този закон и което няма други непогасени публични вземания, има право да намали ставката на предоставяното по ал. 2, изречение първо обезпечение на 10 (десет) на сто от данъчната основа на облагаемите доставки, придобиванията или стойността на получените течни горива, освободени за потребление за предходния данъчен период."
      Работната група подкрепя/ не подкрепя предложението.

      Работната група подкрепя/ не подкрепя текста на вносителя за § 32.

      § 33. Създава се чл. 181е:
      „Чл. 181е. Лице, което, като е длъжно, не води електронен регистър по чл. 123а, ал. 1 и 2 и не предостави електронния регистър по чл. 123а, ал. 10, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 10 000 лв.
      (2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на имуществената санкция е от 1000 до 20 000 лв.“
      Работната група подкрепя/ не подкрепя текста на вносителя за § 33.

      § 34. Член 191а се изменя така:
      „Чл. 191а. (1) Лице, което извършва сервизно обслужване, въвеждане в експлоатация, регистрация на ФУ/ИАСУТД или демонтаж на фискална памет не по установения за това ред, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 1000 до 2000 лв., или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 2000 до 5000 лв. Същото наказание се налага на лице, което наруши целостта на пломбите на електронна система с фискална памет не по установения за това ред.
      (2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата е от 2000 до 4000 лв., а на имуществената санкция - от 5000 до 10 000 лв.“
      Работната група подкрепя/ не подкрепя текста на вносителя за § 34.

      § 35. В Допълнителните разпоредби се правят следните допълнения:
      1. В § 1 се създава т. 104:
      „104. За целите на чл. 123а:
      а) „доставчик на платежни услуги“ е този по смисъла на чл. 3 от Закона за платежните услуги и платежните системи;
      б) „държава членка по произход“ е тази по смисъла на § 1, т. 10 от Допълнителните разпоредби на Закона за платежните услуги и платежните системи;
      в) „плащане“ е това по смисъла на § 1, т. 20 и 31 от Допълнителните разпоредби на Закона за платежните услуги и платежните системи;
      г) „платежна сметка“ е тази по смисъла на § 1, т. 32 от Допълнителните разпоредби на Закона за платежните услуги и платежните системи;
      д) „платежна услуга“ е тази по смисъла на чл. 4 от Закона за платежните услуги и платежните системи;
      е) „платец“ е този по смисъла на § 1, т. 34 от Допълнителните разпоредби на Закона за платежните услуги и платежните системи;
      ж) „получател“ е този по смисъла на § 1, т. 39 от Допълнителните разпоредби на Закона за платежните услуги и платежните системи;
      з) „приемаща държава членка“ е тази по смисъла на § 1, т. 47 от Допълнителните разпоредби на Закона за платежните услуги и платежните системи;
      и) „трансгранично плащане“ е плащане, когато местонахождението на платеца e в една държава членка, а местонахождението на получателя е в друга държава членка, в трета страна или на трета територия;
      к) „BIC“ е BIC съгласно определението по чл. 2, т. 16 от Регламент (ЕС) № 260/2012;
      л) „IBAN“ е IBAN съгласно определението по чл. 2, т. 15 от Регламент (ЕС) № 260/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 година за определяне на технически и бизнес изисквания за кредитни преводи и директни дебити в евро и за изменение на Регламент (ЕО) № 924/2009 (ОВ, L 94/22 от 30 март 2012г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 260/2012“.”
      2. В § 1а се създават т. 23-25:
      „23. Директива (ЕС) 2022/542 на Съвета от 5 април 2022 година за изменение на директиви 2006/112/ЕО и (ЕС) 2020/285 по отношение на ставките на данъка върху добавената стойност (ОВ, L 107/1 от 6 април 2022 г.).
      24. Директива (ЕС) 2020/284 на Съвета от 18 февруари 2020 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на въвеждането на определени изисквания за доставчиците на платежни услуги (ОВ, L 62/7 от 2 март 2022 г.).
      25. Директива (ЕС) 2022/890 на Съвета от 3 юни 2022 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на удължаването на срока на прилагане на незадължителния механизъм за обратно начисляване във връзка с доставките на някои стоки и услуги, при които съществува риск от измами, и на механизма за бързо реагиране срещу измамите с ДДС (ОВ, L 155/1 от 8 юни 2022 г.).“
      Работната група подкрепя/ не подкрепя текста на вносителя за § 35.

      Предложение на н.п. Красен Кралев и гр.н.п.:
      Да се създаде нов § 35а:
      § 35а. В § 15д от преходните и заключителни разпоредби, в ал. 1 се правят следните изменения:
      1. В текста преди т. 1 думите „31 декември 2022 г.“ се заменят с „31 декември 2023 г.“
      2. Точка 1 се заличава.
      Работната група подкрепя/ не подкрепя предложението.

      ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
      Работната група подкрепя/ не подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

      Предложение от н.п. Александър Иванов и гр.н.пр.:
      Нов § 35 Преходни и заключителни разпоредби
      § 35. (1) Когато данъчно задължени лица преди влизането в сила на този закон са подали искане за възстановяване на ДДС, начислен по доставки, за които е налице окончателна несъбираемост на вземането по доставката или е доказана вероятната му несъбираемост, и искането е подадено в срока по чл. 129, ал. 1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс, се смята, че искането е подаден в срок, дори и кредитните известия да са издадени след изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на обстоятелството, водещо до окончателна несъбираемост на вземането.
      (2) Параграф 19 се прилага и за неприключилите към датата на влизане в сила на този закон административни и съдебни производства по искания за възстановяване на ДДС, подадени от доставчици, чиито вземания са станали окончателно или вероятно несъбираеми. Доставчикът - страна по неприключило съдебно или административно производство, има право да издаде предвидените в чл. 126б, ал. 1 данъчни документи в срок от шест месеца от влизането в сила на настоящия закон. Издадените документи по реда на настоящата алинея се считат за своевременно издадени и се вземат се предвид в съответното съдебно или административно производство. Същите данъчни документи не се включват в дневника за продажбите и справката-декларация за периода на тяхното издаване.
      Работната група подкрепя/ не подкрепя предложението.

      § 36. Законът влиза в сила от 1 януари 2023 г., с изключение на § 17 и 35, които влизат в сила от 1 януари 2024 г.
      Предложение на н.п. Красен Кралев и гр.н.п.:
      Параграф 35а влиза в сила от 1 януари 2023 г.
      Работната група подкрепя/ не подкрепя предложението.

      Предложение на н.п. Петър Николов и гр.н.пр.:
      Нов § 4 влиза в сила от 1 януари 2023 г.
      Работната група подкрепя/ не подкрепя предложението.

      Работната група подкрепя/ не подкрепя текста на вносителя за § 36.

      ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
      КОМИСИЯТА
      ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
      ПЕТЪР ЧОБАНОВ
        2023
        • януари
        2022
        • ноември
        • декември