Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ПЕТДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ

Д О К Л А Д
Относно: Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2025 г., № 51-502-01-4, внесен от Министерския съвет на 24.02.2025 г.

На извънредно заседание, проведено на 26 февруари 2025 г., Комисията по бюджет и финанси съвместно с Комисията по здравеопазване и с Комисията по труда и социалната политика разгледа Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2025г.
На заседанието присъстваха: Теменужка Петкова - министър на финансите; Петър Чобанов – подуправител на Българската народна банка; проф. Борис Грозданов - председател и Любомир Дацов – член на Фискалния съвет; Силвия Георгиева – изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България; представители на синдикатите и работодателските организации и др.
Министър Петкова представи Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2025 г. като подчерта, че това е възможният бюджет. Той е съставен на база действащото законодателство и няма промяна в данъчно-осигурителната система на страната. Представеният бюджет позволява финансите на страната да останат устойчиви в рамките на 3% дефицит, което ще даде възможност да се изпълни този показател от Маастрихтските критерии за членство в Еврозоната.
Макроикономическата прогноза за периода 2025-2028 г. предвижда растежът на икономиката да се повиши до 2,8% през 2025 г. През 2026 г. се предвижда растежът да достигне до 3% и през 2027г.-2028г. да се забави до 2%. Средногодишната инфлация ще продължи да се забавя от 2,4% през 2025 г. до 2% през 2028 г. по линия най-вече на очакваната низходяща динамика при международните цени. Отрицателният принос на енергийните стоки постепенно ще намалява към края на прогнозния хоризонт. Запазват се ниските равнища на безработица в страната, като се очаква коефициентът на безработица за 2025 г. да намалее до 4,1%, като тази тенденция се запазва и през следващите години.
По отношение на фискалната политика е постигната целта дефицитът за средносрочния период да бъде в рамките на фискалните правила и ограничения по националното и европейското законодателство. Дефицитът по консолидираната фискална програма на касова основа се задържа на ниво от 3% от БВП за 2025 г. и 2026 г., като след това намалява до 2,7% от БВП за 2027 г. и 2,2% от БВП за 2028 г.
Дефицитът на сектор „Държавно управление“ се очаква да е в размер на 2,9% от БВП за 2025 г. и да намалее до 1,9% от БВП за 2028 г., което означава, че той е в рамките на Маастрихтските критерии за присъединяване към Еврозоната.
Като дял от БВП общото ниво на приходите за периода 2025-2028 г. е в диапазона 40,0 – 41,9% от БВП с низходяща тенденция. Същата низходяща тенденция се наблюдава и при общото ниво на разходите.
В средносрочен план разходите по КФП са в рамките на 40%-то правило по Закона за публичните финанси (без разходите, извършвани от сметки за средства от ЕС и по други международни програми и договори, приравнени към тях, вкл. свързаното с тях национално съфинансиране), като варират в диапазона 39,5-40,0% от БВП за периода 2025-2028 г.
Въз основа на допусканията за ново дългово финансиране през периода 2025-2028 г. се предвижда държавният дълг да достигне съответно до 61,7 млрд. лв. (28,6% от БВП) през 2025 г., 72,4 млрд. лв. (31,9% от БВП) през 2026 г., 81,5 млрд. лв. (34,3% от БВП) през 2027 г. и 88,9 млрд. лв. (36,0% от БВП) през 2028 г.
Минималният размер на фискалния резерв към 31.12.2025 г. е предвиден да остане непроменен спрямо заложения в Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. в размер на 4,5 млрд. лв.

Приходни политики

През периода 2025-2028 г. данъчната политика ще е ориентирана към постигане на макроикономическа и бюджетна стабилност в средносрочен и дългосрочен план и осигуряване на необходимия финансов ресурс за изпълнение на разходните политики на правителството. Основните цели на данъчната политика за периода отново са насочени към поддържане на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата, борбата с данъчните злоупотреби и повишаване на фискалната устойчивост в дългосрочен план.
С цел повишаване на приходите в държавния бюджет са предложени следните мерки в данъчното законодателство, ефектите от които са взети предвид при прогнозиране на приходите от данъци:
● Предложен е нов акцизен календар за акцизните ставки на тютюна и тютюневите изделия (ТТИ). Мярката е продължение на практиката за балансирано поетапно увеличаване на акцизните ставки върху тютюна и тютюневите изделия.
● Като мярка, свързана с оптимизиране на бюджетните приходи, е предложено от 01.04.2025 г. размерът на националния праг за регистрация по ЗДДС да се намали от 166 000 лв. на 100 000 лв.;
● Изсветляване на сивата икономика в областта на горивата, чрез лимитиране на възможността неполучени на бензиностанциите касови бележки да се използват за предоставяне на други субекти с цел издаване на фактури, по които да се приспада неправомерно данъчен кредит по ЗДДС. Предвидената законова промяна намалява възможностите за измами с данък върху добавена стойност, свързани с „търговията” с касови бележки и съответно с източване на ДДС;
● Въвеждане на Стандартен одитен файл за данъчни цели и други мерки за намаляване дела на сивата икономика, за борба с данъчните измами, укриването на данъци и отклонението от данъчно облагане и др.

Осигурителната политика предвижда за 2025 г. и за 2026 г. да се запази размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” на Държавното обществено осигуряване (ДОО) на нивото от 2024 г. Запазват се и размерите на осигурителните вноски за другите фондове на ДОО, а също и съотношенията между осигурителите и осигурените лица.
Считано от 1 януари 2027 г. е предвидено увеличаване на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ с 1 процентен пункт, а считано от 1 януари 2028 г. с 2 процентни пункта.
Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се увеличава от 1 април 2025 г. на 1 077 лв. и се запазва за целия прогнозен период. Минималният осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводители също се увеличава от 1 април 2025 г. на 1 077 лв. и се запазва за целия прогнозен период.
Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се увеличава за целия прогнозен период съответно от 1 април 2025 г. на 4 130 лв., за 2026 г. на 4 430 лв., за 2027 г. – 4 730 лв. и за 2028 г. – 5 030 лв.

Разходни политики
Разчетите за разходите по проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2025 г. са изготвени въз основа на действащото законодателство, както и при отчитане на ефектите от отразяване на настъпилите промени в нормативни актове, влизащи в сила от 01.01.2025 г.
Основните разходни политики, водещи до повишаване в разходната част на бюджета за периода 2025-2028 г., са както следва:
● В разчетите за периода 2025-2028 г. е взето предвид увеличението на размера на минималната работна заплата (МРЗ) от 1 януари 2025 г. – от 933 лв. на 1 077 лв. – ефект в разходите - увеличение 283,3 млн. лв.;
● Предвидено е увеличение на максималния осигурителен доход от 3 750 лв. на 4 130 лв. от 1 април 2025 г., съответно 4 430 лв. от 1 януари 2026 г., 4 730 лв. от 1 януари 2027 г. и 5 030 от 1 януари 2028 г.;
● Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 1 април 2025 г. е 1 077 лв.;
● Запазване на размера на обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст – 780 лв.;
● За периода 2025-2028 г. пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват от 1 юли на съответната година по чл. 100 от КСО или т.нар. „швейцарско правило“. За осъвременяване на пенсиите от 1 юли 2025 година са предвидени допълнителни средства в размер на 1 033,1 млн. лв.;
● В проектобюджета за 2025 г. е разчетено увеличение на разходите за персонал с 5% за структурите, за които не са предвидени други увеличения в изпълнение на приети нормативни актове и действащи политики;
● Увеличение на разходите за персонал в сектор „Отбрана и сигурност“, съобразно приетите механизми със Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за Националната служба за охрана и Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и действащи политики в сектора, считано от 01.01.2025 г.;
● През 2025 г. е запазена политиката за увеличение на възнагражденията на педагогическия персонал в средното образование със 125% от средната брутна работна заплата за 2024 г. – ефект увеличение в разходите от 499 млн. лв.
Осигурени са средствата за финансиране на променените натурални показатели в сферата на делегираните от държавата дейности, социалната сфера и др.

Инвестиционна политика
В зависимост от ограничения бюджетен ресурс и извършената от първостепенните разпоредители с бюджет (ПРБ) приоритизация са обособени основните стратегически инвестиционни проекти, които са включени в приложение към проекта на Закон за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2025 г., като срокът на програмата е съобразен с изготвянето на Националния фискално-структурен план на Република България за периода 2025-2028 г. Приоритетните стратегически инвестиционни проекти са финансово обезпечени, като необходимите средства за тяхната реализация през 2025 година са предвидени в рамките на утвърдените капиталови разходи по бюджетите на ПРБ за 2025 г.
За периода 2025-2027 г. се предвижда продължаване на Инвестиционната програма за общински проекти, като е определен размерът на финансирането за 2025 г., което ще допринесе за създаване на условия за нови инвестиции в регионите и подобряване на конкурентоспособността на отделните общини. Предвиденият ресурс за 2025 г. е в размер до 1 650 млн. лв., в това число 750 млн. лв. се предоставят от централния бюджет чрез бюджета на МРРБ и до 900 млн. лв. чрез разплащане от Българската банка за развитие при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. Това ще осигури предвидимост на общините за изпълнение на стартирали проекти и ще позволи да се постигнат заложените цели за подобряване на инфраструктурата в общините и съответно икономическото им развитие.

ПО ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2025 г.
Приходите, помощите и даренията по държавния бюджет са планирани в размер на 55 168,4 млн. лв.
Разходите по държавния бюджет са в размер на 30 803,9 млн. лв.
Бюджетните взаимоотношения (трансфери)-нето са в размер на 29 476,6 млн. лв. и са резултат от предоставени от държавния бюджет трансфери в размер на 29 490,0 млн. лв. и от получени от държавния бюджет трансфери в размер на 13,4 млн. лв.
За 2025 г. вноската в общия бюджет на Европейския съюз е в размер на 2 020,5 млн. лв.
Бюджетното салдо по държавния бюджет се предлага да бъде на дефицит от 7 132,6 млн. лв. и съответно операциите в частта на финансирането на бюджетното салдо са в същия размер.

БЮДЖЕТ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ ЗА 2025 г.
Висшият съдебен съвет предлага за 2025 г.
Предложението на ВСС е за запазване на равнището на приходите по бюджета на съдебната власт от 2024 г. в размер на 100,0 млн. лв.
В проекта на ВСС за 2025 г. общият размер на разходите е 1 664,0 млн. лв. (увеличение с 442,7 млн. лв. спрямо одобрените със ЗДБРБ за 2024 г.), от тях 1 567,8 млн. лв. са за текущи разходи (със 374,9 млн. лв. повече спрямо 2024 г.), като е предвидено увеличение на средствата за персонал със 316,7 млн. лв. спрямо 2024 г. Предложението е за запазване на резерва за непредвидени и/или неотложни разходи на равнището от 2024 г. в размер на 0,9 млн. лв.
Бюджетното взаимоотношение с централния бюджет за 2025 г. се предлага да бъде в размер на 1 564,0 млн. лв.
Министерският съвет предлага за 2025 г.
Министерският съвет предлага увеличение на приходите по бюджета на съдебната власт в размер на 52,0 млн. лв.
Министерският съвет предлага общият размер на разходите да бъде определен на 1 384,3 млн. лв. или увеличение със 163,0 млн. лв. спрямо одобрените със ЗДБРБ за 2024 г. При така изготвените разчети разликата в разходите между двата проекта е в размер на 279,7 млн. лв.
Предвидените средства за текущи разходи за осъществяване на дейността на съдебните институции са в размер на 1 338,8 млн. лв., като увеличението спрямо 2024 г. е в размер на 146,0 млн. лв., в т.ч. за разходи за персонал 142,0 млн. лв.
В частта на капиталовите разходи средствата са увеличени спрямо 2024 г. със 17,0 млн. лв.
Министерският съвет подкрепя предложението на ВСС за запазване на резерва за непредвидени и/или неотложни разходи на равнището от 2024 г. в размер на 0,9 млн. лв.
Бюджетното взаимоотношение с централния бюджет за 2025 г. което е резултативна величина между планираните приходи и разходи по бюджета на съдебната власт е предложено да бъде в размер на 1 214,3 млн. лв. Разликата в бюджетното взаимоотношение с централния бюджет за 2025 г. между двата проекта е 349,7 млн. лв.
БЮДЖЕТ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗА 2025 г.
За бюджета на Народното събрание за 2025 г. са предвидени приходи от 1,9 млн. лв.; разходи от 131,2 млн. лв., от които текущите разходи – 114,0 млн. лв., капиталовите разходи - 16,8 млн. лв. и резерв за неотложни и непредвидени разходи - 0,5 млн. лв и бюджетни взаимоотношения с централния бюджет (трансфери) от 129,3 млн. лв.

В заключение министър Петкова посочи, че с Преходните и заключителни разпоредби се правят промени в данъчните закони във връзка с изложените по-горе мерки в данъчната политика.
В Комисията по бюджет и финанси са постъпили писмени становища от работодателски, професионални и синдикални организации.
В последвалата дискусия представителят на Фискалния съвет препоръча следващите години правителството да предприеме по-агресивна политика към намаляване на дела на държавните разходи и бюджетът да се върне към балансирано ниво на размера на бюджетните разходи до 38% от БВП, тъй като в момента е към 43%.
Подуправителят на Българската народна банка подчерта, че правителството следва да се стреми към по-голяма ефективност на публичните разходи и провеждане на структурни реформи, към опростяване на регулациите и създаване на прогнозируема бизнес среда с цел насърчаване на инвестициите.
В хода на дискусията участие взеха народните представители: Асен Василев, Йордан Цонев, Цончо Ганев, Мартин Димитров, Венко Сабрутев и Димо Дренчев. Изразени бяха опасения относно: прекомерния оптимизъм в приходната част, без да се променя данъчната политика; увеличението на дълга спрямо БВП; бързото нарастване на разходите; отпадането на по-високия праг на регистрация по ДДС; липсата на структурни реформи.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати:
1. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2025 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2 – „За“ – 3 гласа (от които 3 ПГ „ДПС-НН“); „Против“ – 6 гласа (от които 3 от ПГ „ПП-ДБ“; 2 от ПГ „ВЪЗРАЖДАНЕ“ и 1 от ПГ ПП „МЕЧ“) и „Въздържали се“ - 12 гласа (от които 6 от ПГ „ГЕРБ-СДС“; 2 от ПГ „БСП-ОЛ“; 2 от ПГ „ИТН“ и 2 от ПГ “ДПС-ДПС“).
2. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2025 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и 2 – „За“ – 15 гласа (от които 6 от ПГ „ГЕРБ-СДС“; 3 ПГ „ДПС-НН“; 2 от ПГ „БСП-ОЛ“; 2 от ПГ „ИТН“ и 2 от ПГ “ДПС-ДПС“) „Против“ – 6 гласа (от които 3 от ПГ „ПП-ДБ“; 2 от ПГ „ВЪЗРАЖДАНЕ“ и 1 от ПГ ПП „МЕЧ“) и „Въздържали се“ – 0 гласа.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2025 г., № 51-502-01-4, внесен от Министерския съвет на 24.02.2025 г.



ДЕЛЯН ДОБРЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ