Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, четвъртък, 27 юли 2017 г.
Открито в 9,03 ч.
27/07/2017
Видео архив » Преглед на видео архив
Председателствали: председателят Димитър Главчев и заместник-председателят Цвета Караянчева

Секретари: Станислав Иванов и Джейхан Ибрямов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има кворум. (Звъни.) Откривам заседанието.
Уважаеми колеги народни представители! На основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъдат включени в седмичната програма за работата на Народно събрание следните допълнителни точки:
Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда. Предлагам това да бъде точка втора за днес.
Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Предлагам това да бъде точка трета за днес.
По първия Законопроект вносители са народните представители Данаил Кирилов, Станислав Иванов и Ивелина Василева на 11 юли 2017 г. Приет е на първо гласуване на 19 юли 2017 г.
По втория Законопроект вносители са народният представител Данаил Кирилов и група народни представители на 4 юли 2017 г. Приет е на първо гласуване на 19 юли 2017 г.
Предлагам включване на още една точка:
Проект на декларация относно подписването на Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония. Вносители са народните представители Цветан Цветанов, Корнелия Нинова, Красимир Богданов, Имрен Мехмедова, Полина Цанкова на 26 юли 2017 г. – това да бъде точка четвърта за днес.
Моля, гласувайте. (Шум и реплики.)
Гласували 191 народни представители: за 119, против 58, въздържали се 14.
Предложението е прието.
Господин Бойчев, имате думата.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вчера направих предложение точката, касаеща работата на Комисията за НДК, и нашето предложение за удължение на нейния срок на работа да бъде пета точка. Тогава Вие казахте: спокойно, ще дойде времето, ще гледаме тази точка. Днес предложихте три точки.
Аз разбирам, че тази тема Ви е крайно неприятна и ако можете да си я спестите, е най-добре за Вас.
По начина, по който обаче допълнихме Програмата, имам опасения, че парламентарното време въобще няма да стигне за тази точка. По решение на Народно събрание крайният срок за работа на Комисията е 29 юли – тази седмица.
Моето процедурно предложение, господин Председател, е точка 10 от дневния ред – Проект на решение за удължаване срока на действие на Временната комисия за НДК и докладът й, да бъдат точка втора от днешната програма – след обсъждане на кандидатурите за заместник-председатели на Комисията за финансов надзор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли обратно становище? Няма.
Гласуваме предложението, направено от народния представител Жельо Бойчев. (Шум и реплики.)
Гласували 190 народни представители: за 94, против 59, въздържали се 37.
Предложението не е прието.
РЕПЛИКИ ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: Прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Заповядайте за прегласуване.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря.
Господин Председател, моля за прегласуване, тъй като колеги не успяха да гласуват. Благодаря Ви. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря.
Прегласуване. (Силен шум и реплики.)
Гласували 194 народни представители: за 97, против 82, въздържали се 15. (Силен шум, смях и възгласи: „Еееее!“ от БСП за България.)
Предложението не е прието. (Възгласи от БСП за България: „Процедура!“.)
Съжалявам, беше прекратено гласуването. (Народният представител Петър Витанов излиза към трибуната.)
Моля да си седнете на мястото. (Силен шум и реплики.) Моля да си седнете на мястото.
Тишина в залата, моля! Тишина в залата, моля! (Народни представители от БСП за България стоят прави.)
Седнете си по местата. (Шум и тропане по банките от БСП за България.)
Седнете си по местата, един по един ще Ви дам думата. (Реплики от народния представител Таско Ерменков, облегнат на първата банка.)
Това не Ви е мястото, господин Ерменков. Не Ви е там мястото, господин Ерменков. Седнете си на мястото. Ще Ви дам процедура по начина на водене.
Заповядайте, господин Ерменков – по начина на водене.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Господин Председател, аз разбирам Вашето огромно нежелание да включите тази точка в дневния ред, имайки предвид горещия картоф, който сами си сготвихте. Разбирам стремежа да забулите и замятате проблема НДК под юргана с надеждата, че хората няма да забележат това нещо.
Искам да Ви обърна внимание, че до края на гласуването бяха останали две секунди, а колегата беше вдигнал ръка, че не е могъл да гласува. Трябва да Ви кажа, че абсолютно Ваше задължение е да следите кога, какво и как се случва в залата.
Ето, там и квесторите видяха, че беше вдигнал ръка и че не можеше да гласува. Две секунди бяха останали до края на процедурата (шум и реплики от БСП за България), а Вие съвсем произволно прекратихте едно гласуване, с което нарушихте правилата за работа на Народно събрание.
Много Ви моля, вземете се в ръце! Престанете да играете ролята на фелдфебел тук! Започнете да ръководите Народно събрание по демократичен начин, спазвайки правилата му! Иначе ще останем с убеждението, че вместо да сте председател на Народно събрание, играете ролята на параван на едни решения, които в никакъв случай не са в полза нито на авторитета ни, нито на авторитета на държавата. Опитът да се скрият престъпленията по отношение на НДК няма да Ви помогне те да не станат публични. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Заповядайте за процедура, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Правя процедура точка 10, която беше гласувана в Програмата за работа през седмицата, да стане точка трета от днешния дневен ред. Благодаря Ви. (Ръкопляскания и възгласи „Браво!“ от БСП за България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Обратно становище? (Шум и реплики.)
Моля Ви за ред в залата!
Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 206 народни представители: за 103, против 93, въздържали се 10. (Силен шум и реплики от БСП за България.)
Предложението не е прието. (Реплики от народния представител Филип Попов.)
Една минута е изтекла.
Вие ли не сте гласували, господин Попов?
РЕПЛИКИ ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: Той не е гласувал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля, не се обаждайте от залата!
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Правя процедура по прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Процедура по прегласуване, с условие че ако има човек, който не е гласувал при първото гласуване, тогава ще се зачете гласът му. Иначе резултатът остава от първото гласуване, тъй като ще бъде необоснована процедурата. Съгласете се – необоснована. (Шум и реплики от БСП за България.)
Процедура по прегласуване. (Шум и реплики.)
Гласували 205 народни представители: за 103, против 93, въздържали се 9. (Силни и продължителни ръкопляскания и възгласи: „Браво!“ от БСП за България.)
Предложението е прието – точка трета е Докладът за НДК.
Заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, по отношение на дневния ред, Законът за съдебната власт едва вчера беше гледан на второ четене в Комисия, и то в късния следобед. Не са изтекли изискуемите по Правилника срокове да се гледа в пленарната зала, затова предлагам…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Кой срок не е изтекъл?
ФИЛИП ПОПОВ: Има срок.
Предлагам точката да отпадне от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря.
Обратно становище?
Заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Няма да се спирам на формалните основания, господин Председателю.
Това са хората, които до онзи ден говореха, че нямало закони и че това Народно събрание било неработещо, а сега предлагат да не се гледат законите. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Панаири и циркаджилък! Хайде, моля Ви се! (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: (Обръща се към Филип Попов.) Поддържате ли предложението си? (Шум и реплики.)
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Филип Попов за отпадане на точката от дневния ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 209 народни представители: за 81, против 101, въздържали се 27.
Предложението не е прието.
Съобщение:
Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България уведомява Народното събрание, че в изпълнение на чл. 18 от Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили със своя заповед е разрешил преминаването през териториалното море, пребиваването във вътрешните морски води на Република България и посещението на пристанище Варна на кораб от състава на Военноморските сили на Гърция в периода от 9 август до 12 август 2017 г. включително. Визитата е свързана с провеждане на учебно плаване на кадети и обучаващи се в Колежа за подготовка на старшински кадри във Военноморските сили на Гърция. Уведомлението е постъпило на 26 юли 2017 г. с вх. № 703-09-26 и е предоставено на Комисията по отбрана.

Първа точка от днешната ни програма е:
ИЗБОР НА ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ, РЪКОВОДЕЩ УПРАВЛЕНИЕ „НАДЗОР НА ИНВЕСТИЦИОННАТА ДЕЙНОСТ“ И ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ, РЪКОВОДЕЩ УПРАВЛЕНИЕ „ОСИГУРИТЕЛЕН НАДЗОР“ НА КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР.
Доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Имате думата, уважаема госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Председател.
Моля за процедура.
Моля в залата да бъдат допуснати госпожа Карина Караиванова – председател на Комисията за финансов надзор, и двамата кандидати за заместник-председатели – господин Румен Соколов и господин Йордан Чомпалов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля да гласуваме направеното предложение.
Гласували 191 народни представители: за 163, против 7, въздържали се 21.
Предложението е прието. Поканете лицата в залата.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Председател, съгласно Правилника ще представя резюме на доклада.

„ДОКЛАД
относно изслушване на предложените кандидати за заместник-председатели на Комисията за финансов надзор:
Румен Димитров Соколов за заместник-председател, ръководещ
управление „Надзор на инвестиционната дейност“, и Йордан Николов Чомпалов за заместник-председател, ръководещ управление „Осигурителен надзор“

На открито заседание, проведено на 25 юли 2017 г. и излъчено в реално време в интернет страницата на Народното събрание, Комисията по бюджет и финанси проведе изслушване на предложените кандидати за заместник-председатели на Комисията за финансов надзор по реда на Раздел IV от приетите процедурни правила за условията и реда за предлагането на кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“ и на кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Осигурителен надзор“ на Комисията за финансов надзор, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание, наричани по-нататък „Процедурни правила“.
Председателят на Комисията по бюджет и финанси госпожа Менда Стоянова отбеляза, че видно от представените документи кандидатите отговарят на изискванията на Закона за Комисията за финансов надзор за членове на Комисията за финансов надзор и следва да бъдат допуснати до изслушване.
Съгласно Раздел III от Процедурните правила становището на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е, че към настоящия момент няма открити документи, установяващи принадлежност на Румен Димитров Соколов и на Йордан Николов Чомпалов към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите, и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
Кандидатурите бяха представени от председателя на Комисията за финансов надзор госпожа Карина Караиванова, която наблегна на безупречната им професионална репутация. Според нея това са личности, които ще помогнат съществено в реализирането на амбицията на институцията, която ръководи, да се превърне в независим регулатор.
Предложените на вниманието на народните представители кандидатури са на безспорни професионалисти, които биха увеличили авторитета и капацитета на КФН, биха помогнали изключително за утвърждаването й като независим регулатор, който успешно да се справя с предизвикателствата на ежедневния надзор над небанковия финансов сектор.
В заключение госпожа Караиванова призова за подкрепа на кандидатурите. След представянето на кандидатурите се премина към лично представяне и концепции за дейността им в Комисията за финансов надзор.
Пръв своята концепция представи господин Йордан Чомпалов – кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, като заяви, че ще работи на екипен принцип за реализиране на концепцията на Комисията за финансов надзор и за издигане на Комисията като един модерен регулативен орган, асоцииран с професионализъм, диалогичност, прозрачност и безпристрастност.
Дейността му ще бъде насочена към: защита на интересите на осигурените лица и пенсионерите, и осигуряване на стабилност, прозрачност и доверие във финансовите пазари, както и осигуряване на стабилни, сигурни и адекватни пенсии на осигурените лица.
Господин Чомпалов подчерта, че регулаторните отношения относно допълнителното пенсионно осигуряване, особено при втория стълб, са с изключителна социална значимост, за да се гарантира финансова сигурност на българските граждани, посредством допълнителна пенсия и тази социална значимост налага повишено внимание за създаването на регулация, недопускаща финансови колапси с фондовете от втория стълб. Това би станало чрез засилване на ефективността и качеството на регулацията и надзора върху сектора допълнително пенсионно осигуряване.
Той подробно посочи, че би работил за постигане на конкретни резултати, като подробно обясни конкретните мерки в областта на регулаторните функции на КФН по отношение на надзорната функция, както и мерките, насочени към повишаване на финансовата култура на осигурените лица.
Следващият, представил своята концепция, беше господин Румен Соколов – кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“.
Той посочи основните цели, които ще са водещи при неговата дейност: продължаване на работата с участниците на капиталовия пазар във връзка с имплементирането на Директивата за пазарите на финансовите инструменти II и регламентите на Европейската комисия; за защитата на интересите на инвеститорите; за осъвременяване на начините за разкриване на информация от страна на поднадзорните лица; за редовни институционализирани срещи с представители на асоциации на поднадзорните лица; за засилване на образователните инициативи, свързани с превенцията на измами, както и за повишаване на финансовата култура на инвеститорите; за работа с другите участници на пазара по повод засилване на инициативите по привличане на нови емитенти сред добрите български частни компании; за постоянен анализ на пазарната ситуация и предлаганите инструменти на предоставяната от участниците на пазара информация.
След представянето на концепциите, към кандидатите бяха поставени множество въпроси от страна на членовете на Комисията и на присъстващите. Към господин Чомпалов въпросите бяха следните:
- от народния представител Румен Гечев, който изрази задоволство от квалификацията и професионалния опит на кандидата. Той постави въпроси относно професионалните пенсионни фондове: има ли такива в България и какво е тяхното бъдеще; какви по-точно са препоръките от Международната организация на пенсионните надзорници и по-конкретно тези, касаещи България; какъв е управленският опит на кандидата и какви екипи е ръководил в дейността си до момента?
- от народния представител Мария Илиева във връзка с либерализиране на инвестиционните ограничения при пенсионно-осигурителните дружества в средносрочен аспект – необходима ли е промяна в ограниченията, които са поставени пред пенсионно-осигурителните дружества по отношение на тяхната инвестиционна политика?
- от народния представител Сергей Кичиков във връзка със споменатата необходимост от повишаване на финансовата култура на осигурените лица – как и чрез какви механизми ще се повиши информираността на българския гражданин относно пенсионно-осигурителните фондове?
- от народния представител Лало Кирилов – как ще бъдат решени проблемите с разкриването на информация и инвестициите в свързани лица?
На поставените въпроси господин Йордан Чомпалов даде подробни отговори: относно задължителните фондове, които са вторият стълб на сега съществуващата осигурителна система; по отношение на въпроса за промяна на ограниченията пред пенсионните фондове във връзка с проекта на ЗИД на Кодекса за социалното осигуряване и направените в него предложения по отношение на финансовата култура и препоръките от Международната организация на пенсионните надзорници, която се нарича „Принципи на частния пенсионен надзор“, както и относно разширяването на дефиницията „свързани лица“ в проекта на Кодекса за социално осигуряване.
Към господин Соколов въпросите бяха следните:
- от народния представител Румен Гечев бяха зададени уточняващи въпроси относно образованието и специализациите на кандидата и професионалния му опит.
- от народния представител Лало Кирилов: какви са мерките, които се предвиждат в посока увеличаване броя на търгуващите и на емитентите на акции и облигации на нашия пазар.
На поставените въпроси господин Румен Соколов даде отговори.
Въз основа на проведеното изслушване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да разгледа и гласува по реда на Раздел V от процедурните правила предложените кандидатури на Румен Димитров Соколов за заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност” и Йордан Николов Чомпалов за заместник-председател, ръководещ управление „Осигурителен надзор”, за което прилага към настоящия доклад Проект на решение за избора им.
„Проект!

РЕШЕНИЕ
за избиране на заместник-председател на Комисията за финансов надзор

Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 5, ал. 2 от Закона за Комисията за финансов надзор …“
Господин Председател, тук има две чисто технически корекции, които ще изчета:

„РЕШИ:
1. Румен Димитров Соколов за член – това е добавено, и заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“ на Комисията за финансов надзор.
2. Йордан Николов Чомпалов за член и заместник-председател, ръководещ управление „Осигурителен надзор“ на Комисията за финансов надзор.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Стоянова.
Съгласно правилата, с които сега ще Ви запозная, отново да Ви ги припомня: избор на кандидат за заместник-председател, ръководещ управление на Комисията за финансов надзор от Народното събрание.
Първо, заседанието се излъчва в реално време в интернет – чрез интернет страницата на Народното събрание. С решение на народното събрание на заседанието присъстват предложените кандидати.
Второ, Народното събрание изслушва в резюме внесения доклад на Комисията по бюджет и финанси – това вече се случи.
Трето, всеки кандидат се представя от вносителя до две минути.
Четвърто, провеждат се разисквания по кандидатурите по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Пето, гласуването е явно, чрез компютъризираната система за гласуване.
Шесто, за избран се смята кандидатът, получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители.
Седмо, ако кандидатът не получи необходимите гласове, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор.
Вносителят на предложението е госпожа Караиванова, моля да заповяда, за да представи кандидатите.
Имате по две минути, уважаема госпожо Караиванова.
КАРИНА КАРАИВАНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Представям на Вашето внимание две кандидатури: на господин Румен Соколов – за ръководещ управление направление „Надзор на инвестиционната дейност“ в Комисията за финансов надзор, и на господин Йордан Чомпалов – за ръководещ управление, направление „Осигурителен надзор“. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Колеги, моля Ви за тишина в залата.
КАРИНА КАРАИВАНОВА: Господин Румен Соколов притежава магистърска степен по икономика от Университета за национално и световно стопанство в София, както и е магистър по бизнес администрация от „Котругли“, Хърватия.
Има придобито право за извършване на дейност като инвестиционен консултант от Държавната комисия по ценните книжа. Владее английски, сръбски и руски езици. Професионалното му развитие през годините е изключително в сферата на финансите и по-конкретно в областта на капиталовите пазари. Това е човек с ясна лична представа за динамиката на процесите на капиталовия пазар и нормативната база, регулираща неговото развитие.
До настоящия момент господин Соколов е управител на „Сервиз финансови пазари“ ЕООД, дъщерно дружество на Българска фондова борса – София, като е отговорен за оповестяване на информацията за обществеността от публични компании. Освен добрите си познания за настоящето на народния капиталов пазар господин Соколов има и много добри и интересни идеи за неговото бъдещо развитие, и аз ще разчитам изключително много на това – заедно и съвместно да подпомогнем развитието на капиталовия пазар в България.
Другият кандидат – Йордан Чомпалов, е сред най-уважаваните юристи в сферата на правото на ценните книжа и финансовите пазари, търговско и банково право. Господин Йордан Чомпалов притежава магистърска степен по право от Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а впоследствие придобива и следдипломна квалификация по финансов мениджмънт към Университета за национално и световно стопанство, Допълнителната шестмесечна квалификация в САЩ допълва знанията му по инвестиции, банки и финанси. Той е член на Софийската адвокатска колегия от 2001 г. насам.
Началото на своята експертна кариера господин Чомпалов започва в Държавната комисия по ценни книжа, където по-късно заема длъжността началник на отдел „Нормативна уредба“, а след това става и член на Комисията. Има активно участие в разработването на нормативната уредба на капиталовия пазар в България.
Уважаеми дами и господа народни представители, предложените кандидатури са на безспорни професионалисти с безупречна репутация и аз считам, че ако бъдат избрани, те ще допринесат за подобряване работата на Комисията, за подобряването на нейния експертен потенциал, както и за повишаване репутацията на Комисията, като такава. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Караиванова.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания. Откривам разискванията.
Заповядайте, професор Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Както винаги, така и сега, ще се отнесем с уважение и с разбиране към представените кандидатури, тъй като двамата колеги, които са представени, са хора завършили икономическо и юридическо образование с отличен успех – и двамата. От тази гледна точка ние не поставяме под никакво съмнение тяхното общо образование, техния професионален опит. Това, което искаме да коментираме обаче, е един въпрос, който не е посочен в препоръките на госпожа Караиванова. При нейният избор това е доколко кандидатите и в каква степен отговарят на изискванията на постовете, които те трябва да заемат, ако бъдат избрани.
Уважаеми колеги, под надзор и защита на Комисията за финансови активи са 23 млрд. лв. или това прави малко повече от една четвърт от брутния вътрешен продукт на Република България. Текущата капитализация на Българската фондова борса е 10 млрд. лв. Този орган регулира и контролира 360 публични дружества, 40 инвестиционни посредника, 30 управляващи дружества с над 100 фонда под управление.
В неговите правомощия и в обсега му са: Българската фондова борса, Централният депозитар, 9 пенсионни дружества с 29 фонда за допълнително пенсионно осигуряване и 44 застрахователни дружества, плюс около 400 застрахователни брокера. Тоест, уважаеми колеги, става дума за институция, която не е по-маловажна от Българската национална банка. Тук става дума за управление и контрол на десетки милиарди лева, и касае интересите на милиони българи, а затова нашите изисквания трябва да бъдат високи и трябва да бъдат свързани точно с изпълнението на функции в тези длъжности.
По отношение на осигурителния надзор – кандидатът господин Чомпалов е завършил с отличие Софийския университет, завършил е „финансов мениджмънт“, специализация в УНСС, има специализация в Американския университет в Уисконсин. Отзивите, ако мога да си позволя, тъй като не ги познавам лично и двамата кандидати, са много добри и за него, като експерт.
Но ние зададохме въпроси и ще помолим госпожа Караиванова да отговори на въпроса: каква е нейната увереност, че един доказан професионалист – като адвокат, като юрист в областта на реализация на ценни книжа, несъмнено с висока оценка, който обаче е нямал управленски опит? Но колегата не е управлявал екипи, а в случая трябва да управлява 30 експерти, да отговаря за пенсионни фондове и други – за милиарди.
Първият въпрос към госпожа Караиванова ще бъде: може ли да ни даде гаранции, че липсата на този управленски опит ще бъде компенсиран и как? Дали не се поемат рискове от управленска гледна точка?
Второ, по отношение на инвестиционния надзор.
Уважаеми колеги, колегата Соколов е завършил с отличие, но специалност „Териториални системи“ в УНСС, не „Финанси“, не „Счетоводство“, не „Икономика“, не „Международен бизнес“. Неговото образование на равнище „бакалавър“ е съвършено друга специалност, която няма нищо общо с финансите и с капиталовите пазари.
Второ, той е завършил магистърска програма в Хърватия – управленска, по „Основи на управлението“, която също не е със специализация и фокусиране върху финансите и капиталовите пазари. Притеснителен е професионалният опит на господин Соколов, който е впечатляващ, но не е в сферата, за която говорим. Една част от опита на господин Соколов е като журналист от различни издания – да не им правя реклама, свързани по някакъв начин с обяви, със съобщения на капиталовите пазари, но не са свързани с експертна работа.
Второ, известен стаж – непродължителен, господин Соколов има във фирма, която сама се е отказала от лиценза си през 2010 г. поради липса на оборот, защото все пак годишната такса, мисля, че е около 1500 или 1700 лв. Освен това в момента господин Соколов управлява фирма от 4 души, в това число и той. Това е стаичка, дадена под наем в Българската фондова борса и функцията на тази четиричленна фирма е да поддържа сървъра, на който се качват обяви на инвестиционните посредници. Отличното образование на господин Соколов е в съвършено друга сфера.
Второ, неговият управленски опит в последните години е да управлява още трима души, при положение че става дума за инвестиционен надзор, в който работят, мисля към 70 висококвалифицирани експерти в Комисията за финансов надзор. Учудвам се, че се правят квалификации в писмото на госпожа Караиванова, която казва, че е впечатлена от експертната му ерудиция и управленски мащаб.
Въпросът към госпожа Караиванова по отношение на този кандидат ще бъде: може ли да ни разясни какъв е този управленски мащаб, управлявайки трима души? Как се обвързва образованието и практиката с управлението на тези милиарди левове?
Освен това към уважаемата госпожа Караиванова имаме и следния въпрос. Към момента има изпълняващ длъжността подуправител на КФН, заместник-директор на „Инвестиционен надзор“ . Аз ще Ви кажа фактите, Вие си направете сравнението.
Новият кандидат, който се предлага, е завършил „Териториални системи“, човекът, който изпълнява тези функции и сме го избрали в Четиридесет и второто народно събрание с гласовете на всички парламентарни групи, е завършил Бизнес школата номер едно в Европа „Ландън бизнес Коул“ по финанси; завършил е „Международни икономически отношения“ в УНСС; работил е като ръководител във финансова корпорация „Откритие“ в Москва с персонал 10 хиляди души – ръководен персонал, и 20 милиарда оборот; работил е в „Кредит суис“ и Ю Би Ес; специализирал е в Нюйоркската банка; управлява и сме доволни от резултатите по реализация на Стратегията на КФН от миналата година под ръководството на госпожа Караиванова.
Възниква въпросът: защо ще сменим човек, който е с фантастично образование в областта на финансите, който изпълнява тези функции, управлява десетки милиарди активи, ще го сменим с чудесен кандидат, но от друга област? Ако някой си мисли, че иска да си осигури мнозинство от петте души: един плюс двама, за да може да взима самостоятелно решение, мисля, уважаеми колеги, че тръгваме в посока, която може да ни отведе до излишни управленски рискове.
При цялото ни уважение, ние няма да подкрепим тези две кандидатури и ще помолим госпожа Караиванова да отговори на нашите конкретни въпроси. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми проф. Гечев.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволявам си и аз да кажа няколко думи след проф. Гечев, тъй като съм от народните представители, които участваха в изслушването и избирането на госпожа Караиванова в предходния парламент.
Искам само да припомня, че на изслушването зададох един въпрос към нея във връзка с разминаването, което имаше между Правилника за работата на Комисията за финансов надзор и Закона. По същество Правилникът беше отнел всички правомощия, които законът даваше на подуправителите на Комисията за тяхната оперативна и управленска самостоятелност в дейността им. Тя пое ангажимент, че това ще бъде върнато като практика и работа в Комисията.
Доколкото разбирам, към момента, вече година след този избор, нищо такова не се е случило. Продължава решенията да се съгласуват предварително с председателя и всяка изходяща кореспонденция се придружава и с писмо от председателя.
След като проф. Гечев обясни липсата на управленски и административен опит на кандидатурите, искам да кажа нещо много важно. В тази зала преди няколко дни абсолютно единодушно, с консенсус от всички политически сили, беше приет Законът за публично предлагане на ценни книжа. Тук имаме сходство и ясно разбиране за развитие на този пазар.
С подхода, който госпожа Караиванова прави в момента, тя обезсмисли съгласието, което беше постигнато! Искам да кажа, че с тези кандидатури пропускаме уникална възможност да изберем един професионален и независим екип на Комисията за финансов надзор. Моите съмнения са, че там ще се наложи и се стреми да се наложи едноличен тип на управление – нещо, от което, бяхме заявили, че ще се разграничим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Бойчев.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Също няма.
Закривам разискванията.
Госпожа Караиванова се е мотивирала достатъчно, когато е направила предложението. Ако има желание допълнително да каже нещо, но няма такова задължение. Няма.
Гласуваме Проекта за решение, предложен Ви от парламентарната трибуна.
„Проект!

РЕШЕНИЕ
за избиране на заместник-председатели на Комисията за финансов надзор

Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 5, ал. 2 от Закона за Комисията за финансов надзор

РЕШИ:
Избира:
1. Румен Димитров Соколов за член и заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“ на Комисията за финансов надзор.
2. Йордан Николов Чомпалов за член и заместник-председател, ръководещ управление „Осигурителен надзор“ на Комисията за финансов надзор.“
Моля, гласувайте.
Гласували 215 народни представители: за 90, против 110, въздържали се 15.
Проектът за решение не е приет.
Заповядайте, господин Кирилов, за процедура.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Правя процедурно предложение по дневния ред: да разменим разглеждането на докладите за второ четене на законопроектите – Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт да мине преди Законопроекта за опазване на околната среда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Обратно становище? Няма.
Гласуваме процедурното предложение.
Гласували 215 народни представители: за 132, против 73, въздържали се 10.
Предложението е прието.

Преминаваме към точката:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ.
Заповядайте с доклада, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 754-01-35, внесен от Данаил Димитров Кирилов, Емил Димитров Симеонов, Христиан Радев Митев, Анна Василева Александрова и Иглика Иванова Иванова – Събева, на 4 юли 2017 г., приет на първо гласуване на 19 юли 2017 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Моля, гласувайте текста на вносителя за наименованието на Закона, подкрепено от Комисията.
Гласували 168 народни представители: за 127, против 1, въздържали се 40.
Наименованието на Закона е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По § 1 има предложение от народните представители Данаил Кирилов, Йорданка Фикирлийска и Мария Илиева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 28, ал. 1 след думите „изборният член на Висшия съдебен съвет“ се добавя „подал молба до съответната колегия в 14-дневен срок от деня на изтичане или предсрочно прекратяване на мандата“, а след думите „заемана преди избора“ се добавя „или на равна по степен длъжност в органите на съдебната власт“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имате думата за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 1 по доклада на Комисията.
Гласували 154 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 44.
Параграф 1 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложение от народния представител Данаил Кирилов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 2:
„§ 2. В чл. 50, ал. 1 след думата „инспекторите“ се добавя „подали молба до съответната колегия на Висшия съдебен съвет в 14-дневен срок от деня на изтичане или предсрочно прекратяване на мандата“, а след думата „възстановяват“ се добавя „на заеманата преди избора или на равна по степен длъжност в съответните органи на съдебната власт“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имате ли изказвания, уважаеми колеги? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 2 със съответното му съдържание съгласно доклада на Комисията.
Гласували 150 народни представители: за 110, против 1, въздържали се 39.
Параграф 2 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложение от народните представители Данаил Кирилов, Йорданка Фикирлийска и Мария Илиева.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Данаил Кирилов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 2, който става § 3:
„§ 3. В чл. 195 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 3 след думите „търговска дейност“ се добавя „под каквато и да е форма, включително лично, чрез подставено лице и/или с явен и/или със скрит пълномощник“, а думите „на професионалните сдружения на съдии, прокурори и следователи или на други юристи“ се заменят с „професионални сдружения, в които членуват“;
б) точка 4 се изменя така:
„4. получава възнаграждение за извършване на дейност по договор или по друго правоотношение с държавна, общинска или обществена организация, търговско дружество, кооперация, юридическо лице с нестопанска цел, физическо лице или едноличен търговец и да упражнява свободна професия или друга платена професионална дейност;“
в) точка 5 се отменя.
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Съдия, прокурор и следовател, докато заема длъжността си, може да получава и възнаграждение за:
1. извършване на научна и преподавателска дейност или упражняване на авторски права;
2. участие в европейски и международни програми и проекти;
3. участие в изработването на проекти на нормативни актове, които са възложени от Народното събрание, Висшия съдебен съвет или от органи на изпълнителната власт.“
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите „от административните съдилища, съдиите от Върховния административен съд“ и думите „районни, общински и секционни“ се заличават.
4. Досегашната ал. 3 става ал. 4.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
В § 3, т. 4 е записано, че „не може да получава възнаграждение за извършена дейност по договор или по друго правоотношение“ и надолу са изброени държавата, общините, търговски дружества, физически лица и прочие. Вярно, че тук е записано „възнаграждения“, но в зависимост от тълкуването, се създава убеждението, че на практика не може да получава, например, възнаграждение от договор за наем. Според мен трябва да се разтълкува що е „възнаграждение“ точно в този случай – от положен труд ли? Трябва да има някакво уточнение, защото иначе е безумно. Няма да могат да получават и доход от наем, защото то става именно по договор или по друго правоотношение с физическо или юридическо лице. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Попов.
Има ли реплики? Няма.
Други изказвания? Също няма.
Подлагам на гласуване § 3 по Доклада на Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласуват 146 народни представители: за 107, против 1, въздържали се 38.
§ 3 по Доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По § 3 има предложение от народните представители Данаил Кирилов, Йорданка Фикирлийска и Мария Илиева.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 4:
„§ 4. Член 217 се изменя така:
„Чл. 217. (1) Съдиите, прокурорите и следователите могат свободно да образуват и да членуват в организации, които защитават професионалните им интереси. Тези организации не могат да членуват във федерации и конфедерации на синдикални организации на работници и служители.
(2) Организациите по ал. 1 придобиват качеството на юридическо лице след вписването им по реда, установен за вписване на сдруженията с нестопанска цел. Учредители и членове могат да бъдат само съдии, прокурори и следователи.
(3) Към Висшия съдебен съвет се създава Съвет за партньорство. Съветът се състои от трима изборни членове на Висшия съдебен съвет, определени от пленума, от представители на всяка от организациите по ал. 1, чийто членски състав е не по-малък от 5 на сто от съответния брой на съдиите, прокурорите и следователите, както и от представители на съдиите, прокурорите и следователите, нечленуващи в такива организации.
(4) Съветът осъществява диалог по всички въпроси, свързани с професионалните интереси на съдиите, прокурорите и следователите.
(5) Организацията и дейността на Съвета за партньорство се определят с наредба на пленума на Висшия съдебен съвет.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 4 по Доклада на Комисията.
Гласуват 139 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 29.
Параграф 4 по Доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По § 4 Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа, който става § 5:
„§ 5. В чл. 230, ал. 1 думите „В случаите на чл. 132 от Конституцията на Република България“ се заличават, а след думите „привлечен като обвиняем“ се добавя „за умишлено престъпление от общ характер“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, колеги! Докладът на Комисията е внесен в 8,58 часа, а на мен ми беше даден преди 15 минути. Считам, че това противоречи на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Трябва да има 24 часа преди обсъждането, но въпреки това, предвид факта, че определени членове на Народното събрание все пак са членове на Правната комисия и са наясно с предложенията, мога да взема отношение по текстовете. Не знам доколко ще бъде информиран обаче вота на колегите ми.
По отношение на предлагания параграф. В настоящия случай редакцията на Закона за съдебната власт предвижда при повдигнато обвинение срещу магистрат същият да бъде отстранен от работа докато се изясни въпросът. Сега се предлага това да се случи, когато престъплението, първо, е умишлено, и второ, е от общ характер. Съгласен съм текстът да бъде редактиран от нас, да бъде заменен с думата „умишлено“, но защо да бъде от „общ характер“? Давам пример. Ако магистрат извърши престъпление от частен характер – обиди някого или удари плесница на някого – това е лека телесна повреда. Сегашната редакция ще му даде правото с повдигнато такова обвинение да продължи да правораздава или да повдига обвинения към други хора. Затова правя предложение в този текст да отпадне „от общ характер“ и да остане единствено „за умишлено престъпление“.
Считам, че предложението ми беше добре мотивирано и бихте го приели. Не може лице, което е с извършено престъпление от частен характер, да осъществява дейността си на магистрат. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Милков.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Също няма.
Подлагам на гласуване направеното предложение от народния представител Милков за отпадане на израза „от общ характер“ накрая на текста. Гласуваме предложение, направено от парламентарната трибуна.
Моля, гласувайте.
Гласуват 140 народни представители: за 35, против 64, въздържали се 41.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 5 по доклада на Комисията.
Гласували 141 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 30.
Параграф 5 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложение от народния представител Хамид Хамид:
„В чл. 233, ал. 6 се създава изречение второ: „На съдиите в Административен съд – София-град, се определя съответното възнаграждение на съдия в Апелативен съд“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме направеното предложение от народния представител Хамид Хамид, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 143 народни представители: за 50, против 69, въздържали се 24.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложение от народния представител Мария Илиева. Предложението е оттеглено.
По § 5 има предложение от народния представител Данаил Кирилов, Йорданка Фикирлийска и Мария Илиева. Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 6:
„§ 6. В чл. 358б, ал. 1 след думите „Съдебните служители могат“ се добавя „свободно“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Моето изказване е по-скоро въпрос към вносителите: какво наложи промяната на 180 градуса на първоначалната позиция – от „Осанна“ до „Разпни го“? Обаждане ли имаше, какво се случи? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли реплики? Няма реплики.
Изказвания? Няма други изказвания.
Подлагам на гласуване § 6 по доклада на Комисията.
Гласували 110 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 8.
Параграф 6 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 6, който става § 7, и предлага да се създаде подразделение „Заключителна разпоредба“ със следната редакция:
„Заключителна разпоредба
§ 7. В 30-дневен срок от влизането в сила на този закон всички съдии, прокурори и следователи, членовете на Висшия съдебен съвет, Главният инспектор, инспекторите от Инспектората към Висшия съдебен съвет подават пред съответната колегия на Висшия съдебен съвет декларация по чл. 195а, ал. 1, изречение първо.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! На Заключителната разпоредба е времето да кажем, че този Закон, начинът, по който беше внесен, обсъждан и днес приеман, съсредоточи в себе си всичко, което законодателната техника не трябва да бъде. Внесен отникъде, внесен в последния момент, предизвикал обществен скандал, започна да бъде поправян между първо и второ четене още преди да бъде гласуван на първо четене, в последния момент оттеглен основен текст от него, за който тук по доклада се казва, че Комисията го подкрепя по принцип, и накрая внесен за разглеждане в пленарната зала в нарушение на най-елементарния срок, който може да позволи на депутатите да се запознаят с това, което гласуват. И това по темата, по която трябваше да работим заедно, по темата, която е един от нашите приоритети, по темата, която всички декларирахме в първите дни на Народното събрание, че ще работим, защото е нужна – темата за правосъдната ни система.
Това беше едно силово упражнение, едно налагане на един Закон и БСП не гласува „за“ нито един текст! Нека това да се знае!
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Само с декларации не се правят закони!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Зарков.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Кирилов.
И аз щях да използвам Заключителните разпоредби за подобно изказване, но нека да видим какво ще каже господин Кирилов по същество.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми народни представители, уважаеми господин Председател! Аз трудно мога да опиша едно такова отношение и поведение. Обяснявам си го единствено с оглед на необходимостта да се търси сблъсък и политически дебат.
Искам да уведомя колегите, които вчера не присъстваха на Комисията по правни въпроси, очевидно преценявайки, че този въпрос не е толкова важен. Комисията по правни въпроси вчера дебатира около четири часа този доклад, нищо че е само от шест параграфа. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.)
Да, тук колеги от залата уточняват, до 19,00 – 19,30 ч. Включително участваха представители на Висшия съдебен съвет, тези, които прецениха, тези, които имаха изцяло опозиционно мнение и становище по Законопроекта. Участваха също така представители на всички неправителствени организации, които се припознаваха като получатели на средства оттук и оттам.
Няма да коментирам и вижданията за прилагането на Правилника, но смятам, че по този Законопроект се осъществи един максимално широк дебат.
Логично е, че някоя партия иска да се отчете пред тези организации и да каже: „Ето нашата партия не гласува, нито един път не гласува по тези разпоредби“. Да, колеги, Вие не гласувахте за прозрачността. Не гласувахте да има яснота по статута на съдебните магистрати. Дори не можахте да се ориентирате в разпоредбите, които дават по-голяма възможност на магистратите, по-ясни правила – дори да водят научна, преподавателска и всяка дейност. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Реплики?
Други изказвания? (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.)
Хайде и аз да използвам „Заключителните разпоредби“. Нито един срок на Правилника не е нарушен – обратното означава или спекулация, или непознаване на Правилника. (Шум и реплики.)
Параграф 7 е подложен на гласуване.
Моля, гласувайте по доклада на Комисията.
Гласували 153 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 34.
Параграф 7 по доклада на Комисията е приет.
Има едно предложение на народния представител Хамид Хамид.
ХАМИД ХАМИД (ДПС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Оттегляте го. Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Предлагам т. 3 в дневния ред да бъде второто гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Обратно предложение?
Господин Ерменков, заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател! Правя обратно предложение на направеното. Ще се опитам да аргументирам това свое обратно предложение.
Аз разбирам нежеланието на парламентарната група на ГЕРБ да обсъжда проблемът НДК. Ясно ми е, че не им е приятно кирливите им ризи да излязат наяве. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Ерменков…!
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Ясно ми е, че управлението на НДК, което е било по тяхно време и е довело до съмнение за крупни злоупотреби с парични средства, не е належащо и не им е в дневния ред, защото ги злепоставя. Но все пак Ви моля, нека да вървим по реда, по който се обединихме в началото – не съвсем, разбира се, само колеги от ГЕРБ бяха против, и да обсъдим едно продължаване на дейността на Комисията за НДК, защото, в противен случай, ставаме съучастници на това, което се е случило. Ако за ГЕРБ е нормално да изчезнат стотици, хиляди или милиони лева за една сграда, мисля, че за останалите народни представители това не е нормално. Затова предлагам да остане точката, която си беше в момента, без да правим промени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Аз не виждам драма в това, което казвате, защото за точката за околната среда имаме около половин час и след това до 14,00 ч. имаме да дебатираме по НДК. Никой няма никакви притеснения.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Василева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля, прекратете гласуването и обявете резултат.
Гласували 196 народни представители: за 105, против 87, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Имате думата, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Правя процедурно предложение за удължаване на работното време на днешното пленарно заседание до изчерпване на точката от дневния ред, касаеща НДК. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Обратно становище? Няма.
Гласуваме направеното предложение.
Гласували 192 народни представители: за 172, против 16, въздържали се 4.
Предложението е прието.

Продължаваме с:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА.
Процедура?
Заповядайте.
СТЕФАН АПОСТОЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Моля на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъде допуснат в залата господин Бойко Малинов – директор дирекция от Министерството на околната среда и водите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме направеното предложение.
Гласували 185 народни представители: за 166, против 11, въздържали се 8.
Предложението е прието.
С доклада на Комисията ще ни запознае госпожа Василева.
Заповядайте, госпожо Василева.
ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 754-01-43, внесен от народните представители Данаил Кирилов, Станислав Иванов и Ивелина Василева на 11 юли 2017 г., приет на първо гласуване на 19 юли 2017 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме текста на вносителя за наименованието на Закона, подкрепен от Комисията.
Гласували 153 народни представители: за 146, против няма, въздържали се 7.
Наименованието на Закона е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Параграф 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Кирилов. (Реплика от народния представител Данаил Кирилов: „Оттеглям изказването.“)
Няма изказвания.
Гласуваме § 1 по вносител, подкрепен от Комисията.
Гласували 155 народни представители: за 113, против 1, въздържали се 41.
Параграф 1 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Предложение на народния представител Атанас Стоянов и група народни представители:
Създава се нов параграф:
„В чл. 88 се създават нови ал. 4 и ал. 5 със следното съдържание:
„(4) Окончателни са решенията на първоинстанционния съд по жалби срещу решения на компетентния орган по планове, свързани с реализацията на обекти, които са определени като обекти с национално значение с акт на Министерския съвет или са определени като общински обекти от първостепенно значение с акт на съответния общински съвет или са сертифицирани като приоритетни инвестиционни обекти по реда на Закона за насърчаване на инвестициите.
(5) Съдът разглежда жалбите по ал. 4 и се произнася с решение, като производството приключва в срок до шест месеца от подаването им. Съдът обявява решението в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Ивелина Василева, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 2:
„§ 2. В чл. 88 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нови ал. 4 и 5:
„(4) Окончателни са решенията на първоинстанционния съд по жалби срещу становища и решения по ал. 1 по планове, програми и инвестиционни предложения, свързани с реализацията на обекти, които са определени като обекти с национално значение с акт на Министерски съвет.
(5) Съдът разглежда жалбите по ал. 4 и се произнася с решение, като производството приключва в 6-месечен срок от подаването им. Съдът обявява решението в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото.“
2. Досегашните ал. 4 и 5 стават съответно ал. 6 и 7.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Стоянов.
АТАНАС СТОЯНОВ (ОП): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители, внесените и току-що прочетени от нас предложения за изменение на Закона за опазване на околната среда са продиктувани най-вече от търсените от нас възможности за по-ефективно, за по-бързо съдебно производство относно обжалваните екологични процедури, свързани с този Закон. Защото за всички нас е безспорно, че именно голяма част от тези екологични процедури са бавни и дълги, а пък съдебните практики относно тези процедури са много мудни и тромави. В тази връзка са нашите предложения.
С оглед на духа на дебата, който бе проведен в комисиите и на приетите вече предложения от колегите от ГЕРБ, свързани с този Закон, е и нашето предложение, с което предлагам да бъде разширен обхватът на едноинстанциония съдебен контрол спрямо тези обжалвани процедури и по-конкретно, разбира се, съдебната процедура относно оценките по въздействие на околната среда.
Ние предлагаме в едноинстанционен контрол да бъдат включени и обектите, които са от първостепенно значение за българските общини, от една страна, а от друга, сертифицираните като приоритетни инвестиционни обекти по реда на Закона за насърчаване на инвестициите. Това според нас ще доведе до ускоряване и бързо финализиране на процедурите по екологичното законодателство, което всъщност е свързано не само с най-важните и големи национални инфраструктурни проекти, но и с първостепенните общински и сертифицираните такива, свързани със Закона за насърчаване на инвестициите. Считаме, че в едноинстанционното съдебно производство в този смисъл обжалвания, ще бъдат значително съкратени сроковете и ще бъдат избегнати дългите и тежки процедури по касационното обжалване на оценките за въздействие на околната среда.
Макар тук да избягваме стандартния двуинстанционен касационен съдебен процес и контрол, считаме, че едноинстанционният такъв не е отказ от правосъдие или пък липса на контрол, а по-скоро един оптимален, разумен способ да съхраним законосъобразно и целесъобразно тези срокове за оспорваните актове, решения и становище по оценката за въздействие на околната среда. С нашето предложение целим и уеднаквяване на правния режим от страна на Закона за опазване на околната среда и от страна на Закона за устройство на територията – имам предвид чл. 25, ал. 7 от ЗУТ.
Според нас по този начин съдебният контрол все пак ще остане гарантиран, макар и едноинстанционен, още повече че всички тези обекти, проекти – дали национални, дали общински, минават и са минали през множество публични, открити и съгласувателни процедури. Това е един вид гаранции за публичност, за откритост на процеса. С оглед бързината на самия съдебен процес предлагаме да се въведе шестмесечен, макар и инструктивен такъв срок, с който да бъде завършено съдебното производство.
По време на вчерашното заседание на Комисията по околната среда и водите стана сериозен дебат и срещнахме сериозни резерви и несъгласие с нашите предложения от страна на правозащитни, природозащитни, екологични и зелени организации. Това, разбира се, не би трябвало да учудва никого, защото за голяма част от тях това е професия или може би дори поминък. Една част от колегите не бяха съгласни с тях, защото според тях нашите предложения противоречат на съответни международни конвенции, подписани от България – има се предвид Орхуската конвенция. Друга част от колегите пък твърдяха, че едва ли не ние сме в отклонение и в разрез с българските традиции в юриспруденцията, но в крайна сметка за нас е важна не само законосъобразността, за нас е важна и целесъобразността, важна е защитата на красивата ни природа, важна е защитата на околната среда, но също така изключително е важно и развитието на икономическата среда в страната и подпомагане на съответните региони, чрез тези предложения. Считаме, че те са разумни, рационални и целесъобразни.
Надяваме се да бъдат оценени и приети от залата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоянов.
Заповядайте, господин Божанков.
ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Стоянов! Както на Комисия споменах, тук балансът е между защита правата на гражданите и тяхното право да се защитават по съдебен ред, и големите инвестиционни проекти. Неминуемо ще направим компромис като ограничим правото на хората да се защитават.
За никого не е тайна, аз съм го споделял и публично, че съм привърженик на тази идея и я подкрепям като народен представител, избран от Велико Търново – процесите да бъдат ускорени. Във вътрешния дебат, който проведохме в БСП и с нашите колеги, аз срещнах аргумента, че веднъж правейки този компромис, утре ще го направим за друго, трето и пето и ще стигнем твърде далече. Аз винаги съм вярвал, че имаме достатъчно отговорност и съзнание да не правим тази грешка. Но, господин Стоянов, с Вашите предложения още преди Законът да стане факт, Вие показахте, че такава отговорност нямаме и веднага отидохме твърде далече.
Тръгвайки в тази посока, докъде може да стигнем, ако процедурите са тромави? Ами, да направим за наказателния процес на една инстанция, защото и там процедурите са тромави и процесът е бавен?! Тръгвайки в тази посока, мисля, че ще стигнем до много грешно място.
Господин Стоянов, категорично се противопоставяме на Вашите предложения. (Ръкопляскания и възгласи от „БСП за България“: Браво, браво!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Божанков.
Има ли други реплики?
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря за дадената възможност за реплика, господин Председател.
Уважаеми колега, Вие тук съкращавате и се обявявате на практика против едни основни принципи в правото. В административния процес производството е двуинстанционно и предмет на обжалване на първата инстанция е самият административен акт, а втората инстанция – тази касационната инстанция, пък разглежда решението на първата инстанция. Особено когато се касае за такива важни, национално значими обекти с голям обществен интерес, с голямо значение за нацията ни, е недопустимо да се съкращава съдебната инстанция. Затова има съд в крайна сметка, именно за да бъдат всички актове възможно най-законосъобразни и както актовете на администрацията на Министерски съвет, така и на първата инстанция. Затова има две инстанции! Това е основен принцип, норма в българското право както по отношение на административното производство, така и по отношение на наказателното и на гражданското производство.
Разбираме желанието за така наречената „бърза писта“, но приемете нашите предложения, запазете двете инстанции, запазете контрола, защото всичко останало води до извода за стимулиране на практика на корупцията. От една страна, декларирате, че се борите с корупцията, а, от друга страна обаче, контрола, когато има възможност за създаване на такава корупция, Вие го премахвате и правите съдебния контрол едноинстанционен. Това е безумие, абсурдно! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Има ли трета реплика? Не.
Господин Стоянов, заповядайте за дуплика.
АТАНАС СТОЯНОВ (ОП): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Божанков, уважаеми господин Попов, уважаеми колеги! Никой няма намерение да нарушава нито Конституцията, нито българското законодателство. Нещо повече, нашето предложение е свързано с изключително важния въпрос за развитието на българските региони. Голяма част от тук присъстващите колеги са били представители на местната власт – кметове, общински съветници, председатели на общински съвети. Основният принцип, по който ние сме се движили при подготовката на този Законопроект, е наистина за адекватност и съразмерност на този едноинстанционен съдебен контрол. Защото няма как ние да подложим на такъв контрол важните национални инфраструктурни обекти, от една страна, а пък, от друга страна, за по-малките обекти – по-малки в национален мащаб, но изключително важни и приоритетни за всяка една от 264-те общини в България, съдебното производство да бъде двуинстанционно.
Именно този принцип е бил водещ по отношение на подготовката на нашия Законопроект. Аз призовавам всички онези, които наистина по някакъв начин, а аз съм убеден, че всички Вие сте такива – милеете за своите региони, за своите общини, нека да направим така, че проектите, които заради писма на еколози с години се влачат в съдебна зала и не могат да бъдат реализирани, с общи усилия да бъдат реализирани. Това е нашето усилие. Надявам се и на Вашата подкрепа. (Ръкопляскания и възгласи от ОП: „Браво, браво!“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Стоянов.
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, предложението на Комисията, която разглеждаме, предложението на колегите от Патриотичния фронт Атанас Стоянов и група народни представители, и малко по-нататък – предложението на колегите от БСП, има едно нещо, което ги обединява. В трите предложения, макар в някаква степен те да се бият едно с друго или да си противоречат, това, което ги обединява, е желанието за ускоряване на инвестиционния процес. Това е и нещото, към което парламентарната група на Движението за права и свободи е съпричастно. В нашата предизборна програма т. 1 е „Законодателни мерки за ускоряване на инвестиционния процес“.
Сега се обръщам към колегите от БСП! Как да ускорим инвестиционния процес, след като Вашето предложение за кратки срокове за двуинстанционно е добро, но само за националните обекти? Защо обектите от общинско значение, които са голямата основа на инвестиционния процес, да отпаднат от това? Искате да запазим двуинстанционното? Чудесно, да го запазим!
Искате бърз инвестиционен процес, бърза писта! Обръщам се към колегите от ГЕРБ – нека да го приемем за общинските, да бъде двуинстанционно в рамките на шест месеца.
Защото, колеги, преди да започне предизборната кампания – правя това отклонение, защото има отношение към темата и към нашата позиция, ние имахме среща с работодателските организации на българския бизнес и с Американската търговска камара като най-големия чуждестранен работодател в България и инвеститор. Общото беше, че всички искаха ускоряване на инвестиционния процес. Всички в един глас плачеха срещу петгодишните дела, даже ще Ви цитирам какво казваха: „Вижте, господа политици! Когато едно инвестиционно решение бъде обжалвано и се забави две, три, четири години, то губи своята актуалност като инвестиция. Вие какви инвестиции чакате във Вашата страна, след като инвестиционният процес е спънат от петгодишни размотавания в съда?“
Дайте да се обединим в тази зала в решения, които не противоречат на основни принципи на правото, но наистина ускоряват инвестиционния процес! Сега ще ускорим обектите от национално значение, чудесно! Едноинстанционно, бързо, шест месеца, добре! Ами за основната маса инвестиции, които се правят в обекти от общинско значение? Защо да не го направим това? Кое ни пречи?
Чух колеги-юристи да казват, че обжалването на общинските първо е в районния съд и. Това не е достатъчно ниво – за да бъде обжалван, трябва да е двуинстанционно. Ами, добре, нека да направим за националните едноинстанционно – шест месеца, за общинските – двуинстанционно, шест месеца. Какъв е проблемът?
Тогава ще дадем наистина ясен знак, че ние в тази зала разбираме, почитаеми колеги от БСП, че парите за пенсии идват от инвестиции, не падат като манна небесна, както някога е паднала върху водените от Мойсей еврейски хора. Няма как да паднат!
Инвестиции, инвестиции и пак инвестиции е решението на всички социални проблеми и ускоряването на този процес трябва да е обща задача на всички парламентарни групи.
Ето защо ние от ДПС апелираме тези предложения днес да бъдат гласувани така, че да ускорят инвестиционния процес и на обектите от национално значение и инвестиционния процес и за обектите от общинско значение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цонев.
Реплики?
Реплика – господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря Ви.
Моята реплика, уважаеми господин Цонев, е съвсем кратка.
На първо място, знаете, че обжалването не спира изпълнението. На второ място, правейки справка по този род дела, касаещи обекти от национално значение, цялата процедура е максимум между една и две години. Тоест в съдебната фаза на първа и на втора инстанция не се губи време и не е там проблемът. Не се губи време в съда!
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Как да не се губи? Не е вярно!
ФИЛИП ПОПОВ: Не се губи време в съда!
Това предложение, което сме го направили, е, защото следва да има двуинстанционен контрол. Не може за сметка на инвестиционни намерения, проекти и какво ще спечели България от това, да се премахне законоустановеният ред и контролът върху тези административни актове от две инстанции!
Ние не искаме да няма „бърза писта“. Напротив, искаме „бързата писта“, но да се запази двуинстанционното производство. Втората инстанция не губи времето в тази процедура. Не там е проблемът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Втора реплика? Не виждам.
За дуплика – господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Попов, ако знаех, че дебатът ще отиде в тази посока, щях да Ви донеса дела, които са по пет години, не са по една и две.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Само справка!
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Само справка, да. Защото делата тежат много, прав сте – юристите веднага знаят какво да отговорят. Окей!
Наистина трябва да мислим в тази посока. Ако е двуинстанционно, добре, нека да е двуинстанционно. Въпросът е в бързината, не е въпросът в инстанциите. Ако има точно определен срок – шест месеца, проблемът е решен. Дори да не е шест, дори да е девет, пак е решен – да не е две години, да не е пет години!
За Вашето предложение аз Ви питам: правите предложение за двуинстанционно производство и изключвате обекти с общинско значение, защо? (Реплика от ПГ на „БСП за България“.) Как да не го изключвате? Аз прочетох внимателно предложението Ви. То касае точно това, което разглежда Комисията, а не предложението на колегите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Цонев.
За изказване – господин Кирилов, заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Изкушавам се с оглед повдигнатите тези и становища от предходните оратори много бързо и без да хабя много време да спомена следното.
Инстанционни съдебни производства:
В Закона за устройството на територията, чл. 215, чл. 216 – едноинстанционно производство; Тълкувателно Решение № 1 от 2008 г. на ВАС – потвърждава едноинстанционността на административните производства; Закон за обществените поръчки – едноинстанционно производство; Данъчно-осигурителен процесуален кодекс – Глава дванадесет, чл. 88 – 97 – едноинстанционно производство; членове 297, 256 и 268 от ДОПК – всички тези три производства са едноинстанционни; Закон за защита на личните данни – едноинстанционно производство; Закон за защита при бедствията – едноинстанционно производство; Закон за кадастъра и имотния регистър – едноинстанционно производство; забележете, Закон за посевния и посадъчния материал – едноинстанционно производство; Закон за съдебната власт – едноинстанционно производство. В ГПК няма да ги изброя, но са страшно много видимо, определени са между 12 и 15 едноинстанционни производства. Така, че колеги, нека да говорим общо, не конкретно и търсейки внушения.
Поисках това изказване главно заради следното – тъй като не можах да участвам като вносител във второто четене в Комисията по околна среда и това, как да кажа, силно ограничи възможността ми да доразвия тезата, като вносител, именно с оглед дебатите и с оглед заявленията на екологичните организации във връзка с определяне на обектите с национално значение с акт на Министерския съвет, се казва, че това е едва ли не субективно действие на Министерския съвет, на правителството. Това не е така. Бих казал, че това е едно от същностните проявления на държавната и изпълнителна власт – да взема такива решения по управление на държавната собственост, включително и тази, която е с национално значение. Ако бих могъл да участвам в онова заседание на второто четене на Комисията по околна среда, бих разсъждавал в контекста на искането на тези правозащитни организации да се добави още един допълнителен критерии, който да върви редом с понятието „обект с национално значение“ с акт на Министерския съвет.
По тази причина, госпожо Председател и уважаеми колеги народни представители, правя редакционно предложение навсякъде, във всички параграфи, където е използван изразът „обекти с национално значение“ с акт на Министерски съвет, да се добави и изразът „и са обекти със стратегическа важност“.
Ако ми позволите като процедура, допуснете, дадете възможност, ще предложа на Вашето внимание следната дефиниция за „Допълнителна разпоредба“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: „Обект със стратегическа важност е всеки обект, определен като такъв, в Енергийната стратегия на Република България за надеждна ефективна и по-чиста енергетика до 2012 г. и Интегрираната транспортна стратегия до 2030 г.“
Ако не приемете това мое предложение, тогава правя алтернативно предложение за прекъсване на настоящето пленарно заседание, уважаеми колеги, за извънредно свикване на заседание на Комисията по околна сред и водите и за съставяне на допълнителен доклад във връзка с предложенията, които представих на нашето внимание.
Позволявам си да поискам такава процедура, защото смятам, че с тези промени ще се балансират взаимоотношенията между нас като законодатели, между държавната власт и всички правозащитни организации, които ще знаят, че винаги имат един, два или три планови документа, в които изрично е описано – този обект е със стратегическо значение, защото… И така нататък, съдържа се подробна предварителна аргументация в тази връзка. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Кирилов – ще обсъдим с председателя Вашето предложение, и ще Ви информирам след малко.
Реплики?
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Уважаеми колега Кирилов, прав сте за тези случаи, които цитирахте по отношение на едноинстанционното производство.
Но тук обхватът, общественият интерес е на съвсем друга степен, на съвсем друга величина. Не може по такива казуси, които са с изключителен обществен интерес, изключително от национално значение, общонационално, да бъде едноинстанционно производството!
Ще Ви представя съвсем накратко списък на обжалваните актове за национални обекти, постановени по реда на Раздел III, Глава шеста от ЗОП за периода 2013 – 2017 г. Датата на постановяване – 2013 г., дата на влизане в сила – 2014 г. Това са обжалвани актове. Дата на постановяване: изграждане на газопровод „Южен поток“, примерно, 30 август 2013 г. – 11 август 2015 г. Да не ги изброявам всичките, защото са доста.
Давам Ви го като пример, за да видите, че не се бави в съдебна фаза това, което говорите. Не може наистина за такъв тип национални, стратегически дори добавихте, обекти да има едноинстанционно производство! Нека сроковете да са съкратени – да, но да бъде двуинстанционно, защото, пак повтарям, и Вие сте колега юрист, прекрасно знаете каква е функцията на касацията – втората инстанция в административния процес, да следи първоинстанционното решение по отношение на неговата законосъобразност и правилност, а не самия административен акт. Това е работа вече на първата инстанция. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Има ли други реплики?
Господин Кирилов, ще направите ли дуплика?
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Попов! Няма да се съглася с общопринципните разсъждения за ролята на Касационното производство и няма да се връщам към изказването в неговото начало, за да аргументирам в кои случаи законодателят прибягва до едноинстанционност. Ще се позова в тази връзка на Орхуската конвенция – на чл. 9, ал. 4, където се казва: „контрол на по-горна инстанция“, която може да бъде дори и арбитраж, не само съдебна, а може да бъде най-обикновен арбитраж, но казва: „справедлив контрол и бърз“. И бърз! Така пише в Международната рамка.
Докато ние се следим от касация на първа инстанция, или от първа инстанция на въззивна инстанция? Ами, то времето си тече и тук разсъжденията на господин Цонев като оратор и като народен представител, са абсолютно релевантни. Времето тече за всички проекти – и за тези с национално значение, и за който и да е инвестиционен проект! Ние трябва да създадем справедливата рамка за това.
Уважаеми господин Председател, за да пестя парламентарно време, няма да доразвивам тезата си по отношение на направената реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Да.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Искам да направя процедурно предложение обаче.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да прекъснем обсъждането по този Законопроект, за да има възможност в рамките на почивката Комисията по околна среда да заседава, да обсъди тези предложения и евентуално да изготви допълнителен доклад. До този момент предлагам да преминем към следващата точка от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Ако позволите, още едно уточнение, ако сте съгласни, колеги. (Шум и реплики.) Ще подложа на гласуване предложението на господин Кирилов с надеждата в почивката да се изготви допълнителният доклад.
Предлагам Ви след почивката веднага да разгледаме декларацията за Македония, която е абсолютно консенсусна – всички парламентарни сили са се подписали, и веднага след това да продължим с точките по дневния ред. Това е предложението.
Моля, гласувайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА:
Гласували 182 народни представители: за 174, против 6, въздържали се 2.
Предложението е прието.

Преминаваме към следваща точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА УДЪЛЖАВАНЕ СРОКА НА ДЕЙСТВИЕ НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА ПРИ РАЗХОДВАНЕТО НА СРЕДСТВА, ПРЕДОСТАВЕНИ ЦЕЛЕВО НА НДК ЗА ПОДГОТОВКА НА ЕВРОПЕЙСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА ПРИ РАЗХОДВАНЕТО НА СРЕДСТВА, ПРЕДОСТАВЕНИ ЦЕЛЕВО НА НДК ЗА ПОДГОТОВКА НА БЪЛГАРСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.
Заповядайте, колеги – Доклад на Временната комисия за установяване на факти и обстоятелства. Кой ще ни го представи?
Процедура? Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Госпожо Председател, имам процедурно предложение. Има внесено предложение за удължаване срока на действие на тази Временна комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля да заемете местата си!
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ако започне четенето на Доклада, а се гласува след това срокът за удължаване и бъде прието, аз Ви питам какъв доклад ще гледаме? Чисто технологично, първо, трябва да се гласува продължение за удължаване на срока. Ако то бъде отхвърлено, идва Докладът, чете се, разисква се и се приема или отхвърля. Ако обаче бъде прието предложението за удължаване срока, какъв доклад ще четем при положение, че Народното събрание е удължило срока на действие на Комисията?
Затова процедурното ми предложение е, първо, да подложите на гласуване предложението за удължаване срока на действие на Комисията и, ако то бъде отхвърлено, тогава Доклада. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонев.
Моля, колеги, заемете местата си!
Подлагам на гласуване процедурата на господин Цонев, първо да гласуваме срока за удължение на Комисията и след това Доклада. (Шум и реплики.)
Отменете гласуването. (Шум и реплики.)
Гласуваме процедурата на господин Йордан Цонев – първо, да гласуваме срока на Комисията за удължение и след това да четем Доклада.
Гласуваме процедурно предложение.
Гласуват 199 народни представители: за 99, против 89, въздържали се 11.
Предложението по тази процедура не е прието.
Прегласуване.
Господин Попов, заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател. Правя процедура по прегласуване. (Шум и реплики.)
Ето, и господин Главчев не е успял да гласува. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Процедура по прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласували 204 народни представители: за 100, против 95, въздържали се 9.
Предложението не е прието.
Госпожо Йорданова – заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, господин Председател.
„Доклад за дейността на Временната комисия за установяване на факти и обстоятелства при разходването на средства, предоставени целево на НДК за подготовка на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз…”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, заемете местата в залата!
Госпожо Йорданова, изчакайте малко.
Колеги, моля Ви, нека спре движението в залата! (Шум и реплики.) С такова движение може и катаджии да станем.
Моля, заемете местата си, колеги, и тогава ще продължим четенето на доклада.
Заповядайте, госпожо Йорданова.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА:
„По време на мандата на Комисията са проведени пет заседания – на 6, 11, 18, 24 и 25 юли 2017 г.
Задачата на Комисията е да установи факти и обстоятелства при разходването на средства, предоставени целево на НДК за подготовка на българското председателство на Съвета на Европейския съюз.
I. Фактическа обстановка.
С протоколно решение на Министерския съвет от 16 септември 2015 г. като подходящи сгради, в които да се провеждат събитията на Българското председателство, са определени Национален дворец на културата и Резиденция „Бояна“.
С Протокол № 1 от 9 септември 2015 г., подписан от Томислав Дончев – заместник министър председател по европейските фондове и икономическата политика, в качеството му на орган, упражняващ правата на държавата в „Национален дворец на културата – Конгресен център София“ ЕАД, са избрани за членове на Съвета на директорите – Мирослав Ласло Боршош, Валентин Петров Кръстев и Людмил Димитров Веселинов.
С решение на Съвета на директорите на „Национален дворец на културата – Конгресен център София“ ЕАД от 9 септември 2015 г. Мирослав Ласло Боршош е избран за изпълнителен член (изпълнителен директор), а Валентин Петров Кръстев за председател на Съвета на директорите.
Със Заповед № Р-41 от 16 март 2016 г. на заместник министър председателя по европейските фондове и икономическа политика е създадена Междуведомствена работна група (МРГ), която да осъществява подготовка на Националния дворец на културата като основна сграда за обезпечаване на необходимия за председателството сграден фонд и провеждане на съгласувателни процедури за реализиране на необходимите мерки за привеждането на сградния фонд в съответствие с изискванията на председателството. В състава на МРГ, която се ръководи от господин Мирослав Боршош, влизат представители на политическия кабинет на заместник министър-председателя по европейските фондове и икономическата политика; на политическия кабинет на заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси; на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на Министерството на финансите, на Камарата на строителите, на Камарата на архитектите.
В доклад на представителите на кабинета на вицепремиера Меглена Кунева, вицепремиера Томислав Дончев, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на финансите, участващи в Междуведомствената работна група, се казва, че на 13 април 2016 г. в Министерството на финансите се провежда среща за обсъждане на дейностите, които да бъдат финансирани за подготовката на председателството. В рамките на срещата НДК информира, че вече е обявена поръчка за „Доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на конгресно-конферентна техника“ с прогнозна стойност 3 млн. 600 хил. лв., както и че предстои да се обяви тази за ремонт на сградата на НДК. Не става ясно на какво основание е обявена поръчката за конферентната техника и съгласувана ли е с някого. Освен това нейният обхват, количество и качество следва да бъдат съобразени минимум със заложените основни параметри в идейния проект, който на този етап все още не е представен на Междуведомствената работна група. Поет е ангажимент поръчката за ремонт и адаптация да бъде съгласувана по съответния ред, включително с Междуведомствената работна група.
От същия доклад става ясно, че ден по-късно, на 14 април 2016 г., без съгласуване или информиране за тези си намерения, НДК обявява открита процедура за „Проектиране, преустройство и адаптация на основната сграда на НДК“ с прогнозна стойност 12 млн. 800 хил. лв. Това действие на ръководството на НДК не е съгласувано с никого, което налага да бъдат предприети съответните мерки от страна на принципала на НДК и компетентните органи, и на 20 април 2016 г. е свикана Междуведомствената работна група, която да обсъди създалата се ситуация. На заседанието членовете са запознати за първи път с идейния проект за адаптация на сградата на НДК, като е подчертано, че обявяването на обществените поръчки в средата на месец април е било съобразено с периода на действие на стария Закон за обществените поръчки. Разяснено е, че идейният проект е бил предоставен вече пред служители на МВР и НСО и е получил тяхното одобрение, за което не е представена писмена информация и потвърждение. Поради многото неясноти и проблеми в документацията и идейния проект, които поставят под съмнение постигането на искания ефект и отговор на нуждите на председателството с писмо от заместник министър-председателя Томислав Дончев, е предложена на ръководството на НДК да прекрати обществената поръчка, № 02715-2016-0003 - „Проектиране, преустройство и адаптация на основната сграда на НДК“. На 9 май 2016 г. НДК прекратява процедурата.
Дейността на Междуведомствената работна група е възпрепятствана от изпращането на неактуална, непълна и некоректна информация. Освен това непредоставянето на изискани документи или становища на други компетентни институции от НДК прави изключително сложно разглеждането на документацията и вземане на решение от страна на групата. Общото наблюдение е, че НДК не използва пълноценно специализираната експертиза на Междуведомствената работна група и в продължение на целия период на работа оспорва конкретни изисквания и препоръки, произтичащи от нормативната база и изискванията на председателството. В резултат на това процесът на съгласуване се удължава в рамките на два месеца и половина, през което време всички усилия на работната група са насочени единствено към бързо отстраняване на сериозните пропуски в представяната от НДК документация и привеждането й в съответствие с изискванията на председателството.
В хода на разговорите НДК изпраща списък с извършените и предстоящите за извършване разходи за целите на председателството, които групата да одобри. При разглеждането на списъка, са установени сериозни противоречия и необосновани искания, които никога не са били обсъждани или предлагани от групата, както и такива, които нямат нищо общо с подготовката на председателството, като преустройство на Зала 2, сценична механизация на Зала 2, преустройство на зала „Перото“, доставка на киноапаратура за кино „Люмиер“, текущи и аварийни строително ремонтни работи, включително и разходи, извършени в началото на 2015 г., когато все още не е имало неформални контакти с НДК като потенциален конферентен център за председателството.
С Постановление № 193 на Министерския съвет от 1 август 2016 г. са одобрени промени по бюджета на Министерския съвет за 2016 г. за допълнителни плащания в частта на финансирането на бюджетното салдо за сметка на централния бюджет в размер на 17 млн. лв. за увеличаване капитала на „Национален дворец на културата - Конгресен център София“ ЕАД – София, във връзка с финансовото осигуряване на преустройството, модернизацията и адаптирането на неговата основна сграда за нуждите на българското председателство на Съвета на Европейския съюз за 2018 г.
С Решение № 641 на Министерския съвет от 3 август 2016 г. е дадено съгласие за увеличаване капитала на „Национален дворец на културата – Конгресен център София“ ЕАД – София в размер на
17 млн. лв. чрез издаване на нови поименни акции с номинална стойност 1000 лева всяка от тях от Заместник министър-председателят по европейските фондове и икономическата политика, в качеството му на упражняващ правата на едноличния собственик.
С Разпореждане № 1 на Министерския съвет от 9 февруари 2017 г. се променя органът, който да упражнява правата на държавата като едноличен собственик на капитала на „Национален дворец на културата – Конгресен център София“ ЕАД — София от заместник министър-председателя по европейските фондове и икономическата политика на заместник министър председателя по подготовката на българското председателство на Съвета на Европейския съюз – 2018 г.
С Протокол № 1 от 24 февруари 2017 г., подписан от Деница Златева – заместник министър председател по подготовката на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз – 2018, в качеството й на орган, упражняващ правата на държавата в „Национален дворец на културата – Конгресен център София“ ЕАД, са освободени като членове на Съвета на директорите Валентин Петров Кръстев и Людмил Димитров Веселинов, без да са освободени от отговорност, и са назначени за членове на Съвета на директорите Марио Благоев Анастасов и Пламен Никифоров Джуров.
С решение на Съвета на директорите на „Национален дворец на културата – Конгресен център София“ ЕАД от 24 февруари 2017 г. Мирослав Боршош е избран за изпълнителен директор, като съшият продължава да има представителна власт и функции, а Марио Анастасов за председател на Съвета на директорите.
С Протокол № 2 от 3 март 2017 г., подписан от Деница Златева – заместник министър председател по подготовката на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз – 2018 г., в качеството й на орган, упражняващ правата на държавата в „Национален дворец на културата — Конгресен център София“ ЕАД, е освободен като член на Съвета на директорите Пламен Никифоров Джуров поради подаден отказ за заемане на длъжността по здравословни причини и на негово място е назначена Светлодара Петрова Енчева като член на Съвета на директорите.
С писмо изх. № 00909 от 29 март 2017 г. по описа на НДК и вх. №11.00-95 от 30 март 2017 г. по описа, на Министерския съвет господин Мирослав Боршош предоставя на вниманието на госпожа Деница Златева Протокол с решения на Междуведомствената работна група за текущ мониторинг на изпълнението на дейностите по преустройство и адаптация на сградата на НДК, със съответните приложения към него:
- Доклад за резултатите на подгрупа „НДК“ по група „Сигурност на Председателството“ към 15 март 2017 г., в който се обосновава необходимостта от предоставянето на 14 млн. 677 428.10 лева с ДДС за извършването на допълнителни дейности;
- Доклад относно обосновка за необходимостта от промяна в обхвата за изпълнение на проект „Проектиране, преустройство и адаптация на основната сграда на НДК за нуждите на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз - 2018 г.“ подгрупа „Инфраструктура“, в който се обосновава необходимостта от предоставянето на 10 млн. 427 хил. 245.09 лв., с ДДС за извършването на допълнителни дейности;
- Доклад за резултатите на работната група за изграждане на Пресцентър на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз, в който се обосновава необходимостта от предоставянето на 1 млн. 857 хил. 773.78 лв., с ДДС за извършването на допълнителни дейности;
- Доклад за необходимите допълнителни средства на НДК за подготовката на Председателството на Република България на Съвета на Европейския съюз през 2018 г., в който се обосновава необходимостта от предоставянето на 11 млн. 103 хил. 412 лв. с ДДС, от които:
- 7 млн. 23 хил. 541 лв. представляват финансов дефицит при стартирането на строително-ремонтните дейности. Това означава, че от една страна е налице дефицит на финансови средства в размер на 3 млн. 962 хил. 344 лв. поради разлика в одобрен от Междуведомствената работна група бюджет с протокол от 21 юли 2016 г., за разходите, свързани с подготовка на сградата на НДК за нуждите на Председателството, възлизащи на 20 млн. 962 хил. 344 лв. с ДДС и гласуваното на Министерския съвет с решение № 641 от 3 август 2016 г., увеличение на капитала на НДК чрез издаване на поименни акции на обща стойност 17 млн. лв., а от друга е налице дефицит в размер на 3 млн. 61 хил. 197 лв. поради разлика между одобрената от Междуведомствената работна група индикативна стойност на ремонтните дейности в размер на 16 млн. 798 хил. 800 лв. и обявена процедура за обществена поръчка и спечелил изпълнител на цена от 19 млн. 859 хил. 997 лв., от които:
- 383 хил. 994 лв. с ДДС за дигитално заснемане и съставяне на технически паспорт на основната сграда на НДК;
- 78 хил. 600 лв. с ДДС за обследване на енергийната ефективност и сертифициране на основната сграда на НДК;
- 840 хил. лв. с ДДС за текущи и аварийни строително-ремонтни работи;
- 214 хил. 922 лв. с ДДС за ефектно фасадно осветление на основната сграда на НДК;
- 2 млн. 238 хил. 355 лв. за изработване на концептуален модел, проектиране, изпълнение, доставка и монтаж на сценична механизация, осветление, звук и столове на Зала 2 на НДК;
- 324 хил. лв. за проектиране и изпълнение на Комуникационен център за Председателството.
Общо исканите допълнителни финансови средства възлизат на 38 млн. 65 хил. 856.97 лв. с ДДС.
С Протокол № 3 от 2 май 2017 г., подписан от Деница Златева заместник министър-председател по подготовката на Българското председателство, в качеството й на орган, упражняващ правата на държавата в НДК се одобрява годишния финансов отчет за 2016 г., на НДК заверен от назначения регистриран одитор „ИсаОдит“ ООД и освобождава от отговорност за дейността им през 2016 г., членовете на Съвета на директорите – Валентин Кръстев, Мирослав Боршош и Людмил Веселинов.
Независимият одитор „ИсаОдит ООД" заверява годишния финансов отчет на НДК за 2016 г., с изразяване на квалифицирано мнение, тъй като цитирам „не получихме достатъчно потвърждения от външни източници на информация за салдата по сметките на разчетите с контрагенти и не бяхме в състояние да се убедим в разумна степен на сигурност, включително чрез прилагане алтернативни одиторски процедури относно достоверността на вземанията и задълженията към датата на баланса. Ние не бяхме в състояние да определим дали не биха се наложили корекции във връзка с отчетените или неотчетените разчети и елементите, съдържащи се в отчета за финансовото състояние, отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход, отчета за промените в собствения капитал и отчета за паричните потоци.“
С Разпореждане № 3 на Министерския съвет от 10 май 2017 г., се променя органът, който да упражнява правата на държавата като едноличен собственик на капитала на НДК от заместник министър-председателя по подготовка на българското председателство. С Протокол № 3 от 16 май 2017 г., подписан от Лиляна Павлова – министър на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г., в качеството й на представител на държавата като едноличен собственик на капитала на НДК, са освободени като членове на Съвета на директорите — Марио Благоев Анастасов и Светлодара Петрова Енчева, без да ги освобождава от отговорност, и избира Борислав Славчев Велков и Лазаринка Георгиева Стоичкова за членове на Съвета на директорите.
С решение на Съвета на директорите на НДК от 17 май 2017 г., Мирослав Боршош е избран за изпълнителен директор, като същият продължава да има представителна власт и функция, а Борислав Славчев Велков за председател на Съвета на директорите.
С писмо № 03-325 от 29 май 2017 г. до госпожа Милка Гечева – началник на Дирекцията за национален строителен контрол, министър Лиляна Павлова иска извършването на проверка за установяване законосъобразното изпълнение на извършените до момента строително-монтажни работи на строеж „Преустройство и адаптация на основната сграда на НДК за нуждите на Българското председателство и даване на указания за законосъобразното завършване и въвеждане в експлоатация на преустроените помещения в сградата на НДК. В заключението на доклада на ДНСК се казва, че „Изпълнените до момента вътрешни преустройства на кухня на 7 етаж, на ресторант с помощните помещения към него на 8 етаж и на новообособените санитарни възли на 8 етаж, преустройството на вътрешната отоплителна, вентилационна и канализационна инсталация, преустройството на вътрешната, сградна ВиК инсталация, разделянето на водопроводната от пожарогасителната инсталация, при наличието на категорично конструктивно становище, че няма засегнати конструктивни елементи на сградата, представляват строеж четвърта категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 4, б. "д" от Закона за устройство на територията и могат да продължат след надлежно издаване на строителни книжа. Вътрешните преустройства на сградите от първа до четвърта категория включително, с които не се засяга конструкцията им, са строежи от четвърта категория и контролът по изпълнението им е изцяло от компетентността на общинската администрация, съгласно чл. 223 от ЗУТ, като въвеждането им експлоатация е от компетентността на органа издал разрешението за строеж в съответствие с разпоредбите на чл. 177, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ. С писмо № 03-336 от 29 май 2017 г., до господин Георги Начев директор на Агенцията за държавна финансова инспекция, министър Павлова иска извършването на проверка на дейността по възлагането и изпълнението на обществените поръчки: по договор № Т-00859 от 24 октомври 2016 г., с „Галчев инженеринг“ ЕООД с предмет: „Проектиране, преустройство и адаптация на основната сграда на НДК за нуждите на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз и по договор № Т 760 от 5 ноември 2016 г., с „Динакорд – България“ ЕООД с предмет: „Доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на конгресно-конферентна техника".
И по двете обществени поръчки са инициирани изменения на сключените договори на основание чл. 116, ал. 1, т. 2 от Закона за обществените поръчки, а видно от становищата на Агенцията за обществени поръчки не всички от посочените основания могат да се квалифицират като „непредвидени обстоятелства" по смисъла на § 2, т. 27 от допълнителните разпоредби на ЗОП.
С писмо изх. № 03-00-11 от 13 юни 2017 г., господин Начев уведомява министър Павлова, че със Заповед № ФК 10 532 от 8 юни 2017 г., е възложена финансова инспекция в НДК относно законосъобразността на възложените през 2016 г., обществени поръчки, проверка на изпълнението на сключените договори, наличие на основания за изменение на договорите и извършените плащания по тях. Към настоящия момент финансовата инспекция не е приключила и не е представен доклад за резултатите от нея.
В становището си с изх. № К-13 от 10 май 2017 г., по договор с „Галчев инженеринг“ ЕООД с предмет „Проектиране, преустройство и адаптация на основната сграда на НДК на стойност 16 млн. 549 хил. 997, 99 лв. без ДДС, или 19 млн. 859 хил. 997,59 лв. с ДДС и срок за изпълнение на дейностите 30 септември 2017 г., Агенцията за обществени поръчки достига до заключението, че за две групи дейности може да се осъществи изменение на договора. Първата група дейности се дължи на констатирани неточности по отношение на включените количества и видове СМР в инвестиционния проект. Инвестиционният проект е изготвен на база „идеен“ проект и без налични строителни книжа за част „Архитектура“, в резултат на което са определени занижени обеми, особено в „скритата“ инфраструктура на сградата. Доколкото проектирането е в рамките на договора АОП допуска, че при възлагането не е било обективно възможно прецизно да се предвидят всички необходими видове работи и техните количества. Втората група дейности е свързана с получените предписания след провеждането на обществената поръчка от различни институции, ангажирани с осигуряване на Председателството, във връзка с което се налагат промени в инвестиционните намерения на възложителя.
Повечето от писмата, които са постъпили са свързани с нуждата от осигуряване на допълнителни мерки за сигурност, по-високо ниво, определени от компетентните държавни органи. Друга част касаят изискванията, свързани с превода на срещите, обезпечаване на функционални нужди, свързани с организацията на човекопотоците и така нататък. Въз основа на това Агенцията за обществени поръчки достига до заключението, че без изпълнението им сградата не може да изпълни всички изисквания, свързани с обезпечаване на Председателството. Доколкото цитираните документи са издадени след 24 октомври 2016 г., то може да се приеме, че коментираните в тях изисквания са станали известни на възложителя след подписване на договора.
Обезпокоителна е констатацията на Агенцията за обществени поръчки, че изгубените строителни книжа по архитектурната част на главната сграда на НДК трудно могат да се определят като обстоятелство, неизвестно на възложителя, тъй като се предполага, че същите са били необходими и при изготвянето на идейния проект на обекта. В допълнение, проверката в архивите е извършена през месец ноември 2016 г., тоест след стартиране процедурата за подписване на основния договор. Освен това в доклада обосновка, в който подробно са описани допълнителните дейности, необходими за реализацията на проекта, е видно, че са записани количества и обеми СМР, които нямат връзка към „скритата“ инфраструктура на сградата, например рампа за инвалиди, интериорни врати, врати за санитарни помещения и други. По отношение на посочената необходимост от подмяна на технически спецификации поради промени в относимата нормативна уредба, липсва конкретна информация, в какво се изразяват измененията, респективно влезли ли са в сила след провеждането на откритата процедура, вследствие на което в свое заключение Агенцията за обществени поръчки обобщава, че „за визираните дейности, предмет на изменение не са налице достатъчно аргументи, сочещи, че са резултат от възникнали непредвидими обстоятелства по смисъла на § 2, т. 27 от допълнителните разпоредби на Закона за обществените поръчки. В тази връзка НДК следва да разполага с допълнителни аргументи и доказателства, че коментираните дейности не са последица от субективни пропуски в изготвянето на идейния проект или други слабости при провеждането на основната поръчка“.
В становището си с изх. № К-15 от 19 май 2017 г., по договор с „Динакорд България“ с предмет „Доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на конгресно-конферентна техника“ на стойност 3 млн. 106 хил. и 629.80 лв. без ДДС, или 3 млн. 727 хил. 955.76 лв. с ДДС Агенцията за обществени поръчки достига до заключението, че с разглежданото изменение на основния договор, с което стойността му се увеличава с 1 млн. 548 хил. и 144.82 лв. без ДДС, е спазено изискването на чл. 116, ал. 1, т. 2 от Закона за обществените поръчки, тоест поради непредвидени обстоятелства е възникнала необходимост от извършване на допълнителни доставки, услуги, които не са включени в първоначалната обществена поръчка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожо Йорданова само...
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Причините, поради които е инициирано сключването на допълнително споразумение е необходимостта, установена след сключване на основния договор, от включването на нови...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожо Йорданова!
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Да си довърша изречението, може ли колеги? Госпожо Председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: ... и обеми оборудване в допълнителни зали и помещения, с цел изграждане на Международен пресцентър и интегрирането им в общата система.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожо Йорданова, има ли още много от Доклада?
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Да. Докладът е дълъг, обстоятелствен по настояване включително с допълнителни части на колегите, които бяха представители на БСП в анкетната комисия, така че доста подробно е описан. Моля за търпение, колегите от ляво да се разберат с техните представители в Комисията. Мисля, че на всички е интересно, искахме да стигнем до тази точка, прибързването не води до добро.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колегите от парламентарната група на Коалиция за България искат да си използваме почивката от 11,30 ч., защото имат предвидени мероприятия, така че в 11,30 ч. давам почивка.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Добре, спираме до тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: В 12,05 ч. заповядайте отново ще продължим с доклада.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Продължаваме заседанието, уважаеми колеги.
Моля, квесторите да поканят колегите в залата.
Има постъпило искане за изявление от името на парламентарна група. (Реплики от ГЕРБ.) Когато има искане от група, би трябвало веднага да им дам думата.
Имате думата, уважаеми господин Томов.
ТОМА ТОМОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, почитаемо Събрание!
Приканвам Ви да приветстваме една организация, една забележителна организация на „храбреци апостоли“, както се изрази западно и средноевропейският митрополит Антоний, отбелязвайки, че храбростта е християнска добродетел – Асоциацията на българските училища в чужбина, която има за цел да пази националната идентичност и да обединява чрез образование българите, живеещи зад граница. За мен лично това е може би най-силната, най-важна организация за запазването на нашия език в чужбина.
Асоциацията бе създадена само преди десетина години от 14 българи, повечето от които са ми приятели. Бих ги нарекъл „будители апостоли“. Вчера те имаха тържество в Аулата на Софийския университет. Имаше блестяща реч от техния лидер. Бяха при патриарх Неофит, днес са в Рилския манастир.
Позволете ми да Ви върна назад, страшно много назад. Датата е 30 януари 1873 г. и ръката на поета написва заглавието „Чезнение“:
„О, ще бъде ли то и кога ще бъде да видя аз пак моята мила родина, която толкоз години става как не съм я виждал?! Далеч от нея години живот разсипах аз, години от най-хубавите, разсипах ги и защо? Какво съм извършил през тези цветущи на живота си години? Мечтанията ми се не видяха, желанията ми се не сбъднаха и ето, че аз сега каквото често от детството си пред срутената колиба, около която цял живот, цял ден се трудех да я въздигна, но срутено от днес не е колиба от бъзак, а цял живот с всичко онова, за което не един ден, а цели десетки години съм се мъчил да го въздигна.
О, да ида искам там, там за дет сърце ми чезне, искам, а не мога. Дайте ми, дайте ми моята мила Родина или ми дайте да умра за нея!“
Авторът на тези редове ще стане български депутат, като нас, но тогава той е вложил 10 години от живота си далеч от роден край – в Цариград, най-големия български град тогава. И пише в своя вестник „Македония“, аз съм го снимал това навремето, където го е правил, че около 150 хиляди са българите в столицата на Империята. Вероятно са по-малко, но сред тях едва ли има и 15 хиляди, които се припознават като българи и от тях едва ли има 15 чисти български семейства. Той работи сред тях. Това са абаджии, търговци, хлебари, слуги, готвачи, аргати, овчари, говедари, тютюнджии, кожухари – една изумителна и неповторима гледка на живия български музей в Цариград. Този човек бе наречен от Константин Иречек „българският Одисей“. Разбира се, всички се досещате, че става дума за Петко Рачев Славейков.
А Тончо Жечев, може би най-великият българин, с който съм общувал, с който преди около четвърт век снимахме заедно в Цариград „Страстите български – българският Великден“, говореше с любов – ето така, за тези типични български селяни, „живели свито и пестеливо“, както казваше той, „оглеждайки се със страх божий в този световен град, живели с мисълта за своите села, със спомена за домашния уют, за женска ласка и бащино огнище. И не е имало каквато и да е необходимост да правят околосветско пътешествие, за да открият своята Изтака. Душевно те никога не са я напускали“.
Днес милиони българи, никой не знае точния им брой, но според мен това са може би най-жизнената, най-смелата, най-умната, най-можеща част от народа ни, бих ги нарекъл авангард на нацията, са пръснати по целия свят. „Добре дошли в Якоруда – каза ми наскоро една жена, децата ми са в Лондон“.
В Разлог друг ми се похвали, че детето му е инженер във Формула 1. Първият ми приятел превежда на Барак Обама в Кемпс Дейвид и на Генералния секретар на Обединените нации. А синът на моя режисьор снима Джони Дип и Робърт Де Ниво. Синът на оператора пък стана висш чиновник на „Гугъл“ в Ню Йорк.
Този списък може да се продължава, но големият въпрос е колко от тях остават българи? На колко от тях децата им ще знаят български и ще се наричат българи?
Една забележителна жена, имах щастието да ги видя последните няколко вечери, докато са тук, в София, госпожа Снежина Мечева – директор на българското училище „Иван Станчов“ към посолството ни в Лондон, личност, с която всяка нация може да се гордее, каза така: „Осъзнахме необходимостта децата да се обхващат възможно най-рано, защото първите години малките са „попивковци“ и ако нямат допир до родния си език, те стават чужденци, а българският става неразпознаваем за тях.
Стресиращото беше, че в училището идваха родители българи и двамата говорят на български у дома, а децата им, родени в Англия, отговарят на английски. Така става стопяването на България. Това плашеше всички нас“ – каза тя и ни даваше увереност, че срещу обезродяването трябва да се воюва. И тук вече заживяхме като Паисиевци и трябваше да работим като такива безотказно.
И както често се случва при нас, когато се създаваше тази Асоциация на българските училища в чужбина, държавата не искаше да води диалог с тях. Тук искам да отбележа огромната роля на един забележителен мъж – посланик Иван Станчов. Когато се закриваха училища към дипломатическите мисии, защото държавата нямаше пари, този забележителен човек, жив възрожденец, учител по благородство възстановява училището, отваря го за всяко българско дете, дава сума ти свои пари, прави параклис в двора на посолството, прави читалища. Осигурява издръжката на училището главно със свои пари и чрез дарения. Това фактически е един учител, покровител и довереник.
Интересното тогава е, че Министерството на образованието отказва подкрепа. Не сте училища! Тогава Снежина Мечева казва: „Наричайте ни светилища!“.
Днес вече нещата, разбира се, са различни. Имаме Национална програма „Роден език и култура зад граница“, имаме близо 400 училища по всички континенти. Но като се има предвид, че става дума за милиони българи навън, училищата според мен трябва да нараснат многократно, както и средствата за тяхното подпомагане, защото в крайна сметка тези хора пишат историята на България извън България.
Искам да обърна вниманието и на една много интересна, забележителна жена – Боянка Иванова. Тя повече от 20 години е в Чикаго. Седем дни в седмицата тя учи децата – пет дни ги учи да станат американчета, два дни ги учи от американчета да станат перфектни българи. Тя направи два изключителни форума на българските училища на най-високо равнище в Чикаго, а през тази година извърши едно от най-значимите дела за българския език в чужбина – по нейна и на колегите ѝ от училище „Джон Атанасов“ инициатива бе осигурен най-висок статут за българския език в САЩ, щата Илинойс.
За първи път се положиха изпити. Госпожа Иванова ми каза, че децата са се трудили по тези изпити по време на четири–пет часов изпит. Те дават възможност на издържалите ги ученици да имат поставен в дипломата за средно образование печат за двуезичие, който удостоверява на ниво B1 и B2 владеене на български език. Този печат дава предимства при кандидатстване в колежи, висши учебни заведения, а също и при приемане на работа. Забележете: изпитите са извършени от Софийския университет „Климент Охридски“, департамента за езиково обучение.
По примера на Боянка Иванова Асоциацията е подала петиция в Европарламента за въвеждане на матури по български език в системите на обучение на страните – членки на Европейския съюз. Ето една от основните приоритетни задачи пред всички ни, като поемем председателството догодина – българският език с равни права с езици като английския, френския, немския, италианския в чуждите образователни системи.
Уважаеми колеги, убеден съм, че XXI век ще е битка, война на идентитетите и трябва със зъби и нокти да си пазим нашия национален идентитет. Надявам се, че няма да е далеч денят, когато от тази категорично най-висока трибуна на нацията един възпитаник от тези училища ще се обърне към Вас с плановете си за добруването на България, за това как тя трябва да пребъде в XXI в. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от БСП за България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Преминаваме към Проект на Декларация относно подписването на Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония.
Заповядайте, госпожо Нинова, за процедура.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги! Правя предложение да поканим министър-председателя Бойко Борисов в залата по време на обсъждането и приемането на декларацията.
Уважаеми колеги, много рядко в тази зала сме постигали съгласие в името на националния интерес. Сигурно си спомняте, че започнахме тази сесия с една декларация точно за Македония, когато нахлуха в парламента – там имаше насилие. Тогава ние Ви предложихме и всички се обединихме в осъждането на подобно насилие и желание да се върнат демократичните принципи в Македонския парламент.
Договорът, който днес ще обсъждаме, и Декларацията, която ще приемем, е исторически за България. Надям се, че всички го разбират. Работен е от много правителства последователно – от различни цветове. Договорът е важен и за България, и за добросъседските отношения на Балканите. По наше искане помолихме той да бъде внесен тук, където е мястото му на обсъждане – в българския парламент, в парламентарната република. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви за ред в залата.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Господин Борисов поиска, потърси – благодарение на взаимни компромиси, и намери нашето национално съгласие и подкрепа за този договор с Декларацията, която взаимно изготвихме, но с поведението си днес е на път да взриви това национално съгласие. Не може премиерът за пореден път, в такъв исторически момент, да демонстрира неуважение към парламентарната република и към нас, които сме се обединили, за да го изпратим там с една сила на парламентарната република да подпише този Договор.
Правя предложение: господин Борисов да бъде поканен в този момент тук. Ако той откаже да дойде в българския парламент, декларирам, че оттеглям подписа си от името на парламентарната група „БСП за България“ от Декларацията и няма да участваме в нейното гласуване. Виновен за това – за взривяването на крехкото ни съгласие, ще е българският министър-председател, заради неуважението на българския парламент (шум и реплики от ГЕРБ),от който той поиска подкрепа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви.
Ще се свържа с министър-председателя. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Процедура?
Заповядайте, господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Аз благодаря за началото на изказването на госпожа Корнелия Нинова. Действително постигнахме един консенсус, което е малко като възможност в сегашния парламент, за да намалим това напрежение и да не участваме в провокирането му – уверявам Ви, че от разговорите, които имах днес сутринта, министър председателят пътува към българския парламент, за да може да се присъедини към този дебат. (Силни ръкопляскания от ГЕРБ.)
И смятам, госпожо Нинова, че ако бяхте попитали дали министър-председателят възнамерява да дойде, щяхме да Ви кажем, че той пътува към българския парламент и нямаше да има нужда от тази емоция и този емоционален заряд, който дадохте в обратна посока.
Господин Председател, предполагам, че всеки момент министър-председателят ще влезе и няма никаква пречка да започнем по същество темата. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Заповядайте – лично обяснение, макар че на процедура не мога да Ви дам лично обяснение. (Реплика от „БСП за България“ : “По начина на водене!“.)
Добре, по начина на водене към мен.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Господин Главчев, моля Вие да отговорите на господин Цветанов. Попитах ли Ви два пъти днес: „ще дойде ли министър председателят“, и Вие отговорихте ли ми два пъти днес – „не“?
Господин Цветанов, не мислете, че по такава важна тема, по която постигнахме трудно съгласие, ще злоупотребявам аз или колегите, ще правим политика, или ще блокираме този процес, който тече години наред. Аз съм попитала когото трябва – първият между равните: „ще дойде ли министър-председателят“? Получила съм отговор: „не“.
Затова направих изявление – или идва, или ние се оттегляме. След като той пътува насам, моля да започнем с друга точка, докато той пристигне и тогава да продължим с Македония. (Продължителни ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Да продължим с доклада на Комисията тогава?! Днес толкова промени направихме в програмата, че…(Шум, реплики и смях.)
Госпожо Йорданова, заповядайте да продължим с Доклада на Комисията.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, господин Председател.
„Със Заповед № РД-11/26.05.2017 г. е сформиран съвет към министъра за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018, като експертно консултативно звено, който да го подпомага по въпросите, свързани с управлението, наблюдението и контрола на дейностите по проектиране, преустройство и адаптация на основната сграда на Националния дворец на културата за нуждите на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г.
С писмо вх. № 03-343/29.05.2017 г. от изпълнителния директор на НДК до министъра за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 като орган, упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала на дружеството, съгласно Разпореждане № 3 на Министерския съвет от 2017 г., е получена документация, от която е видно, че е налице недостиг от финансови средства в размер на приблизително 36 млн. лв.
След анализ на предоставената документация и съдържащите се в нея финансови разчети и обоснованост за всяка от заявените дейности от страна на изпълнителния директор на НДК, се установи, че исканите от изпълнителния директор на НДК средства в размер на приблизително 36 млн. лв. не следва да бъдат одобрени в така посочения размер.“ (Шум и реплики.)
Господин Председател, моля да въведете ред в залата! Колегите настояваха толкова за тази важна тема, а пък не искат да слушат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаеми колеги, моля за тишина в залата!
Госпожо Йорданова, имате право да се възмущавате.
Колеги, моля Ви за тишина!
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: „В съвместен доклад на министъра на финансите и министъра за Българското председателство, приложен към писмо с изх. № 03-407 от 05 юни 2017 г., се предлага на Министерския съвет да увеличи капитала на „Национален дворец на културата – Конгресен център София“ ЕАД в размер на 28 млн. лв.
В тази сума са включени:
1. 7 млн. лв. с ДДС за обезпечаване на цялата стойност на вече сключените договори, тъй като предходното увеличение на капитала на НДК със 17 млн. лв. лева, направено през 2016 г. е недостатъчно за покриване на плащанията по тях.
2. Средства в размер до 50% съгласно изискванията на чл. 116, ал. 2 от Закона за обществените поръчки от стойността на сключения договор № Т-00859 от 24 октомври 2016 г. между изпълнителния директор на НДК и „Галчев инженеринг“ ЕООД.
3. Средства в размер до 50% съгласно изискванията на чл. 116, ал. 2 от Закона за обществените поръчки, от стойността на сключения договор № Т-760 от 05.11.2016 г. между изпълнителния директор на НДК и „Динакорд“ – България ЕООД.
4. Средства в размер на 12 млн. лв. с ДДС за провеждането на обществена поръчка по реда на Закона за обществените поръчки и избор на изпълнител за единна хомогенна глобална система за сигурност.
С Постановление № 109 на Министерския съвет от 9 юни 2017 г. са одобрени промените по бюджета на Министерството за Българското за допълнителни плащания в частта на финансирането на бюджетното салдо за сметка на централния бюджет в размер на 28 млн. лв. за увеличаване капитала на „Национален дворец на културата – Конгресен център София“ ЕАД – София, във връзка с финансовото осигуряване на преустройството, модернизацията и адаптирането на неговата основна сграда.
С решение № 310 на Министерския съвет от 9 юни 2017 г. е дадено съгласие за увеличаване на капитала на НДК в размер на 28 милиона лв. чрез издаване на нови поименни акции с номинална стойност 1000 лв. всяка от министъра за българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 в качеството му упражняващ правата на едноличния собственик.
С Разпореждане № 4 на Министерския съвет от 28 юни 2017 г. се променя органът, който да упражнява правата на държавата като едноличен собственик на капитала на НДК от министъра за българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 на министъра на културата, длъжност, която се изпълнява от г-н Боил Банов.
С Протокол № ПР 19 от 30 юни 2017 г., подписан от Боил Банов, министър на културата, като упражняващ правата на държавата в капитала на НДК, са освободени като членове на Съвета на директорите – Лазаринка Стоичкова, Борислав Велков и Мирослав Боршош, без да ги освобождава от отговорност, и избира пет члена на Съвета на директорите съгласно чл. 26, ал. 1 от Устава на дружеството Красимир Петков, Борислав Велков, Татяна Цветанова, Росица Истилянова Бачева – Цветанова и Ангел Иванов Митев…“. (В пленарната зала влиза министър-председателят Бойко Борисов. Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Министър-председателят вече е в пленарната зала.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Няма я госпожа Нинова?! (Оживление, реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, предайте на госпожа Нинова, че може да продължим с обсъждане на декларацията.
Уважаеми колеги, моля да заемете местата си. Министър-председателят е тук, както искахте!
Заповядайте, господин Министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Нинова! По принцип знаех, че декларацията ще е за утре. В целия ми план за утрешния ден това беше първа точка – като я гледате, да съм тук. Господин Цветанов ми се обади, мисля, че бързо дойдох.
Още веднъж апелирам парламентът да подкрепи с тази декларация нашето предложение. То мина на комисии – Комисията по външна политика, всички са запознати с него. Би било добре да имаме мандат да подпишем този договор. Убеден съм, че всеки от Вас разбира, че е по-добре да има стабилна Република Македония, която да има перспектива, хората в тази държава да имат перспектива и за НАТО, и за Европейския съюз. Ще имате голямо „Благодаря!“ от нас, от правителството, ако прецените, че това може да бъде направено. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър-председател.
От името на вносителите думата има народният представител Цветан Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър-председател, госпожо Вицепремиер, уважаеми дами и господа народни представители! В духа на конструктивизма мога действително да потвърдя всичко, което беше казано и от министър-председателя, и в началото от госпожа Корнелия Нинова.
Вчерашният ден успяхме да постигнем пълен консенсус по декларацията, която днес ще бъде подложена на гласуване, за да се даде пълна подкрепа на българското правителство да продължи всички действия, свързани с Република Македония.
Ще прочета декларацията, която намери пълен консенсус и беше подписана от всички председатели на парламентарни групи, за което благодаря.

„Декларация
относно подписването на Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония.

Водени от:
- приемствеността в преговорния процес по Договора, провеждан от редица български правителства, представляващи целия политически спектър в Република България;
- стремежа за по-нататъшното развитие на добросъседството и приятелството между Република България и Република Македония;
- необходимостта от развитие на сътрудничеството във всички области на основата на взаимно уважение, доверие, разбирателство и зачитане на интересите на Република България и Република Македония;
- желанието за активизиране на икономическите и културни връзки и близките контакти между гражданите на Република България и Република Македония;
- разбирането, че европейската перспектива на Република Македония е гаранция за сигурността, стабилността и просперитета на региона,
Народното събрание на Република България:
1. Оценява положително усилията на правителството на Република България и на Република Македония за финализиране на преговорите по Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество и очаква подписването да бъде осъществено в съответствие с предварителните договорености между двете страни.
2. Изразява готовност да стартира ратификационните процедури в най-кратък срок след подписването му.
3. Очаква Договорът да постави на стабилна, принципна и прагматична основа отношенията между двете държави и да бъде от пряка полза за техните граждани.
4. Предлага Министерският съвет да внася в Народното събрание ежегоден доклад за изпълнението на Договора, след неговото подписване, ратификация и влизането му в сила“.
Вносители: председателите на всички парламентарно представени групи.
Като представител от вносителите искам да кажа няколко думи като мотиви за всичко, което трябва да направим днес и това, което ще очертае истинската европейска перспектива и на Република Македония.
България следва политики на добросъседски и приятелски отношения и всестранно сътрудничество с Република Македония като независима и суверенна държава.
На 20 и 21 юни тази година делегация на правителството на Република Македония, начело с премиера Заев осъществи официално посещение в България по покана на министър-председателя на Република Бойко Борисов. В рамките на проведените срещи бяха отправени положителни послания за отваряне на нова страница в двустранните отношения.
Нашите отношения се базират на последователна политика и приемственост на всички български правителства от 15 януари 1992 г., когато България първа призна независимостта на Македония.
На 22 февруари 1999 г. в София беше подписана декларация от министър-председателите на Република България и Република Македония, която изразява общата воля за развитие на всестранни приятелски отношения и за укрепване на разбирателството, мира и стабилността в региона на Югоизточна Европа.
С декларацията беше възприета взаимно приемлива езикова клауза, с която беше преодолян проблемът с езиковия спор при подписването на двустранни документи. Това отвори пътя за изграждането на двустранната договорно-правна база.
От своя страна, Република Македония декларира, че нищо в нейната Конституция не може и не трябва да се тълкува по начин, представляващ основа за намеса във вътрешните работи на Република България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Република Македония. Сключването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество е сред външнополитическите приоритети на българската държава.
През 2012 г. България предложи подписването на Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество и определи подписването му като предварително условие за българската подкрепа за по-нататъшния напредък на евроинтеграционния процес на Република Македония.
Последният към момента дванадесети кръг от преговорите по Договора беше проведен в периода 8 – 9 юли тази година, на който българските предложения бяха възприети от македонската страна в максимална степен. Очакваме Договорът да бъде подписан по време на предстоящото посещение на министър-председателя на Република България Бойко Борисов в Македония следващата седмица.
Ние, народните представители, сме убедени, че подписването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество ще е успех не само за министър-председателя на Република България Бойко Борисов и неговото правителство, а и на дългогодишните усилия на всички български правителства, народни представители, които са участвали активно в този процес, на всички политици, общественици и българската дипломация.
Договорът ще бъде юридически обвързващ документ между двете страни, уреждащ трайно и стабилно добросъседските отношения и стремежа за развитие на сътрудничеството помежду им.
Необходима е широка парламентарна подкрепа, което е важно условие за подписването на Договора. Очакваме конкретни действия от страна на правителството на премиера Заев по пътя на евроатлантическата перспектива за Македония и вярваме, че Договорът ще създаде прагматична основа за изграждане на добросъседски отношения между двете държави, които ще донесат преки ползи за гражданите на двете страни.
Парламентарната подкрепа от всички политически сили ще бъде ясно доказателство за последователната външна политика на държавата ни към Република Македония. Приемането на декларация от Народното събрание ще потвърди и подкрепи приемствеността и последователността във водената общонационална политика спрямо Македония. Насърчаването на добросъседски отношения и приобщаваното регионално сътрудничество са една от целите на Европейския съюз в процеса на интеграция на Западните Балкани.
Бъдещето и европейската перспектива на Западните Балкани ще бъде една от основните точки в дневния ред на българското председателство на Съвета на Европейския съюз догодина.
През май 2018 г. ще бъдем домакин и на срещата на върха на Европейския съюз и Западните Балкани.
Уважаеми колеги, смятам, че с тези исторически факти, и всичко това, което са правили всички български политици, въпреки различията, водени само от националния интерес, смятам, че днес с декларацията, която ще гласуваме, ще можем действително да затвърдим дипломатичния тон, който България винаги е имала и е утвърждавала в политически план спрямо Република Македония и ще очертаем сериозната реална перспектива за Македония в Европейския съюз и евроатлантическата ориентация.
Благодаря и пожелавам успех! (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Цветанов.
Имате думата за изказвания, уважаеми колеги.
Разискванията са открити.
Господин Вигенин заповядайте.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Борисов, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги народни представители!
Започвам с това, че дискусията днес трябва да бъде дискусия на добре премерените думи, защото всичко, което бъде казано днес, особено днес – може и вероятно ще бъде използвано, за да се нагнетява допълнително напрежение – тук, и вероятно преди всичко в Скопие.
Вероятно Вие, господин Премиер, не използвахте и точния термин, но все пак тази декларация да не бъде възприемана като даване на мандат от Народното събрание за подписването на договора, тъй като Вие такъв мандат не сте поискали от нас. Приемете го като политическа заявка по-скоро от българския парламент, че застава зад Вашето посещение и действията, които ще предприемете там.
На първо място, ние от „БСП за България“ оценяваме усилията, които бяха положени и от двете правителства, и на Република България, и на Република Македония за финализиране на преговорите.
Сегашният резултат не е причина за някакъв триумфализъм, тъй като той беше постигнат преди всичко защото се смени властта в Скопие и там дойде в управлението едно правителство, което постави за своя цел коренна промяна и на вътрешната, но и на външната политика и направи ясна заявка, че желае да промени отношенията между Република България и Република Македония.
Считаме, че това е уникален шанс и той трябва да бъде използван максимално и се надяваме, че наистина ще го направите. Подписването на договора е една стъпка към това.
Второ, все пак и от вътрешнополитическа гледна точка оценяваме факта, че се съобразихте с нашето искане – договорът да бъде представен в парламента, да бъде обсъден и тази тема да стане част от дневния ред на Народното събрание, преди неговото подписване.
Нека да уточним, разбира се, важните въпроси трябва да бъдат обсъждани тук, но това е един процес. Подписването на този договор и днешната дискусия е част от процеса, който ще продължи с ратификацията, тоест днешната дискусия няма да навлезе по същество в клаузите, в договора. Тази дискусия в дълбочина ще трябва да направим, когато бъде подписан, когато бъде внесен от Министерския съвет за ратификация, и ще имаме възможността и в Комисията по външна политика, и тук, в парламента, да продължим това, което започваме днес.
Разбира се, няма как да не отбележим, че вчера стана известно объркване вероятно, и българските медии, и българските граждани получиха достъп до текста не от българското правителство, а от правителството на Република Македония. Тази грешка беше поправена малко по-късно, но такива ситуации, бих ги нарекъл конфузни, би трябвало да бъдат за урок и да не се повтарят.
Трето, надяваме се, че мнозинството ще оцени конструктивния подход на „БСП за България“ по този въпрос. Ние наистина искаме българският министър-председател да отиде в Скопие и с тежестта на целия парламент зад себе си.
Неведнъж сме подавали ръка, въпреки всичко, в името на националните интереси, правим го и днес. Това наше действие не е по принцип бланкетна подкрепа за цялостната политика за правителството към Република Македония. То е един елемент, както казах, тази политика, която е ключова за България, ще бъде елемент от нашия парламентарен контрол и дискусии оттук нататък.
Четвърто, подписването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество е рамка, основа, която трябва да бъде изпълнена със съдържание. Иначе ще остане просто един сбор от добри пожелания, тъй като неизбежно за такъв договор има и такива пожелания, но те трябва да бъдат развити.
Държим оттук нататък ежегодния преглед на изпълнението на договора, който е предвиден като клауза в проекта, да включи и българския парламент, тоест този преглед, както заявяваме в днешната декларация, която все пак е само едно намерение, но се надяваме да се съобразите с него, да доведе до това, че ежегодно в българския парламент ще бъде внасян доклад по изпълнението на този договор, когато бъде подписан и ратифициран и влезе в сила, за да можем и ние, народните представители по този ключов въпрос да имаме думата, нашата оценка и съответно нашите предложения.
На пето място, искаме от Вас конкретни действия, които да покажат, че гражданите на двете страни ще имат конкретни преки ползи от този договор, и заявеното обръщане на нова страница в отношенията няма да бъде само добри намерения, а ще има и реален резултат – инфраструктура, енергетика, търговия, инвестиции, нови гранични пунктове, сътрудничество в сферата на образованието и културата. Без силен и бърз напредък няма да постигнем дългосрочните цели за засилване на връзките между хората от двете страни на границата.
Аз вярвам, че Вие това го разбирате – остава да отидете в Скопие, да си свършите работата там и Ви очакваме отново в българския парламент след това посещение, след разговорите и нещата, които ще бъдат направени, за да ни информирате за резултата и да подготвим заедно следващите стъпки. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Вигенин.
Има ли реплики? Не.
Други изказвания?
Заповядайте господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Премиер, уважаема госпожо Министър на външните работи, уважаеми колеги!
Парламентарната група на Движението за права и свободи подкрепя усилията на правителството за установяване на добросъседски отношения за сключването на този договор, чиято липса и нужда се чувстваше години наред във взаимоотношенията между двете съседни страни.
Отношенията между народите и държавите на Балканите са исторически обременени и емоционално мотивирани. Толкова повече са исторически обременени и емоционално мотивирани отношенията ни с Република Македония! Само че, ние от ДПС смятаме, че историческата обремененост и емоционалната мотивираност пречи на добрите взаимоотношения, пречи на развитието на страните, пречи на добруването на народите. Затова винаги сме подкрепяли институциите, подкрепяме днес и Вас, господин Премиер, и Министерския съвет в усилията взаимоотношенията ни да бъдат сложени на една прагматична основа, на яснота на целите, и на общност на интересите.
Движението за права и свободи винаги е смятало, че всички държави от Западните Балкани трябва да бъдат членове на Европейския съюз и НАТО, особено Македония.
С тревога следихме събитието отпреди няколко месеца там и сме на мнение, и сме го изказвали от тази трибуна и в медиите, че решението на проблема там, а и в други държави от нашия регион е в членството им в Северноатлантическия пакт и в семейството на Европейския съюз.
България в тази ситуация може да играе ролята на медиатор, ролята на катализатор на тези процеси. Ние виждаме, че Вие полагате тези усилия и ги приветстваме, затова ще подкрепим всяка стъпка в тази посока.
Изключително важно е това, което ще се случи между нашите държави – на България и Македония, и нашите народи, наистина да бъде в интерес на народите на двете страни, да има добри икономически връзки, като се започне с общи проекти, трансгранични и така нататък – да не навлизам в цялата проблематика и целия спектър на взаимоотношенията, добре са изброени в Договора. Нашата парламентарна група се запозна с Договора и смятаме, че това е стъпка в правилната посока.
По тази причина подкрепяме Декларацията и ще участваме в ратификацията след подписване на Договора. Пожелаваме успех в полето на подобряване на климата на Балканите, защото историческият емоционален възел трябва да бъде разрешен с такива стъпки! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонев.
Заповядайте.
КРАСИМИР БОГДАНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Премиер, госпожо Вицепремиер, госпожи и господа народни представители! Първо, да заявя, че парламентарната група на „Обединени патриоти“ ще подкрепи така предложената Декларация. Неслучайно затова сме подложили подписите си под нея.
Искам да поздравя цялото българско правителство, премиера, и, разбира се, Външно министерство за това, че увенчаха с успех усилията на много български правителства. В почти целия период на прехода имаше опит, имаше допирни точки, в които ту се сближавахме, ту се отдалечавахме със съседната нам държава Република Македония, но в крайна сметка в резултат на тези положени усилия от всички тези правителства, в момента ние стигнахме до завършения вариант и до предстоящото подписване на Договора за приятелство и добросъседство между двете държави.
Този договор безспорно открива пътища за много нови възможности между България и Македония и те бяха споменати от представителите на другите парламентарни групи, които се изказаха преди мен. Вече видяхме и конкретни действия по посока на инфраструктурни проекти, на отпускане на средства от страна на Европейския съюз за откриване на транспортни връзки и коридори с България. Това нещо е безспорно и ще се задълбочава от тук натам.
Но този Договор освен общите постановки, каквито биха били разписани във всеки един договор с друга държава – между България и друга страна, безспорно е специален Договор, България и Македония трябва да имат специални взаимоотношения и връзки. Те са обусловени от тяхната обща историческа съдба, от нашия общ исторически път, нашата обща история. Неслучайно затова казах и приветствах усилията и успеха с постигането на окончателния вариант на Договора, тъй като тази постановка е намерила много сериозно място в Договора с Македония, именно нашата обща история.
Какво печели България и какво печели Македония от този Договор? Това мисля, че на всеки един в тази зала е пределно ясно, но ние трябва да отчетем и това, че съседната нам страна декларира, че няма претенции, няма, първо, териториални и на второ място – претенции, касаещи хора, които не са граждани на Република Македония. Това също е в духа на общоевропейските тенденции и общоевропейските практики и ние затова сме изключително удовлетворени от Договора.
Въпросът за миналото. Нека наистина в ХХI век да оставим този въпрос на историците. Въпросът не бива да се политизира. Той в България, както виждате, не се поставя на политическа основа, но доскоро в Македония беше ползван основно антибългаризма и езикът на омразата като основен инструмент на политическите формации там, които са в опозиция сега. Затова смятаме, че е изключително важно това, че стигаме до отказ от езика на омразата. Знаете колко много филми, колко много предавания, колко много медийни изяви бяха насочени точно с остри стрели срещу България, срещу всичко българско.
Не на последно място, нека да не забравяме, че съвременните измерения в Република Македония са много по-различни от тези, които бяха преди 10, преди 15 или 20 години. Да не забравяме, че в Македония живеят близо 120 хиляди души, които имат български документи за самоличност, тоест имат българско гражданство и тези хора искат държавата, в която живеят, да има своите европейски перспективи, да имат своето европейско бъдеще, да има своите нормални взаимоотношения с най-близката страна, а именно това е България.
Затова още веднъж заявявам от името на „Обединени патриоти“ – без излишен патос, без да очакваме, че проблемите, които са натрупвани десетилетия, ще бъдат решени като с магическа пръчка и от утре ще бъдат прекрасни. Разбира се, това е само началото на един процес, който ще продължи дълги години напред. Но този Договор постави основата на нормализацията на отношенията, на ликвидиране на този леден период, в който почти нямахме никакви допирни точки с Република Македония и ще отвори пътя за възтържествуване на историческата истина. Тогава, когато има контакти, когато има възможности да се запознаеш със съответната позиция и с истината, смятам, че имаш огромната възможност да разбереш какъв си, откъде произлизаш и каква е твоята национална идентичност. Благодаря. (Ръкопляскания от ОП и ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Богданов.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (ОП): Благодаря, господин Председател.
Господин Министър-председател, госпожо Вицепремиер, дами и господа народни представители, драги колеги журналисти! Подчертавам го, защото си спомням януарския ден през 1992 г., когато аз лично промених първа страница на вестник „Демокрация“, за да отворя място и там да се изпише заглавието: „България призна Македония“. Това беше при правителството на Филип Димитров. Както виждате, 25 години изтекоха оттогава и ето сега правителство, което вече прави истинска, сериозна и съществена стъпка в нормализиране на отношенията ни с Македония. Признахме я първи и трябваше обаче четвърт век да мине, за да стигнем до някаква съществена стъпка.
Аз мисля, че през тези 25 години има доста пропуски в действията на редица правителства и ние не се държахме както трябва. През това време наши съседки използваха положението – те влизаха икономически, те действаха прагматично и въпреки че не признаваха името на Македония, имаше там и техни банки, и бизнес, и отношения и всичко, докато ние малко си играехме на „Сърдитко Петко“. Смятам, че днешната политика на правителството е прагматична. Радвам се, че ние „Обединени патриоти“ имаме участие в това правителство и точно в този момент се получава този Договор. Подкрепяме Декларацията, разбира се, част от тези сме, които подписахме първи и ще настояваме, ще искаме тези отношения да се развиват, да не остане само с един договор, да не остане само с едно тържествено ръкостискане, а наистина България и Македония да бъдат в общуване – икономическо, културно, социално, всякак. Чак тогава ще се премахне и ще се заличи този език на омразата. Наистина там имаше проблеми спрямо нашите сънародници, които имат българско самосъзнание, но се надяваме, че разговорите и общуването, както и приобщаването на Македония към Европейския съюз, ще заличат тази омраза и тогава вече всеки ще може свободно да съобщава своята принадлежност етнически, национално и като име да поддържа българската национална идентичност.
Това е наистина исторически момент в българската нова политическа история и се радвам, че съм част от него. Дано не минат още 25 години, докато нещата истински се нормализират. Желая го искрено, успех! (Ръкопляскания от ОП.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Сидеров.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване на така предложения Ви Проект за декларация.
Гласували 207 народни представители: за 206, против 1, въздържали се няма. (Народните представители от ГЕРБ и ОП стават. Ръкопляскания.)
Прегласуване – заповядайте.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Господин Главчев, предлагам процедура по прегласуване, защото на един от колегите нещо апаратът не му работеше и не отчете правилно гласуването. (Смях.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Прегласуване, моля.
Гласували 206 народни представители: за 206, против и въздържали се няма. (Продължителни ръкопляскания, Народните представители от ПГ на ГЕРБ и ОП, министър-председателят и заместник министър-председателят Екатерина Захариева стават.)
Декларацията е единодушно приета.
Имате думата, уважаеми господин Министър-председател!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Единственото, което мога да кажа, е едно голямо „Благодаря!“ Защото в тази напрегната ситуация, господин Вигенин точно я описа, това е едно голямо рамо и подкрепа за правителството. А пък дали е декларация, дали е мандат, това няма да споря. Важното е, че българският парламент показва, че това, което е подготвено като текст, бихте го подкрепили и след това при ратификацията. Още веднъж, благодаря! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър-председател. Пожелаваме Ви успех! (Министър-председателят Бойко Борисов и заместник министър-председателят Екатерина Захариева излизат от залата.)
Сега би трябвало да продължим с Допълнителен доклад на Комисията по околна среда, ако има такава готовност. Нямаме. Съжалявам, колеги!

Продължаваме с:
ДОКЛАДА ЗА ДЕЙНОСТТА НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА ПРИ РАЗХОДВАНЕТО НА СРЕДСТВА, ПРЕДОСТАВЕНИ ЦЕЛЕВО НА НДК ЗА ПОДГОТОВКА НА БЪЛГАРСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.
(Реплики от „БСП за България“.) Вие сте приятно изненадани, вероятно!
Госпожо Йорданова, заповядайте за пореден път по Доклада.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, господин Председател.
„В Доклад за одит на дейностите на Национален дворец на културата – Конгресен център София“ ЕАД, свързани с разходването на средствата от увеличението на капитала на дружеството с Решение № 641 на Министерски съвет от 3 август 2016 г. на външна одиторска фирма, предоставен на министър Лиляна Павлова с вх. № 03-823/10 юли 2017 г., са отразени резултатите от проверката на следните обществени поръчки:
- Процедура с предмет „Доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на конгресно-конферентна техника;
- Процедура с предмет „Проектиране, преустройство и адаптация на основната сграда на НДК за нуждите на Българското председателство“;
- Процедура с предмет „Упражняване на независим строителен надзор при проектирането и изпълнението на обект „Преустройство и адаптация на основната сграда“.
В доклада се отбелязва, че от ръководството на НДК неколкократно и официално е поискана информация относно разходите, извършени за целите на председателството, както и правила за разходване на тези средства, но такива не са предоставени. Ето защо външният одитор не е в състояние да формулира констатации или да изрази мнение относно извършените по линия на председателството разходи.
Външният одитор „Semper Fortis “ посочва редица нарушения при процедурите за обществени поръчки, като най-обезпокоителна е констатацията, направена от него, по отношение на процедурата с предмет „Проектиране, преустройство и адаптация на основната сграда на НДК за нуждите на Българското председателство“ и по специално, че предложената от участника, определен за изпълнител, сума надхвърля прогнозната стойност на обществената поръчка, посочена в обявлението – 13 млн. 999 хил. лв. без ДДС. Ценовото предложение на участника възлиза на 16 млн. 549 хил. 997,99 лв. без ДДС; или с 2 млн. 550 хил. 997,99 лв. без ДДС повече от предвиденото.
Законът за обществени поръчки предвижда, че ако всички получени оферти надхвърлят финансовия ресурс, който възложителят може да осигури, то той следва да прекрати процедурата по възлагане. По аргумент на по-силното основание, ако някоя от получените оферти надхвърля финансовия ресурс, предвиден за поръчката, то тя следва да бъде отстранена от участие.
Никъде в обявлението или документацията за обществената поръчка като цяло, възложителят не е посочил, че при необходимост ще осигури допълнителен финансов ресурс за финансиране на дейностите. Ако такива средства биха били налице, съгласно действащото законодателство, те трябва да бъдат посочени в обявлението. Следователно възложителят е следвало да отстрани трите оферти, които надхвърлят предвидените средства и да допусне до финално класиране единствено офертите на другите двама достигнали до оценка участници.
Изслушване на лицата, представляващи държавата в капитала на „Национален дворец на културата – Конгресен център София“ ЕАД за периода 2016 – 2017 г.
На първото си заседание, проведено на 6 юли 2017 г., народните представители се обединиха около идеята да бъдат изслушани: господин Томислав Дончев – заместник министър-председател, госпожа Лиляна Павлова – министър за Българското председателство, госпожа Деница Златева – бивш заместник министър-председател по подготовка на Българското председателство и господин Боил Банов – министър на културата, които за периода от 2016 г. до настоящия момент, когато са отпускани целево средства от държавния бюджет за финансовото осигуряване на преустройството, модернизацията и адаптирането на сградата на „Национален дворец на културата – Конгресен център София" ЕАД за нуждите на българското председателство на Съвета на Европейския съюз за 2018 г., са упражнявали правата на държавата като едноличен собственик на капитала на дружеството.
С писмо изх. № №01.35-8/07 юли 2017 г. госпожа Деница Златева информира народните представители, че поради задгранична командировка в Съединените американски щати от 8 до 15 юли 2017 г. и последваща отпуска там – до 25 юли 2017 г. включително, няма да може да присъства на заседанието на Комисията на 11 юли 2017 г. С решение на народните представители от 18 юли 2017 г. госпожа Деница Златева отново е поканена да бъде изслушана на 24 юли 2017 г.
На заседание на Комисията, проведено на 11 юли 2017 г., преди кръга от въпроси, поставени от народните представители, всяко едно от изслушваните лица направи кратко представяне. В експозето си господин Томислав Дончев отбеляза, че като лице, което е упражнявало правата на едноличния собственик на капитала на дружеството в период от около година и половина, се е ръководил от няколко основни приоритета в своята работа, а именно:
1. Качеството на културната продукция, която произвежда НДК, защото освен пространство, освен площ, той е Дворец на културата и като такъв следва да има подобна функция и ангажименти.
2. Подготовката на българското председателство на Съвета на Европейския съюз, за провеждането на което е взето решение да се използва сградния фонд на НДК.
3. Дружеството като финансови разчети да се управлява по устойчив начин.
По отношение на подготовката на българското председателство през месец март 2016 г. е създадена по инициатива на господин Дончев Междуведомствена работна група, която да очертае периметъра и обхвата на предстоящите ремонтни работи, които да отразяват не само вижданията на ръководството какво трябва да се ремонтира, но и да отразяват комплексните нужди, свързани с председателството.
Макар Междуведомствената работна група да започва работа през месец март 2016 г., през месец април същата година има опит от ръководството на НДК да се организира обществена поръчка за ремонт на сградата. Същата по настояване на господин Дончев е прекратена, тъй като тя не отразява продукта от работата на Междуведомствената работна група, а именно – като обхват, финансови и технически параметри, тя не отговаря на дадените от работната група препоръки.
Господин Дончев подчерта, че на 21 юли 2016 г. работната група изготвя протокол за извършената работа като съгласува проекта за документация за провеждането на обществена поръчка, съгласува идеен проект за преустройството на сградата, както и одобрява необходимото финансиране в размер на 17 млн. 468 хил. 620 лв. Въз основа на този протокол на 3 август 2016 г. Министерският съвет увеличава капитала на дружеството целево с необходимите средства за ремонт. Той наблегна на обстоятелството, че по време на работата на междуведомствената работна група е настоявал да се търси комплексен подход – такава функционалност на сградата, която ще й позволява да работи и да печели след приключване на председателството. Опитът на другите държави показва, че не е необходимо да се влагат пари в излишни съоръжения, които после не носят никаква стойност. В тази връзка препоръките на Междуведомствената работна група са насочени именно към възможността НДК да извършва допълнителни дейности в режим на конгресен туризъм след приключване на ремонтните дейности и Българското председателство на Съвета на Европейския съюз.
По отношение на останалите два приоритета, свързани с ролята на НДК като културен фактор и финансовото състояние на дружеството, според него нещата са малко противоречиви. Господин Дончев отбеляза, че не е имал възможност лично да се увери в качеството на културната продукция, която произвежда НДК, поради ограниченото му време, но за сметка на това е получавал множество положителни отзиви от културни дейци в различни сфери на културата, които не веднъж са изразявали задоволството си от дейността на НДК, като направи уточнението, че в културните среди е нормално да има здравословен плурализъм и това, че един мисли по един начин не е гаранция, че друг мисли точно по същия начин.
Що се отнася до третия приоритет за финансовите резултати на дружеството той посочи, че разполага с факти, че дружеството генерира загуба като за 2015 и за 2016 г. се движи в рамките на около 9 милиона. Например за 2015 г. загубата възлиза на 9 млн. 298 хил. лв. – факт, който не може да не предизвика тревога у принципала. В тази връзка нееднократно е провеждал разговори с ръководството на дружеството и по-специално с неговия изпълнителен директор с настояването за предприемането на конкретни мерки за финансовото стабилизиране на дружеството. Обяснението, което господин Дончев е получавал, е, че генерираната загуба се дължи на амортизация и на необходимостта да се инвестира в нови пространства, които могат да бъдат използвани за целите на културата, но биха имали функционална свързаност с Председателството. Неудовлетвореността от дадените му обяснения го карат четири пъти през 2016 г. да изиска от ръководството на дружеството да представи бизнес план, който да предвижда мерки за финансово стабилизиране на дружеството. За съжаление, такъв бизнес план не му е предоставен, а само посочените устни обяснения.
В изложението си госпожа Лиляна Павлова посочи, че тя е упражнявала правата на собственик на капитала на дружеството „Национален дворец на културата – Конгресен център София" ЕАД от 10 май 2017 г. до 26 юни 2017 г., тоест месец и половина. В резултат на направен анализ на състоянието и етапа, на който се намират ремонтните дейности, и анализ на финансовото състояние на дружеството и как то функционира, са установени редица проблеми и несъответствия, които ръководството на дружеството е следвало незабавно да отстрани, а именно:
1. По отношение на самото търговско дружество - в неговите финансови отчети е налице трайна тенденция на загуби. За 2015 г. дружеството е с неодобрен финансов отчет, а за 2016 г. докладът на независимия финансов одитор завършва с квалифицирано мнение „липса на достатъчно увереност“. За първите 5 месеца на 2017 г. натрупаната загуба е над 3 милиона лева. Въпреки че неколкократно е изисквала следните документи: актуален бизнес план, оздравителния план дружеството, Правилата за работа на Съвета на директорите, Правилата за възлагане на обществени поръчки, правилата за финансово управление и контрол и Правилата за разплащания, такива не са й представени, нито са предприети действия за тяхното изработване от страна на ръководството на дружеството.
2. По отношение на липсващите правила и график за провеждане на обществените поръчки за изпълнение на дейностите, свързани с привеждане на сградата на НДК да отговаря на изискванията за подготовка и провеждане на Българското председателство, в резултат на предоставените целево увеличения на капитала на „Национален дворец на културата“ – Конгресен център „София” ЕАД.
В резултат на идентифицираните проблеми госпожа Лиляна Павлова подчерта, че е инициирала четири проверки в дружеството: от Главния инспекторат към Министерския съвет, от Агенция за държавна финансова инспекция, от Външна одиторска фирма и от Дирекция за национален строителен контрол, като резултатите от първите две проверки се очакват до края на месец юли, а окончателният одитен доклад от външната одиторска фирма и доклада на ДНСК са готови и могат да бъдат предоставени на народните представители.
Одитният доклад включва два компонента, като първата част се отнася до финансовото състояние на дружеството, а втората част -до проведените и възложени три обществени поръчки.
Първата част на одита не завършва със заключение и констатации, тъй като дружеството не предоставя необходимите на одиторите документи. Втората част от одита завършва с констатации, които се отнасят до нарушения в процедурата по провеждане на трите обществени поръчки. Окончателният доклад на външния независим одитор е изпратен на Агенцията за държавна финансова инспекция за предприемане на необходимите действия, съгласно Закона за Държавната финансова инспекция.
По думите на госпожа Павлова, независимо че имат съмнения за незаконосъобразно сключване на договорите с изпълнителите по трите обществени поръчки, факт е, че договорите са в процес на изпълнение. Тя подчерта, че е изключително важно те да се изпълняват в срок и качествено, така че до края на годината сградата на НДК да бъде приведена в съответствие с изискванията за провеждане на председателството. Въпреки това са установени редица проблеми:
1. По отношение на договора за проектиране и ремонт на сградата е констатирано закъснение в планирания график от един месец. По договор графикът за изпълнение на строително-монтажните работи е краят на месец септември, а срокът, предложен от изпълнителя и приет от възложителя НДК, е краят на месец октомври.
2. Седем месеца след сключването на договора за проектиране и строителство до последния ден, в който госпожа Павлова упражнява правата на държавата като едноличен собственик на капитала на дружеството не са налице както одобрен работен проект, като завършено проектиране на необходимите ремонтни дейности, така и разрешение за строеж за част от дейностите, които са от категория четвърта по смисъла на Закона за устройство на територията. Тези констатации са направени и в доклада на Дирекцията за държавен строителен контрол, в резултат на извършената проверка, инициирана от госпожа Павлова. Освен това за същия период извършваният текущ ремонт на сградата е осъществяван без инвеститорски контрол от страна на възложителя, който да следи съответно да сертифицира декларираните от изпълнителя към възложителя разходи. Госпожа Павлова подчерта, че до датата, до която е упражнявала правата на едноличния собственик на капитала на дружеството, не са извършвани разплащания по извършените строително-монтажни дейности за текущ ремонт. Договорът за осъществяване на задължителния и изискуем по Закона за устройството на територията строителен надзор е сключен на 5 май 2017 г. малко преди госпожа Павлова да започне да упражнява правата на държавата като едноличен собственик на капитала на дружеството. До този момент дейностите по ремонта са извършвани без инвеститорски екип и без строителен надзор, тъй като въпреки неколкократните й искания, заповед за назначаването на инвеститорски екип от страна на ръководството на НДК не й е предоставена. Наред с това не й е предоставен и линеен график за това как ще бъдат изпълнявани строително-монтажните работи, за да бъде той синхронизиран с втория договор за доставка, инсталиране и монтиране на конгресно-конферентна техника в залите и с продължаващата и към настоящия момент културна програма в НДК.
3. Що се отнася до договора за доставка на озвучителна конгресно-конферентна техника, не е констатирано закъснение и се изпълнява в срок и качествено.
По отношение и на двата договора през месец март и април 2017 г. изпълнителният директор на НДК господин Боршош е инициирал процедура за анексирането им, за увеличение на тяхната стойност и за възлагане на допълнителни дейности до 50% от стойността на всеки от двата договора чрез Междуведомствената работна група до вицепремиера, упражняващ правата на принципала на Дружеството. Госпожа Павлова уточни, че в договора за строително-монтажните дейности и ремонт на НДК е предвиден ремонт на помещението, в което ще се помещава пресцентърът и ремонт на помещението, в което ще работят екипите на Международния пресцентър и на медиите, но в нито един от договорите не е предвидено закупуването на необходимото оборудване за този пресцентър и в тази връзка са и поисканите допълнителни средства в размер на 1,8 млн. лв.
4. По отношение на договора за осъществяване на строителен надзор, не са установени проблеми и нарушения.
По време на служебния кабинет Междуведомствената работна група приема искането за допълнителни средства до 50% по договора за проектиране и строителство и договора за доставка и монтаж на конгресно-конферентна техника и допълнително увеличение на капитала, което се потвърждава и от последващото правителство.
Прието е и искането за допълнителни средства за сключване на допълнителен договор чрез възлагане на нова обществена поръчка за така наречената „Единна глобална система за сигурност“ с оглед на повишените изисквания в сигурността.
Единствено е прието частично искането за анексирането на договора за проектиране и строителство, тъй като в своето становище Агенцията за обществени поръчки посочва, че не всички предложени дейности отговарят на дефиницията „непредвидени обстоятелства“ по Закона за обществените поръчки и по тази причина не следва да бъдат включени в обхвата на новото анексиране на договора с „Галчев инженеринг“.
В резултат на поисканите първоначално от изпълнителния директор на НДК по време на служебния кабинет 38 млн. лв., които стават 36 млн. лв. по време на следващото правителство, са удовлетворени само 28 млн. лв.
С 28 млн. лв. се увеличава капиталът на Дружеството в няколко направления:
- със 7 млн. лева се покрива разликата, призната и потвърдена, която е недофинансирана от първото увеличение на капитала;
- одобрена е исканата сума за Единната глобална система за сигурност за нова обществена поръчка;
- удовлетворена е исканата сума за договор за монтаж на оборудване, която касае Пресцентъра.
Не са удовлетворени исканията за допълнителни средства за увеличаване капитала на Дружеството, касаещи ремонтите на зала „Азарян“, „Перото“ и други съпътстващи дейности, които не касаят ремонта на сградата на НДК с оглед нуждите на българското председателство на Съвета на Европейския съюз.
В заключение, госпожа Павлова отбеляза, че горепосочените проблеми и нарушения, както и отказът на изпълнителния директор да изпълнява в срок разпорежданията й и поради значителен риск да се забави довършването на ремонтните дейности са я мотивирали да предложи господин Боршош да бъде освободен от управителния орган на „Национален дворец на културата – Конгресен център София“ ЕАД.
В краткото си експозе господин Боил Банов – министър на културата, подчерта, че упражнява правата на едноличния собственик на капитала на дружеството само от осем дни. На тази база той очерта два основни приоритета в дейността си по отношение на НДК, а именно:
- да приведе сградата качествено и по законосъобразен начин в готовност да приеме голямото предизвикателство – българското председателство на Съвета на Европейския съюз; и
- да подсигури в краткосрочен и дългосрочен план продължаването на работата на НДК като културен, но и в много по голям аспект, вече след ремонта на сградата и като конгресен център.
След кратките експозета народните представители имаха възможността да зададат своите въпроси, свързани с предмета на дейност на Комисията, към всяко едно от изслушваните лица, които могат да бъдат обобщени, както следва:
- Към господин Томислав Дончев бяха поставени следните въпроси: кое е наложило връщането на НДК под шапката на Министерство на културата (ГЕРБ); защо не е уволнил незабавно господин Боршош, който носи по 10 млн. лв. загуби на държавата през последните няколко години (БСП); защо се увеличава капиталът на Дружеството със 17 млн. лв., при положение че Междуведомствената работна група е приела, че за подготовка на сградата на НДК са необходими 20 млн. 962 хил. лв. и договорът, който се сключва в края на 2016 г. при първата голяма процедура за проектиране, преустройство и адаптация на сградата, е за 19 млн. 859 хил. 997 лв. (БСП); дали има информация от преведената сума за увеличаване капитала на дружеството да са преведени на 23 август 2016 г. 482 хил. 615 лв. за изразходвана от НДК електрическа енергия и 2 млн. лв. в изпълнение на договор от 10 октомври 2015 г. за театър „Азарян“; къде са разходвани парите от увеличението на капитала на Дружеството, възложено ли е проследяването на техния път; кой, кога и как успя да създаде внушението, че НДК е културен институт (ДПС); какви мерки е предприел в рамките на една година, след като четири пъти не му е предоставян бизнес план от изпълнителния директор на НДК. (Воля);
- Към госпожа Лиляна Павлова бяха поставени следните въпроси: дали има опасност на България да бъде отнето председателството на Съвета на Европейския съюз във връзка с ремонтните дейности в НДК (ГЕРБ); при тези незаконосъобразни договори ще може ли да бъдат изпълнени строително-монтажните дейности (БСП); дали има информация, че целевите средства, отпускани за подготовката на сградата на НДК за председателството, са се харчили за други дейности; тъй като към настоящия момент изпълнението на дейностите по договорите е частично преустановено, какво се случва с НДК сега (БСП); има ли яснота дали извършените строително-монтажни работи надхвърлят заплатения аванс на изпълнителя; упражняван ли е натиск от нейна страна спрямо господин Боршош за обществени поръчки (Воля).
- Към господин Боил Банов бяха поставени следните въпроси: На какъв етап са ремонтните дейности и дали ще завършат в срок до края на годината и дали може да потвърди, че госпожа Златева е освободила от отговорност за 2016 г. Съвета на директорите на Дружеството, чийто член е и господин Боршош (ГЕРБ); дали е запознат със структурата на приходите на НДК и задълженията, които ежегодно генерира, и има ли визия какво ще се прави с това съоръжение след приключване на председателството; кой контролира изпълнението на текущите ремонти сега, при положение че няма екип за инвеститорски контрол (БСП); какво ще промени в работата си, за да може да се довърши ремонта на НДК до края на годината (Обединени патриоти).
В отговор на поставените към него въпроси господин Томислав Дончев отбеляза, че неговото принципно становище е, че мястото на НДК е в Министерство на културата. Що се отнася до неговото отношение към ръководството на НДК, той заяви, че за решението си да не предложи отстраняване и да остави ръководството той носи своята отговорност, като се е съобразил с всички нюанси – от това какво прави Дружеството, в какъв момент се намира, как стои публично и с финансовите резултати. Относно критерия, че дружеството е на загуба, следва да се има предвид, че това не е единственото държавно дружество, което е на загуба. Това ще означава, че всяка година на тези дружества трябва да се сменя ръководството им. Според него тук проблемът не е персонален, а структурен. В момента НДК се държи до голяма степен като доставчик на културна продукция, а не като държавно дружество, което трябва да се самоиздържа или да формира дори печалба от предоставянето на активите си под наем или други, свързани с тях услуги. Желанието на ръководството е НДК да бъде доставчик на културна продукция. Оттук идва и конфликтът. Неговото колебание как да постъпи е било на база неразрешения за него структурен конфликт – как трябва да бъдат уредени нещата. Действително загубата е проблем, но в същото време до него са пристигнали десетки и повече писма от редица творчески кръгове, които изразяват задоволство от дейността, която се развива в НДК. Ако той има вина, то това е, че не е намерил разрешение на този структурен конфликт или проблем, който е съществувал преди това, а вероятно ще съществува и след това, ако не се намери адекватно и принципно решение.
По отношение на поръчката за изработване на идеен проект, господин Дончев отбеляза, че не си спомня детайли около нея, но по принцип не се намесва в работата на държавните дружества относно това каква обществена поръчка са провели, а още по-малко им дава инструкции кой да бъде избран като изпълнител по нея. В случая Дружеството се е ползвало с цялата необходима подкрепа от него и неговите колеги – преглеждане на документация, стари проекти, създаване на Междуведомствена работна група, организиране на всички ведомства да оказват необходимото съдействие и помощ.
Той подчерта, че с ръководството на Дружеството са водили спор кои части от НДК следва да бъдат ремонтирани за целите на председателството. Неговото виждане е, че председателството трябва да протече по най-добрия начин, но е против излишното разходване на средства. Освен това трябва да се търси синергията –това, което се ремонтира за целите на председателството, трябва да може да се използва и след това. Председателството е шест месеца и ако държавата налива милиони, тя трябва да е убедена, че след това резултатът от ремонтните дейности ще генерира приходи в бъдеще.
Що се отнася до въпроса защо се е пристъпило към сключване на договор на по-висока стойност, отколкото е била целевата субсидия за увеличаване на капитала на Дружеството, господин Дончев уточни, че сключването на такъв договор е оперативен ангажимент на ръководството и то преценява какво да ремонтира и ако може да осигури необходимите средства, то може да сключи договор и за 30 млн. лв., но предвид финансовото състояние на дружеството сключването на такъв договор не е особено разумно.
Що се отнася до големия въпрос – къде са парите, господин Дончев изрази надежда, че те са вложени в строителни материали и подобряване на състоянието на сградния фонд на НДК. Той изрично подчерта, че към настоящия момент тече разследване на компетентните органи, тъй като той нито казва кой да бъде избран за изпълнител, нито издава присъди дали дадена обществена поръчка е законосъобразна. Той уточни, че за периода, в който е представлявал държавата в дружеството, има възложена една финансова инспекция на база конкретен сигнал и тя е завършила с констатации за относително маломерни суми, но те нямат връзка с ремонта на сградата на НДК.
По отношение на въпроса дали на дата 23 август 2016 г. е платен ток, господин Дончев посочи, че е следял относително регулярно плащанията на тока от Дружеството, тъй като представители на левицата често са му задавали в пленарна зала въпроса дали е платен токът на Дружеството. Сериозно е обмислян от негова страна въпросът за създаването на специална сметка за целите на ремонта, по която да се преведат средствата от Министерски съвет. С колегите от Министерство на финансите е обсъждано назначаването на финансов контрольор, но за съжаление няма подобна практика, което не доведе до реализирането нито на едната, нито на другата мярка. Тяхното становище по отношение текущото управление на финансите, от кой приходоизточник за кой разход отиват, е въпрос на оперативни ангажименти и отговорности на управлението на Дружеството. Въпросът е на финала на отчетния период, ако са дадени 17 млн. лв. за строителство, да бъдат изхарчени 17 млн. лв. за строителство – не по-малко, не повече, не за сметка на тези средства да бъде покрит друг разход, но това може да стане известно, когато е настъпил краят на отчетния период, тоест когато е приключило строителството.
В отговор на поставените към госпожа Лиляна Павлова въпроси – за отнемането на Българското председателство, тя категорично заяви, че такава процедура не съществува и тази тема не е била обект на обсъждане. На България не може да й бъде отнето председателството, а единствено на Обединеното кралство е отказано председателството, поради излизането му от Европа. Следва да се има предвид, че българското председателство не е НДК и неговия ремонт.
По отношение въпроса за пороците в процедурата госпожа Павлова изрично подчерта, че одитът е установил незаконосъобразни действия по време на провеждането на процедурата, които водят до пороци в процедурата, но това не означава, че сключените договори не могат или не трябва да бъдат изпълнявани. Ако са налице пороци в процедурата в резултат на незаконосъобразни действия лицата, които са ги извършили, могат да бъдат санкционирани от компетентните органи. Но договорите са законни и влезли в сила – имат своя изпълнител, своя възложител, своя срок, санкции при закъснение или неизпълнение.
Що се отнася до архитект Станиславов, който е с отнета правоспособност на 30 май 2017 г., госпожа Павлова отбеляза, че решението на Камарата не е влязло в сила, тъй като се обжалва от негова страна, но дори и да бъде потвърдено, то няма ретроактивно действие и действа занапред. Проектите по отделните части си имат проектант, който е с отделна специфична правоспособност: по част Отопление, вентилация и канализация, по част „Архитектурна“ и т.н. В този смисъл изпълнението, финализирането и одобрението на работния проект не следва да бъде компрометирано.
В отговор на въпроса за плащанията г-жа Павлова обясни, че има изплатено от НДК авансово плащане по договора за строително-монтажните работи, по договора за проектиране и строителство, има извършени плащания за монтаж на оборудването. Плащания по договора за строителен надзор по време на упражняваните от нея права на едноличния собственик на капитала не са извършвани.
На въпроса дали са целево, или нецелево изразходвани средствата госпожа Павлова посочи, че не е в състояние да отговори, тъй като не е получила тази информация. Освен това не е редно да се коментират такива данни, доколкото в момента се извършва проверки от прокуратурата.
Госпожа Павлова уточни, че в съвместния й доклад с министъра на финансите – господин Владислав Горанов е посочено, че част от дейностите по преустройството и адаптирането на основната сграда на НДК са преустановени, но същите могат да продължат след одобряването на работен проект и издаване на разрешения за строеж. Що се отнася до дейностите по текущия ремонт те не са спирали.
Госпожа Павлова посочи, че са налице количествено-стойностни сметки за дейностите за текущ ремонт и частично разполагат с информация за одобряване на влаганите материали. Тя изрично подчерта, че по времето, когато упражнява правата на едноличния собственик в НДК не са провеждани обществени поръчки и следователно няма как да е оказвала натиск за избор на изпълнител, и няма как да бъде оказан такъв, при положение, че обществените поръчки са проведени много преди тя да е представлява държавата в дружеството.
В заключение отбеляза, че единствено е изисквала от изпълнителния директор да изпълнява функциите и задълженията си като директор и възложител максимално бързо, спазвайки закона и спазвайки указанията на Агенцията за обществени поръчки, да пристъпи към сключване на необходимите анекси към действащите договори и където е необходимо да проведе процедурите за избор на изпълнител, да отговаря на писмата й. Тъй като такова не е предприето от страна на господин Боршош, това води до решението й да поиска да бъде освободен от длъжността „изпълнителен директор“ и член на Съвета на директорите.
Преди да отговори на поставените му въпроси господин Банов уточни, че в никакъв случай не е казвал, че няма проблеми в НДК. Това, което е казал, е, че качествено в срок и законосъобразно ще бъде свършено всичко. Впоследствие той уточни, че основанията му за това твърдение произтичат от факта, че към момента строително-монтажните работи са изпълнени в рамките на 60%. Спрени са дейностите до получаване на разрешително за строеж.
Очакват в рамките на дни да получат разрешението за строеж от Дирекция „Архитектура и градоустройство“ към Столична община по трите обекта: изграждане на тоалетна, изграждане на кухня и има ОВИ системи, които трябва да минат и да се подменят в момента. Системите представляват по-малко от 5% от всички строително-монтажни дейности. Ето защо според него не следва да се драматизират нещата.
Освен това допълни, че в момента има инвеститорски контрол от един човек, но той е назначил Съвет на директорите, който е целият инвеститорски контрол. В него влизат само строителни инженери и юристи. Той увери народните представители, че денонощно, без събота и неделя, се проверяват плочка по плочка, квадрат по квадрат, какво и как се извършва, какви спецификации, на какви цени.
В интерес на истината той отбеляза, че разрешението за сключване на 50% допълнителни договори по строително-монтажните работи и по другия договор за техниката се прави по времето на госпожа Деница Златева. Четирите милиона разходи, които не са по строително-монтажни работи, а по други дейности, отново са по времето на Деница Златева – изготвено е предложение от работна комисия да бъдат признати като част от строителните дейности. Това са фактите. Дали са съвпадения, случайни или не, това са факти.
Той потвърди, че на 2 май 2017 г. – няколко дни преди да приключи работата на служебното правителство и да бъде избрано новото правителство на 4 май 2017 г., заместник министър-председателят Деница Златева е освободила от отговорност за финансовата 2016 г. Мирослав Боршош и другите двама членове на Съвета на директорите, и е приела финансовия отчет за същата година. Господин Банов посочи, че наемите, които влизат в дружеството, възлизат на 420 хил. лв., а заплатите са 460 хил. лв., тоест налице е приблизителен паритет между заплати и наеми.
По отношение на тока нещата са по-драматични, тъй като през зимните месеци разходите за ток надвишават 300 хил. лв., а през лятото със строително-монтажните работи разходите за ток са 200 хил. лв. – следователно приходите от наеми не са достатъчни за издръжката на НДК.
В отговор на въпроса за бъдещето на НДК господин Банов категорично заяви, че е въпрос на политика дали НДК да произвежда културен продукт, или това да бъде сериозен конгресен център, или да наема сериозни културни продукти. Всеки от посочения тип политика може да се защити – въпросът е защо се прави, с какви пари и с какъв план.
Той посочи, че докато културните институти могат да си позволят да направят нещо, за да привлекат нова публика, дори да носи финансова загуба с оглед политиката на Министерство на културата, то търговското дружество трябва да се обоснове защо прави едно или друго. Не му е забранено да произвежда културна програма, то може и има право да заработи пари и да си направи визия за културна програма, включително и негова, но това трябва да става под строг контрол. Търговското дружества трябва да има ясна визия какви разходи се дават за производството на културен продукт и какви приходи се очакват, трябва да има ясен бизнес план.
В заключение господин Банов увери народните представители, че със сигурност НДК ще продължава да изпълнява сериозни културни функции – дали в посока на по-голяма тежест на наем на сериозни културни продукти, или на балансирана тежест на собствен производствен наем, и е въпрос на решение, което ще бъде взето в най-скоро време.
На заседание на Комисията, проведено на 24 юли 2018 г., народните представители изслушаха и г-жа Деница Златева – бивш заместник министър-председател по подготовката на Българското председателство на Европейския съюз 2018 г. Преди поставянето на въпросите от народните представители г-жа Златева уточни, че заминаването й в командировка и последващата й отпуска не са част от организирано мероприятие, каквито коментари е имало от членове на Комисията.
Към г-жа Деница Златева бяха поставени следните въпроси от ГЕРБ: какви са били мотивите й за освобождаването на стария Съвет на директорите и оставането на г-н Боршош в новия; дали върху нея е оказван политически натиск и разпъвала ли е политически чадър под натиск на някакви други фактори; дали е възложила проверка и изисквала ли е от новия Съвет на директорите информация за дейността и финансовото състояние на дружеството, и защо по-късно е одобрила финансовия отчет и е освободила от отговорност Съвета на директорите, в това число и изпълнителния директор Боршош, при положение, че годишният финансов отчет е заверен с изразено квалифицирано мнение от страна на независимия одитор; какви действия е предприела по отношение на доклада, в който се искат допълнителни средства; дали е запозната с изоставането на строително-монтажните дейности в НДК Съвета на директорите?
Въпроси, зададени от „БСП за България“: дали е имало допълнителни разходи за НДК, които са били одобрявани и предлагани от нея; дали е била уведомена, че в средата на 2016 г., когато се превеждат 17 млн. лв. на НДК, по сметките е имало 62 хил. лв. пари на НДК и веднага след това дружеството е започнало да се разплаща за несвързани с председателството дейности; дали е знаела, че след решението на Министерския съвет за превеждането на тези 17 млн. лв. не е учредена специална сметка при специални условия за целево харчене на средствата, а парите са били преведени в общата сметка на НДК?
Въпроси от „Обединени патриоти“: дали й е било известно, че в договора за обществена поръчка, сключен с „Динакорд“ няма посочени марка и модел на оборудване?
Въпроси от ДПС: дали е била запозната със статута на НДК, когато е подновявала мандата на неговия изпълнителен директор?
Въпроси от „Воля“: на какво основание е решила, че точно с 50% трябва да се увеличи стойността на двата основни договора за строителство и закупуване на конгресна техника?
В отговор на поставените й въпроси госпожа Деница Златева подчерта, че върху нея не е упражняван политически натиск и не е разпъвала политически чадър върху нито един член на екипите по подготовка на българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Единственият аргумент, с който изпълнителният директор на НДК не е сменен, е, че екипът му се занимава оперативно с подготовката на сградата на НДК, с нейното преустройство и подготовката за нуждите на българското председателство. Направила е промените на останалите членове на Съвета на директорите от гледна точка на профила им.
По отношение на заверката на годишния финансов отчет госпожа Златева посочи, че тя не дава пълен, безграничен, неограничен имунитет на Съвета на директорите. Одитът за заверка на годишния финансов отчет заверява, потвърждава финансовата политика на дружеството дали са спазени изискванията на международните и българските счетоводни стандарти. Тя заяви, че е прочела много внимателно доклада преди да го подпише. Според нея амортизационните отчисления през всичките години от 2011 г. до 2016 г. водят до загуба на НДК. От 2011 г. НДК е на загуба поради амортизационни отчисления в размер между 5 и 7 млн. лв. Финансовият резултат за 2016 г. е подобрен с близо 1 000 000 лв. или с 30% спрямо 2015 г. Това по никакъв начин не означава, че членовете на Съвета на директорите са освободени от наказателна или от административна отговорност.
По отношение на въпроса при встъпването й в длъжност какво е заварила, госпожа Златева отбеляза, че се е сблъскала с децентрализирана система за координация и липса на комуникация. В рамките на нейния мандат в НДК е бил назначен специален служител на НДК, който да се занимава с инвестиционния контрол по отношение на проекта за строителство и модернизация на сградата и е била финализирана процедурата за избор на фирма за строителен надзор.
Госпожа Златева даде подробна информация по докладите на подгрупите на Междуведомствената работна група, които обосновават искането им за допълнителни средства за извършването на допълнителни дейности по адаптирането на сградата на НДК за българското председателство на Европейския съюз. В резултат на това, тя подчерта, че допълнителните разходи са били обобщени и финализирани в рамките на три месеца, като основната цел е била да бъдат осигурени допълнителни средства чрез увеличението на капитала на дружеството.
Госпожа Златева информира народните представители, че към 31 март 2017 г. финансовите средства по отделните банкови сметки на дружеството са били в размер на 8 162 000 лв.
Провела е редица срещи и консултации както с екипа на изпълнителите, така и с Агенцията за обществени поръчки, за да изчисти законовите изисквания относно вземането на политическо решение за увеличаване на капитала и допълнително отпускане на средства в рамките на прага от 50%.
По отношение на въпроса, свързан с договора за управление, тя посочи, че той е абсолютно аналогичен с договорите, подписани с предишните членове на директорите, тоест гаранцията за добро управление е в размер на 3 работни заплати.
След изслушването, някои от народните представители обобщиха, че тя е заварила проблеми в координацията по отношение на европредседателството, но това е далеч от патоса на представителите на БСП, които твърдяха, че там едва ли не, е било свърталище на корупция и злоупотреба.
В заключение госпожа Златева заяви, че в краткия мандат, в който е работило служебното правителство, се е опитала максимално да навакса закъсненията, да създаде по-добра организация между екипите, като уточни, че по време на предишното правителство финансовият контрольор в НДК е напуснал и до края на мандата на служебното правителство нов такъв не е бил назначен.
С писмо изх., № 33-00-347/17.07.2017 г. на Министерство на културата на народните представители е предоставена цялата официална кореспонденция и документация, свързана с преустройството и адаптирането на сградата на НДК за нуждите на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г., като в нея се съдържат и докладът на Дирекцията за национален строителен контрол, окончателния одитен доклад, становището на Агенцията за обществени поръчки.
С писмо изх., № 03-904-1/17.07.2017 г. на Министерство за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г. е предоставена документацията, на която се позовава госпожа Лиляна Павлова по време на изслушването й от Комисията, включително и докладът на Дирекцията за национален строителен контрол, окончателният одитен доклад, становището на Агенцията за обществени поръчки, заповедта за създаването на съвета и други.
На закрито заседанието на Комисията, проведено на 18 юли 2018 г., народните представители изслушаха господин Сотир Цацаров, Главен прокурор на Република България, господин Димитър Георгиев, председател на Държавна агенция „Национална сигурност" и господин Георги Начев – директор на Агенция за държавна финансова инспекция, по въпроси, свързани с предмета на дейност на Комисията, като резултатите от изслушването не могат да бъдат оповестени съгласно разпоредбите на Закона за защита на класифицираната информация.
III. Изслушване на лицата, заемали длъжността изпълнителен директор и председател на Съвета на директорите на „Национален дворец на културата – Конгресен център София" ЕАД за периода 2016 -2017 г.
На заседание, проведено на 24 юли 2017 г., бяха изслушани господин Валентин Кръстев и господин Марио Анастасов – бивши председатели на Съвета на директорите на „Национален дворец на културата – Конгресен център София" ЕАД; господин Борислав Велков и Ангел Митев, съответно председател на Съвета на директорите и изпълнителен директор на НДК.
Към изслушваните лица бяха поставени следните въпроси от ГЕРБ: дали има назначени юрисконсулти в дружеството НДК; какво налага сключване на годишен финансов договор за консултантски услуги с други адвокатски дружества; за какви специални дейности и консултации се използват услугите на тези дружества, така че по предоставени справки на първото дружество от 1 юли 2016 г. до 1 юли 2017 г. са платени общо 127 654 лв., а на второто, за същия период е изплатен хонорар в размер на 27 336 лв. Освен това на 31 март 2017 г. на трета адвокатска кантора е изплатена сумата от 16 800 лв. за преглеждане на документи, свързани с преустройството и адаптацията на НДК; какви са изплатените суми от НДК по сключените договори по обществени поръчки, свързани с преустройството и каква е наличността на финансовите средства към настоящия момент?
Следват въпроси, зададени от БСП: кой е одобрявал и формулирал окончателния обем строително-монтажни работи, които са били заплащани; съотносими ли са към основното задание за адаптиране на сградата на НДК разходи като: дигиталното заснемане и съставяне на технически паспорт на сградата – 383 994 лв.; ефектно фасадно осветление на сградата на НДК – 139 500 лв. и реконструкцията на зала 2 на НДК – за 2 228 355 лв.; има ли бизнес план за развитие на НДК, предоставен от господин Боршош?
За периода на председателството на господин Валентин Кръстев какво е свършил – въпрос, зададен от „Обединени патриоти“. По какъв начин са поемани задължения за извършване на всеки един разход, как и кой е одобрявал разходите при положение, че е нямало финансов контрольор, който да одобри тяхното целево разходване, попитаха от ДПС? Има ли договори за наем, които са сключени на необичайно ниски пазарни цени, различаващи се от останалите, и има ли такива, които не са изплатени към този момент, и за какъв срок от време; какви са били приходите от продажба на билети? – въпроси, зададени от „Воля“.
В отговор на поставените от народните представители въпроси господин Ангел Митев посочи, че тенденцията е била да се изнасят юридическите услуги извън дружеството. В тази връзка даде пример, че за цялата минала година – от 3 август 2016 г. до 18 юли 2017 г., изразходваните средства за адвокатските дружества са от порядъка на 160 630,23 лв. На едната адвокатска кантора са възлагани обществени поръчки, а на другата трудово-правни спорове. Новото ръководство е предприело действия по прекратяването на договорите. Амбицията на новото ръководство е юридическият отдел да започне да осъществява своята дейност, да извършва подготовката на обществените поръчки и контрол по изпълнението им.
По отношение на основния въпрос за разходването на 17 000 000 лв. целево предоставени за Българското председателство на Европейския съюз г-н Митев даде подробна информация по сключените договори:
- по Договор, сключен за ремонт и преустройство, горе цитиран, „Галчев инженеринг" ЕООД са платени 20% аванс в размер на 3 971 999,52 лв. с ДДС. Приет и одобрен е сертификат № 1 на стойност 1 874 134,06 лв. без ДДС.
- по Договор за доставка и експлоатация на конгресно-конферентна техника с „Динакорд България“. Изплатена сума от 3 464 375,75 лв. с ДДС. Остава да се заплатят 263 580 лв. с ДДС. Техниката, която е доставена, е в наличност и е приета от ръководството на НДК.
- по договор, сключен за упражняване на независим строителен контрол, най-кратко, с фирма „Кодас консултинг“ ЕООД. с ДДС, които изцяло е изплатена сумата от 35 200 лв.
- с Договор, сключен със „С консулт" за независим строителен надзор при проектирането е изплатен 50% аванс от 24 000 лв. или общо 144 000 лв. с ДДС.
- Договор, сключен с „ЕС Архитекчъръл Тийм" ООД за извършване на предпроектни проучвания, изготвяне на идеен проект изцяло са изплатени 78 900 лв.
Договорите, сключени за ремонт на сградата на НДК, са на обща стойност 23 942 673, 35 лв.
Осигурените средства по Постановление на Министерския съвет № 193 от 1 август 2016 г. са в размер на 17 млн. лв. с ДДС, а разплатените дейности по договорите са на обща стойност 7 млн. 694 хил. 475,27 лв. с ДДС. Към 24 юли 2017 г. Дружеството „НДК“ разполага с 9 млн. 305 хил. 524,73 лв. По сметки на Дружеството са посочени наличностите в съответните банки. Разлика в размер на 3 млн. 569 хил. 439,38 лв. е отишла за разплащане на други дейности.
Не са изчезнали парите, а са изплатени за други дейности. Наличността на дружеството към момента на встъпването му в длъжност е 6 млн. 802 хил. 409,28 лв., а към днешна дата е 6 млн. 689 хил. 255,25 лв. по изготвена справка от главния счетоводител.
По отношение на предоставените на новото ръководство на НДК на 6 юли 2017 г. работни проекти, както и такива, за които се изисква разрешение за строеж на тоалетни и преустройство на кухня, господин Митев информира народните представители, че същите са внесени за одобрение от главния архитект на София.
Относно въпросите за допълнителни споразумения господин Митев отбеляза, че с Постановление № 302 от 9 юни 2017 г., са предоставени 28 млн. лв. Те са за обезпечаване на сключени вече договори за допълнително закупуване на конгресно конферентно оборудване за изграждане на глобална система за сигурност на НДК и за допълнителни строително-монтажни работи.
С писмо от 11 юли 2017 г. е предоставена оферта за закупуване и доставка на допълнително конгресно-конферентно оборудване, преводачески услуги и други с прогнозна стойност 1 млн. 857 хил. 773,78 лв. Изготвена е и предстои да бъде съгласувана с Агенция за обществени поръчки процедура по договаряне без предварително обявление на обществена поръчка и единна хомогенна глобална система за сигурност за нуждите на Българското председателство с прогнозна стойност 12 млн. лв. с ДДС.
Подготвено е и допълнително споразумение с „Галчев нженеринг“ по Договор за проектиране за възлагане на допълнителни дейности в размер на 9 млн. лв. Той посочи, че одобрението на новите допълнителни видове работи се осъществява от назначена от него работна група от специалисти в дружеството, което определя техния обхват.
В отговор на поставените му въпроси господин Кръстев отбеляза, че основният модел на вземане на решение е в рамките на създадената със заповед от април 2016 г. на тогавашния представител на държавата, капитално дружество господин Дончев, междуведомствена работна група, включваща представители на НДК и на всички други заинтересовани ведомства.
В резултат на работата си от месец април до месец юли 2016 г. междуведомствената работна група излиза с протокол и доклад за своята дейност от 21 юли 2016 г., в който е предложена сумата от 17 млн. 450 хил. лв.
В кръга на тези одобрени за финансиране дейности не са включени дейностите като дигитално заснемане, ефектно фасадно осветление. Господин Кръстев посочи, че е било необходимо възстановяване на загубени строителни книжа в направление „Архитектура и градоустройство“ на Столична община, тъй като не са съществували документи, касаещи проектирането и първоначалното строителство на основната сграда на НДК.
Господин Кръстев категорично заяви, че не е вярно твърдението, че господин Боршош е имал право еднолично да оперира до 50 хил. лв. В Устава на Търговското дружество „НДК“ е съществувало правило, че изпълнителният директор може да сключи договор за обществена поръчка на стойност над 50 хил. лв. без включен ДДС единствено и само след одобрение от страна на колективния орган, а именно Съвета на директорите.
По отношение на въпроса кой е разрешил да започне строително-монтажни работи без разрешение за строеж, господин Кръстев заяви, че разрешението за започване на СМР стартира с частта текущ ремонт, неизискващ разрешение за строеж, е разпоредено от господин Боршош. В отговор на въпроса за сключени договори за наем на необичайно ниски цени господин Кръстев заяви, че няма такава информация.
В отговор на поставените от народните представители въпроси господин Марио Анастасов заяви, че проблемът на НДК е в едноличното управление на дружеството, а именно, че не е имало възможност да се сдобият с различна и неодобрена от господин Боршош информация. Контактите, които са имали с него първите 20 дни от управлението им са били по лични електронни адреси.
Що се отнася до финансовото състояние на дружеството, господин Анастасов уточни, че отчетът към 31 март 2017 г. го получава едва на 5 май 2017 г. За съжаление той е във вид, в който се предоставя на статистиката. От получената информация за разходите по икономически пера той твърди, че в дружеството има големи пробойни. Дава пример с разходите за персонал, които месечно са около 400 хил. лв. или годишно 4 млн. 800 хил. лв. В отчета за 2016 година е посочена цифрата 5 млн. 800 хил. лв. На въпросите му на какво се дължи разликата, отговорът е бил „за допълнителни възнаграждения“. Проблемът с отчетността е и причина за квалифицираното мнение в доклада на одиторите.
На зададените конкретни въпроси за заведени дела, за разплащания по обществени поръчки, за насрочени и предстоящи обществени поръчки, той обясни, че не им е била предоставена информация.
Относно годишния финансов отчет за 2016 г. той подчерта, че Съветът на директорите е отказал да го обсъди, тъй като на членовете е предоставен във вид, неотговарящ на изискванията на Търговския закон и на Устава на дружеството. Това е причината, поради която са отказали да го предоставят на принципала. В този смисъл той заяви, че не съществува Протокол № 3 от 30 март 2017 г. на представляващата НДК, както е посочено в публикувания в Търговския регистър одитен доклад.
В отговор на поставените от народните представители въпроси господин Борислав Велков посочи, че като председател на Съвета на директорите от 15 май до 30 юни 2017 г. принципалът им е дал указания за изключително професионално, отговорно поведение с висока интензивност на работата с оглед закъсненията и вече установените първоначално проблеми около подготовката на сградата.
По отношение на протоколите от проведените общо шест заседания има четири, защото Протокол № 4 се върнал към членовете на Съвета на директорите със съдържание, което не отговаря на проведеното заседание и те отказват да го подпишат. Липсващият Протокол № 5 касае обсъждането на възлагането на допълнителните споразумения и анекси към основните договори. Членовете на Съвета на директорите са изразявали мнение, че предоставената информация и документация, които биха мотивирали сключването на законосъобразно допълнително споразумение, не са достатъчни. На същото заседание в присъствието на инж. Галчев изпълнителният директор тогава на дружеството е настоявал тези споразумения да бъдат сключени възможно най-бързо, но останалите членове са отказали. Междувременно са информирали министър Павлова с два междинни доклада за състоянието на дружеството, като са изразили своето безпокойство по основните показатели.
От момента на встъпването им в длъжност като председател и членове на Съвета на директорите са изискали подробна информация по всички показатели на дружеството. Отговорът, който е получен, е изключително малка по обем и недетайлна информация, например финансова справка от главния счетоводител, съгласно която към 31 май 2017 г. са посочени разходи на дружеството в размер на 7 238 211 лв. Общо приходи от дейността 3 804 556 лв. Следователно загубата е в размер на 3 433 655 лева. Това е за периода 1 януари 2017 г. – 31 май 2017 г.
В тази връзка във всичките им междинни доклади към госпожа Павлова, както и в окончателния доклад, който са дали за тяхното управление, настояват да бъдат предприети много спешни мерки за оздравяване на дружеството. В периода, през който господин Велков е бил председател на Съвета на директорите, никой не е упражнявал политически натиск върху членовете на Съвета на директорите, а е имало професионални изисквания работата да се върши професионално и законосъобразно.
По отношение на настоящата работа на членовете на Съвета на директорите може да се каже, че те се опитват да подпомогнат с експертността си оперативното ръководство на НДК. Работи се в екип. Спешно се вземат мерки за увеличаване на инвеститорския контрол, различни по своя вид специалисти, така че да може да се обезпечи динамиката на процеса. Според него най-важното е, че е започнал изключително задълбочен анализ на цялостната дейност и всички компоненти на дружеството, за да се види какво се случва в него, и с експертизата, която имат в различни области членовете на Съвета на директорите, да се осигури един добър бизнес план на дружеството и то да излезе от положението, в което се намира.
На уточняващи въпроси от народните представители господин Анастасов отговори, че Годишният финансов отчет за 2016 г. не е обсъждан от Съвета на директорите поради изложените преди това от него причини и не е представен за одобрение пред принципала. По неговите думи 20 дни по-късно господин Деница Златева го приема.
По отношение на отново повдигнатия въпрос за възможността да не се проведе председателството, господин Кръстев отговори категорично, че председателството ще се проведе, тъй като извън линейния график на строителството е налице синергия между много други процеси, именно: строителство, логистика и дейност на НДК.
В отговор на въпроса как е възможно да се спечели обществена поръчка с предложена оферта, надхвърляща с близо 4 млн. лв. прогнозната стойност на възложителя, господин Кръстев каза, че при избора на изпълнител са спазвали правилата на Закона за обществените поръчки, тъй като прогнозната стойност не се определя като услуга за участие, а като допустимост. Възложителят има право да й предаде такова качество, което следва да бъде направено изрично в документацията за участие.
Той е участвал в заседанията на междуведомствената работна група, на която са били обсъждани процедурите и на които не е прието прогнозната стойност да бъде обявена за максимално допустима такава. По този начин, спазвайки стриктно условията на обявената процедура по Закона за обществените поръчки, се избира участник, надвишил прогнозната стойност
Вследствие на всички изнесени факти и обстоятелства, народните представители препоръчват на Сметната палата да включи в годишната програма за одитната си дейност за 2018 г. „Одит за съответствието при финансовото управление на НДК за периода 2015 – 2017 г.“ Този одит ще направи анализ на цялостната дейност на НДК, а не на отделни факти. Ще провери начина на управление и усвояване на ресурсите, как се изпълняват бизнес плановете, имат ли цели и приоритети, и ще даде препоръки за подобряване на дейността на дружеството. Не на последно място това ще подпомогне ръководството в усилията му за добро финансово управление и стабилизиране на НДК.
В заключение, народните представители се обединиха около констатацията, че въз основа на проведените изслушвания, както и въз основа на представената документация от извършени проверки на компетентни органи, са налице съмнения за извършени нарушения, но по този въпрос следва да се произнесат съответните компетентни органи. Народното събрание по Конституция е законодателен, а не разследващ орган.
Председателството на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. е приоритетен въпрос и възможност, която следва да използваме разумно. За всеки един от нас е изключително важно работата по адаптацията на НДК да завърши качествено и в срок, но в същото време всички изисквания на Закона следва да бъдат спазени. Това бе водещият принцип в нашата работа през изминалия период, като вярваме, че със своите въпроси, мнения и становища сме допринесли за по-доброто изпълнение на дейностите по привеждане на сградата на НДК във вид, отговарящ на изискванията за представителност и функционалност.
На заседание, проведено на 25 юли 2017 г., Докладът за дейността на Временната комисия за установяване на факти и обстоятелства при разходване на средства, предоставени целево на НДК за подготовка на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз беше приет с 10 гласа „за“, 9 „против“ и без „въздържали се“, и предлага на Народното събрание да приеме следния проект за решение:
Проект!

РЕШЕНИЕ
по Доклада за дейността на Временната комисия за установяване на факти и обстоятелства при разходване на средства, предоставени целево на НДК за подготовка на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 37 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:
Приема Доклад за дейността на Временната комисия за установяване на факти и обстоятелства при разходване на средства, предоставени целево на НДК за подготовка на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Йорданова.
Колеги, тук ще прекъснем тази точка. Ще дам после думата на колегите, които ще предложат удължаване, но дойде допълнителният доклад, който очаквахме на Регионалното развитие. Те са няколко точки, затова ще преминем към него.
Заповядайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имате думата, госпожо Василева.
ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Председател.
„Допълнителен доклад към доклад вх. № 753-31-3 от 26 юли 2017 г. за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 754-01-43, внесен от народните представители Данаил Кирилов, Станислав Иванов и Ивелина Василева на 11 юли 2017 г., приет на първо гласуване на 19 юли 2017 г.“
Предложение на народния представител Атанас Стоянов и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Ивелина Василева направено по реда на чл. 83, ал. 5, т.2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Ивелина Василева, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 2:
„§ 2. В чл. 88 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нови ал. 4 и 5:
„(4) Окончателни са решенията на първоинстанционния съд по жалби срещу становища и решения по ал. 1, свързани с реализацията на обекти, които са определени като обекти с национално значение с акт на Министерски съвет и са обекти със стратегическа важност.
(5) Съдът разглежда жалбите по ал. 4 и се произнася с решение, като производството приключва в 6-месечен срок от подаването им. Съдът обявява решението в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото.
2. Досегашните ал. 4 и 5 стават съответно ал. 6 и 7.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Всъщност тук единствената разлика е, че в ал. 4 сте добавили „и са обекти със стратегическа важност“.
Уважаеми колеги, по тези предложения дебатирахме досега. Продължаваме с изказванията.
Единствената промяна е, че са добавени „и са обекти със стратегическа важност“.
Имате думата, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, ние проведохме бърз, скоротечен дебат в извънредното заседание на Комисията. Искам да Ви съобщя нашите доводи по отношение на допълнението за обекти със стратегическа важност.
Българската държава има близо 400 стратегии, които обуславят секторно всички дейности, които смята тя за приоритет. Няма никаква йерархия на тези стратегически документи.
Самият характер, второ на стратегическият документ или на Стратегията, е от такъв тип, че той има рамкови индикативни, но не преклузивни изрични препоръки за това как да изглежда съответният сектор. При наличието на такова обстоятелство, че имаме налице над 400 действащи стратегии в държавата, очевидно трябва да се направи някаква реформа по този въпрос, нашето притеснение е следното: кой, кога и защо ще определи кои са на всички тези 400 стратегии стратегическите обекти? Кой кога ще каже, че единствено енергийните и пътните проекти са от стратегически конкурентно предимство за българската държава. Нима българското земеделие, българското биоземеделие, нима околната среда, нима няма и други конкурентни предимства?
И в заключение, поради факта, че самото дефиниране вътре, както е дадено от вносителите, дефинирането на понятието „стратегическа важност“ е доста проблемно. Ето защо според нас обхватът на това законово предложение не може да бъде разширен освен с националните приоритети и с обекти от стратегическа важност, поради което ни ще гласуваме против това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Костадинов.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Заповядайте, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Парламентарната група на ДПС вече представи нашата позиция, че ние подкрепяме ускоряването на инвестиционния процес и гласуванията, които ще направим относно текстовете, които са предложени в Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, ще бъдат в този контекст. Бих искал само да допълня, че в никакъв случай не правим компромис със спазването на цялото законодателство на всички процедури, които касаят превантивната дейност, като провеждането, оценка, преценка за извършването на екологична оценка, също оценка и преценка за извършването на оценката за въздействие върху околната среда, всички изискуеми процедури, които касаят опазването на природата и въобще и с оглед най вече защита на здравето на всички нас, ще бъдат реализирани. Но това, което искам да кажа е, че бихме искали, с оглед на съображенията, че при реализацията на тези процедури, както е предвидено в духа и философията на измененията, които се правят, няма да има лишаване от право на съдебен спор и произнасяне на съдебните органи. Ние бихме подкрепили едноинстанционното в рамките на 6 месеца произнасяне на съда за тези процедури с оглед на това, че действително както е заложено в нашата и предизборна програма и платформа на нашата политическа сила – ДПС, сме за ускоряване на инвестиционния процес както на обекти с национално значение, и тук това, което се добавя, със стратегическа важност, е едно добро съображение.
Ние на извънредната Комисия по околна среда и води, преди малко – не повече от час и половина, внесохме нашите конструктивни предложения това да бъде дефинирано така, че то да способства за ускоряване на инвестиционния процес, да не бъде повод за допълнителни тълкувания от страна на компетентните правни, съдебни органи. В това отношение обаче ние бихме искали както се подкрепят обектите с национално значение и стратегическа важност, да бъдат подкрепени и проектите, които касаят общините.
Имайки предвид колко общини имаме, какво също е състоянието на инвестиционните проекти, които касаят, подчертавам общините, естествено тук трябва да бъдем много прецизни, не всички проекти да бъдат приоритизирани и да подлежат на така наречената „ускорена писта“, да го кажем при спазване на екологичното законодателство. Тук трябва да бъдем максимално прецизни, но ние сме затова и ще подкрепим предложенията, които са направени между първо и второ четене, за ускоряване на проектите, които са с общинска значимост, а защо не и другите проекти, които касаят дали се съобразно законодателството. Имам предвид приоритетни инвестиционни обекти по реда на Закона за насърчаване на инвестициите.
Всичко това от наша гледна точка е в контекста на това да има един ускорен инвестиционен процес в страната, защото брутният вътрешен продукт би се увеличил основно чрез сериозна инвестиционна програма, създаване на добър инвестиционен климат в страната, компетентно, своевременно произнасяне от страна на независимата съдебна система, така че да има един сериозен инвестиционен процес, който да доведе до увеличаване и на пенсии, и на заплати, въобще на качество и стандарт на живот за всички нас. Ние бихме искали действително да апелираме към всички колеги, най-вече от ГЕРБ, ако не на този етап, виждаме, че на този етап по-скоро има резервираност, за в бъдеще това да бъде обсъдено и с всички системни демократични партии да намерим правилното решение за ускоряване на инвестиционните проекти, и на общинско ниво, както и за насърчаване на инвестициите в нашата страна. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Чакъров.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Също няма.
Подлагам на гласуване предложение на народния представител Атанас Стоянов и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 156 народни представители: за 21, против 13, въздържали се 122.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 2, със съответното му съдържание, съгласно доклада на Комисията.
Моля, гласуваме § 2 по доклада на Комисията.
Гласували 157 народни представители: за 114, против 2, въздържали се 41.
Параграф 2 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Параграф 2 – предложение на народния представител Атанас Стоянов и група народни представители:
В § 2, в т. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 10 със следното съдържание:
„(10) Решенията по ал. 6 подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Окончателни са решенията на първоинстанционния съд по жалби срещу решения на компетентния орган по инвестиционни предложения, техни разширения или изменения, които са определени като обекти с национално значение, с акт на Министерския съвет или са определени като общински обекти от първостепенно значение с акт на съответния общински съвет или са сертифицирани като приоритетни инвестиционни обекти по реда на Закона за насърчаване на инвестициите.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Атанас Костадинов и Крум Зарков.
В § 2 се правят следните изменения:
1. в т. 1, в създаваната ал. 10:
а) в изречение първо думата „обжалване“ се заменя с „оспорване“;
б) изречение второ отпада.
2. в т.2 създаваната ал. 11 се изменя така:
„(11) При оспорване на решения на министъра на околната среда и водите по инвестиционни предложения, които са определени като обекти с национално значение с акт на Министерския съвет, техни разширения или изменения, срокът за разглеждане и постановяване на решение по делото, на всяка една от двете инстанции на съдебното производство, е три месеца от образуване на делото пред съответната инстанция.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Ивелина Василева направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 3.
§ 3. В чл. 93 се създават ал. 10 и 11:
„(10) Решенията по ал. 6 подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Окончателни са решенията на първоинстанционния съд по жалби срещу решения на министъра на околната среда и водите по инвестиционни предложения, техни разширения или изменения, които са определени като обекти с национално значение с акт на Министерския съвет и са обекти със стратегическа важност.
(11) Съдът разглежда жалбите по ал. 10, изречение второ, и се произнася с решение, като производството приключва в 6-месечен срок от подаването им. Съдът обявява решението в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! По същество мотивите за нашето предложение са следните.
Ние бихме желали да запазим двуинстанционната процедура и възможността за касационно обжалване на първоинституционния съд във връзка с това, че смятаме, че това са дълбоки отстоявани традиционни завоевания на българската юриспруденция принципи.
Не можем да искаме ускоряване за сметка на законността. Вероятно няма да го възприемете, но само Законът може да ни даде свобода. Това е изключително вярно.
В същото време с нашето предложение излъчваме три много силни послания. Първото – към българските общини: „Ние знаем Вашите проблеми“. Знаем колко често и колко трудно заради недобросъвестни интереси, корпоративни, лични и частни Вие страдате и нямате „бързата писта“ за своите проекти.
Ние предлагаме „бърза писта“ два пъти по три месеца, но със запазване на двуинстанционното производство. Нашето послание е и към инвеститорите. Доверете ни се. Колкото повече имате правна защита за своите инвестиции, толкова по-добре ще се развива и икономиката кумулативно като цяло.
И не на последно място, нашето послание и към природозащитниците. Ние няма да отстъпим от двуинстанционната процедура, защото, неуважаеми дами и господа колеги, икономическото развитие, бързото, е гарант за развитието на държавата, а устойчивото развитие на България, което съчетава три компонента: екологичния, социалния и икономическия. Това е същността на нашето предложение и се надявам да ни подкрепите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Костадинов.
Реплики?
Други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложение, направено от народния представител Атанас Стоянов и група народни представители. Комисията не го подкрепя.
Гласували 173 народни представители: за 35, против 19, въздържали се 119.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложение на народните представители Атанас Костадинов и Крум Зарков. Комисията не го подкрепя.
Гласували 174 народни представители: за 54, против 72, въздържали се 48.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 3 по доклада на Комисията.
Гласували 174 народни представители: за 120, против 4, въздържали се 50.
Параграф 3 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Параграф 3 – предложение на народния представител Атанас Стоянов и група народни представители:
„В § 3, в т. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 7 със следното съдържание:
„ (7) Окончателни са решенията на първоинстанционния съд по жалби срещу решения на компетентния орган по инвестиционни предложения, техни разширения или изменения, които са определени като обекти с национално значение с акт на Министерския съвет или са определени като общински обекти от първостепенно значение с акт на съответния общински съвет или са сертифицирани като приоритетни инвестиционни обекти по реда на Закона за насърчаване на инвестициите.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Атанас Костадинов и народния представител Крум Зарков:
„В § 3 се правят следните изменения:
1. в т. 1 създаваната нова ал. 7 се изменя така:
„ (7) При обжалване на решения по ОВОС за инвестиционни предложения, които са определени като обекти с национално значение с акт на Министерски съвет, техни разширения или изменения, срокът за разглеждане и постановяване на решение по делото на всяка една от двете инстанции на съдебното производство, е три месеца от образуване на делото пред съответната инстанция.“;
2. т. 2 – отпада;
3. т. 3 става т. 2 и в нея думите „10 и 11“ се заменят с „8 и 9“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Ивелина Василева направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 4:
„§ 4. В чл. 99 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нови ал. 7 и 8:
„(7) Окончателни са решенията на първоинстанционния съд по жалби срещу решения на министъра на околната среда и водите по инвестиционни предложения, техни разширения или изменения, които са определени като обекти с национално значение с акт на Министерския съвет и са обекти със стратегическа важност.
(8) Съдът разглежда жалбите по ал. 7 и се произнася с решение, като производството приключва в 6-месечен срок от подаването им. Съдът обявява решението в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото.“
2. Досегашните ал. 7 и 8 стават съответно ал. 10 и 11.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Атанас Стоянов и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 170 народни представители: за 32, против 20, въздържали се 118.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Атанас Костадинов и Крум Зарков, неподкрепено от Комисията.
Гласували 174 народни представители: за 50, против 69, въздържали се 55.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 4 по доклада на Комисията.
Гласували 176 народни представители: за 118, против 2, въздържали се 56.
Параграф 4 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Предложение от народния представител Ивелина Василева направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника:
„Създава се нов §5:
„§ 5. В допълнителните разпоредби се създава т. 76:
„76. Обект със стратегическа важност е всеки обект, включен в Енергийната стратегия на Република България до 2020 г. за надеждна, ефективна и по-чиста енергетика или в Интегрирана транспортна стратегия в периода до 2030 г.“
Комисията подкрепя предложението
Комисията предлага да се създаде нов § 5:
„§ 5. В § 1 от Допълнителните разпоредби се създава т. 76:
„76. „Обект със стратегическа важност“ е всеки обект, включен в Енергийната стратегия на Република България до 2020 г. за надеждна, ефективна и по-чиста енергетика или в Интегрирана транспортна стратегия в периода до 2030 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 5 със съответното съдържание, съгласно доклада на Комисията.
Гласували 175 народни представители: за 119, против 1, въздържали се 55.
Параграф 5 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: „Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“.
Гласували 170 народни представители: за 129, против няма, въздържали се 41.
Наименованието „Преходни и заключителни разпоредби“ е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Параграф 4 – предложение на народния представител Атанас Стоянов и група народни представители:
„В § 4, в т. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 31, в ал. 19 се създава второ изречение със следното съдържание:
„Окончателни са решенията на първоинстанционния съд по жалби срещу решения на компетентния орган по инвестиционни предложения, техни разширения или изменения, които са определени като обекти с национално значение с акт на Министерския съвет или са определени като общински обекти от първостепенно значение с акт на съответния общински съвет или са сертифицирани като приоритетни инвестиционни обекти по реда на Закона за насърчаване на инвестициите.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Атанас Костадинов и народния представител Крум Зарков:
„В Преходни и заключителни разпоредби, § 4 се правят следните изменения:
1. т. 1 – отпада;
2. т. 2 става т. 1 и в нея съдържанието на създаваната нова ал. 20 се изменя така:
„(20) При обжалване на решения по инвестиционни предложения, които са определени като обекти с национално значение с акт на Министерски съвет, техни разширения или изменения, срокът за разглеждане и постановяване на решение по делото на всяка една от двете инстанции на съдебното производство, е три месеца от образуване на делото пред съответната инстанция.“;
3. т. 3 става т. 2.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Ивелина Василева, направено по реда на чл. 83, ал. 5 т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Ивелина Василева, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 6:
„§ 6. В закона за биологичното разнообразие (обн., ДВ, бр. …) в чл. 31 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 19 се създава изречение второ: „Окончателни са решенията на първоинстанционния съд по жалби срещу решения на компетентния орган по планове, програми и инвестиционни предложения, свързани с реализацията на обекти, които са определени като обекти с национално значение с акт на Министерския съвет и са обекти със стратегическа важност“.
2. Създава се нова ал. 20:
„(20) Съдът разглежда жалбите по ал. 19, изречение второ, и се произнася с решение, като производството приключва в 6-месечен срок от подаването им. Съдът обявява решението в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото.“
3. Досегашните ал. 20 и 21 стават съответно ал. 21 и 22.
4. Досегашната ал. 22 става ал. 23 и в нея думите „ал. 21“ се заменят с „ал. 22“.
5. Досегашните ал. 23 и 24 стават съответно ал. 24 и 25.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, малко ми е неудобно, че Ви досаждам отново (реплики от ГЕРБ), но на практика това е последната възможност да направим следното – да запазим законността, да подкрепим двуинстанционното производство и да създадем бърза писта за значимите инвестиционни проекти. Взимам думата, защото наистина съм убеден в това, което говоря, че ние можем едновременно и да подкрепим бързата писта, и да спазим законността.
Вие сте свидетели в кратката нова история на България, че когато заменяме бързите инвестиции за околната среда, получаваме, примерно, бетонената джунгла на Слънчев бряг. Вие сте свидетели, че когато заменяме високите заплати и достойното заплащане на труда с така нареченото „конкурентно предимство“ на България да има ниско възнаграждение за работна заплата, ние получаваме социален проблем. Ето защо още веднъж – това е последната възможност, в която да можем устойчиво да направим следното: да подкрепим два пъти по три месеца бърза писта за инвестиционните проекти за общините, за инвеститорите и да запазим обжалваемостта на втора инстанция, за да запазим и околната среда. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Костадинов.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Също няма.
Закривам разискванията, преминаваме към гласуване.
Първо, гласуваме предложение на народния представител Атанас Стоянов и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 176 народни представители: за 32, против 29, въздържали се 115.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложение на народните представители Атанас Костадинов и Крум Зарков, също неподкрепено от Комисията.
Гласували 176 народни представители: за 59, против 64, въздържали се 53.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 6 по доклада на Комисията.
Гласували 173 народни представители: за 120, против 1, въздържали се 52.
Параграф 6 по доклада на Комисията е приет.
Заповядайте за отрицателен вот.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Гласувах „против“, защото така приетият Закон за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда противоречи на основни конституционни принципи, свързани с основните права на гражданите като публичност, прозрачност и гарантиране на участие на обществеността в процеса на вземане на решения, свързани с опазването на околната среда. (Силен шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви за ред в залата.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Гласувах „против“, защото Законопроектът е внесен в парламента и вече приет в зала в нарушение на изискванията за предварителното му публикуване и обществено обсъждане поне 30 дни – чл. 26, ал. 3 и 4 от Закона за нормативните актове.
Гласувах „против“, защото премахването на контролно-отменителната съдебна инстанция по отношение на индивидуалните административни актове ще доведе до нарушаване на принципите на правораздавателната система и на достъпа до правосъдие на гражданите и обществеността. Налице е една натрапчива тенденция за ограничаване на гражданските права и достъпа до правосъдие.
Гласувах „против“, защото в чл. 10, ал. 2 от Закона за съдебната власт, съдебното производство по административни дела е двуинстанционно, първоинстанционно и касационно. (Реплики от ГЕРБ. Силен шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: В същото време сме свидетели на пореден опит и вече факт възможността за обжалване да се премахне този път в Закона за опазване на околната среда. Прибавим ли планираното поредно увеличаване на съдебните такси, картината става все по-тягостна. Издига се една стена пред хората и защитата на гражданските им права пред съд. Това е противоконституционно, нелегитимно, безпардонно.
Гласувах „против“, защото желанието за избягване на съдебния контрол, дори с цената на нарушение на Конституцията, е непогрешим маркер за административен произвол и пряк източник на корупция в управлението. (Ръкопляскания от „БСП за България“).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Георгиев.
Има още един параграф. Още не е приет Законът.
Връщаме се съм основния Доклад.
ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: По § 5 има предложение на народния представител Ивелина Василева, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 7.
„§ 7. Образуваните до влизането в сила на този закон административни дела по чл. 27, 88, 93 и 99 от Закона за опазване на околната среда и по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие се довършват по досегашния ред.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване § 7 по Доклада на Комисията.
Гласуват 159 народни представители: за 115, против 1, въздържали се 43.
Параграф 7 по Доклада на Комисията е приет, а с това и Законопроектът на второ гласуване.
Продължаваме с НДК. (Шум и реплики.)
За пореден път. (Частични ръкопляскания.)
Становища на вносителите.
Има два Проекта за решение.
Заповядайте.
Това всъщност е първият Законопроект по време.
Имате думата, уважаеми господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Най-после стигнахме и до НДК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ние не сме спирали, господин Бойчев – все сме около НДК.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Уважаеми колеги, сега трябва да си зададем въпроса: имаше ли смисъл от създаването на тази Анкетна комисия? Какво толкова свърши тя, че днес ние искаме удължаване срока на нейната работа? От това, което беше предоставено като информация към Комисията, от проведените изслушвания в нея, по безспорен начин за мен стана ясно, че е имало смисъл от работата на тази Комисия.
Какво успя да установи тя? От преведените 17 милиона с решение на Министерския съвет за адаптиране сградата на НДК за нуждите на българското представителство стана ясно, че 3 млн. 569 хил. лв. са похарчени нецелесъобразно или, по-точно казано, не за нуждите на българското председателство. Проведените обществени поръчки от НДК са опорочени – извод, който е направен от доклада на външния одитор, назначен от министър Лиляна Павлова. Строително-монтажните работи в НДК са се извършвали без инвеститорски контрол и без избран строителен надзор. С една дума, това означава, че не е имало никой, който да удостовери нито количеството, нито качеството на извършените работи, които трябва да бъдат разплатени. И не на последно място, натрупано е критично закъснение във всички дейности около НДК.
Големият въпрос: как и защо е било възможно да се случи всичко това? Председателите на Съвета на директорите, които изслушахме, казваха: „Ние не знаехме за всички решения, които се взимаха от изпълнителния директор. Ние искахме информация от него и тази информация ни беше отказвана.“
На въпроса, който зададоха колеги от нашата парламентарна група: защо сте чакали и защо не сте поискали отстраняването на господин Мирослав Боршош, отговорът беше следният: „Ако бяхме отстранили господин Боршош, на следващия ден ние щяхме да бъдем отстранени.“ Или както каза един от председателите на Съвета на директорите, ще го цитирам: „Мирослав Боршош създаваше впечатление, че от него зависи провеждането на българското председателство.“
Може би тези председатели на Съвета на директорите са били прави, защото хронологията представя следното. (Реплики от народния представител Диана Йорданова.)
Не е по същество, госпожо. Аз представям какво сме свършили и защо искам да бъде удължен срокът на Комисията.
И може би тези членове на Съвета на директорите са били прави, гледайки ситуацията досега. Министър Вежди Рашидов, който стои тук, в тази зала, разпорежда проверка на НДК и като резултат от това му отнемат отговорността да бъде принципал на НДК и го прехвърлят на господин Томислав Дончев – по това време вицепремиер в правителство № 2 на Борисов.
Какво прави господин Томислав Дончев? Преподписвайки договорите за управление, съвсем случайно може би, отпада клаузата, която ограничава изпълнителния директор да се разпорежда със средства до 50 хил. лв. С една дума, от месец септември 2015 г. на господин Мирослав Боршош е бил разписан празен чек да се разпорежда.
На въпроса към господин Дончев: „Какво направихте с оглед лошите финансови резултати на дружеството?“, той каза: „Неколкократно поисках бизнес план, оздравителна програма на дружеството и тя ми беше отказана“. Това – към вицепремиер във Ваше правителство!
Госпожа Лиляна Павлова уволнява господин Боршош. Няма и 24 часа от това уволнение министър-председателят Борисов го възстановява като изпълнителен директор на НДК с мотива, че противоречията в управлението на НДК са били преодолени. Затова членовете на Временната комисия от БСП поискахме изслушване на министър-председателя Борисов в Комисията.
Във всичките тези ситуации когато НДК като пинг-понг е било прехвърляно между различните министри, арбитър е бил господин Борисов и се вижда, че той е взимал винаги страната на господин Боршош. Затова искахме той да бъде поканен в Комисията и да му зададем тези въпроси: Какви са били аргументите му за назначаването на господин Боршош? След това, какви са били неговите основания, за да го възстанови на работа?
Само така можем да отговорим на големия въпрос – коя е тази сила, която стои зад господин Боршош, която му позволява да не изпълнява разпореждания на министри, вицепремиери, на собствения съвет на директорите?
За съжаление, с гласуването в Комисията и с гласовете на ГЕРБ отказаха господин Борисов да бъде поканен в тази Комисия. Това е един от аргументите, с който искаме удължаване на срока на работа на Временната комисия.
Същевременно поискахме, и не ни беше предоставен докладът, с който на 14 юни министър-председателят Борисов разпорежда със своя заповед на Главния инспекторат на Министерския съвет, да провери дейността на НДК от 1 януари 2016 г. до месец юни 2017 г. По моя информация този доклад е готов, констатациите в него не са никак лицеприятни и според нас той трябваше да бъде предоставен за нуждите на Комисията.
Стана ясно от изслушването на началника на Агенцията за държавна финансова инспекция, че към края на месец август ще бъде готов окончателният доклад от проверката на НДК. От изслушванията на специализираните органи стана ясно, че август месец ще бъде готова и съдебно-счетоводната експертиза как са се харчили парите в НДК.
Без тези доклади изводите и информацията от тях Комисията няма как да свърши пълноценно своята работа и да отговори на задачите, заради които тя беше създадена, и на големите въпросите: къде са парите и оказван ли е натиск, и ако да, от кой върху кого?
Аз се надявам днес да подкрепим с гласуване в зала удължаване срока на работа на Временната комисия до края на месец септември. Така ще дадем възможност на министър-председателя Борисов да дойде в Комисията и да обясни своето поведение и отношение към господин Боршош. Ще дадем много ясен сигнал към обществото, че ще сме готови да стигнем докрай и да покажем наяве цялата истина за това кой носи отговорност и кой е покровителствал всички тези злоупотреби в НДК.
И не на последно място, колеги от ГЕРБ, така ще можете да покажете, че сте искрени в желанието си да се разграничите от модела НДК – модел на злоупотреби и корупция. (Ръкопляскания от „БСП за България“ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Прочетете Проекта за решение!
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Представям:
Проект!
РЕШЕНИЕ
за удължаване срока на действие на Временната комисия за установяване на факти и обстоятелства при разходването на средства, предоставени целево на НДК за подготовката на българското председателство на Съвета на Европейския съюз
Народното събрание на основание чл. 37, ал. 1 от Правилника за работа

РЕШИ:
Удължава срока на действие на Временната комисия за установяване на факти и обстоятелства при разходването на средства, предоставени целево на НДК за подготовка на българското председателство на Съвета на Европейския съюз, до края на месец септември 2017 г.“
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Бойчев.
Откривам разискванията.
Давам думата за изказвания, колеги.
Господин Костадинов, заповядайте.
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ, от място): Здравейте!
АТАНАС КОСТАДИНОВ (БСП за България): Здравейте, госпожо Дукова! Радвам се да Ви видя.
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ, от място): И аз!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Само за госпожа Дукова ли ще има „Здравей!“?
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Да, с госпожа Дукова сме заедно в Комисията.
Искам да поздравя и председателя на нашата Комисия госпожа Йорданова, която много сериозно положи усилия да направим това, което сме направили.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! На най-големия си враг не пожелавам да изтърпи и да види това, което ние установихме в тази Комисия. Съвсем откровен съм, защото в тази Комисия, установявайки фактите, ние на практика станахме свидетели на най-уродливите и противоестествени човешки форми на проява на алчност, на корупция, на безхаберие и на наглост. Тук проличаха, за съжаление, едни от най-негативните черти на политическата класа, когато става въпрос за жизненоважни за страната обекти. Това е едно встъпление.
Искам да Ви запозная с допълнителни мотиви по отношение на това защо искаме удължаване на работата на тази Комисия. Както е записана задачата на нашата Комисия, тя е да установи фактите и обстоятелствата около казуса НДК.
Имаме много сериозен проблем, уважаеми колеги, за което искаме Вашето съдействие. Ние сме свършили на практика половината от нашата работа. Ние дотук, в тези 32 страници, сме установили единствено и само фактите. Фактите са тези безспорни, доказани случки и действия, които са документирани, които ни показват хронологията на процеса.
Но, уважаеми колеги, обстоятелствата са събитийно свързани от друг род действия, които ни дават отговор на въпроса защо се е случило така. На нас ни трябва време и Вашето доверие, освен фактите, да открием и обстоятелствата.
Сега мога направо да илюстрирам с примери от настоящия доклад каква е разликата между факти и обстоятелства и защо ние до момента сме свършили половината от работата.
Неоспорим факт е, че през 2015 г. с Решение на Министерския съвет НДК се обявява за такава институция, която да приеме Европейското председателство. Но какви са обстоятелствата, които карат седем месеца по-късно да се създаде Междуведомствена работна група? За нас това не е ясно!
Неоспорим факт е, че през 2015 г. има избран Управителен съвет, но на нас не са ни ясни обстоятелствата защо господин Боршош е бил избран за такъв изпълнителен директор?
Друг факт е, че създадената Междуведомствена работна група през 2016 г. със санкцията на Томислав Дончев е факт. Но по каква логика и какви обстоятелства са наложили толкова много държавни мъже именно господин Боршош да бъде председател на Междуведомствената работна група и едновременно изпълнителен директор? Ние нямаме отговор на този въпрос.
Един факт от 2016 г., който е абсолютно установен и непротиворечив. Има устав на дружеството НДК, който определя, че с решение на Управителния съвет изпълнителният директор може да харчи до 50 хил. лв. Това е факт, но кои са обстоятелствата, които са накарали господин Дончев да отмени, да промени устава и да одобри безлимитно харчене от тази сметка? Ние нямаме отговор. Това е обстоятелство.
Факт от 2016 г. е, че са отпуснати 17 млн. лв. – надлежно, законово с Решение на Министерски съвет. Но ние нямаме отговор във връзка са този факт: кои обстоятелства карат господин Дончев и господин Горанов да излеят парите в една обикновена сметка на НДК и да не упражнят контрол за целесъобразното им харчене? Защото, уважаеми колеги, само десетина дни по-късно започват между 400 и 500 хиляди – 1 млн. лв. да бъдат разплащани безконтролно за дейности, които не са свързани с председателството. Това обстоятелство – защо е било така, ние не го установяване!
Факт през 2016 г. е, че четири пъти вицепремиерът Томислав Дончев иска от държавен служител, изпълнителен директор, пълен отчет.
Уважаеми колеги, не са ни ясни обстоятелствата обаче, защо господин Боршош изобщо не взима под внимание това, което иска от него вицепремиерът. Това обстоятелство за нас е неизяснено.
Също така за периода 2015 – 2017 г. фактите са следните: членовете на Съвета на директорите и всички директори, които са били тогава, казват, че за тези две години Дружеството е било управлявано изключително еднолично. Кои обстоятелства обаче карат и принципалите, и хората, които отговарят за това в държавата, да не вземат под внимание едноличното управление на господин Боршош? За нас това е неизяснено!
Факт е, уважаеми колеги, че за две години пет пъти се сменя принципалът и когато господин Вежди Рашидов иска пълен отчет на НДК, той бива сменен като принципал, но ние не знаем кои обстоятелства водят до тези промени – за две години пет пъти да се смени принципалът?! Вие сами разбирате, че в тази среда не можем да очакваме устойчиви решения.
Друг факт е – вече го споменах, че две години сме свидетели на еднолични и финансови нарушения, но всички мълчат.
Най-накрая и в заключение, факт е, че госпожа Лиляна Павлова освобождава господин Боршош, но ние не знаем, колеги, кои обстоятелства карат българския премиер да възстанови Боршош на неговото място.
Ето защо в заключение ще Ви дам още два примера.
Ние сме изяснили фактите и благодаря още веднъж – аз не иронизирам, наистина ние можем да завиждаме като парламентарна група, че имате експерт като госпожа Йорданова, и колега, защото тя е един истински боец. Ние разполагаме с повечето от фактите, с които разполага и прокуратурата, да не кажа с всички, но пълна загадка е: защо и кои са тези обстоятелства, които са довели до това емблема на Българското председателство да стане една касичка примерно на предаването „Стани богат“. Някой е пожелал да стане богат две години преди 2017 г. и упорито върви в тази посока.
Не на последно място, уважаеми колеги, защо е важно за всички нас, за България, да правим разлика между факти и обстоятелства? Защото е абсолютен факт, че от 1990 г., и особено след 2007 г., България полага всички усилия да бъде успешна и просперираща държава. Но е факт, колеги, че към днешна дата сме най-бедната страна в Европейския съюз.
Това, с което ще завърша – защо е важно за колегите от ГЕРБ, за нашите колеги народни представители, да правят разлика между факт и обстоятелства? Защото е факт, че, колеги, Вие до момента сформирате две правителства, но не са ни ясни, или поне може би и на Вас, обстоятелствата, поради които Вие не можете да завършите и двата пъти управлението си в пълен мандат. Казвам го съвсем искрено, защото, което е лошо за Вас или за нас, е лошо и за България. Така че моля Ви да подкрепите удължаване на работата на Комисията, защото към момента можем да Ви представим само факти. Обстоятелствата, които показват причините да сме в тази ситуация и политиката на България да бъде дебат за 100 квадратни метра плочки, не е нашата политика, уважаеми колеги, на всички нас. И Ви благодаря още веднъж. (Ръкопляскания от „БСП за България”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Костадинов.
Реплики? Не виждам реплики.
За изказване – господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Сигурно много от колегите се дразнят, че взимам думата, защото всички искат този дебат да свърши по-бързо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не всички.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Защото интересът по темата започва да клони към нулата.
Изговориха се много неща, те са вече минало, някои си постигнаха резултата, някои понесоха негативи. Имаше обяснения, какви ли не коментарии, но много истини не се казаха. И аз съм възхитен от господин Костадинов за това, че зададе страшно добри въпроси – кой, защо, кога, от къде, тази личност поради каква причина имаше подкрепата? Чудесни въпроси. Обаче Вие в този състав, тук, в групата, не можете да отговорите на тези въпроси. Знаете ли защо? Защото Вие сте парламентарна група без памет. След ограничението, което въведохте, тук ги няма хората, с които сега в момента можехме да развием един дебат, и да кажем тази личност откъде идва, какъв е генезисът и защо беше назначавана.
Колеги, и наблюдателите, и анализаторите по екраните и по вестниците не казват, че този е от славното златно Костово поколение, от времето, когато такива, незнайно откъде, по какви причини се впиваха, вмъкваха в структури, в учреждения, в бордове – имаше един човек в 13 борда. Когато бяха съсипани…(Реплики.) Да, да, имаше един от Централата тогава на СДС в 13 борда. (Реплики.) Да, помним. Тези неща ги помним! Затова хора тук от БСП, недейте правете тази грешка за в бъдеще! Голяма грешка е!
Това беше и златното поколение, което съсипа 2680 български предприятия само по способа на разбойническо мениджърската приватизация. Пак повтарям: 2680 предприятия.
Така че такива хора в годините, през различни управления, включително и на БСП, на Тройната коалиция и Царското, и после Гербаджийското – ловко, с усмивка, с финт, като в много художествени филми и произведения от световната кинокласика и литература успяваха да докарат нещата, има ги още в наши дни на най-различни постове и позиции, те мърсуват на снагата на България.
Това са въпросите.
Тук потърпевшите сте и Вие, защото и Вие по време на Вашите управления, и на Орешарски, а по-предишното и на Тройната коалиция, сте дали възможност тази личност и такива личности да пребивават, да преминават, да битуват, да се обогатяват, за да стигнат, неочаквано и изведнъж да се впият – кога по-неотдавна, кога по-отдавна, къде по-успешно и по-неуспешно, на централно или на местно ниво, да ги има. Ето това са въпросите.
Аз понякога не мога да разбера, ще започна като господин Костадинов да задавам едни въпроси към ГЕРБ – защо и тук, като че ли като матросовци, прилично на тях, заставате на амбразурата на бункера да защитавате подобни личности, да ги поддържате, да ги спасявате, когато биват уволнявани и после пак да ги уволнявате? (Реплики.)
Да, казвам им го.
Така че това са обясненията!
В този ред на мисли трябва да търсим обяснението за подобни феномени, които са по Илф и Петров, но те не са и политически. Те имат криминално, дълбоко психологически характер, който може да се обясни с грешки, с пропуски, с хей така днес да мине, утре да дойде, този, да, е подходящ за нещо… И компромисите се правят, за да стигнем тук, за да отчетем едни пръснати милиони, едно провалено време, едни излъгани надежди. Ние помежду си тук да се дрънкаме, помежду си да търсим политически дивиденти. От това политически дивиденти не може да се спечелят и Ви съветвам, от ляво, да не го правите – никой! Това са част от грешките да го наречем, имаше през социализма „понятието на растежа”, на самата промяна, защото милиардите загубени по този начин, са си загубени и постепенно, малко по-малко достигнахме до дупката, до която се намираме.
Едно е обаче положителното, че идва моментът, когато подобни въпроси, господин Костадинов и Вашата група, задават и ползата от това, че в момента разискваме този дебат. Това е ползата от този дебат – за да заострим всички вниманието си към подобни личности, защото никой от нас не е застрахован, че тогава, когато дойде в управлението, няма да се намерят такива, които аферата, как беше – „Суджукгейт“ ли беше, ще се случи, или някой ще купува гласове, за да стане депутат в българското Народно събрание и ползата е да си дадем сметка за тези неща. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Шопов.
Очаквам реплики към изказването на господин Шопов. Не виждам реплики.
Следващи изказвания?
Господин Георгиев, заповядайте.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Отказах да подпиша Доклада, защото според мен трябва да ни гласувате доверие да продължим нашата работа.
Една от причините е, че срокът беше много кратък и тепърва пристигат още допълнителни информации, които може да ги споделим в следваща наша работа.
ДИАНА ЙОРДАНОВА (ГЕРБ, от място): Вие го предложихте.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: Давам Ви един пример. През 2010 г. е спечелен конкурс за енергийна ефективност, който НДК с лични пари го е платил за 170 хил. лв., той е актуален и в момента, този проект е в Агенцията по енергийна ефективност. В средата на 2016 г. господин Боршош обявява конкурс за провеждане на енергийна ефективност, на който се явява само една фирма и го печели за 360 хил. лв. Мисля това също за довод, който може да ни даде възможност тепърва да разглеждаме нещата около НДК.
ДИАНА ЙОРДАНОВА (ГЕРБ, от място): Защо не го внесохте по време на Комисията, Вие сте член?
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: Мисля, че заслужаваме доверието на народните представители и на хората да разберат още други факти, които се извършват неправилно с конкретното строителство от спечелилата фирма. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от БСП за България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Георгиев.
Реплики към изказването на господин Георгиев? Не виждам.
Госпожо Христова, заповядайте.
ДОРА ХРИСТОВА (Воля): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа!
Първо искам да поздравя председателя на Комисията, госпожа Йорданова и нейния екип за добрата организация на работата на Комисията, за оперативната и конструктивна работа.
Искам да изкажа моите мотиви и на нашата парламентарна група защо гласувахме „против“ Доклада на Комисията. Ние направихме предложения на последното заседание на Комисията, които да бъдат подложени на гласуване, но в крайна сметка те не се гласуваха. Аз ще изредя какви бяха те.
Първо, Докладът е дълъг тридесет и няколко страници и най-накрая има само един абзац, в който са записани констатациите, направени от Комисията.
Какво имам предвид? Ние искахме да се промени текстът в Доклада, където е записано, че са „налице съмнения за извършени нарушения“ с текста „налице са данни за извършени нарушения“. След подробно и всеобхватно излагане на фактическата обстановка с данни за допуснатите закононарушения, след описание на проведените изслушвания на лицата, представляващи държавата в капитала на НДК за периода 2016 – 2017 г., които от своя страна също докладваха за данни за извършване на нарушения и неподчинение на изпълнителния директор господин Боршош спрямо тях, следва само един абзац с констатации в Доклада, в който се казва, че: „Комисията констатира, че са налице съмнения за извършени нарушения“. Та нали затова създадохме тази Комисия – защото имахме съмнения за извършени нарушения!? На практика стигаме пак до този извод, че съществуват такива съмнения за извършени нарушения.
Аргументите на председателя на Комисията бяха, че Народното събрание е законодателен, а не разследващ орган, но истината е, че по време на работата на Комисията се появиха данни за нарушения.
Също така искахме в Доклада да се уточни точно кои компетентни органи трябва да се произнесат, защото беше записано, че трябва да се произнесат съответните компетентни органи. Освен Сметната палата, да се посочат прокуратурата на Република България, ДАНС и Агенцията за държавна финансова инспекция.
Другото, което дадохме като предложение: настоявахме в Доклада да се уточнят отговорностите на министъра на културата, министъра на финансите и вицепремиера за европейското председателство с цел да не се потулва случаят с прехвърляне на отговорности и кореспонденция между институциите, защото всички бяхме свидетели как се прехвърля „горещият картоф“ от един принципал на друг принципал, от една институция на друга институция.
Третото, което предложихме и не беше подложено на гласуване, беше да се даде конкретен срок за представяне на подробен отчет за установените нарушения при разходване на средствата за европейското председателство от НДК пред Народното събрание от министъра на културата, като принципал на НДК, и подробен отчет за проверките от Министерството на финансите, на чието подчинение е Агенцията за държавна финансова инспекция.
Ние предложихме този срок да бъде 30 септември 2017 г., но това предложение също не беше допуснато до гласуване. Искахме в Доклада да се уточни, че изпълнителният директор на НДК за разследвания период Мирослав Боршош е бил поканен и е отказал да се яви пред Комисията, внесъл е писмени обяснения и с гласуване Комисията не ги допусна да бъдат приложени към Доклада. В Доклада никъде не е отбелязано, че писмените обяснения не са допуснати с нашето гласуване и също така не се отбеляза, че неявяването на господин Боршош за изслушване в Комисията е нарушение на чл. 111 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
За нас от „Воля“ незачитането на Комисията от господин Боршош е недопустимо. Стана ясно, уважаеми дами и господа, че през последните 28 години господин Боршош е единственият, който си е позволил да не се яви на заседание на парламентарна комисия.
И не на последно място, ние от „Воля“ не сме убедени в обективността на работата на Комисията, поради факта че тя беше създадена на принципа на мнозинството. Знаете, че предложението на вносителите беше тя да бъде създадена на паритетен принцип. По този начин ние сме единствената партия, която няма свързаност с управлението на НДК през периода, когато са допуснати тези нарушения, злоупотреби по времето на управлението на господин Боршош, а се оказахме с един-единствен представител в Комисията.
Уважаеми колеги народни представители, искам да Ви задам един въпрос или може да го сметнете като едно предложение.
Вземайки под внимание, че НДК е най-голямата културна институция и е с голяма значимост за доброто представяне в европейското председателство на България, дали не добре да се обединим всички покрай идеята за създаване на Обществен съвет, съставен от представители на творческите съюзи, за следене на съпътстващите дейности по време на културните събития във връзка с европейското председателство, с цел осъществяване на контрол на качеството на тези културни събития и тяхното финансиране, за да не се стига после пак до създаване на друга временна комисия за злоупотреби на средства и по тези дейности? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Христова.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Няма.
Господин Гечев. (Шум и реплики.)
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председателстващ, моля за удължаване на времето.
Уважаеми колеги, тук не е детска градина и е безсмислено да правим такива надхитряния, след като става дума за общо, ще видите след малко, над 70 млн. лв. на българските данъкоплатци.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Гечев, няма надхитрения, просто не вдигнахте ръка навреме.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ако обичате, да не ме прекъсвате. Взел съм думата и ще говоря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте, не с този тон.
Моля за тишина в залата!
РУМЕН ГЕЧЕВ: Първо, бих искал да спра Вашето внимание в шест точки. Първият въпрос, по който няма отговор в доклада, е за взаимоизключващите се мотиви на българското правителство.
Дами и господа, много е странно защо НДК като пинг-понг разиграване минава от Министерство на културата във второ министерство, в трето министерство и се връща в четвърто министерство. Бъдете сигурни, че след почивката ще има множество въпроси към управляващите – къде са мотивите, с които българското правителство е подритвало като празна кратуна НДК, което е основният физически обект за провеждането на председателството на България на Европейския съюз.
Освен това, още през 2014 г., когато господин Рашидов, оставяйки НДК на печалба от 9 млн. лв., излиза в отпуска, а зад гърба му българското правителство решава да прехвърли НДК на друг принципал. Защо? Защото господин Рашидов е поискал проверка на странните финансови операции, които са започнали да разиграват в НДК. Тоест, как така едно и също правителство с коренно различни мотиви подритва НДК само заради една персона?!
Второ, повече от странно от европейската практика, че председател на Междуведомствения съвет – това да разберете, е отново господин Боршош. Вместо господин Боршош – директор на НДК, да бъде контролиран от правителството, той е назначен за председател на Междуведомствения съвет. Един държавен служител, директор на държавна фирма почва да привиква и да организира заседания на представителите на политическите кабинети на министрите. Чудо на чудесата в Европа и извън нея! (Реплика.) Шефът на държавната фирма определя заседания и се самоконтролира, докато изтичат в пясъците, или по-точно в нечии джобове – милиони левове.
На трето място. Нещо интересно се случва на една интересна дата – 9 септември 2016 г. е ден за освобождението на господин Боршош от всякакъв контрол от Съвета на директорите. Това е денят, в който се дарява финансовата свобода на господин Боршош и се отнемат правата на Съвета на директорите. Защото вицепремиерът Дончев прави една-единствена промяна, забележете, в устава на дружеството, единствена от 2011 г. Питам само с едно изречение: кое е то? Сваля ограничението от 50 хил. лв. без ДДС, до които директорът на НДК може да сключва договори. Тоест получава право каквото няма и министър-председателят – да харчи колкото си иска и той точно това прави през този период.
Вицепремиерът е уволнил Съвета на директорите, защото, ако Съветът на директорите не може да контролира финансовите разходи, какво прави Съветът на директорите?! Пият кафе в отсъствието на господин Боршош, който въобще не иска да се яви на тези заседания?!
На четвърто място. Този директор, господин Боршош – стана ясно от изслушванията на хората, които бяхме поканили, разиграва, унижава и се гаври с другите двама членове на Съвета на директорите, с министри, с вицепремиери, а накрая се изгаври и с българския парламент.
И тук възникват редица въпроси: как така един човек, който по данни на правителството на ГЕРБ, през 2014 г. поема управлението на НДК с плюс девет милиона – почваме да правим елементарни сметки, а през 2015 г. е на минус девет милиона. Дами и господа, плюс девет и минус девет прави 18 млн. лв. разлика. През 2016 г. още 9 млн. лв. и само от януари до май тази година – 2017 г., той ни завещава 3,5 млн. лв. загуба или 30 млн. 500 хил. лв. Имайте предвид, че до 2014 г. НДК е бил на самоиздръжка и това дружество не е взимало нито един лев от българския бюджет.
На пето място. Бих го квалифицирал като изключително интересно и като начало юристите ще кажат: какво друго е поведението на министъра на финансите и на правителството. Обърнете внимание, че правителството предоставя на НДК и след тази промяна еднолично на директора Боршош 17 млн. лв. без ДДС.
Какво установихме ние? НДК е имало шест сметки. Въпрос с понижена трудност: защо правителството на България не е задължило дружеството да има специална сметка, а вместо шест, седма сметка, за да се види къде отиват парите? И отговорът е: да отиде в общия кюп, за да може да се краде от него и това лице, което разиграва на маймуни премиери, вицепремиери и министри, да може да се отчита там, където трябва. Как така българското правителство превежда 17 млн. лв. в момент, в който това лице трупа към 30 милиона загуби и в момента на превода, колеги, по сметките на НДК има само 62 хил. лв., и е във фактически фалит. Един директор ти носи 30 милиона загуби, дружеството му е във фактически фалит, ти не правиш специална сметка, а наливаш в общата каса 17 млн. лв., без никакъв контрол. Все пак се коригира министърът на финансите и при новите 28 млн. лв., които предстоят да бъдат налети, за да прикрием това, което е станало, сега министърът на финансите правилно е дал нареждане: да се следи всяка стотинка, да се превеждат парите само срещу доказани фактури по разходите, свързани с председателството.
Въпросът е: къде беше правителството на ГЕРБ, къде е премиерът и господин министърът на финансите, Вие защо не контролирахте първите 17 милиона, а търсим сега три милиона и половина – няма ги, а от другите похарчени пари ние не знаем къде са отишли?
На шесто място. Много странно разиграване на ситуацията с НДК между последния министър принципал, предпоследен, защото има и последен – госпожа Лиляна Павлова, и премиера. Какво е това правителство, в което принципалът уволнява директора на НДК? Тя каза пред цяла България, че го е съгласувала с премиера господин Борисов. След като го е съгласувала, каква ще е тази божествена сила, която пък е над божествения премиер, а на другия ден той обратно връща господин Боршош в НДК, така че в заключението на доклада пише: „има съмнение“.
Дами и господа, обадиха ми се много юристи, съдии, прокурори, познати, които ми казаха, че това е най-големият капан в доклада. Ама, какви съмнения бе, дами и господа? Тук става дума за очевадни факти, за загуби от 30 милиона, за дерибейство в НДК, а Вие казвате, че това са съмнения. Не, няма никакви съмнения, че наесен – вот на недоверие и оставка. (Ръкопляскания от „БСП за България“, реплики от ГЕРБ: „Ееее! Браво!“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Гечев.
Реплики?
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): През цялото време на изказването Ви, господин Гечев, се възхищавах безапелационно, жестоко, подкрепено фактически. Ако не бяха последните Ви думи, щях да кажа: всичко е с цел да се разкрива обективната истина за оздравяване на нещата и да се получи резултат. Последните Ви думи обаче прозвучаха, както казват някои, толкова политизирано, че всякакви мои надежди във Вашите добри намерения рухнаха.
Господин Гечев, не всичко е работа на Комисията. Комисията не може да реши, тя не е съд или особена юрисдикция, за да прецени кой крив, кой прав, кой виновен и кой колко години да виси в затвора. Защото с един такъв герой, който скоро ще излезе от затвора и му казваха „Топлото“, държавата не можа години наред да се пребори с него и след няколко години процеси полежа малко в затвора, а сега ще излезе да си яде парите, то на подобен персонаж –макар и малко, само съдът въздаде заслуженото.
Господин Гечев, от цялото това заседание за мен, за да има ефект – ефектът няма да дойде от Комисията с продължение на срока, Вие ще си продължите да си политизирате, да раздувате, за да има оставка на правителството, както казахте – наесен, и ако може правителството, да падне. Не, това няма да се позволи, чакаме председателството, спокойно, не си хабете барута.
Господин Гечев, съгласни ли сте всички тук да поискаме – мисля, че в Комисията трябваше да бъде отбелязано, когато съм участвал в подобни комисии, съм правил предложение, целия доклад на Комисията, ведно с протокола от това заседание на главния прокурор. Той има думата! Той ще прецени кой е виновен, по кой текст – съставите са страшно много. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Като юрист не мога в момента да ги изброя. Толкова съставомерни деяния има и толкова виновни лица. Там да бъде разпитана госпожа Златева и отговарящите…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Шопов, времето за реплика изтече.
Заповядайте, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Госпожо Председател, дами и господа.
Господин Гечев, много е хубаво, когато от тази трибуна говорим с патос, като вчера събудили се най-моралните в държавата. Хората обаче помнят и ми е интересно да Ви попитам: по времето на правителството на Жан Виденов, в което Вие участвахте като вицепремиер, и фалирахте държавата, да кажете (шум, реплики, възгласи от „БСП за България“) в какво състояние оставихте НДК тогава? Много ми е интересно да чуем в какво състояние оставихте НДК тогава, защото сте най-моралният, най-обективният, най-честният?! (Реплики от „БСП за България“. Ръкопляскания от „Обединени патриоти“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ангелов.
Трета реплика – госпожа Дукова. (Оживление в групата на „БСП за България“. Възгласи: „Ш-ш-ш-ш!“)
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател! (Реплики от „БСП за България“: „Тихо!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви, колеги!
СНЕЖАНА ДУКОВА: Уважаеми колеги! Уважаеми господин Гечев! Искам да Ви кажа две важни неща, много съществени.
Първо, Комисията безспорно свърши изключително много работа! Комисията работи ефективно, извънредно, с много часове! Комисията изпълни своите ангажименти, които имаше – да изясни обективните факти и обстоятелства, които са се случвали във времето на няколко председателства.
Тази демагогия, която разнасяте от трибуната, няма да Ви бъде спестена нито в минало, нито в сегашно време. Зная, че Вие сте деструктивен по принцип. (Оживление в „БСП за България“ и ДПС.) Вашето амплоа е да търсите разделителни линии – за Вас, това е политическо кредо. Да търсите екстремални битки и да губите парламентарна енергия – за Вас, е политическа същност.
Апропо, този доклад не само ще бъде даден, той е публичен, той ще бъде там, където трябва. Освен това процедури и съдебни дела вече са започнали. Но със задна дата, Вие трябва да отговорите преди да излезете на тази трибуна, както аз Ви казах в Комисията: много неподходящ ментор сте, проф. Гечев.
Когато човек като Вас застане и търси финансови справедливости, трябва да си зарови главата в пясъка като щраус, защото няма отговор на това, което говори.
За финал на моята реплика ще кажа: няма да отклоните пътя на България от европейската й интеграция. (Шум, възгласи, оживление в „БСП за България“. Реплики: „Времето, времето!“)
Второ, НДК е институция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Приключвайте, госпожо Дукова!
СНЕЖАНА ДУКОВА: НДК не е само за европредседателството! НДК е за целия българския народ! НДК ще продължи да съществува и след председателството, което България ще осъществи по достойнство! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Дукова.
За дуплика – заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
Предложението на господин Шопов е разумно и вече се реализира. Няма как това да не стигне до главна прокуратура, тъй като става дума за десетки милиони левове.
На другите бележки няма смисъл да отговарям, тъй като не чух нито една реплика върху крещящите факти.
Ще завърша само така – на тези герои, които се припознаха тук, и откраднаха от българския народ десетки милиони, правя следната препоръка: с вдигнати ръце да отидат в най-близкото поделение на МВР. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Гечев.
Други изказвания?
Колеги, моля Ви, по-енергично вдигайте ръка, за да мога да видя кой иска да се изкаже, за да няма после забележки.
Заповядайте, госпожо Кръстева.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Колеги! Очевидно и за най-незаинтересования от това, което се случва в парламента, става ясно, че слабичкото изпълнение с пускането на голямата, плътна завеса върху онова, което се е случило в НДК, ако и да отговаря на театралните изисквания донякъде, пак няма да се реализира.
Само ще припомня постулата на Станиславски, когото и Вашият лидер харесва да цитира, че когато в началото на спектакъла на стената виси пушка, непременно ще гръмне до края на представлението. Няма как да избягате от истината, свързана с НДК, колкото и да се опитвате да го направите.
Вследствие на стахановския труд на Временната комисия станаха известни някои обстоятелства и останаха неизвестни точно толкова такива. Ще Ви дам пример, за да Ви улесня.
Известно е, че НДК получи 17 милиона за председателството и тези 17 милиона са бюджетни средства. Неизвестно е за какво бяха използвани. Известно е обаче кой се разпореждаше еднолично с тези 17 милиона.
Всъщност не става дума само за тези 17 милиона, но не това е темата на Комисията. Неизвестно остана как ще поеме отговорността за разпореждането!
Известно е, че са отпуснати още 28 милиона, неизвестно е колко още ще плаща българският данъкоплатец за частното Министерство на културата. Известно е, че НДК не е културен институт, неизвестно е как това нещо остана неизвестно на всички, замесени в аферата и всички, които се опитват да замитат следите.
Известно е, че в НДК в момента няма пари, неизвестно е къде са парите. Известно е, че аферата НДК срина европейския имидж на България, неизвестно е какво още трябва да се случи, за да стане ясно кой е виновен и носи отговорност!
И накрая, известно е, че върху Боршош има чадър, неизвестно остана на какво се дължи великанското търпение на Вашия премиер? Искрено се надявам, че ако то не е резултат на зависимости, мерките ще ги видим в най-скоро време по много категоричен начин.
Колеги, работата на Комисията, както и политиката на ГЕРБ през цялото време напомня историята за Христофор Колумб, който, когато е тръгнал, не е знаел къде отива. Когато е стигнал, не е знаел къде се намира, а когато се е върнал, не знаел къде е бил. Благодаря. (Оживление в „БСП за България“. Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Кръстева.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Ерменков. (Оживление, шум, реплики.)
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Няма да повтарям въпросите, които Ви ги зададоха моите колеги по отношение на доклада и на това какво липсва в него. Няма да се опитвам да Ви внушавам, че съмненията, които сте констатирали в Доклада, са всъщност причината тази Комисия да бъде създадена. И ако сте спрели само на съмненията, значи тази Комисия нищо не е направила, макар че четохме дълго време един доклад.
Всъщност благодаря на председателя на Комисията за това, че има търпението да го прочете.
Но това, което искам да Ви кажа, е, че в момента сте изправени пред един избор и от Вас зависи дали той ще бъде направен както трябва и в интерес на хората или ще бъде поредното Ваше решение, с което да замажете положението.
Изборът е прост и елементарен. Ще търсим ли отговор на тези въпроси, които моите колеги Ви зададоха и които не намериха своя отговор наистина в сегашния Доклад, или ще оставим нещата така и макар и неотговорено на тези въпроси в Доклада, ще висят със страшна сила над Вас, колеги? Над Вас, защото Вие сте докарали нещата тези въпроси да възникнат. При Вас са се случили те. Не ние сме направили чадър над Боршош, а Вие сте го правили този чадър, или Вашето правителство.
Поради това съвсем накратко още един път ще Ви кажа: помислете преди да натиснете копчето за гласуване дали тази Комисия да продължи работата си и парламентът наистина да вземе решение и да напише неща, които отговарят на очакванията на хората, или ще натиснете онова копче, с което ще отговорите на нашите очаквания – както винаги да замажете положението и да пуснете завесата над Вашите далавери. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ерменков.
Реплики? Не виждам.
За изказване – госпожо Йорданова, заповядайте.
ДИАНА ЙОРДАНОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Тъй като дебатът изключително много се политизира, използва се тук, за да може да се покаже на колегите в залата какво всъщност упражняваха като говорене през цялото време колегите от Анкетната комисия, те това си го повтаряха, повтаряха. Предполагахме, че правят репетиции. Е, оказа се факт, тук всички вече Вие го чухте.
Предлагам обаче да се върнем към предмета на работа на Комисията. Да, Докладът беше изключително дълъг, постарали сме се да посочим, включително и за нечленовете на Комисията, и за всички народни представители, от една страна, а от друга страна – за цялото общество. Защото той е публичен, може да се използва от всички компетентни органи, които счетат, че биха могли да намерят допълнителни данни, факти, за да могат да си свършат до края работата. Не е нужно да припомням на народните представители, че в момента текат процесуално-следствени действия, има повдигнати обвинения, така че правораздавателните органи си вършат работата, контролните – също.
Но да се върнем на изречените неистини тук, по време на този дебат.
Първо, по отношение на уставите. Колегите задават въпроса защо господин Боршош бил оставен ей така да си харчи едни пари. Ами, колеги, има Съвет на директорите. След като Вие сте такива големи специалисти, искам да попитам: защо този въпрос не го зададохте към Вашия вицепремиер Златева? Защо този въпрос тя не го реши? Ето Устава, който лично тя е подписала и одобрила. Уставът е одобрен от Деница Златева в качеството й на заместник министър-председател по подготовката на българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 с дата 24 февруари 2017 г. Правата и задълженията на изпълнителния директор на Съвета на директорите се определят в чл. 35. В чл. 35 такова ограничение няма, тоест госпожа Златева не е предприела никакви мерки в това отношение.
Продължавам. Госпожа Лиляна Павлова – следващият принципал, пише писмо с дата 16 май 2017 г., в което указва на изпълнителния директор да предприеме всички действия за, цитирам: „ограничаване самостоятелните разпоредителни действия на стойност над 50 хил. лв.“ Датата е 16 юни. Подчертавам, министър Лиляна Павлова!
Устав на НДК, заверен с дата 6 юли 2017 г., утвърден от министър Банов: „Чл. 35, ал. 6 – Справка всеки един от Вас може да направи в Търговския регистър. Достатъчно факти Ви синтезирах в Доклада, поне можеше да направите елементарно усилие да установите това.
Алинея 6: „Изпълнителният директор сключва договори на стойност 10 хил. лв. само след решение на Съвета на директорите“ – по времето на министър Банов.
Е, питам аз: защо след като това е толкова голям проблем, Вашият вицепремиер не е предприел нищо?
Продължаваме нататък. Изискана е съдебно-счетоводна експертиза, каза господин Бойчев, която обаче щяла да завърши в края на август.
Господин Бойчев, по време на Комисията Ви го обясних, ще Ви го обясня още веднъж. Съдебно-счетоводната експертиза е възложена вследствие на работата на прокуратурата. Нали така? Така че хората си вършат работата.
Освен това относно първия транш, който е всъщност парична вноска за увеличаване на капитала от 17 млн. лв. – стана много ясно по време на Комисията – в Доклада отново е посочено на страница 28 за тези, които не са си направили труда да прочетат или не са разбрали. Ясно е, че разликата, която беше оповестена от сегашния изпълнителен директор, държа да подчертая, в размер на 3 млн. 569 хил. 439,38 лв. е отишла за разплащане на други дейности. Е, ами тук е работата и на Сметна палата, и на Агенцията за държавна и финансова инспекция, и на прокуратурата да установят какви са тези други дейности и защо от тези 17 милиона са изплатени тези пари. Дали действително са разплатени такива суми за други неща или за нещо друго? Ние не сме разследващ орган, няма да се уморя да го повтарям. Ние все пак сме законодателен орган и искам това да припомня на народните представители.
Още една цифра, страница 6, за ориентиране на колегите. По време на Комисията многократно беше задаван въпросът: как така са платени 2 милиона и ние нищо не сме казали за театър „Азарян“? Ами, колеги, сумата за театър „Азарян“ е за изработване на концептуален модел, изпълнение, доставка, монтаж на механизация, осветление, звук, столове и така нататък. Остойностен е на 2 млн. 238 хил. 355 лв. – сума, която е поискана от господин Боршош във всички план-сметки, които прави, и която, забележете, не е одобрена нито от вицепремиера, тогава наблюдаващ и принципал на НДК господин Дончев. Не е одобрена от госпожа Лиляна Павлова. Сумата, ако бяхте чели малко по-внимателно, на Комисията Ви го казах, насочих Ви вниманието, не сте обърнали внимание, е одобрена от вицепремиера Златева.
Така че задайте си въпросите където трябва. От изслушването стана ясно още нещо: решението за сключване на 50% допълнителни договори по строително-монтажните работи и по други договори се прави по времето на госпожа Деница Златева. Четирите милиона разходи, които не са по строително-монтажни работи, а по други дейности, отново са по времето на Деница Златева. Изготвено е предложение от работна комисия да бъдат признати като част от строителните дейности.
Това са факти. Дали са съвпадения, случайни, или не, приятни, неприятни – факти. Факти, които потвърдиха при изслушване както министрите, които са били принципали, така и самите изпълнителни, респективно председатели на Съвета на директорите.
При изслушването на господин Банов, той потвърди, че на 2 май 2017 г. няколко дни преди да приключи работата на служебното правителство и да бъде избрано новото правителство на 4 май 2017 г., обърнете внимание уважаеми колеги, заместник-министър председателят Деница Златева е освободила от отговорност за финансовата 2016 г. Мирослав Боршош и другите двама членове на Съвета на директорите, и е приела финансовия отчет за същата година.
Искам само обаче да уведомя колегите народни представители, че изпълнителният директор на НДК по това време, по времето на служебното правителство, каза следното: „Годишните финансови отчети за 2016 г. не са обсъждани от Съвета на директорите“, поради изложени факти, с които след малко ще Ви запозная и поради тази причина не са предоставени пред принципала, но господинът каза, че в крайна сметка 20 дни по-късно, цитирам думите от стенограмата, госпожа Златева го приема. Защо специалистите, експертите, чест им прави на хората назначени от съответния вицепремиер, не могат, не желаят да си сложат подписите. Ами защото, уважаеми колеги, независимият одитор и „ИсаОдит“ ООД, който заверява Годишния финансов отчет на НДК за 2016 г., изразява квалифицирано мнение, и ще Ви кажа какво пише в това квалифицирано мнение. „Не получихме достатъчно потвърждение от външни източници на информация за салдата по сметките на разчетите с контрагенти и не бяхме в състояние да се убедим в разумна степен на сигурност, включително чрез прилагане алтернативни одиторски процедури, относно достоверността на вземанията и задълженията към датата на баланса. Ние не бяхме в състояние да определим дали не биха се наложили корекции във връзка с отчетените или неотчетените разчети – елементи, съдържащи се в отчета за финансовото състояние, отчета за печалбите и загубите, и така нататък“.
На колегите одитори е ясно, за неспециалистите на обикновен български език означава, че одиторите имат съмнения, не могат да си сложат подписа под това дали посочените цифри, поради недостатъчно предоставена информация, отговарят на фактическото състояние.
Така че, уважаеми колеги, когато излизаме и се изказваме, когато се опитваме да вменяваме вина на някой, нещо което не е наша работа, е хубаво първо да погледнем малко в собствения си двор. Това са факти и цифри. Ще се огранича оттук за да не правя политическо изказване. Тези от Вас, които ме познават знаят, че мога. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Йорданова.
Реплики? Реплика ли господин Бойчев?
Заповядайте.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП за България): Няма как да не направя реплика на изказването на госпожа Йорданова.
Аз разбирам притеснението Ви от тази тема и стремежът да фокусирате вниманието си върху Деница Златева. Няма как две години, време, през което са се случвали тези безобразия в НДК, да бъдат оправдани с два месеца, време, през което Деница Златева е носела отговорност за НДК.
За да сме точни, госпожо Йорданова, и не Ви прави чест да манипулирате залата.
ДИАНА ЙОРДАНОВА (ГЕРБ, от място): Аз контролирам? С факти?!
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Да.
Фактите са следните: по времето на тези два месеца на Деница Златева не са били одобрявани, не са били провеждани, не са били разписвани никакви обществени поръчки. (Ръкопляскания от БСП за България.)
По времето на служебния кабинет не са били одобрявани, никакви допълнителни разходи. Това, което Вие цитирате… (Реплика от народния представител Диана Йорданова .)
Аз внимателно Ви слушах и внимателно съм чел цялата документация по този случай. Това, което Ви цитирате, е доклад на Междуведомствената група, който установява дефицита и описва по пера необходимите средства, които трябва да бъдат осигурени за адаптиране на сградата. Сумата е даже 36 милиона, в един от тези доклади.
Той е изпратен на Деница Златева като вицепремиер и тя го оставя на следващия – Лиляна Павлова – министър, а Лиляна Павлова с министър Горанов подготвят доклада до Министерския съвет, на база на който се взима решението за допълнителните 28 млн. лв.
И ако Вие извадите тук документ, който е разписан от Деница Златева, който е разписан от нея – за тези допълнителни разходи, не доклада на Междуведомствената група, подписан, аз ще изляза и ще Ви се извиня. Не е коректно да манипулирате залата с тези факти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Приключвайте, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Така също Деница Златева е назначила председателя на Съвета на директорите, който Вие цитирате и който казва, че Протокол № 3, който е качен в Търговския регистър, и са одобрени документите, не съществува, което означава, че най-вероятно вицепремиерът е бил подведен, поднасяйки му да подписва документ, който по същество… (Реплики.)
Аз казвам това, което беше казано в Комисията, от хората, които…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не влизайте в диалог със залата, господин Бойчев. Благодаря Ви, времето изтече. Казахте достатъчно.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: И накрая, поискаха ли доклада на Инспектората на Министерския съвет? Беше ли ни представен докладът на Инспектората на Министерския съвет,…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Бойчев, ще Ви отнема думата.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: … назначен със заповед на министър-председателя Борисов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Бойчев. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Втора реплика? Не виждам втора реплика, за дуплика госпожо Йорданова.
ДИАНА ЙОРДАНОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Господин Бойчев, ако ние сме имали притеснение нямаше, много добре знаете, че имаме мнозинство, по волята на българския народ и нямаше да правим създаването на такава Комисия.
Тъй като обаче ние нямаме притеснения, приехме, работихме достатъчно задълбочено, знаете много добре това, за да извадим абсолютно всички факти и обстоятелства.
Некоректно се държите с репликата, че манипулирам залата. Ако изнасянето на факти, данни, конкретно четох доклад, ако е манипулация, тогава здраве му кажи.
Може би за БСП… Вие, защото каквото и да видите зависи според ситуацията, в единия случай е манипулация, другия път е истина.
Освен това не съм споменала никъде, може да си направите справка със стенограмата, че са одобрени обществени поръчки. Цитирах изявление на министър Банов по време на изслушване в Комисията, че за съжаление разходите са одобрени от госпожа Златева…
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП за България, от място): Вие проверихте ли?
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Волно, неволно, но това са факти.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП за България, от място): Това не са факти, а твърдения.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Аз не съм разследващ орган, господине, който се обаждате от залата неуважително.
Освен това колеги, много добре знаете, още веднъж повтарям, че в момента се водят определени следствени действия.
Всички документи, с които ние разполагахме, само за да уведомя колегите, те бяха над 12 класьора с документи, изключително цялата документация за времето 2016 – 2017 г., когато са се случвали тези действия, беше предоставена на народните представители и ако те са имали желанието, биха могли спокойно да се запознаят с нея. За съжаление, няма да посочвам имена, но много малка част от колегите, може би за час-два максимум успяха да отделят време и да се запознаят.
Така че това са факти, колкото и да не са приятни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Йорданова.
За изказване – госпожо Таскова, заповядайте.
КРЪСТИНА ТАСКОВА (Воля): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, поредният дебат, който ние от „Воля“ наблюдаваме и в който, можем да кажем и на Вас (обръща се към парламентарната група на ГЕРБ), и на Вас (обръща се към парламентарната група на „БСП за България“), че отново си прехвърляте топката. Никой не иска да носи отговорност в тази държава. Явно имате наистина амнезия, защото Вие (обръща се към парламентарната група на ГЕРБ) имате над един милион гласоподаватели, Вие (обръща се към парламентарната група на „БСП за България“) ¬– малко по-малко от един милион, хората са Ви изпратили тук и са Ви доверили тук, за да взимате реални решения.
Създадохме Комисията, защото имахме съмнения за злоупотреби и завършваме Комисията със съмнения за злоупотреби. (Оживление.) Ето това е резултатът от работата на Народното събрание и заради това парламентът има този нисък рейтинг.
Защо не беше предоставен Докладът на Инспектората? Защо не беше предоставен Докладът на Държавната финансова инспекция? Защо никой не иска да стигне до истината? Ние ще подкрепим удължаването на срока на Комисията, защото искаме истината за НДК. (Реплики от ГЕРБ, ръкопляскания от „БСП за България“ и „Воля“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Таскова.
Реплики?
Заповядайте, господин Костадинов. (Реплики.)
Не ограничавайте свободата на словото на колегите. Моля Ви!
АТАНАС КОСТАДИНОВ (БСП за България): Кажете им, госпожо Председател, напомнете им го на колегите.
Уважаема госпожо Таскова, пояснение и реплика към Вашето изказване. Няколкократно молихме в Комисия да бъде представен Докладът от Главния инспекторат на Министерския съвет – 40 страници, които вече ги имат доста хора, но ги нямаме ние в Комисията. Това е. Благодаря Ви за подкрепата за удължаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Костадинов.
Имаме ли други реплики към изказването на госпожа Таскова? Не виждам.
За дуплика, госпожо Таскова? Не.
Други изказвания, колеги.
Заповядайте, господин Биков. (Оживление и възгласи „Еее!“ от „БСП за България“.)
Каква е тази всемирна радост с Вашето появяване – не знам. Как въздействате на колегите? (Реплики от „БСП за България“.)
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Има няколко факта, извън всички факти, които тук се споменаха, и аз няма да ги повтарям. Госпожа Йорданова доста коректно съобщи цялата картина, от която ние не сме се притеснявали.
Единият политически факт е, че господин Боршош беше уволнен по време на сегашното правителство. По време на сегашното правителство беше направен доклад за дейността на НДК, на базата на който и прокуратурата повдигна обвинение на господин Боршош.
Тук много колеги от БСП говориха от сутринта, че се притесняваме, че тази тема много ни стресира. Ако беше така, първо, тази Комисия изобщо нямаше да съществува. Аз ще припомня, и това е вторият политически факт, че тази Комисия беше създадена с нашите гласове. Защото ние нямаме притеснение нито за себе си, нито за отговорността, която носим. При нас политическата отговорност се носи персонално, тя не се носи колективно. (Реплики от „БСП за България“.) Това е Вашият прийом.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, не се обаждайте от залата!
ТОМА БИКОВ: Затова Вашата партия не е печелила избори от много отдавна. Защото Вие предпочитате да размивате отговорността и такъв казус, като този с Боршош, по Ваше време никога не се е случвал, като изключим дребната драма с госпожа Корнелия Нинова и Румен Овчаров от 2008 г., когато трябваше да ги влачат един-два месеца по медиите, докато ги свалят. И да ги обвинят след това. Но това беше въпреки Вас. (Реплики от „БСП за България“.)
От тук нататък това, което чух, и по време на заседанията на Комисията, и по време на днешното заседание, е Вашият двоен стандарт. Вие заставате в позата на морални стожери, когато говорите за някой друг, който не е от Вашата колективна отговорност. Мерите с двоен аршин. В рамките на този парламент го показахте и с прословутия нацистки скандал, когато тук вяхте байрака един месец, че „Обединените патриоти“ са нацисти, после президентът като се оказа със съветник с нацистки поздрав мълчахте всички. И още мълчите.
Когато съдите господин Дончев, трябва да съдите и госпожа Златева. Господин Дончев, за разлика от госпожа Златева, в рамките на Комисията заяви: „Аз сбърках. Моята грешка беше, че не уволних Боршош“. Той го каза. Госпожа Златева не го каза. Знаете ли какво каза тя вчера? Каза, че един принципал не може да знае за всичко, което се случва в НДК. За разлика от нея Вие казвате, че един премиер трябва да знае всичко, което се случва в НДК, че един премиер трябва да управлява НДК, че това трябва да бъде неговата основна задача и основна дейност. И да бъде запознат с всяко левче, с всяка стотинка.
Защо Борисов върна Боршош, както Вие патетично го казвате – „върна“? Боршош беше уволнен от Лиляна Павлова и се появи една гледна точка на интелигенция, културтрегери и така нататък – хора, които се занимават с изкуство, които във Фейсбук, в медиите казаха: „Как така махате този прекрасен човек? Той направи страхотни неща!“. Нашата Комисия, един месец се занимаваме с този казус и Вие днес предлагате да удължим времето, защото не сте се запознали докрай. Мислите ли, че Борисов, в рамките на една вечер, може да се запознае с целия този казус? И затова той казва: „Добре, нека да спрем, нека да видим, може би има някакви други аргументи“. И може би е чул и едната, и другата страна. След което господин Боршош се оттегли от НДК. Между другото така, както от парламента се оттегли и господин Живко Мартинов вчера. (Реплики от „БСП за България“.) За разлика от други колеги, чиято отговорност вече е отговорност на цялата Ваша партия. (Реплики от „БСП за България“.) На Вашата цяла партия!
Затова двойният аршин, който проявявате, е ясен. Аз не съм и очаквал нещо друго. Ние с ясното съзнание приехме тази Комисия да функционира, въпреки че знаехме, че тя ще послужи за една сцена, както госпожа Кръстева цитира Станиславски, за една сцена, на която Вие да излезете в шарени дрехи и с гримирани лица, и да започнете да се държите като Георги Димитров на Лайпцигския процес. Това го знаехме. Въпреки това Ви дадохме възможност един месец да беседвате.
Не можем да Ви дадем повече време. Защо? Защото българското председателство идва. Аз знам каква е Вашата цел. Вашата цел е: да удължим Комисията, ако може през септември, през октомври, през ноември, през декември да говорим за НДК; НДК да бъде символът на българското председателство; да се занимаваме с плочките, с тоалетните, с това кой какво е правил, докато прокуратурата се занимава с това. Защо да се занимаваме ние, след като имаме прокуратура? Тук имаше доводи: защо не сме дали присъда в нашия доклад? Защото не е обвинителен акт и не е съдебно решение – затова. Как да дадем присъда?
Вашата политическа цел обаче е, и аз затова съм силно скептичен към изявленията Ви, че европредседателството е Ваш приоритет и Вие сте готови на национално съгласие по тази тема. Не е така.
След първото заседание проф. Гечев излезе и каза: „Ще ни отнемат европредседателството“. Излъга. Излъга директно. След първото заседание на Комисията, все едно там нещо такова се е говорило. После се оказа, че трябва да ни изхвърлят от Европейския съюз, за да ни вземат председателството. Фалшива новина.
БСП казаха, че НДК няма да бъде готов за председателството. После дойдоха министрите и казаха, че ще бъде готов. Пак лъжа.
Искате да говорите, че искаме в доклада да прикрием някакви неща. Всичко го пише в доклада.
Сега говорите, че не искаме да удължим времето на Комисията. Не искаме да го удължим, защото няма какво повече да се прави. И нямаме намерение да участваме в сценария, който Вие сте подготвили, за да може евентуално хипотетично да се върнете във властта. Няма да се случи по този начин и трябва да сте го разбрали от предишните избори – колкото повече деструктивно и агресивно играете, толкова по-малко гласове ще спечелвате на избори. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Не е печеливша тази тактика. Вие ползвате тази тема за политическа пропаганда. А има – пак казвам – прокуратура. Има обвинения на човек, който Вие твърдите, че е наш. Да кажем, че е наш. Значи няма наши, няма ваши в момента. Значи ние обвиняваме нашите хора и ги пращаме на съд и там прокуратурата и съдът да решават. Кой сте пращали Вие на съд? Вас Ви пращат на съд обикновено, след като паднете от власт. За съжаление, рядко Ви осъждат. (Реплики от „БСП за България“.) И затова и водим тук някой път излишни дебати.
Нека да приключим с този въпрос в рамките на Народното събрание. Мисля, че бяха положени достатъчно усилия, коректен е Докладът. Аз Ви призовавам да го подкрепите. Колегите от „Воля“, виждам, че те се присъединиха вече към – станахте тройна опозиция. Те са, нали, БСП, ДПС и „Воля“ сте в някаква симбиоза. (Реплики.)
Ако те решат поне да го подкрепят – да го подкрепят, но не си струва да искате Комисия, след това да отхвърляте доклад, който не противоречи на нищо, което Вие сте казали.
Искахте Бойко Борисов да викаме. Аз Ви казах, нека и Жан Клод-Юнкер да извикаме, защото може би и той отговаря за НДК, понеже е председател на Еврокомисията. (Оживление.) Нека да спрем с тези шаржове – можем до безкрай да стигнем, можем да се окарикатуряваме, в крайна сметка страда рейтингът на Народното събрание. Това страда. Той затова е нисък, защото си позволяваме повече, отколкото трябва. Благодаря Ви за вниманието (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Биков.
Заповядайте, за реплика.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Биков, прав сте в едно – като партия имаме и колективна памет. Мога да Ви кажа, че НДК, когато беше построен, той струваше на държавата 270 милиона тогавашни лева. (Реплики от ГЕРБ. Реплика от народния представител Диана Йорданова.)
Това не мога да отговоря. Търсете го Вие като Комисия, значи има…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не водете диалог със залата, колега.
Господин Недялков, говорете по темата.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Уважаема госпожо Председател на Комисията, значи има още един момент, за който Комисията трябва да бъде продължена.
Тогава от хората в София бяха събрани 30 млн. лв. и всеки софиянец трябваше да даде по един ден. Имаме тази памет. (Реплики.)
Може да бъде оценена всякак, но имаме.
Вие, господин Биков, я нямате тази памет, защото не сте били само в една партия, в която сте сега. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Недялков.
Господин Бойчев или господин Велков? Кой от двамата ще направи реплика?
Заповядайте, господин Велков.
После госпожа Таскова. (Реплики.)
И лично обяснение след дупликата, господин Гечев.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Ще се огранича в рамките на една минута и предвид на факта, че ако почна да говоря за работа в НДК, изпадам в конфликт на интереси. Всички знаете защо. (Шум и реплики. Реплика от народния представител Диана Йорданова.)
Моля Ви, госпожо Йорданова, бяхте против Закона за жестомимичния език, а го владеете прекрасно. (Смях.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Тя Ви направи комплимент.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Нека да Ви кажа следното. Провокиран съм от това, което каза господин Биков.
Господин Биков, само две неща ще Ви кажа за персоналната и колективна отговорност. Вие твърдите, че при Вас се носи персонална отговорност, а целият колектив в Добрич заради едни суджуци отиде по дяволите. (Смях.) Това е колективна отговорност.
И друго. Вие много добре знаете... (Шум и реплики.)
Госпожо Дукова, това е жест.
Много добре знаете, че Вие в първия етап на предложението на Комисията – за Комисията, бяхте против. И на Вас Ви беше наредено да се съгласите да има такава Комисия. Вие знаете от кого. (Шум и реплики.) Питайте ме откъде знам? От него. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“. Оживление. Смях.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Велков.
Госпожо Таскова, заповядайте за реплика.
КРЪСТИНА ТАСКОВА (Воля): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Биков, не ни пришивайте в коалиции. (Силен шум и реплики. Възгласи от ГЕРБ: „Еее!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля за тишина.
КРЪСТИНА ТАСКОВА: Това няма да помогне на управляващото мнозинство. „Воля“ е заявила, че е в коалиция само и единствено с българския народ и точно поради това искаме истина за НДК. (Силен шум и реплики. Възгласи: „Еее!“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Таскова.
За дуплика – господин Биков, заповядайте.
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Недялков! Паметта е много сериозен въпрос, който сигурно няма да мога в рамките на 30 секунди да дискутирам с Вас. Имам памет – имам и родова памет, и лична памет, помня много. Дори съм чел и неща за това, когато не съм бил роден.
Какъв е отчетът на строителството на НДК, не знам. Не съм го виждал. Разбрах от госпожа Йорданова, че той е изгорен. Не може да го разследваме, ако искате да направим и Комисия по този въпрос. (Шум и реплики.)
За господин Велков. Това е пак персонална отговорност в Добрич. Не бих се спирал изобщо на този въпрос, но той е важен, защото говори за отношение. Вие никога не може да пуснете суджука, ето това е големият проблем на Вас. Не можете да го пуснете. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Реплики.)
И това е разликата между нас и Вас. Беше ни наредено? От кого ни беше наредено да създадем Комисията? От госпожа Нинова ли?! (Реплики от „БСП за България“.) От госпожа Нинова ли беше наредено?! (Реплики: „От кой?“.) От господин Борисов например, ако ни е било наредено. Той е лидер на ГЕРБ, не е лидер на БСП. Значи ние сме имали воля да създадем тази Комисия. Не виждам къде е противоречието? (Реплики: „Воля“. „Воля“ е…“)
А госпожа Таскова... (Реплики.)
Не, Вие имате „Воля“. Тя е Ваша. (Смях. Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Госпожо Таскова, по делата Ви съдим, не по това дали... Вие сте ни много симпатични иначе, но просто гласувате непрестанно с БСП и ДПС по всички поводи. Това, че Вие искате да сте в коалиция с българския народ не означава, че българският народ иска да е в коалиция с Вас. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Възгласи: „Браво!“.) И това изборните резултати го показват. Благодаря за репликите, въпреки всичко.
Надявам се, още веднъж ще призова, да приключим тази тема в рамките на парламента и се надявам тя да не приключва в рамките на съда. Все пак нека да бъде бързо решен този казус, за да продължим напред. Още веднъж да кажа – убеден съм, че в рамките на това управление няма да има компромиси за никого – нито за Ваши, нито за наши.
А господин Велков бих поздравил с работата на сина му в НДК. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Биков.
Лично обяснение има от господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Биков! С уважение, уважаеми млади колега, Вие проявихте една неточност, която е важна. Никога и никъде не съм казвал и не искам да се отнеме председателството на България. Искам да Ви уверя, че лично аз и колегите ми ще се радваме, ако председателството мине добре. Казвам го най-сериозно и съм го показал. Така че могат да ни отнемат обаче председателството и ние затова сме загрижени, защото към момента, уважаеми колега, има един неоспорим факт, а той е, че техническият проект не е утвърден към 4,00 часа на 27 юли, тоест в останалите 4-5 месеца, един Господ знае, дали ще може да стане в НДК онова, което ще стане. За това става дума.
В заключение, което касае и Вашите реплики и обръщението Ви към мен, хубаво е човек да е добър артист, но в една реклама се казва, то не касае лично Вас, че освен артистизъм трябва и акъл, колега. (Реплики. Възгласи от ГЕРБ: „Еее!“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Това накрая беше грубо, ама нищо.
Благодаря Ви, господин Гечев.
По начина на водене – Атанас Кирилов, после за изказване господин Йордан Цонев.
АТАНАС КОСТАДИНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Във връзка с чл. 145, ал. 1 и чл. 147, който касае заявяването и декларирането на конфликт на интереси по обсъжданите въпроси, които касаят гласувания, изказвания и дебати, моля да упражните правомощията си по този член във връзка с колегата Тома Биков в качеството му тогава на съветник на вицепремиера Бъчварова и на премиера Борисов във фазата на най-активно обсъждане на процеса на българското председателство и конституиране къде ще бъде мястото. Смятам, колега Биков, че не е етично в това Ви качество сега да ни поучавате.
Моля, госпожо Председател, да упражните чл. 145, ал. 1 и чл. 147. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Костадинов.
Това беше процедура по начина на водене.
Заповядайте, и Вие направете процедура по начина на водене.
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Госпожо Председател, не допускайте да се правят внушения! Аз не знам госпожа Бъчварова, а и в рамките на този един месец, ако някой излезе и ми каже, че Бъчварова някъде е присъствала в Комисията документално, фактически и така нататък, ще се учудя.
РЕПЛИКА: Ментално.
ТОМА БИКОВ: Не знам какъв е конфликтът на интереси. Както и премиерът Борисов, няма нито един подпис.
А иначе за конфликт на интереси, аз, откакто съм депутат, съм виждал доста депутати с тежък конфликт на интереси, да дискутират по теми, които… Но няма да кажа. Няма да кажа!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви господин Биков.
Господин Цонев, заповядайте за изказване.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Не влизаше в плановете ми, уважаеми колеги, да се изказвам по тази тема, тъй като колегите достатъчно изчерпателно казаха всички аргументи, но огромното желание на господин Биков да се изкаже последен предизвика у нас едни очаквания, че много сериозни неща ще каже. (Реплика от ГЕРБ.) Разбира се, че има право на лично обяснение.
Сметнах за нужно да направя това изказване. Доста неточности, които не са съвсем безопасни, имаше в изказването на господин Биков и доколкото той говори все пак от името на парламентарна група на ГЕРБ, не е лошо те да бъдат казани от тази трибуна.
ГЕРБ не се притеснява от този случай, защото господин Боршош е уволнен по времето на този кабинет. Комисията е създадена с участието и гласуването на мнозинството на ГЕРБ.
Почитаеми колеги от ГЕРБ! Трябва да се притеснявате, защото това е голям корупционен скандал, който е лепнат върху Вас, върху управлението и не само в България, а има европейски оттенък и отзвук. Защото господин Боршош, да Ви напомня, господин Биков, е назначен през 2014 г. – по време на кабинета Борисов 2, и е вършил тези неща през всичките две години на управление на кабинета Борисов 2. Аз съм много далече от мисълта да вменя някаква вина на Политическа партия ГЕРБ или на премиера, но най-логичното нещо е да оставите този процес да се развие до края.
РЕПЛИКА: От прокуратурата.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да се развие до края, защото политическа партия ГЕРБ не е тефлонов тиган да не й се лепи нищо и никой не е такъв от политическите партии.
А по въпроса дали прокуратурата и това, което направихте като вметка за доклада, че той не трябва да съдържа обвинения, защото не е обвинителен акт или решение на съда, да Ви припомня, че Комисията е анкетна и да Ви призова да погледнете предишни доклади на анкетни комисии с какви констатации завършват. Има много такива, където е казано, че комисията смята, че е извършено нарушение по този и този случай, така и така, както си е по фактологията. Не беше никак излишно това да стане.
Няма да е никак излишно да помислите да удължим срока на Комисията без да политизираме, защото Вие видяхте, че в изказванията, които направиха колегите от парламентарната група на ДПС, нямаше никаква политизация.
Просто трябва парламентът и Вие, специално Вие, да покажете че си отива докрай, и този доклад да бъде с констатации, с ясни констатации.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Да.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не, не, няма ясни констатации. Има само изброяване на кой-какво казал и кой-какво… (Реплики от ГЕРБ.) Не така! Има констатации за очевидни нарушения и парламентът затова прави анкетна комисия. Затова се казва анкетна, за да стигне до някакви резултати, които да оповести на пленарна зала и на българското общество. Така че не казвайте, че нямате притеснения. Притеснения трябва да има. Впрочем притеснения имаме всички, защото ако тези неща се докажат, това е петно върху лицето на цяла България. Благодаря. (Ръкопляскания от ПГ на ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонев.
Реплики към изказването на господин Цонев?
Заповядайте, господин Тодоров.
АНТОН ТОДОРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, колеги! Аз ще бъда много кратък, няма да се налагате да излизате от залата. Поне, не и този път!
Господин Цонев, през 1998 г. с Петя Шопова Вие бяхте председател на комисия, която разследва рухването и източването на банките. Така ли беше? Разследвахте онова, което някои хора ще нарекат „престъпления“ на оня човек, там, който се изказа няколко пъти – Румен Гечев. В този доклад няма заключение, че те трябва да бъдат дадени на съд. Прав ли съм? Докладът е на лаптопа ми, аз сега ще го принтирам и ще Ви го дам. Така че, когато препоръчвате нещо на нас от ГЕРБ, следвайте онази традиция, която Вие самите сте нанесли тогава, през 1998 – 1999 г. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Тодоров.
Втора реплика?
Господин Ненков, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Господин Цонев, безспорно изказването Ви беше в конструктивен диалог. Винаги сте се опитвали да се изказвате професионално без излишна политизация, затова и аз ще се опитам така конструктивно да Ви отговоря и да Ви направя реплика.
Има една много тъжна приказка, която в нашата действителност винаги се повтаря нон стоп и това е, че каквото си направим сами, няма кой друг да ни го направи. Без да съм адвокат нито на господин Боршош, нито на колегата, чиято оставка гласувахме вчера, в навечерието на председателството на Европейския съюз – един много важен момент за нашата държава и за нашето утвърждаване в европейското семейство, ние искаме някак си, ама ако може в самото навечерие, ако може в самото председателство, а и по време на цялото председателство, да говорим за темата НДК, плочки, да не казвам други думи и така нататък.
В крайна сметка има институции. Една демократична държава е основана на това, че когато някой е сбъркал, когато някой е превишил правомощията си, когато е замесен в корупционни схеми, да има органи, които да разследват и да отсъдят дали е така, или не е така.
Самите ние в случая, удължавайки тази агония, защото това е агония, при положение че и в прокуратурата има заведено дело срещу господин Боршош – дали е виновен, или не е, времето ще покаже, но самият факт, че ние се занимаваме в навечерието и продължаваме да агонизираме по тази тема, естествено, че няма как да няма международен отзвук, за който Вие споменахте, защото по този начин сами се излагаме пред хората, които очакват от нас да проведем едно достойно председателство.
Аз съм убеден, че България ще бъде наистина един добър председател и вместо през следващите месеци да се занимаваме с това да направим всичко възможно България да се представи достойно, да не се детайлизираме именно точно в такава тема, при положение че има работещи институции – вярвам, че те ще отсъдят, без да съм адвокат на който и да било. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ненков.
Трета реплика?
Господин Биков, заповядайте.
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Цонев! Петно върху България ще има, ако има доказателства за престъпления на господин Боршош и той бъде оправдан. Тогава ще има петно за доказателство. Това, което е направил господин Боршош, се случва и в други държави и това не е петно за държавата. Такива злоупотреби и съмнения за злоупотреби съществуват навсякъде. Затова има съд, нека съдът да каже.
Иначе в доклада пише следното: „В заключение народните представители се обединиха около констатацията, че въз основа на проведените изслушвания, както и въз основа на представената документация от извършени проверки на компетентни органи, са налице съмнения за извършени нарушения, но по този въпрос следва да се произнесат съответните компетентни органи.“
Не виждам какво повече може да се напише в този Доклад. И това е написано, и сме се обединили, пише вътре. Само че не сме се обединили много, защото Вашите представители гласуваха „против“. И БСП гласуваха „против“.
Ако удължим Комисията, ще се обединим ли около нещо по радикално или пък ще смекчим това?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Биков.
Заповядайте, господин Цонев, за дуплика.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги!
Господин Тодоров, във въпросния Доклад на Комисията, и в работата на Комисията, имаше посочени лично от мен много ясно причините, които са довели до банковата криза тогава. Рефинансирането – ще кажа само една от тях, за да не губя времето на колегите, защото помня много добре. Рефинансирането, което Централната банка е извършвала на множество банки, в това число и частни, е без то да е регламентирано, без то да е непременно предизвикано от съответните проверки и от изпълнение на съответните документи, по които трябва да бъде направено – правилниците на БНБ и Закона за БНБ. Бяха посочени и лицата в хода на разискването, които са извършвали това рефинансиране, защото тогава се оказа, че рефинансиране са извършвали буквално всяка седмица с пари от резерва на БНБ – това беше основната причина, и тя беше посочена там. Ако желаете, можем по тази тема съвсем професионално да говорим, но не в пленарната зала.
Към останалите колеги – да, така е. Аз съм съгласен с господин Ненков, че България не трябва да бъде клепана. Ние трябва да си вършим работата и България не трябва да бъде клепана пред европейските институции, но ще Ви припомня това, когато не сте управляващи, а когато сте опозиция. Защото, когато сте опозиция, такова клепане пада от Ваша страна, че просто няма да ми стигне времето на цялата парламентарна група да Ви разкажа всички случаи на клепане. (Ръкопляскания от „БСП за България”.) Съгласен съм обаче с Вас, че тази практика е порочна и тя вреди на страната ни.
Към господин Биков нямам какво да кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цонев.
Лично обяснение има от господин Гечев. (Възгласи „Ееее!” от ГЕРБ.) Беше произнесено името му. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Спокойно, колеги, спокойно!
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председателстващ! Реагирах, защото съм омерзен от изказването на господин Тодоров поради следната причина – не само, че нямам нищо общо с никакви.. Никой не си е позволил източвания на банки лично, но искам да кажа на господин Тодоров: Господин Тодоров, точно Вие, който с най груби думи нарекохте колегите си „шайка”, неправилно, и си застанал в центъра на шайката, за да лапаш заплати всеки месец, ти ли си моралният стожер?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Гечев! (Шум и реплики.)
РУМЕН ГЕЧЕВ: И второ, моите родители са преподаватели пенсионери, достойни хора, а твоето семейство – половината в затвора мина, Тодоров. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Гечев, ако обичате, не лични нападки от трибуната! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Моля Ви, заемете си мястото.
Други изказвания? Няма други изказвания.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване. (Силен шум и реплики.)
Моля за тишина в залата!
Преминаваме към процедура на гласуване. (Силен шум. Реплики между народните представители Румен Гечев и Антон Тодоров.)
Господин Гечев! (Силен шум и реплики.)
Моля за тишина в залата!
Преминаваме към гласуване.
Първо, ще гласуваме предложението за удължение на действието на Комисията, което беше представено от господин Бойчев и от група народни представители, до края на месец септември 2017 г.
Гласували 196 народни представители: за 92, против 103, въздържал се 1.
Предложението не е прието.
Преминаваме към гласуване на следващия

„Проект!
РЕШЕНИЕ
по Доклада за дейността на Временната комисия за установяване на факти и обстоятелства при разходване на средства, предоставени целево на НДК за подготовка на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз

РЕШИ:
Приема доклада за дейността на Временната комисия за установяване на факти и обстоятелства при разходване на средства, предоставени целево на НДК за подготовка на българското председателство на Съвета на Европейския съюз.”
Моля, гласувайте.
В момента гласуваме втория Проект за приемане на Доклада.
Гласували 196 народни представители: за 105, против 91, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Съобщения за парламентарен контрол на 28 юли 2017 г., петък, 11.00 часа.
1. Министърът на финансите Владислав Горанов ще отговори на един въпрос от народните представители Румен Гечев и Георги Свиленски.
2. Министърът на здравеопазването Николай Петров ще отговори на 10 въпроса от народните представители Иво Христов; Георги Свиленски и Христо Проданов; Стефан Апостолов, Даниела Савеклиева, Георги Динев, Александър Мацурев и Димитър Гамишев – два въпроса; Красимир Събев и Борислав Борисов; Юлиян Папашимов и Румен Генов; Валентина Найденова; Георги Йорданов; Спас Панчев; Богдан Боцев и Николай Бошкилов и на две питания от народните представители Илиян Тимчев, Георги Йорданов и Валентина Найденова; и Георги Йорданов.
3. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова ще отговори на два въпроса от народните представители Мартин Тинчев и Димитър Александров; Даниела Малешкова и Владимир Вълев.
4. Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев ще отговори на четири въпроса от народните представители Дора Янкова; Анелия Клисарова; Веска Ненчева; Джейхан Ибрямов и на две питания от народните представители Анелия Клисарова, Иво Христов, Николай Цонков и Стоян Мирчев; Халил Летифов, Ерол Мехмед, Сергей Кичиков и Ихсан Халил.
5. Министърът на културата Боил Банов ще отговори на пет въпроса от народните представители Кристина Сидорова; Стоян Мирчев; Жельо Бойчев – два въпроса; и Любомир Бонев.
6. Министърът на туризма Николина Ангелкова ще отговори на два въпроса от народните представители Димитър Стоянов, Николай Тишев, Петър Кънев и Тодор Байчев – два въпроса.
7. Министърът на вътрешните работи Валентин Радев ще отговори на два въпроса от народните представители Виолета Желева; и Христо Грудев.
8. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски ще отговори на един въпрос от народните представители Румен Гечев и Георги Свиленски и на едно питане от народните представители Иван Валентинов Иванов и Георги Свиленски.
9. Министърът на икономиката Емил Караниколов ще отговори на един въпрос от народния представител Гергана Стефанова.
10. Министърът на младежта и спорта Красен Кралев ще отговори на един въпрос от народните представители Весела Лечева и Иван Ченчев.
На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от Правилника отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- заместник министър-председателят Томислав Дончев – на един въпрос с писмен отговор от народния представител Димитър Данчев;
- министърът на икономиката Емил Караниколов – на един въпрос от народния представител Адлен Шевкед;
- министърът на вътрешните работи Валентин Радев – на два въпроса от народните представители Станислав Владимиров и Любомир Бонев; и Джейхан Ибрямов и на един въпрос с писмен отговор от народните представители Филип Попов и Цветан Топчиев;
- министърът за българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 Лиляна Павлова – на един въпрос от народния представител Велислава Кръстева;
- министърът на труда и социалната политика Бисер Петков – на два въпроса от народния представител Георги Гьоков;
- министърът на здравеопазването Николай Петров – на един въпрос с писмен отговор от народния представител Даниела Дариткова;
- министърът на околната среда и водите Нено Димов - на два въпроса с писмен отговор от народните представители Николай Иванов; Валентина Найденова и Милко Недялков.
Поради отсъствие на народни представители по уважителни причини се отлагат отговорите на:
- един въпрос от народния представител Иван Ибришимов към министъра на икономиката Емил Караниколов;
- един въпрос от народния представител Донка Симеонова към министъра на образованието и науката Красимир Вълчев;
- три въпроса от народния представител Миглена Александрова към министъра на вътрешните работи Валентин Радев; и към министъра на туризма Николина Ангелкова.
Поради ползване на отпуск в заседанието за парламентарен контрол няма да участват министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов; министърът на околната среда и водите Нено Димов; и министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков.
Закривам днешното пленарно заседание.
Утре – редовно пленарно заседание, 9,00 часа. (Звъни.)

(Закрито в 16,42 ч.)



Председател:
Димитър Главчев

Заместник-председател:
Цвета Караянчева


Секретари:
Станислав Иванов
Джейхан Ибрямов
Форма за търсене
Ключова дума
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание

Проект BGFOP001-2.013-0001

Избор на председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество

Избор на заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията





    Последни заседания