Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ЧЕТИРИДЕСЕТ И СЕДМО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 8 септември 2017 г.
Открито в 9,01 ч.
08/09/2017
Видео архив » Преглед на видео архив
Председателствали: председателят Димитър Главчев и заместник-председателите Цвета Караянчева, Валери Жаблянов и Нигяр Джафер

Секретари: Александър Ненков и Николай Александров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Добро утро, уважаеми колеги народни представители!
Има кворум. (Звъни.)
Новопостъпили питания за периода от 1 до 7 септември 2017 г. няма.
Писмени отговори:
- от министъра на младежта и спорта Красен Кралев на въпрос от народния представител Надя Клисурска;
от министъра на туризма Николина Ангелкова на въпрос от народния представител Миглена Александрова;
- от министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на въпрос от народния представител Станислав Станилов;
от министъра на здравеопазването Николай Петров на въпрос от народния представител Нигяр Джафер;
от министъра на здравеопазването Николай Петров на въпрос от народния представител Валентина Найденова.

Можем да започнем с днешния:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Първи въпрос от народните представители Николай Тишев, Тодор Байчев, Петър Кънев и Димитър Стоянов, относно обществено недоволство от закриване на плаж „Делфин“. Въпросът е към Николина Ангелкова – министър на туризма.
Имате думата, уважаеми господин Тишев.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ (БСП за България): Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! През изминалия летен сезон в публичното пространство се разрази дискусия във връзка с отдаването под наем на плаж „Делфин“.
Група свободно плажуващи граждани, обединени в Инициативен комитет отправят различни обвинения. Още повече –въпросът е във връзка с проведената процедура и нарушените екологични норми, произхождащи и последващи действията на държавните органи.
В тази връзка моля да ни бъде отговорено на следния въпрос: има ли нарушения в проведената процедура за отдаване под наем на плаж „Делфин“? Има ли вариант за разрешаване на конфликта и възможно ли е по друг начин да бъдат удовлетворени претенциите на свободно плажуващите?
Също така: не мислите ли, че вместо да се извършват донякъде бутафорни проверки и контрол от висшето ръководство на Министерството на туризма по време на летния сезон на българските плажове, за които един ден предварително знае цялата държавна администрация, съответно наемателите и концесионерите на плажовете и, естествено, на следващия ден няма открити нарушения, не е ли по-добре Министерството на туризма да прояви законодателна инициатива и да регламентира този казус с така наречените „нудистки плажове“? Винаги, когато има бели петна в законодателството, се стига до такива проблеми. Знаете, че на плаж „Делфин“ се стигна и до физическа саморазправа и взаимни обвинения на двете страни. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Тишев.
Министър Ангелкова, заповядайте – имате три минути за отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Тишев, господин Стоянов, господин Кънев, господин Байчев!
На 28 март 2017 г. е издадена заповед от служебния министър на туризма за провеждане на търг с тайно наддаване за отдаване под наем на морски плаж – къмпинг „Делфин“. Процедурата по отдаване на морския плаж под наем е проведена без регистрирани нарушения и спрямо принципите на прозрачността. Публикуваните документи не са обжалвани в законоустановения 14-дневен срок пред Върховния административен съд относно тяхната законосъобразност. Няма основание за твърдения както относно извършени нарушения по време на организирането и провеждането на търга, така и по повод последващо сключване на договор за наем.
Съгласно действащата нормативна уредба по договора за наем на морския плаж, всеки негов посетител има право да ползва 50% от активната му площ за свободно и безплатно плажуване.
Наемателят е задължен да постави указателна табела с обозначение на зоните за активна плажна площ, за свободно разполагане на плажни принадлежности от страна на посетителите.
По време на летния сезон Министерството на туризма регулярно прави проверки по цялото Черноморие, като съблюдава дали се спазва 50-процентното съотношение на свободна платена зона, дали преместваемите обекти отговарят на схемата, съгласувана от ведомството, и дали има спасители и медицински пунктове. При сигнали, които са извън компетенциите на институцията, сигнализираме съответните органи.
По отношение на дефинираните във въпроса Ви като свободно плажуващи граждани в България няма законова регламентация относно практикуването на нудизма. Действащата нормативна уредба, уреждаща управление на морските плажове – Законът за устройството на Черноморското крайбрежие, няма изрична забрана, скрепена със санкции, няма изричен ред относно начина на ползване на морските плажове от посетителите по отношение на техния външен вид по време на релакс, почивка или плаж.
Единственият законов регламент, който би могъл да бъде приложен в подобни случаи, е приетата наредба на съответната община, в случая наредба на община Царево, която е свързана с опазване на обществения ред и със забрана за неморално поведение и нарушаване на благоприличието на обществени места. В този смисъл Министерството на туризма не би могло да вземе страна по цитирания от Вас спор между наемател и плажуващи граждани, доколкото не съществува изричен и категоричен регламент по въпроса. Въпреки това, оказваме пълно съдействие за диалог между двете страни. Освен това Министерството на туризма стартира и промени в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие – за групиране на плажовете, които са публикувани за обществено обсъждане. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Ангелкова.
Имате възможност за реплика, уважаеми колеги.
Заповядайте, господин Кънев. Разполагате с две минути.
ПЕТЪР КЪНЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Министър! Моят въпрос е малко по-различен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Госпожо Министър!
ПЕТЪР КЪНЕВ: Пардон. Госпожо Министър!
Аз няма да се спирам на това, че разрешението за отдаване под наем на плажа е на служебния министър. Няма да коментирам доколко са прави гражданите на Ахтопол и почиващите за това, че кметът на Ахтопол е извършил нарушение, отдавайки право за прокарване на път в парк „Странджа“. Няма да коментирам доколко правозащитните органи ще се произнесат по изсичането на растителност в подхода към плажа.
Интересува ме един друг въпрос – имайте го предвид в бъдеще при разглеждането на Закона за туризма. Защо ние казвам „ние“, като имам предвид правителството в момента, а може би и преди това, непрекъснато си създаваме проблеми и настройваме хората срещу себе си?
Кому беше нужно да отдаваме под наем плаж за 12 хил. лв. годишно? Кому беше нужно това малко плажче, което граничи с един огромен седемкилометров плаж въобще да дразним хората и да го отдаваме? Защо никой през последните пет години не запита: защо за съседния плаж шест или седемкилометров на Ахтопол натрупаха конценсионерите дългове от над 100 хил. лв. и никой не ги потърси – нито Вие като министър, нито предишните колеги в качеството си на зам. министри на икономиката, енергетиката и туризма?
Кога ще спрем да създаваме сами врагове на себе си и на държавата? Това ми е въпросът. Кому беше нужно отдаването на това малко плажче и защо? Защо никой не потърси сметка на предишните конценсионери, които не се издължиха към държавата с над 100 хил. лв.? Въпросът ми е принципен и аз много Ви моля в бъдещия Закон за туризма бавно и спокойно да го обсъдим заедно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Кънев.
Госпожо Министър, заповядайте за дуплика в рамките на две минути.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Кънев! Решението за отдаване под наем или концесия се взима по целесъобразност и съобразно това дали изтича, или не договорът на даден плаж от министъра към съответния период. В случая не мога да обясня защо служебният министър е преценила, че трябва да се стартира търг за отдаване под наем на плаж-къмпинг „Делфин“.
По отношение на санкционирането мога да Ви уверя, че сме изключително безкомпромисни и са налагани неустойки, както и са усвоявани банкови гаранции, а също така са прекратявани договори за конценсии под наем там, където нарушенията показват, че следва да бъдат предприети тези действия.
Отделно от това, както обясних и в своето изложение в момента тече промяна на Закона за устройството, тоест обществено обсъждане за бъдеща промяна на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие за групиране на плажовете. Мисля, че именно там когато определим съответните признаци и характеристики за дадена група, можем да помислим в четвъртата, която сме предложили, група плажове с особени характеристики каквито са природосъобразните, да регламентираме и такива където определена група хора искат да плажуват по определен начин. Разчитам на Вашето сътрудничество и съдействие както винаги. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Следва въпрос от народните представители Димитър Стоянов, Николай Тишев, Петър Кънев и Тодор Байчев относно финансовите резултати на „Слънчев бряг“ АД и визия за развитието му
Заповядайте да развиете въпроса.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Колеги, уважаема госпожо Министър! Въпросът ми е свързан отново с курортен комплекс „Слънчев бряг“ и неговото незавидно финансово състояние. На фона на вечно претъпкания с туристи „Слънчев бряг”, който вече се е превърнал в своеобразен мегаполис, а не само в курортен комплекс, се оказва, че „Слънчев бряг“ АД е регистрирало загуба от близо 1 млн. лв. за 2016 г. или, за да бъдем коректни, размерът е 993 хил. лв. В същото време статистиката отчита ръст на туристите и нощувките, тоест има увеличение на приходите от туристическия сектор – дошли са повече хора, изхарчени са повече пари в туризма. Независимо обаче от казаното до момента, данните от финансовите отчети на „Слънчев бряг“ АД показват, че през последните три години Дружеството е на загуба. Въпреки че основната му дейност е свързана с поддържане на обща инфраструктура в комплекса, от 2010 г. Дружеството не реализира приходи от инфраструктури и такси. Причината е конфликт със собствениците на туристически обекти в комплекса, които отказват да плащат. До настоящия момент са водени многократни преговори, но те не са дали никакъв резултат. Трябва да уточним, че през последните години „Слънчев бряг“ АД няма практически никакви приходи: 75% от капитала му са държат от Министерството на туризма, 10% от „Слънчев бряг холдинг”, а останалите 15% са на отделни акционери – физически и юридически лица.
Уважаема госпожо Министър, моят въпрос е следният. За поредна година българският туристически бизнес отчита сериозен ръст в натурално и стойностно изражение. На фона на печелившия частен туристически сектор звучи невероятно и изненадващо дружество с преобладаващо държавно участие – „Слънчев бряг“ АД, осигуряващо инфраструктурното развитие на проекта, да реализира загуби, като за 2016 г. те са в размер на 993 хил. лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Времето, господин Байчев!
ТОДОР БАЙЧЕВ: В тази връзка е нашият въпрос: на какво се дължи финансовото състояние на „Слънчев бряг“ АД? Коректни ли са към държавното дружество собствениците на хотели, заведения и атракциони? Каква е визията на Министерството на туризма за развитието на „Слънчев бряг“ АД и комплекса като цяло? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, министър Ангелкова. Имате възможност да дадете отговор на зададения въпрос.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, господин Тишев, господин Стоянов, господин Кънев, господин Байчев! За нормалното протичане на всеки летен туристически сезон на „Слънчев бряг“ АД се вменени задължения да стопанисва, обслужва и поддържа инфраструктурата на комплекса, която включва: площи за озеленяване, улици, алеи, тротоари, водопроводна и канализационна мрежа, улично и алейно осветление, оптична мрежа за видеонаблюдение. През последните години Дружеството има все по-големи ангажименти и по осигуряване сигурността и спокойствието на туристите чрез финансиране за командироване на необходимия брой полицейски служители от вътрешността на страната.
В тази връзка „Слънчев бряг“ АД, като собственик на инфраструктурата, следва да осигури средства, с които да покрива всички необходими разходи по поддръжката на същата. От друга страна, всички собственици на хотели, магазини, заведения, атракциони и други, работещи на територията на комплекса и ползващи инфраструктурата, собственост на Дружеството, заплащат дължимите местни данъци и такси в община Несебър, като няма никакви отчисления от събраните от общината данъци и такси към „Слънчев бряг“ АД за поддръжка на инфраструктурата.
По сходен начин собствениците на имоти и обекти в комплекс „Слънчев бряг – изток” заплащат такси за разходваните количества вода по водопроводната и канализационната мрежа, собственост на „Слънчев бряг“ АД, само и единствено на „ВиК” Бургас, без да се правят отчисления за това, че потребяваната вода се ползва през активи на Дружеството. Основните приходи, които реализира Дружеството през 2016 г., са приходи от предоставени услуги, приходи от продажби на ел. енергия и промишлена вода, и от продажба на дълготрайни активи.
Приходите от предоставени услуги се състоят от наеми и права за достъп, от ползване на транспортната инфраструктура от трети лица – търговци, оптична мрежа и други от подобно естество. Техният общ размер е реализиран през 2016 г. – 1 млн. 224 хил. лв. За същия период на 2015 г. реализираните приходи от тези услуги са в размер на 1 млн. 177 хил. лв., или към 31 декември 2016 г. този вид приходи са се увеличили с 47 хил. лв.
Считам за необходимо да отбележа, че само за 2016 г. „Слънчев бряг“ АД е изплатило средства в размер на 300 хил. лв. без ДДС за командировани полицейски служители на територията на комплекс „Слънчев бряг“, включващи дневни, пътни и квартирни разходи. Същите са командировани с цел осигуряване безопасността и спокойствието на гражданите, пребиваващи на територията на Комплекса през активния летен туристически сезон за 2016 г.
През отчетната 2016 г. „Слънчев бряг“ АД е реализирало положителен финансов резултат преди отчитане на разходите за амортизация, който възлиза в размер на 301 хил. лв. Финансовата загуба е в размер на 993 хил. лв. и е резултат на запазилия се значително висок размер на разходите за амортизации, които произтичат от големия размер на наличните активи, собственост на Дружеството. Така например „Слънчев бряг“ АД разполага с водопроводни и канализационни съоръжения с отчетна стойност близо за 40 млн. лв., като разходите за амортизация на тези съоръжения възлизат в размер на 360 хил. лв. на годишна база. Дружеството все още не реализира приходи от тях, тъй като същите се експлоатират от „ВиК” ЕАД – Бургас и между двете дружества е налице съдебен спор.
Относно визията ни за развитието на комплекса Ви уверявам, че с последователни действия в своите политики Министерството на туризма инициира промени в Закона за туризма, с които да се зададе законова рамка, регулираща статута на националните ни курорти под формата на съвременна правна база, унифицираща изграждане, поддържане и благоустрояване на туристическата инфраструктура на територията на националните курорти. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Ангелкова.
Имате възможност за реплика, уважаеми колеги.
Заповядайте, господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Министър, изслушахме внимателно опорните точки. Нищо ново не научихме, но въпросът ни е: какво ще правим от тук нататък със „Слънчев бряг”? С риск да вляза в една деликатна тема на взаимоотношения вътре в самото правителство, искам да знам какво е Вашето становище по предложението на Валери Симеонов – вицепремиера, относно бъдещето на самото Дружество. Дружеството е един от тези апендикси, които са абсолютно безсмислени и ненужни. Това всички го знаем. И го знаем не отсега, и го знаем не от Вашето управление! Дружеството е една хранилка на така наречените „бордоваци“. И това го знаем!
От тук нататък възниква въпросът: така ли ще продължи схемата години наред –фирмите, които работят на територията на Слънчев бряг, да плащат данъците в община Несебър? Те не влагат пукнат лев – общината, в инфраструктурата на Слънчев бряг. Първо, няма право и второ, няма желание, тъй като инфраструктурата е собственост на търговско дружество.
От този омагьосан кръг трябва да се излезе!
Вие си спомняте, че не един път тази тема сме я коментирали и на заседание, и при изслушвания, и при блицпрослушвания в нашата Комисия по икономическа политика и туризъм.
Отново се връщам към въпроса, госпожо Министър: какво е Вашето мнение? Какво ще се промени и какво ще се случи? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Госпожо Министър, имате възможност за дуплика.
Заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Кънев! Стартирали сме работа в две посоки още от миналата година. От една страна, в момента финализираме правния и финансов анализ по отношение на възможните стъпки за това какво следва да се случи със „Слънчев бряг“ АД, тоест дали активите да се прехвърлят на общината, дали акциите да се прехвърлят на общината. Трябва да се направи подробен анализ колко държавата трябва да плати на миноритарните акционери. Знаете, че това е Дружество със смесено участие и също други правни форми, които следва да се обсъдят със заинтересованите страни. Надявам се в рамките най-късно на месец да можем да предложим на Вашето внимание в Комисията възможните варианти и стъпки, които следва да бъдат предприети.
От друга страна, с промените в Закона за туризма, които също сме представили на Вашето внимание и предстоят, предвиждаме регулация на статута на националните курорти, които са имиджът на българския туризъм, за да може да има ясни правила за всички дейности, които се извършват на тяхна територия.
Това са двете основни линии, по които работим в момента. Надявам се Законопроектът в края на октомври и началото на ноември месец да може да бъде представен вече и официално на Вашето внимание, на народните представители. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Да благодарим на министъра на туризма за участието в днешния парламентарен контрол.
Продължаваме с въпроси и питания към Румен Порожанов – министър на земеделието, храните и горите. Той ще отговори на въпрос от народния представител Веселин Марешки относно кадровата политика в Държавен фонд „Земеделие“.
Заповядайте, господин Марешки, да развиете Вашия въпрос.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (Воля): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Състоянието на Държавен фонд „Земеделие“, неговата организация, дейността му и резултатите от тази дейност са важни и поради значимия икономически и обществен интерес, а и заради политиката и дейността му, свързани с усвояването на европейски средства.
Неслучайно задавам този въпрос – явно имам информация за незаконосъобразни действия преди това във Фонда. Колко служители в Държавен фонд „Земеделие“ и на каква длъжност са били уволнявани, явно незаконосъобразно, впоследствие възстановявани от компетентния съд, и въпреки всичко, отново уволнявани? И вследствие на тази незаконосъобразна дейност на служители в Държавен фонд „Земеделие“ какви суми са били изплатени от държавния бюджет за това тяхно неправомерно освобождаване, всъщност платени от всички нас, от всички български граждани, за това, че някой просто не харесва някого? Това не е само във Фонд „Земеделие“, не само в Земеделското министерство, това е в цялата държавна машина. В случая използвам възможността да отправя този въпрос към Вас.
Второ, каква е Вашата визия конкретно и какви са намеренията Ви относно кадровото обезпечаване в тази връзка на Държавен фонд „Земеделие“ с оглед неефективността в действията му и недопускане на подобни бъдещи практики?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Имате думата за отговор, уважаеми господин Министър.
Заповядайте.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Марешки! Държавен фонд „Земеделие“ е структуриран в Централно управление от 28 областни дирекции, чиято численост на персонала към настоящия момент е 1546 щатни бройки. За периода 2009 – 2017 г. са извършени редица структурни промени в администрацията на Фонда. С Постановление № 99 от 2015 г. е изменен и допълнен Устройственият правилник на Фонда, като е извършено реално намаляване на числеността, както и оптимизиране на функциите на административните звена с цел по-ефективно и ефикасно осъществяване на дейността им. Общата численост на персонала е намалена от 1660 щатни бройки на 1546, което представлява съкращаване с 114 щатни бройки или оптимизиране числеността с 9,3%.
Правоотношенията със служителите, заемали съкратените длъжности, са прекратени в съответствие с разпоредбите на Закона за държавния служител и Кодекса на труда.
През 2016 г. са възстановени на предишната длъжност четирима служители на Държавен фонд „Земеделие“ и са изплатени обезщетения за 23 хил. лв. Допълнително са изплатени 14 хил. лв. обезщетения поради съкращаване на длъжността на други седем служители.
Във Фонда са назначени служители, придобили трайни знания и умения за извършване на присъщата му специфична дейност. Запазването им е от първостепенно значение за развитието на администрацията. Това са служители, които създават и боравят с важни за Фонда информации и знания.
В съответствие с националните правила и правила на Европейския съюз, засягащи действията и задълженията на служителите от Фонда, от особено значение е предприемането на адекватни мерки, които елиминират риска от възникване на нередности.
Ръководството на Фонда формира и реализира политика за избягване на текучеството на персонала чрез подобряване на работната среда и условията на труд – добро възнаграждение, адекватно постигнати резултати, възможност за обучение и развитие в сектора.
Разбира се, Вие споменахте назначения, които явно притесняват, но бъдете уверен, че тук не става дума за харесване или нехаресване, а става дума за изпълнение на служебни задължения и професионално отношение към работата.
Бих искал само да допълня, че през месец юли имаше мисия за акредитация на Фонда от Европейската комисия, която завърши, бих казал, успешно, без констатиране на съществени пропуски в работата и процедурите на Държавен фонд „Земеделие“. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Порожанов.
Заповядайте за реплика, господин Марешки.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (Воля): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Ясно е, че разполагаме със съдебни решения, които възстановяват неправомерно уволнени служители от Държавен фонд „Земеделие“. Няма да търсим отговорност от Вас за минали действия на Ваши предшественици, но само ще използваме случая да отправим нашето предупреждение. Ще следим внимателно Вашата кадрова политика и в първия случай, в който има незаконосъобразно уволняване на служител от Държавен фонд „Земеделие“, а то ще бъде такова, ако има след това акт на българския съд, с който такъв служител е възстановен, ние ще поискаме Вашата оставка за незаконни действия. Не Ви пожелавам да се стига дотам, но превантивно Ви отправяме това предупреждение. Ще следим Вашата дейност в кадровата политика – дали има чистки, гонки, уволнения, несправедливи и незаконосъобразни най-вече. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Марешки.
Желаете ли дуплика? Не желаете да се възползвате от тази възможност.
Следва въпрос от народния представител Кръстина Таскова относно критериите за оценка на проектните предложения по линия на Програмата за развитие на селските райони.
Заповядайте, госпожо Таскова.
КРЪСТИНА ТАСКОВА (Воля): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми министър Порожанов! Съгласно нормативните актове на Общността, уреждащи прилагането на Европейския фонд за развитие на селските райони, се поставят конкретни изисквания за осигуряване на достатъчна информираност на кандидатите и публичност по отношение на критериите за оценка на проектите.
Несъмнено предоставянето на информация за тези критерии ще допринесе за качествената подготовка на проектните предложения и ще осигури една от възможностите за намаляване на времето за обработка на заявленията за кандидатстване. Известно е обаче, че административните проверки на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, до одобрение на проекта отнемат период, който средно достига около една година, при регламентирани срокове в нормативната уредба от 3 – 4 месеца. Към настоящия момент критериите за оценка на проектите се предоставят на обществеността, както и на заинтересованите потенциални кандидати, непосредствено преди отваряне на приемането по конкретна мярка, а самите те протичат в рамките на месец до месец и половина. Нерядко сме свидетели на промяна на критериите за оценка и след приключване на приемите.
Тези обстоятелства ограничават възможностите за правилното, целенасоченото усвояване на безвъзмездната финансова помощ, предоставена по линия на Програмата за развитие на селските райони.
Моят въпрос към Вас е: ще се ангажирате ли в качеството си на министър с определяне на законови срокове, които да изискват предоставянето на всички критерии за оценка на проектните предложения, в това число и наредбите за прилагане на конкретните мерки в период от 45 до 60 дни преди стартиране на приема? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Таскова.
Заповядайте за отговор, министър Порожанов.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Таскова, за Министерството на земеделието, храните и горите е от изключителна важност кандидатите за подпомагане по Програмата за развитие на селските райони да са информирани за условията на подпомагането. Поради тази причина на заинтересованите страни се предоставя не само информация, но и реална възможност активно да участват в процеса на вземане на решение при определяне на условията за подпомагане по Програмата.
Принципите за определяне критериите за подбор са включени в Програмата за развитие на селските райони – в самата нея, която е одобрена от Европейската комисия с решение от 26 май 2015 г. Конкретните критерии за подбор за всяка подмярка от Програмата се обсъждат и одобряват от Комитета за наблюдение, който е колективен орган и включва всички ключови заинтересовани страни в областта на развитието на селските райони. Принципът на балансирано партньорство е основополагащ в определянето на състава на Комитета, в който участват най-представителните за съответните заинтересовани страни партньори, а именно компетентни национални, регионални, местни и други публични власти; социални партньори; академична общност; други организации, представляващи гражданското общество; неправителствени организации.
Протоколите на Комитета за наблюдение, които съдържат и проектите на решения, в това число критериите за подбор, се публикуват на електронната страница на Министерството на земеделието, храните и горите. Критериите за подбор са част от разпоредбите в проекта на наредба за прилагане на съответната мярка, която се публикува за обществено обсъждане и съгласно Закона за нормативните актове общественото обсъждане е не по-кратко от 30 дни. В този срок потенциалните кандидати имат възможност да се запознаят и изразят позицията си по отношение на условията на подпомагане. Приемите на заявления стартират след обнародване в „Държавен вестник“ на наредбата за прилагане на съответната подмярка.
Обобщено бих искал да Ви кажа, че от гледна точка на информираност, като се започне от Комитета по наблюдение, който предшества абсолютно всяко разглеждане на проект на наредба, в него участват абсолютно всички. Там се дебатират критериите и начините по прилагането на критериите. Впоследствие имаме минимум 45 дни от гледна точка на публичното обсъждане, излизането на наредбата в „Държавен вестник“, след което се стартира със заповед.
Това, с което бих искал ясно да се ангажирам и от тази трибуна, е, че няма да има заповед за прием, без преди това да са подготвени и Държавен фонд „Земеделие“ с неговите функционалности в ИСАК, и респективно вече в ИСУН, за да могат да обработват своевременно тези заявления.
И от друга страна, промени в критериите не е имало. Ще говорим – промени в критериите не е имало по нито една мярка от момента на спускането на заповед за подаването на заявленията по съответна мярка. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Следва реплика на госпожа Таскова.
Заповядайте.
КРЪСТИНА ТАСКОВА (Воля): Благодаря Ви, господин Министър.
Промени в критериите определено има след приема и аз ще се ангажирам да Ви запозная с тези доказателства.
Съжалявам, че не можете да поемете ангажимента да издадете заповед преди стартиране на приема 45 до 60 дни да е възможността за кандидатстване, тъй като всичко, което обяснихте – да, такава е процедурата, информираността може да бъде постигната, но никой няма време да следи всички неща, които се случват в държавата или в Министерството на земеделието, а трябва да има достатъчно време след като всичко това е утвърдено и вече може да подаде документите си. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Таскова.
Заповядайте за дуплика, министър Порожанов.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Самите срокове, които Вие упоменахте – не по-малко от 45 дни, фактически фигурират в нормативната уредба и без заповед, която да бъде издавана нарочно.
Това, което предстои за следващите приеми, ще бъде и по мярка 4.2, следващата мярка 7.2 ще бъде за общините. Приемите ще бъдат в зависимост от Закона за европейските фондове, като ще бъдат два месеца – самият процес на приема, и три месеца за общините, тъй като в тях имаме инвестиционни предложения. Така че Законът ще бъде спазван стриктно от гледна точка на времето за подаване на документите и респективно времето между заповед и стартиране на приема ще бъде при ясни правила, определени към заповедта за това какви са критериите и как ще бъдат тълкувани. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Министър.
Следващият въпрос е зададен отново от народния представител Кръстина Таскова относно намаляване на хранителните отпадъци.
Заповядайте, да развиете въпроса.
КРЪСТИНА ТАСКОВА (Воля): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! На 16 май тази година представители на Европейския парламент приеха Резолюция за намаляване на хранителните отпадъци с 30% до 2025 г. и с 50% до 2030 г. в сравнение с 2014 г. в страните – членки на Европейския съюз чрез премахване на съществуващите ограничения върху даряването на храни и премахване на объркването относно етикетите „най-добър до…“ и „използвай до…“.
След анализ на данните и предложените промени в политиките в Европейския съюз, моля да отговорите на следния въпрос: какви мерки възнамерява да предприеме българското правителство и в частност Вашето Министерство, с цел намаляване на хранителните отпадъци? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Таскова.
Заповядайте, министър Порожанов, за отговор на този въпрос.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Таскова, въпросът е сравнително нов, актуален и в бъдеще ще трябва да работим заедно по него.
Основният фокус върху превенцията при изхвърлянето на храна трябва да бъде на всеки етап от хранителната верига – производство, дистрибуция и консумация. Въпреки това, когато годна храна отпада и остава неизползвана по някакви причини, най-добрият начин е да се гарантира високото ниво на употреба на такава храна и тя да бъде редистрибутирана за човешка консумация.
Постигнатото до момента: със Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност се даде възможност оператори, даряващи храни и отговарящи на Закона, да се ползват от данъчни облекчения за направените дарения.
Освен това в Закона за храните е допълнено със създаването на Глава шеста „Хранително банкиране“ – разрешение за оператор на хранителна банка, което е в сила от 1 януари 2017 г. В нея подробно е разписана процедурата по издаване на разрешение за оператор на хранителна банка. Това е развито и в новия Закон, който правителството прие и ще бъде внесен в Народното събрание може би до две седмици, тъй като имаме уточнения по него.
Освободени от такса за регистрация, съгласно тарифата за таксите, които се събират от Българската агенция по безопасност на храните, са всички физически и юридически лица, които извършват хранително банкиране или други социални дейности.
Бъдещите насоки могат да бъдат характеризирани в следните направления: мерките, предприети от Европейската комисия имат за цел да се гарантира, че на национално ниво са разработени или ще се разработят програми за превенция на хранителните отпадъци и всички участници във веригата са получили и получават солидна и достоверна информация по проблема. Акцентите ще бъдат: да се определи обща дефиниция за хранителните отпадъци, като важен и измерим инструмент за статистически цели; повишаването на обществената информираност и познанията за предотвратяване на хранителния отпадък би редуцирало голяма част от проблема; сътрудничество между страните във веригата на предлагането на храни също е от решаващо значение; общо еднозначно тълкуване на етикетираните храни с термините „използвай преди…“ и „най-добър до…“; насоки за законово ползване по подходящ начин на храни с изтекъл срок на годност. Важно е също така да се обсъди възможността за обща рамка за използване на храните с изтекъл срок на годност за изхранването на животните.
Реалното функциониране на Българската хранителна банка като субект, който събирайки и дарявайки на нуждаещите се храна в срока на годност, е да подпомага хората и предотвратява изхвърлянето и унищожаването на произведена вече храна.
Министерството на земеделието, храните и горите и Българската агенция по безопасност на храните активно работят и подпомагат организации, които, спазвайки Закона за храните и всички правила за безопасност, разписани в европейските и национални правни норми, допринасят за намаляване на изхвърлянето на годна храна.
Както казах в началото, по тези теми тепърва ще се работи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Народният представител Кръстина Таскова – за реплика.
Заповядайте.
КРЪСТИНА ТАСКОВА (Воля): Благодаря Ви, господин Министър.
Да, темата наистина е много актуална и нова. Радвам се, че заявявате готовност да работим по темите съвместно и се надявам, че наистина ще успеем да се справим и ние с намаляване до 50% до 2030 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Желаете ли дуплика, господин Министър?
Продължаваме с въпрос от народните представители Димитър Данчев и Румен Георгиев относно проблеми с прилагането на подмярка 7.2. „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г.
Заповядайте, колеги.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Благодаря, Ви госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Със заповед на министъра на земеделието и храните, № РД-09-552 от 2 август 2016 г., е определен период за прием на заявления за подпомагане по Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г., подмярка 7.2. „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ за периода от 2 септември до 3 октомври 2016 г.
Какво е наложило промяната на Наредба № 12 от 25 юли 2016 г., изменена на 9 септември 2016 г., с която се уреждат условията и редът за прилагане на подмярка 7.2., след стартиране на процедурата за прием на заявления за подпомагане? Не се ли създават по този начин условия за непрозрачност и неравнопоставеност на кандидатите?
Следва да се има предвид, че Наредбата за прилагане на подмярка 7.2., която на практика определя условията за кандидатстване, беше обнародвана твърде късно – на 25 юли 2016 г., едва седем дни преди публикуване на заповедта за прием, определяща краен срок за кандидатстване – 3 октомври. Така бенефициентите по тази мярка – общини и неправителствени организации, се оказаха в ситуация да подготвят проекти със значителни бюджети и сериозен обем документация, в това число техническа такава, за едва два месеца.
За съжаление, информацията, с която разполагаме, показва и друг порок, във връзка с който е и нашият въпрос. Списъкът с райони с установен или прогнозиран воден стрес и с лошо качество на питейната вода, който е от ключово значение за покриване на критериите за оценка на подадените проекти, също е публикуван твърде късно. Липсата на възможност на сайта на Държавен фонд „Земеделие“ и Управляващия орган за проследяване на датата, на която е бил публикуван списъкът, практически обезсмисля поставените в заповедта за прием крайни срокове.
По-важното тук за нас е друго, а именно дали Вие, господин Министър, имате отговор на въпроса: как е било възможно една община, която към датата на публикуване на списъка с райони с установен или прогнозиран воден стрес и с лошо качество на питейната вода не е попадала в този списък, да успее в рамките на по-малко от месец, а именно в периода от промяната на Наредбата на 9 септември до края на срока за прием – 3 октомври 2016 г., да изготви качествено прединвестиционно проучване?
В тази връзка моля да ми отговорите също: вярно ли е, че списъкът с райони с установен или прогнозиран воден стрес и с лошо качество на питейната вода е променян и допълван в хода на прием на заявления за подпомагане, и ако да, на каква база и при какви критерии е редактиран този списък? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Данчев, уважаеми господин Георгиев, в одобрения текст на мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата и селските райони“ от Програмата за развитие на селските райони е посочено, че безвъзмездната финансова помощ се предоставя за дейности, свързани с изграждане, реконструкция и/или рехабилитация на водоснабдителни системи и съоръжения в агломерации под 2000 еквивалент жители в селските райони. Този текст е пренесен и в разпоредбите на Наредба № 12 за прилагане на подмярка 7.2. - данни за агломерациите под 2000 еквивалент жители, включени в Приложение № 3 към Наредбата. По него е изискан и предоставен на Министерството на земеделието и храните от Министерството на околната среда и водите през месец февруари 2016 г. списък с уточнение, че той не е окончателен и подлежи на актуализация в рамките на следващите месеци.
На база на получената информация списъкът с населени места в агломерации с под 2000 еквивалент жители беше включен в проекта на Наредба, публикуван на портала на обществените консултации за едномесечно публично обсъждане. В процеса на публичното обсъждане беше получен коментар от външна институция – Българската асоциация на консултантите по европейски програми, относно установено разминаване между Приложение № 3 и официалните данни в Националния статистически институт.
В същото време в Министерството беше получен и актуализиран списък на населените места и агломерации с под 2000 еквивалент жители от Министерството на околната среда и водите, който в минимална степен се различава от първоначално обявения. Актуализираният списък беше включен в окончателния вариант на Наредбата, обнародвана в „Държавен вестник“ на 2 август 2016 г. Съгласно заложените в нормативната уредба изисквания списъкът с населените места с установен или прогнозиран воден стрес и с лошо качество на питейната вода се изготвя на база на информация от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и трябва да е публично оповестен към началната дата, посочена в заповедта за прием на заявления за подпомагане по подмярка 7.2..
Критериите, които са свързани с ранкирането на тези проекти, а именно: райони с установен или прогнозиран воден стрес и другият - установено качество на питейната вода, компетентната институция, която предоставя информация по двата подкритерия, е Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Съгласно съгласуваните от Комитета за наблюдение подкритерии информацията от тях се предоставя от Министерството на регионалното развитие и благоустройството към началната дата, определена в заповедта за прием на заявления за подпомагане. Приемът на заявления за подпомагане е обявен със заповед от 2 август 2016 г. на министъра на земеделието и храните. Началната дата на прием по проекти е 2 септември 2016 г., а крайната дата -3 октомври 2016 г. Заповедта е публикувана на 2 август 2016 г.
В периода от 18 август до 1 септември са получени три писма от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, в които е посочено, че продължават да получават информация от общините за район с установен или прогнозиран воден стрес, която ни изпращат с цел изчерпателност на данните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Господин Министър, ще продължите в дупликата с отговора.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Имам едно изречение. Последната получена и включена в списъка информация от Министерството на регионалното развитие и благоустройството е от 1 септември 2016 г. Съгласно критерия за оценка на информацията, по която ще се извършва оценка на проектите, трябва да бъде предоставена от Министерството на регионалното развитие и благоустройството към началната дата, определена в заповедта за прием. Съгласно изискванията на критерия в списъка е включена информация, получена последно на 1 септември, но поради необходимостта да се обработи новата информация тя е публикувана на 14 септември, като това е всъщност забавянето в рамките на заповедта, но данните са отпреди приема. Много благодаря, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Министър.
Репликата ще бъде отправена от народния представител Румен Георгиев.
Заповядайте, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател!
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, ние Ви зададохме съвсем конкретни въпроси по отношение на това, че има промяна в самата Наредба по време на приема, което за нас е недопустимо. Преди малко Вие казахте на колежката Кръстина Таскова, че няма промяна в критерии, в наредби по време на приема, но в този конкретен случай, когато на 2 септември е стартирала самата процедура, на 9-и има промяна в самите критерии. За нас буди недоумение как едни общини, които не са били в този списък, попадат в списъка. Как тези общини в рамките на три седмици до крайния срок - 3 октомври, успяват да подготвят, макар и за това кратко време, да докажат инвестиционно проучване, техническа документация?
На тези въпроси искаме да чуем Вашия отговор, тъй като е недопустимо, ще повторя, когато е отворен приемът, да се променя Наредбата, тъй като това създава неравнопоставеност на участниците в процедурите и най-вече това, че едни общини в много кратък срок успяват да се подготвят.
Ако миналия път на въпроса на госпожа Евелина Василева, за пясъчните миди Вие казахте, че два месеца е кратък срок, защо сега се чудите дали да подпишете заповедта - тук също имаме два месеца?
Аз Ви предлагам да разпоредите вътрешна проверка дали е нормално това нещо да се случи - в рамките на приема да има промяна в самата процедура. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Заповядайте за дуплика. Не желаете.
Продължаваме с въпрос от народните представители Надя Клисурска и Кристина Сидорова относно качество и цена на детски храни, предлагани на българския пазар.
Заповядайте, госпожо Сидорова.
КРИСТИНА СИДОРОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми министър Порожанов! През месец юни излязоха резултатите от анализ, извършен от Българската агенция по безопасност на храните, който сравнява качеството и цените на българските хранителни продукти и техните европейски аналози. Констатирани бяха редица различия, като изключително тревожни са данните, касаещи детските храни. Например детски пюрета на една и съща марка, продавани на българския и на европейския пазар, имат разлика в съдържанието на продуктите. Мисля, няма нужда да уточнявам, че по-некачествените храни са на българския пазар. Още по-фрапираща и будеща недоумение е огромната разлика в цените на българските и европейските пюрета – между 90 и 107% по-високи цени плащат българските майки.
В тази връзка и предвид това, че докладът е известен вече почти три месеца, а реални действия всъщност не виждаме, Ви питам: какви конкретни мерки ще предприемете във връзка с констатираните притеснителни различия в качеството и цените на българските продукти и техните европейски аналози, защото българските деца заслужват качествена и евтина храна? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Сидорова.
Господин Министър, заповядайте за отговор на този въпрос.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Жекова, уважаема госпожо Сидорова! България принципно подкрепя становището на страните членки, в които са извършени анализи, че съществува явлението „двойно качество“ при идентични марки храни, предлагани на европейския пазар.
Проучването в България бе извършено на два етапа. Първият включваше сравнителен анализ на етикетите, органолептичен, физико-химичен анализ, а вторият бе съсредоточен само върху обявената информация на етикетите и стойността на храните. Резултатите и от двата етапа бяха обявени публично. Резултатът от първото проучване на пазара и лабораторно изпитване на детски храни – два вида пюрета, във връзка с двойния стандарт на храни, произведени от един и същи производител, или предлагани под една и съща марка и предлагани в различни държави – членки на Европейския съюз, показва, че в детското пюре от една и съща марка на етикета са обявени всички съставки, но в продукта, предлаган на българския пазар, обявеното съдържание на рапично олио – няма да влизам във всичките детайли, които бяха публикувани.
С няколко думи: дебатът беше направен на ниво Европейска комисия. Заседанието беше през месец юли, беше представен пред комисаря по защита на потребителите. Първоначално той каза, че не се налагат изменения в европейското законодателство. Разбира се, в последващи разговори с председателя на Европейската комисия господин Юнкер, на база на това, което словашкият премиер представи в тази среща, лично председателят Юнкер се обяви за това, че трябва да се търси решение. Решението може да бъде едно-единствено – единна уредба от гледна точка на качеството на продуктите на Единния европейски пазар, че когато продукт с едно наименование се предлага на европейския пазар, то трябва да бъде с абсолютно същото качество. Темата продължава, тя не е затворена.
По отношение на цените. Както знаете, направихме и втори чек на цените. Самите продукти са ги определяли независими експерти от федерациите за защита на потребителите – те са две на брой, Агенцията за храните и други. Не бяха констатирани съществени различия. За 10 продукта имаше по-високи цени, за останалите – частична равнопоставеност, и по-ниски цени на останалите продукти. Аз лично съм провел разговори с три от веригите – няма да ги упоменавам – визирайки проблема с първата част на анализа, тъй като тогава, освен детските храни, имаше и някои от шоколадовите изделия, които бяха с доста завишени цени.
Това са на този етап възможностите, които можем да направим в рамките на законодателната уредба, тъй като това са пазарни отношения в рамките на цените. Иначе сте абсолютно права и смятам, че ние ще продължим да проверяваме особено тези по-чувствителни продукти, ценовите нива в Европейския съюз и в България, но се надявам те да бъдат регулирани. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Порожанов.
Реплика от госпожа Клисурска.
Заповядайте.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, от отговора Ви, доколкото разбрахме, не стана ясно – а и ние го виждаме на българския пазар, да беше редуцирана цената на детските пюрета, такива каквито бяха констатирани като разлики между 90 и 107%.
В тази връзка сме запознати от изявите Ви пред медиите по отношение на срещите Ви с Комисията за защита на потребителите и срещата Ви от Съвета на министрите и изнесения доклад, но за нас е важно да чуем каква е българската позиция. Смятате ли, че трябва да има нова законова регламентация по отношение подобряване законодателството в тази посока и какво защитавате Вие като позиция?
Още повече, смятам, че проблемът е много актуален с качеството на храните от възникналия проблем с фипронила в яйчения прах. В средата на месец юли от всички медии чухме, че в България няма такъв проблем и че не може да има, след което през август месец вече има намерени две партиди със заразен яйчен прах, и то в храна, на която основни потребители са децата. Над 25 тона сладолед беше произведен с такъв заразен яйчен прах. В тази връзка видяхме последващите контролни мерки, които Министерството взема, но те би трябвало да са регулярни. Затова бих искала по-отчетливо да чуя каква е Вашата позиция по двойните стандарти на храните и по отношение на проблемите с фипронила в яйчения прах?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Клисурска. Преплетохте две теми, но го допуснах, защото става въпрос за качество и цена на детски храни.
Заповядайте за отговор, министър Порожанов.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Позицията за двойните стандарти е многократно обявявана и Вие я знаете. България подкрепя разработването на общ европейски подход и оценка на действащата правна рамка, за да могат да се вземат решения за справяне с двойното качество. Без определена нормативна регламентация – независимо дали ще бъде регламент, или някакъв друг акт на Комисията, няма как да имаме основания да претендираме за едно или за друго качество. Именно единният общ подход би осигурил ефективни инструменти за справянето с този проблем. Този проблем, разбира се, има свой имиджов характер, доверието към потребителя се нарушава, но в никакъв случай не говорим за некачествени храни.
За фипронила ще имам отделен отговор малко по-късно, понеже имам зададен такъв въпрос, но само тук ще кажа: никога и никой на никакъв етап не е казвал, че България не може да има проблем по фипронила. Онзи ден на заседанието на министрите беше изнесена информация – вече 26 страни от Европейския съюз имат внесени продукти със заразени с фипронил яйчени продукти или яйца и 19 страни извън Европейския съюз. Никой не е гарантиран, тъй като това е процес, който се е развивал от края на миналата година до откриването му преди два месеца. Всички коментари на най-засегнатите страни, откъдето идва източникът – Германия, Белгия, Холандия, частично и Франция, са, че това си е криминално деяние и то се преследва по съответните закони на държавите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Порожанов.
Следва питане от народния представител Павел Шопов относно третирането на посевите и овощните насаждения със забранени и опасни препарати за пчелите.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Не е поставян сериозно този въпрос в българското Народно събрание, нито на комисии. Не се лаская от това, но за да го поставям, нещата са стигнали до кокал.
Не знам, господин Министър, но виждали ли сте на прелките при кошерите умиращите отровени пчели – как тези малки животинки се гърчат и умират в страшни мъки? То е кошмарно! Да не говорим как изглежда това в очите на собствениците на кошерите – тези, които са ги гледали, които разчитат на тях, които живеят от тази продукция. Знайно е, че българският мед, заедно с произвеждания в Сърбия и Румъния, са най-качествените, най-добрите в Европа, пък и в света, и не могат да се сравняват по качество с фалшивите, идващи от други страни.
Особено след миналата зима, при която смъртността в някои райони предвид климатичните условия беше 80%, този въпрос е много актуален, защото тази година изобилстваха съобщенията и публикациите в печата за някои хора, занимаващи се с този бранш. Това бяха и лични впечатления. Въпросът стана още по-актуален. И така от година на година. Все се поставя въпросът от браншовите организации, от съюзите на пчеларите, но решение няма. Вярно, има някакви забрани, но те са фиктивни. Те не работят. Зная и схемата. Не от разрешени препарати се получат тези ексцесии. Всички пчелари, пък и собствениците на насаждения знаят как се отива в Турция и оттам се купуват евтини препарати, които са опасни не само за пчелите, те са опасни и за хората. Особено са ефективни, защото при тях просто няма мяра. Те са евтини и силно ефективни. Съответният селскостопански собственик, арендатор или собственик на насаждения решава проблема, но пчелите в околовръст на километри измират масово и се получава килим от пчели пред кошерите.
Моят въпрос към Вас е: какви констатации са направени от Министерството напоследък, ако щете в тази година, в последния сезон – има ли санкционирани селскостопански производители, които са пръскали със забранени химикали и препарати?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Приключвайте, господин Шопов!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да, завършвам.
Моят въпрос е: какво възнамерявате да направите в това отношение за запазването на този особено ценен бранш?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Шопов.
Заповядайте, господин Министър. Разполагате с пет минути за отговор на това питане.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Шопов! Българската агенция по безопасност на храните е компетентният орган по Закона за ветеринарномедицинската дейност, по Закона за защита на растенията, по Закона за пчеларството и действащата към момента Наредба за мерките за опазване на пчелите и пчелните семейства, за начините за провеждане на растителнозащитни, дезинфекционни и дезинсекционни дейности. В Наредбата са разписани условията и редът за извършване на растителнозащитни мероприятия с наземна и авиационна техника, като са посочени защитените зони, тоест минималното разстояние между третираните площи и граничещите с тях площи, заети от земеделски култури, и населени места, както и часовите интервали, в които не се допуска третиране на земеделските култури.
Условията и редът за оповестяване на мероприятията са задължения на възложителя на растително защитната дейност, когато използва авиационна техника за пръскане на растителността с препарати за растителна защита. Земеделските производители са длъжни да извършват растителнозащитните мероприятия с цел опазване на земеделските култури от вредители.
Съгласно чл. 8, от ал. 1 от Закона за защита на растенията всички растения и растителни продукти се поддържат и съхраняват в добро фитосанитарно състояние от лицата, които ги отглеждат, произвеждат, съхраняват, транспортират и продават.
Съгласно Закона за защита на растенията – чл. 112, се въвежда изискването лицата, които употребяват продукти за растителна защита с наземна техника или чрез въздушно пръскане, да уведомяват лично собствениците на пчелни семейства, разположени в землището на кметството по местонахождение на площите, които ще бъдат третирани, както и собствениците на пчелни семейства, разположени в граничещите землища, за датата и часа, в които ще се извършва всяко прилагане на продукти за растителна защита.
Българската агенция по безопасност на храните периодично организира срещи със земеделските производители, кметове на селища от съответния регион, пчелари и други, на които се обсъждат и разясняват задълженията на заинтересованите страни и контролните органи съгласно Закона за пчеларството и Наредба № 13 от 2016 г. за мерките за опазване на пчелите.
При спазване на изискванията, разписани в Закона – да не упоменавам отново законите, и от двете страни – собствениците на пчелни семейства и земеделските производители – не би се допуснал подмор на пчели вследствие на употребата на продукти на растителна защита при провеждане на растително защитните мероприятия.
През 2016 г. са постъпили 12 жалби и сигнали за подмор на пчели в областните дирекции по безопасност на храните – Варна, Велико Търново, Враца, Добрич, Ловеч, Пазарджик и Русе.
Извършени са 12 проверки на място от комисии, в които са включени инспектори от съответните областни дирекции. За да бъде установена причината за подмор на пчели от продукт за растителна защита, е необходимо да бъдат взети едновременно растителна проба и проба от засегнатите пчели.
От заключенията на комисиите относно спазването на Закона за пчеларството и Наредба № 13 е видно, че преобладават случаите, в които собствениците на пчелни семейства – жалбоподателите, отказват вземането на растителни проби и не желаят да поемат разходите за анализ, както е регламентирано в нормативната уредба. Освен това част от подадените жалби са били и неоснователни.
През 2016 г. са взети три проби при извършени проверки по жалбите, постъпили в Добрич – 1, в Ловеч – 1 и една проба – не упоменават от къде е.
В растителната проба, взета от инспекторите в Добрич, не е установено наличието на остатъци от употребени продукти от растителна защита. Само резултатите от извършените лабораторни изследвания на пробите, взети по жалбата в Ловеч, доказват връзка между причинения подмор на пчели и проведеното растително защитно мероприятие. По случая е съставен акт за установено административно нарушение.
През настоящата 2017 г. до 30 август са постъпили 5 жалби и сигнали за подмор на пчелите в областните дирекции по безопасност на храните в Монтана, Кюстендил, Плевен и Варна.
Извършени са проверки на място от съответните комисии. Не са взети проби за изследвания поради отказ на жалбоподателите, при което причината за подмора не е констатирана и не може да се направи връзка между смъртността на пчелите и проведените растително защитни мероприятия.
Малко данни за броя на пчелните семейства и пчелините за периода 2016 и 2017 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Времето Ви свърши.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Приключвам.
За 2016 г. към 30 юни 2016 г. имаме 929 хиляди пчелни семейства в 18 хиляди пчелина.
През 2017 г. към 31 август имаме 974 хиляди пчелни семейства в 19 хиляди, близо 20 хиляди пчелина.
Горепосочените данни за последните две години показват, че нямаме намаление, а съвсем леко увеличение на пчелите и пчелните семейства. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Министър, за отговора.
Господин Шопов, имате думата за уточняващи въпроси.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Благодаря, господин Министър, че във втората част на отговора Ви имаше конкретика и тя ме интересуваше. Много тревожна е тази констатация и това, което казвате, че в страната има само 12 случая и 12 жалби, които са били обследвани. Още по-тревожно е, че само в един от случаите на практика е констатирано вредоносно поведение от страна на селскостопанските производители.
Видно е, че уредбата е несъвършена, защото явлението е повсеместно и причинява страшно големи загуби. Пчеларите, които ни слушат и които са свидетели на това питане, са наясно с факта, че отравянето на пчелите е масово.
Някъде се къса връзката. Има дефицит на правила, на уредба. Още повече, трябва да се заплащат пробите. Това също не е правилно. Нужно е в това отношение да бъде променена уредбата, защото тези проби струват доста и не са по силите много често на засегнатите да платят необходимите такси за извършването на проверките.
Във всички случаи за мен този въпрос, питането, което правя, трябва да постави началото на процес оттук нататък, най-после, след много години, може би след десетилетия, защото това не е нов проблем, да се реши. В други страни този проблем е решен.
Селскостопанските производители трябва да са благодарни, че до насажденията им, до масивите се носят кошери, които опрашват растенията им и увеличават изключително много добивите – в пъти понякога се увеличават добивите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Времето изтече, да имате предвид!
Процедурата за питане предвижда Вие да имате уточняващи въпроси.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Уточняващ въпрос: възнамерявате ли да бъде осъществена някаква промяна в уредбата? Считате ли, че тя е остаряла и трябва да бъдат осъществени промени?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Много накратко. Съгласен съм с Вас, господин Шопов. Това, което към момента смятам, че можем да направим – разбира се, ще направим малко по-задълбочен преглед на проблема, трябва да направим регулярна извадка за този проблем, която да се финансира чрез Българската агенция по безопасност на храните – когато има констатиран подмор, когато има жалби и сигнали, за да се установи наистина, защото оттеглянето от жалбата и нефинансирането къса връзката на причината.
Само като информация: очаква се есента в Европейската комисия да бъде представен доклад за третирането с различни видове препарати и влиянието им върху пчелите. Знаете, че има препарати, които в момента не са препоръчителни, забранени са, но се дава опция за дерогация страните членки да ги ползват. На базата на този доклад, който се очаква да бъде внесен в Комисията, ще се вземе малко по-изчистено и ясно решение за ограничаване на препарати с вредно влияние именно върху пчелите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Ще вземете ли отношение, господин Шопов?
Заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Има оптимизъм в отговора, който давате, че ще се усъвършенства и уредбата, ще се затегне и контролът. Това е пътят. В това отношение трябва да се осъществява по-тясна връзка с пчеларските съюзи, пчеларските организации, които поставят този въпрос като един от основните. Знаете, че браншът е изключително успешен в българското селско стопанство и трябва да бъдат създадени всички условия.
Ще завърша с едно: имайте предвид, че пчеларите са по-особени хора, високоинтелигентни. Те защитават правата си по много тих и деликатен, внимателен начин. Те няма да направят както в други браншове – да извадят тракторите по улиците или да изкарват селскостопански животни пред Министерския съвет. Точно по тази причина трябва да им се отдаде дължимото.
Препоръчвам Ви да започнете регулярни срещи с техни представители, защото от близо един милион кошера, условията в България позволяват увеличение. Знаете, че българският мед е един от най-търсените в Европа с изключително висока норма на печалба. Това е път към интензивно земеделие, както и друг път съм казвал, което е особено необходимо на България – да бъде сменен досегашният екстензивен модел, с интензивно земеделие. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: И аз Ви благодаря, господин Шопов.
Преминаваме към следващия въпрос от парламентарния контрол – от народните представители Светла Маринова Бъчварова и Стоян Мирчев, относно политиката на Министерството на земеделието, храните и горите за развитието на биологичното производство.
Заповядайте, господин Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Въпросът ми е свързан с политиката на воденото от Вас Министерство за развитие на биологичното производство.
Нееднократно пред нас е поставян въпросът, който ще задам и на Вас. Аз съм от област Силистра, там земеделските производители наистина са много притеснени. Сами осъзнаваме, че този проблем не е само в Силистра, а е в цялата страна.
Проблемите в биологичното производство през настоящата година доведоха до ситуация много земеделски стопанства да не могат да подпишат договор през новия програмен период за подпомагане на производството на биологична продукция. Особено засегнати са земеделските стопани, за които 2016 г. е била последна – пета, за поемане на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“. Сами разбирате, че не може в един програмен период определени култури да са в обхвата на биоземеделието, в следващия – да не могат да се включат.
Нашият въпрос е: има ли готовност Министерството на земеделието, храните и горите за стартиране на нотификация пред Европейската комисия за прием на заявления за биологично производство през 2018 г.? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря за въпроса.
Заповядайте, господин Министър, да отговорите.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема проф. Бъчварова, уважаеми господин Мирчев! През месец май тази година беше публикуван анализ за възможностите за прием на заявления по мярка 11 „Биологично земеделие“ по Програмата за развитие на селските райони.
Резултатите от анализа показаха бюджетен дефицит по мярката в края на програмния период.
След финализиране на плащанията по мярката от Държавен фонд „Земеделие“ и на база данните от приключилата кампания в 2017 г. бе извършен повторен преглед на средствата, които са необходими за изпълнение на вече постигнатите ангажименти, като следва да се отчете възможността земеделски стопани да заявяват различни земеделски култури, съответно нива на подпомагане. Следва да бъде съобразен и фактът, че целите на Програмата за развитие на селските райони, заложени по подмярка за преход към биологично земеделие, са достигнати.
Нотифицирането на изменение на Програмата, свързано с ангажиране с допълнителни средства по мярка 11, не би следвало да се разглежда като единственото решение на създалата се ситуация, защото прехвърлянето на средства към мярката може да доведе до ограничение в приеми по планирани в Програмата мерки и съответните заложени индикатори.
Към настоящия момент се разработват мерки, които да допринесат за подобряване на ефективността на системата за контрол в областта на биологичното земеделие. Препоръки, свързани със засилване на извършените проверки, са отправени както от службите на Европейската комисия, така и на самите земеделски стопани. По-високата ефективност на проверките, извършени от всички компетентни органи, цели, от една страна, да минимизира възможността за отпускане на средства към земеделските стопани, които прилагат недотам добри практики при извършване на дейности, като по този начин се гарантира целесъобразното изразходване на средствата по мярката.
На базата на прегледа на изпълнението на Програмата в края на 2018 г. от страна на Европейската комисия ще бъдат анализирани резултатите от изпълнението й, като на база тези резултати могат да бъдат изведени препоръки и предложения за изменения в Програмата.
Към настоящия момент това не е нова тема – може би за втори, трети или четвърти път я дискутираме. По мярка 11 имаме 50 млн. евро дефицит на база на поетите към момента ангажименти. Тъй като биологичните производители, давам Ви сравнение, от 1054 през 2011 г., през 2016 г. са станали 7262 като регистриран брой биологични производители – дали са в преход, или като биологични производители, е невъзможно да бъдат покрити всички със субсидии, а могат да бъдат финансирани тези, които са влезли в Програмата на настоящия програмен период и към тях са поети петгодишните ангажименти. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Заповядайте, госпожо Бъчварова, за отношение.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, колеги! Уважаеми господин Министър, аз се съгласявам с Вас, че има точно бюджетен дефицит по отношение на средствата за биологично производство. Считам, че в самите параметри при защита на Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. този дефицит е залегнал, поради малкото финансови ресурси, които са отделени и нямаше да бъде такъв, ако тогава Министерството на земеделието беше достатъчно добре позиционирано, за да приеме предложенията на биологичните производители.
Съгласявам се с Вас, че не е единствен вариантът да се прехвърлят средства от едни мерки към биологичното производство, за да могат да бъдат удовлетворени желаещите, съответно за биологично производство, без да разширяват своите ангажименти към настоящия момент.
Моите конкретни въпроси към Вас са свързани с това: освен контрола на биологичните производители, Вие считате ли, че е необходим и много по-сериозен контрол към сертифициращите фирми? Аз оставам с впечатление, че там също има доста сериозни проблеми, на които Министерството на земеделието би следвало да обърне внимание, защото с лекота се предоставят възможности за биологично производство, без след това то да е свързано с подпомагане.
Освен това, друго предложение, което при обсъжданията с биологични производители срещаме като предложение, е: възможно ли е да има диференциация на плащанията? Защото съгласете се, че, когато отглеждате един декар орехова градина, разходите за нея са много по-малко, отколкото например производството или отглеждането на ябълкова градина, или малини, което е свързано с доста по-голяма интензивност и от гледна точка на заетост на работна ръка, от гледна точка и на други преки разходи, за да може да се мисли в такава насока.
Тъй като вчера излезе информация, свързана с неудовлетворението на биологичните производители по Мярка 4.2, критериите, които се обсъждат…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Времето, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА: … имате ли – това явно е извън въпроса, но те не са доволни от ранкинга и критериите, които се предлагат в мярка 4.2 към настоящия момент, която е на етап обсъждане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте за дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Много накратко. По 4.2 не мога да Ви кажа от какво не са доволни – те така или иначе са приоритетен сектор, ще се запозная с темата.
Проблем с цялата система на биологичен контрол има и Вие го знаете. Ние сме го дебатирали и в момента пред Европейската комисия. Имаме план, по който регулираме цялостната система – законодателство, Министерство, респективно контрол на сертифициращите лица, работа на сертифициращите лица в контекста на сертифициране на биологичните производители и гарантиране на тяхната дейност.
Имаше пропуски – в момента ги отстраняваме. В отделен разговор можем да влезем и в детайлите.
По отношение на диференцираните ставки – трудно ми е в момента да Ви кажа, защото трябва да погледнем какво е заложено в Програмата и дали се налага да се прави някаква нотификация. По-основното, независимо как ще бъдат разгледани или направени ставките – проблемът е с липсата на бюджет. Да, над 250 милиона са по мярка 11. Според мен съвсем спокойно е можело да бъдат по-малко по мярка 10, защото там има едни подмерки, които лично на мен не ми харесват, но така или иначе ги има и са заложени. Те можеха да отидат в биологичното производство. Истината, и Вие го знаете, е, че доброто подпомагане на биологичния сектор във всяко едно отношение, защото те могат да наредят до шест или седем вида подпомагане, преекспонира желанието да се занимаваме с биологичен сектор. Затова наистина е важен контролът, който да се извършва и от контролиращите органи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, господин Министър.
Преминаваме към следващия въпрос, а той е от народния представител Димитър Бойчев Петров – относно неизпълнението на Закона за рибарството и аквакултурите.
Заповядайте, господин Петров, да развиете въпроса.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, колеги, уважаеми господин Министър! В края на 2015 г. Народното събрание гласува промени в Закона за рибарството и аквакултурите. Измененията бяха предложени от мен и група народни представители от Черноморския регион. В промените е записано отпадането на задължението на рибарите с малки съдове до 10 м, които осъществяват непромишлен риболов, да отпадне воденето на риболовен дневник.
В мотивите към Законопроекта е записано, че страната ни разполага с риболовен флот от над 3 хиляди риболовни съда. Във всички свои документи и официални изявления Европейският съюз изразява подкрепа за насърчаване на улова с такива малки съдове.
В действащия към онзи момент Закон обаче беше предвидено да се води голям брой документация от страна на риболовците – счетоводство, риболовен дневник, периодични декларации и така нататък. Почти две години по-късно, въпреки приетите законодателни промени, от рибарите все още се изисква да предоставят същата обемна документация пред Изпълнителната агенция.
Над 90% от българския риболовен флот, наброяващ тези 3 хиляди съда, се използва основно за непромишлен риболов. Тяхната дейност е насочена към улова на риба и водни организми за собствени нужди, за допълване на доходи и запазване на занаята на местните рибари. С неспазване на законодателните промени Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури реално възпрепятства поддържането на поминъка на българските рибари.
Уважаеми господин Министър, моля в тази връзка да ми отговорите на следните въпроси: защо е допуснато неизпълнение от страна на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури на приетите изменения в Закона за рибарството и аквакултурите и кога ще бъдат предприети мерки за спазване на този Закон? Въпросите са и в контекста на отпадане на административната тежест, които са в момента акцент на това правителство. Благодаря Ви предварително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Бойчев! Първо, малко информация. На 31 декември 2016 г. Българският риболовен флот, извършващ стопански риболов, във водите на Черно море се състои от 1910 кораба, от тях 1751 с дължина до 10 м, като неактивни от тях, неизвършили стопански риболов са около 40%. Бих искал да уточня, че приблизително 68% или 730 кораба от активните с дължина до 10 м са подавали декларации за произход на кораб през цялата 2016 г. Следва да се има предвид, че по Закона за рибарството и аквакултурите стопанският риболов представлява дейност, при която се извършва улов на риба и други водни организми с цел стопанска дейност и реализиране на доход, независимо от това дали дейността се извършва постоянно, сезонно или временно.
На 29 декември 2015 г. в „Държавен вестник“ са обнародвани измененията и допълненията на Закона за рибарството и аквакултурите, насочени към облекчаване на изискванията по отношение на риболовните кораби с дължина до 10 м. Едно от изискванията се съдържа в нормата на чл. 19, ал. 10 от горецитирания Закон, предоставяща възможност капитаните на тези риболовни кораби да бъдат освободени от задължението за водене на риболовен дневник. Тази възможност обаче е приложима само при условие, че е налице влязъл в сила план за статистически извадки, в съответствие с правото на Европейския съюз. Това изискване произтича от разпоредбата на чл. 16 от параграф 1, на Регламент 1224/2009 г. за създаване система за контрол на Общността за гарантиране спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството. Съгласно нея, за да се гарантира спазването на правилата на обща политика в областта на рибарството, всяка държава членка наблюдава въз основа на извадки дейността на риболовните кораби, които не са предмет на изискванията да водят риболовен дневник. За тази цел всяка държава изготвя план за статистически извадки въз основа на методика, приета от Европейската комисия и го изпраща на Комисията всяка година до 31 януари, като посочва използваните методи за изготвянето на този план. С други думи, освобождаването на капитаните на риболовни кораби с дължина до 10 м от задължението за водене на риболовен дневник следва да бъде предшествано от изготвен и изпратен план за статистически извадки въз основа на методика, приета от Комисията.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите до влизане в сила на плана за статистическите извадки капитаните на риболовни кораби с дължина до 10 м, са длъжни да предават в Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури допълнените декларации за произход по чл. 20, а именно риболовните дневници, до 5-то число на месеца.
Предвид гореизложеното, формално не е налице неизпълнение на Закона. Този отговор определено дразни и мен – за което се извинявам, че трябва да Ви го кажа. Излиза така, че Законът е влязъл преди 20 месеца, преди 20 месеца е трябвало да се създаде организация, да се направи тази методика за статистическите извадки, тя да се вкара в Комисията, да се одобри, с което автоматично да падне ангажимента на капитаните на малките съдове да водят тези дневници. До момента това не е направено! Правен е един „пилотен“ план, който не е бил одобрен и така нататък. Това, което с чувство дори и на срам бих искал да кажа, е, че поемам лично темата, да видя докъде е стигнала и съответно ще предприема санкции за лицата, които не са изпълнили ангажиментите си в тези 20 месеца. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Бойчев, заповядайте.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Министър.
Сам разбирате сериозността на въпроса. Аз съм удовлетворен от това, което чух. Ще Ви помоля Вашите подчинени служители в ИАРА в по-кратки срокове да се ангажират да си вършат работата.
Другият въпрос, който е по-голям и би решил доста други проблеми, които има, е воденето на този регистър, защото в него всички се водят като риболовни кораби и там е може би порокът. Ако можете да обърнете внимание и да се направи ревизия, защото по директива също има разграничение на кораби, които са до 10 м и над 10 м. Тези до 10 м са с много по-облекчени изисквания спрямо онези, които извършват промишления риболов. Искам да Ви обърна внимание, ако може да се ангажираме по-сериозно с ревизия на този регистър, евентуално да се разграничат лодките до 10 м и корабите над 10 м. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви.
Имате думата за дуплика.
Ще ползвате ли, господин Министър? Не.
Преминаваме към следващия въпрос, който също е към министър Порожанов. Той е от народните представители Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова и Даниел Петков Йорданов относно управлението на Държавния поземлен фонд.
Заповядайте, господин Йорданов, да развиете въпроса.
ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, управлението на държавния поземлен фонд е от компетентността на министъра на земеделието, храните и горите. Ефективното провеждане на търгове за земи от държавния поземлен фонд е тромава и дълга процедура. По официални данни за сключените едногодишни и многогодишни договори за земеделски земи за последните няколко години показват, че няма особено големи различия в получените средни рентни плащания за страната, а това поставя под въпрос ефективността от провеждане на процедури за сключване на едногодишни договори за земеделски земи от Държавния поземлен фонд.
Нашият въпрос към Вас, господин Министър, е: каква ще е политиката на Министерството на земеделието, храните и горите относно управлението на държавния поземлен фонд, а именно по отношение на сключването на многогодишни договори, в това число и сключване на такива за изграждане на трайни насаждения? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Йорданов.
Заповядайте, господин Министър, за отговор.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаема проф. Бъчварова, уважаеми господин Йорданов, земеделските земи от държавния поземлен фонд се предоставят за ползване под наем или аренда чрез търг, съгласно разпоредбите на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Правилника за прилагането му.
Търговете се провеждат от областните дирекции „Земеделие“ и на тръжни сесии с тайно наддаване, при условията и реда, определени в чл. 47ж и следващите от Правилника. За стопанската 2016 – 2017 г. са обявени на търг за едногодишни полски култури 128 хил. 582 дка за срок от една стопанска година и 49 хил. 618 дка за срок до пет стопански години, 3108 дка за дългосрочно ползване за създаване на трайни насаждения и 3800 дка за дългосрочно ползване за отглеждане на съществуващи трайни насаждения. В резултат на проведените търгове за отдаване под наем и аренда в страната за стопанската 2016 – 2017 г. от обявените свободни земеделски земи за едногодишни полски култури и трайни насаждения са сключени договори за 77 хил. 400 дка.
В изпълнение на разпоредбите на Закона и Правилника за прилагане, със Заповед от 30 март 2017 г. на министъра на земеделието и храните, е открита процедура за провеждане на търг за отдаване под наем или аренда на свободни земеделски земи от държавния поземлен фонд в страната за следващата стопанска година 2017 – 2018 г., като със заповедта са одобрени образците на тръжните документи за участие в търга.
С оглед ефективното управление на земите от държавния поземлен фонд политиката на Министерството на земеделието, храните и горите е насочена към осигуряване на условия за конкурентното им ползване, получаване на по-висока доходност, съобразно условията на сектора и възможност за развитие и участие в земеползването на нови производители. Освен това, е приета и Разпоредба 24а, ал. 9 от Закона, с която е определено, че при наличие на спечелени имоти, които частично или изцяло не попадат в специализирания слой за допустимост на земеделските площи за подпомагане, не се дължи плащане на наемната или арендна вноска за първата стопанска година по договора.
В тази връзка към настоящия момент като министър на земеделието и храните съм изразил съгласие за предоставяне на имоти от Държавния поземлен фонд под наем или аренда за отглеждане на годишни полски култури, за създаване на трайни насаждения и доотглеждане на съществуващи трайни насаждения за стопанската 2017 – 2018 г. в цялата страна по постъпилите в Министерството на земеделието, горите и храните предложения от областните дирекции „Земеделие“, в това число 46 хил. дка за срок до една стопанска година и с 241 хил. дка – закръглям ги, разбира се, до пет стопански години. Както виждате, съотношението е променено драстично в полза на по-дългосрочното ползване. Дългосрочно ползване и създаване на трайни насаждения – 3 хиляди, дългосрочно ползване за доотглеждане на съществуващи трайни насаждения – 7 хиляди.
Видно от горецитираната информация и с оглед устойчивото управление на земеделските земи на държавния поземлен фонд, предлаганата площ за дългосрочно отдаване през следващата стопанска година е увеличена почти пет пъти в сравнение с предходната стопанска година, с което се предоставя възможност за сключване на дългосрочни договори за отдаване под наем или аренда на земеделски земи в него. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Заповядайте за реплика, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, колеги! Уважаеми господин Министър, на практика Вашият отговор потвърждава тезата, че Държавният поземлен фонд може да се използва като инструмент и ефективното му управление създава предпоставки за заетост, а също така и за включване на нови земеделски стопани в производството на земеделска продукция.
Искам да Ви обърна внимание, че през миналата година в Европейската комисия излезе доклад, който констатира изключително голямата концентрация на земеделска земя с огромни мащаби в малко на брой земеделски стопани. Една от препоръките и едно от притесненията на този доклад беше, че млади земеделски стопани под никаква форма нямат достъп до обработване на земеделска земя. Според нас държавният поземлен фонд може да се управлява и да осъществява политики в областта на земеделието, чрез осигуряване на достъп именно на хора, които искат да стартират бизнес, но с едногодишните договори те не могат да го направят, защото една инвестиция изисква време, за да бъде възвърната – техника, хора, заетост, инвестиции в разходи за производство.
Въпросът, който ние имаме към Вас, е: това съотношение, което явно е започнало да се променя за 2016-2017 г., ще бъде ли насочено и ще продължи ли като политика през следващите години; ще имат ли приоритет младите земеделски стопани, които искат да стартират бизнес, да могат да направят необходимото, за да имат достъп да реализират своите инвестиционни намерения и тази картина, която е доста стряскаща не само за България, но за всички страни от Европейския съюз, да започне тенденция на преодоляване на тази огромна концентрация на земята? Факт е, в България тя е наистина страхотен проблем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова.
Ще ползвате ли дуплика?
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Безспорно е, че трябва да се създава устойчивост на всеки един предприемач, включително и в сектора по земеделие. Така че за мен не е някаква тема, дали да бъде продължена подобна устойчива – за отдаване на по-дълги периоди на терени от държавния поземлен фонд. Законът ясно казва, че той се отдава чрез тръжни процедури. По никакъв начин в тръжните процедури не е залегнало един или друг, включително дали ще бъдат млади фермери или други, да имат привилегия по отношение на тези процедури. Така че от законодателна гледна точка при оперирането с държавния поземлен фонд това не е позволено като приоритет.
Вие знаете, че при младите фермери има доста голям интерес, особено по Мярката за млади фермери. Те имат своите възможности да кандидатстват за плащания по 6.4, по 6.1, но най-вече по 6.4. Така че темата за държавния поземлен фонд, освен да създава устойчивост в рамките на времето, когато се взема под наем, на този етап смятаме, че е достатъчна. Създаването на преференция за млади фермери за ползване на държавен поземлен фонд, е въпрос на законодателно и политическо решение. В момента не мога да Ви кажа дали такова трябва да се направи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, господин Министър.
Следващият въпрос е от народния представител Кристина Максимова Сидорова относно незаконната сеч в община Севлиево.
Заповядайте, госпожо Сидорова, да развиете въпроса си.
КРИСТИНА СИДОРОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми министър Порожанов! Един от належащите за решаване въпрос в община Севлиево е справяне с незаконната сеч. Ежеседмично се регистрират случаи на незаконно придобита дървесина. Още по-тревожен е фактът, че част от тези сигнали касаят изсичането на вековни букови гори, находящи се във вододайната зона на града. Премахването на дърветата в тази зона води до замътняване и влошаване качеството на питейната вода за севлиевци. С обезлесяването се разрушава повърхностния хумусен слой на почвата, чувствително се намалява количеството на подпочвени води и качеството на водата се влошава. След всеки дъжд Севлиево е без вода, защото водата е негодна за пиене и е страшно мътна. След десетки сигнали на жители на община Севлиево и след като моя въпрос бе входиран, става дума за средата на месец юли, бе разпоредена проверка, която само констатира така изнесените факти.
Интересна подробност е, че няколко дни след приключване на проверката отново има регистрирани случаи на незаконна сеч. В тази връзка Ви питам: какви действия ще предприемете за справяне с незаконната сеч на територията на община Севлиево?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, госпожо Сидорова.
Имате думата, господин Министър.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Сидорова! Темата за незаконната сеч е приоритет на екипа, на ръководството Министерството от първата седмица. За съжаление, и други болезнени теми в горите са ни приоритет, но в момента те не са тема.
На страницата на Министерството може да видите изнесените над 60 хиляди проверки и констатирани нарушения, задържани транспортни средства и така нататък. На територията на община Севлиево попадат Държавно горско стопанство – „Севлиево“, и Държавно ловно стопанство „Росица“. През 2017 г на територията на държавно горско стопанство „Севлиево“ са издадени 378 позволителни за сеч, като в издадените позволителни за сеч не попадат вододайни зони, като от тях 64 са за държавни горски територии, 312 са за гори, собственост на физически или юридически лица, и 2 са за общински горски територии. От началото на тази година до момента на територията на горското стопанство е констатирана незаконна сеч на единични дървета, за което са съставени осем акта за установяване на административни нарушения и са задържани 8 моторни триони.
През 2017 г. на територията на Държавно ловно стопанство „Росица“ са издадени 212 позволителни за сеч, съответно 129 за държавни горски територии, 81 за гори, собственост на физически и/или юридически лица, и две на общински горски територии. От началото на годината към настоящия момент на територията на ловното стопанство е констатирана незаконна сеч, за което съставен един акт за установяване на административно нарушение и е задържан един моторен трион.
На територията на ДГС „Росица“ попадат 4 санитарно-охранителни зони: „Росица“, „Бяла“, „Зелениковец“ и „Багарешница“. В териториалния обхват на тези зони са издадени 40 позволителни за сеч насаждения, държавни горски територии – 28 позволителни за сеч по сключени договори за ползване на дървесина през 2016, и 12 позволителни за сеч по сключени договор за ползване през 2017 г. Добитата дървесина към настоящия момент от санитарно-охранителните зони е 5488 плътни кубически метра. Също така на територията на ловно стопанство в санитарно-охранителната зона „Бяла“ са издадени 8 позволителни за сеч в насаждение горски територии, собственост на физически и/или юридически лица, и две позволителни в общинските горски територии.
Във връзка със сигнал, постъпил от местни жители и медии, в края на 2015 година при извършена проверка от служители на Регионална дирекция по горите – град Велико Търново, е констатирана незаконна сеч в 16 поземлени имота в горска територия – общинска собственост, за които няма издадени позволителни за сеч. Установена е сеч на около 6000 дървета с обем 1505 плътни кубически метра дървесина. За констатираното от проверката своевременно е уведомена и със сигнално писмо Районна прокуратура Севлиево.
Предвид тези обезпокоителни факти, може да бъде допуснато обективно предположение, че тази незаконна сеч в особено големи размери продължава да буди безпокойство в жителите на общината и към настоящия момент. През последните две години бяха предприети основни нормативни изменения. Първата основна промяна е свързана с въвеждането на системи за постоянно видеонаблюдение в регистрираните обекти по чл. 206 от Закона за горите.
Другата съществена промяна – въведеното нормативно изискване за монтаж на устройство за позициониране и проследяване на всяко транспортно средство чрез GPS, което на практика елиминира възможността за повторно използване на един и същи превозен билет. Тези две изменения са заложени в текстовете на чл. 148 и чл. 206 от Закона за горите, респективно в наредбите.
Налице е още една мярка, която бе въведена с промените в Закона за горите през 2015 г., а именно забраната за извършване на добив на дървесина в тъмната част на денонощието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Времето, господин Министър, го пресрочихте.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Приключвам.
Това са с няколко думи мерките, които са предприети и информацията, която получихте за откритите нарушения и издадените актове в рамките на тези стопанства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Имате думата за реплика, госпожо Сидорова.
КРИСТИНА СИДОРОВА (БСП за България): Уважаеми господин Министър, благодаря за отговора. Това, което чух от Вашия отговор е, че са предприети мерки, но те не са достатъчни за справяне с незаконната сеч, още повече, че това, което казах и в началото на моя въпрос, става дума за вододайна зона и за водоснабдяването на община Севлиево, един наистина много болезнен за севлиевци проблем. Надявам се, че ще продължат мерките – по-конкретни действията по адекватни, за справяне със сечта и в следващите години няма да имаме такива данни за десетки кубици, както казахте преди малко, незаконно придобита дървесина. Будните граждани на Севлиево продължават да следят този въпрос и ако има нарушения отново, ще Ви сигнализирам и информирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, госпожо Сидерова.
Дуплика, господин Министър? Няма да ползвате.
Преминаваме към следващия въпрос. Той е от народния представител Петър Христов Петров – относно намиране на допълнителни средства при прилагане на подмярка 19.2 от Оперативна програма за развитие на селските райони.
Заповядайте, господин Петров, да развиете въпроса.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ОП): Благодаря, господин Заместник-председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! В програмния период 2014-2020 г. от Европейската комисия отпуснаха по-малко средства за програма „Лидер“, която сега е известна като водено от общностите местно развитие. В тази връзка при първата покана много от кандидатите, които искаха да се явят със своите стратегии в Министерството на земеделието и храните, не успяха да направят това, защото имаше обективни трудности с многофондовото кандидатстване, което сега се допусна. В резултат на проведената покана около 40 проекта на местни инициативни групи, както е известно на широката общественост – „воденото от общностите местно развитие“, са бившите местни инициативни групи. Бяха одобрени 40 проекта, обхващащи около или малко повече от 70 общини, при положение че в България има 231 общини, които са допустими да кандидатстват по тази мярка.
Остатъчният ресурс, който остана за поканата, която изтече на 31-ви август тази година, е с 20% по-малък, а, както и аз очаквах, броят на проектите, които се внесоха, е много по-голям, да не говорим за броя на общините, който е 120 – 130 общини. От подадените, доколкото имам информация, 70 проекта, във всички случаи при 20% по-малко остатъчен ресурс каквото и да се прави, ще бъдат одобрени сигурно не повече от 30 проекта. Е, има и начин, разбира се, да се одобрят повече проекти, като се орежат програмите от стратегиите.
Аз исках преди всичко да Ви попитам: какви мерки ще предприеме Министерството на земеделието, храните и горите, за да осигури допълнителен ресурс от 25 – 30 млн. лв., което би осигурило равнопоставеност на кандидатите от първата и втора покана съобразно броя на проектите, които се очаква да бъдат одобрени?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Петров.
Заповядайте за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Петров! Общият бюджет на подмярка 19. „Прилагане на операции в рамките на стратегии за водено от общностите местно развитие“ е над 90 млн. евро. Одобрените местни инициативни групи по подмярка 19.2. получават и подкрепа за текущи разходи и дейности по информиране и популяризиране по подмярка 19.4., чийто бюджет е 30 млн. евро.
Със заповед на министъра на земеделието и храните от 29 декември 2015 г. – има изменение през 2016 г., бе утвърдена покана за подбор на МИГ-ове и стратегии за водено от общностите местно развитие по подмярка 19.2. Приемът на заявленията е проведен в периода 15 февруари – 31 май 2016 г. Бюджетът, който включва финансов принос от Програмата, е над 60 млн. евро. – 45 милиона по подмярка 19.2 и 15 млн. евро по подмярка 19.4.
Със Заповед от 29 август 2016 г. на министъра на земеделието и храните приемът по Програмата беше увеличен с 16 млн. 600 хил. евро, а именно до 76 милиона. В тази връзка в рамките на първия прием по подмярка 19.2 бяха одобрени 40 стратегии за водено от общностите местно развитие и бяха договорени 63% от разполагаемите средства.
Управляващият орган по Програмата обяви процедура за втори прием със заповед от 23 юни 2017 г. на ръководителя на управляващия орган, като са утвърдени и насоки за определяне на условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените стратегии. Кандидатите за МИГ можеха да подават документи в системата ИСУН 2020 от 30 юни до 17,30 ч. на 31 август 2017 г. Финансовият ресурс по него от страна на Програмата за развитие на селските райони е остатък от общия финансов ресурс по подмярката или малко над 32 млн. евро.
По втория прием стратегии подадоха 70 местни инициативни групи, тъй като всяка стратегия трябва да включва Европейски земеделски фонд за развитие на селски райони. Той се явява като определящ фонд за броя на одобрените стратегии по приема. Цитираният бюджет ще позволи одобрението на около 22 стратегии.
В края на 2016 г. в управляващия орган бяха получени предложения от Националното сдружение на общините на Република България с искане за повишаване размера на бюджета по Програмата за втория прием на стратегии по подмярка 19.2., като по този начин ще се позволи по-голям брой инвестиции на местни инициативни групи.
Със завишаване средствата по приема е необходимо такива да бъдат прехвърлени от други мерки по Програмата. Прехвърлянето на средства по мерките се извършва чрез промяна на Програмата, която подлежи на одобрение първо от Комитета по наблюдение, а впоследствие от Европейската комисия. За получаване на такова одобрение е необходим определен период, който има своето технологично време за тези процедури.
В заключение бих искал да обърна внимание, че по първия прием са одобрение и работят 40 местни инициативни групи и както вече споменах, се очаква по втория прием да бъдат 22.
По този начин ще бъде изпълнен един от индикаторите за изпълнение на подхода, водено от общностите местно развитие, а именно 60 одобрени местни инициативни групи. Така броят на МИГ-овете към настоящия програмен период ще надхвърли одобрените през предходния програмен период, когато бяха финансирани само 35 МИГ-ове.
В заключение, по нито една от мерките парите не достигат. Има една или две, или други, които леко не са започнали.
Темата преди малко беше за биологичното. Темата можем да отворим за всяка една мярка, включително и общинските мерки, за които ще отваряме втори прием в края на годината, пак по остатъчния ресурс. Така че бих искал да Ви кажа, че не предвиждаме прехвърляне на нови средства по тези мерки по Програмата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Имате думата за реплика – господин Петров, заповядайте.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ОП): Благодаря Ви.
Благодаря за отговора, господин Министър. Разбира се, аз очаквах да чуя един по професионален отговор, който да отговаря на новите моменти, които настъпиха през програмния период, а именно че имаме много по-голям капацитет в малките общини, които разработват наистина много добри проекти за МИГ-овете.
Аз самият искам да декларирам, че нямам конфликт на интереси, не участвам в никакви схеми, в никакви консултантски услуги в това отношение, за да сте спокоен.
Искам да кажа, че няма абсолютно никакъв проблем да бъдат събрани тези, за които казваме в моя въпрос – 20-25 млн. евро, и да бъдат дадени на оставащите, както Вие споменахте във Вашия отчет, 50 местни инициативни групи, които няма да получат никакви средства.
Уважаеми колеги, това можете да го кажете на Вашите избиратели – 50 местни инициативни групи с около 80 до 90 общини няма да получат никакъв лев. Това означава, че малките селца, които са в рамките на малките общини няма да могат да получат никакви пари за своите малки проекти. Тези, малките и средни, производители няма да получат нищо, защото само това е ресурсът, от който те могат да кандидатстват.
Затова ще настоява да бъде гласувана съответната поправка, да бъдат намерени средствата. Мисля, че няма никакъв проблем, тъй като самите общини – Сдружението на общините, е съгласно това да стане, а Министерството не иска да го направи, защото ще му се създаде много работа, защото ще изпусне усвояването на средствата по другите програми, които също са трудни и сложни.
В заключение, искам да кажа, че няма да се откажа да искам и да изискам от министъра да направи необходимото за намиране на тези средства – има ги, те са в Програмата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Петров.
Дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Искам да се извиня, че изказването ми било непрофесионално. Разбира се, Вашата реплика беше изключително професионална, създавайки апокалиптична картина в малките места.
Искам да Ви кажа, че МИГ овете могат много, много да подобрят начина на управление и на ефективността при усвояването на тези средства, които въобще не са малко. На много места няма да се осигури финансиране по Програмата за развитие на селските райони. Конкуренцията и по общинските проекти, и в частните инвестиции е изключително голяма. Отново искам да Ви кажа, че тези пари ги няма, но аз не възразявам Вие да настоявате непрекъснато. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Преминаваме към следващото питане от проф. Светла Бъчварова и Георги Гьоков относно политиката на Министерството на земеделието, храните и горите за създаване на ред в поземлените отношения.
Заповядайте, проф. Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, колеги, уважаеми господин Министър! Проблемите при стопанисването на земята не са от вчера, но през последните години сякаш те се задълбочиха, като критичните точки в отношенията са в две посоки. Първата е между собственици на земеделски земи и тези, които стопанисват земята при сключването на договори за наем и аренда. А освен това, вече има и сериозно напрежение между малки и средни земеделски стопани, и големи, които успяват под някаква форма да ги изместят от съответните територии и да увеличават непрекъснато обработваемата си земя.
Изобретателността е изключително голяма по отношение най вече на договорите, които се предоставят като правно основание за получаване на европейски субсидии. Тази изобретателност касае както едногодишните договори, за които в повечето случаи се установява, че са фалшиви, а вече и в последния месец темата с вписани фалшиви договори, които касаят около 43 хил. дка „бели петна“, които съответно бяха припознати от фирми като реално обработващи и вписани в съда.
Причините са различни за това състояние на поземлените отношения. Може би причината е и в честата промяна на Закона за собствеността и ползването.
Например в предходния парламент за една година промените бяха четири или пет пъти, а в същото време в Правилника за прилагане на Закона, който Министерството трябваше да подготви, съответно промяната беше само веднъж, което означава, че шест или седем месеца се подготвя промяната на Правилника за прилагане. През това време има достатъчно основание да се счита, че тези лоши практики могат да бъдат анализирани и съответно приведени в действие. Освен това според нас продължават и лошите практики в структурата на Министерството на земеделието, храните и горите по места.
Давам един пример: десет години след присъединяването към Европейския съюз застъпванията на земя продължават. Вярно е, че те намаляват всяка година с две-три хиляди, а сега последната информация от Министерството е, че 60 хил. дка са застъпени при подаването на заявления. Лично аз не мога да си обясня как това се случва, при условие, че софтуерът, с който Министерството разполага, отчита всички фатални грешки, тоест застъпванията са една фатална грешка. Как се преодолява тя, как се манипулира този софтуер? Просто няма обяснение от гледна точка на процедурите, които се прилагат в Министерството.
Белите петна – също има проблем, защото императивно Законът казва, че белите петна със заповед трябва да са платени и едва тогава правното основание влиза в действие. Според писмен отговор, който Вие ми предоставихте през месец юли, се вижда, че част от белите петна все още не са заплатени и съответно средствата не са постъпили в областните служби. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Има много примери, на които трябва да се обърне внимание, и в тази връзка нашето питане е свързано с политиката на Министерството на земеделието за създаване на ред и устойчивост в поземлените отношения. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема проф. Бъчварова.
Господин Министър, имате пет минути за отговор на питането.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаема проф. Бъчварова, уважаеми господин Гьоков! Органите по поземлена собственост в Министерството на земеделието и храните, областните дирекции по земеделие, общинските служби по земеделие администрират ползването на земите от Държавния поземлен фонд, както и комасираното ползване на земеделските земи чрез създаване на масиви за ползване по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, и Правилника за прилагането му.
Основното предназначение на земите от държавния поземлен фонд е ползването им за земеделски нужди, като свободните от разпореждане се предоставят ежегодно за възмездно ползване под наем или аренда, чрез търг или конкурс. Всеки регистриран земеделски производител, който отговаря на визираните в Правилника на Закона изисквания към кандидатите за допускане до участие в търговете, може да подаде заявление за участие два пъти годишно – през май и през ноември обикновено, този път се забави по определени причини.
Общинските служби по земеделие извършват проверки за състоянието на ползването на имотите от държавния поземлен фонд, като за онези ползватели, които ползват такива имоти без правно основание, се издават заповеди за неправомерно ползване, въз основа на които същите заплащат сума, представляваща трикратния размер на средногодишното рентно плащане на землищата на общината. За целта бе изготвена и утвърдена методика за извършване на проверки за състоянието и ползването на имотите от държавния поземлен фонд, която включва стриктни мерки и предоставяне на безвъзмездно ползване на земи от него, като при установени нарушения за ползването или отпаднала необходимост заповедите, с които земите са предоставени, се изменят, или отменят.
С изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, обнародвани през 2014 г. и 2015 г., се въведоха нови условия и ред относно даването за ползване под наем или аренда на пасищата, мерите и ливадите от държавния и общински поземлен фонд.
След промените тези имоти се отдават под наем или аренда, без търг или конкурс на собственици, или ползватели – на животновъди, животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система към Българската агенция по безопасност на храните и съобразно броя и вида на регистрираните животни по цена, определена по пазарен механизъм.
С процедурата за създаване на масиви за ползване на земеделски земи – чрез сключване на доброволно споразумение или административно разпределение на масивите между правоимащите, се постига уреждане на поземлените отношения с цел осигуряване на ефективна механизирана обработка на земеделската земя в условията на силно разпокъсана собственост и многобройни имоти с трудно установим собственик.
Сключените споразумения осигуряват ползване на масивите в рамките на стопанската година, като същевременно осигуряват съответното овъзмездяване на собствениците, които не са били установени към началото на стопанската година. С ползването на земеделските имоти, с начина на трайно ползване – пасища, мери и ливади, по предназначението им, както и с цел оказване на институционална подкрепа за развитие на животновъдния сектор, с изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи от 2017 г., се въведе процедура за създаване на споразумение за масиви за ползване на пасища, мери и ливади от собственици и/или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни.
Правната уредба на договора за аренда на земеделска земя се съдържа в Закона за арендата в земеделието, който предоставя адекватна закрила както на собственика, който отдава своята земя – арендодател, така и на лицето, което ще ползва земята – арендатора. Договорът за аренда се предпочита, откогато страните желаят да се обвържат за по-дълъг срок, тъй като минималният е пет стопански години и няма ограничения за максимален срок. Сключването му е подходящо за собственици, които не възнамеряват да продават в скоро време земята си, познават арендатора си и са убедени в неговата коректност при едно по-продължително обвързване. Договорът е предпочитан от арендаторите, тъй като им дава сигурност, че могат да ползват земята за по-дълъг период и да извършват съответните инвестиции, с оглед подобряване ефективността на тяхното стопанство.
Между страните по сключените договори за аренда възникват облигационни отношения, които имат частно-правен характер, поради което заявилите се проблеми и спорове по договорите, следва да се разрешават от страните съгласно договорените клаузи, Закона за арендата в земеделието и действащото законодателство. В тази връзка те са извън компетенциите на органите по поземлената собственост.
Относно постъпилите информации за манипулиране на терените с белите петна ние комуникирахме непрекъснато, още при първите заявления за вписване. Знаете, че от страна на Министерството пуснахме указания още същия ден към нашите областни земеделски служби – да се изискват допълнителни документи от собствениците за това по какъв начин е предоставена земята и не е вписан нито един от тези договори. Ако не се лъжа, 79 бяха изпратените сигнали до прокуратурата. Разбира се, темата беше използвана, защото имаше отворени вратички в законодателството.
В момента и ние подготвяме, и от друго място са подготвени допълнения и изменения в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и в Закона за арендата, които ще бъдат предложени, бих казал, за по-бърза процедура на вниманието на Комисията по земеделието и храните .
Темата с белите петна е дълга и знаете, че застъпванията вече са намалели под 1%, а вписване на застъпени имаме, когато идват с различни договори за право на ползване на един определен парцел, а, разбира се, а в рамките на процедурата се изчиства правото или по-точно правото на единия от двамата в зависимост от характера на документите за ползване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
За два уточняващи въпроса – проф. Бъчварова, заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Благодаря Ви.
Уважаеми господин Министър, бяхте точен по отношение на процедурите в държавния поземлен фонд. Може би малко повече контрол трябва и по отношение на общинските земи, а също така и по спазването на изискванията на Закона, свързани с предоставянето на ливади и пасища за животновъдството, тъй като и там има сериозни проблеми по отношение на избора, по отношение на това какво се предоставя като ползване.
Опитът, който имате с държавния поземлен фонд, когато е извън допустимия слой – да не се плаща наем за определено време, за една или повече години в общините, не се случва и на практика разходите, които трябва да направи всеки един в началото, са огромни.
Нашите уточняващи въпроси са два.
Първо, Вие говорите при отчет на Вашите 100 дни работа, че трябва един-единствен закон, уреждащ поземлените отношения. Факт е, че от публикации в медиите аз не можах много да се ориентирам за какво става въпрос и въобще каква е визията в тази насока, това е по-важният въпрос.
Вторият уточняващ въпрос е свързан с кадастъра. В миналия парламент беше приет един абсурден закон, в който с карта за възстановена собственост земите преминаха в кадастъра. Той трябваше да бъде готов и една от причините, за да се появят тези фалшиви договори, е, че ние нямаме реален кадастър. Ако имаше кадастър, всеки един нотариус щеше да види собственика, а също така и скицата на имота. Но е факт, че кадастър няма.
Това е работа не само на Министерството на регионалното развитие, но и на Министерството на земеделието, защото то е заинтересовано. Един от елементите на устойчивост на поземлените отношения – липсата на контрол по отношение на тези фалшиви договори, които се появяват, е именно липсата на кадастър. Той е в основата на много от въпросите, които следва да се решават в бъдеще.
Има освен това и много други закони, като за семената и посадъчния материал, където изведнъж също се появяват изисквания към ползването на земята, пространствени ограничения, изолации и отново се заграбва земя. Просто законодателството при поземлените отношения наистина създава предпоставки за тълкувателни отношения, които впоследствие създават проблем и на собственици, а и на ползватели. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема проф. Бъчварова.
За отношение – господин Министър?
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Основният проблем при казуса с белите петна преди около месец, разбира се, кадастърът е тема, но в конкретния случай законодателството позволяваше нотариусите да заверяват в договорите само подписа, без да заверяват съдържанието. Именно това в момента отстраняваме като законодател, но и някои други неща.
Да, отново ще бъде поредната кръпка в законите за ползването на земеделските земи.
Този либерален подход в контекста на това – да не се спира възможността за ползване на земи, за да не остават неизползвани земи, в конкретния случай даде възможност за съмнения за измами, спекулации и т.н.
Темата с единния законодателен документ, който да урежда поземлените отношения, не е нова, беше разглеждана и в предходното правителство на господин Борисов.
Беше стартирана идея за създаване на Кодекс на поземлените отношения. За съжаление той е стигнал доникъде. Бих казал, че поръчката за изготвяне на законодателни промени е обект на определени проверки.
Ние сме създали работна група, която не е много напреднала, имала е две-три заседания. Казахме и на пресконференцията в края на месец август, че нашата идея е до средата на следващата година да прегледаме законодателството, свързано с ползването на земеделските земи. Дали ще бъде кодекс или закон? Кодекс с 500 и над 500 члена е много тежък документ, който трудно се гледа.
От друга страна, самият земеделски сектор, ползвателите на земи искат всичко да е уредено на едно място. Не мислете, че Министерството разполага с прекрасния административен капацитет да напише прекрасен кодекс. Темата е по-широкообхватна.
Темата за обединяване на нормативната уредба в един документ е отворена и стои пред нас.
По отношение на проблемите с белите петна Ви казах: ще предложим законодателни промени на вниманието на Комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Господин Гьоков – за отношение.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители!
Господин Министър, никой в България не може да отрече, че поземлените отношения са изключително сложни и проблемите не могат да се изчерпят с времетраенето на едно парламентарно питане. Факт са сериозни проблеми в отношенията между собствениците на земя и арендаторите. Плащането на рентата по договора се е превърнало в битка между собствениците на земята и арендаторите и е дискусионна тема от началото на прехода.
Тези отношения са трудно управляеми, но трябва да се решат и регулират от държавата, защото българинът остава с усещането, че държавата е на страната на некоректните арендатори, които лъжат и мамят собствениците, въпреки че са им дали своите земи.
Сегашната законодателна нормативна рамка, уреждаща поземлените отношения, създава предпоставки за злоупотреби, а собственикът на земята е в неизгодна ситуация и е по-малко важен от арендатора.
Господин Министър, питането, което Ви отправихме, касае две трети от българите, които притежават земя: кого – повече, кого – по-малко, но единственият им шанс е земята да бъде отдавана под аренда, защото друга алтернатива няма.
Не съм удовлетворен от отговора Ви. Той е твърде професионален, твърде експертен, твърде чиновнически, но няма отговор на простичкия въпрос – какво да правят собствениците на земи, когато системно се нарушават договорите им, когато не си получават рентата: да ходят в съда, да водят дела на собствени разноски, да харчат пари, които в повечето случаи нямат, за да получат нищо насреща, дори да осъдят арендатора?!
Кога, господин Министър, държавата ще се намеси, за да създаде ред и устойчивост в поземлените отношения? Кога ще застане на страната на собствениците и ще пази техните интереси, а не само на арендаторите?
Надявам се да разбирате, че идеята на нашето питане не е политическо заяждане, а начин като опозиция да разберем заедно с всички заинтересовани страни каква ще е политиката, която ще водите в земеделието и в поземлените отношения. В момента собствениците на земи са в пълна зависимост от арендаторите. Кога ще променим това? Кога арендаторите ще станат в зависимост от собствениците, както е редно?
Предполагам вече се досещате, че вече сме събрали необходимите подписи на основание на Конституцията на Република България и на нашия Правилник, с което предлагаме провеждане на разисквания по темата на нашето питане. Очакванията ни са дискусията да се съсредоточи върху актуалното състояние на поземлените отношения в България в контекста на защита на собствеността, проблеми при сключване на договори за наем – аренда, контрол от страна на структурите на Министерството на земеделието, храните и горите, визии за законодателни промени както от Вашата, така и от всички парламентарни групи.
Госпожо Председател, събрали сме повече от необходимите подписи – 61 са. Моля Ви да насрочите разисквания по темата на нашето питане. Надявам се да се получи конструктивен дебат, който да доведе до конкретни решения по проблемите на всички българи, които са собственици на земеделски земи. Благодаря Ви. (Предава документите на председателя госпожа Цвета Караянчева.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков.
Прегледах записката, има 61 събрани подписа във връзка с предходното питане.
С писмо № 754-00-96 от 8 септември 2017 г., внесено днес в 11,08 ч. е постъпило искане за провеждане на разискване по питане и Проект за решение по питане № 754-05-33/13 юли 2017 г. от народните представители Светла Бъчварова и Георги Гьоков към министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов относно политиката на Министерството на земеделието, храните и горите за създаване на ред в поземлените отношения. Предложението за разискване по питането и Проектът за решение са подписани от 61 народни представители, тоест изпълнено е изискването повече от една пета от народните представители да направят предложение по питането за провеждане на разискване по чл. 105, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
На основание чл. 105, ал. 2 от Правилника насрочвам разисквания по питането и гласуване на Проекта за решение за следващото заседание, определено за парламентарен контрол.
Преминаваме към следващия въпрос, който е от народния представител Иван Иванов, относно действия на шуменската Областна дирекция по безопасност на храните в село Каспичан, община Каспичан.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Настоящият въпрос е продиктуван от срещи с избиратели, каквито срещи провеждам редовно в избирателния си район. Според мен касае случаи, които не са изолирани само в това населено място.
По време на моя приемна граждани, които отглеждат животни, представиха свои оплаквания относно дейността на Областната дирекция по безопасност на храните, свързана с умъртвяване на 20 броя телета в периода 13-20 юни 2017 г. в село Каспичан.
Заинтересовах се от този казус, тъй като в изложените от тях аргументи против действията на Областната дирекция има доста неясноти, доста въпросителни. Молбата ми е тук в своя отговор да обясните: какво е наложило умъртвяването на такъв голям брой животни и законосъобразни ли са били действията на държавните служители в случая?
Нося със себе си актовете за установяване на нарушенията и самите жалби на гражданите, предполагам ги имате, където според мен има доста несъответствия между извършеното и това, което хората считат за свое право.
Очаквам Вашия отговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
За отговор – министърът на земеделието, храните и горите господин Порожанов.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, на 5 юни 2017 г. след подаден сигнал от жители на селото, служители на Областна дирекция по безопасност на храните – Шумен, са извършили проверка в животновъден обект, находящ се в с. Каспичан, община Каспичан. При проверка на данните в интегрираната информационна система на Българската агенция по безопасност на храните няма данни за налични животни в този обект. При проверката на място е констатирано, че в обекта са били налични около 12 говеда, от които само три едри преживни животни са били идентифицирани с официални идентификационни средства.
С акт на възбрана № 2 от 5 юни 2017 г., издаден от официален ветеринарен лекар, животните са поставени под възбрана до освобождаването им от официален ветеринарен лекар. При проверката са изготвени констативен протокол от 5 юни 2017 г., предписание и акт за установяване на административно нарушение съгласно действащото ветеринарномедицинско законодателство.
С цел изясняване на всички обстоятелства директорът на Областна дирекция по безопасност на храните – Шумен, е разпоредил със заповед извършване на повторна проверка. На 12 юни тази година комисията, определена със заповед на директора, установява, освен описаните по-горе животни, и още три телета. В резултат на проверката са съставени констативен протокол от 12 юни 2017 г. и акт за установяване на административно нарушение.
Лицето, представило се за стопанин на животните, не е представило никакви доказателства, че са извършвани мероприятия по Националната програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестите по животните и зоонозите в България на откритите животни. По-конкретно не са били ваксинирани за син език, заразен нодуларен дерматит, антракс, не са взимани и кръвни проби за изследване и за други опасни за човешкото здраве болести.
Землището на с. Каспичан е антраксно огнище и ежегодно на всички овце и говеда задължително се извършва ваксинация срещу антракс. Няма данни животните да са изследвани за бруцелоза и туберкулоза – други особено опасни болести, предавани на хората. Не са били представени и задължителните записи за лекуване на животните в сроковете след евентуални лечения – най-важната мярка за овладяване на антимикробна резистентност при животни и хора. Тези животни са били потенциално опасни за здравето на други животни и на хората.
Във връзка с гореизложените обстоятелства директорът на Областна дирекция по безопасност на храните – Шумен, е издал разпореждане за умъртвяване на животните на място от 13 юни 2017 г. и разпореждане за отнемане на животни в полза на държавата и умъртвяването й на друго място на същата дата. Разпорежданията са подписани от двама служители в резултат на отказ на собственика на животните.
На 13 юни 2017 г. постъпва информация, че животните са изчезнали, за което незабавно е уведомен директорът на Областна дирекция на МВР – Шумен, за оказване на съдействие и изясняване на обстоятелствата относно местонахождението на животните. Констатираната липса е описана с констативен протокол от 13 юни тази година. При извършване на оперативно-издирвателната дейност от органите на МВР откриват животните в рамките на същия ден около 20,00 ч., като животните са открити на поляна в близост до пътя между село Каспичан и село Могила.
Благодарение на съвместната работа на Областната дирекция по безопасност на храните и на МВР е предотвратена опасност от разпространение на заразни болести в страната, засягащи хората и животните. В резултат на изпълнение на разпоредбите на действащото законодателство животните са умъртвени по хуманен начин и насочени за обезвреждане в екарисаж.
Само за информация – в област Шумен са констатирани три огнища на туберкулоза по говедата и в 36 селища животните се ваксинират срещу антракс, тъй като там заболяването е констатирано. В близост до Каспичан е констатирано едно от последните огнища на заразен нодуларен дерматит. Самият район е доста деликатен от гледна точка на заболявания по животните и самите животни, които не са били регистрирани, не са били ваксинирани по съответния ред, и са предприети тези действия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Господин Иванов, заповядайте за реплика.
Колеги, оставям малко повече министъра да говори, защото темите наистина са важни, да могат да се запознаят българските граждани и Вие.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! От Вашето изложение и от информацията, която получих, всичко това, което се е случило, на мен вече започва да ми звучи с прекалено криминален характер. Какво имам предвид?
Според жалбите на потърпевшите лица, чиито животни са унищожени, животните са закупени именно в периода, в който е постъпила жалбата, и са закупени именно от лицето, което е подало сигнала в Областната дирекция по безопасност на храните.
Ако сте прочели внимателно констативните протоколи, с които са установени нарушенията, на всички животни е установено, че липсват ушните марки. Тоест те са имали ушни марки и вече отсъстват.
Прави впечатление светкавичната дейност на местното поделение на Агенцията по безопасност по храните и това, че не са направили проверка на лицето, което е продало тези животни, защото, ако това лице, което е продало животните, е махнало марките, трябваше да се установи по каква причина са махнати тези ушни марки, тези животни дали са минали необходимата обработка със съответните ваксини, за да бъдат и безопасни за здравето на хората.
Именно по тази причина аз се заинтересувах от този въпрос, още повече, че прави впечатление в протоколите за умъртвяване, че те са умъртвени в тъмната част на деня – в 23,00 ч. през нощта, така пише и в жалбите. Прави впечатление при разговор в моя приемна, че след това на единия от хората, на който са умъртвени 18 телета, след това са му върнати четири. Защо са върнати тези животни при него, по каква причина, белязани ли са с марки, не са ли били? Те нямат обратна връзка от протоколи от съответния екарисаж дали са обезвредени и така нататък.
Затова моят апел е по-детайлно и по-внимателно да прегледате случая, защото според данните и наистина в района няма кой друг да продава животни, този, който е подал сигнала, той именно е продал животните. Защо се случва това нещо? Има ли някакъв друг подтекст за случването на това нещо?
Молбата и на мен, и на жителите на село Каспичан, и на кмета, който също ме сезира, е да се установят действително всички тези факти – има ли някаква друга причина и действително тези животни били ли са опасни за здравето на хората? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Господин Министър, за дуплика?
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Продължаваме със следващото питане от народния представител Бюрхан Абазов относно липсата на анализи, визия и позиции на Министерството на земеделието, храните и горите за новата Обща селскостопанска политика след 2020 г.
Заповядайте, господин Абазов.
БЮРХАН АБАЗОВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Въпросът ми е свързан с липсата на анализи, визия и позиция на Министерството за новата Обща селскостопанска политика след 2020 г.
Изготвянето на визия за Обща селскостопанска политика след 2020 г. и след това позиция по законодателните предложения на Европейската комисия е едно високоотговорно политическо задължение на Министерския съвет и министъра на земеделието, храните и горите. Ето защо е много важно Министерството на земеделието, храните и горите да направи публичен анализа, на база на който администрацията подготвя националните ни приоритети. Много е важно тези приоритети и анализи да бъдат представени и обсъдени със земеделските стопани, още повече, че началото на реалния дебат ще стане по време на българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Това означава, че ние ще имаме реалния шанс националните ни идеи да станат европейски и да се реализират.
Факт е, че стартира дебат между браншовите организации в сектора, но дискусията се провежда без Министерството на земеделието, храните и горите да е обезпечило с анализи от приложението на Общата селскостопанска политика за първите десет години.
Не на последно място, мнението на бранша следва да се вземе под внимание, но все пак официалният изразител на визията и позицията на страната е Министерството на земеделието, храните и горите. Някои от страните – членки в Европейския съюз, вече ясно са дефинирали визията си и позициите си по ключови въпроси за развитието на новата обща селскостопанска политика.
Имайки предвид това, уважаеми господин Министър, моят въпрос към Вас е: има ли Министерството анализи за постигнатите цели и ефекти от 10-годишното приложение на Общата селскостопанска политика върху земеделския сектор в страната? Има ли Министерството визия и позиции за новостите в Общата селскостопанска политика след 2020 г.? Има ли Министерството стратегическа цел от какво селско стопанство има нужда България в бъдеще и какво ще трябва да постигне то в периода 2020 – 2027 г.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Абазов.
За отговор – господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Абазов, безспорно темата, която поставяте, е изключително актуална, но искам да Ви уверя, че Министерството работи по нея непрекъснато и ежедневно.
Темата за това каква да бъде новата Обща селскостопанска политика е тема, която ние дебатираме много активно с нашия земеделски сектор, защото нашият земеделски сектор вече има опита на два програмни периода за това как да развие своите направления, как да бъдат финансирани, кои мерки реално са полезни, за да се развива земеделието като цяло във всяко едно от направленията. Затова ние имаме вече проведени четири срещи. Поредната среща, на която Ви каня, е на 12-и в Министерството, 12 и другия месец, на която браншът ще финализира своята позиция. Искам да Ви кажа, че тук са абсолютно всички – над 30 големи асоциации във всички сектори.
Това, което в момента върви като дебат и в Съвета на министрите, и с DG Agri, и в рамките на визията, която ние изграждаме включително със земеделците, е какви да бъдат приоритетите. Безспорно е, че почти всички, да не кажа на 100 процента, европейски страни заставаме зад позицията, че отново най-успешната европейска политика, която е провеждана през последните години, е Общата селскостопанска политика. Тя трябва да бъде запазена и тук дебатът е в какви формати.
Безспорно е, че директните плащания, поне при нас във формата, в който е с плащанията на площ, разбира се, директните плащания, знаете, в новия програмен период са разделени на минимум шест направления, като обвързаните са други 14 и така нататък, и така нататък.
Това, което се изгражда като визия, е за запазване на характера на тези плащания. Един от приоритетите, в който може да има някакъв лек спор в българския бранш, е как стоят нещата с обвързаното производство. В момента, знаете, до 13% от бюджета на директните плащания, които имаме по Първи стълб, е допустимо и ние използваме за мерките, които сме нотифицирали пред Комисията за обвързаното производство – основно мерките в животновъдството, плодове и зеленчуци, включително оранжерийното.
По Програмата за развитие на селските райони позицията е, че наистина такава, каквато бъде, тук по-големият проблем е бюджетът, но за него ще кажа няколко думи малко по-нататък, тя трябва да бъде ориентирана отново в ефективни мерки, които да носят принадената стойност в сектора. Принадената стойност, разбира се, в развитието на селските региони – това е приоритет на абсолютно всички европейски страни.
Да, някои страни членки вече излязоха с позициите си. Ние обаче искаме да имаме ясната визия на земеделския сектор, защото във всеки един дебат, който водим, нямаме различия с тях.
Последната тема беше много интересна от гледна точка на финансовите инструменти, как да се гарантират рисковете и предизвикателствата, които са, ако щете, дори свързани с климата, ако щете, с болестите по животните, които дебатирахме преди малко. Дали да има Трети стълб в рамките или тези финансови инструменти да бъдат заложени за покриване на рисковете в първите два стълба – това е дебат, който е и на ниво Европейска комисия.
Да, не сме направили някакъв глобален анализ. Вие много добре знаете, че по старата Програма за развитие на селски райони анализът за изпълнение на индикаторите е зациклил някъде, в някаква обществена поръчка.
Разбира се, в предходните има индикаторите, има ги анализите, но ние не предвиждаме фундаментална промяна на сектор „Земеделие“ такъв, какъвто е.
Да, има култури, които не са приоритет на Европейската комисия като цяло. Няма да ги изброявам в момента. Вие знаете някои от тях, които, разбира се, са ангажимент на държавата както в момента, така и в бъдеще да осигури форма на подпомагане – адекватна и актуална, без да избягаме от тези неактуални референтни бази, които ползвахме за едно или друго финансиране.
Така че позицията, която ще официализираме съвсем наскоро, предполагам до един месец, ще бъде точно навреме. Не беше нужно да излизаме с някаква позиция, после да променяме или да правим други. Имал съм поне десетина срещи с колеги от Европейската комисия – и с полския министър, и със словенския, да не ги изброявам всичките, в които дебатираме тези теми за ОСП.
Това, което имах и в нарочна среща с комисаря този понеделник, съобщението на Комисията ще излезе през месец ноември. Вие сте го упоменали и във Вашето питане. На база на съобщението на Комисията ще се стартира подготовката на регламентите, разбира се, и дебатът.
Искам да разсея съмнението, че председателството ни дава едва ли не възможност да налагаме позиция. Председателството е отговорност за провеждането на всички заседания, за задаването на темите. Разбира се, това всичко се прави съвместно със DG Agri, с комисаря по земеделие.
Така че хубавото в конкретния случай е, че ние като позиция, като България нямаме някакви съществени различия с останалите страни членки. Може би скандинавците имат някакви нюанси в една или друга посока. Затова искам да Ви уверя, че позицията ще излезе. Каня Ви най-официално на 12-и да дойдете. Очаквам финализираната позиция.
Къде е по-голямата тема? По-голямата тема е в бюджета. Всички искат този бюджет за земеделие, говоря за останалите страни членки на ниво министри на земеделие, да бъде съхранен, за да има устойчивост в конкурентоспособността на европейския земеделски производител.
Знаете, че има предпоставки за намаление като цяло на бюджета на Европейския съюз. Самото излизане на Великобритания като нетен вносител, като нетен донор в бюджета, както и някои други фактори довеждат до годишен дефицит над 15 милиарда. Мисля, че дори числата са малко по-големи, но го казвам много условно.
Това означава, че неслучайно се появиха пет сценария на Комисията как да се финансира това нещо, как да се балансира – дали с увеличаване на вноските?
Вие знаете, че България е нетен получател на приходи. Нашата вноска съвсем не компенсира това, което ние получаваме. Много ясно е, че нетните донори не биха искали отново да помпат и захранват. Разбира се, тази тема е много важна, защото тук нивото на финансиране е важно. И това, което в понеделник в разговора препоръчах на комисаря Хоган – хубаво е на ниво Европейска комисия да се направи анализ, в който, ако имаме намаление на нивата на финансиране, въобще на сектор „Земеделие“ в Европа, в следващия програмен период примерно с 10%, първо, той как би се компенсирал? И второ, ако имаме намаление, как това ще се отрази на конкурентоспособността на европейския земеделски производител спрямо Южна, Северна Америка, азиатските страни, защото това вече... Разбира се, това за Азия не може да бъде, то трябва да бъде по сектори, защото едно е в производството на говеждо месо, друго в млечните продукти, трето е в другите направления, четвърто, пето и така нататък.
Темата е много сериозна, за да бързаме с нея, но ние няма да закъснеем. Бъдете уверени, че позицията, която ни ще заемем, ще бъде балансирана позиция, която ще съгласуваме изцяло със земеделския сектор. Да, сигурно ще има някоя асоциация, на която нещо няма да й хареса малко. Няма винаги доволни в едно или друго нещо. Затова ние ще я предоставим навреме.
Няма да влизам в детайлите и в разговорите, които съм имал на ниво DG Agri и комисар. Настина, това, което ще дойде по време на нашето председателство, са изключително интересни теми, които мен лично ме зареждат с енергия. През май месец ще излезе съобщението на Комисията за разпределението на дохода в хранителната верига, защото знаете големия проблем, който е и за България, производител – търговец – краен получател, къде отиват парите, къде отиват печалбите - една много деликатна тема, която излиза извън пазарните отношения.
През месец юни се очаква да излезе многодишното финансово споразумение, бюджетът за следващите 7 години на Европейския съюз – там е вече разковничето.
Така че темата е много дълбока. Другата седмица в четвъртък и петък посрещаме Генералния секретариат. Не мога да не благодаря за това, че петъка ще ми го отнемете, няма да мога да съм пълноценен в срещата с Генералния секретариат, но винаги парламентът е преди всичко.
Така че, господин Абазов, на разположение сме. Знаете, анализът на Министерството на земеделието никога не е бил силната страна. Сега да Ви кажа, че ще се опитам да го променя, но анализът не е…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Министър, 10 минути.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Понеже беше питане, госпожо Председател, затова. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: И аз затова Ви оставих малко повече да говорите, защото темата наистина е важна. Мисля, че колегите няма да имат против.
Господин Абазов, за два допълнителни въпроса? Няма да зададете. Благодаря Ви.
Преминаваме към следващото питане на господин Абазов – относно забавяне на процедурите по подмярка 7.2. от Програмата за развитие на селските райони.
Заповядайте.
БЮРХАН АБАЗОВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър!
Първо, благодаря, госпожо Председател, че дадохте възможност на министъра в двойно повече време от предвиденото да може да отговори на въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Беше важно да се чуе това, да!
БЮРХАН АБАЗОВ: Самият факт говори достатъчно ясно, че въпросът беше много важен и на това голямо предизвикателство, което е пред нас, трябва да отреагираме по най-добрия начин.
Вторият ми въпрос, уважаеми колеги, е свързан със забавянето на процедурите подмярка 7.2 от Програмата за развитие на селските райони. Самият факт, че този въпрос се повдига за трети или четвърти път днес, достатъчно ясно говори, че проблемът е важен, първо, и че наистина има проблем.
Приемът на заявленията за подпомагане по тази подмярка започна от 2 септември 2016 г. и продължи до 3 октомври 2016 г. Непосредствено след това се получиха редица сигнали от Българската асоциация на консултантите по европейски проекти, от Националното сдружение на общините в България и отделни общини, че има риск за изпълнението на мярката за обновяването на селата заради: първо, късното публикуване на условията за кандидатстване; второ, промени в хода на прием на проектите, както и някои все още неизяснени условия за кандидатстване.
След трудния старт на Мярката се стигна до ново напрежение с бенефициентите и това беше необосновано дългият период на оценяване на постъпилите проекти. Сроковете за ранкиране на проектите бяха тотално провалени поради липсата на координация между Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ), Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и неправителствените организации, което неимоверно усложнява и забавя процеса на създаване на наредби. Неясното тълкуване и промените в последния момент от Държавен фонд „Земеделие“ на критериите за допустимост пречи на подготовката на проектите от страна на бенефициентите.
В Министерството и във Фонда са постъпили общо 200 възражения срещу класирането по подмярка 7.2, като по-голямата част от тях са свързани с проекти за пътища и улици. Огромен ще е и броят на съдебните дела от страна на общините. Още по-необясним става въпросът със забавянето на следващата стъпка от технологията, а именно договарянето.
Към днешна дата няма нито един бенефициент, ранкиран над „черта“ с покана за подписване на договор. Изминала е една година от стартирането на мярката и все още одобрените за финансиране бенефициенти нямат договор!?
С тези Ваши действия и бездействия, господин Министър, обричате общините да извършат строително-монтажни работи през зимните месеци, за което те отново ще бъдат виновни за забавянето.
В тази връзка, господин Министър, моите въпроси към Вас са: какви действия ще предприемете, за да ускорите подписване на договорите с общините подмярка 7.2; по какъв начин ще приложите одобрените от Комитета за наблюдение критерии; как смятате да решите проблема с изискуемите задължения на общините към Разплащателната агенция към момента на подписване на договора с Държавен фонд „Земеделие“? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Абазов.
За отговор в рамките на пет минути, може и малко повече, господин Порожанов, заповядайте.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Абазов! Сигурно за трети, четвърти път отново ще коментирам подмярка 7.2. Да, забавяне има. Наближава година, още не е стигнала. Надявам се до края на така наречената „година” да бъдат финализирани договори, тъй като те вече са с подписани заповеди, започнаха да излизат.
Връщам се на критериите още веднъж.
Критериите, такива каквито са по Наредбата, са били разгледани на Комитета за наблюдение. Променени критерии няма. Темата беше в тълкуването на прилагането на някои от критериите. Тогава Министерството на земеделието писмено даде указания на Фонд „Земеделие“ как да бъдат тълкувани критериите – в конкретния случай за водопровода и за улиците в населените места.
Начинът на тълкуването на критериите.
Искам да Ви кажа – присъствал съм на срещите и със Сдружението на общините, преди да излезе това като указание. Разбира се, Сдружението на общините изпраща свои представители на експертно ниво. Това не смятам, че е направено и не е работа да се прави официално, тъй като управляващият орган е отговорната институция. Не е имало никакво възражение за това как да се тълкуват въпросните критерии. Разбира се, в рамките на самото постъпване излезе и в така наречените „въпроси и отговори” начинът, по който ще се третира едно или друго точкуване по тези критерии.
Разбира се, след като беше обявен ранкингът, постъпиха много на брой жалби. Тогава, през месец януари 2017 г., е създадена работна група в Министерството на земеделието, която да разгледа тези жалби. Работната група по времето на целия служебен кабинет не функционираше. Тя приключи своята работа през месец май като на нарочна среща отново със Сдружението на общините тълкувахме, събрахме се и коментирахме начина на ранкиране. Да, той е такъв какъвто е и всякаква промяна в начина на ранкиране би довела до пълен хаос, бих казал и в контекста на… А и начинът, по който въпросните консултанти и други недоволни – то беше създаване на изкуствени условия, които са недопустими по Наредбата…
Давам Ви един пример – воден проект, който, за да натрупа по точките за жителите, прави водоснабдителни дейности в пет или шест села, но реално в някои от тях те са съвсем кратки участъци от по 100, 200, 300 м, което е изкуствено условие, откъдето и да го гледате по изискванията на регламента. Затова тълкуването, което е направило Министерството през месец ноември преди приема, е в другата посока. След като приключихме и се уточнихме в рамките на разговора със Сдружението на общините, остана една друга тема. През същото това време във Фонд „Земеделие“ си е вървяло разглеждането на проектите.
Остана темата с критериите за обществените поръчки.
Не е тайна за Вас, че най-големият проблем в стария програмен период въобще бяха прилагането на критериите за обществените поръчки, тъй като старият закон беше изключително либерален. Поне по Програмата за развитие на селските райони има ангажимент тези критерии да бъдат унифицирани, да бъдат комуникирани с Комисията, за да може да имаме единно провеждане на поръчките и да се избегнат спекулациите. Няма да давам примери какви критерии бяха допустими по Закона за обществените поръчки и какво беше направено. Тази тема Министерството на земеделието и Фонд „Земеделие“ комуникирахме активно с екипа на вицепремиера Дончев, който отговаря, и в рамките до края на месец юни приключихме с тези указания. В същото време Фондът е разглеждал проектите, разменяна е кореспонденция със съответните бенефициенти в ранкинг, който е до 130% от бюджета.
Вече стартираха първите заповеди още в средата на месец август. Те са за читалища, училища и детски градини. Трябва да проверя, но вече и първите договори за общините са готови. Те ще бъдат връчени може би в следващата седмица. И след като колелото се е завъртяло, моето очакване е то да бъде финализирано до два месеца или поне докато стартираме следващия прием на общините, което сме заложили по индикативен график да бъде в рамките – началото на месец декември. Отново искам да Ви отворя темата, че със Сдружението на общините вече сме в разговори за следващия прием, за това какво е допустимо по Програмата, какво да се финансира и дали и как да бъдат разгледани евентуални промени в Наредбата, които да си минат, разбира се, през мониторингов комитет, публично обсъждане и така нататък.
В контекста на самото забавяне – да, има го. Не е нужно да Ви казвам: „Не, няма!”. Точно обратното – има причини. Има и обективни, има и субективни. Да, субективна причина беше – не го казвам с някакъв умисъл – блокирането от началото на годината до май месец. Буквално нищо не е правено в тези четири месеца.
По темата за задълженията на общините. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Приключвам, госпожо Председател.
В момента законодателството ограничава сключването на договори с кандидати, които имат изискуеми ликвидни задължения към Държавен фонд „Земеделие“. Общините имат възможност за сключване на споразумения за разсрочване с Фонда, които могат да се посочат в декларацията, и да се вземат предвид при сключването на договор. Има процедура. Разбира се, самото разсрочване… Няколко са общините, които дължат. Те са основно по неизпълнени проекти от предходния програмен период и невъзстановени аванси по тях. Те са пет или шест. Разбира се, има и други, по-дребни задължения, но изискуемостта е задължение към Разплащателна агенция по регламент. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Заповядайте, господин Абазов, за два уточняващи въпроса.
БЮРХАН АБАЗОВ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, въпросът ми със забавянето на договорирането е по-скоро риторичен. Задавам го не защото не знам отговора.
Така че единият ми уточняващ въпрос е: в края на краищата има ли становище от Агенцията за обществени поръчки, което трябва да залегне в критериите за обществените поръчки в договорите?
И вторият ми въпрос е: според Вас колко процента от делата, които ще заведат общините, ще бъдат спечелени от тях, тъй като според тях има промяна на критериите в хода на процедурата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Абазов.
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Това, което ще бъде заложено в договорите, са указания за провеждане на обществените поръчки, които са съгласувани с Агенцията за обществените поръчки. Те дават указания как да се избегнат лошите практики, констатирани от предходния програмен период.
По втория въпрос, разбира се, не мога да Ви отговоря. Въобще не съм солидарен с това, което казвате. Както казах, промяна в критериите няма. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Отношение? Няма.
Продължаваме със следващия въпрос – от народния представител Румен Георгиев, относно реализирането на заложените мерки в Оперативна програма „Развитие на селските региони“ 2014 – 2020 г.
Заповядайте, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! В последните месеци се появиха особено неприятните за селското стопанство последици от климатичните промени – проливни дъждове, градушки, наводнени територии, които доведоха до унищожено голямо количество земеделска реколта.
Подкрепената и подписана по време на срещата в Париж през декември 2015 г. за въвеждане на ефективни мерки за предотвратяване и смекчаване на последствията от измененията на климата програма „4 за 1000“ цели да се гарантира продоволствената сигурност и в условията на изменението на климата. В управлението на селското стопанство и околната среда има стратегически цели, които трябва задължително да се реализират, за да се гарантира националната сигурност и те са: да гарантира изхранването на населението; да гарантира общественото здраве; да се обезпечи устойчиво развитие на регионите.
За гарантиране изпълнението на първата задача основен приоритет е опазването и регенерирането на основните качества на почвите, в това число почвеното плодородие; влагозадържане на почвите; опазване на почвените макро- и микроорганизми; опазване на подпочвените води от нитратни замърсявания и предотвратяване на амониевите емисии, предизвикани от прекомерно наторяване.
Липсата на обоснована и въведена законова система за осъществяване на наблюдаеми и контролируеми мерки за прилагане на принципа „замърсителят плаща“ доведе както до откриването на наказателна процедура срещу България за прекомерното използване на торове, и оттук – замърсяване на подпочвените води с нитрати, емитиране на амониеви емисии в атмосферата и нарушаване на изискванията на Нитратната директива, така и, от друга страна, до изключително ниската ефективност от използваните основни природни ресурси в селското стопанство.
Моля да обясните как и с какви мерки, действия, програми, нормативна база от страна на Министерството ще се осъществи реализацията на посочената стратегическа цел и по-конкретно: кога и как в Министерството на земеделието, храните и горите ще се активират предвидените в Приоритет 5 от приоритети и мерки на Оперативна програма „Развитие на селските райони“ мерки, целящи насърчаване на ефективността на използване на ресурсите, въвеждане на принципите на регенеративно земеделие и подкрепа на прехода към нисковъглеродна и устойчива на изменението на климата икономика?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Георгиев.
За отговор – господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Георгиев! Чрез интервенциите в рамките на Приоритет 5 на Програмата за развитие на селските райони се има за цел насърчаване ефективността за използване на ресурсите и подкрепа на прехода към нисковъглеродна и устойчива на изменението на климата икономика. За тази цел е планирано да бъде постигната и адресирана чрез съответния набор от мерки, които допринасят за постигане на определен ефект, разпределен в рамките на пет приоритетни области. Заделеният бюджет в рамките на петте приоритетни области възлиза на 14,8% от бюджета на Програмата за развитие на селските райони за този програмен период.
Към месец юли 2017 г. по 24 инвестиционни операции са изплатени средства за енергоспестяване и енергийна ефективност, и енергия от ВЕИ.
По отношение на индикатора, насочен към земеделски и горски земи под управление с цел намаляване на емисиите на парникови газове, въглерод и/или амоняк и площи, преминаващи към по-ефективни напоителни системи, той е за 24 хил. хектара.
Към месец август изплатената финансова помощ по отделните мерки в рамките на Приоритет 5 възлиза на 19,6 млн. лв. или 3% от всички разплатени средства до момента.
По част от подмерките 4.1., 4.2. и 7.2., които имат отношение към отделните фокус области в Приоритет 5, са предвидени периоди на прием на заявления за подпомагане през 2015 г. и 2016 г., като по подмерки 4.1. – инвестиции в земеделски стопанства, и 4.2. – инвестиции в преработка, са сключени и договори за финансова помощ, които към момента се изпълняват от ползвателите на финансовата помощ.
В контекста на Приоритет 5 по част от стартиралите до момента мерки е заложено приоритетно подпомагане на проекти, свързани с повишаване на енергийната ефективност, проекти, насочени към инвестиции, свързани с опазване компонентите на околната среда, включително такива за съхранение на оборска тор. В тези мерки е предвидена възможност за подкрепа производството на енергия за собствено потребление от отпадъчна био маса, което е пряко свързано с повишаване на ресурсната ефективност и въглеродна неутралност.
През 2017 г. е предвидено да стартират и подмерките от мярка 8, насочени към подкрепа на горския сектор, като по този начин ще се осигури подпомагане за залесяване, възстановяването на щети от горски пожари и дейности, подобряващи устойчивостта и екологичната стойност на горските екосистеми.
През 2015 г. стартира и прилагането на мерки 10, 11 и 12, Рамковата директива за водите и мярка 13 – плащания за райони, изправени пред природни и други специфични ограничения от Програмата. По тези мерки се подпомагат редица дейности, които водят до намаляване отделянето на парникови газове в атмосферата, както и направления, насочени към превантивни дейности за борба с климатичните промени. Целта на тези мерки е да допринасят към функционирането на по-здрави екосистеми, чрез които се ограничават негативните въздействия върху компонентите на околната среда.
Всъщност изпълнението на Приоритет 5 е заложено в изпълнението на всички тези мерки, които са в компонентите, свързани именно с екологичната насоченост. Тук не се създава една-единна… прием за нещо конкретно, а те се намират в тези проекти и се осчетоводяват именно тези активи или тези разходи в различните фокус серии, така че този приоритет се отчита по такъв начин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Господин Георгиев, заповядайте за реплика.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Пред мен е Програмата за управление на правителството на Република България в сектор „Земеделие, храни, рибарство и гори“ и отчет за стоте дни, и никъде по тази тема за Приоритет 5 не се говори. Като резултат от това, по данни на Евростат България е на последно място по производителност от единица природен ресурс. Изразходваха се 50 млн. лв. от предвидените 250 млн. лв. за компенсация на дивите гъски, които „изяждали“ посевите от обработваемите площи у нас. В същото време, съгласно публикуваното съобщение от 22 август 2017 г. за резултатите от изследване на Европейския съюз, един от най-големите замърсители на атмосферния въздух идва от земеделието, и то основно от огромното използване на минерални азотни торове.
У нас след отваряне на наказателната процедура за нарушаване на Нитратната директива от прекомерно използване на оборски и минерални торове, се написаха поредните пасквили – извинявам се за израза, а умишлено не се направиха промени в нормативната уредба за въвеждане на един от основните принципи на Европейския съюз – „замърсителят плаща“. И досега по тази тема, както и при госпожа Танева, която трябваше да предложи изменения още от средата на 2015 г., така и при Вас – пълно мълчание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Георгиев.
Господин Порожанов – за дуплика? Няма да има дуплика.
Преминаваме към предпоследния въпрос от народния представител Светла Бъчварова относно провеждането на политиката по безопасност на храните.
Заповядайте, проф. Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, моят въпрос е свързан с политиката, която провежда Министерство на земеделието, храните и горите по отношение безопасността на храните. През последния месец стана ясно, че в страните от Европейския съюз, в това число и в България бе регистрирано използване на опасни за здравето яйца, при производство на които е допуснато замърсяване с фипронил.
Много от критиките бяха насочени към Българската агенция по безопасност на храните, която съответно трябваше да дава обяснение по това кога е получила нотификацията, как е реагирала, какви са лабораторните изследвания, които прави, но в същото време поне за мен – човек, който има представа как Министерството на земеделието има много структури, които работят по темата, останаха по на заден план именно тези структури, които също са отговорни по политиката за безопасност на храните. Става въпрос за: първо, дирекциите „Животновъдство“, а освен това и политика по агрохранителната верига. Опитах се, направих справка по Устройствения правилник – в тези две дирекции работят 50 човека, които също координират и подпомагат министъра по отношение на безопасността на храните.
Също така искам да кажа, че през 2016 г. беше създаден Център за оценка на риска на хранителната верига – една структура, която беше отделена от Българската агенция по безопасност на храните, също с 50 човека. Оттам ни звук, ни стон за какво става въпрос и какъв риск има. По-скоро на сайта на тази структура има какво правят и трябва да Ви кажа, че с пълно изумление видях, че има 14 насоки, по които те работят, и за една година са публикували 4 доклада. От тези 4 доклада – три са от външни експерти, един само от експерт, който е на щат в самата Агенция.
Моят въпрос към Вас е: как се осъществява координацията между различните структури в Министерството на земеделието, храните и горите, двете изпълнителни агенции, а също така и дирекциите, за да бъдат наистина българските потребители защитени не само с информация какво ще се случи, но съответно и превантивно да има достатъчно широка възможност, и Вие да реагирате, когато се създават такива рискови ситуации? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема проф. Бъчварова.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема проф. Бъчварова! Няколко думи за фипронила. Не е нужно да чета, ние уведомихме.
Споменах и малко по-рано на днешното заседание – темата не е в България, ние станахме получател до момента на три пратки. Първата през месец март, от която бяха възбранени съвсем малко количества, намерени на склад и изтеглени от пазара. Втората пратка е от месец юни и беше възбранена на 100% от следващите 500 кг от продукцията, която е над 400 кг на склад, и останалите, които бяха изпратени. За втората ние сме уведомили на база на проверките, които стартираха от Българската агенция по безопасност на храните. Информацията в информационната система, нотифицирането е направено от България, с което ние уведомяваме за подобен внос на яйчен прах в България.
Третата, за която тези дни получихме информация – да, тя отново е от Германия, за замразен яйчен меланж 1440 кг, от които над 1100 кг бяха открити на мястото в склада, които са възбранени. Останалите около 300 кг са вложени в определени производства и в момента се издирват и изземват от пазара.
Това, което Ви казах и в рамките на дебата в Комисията – определено явление с криминален характер, определено обаче беше заявено от абсолютно всички, че няма опасност за общественото здраве. Тук не искам да се правя на специалист, да казвам при какви норми и така нататък би се получило едно или друго увреждане.
Това, което беше предприето от Агенцията по храните и от Министерството, е стартирането, което трябва да приключи в края на тази седмица, тъй като срокът беше двуседмичен, на проверката на абсолютно всички производители на птичи продукти, разбира се, и яйца, за използването на подобни – фипронил и други забранени вещества. До момента от всички проверки на нашите производители няма констатирани нарушения в тази област. Чрезвичайно, поради някаква информация беше проверено съдържанието на партидите с яйца внесени от Полша. Бяха направени лабораторни проби – пробите са отрицателни за наличие на фипронил.
Разбира се, информационната система RASFF в момента непрекъснато бълва информация за най-различни страни. Казах Ви – от всички страни вече 26 европейски страни са засегнати от това, че има подобни продукти на пазара, и 19 страни извън Европейския съюз.
Вие проявявате интерес към това какво се случва в структурите на Министерството. Знаете, Центърът е създаден със специален Закон за оценка на риска. В контекста на кризата с фипронила те са изготвили две информации: фипронилът в яйцата, добит от стокови носачки – криза в Германия, Белгия и Холандия, и една друга информация, която е изготвена до дирекция „Комуникация на риска“ на Европейския орган по безопасност на храните. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Министър.
За реплика – проф. Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Благодаря Ви.
Уважаеми господин Министър, на практика не чух отговор на въпроса каква е координацията между различните структури, които отговарят за една и съща политика – безопасност на храните.
След като няма координация и всеки един работи за себе си, това означава, че и Вие, като представител на Министерството на земеделието, храните и горите, няма да имате достатъчно лостове и възможности да реагирате, когато е необходимо.
Фипронилът е частен случай. Оттук нататък говорим, че има страшно много рискове по отношение на храните и хранителната верига. Неслучайно вчера излезе информация в „Дейли телеграф“, че това е един от проблемите, на който всички страни обръщат внимание, тоест безопасността на хранителната верига.
При условие че имате сто души, които работят в структурите на Министерството, и те съответно подготвят информация, тази информация я няма на сайта на Центъра за управление на риска. Как смятате, че Вие можете да разчитате единствено и само и всички критики да отнася Българската агенция по безопасност на храните.
Далеч съм от мисълта, че това е най-перфектната структура, но тя е контролната структура.
Освен това, моят въпрос директно е и молба да обърнете внимание върху функциите на тези останали структури. Извинявайте, но как контролната функция, която изпълнява Агенцията се дублира с контрол на млякото в дирекция „Животновъдство“ и в дирекцията, която е свързана с политиката по агрохранителната верига? Как осъществяват контрол? Или препаратите за растителна защита и досиетата им се преценяват също в Центъра за управление на риска?! Това просто няма как да се случи!
Всичко е объркано, според мен администрацията си е взела определени функции, които са интересни за нея, а на Агенцията по храните се оставят неща, които са най-трудни за реализация или координация в лабораторните изследвания. Това прави дирекцията! В качеството на какво тя ще координира лабораторната дейност и как ще я координира?
Няма координация на дирекцията с Агенцията по храните и Центъра за оценка на риска. Има координация с Министерството на здравеопазването. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Според мен в тази политика е необходима много по-голяма експертиза при разпределението на функциите и отговорностите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Дуплика - господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Изключително Ви благодаря за ангажираността в това какво правят структурите, само дето не влязохме в персонални детайли – този какво прави, онзи какво прави.
Въобще не съм съгласен с това каква е координацията. Този Център за анализ на риска е създаден в парламента със закон. Да, аз лично до момента не съм работил с него. Да, не ми е останало време, не съм работил с него.
Другата дирекция, която споменавате - за хранителната верига, да, тя е водеща в много от функциите, включително в Закона за храните, който в момента ще Ви представим, включително координацията в рамките на храните, включително законът, който е за хранителната верига. Нека да не влизаме в момента в това кой с какво, какви документи и как си комуникира - и не смятам, че това е тема, която може да се обсъди в рамките на две или на три минути от тази трибуна. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
И последният въпрос, отново от проф. Бъчварова, е относно регистрация на правните основания за ползване на земеделските земи.
Заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Моят въпрос е свързан с прилагането на промените в Закона за подпомагане на земеделските производители. Съгласно промените в този Закон през 2015 г. - чл. 41, ал. 3, Министерството на земеделието, храните и горите трябваше да разработи специализиран софтуерен продукт за регистрация на правните основания за ползване на земеделските земи. Идеята при създаването на софтуерния продукт беше наистина да се облекчи и да се осъществи по-висока степен на контрол по отношение на използването на правните основания за ползването на земята с конкретна проверка и информационни регистри, които да дават възможност за проверка по всяко време. Освен това, в този регистър идеята също така беше, че се регистрират нови правни основания само ако има промяна спрямо предходната година, а не всяка година всички земеделски стопани носят един такъв огромен куп от документи и съответно общинските служби са силно затруднени даже да направят какъвто и да бил първоначален контрол, предвид факта, че времето, в което те предоставят информация, е ограничено.
В предходното Народно събрание зададох въпрос към министър Танева дали е готов софтуерът. Тогава ми се отговори, че има такива софтуерни продукти, които заместват, но обществените поръчки не са стартирали, заданието не е написано и въобще куп обективни причини, които така или иначе не доведоха до реализацията на този текст в Закона.
Към Вас като министър, встъпвайки в управлението на Министерството на земеделието, храните и горите - е важно да се знае кои от законите трябва да се прилагат и трябва съответно да се направят усилия, моят въпрос е свързан с това: такъв софтуерен продукт ще има ли и съответно ще се изпълнят ли изискванията на Закона в тази посока или отново ще имаме някакви административни и други пречки за реализацията на този продукт? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема проф. Бъчварова.
Господин Министър.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаема проф. Бъчварова! По силата на § 20 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители и новата редакция на чл. 41 от същия Закон, ал. 3 от този член предвижда правните основания за ползване на земеделските земи да се регистрират в специализиран софтуерен продукт, създаден от Министерството на земеделието, храните и горите.
Още през 2011 г. и 2012 г., преди влизане в сила на горепосоченото изменение, в Министерството е идентифицирана необходимостта да бъде изградена съвременна софтуерна система, включваща база данни, земеделските стопани и техните стопанства, тоест фермерският регистър, и географска информационна система, която да съхранява, обработва, контролира и обновява личните данни, пространствени атрибутивни данни, поддържащи основните дейности на Министерството, да управлява свързаните с тях процеси. Такава интегрирана система следва да обхваща в единна среда и формат пространствените, атрибутни и всички други налични и бъдещи видове данни, в това число поне: данни за единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението; данни от имоти от картата на възстановена собственост и от кадастралната карта на Република България; данни от начина на трайно ползване на земята, поддържане на земеделските земи и така нататък, налични в системата за идентификация на земеделските парцели; данни от цифровата ортофотокарта на територията на страната; специфични цифрови данни за различни части от територията на страната, включително зони със специфични ограничения и така нататък; данни от ИСАК на Фонд „Земеделие“, Разплащателна агенция; данни от интегрираната система на Българската агенция по безопасност на храните; идентификация на животните и така нататък; данни от горския фонд, налични в Изпълнителната агенция по горите.
Към момента данните за регистрирани правни основания за земеделските площи в Министерството на земеделието, храните и горите съществуват в децентрализиран вид, както Вие споменахте, като набор от специализирани софтмодели, предназначени за регистрация на собствеността на земеделските земи, така наречената „ферма“ – „Ферма Ползване“ за правните основания, като крайният резултат на тези специализирани модули е възможно да се предостави информация в текстови и графичен вид относно регистрираните в общинската служба по земеделие правни основания за ползване на всички поземлени имоти към определена дата, независимо от самото основание, собственост, договори, споразумения и данни за ползвателите им.
Следва да отбележим, че след всяко изменение и допълнение на нормативната уредба, регламентираща поземлените отношения, задължително следва и надграждане на съответния специализиран софтуер. В последните години Министерството на два пъти стартира обществени поръчки за изграждане на подобрена интегрирана система, които по различни причини не са финализирани.
Към настоящия момент от 1 септември е назначена работна група, която да изготви технически спесификации, критерии за подбор, методика за определяне на комплексна оценка на офертата, включително показатели за оценка и тяхната относителна тежест и така нататък, работна група, която да подготви документите и да бъде с предмет разработване на географска информационна система (ГИС) за нуждите на Програмата за развитие на селските райони. В срок до 29 септември 2017 г. следва да предаде проект на изготвените документи.
Съжалявам, че повторих това, което Вие казахте. Има всякакви системи. Те не си говорят една с друга. Информационната система на БАБХ не може да бъде ползвана автоматично от Разплащателната агенция, информационната система на БАБХ не е безкрайно съвършена, знаете, от входа тя се попълва по места от ветеринарните лекари за животните. За съжаление има възможност да бъде променяна доста често. Тук трябва да има доста буфери.
Нашата цел, нека да не звучи малко приповдигнато, но едно такова огромно министерство трябва да има единна система за управление, в която всички агенции да си говорят. Истината е, че една подобна разработка изисква много сериозен капацитет – първо, да се направи самото задание, защото самото задание е важно - какво да се включи вътре, след това IT капацитетът, който да развие, начина, по който да се представи, не че е невъзможно, и след това е доста пари, доста пари от гледна точка на реализиране на това капиталово вложение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
За реплика - заповядайте, проф. Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Министър! Благодаря за отговора и се надявам наистина до края на месец септември да имате задание, което да даде възможност оттук нататък да се проведе обществената поръчка. Не съм съгласна само с Вас, че това струва значителни финансови ресурси. Другите финансови ресурси, които се изразходват за всяка една от системите, които действат - за грешките и за контрола, са много повече. При условие че има изградена такава система, която да реализира всяка една промяна и между структурите да има такава координация, ми се струва, че в Министерството на земеделието, храните и горите много по-добре ще си говорят различните агенции, а и всеки ще бъде защитен от гледна точка на достоверността на информацията. Знам, разбирам, трудно е, но все някога трябва да се направи. Пожелавам успех в това начинание, защото то е една стъпка напред в управлението на Министерството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема проф. Бъчварова.
Дуплика, господин Министър? Няма.
Завършваме възторжено, с добри пожелания. Да благодарим на министъра на земеделието, храните и горите господин Порожанов за днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към въпрос към Бисер Петков – министър на труда и социалната политика.
Въпросът ще задава господин Георги Гьоков и е относно неоснователни изисквания и условия към бенефициенти по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“.
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Господин Министър, въпросът ми е провокиран от срещите ми с много работодатели. Аз ги окачествявам като много, може и да не са много, но фактът, че съществуват такива, е притеснителен. Те са бенефициенти по процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. При отчитане по сключени договори на разходите за субсидирана заетост на наети от тях безработни лица от съответния бенефициент се изисква да предоставя всевъзможни доказателства, че лицата са били действително безработни в периода на тяхната регистрация в Агенцията по заетостта.
Статутът на безработните лица, както и органът, който го удостоверява, са определени в Закона за насърчаване на заетостта и Правилника за прилагането му. Независимо от факта, че лицата са били регистрирани в дирекции „Бюро по труда“, независимо че имат насочващи писма от тези дирекции, служителите на Министерството изискват от бенефициента да предоставя данни за собственост на безработните в търговски дружества, информация за дейността, оборотите и плащанията на такива дружества, осигурителни справки и така нататък.
Голяма част от тези документи няма как да бъдат получени от фирмата бенефициент, тъй като тя няма подобно право, а и самата фирма действа съобразно обстоятелствата, удостоверени от единствения компетентен държавен орган. В резултат на налагания административен произвол – съжалявам, че го наричам така, но е така – от служителите в Министерството десетки фирми в страната, основно малки и средни предприятия, са получили отказ от възстановяване на разходи в огромни за техните мащаби размери.
Припомням, че Агенцията по заетостта е второстепенен разпоредител на бюджет към министъра на труда и социалната политика и е най-малко нелогично, ако не и незаконно, ресорното Министерство да не признава обстоятелства, удостоверени от тази Агенция. Още повече че подобни административни своеволия не са прилагани през предходния програмен период, през който Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“ много често беше давана като пример за успешно изпълнявана програма.
Въпросите към Вас, господин Министър, са: в какви срокове ще бъде преустановена тази порочна, бих я нарекъл, практика и как ще бъдат овъзмездени конкретните работодатели, които са били незаконосъобразно санкционирани от управляващия орган на Оперативната програма? Как ще изпълните разпореждането на министър-председателя за облекчаване на административната тежест, когато в действителност ръководеното от Вас Министерство въвежда нови и излишни бюрократични тежести? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков.
Министър Петков, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, Министерството на труда и социалната политика като управляващ орган по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ разработва за всяка открита процедура „Ръководство на бенефициента“. В него са изброени примерни документи, свързани с отчитането на дейности. При необходимост управляващият орган може да изисква допълнителни документи за доказване допустимостта на целевата група, изпълнените дейности или направените разходи по съответните пера от бюджета на проекта. Това при никакви обстоятелства не се прави в нарушение на действащата нормативна уредба или в тежест на бенефициента.
При включване в проектните дейности безработните или неактивните лица следва да отговарят и на условия за допустимост, специфични за всяка процедура. Тези обстоятелства се декларират от лицата, включени в проектните дейност на етап „сключване на трудов договор с работодателя“. С цел намаляване на административната тежест както за лицата, наети по проектите, така и за работодателите в качеството си на бенефициенти, се изискват допълнителни документи само и единствено за тези лица, за които се констатира несъответствие на декларираните данни. Така например за лицата, включени в заетост, които са едноличен собственик на капитала и/или съдружници във фирми, се изискват документални доказателства, издадени от компетентен орган, че фирмите не осъществяват стопанска дейност. Документите се изискват от лицата чрез бенефициента в качеството му на работодател и страна по сключения административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Затова не съм съгласен, че е налице надвишаване на правомощията на администрацията или нарочно затрудняване в отчитането на дейностите. Напротив, управляващият орган винаги прави съпоставка на декларираните обстоятелства с информацията, достъпна в публични регистри, и предоставената информация от други държавни или общински органи.
В заключение, бих искал да Ви информирам, че с цел ускоряване и оптимизиране на процесите по обработване на искания за плащане Министерството на труда и социалната политика предприема мерки за намаляване на административната тежест за бенефициентите. В тази посока са предприети действия за сключване на споразумения за достъп до електронните услуги на Националната агенция за приходите, което ще създаде необходимите предпоставки част от гореописаните обстоятелства да бъдат проверявани служебно.
Подготвени са изменения в Закона за насърчаване на заетостта, които да позволят законосъобразен обмен на лични данни между управляващия орган на Програмата и Агенцията по заетостта. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Господин Гьоков, заповядайте за реплика.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Господин Министър, аз Ви благодаря за отговора. Всичките неща, които казвате, ги знам. „Ръководството на бенефициента“ позволява на управляващия орган да изисква допълнителни документи. Но аз Ви обърнах внимание на едно съвсем елементарно нещо – лица, регистрирани като безработни, с насочващи писма от дирекции „Бюро по труда“, управляващият орган не вярва на собствената си част от Министерството и подлага на съмнение насочващо писмо. Ами, ако наистина подлагаме на съмнение това и установяваме, то цялата регистрация в „Бюрото по труда“ на безработното лице, което е наето по Програмата, е в нарушение със законодателството.
Може би са силни думите „надвишаване на правомощията“, но Ви казвам, че на база на това десетки фирми в страната, особено малки и средни фирми и предприятия, са затруднявани. Ясно ми е, че се изискват допълнителни документи, за да защитим от измами средствата по Оперативната програма, но когато превишаваме, всичко излиза извън норми. Както се казва, връзваме си тенекии по всякакъв повод, но не става добре и не звучи добре в публичното пространство.
Може би, когато въведете електронната система за достъп до данни, нещата ще се решат, но сега в лицето на хората, които са ползватели на средствата по Оперативната програма, не изглежда добре. За хората, които са ощетени от отказ от възстановяване на разходи, пак Ви казвам, това са доста сериозни за техните възможности размери, няма извинение. Още повече че фирмите, които са бенефициенти, няма откъде да вземат тази информация със собствени сили и средства, за да я предоставят на управляващия орган.
Благодаря Ви за отговора още веднъж. Моля Ви, да не се заключваме само в този формален отговор, а да проверите наново обстоятелствата и ако има възможност за облекчаване на тези процедури за изискване на допълнителни документи, да се съкратят. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков.
Министър Петков, ще се възползвате ли от правото си на дуплика? Да.
Заповядайте.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, бих искал само да уточня и да дам пример за ситуация, която наистина налага тази проверка, и без да поставя под съмнение статута на едно лице като безработно е необходимо да се направи такава проверка. Примерно за програмата и процедурата „Ново работно място“ – ситуация, в която лице е регистрирано в дирекция „Бюро по труда“, винаги се счита за безработно лице, но при проверка в наличните публични системи се констатира, че същото е управител на няколко фирми или съдружник в други. В този случай, предвид декларираните от лицето данни, се изискват документи, които са издадени от Националната агенция за приходите, които да удостоверят, че въпросните фирми не осъществяват стопанска дейност. Ако след представяне на документи, издадени от Националната агенция за приходите, се констатира, че фирмите, в които лицето участва, развиват стопанска дейност, разходите за това лице, извършени по Проекта, не се признават. Затова е необходима тази проверка, опитах се да го дам с конкретен пример.
А по отношение на поетите ангажименти за опростяване, облекчаване, мога още веднъж да Ви уверя, че те ще бъдат реализирани в най-кратки срокове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Следващият въпрос отново е от народния представител Георги Гьоков относно прекратяване на процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“.
Имате думата, уважаеми господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Господин Министър, въпросът ми към Вас касае гордостта на управляващата партия – усвояването на европейските средства по Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“, която в предишните периоди беше сочена като пример за коректно усвояване на европейски средства и по предназначение.
В описания случай прекратяването на процедурата за безвъзмездна финансова помощ по Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“ като че ли няма повод за гордост.
На 5 юли 2017 г. Министерството на труда и социалната политика в качеството си на управляващ орган по Оперативната програма прекрати две процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмата – „Развитие на социалното предприемачество“ и „Подкрепа за предприемачеството“. В публично оповестените мотиви за това решение се посочва като основание значителният брой на подадените проектни предложения, които не са отговаряли на изискванията за административно съответствие и допустимост по процедурите. В чл. 36 от Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове императивно са определени случаите, в които може да бъде прекратена процедурата за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. За никоя от посочените процедури не са налице обстоятелствата, изисквани от Закона, което води до заключението, че те са прекратени неправомерно и ръководената от Вас администрация е въвела по свое усмотрение допълнителни критерии, независимо от изричната воля на законодателя. В резултат на тези действия ще бъдат нанесени щети на голям брой изрядни кандидати – общини, фирми и неправителствени организации, които са подали проектни предложения по процедурите „Развитие на социалното предприемачество“ и „Подкрепа за предприемачеството“, като съществено ще се забави реализацията на предвидените в Програмата дейности в съответните сфери.
Господин Министър, въпросите са: ще предприемете ли действия, с които да бъдат отменени незаконосъобразните административни актове за прекратяване на двете процедури? Има ли пропуски в работата на Управителния орган по Оперативната програма, които са довели до големия брой проектни предложения, неотговарящи на условията за административно съответствие и допустимост? Кои са отговорните длъжностни лица в Министерството на труда и социалната политика? Ще понесат ли те санкции за действията си, довели до тази ситуация? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков.
Министър Петков, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Гьоков!
„Развитие на човешките ресурси“ е първата оперативна програма, която прилага подхода за опростяване на отчитането на разходи. Целта е вместо да се акцентира на отчитането на разходооправдателни документи, бенефициентите да се фокусират върху изпълнението и постигането на конкретни резултати. Именно защото подходът е нов за страната ни, това създаде известни затруднения при подготовката и описанието на проектите, с които се кандидатства.
Причините за прекратяване на двете схеми „Подкрепа за предприемачеството“ и „Развитие на социалното предприемачество“ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ се базираха на резултата от етапа на оценка на административното съответствие и допустимост. В голям брой проектни предложения са допуснати еднакви технически грешки от кандидатите. Това би довело до отхвърляне на много проекти на формално основание. След като се изясни, че са допуснати прекалено голям брой грешки в попълването на формулярите за кандидатстване, Управляващият орган взе решение да предприеме действия за още по-голямо опростяване на начина, по който те се попълват. Затова сега част от информацията вече се залага служебно и така няма да се стига до отхвърляне на проекти на формално основание. Целта на Управляващия орган е при обявяването на процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ да се получават качествени предложения, които да допринасят за изпълнение на целите на Програмата. Затова се наложи да бъдат прекратени оценителните сесии по двете процедури и да се обяви отново публичното съгласуване на променените условия за кандидатстване. Към момента и двете схеми са активни за намиране на проекти, като сроковете изтичат в началото на месец октомври.
По отношение на правното основание на решението за прекратяване на процедурата Ви информирам, че в случая безспорно се касае за административно производство по издаване на индивидуален административен акт от компетентен орган. Затова са приложени и субсидиарно правилата на Административно-процесуалния кодекс, касаещи възобновяване на производство по издаване на влязъл в сила административен акт. Решенията са прекратени на основание разпоредбата на чл. 99, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, като надлежно са мотивирани и няма основание да се счита, че са незаконосъобразни и необосновани.
В заключение бих искал да акцентирам, че процедурите са прекратени не заради персонални грешки, а за да се даде възможност на повече проектни предложения да стигнат до оценката по същество. Залагането на нови изисквания за отчитане чрез опростени правила е извършено след консултации с одитиращите органи и Европейската комисия. Капацитетът на екипа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ е изграждан с години. Това е водеща Програма, която винаги първа въвежда новите изисквания на европейските регламенти и няма причини за съмнение в професионализма на изградения в Министерството на труда и социалната политика екип от служители, които притежават практически умения, необходимата дисциплина и подготовка за управлението на европейски програми. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Господин Гьоков, заповядайте за реплика.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Господин Министър, у мен няма никакво съмнение относно капацитета на служителите, които работят по Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“ и я управляват, защото този капацитет е изграждан с години, десетки години. Въпросът е, че сега Вие ми цитирахте някакво основание. Аз не съм готов да се съглася или да не се съглася с това основание.
При разговора с фирмите-бенефициенти, които са ощетени от отмяната на тази процедура, видях, че чл. 36 не е цитиран в основанията за прекратяване на процедурата.
Хората, които са ощетени, а са били с редовни документи, са в правото си да недоволстват. Нямаше ли да бъде по-логично, ако Вие бяхте отхвърлили всички проекти, които не отговарят на условията и на процедурата по Програмата, да одобрите тези и след това с останалите пари от 15-те милиона, които са по тази Програма и на които сега се забавя усвояването, да бъде обявена наново процедурата. Сега става като в българската поговорка – „Покрай сухото гори и мокрото“. Изрядните бенефициенти са ощетени, защото има неизрядни бенефициенти.
Мотивите за прекратяване се базират на резултата от приключилия първи етап на оценка на административно съответствие и допустимост, в който отпадат изключително голям брой проектни предложения – между 35 и 55%. Това е не сериозно! Какво означава „между 35 и 55%“?! Тези 20% разлика какво означават – фирмите редовни ли са или не са редовни?! И какво правим с останалите 65%, 45% от които са редовни?! Те са ощетени!
Изхождайки от логиката на обществените поръчки – защото това е почти със силата на обществена поръчка – ако хората са подали документи, но има някои неизрядни документи, а ние прекратяваме цялата процедура, то какво са виновни за това изрядните бенефициенти?! Задавам въпроса от тази гледна точка, за да се прецизират условията, преди да бъдат пуснати в изпълнение схемите по Оперативната програма. Нека да се прецизират условията по тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Гьоков.
Господин Министър, ще ползвате ли правото си на дуплика? Не.
Да благодарим за участието на министър Петков в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към следващия въпрос, който е към Красимир Вълчев – министър на образованието и науката, който ще отговори на въпрос от народния представител Донка Симеонова относно Наредба № 16 от 8 декември 2016 г. за управление на качеството в институциите, издадена от министъра на образованието и науката и обнародвана в „Държавен вестник“, бр. 100 от 16 декември 2016 г.
Заповядайте, госпожо Симеонова.
ДОНКА СИМЕОНОВА (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! В съответствие с чл. 22, ал. 4 и във връзка с ал. 2, т. 15 министърът на образованието и науката тогава, на 8 декември 2016 г. издаде Наредба за управление на качеството в институциите. Според тази Наредба качеството на образованието е степента на съответствие между образователния продукт, който се предлага и изискванията на нормативните документи, степента на съответствие с очакванията на гражданите и на потребителите на услугата, тоест ученици, родители, работодатели, също така, забележете, и с очакванията на други заинтересовани страни.
Според чл. 271 от цитирания Закон управлението на качеството в институциите е много сложен процес, който се основава на анализиране, планиране, извършване на дейностите, оценяване и внасяне на подобрения. Всичко това се извършва по ред и условия, определени с държавния образователен стандарт – Наредба № 16.
Тъй като този процес е наистина изключително сложен и всеобхватен – на практика това е цялата дейност на институцията, и засяга много участници в този процес – изключително важно е как ще бъдат разбрани същността, целите, идеите, заложени в тази Наредба, за да могат да бъдат изпълнени.
Тъй като в Преходните и заключителни разпоредби е записано, че първата година, която вече е включена в този процес, е учебната 2016/2017 г., тоест тя вече е приключила, моля да отговорите на въпроса: каква информация има в Министерството на образованието и науката относно това на какъв етап от изпълнение се намира Наредба № 16 и какви изводи се правят за изпълнението на целите, заложени в нея?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Симеонова.
За отговор – министърът на образованието и науката господин Красимир Вълчев.
Заповядайте, господин Вълчев.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Симеонова! Прилагането на Закона за предучилищното и училищното образование е свързано и с действията на прилежащите към него държавни образователни стандарти, регламентирани в чл. 22 на Закона, включително държавният образователен стандарт за управлението на качеството в институциите. Той се определя с Наредба № 16 от 8 декември 2016 г. за управление на качеството в институциите.
Прилагането й ще окаже позитивно въздействие върху широк кръг заинтересовани страни, като подобри индивидуалния напредък на всяко дете и ученик по отношение на неговите образователни резултати, повиши качеството на предоставяното образование в детските градини и училищата и оптимизира тяхното организационно развитие.
На трето място, като повиши доверието на гражданите към тези институции. Това всъщност са и основните цели.
Първата специфична цел на Наредбата е да се определят условията и редът, при които се извършва анализирането, планирането, изпълнението на дейности и внасяне на подобрение в работата на детските градини и училищата, които имат задачата да провеждат политиката за повишаване качеството на образованието.
Действието на Наредбата е свързано със създаването на условия за прилагане на концептуалното изискване на Закона за предучилищното и училищното образование чрез прилагането на системен и интегриран подход, който осигурява взаимна свързаност и съгласуваност на основните й компоненти. Един от тях е оценяването, който съгласно чл. 271, ал. 3 от Закона се извършва чрез самооценяване и инспектиране.
Във връзка с това втората специфична цел на Наредбата е да се определят условията и редът, при които се извършва самооценяването. Детските градини и училищата сами определят дейностите, процедурите и критериите, посредством които се извършва то.
Съгласно § 1, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредбата, който и Вие визирахте, за учебните 2016/2017 г. и 2017/2018 г. самооценяването завършва до 1 август 2018 г. Изводите за постигнатите цели и за ефективността на Наредбата могат да се направят най-добре след изтичане на посочения срок. Резултатите от действията на Наредбата е необходимо да се анализират в контекста на прилагането на Закона за предучилищното и училищното образование в неговата цялост, заедно с резултатите от действието на останалите наредби и нормативни актове, определящи държавните образователни стандарти по чл. 22 от Закона.
Благодаря Ви за този въпрос, госпожо Симеонова, защото наистина като че ли този нормативен акт и тази част от системата останаха на по-заден план в обсъжданията през последната година.
Оценяването на качеството е непрекъснат процес. Той е част от непрекъснатия процес на организационно развитие, както е записано в Наредбата. Акцентът върху този процес не е върху това да се извървят определени процедури, а дългосрочно да се развие организационна култура за управление и подобряване качеството на образованието.
Може би посоката, в която може да се развие Наредбата, е в нея да се добавят допълнителни възможни механизми за управление на качеството. В момента основният акцент е върху оценяването. Разбира се, Наредбата не съществува сама по себе си, тя е част от цялостния „контролно-оценъчен блок“, ако мога така да го нарека, който може да е намерил проекция във всички останали държавни образователни стандарти и най-вече в стандарта за инспектирането, което е предвидено да се извършва като външна оценка, в това число и на управление на системата на управление на качеството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Госпожо Симеонова, заповядайте за реплика.
ДОНКА СИМЕОНОВА (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, благодаря за отговора.
Несъмнено трябва да има стандарт за качеството на образованието. Той е в съответствие с националните и с европейските изисквания. Поставям този въпрос и Вие правилно казахте, защото е поставен от колеги учители и директори, които се притесняват относно практическото прилагане на Наредбата.
Защо е така? Първо, ние сме обединени по въпроса, че управлението на качеството е изключително сложен процес и изисква, първо, много време, достатъчна подготовка. Освен това участниците в този процес да са приели и осъзнали философията, същността, методите и начините, по които да се извършва. Определено част от колегите смятат, че в този вид Наредбата не дава условията и редът, по който това да се случи. Текстовете са много общи, тълкуват се по различен начин и не може да се определят системи в отделните институции, които да дадат възможност и за съпоставимост на резултатите, поне от институции, които са от един и същи вид.
Относно времето. Наредбата беше приета три месеца след започване на учебната 2016/2017 г., която е годината за оценяване. Работната група, която трябва да предостави процедурите, дейностите, показателите, критериите, инструментите за оценяване според Наредбата трябваше да бъде създадена до 16 февруари 2017 г., тоест пет месеца след започването на учебната година. В работната група участват преди всичко учители и представители на педагогическия персонал. Това отново е ново изпитание, което изисква огромен труд, време, за да бъде реализирано. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Приключвам.
Искам да поставя въпроса, който поставят много колеги: може би наистина е време също Наредбата за управление на качеството да бъде прецизирана, конкретизирана, с точни и ясни изисквания, които да дават съпоставимост между резултатите на отделните институции. Освен това сроковете, които се поставят, да бъдат изпълними. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Симеонова.
За дуплика, господин Министър? Не.
С това приключваме въпросите към министъра на образованието и науката господин Красимир Вълчев. Да му благодарим за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към питане от народните представители Иван Иванов и Георги Свиленски относно политиката на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията относно сигурността на летище София по време на председателството на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията господин Ивайло Московски.
Заповядайте, господин Иванов, да развиете питането си.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми господа народни представители! Уважаеми господин Министър, в навечерието на българското председателство на Съвета на Европейския съюз несъмнено една от най-важните теми е подготовката на този важен за държавата момент и обезпечаването на необходимите мерки за сигурност във всички сфери и в частност на територията на летище София, което ще бъде основна входна и изходна точка за официалните лица от страните – членки на Европейския съюз, и представителите на Европейската комисия.
Вашият отговор ще бъде изключително важен за нас, защото в публичното пространство, противно на очакванията, циркулират информации, които не кореспондират с така желаното от всички нас осигуряване на необходимите действия, свързани с безопасността както на важните гости, така и на обикновените пътници.
Само да припомня, че във Ваше интервю в медиите – няма да споменавам къде, обявихте, че е получен пробив в сигурността на летището чрез допускане на външна фирма до базата информационни данни. Доколкото си спомням по време на вече прекратената процедура за концесиониране на аеропортове, кандидат концесионерите имаха достъп до абсолютно всякаква информация, включително и за броя служители по сигурността, за трасетата на електро и ВиК-мрежите, и така нататък.
Да не забравяме, че летище София се бе превърнало и в пункт за трансфериране на нелегални емигранти в конфликтни зони от Близкия изток към Западна Европа.
Важно е да знаем: дали с оглед на предстоящото председателство и очевидно възникващата необходимост от отварянето на допълнителни пунктове за проверка, са предприети мерки в тази посока? Подготвят ли се екипи с необходимата подготовка и ценз? Запознат ли сте с критериите за подбор на тези служители? Адекватни ли са действията на ръководството на летище София по отношение на физическата и техническата подготовка на предстоящото повишено ниво на сигурност?
На тези и на още много други въпроси очакваме отговор от Вас, уважаеми господин Министър, и се надяваме, че те ще внесат голяма доза успокоение както за нас народните представители, така и за българските граждани, защото предстоящото председателство е един изключително важен тест не само за летище „София“ и сигурността, която ще се осигури там, но и за цялата българска държава, така че нашите гости, които ще пристигат тук, да чувстват действително, че ние сме положили всичко на необходимото ниво. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.
За отговор – министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията господин Ивайло Московски.
Заповядайте, господин Московски, имате пет минути за отговор.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов, уважаеми господин Свиленски! Съгласно чл. 8, ал. 2 от Закона за гражданското въздухоплаване Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията осъществява правомощията си по ръководство и контрол на гражданското въздухоплаване, гражданските въздухоплавателни средства и съоръжения на територията на Република България чрез Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“, която е и отговорният орган по сигурността на гражданското въздухоплаване в България, който координира дейността между физическите и юридическите лица за постигане на сигурността в гражданското въздухоплаване.
С оглед на горепосочените законово определени правомощия на администрацията ГД ГВА за изминалото шестмесечие на 2017 г. е осъществила на летище София:
1. За месеците януари и февруари е извършена инспекция по Глава първа „Сигурност на летищата“ от Националната програма за сигурност в гражданското въздухоплаване, извършени са и открити тестове на персонала по сигурността.
2. За месеците януари, февруари е извършена инспекция по Глава четвърта „Пътници и ръчен багаж“ от Националната програма за сигурност в гражданското въздухоплаване, включително открити тестове на персонала по сигурността.
3. През месец февруари е извършена инспекция по Глава шеста „Товари и поща“ от Националната програма за сигурност в гражданското въздухоплаване.
4. През месеците февруари и март е извършена инспекция по Глава пета „Регистриран багаж“ от Националната програма за сигурност в гражданското въздухоплаване.
5. През месец март е извършена инспекция и скрити тестове по Глава втора „Демаркирани зони“ от Националната програма за сигурност в гражданското въздухоплаване.
6. През месеците май и юни е извършено охранително обследване, с оглед така направените проверки и инспекции констатациите са, че мерките за сигурност прилагани на летище „София“ са в съответствие с изискванията на Националната програма за сигурност в гражданското въздухоплаване и действащото национално и европейско законодателство.
По отношение на мерките за сигурност на летище София, които следва да бъдат предприети във връзка с провеждането на председателството на Съвета на Европейския съюз Ви уведомявам, че ГД ГВА предвижда да извърши следното: до края на месец септември – събиране на Съвета за сигурност в гражданското въздухоплаване, който е консултативен орган към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията; министъра на вътрешните работи; министъра на отбраната и председателя на Държавната агенция „Национална сигурност“, както и министъра на финансите, и който орган извършва стратегическо планиране и осъществява консултации, съгласуване, сътрудничество и координация между ведомствата, юридическите и физическите лица, които имат задължения за постигане на сигурността в гражданското въздухоплаване в изпълнение на чл. 16к, ал. 3 от Закона за гражданското въздухоплаване.
Второ, Съветът за сигурност в гражданското въздухоплаване следва да анализира текущите мерки за сигурност, които се прилагат на летище София и необходимостта от предприемане, и прилагане на допълнителни такива, ако е необходимо, във връзка с предстоящото председателство на Съвета на Европейския съюз.
Трето, Главна дирекция ГВА ще предприеме превантивни действия, изразяващи се в извършването на допълнителни инспекционни проверки на летище „София“ по линия на сигурността в последното тримесечие на настоящата година, буквално преди председателството.
Четвърто, ГД ГВА ще извърши оценка на компетентността на всички служители по сигурността, които летище „София“ възнамерява да наеме допълнително като хора за обезпечаване на мерките за сигурност на летище „София“ по време на председателството. Има се предвид допълнителният персонал, който ще е необходим за подпомагане на дейността по председателството.
Пето, ГД ГВА ще извърши непосредствено преди началото на председателството извънредна инспекция на ефективността на прилаганите мерки за сигурност на ВИП-А и мерките за контрол на достъп до зоната за сигурност на ВИП-А.
Шесто, в края на месец юли Министерството на българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г. е подало предварителна информация в ГД ГВА за вече планираните заседания, за органите на Европейския съюз и за международните срещи, на които страната ни ще бъде домакин, в качеството ни на председател на Съвета през първата половина на 2018 г.
В тази връзка, съответните летищни администрации, които ще обслужват полетите на гостуващите делегации, имат се предвид освен летище София, летищата Варна, Бургас и Пловдив, те са уведомени за тези планирани събития и в срок до 15 септември 2017 г. трябва да информират ГД ГВА за създадената необходима организация с участието на всички компетентни представители на летищните оператори, органите на гранична полиция, митническите органи и всички други служби, които имат отношение по сигурността на летищната инфраструктура в този срок по осигуряване на безопасността и сигурността на полетите с участниците в посочените събития, с оглед ефективното провеждане на срещата по време на председателството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
За два уточняващи въпроса – господин Свиленски, заповядайте.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин министър Московски, господин министър Караниколов, уважаеми колеги народни представители! Господин Министър, Вие направихте изложение по поставения от нас въпрос. Обяснихте какво се е случило, какво предстои да се случи. Аз сега ще дам два факта и съответно на базата на тези факти ще бъдат и двата допълнителни въпроса.
От 6 юни 2017 г. до момента – 7 септември, тоест до вчера, не функционира автоматизираната система за рентгеновата проверка за сигурност на Терминал 2. Работи се на авариен рентген, при който за откриване на забранени за превоз вещи се разчита само и единствено на субективната оценка на рентгеновия оператор.
Втори факт. Към настоящия момент няма сключен договор за поддръжка на системата за видеонаблюдение, която дава непрекъснато откази, а служителите на летището нямат обучението и капацитета да отстраняват повредите. Това създава предпоставка за изпадане в ситуация на невъзможен видеоконтрол на зоните за сигурност.
Във връзка с това са и двата допълнителни въпроса.
Изготвени и влезли ли са в сила необходимите разпоредби, които задължават служителите от видеоконтрола да наблюдават в реално време по график, на база оценка на риска, зоните от летището, където има струпване на пътници – посрещачи, изпращачи, както и тези, където се сортират поверените за сигурност багажи?
Второ, изправно ли е оборудването за сигурност и може ли то да бъде надеждна гаранция за ефективност при проверката за сигурността? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Свиленски.
За отговор на двата поставени въпроса – господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Благодаря, госпожо Председател.
Дами и господа народни представители! Господин Свиленски, към момента не съм информиран за никакви технически съоръжения в системата за сигурност на летище София, които не работят или не са изправни. Към момента нямам такава информация. Ако има такива, поемам ангажимент да проверя лично, съответно дефектите да бъдат отстранени и да бъдат пригодни за ползване в най-кратки срокове.
Що се отнася до вътрешните наредби и разпоредби за начина на работа на органите по сигурността и за директното видеонаблюдение, искрено се надявам летище София да спазва всичко така, както е разписано по правилник и колегите да провеждат и така нареченото „онлайн наблюдение“. Поемам ангажимент също да бъде проверено и ако трябва ще бъде назначена специална проверка по тази тема. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
За отношение?
Господин Свиленски, заповядайте.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Това е смисълът на парламентарния контрол, на парламентарните въпроси и питания, когато ние поставяме въпросите да Ви казваме за някои неща, по които пък Вие да вземете отношение и заедно, с общи усилия, да направим така, че сигурността по провеждане на председателството да бъде на необходимото ниво.
От отговорите, които дадохте на поставените от нас въпроси, господин Министър, не станаха ясни няколко неща, които сега ще се опитам да обобщя и, разбира се, ако Вие се съгласите, да поемете и този ангажимент за тяхното отстраняване.
Имало ли е срок, в който ръководството на летището е трябвало да докладва за готовността за посрещане на авангардните групи по председателството и ако е имало такъв срок – какъв е бил той, извършено ли е това докладване пред Министерството за председателството на Европейския съюз?
Не стана ясно дали са изпълнени препоръките на НСО за обезпечаване на сигурността на входа за моторни превозни средства на правителствената зала, дали са осигурени допълнителни пунктове за преминаване на пристигащи пътници, които няма да ползват правителствената зала, или ВИП-Б, осигурени ли са коридори за бързото им преминаване?
Когато говорим за безопасността, трябва да кажем, че тя включва и авиационната сигурност. В отговорите, във връзка с авиационната сигурност, не споменахте дали е изпълнено предписанието от месец март 2013 г. на ГД ГВА за доставката и за наличието на специална течност, така наречената „лека вода“ – 12 хил. литра, която трябва да поддържа летището в наличност, тъй като тази вода е необходима за осъществяване на така наречената „пенна възглавница“ и се използва от противопожарните екипи при аварийно кацане, не дай си Боже. По наша информация тази вода не се поддържа в наличните количества и не е обяснимо защо. Предполагам цената не е толкова скъпа, за да може това нещо да се извършва, а е някакъв пропуск в управлението или хората, които се занимават с това нещо. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Свиленски.
Процедурата приключи, господин Министър. Ако искате да кажете нещо извън процедурата? (Реплика от министър Ивайло Московски.)
Да благодарим за участието на министър Московски в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към последната група от въпроси. Те са към министъра на икономиката господин Емил Караниколов.
Въпрос от Гергана Стефанова относно инициативата на Европейската комисия за стартиращ и развиващ се бизнес.
Заповядайте, госпожо Стефанова, да развиете въпроса си.
ГЕРГАНА СТЕФАНОВА (Воля): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, въпросът ми днес е свързан с инициативата на Европейската комисия за стартиращ и развиващ се бизнес. От началото на есента на 2016 г. до днес, когато става въпрос за развитие на малкия и средния бизнес, в Европейския съюз безспорно най-употребяваната фраза е: от стартиращ към развиващ се бизнес.
На 20 февруари 2017 г. Съветът по конкурентоспособност обсъди инициативата на Европейската комисия за стартиращ и развиващ се бизнес. Съветът имаше приоритет да намери начини за улесняване на бизнеса в рамките на единния европейски пазар, както и за трансграничното му разширяване. Предвид очакваното положително въздействие върху работните места, растежа и подобряването на достъп до финансиране на новосъздадени предприятия, подходът на Комисията беше общоприет. Съветът предложи програмата на Европейския съюз да има по-приятелски подход към малките и средни предприятия. Някои делегации предложиха създаването за единна ДДС зона на Европейския съюз.
На 6 април 2017 г. Съветът по конкурентоспособност проведе неофициална среща относно инициативата на Европейската комисия за стартиращ и развиващ се бизнес. Целта на тази среща беше да се намери начин да се помогне стартиращите фирми да осигурят и да подсигурят пълния си потенциал за иновации за създаване на работни места. Съветът призна, че стартиращият и развиващият се бизнес в предприятията играят много важна роля за подпомагането на европейския дневен ред, свързан с целите на социалната икономика, кръговата икономика, единния европейски дигитален пазар и дигитализацията на промишлеността.
Бих искала да разбера какви действия смята да предприеме Министерството на икономиката и неговите две агенции – Изпълнителната агенция за насърчаване на малки и средни предприятия и Българската агенция за инвестиции, във връзката с инициативата на Европейската комисия за стартиращ и развиващ се бизнес?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Стефанова.
Господин Караниколов, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители!
Госпожо Стефанова, първо, да Ви благодаря за търпението и за въпроса, но този въпрос е винаги актуален, всекидневно. Тъй като отговорът е готов отдавна, ще си позволя накрая да Ви информирам и за последния месец август какво сме предприели.
Инициативата за подкрепа на стартиращи и развиващи се предприятия на Европейската комисия има за цел да създаде благоприятна среда за развитие на иновативни предприятия в Европа. Тя адресира три основни проблема – административни пречки, намиране на финансови и бизнес партньори и достъп до финансиране.
По отношение на бизнес средата са адресирани мерки за намаляване на административните тежести – нещо, което знаят и цялото правителство работи, въобще към целия бизнес; електронното управление и комплексни административни процедури, както и модернизация на общата система за ДДС; подобряване на процедурите по несъстоятелност и втори шанс трудово право и търговска политика. Европейската комисия провежда заседания за ролята на партньорските общностни чрез подкрепа на събития, платформи, мрежи на равнище на Европейския съюз чрез инициативата „Стартъп Европа“.
На национално ниво. Конкретните мерки, които се отнасят за стартиращите и развиващите се предприятия, се изпълняват в рамката на Национална стратегия за насърчаване на малките и средните предприятия 2014 – 2020 г., Иновационната стратегия за интелигентна специализация 2014 – 2020 г., Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014 – 2020 г.“, Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“ и Стратегия на Изпълнителна агенция за малки и средни предприятия – и двете за период 2014 – 2020 г. Министерството на икономиката с национални средства финансира две програми – проект „Техностарт“, насочен към стартиращи предприятия и проект „Starts“, подпомагащ учебни компании.
С европейски средства по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ в рамките на отделни процедури се финансират стартиращи иновационни предприятия и малки и средни предприятия, като Приоритетна ос 1: „Технологично развитие и иновации“ подкрепя действия, подпомагащи тематични области на иновационната стратегия за интелигентна специализация. Приоритет 2, ос 2 „Предприемачество и капацитет за растеж“ подкрепя действия за реализиране и предприемачески идеи, разкриване и укрепване, и управленски капацитет, подобряване на качеството и насърчаването използването на информационни и комуникационни технологии.
Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“ представлява финансов инструмент за неограничени гаранции за подкрепа на кредитния риск по заеми, лизингови плащания или гаранции на малките и средните предприятия. От месец февруари 2017 г. всичките 10 банки, с които е подписано споразумение за отпускане на средства, са започнали активна дейност по отдаване на кредити за предприятията.
Изпълнителна агенция за насърчаване на малки и средни предприятия реализира редица национални и международни инициативи, някои от тях насочени към стимулиране на развитието на малките и средните предприятия. През месец април имаше участие в град Берлин, което е едно от най-значимите събития в Европа „Start up Camp”… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Ще ми трябва малко време, за което се извинявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Мисля, че колегите няма да имат против.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря Ви.
Това събитие е на едно от първите места във връзка с предприемачеството, инвеститорите, потенциалните партньори, студентите, включително представители на фондовете за риск и частен капитал. Също там участват и бизнес ангелите. На това издание България бе избрана за страна партньор. Различни инициативи, като мога да спомена „Webit”, знаете, това е едно от водещите събития за технологии, което последните осем години е приоритетно. Събитието предоставя изключителна възможност за представителите на българските предприятия от сектора на информационните и комуникационните събития. Провеждат се и различни обучителни програми за предприемачество. За периода 2016 това са 45 обучения.
Сега малко актуална информация – вчера получихме предложение от Изпълнителна агенция за насърчаване на малки и средни предприятия, с което се предлага до края на годината график по всички региони на България да се направят присъствия и обучения, конференции за да се запознаят всички стартиращи и малки и средни предприятия как да кандидатстват в процедурите, тоест да се подобри културата.
Друго нещо, което е изключително важно и държа да го спомена: в сряда другата седмица под инициативата на Министерството на икономиката ще се учреди асоциация на стартиращи предприятия, стартъпите, тъй като досега те не бяха национално представени и не можеха да защитават с своите интереси. Възнамеряваме от тук нататък тази асоциация да бъде включена в Националния икономически съвет, който е към Министерството на икономиката, за да може стартиращите предприятия да имат достъп до големия, едрия бизнес ,както и да поставят своите проблеми те да бъдат решавани в Националния икономически съвет.
И последно, както знаете, може би вече в публичното пространство се говори, до края на годината, надявам се лично след един месец, ще бъде пусната по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ програма за ваучери, която е насочена към микро, малките и средните предприятия на стойност до 30000 лв., при която те ще кандидатства без административни тежести, тоест с едно заявление за участие и декларация, че не са в несъстоятелност, ще се отпускат безвъзмездни средства за придобиване на ДМА, за софтуерни продукти, за патенти за да може да облекчим и да подпомогнем малките и средните предприятия. Работим с всички други ведомства, с Ваша помощ, с Икономическа комисия, също така Народното събрание, за да можем да подпомагаме стартиращия, малкия и средния бизнес. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин министър. Мисля че беше много полезно това, което чухме.
Заповядайте за реплика, госпожо Стефанова.
ГЕРГАНА СТЕФАНОВА (Воля): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Господин министър, благодаря за отговора. Бяхте доста изчерпателен. Удовлетворена съм отчасти от него и за в бъдеще ще следим инициативите, които Министерството е предприело за все по-стабилното развитие на малкия и средния бизнес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Стефанова.
И последният въпрос за днешния парламентарен контрол е към министъра на икономиката. Това е въпрос от народния представител Иван Ибришимов относно съкратени миньори в община Бобов дол.
Заповядайте, господин Ибришимов.
ИВАН ИБРИШИМОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Въпросът ми е формиран на базата на един голям проблем за община Бобов дол, а именно нарастващата безработица поради закриване поетапно на рудниците в община Бобов дол. Знаете, че това е на община, в която населението изключително, близо 80% от живеещите в Бобов дол разчитат на работно място или работното им място е свързано с въгледобива. Само като факти казвам, че преди три години се затвори един голям рудник – „Иван Русев“, тази година рудник „Бабино“, рудник „Фундаментал“ се затваря, азотната станция в общината, или общо останаха два рудника, единият е открити и закритият рудник „Христо Ботев“. Вследствие на затварянето на тези рудници близо 1600 човека са останали без работа от население в общината 8500 човека. От тези 1600 близо половината са или трудоудостроени, или пенсионирани част от тях са на бюрото по труда по различни програми, но това не е устойчиво. Останалите са без работа или общо-взето перспективите на района не са добри. Очевиден е предстоящ демографски срив и за мен община Бобов дол не може сама да се справи с този проблем. Аз мисля, че тук е ролята на държавата и в частност на Министерството на икономиката да помогне на такава община и не само на община Бобов дол, по принцип на общини, които са засегнати от закриване на затваряне на мини и въобще на въгледобива.
И затова моят въпроса към Вас е: какво е отношението на Министерството на икономиката и какви действия предприемате и смятате да предприемете занапред за насърчаване на инвестиции от големи български или чуждестранни фирми в Бобов дол и други засегнати общини с цел разкриване на работни места за останалите без работа миньори? И допълнително искам да добавя: аз смятам, че са необходими и мерки, някакви програми за…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: В репликата, господин Ибришимов. Благодаря Ви.
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Господин Ибришимов, благодаря Ви и на Вас за въпроса. Както Вие казахте, наистина има голям дисбаланс между регионите и темата не е само за Бобов дол, а е и за много други общини. За да отговоря на Вашия въпрос, си позволих да взема и информация, която ще е интересна и на Вас, народните представители. Тя, както от Министерството на енергетиката, за съжаление, не е положителна, така и от Агенция по заетостта. Ще се опитам да я обобщя и да кажа какво правим в тази насока.
Въпросът, който поставяте, е от съществено значение. По тази причина Министерството на икономиката отправи запитвания за актуална информация, както вече казах, до Министерството на енергетиката, тъй като, знаете, те са концедент – особено в този сектор „Мини“, така и до Агенция по заетостта.
По информация на дирекция „Регионална служба по заетостта“ – град Благоевград, в периода от 2013 г. до юли 2017 г. от Мини „Бобов дол“ са освободени 639 миньори. Най-засегнати са общините, както следва: Бобов дол – 247 души, Дупница – 209 души, Кюстендил – 148 души, и Невестино – 19 души.
Благодарение на предоставените услуги от Агенция по заетостта, включително и по схема на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, в заетост са били устроени 153 лица – много малко в сравнение с тези 639, от освободените миньори става въпрос.
Запитахме Министерството на енергетиката, в чиято компетентност са концесионните договори, дали имат информация за проявен интерес от български или чуждестранни инвеститори. Отговорът е, че към момента при тях няма такъв заявен инвеститорски интерес. В Министерството на икономиката, за съжаление, към момента също не сме получили заявление за интерес от инвеститори, независимо дали са български или чуждестранни в този сектор.
Основен инструмент на Министерството на икономиката за подкрепа на проектите в индустрията са: Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, както знаете и Агенцията за насърчаване на инвестициите, и мерките, които се дават по Закона за насърчаване на инвестициите.
Дружествата, отговарящи на изискванията на Закона, могат да кандидатстват за издаване на сертификат за клас „инвеститор“ и да се възползват от предвидените в него насърчителни мерки, особено в региони с голяма безработица. Винаги, когато дойдат инвеститори в Министерството на икономиката, ние им казваме какви привилегии ще имат, ако инвестират в такива региони.
В област Кюстендил, към която спада и община Бобов дол, има девет общини. Всички те, с изключение на Бобов дол, са с безработица, по-висока от средната за страната, и за тях са приложими допълнителни преференции за инвеститорите.
От началото на 2016 г. в цялата страна се наблюдава значително увеличение на инвестиционната активност, което се потвърждава и от броя на сертифицираните проекти. Голяма част от тях са в производствения сектор, като за 2016 г. 24 от общия размер на инвестициите по проектите са на стойност със 195 млн. лв. повече от 2015 г. Само за първото полугодие на тази година са изготвени 16 сертификата за клас „А“, три – за клас „Б“, и един – за приоритетен инвеститор. Общо предвидените инвестиции възлизат на 183 милиона и се очаква разкриване на 4422 работни места. Може би добрата тенденция е, че инвеститорите вече се насочват, предвид привилегиите, които им се дават по Закона за насърчаване на инвестициите, към региони с голяма безработица.
По предварителни данни на Националния статистически институт през второто тримесечие на 2017 г. средната работна заплата за област Кюстендил в сравнение със същия период на 2016 г. нараства със 7,8% и е в размер на 722 лв. В структурата на наетите лица по икономически дейности в областта най-голям е относителният дял на наетите в дейността „Преработваща промишленост“ – 33,5%, и „Търговия и ремонт на автомобили и мотоциклети“ – 13%. Равнището на безработицата в областта в края на юли 2017 г. е над средната за страната, а именно 9,1%. В сравнение с предходния месец, а именно месец юни тя намалява с 0,1%, като са постъпили на работа за месец юли 727 души. Това е по справка от Агенция по заетостта.
Данните показват, че през настоящата година в област Кюстендил се наблюдава активизиране на икономическата дейност в областта, свързана с намаляване на безработицата и нарастване на работните заплати.
Още един път повтарям, правим всичко възможно всички инвеститори, които идват в Министерството на икономиката, да ги убедим, че те трябва да инвестират в региони, където има голяма безработица, защото основната тема, която те задават е: „Има ли подготвена работна сила?“, която може да поеме съответно тяхното производство. За съжаление, към момента в Министерството на икономиката и в Министерството на енергетиката специално от този Миннодобивен сектор не са получени заявления и няма такива инвеститори към момента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Заповядайте, господин Ибришимов, за реплика.
ИВАН ИБРИШИМОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, колеги! Моят въпрос беше именно с такава цел – да изостри Вашето внимание точно в тази посока, че държавата и Министерството на икономиката трябва да предоставят привилегии и преференции на бизнесмени – било то чужди или български, които искат да инвестират в България, да насочат вниманието на този бизнес именно към такива райони.
Освен това и Вашето министерство, а според мен и Социалното министерство, трябва да организират и програми за преквалификация на тези съкратени миньори. Тези програми естествено трябва да бъдат безплатни – мисля, че държавата може да си го позволи. Дори вече съществуващ местен бизнес в региона – аз съм от този регион, и знам добре потребностите на този бизнес, има дефицит на кадри. В момента има отворени работни места и бизнесът чака подготвени кадри, за да бъдат назначени на работа.
Аз смятам, че именно Вашите усилия – на държавата, на Министерството на икономиката, на Социалното министерство, трябва да са в такава посока. Защото това, което цитирахте и Вие, че в Бюрото по труда са ангажирани N- на брой хора, това, както знаете и Вие, а и всички ние знаем, не е устойчиво. Това е едно временно решение на проблема и след изтичане на определените срокове, в които е обхватът на тези програми, проблемът остава нерешен. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Ибришимов.
Дуплика ще искате ли, господин Министър?
Заповядайте!
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря Ви.
Съвсем накратко. Това е приоритет и на правителството, и на всички нас – тук не трябва да се делим.
Проблемът с работната сила в момента е най-големият проблем и за държавата, и за инвеститорите. Уверявам Ви, че работим. Включително с Българската академия на науките в момента разговаряме дали може да им се възложи да направят анализ, разбира се, с помощта на бизнеса – за следващите пет, десет до петнадесет години каква работна сила и в кой сектор ще следва да има необходимост бизнесът.
Целта е този анализ да бъде предоставен на висшите учебни заведения, на училищата, за да могат да подготвят кадри, а не както един професор в един университет, каза: „В момента подготвяме безработни“. Знаем за този проблем в Агенцията по заетостта, Министерството на труда и социалната политика, дуалното обучение се въвежда. За съжаление, това ще даде ефект след известен период от време. Към момента работим приоритетно, насочено към българските малцинства в чужбина, в това число тези наши съграждани, които напуснаха пределите на Родината ни през последните двадесет и няколко години, да ги върнем тук. Правим евентуално преференциално визите, процедурите, за да може да обезпечим работната сила, но този проблем е за целия Европейски съюз. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър!
Това беше последният въпрос към министъра на икономиката господин Емил Караниколов. Това беше и последният въпрос от днешния парламентарен контрол.
Следващото редовно пленарно заседание е на 13 септември 2017 г., сряда, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,27 ч.)


Председател:
Димитър Главчев

Заместник-председатели:
Цвета Караянчева
Валери Жаблянов
Нигяр Джафер

Секретари:
Александър Ненков
Николай Александров
Форма за търсене
Ключова дума
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание

Проект BGFOP001-2.013-0001

Избор на председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество

Избор на заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията





    Последни заседания