Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ШЕСТДЕСЕТ И ДЕВЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 3 ноември 2017 г.
Открито в 9,01 ч.
03/11/2017
Видео архив » Преглед на видео архив
Председателствали: председателят Димитър Главчев и заместник-председателите Цвета Караянчева и Явор Нотев

Секретари: Николай Александров и Симеон Найденов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Добро утро, уважаеми колеги!
Има кворум, откривам заседанието (Звъни.)
На 2 ноември 2017 г. в Народното събрание са постъпили становища на Фискалния съвет по Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г. и по Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2018 г. С писма на председателя на Народното събрание материалите са изпратени съответно на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по здравеопазването, Комисията по труда, социалната и демографската политика и са на разположение в библиотеката на Народното събрание.
Уважаеми колеги народни представители, съгласно приетата Програма, на днешното пленарно заседание са предвидени за разглеждане проекти на актове, при които ще се обсъждат споразумения и годишни доклади, които са класифицирана информация съгласно Закона за защита на класифицираната информация, а именно:
Точка 15 – Законопроект за ратифициране на Техническото споразумение между правителството на Република България и Върховното главно командване на Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа (SHAPE) относно осигуряването на поддръжка от страната-домакин на дейности на съюзнически сили в контекста на Съвместните сили с много висока степен на готовност. Вносител е Министерският съвет на 16 октомври 2017 г. За днес това е точка първа. Споразумението е с ниво на класификация „за служебно ползване“ съгласно Закона за защита на класифицираната информация.
Следващата точка 16 от нашия дневен ред е Проект на решение за приемане на Годишния доклад за дейността на Държавна агенция „Разузнаване“ за 2016 г. (поверително), вносител: Министерският съвет на 20 април 2017 г. – точка втора за днешното заседание. Докладът е с ниво на класификация „поверително“ съгласно Закона за защита на класифицираната информация.
И третата точка, предвидена за днес, е 17 от нашата седмична Програма – Проект на решение за приемане на Годишния доклад за дейността на служба „Военна информация“ за 2016 г. (секретно), вносител: Министерският съвет на 24 април 2017 г. – точка трета за днешното заседание, както казах. Докладът е с ниво на класификация „секретно“ съгласно Закона за защита на класифицираната информация.
С оглед изложеното, обявено и при приемане на Програмата в сряда, и на основание чл. 50, ал. 1, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание заседанието в частта разглеждане на тези три точки е закрито, като това не се обсъжда и гласува.
Припомням на народните представители и на другите ангажирани лица, че обсъжданията и протоколът от закритото заседание са класифицирана информация и обвързват със съответните задължения всички народни представители и лицата, които имат достъп до тях.
Предвидената в чл. 50, ал. 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание публичност на актовете, приети на закрито заседание, ще се осигури, като същите ще бъдат обнародвани в „Държавен вестник“ по предвидения за това ред.
Съгласно изискванията на чл. 50, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля всички лица да напуснат залата и балконите, както и да бъде преустановено прякото предаване по медиите и излъчването по интернет, след което заседанието ще продължи като закрито.

(Следва закрито заседание.)

(След почивката и след закритото заседание.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Уважаеми народни представители, започваме с днешния:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Постъпили писменни отговори от:
- заместник министър-председателя по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов на въпрос от народните представители Спас Панчев и Димитър Георгиев;
- министъра на образованието Красимир Вълчев на въпрос от народния представител Миглена Александрова;
- министъра на труда и социалната политика Бисер Петков на въпрос на народния представител Миглена Александрова;
- министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на въпрос от народните представители Светла Бъчварова и Николай Пенев;
- министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на въпрос от народния представител Светла Бъчварова;
- заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева на въпрос от народния представител Николай Александров;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на три въпроса от народния представител Николай Александров;
- министъра на правосъдието Цецка Цачева на въпрос от народния представител Николай Александров;
- министъра на вътрешните работи Валентин Радев на въпрос от народния представител Николай Александров;
- министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на въпрос от народния представител Николай Александров;
- министъра на енергетиката Теменужка Петкова на въпрос от народния представител Николай Александров;
- министъра на околната среда и водите Нено Димов на въпрос от народните представители Георги Стоилов и Стефан Бурджев;
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Мартин Тинчев;
- министъра на правосъдието Цецка Цачева на въпрос от народния представител Стоян Мирчев;
- министъра на енергетиката Теменужка Петкова на въпрос от народния представител Таско Ерменков;
- министъра на околната среда и водите Нено Димов на въпрос от народния представител Явор Божанков;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на два въпроса от народния представител Кристина Сидорова;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народните представители Димитър Данчев и Георги Свиленски;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народния представител Жельо Бойчев;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народния представител Весела Лечева;
- министъра на околната среда и водите Нено Димов на въпрос от народните представители Георги Стоилов и Иван Димов Иванов.
Това са писмените отговори.
Новопостъпили питания за периода от 27 октомври до 2 ноември 2017 г.
Постъпило е питане от народните представители Анелия Димитрова Клисарова и Стоян Михайлов Мирчев към Красимир Вълчев, министър на образованието и науката относно осигуряване на капацитет за управление на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ и възможна загуба на средства. Следва да се отговори в пленарно заседание на 10 ноември 2017 г.
Преминаваме към парламентарния контрол с въпроси, зададени и поставени пред присъстващия вече заместник-министър председател по правосъдната реформа и министър на външните работи, госпожа Екатерина Захариева.
Въпрос от народния представител Иво Ангелов Христов относно правата на българското малцинство в Украйна.
Заповядайте, господин Христов, да развиете въпроса.
ИВО ХРИСТОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо външен министър, уважаеми колеги!
Искам да кажа, че съм изключително впечатлен от препълнената зала и огромния интерес на народните представители. Това е незабравима гледка, която ще запомня за цял живот!
Сега по същество, уважаема госпожо Захариева, в Украйна живее най-голямата българска общност зад граница. По официална статистика на украинската държава тя наброява около 200 хил. българи, но има данни за близо половин милион наши сънародници в тази страна.
Законодателството на Украйна позволяваше на национално признатите малцинства, ако те представляват 10% от населението на съответния регион, да се обучават на майчин език. Затова и техните езици имат статут на регионални.
От 5 септември тази година в Украйна има и влязъл в сила нов Закон за образованието. С приемането му украинският стана единственият език за обучение след 5-ти клас, а майчиният ще може да се изучава само в началните училища.
Европейските държави, които имат свои малцинства в Украйна, дори по-малки от българското, реагираха веднага срещу този закон. Унгария, Полша, Румъния и Молдова остро възразиха срещу ограничаване правата на малцинствата. Българската държава едва след седмица изрази в официална позиция безпокойство във връзка с отражението на приетия закон.
Изпратеното на 14 септември 2017 г. писмо от външните министри на България, Румъния, Гърция и Унгария до министъра на външните работи на Украйна и до Генералния секретар на Съвета на Европа и до Върховния комисар на ОССЕ по въпросите на националните малцинства е със закъсняло действие. Българската дипломация трябваше да формира позиция в защита на хилядите украински граждани с български етнически произход още при обсъждането на приетия закон, който се дискутираше няколко месеца, и което направиха много от засегнатите държави.
Уважаема госпожо Министър, защо Министерството на външните работи не реагира веднага на тази опасност? Какво предприема българското Външно министерство в защита на българското малцинство в Украйна и в частност правото на образование на майчин език? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Христов.
Заповядайте, госпожо Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители. Уважаеми господин Христов, не е вярно, че българското Министерство на външните работи не е следило този закон! Напротив, през цялото време, докато е текло общественото обсъждане и консултациите по този закон, представители на българското посолство там съвместно с нашите организации са участвали, обсъждали и следили внимателно. Не само, на всичките срещи, които са провеждани през годините, се повдигат два въпроса, единият от които е правата за изучаване на майчин език, и вторият, евентуалната предстояща административна реформа. И в момента тези въпроси – първият и вторият, стоят на дневен ред. Тези изменения на съответния закон, за които споменахте, са направени, тоест започна тази консултация през октомври 2016 г. Измененията са направени между двете четения на закона, този чл. 7, който Вие цитирате. На 5 септември, за съжаление, въпреки повдиганите въпроси, както Вие правилно изброихте от редица държави-членки на Европейския съюз, които имат малцинства в Украйна, въпреки всичко е приет чл. 7 в настоящия си вид.
Още от момента на приемането съм била в постоянен контакт с колегите и част от държавите, които Вие изброихте, и които казвате, че са реагирали с изявления, всъщност не подписаха и не се присъединиха към писмото, което ние – четирима министри, подписахме. Полша, например, е една от тях, но това не означава, предполагам, че също не действат по свои канали. Така или иначе, българският министър на външните работи беше един от четиримата министри – Унгария, Румъния, Гърция и България, който написа това писмо, подписа го и очаква реакция от украинската страна. В резултат на това писмо те поеха ангажимент да внесат законопроекта във Венецианската комисия, в Съвета на Европа за повторно обсъждане.
Разбира се, ние не чакаме само това, но предприемаме и редица други действия ще спомена няколко от тях. След закона нашият посланик е направил среща с представителите на българското малцинство и техните организации там за обсъждане на законопроекта. Само преди няколко дни министърът на образованието се върна от Украйна, където е имал срещи с колежката си там и е получил уверение за увеличаване на часовете по български език и за участие на български експерти в подзаконовите нормативни актове.
Искам обаче за пореден път да обърна внимание на спецификите на това как се изучава български език в Украйна. Прав сте, че това е една от най-големите общности и мога да изказвам само възхищение към тези хора там, които са запазили българския език и българската култура в годините, около 45, не са имали право да изучават български език в нито едно училище, а те са запазили този език въпреки всичко. Същото се случва и в Молдова, между другото.
В момента има 42 украински държавни учебни заведения. Това не са български училища, такъв, какъвто е случаят с Унгария и какъвто е случаят с Румъния. Там се изучава български език като чужд език.
В системата през годините на прехода (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) и това уникално се развива в система от 57 неделни училища, които се подкрепят от българската държава чрез финансиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Госпожо Захариева да се съобразим с времето!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Въпросът е много важен, затова …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Важен е, ще има реплика вероятно и ще имате възможност, тъй като надхвърлихме с минута времето.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Само да приключа. Продължаваме да следим въпроса. Считаме, че този Закон дава и една възможност, която до момента я няма, защото български език се изучава два часа седмично в държавните им училища, което сами разбирате, че е крайно недостатъчно да има добри познания по български език, ако решат например да кандидатстват в български университет.
Затова те изучават български език в неделните училища, но ние настояваме да се включи и общ предмет като друг предмет, каквато възможност дава този Закон, по българска история, българска идентичност, българска култура. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Извинявайте, но трябва да следваме процедурата.
Господин Христов, заповядайте за реплика.
ИВО ХРИСТОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Крайно недоволен съм от отговора на Вашия въпрос. Всъщност съм крайно недоволен и от реакцията, която има в българското Външно министерство, българското правителство и българските официални власти. Давам Ви за пример реакцията на Унгария по този въпрос.
Абсолютно не е вярно, че българският език се ползва с някакъв особен статут в Украйна понастоящем. Съгласно Закона, който беше приет на 5 септември, българският език, както и другите езици на регионалните малцинства, се третира вече като чужд език, а не като майчин. В този смисъл, той влиза в общия режим за изучаване на чужди езици, като да речем английски, френски, немски или някакъв друг език.
Предполагам, че Вие сте дълбоко убедена в това, че изучаването на български език в неделно училище е меко казано смешно.
Второ, което е много важно, други страни – членки на Европейския съюз, като Румъния, като Унгария, като Полша, за която Вие споменахте и която не била подписала въпросното писмо, но Полша уреди статута на своите полски училища в четирите Западноукраински региона и те се ползват със съответния статут, който го имаше много преди да бъде приет този Закон.
Когато българското правителство на ход можеше да свърши тази работа и да заплаши, че ще блокира по някакъв начин инициативи между Украйна, от една страна, и Европейския съюз от друга, българското правителство не направи нищо по въпроса.
За Ваша информация – Унгария блокира срещата Украйна – НАТО именно по повод на статута на унгарското малцинство изучаването на майчиния език.
Крайно съм недоволен от Вашата позиция и съм крайно недоволен от позицията на българското правителство, което само на думи защитава българските малцинства в чужбина. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Госпожо Министър, имате възможност за дуплика. В рамките на две минути можете да допълните отговора си.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Господин Христов, имате право да сте недоволен, само че не е добре да заблуждаваме българското общество.
Господин Христов, за Ваша информация и преди Закона, не знам какво са правили предишните правителства в защита на тези малцинства, български език се изучава един-два часа седмично, крайно недостатъчно, подчертавам, отново като чужд език.
Също така в момента сме в разговори, неслучайно казвам, че българският министър на образованието беше там и са постигнати договорености за уреждане на статута. Разбира се, че поставяме въпроса и го поставяме достатъчно остро. Разбира се, че едно от условията не само за Украйна, имаме тук и други наши съседни държави за европейска перспектива, е защита на правата на малцинствата и това продължаваме да устояваме и ще устояваме за в бъдеще.
Имате право да сте недоволен, но не е добре, когато се полагат най-после усилия за защита истински реални действия за защита на българските малцинства зад граница, да се спекулира, при положение че години наред преди това, да не говоря по времето на тези 45 години, които споменах, което българският език е бил забранен за изучаване – по времето на Съветския съюз, всъщност тези действия и тази защита се развиват сега на практика.
Не знам какво повече да направим? Подписали сте я с писмото, следим много внимателно какво се случва и ще настояваме изучаването на майчин език, и не само на майчин език, защото не е достатъчно два часа седмично да се изучава, но трябва да се изучава и българска литература, българска история, да бъде ангажимент на украинските власти. Ако те искат да бъдат част от демократичното семейство, трябва да спазват и демократичните ценности, една от които е защитаване на малцинствата и правото на тяхното самоопределяне и идентичност. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Министър. (Народният представител Валери Жаблянов иска думата за декларация от името на група.)
Господин Жаблянов, заповядайте за декларация от името на група.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Господин Председател, уважаеми народни представители! Преди няколко дни беше разпространена официална информация, че председателят на българския парламент господин Димитър Главчев е поискал от президента на Република Сърбия Александър Вучич да бъде променено името на сръбския град Димитровград на Цариброд.
От името на „Българската социалистическа партия“ искам да изразя няколко възражения. Първото, и струва ми се, което засяга в най-голяма степен двустранните отношения между България и Сърбия, е въпросът: в какво качество и по какъв начин председателят на парламента на една съседна държава заявява желание пред президента на друга съседна държава тя да промени наименование на собствен град.
КРАСИМИР БОГДАНОВ (ОП): Това е български град.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Аз искам да обърна внимание на уважаемите народни представители, че балканската история е противоречива и че всяка от съседните държави на Балканите може да предяви подобни претенции към нейна съседка. Ако някой си въобразява, аз съжалявам, че председателят на българския парламент е бил подведен в тази посока, че, ако тръгне ревизия на наименованията на балканските градове и населени места на съседните държави, съобразно техните исторически названия, то този процес трудно може да бъде спрян, а и не смятам, че той е допустим от гледна точка на всички норми на международното право.
Искам да обърна внимание на още няколко обстоятелства.
Не е известно на какво основание е отправено това искане. Официалният аргумент, който е бил споделен, е, че това е желанието на българското малцинство от Западните покрайнини. Както е известно, желанието на едно или друго малцинство – в случая на българското, се изразява в официални форми.
В Димитровград са проведени два референдума – през 1993 г. и през 2004 г., на които гражданите на Димитровград, гласуват за запазване на името на града.
Още един аргумент. В България има град, който носи същото име – Димитровград. Няма никакво основание председателят на българския парламент да поставя този въпрос пред сръбския президент.
Българските граждани в Република Сърбия – нашето малцинство, с основание поставят своите въпроси пред сръбската държава за защита на техните права – културни, образователни и граждански. С основание получават подкрепа от страна на българските държавни власти и институции. Струва ми се, че там има един дългогодишен процес, в който българското малцинство постепенно получи един сериозен обем от права, в рамките на сръбската държава. (Реплики и ръкопляскания от ОП: „Браво!“.)
Съжалявам, че българският парламент и неговият председател са замесени по подобен начин в една акция, чиято крайна цел може да бъде само влошаването на двустранните отношения. Благодаря за вниманието. (Реплики, ръкопляскания и възгласи от „БСП за България“: „Браво!“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, продължаваме с парламентарен контрол.
Следва питане от народния представител Иво Христов относно политиката на Министерството на външните работи за отношенията с Руската федерация.
Заповядайте, господин Христов, да развиете въпроса си. В рамките на тази процедура имате възможност да сторите това за три минути, след което следва петминутен отговор на министър Захариева.
ИВО ХРИСТОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, колеги! Уважаема госпожо Министър, повод за питането ми е внесеният в Народното събрание Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г.
За частта на народното представителство той бе отхвърлен от Комисията по култура и медии, а доколкото си спомням, и от още няколко комисии.
Оценките на изпълнителната власт за рисковете, опасностите и заплахите, идващи от Руската федерация, повдига темата за бъдещето на нашите двустранни отношения.
Уважаема госпожо Министър, моето питане е: каква е политиката по отношение на Руската федерация на Република България и как Министерството на външните работи планира да действа в контекста на твърденията от доклада, който междувременно беше приет от Народното събрание? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Госпожо Министър, заповядайте. (Народният представител Милен Михов иска думата за декларация от името на парламентарната група на ОП.)
Нека приключим с питанията или…
Съгласни сте. Добре, благодаря Ви за тази възможност да не прекъсваме диалога.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Христов, Годишният доклад за 2016 г. е изготвен от работна група, съобразно чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност.
За пореден път, за съжаление, се изказват спекулации, че докладът бил насочен срещу Русия или руската държава.
Нека да бъдем много конкретни, нека да бъдем обективни и да четем доклада в цялост. Годишният доклад показва, че сред основните предизвикателства и рискове пред националната сигурност са: бежанският и миграционният натиск; рискът от негативни трансформации в Европейския съюз; нестабилността в Югоизточна Европа.
Като най-съществен риск е изведена инфилтрацията в европейски мащаб на екстремистки клетки и заплахата от международен тероризъм.
По отношение на регионалната сигурност, в доклада са взети под внимание редица реални действия, водещи до влошаване на външната среда за сигурност. Отново обективни факти: кризата в Украйна; незаконното анексиране на Крим; нестабилността в други части от Средиземноморския район; провеждането на мащабни военни учения и така нататък в перифериите на Алианса. Подобни действия водят до нарастване на предизвикателствата пред регионалната и международната сигурност.
Република България твърдо подкрепя политиката, която има за цел избягване на връщане към атмосферата на Студената война в отношенията между Запада и Русия и твърдо заставаме зад подхода, приет в срещата на държавните и представителните ръководители на НАТО в Уелс от 2014 г., предвиждащ диалог с Руската федерация.
Имаме много теми, диалог и постоянно това нещо се случва. Говоря вече в момента за външната политика не само между България и Русия, между ниво Европейски съюз и Русия.
Страната ни е част от общност, споделящата… Ще дам няколко примера. Съвсем наскоро се прие единодушно декларация в Съвета за сигурност на ООН по отношение на ситуацията в Северна Корея например.
Общите действия и общите усилия на цялата Общност са във връзка с борбата с тероризма – едно от другите действия, с които чудесно работим и си взаимодействаме.
Страната ни е част от общност, споделяща ценностите на демокрацията, върховенството на закона и правата на човека. Така че действия, които влизат в нарушения на международното право и поети юридически и политически ангажимент, не могат да бъдат игнорирани в този доклад.
Само да кажа, че диалогът с руската страна е на много високо равнище. Само тази година трима или четирима министри са били там – госпожа Петкова два пъти.
В момента, за първи път от много години – 2016 г., с доста известно прекъсване, в София бе проведена сесия на смесената Комисия по търговско-икономическо и научно-техническо сътрудничество. Очакваме следващата сесия да се проведе в Москва.
Също така в момента по мое време се провежда и подготвянето на двустранни политически консултации между Министерствата на външните работи на двете страни. Те ще се случат ноември месец тази година, така че на регулярна основа български дипломати работят конструктивно със своите руски колеги както по основни въпроси на двустранните отношения, така и по актуални въпроси от международния дневен ред.
В заключение, обективният извод на доклада отразява последователната политика за сигурност и външна политика на България и в същото време по-скоро този доклад, отразявайки обективните отношения, е начин да се изчистят недоразуменията и предизвикателствата, които имаме там.
Докладът е разгледан в 16 комисии, и ако не се лъжа, наистина не е приет в Комисията по културата и медиите и в Комисията по икономическа политика и туризъм, но в Комисията по външна политика, по моя информация, защото не сме вносител и инициатор на изготвянето на този доклад, докладът е приет без гласове „против“, а с гласове „въздържали се“ от страна на БСП и „Воля“, тоест дори и Вие не сте гласували „против“ този доклад.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Министър.
Господин Христов, заповядайте. Имате възможност в рамките на две минути да конкретизирате въпроса.
ИВО ХРИСТОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председателю, уважаема госпожо Министър, колеги! Изключително съм впечатлен от високата компетентност на българския външен министър. Доколкото разбрах, отношението към Северна Корея е част от отношенията с Руската федерация, което, разбира се, обогатява моите географски познания. Аз съм благодарен на петъчния контрол, който ми дава възможност да изкарам второ висше образование тук. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Сега по същество. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Не Ви питам.
Господин Председателю, бихте ли въвели ред в залата, ако обичате?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Незабавно, господин Христов.
Моля за тишина!
ИВО ХРИСТОВ: Научете се да слушате неща, които не Ви изнасят. Това е част от демокрацията, ако не знаете.
Сега по същество. Ако това, което Вие казахте, е така, както го казахте, нямаше да има съответния демарш от руска страна, който беше съвсем наскоро. Предполагам, че Вие сте запозната с него.
Второ, не знам кога българското правителство е искрено – когато твърди, че издига на много високо ниво, не знам колко високо – 2,40 вероятно, отношенията с Руската федерация, или когато той действително торпилира всякакви възможности за каквито и да било наистина плодотворни отношения с Русия? Отношенията на България с Русия са предопределени, ако щете, от географията, не само от историята. Правителствата идват и си отиват, отношенията между България и Русия остават.
Тук, в тази зала, преди повече от 50 – 60 години едни други наши предшественици с бурни ръкопляскания, както пише в стенографските протоколи на Народното събрание, са приветствали обявяването на война на Съединените щати и Англия, та след това се е наложило царят да каже: „Груев, можеше поне да не ръкопляскате“.
Поради тази причина бих искал да разбера, госпожо Министър, в какво точно конкретно се изразяват Вашите, бих казал, позитивни отношения с Руската федерация?
Тъй като имаше личен момент във Вашия отговор, на въпросното заседание просто не съм присъствал, иначе бъдете сигурни за моя глас „против“. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Госпожо Министър, имате възможност за отговор в рамките на три минути. Ще се възползвате ли от това? Не. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Това е питане, разбира се. Има правилник, поканих министъра, няма да се възползва.
Господин Христов, може да вземете отношение в рамките на допълнителни две минути, с което ще приключим процедурата по питането. Ако желаете да се възползвате, имате още две минути. Думата е Ваша.
ИВО ХРИСТОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Чудя се дали да приключа с някои неща?!
Отношенията с Русия, както и отношенията с Китайската народна република за България не са въпрос само на теоретично ниво. Отношенията с Руската федерация преминават през обстоятелството, че една значителна част от действащата българска енергетика все още зависи технологично от отношенията с Руската федерация. Не знам кога българското правителство е честно – когато казва, че то ще развива енергийните проекти с Руската федерация и в повереното ми море искам да плуват платноходки, а не чужди военни кораби, или, когато ние действително правим всичко необходимо, за да отидем на конфронтация с тази страна?
Малко преди тази точка от дневния ред ние обсъждахме на закрито заседание въпроси, свързани с разпределянето на войнски контингенти и поеманите ангажименти от българска страна. Пътят към ада е постлан с добри намерения, дори когато те са опаковани във фрази за евроатлантически ценности. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Христов.
Декларация от името на парламентарна група.
Заповядайте, господин Михов. (Председателите се сменят.)
МИЛЕН МИХОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа! Трябва да направим декларация, която ще започнем с твърдата си подкрепа от името на „Обединени патриоти“ на действията на председателя на българския парламент господин Главчев в защитата на българските национални интереси в Сърбия.
Ние подкрепяме тези действия, както подкрепяме действията на всяка една изпълнителна власт и на всички български фактори за защитата на националните интереси, на правата на българите, където и да живеят – една политика, която в последните месеци доведе до сериозни успехи. Те в периода след Втората световна война до ден-днешен бяха почти немислими.
Припомням, че правителството на „Обединените патриоти“ и ГЕРБ постигна пробив в отношенията с Република Македония.
Припомням, че правителството на „Обединените патриоти“ и ГЕРБ извоюва признаването на българско национално малцинство в Албания. И това, броено от 4 май до днес, в рамките на не повече от шест месеца.
Изразяваме учудване, че парламентарната група на БСП направи официална декларация в Народното събрание в подкрепа на идеята за запазване на името на стария български град Цариброд в Западните покрайнини. Това ни напомня едно изказване на бившия министър-председател на Република България, излъчен от партията на социалистите, който наричаше тези Западни покрайнини Източна Сърбия. Същият този министър-председател декларираше, че проблеми за българското малцинство, признато по силата на Ньойския договор в кралство на сърби, хървати и словенци, няма в съвременна Сърбия.
Днес чухме същите внушения. Ние не приемаме такива внушения. Ние не приемаме такива констатации. Смятаме, че те на практика работят срещу интересите на българите в Западните покрайнини, засилват чувството им, че те са изоставени от майка България, което води до тежки проблеми. Подчертаваме, че този път, ако се следва последователно от партията на съвременните български социалисти, може би ще повтори съдбата на същия този министър-председател точно преди 20 години.
Колегите отляво често използват фразата, че умните народи се учат от историята и от своите грешки. Една историческа максима казва, че народите всъщност не се учат от своите грешки. Трудно ми е да кажа дали е това, но с тази декларация на БСП сме убедени, че БСП не се учи от собствените си грешки. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Обединени патриоти“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Михов.
Продължаваме с третия въпрос към заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи госпожа Екатерина Захариева.
Въпросът е от народния представител Иво Христов относно признаването на българското малцинство в Република Албания.
Заповядайте.
ИВО ХРИСТОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, колеги! Въпросът ми е относно признаването на българското малцинство в Република Албания. Въпросът ми е от 10 октомври тази година, което показва, че парламентарните процедури по питанията и отговарянията на тях би трябвало да се дозират като срокове.
Уважаема госпожо Министър, на 18 октомври в албанския парламент предстои да се гласува Проектозакон за защита на малцинствата в Албания. С него официална Тирана признава наличието на македонско, гръцко, влашко, черногорско, сръбско, бошняшко и египетско малцинство, но не и българско. От стотици години в районите на Голо бърдо, Мала Преспа и Гора живеят исторически българи. По неофициални данни между 60 хиляди и 170 хиляди по различни преброявания са албанските граждани с български етнически произход.
Обяснението на външния министър на Албания господин Дитмир Бушати е, че по време на последното преброяване българите не са се декларирали като такива формално, защото графа „българи“ просто не е имало.
Уважаема госпожо Министър, моят въпрос е: какво направи до този момент българската дипломация във Ваше лице, за да защити правата на албанските граждани от български етнически произход и какви спешни действия планирате да предприемете за признаване на българско етническо малцинство в Албания?
Прощавайте, отново искам да кажа: въпросът ми е от 10 октомври. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Христов.
Заповядайте, госпожо Вицепремиер, за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Уважаеми господин Христов, наистина въпросът Ви е стар и много бих се радвала да Ви информирам, както вече знаете, че на 13 октомври парламентът на Република Албания прие Закон за защита на националните малцинства, в което включи като едно от признатите национални малцинства и българското такова. Законопроектът бе подкрепен с гласовете на 102-ма депутати, 10 гласуваха „против“, един – „въздържал се“.
Този успех беше постигнат благодарение на наистина много усилия на всички български институции през годините, но особено интензивно през последните няколко месеца.
Искам да Ви обърна внимание, че направих изрична справка кои политици и министри са повдигали през годините този въпрос. От президентите е повдиган, започвайки от Петър Стоянов, но от министри на външните работи, освен от мен, не открих. Това е факт.
Започвайки от Петър Стоянов, господин Първанов, господин Плевнелиев са повдигали въпросите всеки път по отношение на това. Това са тримата президенти, от които започва повдигането на този въпрос, поне в архивите, които открихме в Министерството на външните работи, защото имаше реплики от страна на албанската страна, че този въпрос не е повдиган, а беше повдиган наистина, започвайки от българските президенти.
Знаете, че и премиерът Борисов (възгласи: „Еее!“ от „БСП за България“) също проведе разговор с…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля Ви за ред в залата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Да, ще изброя всички, защото, както правилно отбелязахте, в проекта, който беше внесен, не присъстваше българското малцинство. Присъстваха други, но не и то.
Включването на тази тема започва и всъщност за първи път придобива доста по-голяма гласност благодарение на активността на българските европейски депутати Андрей Ковачев и Ангел Джамбазки. По тяхна инициатива Европейският парламент приема такава резолюция, в която изрично споменава и българското малцинство и призивът към албанската страна да признае това малцинство и да се грижи за защита на техните права.
Когато аз бях в Република Албания, повдигнах този въпрос и пред президента, и пред моя колега външен министър. Премиерът Борисов проведе телефонен разговор, защото въпреки всичко Законопроектът беше внесен и не беше оттеглен, с министър-председателя на Република Албания.
Искам да благодаря също и на българския парламент – Комисията по външна политика също положи доста усилия, изпращайки писма и водейки разговори с колегите си от албанския парламент. Сериозни усилия бяха. И това наистина няма как да стане без българските учени, защото е една историческа справедливост, която се възстановява след толкова много години. Въз основа на техните проучвания всъщност стъпва и подкрепата на българските европейски депутати, започвайки през годините.
Не мога да не отбележа и активната работа на Държавната агенция за българите в чужбина, както и на Дирекция „Вероизповедания“ към Министерския съвет. Истина обаче е, че най-големите усилия, без обединяването на хората с български произход в Албания, на организациите, които съществуват там, и събирането на над 3000 подписа за месец и половина, внасянето им в институциите – и европейските, и в албанския парламент, тези усилия може би нямаше да бъдат успешни, така че преди всичко дължим благодарност и признателност на българското малцинство в Република Албания, че през годините успяха за един месец, въпреки че преди това не са били чак толкова добре организирани, да се организират, да съберат 3000 подписа и да защитят правата си пред албанския парламент.
Това е накратко хронологията. Разбира се, само за три минути толкова мога да кажа. Има много повече какво да се каже и за този успех, който успяхме да постигнем, и за възстановяването на историческата справедливост. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Христов, заповядайте за реплика.
ИВО ХРИСТОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Доволен съм от отговора Ви, само че забравихте най-важните хора, които всъщност извършиха най-къртовската работа на терен. Това са няколко български антрополози, етнолози, които, без никаква подкрепа от българската държава, извършиха огромна теренна работа в района на Голо бърдо и Гора, за да се запознае българската общественост с това, че съществуват българи в тази западна част на българското землище.
Разбира се, успехът е безспорен. Предполагам, че съвършено други са били факторите, които са играли роля, за да признае албанският парламент, в последния момент да направи концесия за българския национален интерес там. Разбира се, трябва да бъде казано много ясно и друго – чисто теоретично ми е интересно как може да има българи от западната страна на Охридското и Преспанското езеро и да няма българи от източната му страна, което следва от договора с Македония? (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Но дето се казва, докато сме живи, все ще научим нещо.
Продължавам да твърдя, разбира се, че това е конюнктурен успех. И тъй като бяхте започнали да изброявате големите приноси на различните президенти, които безспорно са такива, все пак трябва да се спомене и екипът на д-р Желев, който за пръв път повдигна този въпрос. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Христов.
За дуплика, госпожо Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Не е добре да пропускате част от думите ми. Неслучайно казах: „В архива, който намерихме“.
За съжаление, от президента Желев дори и в президентската администрация нямаше достатъчно архив. Така че благодарни сме и на екипа на президента Желев, ако имате информация за това. Разбира се, че нямаше да го пропусна.
Споменах и българските учени, господин Христов. Истината е, че без техните усилия, но отново подчертавам, без самите хора там, които са запазили това, въпреки натиска, който е имало – да забравят българското си самосъзнание и да се определят като македонци – това е било факт, те са успели да запазят това самосъзнание, да запазят българския език и отново да се обединят, да се стегнат и да успеят да внесат тези 3000 подписа. Защото по време на общественото обсъждане на Законопроекта те не са участвали в комисии през тази една година. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Вицепремиер.
Да благодарим на госпожа Екатерина Захариева за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към втория министър – господин Валентин Радев, министър на вътрешните работи. Той ще отговаря на питане от народните представители Иван Иванов и Дора Янкова относно политиката на Министерството на вътрешните работи за пожарната безопасност и защита на населението.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! В последните седмици темата за готовността на ръководеното от Вас ведомство да реагира на възникнали кризи, засягащи защитата на населението и пожарната безопасност, отново е на дневен ред. Бедствието в Бургаско, горските пожари през летния сезон в Кресна и миналите през последните години кризи в Мизия, Аспарухово, Хитрино и други ни дават основанието да Ви запитаме каква е визията за бъдещото на този сектор от цялостната дейност на Министерството на вътрешните работи.
За съжаление, този въпрос се поставя не само от нас, но и от тези, които пряко изпълняват тези дейности, а именно служителите на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. Тези обстоятелства Ви поставят в положението да дължите отговори дали действията Ви като министър не застрашават здравето и живота и на гражданите, и на служителите на Министерството?
В тази връзка Ви питаме: с колко ще бъде увеличението на бюджета на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ за 2018 г. спрямо предходната? Как ще се разпредели, ще се разреши ли полагане на извънреден труд от служителите, осъществяващи пожарогасителна и спасителна дейност в рамките на 70 часа за един отчетен период? Предвиждате ли максимално ограничаване на командированите служители от натоварени районни служби? Ще се възстанови ли екипността на структурите чрез изменение и допълнение на текстовете от Наредбата за пожарогасителна и спасителна дейност?
Надяваме се, че ще ни дадете положителен отговор, защото случващото се в последните месеци и неглижирането от страна политическото ръководство на МВР да има диалог със социалните партньори и да се намери решение за проблемите ни води към констатацията за сериозни проблеми и за липсата на политическа воля проблемите да бъдат решени.
Темите за разговор не се изчерпват само с това, има и други, които са част от цялостната проблематика. Търсим отговор на въпроса за доходите на служителите на МВР, защото се наблюдава трайна тенденция в замразяването на възнагражденията, което води до демотивация. Влязлата от 1 август 2017 г. норма в Наредбата за реда за осъществяване на пожарогасителна и спасителна дейност, чрез която се гарантира сигурността на служителите, и поредната реформа, която влезе в сила от месец февруари тази година, по наши данни е довела до дисбаланса в заплащането на служителите на младши изпълнителските длъжности като пожарникари и спасители, които отработват пътнотранспортни произшествия. По наши данни портиер в една главна дирекция и водач на оперативен автомобил получават повече, отколкото един пожарникар и полицай.
От различни източници също така научаваме, че съвременната техника, която е била закупена с европейски средства, не се експлоатира правилно заради некомпетентността на кадрите, а поддръжката е неимоверно скъпа. Желаем да ни отговорите дали това е така.
Само да припомня, че през 2012 г. е приет критерий за категоризиране на пожарните в България, който залага четири степени на районни служби – първа, втора, трета и участъкови служби. Всяка категория трябва да поддържа определен брой автомобили. Тази методика изглежда само на хартия определя броя на автомобилите, а никъде в друг нормативен документ не се упоменава колко екипа трябва да обслужват тези автомобили. Това води до противоречие и създава предпоставки да се нарушават изискванията за безопасни условия на труд. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) През 2015 г. е постигнат известен напредък, който касае безопасността на пожарникарите – на един автомобил да бъдат най-малко трима служители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ориентирайте се към въпроса, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Господин Министър, надявам се, ще ни убедите с отговорите си, че животът и здравето на гражданите и служителите на Министерството не са поставени на карта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
За отговор – министърът на вътрешните работи, господин Валентин Радев.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители! Уважаеми господин Иванов, уважаема госпожо Янкова също! Аз взех и въпроса с мен, защото Вие ми зададохте толкова въпроси сега във Вашето експозе, а пък Вашият въпрос всъщност ще го прочета, за да Ви отговоря на него, а след това имаме време за питане и ще отговоря на конкретни въпроси. Вашият въпрос всъщност е: каква е политиката на МВР и произтичащите от нея мерки за пожарна безопасност и защита на населението в страната?
На този въпрос отговарям сега. Едно от основните направления на Министерство на вътрешните работи е осигуряване на пожарна безопасност и защита при пожари, бедствия и извънредни ситуации.
Националната специализирана структура, каквато е Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, осъществява следните дейности: превантивна, на първо място, държавен противопожарен контрол, пожарогасителна и спасителна дейност, неотложни аварийни и възстановителни работи, ранно предупреждение и оповестяване, методическа и експертна помощ на териториалните органи и изпълнителната власт по отношение защитата при бедствия и извънредни ситуации.
Оперативна дейност – органите на противопожарна безопасност и защита на населението осъществят денонощно оперативно дежурство в повече от 200 населени места.
За осигуряване на пожарната безопасност и защита на населението отделно в курортните комплекси през летния туристически сезон всяка година на основание сключени договори между Министерството и конкретни общини се командироват служители на Главна дирекция „Пожарна безопасност“ и с тази организация се осигурява оптимална защита на населението и гостите на най-посещаваните курорти. Същото е и през зимата.
Средният годишен брой на произшествията, на които са реагирали екипите, е 50 428 броя. От тях пожарите са 33 681, съответно 8745 с материални загуби и 24 936 без материални загуби. За този период са осъществени средно по 16 747 спасителни дейности.
Непрекъснато се повишава подготовката на служителите от Главната дирекция, като само през 2016 г. обучение в различните институции са преминали 1376 служители или това е около една трета от общо служителите в дирекцията.
Съставът на дирекцията участва и в срещи, в заседания, семинари, курсове и обучения по линия на международното сътрудничество, по линия на НАТО и Европейския съюз едновременно.
За повишаване на способностите на структурните звена през последните няколко години са построени нови сгради за нуждите, например Девета районна служба в София, същата служба в Перник, същата служба в Казанлък.
Доставени са пожарни автомобили, имаше такова нещо в питането Ви, специализирани автомобили, специализирана техника, оборудване и лични предпазни средства за над 300 млн. лв.
Относно средно заетия щат България заема осмо място сред европейските държави, с коефициент на осигуреност 1,02 пожарникари на 1000 души население, което е над средноевропейския показател, който е 0,68 – 1,02, срещу 0,68 е една трета повече.
Има създадени доброволни отряди в 212 от общо 265 общини, с близо 3000 доброволци, тоест около 80% покритие от общините, като коефициентът на осигуреност обаче е 0,405 доброволци на хиляда души. България е на 20 място по този показател. Средноевропейските стандарти са 4,45. Доста има да поработим и да повишим доброволчеството.
В Министерството за нуждите на доброволните формирования са отправени 91 искания за техника от кметове на общини, 50 пожарни автомобила са дадени, 11 спасителни автомобила, 32 транспортни автомобила и така нататък. В тази посока – за увеличаване и подпомагане на доброволчеството, се работи активно.
Превантивна дейност и контрол: всяка година се провеждат информационни разяснителни компании сред населението за пожарна безопасност. Органите на Дирекцията участват в подготовката и провеждането на обучение на различни целеви групи – деца, ученици, студенти и така нататък.
Разработват се отделно учебни помагала, методики, интерактивни системи за обучение, подпомагащи учебния процес. В момента функционират 511 младежки противопожарни формирования „Млад огнеборец“, в които членуват над 6500 деца и младежи.
От краткото изложение за времето, с което разполагам тук, предполагам става ясно, че Република България има устойчива и целенасочена политика за осигуряване противопожарната защита при бедствия и извънредни ситуации, като основен приоритет е защитата на живота, здравето и имуществото на българските граждани. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
За два уточняващи въпроса – заповядайте, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Министър, статистиката, която ни изнесохте за дейността на пожарната служба и за безопасността на населението, говори именно за нашата тревога и желание тя да бъде укрепена, да бъде стабилна, да я има на територията на цялата страна и съответно да ги има всички страни, които са в този процес – Вие като ръководители, техниката, гражданите, а и самите хора – доволни. Защото в последните няколко месеца, след като се заговори за реформата, има някакво звучене.
Първият въпрос като звучене: къде и кои пожарни ще бъдат закрити и кои участъци? Това все още не знам защо се крие. И тъй като Вие казахте, че в 212 общини има такива, това означава, че ние ще отидем на 200.
Вторият въпрос: ще има ли възможност при природните бедствия, при зимата, която се очаква, Вие да гарантирате и ранното оповестяване, което е също в дейността, Вие да го гарантирате и да поемете политическа отговорност?
В този смисъл искам да споделя, че ако проблем е бюджетът и наредбата, ние ще Ви подкрепим за по-силен бюджет. Аз лично смятам, че тези дисбаланси в регионалното развитие на страната при закриването на пожарните няма да прозвучи добре. Нашето желание е от 20-то място в Европейския съюз ние да вървим нагоре. Надявам се, че и Вашето е такова.
Моля да ни отговорите на двата въпроса: кои са пожарните служби и участъци, които ще бъдат закрити, и какъв ресурс е необходим, за да не бъдат закрити?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Янкова.
Господин Министър, заповядайте за отговор на двата уточняващи въпроса.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Янкова, господин Иванов, това са вече конкретни въпроси. Къде и кои пожарни служби ще бъдат закрити – те са 12, някои от тях ги знаете, единият район, разбира се, е Пампорово, другият е Боровец, и още други, аз помня Брацигово и още няколко. Информацията въобще не я крием. Поискайте информация и ако ме бяхте попитали, щях да ги изброя. Аз по памет не знам кои са тези 12, но знам друго – защо е направено това. И искам да Ви уверя, че това е направено по правилния начин. Има карта на ситуацията къде какво се е случило – пожари, наводнения, земетресения, включително и всички други катаклизми, които са се случвали, за които отговаря Дирекцията. Съобразно тази карта е направено така, че там, където те са най-малко, са преструктурирани тези служби, даже не са закрити, имам предвид примерно Пампорово или Боровец.
Това е отговорът по това какви ресурси ще бъдат необходими. Ресурсите са едни и същи. Ние не променяме нищо, нито добавяме, нито изваждаме. Просто ги пренасочваме там, където според нас има по-голяма нужда. Това е направено, вярвайте ми, от професионалистите. Ние дебатирахме по тази тема и със синдикатите и мисля, че решението е добро. Засега не сме получили някакво съществено възражение, включително хората, които работят там, няма да загубят работните си места. Те ще бъдат преместени някъде.
Мога да говоря дълго по тази тема, но не ме попитахте за нея в основния въпрос, затова няма да продължавам, няма да ми стигне времето за останалото.
Регионални дисбаланси няма да има, както Вие споменахте, да го отнеса към първия въпрос, поради тази причина – има карта, проверена е. Сещам се, че за Боровец или за Пампорово, да не ги бъркам, има само три пожара за годината. Само три пожара в хотелската част! Е, защо да държим там служба, защо тя да не е в града, където също бързо ще стига по хубави пътища и така нататък?
Ранното оповестяване. Да, благодаря за този въпрос. Аз също се вглеждам в него. Някъде го споменах – на бюрото ми има една докладна за това какви пари трябват за ранното оповестяване. Оказа се, че системите, които оповестяват, първо, са стари, след това липсват акумулатори, които на определено време се сменят и искат много пари. Моят въпрос беше: защо досега никой не е правил външно през годините, а сега трябва ние да извадим едни пари и да сменим едва ли не цялата система за оповестяване.
Ние имаме добри примери и те се правят с други пари – европейски да речем, в смисъл не от бюджета. Такъв е примерът с Бургас и доколкото знам, тази система сега е сработила доста добре. Добър пример, нека го направят и другите, говоря за другите общини.
И като споменах общини, трябва да кажа, че отговорността не е само на Дирекцията. Аз поемам моята грижа. Правя необходимото, вече споменах за тази докладна, ще отделим средства и там, но общините да знаят, че има такива пари. Нека и те да се грижат за оповестяването на населението. Това не е само грижа на Дирекция „Противопожарна безопасност и защита на населението“. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
За отношение – госпожо Янкова, заповядайте.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри! Господин Министър на вътрешните работи, продължаваме да смятаме, че тази реформа и наредбата, която защитавате, е необмислена като политика по повод пожарната безопасност и защитата на населението при бедствия и аварии, извънредни ситуации, дори и ранно оповестяване.
Защо преди? Аз не приемам Вие да упреквате второто и първото правителство на Борисов. Вие сте в третото му издание. Реално в момента има три правителства, които преди Вас е имало, които биха могли. Да не търсим. Ако търсите преди осем години, може би тогава се създаде Телефон 112, но това са дребни неща.
Пак Ви казвам: до такава степен са изкривени регионалните дисбаланси, отсъствието на държава и държавност, че присъствието – вярвайте ми – на Вашите служители, на ръководените от Вас ведомства, особено в райони като Родопския, означават държава и държавност. Това са сериозни неща, за които говорим. Не се ръководете само от сметките, които са Ви дали. Аз знам, че ще има покриване, но в това, което чета в медиите, пише: от 20 до 60 км ще има пътуване. От там ще извадите да командировате хора.
По отношение на Пампорово и Боровец, вчера кметовете на Смолян и на Чепеларе са подписали, че те няма да имат възможности да бъдат партньори с финансов ресурс. Но ако вземете и видите, говорите с Вашата колежка министъра на туризма, всеки чуждестранен партньор, туристически оператор пита: има ли МВР, има ли Пожарна, има ли медицинско обслужване? Трите елемента, които трябва да бъдат гарантирани.
И пак Ви призовавам. Аз по Българската национална телевизия чух комисар Николов, който на 16-и каза: „И този сезон ще има професионални пожарникари в двата курорта“. Не можах да разбера, Вие се държите по-твърдо, дали той даде на заден, но той е под Вас. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Искам да споделя с Вас това: за нас е необходимо там да не се прави отстъпление от участъците от районите, където има пожарни служби и институции, които работят за сигурността на гражданите. Ние ще Ви подкрепим за увеличение на финансовия ресурс. Тук е и министърът на финансите. Това са малко пари, но не правете отстъпление от тези политики с наредби и със скица. Никой не е защитен 200 литра на квадратен метър природата да изсипе на определено място. Това не могат да Ви го анализират никакви служители. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Господин Министър, смятаме, че тази политика като реформа сега е необмислена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Янкова.
Да благодарим за участието на министър Радев в днешния парламентарен контрол.
Продължаваме с въпроси към финансовия министър Владислав Горанов.
Първи въпрос от народния представител Никола Динков относно проблемите, които създават тежкотоварните автомобили в Свиленград, кв. „Капитан Петко Войвода“ при влизане и излизане за обмитяване на стоки в Митническо бюро – Свиленград.
Заповядайте, господин Динков.
НИКОЛА ДИНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Министър, в гр. Свиленград, кв. „Капитан Петко войвода“ има изграден митнически терминал към Митническо бюро – Свиленград. Там става обмитяване на стоки, които се превозват с тежкотоварни автомобили. Тези тежкотоварни автомобили създават изключително големи трудности в квартала, разрушават улици, разрушават тротоари, създават изключително голямо неудобство на живеещите в квартала, поради това че има голяма замърсеност, шум и предпоставки за пътнотранспортни произшествия. Освен това се разрушават и съоръжения, изградени по европейски проект, тъй като в този квартал преди две години беше изградена нова ВиК мрежа.
Хората от квартала са изключително обезпокоени, тъй като това продължава вече година и половина – две години. Предложението е обмитяването на тези стоки да се извършва извън квартала, в Свободна зона – Свиленград, която е към Национална компания „Индустриални зони“. Там има създадена инфраструктура по този въпрос, така че и обмитяването може спокойно да бъде извършвано там.
Освен това улицата, която беше определена – „Д-р Петър Берон“, за единствен вход и изход, вече е разрушена напълно. Трябва да се предприеме целево финансиране за изграждането на тази улица с габарити и по нормативи за тежкотоварни камиони и тя да бъде използвана само за онези тежкотоварни автомобили, на които трябва да се извършва щателна проверка в митническия терминал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Към въпроса, господин Динков.
НИКОЛА ДИНКОВ: В тази връзка е и въпросът ми: какво ще предприеме Министерството на финансите, респективно агенция „Митници“ за решаване на този така наболял въпрос за жителите на Свиленград в кв. „Капитан Петко Войвода“?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Динков.
За отговор – министърът на финансите господин Горанов. Заповядайте.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми гости от Варна и Добрич!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Нека да приветстваме гостите. (Ръкопляскания.)
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Обект „Нов митнически и ТИР терминал – гр. Свиленград“, в който се помещава Митническо бюро – Свиленград, е въведен в експлоатация в края на месец декември 2014 г. и започва да функционира през месец ноември 2015 г. след оборудване, инсталирана техника и преместване на служителите. Терминалът е оборудван с всички необходими съоръжения за извършване на ефикасен и качествен митнически контрол, товаро-разтоварни рампи, канали, електронна везна, подемници и хладилни камери. Обектът е изграден на терен, предоставен от община Свиленград след съгласуване с нея, като за целта от закритата Митница – Свиленград, е предоставен друг имот на общината, намиращ се в идеалния център на Свиленград.
Извършената замяна на имоти е направена именно с цел терминалът да бъде изграден на място в края на кв. „Капитан Петко Войвода“, за да не се нарушава спокойствието на жителите на града, като същевременно местоположението му е съобразено с близкото разстояние до републикански път I-8 и непосредствената близост до Митнически пункт – ЖП гара Свиленград. Единствената улица, разрешена за преминаване на товарни автомобили от и до Митническо бюро – Свиленград, е ул. „Д-р Петър Берон“ с дължина около 400 м, чиято асфалтова настилка наистина в момента е силно увредена. На същата улица няма жилищни сгради и преминаването на товарни автомобили не би трябвало да нарушава спокойствието на живущите в квартала.
Контролът по отношение на спазването на забрана за преминаване на тежкотоварни автомобили през останалите вътрешни улици в кв. „Капитан Петко Войвода“, както и изграждането на ул. „Д-р Петър Берон“ с достатъчен габарит, не са в компетентността на Министерството на финансите, съответно на Агенция „Митници“. Друг е въпросът дали и докъде държавата може и ще прецени да помогне на общината, за да си оправи вътрешната улична мрежа – нещо, което е неин ангажимент.
Предложението за прехвърляне на дейност по митническото оформяне на товарите в Свободна зона – Свиленград, според нас на този етап е нецелесъобразно, тъй като са необходими значителни инвестиции за изграждане отново на сгради и съоръжения за осъществяване на митнически контрол, както и за заплащане на наем от страна на Агенция „Митници“ и такси за достъп от превозвачите, каквито при изградения обект Нов митнически терминал – Свиленград, не са необходими.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
За реплика – заповядайте, господин Динков.
НИКОЛА ДИНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Министър, от отговора Ви разбрах, че решение сигурно няма да бъде намерено в тази посока. Искам само да Ви кажа, че в Свободната зона има необходимите комуникации, тъй като там има и паркоместа, има и открити и закрити площи, плюс това Митница – Свиленград, до преди 4 – 5 години е извършвала такава дейност там. Аз затова казах, че Митническият терминал, който е изграден, е по решение на община Свиленград, той трябва да бъде използван само за щателна проверка на камионите, които определи ръководството на Митническото бюро, но тази улица би трябвало да бъде изградена и да бъде определена като единствен вход и изход.
В момента органите на полицията правят регулярно проверки, но те не могат да поставят там пост, който да стои 24 часа, за да контролира камионите. Затова ние търсим друго решение – в тази връзка е и въпросът – за да може да бъде решен и въпросът за спокойствието на гражданите, който трябва да стои пред нас и пред Вас на първо място. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Динков.
За дуплика, господин Министър? Няма.
Минаваме към втория въпрос. Той е от народния представител Васил Антонов относно финансова подкрепа от държавния бюджет за община Плевен във връзка с подготовката на честванията, свързани със 140-годишнината от освобождението на Плевен.
Заповядайте, господин Антонов.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър на финансите, госпожо Министър на туризма! 2017 г. е знакова за Плевен, но и за България. Навършват се 140 години от освобождението на Плевен от османско иго, 110 години от създаването на първата мемориална структура в следосвобожденска България – Военно-историческите музеи в Плевен, и 40 години от построяването с доброволния труд и средства от хората на величествена Панорама „Плевенска епопея 1877 г.“.
За всеки народ, който иска да върви напред с достойнство и самочувствие, е важно да знае и почита миналото си. Няма българин, който да не е посещавал Плевенската панорама и светата плевенска земя и да не се е прекланял пред подвига и местата, покрити с кости на хилядите мъже българи, руси, румънци, украинци, сърби, беларуси, поляци, финландци, молдовци, закавказци, прибалтийци – всичките те дали живота си за свободата на България. Ние, като българи, имаме дълга и отговорността да пазим тяхната памет.
Днес, в навечерието на честванията и отбелязването на 140-годишнината от освобождението на Плевен, много от тези светини се нуждаят от ремонт, от средства в размер на около 1 млн. 500 хил. лв. В бюджета на община Плевен са заделени максималните възможни средства в рамките на 140 хил. лв., което е крайно недостатъчно за тази функция.
Въпросът ми към Вас, уважаеми господин Горанов, като министър на финансите, но и като българин, като плевенчанин, е: какви средства могат да бъдат заделени от държавния бюджет за годишнината, която ще честваме на 10 декември? Благодаря Ви и очаквам Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Антонов.
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Антонов, госпожи и господа народни представители! Знаете, че бюджетните взаимоотношения с общините се гласуват и се разписват ясно и конкретно в годишния Закон за държавния бюджет за съответната година по отделни елементи – субсидия за делегираните от държавата дейности, трансфери за местни дейности, обща изравнителна субсидия, трансфер за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища, целева субсидия за капиталови разходи.
Въпросът, който поставяте, е актуален и ние ще потърсим възможност да осигурим допълнителен ресурс, но той няма как да отиде за текущи разходи, свързани с провеждане на подобно мероприятие. Подобни средства могат да бъдат отпуснати само по линия на инвестиции в общинска инфраструктура и не знам за кой точно от обектите говорите, но вероятно в случая говорим за необходимост от инвестиция в няколко мемориални комплекси, които съществуват в града, свързани със 140-годишнината от освобождението на Плевен.
Изразяваме готовност, съвместно с община Плевен, да обсъдим най-належащите проблеми, свързани с поддръжката на инфраструктурата – изградена и поддържана, във връзка със събитията от 1877 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
За реплика – заповядайте, господин Антонов.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господа министри! Частично съм доволен от отговора Ви, господин Горанов, доколкото поемате ангажименти заедно с общината да направите необходимите инвестиции в инфраструктура и в другите необходими обекти. Минималната необходимост е тази, която цитирах като число – милион и половина.
Обектите са споменати и в писмата, които и кметското ръководство два пъти изпраща в служебния кабинет, по-късно и до министър-председателя на Вашия кабинет. Имате съответно и отговор, не Ваш, а на заместник-министъра, в който донякъде той ползва същите аргументи – неточно ползва същите аргументи, да не кажа, че ползва лъжи – че няма как да бъдат отделени средства. Това, разбира се, се случва на заседание на Министерския съвет на 8 септември, когато при същите аргументи се намират средства и алинеи, когато се отделят средства за войнишките паметници в България.
Смятам, че честването на 140-годишнината на Плевен, която по военните учебници, тук има сериозни военни, е дадена като една от най-кървавите битки в състоялите се войни, и то с основание, защото има десетки загинали, които са оставили костите си там. 140 години от освобождението на Плевен е първата крачка от честването на 140-годишнината на Освобождението на България от турско иго. Отношението – Вашето като български министър, като човек от Плевен, на нашия Министерски съвет на България – е много важно, защото то е знак към цялото честване на 140 годишнината. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Има още други много сериозни аргументи, но очакваме от Вас да бъдете на висотата на честванията, които следват през следващата година, и тези, които са на 10 декември тази година. Очакваме Ви лично Вас с всички плевенчани на 10 декември да бъдем заедно на площада на честванията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Андонов.
Господин Министър – за дуплика. Няма да имате дуплика.
Да благодарим на министъра на финансите Владислав Горанов за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към отговори от министъра на туризма Николина Ангелкова. Въпросът е от народния представител Христо Проданов относно изграждането на Единна система за туристическа информация (ЕСТИ).
Заповядайте, господин Проданов.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател!
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! В третата си годишна реч председателят на Европейския съвет Жан-Клод Юнкер постави като основни приоритети сигурността на Европейския съюз и справянето с мигрантските потоци. Другото, което касае България, е, че от януари 2018 г. страната ще домакинства председателството на Европейския съвет. В тази връзка въпросът ми към Вас е: на какъв етап е изграждането на Единната информационна система?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Проданов.
Госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Проданов, уважаеми гости от Варна и Добрич! В третата си годишна реч от 13 септември 2017 г., за която Вие споменавате, председателят на Европейската комисия, освен че изложи приоритетите на сигурност, призова и към по-тясно сътрудничество сред държавите¬ – членки на Европейския съюз. За да може България успешно да надгражда това сътрудничество с останалите членки на Европейския съюз, е необходимо да продължим да развиваме степента на синхрона между институциите в самата държава. Това е и една от основните мисии на Единната система за туристическа информация (ЕСТИ), заедно с поставянето на конкурентноспособността в сектора върху реална основа и гарантиране сигурността на дестинацията.
С приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за туризма, обнародван в „Държавен вестник“, бр. 75 от 27 септември 2016 г., са факт промените, които регламентират функционирането на ЕСТИ, която позволява в реално време да се обменят данни по защитени канали между Министерството на туризма, НАП, МВР, общините и хотелските рецепции. В този смисъл са предприети мерки за справяне със сивата икономика в сектора чрез въвеждане на система за ефективен контрол.
Относно фактическата хронология Ви информирам, че във връзка с Решение на министъра на туризма от 16 декември 2016 г. за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Проектиране и разработване на Единна система за туристическа информация (ЕСТИ) и Система – регистър за настаняване“ и Решение за одобряване на обявление за изменение и допълнителна информация, от 28 декември 2016 г. е обявена процедурата. Бе подадена жалба в КЗК на 16 януари 2017 г. и депозирана в Министерството на туризма, поради което на 19 януари 2017 г. обществената поръчка е спряна. До месец май 2017 г. няма движение по подадената жалба, както няма и други действия, предприети от страна на служебния кабинет.
Предвид горното и междувременното създаване на Държавната агенция за електронно управление, като орган с функции по издаване, налагане на контрол на политики, правила и добри практики в областта на електронното управление, което налага преминаване през съгласувателна процедура на съответната документация преди обявяване на поръчката, на 23 май, в началото на своя мандат, прекратих поръчката с решение от 23 май 2017 г.
След изчакване на законовите срокове за обжалване, стартирахме съгласувателна процедура с Държавната агенция за електронно управление на 28 юни 2017 г., като към днешна дата Решението е минало през Агенцията на 26 октомври и удостоверява, че Министерството на туризма може с техническото задание към процедурата да пристъпи към обявяване на обществената поръчка. До края на следващата седмица процедурата ще бъде обявена и планираният срок за избор на изпълнител е началото на 2018 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Ангелкова.
Заповядайте, господин Проданов, за реплика.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър, Вие все пак сте министър на туризма в последните три години с едно малко прекъсване. Имаме утвърдена наредба от Министерския съвет в началото на 2015 г., която регламентира изграждането на ЕСТИ-системата. За съжаление по време на председателството България, освен в центъра на вниманието на много политици, журналисти, туристи, ще бъде в центъра на вниманието и на много хора, които са с нечисти намерения. Така че това забавяне дано да не бъде фатално, но е необходимо колкото се може по-бързо да бъде изградена тази система. Знам, че при Вас въпросът с политическата, личната отговорност за действия, за бездействия или за неправилни действия не стои. Неизграждането на системата ЕСТИ е проблем не само за сигурността, но и проблем за борбата със сивата икономика. Знаете данните, които изнасят представители от хотелиерския бранш, че загубата и сивата икономика в нерегистрираните нощувки е в порядъка на 250 – 300 хил. лв. Така че призивът ми към Вас е да поемете лично Вие управлението на този проект и колкото е възможно по-скоро да бъде изградена.
Също така да Ви помоля да ми кажете, все пак Вие заявихте, че процедурата ще стартира в началото на 2018 г., колко време ще е необходимо за изграждането на тази система? Преди около 2 г. казвате, че са необходими около 1 млн. 200 хил. лв. Тези пари предвидени ли са в бюджета и в кое от перата? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Проданов.
Заповядайте, за дуплика, госпожо Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Проданов, в изложението споменах, че промените в Закона за туризма от 26 септември всъщност позволиха стартирането на изграждането на системата ЕСТИ, за която както аз, като министър, така и целият кабинет – и кабинетът Борисов 2, и кабинетът Борисов 3, сме изразявали своята изключителна подкрепа. Със сигурност не сме се бавили, така че да се спира по някакъв начин тази система. Спазваме изискванията, установени в Закона. Обясних Ви, че месец декември бе обявена процедура, на 28 декември има жалба, съответно, съгласно Закона, процедурата спира. Другата седмица, след всички тези движения по процедурата, за които обясних в изложението, обявяваме наново обществената поръчка и очакваме в началото на 2018 г., отварям една голяма скоба, ако няма обжалване, да има избран изпълнител. След което съгласно техническото задание, изработването на системата ще отнеме между 9 и 12 месеца, разбира се, ще заложим краткия срок, като ще имаме тестови период, така че да се види как функционира самият софтуер. Имаме осигурен финансов ресурс от 1 млн. 200 хил. лв. и той е в перото, свързано с политиката за устойчиво развитие на туризма. Надявам се, ако няма обжалване, още в края на летния сезон, за началото на зимния да успеем да тестваме системата и тя да започне да функционира. Говоря за 2018 г., не 2019 г., ако няма обжалване – с това уточнение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Да благодарим на министър Ангелкова за участието в днешния парламентарен контрол.
Следват въпросите към министъра на култура – господин Боил Банов. Въпросът е от народния представител Иво Христов относно родната къща на писателя Димитър Талев в Прилеп.
Заповядайте, господин Христов.
ИВО ХРИСТОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, въпросът ми е относно състоянието на родната къща на писателя Димитър Талев в гр. Прилеп, Република Македония.
Уважаеми господин Министър, на ул. „Пере Темелковски“ № 4 в град Прилеп се намира родната къща на големия български писател, класик и будител Димитър Талев. От информация в публичното пространство става ясно, че настоящите собственици имат изрично желание да я продадат на българската държава, за да не бъде тя съборена. За тази цел неколкократно са влизали във връзка с български дипломатически и културни представители в Скопие. Пращали са и писма до институции в България, в това число и до Министерството на културата. До момента нямат отговор от никъде. По данни на местния Исторически музей родният дом на Талеви е най-старата къща в град Прилеп – 210 г. Припомням, че от двора на тази къща тръгват историите на Талевите герои: Султана, Ния, Лазар, Райко Вардарски, Катерина, Аврам Немтур, Борис, Ружа и така нататък. Това не са просто литературни имена, а код към българската Библия, написана с участието на могъщ талант със здрав народен инстинкт.
Уважаеми господин Министрe, догодина ще честваме 120 години от рождението на Димитър Талев. Това е достатъчен повод да се помисли за родолюбива инициатива, с която домът му да стане къща-музей, културно средище, а и огнище на българския дух в центъра на Прилеп.
Моят въпрос към Вас е: защо Министерството на културата не е отговорило до момента на предложението на собствениците на имота; какви са пречките пред подобни инициативи; каква е причината да се игнорира възможността България да има свой културно-исторически паметник в центъра на град Прилеп, при това роден дом на един от най-талантливите и знакови български писатели на XX век? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Христов.
За отговор – Боил Банов, министър на културата.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Христов! Родната къща на големия български писател Димитър Талев, град Прилеп, Република Македония е частна собственост с няколко наследници. Към настоящия момент в Министерството на културата не е постъпвало предложение от собствениците на имота за закупуване на къщата от страна на българската държава. В националния научно-документален архив на Националния институт за недвижимо културно наследство не се съдържат данни за това, че родната къща на Димитър Талев е недвижима културна ценност.
Следва да се има предвид, че придобиването на имоти извън страната от българската държава, предоставянето им за управление и разпореждането с тях се извършва въз основа на решение на Министерския съвет. В случай на инициатива от страна на собствениците, Министерството на културата, в рамките на своята компетентност, е готово да предприеме действия за съхраняване на родната къща на великия български писател Димитър Талев, съвместно с компетентните институции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Реплика – господин Христов, заповядайте.
ИВО ХРИСТОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
Господин Министре, благодаря Ви за отговора. Приемете това като сигнал да се задейства българското Министерство на културата и да влезе в необходимата връзка с настоящите собственици на къщата, които не са наследници на Димитър Талев, държа да отбележа.
Смятам, че в контекста на договора, който беше подписан с Македония, където изрично е записано, че ще бъде охранявано българското културно-историческо наследство там, това ще бъде първата практическа стъпка в това направление, още повече че в Република Македония понастоящем върви безпрецедентен процес на изземване на българското културно-историческо наследство, включително и на творчеството на такъв голям български титан и писател като Димитър Талев.
Не знам дали знаете, но „Железният светилник“ беше издадена на така наречения „македонски“, в резултат на което от него отпадна всичко българско. Българската държава не трябва да допуска по никой начин един от най-големите български автори на XX век, пък и въобще на модерен български автор, да бъде преиначавано неговото наследство. Това ясно ще покаже културните периметри и червените линии, от които българската държава и ние, като българи, като общество няма да отстъпим никога, независимо от всякакви клетви за добросъседски отношения. Благодаря Ви още един път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Христов.
Господин Министър, за дуплика? Няма да имате.
Да благодарим на министъра на културата господин Боил Банов за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към въпрос към министъра на труда и социалната политика господин Бисер Петков.
Въпросът е от народния представител Антон Кутев относно размера на пенсиите на децата с трайни увреждания, навършили 18 годишна възраст.
Заповядайте, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Министър, ще започна изказването си с изразяване на благодарност за нещо, което вчера излезе в медиите, което съобщихте – усилията, предполагам не само на Вашето Министерство, да се направи отделна и различна оценка на работоспособността на хората с увреждания, и да се доразвие системата на ТЕЛК, която до момента очевидно не работи както трябва. Очевидно сте положили и Вие, предполагам и досегашният министър на здравеопазването, усилия това да се случи. Надявам се резултатът да бъде добър. Все още имаме само намерения, но се надявам и подкрепям усилията за това да се намери вярното решение там.
По повод на децата с трайни увреждания. Всички знаем какъв е проблемът там. Все пак може би да го изясня. Бяха направени добри усилия през последните няколко години самите деца с увреждания да получат някакви сравнително нормални средства за преживяване. В резултат на това от няколко години насам, в зависимост от степента на увреждания, съответно между 50 – 70% те получават 350 лв., после 450, и за тези над 90% вече са 930 лв. на месец, което, общо-взето, е някаква сума, която не решава всички житейски проблеми, но е възможност.
От тук нататък сам разбирате, че задавам въпроса с идеята какво се случва с тези деца примерно с 90% увреждане, които са получавали 930 лв., и в един момент се оказва, че едно от най-нещастните събития в живота им е, че те навършват 18 години. Навършвайки 18 години, те минават на съвсем друг ред и на съвсем друга пенсия, която в този случай би трябвало да е поне 145, или Вие ще кажете колко, със съответните интеграционни добавки. Няма никакъв шанс дете, което се е родило или което е придобило уврежданията на тази възраст, всъщност да махне тези увреждания. Това обикновено са увреждания, които са до живот, тоест до 18 години има някакви доходи, а от 18 години нататък се оказва, че всъщност нещата…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Кутев, въпроса.
АНТОН КУТЕВ: Въпросът ми е: какви са пенсиите за децата с увреждания след 18 години и какви са промените, които евентуално предвиждате в пенсиите за тези деца?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря.
За отговор – министърът на труда и социалната политика господин Бисер Петков.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Кутев, господа министри! В Кодекса за социално осигуряване е предвидена възможност за отпускане на социална пенсия за инвалидност на лица, навършили 16-годишна възраст, с трайно намалена работоспособност, вид и степен на увреждане повече от 71 на сто. В зависимост от степента на загубена работоспособност тези пенсии се изчисляват в процент от социалната пенсия за старост, която от 1 юли тази година е 120, 98 лв. Размерът на социалната пенсия за инвалидност при трайно намалена работоспособност, вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто е 110 на сто от социалната пенсия за инвалидност, тоест от 1 юли 2017 г. е 133,08 лв. При трайно намалена работоспособност, вид и степен на увреждане над 90 на сто размерът е 120 на сто от социалната пенсия за старост и от 1 юли 2017 г. е 145,18 лв.
Съгласно чл. 103 от Кодекса за социално осигуряване пенсионери с трайно намалена работоспособност, вид и степен на увреждане над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ, получават добавка към пенсията в размер на 75% от социалната пенсия за старост. Размерът на тази добавка е 90,74 лв. от 1 юли тази година.
Лицата с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност, които работят или са работили, имат право на лична пенсия за инвалидност – пенсия за инвалидност поради общо заболяване, пенсия за трудова злополука или професионална болест. Размерите на тези пенсии за инвалидност се определят в зависимост от осигурителния стаж и осигурителния доход на лицата, тъй като те са пенсии за трудова дейност.
Минималният размер на пенсията за инвалидност поради общо заболяване не може да бъде по-малък от 115 на сто от минималния размер на пенсиите за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО. Това е за лицата с трайно намалена работоспособност над 90 на сто, съответно 105 на сто за лица с трайно намалена работоспособност, вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто и 85 на сто за лица с трайно намалена работоспособност, вид и степен на увреждане от 50 до 70,99 на сто. Така минималните размери на пенсиите за инвалидност поради общо заболяване от 1 октомври тази година са съответно: 230 лв., 210 лв. и 170 лв.
Минималните размери на пенсиите за инвалидност бяха повишени с 24 на сто в сравнение с действащите от 30 юни тази година, в резултат от двукратното увеличение на минималните размери на пенсиите за трудова дейност през втората половина на 2017 г.
Със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2018 г. е предвидено, че при преизчисляването на тези пенсии от 1 юли 2018 г. увеличението им няма да е по-малко от 3,8 на сто. Освен това децата могат да получават наследствена пенсия от починал родител. Размерът на наследствената пенсия от починало осигурено лице се определя в процент от пенсията на наследодателя, в зависимост от броя на наследниците. Независимо от броя на наследниците обаче, минималният размер на наследствената пенсия не може да бъде по-малък от 75 на сто от размера на пенсиите за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1, тоест от 1 октомври този минимален размер е 150 лв.
Законодателството ни предвижда и възможност за отпускане на персонални пенсии на деца без право на наследствена пенсия от починал родител. Тези пенсии се отпускат с акт на Министерския съвет и са за сметка на държавния бюджет.
В заключение, както персоналните пенсии, така и наследствените пенсии се получават от децата до навършване на 18 годишна възраст и докато учат, включително висше образование, не по-късно от 26-годишна възраст. Ако те са се инвалидизирали обаче преди това, няма ограничение във възрастта, до която могат да получават тези два вида пенсии. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Господин Кутев, заповядайте за реплика.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Министър, всъщност тук обръщам внимание, че въпросът ми съвсем умишлено беше насочен към децата, които нямат никакъв осигурителен стаж. Да, вярно е, че когато те имат примерно пет години минимален стаж, след който оттам нататък се изчислява като пенсия върху трудово правоотношение, е вече различно и е малко по висока пенсията.
Моят въпрос съвсем умишлено е зададен за тази група деца – хора, защото те вече са над 18 години, които всъщност нямат никакъв стаж до момента и на практика са с пенсиите, както Вие казахте, ако са над 90% инвалидност, те са със 145 лв., ако са между 71 и 90% инвалидност, съответно са 133 лв. Това е доходът, който те на практика имат. Дай, боже, да не им се налага да получат съответно наследствени пенсии от родителите.
Очевидно е невъзможно да се живее с тези пари. Наясно съм, че в държавата не достигат средствата и че най тежката битка е битката с финансовия министър. Знам, че това не е въпрос на Ваше желание, и че ако всички ние можехме да правим каквото поискаме, щяхме да даваме на тези хора достатъчно, че да живеят даже и охолно, ако можеше. Факт е, че не може.
Нарочно поставям въпроса именно върху този случай, защото тук става дума за един не много голям контингент от хора, при който наистина, ако има, как да го кажа, по-натоварени от съдбата същества от тези деца, които са с трайна нетрудоспособност още от самото си детство, които оттам нататък влизат в живота със 145 лв. и с някакви интеграционни добавки евентуално, тоест да получат 90 – 100 лв. отгоре в най-добрия случай, въпреки че гарантираният минимален доход, който Вие сега евентуално говорите, че ще увеличите, той ще им вдигне с 5 – 10 лв. интеграционните добавки, не с повече. Пак е нещо, не го подценявам. Въпросът обаче е, че те очевидно не могат да живеят с тези пари, тоест тук става дума за нещо, което може да се нарича социален геноцид. Това не е отношение към Вас и не твърдя, че Вие го налагате. Казвам обаче, че обществото в този случай трябва да вземе мерки. Ние заедно с Вас трябва да проведем тази битка конкретно на тази група хора. Добре е, че е осъзнато и че са им вдигнати доходите, преди да навършат 18 години, но оттам нататък вече това се превръща в геноцид. Трябва да направим всичко възможно доходите да се качат поне за тези, защото това е най уязвимата група, по-уязвими от тези хора няма. Това е въпрос на кауза – да се промени и на трайна битка с финансовия министър, независимо дали тя ще бъде извършена сега, или в рамките на следващия бюджет.
Аз Ви моля да разработите документите, за този бюджет вече е късно, но за следващия така, че финансовият министър достатъчно навреме да има яснота, че това трябва да се свърши. Това е въпрос на общ натиск специално за тази група хора, от който ние не бива да отстъпваме. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кутев.
За дуплика, господин Министър? Няма да ползвате.
Да благодарим на министъра на труда и социалната политика господин Бисер Петков за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към въпроси към министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов.
Първи въпрос от Николай Цонков относно разработване и приемане на областни планове за развитие на горските територии.
Заповядайте, господин Цонков.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, колеги! От 2011 г. със Закона за горите се въвежда разработването на областни планове за развитие на горските територии. Това касае абсолютно всички горски територии, независимо от собствеността. В този смисъл плановете трябва да бъдат синхронизирани с областните планове за развитие, които са заложени в Закона за регионално развитие. Това също така пряко касае управлението и контрола върху държавните предприятия, които също пряко отговарят за горските територии. В този смисъл до момента информацията е, че се разработват осем плана за развитие на горските територии, но нямаме никакъв резултат до момента – нямаме готови планове, а трябва отдавна да са готови.
Затова и питането ми към Вас е: какъв е проблемът с разработването на тези планове, каква е политиката на Министерството и кога може да очакваме да бъдат готови те? Все пак имаме, знаете, 28 области, а доникъде не сме стигнали. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цонков.
За отговор – министърът на земеделието, храните и горите господин Румен Порожанов.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Цонков, Вашите данни са даже по-оптимистични, моите са за по-малко разработки на областни планове.
Малко информация, разбира се. Политиката на Министерството на земеделието, храните и горите по отношение на разработването на областните планове за развитие на горските територии е насочена към стриктно изпълнение на разпоредбите на Закона за горите в тази му част. Положени са необходимите усилия за предварителна подготовка и осъществяване на процеса на интегрирано планиране на горските територии на ниво административна област.
Какво е предприето до момента? Първо, подготовка за реализация на областните планове за развитие на горските територии. През 2016 г. е изпълнен проект с финансиране на Европейско икономическо пространство, в рамките на който е извършен предварителен анализ относно мястото и връзката на областните планове за развитие на горските територии с планови документи, разработвани по реда на Закона за устройство на територията, Закона за защитените територии, Закона за биологичното разнообразие, Закона за горите или, с други думи, установено е мястото на областните планове за развитие на горските територии в общата система на планиране на страната.
Също така е разработена подробна структура и съдържание на областните планове за развитие на горските територии – мога да Ви я дам допълнително, която се използва понастоящем при изработване на заданията за разработване на конкретните областни планове. Под формата на пилотна разработка е съставен областен план за развитие на горските територии за две общини в област Монтана – Берковица и Вършец, като същевременно с експериментална цел е изпълнен цялостният проект по разработване, обществено консултиране и приемане на плана.
Второ, по изпълнението, реализацията на областните планове за развитие на горските територии. В началото на 2017 г. от страна на Изпълнителната агенция по горите са разработени и приети на експертен съвет задания за разработване на три областни плана за развитие на горските територии – съответно на областите Монтана, Смолян и Добрич. Впоследствие от страна на Изпълнителна агенция по горите чрез регионалните дирекции по горите град Берковица, град Смолян и град Варна, са подготвени и възложени три обществени поръчки за възлагане на трите областни плана за развитие на горските територии.
Изпълнението на обществените поръчки е започнало през месец септември. В процеса на разработване на областните планове за развитие на горските територии в момента се провеждат срещи със заинтересованите страни – областни и общински администрации, собственици на гори, в това число физически и юридически лица, държавни предприятия по чл. 163 от Закона за горите, регионални инспекции по околната среда и водите, басейнови дирекции за управление на водите, неправителствени организации и други.
Следва да се има предвид, че до настоящия момент страната няма практика по разработването на планови документи за горите от подобен стратегически характер и от подобно административно ниво.
По тази причина Изпълнителна агенция по горите подхожда с необходимото внимание към възложените три плана, тъй като все още се възприемат като пилотни както по отношение на философията и конкретното им съдържание, така и по отношение на необходимите финансови средства за тяхното разработване. През 2018 г. и 2019 г., в зависимост от бюджетните възможности, предстои възлагане и разработването на областните планове за развитие на останалите 25 области.
Още по-простичко казано: двете наредби, които са свързани с тези областни планове, мога да Ви ги цитирам, едната е приета 2015 г., другата в края на 2016 г. Затова самото изпълнение на тази законова разпоредба е забавено с няколко години.
От друга страна, трябва да се има предвид, че изработването на тези планове – неслучайно е минал този пилотен проект, който да идентифицира съдържанието и това, което трябва да съдържа, не е, както казах, популярно, но струва и определен финансов ресурс. Нека да видим как ще минат първите три обществени поръчки сега, но предполагам, че не по-малко от 100 хил. лв. ще бъде разработването на един от плановете. Нека да видим как ще минат. Така че самото разработване в следващите години ще изисква финансов ресурс, дали можем да го кумулираме на броя на плановете, които се разработват. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Господин Цонков, заповядайте за реплика.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Господин Министър, благодаря за отговора. От него става ясно, че очевидно има сериозен проблем. Имаме голямо забавяне, първо, по отношение на законодателството, касаещо наредбите, а сега разбирам, че и финансовият ресурс също донякъде в крайна сметка е ограничение, защото трябва да бъде осигурен.
Съгласен съм, че това е нещо ново за страната, но, от друга страна считам, че възможно най-скоро трябва да бъдат разработени, защото касаят наистина управлението, развитието на горските територии. Смятам, че те ще спомогнат и за подобряване на финансовия механизъм на управление на тези територии. Това би трябвало да има и един по-добър ефект за държавата от гледна точка на средства, които влизат в бюджета.
Така че разчитам на Вас и ще следя процеса. Периодично ще питам докъде е стигнало разработването. Смятам, че имаме разбиране от двете страни за важността на този проблем. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цонков.
Дуплика, господин Министър? Няма да имате.
Минаваме към втория въпрос. Той отново е от народния представител Николай Цонков относно финансово-икономически показатели на „Югоизточно държавно предприятие“ ДП, град Сливен.
Заповядайте, господин Цонков.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Във Ваш писмен отговор, господин Министър, Вие посочихте, че Югоизточното държавно предприятие е с най-добри финансово-икономически резултати от всички предприятия в страната. Същевременно в устен отговор на въпроса, който аз Ви отправих, стана ясно, че очевидно има сериозни проблеми там, макар правените проверки до момента да не показват тези злоупотреби.
Също така знам, че има и множество жалби и сигнали на неправителствени организации, заинтересовани лица по отношение на самия характер на управлението на тези държавни предприятия и също така на Югоизточното държавно предприятие, защото се получава следното – приходите, да кажем, на това предприятие са малко над 67 милиона, същевременно разходите са почти същата стойност. За 2016 г. имаме една печалба само от 273 хиляди на такова огромно предприятие! Много странно звучи. Дивидентът също е прекалено малък.
Моля да дадете информация за състоянието на Дружеството – финансови и икономически показатели. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цонков.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Цонков, Югоизточното държавно предприятие – град Сливен, е в добро финансово и стабилно състояние, което е видно от отчетения положителен финансов резултат на предприятието за полугодието на 2017 г., който е в размер на 1 млн. 469 хил. лв.
Към края на третото тримесечие държавното предприятие отчита втори по размер положителен финансов резултат – малко над 2 млн. лв., като той е по-голям в сравнение с предходната година. Не обичам много такива стъкмистики, защото тяхната основна цел не е печалбата. Вие много добре го знаете. Те не са създадени да правят печалба, те са създадени да поддържат – да, в случая нямаме областните планове, но имаме 10-годишни лесоустройствени планове, на базата на които се прави цялостно годишната им програма както за дърводобив, така за залесяване и много други неща.
По отношение на финансовите резултати и по годишни финансови отчети на Държавното предприятие за периода 2014 г. до 2016 г., както е Вашият въпрос. През 2016 г. е отчетена печалба 174 хил. лв. През 2015 г. положителният финансов резултат е 916 хил. лв. През 2014 г. имаме отрицателен финансов резултат от 493 хил. лв., като основно отрицателният резултат е свързан с две причини.
Първата причина е счетоводна и тя е обезценка на вземанията в резултат на обявената в несъстоятелност КТБ.
Вторият основен резултат – извършени са много непланирани значителни разходи във връзка със засиления миграционен натиск по границата с Република Турция, което е било свързано с изграждане на довеждащи пътища до граничната полоса, както и осигуряване на дърва за огрев за Граничната полиция.
Както подчертах, основната функция на държавните предприятия е управление на горските територии – държавна собственост, и изпълнение на предвидените мероприятия в горскостопанските и ловно стопанските планове. Финансирането на всички тези мероприятия се извършва със собствени средства от стопанската дейност на предприятието.
Вие споменахте за редица сигнали, редица нарушения не само в това предприятие, а и в други. Нормално е при управление на едни огромни територии да има засегнати, включително и икономически интереси, независимо от това дали са на сдружения с нестопанска цел, дали са на физически или юридически лица. Винаги в един процес има недоволни от едно или друго управленско решение.
Продължаваме с проверката и с одита на база на констатациите, които Вие изнесохте предния път. Бих искал да Ви кажа, че числата не съответстват много-много на това, което казахте. Включително и въпросната яхта, която споменахте. Мисля, че знаете, че яхта няма. Има една лодка, мога да Ви дам и параметрите на тази лодка, но ще Ви я покажа после на снимка. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Господин Цонков, за реплика – заповядайте.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Да, съгласен съм, че печалбата не е водеща, но в крайна сметка тези предприятия управляват един държавен ресурс – националното богатство на България. От тази гледна точка не съм много съгласен с тази Ваша теза, защото знам наистина за много експерти от гилдията, които са на мнение, че трябва наистина да бъде променен механизмът, по който се управляват тези предприятия, включително и посоченото.
Също така стои въпросът за контрола – обществения контрол, всъщност как този акумулиран ресурс се изразходва? В момента този контрол някак си се губи.
За да Ви помогна в проверката, ще Ви дам още няколко обезпокоителни неща. В Котленския Балкан се оказа, че е силно обезлесен целият район. Не са предприети мерките за залесяване, знаете, както трябва да бъде направено. Също така има проблем с дървата за огрев на населението, които още септември месец са закупени, платени са, а още не са им доставени. Сега въпросът е този ресурс, който е акумулиран, за какво се използва? Защо не са им дадени дърва?
С това очевидно, искам да Ви насоча вниманието, че има проблем с управлението на дружеството. Обърнете внимание. Не знам, някои от разходите правят сериозно впечатление – граждански договори и други подобни. Дали ходенията на някои публични фигури там не са също част от проблема? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цонков.
Заповядайте, господин Министър, за дуплика.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Получавате информация, не всяка Ваша информация е точна – бъдете сигурен в това нещо. Дървата за огрев – неслучайно ежеседмично ми се прави справка, защото имаше тук-там проблеми, но най-вече в Северна България. В Северна България, където има интерес за износ на дървесина към Румъния от гледна точка на това, че в Румъния успя техният 10-годишен лесоустройствен план да го акумулира много по-бързо и в момента там има недостиг на дървесина. В момента има само и единствено изоставане леко в друго предприятие, затова и заместникът ми в момента е там, за да види в кои общини къде има някакъв проблем. Но точно в „Югоизточното предприятие“ подобен проблем със захранването, с обезпечаването на дървата за огрев, нямаме.
И аз, и Вие не сме част от тази горска „гилдия“, която е като едно ято. Те се познават много добре, както се казва „и много се обичат“. Затова и аз не бих искал да влизам в техния филм, бих препоръчал и на Вас. В края на краищата обаче това си е Ваше решение. Благодаря Ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Да благодарим на министър Румен Порожанов за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме с въпроси към министъра на околната среда и водите господин Нено Димов.
Въпросът е от народния представител Стефан Бурджев относно защитена зона „BG0000181“, част от Европейската екологична мрежа „Натура 2000“, нерегламентиран добив на инертни материали в имот с кадастрален № 045001 в землището на с. Рибен, община Долна Митрополия.
Заповядайте, господин Бурджев.
СТЕФАН БУРДЖЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Караянчева.
Уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, поземленият имот с кадастрален № 045001 в землището на с. Рибен, община Долна Митрополия, попада в границите на включената в Европейската екологична мрежа „Натура 2000“, защитена зона BG0000181, река Вит. Според местните жители повече от пет години в този поземлен имот се извършва нерегламентирано организиран добив на инертни материали, като за тях случващото се е вандализъм и екологично варварство.
Организирано се добиват хиляди кубични метри инертни материали, голяма част от които според същото население са депонирани за изграждането на водния цикъл в градовете Долна Митрополия и Тръстеник, който върви в ход в момента.
Община Долна Митрополия нееднократно е извършвала проверки, до момента те обаче остават само с констатации без предприемането на съответните мерки. Досега няма реакции от компетентните органи на Министерството на околната среда и водите.
Уважаеми господин Министър, въпросът ми към Вас е: какви мерки ще предприемете, след като запознаваме с въпроса Министерството за околната среда и водите, за преустановяване на тези и предотвратяване на последващи нерегламентирани действия? Ще бъде ли потърсена отговорност от принципала – Община Долна Митрополия, за нарушаване на екологичното законодателство? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Бурджев.
За отговор – министърът на околната среда и водите господин Нено Димов.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители. Уважаеми господин Бурджев, в отговор на поставения от Вас въпрос бих искал да Ви информирам за следното: поземленият имот № 045001 от общинския поземлен фонд на община Долна Митрополия е публична общинска собственост. Попада в границите на защитена зона „Натура 2000“ - BG0000181, рeка Вит, определен за опазване на приоритетни местообитания и дивата флора и фауна по чл. 6, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за биологичното разнообразие. За защитената зона няма издадена заповед за обявяване.
На 19 октомври 2017 г. от експерти на Регионалната инспекция по околната среда и водите град Плевен е извършена обстойна проверка на място и по документи. Проверката на място е установила, че теренът на имота е зает с изкопи с различна дълбочина, изпълнени с вода и обрасли с водолюбива растителност. Една вероятна причина може да е извършването на нерегламентиран добив на инертни материали в минали периоди. Към момента на проверката не се извършват добиви.
Министерството на околната среда и водите, респективно Регионалната инспекция по околна среда и води в Плевен нямат постъпили сигнали за незаконен добив на инертни материали на имот № 045001. За този имот в землището на с. Рибен не са постъпвали и инвестиционни предложения за добив на подземни богатства, съответно няма проведени процедури по реда на Глава шеста от Закона за опазване на околната среда и по Закона за биологичното разнообразие.
Съгласно изискванията на Закона за подземните богатства, цялостният контрол по извършването на търсене, проучване и добив на подземни богатства, включително без издаване на разрешение или предоставена концесия се осъществява от министъра на енергетиката или кмета на съответната община. Административнонаказателните мерки при нерегламентиран добив се предприемат от министъра на енергетиката или от оправомощено от него длъжностно лице. В тази връзка, с писма от 19 октомври 2017 г. съставените констативни протоколи от проверката на РИОСВ – Плевен, са изпратени до Кмета на Община Долна Митрополия, до Министъра на енергетиката и до Окръжна прокуратура, Плевен, за предприемане на следващи действия по компетентност. Всъщност, по този начин отговорих какво вече е предприело Министерството на околната среда, за да процедира този случай. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Господин Бурджев, за реплика.
СТЕФАН БУРДЖЕВ: Уважаема, госпожо Председател, уважаеми господин Министър! Виждам, че има активна реакция след зададения от мен въпрос и се надявам, че са предприети съответните действия, които са в ресора на Вашето министерство. Такива случаи на безчинства и на грабене на земни блага и ресурси по никакъв начин не кореспондират с европейското екологично законодателство, слагат черни петна върху българския имидж с оглед на нашето бъдещо председателство на Съвета на Европа.
Надявам се и след продължаващите проверки до установяване на фактическите нарушения да сезирате, както сте направили и да продължите да следите в процес как се развиват нещата, защото гражданите на Долна Митрополия, в това число и аз като народен представител от региона, се надяваме такива безчинства да бъдат предотвратявани и нарушителите да бъдат наказани, за да се покаже, че в тази страна има ред и върховенство на закона. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Бурджев.
За дуплика, господин Министър? Няма.
Следващият въпрос е с общ отговор. Въпросите са от народните представители Даниел Йорданов и Красимир Янков относно инвестиционно намерение за добив на природен газ в района на община Генерал Тошево, находище „Спасово“.
Вторият въпрос със същата тематика е от народните представители Пламен Манушев, Йордан Йорданов и Даниела Димитрова относно проучването за добив на газ в община Генерал Тошево и инвестиционно намерение за добив на газ.
Заповядайте, господин Янков.
Преди това да приветстваме нашите гости – ученици от Второ основно училище „Гоце Делчев“, гр. Гоце Делчев, и техните преподаватели. (Ръкопляскания.)
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Министър! Моят въпрос към Вас е относно инвестиционно намерение за добив на природен газ в района на община Генерал Тошево, находище „Спасово“.
През 2014 г. дружеството „Русгеоком БГ“ провежда проучване за добив на природен газ на територията на Община Генерал Тошево, находище „Спасово“, което обхваща територията на 18 села в региона. Срещу намерението за добив на газ на инвеститора са събрани повече от 2000 подписа от жители на общината. До този момент са проведени няколко протеста както от местното население, така и от жители на съседни общини и области.
По този въпрос взе отношение и кметът на община Генерал Тошево с предложение до местния Общински съвет за провеждане на референдум. Общинският съвет единодушно е взел решение и ще бъде проведен референдум на територията на община Генерал Тошево на 17 декември.
Преди няколко години бе заявен подобен инвестиционен интерес в региона, но за добив на шистов газ, който бе прекратен вследствие на множество протести от страна на хората в общината и региона чрез наложен мораториум с нарочно решение на Народното събрание.
Каква е позицията на Министерството на околната среда и водите по отношение добива на природен газ от екологична гледна точка? Има ли изготвена оценка на въздействието на околната среда по инвестиционното намерение на „Русгеоком БГ“ и какъв е избраният метод за добив на природен газ?
Обръщаме Ви внимание, господин Министър, че притесненията, вълнението на хората е изключително голямо и от Вашия отговор те или ще се успокоят, но най-важното е да могат да сформират информирано отношение към това инвестиционно намерение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Янков.
Госпожо Димитрова, да развиете и Вашия въпрос. Заповядайте.
ДАНИЕЛА ДИМИТРОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, господин Министър! Въпросът ни е идентичен като на колегата Янков и е продиктуван от напрежението, възникнало сред жителите на община Генерал Тошево и цялата област Добрич относно инвестиционното предложение на „Русгеоком БГ“ ЕАД за разработване и усвояване на находището „Спасово“ в блок „Добрич“, включващо четири участъка: Рогозина, Чернооково, Калина и Рогозина Изток – за проучване и добиване на природен газ на територията на област Добрич.
Както знаете, от 16 октомври сред местната общност се провеждат поредица обществени обсъждания за Доклада на ОВОС, изготвен от РИОСВ – гр. Варна, който препоръчва да се одобри реализацията на инвестиционното предложение.
Според Доклада при проведените проучвателни работи в блок „Добрич“ са локализирани перспективни ресурси. Предстои издаване на сертификат за търговско откритие и получаване на концесия за добив на природен газ от находището „Спасово“.
Инвестиционното предложение очертава рамката на дейностите за 35-годишен период за разработване и експлоатация на газовото находище. Опасенията на населението обаче са, че подготвеното проучване в община Генерал Тошево застрашава природата и поминъка в региона.
Макар да не е планиран фракинг, при предвидената дълбочина на сондажите машините ще проникнат под нивото на подземното езеро, от което черпи питейна вода цяла Североизточна България.
Твърди се също, че има възможност след оценка на всеки работен етап да се променя моделът на добив, което би могло да позволи замяна на конвенционалния метод със забранени от моторинга фракинг, или въглищна газификация, като всичко това се извършва на дълбочина от 2700 м.
Зърнопроизводителите от област Добрич излязоха с протестна декларация. Изразяват опасения, че добивът на газ, и изобщо преминаването през водоносния слой на Добруджа, крие риск за живота и здравето на хората. Твърдят, че радиохимичните вещества, които се ползват, крият огромни рискове за поминъка, живота и здравето на хората. Според земеделските производители няма яснота къде ще излизат отпадните води от проучванията и сондажите, тъй като няма пречиствателни станции да поемат целия капацитет.
Организирани са протестни шествия, които още продължават, и митинги, включително и на 7-ми ще има следващ…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По въпроса, госпожо Димитрова!
ДАНИЕЛА ДИМИТРОВА (ГЕРБ): …и на международния път за Румъния между с. Кардам и границата.
В тази връзка въпросът ни е: как могат се гарантират животът, здравето и поминъкът на добруджанци? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Димитрова.
Господин Министър, заповядайте. Имате шест минути да развиете отговора си, тъй като отговаряте на два въпроса.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, включително тази дълга редица: госпожо Димитрова, господин Манушев, господин Йордан Йорданов, господин Данаил Йорданов и господин Янков – това е всъщност интересът към този в момента много, очевидно сериозен въпрос.
Първо, искам да Ви благодаря, защото това дава възможност още веднъж да се изясни какво точно в момента върви и е добре, както казахте самият Вие, да има информирано взимане на решение, от гледна точка включително на гражданите, които потенциално могат да бъдат най-засегнати.
Във връзка с темата за добив на природен газ и изготвянето на оценка за въздействието върху околната среда Ви информирам, че въпросът се отнася, както сами казахте, за инвестиционно предложение за разработване и усвояване на находище „Спасово”, в част от блока Добрич, включващ четири участъка – „Рогозина”, „Чернооково”, „Калина”, „Рогозина-изток” за добив на природен газ на територията на област Добрич с възложител „Русгеоком БГ“ АД.
В резултат на проведена процедура за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната средата на 26 ноември 2014 г. директорът на РИОСВ–Варна е постановил Решение № ВА150-ПР от 2014 г. с характер да се извърши оценка за въздействие върху околната среда.
Инвестиционното предложение предвижда 35-годишен период на разработване и експлоатация на газово находище „Спасово”. Находището ще се разработва в четири добивни участъка „Рогозина”, „Рогозина-изток”, „Чернооково” и „Калина” от общо осем сондажни площадки. Находището е класическо газово находище, в което не се разработват шистови скали, поради което не се налага използването на технология на хоризонтално сондиране.
Съгласно изготвената оценка за въздействие върху околната среда при извършване на добива ще се използват конвенционални средства, които няма да повлияят на количеството и качеството на подземните води във водоносния хоризонт, както и на целостта на сондажа. Не се предвижда да се използва технологията на хидроразрив, хидравличен удар, хидравлично разпукване, хидрофракинг и фракинг, които са характерни за добив на шистов газ. Това не се предвижда!
Укрепването на сондажния ствол се осъществява чрез спускането на обсадни тръби с якостна характеристика и циментирането им по цялата дължина. При преминаване на всеки водоносен хоризонт за неговото използване в сондажния ствол се спуска обсадна колона, на която се прилага задължителна циментация.
За третиране на сондажните течности от промиване със сондажна вода и отпадъци от сондирането се предвижда към всяка площадка изграждането на земно-насипен утаител и депо за съхраняване на скалната част от шлама. След утаяване и разделяне на твърдата и течната фаза водата ще се извозва до пречиствателна станция, а утаителят ще се засипе и окончателно ликвидира.
В доклада по ОВОС няма данни за използване на радиохимични вещества. В момента процедурата по ОВОС е на етап обобщаване на резултатите от проведените девет срещи за обществено обсъждане на Доклада по ОВОС с приложен доклад за оценка на съвместимостта върху защитените зони от мрежата „Натура 2000“.
Във връзка с проявения голям обществен интерес към инвестиционното предложение, за изясняване на всички обстоятелства от значение за вземане на решението по ОВОС, РИОСВ–Варна ще изиска допълнителна информация от Министерството на енергетиката, от РЗИ–Добрич, ВиК–Добрич АД, както и от независими експерти с компетентност в областта на хидрогеологията – става дума за учени от БАН, от МГУ и други, относно избрания метод за проучване и добив, пълнотата на извършената оценка и степента на очакваното въздействие върху подземните води, обработваемите земи и здравето на населението вследствие на инвестиционното предложение. В зависимост от тази допълнителна информация Районната инспекция ще приеме следващи действия по процедурата за оценка на въздействието върху околната среда. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
За реплика?
Господин Янков, пак ли Вие ще бъдете? Заповядайте.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители!
Господин Министър, звучите аргументирано, но хората се вълнуват. Има напрежение сред обществото, сред жителите на тези 18 села в община Генерал Тошево, които са може би по-информирани от всички, тъй като става въпрос за нещо, което ги касае персонално – земята на техните родители, прародители. Основните притеснения са, че тази земя е обработваема, земеделска земя. Ако Вие не може да убедите и успокоите това напрежение, то готови ли сте във връзка с всички становища, които предстои да вземете, да застанете зад хората? Защото, ако те не са убедени във всички факти, които Вие предоставяте за безопасния добив на газ, то е нормално държавата, тъй като и изпълнителната власт, и ние трябва да отговаряме на обществените очаквания, на това, което хората искат от нас – да спрете това инвестиционно намерение, след като още повече предстои на 17 декември хората да се произнесат и ако те се произнесат, че не искат на територията на това находище да се добива газ, то това решение е със задължителен характер на референдум за съответната територия на община Генерал Тошево. Но има ли случай по така описания от Вас метод на добив на газ другаде в страната или някъде в Европа, който да бъде пример за хората, които се вълнуват? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Янков.
Господин Министър – две минути за отговор.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Може би отзад напред, господин Янков.
Да, в България се добива, вероятно и в Европа, не съм запознат за всички места, на които се добива, но се добива по този начин газ и в момента – той е съвсем, съвсем конвенционален.
Когато говорим за страховете на хората, много ясно още веднъж, както и Вие направихте при задаването на въпроса си, и аз в моя отговор – да разграничим ясно: когато става дума за шистов газ, Вие, народните представители, макар и в друг парламент, сте сложили мораториум и този мораториум не е вдигнат, и никой в България не може дори да си помисли на този етап да добива шистов газ. Тук става дума за конвенционален, но точно поради тази висока степен на притесненост в момента, която има, Районната инспекция ще изиска допълнителна информация. Тук вече е важно да отделим и съответните отговорности. Макар и краен акт – „Оценка на въздействие върху околната среда”, той стъпва на различна експертиза. Когато говорим за здравето на хората, тук става дума за РЗИ, защото те са компетентни, ние нямаме тази компетентност. Ще се обърнем и към тях, и към Министерството на енергетиката, включително към научната общност, за да бъдем сигурни дали това, което се казва в Доклада по ОВОС, е това, което всъщност се случва. В рамките на нашата компетентност е да съберем тези мнения и да вземем, то се казва „Оценка за въздействие върху околната среда”.
А дали ще има последващи действия?
Първо, нека да свърши тази процедура, защото процедурите, Вие със сигурност знаете, но за тези, които ни слушат, имат четири възможни изхода: да се каже, че одобряват инвестиционното намерение; да се върне докладът за доработване – което означава, че трябва да се направят някакви промени; да се върне докладът за преработване – което означава, че трябва съществено да се промени; или да откаже. Това са четирите възможности.
На този етап аз не мога да кажа накъде ще отиде, това е самостоятелен орган, със самостоятелна отговорност, но процедурата тече и когато тази процедура свърши, нека да видим как ще свърши, защото има отворени и четирите възможности. Целта в момента е да се получи най-добрата експертиза, за да се вземе експертното решение.
А забраната – самите Вие, забранявайки шистовия газ, виждаме, че това е политическа забрана и друг тип отговорност и решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Господин Манушев? Няма да задавате... Да. Отговорът беше изчерпателен.
Да благодарим за участието на министъра на околната среда и водите господин Нено Димов в днешния парламентарен контрол.
Започваме с въпросите към министъра на регионалното развитие и благоустройството – господин Николай Нанков.
Първият въпрос е от народния представител Николай Тишев относно незаконно строителство в с. Ново Паничарево, община Приморско, и бездействието на общинската и държавната администрация.
Заповядайте, господин Тишев.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Нанков, уважаеми колеги! Преди няколко седмици в приемния ми ден в Бургас се срещнах с жители на с. Ново Паничарево, община Приморско. На срещата беше поставен въпросът за незаконна постройка върху общинска собственост в центъра на селото.
През последните седем-осем години са изпратени безброй жалби и сигнали до община Приморско – РДНСК – Бургас, ДНСК, областен управител в Бургас, без да има предприети каквито и да е действия от страна на общинската или държавната администрация. Въпреки, че община Приморско е издала констативен акт по реда на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, а именно за премахване, а ДНСК се произнася, че отстраняването на този незаконен строеж е изцяло от компетенцията на кмета на община Приморско, на практика се получава прехвърляне на топката между общинска и държавна администрация. Към въпроса си съм приложил и малка част от отговорите и кореспонденцията, в случая само четири броя, между общинска и държавна администрация във връзка с жалбите и сигналите, подавани от жителите на с. Ново Паничарево.
Във връзка с горепосочения казус, описващ неспазването на ЗУТ, моля да ми отговорите на следните въпроси: какви мерки смятате да предприемете като министър на регионалното развитие за прилагане на Закона и премахване на незаконната постройка и каква административна санкция ще наложите чрез подопечната Ви ДНСК на отговорните служители на община Приморско за неприлагане на чл. 223 от Закона за устройството на териториите? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Тишев.
За отговор – министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков.
Три минути, господин Нанков, за отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Тишев! Прехвърляне на топката звучи доста интересно, изречено от Вашата уста, но Вие от миналата седмица, от миналия петък, сте ме подхванали с колеги от Вашата парламентарна група. Миналата седмица беше народният представител Манол Генов. Да сечем дървета извън сервитутите, да влизаме и да сечем, да правим нещо, което, смело казано, е незаконно.
Не ме карайте да правя нещо незаконно! Ще Ви дам хронология какви са нашите правомощия и какво правим спрямо тях.
След подаден сигнал през 2009 г. – малко хронология по случая – относно изпълнението на незаконно строителство върху имот общинска собственост, намиращ се в центъра на с. Ново Паничарево, община Приморско, област Бургас, служители на общината Приморско са извършили проверка на място – говорим за далечната 2009 г., при която е съставен констативен акт № 33 от 5 ноември 2009 г., по реда на тогава действащия чл. 225, ал. 1 от Закона за устройството на територията, който акт е основан на започнато административно производство за премахване на незаконен строеж – едноетажна постройка, шестоъгълна форма с размери…, находящ се в квартал „3 А“ по плана на с. Ново Паничарево, община Приморско. Преписката е изпратена на РДНСК – Бургас, за произнасяне по компетентност. Факт е, че три години не е имало произнасяне на РДНСК – Бургас. Факт!
От 26 ноември 2012 г., знаете, в сила е изменението на Закона за устройството на територията, на база на което имайте предвид факта, че съгласно разпоредбите на чл. 223 от ЗИД на ЗУТ, цялостният контрол на строежите от четвърта, пета, шеста категория, какъвто е гореописаният незаконен строеж, е възложен на кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице. Преписката е върната на кмета на община Приморско по компетентност за предприемане на последващи, законосъобразни действия по случая.
Въз основа на съставения от служители на общинската администрация констативен акт и съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 и във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 233, ал. 1, т. 8 от ЗУТ от кмета на община Приморско е издадена заповед от 13 юли 2017 г., тя е № 709, за премахване незаконен строеж, едноетажна постройка с шестоъгълна форма, намиращ се в квартал „З А“ по плана на с. Ново Паничарево, община Приморско.
На 2 октомври тази година е извършен пореден оглед на незаконен строеж от ДНСК, въпреки че е извън нашата компетентност понастоящем. Ще кажа какви административни действия ще предприемем. Правилно зададохте въпрос. Имаме такава възможност. При огледа е констатирано, че незаконното строителство не е премахнато, поради което е разпоредено незабавно му премахване. Имаме това право – да контролираме общинските администрации как да извършват контрола на обектите от четвърта, пета и шеста категория.
Срокът е едномесечен. Знаете какви са клаузите, какви са административно-наказателните разпоредби в Закона за устройството на територията: „Ако не бъде премахнат незаконният строеж, ще бъде потърсена административна отговорност на виновните длъжности лица“ – в случая от община Приморско. Това са лицата, които не са предприели необходимите действия – главен архитект, упълномощено от кмета длъжностно лице. И в тази връзка ще упражним пълното си право на контрол. Както споменах, нямаме последващи действия по-компетентност в района на общинската администрация. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Господин Тишев, заповядайте за реплика.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър. Хубаво е, че все пак са предприети някакви действия от страна на Министерството, защото явно община Приморско не иска да изпълни задълженията, които са ѝ възложени от Закон.
Въпросът ми е: трябва ли народен представител да зададе въпрос към министъра, за да има някакво последващо действие? Защото тези действия, които ДНСК ги извършва в последния месец, можеха да бъдат извършени, Законът им позволява, и в предходните години. Обаче реакция няма.
Един доуточняващ въпрос. Аз във Вашият отговор не разбрах в какъв срок, ако общинските власти в Приморско не изпълнят задълженията и предписанията от Министерството, ще бъдат налагани санкциите? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Тишев.
Дуплика ще искате ли, господин Министър?
Заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господа народни представители, уважаеми господин Тишев! За хронологията на събитията. Не мога да се съглася с факта, че поради зададения Ваш въпрос ДНСК се е размърдала. Въпросът е входиран в деловодството на Министерството и в Деловодството на Народното събрание. Извършили сме проверка как общинската администрация си спазва законовите правомощия по контрола на незаконното строителство на строежи четвърта, пета и шеста категория. Факт е, че от 13 юли има издадена заповед. Все пак говорим за административна процедура, тъй като е издадената заповед от общинската администрация. За строежи първа и втора категория първата стъпка за премахване на незаконен строеж е от ДНСК. Имаме избор на изпълнител. Заповедта може да се обжалва по административен ред в административен съд. След това се издава заповед, когато имаме и влязло в сила решение. Когато имаме и избран изпълнител за премахването на незаконния строеж, се процедира с възлагателно писмо, като се насрочва дата и час на премахване на обекта. То също като административен акт – възлагателно писмо, би могло да бъде обжалвано. Имаме едномесечен срок след възлагателното писмо, издаването и влизането му в сила – понеже питате точно какъв е срокът. Тридесетдневен е по закон. Ако премахването не бъде изпълнено след това, преминаваме всички нормативно установени процедури, тогава да предприемем и ние нашите действия на относителната проверка. На 2 октомври нямаме премахнат обект. В момента искаме наличната документация, за да видим коя е хипотезата и защо се е забавила общината – дали поради липса на избран изпълнител, или поради обжалване на заповедта? Или пък възлагателното писмо? Ще Ви уведомя в писмена форма, след като получа отговор на община Приморско. С цялата строгост на Закона, както се процедира, ще си изпълним ангажиментите и правомощията. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Вторият въпрос е от народния представител Тодор Байчев относно: правена ли е справка с Контролно-техническата инспекция за броя на земеделската техника, която е надлежно закупена и регистрирана при тях, и какъв е броят на издадените разрешителни за движение на извънгабаритни пътни превозни средства при условията на чл. 8, ал. 2 и 3 на Наредба № 11 на Министерския съвет от 3 юли 2001 г. Правени ли са оценка и анализ на икономическия ефект и ефективността на приложението на по-горе цитираната Наредба?
Заповядайте, господин Байчев.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Според действащия Закон за движение по пътищата и Наредба № 11 на Министерския съвет от 3 юли 2001 г., движението по пътищата от националната пътна мрежа на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства се заплаща, като редът, начинът, методологията се определят в Раздел IV на по-горе цитираната Наредба.
Към извънгабаритните тежки превозни средства се причислява и земеделската техника, която в огромната си част е с габарити, които се вместват в изискванията на законодателя за извънгабаритни пътни превозни средства, посочени в чл. 14, във връзка с чл. 8 на Наредба № 11 на Министерския съвет, относно движението по пътищата от националната пътна мрежа на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.
Считам, че редът и методологията във въпросната Наредба са остарели и не си кореспондират със съвременните условия на труд, нито със съвременните методологии.
Друга страна на въпроса е, че особено по време на жътва от значение е всеки час или ден относно приключването на жътвата.
Като база за сравнение мога да дам и още нещо: за 2015 г. са закупени 2169 машини, което е своеобразен рекорд, а са издадени едва 254 разрешителни.
В случая въпросът ми към Вас е: правена ли е справка с КТИ за броя на земеделската техника, която е надлежно закупена и регистрирана при тях, и броя на издадените разрешителни за движение на извънгабаритни пътни превозни средства при условията на чл. 8, ал. 2 и 3 от Наредба № 11 на Министерския съвет? Правена ли е оценка и анализ на икономическия ефект и ефективността на приложението на горецитираната Наредба?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Байчев.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители!
Уважаеми господин Байчев, съгласно измененията и допълненията на Наредба № 11 от 3 юли 2001 г. за движение на извънгабаритни или тежки пътни превозни средства, обн., ДВ, бр. 97 от 6 декември 2016 г., в сила от 1 януари 2017 г., е предвидено за колесните трактори, тракторни ремаркета и друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, да се движат с едногодишно разрешително, валидно за посочената в заявлението област и граничните с нея области, издадено от администрацията, управляваща пътя, което разрешение се съгласува със съответната служба за контрол при МВР. Разрешителното не важи за автомагистралите и скоростните пътища, както и за пътища от I, II и III клас, включени в Приложение № 6 към същата Наредба. С едногодишните разрешителни се облекчават земеделските производители, ползващи цитираната техника. Освен това по този начин се стимулират плащанията на дължимите пътни такси от потребителите, сезонно ползващи техниката поради спецификата на тяхната стопанска дейност.
От началото на май до 20 октомври тази година, тоест за близо шест месеца, са издадени 576 разрешителни на стойност 88 хил. 370 лв. За сравнение – за периода от май до декември 2016 г., с два месеца по-дълъг срок, са издадени 135 разрешителни на стойност 23 хил. 949 лв. Анализът показва, че за 6-месечния период увеличението на издадените документи е 441 броя, а увеличението от приходите от такси възлиза на 64 хил. 421 лв.
Агенция „Пътна инфраструктура“ не поддържа статистика за броя на закупената регистрирана земеделска техника. Няма правомощия по Закон. Същата не е необходима за целите на Наредба № 11, тъй като с едногодишно разрешително може да се движи само тази техника, която превишава допустимата максимална ширина в диапазона от 2,55 м до 4,50 м включително, тоест не обхваща пълния набор от земеделска техника.
С изменение и допълнение на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, в сила от 1 януари 2016 г., се реорганизира режимът на регистрация и контрол на земеделската и горската техника. Закрива се Контролно-техническата инспекция към МЗХ и нейните регионални служби в страната, като новите функции на Инспекцията преминават към съответните областни дирекции „Земеделие“ на централно ниво към МЗХГ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Заповядайте за реплика, господин Байчев.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, колеги народни представители! Първо искам да благодаря на министър Нанков за коректния отговор. От изнесените от него данни става ясно, че сумите, които постъпват в бюджета, са пренебрежимо малки – 88 хил. лв. за около година. Мисля, че това със сигурност е по-малко от 1%, може би хилядна или десетохилядна от процента. Това няма значение. Наясно съм, че в държавата не достигат средства. Това означава ли един сектор, който работи, развива се и е конкурентен на международния пазар, да го затормозяваме с излишна бумащина и бюрокрация?!
Пример. Обработка на документи в КАТ струва 50 лв. Обработката на документи в КТИ струва 50 лв., а така нареченото „разрешително за техника от 2,50 до 3,20 м“ е в размер от 33 до 100 лв., тоест ако платят максималния размер, обработката на документите е на стойността на самото разрешително. Друг е въпросът за широчина над 3,20 м – там вече скача до 170 лв. Не разбирам защо цената на труда е толкова скъпа в България.
Господин Нанков, Вие сте министър на регионалното развитие и благоустройството, но ако ангажирате хора да чукат камъни и да правят павета, ще павирате цяла София и ще излезе по-евтино, отколкото разценките, дадени в момента.
Вие като Министър откликвате бързо – говорихме с Вас миналия четвъртък и ангажимента, който поехте, го изпълнихте, за което Ви благодаря, но въпросната Наредба е архаична и неприложима към настоящия момент. Мисля, че спокойно можете да предложите нова съвременна Наредба и тези такси да отпаднат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Байчев.
Господин Министър? Няма да правите дуплика.
Последният въпрос към министър Нанков е от народния представител Николай Александров относно готовност за зимния сезон на пътищата в страната от Агенция „Пътна инфраструктура“.
Заповядайте, господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаема госпожо Цачева! Здравейте!
Както каза господин Байчев, Вие сте достатъчно отзивчив, но не само това. Вие, господин Нанков, приемате много присърце нещата. Поради тази причина, понеже знаем, че наближава зимният сезон, особено през декември месец покрай празниците голяма част от населението тръгва на път, в такива случаи доста често изпадаме в ситуации, за които ни информират телевизиите – как пътищата са неподготвени, непочистени, как едва ли не снегът ни е изненадал и снегонавяванията се представят като феномен, който никъде другаде по света не се случва.
Поради тази причина и с оглед на това, че Вие вече сте в такава подготовка, а може би вече сте я завършили, то моят въпрос е: ще бъдете ли така добър да ни запознаете каква е степента на готовност към момента на АПИ за обезпечение през зимния сезон на пътищата от националната републиканска инфраструктура?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Александров.
Заповядайте за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Александров, от страна на Агенция „Пътна инфраструктура“ е създадена необходимата организация за посрещане на зимния сезон. Извършени са проверки по опорни пунктове на готовността на пътно поддържащите фирми. Наличността на инертните материали – сол, пясък, калциев хлорид – е средно над 60%. Всяка година започваме с около 55-60% наличност на материали от необходимите количества в цялата страна. Три хиляди машини ще почистват републиканската пътна мрежа. Прави се опис по областни пътни управления за тяхната наличност, окомплектованост с необходимите гребла, готовност за извършване на дейности в зимни условия. Има областни пътни управления с напълно налична оборудвана техника на 100%. В останалите области техниката е ангажирана за извършването на текущи ремонти, но фирмите декларират, че тя може да бъде преоборудвана за 24 часа, при това писмено декларират. Ако не изпълнят своите задължения, търпят и материални санкции.
Проверките ще продължат ежемесечно през целия зимен сезон и съгласно договорите за поддържане ще бъдат налагани санкции на тези, както споменах, които не се справят със своите задължения.
На 31 октомври, онзи ден, се проведе Национално съвещание в Министерството на регионалното развитие и благоустройството под мое ръководство. На него бе докладвана готовността на Агенция „Пътна инфраструктура“ да обезпечи зимното почистване на пътната мрежа в страната. Всички директори на областни пътни управления присъстваха.
Мога да декларирам и аз пред Вас, че всички областни пътни управления са проверени, директорите са подготвени, следи се прогнозата за времето, за да се осигури необходимата организация в рамките на максимум 24 часа.
Ресурсите за зимно поддържане на републиканската пътна мрежа са в рамките до 80 млн. лв. При по-добри атмосферни условия, надяваме се на такива, и спестяване на средства, които, ако не бъдат разходвани за зимно поддържане, ще се пренасочат за извършване на текущи ремонти по пътищата през следващата 2018 г.
В периода 18 – 27 октомври тази година, тоест до края на миналата седмица, бяха проведени шест регионални съвещания с участието на представители на централната администрация на Агенция „Пътна инфраструктура“, областните пътни управления, териториалните структури на МВР, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и пътно поддържащите фирми. Виждате какъв и административен капацитет е наличен за качественото извършване на тази дейност. Добрата координация между всички институции е факт и тя е от основно значение и роля за качественото зимно поддържане. На съвещанията бе отчетена готовността на всяка една от тези институции, ангажирана в процеса на осигуряване на нормалната проходимост на републиканската пътна мрежа при зимни условия и безопасността на пътуващите, както бяха обсъдени въпроси, свързани с координацията на действията между страните.
Със заповед на председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ от 1 ноември тази година се въведе зимното поддържане на републиканската пътна мрежа. Предприемат се необходимите действия за осигуряване на безопасното пътуване на шофьорите по високопланинските пътища и старопланинските проходи най-вече като Петрохан, Троян-Кърнаре, Шипка, Предела в Южна България, участъците в област Смолян. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Едно изречение и привършвам. Агенцията получава ежедневно информация от Българската академия на науките за метеорологичните условия и прогнозата за предстоящите валежи, съобразно която предприема нужните превантивни действия. При прогноза за очаквано влошаване на времето в определени области Агенцията публикува информацията на интернет сайта си, предупреждава шофьорите за повишено внимание. Затова отново призоваваме българските шофьори да поставят вече зимните си гуми – тези, които не са го направили, тъй като процесът е двустранен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
За реплика – заповядайте, господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (ОП): Много Ви благодаря, господин Министър, за изчерпателния отговор.
Може би повече като пожелание към Вас и към нас – тази зима да бъде по-безпроблемна и действително всички да спазим правилата, за да може да бъде с минимални затруднения за АПИ и с минимално затруднение за шофьорите, които ще бъдем по пътя, тъй като това коства човешки животи в крайна сметка. Благодаря Ви и Ви желая по-леко посрещане на зимните условия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Александров.
Дуплика? Няма да ползвате.
Да благодарим за участието на министър Нанков в днешния парламентарен контрол.
Последният въпрос е към министъра на правосъдието госпожа Цецка Цачева от Полина Цанкова-Христова – народен представител, относно ефективността на използваните европейски средства за реформи в съдебните системи.
Заповядайте, госпожо Христова.
ПОЛИНА ЦАНКОВА-ХРИСТОВА (Воля): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! На 12 октомври 2017 г. Регламентът за създаване на Европейска прокуратура беше приет от държавите членки, които са част от засиленото сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура, в това число и България. Европейската прокуратура ще обединява усилията на европейските и националните правоприлагащи органи в борбата с измамите със средства на Европейския съюз и ще работи с тях в тясно сътрудничество. Възниква естественият въпрос: как българското правителство вижда съвместната работа с Европейската прокуратура?
Широко известен е фактът, че България е определяна като най-бедната страна в Европейския съюз и като страна с най-нереформираната съдебна система, която не се ползва с доверието на европейските си партньори. Механизмът за сътрудничество и проверка относно напредъка в съдебната реформа, в борбата с корупцията и организираната престъпност продължава да се прилага вече 10 години и Европейската комисия все още не е констатирала задоволителни резултати по шестте показателя, приложими за България.
В същото време Комисията е предоставила щедра финансова и техническа подкрепа за подпомагане на реформите. За програмния период 2007 – 2013 г. на България бяха отпуснати 51 млн. евро в рамките на Оперативна програма за развитие на административния капацитет в съдебната система. В рамките на новия програмен период 2014 – 2020 г. в Оперативната програма за добро управление беше включена Приоритетна ос за съдебната система с бюджет в размер повече от 30 млн. евро. През 2016 г. България поиска помощ от Службата за подкрепа на структурните реформи на Европейската комисия за изготвяне на независим анализ на прокуратурата. В резултат на това експерти подготвиха доклад за функционирането на прокуратурата, в който също бяха отправени препоръки.
Във връзка с казаното моите въпроси са: каква е ефективността на използваните европейски средства, пред кого и как се отчита тази ефективност? И още един въпрос: каква е Вашата персонална ефективност като министър на правосъдието? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Христова.
За отговор – министърът на правосъдието госпожа Цачева.
Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Христова, уважаеми народни представители! Ще отговоря първо на втория Ви въпрос: моята персонална ефективност ще оценявате Вие, народните представители, и кабинетът на премиера Борисов във връзка с това как си изпълнявам и си върша работата.
Що се отнася до първия въпрос, без да коментирам мотивите си, част от тях са неотносими към въпроса, но така, както той е зададен: каква е ефективността на използваните европейски средства, пред кого и как се отчита тази ефективност, Ви отговарям следното.
Средствата от Европейския съюз за модернизиране на съдебната система се предоставят целево на принципа „пари срещу реформи“. Ключовият национален документ в областта на правосъдието е Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система, приета от правителството и одобрена с решение на Четиридесет и третото народно събрание. Стратегията е с хоризонт седем години, за да съвпадне с финансовия период, в който се отпускат средствата.
Министерският съвет прие през 2016 г. пътна карта за изпълнение на Актуализираната стратегия. Изпълнението на мерките от пътната карта е финансово обезпечена от Оперативна програма „Добро управление“, финансирана от бюджета на Европейския съюз, по-точно Европейския социален фонд. Допълващо финансиране за реформите осигуряваме по швейцарския и норвежкия механизъм. Ефективността на всеки един проект е обект на постоянни проверки и отчети пред международните финансови институции, националните отговорни органи, неправителствения сектор, както и по отношение на вътрешно финансовия контрол.
Предоставям по-конкретна информация относно завършените и тези, които са в процес на изпълнение проекти.
Приключил е проектът „Инвентаризация и анализ на състоянието на информационната и комуникационната инфраструктура, информационните системи, услуги и регистри в сектор „Правосъдие“. В процес на изпълнение са следните проекти, свързани с реформиране на съдебната система. Вероятно няма да ми стигне времето, но те са 12 на брой и ще Ви ги представя и в писмен вид: Модернизиране на пенитенциарната система в България; развиване на потенциала на човешкия ресурс на съдебната власт чрез изграждане на ефективен модел за придобиване на юридическа правоспособност; разработване и внедряване на електронна информационна система; национален регистър на запорите; реализиране на национален регистър на пълномощните; повишаване гаранциите за справедлив процес в изпълнителните производства чрез изграждане на информационна система; реализиране на централизирана автоматизирана информационна система „Съдебен статус“; нова концепция за наказателна политика; ред и заем на административните и информационните системи и второстепенните разпоредители с бюджет с цел преминаване към използване и обмен само на електронни документи и електронно съдържание в сектора от органите на изпълнителната власт; обучение на служителите за работа с автоматичните информационни системи и електронни документи; насърчаване използването на медиацията като алтернативен способ за решаване на спорове; изграждане на средства за видеоконферентни връзки и тяхното използване във фазите на досъдебно и съдебно производство, включително и при трансгранично сътрудничество в правораздаването; доразвитие и централизиране на порталите в органите на изпълнителната власт от сектор „Правосъдие“; технологични, обучителни, организационни средства за изпълнение на разработени вътрешни правила и политики (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) за ползване на информационните ресурси в органите на изпълнителната власт в секторите „Правосъдие“.
В дупликата вероятно ще допълня отговора на въпроса си, тъй като времето… Много стриктна е госпожа Караянчева в отчитането на секундите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Имаше 40 секунди повече, госпожо Министър.
Заповядайте, госпожо Христова.
ПОЛИНА ЦАНКОВА-ХРИСТОВА (Воля): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър, до този момент съм удовлетворена от отговора и Ви моля да продължите в дупликата с останалата част. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте, госпожо Министър.
Ще се възползваме и от времето за репликата, така че може и над две минути да говорите.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаема госпожо Председател! Госпожо Христова, това, което се крие зад конкретно посочените пред Вас наименования на проектите, по които работи Министерството на правосъдието, по някои сме заедно съвместно с Висшия съдебен съвет, е все в изпълнение на Актуализираната стратегия за съдебна реформа, както и в пътната карта по препоръките от последния Годишен доклад на Европейската комисия по механизма за сътрудничество и проверка.
Мога да Ви уверя, че сроковете, в които е предвидено да бъдат изпълнени препоръките на нашите партньори, се спазват. Единственият проблем, който все още търси решение, който е много сложен, е във връзка с натовареността на съдебните структури. Имам предвид съдилищата и прокуратурите, тъй като тази натовареност не е равнопоставена между различните звена. Има районни, окръжни съдилища, които са по-слабо натоварени, за сметка на други, които с оглед големината на административната единица, която обслужват, безспорно имат и по-голям брой дела.
Вие правилно споменахте, че получаваме средства и по линия на Европейската служба за структурни реформи. Такива средства бяха предоставени в края на 2016 г. за извършване на анализ на прокуратурата. В мандата на нашето настоящо правителство с вицепремиера госпожа Захариева, която отговаря за съдебната реформа, и аз поискахме да ни бъдат отпуснати средства в още три направления, свързани най-общо с работата на Инспектората към Висшия съдебен съвет, Върховния административен съд, общоадминистративното правораздаване и наказателното правораздаване. Имаме уверението, включени са в общата програма за финансиране, че до месец март 2018 г. ще бъдат отпуснати тези средства. Работим в добър диалог и комуникация с нашите партньори.
И последното, с което искам да завърша, изпълняваме в срок препоръките и по механизма за сътрудничество и оценка, още повече, че чакаме съвсем наскоро поредния доклад, който ще бъде обявен и се надявам обективно тези усилия да бъдат отчетени от Европейската комисия, както и невъзможността за обратимост на постигнатите резултати до момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Да благодарим на министър Цачева за участието в днешния парламентарен контрол.
Колеги, това беше и последният въпрос за днешния парламентарен контрол.
Следващо редовно пленарно заседание – на 8 ноември 2017 г. от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)

Председател:
Димитър Главчев


Заместник-председатели:
Цвета Караянчева
Явор Нотев

Секретари:
Николай Александров
Симеон Найденов
Форма за търсене
Ключова дума
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание

Проект BGFOP001-2.013-0001

Избор на заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията

Избор на омбудсман





    Последни заседания