Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
СТО ОСЕМДЕСЕТ И ШЕСТО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 16 октомври 1998 г.
Открито в 9,05 ч.
16/10/1998
    Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Петя Шопова
    Секретари: Христо Димитров и Свилен Димитров

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
    Продължаваме с:
    ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА.
    Има думата председателят на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията господин Лучников.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми дами и господа, вчера стигнахме до глава пета - "Администрация на изпълнителната власт".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По заглавието на глава пета има ли желаещи за изказване? Няма.
    Моля, гласувайте заглавието на глава пета.
    Гласували 120 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 10.
    Заглавието е прието.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 31. При осъществяване на своите правомощия органите на изпълнителната власт се подпомагат от администрация."
    По текста няма бележки.
    Комисията подкрепя текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 31, както е предложен от вносителя.
    Гласували 128 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 12.
    Член 31 е приет.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 32. (1) Министерският съвет създава, преобразува и закрива административни структури без ранг на министерства, които не са предвидени от Конституцията.
    (2) С постановление на Министерския съвет се създават, преобразуват и закриват държавни и изпълнителни агенции и държавни комисии, които са отделни юридически лица на подчинение на централните органи на изпълнителната власт без ранг на министерства."
    По текста няма направени бележки.
    Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 32.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 32, както е предложен от вносителя.
    Гласували 123 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 23.
    Член 32 е приет.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 33. Администрацията на изпълнителната власт обхваща администрацията на Министерския съвет, министерствата, държавните агенции, администрацията на държавните комисии, изпълнителните агенции, областните и общинските администрации и администрациите на други държавни институции, създадени със закон, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт."
    Комисията подкрепя текста на вносителя с една редакционна поправка - думите "и други държавни институции" да се заменят с "други административни структури". Това се налага, за да се хармонизира този текст с приетия вече текст на чл. 32.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте чл. 33, както е предложен от вносителя с направената корекция на думите "други държавни институции".
    Гласували 126 народни представители: за 108, против 4, въздържали се 14.
    Член 33 е приет.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 34. Аминистрацията на изпълнителната власт е централна и териториална."
    Предложение на народния представител Янаки Стоилов:
    Член 34 да отпадне.
    Комисията не приема предложението.
    Предложение на народния представител Кирил Йорданов:
    В чл. 34 думата "териториална" се заменя с "местна".
    Комисията не приема предложението.
    Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 34.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По предложението на народния представител Янаки Стоилов някой иска ли да вземе думата? Предложението е за отпадане на текста.
    Моля, гласувайте това предложение.
    Гласували 131 народни представители: за 36, против 90, въздържали се 5.
    Предложението не се приема.
    По предложението на народния представител Кирил Йорданов - думата "териториална" да се замени с "местна", няма желаещи за изказване.
    Моля, гласувайте това предложение.
    Гласували 127 народни представители: за 37, против 82, въздържали се 8.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте чл. 34, както е предложен от вносителя.
    Гласували 119 народни представители: за 99, против 15, въздържали се 5.
    Член 34 е приет.

    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Чл. 35. (1)  Централната администрация на изпълнителната власт включва:
    1. администрацията на Министерския съвет;
    2. министерствата;
    3. държавните агенции;
    4. администрацията на държавните комисии;
    5. изпълнителните агенции.
    (2) Териториалната администрация на изпълнителната власт включва:
    1. областната администрация;
    2. общинската администрация."
    Предложение на народния представител Кирил Йорданов: в ал. 2 думата "териториалната" да се замени с "местната".
    Комисията не приема предложението.
    Предложение на народния представител Янаки Стоилов: чл. 35 се изменя така:
    "Чл. 35. Администрацията на изпълнителната власт включва:
    1. администрацията на Министерския съвет;
    2. министерствата;
    3. държавните агенции;
    4. администрацията на държавните комисии;
    5. изпълнителните агенции;
    6. областната администрация."
    Комисията не приема предложението и подкрепя текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Кирил Йорданов, което не е оттеглено.
    Гласували 130 народни представители: за 35, против 89, въздържали се 6.
    Предложението не се приема.
    По предложението на народния представител Янаки Стоилов някой иска ли думата? Не.
    Моля, гласувайте това предложение.
    Гласували 138 народни представители: за 45, против 84, въздържали се 9.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте чл. 35, както е предложен от вносителя.
    Гласували 117 народни представители: за 93, против 17, въздържали се 7.
    Член 35 е приет.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 36 Главните секретари в администрацията на изпълнителната власт се назначават от съответния орган на изпълнителната власт съгласувано с министър-председателя."
    Предложение на народния представител Арлин Антонов: чл. 36 се изменя така:
    "Чл. 36. Главните секретари в администрацията на изпълнителната власт се назначават и освобождават съгласувано с министър-председателя от министъра на държавната администрация, на когото са йерархически подчинени. В изпълнението на служебните си задължения те се подчиняват на съответния орган на изпълнителната власт."
    Комисията не приема предложението.
    Комисията предлага чл. 36 със следната нова редакция:
    "Чл. 36. (1) Административните секретари в администрацията на изпълнителната власт се наричат главни секретари.
        (2) Главните секретари се назначават от съответния орган на изпълнителната власт по ред, определен със закон."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По чл. 36 и предложението на народния представител Арлин Антонов някой желае ли да се изкаже?
    Господин Стефан Нешев има думата.
    СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Господин председател, уважаеми колеги! Господин министър, обръщам се към Вас с въпрос: главни секретари има и в институтите, които не са в рамките на изпълнителната власт?
    МИНИСТЪР МАРИО ТАГАРИНСКИ: Не внимавате, главата се нарича "Администрация на изпълнителната власт".
    СТЕФАН НЕШЕВ: Извинете!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Арлин Антонов.
    Гласували 120 народни представители: за 11, против 85, въздържали се 24.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте чл. 36, както е предложен от вносителя.
    Гласували 124 народни представители: за 108, против 11, въздържали се 5.
    Член 36 е приет.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 37. (1) Администрацията на Министерския съвет осигурява текущата дейност на Министерския съвет и подготовката на неговите заседания.
    (2) При изпълнение на своите функции администрацията на Министерския съвет осъществява координация на дейността на централната и териториалната администрация на изпълнителната власт.
    (3) Администрацията на Министерския съвет е самостоятелно юридическо лице с ранг на министерство и е на бюджетна издръжка."
    Предложение на народните представители Янаки Стоилов и Любен Корнезов - в чл. 37 ал. 3 да отпадне.
    Комисията не приема предложението.
    "(4) Администрацията на Министерския съвет се организира и ръководи от министъра на държавната администрация."
    Предложение на Димитър Луджев и група народни представители - ал. 4 в чл. 37 да се измени така:
    "(4) Администрацията на Министерския съвет се ръководи и организира от главния секретар на Министерския съвет. По предложение на министър-председателя Народното събрание може да избере на този пост министър на държавната администрация."
    Комисията не приема предложението.
    "(5) Министърът на държавната администрация осъществява координация на дейността на главните секретари в администрацията на изпълнителната власт."
    Предлага се редакционно подобрение - след думите "осъществява координация" да се добави "и контролира".
    "(6) Министърът на държавната администрация представлява администрацията на Министерския съвет като юридическо лице."
    Предложение на народния представител Любен Корнезов - в чл. 37 ал. 6 да отпадне.
    Комисията не приема предложението.
    Предложение на Димитър Луджев и група народни представители:
    В чл. 37, алинеи 5 и 6 изразът "министърът на държавната администрация" се заменя с "главният секретар на Министерския съвет", като след него се добавя "или от министъра на държавната администрация, ако има избран такъв от Народното събрание".
    Комисията не приема предложението.
    Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 37, като предлага в ал. 4 думите "организира и" да отпаднат.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Преди да преминем към разисквания, в пленарната зала се намира делегация на Парламентарната група за приятелство Кувейт - България към Националното събрание на Държавата Кувейт, водена от господин Мубарак Беная Ал Хурейндж, председател на групата. Да ги поздравим! (Всички стават и с ръкопляскания поздравяват парламентарната делегация на Кувейт.)
    Имате думата по чл. 37 и направените предложения.
    Заповядайте, господин Стоилов.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господин министър, господа народни представители! Моето предложение, както виждате, и това на господин Корнезов, са идентични. В тях се предвижда ал. 3 на чл. 37 да отпадне.
    Какви са въпросите, които възникват във връзка с тази разпоредба? В нея се посочва, че администрацията на Министерския съвет е самостоятелно юридическо лице с ранг на министерство и е на бюджетна издръжка. Преди това обаче има и един друг въпрос, на който законът не дава изричен отговор - а самият Министерски съвет ще продължава ли да бъде юридическо лице, както е досега?
    Освен това, какъв е смисълът самата администрация да се определя, че е с ранг на министерство, като се има предвид, че юридическото лице е категория на частното право и тя е необходима на органите на публичната власт, за да могат да осъществяват някои дейности, които да подпомагат изпълнението на техните публично-правни функции, и то дейности, свързани с придобиването, притежаването на имуществени права и задължения?
    Третият въпрос, който възниква, той може би е по-лесно преодолим - ако се приеме, че и Министерският съвет ще бъде самостоятелно юридическо лице и администрацията ще бъде друго юридическо лице, как ще се разграничат имуществените права между тези два вече самостоятелни субекта на частното право? И ако министърът на държавната администрация ръководи едното лице, а той като член на правителството е подчинен на министър-председателя, то в качеството им на представители на две самостоятелни юридически лица между тях няма същата йерархична зависимост.
    Ето, това са ред въпроси, които не намериха изясняване и без те да получат своя ясен отговор, тази разпоредба може да създаде значителни затруднения при нейното прилагане. В края на краищата това е въпрос на самата изпълнителна власт. Тя, разбира се, може да го реши така, както сметне за добре. Подобни конструкции някъде се срещат, така че могат да се намерят прецеденти, но в българската традиция на уреждане на правното положение на държавните органи тя все още не е изяснена и нейният запис в закона без такова допълнително изясняване буди сериозни опасения за начина, по който ще се реализира.
    Това са били мотивите, за да се направи предложението за отпадане на тази алинея 3. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Янаки Стоилов.
    Моля, гласувайте за предложението на народните представители Янаки Стоилов и Любен Корнезов в чл. 37 ал. 3 да отпадне.
    Гласували 133 народни представители: за 32, против 96, въздържали се 5.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте предложението на народния представител Димитър Луджев и група народни представители за промяна в ал. 4 на чл. 37.
    Гласували 114 народни представители: за 25, против 78, въздържали се 11.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте предложението на народния представител Любен Корнезов за отпадане на ал. 6 в чл. 37.
    Гласували 113 народни представители: за 18, против 79, въздържали се 16.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте предложението на Димитър Луджев и група народни представители за изменение в алинеи 5 и 6.
    Гласували 96 народни представители: за 14, против 81, въздържал се 1.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте чл. 37, както е предложен от вносителя с отпадане в ал. 4 на думите "организира и" и в ал. 5 се добавят думите "и контролира".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Прекратете гласуването и обявете резултата.
    Гласували 101 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 11.
    Член 37 е приет.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 38. Организацията на работа на Министерския съвет, структурата, съставът и функциите на отделните звена в неговата администрация се определят с Устройствен правилник, приет от Министерския съвет."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
    Желае ли някой от колегите да участва в дискусията по чл. 38? Няма желаещи.
    Моля, гласувайте чл. 38.
    Гласували 110 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 4.
    Член 38 е приет.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 39. (1) Министерството е администрация, която подпомага дейността на министъра.
    (2) Министерството е юридическо лице на бюджетна издръжка.
    (3) Министерството се ръководи от министър.
    (4) Устройственият правилник на министерството се приема от Министерския съвет по предложение на съответния министър."
    Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 39, като прави предложение за следната редакционна поправка - ал. 3 да се прередактира така:
    "(3) Министерството се ръководи и представлява от министър".
    В основния текст беше пропусната думата "представлява".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Лучников.
    Желае ли някой думата по чл. 39? Няма желаещи.
    Моля, гласувайте чл. 39, както се предлага от вносителя, подкрепя от комисията и в ал. 3 след думата "ръководи" се добавят думите "и представлява".
    Гласували 107 народни представители: за 106, против няма, въздържал се 1.
    Член 39 е приет.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 40. (1) Броят на заместник-министрите се определя с Устройствения правилник на министерството."
    Предложение на Арлин Антонов:
    В чл. 40, ал. 1 да се измени така:
    "(1) Броят на заместник-министрите се определя от съответния министър, съгласувано с министър-председателя."
    Комисията не приема предложението.
    "(2) Заместник-министрите са членове на политическия кабинет на съответния министър. Те осигуряват осъществяването на дейността в министерството в съответствие с делегираните им от министъра правомощия."
    Предложение на народния представител Любен Корнезов.
    В чл. 40 ал. 2 да отпадне.
    Комисията приема предложението.
    Комисията предлага чл. 40 да се гласува със следната редакция:
    "Чл. 40. Броят на заместник-министрите се определя с Устройствения правилник на министерството."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Лучников.
    Желае ли някой да участва в дискусията по чл. 40? Няма желаещи.
    Най-напред гласуваме предложението на народния представител Арлин Антонов за заместващ текст на ал. 1.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 108 народни представители: за 18, против 81, въздържали се 9.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте чл. 40 с една алинея, както беше докладвано от председателя на комисията господин Лучников.
    Гласували 117 народни представители: за 114, против 2, въздържал се 1.
    Член 40 е приет.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 41. За изпълнение на своите правомощия министърът може да създава териториални административни звена на свое подчинение, които може да са организирани като дирекции в състава на областната администрация."
    Комисията подкрепя текста на вносителя, но предлага една редакционна поправка - отпадане на думите "може да", тоест "които са организирани като дирекции в състава на областната администрация".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
    Желае ли някой да участва в дискусията по чл. 41. Няма желаещи.
    Моля, гласувайте чл. 41, който ще гласи:
    "Чл. 41. За изпълнение на своите правомощия министърът може да създава териториални административни звена на свое подчинение, които са организирани като дирекции в състава на областната администрация."
    Гласували 119 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 6.
    Член 41 е приет.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 42. (1) При осъществяване на своята дейност министърът може да създава съвети като консултативни звена за решаване на конкретен проблем.
    (2) Съставът на съветите се определя от министъра със заповед.
    (3) Дейността на съветите се обслужва от административните звена на министерството.
    (4) Министърът представя в Министерския съвет ежегоден доклад за дейността на своето министерство."
    По текста няма предложения.
    Комисията го подкрепя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
    Желае ли някой думата по чл. 42? Няма желаещи.
    Моля, гласувайте чл. 42 така, както се предлага от вносителя и подкрепя от комисията.
    Гласували 113 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 2.
    Член 42 е приет.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 43. (1) В структурата на министерството и държавната агенция се създава инспекторат на пряко подчинение на съответния министър или председател на държавната агенция.
    (2) Инспекторатът осъществява контрол върху дейността на министерството, неговите териториални звена, изпълнителните агенции към министерството и на държавните агенции."
    По текста няма направени предложения.
    Комисията го подкрепя така, както е предложен от вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
    Желае ли някой думата по чл. 43? Не.
    Моля, гласувайте чл. 43 така, както се предлага от вносителя и се подкрепя от комисията.
    Гласували 112 народни представители: за 108, против 1, въздържали се 3.
    Член 43 е приет.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 44. (1) Държавната агенция е администрация на пряко подчинение на Министерския съвет за изпълнение на дейности, които не се осъществяват от министерство."
    Предложение на Димитър Луджев и група народни представители:
    В чл. 44, ал. 1 да се създаде изречение второ:
    "Тя се създава по предложение на Министерския съвет с решение на Народното събрание или по силата на закон."
    Комисията не приема предложението.
    "(2) Държавната агенция е юридическо лице на бюджетна издръжка.
    (3) С постановлението за създаване на държавната агенция Министерският съвет определя начина на функциониране и необходимата административна организация за осъществяване на дейността й.
    (4) Държавната агенция се ръководи и представлява от председател, който се определя с решение на Министерския съвет.
    (5) При осъществяване на своите функции председателят на държавната агенция се подпомага от заместник-председател и главен секретар."
    Предложение на Димитър Луджев и група народни представители:
    В чл. 44 ал. 5 да се измени така:
    "(5) Председателят на държавната агенция се избира от Народното събрание по предложение на министър-председателя, а заместник-председателите се назначават от министър-председателя по предложение на председателя на агенцията."
    Комисията не приема предложението.
    Предлага се уточняване на текста:
    В ал. 5 да отпадне изразът "и главен секретар", тъй като е възприет общият принцип на главните секретари, както го определихме с чл. 36.
    "(6) Председателят и заместник-председателят се назначават от министър-председателя.
    (7) Главният секретар се назначава от председателя на държавната агенция, съгласувано с министъра на държавната администрация."
    Предложение на народния представител Любен Корнезов:
    Член 44 изобщо да отпадне.
    Комисията не приема предложението.
    Предложение на Арлин Антонов:
    В чл. 44, ал. 7 се изменя така:
    "(7) Главният секретар се назначава и освобождава от министъра на държавната администрация, съгласувано с министър-председателя."
    Комисията не приема предложението.
    Предлага се да отпадне ал. 7, тъй като ние уредихме въпроса за главния секретар с чл. 36, ал. 2.
    При това положение комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага ал. 1 на чл. 44 да се измени така:
    "(1) Държавната агенция е администрация на пряко подчинение на Министерския съвет, която извършва дейност, определена с акта на създаването й."
    Вносителят настоява за ал. 1 да остане неговия текст, а да не се приеме този, който предлага комисията. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря Ви, господин Лучников.
    Кой от колегите желае думата по чл. 44? Не виждам желаещи.
    Тогава започваме гласуване.
    Най-напред ще гласуваме предложението на народния представител Любен Корнезов за отпадане на целия член 44.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 110 народни представители: за 8, против 98, въздържали се 4.
    Предложението на господин Любен Корнезов не се приема.
    Сега пристъпваме към гласуване на текстовете на самия член 44.
    Най-напред - по ал. 1. Има текст на вносителя и текст на комисията, който играе ролята на заместващ текст. Най-напред ще гласуваме текста на комисията, който гласи:
    "(1) Държавната агенция е администрация на пряко подчинение на Министерския съвет, която извършва дейности, определени с акта на създаването й."
    Моля, гласувайте текста на комисията.
    Гласували 121 народни представители: за 55, против 3, въздържали се 63.
    Предложението не се приема.
    Сега гласуваме текста на чл. 44, ал. 1 така, както се предлага от вносителя:
    "(1) Държавната агенция е администрация на пряко подчинение на Министерския съвет за изпълнение на дейности, които не се осъществяват от министерство."
    Моля, гласувайте.
    Гласували 122 народни представители: за 99, против 13, въздържали се 10.
    Предложението се приема.
    Пристъпваме към гласуване на предложението на народния представител Димитър Луджев и група народни представители - да се създаде изречение второ към ал. 1, което да гласи:
    "Тя се създава по предложение на Министерския съвет с решение на Народното събрание или по силата на закон."
    Това предложение на господин Луджев не се подкрепя от комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 104 народни представители: за 7, против 84, въздържали се 13.
    Предложението не се приема.
    Алинея 1 остава в редакцията, предложена от вносителя и гласувана от пленарната зала.
    Сега пристъпваме към гласуване на ал. 5.
    Най-напред - предложението на Димитър Луджев и група народни представители за заместващ текст на ал. 5.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 119 народни представители: за 19, против 92, въздържали се 8.
    Предложението не се приема.
    Пристъпваме към гласуване на предложението на комисията в ал. 5 да отпаднат думите "и главен секретар".
    Моля, гласувайте.
    Гласували 114 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 7.
    Думите "и главен секретар" отпаднаха.
    Сега моля гласувайте за алинеи 2, 3, 4 и 5 с отпадналия текст и ал. 6 така, както се предлагат от вносителя и се подкрепят от комисията.
    Гласували 117 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 11.
    Алинеи 2, 3, 4, 5 и 6 са приети.
    Комисията предлага да отпадне ал. 7 по същите причини, поради които отпаднаха и думите "главен секретар" от ал. 5. Моля, гласувайте.
    Гласували 108 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 3.
    Алинея 7 отпадна.
    По този начин приехме целия чл. 44 с шест алинеи.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 45. Дейността, структурата, организацията на работа и съставът на държавната агенция се определят с Устройствен правилник, приет от Министерския съвет."
    По текста няма предложения, комисията го подкрепя както е предложен от вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря, господин Лучников.
    Желае ли някой думата по чл. 45. Не виждам.
    Моля, гласувайте чл. 45, както се предлага от вносителя и се подкрепя от комисията.
    Гласували 102 народни представители: за 94, против 1, въздържали се 7.
    Член 45 е приет.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 46. Председателят на държавната агенция представя в Министерския съвет ежегоден доклад за дейността на държавната агенция."
    Предложение на народния представител Любен Корнезов: чл. 46 да отпадне.
    Комисията не приема предложението и подкрепя текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.
    Желае ли някой думата по чл. 46? Не.
    Най-напред гласуваме предложението на народния представител Любен Корнезов за отпадане на чл. 46. Моля, гласувайте.
    Гласували 116 народни представители: за 20, против 92, въздържали се 4.
    Предложението не се приема.
    Сега гласуваме текста на чл. 46, както се предлага от вносителя и се поддържа от комисията.
    Гласували 110 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 9.
    Член 46 е приет.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 47. (1) Държавната комисия е колегиален орган към Министерския съвет или към министър за осъществяване на контролни, регистрационни и разрешителни функции по прилагането на закон или постановление на Министерския съвет.
    (2) Държавната комисия е юридическо лице на бюджетна издръжка."
    Предложение на народния представител Любен Корнезов - в чл. 47, ал. 2 да отпадне.
    Комисията не приема предложението.
    "(3) С постановлението за създаване на държавна комисия Министерският съвет определя начина на функциониране и необходимата административна организация за осъществяване на дейността й.
    (4) Председателят и членовете на държавната комисия се определят с решение на Министерския съвет.
    (5) Председателят и членовете на държавната комисия се назначават от министър-председателя за срок от пет години без ограничения за броя на мандатите, за които едно лице може да заема тази длъжност."
    Предложение на народния представител Любен Корнезов - в чл. 47, ал. 5 да отпадне.
    Комисията не приема предложението.
    "(6) Председателят ръководи дейността на държавната комисия и я представлява."
    Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 47, като предлага в ал. 5 думите "без ограничения за броя на мандатите, за които едно лице може да заема тази длъжност" да отпаднат.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Лучников.
    Желае ли някой думата по чл. 47? Не виждам.
    Започваме да гласуваме чл. 47.
    Моля, гласувайте чл. 47, ал. 1 така, както се предлага от вносителя и се подкрепя от комисията.
    Гласували 106 народни представители: за 93, против 10, въздържали се 3.
    Алинея 1 е приета.
    Сега пристъпваме към гласуването на ал. 2. Най-напред предложението на народния представител Любен Корнезов ал. 2 да отпадне. Моля, гласувайте.
    Гласували 114 народни представители: за 14, против 96, въздържали се 4.
    Предложението не се приема.
    Сега подлагам на гласуване алинеи 2, 3 и 4 така, както се предлагат от вносителя и се подкрепят от комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 105 народни представители: за 99, против 1, въздържали се 5.
    Алинеи 2, 3 и 4 са приети.
    Пристъпваме към гласуване на ал. 5.
    Най-напред предложението на народния представител Любен Корнезов ал. 5 да отпадне. Моля, гласувайте предложението на господин Корнезов.
    Гласували 104 народни представители: за 15, против 85, въздържали се 4.
    Предложението не се приема.
    Сега пристъпваме към гласуване на ал. 5 с редакцията, която се предлага от вносителя и е коригирана в известна степен от комисията - ал. 5 да гласи:
    "(5) Председателят и членовете на държавната комисия се назначават от министър-председателя за срок от 5 години."
    Моля, гласувайте.
    Гласуваме текста на вносителя с корекцията на комисията по ал. 5, който се поддържа и от вносителя, и от комисията.
    Гласували 118 народни представители: за 99, против 7, въздържали се 12.
    Алинея 5 е приета.
    И сега гласуваме ал. 6, както се предлага от вносителя и се подкрепя от комисията.
    Гласували 103 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 11.
    По този начин ал. 6 е приета и целият чл. 47.

    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаема госпожо председател, предлагам текстовете, по които няма бележки, да ги гласуваме заедно.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Да, разбира се.
    Заповядайте, господин Лучников.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 48. Дейността, структурата, организацията на работа и съставът на държавната комисия и на нейната администрация се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.
    Чл. 49. Председателят на държавната комисия представя в Министерския съвет ежегоден доклад за дейността й.
    Чл. 50. (1) По важни въпроси от обществена значимост Министерският съвет с постановление може да създава държавно-обществени консултативни комисии.
    (2) Статутът и начинът на представителство в държавно-обществената консултативна комисия се определя с постановлението за създаването й.
    (3) Определянето на представители от страна на държавата в ръководни органи на неправителствени организации, в това число фондации, ефории, фондове, настоятелства, асоциации и други сдружения с нестопанска цел, се извършва със заповед на съответния министър, в чийто ресор е дейността на конкретната организация, съгласувано с министър-председателя."
    Тук специално трябва да отбележа, че има предложение този текст на чл. 50 по систематични съображения да мине напред и да стане чл. 19б.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Да го гласуваме като чл. 19б. Само ал. 3 ли?
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Да.
    "Чл. 51. (1) Изпълнителната агенция е администрация за осъществяване на административно обслужване и свързаните с това дейности към определен министър.
    (2) Изпълнителна агенция се създава с постановление на Министерския съвет.
    (3) Изпълнителната агенция е юридическо лице, чиято издръжка се формира от бюджетни средства и приходи от собствена дейност.
    (4) Изпълнителната агенция се ръководи и представлява от изпълнителен директор.
    (5) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция се назначава от министъра, към който е създадена, съгласувано с министър-председателя за срок от пет години без ограничения за броя на мандатите, за които едно лице може да заема тази длъжност.
    (6) В наименованието на изпълнителните агенции може да се изпуска прилагателното "изпълнителна".
    Чл. 52. Дейността, структурата, организацията на работа и съставът на Изпълнителната агенция се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.
    Чл. 53. Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция представя на органа на изпълнителната власт, който го назначава, ежегоден доклад за дейността на Изпълнителната агенция.
    Чл. 54. (1) Областната администрация подпомага областния управител в осъществяването на неговите правомощия.
    (2) Областната администрация е юридическо лице на бюджетна издръжка.
    (3) Областната администрация се ръководи и представлява от областен управител, който е отговорен пред Министерския съвет.
    Чл. 55. Дейността, структурата, организацията на работа и съставът на областната администрация се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет."
    По всички тези текстове няма предложения. Комисията ги подкрепя, както са предложени от вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Лучников.
    Желае ли някой думата по текстовете от чл. 48 до чл. 55? Не виждам.
    Подлагам на гласуване текстовете от чл. 48 до чл. 55, както се предлагат от вносителя и подкрепят от комисията, като ал. 3 на чл. 50 се превръща в чл. 19б.
    Моля да гласувате.
    Гласували 114 народни представители: за 101, против 1, въздържали се 12.
    Текстовете от чл. 48 до чл. 55 включително са приети, като чл. 50, ал. 3 е чл. 19б.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 56. Областният управител представя в Министерския съвет ежегоден доклад за дейността на областната администрация."
    Предложение на народните представители Руси Статков и Георги Пирински - чл. 56 да отпадне.
    Комисията не приема предложението и подкрепя текста на вносителя по чл. 56.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Лучников.
    Желае ли някой думата по чл. 56? Господин Пирински, желаете ли думата?
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ, от място): Не.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Не.
    Най-напред подлагам на гласуване предложението на народните представители Руси Статков и Георги Пирински за отпадане на чл. 56.
    Моля да гласувате.
    Гласували 120 народни представители: за 25, против 92, въздържали се 3.
    Предложението не се приема.
    Подлагам на гласуване текста на чл. 56, както е предложен от вносителя и подкрепен от комисията.
    Моля да гласувате.
    Гласували 112 народни представители: за 93, против 9, въздържали се 10.
    Член 56 е приет.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 57. Министерският съвет може да създава с постановление на свое подчинение или към министър експериментални лаборатории, изследователски институти, образователни центрове или центрове за обучение, медицински или рехабилитационни центрове и други."
    Предложение на народните представители Панайот Ляков и Арлин Антонов - чл. 57 да отпадне.
    Комисията не приема предложението и подкрепя текста на вносителя.
    Има и предложение на Арлин Антонов да се създадат нови чл. 57 и 58, което трябва да гласуваме след като приемем чл. 57.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Добре, господин Лучников, съгласявам се с Вас.
    Най-напред има предложение от народните представители Панайот Ляков и Арлин Антонов за отпадане на чл. 57.
    Господин Ляков, желаете ли думата?
    Има думата народният представител Панайот Ляков.
    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз съжалявам, че не участвах в обсъждането на второ четене в комисията. Аргументите ми за отпадане са, че всъщност този член стои някак си като пришит и аз не мога да разбера дали Министерският съвет не може и без този текст да си създава такива експериментални лаборатории, какво отношение имат те към администрацията.
    Аз поддържам своето предложение. Ако са експериментални лаборатории и изследователски институти - да, но медицински и рехабилитационни центрове, образователни центрове и центрове за обучение - бих ги приел, ако са свързани по някакъв начин с обучението за създаването на кадри за администрацията. Но просто така в този вид текстът не мога да го приема и смятам, че няма връзка с администрацията. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Ляков.
    Господин министър, желаете ли думата?
    Има думата министър Марио Тагарински.

    МИНИСТЪР МАРИО ТАГАРИНСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Смисълът на този член е логически, тъй като тези експериментални лаборатории, всички, които са изредени тук, са част от администрацията. Те са в състава на администрацията и изпълняват определени функции, свързани с компетенциите на съответните органи. Както виждате, те се създават с постановление на Министерския съвет към съответния орган - министър. Следователно това е логиката. Естествено, тези изследователски институти и образователни центрове са свързани с пряката дейност на администрацията, а също така медицинските и рехабилитационните центрове.
    Ако имате редакционна поправка, моля да я кажете, но логиката на закона е да съществуват, тъй като са структурни звена в администрацията, които така или иначе съществуват и днес.
    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (СДС, от място): Да се каже "и други, свързани с дейността на администрацията".
    МИНИСТЪР МАРИО ТАГАРИНСКИ: Аз мисля, че е казано изчерпателно. Няма да се създават звена, които не са свързани с дейността. Както знаете, всичко това се залага и в държавния бюджет и няма как да не мине през финансовия контрол.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Тагарински.
    Желае ли някой друг думата по чл. 57? Няма желаещи.
    Подлагам на гласуване най-напред предложението на народните представители Панайот Ляков и Арлин Антонов чл. 57 да отпадне. Това предложение не се подкрепя от вносителя и от комисията. Моля, гласувайте.
    Гласували 122 народни представители: за 17, против 37, въздържали се 68.
    Предложението не се приема.
    Сега подлагам на гласуване текста на чл. 57 така, както се предлага от вносителя и се подкрепя от комисията.
    Гласували 106 народни представители: за 90, против 3, въздържали се 13.
    Член 57 е приет.
    Господин Лучников, моля Ви да докладвате предложенията на господин Антонов за нови текстове.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Ще прочета текстовете.
    "Чл. 57. Държавният служител, отговарящ за финансово-бюджетния отдел на даден административен орган:
    1. се назначава и освобождава от министъра на финансите, на когото е йерархически подчинен;
    2. в изпълнение на служебните си задължения се подчинява на главния секретар на съответния орган;
    3. осчетоводява и изплаща единствено разходите, предвидени в бюджета на съответния орган.
    Чл. 58. (1) Постоянен и независим предварителен контрол върху целесъобразността на предвидените разходи във всеки административен орган се упражнява от финансов инспектор, назначен и йерархически подчинен на министъра на финансите.
    (2) Неговите задължения и отговорности се определят с постановление на Министерския съвет."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Лучников.
    Желае ли някой да участва в дискусията по предложенията на народния представител Арлин Антонов за нови текстове след чл. 57? Няма желаещи.
    Моля, гласувайте предложенията на народния представител Арлин Антонов за нови членове след чл. 57 в текста, който беше прочетен от господин Лучников и не се подкрепя от комисията.
    Гласували 108 народни представители: за 2, против 71, въздържали се 35.
    Предложенията на господин Антонов не се приемат.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Вносителят предложи да се създаде нов чл. 58 със следния състав:
    "Чл. 58. Министерският съвет създава регистър на административните структури, включително на тези по чл. 19а, 33, 50, 19б и 57, на техните ръководни органи и на актовете, които те издават." Всъщност ние вече приехме чл. 19б и в текста трябва да стане: "включително на тези по чл. 19а, 19б, 33 и 57, на техните ръководни органи и на актовете, които те издават".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Лучников.
    Желае ли някой да вземе думата по това предложение за чл. 58?
    ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Няма такова предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Има такова предложение на вносителя, което се докладва от комисията, както чуваме. (Шум и реплики.)
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Параграф 7 се изважда от Преходните разпоредби и се включва в текста на закона.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Думата има министър Марио Тагарински. Заповядайте, господин министър.
    МИНИСТЪР МАРИО ТАГАРИНСКИ: Това съществува в § 7 и предложението е да мине към чл. 58. Целта на тези регистри е да се създаде система за административен контрол, като тези регистри съответно са предвидени, ако бъдат приети разбира се от Народното събрание, да бъдат включени в глобалната информационна система, която създаваме. По този начин се създава прозрачност и контрол върху дейността на администрацията по прилагането на нормативните актове - цел, която са си поставили правителството, Народното събрание и държавната власт в Република България. Аз моля да се отнесете със съответното разбиране, тъй като това следва логически от всичко, което е прието досега. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Тагарински.
    Желае ли някой думата по това предложение на вносителя, подкрепено от комисията? Няма желаещи.
    Господин Лучников има думата.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Това предложение фактически става ал. 1 на новия чл. 58, а като алинеи 2 и 3 се прехвърлят досега предложените с § 7 от Преходните правила разпореждания, а именно:
    "(2) Ръководителите на административни структури в системата на изпълнителната власт представят на министъра на държавната администрация ежегоден доклад за състоянието на съответната администрация. В доклада областните управители представят и информация за състоянието на общинската администрация в общините на територията на съответната област.
    (3) Министърът на държавната администрация представя в Министерския съвет ежегоден обобщен доклад за състоянието на администрацията."
    Комисията предлага да се гласува чл. 58 с вече предложените три алинеи: първата, която прочетох преди малко, и алинеи 2 и 3, които идват от § 7.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря Ви, господин Лучников.
    Отново питам има ли желаещи да коментират чл. 58? Няма.
    Моля, гласувайте чл. 58, ал. 1, както беше докладвана от господин Лучников, и алинеи 2 и 3, които идват от досегашния § 7.
    Гласували 135 народни представители: за 106, против 10, въздържали се 19.
    Член 58 с неговите три алинеи е приет.
    Няма да ни стигне времето да започнем разглеждането на Преходните и заключителните разпоредби и предлагам малко да увеличим почивката.
    Съобщение: госпожа Анастасия Мозер моли по време на почивката в залата да остане Групата за приятелство с Монголия.
    В 11 часа ще продължим с парламентарния контрол. Почивка до 11 часа. (Звъни.)


    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието с
    ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
    От името на парламентарна група има думата господин Георги Първанов.
    ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Дни наред светът тръпне в очакване на добрите новини по преговорите за косовската криза. Една седмица след злополучното заседание на Консултативния съвет по национална сигурност България е изправена пред опасността да стане част от кризата. Въпреки нежеланието на управляващите дискусиите продължават. Хората настояват да получат отговор на своите въпроси.
    Вземането на решение беше осъществено при пълно информационно затъмнение. По признанието на министър-председателя нотата от Съвета на НАТО е получена не по-късно от петък, 9 октомври, по време на парламентарния контрол. По това време господин Костов упорито отклоняваше всички въпроси по българската позиция за Косово с желязното "Върху хипотези не разсъждавам". За наличието на нотата се разбра едва в самото начало на заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност, тоест тя беше скрита най-малко 27 - 28 часа, за да може Консултативният съвет да се постави в условията на цайтнот, при остър дефицит на време.
    В този смисъл резултатите от заседанието бяха предопределени. Самото то трябваше да се проведе "на тъмно", тъй като никой от лидерите на парламентарните формации нямаше и не можеше да има мандат за позиция по такъв конкретен, но съдбовен за страната въпрос. И досега, искам да кажа тук пред народните представители, а чрез тях и на всички българи, че не ни е разрешен достъп до пълния текст на двата документа - нотата и отговора на Министерския съвет. Три дни, уважаеми дами и господа отдясно, чакам отговора пред Секретна секция на Народното събрание. И двата документа още пътуват от Министерския съвет до парламента.
    Становището, прието от Консултативния съвет, е дълбоко противоречиво - формално-логически и съдържателно-политически. От една страна, то се позовава на консенсусната позиция от 1993 г. за ненамеса - нито пряко, нито косвено, във военните действия в Съюзна република Югославия, от друга, се декларира готовност България да не се намесва, да не предоставя въздушното си пространство в отговор на нотата на Северноатлантическия съвет.
    Всъщност трябва да признаем, че въпреки формалните декларации, с взетото военнополитическо решение на практика беше ревизирана политиката на България от 1993 г., която беше в основата на българския принос за мира и стабилността на Балканите. Правителството доста лековато от своя страна, позовавайки се на това становище, взе решението за предоставяне на въздушното ни пространство за удари срещу западната ни съседка, без да си дава ясна сметка за възможните опасности чрез това фактическо включване на територията ни в театъра на евентуалните бойни действия, без да съзнава реалната заплаха от преливане на конфликта в съседни държави, без да се отчитат последствията от прекъсването на комуникационните и икономическите връзки, от трайното изолиране на страната.
    В този случай премиерът, както впрочем и една седмица по-късно - по повод на Рамковата конвенция, се скри зад Консултативния съвет. Така в ускорен порядък беше подменена и конституционната процедура и за пореден път беше заобиколено и Народното събрание. Стигна се дотам пред съвместното заседание на две от парламентарните комисии премиерът да твърди, че евентуалното обсъждане на този въпрос в парламента било - цитирам - "след дъжд качулка".
    Възниква въпросът: докога това правителство ще действа спрямо парламента и пред българското общество от позицията на свършените факти? Казах го и в Консултативния съвет, ще повторя и тук, близо една седмица по-късно: нито нормативната основа на отношенията ни с НАТО, нито българската Конституция позволяват да се даде положителен отговор на искането на НАТО. Но ние от Демократичната левица поставяме този въпрос не само заради формално-правната страна на въпроса. Погазването на Конституцията, пренебрегването на Народното събрание в подобни случаи свидетелства за стремежа на парламента да се подмени парламентарният характер на републиканското ни управление.
    Не по-маловажно обаче е и друго - че с действията си правителството ни вкарва в една опасна авантюра, игра с националните интереси, игра с непредсказуеми последици за националната сигурност на страната. Докато повечето от нашите съседи ни дадоха уроци по държавническо поведение и мислене, правителството и мнозинството демонстрираха неспособност за национално отговорно поведение в кризисна ситуация.
    Този път може би ни се размина, но то не е заради, а въпреки политиката на правителството, чиято реакция беше първосигнална, израз на афиширана сателитност, без никакъв стремеж да се защитят националните интереси и достойнство.
    От 10 март 1998 г. и особено от юни Парламентарната група на Демократичната левица последователно отстоява своята позиция по изострянето на кризата в Косово. Ние бяхме единствената група, която близо пет месеца се опитва да постави тази тема и да постигне изработването на общо становище на българския парламент. Основните елементи на тази позиция са добре известни на българското общество. Те запазват своята валидност през всичките тези месеци, включително и сега.
    Ние многократно сме изразявали своята подкрепа на усилията на международната общност за намирането на политическо решение, за разумен и траен, подчертавам - траен изход от кризата.
    Позицията на добре осъзнатия национален интерес изискваше не само заради конституционните механизми, а и в политически план да се отговори ясно и честно на искането на НАТО, че ние не можем да предоставим въздушното си пространство за атака срещу съседна държава, срещу съседен народ.
    И накрая, уважаеми дами и господа, вижте колко мрачна и тягосна е картината на българския политически живот в последните няколко дни!...
    АСЕН АГОВ (СДС, от място): За вас - да.
    ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Поредният върнат закон, господин Агов. И това, че той е калпав, че не решава проблемите на съдебната власт, а само ги усложнява - това не е резултат от лошата работа на народните представители, както ни внушава премиерът Костов, а заради некачствената продукция, която се предлага от неговия екип.
    В тези дни един от създателите на "Свободно слово", когото аз самият съм защитавал по времето на нашето управление, уволни още трима радиожурналисти. В разгара на предиозбарната кампания в една от малките общини на България министри размахват псевдокомпромати и демонстрират невиждан политически рекет спрямо избирателите. Става дума за Тополовград. И чудно ли е в крайна сметка, че след малко ще обсъждаме Доклада на Комисията по наблюдението от Съвета на Европа, който не може да бъде тълкуван по друг начин, освен като незадоволителна оценка за хода на демократичните процеси у нас?
    Европа пише "слаб", уважаеми дами и господа, на правителството на мнозинството. (Шум и смях в блока на мнозинството.) И тогава възниква въпросът: какво му остава на това правителство, което ни предлага некачествени закони, което субсидира Конституцията и което ни отдалечава от Европа? Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДЛ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Първанов.
    Господин Асен Агов - от името на парламентарна група.
    РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Той няма право! Няма право!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Чакайте да видим. (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
    Спокойно, спокойно! Защо се вълнувате сега? Вие от няколко дни - големи вълнения. По-спокойно! (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
    Сега вече може. (Весело оживление.)
    Има думата госпожица Екатерина Михайлова от името на Парламентарната група на СДС.
    ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Да, от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили взимам думата, защото това, което се чу преди малко, бяха куп неистини (шумна реакция в блока на ДЛ), много неистини, произнесени от една отговорна трибуна, където би трябвало да се говори истината и би трябвало да се отстояват националноотговорни позиции.
    Жалко е, че в тези дни Българската социалистическа партия се държа като политическа сила - а и продължава да се държи - която работи срещу интересите на България. (Викове в блока на ДЛ. Ръкопляскания от мнозинството.)
    Казвам "срещу интересите на България", а не срещу интересите на едно или друго мнозинство. Това, което беше направено в рамките почти на една седмица с изявленията на лидера на БСП господин Георги Първанов, беше опит за раздухване на истерия в България, беше опит да се размахват плашила, беше опит да се избяга от действителността.
    БСП наново не събра сили да заеме ясна и точна позиция. (Шум в блока на ДЛ.) Една - в Консултативния съвет, друга - пред обществото.
    Уважаеми дами и господа! Един лидер на политическа сила би трябвало да може да поеме отговорността за позицията на политическата сила, която представлява, където и да се намира, на който и орган да присъства на заседанията. На Консултативния съвет не случайно присъстват лидерите на парламентарните фракции. И те присъстват не случайно затова, защото изразяват позицията на тази парламентарна група, която представляват. И ако един човек се чувства лидер, той трябва да може и да знае позицията на хората, които представлява, дори и по такива сложни и съдбоносни неща за България.
    Позицията, която беше изработена, а това е становище и вие много добре го знаете, както е записано в закона, който е приет от Народното събрание, може да се приемат становища. Това беше прието на Консултативния съвет и това становище беше много ясно и много точно насочено в защита именно на националните интереси на България.
    Много ви моля, не използвайте трибуната на Народното събрание наново да размахвате омраза, да плашите българските граждани. (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата!
    ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Българските граждани имат силите да преценят кой говори истината и кой провежда последователна политика. Българските граждани могат да преценят кога се отстоява националноотговорна позиция. Българските граждани могат да преценят коя политическа сила къде се намира и коя защитава български интереси, европейски ценности, ценностите на демокрацията и коя политическа сила говореше с езика на Лукашенко. (Ръкопляскания от мнозинството.) Единствената политическа сила в България, която говореше с думите на Лукашенко, беше Българската социалистическа партия. (Ръкопляскания от мнозинството.) Това е простата истина, това е истината, която трябва да се знае.
    Съжалявам, че днес по този начин започна това пленарно заседание на парламентарния контрол. Но истината трябва да се казва, дори и да е болезнена. Защото крайно време е и в България да имаме опозиция, която да се държи националноотговорно, а не да се опитва да прави вътрешна политика, непрекъснато говорейки срещу своята държава извън България. Благодаря ви. (Бурни ръкопляскания от мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожица Михайлова.
    Пристъпваме към разискванията по питането на народния представител Елена Поптодорова към министър-председателя на Република България Иван Костов...
    РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Къде е министър-председателят?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Министър-председателят ще дойде, когато намери за необходимо. (Силен шум в блока на ДЛ.) Това не е питане към него, а са разисквания по питането.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Процедура!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Преди процедурата изслушайте сега моята процедура и после ще Ви дам думата.
    Припомням текстовете на правилника. Съгласно чл. 85 разискванията се провеждат по реда, установен в глава пета на този правилник, и продължават един час. Съгласно глава пета времето, което се определя, отговаря на числеността на парламентарните групи. Затова, както е практиката - и това е съвсем точно - с 30 минути разполага Парламентарната група на СДС, с 14 минути разполага Парламентарната група на демократичната левица... (Реплики от ДЛ.) Ами толкова са ви депутатите сега! Аз не мога да ви ги направя повече. (Ръкопляскания от мнозинството.) И с по 4 минути разполагат останалите парламентарни групи и общо 4 минути за независимите депутати.
    Освен това има два проекта за решения. Моля народните представители, които се изказват, евентуално да взимат отношение и към тях, защото накрая разискванията, пак по силата на правилника, трябва да приключат с приемане на решение.
    Обръщам внимание на вносителите на проекторешенията от страна на Евролевицата на текста на правилника, че решения се приемат по питането. А питането на госпожа Поптодорова гласеше: "Как правителството ще изпълни препоръките на Комисията по наблюдение на спазването на задълженията на страните - членки на Съвета на Европа, съдържащи се в нейния информационен доклад, обсъден в Парламентарната асамблея на 21 септември 1998 г.?", а не по самия информационен доклад, който ще се разглежда от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
    Искате ли процедура, госпожо Дончева?
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): След точката. Да поканите министър-председателя.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Министър-председателят винаги ще е поканен тук. Конституцията го кани, не ние.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): ПГДЛ предлага да поканим министър-председателя. (Шум и реплики в залата.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Пирински има думата.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Господин председател, моля Ви да приложите чл. 81, ал. 3 от нашия правилник, която гласи, че министър-председателят, съответният заместник или министър, е задължен да присъства лично и да даде разяснения по въпросите и питанията. Не е вярно, че той може да избере кога да дойде. Той е длъжен да е тук. (Шум и реплики от ляво.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Пирински, чл. 81 е за питане и министър-председателят е длъжен да отговаря на питане. Никъде нашият правилник не казва, че той е длъжен да присъства на разисквания по питания. (Шум и реплики в залата.)
    Имате думата за разисквания, защото времето тече.
    РЕПЛИКИ ОТЛЯВО: Чакаме премиера, длъжен е да е тук! Влезте си в ролята, господин председател!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ако няма желаещи за изказвания ще подложа на гласуване проектите за решение. (Силен шум в залата.)
    Има думата госпожа Елена Поптодорова.
    ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
    Внесеният от мнозинството проект за решение ме кара да мисля, че то отказва да разбере що е то Съвет на Европа. Тази организация е създадена, за да развива практическата демокрация и защитата на човешките права в Европа. Наблюдението, което извършва, има за цел да удостовери доколко демократично се упражнява властта в страните в преход - новите членове на Съвета на Европа и то в онези сфери, които регламентират общественото устройство за десетилетия напред - свобода на словото; независимост на медиите, на съдебната власт, на местната власт; стабилна, политически неутрална и професионална администрация.
    Въпросът за регламентацията на медиите и на съдебната власт ще бъде предмет на по-обстойна дискусия в съответните комисии, а и не разполагам с нужното време за техния анализ.
    Искам да се спра на основния проблем, който е решаващ за успешната интеграция на България в Европа - създаването на стабилна и компетентна администрация.
    Не получих отговор на моя въпрос към министър-председателя за - цитирам - гражданско-политическия контрол, който ще упражняват вече гласуваните вчера от мнозинството така наречени политически кабинети в държавната администрация.
    Това намерение показва пълно непознаване на механизмите на гражданското общество. Забележете, на нас ни се предлага правителството да упражнява граждански контрол след като самото то по всички правила на цивилизованите общества е обект на такъв контрол.
    Не са изненада последователните усилия, с които се разбива българската администрация. Продължавам да поставям въпроса за политическите уволнения и назначения без ясни критерии за това в цялата страна. Последната седмица даде достатъчно доказателства. Всички знаят за уволненията на тримата журналисти от радиото (шум и реплики от мнозинството), но само преди два дни дойде поредното уволнение във Външно министерство на дипломат с пет езика, поддържал в продължение на четири години контактите с Европейския парламент и за когото самата министър Михайлова в отговор на питане на 15 май казва дословно следното - цитирам - мога да ви кажа, че един от специалистите, и то от професионалистите, предполагам - ще потвърдите това, Георги Готев, подготви едно много аргументирано и много сериозно становище на България по визовия режим, което беше разпространено на всички наши партньори в Европейския съюз.
    От два дни този професионалист е уволнен.
    Нима управляващите не разбират, че по този начин легитимират всички следващи управници за подобни чистки? Каква ще е съдбата на България при такава перспектива?
    За съжаление, дори министър-председателят, както пролича от отговора му миналия петък, не осъзнава пряката връзка между процедурата на Съвета на Европа и Европейския съюз. Той говори за косвено отношение на българското правителство към наблюдението и самия доклад на Съвета на Европа като пояснява, че основния и едва ли не единствен диалог е с Европейския съюз.
    Подценяването на Съвета на Европа, в чиято работа участва и българското правителство чрез Комитета на министрите ще доведе до забавяне началото на преговорите на България с Европейския съюз. Връзката между икономическите и политическите критерии от Копенхаген '93 е пряка. Фиксацията на мнозинството единствено върху икономическите критерии е вредна.
    Министър-председателят съобщи 1% инфлация от началото на тази година. Колко още журналисти трябва да бъдат уволнени, за да стане тя 0,5% догодина? Още трима или още тридесет и трима? Колко още държавни служители трябва да бъдат уволнени, за да отчете той още 11% ръст на брутния вътрешен продукт догодина? Не коментирам точността на данните.
    Дали послушните областни управители или зависимите магистрати ще намалят безработицата и бюджетния дефицит за следващата година?
    На 7 октомври 1998 г. в Страсбург се проведе ХII четиристранна среща с участието на председателя на Комитета на министрите на Света на Европа - генералният секретар на Съвета на Европа, председателят на Съвета на Европейския съюз и господин Ван ден Брук. Аз връчвам на министъра на външните работи текста, в който изрично се посочва пряката връзка между процедурата на наблюдение на Съвета на Европа и процедурата на Европейския съюз за присъединяване.
    Интересно защо господин Ханс Ван ден Брук не е съобщил това при срещата си с министър-председателя? Или министър-председателят не го е разбрал.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Поптодорова.
    ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА: Във всеки случай предоставям текста на госпожа Михайлова, защото очевидно Външно министерство не разполага с необходимия капацитет и компетентност да си осигурява само нужните документи! (Ръкопляскания от лявата част на залата.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Лъчезар Тошев от Парламентарната група на СДС.
    ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми министри, дами и господа народни представители! Дебатът днес е по питането на представител на Евролевицата към министър-председателя за това как правителството изпълнява препоръките на Комисията по мониторинг на ПАСЕ. Така зададен въпросът изисква няколко уточнения.
    Първо, става въпрос за информативен доклад, който е междинен етап от процедурата на мониторинг. Този доклад не е гласуван от ПАСЕ и следователно не е становище на Асамблеята. В проведения на 21 септември дебат в Страсбург европейски депутати от различни политически сили разкритикуваха много текстове, включени в предложения документ, които не са били проверени от докладчиците, които пък от своя страна са се предоверили на коректността на своите парламентарни и извънпарламентарни информатори от България. Многобройните български медии, симпатизиращи на опозицията, създадоха една психоза като че ли процедурата на мониторинг е някакъв трибунал, на който ще бъде осъдена България. Както видяхме в Страсбург, това не стана. Напротив, както докладчиците, така и всички оратори, които се изказаха, бяха изключително добронамерени и подчертаха огромния напредък, както политически, така и икономически, който е направила България след избора на новото правителство. Те ни окуражиха категорично да продължим по пътя на реформите. Разбира се, представителите на БСП и Евролевицата бяха най-агресивни и черногледи в своите нападки по време на този дебат. Предполагам, че едва ли някой е очаквал и друго. За съжаление, вместо за диалог, процедурата на мониторинг беше използвана от опозицията като база за разгръщане на пропагандна кампания срещу правителството. Тази кампания беше безрезултатна и напомня за онзи анекдот, когато един човек повърнал в трамвая върху друг и след това му казал: "Виж се на какво приличаш!".
    Ние не приемаме менторския тон и поученията от БСП и Евролевицата, чиито представители носят отговорност за катастрофиралото управление отпреди две години.
    В края на доклада има раздел, озаглавен "Някои предварителни препоръки". Те са следните. Препоръчва се Съветът на Европа да даде оценка на основните проектозакони, които ще бъдат приети през 1998 г., като ние вземем предвид бележките на европейските експерти. Препоръчва се привличане на опозиционните сили в реформаторските усилия, за да се избегне дълбокото разцепление на обществото. Тази препоръка се отнася в равна степен и за опозицията. Следващите две препоръки са насочени повече към Съвета на Европа. Фондът за социално развитие на Съвета на Европа да подпомогне проектите, свързани със социалните проблеми на циганите и поощряване на побратимяването между градове от Европа и България. Това са препоръките на комисията.
    Що се отнася до задълженията на България, поети при влизането ни в Съвета на Европа, те са описани в Мнение N 161 от 1992 г. на ПАСЕ и са свързани с ратифицирането на Европейската конвенция за правата на човека и признаване юрисдикцията на Европейския съд по правата на човека, което е сторено още тогава, и изпълнението на членове 3 и 4 от Статута на Съвета на Европа, които изискват да се приемат принципите на върховенство на закона и да се осигурят човешки права и основни свободи за всички, както и да се сътрудничи активно и ефективно за постигане на по-голяма общност между членовете, за запазване и реализиране на принципите, които са тяхно общо наследство, и да се улесни социалният и икономически прогрес.
    Ето това са въпросите, които трябва да се разгледат в заключителния доклад, който ще бъде съвсем нов доклад, а не редакция на информативния.
    Бих искал да припомня заключителните думи на господин Аткинсън по време на дебата в ПАСЕ, който каза: "Докладчиците ще вземат предвид всички бележки и обемистата документация, получена в отговор на доклада. Ще бъдем по-добре подготвени при нашето трето и окончателно посещение, в резултат на което се надяваме следващата година да докладваме на Асамблеята, че България отговаря на условията за членство и повече не се нуждае от наблюдение.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Надявайте се!
    ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: В заключение бих искал да подчертая, че за нас мониторингът на ПАСЕ е диалог и сътрудничество между равнопоставени, равноправни и добронамерени партньори, който ние високо оценяваме. Ние смятаме, че Съветът на Европа не трябва да бъде използван за междупартийни борби и вярваме, че ще намерим разбиране за тази наша позиция. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Тошев.
    Има думата господин Жорж Ганчев, независим.
    ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Жорж Ганчев, Патриотичен център, БББ. Благодаря, господин председател.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вие сте независим. Патриотичен център, БББ в нашето Народно събрание няма. (Смях от мнозинството.)
    ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Също, господин председател, елиминираната БББ от всички медии и от това Народно събрание присъства, здрава е, има ренесанс в редиците и наистина вие трябва да страдате от някаква амнезия, за да отречете, че народът с 270-те хиляди гласа ни е пратил тук. Вие, които искате да ни отпишете!
    Сега по въпроса. Тъй като имам още три минути, една минута изтече, както винаги да отговарям на господин председателя. (Смях.) Аз имах среща с господин Аткинсън и господин Гелерод с моя колега Яшо Минков и ще говоря с думи прости, за да ме разбере всеки един българин и българка.
    Господа управляващи, нагазили сте лука и трябва да се коригирате. Толкова ли е трудно? Първо, законът ви за медиите е абсурден и варварски. Вие много добре знаете, че Георги Седефчов Първанов не ви е опонентът. Жорж е опонентът на Иван Костов! (Бурен смях.) Единият ви предаде властта без бой, за да не бъде елиминирана БСП като КПСС от политическия живот и да си остане момчето председател, докато Жорж дойде да служи по народните дела. И господин Аткинсън и Гелерод казаха: "Има злоупотреби във всички участници и полицията наистина си е разпасала коня". Второ, има неприемливи неща в повече от един закон, не само в Закона за медиите. И най-вече господата управляващи трябва да третират - това е мой съвет към вас - тази опозиция, която е градивна, тази опозиция, която е патриотична, и тази опозиция, която наистина ви подава ръка, но вие не можете да я видите, в тези аспекти, които наистина ще вкарат България в Европа. Всички ние работим за това.
    Това, че господата от левицата не могат да вземат решение за НАТО, аз ги нарекох "полубременни" (бурен смях и ръкопляскания от СДС), но същевременно, когато правим някои прибързани дела, които са граничещи с национално престъпление, трябва да се поучим от грешките си и да се коригираме. Тогава няма да има нужда нито от аткинсовци, нито от гелеродци да правят мониторинг в Република България. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Жорж Ганчев.
    Има думата господин Юнал Лютфи, Парламентарна група на ОНС.
    ЮНАЛ ЛЮТФИ (ОНС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Искам да кажа няколко думи преди да започна моето изказване. Този дебат трябваше да стане преди да замине нашата делегация за есенната сесия - в началото на септември.
    Второ, искам да ви кажа, че дебатът започва отново да се политизира. Политическите сили стъпват отново на своите идеологически програми и политически виждания. Проблемът, дами и господа, касае демократичното развитие на страната. Прави ни се оценка върви ли демократичният процес в България или не. Ето защо нека да не подценяваме Съвета на Европа и докладчиците, които казват, поставят оценка как се развиват демократичните процеси в България.
    Разбира се, господин Тошев, че ясно и точно са написани нашите задължения и ангажименти като страна - членка на Съвета на Европа, обаче има и неписани изисквания. Ние трябва и тях да знаем. Наистина фундаменталният, крайъгълният камък на дейността на Съвета на Европа това са правата на човека, правата на малцинствата, върховенството на закона. Как ние можем да говорим за върховенство на закона, когато само преди няма и 24 часа президентът върна Закона за съдебната власт, по който имаха конкретни забележки господата Аткинсън и Гелерод?
    Как няма да говорим в ПАСЕ без, разбира се, да злепоставяме и да политизираме, и да решаваме наши вътрешни политически проблеми на международната сцена в Страсбург? Как ние можем там да не поставим проблема, че законът за медиите не е демократичен, след като президентът преди няколко дни, също по свои виждания, по четири отделни члена от закона наистина върна закона, с което показа, че това, което са констатирали докладчиците, и ние, които сме казали в нашите изказвания там, е вярно?
    Аз бих искал да отделя повече време и за Рамковата конвенция за правата на малцинствата, която също може или по-точно ще ви кажа, започва да се политизира.
    Искам дебело да подчертая, дами и господа, уважаеми колеги! Рамковата конвенция е едно изпитание, едно предизвикателство дали българският парламент, респективно българското общество, е готово наистина проблема за малцинствата да бъде решен съгласно ценностите и критериите на Европа, за където сме се запътили, разбира се.
    Има сериозни констатации от докладчиците от ПАСЕ, че проблемът с правата и свободите на малцинствата не е решен. Това е факт. Или нека да бъда по-конкретен, по-точен - той е решен половинчато. Там ясно и точно трябва да кажем, че нито въпросът с изучаването на малцинствения език, нито въпросът с преподаването на малцинствения език е решен така, както подобава, така както изискват Европа и европейските критерии.
    Не мога да не отмина и предаванията по националните медии - радиото и телевизията. Ще повторя думите на президента - "Няма интеграция, а има сепариране на малцинствата, ако няма предаване на малцинствените езици по националните, централните обществени медии - радио и телевизия. Това е изрично задължение на всяко демократично общество".
    Не мога да не отмина и забележките, констатациите, касаещи ромското малцинство; за безпризорните деца; за местата за задържане. Има още какво да се иска и истинският дебат трябва да стане, дами и господа, преди да бъде написан окончателния документ и преди да се приеме резолюция за това как България изпълнява своите задължения и ангажименти. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Юнал Лютфи.
    Има думата господин Борислав Китов от Парламентарната група на Народен съюз.
    БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Борислав Китов, Парламентарна група на Народен съюз.
    Казвам това, защото днес ще обсъждаме точността на един информационен доклад, който пропуска в себе си, че има такава парламентарна група в нашия парламент. Да, в доклада на Аткинсън и Гелерод Парламентарна група на Народен съюз няма. Но предполагам, че те ще поправят това.
    Става въпрос за следното. Или един докладчик трябва да забелязва всичко, ако е безпристрастен, или би следвало да не може да му се твърди това.
    Но аз бих искал да кажа - днес ние обсъждаме препоръките и отношението на правителството към препоръките. Ами то препоръки няма. Има временни препоръки. (Неразбираема реплика от Демократичната левица.) Да, те са предварителни препоръки на един информационен доклад и още повече, че и в самия дебат в Съвета на Европа беше ясно подчертано, че част от тези препоръки са се базирали на не съвсем достоверни факти. Но в крайна сметка искам да кажа също, че като цяло докладът беше подчертан, че е добронамерен. И може би наистина фактът, че господин президентът върна за преразглеждане някои текстове от два закона, ще ни даде основание наистина ние да изпълним част от нещата, които бяха залегнали в този доклад. А това също е част от демократичните процедури и мисля, че дава ясно да се разбере, че ние спазваме тези демократични процедури.
    Разбира се, ако трябва да правим обсъждане за доклада, а не само за препоръките, така както е записано в част от решението, би следвало надълго и нашироко също да говорим за това, че първоначалната част на доклада безспорно изтъква онзи напредък, който е направил българското правителство и мнозинството на Обединените демократични сили за тази година-година и половина. А че мониторингът е една наистина рутинна процедура, две мнения по този въпрос няма. А това, че може би ние не сме приключили все още с мониторинга, не бива да се търсят причините само в сегашното правителство и в сегашното мнозинство.
    Но в крайна сметка аз също като господин Лютви мисля, че този дебат сега е закъснял и излишен. Аз не знам дали изобщо се налага да се прави един такъв дебат в парламентарната зала. Защото в крайна сметка в доклада не беше ясно казано, подчертавам - "това е част от изискванията на Съвета на Европа към България и България това не е изпълнила". Такова нещо в доклада нямаше. Има препоръки и те са временни.
    Но аз мисля, че вие знаете, че вече са изпратени някои от законите във Венецианската комисия. Аз мисля, че ние ще вземем тяхното становище, което е първата предварителна препоръка на Съвета на Европа.
    Що се отнася до втората препоръка, прав беше господин Тошев, това става в две страни. И ако искаме да си сътрудничим, трябват две страни. Не може само мнозинството да го иска, а опозицията да не го иска. И едва ли сега, когато тук политизираме този дебат, ние ще намалим разстоянието, което се намира между нас. Защото никой наистина не каза, че ето, сега, с ветото, което президентът наложи на двата закона, имаме пълна възможност някои спорни неща да изгладим.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Нямаме пълна, имаме само малка възможност. (Неразбираема реплика от Янаки Стоилов.)
    БОРИСЛАВ КИТОВ: Аз казвам, за което е вярното, господин Стоилов.
    Но оттук насетне искам да подчертая едно - мисля, че сега този дебат е абсолютно излишен. Този дебат не цели нищо друго освен наистина да политизира нещата и да ги представи като един трибунал, нещо, което няма за цел Съветът на Европа. (Единични ръкопляскания от НС и СДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Китов.
    Има думата госпожа Мария Стоянова от Парламентарната група на СДС.
    МАРИЯ СТОЯНОВА (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Ще спра вашето внимание на един от изброените проблеми, които пораждат така желаното от някои доброжелатели безпокойство сред европейските ни колеги и оставям на вас да прецените доколко те са основателни, за да не кажа несъстоятелни и подвеждащи.
    Проблемът за местното самоуправление, който е визиран в доклада, има едностранчив и политизиран характер. Констатацията е, че намерението на властите, цитирам: "Е да въведат драстични промени в законодателството на местното самоуправление като Конгресът за местни регионални власти би следвало отблизо да следи въпроса и този проблем е разгледан в раздел "Е" на "Местно самоуправление", чл. 114 от доклада".
    Вниманието на докладчиците е привлечено към този проблем от бележките на българската Евролевица и твърденията им, цитирам отново - "Изглеждат достатъчно сериозни, за да бъдат цитирани подробно. През 1999 г. предстоят местни избори в България и правителството ще предложи драстични промени в законодателството за местната власт, което противоречи на препоръките на Конгреса за местни регионални власти, чиято делегация през месец март настояваше за изборност на двете нива на местно самоуправление."
    Разбирате сега, че докладчиците са очевидно подведени и манипулирани в оценките си със сигнали за намерения и действия, за които няма никакви доказателства и внесени предложения за приемане законопроекти в тази област.
    Моята загриженост е, че тези въпроси, в това число и този, не се поставят тук, а се изнасят в чужбина, очевидно подчинени само на дребни политически стремления.
    В потвърждение на горното е докладът на Комитета за местни регионални власти, който е разгледан тази година на 28 май в Съвета на Европа по въпросите за местна и регионална демокрация в България, изготвен от господин Де Сабата - Италия и господин Куатра Казас - Испания, след техни две работни посещения. Този доклад, както и докладът на Комисията по мониторинг, съдържат много положителни и похвални констатации, които аз ще ви спестя, най-вече заради болезнената чувствителност от страна на обединената опозиция към всичко добро, свършено от днешното правителство и парламента на многострадална България.

    За ваша информация обаче ще отбележа: докладчиците от Конгреса по времето на предишното позорно правителство не бяха дори приети за разговори, но никой от вас не си спомня днешните представители от опозицията да са ви алармирали за това, нито пък свободните тогава медии да са информирали обществото ни.
    Цитат от същия доклад: "В периода от 1989 - 1996 и 1997 г. България премина през трудна политическа ситуация, характеризираща се със значителна нестабилност, довела до загубата на ценно време в усилията на страната за присъединяване към Европа. След последните парламентарни избори, спечелени от настоящото мнозинство, след пълната икономическа разруха, страната намери политическа и икономическа стабилност.
    През 1995 - 1996 г., забележете, развитието на общинското самоуправление беше напълно блокирано. Общините страдат от изолацията, в която ги държеше централната власт, което им причини изключителни трудности" - това казват докладчиците.
    Какво направи тогавашното мнозинство, за да поиска сметка на ръководителя си за заклинанията да превърне големите градове в гета, което дружно изпълни заедно с хората от лявата част на залата, дори преизпълни и това се случи не само в градовете на България, но и в цялата ни страна, която се превърна в бедстваща и грохнала, и на последно място в Югоизточна Европа, забележете, това също е казано в доклада.
    Настоящото административно-териториално деление е остатък от комунистическото управление. Правомощията, предвидени за областните управители, са посочени в Конституцията на България, която е приета с мнозинството на гласовете на БСП, в т. ч. и на част от настоящите депутати на Евролевицата.
    Ние, представителите на мнозинството, сме за спокоен и задълбочен диалог, чрез който всички да допринесем за още по-добрата представа на родината ни. Противно на спомените от онзи мрачен период, в който псевдоделата и документите на една изчезнала партия се обсъждаха задължително по местоработата ни, където критичният тон или дори вялите препоръки бяха немислими. Днес същите тези хора, отговорни за това наше болезнено минало, са изпълнени с прекомерна загриженост, загриженост за какво, дами и господа? За себе си, за партиите си, не мога да употребя думата "политическите си сили" или за родината ни.
    Днес ние всички с вина и без вина за съжаление обсъждаме критични бележки в един информационен доклад, в който са наследени и се дължат до голяма степен на политиката, провеждана от предишните правителства. Например по отношение забавянето на реформата в съдебната система, държавната администрация, случаите на полицейско насилие, незадоволителното състояние на местата за лишаване от свобода. В този смисъл правителството на ОДС е формално неотговорно за включването ни и оставането ни досега в процедурата за мониторинг към ПАСЕ, но се натоварва с голямата отговорност за изваждането на нашата страна от тази процедура.
    Завършвам с искрената си увереност, че със съвместни усилия, заедно ще успеем да допринесем, а не да пречим за изграждането на авторитета на демократична България. (Ръкопляскания от мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Стоянова.
    Господин Евгени Кирилов има думата от Парламентарната група на Демократичната левица.
    ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател!
    Уважаеми колеги, няма да стигне времето и е жалко, че тази дискусия е толкова кратка, за да влезе във всички детайли...
    РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Абсолютно безсмислена е.
    ЕВГЕНИ КИРИЛОВ: Дали е безсмислена ще разберете по-късно. Аз ще се опитам в един по-общ план да убедя народните представители за необходимостта от тази дискусия. Надявам се главно да убедя поне и част от колегите отдясно.
    Виждате ли след почти година и половина в какво положение се намираме? През миналата година все още нещата се възприемаха в такъв план - нашите министри пътуваха, след всяко завръщане говореха за голямата подкрепа, за това, че всички са зад тях. Идваха, разбира се, и делегации, които абсолютно добронамерено се опитваха да дават кураж, да създават именно една атмосфера за засилване на реформите за продължаване на демократичния процес.
    За съжаление, колеги отдясно, всички вие това го възприемахте просто като един неподписан чек. Подкрепата, която се оказва за България, не е подкрепа за СДС, тя е именно подкрепа за реформите, тя е подкрепа за демократичния процес в България. Когато този процес получи една оценка, естествено след определен период от време, ние всички трябва много добре да погледнем в тази оценка. Изключително важно е да погледнем в тази оценка, за да се разбере, че по същество от тази оценка зависи естествено главно оценката на управляващите.
    Бих желал тук да кажа, че докладчиците са абсолютно обективни хора. Единият е консерватор, а другият е социалдемократ.
    Докладът не е техен, тук това искам да подчертая добелело. Докладът е приет от Комисията по наблюдение, минал е през Бюрото на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, където председател, както знаете, е уважаваната от всички нас госпожа Лени Фишер. Бих желал да наблегна на този факт, за да не се манипулира общественото мнение. Става дума за една обективна оценка.
    Защо е информационен?
    Имаше един дълъг период, в който този доклад беше конфиденциален. Съветът на Европа не искаше да ни злепоставя пред останалите партньори в Европа. Нашите управници за съжаление, начело и с госпожа Надежда Михайлова, която, както знаете, имаше актуален въпрос от моя страна, сметнаха, че този доклад трябва да се държи секретен, далече от обществото. Оставете големите приказки за прозрачност. С това се нанесе една щета на имиджа на България.
    Съвсем откровено искам да ви кажа, че този доклад вече не е само в Европейския парламент, не е само в отделните институции, той е в ръцете даже на повечето депутати в европейските парламенти, които се интересуват от нас.
    Два примера от последните, вече след обсъждането от Съвета на Европа, където той е излязъл като информационен доклад в публичното пространство.
    Само преди 10 дни имаше делегация от белгийския сенат. Сенаторка отдясно постави този въпрос пред Комисията по външна и интеграционна политика.
    Току-що завърши посещението на делегация от датския парламент. Забележете, в делегацията даже нямаше нито един социалдемократ.
    Снощи аз без да питам, тъй като ми бяха зададени въпроси точно в критичния дух на този доклад, разбрах, че и колегите са запознати. Не зная дали са обсъждали този въпрос по друга линия с колегите от ваша страна, които участваха, но те са запознати и тях този въпрос ги интересува - тоест това, което ние сега обсъждаме с такова закъснение. И прави бяха някои колеги от делегацията, които отбелязаха, че е късно. Но нека да погледнем на изминалия период досега.

    Някои подчертават, че видите ли, трябва да се разберем. Ние направихме всичко възможно, колеги, за да се разберем още докато докладът беше конфиденциален. Аз поставих лично два пъти въпроса в Комисията по външна и интеграционна политика: добре, щом не желаете навън, пред обществото, дайте тук, на закрито заседание - те всички са закрити - да обсъдим този проблем, защото той е жизненоважен за България. Той във всички случаи е свързан с политическите критерии за интеграцията ни в Европейския съюз. Ние всички желаем тази интеграция. Цялата наша делегация в Съвета на Европа миналата година - и аз не бих желал да скрия и своя принос тук - водихме неравна борба за едно правилно решение на Люксембургската среща и то беше дадено. Но дайте сега, когато сме в тази процедура, да не се крием и да не говорим, че "гроздето е кисело". Това са реалните факти. Ние не можем да ги избегнем, уважаеми господа. И ако желаем да направим нещо добро за страната, ние и в този дебат трябва да дадем вече сигнал на повечето колеги, които са в тази зала, при обсъждането на законите, където има реална критика, да се съобразява.
    Ето два примера. Бих желал да кажа, че изводите от този доклад са от месец юни. Докладчиците не знаят въобще какво е ставало през този период. А е станало много. Знаете нашите дебати по Закона за радио и телевизия, знаете докъде стигна той. Знаете дебатите по Закона за съдебната власт. Да не говорим за Закона за комуникациите, да не говорим и сега за Закона за държавния служител. Това са реални проблеми и както знаете - понеже някои казват, че отказваме да го обсъждаме тук - абсолютно невярно. Както по Закона за съдебната власт, така и по Закона за радиото и телевизията, бяха внесени точно същите текстове за поправки, които бяха препоръчани от експертната оценка на Съвета на Европа. Какво повече желаете като съобразяване? Вие си спомняте през месец юли, когато се приемаха последните текстове, аз точно тогава се опитвах да ви убедя: нека да го направим, защото няма как да избегнем този въпрос.
    Искам да ви кажа, че и оттук нататък ние няма как да го избегнем. Обсъждането на информационния доклад по същество означава за нас сериозен проблем. Другите доклади на страните - отличници и самата процедура минаха много бързо. Ние ще бъдем подложени на този прожектор повече от година и половина. Вижте какво се получава не само със законите, които досега от лятото бяха приети. Между другото, аз виждам, че само президентът се съобразява с тези препоръки. Оттук нататък на всичко, което ще се приема, при следващото идване ще се направи, така да се каже, един анализ, на всичко, което стана от месец юли досега. А къде ще бъдем ние? Аз говоря общо, ние.
    Аз смятам, че не е добре да се политизира този въпрос. Защо не е добре да се политизира този въпрос? Защото в крайна сметка ние имаме нещо общо като интерес за България. Ние имаме уникален шанс - досега това не е правено от страна на най-старата демократична институция за България - вместо да спорим принципно по отделни закони, които са важни за демокрацията в България, просто да използваме тази обективна оценка от страна на докладчиците и целия Съвет на Европа, който в момента като ресурс е включен за тази проверка. Да кажем: сега е времето. Защото иначе ще се мисли, че всеки дърпа своето килимче. Сега е времето. Дайте да се обединим по основните неща от демократичното функциониране на една държава, след като искаме да живеем по европейските стандарти. Да спрем тази конфронтация по всеки един отделен закон. Да спрем това всяко правителство, което дойде на власт, да започне да променя наново. Девет години ние променяме и девет години ние сме все още в това тресавище.
    РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: А вие?
    ЕВГЕНИ КИРИЛОВ: Да, не отричам. Казвам всички правителства преди това. Но не е ли крайно време да сложим край на всичко това?
    Това са основни демократични норми на Европа. Искам да ви кажа, че ако по-рано ние нямахме тази възможност да използваме ресурса, сега я имаме. Ако по-рано на нас не ни беше даден сигнал за реално включване и интегриране в Европейския съюз, сега го имаме този сигнал. Щем или не щем, рано или късно ние ще бъдем принудени да се съобразим с тези критерии. Защо не сега? Докога ще продължаваме тези спорове и докога всеки, който дойде, ще променя всичко наново в държавата?
    Сега бих желал да се спра просто на някои отделни конкретни моменти, за да разберете, че тези съждения не са случайни. Забелязвах още миналата година редица политици, включително, пак казвам, политици, много приятелски настроени към вас. Те забелязаха тази чистка и се опитаха навреме да ви предупредят. Сега искам просто да кажа следното. Току-що, на последната сесия говорих с господин Сетландже, предишният докладчик, също депутат от дясно, който написа едно искрено писмо на госпожа Надежда Михайлова, където й казва: "Аз направих много за Вас, даже направих това, че социалисти се отказаха от мястото си, за да бъдете избрана за заместник-председател на Комисията по връзки с обществото".
    Но все пак и предишното правителство по отношение на кадрите беше по-демократично. Мога да ви прочета текста, имам го писмото. Искам да кажа, че го цитирам с личното съгласие на господин Сетландже, защото той оттогава не е получил отговор от госпожа Михайлова. Не само това, а и говорителят на госпожа Михайлова твърдеше, че това писмо го няма. Това са реални неща, уважаеми господа.
    Искам да кажа, че предишните двама докладчици също са от дясната страна. Те са съгласни с тези оценки, защото продължават лично да следят България. Това не е добре за България. Ние не можем да не се съобразим.
    В тази връзка искам да кажа, че случаят с приемането на решението по отношение на Косово е също следствие от една недемократичност, от едно недемократично мислене по този въпрос. Госпожа Стоянова подчерта Тополовград, тоест местните избори. Аз искам да подчертая нещо, което е казано от един вицепремиер - от господин Бакърджиев: "След изборите ще се върти коса!". Това е в предизборната обстановка, няколко дни преди финалните избори.
    Искам да кажа, че с тези изказвания вие няма да изплашите нашите избиратели, вие само ще ги мобилизирате да излязат масово на изборите и да дадат един достоен отпор на един антидемократ.
    ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС, от място): Днес е ден за размисъл.
    ЕВГЕНИ КИРИЛОВ: Бих желал да подчертая и нещо друго относно нашето поведение. Някои се опитват да корят левицата, включително Евролевицата, за тези обсъждания. Ние заехме една държавническа позиция. Ние направихме всичко възможно, всичко възможно нещата да бъдат в един добър дух. Но ние не можем да бъдем антидемократи и да защитаваме антидемократични текстове.
    Бих искал да кажа във връзка с обвиненията на господин Лъчезар Тошев, че ние никога не сме и помисляли да правим нещо, което направи един депутат и това е именно господин Тошев. Ние не сме правили изложба, опозоряваща България. Ние говорехме конструктивно. И между другото, единствено нашата част от делегацията защити позициите по македонския въпрос.
    Така че, уважаеми колеги, бих желал да кажа накрая, че е много важно да погледнете сериозно на този въпрос. Много е важно да си спомните един голям лозунг, който се вдигаше и който беше позабравен: "Ние можем". Пожелавам на вашата конференция да обсъдите този въпрос. Ако можете, вземете един по-скромен и по-реалистичен лозунг: "Ние можем да бъдем демократи". И аз желая да го покажете. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на ДЛ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Кирилов.
    Има думата за процедура господин Велислав Величков.
    ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Аз искам да направя едно процедурно предложение. С днешната стенограма от заседанието на Народното събрание от началото на парламентарния контрол да бъде сезирана избирателната комисия за това, което става. Двама представители на БСП - председателят на партията и господин Кирилов, си позволяват в деня за размисъл преди втория тур на изборите в Тополовград да правят откровена предизборна агитация от трибуната на Народното събрание. Това, между другото, е стил и поведение на Демократичната левица. Тя няма немерение да спазва законите, за които плаче тук, на трибуната. И най-яркото доказателство кой се съобразява с нормативната база на Европейския съюз, е това, което вашите представители днес правят. Те просто нарушават грубо закона. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Величков.
    Има думата министърът на външните работи госпожа Надежда Михайлова.
    РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: Искаме думата за дуплика.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: На процедура нито реплика, нито дуплика има.
    Имате думата, госпожо министър.

    МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа депутати, уважаеми министри! Мислех да се изкажа в края, но последните няколко изказвания ми дадоха повода да взема думата малко по-рано.
    Искам още в началото да ви кажа, че възразявам срещу този тон на заплашителни крясъци, с който междупрочем започна дебатът и за съжаление има всички изгледи и да завърши. Защото все пак ние в пленарна зала, смятам, че всички сме разумни и интелигентни хора и това не е трибунал. (Единични ръкопляскания в блока на СДС.)
    Малко нелепо е да ни учат на европейска политика онези, които по времето на своите правителства отредиха на България най-нелицеприятното място в Европа и в света. (Ръкопляскания в блока на СДС.) Хората, които изолираха България от Европа, днес говорят за европейската й политика.
    Питам се какви позиции защитавахте Вие, господин Кирилов, или госпожа Поптодорова, в Съвета на Европа през 1994, 1995 и 1996 г. (ръкопляскания в блока на СДС) или може би и тогава всичко с човешките права в България беше наред? Вероятно сте забравили и това, което доведе до събитията през януари месец 1997 г. - събития, които вероятно се помнят силно и ще останат в историята не само на България, но ще бъдат за дълго време помнени и като пример на това докъде не бива да се довежда една страна.
    Искам да ви кажа, че процедурата за мониторинга в Съвета на Европа много добре знаете, че беше въведена именно през 1994 г., и този монитиринг беше по повод на изключително тежки нарушения на човешките права не само по време на комунистическото управление, но и през следващите посткомунистически правителства в България. Вие много добре знаете, че трудното и тежко наследство, което българското правителство, което в момента е на власт, завари, не може да бъде свалено и не може да бъде преодоляно в рамките на година - година и половина.
    Искам да ви кажа, че сега е много удобно да се дистанцирате от 1994, 1995, 1996 г. В доклада на ПАСЕ не се произнася присъда спрямо България. Напротив! Докладът на ПАСЕ добронамерено и с ангажираност ни помага да преведем кораба на България през рифовете, които вие издигнахте. (Ръкопляскания в блока на СДС.)
    И ние ще съобразим всички изисквания, които депутатите в ПАСЕ и всички наши европейски колеги предоставят на България - било то под формата на доклади, било в личните ни контакти. Защото "слаб" на България написа не Съветът на Европа, "слаб" на България написа Европа и вашите избиратели на последните избори.(Бурни ръкопляскания в блока на СДС, шум и реплики в блока на БСП.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Михайлова.
    Има думата народният представител Иван Сунгарски - Парламентарна група на СДС.
    ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
    За протокола Иван Сунгарски - български народeн представител, Съюз на демократичните сили.
    Аз съм изключително облекчен от казаното преди малко от министър Михайлова, за което искрено й благодаря. Тя спомена подводните рифове, които вие създадохте. Аз само ще кажа, че вие продължавате да създавате подводни рифове по пътя на България, дами и господа отляво. И мога да се аргументирам, защото за мен безспорната слабост на доклада е, че не дава отговор на законния въпрос дали България се наблюдава, затова защото прави демокрация или затова защото благодарение на вас 50 години в България думите "демокрация" и "човешки права" бяха табу. И Европа трябва задължително да отговори на този въпрос.
    А що се отнася до сегашните душеприказчици на Европа в лицето на материалите, които са скрепени с доклада от Демократичната левица и Евролевицата, те са повече от прозрачни и това ще го подкрепя с цитати. Разбира се, не мога да пренебрегна факта, че самото наличие на депутат от тази страна на залата, чието досие беше отворено тук и в момента е евродепутат, петни името на България пред Европейския съюз и влиза в противоречие с Резолюция N 1096 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. (Ръкопляскания в блока на СДС.)
    За да не бъда голословен, ще прочета така наречените обективности в доклада:
    "Зачитането на общоприети морални ценности, защита на националните и духовни интереси на българския народ", според доклада, "са неясно определени принципи".
    Няма и да им станат ясни, докато имат такива душеприказчици като вас.
    Второто, тук на вниманието на българската журналистика, твърдение, в т. 72 на доклада се казва: "Да се изтъква официалната позиция на държавата сред информационните задължения на БНР и БНТ е опасно и подвеждащо".
    Може би трябва да го правим на седенките? Но другото е още по-фрапантно:
    "Що се отнася до разпоредбите (има се предвид разпоредбите на Закона за медиите), че само БНТ и БНР могат да излъчват новини..." - шест удивителни - "би следвало да е ясно, че новини може да излъчва всеки оператор в интерес на свободата на словото и плурализма".
    На това ли му викате обективен доклад? За това ли се борихте да има такъв доклад, уважаеми господа от Демократичната левица и от Евролевицата?
    И искам да завърша със следното: не е необяснимо поведението на БСП, аргументите ги приложих, а аргументите на Евролевицата вече създават елемент на комплексираност. Самото прилагателно "евро" към левица показва желание за отделяне от генезиса на вашата политическа сила, ама не би! И ако искате да бъдете искрена левица, не с прилагателни ще се отделите от корена си, уважаеми господа от Евролевицата. Защото от вашето поведение не мирише и на "евролъжица", както уважаемият господин Ганчев има навика да ви нарича. (Шум и реплики в залата.) Но не се стремете с поведение да ставате европодлога, защото вие сте български народни представители. (Бурни ръкопляскания в блока на СДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Сунгарски.
    Има думата госпожа Дончева.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми дами и господа! Не знам защо сме на това обсъждане. (Смях и оживление в блока на СДС.) Съветът на Европа е сложил определени констатации и те са:
    "Новото правителство предприе неприемлива политика на лов на вещици, по-специално в дипломатическата служба, държавните предприятия, та дори в Народното събрание. С измененията на Закона за съдебната власт ще възникне реална заплаха за независимостта на съдебната система в България и докладчиците сериозно приканват българските власти да се консултират със Съвета на Европа преди да предприемат такива поправки. Драстичните промени в Закона за местното самоуправление ще ликвидират местната власт". (Шум и реплики в блока на СДС.)
    Какво искате след такива забележки? Да кажете, че са ни проверявали манипулирани и подведени едностранчиво хора, дългогодишни дипломати?
    Има смисъл от този дебат и той е само в едно: България да покаже, че уважава Съвета на Европа, че се съобразява с неговите препоръки, че желае да бъде приета там като равноправна държава, че ние може да имаме проблеми с някои демократични принципи, но ние ще работим за това заедно, и че ние няма да сме приети там по милост и ще преминаваме с тройка във всеки по-горен клас. В това е смисълът на този дебат, а не да кажем на Европа: "Като си пееш Пенке ле, кой ли те слуша". (Ръкопляскания от блока на ДЛ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
    Има думата министърът на правосъдието и правната евроинтеграция господин Васил Гоцев.

    МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, министър-председател и министри! Вземам думата не толкова като министър на правосъдието и правната евроинтеграция, колкото като един човек, присъствал пет години в дебатите на Съвета на Европа и бих желал да отговоря на някои от нещата, които и госпожа Поптодорова знае не по-зле от мен, защото по едно време и тя беше там.
    Мониторингът се създаде, уважаеми дами и господа, и тези, които ни слушат и гледат, поради политиката и поведението на правителството на Българската социалистическа партия (реплики от ДЛ), излъчено от мнозинството, в което участваше и госпожа Поптодорова, и още няколко души от Евролевицата. Този мониторинг се създаде най-напред за България по повод на една декларация, подписана от 57 най-авторитетни лидери на партиите в Съвета на Европа от всички страни, включително и от един добронамерен социалист, народния представител господин Руфи, който много съвети дава на госпожа Поптодорова в една вечер, в навечерието на 4 февруари, които тя не възприе, след което обаче тя се обяви, че е част от евролевицата. В този мониторинг впоследствие се реши да се включат всички страни и така сега ние стигнахме до доклада.
    Нека присъствалите наши представители от българския парламент в Съвета на Европа да се запознаят с двата конфиденциални доклада, които са от 1994 г. насам и които са дадени от господин Емерсон, господин Доменик Коломберг и Фриц Кьоник. Тези доклади са именно за времето на правителството на господин Жан Виденов и тези доклади, съпоставени с доклада, който се дава сега, показва каква голяма е крачката, която е направило правителството на Обединените демократични сили и парламента с мнозинство от същата политическа група, независимо от това, че много от констатациите по преценката не на друг, а на депутати в Европейския парламент при разискванията - господин Мартинес Казан и господин Суржан са необосновани и няма никакви данни откъде са почерпени. Питах господин Фрунда, например: има ли нещо лошо в това един министър на правосъдието да предлага на Висшия съдебен съвет избиране на магистрати. И оттук - вярна ли е констатацията, която се съдържа в доклада, която е обратна и е почерпена, както в самия доклад се казва - от сведения, а не от данни. Вярно ли е това, че наистина министърът ще назначава, уволнява и дисциплинарно наказва магистрати? Явно докладът съдържа нещо невярно и това невярно се сочи от народни представители, които са се изказвали в Парламентарната асамблея. "Вярно ли е, че има 35 хил. души уволнени?" - пита един народен представител, депутат от Асамблеята, и казва - "Откъде е взето това сведение?", а господин Мартинес Казан казва: "То очевидно е взето от опозицията". Друг народен представител - Суржан, казва, че е опасно един доклад да се обосновава на онова, което е чуто.
    Твърди се в доклада от двамата докладчици, че в България се правят уволнения главно в Министерство на външните работи по политически причини. Че нали един от тези докладчици гласува "за" Резолюция 1096, която препоръчва на членовете на Съвета на Европа да отстраняват от ръководни места хора, които са били свързани с репресивните служби и които са служили наистина на онова ниво, което е създавало режима отпреди 10 ноември. (Ръкопляскания от СДС.)
    Изпълнила ли е България изискванията на Резолюция 1096? И още нещо - когато се прави критиката на Закона за администрацията и се имат предвид очевидно преходните правила, нека всеки един от вас, който вземе Резолюция 1096, провери и види онова, което се намира в преходното правило, не е ли буквален превод на едно изречение от тази резолюция. Следователно законът, който вие гласувахте на първо четене, в преходните си и заключителни разпоредби възпроизвежда не друго, а указанията на Съвета на Европа, с които ние сме длъжни да се съобразяваме.
    Говори се за затворите.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: А какво наследство получихме ние с тези затвори?
    МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители, тези затвори с какво се издържаха до правителството на Обединените демократични сили? Известно ли ви е, че храната за един затворник през м. декември 1996 г. беше 370 лв., когато един хляб се продаваше на много места за над 600 лв.? Вие знаете и би трябвало да проверите колко е сега храната на един затворник и тази храна, която е над 1000 лв. на ден се увеличава с онова, което представлява продукцията в затворите, които нашето правителство успя да увеличи.
    Казва се в доклада, че в лошо състояние били следствените арести. Та нали вие от левицата преди малко гласувахте против това следствените арести да минат към Министерство на правосъдието, за да направи правителството така, че наистина в тези следствени арести да не е такова състоянието, каквото се сочи в доклада.
    Мен ме изненадва откъде имат сведения за мястото за непълнолетни, които са поставени при ограничителни условия в Бойчиновци. Ние поканихме докладчиците да дойдат в Бойчиновци, защото след персоналната - и го повтарям - директно след смяната на директора на Бойчиновци с един демократ и един високообразован човек (смях от опозицията) в Бойчиновци дойде и посланикът на Великобритания, в Бойчиновци нещата са такива, че всеки от вас, който пожелае и по което време пожелае да ми се обади, ще бъде приет там и ще видите при какви условия са непълнолетните. (Оживление в залата.)
    Но господата Аткинсън и Гелерод не пожелаха да отидат в Бойчиновци (оживление), заради това, че нямаха време, а информацията, която твърдят, че са получили от другаде, е информация, която очевидно е получена от лица, които не са запознати с условията там.
    Уважаеми дами и господа, това, което в този доклад представлява препоръка, се прави от парламентарното мнозинство и от правителството. Наистина препоръка е Рамковата конвенция за малцинствата. Но кой се противопоставяше на тази конвенция до Консултативния съвет, питам аз? Кой в Съвета на Европа гласува против тази конвенция?
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Кой се противопоставяше?
    МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Против тази конвенция гласуваха тогава представителите на Българската социалистическа партия, не помня поименно кои бяха (смях от опозицията), но във всеки случай беше господин Боков, дали беше госпожа Поптодорова, не си спомням.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Той говори смешни работи. (Смях от опозицията.) Излага ви.
    МИНИСТЪР ВАСИЛ ГОЦЕВ: Но представителите на БСП гласуваха против тази конвенция и това може да се види. (Весело оживление в опозицията.) Да, удряйте си главата, госпожа Поптодорова, за конвенцията гласуваха нашите представители. (Весело оживление и реплики от ДЛ и ЕЛ.)
    Конвенцията за малцинствата е представена вече за ратификация в Народното събрание. Конвенцията за малцинствата е представена (реплики в залата) в Народното събрание. Тя ще бъде приета. Кой не е съгласен във връзка с декларацията и кой иска да има декларация към тази конвенция, които не са такива, каквито вероятно биха желали да бъдат видени от Съвета на Европа. Това са неща, които трябва да ги видите.
    И сега, ако се върна към двете проекторешения (реплики от ДЛ), едното проекторешение какво ни предлага? "Народното събрание приема информационния доклад на Парламентарната асамблея относно спазване задълженията и ангажиментите". Ами че той не е приет още там. Какво искате с това решение? Да предрешите неговото приемане ли? Очевидно едно такова нещо не би се харесало и на Съвета на Европа, защото означава предрешаване.
    И другото - "Да се предприемат необходимите действия за съдържащите се в него препоръки". Препоръките са на рапортьорите, на докладчиците. Препоръките още не са на Съвета на Европа. Тогава, когато Съветът на Европа направи своите препоръки, извън всяко съмнение е, че и правителството, и мнозинството ще се съобразят с тях.
    Затова именно второто решение, което се предлага от мнозинството, е конструктивно решение във връзка с тенденциите на докладчиците. Там се казва, че се подкрепят съвместните усилия на български институции за сближаване на законодателството и постиженията на правото на Европейския съюз - нещо, което сме длъжни да правим, което правим и търсим експертизи по всеки един закон, включително и по Закона за съдебната власт. Този закон съдържа и законите за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, а експертизите ще ви бъдат представени, включително и от Венецианската комисия. За ваше съжаление - ще ви разочаровам - експертизите не са отрицателни. А другото, което се препоръчва: насърчава българските институции към още по-задълбочен и конструктивен диалог и пряко сътрудничество със Съвета на Европа. Това всъщност се предлага и трябва да се гласува.
    Моля за едно извинение пред тези, които бяха тук, за грешката, която допуснах: да, представителите на БСП гласуваха за Рамковата конвенция. Грешката е моя. Против Рамковата конвенция гласуваха други, но не представителите на БСП. (Смях от ДЛ, ръкопляскания от СДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Гоцев.
    Има думата министър Марио Тагарински.
    МИНИСТЪР МАРИО ТАГАРИНСКИ: Уважаеми господин председател, господин министър-председател, дами и господа народни представители! Искам съвсем накратко да дам един пример за това как съвсем умишлено и недобросъвестно левицата, независимо каква е тя, е предоставяла съвсем тенденциозно, недобросъвестно подвеждаща, непълна и неточна информация. Разполагам с доклада на един от експертите на господин Аткисън - проф. Лийз - директор на Центъра за социално правни изследвания към Юридическия факултет на Шефилдския университет, в който той е отразил своите бележки по един от законите - Закона за администрацията, който вие така любезно сте предоставили и информацията, която сте дали... Разбира се, този експерт е показал една завидна интелигентност, за разлика от вас, и е разбрал нещата дори при малката информация, която вие сте му предоставили. Ето само няколко бележки:
    Първото нещо, което искам да спомена - цитирам дословно, е: "... че неуловените тънкости при превода могат да доведат до погрешно разбиране на нещата".
    Второ, нямах възможност да видя политическата програма "България 2001" - разбира се, защо трябва да му предоставите и програмата...
    ОБАЖДАТ СЕ ОТ БСП: Дайте му я Вие. (Смях и весело оживление сред ДЛ.)
    МИНИСТЪР МАРИО ТАГАРИНСКИ: "... и всъщност съм неспособен да коментирам до каква степен проектозаконът отговаря на тези цели. Опитвал съм се да се концентрирам върху..." И така нататък... "Естествено, това не означава, че критикувам законопроекта като цяло, въпреки че малко съм затруднен да видя проекта в по-широкия смисъл на Закона за администрацията, тъй като вие не сте го предоставили. Наблизо имам копие от Конституцията от 1991 г. и се опитвам да работя с нея, но не съм наясно с другите съществуващи закони и с това съдържат ли те нещо, което може да въздейства върху законопроекта."
    ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Как е дал бележки, след като не е имал проект? Защо лъжеш?
    МИНИСТЪР МАРИО ТАГАРИНСКИ: И така нататък, и така нататък... Искам само да спомена:
    "Отново изтъквам, че някои от трудностите могат да се проявят при превода, но аз намирам, че много от термините са неясни и съм несигурен относно статута на някои от споменатите органи."
    Но независимо от това човекът казва така: "В мотивите се посочва, че правителството се е посветило на открити и демократични принципи и на този етап проектозаконът показва значително постижение в тази област. Не съм запознат с нормативните документи, споменати в чл. 2, ал. 1, тъй като вие не сте ги предоставили, и отново казвам, че е възможно някои от моите безпокойства да са неоснователни." (Весело оживление сред ДЛ.)
    По отношение на статута на държавния служител (това, което вие не разбрахте, но господинът го е разбрал много добре. Въпреки че той не е получил достоверна информация, той е разбрал, че статутът на държавния служител ще бъде третиран в отделен закон и така нататък, и така нататък. (Смях и весело оживление сред левицата.)
    Накрая заключенията са следните, господа: "Аз съм сигурен, че Съветът на Европа ще приветства този закон като една голяма стъпка, която ще направи администрацията и изпълнителната власт по-отворена и демократична." Като оставим всичко казано от него настрана, законопроектът може да бъде приветстван като стъпка към нарастващата демократизация на Република България. (Оживление сред левицата.)
    Ето това е един пример. Това са много страници и много мога да огворая по този въпрос - как вие недобросъвестно сте нанасяли ущръб на образа на България, който ние мисля, че все пак, независимо от вашите опити, градим като един нов образ за разлика от вас. (Шум и реплики от ДЛ, ръкопляскания от СДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Тагарински.
    Има думата господин Асен Агов.
    АСЕН АГОВ (СДС): Господин председателю, наистина щях да се чудя за какво говорим тук и не опошляваме ли изобщо ролята на Съвета на Европа с този бих казал доморасъл и на моменти провинциален дебат, защото изведнъж се оказва, че част от нас, народните представители, се държим като онези наши съученици в класа ни, които, неспособни да се справят с проблемите си, може би с домашните си, тичат при учителката и търсят от нея защита. Точно такава роля като че ли виждам, господин председателю, и в усилията на част от българската опозиция, неспособна да се справи с ролята си на конструктивна опозиция тук, в страната, да търси подкрепа там, където всъщност се подкрепя демокрацията.
    Този дебат също ме навява на някои други мисли - нека не го приемат колегите ми като упрек. Този дебат посочва, че демокрацията е толкова несъвършена, колкото са несъвършени и хората. Затова демокрацията е толкова близко до хората. Но аз бих казал, че българската демокрация, не защото има информационен доклад на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, а защото българската демокрация е жизнеспособна, успя да се справи с онези проблеми, които безспорно възникват в нейното изграждане. Защото какво по-добро потвърждение за българската демокрация може да бъде ветото на президента? Да, то е добро потвърждение на българската демокрация.
    ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: Стига сте се подмазвали! (Оживление.)
    АСЕН АГОВ: Ветото на президента по законите, които имат своите несъвършенства показва, че българската демокрация има своите изградени системи, защитни системи на проверки и баланси, които не позволяват на нито едно мнозинство, както е било в няколко народни събрания, да прескочи границата на българската Конституция.
    Господин председателю, мисля, че има още някои тъжни мисли, които поражда този дебат. Това са тъжните мисли за двойните стандарти, защото когато влязохме в тази зала, за да започнем този дебат, чухме декларацията на лидера на Българската социалистическа партия. И аз питам тази декларация съответства ли на Резолюцията на Съвета на Европа и на неговата парламентарна асамблея за кризата в Косово, за която гласува господин Евгени Кирилов или представлява абсолютно противоречие на тази декларация? (Ръкопляскания от СДС.)
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Съответства.
    АСЕН АГОВ: Аз питам имаме ли едно поведение в Европа, където подкрепяме всичко онова, което прави демократична Европа и тук, за да извличаме вътрешни дивиденти да продължаваме да лъжем своите беловласи избиратели, за да стоят зад нас, да им говорим точно обратното и ги лъжем нагло в очите? (Ръкопляскания от СДС.)
    Аз питам, господин председателю, когато говорим за двойните стандарти на този намирисващ на провинция дебат дали една позиция, показана от българската Евролевица по кризата в Косово и разпространена в посолствата отговаря на думите на нейния лидер, който прави достатъчно много уговорки около тази позиция?
    И аз призовавам наистина, когато заставаме на тази трибуна и когато се опитваме наистина да бъдем европейци и да пледираме за Европа, наистина да имаме еднакъв стандарт тук, у нас, а не да се държим навън, за да се харесаме на чужденците и да се държим вътре като чужденци към своя народ. (Ръкопляскания от мнозинството.)
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Това се отнася за вас.

    АСЕН АГОВ: Господин председател, искам да кажа, че има може би и нещо добро в цялата тази история, в цялата тази изкуствена драма около един смислен и добър документ на Парламентарната асамблея на Европа. Българската социалистическа партия показва за първи път в опозиция някакви кълнове, наченки на загриженост за демокрацията. И мисля, че това е много положително, което показва, че Българската социалистическа партия наистина трябва да стои в опозиция, за да има полза България от нея. (Ръкопляскания от мнозинството.)
    Накрая, господин председател, ще предложа и завършека на този дебат, който наистина трябва да приключи с решение. И това решение отразява съвсем ясно позициите на мнозинството за това, че помощта, усилията на Европейския съюз, на Съвета на Европа трябва да бъдат възприемани като помощ и усилия на съмишленици, като помощ и усилия на хора, с които ние споделяме едни и същи морални и политически ценности. Мнозинството в този парламент категорично споделя политическите ценности, моралните ценности и човешките ценности на депутатите на европейските страни в Съвета на Европа. И ние именно с оглед на това предлагаме проект за решение, който отива по-далеч от този дебат. Ние отиваме към проект за решение, и се надявам този парламент да го подкрепи, в което ясно и категорично подкрепяме съвместните усилия на българските институции, подчертавам - на българските институции, за сближаване на българското законодателство с достиженията на правото на Европейската общност, онова, което свикнахме да наричаме все по-често аки комюнотер, и стандартите на Съвета на Европа.
    И още - ще сложим ли всичките гласа си зад усилията да насърчим българските институции към още по-задълбочен и конструктивен диалог и тясно сътрудничество със Съвета на Европа? Аз искам да видя гласовете "против" на Българската социалистическа партия срещу това проекторешение, за да се затвърди това, което вече слушахме дълго по кризата в Косово. (Ръкопляскания от мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Агов.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ, от място): За процедура.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За процедура нямате право съгласно нашия правилник, защото всички процедурни предложения влизат във времето, което изтече за вас.
    Има два проекта за решение.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): А по тях няма ли да се изказваме?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не. Аз изрично предупредих, че изказванията влизат в единия час.
    Така, както са постъпили, първо имаме проект за решение, внесен от Александър Томов, Ахмед Доган, Георги Първанов и група народни представители.

    "РЕШЕНИЕ

    ОТНОСНО:  информационния доклад на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа за спазване на задълженията и ангажиментите на Република България като страна - член на Съвета на Европа.

    Народното събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България,

    РЕШИ:

    1. Народното събрание приема Информационния доклад на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа относно спазването на задълженията и ангажиментите на Република България като страна - член на Съвета на Европа.
    2. То ще предприеме необходимите действия за изпълнение на съдържащите се в него препоръки."
    Моля, гласувайте този проект.
    Гласували 219 народни представители: за 85, против 130, въздържали се 4.
    Проектът не се приема.
    Втори проект:


    "РЕШЕНИЕ

    ОТНОСНО:  разискванията по питането на народния представител Елена Поптодорова към министър-председателя на Република България

    Народното събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 85, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание,

    РЕШИ:

    1. Подкрепя съвместните усилия на българските институции за сближаване на българското законодателство с достиженията на правото на Европейската общност и стандартите на Съвета на Европа.
    2. Насърчава българските институции към още по-задълбочен и конструктивен диалог и тясно сътрудничество със Съвета на Европа."
    Моля, гласувайте проекта за решение.
    Гласували 200 народни представители: за 138, против 40, въздържали се 22.
    Решението е прието.
    За отрицателен вот има думата господин Камов.
    НИКОЛАЙ КАМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, колеги! Гласувах против, защото, първо, вие, колеги от Съюза на демократичните сили, току-що се противопоставихте на позицията на вашия пръв партиен и държавен ръководител.
    Господин Иван Костов заявява в отговор на питането на госпожа Поптодорова следното - цитирам стенограмата: "Още един път обаче обръщам вниманието на Народното събрание към това, че докладът на ПАСЕ е и доклад, отправен към Народното събрание. Народното събрание също трябва да вземе своите мерки, също трябва да прецени доклада така, че да направи своята работа съответстваща на тези препоръки. Все пак това са препоръки и информация от депутати към депутати."
    Във вашия проект за решение се отпраща към другите институции. А проектът, внесен от Александър Томов, Ахмед Доган, Георги Първанов, Елена Поптодорова и още петдесет други народни представители изцяло съответства с казаното от господин Иван Костов.
    Второ. Неотдавна на един граждански форум беше поставен въпросът: след като българските държавни институции вече не бъркат европейските институции дали добре си вършат работата, очевидно много преждевременно е поставен този въпрос, господа, защото в самото решение тези институти са объркани. Първо, има Европейски съюз.
    АСЕН АГОВ (СДС, от място): На Европейската общност.
    НИКОЛАЙ КАМОВ: На Европейските общности, а не на Европейската общност. Но да речем, че това е дребно незнание. Голямото незнание е, че първа точка по същество е свързана с нашата интеграция, подготовката на интеграцията. Докладът на Съвета на Европа собствено няма пряко отношение към това. Разбира се, има, но по съвсем друг начин.
    Ето ви записа в т. 2 на четиристранната среща на Съвета на Европа с Европейския съюз, който недвусмислено посочва, че преценките в политическата област, в областта на човешките права за България, направени от Съвета на Европа и от нейната парламентарна асамблея, няма как да не бъдат взети предвид, когато се изготвя становището за България от Европейската комисия, което през декември ще бъде предоставено тук, в парламента, за прогреса на България по тези въпроси.
    Господин министър-председател, като член на нашата делегация в Съвместния парламентарен комитет, точно преди година, през ноември, току-що трябваше след дни да се взима решението в Люксембург, аз си затворих очите пред очертаващите се тенденции, които сега са проявени в тяхната цялост, и заявих, че в България има правителство, което не иска да повтаря всички тези грешки досега. Има воля за реформи и с помощта на други политически групи ще ги проведе.

    Една година след това аз трябва да се извиня на хората, които заблудих. И за съжаление, мога да кажа само едно: че това, което днес в парламента се случва, уволненията на журналисти, на дипломати, продължаващото поведение да не се чуват аргументите, които не са социалдемократически или леви, господа, те са европейски, и когато тук се заявява, че ние сме "европодлога", се изразява едно мислене, че всъщност някой прави добро на Европа, а ние трябва да си гледаме тук нашата работа с нашите хора. (Ръкопляскания от ЕЛ и ДЛ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Камов.
    Има думата господин Александър Томов за втори отрицателен вот.
    АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Този дебат беше и полезен, а и много хора, които се изказаха от тази трибуна, говореха цинично. Истината е, че ние оставаме под мониторинг заедно с Турция и Русия. Истината е, че той не е спрян и смисълът на гласуването беше: ще приеме ли мнозинството поне някои от бележките на Съвета на Европа за това, че останахме под наблюдение. Мнозинството каза със своето гласуване: ние не приемаме тези бележки.
    РЕПЛИКИ ОТ СДС: Не е вярно.
    АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Това е вярното. Вие не казахте една дума, че приемате едно нещо. Вие ни занимавахте с това, което не приемате, с това, което било непълно или полу-, или било не знам от коя година.
    Второто нещо, което искам да кажа, е, че имаше три централни момента на демокрацията, които се критикуват в доклада. Оставете затворите, вероятно за това не сте въобще виновни. Вие сте виновни за това, което сте направили в последните месеци - за един нескопосан, недемократичен Закон за медиите. Вътре го има. Мълчите, защото медиите са под контрол и уволненията на журналисти продължава.
    По какво се различава Райдовски от това, което направи Велев или което прави Нейнска в телевизията? По какво се различава това? По нищо не се различава.
    Тук дълбоко възразявам - и ще използвам този си отрицателен вот, за да не говоря отделно - на това, което беше казано: че Евролевицата е отговорна за управление и за разрухи. Никой в нито едно правителство, Евролевицата и аз като неин ръководител, не сме участвали, което е водело до разруха. Участвал съм в едно, в което участва министър-председателят. Кажете на него, че е довел страната до разруха. (Ръкопляскания от ЕЛ.)
    На следващо място, вас ви критикуваха за съдебната система. За съдебната система ви критикуваха. Добре. (Шум в СДС.) И вие сега, когато се правите на света вода ненапита, дадено е основание за това - на света вода ненапита, то е, че не президентът е направил добро и е имало демократична процедура. Ами за същите неща не ви ли критикуваше опозицията? Защо не казахте, че точно за същите неща?...
    РЕПЛИКА ОТ СДС: Не беше!
    АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Хайде бе, че не беше! Проверете си! Но за това ви критикува и Съветът на Европа. Вие днес казахте: няма да се съобразим, ще си налагаме своето.
    И накрая третото, искам да ви кажа, че вас ви критикуваха за политически уволнения не заради цифрата. Дали ще е 35 или 26, или 27 - факт е, че ги има и вие добре го знаете.
    Вчера един министър на едно място - няма да споменавам, за да не наруша и аз параметрите на ЦИК - е казал в едно село: "Ще уволним всичките от БСП и ще ви назначим вас, щом сте безработни".
    Въпросът не е в това. Разберете едно, дами и господа: демокрацията не минава от СДС в БСП. Това е трагедията на България 7-10 години. Непрекъснато се въртим в един омагьосан кръг. И повярвайте, че има все пак някои хора в тази страна, които мислят.
    Обвинихте Поптодорова. Не само Поптодорова, много имаше, които видяха може би в 1996 г. в началото, може би в 1996 г. в средата, че Жан Виденов продължава този скапан, тъп път и подход да прави власт само за собствената си партия и за себе си. А вие правите днес същото.
    Гражданското общество докато не се отдели, няма да стане нищо. Аз твърдя, че голямата битка днес в България е между бюрокрацията и гражданското общество. И този доклад беше едно предупреждение.
    Съжалявам, свършва времето, но ви казвам: днес вие решихте едно нещо - че не подкрепяте бележките на Съвета на Европа. Благодаря. (Ръкопляскания от ЕЛ и ДЛ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Томов.
    Трети отрицателен вот - на господин Георги Пирински.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Госпожо председател, преди да обясня вота си, все пак моля Ви да прилагате и Вие, и господин председателят чл. 107 от нашия правилник, който изключва личните нападки и обидните квалификации. Не беше направена нито забележка, нито даже порицание нито на господин Сунгарски, нито на господин Агов. Това е недопустимо.
    Гласувах против решението, предложено от мнозинството, защото смисълът, дами и господа, на днешния дебат по питането на госпожа Поптодорова беше да се разбере отношението на правителството и специално на министър-председателя по този информационен доклад. И решението, което ние предлагахме, предвиждаше ние да приемем доклада и да упражняваме парламентарен контрол върху правителството какво прави то, за да не се стигне до приемането на този доклад от Парламентарната асамблея, а до следващото му разискване да отпаднат основанията, които са в него, остро критични именно към правителството.
    И ловът на вещици - политическите уволнения, които са фиксирани в доклада, и изключителното раздуване именно на изпълнителната власт, което същият този специалист, който и господин министърът на администрацията визира в доклада като една опасност, изискваха днес тук ние да чуем преди всичко не друг, а господин Иван Костов. И не е достатъчно неговото присъствие нямо и мълчаливо да съзерцава залата, за да разберем какво мисли той по тези въпроси, приема ли ги. Ако не, да се обоснове защо не.
    Защото, дами и господа, не е въпрос дали е добре или зле, въпросът е за последиците. Тук беше визирано и от господин Първанов решението по "Косово" - абсолютен пример за грубо погазване на Конституцията, за суспендиране на Конституцията (силен шум в блока на мнозинството), с много тежки и далеч отиващи последици, последици, които поставят съвсем сериозно въпроса за доверие към правителството. Ето защо гласувах против. (Ръкопляскания от ДЛ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Пирински.
    За процедура има думата госпожа Поптодорова. Заповядайте.
    ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Аз имам процедурен въпрос. Тъй като вместо да получа отговори - не само аз, а и останалите колеги - по конкретни въпроси, които поставяхме, и аргументи евентуално по тях, специално аз получих серия от лъжливи лични обвинения, които, признавам, падат под равнището на претенциите на тези, които ги правеха, тъй като говорим за членове на кабинета. И отново искам да кажа: това, уви, говори твърде неласкаво за равнището на интелигентност.
    Искам да питам, госпожо председател, процедурно: мога ли да направя личното си обяснение сега? (Шум и реплики в блока на СДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: За съжаление, не, госпожо Поптодорова. В края на заседанието ще Ви дам възможността да направите това.
    ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА: Благодаря Ви, защото на лъжите трябва да се отговаря веднага и на място. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: За процедура има думата господин Сунгарски.
    ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Уважаема госпожо председател, уважаеми господин председател на Министерския съвет! Доста често тук се говори за правила, за поведение и за реплики, за дуплики, но се проявява незнание на едно основно изискване към депутата - да познава Конституцията.
    В заключението на предложението на Евролевицата към господата Аткинсън и Гелерод се препоръчва законопроектът за администрацията, който предвижда назначаването на областните управители, да бъде разгледан внимателно. От Съвета на Европа се иска да се наблюдава в България за това, което е записала в Конституцията си.
    Моето процедурно предложение е депутати от парламентарни групи, които показват непознаване на Конституцията, защото изискването за назначение е в Конституцията, чл. 143, ал. 2, да не получават думата нито за отрицателен вот, нито за лично обяснение. (Шум и реплики от ДЛ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Господин Сунгарски, и Вие злоупотребихте с процедурата. Но изглежда емоциите днес минават в процедури. Благодаря Ви.
    Преминаваме по-нататък по дневния ред.
    Новопостъпили питания в периода от 9 до 15 октомври тази година:
    Постъпило е питане от народния представител Петър Башикаров към Венцислав Върбанов - министър на земеделието, горите и аграрната реформа, относно корекцията на плановете за земеразделяне в селата Лесичево и Калугерово, Пловдивска област. Следва да се отговори в пленарното заседание на 23 октомври т.г.
    Постъпило е питане от народния представител Донка Дончева към Венцислав Върбанов - министър на земеделието, горите и аграрната реформа, относно защита на интересите на българските оризопроизводители и потребители. Следва да се отговори в пленарното заседание на 23 октомври т.г.
    Преди да започнем с отговорите на въпросите към министър-председателя връчвам писмен отговор на народния представител Георги Михайлов от министъра на транспорта Вилхелм Краус.
    Думата има господин Александър Томов за декларация от името на парламентарна група.
    АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! По официални данни на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, към 13 октомври т.г. в страната са засети по-малко от 800 хил. дка с пшеница и около 300 хил. дка с ечемик.
    Оптималният срок за приключване на есенната сеитба на зърнените култури приключи вчера - 15 октомври 1998 г., както е било други години.
    За първи път от дълго време насам и откакто съществува статистика в България, изпадаме в такова положение. По сравними данни, през Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световни войни сме засявали около 9 млн. дка с пшеница. Сега складовете, които в по-голямата си част са в преходно технологично предназначение, са пълни със зърно от новата реколта. Според утвърдената с десетилетия практика, в тези складове зърното се съхранява най-късно до средата на август или началото на септември. В средата на октомври то вече започва да се унищожава от влагата и вредителите.
    На 1 юли т.г. бе зададен актуален въпрос на министър-председателя за мерките, които правителството ще предприеме, за да премахне опасността от свръхпроизводство на зърно и понижаване на цените до равнища под нормалната му себестойност. За съжаление, от отговорите разбрахме, че цена от 130 хил. лв. според правителството е нормална и европейска цена, въпреки че десет дни само преди това Съветът на министрите по земеделие на Европейската комисия прие защитна изкупна цена на зърното от 130 щатски долара.
    През месец август българската Евролевица обяви пред българската общественост няколко твърде обезпокоителни факта: че цената на зърното пада драстично под 100 хиляди лева; че зърнопроизводителите нямат средства, за да покрият направените вече разходи; че няма да могат да бъдат покрити кредитите към банките и снабдителите с препарати; че в крайна сметка земеделските производители са пред финансов фалит и следователно няма условия за есенна земеделска кампания.
    Предложени бяха схеми за излизане от кризата. Само една малка част от тях бяха приети. За тяхното разработване проведохме и широк кръг консултации с редица селскостопански и аграрни специалисти. Материалите предоставихме на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа и бяхме уведомени, че те са предоставени на министър-председателя. За съжаление, реалното положение оттогава до края на оптималния агротехнически срок за сеитба се влоши още повече. Масовите фалити на земеделски производители, които могат да настъпят до края на годината, ще имат тежки последствия за нацията и за икономиката.
    Многократно сме заявявали, че политизацията на проблемите на земеделието са престъпление спрямо България, затова призоваваме в момента спокойно всички политически сили, вместо да търсят политически дивиденти от положението на земеделските производители да намерят изход от положението. В момента: сега, утре!
    Комисията по земеделието, горите и аграрната реформа да предприеме допълнителни мерки, дори и да бъдат нестандартни, непознати досега, които да мотивират земеделските производители да участват допълнително в есенната кампания и да използват, дай Бог, повече хубави дни.
    Народното събрание спешно да утвърди допълнителни мерки за изход от положението.
    Ако природата е милостива към нас и метеорологичните условия позволят, през следващите двадесет дни до голяма степен може да бъде наваксано това, което не беше свършено през нормалните агротехнологични срокове. В противен случай, за първи път от дълго време в историята на България в България няма да се сее зърно или ще се сее крайно недостатъчно. Последствията ще бъдат тежки. (Ръкопляскания от лявата част на залата.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Александър Томов.
    Преминаваме към отговори на актуални въпроси към министър-председателя.
    Пръв има думата за актуален въпрос народният представител Жорж Ганчев относно решението на правителството за даване коридор на войските на НАТО срещу Република Югославия.
    Заповядайте, господин Ганчев.
    ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, госпожо председател. (Шум в залата.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Господин Ганчев, ще Ви помоля само минутка да ми дадете.
    Моля, народните представители да седнат на местата си и да запазят тишина в залата!
    ЖОРЖ ГАНЧЕВ: Господин министър-председател, съчувствам Ви, че вкарахте евролявото вълче в парламента, за да може да ръфа БСП и да разбие Бизнесблока, да открадне трима депутати и сега да навива професор доктор Нансен Бехар да представял левицата в партията на европейските социалисти. Вие го вкарахте в парламента - хак да Ви е! (Шум и реплики в залата.)
    Онзи ден Вие говорихте, че той се е отметнал. Той тепърва ще започне да се отмята!
    Хора като мен, които в прав текст се явяват тук като народни трибуни и като основата на българската опозиция, която има моралното право да ви опонира конструктивно, ви пита. Онзи ден, на заседанието на Комисията по външна и интеграционна политика и Комисията по национална сигурност, Ви зададох същия въпрос, на който Вие високомерно забравихте да отговорите. Сега Ви питам отново: струваше ли си трудът ние да настройваме нашите съседи, които само Бог избира, а деца, внуци и правнуци ще живеят с тях, струваше ли си трудът ние да правим прибързани стъпки, докато някои други съседни нам държави се въздържаха, изчакаха и по византийски направиха мили очи и на НАТО, и на съседите? Това е основата на моя въпрос.
    Знам, че не е случайно, че Българската социалистическа партия, Евролевицата и ОНС, съюзени, желаят да изолират Българския бизнесблок и Жорж Ганчев от опозицията. Аз приемам тази подадена ръкавица. Аз мога да живея в изолация. Нашата партия - Патриотичен център - "БББ", можем и приемаме да живеем в политическа изолация, но заявявам ви още един път - ние конструктивно желаем да ви помогнем, като контрапункт да видите и другата страна на медала. Вие сгрешихте!
    Първо, в петък, на моето питане не признахте, че вече господин Бойко Ноев Ви е уведомил, че НАТО желае коридор. В съботата, в неделята приехте решение и чак в понеделника Вие направихте стъпката да уведомите Вашите колеги - тези, които Ви избират, тъй като Народното събрание избира изпълнителната власт. Вие направихте грешка. Моля, извинете се! Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Жорж Ганчев.
    Думата има министър-председателят на Република България господин Иван Костов.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
    Уважаеми господин Ганчев, на Вашия въпрос: съобразено ли е с Конституцията на Република България, без допитване и решение на Народното събрание, да даваме съгласие за коридор над страната ни за въздушни удари срещу Съюзна република Югославия отговарям, че правителството не е давало съгласие за коридор над страната ни за въздушни удари. Правителството, в отговор на постъпила молба от НАТО за предоставяне на достъп до българското въздушно пространство е заявило, че е готово да предостави достъп в съответствие с Конституцията и законите на страната. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Костов.
    Господин Ганчев, имате право на реплика до две минути.
    ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
    Тъжно ми е, господин министър-председател, че Вие настоявате и нямате мъжеството да се извисите над грешката и да се извините.
    Вие, който наистина поемате властта, цялата власт в ръцете си; Вие, който забравихте, че аз не бях допуснат на президентски избори '91 година и Върховният съд ви принуди - леви и десни, да ме пуснете с Берона и постигнахме 17 процента; Вие, който много добре участвахте тогава с червените в едно правителство и знаете, че влязохме с джобни пари в два парламента и след 24 процента на президентските избори; сега Вие не поемате подадената ръка на един честен българин, патриот, който сте блокирали 20 месеца отвсякъде - радио, телевизия, вестници и т.н., само и само нашият глас да не се чуе.
    Аз очаквах жест от Вас! Аз очаквах Вие по мъжки да си кажете: хей, всички грешим! Всички сме хора!
    Вие ехидно тръгвате от божествена позиция. Знам, че сте осъден да управлявате България с подобна опозиция! Знам го това. Знам, че имате тежка раница на гърба си и затова Ви казвам: колкото и да правите физиономии в момента, Вие един човек като мен никога не можете да пречупите с всичките разработки на вашите тайни служби, на вашия министър на МВР, с подслушванията и с терора върху мен.
    Но аз съм готов винаги, като сериозна центристка опозиция, да ви помагам - на вас всички тук, ако България има полза от това. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: За дуплика има думата министър-председателят на Република България господин Иван Костов.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Категорично подкрепям решението на българското правителство във вида, в който то беше взето. Процедурата от Конституцията предвижда разрешението да се даде от самото Народно събрание, но инициативата за това, предвид ангажиментите на Министерския съвет пред националната сигурност на страната, да бъде от Министерския съвет. Инициативата, за да се поиска от парламента разрешение - повтарям отново, господин Георги Божинов, за да го разберете и Вие, - се инициира от Министерския съвет. Решението на Министерския съвет строго конституционално означава следното: Министерският съвет е готов в случай, че му се поиска конкретно, да започне процедурата и да я доведе до Народното събрание. Нищо повече.
    Много съжалявам, господин Ганчев, че Вие изглежда нямате способността, както и господин Георги Първанов, да внимавате непрекъснато, когато слушате дълги обяснения от министър-председателя. Когато беше повдигнат въпроса за това кога е получено съобщението за нотата, а не самата нота, аз дадох едно абсолютно точно обяснение пред госпожа Анастасия Мозер в присъствието на всички членове на Комисията по външна политика и на Комисията по национална сигурност. Казах, че след като говорих тук, след като отговорих на вашите въпроси, след като дадох пресконференция отвън, имах разговор с госпожа Анастасия Мозер, на която обяснявах това, което на мен ми беше обяснено в Брюксел, че има вероятност да бъде поискано такова разрешение от страната ни. И точно тогава позвъня телефонът и пред нея самата аз научих, че тази нота е получена в мисията. Вие можете да проверите точно датата, на която е получена тази нота от Министерския съвет. И мисля, че тази спекула с това как аз съм знаел, а не съм казал, трябва да бъде прекратена. Трябва да имате елементарно достойнство. Трябва да имате наистина елементарна почтеност, не някаква голяма възвисеност, най-елементарна почтеност. Просто да не казвате на черното бяло. Аз не се казвам Георги Пирински, аз не крия това, което знам. Благодаря ви. (Бурни ръкопляскания от мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин министър-председателя.
    Следва втори актуален въпрос към министър-председателя Иван Костов от народния представител Петър Башикаров относно размяна на ноти между Република България и Североатлантическия съвет.
    Заповядайте, господин Башикаров.
    ПЕТЪР БАШИКАРОВ (ДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа! Решението на правителството да предостави пространството на България за Въоръжените сили на НАТО в случай на военни действия, свързани с конфликта в Косово, основателно разтревожи и народните представители, и нашите избиратели. Може би поради липса на достатъчно официална информация се създава впечатление за възможността България да бъде въвлечена косвено във военни операции срещу съседна страна, както и за действия на правителството, превишаващи конституционните му правомощия.
    В тази връзка и за да се разсеят всякакви съмнения относно правомерността на действията на правителството, питам, уважаеми господин Костов, не считате ли за необходимо да запознаете народните представители, както и широката наша общественост с пълния текст на двете ноти, свързани с искането от страна на Североатлантическия съвет и отговора на българското правителство във връзка с ангажимента на Република България да предостави достъп до въздушното си пространство в случай на евентуални военни действия на територията на Съюзна република Югославия? Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Башикаров.
    Думата има министър-председателят на Република България господин Иван Костов.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми господин Башикаров, правителството не счита да запознава с точния текст широката общественост, както Вие се изразявате. Но Вие имате парламентарна процедура, по която можете да изискате тези текстове, да се запознаете с тях и ако считате, като народен представител, че трябва да запознаете широката общественост, направете го на своя воля и на своя отговорност. Аз не мисля, че в тези ноти има каквото и да било за криене. Тези ноти съдържателно бяха предадени на българската общественост. Това, което ще прочетете в нотата за отговор, е точно това или пресъздаване на текста на становището на Консултативния съвет за национална сигурност. Има и друга част, която касае конкретните техники, конкретните процедури на взаимоотношения, които трябва да последват, които не интересуват широката общественост. Благодаря за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин министър-председателя.
    Господин Башикаров, имате право на реплика.
    ПЕТЪР БАШИКАРОВ (ДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател. Благодаря и на господин министър-председателя. За съжаление, господин министър-председател, Вашият отговор според мен не разсейва съмненията. Народното събрание и постоянните комисии могат и са длъжни да разглеждат и въпроси от поверителен характер по установения за това ред. В мен остана съмнение, че вероятно не това е проблемът. Проблемът не е в секретността, а в съдържанието на нотата. Защото член 84, т. 11 от Конституцията на Република България изрично възлага само на Народното събрание да решава всички въпроси, свързани с пребиваването и преминаването на чужди войски през територията на България. При това положение нотата на правителството, връчена в Брюксел, даже при евентуалната уговорка да се изчака решение на парламента, е очевидно неправилна и в нарушение на основния закон.
    Накрая, господин министър-председател, мисля, че никога не бива да забравяме, че прозрачността в действията на правителството е в същността на конституционния ред, установен в нашата държава. Народното събрание в парламентарна държава, каквато е България, е единственото място за непрекъснато обсъждане не само на действията, но и на намеренията на правителството, което е излъчено от него и контролирано от него. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Башикаров.
    Желаете ли дуплика, господин министър-председател? Не.
    С това приключихте с актуалните въпроси към министър-председателя.
    Следват актуални въпроси към вицепремиерите и министрите, най-напред към господин Веселин Методиев, заместник министър-председател и министър на образованието и науката.
    Думата за актуален въпрос има народният представител Илия Петров относно мерки за отстраняването на нарушения на Закона за народната просвета.
    ИЛИЯ ПЕТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Уважаеми господин министър Методиев! На 23 септември 1998 г. в гр. Оряхово госпожа Татяна Станчева, учителка от СОУ "Христо Ботев" в същия град, задължава учениците да поднесат цветя на места, свързани с годишнината от септемврийския преврат.
    В подкрепа на този безсмислен акт се изказва и кметът на града господин Христо Иванов.
    Госпожа Станчева поради невъзможност да набере пълен норматив, допълва часовете си чрез тъй наречения клуб "Съвременник". При представянето на програмата на клуба тя споменава за срещи на учениците с политици. Госпожа Станчева е и председател на Общинския съвет на БСП в града.
    Уважаеми господин министър, в чл. 5 от Закона за народната просвета образованието в България е определено като светско. В правилника за прилагането на закона, чл. 4, ал. 1, ясно се казва: светското образование не допуска налагане на учениците на идеологически и религиозни доктрини.
    Уважаеми господин Методиев, какви мерки бихте могли да предприемете за отстраняване на нарушенията на закона и откровените опити на госпожа Татяна Станчева за идеологическа пропаганда в училище "Христо Ботев" в гр. Оряхово?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Петров.
    Думата има господин Веселин Методиев - заместник министър-председател и министър на образованието и науката.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Петров! Съвсем вярно е, че съгласно чл. 4, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета не се допуска налагането на учениците на идеологически и религиозни доктрини. В посочения от Вас случай може основателно да се твърди, че госпожа Татяна Станчева е нарушила чл. 4, ал. 1 от Правилника за приложението на Закона за народната просвета.
    Инспекторатът по образование на Министерството на образованието и науката в гр. Враца извърши проверка по случая съгласно чл. 22, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекторати. Тази проверка е извършена и е наложена съответната дисциплинарна мярка.
    Но аз искам да направя едно отклонение от процедурата, за да заявя и личното си мнение по този случай. Съвсем наскоро Народното събрание с една промяна в нашето законодателство обяви 22 септември като официален празник за нашата страна. Двадесет и втори септември е денят, в който е обявена независимостта на модерната ни държава през 1908 г. Тези събития по ясни за всички причини, които мисля, че няма нужда да бъдат оспорени и да се изпада в някакви безсмислени емоции, не бяха познати на широката наша общественост. В продължение вече на десетина години ние не можем да уточним и да постигнем политическо съгласие да не спекулираме с ценностите в българската история. Това е процес, който е изключително тежък и сложен. Случаят е ясен, но принципният въпрос остава и то остава с цялата си сложност и тежест и пред ръководството на Министерството на образованието, и пред колегите, български училители, които според мен не носят абсолютно никаква вина за това, че в продължение на години е имало една система от ценности, която след това беше отказана, неприета вече от обществото. А в продължение на тези пък десет години след 1990 г. насам на практика ние не можахме да изградим и все още не успяваме да изградим стабилни български ценности, по които да не спорим.
    Аз участвах на 22 септември т. г. в различни събития, в националните медии, на обществени места и с истинска болка на историк констатирах непознаването на тази дата. А това е една от светлите дати в нашата история. Събитията от септември 1923 г. са спорни в самата историческа наука. Мога да ви кажа, че тези спорове са от края на 60-те години в списанията, които издава Българската академия на науките и Историческият институт. И до ден-днешен те не са заглъхнали. Нещо повече, свободата и демокрацията на словото дават възможност тези научни спорове да влизат вече в медиите, да бъдат защитавани от различни позиции.
    По-неприятното в крайна сметка се оказва нещо друго - че тези научни спорове се възприемат с политически цветове. Тоест даден историк, защитавайки научни позиции, обяснявайки събития от септември 1923 г., се причислява самият той много бързо в определена политическа сила. А друг историк, който пък обяснява, да кажем, събитията от 1908 г., септември, много лесно се етикира и се залепва за другия полюс на политическия живот. Подобен начин на работа, особено в областта на историческото познание, ще води непрекъснато и само до конфликти. От тези конфликти естествено е, че ще страда българското учителство. Защото пред него не е поставена ясно и точно волята и на политиците, и на обществото за определяне на ценностите в най-новата ни история.
    Мога да ви уверя, че, бидейки министър на образованието, ще се отнасям с цялата сериозност към подобни случаи. Защото за мен те не са единствено и само проява на политическата воля на общинския съвет на БСП, на местното регионално ръководство на Демократическата партия, да кажем, или на Съюза на демократичните сили.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Какъв грях е извършила учителката?
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Това е неумението и това е политическо неумение според мен да се създаде спокойствие в районите. Българското учителство продължава да бъде подлагано на политически натиск, което не прави чест на всички нас, включително и на опозицията, и на Вас, господин Божинов, и на мен като министър.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Какво е извършила тази жена?
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Да се конфронтират тези исторически ценности, да не се търси спокойствие и особено в едно училище учениците да бъдат подлагани непрекъснато на идеологически промени, не помага в никакъв случай на българското образование. А за да се убедите, господин Петров, колко е сложна проблематиката, виждате репликите на господин Божинов.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Кажете какво е престъплението на тази жена, че я унижавате пред цяла България?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Много моля, господин Божинов, Вие сте народен представител с голям опит. Нека да не създаваме напрежение.
    Има думата за реплика господин Петров.
    ИЛИЯ ПЕТРОВ (СДС): Господин Божинов, това не е Лайпцигският процес...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Господин Петров, моля Ви се, не влизайте в разговори със залата.
    ИЛИЯ ПЕТРОВ: Господин Методиев, аз съм доволен от Вашия отговор, само не разбрах какво е наказанието, което е получила госпожа Станчева.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Нали твоята майка е била 25 години партийна секретарка!
    ИЛИЯ ПЕТРОВ: Господин Божинов винаги се е държал тук като че ли защитава идеи, които са отпреди 25 години.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Господин Петров, много Ви моля, репликата е по съществото на въпроса. Залата нека да реагира сама за себе си.
    Колеги, моля ви за тишина!
    ИЛИЯ ПЕТРОВ: Не е била партийна секретарка...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Господин Петров, моля Ви! Ще прекратя заседанието и ще изгоня някого.
    ИЛИЯ ПЕТРОВ: Въпросът, който е по-сериозен, е свързан с това, че в същото време миналата седмица имаше една достатъчно дебатна програма по отношение на професионализма. Професионализмът в българските училища не е свързан с идеологията. Той не е свързан с това да поднасяме цветя за определени дати, особено когато става дума за историята. Аз не съм съгласен, че всеки историк може да тълкува историята, както си иска.
    Така че по този повод бих искал все пак фактът на това насилствено извършване на поднасяне на цветя да има подобаващ отговор от ваша страна.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Петров.
    Желаете ли дуплика, господин министър?
    Имате думата.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Проверката на регионалния инспекторат на Министерството на образованието и науката по случая е приключила и госпожа Татяна Станчева е получила предупреждение за уволнение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: С това приключи отговорът на актуалния въпрос на господин Илия Петров.
    Съобщение за разместване в парламентарния контрол: господин Александър Божков ще дойде към края на заседанието. Затова сега ще отговаря министър Надежда Михайлова.
    Има думата господин Евгени Кирилов да зададе въпрос към госпожа Надежда Михайлова относно опасното развитие на кризата в Косово.

    ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (ДЛ): Благодаря, госпожо председател! Разбира се, актуалният въпрос беше актуален въпрос, той беше направен, така да се каже, в поглед на това, което неминуемо предстоеше, но въпросите остават. Остава въпросът за това, че ние повдигахме въпроса като парламентарна група още от юни месец да се разберем тук, в парламента, ще се прави ли ревизия на това решение или няма да се прави. Този въпрос, включително до неминуемото решение на Консултативния съвет, решение погрешно анансирано, включително и като единодушно решение, даде отговори на доста въпроси.
    Въпреки това, аз бих желал във Вашия отговор, госпожо Михайлова, първо да ни осветлите естествено, така както съм го поставил, за същността на една Ваша нова инициатива, която ние така и не я разбрахме, неминуемо преди пълното изостряне на кризата.
    И второ, и в този план, след като бяха взети тези решения, след като се подходи неконституционно като се връчи и нота, която вече ангажира България обратно, ние трябва да знаем все пак вие ревизирате ли това решение или не, въпреки че някои неща са указани.
    Аз бих желал да кажа и следното, тъй като председателят на нашата парламентарна група поставя този въпрос нееднократно. Тук не става въпрос за същността на взетата позиция, не става въпрос за антинатовски чувства, става въпрос за исконно българска позиция като съсед на една страна, която е изправена пред сериозен конфликт и военно разрешение на кризата. Става въпрос и за това, че по това време, преди да се връчи нотата, Вие самата бяхте там. Ние много добре знаем от дипломатическата практика, че един посланик не се извиква за връчване на нота, за да му падне тя като гръм от ясно небе. Тези неща се подготвят, за да знае и посланикът как да реагира. Това е световна дипломатическа практика.
    Вие бяхте там, госпожо Михайлова, и бих желал в отговора си, ако можете, да засегнете и този въпрос: не разбрахте ли от нашия посланик, че предстои връчване на подобен текст, не го ли обсъдихте, за да поставите на другия ден министър-председателя в смешно положение тук, в парламента?
    Това е първо.
    Второ, има един друг много по-интересен въпрос: Вие продължихте Вашите консултации в Брюксел. С какво Вие допринесохте за даване на една прозрачност за вземане на решенията? И нека да не забравяме, че Вие като говорител преди това на Съюза на демократичните сили държахте много за тази прозрачност, да информирате нашата общественост по този въпрос, не успяхте преди кризата и бих желал да Ви предоставя тази възможност сега.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Кирилов.
    Думата има госпожа Надежда Михайлова - министър на външните работи.
    МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Кирилов! Вероятно не сте имали време да посетите заседанието на Комисията по външна и интеграционна политика преди два дни и вероятно, ако бяхте намерили време, щяхте да чуете отговора на всичките си въпроси. Но това, което е по-лошото, е, че очевидно не слушате и това, което е казал министър-председателят преди малко, защото нямам намерение да преповтарям информацията, която неведнъж беше давана и в тази зала, а, пак повтарям, беше предоставена в много големи детайли на заседанието на двете комисии - по външна и интеграционна политика и по национална сигурност. Очевидно питането Ви е спекулативно, но аз въпреки всичко, ще се постарая за трети път да Ви отговоря.
    По първата част от Вашия въпрос смятам, че не е необходимо да повтарям точно тук подробно елементите на нашата позиция, насочена към намиране на мирен политически изход, чрез преговори, която българското правителство последователно застъпва от самото начало на започване на кризата в Косово.
    Бих искала да припомня, че от самото начало на кризата България стана инициатор на изработване на обща позиция по Косово на държавите от региона. Основните елементи на тази обща позиция се съдържат и в позициите на Контактната група на Европейския съюз, на НАТО, на Организацията на обединените нации и международната общност като цяло, като същевременно в нея се отчитат специфичните интереси на държавите от Югоизточна Европа и евентуалните последици за тях. Помня, че тогава Вие и Вашата парламентарна група бяхте против търсенето на такава обща позиция.
    На тази основа бе изградена нашата подкрепа за Резолюция 1199 на Съвета за сигурност на ООН от 23 септември 1998 г., която очерта ясно определени мерки за намиране на политическо решение и предотвратяване на по-нататъшно насилие и хуманитарна трагедия в Косово.
    Последният си израз тази обща позиция на държавите от региона, по повод на въпроса Ви за така наречената от Вас "нова инициатива", получи по време на наскоро проведената среща на държавните и правителствените ръководители от Югоизточна Европа в Анталия. В Декларацията от срещата, към която се присъедини и министър-председателят на Съюзна република Югославия господин Булатович, за пореден път бе даден ясен сигнал за категоричната привързаност на съседните страни към политическо решение на основата на диалог, предвиждащ широка автономия за Косово в рамките на териториалната цялост и международно признатите граници на Съюзна република Югославия.
    Българското правителство приветства очертаващия се политически изход от кризата, в резултат на дипломатическите усилия на международната общност, представена от господин Ричард Холбруг. Естествено следва да отчетем ролята, която има за постигане на този напредък, категоричната позиция на държавите от НАТО и изразената от Съюза решимост да прибегне, ако е необходимо, до мерки в подкрепа на мирното решение.
    По втората част от Вашия въпрос бих желала да изтъкна, че позицията на българското правителство по никакъв начин не ревизира постановката от посочената от Вас декларация на Народното събрание от 29 април 1993 г., а именно: относно нашето неучастие под каквато и да е било форма във военните действия в бивша Югославия. Пак повтарям, вероятно връзката между вашия парламентарен лидер и парламентарната група е достатъчно нормална, за да ви информира не само за заседанието на Консултативния съвет, но да бъдете информирани за заседанието на Комисията по външна и интеграционна политика и Комисията по национална сигурност, където това решение нееднократно беше посочено.
    Както ви е известно, тази постановка бе потвърдена от заседанията на споменатите от мен по-горе комисии. В този дух е и даденият от българското правителство отговор на молбата на НАТО. Изрично бих желала да подчертая, че заявената от правителството готовност се отнася само за такива случаи, в които тяхната бойна мисия е приключила.
    Българското правителство нееднократно заявяваше и продължава да твърди, че усилията, които бяха проведени от българската дипломация, и усилията, които бяха проведени от съгласуваните действия на всички институции, включително и по време на заседанието на Консултативния съвет, представиха България по един адекватен начин в очите не само на региона, но и на международната общественост.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Михайлова.
    За реплика има думата народният представител Евгени Киролов.
    ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (ДЛ): По първия въпрос относно Вашата инициатива. Аз бих се радвал много, госпожо Михайлова, ако Вие наистина бяхте съгласували мнението на останалите съседи и ако можеше да излезем наистина с общо становище, предвид поисканото разрешение в нашата страна. Щеше да бъде много добре. Защото всъщност съгласуването щеше да означава приемането на едно добро дипломатическо решение, а не трайно навреждане на интересите ни и на отношенията ни с една съседна страна, която за съжаление ефективно ни отделя от Европа географски. Вие това го знаете. Сега, след Вашето решение, ще пострадат много хора. Това е вече ясно и от вестниците. Не само това, ще пострадаме за доста дълго време ние - като икономически интереси, като държава, като развитие на политическия процес на Балканите.
    Разбира се, въпросът тук е в следното. Това зле съобщено решение на Консултативния съвет, след това стана ясно, че Министерският съвет го е подкрепил. Да, в него се казва: "нито пряко, нито косвено" и в края се казва, че се предоставя въздушното ни пространство. Къде е тук логиката? Вие отказвате, говорите, че се разрешават само отделни случаи и така нататък, но отказвате да ни предоставите самата нота, която, както казах, е късо съединение, нарушаване на конституционните изисквания. Вие задължавате държавата с едно или друго решение - политическо или не, няма значение, но ангажимент към един военен конфликт. Това е едното.

    Второ, исках да кажа следното. Аз се отнасям с разбиране. След като произнесохте това обидно за интелигентността на нашия народ решение, мисля, че беше редно - и Вие се опитахте да го направите в Анталия - да се покажете като миротворци. Получи се малко гротесктно като изпълнение, но вие се постарахте с помощта естествено и на чартърната журналистика и т.н.
    Аз бих приветствал по-нататък съгласуването на тези средства, защото нито една балканска държава няма да се отнесе безотговорно към един такъв въпрос. Те наистина призоваха парламентите си, те обсъдиха въпроса навреме, те взеха едно ясно решение, което ни най-малко не уврежда националните интереси на техните страни.
    Не зная дали и този случай, който, пак повтарям, по начина, по който го обяснявате, е обиден за българския народ и не само за едни или други избиратели - бих казал, включително и за вашите избиратели, дали ще донесе някаква поука за начина, по който вие действате. А това е непрофесионален начин. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Кирилов.
    За дуплика има думата министър Надежда Михайлова.
    МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин Кирилов! Използвам повода да Ви напомня още веднъж, че точно от Вашите уста напомнянето за непрофесионализъм някак не звучи удачно, защото както се разбра, опита си Вие сте го натрупали във ведомства, извън външно министерство. Така че нека все пак да не злоупотребяваме с думата "професионализъм" в дипломацията.
    Другото нещо, което ще Ви кажа, е, че ако познавате добре дипломатическата практика, Вие ще знаете много добре, че няма такава практика нотите публично да се оповестяват. Вие можете да ги оповестите, разбира се, както Ви каза министър-председателят, на Ваша отговорност. Междупрочем, има такива случаи. Но разбира се, знаете, че практиката предполага чрез съответната процедура - през секретния отдел на Народното събрание, имате възможност да се запознаете с текста и на нотите. Няма нищо скрито и ще можете да ги прочетете изцяло.
    В тази връзка аз искам още веднъж да Ви напомня, че позицията, която българското правителство взе, беше базирана върху решението на Консултативния съвет. И ако Вие, въпреки че го повтарям за трети път, не искате да ме чуете, това ми напомня за един стар виц, в който се разказва как един човек отишъл при лекар очи - уши и казал: защо онова, което виждам, не го чувам и онова, което чувам, не го виждам? Лекарят казал: ние от социализъм не лекуваме. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на министър Михайлова.
    Тъй като има желание за три лични обяснения, парламентарният контрол днес ще спре дотук с извинение към всички народни представители и министри, които желаеха да се чуят взаимно.
    Думата за лично обяснение има най-напред господин Божинов.
    Моля да поканите госпожа Поптодорова за лично обяснение и след това господин Пирински.
    Заседанието не е приключило.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Лично обяснение - по два повода.
    Първият е по повод иронията на господин министър-председателя, че той ще направи усилие така да изясни въпроса, че дори и аз да го разбера.
    И след това усилие на господин министър-председателя, уважаеми колеги, остава открит въпросът и аз му го поставям задочно. Дали в нотата той уверява, че е готов да се обърне към българския парламент за предоставяне на правото за ползване на българското въздушно пространство или изразява готовност това пространство да бъде използвано? Този отговор господин министър-председателят дължи на българския народ.
    Вторият въпрос, по който бях засегнат, е следният. Тук министърът на просветата разигра един жесток фарс. Хората, които нареждаха по партийна линия на учители и директори да изведат децата по улиците на София и да обслужат една политическа сила, за да свали законното правителство на България, днес уволняват учители за това, че техните ученици са положили цветя пред хора, които са загинали в борба за своето дело и право на живот. Това са първите стъпки на нещо страшно и кафяво и българският парламент стана свидетел на един фарс, който беше разигран от министъра на просветата. Благодаря Ви, госпожо председател.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Божинов.
    Думата за лично обяснение има госпожа Елена Поптодорова.
    ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, госпожо председател! Наистина процедурата е "Лично обяснение", но аз ще променя рубриката в "Лична тревога".
    Не е нужно да обяснявам нещо, което е добре известно и от стенограми, и от вече девет години публично политическо поведение. Така че това, което наистина бяха лични нападки, го оставям на тези, които ги оправят. Известно е поведението ми и по приемането на герба на Републиката, и в есента на 1996 г. Мога само да съжалявам, че може би възрастта на един министър в правителството на господин Костов му пречи да помни добре събитията от есента на 1996 г.
    Друг е въпросът, че аз ще поискам, разбира се, от споменатия чуждестранен депутат да потвърди казаното за него в това пространно и доста неорганизирано слово, което изслушахме тук от този министър. Но аз казах, че поводът за лично обяснение е личната ми тревога. Аз съм силно разтревожена от начина, по който премина днешната дискусия по доклада на Съвета на Европа. Абсолютно отсъствие на европейско чувство, на европейска ангажираност, на европейска отговорност. Нито един отговор на конкретните въпроси, които бяха поставени тук. Всичко се изрази в лични обвинения, в клевети, признавам, за мен слизащи под средното интелектуално равнище, за което трябва да претендира един политик.
    Затова именно и аз не давам пряк отговор. Нямам общ език с равнището на тези хора, които ги отправяха.
    Другото, което искам да кажа, е, че правя това лично обяснение не толкова даже за тази аудитория, правя го за онези, които ще четат записа от днешния дебат. Защото нямайте съмнения, че целият днешен дебат по доклада на Съвета на Европа, както и отговорът на моето питане от министър-председателя ще бъдат предоставени за оценка и анализ както на Европейския парламент, така и на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. И нека тогава по обективен начин бъде преценено "европейското" поведение на днешните управляващи. А то не е ли европейско, не е и полезно за България. Защото това, което се иска от нас, е да пазим достойнството и уважението към всеки един гражданин на Републиката. Това иска Европа от нас. А за съжаление в тази година и половина управление сме свидетели на точно обратното. И докато не се възпита лично уважение дори и към опонента и той да бъде уважен за неговото различие, а не да бъде принизен до равнището на една, бих казала, съвсем махленска кавга, в каквато се опитаха да превърнат мнозинството тук днешния дебат, то наистина шансовете ни далеч не са големи. Благодаря Ви, госпожо председател.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря Ви, госпожо Поптодорова.
    Думата за лично обяснение има народният представител Георги Пирински.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ): Госпожо председател, въпросът е защо министър-председателят крие получената нота, защо я е скрил от парламента миналия петък, защо не я е предоставил на членовете на Консултативния съвет по време на заседанието най-късно, а не преди това, и защо и досега тази нота не може да се получи от секретното деловодство на Народното събрание? Това е въпросът.
    Доколкото разбирам, докато съм отсъствал от залата, той е подхвърлил нещо по мой адрес. Но, първо, това, че няма достойнството да го каже докато съм в залата, само по себе си говори за неговото собствено достойнство, и второ, нека не се опитва да оправдава собственото си виновно поведение със случая, който няма нищо общо с този, който се дискутира. Тогава, действително, когато аз връчих нота във връзка с една подхвърлена реплика на президента на Русия, отклоних предоставянето на текста, именно за да не стане той повод за разюздана политическа кампания в обществото, каквато нагнетяваше Съюзът на демократичните сили. Но онзи въпрос за онзи текст няма нищо общо с това, за което говорим. Защото тази нота съдържа пряко искане към българското правителство с ангажиране на българската страна с военни действия. И нейното скриване не е просто въпрос на някакво такова отклоняване за даване на информация, а отказването на основния акт, върху който трябва да се вземе възможно най-отговорното решение за една страна.
    Така че абсолютно отклонявам всякакви подхвърляния от премиер министъра по този повод.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря Ви, господин Пирински.
    Думата за лично обяснение има народният представител Евгени Кирилов.
    ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (ДЛ): Понеже днес на два пъти беше засегнат един въпрос, свързан с мен, и го приемам като лична нападка, бих желал да кажа, че на господин Сунгарски въобще нямам намерение да отговарям, за съжаление, неуважително.
    Що се отнася до това, което засяга думите на госпожа Михайлова, аз вече преди това, в един актуален въпрос, имах честта да й обърна внимание на това, че на лични нападки е под достойнството ми да отговоря. Тя повтаря нападката и сега смятам, че е редно да й отговоря.
    Искам да кажа, че аз съм работил като дипломат и само като дипломат в защита на интересите на своята държава. Това го знаят съответните мисии в страните, в които съм работил. Това никога не може да се скрие и може да се провери.
    Но тук въпросът опира до друго - обидата, която означава липса на всякакви доводи и аргументи. Тя я повтаря по всякакви други възможности, както и тъжната песен: "А вие защо не го направихте след година и половина вече управление?"
    Искам да добавя и следното. Бих желал да я запитам: а Вие, госпожо Михайлова, къде натрупахте Вашия опит? Във Вашата официална автобиография, която раздавате в други страни, се отбелязват по двадесетина дни специализации тук и там, но цели периоди, години, и то години, забележете, по онова време, се отбелязват като журналист на свободна практика. Много ми е интересно, нека все пак и тя да обясни на Народното събрание, след като поставя така въпроса, къде тя е натрупала този опит. Първо. (Шум и реплики в блока на СДС.)
    И второ, бих желал да отбележа следното: госпожа Михайлова се заслепява и самонадеяността й няма вече граници от това, че си прави снимки с видни лидери, но не върши конкретната работа в интерес на българската държава. Снимки се правят добре, една дама никога не се поставя накрая на масата, поставя се до тези хора, но това е злоупотреба, това създава една невероятна нагласа на хората да очакват нещо, а всъщност очакванията и досега са абсолютно безпредметни. Благодаря. (Шум и изразено неодобрение в блока на СДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря, уважаеми дами и господа, мисля, че проявих толерантност към всички страни, така че не виждам да има засегнати.
    Следващото заседание на Народното събрание ще бъде на 21 октомври, сряда, от 9,00 ч.
    Закривам заседанието. (Звъни.)

    (Закрито в 13,57 ч.)

    Председател:
      Йордан Соколов

    Заместник-председател:
     Петя Шопова

    Секретари:
             Христо Димитров
            Свилен Димитров
    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И ОСМО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

    Видео излъчване от Народното събрание

    Проект BGFOP001-2.013-0001

    Избор на заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията

    Избор на председател и членове на Комисията за енергийно и водно регулиране

    Избор на управител на НЗОК





      Последни заседания